Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-01-17

Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Моля, побързайте с регистрацията!
В пленарната зала има кворум. Откривам заседанието на Народното събрание (звъни).
Заседанието ще се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на въпроси и питания.
До днес са постъпили следните питания, които не са обявени, затова моля да ги чуете. Постъпило е питане от народния представител господин Стойко Пенчев към министъра на транспорта господин Александър Александров относно уреждането на междуградския транспорт във връзка с преминаването на автомобилния транспорт към общинските съвети. Питането е постъпило на 15 януари.
Има питане от народния представител господин Радко Пандурски към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов относно обстоятелствата около безследно изчезване на граждани през 1947 г. Питането е постъпило на 15 януари.
Направено е питане от народния представител господин Стойко Пенчев към министъра на труда и социалните грижи господин Векил Ванов във връзка с поемане заплащането за привилегии на определени социални слоеве на населението в сферата на автомоВЙ/ВЙ 1101.1 билния транспорт. Питането е постъпило на 15 януари.
Има още едно питане, постъпило и необявено - това е питането на народния представител господин Стойчо Шапатов към министъра на околната среда господин Валентин Василев относно становището на министерството за добиване на уран в общините Първомай и Раковски. Постъпило е на 15 януари.
Днешното заседание по парламентарния контрол ще започнем с актуален въпос към министър-председателя на Република България господин Филип Димитров. Актуалният въпрос е поставен от господин Дончо Конакчиев.
Господин Конакчиев, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на трите минути, съгласно правилника.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е молба към Вас да изясните позицията на правителството за мерките, които смятате да предприемете през текущата 1992 г. за решаване на жилищните въпроси на онази част от населението, която е крайно нуждаеща се, затруднена в жилищно отношение, на тези хора, които имат дългогодишни жилищноспестовни влогове.
В своето програмно обръщение на 6 януари от тази трибуна Вие посочихте, че според Вас жилищните нужди на основната част от населението трябва да се задоволяват от свободния пазар. Аз съм съгласен с тази постановка, но тя вероятно ще бъде действена някъде в едно неопределено бъдеще. Ние не знаем кога ще имаме този пазар. Едновременно с това бих искал да отбележа, че около 90 на сто от нашето население в момента е около и под социалния минимум. Инфлацията само за наблюдаваните 14 стоки от Министерския съвет за миналата година е 750 на сто. Това очевидно показва, че тази постановка е неприложма.
Бих искал да Ви запитам също така относно готовността, която има правителството по подготовката на Правилника за приложение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове. В своето изказване Вие заявихте, че гласуваният от Великото Народно събрание закон е неприложим. Аз моля за разяснение по този въпрос. Благодаря. 1101.2
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Рискувам да изпадна в едно малко деликатно положение, защото, отговаряйки на този въпрос, всъщност ще отговарям на един въпрос, който подлежи да бъде съобщен по-късно. Аз не зная какъв е процедурният изход от това, госпожо председател, тъй като практически повече от половината от този въпрос се покрива и от въпроса или питането на народния представител Красимир Чернев, което е свързано точно със становище по изпълнението на глава втора от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Намирате ли за уместно тези два въпроса, които буквално са идентични, поне в едната си част да бъдат съчетани в едно, или желаете да отговоря последователно по един и същи начин и на двата?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, това е въпрос към народните представители, тъй като волята да отговорите е тяхна.
Господин Конакчиев, Вие какво отношение ще вземете към това?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Въпросите съвпадат. Ще отговоря, разбира се. Въпросът е процедурно как да се реагира на тази ситуация, тъй като същият въпрос практически е поставен и от друг народен представител.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (от място): Ако съвпадат тези въпроси, аз внимателно ще слушам Вашия отговор и то в частта, която ме интересува.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, все пак е по-добре да отговорите на въпроса, а при питането на народния представител - той има възможност с двата уточняващи въпроса да пожелае да допълните това, което му е останало неясно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Въпросът фактически има две части. Едната част от този въпрос е свързана с принципния подход към решаването на жилищните проблеми на гражданите и в частност с тезата, намерила място и в моето изявление, в което се казва, че основният принцип, по който 1101.3 трябва да се решават тези въпроси, е пазарният. Втората част от въпроса е свързана със съдбата на гражданите, които имат многогодишни жилищноспестовни влогове.
По отношение на разясненията към първата част от изказването. Да, наистина въпросът във връзка с пазарния механизъм, по който може да се реши жилищният проблем, е твърде сложен дотолкова, доколкото действително количествата свободни средства, които съществуват в гражданите, сигурно не е твърде голямо. При все това позицията на правителството е да се избегне създаването на изкуствени конструкции, в които измислени или фалшиви цени, от една страна, да участвуват като елемент от пазарната ситуация, а, от друга страна, да бъде свързано получаването на жилище, снабдяването с жилище с една сложна система на подаяния, каквато всъщност беше системата, съществуваща досега. Това беше система, при която фактически въпросът за жилищните нужди беше изведен на преден план и по този начин преценката на административните органи заместваше по същество всички останали видове преценка в ситуацията на придобиване на жилища.
Ето защо ние поддържаме тезата, че въвеждането на подобни изисквания, кото се решават практически изцяло от администрацията и при които пазарният механизъм е сведен до нула, защото, от една странан, цената е общо взето измислена, а, от друга страна, не е въпросът до плащането, въпросът е до получаването на споменатото благоволение от страна на администрацията да се получи това жилище и те не следва да бъдат прилагани понататък. Това е смисълът на идеята за това, че основно място ще заема пазарният механизъм.
Друг е въпросът, че правителството приема идеята за корективи и точно в този смисъл е и желанието държавният жилищен фонд да бъде в настоящия момент и доколкото това позволяват изискванията на други евентуални закони, съхранен, като естествено ще бъде търсена формата, в която тези жилища да могат да бъдат предоставени на социално слаби граждани. Като казвам: "Ще бъде търсена формата", имам предвид, че два параметъра подлежат да бъдат уточнявани. Единият от тях е свързан с дефиницията на социално слабия гражданин. Очевидно е, че тя ще варира. Другият от тях е свързан с възможните облекчения и в този смисъл Министерският съвет още не се е произнесъл, които ще може социално 1101.4 слабият гражданин да има при получаването на съответното жилище, като в момента становището ни е, че пазарният механизъм, т.е. запазването на стабилна система от наеми следва да се отстоява, а при затруднения на индивидуалния гражданин да посрещне тези разходи те да бъдат поемани по пътя на защитната социална мрежа, на втората социална мрежа. Това е общата част, така да се каже, от въпроса на господин Конакчиев - какво имам предвид по въпроса за прилагане на пазарния механизъм.
Що се отнася до въпроса с уреждането на жилищните проблеми на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, следва да отбележа, че действително поради смяната на правителството назначаването на Управителен съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, както и издаването на правилник за закона, се забави.
Този въпрос беше поставен в заседание на Министерския съвет и на 23 декември, след като на 20 декември 1991 г. още е бил назначен такъв управителен съвет за срок от 5 години, след което в населени места по утвърден от него списък е трябвало да бъдат съставени месетните комисии към общините - всички тези действия обаче в крайна сметка са свързани със срокове, които вече са изтекли. При това положение на нещата, както казах - на заседание на Министерския съвет от 23 декември 1991 година беше одобрен законопроект за изменение на Закона за уреждане на жилищните въпроси, тъй като приехме, че при пропускането на споменатите срокове, а и във връзка с други елементи на закона неговото приложение не може да бъде осъществено във вида, в който той съществува. А именно: в – 1 от Допълнителните разпоредби, а това ще бъде достояние на почитаемите народни представители твърде скоро, ние предлагаме срокът от 31 декември 1991 година да бъде удължен до 1 юли 1992 г., в който срок да се предоставя наличният жилищен фонд на граждани с доказани жилищни нужди по смисъла на чл. 2 от закона.
В – 4 от Допълнителните разпоредби ние предлагаме да бъде удължен тримесечният срок от влизане на закона в сила до 1 юли 1992 г., като в този срок ведомствата - собственици на жилищния фонд, могат да продават наличните жилища на свои работници и служители, за настаняването на които са издали заповеди по фактически цени при построяването им. 1101.5
Съответно в – 7 предлагаме да се удължи едномесечният срок от влизане на закона в сила на шестмесечен, в който Министерският съвет да издаде правилник за неговото прилагане.
Всичко това, както и обстоятелството, че се налагат други изменения на закона, които вие ще имате възможността да видите с пристигането на законопроекта, които са отразени в този законопроект, това, което аз изброявам тук, са предложенията за сроковете, наложи да бъдат направени такива предложения от Министерския съвет за изменение на закона. 1101.6 Сложно беше решаването на въпроса, свързан с начина, по който да се определят цените. Маркирам само някои от проблемите, които ние срещнахме и които правят практически приложението на закона в тези срокове, от една страна, неизпълними, а от друга страна, налагат изменения и на самата субстанция на законодателната уредба. С оглед на всичко това е внесено и предложението за изменение на закона, то се намира в Народното събрание. Предполагам, че в тези вече повече от 20 дни, откакто той пребивава тук, вероятно някои от комисиите също са имали възможност да му хвърлят поглед и да се произнесат по него.
В рамките на законодателното решение на Народното събрание ще действува и Министерският съвет, след като вие го постановите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев има думата.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Аз съм доволен от това, което чух, в смисъл, че чух допълнителна информация по интересуващия ме въпрос. Но бих искал да кажа, че съм сериозно разтревожен от това, което чух. Ако правилно разбрах Вашия отговор, господин министър-председател, един от моментите в законопроекта, който подлежи да обсъдим тук, предназначен да измени сега действуващия Закон за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, е отлагане с 6 месеца, така чух Вашия отговор, срока за изработване на правилник за неговото приложение. за мен това е повод за изключително голяма тревога. И аз си позволявам да настоявам от тази трибуна да се обсъди и в рамките на възмомжното тези срокове да бъдат съкратени. Тъй като от днес нататък, средата на м. януари, все още законът не е приет, след това предстои сериозна работа, аз съм напълно съгласен с Вас, че това е един много сложен въпрос и с икономически, и със социални, и с юридически, и с редица други аспекти, реално може да се получи така, че в течение на 1992 г. или поголямата част от годината тези граждани да не могат да получат решение на своите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев, ще Ви помоля, съобразете се с регламента. 1102.1 ББ/ВЙ
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Да, благодаря Ви, завършвам.
А, както е известно, удовлетворяването на жилищните потребности прилича на прехраната, прилича на облеклото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други актуални въпроси за днес няма. Има питане към господин министър-председателя господин Филип Димитров от народния представител господин Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, и мате думата да развиете Вашето питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министърпредседателю, господа министри! Моето питане към председателя на Министерския съвет е относно бъдещето на строежа на атомната централа в Белене. Едва ли има някой от вас, който да не знае, че този с троеж беше спрян през 1990 г. в резултат на масовите протести на населението на гр. Свищов, на неправителствената организация "Екогласност" и в резултат на редица - на пет независими експертизи на Българската академия на науките, която отхвърли както необходимостта, така и качествата на този строеж. В момента обаче, според моя информация, продължава строителството на някои обекти на тази площадка, които не биха могли да бъдат използвани за нищо друго, освен за атомна централа.
От друга страна, предишният кабинет беше решил да конверсира този обект така, щото построеното да се и зползва за други цели - например за газова електроцентрала, което пък, от друга страна, не е може би най-разумното нещо.
Ето защо моите въпроси към министър-председателя са: какво е становището на сегашния кабинет относно бъдещето на построеното там, на тази площадка?
Вторият въпрос е: тъй като строежът е започнат без разрешение и са изхарчени повече от един милиард лева по тогавашните цени, което при сегашните и нфлационни цени може би значи повече от 10 млрд. лева, без разрешение от Комитета за използване на а томната енергия за мирни цели, с което е нарушен Законът за използване на атомна енергия за мирни цели - кои са виновниците за това и дали новият кабинет ще предприеме някакви мерки срещу тях и в крайна сметка, във връзка с последните съобщения за 1102.2 придвижването на корпуса на реактора, който беше в Чехословакия, има данни, че той се премества в България, дали това не е някакъв пореден опит да бъдат изиграни тези, които започнаха борбата срещу атомната централа, и очевидно нямат доверие на официалните власти?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! Становището на правителството, което е съобразено с позициите, които изразиха и Комитетът по енергетика, и Националната електрическа компания, която е стопанска организация, тя също има своето мнение, а също и трайното становище на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели е, че в гр. Белене няма да бъде строена атомна електроцентрала. В момента се проучва въпросът за това доколко е възможно да се използват съоръженията и най-вече модификациите на околността - на земния терен, за осъществяване на това място на строеж на газова електроцентрала. Въпросът не е решен дотолкова, доколкото в момента се обсъждат още съображенията, които са представени от различни експерти, включително и от чужбина.
Що сео тнася до възможността да бъде заобиколено това решение чрез придвижване на корпуса, предвиден за реактора, който следваше да се строи в белене, искам да известя почитаемото Народно събрание, че това действие не е мотивирано от желание той да бъде инсталиран или използван. Става въпрос за това, че в продължение на много месеци това огромно метално съоръжение престояваше на чехословашка територия и за неговото пребиваване там се плащаха значителни суми наем.
В крайна сметка се видяхме в чудо и тъй като няма никой, който да е кандидат да се сдобие с този предмет, в крайна сметка ние го придвижваме към българска територия. Той беше натоварен преди няколко дни, в момента е на път, даже възможно е вече да е пристигнал в България. Той вероятно ще остане като един паметник на "ползотворните и уместните" разходи, които са били извършвани в България по време на управлението на комунистическата партия. За съжаление обаче ние трябва да си го вземем на своя 1102.4 територия, защото пък и да плащаме отгоре на всичко за него, ще ни дойде твърде много.
Във връзка с питането на господин Лъчезар Тошев аз поисках да бъдат представени данни за начина, по който е започнал строежът, и евентуално за закононарушенията, които биха могли да са свързани с него, респективно за възможностите да бъде търсена отговорност. Очаквам да получа този доклад. Действително има лица, които са поели отговорността за издаване на съответните заповеди. Във всеки случай правителството не е инстанцията, която може да реши въпроса за тази отговорност, освен административно. Но моето впечатление е, че нещата може би ще опрат до приложение на Наказателния кодекс. Ето защо прокуратурата, респективно съдът ще бъдат единствените компетентни и нстанции, които ще се произнесат по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев иска думата, имате я, заповядайте. Или за уточняващи въпроси, или ако е изчерпан Вашият въпрос, да изразите крайното си мнение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Изразявам благодарност към министърпредседателя за неговия отговор и удовлетворение от това, че той със своята позиция даде гаранции за това, че ходовете на българската ядрена мафия няма да минат оттук-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам също да ви уведомя, че господин лъчезар Тошев оттегля питането си относно "БГА "Балкан", за което бе уведомено Председателството в съответния ред.
Към министър-председателя има питане от господин Красимир Чернев.
Господин Чернев, заповядайте. Вие чухте отговора на актуален въпросо по подобна тема. Сега имате думата да развиете Вашето питане.
