Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-04-10

Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден, уважаеми колеги. Днешният ден е ден за парламентарен контрол. В началото ще прочета новопостъпилите питания след 3 април.
Постъпило е питане на народния представител Руслан Сребезов към министъра на финансите Иван Костов относно възможностите за издаване на нови специални печати за митническите служби.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на финансите Иван Костов относно предоставянето на Българската социалистическа партия на имущество, принадлежало на Българската работническа партия (комунисти).
Постъпило е питане на народния представител Александър Джеров към министъра на финансите Иван Костов относно изпълнението на Закона за имуществото на БКП, БЗНС и т.н.
Постъпило е питане от народния представител Георги Карев към министъра на вътрешните работи Йордан Соколов относно нападение и побой върху жител на град Плиска по политически причини. Това беше съобщено миналия път, не зная защо е подадено втори път да се чете.
Постъпило е питане от народния представител Манол Тодоров към министъра на вътрешните работи Йордан Соколов относно обстоятелствата около смъртта на свещеник Евстати Витошки през 1944 г. и достъпа до зоната на квартал Княжево.
Постъпило е питане от народния представител Георги Ст.Б/НП 1114.1 Близнашки към министъра на вътрешните работи Йордан Соколов относно образуването на следствие във връзка с предаването на списък на български разузнавачи, легендирани като служители в Министерството на външните работи.
Има също така питане на народния представител Милко Янков към министъра на индустрията и търговията Иван Пушкаров относно заплащането на изнесената през 1991 г. продукция от "Битова електроника - АД".
Има питане на народните представители Христо Марков и Илиан Шотлеков към министъра на индустрията и търговията Иван Пушкаров относно ръководствата на ВМЗ - Сопот, и "Металхим" и нарушения при провеждане на конкурс за управител.
Има питане на народния представител Снежана Ботушарова към министъра на индустрията и търговията Иван Пушкаров относно решаване на проблема с плащанията по спогодбата между бившия Съветски съюз и Република България от 28 декември 1991 г.
Има птане на народния представител Милко Янков към министъра на отбраната Димитър Луджев относно проверка по жалба на родители на срочно служещ във връзка със здравословното му състояние.
Има питане на народния представител Любомир Павлов към министъра на транспорта Александър Александров относно обстоятелствата около прехвърлянето на жилищен блок от министерството на фирма "Трансстрой".
Има питане на народния представител Иван Палчев към министъра на правосъдието Светослав Лучников относно положението на обвиняемите и изтърпяващите присъди в затвора за непълнолетни в затвора край Бойчиновци. Има питане от народния представител Захари Захариев относно сключването на договор за сътрудничество с русия и активизирането на двустранните връзки.
Питане от народния представител Захари Захариев към председателя на Комитета по съобщения и информатика относно цените на телефонните услиги в крайградската зона на София и подобряване телефонизацията в тази зона.
Това са новопостъпилите питания, на които ще се отговори в съответните срокове.
Искам да уведомя уважаемите народни представители, 1114.2 че са предложени два проекта за решения относно насрочване на разисквания. Гласува се веднъж решение по искането за разискване на народния представител Андрей Луканов, който текст беше съгласно процедурата най-рано за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Решението с такова съдържание не бе прието, проектът бе отклонен. сега има проект за решение, в което е посочена дата. Така че днес ще трябва да гласуваме и по този въпрос.
Освен това народният представител Александър Маринов е отправил питане към господин министър-председателя, но е поискал отговора в писмена форма. Получил го е в писмена форма и сега поставя въпроса за разискването му. След консултация и с Правния отдел на Народното събрание, и така, както процедурите предвиждат, ще е редно този отговор да бъде чут от цялото народно представителство, след което да се постави въпросът за насрочване на разисквания. Има внесено искане по съответния ред. Ще се гласува решение кога да бъдат проведени разискванията.
Това ще направим днес. Проектът за решение за провеждане на разисквания по питането на господин Александър Маринов ще се гласува, след като се чуе отговорът от всички народни представители.
Сега предлагам на вниманието ви отново проект за решение за провеждане на разисквания по питането на народния представител Андрей Луканов. Тъй като ще се гласува, моля народните представители да влязат в пленарната зала. Моля, господа квесторите, да поканят народните представители да влязат в пленарната зала. моля, уважаеми колеги, заемете местата си!
Проектът за решение е следният: "Да се проведе разискване по питането, внесено от народния представител Андрей Луканов, в пленарното заседание на 17 април." Това е следващият петък.
Чета проекта за цялото решение:
"РЕШЕНИЕ

за провеждане на разискване по питането на
народния представител Андрей Луканов

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 1114.3
Р Е Ш И:

Да се проведе разискване по питането, внесено от народния представител Андрей Луканов, в пленарното заседание на 17 април."
Пояснявам, това е следващия петък - деня за парламентарен контрол.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 187 народни представители, за 90, против - 96, въздържал се - 1.
Отклонява се този текст на решението.
Тъй като картата на господин Карабашев не може да се включи в системата, неговият глас се прибавя механично.
Господин министър-председателят ще повтори в устна форма отговора до народния представител Александър Маринов и там също има предложение за разискване. Ще се постави на гласуване.
Продължаваме с отговори на актуални въпроси и питания.
Най-напред тези, отправени към министър-председателя господин Филип Димитров.
Първият актуален въпрос е поставен от народния представител Гинчо Павлов относно участието на бесарабски българи в конфликта в Приднестровието и позицията на Република България.
Господин Павлов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос. 1114.4
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин министър-председателю, намесата на Москва до голяма степен прави актуалността на този проблем да отпадне, но все пак Ви моля за по-подробна информация и за действителните намерения на правителството за решаване на проблемите в Приднестроивето, тоест, дали бесарабските българи са обект на вниманието на правителството, което ръководите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛОП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз разбирам вероятната загриженост на господин народния представител, поставящ този въпрос. От друга страна, бих искал да подчертая, че в международното право съществуват форми и начини, по които една страна може да си позволи да действува или дори да се изразява по отношение на събития, които стават в друга суверенна държава.
Действително за нас е добре известно, че съществува конфликт, който има и въоръжени измерения в споменатата територия и че в нея има и население от български произход. Това население - искам да подчертая - не представлява български граждани и в този смисъл нашият интерес към него може да бъде само интересът на една чужда държава към население, живеещо и имащо гражданството на друга суверенна държава.
Поставянето от тази гледна точка на въпроси за съучастието на тези хора в споменатите конфликти, за начина, по който те евентуално взимат своите решения за заставане на една или друга страна, за коментиране на техните мотиви да взимат такива решения е нещо, което могат да правят журналистите. Тук, в Народното събрание, аз не се чувствам способен да направя подобни коментари.
От друга страна, искам да подчертая дотолкова, доколкото хуманитарно този въпрос има значение за нас, доколкото България, от една страна, желае да наблюдава развития в света, които да ограничават конфликтите във всички горещи точки, а, от друга страна, проявява специален интерес към тези, които са родствено близки на нея, то естествено е, българската страна МР/НП 1115.1 да се интересува от тези събития. Начините, обаче, по които може да се въздействува в такива случаи на процесите в една суверенна държава, са изключително малко и те са свързани главно с позицията ,която другата държава би могла да заеме спрямо нея.
А ако става въпрос за държави, които се нуждаят от признаване и други, там вече опциите са повече.
По настоящия случай мога да ви информирам, че господин министърът на външните работи, господин Ганев, прояви интерес към хода на тези събития. А едновременно с това той изрази желанието на България да сътрудничи в рамките на международните организации и институции по всички допустими от международното право начини за изглаждането на тези конфликти и за намирането на изход от напрежението.
Повече от това ние не бихме могли да направим.
Така че моят кратък отговор на Вашия въпрос е: дали правителството се интересува от тази ситуация? - Да, разбира се. Правителството се интересува от нея и я следи със загриженост. А какво смята да направи? - Правителството смята да продължи да прави всички усилия в рамките на международноправно допустимите възможности, за да помогне и в този случай, както и във всички други със своя принос, колкото и скромен да е той, за намаляване на напрежението, за изглаждане на конфликтите и за това да няма човешки жертви и кръвопролития.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Павлов, имате възможност да кажете дали Ви удовлетворява този отговор.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Аз, разбира се, благодаря на господин Димитров. Но ми се струва, че един по-активен интерес към проблеа не би говорило зле за правителството.
Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Има актуален въпрос от госпожа Петя Шопова относно освобождаване и назначаване на управители на еднолични търговски дружества с държавни имущества.
Госпожо Шопова, имате думата. Заповядайте. 1115.2
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря Ви.
Господин министър-председател, Вие сте получили моя актуален въпрос в писмен вид.
Ръководеният от Вас Министерски съвет е приел Разпореждане # 33 от 1 април 1992 г. за освобождаване и назначаване на управители - членове на съвети на директорите на еднолични търговски дружества с държавно имущество и за допълнение на разпореждания на Министерския съвет.
От избирателния район, който представлявам - от Пазарджик, са освободени трима директори, трима управители.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Малко са. (Одобрение от групата на СДС)
ПЕТЯ ШОПОВА: Първият - господин Петър Михайлов Механджийски, който работи в предприятието от 1971 г. като автомонтьор, диспечер, организатор производство, началник на автостопанство, директор на Автостопанство-4 от 1979 г. и на Автостопанство-2 от 1984 г. След образуването на едноличното дружество с ограничена отговорност с наименование "Авто-юг ООД" той е назначен за управител.
Предприятието приключва 1991 г. с печалба за разлика от много други предприятия в областта на транспорта и зплаща заплатите на работниците.
Бих искала да прочета - вероятно е стигнало до Вас - решение на общото събрание на колектива.
Колективът е направил сериозни дебати и е взел следното решение:
До назначаване на мениджърски - вероятно имат предвид проведането на такъв конкурс - да остане досегашният директор на фирмата Петър Механджийски. Назначаването на външно лице за управител без конкурс ще наруши психологическия климат в колектива и ще доведе фирмата до нежелателни икономически последици.
Такава е жфактическата обстановка при първия случай.
Вторият случай е с господин Димитър Ангелов Узунов. Вероятно, господин министър-председател, Вие сте получили материалите от фирмата, на която той е управителл: "Месодобив и месопреработка 90", в която декларация се казва: 1115.3
"Господин Узунов преминава през всички звена на производствения процес на предпирятието и стига до ръководител на същото. Под негово ръководство предприятието при ключва с добри икономически резултати, създава се работа за целия колектив, като се разкриват и нови работни места, без да се налагат съкращения на персонала. Всичко това е постигнато благодарение високия професионализъм на инженер Димитър Ангелов Узунов. Няма убедителна мотивировка за неговата смяна. Допустимият мотив за освобождаването му - казва колективът - вероятно е членството му в БСП". (Смях) Но вероятно посоченият заместник, който правителството след това би трябвало да назначи, според общото събрание е непрофесионалист. Колективът е пожелал среща с Вас. Може би Вие сте имали тази среща. Ще чакам с интерес Вашия отговор, но финалът на тяхната декларация е:
"Заявяваме, че при решение за освобождаване на директора инженер Димитър Ангелов Узунов ние, работниците и служителите от "Месодобив и месопреработка ООД - Пазарджик" ще проведем безсрочна стачка." (Шум в групата на СДС)
И третият случай, господин министър-председателю, е освобождаването на Иван Пенев Мурджев, народен представител от Великото Народно събрание на Българската социалистическа партия (шум и ръкопляскания от групата на БСП), работещ в този комбинат от 1963 г. като технолог, началник на смяна, началник на цех, заместник-директор по производството, заместникглавен директор на камбината, главен директор от осем години. Назначен като управител.
Бих искала като юрист още да Ви посоча, че например в случая с господин Узунов е сключен договор за управление, с който се казва, че освобождаването може да става с предизвестие, което да бъде най-малко 30-дневно.
Моят въпрос към Вас е: първо, какви са критериите, според които съответните министри и Министерският съвет оцениха качествата на досегашните ръководители и определиха нови.
И ако може да допълня този въпрос: защо се страхува Министерският съвет от конкурси?
Второ, взели ли сте предвид становището на синдикалните организации в посочените предприятия? В някои от случаите 1115.4 те имат еднакви становища.
И трето, смятате ли да потърсите отговорност от съответните министри или други длъжностни лица, ако са постъпили злонамерено и са заблудили поверения Ви Министерски съвет?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Има думата господин министър-председдателят. Заповядайте. 1115.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм в известен смисъл благодарен за този въпрос, защото това ми дава възможност да развия някои допълнителни съображения. Но искам да бъде пределно ясно едно нещо, което ще ни бъде от голяма полза оттук нататък, когато ние създаваме традицията на институциите в тази държава. Вярно е, че в България няма традиция на институциите, защото нямаше демократични институции. Вярно е, че в България много често бъркаме идеята за разделението на функциите, властите и баланса между тях, защото просто ние никога не сме имали такова нещо. Имахме си една еднопартийна комунистическа диктатура.
Но аз искам да подчертая, че както аз, така и всички министри от моя кабинет са длъжни да дойдат тук и да дават всякакви отговори, които засягат техния империум, властта, която всяка държавна институция притежава като политическа власт. Но вие си давате сметка, че ако Народното събрание започне да обсъжда въпросите на домининума, въпросите на приложението на гражданскоправните прерогативи, произтичащи от това, че в много отношения държавни органи упражняват и собствеността върху определени обекти, то рисковете да се превърне заседанието на Народното събрание в нещо като симпозиум, са огромни.
Така или иначе, тъй като си давам сметка, че вашият въпрос все пак е политически и има твърде малко общо с икономичееската страна на нещата и с упражняването на правото на собственост, аз ще се постарая да ви отговоря донейде.
Вие посочихте, че в резултат на отстраняването на определен директор, психологическият климат в някое предприятие и в случая ставаше въпрос за "Авто-юг-2" - ООД, е бил или е щял да се наруши.
РЕПЛИКИ: Тъй си мислят те.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искам да ви кажа, че в тази страна, в повечето стопански единици, пък и на много места в администрацията и в почти всички дейности, психологическият климат страшно много е нарушен. И той е нарушен от това, че критериите, които бяха използвани в продължение на години, за да се развиват по йерархията хора, за да се взимат управленски ДЕ/ЙЙ 1116.1 решения, за да се промоцират едни лица или други - тези критерии бяха абсурдни и нямаха нищо общо с реалността, с икономическите изисквания, с икономическите оценки, а само с партийните прищевки и принадлежности. Така че аз отказвам да възприемам като основен критерий за оценката на качествата на когото и да било това, че той е бил промоциран по партийна линия в някакъв период от време. (Викове: "Браво!" и ръкопляскания)
Съвършено отделен въпрос е, че, слава Богу, голям брой хора са успявали, имайки съответните качества, да станат и те директори. Все пак, ако се опитаме да направим съпоставката между едната и другата категория, не знам в чия полза ще излезе сметката.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДПС: Нямаме данни да направим съпоставката.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Конкурси провейдате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИ ДИМИТРОВ: Да, нямам данни да направя съпоставката, вие сте напълно прав.
