Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-01-10

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Христо Атанасов и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, имаме необходимия кворум. Заседанието се открива.
Народните представители имат раздаден дневен ред от вчера, така че днес не сме отпечатвали нов.
Точка първа е информацията на правителството, която вие имате раздадена.
Министърът на труда и социалните грижи, господин Векил Ванов е тук и ще направи едно експозе върху тази информация. Както вече казах, моля господа министрите, с най-голямо уважение към правителството, да знаят, че по отговори в Народното събрание могат да идват само министрите, членовете на Министерския съвет, така че заместник-министрите не могат да взимат думата тук.
Господин Ванов, заповядайте!
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставеният на вашето внимание документ се внася в изпълнение на решение на Народното събрание, с което правителството се задължаваше в срок до 10 януари 1992 г. да изготви информация относно възможностите за подобряване на пенсионното и социалното осигуряване. Информацията съдържа следните основни моменти.
Първо, изясняват се основните причини, обособили острото кризисно състояние, в което изпадна социалното осигуряване. Анализът недвусмислено показва, че до тази криза се достигна почти планомерно като резултат на провежданата в продължение на десетилетия пагубна икономическа и социална политика. Икономическата катастрофа надмина и най-смелите очаквания.
Второ, показани са и най-важните измерения на тази криза и огромните трудности, на които се натъкваме при опитите за търсене на изход от нея. Мащабите на кризата са такива, че дори и да разполагахме с много повече ресурси и време, не бихме могли изцяло да снемем проблемите, с които е обременено социалното осигуряване днес.
Трето, представени са намеренията на правителството за необходимите промени в тази област. Тези промени трябва да се извършват незабавно, за да се избегне сривът, пред който е изправено социалното осигуряване и труднопредвидимите последици, които той би могъл да има. Тези намерения се основават на виждането, че е необходимо в досегашната практика за ролята на социалната политика да се внесе обрат, насочен към превръщането й в предпоставка за провеждане на икономическата реформа и демократизиране на обществото. Затова и правителството изрази готовност да осигури приоритетност на разходите за социални нужди при структурирането на бюджета. Намеренията на правителството са в две основни направления.
Първо, включва внасянето на бързи и радикални промени в социалното законодателство. Чрез тях, от една страна, се цели да се постигне по-точно разграничаване на отговорностите на държавата от тези на индивида, който ще получи значително пошироки възможности за личен избор. От друга страна, се цели да се постигне компромис при острия сблъсък между недостигащите средства и необходимостта да се осигури нормално съществуване на хората при ситуацията, в която се намираме.
В това първо направление предвиждаме следните основни стъпки:
1. Актуализиране на пенсиите. Изборът на схемата за актуализация освен поддържане на равнището на реална пенсия трябва да осигури и приближаване към новата организация на сегашното пенсионно осигуряване. Реформата на действуващото пенсионно осигуряване предвижда разкъсване на връзката между пенсии и заплати, като се гарантират възможности за посрещане жизнените нужди на хората в третата възраст. Въвеждане на индексиране на пенсиите, така че да се избегне дори и неголямото намаление 1041.2 на реалната пенсия. Реорганизиране на бюджета на социалното осигуряване, като се отдели той от държавния бюджет и се предвидят възможности за държавно субсидиране в началния период и при настъпването на особени промени в икономическите условия. Създаване на нов паралелен режим на социално, включително на пенсионно осигуряване.
Разработване на законопроект за социалното подпомагане, като второто направление в дейността на правителството включва спешни мерки за посрещане на особено остри проблеми, свързани със самото оцеляване на определени групи хора, докато влязат в сила предвижданите промени в социалното законодателство и се осъществи прехода към една нова система за социална осигуреност.
Част от тези мерки бяха вече заложени в приетото в началото на тази седмица постановление на Министерския съвет. В основата на избора на тези мерки бяха заложени няколко принципни изисквания.
Първо, да са съобразени с особеностите на възникналата в пенсионното осигуряване ситуация и с промените в жизнения стандарт на хората от третата възраст.
Второ, да се вписва в контекста на целия комплекс от мерки, които ще бъдат въведени до средата на годината.
Трето, да отразява недостига на средства, който през настоящата и следващата година няма да намалее.
При такива изходни позиции считаме, че е задължително да се избегне въвеждането на скъп вариант на социални защитни мерки още в самото начало на реформата. Поради тези причини се отказахме от незабавно и значително увеличаване на всички пенсии с индексиран процент, както и схващането за така наречената тринадесета пенсия.
Ето защо предлагаме вариант, който до влизането в сила на новото законодателство в областта на социалното осигуряване и социалното подпомагане, предвижда следните начални мерки:
а/ на всички лица, чието право на пенсия е породено до 31 декември 1991 г. и са пенсионери към 1 януари 1992 г. да се изплати през февруари 1992 г. еднократно допълнителна сума в размер на 200 лева. Тази сума надхвърля с 20 лв. средния размер на основната месечна пенсия без добавките към нея. Тази 1042.3 сума също така отчита поетите от правителството ангажименти с Постановление # 121 на Министерския съвет от 1991 г. за компенсиране доходите на населението при нарастване на цените на дребно на стоките и услугите с повече от 10 на сто над прогнозните.
За тази цел към общата месечна сума от 1 200 000 000 лева през февруари 1992 г., ще бъдат добавени още 480 000 000 лева.
б/ за укрепване на втората социална защитна мрежа предвиждаме да се въведат специални целеви помощи за пенсионерите с особено ниски пенсии и доходи. По-конкретно: считаме за необходимо да се увеличи размера на отпуснатата социална помощ за задоволяване на ежедневни потребности на втория член на семейство при лица в надтрудоспособна възраст и изравняването им с тази на главата на семейството - 40 на сто от минималната работна заплата. Така на двучленно семейство пенсионери ще бъдат осигурени заедно със собствените доходи 80 на сто от минималната работна заплата - 496 лева за храна, като се запазва и размерът на покриваните комунално-битови разходи за семейство. По този начин, като се вземат предвид и доплащанията за транспорт и лекарства, се създават условия за гарантиране на техния жизнен минимум. За тази цел се очаква да бъдат необходими допълнително около 6 млн.лв. годишно. Да се осигури месечна помощ за лица в надтрудоспособна възраст, които не получават пенсия и се издържат основно от пенсията на другия съпруг или от социална помощ, ако са самотни, чийто брой се предполага, че е над 50 000, с оглед гарантирането на среден доход на член в надпенсионна възраст в такова семейство в размер на 75 на сто от социалната пенсия, която е около 302 лв. Необходимите за тези допълнителни помощи финансови средства се очаква да бъдат около 128 млн.лв. годишно. Като имаме предвид създадения вече прецедент за безплатно пътуване по столичната градска мрежа на пенсионерите с доход до минималната пенсия и масовото освидетелствуване на лица в надтрудоспособна възраст за получаване на група инвалидност във връзка с транспортни придобивки, както и утежнените условия на живот в града, предвиждаме да се даде право на целева месечна помощ за транспортни разходи в размер на стойността на месечната карта за цялата столична градска мрежа - 50 лева, на семействата от лица в надтрудоспособна възраст с доходи на член от семейството до размера 1041.4 на минималната пенсия за изслужено време и старост при пълен трудов стаж, която сега е 465 лева. Тази социална помощ ще могат да получат възрастни хора, живеещи в градовете с над 50 000 жители - главно бившите окръжни центрове. За осъществяването й ще са необходими около 420 млн.лв. годишно. С цел да се укрепи системата за социални грижи се увеличава броят на социалните работници с над 230 души. Общо за въвеждането на горните допълнителни социалнозащитни мероприятия по реда на социални грижи ще са необходими годишно около 560 млн.лв., които могат да достигнат до над 700 000 възрастни хора. 1041.5
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Отпускането на помощ от бюджета е изключително трудно, но правителството не може да отлага решаването на този болезнен проблем. Ние си даваме сметка колко тежък е животът на повечето хора в България, особено на онези в надтрудоспособна възраст.
Ето защо, завършвайки тази информация, ви предлагам да одобрите представения проект за решение от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието!
Извън това експозе ще си позволя да направя една съвсем кратка информация. Моля за внимание.
Направихме пресмятания за средната заплата и за средната пенсия, в това число и за размера на пенсията в процент към заплатата за периода от 1970 до 1991 г. През 1970 г. средната заплата е била 124 лв., а средната пенсия 35 лв. Съотношението е 28,3. През 1975 г. средната заплата е била 146 лв., а средната пенсия 47 лв. Съотношението нараства на 32,1. През 1980 г. средната заплата е била 182 лв., а средната пенсия 69 лв. Съотношението става 37,9 на сто. През 1985 г. средната заплата е 214 лв., а средната пенсия - 91 лв. Съотношението нараства на 42,6 на сто. През 1990 г. средната заплата е 361 лв., а средната пенсия - 140 лв. Съотношението е 38,8 на сто - вече, когато сме навлезли в кризата. През м.ноември 1991 г. средната заплата е 1419 лв., а средната пенсия е 500 лв. Съотношението става 35,2 на сто.
Какъв е изводът? Изводът е, че ние достигаме с 35,2 на сто равнището от 1979 г. - тогава, когато бившите комунисти и настоящи социалисти я смятаха за една от най-сполучливите години в икономическо отношение (единични ръкопляскания). Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Както знаете, аз вчера обявих това решение на Народното събрание да изслушаме информацията (вие я имате и в писмен вид). По тази информация не могат да се провеждат разисквания. Разбира се, всички имате възможност да отправите питания, които ще се разискват, когато му дойде времето.
Вчера вечерта тук е постъпило това решение от правителството, което вие току-що чухте. Проектът който ние направихме, е следният: НЧ/НП 1042.1
"РЕШЕНИЕ

ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ПАРИЧНА СУМА КЪМ ПЕНСИИТЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
1. Към пенсията или към сбора на получаваните пенсии, изплащани за м. февруари 1992 г., на всеки пенсионер да се изплати еднократно допълнителна парична сума в размер на 200 лева.
2. Българската народна банка да отпусне за целта извънреден заем на правителството в размер на 480 млн.лева."
Това, което трябва да направим, е да гласуваме дали ще включим в нашия дневен ред в сряда проекторешението, по което, разбира се, ще имаме разисквания. Моля народните представители да гласуват предложението. Смятам, че това трябва да бъде приоритетно - да включим като точка първа това проекторешение. Моля народните представители да гласуват по това проекторешение.
Мога да съобщя на народните представители, че Българската телевизия изрази желание днес да предава пряко, за което бях уведомен. Според правилника това заседание се предава пряко, а не на запис. Аз бях уведомен и според правилника разбира се, дадох разрешение.
Моля, посочете резултата.
Гласували 138 народни представители. От тях 135 за, 1 против и 2 въздържали се.
Ще дам думата за едно кратко съобщение на госпожа Виткова.
МИМИ ВИТКОВА (ПССД): Искам да ви помоля за две минути търпение, тъй като изпълнявам поръчение на мои избиратели от град Дунавци, които ме натовариха да ви запозная с настоящата декларация.
"Ние, пенсионерите от град Дунавци, работили по кооперативните поля, ферми и стопанства, в държавни фабрики и заводи повече от 35 - 40 години, преживяваме най-трагичните дни от своя живот. С мизерните си пенсии ние не можем да покрием ежедневните си нужди, като сме лишени дори от възможността да си закупим необходимите ни в някои моменти лекарства.
Считаме определено, че в нашата страна се проявява изключително неразбиране към пенсионното осигуряване. Изтърпяваме наказание без провинение. 1042.2
Призоваваме Народното събрание и правителството да разберат нашето положение и вземат мерки за изплащане индексациите към пенсиите за месеците септември, октомври, ноември и декември. А от м. януари 1992 г. пенсиите ни да бъдат приведени в съответствие със стандарта на живота в нашата страна.
Ако не бъде направено това, ние сме лишени от нужните средства и от 1 януари 1992 г., първо, няма да плащаме никакви държавни такси и данъци. Второ, ще използуваме градския и междуселски авто- и железопътен транспорт безплатно, само с личния паспорт, удостоверяващ положението ни. Ще настояваме пред общинското ръководство на гр. Видин да ни осигури безплатно лекарствата, хляба и млякото.
При отказ ще организираме щафетна гладна стачка пред кметството на гр. Дунавци и пред Общинския народен съвет в град Видин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, но все пак аз казах, че очаквам от Вас едно кратко съобщение. Това означава ше Вие да ми предадете това искане, защото, ако ние сега четем всички тези писма, просто няма да бъде редно. Но нека да отминем този въпрос.
Вие знаете, че всеки петък според правилника председателят на Народното събрание е задължен да чете новопостъпилите питания Аз го направих вчера поради нашата ваканция, но от вчера са постъпили още две питания. Едното е от група народни представители към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов по повод мотивите за уволнение и пенсиониране на служители от армията и войските на министерството. То е постъпило на 8 януари 1992 г. Това значи, че в 14-дневен срок ще се отговори.
Едно питане от народния представител господин Тошо Пейков към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов относно разрешаването за притежаване на огнестрелно оръжие. Постъпило е на 8 януари 1992 г.
Мога да ви съобщя сега, че министър-председателят, господин Филип Димитров, ще дойде в Народното събрание, за да отговори, както е нашето решение, приоритетно на въпросите, които са зададени от група народни представители. Искането е подписано от госпожа Нора Ананиева. Но в момента той има среща с началника 1042.3 на Генералния щаб на Гръцката армия. Поради това се извинява, че не може да дойде в 9,30 часа, както го бях помолил.
Аз бих искал да кажа и мисля, че изразявам с това мнението на всички парламентарни групи - Народното събрание като институт смята, че в една парламентарна държава е върховният институт и затова моля правителството, моля членовете на правителството, тъй като Народното събрание е много ревниво към парламентарния контрол - нека в петък да знаят, че те са задължени да отделят време за отговори на питания. Така че, когато планират своите задължения, нека да се съобразяват с това. Нека в петък винаги да имат готовността да дойдат и да отговарят на тези питания. Така е нормално в една парламентарна държава.