КРАСИМИР ЧЕРНЕВ: Госпожо председател, дами и господа, господин министър-председател! Аз не познавам област от човешката дейност, върху която комунистическата власт да не постави своя леден отпечатък. Така стоят нещата и при жилищното строителство - въпросите на жилищното строителство. (Оживление в залата) 1102.3
Радвам се на оживлението в тази част на залата (сочи към блока на опозицията). В тази своя дейност комунистическата партия нанесе несъмнено големи поражения. От този амвон тук се изнасяха много програми, една от друга по-благородни - декемврийски, февруарски и др., целта на които изглежда не беше обаче да се реши жилищният въпрос, а целта им беше да прикриват поскоро уреждането на жилищните въпроси на партийната номенклатура. Нещо, което, забележете, те го правеха отлично, без програми. Знаеме, че са любители на програмите общо взето. На фона на всичко това ми прави много добро впечатление и аз благодаря на господин министър-председателя за коректното и навременно взето отношение по моето питане за създаването на националния жилищен фонд. Аз не съм убеден, че този закон, приет от Великото Народно събрание, е лостът, с който трябва да се решат натрупаните проблеми. Това е един чисто административен закон. Всичко сме убедени, смятам вече, че пазарните механизми са тези, които трябва да решат въпросите. Но отново повтарям, благодаря за взетото отношение. Аз не благодаря толкова за формалния о тговор, колкото за това, че това правителство наистина взема присърце нещата. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: от думите на господин Чернев се вижда, че той няма да развива питането и да задава въпроси, тъй като е удовлетворен от отговора, който бе чут, при задаването на актуалния въпрос.
Към господин Димитров няма други питания. Има отправени питания към министъра на отбраната господин Димитър Луджев.
Отправено е питане от господин Тошо Пейков.
Господин Пейков, заповядайте да развиете Вашето питане. 1102.5 ТОШО ПЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, господин Луджев! Моето питане е адресирано към Вас, министър Луджев, но то е във връзка с изборите и отговорите на това питане касаят войниците, срочнослужещи в армията.
Всички мъже, може би с малки изключения, сме служили в армията. Службата, както всички знаем, е тежка, но затова пък продължителна. (Весело оживление) Но още по-тежка и още по-продължителна става тя, когато някои командири, които все още не са решили дали са деполизитирани или не са, не пускат войниците в отпуск и като наказание си позволяват да нарушат основни техни конституционни и уставни права.
Аз съжалявам, че министър Луджев и неговите съветници не намериха време по-скоро да отговорят на това питане, а не чак след два месеца и смятам, че ако това беше станало, съдбата на изборите на 12-и щеше да бъде друга и държавата ни нямаше да влезе в допълнителни харчове за нов тур на изборите на 19и. (Весело оживление в залата)
Аз зная, че ми ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Аз виждам, че колегите военни специалисти от Българската социалистическа партия се надсмиват, но това са сериозни неща. Нашите гласоподаватели на първия тур се притесняваха от присъствието на тази бойна машина в гаража на БКП... (оживление в залата) и директорът на полицията (на милицията, защото в Ловеч още няма полиция) тази заран ми се обади, че ще вземе мерки да бъде закаран в поделението този БРДМ и аз искам да успокоя нашите симпатизанти, а също и колегите, тъй като и техният живот може би е застрашен.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ако този господин говори още 2 минути, Велко Вълканов е избран за президент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към министър Луджев е постъпило питане от народния представител господин Георги Игнатов.
Господин Игнатов, имате възможността да развиете в рамките на 5 минути Вашето питане.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги, дами и господа!
Въпросът с партийните символи и знаци беше разглеждан във Великото Народно събрание. Още по-рано този въпрос беше разглеждан на "кръглата маса". Оттогава досега с много от тези символи и знаци сме свикнали, те си седят и красят центъра на София, красят и селските кметства.
Въпросът ми е за друго. Българската авиация няколко пъти е сменяла бойния си разпознавателен знак. Отначало нашият разпознавателен знак е бил Георгиевският кръст за храброст. След това разпознавателният знак е станал Андреевският кръст - бяло поле, на кръст, зачеркнато по диагоналите, образуващо буквата "Х".
След Девети септември бойният разпознавателен знак е бил сменен. Бяха направени нещо като буквите "ОФ", червен и зелен кръг, зачеркнати с червена линия.
По-късно, изглежда, под влиянието на Варшавския договор и по заповед на Съветския съюз, всички сателитни държави получиха един и същ разпознавателен знак - червена петолъчка, като за различните държави в средата бяха поставени кръгове, различно оцветени. Българският разпознавателен знак е червена петолъчка с бял и зелен кръг в средата. Някои страни, също бивши членки на Варшавския договор, като знака на съседната така наречена ДП/КТ 1104.1 Югославска народна армия, имат почти същия знак - червена петолъчка, само че с бял и син кръг. Същото се отнася и за Румъния.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Америка!
ГЕОРГИ ИГНАТОВ: Америка има бяла звезда. Това е съвсем друго нещо. Звездата не е червена. При намалено осветление по един известен физичен закон зелените цветове се възприемат като сини и при слабо осветление рано сутрин или надвечер тези цветове въобще не могат да се различават. Крайно време е нашият боен знак да бъде сменен.
Направено ли е нещо в това отношение?
Вторият въпрос се отнася за символите и знаците по куртките, по копчетата, по коланите и по кепетата на военнослужещите от армията ни. Разбира се, тези знаци не могат да бъдат веднага сменени, това ще изисква много средства (докато при първия случай са необходими само боя и шаблон). Знаците върху дрехите на войниците постепенно ще бъдат сменяни.
Въпросът е - направено ли е нещо поне и обявени ли са конкурси за изменение на тези знаци, тъй като вече имаме и герб, и всякакви възможости да бъдат променени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Луджев, имате думата, за да отговорите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Уважаема госпожа Ботушарова, уважаеми народни представители! По въпроса за изменение на символиката върху бойната техника и униформите на военнослужещите в Българската армия.
Смяната на символите и емблемите на военната техника и униформите на военнослужещите произтича от решение на Великото Народно събрание. Тя е тясно свързана с държавната символика, която все още е в процес на утвърждаване - герб и флаг.
Известно е, че военната символика би следвало да бъде в хармония с националната, като част от националната символика.
Министерството на отбраната прие специална програма, разработена съгласно решенията и препоръките на Народното събрание за премахване на старите имена и символи. Утвърди се ново бойно знаме. С решение на Министерския съвет празникът на Българската армия от 23 септември бе определен на 23 август. На тържествата на връх Шипка през август 1991 г. се връчиха първите бойни знамена. 1104.2 Отменени са точките от уставите, свързани с политорганите и с извършването на политическа работа в армията, а както ви е известно, наскоро те бяха закрити.
От името на Българската народна армия и Министерството на народната отбрана отпадна прилагателното "народна". Изменен е текстът на военната клетва. Преработена е художествената украса в района на поделенията. Ръководството на Министерството на отбраната обсъди въпроса за промяна на някои наименования на войскови поделения, военни училища, учреждения, полкове и дивизии. На базата на тях се публикува указ на президента, издадена е и министерска заповед.
За подмяната на символите и емблемите от униформите на военнослужещите в Българската армия на настоящия етап е направено следното:
Сключен е договор със Съюза на българските художници, съгласуван с Комисията по националната сигурност на Народното събрание за провеждане на конкурс за цялостна подмяна на символиката. Обявен е конкурс, в който участвуват три творчески колектива на Съюза на българските художници. С министерска заповед е назначена комисия, която ще участвува в обсъждането и журирането на предложените проекти. В нея са включени и специалисти от Президентството, Съюза на българските художници, Министерството на отбраната, видовете въоръжени сили, представители на творчески съюзи и различни граждански ведомства.
Първото заседание се състоя на 5 декември 1991 г. Утвърдените и отличени проекти ще бъдат изложени в Централния военен клуб, за да може с тях да се запознае широката общественост. Комисията по националната сигурност към Народното събрание, депутати, граждани, военнослужещи и прочие, всеки, който желае, може да ги види. Окончателно решение ще се вземе, като се отчетат направените предложения и становища.
Направено е предложение за изменение на бойния разпознавателен знак на авиацията. На този етап преобладава становището да останат само кръговете - бяло, зелено и червено. Обявен е конкурс и е назначена комисия, която ще вземе компетентно решение за утвърждаване на проектите. По предварителни изчисления за цялостната подмяна на символите и емблемите на униформите на военнослужещите при сегашни цени са необходими около 15 млн.лева. 1104.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Георги Игнатов.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Благодаря, доволен съм от отговора. Смятам, че старият боен знак - Андреевският кръст, хиксът, е по-добър от кръговете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към министър Луджев има питане от господин Лъчезар Тошев. Господин Тошев, заповядайте да развиете питането си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо Ботушарова, дами и господа! Питането ми към министъра на отбраната господин Луджев е относно преследване по политически причини в армията. Става въпрос за следното: синът на активисти от Съюза на демократичните сили от град Свищов, който служи в армията, е преследван, заради позицията на неговите родители. Самите родители са заплашвани многократно, че техният син ще пострада. (Трябва да отбележа, че тези хора са имали три деца, две от тях са починали, така че това е единственото им дете) Техният син наистина след изборите на 13 октомври 1991 г. бива преместен от поделението, в което е служил, в друго поделение, Варненско, което, според описанието, а и според една журналистическа проверка, която беше направена, изключително много напомня за комунистическите концлагери в Ловеч и Белене. Това е ужасно място, където войниците не живеят като хора.
Специално това момче е било бито многократно, ритано в гърдите, някакъв офицер го е бил с тояга, взети са му дрехите - въобще, нарушени са основни човешки права. Аз мисля, че армията би трябвало да възпитава чувство на чест и достойнство във войниците, а не обратното.
Ето защо моите въпроси са:
Първо, кои са лицата, които са преразпределили Димитър Спасов (така се казва войникът) в това поделение?
Второ, кой е офицерът, който го е бил с тояга и какви мерки са взети спрямо него и офицерите от щаба на това поделение?
Смятате ли, че това поделение може да продължи да съществува? По какъв начин смятате да реабилитирате войника, чийто права са били нарушени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Луджев. 1104.4
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Предполагам, че народният представител Лъчезар Тошев ще бъде не особено доволен, но трябва да му кажа, че за съжеление посочените поделения 58950, 58600 и 58420 не са в системата на Министерството на отбраната, поради което то не може да вземе отношение и отговорност по поставените въпроси. Те са на подчинение на Министерството на транспорта.
Ползвам този случай да ви кажа и после, за да не отговарям в следващия въпрос, за реформата, че със закона, който подготвяме в момента - Закона за отбраната и въоръжените сили на страната, ние ще въведем положението, което е прието във всички цивилизовани страни, че войнишки труд не може да бъде използван за невоенни цели. Оттам естествено следва да бъдат закрити всички всевъзможни войски, сега подчинени на Министерството на строителството, на транспорта, на съобщенията и т.н., както и в армията войнишкият труд да се използва само в границите на алтернативната служба, която също ще бъде определена в закон. По това се работи. Това е единственият начин да въведем найпосле в Българската армия онзи основен принцип, който господствува във всички цивилизовани държави - че военнослужещият е преди всичко гражданин и след това военнослужещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, разбрахте каква е същността на отговора на господин министъра. Може да отправите питане към министъра на транспорта. Имате думата. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин Луджев току-що каза, че е препратил тази преписка към Министерството на транспорта. Но все пак аз мисля, че това е поделение на двойно подчинение.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (от място): Не, не, въобще не е на двойно подчинение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не е ли на двойно подчинение? Вие нямате право върху него?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (от място): Не.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В такъв случай ще отправя питане към министъра на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И едно последно питане остана към министър Луджев - от господин Йордан Василев. Господин Василев, имате думата да развиете Вашето питане. СД/НП 1105.1
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Госпожо председателствуващ, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че това питане, което отправих, явно по реда е било последно, а ми се струва, че то е твърде съществено и чух възгласи на умора в пооредялата зала.
Моето питане към министър Луджев е всъщност молба да даде разяснение за характера на реформите, които се правят в Българската армия, и как те съдействуват за укрепване на националната сигурност. Предполагам, че у някои от вас този въпрос ще възбуди веднага въпроса тук и при открито заседание ли е мястото да се разискват подобни проблеми. Ще поясня.
Тези неща би трябвало да се разискват, естествено, в Комисията по националната сигурност. Но когато един неин член и бивш нейн председател във Великото Народно събрание, съжалявам, че не го виждам в залата, повдига този въпрос в печата, на пресконференция по един недопустим начин във всяка страна, която уважава себе си, като твърди, че Българската армия имала "дантелена бойна готовност", очевидно проблемът вече се разисква по неподходящ начин и пред най-широка аудитория, затова аз бих искал и думите на министъра на отбраната да прозвучат в залата и чрез микрофоните в тази същата широка аудитория. Смятам, че господин Димитър Йончев, който даде това определение преди около две седмици, е осъзнал вече, че беше редно като член на сегашната Комисия по националната сигурност да го повдигне там, където му е мястото, а не на пресконференция. Но очевидно, че партията на господин Йончев, която в миналото действуваше така, че доведе страната ни до икономическа и до национална катастрофа, сега иска да използва пораженията, които нанесе, за своя агитация и пропаганда. (Радвам се, че господин Йончев влезе тук, защото не бих искал да говоря в негово отсъствие.) Иначе не мога да тълкувам такова безотговорно отношение към проблема на националната сигурност.
Ако това, което господин Йончев твърди, е истина, изнасянето му в печата говори за едно пълно равнодушие към съдбата на родината. Ако не е истина, думата е известна каква е в такъв случай. И аз отново съжалявам за това, че той вместо да се грижи за националната ни сигурност, използва нейните трудни преди всичко от икономически характер проблеми, за да прави своя партийна пропаганда. 1105.2
Бих искал да чуем какво мисли по тези проблеми министър Луджев.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Госпожа Ботушарова, господа народни представители! Това е един въпрос, на който, ако трябва да отговарям в неговата цялост, ще трябва да ви отнема много време. И аз ползвам и благодаря за начина, по който беше мотивирано питането на господин Йордан Василев, за да кажа, че всички обвинения, които се отправиха публично от господин Йончев и други лица за това, че едва ли не в някаква тайна се готви и се прави всичко, са абсолютно безпочвени. Що се касае до връзките ни с комисията, до този момент аз не съм получил официална покана да се явя пред Комисията по национална сигурност и да излагам своите възгледи пред нея и не само своите, а въобще това какво става в Българската армия.
Аз мисля, че в тази страна има разделение на властите и че не е редно министърът, припомняйки си за министерския подход, за който съм обвинен, да търчи за всяка питанка и запетайка до съответния член на дадената комисия и да го пита може ли или не може да направи еди-какво си. Ако комисията има някакви претенции, тя има всичките права, уточнени от Конституцията да извърши своя контрол и да изкаже своето становище.
