Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-06-12

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретар: Христо Атанасов и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Имаме кворум.
Преди всичко новопостъпили питания:
- питане от народния представител Тошо Пейков към министъра на отбраната относно обстановката в поделение 42820 Ловеч;
- питане на народния представител Звезделин Кафеджиев към министъра на външните работи относно разкриване на контролно-пропусквателен пункт по гръцко-българската граница;
- питане от народния представител Тошо Пейков към министъра на отбраната относно изложение от гражданин за реформата в отбраната на страната;
- питане от народния представител Звезделин Кафеджиев към министър-председателя относно разработването на програа за заетост на работната ръка, която ще бъде осигурена във връзка с преструктурирането на рудодобива в общините Рудозем, Мадан, Златоград, Лъки;
- питане от народния представител Красимир Премянов към министъра на външните работи относно предстоящото подписване на декларация за Черноморската зона;
- питане от народния представител Николай Добрев към министъра на външните работи относно посещението на външния министър в Гърция;
- питане от народните представители Невен Пенев и Дако Михайлов към министъра на транспорта относно статута, функциите и задачите на Главно управление на пътищата;
- питане от народния представтиел Красимир Премянов към министър-председателя относно посещението на министър-председателя в Гърция;
- питане от народния представител Тодор Кумчев към министър-председателя относно възможността за уреждане на дължимите плащания по българския износ, реализиран по спогодба за стокообмен;
- питане от народните представители Петър Тодоров, Красимир Чернев и Йордан Тодоров към министър-председателя относно това, кои министри са били на работните си места в периода на гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пенсиите;
- питане от народния представител Христо Тодоров към министъра на здравеопазването относно финансиране строителството на поликлиника в Димитровград;
- питане от народния представител Стоян Райчевски към министъра на финансите относно проверка на банковите сметки на Отечествения съюз във връзка със Закона за конфискация на имуществото на БКП и други организации;
- питане от народния представител Атанас Матеев към министъра на правосъдието относно забавяне решението на проблема по регистрацията на "Слънчев бряг-Анжел" ОО дружество.
Народният представител Никола Мишев тук ли е? Има два писмени отговора от министър Йордан Соколов. Когато Никола Мишев дойде, моля ви се, предупредете го.
Актуалният въпрос от народната представителка Станка Величкова се оттегля. Тя ще иска писмен отговор.
Тук ли са господата Минчев, Друмев и Генчо Павлов?
Уважаеми господа вносители, този документ -
"Проект за решение за гласуване на недоверие на министърпредседателя на Република България
Ние, депутатите от Отечествена партия на труда, и нашите колеги от парламентарната група определяме това поведение на министър-председателя и правителството като следствие от предварително планиран геноцид на българската нация..." не го приемам поради това, че вчера трима души дойдоха и си оттеглиха подписите, като казаха, че те въобще не са се подписвали под този документ. Четвърти дойде, мислейки, че се е подписал.
Моля ви се, такива документи, недостоверни, господин Минчев и компания да не поднасят. това излага извънредно много Народното събрание. Трима души, няма защо да казвам имената, ще кажа имената, когато трябва, а и други хора казаха, че си оттеглят имената. (Реплики от блока на ПСБСП: "Защо, кажете ги?!") Защото преди всичко при мен трябва да идва документ не във вид на...
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПСБСП): Извинете, господин председател, 52 души са се подписали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: 52-рият е Красимир... Да, 53-тият. Така.
Аз не пиемам документа, защото щом тук идват... Да казвам ли имената? И то изтъкнати народни представители. ("Кажете ги, кажете ги!") Няма смисъл. Не, няма да кажа имената, а където трябва. (Шум в залата, реплики, които не се разбират.) Моля ви се (обръща се към блока на ПСБСП), те са дошли и са се задраскали тук, при мен. Те са от вашата група. Не може, господин Друмев, да идват народни представители и да казват, че те не знаят да са се подписвали на такъв документ. Това не мога да го приема. (Шум в залата.) Моля ви, внесете отново този документ, и то оригинала ще ми дадете.
Вижте, те казват така: ние сме се подписали под някакъв документ, обаче не са геноцид и т.н. Това е срам за българския парламент! Това е срам за българския парламент. (Шум в залата, реплики, които не се разбират) И моля ви се, ако искате, подновете, обаче всеки искам да си завери по някакъв начин подписа. И ще го завери гопожа Ананиева като председател на парламентарната група. (Шум в залата, реплики, които не се разбират.) Важното е, че си оттеглят подписите. Защото на отделен лист са подписите.
Господин Минчев, не съм ви викал, моля ви се, седнете на мястото си! (Обръща се към Минчо Минчев, който иска думата.) Не съм ви викал, моля ви се! 1132.3.
Тъй че аз смятам този документ за недостоверен и моля, ако искате, подновете го, обаче съвсем точно да се знае кой е подписал, какво е подписал и т.н. Защото такива документи в момента знам, че се подписват от групата, знам, че за мен се иска недоверие и т.н. Моля ви се да идват вече оттук нататък, първо, не копия, а самият документ, и, второ, да се знае кой какво е подписвал.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП, от място): Господин Савов, по дневния ред...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По дневния ред? Разбира се, заповядайте, но вчера приехме дневния ред. Как ще го променяме? Вие знаете, че за дневния ред е трябвало до 18 часа... (Реплика на Мариана Христова, която не се разбира.) Вижте, вчера дневният ред сме го уточнили. До 18 часа аз не съм получил искане за промяна в дневиня ред, госпожо Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП, от място): Господин Савов, вчера прочетохте, че ще мине моето питане. Днес не ме прочетохте в списъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За какво става дума? Елате да кажете, защото не ви чувам. Елате, моля ви се.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Днес не е четен списък. Това са новопосъпилите питания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обръщам се най-вече към господин министър-председателя, действително много отговори се забавят. Господин Ганев, господин Вълканов обърна внимание и т.н. На мен ми се струва, че министрите трябва да намерят начини така да планират своите пътувания, че актуалните питания в парламентарния контрол да не стоят по месеци без отговор. Това моля Министерския съвет добре да го разбере, да бъде ясно. Защото иначе действително едно актуално питане загубва своя смисъл. Министерският съвет трябва да планира така нещата, че не повече от две седмици да се забавят.
Господин Димитров, моля ви се, вземете мерки. Министерският съвет е длъжен да отговаря на питанията на народните представители. Вие сте винаги тук, обаче действително някои министри по някакъв начин трябва да намерят време да бъдат тук. 1132.4.
Господин Никола Мишев появи ли се? И господин Вергиев тук ли е? Господин Вергиев трябва да отговори на кого е дал своята карта, с която е гласувано по цял ден. Аз него не мога да го накажа, обаче той не може да не знае на кого е дал картата, с която е гласувано. 1132.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми дами и господа, да започнем с изслушване на вашите въпроси към министър-председателя господин Филип Димитров.
На актуални въпроси той ще отговаря, поставени от следните народни представители: Савка Йовкова, Златимир Орсов, Петър Балабанов, Велко Вълканов, Гинчо Павлов, Дончо Папазов.
Давам думата на госпожа Савка Йовкова да развие своя актуален въпрос относно връщането на резиденции за обществено ползуване.
Заповядайтев, госпожо Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Уважаеми господин премиер, моят въпрос е кратък и ясен. Кога ще се върне резиденцията в град Шабла и Шабленското езеро за ползуване и стопанисване от общината?
Чрез мен към вас отправят този въпрос управата на общината, която има идея да развива активен туризъм и да се самофинансира, чрез мен към вас отправят въпроса собствениците на селскостопанска земя, които желаят да си получат земята в реални граници. Поставят въпроса и гражданите, повярвали в синята илюзия, записана в програмата на СДС: "Българските граждани имат своите конкретни житейски проблеми, чието решаване не трябва да се превръща в пустинен мираж, а трябва да бъде непосредствена реалност на промяната."
След моето посещение аз разбрах, че този имот не се стопанисва в момента от никого и е един разграден двор. Знаете ли от кого се ползува и с какви зели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Йовкова.
Господин министър-председателю, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще се постарая да бъда пределно кратък. Действително въпросът е поставен и неговото решаване се проточва в рамките на около 3 месеца. Той практически е вече решен, но окончателното оформяне на текста на това решение ще трябва да стане в заседание на Министерския съвет. Става дума за това, че споменатото място, което между другото е свързано и с определени изисквания за резерват, е престанало да бъде резиденция. То не се ползува СтБ/ЛТ 1133.1. и като ловно стопанство в момента и по принцип е решено неговото предоставяне на общинския съвет.
Въпросът е, че във връзка с опазването на дивечов фонд, на други специфични за мястото и за особеностите на местността характеристики е трябвало да се намерят някакви конкретни решения и така ще бъдат удовлетворени всички конкуриращи се претенции от страна и на общината, и на Ловно-рибарския съюз, и на Министерството на околната среда. Въпросът фактически е, както казах, в процес на решаване. Надявам се, че може би в близките две или три седмици вие ще можете да видите акта на Министерския съвет в този смисъл. Това, което мога отсега да ви кажа, е, че във всеки случай то няма да остане под контрола на централната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Йовкова, доволна ли сте от отговора?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Не е доволна, разбира се!
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Да, не съм доволна, защото отново получавам отговор в бъдеще неопределено време. Бих искала поголяма конкретика да има в този отговор, за да се удовлетворят исканията на всички граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият актуален въпрос е поставен от господин Златимир Орсов.
Господин Орсов, имате думата да развиете вашия актуален въпрос относно номенклатурата в Министерския съвет.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо Ботушарова, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги народни представители! Повод за моя актуален въпрос е предаването "Анкети" на Българската национална телевизия от 9 юни тази година. Там между другото се каза, че средният българин гладува, но не това е поводът за моя актуален въпрос. В предаването се правеше внушение, че апаратът на Министерския съвет пречи на самия Министерски съвет да работи и да управлява ефикасно страната. Бяха визирани конкретно определени лица, в това число и секретарки, и стенографки, като беше казано, че тяхната вина е, че са работили като такива - секретарки и стенографки - в предишните правителства и поради това сега има съмнение, че те спъват дейността на сегашното правителство. Дори господин Муховски заяви с голямо съжаление, че Кодексът на труда пречел да бъде тотално сменен 1133.2. апаратът и според него с новия Министерски съвет трябвало да дойде и нов апарат. Не знам дали господин Муховски смята, че с всеки нов Министерски съвет трябва да сменя и народът.
На края на предаването водещата зададе и риторичния въпрос: кой всъщност управлява днес страната - СДС или някой друг?
Смятате ли ви, господин министър-председателю, че не вие и правителството управлява страната, а някой друг? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър-председателю, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, и уважаеми господин Орсов, на когото съм особено благодарен за този въпрос, тъй като мисля, че е крайно време наистина да се изясни кой управлява тази страна. (Смях в опозицията)
Казвам това, защото като че ли съществуват много кандидати за управлението на страната. Както може би подозират и някои народни представители, управлението на страната съгласно Конституцията се извършва от правителството и местните административни структури. (реплики в опозицията: "Гениално!", "Така и подозирахме", смях)
Казвам това, защото действително поведението на голяма част от представителите на опозицията, аз, разбира се, няма да говоря за тази зала, защото не това ми е работата, но във всеки случай извън нея е такова, като че ли те не са напълно сигурни в тези обстоятелства. Искам да ви кажа, че аз ще имам възможност да отговоря и на въпроса на господин Дончо Папазов, който е също актуален и който някак си ще се слее с отговора на въпроса на господин Орсов, но понеже не виждам господин Папазов в залата, ще си позволя да започна да отговарям сега, за да имам тази възможност.
Както неведнъж сме заявявали и досега, ние смятаме да се различаваме много от начина, по който са управлявали нашите предшественици и в частност комунистите. Както вероятно повечето от вас знаят, идвайки на власт, те не са се опитвали да сменят народа, както току-що предложи господин Орсов, те са се опитали 1133.3. първо да го понамалят (шум в СДС) и след това да го попроменят. За съжаление те до голяма степен са успели в първото начинание, във второто, надявам се, че успехът им е бил по-съмнителен. Те, разбира се, имаха табиета да издават бележки на хора от определени семейства за това дали могат да ходят на работа, дали ако евентуално пък могат да ходят, доколко могат да правят това, дали трябва... (Реплики в опозицията) Извинете ме, аз разбирам вътрешните конфликти в лявата страна на залата, но въпросът е зададен и камъкът е хвърлен.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП, от място): Мъчим се да слушаме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Подобни бележки, както сигурно сте забелязали, ние не издаваме. Нещо повече, ние дори търпим упреци за това, че прекалено много се различаваме от господа комунистите, че сме прекалено толерантни и това едва ли не ни пречи на работата. Даже самият господин Орсов токущо го каза. Вярно е, че сме толерантни, господин Орсов. Вярно е, че ще продължаваме да бъдем. От друга страна, искам у вас да не се създава впечатлението, че това означава, че ние нямаме намерение да упражняваме управлението на тази държава. Давам си сметка, че след толкова много години комунизъм за много хора е трудно да разберат как е възможно хем да се управлява, пък хем да бъдеш и толерантен, но ние смятаме на практика да го покажем.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Времето няма да ви стигне!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искате да кажете, че времето няма да стигне да докажем, че може да се управлява толерантно, така ли? Вие ни заплашвате, че ако ние продължаваме да управляваме толерантно, няма да управляваме дълго, така ли, господин народни представителю? Аз се надявам, че това са тези, зад които не стои цялата парламентарна група на опозицията. Защото ако това е така, то тогава би трябвало да констатираме, че парламентарната група на опозицията е много далеч от онова, което се нарича конструктивна опозиция, бих казал даже, много далече от онова, което се нарича конституционосъобразно поведение. (Шум в опозицията)
Така или иначе, за да бъда конкретен в отговора си на вашия въпрос, господин Орсов, в Министерския съвет действително 1133.4. се извършват някои промени. Ние обаче за разлика от вас не преследваме хора, а търсим структурни разрешения, които да бъдат по-оптимални. Трябва да ви кажа, че аз също смятам... Да, прав сте, господин Кюранов, действително, които да бъдат оптимални, поправям се. Трябва да ви кажа, че аз също имам възражения срещу някои личности, които работят в Министерския съвет. Но вие разбирате, че ние не правим чистки и ние не правим преследвания. 1133.5.
Така например през периода от 8 ноември 1991 г. до края на май тази година от Министерския съвет са освободени при списъчен състав 253 човека 79 души. (Реплика на депутат от опозицията: "На коя партия са членове?")
Искам да ви кажа, че от месец март се подготвят промени или по-скоро практически са готови промени в структурата на Министерския съвет, които не бяха вкарани в действие, за да последват структурните промени в правителството, и които сега са на път да влязат в действие. Това, което ги забави с около седмица, беше естественото уточняване между вносителите на определени функции - новите заместник-председатели на Министерския съвет, които естествено ще поемат част от функциите в рамките на хората, които работят в тази структура.
Така че с тези персонални промени е много възможно, по-скоро бих казал, е почти сигурно, че ще настъпят и нови изменения в щата. Лично аз очаквам още около 80 души може би да бъдат освободени. Но това по никакъв начин не бих желал да се интерпретира като търсене на някаква форма за проявяване на недоверие към представителите на опозицията или към хора, които по някакъв начин са били свързани с тях. Ние вярваме, че хора, които са били свързани с бившата комунистическа партия, могат да се променят и да вършат добра работа.
Е, господин Орсов, тогава, когато те не се променят, те си отиват. И по това се познава кой управлява тази страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, имате думата за вашето мнение за чутия отговор.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз съм изучен, господин министърпредседателю. Миналия петък, когато отговаряхте на моя актуален въпрос, отговаряхте всъщност на някой друг. Сега, когато отговаряте на днешния ми актуален въпрос, искате да отговорите на господин Дончо Папазов.
Няма ли да отговорите точно на онуй, което аз съм ви питал, исках да разбера. Забелязвам, че комунистите наистина май са успели да променят българския народ и вас включително, защото и вие като Тодор Живков, като ви задават неудобни въпроси, обикаляте около въпроса и всъщност отговор не давате. ВТ/ЛТ 1134.1.
И бих искал още да ви кажа, че тези бележки за благонадеждност към властта са издавани след 1923 г. от фашистките превратаджии. (Шумно изразено неодобрение от страна на мнозинството, възгласи "А-а-а!", реплика на депутат от мнозинството: "Имаш много здраве!") Оттам е започнала работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, господин Орсов, не се отклонявайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Да, приключвам.
Вие се опитахте да вложите в мойта уста думи, които не съм казал. Споменах, че господин Муховски съжалява, че Кодексът на труда му пречи бързо да направи чистка в апарата и вие всъщност чистка не правите, вие правите ликвидация.
Аз завършвам, господин министър-председателю, с това, че вчера Конституционният съд всъщност определи кой има конституционосъобразно поведение и кой няма, и че аз не мога да бъда доволен от вашия отговор, защото вместо да ми отговорите на въпроса, вие влизате в диалог с депутати от залата, като се опитвате по този начин да прикриете невъзможността да отговорите на моя въпрос.
И като гледаме резултата от 7-месечното управление на правителството на СДС, май най-добре е стенографките да дойдат и управляват страната (ръкопляскания от опозицията, реплика на депутат от мнозинството: "Той предварително си го е написал")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми господин Орсов, вие също не ползувахте процедурното ви право да кажете дали сте доволен, а направихте обзорно изказване. Така че упрекът, който отправихте, го отправете и към себе си, моля ви. На актуалните въпроси отговорът е кратък.
Продължаваме със следващия актуален въпрос на господин Петър Балабанов. Господин Балабанов е отправил актуален въпрос относно мерки на правителството за пресичане на злоупотребите в областта на туризма. Заповядайте, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Господин министър-председателю, икономическите афери в курорта "Слънчев бряг" са широко известни на нашата общественост. Само през последния бе съобщено за даването под аренда на един от големите ресторанти, вместо за предвари1134.2. телно планираните 3 милиона лева, за 700 000 лева, от което държавата губи повече от 2 милиона лева.
На практика всички заведения в комплекса са раздадени при неизгодни за държавата условия, в нарушение на законите и нормативните актове. При тежката икономическа ситуация и съществуващия бюджетен дефицит милиона левове, които държавата може да получи от доброто стопанисване на своето имущество, всъщност попадат в джобовете на случайни хора, подбрани от ръководството на комплекса.
Господин министър-председателю, исканията за финансова ревизия в комплекса се правят отдавна. Бих желал да зная кога правителството ще реагира на сигнала на господин Мичковски за злоупотребите в "Слънчев бряг" и на сигналите на толкова други организации, журналисти, синдикати, за продължаващия открит грабеж на държавата в този комплекс.
