Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-07-01

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, имаме кворум. Откривам пленарното заседание на Народното събрание.
Постъпили законопроекти за обсъждане от Народното събрание от 24 до 30 юни:
- законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване - Министерски съвет, разпределен в Законодателна комисия, Комисия по околната среда;
- законопроект за разсекретяване на досиетата - Георги Марков, народен представител, разпределен в Законодателната комисия, Комисия по националната сигурност;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - Тодор Тодоров и Маньо Манев - народни представители, разпределен в Законодателната комисия, Комисия по външната политика.
Преди да обсъдим програмата за работата на Народното събрание, която не е от 1 до 3 юни, а от 1 до 3 юли, бих искал да обърна вниманието на госпожите и господата народни представители, моля малко тишина в залата. Вие всички знаете за трагичния случай в с. Целапица. При политически спор е убит един мъж, баща на две деца. (Реплика на депутат от опозицията, която не се разбира) Така сочи проверката, която съм направил. Няма значение дали са четири деца, дали няма изобщо деца. Убит е един ВТ/МД 3130.1 човек при политически спор, казвам.
Смятам да ви помоля да станем на крака една минута и за жертвата, и с това да покажем, че трите парламентарни групи сме против всякакво насилие, против прилагането на подобни средства на насилие, каквито и да било - убийство, нараняване и т.н. в нашата практика на политически живот.
Моля, всички да станем за една минута. (Всички народни представители стават прави в продължение на една минута)
Благодаря.
Пред вас е програмата за работа на Народното събрание. Освен това има постъпили две молби в съответния срок.
Едната е от господин Конакчиев и група народни представители, която за съжаление, действително е много отдавна. Става въпрос да се приеме едно решение с цел да се предотврати унищожаването на културни ценности в нашата страна. Досега нямаме отговор, аз съм изпратил този проект за решение на Комисията по културата, която е водеща в случая, и на Законодателната комисия, разбира се. Вие виждате сами, че действително непрекъснато става едно погазване, изнасяне и т.н. на културни ценности. Струва ми се, че господин Конакчиев и неговите приятели са напълно прави, че отново подсещат за това първоначално решение, което е внесено за първи път на 29 февруари. Така че, моля, настоявам Комисията по културата да вземе становище по въпроса, за да можем действително, както искат народните представители тук, в първата половина на месеца да решим този въпрос. Това е едното.
Второ, постъпило е пак в срок едно предложение от господин Михаил Неделчев - председател на Комисията по радио и телевизия.
"Уважаеми господин Савов, моля в дневния ред за 2 юли, четвъртък, да бъде включено като т. 1 предложение на Комисията по радио и телевизия за кандидат за председател (генерален директор) на Българското радио. С уважение: Михаил Неделчев"
Господин Неделчев тук ли е? Ами, ако е тук, мястото му е тук, особено след като прави предложение.
Господин Неделчев, това предложение, което правите Вие, утре, четвъртък, да бъде включено като т. 1 предложение на Комисията по радио и телевизия за кандидат за председател. 3130.2
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, такова предложение ние не сме правили. Просто ние спазихме нашата процедура и днес избрахме един кандидат и предложихме на нашите парламентарни групи да обсъдят тази кандидатура, но официално такова предложение не сме правили. Аз не зная как то е дошло при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Изобщо в Народното събрание, както знаете, винаги полтъргайстите действуват - ту се гласува по някакъв начин, ту с...
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС, встрани от микрофоните): Това е старо предложение. Аз нямам нищо против тази точка да бъде включена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е от 18. Добре, аз предполагам, че ще остане за другата седмица, освен ако не гласуваме по друг начин.
Това, което имате пред себе си, е програмата, по която, бих казал, в Председателския съвет нямаше спорове. Това е програмата за тази седмица. Говорим за дневния ред, нали?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (БСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, въз основа на чл. 29, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме да се създаде анкетна комисия за изясняване на механизма за определяне на цените на горивата и възлагането на държавни задачи за внос на горива.
Както знаете, това предложение през миналата седмица беше направено и от представители на мнозинството, и от представители на опозицията. За втори път вече в течение на няколко месеца правителството обявява едни цени, а след това определя други, което поставя под съмнение и механизма, а и всичко това, което става в реалната практика.
Ето защо 27 народни представители са подписали това предложение за създаване на анкетна комисия и молим народното представителсто да се произнесе по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, господин Томов, просто не Ви прекъснах, само защото не исках да започвам с прекъсвания. По чл. 29 временната комисия така, както е дадена тук, анкетната комисия, добре, но всичко това трябва да ми го направите писмено и ще ми го внесете. 1130.3
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Обявявам Ви го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, обявяването не бива да става. Внесете го и след това ще се обсъжда. Вижте, все пак аз смятам, че е добре...
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Няма да споря. Ето, предавам Ви го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не е това. Аз Ви го връщам, за да го внесете в канцеларията ми така, както е редът. В канцеларията. Аз печата не си го нося в джоба. Нямам намерение да си нося печатите в джоба. Така че този въпрос...
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Само моля господин председателя да не се пропуска, защото миналия път аз направих това предложение, вижте в протоколите, но то беше пропуснато да бъде гласувано. Моля Ви, това да не се повтаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Томов. Ако е имало някакъв пропуск, аз се извинявам, но не знам.
В програмата е сбъркано. В Председателския съвет бяхме решили единодушно, и трите групи, т. 9 тук - първо четене на законопроекта за преустройство на съдебната система, да мине като т. 8. Виждате ли? Да, т. 8. Значи нашето предложение т. 8 и 9 да си разменят местата. Всъщност т. 8 да стане 9 и 9 да стане 8. Това беше единодушно решението на Председателския съвет, защото сметнахме, че законопроекта за съдебната система трябва да влезе в програмата.
Ако имате предварително внесено предложение, иначе не може сега да правите ново. Ново предложение ли ще правите?
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Е, не може ново предложение. Няма да Ви дам думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Господин председателю, правя предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, госпожа Шопова, няма да 3130.4 Ви дам думата. Има си ред за нови предложения - до 18 часа. Няма да Ви дам думата, разберете. Нека да има ред. Моля Ви, слезте от рибуната. Вие ще го внесете до 18 часа и утре ще можем да коригираме, как да не може? Ами, разбира се, както и на господин Томов. Утре ще гласуваме по този въпрос. 3130.5
При това положение утре ще гласуваме дали предложенията на господин Томов и на госпожа Шопова ще бъдат внесени. А сега, ако няма други въпроси, да гласуваме.
Има думата господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Поради товва, че има въпроси, които не могат предварително да бъдат прогнозирани, в т.ч. и като този, с който започнахме нашата работа, във връзка с логиката на това поставяне на въпроси извън реда, по който се планират тези въпроси, аз имам предложение, а то е подчинено на следните мотиви:
Многократно е изтъквано у нас и в чужбина, че мирният характер на прехода към демокрация е най-положителната особеност на обществените процеси, които се извършват в нашата страна днес. За съжаление в последно време множестов факти поставят под въпрос това завоевание на българския народ - изостряне на политическото противопоставяне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Премянов, по дневния ред ли говорите? (Шум в залата) - Не.
Отнемам Ви думата. Не говорите по дневния ред. Моля Ви се, заемете си мястото. Моля Ви се, заемете си мястото! След като гласуваме дневния ред...
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Декларация искам да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Декларация ще направите... Не, Вие не говорите по дневния ред.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Вие за Цалапица поставихте въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз за Цалапица поставих съвсем коректно въпроса. Политически спор... Внимавайте в думите ми.
Първо ще гласуваме дневния ред. След това като представител на парламентарна група ще имате правото да направите декларация. Така е, моля ви се. Нека да вървим точно по дневния ред.
Моля ви се, ако няма други предложения за дневния ред... СД/МД 3131.1
Господин Марков, за дневния ред. Но само ако е за дневния ред.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз имам само едно предложение за разместване на точките и мисля, че колегите юристи от трите парламентарни групи ще ме подкрепят, а именно т. 7, както казахте Вие, а та е написана като 9 - законопроекта за устройство на съдебната система, да мине като т. 2, защото това е един основен, фундаментален закон, за който ние загубихме близо четири седмици да го гледаме само на първо четене. Той е свързан със срок. Ние до 12 юли трябва да го приемем. Така е по Конституцията. Той е около 200 текста, които много внимателно, заедно с представители на Прокуратурата, съда и следствието, ще разглеждаме на второ четене. Това е един много основен закон. Трябва да имаме повече време на второ четене да го гледаме текст по текст в Законодателната комисия. Така както е сложен като седма точка, е почти изключено днес да го гледаме. Аз предлагам да стане т. 2, да можем да се гледа на първо четене, днес да бъде приет, за да можем малко да бъдем облекчени. Времето ни е крайно малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Искате по този въпрос ли да говорите, господин Йорданов?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Не, по друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По друг въпрос, господин Йорданов, само ако е по дневния ред.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): По дневния ред е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, заповядайте. И то, ако действително до 18 часа ми е дадено съответното искане.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да взема отношение към предложението на господин Александър Томов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Въпросът на господин Александър Томов не съм го поставял въобще затова, защото аз смятам, че е неправилно поставен, господин Йорданов. Моля да не губим парламентарно време. Моля, седнете си на мястото. (Единични ръкопляскания от опозицията) Когато утре дойде този въпрос, тогава ние ще го разглеждаме и тогава ще имате възможност. Когато гласуваме по този въпрос, тогава. 3131.2
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Но аз искам да ви предложа една друга идея просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, идеите ще ми предложите писмено и тогава аз ще решавам какво ще се прави. Моля ви се, седнете си на мястото. (Единични ръкопляскания от опозицията)
Има думата госпожа Йовкова.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид на това, че вече е поставен въпросът за законопроекта за Варненския свободен университет и комисията трябва да се произнесе до четвъртък, моля да включим в дневния ред за седмицата и този въпрос като последна точка, след като е готова временната комисия за доклад пред парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Йовкова, разбира се, в момента, в който ще получим обаче доклада от комисията. Нека да получим от комисията, нека Председателството се занимае с въпроса. И аз предполагам, че тази седмица, както виждате, няма да може, петък е парламентарен контрол... Затова ще бъде веднага другата седмица. Такова всъщност е решението, такъв беше смисълът на тази комисия.
Господин Лучников (обръща се към министъра на правосъдието Светослав Лучников, който от място иска думата), Вие по дневния ред нямате право да говорите, моля Ви се!
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Искам да дам обяснение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обяснение да дадете? Добре, заповядайте да дадете обяснение. Обяснението не разбрах за какво е.
МИНИСТЪТ СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Обяснение за законопроекта за устройство на съдебната система да бъде втора точка - това, което предложи господин Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да бъде втора точка. Да, защото това го има в Конституцията. Вижте какво, ние имаме няколко текста, които по Конституцията трябва да ги гласуваме до 12 юли. Това е смисълът, който е на господин Марков и на господин Лучников.
Сега, първо, предложението за промяна - т. 8 да стане като т. 2. Това е предложението на Георги Марков, което и госпо3131.3 дин Лучников - министърът на правосъдието, смята, че трябва да стане. И действително Конституцията предвижда до 12 юли този закон да го гласуваме.
Моля, които са за т. 8, а именно законопроектът за устройство на съдебната система, да стане т. 2, да гласува.
От общо 196 гласували, за - 137, против - 27, въздържали се - 32. Приема се.
Сега вече дневният ред приема следният вид, като т. 2 идва първо четене на законопроекта за устройство на съдебната система.
Господин Джеров, раздадено е навреме, нали? (Положителен отговор от господин Джеров) Може значи. Добре. И тогава вече всичко се измества с една точка назад.
Моля сега да гласуваме програмата за работа на Народното събрание. Моля, гласувайте.
От общо 191 гласували, за - 172, 6 - против, въздържали се - 13.
П Р О Г Р А М А

за работата на Народното събрание

1 - 3 юли 1992 г.

1. Предложение за приемане в съставите и ръководствата на постоянни и временни комисии.
2. Първо четене на законопроекта за устройство на съдебната система.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания.
4. Първо четене на законопроекта за отмяна на Указ # 1707 и Указ # 2601 за увеличаване на личните пенсии за изслужено време и старост.
5. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за данък върху общия доход.
6. Второ четене на законопроекта за закриване на Медицинската академия.
7. Проект за решение за приемане на годишния отчет на Българска народна банка. 3131.4
8. Проект за решение за приемане отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1991 г. и приемане на разбивката на бюджета на Народното събрание за 1992 г.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
11. Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество на лица, от които е одържавено по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, по Наредбазакон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, по Закона за събиране на данъците и другите държавни вземания, по Наредбата за събиране на данъците и таксите, по Наредбата за събиране на държавните вземания и по Закона за събиране на държавните вземания.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
13. отговори на актуални въпроси и питания.
Господин Премянов, Вие искате да направите декларация от името на парламентарната група. Моля.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Господин председателю, аз моля за извинение, не съм упълномощен да правя такива изявления, но все пак искам да Ви помоля с коректния тон, с който се отнасяме към Вас като председател на Народното събрание, да се отзовавате в отношението си към народните представители, да спазвате същия тон. Мисля, че правилникът е нещо много важно, но нашите колегиални взаимоотношения са по-висока норма и изискване, отколкото един формален акт, който сами сме приели. Той все пак е една отворена система, която непрекъснато се променя. 3131.5 И така, аз искам да направя предложение за нещо, което не може да влезе в стандартите на планирането на дневния ред на Народното събрание. Но смятаме, че има всички основания, каквито са изострянето на политическото противопоставяне, грубите нарушения на обществения ред и невиждано нарастване на броя на тежките престъпления и на техните извършители. Едно от тях беше споменато днес. И всичко това на фона на все по-тежкото икономическо състояние на страната, замиране на духовния живот, разколебаване на традиционните ценности на българския народ.
Като имаме предвид изключителната отговорност на Народното събрание за настоящето и бъдещето на Република България, предлагам на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията (това е наше предложение с господин проф. Добрин Спасов) Народното събрание да приеме специално обръщение към българския народ в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обръщения също трябва да се представят при председателя, също трябва да се раздадат на съответните комисии. Това важи за декларации, обръщения. Внесете проекта и оттук нататък аз ще го изпратя където трябва.
Господин Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от Парламентарната група на СДС да ви запозная с текста на една декларация, която е представена според изискванията на правилника в Председателството на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Само да напрая една забележка: тази декларация е представена, аз съм я пратил на съответните групи. Господин Йорданов има право, като председател на парламентарна група, да прочете каквато и да било декларация. Иначе по нея дебати ще има, след като дойдат съответно... на три парламентарни комисии към я представил - на Комисията по национална сигурност, на Комисията по земеделието и на комисията, която оглавява господин Христо Марков във връзка с някои неуредици в нашата стрна.
АЛЕКСЕНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): "На 27 юни 1992 г. около 21 ч. в станалото вече нарицателно село Цалапица, община "Родопи", Пловдивска област, членът на Българската социалистическа партия - Петър Рудов, застреля 36-годишния симпатизант на Съюза на демократичните сили - Красимир Ламбов, баща на две деца. 3132.1
Информацията, с която разполагаме, недвусмислено показва, че това е политическо убийство. Още повече, че убиецът е бил един от най-активните смутители на обществения ред - при миналогодишната окупация на сградата на кметството, а тази година и на сградата на ТКЗС "Цалапица", довела до побой над длъжностни лица.