Така че искам да кажа, че действително има един неетичен подход в начина, по който се атакува непрекъснато Министерството на отбраната и по-специално моя милост като един напълно некомпетентен човек според господин министъра "в сянка". Искам да му кажа, че аз просто му завиждам, че той твърде дълго време се намира "в сянка" и няма възможност да върши реална работа "на слънце". (Единични ръкопляскания от мнозинството)
Искам да кажа също до какво водят подобни инсинуации в пресата, така безотговорни инсинуации. Чета ви декларация на, забележете, "Събрание на офицерите от Шуменския гарнизон, свикано от Българската офицерска легия "Раковски". Никъде няма право Българска легия "Раковски" да свиква като организация събрания на офицерите от гарнизона. И там се пишат редица неща, но аз ще ви прочета само двете точки, за да не ви занимавам.
"Изразяваме несъгласие с начина, по който сега се провежда 1105.3 реформата." Офицерите от Шуменския гарнизон!
"Протестираме срещу заблуждаването на обществеността относно истинското тревожно състояние на Въоръжените сили от членове на правителството и Генералния щаб чрез национални осведомителни средства.
Решително се противопоставяме срещу всяко посегателство върху и без това незавидния статус на военнослужещите.
Считаме, че така провежданото съкращение на офицерския корпус съдържа елемент на репресия."
Господа, във всяка цивилизована армия подобен акт на офицерите от един гарнизон се наказва по съответния начин. Пита се обаче: кой е провокирал това?
Същевременно пред мен е становище на Координационния съвет на Българската офицерска легия "Раковски" за реформите във Въоръжените сили и в Народната армия и МВР, което е точно на обратната позиция и на обратно становище на това, което четох преди малко, официално становище, което ми беше връчено официално от ръководството на Легия "Раковски".
Започвам с това, за да кажа, че ако някой се старае в момента да подрие националната сигурност на страната, устойчивостта на Въоръжените сили, тяхната нагласа да служат като лоялен инструмент, господин Йончев, на политическото ръководство (аз поясних на конференцията съвсем точно и ясно, но вие просто сте пропуснали това пояснение), политическо ръководство в смисъл на държавното ръководство на тази страна... (Реплика от блока на ПССД, която не се чува)
Хайде, да не влизаме в спор доколкото държавното ръководство е политическо и доколко не е. Моля ви се! В някои страни, примерно в Англия, се казва "на партията на деня". Така се пише в записите. Извинявайте, не искам да влизам в спорове в момента. Ако имате да изснявате нещо, има начин да го изясним. 1105.4
Започвам с това с оглед на това до какво водят Вашите компетентни намеси и при това незаконни намеси в работата на изпълнителната власт.
Едва ли е възможно тук, в тази зала, в отговор на едно питане да изложа огромния пакет от мерки, които в момента се взимат във връзка с хода на реформата в армията.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Ако трябва да обсъждаме въпроса, дайте думата и на мен.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Доколкото ми е известно, има питане към мен. Аз имам право да отговарям на питането по начин, по който намеря за добре. Или вече изпълнителната власт трябва да отговаря както Вие считате за необходимо. Така ли? После, ако искате, заповядайте тук и отговаряйте. Говорете каквото си искате.
Започвам с това, че откритост, прозрачност, доверие и сътрудничество са ключовите думи, които ние сме заложили за нашата реформа и за нашите взаимоотношения с всички съседи, партньори, страни-членки на НАТО и т.н. Който пожелае и когато пожелае може да получи абсолютно пълна информация за това какво се прави в Министерството на отбраната.
Нещата са много. Нещата са свързани с концепцията за национална сигурност, с новата военна доктрина. Свързани са с новите форми на реорганизацията на армията, свързани са с държавното управление на армията, свързани са със законовата основа на армията, нормативната база и т.н.
Аз искам да подчертая няколко основни момента.
Първо, ние в момента извършваме процес на преход, при който армията от обслужваща интересите на една партия и политическа сила се превръща действително в инструмент на държавното ръководство и на обществото. В този процес на преход се утвърждава примата на политическото начало над военното начало в държавното управление на армията така, както е във всички цивилизовани страни, с изключение на четири или пет държави - Албания, Куба, Корея и т.н.
Искам да направите разлика (поне някои компетентни хора да направят разлика) между държавно управление, реформа в държавното управление на армията и реформа в самите Въоръжени сили. НЧ/НП 1106.1 Реформата в държавното управление на армията е структурен въпрос на управлението и това при сегашното законодателство, по досега действуващите закони, по цялата досегашна практика е в прерогативите на Министерството на отбраната и на неговото ръководство.
Това, което ние извършихме на този етап, е преди всичко реорганизация на структурата на държавното управление. Тези организация беше направена именно с оглед на въвеждането на политическото ръководство, на политически цивилен министър, въвеждането на цивилното начало, на разделянето на двете основни функции в сферата на Въоръжените сили. Първата бойно-оперативна функция, която е изцяло в прерогативите на Генералния щаб, и втората - осигурителната, политическата, икономическата и пр., която ние се стараем да организираме по начин, който е приет във всички модерни и развити държави.
Аз нося със себе си и структурата на министерството на отбраната, на ръководството на Въоръжените сили. Мога да обявя, че беше извършена огромна работа.
Аз пак задавам въпроса: как така за две години, от 1989 г. насам толкова компетентни хора не намериха начин да придвижат поне малко устройството на управлението на българските Въоръжени сили от точката на тоталитарната организация към точката на модерната демократична организация?
Второ, искам да напомня, че ние се намираме в една много сложна ситуация. Висшето ръководство на армията до момента бе циментирано и несменяемо за период от около 20 години. Създаден бе специален модел на военния чиновник. Благодарение на връзките с Комунистическата партия тези чиновници властвуваха в армията, без да имат реална връзка с нея. Така те на практика се самодисквалифицираха като военни специалисти. И ако в момента промените, които касаят и които толкова чувствително се възприемат от една политическа сила - имам предвид съкращенията в ръководните кадри на армията, те касаят две направления, господа.
Първо, премахването на структурите, които отдавна са отживели своето време, от типа на идеологически структури за морално-психологическа подготовка, от типа на военното контраразузнаване (с което мисля, че господин Йончев е добре запознат), от типа на безкрайно раздутото командване за материално-техническо 1106.2 и тилово осигуряване, от типа на структури като Организацията за съдействие на отбраната, военни отдели по общини, от всякакви специални органи във ведомства, министерства и пр., от типа на такива типично военни структури като ЦСКА и т.н. Това е едното направление.
Второто направление - това е въвеждане на действието на закона по отношение на възрастови граници за прослужено време. Забележете, че това въвеждане пак засегна преди всичко армейската бюрокрация. В Ямболския гарнизон са освободени по този принцип само 12 офицери, докато в Генералния щаб или във всички обслужващи звена на министерството - стотици такива трябваше да напуснат.
На кой принцип да служим по-напред? Да пазим толкова добре "оялите се", бих казал, чиновници на армията или да дадем възможност на българския офицер, на новите български млади офицери да се развиват в една нормална кариера? (Ръкопляскане от СДС и ДПС)
Вие знаете ли, че до последното съкращение 85 на сто от Българската армия беше под 45 години, а в момента вече процентът се е увеличил над 90. За тези хора ние се грижим - да получат едно модерно образование, една модерна подготовка, един солиден статус и да се движат по една кариера, определена по ясни, обективни критерии на развитие, а не по прищявките на този или онзи командир, или на тази, или онази партия (ръкопляскане от СДС и ДПС)
За да стане ясно за какво става дума, аз ще си позволя да ви прочета само отделни пунктове от този документ, който се казва Меморандум на Министерството на отбраната на Република България за съдействие, сътрудничество и обмяна на опит в провеждане на реформите.
До този момент ние сме изградили една много широка мрежа от взаимовръзки както със страните от НАТО, така и с наши партньори от Източна Европа (новите демокрации), така и с Русия, така и с Гърция, Турция и други страни - за такова взаимодействие за ускоряване пнроцеса на прехода към модерна армия.
Това са девет отдела, които се разработват в момемнта. Ще се спра само на отделни моменти, които толкова много вълнуват някои. 1106.3
Относно нуждата от нова правнонормативна база за устройството на армията в условията на демократичното общество и осигуряване на реална социална защита на военнослужещите и техните семейства. Ние имаме нужда да разработим и получим информация относно законите и другите нормативни документи за устройството на армията и за регулиране на функциите на Министерството на отбраната, за механизмите, определящи взаимоотношенията между армията и останалите демократични институции - държавни и обществени организации, Президенството, Народното събрание, Министерския съвет, между Министерството на отбраната и Генералния щаб и т.н.
За тяхното функциониране на практика - информация по нормативното определяне статута на цивилните лица, работещи в системата на Министерството на отбраната.
Ние разработваме новата социална политика, която трябва да действува в армията, системите за социално и здравно осигуряване на военнослужещите и техните семейства, както и на цивилните служители на военни структури; механизмите на формиране на социалната политика относно възпроизводството на военнослужещия и неговата стабилност в армията; начина и същността на провеждане на конкурси за назначаване на цивилни лица в Министерството на отбраната (това също много вълнува някои); механизма на контрол с правни средства за спазване на законността на всички поделения на Министерството на отбраната. Разработва се стратегия на военното образование и науката в армията. При мен са материалите, разработени от Военната академия и от други места. Нормативната база в областта на науката, образованието и кадровата работа с висшия състав на армията. Методиката за атестиране и тестове за оценка на личния състав на армията - офицери и сержанти. Системи за подбор на офицерски кадри. Модели с динамиката на кадровото развитие на офицерския състав. Статут и ход на офицерската кариера. Възможност за овладяване на втора професия. Системи за подготовка на войници при 12-месечна служба. Система на професионализация на армията. Договаряне и квалификация при условията на професионална армия. Режим на възлагане на държавни поръчки в областта на отбраната. Контрол върху производството и търговията с военни продукти, което вече е разработено и спуснато като постановление на Министерския съвет. Начини за организация на 1106.4 складовите стопанства спрямо военната стратегия на страната. Оказване на съдействие на България за организиране на семинари за генерали, офицери. За това се разработва специална програма за международно сътрудничество на теми: "Трансформиране на НАТО и перспективите за мир и сътрудничество", "Новата архитектура на сигурност в Европа", "Младите източноевропейски демокрации и рисковете за сигурността и стабилността, според новата стратегическа концепция на НАТО и тяхната отбранителна концепция", "Обстановката на Балканите след изпълнението на договора за обикновените въоръжени сили" и т.н., и т.н. Финансови въпроси, бюджетна система. В момента при нас работят специалисти от Съединените американски щати и британските въоръжени сили, относно бюджетното осигуряване на армията. Военна полиция, обучение на офицерските кадри и отново самата организация на подбора на кандидатите за военните училища и военните колежи. Система за повишаване на квалификацията на офицерските кадри. Структура на обучение във военните колежи и т.н. Използуване на научния потенциал и други области на сътрудничество, на които аз сега не искам да се спирам. 1106.5
Искам да ви кажа, че от 22 до 24 януари в Командния пункт на Генералния щаб "Чаралица" ще бъде проведено най-широко обсъждане с целия висш команден състав на Българската армия, както и с новите цивилни отговорни служители в Министерството на отбраната по всички тези въпроси, обединени и концентрирани около вече наличните три проекта за нова отбранителна концепция и отбранителна доктрина на Българската армия и всички последващи оттам промени в реорганизацията на военните структури, във формите на организация на армията, обслужване на армия и т.н. На това обсъждане са поканени председателят на Комисията по националната сигурност и членове на Комисията по националната сигурност, представители на Президентството и т.н. Такава публичност все още, господа, не е имало. И мога да ви кажа, че редица от проблемите, които в момента се разискват, са поставени в доклада на Военната академия от август миналата година при един опит да се тръгне към разработване на нова концепция за отбраната. Но такава концепция не беше разработена.
Последния пункт, на който искам да се спра, също е предмет на големи спекулации, особено след последното решение на Министерския съвет. Това са два въпроса: доколко националната сигурност на нашата страна е осигурена и доколко армията е в състояние на бойна готовност.
Ще започна с втория въпрос. Нито за момент не е прекъснато изпълението на плана за бойна оперативна подготовка на армията. Правим всичко възможно да осигурим окомплектовката на армията с необходимите й части, горива и пр. Това е един много сложен и тежък въпрос. Не бива да се спекулира с това нещо, това не зависи само от българската държава, въпреки нейното плачевно състояние. Съвсем наскоро завършиха преговорите с делегация на Руската федерация, при които преговори ние постигнахме договореност за използване на складираните на територията на страната ГСМ, боеприпаси и други, собственост на бившата Съветска армия и на Варшавския договор. С това ние текущо осигуряваме армията. В момента се водят преговори в Москва по специален индикативен списък за осигуряване на Българската армия с необходимите резервни части. Имаме конкретно споразумение, подписано с Израел за сътрудничество и коопериране в определени производства. Подобни преговори се водят с британски фирми и т.н. Но Ст.Б/НП 1107.1 това действително е един много сложен въпрос, който не зависи изцяло от волята и желанията на българската страна. Затова една от идеите за една по-малка, но по-мобилна и по-добре окомплектована армия е свързана именно с това да съсредоточим всички налични производствени и материални възможности за по-добро окомплектуване на по-автономни и по-гъвкаво действащи поделения. Разбира се, специалисти в това направление са преди всичко хората от Генералния щаб.
Искам тук да посоча, че именно днес Генералният щаб получи възможността си да бъде реален ръководител на Въоръжените сили в България. Попитайте господин началника на Генералния щаб сега генерал Петров, кои хора са били осведомявани от неговия предшественик генерал Минчев за разработките в Генералния щаб, какви са били те. Трима или четирима души са знаели какво се прави и какви заповеди се издават. Сега началникът на Генералния щаб е реалният ръководител на Въоръжените сили в страната. Неслучайно вчера подписах заповед за създаване на Военен съвет към началника на Генералния щаб и Висш военен съвет към министъра на отбраната, който ще осигури една по-висока степен на компетентност при вземане на определени решения.
За националната сигурност. И друг път съм казвал, затова сега няма да се разпростирам, няма никаква реална опасност за някаква военна агресия, за някакъв въоръжен конфликт, в който България може да бъде въвлечена в момента и в близка перспектива. Разликата между двата подхода - предишния и сегашния - е, че ние сега акцентираме преди всичко върху системата от политически мерки за сигурност. Тя е много голяма и обширна, това са мерките за доверие, сигурност, контрол, инспекция и т.н. Искам да осведомя уважаемите народни представители, че ние вече имаме сключени договори и споразумения за система за сигурност с Гърция - преди една седмица началници на генералните щабове на двете армии подписаха такъв договор, който е далеч по-широк от този, който изисква Виенския документ и дори малко по-широк от този, който подписахме с Турция. С Турция имаме подобно споразумение. С Румъния имаме подобно споразумение. Нещо повече, подписали сме и са в ход на изпълнение, най-конкретни планове за обмен и сътрудничество между армиите на всички нива и във всички възможни направления, именно с цел да се свали до минимум рисковата 1107.2 граница и да се прескочи този праг на недоверие, който практически беше най-големият проблем за нас.
Разбира се, за нас в момента съществува едно потенциално огнище - не толкова за България, колкото за Балканите - на провокиране на конфликт от Югославия. Но се надяваме, че след последните решения на общността това огнище ще бъде постепенно угасено и ще се създаде една нова геополитическа ситуация на Балканите.