И още нещо. Тук, в тази зала, преди пет месеца господин Доганов, тогава председател на Комитета по туризма, ни уверяваше, че е последователен и безкомпромисен борец срещу мафията, "комунистическата мафия", както я нарече той, в областта на туризма. Той беше уволнен от вас без обяснения. Същото постигна и един друг деклариран борец срещу "комунистическата мафия" - госпожа Сандалска.
Дали техните оставки не са отмъщение на мафията, която използува вашите ръце, господин министър-председателю? И не издава ли факта, че вече два месеца в този приоритетен отрасъл според мнението на правителството не са назначени ръководители, невъзможността на правителството да се справи с мафията в областта на туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председателю, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, въпросът всъщност се разделя на две части.
Едната част е свързана с проблемите на "Слънчев бряг", а другата с Комитета по туризма и държавното управление в тази сфера.
На първия въпрос - твърдението, че не е имало ангажиране и реакция на Комитета по туризма във връзка със сигналите по 1134.3. повод учредяването на "Слънчев бряг-Анжел ООД". Искам да подчертая, че своевременно бяха дадени отговори на въпросите на Икономическата комисия в Народното събрание още на 9 април 1992 г. и подробно бяха изброени мерките, предприети от комитета в тази насока.
Едновременно с това обаче, както правилно изтъква и господин Балабанов, оказва се, че една голяма част от действията, които са извършвани в тази сфера, си заслужава да бъдат разгледани от прокуратурата. И в този смисъл е изпратен материал до главния прокурор на републиката - господин Иван Татарчев, и до неговия заместник - господин Димитър Димитров, които съответно са издали нареждания за образуване и движение на наказателни преписки по въпроса. Вие сами разбирате, че в контекста на разделението на властите ние не можем да изискваме отговори от тези структури, но ние сме убедени в това, че органите на следствието и прокуратурата, които вече започнаха да дават доказателства за това, че са заработили, и то ефикасно, ще успеят и в този случай да си свършат работата.
Що се отнася до въпроса за последователните борци срещу мафията, това, което най-вече ме радва в него, е вашата готовност да се солидаризирате с усилията на правителството в тази насока.
Що се отнася до вашите съмнения и опасения, искам да ви уверя, че Комитетът по туризма и в настоящия момент функционира под директния поглед на правителството. (Възгласи: "Оо-о!" от страна на опозицията)
Друг е въпросът, че когато в един такъв действително свързан с приоритетни задачи орган, се извършват промени, те трябва да бъдат наистина изпипани много добре.
Не е тайна за никого, че Комитетът по туризма е място, към което са насочени доста амбиции и от тази гледна точка пресяването на евентуалните кандидатури е нещо изключително важно, тъй като противното би могло да съдържа сериозни рискове, включително за печалбите на държавата.
Така или иначе, ние тъкмо това и правим в момента отсяваме кандидатури. А, уверявам ви, че в настоящия си вид Комитетът по туризма функционира и, разбира се, прави това с усилията и помощта на правителството като цяло. Благодаря ви. (Реплика на депутат от мнозинството: "Отсява се мафията") 1134.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов, заповядайте.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Господин министър-председателю, доволен съм от тази част на вашия отговор, която може да се тълкува в смисъл, че не всеки човек, който декларира, че е борец срещу мафията, действително е такъв. И че някой от тези самозвани борци срещу мафията, всъщност могат да бъдат нейни прикрити членове. Това ми дава основание оттук нататък винаги, когато някой от тази трибуна или от друга висока трибуна в страната се обяви за борец срещу мафията, пък бил той и народен представител, министър или дори министър-председател, да се отнасям с определено подозрение към неговите думи.
Не съм доволен от тази част на вашия отговор, от която разбрах, че два месеца продължава филтрирането на кандидатури за избора на един директор. С тези темпове борбата срещу мафията, която продължава да действува във всички сфери на държавата, включително в митниците, включително в икономиката... (Реплики от страна на мнозинството, които не се разбират) Господин Доганов не беше член на нашата партия и ръководството на "Слънчев бряг", не са членове на нашата партия, не са свързани с нас, господине. 1134.5.
Новото началство, което оказва неспособно да се пребори с мафията вече 7 месеца и удивително бавните темпове на промени в тази област, не оставят голяма надежда у мен и моите колеги, че зад това стоят дейстявително сериозни намерения.
Затова от втората част на отговора ви не съм доволен, господин министър-председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият актуален въпрос е на народния представител господин Велко Вълканов.
Господин Вълканов, имате думата да развиете вашия актуален въпрос относно решение на Министерския съвет за предоставяне на Дом-паметника на загиналите във войните български и запасни подофицери...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин министърпредседателю, въз основа на решение на Министерския съвет министърът на отбраната е издал Заповед # 149 от 13 май т.г., с която Домът-паметник на загиналите във войните български запасни подофицери, намиращ се на площад "Възраждане", се предава на Движението за права и свободи.
Това решение предизвика сериозни и основателни възражения сред запасните подофицери. Посегнато е на правото на собственост на съюза на тези офицери, който се легитимира и с нотариален акт, издаден по надлежния начин. Оскърбява се паметта на лицата, извършили дарението в полза на Съюза на запасните подофицери. Решението е в някаква степен предизвикателство спрямо патриотичните чувства на българските запасни офицери, на всички патриоти.
С оглед на изложеното моля, господин министър-председателю, да отговорите на следните въпроси.
Първо, на какво правно основание Министерският съвет си е позволил да се разпорежда с чуждо имущество, респективно с имуществото на Съюза на запасните подофицери.
И, второ, смятате ли вие да внесете предложение за отмяна на въпросното решение на Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председателю, за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! ББ/КП 1135/1. Имотът, който погрешно е наречен "Дом-паметник", съставлява сграда, която не прпедставлява паметник, но за която действително е бил издаден, не мога да ви кажа точната дата - през 30-те години, нотариален акт на името на сдружение с нестопанска цел - Съюза на подофицерите от запаса. Този съюз като сдружение с нестопанска цел е бил закрит през 1942 г. и съобразно действуващото тогава, а всъщност и сега действуващото законодателство има същите разпоредби, неговото имущество е преминало в държавата.
Впоследствие на мястото на Съюза на запасните подофицери не е създаван друг такъв съюз.
Що се отнася до съществувалия Съюз на запасните офицери, който също е бил закрит, създадено е едно образувание наскоро - Съюз на офицерите и подофицерите от запаса, което е една нова юридическа личност, регистрирана действително, която твърди да е правоприемник на споменатия по-горе съюз.
Доколко тя е такъв или не, аз не мога да се произнеса, тъй като това е нещо, което ще реши евентуално съдът, ако бъде поставен въпрос за имуществото.
Във всеки случай обаче Законът за реституцията, който би могъл да бъде единственото правно основание, на което да бъде възстановена собствеността на тази сграда, не засяга актове като този, за който стана реч по-рано.
При това положение на нещата не би могло да се търси никаква форма на връзка между собствеността на тази сграда от страна на прекратения съюз и вещни права в полза на настоящия.
Разбирам, че е възможно да съществува определена емоционална връзка. Така или иначе, след като възникна конкуренция на права и тази връзка беше поднесена като аргумент, мисля, че беше твърди късно да се коментира този именно емоционален аспект на нещата, съпоставим с наличното годно правно основание. А наличното годно правно основание е решение на Министерския съвет за предоставяне на споменатата по-горе сграда на една от политическите сили в България, представена в парламента, единствената, която прочее не разполагаше до този момент с подслон, и от тази гледна точка то е напълно в съответствие с действуващите в страната закони. 1135/2.
Разбирам, че вероятно винаги, когато става въпрос за неща, които са кът в една страна, а очевидно е, че в настоящия момент подобни сгради и помещения действително са кът, винаги възниква колизия на интересите, винаги могат да възникнат спорове и винаги може да има огорчени. Естествено ние се стараем да сведем това до минимум. Друг е въпросът, че никога в 100 на сто такова всеобщо удовлетворение не се получава. Във всеки случай обаче аз не считам, че има основание за внасяне на проект за решение за отмяна на споменатото решение, поради което и не смятам да внеса такъв проект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, заповядайте!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Последните думи на господин министър-председателя са много приятни да се чуят. Радвам се, че те са узрели за такова решение и се надявам, че той ще изпълни своето обещание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Никакво обещание не съм давал!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Но все пак искам да кажа, господин министър-председателю, че беше груба политическа грешка тази сграда да се дава на друга организация, освен на Съюза на запасните офицери и подофицери. Волята на дарителя била такава: Съюзът да бъде разтурен и по-късно да бъде възстановен, сградата отново да бъде предоставена на този съюз. Вие сам си представяте, че тази сграда е свързана с имената на хора, които са умирали при Одрин, Чаталджа, Люлебургас, и сега там да се настанява една организация, която е чужда на тези тежнения, на тези вълнения на българското офицерство, е една грешка, която не биваше да си позволявате.
Изобщо един приятелски упрек ще ви отправя. Аз смятам, че вашето правителство има много недостатъци и има един много съществен талант - талантът да влиза в излишни конфликти по незначителни поводи с хората. Вие например влязохте в тежки конфликти с българското село заради отделни председатели на ликвидационни съвети, дребни мошеници, които селото не иска. Моля ви се. 1135/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, моля ви, вече нарушихте много време правилника.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз съм без желание да оскърбявам. И влизате в конфликт със селото заради такива личности.
Сега заради един интерес, който очевидно може да бъде решен по друг начин, вие влизате в конфликт с българското офицерство и запасното офицерство.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Касае се очевидно за недоразумение.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Касае се очевидно за недоразумение. Господин Вълканов ме поздрави за това да съм направил изявление, което аз не бях направил. Аз завърших своя отговор с думите, че не виждам правно основание, на което може да се иска отмяната на това решение. Така че, надявам се, сега да бъда разбран правилно.
А що се отнася до многобройните недостатъци на моето правителство, господин Вълканов, то сигурно има в изобилие от тях. Що се отнася до неговата работа, може би вие също можете да намерите много кусури. Но аз ви питам, господин Вълканов, можете ли да ми посочите едно правителство, което в последните 45 - 46 години да е управлявало България по-добре от моето? (Шум в залата, ръкопляскания от блока на ДПС и СДС, неодобрителни възгласи от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тук ли е господин Гинчо Павлов?
Моля, коментарите могат да продължат на друго място.
Господин Павлов, моля ви само да обявя. Има питане от господин Гинчо Павлов относно подписването на договор за приятелство и сътрудничество с Русия.
Заповядайте, господин Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Питането ми касае протакането на подписването на договор с Русия, както и занемарените икономически отношения с тази страна.
Господин министър-председателю, в състояние ли сте да 1135/4. посочите цифри, които да илюстрират икономическите връзки между България и Русия за първото полугодие на 1990, 1991 и 1992 г., да обясните разликата между тези цифри?
Колеги, десетщки хиляди хора от стотици предприятия са на улицата вследствие на фактическото запушване на експортните канали към руския пазар. Това е нещо, което действително не може да се скрие, както не може да се скрие една плешивина под една килимявка. Складовете са претъпкани със стоки, произведени от руска суровина и при сходството на стардарта между двете страни, тези стоки намират пазар единствено в Русия и в бившите съветски републики.
Наскоро господин Праматарски се върна оттам и напрпави едно изявление, което в икономически план много напомня на онзи израз, в който се говори за слънцето и въздуха за всяко живо същество. Той заяви, че единствено руският пазар може да спаси нашите предприятия от тежкото състояние, в което те се намират. Нима трябваше действително да мине толкова време едно правителство, за което някои казват, че е компетентно, да стигне до този елементарен извод, при положение, че редица страни от Източна Европа не само запазиха, но и заздравиха своите пазарни позиции в Русия. И съдейки по дереджето, както обичате да се изразявате, на нашите предприятия, се налага изводът, че ние сме загубили доста пазарни територии, предварително завоювани там.
Въпросът е по чия вина ние загубихме тези пазарни територии и трябваше ли безработицата да достигне този ръст, за да се сетите, че Русия е един необходим и важен икономически партньор на България.
И в заключение, каква е връзката между този хал на икономическите отношения между двете страни и протакането на подписването на договора с Русия, за който имаме уверение, че разговорите са в напреднала фаза, и можете ли, господин министърпредседателю, да поемете ангажимент с ицявление, че до 4 август договор между двете страни ще има.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председателю, за отговор на това дълго питане. 1135/5.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, въпросът, който беше току-що поставен е един въпрос наистина сериозен, въпрос на нашите отношения с Русия и другите републики на бившия Съветски съюз. И вероятно аз също щях да се питам като господин народния представител Гинчо Павлов защо всъщност така става, ако той не ми беше дал ключа към отговора на въпроса.
Ключът към отговора на този въпрос е, че в главите на много хора слънцето и въздухът и тъй нататък, става въпрос като които била необходима... (ВЪЗГЛАСИ ОТ МАЛЦИНСТВОТО.) ... определен вид отношения с някого, продължават да витаят. Тоест прави се опит отново, когато се говори за нашите отношения с Русия и с републиките на бившия Съветски съюз да се създава впечатлението, че ние трябва да си говорим в комунистическата схема.
Изключително вредно е, защото то, първо, влияе зле на общественото мнение и, второ, вероятно спъва някои практически стъпки, които и тук, дори в парламента, биха могли да бъдат направени. (Оживление и шум в залата.)
Що се отнася до позициите на българското правителство по отношение на сътрудничеството с Русия и другите страни от бившия Съветски съюз. Бих искал да припомня, че България, в лицето на президента господин Желев, беше първата страна, която реагира на развиващите се в тогавашния още Съветски съюз процеси на демократизация, тогава когато те бяха застрашени, и оказа своято подкрепа на господин Елцин.
Искам да ви кажа, че България беше първата страна, която призна Русия и влезе в отношеня с нея, установявайки дипломатиески отношения по време на посещението на президента Желев през месец октомври в Москва. Всичко това ясно показва нашето отношение към Русия, струва ми се, и злоупотребата с някакъв въображаем антируски подход на настоящото правителство е злоупотреба, която идва точно от такива хора, в чиито глави витаят... (ВЪЗГЛАСИ ОТ БЛОКА НА ПСБСП) ... реплики от типа на тези за слънцето и въздуха и пр.
Това, което обаче бих искал да ви кажа във връзка с икономическите ни отношения с Русия, е нещо доста по-сложно. СлР/МБ 1136.1. Всъщност България има договорености с Русия във формата на междуправителствени споразумения, одобрени индикативни списъци и прочие за развиването на такива отношения.
Проблемът е там, че поради трудностите, които съществуват най-вече в Русия, макар че трудности съществуват и в България, но те не са от такова естество, че да спрат подобни развития, ние не успяваме действително да реализираме голяма част от тези договорености.
Причините вероятно са многобройни. Главната от тях е в това, че съществуваха определени тенденции против бартерното договаряне, от една страна, в Русия, а, от друга страна, се оказва, че вариантът на свободните разплащания е нещо, което също не може да се приложи на практика.
Активно търсейки зиход от тази ситуация, правителството успя да осъществи редица контакти на ниво области, федеративни републики. И в тази насока ние си даваме сметка, не по-зле от вас, колко необходимо и важно е, всъщност министърът от правителството да заяви това, колко необходимо и важно е да се намери начин тези стоки, които са произведени, до голяма степен с оглед именно на този пазар, да бъдат реализирани.
В тези контакти с отделните области и републики се стигна до някои споразумения, които аз се надявам, че ще произведат действие в един достатъчно близък момент. Но и там също има проблеми. Например оказа се, че един много сериозен проблем в комуникациите с отделните републики или области е проблемът за транспорта, който в една много висока степен оскъпява нещата тогава, когато вече се касае за отделни структури.
Така или иначе, това което правителството прави, е активно да търси изходи в тази насока, засилвайки контактите на различните равнища на възможно икономическо сътрудничество от федеративното правителство съответно, респективно правителствата в другите републики, до контакти с области - производители, които биха могли да влязат сами в такива отношения, след като получат съответните лицензи от централната администрация в Русия, нещо за което също така ние проявяваме желание да съдействуваме. 1136.2.
Що се отнася до други възможни форми, както сигурно е добре известно, България се домогва и настоява от доста време насам за участие в триъгълните операции. И струва ми се имаме известни гаранции в това отношение вече, че тя няма да бъде пропусната, което за нас е от особена важност, тъй като то ще даде възможност да се реализират тези именно натрупани стоки.
Що се отнася до самия договор. Стойността на този договор за България е, разбира се, сериозна. Тя е такава, каквато би следвало да бъде стойността на договор между суверенни държави, които са наистина готови да си сътрудничат и да развиват добри отношения помежду си.
Вие всички си давате сметка, че историята носи и някои елементи на инерция. Вие си давате сметка, че поради това понякога тази инерция води до предложения, които невинаги са дотам приемливи, до запазване или пресъздаване на структури, които едва ли могат да имат място в съвременния живот. Такива неща, аз се надявам, аз ви уверявам, че в нашия договор с Русия няма да има.
От друга страна, горещо се надявам, тук вече казвам надявам се, а не поемам обещание, защото за това трябват все пак две страни, но надявам се, че наистина до 4 август ние ще сме приключили работата по договора и той ще може да бъде сключен. Това е целта на българското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Павлов, можете да зададете и доуточняващи въпроси, ако желаете.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Господин министър-председател, известно е, че в отношенията между България и Русия от доста време вече няма идеологически измерения. И когато споменах израза за въздуха и слънцето, фактически цитирах господин Праматарски неговото изявление, което е много сходно в икономически план.
От това, което казахте, се налагат следните изводи. Първо, намаляване на клиринга, второ, подценяване на бартера, трето, липса на активност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Не подценяване, а пълен отказ от него. 1136.3.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Това, което очаквах да чуя, може би трябваше да бъде гарнирано с цифри, със срокове, със съществителни имена като петрол, природен газ и т.н.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Индикативни списъци.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПСБСП): Но безработните в България очакват този отговор, защото действително от взаимоотношенията с Русия зависи съдбата на много предприятия в България.
Така че аз се отказвам от допълнителни въпроси, просто не зная на какво да дам оценка - доволен или не - на говоренето ви или на отговора, защото говорене действително имаше. Благодаря. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие допълнителни въпроси нямате, както разбирам.
Господин Дончо Папазов тук ли е? Не виждам господин Папазов да е в залата.
Господин министър-председателю, това бяха въпросите и питанията към вас. Благодаря ви.
