Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1993-12-07

Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Както е гласувано на 305-то заседание от 3 декември 1993 г. днес заседанието е извънредно с дневен ред: Законопроект за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползувани до 31 декември 1990 г.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва съответния законопроект и становището на комисията.
По процедурен въпрос?
Заповядайте, господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Съжалявам, картата в момента не е в мен. Емил Филипов, БСП и коалиция.
Въпросът, към който пристъпваме, всички разбираме, че е изключително важен за нашата икономика. Считам, че е необходимо да присъствува на това заседание министърът на финансите и председателят на Народната банка.
Аз предлагам ние да започнем, да не задържаме заседанието, но да поканим тези двама уважавани държавни мъже да бъдат на заседанието. ВЙ/КТ 51.1
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вашето предложение значи да продължим и да ги поканим.
Други предложения няма.
Продължаваме и ги поканваме.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разглеждаме темата "Неиздължените кредити".
Имаме два акта, които са внесени в Народното събрание. Единият акт е предложението на Министерския съвет, изразено в решение за реда на преоформяне на неиздължените кредити, ползувани до 31 декември 1990 г.
Следва едно предложение на господин Папаризов и още 6 колеги - пак за проекторешение, след което следва вече Проектозакон за реда за преоформяне неиздължените кредити, ползувани до 31 декември 1990 г. като авторите са господата Атанас Папаризов, Асен Мичковски, Стефан Стоилов, Георги Пирински, Александър Томов, Петко Петков, Петър Харизанов, Дончо Конакчиев, Георги Николов, Реджеб Чинар.
Законодателната комисия е раздала своето становище, своя доклад на 30 ноември 1993 г. и застава на принципното становище, че въпросът е твърде значим, трябва да бъде разгледан на съответно равнище, поради което считаме, че с решение този въпрос не може да бъде регулиран. Поради това Законодателната комисия приема и счита, че база за разсъжденията трябва и може да бъде проектозакона, внесен от народните представители, които преди малко споменах.
Законодателната комисия счита, че този въпрос, който е поставен в проектозакона е от особено голяма важност. Той е съвсем специфичен и би трябвало в този случай водещата комисия, а това е Комисията по бюджета и финансите или евентуално Икономическата комисия по-прецизно да вземат отношение, защото по много въпроси може да има възражения, но както ви казах, въпросът не е толкова юридически, за да направи своите възражения Законодателната комисия, а по-скоро бюджетен, финансов, икономически и затова ще моля съответните председатели на двете комисии съвсем 51.2 детайлно да докладват на уважаемите народни представители становището на съответните комисии, за да могат те, т.е. ние в края на краищата въз основа на проектозакона и двете становища да вземем най-правилното решение.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Джеров.
Другите представители на комисиите?
Заповядайте, господин Венцеслав Димитров, председател на Комисията по бюджета и финансите.
Заповядайт.е
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
На няколко свои заседания нашата комисия се занима с проблема за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползувани до 31 декември 1990 г. Неговото решаване произтича и от Закона за държавния бюджет за 1993 г.
След обстойни разисквания комисията препоръча на Министерския съвет да оформи решението като законопроект. Министерският съвет се съобрази с тази препоръка и предложи текст за законопроект, който обаче с цел икономия на време беше предложен направо в комисията за разискване.
По този законопроект продължиха разискванията. В хода на дискусията се получи и нов законопроект, оформен по надлежния ред и предложен от народните представители Атанас Папаризов и другите. Тук вече бяха цитирани имената.
Комисията препоръчва предложените законопроекти да се разглеждат като един, тъй като вторият е разширен вариант на първия, и инкорпорира първия.
Предвид необходимостта от бързо намиране на приемливо решение на проблема с тъй наречените "лоши кредити" и въпреки наличието на спорни и на неприемливи постановки, комисията препоръчва законопроектът да бъде приет по принцип на първо четене като след това работата по него да продължи и непременно да се вземе мнението на специализираните комисии и едва след направените уточнения, прецизации и допълнения да се пристъпи към приемането му на второ четене. 51.3
Категорично беше възразено срещу постановката, съгласно която отписаните кредити се оформят като нарастване капитала на предприятията.
Като спорни постановки по време на дискусията бяха идентифицирани следните... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ...необходимост от достатъчни гаранции, че преоформянето на лошите кредити ще бъде еднократен акт.
Препоръчва се заедно с това този процес да се свърже и с приемането на законите за фалита и предпазния конкордат.
Необходимо е да се избегне чрез преоформянето на лошите кредити възможността от скрита приватизация или трансфер на средства към частния сектор при положение, че се включват предприятия и банки с по-голямо от 50 на сто държавно участие, но под 100 на сто.
Необходимост от включване и на предприятията в процеса на разпределянето на отговорността, тъй като в първоначалния проект тази отговорност беше предвидено да се поеме само от търговските банки и от държавата, т.е. от държавния бюджет. 51.4
В проекта на Атанас Папаризов и други наистина се предвижда известна отговорност и за предприятията. Беше дискутирано и предложение за оставяне на известна част от лошите кредити, например 30 на сто, да не се преоформя и да не се заменя с държавни облигации.
Необходимост от уточняване на критерия при идентифицирането на лошите кредити, тъй като в предлагания в законопроекта критерий 90 дни неизвършвани плащания позволява в процеса на преоформянето да бъдат включени и предприятия, които държат пари в други сметки. Дали да се даде възможност на търговските банки да решават кой кредит следва да се преоформя и кой не; дали следва да бъдат допуснати два вида преоформяне или всичко да стане само с деноминирани в левове облигации; дали не може лихвеният процент по деноминираните в долари облигации да бъде по-нисък от този, който се предлага; дали облигациите следва да са безналични и т.н.; как да става тяхното погасяване; как тези облигации да бъдат използвани в процеса на приватизацията; каква структура да се създаде в Министерството на финансите, която да администрира прехвърлените от търговските банки лоши кредити; имат ли право предприятията или потенциални инвеститори да ги изкупуват обратно от Министерството на финансите по занижена цена; как да се третират натрупаните лихви по лошите кредити; дали да се извършва диференциация относно възможностите на предприятията да обслужват лошите кредити или към всички тях да бъде подходено еднакво.
Както виждате, колеги, от нашето становище е ясно, че работата по законопроекта трябва да продължи. Въпреки това, пак ви известявам за нашето становище, по принцип законопроектът да бъде приет и впоследствие да продължи работата между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата господин Стефан Стоилов като представител на Икономическата комисия.
Заповядайте, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин предсеСБ/ЛТ 52.1. дател, уважаеми колеги! Икономическата комисия на свое заседание на 24 ноември разгледа законопроекта за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г., внесен от група народни представители - членове на Икономическата комисия.
Вносителите информираха Икономическата комисия, че са внесли проект за закон за реда за преоформяне на неиздължени кредити, ползвани до 31 декември 1990 г. на основата на проект за решение номер еди-кой си от 16 септември 1993 г. по същия въпрос, внесен от Министерския съвет, становище на Икономическата комисия от 29 септември 1993 г., съдържащо конкретни предложения по този проект за решение, както и отчитайки дискусията в Икономическата комисия и в Бюджетната комисия относно задълженията на предприятията, чиито кредити се поемат от държавата.
Според вносителите приемането на законопроекта за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г., се налага поради възникналите в отделни комисии възражения въпросът да бъде уреден с решение.
Икономическата комисия единодушно одобрява законопроекта и предлага на Народното събрание да ускори неговото приемане на първо четене.
Председател: Ас. Мичковски."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на проф. Стефан Стоилов.
Други мнения и изказвания?
Давам думата на господин Кольо Парамов.
Заповядайте, господин Парамов.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители. Използвам случая да изкажа удовлетворението си, че най-после този въпрос от съществено общодържавно икономическо значение влезе в пленарната зала. Аз искам да направя някои бележки, по които по всяка вероятност ще стане и подготовката за второто четене, а така също и дебатите по целия закон.
Първо, по проблема на левови и доларови облигации. Въвеждането на двата типа облигации с различна валута на деномина52.2. ция снема валутния риск от търговските банки, които ще ги придобиват, който оставаше в тях в случай само на левови облигации. В този смисъл наличието на двата типа облигации е благоприятен за банките фактор.
В същото време обаче проблемът за възможните отрицателни последици от валутния риск се прехвърля изцяло на държавата, емитирала тези облигации, докато банките спокойно могат да изчакат целия процес. Във варианта само на левови облигации присъстваше един скрит замисъл. Наличието на компонента на валутния риск при замяната на лошите кредити и деноминиране на валута с облигации, деноминирани в левове, е фактор, който би накарал банките сами активно да търсят начин за компенсиране на този риск. Една очевидна такава възможност е да се продават облигациите и на чуждестранни инвеститори срещу конвертируема валута с цел участието на последните в приватизацията.
Придобитата по този начин валута, при това в размери в съответствие на потребностите на съответната банка, ще съответните рискови компоненти в пасива на самия банков баланс. В този случай банките имат стимул да поемат самостоятелно част от бремето по цялостното решаване на проблема, която в противен случай отива в държавата.
Втората алтернатива е неизменният нисък лихвен процент и променлив, нарастващ до основния лихвен процент. В представения проект е възприет замисълът на Министерството на финансите за променлив процент по облигациите, който за шест години достигна до основния лихвен процент. Банките веднага приеха добре това предложение, защото то е много по-изгодно за тях и отново не ги кара да си раздвижат възможностите. Предложеният променлив лихвен процент в сравнение с предложения в първоначалния вариант неизменен, но нисък процент, прави облигациите доста по-качествени ценни книги в сравнение с първоначалния вариант.
В този случай банките спокойно могат да си решат, че трябва да държат тези облигации и да не ги пускат на вторичния пазар. Ниският лихвен процент, предложен в първоначалния вариант, освен по-малко финансово бреме за държавата имаше и друг скрит замисъл. Самият факт, че облигациите са нискокачествени активи за банките би ги стимулирало много по-активно да търсят начини да ги заменят с по-висококачествени активи, например като ги 52.3. продадат на определени инвеститори, разбира се, с някаква отстъпка с цел да участват впоследствие в приватизацията. От такава трансакция имаха интерес както двамата участници в нея - самата банка и инвеститорът, така и държавата, тъй като:
Първо, с използването с облигациите в приватизацията облигацията се погасява и по нея не се начисляват повече лихви.
И, второ, ускорява се самият процес на приватизация.
При евентуално постигане на споразумение по външния дълг може да се очаква, че към България ще се насочат много по-сериозни чужди инвестиции, които ако частично преминат по тази схема, в течение на няколко години изцяло ще погасят новосъздадения с облигациите вътрешен дълг. 52.4.
От направения по-горе анализ е видно, че тази схема функционира по такъв начин и постига своя многоцелеви замисъл само когато облигациите по конструкция са нискокачествени като активи на банките.
Ако конструктивно облигациите се проектират като качествени активи, какъвто уклон има в настоящото предложение, се поражда рискът този многоцелеви замисъл изобщо да не се реализира, тъй като банките могат да решат просто да не си продават своите облигации.
Третият вариант. В проектозакона изобщо не се разглеждат механизмите на вторичния пазар на облигациите, а така също и механизмите за използване като платежно средство при приватизация.
Член 6 прави определена мъглява препратка към ред, определен от Министерския съвет. Това също създава много рискове за бъдещето на процеса, тъй като параметрите на този ред могат да се променят на 180 градуса и целият замисъл, и освен това приемането им се отложи поне с още няколко месеца прилагането на закона, което може да е и фатално.
Според мен, от жизнено значение е този ред, или поне основните му параметри да се фиксират в закона, за да има сигурност в тях и за да може потенциалните участници на тези пазари своевременно да се подготвят за участие.
При разглеждането на второ четене на закона предложението за трансформиране на отписаните от предприятията главници по лошите кредити в задължение към държавата само ще създаде определени спорове. Повече от ясно е, че такива задължения са несъбираеми и никога няма да се изплатят към държавата. Друг е въпросът за механизма на възвръщането им.
Най-силният спор, според мен, трябва да се насочи към условието дали всички отписани задължения на предприятията по лошите кредити трябва да се изчистят от баланса им, като с еквивалентната сума се увеличи собственият им капитал, или да се търси по-оптималният вариант за решаване на проблема.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Парамов. МС/ЛТ 53.1.
Има думата за изказване народната представителка Веселина Рашеева от Съюза на демократичните сили.
Заповядайте, госпожа Рашеева!
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Не вярвам да има човек в тази зала, който да не счита, че въпросът с лошите кредити трябва да бъде уреден.
Всички ние виждаме и сме убедени, че това е един много сериозен проблем. Това е една язва в нашата икономика, която трябва да бъде излекувана.
Днес обсъждаме един законопроект, който ни предлага начин за уреждане на този въпрос.
Аз пак повтарям, че съм този въпрос да бъде уреден, но имам много резерви към законопроекта, който ни се предлага, и считам, че методът за опрощаване, за уреждане на този въпрос, който ни предлага този законопроект, не е най-добрият.
Тъй като въпросът е изключително сериозен, ние сме длъжни да подходим към него много сериозно, разбира се. Защото става въпрос не за друго, а за това, че банките ще заменят, ще бъдат освободени от едни неплатежоспособни длъжници и вместо това ще получат един длъжник в лицето на държавата, който никога не може да фалира, и който сигурно ще плати. Но това плащане от страна на държавата не означава нищо друго освен бюджетите на страната за десетилетия наред да бъдат много сериозно обременени. Да бъдат обременени с няколко десетки милиарди лева, което ще затрудни държавата при осъществяване на всички свои задачи във всяка една област.
Това значи, че десетилетия наред държавата ще трябва да инвестира по-малко, държавата ще има по-малко пари както в сферата на здравеопазването, на образованието, на социалното дело, а ако щете във всяка своя област, в отбрана, в сигурност, в борбата с престъпността. Навсякъде средствата няма да достигат затова, защото една голяма част от брутния вътрешен продукт на страната всяка година ще трябва да бъде заделяна, за да се изплащат тези задължения. И по това спор не може да има.
Затова и ние трябва да подходим по такъв начин, че да бъде направено всичко това след анализ с една изключителна отговорност. 53.2.
Тъй като аз не съм икономист, ще спра вашето внимание само върху няколко проблема, които от правна гледна точка мен много ме тревожат.
На първо място, още в първия текст на законопроекта ми се струва, че подходът е много елементарен.
Предлага се да се опростят необслужваните дългове повече от 90 дни. Ама това е абсолютно формален критерий. Защо не например сто дни? Или, защо не една година, или защо не 80 дни? Никъде аз не мога да намеря някакво логично обяснение на този критерий, или на критерия, по който са определени точни 90 дни.
Ами тези, така да кажа, неблагоразумни длъжници, които са имали неблагоразумието преди два месеца, преди изтичането на тези дни, или пет дни, или една седмица преди изтичането на 90-дневния срок, да направят някакво плащане? Ами, техните задължения няма да бъдат опростени. И по този начин всъщност този формален подход санира изправните длъжници и привилегирова неизправните. Санира тези, които имат някакви възможности все пак да се стабилизират, да тръгнат напред, да извлекат нашата икономика нагоре и същевременно дава привилегия на тези, които само след няколко месеца трябва да обявим техния фалит.
Освен това, мен ме смущава и това, че търговски банки, предприятия, фирми, търговски дружества с над 50 на сто държавно участие. Ама над 50 на сто може да е 49 на сто частното участие, или 48. Тогава, какво излиза?
И също за банките, всъщност, 50 на сто държавно участие. Ами, ако то е 48 на сто? Няма никакъв анализ на това. И ние поемаме като един по-платежоспособен длъжник в лицето на държавата едно задължение към частни банкери. Не ми е известно някъде по света с лека ръка това да се прави.
А освен това, на мен ми се струва, че този закон обезателно трябва да бъде свързан със Закона за предпазния конкордат в следния аспект. Предвижда се един шестмесечен срок в чл. 8 на този закон, с многобройните му алинеи, в който предприятията трябва да направят своите програми. В програмите, те трябва да бъдат, нали, проверени, евентуално трябва да бъдат одобрени програмите. Тече един шестмесечен срок. Представете си през това време Законът за предпазния конкордат ще бъде приет. 53.3.
Представете си, че в края на изтичането на този срок предприятието-длъжник поиска предпазен конкордат и спорът отиде в съда с неговите кредитори. Ами тогава, още шест месеца, наймалко, се продължава тази агония.
Ами след тези шест месеца всичките дългове, които биха могли отново да бъдат натрупани? Аз не виждам никаква регламентация в този законопроект. А това е един много важен проблем, според мен. 53.4.
По-нататък. Има случаи, не се създава никакъв регламент, никаква процедура за оспорване на решението за опрощаване на длъжниците, макар че това може да се стори на някой смешно. Кой длъжник ще спори?! Банките са тези, които определят всъщност своите счетоводни баланси, определят броя на длъжниците и размера на дълговете, които трябва да бъдат опростени. Но през тези години имаше много предприятия, които бяха ликвидирани, други бяха слети, други бяха пък разделени. И тогава би могло да възникне един спор - предприятието е било едно, а след това е разделено на три предприятия, на кое ще се поеме дълга? Ами ако едно от тях в 90-дневния срок е направило плащане, а другите не са направили плащане, тогава непременно би могло според мен да възникне един спор и законът не предвижда никаква процедура за неговото уреждане.
Още един момент за спор, който законът не предвижда как ще бъде уреден например. Предприятието е длъжник, предприятието е във връзка със сделка, сключена от външнотърговско предприятие. Нашето предприятие е плащало и се е издължило на външнотърговското предприятие. Но външнотърговското предприятие междувременно е ликвидирано и ще бъде опростен неговият дълг. А то е получило вземането си от предприятието, на което е доставило машината или стоката. Няма ли да се получи случай, при който ние ще натоварим държавата с едно плащане, което вече е извършено?
