Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-03-26

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Господа, имаме кворум. Откривам заседанието.
Преди всичко искам да ви прочета едно решение на Председателския съвет на Народното събрание от 24 март 1992 г. На заседанието присъствуваха Стефан Савов, Кадир Кадир, Александър Джеров, Златка Русева, Нора Ананиева, Росен Хубенов, Шерифе Мустафа, Юнал Лютфи, Асен Мичковски, Венцеслав Димитров, Любен Кулишев и Емилия Друмева. Приети бяха следните решения:
Точка 5. До изработването на Правилата за вътрешен ред на Народното събрание да се спазват следните временни правила за предоставяне на пропуски.
(Вие разбирате, че ние сме просто затрупани от пропуски. По този въпрос всъщност имаме пълно единодушие с двете парламентарни групи)
По 50 пропуска се предоставят на разположение на парламентарните групи на СДС и Предизборния съюз на БСП. Десет пропуска на ДПС. На представители на Конфедерацията на труда "Подкрепа" и КНСБ да се дадат по 10 пропуска. На "Единство" - 1. Редовни пропуски се предоставят на експертите, назначени на работа към парламентарните комисии и към парламентарните групи.
Точка 6. Въпросът за предоставяне на пропуски на представителите на извънпарламентарни политически сили ще се реши допълнително с изработването на правилата за вътрешния ред. ББ/КТ 1141.1
Точка 7. На лицата, приемани от председателя и заместникпредседателите на Народното събрание, от председателя на Законодателната комисия и от председателите на парламентарните групи да се издават пропуски, в които да се отбелязва времето на влизането и излизането от Народното събрание.
Това е решение. Просто малко от малко да можем да се спасим.
Това не е за обсъждане, господин Близнашки, ако искате думата. Това е просто решение до изработването на временните правила.
Господин Слатински иска думата. Искам да му дам думата, тъй като той като председател на Комисията по национална сигурност иска да направи едно съобщение, защото по чл. 21 те имат право това да го решат.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Комисията по национална сигурност да ви запозная с решението, което тя взе днес на свое заседание. Надявам се, че поради огромния обществен интерес към това, което ще ви кажа, ще ми простите, че си позволих да взема думата извън установения дневен ред.
Комисията по национална сигурност на основание чл. 21 и чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши да образува своя временна подкомисия, която да извърши парламентарна анкета за изясняване обстоятелствата по изнесените в печата списъци на служители в Министерството на външните работи.
В състава на тази подкомисия ще участвуват трима души по един от всяка парламентарна група.
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е упълномощен да участвува в комисията господин Дако Михайлов.
От Предизборния съюз на БСП е упълномощен да участвува господин Мирослав Дърмов.
И от Движението за права и свободи в момента се уточнява името на участника в тази подкомисия.
За да се осигури опазването на изтичането на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, тези лица ще подишат съответни клетвени декларации. Тази подкомисия е длъжна ежеседмично да информира Комисията по национална сигурност за резултатите 1141.2 от своята дейност, като комисията й определя засега срок за работа от един месец. През този месец тя трябва да извърши своите проучвания и да излезе с доклад пред Комисията по национална сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Слатински. По чл. 21 Вие имате право към постоянните комисии да образувате подкомисии и работни групи. И вие действително да създадете една такава подкомисия.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, колеги! Ние днес получаваме програма, а преди два дни също гласувахме една програма. Аз много добре си спомням, че направих едно предложение, което го поддържам сега. Проблемът за телевизията да бъде решен, след като разгледаме или поне след като започнем да обсъждаме Закона за приватизацията на първо четене. Много ви моля, това е най-важният въпрос, който стои пред Народното събрание от дълго време насам и проявете разбиране. Ние веднъж го гласувахме и сега пак излиза телевизията преди приватизацията. Оставим ли я днес телевизията, цял ден ще вземем законодателно време и приватизацията и тази седмица няма да влезе в пленарната зала. Мисля, че това ще забави сериозно приемането на Закона за приватизацията. Не искам да обяснявам защо трябва да приемем този закон. Моля ви се да подкрепите това предложение - т. 2 и 3 да разменят местата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Юнал Лютфи иска да направи едно предложение.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам т. 1 от днешния дневен ред да бъде Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда - (чл. 173). Аз се учудвам дори защо не е включен в днешната програма на днешното пленарно заседание, тъй като вече има и становище на Законодателната комисия и е готов за второ четене. Взети са под внимание и предвид всички основателни и сериозни допълнения и предложения към този законопрооект. А освен това има още едно основание: наближават някои празници на някои религии в нашата страна.
Затова Ви моля, господин председател, и вас, уважаеми колеги, този законопроект да бъде # 1 в днешния дневен ред.
Моля да го подложите на гласуване. 1141.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз мисля да бъдете по-точен. Мисля, че на 4 април започват празниците.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, на 4 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото това е основание евентуално да включим тази точка в дневния ред.
Има думата господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищовски избирателен район): Аз моля да остане т. 1 - Законът за счетоводството, който ще предложа дори да мине на двете четения, тъй като пък до 31 март предприятията трябва да представят своите отчети. Това ще ни отнеме няколко минути, господин Лютфи, а той вече от три седмици се изтегля. Нека да го приемем за няколко минути. След това да поставим на дневен ред и останалите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Госпожа Ананиева има думата.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя направените предложения не само за Закона за счетоводството, също предложението на господин Лютфи за Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Още повече, че вече е готов текстът от Законодателната комисия. И предложението на господин Венцеслав Димитров за това да започнем със Закона за приватизацията. Още повече, че ако се вярва на пресата, ние особено й вярваме, нещата много се размиха около избора на директор на телевизията. Някакви безумни идеи има да бъде превърнато Народното събрание в ликвидационна комисия и ми се струва, че докато не се избистрят, може би и в Председателския съвет от гледна точка на компетентността на Народното събрание, не бива да пристъпваме към решение по този въпрос. Можем да изпаднем в чудесната за журналистическото перо позиция, когато ще изберем един ръководител и като точка втора ще му ликвидираме ведомството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, госпожа Ананиева. Други предложения няма.
Оформя се, ако господин Лютфи е съгласен, първо да гласуваме Закона за счетоводството и то на две четения. Това е напълно ясно. Предполагам, че залата ще реши това нещо. Второ - за празника на мюсюлманите и т. 3 - приватизацията. И фактически с това оформяме днешния дневен ред. 1141.4
Моля, които са съгласни с този дневен ред, да гласуват.
Резултатът: от общо гласували 169 народни представители, за - 137, против - 18, въздържали се - 14.
Приема се следният
ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо и второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда (чл. 173) - второ четене.
3. Първо четене на Законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и обществени предприятия. 1141.5 На 27 март 1992 г. на актуални въпроси и питания ще отговарят:
Министър-председателят Филип Димитров - на Велко Вълканов, Спас Мулетаров, Мариела Митева, Мариана Христова и Красимир Премянов.
Министър Николай Василев - на Невен Пенев, Стоян Райчевски и Георги Божинов.
Министър Векил Ванов - на Иво Атанасов, Христо Марков, Красимир Чернев и Свиляна Захариева.
Министър Никола Василев - на Иво Атанасов и Невен Пенев.
Министър Елка Константинова - на Петър Балабанов.
Министър Станислав Димитров - на Тодор Кумчев, Бончо Рашков, Захари Захариев и Маньо Манев.
Министър Димитър Луджев - на Невен Пенев, Иво Атанасов, Красимир Премянов, Христо Марков, Захари Захариев и Бончо Рашков.
Освен това ще бъде изслушан докладът на господин Петко Симеонов.
А сега искам да връча писмени отговори на народния представител Александър Маринов от министър Елка Константинова, на народния представител Никола Мишев от министър Иван Костов и на народния представител Христо Тодоров от министър Йордан Соколов.
Уважаеми госпожи и господа, моля ви, изслушайте ме! Нека парламентарните групи да подготвят своите оратори. Час и двадесет минути за Законопроекта за приватизацията на първо четене ще се даде на Парламентарната група на СДС. Час и двадесет минути на Предизборния съюз на БСП и тридесет минути на Движението за права и свободи. Това е, мисля, съвсем правилно решение. Разбира се, днес всички оратори няма да могат да се изкажат, но ще започнем.
Не виждам господин Джеров. Може би тогава ще докладва господин Школагерски или господин Бучков. Кой ще бъде докладчик?
Господин Бучков, заповядайте! Започваме със Закона за счетоводството.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Предоставям на вашето внимание Законопроект за допълнение на Зако на за счетоводството. В Закона за счетоводството се изисква счетоводНЧ/КТ 1142.1 ните отчети на предприятията да се заверяват от дипломирани експерт-счетоводители. Има се предвид годишните счетоводни отчети. Така е във всяка съвременна страна с пазарна икономика и със стабилна данъчна система. Това се предвиди и в нашия Закон за счетоводството.
Това изискване обаче, за 1991 г., не можа да бъде спазено, поради малкия брой на лицата, придобили правоспособност на дипломирани експерт-счетоводители. Ето защо е необходимо на този етап за 1991 г. това изискване да не бъде спазено, като обаче правилото - годишните счетоводни отчети да бъдат заверявани от дипломирани експерт-счетоводители остане. Това е предложението и на Министерския съвет за тази промяна.
Икономическата комисия подкрепя законопроекта.
Законодателната комисия също изказва своето положително отношение към него.
Законопроектът ви е предоставен. Вие сте имали възможност да се запознаете с него.
Ето защо предлагам да започнат разискванията за първото гласуване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли желаещи да изразят становище по законопроекта?
Думата има господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вече изразих моята позиция, че този законопроект, който е внесен, трябваше отдавна да бъде приет, за да не се спъва по-нататъшната работа. Като тук, господин председателю, аз си позволявам, не можах да направя справка с текста на Законодателната комисия, пред мен е на правителството, предлагам, изхождайки от правителствения законопроект нов – 3 - "Законът влиза в сила от деня на приемането му от Народното събрание".
Мотиви: 31 март е срокът за представяне на годишните счетоводни отчети в Националния статистически институт. Съответно бих желал същият аналогичен текст да бъде включен и в следващия Законопроект за изменение на Кодекса на труда, който ще гласуваме, като Председателството направи възможното те да бъдат публикувани още в следващия брой на "Държавен вестник". 1142.2
Смущава ме само едно, за което тук моля и господин Венцеслав Димитров за съдействие, за да решим въпроса.
Съгласно чл. 43 на Закона за счетоводството, освен че трябва до 31 март всички предприятия да представят своите счетоводни отчети, съответно отчети за приходите и разходите, те трябва да ги публикуват в централен ежедневник до 30 април. Като в ал. 2 на същия чл. 43 е казано, че държавните предприятия представят своя годишен отчет в Сметната палата, с което се счита, че техният счетоводен отчет е публикуван. А доколкото имам информация тази година по изключение, поради липса на Сметна палата, което още веднъж показва, че ние трябва да ускорим създаването на такава, счетоводните отчети ще се представят директно в Министерството на финансите.
Ще се осигури ли обаче, ще се изисква ли на държавните предприятия да се публикуват счетоводните отчети и приходите и разходите? Мисля, че там е нужна по-голяма публичност и ще трябва да потърсим уреждане на въпроса именно и с публикуването на техните отчети.
Като изразявам твърдото убеждение, че този закон може да бъде гласуван - Законопроектът за допълнение на Закона за счетоводството още днес на второ четене, евентуално само с това допълнение за нов – 3, че законът влиза в сила от деня на приемането му, можем да направим и двете гласувания едновременно.
Приканвам колегите депутати да подкрепят това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Венцеслав Димитров.
Господин Мичковски, Вие ще вземете ли думата или е достатъчно това, което имаме тук, че Икономическата комисия е съгласна? Добре, няма. 1142.3 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към това, което каза колегата Николов, днес да гласуваме този законопроект и на първо, и на второ четене. Искам да разсея някои негови опасения за държавните предприятия. Сметна палата няма, така че няма нищо страшно даже и това да остане в закона, защото може би от догодина ще има. След като я няма, ще си го представят в Министерството на финансите. Мисля, че не е необходимо държавните фирми да си публикуват балансите, защото те нямат външни акционери. А в Министерството на финансите е достатъчно да си представят отчетите, защото именно министерството представлява интересите на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи? - Няма.
Аз смятам, че тогава можем да гласуваме на първо четене закона и след това вече на второ четене с допълнението на господин Николов ще гласуваме по отделни текстове.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 162, против - няма, въздържали се - 7.
Моля ви да гласуваме дали сме съгласни да гласуваме на второ четене закона. Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 159, против - няма, въздържали се - 10.
Има ли желаещи народни представители да изкажат някакви становища за второ гласуване? - Няма.
Господин Бучков, ако обичате, докладвайте закона, за да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ще взема отношение по предложението на господин Николов. Предложението на господин Николов от правна гледна точка е неприемливо поради следното. Ние не изменяме закона по отношение изискването за приемане на отчетите от експерт-счетоводители - годишните отчети на съответните фирми. Ние правим едно изключение само в Преходните правила и това изключение се отнася за 1991 г.
Така че не можем да поставим въпроса за влизане на закона в сила, защото това е влизане в сила само на един-единствен параграф и то в Преходните разпоредби. И този параграф засяга само отчетите. А правните последици, ако има приети отчети без СтБ/КТ 1143.1 експерт-счетоводители за 1991 г., ще се счита, че те са редовно приети.
Така че от правна гледна точка предложението на господин Николов не може да се възприеме, тъй като ви казах, че общото правило си остава, а само в Преходните разпоредби и то само за 1991 г. Това е изменението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека господин Николов обясни своята гледна точка.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Колеги, моля ви, фиксиран е срок 31 март за представяне на отчетите. Господин Бучков, има и наказателна разпоредба в този закон, където е казано: който не спази утвърдените срокове в закона, се наказва със съответна глоба. И от тази гледна точка, за да вържем нещата както трябва, след като има такъв срок - 31 март. Примерно законът може да бъде публикуван на 8 или на 10 април. До 31 март те са длъжни да бъдат заверени отчетите им съгласно сега действуващия закон. И за да не създаваме такива прецеденти, мисля, че няма да бъде излишно, като тук се уточнява не от деня на приемането му, а от деня на публикуването му в "Държавен вестник". И пак казвам, този закон да бъде публикуван час по-скоро заедно със следващите.
Това ми бяха мотивите - за да не навлизаме в наказателните разпоредби заради неспазване на срокове за представяне на отчетите. Това е задължително условие да бъдат заверени за тази година, а това ги възпира и от представяне в срок в органите на статистиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Николов, какъв параграф ще бъде това?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: – 3. Законът влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това ще бъде – 12.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: – 13 дори.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не, – 3 на закона.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: На кой закон, господин Николов?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: На този - за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ние не можем да кажем така. Ние можем да кажем друго нещо - че – 10 от Преходните и заключителните разпоредби влиза в сила от деня на обнародване на изменението в "Държавен вестник". 1143.2
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Вие ще решите правно. Аз изясних идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ясно. Мисля, че господин Бучков няма нищо против идеята. Въпросът е, че трябва да дойде в Преходните и заключителните разпоредби, нали?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Да, но трябва да се каже така: – 3 и нов – 13, че разпоредбата на – 10 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Тук има юристи. Мисля, че така е понекоректно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Коректно е. Ние не изменяме закона, господин Николов, ние създаваме едно допълнително условие в Преходните разпоредби, едно изключение само по отношение отчета за 1991 г. И щом се създава за 1991 г., то се разпростира върху целия период, когато се отчита тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Някой друг иска ли да вземе отношение по въпроса?