Тук е министърът на вътрешните работи господин Йордан Соколов. Към него има едно-единствено питане.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Имаше три въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кажете, господин министърпредседателю. Това е, с което аз разполагам, предоставено ми от Правния отдел за отговор.
Към министъра на вътрешните работи има питане от господин СТоян Райчевски, относно изясняване съдбата на убития през 1944 г. Дико Русев Омахони. Заповядайте да развиете вашето питане.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и гопода народни представители, уважаеми господа министри! Пред вас ще изложа моето питане до министър Соколов относно съдбата и откриването гроба на Дико Русев Омахони, основател на Демократическата партия в град Малко Търново, общественик, политически деец, търговец, убит без съд и присъда през октомври 1944 г. Същият е бил околийски управител в периода 1918 - 1919 година и през периода 1923 - 1928 г. 1136.4.
ГЛАСОВЕ В ПСБСП: А-а-а-а!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (ПСБСП): Той е задържан около ... не, не се смейте, никак не е за смях! Той е задържан около 25 септември 1944 г. в град Малко Търново. Откаран е в участъка на МВР в град Бургас, който се е намирал на ул. "Райна Княгиня". На 4 октомври 1944 г. след полунощ е изведен оттам. Предполага се, че е убит някъде край Бургас.
До 10 ноември близките му не могат да проведат никакво официално разследване. След това правят няколко запитвания, но не получават задоволителен отговор.
От проучванията, които те са направили, се установява, че на същата дата - 4 октомври, в полунощ, в килията му при него влизат трима униформени милиционери с шинели, поканват го да излязат. На неговия въпрос, да си вземе ли нещата, те отговарят: "Няма нужда." И след това следите му се губят.
Този разказ, този случай, с влизането в арестантската килия е предаден от неговия другар по легло.
Това е моето питане, господин министър.
След това ще добавя някоя друга информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин министърът на вътрешните работи. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, от извършената проверка в служба "Архив" на Министерството на вътрешните работи се установи, че за лицето Дико Русев Омахони е имало архивно дело в Районната дирекция на вътрешните работи, Бургас, което е било унищожено с протокол # 5 от 1990 г. Делото е съдържало рапорти на полицейски разузнавачи, изложение на Градския комитет на Отечествения фронт в град Малко Търново за дейността на Дико Русев Омахони, роден на 22 февруари 1887 г. в град Малко Търново. Той е бил бивш анархист, член на Сговора, околийски началник в града през 1923 - 1927 г.
В делото е имало документи за периода от 4 февруари 1936 г. до 25 септември 1944 г. С други данни архивът не разполага. 1136.5.
По този случай, така както на мен ми беше обяснено, по всяка вероятност убийството е станало на 25 септември, след като това са последните данни, които е имало в досието. Досието е унищожено въз основа на прословутата докладна записка на генерал Савов, утвърдена от министър Семерджиев. Това е един от многобройните случаи на незаконно унищожаване на част от архива на МВР. Благодаря. 1136.6.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Благодаря на министър Соколов за отговора. Всъщност той потвърди онова, което подозираха и близките на господин Дико Русев Омахони. Аз искам само да прочета отговора на предишно тяхно питане до предшественика на господин Соколов господин Семерджиев. ето какво се отговаря с писмо 1899/5 септември 1991 г.: "Във връзка с молбата ви до министъра на вътрешните работи ви уведомяваме, че за вашия баща (питането е от сина) Дико Русев Омахони в архива на МВР не се пазят материали и няма данни за съдбата му след 9 септември 1944 г."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА:Б Благодаря на господин министъра на вътрешните работи. Няма други питания, нито актуални въпроси към него.
Тук е и господин Георги Стоянов, министър на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост. Към него има два актуални въпроса и едно питане. Актуалните въпроси са на господата Златимир Орсов и Георги Петров, а питането е от госпожа Мариана Христова.
Давам думата на господин Георги Петров да развие своя актуален въпрос относно вноса на селскостопанска техника.
Заповядайте, господин Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Известно е, че много български граждани закупиха и внесоха автомобили от чужбина при облекчени условия. Сега, когато се провежда аграрната реформа, на селяните е необходимо наймного селскостопанска техника, за да могат да обработват своята земя. Много от тях са готови да внесат нужната техника, стига към тях да се приложи един облекчителен режим.
Въпросът ми е възможно ли е, господин министър, Министерският съвет да излезе с постановление за внос на селскостопанска техника с ниско мито или без никакво такова от физически лица, за да може да се стимулира селското нис топанство и да може да се приложи в най-кратки срокове земеделската реформа у нас. Благодаря ви. СтБ/МБ 1137.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър, за да отговорите на този ак9туален въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представтиели! На поставения актуален въпрос от народния представител господин Петров мога да отговоря съвсем лаконично. Да, Министерският съвет е в правото си да приеме подзаконов нормативен акт, с който да намали митническите тарифи при вноса на селскостопанска техника за един определен период от време или при определени условия да постанови, че такива мита няма да бъдат събирани.
С това бих могъл да изчерпя въпроса, но актуалният въпрос на народния представител господин Георги Петров има принципен характер и аз благодаря за този въпрос, защото става повод да бъде докосната една тема за подпомагането на българското земеделие или, по друг начин казано, за държавническата грижа за българското земеделие сега, когато става тази крупна промяна в структурите на земеделието, създават се нови производствени сдтруктури и т.нар. старт трябва да бъде и грижа на българската държава. Тази грижа аз я виждам в две направления и бих искал тази грижа да бъде законодателно уредена. Това е грижата за земеделската техника като един много голям въпрос и по този повод вече в министерството беше подработен законопроект за земеделската техника и ще бъде внесен в най-скоро време в правителството за обсъждане.
Вторият въпрос е за един друг закон за земеделието, който ще трябва да отрази всичките онези икономически механизми, с които ние ще подпомагаме, ще стимулираме българското земеделие и структурите в българското земеделие в един по-продължителен етап на развитието на новите структури, които ще се появят вследствие на извършването на аграрната реформа.
По отношение на митата трябва да бъдем много внимателни По отношение на земеделската техника - също. В никакъв случай не би трябвало сега да допуснем на българския земеделец да бъде предоставена от некомпетентни търговци една неподходяща техника, с която те няма да могат да си служат. Това е целта и на закона, който ние разработваме - да имаме тази държавническа грижа да сложим такава преграда пред тези недобросъвестни търговци, така 1137.2. че земеделската техника, която ще бъде внасяна в България, бъде най-доброто, най-ефективното за всички условия на българското земеделие с оглед разнообразния терен в страната и почвеноклиматичните условия.
Аз вярвам, че при предстоящите в най-скоро време обсъждания за митата, които ще влизат от 1 юли в сила, ще срещнем разбиране от групата на икономическите министри и когато се обсъждат тези въпроси за митата и по отношение на земеделската техника ще има една преференция, която е крайно необходима на този етап от развитието като част от развитието на аграрната реформа в нашата страна.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Петров, чухте отговора на господин министъра. Доволен ли сте от него?
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Да, аз съм напълно доволен от отговора на господин министъра. Да се надяваме, че все пак при разглеждането на въпроса за митата в Министерския съвет този въпрос ще намери едно положително разрешение, т.е. хората да могат да внасят техника с ниско мито, дай боже, пък да няма никакво мито, тъй като те просто се нуждаят от такава. Липсата на техника в момента при моите посещения в селата в цяла България е най-големият проблем за обработката на земята. Така че дано този въпрос намери разрешение, той е жизненоважен за цялата наша нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, имате думата по вашия актуален въпрос относно писмо Ж-979 от 25 май 1992 г. Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гоподин министър! Повод за моя актуален въпрос е срещата ми с избиратели, с граждани от гр. Гоце Делчев. Това писмо, което сте подписали, е послужило като основание за отнемане на земята, в която собствениците са били въведени във владение, което е предизвикало сериозни конфликти на самото място. Стигнало се е дотам, че един от арендаторите, които би следвало вече да не са такива, е извадил пистолет на полето, заплашил с него собствениците. Наложила се е намесата на полицията и оръжието е било иззето. 1137.3.
Ето защо не мога да не се интересувам по какъв повод и какви са причините за подписването на това писмо, след като въз основа на него е била отнета земята на собствениците, вече въведени във владение в нея?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Кой ги е въвел?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Въвела ги е общинската поземлена комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър. 1137.4.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Моят отговор на така поставения актуален въпрос може да се изчерпи с едно изречение: писмото съм го подписал, защото ще изисквам от всички държавни органи, свързани с прилагането на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, строго да спазват закона и неговите изисквания и да работят само и единствено по закона.
Само че трябва дадам допълнителна информация за фактическото положение на нещата.
Има група арендатори, сключили арендни договори през 1991 г. с ТКЗС - перфектни договори за срок от 4 години. Проверката, която беше направена, установи, че тези арендатори в началото на 1992 г. са реколтирали предоставените им под аренда земи. Общинската поземлена комисия при действието още на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи преди изменението от месец април 1992 г. е започнала въвеждането на собственици върху тези земи, без да спази изискванията на закона. Тези собственици нямат решенията по чл. 17 от Правилника за прилагането на закона - вече изменен, - т.е. не им е определено правото да възстановят собственост върху земеделските земи. А да не говорим за това, че те нямат крайното решени, с което приключва процедурата по възстановяването на земеделските земи. Имам предвид чл. 27 и 28 от Правилника за прилагането на Закона за земята. Общинската поземлена комисия няма и решение за предоставяне на временно ползуване на земеделската земя по реда на отменения вече – 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за земята. Или с други думи, общиската поземлена комисия е започнала да извършва едни действия в град Гоце Делчев, които изобщо не кореспондират с нейните права, които като държавен орган по поземлената собственост има.
Това е станало повод групата арендатори да се обърне към Прокуратурата и Прокуратурата с писмо уведомява общинската поземлена комисия, че е извършила нарушение на закона и дава подходящ срок да бъде възстановено първоначалното положение на нещата, т.е. ползуването на имотите от арендаторите да бъде МР/МБ 1138.1. възстановено и техните договори за аренда да бъдат прекратени при условията на – 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
По този повод копие от тази жалба беше получено и в Министерството на земеделието и заместник-министърът Костов е отговорил на общинските поземлени комисии, че се присъединяваме към изискването на Прокуратурата, тъй като не са налице условия за прекратяване на арендните договори.
Общинската поземлена комисия не се съобразява с това изискване на министерството. Това наложи аз да подпиша писмо, изходящ # Ж-979 от 25 май 1992 г. В това писмо пише така:
"До председателя на общинската поземлена комисия Гоце Делчев.
Господин Попов, с вашите действия по въвеждане собствениците в площи, които се ползуват от арендаторите, Вие сте в грубо нарушение на – 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Освен това не изпълнявате решението на Прокуратурата.
С това, че не признавате легитимността на наше писмо с изходящ # 370062 от 14 май 1992 г., Вие уронвате авторитета на министерството и спъвате хода на поземлената реформа.
В срок от 3 дни трябва да решите въпроса и да не пречите на арендаторите да изпълняват своите задължения. Трябва да се знае, че не е ставало въпрос нещата да се третират по реда на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за земята."
С това писмо аз изисквам само и единствено строго спазване на закона.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз съм много доволен, че и министърът на земеделието ще изисква най-строгото спазване на закона. ОБаче при това положение недоумявам защо общинската поземлена комисия не е възстановила правота на собственост, след като законният срок, даден от чл. 14 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, е изтекъл. И освен това 1138.2. след като договорът за аренда е сключен през 1991 г., защо министерството настоява за спазването му, след като в – 11 от Преходните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи всички договори по разпореждане с имущество на ТКЗС са обявени за незаконни. а известно е, че арендните договори, особено когато са за срок повече от 3 години, представляват сделка на разпореждане. Така че самият закон е прекратил тези арендни договори.
Освен това собствениците на земя получиха един по-къс срок за възстановяване на собствеността и те с основание и с нетърпение очакват да завземат площите си. Ето защо аз не мога да бъда напълно удовлетворен от действията на министерството във връзка с това, което е засегнато в моя актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако желаете нещо да уточните ,министър Стоянов?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Само искам да поясня, че съм допуснал просто грешка. Става дума, че арендните договори са от 1990 г. и всички действия на общинската поземлена комисия в град Гоце Делчев са извършени преди промяната на закона.
Това означава, че едномесечният срок за постановяването на решенията е след изменението на закона от месец април. Така че те са в процедура на възстановяване на собствеността и действията на общинската поземлена комисия при условията на закона преди неговото изменение аз приемам за неправилни, защото те нямат решения по този въпрос и нямат никакво решение дори и за въвеждане във владение. Това е фактически опит да бъдат изместени арендаторите.
Сега нещата могат да се разглеждат от съвсем друга гледна точка. Но когато е постановено и решението на Прокуратурата, Законът за собстевността и ползуването на земеделските земи не е бил изменен още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов иска да уточни нещо, но аз любезно ще му откажа, тъй като самият той е един от хората, които стриктно спазват правилника. 1138.3.
Моля ви, уточнете се с господин министъра и ако е необходимо още нещо да се каже, има възможност. Вие самият стриктно спазвате правилника и не искайте да го нарушавам.
Госпожа Мариана Христова има питане към министъра относно вижданията на министерството за проблемите в Държавна фирма "Сладекс" - гр. Плевен.
Госпожо Христова, заповядайте.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Господин министър... (депутатът Златимир Орсов разговаря с министър Георги Стоянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, нека господин министърът да чуе питането на госпожа Христова. Уважете я. А след това ще уточните.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Вие сте третият министър, към който се отправя такова питане. А от мен сте вторият министър. Дано посрещнете проблема на тази фирма с разбиране. И предполагам, че правата на хората следва да бъдат защитени от едно министерство като вашето.
В резултат на въоръжения конфликт в района на Персийския залив на 2 август 1990 г. и настъпилото прекратяване на търговското и икономичесдкото сътрудничество, в изпълнение на Резолюция # 607 от 1991 г. на Съвета за сигурнотс при ООН, фирма "Славекс" - Плевен, не получи приходи за изнесена продукция за Република Ирак по откритите неотменяеми акредитиви от "Агрикалчъръл Съплай" - Багдад, в размер на 11 573 314 щат.долара.
На основание – 16 и 17 на Резолюция # 6878 на Съвета за сигурност от 2 април 1991 г. всички дългове и плащания на Ирак отпреди 2 август 1990 г. продължават да бъдат в сила и следваше да се уредят посредством съществуващите механизми, като се възобновят действията по тяхното погасяване и съгласно нормите на международното право Ирак носи отговорност за всички преки загуби и щети, нанесени на чуждестранни правителства, граждани и фирми в резултат на агресията.
Ръководството на фирмата прави многократни запитвания и моли за помощ правителството, за да бъдат изплатени дължимите суми от иракска страна по посочените акредитиви от Бенкъв Ню Йорк - Съединените американски щати, и ако това правителството счете за невъзможно - да даде левовата равностойност и да стане получател на вземанията от тази банка. 1138.4.
Ръководството на предприятието, на фирмата е молило и Министерството на външноикономическите връзки, и Министерството на външните работи, и Министерството на земеделието. И е искало наистина да се приложи Решение 213 на Министерския съвет от Министерството на финансите за изплащане на фирмата на левовата равностойност на вземането, а правителството да стане получател на неотменяемите акредитиви в тази банка.
На фирмата винаги е отказвано да получи тези суми от американската банка, като се цитира забраната, наложена от президента на Съединенита американски щати, която и според Резолюция # 607 от 1991 г. на Съвета за сигурност при ООН не се отнася за тази фирма, тъй като износът е за хранителни продукти и е направен преди започването на войната с Ирак. И плащането е дължимо също отпреди 2 август 1990 г. И е по фирмен кредит, който, както вече е посочено, бившето ръководство на комбината е отпуснал на иракската държавна фирма и това е блокирало техните оборотни средства.
Пратено е подобно искане и до посланика на Съединените американски щати в България чрез Министерството на външните работи и лично до президента на Съединените американски щати от 21 декември 1991 г. Отговори има само от Министерството на външните работи, от Министерството на земеделието и от бившето Министерство на външноикономическите връзки - че Бенк ъв Ню Йорк неправилно задържа сумите на фирмата и че за износ на хранителни стоки за Ирак е въведен в Комитета по санкциите при Съвета за сигурност на ООН само уведомителен режим.
Фирмата се намира в изключително тежко състояние. В резултат на това, че са блокирани средствата им, само за 1991 г. е ползуван кредит в резултат на 262 милиона, от които само 60 млн. са лихвите.
В резултат на цялата тази неудача във връзка с получаване на дължими от американската банка суми на българската фирма, фирмата е намалила броя на своите работници и своето производство и в края на 1991 г. от 3400 работници в тази фирма, фирмата е имала само 1400. Вероятно в настоящия момент те са намалени още повече. 1138.5.
Няма съмнение, че вие като министър сте наясно, че тази фирма произвежда продукция, която е перспективна и се търси на международния пазар. Тя е конкурентоспособна и се реализира над 100 на сто. Комбинатът или сега фирма "Славекс" може да участва с износ на продукция за осигуряване на валутни ресурси за погасяване на валутния дълг на страната, като се има предвид търсенето на продукцията и високата конкурентоспособност на нейната продукция.
В резултат на всичко това, господин министър, аз имам към вас следните два въпроса:
Запознати ли сте с проблемите на тази фирма? Имате ли виждане по тяхното решаване?
Фирмата иска своите пари. Няма международни ограничения за получаването им. Но по необясними причини американската банка отказва това изплащане. Правителството има Решение # 213 за предоставяне в такъв случай на левовата равностойност на тази валута на фирмата, а самото то да стане получател на акредитивите по външните плащания, но досега проблемът за тази фирма не е решен.
В резултат на цялата създадена и независеща от хората ситуация, фирмата наистина е пред фалит и аз много ви моля да отговорите за вашите виждания във връзка с уреждане на техния проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, имате думата. Заповядайте. 1138.6.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, така както имам записано аз питането на госпожа Мариана Христова за фирмата "Славекс", сега бяха представени и някои допълнителни факти, но те не променят в общ план картината.
Преди всичко трябва да поясня, че проблемите се отнасят до Стопанския комбинат за производство на птиче месо и яйца гр. Плевен, тъй като преобразуването му в държавна фирма "Славекс" все още не е внесено поради наличието на кооперативно имущество. И при прилагането на чл. 28 от Закона за собствеността и ползуването на земеделаските земи това имущество трябва да бъде отделено от този комбинат. Когато се постанови постановление, в момента не мога да си спомня номера, с което се преобразуваха поделенията на държавните обединения във фирми, ние изискахме да бъде отделено държавното имущество от кооперативното, защото можехме да създаваме само фирми с държавно имущество. Това не беше направено от стопанския комбинат и по тази причина беше спряно и преобразуването на това предприятие, на този комбинат във фирма.
