Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-07-10

Председателствували: председателят Стефан Савов и замест-ник-председателят Снежана Ботушарова Секретар: Руслан Семерджиев
(Епископ Христофор Макариополски прави водосвет за прогон¬ване на злите сили от парламента)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Имаме кворум - 121 на¬родни представители.
Откривам заседанието.
Господата Петко Петков, Любомир Павлов, Александър Джеров са забравили картите си. Обаче сега при гласуването ще имате ли карти? Ще имате.
Да. Така или иначе, ще имаме кворум.
Господин Джеров, заповядайте да приключи Закона за наслед¬ството. След това ще преминем към въпроса за Варненския универси¬тет.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председа¬тел, госпожи и господа народни представители! Става дума за § 4, нов чл. 9а. Първо ще ви прочета съдържанието, за да си припомним за какво става дума, и след това ще преминем и към разсъждения, и към гласуване.
Текстът на чл. 9а, както е предложен от Законодателната комисия, гласи така: "Когато към открито наследство се възстано¬вява собственост върху одържавени или включени в ТКЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, имоти, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца."
Това е предложеният текст. Оттук да преминем към коментар.
Господин Владислав Даскалов предложи думата "последващ" - аз преди малко наблегнах върху това - да отпадне и да остане "наследниците на съпруга не наследяват". След това се разгоря една дискусия между колегите Размов и Тодоров, защото всъщност базата за този текст е предложението на господин Размов. И те си размениха реплики с оглед на това дали този текст трябва да остане или не. При това положение би трябвало първо да гласуваме дапи текстът да отпадне или не. След това трябва да минем към гласуване на предложението на господин Даскалов да не е "последващ съпруг". И тогава, евентуално ако стигнем до третото гласуване, да гласуваме за текста на Законодателната комисия.
Аз тук бих си позволил да изразя едно лично отношение. Този текст лично мен много ме шокира. Казах ви: това е едно мое лично виждане. Нека да поставим на гласуване въпроса и народ¬ните представители с вота си да определят каква да бъде съдбата му.
И затова бихме могли, господин председател, да поставим на гласуване предложението за отпадане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля желаещи да говорят, желаещи да се изкажат. Господин Бучков, заповядайте. Господин Бучков идва с толкова много книжа, че сигурно ще говори повече.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Не, това са книжата от целия ми доклад.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Дискусията, която вчера се разгоря по този текст, оеше достойно защитавана от двамата опоненти привърженици на двете крайни тези. Смятам обаче, че като че ли въпросът не беше достатъчно изяснен. Аз ще се опитам практически да представя хипотезата:
Двама души, преди да бъдат съпрузи, се срещат, сключват брак. Единият няма нищо или има някакъв имот, а другият, да кажем, има нещо. От брака си нямат деца. Живеят 10-15 години. Единият от съпрузите умира. След неговата смърт, след няколко години се получава наследство, което е на другия съпруг. Изведнъж ще дойдат роднини от различни краища на страната и ще претенди¬рат. Когато те са се събрали, те не са имали нищо - двамата съпрузи, или това, което са имали, го вече в зависимост дали
е съпружеска общност или не, всичко това е мина-ло със смъртта на единия или другия съпруг.
Тук не става въпрос за нещо, което въобще в техния съв¬местен живот те не са имали. Заради това правилно е, когато идва едно имущество, наново възстановено, да се насочи към онзи род, към онази кръвна връзка, където то е било създадено преди години или от векове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: А ако не беше реституирано?
ЕМИЛ БУЧКОВ: И ако не беше реституирано, онези нищо нямаше да вземат. Но тези, които имат кръвна връзка и от чийто род е създадено това имущество, справедливо, човешки е те да получат това.
Това е текстът на чл. 9а. И аз не мога да разбера защо започваме да разсъждаваме: ама те са си помагали, ама те са се грижили един за друг. И така нататък. Ами, грижи-ли са се - съпрузи са. Но не са имали имот. И този имот все едно, че се пада - като на тото или лотария, след като единият е преживял. Тук не става въпрос за това, ако те имат осиновени или природени от брака деца. Тогава въпросът е съвсем ясен. Става въпрос за един имот, който по кръв, с течение на години е бил само на единия род, и изведнъж да се прелее и да отиде на друго място, където тези хора нито имат нещо общо към този имот, нито е житей¬ски и справедливо.
Затова аз просто ви приканвам - зная, господин Тодоров, че ще ми направите реплика - затова аз ви приканвам да гласуваме текста, който е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Петров, казано е, че по една и съща тема два пъти не се говори. Вие вчера говорих¬те. Господин Тодоров, Вие говорихте ли вече по този текст?
МАНОЛ ТОДОРОВ (от място): Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, искате реплика да напра¬вите. Обаче два пъти не се говори по един и същ въпрос по правил¬ника. Господине, елате, давам Ви думата. Но господин Бучков говореше в качеството си на докладчик вчера. Но мис-ля, че все пак доста време загубихме с този ч-лен.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Колеги, моля ви да имате предвид следното: това, което говори господин Бучков преди малко, беше неправилно, защото той говори за семейна, съпружеска общност, която семейна съпружеска общност е създадена със Семейния кодекс след 1968 г. В текста по чл. 9 има предимно имущество, което
се реституира сега, а такова имущество след 1968 г. вече не е одър¬жавявано. Имуществото, което сега се третира по ч-л. 9, е имущест¬во, което е одържавено през 1944 до 1957-1958 г. Така че ние сме в старото класическо право на наследството, а именно то е: че съпругата е наследник на своя съпруг и съпругът е наследник на своята съпруга, щом като единият от тях е починал.
И се поставя въпросът: децата на този съпруг следва ли да получат наследството на своята майка или на своя баща иу1и не? И понеже той си послужи с един житейски пример, аз ви поставям следния житейски пример: един мъж, който се е оженил за една жена - вдовица или разведена, и тя е довела в неговия дом две деца, които са отгледани и израснали при тях, заедно с тях, сега по това изменение на ч-л. 9, и те са получили наслед¬ството, което тя е получила от съпруга си, с чл. 9а ние им казва¬ме: вие вече нямате право да получавате наследството, защото не сте от кръвна връзка.
Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Русева има думата. ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлаганият текст е да се разре¬ши една хипотеза може би съвсем лична и затова, уважаеми народни представители, аз ви призовавам да не го приемате. Ще ви кажа защо. Защото той е в разрез с принципите на наследственото право. Така че ако ние приемем този текст, той ще бъде - няма я тук групата, която говори за противоконституционен - но то ще бъде един пълен анахронизъм с принципите на наследяването в нашето право. Защо? Първо, защото ние казваме, че тези земи - одържаве¬ните, т.е. всичката тази собственост, която е свързана с реститу¬цията, ние й даваме, така да се каже, една правна фигура на новооткрито наследство. И изведнъж си правим отк/юнение от наследяването, от общите принципи на наследяване, като изключваме само за тази част на починалия наследодател, само за тази част, която е свързана с някакво одържавяване, земя или други отчужди¬телни актове, само тогава няма да наследяват неговите доведени деца или неговата втора съпруга, трета и т.н. Няма значение коя.