Що се касае до ролята на Въоръжените сили, ние смятаме, че те продължават да бъдат отговорен и много важен фактор в системата на националната сигурност. И именно в тази посока са насочени усилията на ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб в момента при създаването на новата отбранителна доктрина, новата военна политика, при формирането на новите приоритети на Българската армия, които ще бъдат изложени тук по време на моя доклад, когато ще представим бюджета на армията. Трябва да е ясно едно - че това е сложен и деликатен процес, че тук трябва да се работи много внимателно, много професионално и с огромно чувство на отговорност към това, което се прави. И всякакви партийни спекулации, политически спекулации в това направление само увреждат и дестабилизират обстановката в страната.
Ето защо аз неведнъж съм подчертавал, че не можем да говорим за преход към демокрация, не можем да говорим за стабилност, не можем да говорим за социален и политически мир в страната в по-дългосрочна перспектива, ако в момента не извършим една истинска, реаллна реформа в българските Въоръжени сили и в системата на отбрана на Република България, така че да можем да осигурим нейната интеграция в системата за сигурност на Европа и, разбира се, на целия свят. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Василев, имате думата по питането.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изразя задоволството си от изчерпателния отговор на министър Луджев в макромащаба на реформите, които се извършват в Българската армия, очевидно наложителни.
Това, което ще запитам допълнително, не изразява незадоволство, а обратното - едно желание за разяснение в две по1107.3 ниски нива, така да се каже, от една пряка информативност. Защото те според мен съставляват един доста остър обществен интерес. Само това ме кара да задам тези две допълнителни питания.
Първото е реформата, която се извършва, дали става едновременно на всички нива, т.е. на най-високото ниво министерство и Генерален щаб, едновременно с пълен обхват до най-малките структури - поделенията в страната. И ако това става едновременно, дали не създава опасности от нарушаване на редовния учебен процес, а с това и на мобилизационната готовност на нашата армия.
Второто ми запитване е съвсем конкретно и е породено отново от доста често споменаване в печата на прословутата "синя метла" в армията. Аз бях длъжен да се занимая с това като председател на Комисията по национална сигурност и установих нещо доста странно. В редица поделения, където се извършват пенсионирания подчертавам, а не съкращения, на мястото на пенсионираните по възраст офицери се предлагат почти без изключение бивши партийни секретари по деполитизацията на армията или членове на партийни бюра, т.е. не синя, а една обратна червена метла се стреми да овладее ръководствата на поделенията, т.е. да възпроизведе предишните партийни бюра в ръководствата на поделенията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Те сега са най-сини!
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Трябва да ви заявя, че не бих имал нищо против това, ако наистина ставаше дума за най-компетентните офицери. Това, че те са били партийни секретари, съвсем не може да им се вмени във вина. Някой е трябвало да бъде партиен секретар, това добре го съзнавам. Ще ви дам и един конкретен пример от града, който ми даде доверието си да бъда негов народен представител в бившето Велико Народно събрание. Един офицер без всякаква специална подготовка, единствено идеологическа и политическа, който дори е подлежал на пенсиониране, е изваден от списъка, както установих, без знанието и зад гърба на господин министъра, за да остане и да получи по-високо положение. Аз се надявам, че господин министърът, на когото вече съобщих този факт, ще вземе мерки. Но как ще се осъществява подборът на ръководните кадри на низови нива, господин министър, за местата, които сега се освобождават от пенсионираните офицери? Надявам се, че единственият критерий ще бъде квалификацията и нищо друго. 1107.4
Така че нека моето запитване да не се смята като някаква форма на партийна дискриминация, защото в армията досега членове на друга партия освен на БКП не е имало. И естествено е, че всички, които биха били съкратени или пенсионирани, ще бъдат само членове на тази партия. Офицер, който да е бил член на друга партия, мисля, че не е имало в България. И във всеки случай мога със задоволство да съобщя на колегите в залата, че в голямата си част българските офицери са патриоти, които имат преди всичко грижата за отбраната на родината и само една малка част от тях не могат да преодолеят своите стари сталинистки и тоталитарни схващания. Въпросът е те да не получават достъп до командни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Луджев, имате думата. 1107.5 МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Госпожа Ботушарова, господа народни представители, господин Василев! Това са интересни въпроси.
Първо, по нивата на реформата. Ние се постарахме да направим така, че сегашните промени, специално свързани с пенсионирането и закриването на някои структури да не попречат на хода на изпълнението на плановете за бойна и мобилизационна подготовка на армията. Затова разделихме привеждането в действие на заповедта, специално за пенсионирането, с оглед на прослужено време на два етапа.
Първият етап, който вече приключи, засяга всички структури на Министерство на отбраната и Генералния щаб и всички обслужващи го подразделения, т.е. така наречената система на държавно управление на войските. Всъщност мнозинството от пенсионираните са оттам.
Вторият етап, а това ще стане след приключването на военната учебна година през август месец, ще напуснат армията и тези офицери, които вече са достигнали до необходимото изисквано от закона време за пенсиониране. Но засега те са там и това го правим съвсем съзнателно, тъй като едни такива промени във военните части би довело до нужда от нови разстановки, до преместване на кадри. Това е един много сложен въпрос. Знаете, че не е много лесно да прехвърлиш офицер от еди-къде си в еди-къде си. Освен това би трябвало да го направим слепешката, както казахте вие.
И тук по въпроса за синята чистка и т.н. Първо, искам да отбележа, че кадровите промени, които касаят войските, се правят само по предложение на Генералния щаб. Аз там, по препоръка на господин Йончев, не се меся. Генералният щаб, специално Военният съвет към Генералния щаб, обсъждат най-внимателно кадровите въпроси.
Второ, именно с оглед на това, че през август ще станат промените, ние се надяваме, че дотогава, не се надяваме, а аз съм сигурен, че ще станат, ако нещо друго не се случи, но съм сигурен, че ще стане и тогава ще имаме вече новата нормативна база и по-специално в случая методиката за атестиране и тестове за оценка на личния състав, специално офицери и сержанти. Тя ще бъде изработена по всички изисквания на модерните военни правила в развитите държави. Мога да кажа, че тестираРД/ЙА 1108.1 нето, методиката на оценката в държавите-членки на НАТО примерно, варира за различните нива от сержант до офицер между 12 до 26 позиции, видове тестове и т.н. Нещо доста сложно, но и доста обективно.
Надяваме се, че новите разстановки и новите назначения ще бъдат направени именно на базата на новия закон, новата нормативна база, и тези нови методики, които се разработват.
Искам да съобщя нещо, което може би пропуснах, че лично аз съм дал срок на специалната работна група, която работи по законопроекта за отбраната и за военната служба, до 15 февруари да са готови с него. Той ще бъде обсъждан и, разбира се, веднага ще бъде внесен в Комисията по национална сигурност и т.н., и т.н. Един изключително къс срок, с оглед на това, че предишните два проекта, които бяха подготвени, просто за нищо не стават, не по мое мнение, а по мнението на всички компетентни лица - наши и чужди специалисти.
Надяваме се, че поне през март ще можем да имаме нов закон за отбраната и за военната служба, който да уреди редица неща на модерна база.
Другото, което би могло да попречи евентуално според някои за, така да се каже, бойната готовност на нашата армия, е може би отстраняването на органите на морално-психологическа подготовка и на военното контраразузнаване.
Аз лично съм убеден, че това не само няма да попречи с нищо на бойната готовност на армията, но точно обратното ще освободи офицерите и служителите от една опека и от едно притеснение, меко казано, на което те бяха дълго време подлагани.
И накрая, понеже това не беше въпрос, но ползвам случая, за спекулацията със заплатите.
Много ви моля, ето също едно безотговорно решение. Издадена е специална заповед на министъра, която обяснява защо беше необходимо да се направят промени в заплатите. Изведнъж се появиха съобщения как новогодишният подарък е лишаване от 250 лв. и т.н., и т.н. Запитайте който и да е офицер дали е получил за декември пълния си размер на заплатата? Пълният размер на заплатата беше получен от всички офицери. След това влезе в сила решението на Министерския съвет, именно с условия да не бъдат накърнени интересите на офицерите, поради това, че бившето ръководство беше нарушило постановленнието на Министерския 1108.2 съвет. В момента, в който започна да се пише по този въпрос, аз и началникът на Генералния щаб бяхме подписали заповед за увеличаване сумата, давана за звание от 250 лв., както беше преди, на 280 лв. И в момента с министър Соколов ние внасяме предложение в Министерския съвет, както ни е задължил той, за да уредим въпроса и да нямаме нарушение на постановлението на Министерския съвет.
Аз питам пак: кому е необходимо по такъв начин да се спекулира с армията, да насъсква хората и в края на краищата да създава проблеми на националната сигурност на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Василев, ще се възползвате ли от правото да кажете дали сте доволен от отговора? - Да, в рамките на две минути.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, възползвам се от правото си да се явя тук, за да кажа "Благодаря" на господин Луджев и на всички малко от вас, които удостоихте с присъствието си това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам да уведомя народните представители, че е постъпило предложение да се проведат разисквания по питането на народния представител господин Йордан Василев към министър Луджев, въз основа на чл. 90, ал. 2 от Конституцията.
Изискването е искането за това да бъде подписано от 1/5 народни представители. Аз ще прочета началото на този списък. Има повече от 1/5.
Това са народните представители: Ангел Димов, Костя Караиванов, Георги Пирински, Соня Младенова, Клара Маринова, Георги Николов, Ана Миленкова, Янаки Стоилов, Елена Поптодорова, Станка Величкова, Савка Йовкова и така списъкът нататък продължава с повече от 1/5.
Съгласно Конституцията по предложение на 1/5 от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Тук алтернатива дали да има или да няма разисквания няма. Правилникът препраща към глава пета, не глава шеста, това е техническа грешка, която вече е поправена, и Председателството е длъжно да постави пред вас следния въпрос. 1108.3
Правилникът казва, че Народното събрание може да реши да започнат разисквания по питането, когато постъпи предложение най-малко от 1/5 от всички народни представители. Правилникът казва, че разискването се провежда по реда, установен в глава пета на този правилник и по питането се приема решение.
Така че Народното събрание трябва да реши за започването на разискванията. Но глава пета от правилника изисква това да бъде включено в дневния ред. То вече е постъпило и глава пета урежда процедурата, по която ще стане самото разискване. Съответно за решението също има ред, който трябва да се спази.
Днес Народното събррание трябва да реши кога да започнат разискванията по това питане. Кога да бъде включено в дневния ред?
Госпожа Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Господин министър Луджев покани да разискват въпросите на отбраната заедно с министъра в сянка господин Димитър Йончев. Това е много добре, но само по питането не би могло да стане. Затова съвсем добронамерено и в във връзка с чл. 90, ал. 2 от Конституцията ние успяхме да съберем подписите на повече от 1/5 от народните представители, за да дадем възможност на действителния министър и министъра в сянка да проведат тази дискусия. Колегите, които желаят това, да вземат участие в дискусията и да се приеме решение на Народното събрание.
Освен това бих искала да уточня пред вас следното и моля колегите-юристи да ме подкрепят и да погледнат Конституцията - чл. 90, ал. 2.
Член 90, ал. 2 гласи: "По предложение на 1/5 от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение". Тоест, действието на този текст е или ако трябва да бъдем съвсем точни.
Смятам, че правилникът не може да променя текстовете на Конституцията. Правилникът само може да уточни реда, по който това ще стане, но не и да дава пълномощия на Народното събрание да решава един въпрос, който предварително е решен в Конституцията. 1108.4
Смятам, че господин Луджев ще подкрепи нашето желание. Смятам, че и вие, уважаеми колеги, ще подкрепите нашето желание и ще станат разисквания по чл. 90, ал. 2 от Конституцията.
Моля най-напред господин министър Луджев да изкаже своето становище по тези въпроси.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той няма думата.
ПЕТЯ ШОПОВА: Същевременно аз го призовавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Димитров, господин Луджев е кавалер.
Освен това внасям и процедурното предложение този въпрос да бъде част от днешния дневен ред, тъй като той възникна в момента. Ако господин министърът прецени, че това не засяга неговата чест на министър на отбраната, може. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако обичате за тишина. Въпросът не е към господин Луджев, както не е и към народните представители, а е към Председателството, което трябва да спази правилника.
Мисля, че, госпожа Шопова, Вие не разбрахте моите думи. Не спорим, че разисквания трябва да станат, защото това е конституционно положение. Въпросът е, че редът, за да се осъществи това, е глава пета. А глава пета казва, че за да стане нещо, трябва да го има в дневния ред. За да го има в дневния ред, трябва да е постъпило предния ден до 18 часа. Ако Вие намерите друга процедура, която може да замести тази, която сме гласували, и ние сега я приемем, тогава ще я следваме нея. Но това, което трябва да решим, е следното: направено е такова предложение, а разискването трябва да се реши кога да стане с решение.
Така че народните представители трябва с гласуване да решат кога да бъде включено това разискване, кога да започне. Министър Луджев така не може да отговори на вашия въпрос, освен ако желае да ползва правото си да взема винаги думата, когато присъства тук. Но въпросът не е към него, а е към Председателството и народните представители.
Вие поискахте думата, господин Караиванов, заповядайте. 1108.5 КОСТЯ КАРАИВАНОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители! Ще си позволя да не се съглася с Вашето тълкуване на процедурата. Всички знаем, че Конституцията има пряко действие. Смисълът на ал. 2, чл. 90 е много ясен. Там е казано, веднага след ал. 1, където се говори за правото на народните представители да отправят въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, че по предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания, нормата е императивна, а не диспозитивна, и се приема решение. Конституцията има пряко действие и смисилът е, че точно след питането, отговора на питането народните представители могат да направят тези разисквания, когато е спазено изискването това предложение да е направено от една пета от тях.
Това, което Вие предлагате - предложението да е включено в дневния ред, има възможност да се дерогира императивната норма на чл. 90, ал. 2 от Конституцията, защото дневният ред се гласува в Народното събрание. В този случай мнозинството може да не гласува тази точка да влезе в дневния ред и по такъв начин чл. 90, ал. 2 от Конституцията няма да може да бъде спазен. Затова Ви моля да спазвате стриктно ал. 2 на чл. 90 от Конституцията и да не търсите процедурни съображения за някакъв нов смисъл в чл. 90, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Караиванов, позволявам си само да давърша мисълта Ви. Например в чл. 87 и 88 се казва също, че се внасят законопроекти, но те не се внасят веднага в пленарната зала. Ние изработихме процедура за това. Така че моля Ви не бъркайте материалното право за нещо с процедурата. Конституцията не казва веднага. Ако беше веднага ние просто щяхме да продължим с това. Но и логиката на тази дискусия оборва логиката на Вашето тълкуване. Моля Ви, прочетете още веднъж глава пета. Залата е тази, която все пак ще реши.
Има думата господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Действително в чл. 90, ал. 2 от Конституцията се предвижда, че по предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. ВГ/ЙА 1109.1 Аз дължа да отбележа, че не можах да разбера, а и залата мисля също, по какво от питането трябва да станат разисквания. Доколкото виждам разискванията между двамата вече започнаха. Ако едната пета от народните представители целят да стане разискване между министъра и неговата сянка, господин Йончев, това вече става в момента. Но, ако искаме да направим разискване върху питането, то аз искам да чуя какво от онова, което се съдържаше в питането на народния представител интересува колегите народни представители, за да може да стане това разискване, по което Народното събррание ще трябва да излезе с решение.