А въпросът за конкурсите е въпрос, който е изключително съществен, и естествено ориентацията на Министерския съвет е именно към назначаването на директори, членове на директорски съвети и на надзорни съвети на базата на конкурсния принцип. Вие обаче добре разбирате, че организирането на конкурсите винаги е свързано, първо, с време и, второ, с организация - нещо, което налага в някои случаи, когато се налагат смени, те да бъдат извършени преди правенето на такива конкурси.
Друг е въпросът, че в много случаи и, бих казал в почти всички случаи, новите лица се назначават най-често временно до обявяването и провеждането на конкурси. И естествено нашата цел е същата.
Що се отнася до това чии мнения са били взети и по какъв начин те са били обсъждани, аз си позволявам да ви припомня нещо, на което се опитах да ви отговоря и друг път тук, в тази зала. Мнения могат да бъдат взимани от всички, те могат да бъдат обсъждани, те могат да бъдат съобразявани, но решенията се взимат от Министерския съвет, така че в този смисъл, без правна стойност е дали тези мнения са били взети. Друг е въпросът, че Министерският съвет си създаде правила, които са правила за улеснение, и ги спазва с оглед на това да се предпази от грешки. 1116.2
И на последно място, понеже вашият въпрос отново го тегли към нечия глава, както виждам - "Смятате ли да потърсите отговорност от министри?". Кои ли министри, чудна работа?! "И други длъжностни лица, които са постъпили злонамерено и са заблудили поверения ви Министерски съвет?"
Вижте, в осъществяването на една толкова сложна и трудна дейност, каквато е преструктурирането на икономиката, защото ние за това говорим, сред която персоналните решения заемат така, част само, от дейността, но вие сами разбирате колко важни са те. Аз съм последният човек, който би застанал тук пред вас да твърди, че ние можем да бъдем перфектни или че 100 на сто всяко наше решение ще бъде вярно. Вие сами разбирате, че в тези решения се намесват и множество оценъчни фактори, които не са свързани само с квалификацията, ако щете, които не могат 100 на сто да бъдат оценени на един конкурс, които са свързани със способността на определени хора да могат да вземат решения, да осъществяват такива решения, ако щете - психологически да се оправят с такава сигуация, която трудно се познава на конкурс, но така или иначе всичко това ние се мъчим да съобразим.
Убеден съм и всеки, който твърди противното, се заблуждава, убеден съм, че ние не можем да не направим някои избори, които да са неудачни. Но това е неизбежно. Въпросът е, че в основните си насоки тази дейност е абсолютно необходима, тя трябва да бъде осъществена и аз ви уверявам, че ще бъде. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Шопова, имате думата.
ПЕТЯШОПОВА (ПСБСП): Господин министър-председател, вие с добро чувство за хумор говорихте за нечии глави. В случая аз не съм имала предвид ничия. Но се страхувам, че вие не сте напълно информиран и ако аз бих била ръководител на вашия кабинет, на вашата канцелария, извинете, бих се заела да направя сериозен анализ на този списък, който съдържа около 66 имена. (Шум и смях в залата)
Аз не бих се заела тук, пред Народното събрание, да поставям въпрос за непрофесионалисти затова, защото хората, за които говорим, са израснали в системата, за която става дума, почти по методиката, която се прилага в Япония. Те са хора от самото производство, които са минали по всички йерархии. Ако 1116.3 това е така, господин министър-председателю, за 80-90 на сто от случаите в 33-то разпореждане, тогава възниква следващият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Шопова, вашият въпрос е актуален.
ПЕТЯ ШОПОВА: Да, приключвам. Освен това за предварителните разговори със синдикатите. Страхувам се, господин министърпредседателю, че сте подведен, че в желанието си някои министри да покажат активност, проявяват активност само по персонални решения. И без да ви обиждам, искам да ви заявя съвсем откровено, че ще поставя тези въпроси в Комисията по правата на човека на Народното събрание и в други правозащитни органи. (Смях и шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има още един актуален въпрос от народните представители господата Гинчо Павлов и Велко Вълканов относно практиката на ликвидации на предприятия, учреждения и организации.
Виждам, че господин Павлов идва, той ще развие актуалния въпрос. Имате думата, заповядайте.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател. Господин министър-председателю, въпросът касае ефективната ликвидация на учреждения, на служби и отдели. Посоченият случай в Крумовград показва метода, начина, по който става това. Аз съм улеснен при задаването на този въпрос, понеже от тази трибуна преди около два месеца вие изразихте едно негативно отношение към подобна практика. Затова ви моля тежестта на вашия отговор да падне върху мерките за прекратяването на тази практика, ако, разбира се, считате, че тя не е законосъобразна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте думата за отговор, господин министър-председател. 1116.4 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да започна с въпроса за това, че съм се обявил срещу действията по пълна ликвидация на предприятия, учреждения или други такива. Аз действително правих изявления в Народното събрание по повод на техническия способ на ликвидацията, който е регламентиран в чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, и искам да подчертая, че аз не бих възприемал ликвидацията, и пълната ликвидация, в случаите, когато тя е недопустима по закон. Във всички останали случаи аз не бих възразил срещу нея, толкова повече щом законодателят я е допуснал. Оттам нататък вашият въпрос всъщност не оспорва законодателната, но гарантираната възможност за подобен род действия, а е насочен към установяване на мотивите за такива ликвидации. Тоест вие питате дали случайно не се използват понякога тези ликвидации, за да могат да бъдат решени кадрови проблеми.
Сега, аз не бих поел отговорността да коментирам мотивите на всеки един ръководител или на всяко едно тяло, което е взело решение за ликвидация. Министерският съвет също е взимал такива решения. Виждам, че вие се позовавате и на тях, и действително се провежда на практика.
Въпросът дали те са привидни или не, е въпрос, който според мен не е праилно поставен. Ликвидацията е ликвидация. Това е нещо като развода. А оттам нататък дали е привиден, или не е привиден, тоест дали случайно бившите съпрузи не смятат да продължат да се срещат и тайно да живеят заедно или явно, е отделен въпрос, но правните последици от развода са настъпили с акта на неговото извършване.
Така че правната фигура на привидна ликвидация е за мен непозната. Следователно от правна гледна точка такава няма. Следователно правни последици вие не бихте могли да търсите от нея. А оттам нататък, понеже вие искате да бъда съвсем изчерпателен.
Действително има моменти, когато в някоя задръстена структура, където действително е невъзможно да се проведе, каквото и да било разумно решение, затова защото тя е задръстена РД/ВЙ 1117.1 по начина, по който стериотипите, навиците или некомпетентността на по-голямата част от работниците и служителите в нея й пречат да функционира. Трябва да ви кажа, че лично аз не бих се поколебал да предприема действия на пълна ликвидация. И смятам, че това е напълно в унисон с изискванията на закона и тъкмо затова са предвидени и тези възможности в него. Да не говорим, че когато човек избира възможните варианти на своето поведение, той ги съпоставя с другите алтернативи, които има.
Вие добре знаете, че в момента в Народното събрание е постъпило предложение за изменение и допълнение на Кодекса на труда и малцина са тези, които не са съгласни, че начинът, по който са построени една голяма част от разпоредбите в него, не благоприятстват развитието на пазарните отношения. При наличието на толлкова малко възможности за избор, ситутация като тази, която описах, пак повтарям, не виждам нищо недопустимо в това да се ориентира било правителството, било друг орган към подобна техника. Аз не виждам защо целленият с нея резултат да бъде неприемлив за вас. Аз не виждам защо да нямат право правителството или други оторизирани тела да отървават своите предприятия, административни учреждения и прочиче от определени структури. Не виждам даже причина тогава, когато те са задръстени, по същия начин да не бъдат ликвидирани изобщо.
Аз съм дълбоко убеден, че така следва да се постъпва в тези случаи. Лично аз смятам да стоя зад подобни действия и да подпомагам тяхното извършване на практика, винаги, разбира се, когато те отговарят на изискванията на закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Павлов, имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Аз също ви благодаря, господин министър-председателю, за отговора дотолкова, доколкото липсата на отговор също е отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има питане от народния представител Аллександър Томов относно мерки на правителството за овладяване на инфлацията. Господин Томов, имате думата да развиете вашето питане. 1117.2
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, при първата ви декларация, направена около 60 дни след като вие встъпихте в длъжност, вие направихте изявление в печата, а също така и по Българска телевизия, че очакваната инфлация, към която вие смятате, че правителството ви ще достигне, ще бъде около 3,5 на сто месечно.
По време на вашето управление досега обаче инфлацията е значително повече и средномесечно тя надхвърля 5 на сто. Нещо повече, има всички основания да се очаква, гледайки конкретните цифри на новия и току-що приет бюджет, че инфлацията и през следващите месеци ще бъде значително повече. За обикновените хора това означава повишаване на цените при вашето управление досега с повече от 22 - 24 на сто и очаквано повишение на цените през следващите месеци, при една инфлация до края на годината не по-малко от 65 - 70 на сто.
Моят въпрос към вас е свързан с причините за тази инфлация, за това разминаване между очакваната и направена от вас официална прогноза и досегашната действителност, както и разликата между това, което вие заявихте, и това, което е заложено в самия бюджет и което се очаква до края на тази година. Както мисля, сам може да по твърдите, това е централен въпрос на икономическата политика на правителството и от нея до голяма степен ще зависи дали вашите думи се покриват с резултатите, които постига ръководеното от вас правителство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да изразя своето одобрение към въпроса, който ми беше поставен, защото най-после чувам един сериозен опозиционен въпрос в тази зала.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Искаме да чуем и сериозен отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Много сериозен опозиционен, поправям се, всичките останалил са сериозни опози1117.3 ционни, но този е много сериозен опозиционен въпрос.
Действително въпросът за инфлацията и за нейното овладяване е централен въпрос в дейността на правителството и аз едва ли казвам нещо ново, защото ние повтаряме и често биваме к ритикувани за това, че повтаряме тъкмо това.
Аз се радвам, че господин Томов споделя възгледа на правителството, че овладяването на инфлацията е основният критерий за това е бъдат ли успешни всички останали мерки или не.
Ние доста обсъждахме ситуацията, възникнала в края на миналата година и резултатирала в началлото на тази в едно извместно отпускане на инфлационните процеси, довели до споменатите цифри от 5 и малко над 5 на сто инфлация на месец. 1117.4 Вие също така сте имали възможността да се запознаете с декларацията за констатациите, дейността и намеренията на правителството, в която също са посветени известни текстове на този въпрос. Във всеки случай правителството си поставя за цел и това, струва ми се, е о тразено и в декларацията, и в бюджета да действа за намаляване на инфлацията с тенденция към края на годината да се доближи, казвам доближи, защото не смея да формулирам тази благоприятна и желана от нас последица от действията, инфлацията да стигне някъде докъм 2 на сто месечно.
Но така или иначе да се доближи до тази цифра.
Отпушването на някои дупки в инфлацията през края на миналата година, когато правителството в една, бих казал, естествена ситуация в началото на своето управление, когато степента на натиск върху него беше твърде голяма, успя или по-скоро не успя да ограничи някои от исканията за разходи, социално оправдани голяма част от тях, друга част, свързана с дейността на определени предприятия, и това беше една великолепна илюстрация за това как по този начин не може да се действа.
Така или иначе мисля, че правителството показа своята яснота относно пътищата, по които може да бъде овладявана инфлацията и относно факторите, които биха довели до нейното повишаване и в момента е изразило своето твърдо намерение, а това е отразено и в нашето писмо до Международния валутен фонд, да не допускаме подобно развитие на инфлационните процеси.
Струва ми се, че обнадеждаваща в това отношение и доказателство за това, че правителството наистина изхожда от тези позиции, е предварителната данна за инфлацията в последния месец, която е значително по-обнадеждаваща. Цифрата още не е окончателно формулирана, но се надяваме, че тя ще се окаже някъде около 3,7, най-много 3,9. Тоест налице е едно спадане на темпа на инфлацията.
Естествено вие разбирате, че темпът на инфлацията е нещо, което трябва да бъде овладявано с големи усилия. Едната от насоките, в които ние ще действаме по тази линия, е свързана с намеренията, които вече заявихме по отношение на запазване... ББ/ВЙ 1118.1
Господин Стоилов, да ви дам възможност да извършите консултациите?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Нямаме ли право да говорим?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Не, стори ми се, че господин Стоилов би искал да размени повече думи в това отношение. Както и да е.
Едната посока...
Госпожо Ананиева, бъдете напълно спокойна, аз не възразявам срещу разговорите, просто искам да ги улесня.
Едната насока, както казах, е свързана с удържането в определени рамки, съответстващи само на инфлационния ръст на размерите на сумите, които ще бъдат заделяни за възнаграждения. Въпрос, по който се говори вече доста, и мисля, че беше изяснен.
От друга страна, определено въздействие върху инфлационните процеси неизбежно ще имат и процесите на реституция и приватизация, които могат да повлияят и на двете страни на пропорцията на търсене и предлагане. Същественото обаче е да се стигне до ангажиране на свободните парични средства и ние смятаме, че това ще бъде един от ефектите на гласуваните вече закони.
Ако бъдат постигнати всички тези резултати, обезпокоителната тенденция на увеличаване на инфлацията през първите два месеца от настоящата година, ще може да бъде преодоляна. Ние ще можем да очакваме известен спад на инфлацията и найвече нейното поставяне под контрол. Защото в крайна сметка всички ние разбираме, въпросът е инфлацията да бъде поставена под контрол, а не да бъде премахната изобщо, тъй като в известен смисъл България трябва да стигне до едно състояние на съизмеримост с останалите държави по света. Нещо, което в този процес неизбежно ще води и до размествания в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Томов, имате право на два допълнителни въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаеми господин министърпредседател! Александър Томов, Парламентарен съюз за социална 1118.2 демокрация. (Шум в залата, неодобрителни възгласи от блока на СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да следвате решението, което е взето.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господа, искам да ви кажа, много пъти съм ви казвал... Извинявам сес, че се отклонявам от темата, за да ви отговоря на шума, който вдигате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви се, господин Томов, ползвайте правото си за въпроси.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Тук, в средата, има група хора... Не можете да променяте имена на това, което искам да се наричам.
Имам един допълнителен въпрос към господин министърпредседателя. И този допълнителен въпрос е свързан със следното.
Вие току-що, господин министър-председателю, обещахте на българския народ, че инфлацията в близка перспектива ще бъде сведена до 2 на сто. Моят конкретен въпрос е: кои са факторите, които ще доведат до това намаляване и как ще се отррази на този въпрос, на въпроса за инфлацията, предстоящото очевидно и уредено вече с бюджета повишаване на цените на електрическата енергия, на някои други стоки? Как Вие обвързвате това нещо и какви са предвижданията на Вашето правителство за последствията от либерализацията на тези цени? Това е моят допълнителен въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председателю!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам първо да подчертая, че обещанието, което господин Томов ми предписа, е обещание, което аз на този етап бих си дал само сам на себе си, но не бих го заявил публично. Ето защо не го и направих прреди малко. Но подчертах, че това е горе-долу линията, точката или ако щете границата, към която ние ще се стремим и до която се надявам да се доближаваме през тази година. А дали това ще стане, действително Вие сте прав, зависи от няколко фактора. Единият от тях е свързан с необходимостта, както 1118.3 казах, да бъдат ангажирани свободните парични маси, въпрос, който се надяваме, че с големите структурни промени, които ще започнат фактически след броени дни в българската икономика, подобен резултат ще може да бъде постигнат. След броени дни, казвам, защото след броени дни ще влезе Правилникът за земята и се надявам, че това ще може в близките няколко месеца да създаде пазар на земята и защото Законът за реституция е нещо, което вие сигурно ще гласувате скоро, а това също ще има своето въздействие.