Вижте колко е нелогично. Значи, тази втора съпруга, ако е имал той къща, тя от къщата в селото ще вземе - да кажем малко по-популярно, - а от това, сега, което се открива, няма да вземе.
Това, което се говори за Семейния кодекс, за стария закон, вижте: нека тези въпроси да се решат в съда. Те са въпроси за съда. Тук ние решаваме принципно: ще допуснем ли едно изключе¬ние за определен кръг лица, които иначе са наследници по закон, за цялото останало имущество на този наследодател? Както и за другите - всичко, което е оставил. А сега изведнъж, понеже в България така или иначе имаме проблеми със създаването на частната собственост, изведнъж ние да променим принципа на нас-ледственото право!
Затова аз ви призовавам, колеги, да не гласувате за този текст, защото наистина аз мисля, че той уражда някакъв частен случай. Не зная дали има някой интерес или не, но това е против принципите на наследственото право.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли аз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, заповядайте. Всъщност, момент - реплика на господин Размов. Всъщност, Размов има за реплика, защото това беше изказване на госпожица Русева.
Заповядайте, господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Принципът, за който говореше колежката Златка Русева, вече е нарушен в закона. Ние или ще приемаме един принцип;
или друг. Не можем в едни разпоредби на закона, които вчера вече приехме, да приемаме един принцип, а днес да приемаме ДРУГ.
Какво значи да обявим за невалидни завещанията по отно¬шение на тези имоти? Това е в съгласие с общия принцип на кла¬сическото право -пи? - Очевидно не.
Какво значи да приемем принципа, че отказите от наслед¬ство не са ва-лидни за внесените в ТКЗС земи и за тези, които са били одържавени?
Това също е а противоречие с класическото римско право. Аз и вчера казах, но сега поради това изказване, че се нарушава принципът, съм длъжен да го повторя. Кашите, които комунистите създадоха, не могат да се решат с принципите на класическото римско право. И затова ние трябва да подходим не¬стандартно.
И след като веднъж сме приели две разпоредби в закона, които са в противоречие с класическото римско право, сега не можем да отдаваме значение на класическото римско право, за да не приемаме разпоредбата на чл. 9а.
И не се касае за някакъв частен случай, а това са хиляди случаи в страната, особено по селата, където са сключвани втори бракове и където сега в резултат на този втори брак ще дойдат с децата на наследодателя да делят, разни братя и братанци на втората съпруга.
Моля ви, призовавам ай да гласувате за този текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата, господин Стефа¬нов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Бих искал да дам само няколко примера, за които са по-лучени писма в Комисията по жалбите и които са свързани със Закона за реституцията. При връщане на реституирани имоти сега се явяват такива наследници които фак¬тически не са наследници, тъй като нямат никакво участие в придо¬биването на имотите, за които се явяват претенденти.
И именно по този начин, като се приеме този текст, имо¬тът, който се реституира, би могъл да бъде възвърнат само от истинските наследници на тези, които са го придобивали или имат участие з неговото придобиване.
В обратния скучай общината би наследила този имот. А в много от тези случаи тези, които живеят в такива одържавени тогава имоти, са правили много подобрения. И по този начин общи¬ната сега трябва да изплаща техните подобрения, когато тя стане техен собственик, отново тези наематели биха могли да живеят в тях. И по този начин много хора, така както ние обещавахме, няма да се окажат на улицата. В обратния случай биха претендирали за имотите наистина чужди хора, които нямат и участие в подобре¬нията, извършвани в тези имоти.
Бих помолил, ако е възможно, така както се възразява, ако е възможно систематически да отиде някъде в Преходните разпо¬редби, за да няма това противоречие. Ако е възможно, така би могло да се по стъпи.
Предлагам и една промяна. Думите "последващ съпруг" може би било по-удачно да се заменят с "преживелия съпруг". Ако прецените, по-късно при редактирането да се приеме един от двата израза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други желаещи? Няма много хипотези в този член. Нека не повтаряме едно и също. Вчера започнахме, сега повтаряме, нека да се сърдеточим върху две неща. Имате думата.
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Сравнението, което направи господин Размов за това, че сме нарушили принципа по отношение на завещанията и отказите от наследство в н астоящия текст, са несъстоятелни. В случая става въпрос, че към момента на откриване на наслед¬ството, т.е. към смъртта на наследодателя, в патримониума на наследователя тези имоти не са би-л Ето защо те не могат да бъдат обхванати от това завещание. Не можеш да завещаеш нещо, което ти практически не притежаваш.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (от място): Това не е вярно. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕПАН САВОВ: Моля Ви, господин Размов, не се обаждайте от място.
РОСИЦА СТОЙЧЕВА: Също така не можеш да се откажеш от права, които също не съществуват към момента на отказа. Аз се отказвам от нещо, което всъщност го няма. Правя отказ към момента на смъртта на наследодателя по отношение на тези права, които съществуват в наследството. А тези права в наследството не са били. Тези недвижими имоти са били отчуждени.
Ето защо това сравнение е несъстоятелно.
По отношение на текста на чл. 9а. Напълно поддържам становището на господин Тодоров и госпожица Русева, не е въз¬можно ние да нарушим принципите на наследственото право и да лишим съпруга от наследствени права.
Ще ви моля да имате предвид, че съпругът наследява с всички други наследници. Той наследява с децата, с братята и сестрите, с родители; възходящи, така че не е възможно чрез този текст да нарушим тези права.
Ще ви моля да имате предвид тези обстоятелства. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви. Господин Размов, говорили сте по този въпрос и не може да правите сега реплика. Можете да правите реплика, ако не сте говорили по този въпрос, но Вие се изказахте.
Добре, имате думата. Но смятам, че нещата са ясни. Тук има две хипотези, трябва да гласуваме и-ли за едната, или за другата. Защо да губим толкова време? Всеки от вас, който говори сега, говори и вчера по същите въпроси.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Уважаеми господин председател, ува¬жаеми колеги! Тезата, която колежката разви; е абсолютно невяр¬на. Никога земеделският стопанин не е загубил правото на собст¬веност върху земята, за да говоримч; че той се е отказал от нещо, което няма. Не са това основанията, колежке.
Второ, завещанието на имот, който аз нямам, по класичес¬кото наследствено право, нашето и римското, е абсолютно дей¬ствително завещание. Ако аз имам този имот, когато почина, нас¬ледяването е напълно валидно.
Тук става дума точно за това, че не сме би-ли нарушили принципа, като сме приели завещанията върху имотите, които са
одържавени, за невалидни. На основание на товаь, че когато
Моля, гласувайте по предложението за прекратяване на дебатите.
От общо 125 народни представители, за предложението са гласували 120/ против - 1, въздържали се - 4.
Дебатите се прекратяват.
Господин Джеров, моля да започнете от най-отдалеченото предложение, което е направено. Мисля, че беше на господин Раз-мов.