Този трагичен инцидент е зловещо продължение на поредицата акции в цялата страна, организирани от членове и симпатизанти на Българската социалистическа партия срещу прилагането на Закона за земята. На много места формите на противозаконни действия са продиктувани от известната ни от близкото минало паталогична комунистическа ярост.
Крайно време е органите на местната изпълнителна власт - полицията, следствието и прокуратурата да предприемат решителни и ефикасни действия за възстановяване на обществения ред и потърсят най-строга отговорност от подстрекатели, организатори и извършители на подобни престъпления. Трябва да е ясно, че всяко подстрекателство към такива действия ще бъде пресечено още в зародиш, а всеки извършител - наказан с цялата строгост на закона."
Това е текстът на декларацията и аз предлагам този текст да стане официален документ и на Народното събрание, след като, разбира се, бъде обсъден в съответните комисии. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскане от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Палчев.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като двете парламентарни групи в една или друга степен взеха отношение към случката в с. Цалапица, упълномощен съм от Парламентарната група на Движението за права и свободи да заявя следното:
Нашата парламентарна група осъжда престъплението, извършено в с. Цалапица, и го характеризира като политическо убийство! (Ръкопляскане от мнозинството)
Подкрепяме декларацията, която се внесе и която след разглеждане в съответните комисии да бъде приета от Народното събрание. Но докато това стане бихме искали да заявим следното: 3132.2
Ако официалните власти на България и техните поделения не бяха допуснали ескалацията в с. Цалапица да нараства и да трае твърде дълго, до това убийство нямаше да се стигне. Тоест изводът, който ние правим, е, че властта, когато е поставена на мястото си, тя трябва да постави на място всеки, който нарушава реда в тази страна. (Ръкопляскане от мнозинството) Още повече, когато става въпрос да се действа срещу един закон, приет от Народното събрание, тъй като това Народно събрание, господин Шапатов, добро или лошо, е избрано от българския народ и неговите закони имат сила на територията на страната. Благодаря ви! (Ръкопляскане от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Аджаров, Вие като какъв искате думата? Думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, в началото на днешното заседание Вие ни приканихте да почетем с едноминутно мълчание загубата на един човешки живот и ни призовахте в този случай да се абстрахираме от едни или други пристрастия и да изразим единодушно разбирането си, че в съвременна България и в бъдеще загубата на човешки живот и противопоставянето не бива да имат място - по трагичния начин, по който това е станало в Цалапица.
Ние изцяло споделяме това разбиране, което вие изразихте по този случай. Народният представител Красимир Премянов именно в този смисъл предложи парламентът, действително бидейки върховната държавна институция с отговорност за това, как се развива нашето общество, да приеме декларация, да приеме обръщение към българския народ именно в този смисъл.
За съжаление ръководителят на Пърламентарната група на СДС прочете една грубо политизирана, явно пристрастна декларация... (Реплики от СДС: "Как не те е срам!") и има самочувствието да предложи тази декларация да стане декларация на целия парламент.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Убийци!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, разбира се, нас не ни учудва, господин председателю, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... господин Йорданов стана ноторен според мен с това, че един ден говори за национално съгласие, а на следващия действа в пряк разрез със собствените си думи. 3132.3
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Вие убивате!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И един обективен човек не може да не оцени, че в дъното на нарастващото напрежение днес е именно курсът... (Реплики от СДС: "На БСП!") Именно курсът, в разрез с националното съгласие, което ние от три години упорито и отново и отново предлагаме и ще предлагаме, докато това не стане практика в България. (Шум и реплики в залата)
На второ място, искам от името на нашия парламентарен съюз да изразя нашето най-искрето съжаление за загубата на този човешки живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, тишина!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е наша позиция, която не е свързана само с този случай, а която сме заемали неизменно при всеки случай на заплаха или загуба на човешки живот. (Шумът и репликите в залата продължават)
Оттук обаче, господа, да правите скока до заключението, което звучеше в декларацията, че се касае за политическо убийство, може да прави само човек, който е заинтересован не от изясняване на самата искина, а от използването на един трагичен случай за чисто политически цели.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Стига лицемерие!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още преди два месеца Комисията по национална сигурност на парламента поиска от господин министъра на вътрешните работи да представи доклад пред Народното събрание за състоянието, причините и мерките срещу нарастващата престъпност. Защото цифрите говорят сами за себе си, господа.
Убийствата, извършени през 1989 г., са 188 (реплики от СДС: "От комунисти!"), през 1991 - 382 (реплика от Христофор Събев: "Бог ще ви накаже!"), а през първото тримесечие на 1992 г. - 135 за едно тримесечие.
Два месеца господин министърът не уважава това Народно събрание, не внася такъв доклад.
Ето защо ние предлагаме да се вземе решение в седемдневен срок министърът на вътрешните работи да представи своя доклад за причините и мерките, които правителството взема за пресичане на вълната на престъпност, която заплашва всеки български гражданин днес. 3132.4 Второ, повтарям предложението на господин Премянов, в отговор на оригиналното предложение на господин Йорданов, Народното събрание да приеме декларация или обръщение до обществеността, подготвена от по двама представители от всяка парламентарна група. От нашата парламентарна група са готови да участват господата Премянов и Спасов (реакция от мнозинството), което наистина да послужи за успокояване на обществото, а не за наливане на масло в огъня, както вие в момента правите. Защото именно вие, с вашите недопустими крясъци нагнетявате обстановката в страната. Именно вие се мъчите с подобни провокационни декларации (бурна реакция от мнозинството) да създадете една обстановка, която на вас е изгодна.
Ето защо, господин председателю, моля да проявите необходимата обективност, необходимата безпристрастност и да предложите решение пред това народно представителство, което да отговаря на вашето намерение, а не на намерението на онези, които искат да видят България разделена.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, все пак всичко това, което искате, моля Ви поднесете ми го, защото това са решения и т.н., в писмена форма, за да мога аз да го разпратя по комисиите и т.н.
Господин Аджаров, момент, господин министърът иска думата. Но Вие какво искате да говорите? Кажете. Не, вижте сега, дневният ред е гласуван. Щом дневният ред е гласуван, ние имаме право да изслушаме представители на парламентарни групи. Вие не сте на никаква парламентарна група. Аз такава не знам да съществува въобще. Тогава сега не мога да Ви дам думата, защото ние говорихме за дневния ред, гласувахме дневния ред, така че ние ще говорим по дневния ред. А господин министърът има право, когато иска, да му дам думата. Господин министър Лучников, вземете думата.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм извънредно изненадан от оригиналното изказване, което се направи преди мен, а именно, че правителството... (реакция от малцинството), а именно, че правителството има интерес в една страна да се създава смут и безредие... РД/ВР 3133.1
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Не съм казал такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господин Пирински, аз помолих всички да изслушат Вас. Моля Ви, изслушвайте се. (Шум в залата)
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Във всички страни правителството се бори за ред и се грижи за реда. А деструктивната опозиция иска да го смущава. Кой отправи апела към нашите села да не се подчиняват на Закона за земеделските земи?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Няма такъв апел.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Как да няма! Има цяла брошура и Вие я знаете. (Бурна реакция в залата)
(Петя Шопова идва към трибуната да иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, госпожа Шопова, седнете си на мястото. Когато министърът говори, има правилник, че винаги може да вземе думата. (Шум в залата) Госпожа Шопова, седнете си на мястото. Вие сте винаги в дъното на почване на пререкания. Моля, седнете си на мястото! (Шум в залата)
Госпожа Шопова, правя Ви първо напомняне. Защото Вие винаги сте първата, която идва тук. Безредие няма да позволя в залата, разберете го това! Как ще спра министъра? Министърът винаги има право да говори.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Няма право да коментира народен представител.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Какво се вълнувате сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господин министър, продължете.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вие отправихте един упрек към правителството и аз като негов представител съм длъжен да взема думата и да изясня неговата позиция. Затова моля да ме изслушате. (Шум в залата)
Аз ще помоля министър Соколов да представи своите мерки за ограничаване на престъпността, причините за която са много дълбоки и няма защо да ги свързвате с конюнктурни политически състояния. Има кой да се произнесе кои с каква давност са.
Но, аз ви уверявам, че в случая с Цалапица и във всички случаи на убийства трябва да знаете, че правителството ще вземе най-енергични мерки, защото един път завинаги (ръкопляскания) в тази страна трябва да възтържествува законността. 3133.2
В този ред на мисли аз отправям към лявата страна на залата апела, който не един път съм й отправял чрез пресата, моля ви, излезте с призив към вашите сегашни и бивши членове и симпатизанти да изпълнят решението на Министерския съвет и незабавно да предадат оръжието, което незаконно притежават. (Ръкопляскания от мнозинството)
(Георги Пирински иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, господин Пирински, стойте си на мястото. Няма време за отговори. Не Ви давам думата.
Господин Слатински съобщава, че докладът на Министерството на вътрешните работи за състоянието на престъпността е вече в комисията.
Минаваме към т. 1 на дневния ред.
Малко предистория. Аз неведнъж исках от парламентарните групи да дадат своите становища. За съжаление получих становищата само от СДС и от ДПС. От Предизборния съюз на БСП не получих никакви предложения.
(Росен Хубенов от място: "Има!")
Няма вече, то е било. Няма предложение. Госпожа Ананиева каза, че нямала да предложи, защото групата щяла да напусне Народното събрание, във връзка с имунитетите.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Това не съм казала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВВ: Това го казахте, госпожо Ананиева. Слава Богу имаше много свидетели и аз казах, че коректно се държа... (Нора Ананиева иска думата). Не, не Ви давам думата, защото Вие точно така казахте, че Вие обмисляте отнемането на имунитета и затова въобще не искате да участвате повече с предложенията.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Това е фалшифициране на думите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така беше, госпожо, а друг път от председателските съвети не изнасяйте това, което се говори там. Това, което се говори на Председателски съвет под "Дума прес", защото и аз ще изнеса тогава, че баща Ви си е взел 302 дка, а Вие 17,5 дка, за което Ви поздравих на Председателския съвет. И смятам, че всичките ще можем да я поздравим. (Шум в залата)
(Нора Ананиева настоява за думата) 3133.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така че не Ви давам думата! Просто не Ви давам думата! (Нора Ананиева настоява за думата) Как сега? Просто не Ви давам думата! (Шум в залата) Вие не се съгласихте да давате предложение. Не Ви давам думата!
(Нора Ананиева излиза на трибуната и обяснява на господин Савов за какво иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кажете в какъв смисъл? Имаме поне 4 души свидетели, които ще кажат това, което аз казах. Добре, изяснете. 3133.4 НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа! Току-що бяхме свидетели на изопачаване на моята позиция. (Шум от блока на СДС) Затова искам да изясня. Първо, когато за пръв път се постави въпросът за председателите, за овакантените места за председатели на парламентарните комисии, аз заявих в Председателския съвет, това беше преди около 20 дни, по време на правителствената криза, че ние имаме свои предложения за председатели на тези комисии. Но заявих още тогава и повторих в понеделник позицията, че ние ще ги представим, само при условие че се възстанови в този парламент принципът на пропорционално представителство в ръководствата на парламентарните комисии. Тъй като отзвук не получих от нито една от двете десни страни, затова аз не предоставих официално предложение.
Второ, във връзка с този въпрос направих заявление на Председателския съвет, че за нас ситуацията би се променила коренно в парламента от момента, в който евентуално един депутат би бил лишен от имунитет. (Шум и възгласи от страна на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не... изопачавам думите, както виждате, нали?...
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Във връзка с това господин Савов направи веднага реплика, тоест - Вие можете да излезете. Аз не я потвърдих, тъй като по този въпрос имаме открити различни възможности, но му заявих, че бихме преразгледали нашето участие в парламентарните комисии, в това число и в досегашните ръководства. Това е, което съм заявила.
Що се отнася до декарите, а това е информация, изхождаща от мен, баща ми (който е жив и здрав, знаят добре неговите колеги, които стоят и в тази зала), има 32 декара земя. Аз не съм единствен наследник, подчертавам, баща ми е жив и здрав. Бих желала да бъдат 302 декара, но докато завърших висшето си образование, родителите ми са продали останалите декари. Така че той има документ, и едновременно аз пренесох неговия документ в село Дренов, Ловешко, с неговата декларация: тези 32 декара да се включат в новоучредяващата се кооперация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, забравихте за Вашите 17 декара... Просто аз Ви поздравих тогава... Но мисля, че това, което се говори на Председателски съвет, това не може СнД/КТ 3134.1 да излиза в "Дума-прес". Защото ние действително тогава ще минем на тази клюкарска база. А каквото аз казах, Вие фактически го повторихте. Вие казахте, че и на един депутат да бъде отнет имунитета му, вие ще напуснете залата... Има... няма да спорим тук... и господин Доган беше, и господин Стефанов беше тук, и господин Кадир, и госпожа Ботушарова... Всички могат да потвърдят. Важното е, че аз исках именно да говорим за председатели, въобще сме говорили за смяна, защото съм бил винаги за това нещо. И дори ако си спомняте, госпожа Ананиева, но явно, че имате къса памет (възгласи: "Е-е-е!" от страна на опозиционния блок)... стана въпрос... абсолютно... моля ви се... как сега "не"? Значи председателят може да бъде обиден, но не може да отговори ли? Госпожа Ананиева каза дори, изслушайте ме, че аз казах, че двамата заместник-председатели, все пак е добре, че има двама заместник-председатели, а госпожа Ананиева отговори, че ние можем тях да ги изтеглим. Така ли беше, госпожо Ананиева? Тъй че моля Ви се, госпожо Ананиева, недейте изопачава думите ми...
Сега... минаваме към точка първа на дневния ред... за комисиите... (Константин Аджаров иска процедура)
Каква процедура?... Чакайте сега... Процедура по точка първа от дневния ред? Да, кажете...
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Още преди три седмици парламентарният ни съюз внесе предложение за разглеждане на председателския пост в Комисията по вероизповеданията. Ставаше дума за оставката на господин Христофор Събев. И в този смисъл ние желаем... (Реплика от СДС: "Парламентарният съюз не е легитимен...")
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Аз не съм си подавал оставката.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: ... и в този смисъл, ние желаем... Аз умишлено, господин Събев, казвам "оставка"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие, господине, не сте въобще никакъв представител на никакъв парламентарен съюз. Затова Ви отнемам думата, моля Ви.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: ... за да бъде разгледано това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това предложение, ако беше останало в сила, е пратено на съответната комисия, от една страна, 3134.2 а, от друга страна, тогава, в понеделник, вчера (завчера), когато се събрахме за този въпрос само да говорим, госпожа Ананиева не говори нищо друго, освен именно това, което съм казал. (Господин Аджаров се опитва да прекъсне председателя) Моля Ви, отнемам Ви думата... Няма... Вашият парламентарен съюз трябваше да направи предложението си. Не е направено - не се гласува. Отнех Ви думата...