Господин Бучков, моля Ви да вземете отношение. Във всеки случай трябва да гласуваме предложеното от господин Николов. Аако Вие не го приемате, би трябвало първо него да гласуваме, защото това е едно допълнение. Но ако приемете, че това става – 13, би могло да се приеме и да гласуваме тогава подред.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: На мен ми се струва, че това е излишно, тъй като самата Преходна разпоредба установява едни правила как да се приемат отчетите за 1991 г., независимо кога ще бъдат приети.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Приемам да бъде – 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, няма нищо излишно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Тогава да бъде нов – 3, с който се въвежда нов – 13 със следното съдържание: "Изменението по – 10 влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: – 10 е нов, – 10 не се изменя.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Разпоредбата на – 10 от Преходните разпоредби влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Да, разпоредбата, а не изменението. 1143.3
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Въпреки че според мен това си е съвсем излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Бучков, започваме да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "– 1. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството се създава нов – 10 със следното съдържание:
"– 10. Годишните счетоводни отчети на предприятията за 1991 г., с изключение на отчетите на банките и акционерните дружества, не подлежат на задължителна заверка от дипломирани експерт-счетоводители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте!
От общо гласували 170 народни представители, за - 155, против - 1, въздържали се - 14.
Господин Бучков, преминаваме към – 2. 1143.4 ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Параграф 2. Параграф 10 и – 11 от Преходните и заключителните разпоредби на закона за счетоводството стават съответно – 11 и – 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: моля ви се, гласувайте.
От общо 164, за 156, против няма, въздържали се 8.
Сега, господин Бучков, новият параграф 3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Създава се нов – 3 със следното съдържание: "Създава се – 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството със следното съдържание: разпоредбите на – 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството влизат в сила от деня на обнародването на Закона за допълнение на Закона за счетоводството в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: това е добре, нали, господин Николов? Моля ви се гласувайте!
От общо 158, за 147, против - 2, въздържали се - 9.
Приет е законопроектът за допълнение на Закона за счетоводството. Ще направя необходимото да се публикува във възможно най-бърз срок в "Държавен вестник".
Господин Бучков, Вие ли ще докладвате сега законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Колегата Школагерски ще докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Школагерски, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законодателната комисия на днешното си заседание разгледа направените писмени предложения по време на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение Кодекса на труда, чл. 173. Обсъди също предложения, направени от народните представители Илиян Шотлеков, Константин Аджаров, Мариана Христова, Илко Илиев, Милен Чакъров и Савка Йовкова.
След обсъждането на направените предложения комисията счете и възприе част от предложенията, направени от господин Шотлеков и господин Аджаров и с първоначалния текст на ал. 1 на закона с изменението, що се касае до броя на работните дни, прие единодушно, с консенсус проекта за второ четене, който ви предлага да обсъдите и приемете сега. РД/ЙА 1144.1
Две думи. Породи се един малък спор в Законодателната комисия само по един текст - дали изменението трябва да бъде на чл. 173 от Кодекса на труда, или трябва да се търси изменението в 154 или 157.
Комисията реши с гласуване, с двама "против" и останалите "за" само по отношение на този пункт, че трябва да бъде изменен Кодексът на труда с двете допълнителни алинеи, които трябва да се включат в съдържанието на чл. 173 от Кодекса на труда.
Нашето разбиране е изразено и в първоначалните мотиви, ние се придържаме към него. Но към това можем да прибавим и така нареченото "неюридическо съображение", за това че се касае до едно временно изменение, защото в предстоящата работа на Законодателната комисия започва голямото обсъждане на изменението на Кодекса на труда, където всяка норма ще намери своето място.
При това положение Законодателната комисия предлага за второ четене проекта в следния му вид.
Параграф единствен. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
"Чл. 173. Ал. 2. На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за религиозните празници на източноправославните по чл. 154 от Кодекса на труда".
Това е първата алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, господин Школащгерски, ако искате текст по текст, защото това е второ четене. Има ли народни представители, които биха искали да се изкажат по чл. 173, ал. 2. Госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация. Бих искала да предложа няколко поправки и добавки към текста на предлаганата ал. 2 на чл. 173.
Предлагам изразът "на работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното" да отпадне и текстът да започне направо с думата "работодателят". 1144.2
По този начин се дава възможност на всеки български гражданин, независимо от това каква религия изповядваа и дали изобщо изповядва религия да ползва отпуски по този ред. Още повече, че не виждам начин, по който работодателят може да установи дали някой изповядва религия, различна от източноправославната или не. На практика всеки, който пожелане, би могъл да го прави, без да декларира, че изповядва религия, различна от източноправославната.
На второ място предлагам след думата "избор" да се добави изразът "на работниците и служителите", като "техен" отпадне.
И на трето място предлагам в края на изречението думите "на източноправославните" също да отпадне.
Тогава текстът добива следната редакция: "Работодателят е длъжен да разрешава по избор на работниците и служителите ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за религиозните празници по чл. 154 от кодекса на труда."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Аджаров има думата. Може би за източноправославните ще каже нещо. 1144.3 КОНСТАНТИН АЕДЖАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така даденият проект от Законодателната комисия включва както предложенията на Комисията по труда и социалното осигуряване, така и съгласието, което беше постигнато в Комисията по вероизповеданията. Знаете, че основният въпрос на първо четене беше колко да бъде броят на дните и така даден броят на дните, не повече от източноправославните празници, да разширява възможността и за по-нататък, вече ако има други източноправославни празници, които са обявени за официални, съответните вероизповедания да ползват съответно и повече дни. И в този смисъл текстът е много гъвкав и той е точно както е предложен от Комисията по труда и социалното осигуряване.
Искам само едн атехническа подробност да добавя. Параграф единствен трябва да се нарича всъщност параграф първи, тъй като ние и в чл. 173 имахме досегашни ал. 2 и 3, които трябва да станат респективно ал. 4 и 5. И в този смисъл параграф единствен трябва да се нарича параграф първи, а параграф втори да гласи: "Досегашните ал. 2 и 3 на чл. 173 стават съответно ал. 4 и 5." Просто така трябва да бъде. Днес в бързината, предполагам, в Законодателната комисия това е била причината, че е пропусната тази чисто юридическа подробност.
Призовавам всички народни представители да гласуват за закона така, както е даден от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Аз все пак напомням на госпожа Митева, ако иска да оттегли текста си, защото в чл. 13, ал. 3 изрично е казано: "Традиционна религия в република България е източноправославното вероизповедание". Тъй че няма просто защо да избягваме тук източноправославното вероизповедание. ние просто сега ще направим нещо да избегнем думата "източноправославно вероизповедание", което го имаме в Конституцията. (Мариела Митева разговаря лично с председателя на Народното събрание)
Госпожа Митева не се отказва от свето предложение.
Кажете, господин Школагерски. СД/ЙА 1145.1
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, лично аз не споделям предложението на Мариела Митева по следните съображения. Ако се съгласите с мен, тогава аз ще ви моля да гласувате за текста, както е предложен от Законодателната комисия.
Предложението, което се прави от колежката Митева, за започване на текста с "работодателят е длъжен да разрешава на работниците и служителите"... Започването на един текст със задължение не е най-доброто в правната техника.
Второ, при редакцията, която предлага Законодателната комисия - "на работниците и служителите...", ние говорим за предоставяне н аправа. И това е смисълът на текста - че на определена категория хора в нашата държава се предоставят права. Това допълва общата сфера на правата и свободите в нашата страна, а не е създадено най-напред, за да създава задължения на работодателите. Гаранцията е втората - че се задължават работодателите във всеки случай да уважат и да предоставят тези права.
Затова тази техника, която се предлага от колежката Митева, аз считам, че не е приемлива и не отговаря на духа на самия текст.
В края да се заличи "източноправославните"... Вижте, освен това, което господин председателят на Народното събрание господин Савов репликира, аз бих приел, да ви обърна внимание, че това е мащабът за сравнение на обема на плавата. Затова е възприета тази редакция и така беше възприета в Законодателната комисия.
Що се касае до предложението, което направи колегата Аджаров, то е основателно. Има го в предишното предложение и явно в бързината днес да успеем, ние сме пропуснали. Това е пропуск вероятно, най-добре е да си го кажа - мой пропуск... Затова параграф единствен има точка първа - това са измененията, които ни епредлагаме на втората и третата алинея, и точка втора в досегашната ал. 2 и 3 на чл. 173 да станат съответно 4 и 5.
Така че с този мой коментар аз ви отправям един призив, една молба да гласувате за текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. Мисля да бъде неофициално. Съвсем малка редакционна поправка. 1145.2 Моля да прочетем края на ал. 2: "от броя на дните за религиозните празници на източноправославните по чл. 154". Не е логично. Би трябвало да бъде: "от броя на дните за религиозните източноправославни празничи (смяна на словореда) по чл. 154". Така е точно. Иначе става незавършено, "източноправославните", не е ясно кое е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, това е съвсем правилно. това е просто редакция и е правилна.
Госпожа Митева, продължавате ли да поддържате4 вашето предложение" - Да.
Тогава първо нека да гласуваме предложението на господин Аджаров, за да върви по реда си. Параграф единствен, точка първа... Нали така, господин Школагерски?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, точка първа и точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: "В чл. 173 се правят следните изменения и допълнение: ...", нали?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля гласувайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това предложението на Митева ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега гласуваме предложението на господин Аджаров, параграф единствен, точка първа, което е изпуснато. Фактически това е едно редакционно, така да се каже, предложение.
От общо 142 гласували, за - 117, против - 15, въздържали се - 10.
Приема се. 1145.3 Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева. Вие го чухте два пъти. моля ви, гласувайте.
Моля, ако има в кулоарите народни представители, да дойдат и да гласуват. Много малко са хората, които гласуват дне. Моля председателите на комисиите да представят така, както е необходимо отсъствията на депутатите от заседанията на комисиите в канцеларията на председателя.
Прекратете гласуването и посочете резултата. От 151, за - 57, против - 85, въздържали се - 9. Отклонява се предложението на госпожа Мариела Митева.
Сега ще гласуваме точка 2, действително никой няма нищо против поправката, която прави господин Филипов - "дните за източноправославните религиозни празници", което е по-правилно, нали така, господин Филипов? (Народният представител господин Емил Филипов потвърждава от място) Това е Вашата редакционна поправка.
Моля, гласувайте за предложението на Законодателната комисия.
От общо 165, за - 135, против - 5, въздържали се - 16.
Господин Школагерски, ако обичате сега и алинея 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Алинея 3. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание."
Това е алинея трета, която се състои от двете предложения - едното на господин Шотлеков, и другото на господин Аджаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Желаещи да се изкажат? - Няма. Моля, гласувайте.
От общо 149, за - 131, против - 2, въздържали се - 16.
Законопроектът се приема.
Ще си позволя да кажа сега, че днес е един хубав ден за Народното събрание, защото за час и 7 минути успяхме да приемем и двенев ред, и да гласуваме два закона. (Частични ръко- пляскания от мнозинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата по процедурата. ДП/ЙА 1146.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има едно предложение за приватизацията. Преди малко говорихме с господин Пирински - по 120 минути. Действително може би са малко, това е основният закон. Нека да ги направим по час и 50 минути. (От мястото си в залата народни представители правят предложения, които не се чуват добре) Два часа на първо четене?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам да направя едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, направи предложението. Това фактически се решава от Председателски съвет, но просто го бяхме изпуснали. нека да решим общо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Този закон аз бих казал, че е най-важният, който трябва да приеме Народното събрание и затова мисля, че трябва да направим изключение от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Правилникът ни позволява.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че не би трябвало да цепим времето на тази група или на онази, а нека да дадем право на всеки един народен представител да се изкаже в рамките на десет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това вече не можем да направим. Това означава да нарушим правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, господин Савов. Долу-горе знам как се е писал този закон. Политическите разлики не са толкова ясни, колкото при някои други закони. Аз не знам, може някое ценно предложение да бъде изпуснато, чисто и просто като не дадете възможност на някой народен представител да се изкаже и неговите колеги му "изядат" времето. Преценете Вие, но мисля, че има такава опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: би трябвало тогава да гласуваме да променяме правилника и т.н.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Пет минути да има или три минути...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма пет минути, три минути.
Аз предлагам нещо много либерално - по два часа на двете големи парламентарни групи, 45 минути на Движението за права и свободи. Това не е никак малко, като знаете всички реплики, дуплики и т.н. Тогава два часа за СДС, два часа за БСП, 45 минути за ДПС. 1146.2
Трима докладчици трябва да се явят - на Законодателната комисия, на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Предоставяме на вашето внимание проект аза Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законодателната комисия на заседанието си на 18 март 1992 г. разгледа проекта и го предлага за първо гласуване в пленарната зала. Проектът структурно обхваща шест глави, от които в глава първа "Общи положения" се уреждат редът за приватизиране на държавни и общински предприятия, а също така и условията за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества.
Предвидено е условието за осъществяване на приватизацията да става по програма, разработена от Агенцията за приватизация, одобрена от Министерския съвет.
Определени са и лицата, имащи право на участие в приватизацията, възможността за процентно участие и участието на юридически лица, както и преференциите.
В глава втора са определени органите, които ще провеждат приватизацията и тяхното устройство, като по отношението на Надзорния съвет, член 13, в Законодателната комисия се изказа становището, че шест от нейните членове (т.е., от членовете на този съвет) да се избират от Народното събрание, а пет от Министерския съвет. Считам, че този въпрос вие ще може да обсъдите във вашите изказвания.
Оценката на предприятията и редът, по който ще става, са регламентирани в глава трета. Преобразуването на съществуващи държавни предприятия в еднолични търговски дружества е уредено в глава четвърта от предложения проект.
Редът и начинът на продажба на дялове и акции, собственост на държавата и общините, чрез които фактически ще се осъществи приватизацията, е разработен в глава пета.
В глава шеста от проекта е предвиден и редът за продажба на цели държавни и общински предприятия, или обособени техни части, които могат самостоятелно да функционират - т.е., да извършват стопанска дейност, които не се преобразуват в търговски дружества. 1146.3 С допълнителните, преходните и заключителните разпоредби са дадени обяснения за смисъла на термините, употребени в проекта и правата на лица с преференциално участие в приватизацията и уреждат някои въпроси по приложението на закона.
В Законодателната комисия се изказаха мнения и препоръки за някои редакционни поправки, които ще бъдат предмет на обсъждане в пленарната зала. По отношение на някои проценти, като тези по чл. 8, се направи предложение да бъдат завишени, нещо, което е отбелязано и в становището на Икономическата комисия.
Изказано бе предложение за включване в проекта и на други форми за приватизация, с които той ще се обогати. Законодателната комисия счете, че това е предвидено в чл. 4, ал. 1, но това е въпрос, по който ви еще имате възможността да се изкажете и да направите своите предложения.
