Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-01-09

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Има кворум.
Искам да съобщя първо, че въпросите към министър-председателя, за които гласувахме приоритетно да бъдат зададени утре, са му изпратени своевременно.
Освен това практиката е в петък да чета питанията, но тъй като бе ваканция, ще ви прочета съобщения за отговори на питания на 10 януари, утре.
В петък, 10 януари 1992 г. на питания от народните представители ще отговорят следните министри:
Стефан Софиянски - председател на Комитета по съобщения и информация, ще отговори на Йордан Куцаров.
Йордан Соколов - министър на вътрешните работи, ще отговори на Лъчезар Тошев - писмен отговор, Снежана Ботушарова, Невен Пенев и Видьо Видев.
Светослав Лучников - министър на правосъдието, ще отговори на Снежана Ботушарова, Невен Пенев и Видьо Видев и на група народни представители (Емил Бучков).
Валентин Василев - министър на околната среда, ще отговори на Лъчезар Тошев - писмен отговор и на група народни представители (Христо Марков).
Никола Василев - министър на здравеопазването, ще отговори на Недялка Трайкова и на Иван Флоресков, както и на Лъчезар Тошев - писмен отговор.
Никола Карадимов - министър на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, ще отговори на Лъчезар Тошев - писмен отговор, на Лъчезар Тошев - втори въпрос - писмен отговор.
Филип Димитров - министър-председател на Република България, ще отговори на Лъчезар Тошев - писмен отговор, Стефан Стефанов, Минчо Минчев и на Красимир Чернев. (Това са три различни пиания)
Министър-председателят Филип Димитров ще отговори и на поставени въпроси във връзка с обръщението му към българския народ.
Отговорите ще минат приоритетно утре така, както решихме вчера.
Няма да отговарят: Стоян Ганев на Филип Боков и на Васил Златаров - поради отсъствие от страната.
Векил Ванов - на Тодор Кумчев. С писмо # 02002 от 6 януари е поискал отлагане на отговор със 7 дни за допълнителни справки по проблема, поставен в питането.
Николай Василев на Георги Попов поради заетост с чужда делегация.
Димитър Луджев на Тошо Пейков, Георги Игнатов и Лъчезар Тошев поради заетост с чужда делегация.
Те имат право да отлагат до една седмица. Мисля, че утре ще имаме достатъчно въпроси преди всичко към Филип Димитров.
Дневният ред ви е раздаден.
Господин Неделчев иска думата.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, поех вчера като председател на Комисията по радио и телевизия да ви представя един проект за решение по проблеми, които в момента би трябвало тази комисия да е решила.
Днес имахме едно продължително заседание и всички единодушно ви предлагаме следния проект за решение (тъй като ние го приехме преди малко), който ще бъде допълнително размножен.
Той е следният:
"Тридесет и шесто Народно събрание

РЕШИ:

Продължава срока за посочване и избиране на кандидат за председател на Комитета за телевизия до 20 февруари." 1020.2
Междупрочем, Комисията по радио и телевизия съобщава, че окончателен срок за приемане на кандидатури за председател на Комитета за телевизия се удължава до 15 януари.
По-нататък решението:
"Потвърждават се пълномощията на съответните директори и главни редактори с оглед на техните длъжностни характеристики.
Възлага се оперативното ръководство по производството, технологията, административните и финансовите въпроси на госпожа Милица Трайкова."
Мотивите за този проект за решение ние пространно го разисквахме. Междупрочем искам да припомня на уважаемите народни представители, че нашата комисия се конституира най-късно. Тя се конституира едва след като на 4 декември беше избран нейният ръководен екип. Освен това ние имахме своевременно заседания - доста голям брой. Последната седмица преди коледната ваканция например заседавахме три пъти в рамките на една седмица, но проблемите, с които се занимаваме, са наистина много. Искам да уведомя уважаемите народни представители, че кандидатите за поста председател на Комитета за телевизия вече са 11. Започнали сме процедурата по изслушването, но тя е доста сложна, бих казал трудоемка, продължителна. Ние изслушваме в рамките на час, час и нещо съответния кандидат, неговата платформа, след което му се задават въпроси, той се готви и т.н. Просто не е възможно да се реши проблемът с избора на един-единствен кандидат за това време, което беше определено с решението. Не знаехме, че ще имаме коледна ваканция, не знаехме, че ще се конституираме толкова късно и че ще бъде невъзможно да свършим тази работа.
Така че молим този проект за решение, когато утре, надявам се, бъде разпространен, да се приеме, за да може да изпълним нашите задължения, като ние поемаме задължението комисията да се събриа два пъти седмично, за да можем да свършим своята работа по изслушването на всички кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще моля комисията утре да разпространи писмено решението, за да може тогава да вземем решение. Все пак, позволявам си да изразя становището на председателя, че комисията имаше доста време, защото, вярно е, че броят на кандидатите - 11 - не е малко, но като го сравня с броя на кандидатите за президенти, е нищожен, така че струва 1020.3 ми се, че все пак комисията трябва да напрегне всички сили и мисля, че трябва по-често да има заседания, защото вие виждате, че въпросът с телевизията е много деликатен. Аз ви моля, утре ще решаваме този въпрос, защото това е въпрос на пленарна зала, но разпространете проекта, защото този текст аз също не можах да го възприема.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Ще си позволя едно допълнение. Комисията поема задължението - днес ние пространно разисквахме въпроса, да извърши парламентарна анкета по известния, скандален случай с програмата "Ку-ку", както и да излезе с едно общо становище, с едно общо гледище по случая с "Постфактум". Това е задължение, което ние всички възприехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сугарев има думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по предложения дневен ред. Предлагам точка четвърта - избор на членове на Висшия съдебен съвет, да бъде отложена за пленарното заседание в сряда. Това е един отговорен проблем и аз смятам, че той трябва подробно да бъде обсъден в парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други предложения? Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председателю! В раздадената програма днес като точка втора фигурира "второ четене на законопроекта за чуждестранните инвестиции". А в програмата, която вчера гласувахме, след вчерашната точка осма "информация за пенсиите" като точка девета фигурира "избор на членове на Висшия съдебен съвет". Извършено е пренареждане на точките. Като "избор на членове на Висшия съдебен съвет" в програмата, която днес ни се раздава, е поставена на четвърто място, а преди нея са изведени "второ четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции" и "първо четене на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс".
Аз бих попитал, може би не съм в течение, но ми се струва, че Народното събрание не е вземало решение за такова пренареждане и ако такова не е направено, бих помолил да спазваме дневния ред и програмата така, както вчера я определихме. 1020.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, Вие сте абсолютно прав и трябва да Ви кажа, че и аз се изненадах доста, когато видях това пренареждане. Нямам никакво отношение към него, т.е. имам отрицателно отношение към такова пренареждане, защото това значи нарушаване на едно решение на пленарното заседание и не мога просто да разбера. Но само едно мога да Ви кажа. Аз също щях да поставя въпроса, дори тук това съм си отбелязал, как е станало това нещо, ще питам в Правния отдел, кой си е позволил по този начин да го пренареди. Защото когато погледнах, си казах дали не ми е дадена някаква стара програма. Вие сте напълно прав. Аз ще го проверя този въпрос. Само спасява въпроса това в момента, че се иска тази точка втора, която стана точка четвърта, да остане за сряда. А аз ще направя действително нужното, за да разбера защо и как е станало пренареждането. Мен също ме учудва това нещо. Това е абсолютно неприемливо и не би могло да става, дори преседателят не би могъл да си позволи това нещо, а да не говорим за техническите лица.
Ако обичате, поставен е въпросът точка четвърта, която фактически е точка втора - избор на членове на Висшия съдебен съвет, да бъде оставена за сряда.
Моля народните представители да гласуват за това предложение.
Резултатът: от общо гласували 181 народни представители, 145 са гласували за, 18 - против, 18 въздържали се.
Прието е решението точка четвърта, която всъщност е точка втора, да остане за сряда. Същевременно аз поисках информация от "Правния отдел" защо е станало това разместване.
Междувременно моля квесторите да проверят: трябва да има представители на правителството, които да ни дадат информациите, които сме искали.
Госпожа Шопова, мисля, че Вие искахте думата? 1020.5
ПЕТЯ ШОПОВА (ПССД): Господин председател, уважаеми колеги! Извинете ме, че сега вземам думата, но от Вашето изложение, господин председател, разбрах, че министър Соколов ще даде писмен отговор на питането за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Един момент, ще ви прочета. "Йордан Соколов - министър на вътрешните работи, ще даде на Лъчезар Тошев писмен отговор, на Снежана Ботушарова, Невен Пенев и Видьо Видев." Тук не пише, че отговорът ще бъде писмен, значи ще отговори лично.
ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Защото ние бихме искали и може би е редно сега да депозираме по чл. 90, ал. 2 от Конституцията да направим разисквания и да приемем решение, за което своевременно днес ще представим предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Помолих да се провери дали са дошли представители на правителството.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПССД): Те трябва да бъдат непрекъснато тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отговарят ми, че още няма никого от правителството. Вчера разговарях с господин Филип Димитров, половин час преди да вляза днес в заседанието разговарях с господин Векил Ванов. Казаха ми, че тази информация е готова много отдавна и ще дойдат.
Може би, за да спестим време, трябва да минем направо към втора точка.
Заповядайте, госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПССД): Господин председател, аз исках да взема думата в присъствието на представители на правителството, но след като очевидно това се оказва невъзможно, за моя изненада, точката, която е предложена като първа в дневния ред, е от изключително голямо значение в днешния момент, но представителите на правителството ги няма. Аз ще се възползувам от правото да взема думата в тяхно отсъствие и се надявам, че с помощта на средствата за информация, а може би и на някои от депутатите в тази зала, това, което ще депозирам пред вас, ще стане тяхно достояние. Идвайки насам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако обичате, един момент. Аз ще ви прочета нашето решение. Информацията на Министерския съвет се дава в изпълнение на решение на Народното събрание, Ст.Б/ПП 1021.1 а не като отговор на питане. Поради това по тази информация не се провеждат разисквания, каквито правилникът допуска в условията на чл. 82. Така че просто не бих могъл да ви дам думата, защото се стремя да спазвам правилника.
И тъй като чух възгласи от господата отдясно, че на таблото се изписва "ПССД", трябва да кажа, че грешката е моя. Аз не съм дал разпореждане още надписът да се смени, но може би, макар че по този въпрос се е разисквало, в съгласие с правилника ще трябва да дам такова разпореждане.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПССД): Може би, ако ме бяхте изчакали още половин минута, щеше да стане ясно. Идвайки днес на работа, бях пресрещната от един възрастен господин, който просто ме разпозна и който ме помоли с изричната уговорка, че държи това да бъде една неутрална акция, в никакъв случай не политически оцветена акция, да представя на Вашето лично внимание, както и на вниманието на народното представителство 5000 подписа от митинг на пенсионери в гр. Хасково, проведен на 3 януари 1992 г. Аз смятам, че никой на мое място не би могъл да откаже на една такава молба. Считам за свой дълг и за дълг на цялото народно представителство да вземем предвид тези подписи. Те са придружени от една декларация, в която, най-кратко казано, искането се свежда до това: пенсионерите ще се борят не за богатства и пари, а за спокоен човешки живот, в който да няма гладни, голи и боси.
Така че, господин председателю, аз връчвам на Вас именно като на председател на Народното събрание тази подписка от 5000 подписа, събрани на 3 януари в гр. Хасково на митинг на пенсионерите там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Аз само мога да каже ,че Вие знаете, вчера направих съобщение във връзка с митинга на пенсионерите около Народното събрание. Те поискаха да се яви председателят на Народното събрание, за да му бъде връчено писмено искане. За съжаление, след като аз напълно осъзнавам, че може би съдбата на пенсионерите именно в големите градове е най-тежка, това го знаем всички, не ми беше връчена такава петиция. Бях посрещнат с викове: оставка, фашист, убиец, и т.н. Мисля, че митингът беше действително по-политизиран, отколкото трябва.
Смятам, че Народното събрание сега ще приеме това, което ми връчвате, ще го предадем където трябва, защото това в края 1021.2 на краищата е Народно събрание. И тъй като ни слушат хората, не само тук, аз искам да кажа, че в една демократична страна никой митинг не може да иска оставката на председателя на Народното събрание или на Народното събрание. Тези неща се решават с избори, а не с митинги. На митинг може да се иска оставка на правителството или на някой държавен чиновник. Това е просто едно отношение на парламента по всички въпроси. Парламентът е избран от народа, може да се искат нови избори. Но това беше една малка лекция по парламентарна демокрация, която не е за вас, а по-скоро е предназначена за хората, които стоят отвън.
Тъй като все още не се явяват представители на правителството, а ние не бихме могли да си позволим да пропиляваме ценно парламентарно време, мисля, че би било добре да гласуваме точка втора да стане точка първа и да прекъснем по точка втора, когато дойдат представители на правителството, за да могат да изнесат своята информация. (Негодувание в ПССД) Вижте, аз съм направил всичко, каквото е необходимо като председател на Народното събрание за тяхното идване, предупредил съм ги вчера, разговарял съм и днес.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председател, съгласен съм с Вас, че трябва да ценим времето си, затова бих предложил да се върнем към едно Ваше предложение в началото на всеки ден да гласуваме дневния ред за деня, за да сме съвсем наясно какво е подреждането на точките за дадения ден. Аз останах с впечатление, че ние дискутираме все още дали да оставим точка първа така, както е, или не. Просто не знам дали според Вас вече обсъждаме точка първа. Но това е един от въпросите.
По Вашето предложение точка втора да стане точка първа. Моля, все пак да подходим сериозно, спокойно и трезво по този въпрос. Член 67, ал. 1 от нашия правилник изисква след приключване на първото гласуване, както реши Народното събрание, допълнително обсъждане на законопроекта да се извърши отново в Законодателната комисия. А ал. 2 предвижда Законодателната комисия да внесе мотивиран доклад по направените писмени предложения по отделните текстове в определен срок. Това, което имаме пред нас сега, е един нов проект на Закон за чуждестранните инвестиции, към който има и мотиви на Законодателната комисия. Но тези мотиви, 1021.3 господин председателю, по никакъв начин не могат да се разглеждат именно като писмен доклад на Законодателната комисия по смисъла на чл. 67, ал. 2, тъй като в него не са засегнати всички предложения на Икономическата комисия. А Икономическата комисия изработи едно становище по проекта за закона от четири страници с приложения на конкретни текстове на още три страници и действително е необходимо да имаме един ясен доклад на Законодателната комисия за това какво е извършила в доработката на законопроекта след първото четене. Още повече, че както гласи чл. 64 от същия правилник за нашата работа, законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на Законодателната комисия, както и на други постоянни комисии, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Тоест ние нямаме доклад и този доклад не е внесен в предвидения минимален срок.