Сега давам думата за отговор на господин Василев, защото той има среща с международна делегация. Нека той първи да отговори на зададените му въпроси. 1042.4 МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаемо председателство, дами и господа народни представители! Общо взето всички от вас са запознати с екологичните проблеми на България. Ако не са запознати изцяло, то поне знаят за тези проблеми в региона, който представляват и мисля, че те би трябвало да знаят кое е важно и кое не е важно. Аз съм готов винаги да разговарям и с най-голямо удоволствие да отговарям на най-различни питания в областта на околната среда с цел заедно всички да решаваме тези неща, защото ако не ги решаваме всички, просто няма да ги решим. Нещо повече, опитвам се да правя ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, господин Василев, извинявайте. Към Вас има две питания. За едното питане Вие ще представите писмен отговор на господин Лъчезар Тошев. Но по другото питане, което е от група народни представители, правилно е господин Христо Марков (не го виждам тук) да развие своето питане, ако ще отговаряте поотделно. Но ако Вие ще връчите първо на господин Лъчезар Тошев писмен отговор, имате възможността да връчите, а господин Христо Марков преди това трябва да развие своето питане. Аз в момента не го виждам къде е.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: На господин Лъчезар Тошев аз съм отговорил писмено, но ако не го е получил, давам още едно копие.
Става дума за второто питане, което е от група народни представители. Затова почнах малко по-отдалеч, защото аз съм изумен от това как могат да се поставят такива питания. Всъщност това питане не е от група народни представители, а това е питане на един от най-известните жалбоподаватели на републиката, наречен Тома Манолов, наш добър приятел, който е питал по едни и същи въпроси няколко правителства, няколко парламента. И тъй като народните представители са добри хора, отзивчиви хора, винаги са му подписвали някакви питания. Аз имам списък през последните години само са разписали 74 депутати от найразлични фракции в парламента. Сега, какво е питането?
Едното питане е: "Молим да направите справка в отдел "Личен състав" за лицата, назначени в "Правния отдел" по щат, РД/ЙА 1043.1 по граждански договор в поверенето Ви министерство от 4.II.1990 година", т.е. питането е кого са назначавали предишните министри в отдел "Правен".
Аз мисля, че това е чисто административен въпрос. Дори не знам защо и как са назначавани тези хора, но съм длъжен да ви отговоря.
В това министерство е имало един-единствен юрисконсулт, което мен много ме учудва, защото това е министерство, което трябва да създава закони, да прилага закони и т.н. Това е господин Симеон Божанов, а след преминаването му на работа в президентството като съветник на президента е бил назначен господин Димитър Нецов. По-късно с конкурс са били назначени, преди мое време също, още две юристки - Анастасия Янкова и Елена Арабчулиева. По едно време е бил назначен господин Черешаров по граждански договор за много кратко време. Това са хората, които са били назначавани, но пак ви казвам преди моето идване.
Когато аз постъпих в това министерство заварих, че е бил назначен и господин Радославов, ваш колега, който обаче не идваше изобщо на работа. Когато аз потърсих защо той не идва на работа, той си подаде молба за напускане и напусна.
Това е първият въпрос. Ако можете от него да разберете нещо ..., но аз бях длъжен да ви отговоря.
Всъщност по този въпрос аз направих допълнително разследване и установих, че въпросният жалбоподавател е имал нещо против един от тези юристи и му бил казал, че ще го уволни. Тоест, жалбоподателят ми помага да разграждам системата.
Второто питане пак се отнася за един отминал период от време и в него се казва така: "да отговаря защо по-предшиното министерство, оглавявано от проф. Александров, е отказало да приложи – 5, чл. 10 от Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес."
Някои от тези подписали се депутати предполагам, че не са знаели за какво става въпрос. Това е една прословута жалба, която е минавала през много, много министерства. Става въпрос за строителство на университета в община "Лозенец". Строителство, което е било разрешено със специални градоустрой1043.2 ствени планове, всичко е било коректно, но тъй като жалбоподавателят живее някъде наблизо и не знам поради какви причини започват някакви жалби.
Отговарям на въпроса. Който иска да се запознае с преписката, тя е 100 страници и аз съм я чел 3 часа 3 пъти. Отговаряно е от всички инстанции, че няма никакви нарушения. Защо е отказано?
Доколкото виждам, става въпрос за възлагане на експертиза за спиране на този обект. Министерството е накарало инвеститора да направи експертиза. По време на този процес изобщо тази наредба е била отменена. Такава наредба изобщо не съществува. Жалбоподавателят явно не е знаел за какво става въпрос.
Много интерес е и това, че същият жалбоподавател по подобно нещо притеснява и господин Лучников, който трябва да отговори кой и защо е отменил тази наредба преди 3 години.
Аз си мисля повече да не ви отнемам време. Този, който се интересува от тези неща, моля да дойде и цялата преписка ще му бъде предоставена.
Но, дами и господа, много ви моля, нека да преценяваме кое заслужава да бъде отнемано парламентарно време и кое не.
Още повече, че аз работя много добре с почти всички народни представители и за да не губим парламентарно време ние решаваме екологични проблеми за отделните райони с отделните представители или с комисията. Много добре работихме и с хора от Димитровград, от Черноморското крайбрежие, от Русе и т.н. Така да продължи и занапред. Вратата на министерството винаги е отворена и винаги сме готови да разговаряме. Досега нещата вървят добре. Просто ви моля да преценявате кое е важно и кое не е. Според мен това не само, че не е важно, това изобщо не заслужава внимание, защото му е отговаряно 100 пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото сме все още в един период на усвояване на правилника, ако искате само да прочета каква е процедурата.
Питането може да бъде развито в рамките на 5 минути. В смисъл "може", значи народните представители, които са задали питането, имат възможността или да го развият, или да не го развият.
Народен представител има правото на не повече от 2 уточняващи въпроса. По отговора на питането не се провеждат 1043.3 разисквания и не се допускат реплики. Само народният представител, направил питането, може да заяви дали е доволен или не от отговора в рамките на 2 минути.
Когато питането е поставено от повече от един народен представител, трите минути за заявяване на задоволеност от отговора се полагат общо.
Спазвайки тази процедура, бих искал първо господин Лъчезар Тошев да отговори дали писменият отговор, който му е представен и който той е получил, дали е доволен. Ако не, той има възможност да постави 2 уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Нямам уточняващи въпроси. Благодаря на господин Василев. Отговорът на питането ме удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тъй като господин Христо Марков го няма, обаче питането е поставено, доколкото мога да видя от господин Мичковски, от господин Любомир Павлов, господин Георги Николов, господин Емил Бучков, господин Едвин Сугарев ...
Господин Едвин Сугарев, моля да отговорите дали сте доволен, имате ли уточняващи въпрроси и т.н.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз не само съм доволен, но искам да се извиня на министър Василев, вероятно и от името на доста други народни представители, които са подписали това питане, без да знаят за какво става дума.
Първоначално ... (смях от ПССД), не се смейте, господа, защото и господин Жан Виденов го е подписал, и господин Орсов го е подписал, и много други от вашата парламентарна група! (Смях в залата)
Ставаше дума за изсичане на едни дървета около Физикоматематическия факултет, което беше основателно като питане. По-нататък този документ е развит вече в една, според мен, маниакална форма и аз наистина се чудя кой пуска такива хора да занимават народните представители с невероятни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мисля, че към господин Василев няма други питания. Така че ако той има други задължения, би могъл да се оттегли.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря на всички и приятен ден, господа. 1043.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По реда на питанията към господин Стефан Софиянски е отправено питане от народния представител господин Йордан Куцаров относно причините за неприемането на сигнала на парламентарния радиоканал в Добрички район.
Мисля, че след като си позволих да направя една забележка на правителството, че е длъжно в рамките на този парламентарен контрол да бъде в петък тук, това още повече се отнася за народните представители, които са отправили питания и би трябвало, естествено, да бъдат тук също, на това заседание.
Ще ми позволите само да видя дали питането на господин Куцаров е приподписано и от други народни представители. За съжаление не е.
Госпожа Йовкова, няма да Ви дам думата, защото знаем, че Вие нееднократно сте заявявали, че в Добричко не се чува радиосигналът. Аз бих добавил, че имам сведения, че този сигнал не се чува добре и в Михайловградско, въобще в редица райони на страната. Затова съм се отнасял по този въпрос и към господин Владков. (Шум в залата)
Уважаеми господа, моля ви се, пленарната зала на Народното събрание не е за частни заседания. Моля, ако имате въпроси, може и в кулоарите да ги разисквате.
Затова мисля, че господин Софиянски е наясно по този въпрос и ще отговори въобще мчоже би за всичките райони, където не се чува добре радиосигналът.
Заповядайте, господин Софиянски.
МИНИСТЪР СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Куцаров, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с питането на народния представител от Осми Добрички избирателен район господин Йордан Куцаров относно причините за негоден сигнал на парламентарния радиоканал на дълги вълни в Добрички район ви информирам следното:
При решаване на въпроса за парламентарния канал не е искано становище от Комитета по съобщения и информатика какви са техническите възможности за обезпечаване на възможно поголямо покритие на страната. Дълговълновият предавател, разположен в близост до София, е с малка мощност - 60 киловата, и не може да обезпечи чуваемост в цялата страна. Районите на СД/ЙА 1044.1 Източна, както и част от районите на Северозападна, Югозападна и Южна България не получават достатъчно силен сигнал за добра чуваемост на парламентарния канал. В района на Североизточна и някои други части на страната технически не е възможно да се реализира парламентарният канал на дълги вълни, тъй като международно нямаме разрешени други честоти в обхвата на дългите вълни.
Обезпечаването на самостоятелен парламентарен канал, осигуряващ чуваемост почти за цялата страна - около 90 процента от населението, със съществуващите преносни и радиопредавателни мрежи е невъзможно, без да се наруши по време обслужването в национални радиопрограми. В момента програма "Хоризонт" се излъчва на дълги и средни вълни и на УКВ в двата честотни обхвата - 66-74 мегахерца и 87,5-108 мегахерца.
За осигуряване на отделен парламентарен канал, по който да се излъчват изцяло парламентарните заседания и да се осигурява възможно по-голямо обслужване на страната, Комитетът по съобщения и информатика може да осигури техническо решение за пренасяне на парламентарния канал до всички УКВ-предаватели в обхвата 66-74 мегахерца, излъчващи понастоящем програма "Хоризонт". Това ще обезпечи на около 90 процента от населението на страната нормална чуваемост. Също така излъчването от дълговълновия предавател може да се съхрани.
При това положение по време на парламентарните предавания програма "Хоризонт" ще остане да се излъчва от мрежата на УКВ в обхват 87,5-108 мегахерца, обезпечаваща чуваемост със стереопрограма около 70 процента от населението, както и от мрежата на средни вълни, която осигурява покритие около 95 процента през деня и около 88 процента през нощта от територията на страната.
За реализиране на парламентарния канал, така както предлагаме, и за да се обезпечи обслужване и на населението в Югозападна България, е необходимо да се отмени Решение # 292 на Министерския съвет от 30 август 1991 г., касаещо в частта си предавателите "Кюстендил-1" и "Гоце Делчев-1", с което ще се наруши излъчването на регионалната програма по време на парламентарни заседания. 1044.2
Трябва да се има предвид, че при реализирането на това предложение голяма част от радиовъзлите, около 90 процента, които нямат техническа възможност да приемат програма "Хоризонт" в другите обхвати, ще разпространяват по радиоточките парламентарния канал, което означава, че около 1 млн. радиоабонати ще слушат парламентарния канал, вместо програма "Хоризонт".
Заплащането на разходите по съществуващите тарифи за пренасяне и излъчване на парламентарния канал в предложения обем може да се извърши или в рамките на отпуснатите средства на Българско радио за националните мрежи или директно от Министерството на финансите и ще струва около 1182 лв. на час.
Това е официалният отговор, уважаеми дами и господа народни представители. Ще си позволя две-три допълнителни бележки.
С две думи, какво е възможно. На дълги вълни не можем да обхванем цялата страна. На къси вълни можем да обхванем, като това ще бъде за сметка на някои райони, които няма да получават "Хоризонт", но само на някои места, които няма да получават сигнала на "Хоризонт" по време на парламентарния канал. Това е изключително от компетенцията на Народното събрание да вземе решението, тъй като то се разпорежда с националното радио.
Единствено за района на Гоце Делчев и Кюстендил, където ще бъдат нарушени регионалните програми по време на парламентарния канал, трябва да вземе решение Министерският съвет, тъй като те се излъчват с негово решение.
Средствата, които казах, няма да дойдат допълнително, веднага подчертавам, те и сега се заплащат. Просто трябва да се уреди.
Уважаеми дами и господа, накрая ще изразя едно съжаление, че тези, които не ме чуват, така и няма да чуят моите обяснения, ще ги чуят само тези, които чуват. Затова апелирам към едно коректно обяснение на тях и от средствата за масова информация.
Позволете ми да считам, че отговарям и на Инициативния комитет за подвеждането ми под съдебна отговорност по този начин, тъй като Инициативният комитет не си е посочил адреса и аз не мога да му отговоря. Той в едно писмо не се обръща с най-добри думи към мен, но въпреки това аз му отговарям. 1044.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски. Господин Куцаров появили се? Господин Куцаров, моля Ви се елате на трибуната. Имате право да заявите дали сте доволен или не от отговора. Имате право и на два уточняващи въпроса, ако искате.
ЙОРДАН КУЦАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не бих казал, че съм напълно доволен от отговора на господин Софиянски, тъй като въпросът ми не беше уреден с магическа пръчка. Така или иначе обаче, отговорът на този въпрос показа, че на него е било погледнато сериозно, показа едно отношение, което дава вероятност в бъдеще въпросът да бъде уреден така, както е удобно за всички нас и за всички наши избиратели.
Това исках да кажа. Благодаря ви и се надявам по-нататък с покриването с радиоканала да обхване цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йордан Соколов министърът на вътрешните работи, трябва да отговори на питане от народните представители госпожа Снежана Ботушарова и господата Невен Пенев и Видьо Видев относно убийството на трима граждани. Същевременно трябва да връчи писмен отговор на питане от народния представител господин Лъчезар Тошев относно сделка с участието на Минералбанк и Американ експрес. 1044.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лъчезар Тошев да дойде. Ако обичате, заповядайте писмения отговор на министър Соколов.
Госпожа Ботушарова, господин Видев и господин Невен Пенев - обръщам се към вас, ще развиете ли вашето питане? Има думата господин Видьо Видев.
ВИДЬО ВИДЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Питането е доста конкретно, но все пак, за да се ориентираме за какво става въпрос, ще си позволя да кажа няколко въвеждащи изречения.