Въз основа на всичко изложено досега, Законодателната комисия предлага на народните представители проекта на Закона за първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодар, господин Бучков. Господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предполагам, че господин Александър Йорданов няма да ми се разсърди, ако използувам неговата крилата фраза малко видоизменена: "Днес е особено хубав ден за българската демокрация". (Ръкопляскания от страна на мнозинството) И това е така, защото в пленарната зала започна обсъждането на втория, става дума по поредност, но не и по зна(ение законопроект, който ще ни отвърже от кола на тоталитарната икономика - законопоректа за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
След многомесечни обсъждания, след остри дебати, след продължителни дискусии и след консултации с най-различни институции, в това число с мисиите на Световната банка, Програмата "ФАР", Международния валутен фонд и други международни експерти пред вас е законопроектът в своя окончателен вид. ВТ/ЙА 1147.1
Този законопроект съчетава в себе си не саамо постигнатото в резултат на нашите дискусии, а и се основава на опита на всички други източноевропейски страни, които са преди нас в процеса на приватизацията. казано най-обобщено, предлаганият от Икономическата комисия проект, е изграден на основата на пазарния подход за провеждане на приватизацията, като в този законопроект са вградени и някои сериозни социално ориентирани елементи, съобразени с българската икономическа действителност.
Илюция е да се счита, че в нашата страна приватизацията може да бъде извършена на чисто пазарна основа. Така, както същата илюзия е да се счита, че тя може да бъде направена изцяло на социална основа.
Главните характеристики на законопроекта, който от днес ще бъде обект на вашето внимание, могат да бъдат обобщени и сведени до следното:
Този законопроект регламентира приватизацията както на държавните, така и на общинските предприятия.
На второ място, законопроектът е съобразен с изискванията на Търговския закон и приетите вече реституционни закони.
На трето място, и това е особено важно, законопроектът предвижда широка гама от приватизационни техники и дава възможност за избор на най-подходящата за конкретното приватизиращо се предприятие.
На четвърто място, законопроектът регламентира процеса на преобразуване на все още непреобразуваните държавни предприятия, като го свързва с процеса на приватизация.
На пето място, проектът съдържа една разгърната система за преференциално участие на работниците и служителите в процеса на приватизация на техните предприятия.
На шесто място, законопроектът предвижда заделяне на част от акциите и дяловете на приватизиращите се предприятия, а също така и на част от постъпленията от приватизацията в парична форма за предоставяне на фондовете за социално осигуряване, за участие на обществото, по-точно на отделни негови членове, в процеса на приватизацията, както и за обезщетяване на бивши собственици.
На последно място, предложеният законопроект дава 1147.2 регламентация на инстуционалната система на процеса на приватизация в нашата страна.
На свое заседание, проведено на 27 февруари 1992 г., Икономическата комисия разгледа последния вариант на законопроекта за приватизация и изгради следното свое становище:
Икономическата комисия констатира, че не са настъпили съществени изменения в основните характеристики на проекта след консултациите на подкомисията по приватизация с експерти на Световната банка, Програмата "ФАР" и представители на Министерството на финансите, Министерството на индустрията и търговията и Министерския съвет.
Съкращаването на някои текстове и прехвърлянето на някои въпроси в подзаконови нормативни актове, според Икономическата комисия ще улесни приемането на закона и ще направи погъвкава нормативната уредба на приватизационния процес.
Законопроектът в този си вид дава възможност за бързо стартиране на приватизационния процес.
На заседанието на Икономическата комисия, на което беше подготвено това становище, бяха изказани и някои мнения за промени в отделни текстове. Така например господин Стефан Стоилов предложи процентът на заделяните по чл. 8 акции, дялове и парични постъпления да бъде повишен на 30 на сто, а господин Башикаров предложи ограничаване възможността за участие на чуждестранни лица на първия търг за даден обект.
Бе предложено и включване на текст за доказване законността на средствата при сключването на приватизационните сделки.
В заключение. Като цяло Икономическата комисия потвърждава своето положително становище от 5 февруари 1992 г. по законопроекта и предлага последният му вариант да бъде внесен за разглеждане на първо четене в Народното събрание. Дано днес бъде хубав ден за българската демокрация. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Има думата господин Венцеслав Димитров като председател на Комисията по бюджета и финансите. Моля ви, господин Димитров, отстъпете за процедурен въпрос.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Във връзка с изказаното становище на Икономическата комисия бих искал да поставя следния 1147.3 процедурен въпрос: Защо беше нарушен правилникът на Народното събрание и на останалите, алтернативните, принципно различните законопроекти от законопроекта на господин мичковски не беше отделено абсолютно никакво внимание?
Аз се обзалагам, че дори много хора, ако не са го чели от раздаването, което става на всички народни представители, нямат представа за какво става дума. А разликата е принципна - разпродажба, която предвижда законът на господин Мичковски, или бонове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мичковски ще отговори, защото към него е отправено.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Атанасов дълбоко греши, като счита, че са нарушени процедурата и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на обсъждането на този законопроект.
Господин Атанасов, още когато започна обсъждането на законопроект аза приватизация, който беше внесен от трима народни представители от страна на Съюза на демократичните сили, на заседание на комисията ние взехме принципно решение на основата на всички представени законопроекти в комисията да започнем разглеждането и съставянето на законопроект, който да се основава на принципите, залегнали в законопроекта, внесен от представителите на Съюза на демократичните сили и по това постигнахме консенсус и съгласие. Това, че Вие не сте информиран за този подход на Икономическата комисия, който се намира в абсолютно съзвучие с изискванията на правилника на Народното събрание, сте виновен само Вие. И не би трябвало, и не би следвало да отправяте обвинението в пленарната зала поради Ваше незнание. Това е положението. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви. Господин Димитров, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, по същия въпрос аз мога да кажа сходни неща с това, което каза колегата Мичковски. На заседание на Комисията по бюджета и финансите и това беше дадено като становище и мисля, че беше разпространено на всички народни представители, ние взехме решение да се съсредоточим върху законопроекта, който се представя от Икономическата ко1147.4 мисия, защото другите законопроекти бяха съвсем различни по дух и щеше да отнеме много време да се занимаваме с тях, още повече, че имаше съгласие, че трябва да се подкрепи именно този законопроект, а не другите. Така че, мисля, че няма никакво нарушение на процедурата.
Позволете ми да се спра на доклада на нашата комисия по този законопроект. 1147.5
Ние го разгледахме на заседание на 10 март и препоръчваме законопроектът да бъде приет на първо четене със следните бележки.
Препоръчва се уточняване и прецизиране на редица текстове, свързани с финансовата страна на приватизация и със защитата на държавните интереси, като се засили същевременно използването на приходите от приватизацията за социални цели. Същевременно обаче следва да се отбележи, че препоръката е начинът за използване да съответства на налагащото се в развитите страни с пазарна икономика практика на изграждане на социалните фондове. С оглед на това е необходимо уточняване на членове 6, 8 и 10 от предлагания закон.
Необходимо е да се уточнят статутът, разграждането и начинът на използване на средствата във взаимния фонд по чл. 8. Например не е ясен смисълът на ал. 3, т. 2.
Необходимо е също така средствата от така наречената малка приватизация да постъпват също в социални фондове и то както от държавните, така и от общинските предприятия.
Целесъобразно е във взаимния фонд по чл. 8 да постъпват не само акции и дялове, както се предвижда, но също така и паричният еквивалент на продадените по друг начин предприятия или части от тях, които да се трансформират след това в държавни облигации, които, както е известно, носят високи лихви. Тоест, фондът ще има да се пълни с нещо реално, а не с може би очакваните приходи, очакваните дивиденти от предприятията, които подлежат на акциониране.
Първоначално този фонд е добре да се използва за компенсационни цели. Знаете, че на Народното събрание е поставена задача да изработи система за компенсация. Например по приетия Закон за земята и по реституционните закони, а може би и по някои други закони. А впоследствие този фонд да се използва изцяло за изграждане на пенсионните и здравните фондове.
Необходимо е също така да се предвиди 20 до 30 на сто от приходите от малката приватизация директно и веднага да се използват за първоначално изграждане на пенсионен и здравен фонд. Този начин на използване на приходите от приватизацията има много по-добре изявена социална насоченост и по-добре защитава интересите на всички граждани на страната, отколкото безББ/ЗТ 1148.1 платното раздаване на акции или пък предоставянето на други облекчения.
В чл. 9, ал. 2 би трябвало категорично да се предвидят гаранции, че не може да се увеличава капиталът на дружество с някакво, макар и минимално, държавно участие (сега границата е сложена 50 процента за държавно участие) без да се извърши неутрална преоценка на активите и да се даде необходимото разрешение за увеличаване на капитала от компетентен държавен орган. В противен случай се получава неконтролирано разводняване на държавния капитал, което на практика се върши и в момента.
От членове на комисията се изказаха известни резерви относно размера на преференциите. Петдесет на сто отбив от цената на акциите и 30 на сто при участие на търг.
Също така би следвало да се преразгледа даването право на участие на групи работници в капитала на дружества с ограничена отговорност, тъй като в такъв случай възникват проблеми, противоречащи на характера на тези дружества.
Освен това общо от всички бе възприето становището, че какъвто и да бъде размерът на преференцията, той трябва да включва и тази преференция, която се предлага чрез покупката на акции или дялове на изплащане.
Заключението е, че комисията препоръчва на народните представители да приемат законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Започваме дебатите.
Пръв има думата господин Валентин Карабашев.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С риск да бъда обвинен в плагиатство и в известно повторение и аз ще кажа, че днес е един добър ден за българския парламент, за българската икономика и за българското общество, защото днес след големи спорове, след големи проблеми най-после законът, който трябва да регламентира най-съществения елемент от икономическата реформа - промяната на структурата на собствеността в нашата страна - и който неслучайно някои го наричат конституция на икономическата реформа, влиза на първо четене в пленарната зала. 1148.2
Този закон влиза с голямо закъснение, както по отношение на другите източноевропейски страни, тръгнали по пътя на реформите, така и по отношение на реално протичащите процеси в българската икономика и българското общество.
Не искам да се впускам на анализ на причините за това закъснение, но е безспорен фактът, че във връзка с приватизацията се сблъскват многобройни интереси. И това е естествено, когато става дума за процес, който кардинално ще измени характера на българската икономика и българското общество.
Предложеният на вашето внимание законопроект по мое мнение представлява един разумен баланс на интересите и съм дълбоко уверен, че депутатите и от двете страни, и от средата на парламента, ще го подкрепят по принцип.
Преди да представя някои от основните характеристики на законопроекта, бих желал съвсем накратко в качеството си на един от вносителите и в качеството си на председател на подкомисията по приватизация да разкажа за работата по този законопроект, защото смятам, че историята на тази работа ще е от полза за дебатите тук в пленарната зала.
Близо три месеца работи подкомисията и Икономическата комисия като цяло по проекта и се запозна с всички законопроекти, внесени по тази тема така, както изисква правилникът на Народното събрание. Още в самото начало с консенсус беше решено в комисията, че два от законопроектите отговарят в най-голяма степен на изискванията на българската икономическа реформа, на българските особености, на логиката на пазарната икономика, а именно законопроектът, внесен от трима депутати от СДС и законопроектът, разработен във Великото Народно събрание и внесен от група депутати от Българската социалистическа партия. Двата законопроекта по своя дух и конструкция до голяма степен си приличаха, като имаше известна разлика в някои третирания на социално ориентираните елементи. Така че се взе за основа законопроектът, внесен от депутатите от СДС, като се използваха много неща и от другия законопроект след много упорита работа. Тук искам да изкажа особена благодарност на някои от депутатите от СДС и от БСП, икономисти, които се включиха в тази работа. Това са господин 1148.3 Чародей Чернев, Красимир Чернев, господин Абаджиев, господин Стефан Стоилов, господин Папаризов, на някои етапи господин Пирински и господин Конакчиев, а така също другите вносители - господин Мичковски и господин Шотлеков, които свършиха изключително голяма работа и подготвиха един силно преработен законопроект, но съхранил основния характер на внесения.
В последния етап на работата се включиха и сп ециалисти от Световната банка, от програмата "ФАР" и представители на няколко министерства и на Правния отдел на Министерския съвет.
В края на краищата се възприе една по-нова философия на закона в смисъл - той да бъде по-кратък, така че по-лесно да мине през пленарната зала от една страна и от друга страна, да се създаде една по-гъвкава общонормативна уредба на процеса на приватизация, като най-основните принципи бъдат решени в закона, а останалите неща бъдат прехвърлени в подзаконовите нормативни актове. И по този начин по-гъвкаво да могат да бъдат съгласувани с протичането на процеса на приватизация.
Понеже в доста от средствата за масова информация, а и в парламента, във връзка с консултациите със Световната банка бяха изказани някои мнения, които абсолютно не отговарят на действителността, а именно, че ни били диктувани условията на това как да изглежда законопроектът и едва ли не просто сме взели един готов проект. Това абсолютно не е така. Това бяха едни консултации. Просто беше ни оказана една помощ. И всеки, който погледне законопроекта на различните етапи на неговото развитие, ще види, че става дума за един и същи законопроект. 1148.4 Възможни са различни от теоретическа и практическа гледна точка схеми за провеждане на приватизацията. В страните, които са правили тази приватизация, както на Запад, така и в Източна Европа се прилагат различни приватизационни техники. Коя от тези техники ще бъде избрана, зависи главно от целите, които си поставяме с провеждане на приватизацията.
Този законопроект, който е предложен на вашето внимание изхожда от следните основни цели:
Приватизацията не трябва да доведе до някаква формална промяна на собственика на сегашното държавно имущество. Тя трябва да доведе до създаване на структура от реални активни, а не фикттивни собственици, които са в състояние да повишат ефективността на тези предприятия, които са попаднали вече в техни ръце, а оттам и ефективността на цялата икономика.
Приватизационният процес трябва да протича по такъв начин, че да спомага за съхраняването на относителното финансово равновесие в българската икономика, а не да действува против неговото разрушаване. това трябва да става както от гледна точка на събирането на "горещите пари" в приватизационния процес, така и трябва да бъде съобразено с начина на изразходване на постъпленията от приватизацията.
Приватизацията трябва да създаде и условие за развитие на капиталовия пазар в България, без наличието на който е невъзможно преструктурирането на българската икономика.
И в края на краищата приватизацията трябва да даде възможност и за едно ускорено навлизане на чуждестранните капитали в България, и преди всичко на преките чуждестранни инвестиции.
Изхождайки от тези цели авторите на проекта и цялата Икономическа комисия, работейки по него, ви предлагат един пазарен подход за провеждане на приватизацията, при който държавното имущество не се раздава, а се продава. Естествено, чисто пазарен вариант, както стана дума и в становището на Икономическата комисия, за българските условия едва ли е реален и възможен.
Затова законопроектът съдържа две основни групи сериозни социални корективи и напълно не мога да се съглася с някои мнения, главно в печата и в другите средства за масова информация, че ттези социални корективи били само някакво замазване НЧ/ЙА 1149.1 на очите на общественото мнение. Тези корективи се съдържат главно в членове 26, 27, а така също в членове 34 и 8 от законопроекта.
Първата група е свързана с възможността за преференциално участие на персонала на приватизиращите се предприятия в процеса на приватизация. Това преференциално участие дава възможност тези колективи да се спечелят за каузата на приватизацията. Дава възможност да се ускори процесът на приватизация, без обаче да се накърнява пазарният подход и без да се накърнява по-нататък ефективността в управлението на приватизираните предприятия.
Предвижда се отстъпка от 50 на сто от цената на акциите и дяловете на приватизиращите се предприятия, в границите на 20 на сто от основния капитал на съответните търговски дружества. Като общият обем на преференцията не може да надхвърли определен брой брутни работни заплати.