Законът за чуждестранните инвестиции е изключително отговорен. Аз съм убеден, че не бива да пристъпваме към второто му четене, без да сме достатъчно готови за това, за да не бъде дискусията в пленарната зала такава, каквато не бихме искали да бъде, каквато и Вие като председател съм сигурен, че не бихте желали да настъпи в тази зала.
Затова аз бих предложил в дадения случай да постъпим към точка втора така, както постъпихме по отношение на работата ни по избор на Висшия съдебен съвет, т.е. да дадем възможност Законодателната комисия да направи своя доклад и да го насрочим в първите един-два дни на следващата седмица. 1021.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля вече ораторите оттук нататък да не забравят да поставят картите си, за да се отчита времето на изказването им.
Господин Пирински, мисля, че не сте прочели, не сте изтълкували съвсем правилно правилника. Член 64 се отнася за четения на първо четене. За второ четене вече имаме тази ал. 4 на чл. 65, която казва: при първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост, народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта, като могат да правят и писмени предложения по отделни текстове, които се представят на председателя. Каквото беше представено на мене, аз го представих на Законодателната комисия, тъй че при второ четене вече ние имаме този доклад на Законодателната комисия със съответните поправки, тя е взела предвид всичките предложения, които в писмен вид съм й представил. Ние на второ четене знаете, че именно и само по тези въпроси говорим, тъй че председателят не приема Вашето тълкуване. В диалог не влизам!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Член 67, ал. 2 погледнете, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Законодателната комисия внася мотивиран доклад по направените писмени предложения по отделни текстове, не по-късно от 7 дни от получаването им. Ама това е на комисията. Казва се: "на народните представители". Комисиите представят първите два... изрично е казано, ето на - чл. 65, ал. 4.
Моля представителите на правителството, които са дошли, ако могат да влязат.
(Георги Пирински продължава да спори с председателя)
Член 65, ал. 1: "Народните представители се запознават с основните положения на законопроекта, като могат да правят и писмени предложения по отделните текстове." Става дума за народните представители. Това е тълкуването и мисля, че то е съвсем ясно.
Започваме по точка първа:
ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТНОСНО ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМЯНА НА СОЦИАЛНОТО И ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕТОТО НА 17 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. ВЙ/НП 1022.1
Дошли са представители на правителството, които ще ни занимаят с един доста обемист доклад от 21 страници, който ще прочетат.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Ако вие двамата ще си говорите с господин Пирински, то ние да излезем тогава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не е много учтиво, господин Капудалиев. Аз на господин Пирински му обясних какво е становището на председателя. Смятам, че след като е направено едно процедурно предложение, ясно е, че председателят трябва да отговори и трябва да изрази своето становище. А който народен представител иска да излезе, нищо не може да му попречи.
Ето отговора и на Правния отдел: "При написване на програмата за днес на компютъра при прехвърлянето е допусната техническа грешка, за което много съжаляваме." Това е отговорът им. Да се надяваме, че е техническа грешка, както и системата е техническа грешка. Мога да кажа, че както господин Пирински и аз бях изненадан от това, което се случи.
Моля, господата представители на правителството - къде са? Те са тук и донесоха доклад, който беше момент преди това при мен.
(Влизат представителите на правителството)
Заповядайте. Кой ще прочете информацията на правителстовто, кой ще я изложи? Аз се надявах, че за тази информация... А тук са господата Тихомир Минев - заместник министър на труда и социалните грижи, господин Георги Шопов - също заместникминистър. Господин Минев, Вие ли ще четете?
Искате думата? Тогава кажете, госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПССД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
В едно Народно събрание се явяват членовете на Министерския съвет. Тази информация е поискана в резултат на много силен и извънпарламентарен натиск и на волята на Народното събрание. Проблемът не е в това да изслушаме един писмен материал. Ние можем да си го прочетем сами. Аз бих помолила, след като Министерският съвет в този момент от вълненията на хората и в този критичен момент за живота на пенсионерите (оживление в залата), приема решение да изпрати заместници и има по-важна работа от това, ние да отложим въпроса. Предложеният материал нека ни бъде разда1022.2 ден, за да се запознаем с него и да направим дискусия по него, тъй като още днес ние депозираме законопроект по въпроса за пенсиите и ще искаме утре от господин Филип Димитров лично становище по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, аз казах - дискусия така, както е нашето решение, не можем да направим. Съгласен съм, че би било по-добре, ако искате да се отпечата този материал, защото едва ли 20 страници можем да изслушаме внимателно, да го дам за размножаване и утре, когато е ден за питания, ще можем да изискаме тук и господин Векил Ванов, и министър-председателя. Съгласно ли е Народното събрание да се действа по този начин?
Момент сега. Господин Йорданов, изслушайте ме какво предлагам. Аз предлагам да не се четат 21 страници, а да ги дам да се размножат, за да може всеки народен представител да се запознае с материала. По този материал няма да има дискусии, но въз основа на него ще може да се направят питания. Мисля, че това, което казвам, е напълно резонно, защото 21 страници - това е сега най-малкото един час четене, от което аз поне лично не мога да възприема и половината от това, което ще се прочете.
Кажете, господин Йорданов, щом искате.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, доколкото си спомням и ако не ме лъже паметта, именно по мое предложение в залата на Народното събрание бе поставен въпросът да се намери формулата и да се даде информация от страна на правителството за това, как да се помогне на пенсионерите в България в този момент. Тъй като мен рядко ме лъже паметта, надявам се, че същото е и с госпожа Ананиева. Никакви стачки, никакви активни борци и никакви митинги не могат да ме накарат лично мен да си загубя паметта. В този смисъл и това искам да ви припомня: Съюзът на демократичните сили и аз първи поставихме в залата на това Народно събрание въпроса за това как да помогнем на възрастните хора. И понеже този въпрос много се дискутира, много се полемизира и излишно се нагнетява от активни борци. Аз ги видях отвънка - с бомбетата, с балтоните, точно както навремето Смирненски ги е описвал, само че той е описвал буржоата, но сега буржоата - това са комунистите. В този смисъл искам 1022.3 да ви кажа, че ако сте толкова много загрижени, госпожа Ананиева може да продаде нещо от своето имущесво и да помогне на двама пенсионери. (Ръкопляскания) Госпожа Поптодорова може да си събуе лачените обувки и също да помогне на някой пенсионер. В този смисъл аз предлагам следното: хората очакват информация от правителството за това какво реално на този етап може да се направи и какво прави правителството. Съгласен съм, господин Савов, информацията да се раздаде на народните представители, те да се запознаят с нея, но аз държа от тази трубина да се чуе наистина гласът на правителството и този доклад да го чуят всички, които в страната днес и сега слушат и се интересуват от въпроса за пенсионерите. След това ние с вас можем утре и други ден пак да дискутираме, пак да се обясняваме.Но нека хората чуят гласа на единственото демократично правителство в България от половин век насам. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, аз смятам, че нямаме различия в случая. Аз изрично помолих правителството, което вчера явно, че просто може би не е обърнало внимание на тази молба - информация от 22 страници не се чете тук от трибуната на Народното събрание. Затова пак предлагам тази информация да я размножим, за да я има всеки един от нас, и утре съответният министър или министър-председателят да направи едно експозе - с най-главните точки от тази информация. А ние, като я имаме писмено, ще бъде много, бих казал, ефективно и много по-добре ще се разберат причините и всичките тези въпроси, които ни вълнуват. Тъй че аз бих ви предложил и ви моля да гласувате предложението, което е така, както го казах.
Кажете, госпожа Поптодорова. Реплика ли искате? Добре. Аз дадох думата на господин Йорданов, защото е председател на парламентарна група. Аз лично съм против и знаете, че искам парламентът да стане скучен и да не се занимаваме с тези въпроси - за продаване на апартаменти, но кажете сега Вашата дума. 1022.4
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПССД): Аз просто щях да подкрепя Вашето предложение, но исках да се върна отново на нещо, което казах, и което може би е било пропуснато от господин Йорданов. Аз изрично подчертах, че внасям подписка от митинг, състоял се на 3 януари, а не на 8 януари. Подписка, която е събрана от Съюза на пенсионерите, хора, които искрено настояват да не бъде политизиран въпросът с тяхното ежедневно битие. И ако ние минем към такава разправа, то аз се опасявам, че отново ще почнем да се обясняваме един на друг кой какви обувки носи и кой номер може би са, за да изберем кой да ги носи все пак, защото не могат на всички да станат, вместо да се реши един въпрос по съвест и по спешност. Така че подчертавам отново - подписката, която аз внесох, е от митинг на 3 януари. Категорично възразявам срещу всякакво политизиране на това, което е ежедневното битие на хората, и приканвам колегите от Съюза на демократичните сили да се откажат от тази вкусна хапка, която може би търсят да намерят в нашите опити да намерим решение на един горещ въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще Ви дам думата, господин Райчевски, но ще кажа нещо, което мисля, че се споделя от голяма част от залата.
Със словесните схватки едва ли ще помогнем на пенсионерите. Ще помогнем на пенсионерите с гласуването на Закона за чуждите инвестиции. Ще помогнем с гласуването на Закона за приватизацията. С всичките тези закони, когато ги гласуваме, тогава ще помогнем ефективно на пенсионерите. Господин Райчевски, кажете.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (Бургаски избирателен район, СДС): Аз подкрепям предложението оттук да бъде прочетено само експозе, а за да може народът да се запознае наистина с пълния текст, тъй както и народните представители да се запознаят, да предложим този пълен текст на някои от нашите ежедневници да бъде публикуван - "Демокрация" или другите.
И предложението ми е да гласуваме точка втора да стане точка първа за днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ние това гласувахме. То вече ще стане. Моето предложение беше - размножаване на информацията и утре ще има възможност да изискаме министърът на труда и социалДЕ/НП 1023.1 ните грижи да се яви лично. Аз трябва да ви кажа, че също съм поддържал във Великото Народно събрание, че отговорите трябва да се дават от министрите и не съм съвсем съгласен (ръкопляскания в залата) дали може въобще в Народното събрание да говорят заместник-министри. Тази практика беше въведена миналата година.
Господин Димитров, цял час губим с неща, които въртим и сучем. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз говоря по-бързо от господин Пирински, както казва госпожица Русева. Искам да подчертая срокът за това сведение от страна на правителството не е днес, а е утре, така че ние нищо не губим. Спазваме си нашето решение. Утре е срокът, господа. Дайте да преминем делово към чуждите инвестиции и това нещо утре да го разгледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, моля гласувайте за моето предложение - за размножаване и утре за експозе. Който е съгласен и който е против. Както виждате системата не работи, компютрите не работят. Аз лично мисля, правя забележка на Правния отдел, защото той не може да се осланя само на компютъра, Правният отдел е длъжен, след като компютърът е нанесъл данните, да провери дали отговаря на решението на пленарната зала. Моля, гласувайте.
Аз направих една проверка в правилника и в Конституцията - това съм го поддържал и миналата година и това трябва да знае правителството - в Народното събрание имат право да взимат думата народните представители и министрите. Разбира се, президентът и вицепрезидентът. Ние не бива да се поддаваме на практиката други, колкото и да са отговорни служители, да имат думата. Това е, мисля, нещо, по което трябва да бъдем наясно и трябва да се осветли. То съществува много отдавна в практиката. Моля ви, посочете резултата от гласуването.
От общо 167 гласували, за - 160, против - 1, въздържали се 6.
Моля ви, ако обичате, дайте това за размножаване. Ако може до края на заседанието да бъде готово, за да може още днес да се раздаде.
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председателю, от името на нашия Парламентарен съюз, моля да ни бъде дадена почивка, 1023.2 за да можем да се подготвим за дискусията по законопроекта, който ни предстои да разглеждаме, по начин, по който трябва да протече максимално конструктивно. Моля за почивка най-малко 15-20 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Пирински, аз съм длъжен да дам почивка. 15 минути почивка. (Звъни) 1023.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Откривам заседанието. Само едно уточнение към госпожа Шопова. Може би действително е станала някаква не грешка, а просто не е било ясно. Предполагам, госпожа Шопова, че в тази група народни представители, които са изпратили питане относно уволнението и пенсионирането на служителите от армията и войските на министерството. Така ли, госпожа Шопова?
ПЕТЯ ШОПОВА (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: На Вашето питане ще се отговори на пленарното заседание на 24 януари, поради това че има срок точно определен в правилника. Той е 14 дни, в който министърът отговаря. Благодаря.
Откривам заседанието. Господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Преминаваме към разглеждане на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Става дума за второ четене на законопроекта. Същият е представен на народните представители своевременно. Още вчера сутринта е раздаден или може би на обяд. Какво бих могъл да кажа в повече.
Законодателната комисия подробно обсъди всички направени предложения при първото гледане на законопроекта. А също така, ако си спомняте, в моя доклад пред вас при внасяне на законопроекта за първо гледане аз обърнах внимание, че има няколко правни момента, специално във вещноправен аспект, които не бяха съвършени, но все пак ние ги поставихме в залата, за да могат народните представители да вземат отношение по тях. За съжаление обаче именно по тези въпроси никой от народните представители не се изказа. Поради това ние си позволихме - поне специалистите в областта на вещното право, да нанесем онези промени или уточнявания, които се налагат, защото все пак има неща, които от правна гледна точка трябва да отговарят на съответните изисквания, на съответните принципи. Имам предвид това, което направихме с чл. 4 стар, защото стана едно вмъкване и текстовете минаха с един напред. Става дума за сегашен чл. 5, стар чл. 4, и сегашен чл. 10, предишен чл. 9. РД/КТ 1024.1
Специално по отношение на предходния чл. 4, сегашен чл. 5. Тук всъщност моментите на вещното право или правото на собственост и ограничените вещни права върху недвижимите имоти. Разбира се, естествено е напълно, че трябваше да бъде съобразен чл. 5, нов с чл. 18 и чл. 22 с Конституцията. И понеже все пак този закон ще бъде преведен в чужбина, ще бъде четен от чужденци, ние предпочетохме вместо да има препращания, защото много лесно можем да напишем "съобразно чл. 18 и чл. 22", предпочетохме да препишем съответните норми, за да може, когато чужденецът прочете този закон, защото е адресиран към него, четейки го, да може да разбере точно за какво става дума. Препращането би могло да бъде възприето от вътрешен закон, но не и този.
Или ще си позволя да обърна вашето внимание на чл. 5, ал. 1: "Чуждестранното лице може да придобива право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти".
За земята Конституцията изключва възможността за придобиване на вещното право на собственост.
И поставихме второ изречение: "То може да придобие жилище само чрез осъществено от него право на строеж".
Или нашето виждане, специално на юристите, е, че един чужденец, когато е решил да изпълнява някаква стопанска дейност в страната, да не може да закупи жилище, но да може да получи право на строеж за построяване на жилище. Той да го осъществи, той да го направи със собствени средства и сили и тогава вече естествено по пътя на осъществяване на вещното право на строеж, на суперфицията, ще придобие и правото на собственост върху това жилище.
Затова специално ви обърнах внимание на този текст. Той е значим. Чужденец не може да придобие право на собственост върху жилище. Но чрез правото на строеж може да придобие жилище.