Моля, има следните предложения: за всеки член и председател на комисията трябва да се гласува отделно. Това е неприятно, защото са доста.
Има предложение, направено от СДС.
От Комисията по радио и телевизия се освобождава като член на комисията господин Иван Тосев и на негово място се предлага господин Маргарит Минков. Ние трябва да освободим първо господин Иван Тосев, след това да гласуваме за господин Маргарит Минков.
Моля ви, гласувайте за освобождаването на господин Иван Тосев. (Реплика от място на госпожа Нора Ананиева, която не се чува)
... И отсега нататък на председателските съвети ще има стенограф, който да записва всичко, което се говори. (Реплика от място на Нора Ананиева: "Точно така!")
Точно така, госпожо Ананиева, точно така... (Шум и оживление в залата) Отсега нататък на председателските съвети ще има стенограф. (Нора Ананиева се приближава към председателя)
Но как идвате?... Искали ли сте думата?... (Възгласи от СДС: "Е-е-е!" Стефан Савов и Нора Ананиева разговарят при изключен микрофон)
Вие говорите за фалшификации от страна на председателя на Народното събрание. Аз Ви правя първо напомняне, и след още едно напомняне, поради това че нарушавате реда в залата, ще помоля да я напуснете... Повече няма да продължава по този начин... Моля Ви, заемете си мястото!...
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Вие използувате микрофона и моля и аз да го използувам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Все пак председателят има някакво право да използува... Моля Ви се... господин Премянов, моля Ви се... повече не... Отсега нататък ще се държи за точен текст... Защото не може пет души да поддържат едно нещо, само един човек да говори за друго. 3134.3
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ние гласуваме сега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 154 гласували народни представители, за - 127, против - 2, въздържали се - 25.
Освобождава се господин Иван Тосев. На негово място се предлага да влезе като член на Комисията по радио и телевизия господин Маргарит Минков. Моля, гласувайте.
Резултат: от общо гласували 137 народни представители, за - 116, против - 8, въздържали се - 13.
Избира се господин Маргарит Минков на мястото на господин Иван Тосев.
В Комисията по приходите, разходите и имуществата на политическите партии. За член на комисията на мястото на господин Илко Ескенази се предлага господин Маргарит Мицев. Първо гласуваме за освобождаването на господин Илко Ескенази. Не, той е освободен, поради това че е министър. Направо трябва да гласуваме за господин Маргарит Мицев. Моля, които са съгласни, гласувайте господин Маргарит Мицев да бъде в Комисията по приходите, разходите и имуществата на политическите партии. Моля, гласувайте...
От общо гласували 142 народни представители, за - 112, против - 12, въздържали се - 18.
Приема се предложението господин Маргарит Мицев да стане член на комисията на мястото на господин Илко Ескенази.
За председател на комисията Парламентарната група на СДС предлага да стане господин Маргарит Мицев.
Тъй че ние сега гласуваме предложението господин Маргарит Мицев да стане председател на комисията.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ако има против?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други няма, въобще няма други предложения. Моля, гласувайте. Мисля, че едно от задълженията на народните представители, които са в залата, е да гласуват. Моля, гласувайте. Господин Слатински, гласувате ли?... Господин Кожухаров?...
От общо гласували 160 народни представители, за - 107, против - 36, въздържали се - 17.
Приема се предложението господин Маргарит Мицев да оглави Комисията по приходите, разходите и имуществата на политическите партии. 3134.4
Комисията по културата. За член на мястото на господин Йордан Василев, за когото сме гласували вече за неговото освобождаване, се предлага господин Маргарит Минков. Моля ви, гласувайте...
От общо гласували 141 народни представители, за - 113, против - 10, въздържали се - 18.
Приема се господин Маргарит Минков да стане член на Комисията по културата.
В Икономическата комисия. За член на комисията на мястото на господин Румен Биков, който, както е известно, стана министър, се предлага господин Петър Харизанов. Моля ви, гласувайте...
От общо гласували 132 народни представители, за - 111, против - 6, въздържали се - 15.
Приема се господин Харизанов да заеме мястото на господин Румен Биков като член на Икономическата комисия.
Комисията по национална сигурност. За член на ккомисията на мястото на Александър Сталийски се предлага народният представител Владислав Даскалов. Моля ви, гласувайте по това предложение. Няма други предложения, затова не ги подлагам въобще на дебати.
От общо гласували 140 народни представители, за - 106, против - 16, въздържали се - 18.
Приема се господин Владислав Даскалов да стане член на Комисията по национална сигурност.
Моля да гласуваме за освобождаването на член на Комисията за околната среда господин Лъчезар Тошев. Моля ви се, гласувайте. За освобождаване на господин Лъчезар Тошев, като на негово място се предлага господин Александър Пенев. Първо за освобождаването на господин Лъчезар Тошев. Моля, гласувайте.
От общо гласували 137 народни представители, за - 121, против - 4, въздържали се - 10.
Господин Лъчезар Тошев се освобождава. Предлагам за член на комисията господин Александър Пенев. Моля, гласувайте за господин Александър Пенев като член на Комисията за околната среда.
От общо гласували 137 народни представители, за - 120, против - 5, въздържали се - 12. 3134.5 В Комисията по младежта, спорта и туризма на мястото на господин Иван Флоресков, който, както знаете отстъпи своя мандат, тъй като го взе отново господин Пушкаров, се предлага господин Ромил Попов. Моля, гласувайте.
От общо гласували 129 народни представители, за - 110, против - 6, въздържали се - 13.
Господин Ромил Попов заема място в Комисията по младежта, спорта и туризма.
В Комисията по външната политика на мястото на господин Слав Данев, който напусна Народното събрание, защото на негово място дойде (както е предвидено по закона) господин Луджев се предлага господин Теодор Пенушлиев. Моля ви се, гласувайте за господин Теодор Пенушлиев за място в Комисията по външната политика, моля.
От общо гласували 140 народни представители, за - 122, против - 4, въздържали се - 14.
От Комисията по бюджета и финанси се освобождава като член на комисията господин Маргарит Мицев. Моля, нека да гласуват тези, които са за освобождаването на господин Маргарит Мицев.
От общо гласували 145 народни представители, за - 132, против - 4, въздържали се - 9.
Освобождава се като член на Комисията по бюджета и финансите господин Маргарит Мицев. На мястото на освободения се предлага да влезе господин Иван Пушкаров. Моля ви се, гласувайте.
От общо гласували 146 народни представители, за - 118, против - 9, въздържали се - 19.
Господин Иван Пушкаров заема мястото на господин Маргарит Мицев и става член на Комисията по бюджета и финансите.
В Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите се предлага на мястото на господин Иван Флоресков член на комисията да стане госпожа Свиляна Захариева. Моля, гласувайте.
От общо гласували 138 народни представители, за - 115, против - 11, въздържали се - 12.
В Законодателната комисия на мястото на господин Илко Ескенази се предлага госпожа Росица Стойчева. Моля, гласувайте.
От общо гласували 143 народни представители, за - 123, против - 4, въздържали се - 16. ВЙ/КТ 3135.1
В Комисията по административно-териториално деление и местно самоуправление на мястото на Александър Праматарски се предлага да бъде избран господин Димитър Луджев. Моля ви, гласувайте.
От общо гласували 157 народни представители, за - 137, против - 10, въздържали се - 10.
Господин Димитър Луджев става член на Комисията по административно-териториално деление и местно самоуправление.
За член на комисията на мястото на господин Александър Сталийски се предлага господин Иван Тосев. Моля, гласувайте за господин Иван Тосев. По правилник всеки депутат има право да членува в две комисии. Така е и с господин Иван Тосев. Той в други комисии не е бил. Моля, режим на гласуване. Говорим за Комисията по административно-териториално деление и местно самоуправление.
От общо гласували 146 народни представители, за - 124, против - 2, въздържали се - 20.
Господин Иван Тосев заема мястото на господин Александър Сталийски.
За председател на комисията, тъй като досега председател на комисията беше господин Александър Праматарски, се предлага господин Йордан Тодоров. Моля, гласувайте за новия председател.
От общо гласували 157 народни представители, за - 87, против - 47, въздържали се - 16.
Приема се господин Йордан Тодоров да стане председател на Комисията по административно-териториално деление и местно самоуправление. 3135.2 В Комисията по правата на човека: освобождава се като член на комисията Николай Слатински. Моля тези, които са за освобождаването на господин Николай Слатински, да гласуват. Моля, гласувайте.
От всичко гласували 140 народни представители, за 122, против - 5, въздържали се - 13.
Освобождава се господин Николай Слатински като член на Комисията по правата на човека.
За член на комисията предложението е да бъде издигната кандидатурата на господин Петър Манов. Моля, гласувайте за господин Петър Манов - за, против или въздържали се.
От всичко 135 гласували народни представители, за 102, против - 11, въздържали се - 22.
Господин Петър Манов е избран за член на Комисията по правата на човека.
В Комисията за провеждане на тайно гласуване - тайните избори, тъй като господин Александър Праматарски стана министър, комисията се състои от господин Александър Праматарски, Христо Марков, Мариела Митева, Кирил Желев и Ремзи Осман, на мястото на господин Александър Праматарски се предлага да бъде включен господин Руслан Семерджиев.
Моля, гласувайте.
От всичко 135 гласували народни представители, за 92, против - 29, въздържали се - 14.
Господин Руслан Семерджиев е избран на мястото на господин Александър Праматарски в Комисията за провеждане на тайно гласуване.
Временната анкетна комисия по инцидентите с народните представители, която трябва да кажа, че не си е свършила работата, се председателствуваше от господин Александър Сталийски и на негово място се предлага господин Ромил Попов за председател. И трябва да кажа, че тази комисия действително трябва да ускори работата си. Тя беше със срок. Фактически останаха някои проблеми, на които не ни е отговорено.
Предложението е господин Ромил Попов да оглави тази временна анкетна комисия за инцидентите с народните представители. Моля ви, гласувайте. (Златка Русева отива при председателствуващия и уточнява списъка) МР/КТ 3136.1
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Може ли и аз да направя едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще Ви дам думата, госпожо Томова. Почакайте.
От всичко 136 гласували народни представители, за 101, против - 25, въздържали се - 10.
Господин Ромил Попов е избран за председател на Временната анкетна комисия за инцидентите с народните представители. Госпожо Томова, не можете да правите предложение сега, защото прочетете правилника: "Предложенията се правят от председателя на Народното събрание след съгласуване с парламентарните групи". След съгласуване с парламентарните групи. Ние съгласувахме с госпожа Ананиева и видяхте инцидентите.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Ще направя и аз едно предложение, щом като госпожица Русева прави предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, никакво друго предложение не можете и нямате право да правите.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място, към Емилия Томова): Аз уточнявам списъка, госпожо.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: И аз искам да уточня списъка на нашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, никаква група, докато имаме още да гласуваме.
Тук е изпуснат в списъка по правата на човека: на мястото на господин Ненчо Ненчев, който е освободен, се предлага Марин Димитров да заеме неговото място. Това е изпуснато в списъка.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Ето, вижте, и ние от нашата парламентарна група искаме да допълним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но вижте, отделно не може. Парламентарната група с председателя уточнява и предлага на Председателството.
Моля, гласувайте да се освободи господин Ненчо Ненчев от Комисията по правата на човека. Това е по негово желание. Режим на гласуване.
Господа квестори, моля, кажете на народните представители да влязат в пленарната зала. (Емилия Томова се приближава към председателя)
Моля Ви, седнете си на мястото, госпожо Томова. Първо се иска думата от място и тогава давам думата. Предложения от място, госпожа Томова. 3136.2
Моля, гласувайте.
От всичко 131 гласували народни представители, за 103, против - 9, въздържали се - 19.
На мястото на господин Ненчо Ненчев се предлага член на Комисията по правата на човека да стане господин Марин Димитров.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 127 народни представители, за - 95, против - 10, въздържали се - 22.
Господин Марин Димитров става член на Комисията по правата на човека.
Предложения направи и Движението за права и свободи. Те бяха обсъдени на Председателския съвет. Моля Ви, попитайте госпожа Ананиева и тя ще Ви потвърди поне за това какво е било. На 25 юни е дадено съответното заявление и предложение.
Предлага се професор Ибрахим Татарлъ да бъде освободен от Комисията по правата на човека. Моля ви, гласувайте.
От всичко гласували 133 народни представители, за 102, против - 22, въздържали се - 9.
На мястото на господин Ибрахим Татарлъ се предлага да бъде избран господин Свилен Капсъзов в Комисията по правата на човека. Моля ви, гласувайте. (Александър Томов отива към блока на СДС и разговаря с Александър Йорданов) Моля Ви, господин Томов, гласувайте - не се оставяйте да бъдете манипулиран. (Смях)
От всичко 140 гласували народни представители, за 110, против - 18, въздържали се - 12.
Господин Свилен Капсъзов е избран за член на Комисията по правата на човека.
В Комисията по здравеопазване се предлага да бъде освободен господин Димитър Сепетлиев. Моля ви, гласувайте.
От всичко гласували 133 народни представители, за 108, против - 6, въздържали се - 19.
Освобождава се господин Димитър Сепетлиев от Комисията по здравеопазването.
На мястото на господин Димитър Сепетлиев се предлага да бъде избран господин Осман Октай. Моля ви, гласувайте.
От всичко гласували 127 народни представители, за 96, против - 15, въздържали се- 16.
Господин Осман Октай става член на Комисията по здравеопазването. 3136.3
С това завършиха промените в комисиите.
Има едно предложение, което е направено много отдавна още от Парламентарната група на СДС, и то е за образуване на временна комисия по енергетиката. В Председателския съвет стана въпрос защо да бъде временна комисията. Защото Комисията по енергетиката би могла да бъде и постоянна комисия. Но, от друга страна, се изтъкнаха и доводи, че комисията би трябвало да бъде временна, защото просто би спряла работата, защото вече нямаме достатъчно хора за втори човек и т.н.
Аз ще ви прочета какъв е текстът за временните комисии. 3136.4 "Временни комисии се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители.
Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Народното събрание.
Правилата за работата на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии."
Предложението на вносителя е комисията да бъде временна и да установи причините за енергийната криза и повишената аварийност в производството на електрическа енергия. Да изготви доклад с констатации и препоръки за решаване на енергийните проблеми на страната, като мотивите са, че повишената аварийност на енергийната система, значимостта за обществото и държавата, както и огромните средства, които са инвестирани в българската енергетика, налагат създаването на временна комисия, която да осъществи контрол и да внесе яснота за състоянието в тази област.
Освен това беше предложено тя да се състои от петнадесет члена, като от тях 7 от СДС, 6 от БСП и 2 от ДПС. Но тъй като тези предложения за състава не бяха приети, аз смятам, че ние бихме могли сега да гласуваме дали има нужда от временна комисия, дали да създадем такава комисия, да й възложим задачите, които фактически са много общи (който иска сега ще вземе думата, разбира се) и евентуално да гласуваме броя, колко члена да бъде, а за утре да оставим гласуването на състава, поради това че все още нямаме точни предложения. Само СДС е дал своето предложение. Моля, искате думата.