Много важен елемент, който искам да подчертая е, че това се отнася не само за тези работници и служители, които в момента са в дадено предприятие, но също така и за онези, които са се пенсионирали в дадено предприятие преди не повече от 10 години. Също така и за съкратените преди не повече от една година от започване на приватизацията на даденото предприятие. Все елементи, които трябва максимално да ограничат несправедливостта.
В тази група от преференции е и възможността в тези предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества или които се приватизират не чрез продажба на акции и дялове, а чрез цялостната им продажба на търг или чрез конкурс, ако колективът участвува в търга или конкурса и го спечели, да получи една сериозна отстъпка до 30 на сто от цената. Около този пункт имаше много сериозни спорове - дали тази отстъпка да бъде направо от цената, според оценката на предприятието, или от тръжната цена. И тук ще дам това като пример за елемент, който беше взаимствуван от законопроекта, внесен от представители на БСП. Надделя в края на краищата мнението да бъде от тръжната цена, понеже няма гаранции, особено през първия етап от протичането на приватизационния процес, че оценките ще бъдат 1149.2 достатъчно реални и ще отговарят на действителната пазарна стойност на обектите.
Втората група, която за мене е даже много по-сериозна, социални корективи, се съдържа в чл. 8 от законопроекта и е свързана със създаването на така наречения взаимен фонд, в който се предвижда отделянето на 20 на сто от дяловете и акциите или тяхната парична равностойност, а също така и на 20 на сто от постъпленията от другата приватизация. Защо се създава този взаимен фонд, а тези средства не отиват направо по предназначение? Просто защото предназначението, тези цели, за които се създава взаимният фонд трябва да бъдат допълнително регламентирани законово. Става дума за три неща.
Първата основна цел: това са фондовете за социално осигуряване, които за съжаление все още не са създадени, нямаме тяхната законова уредба. но тъй като процесът на приватизация ще започне, да се надяваме в един по-скорошен период, то във взаимния фонд ще бъдат заделяни тези акции, дялове, съответно парични постъпления и по-нататък след създаване на съответната нормативна уредба ще бъдат използувани.
Подобно е положението и с другите две цели, а именно обезщетяването на бивши собственици, които не са могли да бъдат обезщетени чрез реално връщане н атяхната собственост и трябва да бъдат компенсирани и също така прилагането на някои непазарни методи.
Ето тук виждате, допълва се палитрата от предлагани приватизационни техники, но на този етап просто не бяхме в състояние, нямаше предложен сериозен проект, в който да регламентираме точно как да стане това участие на членовете на обществото на непазарни принципи в процеса на приватизацията.
Няма обаче никакви пречки след започване на приватизацията (тя няма да трае ден-два) да бъде разработен и такъв механизъм. това са основните социални корективи, които съдържа законопроектът.
В законопроекта се рагламентира институционалната основа на процеса на приватизация. И тук искам да обърна внимание основна на две неща. 1149.3 Първото е, че се търси един баланс между децентрализацията и централизацията на процеса, като няколко групи държавни органи се оторизират с права по вземане на решения за приватизация. От една страна, това е Министерският съвет и неговите органи за предприятия с дълготрайни активи по баланса на стойност од 10 милиона лева, от друга страна, това са общинските съвети за общинската собственост и, от трета стран, това е Агенцията за приватизация, който ще бъде и основният координиращ и организиращ орган на процеса на приватизация.
Второто нещо, на което исках да обърна внимание, това е как се стигна до предложения в момента статут на тази Агенция за приватизация. Общо взето, имаше две становища. Едното беше агенцията да бъде един сравнително независим, но, разбира се, координиращ своята дейност с Министерския съвет орган, а второто становище е агенцията да бъде част от Министерския съвет и да бъде съвсем плътно вкараана в изпълнителната власт.
Надделя в края на краищата второто мнение, тъй като то дава възможност за една по-добра координация между приватизационната политика и общата икономическа политика на правителството. Разбира се, и първият подход има определени предимства. Той пък дава възможност за една по-голяма стабилност в дейността на агенцията от някои флуктоации, някои промени в икономическата политика на правителството. В края на краищата депутатите тук в залата ще решат кой от тези подходи да бъде избран. Все пак една корекция е направена и в предложения проект, като се предлага Надзорният съвет, един от ръководните органи на агенцията, да бъде избиран по квота, като петима от единадесетте му членове бъдат избирани от Народното събрание.
Законопроектът за приватизация съдържа всички основни техники, които се предлагат за осъществяване на приватизацията. Те са групирани в две групи. Едната група се отнася до продаването на акции и дялове от преобразувани в търговски дружества държавни и общински предприятия. Втората група е свързана с продажби на цели предприятия или на обособени техни части. Тук много важен момент е, че законопроектът дава възможност, оставя открити врати за прилагане и на други техники, непредвидени в този законопроект, но които бихя могли да се наложат и да бъдат потребни на един етап от приватизацията, ако тя не върви Ст.Б/ЙА 1150.1 с необходимите темпове.
Много важно е предложението, което прави законопроектът по отношение на инициативата за започване на приватизацията. Предлага се един много балансиран подход - с инициатива да излизат както ръководствата и персоналът на предприятията, така тя да бъде и отгоре, а в края на краищата и трети страни да излизат също с такава инициатива.
Ще завърша с това, че се постарахме да направим и определена връзка между приватизационния процес и процеса на реституция. Не е изключено обаче този опит, направен в началото на преходните и заключителните разпоредби, да не е достатъчно добър. Надявам се, че между първото и второто четене ще вкараме едни още по-точни и ясни текстове, така че, от една страна, да не се блокира процесът на приватизация, от друга страна, действително да може да бъде осъществен и реституционният процес.
Ще завърша с това, че се надявам дискусията по този законопроект да бъде резултатна. Ще използваме всички рационални идеи, които тук ще бъдат изказани, и които не влизат в противоречие с основния дух и подход в този законопроект за поправки за неговото второ четене. И в края на краищата се надявам, че ще надделее здравият разум и политическата воля от всичкти страни на този парламент и скоро България ще има Закон за приватизацията и ще може да се ускори процесът на икономически реформи в нашата страна. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Атанасов.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Христо Атанасов, Народнолиберална партия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не го дават по телевизията.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Няма значение, добре е вие да го чуете, след като не сте си направили елементарно сметките.
Но, по същество.
Първо, казахме, че днес е един добър ден за българската демокрация, което съвсем не е вярно. Днес е един много трагичен ден за България, ден, който може да ликвидира България. Може така добре да ни интегрира някъде, че да не личи имало ли е България, нямало ли е. 1150.2
Защо?
Първо, този законопроект предлага разпродажба на какво? - Собственост на над 800 милиарда лева! Срещу колко спестявания? - 8 милиарда. Господин Мичковски казва 20 милиарда. Дори да е така, можете ли вие, авторите на законопроекта, да си направите сметка каква е разликата между 800 или 20, или 8. Огромна. Тогава? На какво се разчита? Кой ще купува? Може би всеки друг, но не и българският народ. Същевременно се носят упорито слухове, че някои чужди държави са изкупили лихвите по външния ни дълг. Същевременно в показанията на някои първи секретари на някои посолства се заявява открито за интерес за размяна на дългове срещу собственост. Значи няма ли на практика този закон и не цели ли именно това, още повече, че той не предвижда гаранции срещу български и чужди "мръсни" пари? Няма ли той да доведе до това - българската собственост, изграждана с труда и спестяванията на всеки един от българските граждани, да бъде заменена срещу лихвите от външния дълг и срещу част от този външен дълг?
Няма ли той в крайна сметка да заличи България? Нека върху това да помислят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (обръща се към господин Мичковски, който иска думата): Господин Мичковски, Вие не можете да правите реплика на реплика.
Има думата господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз имам една молба към председателя на подкомисията по приватизацията. В хода на дискусията на този изключително важен закон става дума за проценти, става дума за съотношения. И моята молба е всички народни представители, за да имат представа за какви мащаби става дума, ако може господин Карабашев да ни запознае за какви фондове, оценени или към 1 януари 1992 година става дума, колко от тях са държавни и колко от тях са общински, за да можем в нашите размисли и дискусии да имаме една реална представа за мащабите на приложението на този закон.
Ще бъда много благодарен на господин Карабашев, ако ни информира за това. 1150.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Карабашев, имате думата за дуплика.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Не бих правил дуплика на това, което каза господин Атанасов, ако не ни слушаше българската общественост, тъй като това, което той говори, изобщо не е сериозно и мисля, че колегите - икономисти от лявата страна сигурно се срамуват, когато слушат такива неща от своите колеги. (Ръкопляскания в мнозинството)
По отношение на това, което каза господин Русев, сега тук нямам възможност да изнасям лекции, но все пак действително този проблем на съотношение на активи, държавни и покупателна способност е сериозен проблем. И по него ще кажа следното. В момента не съществува никаква достатъчно добре обоснована икономическа техника, по която да може да се даде достатъчно достоверна оценка на съществуващите държавни активи.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Приблизителна.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това, което може да се прави като някакви прогнози, е въз основа на балансовите стойности, в част от тях изобщо не са преоценени, така че изобщо не отговарят на сегашната реална стойност след сериозните инфлационни процеси. Но дори да се вземе някакъв коефициент, той пак няма да ни даде много точни данни. Чисто и просто, най-точната стойност ще се появи в самия процес на приватизация, когато след оценката, направена по критерий от гледна точка на доходоносност на дадено предприятие, критерий, който досега не е използван при оценка на предприятията и след като се срещнат интересите на продавачадържавата и на купувача-приватизатори, ще се получат и тези стойности, за които тук правим някакви прогнози.
Ще завърша с това, че също е много трудно да се прогнозира каква е покупателната способност по отношение на предлаганите за приватизация обекти. Приватизационният процес затова се и казва процес, защото ще протича в един доста дълъг период от време. Той не е някакъв еднократен акт. Само при този еднократен акт би имало смисъл да правим съпоставка между цената 1150.4 на производствените фондове и спестяванията и само в този случай би имало смисъл да правим тази съпоставка, ако единствената покупателна способност се създава от спестяванията на гражданите. Но ние изпускаме, че тук в този процес ще се включат и вече съществуващите частни фирми, ще се включат и чуждестранните инвеститори. Тук имаме и заделянето на тези 20 процента във взаимния фонд. По-нататък ще бъдат предвидени и други приватизационни методи, които да ускорят процеса на приватизация и да махнат тези проблеми, които спъват, или ако е недостатъчно голяма покупателната способност, да я повишат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Жан Виденов. 1150.5
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия, Пловдивски избирателен район. Уважаеми дами и господа! Големият въпрос за приватизацията най-сетне е пред нас. Много скоро той ще застане пред всеки гражданин на тази страна. Изправяме се пред пряката и същностна връзка между истинските интереси на избирателите и отговорността ни като народни представители. Може би трябва да се радваме, че управляващото мнозинство най-сетне благоволи да допусне в пленарната зала един закон, който не само че не разцепва общественото мнение, а се подкрепя категорично от 63 на сто от избирателите. Радвам се, че предишният оратор почти успя да отчете в своето изказване този факт.
Но ние имаме и своите тревоги и те са свързани с тежките икономически, социални, психологически последици от забавянето на структурното преустройство, което обективно ще затруднява отсега нататък и приватизацията, и самата реформа. Не са нужни големи и сложни анализи, за да докаже чий стремеж за икономическо подплатяване на политическата власт, чии реституторски интереси, чие демонстративно безразличие към нормите на елементарната социална справедливост и чие съзнателно бягство от икономическата отговорност на държавата стоят зад всичко това.
Факт е обаче, че днес, 66 на сто от избирателите оценяват икономическата реформа отрицателно. 61 на сто са обхванати от демобилизиращото самосъжаление на губещия. 90 на сто споделят, че не ще могат да участват в приватизацията, като половината от тях оценяват своя собствен таван на евентаулно участие на символичните 10 хил. лева.
Тази тендениця в общественото настроение, ако не бъде пречупена, ако стане трайна, ще изправи целия български народ пред най-тежката национална драма, която може да се измисли, драмата на загубената надежда, а сегашните управници и автори на реформи по учебник, пред техните истински отговорности.
Но сложният ребус на икономическите промени има и положителни отговори. И с тях всички ние, като народ, можем да свържем своите надежди. РД/ЗТ 1151.1
Нашият отговор като парламентарна опозиция и лява партия е - собственост за труд, не за "мръсни" пари. И мотивите ни за него са неоспорими.
Първият е свързан с най-новата ни история. Както и да се тълкува тя, едно е ясно, източникът на значителните производствени фондове, с които днес разполага страната, е трудът и лишенията на няколко поколения българи. Народът на България е творецът на националното ни богатство. Българските граждани са тези, които имат най-голямото право да станат бъдещите му собственици.
Вторият е свързан с настоящето. Колкото и парадоксално да звучи социално ориентираната приватизация, която левицата в България подкрепя, е единствено възможната пазарна приватизация в едно посттоталитарно общество и икономика. Защото стимулира обществена подкрепа, заменяща в преходния период липсващите пазарни механизми и среда.
И третият ни мотив е свързан с бъдещето, което ще покаже и у нас, както в много други страни, че съчетаването на труда и собствеността е истинската икономическа основа на свободата и приватизацията. Ние сме за демократичната алтернатива в приватизацията, за реалното икономическо овластяване на всеки българин, за доказалото своите преимущества социално пазарно стопанство от смесен тип.
От тези основни принципи произтичат и истинските, според нас, цели на приватизацията, онези общонационални задачи, които трябва да се решат чрез нея.
Преди всичко трябва да се създадат условия за ограничаване на кризата, за съживяване на икономиката, за повишаване ефективността на производството като единствена реална основа на стабилизирането на жизненото ниво на всеки гражданин. Още по-важно е чрез приватизацията да се превърнат максимално широки слоеве от населението в собственици и съсобственици на средствата за производство, пряко овластени и заинтересовани от икономическите резултати от своя труд.
И накрая, но не по значение, коренно да се реформира обществената собственост и общественият сектор в бъдещата смесена икономика, за да се превърне от нещо като военна плячка за сегашните управници в естествен важен елемент от пазарния механизъм. 1151.2
Ръководството на БСП, депутатите социалисти добре разбират, че в сегашната тежка икономическа криза постигането на подобни амбициозни цели е трудно. Дваж по-трудно ще бъде заради последствията от дивия монетаризъм, дивата реституция, дивата приватизация и дивото първоначално натрупване, осъществени и осъществявани с гласната или негласната благословия на новите управници. Обикновеният човек днес е изправен не само пред неизбежната структурна безработица, социална несигурност, болезнена имуществена диференциация, но и пред съвсем реалната перспектива да се лиши от всякакви шансове за бъдещ просперитет в полза на една и нова, и стара привилегирована каста.
Затова БСП и в бъдеще решително ще настоява за разумна, поносима, справедливо разпределена цена на прехода, осъществяван чрез приватизацията. Къде виждаме възможностите за това?
Първо, в демократичната приватизация. Нея днес я желаят поне 67 на сто от избирателите. (Венцеслав Димитров от място: "Коя е тази демократична приватизация?")