Радвам се, че в тази пленарна зала вече няма нито един комунист и въпросът ще срещне разбиране от всички страни на залата. През различните видове социализъм, който комунистическите теоретици и практици реализираха, аз като по-млад човек съм бил свидетел на войнствена некадърност, разсипала икономиката ни, на войнствена, бих казал, простащина, разсипала културата и опустошила душите ни. На тези неща съм бил съвременник и имам и непосредствени наблюдения, впечатления - къде като зрител, къде като потърпевш. Но питането ни отпраща към години, когато все още не съм бил роден и не мога да коментирам, особено в присъствието на по-възрастни от мен. Но вероятно през тези години е имало още по-истински комунисти, още по-истински престъпници. И поради това, изглежда присъствувах на една много странна панахида в с. Панаретовци, Сливенска община. Оказа се, че при панахидата се обслужва молебен за душите на избити хора от селото, а никой не знае къде им е гробът. Оказа се, че не е сигурно един от тях дали е убит, дали е жив, и родът му беше странно разделен - просто е грехота, казваше дъщеря му, да му отслужваме панахида. Ами, ако случайно е жив?
Разбира се, казаха се и други подробности, които не само за мен, а за всеки нормален разум са непонятни. Да речем, защо един човек, след като е бил осъден на смърт, е било необходимо да бъде убит с кирка?
Но питането има по-друга насока. Не кой е комунистът, революционерът или садистът престъпник с кирка, те го знаят, Ст.Б/ВЙ 1045.1 както и децата вече знаят кой е Газдов и кой е еди-кой си. Искането има една по-чисто човешка насоченост - просто да няма повече странни панахиди, хората да знаят съдбата на своите близки и по християняски обичай да могат да прелеят и костите им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Видев, извинявайте, Вие не си сложихте картата, но Ви предупреждавам, че имате още една минута, за да развиете питането си.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Благодаря за напомнянето. Всъщност завършвам с това, с което започнах - просто се радвам, че в тази зала няма нито един комунист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Соколов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на направеното питане...
РЕПЛИКА ОТ ПССД: Какво е питането?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Може би ще бъде по-ясно, ако ви го прочета.
"На 12 декември 1951 г. от Старозагорския затвор са изкарани и зверски убити Паскал Иванов Петров - 46-годишен, Мичо Славов Панайотов - 33-годишен, и Желю Господинов Желев - 25-годишен, и тримата жители на с. Панаретовци, община Сливен.
През лятото на същата година е изчезнал безследно Михо Начев Михов от същото село. Известни ли са повече подробности за съдбата на тези граждани във ведомствата, които ръководите, знае ли се къде са погребани първите трима и нещо повече за безследно изчезналия Михо Михов?"
Действително народните представители трябва ясно, без обиди и т.н., написано е в правилника как да се поставят въпросите.
Господин Соколов, извинете, че Ви прекъснах. Имате думата.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: В архива на Министерството на вътрешните работи има данни по отношение на двете питания, обединени в едно общо питане. От съществуващите архивни материали е видно, че Паскал Иванов Петров, роден на 25 септември 1905 година, Мичо Славов Панайотов, роден на 2 септември 1919 година, и Желю Господинов Желев, роден на 12 април 1926 година,са излезли 1045.2 в нелегалност през април-май 1951 година и са се включили във въоръжена група, действуваща в сливенския регион. На 18 юни същата година тримата са били заловени и след проведено следствие предадени на съд. С присъда # 834 от 6 октомври 1951 г. на Старозагорския окръжен съд и тримата са осъдени на смърт на основание чл. 70, ал. 1 от действуващия тогава Наказателен закон и във връзка с чл. 5 от Закона за разтуряне на БЗНС "Никола Петков". С писмо # 7624 от 10 декември 1951 г. Министерството на правосъдието е уведомило председателя на Окръжния съд в Стара Загора, че Президиумът на Народното събрание в заседание от 7 декември 1951 г. е решил присъдата да бъде потвърдена и изпълнена.
На 12 декември същата година присъдата е била приведена в изпълнение, за което е съставен протокол, в който е фиксирано, че Петров, Панайотов и Желев са били разстреляни в местността "Могилските гробища" в присъствие на съответните длъжностни лица.
По отношение на Михо Начев Михов в архивните материали има сведения, че същият е излязъл в нелегалност на 16 май 1951 г. и се е включил във въоръжена група, действуваща в сливенския регион. В специално съобщение ръководството на Министерството на вътрешните работи е било уведомено, че в резултат на организирана акция на Държавна сигурност - Стара Загора, на 11 юли 1951 година са били ликвидирани шест лица, между които и Михо Начев Михов от с. Панаретовци, Сливенско. В съобщението е отразено, че убитите и всички компрометиращи вещи били отнесени в конюшня и заровени на подходящо място. Участниците в операцията били инструктирани да представят стрелбата като проведено нощно учение, илюстриращо отбрана на участък. Отбелязано е, че същите е трябвало да подпишат декларация за запазване на случая в абсолютна тайна. До сутринта всички следи (това също е отбелязано) са били заличени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Соколов.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Въпросът е зададен и към мен - за същия случай. Аз имам да добавя нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, господин Лучников, щом и към Вас е поставен същият въпрос. 1045.3 МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: На 12 декември 1951 година от Старозагорския затвор са изведени и убити не само тези трима души, а общо 11 души, осъдени по същото дело, за което спомена господин Соколов и по същите обвинения, за които каза и той.
От рапорта, който получих от управлението на местата за изтърпяване на наказания, ще цитирам следното: с писмо от ръководството на затвора - Стара Загора, до областната прокуратура се известява, че всички 11 души са екзекутирани, като присъдата е изпълнена. Няма данни кои са присъствували на тази екзекуция, нито как е извършена тя.
Но рапортът завършва със следното изречение, които ми се иска да ви го кажа: като се отчита практиката по изпълнение на смъртно наказание по онова време - извеждане на осъдените нощем, в необитаеми гористи местности или близо до гробища, непоставяне на никакви опознавателни знаци на мястото на погребението и т.н., възможностите за намиране на това място са ограничени и изискват сериозни усилия, издирване на живи служители, участвували в изпълнението, ориентировъчно насочване, изкупни работи и т.н.
За всички, които се занимават с изпълнение на наказанията, е известно, че изпълнението на смъртната присъда трябва да стане в присъствието на прокурор и на медицинско лице, като се състави съответен акт. Данни за наличността на такъв акт в преписката към архивите на затвора в Стара Загора няма.
Това мога да ви кажа по този случай от моя страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Бих искал първо господин Тошев да отговори дали е доволен от писмения отговор на господин Соколов. Заповядайте, Вие имате писмен отговор. Имате право на два уточняващи въпроса и да отговорите доволен ли сте или не от отговора.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Имам питане, отправено към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов и във връзка със сделка на няколко фирми с участието на Минералбанк и банката Американ Експрес ЦМ/ВЙ 1046.1 от Съединените щати. По този повод искам да задам 2 уточняващи въпроса.
Първо, дали събирането на българските средства, посочено на втора страница на отговора, е установено вследствие на ревизия на фирмите или само на ревизия по тази сделка.
Вторият уточняващ въпрос е - на стр. 3 се твърди, че фирмата "Булгар Тенгри Информ Комерс" не е встъпвала в ефективни делови отношения извън базата на предварителните преговори с посочената фирма в САЩ , в следващото изречение обаче веднага се твърди, че стоката е натоварена и пътува. Даже е цитирано името на кораба. Виждам някакво противоречие в отговора и бих искал да се уточня с господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Соколов, може ли да отговорите на тези уточняващи въпроси?
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Във връзка с уточняващите въпроси бих искал да кажа и да помоля все пак, когато се правят питания, нека да се съобразяваме и с това по каква материя се правят. В Министерството на вътрешните работи данни за всяка сделка на всяка фирма нито има, нито е възможно да има. Когато се направи питане по такъв въпрос, аз трябва да заявя, че за себе си имам известно съмнение дали то е в кръга на питанията, които могат да бъдат отправени. Обикновено разпореждам да се извърши проверка и в резултат на тази проверка органите на Министерството на вътрешните работи са достигнали до определени данни. Така че в момента това, с което Министерството на вътрешните работи разполага, е о тразено в писмения отговор, който е три страници и половина.
Що се касае до втория уточняващ въпрос - дали фирма "Булгар Тенгри Информ Комерс" е встъпила в ефективни делови отношения извън фазата на предварителните преговори, обстоятелството, че контейнерите с цигари са натоварени на кораби и са отплували от пристанището в Сидней, още не означава и не е в противоречие със становището, че няма данни след предварителните преговори да има вече крайни договорни отношения. Напротив, именно некоректността на представените в Американ Експрес 1046.2 Бенк документи са станали причина тази банка да откаже акредитива, а оттам вече и да не може сделката да бъде оформена в един окончателен вид.
И накрая като една вероятност как по-нататък са се развили отношенията, които вече не са развити по установения ред, дали и какво е станало извън страната, Министерството на вътрешните работи не разполага със сведения за това развитие на тези договорни или преддоговорни решения, ако искаме да бъдем точни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Преди да дам думата на госпо дин Видьо Видев и двама народни представители, които са формулирали питането, бих искал да кажа, че в момента в Народното събрание присъствува парламентарна делегация на Японския парламент, съставена от депутати от различните парламентарни групи. Парламентарната делегация, която се води от господин Аита, имаше разговори с председателя на Народното събрание, 2 пъти, с Комисията по бюджета, с Комисията по земеделието. Мисля, че тези разговори бяха много интересни. (Ръкопляскания)
Благодаря за интереса, който прояви Японският парламент към нас, към нашата работа. Мога да добавя, че господа депутатите от Японския парламент са много заинтересувани от сътрудничеството с нашия парламент, от сътрудничеството в областта на икономиката. Председателите на съответните комисии, както и членовете на комисиите, които са се срещали с тях, ги запознаха най-вече с новия законопроект за чуждестранните инвестиции, който ние сме в процес на гласуване, тъй като е съвсем ясно, че този законопроект интересува всички чужди страни, които имат интерес към българското стопанство, към българската икономика. А ние знаем, че в това отношение имаме вече, бих казал, традиционни връзки с Япония. Благодаря още веднъж на делегацията.
Господин Видьо Видев, госпожа Ботушарова и господин Невен Пенев имат право на 4 уточняващи въпроса, защото фактически това са 2 питания. По тях се говори. Едното е към господин Соколов, другото - към господин Лучников. Те също така трябва да заявят дали са доволни от отговорите на господа министрите Соколов и Лучников. Моля, народните представители да изберат кой от тях ще бъде говорител. 1046.3 ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Благодаря на двамата министри, разяснили питането, но доколкото разбрах тогавашната процедура е била беззаконна, престъпна, не зная как да я нарека, и те са изчерпали възможностите си. Поради това, извън процедурата, бих помолил господата от лявата половина, след като вече няма комунисти, особено господин Йончев, ако не се лъжа, който има познания по архивите от революционния период, особено госпожа Поптодорова, госпожа Миленова като хрисими християнки, да помогнат да решим дилемата на дъщерята на безследно изчезналия, която с някаква странна, но човешка надежда, постоянно казваше, че баща й е нито при живите жив, нито при умрелите умрял и повтаряше: "И все пак може и да е жив".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други уточняващи въпроси няма. Значи сте доволен от отговорите.
Има още един въпрос - питане от група народни представители. Питането ще развие господин Емил Бучков. То е относно спазване на процедурни правила от министерството при внасяне на предложение за отмяна на наредба.
Има думата господин Бучков. Имате право да развиете питането в рамките на 5 минути.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри и господин министърпредседател! Питането, което е отправено, засяга въпросите за взаимоотношенията в инвестиционния процес, тъй като тези взаимоотношения се уреждат чрез наредба, чрез акт на Министерския съвет, а не чрез закон. Сигналът, който беше постъпил, имаше предвид, че се предвижда отмяната на тази наредба, без обаче да се попълни празнината и се уредят взаимоотношенията, които възникват в инвестиционния процес. За всички нас тук, практикуващи юристи, е ясно, че предстои внасянето на закон, който да уреди предприемаческото начало в строителството и всички взаимоотношения, свързани с него в отделните аспекти - инвеститор, банка, строителна организация, проектант и т.н., с оглед да не се получи един вакуум. Затова сме поставили този въпрос. ВГ/ЙА 1047.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Лучников, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми дами и господа, наредбата за отношенията в инвестиционния процес бе утвърдена и приета с Постановление # 64 от 1987 г. Едно от поредицата постановления, с които се регулираше нашето народно стопанство.
С Постановление # 2 от 1989 г., с което се въведе в действие известният Указ # 56 и се утвърди правилник за неговото приложение, Постановление # 64 беше отменено, като беше оставена да действа въпросната наредба за отношенията в инвестиционния процес. В края на 1990 г. новото правителство на господин Димитър Попов с едно свое Решение # 41 от 26 декември 1990 г. натоварва Министерството на правосъдието да издири и предложи за отменяне редица актове за регулиране на народното стопанство, несъвместими с реформата при придвижването към пазарна икономика.
В изпълнение на това решение тогавашният министър на правосъдието предлага между другите актове да се отмени само чл. 32 от тази наредба за отношенията в инвестиционния процес, който засяга именно начините за съгласуване на проектите. Това предложение е съгласувано с тогавашното Министерство на строежите и този член от наредбата е отменен с Постановление # 21 от 15 февруари 1991 г. След това, по предложение на същата кампания за отменяне на актове, които регулират народното стопанство, министърът на правосъдието прави още едно предложение за отмяна на редица актове и с така нареченото постановление "метла" # 39 39 от 6 март 1991 г. се отменят всички тези постановления, и още веднъж включително и Постановление # 64. Тъй като Постановление # 64 е действало единствено само по отношение на тази утвърдена на заседание наредба, се отменя и по този начин всъщност косвено, без да се споменава, се отменя и тази наредба.
Както ви каза и колегата Василев, истинският автор на това питане е предизвикал и питане пред Великото Народно събрание към моя предшественик господин Пенев, който е дал обстоен отговор тук пред вас. Какво значение има тази работа не ми е ясно, но е съвсем сигурно, че наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес отдавна е била отменена, още в началото на 1991 г. и не действа. Това беше във връзка с 1047.2 това, което господин Василев каза, че ги обвиняват за неспазването й. Те не могат да я спазят, тъй като тази наредба не действа.
Това, което тревожи някои хора, а именно възможностите за екологична, финансова и архитектурна проверка на проектите, съответните правомощия не се намират в тази наредба, а в законите за защита на природната среда, за финансовия контрол, който действуват. Така че всички възможности да се контролира инвестиционния процес са налице и при отмяната на тази наредба. Тя е трябвало да урежда отношенията само по административен път, а сега, при свободата на договарянето, се урежда от страните с техните споразумения.
