Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-02-27

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието, имаме кворум.
Има едно писмо, подписано от госпожа Нора Ананиева за приоритетно включване в дневния ред на Народното събрание законопроекта за осъвременяване на пенсиите. Вчера също ставаше въпрос. Той е даден на четири комисии: Комисията по труда и социалното осигуряване, Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите. Законопроектът е внесен от Парламентарния съюз за социална демокрация още на 9 януари.
Мисля, че тези комисии трябва поне да ми дадат тяхното становище по този законопроект. Не би трябвало да се бавят. Моля, ако нямат нищо против да го разгледат и да ми предадат своите становища.
Вчера госпожа Ботушарова в края на заседанието ви предупреди относно това, че трябва да бъде включен един законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Това изменение е във връзка със срока, защото срокът изтича на 4 март. Законопроектът, който е внесен за изменение на чл. 11 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, предвижда удължаване на срока с три месеца. Вие знаете, че обществото действително е много развълнувано. В Народното събрание телефоните звънят непрекъснато, хората молят този срок да бъде удължен, защото просто нямат време да предадат своите заявки. СБ/ВР 1023.1
Поради изключителния и неотложен характер на въпроса и на основание чл. 37, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът може да бъде предложен за включване в дневния ред и да бъде разгледан. Имаме това право и би трябвало да гласуваме този закон на две четения.
Проектът за дневен ред ви е раздаден.
1. Второ четене на законопроекта за банките и кредитното дело.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
3. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
5. Промени в ръководството и състава на парламентарни комисии.
6. Отчет на Агенцията за чуждестранна помощ.
7. отговори на въпроси и питания.
Има думата по дневния ред господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа! Преди да започнем разглеждането на тази точка аз бих предложил и т. 4 - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, да бъде изтеглена напред и веднага да бъде разгледана след като приключим със споменатото от Вас изменение. За това днес стана дума и в Законодателната комисия. Случаят е аналогичен - става дума за продължаване на един срок, в който кооперациите ще могат да предявят искания за получаване на одържавени техни имоти.
Тъй като и този срок е изтекъл и вече две-три седмици проблемът стои, бих помолил, ако трябва и да се гласува от формална гледна точка да предвидим и този въпрос, защото и той е лесен и твърде кратък. Той също би могъл да мине на две четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Всъщност това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Виждам, че действително той е съвсем кратък.
Има думата господин Стефанов. 1023.2
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Многоуважаеми господин председател, уважаемо председателство, почитаеми дами и господа народни представители! Възложената на снощното заседание задача и на Комисията по земеделие е изпълнена. Ние излизаме с конкретно решение, взето на днешното заседание, с което искам да ви информирам, че имайки предвид неотложността за приемане на изменението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, ние подкрепяме това изменение в частта за удължаване срока за подаване на документи. Ние също сме залети с много писма, много обаждания, много запитвания и нека всички - както вие, така и целият български народ, да бъде информиран навреме, за да не се създава негативно отношение или като че ли с крайната дата 4 март приключваме всякакви действия относно връщането или възстановяването на собствеността на предишните собственици като земеделски стопани. Тук искам да вметна още нещо. Нека да се знае, че това 15-месечно удължение, което се предвижда в проекта за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, ние конкретизираме до 4 юни, което всъщност е същото продължение от 3 месеца. Но това да не успокоява и нека не разчитаме на народопсихологията, която всички ние имаме, очаквайки последния срок. Нека всички добре да знаят, че с всеки изминат ден трябва да подават документи, защото крайният срок фактически ще дойде така, както е дошъл и този.
Затова ви призовавам да подкрепите проекта, който сега ще ви се предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега искам да чуя мнението по предложението на господин Янаки Стоилов, защото тук, както виждам, има две предложения - едното е от господин Янаки Стоилов и господин Емил Бучков, а другото е от господин Манол Тодоров и господин Костадин Размов.
Моля, господин Джеров, да вземете отношение.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, ще Ви отговоря веднага. Пред нас стоят два въпроса. Първият въпрос беше изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Именно с оглед на това, че голямото изменение и допълнение на този закон ще мине през Народното събрание вероятно идващата седмица, а същевременно срокът изтича, се налага спешно да приемем 1023.3 законопроект, с който да удължим срока по чл. 11. Мисля, че няма нужда от повече аргументи, колегите също, пък и Вие, изяснихте, че срокът изтича на 4 март. Хората се безпокоят и ние сме задължени да отговорим.
Затова този проект ще бъде авансов спрямо изменението на самия закон.
Вторият въпрос, който беше поставен пред нас, се отнася до следното. В Законодателната комисия бяха разгледани четири предложения за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Всъщност става въпрос за един срок, срок за съжаление вече изтекъл.
Поради това ще помоля и аз първа точка от днешното заседание да бъде изменение на Закона за собствеността и ползуване на земеделските земи, става дума за един текст, за годишния срок.
Втора точка да бъде изменение на Закона за кооперациите, което също касае един текст.
След това моля като точка трета да бъде прието продължаване второто четене на законопроекта за банките и кредитното дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да гласуваме този нов дневен ред.
Със 157 за, нито един против и един въздържал се този дневен ред се приема:
1. Първо четене на законопроекта за изменение в Закона за собствеността и ползуване на земеделските земи.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
3. Второ четене на законопроекта за банките и кредитното дело.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
5. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за счетоводството.
6. Промени в ръководствата и състава на парламентарните комисии.
7. Отчет на Агенцията за чуждестранна помощ.
8. Отговори на въпроси и питания.
Господин Джеров, имате думата. 1023.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Преди малко изясних съображенията за нова т. 1 в дневния ред. Сега конкретно за мотивите за внесения законопроект.
Съгласно действуващия чл. 11, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, цитирам дословно: "Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в едногодишен срок от влизане на закона в сила".
Това означава, че на 4 март приключва срокът за подаване на заявления. Поради това ние предлагаме уважаемите народни представители да приемат Закон за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи с два текста.
Първият параграф ще има съдържание, най-общо го давам: вместо "едногодишен срок", както казах, изтичащ на 4 март, да бъде "15-месечен срок", което означава, че даваме още 3 месеца на българските граждани, които искат да подават молби.
И още едно съображение, което пропуснах да изложа пред вас. Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи ще претърпи много изменения. Естествено, че след неговото обнародване българските граждани ще могат да се запознаят с него и затова се налага те да имат около 3 месеца пред себе си възможност, в което време те вече да подадат съответните заявления. Изменяме основанията за подаване на молбите, изменяме също така и документацията, която би могла да служи като основание за възстановяване правото на собственост и ми се струва, че няма защо повече да ви убеждавам в необходимостта от приемането на този законопроект.
И една втора разпоредба. С оглед времето, защото приключва месец февруари, ще предложа един втори параграф, с който този закон да влезе в сила от деня на неговото обнародване.
Известно ви е, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията нормално законите влизат в сила в 3-дневен срок от тяхното обнародване. Ако обаче, с оглед предстоящите празници, изчакаме тридневния срок, това ще стане след като срокът е изтекъл.
Поради това моля на първо гласуване да бъде приет законопроект, съгласно: РД/ВР 1024.1
Първо, срокът едногодишният по чл. 11 се удължава с още 3 месеца и вместо "12 месеца", става "15 месеца".
И втори параграф, съгласно който законът влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата иска господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя изменението и допълнението на чл. 11, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и ще гласува за удължаване с още 3 месеца на срока за подаване на заявленията.
Досега заявления за възстановяване правото на собственост са подадени за около 50 на сто от земеделските земи. Другата част от собствениците и техните наследници очакват с вълнение днешното решение на Народното събрание.
В сега действуващия закон се предвиждаше една година за подаване на заявленията, но по различни причини собствениците на земя фактически имаха само 4 или 5 месеца. Нямам намерение, разбира се, да развивам въпроса по какъв начин отнехме на хората останалите месеци, тъй като аз говорех по тези причини при първото четене на Закона за земята.
В Комисията по земеделието, когато обсъждахме този въпрос по чл. 11, ал. 1, всички колеги гласуваха единодушно за трите месеца увеличение. Аз вярвам, че така ще бъде и днес в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Рашеева има думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! Аз също съм съгласна, разбира се, че ние трябва да се съгласим с така предлаганото изменение на закона сега и да удължим срока. Налага се, защото той изтича на 4-и и няма да можем дотогава да гласуваме закона. Но аз в Законодателната комисия и тук пред вас отново ще възразя против 3-месечния срок. Искам да ви кажа, че в Законодателната комисия само аз и проф. Димитър Михайлов гласувахме за това срокът да не бъде 3-месечен. Всички останали, и нашата група, и представителите на ДПС, и БСП гласуваха да бъде 3-месечен срокът. 1024.2
Сега този въпрос може да бъде още дебатиран, но защо ние трябва да го предрешаваме сега, а да не приемем само един месец още. За един месец ще гласуваме закона и дотогава можем да говорим още.
Ако ние приемем тримесечния срок сега, трябва да знаем, че неговото намаляване вече е невъзможно. Защото ние не можем да втурнем хората и да им кажем: имате още три месеца, а пък след туй да кажем - а, не, чакайте, сега ние решихме да бъде 2 месеца или 1 месец.
Защо възразявам против трите месеца? Приемането на три месеца означава блокирането на реформата за тази година. От страна на колегата Гоцев ми беше възразено, че подаването на заявленията не спирало всъщност издаването на решенията за възстановяване на собствеността. Не съм съгласна с това. Не е вярно това. И смятам, че ако приемем три месеца, до 4 юни няма да бъде издадено нито едно разрешение, освен тези, които се отнасят по ал. 4. По ал. 4 - да, но те са малко. Няма да бъде издадено нито едно решение за онези земи, които са в блоковете. На 4 юни започва да тече месечният срок, в който комисиите трябва да издадат своите решения. Идва 4 юли, започват отпуските юли и август, и ние ще се съберем тук на септември и ще видите, че нашата реформа доникъде не е тръгнала.
Ето от това се страхувам. Моля, колегите да вземат становище по този въпрос. Аз настоявам да приемем в това решение едномесечния срок, пък после, като се обединим около 3-месечния срок в закона, нека да бъде 3 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика думата има господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Законът за изменение на Закона за ползуването на земята още е в Законодателната комисия. В пленарната зала ще бъде вкаран другата сряда, което е вече 4-5 март. Вие виждате колко бавно се приемат закони. Докато този закон се приеме при най-доброто желание на всички ни, ще стане 15-и и няма да се обнародва преди 20 март. След 20 март до 4 април, когато е едномесечният срок, за който пледира госпожа Рашеева, остават още 10 - 15 дни. За тези 10 - 15 дни е абсолютно невъзможно той да бъде 1024.3 проучен от хората, които се интересуват. Там има съществени изменения. Този закон сега връща правата на българи, живеещи в чужбина, каквито досега нямаха права. Той връща права на чужденци да получат имот, за да трябва след това да го продадат в срока, който им се дава.
Всико това трябва да се осмисли. Така че никаква възможност няма, без да изменим този срок за 3 месеца. А, че това няма да попречи на реформата е повече от ясно.
Първо, до 6 месеца се предвижда срокът, когато ще се определят дяловете. А докато се определят дяловете, очевидно заявленията ще са подадени и хората ще са получили земята.
Моля ви да гласувате за 3-месечно продължаване на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Петров има думата.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (БЗНС "Никола Петков", СДС): Аз също оспорвам становището на госпожа Рашеева, тъй като от моята обиколка в София-окръг, където съм народен представител, хората са обезпокоени от този срок - 4 март тази година. Тъй като, както знаем всички, поземлените комисии бяха съставени много късно, някои някъде към края на декември, и хората просто нямаха възможност да подадат молби до тези поземлени комисии, за да си получат земята.
Ето защо един тримесечен срок би ги успокоил и би им дал възможност да могат да си подадат молби за получаване на своята земя.
Така че аз пледирам за това да бъде удължен срокът с 3 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефанов има думата. 1024.4 КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаемо Председателство! Като председател на парламентарната Комисия по земеделието ви приканвам да се спре всякакъв вид дискусия, тъй като виждам, че по-голямо или надделяващо е становището за приемане на тези предложения - както за проекта за изменение на Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, така и Закона за кооперациите. Имаме и внесено решение, което вие имате.
Предлагам тези изменения да бъдат приети и на второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стефанов, като председател на комисия, Вие не можете да правите предложения, но като народен представител можете.