аз съм правил завещанието, имотът ми е бил държавен, не е бил в моя патромониум и аз не съм могъл да направя завещание. Това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Говорите отново същото. КОНСТАНТИН РАЗМОВ: И колежката сега излиза от едни неверни аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие втори път говорите по една и съща тема. Ето думата иска и господин Манол Тодоров. И Вие -ли ще говорите отново по този въпрос? (Шум в за-лата) Не мога да Ви дам думата по същата тема. Има думата господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Господин председател, искам да направя процедурно предложение. Няма нужда толкова много да дебатираме. Показваме на тези, които ги няма в парламента, че СДС действително е демократична организация и има плурализъм на мненията.
Моето процедурно предложение е да гласуваме текста на чл. 9а така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедурно предложе¬ние.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Или да прекратим дебатите и да гласу¬ваме чл. 9а така, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедурно предложе¬ние, господин Мицев. Процедурно предложение ще бъде, ако предла¬гате да спрем дебатите и да гласуваме направените предложения.
Вие започвате да забравяте какво е процедура. Имате думата, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бяха изложени две позиции,, две становища, които се повтарят. Ето защо правя процедурно предложение да се прекратят дебатите и да подложите на гласуване двете станови¬ща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Направено е предложение за прекратяване на дебатите. Моля, госпожите и господата народни представители, които дойдоха по-късно, да в-лязат, това са госпо¬дин Па-лчев, господин Юнал Лютфи... Това е въпрос все пак на чест за Народното събраниее, че тук има много повече от 121 души.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако ми разрешите, само две думи. Дебатите бяха доста разгорещени^ но съвсем накратко да разберем за какво гласуваме.
Чл. 9а, ако бъде гласуван така, говоря съвсем лично, не като председател на Законодателната комисия, означава да направим пробив в наследственото право. Принципът е, че когато в имуществото ми има някакъв имот, за момента махам реституира¬ните имоти, този имот ще бъде наследен при съответни условия от втора-трета-четвърта съпруга, която се намери в момента, и с-лед това оттам нейните деца ще наследят. Ние правим отклонение и казваме: когато този имот идва по пътя на реституцията, само в този случай последващата съпруга и нейните деца няма да насле¬дят.
Казвам ви тези неща, за да можете да определите вашия вот.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Досегашният принцип е социа¬листически, господин Джеров. В мотивите сме го писали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мицев, моля Ви, сед¬нете на мястото си.
Господин Джеров, мо-ля дайте сега без Вашето становище така, както е становището на господин Размов, за което да гласу¬ваме. Фактически около него са и другите, които говориха - госпо¬дин Манол Тодоров и т.н.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложеният текст е раздо-ден, ще ви го прочета: "Когато към открито наследство се възста¬новява собственост върху одържавени или в ключени в текезесе или в други образувания въз основа на тях селскостопански органи¬зации имоти, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца." Това е текстът. Господин Даскалов предложи думата "последващ" да отпадне. Това са трите възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е текстът, който предлага господин Размов. Така ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е текстът на Законо¬дателната комисия, която възприе предложението на господин Раз¬мов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, добре. МАНОЛ ТОДОРОВ (от място): Защо обърквате всичко? ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Размов, съгласен ли сте с този текст? Ве ли искате отпадане или Манол Тодоров? Добре. Първо поставям на гласуване отпадането на текста, защото така трябва да се постави. Това е предложено от господин Манол Тодоров.
Моля в и, тези, които поддържат отпадането на текста. предложен от господин Манол Тодоров, гласуват с да, които са против - с червено, а които се въздържат - със сивото копче. Моля, режим на гласуване.
Гласуването е много ясно. Винаги се започва от искането за отпадане. Господин Манол Тодоров предлага да отпадне този текст въобще, така ли е, господин тодоров? Така е. Значи тези, които са за отпадане - гласуват със зелено, тези, които..., колко пъти трябва да казвам, госпожице Русева. Извинявайте, аз започвам повече да се ядосвам, дори отколкото, като има опо¬ненти. (Весело оживление в залата) А с червено гласуват тези, които са против отпадането.
Със зелено - които са за о тпадане, с червено - които са против отпадането и за текста на Законодателната комисия плюк текста, предложен от господин Размов.
За 16, против 92, въздържали се - 15. Отклонява се пред¬ложението на господин Манол Тодоров.
Господин Джеров, прочетете още веднъж предложението на Законодателната комисия, поправено и поддържано и от господин Размов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът е: "Когато към открито наследство се възстановява собственост върху одържавени или включени в текезесе или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации имоти- наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността, и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца."
Това е текстът, който се предлага за г-ласуване. Пак повтарям, господин Даскалов направи официално предложение думата "последващ" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ясно. Господин Размов е съгла¬сен, значи гласуваме за това предложение на Законодателната комисия, което сега е подкрепено и от господин Даскалов, и от господин Размов. Моля, гласувайте. (Шум в залата, реплики от страна на някои от депутатите)
Господин Джеров, обяснете какао искат тогава, моля ви се.
ЖЖЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз три пъти обяснявам и мисля, че съм ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не е въпросът за обяснение. Вие трябва да предложите текст за гласуване, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нали това ви прочетох преди малко. (Реплики от залата)
ПРУЕДСЕДАТЕ71 СТЕФАН САВОВ: Значи имаме второ гласуване. Добре. Прочетете второто гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второто гласуване трябва да постави предложението на господин Даскалов да отпадне думата "последващ" пред съпруг. И в такъв случай ще стане, проследете текста, "наследниците на съпруга не наследяват...". Това е пред¬ложението на господин Даскалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Даскалов, който фактически изменя текста, като думата "последващ" отпада. Моля, гласувайте.
От общо 116; за - 12. против - 96 въздържали се - 8.
МОУ1Я, сега гласуваме предложението на законодателната комисия. Има ли нужда да го четем? Толкова пъти от вчера го четем вече.
Моля, гласувайте за предложението на законодателната комисия сега. Режим на гласуване.
От общо 118 гласували, за - 111. против - 6, въздържали се - 1.
Приема се последния член.
Господин Джеров, гласуван е законопроектът и става закон. Друго нямаме.
Моля да видим процедурата по въпроса за Варненския уни¬верситет. Знаете, че това е една много деликатна тема и ви моля за внимание. Защото нямаме намерение след това, като излезем отвън, отново да слушаме хорове и хората да бъдат недоволни.
Имаме едно становище, което е раздадено. То е на минис¬терството. Но освен това имаме и една комисия, която беше оглаве¬на мисля от господин д-р Карев и от госпожа Радка Василева-Моля, комисията да представи своето становище.
Също така от Движението за права и свободи има предло¬жение, което до голяма степен съвпада, но, бих казал, в констата¬циите, а там, където вече има предложения - там има разлики. Господин Карев, вие ли ще докладвате?