Освен това мен ме смущава и обстоятелството, че не се прави никакъв предварителен анализ преди поемането с лека ръка на тези задължения от държавата. Мотивът, който беше изтъкнат и който вероятно и тук ще бъде изтъкнат, е, че трябва да се направи това, защото има застрашени банки. Тези банки, ако фалират, биха повлекли след себе си цялата банкова система. И още едно съображение, което господин министърът в Законодателната комисия изтъкна и което не е за отминаване, то е че тук, в тези банки, които са застрашени от фалиране, са всъщност влогове на населението. Добре, но всичко това е неутвърдено. И аз трябва да го приема на юнашко доверие и да гласувам. Може би има тук десетина души в залата, които са точно наясно по проблема, знаят състоянието на банките, знаят застрашените банки и с чиста съвест биха могли да гласуват или да не гласуват. Но 90 на сто от нас ББ/ЗТ 54.1 трябва да приемат на юнашко доверие това твърдение - застрашени банки, застрашена банкова система, застрашени депозити по влогове на гражданите. И да гласуваме! Но аз не съм съгласна с това. И мисля, че най-малкото, което ние трябва да поискаме и сме длъжни да поискаме като народни представители това е Българска народна банка да направи един анализ и в закрито заседание на парламента, защото не е редно да се разпространяват тези неща предварително, да се създава една може би неоснователна паника, в закрито заседание ние да бъдем подробно, точно информирани кои са тези банки, какво е частното участие в тях, какво е държавното, откога в тях има частно участие евентуално. По какъв начин се е получило то, как са били приватизирани определени проценти от техния капитал. Също така в кои браншове на нашата икономика е задължението към тях, какъв процент от капитала на тези банки е съставен от влогове на населението. За да видим доколко пък населението е застрашено евентуално и въобще да имаме една точна и ясна представа като народни представители, за да можем утре с чиста съвест да гласуваме този законопроект.
Ако ние не можем днес да направим това, няма никаква пречка след дебатите, които тук ще се състоят, ние да отложим гласуването и в едно следващо заседание да получим тази информация и след това да извършим гласуването.
Ще бъда много кратка. Имам още две забележки. В заключителните разпоредби в – 2 се казва, че Министерският съвет и Българска народна банка ще издадат наредба за реда и условията за придобиване, обслужване, изплащане на тези дългосрочни държавни облигации. И в – 3 се говори пък за наредба за реда за участие в приватизацията с тези облигации. Аз не мога да се съглася, че с наредба трябва да бъде разрешен един толкова важен въпрос без законът тук да даде макар и една най-широка и обща рамка по този въпрос. Защото каква е гаранцията, че някои банки утре няма да продават тези облигации на пазара на ценни книжа далече по-евтино? Няма такава гаранция. Каква е гаранцията, че по този начин наредбите, които ще бъдат гласувани, няма да отворят едно широко поле за една скрита приватизация. А това е напълно възможно. И ние в закона не сме казали нито една дума по този въпрос. 54.2 Мисля, че по този въпрос законът трябва да определи рамка.
Освен това създава се една много сериозна опасност да не може да бъде гарантирано и осъществено правото, което работническите колективи по Закона за приватизацията имат, а именно 20% от акциите при приватизация да могат да изкупят. Как ще изкупят те 20%, когато ще се окаже евентуално, че в това предприятие приватизацията ще се извърши изцяло срещу ценни книги, които ще притежават банките, ще притежават частни лица - един широк кръг от хора. Няма гаранции именно за тези 20% в закона.
Всичките тези съображения, които аз изтъквам пред вас, мисля, че ни задължават да помислим по-сериозно при гласуването на този закон и най-малко преди гласуването да имаме по-пълна информация по повдигнатите въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Рашеева.
Има думата за изказване народният представител Георги Пирински. Заповядайте, господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин председателю, госпожа Рашеева спомена, че всички са съгласни, че въпросът трябва да намери решение. Но аз бих добавил, че ние всички трябва да се убедим, че повече не може да се отлага решаването на въпроса и че в разстояние на следващите няколко дни ние трябва да приемем закона и на второ четене.
Много хора тези дни си задават въпроса защо други източноевропейски страни по един или друг начин са преодоляли найсериозните трудности на периода на преход в икономиката. В различна степен пред тези страни се разкриват перспективи за преминаване към оживление, към подем в икономиката.
Един от въпросите, които те решиха, може би измежду първите, беше въпросът за наследените кредити от периода на централно планиране. И те приложиха различни форми на решаването, но всички до един вече не се занимават с този въпрос. Останахме ние да се занимаваме. И така, както сме тръгнали да го разглеждаме и сега, ако има някои желания, би могло и догодина до лятото 54.3 да продължим да разсъждаваме по въпросите, които бяха повдигнати.
Госпожа Рашеева спомена въпросът доколко е наистина сериозно положението в банковия сектор. Сигурно може да има една или друга конкретизация на оценката, но можете да не се съмнявате, че липсата на решение по този въпрос поставя и банкитекредитори, и предприятията-длъжници пред една крайно неопределена перспектива. Те не знаят какво ще бъде решението по тези кредити, те не са в състояние да вземат решение нито за ново кредитиране, нито за преструктуриране и т.н.
Ние сме свидетели тези дни на едно нарастващо социално напрежение, което преди всичко е резултат на това, че колективите не знаят какво ги очаква, че предприятията не могат да преценят до каква степен и в каква насока могат да разчитат на продажби в бъдеще, могат да разчитат на развитие на стопанската си дейност.
Ето защо, господин председателю, преди аз да премина към същината на изказването си, бих предложил от процедурна гледна точка следното.
Господин Димитров в изложението на становището на Бюджетната комисия ... (Вниманието на господин Александър Йорданов е ангажирано от друг депутат).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължете, господин Пирински. Прощавайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за начина на процедиране, господин председателю.
Вие отбелязахте сигурно, че в становището на Бюджетната комисия господин Димитров изложи една необичайна процедура: след първото четене законопроектът да се върне по същество отново в специализираните комисии.
Такава процедура не предвижда правилникът за нашата работа. Чл. 67 е доста ясен, че след приключване на първото гласуване, и то когато сметне за необходимо, Народното събрание може да реши допълнително обсъждане на законопроекта, като го представи отново на Законодателната комисия.
Сигурно ще има нужда Законодателната комисия да се занимае отново със законопроекта, особено ако постъпят някакви писмени предложения. Но при всички случаи аз предлагам да не създаваме нова процедура и нова практика сега, а както е постановил правилникът - в седемдневният срок след първото четене той бъде приет най-късно и на второ четене. 54.4 Преминавайки към въпроса, който по същество бих искал да разгледам.
Госпожа Рашеева основателно обърна внимание върху аспекта на бремето, което би поел държавният бюджет, с едно подобно решение. Няма да коментирам въпроса, повдигнат от господин Парамов за формата на ценни книжа, които се предлага да бъдат средството за уреждане на въпроса, тъй като в крайна сметка е стигнато до едно решение и аз го подкрепям. Но чл. 8 от предложения ви законопроект, уважаеми народни представители, предизвика доста дебати и дискусии и в печата преди разглеждането на законопроекта и бих искал, във връзка с повдигнатия от г-жа Рашеева въпрос, да се спра на него.
Преди всичко трябва да е наясно народното представителство, че има две основни цели в този законопроект. Едната е подобен род решения да бъде последно по рода си. Тоест, Народното събрание да не се връща втори път към въпроса за лоши кредити, а вече този проблем да се решава на пазарна основа между кредитори и длъжници.
Втората цел е да се премахне тази неяснота пред самите търговски банки и предприятията по отношение на онези лоши кредити, които са предмет на това решение или на този закон.
Що се отнася до банките, това е важно да се има предвид, с приемането на закона пред тях проблемът отпада, тъй като те получават държавни ценни книжа, получават и яснота, за това с какви средства разполагат и могат вече да взимат решения за по-нататъшната си дейност, без да се тревожат, че носят на книгите си едни несъбираеми кредити. Това е особено важно от гледна точка на необходимостта да започне някакво оживление в икономиката.
Що се отнася до предприятията, подходът, който ние предлагаме в този законопроект, е обратен. Да не се решава еднократно и изведнъж въпросът с тези суми, на тези кредити, що се отнася до предприятията.
Именно, г-жа Рашеева, затова да не поеме автоматично бюджета, цялото бреме на подписания дълг, а да остане въпроса до каква степен тези предприятия, които носят тези лоши кредити, могат с течение на времето да възстановят една част от тях именно на държавата, на държавния бюджет, на онзи държавен орган, който( СМ/ВЙ 55.1 ще бъде техен партньор в изработването на програмите, които се предвиждат по закон. И за да имат възможности колегите народни представители и онези, които следят дискусията да оценят какво се предлага, бих си позволил да сумирам разпоредбите на чл. 8 в следните няколко пункта.
Първо. Чл. 8 предвижда, че с размера на неплатените лихви и по-лошите кредити се увеличава резервният капитал на предприятията. Те получават тази сума като свой капитал.
По-нататък те получават правото с този капитал да уреждат, да отписват от собствените си баланси несъбираеми вземания между самите предприятия. Вземания, които те не могат да получат в резултат на некредитоспособност или неплатежоспособност на други предприятия - техни партньори, който е другият голям проблем, стоящ пред предприятията.
Вторият момент, главницата на тези лоши кредити, стана задължение на предприятието към държавата, не се отписва от предприятието, а става негово задължение, главница.
Третият момент, в продължение на 6-месечен период, след преоформянето на това задължение от задължение към банката като задължение към предприятието, не се начисляват лихви по тези задължения. Предприятията не носят нарастващо лихвено бреме.
Четвърто. В разстояние на три от тези шест месеца, самите предприятия трябва да изготвят програми за преструктуриране и финансово оздравяване на своята дейност.
ИВАН КОСТОВ (от място): Защо ни разказваш законопроекти?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е смисълът на тези програми? Смисълът е да се види дали съответното предприятие може да възстанови своята търговска кредитоспособност. Може ли то с една или друга помощ от държавата, с една или друга поредица от действия, отново да стане платежоспособно, да върне ако не целия си дълг, то поне част от дълга си към държавата, в един 15, дори 20-годишен период и има ли въобще възможност то да оживее.
В съдържанието на една такава програма се предвижда да бъде оценен балансът на предприятието, но не само - трябва да бъде анализирана търговската и инвестиционната политика на съответното предприятие и съответните параметри за неговото евентуално финансово оздравяване. 55.2
Въз основа на тези програми се предвижда да бъдат сключени договори с Министерство на финансите и с упълномощен от държавата орган, както и от търговските банки, които се явяват кредитори на това предприятие по неотписани кредити, за да се съгласува една поредица от действия, стъпки, които да изведат предприятието отново в търговска кредитоспособност.
Вие поставихте въпроса, госпожа Рашеева, че в тези шест месеца предприятието може да трупа нови лоши кредити. Това съгласно законопроекта се изключва. Нека да се предвижда в 6-месечния период, по препоръка на Народната банка, търговските банки да не предоставят нови кредити на това предприятие, което готви такава програма.
И само след като се окаже, че в резултат на всички усилия, въпреки това не е възможно предприятието да се съживи, едва тогава, след шест месеца, би могло да се мисли за пристъпване към процедура на несъстоятелност.
Поставя се въпросът обикновено, че съмнително е, че има ли някой, който да се занимава с тези проблеми. В състояние ли е държавният апарат да анализира тези програми? Те ще бъдат мъртвородени и т.н. Трябва да е ясно, че половината от дълговете са съсредоточени в 20 предприятия, 20 крупни държавни фирми. Те са в три подотрасъла - на машиностроене, електроника и електротехника и химическа промишленост. Тоест, те са съвършено обозрими като обхват и не е никакъв проблем конкретно да се работи с тях. От друга страна, това са фирми, които са структуроопределящи, които в много голяма степен влияят върху развитието на цялата икономика и тук държавата не може да свали от себе си отговорността като техен собственик, да ги гледа не като мащеха, а като загрижен собственик, добросъвестен собственик. 55.3
Проблемът дали директно бюджетът да бъде кореспондент по тези програми, според мен е съществен. И тук ми се струва, че възниква отново въпросът за ролята на държавния фонд за реконструкция и развитие и неговото изпълване със съдържание като регулатор на дълговото бреме или като партньор на другите държавни органи и на банката, във връзка с акумулирането на достатъчно ресурси, с които да се обслужва и вътрешният, и външният дълг, и в тази връзка да участва или съучаства в анализа и съгласуването на такива програми, и в, безспорно, една по-стегната организация на работата на различните министерства - на промишлеността, на търговията и т.н.
И приключвам, уважаеми колеги, със следното. Ние често реагираме с раздразнение, когато към парламента се отправи упрека, че той бави едно или друго решение. Връщаме, така да се каже, топката на правителството, че правителството не е внесло един или друг проект, че няма техни представители и т.н. Струва ми се, че в дадения случай отговорността е преди всичко наша. Ние в средата на годината записахме в преходните разпоредби по Закона за държавния бюджет, че правителството трябва да внесе проект за решение, което то направи. Поначало то беше предложило въпросът да се реши със самия законопроект за бюджета. Преценихме, включително и с колеги от Съюза на демократичните сили, които участваха в работата на Бюджетната комисия, че въпросът е прекалено сериозен, че трябва отделно да се спрем на него, и това правим. Половин година ние обсъждаме този въпрос. Стигнали сме до един законопроект, който дава определено решение на въпроса.
И аз бих предложил, господин председателю, оттук нататък действително, ако има писмени предложения за едни или други промени, те да бъдат разгледани след гласуването на първо четене, което при всички случаи трябва да стане днес, да бъдат разгледани в Законодателната комисия, ако е необходимо с привличането на представители от Бюджетната и от Икономическата. Но при всички случаи да спазим срока по правилника не повече от седем дена и през следващата седмица непременно да гласуваме законопроекта и на второ четене. Иначе всички ще се кълнем колко сме загрижени, че един такъв проблем трябва да намери своето решение, че всички искаме социалното напрежение да спада и така нататък. Но това РД/ЛТ 56.1. ще си останат празни приказки, ако развиваме казуистиката около този въпрос до безкрай.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георги Пирински.
Госпожа Веселина Рашеева има думата за реплика.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Господин Пирински, с цялото уважение, което аз действително имам към Вас, като един специалист в областта на икономиката, ще си позволя да отправя към Вас следната реплика.
Член 8 от законопроекта, с който Вие ни успокоявате за известни гаранции, че няма да бъдат злепоставяни държавните интереси, ще бъде направен анализ, та точно този чл. 8 според мен впряга каруцата преди коня. Защото, когато се пристъпва към един такъв много важен акт за нашата държава, ние трябваше предварително да направим анализа. И то точен анализ и след това да преминем към опрощаване не така топтан, както се казва, ами диференцирано след този анализ.
Защото аз ще Ви кажа, че скоро се натъкнах на един изумителен случай, и вярвам, че той не е единствен, в моя избирателен район за едно предприятие, което е взимало кредити, затънало е до гуша, пред фалит е, за да произвежда продукция, която на фабрично-заводска цена бройката е 30 лв. и да я продава в една съседна нам страна по 16 лв. Можете ли да си представите! И сега всичкото това нещо го слагаме в общия кюп. Това предприятие, заедно с предприятие примерно, което е разходвало тези кредити за инвестиционни цели, всичко слагаме в един кюп и опрощаваме. Това ме смущава. С това не мога много да се съглася.
И още едно нещо искам да ви кажа. Държавата е лош стопанин. И се убедихме в това, господин Пирински. Така че държавата, бъдете сигурен, няма да си събере вземанията от тези предприятия в никакъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Рашеева. Господин Венцеслав Димитров, за реплика, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, колеги! Искам да репликирам изказването на господин Пирински по един такъв, може би, процедурен въпрос. 56.2.
Той възрази срещу моето предложение работата по законопроекта да продължи в комисията между първо и второ четене.
Господин Пирински, ние в комисията идентифицирахме всички онези проблеми, които не са решени в закона, не са решени еднозначно. И след като аз пожелах, а и не само аз, мисля, че такова беше становището и на комисията, законът пак да влезе в комисията да се доработи, да се прецизира, да се направи един добър закон, за да може да премине на първо четене, Вие днес възразявате на това. Какво искате ние да направим в такъв случай? Аз ще говоря след малко за този закон. Аз мисля, че за един подобен закон има място и е необходим. Искате аз да пледирам срещу приемането на закона. Тоест, да кажа: всички, моля ви се, господа, дайте да върнем закона на вносителите да го доработят, да го прецизират и тогава да го приемем на първо четене. И вие искате по-бързо да приемем този закон. Кажете как ще стане по-бързо? Като го отхвърлим или като го приемем на първо четене? Или искате да приемем на първо четене недоработен законопроект, който не може да работи и който утре изпълнителите ще се хванат за главата и ще се чудят какво да направят.
Сега, дали нарушаваме правилника? Аз не смятам, че нарушаваме правилника, след като толкова много законопроекти вече бяха приети по тази процедура. Даже, примерно да ви кажа, законопроектът за данъка върху добавената стойност, за тютюна и колко ли не още седят в Законодателната комисия в по-голямата си част, няколко члена минали, дайте да ги вкараме в пленарната зала. Това по правилника ли е?
Ако искате да протестирате, протестирайте срещу всички. Ако има такава практика, дайте да се придържаме към тази практика и да работим, за да направим един свестен закон. Иначе законът е в суров вид и не е доработен. Ако искате това нещо да го направите, тогава аз ще трябва да пледирам и ще помоля моите колеги и тези, които ми вярват, да гласуват против. Пък вие после правете каквото искате, за да ускорявате закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин Пирински, за отговор на направените реплики. Заповядайте, имате думата. 56.3.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо Рашеева, по двете Ви възражения.
Именно за да не се получи отписване на задължения, натрупани по такъв начин, по който Вие описахте, чрез явно неизгодни сделки, предприятията-длъжници трябва да бъдат задължени да дадат отчет за своята търговска и инвестиционна политика, това, което споменах като един от елементите на програмата. И именно не да се "отпише", както Вие се изразихте, без анализ онова, което те дължат, а да бъдат заставени да дадат отчет как са натрупани тези задължения и по-нататък как са водили дейността си и дали са могли да ги покрият или не.
Вие казвате, че е трябвало по-рано да стане това. Да, трябваше да стане още 1991 г. Но тогава не стана. Имаше избори. Трябваше да стане 1992 г. Правителството 1992 г. прие постановление през декември 1992 г. по този въпрос. Сега сме 1993 също вече към края. Ние не можем да си позволим по този начин да отлагаме решаването на въпроси, които не търпят никакво отлагане.
Що се отнася до това дали държавата е добър или лош стопанин, Вие сте права, че в смисъла на държава, която се стреми централно да планира, тя се оказа не много добър стопанин.
Но един от аспектите на този закон и свързаният с него проблем е и държавните предприятия да бъдат поставени в чисто пазарни условия оттук нататък, а не държавата да се грижи за тях, не държавата да ги надзирава, а веднъж завинаги именно на тези предприятия, които са носители на тези лоши кредити, да се изясни какво очакват те още от държавата, като минимална помощ евентуално през първите една-две години, които следват, за да могат те да възобновят частично своята дейност на рентабилна основа, да станат пазарно независими и да могат да работят. Тоест, тук не се апелира за някакво връщане към някаква централно регулирана и управлявана икономика, а напротив, онова, което е нормално във всяка пазарна икономика между кредитор и длъжник, да съгласуват един съвместен план, тъй като проблемът е общ и на кредитора, и на длъжника. Ние знаем вица за онзи, който се тревожел, че не може да върне кредита, а пък съпругата накрая 56.4. го посъветвала да го боли корема оня, другия, дето му е дал парите.