Думата има господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПСБСП): Искам да изкажа следното съображение: че подкрепям изцяло предложеното становище от господин Джеров и да се аргументирам само с два факта съвсем накратко.
Наистина, в логиката на това, което каза госпожа Рашеева има основания, че удължаването на срока е свързано с времето на реформата, но ние трябва да си даваме сметка, че сега ние бяхме затруднени в този процес и особено в онези населени места, които нямаха никакви документи. А сега с поправките, които ще приемем в Закона за земята, ние даваме радикални отговори именно на това, как те да постъпят.
И за да не се получи вакуум във времето, нека да приемем трите месеца, тъй като удължаването от един месец само мисля, че беше достатъчно аргументиран от господин Гоцев. Затова разумно и целесъобразно е предложението за трите месеца и нека и на второ четене днес да приемем това наше удължаване на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Рашеева отказвате ли се от Вашето предложение?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Не, не се отказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай преди всичко трябва да гласуваме дали срокът да бъде едномесечен или тримесечен.
Госпожа Рашеева прави допълнение към закона. Първо се гласува това допълнение. Добре, ние ще го приемем на първо НЧ/ЙА 1025.1 четене, а на второ четене ще гласуваме предложението.
Тогава проставям закона на първо четене за гласуване. Моля, гласувайте по принцип.
Гласували общо 175 народни представители. От тях 174 за, против няма, въздържал се един.
(Мотивите и текстът на законопроекта - 9 (Приложение I)
Има предложение да се гласува и на второр четене. Според Конституцията ние трябва да гласуваме дали искаме да преминем направо към второ четене.
Сега гласуваме дали да гласуваме закона и на второ четене. Моля, гласувайте!
Гласували общо 171 народни представители. От тях 170 за, против няма, въздържал се един.
Господин Джеров, прочетете моля Ви допълнението към закона, а след това ще гласуваме предложението на госпожа Рашеева.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност това е и единственото направено предложение.
Предложението на Законодателната комисия, съгласувано с Комисията по земеделието гласи: "Параграф първи, в член 11, алинея първа думите "в едногодишен срок" се заменят с думите "в петнайсетмесечен срок".
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): В закона не пише едногодишен, а днанайсетмесечен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Мулетаров, чета закона. И когато чета закона, мисля, че както е писано така мога да го докладвам. Не мога да докладвам по друг начин.
Така че остава в сила: "в член 11, алинея първа думите "в едногодишен срок" се заменят с думите "петнайсетмесечен срок".
И в Преходните правила, параграф втори "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Това е основният текст, който се предлага от двете комисии.
По отношение предложението н агоспожа Рашеева - не съм съгласен. Бяха изразени съображения срещу но нека да помислим върху текстовете, които пишем. Това, което пишем тук, това, което гласуваме, трябва да бъде приложимо. Много лесно е да удължим срока с петнайсет дена в името на бързината. И какво 1025.2 ще постигнем? Нищо! Едномесечният срок, ако бихме възприели предложението на госпожа Рашеева, доникъде няма дадоведе хората, които искат да представят документи.
Правилно беше изтъкнато тук, че законът ще влезе в сила някъде в края на месец март. И да караме хората за десет дена да събират и доказателства, и да направят съответните заявления, е над възможностите. Нека, ако използвам този израз: да не пришпорваме българските граждани.
Поддържам тримесечият срок, който е разумен, обоснован и ще се даде възможност на всеки един гражданин нормално да събере и доказателства, и да се яви пред общинските поземлени комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕЖАН САВОВ: Първо ще гласуваме изменението, което предлага госпожа Рашеева. С други думи в член 11, алинея първа думите "в едногодишен срок" да се заменят с "в тринайсетмесечен срок". Това е предложението на госпожа Рашеева.
Моля, гласувайте за предложението на госпожа Рашеева, което фактически означава срокът да се удължи с един месец.
Гласували общо 175 народни представители. От тях 20 за, против 145, въздържали се 10.
Предложението на госпожа Рашеева се отклонява.
Моля, сега гласувайте за предложението на Законодателната комисия, така както беше прочетено от господин Джеров.
Гласували общо 173 народни представители. От тях 166 за, 2 против, 5 въздържали се. Този законопроект се приема.
(Текстът на закона - Приложение 1.II) 1025.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И втори параграф - "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, трябва и този параграф, защото приемаме текст по текст. Ще има извънреден брой на "Държавен вестник" в събота. Гласувайте, моля.
От общо 150 гласували, за - 149, против - няма, въздържали се - 1.
Законопроектът е приет.
Моля, господин Джеров, сега следващият законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ
В Народното събрание са постъпили две предложения. Едното предложение е от народните представители Емил Бучков и Янаки Стоилов, с което те предлагат изменение на – 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите. Те предлагат цифрата 6 да се замени с цифрата 12. Ще ви поясня за какво става дума.
В – 1 от Допълнителните разпоредби, ал. 3 от Закона за кооперациите е казано: "Държавните, общинските и други фирми и организации предават имуществото на кооперациите по ла. 1 в срок от 6 месеца след влизане на закона в сила". Установено е от писмата, от проверките, от получените сигнали, че в този срок не е емогло да се извърши онова, което повелява законът. И затова двамата народни представители, наши колеги, предлагат 6-месечният срок да бъде увеличен на 12 месеца.
Законодателната комисия изразява своето положително отношение, защото действително това е необходимо и ще ви моля да гласувате този срок.
По-нататък. Същите двама народни представители с направеното предложение предлагат ново изречение към казаната разпоредба, със следното съдържание: "В същия срок кооперациите и техните съюзи предявяват писмените си искания пред тях."
Това са предложенията, които са направени от двамата народни представители. Законодателната комисия възприема и СД/ЙА 1026.1 двете предложения и ги предлага на вашето внимание.
Освен това са постъпили в Народното събрание предложения за промени на този закон (и понеже разсъждаваме върху този закон, ще трябва едновременно върху всичко да се произнесем) от народните представители Манол Тодоров и Константин Размов. Те предлагат към чл. 4 от Закона за кооперациите, който третира вписването, да се добави още една точка. И тук ще ви поясня за какво става дума, за да бъдете в течение.
Член 6 определя, че кооперацията се вписва в регистъра при окръжния съд по писмена молба, като към молбата се прилагат четири документа, определени засега от закона.
Двамата наши колеги предлагат още един документ - заверени преписи от актовете по чл. 33, ал. 3 за внасяне на земеделска земя, надлежно вписани в нотариалните книги. Това е едно от техните предложения.
Законодателната комисия отхвърля това предложение и предлага то да не бъде гласувано. Съображенията са изложени в раздадените ви материали съвсем накратко: "Не следва да утежняваме вписването." Освен това не винаги и всяка кооперация има и земеделска земя. Има много кооперации, които не са земеделски земи. И ако ние впишем като изрично изискване, за да бъде вписана, за да бъде регистрирана една кооперация, след като документира какви земеделски земи има, това означава да блокираме вписването, регистрирането на всички кооперации, които нямат земеделски земи. Така че това изискване не може да се постави като абсолютно изискване за регистриране на всяка една кооперация.
Второто предложение, пак на двамата народни представители господата Манол Тодоров и Константин Размов, което също така не намери одобрение от Законодателната комисия. В – 9 от закона е казано (цитирам сега действуващия закон): "Право на дял от имуществото на ТКЗС имат собственици на земя или техните наследници, когато не са членове на ТКЗС. Дяловете им се определят за годините, през които земята е обработвана от ТКЗС."
Двамата народни представители предлагат това второ изречение, пак ще го повторя: "Дяловете им се определят за 1026.2 годините, през които земята е обработвана от ТКЗС" да се замени с думите: "през които земята им е държана от ТКЗС".
Сами чувствувате, че не следва да допуснем такъв термин -"през които земята им е държана от ТКЗС". Какво означава, какво включваме и всъщност защо правим това изменение? Не виждаме смисъл и предлагаме: двете предложения на народните представители Манол Тодоров и Константин Размов да не се приемат, а да бъдат приети двете предложения на господата Емил Бучков и Янаки Стоилов главно по отношение на срока. И това беше именно основанието да си позволя да помоля народните представители да включим днес в дневния ред разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предполагам, че господин Янаки Стоилов и господин Бучков са съгласни с предложението на Законодателната комисия.
Господин Размов и господин Манол Тодоров тук ли са? - Да.
Господин Размов, ако обичате.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Чухте докладвания от председателя на Законодателната комисия внесен от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Позволявам си да не се съглася с изводите на Законодателната комисия. Нашият законопроект се отхвърля, затова защото не всички кооперации били земеделски и чрез вмъкването на точка 5 ние ще затрудним въобще регистрирането на кооперациите. този аргумент намирам за напълно неоснователен. Господин Джеров не докладва друга част от становището на Законодателната комисия, в което се казва, че това изискване би било напълно приемливо, когато се касае до регистриране на земеделски кооперации.
Ами ако Законодателната комисия смятам, че това трябва да става само когато се регистрират земеделски кооперации, а това е и моето мнение, само че аз се различавам от Законодателната комисия по други съображения, то тогава какво пречи към този текст, който ни есме внесли да се каже: "Надлежно вписани в нотариалните книги, когато се регистрират земеделски кооперации, като е предвидено в устава им внасянето на земя." 1026.3
Законът за кооперациите не определя никакъв вид кооперации - нито земеделски, нито някакви други. това се определя в устава. А в устава има изрична точка първа, в която е казано, че кооперацията в устава си трябва да посочи предмета на дейността си. това е точка първа на чл. 3, ал. 2. Щом тя посочва предмет на дейност - земеделско производство, това определя, че тя е земеделска кооперация.
На второ място, в точка 6 на същия член се казва: "Условията и редът за внасяне на земята". Това е изискване към устава на всяка кооперация, което Законодателната комисия пропуска да каже, въпреки че не всяка кооперация е земеделска. А това означава, че когато кооперацията е земеделска и посочи в предмета на дейността си земеделско произвоство, тя трябва да изпълни и точка 6 на устава, тоест да определи условията и реда за внасяне на земята. 1026.4
И накрая, в т. 7 се посочва, че в устава трябва да се определи каква рента ще се плаща за внесената земя.
Ето един пример за абсолютно неоснователните разсъждения на Законодателната комисия. В устава се предвиждат условия и ред за внасяне на земята, предвижда се рента за плащане на земята в един общ текст, който се отнася за всички кооперации. А когато се стигне до чл. 4, ат. 5, изведнъж се оказава, че представянето на документите за наличната земя, която се внася, е пречка за регистрирането на кооперация, която не е земеделска. Същите пречки са в т. 6 и т. 7 на предходния член.
Затова аз намирам тези разсъждения на Законодателната комисия, без да е посочено там единодушно ли е решението и колко души са го взели, имало ли е "за" и "против", и този въпрос не е минал през Комисията по земеделието, тези разсъждения смятам за неоснователни.
Сигурен съм, че няма да получа подкрепа от лявата страна на залата, но апелирам към дясната страна. Точно този член позволява мимикрирането на кооперациите, господа. Точно по този член без да представят никакви документи за земя и за внасяне на земя, се регистрират масово.
А вие всички бяхте против това. И ако сте против това, гласувайте за нашия законопроект. Ако искате да продължават да мимикрират, гласувайте против.
На второ място, абсолютно неоснователен е и аргументът по отношение на – 7 и 8, чрез които също мимикрират в кооперации и настоящи текезесета, и всички организации, регистрирани по Устав # 922.
Според Законодателната комисия мястото на тези текстове не било в Закона за кооперациите. А в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи сте щели да решите този въпрос. А регистрацията на кой закон е предмет? На Закона за кооперациите, или на Закона за собствеността върху земята? Та точно # 7 и – 8 уреждат регистрацията на кооперациите. Защо не махнем – 7 и – 8 още днес?
Ето защо апелирам към дясната страна на залата да ме подкрепи. Сл.Р/МД 1027.1
И накрая по – 9. Внасяли сме някакъв неизвестен термин. Господа, кой ще установи кои години е обработвана земята на ТКЗС и кои години не е обработвана? След като това е имагинерна идеална собственост? И твърдим, че не се знаят границите. А същевременно не била обработвана. Коя земя не е обработвана? В кои граници?
И затова щом текезесе държи тази земя, трябва да отговаря за нея, да плаща нещо или да се предвижда нещо при образуването на дялове. Затова сме вмъкнали този текст.