Моля госпожа Мустафа или господин Бучков, моля, внима¬вайте от Движението з аправа и свободи, защото становищата са почти еднакви, но има едни разлики, които се явяват... Ние трябва да решим по някакъв начин съдбата на тези хора и затова ви моля за по-го-пямо внимание.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председатели, уважаеми дами и господа депутати! Действително тази комисия беше на 26 юни 1992 г. избрана в състав от б души - по 2 от всяка парламентарна група. В същото време тя включваше и хора от двете визирани комисии, които не можаха да представят особено категорични становища.
Но след като ходихме във Варна и работихме там три дни, а след това още два дни се събирахме тук, се оказа, че действително като комисия ние не можем да излезем с едно катего¬рично становище.
Ние имаме едно становище, подписано от двамата депутати от парламентарната група на СДС. Това становище не е размножа¬вано и не е раздавано тук, защото то действително е становище само на част от комисията.
Но, от друга страна, ние внесохме един проект за решение на този въпрос и този проект за решение е внесен от група депута¬ти от СДС, воглаве с двамата, които бяхме в комисията във Варна. Този проект за решение е раздаден на господата депутати и аз смятам, че е безпредметно да го чета. ЦМ/ЙА
Тъй като този проект за решение пледира против легити¬мирането на тъй наречения Варненски свободен университет и в полза на девойките и младежите, които са учащи се в него, аз бих искал съвсем накратко да изложа най-основните мотиви за една такава позиция.
По отношение на асоциацията "Наука и бизнес", която е регистрирана по Закона за лицата и семейството, е ясно, че тя е създала една образователна институция, наречена Верненски свободен университет. За нас - виждаме, че това съвпада изцяло с констативната част от становището на Движението за права и свободи - за нас създаването на подобна образователна инсти¬туция е в пълно противоречие с ч-л. 53, ал. 5 от Конституцията. Закона за висшето образование и Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения.
Освен това до приемането на тези държавни изисквания, които са упоменати във въпросния чл. 53 от Конституцията, Народ¬ното събрание просто няма законови ОСНОЕ)ЗНИЯ да дава статути на висши училища. И затова становището ни е да се гласува тази т. 1 от нашето проекторешение, която гласи: "Асоциацията наука и бизнес"... и т.н. завършва с думите "няма законово основание да дава статут на висши училища".
Оттам нататък т. 2 на нашето проекторешение се занимава с проблема за съдбата на тези млади хсра. Действително това са български деца. Общо в тази образователна институция, тъй нареченият Варненски свободен университет са 2100 студенти. Част от тях са задочници, по-голямата част обаче са приети като редовни студенти. Ние пледираме студентското им положение да бъде уредено по възможно най-б-лагоприятния за тях начин, като Народното събрание възложи на Министерството на образованието и науката в най-кратки срокове, т.е. в рамките и сроковете на сегашната кандидат-студентска кампания, да проучи, да координира и да оповести възможностите и реда за тяхното записване в леги-тични висши учебни заведения, включително и извънварненски такива - по ред и по начин, най-б-лагоприятен за тези девойки и младежи. Но, от друга страна - в рамките на съществуващите в страната закони.
Понеже не ни беше лесно да стигнем до такова становище и тъй като има аргументи и против подобно становище, аз съм длъжен пред вас да ги из-ложа, за да стане ясно и на вас, и на нашата общественост, че има достатъчно аргументи против подоб¬но решение. Но ние защитаваме т . 2 и смятам, че трябва Народ¬ното събрание да направи този високохуманен жест към тези млади хора.
За какво става дума?
Първо, поставя се въпросът, че защищавайки една група студенти, приети по този начин - само на база на дипломите, без конкурс и т.н. - това е в ущърб на интересите на десетки хиляди български студенти, които са приети във висшите учебни заведения по съвършено различен начин. И при това положение е ясно, че съществува един такъв мотив срещу подобнапозиция. Това е едно толерираме на тези студенти и има контрааргументи срещу него.
На второ място възниква големият въпрос доколко те са били информирани за нерешения юридически статут на тази образо¬вателна институция, защото родителският инициативен комитет и групата студенти, които идваха при нас, направиха всичко въз¬можно да ни убедят, че те са били абсолютно информирани за всич¬ки ристове и съзнателно са поели тези рискове. Ако това е така обаче, нормалната реакция би била, че тези студенти са пълнолетни хора, техните родители темз паче са пълнолетни и щом като те са били напълно информирани за рисковете, следва да си понесат поемането на тези рискове.
За щастие обаче има студенти, които казват, че не са били информирани за тези рискове. Нещо повече, тях са ги успокоявали, че както Великото Народно събрание легитимира Бур¬гаския университет, следователно сегашното ще легитимира Вар¬ненския.
Освен това има две публикации в пресата. Едната е във в. "Народно дело" от 8 септември, а другата е във в. "Дума" от 14 септемвдри 1991 г., където от името на най-отговорните лица на асоциацията и на Свободния Варненски университет се заявява, че (чета ви "Дума"): "Свободният университет, създаден през тази година от Асоциация "Наука и бизнес", е легитимен и следва.."
При наличието на такива публикации аз смятам, че въп¬реки твърденията на родителския инициативен комитет ние можем да приемем, че тези студенти или поне част от тях не са били добре информирани. А щом не са били добре информирани, ясно е, че са проявили някакво лековерие, някаква наивност и ние следва да подходим максимално, толерирайки тези девойки и младежи, което правим с т. 2 от нашето проекторешение.
И накрая третата точка напълно съвпада с двата проекта - нашия и на ДПС. Това е за една задълбочена проверка на обстоя¬телствата около Асоциация "Наука и бизнес" и около така наре¬чения Варненски свободен университет, за да се види как са създа¬дени, как са възникнали и как са функционирали. Единствената разлика е, според проекта на ДПС, той се възлага на Министерството на образованието и науката, а според нас - това се възлага на Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката. Тоест всяко едно от тези две министерства да проучи въпроса от своята гледна точка и в рамките на своите компетенции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека да изслушаме и един де¬путат от Движението за права и свободи и нека да се спрем дейст¬вително върху разликите. Вие ли ще дойдете, господин Бучков? По самия въпрос - дали е легитимен, дали не е легитимен, и две¬те предложения са напълно единодушни.
Заповядайте, господин Бучков, за да изложите мислите си.
Мисля, че разликата е в това: че докато предложението на комисията дава възможност на тези младежи да се запишат във всички университети, вие предлагате те да се запишат в Икономи¬ческия институт.
Тук е и господин министърът на науката и образованието. Той също ще изкаже своето становище. След това ще ви кажа пък какво е желанието на студентите, с които вчера разговарях.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, ува¬жаеми господин министър и заместник-председател на Министер¬ския съвет, уважаеми колеги народни представители! По отношение на фактите - почти нямаме никакви различия. Почти, казвам.
Установено е, че Варненският свободен университет не е създаден съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона з ависшето образова¬ние, където изрично е предвидено, че отделен свободен университет се създава само с решение от Народното събрание. Такова решение няма. Никой не твърди, че има, или налице е един незаконно създа¬ден университет.