С други думи рразискването не е някак самоцелно да изложи своето становище във връзка с отговора, който дава министърът, а в резултат на това разискване Народното събрание ще трябва да излезе с някакво обвързващо материално решение. Какво ще бъде това решение, уважаеми колеги, след като вие в желанието си да откриете разискване по питането не казвате в каква част от онова питане искате да се открие това разискване. Не върху казаното от министъра, а върху каква част от питането искате да откриете разисквания. Това нещо не е казано в искането от едната пета от колегите, поради което моля почитаемото Председателство да върне искането на колегите. Нека те да разяснят в писмена форма върху каква част от питането искат да се извърши разискването и с какво решение биха искали да излезе Народното събрание, а не да изчакаме дискусията и след това да се питаме какво да бъде това решение. Защото чл. 90, ал. 2 задължава Народното събрание да излезе с решение в резултат на тази дискусия, което означава, че това разискване не може и не трябва да бъде самоцелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Димитър Велев за реплика.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Мислех да направя изказване, но това ще стане под формата на реплика към господин Даскалов. Мисля, че точката в дневния ред е "Питане и актуални въпроси", а сега се прави опит да излезем именно от тази точка от дневния ред.
В Конституцията е посочено, че по повод на точката "Питане" може да се развие процедура, която се нарича обсъждане 1109.2 и приемане на решение. Според мен ние заобикаляме главния въпрос. Не трябва по повод на питането да приемаме нова точка в дневния ред. Това е именно точката питания, а процедурата, свързана с питането, е посочена в Конституцията. Ето защо смятам, че ние трябва да дадем възможност да се извърши това обсъждане, да се предложи решение, господин Даскалов, а дали ще се приеме то е въпрос на Народното събрание. Конституцията задължава да се приеме становището на тази една пета от народните представители. Оттам нататък Народното събрание ще реши да се приеме или не съответно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ние като че ли говорим едно и също. Въпросът е дали ще надделее спонтанността или правилникът с неговите норми.
Има думата господин Филип Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Благодаря Ви, госпожо прредседателствуваща. Взимам думата, за да направя реплика на изказването на господин Даскалов. Четейки чл. 90, ал. 2 се страхувам, че този член не предвижда желанието на господин Даскалов да разбере точно по каква част от питането ще се проведат дебати и какво ще гласи евентуалното решение, което ще бъде прието. Мисля, че неговите аргументи просто не могат да бъдат приети, защото не са предвидени в члена, на който той се позова.
Очевидно е, че неговото любопитство ще бъде задоволено тогава, когато започне дискусията по питането, в конкретния случай към господин министъра на отбраната. Тогава по всяка вероятност ще се разбере и евентуалното решение. Това беше вече подчертано, Конституцията има пряко действие и това е предвидено в нейния текст, аз моля, госпожо председателствуваща, да спазите Конституцията и Народното събрание да пристъпи към дискусия по този въпрос без допълнително обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Боков, това и правя. Спазвам Конституцията, а тя препраща към правилника. Относно решението чл. 71 от правилника казва, че всички проекти за решение трябва да постъпят предварително, за да се рраздадат в комисиите. така че, моля Ви, нека не интерпретираме така, както ни се иска, а просто да го четем. Казано е.
Има думата госпожа Русева. 1109.3 ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Явно е, че в тази зала има хора, които, макар и да са подписали тази Конституция и да наричат себе си "бащи на Конституцията", обичат да я четат така, както моментът им налага. А моментът е преди всичко предизборен.
Има един невралгичен пункт, на който в момента много се иска на лявата половина на залата да прозвучи техният, както те казват, справедлив и истински глас и да няма нужда от друга предизборна кампания на главния баща на Конституцията, който отсъствува от тази зала - нашият колега Велко Вълканов.
Госпожо председател, очевидно Ви се налага, както Ви се е налагало в Софийския университет, сега да обяснявате на някои народни представители разликата между материалния и процесуалния закон. И така, както е прието, в Конституцията е дадена основната норма, че стават разисквания по питанията. Процедурата обаче, начинът, по който ще се развият, го няма в Конституцията, нито пък има думата: "стават задължително" или "стават веднага". Въпросната процедура Вие вече обяснихте къде е уредена. Очевидно народните представители от лявата страна с оглед на прозначните си предизборни цели не искат да прочетат въпросната глава, нито пък искат да я спазват.
Така че аз Ви моля преди всичко да се придържате към правилника, който урежда процедурата по тази материална норма, която, разбира се, аз не оспорвам. Тя се прилага, но процедурата е развита в нашия правилник.
Ако по Конституцията нещо не е ясно на някоя група от народни представители, те имат право да поискат тълкуване от Конституционния съд. Но каквото и да си говорим, ако ще и един час да разискваме по тези въпроси привидно правно, тук целите са абсолютно прозрачни. Някои народни представители от лявата страна искат два дни преди изборите да използуват тази трибуна, директното предаване по Българското радио именно по този въпрос, Нас много ни интересуват тези въпроси, но това предложение за разискване е несериозно. И Вие посочихте, и ние всички, които прочетохме правилника, видяхме, че за да искаш сериозни разисквания, трябва да си внесъл и проекта за решение. Такъв проект няма. Така че такива емоционални предизборни инициативи не би ЦМ/ЙА 1110.1 следвало да се допускат в тази пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трима души поискаха реплика - господата Пирински, Венцеслав Димитров и Мирослав Дърмов.
Господин Пирински, имате думата. Моля в рамките на времето, определено от правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо председател, Вие основателно повдигате въпроса за времето, тъй като, ако ние бяхме употребили досега протеклото време, за да развием дискусия по питането, т.е. по същината на въпроса, наистина щяхме да си употребим времето смислено. Затова аз Ви моля да дадете възможност на народните представители да обсъдят въпросите, които се засягат в питането на господин Йордан Василев и които бяха развити в отговора на министър Луджев.
Както господин Даскалов справедливо отбеляза, докато ние спорим за това да има или да няма дебати, двамата министри -слънчевият и сенчестият, вече дебатират.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има само един министър. Другият не е министър.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Що се отнася до Конституцията и правилника, Ви моля преди всички да се съобразите с чл. 5, ал. 1 на Конституцията, където се говори, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
Съвършено ясно е, че чл. 90, ал. 2 предвижда да се развият дебати по питането веднага, след като бъдат дадени отговори, ако една трета от народните представители преценят това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не го пише.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съвършено ясен е смисълът на чл. 90. Очевидно е, че правилникът, на който Вие се позовавате, в чл. 82 не съответствува на Конституцията. В този случай е съвършено ясно, че трябва да приложим Конституцията. По това не може да има спор. Всеки от тук присъствуващите юристи - отляво, отдясно, в средата - аз съм убеден, че и Вие като юрист-конституционалист ще се съгласите с мен. Затова нека да не губим повече време ... 1110.2
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Двете минути изтекоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Двете минути изтекоха, господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да не губим повече време. Вие странно защо не броихте минутите на нито един от представителите на Съюза на демократичните сили, които говориха по този въпрос, а сега проявявате една изключителна педантичност и затова аз няма да се съобразя с Вашия упрек в момента. (Недоволство от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз просто ще Ви прекъсна, защото имате реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам Ви и то най-убедително, да не ...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прекъсвам Ви, господин Пирински, защото Вие най-често ми напомняте, че трябва да се спазва правилникът. Аз го спазвам. На компютъра пред мен се отчита времето. Пресрочихте двете минути. Предупредих Ви. Ако обичате, освободете мястото за следващия народен представител с право на реплика - господин Венцеслав Димитров. След него е господин Дърмов. Моля ви, с картите по две минути. Абсолютно стриктно ще го спазвам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Много Ви благодаря, госпожо председател, искрено съм Ви благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Картата, господин Димитров, две минути, предупреждавам.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Обещавам, че ще говоря съвсем кратко.
В изказването на госпожица Русева се съдържаше нещо, против което искам да възразя. Тя каза: "Лявата половина на залата" ... Аз настоявам в бъдеще, когато се използуват квалификации от подобен сорт, да се казва: "Лявата една трета от залата" ... " ("Браво!" и ръкопляскания от СДС, реплики от БСП: "Ти не можеш да смяташ!")
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дърмов, имате думата за реплика. (Шумът и репликите в залата продължават) Моля за тишина! 1110.3
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Уважаеми колеги, не е модерно да се цитира Енгелс, но той не е бил по-малко вещ в правото от госпожица Русева. Той има една такава мисъл, където се казва, че когато държавата застане на вратата на съда, едно право може да бъде превърнато в привилегия ...
Що се отнася до темата на днешното питане, това касаеше въпросите за националната сигурност. И мен ме учудва позицията на управляващата партия да свързва проблемите на националната сигурност с предстоящата предизборна борба. Ние чухме от господин Василев неговото безпокойство за това, че в средствата за масова информация се нападат министърът и неговата реформа. Разбира се, ние чухме експозето на министъра и то наистина звучеше литературно, но се поставят някои въпроси дали то беше достатъчно компетентно ...
Затова нека да се абстрахираме от предизборните си пристрастия, от това, кой ще бъде избран на втория тур за президент, и ние да се концентрираме върху проблемите на сигурността. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Дърмов за коректността в изказването и за времето.
Господин Сталийски има думата. Господин Боков, Вие отказвате ли се от изказване? - Отказвате се. 1110.4 АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Въпросът практически се свежда до това: дали министър Луджев го е страх да спори с министъра в сянка. Аз ще ви отговоря, че не го е страх. Приключваме по практическия въпрос. Дали той иска да застане пред вас и да говори - това си е негов проблем, не е мой.
Сега малко конституционно и държавно право, а и обща теория в правото. Вижте, господа! Чл. 90, ал. 2 не се чете като ал. 2, а се чете целият текст. Текстът трябва да се свърже и с ал. 1. И ви моля вие, от лявата страна, юристите, защото това е въпрос за специалисти, да кажете в ал. 2 казано ли е: "В това заседание и веднага?" Не е казано.
Вторият въпрос. Вие гласувахте ли правилника? Гласувахте го! Правилникът е процесуална норма, а Конституцията - материална. Това го знаят всички студенти от първи курс в университета. Когато аз съм учил обща теория на правото, аз съм учил при един от най-известните учени в България, чийто син е тук. Там се казваше, че: "специалният закон дерогира общия закон" само в Конституцията. Следователно ние ще спазим правилника, което означава, че ще спазим и Конституцията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, имате думата за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Господин Сталийски, аз мисля, че тук позоваването на известния проф.Венелин Ганев не е точно. Нито пък на специалистите по конституционно право, известни от времето, които Вие сте цитирали и можете и сега да споменете, тъй като не може да се твърди, че правилникът на парламента е специален закон по отношение на Конституцията. Те са единствено в съотношение на процесуален към материален закон и в това отношение Вие сте прав. Но когато говорим за съотношение между общ и специален закон, това се отнася за закони от една и съща категория, съответно материална или процесуална. Не може един акт с по-нисък юридически ранг да се тълкува като специален по отношение на акт от по-висока степен, защото, следвайки една такава логика, ние можем да стигнем до опасни резултати и да кажем, че едно постановление на Министерския съвет, защото е специален акт, винаги важи преди Конституцията, детайлизирайки дадени проблеми. ВЙ/КТ 1111.1
С това приключвам своята реплика. Няма никаква пречка сега да започнат разисквания по въпроса. Действително от правна гледна точка може да възникне спор кога да се проведат тези разисквания. Безспорно е, че такива разисквания не могат да бъдат отказани, защото е достатъчно искането на една пета от народните представители. Единственият въпрос, по който до известна степен може да се спори, е дали тези разисквания ще бъдат в момента или те могат да се проведат и в друг ден. Но ако министърът на отбраната не възразява да заяви своята готовност такива разисквания да се започнат, това може да стане и днес, ако някой няма други опасения и да не желае да се обсъждат въпросите за националната сигурност. Това вече е отделен въпрос, но недейте да търсите процедурни причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинявайте, господин Стоилов, но всичко досега се върти в този кръг. Никой не спори, че разисквания трябва да станат.
Има думата за реплика госпожа Христова.
Много моля за малко ред в залата! Чуйте ме! Спорът в крайна сметка е кога да станат разискванията. Седнете си на местата! Ще дам на всички думата. Записала съм.
Моля народните представители и "в сянка", и без сянка, да си седнат на местата в залата. Тези първите редове са за господа министрите. Въпросът е кога да стане. Някои от колегите убеждават, че следва имплицитно да стане веднага като забравят правилника, други от народните представители се позовават на нормите, които сме гласували. В това е спорът. Всичко останало се наслагва.
Но по изказването на господин Сталийски думата за реплика поиска госпожа Христова. След това господин Сталийски ще има думата за отговор и процедурният въпрос - след това.
Госпожа Христова, имате думата.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПССД): Колеги, тъй като господин Сталийски се обърна към юристите от Социалистическата партия, искам да му кажа, че неговото становище най-малкото не е вярно. По правилника е вярно, че предложенията за включване на точка в дневния ред имат определен срок, но понастоящем в дневния ред на днешното заседание е включена точката "Питания". Оттам нататък Народното събрание въз основа на правилника само решава по какъв начин ще протекат тези питания. Правилникът предвижда, както 1111.2 и Конституцията впрочем, възможност по искане на определена част от народното представителство по определено питане да се предизвика дискусия. Нелогично е становището, че за това трябва да се направи искане предния ден.
Колеги, съгласете се, че не мога да знам искам ли разискване по дадено питане преди да съм чула отговора на министъра. Едва, когато чуя отговора на министъра, ще мога да преценя налага ли се дискусия по едно питане. Преценяваме, че дискусия се налага. Направили сме искането съобразно изискванията на правилника. Аз смятам, колеги, че в наш общ интерес е, тъй като сме представители на българския народ и отляво, и отдясно, и по средата - всички ние да разрешим част от спорните проблеми тук, господин Луджев. Защото иначе, а вероятно днес сте се запознали с новия брой на вестник "Земя". Там се появяват публикации, които тревожат българина, като например тази: "Заграбена българска територия на границата с Турция".
Ако в Народното събрание не допуснете разисквания и дискусии по този въпрос, вие ги допускате на друго място от некомпетентни хора. По тази причина аз ви моля - нека спазим правилника и съобразно този правилник допуснем дискусия по това питане.
Искам да взема отношение и по твърденията на господин Даскалов, че трябвало да има проект за решение. Проект за решение може да се предложи едва след като приключи дискусията. Един предварителен проект за решение също е необоснован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Още някой народен представител ще иска ли думата за реплика? Питам ясно - иска ли някой думата за реплика? Господин Йончев, имате право за трета реплика. Поставете си картата и разполагате с две минути. Имате думата за реплика по изказването.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПССД): Моля ви да направим така: сега говорихме с министър Луджев. Аз съжалявам, че въпросът беше поставен така кавалерийски от началника на Комисията по националната сигурност, но началниците са така - не можеш да ги предвидиш. Затова аз предлагам да чуем министър Луджев в Комисията по националната сигурност в четвъртък на редовното си заседание и да преценим. Предлагам ви в дневния ред в петък, ако наистина държат тази една пета от депутатите - да го включим в дневния ред и да направим дискусия, но ако се прецени от комисията, че това 1111.3 не е нужно и въпросите са изяснени - тази дискусия може да не я провеждаме. Сега главите са горещи. Има предизборна кампания. Аз се боя, че тези неща се използуват доста некоректно.