Благодаря ви за вниманието. Това мога да ви кажа по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Бучков, имате право за уточняващи въпроси и да заявите дали сте доволен от отговора.
Има думата господин Бучков. 1047.3
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Доволен съм от отговора и благодаря на господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз използувам случая да прочета съвсем накратко едно писмо, което вчера получих. То е изпратено до председателя на Народното събрание, до президента и до председателя на Министерския съвет. Едно открито, тревожно писмообръщение от жителите на с. Горно Сахране, което има 2000 жители, а е подписано от почти 500 лица. Горно Сахране, община Павел баня, област Хасковска, казанлъшко село, където е станало едно много жестоко убийство от 30-годишно пияно лице - Димитър Тодоров Стефанов.
Действително всички нас ни тревожи престъпността. Моето задължение е да пратя това писмо на вниманието на Комисията по национална сигурност да го разгледа. Мисля, че тя ще трябва действително да вземе становище, но в това писмо се поставят искания към Народното събрание в най-скоро време приоритетно да приемем новия Закон за полицията. Президентът на Републиката да отмени забраната върху смъртните присъди, да не се амнистират закоравели престъпници-рецидивисти, на убиеца да се наложи найстрого наказание.
Позволявам си да прочета писмото съвсем накратко затова, защото за съжаление действително има едно нарастване на престъпността, няма да го коментираме сега. Това ще направим може би, когато Комисията по национална сигурност ще даде своя отговор. Но истина е, че час по-скоро трябва да вземем мерки, за да поставим нещата, доколкото може в ред.
Господин Соколов отговори на въпросите, господин Лучников също. Тук вече е господин Филип Димитров, който ще може да отговори на въпросите, които е задала госпожа Ананиева. Те са му връчени, за да направи своето изложение по тези въпроси, зададени са в писмен вид и са седем на брой. Народните представители биха искали да развият тези въпроси и аз бих помолил господин Пирински, тъй като става въпрос седем души народни представители да развиват въпросите, да го направят в рамките на не повече от около две минути всеки. ББ/МД 1048.1
Господин Пирински, заповядайте, за да стане по-ясно на Народното събрание за какво става дума. След господин Пирински нека да се подготви господин Емил Филипов, господин Никола Койчев, господин Димитър Йончев, господин Филип Боков, господин Георги Близнашки, господин Янаки Стоилов. Струва ми се, че ако се придържате в рамките на една по-голяма коректност и яснота, ще бъде по-добре.
Господин Пирински, предлагам след Вашия въпрос господин министър-председателят да отговори. Защото, ако седемте души народни представители наведнъж развият въпросите, едва ли ще се получи голяма яснота.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Благодаря Ви, господин председател! Както прецените, така ще постъпим. Аз ще развия първия въпрос и след това с удоволствие ще чуя отговорите на господин Филип Димитров.
ДЕПУТАТ ОТ СДС (от място): Да си постави картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, картата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Ще сложа картата, когато започна да задавам въпроса си, тъй като отдясно се подсказа "кратко да се задават въпросите". Бих помолил господата да погледнат правилника, който определя срок от 3 минути. Така че да имат търпение да изслушат зададения въпрос в срок от 3 минути.
Първият въпрос буквално гласи така и ще го прочета, за да е ясен. От изложението на господин Димитров, когото бих желал да приветствувам с това, че е тук сред нас и да му благодаря за готовността да отговори на нашите въпроси, първият от които е следният: от изложението на господин Димитров не става ясно какви мерки ще бъдат предприети от правителството за увеличаване на производството през 1992 година. Единствено в изложението се споменава за това, че към март-април и цитирам тук "ще могат да бъдат въведени някои частични изменения в данъците за облекчаване дейността на частните производители". Господин министърпредседателят заяви в това Народно събрание на 4 ноември м.г. и тук пак цитирам, "че най-добрият белег за стабилността е предвидимостта. Българската нация и българският парламент ще могат лесно да предвидят какви ще бъдат действията на Съюза на демократичните сили от днес нататък" - край на цитата. По най-актуал1048.2 ния въпрос - увеличението на производство - обръщението от 6 януари ни най-малко не отговаря на ангажимента на господин Димитров, поет от него от началото на мандата на неговото правителство. Какви по-големи подробности би съобщил той на Народното събрание по намеренията му за насърчаване и преструктуриране на производството.
Господин Димитров в своите думи в началото на неговия мандат заяви, че правителството няма да представи своя програма и ни препрати към предизборната програма на Съюза на демократичните сили. Аз се справих с тази програма. Там има раздел, който е озаглавен "Оживление на производството". В този раздел е заявено, че няма друго средство (по памет цитирам вече) за оживление на производството освен ускорената приватизация. В раздела за самата приватизация се заявява, че Съюзът на демократичните сили има ясна и тактика, и стратегия, и разбиране как да протече една радикална и бърза приватизация.
Уважаеми господин председателю, Вие знаете, че в това Народно събрание е внесен законопроект за приватизацията и от четирима народни представители от Парламентарния съюз за социална демокрация от Българската социалистическа партия. Следователно моля да не бъде поставена под въпрос нашата позиция за действителната необходимост за ускорена приватизация, такава, която да съдействува за оживление на производството.
ДЕПУТАТ ОТ СДС (от място): Трите минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, действително 3 минути изтекоха. Завършвам изречението си. Нямам възможност да развия понадълго това, което исках да кажа, но другият момент, който бих искал да маркирам, е този за данъците. Господин Димитров, ако кажем, че само някои данъци ще бъдат изменени в течение на 1992 г., това не върши никаква работа на частния предприемач. Това по никой начин не му дава възможност да си направи сметката за 1992 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин министър-председателю, заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, дами и господа! Аз искам преди всичко да благодаря на представителите на опозицията за интереса, който проявяват към моето 1048.3 обръщение, който аз възприемам като оценка за сериозността на намеренията на правителството и съвършено естествено при това положение е да възникне такъв въпрос като този, който тук господин Пирински разви. Наистина въпросът за това, как да бъде оживено и увеличено производството, е основният въпрос. Защото това означава по-голяма заетост, повече работни места, повече печалба, повече заплати, повече данъци, повече средства, които държавата би могла да отделя за целите, свързани с нуждите на нацията.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): И по-малко комунисти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Струва ми се, че за всички е ясно, че не съществува една мярка, която може да бъде взета днес и да предизвика увеличение на производството. И аз съм дълбоко убеден, че господин Пирински като човек, който с лекота борави с тази материя, не би могъл да не се съгласи с мен.
С други думи, когато ние говорим за способите и методите за увеличение на производството, всъщност ние говорим за всички действия, които има да предприеме правителството, а правителството голяма част от тях ще предприеме на базата на дейността на парламента в сферата на икономиката. Това означава, че преди всичко тук попадат като основни насоки в дейността на правителството, а и на парламента, въпросите на приватизацията, въпросите на преструктурирането и, разбира се, в този контекст и въпросите за ликвидиране на нежизнеспособните предприятия и производства. 1048.4
Това са насоките, в които ние ще действуваме и от които би трябвало да се роди увеличението на производството. Това естествено няма да стане просто ей-така, защото, за да се постигне този резултат, без съмнение е необходимо да бъдат решени и други въпроси, свързани с всичко това. Това означава преди всичко, за да могат да се извършват тези действия, да се създаде законова основа. Тоест тук ние ще разчитаме на парламента.
Едновременно с това, а това е свързано също така със законодателството донейде - създаването на една пазарна инфраструктура.
И не на последно място - осигуряването на необходимите финансови средства тук. Естествено, че това е тежък проблем, но ние ще действуваме в неговите рамки.
Както е добре известно, и тук фактически аз ще смеся отговорите на първия и втория въпрос също като господин Пирински, тъй като те са свързани. Както е добре известно, ние внесохме законопоект за изменение на Закона за преобразуване на държавни предприятия, който, ако бъде гласуван от парламента, ще ни даде възможност да действуваме по линията и на преструктурирането, и на едно начало на приватизацията. Ние обикновено казваме малка приватизация, имайки предвид начинът, по който смятаме в поголямата част да осъществяваме своите намерения. Тоест да упражняваме правомощията, които законът ни дава. Разбира се, разграничението съвсем не може да бъде абсолютно стриктно.
От друга страна, както е добре известно, тук, в парламента, вече е внесен Законът за приватизацията. И въпросът за това, че той не е внесен от правителството, е въпрос, свързан с начина, по който се процедира. Ако почитаемият парламент се интересува от кухнята на нещата, то аз бих могъл да поясня, че правителството заедно с експерти заседаваше и обсъждаше въпросите на приватизацията. Даже едно такова заседание се водеше с присъствието на господа вносителите на проекта в деня преди неговото внасяне. НЧ/МД 1049.1
Обстоятелството, че е възможно да възникнат дискусии по някои пунктове на закона, е съвършено отделен въпрос. Естествено е - и аз мисля, че никой от тук присъствуващите депутати не би се отказал от своето право да има собствено мнение. Естествено е такива собствени мнения да има.
Но тъй или иначе правителството не вижда основания да внася отделен законопроект, а по-скоро да вложи своите усилия в изясняване на своята позиция пред Законодателната комисия. Вероятно е известно на господа депутатите, че правителството е определило председателя на съвета по нормативните актове в него да наблюдава работата на Законодателната комисия и да прави необходимото, за да информира Законодателната комисия за становището на правителството по съответните въпроси. Това естествено не представлява някакъв акт на вмешателство в нейната работа, а по-скоро едно своеобразно представяне на услугите, което изпълнителната власт е длъжна да направи по отношение на законодателната дейност.
Искам да се върна към поставения от господин Пирински въпрос за предвидимостта. Струва ми се, че когато говорим за стабилност и за предвидимост, ние естествено би трябвало да говорим за системата от действия, които ще бъдат предприети. Аз мисля, че в този момент е много трудно за когото и да било да направи точна прогноза за развитието на икономическите процеси в която и да било от посткомунистическите страни. Естествено такива разсъждения могат да се правят, могат да се изграждат хипотези, но нека да не искаме да бъдем в състояние да предвидим абсолютно всичко, включително и начинът, по който тези процеси ще се развият в детайли.
Мисля, че ако започнем да се надпреварваме в създаването на такива прогнози, ние ще изпаднем в положението на хора, които не докрай отговарят на очакванията към тях. Естествено това е и причината, поради която правителството заяви, че няма да представи програма в този смисъл на думата - в смисъла на едно планче за своята дейност, тъй като ние ясно си даваме сметка, стъпките и намеренията ще се реализират в рамките и на базата на постъпателното развитие на процесите, съобразно с всяка специфична насока, която възниква в тях. 1049.2
И за да привърша с отговора на този въпрос - действително въпросът за промените в данъчната система е един голям въпрос. Поначало, както вероятно е станало ясно от моето изявление, това, което ние очакваме да стане (казвам, че очакваме да стане, тъй като в крайна сметка то също е въпрос, който ще бъде решен от парламента), е в периода между март и юни България да се сдобие с една система, с един пакет от закони, които да уреждат практически данъчната система.
От друга страна, ние си даваме сметка, че прилагането на един такъв пакет от закони веднага би било трудно и нашата прогноза е, че реалистично тази система ще може да влезе в действие от началото на 1993 г.
Що се отнася до известни данъчни облекчения, които може би ние имаме намерение да въведем, прогнозираме, че ще могат да бъдат въведени - отново това е въпрос на парламента, подчертавам. Но в контекста на развитието на процесите - до началото на пролетта ние вероятно ще си позволим да направим опити за въвеждане на някои данъчни облекчения в определени чисто конкретни сфери.
Но едновременно с това се надяваме, че известна промяна в данъчното бреме би могла да настъпи в резултат и на естествените процеси, които ще се развият в икономиката. Например, ние допускаме, че едно спадане на лихвения процент (както знаете това не е въпрос на правителството, то не зависи от него), но смятаме, че има основание да се прогнозира известно намаляване на лихвения процент, което без съмнение ще се отрази и върху данъчната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин министърпредседателю! Искам само да напомня както на господин Пирински, така и на останалите господа, които ще задават въпроси, че народният представител може единствено да заяви дали е доволен или не. Просто само това. Нищо повече.
Думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Именно това имам намерение да направя. Доволен съм от това, което почувствувах като искрено желание и намерение на господин министър-председателя - да даде максимално добросъвестен и обмислен отговор на въпроса, който зададох. 1049.3
Същевременно не мога да не споделя, че в ни най-малка степен не съм удовлетворен от съдържанието на отговора, тъй като почувствувах, че правителството няма ясна стратегия нито за приватизацията, нито за ограничаване на безработицата, нито за оживление на производството.
Моето безспокойство след отговора на господин Димитров е още по-голямо от това, преди да задам въпроса. (Ръкопляскане от ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми народни представители, получих едно съобщение от началника на охраната.
"Господин Савов, искаме Вашето съгласие за засилване на охраната и "отцепване" на парламента предвид сигнали, че се готви несанкционирана (предполагам) демонстрация."
Аз само ви съобщавам, но смятам, че нямаме основание да "отцепваме" парламента. В края на краищата хората, които ще дойдат - нека да изразят своя протест. Моят апел е да го направят цивилизовано. Имат начин да представят своите искания, които ние взаимно ще вземам предвид.
Думата има господин Филипов. 1049.4 ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда кратък. Чета втория въпрос, който сме поставили към уважаемия господин министър-председател.
По не по-малко актуалния въпрос за приватизацията господин премиерът сам отбелязва, че в Народното събрание е, цитирам: "Внесен закон, който е обсъждан и продължава да се обсъжда с правителството". Защо самото правителство не е внесло свой законопроект по този ключов аспект на структурната реформа. Какво е конкретното му становище по двата внесени законопроекта от депутатите от СДС и ПССД.
Искам да помоля господин министър-председателя да ни помогне в нашата бъдеща работа и да получим едно предварително становище кой проект от двата внесени поддържа правителството. Очевидно е, че в тях има много общи неща и това ще облекчи нашата работа. Но има и някои принципни различия.