Така че става дума именно за такъв вид взаимоотношения, не от стария тип, а в една нормална пазарна среда. 56.5.
Що се отнася до възражението на господин Димитров аз не съм против това комисията да продължи да работи, господин Димитров, по законопроекта. Напротив. Става дума, че трябва да имаме писмени текстове - предложения, които да бъдат направени на първо четене. Защото Вие казахте, че тези въпроси, които са включени в становището на Комисията по бюджета и финансите, не са решени в закона. Това не е така. В закона по всеки от тези въпроси има решение.
Вие казвате в становището на комисията, че тези решения са спорни. Добре. Ако са спорни - нека да видим друг вариант на решение на един или друг въпрос. И да приложим именно тази технология, която Вие споменахте, на работа в Законодателната комисия - с привличането на хора и от Комисията по бюджета и финансите, и от Икономическата комисия.
Аз възразявам против отлагането на решаването на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата за изказване народният представител Петър Харизанов. Заповядайте, господин Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз считам, че неправилно се употребява терминът "опрощаване". Тук не става въпрос за опрощаване. Още в заглавието на закона става дума за преоформяне на лошите кредити. И това задължение може да бъде веднъж преоформено като държавно взимане, а втори път - може да бъде опростено. Това ще зависи от факта доколко предприятията-длъжници са в състояние да изплатят изцяло или частично тези задължения в един по-дълъг период от време.
Но това, което аз искам да ви кажа, е следното: в общи линии законът може да бъде приет на първо четене още днес. И това трябва да направим, според мен, без повече отлагане. Той беше достатъчно дълго и прецизно разглеждан в специализираните комисии на Народното събрание. И там цялата тази информация, която сега тук се поставя като изискване, беше дадена. Ако тези народни представители се интересуваха от тези данни, те можеха да присъстват на тези заседания и да се запознаят с тях. НЧ/ЗТ 57.1
Като един от хората, които са се подписали като вносители, аз поддържам идеята, че законът трябва да бъде приет на първо четене сега и най-късно другия вторник да бъде приет на второ четене.
Имам обаче и някои дребни по-скоро редакционни предложения за изменение на закона. Те касаят например ал. 10 и ал. 11 на чл. 8.
В ал. 10 се казва, че "програмите по ал. 5 съставляват неразделна част от договорите за управление, сключвани между компетентните държавни органи и органите за управление на предприятията". Тук се има предвид, че органите за управление на предприятията трябва да носят отговорност при неизпълнение на тези програми, и то при едни по-значителни неизпълнения. Аз смятам, че би трябвало по-ясно да се запише, че когато органите за управление на предприятията не изпълняват системно тези програми, те трябва да бъдат просто освободени от техните задължения.
В чл. 11 се говори какво става с предприятията, когато не може да се състави, както тук се казва, изпълнима програма за преструктуриране и финансово оздравяване на предприятията. Първо, има една неяснота. Казва се, че когато за дадено предприятие не може да се състави такава програма, която да бъде изпълнима, а в същия член, в ал. 5 се говори, че органите за управление на предприятията и фирмите са длъжни да изработят тези програми. Или с други думи фактически този, който не може да изработи тази програма, не е самото предприятие, а са неговите органи за управление.
Би следвало да се даде възможност на предприятието да оцелее, като първо, тези органи за управление, които не могат да съставят такива програми, се освободят от изпълняване на техните задължения и се даде възможност да се намерят други органи за управление, които да създадат такива програми.
В края на краищата едно предприятие винаги може да бъде оздравено. Много зависи от това кой управлява това предприятие. Не би следвало веднага да се отива към процедура за обявяване на несъстоятелност. Да не говорим за това, че има доста от органите за управление на държавните предприятия, които нарочно няма да направят такива подходящи програми, просто за да бъде това предприятие обявено в несъстоятелност. Тази възможност трябва да бъде пресечена. 57.2
Освен това неясен е терминът "изпълнима програма". Поскоро трябва да бъде "програма, която не е одобрена", тъй като в предишните алинеи се говори кой одобрява тези програми. Когато органът, който не одобрява тези програми не одобри съставената програма, би следвало ръководството на предприятието да бъде освободено и да се назначи конкурс за ново ръководство, което да състави такава програма, която ще бъде одобрена.
По отношение на възможностите за участие в приватизацията с тези дългосрочни държавни облигации, които ще бъдат издадени, искам да кажа следното: този въпрос се третира в чл. 6 и в – 3 от Заключителните разпоредби. Трябва да се каже, че редът който ще определи Министерският съвет не бива да се различава и не може да се различава от реда, предвиден в Закона за приватизацията. Този ред би трябвало да касае само реда за използване на тези облигации като финансов инструмент в приватизацията, но не и реда, начините, методите за извършване на приватизация на държавните или общински предприятия.
От друга страна, аз не мога да се съглася с някои колеги, които се изказаха, че при едно такова участие всички ще спечелят: ще спечели и банката, ще спечели и купувачът-инвеститор, ще спечели и държавата. Това трудно се случва - всички да спечелят в една сделка. Най-лесно е в този случай да загуби държавата. Това може да стане много лесно. И този ред трябва да бъде избегнат в тази наредба, която ще се състави от Министерския съвет.
Тогава, когато се даде възможност за закупуване на акции под пазарната им стойност чрез чистото използване на този инструмент, това означава, че тези акции могат да бъдат продадени от държавата на по-висока цена и тя би могла чрез едно обратно изкупуване от търговските банки да реализира един доста голям допълнителен доход, тоест да не позволи да се осъществява загуба за държавния бюджет.
Има сигурно начини, при които при такова едно участие биха могли да бъдат задоволени интересите и на трите страни. Но не трябва да се получават съществени загуби за държавния бюджет.
Благодаря ви за вниманието. 57.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Харизанов.
Моля сега да гласуваме в залата да влезе подуправителят на Българската народна банка господин Ганчо Колев. Моля, гласувайте за това господин Колев да вземе участие в заседанието.
Гласували общо 136 народни представители. От тях 135 за, няма против, 1 въздържал се.
Моля господин Колев да заповяда в пленарната зала.
Има думата за изказване народният представител Иван Пушкаров. Заповядайте, господин Пушкаров!
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Доста неща вече бяха казани. Искам да добавя към казаното само няколко думи, с което се надявам, че няма да ви отегча.
Първото, което трябва да кажа, е, че законът в този вид, в който се внася на първо четене, представлява съществено видоизменен вариант в сравнение с този, който започна да се работи. И аз мисля, че това е един важеан принос на всички народни представители, които досега участваха в тази работа. Като имаме предвид, че чехският закон се прави една година, унгарският повече, все пак времето, за което преживяваме заедно последствията от лошите кредити и осмисляме начините за решаване на този въпрос, не е чак толкова много.
Може би най-важното като характеристика на закона в този вид е, че той вече категорично се признава като структурен проблем на икономиката на нашата страна. Това означава, че от проект, който трябваше да реши частния въпрос за изчистване на лошите кредити или портфейлите на търговските банки, той фактически прерасна в закон, който решава основен структурен проблем на цялата икономика, тоест на банките, на държавата и на фирмите. 57.4
Този триумвират присъства във варианта на закона, защитен е мисля, че доста добре за първо четене и в този смисъл го подкрепям, нещо което беше направено и в Бюджетната комисия.
Заедно с това остават няколко много важни пункта, които все още не са намерили своето - да не кажа окончателно, но поне категорично изясняване в закона. На първо място, това е въпросът за отговорността на фирмите в този процес. Аз мисля, че така както е направен записът в проекта, той се базира на една общо взето популярна досега и използвана илюзия за това, че като подложим на фалит определен брой фирми, а те стават все повече, ще решим проблема с лошите кредити и с начина на тяхното издължаване, което не е вярно. Макроикономически този проблем остава. Още повече не е вярно, защото все още не сме приели закона за фалитите и закона за предпазния конкордат, който задължително трябва да съпътства и този закон, и неговото приложение.
Онова, което каза Венцеслав Димитров, че в Бюджетната комисия беше разсъждавано доста сериозно върху възможността да се запише в този закон евентуално за второ четене текст, който да създаде възможност за обратно изкупуване на дълга от фирмите и от инвеститори, а може би и задължението за обратно изкупуване, мисля че е много сериозна крачка, която предстои да бъде осмислена. И в този смисъл има нужда от работа ако не в Бюджетната комисия, може би това, което Георги Пирински предложи - в някакъв кръг, който да се създаде около Законодателната комисия.
На второ място, много важен макроикономически проблем, който отчасти намира решение или е посочен в настоящия проект, това е връзката между лошите кредити и взаимните неразплатени плащания между фирмите. Безспорно, много сериозна крачка и аз мисля, че тук трябва да бъде отбелязано това, което предложи господин Папаризов в чл. 8 - възможността лихвите да бъдат капитализирани в резервен фонд, който да се използва за тази цел.
Заедно с това този проблем е изключително значим, много голям, структурен проблем, който само отчасти се засяга с тази техника. Мисля, че тука е необходима много сериозна работа на правителството, за да предложи най-ефективния начин да бъде вкаран в действие този инструмент. Не е равносилно дали ще започне да действа резервният фонд за фирми, които фактически се намират ЦМ/ЛТ 58.1. на финала на производствения цикъл или се намират в началото. Аз не искам да ви обременявам, но тука има много неща, които трябва да бъдат детайлизирани, за да задейства ефективно един добър по същество замисъл.
И последният въпрос, на който искам да спра вашето внимание - приемете го и като предложение. Това е въпросът с ефективността на реализацията на така наречените програми за финансово оздравяване, които трябва да бъдат разработени в рамките на шестмесечен период като условие за по-нататъшно преоформяне на лошите кредити за фирмите и предприятията.
Искам да изкажа собствения си горчив опит от вече тригодишните опити за разработване и за прилагане на такива програми. Това е една много трудна работа, като искам да подчертая тука и за госпожа Рашеева, която не е тук, че има цели вагони от анализи и от информации по тези въпроси. Аз мисля, че едва ли нещо повече, даже може да бъде направено. Въпросът не е в анализите, а в начина, по който те накрая ще се превърнат и ще доведат до създаването на ефективен инструмент за създаване на нова мотивация на фирмите. Ето това не става. Правиха се три пъти такива програми - банките участваха, министерствата участваха, фирмите участваха - попиляха ги, по няколко ръководства се сменяха, които правеха нови програми, но нещата наистина досега поне опряха дотук.
Аз мисля, че ако спрем само дотук, независимо че има нови моменти в предложението, което се прави в закона за тези програми, но мисля, че това е далеч недостатъчно... И моето предложение, което моля да се вземе предвид при доработването на законопроекта за второ четене, е, заедно с програмите за преструктуриране и за финансово оздравяване да се даде възможност за разработване на изпреварващи програми за приватизация на тези предприятия, включително за мениджърска приватизация.
Ако тези програми, добре разработени, не бъдат обвързани с интереса на хората, които като мениджърски екип, като управляващ екип ще се наемат да ги изпълняват, те просто ще си останат пожелание. Защото обстановката е много трудно. Иска се много кураж и много отговорност, много смелост от тези хора, които поемат риска да извадят едно предприятие от дълбоката рецесия, в която повечето от предприятията са изпаднали. Това ще означава, 58.2. че ние, като законодатели, трябва да гарантираме техния интерес.
Тука има много техники. Специалистите по приватизация ги знаят добре. Може би най-бързата е да включим в договора за управление и клаузи за изкупуване или клауза за участие в печалбата. Този опит активно се прилага, особено в Унгария, но аз настоявам и моля за вашата подкрепа проблемът за решаването на лошите дългове да се превърне от чисто финансов инструмент в инструмент на структурната реформа - да тласне напред и приватизацията, с което можем да постигнем една нова мотивация на фирмите, които трябва да постигнат финансово оздравяване и по този начин да решават и проблема с лошите дългове.
Благодаря ви, спирам до тук. Надявам се, че не ви дотегнах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Пушкаров.
Има думата народният представител Владимир Абаджиев. Господин Абаджиев, заповядайте.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Предложеното от законопроекта решение на проблема за лошите заеми е те да бъдат преоформени в задължение на държавата. За да осигури ресурси, възможности за обслужване на дълга, законопроектът предвижда два ресурса, които понастоящем бюджетът няма, но на които може да разчита. Единият е бъдещи бюджетни приходи, бъдещи данъчни постъпления. И вторият - възможността част от дълга да бъде заменен с държавна собственост.
Предложеното решение има три аспекта. Първият се отнася до банките-кредитори. Вторият се отнася до предприятията-длъжници. И третият засяга бюджета.
Мисля, че трябва много внимателно да анализираме и коментираме предлаганото решение и да си отговорим на въпроса дали то ще доведе до консолидиране портфейлите на банките, дали ще изведе предприятията до финансова жизнеспособност и дали поемането на тези задължения от държавата не е огромен риск за бюджета.
Понастоящем банките имат вземания, които не се обслужват. Тези необслужвани и проблематични вземания се предлага да бъдат заменени с по-сигурни активи, с вземания от държавата. Наистина тези активи са по-нискодоходни и с по-дълъг срок на погашение, 58.3. но на всеки шест месеца банките ще получават лихви, които са свежи пари.
Освен това банките ще могат да управляват облигациите, да ги продават, да се възползват от опцията за конвертиране в собственост чрез участие в приватизацията. 58.4. Всичко това създава възможности търговските банки-кредитори да консолидират портфейлите си. Смятам обаче, че преоформянето на лошите заеми трябва да стане доброволно при възможността на избор от страна на кредиторите. Правната и икономическата логика изисква кредиторите сами да преценят в каква форма да потърсят вземанията си - в държавни облигации или чрез обявяването в несъстоятелност на неплатежоспособните длъжници. Защото законопроектът регламентира правни отношения, които са в сферата на гражданското право, на частното право и неговите разпоредби могат да имат единствено само диспозитивен характер.
По отношение на предприятията обаче нещата не стоят така. Според изследванията на Агенцията за икономическо прогнозиране и развитие лошите заеми не са единствената причина за недоброто финансово състояние на предприятията-длъжници. Наличието на големи загуби в балансите на предприятията ще неутрализира ефекта от преоформянето на лошите им дългове. Премахването на лошите дългове от пасивите на предприятията няма да промени нещата, няма да ги изведе до финансово оздравяване. Да се смята, че предлаганата с чл.8 от законопроекта процедура предприятията да изготвят програми за преструктуриране и финансово оздравяване ще доведе до някакъв практически резултат е крайно нереалистично. Досегашният опит от аналогични решения доказва това. Още повече, тази процедура е възложена на различни административни органи и липсва координация между тях.
Затова смятам, че една от главните цели на законопроекта - финансовото оздравяване на предприятията - ще остане само една желана цел.
Предлаганото със законопроекта решение е ключов проблем обаче за бюджета. Лошите заеми съставляват 75 млрд.лв. Реалното бреме върху данъкоплатците по преценка на правителството за първите години, когато главницата не ще се погасява, ще бъде в размер на 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Източник на финансови ресурси ще бъде увеличаването на държавния дълг, респективно увеличаване на бюджетния дефицит със средствата за неговото обслужване. Страната ни се намира в тежка рецесия. СБ/КТ 59.1 Вътрешният ни дълг в края на 1993 г. ще бъде около 96 млрд.лв. Външният дълг по данни на Министерството на финансите възлиза на 400 млрд.лв., а според прогнозите на правителството брутният вътрешен продукт за 1993 г. ще бъде около 340 млрд.лв.
При това положение увеличаването на държавния дълг с още 75 млрд.лв. е свързано с огромен риск. Освен това разходите по обслужването на огромния държавен дълг ще свият дейността на правителството във финансовата сфера в период на редица години, ще ограничат възможностите за икономически растеж.
В обобщение бих казал: предлаганото решение не генерира авоари, необходими за предприятията, за да изплатят задълженията си, не води до касови плащания от страна на държавата, от които банките се нуждаят. То само санира портфейла на банките, като променя рисковия характер на дълга, заменя несъбираемите заеми на предприятията с държавен дълг. Затова предлаганото решение, което несъмнено ще увеличи държавния дълг и бюджетния дефицит, не ще съдействува за стимулиране на икономиката. То единствено ще помпа инфлацията.
Затова не е ли по-целесъобразно да търсим решение на проблема за лошите дългове по реда, по който става в страните с пазарна икономика - по реда на фалита и предпазния конкордат? Само тези правни институции могат да осигурят съдебна процедура и индивидуално решение за финансово оздравяване и преструктуриране или ликвидация, да стимулират длъжника и кредиторите за възстановяване на икономиката на изпадналите във финансово затруднение предприятия. Трябва да бъде прекъснат омагьосаният кръг от губещи предприятия, натрупани банкови кредити, лоши кредити, натиск за компенсиране от бюджета. В икономиката има едно важно правило, което ние продължаваме да пренебрегваме. То е - който не плаща, излиза от икономическата игра. Ако това правило не го направим валидно и за нашата икономика, ние ще продължаваме да крепим банки и предприятия, функциониращи на антиикономическа основа. И нашата икономика ще продължава да върви към все по-голяма стагнация.
Затова аз смятам, че законопроектът трябва да бъде поблизко свързан с институциите на търговското право - предпазния конкордат и фалита.
Благодаря за вашето внимание. 59.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата за реплика господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Абаджиев, репликата ми към Вас е във връзка с финалните думи, които споделихте, че е по-добре да се пристъпи към фалити, вместо да се правят тези усилия за прехвърляне на лошите дългове в дълг към държавата. Смятате ли, че дори от гледна точка на Вашия аргумент - да не се обременява държавният бюджет - предложението, което Вие правите, е по-добро? Тъй като неизбежно изчистването на портфейлите на банките означава увеличаване на дълга. Вие сам не оспорвате, че това е нужно, за да могат банките да нормализират своята дейност. И не може да се мине без това.
За съжаление ние сме изправени пред ситуация, в която от не една година, а вече втора година или две от две години предприятията в много случаи съзнателно се водят към фалит по една или друга причина, когато държавата, особено през миналата година, изцяло се дезангажира от полагането на усилия за оживяване на икономиката. Днес и Световната банка и другите външни партньори много настоятелно поставят въпроса за така наречената реална икономика, т.е. за материалното производство. И преминаването просто към фалити ей така, без да е проведена една съзнателна линия на възстановяване на кредитоспособността на всяка производствена единица, която потенциално има пазар преди всичко навън, която може да запази определени работни места и да възстанови на държавата част от дълга си, според мен е неоправдано. Вие се аргументирахте с правилата на търговското право. Но едва ли формалният подход тук е най-оправданият. Според мен трябва да погледнем ситуацията такава, каквато е и в момента и да направим всичко възможно всяка единица производствен капацитет, с която разполага икономиката, да заработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата за реплика господин Стойко Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Господин Абаджиев! Във връзка с изложената от Вас теза и това, 59.3 което каза господин Пирински, искам да продължа в посоката на транспортната система на страната. Този въпрос аз поставих и в Бюджетната комисия по време на обсъждането. Поставям го и сега на вниманието на колегите народни представители. Проблемът е свързан със състоянието на транспортната система и с това, че транспортната система на България като цяло е в едно изключително тежко положение.