И моля, господа квесторите да помолят господа народните представители да влязат в залата, защото създаването на една комисия - временна или постоянна, е сериозна задача.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Пламен Денчев, 4.Великотърновски избирателен район, БСП.
Моето предложение е да се създаде постоянна комисия по енергетиката и енергийните ресурси. Мотивите са следните: ВТ/КТ 3137.1
Ако си спомняте, в петък на едно мое питане - за съжаление залата беше доста празна, господин министър-председателят обърна внимание на това, че енергетиката се нуждае от една нормативна база, съответствуваща на изискванията на днешния ден.
Освен това искам да ви обърна внимание, че по принцип Комитетът по енергетика, който в момента се занимава с тези проблеми, не се занимава с проблемите на течните горива, газта и уранодобива. Практически има една несъгласуваност.
Според мен, ако се създаде една постоянна комисия и не само според мен, според хората, които работят в тази област, за съжаление в парламента аз не срещам много добро разбиране в това отношение, по-полезна и по-ефективна, бих казал, работа, би свършила една постоянна комисия по енергетиката и енергийните ресурси.
Освен това искам да ви кажа, че толкова са проблемите в енергетиката, че тази временна комисия най-вероятно е да работи до края на мандата на това Народно събрание. Това е предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Денчев.
Виждате, че е направено едно предложение, което има, разбира се, много основания.
Моля, има ли други предложения от вносителя, от групата на СДС? Господин Йорданов, Вие сте внесли предложението за временна комисия. Чухте тук, че господин Денчев предложи постоянна комисия за енергетиката, която да бъде по енергетиката и енергийните ресурси. Действително, че проблемите са големи.
Господин Найденов, заповядайте.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (СДС): Искам да подкрепя преждеговорившия и неговото предложение за съставяне на постоянна комисия по енергетиката.
И за целта искам да подкрепя своето предложение с няколко аргумента, с няколко аспекта на проблема.
Първо, в законодателен аспект. Сериозно изоставане има в момента, колеги, и липсва ясна концепция за уреждане на отношенията между производители и потребители на електро- и топлинна енергетика в новите икономически условия. Там цялата законодателна област не е разработена и няма готовност за представяне на законопроекти в Народното събрание. 3137.2
В икономически аспект. До този момент в отрасъла са направени и продължават да се правят значителни инвестиции. Нуждите са големи и незадоволени. Отрасълът е източник на значителен бюджетен дефицит. Почти всички добивни, преобразуващи и разпределителни предприятия в енергетиката са големи и губещи. Налице е абсолютен държавен монопол.
В тези условия приватизацията в отрасъла трябва да се извърши изключително предпазливо, за да не се нанесе повече вреда, отколкото полза.
Енергийният сектор е единственият, в който цените все още се контролират. Фиксирани цени се определят от Министерския съвет на електроенергията, топлоенергията, въглищата и брикетите. Цените на електро- и топлинната енергия в момента са по-ниски от производствените им разходи. Пределни цени действуват за петролните продукти, течни горива и втечнен газ. Те са частично либерализирани, като таванът им се определя от световните цени. В момента се чуват силни гласове за освобождаване на тези цени, за да може енергийната система да се самоиздържа.
В национален аспект. Необходимостта от намаляване на електропотреблението, съчетана със създаване на по-ефективно, по-безопасно и по-малко замърсяващо производство, са национални проблеми, към които парламентът не може да остане безразличен.
Не бива да се забравя, че енергетиката е въпрос не само на цени, но и на национална сигурност. Предишното управление, подчинявайки се на изискванията за интеграция в СИВ и на възприетите международни приоритети, ни завеща силна зависимост от вносни енергийни ресурси. Не съществува единно мнение и за мястото на атомната енергия в България.
В организационен аспект. Независимо че енергийната система технологически е свързана в единен процес - производство и потребление, в момента енергийният отрасъл се състои от множество организации, подчинени на различни министерства или пряко на Министерския съвет. Част от тях са:
Първо, контролиращи източници - "Нефтохим", "Петрол", "Топливо", "Булгаргаз", "Химимпорт", Комитет по геология, Комитет по водите.
Второ, ангажирани с производство, ремонт и поддръжка Национална електрическа компания, "Топлофикация" - София, "Енергоремонт", "Техенерго" и др. 3137.3
По-големи потребители: Министерството на промишлеността, Министерството на земеделието, Министерството на строежите и др.
Ефектът от това състояние е, че заедно с дейностите са разпръснати и отговорностите, като в редица случаи са смесени стопански с държавни функции. В отрасъла не съществува еднозначно мнение дали да се създаде Министерство на енергетиката, каквато е препоръката междупрочем на Световната банка, при което енергийните проблеми ще получат полагащото им се по-голямо внимание или да се задълбочи децентрализацията на електропроизводството, с предположението, че по този начин ще се повиши ефективността му.
Тъй като гореизброените особености имат постоянен, а не временен характер, предлагам Комисията по енергетиката да се институира като постоянна.
Благодаря ви за вниманието. 3137.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Като че ли стигаме до един консенсус. Господин Найденов, приемате ли предложението на господин Денчев тази комисия да бъде по енергетика и енергийните ресурси, просто това да бъде по-разширеното наименование? (Одобрителен отговор от господин Красимир Найденов)
Добре. В такъв случай нека първо да гласуваме, ако няма други желаещи да се изкажат, за предложението, което беше направено от господин Денчев и подкрепено от господин Найденов - че ще създадем постоянна комисия по енергетиката и енергийните ресурси.
Моля ви, гласувайте.
От общо 161 гласували народни представители, за - 150, против - 10, въздържал се - 1.
За да напреднем малко в нещата, тъй като в постоянните комисии се прилага принципът на пропорционалното представителство на парламентарните групи, ние първо можем да гласуваме за това да бъдат 15 души, както се предложи. Мисля, че няма нужда да бъде по-голяма, няма нужда да бъде и по-малка. Ако искате, да гласуваме комисията да се състои от 15 члена. Има ли някакво друго предложение? - Няма. Моля, гласувайте комисията да се състои от 15 члена.
От общо гласували 154 народни представители, за - 150, против - 2, въздържали се - 2.
Може да напреднем още малко. Тъй като изрично е казано пропорционално да бъде представителството, мисля, че може да се спрем на това да бъдат 7 члена от СДС, 6 от БСП и 2 от Движението за права и свободи. Моля, ако има някой против? - Няма.
Моля, гласуваме комисията да бъде съставена от 7 члена от СДС, 6 от БСП и 2 от Движението за права и свободи. Моля, гласувайте.
От общо гласували 155 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 4.
Господин Любомир Начев напомни, че постоянните комисии са определени в правилника, но аз смятам, така тълкувам поне правилника, господин Начев, ал. 3 казва: "Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии." На нас нищо не ни пречи, просто гласуваме, това ще бъде 19-та постоянна комисия. СД/КТ 3138.1
Тук вече става малко по-сложно. Защо? "Ръководството на постоянната комисия се състои от председател и двама заместникпредседатели, както и ръководството, и членовете на постоянните комисии се избират от състава на народните представители с явно гласуване по предложение на председателя на Народното събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи."
Аз предлагам да не избързваме за утре, защото в края на краищата тази Комисия по енергетика, все едно дали ще бъде утре или следващата седмица, поради това че трябва да внимаваме да не попадне един и същ човек и в трета комисия, защото трябва да се направят точни проверки. Знаете, че един народен представител не може да бъде член на повече от две постоянни комисии. Може дори да се наложат някакви размествания. Затова моля на Председателския съвет във вторник да излязат със своите предложения съответните председатели или представители на трите парламентарни групи за членовете и съответно за председател и подпредседатели. Мисля, че не можем толкова бързо, до утре да решим този въпрос, защото може да направим грешка с това, че вече доста хора са в по две комисии, доста хора са председатели и т.н.
При това положение давам половин час почивка. Часът е 17 ч. и 07 м. (Звъни) 3138.2
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието, уважаеми колеги. Моля ви, заповядайте в залата. Обръщам се към господа квесторите да поканят народните представители.
Заседанието продължава с ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
Искам да ви напомня, че всички днес бяхме съгласни, че това е един от най-важните законопроекти и затова бе включен в началото на програмата за тази седмица.
Моля, колеги, заповядайте в пленарната зала!
Извинявайте, колеги, колко минути трябва да ви моля да влезете в пленарната зала, за да започне заседанието? Побързайте с регистрирането, за да се установи има ли кворум или не.
В залата има необходимия кворум.
Давам думата на господин Джеров като председател на Законодателната комисия, да докладва законопроекта за устройство на съдебната система. Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председателствуваща! Уважаеми колеги, съгласно чл. 117 от Конституцията на Република България, глава шеста, съдебната власт е трета власт, независима власт и в разпоредбите на съответните текстове, имам предвид от чл. 117 нататък, се уточнява какво е устройството на съдебната власт.
По силата на правилата на Конституцията в едногодишен срок от влизането й в сила, а това е 12 юли 1991 г., ние трябва да гласуваме новия закон, с който се урежда устройството на съдебната система или съдебната власт. С оглед именно на това Министерският съвет е изготвил един основен законопроект, с който се урежда цялата тази власт.
Законодателната комисия ев зела становище. В своя доклад, който раздаде на народните представители в петък, тя е изяснила своите предложения. Датата на доклада е 26 юни 1992 г. НЧ/МД 3139.1
Ще си позволя да спра вашето внимание само на няколко основни положения. Детайлите, подробностите са дадени в доклада на комисията.
На първо място, след като Конституцията в чл. 117 говори за съдебна власт, ние поставяме на разглеждане въпроса дали трябва да се говори за Закон за устройство на съдебната система или на съдебната власт. Това е принципен въпрос и затова си позволявам да започна с него и да заангажирам вашето внимание.
Вторият момент, който пак като принцип трябва да изясним, това е, че след като в чл. 1 се изразява становището на Конституцията, че съдебната система или съдебната власт е независима от законодателната и изпълнителната, се изразява, че съдебната власт е равнопоставена с тях. Законодателната комисия възразява срещу това определение, защото такова изискване в Конституцията няма и би трябвало уважаемите народни представители да вземат отношение, за да знаем по-нататък как да довършим редакцията на тази разпоредба. Според нас тя трябва да отпадне.
Има един много важен въпрос, който според нас е пропуснат да бъде уреден в закона. Това е именно, че съдиите, прокурорите, следователите имат специален статут, съобразно изпълняваната от тях задача в тази държава. И би трябвало да има пълна несъвместимост с изпълняване на други дължности или служби в тази държава. Този въпрос е принципен и би трябвало и той да бъде отразен в законопроекта.
Съдебните заседатели - според нас въпросът със съдебните заседатели е погрешно и неточно отразен в законопроекта. Имам предвид чл. 13. Съдебните заседатели не може да бъдат уредени само "с участието им в наказателни дела за тежки престъпления" (цитирам дословно текста). Съдебни заседатели, по сега действуващите закони, участвуват и в браторазводните дела като първа инстанция, и в трудовите дела.
Предлагаме в законопроекта да се отдели специална глава на съдебните заседатели, където те да намерят изцяло своя статут. Не би могло в един отделен текст между другото да се каже нещо за тях. 3139.2
Глава втора е за Висшия съдебен съвет. Знаете, това е един въпрос, който беше дебатиран не един път тук. Действително споделяме виждането на Министерския съвет, че в този закон в отделна глава трябва да бъде регламентирана материята, свързана с Висшия съдебен съвет. Но все пак след като Висшият съдебен съвет съществува доста време, вече има зад себе си съответна практика, би било правилно да се вземат предвид негативните страни на сега действуващия закон и глава втора за Висшия съдебен съвет да бъде изградена по-цялостно, по-пълно. И именно с оглед на това, че има регламентация, да се видят дефектите в регламентацията и да се направи необходимото за очистване от онова, което засега считаме или намираме като неправилно.
Глава трета "Съвет по законодателството". Тук нашата реакция е също така абсолютно принципна. Съгласно глава трета, чл. 35 при Министерството на правосъдието действува Съвет по законодателство. Като принцип - абсолютно точно, абсолютно необходимо. Такъв е действувал в България още от началото на века, от 20-те години, и неговата регламентация досега е била винаги в закон.
Не възприемаме виждането на Министерския съвет, че структурата и функциите на Съвета по законодателство трябва да се уреждат с постановление. Не трябва да принизяваме тази държавна структура, този съвет по законодателство, а за да може той да бъде действително независим и да изпълнява онези задължения, които трябва, неговата структура и функции трябва да бъдат уредени със закон, така както е било в България допреди 30 години. И по този начин ще имаме много по-твърда нормативна уредба.
Следващата глава е по съдилищата. Това е една много важна глава. Това е всъщност принципната глава, основната глава и се уреждат положенията и правата на всички ъдебни инстанции, които ще бъдат създадени. Струва ни се, че тука има доста неща, които могат да бъдат и които трябва да бъдат променени. Трябва да се уточнят действително функциите на отделните съдилища, отделните инстанции. Също така не би трябвало към съдилищата да говорим, че има прокурори, а трябва да има прокурори. Говоря за всички инстанции. Защото това е една институция, която е 3139.3 институция, а не са отделни хора.
В нашия доклад подробно сме изразили вижданията ни по тези въпроси чисто юридически, с оглед именно необходимостта и на практиката.
Глава девета "Съдебна полиция". Това е нещо ново, необходимо, но трябва да се помисли по този въпрос: дали в този закон трябва да бъде уредена съдебната полиция, или това трябва да бъде уредено в Закона за полицията. Това е вид полиция и не би трябвало в отделни закони да говорим за една и съща институция, независимо от нейните специфики в отделните моменти.
По отношение на статута на съдиите, прокурорите, следователите, трябва да се обърне малко повече внимание на понятието "несменяемост". Товав е едно понятие, което е много важно и затова би било хубаво да се направят съответните промени, съответните уточнявания. Не би трябвало тук да се работи с малко по-общи текстове. Нека да се знае точно какво значи несменяемостта, дори и при какви условия тя действува.
Има и други моменти, на които няма да спра вашето внимание, защото са малко по-елементарни. Колегите юристи предполагам, че са прочели нашите бележки и биха могли да вземат отношение по тях.
Кандидатите за съдебна длъжност - това е глава четиринадесета. Малко неуточнено като заглавие понятие. Като че ли е по-добре да говорим за съдебни кандидати, а не за кандидати за съдебна длъжност. Малко робуваме на стари понятия и би трябвало да ги изясним така, както това се налага.
На мен ми се струва, че в тези кратки бележки, които изнесох пред вас, обхванах основните минуси на този законопроект. На мене ми се струва, че би трябвало именно тук да се отбележат минусите. Положителните страни са безспорно налице не само като кодификация, а като база за много сериозни размишления.
Аз ще помоля колегите народни представители, които се изказват тук, да вземат отношение именно по дискусионните въпроси, за да могат да създадат условия на Законодателната комисия да обработи окончателно проекта и да го внесе за второ четене.