Както ви казах, чл. 5, ал. 2 е съобразен изцяло с Конституцията или просто е преписан, съобразно нейните текстове.
Чл. 6. Той е разработен в присъствието на председателя на Управителния съвет на Българската народна банка проф.Тодор Вълчев. И съобразно изискванията, правилата, възможностите на Българската народна банка ние уточнихме и този текст. Специално имам предвид чл. 6, ал. 3, в който са дадени сроковете за разглеждане молбата за разрешение. 1024.2
Действително на някого може да се стори, че тези срокове са огромни. Но след като и в чужбина те са даже по-големи, ние възприехме малко по-кратки срокове. Така че сроковете не са умишлено или случайно увеличени. Те са поставени съобразно възможностите на Българската народна банка.
Чл. 9 има това значение, че той уточнява какво значи чуждестранна инвестиция. Това е много важно, защото всеки един закон, когато борави с дадени понятия, е редно да уточни и какво означава съответното понятие.
Същата задача има и чл. 2, защото той уточнява какво е чуждестранно лице.
Ние разсъждавахме и по този въпрос дали чл. 2 и чл. 9 трябва да бъдат поставени по този начин, защото нормално е, когато уточняваме понятията, те да влязат в заключителната част на закона. Но с оглед именно на специфичния характер на закона предпочетохме съответните понятия да дойдат на мястото, откъдето почва разглеждането на съответната институция. 1024.3 Чл. 10 е изцяло ново редактиран от Законодателната комисия. Разбира се, трябва да подчертая, че нямаме никакво различие с вносителя на законопроекта. Той е член на Законодателната комисия и е участвувал в малката работна група, която по време на ваканцията на Народното събрание успя да се събере няколко пъти, за да огледа законопроекта на спокойствие и да го внесем в съответния вид.
Чл. 10 е съобразен с чл. 101 от Закона за собствеността и със следващите правила. Става дума за отчуждителната процедура. Направихме и няколко изключения. Заповедта за отчуждаване на имот, собственост на чуждестранно лице, да бъде издавана от министъра на финансите, а не от съответната община. Смисълът е да бъде повишена отговорността на автора, който ще извърши отчуждаването.
Специално изясняваме в чл. 10, ал. 1, че имоти, собственост на чуждестранно лице, могат да се отчуждават само за особено важни нужди на държавата, които няма възможност да се задоволят по друг начин. Прегледайте, ако не сте, чл. 10. Струва ми се, че направихме максимално възможното за една сериозна защита на чуждестранната инвестиция, разбира се, и със запазване правата на българската държава. Защото все пак има случаи, когато ще се наложи да се посегне върху такъв един имот.
Уточнен е и чл. 13. Става дума за право на закупуване на валута от чуждестранното лице. То няма право винаги да закупува валута. То ще закупува валута с левове само в случаите, които са визирани в чл. 13, ал. 1, т.е. тези четири случая.
Трудовите и осигурителните отношения между чуждестранното лице и работниците и служителите - независимо дали са български граждани или чуждестранни - се уреждат в чл. 14. Постарахме се в този текст да бъдат уредени всички трудови отношения, т.е. те да бъдат събрани. Въобще този законопроект е изграден така, че на съответното място да имаме цялостната регламентация, а не както се е позволявало друг път в други закони, да има едно малко нецентрирано уреждане на съответната материя.
Валутният режим е уреден в чл. 15. Той се отнася естествено само до чуждестранното лице. Трябва да имаме предвид, че у нас все още за съжаление действува Законът за сделки с валутни ценности. Този закон е анахронизъм и от правна гледна точка, но ЦМ/КТ 1025.1 в момента е в сила. Помолили сме и предходното правителство, което не отговори на това наше искане, и сегашното правителство, чрез странична работна група е подготвен законопроект за валутните сделки (назовавам го най-общо, за да ме разберете какво ще включва, какво ще бъде заглавието, е втори въпрос) и ми се струва, че в скоро време ще можем да внесем в пленарната зала законопроект, който изцяло да уреди валутния режим. В чл. 15 просто поставяме нещата, за да могат да бъдат взети под внимание с оглед нуждите.
Чл. 16 - административно-наказателната разпоредба. При предходния текст на чл. 15 засилихме малко административно-наказателните разпоредби. Разбира се, веднага се получи възражение на немалко фирми и затова съобразихме, че не трябва да бъдем толкова страшни, пък и няма защо. Просто административно-наказателната разпоредба трябва да обхване само онези случаи, при които е налице нарушение, което трябва да бъде санкционирано.
Със заключителните разпоредби отменяме Закона за чуждестранните инвестиции от 14 юни 1991 г. Това е нещо, което е съвсем нормално. Но същевременно, след като го отменяме, се заличават всички негови разпоредби. Той от своя страна беше отменил немалко текстове от Указ # 56 за стопанската дейност. При това положение, ако ние отменим закона, отново ще поставим в действие съответните норми на Указ # 56. Поради това тук, в – 1, т. 2 сме поставили същите текстове, които бяха отменени, защото тяхната отмяна трябва да продължи.
Накрая ви предлагаме – 3 - законът влиза в сила 3 дни след обнародването му в "Държавен вестник".
Аз докладвах съдържанието на законопроекта. В мотивите Законодателната комисия подробно е взела отношение по всички направени възражения или становища. Трябва да ви кажа, че все пак трябва да възприемем някакъв принцип. Господин Пирински преди малко от това място атакува някои неща в работата на Законодателната комисия, но ми се струва, че формализмът и бюрократизмът не трябва да бъдат присъщи на нашата работа. Ако започнем по всяка точка да вземаме отношение, струва ми се, че по всеки законопроект ще трябва да ви поднасям мотиви по 50 страници. Ако искате, ние ще ги направим, но кой ще ги чете? Тогава когато нещо не е съобразено с правните принципи, ние общо казваме, че не може да бъде 1025.2 възприето. Да мотивираме нещо, което за нас, юристите, е естествено или да мотивираме всяко едно искане... Аз съм готов да отговоря на всяко едно предложение, което не сме възприели, но не ни карайте да пишем мотиви от 50 страници, защото първо, няма защо и второ, няма кой да ги чете. Струва ми се, че когато има разбирателство по тези въпроси в Законодателната комисия, ние сме дали съответно това, което следва на всяко едно предложение. Досега Законодателната комисия е показала, че винаги е разглеждала всяко едно предложение. Но специално да не му отговорим? - Да, възможно е, тъй като невинаги има възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Днес започва второто гласуване на този законопроект и съгласно правилника ще се обсъждат онези текстове допълнително, които са представени писмено до началото на обсъждането. Вие разполагате с тях.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма такива досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава да започнем второто четене от заглавието нататък. Господин Джеров, моля Ви, заповядайте.
Колеги, искам само да припомня, тъй като за всички правилникът е нов в някаква степен, че следваме процедурата по чл. 68 и чл. 54, когато има предложение и начина на гласуването.
Моля ви, ако на някого се наложи да направи справка, вместо да спори по микрофоните, да я направи с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ние ще се постараем да следваме точно разпоредбите.
Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, процедурният ми въпрос към Вас е: означава ли това, което казахте, че Вие предвиждате единствено гласуване без изказвания? (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, при второто гласуване в правилника пише: "При второто гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането". Поначало "Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст". Така че разглеждането включва и обсъждане. Но става дума, че допълнителни предложения сега могат да се обсъждат само ако са постъпили писмено до началото на обсъждането. 1025.3
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател, но ние поискахме тази почивка именно, за да можем да организираме участието си в това обсъждане по начин, че то да бъде максимално конструктивно. Бихме искали именно в понятието на разглеждането, за което Вие говорите, да изразим становищата си по редица от предложенията, направени от Законодателната комисия по този проект. Във връзка с това не искам да правя отделна реплика по отношение на финалните мисли на господин Джеров, но искам да го уверя, че най-малко аз искам да се занимаваме с бюрократични подробности. Не такъв е прочитът ми на правилника.
Моля Ви и Вас, госпожо председател, и господин Джеров, да разрешите да бъдат направени две писмени предложения по два от текстовете, които са готови в чернова - по чл. 2 и чл. 5 в този смисъл, че до началото на дискусията по съответния текст, те ще бъдат предадени на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, понеже в правилника е казано до началото на обсъждането, ако може, дайте сега тези текстове на господин Джеров, за да се имат предвид при четенето на текстовете.
Колеги, започваме второто четене на законопроекта текст по текст. Господин Джеров, заемете мястото си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо заглавието: "Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По заглавието писмени предложения не са постъпили.
Думата има господин Филипов. 1025.4 ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Предложението, което ще направя, е постъпило в писмен вид. Становището на Икономическата комисия, прието единодушно, и аз лично нямам причини да се откажа от това предложение със заглавие. Заглавието да бъде: "Закон за закрила на чуждестранните инвестиции в стопанската дейност".
Едновременно с това искам да изкажа едно процедурно съображение, госпожо председател. Струва ми се, че всеки един от нас съзнава, че днес приемаме първия закон, всеобхватен за бъдещото развитие на нашата икономика, откакто започна да работи новото Народно събрание. За мен това е най-важният закон, който започваме да разглеждаме, откакто сме започнали работа. Ако понякога някой от нас се увлече и случайно каже не това, което на някой му се харесва, молим всички да бъдем извинени взаимно. Но въпросът е изключително важен. Аз считам, че когато се обсъждат подобни, сериозни, фундаментални закони, трябваше да бъдат поканени Икономическата комисия или на съвместно заседание със Законодателната комисия, или да бъде съобщено по подходящ начин, че този закон ще бъде гледан на 7 и 8 януари. Аз съм убеден тогава, че нашата дискусия щеше да мине още по-конструктивно и нямаше да се налага да се правят сега, в хода на второто четене, допълнителни предложения.
Имам молба към ръководството на Народното събрание и към Законодателната комисия, когато се гледат подобни важни закони, то когато се съобщава за заседанието на Законодателната комисия, да има съобщение за съответния дневен ред, за да участвуваме и ние, обикновените членове на другите обикновени комисии.
Струва ми се, че това, което изказвам, може би сега вълнува само колегите от нашата комисия, но съм убеден, че в бъдещи случаи, ако не се постъпи по същия начин, ние няма да постигнем максималната конструктивност, към която всички се стремим.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Филипов, това, което изказвате, е уместно. Може би ще трябва да влезе във вътрешните правила на комисиите. 1026.1 ББ/ВЙ
Моля ви, заглавието, което предлагате, да се запише, за да го има господин Джеров, тъй като при гласуването трябва да ги разчитаме и да се гласува.
По заглавието на този законопроект има ли допълнения? - Не се правят.
Моля, господин Джеров, пристъпваме към гласуване. Господин Джеров, има предложение за друго наименование на законопроекта. Ще подложа на гласуване така, както са постъпили по реда, тъй като са от едно и също естество.
Най-напред гласуваме предложението на законопроекта така, както го имате пред себе си и е представено от Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): "Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
Резултатът: 109 народни представители са гласували за, 63 против, 13 въздържали се.
Приема се на второ четене заглавието, предложено от комисията.
Има думата господин Башикаров за обяснение на отрицателен вот.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Аз гласувах против този текст за заглавие на закона, тъй като смятам, че ние потопихме чуждестранния инвеститор в една неяснота на нашето стопанско законодателство, която ще служи обезсърчаващо и няма да стимулира привличането на чуждестранни инвестиции. Законопроектът декларира в чл. 1, че урежда условията и реда за извършване на стопанска дейност в страната от чуждестранни лица, но по-следващите текстове не отговарят на това твърдение. Законопроектът по същество не прави нищо повече, освен да определи условията и реда, по които чуждестранните лица стават търговци по българското право, условията, при които придобиват вещни права върху недвижими имоти и случаите, когато е необходимо засега разрешение за стопанска дейност. Но практически стопанската дейност на чуждестранните лица остава нерегламентирана. Защото българското законодателство 1026.2 относно тази материя още не е изградено. Не е готова книгата на Търговския закон за търговските сделки, не са изработени законите, регламентиращи дейността в отделните стопански отрасли, не са нормативно стабилни икономическите условия за извършване на стопанска дейност и т.н. Това бяха основните съображения на Икономическата комисия, която в своето становище предложи промяна на закона, той, законът, да придобие следния текст: "Закон за закрила на чуждестранните инвестиции в стопанската дейност".
Аз използувам случая да направя едно уточнение. Моля госпожо председател, при обсъждането на останалите текстове на законопроекта да отчита се становището на Икономическата комисия като такова, внесено, преди да се проведе второто четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това означава, че текстове, представени писмено, ще могат да се съпоставят с другите.
Господин Джеров, имате ли текста?
Продължаваме по-нататък.
Господин Джеров, следващия текст!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Заглавие: "Предмет".
Чл. 1 - две алинеи.
"Чл. 1. Ал. 1. Този закон урежда условията и реда за извършване на стопанска дейност в страната от чуждестранни лица и закрилата на чуждестранните инвестиции.
Ал. 2. Министерският съвет може да постанови разпоредбите на този закон да не се прилагат изцяло или отчасти за стопанската дейност и инвестициите на чуждестранни лица от държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки."
Това е становището на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Постъпил е вариант на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Писмени предложения до този момент към чл. 1 не са постъпили. Пред мен е становището на Икономическата комисия. 1026.3
По чл. 1 се правят две предложения. Едното: чл. 1, ал. 1 изразът "извършване на стопанска дейност" да се запише: "извършване на инвестиции в стопанската дейност". Това е едното предложение на Икономическата комисия.
Второто, в ал. 2 вместо "Министерския съвет" (това е началото на разпоредбата) да се запише "Народното събрание по предложение на Министерския съвет".
Това са двете предложения на Икономическата комисия.
И веднага становище по двете. Според мен е по-прецизно да се даде принципната постановка. Този закон урежда условията и реда за извършване на стопанска дейност. Според мен се обхваща всичко с този текст. Той е по-точен, защото създава възможност да се сумира всякаква дейност.
Второто предложение, вместо "Министерският съвет", да се запише "Народното събрлание по предложение на Министерския съвет да постянови разпоредбите на този закон да не се прилагат..." и т.н. Струва ми се, че Народното събрание е Народно събрание. Нека да не слагаме всичко в негово задължение. Има и Министерски съвет. Мисля, че той има задължение и би било по-правилно в този случай той да постанови разпоредбите на този закон да не бъдат прилагани като реторсия, в качеството на орган на управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, понеже при всяко гласуване трябва да ви приканваме, че обявяваме гласуване, да текат минути, считайте, че Председателството обявява гласуване от този момент насетне. Всички са поканени да са в залата. Повече няма да ви каним и трите минути няма да текат, за да чакаме някой да влезе в залата. Така че не вършим нарушение. Обявявам още веднъж: има гласуване, моля всички влезте в залата. Никой повече няма да бъде приканван към това.
Към този текст има ли други поправки?