Затова ви предлагам следното - да приемем едно решение и да поканим господин Луджев в комисията. То не е нужно решение на събранието, а това е наше право и ако се налага да направим дискусията в петък, като я включим в дневния ред и всичко да бъде коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Сталийски, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Съжалявам, че един юрист, когото уважавам, макар че е млад, което също е качество - сбърка. Когато казах: "специалният закон дерогира общия закон", аз нямах предвид Конституцията и правилника. Аз имах предвид материално право и процесуално право. Нека да ви кажа нещо елементарно за тези, които не са юристи: в един закон, какъвто е Гражданско-процесуалният кодекс, може да има и материалноправна норма. В един закон, какъвто е Законът за задълженията и договорите, също може да има такава. Това обаче не означава, че Конституцията не трябва да се спазва. Какво ви казва чл. 90, ал. 2? Решение, дискусия, но не ви казва кога. След като не ви казва кога, вие трябва да спазите правилника. Конституцията препраща към правилника, а не правилникът - към Конституцията.
Очевидно е, че предложението на господин Йончев е правилно и аз го възприемам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски поиска думата по процедурен въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение: всички, които присъствуваме в тази зала се убеждаваме, че ние в момента сме свидетели на дебати. Затова аз Ви моля, госпожо председател, да приложите правилника и да прекратите изказванията. Нека продължим по дневния ред така, както е записан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Дебатите са всъщност по процедурния въпрос кога да станат разискванията. Въпреки всичко имаше разисквания, направено е предложение те да се прекратят. Затова ви моля да гласувате за предложението да се прекратят разискванията по въпроса, който е обсъждан досега. 1111.4
С малко закъснение правя напомняне, че има процедура на гласуване. Народните представители, които все още не са заели местата си в залата - нека да го направят.
Резултатът: за 94, против 39, 8 се въздържат.
Прекратяваме разискванията.
В резултат на направените дебати има две конкретни предложения кога да станат разискванията. Едното предложение на господин Йончев е те да станат в петък и другото предложение - то не е предложение, но се съдържаше в изказванията на народни представители, е това да стане веднага. Така че подлагам на гласуване предложението, което е по-отдалечено. Според мен обаче няма основание - пак ви казвам - да поставяме на гласуване това да стане веднага, но уважавам направеното предложение и затова го поставям на гласуване, а предложението е разискванията да станат в петък. Вече другото предложение на господин Йончев е работа на комисията и министъра.
Моля влезте в залата! Започва гласуване! Гласуваме разискванията да се проведат следващия петък по питането на господин Василев. Моля, гласувайте!
Господа квесторите, поканете народните представители около вратите да влязат вътре и да седнат!
Резултатът: за 68, против 79, 11 се въздържат.
Госпожица Велчева поиска думата. 1111.5 ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз искам да направя едно процедурно предложение от името на групата на Съюза на демократичните сили. Предложението на господин Йончев съдържаше два момента. Искам да предложа да бъде поставен на гласуване именно вторият момент. Да бъде обсъден този въпрос в Комисията по национална сигурност и ако комисията предложи, да станат разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пак ли започваме дискусия по процедурата?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Вие дадохте възможност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПССД): Госпожа председателствуваща, дами и господа! Предложението, което прави госпожица Велчева, е процедурно недопустимо, защото когато има подписи на една пета от народните представители, те не могат да бъдат препращани към комисията - каквато и да е тя. Именно поради тази причина не е възможно дори да се подлага на гласуване подобно предложение. Единственото, което може да се гласува по-нататък, е кога да продължи тази дискусия. Единият вариант беше за днес. Ако той не се приеме, трябва да се правят други предложения. Но нека всеки, който гласува против тази дискусия да знае, че гласува против едно конституционно право, тъй като под процедурни претексти може въобще да се обезсмисли идеята за развиване на дискусия след питания на министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йордан Василев иска думата по процедурен въпрос.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председателствуваща, и съжалявам, че не ми дадохте думата, когато я поисках по процедурата, защото вече около час ние заплитаме едни процедурни калчища.
Искам, разбира се, да благодаря и на колегата Йончев, че ме произведе в кавалерийски офицер. За мен това е чест, поголяма, отколкото да съм бил, да речем, политически офицер. (Оживление в залата, единични ръкопляскания)
Процедурното ми предложение е следното: обсъждат се проблеми на националната сигурност. Пред тях, според мен, дори и ББ/КТ 1112.1 правилникът трябва да отстъпи на заден план и аз уважавам искането на колегите, които са го подписали.
Ако трябва, нека да променим и правилника, но да стане това, което трябва.
Но каква е същността на нещата? Предлага се да се вземе решение. Това решение би трябвало да определи нашето сегашно становище. Ако то е по неотложен въпрос на националната сигурност, естествено, че веднага трябва да разискваме и да вземем решение. Предложете текста на решението, за да знаят всички има ли за какво да разискваме или не. Иначе за какво да разискваме? Дайте един текст за решение, очевидно е подготвен от вас, да се прочете и върху него да се разисква. Аз ще гласувам "за", след като чуя текста на решението и преценя, че наистина това е един важен, неотложен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожица Русева, по процедурен въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, позволявам си да взема думата, защото предложението беше направено от името на парламентарната група и не беше съвсем точно. Ние искаме да има такива дебати, искаме най-внимателно да се запознаем с това какво точно ще се обсъжда от това питане. И това може да стане, след като Комисията по национална сигурност през следващата седмица го обсъди подробно и види в тези дебати дали те трябва да се правят на открито или закрито заседание. Защото има един такъв текст в правилника, който казва, че заседанията на комисията са закрити. Защо са закрити тези заседания? Значи там невинаги се обсъждат въпроси, които трябва директно да текат даже и по радиото, да не говорим за журналистите. Тук в момента предаването тече пряко.
Така че, ние държим да има една предварителна дискусия в комисията, за да можем да бъдем ориентирани, за да се подготвим по тези разисквания. Защо? Защото ще се приеме проект за решение на Народното събрание по един изключително важен въпрос, какъвто е националната сигурност. Ние сега гласувахме "против", защото искаме тази процедура да се предложи и това да го подложим на гласуване - да се разисква този въпрос в Комисията по национална сигурност и те да го предложат, когато са готови със своето становище за включване в дневния ред, за който ние ще гласуваме. 1112.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика? (Въпросът е отправен към госпожа Соня Младенова)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): По процедурно предложение реплика не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Близнашки има думата по процедурен въпрос.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПССД): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Действително сега сме изправени пред един важен процедурен въпрос. Той се превърна и в политически въпрос. Но аз смятам, че ние трябва да го изясним по един категоричен начин. Искам да кажа ясно на нашите министри, на българските министри, че когато има отправено питане към тях, те трябва да се готвят за дискусия в парламента. Иначе това ще бъде само въпрос за информация. Питането винаги, навсякъде, доколкото има парламентарни традиции, означава дискусия върху материята, която подлагаме на разискването.
Що се отнася до това, кога трябва да бъде внесено предложението за решение, то ще бъде внесено тогава, когато му дойде времето. Тоест, в края на дискусията. То е продукт на дискусията, а не съпровожда питането, по простата причина, че у нас има друга процедура за гласуване на недоверие на правителството и тогава проектът за решение се депозира предварително, за да бъде именно този проект, тази атака срещу правителството обект на разискване в дневния ред.
Има питане и министрите трябва да бъдат готови за дискусия. Никакви други процедури. Никакви позовавания на стари професори и учебници не могат да помогнат. Затова аз ви призовавам да се придържаме към точния смисъл на Конституцията. Искането на една пета не означава, че трябва да има допълнително решение. Това означава интерес към материята и разискванията трябва да продължат.
Ако министърът не е готов да отговаря и да участвува в такава дискусия, нека той поиска отлагане. Това е практиката, която съществува по света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Близнашки, благодаря, но това е Ваша трактовка на една теза, която не намира подкрепа нито в Конституцията, нито в правилника. (Оживление в залата, неодобрителни възгласи от блока на ПССД)
Господин Луджев, нека да уточним нашия процедурен въпрос. (Репликата е по повод желанието на господин Луджев да вземе думата) 1112.3
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Не ограничавайте министъра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искате думата веднага? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Хубаво нещо е да си в опозиция, а? Само че да можеш да използуваш възможностите си.
Искам категорично да кажа на господата, че аз съм напълно готов за каквато и да е дискусия (единични ръкопляскания в блока на ПССД), обаче по темата "национална сигурност". Но се съмнявам дали те са готови за това нещо. Просто мисля, че елементарният ред, особено по една такава деликатна материя, каквато е националната сигурност, изисква първо, да се седне в комисията, да ви подам малко информация, тъй като, доколкото сега обменихме някоя и друга реплика с господин Йончев - виждам, че на него просто му липсва информация, а предполагам, че такава информация липсва и на други хора. Казвам го в най-добрия смисъл на думата. Извинявайте, ако вие мислите, че имате някакъв монопол върху цялата информация в този свят...! Аз зная, че сте много компетентни открай време. Ние това го видяхме. Няма нужда повече. Аз ви предлагам една нормална процедура. Да ви дам необходимата информация, каквато ви интересува, по структури, по подготовки, по закони, каквото тече в момента като формулировка. Ако искате, заповядайте, парадният вход на министерството е отворен. Елате там, ще ви дам възможност да четете и да се обучавате. След което да седнем в комисията, да подискутираме и след като дискутираме, да решим действително коя материя е за пред, така да се каже, публика, коя не. Има много въпроси, извинявайте, понеже претендирате за голяма компетентност, не са за изнасяне на всеослушание, нали? Трябва да пазим страната. Утре ще тръгнат турците да ни нападат, какво ще правим?
И освен това аз мисля, че една такава процедура говори само за едно нещо. Първо, губи време от работата на Народното събрание. Второ, губи моето време. И вместо аз сега да отида да си свърша някоя работа, малко повече да продължа реформата, така че да има за какво още да ме ядете във вестниците, вие ме държите тук, нали? Така че аз ви предлагам, ето, нещо съвсем нормално и естествено. Ще ви предоставя като министър цялата информация, която е необходима на членовете на комисията, ще седнем, ще дискутираме и ако сметнете за необходимо и определим темата, започваме всенародна дискусия, както вие обичате да правите открай време. 1112.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не се допуска реплика на тези изказвания.
Има думата господин Йорданов като председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. По правилник се дава думата веднага на председателя. 1112.5 АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам да изкажа нашата благодарност на господин министъра на отбраната Димитър Луджев и на Министерския съвет за това, че по предложение на настоящия и бъдещия президент на Република България д-р Желев (ръкопляскания от страна на депутати от БСП, възгласи "О-о-о!") и в съответствие със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ама така не може!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... са били повишени в генералско звание посмъртно...
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Трябва да му се отнеме думата. Това е грозно. Това е отвратително!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На какво основание, господин Йончев?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... бивши военни дейци, репресирани от антихуманната и престъпната комунистическа власт след 9 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, моля, обръщам Ви внимание...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... генерали, полковници, заслужили за националната сигурност на България и геройски защитавали границите на България в последната, Втора световна война, включително защитавали и гр. София от бомбардировките.
ПЕТЯ ШОПОВА (от място, скандирайки): "Копчето, копчето, копчето..."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нямам право.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа, вземам думата, за да ви кажа, че Българската социалистическа партия няма моралното основание да говори за националната сигурност на България. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
Защо?
Първо, това беше партия, тясно свързана с Комунистическата партия на Съветския съюз и със самия Съветски съюз. В момента разпадането на Съветския съюз се превръща в една заплаха за националната сигурност на България. (Шум в залата) В този смисъл там именно кипи гражданска война, там именно има несигурност. ВТ/ВР 1113.1
Благодарение на усилията на Съюза на демократичните сили, на всички демократично мислещи хора, на президента - настоящ и бъдещ, на Република България д-р Желев, в България има сигурност, има спокойствие, национална стабилност, хората са социално сигурни.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Какво е това? Това е безобразие. Това е един ден преди изборите и Вие го допускате!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, все пак имаме тема.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Дискусията, в която ще вземе участие и Българската социалистическа партия по проблемите на националната сигурност, може да бъде само дискусия в рамките на комисията. От този микрофон комунистическа партия, бивша, да говори за националната сигурност е срамота за България. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството, възгласи)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От името на Предизборния съюз за социална демокрация кой ще вземе думата? Моля, процедурата, която е в момента, е даване дума на ръководителите на парламентарните групи, а не реплики. От името на парламентарната група думата има господин Димитър Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, говоря от името на...
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): На КГБ ли?
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: ... на парламентарната ни група.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Кажи, че Велко Вълканов ще спечели изборите, за да бъде адекватно.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Протестирам от името на групата и, предполагам, от името на много честни хора, които слушаха казаното току-що по микрофоните, протестирам за грубата, изключително остро и провокативно поднесена пропаганда един ден преди президентските избори. На мен ми е съвестно и ме е срам, че присъствувах на това нещо.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): За какво ти е съвестно?
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Съвестно ми е за това, че съм заедно с хора, които си позволяват един път да го кажат оттук, след като прекрасно разбират, че грубо, с кални обувки минават през принципите, за които толкова се е страдало. (Възгласи: "Е-е-е!" от страна на мнозинството) Не аз, вие сте страдали. Да, вие сте страдали. И съжалявам за това, че господин Йорданов може да го 1113.2 каже това, всички го познаваме, но защо председателствуващата не го прекъсна?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ами, защото има процедура, господин Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Не може в момента, когато се нарушават групи принципи в страната, ние с нашата трибуна да бъдем повод за това.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Кой принцип? Ето, във вестниците го пише. Това е съобщение на Министерския съвет, което е написано. Вземете и четете! А президентът в момента е президент!
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Принципът да ни влияете. Кое е съобщението, господин Йорданов? - Да, да! Имам ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: След като аз имам думата... Господа, фразата, която атакувам, е следната: че президентът, който в момента е президент, щял да бъде и след това. (Възгласи в залата, шум, глъч) А тази трибуна е на народното представителство. То е изпратено тук да защитава националния, а не партийния интерес.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да не е Велко Вълканов националният интерес?
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: В момента ние бяхма свидетели на това как грубо се потъпква принципът на парламентаризма в страната.
И второ, тук чухме една инсинуация. Много бих искал животът да не дава доказателства за моята правота, но трябва да ви кажа, че за тези 45 години, против много неща, в които и аз съм сам, България не е загубила нито педя земя, България не е влязла в конфликтни отношения с нито един свой съсед (ръкопляскания от страна на депутатите на БСП), България не беше направила нито една грешна външнополитическа стъпка. (Възгласи "Е-е-е!", шум в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дванадесет милиарда, кой ще ги плаща тези милиарди? Вие ги натрупахте тези милиарди и сега се чудим какво да правим. Не можеш да говориш такива лъжи. Онзи дето се смее там, си е пълнил гушата, а сега ние трябва да ги плащаме.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Кой предаде България? Болшевиките. Предадохте ни на Кремъл, 16-та република... 1113.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за спокойствие в залата. Моля за спокойствие. Господин Йончев, моля Ви все пак да се ориентирате към приключване на изложението си. (Звъни) Моля за тишина и ред в залата. Седнете! (Шум в залата, викове)
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Радвам се, че следите с внимание думите ми. Не става дума за това, че България е една от много малките страни в света, която има милиардни дългове. Става дума за решението от онзи ден и вие прекрасно знаете за какво намеквам. Става дума, че на фона на това решение аз бих бил по-скромен, ако трябваше да защитавам една външна политика.