Само мога да кажа това, че законопроектът е изцяло съоб3139.4 разен с изискванията на глава шеста на Конституцията, чл. 117 - 134. Законодателната комисия го подкрепя като принцип, но с виждането, че много неща, много моменти в този законопроект ще трябва тепърва да бъдат дообработени. Благодаря за вашето внимание! ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на министъра на правосъдието господин Лучников. Вносител на този законопроект е Министерският съвет. 3139.5
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа! Министерството на правосъдието възприема почти изцяло направените забележки, понеже те са разумни и всъщност ни помагат да получим един по-съвършен текст.
При сегашното първо разглеждане по принцип на закона, мен ми се иска обаче да спра вниманието ви върху няколко момента, които имат принципно значение и за които трябва да се получи отсега едно решение на Народното събрание, за да могат да се избегнат излишни спорове при неговото разглеждане на второ четене както в комисията, така и тук, пред вас. Тези въпроси са следните.
Ние сме възприели към Висшия съдебен съвет, забележете, да има инспекторат, който обаче се организира от Министерство на правосъдието.
Тук се постави отнякъде въпросът не може ли да бъде този инспекторат пряко към Висшия съдебен съвет? Той поначало е негов орган. Той се избира от него. Но той не може да бъде към него, защото това значи да се създадат два щата нови, да има някакъв щат към Висшия съдебен съвет, какъвто няма, защото Висшият съдебен съвет е един орган, в който са командировани известни лица, които са избрани от съдебната система или са назначени от Народното събрание. Но и в двата случая те работят някъде другаде и се събират само на съвещания. Тях ги ръководи само, а не ги ръководи даже, а ги обслужва административно Министерството на правосъдието. Така че неговата роля е чисто организационна.
Обръщам внимание, че членовете на Висшия съдебен съвет, тоест членовете на инспектората към Висшия съдебен съвет се избират от Висшия съдебен съвет, както всички други съдии, прокурори и следователи, и следователно те зависят напълно от него. Министерството няма върху тях никаква власт. Самата роля на този инспекторат е да следи за организационната и устройствената работа на съдебните места, а не да се меси в никакъв случай в тяхното свободно съдийско осмотрение или в начина, по който те решава тделата. Какво имам предвид? РД/МД 3140.1
Вие знаете, че непрекъснато постъпват оплаквания за бавене на дела, за насрочване дори с месеци, а има случаи и с години, забавяне на произнасяне, процесуални забавяния и други какви ли не извършени организационни неудачи. Именно в тази сфера Висшият съдебен съвет трябва да упражнява един контрол, а не да се меси в решаването на делата.
Вторият основен въпрос, принципен въпрос, това е отношението към прокуратурата. Той е много спорен, много сериозен и аз моля да вземете не само становище, но и решение.
В чл. 99, ал. 3 на предлагания проект е вписано буквално "Всички прокурори отговарят за дейността си и пряко пред министъра на правосъдието." Това взриви прокуратурата и те помислиха, че по този начин се посяга на тяхната самостоятелност. А какво имаме ние предвид?
Най-напред да изходим от едно правилно разбиране на разделението на властите. Разделението на властите не е капсулиране на властите в някакви непроницаеми стени, където те просто са извън всякакво чуждо наблюдаване. Според формулата на Монтескьо, който е основоположник на доктрината за разделение на властите, той почва буквално така: "Вечен опит е, че всяко лице, което има някаква власт, е склонно да злоупотребява с нея." И за да не може да се злоупотребява с властта, нещата трябва да се поставят така, че едната власт да ограничава другата власт. Тоест да не й позволява да злоупотребява, развивайки се в една безконтролна инстанция.
Тук точно това имаме предвид ние. Министърът на правосъдието да може да гледа какво правят прокурорите и ако те почнат да вършат безобразия или закононарушения, и едни други се покриват по правилото "гарван гарвана око не вади" какво може да направи министърът на правосъдието? Единственото правомощие, което той има, е да повдигне срещу тях дисциплинарно преследване. Тоест да поиска от Върховния съд, който е единствен компетентен и съответния по-нискостоящ съд, ако става въпрос за понискостоящ прокурор, да разгледа една дисциплинарка срещу него. Тази дисциплинарка се решава в съдебната система, обжалва се пред Висшия съдебен съвет и отново се решава вътре в затворената съдебна система. Министърът на правосъдието, който все пак има 3140.2 някакво отношение към правосъдието, защото, ако нямаше такова отношение, нямаше да председателствува Висшият съдебен съвет. Той го председателствува затова именно, защото организира и обслужва организационно съдебната система и той трябва да има само право да повдига дисциплинарни обвинения.
Аз ви моля, от двете страни, да надмогнете всякакви пристрастия и някаква такава ведомственост и да дадете тази възможност на Министерството на правосъдието, което днес случайно съм аз, утре ще бъде друг, трети, четвърти, защото, ако оставите прокуратурата всевластна, каквато тя иска да бъде, ще създадете една много опасна ситуация.
В това отношение искам да спра вниманието ви върху разликата между сегашната прокуратура и прокуратурата по време на режима, аз не обичам дори да го наричам "тоталитарен", режимът, който имаше силно партийно влияние. Какво беше тогава?
Прокуратурата беше независима, но тя отговаряше ли, господа, пред Централния комитет и пред Политбюро? Отговаряше ли пред Административния отдел на ЦК? Отговаряше. Значи все пак тя не беше оставена абсолютно безотговорна. А сега, когато прокуратурата не отговаря пред никаква партийна инстанция и пред никаква друга инстанция, ако ние я оставим съвсев без контрол, тя ще развие точно този синдром, от който се безпокои Монтескьо, когато говори за разделение на властите. Тоест тя ще създаде в себе си възможности да генерира произвол, да злоупотребява със себе си.
Това е един много важен момент, по който аз настоявам да вземете становище и да вземете решение, за да може при окончателното редактиране на текста да имате предвид какво ще стане.
Последният въпрос, на който искам да спра вниманието ви, макар че за мен е по-маловажен, но все пак не съвсем маловажен, това е забележката, направена в раздел I "Общи положения", когато се казва, чет рябва да се уточни какво значи... вижте сега в закона е казано така: "Председателят на Върховния съд назначава заместниците си, главния прокурор назначава заместниците си, а министърът на правосъдието назначава председателите на окръжните съдилища."
Тук помислиха, че министърът на правосъдието сам си ги избира и си ги назначава. Тук чисто и просто не се прави една разлика между акта на назначаване, който даже не е и акт 3140.3 на назначаване, а акта на подписване на трудов договор, докато са в положение на трудови договори, или утре, ако станат държавни служители, пак заповед за назначаване и избиране. Всичките съдебни лица, включително и тези председатели и като председатели, и като съдии се избират от Висшия съдебен съвет. Само формалният административен акт се подписва от министъра на правосъдието въз основа на избора. И ако министърът на правосъдието назначи някого, без да избор от Висшия съдебен съвет, той създава един нищожен административен акт. Да, работата е елементарна и не трябва да прави никому впечатление. Защото просто Висшият съдебен съвет няма начин да издаде административен акт като колективен орган, освен да вземе едно решение, с което да овласти министъра като председателствуващ да подпише вече трудовия договор или заповедта за назначаване.
И най-после проблемът за съдебната полиция. Той е един не толкова маловажен проблем, защото съдебната полиция изпълнява доста функции - тя охранява арестанти, тя охранява самите съдебни места, тя няма другите следствени действия и такива криминални участия в криминалното преследване, но тя е все пак важна дейност. И мен ми се струва, че е хубаво тук да й отделим няколко текста, като, разбира се след това Законът за полицията ще се съобрази с този закон. Но тук нищо не пречи, даже напротив, много е полезно да ги уредим тук.
Аз си позволих да взема думата преди вашите дебати, просто за да дам някои разяснения и да не би да се говори за неща, които всъщност са решени и приети от нас. Всички други бележки, които е направила Законодателната комисия, ние ги приемаме и благодарим за тяхното съдействие.
Благодаря. 3140.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, само искам да ви съобщя, че получих искане от главния прокурор на Република България току-що за отнемане имунитета на господин Луканов. (Ръкопляскания от СДС) Сега, вижте..., моля ви се, аз ще дам цялата документация да се размножи. Надявам се, че утре следобед ще я имате, защото по смисъла на тези 48 часа, според нашия чл. 100 на процедурата, мисля, че е точно това - да може всеки един да прегледа документацията и да вземе отношение. Тя е доста голяма, както виждате, но аз ще я... надявам се, че утре ще я имате по банките. Но, пак по нашия чл. 100, ние не можем в петък, защото аз я получих токущо. И затова ви казвам, явно че ние ще разгледаме този въпрос през другата седмица. Защото трябва да изтекат 48 часа. 48 часа не изтичат в петък, защото нашето заседание е в петък, 9 часа до 13 часа. Така че ще остане за другата седмица. вие също ще имате възможност да се запознаете с пълната документация така, както ми е пратена от главния прокурор. Благодаря ви.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП, от място): Моля, процедурен въпрос имаме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Стига да е процедурен... (Оживление и шум в залата)
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председателю, Петя Шопова, Българска социалистическа партия. Уважаеми колеги! В Народното събрание започват извънредни събития... Съдебната власт...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чакайте сега, Вие какво искате? Декларация ли?... Не Ви давам думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): На "Развигор"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За декларация...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Аз съм взела думата от името на парламентарната група не за декларация, а за изказване на становище по повод на съобщението (оживление и шум от страна на СДС), че е получено искане от главния прокурор на Републиката, и Ви моля, господин председателю, да ми се даде възможността да кажа на колегите си народни представители това, което смята групата, че трябва да сподели. Сн.Д/МД 3141.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз смятам, че в сряда цял ден това ще обсъждаме, защото трябва в един ден да свършиме...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Този въпрос е извънреден и той е вън от процедурата на чл. 100, господин председателю, и моля да бъда изслушана. (Възгласи от СДС, шум, оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте сега, аз коректно излизам и съобщавам точно кога съм получил. Просто, сега... процедура по този въпрос не може да има. Процедурата... това не е процедура... Вие сами разбирате. Процедурата е... има си... в самия правилник е процедурата. Ако имате нещо процедура във връзка с някакви други обстоятелства... обаче тука процедура няма. Аз правя едно съобщение най-коректно, пращам го това нещо сега веднага да бъде мултиплицирано, за да можат народните представители утре най-късно да го имат, за да имат достатъчно време да се подготвят. Не става въпрос само за господин Луканов, а всеки един народен представител да вземе своето становище. И сега защо ще обсъждаме този въпрос, когато в сряда ние цял ден по този въпрос ще дебатираме?
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председателю! Става дума за вземане на становище по въпрос, който по съществото си е процедурен, но може да бъде поднесен и като становище декларация на парламентарния съюз, тъй като той е предварителен и предхожда онова, което би станало в сряда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защо? Какво би станало в сряда? В сряда ще говорим... Нито е казано, че ще се отнеме имунитета... Това Народно събрание ще го реши. Защо предварително сега ще натягаме обстановката? Аз смятам, че съвсем...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Добре, би ли нарушило с нещо работата на Народното събрание (шумът от страна на СДС се усилва) едно заявление-декларация, което е предварително по повод на искането на главния прокурор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, разбира се, за това нещо аз няма да Ви дам думата. Защото цял ден ще имаме възможност да говорим по този въпрос. Защото Вие ще говорите... ще стане след това от СДС... и ние какво? Отново законодателния процес ще го прекъснеме. Достатъчно е, че го прекъсваме един ден. Затова 3141.2 няма да Ви дам думата сега. Просто няма да ви дам думата. Аз коректно съобщавам, правя едно съобщение... Защото между другото, както виждате, във вестниците непрекъснато се дават едни смешни, както им казах днеска, глупави бих казал, некомпетентни мнения. Дали председателят Стефан Савов ще отнеме имунитета на господин Луканов? Добре, че господин Луканов отговаря както трябва, че това е въпрос на Народното събрание, и тъй нататък. Моля ви се, не нагнетявайте сега атмосферата. Имаме много важен закон, който трябва да гледаме. Аз съобщавам часа - това е преди пет минути съм го получил (в момента е 18 часа и 12 минути), изпращам го веднага сега за разпространение. Щом се разпространи, утре вие ще го имате. Повече какво от това? Аз не Ви давам думата. (Шум и неразбираеми реплики от страна на СДС)
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз не Ви давам думата, госпожа Шопова... Просто не Ви давам думата, защото смятам, че това е едно мое съобщение, по него няма начин въобще да се дебатира. Моля Ви се, в сряда...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Ако това е само едно съобщение, то не би могло да бъде съобщение за включване в дневния ред. (Шум и глъч в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ама как в дневния ред? Какво включване в дневния ред? Ние...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): И без да нарушавам добрия тон, аз Ви моля да изслушате предложение-декларация на нашия парламентарен съюз. Предварително предложение-декларация. (Тропане по банките от СДС, неразбираеми реплики, шум)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, не чукайте. Защото който чука, ще си плаща апарата...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Ще ми дадете ли думата за предложение-декларация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, няма да Ви дам. В сряда...
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): По правилник Вие сте задължен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не съм задължен. Не съм задължен! Не съм задължен и затова, защото именно не искам да нагнетявам обстановката. В сряда, след като всеки прочете този 3141.3 текст, който ще го размножа сега, тогава ще си говорим. А сега трябва да си гледаме работата, защото това Народно събрание трябва да си гледа работата! Нито на господин Желев, нито на госпожа Ананиева давам думата!
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Преди да чуем този текст, ние бихме искали да заявим... (председателят изключва микрофона).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Шопова, казах нещо... защото няма нищо ново, няма нов елемент. Това се очакваше да дойде. Цяла България го знае! Но аз излизам, коректно казвам тука нещо, че е дошло. Цяла българия го очаква, знае, по вестниците пише. И Вие почвате сега да се опитвате да нагнетявате атмосферата! Няма да позволя! Няма да позволя да стават скандали. Малко преди това, два часа преди това, Ви казах, че Вие сте винаги в центъра на всичките тука, безредици, в парламента. И този път Ви правя второ напомняне. При тето напомняне ще Ви отстраня от залата. Моля, напуснете мястото! Процедурата няма как... тука няма процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Аз искам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Трето напомняне: моля Ви се, тъй като внасяте безредие, напуснете залата! Напуснете залата, моля Ви се, веднага! (Ръкопляскания от СДС)
Господин Желев, не Ви давам думата! Господин Марков е първият оратор, да дойде.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП, от място): защо се плашите, господин Савов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: аз не се плаша... (Председателят отива към банката при госпожа Нора Ананиева и продължават на място диалога, шум, неясни реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, продължаваме с първо четене... Имате думата, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): аз ще говоря само две минути. Ще бъда съвсем конкретен, макар че законопроектът е на първо четене. (Все още не стихват шумът и репликите в залата)
Казаха се много работи от господин Джеров, казаха се много работи и от господин Лучников. Общо, аз мисля, че това е един законопроект, който може да бъде гласуван на първо четене. Един твърде важен и фундаментален закон. И ще бъда съвсем конкре3141.4 тен по един проблем, който, предполагам, вълнува колегите юристи. Става дума за чл. 17, в който изрично е казано, че съдебното производство е триинстанционно. А именно - първоинстанционно, апелативно и касационно. Аз искам да свържа този принципен въпрос (в това няма нищо ново), във връзка с проблемите на административното правораздаване у нас и по-специално - с административния процес.