Господин Ескенази има думата. 1026.4 ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Искам да внеса едно пояснение. Алинея 1 следва да се приеме така, както е предложена от Законодателната комисия, тъй като текстът съответствува на току-що приетото заглавие на закона.
По ал. 2 ние доста внимателно разгледахме предложението на Икономическата комисия, но искам да разберете, че юридически е много трудно да бъде осъществено това правомощие. Поначало нашата система на актове на Народното събрание би ни затруднило, да речем, с едно решение да бъде обявено, че държавата хикс прилага дискриминационен режим в еди-си коя част Законът за чуждестранните инвестиции не се прилага спрямо нея. В повечето страни, доколкото ми е известно, преценяването на взаимността се предоставя на изпълнителната власт, още повече, дори се дава и на определен министър. амо за пояснение искам да ви кажа, че например изпълнението на съдебните решения по отношение на взаимността дали една държава признава българските решения в чужбина е предоставено на изпълнителната власт.
Така че моля да бъде погледнато в този аспект и просто предложението на Икономическат комисия да не бъде взето предвид. В противен случай просто все едно, че нищо не казваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други допълнения по този текст не са направени.
Най-напред ще гласуваме предложените поправки към текста, след което текстовете на Законодателната комисия.
Гласуваме поправката към чл. 1, ал. 1, която беше прочетена. Господин Джеров, моля, прочетете още веднъж само поправките, които се предлагат.
Господин Джеров, прочетете само поправката, която се предлага.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Разликата е в следното. Законодателната комисия предлага: "Ал. 1. Този закон урежда условята и реда за извършване на стопанска дейност в страната от чуждестранни лица и закрилата на чуждестранните инвестиции". Икономическата комисия предлага: "Този закон урежда условията и реда за извършване на инвестиции в стопанската дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, гласуваме тази промяна на текста в ал. 1. 1027.1 Ст.Б/ВЙ
Със 77 за, 104 против, 9 въздържали се предлаганата поправка към основния текст не се приема.
Гласуваме текста така, както го имате пред вас и бе прочетен от господин Джеров.
Със 117 за, 46 против, 16 въздържали се текстът се приема.
По ал. 2 също бяха направени предложения за поправки. Моля, господин Джеров, прочетете поправката и допълнението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Законодателната комисия предлага за чл. 1, ал. 2 следния текст: "Министерският съвет може да постанови разпоредбите на този закон да не се прилагат".
Икономическата комисия предлага вместо "Министерският съвет" да се запише: "Народното събрание по предложение на Министерския съвет може да постанови...".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме прочетеното второ предложение: "Народното събрание по предложение на Министерския съвет...".
Моля, гласувайте за тази промяна в първоначалния текст.
Със 79 за, 97 против, 9 въздържали се поправката не се приема.
Моля ви, гласуваме текста така, както го имате пред вас и бе прочетен от господин Джеров.
Със 116 за, 49 против, 19 въздържали се текстът се приема.
Господин Джеров, моля да продължите със следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Следва чл. 2 със заглавие "Чуждестранни лица".
"Чл. 2. Ал. 1. По смисъла на този закон чуждестранно лице е:
1. юридическо лице, регистрирано в чужбина.
2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина.
3. физическо лице чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина.
Ал. 2. Български гражданин, който има и друго гражданство, избира дали да се ползува от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон."
Това е предложението, което се прави. Този текст е леко модифициран спрямо първоначалната редакция. 1027.2
Получил съм две предложения в писмена форма. Едното е от господин Петър Башикаров, който предлага в чл. 2, ал. 1 да се допълни и една нова точка. Това да бъде точка 4 "български граждани с постоянно местоживеене в чужбина". Ние не ги третираме като чуждестранни лица и затова тази точка не е предвидена от Законодателната комисия.
Второто предложение е постъпило от народния представител господин Йордан Ганев. Той предлага в чл. 2, ал. 1, точка 1, която гласи "юридическо лице, регистрирано в чужбина", да се добави "и/или учредено в чужбина". Струва ми се, че това предложение не би трябвало да възприемем. Юридическо лице, което е регистрирано в чужбина, само то може да бъде прието като чуждестранно лице. Какво значи да е учредено в чужбина? И у нас може да се учреди нещо. Самото учредяване не означава още статут на юридическо лице и въобще статут на отделен субект в правото. Нека да си мине по съответната регистрация, да влезе в книгите, ако мога така да кажа, на съответната държава и тогава да дойде тук и да прояви своята стопанска дейност.
Икономическата комисия е направила едно предложение, което обаче с оглед на новата редакция на прочетения от мен текст не може да намери приложение, защото просто го няма. Затова няма да го докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Петър Башикаров. 1027.3 ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПССД): Уважаеми дами и господа, бих желал съвсем накратко да мотивирам моето предложение за допълнение на чл. 2. Законопроектът позволява придобиване на широк кръг вещни права от две категории носители на чуждестранен капитал. Това са дружествата с чуждестранно участие и българските граждани с постоянно местоживеене в чужбина. Тези две категории, носители на чуждестранен капитал, са поставени в еднакви правни условия с изцяло местните юридически и физически лица по отношение на придобиване правото на собственост.
Но, уважаеми дами и господа, смятам, че за всички е очевидно колко са различни икономическите им възможности. По същество българските граждани с постоянно местоживеене в България са поставени във фактическо икономическо неравенство. При сегашното състояние на нещата икономическото положение в България - за един български гражданин с постоянно местоживеене в чужбина например е много по-лесно да си купи хотел или какъвто и да е друг недвижим имот, без да е необходимо да пребивава в България и да извършва стопанска дейност. Той може да получава рентата от придобития имот. А дружествата с чуждестранно участие от своя страна, отчитайки общата икономическа ситуация, естествено ще се стремят да придобиват право на собственост върху недвижими имоти и да търгуват с тях, вместо да развиват активна предприемаческа дейност. Това текстовете на законопроекта го разрешават напълно. В тази връзка аз правя следното предложение за изменение на чл. 2, като добавям нов текст на т. 4, или чл. 2, т. 4 да има следната редакция: "Български гражданин с постоянно живеене в чужбина". Ако се приеме тази редакция ал. 2 на чл. 4 би следвало да отпадне. В този дух е и предложението за изменение на чл. 2, представено в становището на Икономическата комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Марков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз ще взимам думата само под формата на реплики, защото законът ще го приемем днес и трябва да пестим време. Ако го попитам господин Башикаров какво е български гражданин с постоянно местоживеене в чужбина, съм абсолютно сигурен, че не може да ми отговори. Но не в това е въпросът. Въпросът ВЙ/ВЙ 1028.1 е, че Съюзът на демократичните сили е категоричен. Това го е казал в своята предизборна платформа и това беше един от големите кусури на сега действуващия закон "против" чуждестранните инвестиции. Първо, от гледна точка на Конституцията - и сегашната, и предишната, и на всичките - не може да се прави разлика между български граждани, живеещи в страната и в чужбина, и второ - от гледна точка на целесъобразност ние ще дадем пълни възможности на тези хора да инвестират в България, защото много от тях са заможни, както казахте. Освен това са родолюбиви и найважното са български граждани и ще ги приравним изцяло на режима на българските граждани. Ние тях няма да ги оставим под ограничителен разрешителен режим за определени случаи, които в чл. 4 сме визирали. Въпросът за нас е приключил и така ще го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, имате думата за реплика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, аз ще си позволя да възразя на господин Джеров и на Законодателната комисия по повод тълкуването на т. 1 от ал. 1 Тя се основава на схващането, което според мен е неправилно, че в цял свят, навсякъде всички търговски дружества или личности, или както искате ги наречете, се регистрират като такива. Това е неправилно. Например в Щатите няма такова задължение. Сега дали то е юридическа личност или не - става дума за събирателните дружества. Тези от нас юристи, които са малко по-възрастни и са от моето поколение, знаят, че навремето си, когато ние учехме търговско право, имаше доста големи спорове в нашата доктрина - дали събирателните дружества са юридически лица или не. Имаше хора, които поддържаха, че са, имаше други, които поддържаха, че не са. Сега няма защо да се връщаме на тези спорове, но аз казвам така: ако е достатъчен фактът, че едно дружество или едно събирателно дружество е юридическа личност, за да го приемем за регистрирано - аз съм съгласен да се оттегли предложението. Но само в този случай. Не го ли приемем това, изискваме ли отделна дружествена регистрация, както аз разбирам цитирания текст, ако ние оставим само така, както е работата, това значи да блокираме една много голяма и една много активна част от търговците, които биха дошли евен1028.2 туално да инвестират в България. Мисля, че няма защо да се подлагаме на подобни рискове. И тук точно този момент трябва да се изясни. А ако ние смятаме юридическата личност за достатъчна, тогава - приемаме. Но ако се иска специална търговска регистрация, мисля, че е необходимо да се прави това, което аз предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви.
Госпожа Поптодорова иска думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам само да дам скромно мнение по ал. 2 на чл. 2. Моето впечатление е, че ние днес обсъждаме и гласуваме икономически закон, а не политически. Ако греша, то моля тогава да бъда официално коригирана. И ми се струва, че когато говорим за българските граждани, живеещи в чужбина, би трябвало да ги разглеждаме именно като икономическа категория или като икономически участници в стопанския живот на страната. Известно е, че това са хора с двойно гражданство. Това означава, че в зависимост от съответните улеснения те ще могат да избират между едната и другата категория. Аз не искам да се съмнявам в родолюбието на тези българи и те вероятно ще имат случай да го докажат, но си мисля, че ще е много по-разумно ние да изберем националния интерес като водещ, оттам нататък всичко, което е проява на родолюбие, е добре дошло.
Знаете добре, че става дума за данъчни системи, които са различни в различните страни. Става дума за трансфер на печалба, който се извършва по различен начин в зависимост от това какво законодателство действува върху него. И в този смисъл аз подкрепям тази поправка, която беше внесена от господин Башикаров. Пак апелирам - нека разглеждаме този закон като чисто икономически и в неговото икономическо следствие като практическо приложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Ескенази има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: По двете предложения, които се направиха.
Първо, искам да репликирам на госпожа Поптодорова, тъй като данъчният режим се урежда в зависимост от гражданството 1028.3 и мястото на извършване на стопанската дейност. Ако Вас Ви интересува в зависимост от спогодбите, може да ми кажете кой българин, живеещ в чужбина, ако осъществява стопанска дейност в нашата страна, дали ще плаща данъци, няма ли да плаща... Нека да не смесваме данъчния режим.
Дали е икономически или политически въпрос. Първо, разбира се, че е икономически, но, разбира се, че съдържа и политически момент. Или това са български граждани, за които българската държава се грижи, или ние им казваме: "Вие сте български граждани, обаче по-особени".
Моето категорично становище е, че щом като са български граждани, те се ползуват от правата, които се дават на българските граждани. Не се тревожете. Чуждата държава няма да ги остави на двете места да не плащат данъци.
Сега по другото предложение, което беше направено от колегата Йордан Ганев. Аз съм склонен да се противопоставя на това предложение и ще ви дам един пример. Казва се: "Юридическо лице, което е учредено в чужбина, е чуждестранно лице". За мен това означава следното - ако аз и господин Ганев отидем в една съседна държава, подпишем един договор, с който учредяваме дружество, и след това дойдем да го регистрираме тук, ние можем да кажем, че сме чуждестранно юридическо лице, защото сме учредени в чужбина. Това опира до въпроса, в кой момент се учредява юридическото лице. Конститутивният акт по едно законодателство е един, а по друго законодателство друг. Затова нека да се обединим около термина "регистрирано", като в законопроекта се има предвид не обезателно съдебна регистрация, защото в редица страни не се изисква съдебна регистрация, но се изисква например регистрация в Търговската камара. Защо все пак искаме някаква регистрация? Просто, за да може да се види, че някъде съществуването на това юридическо лице е отразено. То е регистрирано в Търговска камара, в съд и т.н.
Сега може би ще останат някакви редки случаи на събирателни дружества, въпреки че те пък, ако не са юридически лица, попадат в хипотезата на т. 2, но нека все пак да предпочетем 1028.4 сигурността пред желанието да го съобразим с всички възможни форми на учредяване на дружества по целия свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други допълнения? Достатъчно ясно се очертаха те. Господин Джеров, моля да четем и да се гласува. 1028.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение действително колегите, защото и двамата колеги са юристи, поставят нещата в различие. И все пак трябва да ви кажа, струва ми се, че предложената редакция от Законодателната комисия е точна. Ако ние бяхме казали - юридическо лице, регистрирано в съд в чужбина, аз щях да се замисля сам, защото не навсякъде има регистрация в съд, но това, което каза колегата Ескенази - все пак едно юридическо лице не може да твърди, че е едно юридическо лице. Това би било много опасно да дойде тук в България някой и да каже "ние сме юридическо лице", т.е. на базата на едно твърдение ние да възприемем факта. Все пак това юридическо лице, щом твърди, че е такова, да даде някъде, че то е регистрирано и тогава вече можем да му повярваме. Все пак вратите на страната трябва да бъдат оглеждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение към точка 1 за допълнение на текста, така запомних и нова точка 4 към ал. 1. Нека най-напред да гласуваме допълнението към т. 1, което направи господин Йордан Ганев - друго допълнение няма? Нали?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Ганев, т.е. допълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първо допълнението ли да гласуваме, защото то не е поправка. Допълнение. Нека да гласуваме първо допълнението към т. 1. Моля ви колеги, към т. 1 на чл. 1 е направено едно допълнение от господин Йордан Ганев. Моля ви прочетете само допълнението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ... "или учреден в чужбина", Това е предложението на господин Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме само това допълнение към т. 1 - дали да бъде, или да не бъде то. Моля ви, гласувайте.
За - 13, против - 145, въздържали се 21. Това допълнение се отклонява.
Направено е също допълнение за нова т. 4. Моля господин Джеров, прочетете я.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От господин Башикаров се предлага нова т. 4 към ал. 1 на чл. 2 със следното съдържание: "български гражданин с постоянно местоживеене в чужбина". ДЕ/ЙА 1029.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте. Машината превключва затова така са забавени резултатите. Гласувайте.
За - 79, против - 103, въздържал се 1. Предложението за допълнение се отклонява.
Гласуваме текста на чл. 2, ал. 1 с три точки, така както го имате пред себе си е предложено от Законодателната комисия. Моля ви гласувайте чл. 2, ал. 1 с точки от 1 до 3, както го имате пред себе си.
За - 118, против - 24, въздържали се 23. Текстът е приет.
По ал. 2 господин Башикаров направи едно предложение, но то беше свързано с т. 4, а тя бе отхвърлена, така че вече няма смисъл да се подлага на гласуване предложението му за отхвърляне.
Към ал. 2, господин Джеров, има ли някакви други предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, при мен няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля гласувайте текста на ал. 2 така, както го имате пред себе си и е предложен от Законодателната комисия, гласувайте.
За - 117, против - 39, въздържали се 16. Текстът на ал. 2 е приет.
Господин Джеров, следващият текст.