Тук, разбира се, на първо място, има един частен случай - това са Българските държавни железници, за които ние разговаряхме в комисията и за които вече бяха дадени 650 млн.лв. Но тези 650 млн.лв. на практика не решиха проблемите на Български държавни железници, които по принцип в структурата на Световната транспортна система на БДЖ винаги са били дотационни с различни проценти дотации - и в Европа, и в Япония, и в други страни. 59.4
Тук аз поставям въпроса, на второ четене ще внесем специално предложение да бъде ангажиран независимо като частен случай и проблемът с решаването на тези именно лоши дългове, които имат Български държавни железници.
Структурата на железниците и тяхното развитие е необходимо в близкия период, тъй като ние говорим за европейския коридор, говорим за коридор през Македония, говорим за структурата на изграждането на фериботна система. Ако БДЖ не бъде освободена от тежащите милиард и половина кредити това значи ние да приключим със съществуването на железниците и да поставим страната в едно изключително тежко положение.
В същото време Български морски флот, Българско речно плаване, авиокомпания "Балкан" са организации, които на практика от 10 до 15 години не ползват държавния бюджет, на практика превеждат издръжката си от своята дейност. Ето защо аз моля за вниманието на народните представители и при второто четене, когато ще внесем определения текст, да подкрепят това - лошите кредити да поемат и кредитите на Български държавни железници, с което ще се помогне на практика на националната икономика.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това предложение ли е или изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всичко на едно място!...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да, обаче ако е изказване може да има реплика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Абаджиев, имате думата.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми господин Пирински, дами и господа.
Аз поставих въпроса за една точна преценка и анализ какъв е риска, който поема бюджетът с увеличаване на вътрешния дълг с още 75 милиарда.
Аз безспорно приемам необходимостта, че в такова състояние се намират банките, че техният проблем трябва да бъде решен, но трябва да избираме между двете неща - да решим въпроса с банките, но да видим какъв е риска, който поема бюджетът. Още ВЙ/ЗТ 60.1 повече, че през следващата 1994 г. трябва да предполагаме, че ние ще започнем да обслужваме и външния си дълг и тогава онези разходи, които бюджетът ще трябва да поеме, които ще бъдат част от нашия дефицит в какъв размер ще бъдат, дали те няма да свият извънредно много възможностите на дейността на което и да е правителство.
На другия въпрос. Аз си давам сметка, че процедурата, която е предвидена във връзка с изготвянето на програмите за оздравяване на предприятията аз не мога да й дам доверие, защото това е един административен орган или едно съчетание на действия на административни органи. Аз искам да видим дали това не можем да съчетаем с предпазния конкордат, не с фалита, а с института на предпазния конкордат, който индивидуално разрешаване проблемите за всяко едно предприятие и то без да се отлага, под съдебен контрол, с правни последици за санкции при неизпълнение, така че не мога да дам необходимото доверие, че тези именно програми ще допринесат за едно финансово оздравяване на предприятията. Това могат да свършат само онези институции, които пазарната икономика с нейния продължителен период на опит е създала. Това именно е институцията на предпазния конкордат. Само той може да създаде една процедура, която да доведе до едно преструктуриране, до едно финансово оздравяване на предприятията. Ако това не може да стане, тогава много естествено е, че ще се мине към един фалит, който фактически прави приватизация и преструктуриране.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата народният представител Пламен Вълканов. Заповядайте, господин Вълканов.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
Вземам думата, за да засегна някои от непоставените досега в дискусията въпроси, тъй като част от изказването ми обхващаше и поставени вече въпроси, за да не се повтарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, имате ли карта? Моля, поставете я. 60.2
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ: Ще я поставя.
Няма съмнение, че настоящият законопроект по мое скромно виждане е един сполучлив опит да се уреди дълго протаканият въпрос за така наречените лоши кредити, макар да става въпрос за неиздължени кредити.
Формулата на чл. 8 е едно допълнение към първоначалния вариант на правителственото решение и същевременно с останалите текстове на законопроекта това решение се инкорпорира.
Аз ще спра вашето внимание на няколко пункта.
Още в чл. 8, ал. 1 се поставя принципният въпрос как да започне процесът на преоформянето като авторите на законопроекта поставят въпроса търговските банки да уведомят държавните предприятия, фирми и търговски дружества за размера на неплатените главници и лихви по кредити, отписани по реда на чл. 1. Очевидно е, че това уведомление трябва да стане след прецизна проверка в документацията на банките от съответните одитори и чрез намесата на банковия контрол.
Постави се един важен въпрос, който не е намерил разрешение в този текст - какво ще стане, ако се получи разногласие между длъжника и кредитора или между кредитора и одитора, който е извършил фактическото установяване на размера на задълженията. Според мен решаващата дума трябва да има банковият контрол и това трябва да намери израз в текста на чл. 8, ал. 1.
Освен това в ал. 2, т. 3, където се говори за трансформираните по т. 2 главници по ползвани валутни кредити задълженията се определят в левове по централния курс на БНБ към датата на отписване на кредитите към 30 юни 1993 г.
Според мен това трябва да стане и по т. 1 - с размера на отписваните лихви, с които се увеличава резервният капитал и този резервен капитал в този му размер ще послужи за отписване на други вземания от други предприятия, фирми и търговски дружества.
Ето защо тази формула е необходимо да бъде приложена като се използва същия курс на лева към датата на отписването - 30 юни 1993 г. и за лихвите на фирмите и търговските дружества по кредитите във валута. 60.3
По-нататък в ал. 6 е казано, че критериите за подобряване на програмата ще бъдат определени от Министерския съвет. На мен ми се струва, че е необходимо в заключителните разпоредби да бъде предвиден един допълнителен параграф, в който да се предвиди задължение за Министерския съвет със съответен срок и вида на акта, с който той ще определи тези критерии, защото в противен случай може правителството да се забави с определянето на тези критерии, а това ще забави и хода на изготвянето на програмите, тъй като те ще се изготвят именно по определените от Министерския съвет критерии.
Интересен проблем постави и ал. 11 на сегашната редакция на чл. 8 от законопроекта, където се говори, че в случаите когато за дадено предприятие не може да се състави изпълнима програма за преструктуриране и финансово оздравяване, компетентните държавни органи откриват процедура за обявяване в несъстоятелност.
Според мен терминът "компетентни държавни органи" следва да се замени и това е принципно важен въпрос с органът, който одобрява програмата, защото по досегашната уредба на Указ # 56 инициатива за несъстоятелност може да има ръководството на предприятието, но пред банката-кредитор и в крайна сметка след съвещание в банката-кредитор, ако не се постигне съгласие, то банката-кредитор има право на инициатива пред съда за откриване на производство по несъстоятелност. Тъй като в случая става въпрос за преоформяне на задължения към банките, където се е извършила фактическа суброгация на държавата в правата на удовлетворения вече кредитор, банката, не е необходимо да се съчетават две задължения - това по Указ # 56 и задължението на банкатакредитор да уведомява за размера на задължението на предприятието, фирмата или търговското дружество, тъй като ще се получи съвместяване на прекалено много права и задължения в банката. А органът, който одобрява програмата ще може веднага след като констатира, че програмата е неизпълнима или тя не може да бъде одобрена, ще може веднага да пристъпи към откриване на производство по несъстоятелност. Освен това съществува опасност и търговската банка да научи много по-късно за факта, че една програма е неизпълнима или тя няма да бъде одобрена от съответния орган. 60.4
В заключение бих искал да отбележа, че механизмът по чл. 8, наистина, от дискусията, съзира доста спорни пунктове, но това не означава, че той не е реализируем.
Аз мисля, че тук думата, по-скоро, е не на нас, юристите, на икономистите, които в предложенията си, писмените предложения за второ четене, ще трябва да отразят различните решения в икономически план, за да можем ние, в Законодателната комисия, а по-късно и в залата, всички народни представители да гласуват отчетени и ясно регламентирани и формулирани варианти на второ четене.
Прочее, за да заключа, ще заявя, че аз лично подкрепям закона и ще гласувам за първо четене. Приканвам и колегите да го подкрепят, защото според мен, по-добре е да има някакво решение, отколкото никакво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Има думата народният представител господин Васил Гоцев.
Да се готви Ана Миленкова.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа!
По този закон, аз бих искал да направя само една бележка и да помислим по нея дали не е възможно да се постави
Когато миналата година ставаше въпрос да се опростят задълженията на трудово кооперативните земеделски стопанства, имаше двете тенденции.
Едната беше да стане горе-долу, както е сега, или още по-радикално, другите бяха да не са, се прие едно решение, което аз мисля, че може да се помисли и да се приеме и тук.
Ще се опростят тези лоши кредити, за които се направи опит да бъдат събрани и не бъдат събрани.
Сега, аз знам, че може би не може да се чака да мине един процес да бъдат събрани, но може да стане и тук нещо малко по-различно. Ще трябва първо да са предявени искове срещу ли цата, които се предполага, че са виновни за тези лоши кредити, за да има някаква отговорност. И тогава вече, след представяне на документация, че са предявени такива искове срещу лицата да се мине като опрощаване. МС/ВЙ 61.1
Аз съжалявам, че господин министърът на финансите не можа да чуе, но аз като слезна, ще му кажа това, което казах. Това е, което искам да предложа.
Другото, което ми правеше впечатление в Законодателната комисия, когато гледахме закона, Бюджетната комисия толкова много възражения има по този член 8, без да дава разрешения, че аз просто не виждах как ние можем да приемем дори на първо четене този законопроект, който по същество не се приема от финансовата комисия.
Казва, това трябва да се помисли, онова не е целесъобразно, така, така, така, по цяла една страница възражения срещу чл. 8, без да казват какво трябва да се направи.
И аз сега след тази дискусия, тук, мисля, че ще трябва да има много сериозна работа при второто четене, при обработването на текстовете, което ще стане вероятно пак и в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Разглеждания днес закон представлява едно лекарство за възстановяване и оздравяване на икономиката. Българският исторически опит в това отношение е Законът за облекчаване длъжниците и заздравяване на кредита от 1934 г.
Какви кредити се преоформят, според проекта, защото на всички е ясно, че не всички кредити се преоформят?
Няколко условия, комулативно, трябва да са налице за преоформянето.
Първото е тези кредити да са договорени до края на 1990 година.
Второто, да са били без плащания повече от 90 дни към 31 юли 1993 година.
Следващото, да са дължими на търговски банки с над 50 на сто държавно участие.
Следващото условие - длъжници по тях да бъдат държавни предприятия, фирми и търговски дружества, също с над 50 на сто държавно участие. 61.2
И последното условие, кредитите могат да бъдат договорени както в левове, така и във валута. Тук не се прави разлика.
Как се установява кои кредити отговарят на условията за преоформяне и какъв е размерът на тези кредити?
Според проекта, това става по счетоводната отчетност на банките, по отделни длъжници, и се заверява от надзорния орган на БНБ и от аудиторите на съответната търговска банка, регистрирана в Министерството на финансите.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от проекта, банките трябва в седемдневен срок от извършване на операциите да уведомят длъжниците си, а това са предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, за размера на главниците и неплатените лихви.
При това положение считам, че законът трябва да даде отговор на въпроса кой орган ще реши евентуалния спор по размера на кредитите, които ще се преоформят, ако в този момент се породи такъв спор, или пък, ако не са включени кредити, отговарящи на посочените вече условия? Такава уредба сега в проекта липсва.
Кой поема последиците от преоформянето на кредитите? В проекта, трябва да бъде отбелязано, намира едно сполучливо решение. Преоформянето не остава изцяло за сметка на държавата. Ако длъжниците и банките-кредитори бъдат изцяло изключени и не понесат никакви последици, то неизбежният резултат ще бъде сключване на нови кредитни договори, за изплащането на които няма да има гаранции. Тогава, много скоро ще се отзовем на мястото, където се намираме сега.
Затова ангажираността на всички участници в този процес, която ни предлага чл. 8 на проекта, е похвална.
В същото време, чл. 8 страда от структурни недостатъци. Неговите 14 алинеи би следвало да се прередактират в отделни текстове, касаещи норми и правила за различните субекти - участници в процеса по преоформяне на кредитите. Сегашното технологично разрешение по-скоро се задоволява с едно изброяване.
Предлаганият начин за редакция ще бъде по-прегледен и ще улеснява прилагането на закона. 61.3
Преследвайки все същата задача, предлагам структурата на закона да претърпи известна промяна, като се оформят отделни глави, в които по съдържание да се групират нормите, отнасящи се съответно до кръга на преоформените и неиздължени кредити, до начините за това преоформяне, до условията, на които следва да отговарят облигациите, до задълженията на отделните участници в процеса на преоформянето и т.н.
Предлагам навсякъде, където се говори за "програма за преструктуриране и финансово оздравяване", тя да бъде наричана "програма за финансово оздравяване". За финансовото оздравяване невинаги е необходимо преструктуриране, а в същото време, ако се налага такова, то може да бъде в рамките на финансовото оздравяване.
Предлагам навсякъде в чл. 8, където се говори за "отписани задължения", да се замени с термина "преоформяне", тъй като до този текст на чл. 8 никъде не става въпрос за отписване на задълженията. Като за единствено в терминологията на нормативния акт се ползва терминът "преоформяне", без да се заменя с "трансформиране". Проектът ползва различна терминология за обозначаване на едни и същи понятия.
Добавяме решението, намерило израз в чл. 8, ал. 11, за обявяване в несъстоятелност на тези длъжници, които... (шум в блока на СДС)
АНА МИЛЕНКОВА: ... да, колегите, на които не им се слуша, просто ще ги помоля да излязат и да не слушат, за да може спокойно да върви заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Дядо Христофор, раздайте на всичките по един календар да не се сърдят. (Шум и реплики в блока на СДС)
АНА МИЛЕНКОВА: Добавям и решението, намерило израз в чл. 8, ал. 11, аз обявяване в несъстоятелност на тези длъжници, които не могат да се справят с изпълнима програма за финансово оздравяване.
Тук обаче следва да се даде отговор на три въпроса, нерешени в проекта. 61.4
Първият от тях е, какво ще стане с онези предприятия, които изобщо не съумеят да представят програми? Ясно е, че трябва да предвидим и тяхното обявяване в несъстоятелност.
Вториятя въпрос се отнася до това, кой е този компетентен държавен орган, както е посочил проектът, който следва да бъде инициатор на процедурата за несъстоятелност?
При сега действащата регламентация на фалитите по Указ 56 производството пред банката, наречено "производство по споразумение", започва по искане на фирмата, която е неплатежоспособна или на някой от кредиторите. При непостигане на споразумение по това производство този, който сезира съда за образуване на дело по обявяване в несъстоятелност, е председателят на банката, който е ръководил непостигнатото споразумение.
Кой тогава в случая, визиран от чл. 8, ал. 11, ще бъде компетентният държавен орган?
Предлагам това да бъде органът по ал. 6, който е овластен от проекта да одобрява програмите за финансово оздравяване, тъй като той ще може най-добре да направи и преценката на тези програми.
И третият въпрос е как ще се съставят програмите за оздравяване, предвидени в чл. 8, ал. 5, от предприятията, чиито кредити се преоформят, без да има такава правителствена програма? Може би е уместно да възложим със закона на правителството да даде насоки и параметри, с които ще бъдат съобразявани програмите. (Шум и реплики от блока на СДС)
Предлагам да помислим върху начините за предотвратяване преоформянето на кредити на предприятия към една определена банка в случаите, когато тези предприятия притежават парични средства в други банки, по други сметки.
Трябва в същото време да се предвиди какво ще стане с онези предприятия, които са в процедура по несъстоятелност сега, по действащата уредба на Указ 56, и които евентуално биха били спасени, ако техните неиздължени кредити се преоформят. Чрез какъв механизъм ще се въздейства върху висящото вече дело за фалит, за да не бъде то довършено и предприятието ликвидирано, когато има възможност да бъде стабилизирано. 61.5

Много мнения бяха чути по отношение на това, настоящият закон заедно ли трябва да влезе в сила със Закона за фалитите. Преди или след него?
Ако Законът за фалитите бъде приет пръв, ще отпаднат една част от кредитите, които би следвало да бъдат преоформени, тъй като дължащите ги стопански субекти ще фалират. При фалитите обаче кредиторите се удовлетворяват, както вече нееднократно е ставало въпрос в тази зала, едва в размер на 5 на сто от дълговете към тях. При това положение при поредност Закон за фалитите и Закон за преоформяне на кредитите няма да се постигне желаната цел за заздравяване на банките и предприятията в желаната степен, която цел се постига при поредност на влизане в сила първо настоящият закон и след това този за фалитите.
Ако към това прибавим, че ще бъдат спестени време, сили и средства за водене на излишни дела, в и без това натоварените съдилища, явно е, че решението ще бъде в полза на бързото приемане на сегашния законопроект. 61.6
Интересен е и въпросът във връзка с успоредността при приемането на този закон със Закона за предпазния конкордат. Възможни са две хипотези. Едната е пръв да влезе в сила обсъждания закон, а след това Законът за предпазния конкордат. Разсъжденията са аналогични, както в Закона за фалитите, поради което тях няма да ги повтарям.
Втората хипотеза е първо, да се приеме конкордата, а след това - Законът за преоформяне на кредитите.
Както знаем, при предпазния конкордат на длъжниците се опрощават част от дълговете им от страна на техните кредитори. Тогава банките, които по принцип са кредитори, с обезпечение биха имали възможност да получат кредитите след изтичане на един много дълъг срок в резултат на стабилизиране на самите предприятия. Явно е, че и в този случай правилното решаване е Законът за лошите кредити да бъде пръв по време.
В заключение искам да обърна внимание на това, че всички ние трябва до положим усилия за бързото приемане на закона, който ще бъде една оздравителна инжекция за болната икономика.
Затова се обръщам към всички да подкрепим проекта.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз вече имах възможност да изложа становището на нашата комисия и затова ще се постарая да не се повтаря. Сега ще се опитам да изложа онези мои постановки, които съм ги защитавал на заседания на комисията, обаче които по една или друга причина не можаха да намерят подкрепата на мнозинството от членовете на комисията.