И накрая отново повтарям, ако Законодателната комисия държи да има специално определение, аз нямам нищо против към текста да се добави, че тези документи се искат, когато се регистрира земеделска кооперация по устава, така както тя трябва да го представи. И когато предвижда ред за внасяне на земя, както също е предвидено в устава. Благодаря ви. (Ръкопляскания в дясната страна на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз съм от СДС, Демократическа партия.
Подкрепям току-що казаното от господин Размов, със следните допълнителни съображения. Когато се регистрира едно акционерно дружество или едно дружество с ограничена отговорност, то не може да стане без да се представят доказателства какъв капитал се влага вътре. Ако се влага недвижим имот, дават се доказателства за недвижим имот. Ако са движими вещи, представя се доказателство за собствеността на тези движими вещи. Кооперацията е Юридическо лице. За да бъде регистрирана, трябва да има свой имуществен субстрат. Щом е земеделска кооперацията, трябва да се установи, че хората имат земя. Именно регистрирани кооперации на хора, които нямат земя, доведоха до това, което сега всъщност ни създава трудности със законопроекта.
Така че изискването, за да се представят доказателства, че е земя, трябва да бъде толкова задължително представено, колкото за всяко друго юриситческо лице в стопанската сфера, както се изискват доказателства за представен патримониум.
По отношение на термина "държане". Такъв е юридическият термин на това, което прави текезесето. Ние сега не връщаме 1027.2 земя от владелец на собственик, а възстановяваме собствеността на собственик и имплицитно юридически казваме, че текезесе е било само държател.
Аз не зная дали вносителите са имали предвид точно това. Но те са добри юристи и предполагам, че това са имали предвид. По този начин ние казваме, че текезесето не е било нищо друго, освен държател. А дали то е използвало земята, дали я е държало безстопанствено, без да я използва, няма значение.
По – 7 и – 8. В момента дискутираме за прекратяване дейността на кооперациите по – 7, по ал. 1 и ал. 2. Но докато дискутираме, понеже аз в петък и в събота обикалям окръга, виждам, че дневно се регистрират кооперации по този – 7. И хората непрекъснато ни питат нас, народните представители, ще могат ли да се отърват, простете за думата, не е много коректно, от тези кооперации. Докато приемем Закона за собствеността на земята, добре е да премахнем – 7, за да не може да продължава тази мимикрия с кооперациите, за което става дума.
Аз моля народните представители да гласуват това, което господата Тодоров и Размов предложиха. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС в задната част)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ: Ще направя съвършено кратка реплика. Бихте ли могъл, уважаеми господин Гоцев, да посочите поне едно име на човек, който е влязъл насила в новия тип кооперация, на когото ще се налага да се отървава от членството си в тази кооперация? Това, първо.
И второ, уважаеми колеги народни представители, моля ви да анализираме трезво реалната ситуация, в която поставяме собствениците на земя. Така или иначе благодарение и на нас самите, те не могат да влязат във владение на своята земя и до ден днешен.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Кой им пречи?
МАНОЛ ТОДОРОВ: Пречи им законът, пречи им процедурата (шум и недоволство в блока на СДС), ако щете пречи им нашата мудност. (Продължава шумът в блока на СДС) Практически те до ден-днешен не могат да влязат във владение на своята земя. 1027.3
И аз моля, който иска да ме оспори, да приведе аргументи.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Колко време трае тази реплика?
МАНОЛ ТОДОРОВ: Следващ момент. В Закона за земята...
ЗЛАТКА РУСЕВА: Това е изказване.
МАНОЛ ТОДОРОВ: В Закона за земята ние предвиждаме закриване на производствените структури, лоши или добри. С тази поправка ние затваряме възможността да се организират, пак повтарям, лоши или добри, но произвеждащи структури. Кой ще поеме отговорността за тази ситуация? - Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Има думата господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател, аз съм от 20. Силистренски избирателен район.
Уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да изкажа съвсем накратко едно съображение, с което да подкрепя становището на Законодателната комисия и да се аргументирам предвид на това, което се направи като изказване от преждеговорившите. Много моля, нека не пречупваме разглеждането на материята в Закона за кооперациите. Сега, когато се намираме в един преходен период и всички онези, които говорят за земеделски кооперации се регистрират по Закона за кооперациите като производствени кооперации. Законът за кооперациите е за всички кооперации, с различен предмет на дейност.
Оттук искам да споделя следното. Вниквайки задълбочено в Закона за кооперациите, именно в тези кооперации, където членуват собственици на земя, никой не може да оспори факта, че в чл. 10 (можете да го прегледате) относно правото на членство е записано, че член на кооперация, който е собственик на земя, има защитени права на собственост на земя.
Това е задължително изискване не на Устава на кооперацията, който се приема. Това е задължително изискване по правата на членовете на кооперацията и те са третирани в чл. 10, ал. 2 от Закона за кооперациите. 1027.4
Така че тази защита на собствениците на земя я има.
По-нататък: опасенията от това, че се образуват кооперации, когато нямаме реални собственици на земя (моля господин Гоцев да ме слуша!), когато става въпрос, че нямаме реални собственици на земя, моля този процес да го разграничим. Що се отнася до доказването на собствениците на земята и записването им в регистъра на кооперацията, моля да се справите с чл. 33, ал. 3, в който е казано, че вписването в нотариалните книги на кооперацията става след решение на общинската поземлена комисия. Всички онези кооперации, които сега се регистрират и ако някои собственици на земя не са я възстановили в нейните реални граници, те биха могли да поискат само за временно ползуване - те не са реални собственици. Това никой не го оспорва, така че много моля, нека да не смесваме тези два момента.
И на последно място бих посочил, че в Закона за кооперациите, когато става въпрос за ликвидност, или когато аз искам да напусна кооперацията, правото ми на напускане на член на кооперацията е записан и третиран текстът, че "член на кооперацията или собственикът, внесъл земя, получава по количество и качество равна земя, напускайки кооперацията".
Ето ги тези три момента, които в закона са защитени, а не чрез Устава на кооперацията. Много моля това да бъде разграничено.
Второ, по предложението да топадне – 8. (Много моля да му слешате, господин Гоцев)
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Слушам Ви, слушам Ви...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра)7 По предложението да отпадне – 8: искам да кажа, че – 8 е записан в Допълнителните и заключителни разпоредби на Закона за кооперацията, тъй като беше необходимо да се внесе една яснота, а с – 8 се внася яснота, че право върху собственост или в общото събрание имат всички онези собственици, които макар и да не са били член-кооператори, тяхната земя е била в ТКЗС. Това е една празнота, която ние осъзнахме и я коригирахме със Закона за кооперациите.
Когато по Закона за земята аз се изказах на първо четене, не зная дали сте отбелязали, че направих едно предложение към чл. 27. Чл. 27 на Закона за земята започва с това, че "Право на имущество от ТКЗС имат член-кооператорите". Аз направих предДП/МД 1028.1 ложение: "Собствениците на земя" и след това "член-кооператорите". Именно с – 8 дадохме правото на тези собственици и беше направено допълнение в чл. 49а, с 184 ПМС от м. септември към Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
По отношение на отпадането на– 7 аз съм за следното: подкрепям становището. (Господин Гоцев, много моля дачуете моето становище по – 7) Подкрепям становището да отпадне ал. 2 на – 7, тъй като тя не можа да получи перфектен текст и добре да бъде осъзната. Затова аз предлагам на – 7 от Закона за кооперациите, ал. 2 да отпадне. Предлагам един единствен текст: "ТКЗС, другите селскостопански организации и техните поделения, осъществяващи дейността си съгласно Указ # 922, могат да придобият статут на кооперация, ако се регистрират съгласно изискванията на Глава втора от Закона за кооперациите."
Защо поставям този текст? Защото, господин Гоцев, в този период на изграждането на кооперациите, ние не можем да отменим този параграф, тъй като не всички кооперации имат земеделска земя. Ние имаме и сега регистрация на кооперации, съгласно чл. 4 от Глава втора, които са животновъдни, които са обслужващи от други. Затова правя предложение да бъде огледан моят текст и евентуално да бъде предпочетен. а всички онези неща биха се уредили допълнително със закона и поправките за земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятах, че господин Николов прави реплика, а се оказа изказване. Давам думата на господин Гоцев за дуплика. След това ще дам възможност на господин Райчевски да направи реплика на господин Николов.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господа, аз не споменах – 8 и не поддържам, че трябва да бъде отменен. Струва ми се, че такова предложение ще направи и вносителят. Понеже ме попитахте за имена мога да ги кажа. Може да се обърнете към господин д-р Цветан Геров - кмета на Ботевград, който ще ви даде точната информация за това. Може да се обърнете към председателя на поземлената комисия в Елин Пелин, чието име не помня, който ще ви даде точната информация за това. Обърнете се към господин Панайотов от Костенец, който е кмет, ще ви даде точната информация за това. 1028.2
Сега ще помоля народният представител отляво, който е от с. Бабук да се заинтересува от господин Драганов и да го попита за всички тези неща, дали пък е вярно това, което господин Драганов съобщава, че по този – 7, за председател е избран бивш кандидат-член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на Политбюро и че вътре председателят е не собственик, и така нататък, всичко това, което е казал господин Драганов, ще го подкрепи. Не зная кой е народният представител от с. Бабук, но нека да се свърже с господин Драганов, за да има съответната информация за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Тъй като тук се поискаха доказателства за това как новите кооперации мимикрират, поискаха се доказателства за това дали някой не по своя воля е постъпил в така наречените "кооперации от нов тип".
Искам съвсем накратко да ви прочета една декларация, която е раздавана на всички собственици на земя в с. Каменец, Карнобатско. В нея се казва: "Господин Председател (на новообразуваната кооперация), моля да бъда приет в новообразуваната земеделска кооперация, като се задължавам да внеса цялото количество на земеделската земя, с която ще бъда оземлен от Общинската поземлена комисия. Освен това декларирам, че ням а да участвувам с труд в земеделската кооперация." Какво значи това? Че собствениците реално няма да бъдат допуснати в новите кооперации! (Оживление от страна на опозицията, чува се реплика7 "ако и това не сте разбрали, жалко!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Взех думата за процедурно предложение. Мисля, че не се следва точката от дневния ред, която приехме.
Днес в Законодателната комисия ние почти единодушно предложихме въпроса за удължаването на срока за подаване на молби по Закона за собствеността и обработването на селскостопанските земи, да прибавим и само срока, удължаването на срока, по Закона за кооперациите, който е изтекъл. 1028.3
Това предложение беше прието единодушно в Законодателната комисия, и бше предложено днес в пленарната зала. По този начин то беше гласувано. Според мен ние други предложения за изменение на Закона за кооперациите не сме включили в дневния ред.
Моля, господин председателю, да ограничите дискусията само по тези срокове, а когато се отнася за другите предложения във връзка със Закона за собствеността и обработването на селскостопанските земи, ние ще имаме възможност нашироко да ги дискутираме и в Законодателната комисия, и тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, искам да направя едно разяснение. Когато два или повече законопроекта, които са внесени, Законодателната комисия е длъжна да ги разглежда заедно. Разглеждани ли са фактически и двете предложения или само е разглеждан срокът, както каза господин Михайлов. Ако е само срокът, тогава ние действително бихме могли да гласуваме днес срока, а след това вече на едно специално гласуване да внесем законопроекта на господин Размов и господин Манолов. Трябва да знаем какво е станало точно в Законодателната комисия.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, ще отговоря. Двата законопроекта или внесените два законопроекта са гледани в Законодателната комисия. Те са гледани в отделни заседания. За едното заседание е пуснат материал, мотивите, с дата 6 февруари 1992 г. За второто заседание е пуснат материалът на 13 февруари 1992 г. Така че и двете предложения поотделно са гледани. И по двете предложения е взето становище и е раздадено на народните представители. Едното на 6 февруари, а другото - на 13 февруари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ясно. Господин Размов, Вие искате да направите поправка във Вашия законопроект?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Първо трябва да кажа, че в нашето предложение е заложена отмяна на – 8, тъй като това беше разработено по времето, когато се прие концепцията от нас, СДС, или поне групата, която работихме, да няма дял трудово участие - пет години и повече. Но тъй като след това в Комисията по земеделието ние взехме друго решение, което е добре известно на господин Хасан Али, заместник-председател на нашата комисия, и понеже нашият законопроект дълго се бави 1028.4 в Законодателната комисия, а не беше внасян въобще така че се е промъкнало нашето предложение за отмяна на– 8, така както беше направен навремето.