Моята позиция е, че проектът, внесен от група депутати от ПССД, не е проект само на ПССД, а това е проект, разработен почти с консенсус в предишната Икономическа комисия, в която влизаха и определени политически сили, които по обстоятелства, известни на всички ни, сега не са в парламента. Този проект отговаря, струва ми се, в по-голяма степен на самата предизборна платформа на СДС. Чета някои текстове:
"СДС е за гарантиране предимството на работниците, служителите и пенсиониращите се в процеса на приватизация. СДС е за безвъзмездно предоставяне на дялове, акции и парични постъпления от приватизацията на фондовете в бъдещата съвременна система за социално осигуряване. Нашата цел е създаване условия за участие в приватизационния процес на най-широките слоеве на българския народ."
Искам да развия това последно заявление. Въпросът ми конкретно е - какво е Вашето мнение, господин министър-председател, по участието безвъзмездно на пенсионерите и на служещите и работещите в така наречените сфери на услугите и обслужването, които имат определен дял към всичко това, което е създало до момента нашето общество в България. РД/ВР 1050.1
И още един конкретен въпрос. Има две позиции по отношение мястото на Агенцията за приватизация. Едната позиция е централизация на този процес, като тази агенция да бъде не само методологичен орган, а и реален изпълнител и контрольор на процеса на приватизацията.
Другата позиция е тази агенция да изпълнява само методологически и контролни функции и самият процес на приватизация да бъде децентрализиран от министерства и по общински съвети.
Каква е позицията на Министерския съвет?
И последна молба, господин министър-председател. Вчера, когато обсъждахме Закона за чуждестранните инвестиции, в залата нямаше представител на Министерския съвет. Никой от нас не повдигна този въпрос. Мислех да го повдигна, но обстановката беше леко нажежена. Аз моля, господин министър-председател, когато се разглеждат такива сериозни законопроекти, да имаме Ваши отговорни представители, които да вземат участие в дискусиите, за да имаме закони, които да бъдат приети и от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов, искам да направя едно уточнение. То не е само към Вас, а е и към цялата зала. Няма задължение да присъствува представител на Министерския съвет. Разбира се, добре е. Последната Ви фраза беше "заедно с Министерския съвет", но той не приема законите. Законите приема Народното събрание, а Министерският съвет ще отговаря по тези въпроси за изпълнението.
Искам и още едно уточнение да направя. Именно защото приватизацията е основен закон и по този въпрос смятам, че всичките парламентарни групи са наясно, че е основен закон, аз в едно заседание по време на ваканцията, в което участвуваше Председателството, председателите на комисиите, които имат общо с приватизацията и стопанските министри. На това заседание няколко въпроса се засегнаха, но основен беше именно този да се уточнят гледищата по приватизацията.
За съжаление, поради това че Българската социалистическа партия отказа и досега отказва да участвува както в Председателството, така и в председателствата на парламентарните групи, нейни представители не присъствуваха на това заседание. Уточнявам. Аз го изясних на госпожа Ананиева, но това беше едно заседание 1050.2 на парламента, на Председателството, така да се каже, на комисиите и на правителството именно по този важен въпрос.
Отговарям с това и на много питания, които и по радиото, и другаде ми се задават, какво правим. Мисля, че именно правим всичко възможно.
Господин министър-председател, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, дами и господа! Много е възможно и в този си отговор да се сторя на някои представители на различни политически сили и най-вече на опозицията и недотам ясен в контекста на навика нещата да се представят като завършени, оформени бъдещи схеми, които са вкоренени и не подлежат на промяна. Във всеки случай обаче с тази уговорка аз ще се постарая да отговоря на въпроса. Няма да се спирам върху неговата формулировка, тъй като мисля, че вече отговорих на нея с предишния си отговор. Давам си сметка, че всъщност зад този въпрос се таи желанието да се научи повече за позицията на правителството по отношение на приватизацията и аз с удоволствие ще се опитам да хвърля светлина върху това.
Направи се съпоставка между тезите в Програмата на Съюза на демократичните сили и позицията на правителството и бях попитан кой от двата законопроекта ме удовлетворява. Без да твърдя, че който и да е бил от тях е съвършен, аз давам своите предпочитания на законопроекта, внесен от група депутати от парламентарната група на Съюза на демократичните сили и то по следните съображения, които фактически може би прозираха и в моето обръщение. Те до голяма степен се свеждат до тези три въпроса, които бяха поставени във връзка и с Програмата на Съюза на демократичните сили.
Действително там се говори за възможността да бъдат предоставени средства за участие в приватизацията, способи за участие в приватизацията и на хора, които са увеличили със своето трудово участие имуществото на държавата.
Историята на приватизационните процеси в досегашните посткомунистически държави показа, че при търсенето на найсправедливо разрешение би следвало все пак да се държи сметка за определени реалности. Една от тях е, че като че ли най-добрият способ за разпределение се оказа пазарът. Ние не изключваме възможността да се дадат такива способи за участие в приватизация1050.3 та на хора, които със своя труд са увеличили това имущество, но основният способ, до който ние считаме, че следва да се придържаме, е пазарният.
Когато се говореше във втората част от въпроса за фондовете, естествено е, че при приватизацията ние ще предоставим възможност да бъдат създадени отново онези фондове, които по време на комунистическия режим в България бяха практически премахнати, имам предвид пенсионните фондове и въобще фондовете, свързани със социалното осигуряване.
Това е въпрос, който не засяга онази част от приватизацията, която има отношение към личното участие в нея. Така че аз няма да се спирам подробно на него, но, разбира се, ние ще възстановим това. 1050.4 И третият въпрос - въпросът за даването на възможност на най-голям кръг от хората да участвуват в приватизационните процеси, е нещо, което ние също така поддържаме, но аз не бих искал то да се схваща грубо, в смисъл на раздаване на парчета от приватизираните имущества на калпак. Очевидно за такова нещо и дума не може да става. Напротив, нашата цел е да създадем икономически годни субекти да участвуват в процеса на приватизацията.
Разбира се, аз си давам сметка, че това, което казвам, би могло да бъде атакувано в известен смисъл, и то именно от тази част на залата (сочи лявата страна на залата), или поскоро от хората, които стоят зад тази част на залата (сочи отново лявата страна на залата), защото тук много хора ще поставят въпроса, че по този начин би се дала известна възможност на някои, натрупали по непочтен и незаконен начин пари, да участвуват в процеса на приватизацията. Този проблем, надявам се, не би бил така остро поставен от някои от избирателите на опозицията.
Но така или иначе ние си даваме сметка, че 100-процентовата балансираност на тези процеси не би могла да се постигне. Поставяме си за цел обаче да намерим компенсацията на това, като, както вече споменах и по-рано, сме внесли предложения за законодателни промени, включително на Закона за собствеността на гражданите, така щото там, където има натрупани "мръсни" пари, годни да бъдат използувани в процеса на приватизацията, да могат да бъдат идентифицирани по други способи.
Или, в резюме: основен принцип на приватизацията за нас е пазарният принцип, но при създаване на гаранции, щото да не могат "мръсни" пари в обилни количества да бъдат трансформирани в собственост при приватизацията.
От друга страна, ние считаме, че при процеса на реституция ще се даде възможност на още една категория граждани да участвуват в приватизационния процес, толкова повече, че реституцията би следвало да се схваща най-широко. Тя засяга не само реституцията на собствеността в градовете. В крайна сметка връщането на земята също е акт на реституция и той създава икономически годни субекти да вземат по-широко участие в този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов, имате възможност, както казах, да отговорите само дали сте доволен или недоволен. СД/ВР 1051.1
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Извинете, но аз не дадох отговор на една част от въпросите - във връзка с агенцията, и мисля, че тя е съществена.
Както вероятно сте забелязали от поведението на правителството, то не се придържа към идеята за приватизационен кодекс. Напротив, ние предложихме един приватизационен акт, който е Законът за изменение и допълнение на Закона за преобразуването, и едновременно с това заставаме зад един проект за приватизационен закон, който по един относително по-различен начин да урежда тази материя.
Ние сме убедени, че в настоящата ситуация една строга кодификация и на приватизацията, и на реституцията, едва ли би била от голяма практическа полза. Това, разбира се, е правнотехнически въпрос, който вероятно е по-близък до юристите в залата. Но така или иначе, става въпрос за възможността да се проявява гъвкав подход в тази дейност.
Ето защо и мястото на агенцията за приватизация, предвидено в проекта за приватизационен закон, е мястото на орган, който да може да дава не само методически указания, но да извършва и практически действия в сферата на приватизацията. Но това не изключва възможността да се прилага и другият способ, който пък е представен в малкия Търговски закон, както му казваме, в Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуването, който пък ще ни даде възможност в други случаи да се приложи, и то предимно там, където става дума за приватизацията найвече в сферата на търговията (това е идеята на правителството - в смисъл, че в тази насока правителството смята да използува своите правомощия), да се постигне един друг подход, който да даде възможност конкретно и практически да се намират най-добрите способи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов, имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПССД): Господин министър-председател, благодаря Ви за изложението по този въпрос. Струва ми се, че след това изложение, в което поне аз за пръв път чух Вашата позиция и на Вашите колеги по част от приватизацията, на тази зала станаха по-ясни някои от Вашите постановки, както и на широката аудитория, и ще бъде полезно в нашата бъдеща работа по обсъждането на самия закон. 1051.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Савов, имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, нямате процедура. Каква процедура? Заповядайте, но не знам каква процедура може да искате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз се извинявам много, но се справих с правилника. Процедурни са въпросите, с които се възразяваше срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията. С какво е нарушен днес редът на заседанието? С това, че на таблото, което ние виждаме, се изписва "ПССД". Такова нещо вече от една седмица казваме, че няма и, господин Савов, Вие вчера обещахте, че в компютърната уредба ще се направят съответните промени. Въпреки това обаче никой не прави тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, това не е процедурен въпрос, първо. Второ, аз имам също основание и ще сложим това нещо, защото ме задължава правилникът, независимо че, както се знае, аз съм гласувал против това решение, но правилникът ме задължава. Просто нямахме време. Вчера сме говорили какво да изпишем там, което електронното табло да може да отразява. (Весело оживление) Защото как да съкратим "Предизборен съюз на БСП"? Просто това ме затруднява. Иначе независимо от лични становища и т.н., аз съм задължен от правилника и това, с което ме задължава той, ще го направя. Това ще бъде направено в сряда. Просто има техническа невъзможност в момента да реша как да се съкрати. Защото виждате, че не може едно съкращение да запълни цялото табло.
Моля, господин Никола Койчев, имате думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Парламентарен съюз за социална демокрация, 5. Видински многомандатен избирателен район...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Казахме, че няма такъв! Нарушава реда, господин Савов! (Шум в залата)
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ние сме регистрирани като "Парламентарен съюз за социална демокрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, имаме в момента толкова съществени работи! Казах: ще се направи, ще излезе на таблото така, както има решение на правилника. Моля Ви се сега, сложете си само картата и говорете, моля Ви! 1051.3
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПССД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! В заключението на Вашето обръщение изразихте очакванията на правителството за подкрепа от обществото. В изложението си Вие заявихте, че намерението Ви е "решенията на правителството да се вземат след съобразяване с представителите на частния бизнес". Това е добре.
По отношение на профсъюзите обаче единствено Вие казвате, че "правителството е твърдо решено да не се поддава на никакъв натиск по икономически необосновани претенции от тяхна страна".
Как възнамерява правителството да осигури необходимата широка обществена подкрепа за политиката си, без да води равностоен диалог с всички основни структури на обществото? И смята ли за икономически необосновани исканията на пенсионерите за актуализирането на техните пенсии в съответствие с тристранните договорености от юни 1991 г.? На правителството е известно, че днес средната пенсия в страната е 507 лв., тя е едва 68 на сто от експертно определения социален минимум за пенсионера, а минималната пенсия е едва 34 на сто от социалния минимум за страната. Очертава се с обявените от Вас очаквани проценти на инфлация през годината от порядъка на 3,5 на сто средномесечно тези цифри да паднат под още по-тревожни стойности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин министър-председател, заповядайте. 1051.4 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, дами и господа! Аз си давам сметка, че в едно обръщение едва ли може да се каже всичко, но нашето правителство действува на открито, то е видимо и вероятно всеки знае колко много работа всъщност имаме във формата на контакт с професионалните съюзи. Синдикатите са естествено фактор в социалния живот на страната и ние естествено ще продължаваме, както и досега, да се интересуваме от тяхното мнение, да се събразяваме с него и, което е най-естествено, да гледаме да си създаваме най-малко главоболия с тях. Нищо по-разбираемо от това. Това е нещо, което едва ли е необходимо да бъде посочвано в обръщението, защото всички действия на правителството са именно такива. Вероятно е добре известно колко многобройни срещи сме извършили досега от страна на членове на правителството и лично от мен с представители на всички съществуващи в страната синдикати, с изключение на един синдикат "Единство", с който не съм имал възможност да разговарям досега.
Но така или иначе, когато става въпрос за вземане на решения по икономическите въпроси, трябва да бъде ясно, че правителството ще се вслушва, съобразява и взема предвид становищата на синдикатите, но то няма да се откаже от своите изпълнителни правомощия, тоест ще си взема решенията, както подобава. И естествено ще преценява обосноваността или необосноваността на съответните искания.
Що се отнася до конкретния въпрос дали намирам за икономически необосновани исканията във връзка с актуализацията на пенсиите, аз мисля, че е излишно да навлизам в отговор на този въпрос, след като днес ви беше представено становището на правителството по отношение на тези въпроси. Естествено аз напълно го възприемам, то е изработено в правителството, това е нашата позиция, но това съвсем не означава, че върху нас не валят от различни места най-различни претенции, голяма част от които са икономически необосновани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин министър-председател, отговорът Ви, съчетан с обширната информация, която правителството вчера внесе на вниманието на народното представителство, ме задоволява. СБ/ВР 1052.1 В сряда ние ще продължим разискванията по този въпрос и тогава ще изразим нашето становище от процедурна гледна точка по позицията на правителството и Вашата лична позиция специално в областта на пенсионното осигуряване. А искам да изразя личното си задоволство от готовността на изпълнителната власт да контактува с обществените структури в страната. Това ще бъде само от полза за правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитър Йончев има думата.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Димитър Йончев от Парламентарен съюз с още неуточнено име, надявам се тези дни мнозинството в залата да го уточни. Не рискувам да спомена нито едно име, защото ще има викове.