Споменах вече за едно определено ограничаване в рамките на инфлационните индекси на движението на сумите, отредени за работна заплата. Таваните в този смисъл са нещо, което е неприятно, но ще следва да бъде отстояно.
Що се отнася до въздействието, което ще окаже върху инфлацията освобождаването на някои цени и в частност, Вие сте прав, господин Томов, това е сериозният въпрос на тези, които са свързани с енергията, защото останалите вероятно няма да повлияят съществено в дори и средносрочен план на ръста на цените. Така или иначе, неизбежен е известен ефект и тъкмо затова ние говорим за овладяване на инфлацията, а не за нейното премахване, известен ефект в тази насока да има. Но пък от друга страна вие разбирате, че ние не сме в състояние да гарантираме развитието на една икономика, в която нито една цена не съответства на здравия разум. Вие разбирате, че ние не можем, след като дълго време съществувахме в тази изкуствена система от фалшиви цени на продукти, които се обменяха в една до голяма степен затворена система, каквато беше комунистическата, и когато нашите цени са абсолютно несъизмерими с цените по всички останали пазари, ние не можем да си позволим да твърдим, че ще развиваме тази икономика, ако не се доближим по някакъв начин до общите стандарти. И вие разбирате, че ако ние поддържаме една изкуствена цена на всички тези продукти, то това ще направи невъзможно свободното купуване и продаване на тези обекти и съответно ще бъде невъзможно ние да се надяваме да създадем една пазарна икономика, която да бъде включена в общата рамка на останалите държави. 1118.4
Така че аз разбирам Вашия въпрос и разбирам болката, която той би трябвало да породи, може би не точно у Вас, но във всеки случай у тези хора, които ни слушат, но тази болка е неизбежна. Тя произтича от факта, че ние сме задължени да приведем България що-годе в рамките на нормалните измерения на другите държави. 1118.5
И тъкмо поради това аз много често си позволявам да изтъквам, че ние непрекъснато трябва да правим взаимноизключващи се, взаимнопротиворечиви действия, защото такъв е халът, на който е поставена държавата, т.е. с едната ръка ние трябва да бутаме пазарния механизъм, а с другата ръка трябва да го дърпаме назад, за да могат да оцеляват хората. И ние точно това правим през цялото време. И точно затова вероятно нашите действия изглеждат недостатъчно радикални на тези, които искат по-радикални действия и прекалено радикални на тези, които са на противоположното мнение. А ние се опитваме непрекъснато да спазваме един баланс между тази необходимост, от една страна, за въвеждане на нещата в нормални измерения и нуждата от социална защита за хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря и аз.
Господин Томов, имате думата за вашето мнение - доволен ли сте или не в рамките на две минути, съгласно правилника.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Благодаря ви.
Аз благодаря на господин министър-председателя за дадения от него отговор и искам да кажа в рамките на полагащите ми се две минути следното.
Първо, аз съм доволен от това, че господин министърпредседателят призна за първи път, струва ми се, пред нашето общество, че в края на миналата година бяха отпушени някои съществени клапани на инфлацията.
Второ, аз съм доволен от това, че господин министърпредседателят призна, че вашите очаквания за инфлация не поголяма от 3 - 3,5 процента са се разминали с постигнатите резултати от досегашната дейност на правителството и струва ми се, че трябваше да се добави, че това се отрази печално и върху жизненото равнище на една голяма част от българския народ.
Аз съм също така доволен, че вие за пореден път, господин министър-председателю, не се ангажирахте - нещо, което не прави нито едно европейско правителство - с конкретни ваши очаквания за очакваната инфлация и за това, че тази инфлация като ключов интегриращ елемент на една икономическа политика трябва да бъде ваш конкретен ангажимент пред българския народ, но аз съм също така и много доволен от това, че вие за пореден път избегнахте ВЙ/ЗТ 1119.1 да кажете нещо конкретно по това какво възнамерявате да направите, за да бъде инфлацията наистина в едни естествени, нормални рамки.
Аз искам също така да кажа, че най-важното от всичко, което ми се струва, че следва от вашия отговор, е, че очакваната от вас прогноза за намаляване на инфлацията в предстоящия период не може да бъде потвърдена с никакви аргументи и факти. Нещо повече, аз смея да кажа, че всичко това, което е заложено в продължаващия да съществува като рестрективен бюджет и във всико това, което се предприема от правителството, не само свързано с енергията, няма да доведе нито до намаляване на инфлацията в тези рамки, в които вие тук мъгливо я конкретизирахте или обещахте, нито ще доведе до повишаване на жизненото равнище. Точно обратното. Аз мисля, че от това и българският народ, и всички икономисти в България могат да си направят съответните изводи. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от ПСБСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър-председателю, искам да ви попитам за следното - един от народните представители - господин Маринов, има въпрос. Нека да направим процедурата, защото народните представители не знаят за какво става дума. Той е получил вашия писмен отговор.
Господин Маринов, моля да развиете вашето питане, за да разберат уважаемите народни представители за какво сте питали господин министър-председателя и съответно той да извести за писмения отговор, който вие имате, за да може след това да поставим въпроса за искането за разискване.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председателствуваща. Аз съм от Българската социалистическа партия.
(Председателствуващата, депутатът и министър-председателят уточняват процедурата, по която ще протече питането.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Малко техническо време ни е необходимо, за да продължим с процедурата към господин министър-председателя и съответно господин Маринов да развие въпроса.
Ще отговори на две питания министърът на правосъдието господин Лучников.
Първото питане отправено от господин Тошо Пейков, второто питане от господин Стефан Чанев. 1119.2
Господин Пейков, имате думата, за да развиете вашето питане. Моля и господин Чанев да се подготви след това да развие и своето питане.
Имате думата. Заповядайте.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
Моето питане е към уважаемия господин министър на правосъдието Лучников и поради голямата обществена значимост на проблема аз го излагам тук, пред вас - в Народното събрание.
Към мен като народен представител се обърнаха с жалба група граждани от Ловешка област. Същите са били изманени от еднолична фирма "Виктория Къмпани" с президент Борис Боянов Гаврилов, като са взели от всеки един от тях по 3000 лева депозитна такса. Срещу таксата, наричащата себе си посредническа външнотърговска фирма "Виктория Къмпани" се е задължила в срок от шест месеца след получаване на сумата да изпрати на работа в чужбина кандидатите. Потърпевшите привели сумата още на 2 ноември 1990 г. чрез "Минералбанк" - София, но и до ден днешен не са изпратени на работа и не са получили обратно парите си. Обърналите се към мен граждани твърдят, че от фирмата на Борис Гаврилов са измамени повече от 4500 граждани, като според тях общата сума, незаконно получена от "Виктория Къмпани", била около 14 милиона лева. Те смятат, че зад външнотърговската фирма се крият хора от обкръжението на небезизвестния Огнян Дойнов. Измамените питат образувано ли е наказателно дело срещу Борис Гаврилов, президент на еднолична фирма "Виктория Къмпани", и ще бъдат ли уведомени потърпевшите за хода и за взетите решения по това дело? Ще получат ли обратно парите си и полагащата им се за тях лихва?
Аз искам с прискърбие да отбележа тук пред вас, че за съжаление много мошеници са ненаказани и не се респектират от законите в страната. Това е поради силно ерозиралата правораздавателна система, която допълнително се ерозира от някои представители на опозицията, които призовават да не бъдат спазвани законите в страната. Аз няма да давам тук конкретни примери, но моля господин министърът на правосъдието да каже какво знае по този случай. 1119.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министре.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Случаят с фирмата "Виктория Къмпани" с президент Борис Иванов Гаврилов наистина е ск андален. Този господин и неговите агенти са обикаляли почти из цялата страна и са обещавали на хората да им уредят работа вън от страната. На много дори са вземали паспортите, за да уредят съответното заминаване. Вземали са и депозити по 3000 лева някъде, някъде и повече, някъде и по-малко, за да уредят тази работа. По този начин те са измамвали тези лековерници и са натрупали доста голяма сума пари. След това се е оказало, че това е един обикновен мошенически ход. За целта е възбудено следствие в София, което е траело доста дълго, понеже е трябвало да се проверяват случаи в цялата страна. Сега в момента делото се намира в Прокуратурата и е възложено на прокурорката Нели Арабаджиева за внасяне в съда. Повече от това в този момент аз не мога да ви кажа, защото вече случаят е в ръцете на Прокуратурата, която, както знаете, е твърде ревнива в своята самостоятелност, която ние респектираме.
Колкото за това какви ще бъдат последиците от това наказателно дело - те са нормални последици от такава една работа. Хората, които са извършили измама, ще получат наказания, а гражданските искове на тези, които са измамени вероятно ще бъдат уважени в пълен размер. Доколко обаче те ще могат да бъдат удовлетворени от някакво имущество, което е останало в патримониума на измамниците - това едва ли може да се гарантира - защото обикновено в такива случаи те се погрижват да изчезнат съответните средства.
Може би трябва да се отправи оттук един апел към българските граждани сами да бъдат внимателни към подобни измамници, за да не се оставят лековерно да бъдат измамени.
А доколкото се отнася до твърдението за някаква връзка на тази фирма с господин Огнян Дойнов и някои от неговите бивши сътрудници, може би сегашни приятели - за това не ми е известно да има данни, но вероятно, ако има такива, те ще бъдат разкрити по време на съдебното дирене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пейков, уточняващи въпроси, ако искате?... 1119.4 ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз нямам уточняващи въпроси. Благодаря ви за изчерпателния отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има питане от господин Стефан Чанев относно събирането на такси за устни справки по партиди, към министъра на правосъдието. Господин Чанев, заповядайте да развиете вашето питане.
СТЕФАН ЧАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, уважеми колеги, въпросът питане, който поставям пред министъра господин Лучников, се отличава от всички останали големи по съдържеание въпроси с национално звучене. Моят въпрос е съвсем малък, но той като по количество той е много широко приложен, позволих си да безпокоя с този въпрос господин Лучников.
От провинцията и от София наши избиратели и специално към мен има доста запитвания "за въпреки разпоредбите на Закона за земята (чета) тези действия са освободени от такси, продължават да се събират по 10 лв. такса за устна справка от партидите, респективно 15 лв. за копие", и "дали има някакво законно разпореждане, което не е известно на нашите избиратели, или се касае до нарушение на една разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, съгласно Тарифа # 1 към Закона за държавните такси и таксите, събирани от съдилищата и Министерството на правосъдието, одобрена с Постановление # 175 от 4 септември 1991 г. и обнародвана в "Държавен вестник", бр. 77 от 1991 г., такси в размер от 10 лв. за устни справки се събират: когато се правят справки по Търговския регистър и когато се правят справки, записвани по партидата на дадено лице, на извършени актове или удостоверения и други подобни. Това общо разпореждане се отнася за всички справки.
В случая има едно стълкновение между това общо разпореждане и Закона за земеделските земи, където е предвидено, че всички действия по този закон са освободени от съдебни такси.
За случаите, за които говорите, аз не мога да видя всичките, но където направихме справки се оказва, че когато едно лице отиде да направи справка в нотариалните книги за вписване, Сл.Р/ЙА 1120.1 никой не може да знае предварително дали се касае за материал, който после ще бъде използуван за връщкане на земя, или се касае за справка, която ще бъде използувана за друга цел. И поради това нотариусите продължават да събират такси.
Може би в това отношение би могло да се предвиди една декларация на лицето, че ще използува сведенията за връщане на земя, за да може да се позове на специалния закон. Става въпрос за една-единствена справка и плащане само на 10 лв.
Ако вие настоявате, би могли да се предложи, пак с постановление на Министерския съвет, някакъв начин, по който да се удостоверява връзката със Закона за земите и да се освободят в този случай гражданите от тази такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Чанев, имате възможност за уточняващи въпроси или да кажете дали сте удовлетворен от отговора.
СТЕФАН ЧАНЕВ (СДС): Благодаря за отговора, но от него разбирам, че на съвсем законно основание постановлението за Закона за земята остава неосъществимо, тъй като службите не знаят за какво ще се използува справката и събират предварително 10-те лева. Десет лева, взети като абсолятна стойност, са нещо незначително и ако става дума за 10 лв. на един човек в един случай, това няма никакво значение. Но тъй като при нас идват много писма и се касае за стотици, а може би и повече на опашка наредени хора, аз считам, че този въпрос би могло да се уреди така, че текстът на закона да получи своето прравно действие в практи4ката.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Може ли да кажа само няколко думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз си взимам акт от това становище на уважаемия народен представител господин Чанев и ще съгласувам с Министерството на финансите възможността да дадем указания на съответните орргани, при получаване на декларация, че справката ще бъде използувана за връщане на земя, да се освобождава от плаащане на тези 10 лв. Но тези, които са ги платили досега, за съжаление едва ли ще могат да си ги получат обратно. Благодаря ви. 1120.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви и аз.
След като господин Маринов развие своето питане и господин министър-председателят отговори, искам да уведомя, че след това ще отговаря министърът на вътрешните работи господин Йордан Соколов, Тодор Кумчев, Стоян райчевски, Красимир Премянов, Велко Вълканов, Филип Боков. Моля да имат предвид и да се подготвят.
Господин Маринов, заповядайте да развиете вашето питане, по което сте получили писмен отговор.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър-председател, позволете ми накратко да развия питането, тъй като веднъж вече имах възможност да изразя отношението си към вашия отговор. Ще го сведа само до въпросите, които поставих в него.
Повод за питането ми е изминалият почти тримесечен, даже четиримесечен срок от приемането на законите за реституцията и възникналите социални и икономически последици от тяхното приложение.
Моите въпроси бяха следните: първо, дали ръководеното от вас правителство разполага с достатъчно данни за характера на подлежащите на реституция обекти и за непосредствените социални и икономически последици от възстановяването на собствеността върху тях. Второ, какви социални проблеми и противоречия констатирате в хода на прилагането на законите, т.е. каква е според вас социалната цена на реституцията в този вид, в който тя беше проведена и се провежда. И трето, дали вие като върховен орган на изпълнителната власт виждате необходимост от някакви корекции в законите и в начина на тяхното прилаганеБлагодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър-председател, добре е да доведете до знание на народните представители писмения отговор, който е получил господин Маринов. Благодаря ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, на мен фактически ми се налага да прочета писмения отговор. А доколкото имам някакви коментари към него, устно бих могъл да ги направя с удоволствие. 1120.3
"Подлежат на реституция обектите, посочени в Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове, ателиета (Държавен вестник, бр. 105 от 1991 г.) Закона за възстановяване на собственосттаа върху одържавени недвижими имоти (Държавен вестник, бр. 15 от 1992 г.) и Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториалното и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (Държавен вестник, бр. 15 от 1992 г.).