Министерството и лично аз сме запознати с тежкото финансово-икономическо състояние на комбината. Вярно е, че до голяма степен то се дължи и на неполучените суми за изнесена продукция - разплодни яйца за Ирак.
През 1989 г. съгласно сключен договор от бившото ръководство на комбината с иракските кооперативи чрез държавна фирма в Багдад са договорени и изнесени на фирмен кредит при 5 на сто годишна лихва 60 млн. броя разплодни яйца. Към 15 декември 1991 г. са изтекли падежите на открити неотменими акредитиви за 11 млн. щатски долара, а за 1992 г. остават да се получават 500 хил. щатски долара за акредитиви, за които подежите изти0чат съответно през м. юли и м. декември.
В резултат на въоръжения конфликт в района на Персийския залив и в изпълнение на Резолюция 607 от 1991 г. на Съвета за сигурност на ООН досега фирмата не е получила приходите си от изнесената продукция. На основание Резолюция 667 на Съвета за сигурност на ООН всички дългове и плащания на Ирак преди 2 август 1992 г. продължават да бъдат в сила и следва да се ВТ/КП 1139/1. уреждат посредством съществуващите механизми, като се възобновят действията за тяхното събиране.
Съгласно нормите на международното право Ирак носи отговорност за всички преки загуби в резултат на агресията, нанесени на чуждестранни правителства, фирми и граждани.
Независимо от това, аз искам да обърна внимание, че тежкото финансово състояние на стопанския комбинат - гр. Плевен, се обуславя и от други фактори, които действуват вече от година и повече. Това са изменените условия на пазара, освобождаването на цените, високият лихвен процент за ползуването на кредити и неконкурентоспособността на произвежданата във фирмата продукция.
Само за 1991 г. спрямо 1990 г. произведената продукция от фирмата е намаляла почти два пъти. Произведени са по-малко 54 млн. 297 хил. броя разплодни яйца.
Министерството не е било безучастно към проблемите на птицевъдството като цяло. Тези комбинати заедно със свинекомплексите като държавни структури са изградени при едни други икономически условия. те са били изградени на базата на централизирания фуражен баланс. Те се подхранваха с този баланс. Сега, когато този централен баланс го няма, фактически връзката между осигуряването с храни и работата на тези комбинати беше прекъсната.
Затова по наше настояване с Постановление на Министерския съвет # 138 от 18 юли 1991 г. Министерският съвет препоръча на търговските банки да договарят капитализиране на лихвите и разсрочване на ползуваните кредити при преференциален лихвен процент от 50 на сто по-нисък от основния лихвен процент.
Освен това в изпълнение на Постановление # 136 на Министерския съвет от 1991 г. и на Решение # 319 от 18 септември 1991 г. на Министерския съвет на комбината по предложение на Министерството на земеделието е преоформен в държавен дълг трудносъбираем кредит към 31 декември 1990 г. в размер на 18 млн. и 300 хил. лв.
Що се отнася до валутните вземания на комбината от Ирак срещу изнесената продукция в размер на 11 млн. и половина щатски долара, трудно ми е в момента да кажа кога ще настъпи развръз1139/2. ката на този въпрос. Проблемите, свързани с получаването на платимите задължения от страна на чужди фирми, свързани с конфликта в Ирак, са много сложни и много противоречиви. Това наложи вчера правителството изрично да се занимава с този въпрос с оглед на това, че отделните фирми, дружества, физически лица, които са претърпели някакви щети, какъвто е конкретният случай, са затруднени да реагират и да получат самостоятелно тези свои вземания. По тази причина Министерският съвет реши, че трябва да бъде създадена специална междуведомствена комисия с представители на всички заинтересувани министерство, които да съберат цялата необходима информация, доказателствата, които доказват вземанията на фирми, дружества, физически лица и по съответния ред да ги придвижат, тъй като вие сигурно знаете, че има изграден комитет към Организацията на обединените нации във връзка с причинените щети от агресията в Ирак. Всичко това ще бъде предоставено на тази междуведомствена комисия, включително и проблемите на стопанския комбинат в гр. Плевен, за да бъдат те придвижени по най-бързия начин.
Аз искам да кажа, че това е една част от грижата, която ние полагаме за този комбинат. Във връзка с тежкото финансово положение ние водим много сериозни преговори за облекчаването на тези кредити, които са натрупани при промяната на пазара и конюнктурите, свързани с него и цените.
Трябва да ви кажа, че аз искам в най-скоро време тези огромни птицекомбинати и свинекомплекси да бъдат в първите списъци на приватизацията. Да бъдат предоставени на Агенцията по приватизацията, защото според мен това е единственият път, по който тези държавни структури ще намерят своето естествено място при новите икономически условия, т.е. изграждането на регионални сдружения, които да осигурят изхранването на животните в тези комбинати чрез участието на производителите на зърно, които са, от друга страна, занитересувани тези комбинати да работят, тъй като ще ползуват и тяхната продукция - малки пилета, малки прасета, и по този начин ще се затвори отново цикълът на производството за определен регион.
Създаването на тази междуведомствена комисия вярвам, че ще спомогне в най-скоро време да бъдат предложени на комитета при ООН и да се направят постъпки от страна на държавата, тъй 1139/3. като става дума за държавни фирми, за държавни структури, включително и завеждането на дела там, където е необходимо, за събирането на вземанията на всички държавни фирми, дружества, физически лица, които са понесли загуби от конфликта в Персийския залив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Христова, имате думата. 1139/4.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Господин министър, аз съм доволна от това, че някой се е обърнал към проблема на тези хора. И все пак не съм доволна от констатациите, които направихте, и най-вече перспективата, която очертахте. Ами естествено, че ще намалее два пъти продукцията! От 3100 човека, които работят в комбината, сега са останали 1400. Това беше към края на миналата година. Сега са сигурно по-малко от 1000. Даже много са произвели тези хора в резултат на това, което е състояние на фирмата сега. Така че ние не можем да чакаме повече от тях, при положение, че държавата е създала условия, при които те очевидно не могат да работят. Намалели са хората, защото фирмата не може да се издържа.
Целият проблем на тази фирма идва от обстоятелството, че тяхната валута не се получи обратно. Не говорим за лихвите, не говорим за щетите, не говорим за претенциите, които може да има тази фирма в тази посока. Техните неотменяеми кредити, които трябва да бъдат изплатени от американската банка, не са пристигнали до тази фирма и това затруднява нейната дейност. 60 милиона са само лихвите, които дължат към кредита, ползуван от държавата в рамките на 262 милиона. Представете си каква голяма задълженост има този комбинат в резултат именно на обстоятелството, че парите, които има право да получи, не са му дадени!
А не съм съгласна с вас и по другото и като министър вероятно бихте могли да направите справка по този въпрос. Това е една фирма или стопански комбинат, това не е проблем всъщност, това е ваш проблем по-скоро, но това е едно предприятиятие, един комбинат, който, първо, има рентабилна продукция и, на второ място, има международни пазари. Не мога да си обясня тогава вашето виждане. Вярно, че вие казвате 18 милиона дълг, но при положение, че има да получава 11 милиона и половина щатски долара, означава, че този дълг не е дълг. Затова не мога да си представя Вашето виждане, че това трябва да бъде предприятие за приватизация. То е едно предприятие, което е годно да работи, само по банков път са блокирани неговите възможности да работи. И много лесно е този, който го купи на безценица в резултат на изкуствено създадена обстановка, в която не може да работи, като има и международните пазари, би се справил и би получил едно наистина рентабилно предприятие. СД/КП 1140/1.
Плаши ме това, което казвате вие, че е едно от предприятията, което трябва да бъде на първо място във връзка с плановете за приватизация на държавата. То е едно предприятие, което може да бъде полезно на държавата, което може да работи за държавата, а не за частника, който го купи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Христова, не разбрах - има ли въпрос сега или с това приключихте вашия коментар?
МАРИАНА ХРИСТОВА: С това приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, ако желаете... Да, видях, че поискахте нещо да уточните. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, просто искам да обясня.
Госпожо Христова, става дума за това, че в този комбинат в състоянието, в което той се намира в момента, той не може да продължи да съществува. Аз неслучайно споменах, че в неговия патримониум в момента има кооперативно имущество. Там са обединени, съсредоточени цели села. Тези села по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи ще бъдат отделени. Цялото кооперативно имущество, цялата фуражна база ще бъде отделена по този ред.
Отделяйки това имущество от този огромен комбинат, вече производствените мощности в самия комбинат, там, където се произвеждат яйцата, малките пилета, разплодният материал, ще остане без тази фуражна база. това за мен не трябва да се допуска. Откъсвайки комбината от фуражната база, той е обречен.
Затова аз говоря за приватизация на онези чисто държавни фондове, които са създадени без кооперативните, където е фуражният баланс. От тази гледна точка, когато разглеждаме нещата, би трябвало да се съгласим, че именно по реда на приватизацията ние можем да създадем същото това, което е било като комбинат, само че при едни други, чисто пазарни условия на базата на приватизацията и създаването на едно истинско сдружение, в което всички сдружители ще имат икономически интереси.
Това исках да поясня, защото така, както е съществувал комбинатът, той няма да може да съществува в бъдеще време, просто когато извършим аграрната реформа. 1140/2.
А що се отнася до задълженията, те са една част от тези задължения, за които казах. Комбинатът като цяло има 320 милиона кредити. За тях ние сега се борим. За тях се борим.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С това приключи първата точка от дневния ред - парламентарен контрол.
Петнадесет минути почивка. В 11,05 ч. продължаваме.
Моля, господин Джеров, господин матинчев да подготвят докладите си за останалата част от Закона за пенсиите.
Петнадесет минути почивка. (Звъни) 1140/3.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието, уважаеми госпожи и господа!
Моля, господин Джеров да заеме мястото си и да изкаже какво е становището на Законодателната комисия. Моля за същото и господин Матинчев.
Господа квесторите, поканете народните представители да заемат местата си в залата. Продължаваме със заключителната част на Закона за пенсиите. Тук е и заместник-министърът господин Минев.
Господин Джеров, имате думата. Продължаваме с преходните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Само няколко уводни думи. Вчера стигнахме включително и гласувахме – 42. Преминахме към преходните разпоредби. Но тъй като според нашия вот няколко от текстовете, предложени от Министерския съвет, не бяха приети или бяха приети в по-друг вид, се налагаше преходните разпоредби да бъдат съответно променени. И Министерството на труда и социалните грижи заедно с Министерския съвет и заедно с нас успя да преработи всички преходни разпоредби и да ги представи на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, може ли да изчакате за малко.
Уважаеми колеги, много шум има в залата, а някои от вас са и с гръб към господин Джеров. След малко ще трябва да се гласува. Моля ви, седнете!
Господин Джеров, да чуем предложенията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И още един въпрос, свързан с тези норми, които гласувахме и които ще гласуваме. От законодателна гледна точка така, както те са подредени в допълнителни, в преходни разпоредби, това е неправилно. И поради това моля и за вашето разрешение, след като бъдат гласувани всички текстове от народните представители, да имаме възможността да ги подредим по групи така, както се налага от правнотехническа гледна точка. Да има преходни разпоредби, да има допълнителни разпоредби и да има част за изменение и допълнение на закони. Това е решението и на двете комисии, поради което ББ/КП 1141/1. ви докладвам този въпрос, за да не счетете, че правим някакво самоволно разместване.
Преминаваме към – 43. Предлагаме следната редакция:
"– 43. Размерът на определената по реда на чл. 45а, ал. 4 социална пенсия се прилага при актуализиране на пенсиите от 1 май 1992 г."
Това е разпоредбата на – 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложения, уважаеми колеги? - Няма.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 148 народни представители, 144 са гласували за, против няма, 4 се въздържат.
Текстът се приема.
Следващият параграф, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф е – 44. Предлагаме следното съдържание:
"– 44. Лицата, които до 31 декември 1992 г. навършват възрастта за пенсиониране по чл. 2, ал. 1, буква "а" и "б" и чл. 7 до изменението им с този закон, могат да се пенсионират по условията на тези членове до тази дата."
Това е предложената редакция за – 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е становището на двете комиси? Да?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, това е последната преработка, която беше направена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, това, което днес работиха комисиите.
Уважаеми колеги, имате ли друго становище? - Не.
Моля, гласувайте!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСБСП: Може ли още веднъж да се прочете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, задръжте гласуването.
Господин Джеров, прочетете, ако обичате, още веднъж текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, госпожо председател.
Параграф 44 предлагаме в следната редакция: "Лицата, които до 31 декември 1992 г. навършват възрастта за пенсиониране 1141/2. по чл. 2, ал. 1, буква "а" и "б" и чл. 7 до изменението им с този закон, могат да се пенсионират по условията на тези членове до тази дата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, продължете с гласуването!
Резултатът: от общо гласували 153 народни представители, 145 са за, 2 - против, 6 се въздържат.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 45, който се предлага с пет алинеи. Той е свързан с нашето гласуване по чл. 10 от закона.
Предлагаме следното съдържание:
"– 45. Ал. 1. До приемането на Закона за социалното осигуряване по искане на лицето, придобило право на пенсия, размерът на пенсията за изслужено време и старост може да се определи, като към социалната пенсия се дава добавка, определена съобразно трудовия стаж и трудовото възнаграждение.
Ал. 2. Добавката по предходната алинея е по 1 на сто за всяка година трудов стаж от средното месечно брутно трудово възнаграждение.
Ал. 3. Изискуемият се трудов стаж за право на пълна пенсия по съответната категория се приравнява на 25 години.
Ал. 4. Лицата, придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост или за старост, получават за всяка година трудов стаж над изискуемия се за съответната категория труд, по която имат право да се пенсионират, допълнително увеличение на пенсията си по ал. 1, когато стажът е положен след навършване на изискващата се възраст за трета категория труд.
Размерът на допълнителното увеличение е, както следва:
а) с 5 на сто за трудов стаж от трета категория труд;
б) с 6 на сто за трудов стаж, който дава право на пенсия за изслужено време и старост 3 години по-рано от предвидената възраст за трета категория;
в) със 7 на сто за трудов стаж, който дава право на пенсия за изслужено време и старот 8 и повече години по-рано от предвидената възраст за трета категория труд.
Ал. 5. Увеличението по ал. 4 се дава за трудов стаж, когато лицето не е получавало личцна пенсия за изслужено време 1141/3. и старост и не може да се получава заедно с увеличението по ал. 2 за един и същ трудов стаж."
Това е предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин джеров, освен този така дълъг текст, другите предложения, които се правят, също ли са така големи, или те могат да се проследят? Защото е необходимо народните представители да имат текста пред себе си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всички други са съвсем нормални, в смисъл с по една алинея.
Тази редакция, колеги, която ви прочетох сега, обърнете внимание в раздадения материал, предложението на Министерския съвет, свързано с чл. 10. Там ще го намерите. То остана за допълнително поставяне на разглеждане в преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Параграф 10 или чл. 10?
Моля, още един път да повторя думите на господин Джеров.
Текстът, който той прочете, се съдържа в – 7 и се отнася до чл. 10. Моля, отгърнете законопроекта на стр. 5 и 6, където са текстовете, които бяха прочетени.
Думата има господин Шотлеков. 1141/4.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението за – 45 в този си вид го направих, когато дебатирахме по чл. 10. Тогава ние възприехме да остане принципът за определяне на пенсията, както беше досега.
Има обаче една категория работници, които предстои да се пенсионират и чието средно брутно месечно трудово възнаграждение е под 600 лв.
За тази категория работници и служители формулата, предложена от Министерския съвет, е по-благоприятна и тя ще бъде с преходно действие до приемането на Закона за социалното осигуряване. В такъв случай тези хора ще могат да се възползуват от по-благоприятния режим. Просто се вкарва алтернативен режим, алтернативна формула за пенсиониране - лицето да има възможност за избор да се пенсионира при по-благоприятните условия.
Това е същността на предложението. Смятам, че то е социално оправдано и няма да вкара тези хора в системата за социално подпомагане, а ще ги издърпа в системата на пенсиите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Аз все пак бих искала да помоля да ни се раздаде текстът, защото ако той съвпада точно с текста на – 7, от него не се вижда, че става въпрос за избор на лицето.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (от място): То е записано.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Къде е записано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАН АБОТУШАРОВА: Ако е необходимо, отново да се прочете текстът.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Господин джеров, би било добре отново да прочетете текста. Защото аз се притеснявам, че народните представители не биха могли само на слух да определят своята позиция.
Но наред с това, бих искала да предложа нов текст за нов – 44а, който беше внесен преди началото на обсъждането, със следното съдържание: "Лишените от право на пенсия за изслужено време и старост получават социална пентсия. До края на текущата година им се изплащат сумите, внесени в ДОО, заедно с начислените върху тях лихви." СР/КП 1142/1.
Аргументацията ми е следната. С текста, който приехте в чл. 10а, на практика вие започнахте да провеждате политика, която може да се определи като гангстерска от страна на държавата. Тъй като хората са работили, внасяно им е обществено осигуряване, полагали са труд. И в крайна сметка постфактум им отнехте всякакво право да получават пенсия, дори и социална пенсия.
Ето защо аз настоявам на тези хора да се даде възможност да получават поне социална пенсия. И настоявам текстът да се гласува. Той беше внесен преди няколко дни от професор Нора Ананиева.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мулетаров иска думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз искам да поставя отново въпроса да не създаваме прецеденти да гласуваме на тъмно. Може би тези текстове са съвсем справедливи, може би са съвсем точни, но просто в никой парламент не е прието да се гласуват нови текстове - пет алинеи, без никой да ги е видял. Това е един принцип, който ние не трябва да нарушаваме. Не става въпрос по съществото на съдържанието им, а за това, че ние не сме ги видели. Не може с едно или с две четения дори пет отделни алинеи, които са доста сложни и уреждат важни социални отношения, да ги чуем и по слух да ги гласуваме.
Аз настоявом да продължим нататък, а през това време този текст да се раздаде и да се върнем на него до края на приемането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата иска господин Матинчев.
СТЕФАН САВОВ (от място): Госпожа Митева, може ли дадете този текст да се размножи?
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Ако може тук вместо "може да се определи", да бъде "се определя", защото има различно значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Матинчев, имате думата. 1142/2.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми дами и господа, господин Мулетаров! Аз много ви моля, вие искате отново да се раздаде този текст.
ГЛАСОВЕ ОТ ПСБСП: Не отново, той не е раздаден.