Моят въпрос е свързан с толкова модерния напоследък разговор в страната за националната сигурност. Искам да обясня неща по същество, тъй като това е благодатна тема за най-различни трупания на авторитет. Мисля, че точно така се трактува от повечето хора. Става дума за това, че в армията в момента протичат доста сериозни промени - бързи и дълбоки. Това не е тайна за никого, предполагам, че повечето депутати са получили писма, притеснени са някои хора, закриват се цели военни учебни заведения, уволниха се много хора и някои други ще бъдат уволнени. Но моята грижа не е за това. Моята грижа е за размаха и за отношението на тези промени към способността на страната да си защитава границите.
Оставям настрана мотивацията, тя е ясна, никой не я оспорва. Промени в цялото общество са необходими. Въпросът е в следното. Разкъсват се структурни връзки в самата военна организация. Това се отнася пряко към способността на армията да си изпълни задачата. Извършват се промени не просто на щата, а промени на функционалните отношения в армията, поемат се ангажименти, които аз не знам точно докъде са стигнали, защото никой не информира парламента по този въпрос, ангажименти със съседите. При разговор с началника на Генералния щаб на Турция например за раздалечаването на войските в една доста широка граница от 70-80 км, а хората, които познават нашата отбранителна структура, знаят, че там са съсредоточени нашите линии и там са нашите първоешелонни поделения, части. Когато се говори за отбрана, 1052.2 винаги сме имали отбранителна доктрина. Въпросът е бил такъв, че при евентуални конфликти и военни действия ние имаме една дълбочина на отстъпление, при която закрепяме рубежа и след това преминаваме към възстановяване на държавната граница. Ако вие се оттеглите до линията на Балкана, вие фактически нямате дълбочина за действие. Това са редица специални неща, които не са обсъждани никъде. Ако бяха обсъждани, вероятно щеше да се намери по-добро решение.
Аз искам да попитам правителството дали то приема такъв тип действия, които не се основават на някакво съгласуване, обсъждани ли са в правителството тези действия и те не засягат ли способността на страната да се защитава в определени моменти? Вчера бях на пресконференцията, слушах, но нещата не бяха много убедителни. Сега тук имаме едно разминаване. Аз разбирам, господин Филип Димитров го каза много просто и ясно, в контекста на неприемането на предварителните планове ние малко трудно ще можем да общуваме, защото това, което аз питам, е какви са предварителните планове за промяната във войската? Най-вероятно е тези промени да са правилни, най-вероятно е те да са нужни на страната, но защо е необходимо да се правят извън законодателния контрол, извън съществуващите закони? Ако всички тези промени след няколко седмици се окаже, че трябва да бъдат закрепени в закон, тогава какъв е смисълът на закона като постфактум? Ако е въпросът за пчеловъдството, аз съм съгласен сами да си определят структурата, това не засяга интересите на страната. Но тук става въпрос за нещо много по-сериозно. Аз искам да попитам дали правителството обсъжда тези въпроси и възнамерява ли да постави тук всичко на законна основа, както си говорехме при самото му назначаване. Молбата им тогава беше да се внесат законите. Вчера с господин Соколов обсъждахме няколко часа, аз му благодаря, независимо че някъде може да не сме на едно мнение, но нещата са съвсем коректни. Защо не ги направим така и в армията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин министър-председател, ще Ви помоля само за момент да почакате.
Аз съм много обезпокоен по един въпрос, който действително е свързан с тази ужасна дума "чуваемостта" в залата. Много моля народните представители писмено да ми представят как се чува в различните части на залата. Не е въпросът дали се чува, въпросът 1052.3 е в тази зала, която е известна с лошата си акустика, аз съм чел дневници на Народното събрание, да се чува така, че да бъде без усилие. Във Великото Народно събрание аз съм правил опити във всички сектори и съм установявал, че има сектори, в които се чува с усилие. Това в едно Народно събрание не бива да става. Трябва да ви кажа, че тук аз също чувам с усилие, когато ораторът говори на трибуната. Това ни изморява и отнема голяма част от енергията ни. Може би най-творческото приложение, което съм направил като народен представител във Великото Народно събрание, е, че се обърнах към господата Чирков и Зънзов с молба да ни оперират и да ни сложат ушите на колената, защото вие ще видите, ако се наведете, че високоговорителите по не знам чие хрумване са на равнището на нашите колена. Аз поисках от господин Николай Тодоров по време на прекъсването на парламента между Великото Народно събрание и Народното събрание да се направи нещо. Изглежда, че не се е направило.
Моля ви писмено да ми дадете сведения. Разберете, не е въпросът само дали се чува, а дали с лекота се чува. Защото долу в бюфета или горе, да не говорим за обикновения слушател по радиостанциите, чувам много по-ясно, отколкото ние в залата. Когато в моя кабинет пускам радиото, аз чувам съвсем леко.
Извинявайте, господин министър-председател, че Ви накарах да почакате, но въпросът е действително важен, защото това е едно голямо усилие. Моля народните представители писмено да дадат отговор по този въпрос.
Заповядайте, господин министър-председател. Имате думата. 1052.4 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председателю, дами и господа народни представители! Трябва да призная, че аз съм малко изненадан от въпросите на господин Йончев. Всъщност зад тях прозира една загриженост за това накъде водят действията на правителството, но аз бързам да отбележа, че в рамките на закона изпълнителната власт има своите правомощия. Парламентарният контрол съществува също така в установените от закона рамки и това не означава да бъдат снети от плещите на изпълнителната власт отговорностите по управлението на държавата.
Ето защо в рамките на закона ние смятаме да осъществяваме своите правомощия. Съвършено не отговаря на истината обаче твърдението, че кадровите и структурните промени в армията стават извън рамките на закона. Напротив.
Предполагам, че на всички е добре известно, че пенсионирането на известен брой висши офицери беше извършено съобразно с разпоредбите на закона, който предвижда определена пенсионна възраст и тя беше спазена. Друг е въпросът, дали на някого му харесва това действие или не. Друг е въпросът, дали някой не смята, че би било по-целесъобразно да се процедира по друг начин. Но органът, който решава тези въпроси, е правителството. Оттам нататък то е готово да се вслушва във всички съображения, които биха били направени и в парламента, и в парламентарната Комисия по националната сигурност, така, както повеляват законите.
Що се отнася до утвърждаването на концепцията за националната сигурност и включената в нея военна доктрина, разбира се, такава концепция подлежи да бъде разработвана, но събитията не чакат. В този смисъл и в рамките на своите правомощия правителството действува.
Що се отнася до сключването на договори с други държави, мисля, че едва ли има място да коментираме този въпрос тук. Съществува процедура, по която тези неща се извършват. Там, където тези договори изискват ратификация, естествено Народното събрание ще каже своята дума и в този смисъл бих искал да успокоя господин Йончев, че неговите опасения за някакво извънзаконово поведение на правителството са неоснователни. Що се отнася до избора, който правителството извършва по отношение на едно или друго действие от кръга на изпълнителните му правомощия, то поема отговорността за това. (Ръкопляскания от СДС) ЦМ/ВР 1053.1
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз благодаря за отговора. Поздравявам правителството за неговата храброст. Бих искал то да приложи и малко логика. Ако наистина законите са тези, които са му нужни, и е свършило работата с тях, вие сте свидетели, дано докато сме парламент, да не внасят закони...
Всичко, казвате, е в зависимост от събитията. Какви са събитията, наложили тази спешна промяна в армията? (Реплики от СДС, които не се разбират)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Има още въпроси към господин министърпредседателя. Господин Боков има думата.
ФИЛИП БОКОВ: Господин министър-председателю, в своето обръщение на шести този месец Вие заявихте, че източник на проблеми на Балканите е неокомунистическото ръководство на Сърбия. От тази гледна точка как оценявате позицията на сръбската опозиция, която се ръководи от Вук Драшкович, по проблемите на Югославия и по проблемите на Балканите?
Освен това бих искал да Ви попитам и във връзка с намеренията на правителството през следващата седмица, по повод на очакваното на 15 януари и обявено признаване от страна на Европейската общност на югославските републики. Известно е, че има различия и разногласия сред страните-членки на Европейската общност. Възможно е да не се постигне едновременно признаване, т.е. всички страни-членки на общността да признаят югославските републики. Бих искал да Ви попитам каква ще бъде реакцията на правителството, ако действително това се случи?
Накрая, какво ще бъде отношението на българското правителство, в случай че Гърция, както има някои спекулации, наложи вето върху признаването върху югославските републики от страна на Европейската общност?
Как оценявате становището на Съединените щати по положението в Югославия?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Госпожо председател, дами и господа! Някои от тези въпроси са свързани с оценки за поведението на суверенни държави. Бързам да отбележа, че ако ние бяхме на семинар по външна политика, аз може би бих се ангажирал с това да изказвам такива становища, но в качеството си на министър-председател на България пред българския парламент 1053.2 аз не бих си позволил да правя оценки за позициите на суверенни държави.
Що се отнася до позициите на българското правителство и нашите бъдещи действия, искам да хвърля малко светлина върху темата за признаването на досегашните югославски републики от страна на Европейската общност, като подчертая, че това е акт, който може да бъде извършван както общо от съответните държави, така и поединично от тях. Аз също допускам, че е възможно в съответствие с констатациите и на господин Боков, да се стигне до различни действия от страна на различните държави в Европейската общност. Това вероятно би било само още едно доказателство за това, че при наличието на различни становища по определени въпроси държавите могат да запазват своите добри, много добри или блестящи отношения помежду си. Предполагам, че ако в позицията на Република България и Република Гърция има различия, те също няма да попречат да бъдат запазени отличните отношения, които имаме с Република Гърция.
Така или иначе каква ще бъде позицията на България, българското правителство естествено ще действува в съответствие със заявените досега свои принципни позиции и със становището, което е изработено по тези въпроси от българския парламент. А то се свежда до следното: зачитане правото на самоопределение на населението на всички републики в Югославия и готовност за материализирането на това зачитане в признание тогава, когато техните действия попадат в рамките на декларацията на Европейската общност, т.е. отговарят на изискванията, които общността постави. Това е една позиция, която ние ще следваме, независимо от това какви биха могли да бъдат оценките на различни държави на общността, защото доброволно сме възприели тази позиция.
От тази гледна точка България като суверенна държава би следвало суверенно да изрази тази своя позиция в съответните действия.
Що се отнася до въпроса, който поставяте във връзка с това е ли източник на проблеми неокомунистическото ръководство на Република Сърбия, аз мисля, че дотолкова, доколкото никой не заявява кой е единственият източник за проблеми, където и да е било, затова че такива проблеми възникват, по това едва ли може да има спор. Друг е въпросът какви биха могли да бъдат 1053.3 становищата на сръбската опозиция. Сърбия е също така една суверенна държава и ние нямаме намерение да се бъркаме в нейните вътрешни работи, включително в това как да се държи нейната опозиция. В крайна сметка в Сърбия има различни опозиционни сили и сръбският народ е този, който при едни евентуални избори би решил в ръцете на кого поверява своята съдба. В зависимост от неговия избор съответната - опозиционна или не, група или политическа сила ще има възможността да реализира своята политика.
Така че от тази гледна точка аз бих се въздържал от оценки и по отношение на това становище, въпреки че очевидно е, то не съвпада с нашето. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Боков има възможността да каже доволен ли е или не от отговора. 1053.4 ФИЛИП БОКОВ (ПССД): Искам да благодаря на господин министър-председателя за отговорите, които той даде. Страхувам се, че не беше особено последователен, тъй като в обръщението на 6 януари фразата, която визира неокомунистическото ръководство на Сърбия, е една доста категорична оценка. Той не е особено последователен, когато твърди, че не би искал да дава оценки на суверенни държави.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: На становищата на суверенни държави, господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Страхувам се също така, че е много малко времето до следващата сряда, когато е 15 януари и се очаква да започне признаването на югославските републики, за да може правителството да излиза с такива общи постановки. Възможни са редица варианти на поведение на редица страни и ми се струва, че българското правителство трябва да има доста по-ясна позиция по всеки от тези варианти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Тя вече е изразена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля колегите, които имат въпроси, да се съобразят, че в нашия правилник сме предвидили, след като се чуе отговорът, народният представител да има възможността единствено да изрази дали е доволен или не от отговора. А за питанията има възможност в рамките на две минути да изкаже и съображения по това, което е чул. Моля ви, нека бъдем точни към нормите, които вече приехме.
Има въпрос към министър-председателя от страна на господин Георги Близнашки. Господин Близнашки, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПССД): Уважаеми господин министърпредседателю, разполагате с моя писмен въпрос и сте запознат с неговото съдържание. Съвсем естествено е, че аз не искам да поставя под съмнение Вашата ерудиция, Вашите познания в областта на парламентарните традиции и опит. То е мотивирано от нещо друго - от тревогата ми от онези прецеденти, които се създават у нас във взаимоотношенията между парламента и правителството. Дори, ако вземете Вашето изявление, от гледна точка на неговата форма, то беше показателно с това, че по такъв голям въпрос на общата политика на правителството, Вие се обърнахте директно към нацията ВГ/КТ 1054.1 през главата на парламента, докато в парламентарните демокрации министър-председателят, за разлика от държавния глава, се обръща към нацията като говори именно пред парламента, за да може тази обща политика на правителството да бъде обсъждана от висшето народно представителство. Но това дори не е най-важното, защото може да имате някакво оправдание във връзка с това, че парламентът беше във ваканция, макар че тогава може би трябваше да бъде свикано на спешно заседание ръководството на парламента. Става дума за нещо друго, а именно, че първите три реда в парламентарната зала в продължение на месеци остават празни, свободни. Обсъждат се крупни политически въпроси, макар и под формата на законодателна дейност, и ние не можем да научим какви са становищата на правителството по тези въпроси. Лично мен това ме безпокои много и бих добавил, че се стигна до онзи случай, когато Народното събрание беше на път да се произнесе по един крупен въпрос на закрито заседание относно националната сигурност и бъдещето на националния въпрос, съдбата на нацията, в блестящото отсъствие на цялото правителство в този момент.