А за дълга мога да ви кажа, господа, че в света има само три страни, които нямат дълг. Можете да бъдете уверени в това, което ви казвам. (Възгласи: "Е-е-е!", шум в залата)
ПЕТЯ ШОПОВА (от място): Искам думата за реплика на господин Луджев.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, това са изказвания само на ръководители на групи. Тук няма реплики.
Моля, заемете местата си в залата. Процедурата бе нарушена дотолкова, доколкото се вклиниха изказвания на министъра и на ръководители на две от парламентарните групи. Седнете си отляво и отдясно от мен по местата.
Продължаваме с гласуването.
Не, няма реплики. Не можете да репликирате на господин Луджев. Научете този правилник най-после! Продължаваме с гласуване на това кога ще се проведат разисквания. (Шум в залата, реплики)
Първото предложение - да бъдат в петък, отпадна. Много моля, ще санкционирам вече. Направено бе второ предложение разискванията да се проведат, след като станат в Комисията по националната сигурност. Не да няма разисквания, а да станат след провеждането на такива в тази комисия. Тези предложения бяха подкрепени от различни народни представители, от различни парламентарни групи.
Гласуваме това процедурно предложение - включването на разискванията в дневен ред, след провеждане на разисквания в тази комисия. Моля, гласувайте. 1113.4
С 93 гласували за, 51 - против, 9 - въздържали се, се приема процедурата да се проведат разисквания в комисията и след това да се включи в дневния ред за разисквания.
Продължаваме по-нататък с питанията. Има постъпили две питания към министъра на външните работи. Питане, направено от господин Филип Боков.
Господин Боков, имате думата да развиете питането си. 1113.5 ФИЛИП БОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Ботушарова, че това мое питане, което беше отправено на 20 ноември м.г., най-после успя да стигне до пленарната зала. Независимо от неговата неособено радостна съдба, ми се струва, че въпросите, които се повдигат в него, продължават да бъдат актуални и затова аз държах на това питане да бъде отговорено.
Искам да изразя щастието си, че господин министърът на външните работи най-после е в България, сред нас... (Оживление в залата) и може да отговори на това питане. А то е следното:
Уважаеми господин министър,
На пресконференция в Брюксел, която се състоя на 13 ноември 1991 г., пряко предавана от Българската телевизия, президентът на Република България господин Желю Желев предложи войски на НАТО да бъдат разположени между воюващите страни в Югославия. Това предложение очевидно имаше приносен характер, тъй като до неговото отправяне на 13 ноември в международната общност се обсъждаха възможностите за използуване в Югославия на войски на Организацията на обединените нации или на Западноевропейския съюз. Както е известно, тези два варианта бяха дискутирани и на Съвещанието на министрите на външните работи на Европейската общност, което се състоя предишния ден, на 12 ноември, в Холандия.
Моето питане се отнася до това, дали правителството споделя тези предложения на президента на републиката, обсъждало ли ги е и какви съображения са наложили да се излезе с такива новаторски инициативи в сравнение с идеите на министрите на външните работи на Европейската общност.
Извън питането, тъй като става дума за Югославия, искам да изразя своята солидарност с изявленията на министъра на външните работи, направени вчера по Би Би Си, в смисъл, че решението на правителството от 15 януари т.г. за признаването на четирите бивши югославски републики е било прибързано.
Съжалявам, разбира се, че това мнение не става достояние и на българската общественост по българските информационни средства...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Боков, моля Ви в рамките на питането... ДП/ВР 1114.1
ФИЛИП БОКОВ: ...и се надявам, че то не изразява наличието на двоен стандарт в мнението на министъра на външните работи. И му съчувствувам искрено, че неговото становище, което беше за умереност и за изчакване с решението по този въпрос, не беше прието от българското правителство, от правителството, на което той е член.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ганев, имате думата за отговор.
(Народните представители от СДС и ДПС ръкопляскат на министър Ганев)
МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, госпожи и господа! Аз действително съжалявам, че досега нямаше възможност да се стигне до отговор на това питане, но както казват: "По-добре късно, отколкото никога". Поради това аз съм съгласен, че и сега този въпрос е актуален. За съжаление актуални са и събитията в Югославия и въпросът за начините за намиране на решение на проблема за Югославия продължава да съществува.
Става дума за изявление на президента, което е направено наистина много отдавна, ако кажа "миналата година", ще се стори още по-отдавна - на 13 ноември. Доколкото си спомням, това изявление беше на пресконференция в Брюксел и веднага искам да кажа, че министърът на външните работи, както и правителството, не могат да носят отговорност за изявленията на президента. Това е на базата на конституционно регламентираните правомощия, според които всеки има свои отговорности. Изпълнителната власт има свои отговорности, президентската власт като представителна власт, има свои отговорности, парламентът има свои отговорности. Затова аз не искам да коментирам тези изявления, но мога да кажа нещо, за което е питането - дали правителството споделя предложенията на господин президента, обсъждало ли ги е и какви съображения са наложили да се излезе с такива новаторски инициативи.
На последното казах, че аз не мога да кажа мотивите за предложението на президента. Просто нямам тези прерогативи. Но този въпрос не е обсъждан на заседание на правителството. Това веднага ми дава възможност да отговоря и дали правителството споделя тези предложения. Не може правителството да споделя, ако не ги е обсъждало. 1114.2
Що се отнася до начините за решаване на югославския конфликт, това може да стане (ако питате вече за моето мнение), защото, струва ми се, смисълът да бъда тук е не да коментирам други мнения, а да говоря за мнението ми като министър на външните работи и след като въпросът не е обсъждан в правителството, аз мога да говоря именно като министър на външните работи, решаването на проблемите на Югославия може да стане, разбира се, по мирен начин, чрез усилията на Организацията на обединените нации и на Европейската общност. Преди всичко, искам да подчертая, това може да стане на базата на взаимоотношенията между държавите, които се намират на територията на Югославия. Това е въпрос, който засяга и интересите на тези държави. На тях трябва да им бъдат осигурени условия за намиране на изход от сегашната ситуация.
Естествено е този въпрос да бъде свързан и с решението на правителството за признаване на Словения, Хърватско, Македония, Босна и Херцеговина. Вчера по телевизията имах възможността да изразя от името на правителството становището по повод на принципното решение. Нямам основания да не говоря открито и затова ще кажа, че това решение (разбира се, принципно важно и правилно) можеше да бъде взето и в един малко по-удобен за вземане на решение момент. Имам предвид това, че е много важно да се знае решението на Лисабонската среща на министрите на външните работи, която току-що беше привършила, и информация за нея явно е била постъпила, както и информацията, която аз имах възможност да предоставя на комисиите на парламента по външните работи и националната сигурност и на правителството.
Правителството е самостоятелно във вземането на решения, независимо от това, че един или друг член отсъствува и затова не бих могъл да отправям критика. Бих искал да кажа само, че винаги в такива случаи трябва да се използуват и парламентарните механизми. Според мен във външната политика и по въпросите на националната сигурност (това го казах преди избирането на правителството, за някои то прозвуча демагогски, но се надявам да разберат, че не е така) ние нямаме алтернатива. Трябва да търсим решения на базата на парламентарно разбирателство. 1114.3
Струва ми се, че по този въпрос по принцип има парламентарно разбирателство (имам предвид отношението ни към събитията в Югославия) и това мое впечатление е изградено на базата на мои срещи, по-точно казано участия в Комисията по външните работи, включително и преди да предприема пътуванията си в Италия и Германия. 1114.4 Позволете ми още веднъж да подчертая, че съдържанието на решението на правителството за признаване има два съществени елемента, които, ако не се разберат правилно, може да се стигне до погрешни изводи.
Първият елемент се отнася до това, че България признава правото на хората, на гражданите, които живеят на територията на съответните републики, на държавно самоопределение. Това е нещо, което ние сме длъжни да направим, след като зачитаме, и то стриктно зачитаме, принципите на международното право. Още повече че арбитражната комисия начело с господин Балентер се произнесе в смисъл, че ако говорим за Македония например, Република Македония отговаря на изискванията, съдържащи се в Декларацията на Европейската общност от 16 декември.
Вторият съществен елемент на решението на правителството е, че се признава, или по-точно казано - още веднъж се потвърждава неизменимостта на границите на тези републики, които се визират в решението, със съседните държави, включително и границата между Република България и Република Македония. Това е много съществено да се подчертае, защото то е същевременно израз и на отказ от териториални претенции. Аз не мога да разбера дали някой по света би могъл да обвини България, че взема решение, но това решение има декларативна форма, в което още веднъж потвърждава, че в този съдбоносен може би за Европа и за Балканите момент, българското правителство, България, няма териториални претенции. Ако в този момент това заявят и другите държави, това би имало стабилизираща роля на Балканите много повече, отколкото ако само България го заяви.
Що се отнася до установяване на отношения по-нататък с тези републики, визирани в решението на правителството, това, както и снощи изтъкнах, ще зависи в резултат или в хода на вземането на решения в този смисъл от Европейската общност. Следователно България продължава да се придържа към европейска политика на Балканите. Продължава и трябва да се придържа, натам трябва да бъдат насочени усилията на всички, на целия парламент, на правителството, на президента - да се придържаме към европейските критерии за мислене и поведение. Ние нямаме алтернатива в това отношение. СД/ВР 1115.1
И затова решението на правителството е решение, което трябва да се тълкува единствено в този смисъл - че то е в съответствие с изискванията и за европейско мислене. Всяко друго тълкуване на това решение, всяка друга интерпретация не отговаря на интересите на България, не отговаря на интересите на сигурността на Балканите и в Европа.
Искам да използувам това място, защото то е полезно, важно място, за да кажа, че България, българското правителство е готово да направи всичко възможно по-нататък да развива своите приятелски отношения със съседните държави (тук имам предвид и Гърция), отношения, които не би трябвало да зависят от известни различия в позициите. И един от важните резултати от моето посещение в Атина преди няколко дни беше това, че между министрите на външните работи на двете страни беше достигнато до извода, че различията между България и Гърция по въпроса за признаването на Република Македония не трябва да бъдат пречка за развитието на отношенията помежду ни.
Това е, що се отнася до позицията ни. И още нещо искам да маркирам към тази позиция, която е важна - че България с това решение не се намесва във вътрешните работи на хората, които живеят на територията на републиките, визирани в решението. Напротив, в съответствие с международноправните принципи ние считаме, че всяка държавност има право сама да определя формите, начините на взаимоотношение с други държави, със съседни държави, да образува различни форми на отношение.
Ако тази позиция бъде разбрана по този начин, а на вчерашното си заседание правителството утвърди точно този начин на третиране на проблемите, мисля, че позицията ни, не само на правителството, българската позиция, ще се разглежда като един важан фактор за стабилизиране на Балканите. И ние очакваме и от другите страни да кажат същото, каквото ние сме казали, тъй като тогава стабилизацията ще бъде още по-голяма.
Господин Боков, аз си позволих да използувам Вашия въпрос, за да разширя малко отговора. Защото мисля, че в този момент е много важно да прозвучи от тази зала едно разяснение по повод на нашето решение. И понеже думите на министъра на външните работи отекват преди всичко навън, ще си позволя в рамките само на една-две секунди да кажа нещо, по-точно да изтъкна нещо, 1115.2 което не съм казвал. И то е в репортажа на госпожа Стояна Георгиева във в. "Демокрация", която, не знам защо така, е приписала на мен думи, които аз не съм казвал.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Просто сега вече срещу Вас се обръщат.
МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Аз съм казал, че алтернативата, или по-точно казано изборът, пред който в момента България е, не е демокрация или националсоциализъм...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това аз го казах. (Весело оживление, единични ръкопляскания)
МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Моето дълбоко убеждение е, че в този момент изборът е между демокрация или между национализъм или европейско мислене. Това е нещо, което мисля, че всеки българин е длъжен да го каже. И аз като министър на външните работи го казвам и тук: национализмът няма алтернатива. Европейско мислене, европейско поведение! Казвам това, за да се коригира това, което във в. "Демокрация" е написано.
Господин Боков, тъй като аз съм в известен дълг към Вас поради по-късното време на моя отговор и поради това че има един актуален въпрос от Вас, на който разбрах, че мога и да не отговоря, тъй като не е в рамките на 48 часа. Аз обаче смятам, че ако Председателството ми позволи, бих могъл да отговоря и на Вашия актуален въпрос. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съжалявам, вицепрезидентът господин Семерджиев е тук, но аз направих справка. По процедура на Вас не следва да Ви се дава думата направо. И въобще никъде не пише, че можете да присъствувате на заседанията на парламента. (Шум в залата)
Ако трябва, да повторя още веднъж. Господин Семерджиев - вицепрезидентът на Република България, е тук. Председателството направи справка. Нито в Конституцията, нито в правилника е предвидено на президента и вицепрезидента да се дава думата направо, както и да присъствуват. Президентът има право на обръщения, но аз смятам, че пленарната зала може да реши този въпрос. (Шум в залата) Моля ви!
Господин Семерджиев, обърнах се към Вас, за да Ви уважа, тъй като сте наш гост. Но моля Ви да изчакате. Моля Ви, седнете, господин Семерджиев. 1115.3
Трябва да продължим процедурата по питането. Министър Ганев отговори на питането. Господин Боков има право да направи два уточняващи въпроса или да каже дали е доволен от отговора. (Реакция в залата)
Моля ви, Народното събрание е върховният орган в тази държава. Спазваме Конституцията и правилника. Така че не намирам място за упрек, нито за реакция в залата. Правилника можем да го допълним с решение и аз ще поставя това на гласуване.
Моля ви, продължаваме процедурата по питането на господин Филип Боков.
Господин Боков, имате думата. 1115.4 ФИЛИП БОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Действително господин министърът на външните работи излезе извън тясната сфера на питането, което аз бях отправил към него, но аз съм доволен, защото действително проблемите, които той засегна, са от кардинална важност за страната. Обнадежден съм от това, че за първи път от доста дълго време министър на външните работи опровергава официозния вестник. Доволен съм от това, че министърът на външните работи заема една позиция, която е умерена и реалистична. И се страхувам, че господин министърът на външните работи има проблем със своето правителство (протести от СДС), чието решение от 15-и не във всичко съответства на принципите, на които настоява министърът на външните работи.
Опровергавайки официоза "Демокрация" той каза, че дилемата е - национализъм или европейско мислене. Аз съм напълно съгласен с него, но европейското мислене, господин министър, не влиза в съответствие с такива изявления, за които се отнася моето питане.