Както е известно, реституцията се осъществява по силата на самите закони, които не изискват от Министерския съвет създаването на някакви процедури по тяхното прилагане. Единствено – 2 от Заключителната разпоредба на Закона за установяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти задължава Министерския съвет да издаде постановление, с което да възстанови собствеността върху невдижимите имоти, отчуждени с актове на правителството в периода 1947-1962 г., без тези, които са издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността, както и да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата."
Тук следва един дезактуализиран пасаж, в който се разказва как по сведения на работната група са издирени едиколко си акта, направено и т.н. Вчера Министерският съвет гласува постановлението, с което отговаря на изискванията на – 2 и с което се предлага на Народното събрание проект за отмяната на споменатите нормативни актове по-горе. Така че мисля, че е излишно да чета дезактуализирания пасаж, който вече е загубил своята стойност.
"Правителството в своята дейност непрекъснато анализира процесите в обществото, включително и процесите, свързани с реституцията, и за последици от реституцията е още рано да се говори, тъй като самото приложение на закона все още не е напреднало до такава степен, че да се видят реалните хипотези."
Тук се каза, че всякакви категорични анализи биха били прибързани. Ние имаме сведения за трудности или дори за изчакване при прилагането на законите. И в момента наши юристи преценяват по какъв начин те биха могли да бъдат облекчени. 1120.4
Нямаме сведения за съществени социални проблеми и про- тиворечия, които възникват в хода на реституцията.
Реституционните закони зарадваха много граждани. Възприемат се като справедливи.
Единственият проблем, който очевидно се наблюдава, е свързан с прибързаността на хората при възстановяване на собствеността върху одържавените им недвижими имоти." Прибързаност, която е обяснима.
В общините очакват Министерският съвет да приеме правилник за прилагане на реституционните закони. Първо, правителството няма делегация за такъв акт, по силата на закона. Второ, собствеността се възстановява от самия закони по силата на самия закон. Очевидно при това положение не е необходим правилник. Разбира се, необходимо е да се създадаат предпоставките за осъществяването и приложението на закона. Но с допълнението на Наредбата за държавните имоти, която правителството прие, беше уреден фактически въпросът за деактуване на недвижимите имоти. И това ще става по нареждане на кмета на съответната община.
Това е фактологичната страна на нещата. Текстът завършва с извинението, че: "Правителството засега не възнамерява да внесе в Народното събрание проекти за изменение и допълнение на законите за реституцията."
Искам обаче да подчертая едно нещо, което трябва да бъде ясно. Отново и отново се отправят призиви към съвършенство. Аз не твърдя, че реституционните закони ще се окажат съвършени. Мисля, че никой сериозен човек не би могъл да очертае всички хипотези към днешна дата, които биха могли да възникнат в резултат на тях. Всеки, който има и най-далечен хабер от практикуване на правото, би трябвало да знае, че един закон винаги поражда проблеми и тези проблеми се решават в практиката, било когато те са вече прекалено драматични - чрез изменения, било чрез намиране на пректическите разрешения, които произтичат от закона, и въобще установяването на това, което се нарича практика по приложението му. Всякакви разговори по този закон в момента за мен имат чисто политически характер. Те не се отнасят към това: е ли съвършен законът или не и какви са реалните проблеми, които могат да възникнат при неговото приложение. 1120.5
Убеден съм, че в някои сферри такива проблеми ще има. Убеден съм, че правителството тогаава ще се възползува от своите прерогативи било във формата на търсене на някаква законодателна инициатива, било във формата на попълване на някакви други "дупки" в правната система, които могат да подпомогнат прилагането на законите и т.н. Това, естествено ще го направим. В известен смисъл това ни е работата. Но считам, че в настоящия момент да се стигматизира един закон като създаващ проблеми или като пораждащ трудности при неговото приложение, просто... просто е нещо, което противоречи на реалната житейска практика и на това, което става със законите. То е по някакъв начин една, така, книжна заплаха. Разбира се, господин Маринов няма това предвид. И аз му благодаря. Но казвам това в контекста на общите писания, които се появяват особено из опозиционната преса. А намеци за тях се чуват от страна на опозицията и в тази зала. Благодаря ви.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин министърпредседател. Имате думата, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател. Аз съм доста изненадан от факта, че вие квалифицирате в отговора си разискванията по този въпрос като чисто политически. И повод за това ми дават преди всичко...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Оценките, оценките, а не разискванията.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: И оценките също, да. Тъй като повод за моето предложение за разисквания ми дадоха преди всичко отговорите на вашите колеги госпожа Константинова и господин Никола Василев, които констатират в своите отговори на сродни питания много сериозни проблеми. И аз съм склонен да мисля, че техните констатации и оценки не са политически мотивирани.
Второ, става дума за сериозни социални последици и мисля, че е трудно да говорим, разбира се, и да призоваваме за закони, които да са съвършени, но когато законите демонстрират несъвършенства, няма нищо страшно в това те да бъдат коригирани.
А тук става дума за цял кръг последици - и за разрушаване на инфраструктурата на търговията и услугите в големите градове и в централната им част, за освобождаване на значителен 1120.6 брой безработни (само за София те са около 30 хил., това е един доста голям дял), тук става дума за стотици здравни и социални заведения и т.н., за обекти на просветата, за културни обекти, някои от които с национално значение. Става дума за решаването на проблема на хората, чиито жилища подлежат на реституция.
Аз не смятам, че тези въпроси са политически, чисто политически. И мисля, че дебатите по тях биха спомогнали така да бъдат приложени и поправени, щото последиците да бъдат минималните, социалната цена да бъде минимална.
Ето защо, господин министър-председател, уважаеми колеги, аз предложих, заедно с още 50 мои колеги народни представители, да проведем разисквания по този въпрос, с оглед да потърсим заедно с всички колеги недостатъците в приетите закони, проблемите при тяхното прилагане и по възможност да поправим тези недостатъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Маринов, поддържате ли предложението за разискване? Понеже има още едно предложени, стават вече три. Като изслушваме още отговори, за да може и народните представител да се подготвят, ще ги подложим на гласуване. 1120.7 Преминаваме към отговори на питания от страна на министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов.
Първото питане към него е от господин Димитър Куманов относно обявяване на Информация # 173 от 6 септември 1991 г. за секретен документ.
Господин Куманов, имате думата.
Господин Кадир ще продължи председателстването на заседанието.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): За протокола Димитър Куманов, БСДП в СДС. (Реакция в опозицията: Няма такава!")
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Проявявайки между другото интерес и към работата на Агенцията за чуждестранна помощ, можах да се запозная с Информация # 173 от 6 септември 1991 г. на Националната служба за сигурност. Тя се отнася до реекспорта на 200 т сухо мляко, получено като хуманитарна помощ от Германия, установен от тази ваша подведомствена служба, господин министър на вътрешните работи, на 2 септември 1991 г.
Горепосоченият документ е бил изпратен от Националната служба за сигурност на ръководството на повереното ви министерство по времето на вашия предшественик господин Данов под изходящ # 3899 и съдържа и предложения за предоставянето му от МВР и на други държавни ведомства.
На устното ми запитване в МВР за съдбата и движението на този документ ми беше отговорено, че не може да ми се каже нищо, тъй като документът е засекретен.
Нямам претенции да познавам основно регламента за държавната тайна, но като човек, запознат със съдържанието на този документ, съм дълбоко убеден, че в него няма нищо, което да изисква той да бъде третиран като секретен освен по временни оперативни съображения, които не могат да имат давност повече от няколко седмици. От датата на констатацията на реекспорта обаче досега са минали повече от 6 месеца, което на практика означава, че документът - сигнал за евентуални нередности, е оставен на практика без последствия. А това предизвиква много съмнения и въпроси. СБ/ВР 1121.1
Ето защо, уважаеми господин министър, в качеството си на народен представител, позовавайки се на чл. 90, ал. 1 от Конституцията ни и на чл. 75, ал. 1 и ал. 2, и чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Ви моля да отговорите на следните мои питания:
1. Основателно ли е обявен горепосоченият документ за секретен от Вашия предшественик? Ако поддържате и Вие това становище, моля да обясните, ако е необходимо, на закрито заседание на Народното събрание основанията на МВР за това.
2. Ако обявяването на документа за секретен е неоснователно и явно е целяло прикриване на незаконни действия, то кой ще носи отговорността за финансовите, социалните, моралните и политическите щети, причинени на държавата и обществото от това действие?
3. Ако съмненията ми се окажат основателни, не е ли необходимо да се създаде някаква временна смесена комисия от служебни лица и парламентаристи, които да проконтролират и преоценят законосъобразността и целесъобразността на засекретяването на някои категории документи и информации във вашето ведомство за последните 3-4 години, например в стопанската сфера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Куманов, Председателството ще спазва правилника и по отношение на СДС. Много ви моля да се представяте така, както сте се регистрирали пред ЦИК. За в бъдеще да имат предвид и колегите.
Има думата господин министърът на вътрешните работи Йордан Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Питането касае Информация # 173 от 6 септември 1991 г. на Националната служба за сигурност, с която ръководството на МВР се уведомява, че е получен сигнал за неправомерен реекспорт на хуманитарна помощ, предоставена ни от друга държава.
Господин Куманов прави констатацията, че засекретяването на документа - сигнал за евентуални нередности, е оставен на практика без последствия и това предизвиква много съмнения и въпроси. Действително на 6 септември миналата година в Министер1121.2 ството на вътрешните работи е получена и заведена в архива информацията на Националната служба за сигурност. По съответния ред тя е докладвана на министъра, главния секретар и наблюдаващия секретар на МВР. При извършената проверка се установи, че резолюции по документа или други писмени указания от тези ръководни длъжностни лица не са давани. Отсъствието на конкретно управленско решение по този сигнал се обяснява с обстоятелството, че на 4 септември същата година, или два дни по-рано, в Министерството на вътрешните работи е получено съобщение от една регионална дирекция, касаещо въпросния случай. В съобщението се казва, че от митническите власти е задържан чуждестранен кораб, който е трябвало да осъществи износ на сухо мляко от България. От извършената проверка било установено, че външните опаковки на стоката са били разкъсани, а документацията - непълна. Съществува определена вероятност, че се касае за експорт на част от хуманитарната помощ за нашата страна. Отбелязано е, че случаят се проверява от органите на митницата и при констатиране на спекулативни действия от страна на ангажираните фирми, материалите ще се предадат на прокуратурата.
По указание на компетентен служител в министерството, това съобщение е включено в периодичен информационно-сигнален документ на МВР с дата 5 септември. По съществуващия тогава ред информацията е изпратена до 61 адресата, в това число до президента на републиката, министър-председателя, тримата заместник министър-председатели, министъра на правосъдието, главния прокурор, председателя на Върховния съд, Главно следствено управление, регионалната дирекция - източник на сигнала, и други.
Информация # 173 е фиксирана в документ с гриф "Строго секретно" не за спиране на неговото придвижване и с явна цел прикриване на незаконни действия, а поради следните основания.
Запазено е в тайна съобразно с принципите за работа с оперативна информация.
Второ, става дума за първична оперативна информация, съдържаща данни, които по своето естество и специфичен начин на получаване, се явяват пряко свързани с провежданата външна политика и вътрешна сигурност на държавата. Необходимо е било данните да бъдат разширени, потвърдени или категорично опровергани. 1121.3
Трето, така получената първична информация е лишена от правна стойност. Тя се явява само едно основание за осъществяване на допълнителни проверки в условия на секретност с оглед нейното неразгласяване, се е целяло, от една страна, да се осуети прикриване на престъплението, ако такова е извършено, и, от друга, да не се засегнат правата, доброто име и честта на човек или група хора, при положение че не се констатира извършването на общоопасно деяние, обявено от закона за наказуемо.
На четвърто място, отчетено е било, че разгласяването на тази първична, непроверена и недоказана информация би могла да доведе до явно нежелателни последици в отношенията ни с други държави, предоставящи на страната ни хуманитарна помощ.
Действията на Националната служба за сигурност са в съответствие с нейните функции, регламентирани от Закона за МВР. Отношението към получените оперативни данни е било съобразено с нейните компетенции, с нормативно определените принципи за работа и движение на секретна информация към висшестоящи инстанции. Не са установени никакви намерения или действия чрез обявяване на документа за секретен да се спира неговото придвижване и замразяване с цел прикриване на незаконни действия. Напротив, в резултат на сигнала е извършена митническа проверка, приключила с акт и наказателно постановление на началника на Варненската митница срещу Пламен Атанасов Кюркчиев, президент на колективна фирма "Як", с което се конфискува цялото количество сухо мляко - 8054 чувала, 201 350 кг на стойност 1 милион 369 хиляди 180 лева и се постановява глоба в размер на 273 836 лева.
Постановлението е обжалвано пред Варненския районен съд на 14 януари 1992 г. Пети състав е разгледал наказателно дело # 1611/91 г. и със своето решение са потвърдили действията. Главната прокуратура на републиката е уведомена с най-големи подробности за случая със сигнално писмо на Варненската митница. След приключване на съдебния процес във Варненската митница е получено благодарствено писмо от Агенцията за чуждестранна помощ за цялостно отработване на случая.
От изнесените данни е очевидно, че не се е стигнало, така както с известно основание може би се поставя въпросът 1121.4 от господин Куманов, до засекретяване на един документ с оглед да бъдат прикрити съдържащите се в него обстоятелства. Напротив.
Но понеже се поставят няколко принципни въпроса, аз искам съвсем накратко да отговоря на тях. 1121.5 Повечето от документите на Националната служба за сигурност носят този гриф "Секретно" или "Строго секретно". Лично моето разбира е, че с оглед на едно съвременно виждане на нещата много от тези документи едва ли заслужават да бъдат обявени за секретни. Но това е една такава - дори да я нарека - бюрократична инерция, с която не се вреди никому, а по-скоро наистина като една предохранителна мярка - действията и документите, излизащи от Службата за националната сигурност, се поставят в една категория, която защитава, бих казал, в една голяма степен нашата национална сигурност. Истината е, че ако човек тръгне да анализира поотделно всеки документ, може би между тях ще се намерят такива, за които едва ли има основание те да бъдат обявявани за секретни.
На второто питане, формулирано като втори въпрос, аз считам, че беше даден отговор с оглед на това, че чрез този документ не само че не се е стигнало до възпрепятстване на извършване на действия от компетентните органи, но точно обратното - той е допринесъл да се стигне до един резултат, който е законосъобразен.
С оглед на това считам, че този случай едва ли е основание да се създава временна смесена парламентарна комисия, която да проконтролира и преоцени законосъобразността и целесъобразността на някои категории засекретени документи и информации в последните 3 години, например в стопанската сфера, още повече, че по всичките тези документи, когато те съдържат данни за извършено престъпление и неправомерна дейност, те веднага стават достояние на компетентните органи, които извършват своята, предвидена в закона дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин министър.
Господин Куманов, ако нямате уточняващи въпроси, можете да благодарите на господин министъра.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор, който внесе и пълна яснота по отношение на моите съмнения и въпроси. Мисля, че по този път на контрол и изясняване на положенията в различните министерства и отговори на министрите, нашето общество ще може да върви напред и да установи едни здрави традиции на парламентарен контрол. МР/ВР 1122.1
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Следващото питане е на господин Дончо Папазов. Моля, народният представител да развие питането си.