СТЕФАН САВОВ (от място): Господин Матинчев, въпрос на 10 минути е да се отпечата и да се раздаде.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Не, аз искам да кажа, нека да се отгърне още един път на стр. 5 от проекта, който ви е даден. Там има абсолютно същия текст, с петте алинеи, който е записан. Аз просто исках да ви поясня, че това е една алтернатива за нископлатени категории от населението. Това е един временен текст, който ще действува още пет-шест месеца. Защото след това ще стъпим от началото на 1990 г. и просто хората няма да го избират така, както е записано.
Фактически в проекта на господин Джеров има само тричетири думи, които се различават от този текст на стр. 5, – 7.
Благодаря ви.
СТЕФАН САВОВ (от място): Дадохме текстът да се размножи и след 10 - 15 минути всещи ще го има пред себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак отгърнете на стр. 5 и 6, текстът го има и там. След няколко минути ще го получите.
Господин Джеров, моля следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се – 46 да отпадне, тъй като в чл. 5 от закона се прие да продължава да действува. При това положение, след като чл. 5 остава непроменен, – 46 от предложението на Министерския съвет не трябва да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлага се да отпадне – 46. Моля, гласувайте.
От гласували общо 164 народни представители, 162 са за предложението, няма против и 2 се въздържат.
Приема се да отпадне – 46.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 46 има следното съдържание:
"– 47. Лицата, чието трудово правоотношение е прекратено или са получили предизвестия за прекратяването му сроковете по чл. 326 от Кодекса на труда към датата на влизане в 1142/3. сила на този закон, могат да се пенсионират по условията на отменения чл. 9 от Закона за пенсиите до 31 декември 1992 г."
ПРПЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Внесено е от мен предложение предварително за допълнение към текста на – 47. Той се отнася за продължаване действията на отменения чл. 9, който даваше възможност при прекратяване на трудовоправните отношения поради ликвидация на предприятието съответно да се ползува възможността за пенсиониране при 57 и 52 години.
Моето предложение е следното. В – 47, както е даден текстът, след думите "влизане в сила на този закон" да се добави "както и тези, чиито правоотношения се прекратяват по – 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и след влизането в сила на настоящия закон запазват правото си по отменения чл. 9, до заличаването на организациите по – 12".
Предложението ми е свързано със следното. досега действуващият чл. 9 не предоставяше тази възможност. Тъй като вие знаете, че в условията на пазарното стопанство с преструктурирането на собствеността в отрасъл "Промишленост" тези въпроси ще бъдат предоставени от гледна точка доколко конкурентни са предприятията. Но на нас ни е известно, че с приемането на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи в – 12 императивно заличаваме структурите на организациите.
Затова мисля, че ще бъде съвсем справедливо да дадем възможност в действието на ликвидационните съвети, което е неопределено по време, със записването на заличаването на съществуващите организации до този момент, на работещите в тези организации, които ние заличаваме по – 12, да дадем възможността да продължат да ползуват правото по отменения чл. 9 - съответно за пенсиониране на 57 и 52 години.
Мисля, че това ще бъде една справедливост, след като със закона извършва ликвидация на сега съществуващите организации.
Благодаря ви. Считам, че вие ще подкрепите моето предложение за допълнение на текста по – 47. 1142/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, предайте текста на господин Джеров.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз съм го дал предварително, той разполага с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков, имате думата за реплика. 1142/5.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че така направеното предложение няма юридически смисъл, защот в самия Закон за собствеността и ползу.ването на земеделските земи, както е записано в – 12, ние ликвидирахме трудовокооперативните земеделски стопанства. При това положение трудовите правоотношения на всички служители в ликвидираното ТКЗС трябва да бъдат прекратени при пълна ликвидация. Тоест от момента на изтичането на едномесечния срок, в който са назначени ликвидационните съвети от областните управители, председателите на тези ликвидационни съвети трябва да прекратят трудовите правоотношения с всички работещи в ТКЗС при пълна ликвидация, а оттам нататък да сключат нови срочни трудови договори. Така че от момента, в който са прекратени трудовите правоотношения с тези лица, те имат правата по сега действуващия чл. 9 от Закона за пенсиите и биха могли веднага да ги упражнят. Следователно те ще бъдат в хипотезата, която е уредена сега в този – 47. И допълнението, което предлага господин Николов, фактически няма да има приложение, няма да има казус, при който то би могло да се приложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други реплики? - Няма.
Господин Николов, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Силистра): Господин Шотлеков, моля да ме изслушате. Вероятно вие не сте разбрали точно моето предложение.
Вие сте прав във вашето тълкуване, но пропускате нещо съществено - че по – 12 ние прекратяваме, разбира се, съществуването на организациите. В едномесечен срок се назначават председателите на ликвидационните съвети, но те няма в едномесечен срок да приключат процеса на ликвидацията и да пристъпят към заличаване, затова защото те ще издадат предизвестие по чл. 328, но процесът на заличаването ще бъде в поскледния момент, когато са свършили тези действия. И тези действия във времето ще бъдат различно поставени. А ние в – 47 даваме тази възможност - вижте докога: до влизането на този закон в сила.
Моето предложение е да удължим тази възможност до процесите на заличаването, когато ще бъдат ликвидирани юридическите лица и това ще бъде различно във времето. Така че мисля, че правното действие е обосновано в моето предложение и мисля, ЦМ/КП 1143/1. че и господин Матинчев трябва да изкаже своите съображения като председател на комисията, тъй като аз предварително внесох предложението. Той също би следвало да вземе отношение. Така че аз търся и юридическа обоснованост именно на процесите на заличаването, когато напълно ще бъдат прекратени трудовоправните отношения на тези, които работят в този непрекъснат процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Матинчев има думата.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Ако прочетете внимателно казуса на – 47, там изрично се посочва, че тази привилегия за ползуване на стария чл. 9, който ние отменихме, е към датата на влизането в сила на този закон.
На мен ми се струва, че сега възниква един чисто правен казус. Със Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, с неговото излизане означава, че де факто са ликвидирани всички селскостопански организации в България. Но изрично в това изказване, което се направи, се казва: това е така де факто по закон, но съществува един период между обявата на тази ликвидация и срока за заличаване, който дава вече основание за преразглеждането на трудовите взаимоотношения в селскостопанските организации.
Ние сме поставени пред следния правен казус: че всъщност това заличаване може да стане месец или два след като влязат в сила измененията и допълненията на Закона за пенсиите, които правим.
Фактическото състояние по места в момента е следното. В едномесечен срок са назначени ликвидационните комисии, но все още не са уредени трудовите правоотношения с работещи във вече ликвидираните организации. Затова ви моля, колеги, за максимално внимание. Нека юристите да си кажат становището по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? - Госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът, който постави пред нас колегата Николов, заслужава нашето внимание, защото ако внимателно прочетем текста на – 47, ще видим, че той действително дава възможност на всички работещи, чиито трудови договори са прекратени поради 1143/2. пълна ликвидация, до влизането в сила на този закон, който сега работим, да се ползуват от правата на отменения чл. 9. Но действително работещите в ТКЗС, които са в режим на пълна ликвидация или голяма част от тях все още може би нямат прекратени трудови договори, поради това, че една част от ликвидационните комисии не са започнали ефективно да работят и не са прекратили тези договори. Вероятно ще има прекратени договори поради пълна ликвидация на ТКЗС след влизане на този закон в сила. Не е справедливо, неоправдано е на тези хора да не им се даде възможност да се ползуват от правата на отменения чл. 9.
Затова аз подкрепям предложението на колегата Николов. Мисля, че то трябва да бъде обсъдено. Струва ми се обаче, че текстово трябва да се огледа, защото текстът става много тромав така, както той го предлага. При всички случаи предложението би следвало да бъде прието.
Колегата Шотлеков, който застъпи противното становище, според мен не обърна внимание на това, че текстът, който гласуваме, се отнася само до прекратените към момента на влизане в сила на закона договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплики имат думата първо господин Шотлеков и второ господин Владислав Даскалов.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Спорът е чисто юридически. За целесъобразността на предложението никой не спори. Наистина трябва да бъдат защитени хората и да им бъде дадено право да се пенсионират при тези условия.
Какво значи ликвидация? Ние със закон ликвидирахме трудовокооперативните земеделски стопанства и оттам нататък трудовите правоотношения автоматично след назначаването на ликвидационните съвети трябва да бъдат прекратени. Защото там няма щатове, ТКЗС не съществуват.
Записвайки този текст тук и тълкувайки го заедно с другите систематически, ние фактически казваме, че де факто не сме направили ликвидация на ТКЗС, т.е. ние не казваме нищо. Онази норма, която сме приели в – 12 от онзи закон, и тази норма, ако ги тълкуваме систематично, ще стигнем до този извод.
Така че някой някъде не си е свършил работата, не трябва да кара законодателният орган на държавата да не си върши ра1143/3. ботата или да я върши лошо. Защото в трудовото право ликвидация има тогава, когато престава да съществува самото образувание. А ние самото образувание го прекратихме с – 12.
Затова, ако смятате, че може да се измисли някаква подобра юридическа постановка на въпроса, аз съм склонен да седнем и да го обсъдим. Нека не записваме така, както го предложи господин Николов, защото това може да ни доведе до абсурд: хем имаме ликвидация, а де факто нямаме лихвидация. Всеки един от тези ликвидационни съвети след прекратяването на трудовите правоотношения ще назначи същите тези хора със срочни договори до момента, в който бъде разпределено имуществото на ТКЗС. Това според мен е правният казус.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Госпожо председател, госпожи и господа! Действително колегата Шотлеков е прав. Тук става въпрос за юридическата стойност на двете предложения. Прекратен ли е трудовият договор и кога е прекратен трудовият договор?
Трудовият договор се прекратява с прекратяване дейността на ТКЗС - на юридическото лице ТКЗС. Кога се прекратява дейността на юридическото лице ТКЗС? По силата на закона. По силата на закона вече този трудов договор е прекратен. След това обаче влезлите в качеството на управителен съвет на ТКЗС ликвидационни съвети биха могли - а и трубва да го направят, да сключат, както каза колегата Шотлеков, временни трудови договори, за да извършат фактическото ликвидиране на предприятието ТКЗС.
При това положение хората, чиито договори са ликвидирани по силата на закона, имат възможността да се ползуват от привилегиите на чл. 9. Така че онова, което колегата Николов иска да постигне с допълнението, съществува въз основа на сега действуващия закон и на сега действуващите разпоредби в законопроекта, който приемаме. Няма никаква опасност и онези съображения, които колегата Николов излага, се съдържат в смисъла на сегашния закон. Това би било едно излишно повторение, би била една мъртва норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тази втора реплика беше на изказването на госпожа Рашеева, господин Николов, така че не мога на вас да ви дам думата. Ако иска госпожа Рашеева думата... Нека да свършим с репликите и дупликите. 1143/4.
Господин Александър Томов отдавна иска думата по процедурен въпрос, но независимо от това след това ще има думата господин Минев, тъй като той представлява вносителя.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател! От името на нашата парламентарна група искам да помоля уважаемите народни представители за 15-минутна почивка. Става дума за уточняване на текстове и на нашите позиции и ви моля това да бъде удовлетворено.
Не възразявам, тъй като председателят на Законодателната комисия предложи, до раздаването на поредните текстове един текст допълнително да бъде уточнен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Текстът се раздава в момента.
Уважава се вашето искане за почивка. В 12,15 ч. продължаваме заседанието. 1143/5.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
Моля, господа квесторите да поканят народните представители да заемат местата си.
Уважаеми колеги, текстовете са уточнени. Моля, заемете местата си, за да можем да продължим с гласуването на този така важен закон.
Господин Джеров, ако обичате да продължим с текстовете.
Госпожа Митева ви е предала текста, уточнен е.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, използувахме почивката за доуточняване на текстовете. И понеже започнахфме с – 47, аз ще моля само по него. След това ще се върнем към – 44а.
По – 47, който и докладвах, беше предложено от господин Георги Николов едно допълнение към ал. 1, т.е. единствената алинея. След уточняването се предлага втора самостоятелна алинея.
Но за да бъда правилно разбран, ще ми позволите отново да прочета предлаганата първа алинея и след това ще ви докладвам и втората алинея.
"– 47. Ал. 1. Лицата, чието трудово правоотношение е прекратено или са получили предизвестие за прекратяването му в сроковете по чл. 326 от Кодекса на труда към датата на влизане в сила на този закон, могат да се пенсионират в условията на отменения чл. 9 от Закона за пенсиите до 31 декември 1992 г."
Това е предложението на комисиите и на Министерския съвет.
Предлага се втора алинея от господин Георги Николов, уточнена, както ви казах преди малко, тук, със следното съдържание:
"Лицата, чиито трудовоправни отношения са прекратени с организациите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, ползуват правата по предходната алинея до 31 декември 1992 г." МР/КП 1144/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Минев, имате думата по този текст. Или вие поначало поискахте думата. Заповядайте. След което ще пристъпим към гласуване, ако няма други становища.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДУХОМИР МИНЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители! Аз няма да навлизам в тънкостите на юридическия спор, който стана доста сложен. Искам да изложа само някои съображения, свързани с направеното предложение за изменение на текста, който предлага Министерският съвет и който беше приет и от двете комисии.
Очевидно идеята е да се създаде един специален осигурителен механизъм за една група хора, при това доста точно определена група хора. И то при положение, че съществува общ механизъм, който преследва същите цели, има същите задачи и не е специализиран само за една група хора. Трудно е да се разбере при това положение защо тази група хора трябва да бъдат изведени от общия механизъм и да бъдат приведени на един специален режим, привилегирован, който ги поставя в по-добри условия, отколкото останалите хора, които могат да попаднат в същата социална ситуация. Този общ механизъм, който имам предвид, е гласуваната от вас точка 3 към – 18, който предвижда отпускането на социалната пенсия след изтичането на срока на обезщетенията за хората, които са били освободени от работа поради пълна ликвидация и съкращения.
Аз не виждам с какво са по-лоши другите хора, които ще попаднат в същата ситуация и които няма да могат да се ползуват от този механизъм, който сега се въвежда.
Вие знаете, че имаше решение, което беше въведено, например, в Министерския съвет за уранодобива и за рудодобива. Там също има хора, които биха могли да се ползуват от отменения чл. 9, но те няма да могат да направят това. Защо трябва тези хора да се поставят в по-тежко положение от другите? Освен това с какво са по-лоши - аз се питам даже и за това - от хората, за които чл. 9 няма да работи, а вие сега го възстановявате само за една група - хората, за които чл. 9 няма да работи след края на тази година? Ами тогава не е ли най-разумно да се откажем от решението, което е гласувано по премахването на чл. 9, да си се възстанови чл. 9 и да си остане той да си работи. 1144/2
ДЕПУТАТИ ОТ БСП: Беше разумно това решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДУХОМИР МИНЕВ: Вие компрометирате това разумно решение, което беше взето.
Освен това натрупва се една нова привилегия за същата група хора. Увеличен е процентът, с който техните пенсии ще нараснат при актуализацията от 20 на 30. Добре, това се прие. Сега се удължава специално за тях действието на чл. 9а. Тук аз виждам една стара тенденция за създаване на привилегия за определени групи хора чрез социалното осигуряване. Това никога не е водело до добро. Това ни доведе до лошо. Не вярвам, че ще доведе до добро и по-нататък. Тези хора никак не са малко и чисто и просто какво ще стане? Разходите ще нарастват огромно, това може да доведе до невероятно нарастване на разходите. След това - ще бъде поискано от Министерския съвет да изпълни обещанието си да индексира пенсиите. Но как би могъл той да индексира пенсиите, ако средствата са отишли с един удар и досега шоково са изразходвани?
Това е, което исках да добавя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз бих ви помолила, колеги: много неща още могат да се кажат. Двата текста са ясни. Нека да ги гласуваме. Иначе ще направим един безкраен диалог. Съображенията се чуха. Всеки има своето мнение. Нека да гласуваме - текстовете са ясни.
Господин джеров, има две алинеи. Моля ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви поотделно да се поставят на гласуване алинеите. Първо - предложеният текст от комисиите, т.е. – 47, както ви го докладвах, а след това вече да се гласува отделно предложението на господин Николов, съответно прередактирано и преработено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така. Две гласувания по този параграф: първо, гласуваме ал. 1 - това е текстът, по който разбрахме от господин Джеров, че има консенсус и в комисиите. Сега ще видим от гласуването какъв ще бъде и в залата.
Моля ви, гласувайте първо за ал. 1. Моля, гласувайте.
Резултат: от всичко 180 гласували народни представители, 174 са за, 1 - против, и 5 въздържали се.
Приема се този текст. 1144/3.
Сега гласуваме новата ал. 2, предложена от господин Николов. Необходимо ли е да се чете още веднъж? - Не е необходимо.
Моля ви, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, прави се възражение, че не е само господин Николов автор, а цяла група, която е постигнала консенсус по време на почивката. Става дума за авторски права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинявайте, прави се възражение, че не е само господин Николов автор, а цяла група, която е постигнала консенсус по време на почивката. Става дума за авторски права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за консенсуса, постигнат от част от народните представители от трите страни.
От всичко 177 гласували народни представители, 116 са за, 41 против, и 20 въздържали се.
Приема се и този текст.
Моля ви, изписвайте гласуването и по партии, за да не се вълнуват колегите.
Следващият текст, господин Джеров. 1144/4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли вече да върна разговора към – 45, който беше междувременно раздаден? Видяхте, че има само разлика в първата алинея, останалите алинеи са абсолютно същите като тези към чл.з 10.
Моля, госпожо председател, да поставите на гласуване – 45, междувременно раздаден преди почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И по него ли има консенсус, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Консенсус на работната група, но след това не мога да ви отговоря. Гласуването ще покаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, гласуваме – 45, ал. 1, 2, 3, 4 и 5. Целия текст. Имате го всички.
От общо гласували 172, за са 150, против - 9, въздържали се 13.
Приема се целият текст на – 45.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И още нещо, което е останало, за да се изравним с текстовете. Предложението е на госпожа Мариела Митева. Тя предложи нов – 44а със следното съдържание: "На лицата, които имат изискуемите условия по чл. 2, но нямат право на пенсия във връзка с чл. 10а, се предоставя пенсия в размер на социалната пенсия." Това е уточненото от госпожа Митева предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е предложението, направено от госпожа Митева. Чухте текста. Моля, гласувайте.
От общо гласували 181 за са 88, против - 91, въздържали се 2.
Предложението се отклонява.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, намесвам се в този момент от обсъждането на закона, защото ви помолихме да изчакате, тъй като една част от нашите народни представители, които са навън, не успяха да гласуват.