Затова аз заявявам, че оттеглям от нашия законопроект искането за отмяна на – 8. Всичко друго остава без – 8, който си остава в закона. Тоест, не правим искане за неговото оттегляне.
Освен това настоявам нашият законопроект да се гласува още днес на първо четене, тъй като колкото повече този законопроект се бави, толкова по-голяма възможност се дава на ТКЗС да мимикрират, и по този начин, в края на краищата да спъват и да блокират реформата. (Частични ръкопляскания от СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Даскалов, защо стоите прав?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Исках да направя процедурно предложение, но въпросът бе изчерпан по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, заповядайте. Аз мисля, че сега трябва да постъпим сега... Госпожо Поптодорова, защо искате думата?
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП, от място): Искам да направя изказване по – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Господин председателю, моето намерение беше да изчакам породилия се временно спор относно законопроектите, внесени от господата Тодоров и Размов, тъй като аз нямах намерение да говоря по тях.
Взимам думата, за да подкрепя проекта, внесен от колегите Бучков и Янаки Стоилов. Правя го изрично и на висок глас, тъй като имах специално поръчение от избирателите в моя 7. Габровски избирателен район да осигуря удължаването на този срок, за който става дума в – 1 на Допълнителните разпоредби.
Мотивите ясно доказват необходимостта от положително решаване на срока, който е предложен в законопроекта. Бих допълнилла единствено, че освен тези два месеца закъснение, които се получават в резултат на сравнително късното приемане на Постановление # 192 от Министерския съвет, има и други обстоятелства, които налагат един по-дълъг срок на уреждане на въпроса с отнетото от кооперациите имущество. 10285
Ние приехме редица реституционни закони, което означава че ще възникнат не един и не два касуза, при които кооперациите ще се окажат във владение на имущество, подлежащо на реституиране.
От друга страна, самите те трябва да придобият отнетото имущество, така че това е една двойна, двупосочна операция, изискваща по-дълго време.
И тъй като решението на законодателния орган е при всички случаи облекчаване и насърчаване на частното производство, кооперативното производство и в частност производството на стоки и услуги също така заслужава да бъде облекчено и насърчено. Това може да стане като една конкретна мярка е удължаването на срока за уреждането на въпроса с имуществото.
По тази причина аз не само бих апелирала към колегите си да гласуват в подкрепа на внесения законопроект, но също така бих предложила, тъй като допускам, че няма съществени различия относно необходимостта от приемането му, днес да го гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятам, че ние нямаме никакви различия по това, че на първо четене ще гласуваме този законопроекта, защото фактически по този въпрос има единство в залата. Затова предлагам да се гласува сега на първо четене по принцип законопроект, а след това вече ще започнем именно текст по текст при второ четене. 1028.6 Моля, гласуваме на първо четене Закона за кооперациите. (Реплики на недоволство) Това е първо четене, по принцип. (Шум и реплики) Те не са два, защото са със същото заглавие и различни текстове. Има допълнение. Те са гледани. Аз затова исках това обяснение от Законодателната комисия. Така че сега ние ги взимаме по принцип, както е първо четене, а след това ще вземем решение да разгледаме текст по текст промените в закона. (Реплики от залата)
Господин Джеров, извинете, от залата казват, че това са два закона. А всъщност това, което имаме, се отнася до един и същи закон и Вие затова предполагам сте ги разглеждали в комисията заедно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, ще Ви обясня. Предложенията за изменение и допълнение на Закона за кооперациите постъпват първо от двамата народни представители Бучков - Стоилов, а след това още едно предложение на Тодоров - Размов. Първото предложение на Бучков и Стоилов има дата 4 февруари 1992 г. - чета датата на Вашето разпореждане. Второто предложение на колегите Тодоров и Размов има дата 7.II.1992 г.
Законодателната комисия намери за необходимо да ускори разглеждането на първия законопроект, защото ставаше дума за промяна на срока. Всички сме убедени, че се налагаше бързина. Веднага след като видяхме, че постъпва ново искане за промяна, с оглед на това, че винаги гледаме, когато се атакува един закон, когато се изменя и допълва един закон, той цялостно да бъде обсъден - затова веднага направихме и втория си доклад и помолихме за съвместно гледане. Не би било удобно от всяка гледна точка днес да гледаме една част от изменение на Закона за кооперациите, а след два дни ново изменение. Това е било винаги така в нашата практика - след като има различни предложения по един и същи законопроект, те да бъдат гледани от Народното събрание едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е решението и на Законодателната комисия, тъй като са налице две предложения за изменение на един и същ закон - Закона за кооперациите. Предлагам на Народното събрание да разгледа и двете изменения едновременно. (Златимир Орсов иска думата от място) ЦМ/ВР 1029.1
Ако Законодателната комисия не е наясно, че това е един и същи закон, аз не знам... Какъв процедурен въпрос?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия. Моето изказване е по процедурата: именно по чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 66, ал. 1 се казва: "Всички законопроекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и Законодателната комисия едновременно и се внасят за обсъждане на едно и също заседание на Народното събрание.
От чисто формална гледна точка ние сме изправени пред два законопроекта. Единият - внесен от господата Янаки Стоилов и Емил Бучков, и другият - от господата Размов и Тодоров. Би следвало, след като ги обсъждаме заедно, да гласуваме поотделно на първо четене всеки един от тези два законопроекта. Още повече, че становището на Законодателната комисия по тези два законопроекта е различно. Докато за законопроекта на господин Стоилов и господин Бучков Законодателната комисия препоръчва да бъде приет, за втория законопроект те препоръчват да не се приема.
Ето защо аз настоявам двата законопроекта да бъдат гласувани поотделно. Това е моето предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Становището на Законодателната комисия е да гласуваме по принцип двата законопроекта. По принцип и след това...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Това не е вярно. Искам да уточня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: На кого да вярвам сега? Предполагам, че това тука е написано от...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Господин председателю, днес Законодателната комисия във връзка с удължаването на срока от една година на петнайсет месеца по Закона за собствеността и обработването на селскостопанските земи се съгласи единодушно само да се удължи срокът по Закона за кооперациите. А ние в Законодателната комисия въобще не сме обсъждали други законопроекти по Закона за кооперациите. Ние обсъждахме този проект преди това - ако бъдат внесени нормално двата, да бъдат разгледани в едно и също заседание. Но днес дадохме предимство само по въпроса за срока. 1029.2
И аз ви моля да предложите поотделно: Първо, според мен той не беше включен в дневния ред. В дневния ред беше включено предложението, което направи Янаки Стоилов във връзка със законопроекта, който внасят с господин Бучков. И не е внесено предложение за целия Закон за кооперациите, а само за този срок, тъй като той е свързан с другия срок и трябва да бъде публикуван в "Държавен вестник" в събота. Ето защо аз ви моля да предложите да се уточним първо какво е включено в дневния ред, и, второ, поотделно да се гласуват двата проекта по Закона за кооперациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Михайлов, съвсем ясно е, че в дневния ред е включен Законът за кооперациите. Вие може би не сте присъствували на заседанието на Законодателната комисия на 13 февруари...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Винаги съм присъствувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Може. Тогава обаче би трябвало да обвините... Законодателната комисия изрично в мотивите казва: тъй като са налице две предложения за изменение на един и същи закон - Закона за кооперациите, предлагаме Народното събрание да разгледа и двете изменения едновременно. Мисля, че е съвсем ясно казано. Аз не знам какво е работено, обаче съвсем ясно е казано в доклада на Законодателната комисия.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така че аз предлагам да гласуваме сега по принцип, на първо четене измененията в Закона за кооперациите. След това вече... (Нора Ананиева настоятелно иска думата от място)
Аз съм поставил на гласуване,госпожа Ананиева. Гласувайте, моля ви се. Моля, гласувайте на първо четене. (Шум и реплики от опозицията)
Моля, господа квесторите да поканят народните представители. Виждате, че това са едни оспорвани текстове и народните представители би следвало да влязат в пленарната зала.
Моля, гласувайте, разберете, че на първо четене ние с нищо не предопределяме нещата. С нищо. На второ четене сега вие можете да направите нови предложения във връзка със закона. Знаете - текст по текст. (Депутатите от опозицията отказват да гласуват) 1029.3
От 128 гласували, за - 119, против - 6, въздържали се - 7. (Ръкопляскания)
Моля, господин Джеров, елате да уточняваме текстовете на второ четене. Вижде предложенията.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Оспорваме гласуването. (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще оспорвате гласуването? Вие може да искате отрицателен вот, но как ще оспорвате гласуването?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Господин председателю, от името на Парламентарния съюз за социална демокрация оспорвам токущо направеното гласуване на двата законопроекта, поради това че беше нарушен чл. 66, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Пак повтарям: внесени са два отделни законопроекта. Процедурата налага всеки един от тези законопроекти да бъде подложен поотделно на приемане на първо четене. С други думи, да гласуваме най-напред единия от законопроектите, след това да гласуваме втория от законопроектите.
Това се налага и поради факта, че както вече казах, Законодателната комисия предлага единият от законопроектите да бъде отхвърлен. Поради това се налага гласуване поотделно на двата законопроекта, за да сме наясно кой от тях се приема на първо четене, кой от тях влиза в пленарната зала на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, чл. 66, ал. 1 казва: "Всички законопроекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и Законодателната комисия едновременно и се внасят за обсъждане на едно и също заседание на Народното събрание." На едно и също. Това е една и съща материя.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Това са два отделни законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как два отделни? Това са законопроекти по една и съща материя. (Шум и реплики от опозицията) Как отделни, когато уреждат една и съща материя.
Моля Ви се, господин Джеров, сега вече да докладвате текст по текст така, както са нещата, с промените. 1029.4 Първо, трябва да гласуваме дали да минем на второ четене.
От 169 гласували, 137 - за, 29 - против, 7 - въздържали се.
Минаваме на второ четене.
Господин Джеров, заповядайте да докладвате предложенията систематично.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще докладвам предложенията по реда на тяхното представяне. Първото предложение е в чл. 4 да се предвиди нова т. 5 със следното съдържание: "5. Заверени преписи от актовете по чл. 33, ал. 3 за внасяне на земеделски земи, надлежно вписани в нотариалните книги". Това е предложението за допълване на чл. 4 с нова т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз вземам думата по това предложение, което е направено. Първо, искам да припомня на колегите народни представители, че Законодателната комисия се е произнесла това предложение да не се приема. Искам да изложа и своята позиция.
Ако това предложение бъде прието, ще се получи така, че до регистрирането на една кооперация, тоест, преди тя да е станала юридическо лице, преди да има свои органи, ще трябва в нея да бъде внесена земеделска земя. А земеделската земя се внася, както се е изразил законът за кооперациите, с един акт, подписан от вносителя и от председателя на кооперацията. Но преди да бъде регистрирана тази кооперация, тя няма нито председател, нито управителен съвет, нито контролен съвет. По този начин това изискване става абсурдно, защото се иска председателят на една кооперация преди той да е станал такъв, преди да има изобщо кооперация, този председател да подпише акт за внасяне на земеделска земя в едно юридическо лице, което още не съществува.
Получава се един омагьосан кръг: за да бъде регистрирана кооперация, в нея трябва да бъде внесена земя; за да бъде внесена земя, трябва председателят на кооперацията да подпише акта за внасянето; за да може обаче председателят да подпише този акт за внасянето, него трябва да го има, тоест кооперацията вече да е регистрирана заедно с председателя. Излиза така, че председателят, преди още да е председател, ще трябва да подпише акт СБ/ВР 1030.1 за внасянето на земята в една кооперация, която още не е станала кооперация.
Очевидно е безсмислието на този текст и аз предлагам колегите да подкрепят становището на Законодателната комисия и да гласуват против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за реплика господин Размов.
КОСТАДИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уверявам ви, че чух една великолепна реч от колегата Орсов, издържана в стил схоластика от Древна Гърция. (Ръкопляскания от СДС) Понеже той е юрист, ще му припомня, че в чл. 3 се говори как се учредява кооперация. Там е казано освен всичко друго, няма да цитирам целия текст, че учредителното събрание, а това е събрание преди да бъде регистрирана кооперацията, избира управителен и контролен съвет, господин Орсов. И този управителен и контролен съвет трябва да състави устав. И в този устав трябва да бъде посочен предметът на дейност на тази кооперация. Това е т. 1 на ал. 2.