Следва да се има предвид, че за тези кредити се предлага като краен срок за тяхната квалификация "лоши" да бъде приета датата 31 декември 1990 г. Защо? Защото, казват привържениците на тази теза, до 1990 г. в България нямало пазарно стопанство. До 1990 г. кредитите били раздавани по други критерии и ние не можем да виним нито банките, нито предприятията за това, че тези кредити са попаднали в предприятията и не могат да се ББ/НП 62.1 използват ефективно.
Мисля, че неслучайно сред нас всички битува понятието "лоши кредити". В българския език "лош" се използва обикновено за човек. Не за някакъв предмет. Не може да имате един добър стълб и един лош стол. Тоест, предполага се, че те са раздадени от лоши хора (смях в блока на СДС и единични ръкопляскания). Лоши хора! Наистина са били лоши. Защо са били лоши? Защото са раздавали народното имане, раздавали са държавните пари на този, който не трябва да ги получи. И аз питам: ако вие отивате към едно такова кардинално решение за замяна на тези кредити с държавни облигации и питате ли се вие какво ще стане с хората, които са раздали тези кредити. Дали те са били чак толкова лоши, та 100 на сто от лошите кредити са ги дали в лоши ръце и те в момента не могат да бъдат обслужвани, не могат да бъдат връщани никакви пари?
И ето куриозът какъв е. В нашата комисия неслучайно представители на Българската социалистическа партия, които едновременно с това едно време са били членове на Българската комунистическа партия и една част, не казвам, че по-голямата част или всички, но казвам една част от тях наистина са участвали между тези лоши хора, които сигурно са съдействали за раздаването на лоши кредити. Те искат пълно отписване, пълно забравяне. Това не може!
Моята теза лично е такава.
Вярно - лоши хора, вярно - не са разбирали от икономика, вярно - тогава не е имало пазарни отношения и така нататък, но излезте навън, раздавайте пари и вие ще видите, че една част от парите все пак ще попаднат в добри хора, които знаят какво да правят с тях. Съвсем случайна подборка.
Така че, и аз казвам: колкото и лоши да са тези хора някои от които седят тука от лявата страна на тази пленарна зала, все пак някой кредит от тях е попаднал в добри ръце. А вие искате и него да оставите необслужван, и него да го опростите, и него държавата утре да трябва да плаща и да освободите предприятията. Моля ви се, недейте така.
Затова аз лично изпитвам едно дълбоко удовлетворение от инициативата на част от членовете на Икономическата комисия, 62.2 включително и от Българската социалистическа партия, които предприеха една инициатива и допълниха законопроекта, който беше предложен от Министерския съвет. Тоест, какво казваха те? Това, което аз винаги съм го защитавал. Има и други хора от нашата парламентарна група. Да не опрощаваме всичко, да не теглиме черта, да не забравяме какви са тези кредити, кой ги е получил и дали може да ги обслужва. И аз естествено искам да развия тази тяхна идея, тя да намери своето място в предложения законопроект и да намери своя завършек и отговорността на предприятията да не се заличава, да не се забравят. Защото в този процес освен лошите хора, като институции има три основни субекта. От една страна това е държавата, от друга страна търговските банки, една част от които може би бяха създадени по-късно, или им бяха натресени от горе дадените лоши кредити преди от Българската народна банка и това са предприятията. Не може да изтеглим единия субект, да го поставим настрана, да го защитим и да кажем: ти си чист и само другите да плащат. Плащат търговските банки, но много по-голяма част плаща държавата.
Какво значи "плаща държавата"?
Аз бих апелирал към лявата страна на парламента, която претендира, че защитава социални придобивки и така нататък, която се ангажира с това, че е една социална партия, въпреки че не е такава, защото видяхте какво стана в последната година. Да помислим малко и онези хора, даже и които не са специалисти, обаче които претендират да защитават интереси на учители, на армия, на лекари (предполагам, че има
) да помислят малко ... на пенсионери най-вече, на земеделци ... Бай Ангел Димов го виждам тук, да помислят малко. Какво значи приемането на този закон с пълната му сила така, както е предложен? Това значи всяка една година в продължение на 25 години някой много щедър човек да реже от бюджета на всички тези хора, на всички тези групи служители, учители, офицери, войници и така нататък. Да реже и да ги дава на банките за сметка на дълговете на предприятията. Затова помислете. Защото ето, утре - в други ден сигурно ще внесем и проблема с външния дълг. С това до известна степен търсим решение на вътрешния дълг, с другото ще търсим решение на външния дълг. Кой го понася? Понасят го пенсионерите. И моля ви се, аз бих желал все пак, ако може, министърът на 62.3 финансите или министър-председателят като вносител, господин Папаризов и другите господа, които са направили този законопроект, да кажат точно с колко лева се снижава пенсията на един обикновен пенсионер, ако се приеме този закон така, както е предложен. 62.4 Смее ли някой от вас да го каже? Не смее. Защото се криете зад този или онзи. Обаче трябва да погледнете истината в очите. Не може пълно опрощаване на вината. Аз не казвам, че всички тези хора трябва да бъдат вкарани в затвора. Лошите естествено, трябва. Това е ваш проблем дали ще ги вкарате или не. И наш, разбира се, като Народно събрание, като представители на волята на народа. Обаче трябва да помислим дали не може да се приеме тук от всички нас и вас, някакво друго решение, което да намали тежестта на бюджета, което да накара предприятията да бъдат източник на доход. Защото тук се касае за държавни предприятия.
Преобладаващата част от собствеността в България е държавна, обаче сега се получава така, че частниците колкото и малко да са, реализират лъвския пай от печалбата, а за държавните предприятия остава само на загуба.
Затова аз си позволявам да направя редица конкретни предложения, които ще ги моля, понеже не зная как ще реши да процедира за в бъдеще парламентът. Дали ще минават комисиите между първо и второ четене или не, или само Законодателната комисия. Аз си позволявам да направя няколко конкретни предложения.
Имайте предвид обаче, че дългът, който се поема е някъде около 80 млрд.лв. Вярно е, че първите години има понижено плащане на лихвите, обаче по-нататък ще има завишено плащане на лихвите.
Ние всички с вас трябва да се опитаме да видим дали нещо от този дълг не може да бъде върнато, защото колкото и некомпетентно да са раздавани кредитите срещу част от тях е строено.
Спомнете си да кажем Завода в Разград, за царевични продукти, някои хора от вас протестират, че е продаден много евтино. Продаден обаче, ако не беше продаден, вие щяхте да пледирате да им вземем всичките кредити, а хората ги платиха по 80 на сто. Не може ли част от тези да намерим някои, който да ги купи или плати, ако не по 80, по 60, 50, 30 или 20 на сто. Това всичко ще е от полза. Но това, което вие предлагате е нула. Да не искате СМ/КТ 63.1 от тях нищо. Нека да потърсим. Сигурно има такива хора. Може да има сгради, може да има места, може да има машини, може да има технологии, може да има нещо, не го забравяйте, не им давайте право. Защото най-важното нещо, на което ние с всички вас трябва да търсим решение, е да видим как държавните предприятия да продължат да бъдат източник на доход. Засега те не са източник на доход.
Първоначалното решение също им забраняваше даже да бъдат източник на доход. И тук аз ще предложа нещо, което предполагам вие ще го възприемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, оставете малко време за господин Иван Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще вземем удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С удълженията станаха: БСП - 36 минути, а СДС - 32 минути. Повече не може.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателствуващ, от нито една парламентарна група не протестират, мисля, че интересно говоря и ги навеждам към някакви размисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Правилникът не може да се нарушава.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това трябва, да продължат да бъдат източници на доходи.
Аз предлагам обаче, онези частници, които са влезнали в такива предприятия с несъбираеми вземания, както им казваме, с лоши кредити, да ги оставяме. Щом са влезнали вътре, щом участвуват в тях, примерно имат по-малко от 50 на сто участие, нека те да носят известна част от дълга, защо да не ги оставим. Те са поели собствения риск.
От друга страна, онези частници, инвеститори, които са инвестирали в банка, която ние сега ще й опрощаваме кредитите, нека тези хора да поемат една част от лошите кредити, защото те много добре са знаели, че когато са участвували в тези банки, че те трябва да поемат някакъв риск заедно с банките, заедно с другия акционер, в случая държавата.
Освен това, аз пледирам за това, на държавни предприятия да не се опрощават никакви кредити или никакви кредити по-скоро да не се поемат от страна на държавата, в случай, че те претендират, обаче въпреки това са участвували в съдружие с частни пред63.2 приятия, участвували са в частни банки, има такива случаи. Закъсало предприятие до гуша, въпреки това дават 10-20-30 млн.лв. да участвува в някоя частна банка. Как смятате? Искате ли това нещо да стане? Не. Да им забраним на тези хора, защото правят комбинации и фактически обират - кой обират? Бедните пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, Вие изчерпахте времето.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предлагам следните конкретни неща да влязат в закона.
Първо, това, което правим досега бяха само предложения.
Първото предложение вече го направих.
Имам още едно предложение, да не прекъсваме връзката между банките и предприятията и 30 на сто от дълговете да бъдат обслужвани от предприятията, да бъдат оформени под формата на държавни облигации, да бъдат поети от държавата само 70 на сто от задълженията.
Необходимост от допълнително уточняване на критерия, не да е 90 дни, а може би година или година и половина. Защото 90 дни, минаха няколко пъти по 90 дни, откакто тук в тази пленарна зала започна да се дискутира, че по някакъв начин ще се опрощават или впоследствие преоформят лошите кредити.
Друг критерий да има. Да бъде година или година и половина по ваш избор.
Да се даде възможност на търговските банки, защото те също понасят някакви щети от това преоформяне. Те сами да решат кой техен кредит искат да се преоформи и кой не. Защото търговските банки най-добре знаят състоянието на предприятията. Ако състоянието на едно предприятие е добро и банката може да си вземе всичко, тя наистина ще го вземе, но няма да се примири с държавните облигации, които носят понижена лихва.
Предлагам също така, лихвеният процент на недоминираните в долари и облигациите да бъде три четвърти процента по-нисък от този, който е заложен в законопроекта.
Облигациите да не са безналични. Облигациите да са налични, за да се улесни техният оборот и да се допусне участие в приватизация с тях, по тяхната пазарна стойност. Не с някакво 63.3 ажио, по тяхна изкуствена лицева стойност и т.н.
Да се създаде специална структура в Министерството на финансите, която независимо от това фонд ли ще се нарече, каса ли ще се нарече, която да се грижи да управлява всички тези задължения, които ще бъдат прехвърлени от банките в Министерство на финансите.
Освен това да не се дава възможност за увеличение на допълнителния капитал с лихвите. Задълженията заедно с лихвите да бъдат прехвърлени в този фонд и този фонд, тези, които разбират от банки знаят, че той може да играе ролята на клирингова къща, по отношение на несъбираемите кредити. Иначе има една голяма опасност едно предприятие, което лошо си е гледало работата по този начин да започне да опрощава задължения на доставчици или негови класьори. Това не бива да се допуска. И без това ние знаем, че не си е гледало добре работата.
Освен това на самите предприятия да се даде право по някакъв определен коефициент, може би 30 на сто, може би 40 на сто, това ще реши управлението на този фонд или касовата страна на Министерство на финансите, самото предприятие да си изкупува обратно дълга. Защото Министерство на финансите ще е способно, след изтичане, аз съм за това да се даде 6-месечен срок и то не за да бъдат предоставени някакви планове или програми и т.н., а за да се приемат двата закона, които казахте всички за фалити и за предпазния конкордат.
Министерство на финансите може да инициира обявяването на предприятията във фалит. Така че предприятията ще бъдат заинтересовани да си изкупуват обратно кредитите. И нещо много важно, Министерство на финансите или тези, които ще управляват този фонд да имат власт да продават лошите кредити на потенциални инвеститори и тези инвеститори утре да могат да закупят предприятията. От тази голяма преса предприятията ще бъдат заинтересовани да се оправят самички, а не с програми и не по критерии. Защото ние ако приемем един критерий, не виждам нищо друго, освен приемането на един план.
За лихвите вече ви казах, че не съм съгласен, предприятия, които имат задължения към Министерство на финансите, които са поели задължения на Министерство на финансите по линия на лошите 63.4 кредити от банките, да бъдат подложени на страшен натиск от Министерство на финансите. Което предприятие има лоши кредити, да не може да си увеличава безразборно заплатата. Даже не бих казал и с процента на инфлацията, а да бъде затиснат с една финансова преса от страна на Министерство на финансите и да бъдат контролирани разходите. Не предприятия, които претендират, ние да им опростим стотици милиони левове. Техните директори днес да се возят в "Мерцедес"-600 и като отидат в Лондон с целия си щаб, да се настаняват в хотела, в който може да си позволят да отседнат Майкъл Джексън и Мадона. Ето това го правят и към това вие ги тласкате.
С това, господа, аз завършвам моето изказване и ви моля да помислите всички и тези предложения да ги вкараме на второ четене.
В противен случай аз няма да подкрепя законопроекта, който е толкова хлабав и който натриса на гърба на всички онези, които разчитат на държавния бюджет. Това са всички предприятия и всички хора на бюджетна сметка, всички пенсионери и социално слаби да плащат за неразбориите, които е имало по комунистическо време.
Помислете и вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димитров.
Нека първо да изчисля колко са се изказали.
Някой иска удължаване с 10 минути, някоя парламентарна група.
Остават да се изказват от СДС господин Иван Костов, от БСП и коалиция господин Александър Томов и накрая Ангел Димов, ако остане време.
Ще иска ли някой удължаване? Нека да отпуснем по още 10 минути. Няма да има нарушения.
За процедура, господин Парамов.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Процедура, уважаеми господин председател.
От името на нашата парламентарна група 15 минути удължаване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 10 минути само може, 15 минути не може. Въпросът е решен в правилника.
Досега от ваша страна се изказаха 36 минути, а вашите се изказаха 37 минути. Много ви моля, не мога да нарушавам правилника. Господин Емил Филипов има думата. 63.5
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Димитров, аз слушах с внимание Вашето изказване и оценявам последните му десет минути за съдържателни по отношение на нашата дискусия. Изключвам обаче първите му 7-8 минути.
Вие използувахте израза "лоши хора", "раздаване на лоши кредити". 63.6
Искам да подчертая, че всеки, който що-годе разбира малко от икономика, му е напълно ясно, че тези кредити са раздадени в една съвършено друга пазарна, икономическа ситуация. Вие знаете, че всичко това, което се даваше тогава като инвестиции, беше на основата на дългосрочни споразумения с един пазар от над 300 млн.души, който осигуряваше износът на нашата продукция.
Ще ви дам един скромен пример. Има една малка промишленост, в която аз съм работил 20 години, казва се "Полиграфическа промишленост". Тя получаваше своите кредити наравно с всички други български отрасли. Но се получи така, че тя беше вътрешно насочена, получи се така, че свободата на словото и на печата даде бум в тази промишленост, тя за разлика от другите промишлености миналата година показва не инфлационни, а в отчета на банките е записано "дефлационни процеси". Тоест, една промишленост как ще се развива зависи не само от това какво е инвестирала, а какви реални пазарни условия е създала страната за тези промишлености. Да не говорим отделно за проблемите за лихвите, които възникнаха през последните две години.
Искам да кажа, че въпросът можеше да бъде обсъждан още 1992 г. Ако още тогава го бяхме приели като национален въпрос, нямаше да бъде така остър сега в края на 1993 г. Но тогава се казваше: държавата е лош стопанин, нас не ни интересува икономиката. И разбира се тогава дойде на дневен ред лозунга "Поголовна смяна на всички бивши червени ръководители". Едва ли това доведе до най-доброто за нашата икономика.
И накрая предлагам да не политизираме въпроса. Да приемем за мото това, което каза все пак господин Димитров в своето изложение, как да бъдат държавните предприятия източници на доход. Да приемем днес на първо четене закона и това, което е конструктивно, да бъде прието на второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. За дуплика има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин Филипов! Благодаря Ви за тази реплика, защото ще мога да кажа още няколко неща. РД/ЗТ 64.1
Вие може би сте напълно прав. По-скоро прав беше господин Пирински, когато каза, че в някои други бивши комунистически страни проблемите бяха решени. У нас обаче не можеше да бъдат решени, защото у нас комунистите, господин Филипов, бяха полоши, отколкото техните комунисти. По-лоши, отколкото комунистите в Унгария, Чехия или Полша. И това е така.
Аз ще ви кажа, ако беше приет този закон, господин Филипов, миналата година или по-миналата, господин министърът на финансите, който аз уважавам, и знам колко му е трудно да се бори с този Министерски съвет, знам колко му е трудно да налага своите виждания, много по-зле щеше да върже бюджета за тази година, отколкото сега. Виждате сега как се бори и не можа. Утре влиза актуализацията с 5-6 милиарда. В противен случай актуализацията може би трябваше да бъде не с 5-6, а с 16 или с 20, или инфлацията щеше да скокне.
Затова дайте да видим какво може да се направи, господин Филипов. Недейте обаче да бързате напред с едни дилетантски решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димитров. Има думата народният представител Александър Томов. Да се готви Иван Костов.
Господин Томов, ако остане време, тогава ще дадем думата и на Ангел Димов. Десет минути имате изцяло парламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мислех да започна днешното си изказване с едно, все пак, задоволство, затова защото отдавна не сме почвали навреме, без губене на минути по дневния ред и с една професионална дискусия. Но това, което господин Димитров каза, особено в дупликата, отново ме наведе върху една мисъл, че почнем ли да политизираме, от един закон нищо не става. И го казвам това по една проста причина.
Аз смятам също, че всички пари винаги си имат опашка и който е давал пари, трябва да отговаря за тях. Но аз само ще кажа едно изречение на господин Димитров, с което мисля този въпрос да приключи. А именно. Нямам нищо против да се види къде са 64.2 отишли парите, които са давани като кредити до края на 1990 г. Но ако това го направим, веднага трябва да кажем и да попитаме къде са отишли парите, които са давани като лоши кредити през 1992 г. И да кажем много просто, че ако Тодор Живков ни е оставил малко по-малко от 20 милиарда лоши кредити, така наречени "лоши кредити", през 1992 г. те са били минимум два пъти повече, отколкото за целия 45-годишен период. И това е един много ясен проблем. Така че въпросът винаги е ясен - къде са отивали тези пари и защо са отивали тези пари.
И второ, ние поставяме този въпрос така радикално само по една причина - не защото много са лошите кредити до 1990 г. само, а защото общият обем на лошите кредити наистина надхвърли всички разумни граници. И това е централният въпрос.