Затова се обръщам към вас с молба да прегласуваме този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми господин Томов, минаха 4 минути. От ваша страна никой не е влязъл. Никой не СБ/КП 1145/1. е влязъл дори при това оспорване. Така че за ваше съжаление няма да приема оспорването ви, няма основание за тези три минути. Те текат, когато започва гласуването.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (идва при председателствуващата): Оспорваме гласуването. Много е важен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Знаете, че винаги уважавам исканията за прегласуване, но в момента няма основания. Никой нито влиза, нито излиза, трите минути са обявени. Смятате ли, че повече карти ще се намерят по джобовете, ако го прегласуваме? Няма хора, ето нито някой влиза, нито излиза, вратите са затворени. Извинявайте, но няма причина за прегласуване.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Един път поне уважете и нашето искане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Винаги го уважавам, винаги го уважавам!
Моля, продължаваме с гласуването, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с – 48, който се различава само по едно уточняване от предложения ви параграф от Министерския съвет. Предлагаме – 48 да има следното съдържание:
"– 48. Пенсиите, отпуснати по чл. 45а, ал. 1, буква "б", се считат за отпуснати в деня на влизането на този закон в сила."
Това е предложението, подкрепено и от комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложения по този текст, уважаеми колеги? - Няма. Моля, гласувайте.
От общо гласували 170, за са 160, против - 2, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Има думата госпожица Русева по процедурата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като наближава 13,00 ч. и, както ние всички гледаме, по законопроекта има още съвсем малко текстове. Мисля, че всички в тази зала имаме желание днес да приключим със закона, останаха само заключителните разпоредби, аз ви моля да подкрепите предложението на парламентарната група на СДС да се удължи до един час, ако приключим по-рано с текстовете, разбира се, няма пречка да приключим по-рано заседанието. 1145/2. Просто да бъде до приключването, за да нямаме други процедурни препятствия. Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на БСП и коалиция подкрепя това предложение, но смята, че формулировката трябва да бъде такава: да продължим работата до приемането на окончателния текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за формулировката да работим, докато приемем закона.
От общо гласували 162, за - 159, против - 1, въздържали се 2.
Продължаваме, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с – 49. Министерският съвет с предложения – 49 изисква промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Двете комисии предлагат да се отхвърли предложението на Министерския съвет, тъй като поначало е внесено предложение за промени, допълнения и изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи и ще бъде по-точно тогава, когато се обсъждат измененията на този закон, да се включат евентуално и тези изменения.
Предложението е да отпадне – 49 от законопроекта на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Минев, вие от името на вносителя имате ли възражения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДУХОМИР МИНЕВ: Не, нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други становища, уважаеми колеги? - Няма. Гласуваме да отпадне – 49.
От общо гласували 168, за - 149, против - 7, въздържали се 12.
Приема се предложението, отпада текстът.
Има думата госпожа Миленова. 1145/3.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): На мястото на отпадналия – 49 предлагам да се гласува текстът, който е внесен преди началото на заседанието: "Лицата, засегнати от разпоредбата на чл. 10а, запазват придобитото до приемането на този закон право на пенсия, ако притежават изискуемия трудов стаж до влизането на този закон в сила."
Затова, моля да се гласува като сегашен – 49.
Всичко, което си говорихме, хората, които са вътре в закона, смятаме, че трябва да има една допълнителна защита, да няма двусмислие при тълкуването. Затова става дума. И ако всички мислят по този начин, това не противоречи на логиката на закона. Ако е вярно това, че няма опасност от такова обратно действие. Затова моля да се предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, това предложение постъпило ли е при вас? Госпожо Миленова, само да не е някое предложение, което вече сме гласували.
Господин Шотлеков, видях ви, че искате думата. За реплика или за изказване по този текст? - За реплика ли е? Имате думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги, от правна гледна точка е ясно, че действието на нормата на чл. 10а е само занапред. Тоест тя няма да се върне във времето и да преуреди вече възникналите права на пенсия. За тези, които са получили такова право на пенсия, ще действува нормата за преосъвременяването, актуализацията, която е вкарана в ал. 5.
Така че от чисто правна гледна точка този текст няма смисъл. Вчера ние разговаряхме с много колеги от страна на опозицията и стигнахме до идеята, че наистина по никакъв начин не можем, освен ако в закона не е казано изрично, че има обратно действие, такова обратно действие да има някаква норма. Така че аз не виждам защо сега да гласуваме един текст, който няма никакво правно значение. Има чисто информационно, едва ли не значение, пояснително и т.н.
Ами вижте, има ли смисъл в един закон да има безсмислени текстове, ми кажете? Има ли смисъл?
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПСБСП, от място): Този закон е повечето с такива. ВТ/ЛТ 1146.1.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Чакайте, момент. Тук аз говоря като юрист, а не говоря, дали текстовете по чл. 10а имат смисъл или нямат. Аз говоря за този текст, след като е ясно по принцип в правото, че няма обратно действие, освен ако изрично не е казано, защо да го гласуваме сега?
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПСБСП, от място): Този член 10а има голяма стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря, господин Шотлеков. Госпожа Савка Йовкова. Ние ще гласуваме текста, така че да не губим все пак време.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Аз приемам и се съгласявам с това, което господин Шотлеков изрази. Вашето слово е добро, но гаранции трябва да има, тъй като много станаха прецедентите за вкарване на закони с обратна сила. Спомнете си лихвените проценти за жилищните влогове и много други още могат да се посочат. Така че не е излишно да има такъв текст, който ще гарантира приложението на закона след неговото влизане в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, имате думата.
Моля, господа квесторите да въдворят ред в залата, като поканят народните представители да седнат, и поканят другите, които са около вратите, да влязат.
Господин Джеров, кажете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграфът, предложен от госпожа Митева. Аз съм съгласен със становището, което изрази господин Шотлеков. В този смисъл е и становището на Министерството на труда и социалните грижи. Моля, да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Извинете, уважаеми колеги, аз моля действително този текст да не се поставя на гласуване. Все едно, като искаме да приложим Питагоровата теорема, да пишем изрично, че 3,14 влиза в теоремата. (Шум в залата, реплики от опозицията)
Много ви моля, госпожо Савка Йовкова. Нека, когато говорим за литература, аз ще ви вярвам на вас, а когато говорим за право, повярвайте и на вашите колеги. Повярвайте на господин Стоилов, 1146.2. който не стана да ви подкрепи. Повярвайте на господин Георгиев, който не става да ви подкрепя. Ами, просто е така. Няма как.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП, от място): Не е така.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Аз моля този текст да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, спорът е дали да се гласува или не. Ще гласуваме. Така че, моля ви седнете. (Шум в залата, реплики)
Господин Орсов, с тези процедури излишно разводняваме.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаеми господа и дами народни представители, направено е предложение, и то според нашите правила в правилника трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ами, разбира се, господин Орсов. Сега е излишно да се обяснява това.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз бих искал да кажа, че числото 3,14 е за окръжност, а не за триъгълник. (Възгласи: "Е-е-е!" от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, моля ви, тези спорове ще ги уточнявате на друго място. (Шум в залата, реплики, възгласи)
Моля, господин Джеров да подредите гласуването.
Моля, за тишина в залата! Удължаваме времето, а излишно го губим. Моля, гласуваме. Господин Джеров, предложете текста, който ще бъде гласуван.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът на госпожа Митева гласи: – 49. Лицата, засегнати от разпоредбите на чл. 10а, запазват придобитото до приемането на този закон право на пенсия, ако притежават изискуемия трудов стаж до влизането на този закон в сила." Нали така е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От 181 гласували, за са 90, против - 90, един се въздържа. (Възгласи: "Е-е-е!")
Търсех текста в правилника, който казва, че когато гласуването е равно, предложението не се приема. Някой би ли ми помогнал?
Да, чл. 55, ал. 2: "В случай на равенство на гласовете, предложението се смята за отхвърлено."
Продължете, господин Джеров. 1146.3.
НДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "– 50. В чл. 169 от Кодекса на труда думите "12-годишна лихва" се заменят с думите "лихвата, определена за държавните вземания".
Становището е положително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, имате ли предложения по текста? - Няма. Моля, гласувайте.
От гласували 173 народни представители, 158 са за, 10 против, 5 се въздържат.
Предложението се приема.
Господин Джеров, следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 51 на Министерския съвет. С този параграф, предложен от Министерския съвет, първо се отменя Законът за общественото осигуряване и същевременно се създават две нови алинеи в отменения закон.
Двете комисии считат, че този текст не би могъл да бъде приет поради съображенията, че след като се отменя един закон, в него не може да бъдат поставени допълнителни разпоредби.
Нашето становище е и сега ще ви го докладвам в този вид:
Първо, самостоятелен текст, това е – 51: "Отменя се Законът за общественото осигуряване."
Следващ текст, който ще създаде онези разпоредби, които колегите от Министерския съвет предлагат. И затова сме го разбили сега на два параграфа - засега – 51 и 51а.
Моля да бъде поставено на гласуване предложението на двете комисии, – 51 със следното съдържание:
"Отменя се Законът за общественото осигуряване от 1949 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст, предложен от комисиите. Моля, гласувайте!
От 165 гласували, 147 са за, 5 - против, 13 се въздържат.
Приема се текстът.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагаме следващия – 51а с двете алинеи, които са предложени от Министерския съвет, коригирани редакционно.
"– 51а. Ал. 1. Лицата, подлежащи на осигуряване по отменения Закон за обществено осигуряване, включително и тези по чл. 224, буква "е" от него, могат да се пенсионират в условията му до 31.12.1992 г. СД/ЛТ 1147.1.
Ал. 2. Времето, през което лицата по ал. 1 са направили осигурителни вноски по отменения Закон за обществено осигуряване до 31.12.1992 г., се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Колеги, имате ли друго мнение, предложения към тези текстове? - Няма. Моля, гласувайте!
От 164 гласували, 156 са за, 1 е против, 7 се въздържат.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 52 със следното съдържание:
"Отменя се Законът за осъвременяване на някои пенсии от 1990 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст становища, различни ли са от казаното?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Положително отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Колеги, има ли различни становища? - Няма. Моля, гласувайте!
От 159 гласували, 134 са за, 1 е против, 24 се въздържат.
Приема се текстът.
Господин Джеров, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст това е – 53. Предложението на Министерския съвет за отмяна на един указ се възприема от двете комисии. Само че редакционно оправяме текста. Указът трябва да бъде наименуван така, както е. Поради това предлагаме следното съдържание:
"– 53. Отменя се Указ # 3374 от 1985 г. за увеличаването на минималните пенсии и за въвеждане на система за периодично осъвременяване на всички пенсии и за изменения и допълнения на Закона за пенсиите и на Закона за общественото осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други становища по предложението?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма, единно е становището, в полза на тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които желаят да направят някакви предложения? - Няма. Моля, гласувайте!
От 165 гласували, 145 са за, 3 - против, 17 се въздържат.
Приема се предложението.
Имате думата за предложение. Господин Джеров... 1147.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В поредността идва предложението на господин Любомир Начев за изменение на Указ # 2066 с название "За даване добавка към пенсиите на ветераните от Отечествената война".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това предложение ще мотивирате? - Да?
Има думата господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищовски избирателен район, ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера господин Любомир Начев докладва съвместното ни предложение за създаване на нов параграф в допълнителните разпоредби за увеличаване добавката към пенсиите на участниците в Отечествената война и съответно за включване на разпоредба, с която да се даде възможност за добавка към пенсиите на пострадали при участие във военни мисии, контингенти на ООН. Това, което се предвиждаше в първия вариант на закона.
Препоръчано ми бе от специалистите от Министерството на труда и социалното осигуряване да направим това във връзка с преходните разпоредби именно и да бъде изменение на Указ # 2066.
Ето защо, възползувайки се от това, предлагаме да се създаде нов чл. 53а със следния текст:
"Чл. 53а. В Указ # 2066 за даване на добавка към пенсиите на ветерани от Отечествената война 1944 - 1945 г. (съответно с кои вестници е обнародван, изменен и т.н.), се правят следните изменения:
В чл. 1, ал. 1 думите "добавка от 20 лв. месечно" се заменят с "месечна добавка в размер на 10 на сто от социалната пенсия".
И в точка 2 в чл. 1, ал. 2, думите "се дава добавка от 30 лв. месечно" се заменят с "както и на пострадалите при изпълнение на мисии във военни контингенти на ООН, се дава месечна добавка в размер на 15 на сто от социалната пенсия"."
Различно е, че в първия случай става дума за ветерани, а във втория - за доброволци, а тези, които участвуват в мисии на военни контингенти, също са по същество доброволци и да бъдат приравнени двете категории. ББ/ЛТ 1148.1.
Надявам се, след като вчера имахме принципното съгласие, че такова увеличение е целесъобразно да се направи и се препоръча това да стане в преходните разпоредби, ние ще потвърдим това наше разбиране и ще отдадем заслуженото към група хора, каквото уважение към тях проявяват в много страни от Европа и ще докажем, че ние сме именно част от Европа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други становища? Ако няма, да гласуваме текста.
Може ли още един път текстът да бъде прочетен?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на двамата народни представители Георги Николов и Любомир Начев гласи:
В Указ # 2066 се правят следните изменения:
Първо, в чл. 1, ал. 1 думите "добавка от 20 лева месечно" се заменят с думите "месечна добавка в размер от 10 на сто от социалната пенсия".
И второ, в чл. 1, ал. 2 думите "се дава добавка от 30 лв. месечно" се заменят с думите "както и на пострадалите при изпълнение на мисии във военни контингенти на Организацията на обединените нации, се дава месечна добавка в размер на 15 на сто от социалната пенсия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е текстът, моля да гласуваме.
Господин Матинчев иска думата преди това.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, ако се насочваме към това да обсъдим и да приемем предложението на господин Николов, аз мисля, че трябва да се насочим към това да коригираме и думите в самия указ, защото той засяга не само лица, които са участвували в Отечествената война, но също така и лица, които са участвували в Корейската война или в Отечествената война от страна на съветските армии и подразделения. Трябва да бъдем коректни докрай. Тези думи трябва да паднат в съответния указ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев иска думата като вносител на текста.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Имам реплика към господин Матинчев. Възнаграждението, което се дава на участниците в Корейската война, е в друга алинея на Указ # 2066. Така че поправката, 1148.2. която ние предлагаме в момента, в никакъв случай няма да засегне и тази група от хора. Тя касае единствено участниците в Отечествената война (1941 - 1945 г.) и, не дай Боже, някои наши момчета, които могат да пострадат в мисиите на ООН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, това е текстът, можем да го поставим на гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на новия – 53а. Чухте го два пъти.
Не давайте режим на гласуване, ще се направи уточняване.
Има думата господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз просто ви приканвам да прочетете Указ # 2066. Вътре наред с българските участници в оперативната зона на Отечествената война има и участие във Великата Отечествена война на СССР от съветски граждани. Сега на съветски граждани ли ще даваме тази добавка?
Поради тази причина аз ви предлагам да направим една редакция на чл. 1. Сега веднага да седнем. Между другото това предлагат и вносителите на проекта. Така че да изчакаме просто пет минути, да направим текстовата редакция и тогава да го подложим на гласуване. Ние по принцип ще го подкрепим.
(Реплика от блока на ПСБСП, която не се чува) Има, елате да видите, защо ме апострофирате, след като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев, елате да уточните текста с господин Николов.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Извинявайте, "граждани на Съветския съюз, които постоянно живеят в Народна република България". Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Начев, елате да уточните текста.
Господин Начев, елате при господин Николов и уточнете този спорен момент.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Дами и господа! Съветският съюз не съществува вече и съответно и съветски граждани няма. Така че този текст е неприложим. Това е един анахронизъм, господин Шотлеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, уточнете, ето вижте вашия колега, който също е вносител, уточнява текста. 1148.3.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Безсмислено усложняваме процедурата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, аз предлагам също така да преминем нататък, за да могат специалистите да уточнят редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, за тишина в залата. Този текст ще се гласува няколко минути по-късно. За уточняване е необходимо време.
Продължаваме със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да преминем към два следващи и последни, според мен безспорни параграфа. Параграф 54. "Параграфи 21, 23, 32 до 43 от този закон влизат в сила от 1 май 1992 г."
Това е текстът. За пояснение, защото параграфите се измениха в цифрово отношение, става дума за параграфи 20, 22а и 30 до 42 по раздадения ви законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова има думата. 1148.4.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател. Предложението ми за поправка е чисто редакционно, но считам, че трябва да спазваме точността на юридическия език. Не би могло да се пише "влизат в сила", защото законът не е публикуван. Предлагам да бъде: "се прилагат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме този текст, като вместо думите "влизат в сила", се четат думите "се прилагат". Така ли е, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От общо 159 гласували 157 са гласували за, 1 е против, 1 се въздържа.
Текстът се приема.
Моля, прочетете последния текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последният текст е – 55. Предлагам ви текста, който е възприет от двете комисии. Нямаме различия с Министерския съвет, те са съгласни.
"– 55. Възлага на Министерския съвет7
1. в 7-дневен срок от влизането на закона в сила да определи размера на социалната пенсия;
2. в 3-месечен срок от влизане на закона в сила да внесе необходимите изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за пенсиите;
3. до 31 декември 1992 г. да измени Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране в съответствие с направените промени в Закона за пенсиите."
Това е съдържанието на предложената редакция на – 55, последна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма постъпили други становища в двете комисии. Има ли в залата колеги, които желаят да се изкажат?
ГЛАСОВЕ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването.
От общо 163 гласували, 153 са гласували за, 2 - против, 8 се въздържат.
Приема се този последен текст. СлР/ЛТ 1149.1.
Но има още един текст, който трябваше да се уточни. Това е текстът на новия – 53а. Думата има господин Минев. Той ще предложи текста, който вече е уточнен от вносителите - Министерския съвет и представители на комисиите. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДУХОМИР МИНЕВ: Текстът, който окончателно беше съгласуван, уважаеми народни представители, е в новия – 53а и е със следното съдържание:
"В Указ # 2066 за даване на добавки към пенсиите на ветераните от Отечествената война - 1944 - 1945 г. се правят следните изменения:
1. в чл. 1, ал. 1 думите "добавка от 20 лв. месечно" се заменят с "месечна добавка в размер на 10 на сто от социалната пенсия". А думите "ветераните пенсионери, взели участие във Великата отечествена война на СССР (1941 - 1945 г.), български граждани и граждани на Съветския съюз, които постоянно живеят в Република България" се заличават;
2. в чл. 1, ал. 2 думите "се дава добавка от 30 лв. месечно" се заменят с "както и на пострадалите при изпълнение на мисии във военни контингенти на ООН се дава месечна добавка в размер на 15 на сто от социалната пенсия", а думите "и участниците в интернационалната бригада в Корейската народноосвободителна война (от 1952 - 1954 г.)" се заличават. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предполагам, че двамата вносители - господин Начев и господин Николов - са запознати с този текст.