Второ, не е изяснен въпросът или по-скоро не се изясня¬ва как ръководството на този, така наречен, свободен университет се е настанил в една сграда, ползува държавно имущество, не плаща никакъв наем и въобще в този имот той няма никакво законно
основание да стои, защото няма нито договор за наем, нито договор за ползуване, нито някакво друго разрешение.
Установено е от специалистите, че в учебната програма на този университет липсват минималните държавни изисквания за получаване квалификацията на специалист с висше образование. Освен това представените учебни програми от най-реномираните световни висши учебни заведения не означава, че тези програми ще могат да се приложат във Варненския университет, още повече, че конкретно няма указано как те ще се реализират на практика.
И на последно място е констатацията, че са събирани пари без всякакво законово основание от наивни млади хора, като им ще предлага следване във висше учебно заведение и знаете желанието на младите хора да завършат висше образование, е било голямо и се е злоупотребило с това тяхно желание, действи¬телно някои са знаели, други не са знаели, но нали синдромът, който го получихме: "Нека да се закачим веднъж, после всичко ще се оправи и няма да останат нещата така."
Така или иначе обаче, ние се намираме пред един факт. От този факт са засегнати над 2000 души младежи и девойки. И ние не бива спрямо тях да насочваме каквито и да било репресии, независимо че някои от тях са били и недобросъвестни. В смисъ-л знаели са, но са приели риска.
Смятаме, че за едни млади хора, които сега навлизат в живота, самият факт, че ще им бъде обясненво, че техните дейст¬вия не са дотам коректни, когато са се записвали, ще бъде, меко казано, едно порицание, за да разберат за какво става дума.
Какво е предложението на групата депутати, които са подписали?
Съгласно ч-л. 2 от Закона за висшето образование отделни факултети могат да се образуват само от Министерския съвет. Университети - от Народното събрание, факултетите - от Минис¬терския съвет. Затова ние предлагаме на основата на така нарече¬ния свободен университет към Висшия икономически институт Варна, да се създаде свободен факултет, но на самоиздръжка, в смисъл че няма да черпи бюджетни средства или други средства. Да бъде на самоиздръжка и на отделна сметка. По този начин
този свободен фактултет ще поеме тази дейност като вече универси¬тетското ръководство, академичното ръководство ще регламентира дейността в рамките на автономията на отделните висши учебни заведения - дейността на този факултет. Минимални изисквания -това са държавните изисквания за придобиване квалификацията специа-лист-висшист и второ, че се дава възможност на този факул¬тет да се преподават и дисциплини, но след като се изпълнят минималните държавни изисквания.
И на последно място предлагаме Министерството на об¬разованието и науката на базата на наличната документация за създаването и функционирането на така наречения Свободен варненски университет да подготви цялата документация и да я предаде на прокуратурата за търсене на отговорност от онези недобросъвестни хора, които са въве-ли в заблуждение младите студенти.
Това е нашето предложение. Не бива да бъдем крути. Трябва да намерим изход и този изход, колкото и в някои случаи да се стори несправедлив по отношение на младите хора, ние трябва да им дадем възможност, трябва да им дадем шанса да про¬дължат образованието си, а този, който е влязъл със слаби зна¬ния, той няма да може да прекрачи втората и-пи третата година при една действителна коректна учебна програма и при едни съвест¬ни преподаватели, които ще дават реална оценка. Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Преди другите оратори, виждам доста хора се готвят, искам да уточня нещата, за да може дискусията да върви действително по-ефективно.
Всички констатиции - и на комисията, и в предложението на Движението з аправа и свободи, се съвпадат напълно, бих казал - за нелегитимността и т.н. Двете решения вече са различни. Движението за права и свободи иска да се включи в състава на действуващия Висш икономически институт в град Варна така наре¬чения Варненски свободен университет като отделен факултет на пълна самоиздръжка и с отделна сметка, а комисията от своя стра¬на дава пък право на студентите да се запишат в което и да било висше учебно заведение в страната. Нали така, господин Карев? Това са различията?
Има още едно предложение от студентите, с които некол¬кократно съм говорил. Има предложени екожото се може по-скоро
този закон за висшето образование да може да бъде внесен тук в Народното събрание, за да може до ваканцията действително да г-ласуваме. Ако имате отношение по този въпрос, моля ви се, заповядайте.
Разбира се, вие имате право по всички въпроси да го¬ворите колкото искате. Аз ви казвам само това, което студентите също биха искали да чуят.
Съжалявам, но законопроектът на БСП просто не го раз¬глеждаме, защото вносителите ги няма и това говори лошо за тях, че толкова са обидени от един акт, който бе напълно приет във всички страни - отнемането на имунитета, изостават толкова важни закони да не бъдат поддържани.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАЛИСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам първо да ви информирам за това, че по лична моя молба действуващият в Министерството на правосъдието при господин Лучников Съвет по законодателството през тази седмиза де доформулира подготвения от нас закон за национална акредитационна комисия. Тази акреди-тационна комисия фактически ще се заеме именно с акредитацията на висшите училища, средните училища, на всички образователни структури. И нейна задача ще бъде да направи това, което ние сега се опитваме да правим. Но неналичието на акредитационна комисия не ни пречи да решим този въпрос.
Аз искам да потвърдя мнението на министерството и мнението на комисиите и на Движението за права и свободи, че ние не трябва в никакъв случай да признаваме статут на уни¬верситет на създадената от Асоциацията "Наука и бизнес" образо¬вателна структура. Разбира се, всички ние съзнаваме, че пред нас стои тежкият проблем за решаването на съдбата на тези млади хора. Ние трябва да се опитаме да решим този проблем не само поради възможността от нарастване на социално напражение, а защото това е справедливо. И аз мис8ля, че новата власт трябва да бъде сптраведлива власт.
Искам да изтъкна едно важно обстоятелство, което все пак ви моля да не влияе върху вашето решение, когато мислим за съдбата на тези млади хора. Аз два пъти съм говорил с предста¬вители, пет, шест, седем души, на младите хора, обучавани от тази структура, създадена от Асоциация "Наука и бизнес". Тяхната позиция, трябва да ви кажа, че на мен ми се струва много странна. Опитахме се да им обясним спокойно, че този така наречен "универ¬ситет" има нередно начало, че това е незаконно, че той не същест¬вува, че те са измамени. И аз искам просто да разберат, от тази трибуна им го казвам: дори и ако Народното събрание признае този университет, то не може да го признае със стара дата. Ние първата година не можем да им признаем. Казвам "дори ако приз¬нае". Ние ще го признаем от есента на тази година.
Следователно тези млади хора губят една година обуче¬ние, губят взетите си изпити, губят дадените пари. Те реално са измамени, дори ние да решим техния въпрос в най-благоприятния за хора, създавали този университет, п-пан. В най-благоприятния!
И аз им обяснявам, и при двата разговора съм им обяснявал това, че ние ще се погрижим за тях, че ние ще намерим възможност по някакъв начин да ги устроим, по някакъв начин тези хора да учат.