Второто нещо, което искам да кажа. Категорично съм за това да се знае, че ние не приемаме с този закон само нещо, което засяга един частен банкерски въпрос. Напротив, това трябва да се знае и да се разбере наистина като нова фаза в икономическата реформа, защото не засяга само банките, не засяга само един частен въпрос за кредитите. Този закон ще има смисъл, ако той влезе в пакет с още два закона - Закона за предпазния конкордат и Закона за фалитите. И ако има кой да ги приложи, уважаеми дами и господа, защото не е само да ги приемем. Някой трябва да ги приложи.
Следващото нещо. Какви са основните мотиви за този закон, за да бъде предлаган днес и аз наистина да бъда удовлетворен от това, че този закон най-после влиза?
Три години ние решавахме този въпрос абсолютно дилетантски. Три години вървяхме с програми, по които искахме да опрощаваме на отделни предприятия част от лошите кредити. В момента се отива на нещо съвършено друго. Проблемът за решаване на лошите кредити се връзва с няколко мотива, които искам специално да подчертая.
Ако ние бяхме решили този въпрос 1991 г., а не бяхме похарчили няколко милиарда за опрощаване, той нямаше днес да е 70 или 65 милиарда, а щеше да бъде само 18-19 милиарда. В момента той е такъв, благодарение на високите лихвени проценти и на натрупването през този период на нови лоши кредити. (Реплики от блока на СДС) Аз не говоря за СДС или за БСП. Тръгнете обаче 64.3 назад по дирите и ще видите невероятни картини.
Второто нещо - какви въпроси решава и какви са мотивите?
Първо, очевидно оправя временно банките. И тук не съм съгласен с някои представители на финансовото министерство. Банките получават поне определен период, за да могат да се стабилизират. А банковата система е като кръвоносна система на икономиката. И това не може да се прескача. Още три месеца задръжка на проблема и тогава мисля, че процесите ще бъдат необратими.
Второто нещо. Аз мисля, че с този закон трябва да кажем съвършено директно на цялото наше население и на всички, които са в икономиката, на всички предприятия, че оттук нататък не само опрощаване и преоформяне няма да има. Оттук нататък ще действа само едно - Закона за фалитите и съда. Защото целта на този закон е да въведе някакъв кредитен ред. Безобразията, които продължават идват от това, че всеки може да накара днес банковите държавни чиновници да дават кредити и за всичко. И затова обемът на лошите кредити достигна 127 милиарда общо. Това е трагедията на тази страна. Че има свличане на имущество, че преминава имущество в частни джобове и отива неизвестно къде, че държавни предприятия ипотекират непродаваема продукция и срещу това получават пари за заплати, че милиардите, които се изхлузват продължават и в момента да се изхлузват. И този закон е закон за ред, а не само закон за преоформяне. И трябва ясно да се каже, че няма да има оттук нататък нито едно предприятие, нито една банка, на които няма да се прави просто никакъв компромис.
Третото нещо. Аз мисля, че, и прав беше Пушкаров тук, съвършено ясно е, че този закон и по това за съжаление никой не говори, има за идея не само да преоформи лошите кредити, но има за цел да стартира по един особен начин, бих к азал, много хитър начин в структурната реформа. Ясно е, че ние даваме възможност поне в две направления това да стане.
Едното е чрез чл. 6. За съжаление материята тук се препраща към наредба на Министерския съвет. Но ние даваме възможност с тези облигации преференциално да се участва в самата приватизация. Тоест, вътрешният дълг да се замести потенциално срещу собственост. И тази опция е нещо изключително важно, дотолкова доколкото това ще породи вторичен пазар и аз много разчитам на този вторичен пазар. 64.4
Още нещо. Съвършено ясно е, че ако ние решим по този начин въпроса, ние ще можем да приложим Закона за фалитите на чисто. Защото ще стане ясно все пак, че няма да фалират, както е в момента, 3500 предприятия. Защото, ако го приложим в момента, ние трябва да закрием, госпожо Рашеева, половината икономика. Ние просто трябва да закрием ключови и структуроопределящи предприятия, а това не може да стане и не бива да стане.
Какви предложения аз правя обаче към този закон, макар че казвам по принцип, че аз съм един от неговите вносители. И казвам това със задоволство, че от юни досега между този закон и всичко, което е предлагано за три години след реформите в страната, има принципиална разлика. Това е съвършено друго решение. Нито 1991 г. някой предлагаше такова нещо, нито 1992 г., нито, нека да ме извини господин министъра, първото предложение на правителството от началото на юли т.г. Това решение неслучайно се приветства и от световните финансови организации, поне като идея, като замисъл. 64.5
Какви предложения обаче правя аз:
Първо, искам да кажа, че трябва да се даде възможност на тези банки, които смятат, че част от кредитите, отпускани до края на 1990 г., могат да продължат да бъдат обслужвани, да се разреши банките да могат сами да решават част от тези кредити да бъдат изключвани от материята на закона, от обекта на закона. Защото има случаи, при които 90 дена не плащат, една година не плащат - и това са за няколко милиарда суми според мен - обаче въпреки всичко след това са се породили условия, при които кредитът е започнал да се обслужва. И някои банки, аз ще дам конкретен пример с "Минералбанк", със Стопанска банка, са заинтересовани от това част от тази сума да бъде извадена. И това ще облекчи общото натоварване на бюджета.
Второ, смятам, че във всички случаи ние трябва да намерим начин за един вторичен контрол върху Министерския съвет, или най-малко да допълним текста на чл. 6, но да кажем ясно, че ако искаме да има вторичен пазар на тези облигации, е задължително ние да дадем преференциални възможности на собствениците на тези облигации да участват в процеса на приватизация.
Ако срещу това бъдат предложени атрактивни предприятия, това ще означава, че тези облигации ще бъдат търсени, а това означава, господин Абаджиев, не само бюджетът ще поеме пасива и ще поеме удара от лихвите, както после и главниците, а ще се стигне до нещо съвършено друго, че Министерството на финансите ще може да получи свежи пари срещу продадените облигации.
И аз трябва да ви кажа, че за мен това е една гигантска суапова операция, ако се извърши както трябва. Това може да доведе наистина до преструктуриране на много неща. Това може да доведе до друг тип решение, което нито една източноевропейска държава не е направила. Независимо, че поляците и чехите платиха гигантски суми, включително заедно със Световната банка, за да решат този въпрос. И това е най-хитрото решение, и аз бих казал най-доброто решение, което е в чл. 6, за съжаление с препращане.
Моето убеждение беше, че този въпрос трябваше да се реши в този закон. Но независимо от това аз мисля, че все пак можем да намерим изход от положението. НЧ/ЛТ 65.1.
На следващо място, аз смятам за недостатъчно обосновано стратегически решението да има два типа облигации - левови и валутни. Убеден съм, че независимо от това, че част от банките, и специално "Минералбанк" настояват за това да има разделение на облигациите, а 65 на сто от лошите кредити до края на 1990 г. са наистина валутни, все пак си мисля, че ако постъпим така, облигациите, които са левови, няма да бъдат атрактивни на вторичния пазар. Аз си мисля, че ние ще подкопаем вторичния пазар с това решение. И фактически минусите от превръщането на всички облигации в левови ще бъдат многократно компенсирани от това, че ще бъдат търсени и едните, и другите в еднаква степен.
Като икономист казвам, че изчисленията показват, че е много по-добре да имаме един тип облигации. Това беше една дискусия, която имахме при старта на реформата през 1991 г., да допуснем ли доларът да продължават да циркулира в обществото. И тогава забраната, за която в Министерския съвет бяхме единни, и преминаването към левови операции в страната като единствено възможни, фактически създаде съвършено друга обстановка около лева. Така че това ще има вторично стабилизиращо значение и върху нашата валута. И аз мисля, че можем да помислим между двете четения по този въпрос.
На следващо място, аз приветствам всички тук в тази зала и тези, които се изказаха за това, че предприятията не могат да бъдат оставени настрана от процеса. И това беше найтрудната задача на всички, които работихме през това лято и тази пролет върху този проект.
Как да накараме предприятията да се ангажират? Аз не приемам предложението на господин Венцеслав Димитров за това, че трябва да отрежем 30 на сто и да оставим 30 на сто от всички лоши кредити, отпускани до края на 1990 г., да ги оставим в предприятията. Това е несериозно. Несериозно е, защото това не решава централната задача. Това не решава въпроса с оздравяването на банковата система.
Оставим ли една трета, дори аз бих казал една пета дори да оставим - между 20 и 30 на сто - задачата не е решима. Следователно за мен централен е въпросът тук да се отиде на радикално решение, но еднократно, след което да си влезе законът за фали65.2. тите и да си влезе съдът в своето действие.
Много важен въпрос постави господин Абаджиев за ангажиментите на бюджета. Господин Абаджиев, искам да ви кажа, че са правени многократни, включително и компютърни програми как това ще се отрази за 10-15 години напред. Току-що говорих с господин финансовия министър. Около 5.7-5.8 млрд. са за двете години - 1994 и 1995 г. разходите по лихвите. Имаме дискусии по това как да се плаща.
Аз мисля, че е по-важно да се отиде на стабилен лихвен процент, което ще означава по-малко натоварване на бюджета по-голямо натоварване на банките.
Господин финансовият министър е направил един жест към банките - отива на тези диференцирани лихвени проценти по години. Но все пак трябва да ви кажа, че този разход на бюджета няма да бъде фатален, дори да се остави само натоварване на бюджета. Разчетен е и проектобюджетът за 1994 г.
Но ако има вторичен пазар, ако това доведе до изваждане на банките от загуба и фактически банките започнат да си плащат данъци върху печалбата, ако се вземе предвид и това, че Министерството на финансите ще реализира директен приход от продажбата на облигации - ако тази наредба е грамотна - тогава мога да ви кажа, че реалните разходи на бюджета ще бъдат значително по-малки и няма да бъдат дори 5.8 млрд. Ние имахме анализ в групата, която работихме по стартовия проект - до 2 млрд. максимум стигаха разходите за двете първи години.
И още нещо, ако ние отчетен инфлацията, която за догодина може да бъде 40 на сто, може да бъде и повече, следващата 1995 г. отчетем също инфлацията, тогава в действителност бюджетът ще поеме доста по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед. Аз мисля, че дори въпросът за главниците ще бъде решен много интересно, ако ние успеем този процес да го свържем с моделирането на инфлацията през следващите години.
И не съм съгласен с едно изказване, мисля че беше на господин Пирински, в Икономическата комисия, че едва ли не това било априорно залагане на голяма инфлация за бъдещето. Няма такова нещо. Напротив, общият инфлационен потенциал се сваля от първите 5-6 години. И това може да се докаже. С това отговарям и на известни дискусионни реплики на Агенцията за икономическо 65.3. развитие и програмиране, които бяха дали едни числа, взети наистина от въздуха, както се казва, недоказуеми.
Последно, подкрепям тези искания - предприятията да бъдат притиснати. Подкрепям ги изцяло. Забележете, уважаеми дами и господа: най-големите длъжници на българската икономика са с най-високи заплати на своите директори. Най-големите длъжници на българската икономика са с най-високи заплати на всичките си апаратчици. Най-големите длъжници на българската икономика и на този бюджет и пред този народ се возят на най-скъпи коли. И това е очевидно. И това е безобразие в тази страна!
Следователно, господин министре на финансите, това е преди всичко Ваш ангажимент. Защото в края на краищата те подяждат вашия бюджет и нашия бюджет. И не може да не се намерят лостове тези хора да не бъдат притиснати, а от някои от тях да се отнемат и тези имущества. Защото ние ще плащаме за техните лимузини и за техните заплати по 50 хил. лв. месечно. И това не може да бъде оставено така.
Аз трябва да кажа, че този въпрос засяга и някои банкери и банки. И нека да ме извинят, знаят моето отношение към тях. Да, защото тук също става дума точно за това, че тези, които най-много дължат - най-много прахосват. И докато това не се спре, няма да се реши въпросът. Завършвам със следното: аз смятам, че този закон, уважаеми дами и господа, малко или много е победа за този парламент. Защото трябва да си отчитаме и хубавите неща. Има недостатъци в проекта, предлагам обаче те да се решат между двете четения.
Ще подкрепя проекта днес на първо четене и призовавам народните представители да гласуват днес за този проект. Смятам, че заедно с някои други неща, които се случиха тези дни по повод на външния ни дълг, това ще бъде един друг допълнителен стимул за това да оздравим икономиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Вие преизпълнихте допълнителното време на БСП.
Госпожа Рашеева, имате думата за реплика. Да се готви последният оратор за днес господин Иван Костов.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Господин Томов, Вие тук изразихте един голям възторг от този законопроект. Тъй като аз не спо65.4. делям Вашия възторг към законопроекта и смятам, че той не е добър законопроект и би могъл да се направи по-добър законопроект, аз ще Ви кажа нещо и ще Ви запитам нещо.
Първо ще Ви кажа, че това, с което Вие накрая завършихте, че точно тези директори, които се возят с "мерцедеси", които харчеха парите, които разсипаха тези кредити и сега горкият български народ трябва да ги плаща, те трябвало да бъдат притиснати. От кого, представете си, от горкия министър на финансите, от следващия министър на финансите и по-следващия министър на финансите.
Аз съм убедена, че Вие знаете колко несериозно е това нещо и не биваше да го говорите. Ако Вие действително се грижите за това, че най-бедната част от българския народ ще плати дълговете на тези, които сега са най-богати, които ги натрупаха всъщност, Вие трябва да сте радетел за това тук, в закона, да има гаранции за това, а не да прехвърляме нашите отговорности като законодатели на министъра на финансите. 65.5.
И второто нещо, с което искам да се обърна към вас, е един такъв въпрос - дано да имам време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате, имате време.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Вие изразихте голяма радост от това, че с тези облигации ще може да се участва в приватизацията, следователно и банките ще участват в приватизацията, защото те получават облигациите и могат с тях да отиват и да купуват имущество.
Добре тогава - една банка, лоша банка, както казва господин Венцеслав Димитров, с директор лош човек, раздавала кредити без да държи сметка за това дали предприятието може да ги върне, дали не може да ги върне и как то води своята стопанска дейност и така нататък. И сега примерно на тази банка е длъжник, да кажем, Радомирският завод, или "Промишлена електроника" в Габрово, от която просто нищо не може да стане ...
Вместо тази банка да отиде и да получи срещу този дълг този фалирал завод и после да си го чука на главата, ако иска, ние ще й дадем облигации и тя какво ще направи? - Ще ходи да купи хотел "София", в който аз живея и който е печеливш. Или край морето хотел ще отиде да купи. Ще иде да купи това, което се е спасило и което още е живо. А на горката държава ще остане Радомир да си го приватизира, да го продава ... и никой не ще да го купи.
Е, ще спечели ли държавата от този начин на участие в приватизацията с облигации? - Аз мисля, че няма да спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Рашеева.
Други реплики няма. Господин Томов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви за въпросите, госпожо Рашеева.
Преди всичко искам да ви кажа, че аз не изразявам възторзи, а изразявам целесъобразности.
Второто нещо - искам да ви кажа, че въпросът за това кой ще плати и как ще стане това, как ще се притиснат предприятията - ако съм съвсем честен и откровен искам да ви кажа, че за мене този въпрос и в сегашния чл. 8 е решен административно. Аз подкрепих закона и чл. 8 включително подкрепям, макар че Цв.М/НП 66.1 съм песимист, че чл. 8 ще заработи. Казвам го откровено. Защото програми за оздравяване вече три години няколко министерства на промишлеността правят - ефектът е минимален.
Все пак ще ви кажа, че да вкарваме административни разпоредби и санкции в закона според мене е несериозно. Тези хора, които могат да повлияят върху този процес, са министрите на Република България. Ако не министърът на финансите, макар че аз смятам, че той има начин да урегулира някои неща, когато хора или лица - юридически и физически, които са длъжници на бюджета, същевременно с това намират начини ... И това са държавни служители - забележете! - малко или много ... Има достатъчно лостове този въпрос да се реши.
Министърът на промишлеността - по същия начин може да намери достатъчно регулативни механизми за заплати, достатъчно регулативни механизми за някои други разходи. Още повече, че има много собственост в тези предприятия. И точно тези програми аз имах предложението това да стане по Закона за фалитите и по ред определен в този закон ... могат да се намерят допълнителни източници, които да покрият тези разходи.
Второто обаче е по-важно от това, което питате. То е свързано с това кой ще участва в приватизацията. Аз мисляя,
, че вие не сте разбрали, прощавайте за това, механизма, който се предлага тук. В никакъв случай банките не стават собственици на тези облигации. В ръцете на министъра на финансите остават всички държавни облигации. Никъде не е казано, включително в ал. 3 ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Чакай! В банките отиват.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ще станат собственици банките? (Шум и реплики) Извинявайте много! Ако тази наредба почива само на това, че банките стават собственици напълно, трябва да ви кажа, че тогава - аз не зная как е направено това и се обръщам директно към министъра на финансите - тогава наистина някои от нещата в този законопроект ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Нека само да завърша, ако обичате.
Искам да ви кажа, че с наредбата, която е предвидена в чл. 6, този въпрос може да се реши и достатъчно реалистично 66.2 да се реши. Защото министърът на финансите и Министерският съвет могат да намерят решение, което е адекватно на този въпрос. Ето какво се казва в ал. 3. Този въпрос е много важен. Казва се така:
"Ал. 3. Търговските банки получават дългосрочни държавни облигации в замяна на вземанията си по чл. 1 на суми, равни на установените по реда на ал. 1."
Единственият текст. И другият текст, който препраща, е в чл. 6, където се казва, че лицата, закупили еди какви си облигации, могат да участват с тях в приватизационни сделки по ред, определен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Томов. Много Ви моля, после се обяснявайте.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Добре, завършвам само с това: аз мисля, че този въпрос, който вие поставяте, е решим. И той ще бъде в ръцете на тези органи, които получат правата по наредбата на Министерския съвет. Това е моето виждане по въпроса. Ако вие имате друго виждане ... Аз също бях против препращанията, но така или иначе това е факт. И ние в момента не сме в състояние да изменим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата.
След изказването на господин Костов ще има гласуване. (Шум и реплики в блока на СДС)
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Искам да започна изказването си с опониране на господин Георги Пирински, който каза нещо в смисъл, че този въпрос е уреден в другите - източноевропейските или по-скоро централноевропейските страни.
Не е уреден никъде в източноевропейските и централноевропейските страни въпросът с несъбираемите кредити. Няма такова тотално решение в която и да е от четрите водещи в реформата страни. Нещо повече! Даже нещо против това, което той казва.
В своите изказвания най-видните финансисти от тези страни - имам предвид господин Балцерович и господин Клаус - предупреждават - и това може да се прочете в българската специализирана вестникарска преса, че не бива такова решение да се прави. Нека 66.3 да бъдем пълни и почтени към опита на останалите страни.
И след този увод аз започвам по същността на проблема.