Господин Добрев има думата.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, независимо че контактната група достигна до някакво разбиране, аз предлагам двете точки да се гласуват поотделно. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по текста? - Заповядайте!
ТРИФОН МИТЕВ (ПСБСП): Уважаеми народни представители, предлагам втория текст - за участниците във Великата отечествена война на съветските народи - български граждани, вносителите да го оттеглят. ЦМ/ЛТ 1150.1.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Те са съветски граждани. Да им плати Съветският съюз, да им преведат рубли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения по текста? - Няма. В такъв случай ще гласуваме поотделно текстовете. Господин Джеров, моля да четете и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма да чета заглавието на указа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тъй като днеска се работи много и напрежението е доста голямо, колеги, аз ви моля за още малко спокойствие и търпение. Господа квесторите, поканете народните представители да влязат и седнат. Това е последното гласуване. Нека то да мине спокойно и да се чува за какво става дума. Ще има няколко гласувания. Господин Джеров ще чете и ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Както решихме, първо ще поставим на гласуване т. 1 от предложението. Това е първото изменение в Указ # 2066 от 1986 г. Чета само точката:
"в чл. 1, ал. 1 думите "добавка от 20 лв. месечно" се заменят с думите "месечна добавка в размер на 10 на сто от социалната пенсия."
Думите "ветераните пенсионери, взели участие във Великата отечествена война на Съветския съюз (1941 - 1945), български граждани и граждани на Съветския съюз, които постоянно живеят в Народна република България" се заличават. (Шум от БСП)
Предлагате на две части т. 1? - Добре. (Недоволство и реплики от СДС)
Тогава да поставим на гласуване първата част на т. 1. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В този текст има две предложения. Вносителите поддържат техния текст, който се отнася само за първата част, а сега при работата на групата се добави и втората част. В този текст има две предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От различни автори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От различни автори, вижте. Ще ги гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Затова моля, да се гласува в чл. 1, ал. 1 изразът "добавка от 20 лв. месечно" се заменя с "месечна добавка в размер на 10 на сто от социалната пенсия". 1150.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
От 186 гласували, 176 са за, 8 - против, 2 се въздържат.
Приема се тази първа поправка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Втората поправка е пак по чл. 1, ал. 1 на указа: думите "ветераните пенсионери, взели участие във Великата отечествена война на Съветския съюз (1941 1945), български граждани и граждани на Съветския съюз, които постоянно живеят в НР България" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме да бъдат заличени тези думи от текста, Моля, гласувайте!
От 178 гласували, за са 93, против - 84, 1 се въздържа.
Предложението се приема.
Обяснения на отрицателен вот - госпожа Клара Маринова, господин Орсов...
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Аз съм от 29. избирателен Хасковски район, социалистическа партия.
Уважаеми колеги народни представители! Гласувах против отпадането на този текст, защото колкото и да се опитваме, уважаеми колеги, да подменяме историята, тя просто не може да бъде подменена. С дребни хитрини Великата отечествена война на съветските народи, отричайки правото на участвуващите в нея да получават пенсия, ние не можем да я изличим от историята и паметта на човечеството. Да! (Силно недоволство от СДС)
Нещо повече! Колкото и да ми викате, тази война е съществувала. Знаете срещу кого е била. Да! Тя е била срещу хитлеризма и фашизма, господине, а с вашите крясъци, за съжаление вие го защитавате в момента.
Тази война се знае от кого е спечелена, колкото и да ви е неприятно, дори и сега, в края на нашия век. (Репликите от СДС продължават)
Знае се, че тази война е спечелена от антихитлеристката коалиция. Това моля да чуят всички в залата и моля да не забравят: паметта на човечеството лесно с гласуване не се заличава.
За съжаление, имало е години в историята на България, когато сме тласкани в различни каруци и то в опашката на историята. Днес дори и с този елементарен текст някои от тук присъствуващите се опитаха отново да поставят под съмнение историческото 1150.3. развитие на България. А то е ясно - трябва да бъде демократично, но да се помни: там, където има грешки, там, където по волята на глупави управници сме тикани, не трябва да се отказваме от паметта на народа си.
Съжалявам, че млади хора в тази зала се подведоха и гласуваха нещо, което е ужасно. Ние се отказахме от нашето антихитлеристко близко минало. Това е, за съжаление. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За второ обяснение на отрицателен вот думата има господин Орсов, след това Трифон Митев. Това е редът. Те се отказват.
За второ обяснение има думата господин Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, гласувах против, защото всички ние искаме да се приобщим в Европа, но забравяме, че във всички страни в Европа участниците в антифашистката съпротива получават допълнения към пенсиите. Същото се получава дори в Германия.
Затова това, което искате да направите - да разделите страната ни на фашисти и комунисти, аз просто искам да заявя на господата от СДС, че в България антифашистите винаги са били повече. ("Браво!" и ръкопляскания от опозицията, недоволство от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За трето обяснение на отрицателен вот думата има господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател! Искам да обясня своя вот, а той естествено е отрицателен, защото в края на този закон аз разбрах каква е философията на поведение на Съюза на демократичните сили. (недоволство от мнозинството) Аз смятах, че тя е объркана, че тя по презумпция не възприема разумните и професионално добре подготвени предложения от своите колеги, които идват от нашия парламентарен съюз, сега аз разбирам: не, тази идеология, този мотив на вашето поведение е обречен, уважаеми колеги! Вие връщате България назад. Вие не искате да интегрирате страната към европейските стандарти за демокрация. Затова вчера вие не приехте моето предложение - да приемем стандартните норми на отношение към участниците в антихитлеристката коалиция. 1150.4.
Но аз искам да ви уверя и съм дълбоко убеден: тая страна няма да я управляват сили, които изповядват фашизма. Няма да я управляват сили, които изповядват демокрацията по стандартите на 1940 - 1941 г. (Реплики от СДС) Затова гласувах против. И аз се учудвам, че толкова разумни хора познавам от вас - как могат да се водят по тази философия, чиито изразители са един, двама или десетина човека?
Моля ви, опомнете се, колеги! (Единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имаме още да гласуваме текстове. Господин Джеров, заповядайте! Колеги, седнете!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже разделихме предложенията по указа, следва точка 2, която също така има в себе си две части.
Член 1, ал. 2 - думите "се дава добавка от 30 лв. месечно" се заменят с думите "както и на пострадалите при изпълнение на мисии във военни контингенти на ООН се дава месечна добавка в размер на 15 на сто от социалната пенсия".
Второто предложение е - "думите "и участниците в интернационалната бригада в Корейската народноосвободителна война 1952 - 1954 г." се заличават".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме поотделно двете предложения.
Моля, гласувайте първо предложението, което е свързано с добавката - първата част на предложението. Необходимо ли е да се чете отново? - Не.
Моля, гласувайте!
От 173 гласували, 166 са за, 4 - против, 3 се въздържат.
Предложението се приема.
И второто предложение в този текст, господин Джеров, моля пак да го прочетете, тъй като става дума за отпадане на текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В чл. 1, ал. 2 думите "и участниците в интернационалната бригада в Корейската народноосвободителна война 1952 - 1954" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме да отпаднат тези думи. (Госпожа Емилия Томова иска думата.) 1150.5.
Госпожо Томова, в процес на гласуване сме. Моля които са за, т.е. да отпадне текстът, да гласуват със зелено, които са против - с червено. Това е съгласувано от работната група, която преди малко го направи.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП, от място): Няма такова нещо. Нека да се чуят точните вносители на това предложение. И на предишното, и на сегашното. (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте!
От 171 гласували, 93 са за, против - 63, 15 се въздържат. (Ръкопляскания от мнозинството)
(Текстът на закона - Приложение # 1,II.)
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Конакчиев. 1150.6.
ТДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Аз гласувах против и съм удивен! Излизам да обясня своя отрицателен вот. Уверен съм, че това, което ще кажа, ще направи впечатление на дясната страна на тази зала.
Господа, наясно ли сте какъв беше съставът на нашите участници в интернационалната бригада в Корея? Това беше медицински екип. Вие наказахте лекарите и медицинските сестри, независимо от коя страна на фронта са, независимо дали това е било Испания, Виетнам или Корея. Вие наказахте хората, които се грижеха за ранените от двете страни на фронта. Срам за вас! (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йончев, след това госпожа Томова.
(Размяна на реплики между блоковете на СДС и БСП)
Моля за спокойствие и за ред в залата.
Господин Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Изморихме се вече.
Действително накрая на приемането на този закон, който се оказа съвсем нелесен, си проличават някои неща, които нямат юридическа стойност. И аз си мисля, че нашите караници свалят нивото на парламента изключително много. Аз познавам хора от тези, които са били в Корея - това са действително медицински лица, които са дали клетва, когато са завършили, че ще помагат. Изпратили са ги и са помагали. Ако след 5 години дойдат на власт пацифисти, ще осъдят тези, които са сега в Камбоджа. Това си е техен проблем. Но си мисля, че малко по-нашироко трябва да гледаме.
Искам да използувам случая и да ви кажа: бяхме цял месец в САЩ и все повече и повече се гордеех, че съм българин, когато бях там. Сега от 2-3 дни изпитвам по-други чувства.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Какво ли биха казали в Съединените американски щати за Корейската война, господин Йончев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Томова има думата.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Уважаеми народни представители, уважаеми избиратели! (Неодобрение от блока на СДС и възгласи: "У-у-у!") МР/ЛТ 1151.1.
Искам да ви кажа, че двете предложения, които бяха гласувани - за отпадане на пенсиите на ветерани от Великата отечествена война и за участниците - наши медици в Корейската война, са внесени от Министерския съвет от господин Шотлеков и от други лица на Съюза на демократичните сили. Запомнете го!
И още нещо: вашяият трубадур Кирил Маричков пееше: "Аз не съм...", "Аз не съм...". Вие, господа, вече просто не сте. Нищо не сте!
ДЕПУТАТИ ОТ БЛОКА НА СДС: Ку ку!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Йорданов има думата от парламентарната група на СДС. След това господин Койчев ще има думата от името на Парламентарната група на БСП.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Отново в края на един хубав закон и на един хубав ден за българските пенсионери отново се отправиха политически обвинения и някой направи опит да политизира и този проблем. Първо, стана ясно на всички, които ни слушат, че ние увеличаваме пенсиите на участвуващите българи в Отечествената война, т.е. на всички тези хора, които участвуваха като българи в Българската армия срещу хитлеристката, фашистка или както искате я наречете армия.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП, от място): Тя историята си я е нарекла.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Тя е хитлеристка. Точно така.
Тези хора бяха на фронта, воюваха срещу хитлеризма и те заслужават увеличението на пенсиите. Това го дадохме само преди малко тук заедно.
Истината е, че по време на тази война много хора, слезли от гората, наричани "партизани" са стреляли в гърба, в тила на свои другари по фронта.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП, от място): Къде са доказателствата за това?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Има десетки случаи, които бяха разкрити във вестниците, в списанията, в архивите за това, как така наречените "червени политкомисари" са се разправяли със своите политически противници, използувайки сложната ситуация на фронта. 1151.2.
Бих направил, ако имах възможност да направя това, така че точно тези червени политкомисари да не получат увеличението на пенсиите си, а да го получат само тези редови войници от нашата славна Българска армия, които наистина бяха на фронта и се биха срещу хитлеристката коалиция.
По-нататък - вие искате всъщност пенсии да дадем на съветските граждани, които са участвували в Съветската армия. Участвували са наистина във войната срещу хитлеризма. Те са били българи, но не ги е пратила българската държава. Първо. За да може българската държава да им даде сега пенсии. Те са дошли по друг начин - нелегален вероятно, и там съветската държава ги е направила съветски граждани. Били са на фронта като съветски граждани.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПСБСП, от място): Сашо, ние бяхме съюзници тогава.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Така. И съвсем нормално е Съветският съюз да им плати пенсиите. Само че аз не зная за какво точно той ще им плати пенсиите: за това, че са се били срещу хитлеризма или за това, че след победата същият този Съветски съюз ги вкара в лагерите в Сибир. Което е истина. Защото хиляди българи в Съветския съюз бяха пратени от комунистическия съветски режим в лагерите. И ако трябва нещо да платим на тези хора, то трябва да бъде за времето, което те са прекарали в съветските лагери (ръкопляскания), както би трябвало да дадем и на тези българи, които бяха на фронта в Отечествената война, а след това комунистическият режим ги набута в българските комунистически лагери - Белене, и т.н. Трябва ли да ви припомням какво пишат по този въпрос и Солженицин, и какво в момента се пише в Русия? Да оставим настрана въпроса, че Съветският съюз вече го няма.
По-нататък. Отиваме към следващия въпрос: защо по тази логика да не платим на българите, които са се били против хитлеристката коалиция във Франция, в Съединените американски щати и т.н.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ И КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП, от място): На всички трябва да платим. Точно така. 1151.3.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): И на тях трябва наистина да им платим, защото са се били на страната на демокрацията, за демокрацията, срещу диктатурата, тоталитаризма, фашизма. А не на страната на комунизма, т.е. диктатурата, тоталитаризма срещу другия вид диктатура и тоталитаризъм. В България със Съветската армия не дойде демокрацията, а дойде нов тоталитаризъм, нов фашизъм, този път с друг цвят - с червен цвят. Това е историческата истина и тя не е такава, защото аз я казвам, а защото вече историците така я интерпретират и я представят. И вие най- добре знаете това - най-добре го знаят тези от вас, които могат да четат на руски. (Смях)
По въпроса за контингента в Корея. Аз бих гласувал наистина за това и на тях да платим пенсии, защото това наистина са медицински работници и т.н., изпратени са от българската държава. Но ние гласувахме всъщност само за тези контингенти на ООН, а там няма контингент на ООН в Корейската война - а всъщност война на комунистическите държави и на този идиот Ким Ир Сен срещу ООН, т.е. срещу обединените нации, срещу свободните хора в цял свят. Значи, ние ще поддържаме терористичните режими... (Шум от БСП)
Моля ви се, тези неща са толкова ясни. Те са ясни вече и на първолаците. И аз наистина ви моля тези неща да станат ясни освен на първолаците и на Клара Маринова.
Благодаря ви! (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика не мога да ви дам думата, господин Виденов. Господин Койчев има думата от името на цялата парламентарна група.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми радиослушатели, пенсионери, които вярвам, с внимание следите тазседмичните заседания на нашия парламент! Те току-що бяха определени като хубави дни за българския пенсионер. Може и да е така, но не от току-що приетия закон, а от това, че хората през тази седмица взеха своите пенсии и все още имат пари.
Хубави дни ще бъдат и тези дни, в които пенсионерите ще вземат новите си пенсии, защото много, повечето от пенсионерите с тези пари, които ще получат, ще могат да закупят само найнеобходимите им средства за съществуване в порядъка на седмицадве от пенсионните плащания. 1151.4.
Ние, господа, твърдим, че този закон е на Съюза на демократичните сили, по-точно на правителството на Съюза на демократичните сили. Дами и господа пенсионери, ако сте доволни от новите размери на вашите пенсии, благодарете на Съюза на демократичните сили и на неговото правителство. Ние, депутатите от Българската социалистическа партия и нашите политически партньори, не споделяме нито методиката, нито абсолютните размери на новите пенсии. Ако Министерският съвет приеме нов размер на социалната пенсия 450 или се спори дали да бъде 460 лв., това означава, че двама от всеки трима български пенсионери ще живеят под границата на бедността, под границата на физиологическото оцеляване за една модерна европейска държава. Това означава, че хората с новите минимални пенсии ще свършват парите си на осемнадесетия ден от плащането на пенсиите и дванадесет дни от месеца ще живеят без пари, а хората със средната пенсия в най-добрия случай 4-5 дни месечно няма да разполагат с парични средства. 1151.5.
В разискванията, господа, не се обърна внимание нито на законопроекта на нашата парламентарна група за осъвременяване на пенсиите, нито на нашите предложения за коефициентите за осъвременяване на базисните трудови възнаграждения. А тези предложения гарантираха средния размер на пенсията около жизнения минимум за страната за месец май.
Министерският съвет наложи своята позиция над законодателния орган. Аз смятам, че Народното събрание правилно възложи отговорността на правителството то да определя размера на социалната пенсия. Това не е бягство от отговорност на законодателя, но това е нова, голяма отговорност на изпълнителната власт и тя трябва да се изпълнява компетентно, оперативно и коректно към населението на страната. Това е свързано с постоянните задължения на Министерския съвет да следи ежемесечно, а при този темп на инфлацията дори ежеседмично динамично променящите се цифри на цени, на социален минимум, на жизнен минимум, на граница на бедността и своевременно да променя минималната работна заплата, социалната пенсия, "летвата" за социални помощи и други измерители, които да гарантират минимум средства за съществуване на социални слаби слоеве от нашия народ.
Преди няколко часа господин Филип Димитров употреби израза, че Министерският съвет упражнява управлението на тази страна. Аз мисля, че много точна е думата "упражнява", но упражнение означава и обучение. Това излиза твърде скъпо на българския народ, господа. Тази държава има нужда от компетентно правителство, от компетентно управление. Филип Димитров каза и нещо друго - че правителствата след 9 септември са управлявали с намаляване на числеността на народа и ограничаване на правата на труд и професия. Защо и това правителство тръгва по този път, който обругава? Вярно е, че засега все още не се стреля и не се беси и ние благодарим за това. Но вярно е, че със свои законодателни и подзаконови решения се създават условия за намаляване на някои групи от населението. Конкретен пример е този закон, който току-що-приехме.
Господа министри, ако вие приемете социалната пенсия по-малка от 750 лв., дори 800 лв., вие ще осъществите геноцид към част от възрастното население на страната. Помислете, решете! Вие изпуснахте от контрол инфлацията, вие сами със свои СБ/КП 1152/1. решения умъртвихте бюджета на страната за 1992 г. с промяната на макроикономическите условия за неговото изпълнение. Отговорността ви е голяма. Грешните ви решения може да имат непредвидими прояви на гражданско поведение.
И още нещо, господа. Политизира се съдържанието на пореден професионален, икономически и социалне закон. Така нареченото допълнение "Александър Йорданов" е противоконституционно, то противоречи и на клаузи на подписани от Република България международни съглашения в областта на социалното дело. Ние ще обжалваме чл. 10а и – 31 от утвърдения вече закон пред Конституционния съд, пред президента, пред Съвета на Европа и пред международните специализирани организации.