След това, в т. 6, е казано, че този още не председател, и още не управителен и контролен съвет, трябва да впишат условията и реда за внасяне на земята, господин Орсов. А в чл. 7 е казано в края: "както и рентата на внесената земя". Не на земята, която ще се внесе, а на внесената земя. И когато всичко това е направено, господа, тогава вече се пристъпва към вписване на кооперацията, съгласно чл. 4. Така че вашите предложения са чиста схоластика. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за дуплика господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Златимир Орсов, Парламентарен съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
Аз искам да припомня на уважаемите народни представители и преди всичко на господин Размов, че уставът е едно, изпълнението му - друго. (Смях в СДС) Вие се смеете на себе си, без да сте чули какво ще кажа до края. Уставът предвижда реда за внасянето на земята, а изпълнението на този ред, самото внасяне на земята е нещо съвършено друго. Едно е в устава да бъде предвиден ред за внасяне на земята, съвършено друго е тя действително да бъде внесена, след като този ред бъде уреден в устава. Така 1030.2 е с всеки закон. Едно е законът да предвиди нещо, друго е конкретната хипотеза, която ще се развие при приложението на този закон.
И накрая искам да припомня на господин Размов неговите мотиви към този законопроект. Самият той признава, че е възможно една кооперация да произвежда земеделска продукция и без в нея да бъде внесена земя, като, както казва, ако кооперацията има аренда или наемен договор за земеделска земя. Следователно той е наясно, че една кооперация с основен предмет на дейност производство на земеделска продукция, може да осъществява този предмет и не със земята на своите членове, а с наета или арендувана земя. Следователно в този случай няма абсолютно никакво изискване и необходимост да се внася предварително земя, след като има и друг начин за осъществяване основния предмет на дейност на кооперацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Чанев.
СТАФАН ЧАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Размов засегна въпроса от момента на свикване на учредителното събрание, а господин Орсов тук третира проблема преди този момент, когато още нямало председател. Как ще подписва като председател, когато такъв още няма. Той или не е прочел, или разчита, че ние не сме прочели чл. 7 в главата "Действие до възникването", където този въпрос е много ясно уреден. "Действията, извършени от името на кооперацията до деня на възникването й, пораждат права и задължения за нея, ако лицата, които са действували от нейно име, са били упълномощени за това от учредителите". При липса на пълномощно тези лица отговарят солидарно и така нататък. Явно е, че се касае за лица, упълномощени, които извършват всички процедури преди да е регистрирана и дори учредена кооперацията и няма място за такива гимнастики - няма председател, как ще подпише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Моля ви от името на Парламентарния съюз за социална демокрация да дадете възможност за 30минутна почивка, за да имаме възможността наистина по същество и конкретно да обсъждаме по-нататък текстовете пред нас и да избегнем излишни недоразумения. 1030.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, бихте ли се съгласили да направим така: до 17 часа остават 15 минути, да ги включим и тях в почивката.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Почивка до 17,30 ч. (Звъни) 1030.4(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, заседанието продължава. Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Докато беше почивката се събрахме с един от вносителите и няколко колеги, за да се постараем да уточним въпроса. Аз ви изясних и възражението на Законодателната комисия, и моето лично възражение, че в чл. 4 е принципът за кооперации въобще, няма земеделска, няма неземеделска кооперация, и там са поставени изискванията за регистрацията - да се представят четири документа. Именно с господин Тодоров се разбрахме, неговото предложение модифицирано гласи така и то може да бъде гласувано и юридически отговаря на изискванията.
Точка 5. "Заверени преписи от актовете по чл. 33, ал. 3 за внасяне на земеделска земя, надлежно вписани в нотариалните книги, когато се внася земеделска земя".
Това е уточнението, което направихме. Мисля, че колегите ще ме разберат, защото само в този случай се изисква съответна документация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, изказвания? - Господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спорът, който се повдигна и се развива доста остричко, е чисто юридически спор.
В изказването на колегата Орсов има основание. В изказването на колегата Размов също има основание. Вярно е, че чл. 5, в чл. 3, т. 5 и т. 6 уреждат въпроса при учредяването на кооперацията какви въпроси следва да вършат в размера на встъпителната и в размера на дяловата вноска. Спорът е, който възникна, е когато дяловата вноска представлява внасянето на земя.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ползването на земята.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, ползването на земята също, и то е вещно право.
Следващият момент. Точка 6 действително изисква да се установят условията и реда за внасяне на земя. И сега, колеги, нека да дешифрираме нещата точно. РД/ВР 1031.1
Безспорно съдържанието на чл. 33, на което се позовават документите по чл. 33, ал. 3, този текст трябва да бъде възпроизведен в устава на кооперацията. Защото той регламентира начина, по който ще бъде внесена земята и легитимиране на собственика. Така е, колега Джеров!
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Точно.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно, този въпрос - чл. 33, ал. 3 ще намери място в устава.
Следващият въпрос, по който вече се поражда спорът, е този - следва ли тези документи, които трябва да имаш ти като собственик, когато ще изпълниш условието в устава на кооперацията - да внасяш земя, да бъдат представени като документите, които са необходими за регистриране на кооперацията.
Или ние сме близко до случаи или идентични със случая при търговските дружества - при случая за апорта, където апортът е винаги недвижим имот и се внася при учредяването на дружеството.
Струва ми се, че трябва да се изясни разликата между тези две. Защото изискването, което се поставя от колегата Размов и колегата Тодоров, прилича до уеднаквяването на вноската на апорта и на дяловата вноска при кооперацията. Разликата е очевидна за колегите, аз само ще я спомена за останалите, които не са колеги.
При апорта с учредяването на дружеството, дружеството става собственик на внесения недвижим имот. Докато при учредяването на кооперацията кооператорът остава собственик и вие си спомняте в закона, който работим сега за земята, че се запазва възможността да бъде в реални граници запазена тази собственост на собственика.
Следователно тази разлика ми дава основание, колеги, да се обърна към вас със следното:
Първо, нека да не усложняваме и да прибавяме допълнителни документи, които да се прилагат към посочените документи в чл. 4 за регистриране на кооперацията, след като този въпрос следва да се реши в устава.
Безспорно, докато няма решение на поземлената комисия, тоест, докато не се изпълнят изискванията на чл. 33, в кооперацията не може да бъде внесена като дялова вноска земя. С това да бъдем наясно. Защото едва след изпълнението на чл. 33, ал. 3, аз, който имам земя в бившето ТКЗС, ще стана и мога да се легитимирам като собственик. 1031.2
Следователно, само моите първични документи, нотариалният акт не е достатъчен, защото редукцията, която трябва да се извърши или намалението на собствеността, се засяга този размер и аз не мога с него да се легитимирам. Правилно е посочено и точна е редакцията на чл. 33.
Следователно, в кооперациите, които се образуват, може да се внесе земя едва от момента, когато са налице условията на чл. 33, т. 3. Тогава има ли смисъл, има ли правен разум да прибавяме към кооперациите да се изисква и приложението на този документ при регистрирането им. Ние ще увиснем с този текст в следния случай, затова вероятно колегите са стигнали до споразумение - че само тогава, когато се внася земя. Тогава, когато се внася реално земя, действително трябва да се представят документите по чл. 33, т. 3. Но не е необходимо ние да задължаваме сега, при наличието на закон, в който няма поземлени кооперации, а има кооперации с предмет на дейност обработка на земя, ние да прибавяме към документите още едно изискване. Защото искате ли образно да си представите какво ще представляват документите за регистрация? Не само изброените, но и всички тези, които колегите Размов и Тодоров искат с образуването на том или на томове, които ще се депозират в съда за вписването.
Затова ми се струва, че ние можем да отидем на първото решение, с което да не усложним или да потвърдим първоначалното становище на Законодателната комисия, да не се приеме това изменение на чл. 4 с включването на т. 5 със съдържанието, което предлагат колегите Размов и Тодоров.
По второто предложение. Както е уточнено от колегите "само ако се внася земя". И тогава, когато не се внася земя, а тогава, когато дяловата вноска представлява пари, трактор, други машини, което е абсолютно възможно, да се образува кооперация по този начин, защо ние ще казваме "и когато се внася земя". След като ноторно известно е навсякъде, че ние към този момент нямаме възможност, и това се знае в страната, за изпълнението на чл. 33, т. 3.
Помислете! Това би създало едни допълнителни усложнения от различното тълкуване. Защото в устава задължително трябва да има отбелязани условията при внасяне на земя. Даже да не се внася земя, да се образува с другите вноски, в устава на 1031.3 кооперацията трябва да има заложена тази възможност. В предмета на дейността на кооперацията може да бъде описано това, без да се внася земя. 1031.4 Това ще доведе до объркване и невъзможността за образуването на кооперациите, макар и в случаите да не се внася земя и да се създаде онзи страшен вакуум, който плаши всички, плаши и мен. Защото в много от селата с решение на кооператорите са ликвидирани текезесетата. Има села, които преди три-четири месеца са ликвидирали текезесетата. От тогава до създаването на кооперацията какво ще стане с обработваемата земя? Ще се сее ли или няма да се сее? Ще се произвежда ли продукция или няма да се произвежда?
Разберете, проблемите са много тежки и затова аз апелирам към вас да не усложняваме проблема и да оставим така, както е първоначалното предложение на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искам преди вашата реплика да кажа, че в залата има една делегация от Съвета на Френската общност на Белгийския парламент, водена от господин Пиер Азет и Националното събрание на Квебек, водена от господин Анри Франсоя. (Ръкопляскане в залата) Ние ги поздравяваме, казваме им "Добре дошли" в нашето Народно събрание и се надяваме, че нашето сътрудничество ще продължава да се развива все така благоприятно!
Думата за реплика има господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! В тази зала се говори с часове по един много прост въпрос и се търси вода от девет кладенци, за да се постигне нещо, което е непостижимо. Извинявайте, но щом в Устава на една кооперация, таа както са изискванията на закона, е записано, че тя има предмет на дейност земеделско производство, щом в нея са определени условията и редът за внасяне на земята и щом като в нея е определена рентата на земята, а в закона е записано "рентата на внесената земя", т огава има действие т. 5, която ние предлагаме.
А тогава, когато в Устава на кооперацията не са предвидени условия и ред за внасяне на земя, не е определена рента на внесената земя и не е вписано в предмета на дейността - земеделско производство, няма да се иска т. 5. Няма да се иска т. 5 и тогава, когато е вписано предмет на дейност - земеделско производство, но няма условия и ред за внасяне на земя, няма и определена рента. Такава кооперация е напълно възможно да съществува. НЧ/ЗТ 1032.1 Тя ще прави земеделско производство върху арендувана земя или наета земя. Но тогава в нейния устав няма да има тези изисквания - за ред за внасяне на земя, и за рента на земята. И да обработва колкото си иска земя.
А колкото се касае до това кой сее и кой няма да сее, аз знам, че вие всички, по-голямата част от вас са присъствали при обсъждането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и знаят много добре какви бяха изказванията. Текезесетата влизат в ликвидационен период и ще продължат да работят земята до земеразделянето. Какво има повече да говорим по тези въпроси? Ако някой от вас си представя, че прекратяваме текезесе и от другия ден престават да съществуват и агрономите, и бригадирите и всичко се разбягва, това са инсинуации на в. "Дума". И тези инсинуации пътуват из цялата страна. Накрая те довеждат до апокалипсис, хаос, глад и не знам си какво. Престанете с тези неща, много ви моля!
Не може да правите кооперация, в която в Устава й сте предвидили ред за внасяне на земята, предвидили сте рента, а не представяте документи за внесена земя и нарушавате грубо чл. 33, ал. 3, който е от този закон и трябва да се прилага. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата за реплика има господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Възниква едно недоразумение. Този закон с предложените изменения цели да внесе една яснота - когато се прави земеделска кооперация, в която се внася земя, как трябва това да бъде установено при регистрация на кооперацията.
Аз не съм толкова уплашен от обема на документацията. Когато се прави едно акционерно дружество с 1000 души членове, техните вноски се установяват също със съответни документи. Но въпросът, който се постави тук, е много по-сложен. Това е може ли да съществува кооперация, която се формира на базата на дялови вноски и чиято собственост върху земята не е ясна? Тя не е собственост на кооперацията.