Ще Ви обясня, господин Димитров. Те държат приватизацията да се извършва при пълна гласност, при постоянен обществен контрол, с отчитане на всички обосновани интереси, при търсене на максимална обществена подкрепа. А това е несъвместимо, господин Димитров, с предлаганата ни от сегашния икономически екип кабинетна приватизация. Пълните със своите хора на синята власт управителни съвети на държавните фирми с достъпа на "мръсните" пари до процесите на приватизация. (Реплики от СДС)
Второ, възможностите ние виждаме в правото на шанс чрез приватизацията. Правото на шанс, на който се надяват почти всички избиратели, имащи поне малка представа от самия процес на приватизация. В правото на шанс е разковничето за успеха на приватизацията. Масовата, обществената подкрепа, повтарям и потретвам това, чиято законова база, приватизационните бонове за всички пълнолетни граждани бе експериментирано на широк форнт и потвърдено от практиката, въпреки трудностите, във всички източноевропейски страни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кои всички бе! И Съветският съюз ли?
ЖАН ВИДЕНОВ: Трето, в приоритета на съсобствениците в приватизацията, който се подкрепя от 56 на сто от избирателите според последните социологически проучвания. 1151.3
Членовете на трудовите колективи трябва да имат всички предимства при закупуването на акции, дялове или цели обекти, при преобразуването им в кооперации, а фирмите да се ползват от данъчните и кредитните облекчения, ако осъществяват програми за разширяване на участието на своите служители във фирмената собственост, което за сведение на господин Венцеслав Димитров е практиката на едни Съединени щати, примерно.
И четвърто, в социалната приватизация. Много по-голяма част от приватизираните обекти трябва да се предадат на осигурителните фондове. Много по-голяма част от доходите от приватизацията трябва да се използват за решаване на тежките социални проблеми на преходния период, в това число борбата с безработицата, разкриването на нови работни места, преквалификацията.
Пето, не трябва да забравяме и възможността за икономическо овластяване на териториалните общности чрез приватизация. Реалното отделяне на общинската собственост от държавната трябва да стане икономическата основа на местното самоуправление и гаранцията срещу възраждащата се пълна финансова зависимост на общините от центъра.
И шесто, в опазването на националната икономическа сигурност при приватизацията, което безпокои днес над 60 на сто от избирателите. В първите кръгове на приватизационните търгове участието на чуждестранните юридически и физически лица трябва да бъде ограничено в полза на честпния български предприемач, за да не загубим икономическия си суверенитет като нация.
Господа, за такава приватизация говорят днес всички. Вслушайте се в гласа на избирателите. С техните общи усилия тежките обективни трудности могат да бъдат преодолени. Не нарушавайте това обществено съгласие и готовност за единодействие, господа от мнозинството, така както направихте няколко пъти досега, водени от необяснимата си линия на обществена самоизолация, за да не провалите реформата заедно със себе си.
Ние, от своя страна, сме готови да се откажем от каквито и да са общи формули, честно да застанем пред трудностите и да отговорим на една, разбира се, искрена добронамереност и отговорност, от страна на управляващите, с честна критика и максимална конкретност. 1151.4
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПСБСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Ескенази има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз само една кратка реплика, уважаеми колеги, искам да направя, тъй като постановката, която беше дадена от господин Виденов, ме води до следното заключение.
Щом като толкова е важно и интересно да се участва масово в приватизацията на тези ценни обекти, които са изградени през това минало, дали Парламентарната група на БСП няма да иска при преференциални условия да купи "Радомир-Метал". Ето това е принципът на приватизацията и на участието. (Бурна реакция от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! У мен буди сериозно недоумение обстоятелството, че лидер на политическа партия, като господин Жан Виденов, прави пространно изказване върху нещо, което, оказва се от неговото изказване, че не е чел.
Господин Виденов, Вие бяхте допреди известно време член на Икономическата комисия и друг е въпросът, че не бяхте редовен член на нейните заседания. Но с господата Пирински, Папаризов, Стефан Стоилов, Конакчиев, Димов, Башикаров също, работихме прекрасно, много конструктивно и, ако се бяхте позаинтересували поне от своите колеги да в и разяснят съдържанието на закона, то никога нямаше да кажете това, което, меко казано, прозвуча смешно. Защо?
Защото пред нас е един законопроект с ясната социална ориентация и с преференции за обикновения труженик. Но, а ми кажете обективния критерий, който следва да използваме при оценката на труда на Вашата майка, на моята майка, на майката на господин Стоилов или на бащата на господин Димитров? Еми как ще се оцени? 1151.5 Ние даваме едни преференции, които са действително в помощ на социално слабите, плюс това по чл. 8 - целия член прочетете - ще видите за какво ще се използуват постъпленията, които ще бъдат направени от приватизацията.
И много ви моля, господин Виденов, друг път поне се постарайте да се консултирате с колегите си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Рашеева, имате думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повод за репликата, която вземам към господин Виденов е облекчението, с което той заяви пред нас в началото на своето изказване, че най-сетне ние сме изправени пред обсъждането на Закона за приватизацията. Да, най-сетне, след като Съюзът на демократичните сили от 5 месеца има мнозинство в този парламент.
И господин Виденов се изправи тук, за да вещае една черна прогноза за бъдещето на България поради толкова лошия закон, който ние днес обсъждаме. Но, господин Виденов, Българската социалистическа партия имаше мнозинство във Великото Народно събрание в продължение на година и пет месеца. И на вас щяха да ви бъдат спестени днес негативните оценки просто, ако тази партия, използувайки своето мнозинство в парламента през миналата година, имайки толкова много време, беше внесла един хубав законопроект за приватизацията, беше го гласувала с грижа за бъдещето на този народ и за реформата и сега ние нямаше да гласуваме Закон за приватизацията. Той щеше да бъде готов, стартирал и вече приватизацията щеше да бъде в движение. Винаги съм се учудвала и днес се учудвам защо вашата партия, която е за реформата, за бързата реформа, за добрата реформа не направи това? Много бих искала да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов има думата за дуплика.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Слушайки изказването на господин Мицев, от когото - нека той не ми се обижда, но не искам да слушам съвети по икономика, аз започвам да мисля, че вие, господа от дясната страна на залата, съвсем сте забравили, че в рамките на нормалните парламентарни дебати е възможно в изказванията на първо четене по закон на политическите лидери не обезателно да се формулират и водят политически скандали, а да се отстоява ВЙ/КТ 1152.1 и една философия, която частично или дори напълно може да е намерила място в законопроекта, който се обсъжда. Имайте това предвид. Свалете си за малко черните очила. Не сме толкова черни.
На госпожа Рашеева, предполагам, че ще отговорят следващите оратори от Парламентарния съюз за социална демокрация, които бяха най-преки участници и контактуваха най-пряко с тези, които пречеха на парламента въобще да си върши работата миналата година, в това число и Конституция да приемем. Да не говорим за Закон за приватизацията.
На господин Ескенази бих казал, че не бих наистина рискувал с приватизирането на "Радомир метал". Аз не съм експериментирал, господин Ескенази, с приватизирането на "Индустриалимпорт". (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега давам почивка до 17 ч. и 45 м. (Звъни) 1152.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, съгласно приетата практика в парламента, ще направя едно съобщение.
Днес от представителна група на селата Калояново, Ръжево Конаре и Житница, Пловдивска област, на ръководството на парламента беше връчена Декларация-петиция в смисъл да се отмени чл. 33 от Закона за изменение и допълнение на Закона за земята, касаещ въпросите, свързани с прекратяване дейността на новообразуваните, новосъздадените, регистрирани по съответния ред земеделски кооперации.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тези са комунисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Петицията е подкрепена с над 300 подписа и съответно са връчени в Президенството и Министерския съвет. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): От кои общини са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съобщих един път, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дайте да го запишем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Независимо от общините има над 3000 подписа.
Продължаваме с обсъждането на Законопроекта за приватизацията. Има думата господин Петко Гинев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ръжево Конаре? Нека се оплакват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, изпълних си задължението.
ПЕТКО ГИНЕВ (СДС): Господин председателствуващ, дами и господа народни представители! След Закона за земята това е вторият основен закон, с който се сменя политическата система в Република България. С този закон ние ще помогнем на българските комунисти да решат един основен за тях принцип - за собственик и стопанин, с който ни заблуждаваха редица години. Със смяната на собствеността се създават условия за спиране регреса в производството и се създават условия за значителен ръст на производББ/КТ 1153.1 ството, подчинен на интересите на собствениците, на работещите, на държавата. От достойнствата и скоростта на приемане на закона, както и от създадения механизъм за неговото изпълнение зависи икономическата мощ на страната ни.
За ускоряване на този процес предлагам:
Първо, да не се обвръзва реституцията на индустриалната собственост със Законопроекта за приватизацията. Ако има отклонение от тази постановка, то трябва тя да засяга само обекти от сферата на търговията и туризма. При възприемане на тази постановка се дава възможност да се приватизира всяко предприятие и следва целият текст на – 5 от Преходните и заключителните разпоредби да получи нова редакция.
Аргументи! В 45-годишния период на одържавяване тази собственост е претърпяла неимоверно много метаморфози и не е възможно да се прави аналогия с това, което е било преди 45 години. И ако ние потънем в тези съдебни разправии, този процес ще задълбочи проблемите. Проблемът за реституция на индустриалната собственост следва да се реши по пътя на овъзмездяването.
Второ, за ускоряване на приватизационния процес следва държавата и общините да могат без съгласието на съдружниците да продават минимум 50 на сто от дяловете, а не 25 на сто, както е заложено в чл. 28, ал. 4, без съгласието на другите съдружници.
Третото, основната задача, която постави СДС в своята програма, е създаване и отделяне на социалните фондове от държавния бюджет. За по-скорошно постигане на тази цел, предлагам 50 на сто от активите на взаимния фонд да се трансформира целево във фондове за социално осигуряване. Заделянето на средства за участие на отделни членове на обществото в приватизация в една страна, чийто външен дълг надвишава 5 пъти бюджета на страната, е популизъм и определено считам, че този текст в закона е ненужен.
Четвърто, неимоверно тежкото икономическо състояние, в което се намира нашата страна, е плод на мъдрото 46-годишно ръководство на Българската комунистическа партия. Ако всички приемем този факт, имам едно специално предложение за вината на отделните членове на обществото в България, а именно:
1. Не могат да участвуват в приватизацията за срок от 5 години от приемането на закона физически или юридически лица, 1153.2 в които участвуват физически лица, заемали платени длъжности в апарата на БКП, Отечествения фронт, ДКМС, БЗНС, Български професионални съюзи в периода от 9 септември 1944 г. до 10 юни 1990 г. на ниво окръг и по-нагоре.
2. Не могат да закупуват дялове или акции на изплащане по чл. 26 и чл. 27 от закона лица или членове на техните семейства, заемали платени длъжности в апарата на БКП, Отечествения фронт, ДКМС, Българските професионални съюзи и БЗНС в същия период, също за срок от 5 години.
И последно, не могат да ползуват преференции в смисъла на чл. 5 от закона лица, които са били секретари на първични партийни организации или други платени функционери на БКП в съответните предприятия за периода от 9 септември 1944 г. до 10 юни 1990 г.
Бих предложил и още една теза, за която ми е трудно да я формулирам, но средствата, с които се закупуват акции или дялове, би следвало да се докажат или поне минималното изискване, което следва, дали те са обложени със съответни данъци спрямо нашето законодателство.
Ако се възприемат тези тези, аз предполагам, че законът ще бъде правдив за всички и всеки наистина ще си поеме своята отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател, уважаеми колеги! С последното Ваше предложение, господин Петков, съм съгласен и става ясно, че в залата такъв един текст в закона ще получи, предполагам, пълна подкрепа. Имаше го в някои проекти. При обсъжданията мои колеги от СДС, от ДПС проявиха съгласие да има такива текстове.
Но оттам нататък Вашето изказване, знаете ли, създава у човека усещане за връщане към каменната ера.
Днес в залата докладчикът на Икономическата комисия, това беше председателят, след това със своето изказване господин Валентин Карабашев, ви запознаха обстоятелно как е работено върху този проект. Това е един закон, наистина фундаментален по значение за стопанската реформа. Вие изпадате в една непрекъсната екзалтация. Бъркате нещата. И вместо да подпомагате реформата 1153.3 да превърта с по-бързи темпове и да набира мащаби, а това е суперпроблемът пред страната, непрекъснато обременявате обсъжданите и приеманите закони с неща, които здравият разум не може да смели. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А Вашият разум здрав ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз искам да доразвия фундаменталната теза на колегата, като предложа от участие в приватизацията освен посочените от него лица и функционери, да се изключат всички пропагандисти в системата на политическата учебна година: на партията, на Комсомола, Отечествения фронт и други останали учебни години. Интелигенцията и преди беше без пари, да се знае, че и сега ще бъде без пари. Да, защото това обхваща на практика всички интелигенти. Всички хора с висше образование бяха пропагандисти.
Освен това предлагам да се забрани да вземат участие в приватизацията всички участници в манифестациите на Първи май, Седми ноември и Девети септември. Това може да се установи по снимките, които се пазят в окръжните фотоархиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И в Шесто!
ИВО АТАНАСОВ: Участниците в манифестациите на 24 май да могат да вземат участие в приватизацията затова, защото 24 май не е партиен празник.
Моля това мое предложение да се протоколира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, може би в писмена форма да представите предложението си в Законодателната комисия. Благодаря Ви.
ИВО АТАНАСОВ: Надявам се, че моето предложение се възприема със същата сериозност, с която се прие предложението на колегата от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Макар че няма характер на реплика...
Имате думата, колега.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Стойко Пенчев, Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Къде го има този съюз?
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Ще го намерите. 1153.4
Колеги, имам една молба. Да подходите сериозно към Законопроекта за приватизацията и във връзка с това предлагам да удължим списъка, който господин Гинев посочи. Членовете на Българския Червен кръст, членовете на ДПО "Септемврийче", членовете на "Чавдарче", всички участници в рибарските кооперации и комсомолските секретари. Страхувам се, че много от вас ще бъдат от засегнатите.
Желая ви всичко добро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви също.
Ще има ли дуплика? Заповядайте, господин Гинев.
ПЕТКО ГИНЕВ (СДС): Аз бих казал, че законът, който е внесен за разглеждане, е много добър и правилен и би следвало да се приеме в този вид, ако ние бяхме една нормална държава. Но ние изтъкваме и това беше посочено, включително и във вестник "Дума" и преди това в "Работническо дело", че Българската комунистическа партия има определена вина за това състояние, което е постигнало нашата страна. Вина имат - виновници няма! И съвсем наскоро някой от лявата страна пледираше по принцип, че като че ли виновен за това икономическо състояние е бил икономическият екип на Съюза на демократичните сили. А те забравят, че те бяха управляваща сила в един период отпреди 4 месеца. И щом като има вина и те самите не желаят да посочат конкретно виновниците, защото те унищожиха архивите, те скриха истината за българския народ, може би моето предложение е единственият начин всеки да поеме своята вина - кръста, който му тежи. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата за изказване народният представител Андрей Луканов. 1153.5 АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП, посрещнат с ръкопляскания и възгласи "Е-е-е!" от страна на мнозинството): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Господин председател, дами и господа народни представители! След рекордно дълго ходене по мъките законопроектът за приватизацията най-после се добра, омаломощен и окастрен, до пленарната зала. Не мога да не напомня, че първият проект на тази тема беше внесен от социалистическото правителство във Великото Народно събрание преди повече от година и половина. (Шум в залата, реплики)
Каквито и да са били несъвършенствата на онзи проект, не може да не се съгласите, че този хубав ден за българската демокрация се забави прекалено дълго. (Реплики от страна на депутати от мнозинството: "Кой го забави?") След като става дума за най-съществената и фундаменталната от всичко промени, които включваме в събирателното понятие "смяна на системата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля за тишина.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Причината не е в липсата на предложения, идеи и законотворческо усърдие от страна на народните представители. Тя е другаде и всички я знаем, госпожо Рашеева. Интересите на милионите българи трябваше да отстъпят пред реституторските апетити на едно малцинство, завлядано от кастов егоизъм и жажда за исторически реванш. (Викове и реплики от страна на депутати от мнозинството, единични ръкопляскания, възгласи: "Браво!")