Най-сетне вчера се стигна до абсурдното положение по един голям въпрос на социалната политика на правителството да бъде изпратен един висш държавен чиновник, а не най-отговорният, компетентен министър, на който ние сме гласували доверието тук, в тази зала. Разберете ме правилно. Аз съм за това в България да има силна изпълнителна власт и тя трябва да се възглавява именно от правителството, на тази изпълнителна власт, най-вече правителството, трябва да бъдат действително отговорни пред българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин министър-председателят да отговори.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Госпожо председател, дами и господа! Аз горя от желание да отговоря на този въпрос, защото това ми дава възможност да заявя, че нито за момент никой от членовете на правителството не е забравил, че България е парламентарна република и че върховната власт се намира в парламента. От тази гледна точка, бих искал да уверя почитаемите депутати, че правителството прави всичко, което е по силите му, за да следи много внимателно работата на парламента. Едновременно с това 1054.2 искам да подчертая, че съгласно Конституцията членовете на правителството не са депутати в този смисъл и тяхната възможност за участие в парламентарните дебати е твърде ограничена. Бих искал тук най-смирено да подчертая, че правителството намира формите, в които да се вслушва във всичко онова, което става в парламента. Надявам се, че върховният орган на държавната власт ще бъде достатъчно щедър в своите оценки, щото да очаква от правителството при спазването на всички тези изисквания да намира едновременно с това най-ефикасните способи, за да върши непосредствената си работа. Тоест, моето лично присъствие и личното присъствие на колегите ми би било винаги налице тогава, когато почитаемият парламент го поиска, но нека не прекарваме твърде дълго тук, за да имаме възможност да изпълняваме и онова, което съобразно гласуваните от парламента закони, се очаква да сторим.
Що се отнася до въпроса за явяването в парламента тогава, когато представители на правителството, които са поканени да изразят становище, дължа да уверя почитаемия парламент, че във всеки такъв случай оттук нататък именно представителите ще бъдат тези, които ще представят съответните документи и че появата на заместник-министри през вчерашния ден е действително едно недоразумение, което нито за момент не е имало за цел да урони дистанцията на парламента, а е резултат от старанието на съответното министерство по-скоро да представи на парламента необходимата информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПССД): Начинът да се каже дали народният представител е доволен или не, не се свързва с едносрични заявления. Може да бъде казано по различен начин. Аз ще бъда кратък.
Благодаря за отговора, господин министър-председател, но лично аз не мога да бъда доволен от досегашния характер на сложилите се взаимоотношения. Надявам се, че онези намерения, които изразихте във Вашето заявление, много скоро ще доведат до практически резултати и промени. Правителството е силно, само защото се опира на доверието на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Янаки Стоилов. 1054.3
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Господин министър-председател, във Вашето обръщение казвате, цитирам: "Съдът и прокуратурата не реагират ефикасно в създалата се ситуация. Проблемът е организационен и кадрови и правителството ще действува и в двете насоки". Споделям Вашата оценка за недостатъчната резултатност на съдебната власт. Преди обаче да бъде организационен и кадрови, поставеният от Вас проблем, струва ми се, е законодателен. Затова искам да Ви попитам кога ръководеното от Вас правителство ще бъде в състояние да внесе за обсъждане в Народното събрание Закона за устройството на съдебната власт, както и законите, които трябва да направят необходимите промени в областта на съдебното производство?
Що се отнася до кадровия въпрос и широко пропагандирания професионализъм на длъжностните лица, които работят в ръководената от Вас изпълнителна власт, засега аз не искам да се спирам, но все пак мисля, че Вие имате повече сили и повече права да обърнете внимание именно на професионализма в сферата на изпълнителната власт, отколкото в прокуратурата, и то в рамките на съдебната власт.
По отношение намеренията си за подобряване на организационното и кадровото състояние на съдебната власт, Вие сочите и Закона за изменение на Закона за Висшия съдебен съвет, който явно, както и мнозинството в тази зала, одобрявате. Този закон ние вече споменахме, че според нас засяга независимостта на съдебната власт. Вие не виждате ли или не Ви е удобно да видите, че с него се заобикалят и нарушават конституционни разпоредби. Поради това бих помолил и Вашето правителство, и парламента, и средствата за масова информация да уточняват по какъв начин се приемат законите. Всеки един закон е редовен, законен, дори и да е приет с един глас повече, но за да бъдем по-прецизни, за да могат да се ориентират гражданите в тези спорни проблеми, бихме Ви помолили, когато става дума за такива закони, изрично да подчертавате, че те са приети от мнозинството в Народното събрание.
И най-накрая правителството може да се произнася по всички въпроси от национално значение, но не и да се намесва в другите власти. Заради това искам да Ви попитам в заключение, господин министър-председател, не се ли опасявате, че в нашето общество и държава в последните месеци се наблюдава тенденция към разширя 1054.4 ване на влиянието на изпълнителната власт в някои случаи, ако не засягащо засега конституционни и законови разпоредби, засягащо един действително демократичен стил на управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Филип Димитров. 1054.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, дами и господа! Искам да отбележа, че опасенията на господин Стоилов за мен са неуместни. Проблемите, за които става дума, наистина са организационни и кадрови. Друг е въпросът, че те се решават по законодателен ред. Но нека да не бъркаме субстанцията с формата. Така че естествено правителството ще се постарае да предприеме необходимите действия и в двете насоки, като упражни своето право на законодателна инициатива.
Вие сами разбирате, че в момента проблемът не е кога ще се внесат определени закони, а кога ще се гласуват. Защото, струва ми се, че големият проблем на този парламент е да гласува колкото се може повече закони за по-кратко време и да избира приоритетните, които трябва да бъдат гласувани. Действително това са закони от голяма важност и правителството ще се постарае в максимално кратък срок да ги представи толкова повече, че по тях се работи в момента и напредъкът е значителен.
Що се отнася до Закона за изменение на Закона за Висшия съдебен съвет, аз не се срамувам, че одобрявам този закон. И ако той е закон само на мнозинството, аз съм изключително доволен да отбележа, че подкрепям неговото мнение.
Колкото се отнася до това дали той е противоконституционен или законът, който се изменя с него, аз бих искал да подчертая, че ако една Конституция прокламира равното избирателно право за всички и един закон след това лиши примерно единия от половете от правото да бъде избиран, то създаденият в резултат на такива избори орган едва ли ще съвпада много с изискванията, които Конституцията предявява.
Нещо подобно се получи със Закона за Висшия съдебен съвет. И това е само един от неговите недостатъци.
Така че аз повтарям, не се срамувам да кажа, че одобрявам закона за неговото изменение. Смятам, че би било уместно, ако той бъде оценен като съответен на Конституцията и от Конституционния съд. Но, разбира се, това е мое частно становище.
И така по отношение на опасенията за това дали изпълнителната власт не си позволява да дава становища по повече въпроси, отколкото й подобава, искам да подчертая, че изпълнителната власт по отношение на всички аспекти и на вътрешната, и на СлР/ВЙ 1055.1 външната политика има право на свое становище, редно е тя да бъде загрижена, включително за това, което става в сферата и на другите власти, толкова повече, когато Конституцията й дава право да търси разрешение на така възникналите проблеми чрез определени конституционни способи, например законодателната инициатива. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви. Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Благодаря Ви за отговора, господин министър-председател. Нашите позиции по поставения от мен въпрос си остават различни, тъй като действително е важно кога ще се гласуват законите. Но преди да се гласуват, те трябва да се внесат и да се обсъдят. А на този въпрос аз не получих конкретен отговор.
Що се отнася до становищата, изразявани от правителството, аз лично подчертах, че няма пречка то да се произнася по всякакви въпроси от национално значение, но не и да се намесва в сферата на другите власти.
Бих искал да си пожелаем действително това Ваше спокойствие, което изразихте, че в България няма да се развият авторитарни тенденции, от която и да е от властите, ще се оправдае в следващите месеци и години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Получих една бележка: "Уважаеми господин председателю, в качеството си на заместник-председател на ПССД и председател на Висшия съвет на БСП и в съответствие с възприетата парламентарна практика Ви моля да ми дадете думата за съвсем кратка декларация от името на ръководството на ПССД, след приключване на отговорите на министър-председателя. С уважение, господин Жан Виденов, народен представител".
Господин Виденов, въпреки че не беше формулирано точно така Вашето искане с въпроси, аз се съгласих с предложението, направено от господин Пирински, да разделим въпросите - седем души да ги изложат. И наистина седем души имаха възможността да изложат въпросите и след това да заявят дали са доволни, или не са доволни. 1055.2
Мисля, че това беше всеобщо прието. Нещата станаха поконкретни, по-ясни за всички.
По силата на правилника аз не мога да не Ви дам думата като оторизиран представител на парламентарна група. Но от друга страна, Ви моля да спазите правилника, така както той изисква, в смисъл, че въпросите, които се зададоха на господин министърпредседателя, а те бяха актуални и той отговори. Процедурата беше спазена. Нямаме никакво право след това председателите на отделните парламентарни групи да правят декларации.
Така че аз Ви давам думата по силата на правилника, но трябва да Ви кажа, че ще Ви я отнемам, ако Вие отново се върнете към тези отделни въпроси. Ако имате нещо друго да кажете, моля, господин Виденов. Необходимо е да се спазва правилникът. Няма възможност да се правят декларации по актуални въпроси, по питания. Има процедури, които мисля, че задоволяват напълно демократичния характер на нашето Народно събрание.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПССД): Това, което имах намерение да изложа пред народните представители, уважаеми господин председателю, е декларация от общополитически характер на най-голямата и влиятелна партия в страната (смях и възгласи "е-е-е!" в блока на СДС)... и на основната опозиционна политическа сила. Тя е по повод на редица изявления на министрите през последните няколко дни, по повод телевизионното обръщение на господин-премиер министъра и отчасти по повод на отговорите, които днес чухме.
Така че аз не мога да отрека, че това е декларация, касаеща и днешните отговори на господин премиер-министъра. Мисля, че е редно в парламента да се чуят не само конкретните въпроси, а и едно обобщаващо политическо мнение. Ако смятате, че това в българския парламент, по-специално е недопустимо, има средства за масова информация, които, надявам се, разбират от свобода на словото. Чакам Вашето становище, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да. Благодаря, господин Виденов. В средствата за масова информация можете, разбира се, да публикувате. Аз просто спазвам процедурата. И разберете, че в случая тази процедура отговаря на правилника. Вие можете да направите Вашата декларация друг път, но не във връзка с въпросите, които се зададоха на господин Димитров. Отговорите бяха 1055.3 изчерпателни, народните представители имаха възможност да изразят своето становище. Мисля, че такава декларация не е предвидена в правилника. А Вие винаги ще можете по-нататък да направите и декларация, да изкажете и становища по различни въпроси. Сега обаче в рамките на тази процедура няма да Ви дам думата, ако Вие засегнете въпросите, които бяха зададени на господин министърпредседателя.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПССД): Господин председателю, за времето би трябвало да говоря, след като днес цял живот говорим по жизненоважни за нацията ни въпроси. Изтървали сме само този въпрос. Какво би трябвало да кажа от тази трибуна, за да не засегне то това, което днес разискваме в отсъствие практически на управляващата сила - СДС и нейните депутати? Какво трябва да кажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има начин, има процедура, по която ние бихме могли да направим разисквания. Вие имате възможност да поставите и вот на недоверие. Така че по този въпрос мисля, че няма смисъл от спор. Но в рамките на процедурата, на актуални въпроси аз нямам възможност сега да Ви дам думата, ако Вие ще засегнете тях.
Аз смятам, че не само седем, а биха могли да се зададат 17, 27, 37 въпроси към правителството. За това винаги има възможност. Сега господин Димитров има да отговаря на още две питания. Но нека да спазваме процедурите.
Не може, след като Вие поискахте да се раздадат Вашите въпроси на седем души, сега отново да дам като капак, така ще го кажа, възможност и за една декларнация. Просто процедурата не ми позволява да направя това. 1055.4 ЖАН ВИДЕНОВ (ПССД): Това означава ли, господин председателю, че оттук нататък в тази зала, независимо от дневния ред, няма да давате възможност на председателите на парламентарни групи и присъствуващите ръководители на демократически сили да правят изявление по важни за тях въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов, винаги ще може...
ЖАН ВИДЕНОВ: Но аз Ви моля за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Винаги ще може, обаче Вие излишно казахте, че това е във връзка с въпросите към господин министър-председателя.
ЖАН ВИДЕНОВ: Аз Ви моля точно за това. За декларация от общ характер. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Именно, точно за това няма да Ви дам думата. Ще Ви дам думата след това може би.
ЖАН ВИДЕНОВ: Благодаря за Вашите разбирания за парламентарна процедура, господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, моля Ви...
ЖАН ВИДЕНОВ: ... и за разбиранията Ви и за свободата на словото и мисълта в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мисля, че коментарът е просто излишен, защото отговаря напълно на изискванията на правилника.
Има питания към господин министър-председателя. Господин министър-председателят трябва да отговори на питания от народните представители господата Стефан Стефанов и Минчо Минчев относно проблеми на гр. Кърджали. Кой от двамата господа ще развие питането?
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПССД): Господин министър-председател, на основание чл. 136 от Конституцията на Република България и чл. 75 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Ви бе предоставено, изразено в писмена форма, желание на повече от половината, имащи право на глас, население на гр. Кърджали за осъществяване на административно-териториални промени в сегашната община Кърджали. Предоставени Ви бяха и подписите на 21 000 гласоподаватели. Документите бяха приети в Министерския съвет с входящ # 920458 от 21.ХI.1991 г. На тази база ние настояваме да дадете отговор защо досега този актуален за гражданите ББ/ВЙ 1056.1 на Кърджали въпрос не е решен и в какъв срок ще бъде решен от Министерския съвет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да припомня, че съгласно чл. 135 от Конституцията на Република България териториалното деление на страната се определя със закон. Създаването и закриването на териториалните единици се извършва съответно със закон и съобразно чл. 3, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Както е добре известно, – 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация предвижда да бъде извършено ново административно-териториално деление на Република България в срок до края на 1992 г. И на последно място, въпросите, които засягат Кърджалийската община, са очевидно важни и сериозни, но те също биха могли да бъдат разрешени само по пътя на един законодателен акт. И в този смисъл следва да бъдат решени във връзка с всички останали възникващи въпроси около административнотериториалното деление и съгласно изискването на самия закон ще бъдат решени и то от вас, разбира се, правителството ще прояви своята инициатива, до кря на 1992 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефанов, имате думата. Знаете вече процедурата. Това е питане и тя се различава от процедурата актуални въпроси.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Аз благодаря от мое име и от името на Минчо Минчев за така предложения отговор, но ми се струва, че трябва със закона специално да се побърза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие не поставихте уточняващи въпроси, тогава трябва да минем към втория въпрос: питане от народния представител господин Красимир Чернев относно приложение на Закона за уреждане на жилищни въпроси на гражданите с многогодишни жилищни спестовни влогове.