В раздел седми се предвижда за пръв път у нас създаването на Върховен административен съд и аз мисля, че това е нещо, което ще бъде адмирирано и от трите парламентарни групи. Именно тук е целият проблем - защото е казано, че Върховният административен съд ще бъде една инстанция, която ще се произнася по спорове за законосъобразност на актовете на Министерския съвет и на индивидуалните административни актове на други министри, в случаи, предвидени от закона. И същевременно е казано, че той е единствената инстанция, която ще играе ролята и на Касационен съд по отношение на актовете на съдилищата, свързани с административното правораздаване. А в главата за Апелативен съд изрично се предвижда той да има освен гражданска и наказателна, и административна колегия. И тук е големият въпрос. Защото ние не сме приели още устройствен закон, процесуален закон, свързан с административния процес, както и граждански такъв, и наказателен. И ако ние приемем тази формула, предрешаваме въпроса за това, че административният процес у нас, именно административният, тъй като за гражданския може би няма спор, че ще е триинстанционен, че административният процес у нас ще е триинстанционен. Тоест една жалба срещу административен акт ще се гледа от окръжния съд и след това ще се отиде до съответната административна колегия на Апелативния съд и оттам ще може да отиде до Върховния административен съд. Именно тук аз искам да призова колегите юристи да помислят специално в областта на административното правораздаване доколко това ще е уместно, защото не е тайна, че при административното правосъдие, което се осъществява по повод жалба на гарждани срещу актове на администрацията, се цели поголяма експедитивност и бързина в процеса. Защото ако аз обжалвам един акт на служба "Жилищно настаняване", който е безспорно индивидуален административен акт, за мен не е без значение в колко инстанции ще се гледа това производство. Още повече, че 3141.5 поне засега, а може би и в бъдеще, обжалването ще спира изпълнението на административния акт. Много по-добре е за гражданите, когато атакуват един административен акт, който засяга техните права и интереси, да се скъри във време процедурата. В момента е така: производството е адноинстанционно, произнася се окръжният съд, няма обжалване на решението на съда, който го решава, може само по реда на надзора да се иде до Върховния съд. Значи, може да се мисли по това специално хипотезата на административното правораздаване или на административния процес от окръжния съд това дело да върви във Върховния административен съд, тоест апелативно отделение по административното правораздаване да няма. Иначе става една доста тромава процедура, ще се съсредоточават жалби от цялата страна в този Върховен административен съд. И при всички случаи това ще е едно утежняване, една бавност на произнасяне. А тук става дума за актове, които в повечето случаи касаят жизненоважни интереси на гражданите. Ние разширихме съдебният контрол върху актовете на администрацията. Той ще се разширява и за в бъдеще. Разширяваме го върху данъчните актове, които за в бъдеще ще играят голяма роля при една съвременна данъчна система. Мисля, че при административния процес не трябва да възприемаме хипотезата за триинстанционно производство. Защото, ако тако го приемем в този закон, ние предрешаваме въпроса, и после в един бъдещ Закон за административното производство и за административния процес ние вече няма да можем да реагираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики на изказването на господин Марков да не се правят... Господин Добрев поиска думата по процедурен въпрос.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателствуваща! Парламентарният съюз за социална демокрация иска 30 минути почивка. Благодаря Ви.
СВОБОДА БЪЧВАРОВА (СДС, от място): Малко ви е! Малко ви е!... Повече време ви трябва!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам почивка. Продължаваме в 18,45 часа. 3141.6
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Господин Димитър Георгиев има думата. Няма го. Госпожа Велислава Гюрова, ако обича.
ВЕЛИСЛАВА ГЮРОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, всички ние знаем, че принципът за разделението на властите представлява една реална гаранция за демократичните процеси в страната. Съдебната власт дълго време беше потискана и унижавана от изпълнителната власт. Сега обаче в резултат на демократичните промени и по законов път ние ще успеем да докажем независимостта и равнопоставеността на съдебната власт със законодателната и изпълнителната.
Внесеният от Министерския съвет за ново устройство на съдебната система представлява една основа за организиране на правораздаването. То представлява и основа за статута на съдии, прокурори и следователи.
В чл. 1 от законопроекта е провъзгласена независимостта на съдебната власт, осъществяваща правосъдието в страната. Създаването на единна съдебна система на съд, прокуратура и национална следствена служба е още една гаранция за дълго мечтаната независимост на съдии, прокурори, следователи и тяхната равнопоставеност в процеса.
Определено считам, че интересни дискусии ще предизвика разпоредбата на чл. 13 от проектозакона, относно участието на съдебни заседатели по наказателни дела за тежки престъпления.
Институтът на съдебните заседатели според мен следва да се уреди детайлно именно с този закон, за да бъдат избегнати до голяма степен проблемите, които в момента съществуват с института на съдебните заседатели. Едва ли има практикуващ юрист сред нас, който да не се съгласи, че сега действуващият институт на съдебните заседатели е един чист анахронизъм.
Особено важен според мен е въпросът за компетенциите на съдебните заседатели. За съжаление обаче в чл. 13 в законопроекта на Министерския съвет не е уреден прецизно този текст, като аз считам, че съдебните заседатели, които участвуват по ВТ/МД 3142.1 тежки наказателни дела следва да се произнасят единствено по въпроса за вината, а не да участвуват наравно със съдията при определяне на вида и размера на наказанието. Тоест аз правя от свое име едно предложение - да се ползува опитът на ангосаксонската система, която включва при разглеждането на такива дела едно жури, което да се произнася единствено по въпроса за вината.
Също така в текста на чл. 13 е абсолютно необходимо според мен да се прецизира и броят на съдебните заседатели или по-точно да се определи техниката за това определяне. Защото не можем по различни дела, в различен съд да определяме различен брой съдебни заседатели. Ето защо на чл. 13 е нужна една промяна, която да прецизира тези текстове.
Що се отнася до участието на съдебни заседатели по брачни дела, определено считам, а вероятно това становище се подкрепя от останалите колеги, участието на съдебни заседатели по брачни дела е абсолютно неуместно. По този начин считам, че променяйки текста на чл. 13, заедно с новите компетенции на съдебните заседатели ще можем да създадем една действително обновена, нова, независима система при определяне на наказанията.
Както знаят членовете на Законодателната комисия, в комисията беше повдигнат въпросът за статута на Националната следствена служба. Аз лично поддържам становището, че тя трябва да съществува в структурата на Министерство на правосъдието, тъй като в противен случай ще останат следователи само на ниските нива и по този начин ще бъде затруднено разглеждането на дела, които представляват фактическа сложност.
Особено важен, бих казал, ключов момент в законопроекта на Министерския съвет, това е предлагането на триинстанционно съдебно производство, а именно: районен съд, окръжен съд, военен, апелативен, върховен, касационен и върховен административен съд.
Институтът на касационния съд е въведен още през 1793 г. във Франция, но и досега той предизвиква научни спорове между юристите относно неговите функции и правомощия. В чл. 67 от проектозакона, Върховният съд неслучайно е определен като касационна инстанция за съдебните актове, постановени от апелативната 3142.2 инстанция, което изключва разглеждането на делата по същество във връзка с чл. 48, ал. 2 от проектозакона.
Безспорно дискусии на второ четене или сега - на първото четене на закона, ще предизвика и въпросът за мястото на прокуратурата в новата съдебна система. Моето лично мнение е, че прокуратурата трябва да бъде подчинена на Министерство на правосъдието. Без да прибягваме към примери за това, как е уреден този въпрос в чуждите законодателства, искам само да кажа, че например в Съединените щати министърът на правосъдието е и главен прокурор.
Считам, че прокуратурата определено трябва да бъде към съдилищата и да е подчинена на министъра на правосъдието.
Спорове без съмнение предизвика и подчинеността на съдебния инспекторат - дали той да бъде подчинен на Министерството на правосъдието или на Висшия съдебен съвет. Аз лично определено считам, че той трябва да бъде подчинен на Министерство на правосъдието, тъй като Висшият съдебен съвет е един орган, който не заседава постоянно. Така че ние не бихме могли да упражняваме един ефективен съдебен контрол, ако институтът на съдебния инспекторат не е под контрола на Министерството на правосъдието.
Или най-общо бих казала, че законопроектът на Министерския съвет определено въпреки споровете по някои текстове ще осигури една истинска независимост на съдебната власт и ще я издигне до високата на своята отговорност, на своята отговорна цел, а именно осъществяването на едно истинско правосъдие, за което всички ние мечтаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Георгиев. Да, искате думата ли?
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа, вземам думата за предложение, което има процедурен характер, но би било пряко продължение на тезата, която току-що разви госпожа Гюрова. Тя говори за независимата съдебна власт, за мечтата ни за истинско правосъдие в тази държава.
Ние току-що преди половин час бяхме свидетели на едно извънредно обстоятелство, на едно обстоятелство, което, както каза председателят на събранието, обществото очакваше, тъй като беше подготвено от услужлива журналистка. Ние бяхме свидетели 3142.3 на това как по един начин едва ли не регулярен, в реда на нещата, беше направено едно съобщение за опасността да се отнеме депутатския имунитет на един народен представител и в тази зала се разнесоха аплодисменти, в тази зала продължава да се говори за независимост на съдебната власт и за идеала на правосъдието, за правова държава.
Струва ми се доста нелепо, че точно в този момент ние обсъждаме или продължаваме да се правим, че обсъждаме въпроса за независимата съдебна власт. Ние знаем как е мотивирано това предложение, знаем как стигна до пленарната зала, ние знаем как започна цялата история, ние знаем какво означаваше избирането или назначаването на този главен прокурор, каква политическа поръчка му беше поставена. Всичко това е добре познато и на нашата, а вече и на международната общественост. Именно затова ние разчитахме, че залата ще се разтревожи, защото се посяга на нейната неприкосновеност, на волята на голям кръг избиратели - днес на един кръг, утре - на друг, други ден - на трети, и така постепенно - на народния суверенитет. (Реплики на депутати от мнозинството, възгласи)
Ние разчитахме, че ще се разтревожат всички, когато се създава прецедент и всички ще бъдат проникнати от желанието внимателно, сериозно да се заемем с изучаване на обстоятелствата, които стоят зад това, на пръв поглед, много нормално, много банално съобщение така, както го прочете господин Савов.
За нас обаче този момент - на съобщението, отмерва едно друго време в парламента. Този парламент вече не е същият. Това е един накърнен парламент, това е един парламент, заплашен от своеволието, от произвола, това е един парламент, който вече не се вписва в нашите представи за разделението на властите. Всичко това ни дава основание да внесем поредица от процедурни предложения - от създаването на анкетна комисия до предложение за определяне и структуриране на дискусията, определяне на реда, по който би станало евентуално изслушването, би станало гласуването. Всичко това обаче налага и ние настояваме за това:
Първо. Прекъсване на заседанието на парламента поради създалата се извънредна ситуация. (Възгласи: Е-е-е!" от страна на мнозинството) 3142.4
Второ. Спешно свикване на Председателския съвет, който да се запознае с всичките ни процедурни предложения.
И трето. Преструктуриране на утрешния дневен ред в съответствие с вече депозираните в канцеларията на парламента наши предложения. (Шум в залата, реплики от страна на мнозинството)
Дами и господа от двете десни половини, всичко това се отнася и за вас. (Шум в залата, реплики от мнозинството) Бъдете силни, бъдете мъдри, преценявайте нещата с оглед на бъдещето и то именно на демократичното бъдеще на тази страна. В историята има достатъчно прецеденти, които показват, че това е началото на края. (Възгласи: "Е-е-е!" от страна на мнозинството, ръкопляскания от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, разбира се, че ще дам думата и на другата страна, но госпожа Ананиева, "началото на края" - тези думи пък са много силни. Извинявайте, вие нагнетявате напрежението.
Сега отговарям по процедурните Ви предложения. Те са внесени след 18 часа. И нека Ви кажа някои, бих казал, разсъждения на председателя. 3142.5 Анкетната комисия да започне, преди да го има въобще този акт, за който стана въпрос - искането на прокурора, е смешно. Ние го нямаме. Ние би трябвало да поставим тази анкетна комисия, ако щете, в положение да може да се запознае с всички въпроси. Ако искаме анкетна комисия, трябва да отидем към анкетна комисия и можем да направим това в сряда - анкетна комисия, която да изберем, която да бъде по правилника така, както се иска. Аз казах на господин Желев, тъй като това положение е внесено: действително първото предложение, което ще сложа, е дали да се направи анкетна комисия. Но на мен ми се струва, ако искате - би трябвало преди всичко тази анкетна комисия да изслуша така, както се казва в – 4 "при поискване", и аз не се съмнявам, че господин Луканов ще се яви и ще бъде изслушан от Народното събрание.
На мен ми се струва, че тази анкетна комисия би трябвало да изслуша и другата страна и след това вече да решим дали да направим анкетна комисия. Защото едната страна е искането на прокурора, а другата страна е искането, явяването на народния представител, чийто имунитет се иска да се снема. И тогава вече, след като всички народни представители са запознати в тези 48 часа, ние да можем да дебатираме, да говорим и да решим дали да има анкетна комисия. Ако погледнете така точно, никъде не пише, че аз в тези 48 часа трябва да разпространя искането на прокурора. Но за мен е ясно от текста, логично е, че точно това е смисълът на тези 48 часа. Те не са току-така поискани, за да седи това нещо при мен и аз след това да ви го поднеса, а тези 48 часа са, в които народните представители да могат да обсъдят и всеки за себе си да вземе решение. След това започваме дебатите. В тези дебати може и дори мисля, че е по-правилно да изслушаме господин Луканов. А след това можем да решим за анкетната комисия. Просто може, имаме право и има възможност всичко това да се направи. Това обаче решава Народното събрание. (Вержиния Велчева прави някаква реплика) Госпожице Велчева, ако искате, ще ви дам думата.
Всичко това се предвижда в чл. 100. Но, разбира се, Народното събрание е суверено, за да се произнесе по тези въпроси. 3143.1 МР/ВЙ Но в никакъв случай ние не бива да нагнетяваме напрежението, преди народните представители да се запознаят с искането на прокурора.
Господин Йорданов, имате думата.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Процедурното предложение да се гласува - да има прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще прекъсваме? Въз основа на какво? Кажете въз основа на кой член? В каква ситуация специално? Има отнемане на имунитет, което се приема и което го имаме в правилника. И какво значи това нещо? - Че България е влязла нещо във война или какво? Как така ще прекъсваме заседанието? Че ние имаме толкова много други случаи, в които трябва да прекъсваме заседанието. Никога няма да прекъсваме заседанието!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Моите думи всъщност до голяма степен само ще допълнят това, което виве казахте. Мисля, че този парламент не е място нито за вражда, нито за омраза, а място, в което всички заедно трябва да приемем необходимите за тази страна закони. Всъщност ние товав и правиим вече повече от половин година.