Господа депутати, вие лековато и популистки бяхте подведени при приемането на този член. И аз дължа едно професионално обяснение пред националната аудитория. Тук беше изтъкнато, че на партийните работници е плащано от бюджета, включително и от член на нашата парламентарна група. В бюджета са фиксирани само капитални вложения, давани от бюджета за партийни и политически организации. Искам с конкретни цифри да докажа това нещо. През 1987 г. в апарата на партията и на нейните поделения в лицето на институти, музеи, почивни станции и така нататък са работили общо 14 732 души. За техните заплати и държавно обществено осигуряване са дадени 69 млн. и 400 хил. лв. В същата тази 1987 г. членският състав на Българската комунистическа партия тогава е внесъл 107 млн. лв. Така че от членския внос, от хората, които са искали тази партия да ги управлява и са имали доверие в хората, които са работили за тази кауза, те са давали своите парични средства.
Дами и господа, нашите съмнения са, че с тези големи поправки във вече многократно изменяния и остарял Закон за пенсиите ние му предопределяме още дълъг живот. Това е погрешно. Законът за пенсиите вече е в противоречие с новите политически условия и новото ни стопанско право.
Отчитайки това, на базата на обобщен западноевропейски опит, ние изработихме и вчера внесохме в Народното събрание два законопроекта - Закон за обществено осигуряване и нов Закон за пенсиите. (Ръкопляскания в опозицията) Обърнете внимание, господа, те са направени както за едно нормално управление на 1152/2. тези дейности при ваше управление, така и при наше бъдещо управление. Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Матинчев от името на парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Аз бих искал да се обърна към всички вас, народни представители, да се обърна към всички граждани на тази страна, на нашата страна, които в момента ни слушат, да се обърна към пенсионерите и инвалидите в България. Действително законът, който приехме в момента, може на някои да се стори, че решително не подобрява положението в жизненото равнище на пенсионерите и инвалидите. Действително и ние ще признаем това. Но основната причина за това е тежкото състояние, в което в момента се намира българската икономика. Сега, в момента могат да се направят изключително много популистки изказ8вания, да се определят всякакви размери на пенсиите. И виждам, че опозицията прави това.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Вие управляващи ли сте?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Когато сме приели нашите програми, тогава ние също виждахме в непродължително бъдеще решително подобряване на жизненото равнище на българския народ и на българските пенсионери. Но, господа от опозицията, вие сте тези, които гласувахте държавния бюджет на страната...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не е вярно! Люжеш! Не лъжи!
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: ... и този държавен бюджет в момента е с 10-милиарден дефицит. (Шум и реплики от опозицията) Вие трябва да знаете, че държавата е в тежко икономическо положение и причината за това е бившето ваше комунистическо управление! (Шум в залата)
ВИКОВЕ В ОПОЗИЦИЯТА: И Емил Христов с неговия съветник! Христов! Христов!
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Вие доведохте до икономическа катастрофа България. (Шум и викове в опозицията) И затова сега вие може безотговорно да говорите абсолютно всичко!
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Ти нямаш нищо общо с БКП, нали? Ти, съветника на Емил Христов! 1152/3.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Лъжец! Лъжец!
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Ти беше съветник на Емил Христов, имай поне малко морал!
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за ред в залата! 1152/4.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми колеги, законът, който ние приехме, в момента не решава редица проблеми на редица граждани в нашата страна. (Шум в залата, реплики от опозицията) Така например ние не възприехме становището на правителството във връзка с удължаването на трудовия стаж на българските жени.
Освен това ние решихме проблема и с българските учители, на които предоставяме свободата на избор за начина на пенсиониране. (Възгласи: "О-о-о!" от страна на депутати от опозицията, реплики, които не се разбират)
Освен това аз смятам, че също ще останат доволни и селските стопани, които ще получават в повече от предвидените в проекта на правителството увеличение и актуализация на пенсиите. (Репликите от страна на опозицията продължават)
При сегашните условия бяха взети решителни мерки за подобряване на положението на инвалидите в страната. (Реплики от опозицията)
Уважаеми народни представители, действително в този момент не може да дадем максималното, което всички ние бихме искали да дадем на нашите пенсионери, на инвалидите и на други категории от населението. (Шум в залата)
ДЕПУТАТКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Лъжец!
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: БКП-ДПС - дружба! Защо не си на Байряма, а?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Аз искам да ви уверя, че дори и в тези тежки условия прокарахме като парламент, и мисля, че трябва да бъдем доволни от това, редица решения към бюджета, който сме гласували за около 300 млн. лв. допълнително за българските пенсионери и инвалиди.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Лъжец!
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Това, което ни предстои за в бъдеще също не е лек проблем. Трябва да решим проблема за бъдещата индексация на пенсиите....
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: При кое правителство?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: ... за да можем да съобразим равнищата на току-що дадените пенсии с бъдещата инфлация.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Кажи на хората къде беше 30 години! ВТ/КП 1153/1.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Освен това трябва неотклонно да провеждаме политиката, която сме приели, за нови, модерни, съвременни принципи на социалното осигуряване. (Шум в залата)
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: И преди беше демагогия, и сега същото!
ПРПЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, уважаеми колеги. Това е мнение на парламентарна група, моля ви.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: СКъпи колеги, много глупости могат да се чуят от страна на лявата половина на залата.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Вие направихте много глупости, докато бяхте съветник на Емил Христов!
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Ние не правим декемврийски програми, а това, което правим, е действително в интерес на целия български народ. (Шум в залата, групови реплики на депутати от опозицията) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за още малко спокойствие. Има лични обяснения. Господин Шотлеков иска да допълни становището на парламентарната група като един от... (Шумни възражения от страна на депутати от опозицията) Чакайте малко. (Александър Йорданов обяснява нещо на Снежана Ботушарова)
За изложение по закона от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили има думата господин Илиан Шотлеков. Господин Йорданов обясни, че той не е говорил по закона, а само по онзи текст, по който се спори. (Шум в залата, изразено неодобрение от страна на депутати от опозицията)
Моля ви за кратко изложение, господин Шотлеков, по закона.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Разбира се.
Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги от опозицията, уважаеми приятели! Аз искам да говоря не толкова като политик, колкото като професионалист. И искам да ви кажа нещо, да се обърна към хората, за които е предназначен този закон.
Искам да кажа, че в този законопроект, разбира се, може да има и някои дефекти, но най-доброто в този законопроект е, че той е реален, че той може да бъде изпълнен. (Възгласи: "Е-е-е") И за това има пари. Най-лесното е, аз възприемам това, което казва господин Койчев за жизнения минимум, макар че бих го попитал каква е технологията за изчисляване на жизнения минимум, 1153/2. след като и Световната банка на семинара, на който и той присъствуваше, каза, че няма в момента установена методика за изчисляване на границата на бедността.
И още нещо бих искал да кажа. Има ли в страната система за наблюдаване на доходите, за да кажем къде е там границата на бедността и къде тази граница я няма. Затова най-важното достойнство на този закон е, че той действително ще донесе пари за хората, за които е предназначен. И с тези пари те ще могат да закупят реални продукти.
Най-лесното е в момента да кажем, че социалната пенсия трябва да бъде примерно 1000 лв. Само че, като кажем, че социалната пенсия ще е 1000 лв., ще трябва да се напечатат много инфлационни пари, което е безспорен факт и никой няма да го оспори. А това означава, че след това с тези инфлационни пари бумерангът ще се върне отново при пенсионерите. Отново, защото цените отново ще пораснат под натиска на инфлацията. И вие не можете да отречете, че едно от достойнствата на монетарната политика на икономическия екип на правителството беше, че спря инфлационната спирала.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): И производството.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВА: И в момента ние не се намираме в такава инфлационна спирала.
Ето защо законът, макар и скромен, е направен според възможностите на държавата в момента. А друг е въпросът защо възможностите на държавата в момента са такива и защо няма силен фонд "Обществено осигуряване". Ако имаше такъв силен фонд "Обществено осигуряване", нямаше да зависим сега от приходите, които бюджетът може да отпусне за социалното осигуряване, а този фонд щеше да се управлява сам, да има достатъчно средства, както беше през 1947 г. Вие много добре знаете, че през 1947 г. фондът беше в огромен размер и стигаше за 8 години и половина напред да изплати пенсиите на нуждаещите се. Осем години и половина! Тоест защитният механизъм на този фонд беше разчетен за 8 години напред.
Сега ние ще се опитаме да направим такъв фонд. Този фонд ще бъде отделен и това е следващият социален законопроект, който това Народно събрание трябва да гледа. И тъй като отделянето на фонда не е лесна работа, не е лесна сметката с отде1153/3. лянето на фонда, затова аз считам, че до този момент кабинетът, Министерският съвет не е внесъл проект за отделянето на фонда. Но аз съм сигурен, че до края на годината ние ще трябва да отделим фонд "Обществено осигуряване".
Освен това всички вие много добре знаете, че в Закона за приватизацията ние записахме норма, съгласно която част от постъпленията от приходите на малката приватизация директно ще отидат за социалното осигуряване. Една когато успеем да напълним фондовете, ние можем да говорим за реални по-високи размери на пенсиите, а не за инфлационни пенсии.
И аз съм първият човек, който в тази зала ще иска да има такива реални пенсии, защото всички онези хора, които са гласували и за нас, и за вас, са в трудно положение. И затова ние трябва да мислим за тях.
Аз искам също така да кажа, че това е първият социален закон, реален социален закон, който приема този парламент. Имаше логика в хода на законотворчеството до този момент, тъй като трябваше да се приемат най-напред икономическите закони и след това социалните. Може би малко се забави приемането на този закон. За това вина носим както ние за работата си в комисиите, така и Министерският съвет за това, че може би малко късно внесе законопроекта, но така или иначе този законопроект е факт.
Аз искам да кажа, че в законопроекта има безспорни постижения. Например: увеличи се размерът на пенсията, която се дава като добавка за инвалидите; запази се възможността инвалидите да получават две пенсии; също така увеличи се размерът на пенсиите на лицата, занимаващи се със селскостопански труд; премахна се една несправедливост, която съществуваше в сегашния чл. 50, даде се възможност на пенсионерите да излязат на пазара на труда. Тези от тях, които считат, че имат още трудови сили, биха могли да полагат труд и по трудово правоотношение, което в сегашния чл. 50 на закона беше забранено. Също така направи се една система, сравнително добра според мен, така беше и от представители на опозицията в Комисията по труда и социалното осигуряване, които казаха, че предложената от кабинета система от коефициенти с измененията е добра.
Парадокс е, че вчера например мен ме спряха хора, симпатизанти на БСП. Дойдоха при мен и ме помолиха да им изчисля 1153/4. пенсията. Една жена каза, че пенсията й трябва да бъде 600 лв. Днес аз седнах и изчислих пенсията на тази жена, тя ме чакаше отпред, и се оказа, че пенсията не е 600, а е 770 лв. Това е жена, която е била ватман в трамвайния транспорт. Тя беше учудена, че наистина пенсията й се е увеличила толкова много. Но това е така, защото се отчита целият трудов стаж на тази жена, който по-рано не беше отчетен. И това също е безспорно достойнство на законопроекта. 1153/5.
Искам също така да кажа, че ние сложихме само първата стъпка от приемането на пакета социални закони, който този парламент ще изработи. И ще го изработим заедно всички ние тук. Защото всички ние трябва да сме загрижени за социалната политика на тази държава. И за социалната политика на държавата носи отговорност както Министерският съвет, както управляващата коалиция, така и опозицията. Защото всички вие с вашите предложения сте съдействували също в определена канава тая социална политика да се движи.
Искам да кажа също, че задължение на Министерския съвет ще бъде, и то мисля, че е изпълнено, той е готов с проекта, да внесе закон за индексацията на пенсиите. И този закон ще бъде гласуван в това Народно събрание.
Също така Министерският съвет вчера прие изменение в Правилника за социално подпомагане. Искам да ви кажа, че там минимумът е 490 лв., т.е. по-висок от социалната пенсия.
Така че лека-полека нещата и в тази област трябва да вървят. И те ще вървят, защото няма как иначе да стане. Защото тези хора трябва да оцеляват и ние ще се борим тези хора да оцелеят.
Като поздравявам българските пенсионери с приемането на този закон, аз искам да кажа, че въпреки скромните пенсии, които сега се отпускат, може би в скоро време ще има закон за индексация на пенсиите и може да се тушират някои от недостатъците, които съществуват в момента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За лично обяснение давам думата на госпожа Клара Маринова.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място(: Аз исках да се изкажа също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, господин Томов, съжалявам, приключиха нещата. (Много силен шум, викове, реплики, които не се разбират) Госпожа Маринова има думата за лично обяснение. (Силен шум, реплики) Госпожа Маринова, ще се възползувате ли от правото си за лично обяснение? (Силен шум, реплики) Ако няма, чета съобщенията:
Председателски съвет в сряда в 13,30 ч.
Законодателна комисия - вторник, 14,00 ч. СД/КП 1154/1.
Подкомисия по енергетика към Икономическата комисия 16 юни, 13,00 ч., зала 412.
Комисията по външноикономическите връзки - вторник, в 13,30 ч., 16 юни, зала 411.
Комисията по здравеопазване - сряда, 10,00 ч., в зала 412.
Комисия по околната среда - сряда, от 9,00 ч., в зала 411.
Комисия по външната политика и Комисията по икономическа политика - съвместно заседание в четвъртък, 9,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по националната сигурност - четвъртък в 9,00 ч. в зала 510.
Икономическа комисия - сряда, 10,00 ч. в пленарна зала.
Пресконференция - понеделник в 11,00 ч. в зала "Запад", на тема "Социалното законодателство - настояще и перспективи", с участие на господата Матинчев, Шотлеков, Векил Ванов и др.
Госпожа Маринова, лично обяснение.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Ползувам правото си в края на заседанието на лично обяснение, като започвам с думите: съдбата очевидно наказа България да бъде управлявана от литератори и съветници на бивши икономически величия. Надявам се, че господин Йорданов и господин Матинчев разбират какво искам да им кажа.
Господин Йорданов, вие ме приравнихте с първолак. Аз от това не се обиждам. Обиждам се от факта, че трябва вас да ви възприемам едновременно в няколко качества, но във всичките ви качества, за съжаление, неадекватен. Като председател на Комисията по външната политика, а аз - член на тази комисия, се почувствувах ужасно неловко, че вие не боравите дори и с елементарни дипломатически похвати. Ако последната ви реч от тази трибуна се слуша от посолствата, които се намират в София, вие ще имате сериозни неприятности. Но това не е най-страшното. Страшното е, че българската дипломация ще има неприятности. Затова дано съдбата да пази външната политика на България.
Възприемам ви и във второто ви качество - като виден български литератор, венцехвалец на априлската линия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Маринова, ще предизвикате лично обяснение с това обръщане към господин Йорданов. 1154/2.
КЛАРА МАРИНОВА: Ами нека да предизвикам... Нека да предизвикам! Вероятно точно затова го правя, госпожо председателствуваща. Защото тук си позволява ръководител на парламентарната група на СДС да сравнява народен представител с първолак.
Вие, господин Йорданов, като виден литератор освен руски език не знам дали владеете други езици, за да прочетете оценката за Втората световна война на руски, английски и френски. Съдбата да пази България от политици, които не владеят западни езици.
И в третото ви качество, господин Йорданов, като ръководител на парламентарната група на Съюза на демократичните сили вие очевидно въздействувахте на вашата парламентарна група да тръгне със Закона за пенсиите срещу различни категории пенсионери. Ударихте миньорите, ударихте инвалидите, ударихте хората, които подлежат на съкращение поради частична или пълна ликвидация и т.н. Накрая ударихте и борците срещу фашизма. Освен съдбата дано да има Бог, за да пази България от подобни напасти. Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Лично обяснение ще има ли за мен или не ми се полага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте с картата, моля ви, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Ама Клара Маринова беше без карта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Беше с карта госпожа Маринова и много коректна във времето си.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Налага се и аз да взема думата, просто защото ми е мъчно за Клара Маринова. Наистина ми е мъчно... (Реакция в блока на ПСБСП, реплики, които не се разбират)
Първо, аз не знак с какви очи тя, а евентуално и онези агитатори на БСП през 1990 и 1991 г. ще погледнат сега хората в България, пенсионерите.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (пред микрофоните): Една кърпичка, ако ще плачеш. (Подава на Александър Йорданов носна кърпичка. Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Дърева, нарушавате правилника. 1154/3.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. В тази група има и шутове, но това е нормално.
През 1990 - 1991 г. агитаторите на БСП активно говореха, възможно е и госпожа Маринова да го е казала, дано да не го е казала, да, дано да не го е казала, защото тя е много речовита, че ако СДС дойде на власт, няма да има пенсии. (Реакция в блока на ПСБСП, реплики, които не се разбират) Това се разпространяваше и говореше в цялата страна.
Ами, ета, СДС дойде на власт и не само че има пенсии, ами и пенсиите се увеличиха.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Да благодари народът на СДС!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега как тези хора ще отидат отново при хората, обикновените, да им обясняват, аз не знам, то е техен морален проблем. Но истината е тази: СДС не само че не взе пенсиите, но ги и увеличи. За първи път в България земеделците взимат пенсия, която дори и не са сънували по-рано при комунистите. Факт.
След това госпожа Маринова тук говори за различните мои качества. Ами естествено, че съм литератор. При това много добър литератор...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Това не е качество.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И ви съветвам да прочетете моите книги. Все малко от малко ум и разум ще вземете.
По-нататък. Не съм бил възхвалител на априлската линия, защото ако бях, вашата партия щеше да ме издигне - я да ме направи член на партията, я да ме приеме в Съюза на писателите. Но нито за член на партията, нито в Съюза на писателите, просто защото никога не съм ги хвалил. И това вие много добре го знаете.
Много щастлив бих бил, ако вие намерите текст, компромат срещу мен, нещо така, което да изкарате, както и за други изкарвате. Но не можете да намерите и не може да изкарате. И затова ви е мъчно. Яд ви е лично на мен, просто защото съм и по-талантлив, и по-честен през всичките тези години от вас, коит обяхте измикярите на властта. Това е истината.
КЛАРА МАРИНОВА (излизайки от залата): И преди лъжеше, и сега лъжеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето ви изтече, господин Йорданов. 1154/4.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И затуй в момента вие си тръгвате отново нервна. Именно затова на мен ми е мъчно за вас, госпожо Клара Маринова.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Закривам заседанието. В сряда - 15,00 ч. (Звъни)
(Закрито в 14,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Христо Атанасов)
(Руслан Сербезов)