Моят допълнителен въпрос към Вас е следният: смятате ли Вие, че президентът на републиката прави разлика между войски на Организацията на обединените нации, Западноевропейския съюз и войски на НАТО (Смях и ръкопляскане от ПССД)? и ако смятате, че той не прави такава разлика, вторият ми въпрос е следният: как това съответства на европейското мислене, за което Вие пледирате. И ако президентът бъде избран, какви стъпки ще предприеме Министерството на външните работи, за да просвети господин президента по тези разлики? (Шум в залата и ръкопляскане от ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Господин Боков, Вие ме поставяте в много трудно положение - да коментирам не собствени мисли, а на други хора. Аз сега мога само да гадая точно какво би могъл да каже и какво не би могъл да каже, какво би могъл да знае и какво не би могъл да знае един или друг човек. Затова Ви моля да ме разберете, че аз не мога да Ви отговоря на този въпрос.
Няма процедура, обаче, да отправите питане към президента. И затова не знам как ще можете да стигнете до отговор на този въпрос. И тук не мога да Ви посъветвам. НЧ/ВР 1116.1
При всички случаи обаче искам да се възползвам от тази трибуна, за да кажа още веднъж, че няма по-нататък начин да се развиваме като нормална държава, ако не се спазват точно конституционните правомощия, разпределението на правомощията. И в сферата на външната политика в Конституцията ясно е записано, недвусмислено, независимо че аз имам доста критично отношение към редица разпоредби в тази Конституция, но след като е приета, сме длъжни да я спазваме, но тази разпоредба специално смятам, че е много точна, т.е., че правителството ръководи и осъществява външната политика на страната. И следователно, в рамките на тези прерогативи ние можем да правим и изказвания, да вземаме и решения.
Аз бих се надявал, че оттук нататък всеки ще използва своите конституционни правомощия такива, каквито са му дадени от Конституцията, включително и във връзка с изявление по един или друг въпрос. (Ръкопляскане в залата)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Искаме процедура по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, нека да завърши питането и ще дам думата за процедура. Остава последната точица от питането. Нека господин Боков да каже дали е доволен от отговора, който получи.
Господин Боков, моля Ви, изчакайте, има настоятелни искания по процедурен въпрос. (Шум и недоволство в залата)
Разбрахте ли, че първо трябва господин Боков да завърши и след това ще бъде процедурният въпрос? Затова моля ви да го чуем.
Господин Боков, имате думата.
ФИЛИП БОКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, Вие познавате много добре чл. 80, ал. 3 от правилника. И Ви благодаря, че ми давате думата, за да изразя отношението си към отговора на господин министъра на външните работи.
Аз съм доволен от неговия отговор, тъй като липсата на отговор също е отговор и единственото, което мога да кажа в заключение, е, че напълно разбирам и напълно съчувствам на господин министъра на външните работи. (Смях и ръкопляскане от ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожица Вержиния Велчева по процедурен въпрос. 1116.2
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател! Аз много се радвам, че най-сетне ръководството на Народното събрание се върна към Конституцията, която вече беше нарушена в един свой пункт в тази зала.
Господин вицепрезидентът Атанас Семерджиев се е клел в тази Конституция, че ще я спазва и аз се надявам да се постарае това да бъде така. Аз не знам защо господин Семерджиев влезе по този начин в пленарната зала и се обръщам към председателстващата днешното заседание - дали вицепрезидентът е бил поканен за това заседание и за какъв въпрос е бил поканен?
Бих искала да напомня и някои текстове от Конституцията, които може би са забравени. Става въпрос по-точно за чл. 104, който изрично казва, че президентът може да възлага на вицепрезидента някои свои правомощия. Аз не знам дали господин Желев, в случая като президент на републиката (няма да кажа сегашен и бъдещ, за да не бъда атакувана), е оправомощил своя вицепрезидент за каквито и да е правомощия.
Но бих искала да напомня и нещо друго, че обръщенията на президента пред Народното събрание са дадени в чл. 98, т. 2. И това е правомощие, което президентът не може да възлага на вицепрезидента. Това правомощие той може да осъществява само пряко.
Освен това бих искала да напомня на председателствуващите заседанието, че в залата и горе на трибуните има определени места за президента и вицепрезидента. В залата те могат да присъстват само ако са поканени. В противен случай следва да заемат местата горе на трибуната. (Ръкопляскане от СДС и реплики: "Да излезе!") 1116.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има една деликатна ситуация и аз открито ще я споделя, защото не мога да я затая в себе си. Започнах я преди малко, но някои може би не ме разбраха.
Възражението, което госпожица Велчева направи по процедурата, аз очаквах, че няма да се стигне до него. Но в нашата Конституция присъствието на президента в тази зала може да бъде само ако дойде да ни даде информация по въпрос или да направи обръщение или декларация. За днес такава заявка от президента не е правена, а министрите присъствуват в тази зала и могат да вземат думата, защото ние упражняваме контрол върху тяхната дейност. Това не е тяхна привилегия, а възможност на парламента да осъществява парламентарен контрол.
Деликатната ситуация, в която аз съм поставена в момента и затова се обръщам към вас, е, че не мога да направя грубо предупреждение към господин вицепрезидента, както и не мога да му дам думата. (Шум в СДС. Венцеслав Димитров: "Квесторите да го изведат от залата!")
Имало е прецедент да се дава дума на господин вицепрезидента, това може да се случи винаги, защото сега се установяват взаимоотношенията ни с останалите държавни органи.
Аз ще ви помоля да гласуваме следното процедурно предложение. Смятам, че така ще бъде най-коректно, независимо че го няма в Конституцията и в правилника. Моля ви, чрез гласуване ще го изразите. Обясних деликатността на ситуацията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да излезе от залата и тогава ще гласуваме!
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Вън! Вън!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Семерджиев, не мога да Ви дам думата. Няма никакво основание да Ви дам думата, както и да седите тук. (Шум в залата) В протокола се записва, че господин Семерджиев е поискал думата. А за да му се даде думата, това може да реши само пленарната зала. (Шум в залата. Част от депутатите от СДС са станали прави и настояват да бъде изведен от залата вицепрезидентът)
АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ (излиза пред микрофона): Възразявам... СтБ/КТ 1117.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не мога да Ви дам думата. Изключих микрофона. В това събрание думата се дава от председателя. Много моля, господин Семерджиев, освободете трибуната! Изключила съм микрофона. Няма да Ви дам думата. Нямате право нито да възразявате, нито да протестирате! (Силна глъчка в залата. Вержиния Велчева: "Напуснете залата, господине!")
Моля ви за ред и почитания в залата. (Господин Семерджиев напуска залата. Ръкопляскания в блока на СДС)
Госпожа Ананиева поиска думата.
НОРА АНАНИЕВА (ПССД): Уважаеми колеги от Парламентарния съюз за социална демокрация (викове в СДС: "Няма такава! Няма такава парламентарна група!"), народни представители, които не мога да нарека "уважаеми" (силна глъчка в залата, госпожа Ботушарова призовава към ред и тишина), поради изключително ниското равнище на поведение и възпитание. (Викове и тропане по банките в СДС: "Няма такава!")
Разбирам ви, разбирам истерията - вас ви е страх от това, което би могъл да каже господин Семерджиев. (Викове: "Е-е-е!" в СДС) Ако не ви е страх, проявете толерантност, толерантност, която ние дължим на държавните институции, на лицата, които сме избрали със собствения си вот. (Вержиния Велчева: "Вашият вот си е Ваша работа!", викове от СДС) Ние сме длъжни да дадем думата на господин Семерджиев... (викове от СДС: "Няма да стане!"), тъй като той ще депозира своята оставка. (Аплодисменти в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Йорданов, председател на Парламентарната група на СДС. Моля ви за тишина и внимание в залата! (Звъни)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Вземам думата за това, което позволява и Конституцията, и правилникът - Парламентарната група на Съюза на демократичните сили иска 30 минути почивка. (Ръкопляскания, викове в СДС: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Двадесет минути почивка. 1117.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля народните представители да заемат местата си в залата.
Председателски съвет във вторник, от 14 ч., в кабинета на председаеля.
Комисията по бюджета и финансите - във вторник, от 14 ч. в кабинет 503 на "Дондуков" 2.
ГЛАСОВЕ ОТ ПССД: На кого съобщавате? Не виждате ли, че в залата няма почти никой?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Икономическа комисия - заседание във вторник, 16 ч., в зала 412.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Комисия по културата - заседание на 22 януари, сряда, от 12 ч. в Огледалната зала.
Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление - сряда, от 10,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по земеделието ще проведе заседанието си в сряда от 9 ч. в зала 507.
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда от 10 ч. в зала 412.
Комисията по труда и социалното осигуряване ще има заседание в сряда от 10 ч. в зала 411 на "Дондуков" 2.
Комисията по правата на човека ще има заседание в сряда от 10 ч. в зала 510 на "Дондуков" 2.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в сряда от 11 ч. в зала 309.
Има още едно съобщение за парламентарните групи, което може би знаете, но все пак да повторя. Във връзка с посещението на генералния секретар на Съвета на Европа госпожа Катрин Лальомиер се напомня на парламентарните групи, че във вторник ще се състоят срещи, както следва:
От 10 ч. - парламентарна група на СДС.
От 10,45 ч. - парламентарна група на Парламентарния съюз за социална демокрация.
От 11,30 ч. - парламентарна група на ДПС. РД/ВР 1118.1
Срещите ще се проведат в зала "Изток" при осигурен синхронен превод.
(Нора Ананиева иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, искам да кажа на тези, които са тук, и на тези, които влизат в момента, по повод оставката на президент или вицепрезидент предсрочно, че става пред Конституционния съд. Казвам го това, защото може да има някаква неяснота у другите, които не са народни представители.
Тъй като времето изтече, 13 ч. е, не е направено предложение за продължаване, но госпожа Ананиева поиска думата като председател на парламентарен съюз, моля, заповядайте!
НОРА АНАНИЕВА: Една трагикомедия се развива в тази зала. Печално е, но е факт. Вече направих няколко изявления пред журналисти, в това число и чуждестранни журналисти, които са потресени от начина, по който един парламент се отнася към вицепрезидент, избран от този парламент, получил мандата си от тази зала, заклел се в Конституцията, която сме приели. Ясни са мотивите. Ясно е защо така нареченото "мнозинство", а всъщност малцинството, представляващо малцинство от българските избиратели, избяга позорно от залата. Защо се изплаши? Защото вицепрезидентът на тази страна е един достоен човек. Той е един човек, който е доказал своите качества в периода след 10 ноември достатъчно убедително, и неслучайно беше посочен за вицепрезидент именно от д-р Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, ще трябва да Ви прекъсна...
НОРА АНАНИЕВА: Аз мисля, че господата от Съюза на демократичните сили по този начин унизиха и своя президент, унизиха неговото право на избор, което той прояви. Мисля, че господата се изплашиха от истината, която би могла да прозвучи в тази зала от устата на вицепрезидента Семерджиев. Добре че има и други възможности в тази страна все още да прозвучи тази истина.
Аз се надявам, дълбоко вярвам, че българският народ, ако види тази зала в този момент, ако беше видял тези истерични лица от дясната страна, при това на депутати, които са влезли току-що и още нямат име, нямат място, нямат поведение на политици, 1118.2 да крещят по отношение на един вицепрезидент, българските граждани биха разбрали откъде идват опасностите за дестабилизация на тази страна, какво може да ги очаква, защо се формулира такава дилема - "Желю Желев или гражданска война!", откъде идват сигналите, в кой вестник се поднасят тези дилеми и защо се плаши българският гласоподавател.
Мисля, че в утрешния ден за размисъл, господата от дясната страна направиха лоша услуга на кандидат-президентския тандем от синия цвят. В утрешния ден за размисъл ситуацията в тази зала ще натежи, ще натежи в полза на онези, които стоят твърдо зад Конституцията, които са толерантни, които са истински демократи, а не афиширани демократи.
И така, господа, това беше поредната проба на вашата позиция и много добрата проба в деня, в който приключваме заседанията на Народното събрание преди президентския избор.
Гражданки и граждани на Република България, помислете добре накъде ви тласкат! (Ръкопляскания от ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, микрофонът на Народното събрание наистина е безплатен, но не е място да се правят предизборни речи. Така че, ако трябва, могат да се събират такси за това. Господин Йорданов има думата.
(Гласове от ПССД: "Времето ни за работа изтече!" Част от депутатите напускат залата)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, госпожи и господа народни представители! Хубаво е сега камерите да снимат и да видят озлобените физиономии на Българската социалистическа партия и тяхното абсолютно невъзпитание. След като се държаха като махленски клюкарки (Елена Поптодорова от място: "Не "махленски", а "махленски", господин литераторе!") и говориха един куп глупости, тръгнаха и да си излизат. (Шум в залата)
Добре, аз ще говоря за хората, които ме слушат, а не за тези, които нямат уши.
(Гласове от ПССД: "Къде са вашите депутати?")
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо, господи Семерджиев неведнъж се е появявал в тази зала и неведнъж ни е плашил. Имаше дори случай, в който той заплаши, че ще се самоубива тук. За втори път днес ни плаши, че ще каже нещо много важно, ще си подаде оставката. 1118.3
Според Конституцията на Република България господин Семерджиев, ако иска, още сега може да си подаде оставката, но не в Народното събрание, а пред Конституционния съд. И това трябва да го знае всеки народен представител, включително и госпожа Нора Ананиева, за да не се държи като на махленска поляна. (Елена Поптодорова от място: "Махленска, господин Йорданов!")
В този смисъл...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, предупреждавам Ви, моля!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искам да ви кажа, че взимам думата не за това, а да направя лично обяснение, за което помолих по време на пленарното заседание. 1118.4 Тук, в тази зала, бях обиден за това, че съм казал, че Българската социалистическа партия няма отношение към националната сигурност на България и че съм използвал това именно изказване, за да направя предизборна пропаганда за д-р Желев и Блага Димитрова.
Скъпи и уважаеми народни представители от Българската социалистическа партия, мили хора! Във всички случаи искам да ви напомня, че наистина скъпите и милите хора от Българската комунистическа партия никога не са правили грешка във външната политика на България, тъй като тази политика никога не е зависела от тях, а от великия и мощен Съветски съюз. И това е естествено, когато си в затвора, грешки не можеш да правиш. Грешки се правят само ако си извън затвора, а Българската комунистическа партия бе вкарала не само себе си, но и целия наш народ в затвора на комунизма.
Искам да припомня, че въпреки това, дори и в затвора допускаха грешки. Дори и когато бяха вързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, времето Ви изтича.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искам да напомня, че господин Семерджиев, който се появи тук, е един от виновниците за въвеждане на български войски в Чехословакия през 1968 г., че Българската комунистическа партия и ръководената от нея тогава държава подкрепи агресията на войските на Варшавския договор в Чехословакия, че същото направи и през 1980 г., когато подкрепи агресията на Съветския съюз в Афганистан.
Скъпи, мили хора, ако искате отново да живеете в затвора, слушайте какво ви говори Нора Ананиева. (Смях и ръкопляскания от останалите депутати от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Закривам заседанието.
Следващото ще се проведе в сряда от 15 часа. (Звъни)
Желая ви спокойствие и здраве, колеги.
(Закрито в 13 ч. и 15 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Илиян Илиев
Руслан Сербезов