Законите, които приехме и продължаваме да приемаме, имат същия смисъл, до голяма степен - същото съдържание, което имат законите и в Чехо-Словакия, в Унгария и в Полша. Това хората добре го знаят. Специалистите от всички парламентарни групи още по-добре го разбират.
Аз не ми сля, че в България има социално напрежение (неодобрение от блока на опозицията), че има разделение на нацията. Замислял съм се много пъти и съм стигал наистина до извода, че има някакво разделение. И то е между тези, които имат гузна съвест или както обикновените хора ги наричат - престъпниците, и другите, останалите, нормалните хора, българи, ,с български корен, с български нрави и обичаи. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.
Винаги съм смятал, че е правилна позицията на БСП за това, че вината е персонална, конкретна. Тя не е вина на цялата партия - ей така, на всички хора, членове на тази партия. Сега се иска чрез прокурора от нас евентуално - аз дори не съм видял тези документи и не зная какво представляват. 3143.2
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Хайде де!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): ... да се конкретизира някаква персонална вина и парламентът да вземе отношение към конкретен случай. Това е принципен въпос. И по този принципен въпрос ще се произнесе Народното събрание. Но аз ви моля в името именно на гражданския мир, спокойствието, сигурността в тази страна да не скриваме цяла една партия зад един човек или зад двама души. и да не отъждествяваме този, за когото прокурорът иска и го смята за някакъв престъпник - това си е негова работа; ние не сме нито прокурори, нито нещо подобно - но този прокурор така смята.
ЕПИСКОП ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): и е прав!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И ние същевременно да пришиваме към този евентуален престъпник и обикновения член на партията - този, който някъде сега я ни слуша, я не ни слуша, работи или е безработен. И Бог знае каква е ситуацията му в момента.
ЕПИСКОП ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Правилно!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И аз предлагам следното: нека БСП да не се крие зад една личност и да не се отъждествява с една единствена личност. Една партия, една група от хора е винаги много повече от един отделно взет човек. Разбира се, този човек за нес е невинен абсолютно - и ние не сме съд тук - до момента, до който съдът или някои други органи докажат неговата виновност.
И тук стигаме до нещо, което тревжи хората в страната. Поредица от материали във вестниците напоследък изнасят информация за колосални престъпления: раздавани пари, ядено, пито, без да се плаща и т.н., и т.н. години наред. И човек си задава въпроса: ако всичко това е вярно, ако това са наистина реални документи, ние, народните представители от всички парламентарни групи, какви сме? - Хора, които спят и ще си затворят очите? Или какво?
ЕПИСКОП ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Съучастници.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Ставаме съучастници тогава, ще си мълчим. Значи това е номерът: излизат документите за тези хора и ние си мълчим. Утре започват евентуално да излизат документи за тези, които сега управляват. И ние пак си мълчим. 3143.3 Така ли ще бъде? Или ако днес излизат тези документи, ние ще си отворим очите на четири и ще накажем тези, които наистина са престъпници. И ако утре от нас се появят престъпници, ще накажем и тях.
ето това е един принципен въпрос. И аз мисля, че в никакъв случай не трябва да се прекъсва никакво заседание на Народното събрание! Просто защото Андрей Луканов ии светец да е, не може да стони по-високо от Народното събрание на България! (Ръкопляскания от блока на мнозинството) Това е истината. И затова Народното събрание ще си работи и днес, и ако трябва, ще работи извънредно и във вторник, и в сряда, и в четвъртък, и в събота, ако трябва, ще работи, за да приема законите, които нашият народ чака от нас и заради които ни е избрал. Той не ни е избрал тук, за да защитаваме имунитета на Иван, Петкан или Драган...
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): Но не и да го отнемаме!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Избрал ни е, за да работим. А отнемането на имунитета е една нормална парламентарна процедура във всяка демократична страна.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ПСБСП): В колко страни в света го има това?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И ако дори се стигне до отнемане на имунитета, това само ще доказва, че България е демократична страна. (Ръкопляскания от мнозинството)
И завършвайки, искам да ви кажа: нека да не унищожаваме, нека да не накърняваме, нека просто да не обиждаме парламентаризма в тази страна, поставяйки партийните си интереси над парламентарните, над парламента като такъв! Нека в тази зала да решим всички въпроси, вк лючително и с искането на една институция, с ко ято ние нямаме нищо общо - това е прокуратурата, това е съдебната власт. Ние ги отделихме от нас. Нека сега да не се сърдим, когато те се обръщат към нас по един въпрос. Това е нормално в целия свят.
И аз ви призовавам в името на това спокойствие, мир и сигурност в нашата страна, в името на този остров на мира, който е България, отново: нека вярваме в парламентаризма, а не в партийните си пристрастия! И нека парламентът стои повисоко от отделните личности в него. 3143.4
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми депутати, госпожа Ананиева! Вие като председател на парламентарна група искате прекратяване на заседанието. Това прекратяване на заседанието винаги трябва да бъде формулирано до кога.
Какво, искате да прекратим заседанието ли? И без това в 20 часа прекратяваме заседанието.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Да се събере Председателски съвет и да се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателски съвет дали ще събера, това ще реша аз. Защото Председателският съвет няма ни какво друго значение, освен да бъде един съвещателен орган на председателя.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Процедура има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Може да викате, може да ви е неприятно. Този въпрос се решава от председателя. Процедура имаме. но вие кажете сега, моля ви се, още веднъж (от мястото си Велислава Дърева, станала права, вдига ръка) Госпожица Дърева никъде не е записана, че е в предизборния съюз или къде. Моля ви се, най-после се регистрирайте. Аз бих говорил с представител като господин Виденов или вас, които са записани като представи тели,ь госпожа Клара Маринова също е записана. Но иначе с госпожица Дърева няма да си водя диалог.
Вижте, процедура е дадена преди всичко от госпожа Ананиева и за нея може да гласуваме. Но ако тя каже за колко време иска и за какво иска. Но, кажете, за колко време прекратяване на заседанието! Утре ли? Вдругиден? Какво? Нека всички да знаят какво искате. 3143.5 НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа. Аз формулирах мотивите. Още по-кратко казано: ние разглеждаме обстановката като извънредна. Смятаме, че след този момент би следвало ръководството на Народното събрание да ни осигури до тази вечер (а ние ще изчакаме в коридорите материалите, размножаването), запознаването ни с материалите и утре да започне заседанието с обсъждане на проблемите на временната комисия, на анкетната комисия, която да бъде натоварена със запознаването с всички материали и всички останали процедурни действия до деня на парламентарния дебат. Ние сме депозирали това предложение - вие сте прав - в 18,05...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, в 18,45...
Но това няма значение...
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): 18,10 ч. ми казват, че е регистрирано. Но да не спорим по това. Във връзка с обстоятелството, че вие прочетохте по това време пи смото, т.е. не ни дадохте възможност да се вместим до 18 часа в предложенията, но така и ли иначе ние сме го депозирали това предложение и разчитаме утре то да се разгледа, като се избере такава анкетна комисия, т.е. ние настояваме да гласувате нашето предложение за прекъсване на днешното заседание, да наредите още тази вечер да бъдем запознати с материалите и всеки народен представител да ги получи и утре да стане избирането на анкетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, аз на никого... Господин Велко Вълканов дойде при мен и искаше като специален жест да му дам писмото. аз не можех да му дам писмото на прокурора или искането на прокурора затова, защото то горе се размножава и дори съм сложил човек от охраната, който да не позволява - не на народните представители, защото те ще го получат утре във всеки случай, а на журналистите да достигнат до него и отново да стане това, което обикновено става в България. Аз не мога в такъв широк мащаб да ви поставя на вас искането - утре, вдругиден да дебатираме. Аз ви казах, че решението на председателя е, че тази комисия може - защото е казано: "може да бъде избрана", само след като народните представители се... Вижте, това е въпрос на тълкуване. Моля ви се, така тълкувам. Ако искате, вие да поставите въпроса до 20 часа, ние да не работим - добре, 3144.1 ВЙ/ВЙ но Председателски съвет няма да има.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Това е ваше право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, но много интересно ще бъде все пак за народните представители, пък и за нас тук, за българския народ да знаем защо трябва да прекъсваме едно заседание, в което ние правим закони. Моля, гласувайте, за прекъсване на заседанието до 20 часа.
Които са за предложението на госпожа Ананиева, гласуват със зелено, които са против - червено, който се въздържа - се въздържа. Това е толкова ясно, че няма накъде. Но моля ви се - всички народни представители, да седнат по местата си! Моля ви се - и господин Джеров, и господин Размов, и господин Пейков - моля ви, всички народни представители да седнат. отнася се и за господин Пирински, за господин Балабанов.
Времето изтече. Моля, посочете резултата.
От общо 199, за - 89, против - 109, въздържал се - 1. Благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте, ваша е думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме с първото четене на законопроекта. Думата има господин димитър Георгиев. След това е господин Спас Мулетаров. Моля, картата, господин Георгиев. (Шум в залата)
Моля за тишина в залата!
Искам да съобщя на народните представители, че има записали се по петима оратори от две парламентарни групи. Досега говориха двама народни представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - господин Георги Марков и госпожа Велислава Гюрова. сега давам думата на господин Димитър Георгиев и след това е господин Спас Мулетаров за изказване по законопроекта за устройството на съдебната система. Имате думата, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, наистина аз съм в едно особено положение сега. Въпреки създадената към този момент обстановка, тъй като е поставен един изключително важен за разглеждане въпрос, свързан със съдебната власт, аз 3144.2 ще се постарая да изкажа моите съображения, за да мога, ако това е възможно, да допринеса за доусъвършенстване на предложения проект за закон.
Предварително искам да ви се извиня на всички, че е възможно да не съм достатъчно последователен, но аз не държа толкова на това, колкото на съдържанието, което ще изкажа пред вас.
Първият въпрос, който бих поставил, е за заглавието на този закон. Започвам с него, защото всъщност всеки закон си има свое заглавие, започва със заглавие. Аз считам, че той би трябвало да се нарече "Закон за устройство на съдебната власт". Този въпрос го подхвърли председателят на Законодателната комисия, когато одеве правеше своя доклад. Той беше дебатиран в Законодателната комисия доста подробно. Имаше и за, имаше и против, и аз не мога да кажа кое мнение преобладаваше, но като въпрос той беше поставен. Аргументацията може да бъде и по-широка, но аз ще се постарая с две-три изречения да я кажа.
Преди всичко, ако вникнем в проекта за закон, ние ще видим, че извън организацията на работата на съдебните органи в тесния смисъл на думата - каквито са съд, прокуратура, следствие, има и доста други въпроси, като например организацията на работата на Висшия съдебен съвет, има текстове за организация на работата на адвокатурата и т.н. 3144.3 Всичко това е включено в една глава в Конституцията, която носи името "Съдебна власт". И ако трябва да ограничим аргумента до основен и един, той е този, че в самата Конституция е употребен изразът "съдебна власт". Тъкмо поради тия съображения - да имаме съответствие между заглавието на това, което сега ние обсъждаме, и онова, което третира Конституцията в главата за съдебната власт, аз предлагам на вашето внимание да обсъдим и този въпрос, като поддържам становището си заглавието да бъде "Закон за устройството на съдебната власт".
Един много сериозен и важен въпрос е този за същността и функциите на Висшия съдебен съвет. В Законодателната комисия се постави въпросът така: защо отново ние ще се занимаем с този въпрос сега, след като миналата година гласувахме този закон, преди няколко месеца направихме изменения в него и сега отново?
Аз намирам, че правилно се поставя сега на разглеждане този въпрос, защото самата Конституция казва, че всички тия въпроси, включително и въпросът за Висшия съдебен съвет, трябва да се разгледат в един закон. А щом това е така, това е и менно законът, който ще разгледа и въпроса с Висшия съдебен съвет.
Смятам, че сега текстовете са подобрени и са съобразени и с решението на Конституционния съд по един от въпросите, който ние поставихме преди два месеца. Независимо от това обаче има доста неща за усъвършенстване, защото не са добре изяснени взаимоотношенията между Висшия съдебен съвет и някои други органи, като например председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, та даже, ако щем, и министъра на правосъдието. Не говоря "председателстващия Висшия съдебен съвет", а говоря "министъра на правосъдието". Защото, макар и да е едно и също физическо лице, всъщност това са две отделни лица. И после ще кажа защо наблягам именно на този въпрос.
Затова моето предложение, без да влизам в подробности, е отново да се преразгледат тези текстове и добре да се определят взаимоотношенията, за да не се дублират някои неща.
Мен не ме тревожи това, че след като Висшия съдебен съвет избере съдията, прокурора или следователя, след това ще има една заповед или един договор, който се сключва. Защото СД/ВЙ 3145.1 аз разглеждам, че решението на Висшия съдебен съвет е правопораждащият факт, от ко йто възниква трудовото правоотношение между избрания съдия, прокурор или следовател и системата като такава. Но мен ми се ще да отпадне текстът, в който се пише, че се подписва от министъра, а да остане текст, в който пише, че се подписва от председателя на Висшия съдебен съвет, а в негово отсъсътвие от този, който го замества. Ето вижте сега разликата: иначе го замества като министър заместник-министър, но ко гато той отсъства, го замества или председателят на Върховния касационен съд, или Главният прокурор, така както е поредицата съобщения. И ако ние избегнем този текст, който не е само чисто граматически, ние ще избегнем и съмнението у многото хора, че, видиш ли, административната власт ще се вмесва.
Аз пак казвам: тук това е много важно, защото именно в това си качество вече като председателстващ Висшия съдебен съвет министърът подписва и то не само заповедите на съдията, но и тези на прокурора, но и тези на следователя, защото всички се избират от един и същ Висш съдебен съвет, председателстван от един и същ, в случая министъра на правосъдието.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Съгласен съм.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Аз съм дал предложението и писмено. Но искам сега пред залата, защото може да възникнат дебати и би трябвало да ги чеят и другите колеги, а не само това, което ние си говорихме. И тогава ще бъде ясно, че другото е просто само техническа работа по подписването на съответния договор или заповед, както го наречем.
Третият принципен въпрос, по който аз бих желал да ангажирам вниманието ви, това е този за съдебния инспекторат. Лично аз застъпвам становището, че неговото място е в сградата на Министерството на правосъдието. Повтарям израза си: в сградата на Министерството на правосъдието. Това не значи, че той е орган на Министерството на правосъдието. Той може да бъде разглеждан единствено като орган на Висшия съдебен съвет. А мястото му в тази сграда осигурява неговото административно-техническо обслужване. Преди всичко това, защото Висшият съдебен съвет е само един решаващ орган, който няма никаква своя, собствена 3145.2 администрация. Той и сега ползва и секретарка вероятно от Министерството на правосъдието, която води протоколите, и други технически пособия. Аз не виждам мястото им другаде, да речем, във Върховния съд, както се предлагаше от господин председателя на Върховния съд. Аз смятам, че Върховният съд не е готов да поеме подобен инспекторат, даже само съдии-инспектори.