Имате думата, господин Папазов.
ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Дончо Папазов, народен представител от СДС, 25. Софийски избирателен район.
Имам питане към министъра на вътрешните работи.
Уважаеми господин министър, за пръв път в световната история, комунистическите режими построиха огромни съоръжения, които трябваше да пазят границите не от външни врагове, не от нашественици, а отвътре навън, от собственото население. Беше създаден жесток граничен режим, който издигна желязна завеса между България и света. В резултат на налудничава подозрителност, хиляди декари земя беше похабена или престана да се използва за земеделски цели.
В продължение на стотици километри бяха опънати високи мрежи, по които като в концлагер течеше електрически ток. Действаха електронни алармени инсталации. По южната граница беше преоравана огромна площ, само за да остават следи от преминаващите. Погранични села бяха изселвани или занемарени. От десетилетия бе създавана истерична обстановка, в която деца и възрастни бяха приучвани да ловят хора. Бяха организирани хайки с кучета. На граничарите раздаваха награди за заловени или убити хора.
Уважаеми господин министър, по този повод задавам следните въпроси:
1. Кога ще бъдат демонтирани остатъците от граничната система, кльона и другите съоръжения? Какво точно се предвижда, за да бъде възстановен нормалният живот на границата и как ще бъде възстановена повредената земя?
2. Колко струват на данъкоплатеца граничните войски?
3. Каква е стойността на съоръженията по границите?
4. Какъв нов граничен режим предвиждате? Ще бъдат ли променени или съкратени граничните войски? Ще приложите ли опита за охрана на границите на западните страни.
5. Колко хиляди са осъдените за гранични нарушения?
6. Излежавали ли са чужденци присъди в български затвори? 1122.2
7. Какви награди са раздавани за убити или заловени бегълци? Имам сведения, че наградата за заловен човек е била 5 дни отпуск, а за убит - 10 дни, което е абсолютно антихуманно.
8. Кога най-после ще бъдат заведени дела за убийците на бегълци и за тези, които планираха и изградиха граничната охрана?
9. Какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на избитите по границата?
10. Има ли все още минирани полета? И ако има, защо не са разминирани досега?
11. Спрян ли е електрическият ток по границата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Папазов.
На 11-те въпроса, съдържащи се в питането, ще отговори министърът на вътрешните работи господин Соколов.
Имате думата, господин Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господа народни представители.
Зададени са, както чухте, много въпроси. На десетия и единадесетия за мен ще е трудно може би сега да отговоря, защото не фигурират в питането и се задават сега. Но по зададените в писменото питане въпроси мога да дам следния отговор:
Инженерно-техническите съоръжения по западната граница бяха снети поетапно през 1990 г. с Постановление # 27 от 3 април 1990 г. на Министерския съвет. За демонтиране на загражденията по южната граница на този етап няма взето правителствено решение.
Или за да бъдат демонтирани инженерно-техническите заграждения и по южната ни граница, това може да стане с акт на Министерския съвет. Становището на Министерството на вътрешните работи - а аз смятам, че това е и политиката на нашето правителство - е към либерализиране на граничния режим, към снемане на всички тези неестествени за един нормален свят гранични заграждения. В интерес на истината обаче, трябва да се каже, че в момента тези заграждения не възпрепятстват напускането на лица - български граждани или чужди граждани на българската територия, по-скоро възпрепътстват влизането на лица без надлежни документи в нашата страна, нещо, което за момента е от някои гледни точки и аспекти дори може да се прецени като полезно. Става дума за възможността 1122.3 да влизат през нашата държавна граница лица от тъй наречените рискови групи, които, идвайки в нашата страна, създават много допълнителни проблеми.
Що се касае до това, как да бъде възстановен нормалният живот по границата и как да бъде възстановена повредената земя, с оглед на участъци, в които беше заявено, че има поставени мини - в другите участъци земята не е повредена - трябва да заявя, че наличието на заграждения по южната граница не е причина да не се обработва земята, намираща се между тях и линията на държавната граница. Напротив, на много места и в момента, макар че не са свалени загражденията, тази земя се обработва. 1122.4 По третия въпрос - колко струва на данъкоплатеца граничната истерия и граничните съоръжения - основната част от граничните заграждения, застроени от 1960 до 1968 г. По действуващите към момента на изграждането им цени, материалите за един километър са били на стойност около 5000 лв. Там, където загражденията са усилени с допълнителни съоръжения, един километър струва 6500 лв. Оббщо за 733 километра основни и 350 километра допълнителни съоръжения по южната граница са вложени материали на стойност около 6 млн.лв. В горепосочената сума не са включени транспортни разходи, разходи за ремонт и поддръжка. Средствата за труд за тяхното изграждане не са начислявани, тъй като са строени от военнослужещи от Гранични войски.
По четвъртия въпрос - какъв нов граничен режим предвиждате? Ще бъдат ли променени и съкратени Гранични войски, ще приложите ли опита за охранение на границата от западните страни. В момента в Министерството на вътрешните работи, а и не само в това министерство, се обсъжда концепция за по-нататъшната охрана на държавната граница на Република България, в съдържанието на която са заложени основни принципи и способи, прилагани в западните страни, а така също и оптимизиране на организационнощатната структура на силите за охрана на границата. Въпросът не е решен. Има съществуваща тенденция да се разделят сегашните Гранични войски на Гранични войски, които ще изпълняват само функцията за отбрана на границата и може би те ще преминат към Министерството на отбраната, и Гранична полиция, която ще бъде в състава на Министерството на вътрешните работи и ще осъществява само охранителни функции по нашите граници.
По петия въпрос - в Гранични войски са съхранени книги и регистри за периода 1962 г. до настоящия момент. Този отговор вече аз съм имал възможност да го изнасям пред почитаемото Народно събрание. От направената справка се установява, че при опити за незаконно преминаване през държавната граница са били убити за този период и по време, когато Гранични войски са били към Министерството на вътрешните работи, защото и в този период има отделни периоди, в които те са били на подчинение на Министерството на отбраната - 105 лица. От тях българските граждани са 69, германци - 13, поляци - 3. За останалите няма данни от какво гражданство са. ДЕ/КТ 1123.1
По седмия въпрос - какви награди са раздавани за убити или заловени бегълци. На военнослужещите от Гранични войски награди не са раздавани, а са поощрявани съгласно изискванията на дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България. Предполагам, че това поощрение може би е това, за което уважаемият господин народен представител Дончо Папазов спомена - даване на допълнителна отпуска.
На местни жители, участвували в задържането на лица, опитващи се да преминат незаконно границата, обаче са давани различни предметни награди с невисока стойност.
Що се касае до въпрос 6 - колко хиляди са осъдените за гранични нарушения, излежавали ли са чужденци присъди в български затвори, отговорът не е от компетентността на Министерството на вътрешните работи. Данните следва да се вземат от Министерстовто на правосъдието.
По подобен начин стоят нещата и с въпрос 8 - кога найпосле ще бъдат заведени съдебни дела за убийците на бегълци и за тези, които планираха и изградиха граничната охрана. И въпрос 9 - какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на избитите по границата. Зададеният 10 въпрос - има ли минирани участъци - беше съобщено, че за съжаление има такива участъци и това, което е по-лошо, поне дотам, докъдето се простират моите сведения, без да твърдя, че те са изключително точни - информацията, която имам досега, е, че няма съставени карти на минираните участъци, т.е., че самото разминиране ще бъде осъществено трудно и с немалко опасност за хората, които ще го правят.
И на последния въпрос - спрян ли е електрически ток, без да твърдя за точност и да имам претенции, мисля, че в момента по загражденията не тече електрически ток по южната ни граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Папазов, имате думата за уточняващи въпроси или...?
ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Благодаря за отговорите на министър Соколов.
По повод на първия въпрос - кога ще бъдат демонтирани остатъците от граничната система "Кльон" и останалите съоръжения беше казано, че трябва да има разпореждане на Министерския съвет. 1123.2 Оттук предлагам да бъде направено такова разпореждане на Министерския съвет, защото тази система освен всичко, тя е и символ на отминалото. Това е прочутата желязна завеса, която издигнахме между България и останалия свят, част от желязната завеса.
По повод на въпроса, колко струват граничните съоръжения, беше посочена една цифра от 6,5 млн.лв. в цени от времето, когато са строени. Разбира се, тази цифра звучи смешно днес, но аз я приемам. (Красимир Премянов и Филип Боков правят някаква реплика, която не се чува добре)
Ще ви кажа после.
Приемам я. Въпросите, които имам и министър Соколов посочи - 6, 8 и 9, че са от компетенцията на министъра на правосъдието, моля да бъдат отправени към министъра на правосъдието и при възможност да ми отговори.
Смятам, че наличието на минирани полета по нашата граница представлява опасност за живота на много хора, които живеят в този район, още повече, че никой не знае къде са. Страхувам се, че може да има нещастни случаи и призовавам да бъде направено всичко по най-безопасен начин и да бъдат ликвидирани тези минирани полета.
Отново благодаря на министър Соколов за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папазов, въпросите трябва да ги отправите Вие към министъра на правосъдието. Отправете съответните въпроси, понеже тук се касаеше за питане, трябва да отправите и ще се насрочи отговорът.
Има трето питане, отправено от Тодор Кумчев. Господин Кумчев, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Въпросите на медицинското планово и спешно обезпечаване несъмнено са от съществено значение за всички сфери на нашия живот, за всеки гражданин. Тези въпроси засилват своята значимост още повече, когато се касае за професии със завишен професионален риск. Денонощната работа, изключително сериозните стресови реакции, свързани с естеството на дейността, поставят полицейската професия от ранга на високия риск. Мисля, че няма разумен човек, който да не разбира и уважава професия, свързана с опазване на живота, на материалните, моралните и социалните ценности както на обществото, така също и на отделния човек. 1123.3
Казвам всичко това, защото искам да подчертая значимостта на медицинския труд за обезпечаване на полицейската професия. Полицейските служби във всички развити страни са осигурени с медицинска помощ. От една страна - за обезпечаване на нормалното функциониране на системата като цяло, а, от друга - за опазване и оказване на конкретна медицинска помощ на самите служители. В този смисъл всяка една държава има своя национална здравна служба, специфична за отделната страна. Така например в страните Япония, Италия и Турция има разкрити мощни полицейски болници. Докато в страните в Западна Европа са избрали друг път - там съществуват други медицински структури, наречени специализирани медицински служби.
Важното е, господин министър, че полицейските служители навсякъде в нашия свят имат най-високо здравно обезпечаване. 70-те медицински служби в поделенията на Вашето министерство, Консултативната поликлиника в Пловдив, Централната клинична болница в София, ХЕИ и трите санаториума извършват общо 18 основни медицински дейности, като 12 от тях са строго специфични за компетентността на Вашите здравни служители. В този смисъл, създадената през 1991 г. единна система на направление "Здравно обслужване" е в състояние и осигурява всички здравни потребности както на министерството, така също и на останалата част на обществото.
Господин министър, основното здравно заведение във Вашето министерство това е Централната клинична болница в София. Нейните медицински екипи осигуряват високоспециализирана, денонощна, спешна и планова медицинска дейност на хиляди граждани. Болницата е с многогодишна история и е утвърдена като едно високо ерудирано здравно заведение. Държа специално да отбележа, че в последните две години средно до 33 на сто от контингента, лекувани болни в тази болница, са пациенти от всички сфери на нашето общество. Или в този смисъл от затворена, образно казано, здравна структура преди години, днес тази болница е отворена за гражданството. Тя има добра база, отлично подготвени специалисти, което в резултат прави богатство и лично аз мисля, че трябва да се съхрани.
Господин министър, живеем в едно динамично време, време на промени, време, както някои политици го характеризират със смяна на системата. И в този смисъл аз Ви моля да споделите 1123.4 тук, пред нас какви са Вашите намерения по отношение на медицинските структури в повереното Ви министерство.
По протокола - Тодор Кумчев, Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП, 22.Смолянски избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Втори път думата няма да Ви дам. Казвам Ви. Нито за отговор, нито за нищо. Казвам Ви. Моля Ви се! Аз няма да Ви дам думата втори път. Отговорете, господин министър. (Министър Соколов застава на трибуната, Красимир Премянов се втурва към мястото на председателя Кадир Кадир)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дума за уточняващи въпроси и за благодарност - няма да Ви дам. Щом Вие нарушавате и аз ще нарушавам правилника.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (стои пред председателската маса): Вие се държите като... Вие сте никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Премянов, седнете си на мястото, моля Ви се! Седнете, аз се държа по-добре от Вас, много Ви моля. Заемете мястото си, много Ви моля. Напуснете залата! (Красимир Премянов продължава да стои там и към него се приближава Кирил Желев)
КЛАРА МАРИНОВА (станала права): Хайде да си ходим всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За непристойно държание налагам наказание на господин Премянов - "забележка". Продължавайте, господин Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: (пред председателската маса стои депутатът Кирил Желев): Ще накажа и Вас. Много Ви моля. Никой не Ви е повикал тук.
За създаване пречки за работата на Председателството, наказвам господин Кирил Желев със "забележка". Заемете мястото си в залата! Много Ви моля! (Всички депутати от БСП са станали на крака и крещят: "Накажете ни всички, изгонете ни всички!")
РЕПЛИКА ОТ БСП: Създаване паника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Паника създавате вие, а не аз. Продължавайте, господин Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Питането засяга структурата и организацията на медицинските служби в системата на Министерството на вътрешните работи. Досежно структурата и организацията... (Много силен шум и бъркотия в залата) 1123.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, народните представители да заемат местата си в залата.
Господин Желев, много Ви моля. (Повечето депутати на БСП стоят на крака в пътеката между местата си и стенографската маса) По вина на БСП, прекъсвам заседанието за 15 минути. (Звъни) 1123.6(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата да продължи отговора си господин Соколов, министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Питането, отправено от народния представител господин Тодор Кумчев, засяга структурата и организацията на медицинските служби в МВР. Моите сътрудници са ми предоставили една обстойна справка по тези въпроси. Аз обаче бих искал да спестя времето на уважаемите народни представители, няма да ви я чета, в нея са посочени наистина структурата и направленията на медицинската дейност в системата на Министерството на вътрешните работи. Но по начина, по който господин Кумчев разви устно своето питане, като следих неговата мисъл, аз оставам с твърдото впечатление, че той разполага с тази справка, дадена ми от служители на МВР, защото и поредността, и цифрите, и данните, които той посочи, абсолютно се покриват.
Наистина медицинската служба в МВР включва 70 медицински служби в поделенията на страната - Консултативна поликлиника в Пловдив, Централна клинична болница в София, ХЕИ и три санаториума. Средната обезпеченост с легла на контингента на МВР е 2,66 на хиляда, при 10,2 за страната и 11,8 - за град София. Тоест, много по-малка. В същото време заболеваемостта сред служителите на МВР е от един и половина до два пъти по-висока в сравнение с другите групи от населението.
Но така, както е формулирано питането, всъщност разбирам, че то засяга съдбата на Централната клинична болница в София, а чрез нея и на останалите медицински поделения, които са й в подчинение.