Един момент, моля ви има обяснение на отрицателен вот.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ: Парламентарен съюз за ...
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Няма такъв съюз.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПССД): Искам да обясня отрицателния си вот по отношение на ал. 2. Беше ни казано, че българският гражданин, който има двойно гражданство, ще може да избира дали да се ползва от статута на българския или на чуждестранния гражданин по този закон, но не беше обяснено и в закона не е казано как ще може да избира и дали това ще може да стане за целия закон или в зависимост от отделния случай, този български гражданин ще може да вади единия или другия паспорт от джоба си в зависимост от това кое е по-изгодно за него. Защото, ако става въпрос за регистрация, за него ще е по-изгодно да 1029.2 е български гражданин, но ако става въпрос за защита на неговата инвестиция - за него ще е по-изгодно да бъде чуждестранен гражданин.
Аз не получих едно сериозно обяснение за това как ще се определя и по каква форма българският гражданин от кой статут ще се ползва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти не разбираш елементарни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля без обяснения от място, моля Ви господин Димитров. Други обяснения на отрицателен вот не се правят. Господин Джеров да продължим понататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 3 с шест алинеи. Първо ще докладвам предложението на Законодателната комисия, след което предложението на Икономическата комисия и предложението на господин Йордан Ганев.
Член 3 има заглавие - "Право за извършване на стопанска дейност".
"Ал. 1. Чуждестранно лице може да извършва стопанска дейност в страната и да придобива акции или дялово участие в търговски дружества по реда, предвиден за българските граждани и юридически лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго.
Ал. 2. Дружество с чуждестранно участие има всички права, както дружество без чуждестранно участие, освен в случаите предвидени в този закон.
Ал. 3. Размерът на чуждестранното участие в новообразувани или съществуващи дружества не е ограничен.
Ал. 4. Чуждестранно физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в страната, когато:
1. се регистрира като едноличен търговец;
2. участвува в кооперация;
3. участвува в събирателно дружество;
4. участвува като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество и командитно дружество с акции.
Ал. 5. Правото на постоянно пребиваване на чуждестранно лице по предходната алинея може да бъде отнето от министъра на вътрешните работи само в предвидени от закона случаи. Адми1029.3 нистративният акт, с който се отнема правото на постоянно пребиваване подлежи на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство.
Ал. 6. Чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице по националния си закон може да регистрира клон, ако е регистрирано с право да извършва стопанска дейност (търговец) според закона на съответната страна."
Това е предложението на Законодателната комисия. 1029.4 Икономическата комисия прави няколко предложения в чл. 3.
Първо, заглавието. "Право за извършване на стопанска дейност" се предлага от Законодателната комисия, а Икономическата комисия предлага: "Право на извършване на инвестиции в стопанската дейност".
Същото предложение се прави и за чл. 3, ал. 1.
Тук бих възразил в смисъл, че фактически с направените две гласувания дотук Народното събрание взе решение, така че не би трябвало сега тук ...
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за оттеглянето.
Следващото предложение в чл. 3, ал. 1 Икономическата комисия предлага да се добави следното изречение: "Учредители на търговски дружества могат да бъдат само чуждестранни лица, които са регистрирани като юридически лица или дружества по националния си закон".
Предлага се нова алинея, но няма да бъде шеста, господин Башикаров, ако е нова, би трябвало да бъде седма със следното съдържание: "Стопанската дейност, извършвана в страната по смисъла на този закон, не може да нарушава действащите разпоредби за опазване на околната среда, не може да застрашава националната сигурност и отбранителните интереси на Република България и не може да вреди на обществения ред, здраве и морал". Това е предложението за нова седма алинея от Икономическата комисия.
Аз бих възразил срещу приемането на тази алинея, защото тези правила трябва да бъдат спазвани не само от чуждите лица. Това са правила, които трябва да бъдат спазвани въобще в нашата страни и няма причина да ги поставяме тук в този закон специално.
По-нататък следва предложението на господин Йордан Ганев. Той предлага ал. 5, която се отнася до правото на постоянно пребиваване на чуждестранните лица, да добие следната редакция, може би само в началото: "Чуждестранното лице получава РД/ЙА 1030.1 право на постоянно пребиваване в страната от министъра на вътрешните работи. За тази цел то подава молба до министъра, в която посочва кръга и вида на дейността си. Министърът дава отговор в срок до 10 дни. Това право може да бъде отнето", както той самият в бележките си казва, оттук нататък следва текстът в проекта.
Този въпрос за получаване право на пребиваване се урежда от специален закон - Закона за пребиваване на чужденците в Република България. И затова, както няколко пъти вече сме говорили, нека съответната материя да си отиде там, където трябва да бъде. Тези условия, които са характерни за тази материя, която уреждаме, сме предложили в ал. 5. Допълнително не би трябвало да разширяваме въпросите, защото те са уредени в специалния закон.
И последното предложение, което е пак на господин Йордан Ганев, е свързано с чл. 6. Ако обичате, проследете раздадения ви текст.
"Ал. 6. Чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице по националния ..."
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, благодаря. Оттегля го. При това положение няма да го докладвам.
Или за да сумираме. Имаме предложението на господин Ганев, което се отнася до ново начало на ал. 5 на чл. 3.
Има две предложения на Икономическата комисия. Едното е по ал. 1. Другото е по нова алинея, както ги докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов поиска думата за процедурен въпрос.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПССД): Уважаеми дами и господа, аз поисках думата, за да ви припомня текста на чл. 65, ал. 3 от правилника, който гласи: "Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на Законодателната комисия и становището на вносителя и на съответната постоянна комисия, когато те се различават от предложенията на Законодателната комисия".
Материята, която обсъждаме, е изключително важна и тя изисква особено голямо внимание от нас, тъй като грешките 1030.2 при нейното регламентиране са много опасни. Имаме няколко съществени различия в становището на Икономическата комисия в сравнение с това на Законодателната комисия.
Още в Законодателната комися аз възразих на подхода, който тя осъществи, тъй като при разглеждането на второ четене в Законодателната комисия не присъствуваше представител на Икономическата комисия. За мен още не е ясно какви са били съображенията на Икономическата комисия? И обърнете внимание, това е Икономическата комисия в нейното мнозинство, доколкото зная и консенсус ...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, моля Ви по същество на процедурата.
РОСЕН ХУБЕНОВ: ... а не само на една част от нейните представители.
Това, което аз предлагам и то не аз го предлагам, а ние сме го решили в ал. 3 на чл. 65 от правилника и е задължително за нас, ние да чуем становището на докладчика на Икономическата комисия по тези текстове, които са различни от текстовете на Законодателната комисия.
Изказванията, които тук се правят от отделни представители на Икономическата комисия, не са официални. Те са лични. Никой дотук не се е афиширал като докладчик на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, текстът, който цитирате, се отнася за първо четене, а за второ четене, моля Ви, има специален текст - чл. 67. Виждате, че съвсем прецизно се следват всички текстове.
Господин Русев иска първи думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПССД): Дами и господа народни представители! Имам едно предложение за редактиране на текста по ал. 2, който да изглежда така: "Дружество с чуждестранно участие има всички права, както дружество без чуждестранно участие, освен ... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, има възможност в писмен текст да се правят поправки съгласно правилника. Нека да чуем внимателно за какво става дума. 1030.3
ЙОВЧО РУСЕВ: Аз не представям нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, разбира се.
ЙОВЧО РУСЕВ: Тази редакция ще ви я предам в писмена форма.
Тогава още веднъж искам да прочета: "Дружество с чуждестранно участие има всички права, както дружество без чуждестранно участие, освен при сделки за покупка и продажба на земя и в другите случаи, предвидени в този закон."
Основанията ми за тази редакция се състоят в чл. 21 и 22 на Конституцията. От друга страна, те се състоят и в голямото безпокойство на нашата общественост, че могат да се намерят други канали за продажба на българска земя на чужденци.
Аз не искам просторно да мотивирам моето предложение, но, дами и господа, ако ние позволим на смесени фирми с чуждестранно участие, независимо от техния процент на участие, да закупуват българска земя, ние по същество ще лишим нашите бъдни поколения от правото да наследяват и те самите да се разпореждат с българската земя.
Моля ви тази малка редакция да бъде подкрепена. Заповядайте, господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Текстът бе прочетен, който се предлага. Господин Ескенази иска думата за реплика. 1030.4 ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Една кратка реплика. Законопроектът в тази си част е пределно ясен: "освен случаите, предвидени в този закон". Господин Русев, нека не изпреварваме и отсега да обсъждаме въпроса за земята. Има съответен текст в чл. 5 и ако там се приеме това нещо, автоматично по ал. 2 ще се обхване, тъй като е казано "извън случаите, предвидени в този закон". Защо въпросът за земята трябва да се разбива на 4-5 места? Аз не виждам никакъв смисъл. Ако Вашето предложение, което ще внесете по чл. 5, се възприеме, тогава автоматично редакцията, която в момента се предлага, ще Ви удовлетвори.
Затова Ви моля да оттеглите това предложение, тъй като е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йордан Ганев иска думата за реплика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, когато направих моето предложение, целта ми беше да обърна внимание, че в текста на закона не се предвижда как ще се получи разрешението. Нека имаме предвид, че това е закон, който е насочен към чужденци. Знаем, че някои министри, които ще заминават в чужбина, искат да имат преведен този закон. Когато един чужденец вземе закона, на него няма да му бъде много ясно как ще получи правото на пребиваване. Нека в такъв случай минимално да има препратка към закона, за да бъде ясно положението. Тогава нямам възражения и оттеглям това, което съм написал.
Всъщност, целта ми беше, понеже законът, за който спомена и господин Джеров тука има една твърде сложна процедура, повлияна от миналия тоталитарен дух, исках да създам по-проста процедура. Но в края на краищата не това е най-важното. Важното е в закона да има препратка.
Що се отнася до това, което бях предложил и казах, че оттеглям, оттеглям го за това, защото е свързано с първото ми предложение. Понеже първото предложение се отхвърли, излишно е да се гласува и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Филипов има думата. ЦМ/ЙА 1031.1
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Уважаеми колеги народни представители, струва ми се, че на моменти в залата има някаква липса на търпение. Аз и в първото си изказване казах, че трябва да имаме търпението да се изслушваме. Страшно важен е този закон и тъй като го работим, както някои казват, на коляно в момента, трябва да бъдем търпеливи, не трябва да се прекъсваме.
Ще взема отношение по три въпроса. Първо, изцяло поддържам това, което каза господин Илко Ескенази по проблема за земята. Когато му дойде времето, тогава ще го решим и ще се върнем към предложението на господин Йовчо Русев.
Относно двете предложения на Икономическата комисия искам да изкажа своята категорична поддръжка за добавянето на ново изречение в ал. 1 на чл. 3: "Учредители на търговски дружества могат да бъдат само чуждестранни лица, които са регистрирани като юридически лица или дружества по националния си закон".
Ще ви отнема една минута за малко разведряване. Нашите бащи и деди сигурно не са били недалновидни, когато в Търговския закон, който е действувал до 1944 г., са приели следното: "Всяко чуждо акционерно дружество е длъжно заедно с просбата за региструването на фирмата да представи в надлежния окръжен съд за заверена форма Устава си, за да впише в Търговския регистър, а при това същевременно да удостовери: първо, че е съставено според законите на своето Отечество и че действително действува. Второ, че е внесло определения от правителството залог, ако правителството счита това за нужно, както и капитала, с който ще оперира ..."
Именно, стъпвайки на този принцип, който е съществувал, моля и колегите от дясно да помислят по това предложение на Икономическата комисия, което е взето единодушно за добавка към ал. 1 на чл. 3.
Що се отнася до новата алинея 7, аз лично (не искам да ангажирам цялата комисия) смятам, че принципите, заложени в това предложение - за околната среда и т.н., са неща, които са за друга законова уредба и едва ли е наложително да влязат в Закона за чуждестранните инвестиции. 1031.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПССД): Вземам думата, за да кажа две неща. Първо, не съм съгласен с господин Илко Ескенази, че изменението, което предложи господин Йовчо Русев на чл. 3, ал. 2 се отнася към друга материя и би следвало да се разглежда към чл. 5, ал. 2. Член 5, ал. 2, както ще видят всички, които четат закона, се отнася до чуждестранно лице, чл. 3, ал. 2 се отнася до дружества с чуждестранно участие, т.е. става дума за съвсем различни субекти, които има предвид законът. Поради това не смятам, че не е мястото тук да обсъждаме дали дружествата с чуждестранно участие могат да придобиват земеделска земя.
Във връзка със самото същество на поставения проблем искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че когато Конституцията е забранила на чуждестранните юридически лица да придобиват земеделска земя, то тази забрана е заради това, че възможностите да се разпореждат със земеделската земя придобива чужд гражданин чрез това юридическо лице, в което участвува За юридическите лица с чуждестранно участие повече от 50 на сто решението за съдбата на дейността на това дружество, на неговата стопанска дейност, за всички сделки, които то ще сключи, взима отново изцяло едно чуждестранно лице по смисъла на този закон, т.е. чужд гражданин. С други думи, тези юридически лица с чуждестранно участие 50 и повече процента, именно чуждият гражданин или чуждите граждани взимат решенията, които се отнасят най-общо за дейността на това дружество, включително и за придобиването на земеделска земя, и за разпореждането с нея, и за използуването й.
Ако законът е забранил на чужденците и на чуждестранните юридически лица пряко да придобиват земеделскса земя, да се разпореждат с нея или да я управляват, то законът не може да не забрани на същите тези чуждестранни юридически лица или чужди граждани да вършат същото като участвуват в едно дружество с чуждестранно участие, при което имат дял повече от 50 на сто. Поради това смятам, че тук е мястото за обсъждането на този проблем и подкрепям онова, което господин Йовчо Русев предложи. 1031.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друг народен представител желае ли да вземе отношение? - Не. Пристъпваме към гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, мога ли само да взема отношение по предложението на господин Йовчо Русев, подкрепено от господин Орсов?
Нека да не правим коктейл в този закон. Ако е въпрос за земята, можем да я опишем на 5 места. Или ще правим закон като хората, тъй като говорим за придобиване на вещни права и ще ги сложим на едно място, или нека да ги напишем на 10 места, т.е. да направим един закон, от който никой нищо няма да разбере.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да пристъпим към гласуване. По ал. 1 има ли направени предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 1 има предложения на Икономическатка комисия да се добави ново изречение: "Учредители на търговски дружества могат да бъдат само чуждестранни лица, които са регистрирани като юридическо лице или дружество по националния си закон".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Кажи им, че в чл. 2 е казано това. 1031.4 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАН БОТУШАРОВА: Гласуваме направеното предложение господин Ескенази вметна реплика, че е предния член това е казано.
Моля ви пригответе се за гласуване на допълнение към ал. 1 на чл. 3. Гласуваме най-напред допълнението.
Моля, гласувайте!
Резултатът: 77 народни представители са гласували за, 93 против, няма въздържали се.