Имайте предвид, че първата национална конференция на ректорите беше категорична в това отношение. Самите ректори ще ни помогнат. Ректорите са съгласни да помогнат тези хора да продължат обучението си, или по-точно казано - да започнат обучението си, тъй като досега те нямат студентска година.
И тази позиция на младите хора, които са изгубили па¬ри, нерви, време, изпити и т.н., ми се струва изключително странна. Те не желаят да се занимават с хората, които са ги измамили. Те не желаят! И аз ще ви дам един пример, за да разбе¬рете какво означава това.
Примерно върви един човек по улицата, среща го един мошеник и му казва: "Дай ми сега 5000 лева, аз ще ти осигуря -лека кола. Ето там, зад ъгъла, е леката кола." Той му дава 5000 лева, мошеникът си изчезва. И идва измаменият човек при мен или при държавата и казва: "Ти като държава си длъжна да ми дадеш колата!"
Чакайте, дайте да видим кой ви е измамил! Дайте да му потърсим сметка! Вие сте страна в този спор. Дайте ги под съд тези, които са ви измамили! Те трябва да бъдат дадени под съд - тези, които са взимали пари от вас, без да могат да ви осигурят дипломи срещу тези пари. (Ръкопляскания)
"Не, не, нас не ни интересува това. Дайте си ни дипломи¬те! Дайте си ни следването!"
Извинете, за м-лади хора, за млади българи това е изклю¬чително странна позиция. Тези хора не са граждани на България. Това са едни м-лади егоисти. Казвам го съвсем откровено и съвсем отговорно.
"Не, нас не ни интересува кой ни е измамил. Нас ни инте¬ресува това, че държавата е длъжна да ни даде това, което ние искаме." Това е позицията на тези млади хора или по-точно на тези, с които аз два пъти говорих.
Във в. "Факс" господин Станимир Илчев писа един ма¬териал, в който пише: "От този министър (тоест от мен) варнен¬ските студенти (такива няма, защото те не са студенти) чули кратка и ясна резолюция по проблема им: "Вие сте комунисти. Махнете вашите, ние ще ви пратим наши хора!"
Заявявам категорично, че това е една от поредните, една от поредните лъжи в нашата преса. Нищо подобно не съм им казвал. Нямам "наши" хора за пращане във Варна. Просто не раз¬полагам с "наши" хора за пращане във Варна. Това, което им казвах, е даже не "махнете вашите", просто "поискайте сметка от тези хора, които са ви измамили."
Млади хора, дръжте се като граждани на тази страна. Ние искаме да разчистим корупцията, да разчистим мошеничество-то. Помогнете ни и ние ще ви помогнем. "Не, ние си искаме дипло¬мите. Ние си искаме, нали, утвърждаване на Варненския свободен университет."
И аз ви го казвам това и пак ви моля: нека това не влияе върху вашето решение. Нека помислим все пак наистина за тези млади хора. И искам да предложа една формулировка, тъй като действително със създаване на факултети е натоварен Минис¬терският съвет, той е правомощен. Искам да предложа като форму--лировка:
"Народното събрание възлага на Министерството на обра¬зованието и науката да изработи обосновано предложение за евен¬туално интегриране на създадената от Асоциация "Наука и бизнес" образователна структура към формиращия се Варненски държавен университе (тъй като там се формира един цялостен университе от вузовете във Варна, документите за това са у мен и те в по¬неделник ще бъдат вече в ръцете на господин Филип Димитров, нещо много радостно, а след това ще дойдат и тук) и за осигуря¬ването на образованието на включените в тази структура млади хора."
Нека това се възложи на министерството, ние да мислим дали да бъде свободен факултет към тази структура, дали просто хората да преминат към тази структура пряко, а образовате-пната, създадена от Асоциация "Наука и бизнес", да бъде закрита, това вече да бъде изработено като обосновано предложение на минис¬терството и да бъде внесено в Министерския съвет. И наистина
в най-кратки срокове това трябва да направим. Но ние категорично трябва все пак оттук да защитим тези млади хора. Трябва да ги защитим въпреки тяхната позиция. Да се надяваме, че по-нататък от тях освен добри специалисти висшисти ще станат и добри граждани на Република България. И освен това задължител¬но, много ви моля, да включите в системата на тази проверка, ревизия всичко, което трябва да направим, за да установим положе¬нието още от създаването на Асоциация "Наука и бизнес", не само Министерството на образованието и науката, но и Министер¬ството на финансите да поеме отговорност за извършване на пълна, на цялостна ревизия там.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега думата е на госпожа Василева.
Значи явява се трето положение вече с предложението на министъра. Защото двете предложения досега бяха все пак, че се приема годината на тези, които са завършили, докато сега министърът на образованието смята, че трябва да се изработи някаква по-особена система.
Моля ви, госпожо Василева.
РАДКА ВАСИ/1ЕВА (СДС): Аз бях член на комисията, която беше натоварено с тази специфична задача - да проучи всички създали се обстоятелства около създаването от Асоциация "наука и бизнес" така нареченият Варненски свободен университет. Но тук, тъй като преждеговорившите засегнаха един въпрос, който се отнася до историята на този проблем, на мене ми се иска да акцентирам върху бъдещото развитие на целия този проблем, за да могат народните представители да си формират една ясна пред¬става за това какво може да се с-лучва нататък. Защото всички ясно съзнаваме, че се намираме в един период, в който ця-лото наше общество прави излаз от една система към една съвършено различна и нова система, в която в бъдеще това, че трябва да бъдат акредитирани училища като висши училища, като институти, като университет, ще се налага да го правим все по-често, тъй като наред с държавните институции ще бъдат създавани и други нови форми на обучение, нови институции с нов статут, за който проблем всички ни етрябва да си даваме сметка.
Всъщност с няколко думи за какво става въпрос? Става въпрос за това, защо в момента не можем да дадем статут на това висше училище. Защото в Конституцията, в чл. 53, а-л. 5 е каза¬но, че "граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определен със закон" и нататък продължава "обучението в тях трябва да съответствува на държавните изисква¬ния". "Висшите училища се създават от Народното събрание."
Значи още в началото, когато става въпрос за това училище, тук трябва да се намеси държавата. Държавата в -лицето на Народ¬ното събрание или Министерския съвет, когато става въпрос за факултети и образование къ м вече създадени висши училища.
Оттук тълкуването, което ни спира - спира ни това, че обучението трябва да съответствува на държавни изисквания. И ето в Закона за висшето образование, в чл. 2 е казано, че "На¬родното събрание открива..." и след това "преподаватели, асис¬тенти и младши научни сътрудници се избират от факултетния съвет въз основа на конкурс при условия и ред, установени в Закона за научните степени и научните звания." Това са част от дър¬жавните изисквания. Срокът за обучение на студентите по отдел¬ните специалности се определя от Министерския съвет по предложе¬ние на министъра на културата, науката и просветата. Нещо, което
в това така наречено, висше училище не е направено.