Тук веднага искам да кажа, че Централната клинична болница обслужва предимно служителите на МВР и техните семейства, същевременно обаче 32 до 33 на сто от лекуваните в нея болни са обикновени граждани. Тоест, от известно време тя е отворена и приема и граждани.
Имаше едно виждане от страна на Министерството на отбраната служителите от системата на МВР да бъдат обслужвани от Военна болница. Има внесено предложение от кмета на София господин РД/КТ 1124.1 Янчулев сградата на Централната клинична болница на МВР в София да бъде предоставена за нуждите на здравеопазването на Столичната голяма община. Ръководството на Министерството на вътрешните работи, а предполагам, че това е отговорът, който интересува господин Кумчев, се отнася отрицателно и към двете предложения.
Първо, аз отправих и помолих да бъде отправено писмо до Висшия военномедицински институт е ли той в състояние да поеме ефективно обслужването на всички служители от системата на МВР и на техните семейства? Беше ми отговорено от предишния началник на Военната болница отрицателно, че те в момента не са в състояние да направят това. Ако това е така, това вече предрешава въпроса.
На второ място, Централната клинична болница в София, освен че е сграда, в която има изградени медицински структури, обслужващи, както видяхме не само служители от МВР и техните семейства, но и обикновени граждани близо с една трета, тя оглавява една цялостна медицинска служба в системата на МВР, която медицинска служба още по-малко може да бъде поета от военните болници по простата причина, че медицински здравни пунктове в системата на МВР има на много места, където няма военни болници.
Струва ми се, че ще се разруши една изградена медицинска система, доказала своята ефикасност в обслужването на служителите на ведомството, към което тя се числи, както и на обикновените граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Тодор Кумчев за два уточняващи въпроса. Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа, и, господин министър! Благодаря Ви за отговорите, които дадохте. Вие сте абсолютно прав. Точно това ме интересуваше по принцип като намерение. И трябва да призная, че лично мен това ме удовлетворява. Аз познавам тази болница, защото работих 21 години в здравеопазването. Така че съм имал отношение с нея.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви също, господин Кумчев.
Има думата да развие питането си народният представител господин Стоян Райчевски от СДС. 1124.2
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): За протокола - Съюз на демократичните сили, Демократическа партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, господине! Много Ви моля! СДС е регистрирано в ЦИК. Вашите вътрешни коалиции не са регистрирани в ЦИК.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Добре. 2.Бургаски избирателен район. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, обаче без допълнението.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър Соколов! Позволете ми да развия своето питане.
Още през месец февруари бях отправил към Вас питане относно въпроса с точното фиксиране на границата по Резовска река, което често става повод за тревожни съобщения в местния и централния печат, и с основание вълнува крайбрежното гранично население. Мотивът за това ми питане тогава беше желанието да се предотвратят спекулации от политически подбуди с този сложен и нерешен от много години проблем, да се успокои населението, което живее по границата и се препитава с работа в морето, и да не се хвърля сянка на съмнение върху добросъседските отношения между Република Турция и Република България.
Междувременно се случи трагичният инцидент, при който загина българският матрос Янчо Блесов от моя избирателен район. Случи се това, което исках да предвардя. В момента в нашата страна се извършва смяна на икономическата и политическата система, една своеобразна революция. И в този процес нашият народ прояви достатъчно зрялост и благоразумие да не се пролее кръв и да не загине нито един човек, поне по официалните данни. На На този фон трагичното произшествие с български моряк ме кара сега да разширя питането си с допълнителен въпрос, който ще поставя, след като прочета основния.
Господин министър, добре е известно, че на морската ни граница с Република Турция при устието на река Резовска, фактически съществува неуточнена гранична зона, тъй като талвегът на реката се мени. Бяха правени дори опити и за изкуственото му изменение и за точното му фиксиране с натрупване на голямо количество скална маса, което също усложни решаването на проблема. 1124.3
По сега съществуващи договорености морската ни граница там се определя според устието на река Резовска. Българската страна охранява границата по 90-тия градус, а турската - по 60-тия. В триъгълника от 30 градуса, а той обхваща твърде значителна площ, когато се включи и икономическата зона, се създават реални условия за възникване на спорове, конфликти и инциденти. При динамиката на процесите, които се извършват в нашата страна за отварянето й към света, тази обстановка не е нормална, става дори опасна в някои отношения.
Затова, господин министър, по настояване на мои избиратели пред Вас поставям следното основно питане: какво е обективното състояние сега по точното фиксиране на границата и какво се прави за решаването на този въпрос в духа на традиционните добросъседски отношения между Република Турция и Република България?
Тук ще поставя и своето допълнително питане, за да може отговорът да стане едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Допълнително питане не може, господин Райчевски. Допълнително питане не може в момента. Ако имате уточняващ въпрос, тогава.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Добре, тогава моля да получа отговора на основното питане, а след това ще поставя допълнителното.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Соколов. 1124.4
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Спорът за граничната линия по река Резовска е наследен от сегашното правителство. Той датира от много години. Досега не е решен поради неотстъпчивост и на двете страни по тълкуването на постигнати договорености в миналото, които за съжаление не определят по един точен и категоричен начин границата в този район.
Съгласно описанието на българо-турската граница от 1934 г., а това всъщност е актът, който е подписан съгласувано от двете страни, територията на двете страни се разграничава от талвега на река Резовска. Проблемът се състои най-вече от необходимостта от точно определяне прохождението на граничната линия в устието на реката. Всъщност така, както на мене ми беше обяснено, аз не бих искал дословно да чета също една дълга справка, проблемът не е за границата в самата река, а проблемът е к ъде минава морската граница, излизайки от устието нареката. Защото в подписания двустранен документ, в който се определя, че границата минава по талвега, е казано, че след това тя следва нагоре по тази река. И това "нагоре" се тълкува различно от двете страни.
Становището на българската страна е, че лявата точка на устието са скалите, югозападно от манастира "Свети Иван", а дясната точка се намира по продължението на десния бряг на реката, преди завоя.
Турското становище се изразява в позицията, че и двете точки - лява и дясна, се намират в района на скалите, югозападно от манастира "Свети Иван", което премества значително граничната линия в устието на север.
Тези различия доведоха до това, че се оказа невъзможно изработването на картен лист на горния участък от границата и описание на същия при изработването на по-новата гранична документация от периода 1959 - 1962 година. От 1963 г. турската страна предприе едностранно строителни работи в устието на река Резовска с цел укрепване на турския бряг и отклонение талвега на реката на север. Впоследствие ответни мерки бе принудена да предприеме и предприе и българската страна. Всъщност и двете страни полагат немалки усилия да се измени ситуацията в тази част на територията, която пък води до промяна на талвега. Фактът, че границата в устието на реката все още не е установена, доведе до нови и нови спорове по въпроса за делимитацията на териториалното море. През ББ/ЗТ 1125.1 периода 1983 - 1984 г. последователно в Анкара и София се водиха преговори по линия на министерствата на външните работи за решаване на въпроса относно установяването на границата в устието на река Резовска, но без съществен резултат. Бе постигнато единствено споразумение за фиксиране на двете помощни точки във вътрешните води на Резовския залив, които да се използуват при бъдещи преговори. От средата на месец януари тази година възобнови своята работа Междуведомствената работна група по определянето на граничната линия в устието на река Резовска, разграничаване на вътрешните води в залива на реката, делимитация на териториалните води, континенталния шелф и икономическите зони в Черно море. Тази работна група периодично заседава в Министерство на външните работи и подготвя българските становища за предстоящите преговори с Република Турция, за провеждането на които бе постигната принципна договореност между външните министри на двете страни с цел намиране на взаимноприемливи решения по съществуващите от дълго време двустранни проблеми, между които е и този относно определяне на крайната точка на сухоземната граница в устието на река Резовска.
От турска страна бяха изявени уверения, че този проблем ще бъде решен в едно кратко време.
Аз обаче нищо повече не мога да кажа освен това, че докато наистина този проблем не се реши, той ще продължава да държи в напрежение отношенията между нашите две страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Соколов.
Господин Райчески, имате думата за уточняващи въпроси. До два въпроса уточняващи имате право.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Благодаря на министър Соколов. Сега ще поставя своя уточняващ въпрос.
Досега основната задача на охранителната служба по черноморската ни граница бе да не се допускат нарушения на границата, като най-важното бе задържането на така наречените емиграционно настроени лица по море от наша страна към съседната територия или, с други думи, да не се допуска без разрешение да напуснат строго охранявания тогава социалистически лагер.
С демократизирането на българското общество и разширяването на правата и свободите на българските граждани и на лицата, извършващи туризъм в нашата територия, се разширява и спектъра 1125.2 от възможности на нарушения по море, които могат да се обособят в няколко направления.
Престъпления от общ характер, нарушения на митнически, финансови, гранични и санитарни разпоредби, извършване на контрабандна дейност, дори с наркотици и оръжие.
Предвижда ли се от страна на министерството, господин министър, скорошна реорганизация и въвеждането на нови средства с цел да се повиши ефективността на охраната на морската ни граница?
Досегашният състав на граничните войски има обикновено само военно предварителна подготовка, а ще се налага все повече той да изпълнява най-вече полицейски задачи.
Предвижда ли се преминаване към пълно професионално обслужване поне на корабите?
ТОва са все въпроси, които поставям пред вас, господин министър, след срещата с офицери, военнослужещи от това поделение. Казвам професионално обслужване на корабите, защото хващането на гемия с прехвърляне на хора в движение, какъвто е бил случаят с гибелта на моряка Янчо Блецов, изисква точни действия на професионалисти. Не знам дали това е най-сигурния метод, както се е правело някога в добрите стари пиратски времена. Само бързата реакция на опитни военнослужещи са предотвратили трагедията да бъде по-голяма. Такъв инцидент е имало миналата година, при който войникът е паднал между катера и гемията, но не е пострадал. Дали този метод на прихващане е бил най-добрия, удачния в случая, това естествено решава командирът на поделението. Дали е бил най-правилният, ще прецените вие и командуването.
Моето желание в случая е да насочим вниманието ви към проблемите на военнослужещите, осигуряващи охраната на морската ни граница и да препоръчам среща с тях, тъй като те имат много интересни идеи и настояване за подобна среща и за реорганизация на тази служба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на вътрешните работи, господин Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министерството на вътрешните работи и командуването на гранични войски имат като своя неотклонна задача повишаване на ефективността на всички подразделения, включително и на граничните войски. С оглед на това едно повишаване 1125.3 на професионалната подготовка на граничните войски специално в този невралгичен участък е повече от необходимо. За съжаление нещата отново опират и до материални средства. Например от обясненията, които са ми давани, се оказва, че нашите гранични катери не са в състояние да настигнат турските гемии, които са снабдени с по-мощни двигатели. Няма възможност наши гранични катери да дежурят навътре в морето, там, където свършват нашите териториални води, и да не допускат навлизане на турски гемии поради липса на гориво.
Вие сте тези, които гласувахте бюджета, включително и бюджета на Министерство на вътрешните работи. Тогава, когато се приемаше този бюджет на първо четене, аз си позволих да обърна вниманието ви върху предложението, което беше направено от Комисията по национална сигурност за увеличаване на дела на бюджета, предвиден за Министерство на вътрешните работи, за това, защото едно от перата по отношение на този бюджет, което не беше уважено от Министерството на финансите и не е залегнало в бюджета, е именно снабдяването с необходимото количество на така наречените горивно-смазочни материали. Така че докато ние не разполагаме с достатъчно гориво, по всяка вероятност проблемите ще продължават.
Но тук основните проблеми не са техническите и професионалните. Основните проблеми са териториалните. В този отрязък, за който спомена господин Райчевски, който наистина включва един сектор от близо 30, вече разширяващ се в морето, това е една спорна територия, в която дори нашите гранични части не смеят да действуват по начин, по който те биха действували, ако нарушението стане в други точки по нашата граница. Защото наистина докато ние претендираме, че това са наши териториални води, турската страна заявява, че това са териториални води на Турция и спорът продължава. И за мен единственото разрешение е час по-скоро той да бъде решен по съответния дипломатически път със закрепването му в едно валидно, подписано от двете страни, прието от двете държави споразумение за установяване на граничната линия в този район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин министър.
Има думата господин Райчевски. 1125.4
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Благодаря също на господин министър Соколов. Доволен съм от отговора, защото в него пролича желанието лично на господин министъра и на министерството да съдействува за решаването на този проблем и вярвам, че ще откликне и на призива на военнослужещите и главно на офицерите от това поделение за среща с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Следващото питане е от господин Премянов.
Искам предварително да уведомя трите сили в парламента - съществува чл. 108, ал. 2: "Народен представител може да бъде отстранен от залата, ако продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в залата." Това не означава само да се бият в залата, а ненормално е, когато се пречи на работата на председателствуващия.
Много ви моля, господин Премянов, това беше за всички народни представители, а не само за вас.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Дълбокоуважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз помолих да ми бъде дадена възможност до края на заседанието да направя обяснение, за да разберете доколко и по какъв начин да квалифицирате тази неприятна ситуация, която беше създадена преди почивката.
Моето питане към господин министъра на вътрешните работи е свързано със следните съображения. Дълбоко убеден съм, това е и практическа, и теоретическа страна на нашия общ стремеж да преодоляваме режима на тоталитарното господство и важна страна от него е да не допускаме монопол на една партия върху органите за сигурността, да не допускаме те да се използуват в интерес на една политическа партия.
Във връзка с това имам питане към господин министъра на вътрешните работи дали на него му е известно и той лично е издавал разпореждане за продължаване на системата за наблюдение и за провеждане на технически мероприятия над политически дейци - членове на политически партии, народни представители, която беше широко развита в миналото и практиката на това управление, което споменах, беше вече квалифицирана и порицана от Великото Народно събрание, и от Народното събрание. ВЙ/ЗТ 1126.1
Аз в най-кратък вид искам да припомня своето питане дали на него му е известно и дали той лично е издавал указания за подслушване, за външно наблюдение и за разработване на политически опоненти на Съюза на демократичните сили. (Оживление и смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Премянов.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеями господин председател, уважаеми народни представители!
В своята дейност ръководството на Министерството на вътрешните работи отделя особено внимание на това служителите в това ведомство да бъдат наистина деполитизирани. Алюзията, която се съдържа в писменото питане на господин Премянов - какви гаранции се вземат срещу синия тоталитаризъм, който ни предвещават някои политици и политически сили, е един въпрос, който за мен е лесен за отговор. Син тоталитаризъм предвещават само тези политици и тези политически сили, които все още не са се откъснали от предишния червен тоталитаризъм. (Ръкопляскания, викове "Браво!" от СДС и ДПС.) Това са хората, на които им се иска да има тоталитаризъм независимо от цвета и с оглед на това дейността на ръководството на министерството е насочена не към несъществуващата опасност от син тоталитаризъм, а към ликвидиране на последиците от червения тоталитаризъм в системата на Министерството на вътрешните работи.