Предложението за допълнение към този текст се отклонява.
По ал. 2, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 2 предложението на господин Йовчо Русев. Да бъде вмъкнато освен чрез сделки за покупка и продажба на земя и в другите случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля седнете, уважаеми колеги, правят се важни допълнения и трябва да се чуе за какво става дума.
Гласуваме допълнение към ал. 2, което току-що господин Джеров прочете, направено от господин Русев и подкрепено и от други колеги.
Моля, гласувайте за допълнението.
Резултатът: 75 народни представители са гласували за, 95 - против, въздържали се няма. Добавката се отклонява.
По ал. 3 има ли направени предложения за поправки?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 3 няма. По ал. 5 е следващото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По ал. 4?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имаше едно предложение да се промени началото от господин Ганев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно това на господин Ганев е по ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля кажете за какво се отнася промяната.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганев предлага ново начало на ал. 5, която гласи ... ще прочета предложението на господин Ганев.
"Чуждестранното лице получава право на постоянно пребиББ/ЙА 1032.1 ваване в страната от министъра на вътрешните работи. За тази цел то подава молба до министъра, в която посочва кръга и вида на дейността си. Министърът дава отговор в срок до 10 дни. Това право може да бъде ..." И тук вече продължаваме в текста.
"... отнето от миинстъра на вътрешните работи само в предвидения от закон случай".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това паралелен текст ли е?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е нов увод. Ново начало на първото изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да уточним: това алтернативно предложение ли е или поправка към текста на комисията, за да знам как да го поставя на гласуване.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Аз предложих алтернативно. Може моето предложение да отпадне, но да има едно препращане към закона, за да бъде ясно на този, който чете по какъв начин и по какъв ред ще добие права.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганев, моля за писмения текст, за да го докладвам. Нямам такъв. При това положение моля да се постави на гласуване само този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме текста така, както е предложен с поправка от господин Ганев. Гласуваме само поправката към основния текст на комисията. Моля, гласувайте!
Резултат: 35 народни представители са гласували за, 103 - против, 24 се въздържат. Предложението се отклонява.
Господин Джеров, по ал. 6 има ли някакви допълнения или замествания?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има още едно предложение за допълнителна, авентуално седма алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прочетете допълнителната нова седма алинея.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪРР ДЖЕРОВ: Допълнителна седма алинея предложена от Икономическата комисия, е със следното съдържание:
"Стопанската дейност, извършвана в страната по смисъла на този закон, не може да нарушава действуващите разпоредби 1032.2 за опазване на околната среда, не може да застрашава националната сигурност и отбранителни интереси на Република България и не може да вреди на обществения ред, здраве и морал".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте тази нова допълнителна алинея.
Резултат: 66 народни представители са гласували за, 91 - против, 5 се въздържат. Тази допълнителна алинея не се приема.
Сега гласуваме текста на чл. 3 с шестте алинеи. Имате го пред себе си. Моля, гласувайте!
Резултат: 114 народни представители са гласували за, 34 - против, 12 се въздържат.
Приет е текстът на чл. 3 от първа до шеста алинея.
Да починем малко. В 18,30 часа продължаваме. (Звъни) 1032.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Стиигнахме до чл. 4 от закона със заглавие "Търговски представителства". Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл. 4 Законодателната комисия счете за необходимо да включи един текст с оглед на това, че търговските представителства съществуват, обаче регламентация за тях няма. Затова ние предлагаме: "Чл. 4. Чуждестранно лице има право да открива в страната търговски представителства."
Това е текстът, който предлага Законодателната комисия - съвсем общо с оглед на това да регламентираме материята.
Има и едно друго предложение, което постъпи в писмена форма и което лично аз поддържам, защото то урежда по-детайлно въпросите. Ще ви го прочета, за да може да го имате и него предвид.
"Чл. 4, ал. 1. Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата.
Ал. 2. Представителствата по предходната алинея не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
Ал. 3. Сделките, които чуждестранно лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица."
Това са двете предложения, които са постъпили пред мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст ще се правят ли предложения?
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Кое предложение поддържа комисията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ви казах съвсем точно, моля да слушате доклада ми, когато го правя. Казах, че Законодателната комисия предлага чл. 4 с едно изречение. Същевременно казах, че е постъпило в писмена форма предложение и го прочетох. СБ/ВР 1033.1 Предложението е от господин Илко Ескенази. Лично аз поддържам това предложение и изразих становището си.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, смисълът на този текст е, първо, че със Закона за чуждестранните инвестиции, който беше гласуван от Великото Народно събрание, представителствата, така както съществуваха дотогава, увиснаха във въздуха и бяха лишени от законно съществуване. В процеса на работата над този законопроект постъпиха искания от редица страни и крупни фирми, че те биха желали да бъде запазен статутът на търговските представителства. Освен това и независимо от това трябва да имаме предвид, че става дума за една дейност, която поначало не е търговска. Става дума за наемане на един офис, който да може да върши работата на чуждестранното лице. Тоест, ако ние имахме един истински валутен закон, нямаше да има нужда от чуждестранни представителства. Междупрочем режимът на чуждестранните представителства или по-точно възможността да се откриват чуждестранни представителства е уговорен от България в няколко двустранни спогодби, които така или иначе ще се прилагат. И не би следвало да допуснем, да речем, за американци и японци да има търговски представителства, а за германци и чехи да няма.
Какъв е смисълът на текста? Той е, че се възпроизвежда режимът, който съществуваше и е познат. Представителство представлява само един офис на чуждестранното лице. Обръщам внимание обаче, че става дума само за чуждестранно лице, което е търговец по националното си законодателство. То може да наеме офис и да назначи персонал, то няма право да извършва търговия. Ако иска да извършва търговия, то трябва да регистрира вече клон.
Следващият момент, на който обръщам внимание, това е един важен текст. Той е всъщност валутният режим. След като представителството е, така да се каже, ръката на чуждестранния търговец в страната, ако това представителство в сделките, които се отнасят за нуждите му, не бъде подчинено на режима на местните лица, то не може да наеме офис или пък ще се стигне до обратното положение, че то трябва да наема офис, като сключва валутни сделки, което е недопустимо поне според концепцията, която 1033.2 всички в този парламент защитаваме. Затова смисълът на текста е представителството, когато сключва сделки с местни лица за свои нужди, това означава наемане на офис, купуване на мебели и т.н. То сключва сделките си по режима за местните лица, т.е. в лева, и се подчинява на местния режим. Няма пречки, разбира се, самото представителство да си достави това от чужбина и тогава то няма да бъде подчинено на някакви ограничения, просто защото това е самото чуждестранно лице.
Освен това като отражение на този режим вече в трудовоправния режим аз имам едно малко предложение, където се говори за служители в клонове, да бъдат включени и представителства. По този начин ние затваряме режима на една форма, която безспорно е необходима. Тя има живот и практиката показва, че има живот. От друга страна, даваме възможност това представителство да функционира в този ограничен размер, т.е. да представлява един посредник между чуждестранната фирма и българския пазар.
Мисля, че с тези разпоредби не се увреждат някакви търговски интереси, а, напротив, стимулира се търговията. Нещо повече, на мен ми се струва, че по този начин се създава предмостието към една по-сериозна инвестиция. С оглед обаче на яснота - кое е представителство, се изисква регистрация, която досега беше в Търговската палата, поради което няма смисъл да се търси някакъв нов режим и се възпроизвежда старият. Все пак България трябва да знае, че този чужденец, който наема офис, той е регистриран като търговско представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Филипов има думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Уважаеми колеги, и текстът, който е предложен, и мотивите, които бяха изложени от господин Ескенази, са достатъчно ясни. Предлагам този текст да бъде гласуван по неговото предложение и поне той да бъде първият, който ще бъде гласуван от цялата зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не са направени други предложения. Колеги, пристъпваме към гласуване. Най-напред ще гласуваме текста на господин Ескенази, който замества предложения текст и беше прочетен от господин Джеров. Чухте аргументацията на господин Ескенази и подкрепата от страна на господин Филипов. 1033.3 Моля, гласувайте текста, предложен от господин Ескенази, който замества текста, предложен от комисията.
Със 157 за, 5 против, 3 въздържали се, заместващият текст е приет. При това положения няма да подлагаме на гласуване текста на Законодателната комисия.
Продължаваме по-нататък с текста на чл. 5.
Уважаеми колеги, тъй като имате текста пред себе си, добре сте запознати с него и е второ четене, нека не затрудняваме председателя на комисията господин Джеров да го чете, а да се четат само допълненията и да се правят допълнения и предложения към него, а след това вече - при гласуването, ще уточняваме.
Моля, нека господин Джеров да каже какво е постъпило при него като предложение по чл. 5, алинея от 1 до 4, за да вземете отношение. 1033.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 5, както е предложен от Законодателната комисия, е прецизиран и е със съвсем ново съдържание спрямо предходния чл. 4. Виждате, че с една цифра сме напред и затова предлагам да бъде приет така, защото той държи сметка и за Конституцията, и за законите, и за възможните права на чуждестранното лице.
Предложенията, които са постъпили по ред на алинеите. По ал. 1 се предлага да се допълни с ново изречение: "Правото на ползуване на земя може да се прехвърля и наследява." Имам някакви съмнения относно този текст. Преценете вие с гласуването. Лично аз не бих увеличил алинеята с повече, след като достатъчно сме казали. Това беше за ал. 1 - допълнително изречение - "правото на ползуване върху земя може да се прехвърля и наследява".
Алинея 2 след думите на втория ред "или като едноличен търговец" да се добави "и дружества с чуждестранно участие".
По отношение ал. 3 имаме няколко предложения подред. Икономическата комисия предлага да се добави още една точка към ал. 3, където става изброяване. Става дума за разрешения. Икономическата комисия предлага да има една нова точка със следното съдържание, но тя е много специфична и нека специалистите да се произнесат дали е правилно или не "производство на електроенергия, владеене и опериране с радио- и телевизионни станции и други информационни мрежи, експлоатиране и развитие на националната транспортна инфраструктура".
Друго предложение, което е получено от господин Красимир Николаев, е нова точка към ал. 3. Тя е пак техническа "изграждане и експлоатация на магистрални мрежи и проводи на техническата, транспортната и комуникационната, в т.ч. и информационната инфраструктура с прилежащите им терени, сгради и съоръжения в случаите, когато тези мрежи и проводи са елемент на републикански и трансгранични инфраструктурни коридори". Това е чисто технически текст. По него също така няма да взема отношение. Нека специалистите да се произнесат, но ако действително се произнесем в полза на тези промени, нека първо да ги разберем, не само да включваме в законите неща, които сами после не можем да обясним за какво става дума. ВЙ/ВР 1034.1
И още нещо, което идва пак от Икономическата комисия, нова алинея със следния текст: "Редът и условията за извършване на банкова дейност и за придобиване на акции в местни търговски банки от чуждестранни лица и от дружества с чуждестранно участие се уреждат в отделен закон." С председателя на народната банка ние уточнихме тези текстове и затова предложената т. 2 в трета алинея на разглеждания член "извършване на банкова и застрахователна дейност и участие в банкови застрахователни дружества" може би урежда целия въпрос, без да е нужно да се разширява чл. 5 с още една алинея.
Или това е, което трябва да докладвам пред вас за допълнения или изменения към предложенията на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йовчо Русев има думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПССД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, аз бих искал да се възползувам от препоръките на господин Ескенази. Мисля, че и господин Венцеслав Димитров посочи същото. Моето предложение по чл. 3, ал. 2 да бъде пренесено в чл. 5, за да бъде по-цялостно. Затова, господин Джеров, аз искам да подкрепя тази редакция в следния й вид: "Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, както и дружества с чуждестранно участие не могат да придобиват право на собственост върху земя..." и текстът върви до края така, както е предложен от Законодателната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов се отказва от думата. Заповядайте Вие и моля, представете се за протокола.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПССД): Уважаема председателко, уважаеми народни представители!
Внимателно прегледах подобрения текст на внесения за второ четене Закон за закрила на чуждестранните инвеститори. Със задоволство констатирам, че вносителят Илко Ескенази е отчел някои от направените бележки и препоръки. Премахнат е бившият чл. 4, съгласно който чуждестранните лица и дружествата с чуждестранно участие до 50 на сто имаха право да придобиват собственост и вещни права върху земеделски земи. С оглед обаче да дадем сигурни гаранции на гражданите, живеещи в България, че национално1034.2 то землено богатство ще бъде опазено за идните поколения, е целесъобразно да се уточни ал. 2 на чл. 5.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Сложете си картата! Поставете картата, за да следим за времето...
АНГЕЛ ДИМОВ: Картата ще я сложа.
Алинея 2: "Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец" да се добави "чуждестранно лице, включително чрез клон и смесени дружества или като едноличен търговец да няма право да придобива земя".
Защо държа да се затворят всички вратички за закупуване на земеделски земи от чужденци? (Неодобрителен шум в залата) Първо, за придобиване - при сегашния волунтаристичен и безпрецедентно висок лихвен процент, живеещите в България нямат интерес да вземат кредити от банките за закупуване на земеделски земи. За онези, които разполагат с пари, е по-изгодно да ги влагат в банки за получаване на лихва. Ето защо колкото повече се повишава лихвеният процент, толкова по-ниско пада цената на земята. Това дава рядък шанс на чужденците да я изкупуват, особено като се има предвид неблагоприятният курс на лева към долара.
Господин Джеров, не давайте тези знаци, защото имаме да си обменяме любезности и с Вас! Стига с тези знаци!... (Неодобрителен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димов!
АНГЕЛ ДИМОВ: Сега аз говоря, Вие кажете после, когато аз завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димов, за да не се ядосвате излишно - жестът Ви беше за реплика.
АНГЕЛ ДИМОВ: В този смисъл аз смятам, че е недопустимо под каквато и да е форма чужденците да придобиват земеделски земи.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че в почти всички страни - с много малки изключения на света, земеделски земи не се придобиват от чужденци. Тогава се използува друг способ, наречен арендата. Половината от обработваемата земя в света, която е 15 милиарда декара, се обработва под аренда. В Съединените щати от 4 милиарда и 400 милиона декара половината се обработва под аренда. (Ръкопляскания за прекъсване) 1034.3
Завършвам. Някои се успокояват, че земята няма да се отнесе от чужденците в собствените им земи, затова искам да им припомня една френска поговорка: "Няма земя без господар. Парите нямат господар". Ето защо моля и Илко Ескенази, и всички вас, които се изказвате, да напраим такава формулировка на чл. 5, ал. 2, че да си останем господари на земите си. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУАРОВА: Господин Димов, може би Вашето притеснение е излишно, защото Конституцията не допуска от чужденци притежание на земите ни.
Господин Джеров, имате думата Вие. 1034.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, действително ще реагирам и смятам с пълно основание. Всеки народен представител, който се изказва тук, трябва предварително да прочете Конституцията, а не да се правят изказвания срещу текстове на Конституцията. (Ръкопляскания в залата) Член 22 казва: "Чужденците, чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон."