За мене проблемът не е в това, което е дефинирано в заглавието на този закон и тук няма да се съглася с изказалите се народни представители, особено от лявата страна. Не е въпрос за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г. Не това е болката на българската икономика.
Болката на българската икономика е натрупването на много неизправни задължения на фирмите към три основни субекта:
Първият може да е банките. Техният относителен дял в тези просрочени задължения е най-голям - около 34 на сто.
Но след това е държавният бюджет, включително държавното обществено осигуряване, което има да взима 6,2 млрд. лв. и не е получило вземанията си от тези фирми.
И третият субект са самите техни контрагенти-доставчици, на които фирмите не са се разплатили и са просрочили задължения за още около 10 - 12 млрд. лв.
Тука изпускам колко са просрочените задължения вътре, към персонала, тъй като статистиката не дава точно сведения за тях.
Тоест, язвата на българската икономика е просрочени задължения, неизправни длъжници, омекване на кредита, тъй като съществуват възможности задълженията да не се погасяват. Това е проблемът. И този проблем не се фиксира нито в едно направление - отношенията към банките, нито до определена дата - 31 декември 1990 г. Този проблем аз бих нарекъл иманентен проблем на държавната социалистическа собственост. Нека да не мислят колегите от ляво, че правят пропаганда. Защото фактите говорят именно за това.
Девет пъти от 1944 г. досега се е прибягвало до частично или тотално опрощаване на кредитите. Върнете се към стопанската история на бившата социалистическа България и ще видите, че девет пъти това нещо е правено, като шест пъти наистина това е било тотално опрощаване на задълженията. Не е случайно обстоятелството, че и сега - макар с тази уговорка, до 1990 г. - се прави опит за такова опрощаване именно на задължения към банките и кредитната система. 66.4
Ето защо аз считам, че трябва да се сложи пръст в раната. Точно там, където е раната, а не там, където са болките или където се счита, че има болки. Защото това е проблем, присъщ на една икономика, която е демотивирала своите стопански субекти и която по необходимост изпада в просрочване на своите задължения. Това е икономика, която не спазва правилата на пазарната икономика. Не спазва правилата на редовните икономически взаимоотношения и финанси.
Ето защо аз многократно съм призовавал в пресата и съм писал по този въпрос: считам, че решението, което е дадено на същия или почти същия въпрос, който е възниквал в България в периода след великата депресия между 1930 и 1939 г., е решен по един наистина радикален начин с един пакет от закони. И аз искам да повторя към тези закони, за които вие тука говорихте, които са част от тази система: Закон за фалитите, Закон за предпазния конкордат, който дава облекчения на длъжниците, да прибавя законите, които тогава са били част от пакета: Закон за опрощаване или за редукция на вземанията на държавата към фирмите; Закон за облекчение на длъжниците и оздравяване на кредита, приет през 1932 г.; Закон за облекчения на земеделеца - стопанин; Закон за облекчения на неизправните общини и така нататък.
За всеки един от тези случаи е действал пакет от закони, почиващ върху Закон за фалита като фундаментален закон, върху закон, специално третиращ неизправните длъжници, какъвто е Законът за предпазния конкордат и след това специално е третиран начинът, по който да бъдат уредени тези просрочени задължения или в направление на всеки един от кредиторите. Не е случайно, че там е фигурирала и държавата и тя е давала опрощаване или редукция, както се нарича сега, в порядъка на около 30 на сто. Това е бил подходът.
Освен това този подход е изработвал или е стигал до индивидуално решение на задълженията за всеки длъжник. За всеки - не за държавните фирми, както ние сега искаме да го направим и за държавните банки. А за всеки неизправен длъжник, като съдът е отмервал начина, по който той ще получи редукцията, размера на тази редукция и силата на задълженията, които са се налагали върху този неизправен длъжник, за да може той да се справи. 66.5
И забележете! Във всички тези закони има едно такова великолепно разпореждане: задълженията се редуцират; задълженията се разсрочват; определят се новите вноски. Но след определянето на новите вноски се казва така: всеки който шест месеца не издължи новите вноски, след като е получил облекчения по този закон, или по друг закон, или по трети - пакета, за който говорих ..., всеки който шест месеца не издължи вноската, която му е редуцирана, веднага бива обявен в несъстоятелност.
Този механизъм, господин Томов, липсва в този така високо адмириран от Вас закон.
Кой ще носи последиците от облекченията? В този закон последиците от облекченията се носят основно от две финансови структури. Едната е държавният бюджет, по-скоро правителственият бюджет. Не държавният, а правителственият бюджет. И втората структура - това са търговските банки.
Търговските банки получават задължения по силата на този закон по моите скромни оценки да компенсират около 40 на сто редукция на своите вземания. Тя се получава вследствие на опрощаване гратисния период - пет години, редуцираната лихва и така нататък. С това задължение търговските банки стават един от източниците за финансиране на тази сделка, какъвто е всъщност Законът за реда на преоформяне на неиздължените кредити. 66.6
И вторият субект - това е държавният бюджет. Тук колегите, говорейки за задълженията, които поема държавата по силата на този закон, скромно не изчислиха по новите оценки или по новияя курс на долара колко ще бъде сумарната сума, или цялата сума с която се натоварва държавният бюджет. Тя доближава 90 млрд. лв., за съжаление! Тъй като курсът днес е 31,2 и аз пресмятам 57 млрд. лв., това, което е преоформянето на деноминираните в долари облигации.
Така че става въпрос за едно задължение, което расте, и, което, забележете, при обслужването ще става все по-тежко в зависимост от това в каква степен ще се девалвира националната валута на вътрешния валутен пазар. Колкото по-бързо се девалвира националната валута, толкова по-тежко ще става на Министерството на финансите за обслужва тези кредити.
Така че това е закон, който несправедливо разпределя тежестите по редукцията или по преоформянето на неиздължените кредити, защото оставя неотговорна основната страна - тази, в която е материалният актив, тази, която в много случаи е изградила програмата, която е финансирана от държавата. Защото аз не съм склонен тук с лека ръка да казвам, че са били виновни само в Държавната планова комисия, тъй като Държавната планова комисия одобряваше предложения за кредити, които идваха отдолу, на базата на програми за развитие на предприятията. Те
зи хора, които там са формулирали и доказвали необходимостта от кредитите, получили са тези кредити и сега срещу тези кредити имат активи, тези хора сега, напълно освободени от задълженията, застават пред банките на следващата фаза. Няма да ги спре шест месеца това, че няма да могат да ползват кредити. Напротив, след шест месеца те, изчистили своите стари, лоши задължения, ще се появят и много бързо ще натрупат отново тези задължения.
Аз не само че не приемам, аз протестирам срещу този начин за решаване на проблема. Протестирам срещу това извеждане на предприятията, в които, пак повтарям, са активите и в които са и решенията, където са и плановете за експлоатация на тези кредити, защото този кредит не е взет така, въобще, той е взет, за да се осъществи някаква производствена програма и този, който Ст.Б/НП 67.1 е написал производствената програма, нека бъде сега добър да я изпълни и да връща кредитите. Това трябва да се направи.
Последиците от този закон. Най-лошата последица от този закон ще бъде, че предприятията ще бъдат изчистени от лоши кредити и ще се представят пред банките и пред финансовата система като изправни кредитополучатели, те вече няма да бъдат длъжници, ще бъдат изправни кредитополучатели, които много бързо ще могат да натрупат отново кредити и никой няма да има с какво да ги спре. В този закон липсва механизъм, въпреки че има едно изречение, което дава някакво успокоение на нечии съвести.
Аз не искам много дълго да говоря по този въпрос, въпреки че имам наистина много какво да казвам. Ще пристъпя към своите предложения, тъй като не виждам възможност в следващите четири или пет минути да развия цялото си изказване.
Моите предложения са следните. Аз предполагам, че този закон в края на крайщата все пак ще бъде приет и вероятно неговата структура за много голямо мое съжаление ще остане такава, каквато беше предложена от правителството, и такава, за каквато пледира тук господин Александър Томов.
Започвам предложенията си по реда на членовете и мога да смятам, че съм ги направил, след като съм ги прочел оттук, нали?
Първото ми предложение, коетоо трябваше да се направи от един депутат в края на залата, когото сега не виждам тук, от господин Андрей Луканов, е следното:
В ал. 2 на чл. 1 да се запише следният текст след думите "Кредитите по предходната алинея, включително неизплатените лихви по тях към 31 юли 1993 г., договорени във валути ..." продължаваме със следния текст, който аз предлагам, след като в Бюджетната комисия се получи принципно съгласие по един въпрос, за който няма да пледирам тук, и се надявам, че колегите от Парламентарната група на БСП ще си убедят депутатите да гласуват за предложението, да се продължи по следния начин: "и задълженията на БВТБ, формирани до 29.III.1990 г. към клиенти на банката, възникнали при обслужването на външния дълг на БВТБ, неудерени до 31.ХII.1993 г., в размер до 158 млн. щатски долара". И нататък продължава: "... се заменят срещу дългосрочни държавни облигации, 67.2 деноминирани в щатски долари и така нататък".
Второто ми предложение. Сумата, която фигурира в чл. 4, т. 1 да се запише вместо цифрата 1650 - "до 1808". Числото 1650 се заменя с числото 1808.
В т. 5 да се изправи една грешка - след "5-годишен" е изпуснато "гратисен период". Не знам къде са гледали и вносителите, и прочие.
Що се отнася до много спорния механизъм на чл. 8. Абсолютно убеден съм, че този механизъм няма да работи. Абсалоютно! Категорично! Повече от убеден съм и долавям, че много от народните представители имат същото подозрение. Това което е казал господин Папаризов, това, което чух да казва господин Александър Томов, тук се долавя тревогата, че тази работа, както е записана в чл. 8 няма да стане.
Защо няма да стане и какво предлагам да се направи?
Първо, предлагам да се приеме Държавният фонд за реконструкция и развитие като юридическо лице да се учреди в този закон и да действа като погасителна каса. Ако той действа като погасителна каса, тогава в неговите активи ще се запишат всички снети от фирмите задължения, които иначе трябва да бъдат записани на държавата.
И да се запише, че фирмите, получили облекчения по този закон, получават съответно разсрочване и са длъжни да осъществяват вноските си към Държавния фонд за реконструкция и развитие по тези преоформени кредити. Ако Държавният фонд за реконструкция и развитие съумее да събере определена сума, той да помогне на правителството, нека се запише в неговия устав, той да помогне на правителството в обслужването на тези облигации към банките
Това ще бъде според мен справедлива процедура. Още повече, че ако Държавният фонд за реконструкция и развитие се изведе от статута си на извънбюджетна сметка и се превърне в юридическо лице, той ще има право и да фалира фирми, изпаднали в неплатежоспособност към самия него, защото не могат да издължават редуцираните задължения на фирмите.
Предлагам, за да се реализира идеята, за която тук много хора говориха, да влезе в синхрон поне Законът за фалитите и Законът за предпазния конкордат с този специален закон, който 67.3 ще урежда неиздължените кредити, да се запише датата, в която той влиза в сила така, че да бъде съобразена с времето, когато евентуално или в продължение примерно на три месеца ще може да задейства и другите варианти, които банките да могат да избират. Имам предвид следното нещо. Ако се запише, че този закон действа примерно от 1 януари, а от 30 март започнат да действат Законът за фалитите и Законът за предпазния конкордат, в продължение на три месеца банките ще могат да изберат дали да преоформят задълженията, тук съм абсолютно съгласен, че трябва свободно да избират, дали да фалират фирмите или да избират предпазен конкордат за тях, за да могат да направят длъжниците си изправни.
Следващото ми предложение, свързано с т. 8, е пак почерпано от идеите от 1932 - 1939 г., но сега намерило решение в много западни законодателства, това са специални текстове в закона, които уреждат санирането на фирми, изпаднали в трудно финансово положение. Това, което тук се нарича финансови програми, би трябвало да бъде формулирано като точни правила, които трябва фирма, която е изпаднала във финансови затруднения, да спазва. Едно от тези неща е примерно това, което господин Венцеслав Димитров каза - това е таван за нарастването на работната заплата, това са по-специални отношения с профсъюзите при уреждане на трудовоправните спорове, това са правомощия на фирменото ръководство да продава части от предприятието и така нататък, и така нататък. 67.4
Тези неща трябва да бъдат уредени тук заедно с една друга част, която според мен е задължителна и която тук в много изказвания беше казана, че държавният фонд за реконструкция и развитие, ако приеме тези задължения върху себе си трябва да търси от този, който ги прехвърля, доказателства, че е изпълнил задълженията си на добросъвестен стопанин. Това е част от законодателството на санирането на фирмите. Не може някой, който е бил много лош стопанин да свали от себе си задълженията като товар, като нежелан товар и да се измъкне! Би трябвало да съществува процедура, която да задължава държавния фонд за реконструкция и развитие да търси строг контрол от тези, които прехвърлят кредити!
Благодаря ви за вниманието.
Извинявайте за трите минути... (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Реплики: господин Георги Пирински, господин Ангел Димов и господин Александър Томов.
Моля за тишина, защото след това ще има важно съобщение!...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Костов! Вие употребихте доста емоционална форма на изказването си и възможно е тя да заблуди онези, които Ви слушаха. Тъй като Вие фактически се съгласихте с това, което аз предлагам, но го обявихте като свое, Вие тук с огромен патос възразихте срещу това да се освободят предприятията от отговорност - ами нали точно за това става дума, именно чрез такава програма, за която става дума в чл. 8 предприятията не се освобождават от отговорност. Тези дългове остават като дългове, които те дължат към държавата и държавата има пълната възможност да търси отговорността от тези предприятия, които са техни длъжници. И Вие много добре го разбирате!
Второ. Цялата Ви пледоария за държавния фонд за реконструкция и развитие, разбира се, е една идея, която и аз споменах в изказването си и която правителството може спокойно да регламентира без да е необходимо сега ние да губим време в този ВЙ/ЗТ 68.1 закон да я записваме, защото ние имахме време за това половин и дори една година и Вие очаквахте в дискусията по този закон от лятото, но предпочетохте Вашето предложение да го направите днес, за да загубим още три месеца докато се доработи този закон. И трето. Едва ли е нужно аз да Ви осведомявам за решенията, които този въпрос е намерил в другите източноевропейски страни, тъй като в продължение на цялата 1992 г. не друг, а Световната банка бомбардира вашето правителство с информации по този въпрос, с прецедентите във всяка една от източноевропейските страни. Нима Вие сте този, който не знаете например за решенията в Чешката република с банката за оздравяването на тези лоши кредити и т.н.?! Така че не бива да създавате превратни впечатления, да злоупотребявате с авторитета си, който имате в тази зала и фактически да представяте идеите, които са заложени в законопроекта като някакви идеи, които сега Вие сервирате за пръв път.
Вие имахте възможност това законодателство, за което говорите, почерпено от 30-те години да го предложите още от началото на 1991 г. Предпочитате да го правите през декември 1993 г.!
И освен това този чл. 8, който така атакувате в крайна сметка предвижда точно това, което Вие казвате - когато се окаже, че предприятието не е в състояние да договори програма с държавата, то влиза във всички тези процедури, за които Вие говорихте - на предпазния конкордат и на фалита. Така че смятам, че цялото Ви изложение би трябвало да не промени мнението на нито един от слушателите. (Ръкопляскания от БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Томов, Вие поискахте по-напред думата. Добре. Заповядайте, господин Александър Томов за реплика също.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Костов!
Една част от нещата, които исках да кажа, господин Пирински ги назова и аз мисля наистина, че Вашите безпокойства за това, че предприятията ще останат вън от играта са неоснователни. 68.2
Ще допълня и същото това, че, а и Вие знаете, че всички, които работихме по този законопроект бяхме принудени да се запознаем и с опита от 1932 - 1939 г., но трябва да ви кажа, че радикалното решение в онзи период е предизвикано от съвършено други условия, от съвършено други последствия след кризата от 1930 1933 г. Ние сме в момента докарани до ситуация, при която нямаме д друг избор. И я вижте в момента - 127 милиарда лоши кредити, 150 милиарда неразплатени суми между предприятия, огромни задължения към бюджета и това всичко се натрупа в последните години. Следователно, ние сме изправени в обстановка, в която трябва да вземем едно радикално решение.
И второ. Всички Ваши предложения за санация ние трябва да ги решим не в този закон, а да ги решим в Закона за фалитите. И там трябва да бъдат определени тези условия, при които да можем да решим кое предприятие в каква степен е започнало да се преструктурира, да решава въпросите и на тази база да пристъпим към фалит или не. Така че това не е материя от този закон! Имаше и други предложения да се объркат двата закона. Аз трябва да ви кажа, че това е съвършено неправомерно! За мен този закон трябва да бъде закон на макроикономическата рамка, а не закон който да влиза в административни разпоредби. И това е разликата между нашият възглед.
Що се отнася до останалите Ви безпокойства, смея да твърдя, че след обсъжданията и в банковия свят, тъй като не една и две, а всички банки без изключение се произнесоха по закона, и в Търговско-промишлената палата, и на десетки други места - и в Стопанска камара, трябва да Ви кажа, че мнението на хората, които реално ще ползват този закон се различават значително от Вашето.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Томов.
И господин Ангел Димов... Заповядайте. (Шум и реплики в залата)
Заповядайте за кратка реплика. (Ръкопляскания от СДС, одобрителни провиквания) 68.3
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ангел Димов, 17.Пловдивски избирателен район, Българска социалистическа партия.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Може би - БСП, движение?! (Реплики, шум в залата)
АНГЕЛ ДИМОВ: Уважаеми председателю, уважаеми народни представители.
Бях се записал за изказване, но поради липса на време няма да мога да кажа моето становище по този законопроект, макар че то, моето мнение се различава в значителна степен от изказалите се досега.
Но тъй като уважавам нашия председател, аз ще спазвам правилника на Народното събрание и ще направя само, засега, реплика, а ако вие позволите 3 мин. след това да ми дадете думата... (весело оживление), аз ще направя изказването си. (Весело оживление, подвиквания: "Още! Още!")
АНГЕЛ ДИМОВ: Само 3 минути, ако председателят разреши!
РЕПЛИКИ ОТ СДС: 33 минути! 33 минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димов, очертава се консенсус. Имате 5 минути за изказване! (Весело оживление, ръкопляскания)
АНГЕЛ ДИМОВ: Добре. Да направя тогава изказването, а накрая да завърша с репликата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да бъде и изказване, и реплика.
АНГЕЛ ДИМОВ: Добре. Трогнат съм от благоразположението на всички.
Уважаеми народни представители, по принцип подкрепям разглеждания законопроект за преоформяне на неиздължените кредити. Надявам се, че до неговото окончателно приемане ще бъдат направени съществени поправки.