И все пак не можем да не бъдем доволни, че проектът най-сетне е пред нас, защото всички си даваме сметка, че без радикални промени в собствеността, без ликвидиране на абсурдното одържавяване и свръхцентрализация на производствения потенциал на нацията, без развитие на частната инициатива, приказките за реформа и пазарна икономика са празен звук. (Единични ръкопляскания от страна на депутати от мнозинството)
За съжаление проектът в този му вид, въпреки продължителните обществени и парламентарни дискусии, все още не може да осигури широк консенсус. При все това, той съдържа немалко елементи, които заслужават обща подкрепа. Дотолкова, доколкото той възприема и изработените в хода на прешествуващата работа, найвече в Икономическата комисия на Великото Народно събрание подходи, както и допълнителните договорености в Икономическата комисия на това Народно събрание. ВТ/ВР 1154.1
Главната цел на започващата дискусия е да се помъчим да постигнем максимално широко съгласие, защото един закон, който засяга интересите буквално на всеки българин, просто не бива и не може да се приема силово. Ако това стане, законът би могъл да се превърне в нов източник на разединения и конфликти и да се окаже мъртвороден.
Преди да се спра на някои от разпоредбите на проекта, бих искал да отбележа, че освен от качествата на самия закон, успехът на приватизацията ще зависи изключително много от извънюридически фактори и обстоятелства. Имам предвид най-вече макроикономическата среда и стопанската конюнктура, в условията на които протича приватизационният процес.
Стотици държавни предприятия у нас работят с ненатоварен капацитет, при рязко влошени финансови показатели, намалена ликвидност и огромна кредитна задлъжнялост. (Реплика на депутат от мнозинството: "Защо?"). Много от тях са във фалит или в предфалитно състояние. Това състояние на предприятията, инфлационният натиск и неблагоприятният за националната икономика валутен курс доведоха през миналата и тази година до огромна обезценка на основните фондове, до стопяване на национален капитал в колосални размери, възлизащи на стотици милиарди левове.
Приватизацията на предприятията, намиращи се в такива условия, може да доведе до безумно попиляване на национално достояние, до нова вълна на принудително обедняване на българските граждани - колективни собственици на това достояние.
Една държава, която мисли за всичките си граждани, а не само за онези с по-дебелите кесии, не може да си позволи подобно отношение към тяхното общо имущество. Демагогските приказки за това, че сегашното състояние на българската промишленост е резултат от антинароден заговор на престъпната червена номенклатура не освобождава, повтарям, не освобождава сегашното правителство от задължението да разработи и представи на обществото и парламента все още липсващата ясна и конкретна програма за съживяване на произвдството, подобряване на стопанската конюнктура, защото само в рамките на такава програма би могло да се осъществят мерки за саниране на онези предприятия, които заслужават това, и да се пристъпи не към тяхното разграбване, а към тяхната действителна приватизация в интерес на обществото и 1154.2 на новите им собственици. Така поне постъпват в ненормалните държави, където приватизацията неизбежно се свързва с конкретни мерки за финансово и икономическо саниране на държавните предприятия, освен в случаите, когато техните затруднения са непреодолими поради структурни или други обективни причини.
Ако възприемем такъв поход към приватизацията на големите държавни и общински предприятия, всякакви приказки за шокова приватизация трябва да се отхвърлят като безотговорни. Приватизацията не може да не бъде относително продължителен процес, като изборът на момента за приватизиране на всеки обект трябва да се ръководи от конкретната оценка за неговото състояние и стремежа за оптимизиране на постъпленията от раздържавяването.
Другият извънюридически фактор, който може да опорочи и изкористи приватизацията, е реалната опасност от политическа и административно-бюрократична намеса в този процес. Само отбелязвам тази опасност, тъй като ще имам възможност да развия поподробно тезата си във връзка с питането, което съм отправил към министър-председателя. Ще кажа само, че надигащата се вълна от уволнения по политически причини, насочена срещу един от най-опитните и компетентните индустриалци и мениджъри в нашата страна, е лоша прелюдия за предстоящата приватизация. (Единични ръкопляскания от страна на мнозинството, реплики)
Създава се впечатлението, че някой е заинтересован да дестабилизира добре работещи предприятия и да доразори онези, които се намират в затруднено положение, за да "приватизира" перспективни мощности в свой интерес и при нереално ниски цени. Губещите пак ще бъдат обществото като цяло и на първо място трудовите колективи. (Възгласи: "Е-е-е!" от страна на мнозинството)
Сред многото възможни бележки по проекта бих искал да изложа пред вас само три принципни съображения във връзка с по-нататъшната работа върху текста на закона.
Първо. При обсъждането в комисиите мнозинството не възприе предложението на депутатите социалисти за увеличаване процента на участие на обществото като цяло при разпределението на акции, дялове и парични средства в хода на приватизацията и отхвърли идеята за въвеждане на приватизационни бонове. Някои смятат, че това било чисто социален въпрос, един вид благотворителност, 1154.3 която щяла да опорочи пазарната философия на закона. Но в нашите условия въпросът е не само и не толкова за социални корективи, както се изрази господин Карабашев. Той е преди всичко икономически и правен въпрос.
На какво основание ние занимавахме месеци наред цялата нация с проблема за реституцията като въпрос на икономическа справедливост и морална отговорност спрямо няколко хиляди или десетки хиляди бивши собственици, но отказваме да приложим същата мярка в полза на милионите български граждани. 1154.4 Чрез българската държава те притежават над 90 на сто от съвкупното национално достояние и производствените фондове, които никога не са имали друг притежател освен обществото. (Михаил Неделчев призовава депутатите от мнозинството да напуснат залата с репликата: "Ставайте, няма да слушаме този престъпник!", след което малка част от тях го правят).
Господин Венцеслав Димитров, моля да ме чуете! Това, че сте два пъти ку-ку на републиката, е един въпрос, но това, че сте народен представител не бива да забравяте! (Шум в залата) Продължавам.
Чрез българската държава тези милиони граждани имат правото да разчитат на резултатите от техния труд...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти си един нещастен човек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви, господин Димитров!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: ... спестяване и ограничаване потреблението. И никой, най-малкото техните избраници в Народното събрание, няма правото да се разпорежда с тяхното имущество, против волята и интересите им.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председател, направете му забележка да не ме обижда. Той ме обижда персонално.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Поради това...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти ли ми казваш, че съм ку-ку?
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: След това ще се разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, много ви моля!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ти ли ми казваш, че съм ку-ку?
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Два пъти ку-ку.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А какъв си ти за българския народ? - Престъпник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, моля Ви се!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Господин Димитров, Вие пред Българската телевизия с удоволствие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Луканов, много Ви моля! НЧ/ВР 1155.1
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: ... не се сърдете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Луканов, много Ви моля, не влизайте в диалог!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Поради това ние сме задължени (шумът и репликите в залата продължават)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля! Ще прекратя заседанието, господин Димитров!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Поради това ние сме задължени да постъпим разумно и пазарно решение (председателят се опитва да въдвори ред в залата), което би дало на всеки пълнолетен български гражданин реална възможност да участва в разпределението на ползите от раздържавяването не само чрез преференциите за трудовите колективи и социалните фондове, както правилно се предвижда в проекта, но и чрез приватизационните бонове или друг вид ценни книжа. Това ще наложи да се увеличи съществено, примерно до 35-40 на сто делът на акциите, дяловете и паричните средства, за които става дума в чл. 8 и в членове 26 и 27 от проекта.
Второ, проектът не предвижда никаква защита на българските инвеститори и националния капитал. Ясно е, че при остър недостиг на капитали в страната и при един убийствен за нас валутен курс, най-доброто в българската индустрия би могло твърде бързо да бъде в буквалния смисъл на думата присвоено от чужди инвеститори при крайно неизгодни за България и дискриминационни за българските инвеститори условия. Дори държави с големи собствени капиталови ресурси, намиращи се в добро икономическо здраве, са прилагали в една или друга форма ограничения за чуждестранните инвеститори, с оглед защита на националните интереси.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Ти ли говориш за национални интереси?!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Най-пресен пример са португалският закон за приватизацията # 1190 от април 1990 г. и френският закон от август 1986 г., които предвиждат граница за участието на чуждестранни физически и юридически лица в придобиването на акции и дялове на приватизирани държавни фирми. Във френския закон тази граница е максимум 20 на сто.
Трябва да се има предвид, че и двата закона са внесени от консервативни правителства.
Предлаганият проект за режим ще насочва чуждестранния капитал предимно към вече изградени мощности, вместо към изгражда1155.2 не на нови. А именно второто би осигурило максимален ефект както от гледище обема на външния капиталов приток, така и на приноса на чуждестранните инвестиции за преструктуриране и техническо издигане на българската икономика.
В духа на изложеното би трябвало в закона да се включи текст за защита на националния капитал и българските инвеститори.
Трето, проектът заобикаля по необясними причини въпроса за произхода на средствата, с които инвеститорите биха участвали в приватизацията. Странно е, че именно средите, които толкова сладострастно разиграват в средствата за масова информация и по митинги темата за "мръсните пари" и тяхното изпиране, са пропуснали възможността да включат в проекта съответна разпоредба. Може би обяснението на този пропуск трябва да се търси във в. "Демокрация", който в броя си от 23 март т.г. провъзгласява на първа страница, че е дошло времето (цитирам) "за създаването на такива икономически условия, които ще принудят "мръсните" пари да работят за обществото".
Би трябвало обаче първо да попитаме обществото готово ли е да даде зелена светлина за участие на "мръсните пари" в разпределението на общественото имущество. Смятам, че разпоредба, която в максимална степен би затворила достъпа на "мръсните пари" и спекулативния капитал до процеса на приватизация, трябва да намери място в окончателния текст на закона.
В заключение искам да се обърна към онези, които тези дни гласуваха един закон за земеделските земи, пренебрегващ мненията и желанията на огромното мнозинство от българските граждани. В това можах да се убедя при посещение в моя избирателен район. Не повтаряйте тази тежка грешка! Хората не прощават на онези, които с чугунена стъпка газят през техните съдби и интереси. Използвайте шанса да направим заедно един разумен и полезен за България закон. (Ръкопляскане от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Луканов! Председателят е длъжен да благодари.
Реплики имат Мичковски, Венцеслав Димитров и Георги Марков. Така ми е даден списъкът.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз искам да репликирам господин Луканов в две насоки. 1155.3
Първо, абсолютно се учудвам от това, което казахте за реституцията. Вие сте унгарски възпитаник, специализирали сте там икономика и знаете много добре, че реституцията, която извършихме, беше по същество една бърза приватизация. Това, което направихме с магазинните помещения по 60-о постановление, беше една чудесна, бърза приватизация, без да се намесва всякаква агенция, без да се утвърждава някаква програма, без да се плащат данъци и такси. И чрез тази приватизация ние възстановихме собствеността и на много редови членове на вашата партия. Това е факт. Аз мога да ви кажа и това може да го проверите, че само в София в една от 24-те общини - "Средец" - 800 магазина само по 60-о постановление са реституирани. Скоро бях в края на госпожа Поптодорова - Габрово. Там са 117. Във в. "24 часа" излезе, че това са около 100 хил. магазина и дюкянски помещения. Хайде да не са 100 хиляди, 30 хиляди да са - пак е много.
Второ, нима реституцията по Закона за териториално и селищно устройство облагодетелства само една малка класа? Ами това са десетки хиляди имоти, които ще бъдат върнати на техните собственици в резултат на глупавите благоустройствени закони, които бяха приемани тези 46 години, в това число и на редица редови социалисти.
Що се касае за едрата градска собственост и останалите 11 драконовски закона, аз не съм засегнат от тях, няма да получа нищо от тях, но с удоволствие гласувах, защото това пак е една приватизация.
Вторият въпрос, Вие казвате, че сте внесли Закон за приватизацията като премиер. Това е точно така. Първият закон, който внесохте, беше Законът за приватизацията и така и не го гласува Великото Народно събрание. Големият въпрос е защо? Имахте абсолютно мнозинство. И да искахме не можехме да пречим. Вие си го гласувате, ние гласуваме против, вие си го приемате. Защо не го приехте? Защо приехте закона, с който увеличихте пенсиите тогава на народните представители, та се наложи д-р Желю Желев да му прави вето? Цяла една година и половина ви дадохме възможност да направите Закон за приватизацията, имахте мнозинство, не го направихте.
Отговорът е един, господин Луканов, и Вие го знаете. Това е писано и от Ран, писано и от -"Ът" и в цял свят. Привати1155.4 зацията си е политически процес с икономически последици. А няма случаи в света комунисти да са направили приватизация. (Ръкопляскане от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров. Ще Ви помоля да се въздържате от епитети, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин преседателю, ще остана верен на своя принцип да не отговарям на персоналните нападки в залата. Но ще ви помоля и Вие да си изпълните задължението и към обидите да се отнесете така, както повеля правилникът, тоест да постановите наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, наказанието има за цел да превъзпита даден човек! (Ръкопляскане и смях от мнозинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Да, вярно. Приемам Вашето възражение.
Моята реплика е по същество. Преждеговорившият два пъти употреби една такава характеристика - "убийствения валутен курс". Какво значи благоприятен валутен курс? Благоприятен валутен курс значи не 24-25 лв., а както беше 83-90-95 стотинки за един долар. Наистина много благоприятен валутен курс! Много благоприятен валутен курс, за да се натрупа един външен дълг от 12 милиарда и да се изнесат част от тези 12 милиарда в чужбина! Това е едно от най-страшните престъпления в нашата най-скорошна история! Но някои господа трябва да отговарят за това, защото това го направиха икономическите стратези на социалистическата икономика. За мен интересното е, че те имат нахалството не само да стоят в тази зала, но даже и да се опитват да говорят.
Аз искам да ви кажа като председател на Комисията по бюджета и финансите, че след като приемем Закона за приватизацията и още някои от най-важните закони, ние ще започнем разследвания по тези проблеми, защото наистина материалите са се натрупали доста в тази област. (Ръкопляскане от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви за кратката реплика.
Думата за реплика има народният представител Асен Мичковски. 1155.5
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Госпожи и господа, след господин Атанасов, господин Виденов и господин Луканов се загрижи за хубавия ден на българската демокрация. И ако за изказването на господин Атанасов спокойно може да бъде приложена максимата "Прости му, Господи, той не знае какво говори!" (смях и одобрителни възгласи в мнозинството), за другите двама нещата не стоят точно така.
Господин Луканов заяви, че законопроектът, който е на вашето внимание, е омаломощен и окастрен. В това няма нищо вярно. И направо се учудвам, след като той присъстваше на обсъжданията на законопроекта, поне в няколко от заседанията, че го квалифицира по подобен начин. Единствената промяна, която стана от първоначалния вариант, беше законопроектът да бъде свит и част от текстовете да преминат в подзаконови нормативни актове, които да бъдат издадени от отделните институции, посочени в закона, и които имат отношение към приватизационния процес.