В крайна сметак можем ли ние тука седем души да отидем и да регистрираме една кооперация в с елото Хикс и да вземем да обработваме земята? Кой е субектът? От кого вземаме тази земя? Така че нека да сме наясно, че съществуващите в момента кооперации, 1032.2 трансформирани от текезесе в кооперации, всъщност нямат законното основание да обработват земята. Защото, кой е с убектът? Питам се: имаме една кооперация, в която дяловите вноски...
РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: Земята не е отнемана в България. Тя е национализирана.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Вие сте собственици, обаче не сте си доказали собствеността. Става дума с кого тази кооперация сключва договор, за да използва тази земя. Юридически проблемът е много ясен, и мисля, че присъстващите юристи, а пък и не само юристите, които искат да погледнат обективно процеса, трябва да дадат сметка, че тези кооперации, к оито се формират на базата на бившите текезесета без документи за собственост, имат едно много имагинерно съществуване като юридическа конструкция.
Затова законът цели да внесе една яснота и да каже как се прави кооперация с внасяне на земя (ръкоплясания от мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Пандов. 1032.3
ТОДОР ПАНДОВ (ПСБСП): Господин председател, уважаеми колеги! Тодор Пандов от 15.Плевенски избирателен район.
Аз искам да допълня на базата на дискусиите, които станаха, няколко неща, освен това, което каза господин Школагерски, и в тази връзка да ви призова към следното:
Първо. Действително, когато основаваме една кооперация, и в чл. 3, и в чл. 4 са уредени в закона тези неща, включително и за земеделска кооперация. И нека не слагаме задължителното условие, мисля, че тук никой не може да възрази, че земеделска кооперация непременно трябва да има внесена собствена земя. (Шум в залата.) Моля ви се! В целия свят, и във Франция, има земеделски кооперации, които обработват в реални граници запазената частна собственост земя. И такива земеделски кооперации ще има и в България, където собствениците ще се обединяват.
Второто нещо. Ние ще имаме членове на земеделска кооперация, които няма да имат земя, и голяма част ту и от центъра ще бъдат такива, които ще имат имущество при приватизацията и ще участвуват равностойно като член-кооператори с тези, които също имат земя. Няма да делим кооперацията на едните и другите.
В тази връзка аз мисля, колеги, че съвсем правилно е ние в чл. 4 да не поставяме задължително това условие. Как ще внесем земята - това трябва да се уреди с устава и то е казано: "В устава трябва да бъде даден ред" а в чл. 33 е казано какви документи трябва да се представят.
И още една особеност. Ние създаваме земеделска кооперация. Аз участвувам в земеделската кооперация само с 10 дка за овощна градина. Останалата земя и от целия мой нотариален документ за земята аз не я внасям в тази кооперация. Ще правя кооперация за производство на грозде. Защо ние ще подвеждаме непременно под еднотипна пак форма българското земеделие?! Ще дадем разнообразие на всички форми на кооперация, които имаме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): На кое четене сме, господин председател - на първо или на второ четене?
ТОДОР ПАНДОВ: И в тази връзка предлагам действително ние в чл. 4 да не включваме този въпрос, в устава той ще бъде уреден и в чл. 33, т. 3 е доказано. А как тези кооперации сега ще обработват тази земя? Тя може да им бъде предоставена от общинСД/ЗТ 1033.1 ската поземлена комисия, а не от някакви стари текезесета, до уреждането на нотариалния документ, ако става въпрос за обработваната земя. (Реакция в залата.)
Моля ви се, недейте реагира в момента само под настроение, а помислете малко за реалностите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Следващите оратори не само с картата, но нека да не забравят, че сме на второ четене и да се съсредоточават по текста.
Господин Али, процедура ли искате?
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя следното процедурно предложение. Материята, която обсъждаме сега, на второ четене, се оказа доста сложна. Дори и вносителите, авторът също е изненадан, че обсъждаме този законопроект. Става въпрос за законопроекта на колегите Тодоров и Размов.
АЗ предлагам да прекратим дебатите по този законопроект, да се върне той в Законодателната комисия и юристите да дадат друго становище, тъй като пред мен е един доклад на Законодателната комисия, където пише, че Законодателната комисия не приема нито едно от предложенията, направени от народните представители Манол Тодоров и Константин Размов и предлага те да не бъдат одобрени.
Само още едно изречение. Моите колеги от парламентарната група на ДПС не са съгласни със смяната на табелите и псевдокооперациите. Но когато приемаме закони, би следвало те добре да бъдат огледани от нашите юристи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Хасан Али направи едно процедурно предложение. Има право народен представител, който е против това процедурно предложение, да вземе думата. Има ли такъв народен представител?
Господин Видев, заповядайте да направите обратно процедурно предложение.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз съм против направеното процедурно предложение по две съображения:
Първо, ние, знаейки сложността и важността на материята, вече гласувахме законопроектът да мине и на второ четене. 1033.2
Освен това, въпреки важността на материята, аз считам, че всички гледни точки вече бяха изчерпени, даже започнаха да се повтарят някои от ораторите. Затова съм против предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има практически две процедурни предложения. Едното е на господин Хасан Али, който предлага този закон да го отложим, за да бъде отново прегледан от Законодателната комисия. Нали таа, господин Али? И второто предложение е на господин Видьо Видев, което е фактически обратно предложение - да продължим да работим по този законопроект.
Моля, първо по реда на предложенията гласуваме предложението на господин Хасан Али този законопроект да бъде отложен и предаден на Законодателната комисия за още един преглед. Моля гласувайте. Предложението е съвсем ясно. Има едно предложение - да се върне законопроектът в Законодателната комисия - и ние гласуваме в момента за него.
За - 120, против - 87, въздържали се - 9.
При това положение, господин Джеров, Законът за кооперациите остава да се разгледа втори път в Законодателната комисия, за да може другата седмица да го минем на второ четене. 1033.3 Както знаете, вчера гласувахме точка шеста в дневния ред Отчет на Агенцията за чуждестранна помощ. В съответствие с това решение аз изпратих писмо на господин Петко Симеонов, за да го информирам за нашето решение. Преди малко получих неговия отговор: "Уважаеми господин Савов, във връзка с Ваше писмо еди-кой си номер, Ви информирам: съгласно правилника на Агенцията за чуждестранна помощ (чл. 10, т. 3) отчетът на агенцията, който трябва да бъде представен в Народното събрание, се приема от Управителния съвет на агенцията.
На 28 февруари 1992 г. от 15 часа е насрочено заседание на Управителния съвет, на което ще бъде обсъден този отчет. Надявам се той да бъде приет, но е вероятно по него да има бележки, с които трябва да се съобразим. Отчетът е в обем над 200 машинописни страници. Макар и само частично да се преписват някои страници, ще е необходимо време.
Така че, аз Ви моля, господин Савов, да се даде възможност за техническа подготовка на окончателния вариант, който ще бъде депозиран в Народното събрание.
Предлагам ви, ако не възразявате, да не чета целия отчет в пленарната зала, още повече, че това физически ще бъде много трудно, тъй като значителна част от текста е във вид на таблица. Би било целесъобразно изложението ми да се ограничи в едно експозе. Моля Ви, господин председателю, ако преценявате, че е невъзможно отлагането за друг ден изслушването на отчета на Агенцията, да бъда своевременно информиран.
Използвам повода да изразя уважението си към Вас. Петко Симеонов."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Е! И!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: При това положение ние имаме възможност да приемем или да не приемем предложението и евентуално да отложим разглеждането не за събота, както мислехме, а за следващия ден на парламентарен контрол.
Тъй като е гласувано, ще ви помоля да гласуваме отново, за да уведомя председателя на агенцията.
Желае ли някой от парламентарните групи да се изкаже по въпроса? Има ли становище да бъде отложено изслушването на господин Петко Симеонов? Предложението за отлагане на изслушването е по технически причини. СР/ВР 1034.1
Предлагам да гласуваме дали този отчет да изслушаме в събота или да го оставим за следващия парламентарен ден. Който е за изслушване на отчета следващата седмица, ще гласува със зелена бюлетина. Който иска отчетът да бъде изслушан, въпреки че не е готов, има някакви технически причини, ще гласува с червена. Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването - за предложението гласуват 120 народни представители, 36 са против и 23 въздържали се.
В такъв случай аз ще уведомя господин Симеонов да се яви на 6 март в парламентарната зала.
Искам да ви съобщя, че по отношение на господин Христофор Дочев, народен представител от БСП, от Плевен, Конституционният съд е решил, че има несъвместимост. В такъв случай той ще трябва да бъде заместен вече от следващия по списъка. Изпратил съм предложението в ЦИК, защото е такава процедурата, да обяви този случай. Тогава вече ще извикаме новия народен представител.
Постъпила е молба от господин Реджеб Мехмедали Чинар, който поради здравословни причини иска да приемем оставката му като народен представител. Той е от 29. Хасковски избирателен район. Този въпрос ще поставим на следващото заседание. Днес само ви информирам, защото днес ми беше предаден. Ще трябва да го обсъдим. Знаете, че когато се подава молба по такива причини, трябва да гласуваме.
Може би сега най-важното е следното: от министър-председателя е постъпила Декларация за констатациите, дейността и намеренията на правителството. Той моли тази декларация да бъде предоставена на парламента заедно със законопроекта за бюджета, съгласно моето предложение. Въпреки че тя е доста голяма, от около 90 страници, ще трябва тези дни да се ксерографира и разпространи между народните представители, за да може евентуално след това министър-председателят да направи само едно експозе, а не да изслушаме тези 91 страници. Това ще стане когато започнем обсъждането на бюджета.
Господин Джеров, моля Ви, продължете да докладвате Закона за банките и кредитното дело. 1034.2 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Стигнахме и гласувахме като последен текст чл. 27.
Преминаваме нататък: "Чл. 28. Предоставянето, пряко или косвено, на кредит, кредитно улесняване или гаранция, чийто размер надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката на едно лице или на икономически свързани лица (голям кредит) се извършва с решение на лицата, които управляват и представляват банката.
Ал. 2. Големият кредит, отпускан от банка или банкова група, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката.
Ал. 3. Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал на банката.
Ал. 4. Ограниченията по ал. 2 и 3 не се прилагат в следните случаи:
1. Когато сделките са обезпечени със залог или ипотека, имащи установима пазарна цена, изцяло са покрити със застраховка и стойността на обезпечението е най-малко 25 на сто по-висока от размера на обезпеченото задължение.
2. По кредити, отпуснати на държавата или гарантирани от нея.
3. В други случаи, определени от Централната банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Желаещи да се изкажат? - Няма. Трябва да гласуваме този член.
От общо 127: за - 126, против - няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 29, ал. 1. Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти, оборудване, акции и дялове в нефинансови предприятия не може да надвишава собствения й капитал, отразен в счетоводните документи.
Ал. 2. Разпоредбата на предходната алинея не се отнася за недвижими имоти, оборудване, акции и дялове, които банката е придобила от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения, с цел предпазване от загуби в банковата дейност при условие, че те бъдат прехвърлени в срок до 3 години от придобиването им." ДП/ВР 1035.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да вземат думата? Няма. Моля, гласувайте.
За - 137, против - няма, 1 въздържал се. Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към Глава пета със заглавие "Отношение между банките и обслужваните от тях лица".
"Чл. 30, ал. 1. Банките могат взаимно да се кредитират чрез предоставяне на парични депозити, покупка на ценни книжа или по друг начин, определен от Централната банка.
Ал. 2. Банките при запазване на банковата тайна обменят помежду си необходимата информация във връзка с банковото обслужване на своите клиенти." Това е чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи за изказване? - Няма. Моля, гласувайте.
За - 127, 1 въздържал се, против - няма. Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 31. Централната банка съдействува за създаването на система за информация за кредитоспособността на обслужваните от банките лица, която банките могат да ползуват при условията на ал. 2 на чл. 30."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да вземат думата? Няма. Моля, гласуваме текста.
Досега са гласували 78 депутати от СДС, 39 от БСП, 8 от ДПС.
За - 127, против - няма, въздържал се - 1. 1035.2 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 32, ал. 1. Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките въз основа на определяния от Централната банка основен лихвен процент и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срока на кредита или депозита и други обстоятелства.
Ал. 2. Лихвените проценти по валутните кредити и депозити се договарят в съответствие с условията на международните кредитни пазари и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте.
За - 132, против - няма, един се въздържа. Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 33, ал. 1. Банка може да приема пари на влог само при обявени общи условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти-вложители.