Господин Красимир Чернев? Няма ли го? Ако го няма, тъй като правилникът казва "може да се развие", аз предлагам на господин министър-председателя да отговори.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, дами и господа! Въпросът е свързан с позицията на правителството по отношение на уреждането на жилищните въпроси на гражда1056.2 ните с многогодишни жилищноспестовни влогове. Добре известно е, че сроковете, които бяха предвидени по закона за уреждане на жилищните въпроси на тези граждани, бяха просрочени. От една страна, поради настъпилата промяна и създаването на новия Министерски съвет, а, от друга страна - поради някои, по наше мнение, несъвършенства в закона, които аз не бих желал да обосновавам сега, тъй като в заседание на 23 декември т.г. Министерският съвет прие проект за изменение и допълнение на този закон. Този проект е внесен вече в Народното събрание и фактически в предлаганите изменения на текстовете, някои от които засягат сроковете, други засягат въпросите, свързани с цени, оценки и пр., неща, които са от твърде голяма важност именно за хората, които са засегнати, тези наши становища са вече достояние на почитаемия парламент и аз се надявам, че много скоро ние ще можем да видим и вашето решение под формата на евентуално гласуване на закона за изменение и допълнение на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тъй като не е ясно дали господин Чернев въобще ще присъствува, сега правим тази справка, защото отговорът на постъпилото питане се отлага, ако поставилият го народен представител отсъствува от заседанието.
Отсъствувал. Тогава този отговор на господин министърпредседателя ще трябва да се отложи за следващото заседание.
Мисля, че с това се изчерпаха въпросите към министърпредседателя.
Сега продължаваме с въпроси към господин Никола Василев - министър на здравеопазването. Има питане от госпожа Недялка Трайкова и господин Иван Флоресков относно проблеми на кръводаряването и, от друга страна, ще връчим писмен отговор на питане на господин Лъчезар Тошев относно строеж на болница в гр. Червен бряг. Аз бих помолил господин Тошев да дойде, да получи писмения отговор, за да може да се запознае, докато госпожа Недялка Трайкова или господин Флоресков развият своя въпрос.
Има думата госпожа Трайкова.
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПССД): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Питането, което отправихме с д-р Флоресков на 11 декември към министъра на народното здраве е продиктувано от изострящата се ситуация 1056.3 по въпросите на кръводаряването. Проблемът за кръводаряването има не само личен, а и определен социален характер. Неговото регламентиране досега със Закона за народното здраве, действуващ и в момента, е безвъзвратно остарял, тъй като текстовете на чл. 41, ал. 1, 2 и 3 сочат следното.
Първо, Министерството на народното здраве организира и контролира кръводаряването. Обществените, стопанските и здравните организации се задължават да подпомагат Българския червен кръст за набиране на кръводарители и на трето място, кръводаряването е безвъзмездно в България. Само в изключителни случаи може да се заплаща.
Не е нужно да коментираме безвъзвратната остарялост на тези постановки. Оттук произтича и съществуващото в момента почти хаотично кръводаряване в страната. На практика това довежда до неосигуряване на плануваната хирургия, до поставяне под въпрос на някои спешни случаи, а не дай Боже, и до някои ситуации с по-масов характер.
Точно поради това в страната е на път да се определи специална прослойка от населението, която развива вече според нашите данни ескалираща спекула. Породено от тази наша тревога, и от тревогата на нашите избиратели, питането ни е адресирано към уважаемия господин Никола Василев и молим той да отговори какви мерки предвижда ръководеното от него министерство за решаването на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата министър Василев. 1056.4 МИНИСТЪР НИКОЛА ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Напълно споделяме тревогата на народните представители по поставения проблем. И преди да отговоря какви мерки се предвиждат за едно по-близко и едно по-далечно бъдеще, бих искал да доразвия въпроса, за да стане ясно действително колко важен и болезнен е той.
Въпросът има няколко страни. Първо, в страната съществува мрежа, която реализира кръводаряването, кръвовзимането, кръвопреработката и кръвопреливането. Тази мрежа и като сгради, и като обзавеждане е твърде остаряла, твърде непригодна. Даже наскоро имаше случаи - в една от станциите за кръвопреливане пропадна подът и хората там получиха някакви контузии във връзка с този инцидент.
Аз мисля, че едно от нещата, за които здравеопазването все пледира като някаква придобивка на сграден фонд в национален мащаб, е именно осигуряването на подходящи помещения за мрежата на кръвовзимане и кръвопреработка.
Относно средствата, консумативите - една част от тях се внасят, една част от тях се произвеждат. Тук има известна хаотичност, както казват господа народните представители, в смисъл, че по наши данни в българските заводи-производители на някои консумативи съществуват залежали количества от тях, а центровете за кръводаряване настояват да им бъдат предоставени средства за внос на такива консумативи. Но това не правило, това е по-скоро изключение.
По отношение на това кой се занимава с кръводаряването, госпожа народната представителка, която току-що формулира проблема, съвсем коректно отбеляза, че тази нормативна база е наистина остаряла. Въпросът е решен по различен начин в различните страни. У нас не е съвсем ясно дали това е задължение на държавата и на изпълнителната власт или на неправителствената организация "Червен кръст". И едното от нещата, които предстои да се решат, е именно как точно да бъде решен този проблем.
И най-сетне въпросът за заплащането на кръводарителите - безвъзмездно или платено кръводаряване. Много сложен и много болезнен въпрос. И тук именно мненията на специалистите са разделени. Една част поддържат тезата за това, че кръводаряването трябва да бъде платено и дори, цитирам висш служител в Комисията НЧ/ВЙ 1057.1 по цените от юни т.г.: "Да има в България пазар на кръвта".
На мен ми се струва, а и на една немалка част от моите колеги, че една такава формулировка не е морална най-малкото. А и рискува, както беше казано, една определена прослойка от населението да се концентрира в тази дейност, което освен риска за нея, носи и много голям риск за цялото общество, тъй като кръвта, която се взема от тези хора, не е с най-нисък риск. Напротив - с най-висок риск от предаваеми чрез нея заболявания.
Различните градове имат различни виждания по този въпрос. Така например в София, където се вземат и преработват най-много кръв и кръвни продукти, имаме и най-голям процент на платеното кръводаряване - около 27 на сто. Най-високата друга цифра е 7,3 на сто. А има също така и 1,8, 0,6 и 1,5 на сто. Значи в София има едно очевидно предпочитание от страна на специалистите, които се занимават с тази дейност, към платеното кръводаряване. Не съм съгласен с обобщителното звучене на понятието "хаотично" в питането на народните представители, тъй като страната ни разполага с функционираща мрежа от кръвопреливни центрове и специалисти, които дори в условията на задълбочаваща се криза снабдяват лечебните заведения с кръв. Отбелязвам и подчертавам, че досега не са допуснали недиагностициране на вирусоносителство на СПИН и други предаваеми заболявания.
Изцяло е осигурен плановият държавен медицински резерв от албумин и други кръвни биопрепарати.
В момента екип от специалисти на министерството завърши една разработка съвместно с експерти от Европейската общност за модернизиране на центровете по трансфузионна хематология. Тя бе одобрена на 20 декември 1991 г. от Комисията на Европейската общност. Тоест бяха гласувани и финанси. Предвижда се отпускане на 6 млн. екю през втората половина на 1992 г. за модернизиране на българската кръводарителска и кръвопреливна мрежа.
В министерството също така е изготвен проект за Закон за кръводаряването, който е напълно готов и чака на листата на приоритетите. Той даже е по-готов, отколкото някои приоритетни закони, по които в момента ние работим активно. Този законопроект е завършен. Има рецензии от компетентни инстанции, включи1057.2 телно и международни. На практика той може да бъде внесен по всяко време в съответната комисия.
И най-сетне ми се иска още веднъж да подчертая, че преминавайки от тоталитарен към демократичен начин на набиране на кръводарители (вие знаете как се набираха те - с акции по военни поделения и т.н.), все пак ние искаме, изразявам не мнението на цялото съсловие, а мнението на екипа на министерството искаме да запазим акта на кръводаряването предимно безвъзмезден, доброволен и анонимен. Това са и препоръките на световните и правителствените организации в по-голямата част от света, включително Съвета на Европа и Световната здравна организация. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Флоресков има думата за уточняващи въпроси или становище.
ИВАН ФЛОРЕСКОВ (СДС): Дами и господа, проблемът е изключително сложен и комплициран много отдавна. Нещата са страшно трудни за решаване. На нас това ни е ясно. Отговорът, който даде уважаваният мен господин министър, ме задоволява. Това мога да кажа и да му благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лъчезар Тошев получи писмен отговор на своето питане. Като получите и другия писмен отговор, ще вземете отношение.
Благодаря на господин Василев, министъра на здравеопазването. Има две питания към министър Иван Костов. Поискано е те да бъдат отговорени писмено. Питанията са от народния представител господин Лъчезар Тошев, относно сделка с участието на Минералбанк и относно приложението на Закона за имуществото на БСП и другите организации.
Господин Тошев, заповядайте двата писмени отговора. Във Вас също има и писмен отговор от страна на министър Никола Карадимов. Нека да уведомя народните представители.
Господин Лъчезар Тошев е направил две питания с искане да получи писмен отговор и към министър Никола Карадимов относно строеж на болница и относно строеж на пречиствателна станция. Господин Тошев, ето Ви и другите писмени отговори.
Господин Тошев имате думата. 1057.3
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПССД): Искам едновременно да благодаря и на министъра на здравеопазването, както и на министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството за отговорите.
На първия въпрос, който беше за довършването на болница в община "Червен бряг", който е един голям град с 52 хил. души население и чиято нужда от такава болница е належаща. В момента това, което е там, е под всяка критика. Отговорът е, че се предвижда да се предложат средства в бюджета за довършване на започналия вече строеж.
По сходен въпрос - за пречиствателна станция за питейната вода на гр. Свищов (също за довършване на вече започнал строеж) се отговаря, че такива средства ще бъдат поискани от бюджета, но бюджетът, разбира се, се гласува от Народното събрание и трябва да бъде приет. Така че този отговор ме удовлетворява. Благодаря на двамата министри!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече питания към министрите за днес няма. С това парламентарният контрол за днешния петък завърши.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 15 часа. Ще продължим с второто четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
Искам да ви напомня, че днес гласувахме проект за решение, внесен от министър Ванов, да бъде първа точка в сряда. Също така ви моля да носите със себе си и останалите законопроекти, които са включени в дневния ред. Днес бяха раздадени няколко проекта, готови за разглеждане.
Думата за процедурно предложение има господин Пирински. 1057.4 ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Госпожо председател, беше ни раздаден в последния час един законопроект, който е постъпил по-късно в Народното събрание от законопроекта, който нашият парламентарен съюз внесе още вчера за осъвременяване на пенсиите.
Моля Ви да проверите защо този законопроект, който ние внесохме преди раздадения ни, не е раздаден на народните представители, тъй като държим обезателно те да могат да се запознаят с него в почивните дни, за да можем с предимство да се занимаем с него.
И използувам, за да не вземам втори път думата, да помоля колегите от парламентарния съюз в сряда от 13,30 да се съберат в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, всичките законопроекти се разпределят веднага и печатната база работи. Но няма в момента раздаден законопроект за пенсиите, а става дума за решението за еднократно ...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Става дума за законопроект, който ние сме внесли преди този, който е раздаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРРОВА: Моля Ви не ги смесвайте. Не е раздаден законопроект за пенсиите днес.
Това, което Вие казахте, ще се раздаде. Горе работи печатната база и всичко своевременно се представя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за законопроекта за възстановяване собствеността на одържавени градски имоти, който ни се раздава, а не се раздава законопроектът за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще бъде раздаден, господин Пирински.
Съобщения за комисии:
Във вторник заседание на Комисията по външната политика от 10 часа в зала "Изток".
Вторник, заседание на подкомисията за държавно регулиране на икономиката към Икономическата комисия от 16 часа в стая 418 в сградата на бул. "Дондуков" # 2. Обсъждане на проекта за изменение и допълнение на Закона за стандартизацията.
Вторник, от 11 часа в зала "Запад" ще има пресконференция на тема: "Парламентаризъм и конверсия". В срещата ще участвува българската парламентарна делегация, водена от господин Юнал Лютфи, която участвува в семинара в Копенхаген на РД/ЙА 1058.1 Североатлантическата асамблея "Конверсията в областта на отбраната".
Пресцентърът на Народното събрание и Клубът на парламентарния журналист поздравяват още веднъж всички акредитирани колеги с Новата 1992 г.
Съобщения за сряда.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание от 10 часа в зала 412 на бул. "Дондуков" # 2.
Сряда, Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление ще проведе заседание в 10,30 часа в зала "Изток".
Сряда, Комисията по националната сигурност ще проведе заседание от 10 часа на бул. "Дондуков" # 2.
Сряда, Комисията по труда и социалното осигуряване ще проведе заседание от 11 часа в зала 411 на бул. "Дондуков" # 2 при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Законопроект за държавните служители.
Ръководството моли всички членове на комисията да присъствуват и активно да участвуват в заседанието.
Сряда, Комисията по приходите, разходите и имуществата на политическите партии ще проведе заседанието си от 9 часа в зала "Запад" съвместно с упълномощени от ръководствата на парламентарните политически сили представители. Ръководството моли на заседанието да се представят писмени становища на ръководствата на политическите сили по внесените законопроекти за изменение на Закона за политическите партии.
Току-що постъпи и съобщение за вторник от Комисията по земеделието - заседание от 14 часа във вторник в 507 зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, чух вн кабинета си, че поставяте въпроса за законопроекта за осъвременяване на пенсиите. Бих искал да Ви кажа, че Председателството си гледа работата. Вашият проект е постъпил с # 102 32 31 на 9 януари, вчера. По нашия правилник аз трябва в тридневен срок от постъпването ... (Господин Татарлъ, моля, говори председателят)
Така че не в тридневен срок, а в еднодневен срок аз днес съм подписвал за разпределение. Мисля, че най-малко с въп1058.2 роса за пенсиите би трябвало да правим евтина пропаганда.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Не е въпрос за евтина пропаганда. Благодаря Ви за разяснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Този законопроект вчера е постъпил.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Още едно съобщение за Законодателната комисия, вторник от 14 часа.
Господин Татарлъ, Вашата комисия кога ще проведе заседанието си? - Имате думата.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Комисията по културата ще има заседание в сряка в 12 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Закривам заседанието. Приятна почивка, уважаеми колеги. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:
Христо Атанасов
Ведат Сакаллъ