Така че не мога да приема по никакъв начин подобно обвинение.
Господин Луканов наред с това каза, че е много важно наред със законовата уредба на приватизацията и състоянието на макроикономическата среда, в която тя ще се провежда. И това е съвършено правилно. Наред с това той подчерта, че стотици български предприятия днес работят с намален капацитет, голяма част от тях са пред фалит, други вече ги е постигнал този печален факт. Въпросът е обаче, господин Луканов, в това, че още когато бяхте министър-председател, особено след пагубния за нашата страна начин на обявяване на мораториум върху външния дълг, българските предприятия започнаха да спират производството си или да го намаляват само защото нямаха някои по 1000, други по 5000, други по 10 00 долара, за да внесат малко на брой, но необходими компоненти и суровини, за да може тяхното производство да бъде нормално. Защото мораториумът, който Вие обявихте, прекъсна всякаква възможност за кредитни линии на страната и обрече българското стопанство на жестока финансова изолация.
Така че макроикономическата среда като един печален фон днес на започващия процес на приватизацията до голяма степен беше сътворена от Вас. СБ/КП 1156/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, изтече Ви времето.
АСЕН МИЧКОВСКИ: в изказванията и на господин Виденов, и на господин Луканов се промъкна отново старата идея за безплатното раздаване на собственост, за безплатните приватизационни бонове. При това тази техника се определя от тях като основополагаща, около която трябва да се ориентира и законопроектът. Това е една жестока илюзия и българската общественост трябва да знае добре това. Нито един от привържениците на тази техника не може например да обясни по какъв критерий ще се разпределят тези бонове - на калпак, по пол, по трудов стаж? Как? Който и критерий да изберете, господа, вие винаги ще сбъркате. Ако изберете възрастта и да кажем определите, че хората от 18 до 25-годишна възраст ще получат по 5 бона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, много Ви моля.
АСЕН МИЧКОВСКИ: ... вие ще трябва тогава да отговорите на тези, които са на 17 години, 11 месеца и 29 дни към момента на приемането на закона защо няма да получат толкова, колкото другите. Това е безумие! И вие би трябвало добре да го осъзнавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, ще Ви прекъсна. Вие не се плашите от червената светлина.
АСЕН МИЧКОВСКИ: Що се отнася до проповядваната от вас опасност, че България ще бъде разграбена от чужди инвеститори, вие отново заблуждавате българската общественост. Винаги, когато чуждият капитал идва в нашата страна, той се интересува от това какво би могъл да спечели. И това е естествено.
РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: Това изказване ли е?
АСЕН МИЧКОВСКИ: Но нито един чужд инвеститор няма да отнесе със себе си създадената от него инвестиция, създаденото предприятие, създадената технология, осигурените пазари. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, много Ви моля!
АСЕН МИЧКОВСКИ: Ако вие пожелаете да ограничите участието на чужди инвеститори, това те ще го направят чрез подставени лица, което ще въведе допълнителен елемент на корум1156/2. пираност и лош морал в процеса на осъществяване на приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мичковски, много Ви моля, това е изказване. Същото време се предоставя и на господин Луканов - 4 минути и 37 секунди.
Господин Луканов, имате същото време и Вие.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Първо, благодаря на тези мастити опоненти за вниманието към мен. Това ми прави чест.
Господин Марков, аз не съм унгарски възпитаник, макар че както Вас обичам много унгарската рибена чорба. Очевидно Вие сбъркахте или смесихте, не зная дали умишлено, две категории случаи - две понятия - малката приватизация (и аз искам тук да напомня кой я спря, след като социалистическото правителство я беше инициирало) и приватизацията на големите производствени мощности на индустриалните предприятия. И аз твърдя досега и с пълна убеденост - това може да бъде доказано с факти, че законът за голямата приватизация беше маринован и спрян от две комисии в парламента - Икономическата комисия и Законодателната комисия. И двете се оглавяваха, и двете, повтарям, от председатели от страна на Съюза на демократичните сили, тъй като ние, както си спомняте, бяхме едно цивилизовано мнозинство. (Шум и иронични възгласи в мнозинството.
Не сте съвсем прав, когато казвате, че няма случаи леви партии да са реализирали приватизация. Вярно е, че комунистически партии не са извършвали подобен подвиг, но социалисти са и ние като социалистическа партия (смях и реплики в мнозинството) не само поддържаме, но, повтарям, бяхме първите, които подготвиха и внесоха проект за приватизация.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой ви е излъгал?
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Господин Димитров, аз Ви се извинявам, ако сте се почувствали силно засегнат, но това, което съобщих, беше един факт, широко известен на българските телезрители.
Господин Кадир, вярно е, че трудно мога да бъда превъзпитан...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не за Вас, моля Ви се, аз казвам от теорията на правото. Не се касае за Вас. Това, което съм учил. (Шум в мнозинството) 1156/3.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Винаги, когато виждам наглостта, изправена срещу себе си, реагирам по този начин. Не мога да се поправя!
Що се отнася до валутния курс, господин Димитров, мисля, че значително по-рано от Вас съм имал представа за валутния курс и неговото отражение върху икономическата конюнктура, за да ми четете именно на мен тези лекции. (Шум и реплики в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви за тишина в залата.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Господин Мичковски, твърдя досега, че законопроектът е окастрен и такова е мнението и на други колеги от Икономическата комисия, тъй като ако в този законопроект липсват разпоредбите на приватизационните бонове, за защита на националния капитал и за блокиране достъпа на "мръсните" пари до приватизацията, той за мен не може да бъде наречен иначе освен като окастрен закон.
И накрая, Вие говорихте за спада в производството и приноса на мораториума. Искам да Ви напомня една цифра. През цялото време, през което моето правителство успяваше да се занимава с управленска дейност, а това не беше цялото му време, целият му бюджет от време, тъй като Вие добре помните обстоятелствата на това лято и есен, спадът на производството беше 3 на сто, докато миналата година той е 30. Аз нямам друг коментар. (Ръкопляскания в БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костов, като министър на финансите имате право да вземете думата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (посрещнат с ръкопляскания от мнозинството и викове "Браво!"): Вземам думата, за да обърна внимание на уважаемите дами и господа народни представители върху някои много важни, според мен, икономически обстоятелства, свързани със Закона за приватизацията. В реализацията на една приватизация като подход са възможни два пътя. Единият е да се приватизира държавната собственост по финансов път, като държавата изцяло получи реализацията на собствеността в пари, и то пълноценни пари, каквито осигурява една добра монетарна политика, а другият начин е така наречената социална приватизация, при която по различен начин - с ваучери, бонове или някакви други пътища - се прави нещо като раздаване на собствеността сред 1156/4. гражданите или сред трудещите се, независимо в какъв обхват от хора.
Искам да обясня защо вторият път е невъзможен. Вторият път е невъзможен от икономическа гледна точка поради следното много просто обстоятелство. Когато вие раздадете собственост, вие раздавате с тази собственост право да се получава доход. Ако вие раздавате тази собственост безплатно, вие на практика създавате слой от хора или всички хора ги превръщате в хора, които имат право на допълнителен доход само от обстоятелството, че са получили някакво участие в държавната собственост. Нека приемем, че държавата съумее да подари на всеки от гражданите по 30 хил. лв. имущество. Тези 30 хил. лв. имущество имат право да доставят доход.
Моята теза е следната. В условия на свиваща се икономика, в условия на икономическа криза този доход, който вие искате да дарувате допълнително на всички граждани или на част от тях, трябва да измести част от същестуващите доходи. Тоест в рамките на онази малка баница, която вие тук разпределяхте до снощи, вие трябва да намерите допълнително парче, което да раздавате само заради това, че преди това сте извършили подаряване на държавна собственост. 1156/5.
Аз смятам, че такава операция от икономическа гледна точка, технически, организационно е неосъществима. Защото в условията на съкращаващи се доходи вие не можете да намерите доходи за допълнително разпределение. Вие не можете да намерите начин да реализирате собствеността.
Втората причина, поради която социалната приватизация е невъзможна, според мен, е в това, че вие извършвате приватизация като се стремите все пак да създадете пазарен механизъм на реализация на правото на собствениците на тези ваучери или бонове да закупят определена собственост. Това, което трябва да стане, е да се закупи собственост, която носи доход. Една значителна част от нашите предприятия в момента не носят доход. Те са технически, ако не финансово или формално, те са технически фалирали. Оказва се, че вие ще издавате ваучери или ще издавате право на вещ, която не функционира нормално икономически. Вие ще извършите една неприемлива икономическа операция за тези хора, на които ще дадете правото да получат собственост.
Тогава, когато утре те се сблъскат с действителността и я видят право в очите, когато те установят, че купоните, които сте им дали, са изпразнени от съдържание, а те са изпразнени от съдържание, защото насреща има точно такава една технически фалирала държавна собственост, те веднага ще ви кажат - "вие извършвате не тази приватизация, която трябва, вие ни измамихте с тази приватизация".
Ето защо това, което изглежда лесно на пръв поглед, това да дадете на хората нещо, да формирате средна класа, ще се обърне срещу своите автори. Защото в тези условия, в които нашата страна се намира, в условията на тези ограничени доходи, в условията на тази практически намираща се в много тежко състояние икономика вие не можете да извършите тази операция икономически перфектно.
Това е операция икономически необоснована. И неслучайно никъде в света такава операция досега не е реализирана. Има желания, има намерения, има енергия у много от посткомунистическите държави да реализират подобно нещо, но никъде това нещо не е реализирано на практика. (Реплики от залата) Много скоро, много скоро, след като се дадат такива привилегии. Ако те се дадат, всичките тези привилегии ще се съберат в ръцете на един, РД/КП 1157/1. два или три инвестиционни фонда и отново ще застане същият въпрос за решаване - този, който се избягва чрез отказа от финансова приватизация в момента. Защото въпросът, който не се решава сега между държавата и останалите субекти по повод на приватизацията, утре ще трябва да се решава между Агенцията за приватизацията и тези инвестиционни фондове, които ще държат ваучерите и съкровищните бонове на населението. Друго решение просто не е възможно да има на този проблем.
Исках да ви кажа своето становище. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Моля ви се, съгласно правилника има чл. 50, има и Конституция... (Депутати от БСП искат думата за реплики)
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Той ще се съгласи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той може да се съгласява, но парламентът се ръководи от председателстващия. Много ви моля! Реплики и дуплики имат само народните представители. По изказвания и изявления на президент, на министри не се предвижда нито в Конституцията, нито тук. Имате възможност да отправите питане по съответния ред. (Ръкопляскания от ДПС)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Защо се плашите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Любомир Павлов.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на базата на чл. 39, ал. 2, точка 4 от правилника за отлагане на разискванията. Мотивите за това са социалното напрежение, което в момента съществува в Българска телевизия.
Затова предлагам да отложим разискванията (бурна реакция от залата) днес - и без това няма да успеем да приключим със законопроекта за приватизацията. Той е изключително важен закон и трябва да се обсъди от всички страни. Докато се пуснаха слухове за пълна ликвидация на Българска телевизия, уволняване на хора от Българска телевизия и Българско радио.
РЕПЛИКИ ОТ ПСБСП: Какви слухове?
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: От името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на базата на днес гласувано реше1157/2. ние, предлагам да отложим разискванията и да преминем към единствената точка - избор на председател на Българска телевизия, като навсякъде в статута за Българска телевизия, където фигурира "председател", се замени с "генерален директор"...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): По същество.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: И от наше име това е процедурното ми предложение да отложим разискванията и да преминем към избор на председател на Българска телевизия.
Благодаря ви. (Бурна реакция в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Противно становище съгласно чл. 47? Господин Филип Боков има думата.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председателю.
Филип Боков, Парламентарен съюз за социлана демокрация. Аз вземам думата, за да изкажа противно становище на предложеното току-що и да напомня, че когато започнахме... (Шум в залата)
Господин председателю, аз не мога да чуя какво казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И аз също, господин Боков.
Много ви моля за тишина от дясната страна на залата. Моля, който не иска да слуша, може да напусне залата. Господин Шотлеков, трибуната е пред мен, не е от дясната страна.
Имате думата, господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Благодаря Ви. Сега с леко усилие мога да чуя себе си.
Искам да напомня, че във вторник, когато се обсъждаше програмата за нашата работа през тази седмица, Парламентарният съюз за социална демокрация предложи проблемът за избор на ръководители на Българската телевизия и Българското радио да предшества обсъждането на законопроекта за приватизация. Тогава ни опонира мнозинството с аргумента, че цялото общество чака законопроекта за приватизация и сега, когато дискусията е започнала, ние сме солидарни с това мнение.
Второ, аз мисля, че социалното напрежение в Българската телевизия и Българското радио не се създава така отнякъде, от небесата. То се създава поради необмислените действия на председателя на Комисията за телевизия и радио, който (господин Павлов не разпространява слухове) изпраща проекти за решения, които всички имаме в чантите си и в които се предвижда пълната лик1157/3. видация на Българската телевизия и Българското радио.
Аз смятам действително, че проблемите на телевизията и радиото са много сериозни, че тези проблеми засягат няколко хиляди души и хората, които работят там, имат пълното право да изразяват своето безпокойство. Но мисля, че ще сгрешим, ако сега, на този етап на дискусията на законопроекта за приватизация, ние го прекратим и преминем към обсъждането на други въпроси.
Нека да оставим господин Неделчев да изясни отношенията си с колективите на телевизията и радиото, а ние да се занимаваме с това, което всички смятаме, че е особено важно.
Благодаря. (Ръкопляскания) 1157/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Павлов, оттегляте ли предложението си?
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията. Моля, гласувайте!
За 87, против 102, 7 се въздържат.
Продължаваме със законопроекта за приватизацията.
Следващият оратор - Илко Ескенази. Да се готви господин Стефан Стоилов.
(Александър Йорданов иска думата)
Какво ще желаете? Дадох думата на оратора вече. Искате почивка? Но аз дадох думата. Много Ви моля, само ако се съгласи ораторът...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Парламентарната група на СДС взема почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колко почивка искате?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: 15 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съгласувано ли е с другата парламентарна група?
Обявявам 15 минути почивка. (Звъни) ВЙ/КП 1158/1.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, народните представители да заемат местата си в залата! (Звъни) Продължаваме заседанието.
Има думата господин Александър Йорданов по процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам да помоля от името на парламентарната група на СДС да бъдем извинени за това, че ни се наложи спешно да вземем почивка и се надявам, че ще бъдем правилно разбрани.
Предлагам заседанието да продължи със законопроекта за приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Йорданов. Имате право на почивка - взехте си почивката.
Има думата за изказване народният представител Илко Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Налага ми се да отделя една минута на въпроса за развитието на идеите за приватизацията у нас, тъй като доста много те бяха обсъждани. Аз съм ги следил много внимателно.
Трябва да припомня, че наистина първият законопроект за приватизацията беше представен от правителството на господин Луканов. Аз съм запознат много добре с този закон, но не знам защо никъде не се казва, че в този закон нямаше никакви преференции, никакви ваучери и никаква социална насоченост. Сега, дали това е свързано с преминаването в опозиция на БСП, но центърът се прехвърля върху социалната насоченост. Но аз мога да ви уверя, че нямаше никаква социална насоченост.