Ал. 2. Общите условия задължително трябва да съдържат:
1. Лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент.
2. Периодите на лихвените плащания и дали лихвеният процент е променлив или не.
3. Минималната сума, приемана на влог.
4. Минималният срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата.
5. Удръжките от дължимата лихва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Предлагам - и предложението съм направил предварително - да влезе нова т. 6, която да гласи: "Размерът, до който влоговете са застраховани или гарантирани от съществуващата система за тази цел." ЦМ/ВР 1036.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи за изказване? - Господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз искам да поставя един въпрос, за да не сгрешим. Чл. 16 от Закона за задълженията и договорите изисква общите условия, за да бъдат валидни, да бъдат приподписани. Искам тук просто да помислим с господин Джеров. Тука, като не е казано, че ще се подпишат, ще важи ли правилото на чл. 16? А правилно ли е банката да ни даде общи условия да участваме в нея, без да бъдат приподписани?
Предлагам да се вмъкне, че общите условия трябва да бъдат приподписани, така както е по чл. 16 от Закона за задълженията и договорите. Това предложих и в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Второ четене е, дайте конкретен текст.
Ние, останалите, не сме били там. Дайте текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Когато човек влага парите си, той подписва вносната бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да се уточните. Господин Ескенази има думата. Интересно, всички сте от СДС, пък не сте се разбрали помежду си. (Оживление)
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Нищо, като няма изказвания от БСП, ние трябва да спорим помежду си.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Кадир, това са тънки работи, те не ги разбират.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Искам да обърна внимание на следното. Тази редакция според мен няма пречка да съществува в този вид, тъй като под общи условия се имат предвид условията, които се обявяват на клиентите. Естествено е те, за да бъдат задължителни, да бъдат подписани и от клиента, тоест в случая от вложителя. Независимо от това, ако съществуват някакви колебания, ние можем да избегнем понятието общи условия, а просто да кажем: условия, които предварително са обявени и е длъжна да прилага към всички клиенти. Тези условия трябва задължително да съдържат... Господин Гоцев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Касае се да се добавят ли още две думи или не. 1036.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ще си позволя да взема думата. В случая колегата Гоцев, изхождайки от Закона за задълженията и договорите, е прав, но имаме един принцип в правото:
- специалният закон отменя правилата на общия закон. В случая, ако говорим за общи условия, ЗЗД е общият закон. Специалният закон е Законът за банките и той винаги може да дерогира основните правни норми.
Това, което казва господин Ескенази, е правилно. В края на краищата, когато се сключват договори, те се подписват от двете страни.
Аз бих помолил да не правим промяна освен тази промяна, която предложи господин Венцеслав Димитров - нова точка шеста, която е въпрос на виждания на специалистите в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, поддържате ли Вашето предложение?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Аз го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате го, но дайте текст, за да можем да гласуваме каква ще бъде добавката. Имате закона, посочете къде трябва да се добави. Аз мисля, че коментирахме достатъчно. Само кажете къде да се гласува.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз съм съгласен с предложението на господин Ескенази да се каже, че се обявяват условията, но те няма да са общи условия по смисъла на закона, защото аз, като отида на химическо чистене, трябва да приподпиша, за да важи, няма защо за по-големи сделки тук специалният закон да отмени едно правило, което се създава в чл. 16 именно, за да не бъдат общите условия вълчи ями. За това нещо теорията е огромна. Модерните законодателства изискват общите условия, за да важат, да бъдат приподписани.
Предлагам да се приеме формулировката на господин Ескенази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да се гласува формулировката на Ескенази. Но ние сме на второ четене, гласуваме текст по текст. Кажете какво трябва да се добави.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Да се махне думата "общи" и да бъде само "условия".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин Гоцев, вижте какво гласи чл. 35, който още не сме приели: "Банката обявява общите 1036.3 условия по кредитите и депозитите в помещения, до които клиентите имат достъп."
Клиентът влиза в банката, вижда какви са общите условия и подписва вносната бележка.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Ще подпише ли общите условия?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Те са обявени в салона на банката.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Това е нередно, защото клиентът може да е неграмотен, може да е сляп. Заради това в световната литература общите условия се наричат вълчи ями. Нашият чл. 16 на времето по изричното настояване на покойния професор Иван Апостолов (който е едно име, пред което всеки юрист се прекланя), той настоя да се впише в чл. 16, че за да бъдат валидни общите условия, трябва да се приподпишат. Това е изключително важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ескенази, дайте да формулираме сега изменението, което се иска. Гоцев каза, че това било Ваше предложение. Да отпадне думата "общи" и само "условията" ли ще остане? В ал. 2, господин Джеров. Трябва да се оправи текстът. Ние ще подложим на гласуване предложението, щом то не се оттегля. Нямаме друг изход.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Щом е предложение и се поддържа, трябва да бъде подложено на гласуване, но нека да помислим какво бихме гласували, ако отпадне думата "общите". 1036.4
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): И в първата, и във втората алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще бъде "при обявени условия". Те могат да бъдат пак общи.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да помислим какво се получава като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, гласуваме предложението на господин Гоцев и на Илко Ескенази да отпадне думата "общите" в първа и втора алинея на чл. 33.
Със 114 - за и 4 - против предложението се приема.
Остава да гласуваме допълнителната точка 6, предложена от господин Венцеслав Димитров.
ДОЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Размерът, до който влоговете са застраховани или гарантирани от съществуващата система за тази цел".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за направеното предложение за допълнителна точка 6 към ал. 2 на чл. 33.
Със 127 - за, 5 - против, 13 - въздържали се, допълнителната точка 6 се приема.
Моля да гласуваме за целия текст с приетите вече изменения и допълнения на текста.
Със 131 - за, 2 - против, 2 - въздържали се е приет целият текст.
Господин Джеров, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 34, ал. 1. При отпускане на кредитите банката задължително предоставя безплатно на лиента своите правила за делова дейност, които съдържат:
1. Данни за общите разходи, лихви, таси, комисиони и други по заема, включително тяхната променливост.
2. Метода за изчисление на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент.
3. Допълнителните задължения, свързани с разплащанията.
Ал. 2. Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, имате думата. СБ/ЗТ 1037.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предлагам т. 1 на ал. 1 да завърши с думите "и въз основа на какви обективни критерии". Логиката е такава. Когато се определя променлив лихвен процент, променливият лихвен процент да е свързан с някакви обективни критерии, а не банката да го променя произволно и да каже: условията се промениха и затова аз ви го вдигам с 2 процента. Нека да каже въз основа на какво ще го промени, така че когато условията се променят, обективните критерии се променят, хората да знаят с колко ще им се измени и лихвеният процент. Такива оплаквания имаше досега в досегашната практика.
След това предлагам три нови алинеи, които да влязат между първа и втора алинея, като сегашната втора алинея стане съответно ал. 5.
Текстовете на алинеите са както следва:
"Ал. 2. В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да изпрати на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на задължената от заемателя сума, критериите за определянето на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.
Ал. 3. Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита.
АЛ. 4. Размерът на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка".
Ал. 5. Става сегашната ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, в правилника има един член. При второ четене текстовете само се допълват.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това се прави, господин Кадир, със съгласието на господата от банката. Нищо ново не казваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мислех, че е ваша инициатива, затова.
Господин Джеров, нека да гласуваме първото предложение в ал. 1, т. 1 "и въз основа на какви обективни критерии". Имате ли да кажете нещо?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Би могло, това нещо е необходимо. 1037.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, колеги, гласувайте това допълнение към т. 1 на ал. 1.
Със 117 - за, 7 - против, 5 - въздържали се, предложението за изменение на т. 1 на ал. 1 се приема. 1037.3
Моля за останалите - създаване на алинея втора, алинея трета и алинея четвърта, така както бяха прочетени от господин Венцеслав Димитров за допълване на текста на чл. 34.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Още веднъж да се прочетат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, елате и прочетете още веднъж алинеите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): "Ал. 2. В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да изпрати на заемателя в писмена форма сведение относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент. Размерът на дължимата от заемателя сума, критериите за определянето на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.
Ал. 3. Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителната договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита.
АЛ. 4. Размерът на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И алинея втора става алинея пета. Моля, гласувайте!
За са гласували 124, против - 3, въздържат се 5 народни представители.
Сега ще гласуваме целия текст с приетите допълнения. Гласуваме член 34 с приетите вече допълнения. Моля, гласувайте!
За са 121, против няма, четирима се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 35. Банката обявява общите условия по кредитите и депозитите в помещения, до които клиентите имат достъп."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, "общи условия" сега тук?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При положение, че гласувахме вече нещо, би трябвало думата "общите" да падне.
"Банката обявява условията по кредитите и депозитите в помещения, до които клиентите имат достъп."
Беше направено едно предложение... РД/ЗТ 1038.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дайте изцяло текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът ще има този вид: "Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте така прочетения тест.
За са 126, против един, един се въздържа.
За обяснение на вот има думата господин Росен Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Без да искам да протакам работата, но тъй к ато ми се струва, че има известна неяснота, аз гласувах против и искам да си обясня вота повече заради стенограмите на Събранието, отколкото заради някакъв супер важен въпрос.
Но тъй като стана въпрос за "общите условия" и аз съм изцяло съгласен с аргументацията, която господин Гоцев направи тук. Смятам, че с отпадането на текста "общи" по никакъв начин не се дерогира общият режим на Закона за задълженията и договорите, по простата причина, че Законът за банките и кредитното дело действително е специален закон, спрямо Закона за задълженията и договорите. Но общите условия са фиксирани в член 16 на ЗЗД и там се визира режимът на сключване на договорите. Дотолкова, доколкото Законът за банките и кредитното дело не предоставя нов специален режим за сключване на договорите за влог, а това означава, че всъщност ние не сме уредили тази материя и този закон не е специален, спрямо Закона за задълженията и договорите, което означава, че, лично според моето тълкуване, изискването на член 16 от Закона за задълженията и договорите продължава да важи с пълна сила и тези условия, макар че махнахме думата "общи", те по същество са такива, ще влязат в сила единствено, ако бъдат приподписани от съконтрагента, който сключва договора с банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карадимов. Минаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Член 36, ал. 1. При предоставяне на кредити банката приема предвидените от закона обезпечения.
Ал. 2. Заложените вещи могат да останат на отговорно пазене у лицето, даващо залога, при специално договорени с банката условия. 1038.2
Ал. 3. В полза на банките може да се учредява и:
1. залог на стоки и материали в обработка, като залогодателят има право да преработва заложените вещи и да реализира продукцията, при условие че едновременно с това издължава съответната част от кредита или заменя залога с други вещи;
2. залог на стоки в оборот. Като залогодателят има право да реализира заложените вещи, при условие, че едновременно с това издължава съответната част от кредита или заменя залога с други вещи."
ПЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ескенази, заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, искам да обърна внимание на колегите, че тук навлизаме в една материя, която поначало не би следвало да бъде включена в банковия закон. Това е договорите за залог, начин на принудително изпълнение в член 37, 38 и т.н. Тоест, нека да сме с ясното съзнание, че ние правим едно систематично нарушение при уреждане на тази материя, което в крайна сметка ни се случва и в други закони. Но просто е необходимо, за да може този Закон за банките и кредитното дело да започне да действа, ние да уредим тази материя, която поначало трябва да намери място в Закона за задълженията и договорите.
Второ, по алинея трета. Смятам, че така, както са редактирани двете точки, те създават един императивен режим за условията на този особен залог на стоки и материали в обработка и на стоки в оборот.
Струва ми се, че това трябва да стане не като императивна норма, а трябва да бъде предмет на договаряне между банката и нейния клиент.
Следователно и по точка първа, и по точка втора предлагам да бъде: "при уговорени с банката условия". И с това приключва.
Ако трябва да бъда по-ясен точка първа ще звучи така: "Залог на стоки и материали в обработка, като залогодателят има право да преработва заложените вещи и да реализира продукцията при уговорени с банката условия."
И точка втора по същия начин: "Залог на стоки в оборот, като залогодателят има право да реализира заложените вещи при уговорени с банката условия."