И тук искам да отбележа едно свое съображение, което изложих там в подкрепа на моята теза, а именно, че ние не бива да допускаме няколко инспектората - такъв за съда, такъв за прокуратурата, такъв за следствието, защото надолу съдебната власт е единна, затова защото не бива по едни и същи въпроси да се правят различни изводи от тези инспектори, когато ще правят проверка на работата, на съвършените съдебни, прокурорски или следователски дела. Подчертавам това - на съвършените. И това трябва да се отбележи непременно в проекта - че ще се проверяват именно съвършените такива, а не другото да буди съмнение, че администрацията се меси в работата на съдебната власт. (Господин Пламен Вълканов встрани от ми крофоните казва нещо на господин Димитър Георгиев, което не се разбира) Аз не политизирам нещата, а говоря по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, става дума за времето...
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Ако има нужда от това, което се казва, аз ще помоля, госпожо председател, със съгласието на колегите да продължа и извън 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, става дума, че 30 минути са на всяка група и вашите колеги реагираха, тъй като 5 са записалите се.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Бих искал да кажа още някои неща за съдебния инспекторат. Бих искал да подчертая и това, че тук трябва да акцентираме на различието между този инспекторат, който се създава, и наличния сега. Не само терминологично извеждаме нещата. Акцентираме върху това, че се касае до съдииинспектори, до прокурори-инспектори, до следователи-инспектори, които имат най-малко ранг на членове на апелативен съд, а може да имат и по-голям ранг, евентуално и членове на Върховния касационен съд.
При това положение аз смятам, че няма никаква опасност, 3145.3 никаква опасност, особено щом те ще се назначават от Висшия съдебен съвет и ще се третират като съдии.
Разбира се, тук имам предложения, написал съм ги, по текстовете, по тяхното изправяне, дал съм ги на госпожа Куцкова, тя ги има в писмен вид, така че би могла да ги ползва.
Друг въпрос, на който бих искал да обърна внимание, е това, че наистина трябва да отпадне материята, която се урежда тук за Съвета по законодателство. Не му е мястото тук, а в отделен правилник. Органът си е правилно да седи в министерството, но не му е мястото тук.
Относно съдилищата. Много бих могъл да кажа тук, но един принципен въпрос поставям, а именно: ние ще имаме о тделен върховен административен съд, но надолу няма да имаме отделни низови такива съдилища, а ще имаме отделения към съответните звена. Дали ще бъдат това, което предлага господин Георги Марков - двуинстанционни или три... Аз например споделям мнението за триинстанционни и тук, защото това е гаранцията за законосъобразност. Нас от Запада преди това ни атакуваха. Като дойдат и питат "Каква ви е системата - дву- или триинстанционна? - Двуинстанционна. Вие нямате гаранция за законосъобразност!" И тогава ние казвахме: ама имаме извънредния способ и т.н., и започваме да говорим за прегледи и пр., и пр. 3145.4 Но да оставим това настрана. Аз тук имам едно такова съображение: щом имаме надолу отделения, а горе имаме върховен административен съд, това са отделения към същите съдилища. А бих ви казал, колеги, че част от тези съдии ще са същите, които ще разглеждат и граждански дела, ще влизат и в други отделения. Няма да са толкова много тези съдии, че всяко отделение да има състави и т.н.
Тогава възниква въпросът: има общи правни принципи, общи неща от правото, от процедурата, от прилагането на закона. И сега знаете - административното производство, но по процедурата се прилага и Наказателно-правния кодекс дотолкова, доколкото е уреден въпросът в Закона за административното производство или в ЗАН. и тогава ако Върховният административен съд даде едни тълкувателни решения решения по приложението на тези общи принципи, а Върховният касационен съд - по същите тези принципи, но за другите отделения - наказателни, граждански и пр., даде други, кое ще е от значение? Кое ще спазват съдиите надолу от тези общи принципи?
Затова аз имам предложение да залегне текст за един общ пленум на Върховния касационен съд, който да вк лючва в себе си и Върховния административен съд по тълкувателната дейност, за да може да има единно тълкуване по принципни въпроси. Иначе ще се получи различие.
Не знам колко души споделят идеята, но аз съм я обмислил, разговарял съм с практици и смятам, че независимо о т други съображения в нея има рационално зърнон и сме длъжни да помислим преди второто четене.
Тук се подхвърли въпросът за Института за съдебните заседатели. Действително е важен. Но той почти никак не е решен в този закон. Аз само ще маркирам: кое не е решено. даже аз смятам, че в текстовете липсва, че съдилищата се състоят от съдии, съдебни заседатели и т.н. Защото съдебният заседател, когато го викат, той е съдия.
И тогава веднага възниква въпросът: съдебните заседатели ще бъдат ли деполитизирани, или няма да бъдат деполитизирани? Колосален въ прос, при положение, че съдът като институция НЧ/ВЙ 3146.1 и съдиите в него и прокурорите са деполитизирани. Как ще стане този въпрос?
Второ, кой и как ще ги предлага и кой ще ги избира? И за какъв срок от време? Ако въпросът опре до районен съд, ние ще кажем - общинският съвет, да. Но ако опре до окръжен съд и до апелативен съд, тогава кой съвет? Няма деление на окръзи и няма окръжен народен съд. Има само общински съвет. Няма областен. Кой ще ги избира? Ако ги дадем във Висшия съдебен съвет, тогава възниква въпросът, кой ще ги предлага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георгиев, много време вече... Оставете и за другите оратори.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Много са нещата. Свършвам с това, което е най-важното, понеже тук ми правят знак и моите колеги.
Нека да залегне въпросът в закона - за възнагражденията на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, Главния прокурор и нека да впишем, че те са равни на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Нека това стане законов текст. Оттам нататък Висшият съдебен съвет да си оправя другите звена по-надолу. Ако ние го вкарваме като законов текст, ние по този начин ще гарантираме да не се подиграва никой, защото сега сме ние в Народното събрание, но после могат да бъдат други, а като го има в законовия текст, тези хора ще бъдат гарантирани. Благодаря ви и и звинявайте, че ви отнех повече време. Аз съжалявам. Имам много бележки, но ще ги дам писмено на вносителите, а и в Законодателната комисия ще бъдем подробни преди второто четене. Запазвам си правото тогава да взема отношение. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И аз благодаря, господин Георгиев!
Думата има господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще се постарая да съкратя бележките си, тъй като те действително са доста и да концентрирам само основните от тях. 3146.2
Съдебната власт е факт. Създадена е да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Тя е определена от Конституцията като независима и подчинеността на съдиите, прокурорите и следователите е само на закона.
Сега пред нас стои един основен въпрос: тези конституционни изисквания ще намерят ли практическа реализация с предоставения ни за обсъждане проектозакон за устройството на тази власт? Вярно е, че в него са направени успешни опити в две насоки - на първо място, да се кодифицира материята, тъй като с Конституцията бяха създадени нови институции и някои стари възстановени. Това са Върховният конституционен съд, това е Върховният административен съд, а за първи пъту нас беше създаден и Висшият съдебен съвет. С този устройствен закон ние трябва да намерим баланса, взаимоотношението и точното устройство на всички тези части от съдебната власт.
И ако трябва веднага да отговоря дали законът, който ни е предоставен, изцяло разгръща правомощията, които трябва да осъществят тези органи, аз мисля, че в тази насока той се нуждае от съществено усъвършенстване, допълнение и още от редица усъвършенствания на текстове.
На първо място, искам да по дчертая, че в законопроекта се прави повторно един опит да се засили участието и вмешателството на изпълнителната власт в работата на съдебната власт. Това, което беше коригирано като противозаконно с изменението на Закона за Висшия съдебен съвет, когато беше предвидено правомощия на министъра на правосъдието да прави предложение за назначаване на съдиите от апелативните, окръжните, военните съдилища, сега отново се прави опит в по-ограничен мащаб - министърът на правосъдието да назначава заместник-председателите на апелативните, окръжните, военните и районните съдилища.
В закона се въздига фигурата "административна длъжност". Аз не знам в кой български закон за устройство на съдилищата и къде съдията е административна длъжност, прокурорът е административна длъжност. Съдията и прокурорът са именно съдии и прокурори независимо от ранга, мастото и длъжността, която заемат. Дали е член-съдия, дали е заместник-председател, дали е председател на отделение или председател и заместник-председател 3146.3 на определена структура, той е преди всичко съдия.
Щом това е така и щом като Конституцията и Законът за Висшия съдебен съвет и въъзпроизведени тук текстове категорично твърдят, че всички съдии, прокурори и следователи се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност само и единствено от този Висш съдебен съвет, явно е, че а абсурдно да се предвижда каквато и да е административна длъжност, за която не Висшият съдебен съвет, а министърът на правосъдието да назначава длъжностите. И това е парадоксално по следните съображения:
Ако едно лице е работило в адвокатурата като юрисконсулт или в друго правно учреждение и отговаря на условията за трудов стаж да заеме тази длъжност, излиза, че ако той трябва да бъде заместник-председател на апелативен, на окръжен съд или на районен съд, той няма да бъде назначен от Висшия съдебен съвет, а ще бъде назначен направо от министъра на правосъдието. Защото ще бъде назначен на административна длъжност по силата на логиката, че на тези длъжности назначенията ще ги върши само министърът на правосъдието.
По същия начин е направен един неуспешен опит в раздела за прокуратурата Главният прокурор, тоест прокурорът при Върховния касационен съд, да назначава заместниците при окръжните, военните и районните съдилища. Това също е недопустимо, тъй като тези прокурори, независимо каква длъжност ще заемат, се назначават също само от Висшия съдебен съвет. 3146.4 В Законодателната комисия този въпрос беше поставен. Той е предоставен тук за обсъждане и аз предлагам в никакъв случай да не допускаме грешката, която беше направена при приемането и изменението на Закона за Висшия съдебен съвет, която коригира Конституционния съд.
Един въпрос, който беше доста широко дискутиран, е за Инспектората. В самия проект се казва, че Висшият съдебен съвет създава Инспекторат при Министерството на правосъдието. И действително никой друг не може да създаде Инспекторат, освен органът, който назначава, освобождава, премества и уволнява съдии. А щом това не е министърът на правосъдието, явно е, че не може при него да бъде този Инспекторат. Друг е въпросът къде ще бъде седалището му. Както седалището на Висшия съдебен съвет е в Министерството на правосъдието. Но този Инспекторат, който ще бъде от участници всички прокурори, съдии, следователи и така нататък, следва да бъде орган само на Висшия съ дебен съвет.
В закона има известни непълноти. Той не изяснява редица от функциите на прокуратурата по отношение взаимодействие със следствието. Не изяснява, че след като е предвидено, че прокуратурата отменява незаконосъобразните актове, след като е създадена възможност за пръв път у нас през последните години Върховният административен съд да упражнява контрол за спазване на законността от органите на Министерския съвет и от министрите, не е ясно тези противозаконни актове прокуратурата ще ги отменя сама и ще дейсйтва пред Висшия административен съд. Това законът трябва да го каже. Ако тя ще ги о тменя сама тези незаконосъобразни актове, трябва да бъдат посочени формите, чрез които тя ще действа. В сегашния закон те съществуват - това са предложението, протестът, сигналът. В този проект ги няма.
Не на последно място искам да се спра на един много съществен принципен въпрос. В – 6 от Преходните разпоредби на Конституцията е казано, че съебната система влиза в действие след влизането на новите устройствени процесуални закони. Ние сега бързаме в едногодишен срок да приемем устройствения закон. Но аз си задавам въпроса и той стои не само пред мен: как ще дейсйтват тези институции - Върховният административен съд, Сн.Д/ВЙ 3147.1 когато ние нямаме процесуални закони за процедурата, по която те ще действат?
Ето защо според мен ние трябваше в изпълнение на конституционния текст да приемем едновременно и процесуалните закони, и устройствения закон. Тъй като редица норми се нуждаят от едновременно решаване. Може би ще се наложи някои текстове да бъдат изменени, поради това, че процесуалният закон ще се размине с това, което ще решим в този. Това е една слабост и затова аз не виждам фаталност в срока 12 юли, след като ние не сме готови с процесуалните закони. По-добре да просрочим срока за устройствения закон, но да приемем здрави процесуални закони, ако искаме да имаме съвършена и действаща съдебна система. В противен случай тя няма да е съвършена и действаща.
И накрая приключвам с още конкретни бележки, на които смятам, че трябва да обърнем внимание. Трябва да се разгледа въпросът за дисциплинарната о тговорност. Предвидено е тя да се осъществява от състав при Касационния съд. дали това трябва да бъдат само съдии и дали това трябва да бъде при Върховния касационен съд - трябва да се провери отново.
Съдебната полиция. Първо, в проектозакона не са уредени правилно правомощията на съдебната полиция. Там са прехвърлени на съдебната полиция правомощия, които изобщо полицията трябва да осъществява в рамките на Наказателния кодекс. А в конкретния случай ние тези правомощия ги даваме само на съдебната полиция. Моята идея е въпросът за съдебната полиция да бъде решен със Закона за полицията и тъй като това е часат от единната полиция, независимо какви функции ще изпълнява тя.
Накрая искам да предложа следното: ние разполагаме с изключително кратко време. Забележките, които бяха направени в Законодателната комисия по проектозакона, са изключително много. Ако искаме тая съдебна власт да задейства реално и ефективно и да изпълнява правомощията, които Конституцията е предвидила, трябва да имаме едно разумно, нормално и творческо време, за да може една разширена група, не само от представители на 3147.2 Министерството на п равосъдието, а и с участието на Законодателната комисия и експерти от правните институции да се вземат предвид всички направени бележки, за да можем да отидем към един съвършен закон. Тъй като в този вид, ако законът мине на второ четене, ние в най-скоро време трябва да преминем към неговото изменение и допълнение, което в никакъв случай не е желателно. Благодаря ви и извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да закрия днешното заседание, искам да прочета съобщенията за заседания на комисиите.
Утре, разбира се, продължаване законопроекта. Оратор пръъв ще бъде господин Владимир Абаджиев. А сега съобщенията.
Господин Христо Марков съобщава, че Анкетната комисия за установяване на лицата, организирали противопоставяне и неподчинение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, ще проведе заседание утре, четвъртък, от 8,50 часа.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава утре, четвъртък, 11 часа, зала 521.
Икономическата комисия, утре, четвъртък, 10 часа, в пленарната зала, при дневен ред: обсъждане Законопроекта за данъка върху стоките и услугите. Приемане на становище по Законопроекта за застраховането.
Комисията по земеделието ще заседава утре, четвъртък, 10 часа, в 507 стая.
Комисията по труда и социалното осигуряване ще заседава утре, четвъртък, 11 часа, зала 412 при дневен ред: проект за решение на председателя на Комисията по радиото и телевизията във връзка с работата на Българската национална телевизия и Българското радио и законопроект за Националното разузнавателно управление, внесено от група народни представители.
Комисията по радио и телевизия ще заседава утре от 11 часа в Огледалната зала.
Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите ще заседава утре, 11 часа, в 304 стая. 3147.3
Комисията по културата ще заседава на 8 юли, сряда, 12 часа, в Огледалната зала и това ще бъде среща с професор Елка Константинова, министър на културата.
Закривам заседанието. Утре продължаваме в 15 часа. (Звъни)
Закрито в 20 ч. и 05 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Илхан Мустафа)
(Трифон Митев)