Законът за академичната автономия, чл. 13 категорично казва: "Държавата организира, насърчава и подпомага висшето образование, като провежда с участието на висшите учебни заведе¬ния национална политика за развитие на висшето образование." Какво означава това? Дори означава, че едно висше училище може да отговаря на всички критерии и изисквания по старата нормативна уредба, която всички тук признаваме, че е една остаряла система за организация на академичния живот, но така или иначе, държавата има право да се намеси при откриването на което и да е висше училище в страната.
И още по-важно - в ал. З на същия този ч-л. 13 се казва:
".Държавата определя задължителни държавни критерии и изисквания за получаване на диплом за завършено висше образование и придоби¬та квалификация." Ето тук по старата нормативна уредба, с която в момента трябва да се съобразим, защото няма нова, която да уреди именно това положение н атази образователна институция, която е създадена с претенциите да бъде нова, да бъде по-прогре-сивна, да бъде различна или може да бъде нормална в някакъв смисъл, който също се отнася до бъдещето, ние не можем да го направим.
Затова аз искам да акцентирам върху бъдещето. Защото, когато в нашето становище се говори за това, че ние ще осигурим ... Ето в точка 2: "Народното събрание възлага на министер¬ството на науката определени правомощия да бъдат изпълнени", тоест то дава подкрепата си на Министерството на образованието и науката, то смятам, че ние трябва да бъдем наясно с едно:
някои от студентите, така наречени разбира се в момента, защото това не е легитимно висше учебно заведение, ще предпочетат да се повярват на това ръководство на така създадената образователна структура. Ще кажат: "Вие може би няма да отговорите на някакви бъдещи изисквания, които ще се предявят в законодателната уредба на тази страна. Ние не ви вярваме, защото вие по един съвършено нелигитимен и недостоен за едно академично общество начин тръг-
нахте към образуването на едно висше учи-лище. И ние искаме да се възползуваме от онова, което прави държавата в момента, за да защити нашите измамени надежди."
Но аз вярвам, тъй като имах многократни срещи със сту¬дентите, с хората, коит осе явяват инициатори на това начина¬ние в образованието, че ще има и такива, които ще искат да за¬пазят точно тази структура, точно в този вид, който считат че е целесъобразен, че е нормален за развитието на нашето висше образование. Те ще искат да се явят в Народното събрание в един следващ момент, когато ще могат да бъдат акредитирани като висше училище. И ето в този смисъ л не искам тук коментарът да завършва. Той ткрябва да бъде съпътствувам със съзнанието, защото е формулиран достатъчно ясно, че ние не отправяме конкре¬тен адрес и не заклеймяваме. Не казваме: "Вие никога няма да получите акредитация, вие никога не можете да бъдете висше учи¬лище." Защото те могат да представят цялата своя документация тогава, когато имаме и уверенията на министър Николай Василев че Законът за националната акредитация ще бъде внесен и тогава ще бъде изпълнено това условие на чл. 13, ал. З, в която държав¬ните критерии за дипломи и квалификация ще бъдат определени за различни равнища и те ще могат да бъдат акредитирани по обек¬тивни критерии или да не бъдат акредитирани, ако не отговарят на тези критерии.
В този смисъл искам народното представителство да има яснота, че в следващия момент те могат да се явят на тази акре¬дитация и точно тази структура, и ако тя отговаря на изискванията, да я запазят.
Друг е въпросът, че тук трябва да се дискутира сериозно, в Народното събрание, за този Закон за национална акредитация, който ще определя всички тези правомощия, ще определи всички органи, които ще извършват акредитацията. Защото ето например още сега аз виждам един проблем, който ще предизвиква дискусия:
например кой ще извършва акредитацията и ще я представя на народните представители? Това трябва да бъде един независим от държавните институции орган. Защото това трябва да бъде орган, който да бъде достатъчно обективен. Но това е предмет на една бъдеща дискусия и на едно нормално академично конструиране на
академичния живот, който по принцип винаги трябва да бъде неза¬висим от всякакви политически тежнения. Всичко това, разбира се, трябва да бъде разбирано и искам да бъде разбирано в контекста на това, че в никакъв случай не желая определена политеческа сила да си приписва заслугите за даването на статут на което и да е висше училище в нашата страна.
Затова призовавам към разум! Към разум за това да се изчака този Закон за национална акредитация, така че всяко вис¬ше училище в тази страна, което иска да бъде регистрирано от отделни граждани или организации, да получи една обективна оцен¬ка, за която да може да твърди, че е направена по собствени критерии, а не по благоволението на която и да е политическа сила независимо дали тази сила е Съюзът на демократичните сили или Българската социалистическа партия, или Движението за права и свободи.
Затова аз напълно се солидаризирам със становището, което изработихме с господин Карев, но искам да има ясното съз¬нание за това, че тази образователна структура може да се яви на акредитация, и когато отговаря на обективните критерии на тази акредитация да се превърне във висше училище от определе¬на образователн астепен при задължително спазване на условията на тази акредитация. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Василева, аз бих искал да резюмирам с две думи това, което казахте, и което беше в рамките на повече от десет минути.
Вие поддържате становището на комисисята: с други думи, да се признае образованието на тези млади хора и те да имат възможност да се запишат в каквото и да било... (Шум в залата) Момент, ще говорите, господин Йорданов. Защото виждам, че ще има много мнения.
И второто, което е най-важното и което ние вече можем да го направим като едно искане на Народното събрание, е Минис¬терството на образованието заедно с Министерството на финансите час по-скоро да изработят именно този статут за акредитация. Това е ваше предложение, което ние ще тлябва да обсъдим. Защото иначе много ще се говори днес, но целият въпрос е да се стигне до едно становище.
Госпожа Захариева... но преди това, за да се убедите, че действително ние трябва днес да везмем решение, и то в смисъл, че така нареченият Варненски свободен университет не може да продължи, е фактът, че днес във варненския вестник "Народно дело" има: "Асоциация "Наука и бизнес", Варненският свободен университет обявява прием на студенти за редовно и задочно обуче¬ние през учебната 1992-1993 година." (Шум в залата) Моля ви, ясно е, че особено по първите точки, по които ние нямаме никакв испорове, трябва да престане тази дейност, защото същите тези хора продължават да правят това, което е абсолютно забранено.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (от място): Ще измамят още 2000 души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така. Сега, госпожо Захариева, имате думата.
СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА (СДС): Уважаемо председателство, уважае¬ми колеги! Ще бъда лаконична, по-скоро искам да очертая моите позиции и да призова към едно гласуване, което мисля, че ще бъде най-разумно. Но преди това искам да спра вниманието ви на един проблем, който като че ли ни убягва, застава някъде встрани.
Стана ясно, че е извършено едно закононарушение, в което участвуват двете страни. Едната участвува съвсем съзнателно и за мен това са една шепа авантюристи. И друга - несъзнателно. Това са потърпевшите млади хора.