За какво ми говори колегата и защо се ядосва, когато му реагирам. Ще реагирам на всеки, който не иска да уважава Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Йорданов за реплика. Моля за тишина и ред в залата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, едва ли е необходимо и аз да пояснявам, че освен в. "Дума" трябва да се чете и Конституцията. (Смях и ръкопляскания в залата) Въпросът е решен в Конституцията. Конституцията наистина трябва да се познава, трябва да се чете.
Искам обаче да обърна внимание на нещо друго, по-скоро от социалнопсихологическа гледна точка. Аз мисля, че не трябва в българското Народно събрание да се проявява национален нихилизъм, да се всява съмнение в българина като такъв. Земята може да я купи някой, само ако има кой да я продаде. Ако българинът, българският гражданин не иска да си продаде земята, никакъв чужденец не може да му я купи. Аз си представям ситуация, при която например госпожа Ананиева има 300 дка земя, идва един чужденец и й предлага 1 милион долара и госпожа Ананиева като българка казва: "Не ти ща доларите, остава ми земята, моята." (Възгласи и ропот в залата)
И аз мисля, че точно така, като госпожа Ананиева, ще постъпват всички български граждани, дори и да дават с параходи милиони долари да им купят земята, хората, българите, няма да си я дадат на чужденците.
В противен случай вие просто не вярвате на българина, на българския човек, на неговия патриотизъм, родолюбие и обич към българската земя. Благодаря ви. (Ръкопляскания) ДЕ/ВР 1035.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли, господин Димитров? За изказване сте записан след господин Гоцев. И не сте само вие. Друга реплика ще се прави ли?
Господин Димов, имате право на отговор, Вие поискахте да го дадете в рамките на две минути.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПССД): Аз искам, уважаеми дами и господа, първо да кажа на господин Джеров, че той на едно заседание на Законодателната комисия и Комисията по земеделието, когато му направихме една препоръка, че преди да се прави законът, трябва да се събира информация, да се изследват обществените отношения, той почна да ме поучава как да ползувам библиотеката в Народното събрание и да си събирам информация. (Силен ропот и смях в залата)
Господин Джеров, сега искам да Ви кажа, че Вие тук говорите отново некомпетентно. Вие ме препращате към Конституцията - чл. 22. Аз много добре го знам този член, но Вие трябва да се справите с международните правни норми, за да разберете какво е това смесено дружество, за което аз ви говорих тук. Аз говорих за смесено дружество, което открива вратичка на чужденеца да стане съсобственик на земя. Ето за това става въпрос.
Второто тук, което ми направи забележка господин Александър Йорданов, че няма за какво да се опасяваме за земята, тъй като ние няма да я продаваме, нали от нас зависи, аз искам да ви кажа: ние, учените, работим с факти, господин Александър Йорданов. (Смях в залата) Фактите са следните - трябва да си ги изясните. Досега съгласно сведенията на Поземления съвет само 1/3 от собствениците са подали заявления за възстановяване на земята. Две трети не са подали. Тази земя не е изключено да постъпи в държавния поземлен фонд. Кой ще се разпорежда тогава с нея, като давате такива неправилни примери. Ето от това искаме ние да предпазим нашата земя. Благодаря ви за вниманието.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак, нека сме прецизни в нашите разговори тук, защото ни слушат много хора и могат да получат неточна информация. Все пак, господин Димов, според Конституцията не могат чужденците да придобият право на собственост върху земята. А другото е въпрос на регламентация. Нека споровете тук да ги правим, но хората, като не знаят, лесно могат да се заблудят. Господин Ескенази, преди Вас е господин Гоцев. 1035.2
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз бих искал да върна разискванията малко в сериозната им сфера, защото досега се говореше това, което не го пише в закона. Законът никъде не казва, че ще се продава земя на чужденци.
Става въпрос за чл. 5, последното изречение, което се предлага да бъде вмъкнато и което гласи, че правото на ползуване може да се продава и наследява. Защо аз смятам, че е правилно да се приеме това ново изречение? В текста се говори, че чуждестранното лице може да притежава само ограничени вещни права. За юристите ограничени вещни права са няколко, между които е и правото на ползуване. Правото на ползуване е такова ограничено вещно право, което не подлежи на прехвърляне, нито на продажба, нито на дарение, нито на замяна и се прекратява със смъртта на ползвателя. Като се има предвид, че чуждестранното лице не може да купува земя, а може да има само право на ползуване върху земя и като се има предвид, че то ще инвестира и ще плати, би трябвало този човек да не бъде ограничен до края на живота си да не може да продаде това, което е платил, така както българският гражданин може да продаде земята, която е купил. А той не е купил земя, а има само право на ползуване. Вложил е средства. Може да се стигне дори до фалит на неговата фирма в чужбина. Тогава по пътя на специалните правила на Търговския закон ще се стигне до продажба на това право на ползуване и това е нормално да се стигне, защото то е в неговия патримониум. Така че ограничението му да купи би трябвало да се компенсира с това, че той може да продаде само ограниченото вещно право, което има, правото на ползуване. Същото е и за наследяването. Ако той купи днес и вложи значителни средства в правото на ползуване и на следващия ден умре, тогава тези средства са просто пропаднали и нищо нашата държава няма да спечели от това, защото той ще е купил от физическо лице, тъй като след много малко време цялата земя ще бъде собственост, както е нормално, на физически лица. Това не го поставя и в по-благоприятно положение пред българските граждани, които не могат да наследяват правото на ползуване, защото, както казах, те могат да купуват земята и не са ограничени само да купуват правото на ползуване. 1035.3
Ако искаме да защитим чуждестранната инвестиция, според мен трябва да дадем това разширяване и отклонение от общите принципи на правото на ползуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата... Реплика? Господин Димитров, изчакайте, господин Стоилов има реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Госпожо председател, моята реплика е естествено към последния от говорилите - господин Гоцев, който предлага да променим един класически институт, а именно, че правото на ползуване с оглед на личността не може да бъде прехвърляно или наследявано. Но това изказване, както и няколко други преди него, за мен дават основание да подозирам най-малко част от колегите, които говориха, че се стремят да въведат в заблуждение българските граждани. Ще се аргументирам защо.
Защото вие твърдите от тази трибуна, всички, които говорят, че няма да се допусне разпродажба на българската земя, а постоянно предлагате текстове, с които това наистина конституционно ограничение може да бъде заобикаляно. А юристите няма да отрекат в тази зала, че сделките, с които се заобикаля законът, са нищожни и те, макар и косвено, водят до нарушаване на Конституцията. Заради това и дискусията, която се водеше за попълване на чл. 5, ал. 2 с дружествата с чуждестранно участие, не е безсмислена, тай като тя дава възможност на едно физическо лице - чужденец, участник в такова дружество, да заобиколи забраната на чл. 22 от Конституцията, който казва, че чуждестранни физически и юридически лица не могат да придобиват собственост върху земя, и по този начин същият ефект ще се постигне и за обектите, които са изключително държавна собственост, посочени в чл. 22 от Конституцията.
Именно поради тази причина аз ви предлагам и ви моля да не изменяме, първо, класическото значение на правните институти, т.е. правото на ползуване да си има това значение, което то поначало има в правния свят, и заедно с това да приемете предлаганото допълнение в чл. 5, ал. 2, тъй като това е пътят да защитим наистина Конституцията не само с декларации, но и с реалната законодателна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата. 1035.4 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е следното. Чл. 5 да завърши така, господин Джеров, ал. 1: "То може да придобие жилище само чрез осъществено от него право на строеж или чрез сделка, разрешена от Министерството на финансите". (Реакция в залата) Момент.
Другото изречение е така, както предложи колегата Гоцев - правото на ползуване върху земя може да се прехвърля или наследява.
Това, което аз предложих за завършване на предпоследното изречение на ал. 1, мисля, че го има в Закона за собствеността и Закона за сделките с валутни ценности. Министерството на финансите може да разрешава. Тоест, това нещо се регулира от други закони. И в този закон чужденецът, като идва в България, ние това трябва да направим с този закон, защото аз не зная какво мислят някои хора, мислят, че трябва да заградим България с бодлива тел. Ние искаме да направим чрез този закон България по-привлекателна страна за чуждите инвеститори. Защото от чуждите инвеститори зависи дали тези хора, които обикалят навън и искат по-големи пенсии, утре ще ги получат. Дали и ние утре, като излезем от Народното събрание, ще получаваме пенсии или не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): То и с имуществото беше така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: С всичко ще е така.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Но не стана така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: С всичко ще е така, господин Стоилов.
Ще стане лека-полека.
Ние искаме да напишем един закон, който чужденците, като го вземат, да кажат ето България е точно страна за мен за инвестиции. Затова, ако има някои условия в някои други закони, би трябвало и тук да ги вкараме. Аз обаче не зная, някои юристи, които знаят по-добре законите, да кажат. Обаче, от тази гледна точка някой ще каже, че по този начин ще караме чужденците да строят. Ами те могат да купуват и сега, защо да не им го напишем. Те ще си помислят, че ще могат само да строят, а не и да купуват. А те могат и да купуват. Защо да не го напишем и да го сложим: "Можете да купувате!" Защо да ги ограничаваме? Ако са по-хитри ще хванат един адвокат и той ще им каже, че могат, обаче някои сигурно няма да могат. РД/КТ 1036.1
И второто ми предложение е следното: ал. 2 въобще да отпадне, защото тя възпроизвежда Конституцията. В Конституцията чл. 18 и чл. 22 знаем, че по чл. 5, ал. 2 Конституцията има непосредствено действие. Защо трябва непременно да му кажем още веднъж какво е забранено в България в този закон, с който трябва да го привличаме! Нека да се справи с Конституцията, ако иска да знае какво е забранено. Ние не пишем закон за забраните, а пишем закон за разрешение и пишем закон за стимулите за чужди инвеститори.
Затова според мен съвсем спокойно ал. 2 на чл. 5 може да отпадне.
Така че трите ми предложения са следните:
Второто изречение на ал. 1 да завърши така: "или чрез сделка, разрешена от Министерството на финансите".
След това подкрепям предложението на господин Гоцев "правото на ползуване".
И второто ми предложение е ал. 2 на чл. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински има думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, репликата ми е към господин Димитров. Бих го помомил да ме чуе и той.
Той каза, че целта е да направим закон, който, като го види чуждестранният инвеститор, спонтанно да се затича към България.
Вижте, има една поговорка на една голяма нация, която казва, че нещо е прекалено добро, за да бъде вярно. Да не направим толкова привлекателен закон, че когато го отворят чуждестранните инвеститори, прочетат го и кажат - това не може да бъде. Тези хора сигурно нещо са сбъркали. Те не са разбирали какво правят в момента.
Тъй като господин Стоилов ви обясни, че правни понятия като "ползуване" и т.н. хората не само в България, а и в чужбина имат определени представи какво означават те. Ако ние изобретяваме сега други разбирания за тези понятия, ние винаги сме имали една амбиция да смаем света. Но смятам, че трябва да я ограничаваме у себе си, някак си да я поставяме под контрол, особено когато правим закони, които адресираме към чужденци. Иначе тук в България можем да се разпростираме, да се разпускаме и да се удивляваме на собственото си красноречие. 1036.2
В този смисъл смятам, че и упреците към господин Ангел Димов, че не познава Конституцията, и другите забележки от този род, просто, госпожо председател, и Вие, някак си споменахте, че като че ли сте въвеждала в заблуждение публиката, която слуша. Съвършено ясно обясни господин Йовчо Русев и господин Ангел Димов и другите, че става дума за дружества с чуждестранно участие. Никой не поставя под въпрос как стана чл. 22 или не го познава. Чл. 22 на Конституцията говори за чуждестранни лица. Дружествата господин Ескенази ще потвърди, които са регистрирани по българското законодателство, се третират не като чуждестранни лица, а като български юридически лица.
Но в дадения случай български юридически лица, в които има едно или друго чуждестранно участие, по наше дълбоко убеждение, не би трябвало да имат правата на други български лица, без такова участие, да придобиват право на собственост върху земя. И нито има тук недоразумение, нито има опит за заблуда, а има един съвършено принципен, основен въпрос, по който ние искаме да сме съвсем наясно.
Ето защо, струва ми се, че е нужно той да се дообсъди. Но моля, когато господин Джеров постави на гласуване чл. 5, ал. 2, както и Вие водите заседанието, да постави на гласуване първо предложението на господин Йовчо Русев и да бъдем съвършено наясно за какво гласуваме, когато гласуваме с "да" или с "не" по това предложение на господин Русев. И в този смисъл нека бъдем обективни. Присъединявам се в края към апела на господин Димитров да правим закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов иска също реплика.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПССД): Станах да направя реплика на колегата от СДС, който изказа възможностите да се придобие жилище чрез разрешение от Министерството на финансите. Тъй като аз съм авторът на това предложение "и дружество с чуждестранно участие" и колегите го подкрепиха, и колегата Йовчо Русев независимо от мен, незнаейки, че аз съм направил подобно предложение, го повтори и го направи от свое име.
Искам да възразя, че когато обсъждахме в Законодателната комисия този въпрос беше много нашироко и надълго обсъждан, особено по отношение на жилищата. Стигна се дотам, че в болшинството 1036.3 си колегите както от СДС, така и от БСП, установихме по един безспорен начин, че при сегашното състояние на жилищната криза в страната и при различието в стандартите едва ли би се отразило добре и едва ли би се приело от нашия народ едно такова решение от наша страна.
В този смисъл бихте могли да установите казаното от мен и от господин Георги Марков, който да се надявам, ще повтори своето становище и тук, ако се наложи.
Аз лично смятам, че не бива да се отива дотам да се дава разрешение на чуждестранни физически лица да придобиват жилище с разрешение от Министерството на финансите. Защо? Аргументът ми е един-единствен. Тук не става въпрос за придобиване на жилище от какви да е чуждестранни лица, а от чуждестранни лица, които имат това качество по смисъла именно на този закон. Те идват в България, за да извършват стопанска дейност. И когато ние им забраняваме нещо или отваряме вратата малко или повече, трябва да кажем доколко я отваряме и защо именно дотолкова я отваряме. Ето това е смисълът. И когато го правим, трябва да се съобразяваме със собствените си икономически условия, в това число и по отношение на жилищата.
А що се отнася до аргумента против "и дружество с чуждестранно участие", за мен това е не само въпрос на законосъобразност и конституционосъобразност, но и въпрос на целесъобразност. След като има конституционна забрана за придобиването на земя, очевидно е, че тя не може да бъде придобивана нито пряко, нито косвено. В чл. 22 е посочен един-единствен начин за придобиване на земя от чужденци - при наследяване по закон. Всичко останало е неразрешено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, заповядайте за реплика. И след това господин Димитров, Вашият отговор. 1036.4 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПССД): Взимам думата за кратка реплика към господин Димитров. От неговото изказване излезе, че колкото повече земя продадем на смесени юридически лица или изобщо на чужденци, толкова по-бързо българските пенсионери ще получат своите пенсии. При това аз бих искал да му предложа направо да внесе предложение за изменение на този закон, с което да се разреши директно на физическите лица - чуждите физически лица и чуждите юридически лица направо да могат да купуват земя. А това, че противоречи на Конституцията - докато Конституционният съд го отмени, то дотогава земята ще бъде купена и българските пенсионери ще могат да си получат пенсиите... Излиза едва ли не, че след като се приеме този текст, българските граждани ще живеят един безгрижен и охолен живот, защото чуждите инвеститори ще работят вместо тях...