Какви ще са тези условия, дали точно, едновременно с издължаване на частта от продукцията ще се погасява кредитът или ще бъде даден някакъв гратисен период, това е въпрос на банката и на клиента при договаряне на кредита. 1038.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма. Нека да приемем направеното предложение от господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка първа, втория ред "и да реализира продукцията при уговорени с договор условия, че едновременно с това издължава и т.н.", а т. 2 на втория ред "реализира заложените вещи при уговорени с договора условия, че едновременно с това и т.н.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложеното допълнение към точка първа и втора.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ескенази предлага тези думи да се вмъкнат и в т. 1, и в т. 2.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Господин Ескенази не допълва, а предлага да отпаднат. Господин Ескенази, бихте ли помогнали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е ли вмъкване, господин Ескенази?
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Не.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За да бъдем точни, сега получих от господин Ескенази неговото конкретно предложение. Ще ви прочета третата алинея, за да бъде ясно за какво ще гласуваме. Ал. 1 и ал. 2 остават.
Ал. 3. "В полза на банките може да се учредява и:
1. Залог на стоки и материали в обработка, като залогодателят има право да преработва заложените вещи и да реализира продукцията при уговорени с договора условия;
2. Залог на стоки в оборот, като залогодателят има право да реализира заложените вещи при уговорени с договора условия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това окончателна формулировка на текста ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е окончателната формулировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте така прочетения текст.
115 гласували за, 3 - против, 12 се въздържат.
Предложеното изменение на текста се приема.
Сега гласуваме целия чл. 36 с приетите вече допълнения към същия текст. Моля, гласувайте!
124 гласували за, против - няма, 5 се въздържат. НЧ/ВР 1039.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 37. "Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право без съдебна намеса да продаде изцяло или частично залога и с получената сума да удовлетвори вземането си, като предаде остатъка на длъжника, намален с направените от нея разноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Досега има ли направени предложения? Господин Ескенази, имате думата.
ИЛКО ЕСКЕЗАНИ (СДС): Искам да обърна внимание, че този текст наистина е в полза на банките, които могат доста оперативно да реализират вземанията си. Но, от друга страна, позволяват на банките без съдебна намеса да продадат заложената вещ, при това, забележете, без да има някакъв контрол по какъв начин се продава вещта и на каква цена. За мен това е доста опасно.
Ето защо считам, че текстът трябва да придобие следната редакция: "Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметката. В договора може да бъде уговорено, че банката има право да продаде заложената вещ на търг."
Принципът е: улесняваме банката. Тя няма нужда да спазва общото изпълнително производство, а направо да си извади изпълнителен лист по извлечение от сметка. Но даваме възможност, ако клиентът е съгласен, ако кредитополучателят е съгласен, да позволи на банката, без да се вади изпълнителен лист, направо банката да му изнесе вещта на търг. Но във всички случаи трябва да има търг. Иначе банката естествено, че ще го продаде на свое предприятие на много по-ниска цена.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Би трябвало да се постави на гласуване новото съдържание на чл. 37, предложен от господин Ескенази. Защото, ако той се приеме, отпада предишната точка.
Ако приемем предложението с някои уточнявания, чл. 37 ще гласи така: "Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. В договора може да се уговори, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителния съвет на Централната банка."
Проф. Вълчев, Вашето становище?
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Приемам. 1039.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте така формулирания текст.
124 гласували за, 2 - против, 5 - въздържали се.
Господин Орсов има думата по процедурен въпрос. 1039.3 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Моят процедурен въпрос е по чл. 68, ал. 2 от правилника и го повдигам, за да бъде ясно, че ние в момента допуснахме едно нарушение на правилника, тъй като гласувахме текст, който не е нито поправка, нито допълнение към писмено внесено предложене. Аз гласувах за текста, защото той е разумен, и повдигам въпроса, за да е ясно, че правилникът в този случай се наруши, за да бъде прието едно разумно предложение. И се надявам, че и друг път това би могло да бъде допустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може би трябва да се измени правилникът, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Ами да го изменим тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой трябва да направи предложение за изменение.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 38, ал. 1. Върху сградите, за чието придобиване са вложени средства от банков кредит, включително върху собствената земя на взаимоискателя, и отстъпеното му право на строеж върху чужда земя, банката има право на законна ипотека.
Ал. 2. Учредените в полза на банките ипотеки запазват действията си, без да бъдат подновявани".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателствуващ, колежки и колеги! Предлагам малко по-издържан текст: "Върху сгради, придобити чрез ползуване на банков кредит ..." и нататък продължава. Мотиви: Имаме бюджетни средства, собствени средства и банков кредит. Най-малко от гледна точка на перфектността на изразните средства би следвало тази редакция да приемем, която не изменя по същество съдържанието на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предлага се редакционна поправка, господин Джеров. Текстът става по-стегнат, според мен.
Други желаещи? Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господа, мен ме смущава ал. 2 на чл. 38, където се казва: "Ипотеката запазва своето вписване, без да бъде подновена". А Законът за задълженията и договорите казва, че ипотеката трае 10 години. Представете СД/КТ 1040.1 си минали 10 години, дори изплатено задължението за тези 10 години. А сега задълженията няма да бъдат за повече от 10 години, струва ми се. И понеже ипотеката никой не я е заличил, тя ще трябва да продължи да съществува. И след това кредиторът ще трябва да търси банката, за да му заличи ипотеката, или той да я заличава по съдебния ред. 10 години никак не е малко за една ипотека. А ако на някой длъжник повече от 10 години му е даден кредитът, банката пък ще бъде добра на 10-та година да я поднови.
Аз предлагам и мисля, че господин професор Вълчев няма да възрази, втората алинея да се заличи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Стига да не възразят депутатите, понеже професор Вълчев няма да гласува, а ще гласуват депутатите.
Господин Ескенази, заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Колеги, пак искам да обърна внимание на нещо, което ми се струва твърде силно. Придобива се сграда с банков кредит. Дори този банков кредит да представлява 10 на сто примерно от стойността на сградата, банката има правото на законна ипотека. Това, да речем, може да се приеме. Обаче, забележете, че без да има нужда от съгласие, законната ипотека се разпростира и върху собствената земя на взаимоискателя, и отстъпеното му право на строеж. Аз мисля, че това не е справедливо, че ако банката иска, може да учреди договорна ипотека върху собствената земя на взаимоискателя или пък отстъпеното право на строеж. Но да бъде това автоматично, мисля, че е прекалено много.
Затова аз предлагам да бъде: "Върху сградите, за чието придобиване са вложени средства от банков кредит, банката има право на законна ипотека". Толкова. Ако банката иска, може да каже на своя клиент: Да, обаче, дай тук да впишем и една ипотека и за земята, която е твоя собствена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на банката.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господа народни представители! Когато сме готвили тази поредица от текстове на закона, очевидно сме искали да създадем за банките прекалено големи привилегии, необосновано големи привилегии. 1040.2
Сега, юристите, депутати в Народното събрание, ни обръщат внимание и върху това изсилване. Ние приемаме техните критични бележки и се съгласяваме текстовете да бъдат смекчени. Няма нуж да банките да притежават толкова големи привилегии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други желаещи? - Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да съчетаем направените предложения. Текстът на чл. 38 трябва да има само една алинея. Тя, според мен, трябва да гласи така: "Върху сградите, придобити чрез ползуване на банков кредит, банката има право на законна ипотека". Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста.
За - 122, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се текстът.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 39, ал. 1. Когато кредитополучател не издължи в срок ползуван кредит за доставка на машини и съоръжения, банката има право след писмено предупреждение да направи запор и да продаде машините и съоръженията на търг по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и Управителния съвет на Централната банка. Банката може да упражни това право само, ако неизплатената част е повече от 10 на сто от използувания кредит.
Ал. 2. С получената от продажбата сума се погасяват банковият кредит, лихвите и разноските. Остатъкът се предава на длъжника".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Тук предлагам да обърнем. Погасява се първо лихвата, после кредитът и после разноските. Защото лихвата се погасява с по-кратка давност и тук в интерес на банката е именно първо лихвата да се погаси, после главницата (или кредитът, както е казано) и най-накрая разноските. И така е принципът в Закона за задълженията и договорите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това разместване е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): В края на първата алинея "банката може да упражни това право само, ако неизплатената част е повече от 15 на сто от използувания кредит". В предния вариант на закона беше 15 на сто. 1040.3
И аз ви предлагам, с оглед на това, което професор Вълчев каза, да не съсредоточаваме много възможности на банката да налага просто запори, и да се върнем отново на числото 15 (вместо 10 - 15 на сто), тъй като колкото е по-нисък процентът, толкова банката може да прилага санкции при неиздължаване на минимална част от кредитите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други желаещи да се изкажат? - Няма.
Гласуваме предложението на господин Георги Николов цифрата "10" в края на ал. 1 да стане "15". Моля, гласувайте.
За - 97, против - 16, въздържали се - 13.
Гласуваме целия текст на чл. 39.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Като в ал. 2: "С получената от продажбата сума се погасяват лихвите, банковият кредит и разноските, а остатъкът се предава на длъжника".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разместваме само поредността.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Кредит" с "лихви" се заменят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
За - 125, против - няма, въздържали се - 5.
Господин Джеров, продължаваме. 1040.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 40. Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използуване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползувани кредити".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли желаещи да се изкажат? Моля, гласувайте.
За така предложения текст са гласували 123 народни представители, против - няма, въздържали се - 4.
Приема се.
Моля, прочетете следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 41. Продажбата или безвъзмездното прехвърляне на производствени активи, закупени с участието и на непогасен банков кредит, се извършва със съгласието на съответната банка-кредитор. Извършеното отчуждаване в полза на трети недобросъвестни лица е недействително по отношение на банката, ако тя не е дала съгласие за това".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Колеги, двете страни имаме договореност този член да отпадне. Това се счита като отстъпление от разбираната от някои линия.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Оттегляме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения?
Има предложение текстът на чл. 41 да отпадне. Моля, който е за това предложение, да гласува.
За предложението гласуват 112 народни представители, против - 21, въздържали се - 4.
Приема се предложението.
Моля, прочетете следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам следното съдържание на чл. 42. "Банките извършват безкасови плащания по ред, установен с наредба на Централната банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения? Няма. Моля, гласувайте. СлР/КТ 1041.1
За предложението са гласували 129 народни представители, против - няма, въздържали се - 4.
Ще гласуваме последния текст за тази вечер. Моля, прочетете го, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Глава шеста - "Кредити и ограничения".
Чл. 43, ал. 1. Банката може да предоставя само с решения на нейния колективен управителен орган и одобрение на вътрешния й контролен орган кредити на:
1. членове на управителни и контролни органи на банката;
2. прокуристи, търговски пълномощници, представители на банката;
3. съпрузи, роднини по права линия до трета степен, включително на лицата по т. 1 и т. 2;
4. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в Общото събрание на акционерите;
5. акционер, чийто представител е член на управителен или контролен орган на банката;
6. юридически лица, в управлението на които участвуват лица по т. 1 и т. 2;
7. търговски дружества, в които банката притежава повече от 10 на сто от акциите и дяловете;
8. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност;
9. членове на Управителния съвет на Централната банка.
Ал. 2. Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато:
1. размерът на предоставения кредит на лицата по т. 1, 2, 3, 8 и 9 на ал. 1 не надхвърля годишното им възнаграждение;
2. размерът на предоставения кредит на лицата по т. 4, 5, 6 и 7 на ал. 1 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.
Ал. 3. Банките не могат да предоставят облагодетелствуващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се в:
1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти, извън лицата по ал. 1;
2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти. 1041.2
Ал. 4. Размерът на кредита, предоставен от банка на неин служител не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата.
Ал. 5. Общият размер на предоставените кредити спрямо внесения капитал на банката не може да надхвърля 20 на сто за лицата по ал. 1 и 5 на сто за служителите на банката. 1041.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изглежда други предложения няма. Моля, гласувайте най-големия текст от закона. Господин Джеров, фактически до глава седма приехме всичко? Приключваме за днес.
За - 124, против - 2, въздържали се - 7.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има още 15 минути. Да приемем още 2-3 члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма възможност, господин Димитров.
Приключваме за тази вечер. Приехме чл. 43.
Имам само две съобщения:
На 28 февруари, петък, 13,00 ч., зала "Запад" - среща на Комисията по национална сигурност с делегация на Европейския съвет за полицейските синдикати.
Комисия по труда - 28 февруари от 10,00 ч. в зала 412, бул. "Дондуков" # 2.
Утре пленарното заседание ще започне в 15,00 часа! (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Илхан Мустафа
(п) Христо Атанасов