Следващият момент, нека да си припомним, че опитът да се пусне малката приватизация беше направен още преди една година и тук присъстват хората, които се опитаха да защитят чл. 13 от Указ # 56, с който се пускаше малката приватизация. Нека да си спомним кой гласува против, кой ограничи правата на министъра на индустрията и т.н.
Това са все факти, аз няма да говоря с лозунги, но те са такива. 1158/2.
И сега вече по самия законопроект. Преди всичко трябва да сме наясно, че не само че няма съвършен закон, но и че законите, които се приемат в такова лудо темпо, по обективни причини съвсем не могат да бъдат съвършени. Така че, когато се отправят критики към законите, ние трябва да сме с ясното съзнание, че закон, който се обсъжда на първо четене за два дни, на който му се дава примерно една седмица, за да премине към второ четене, просто защото законите трябва да вървят, той не само не може да бъде съвършен, той ще има пропуски. Колкото по-кратък, толкова по-добър - защото може след това да бъде допълван и ако ние изпитваме отговорност към работата, която вършим, ние трябва да знаем какво можем да постигнем. От тази гледна точка представеният законопроект представлява една сериозна основа, която в резултат на второто четене ще даде рамките на приватизацията, но аз нямам никакви съмнения, че към него в течение на времето и в резултат на натрупания опит ще бъдат добавени нови разпоредби. Още повече, че става дума за закон за приватизацията. Тук бяха цитирани френското законодателство, португалското законодателство, унгарското и т.н., но нека не забравяме, че във Франция в резултат на предприетата приватизация, а всъщност това беше една реприватизация, при това при абсолютно пазарни условия два тома в продължение на две години бяха изписани от Националното събрание на Франция с грешките в реприватизацията. Така че рецепта как се прави приватизация няма, особено приватизация от така централизирана икономика в една икономика, която се надяваме, че на първо време ще достигне 30-40 на сто. И затова аз апелирам, когато се правят критики, каквито и аз ще отправя, те да бъдат конструктивни, а не да почиват на една аксиома, че, видиш ли, на някого му е ясно как трябва да бъде извършена приватизацията.
Още повече, че ако искаме да направим една детайлна уредба на приватизацията, която да осигури почти всичко, тоест това трябва да бъде един закон най-малко от 400 члена. Е, може тогава да чакаме и две години, за да бъде направен!
И най-накрая, след тези общи бележки искам да кажа, тъй като след това преминавам по чисто юридическите въпроси, че един закон за приватизацията трябва да отразява едно оптимално съотношение между пазарен и социален подход. Приватизацията 1158/3. не е панацея и няма защо да си мислим, че с гласуването на един закон ще бъдат решени проблемите на икономиката. Това е съвършено ясно, но надеждата е, че с успешни приватизационни проекти, с осъществяването им нещата могат да мръднат напред.
Какво е това оптимално съотношение между пазарен и социален подход? Това ще кажат икономистите, но за нас всички е съвършено ясно, че силният акцент върху социалния подход е нещо популярно, но от друга страна - води до най-сигурната разруха. Защо? Много просто. Защото тогава, когато 70 на сто от акциите се държат не от предприемач, а се държат от хората, които работят, тогава тези хора винаги ще казват: "Няма нужда предприятието да реализира печалба, дайте да си раздадем високи заплати!". И аз, ако съм в това предприятие, и аз ще посъветвам всички да направят така. Защото този, който работи, не го интересува размерът на дивидента. Той може да си го вземе преди облагането със заплатата и това е толкова ясно. И аз се питам: ако се възприеме този силно подчертан социален подход, който - подчертавам, че в известни случаи дори е справедлив, до какво могат да бъдат доведени предприятията? Добре! Хубаво! Ще се даде безплатно. Кой ще инвестира в тези предприятия? Нали трябва не само да се раздаде тази собственост, но трябва да се намери кой да даде пари, за да се купи оборудване, за да се внесат технологии и т.н. Простото разпределение на собствеността не води до дефиниция, до по-ефективно производство. И аз тук не чух никакви съображения относно това дали механичното преразпределение на собствеността в масови размери води до повишаване на ефективността. 1158/4.
Съгласен съм, че трябва да има много справедливост в тази приватизация, но една справедливост, която води до разруха, е още по-голяма несправедливост. Първата измама, в която се дават някакви наглед участия, а след това предприятието напълно фалира. Ето тогава вече се постига най-отрицателният подход.
Но подчертавам още веднъж и накрая ще се спра на тази система от преференции, която, според мен, е доста удачно намерена в закона.
Преминавам към чисто юридическата страна. Когато се говори за един закон, трябва преди всичко да бъде очертан неговият обхват. Аз поначало го споделям, но искам да обърна внимание на един въпрос, който е съществен. Приватизират се държавни и общински предприятия и отделни обекти. Продават се или се трансформират и се продават акции и т.н. Питам се, какво става с обектите, които не са включени в имуществото на стопански предприятия, а, да речем, са собственост на учреждения. В момента има редица свободни административни сгради или сгради, които се експлоатират от учреждения, институти и т.н. Има механизъм по сегашното законодателство - Закон за собствеността, Наредба за държавните имоти - с много пречки, но би могло да се стигне до един тълкувателен извод как тези обекти да се продадат. Но на мен ми се струва, че механизмът на приватизация, който се предлага в този закон, може да се приложи, както се казва и в правото "мотатис мотандис", значи съответно и за тези обекти, защото този закон дава едни по-големи гаранции, отколкото едно просто административно решение за продажбата на тези обекти. И аз мисля, че трябва да се помисли по този въпрос.
Следващият момент - твърде важен е - обхватът на един закон означава обектите и формите на приватизация. Разбира се, че законът е съставен гъвкаво. Той казва, че приватизацията се състои в преобразуване и продажба било на съществуващи предприятия или на акциите от преобразуваните предприятия. Това е така. И от друга страна - дава се една гъвкава формулировка за "и други форми в рамките на тези продажби" било на акции и дялове, било директно на имущество.
Все пак на мен ми се струва, че вкарването на тези форми под, така да се каже, дефиницията продажба ще ограничи твърде много възможността да се използват съществуващите форми на приВТ/КП 1159/1. ватизация в редица други страни, които форми безспорно са имани предвид от съставителите на законопроекта и които са дадени под една или друга форма в самия закон. Защото тогава, когато се сключи един договор за лизинг с клауза за изкупуване, един юрист доста ще се поколебае дали това представлява продажба. Когато се сключи един договор с една компания, с едно предприятие да управлява едно губещо държавно предприятие, да го стабилизира и след това при определени постигнати резултати да го продаде, аз не съм сигурен, че тази форма ще се включи във формулата "продажба".
Няма никакво съмнение, че трябва да бъдат използвани всички възможни форми за приватизация. Първо, както споменах, договор за управление при условие, че бъде стабилизирано предприятието. Ако не бъде стабилизирано, просто договорът се разваля.
Аз съм убеден, че в някои случаи в места, където безработицата е много висока, общините и държавата ще трябва да раздадат безплатно терени на фирми, за да построят, за да могат да разкрият работни места. Това особено важи в настоящите условия.
Така че аз мисля, че приватизацията трябва да бъде формулирана по-широко като форма на прехвърляне на собствеността в момента на сделката или последващо. Изрично да бъде отбелязано в закона, че може приватизиращият орган да поставя редица условия, както казах: да се стабилизира предприятието, да се разкрият работни места, да се направят допълнителни инвестиции и т.н., и т.н.
И тук, разбира се, опираме и до въпроса за дълга. Тъй като има норма за участие на кредиторите за сметка на дълга и аз просто не мога да се въздържа да не взема отношение към това, което се отнася към външния дълг.
Беше казано, че щяла да се разпродава страната, защото външни кредитори били купували лихви. Аз мисля, че те просто може да купуват дългове, едва ли купуват специално лихви. Но едва ли не тези външни кредитори, които са дали кредити на България, се обвиняват. И сега ми се струва, че този популизъм за разпродажба срещу дълг и т.н. просто представлява една арогантност. На мен ми се струва, че вместо господин Атанасов като представител на БСП да се извини за това, че всички ние трябва 1159/2. изплащаме тези дългове, той сега ни казва: "Видиш ли, щяла да се разпродава страната". Кой ги дава тия кредити? Или, от друга страна, искате да искате Народното събрание да каже: "Няма да плащаме дългове! Който иска, да идва! Ние сме тук най-добрите! Гледайте си работата!" Вижте, това е просто несериозно. Изобщо отношението на банките към България е добре известно, по известни причини. Така че, моля, по този болен въпрос, за който се знае кой е виновен, да не се развива популизъм.
И най-накрая, искам да подчертая един въпрос, който е важен. Това е системата на ваучерите, по която просто министър Костов изтъкна някои съображения. Тя, първо, представлява, разбира се, една измама, второ, нека да се дадат данни в какъв размер ваучери се раздават в тези страни, за да видим за какво става дума. И освен това - нека да сме наясно и с друго: системата на ваучерите е една много по-сложна схема. То не е човек да получи една книга за 10 хил. лв. и да ходи да си купува акции с това. Той има вземане срещу определен инвестиционен фонд, който фонд купува акции и т.н. Дайте да не опростяваме нещата и да не изпадаме на елементарно равнище.
И най-накрая, няколко думи, въпреки че пресрочих, за гаранциите срещу спекулативно участие в приватизацията. Господин Луканов повдигна този въпрос и аз напълно споделям неговата загриженост, че спекуланти, такива фирми, които са използвали, да речем, партийни пари или пък са използвали връзките си в чужбина, ще участват. Всички сме загрижени за това. Може би по различни причини. Но това, което е реалният механизъм, приватизацията не може да се извърши, не може да представлява разследване на доходи. Законът трябва да каже следното: всеки, който участва в приватизацията, трябва да декларира, че участва със собствени средства или, ако участва с чужди средства, чии са тези средства. И след това да се обяви, че всички сделки, извършени чрез подставени лица, се считат за нищожни. След това вече, когато се вложат тези пари в приватизацията, има Закон за собствеността на гражданите, може да има и друг закон за незаконни доходи и тези дялове, които са закупени с мръсни пари, могат да бъдат конфискувани.
Но иначе да се разчита, че за всеки приватизационен проект ще се правят разследвания кой откъде има пари, това е 1159/3. просто илюзия. Много ми се иска да е така, но това значи всяка продажба да трае някъде около една година.
И най-накрая, приключвайки, искам да кажа, че за мен позицията, която поне досега беше изразена от ръководството на БСП, представлява едно разочарование, защото чуждестранните експерти, които работиха и с представители на БСП, ми казаха: "Вижте, по тази схема, която беше най-трудно намерена, ще имате пълно съгласие". Аз им казах: "Не, вижте какво, те просто ще си защитават друго, защото това е популисткият метод". Те казаха: "Ама, не може да бъде. Те ни казаха, че са съгласни!" И аз им казах: "Ами, вижте какво, в крайна сметка има си професионално виждане, но си има и политическо виждане, т.е. промяна няма". Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Имате думата за процедурен въпрос. Да не би да искате удължаване, господин Йорданов?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, във връзка с изключително важния закон, който обсъждаме, предлагам да работим и във вторник. И моля да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След репликите. Реплика ли имате, господин Атанасов?
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): За сведение на господин Илко Ескенази, аз съм от Народнолибералната партия "Стефан Стамболов", а не от БСП.
Държа да подчертая, че нашата партия не е натрупала дългове, дори точно обратното: по време на нейното управление България става първата страна на Балканите по икономическа мощ. (Шум в залата, реплики от страна на мнозинството)
Това, че се вълнувате, показва, че съм прав. 1159/4.
Сега по същество. Що се отнася до моето твърдение, че България ще бъде разпродадена срещу дълговете, аз не само, че няма да се извиня, но продължавам да го твърдя. Защо? Това е логично следствие на следната обща ситуация. Собствеността е на стойност 800 милиарда по приблизителна оценка. Същевременно спестяванията на населението, според различни оценки, са от 8 до 20 милиарда. Ха, кажете ми сега кой ще купи? Бих могъл да поставя въпроса напълно прагматично: кой български гражданин би имал пари да купува? Пенсионерът ли, който едва връзва двата края? Работникът ли, който храна ли да купува, ток ли да плаща, какво? Кой ще купи, освен чужденците, срещу дългове?
Един конкретен въпрос към господин Ескенази. Какво стана с неговия закон? Къде са чуждите инвестиции, господин Ескенази? И някои хора, защитавайки на пръв поглед абсурдната теза за разпродажба при тази макроикономическа ситуация, не са ли всъщност проводници на чужди интереси? Даром ли? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Тъй като остават само пет минути до 20,00 ч., много ви моля да гласуваме направеното процедурно предложение. Ще ви дам думата за реплики.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение вторник да бъде пленарен ден.
За обратно становище ли искате думата? Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателю, колежки и колеги! Просто си мисля, че с това темпо, както работим, ние вместо желаната ефективност, получаваме обратното. И аз моля господин Димитров: обсъдете с ръководствата на отделните политически сили - да има известна съгласуваност. Понякога имам усещането, че го правим в желанието си да покажем действително, че искаме да работим бързо. Аз приветствам това. Но нека това да не прозвучава така, искрено заявявам, демагогски. Тъй като и ние имаме нужда да се срещнем (особено тези, които са от провинцията) със своите избиратели, да поработим в комисиите също. А трябва сутринта рано още в понеделник да се върнем.
Аз възразявам против предложението за този вторник, тъй като и миналия вторник работихме. Нека по-спокойно да работят комисиите и по бюджета, за да направим действително един приемлив бюджет, а да не въвеждаме система. ББ/КП 1160/1.
Иначе ще внесем като че ли предложение да изменим правилника, един-единствен текст: Народното събрание работи, когато си иска и каквото си иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А преди само почиваше Народното събрание...
Моля, гласувайте за направеното предложение за провеждане на извънредно заседание във вторник следващата седмица.
Моля, гласувайте.
Резултатът: 71 народни представители са гласували за, 83 - против, и 9 въздържали се.
Отхвърля се предложението.
Колеги, има още пет минути. Направени са искания за лично обяснение от страна на господин Луканов и Христо Атанасов. Има още реплики, затова да ги оставим за утре. Ще ги запиша. Нека да дадем възможност за лично обяснение. Направено е искане.
Моля, седнете си на мястото. Утре ще имате право на още две реплики, след това дуплика. Направено е искане от господин Луканов за лично обяснение. Засегнат е депутат. А също и от страна на господин Христо Атанасов. Много ви моля за внимание.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСБ): Господин председателстващ, аз не разбрах от какво съм засегнат и не съм искал думата за лично обяснение. Така че нека господин Стоилов си вземе думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ми беше казано. Господин Христо Атанасов има думата.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Личното ми обяснение е към господин Мичковски по повод на твърдението му, че не знам какво говоря. Аз го възприемам това по следния начин.
Първо, след като по същество той не е в състояние да оспори фактите, които изнасям, излиза с едно твърдение, което обижда не само мен, а и много други, включително и уважавания от всички вас, мисля - Кирил Дунев, Николай Близнаков и много други, които се застъпват за приватизационната техника чрез бонове, която е единствено възможна, ако искаме да имаме приватизация. В противен случай тя е невъзможна. 1160/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Утре заседанието започва в 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни)
(Заседанието е закрито в 20 ч. и 5 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Руслан Сербезов)