И като слушах всичките тези неща от господин Венцеслав Димитров, си мислех за една поговорка, която мъдрият турски народ е казал: "Узун адам, ахмак адам".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров има право на отговор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Мисля, че бях неправилно разбран. Казах само какво е разрешено по сега действуващото законодателство и направих такова предложение - да влезе: това нещо, което е разрешено сега, да влезе и да се каже ясно. Иначе аз съм за това да продаваме земята, върху която са изградени заводи от чужденците, защото така по-лесно ще дойдат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): А Конституцията?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Конституцията ще я изменим, разбира се. Рано или късно, ще я изменим. Но имайте предвид, господин Стоилов, че ние току-що гласувахме чл. 1, ал. 2, че са възможни ответни мерки. Знаете ли вие колко апартаменти притежава България в чужбина, знаете или не знаете? Знаете ли, че притежаваме? И ние да не дадем възможности на чужденците да си купят тук, примерно посолствата да дойдат да ги купят, те ще кажат: тогава вие няма да се разпореждате с тези...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Защо не са ги вземали досега?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо не са? Аз Ви казвам, че има голяма опасност, ако тръгнем по пътя на ограниченията, и те да сложат ограничения пред нас. Даже да не можем да използуваме ЦМ/КТ 1037.1 собствеността, която имаме в момента. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сугарев иска да направи процедурно предложение.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Струва ми се, че твърде дълго буксуваме върху един член и всичко, което можеше да се каже за него, вече се каза. (Смях и ръкопляскания от ПССД)
Искам да направя две процедурни предложения: първото е да прекратим дебатите и да преминем към гласуване (смях и ръкопляскания от ПССД) и второто - тъй като изгубихме твърде много време в обсъждане на дневния ред и в паузи за обмисляне как ще се държи тази или онази парламентарна група, да продължим обсъжданията по законопроекта до 22,00 ч. (Смях и ръкопляскания от ПССД)
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): На второ четене няма прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение за прекратяване на разискванията. Господин Конакчиев има противоположно становище.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПССД): Вземам думата, за да възразя на току-що направеното процедурно предложение да се прекратят разискванията по две причини:
Първата причина е, че двукратно съм внесъл писмено предложение за промяна на текстове по чл. 5 на първо четене лично в Председателството и чрез становището на Икономическата комисия, които предложения аз не зная защо уважаваният от мен председател на Законодателната комисия, не ви докладва.
Второ, смятам, че въпросът е много съществен, изключително съществен и мисля, че именно по този въпрос не би било коректно да прекратим изказванията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пригответе се за гласуване, колеги. Ще гласуваме процедурното предложение на господин Сугарев за прекратяване на разискванията по чл. 5. Чухте и противното становище на господин Конакчиев.
Моля, гласувайте.
За 101, против 79, 2 се въздържат.
Разискванията по този текст се прекратяват.
Направено бе още едно процедурно предложение, което трябва да поставя на гласуване. То е днес да се удължи заседанието до 22,00 часа. 1037.2
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): По изключение. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Сугарев, има искане защо предлагате това по изключение? Ако желаете да вземете отношение защо правите това предложение.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина съм учуден от това, че една работлива парламентарна група, която дойде в парламента и работи дори, когато нейният електорат стачкуваше, изведнъж сега се възпротивява на това да продължим с 2 часа нашето работно време. Още повече, когато става дума за един толкова важен икономически закон. Още повече, след като изгубихме толкова много време в обсъждане на дневния ред и след като тази парламентарна група поиска почивка специално, за да се подготви по този законопроект. Това за мен е необяснимо. Поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, не подвеждайте Председателството, че е казано "по изключение". Казано е "по решение на Народното събрание заседанията на Народното събрание могат да бъдат удължени, но не с повече от 2 часа".
Така или иначе, трябва да го гласуваме...
Моля Ви, господин Филипов.
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Курс по правилника в събота...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Марков, заемете своето място.
Гласуваме предложението за удължаване с 2 часа на заседанито днес, т.е. до 22,00 часа.
Моля за вашето становище, изразено чрез гласуване.
За 90, против 83, 9 се въздържат.
Предложението се отклонява. 1037.3 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пристъпваме към гласуване на текста на чл. 5. Моля за внимание. Има много допълнения, поправки и пр.предложения.
Уважаеми колеги, обявявам гласуване. Влезте в пленарната зала. Времето тече, трите минути за обявяване текат.
Господин Джеров, по ал. 1!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да започнем по алинеи.
Едното предложениеи е за допълнително изречение към чл. 5, ал. 1 със следното съдържание: "Правото на ползване върху земя може да се прехвърля и наследява". Преди гласуването обаче позволете ми да прочета два текста от Закона за собствеността.
"Чл. 56, ал. 2. Ползувателят не може да отчуждава своето право."
Второто, което си позволявам да ви прочета, това е чл. 59 от Закона за собствеността: "Правото на ползване се погасява със смъртта на ползувателя."
Моля да бъде поставено на гласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме най-напред това допълнение към основния текст. Моля, гласувайте!
Резултатът: 78 народни представители са гласували за, 92 - против, 5 се въздържат.
Текстът се отклонява.
Колеги, предлагам ви да гласуваме веднага ал. 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, има още едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете, господин Джеров, нека по ал. 1 да продължим.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Венцеслав Димитров предлага да се продължи последното изречение на ал. 1 на чл. 5 с думите: "... или чрез сделка, разрешена от Министерство на финансите".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме тази добавка към текста на ал. 1. Само допълнението. Моля, гласувайте!
Резултатът: 58 народни представители са гласували за, 104 - против, 9 се въздържат.
Допълнението се отклонява. ББ/ЙА 1038.1
Господин Джеров, има ли други допълнения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 1 няма друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, колеги, нека да гласуваме ал. 1 така, както я имате пред себе си написана и предложена от Законодателната комисия.
Резултатът: 150 народни представители са гласували за, 9 - против, 8 се въздържат.
Алинея първа е приета.
Алинея втора, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 2 има две предложения от господин Йовчо Русев да се допълни ...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля за тишина в залата. Има още 20 минути. Текстовете са сложни, има много допълнения. Нека да не затрудняваме и господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложение от господин Йовчо Русев. Алинея втора, втория ред, след думите "едноличен търговец" да се добави "и дружество с чуждестранно участие".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме допълнението, предложено от господин Русев, прочетено току-що от господин Джеров.
Моля режим на гласуване.
Гласуваме допълнението, което чухте. Моля, гласувайте!
Резултатът: 79 народни представители са гласували за, 93 - против, 1 се въздържа.
Допълнението се отклонява.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение, мисля, че е на господин Венцеслав Димитров: алинея втора на чл. 5 да отпадне, тъй като тя представлява повторение на два конституционни текста.
Аз предлагам да остане, защото чужденецът трябва да я прочете, трябва да я знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме предложението целият текст на ал. 2 да отпадне. Това е предложението на господин Димитров. Моля, гласувайте! 1038.2
Резултатът: 75 народни представители са гласували за, 94 - против, 9 се въздържат.
Предложението на господин Димитров се отклонява.
Господин Джеров, има ли други допълнения към този текст? 1038.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 2 няма други предложения, бихме могли да го поставим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Колеги, гласуваме текста на ал. 2 така, както е предложен от Законодателната комисия и както го имате написан пред себе си.
Със 118 за, 45 против, 8 въздържали се ал. 2 на чл. 5 се приема.
Има думата господин Палчев за процедурно предложение.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група на Движението за права и свободи правя процедурно предложение да удължим работното си време ... (Шум и възражения в ПССД) ... не с 2 часа, а с 1 час. Ако нещата вървят така, ние ще можем да отхвърлим доста работа през този час. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди малко ние гласувахме против предложението да се удължи с 2 часа работното ни време. От името на парламентарна група се прави предложение работното време да се удължи с 1 час. (Пламен Вълканов иска думата, за да изкаже противоположно мнение. Води се разговор между него и Снежана Ботушарова)
Направихме кратка консултация тук. Всяко съображение, което може да се изкаже, е уважително, но нека пленарната зала да реши въпроса. Правилникът изрично не предвижда - има разлика в удължаването на работното време. Веднъж не се прие, така че поставям на гласуване предложението за удължаване с 1 час. Моля ви, изкажете с гласуване становището си. Ако смятате, че в правилника нещо не е пълно, има и други непълноти, редно е да го допишем. Но няма пречка да се постави подобно предложение на гласуване.
С 91 за, 75 против, 7 въздържали се предложението се приема. Удължаваме работното време днес с 1 час.
Има думата господин Стоилов по процедурен въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Уважаеми дами и господа, моят процедурен въпрос не е свързан с удължаване на времето на заседанието, а с гласуването на последната ал. 2, но тъй като господин Палчев ме изпревари с друг процедурен въпрос, аз не успях да направя моето предложение. Бих ви помолил да прегласуваме всички предложения по ал. 2 на чл. 5, включително и основния текст, Ст.Б/ЙА 1039.1 тъй като по ал. 1, когато аз гласувах на четвъртия ред от второто място, въпреки че бях за основния текст и това е много естествено и доказателство за това е, че аз го предложих заедно с господин Георги Марков в Законодателната комисия. Но в момента, в който беше обявено, че гласуването приключва, на пулта се отразяваше отрицателен вот. Нямаше възможност да предложа тогава прегласуването, тъй като уточнявахме това с техническите служители. Дори един от колегите от СДС беше при тях, предполагам че по сходен проблем. За да няма никакви съмнения, предлагам да прегласуваме всички текстове по ал. 2. Ако настоявате и по ал. 1, но по ал. 1 моят вот не е бил решаващ, тъй като имаше само няколко гласа против и въздържали се.
Госпожо председателствуваща, бих Ви помолил, ако не се прегласува първият въпрос, да бъде отразено, че аз по ал. 1 на чл. 5 съм гласувал за.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Одеве, когато помолих господин Джеров отново да прочете текста, то беше, защото наистина тук, от пулта, ни сигнализираха, че има отчитане на няколко различни гласа. Сигналът дойде още от гласуването на текста на чл. 5.
Колеги, много моля, влезте и седнете в залата. Ще гласуваме отново текста на чл. 5 отначало, за да няма оспорвания по една или друга причина. И пак ви моля, нека бъдем внимателни, тъй като предложенията, които се правят са важни, всеки трябва да е наясно за какво гласува. Ясно е, че и системата нещо дефектира, тя е нова, може би по-трудно превключва.
Започваме от ал. 1 на чл. 5. Всички предложения от началото на чл. 5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След като започваме отначало, трябва да върнем нещата от там.
Към чл. 5, ал. 1 се предлага едно допълнително трето изречение със следното съдържание: "Правото на ползуване върху земя може да се прехвърля и наследява".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме отново текста на чл. 5. Най-напред направеното допълнение към ал. 1.
С 85 за, 78 против, 5 въздържали се текстът се приема.
Има думата господин Пирински. 1039.2
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, оспорвам това гласуване, тъй като смятам, че поне една голяма част от гласувалите просто не се замислиха по същината на гласуването.
Господин Джеров поставяйки първия път този въпрос на гласуване, цитира два текста от един действуващ закон. С това гласуване ние гласуваме текст, който противоречи на два текста на действуващ закон.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Това обяснение на вот ли е?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е обяснение на вот, а оспорване на гласуването.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Седни си тогава.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да си седна, ще се обоснова защо оспорвам гласуването, защото това е мое право.
Госпожо председател, предлагам да поставите отново на гласуване този въпрос, като изясните на господа народните представители, че онези, които гласуват за, гласуват незаконен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, приемам Вашето оспорване на текста. Колеги, аз не мога повече да ви моля, след като няколко пъти помолих за вашето внимание. Ако искате, да спрем работа тук в залата за 30 секунди, без почивка, за да продължим. Влизаме в една сложна процедура отново на прегласуване на текстове и умората няма да е достатъчно основание всяко оспорване да бъде уважено.
Така че прекъсваме работата за 30 секунди, след което ще продължим отново. Уважен е протестът, направен от господин Пирински.
(За известно време прекъсване на заседанието) 1039.3 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Моля ви, седнете, тъй като все още за днес не сме приключили заседанието. Машината за гласуване е в изправност. Господин Пирински оспори последното гласуване, така че ние отново сме на нулева точка по отношение на ал. 1 от чл. 5. (Звъни) Моля, седнете, колеги!
Искам още веднъж да кажа, че компютърът работи, стенографите пишат, само някои още не са седнали. Моля в крайно ляво и дясно колегите да заемат местата си!
Продължаваме заседанието. Господин Пирински поиска думата за процедурно предложение. Моля, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо председател, Вие костатирахте нещо, което всъщност не съществува в залата - нито народните представители са си на мястото, нито следят какво се говори от трибуната, нито можем да сме сигурни, че системата за гласуване няма да прегрее пак след пет минути интензивно гласуване - такова, каквото очевидно се има предвид да се извършва тук, без особени дебати и без особени разисквания.
Струва ми се, че предложението на господин Палчев не беше разумно за продължаване на дискусията с този час, както се убедихме. По-голяма част от него ние прекарахме в неформални консултации. Моля Ви да подложите на гласуване процедурното ми предложение да прекъснем заседанието. Правя го само и единствено от гледна точка на сериозността, с която трябва да подходим именно към чл. 5, бившия чл. 4. Той беше предмет на сериозни и задълбочени дискусии в комисиите и в пленума. Да пристъпим към гласуването му сега, в това състояние на залата, с това равнище на внимание, ще бъде безотговорно. Настоятелно Ви моля да поставите на гласуване предложението и да го подкрепите за прекъсване на това заседание. Ние имаме 40 минути и нищо особено няма да свършим. Този въпрос заслужава свежа глава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, една корекция в термина. Сигурно имате предвид прекратяване на заседанието, защото прекъсване е за известно време.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за поправката. Имах предвид именно прекратяване за днес. ВЙ/ВР 1040.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чухте предложението и съображенията, които бяха изказани. Подлагам на гласуване направеното предложение за прекратяване на заседанието. Моля, гласувайте!
Гласуването приключва. Посочете резултата.
Резултатът е: за - 115, против - 42, 8 се въздържат.
Утре продължаваме заседанието в 9 часа. Утре е петък и по правилник трябва да започнем в 9 часа с отговори на министрите и питания. (Звъни)
Закривам заседанието.
(Закрито в 20 ч. и 25 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Илиян Илиев)
(Руслан Семерджиев)