Що се отнася до конкретния въпрос - дали е възложено от мен подслушване, разработване на дейците на други политически партии, аз не само категорично мога да дам отрицателен отговор, но такъв въпрос не държи сметка за наличието на изрвичен текст в Закона за МВР. Това е чл. 37, ал. 2, по силата на който се забранява събиране на информация за гражданите единствено по признака за тяхната раса, религия, политически убеждения, принадлежност към синдикални, културни или благотворителни движения, както и за всяка законна дейност, която те развиват като членове на организации в посочените области. Това е текстът, който именно забранява всякаква дейност на службите за сигурност единствено по признак - раса, религия или политически убеждения, респективно принадлежност към някаква политическа сила. И тази забрана, мога да ви заявя, че доколкото зависи от мене, ще бъде абсолютно спазвана. 1126.2
В системата на Министерството на вътрешните работи една от основните дейности се извършва от Националната служба за сигурност. По силата на функциите, които са възложени по този закон, тя изпълнява изключително важни задачи. Те са дадени в чл. 14. Не бих искал да ви отнемам времето да ги чета дословно, но именно важността на функциите на задачите на Националната служба за сигурност пред мен постави въпроса за нейния състав.
По повод на запитването на господин Премянов аз поисках да ми се даде справка в състава на Националната служба за сигурност има ли служители от бившето Шесто управление на Държавна сигурност. Оказа се, че има немалък брой такива служители. Това са служителите с изключение на някои от тях - те вече не са много на брой, които са се занимавали с борбата срещу тероризма, която дейност се е водела към Шесто управление, които не притежават никакви професионални качества. Това са служителите, които са се занимавали именно с разработване на хора единствено по признак - раса, религия и политически убеждения. Ако тези хора притежават някакъв професионализъм, това не е професионализма на разузнавач и контраразузнавач, който е един висок професионализъм, който не се изгражда лесно и бързо и затова в Националната служба за сигурност естествено са намерили място тези служители от Държавна сигурност, от бившето тъй наречено Второ главно управление, които са се занимавали с кондтрашпионажа, а служителите от Шесто управление притежават единствено професионализма на политически полицаи.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Копои! Червени копои!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моето лично убеждение е, а това разбиране аз си позволих вчера да го изложа на провежданата Конференция на разузнавателните служби в Бояна - е, че всички служители от бившето Шесто управление ще напуснат Националната служба за сигурност, колкото и да е техният брой (ръкопляскания от мнозинството), защото те са хората, които волно или неволно са носители на една потенциална опасност, изхождайки от своята инерция и от стари навици да продължат да се занимават с разработване на хора по тези отречени вече от нашата Конституция и от закона принципи и категории. А ние не може да си позволим да продължава да съществува една такава опасност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Соколов.
Господин Премянов, имате право на два уточняващи въпроса. 1126.3
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Господин министър, вие всъщност значително разширихте отговора на питането, което направих, защото засегнахте възможни няколко питания. Но аз от вас разбрах, плюс това тези въпроси носят обобщаващ характер, че вие високо оценявате професионализма на тези, които са се занимавали с дейности, които са свързани с функционирането на политическата полиция независимо от нейното национално, ако мога така да се изразя, знаме.
Но моето питане е свързано със следното: не дали носят професионални качества, аз в това не се съмнявам, тези, които със своята езикова подготовка, знания, способност защитават интересите на държавата и националната сигурност, се занимават с такава дейност. Защото те не биха могли да се занимават, ако вие не им наредите.
Мен ме интересуваше вашата лична позиция. Аз разбирам, че вие сте привърженик на този текст, който е заложен в Закона за Министерството на вътрешните работи. И по този начин съм убеден, че този текст ще бъде гарантиран от вас, тъй като ми е известно, че Министерският съвет внася предложение именно този текст да отпадне от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Вторият уточняващ въпрос е: ако ние, Народното събрание, приемем, всички сме убедени, че не трябва да се преследват, подслушват на политическа и друга основа дейците на политическите партии, ако приемем, че това е възможно, един министър на вътрешните работи като вас, вероятно и би ли се съгласил да подпише писмена декларация или да направи устна декларация, че не издава и няма намерение да издава подобни заповеди и актове за преследване на политическа основа на политически дейци, на базата на техните идейни убеждения и други признаци, които вие съобщихте в чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: По отношение на първия уточняващ въпрос има някакво недоразумение. Защото първоначално допуснатата грешка в постановлението на Министерския съвет за одобряване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, по силата на която се предлагаше отменянето на целия чл. 37 от закона, веднага беше коригирана. И с едно допълнително постановление, ал. 2 се предвижда да остане. И не би могло да бъде друго. Сл.Р/ЗТ 1127.1
Що се касае по втория въпрос, аз не изпитвам никакво колебание да направя декларация пред почитаемото Народно събрание, че не съм давал разрешение и никога не бих дал при наличието на този текст и като изхождам от своите собствени вътрешни убеждения и морал, заповед някой да бъде преследван по политически причини.
Също така мога да гарантирам, че установя ли такова действие на служител от системата на Министерство на вътрешните работи, по отношение на него ще бъде приложен законът с цялата му строгост, включително и Наказателният кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз ви благодаря. Имате думата, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Аз благодаря на министъра на вътрешните работи. Удовлетворен съм от отговора на моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител господин Велко Вълканов да развие поставеното от него питане.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, на 26 март тази година група граждани нахлуват в сградата на Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, намиращо се на ул. "Братя Миладинови" # 27, като са разбили заключените и запечатени врати.
От съобщенията в печата може да се заключи, че смисълът на това нахлуване е да се въведе във владение самообявилият се за главен мюфтия господин Ахмед Якубов Ефенди от гр. Разград.
При нахлуването в сградата на Главното мюфтийство, гражданите са били съпровождани от офицери от полицията - полковник и майори. По този начин държавата в лицето на органите на МВР е манифестирала и чрез материални действия своята намеса във вътрешните работи на едно от изповеданията у нас.
Намесата във вътрешните работи на изповеданията намери своя предварителен израз в изявленията на правителствени чиновници и респективно на господин Методи Спасов, който си позволи да обяви за незаконно избрани негово светейшество патриарх Максим и главния мюфтия на мюсюлманите в България господин Неджим Генджев. Със своите действия господин Спасов извърши грубо нарушение (шум и обаждания в блока на СДС), на конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 2, съгласно която религиозните институции са отделени от държавата. 1127.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Опитът на господин Спасов да се позове на Закона за изповеданията е несъстоятелен. Това следва пряко от текста на – 3, ал. 1 от Конституцията: "Разпоредбите на завареното законодателство се прилагат, ако не противоречат на Конституцията." Логиката на усвоеното противоконституционно поведение трябваше да доведе и до извършеното на 26 март т.г. противозаконно нахлуване в сградата на Главното мюфтийство, в което е ангажирана и полицията. По същество полицията е участвувала в извършването на самоуправни действия.
С оглед на изложеното си позволявам, господин министре, да отправя следното питане: първо, известно ли Ви е участието на офицери от полицията в осъществяването на посочените по-горе действия? Второ, върху основата на какъв акт офицерите от полицията са участвували в извършването на тези действия? Трето, смятате ли, че Конституцията, която има пряко действие, не обвързва и органите на МВР, т.е. смятате ли, че органите на МВР трябва да изпълняват актове, основаващи се на закони, които пряко противореат на действуващата Конституция?
Като отправям това питане, аз заедно с това си позволявам да добавя и още нещо, че в други случаи полицията съвсем не проявява необходимата активонст, какъвто да кажем е случаят с резиденцията в Бистрица. Там полицията съвършено бездействува. А в този случай, който е очевидно спорен, полицията си позволява да се намесва в спор вътре в едно от изповеданията у нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, вие се обърнахте само към вашите колеги. Доколкото зная, вие добре познавате български език, думата "колега" означава "другар".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Аз не се нуждая от вашия коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ли е? Не, моля ви се, аз също не се нуждая. Аз правя коментар, специалист по български език сте вие.
Има думата господин Йордан Соколов, министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, мога да дам следния отговор на питането на господин Велко Вълканов. 1127.3
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС, от място): Приятел на мюфтията.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бих искал да започна, за да стане ясна правната основа на визираните действия...
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС, от място): Интимен приятел на Недю Генджев.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ:... които от фактическа страна не стоят така, както са изложени и описани в питането на господин Вълканов, за да може да се направят и верните правни изводи.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи чрез своите органи изпълнява възложените му с Конституцията и със законите функции по (цитирам, за да не цитирам целия текст)... "съдействие за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи".
Аналогичен е и текстът на чл. 10 от Закона за националната полиция. Но той е вече по-частен случай, защото визира подобни действия в такива случаи, извършени не от всички служители на Министерството на вътрешните работи, а само от служителите на Националната полиция.
В Министерството на вътрешните работи беше получено едно искане от страна на утвърдения от Дирекцията на изповеданията Временен съвет на Главното мюфтийство, да се окаже съдействие по заемане на помещенията на това мюфтийство в София.
На това искане не беше даден удовлетворителен отговор, защото по моя преценка не съществуваха изискванията на закона - искането да е направено за оказване на съдействие за разпореждане на държавен орган.
След това обаче получих искане в същия смисъл вече от Дирекция по изповеданията при Министерския съвет, която несъмнено е държавен орган. 1127.4
Получи се адресирано до мен, с копие до Дирекция по вероизповеданията писмо на главния прокурор на Република България, в което съвсем правилно главният прокурор заявява, че прокуратурата не може да се намеси, защото не се касае за възстановяване на изменени самоволно не по установения от закона ред по-раншни фактически положения, а се иска оказване на съдействие в определена насока. И в това писмо главният прокурор заявява, че в случай че на Временния съвет на Главното мюфтийство противозаконно се пречи да ползува съответните помещения и да изпълнява задълженията си, той може да отправи искане до органите на полицията, които са длъжни да окажат съдействие на основание чл. 10 от Закона за националната полиция.
След получаване и на това становище на главния прокурор аз изпратих писмото на Дирекцията на вероизповеданията до директора на Столична регионална дирекция, за да се окаже съдействие така, както предвижда законът. Той от своя страна е препратил искането до съответното районно полицейско управление, в резултат на което на посочената дата (26 март) в 10,00 ч. пред сградата на Мюфтийството на ул. "Братя Миладинови" 27 е бил изпратен обслужващият тази територия районен инспектор капитал Петков. След пристигане на представители на Общинския народен съвет на община "Възраждане" служителките Илиева и Христова като поемни лица работник от Мюфтийството е отключил вратите на сградата, както и вратата на кабинета на главния мюфтия. Поради отсъствие на материално-отговорно лице за извършване на финансова ревизия касовото помещение и металната каса за съхраняване на ценности са били запечатани. За тези действия е изготвен протокол, подписан от присъствуващите лица. Не са разбивани врати и не е имало никакви инциденти, нарушаващи обществения ред, при влизането в сградата. В справката, която ми е дадена, изрично се посочва, че други полицейски служители освен капитан Петков не са присъствували.
Твърденията на господин Вълканов за разбиване на заключени и запечатани врати, за нахлуване на сградата на граждани, съпровождани от офицери от полицията, полковник-майори, с оглед на изнесеното не са точни, не отговарят на истината.
Въпросът, който се поставя в питането на господин Вълканов, дали смятам, че Конституцията, която има пряко действие, не обвързва и органите на Министерството на вътрешните работи, т.е. "смятаСтБ/ЗТ 1128.1 те ли, че органите на МВР трябва да изпълняват актове, основаващи се на закони, които пряко противоречат на действуващата Конституция", смятам, че от само себе си се разбира, че Конституцията обвързва повече от всеки друг органите на Министерството на вътрешните работи и че органите на Министерството на вътрешните работи (това е мое разбиране) не са длъжни да изпълняват актове, основаващи се на закони, които пряко противоречат на действуващата Конституция, именно защото съгласно чл. 5, ал. 2 от действуващата Конституция повелява, че тя има непосредствено действие.
По това ние сме на едно мнение с господин Вълканов. Различията обаче започват оттук нататък.
Така както разбирам, в обстоятелствената част на питането и формулирания въпрос господин Вълканов смята, че разпоредбите на Закона за вероизповеданията, който продължава да е действуващ закон, противоречат на Конституцията. И въпросът е кой от двата акта следва да бъде прилаган. Ако такова противоречие има, несъмнено приоритет ще има Конституцията. Въпросът е обаче дали има такова противоречие между Закона за вероизповеданията и разпоредбите на действуващата Конституция. В Закона за вероизповеданията има редица текстове, които оправомощават държавни изпълнителни органи с определени функции и правомощия по отношение на религиозните общности и институции. Това е например чл. 6, по силата на който уставът на всяко вероизповедание се утвърждава от Министерския съвет или от уплъномощен от него подпредседател на Министерския съвет. Това е текстът на чл. 16, по силата на който централните ръководни органи на вероизповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията на вероизповеданията при Министерския съвет. И това е може би с най-голяма сила текстът на чл. 9, че всяко вероизповедание има отговорно пред държавата ръководство.
Очевидно господин Вълканов смята, че този заварен от Конституцията, но неотменен и досега, макар с доста архаично съдържание Закон за вероизповеданията противоречи на действуващата Конституция на Република България, по силата на която съгласно чл. 13, ал. 2 религиозните институти са отделени от държавата. Може би той ще развие своето виждане, но аз предполагам, че то се свежда до това, че след като Конституцията повелява, че рели1128.2 гиозните институции са отделени от държавата, никакви държавни органи нямат никакви правомощия по отношение на религиозните институции, включително и тези правомощия, които са залегнали в неотменения Закон за вероизповеданията. Аз бих приел, че една такава теза на господин Вълканов би могла да бъде поддържана, ако обаче не беше текстът на чл. 2 от Закона за вероизповеданията. Защото чл. 2 от този закон почти дословно преповтаря текста на чл. 13, ал. 2 от Конституцията.
Така както Законът за вероизповеданията визира редица с лучаи, в които държавните органи упражняват и са натоварени да упражняват определени правомощия по отношение на религиозните общности и институции, чл. 2 заявява: "изповеданията като религиозни общности са отделени от държавата". Това означава ни повече ни по-малко, че когато законодателят е г ласувал за вероизповеданията, той е счел, че тяхното отделяне от държавата не съставлява пречка на определени държавни органи да упражняват посочените в този закон правомощия. А едно от основните правила и принципи в правото, и господин Вълканов го знае не по-зле от мен, е, че когато в различни нормативни актове се употребяват едни и същи понятия, те трябва да се тълкуват с еднакво съдържание, т.е. когато в Конституцията на Република България чл. 13, ал. 2 преповтаря, бих казал, текста на чл. 2 от Закона за вероизповеданията, заявявайки, че религиозните институции са отделени от държавата, отново ние трябва да разбираме, че това отделяне не засяга, защото то е съществувало и в Закона за вероизповеданията, правомощията, дадени с този закон на определени държавни органи по отношение на религиозните общности и институции.
И на последно място независимо от текста на чл. 13, ал. 2, независимо от това, как той би могъл да бъде тълкуван, а на мен ми се струва, че правилното тълкуване е това, за което токущо стана дума, разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР и чл. 10 от Закона за Националната полиция действуват по отношение на всички в тази държава, независимо дали се касае за някаква институция, отделена от държавата или не. В нашата държава освен религиозните институции и общности има много други институции, които са отделени и не са част от държавата. И ако 1128.3 техни служители със своето поведение противодействуват на определени оторизирани държавни органи и ако тези държавни органи поискат от полицията или от органите на МВР съдействие, то това е едно правомерно искане, намиращо опора в закона и то следва да бъде изпълнено, независимо каква е обвързаността или отделеността на един или друг институт или институция от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Соколов.