Позволете ми да посоча някои от слабостите.
Преди всичко законът не включва клаузи, създаващи благоприятна икономическа среда за осъществяване на разширено възпроизводство. В такава обстановка след известно време, а това се подчерта от някои в изказванията им, производствените предприятия пак ще натрупат дългове... (Шум и реплики в залата) А чл. 6 68.4 от закона позволява да бъдат изкупени на безценица и с преференции модерни държавни предприятия от машиностроенето, електрониката и химията. 68.5
Добре е, че с приемането на този закон се търси и се хвърля спасителен пояс на банкрутиращи банки. Но така се одобрява и провежданата от тях средновековна лихварска политика, съсипваща националното производство. ("Браво! Браво!" от блока на СДС)
Обикновено, тази политика се оправдава с несъстоятелния тезис, че инфлацията може да бъде обуздана само чрез повишаване на лихвения процент. Тезис, който за съжаление обърква главите и на някои наши икономисти социалисти. (Весело оживление в блока на СДС)
Ето защо е целесъобразно разглежданият законопроект да бъде направен по-справедлив. Как?
Първо, към чл. 6 изрично да се добави, че "емитираните облигации следва с предимство да се предоставят за изкупуване на персонала на кредитираните предприятия". Даже може да се използват различните форми, нали, за погасяване на дълга чрез отчисляване на част от печалбата на предприятията и т.н.
Второ, обикновените данъкоплатци, за които тук се говори доста, да върнат на банките кредитите, които са предоставени на предприятията, но с определения до 1991 г. лихвен процент. Тогава беше 2,5 на сто лихвата.
Трето, банките да насочат своята парично-кредитна политика към развитие на ефективни отрасли, подотрасли и видове производства и създаване на нови работни места.
Очевидно с приемането на настоящия закон ще се избегне предстоящият срив на нашата банкова система, но в бъдеще нашите банкери би трябвало да престанат да трупат паричен капитал чрез ликвидиране на българското производство, т.е. като режат клона, на който седят те и цялата нация.
Благодаря ви за това встъпление, което имах. Бях си подготвил предварително.
А сега, да кажа само няколко думи за това, което говори депутатът Иван Костов.
Уважаеми господин Костов, Вие бяхте в този икономически екип, който, така две-три години управлява нашата икономика. Вие допуснахте много грешки, обаче има две, които се открояват и които сега във Вашето изказване продължавате да задълбочавате. МС/ЛТ 69.1.
Първата Ви грешка е, че разглеждате развитието на България абстрактно, откъснато от реалната действителност. (Реплики от блока на СДС) Постоянно се връщате към 30-те години, а Вие направихте много, за да върнете България към 30-те години. (Весело оживление в блока на БСП) Но забравяте, че през 30-те години България беше един аграрен придатък на Германия. Нямаше европейска икономическа общност, нямаше аграрни страни в тази Европейска икономическа общност. (Шум и реплики в блока на СДС)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Имаше болшевишка Русия.
АНГЕЛ ДИМОВ: Забравяте, че тогава нямаше държавни предприятия, за които Вие говорите тука как са се опрощавали дълговете и т.н.
Сега имате едни държавни предприятия. В момента... Реплики от блока на СДС) Момент! И най-голямата Ви грешка е, че Вие като икономически екип стриктно изпълнявахте чуждите указания и препоръки. Това е втората крупна грешка. (Възгласи на неодобрение от блока на СДС) А чуждите указания бяха да провеждате монетарна политика. Кажете ми сега, след като до 1991 г. нашите предприятия са имали, тия, за които говорят тука цял ден, са имали 1 млрд. и 200 млн. лв. дългове, сега казвате, че са 32 млрд. Е, как нараснаха за тия три години до 32 млрд.? Чрез Вашата монетарна политика, чрез тия... Имало ли е през 30-те години 70 на сто лихвен процент, за които говорите? А Вие наложихте, административно наложихте този висок лихвен процент, оправдавайки се с тази фалшива теория, за която говорехте, на американците. Но американците се отказаха, само като я въведоха, и след пет-шест месеца се отказаха от тази монетарна политика, а Вие три години я провеждате и сега продължава да се провежда още тази монетарна политика. (Шум и реплики в блока на СДС)
Ето, това е, така, моята реплика към Вас. Че, престанете с тия връщания към 30-те години! Дайте да видим сега реалната вътрешна, международна обстановка, новите реалности и да решаваме нашите проблеми съобразно тях!
Благодаря ви! (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на Ангел Димов. 69.2.
Моля, господин Костов, за отговор на направените реплики.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги!
Аз съм малко учуден от свирепото отношение от лявата страна на залата. Тези опити за смешна политизация, които се правят тука, когато се разглежда много сериозен финансов закон, мисля че са крайно неуместни и те именно показват на тези, които ни слушат, кой е заинтересован да се говори сериозно, смислено и кой е заинтересован да използва трибуната тука най-вече за предизборна агитация, която изглежда вече някои започват, чувстват че вече започват.
Искам да кажа за програмата за предприятията. Господин Пирински въобще не ме е разбрал какво съм казал по чл. 8, защото аз казах, че тези програми няма да заработят въобще поради простата причина, господин Пирински, че такива програми бяха приети през 1991 г. и нито една от тези програми не е дала резултат. Поне да се възползваме от горчивия опит на грешките, които сме направили през 1991 г. Тогава и господин Александър Томов приемаше програми и той знае, че нито една от тези програми не заработи. Това, което тука се прави, е повторение на онези текстове от това време.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Знаете, че не е така. Тогава имаше 5 млрд. предвидени, а сега...
ИВАН КОСТОВ: Точно така е.
Аз използвах идеята за ДФРР, защото трябва да има юридическо лице, което да приеме кредитите върху себе си като вземания. Но това не може да стане с решение на правителството. Законодателните правила изискват да се уредят задълженията и правата на страните при прехвърлянето на такива крупни задължения между тях. И при това да се формулират и правомощията на органа, който приема задълженията и правомощията и задълженията на звеното, което ги прехвърля. Ако няма този закон, никога, което и да е юридическо лице, което приема върху себе си тези задължения, няма да използва най-силното оръжие срещу фирмите, от които са снети тези задължения. А най-силното оръжие, това е фалитът на тези фирми. Това е, според мене, нещото, което трябва да бъде направено в закон. Защото ако правителството досега е искало, имало е смелостта да фалират, то щеше да фалира държавни фирми и по закона, и по Указа за стопанската дейност, по Указ 56. 69.3. Има там няколко члена, които могат да бъдат приложени и да бъдат фалирани, макар и неизправно, макар и не съвсем добре уредено, но могат да бъдат фалирани фирми.
Защо правителството досега не го е използвало? Защо банките не са използвали тази възможност? Ясно е, че трябва много добре да бъдат дефинирани всички задължения и права на страните, за да може тази операция да влезе в действие. И точно там трябва да се даде ултиматумът, според мене, на длъжниците, за да е ясно, че те ако не са изправни след редукцията на техните задължения, тогава наистина за тях ще следва фалит и това трябва да им го обещае не правителството, а законът трябва да им го обещае. (Шум и реплики)
Що се отнася до Световната банка, Световната банка не ни е затрупала с примери на страни, които са опростили тотално тези задължения. Няма такова нещо.
И аз ви моля да прегледате вестник "Банкер" например от последните два месеца. Вътре го има и предупреждението на господин Вацлав Клаус, вътре е и предупреждението на господин Лешек Балцерович точно по тази тема. Така че, надявам се, че ще прочетете тези статии.
Що се отнася до господин Александър Томов. Влизам в спор с Вас, тъй като не съм съгласен, че санирането е част от Закона за фалитите. Санирането, според мен, така аз както го разбирам, е нещо, което е свързано по-скоро с предпазния конкордат. Санирането е такова преструктуриране на фирмата, което й дава възможност да оцелее след определени процедури. Това не е задължително преминаване през фалита.
Ето защо, аз считам, че систематичното място е или в Закона за предпазния конкордат, или в този закон, който сега го приемаме, тъй като той е свързан със специални задължения на фирмата. Това казвам аз и абсолютно считам, че имам основание. Тъй като, след като вие фалирате фирмата, за каква процедура на саниране може да става въпрос.
Не съм съгласен, че 1930-1933 г. условията са били съвсем други. Не съм съгласен с това, което казва и господин Димов тук, че сега имало държавни фирми и държавните фирми са нещо светая светих или кой знае какво, което заслужава особено отношение от страна на държавата. 69.4.
Аз считам, че държавните фирми, както всички останали, са фирми. Преди всичко, това са фирми. Те са длъжни да имат стопанско поведение, длъжни са да са стопански агенти. Ако те нямат стопанско поведение и не са стопански обекти, не ги спасява това, че са държавни фирми, или че са частни фирми. Отношението към тях трябва да бъде едно.
Вярно е обаче, че размерите на задълженията, които са били атакувани с онзи пакет от закона, е сравним като относителна тежест с това, за което говорим сега.
Ако се направи анализ на ония задължения от 1933-1939 г., ще се види, че задълженията, които са подлежали на намаление, които са влизали в предпазния конкордат, са по тежест, по отношение на националния доход, сравними с това, за което ние говорим сега. Така че, онези условия в голяма степен са били сравними с тези, за които ние говорим.
Що се отнася до това какво е мнението на банкерите, аз мисля, че банкерите приемат нещо, което им се дава отвън като екзогенно условие за себе си, без да могат да повлияят на решенията на тези въпроси.
Аз знам, че Асоциацията на търговските банки се опита да атакува това предложение за решение. Те изразиха своето несъгласие обаче след това, при обсъждане, видяха, че няма да получат нищо друго и заради това приеха възможностите.
Това, за което обаче пледира тук цялата зала, е на банките да се даде възможност да избират и аз мисля, че вие няма да възразите срещу това нещо. Това, което банките трябва да имат като възможност, е да избират дали да фалират, дали да санират, дали да редуцират задълженията по Закона за предпазния конкордат или да ги трансформират по линията на този закон. Аз мисля, че банките няма да откажат тези повече възможности, отколкото този закон. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Преди да пристъпим към гласуване, искам само нещо да направя като съобщение и след това ще ви дам думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Искам думата. 69.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: От името на парламентарна група?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Добре, заповядайте, господин Стоилов, от името на парламентарна група за изказване. 69.6. СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група се обръща към Вас с апел да не допуснем ни най-малко политизиране при обсъждането на този проектозакон при работата, която ни предстои, между първо и второ четене. Да, някои казват, че част от това вече, което трябваше да бъде направено, е направено. Да, но предстои ни работа и което е особено важно - при разглеждане на проектозакона на второ четене.
В комисиите се получаваше една завидно единодушие по това, че проблемът, който се опитваме да решим, е от изключителна важност за икономиката на България, а не на една или друга политическа формация. Но интересно, че в залата не можахме да удържим и тази политизация пропука онази атмосфера, в която трябва по принцип да се разглеждат подобни закони.
За нас има няколко безспорни неща и вие ще се съгласите.
Първо, ние много закъсняхме и същевременно аз искам да декларирам нашата позиция, че няма да търсим кой е виновен за това, кой е настоявал и кой е виновен за това забавяне.
Вторият безспорен момент е, че трябва да отидем към кардинално решение. Един наследен проблем от система, в която тези кредити са инвестиционни кредити и са разпореждани и са получавани от предприятия, сектори и отрасли, за много от които моите колеги икономисти знаят, че работиха в режим на така наречената планова загуба или на отрицателна рентабилност. Това действително е един наследен проблем за сегашната икономика, която прави мъчителни опити да започне да функционира в режим повече или по-малко пазарен. Този проблем трябва да бъде изчистен. Това е в интерес на икономиката и по-специално на такива сектори, отрасли и, бих казал, големи промишлени комплекси, които имат перспектива, потенциалът, могат да превъртят и в скоро време да излезат на конкурентни позиции, благодарение на сравнителните си предимства . Това е ясно за всеки един непредубеден икономист. ББ/ВЙ 70.1
Предлага се формула в проектозакона, която, аз се съгласявам веднага, не е идеална. Но икономистите и в България, и в другите страни, отдавна стигнаха до убеждение, че по този въпрос идеално решение не може да бъде намерено. То може да бъде повече или по-малко близо до онова, което ще работи, а просто няма време да се губи повече и да се отлага приемането на едно решение, което трябва да има като едно от важните си основни качества - да бъде работещо решение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): То е закон, какво решение!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Схващайки го в смисъл на нормите му, които ще решават въпроса.
Безспорно силна страна на проекта е това, всъщност което се съдържаше в повечето от направените изказвания. Този проект привлича в решаването на проблема за лошите задължения трите субекта. И тук се изпадна в една неоправдана с оглед на това, че си позволиха колеги, икономисти, които общо взето не трябва да отиват по линията на популизма. Става дума за това, че бюджетът се натоварва с големи плащания. Ако ние не решим въпроса сега, това натрупване на суми в бюджета ще стане в нерешими размери. Просто сме дошли до точката, когато трябва да се отиде към решение.
Малко по-специална тема за сред икономисти е, че, това, за което тук не стана дума, в перспективата на тези 25 години този държавен дълг, под влияние на инфлационния процес, многократно ще изтънее. Но пак повтарям, това е специална проблематика за сред икономисти.
За нас е безспорен и друг един факт. Това правителство, колкото и да е обругавано и квалифицирано като не знам какво си, все пак намери кураж, уважаеми колеги, да постави въпроса за кардинално решение. Всички колеги икономисти, в това число и тези, които бяха на министерски кресла, признават: за двете години доста средства и време бяха потрошени, за да се стигне до решения, кото имат съмнителна стойност. Сега парламентът, дошъл е моментът, да приеме един закон, който да сложи край на това потрошаване на време и на средства.
За нас е безспорно и това, че приемането на закона за решаване на проблема за така наречените "лоши кредити" е един от няколкото ключа към генерализиране на структурната реформа. 70.2
Няма да намерите икономист, който да не е убеден, че без решаване на този въпрос е невъзможно да се пристъпи енергично към преструктуриране на икономиката. Невъзможно е да се даде тласък на приватизационния процес. Доста много съображения в конкретен план тук бяха изложени. Те заслужават внимание и безспорно ще бъдат отчетени при работата върху проекта за второ четене.
Отлагането на решението на този въпрос по същия категоричен начин се оценява от икономистите като една от пречките в процесите на преструктуриране на българската икономика. Ние разчитаме на здравия разум. Правителството направи това, което зависеше от него. Сега Народното събрание трябва да поеме своя дял и в темпо, отчитайки полезните внушения и предложения, направени сега, при дебата на първо четене, да се придвижим енергично към гледането на проектозакона на второ четене, и до Коледните празници този проект да се превърне в закон.
Накрая ми се иска да отбележа, че в тези опити да се внушават решения, които уж са различни от това, което се предлага в проектозакона, се забравя едно много важно обстоятелство. В стопанската история са познати решения, но не трябва да се забравя едно. Ние се сблъскваме с проблем, който е наследен от една административно-планова икономика. Един проблем, който придоби изключителна тяжест в новите създаващи се пазарни условия, в условията на нова лихвена политика. Тогава и в онези, другите страни, проблемът за просрочените, за "лошите" задължения, са проблеми, които възникват в пазарна среда. И там решаването им става почти с изключителното използване на пазарните инструменти. И това е логично. Тук неизбежно трябва да се отиде към едно съчетаване на инструменти от различен порядък.
И както виждате, и с това искам да приключа, законът поставя акцент върху решения, които се вписват в създаващата се пазарна обстановка.
Аз ви призовавам без колебание да приемем днес на първо четене предложения проектозакон.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на професор Стефан Стоилов. 70.3
Позволете ми сега да ви съобщя приятната новина, че на заседание на Съвета на министрите на Европейската общност късно снощи, на 6 декември, е взето дългоочакваното и оптимистично решение за влизане в сила на Временното търговско споразумение между България и Европейския съюз до влизането в сила на Договора за асоцииране (ръкопляскания от цялата зала).
В своето приветствие двамата комисари на Европейската общност Ханс Ванденбрук и Лиън Бритън са изтъкнали изрично, че влизането в сила на споразумението и било забавено поради причини, свързани с различието на мненията в общността. Причини, към които България няма отношение.
Общността и нейните източни съседи, са изтъкнали в приветствието си и двамата, могат да се движат напред към по-нататъшно развитие на техните икономически и политически отношения.
Като председател на Народното събрание изказвам благодарност на постоянните комисии в Народното събрание - по външна политика, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите, както и на всички парламентарни политически сили за активната им и конструктивна роля за положителното решаване на този изключително важен за България въпрос.
С този именно въпрос и неговото вече решаване една мечта започва да става реалност.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от цялата зала)
Господин Николай Христов има думата по процедурен въпрос. Заповядайте!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, с оглед на предстоящото гласуване от името на Парламентарната група на СДС моля за половин час почивка и моля колегите от Парламентарната група да заповядат в зала "Изток".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка.
(Звъни)
(16 ч. и 40 м.)
70.4
(След почивката)

19 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме заседанието. (Звъни) Предстои ни да гласуваме на първо четене законопроекта за реда за преоформяне на неиздължените кредити.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването.
От името на парламентарна група има изявление, след почивката.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Така както Парламентарната група на БСП излезна от името на парламентарната група господин проф. Стефан Стоилов, и каза как ще гласуват те, така сме длъжни и ние да кажем как ще гласува Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Парламентарната група, след внимателно обсъждане на внесения законопроект, счита че трябва да се направи нещо, което да облекчи положението на длъжниците в нашата икономика, особено тези длъжници, които са натоварени с кредити и със задължения в минали периоди не по своя вина и не на своя отговорност.
Едновременно с това, ние считаме, че механизма, който се предлага в този закон не е добър механизъм.
Считаме, че направените бележки от всички изказващи се от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили променят механизма на уреждането на този въпрос и затова парламентарната група ще се въздържи от гласуване по този въпрос.
Ние ще предложим положителни решения по всички основни пунктове на закона и ще ги внесем за разглеждане в специалните комисии и на Законодателната комисия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на Иван Костов.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте на първо четене законопроекта. СМ/ЗТ 71.1
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 206 народни представители, за законопроекта 128, против 1, въздържали се 77 народни представители.
Законопроектът се приема на първо четене.
Закривам днешното извънредно заседание.
Утре заседание от 15 часа. (Звъни)
Две съобщения. Комисията по външна политика ще проведе редовното си заседание на 9 декември, четвъртък от 9,30 ч.
Заседанието на Анкетната комисия относно недвижимите имоти в чужбина ще се проведе утре, сряда от 11,30 ч. в стая 603 на бул. "Дондуков" # 2, а не в сградата на пл. "Александър Батенберг" 1, както беше съобщено.
(Закрито в 19 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Христо Атанасов