Съгласно правилника колегата Велко Вълканов има право на два уточняващи въпроса.
Имате думата. 1128.4
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Аз благодаря на министър Соколов за изчерпателния отговор. виждаме че в някои пунктове ние имаме едно и също виждане. Доколкото разбрах, той напълно споделя виждането, че ако законът противоречи на Конституцията, трябва да намери приложение Конституцията. Но оттук нататък започват нашите разногласия:
Той смята че няма противоречия между чл. 2 от закона и следващите разпоредби на закона за вероизповеданията. Напротив, аз смятам, че има дълбоко противоречие.
ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Кой член?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Член 2 от Закона за вероизповеданията. Момент, отче, не отговарям на Вашите въпроси, а на въпросите на министър Соколов.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че чл. 2 от Закона за вероизповеданията всъщност възпроизвежда текст от Конституцията. И би могло да се каже от старата Конституция, че всъщност ние се намираме при действието на един конституционен принцип. Още тогава намерил място у нас.
Целият въпрос е в това, че нормативното съдържание на чл. 2 от Закона за вероизповеданията дълбоко противоречи на този принцип.
Аз искам да попитам: как вие смятате, в какво всъщност се изразява независомостта на вероизповеданията, след като Министерският съвет може да се разпорежда толкова решително по основни въпроси на организацията на църквата у нас? Всички въпроси се решават от Министерския съвет: утвърждаването на устав, утвърждаването на лицата, които са свързани със системата на вероизповеданията, ги решава Министерският съвет. Очевидно е, че това противоречи на принципа на разделността на църквата от държавата.
И ето защо искам да ви кажа, господин министре, че този въпрос, тази теза съм развивал доста преди 10 ноември, когато обсъждах въпроса за правилното положение на църквата в контекста на правата на човека. Аз тогава казах, че е неправилно правното положение на вероизповеданията у нас да се урежда по този начин. И би трябвало църквата, вероизповеданията изобщо да се поставят при общия режим на Закона за лицата и семейството. МР/НП 1129.1 И не някакъв правителствен чиновник да казва на мюфтийството, на православната църква какво трябва да направят в единия или в другия случай.
Следователно законът в своята основна част изцяло е противоконституционен и при това положение Вие в съответствие със своята теза трябваше да се откажете от изпълнението на тази заповед.
И искам освен това да поставя един крупен въпрос: не смятате ли, че Вие избързахте с оказването на съдействие? Вие знаете, че има висящ процес и не се знае как ще завърши сега този висящ процес. И си представете, че той ще завърши с едно решение, което да удовлетвори искането на главния мюфтия недим Генджев. Ако това стане, тогава много други проблеми възникват във връзка с една реституция - връщането към старото положение. Така че би трябвало поне в този случай полицията да прояви максимална сдържаност - да изчака решението на Върховния съд и тогава да се произнесе. Вярно е, ч(е обжалването не стира изпълнението. С оглед на правната ситуация, с оглед на фактическото положение беше разумно според мен полицията да се въздържи от такова участие. Общо взето, в последна сметка се оказа, че нашата държава чрез полицията се намесва дълбоко във вътрешните проблеми на вероизповеданията у нас.
ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Комунистическата милиция се намесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И нарушават спокойствието на независимия мюфтия.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Отче, Вие повече ги разбирате комунистическите работи!
ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): А кой казваше, че е агент? Просто не ги разбираш тия работи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, господин Соколов, имате думата.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
Очевидно по следния въпрос: има ли противоречия между Закона за вероизповеданията и Конституцията на Република България, ние ще останем с господин Вълканов на различни становища. Аз отново смятам, че такова противоречие няма, след като всъщност 1129.2 текстът на чл. 13, ал. 2 от сега действуващата Конституцията е бил залегнал още в Закона за вероизповеданията. Да приемем тезата на господин Вълканов, означава да приемем, че самият този закон е съставен от взаимно изключващи се и противоречащи си текстове. Аз това не мога да го приема, още повече, че в него вече, както споменах, са посочени редица случаи, в които държавни органи имат някакво отношение именно в това си качество към определени действия на религиозните общности и институции и с това очевидно законодателят не е считал, че се накърнява независимостта на религиозните общности от държавата. В противен случай той не би редактирал по този начин тези два текста.
Що се касае до втория уточняващ въпрос, аз трябва да си призная, че не съм знаел, и не съм сигурен дали и към момента на моята резолюция е имало висящ процес, независомо че вярно е и това, че един такъв висящ процес не спира изпълнението. Но ако Върховният съд излезе със становище - обратно на становището на Дирекцията на вероизповеданията, нещата никак не стоят трагично. Отново трябва да се поиска съдействие от нашите органи. И така, както първия път сме го дали в изпълнение на наши законни задължения, ще го дадем и втори път.
И за да приключа, понеже господин Вълканов спомена и за поведението на министерството на вътрешните работи, и на полицията по отношение на случая с бистрица, на мен ми се струва, че аналогия между тези два случая абсолютно не може да бъде правена. Тук, както посочва в този случай Главната прокуратура, няма и не се касае до изменено самоуправно съществуващо положение, за да се възстановява старото практическо положение, а има искане за оказване на съдействие от орган на държавната власт. И полицията е длъжна да оказва това съдействие.
Що се отнася до случая с Бистрица и за бездействието - аз бих го сложил в кавички - на полрицията и на Министерството на вътрешните работи, моето дълбоко убеждение е, че там става дума за едно самоуправдство, особено с оглед и на последващите събития. И Прокуратурата е тази, която по закон е задължена и оправомощена да действува в този случай.
Благодаря. 1129.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Соколов.
Има думата колегата Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заявете това, господин Вълканов, за да чуят и избирателите това нещо. Господин Вълканов заявява, че е доволен от отговора на господин Соколов.
Следващото питане е отправено от господин Филип Боков. Моля Ви да развиете питането си. 1129.4
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председателю, Филип Боков, народен представител от Парламентарния съюз, който вие предпочитате да наричате Парламентарен съюз на БСП, но той може по-правилно да бъде охарактеризиран като парламентарен съюз за социална демокрация. (Шум и смят в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Боков, аз няма да Ви прекъсна, моля Ви се. Няма да Ви прекъсна, но заявявам, че всеки народен представител, който се представи с друго име, освен както са регистрирани в ЦИК, по отношение на тях, моля Ви се (Нора Ананиева вика нещо от мястото си) по отношени е на тях ще бъдат приложени, господин Премуняво, обърнете внимание и Вие, разпоредбата на чл. 108, т. 2. Ще четете и ще разберете това нещо. (Ръкопляскания от блока на мнозинството) Продължавайте, господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: Аз Ви благодаря, господин председателю, не искам да влизам в спос с Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не желая да влизате в спор с мен изобщо, аз Ви казах решението на Председателството.
ФИЛИП БОКОВ: Да, благодаря Ви. Това е едно много демократично решение. Преминавам към питането си.
Господин министър, вече над два месеца печатът се занимава с така наречените компромати. Това са списъци на сътрудници на слулжбите за сигурност, които работят в посолствата на България в чужбина. Досега никой от членовете на правителството не е запознал Народното събрание със становището на Министерския съвет по тези публикации.
От печата се разбира, че въпросът е обсъждан в така наречения Съвет за национална сигурност, който е една неформална струкстура, че се провежда разследване, но не е изяснено дали се води следствие по изнесените тревожни факти. Във връзка с горното, моля да информирате Народното събрание за следното:
Първо, дали списъкът, публикуван във в. "Репортер 7" на 12 март тази година, е автентичен.
Второ, как оценявате съставянето на такива списъци.
И трето - какво показва разследването на Министерството на вътершните работи по въпроса. ДЕ/НП 1130.1
Държа да поясня, че това питане беше отправено, съгласно процедурните правила, преди господин министър Соколов да говори по този въпрос в Комисията по външна политика, която получи доста подробна информация- Затова аз не бих искал министърът да запознава Народното събрание с оперативна информация, която може да затрудни разследването на тези проблеми, но смятам, че въпросите, които се поставят и в печата, тнъй като центърът е все още в полезрението на общественото внимание, заслужават отговор от представител на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Боков. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин председател, уважаеми народни представителил, предполагам, че господин Боков днес ще бъде може би единственият, който ще остане недоволен от моя отговор или може би по-скоро от липсата на отговор. Разбира се, от само себе си, че пред един такъв открит форум, какъвто е все пак пленарното заседание на Народното събрание, аз не мога да взема отношение дали е автентичен или не списъкът, публикуван в "Репортер 7". За себе си мога да кажа, че оценявам определено отрицателно съставянето на такива списъци.
Що се отнася до това, какво показва разследването на МВР по въпроса - мога само да заявя, че Националната служба за сигурност беше започнала с оперативно издирване на всички тези въпроси, когато по становище на ръководството на тази служба, нещата бяха доведени до определен момент, материалите бяха предоставени на главния прокурор на Републилката. Той, след като се е запознал с тях, е разпоредил да започне тъй наречената "предварителна проверка" и оттук нататък вече сведения във връзка с цялата тази история, може да дава по силлата на закона единствено прокуратурата, респективно главният прокурор. Аз не бих могъл да ви кажа нищо повече по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Соколов. Господин Филип Боков има думата за уточняващи въпроси.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин министър, аз съм доволен от оценката, която давате за съставянето на такива списъци и аз съм солидарен с Вас.
Уточняващият ми въпрос е по-скоро, свързан с това, дали вие бчихте поели един ангажимент да използувате своя 1130.2 авторитет като член на Министерсткия съвет и като човек, който отговаря за една от разузнавателните, ли по-скоро за контраразузнавателната служба - този случай да бъде разследван докрай, да не бъде потулен, тъй като у широки кръгове от обществеността има опасения, както често ставаше през последните две години, и в този конкретен случай, че виновният ще се окаже чистачката или пък портиерът на някоя сграда. Така че аз бих бил много радостен, ако Вие поемете ангажимент да използувате своя авторитет, за да може случаят да стигне до своя логичен завършек. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър Соколов.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: По отношение на извършвани действия от страна на прокуратурата действително аз не бих могъл да имам друга намеса, освен използването на моя авторитет, ако, разбира се, разполагам с такъв пред главния прокурор.
Що се касае до моето лично становище, аз отново бих повторил, еч лично аз смятам, че случаят трябва да бъде разследван докарй, за да се види веднъж завинаги начинът, по който такава информация изтича и стига до нашите вестници, както и информация, която е изтекла, за да бъде съставен този списък. Това ще е полезно за цялата ни държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Преминаваме към следващите отговори. Един-единствен актуален въпрос е отправен към министър Иван Пушкаров.
Ще продължите ли много, господин Пушкаров? Да оставим за другия път. Нямаме възможност, трябва да гласуваме решение.
МИНИСТЪР ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Да, отговорът е дълъг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, другия път, понеже отговорът е дълъг, а ние сега няма да имаме време.
Моля, регистрация за проверка на кворума, тъй като ще гласуваме решение във връзка с разисквания по питания.
Господин Премянов и да мине 13 часа, пак ще Ви дам думата. Бъдете сигурен, моля Ви се.
Да се регистрират тези, които са в залата - по повод питането на господин Маринов и господин Луканов.
В момента извършваме проверка на кворума дали сме в състояние да гласуваме решение. Госпожа Снежана Ботушарова 1130.3 ви съобщи в началото, че трябва да се гласуват решения за кога да бъдат насрочени разискванията по отправени питания от страна на господин Луканов и господин Маринов към министърпредседателя.
Има кворум. Регистрирани общо 143 депутати в момента.
Предложено е решение - първото решение - решениепроект, представен за провеждане на разисквания по питането на народния представител Александър Маринов.
"Народното събрание на основание чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши да се проведат разисквания по питането, внесено от народния представител Александър Маринов на ..." Предлага се на 17 април 1992 г.
Определяме само датата на разискванията. Моля, гласувайте.
Мисля че разбрахте за какво гласуваме. Има процедурни правила за приложението на чл. 82, за да бъдат приложени те, трябва да се насрочи дата за разискванията. разисквания трябва да има. Решаваме кога да бъдат те. Това ще решавате вие.
Моля, народните представители да влязат в залата, гласуваме.
От общо гласували 154 народни представители, за 74, против - 80, въздържали се - няма.
Отхвърля се предложението за разисквания на 17 април. 1130.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще гласуваме по следващото решение. Предложението за решение разискванията по питането на господин Луканов да бъдат на 17 април бяха отхвърлени. Подлагам на гласуване разискванията по питането на господин Луканов да бъдат проведени на 24 април. (Реакция от блока на СДС) Разисквания ще има, но кога ще има, никой не може да каже, моля ви се.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Ние гласувахме изобщо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За 17 не е ли гласувано?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Ние гласувахме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Изобщо не може да няма! Докато не е изменен правилникът, изобщо не може да няма. Засега трябва да има. Определяме само датата за разисквания. Дали ще бъде обаче на 27 декември или на 24 април, решавате вие. (Шум в залата)
24 април е следващият петък.
ГЛАСОВЕ: Тогава сме във ваканция.
ПРЕДЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е ваканция тогава, моля ви се! Решавате вие. Моля, гласувайте!
От общо гласували 153 народни представители, за 73, против - 78, въздържали се - 2.
Това означава, че не се приема. Не се определя дата за разискванията.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Един часът е, времето ви изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тринадесет часа. При това положение, господин Премянов, аз прекратявам заседанието. (Звъни) (Шум в залата) Един часът е, не е искано продължение.
(Красимир Премянов настоява за думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направиха възражение.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми колеги, господин председател! Искам да отбележа факта, че не се прилага правилникът в никакъв смисъл там, където е решен въпросът с Конституцията. Тъй като става дума за текстовете в правилника, които произхождат от Конституцията, и отбелязвам само един-единствен факт, че за това нарушение на Конституцията гласува и самият многоуважаван от мен председателствуващ в момента събранието. Нора Ананиева, Ловеч, Парламентарен съюз за социална демокрация. РД/НП 1131.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Макар че Вие не гласувахте за многоуважавания от Вас председателствуващ в момента.
Съобщения:
Комисия по културата - 15 април, сряда, от 12 часа.
Комисия по земеделието - 16 април, от 10 часа.
Комсиия по контрол на приходите - 15 април от 9 часа.
Комисия по околната среда - на 15 апрли от 10 часа.
Комисия по образованието и науката - заседание на 15 апрли от 11 часа.
Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление - заседание на 16 април от 9 часа.
Пресконференция от ръководството на комисията, председателствувана от отец Христофор Събев - 13 април, понеделник, зала "Запад".
Комисия по здравеопазване - заседание на 15 април, сряда.
Комисия по жалби - заседание на 16 април от 11 часа.
Икономическа комсиия - заседание днес, от 14 часа, в пленарна зала.
Председателски съвет - във вторник от 13,30 часа.
Във вторник от 15 часа - пленарно заседание.
На следващото първо заседание господин Премянов ще има думата за лично обяснение.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13 ч. и 05 м)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ (п) Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Трифон Митев
(п) Руслан Сербезов