Обаче от нашето внимание убягва една страна - морално-нравствена, която би трябвало да ни ръководи при решаването на един такъв проб-лем. Една част млади хора могат да си закупят, да си закупят, казвам, дипломи, без да положат онези усилия, които полагат, и то в максимална степен, голяма част от нашите деца. Усилия при конкурсните изпити, максимални усилия при защита¬ване правото за по-горен курс. Тук виждам, прегледах докумен¬тите, всички завършват отлично, почти отлично първата година. Това, за което не стана въпрос. Слаба оценка няма. Това е нереално.
Другото, което за мен пак е нереално, има хора постъпили, млади хора, влезли в този университет с много ниска диплома, ниска диплома - висок успех! Как е постигнато това? А срещу тези студентски книжки с високи оценки стоят други книжки в универси¬тета, в други висши учебни заведения, където студентите с максимал¬ни усилия и нервно напрежение са стигнали своите оценки. Така.
И като имам предвид, дори изказването - може би вчера сте чели в. "Континент", едно такова изказване, което прави един родител. Става въпрос, че той би могъл да купи този Варненски свободен университет. Казва следното: "Аз ще го купя за 40 милиона. Купувам го с преподавателите, компютрите и чистачките." Е, защо да не си купи диплома на детето!
Не слагам всички под един знаменател. Даже мога да кажа, че аз имам един ученик от Михайловград, който е с отлична диплома. Това е, което пък ме кара да помисля за тези хора, наистина са невинни и излъгани. Малко чудно е това "невинни", защото те са пълнолетни и още по-пълнолетни са техните родители. Но ето излъгали са се. И това, което ме кара все пак да отстъпя от една позиция, която, ако я поемем, може да доведе до една порочна практика,
е именно ма-лкото студенти, които са влезли в тези университети с висока диплома и които са имали желанието не да купят, а просто да учат.
Затова аз призовавам колегите да гласуваме предложението на д-р Карев и бих искала да го прочета точно, за да бъде ясно, а то е: "Срокове на настоящата кандидатстудентска кампания (става въпрос за министерството) да проучи, координира и оповести възмож¬ностите за приемане на учащите се от т.нар. "Варненски свободен университет" в -легитимни висши учебни заведения при ред и условия, възможно най-благоприятни за тези девойки и младежи в рамките на действуващите в страната закони."
СНЕМАНА БОТУШАРОВА; господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми колеги! Смятам за морално задължен да изляза пред вас със своето становище по повдигнатия въпрос, тъй к ато имах възможност многократно да разговарям със студентите в сравнително нормална и сравнително екстремална обстановка, както беше например вчера. Аз се опитах съвсем добросъвестно да им обясня мотивите си за позицията, която предварително декларирах пред тях, но тъй като нямаше възможност да сторя това спокойно и тъй като хора, които се движат между студентите умишлено спеку-лират и ги настройват по отношение на мнението на народните представители и се мъчат да им втълпят, че виждате ли, особено депутатите от СДС единствено по политически критерии, тъй като имат възражения срещу генезиса на това т.нар. "висше учебно заведение" са заели категоричната позиция да гласуват против даването на статут на висше учебно заведение на тази формация.
Аз тук няма да скрия огромното разочарование на моите колеги от Комисията по науката и образованието в лицето на проф. Марков, в лицето на доц. Игнатов, които станаха обект на доста остри неприлични нападки от страна на студенти, а може би и техни родители. И тук искам да спомена едно име, на един господин Досю Досев, който изигра особено огромна роля за настройване на студен¬тите и който е един за мен от основните подстрекатели и защитник на интересите на измамниците, които стоят в основата на това начинание.
Аз лично мога да ви кажа, че той вчера призова студен¬тите да лъжесвидетелствуват по отношение на въображаеми мои изказ¬вания от типа на това, че те са били "мръсни комунисти". Вие всички знаете, че моята лексика не съдържа такива думи. И незави¬симо от всички остри изказвания, които съм правил по политически поводи, с такива думи никога не съм си служил и няма да си послужа.
И аз искам да ви кажа, че просто се питам хора с такава нравственост и морал какво място имат и какво място могат да имат в един бъдещ дори университет като възпитатели на бъдещи млади хора!
Но искам да мина по същество. Можем ли ние да дадем статут на "висше учебно заведение" на това начинание, на тази инициатива? Очевидно е, че можем, но ние не можем да сторим това безотговорно. И не може прецеденти, които са дадени от Великото Народно събрание, да бъдат прецедент за морални компромиси и компромис по съвест от страна на нашето Народно събрание и на всеки депутат поотделно.
Ние действително можем чисто формално да отхвърлим въпроса, като кажем, че липсва нормативна база, тъй като ние сме тези, които единствени можем да дадем този статут, но на нас ни липсва нормативна база от типа на държавни критерии, спрямо които да преценим изпълнени ли са държавните изисквания или не.
Аз искам да кажа, че всички мои колеги от Комисията по науката и образованието и лично аз не сме подходили форма-лно и не искаме просто да се отървем от този въпрос, макар че всички ние желаем да дойде оня бъдещ момент, в който не Народното събра¬ние, а свободните и либерални пазарни условия навън да решават този проблем.
Ние много добре разбираме, че изискванията на реалния живот, пазарните изисквания дори, налагат да се изпреварва там, където -липсват критерии. Ние все пак имаме представа за някои общи критерии. Повечето от нашите колеги в комисията са препода¬ватели във висши учебни заведения, работят със студенти. Ние знаем какво представлява университетското обучение. Аналогия е възможна и достатъчно е да се стъпи на позициите на здравия разум. Но какво подсказва това?
Здравият разум ни кара да констатираме, че липсва необхо¬димата експериментална база за едно висше учебно заведение, липсва дори и ограден фонд. И всички тези актуални специалности, които са назовани, висят просто във въздуха без материална, експеримен¬тална обезпеченост.
По отношение на преподавателския състав аз вчера пред студетите употребих този израз, за мен това е една совалка, един пътуващ дилижанс между Варна и София, който нито варненските, нито софийските студенти би би-л в състояние да обслужи качествено.
Те имат единствено двама щатни преподаватели. Ами как тогава може да се говори за загриженост към тези студенти и как ние можем да считаме, че тяхното образование е в подходящи ръце и за него се полагат необходимите грижи. Съвременните програми, които много лесно днес могат да се взаимствуват от световни и европейски университети, трябва да бъдат обезпечени със съответни¬те преподаватели. Вие знаете какво значи един преподавател да застане зад една програма - той трябва по тези проблеми да е работил и след като има такива претенции за пионерско начало, трябва действително това да са водещи преподаватели в тази област. Много от тях са преподавали неща, които - напротив - са били в разрез със съвременните идеи, за които днес става дума.
Аз считам, че генезисът на това учебно заведение налага непременно една сериозна ревизия, включително и финансова. И аз тук подкрепям министъра в неговото становище, че дори само за това ние би трявало да имаме сериозни задръжки. Но аз въпреки всичко ви казвам, че в своята .лична преценка не изхождам от това и се абстрахирам от този проблем за генезиса, тъй като мисля, че законът ще направи своето, за да се реши този проблем. И ако студентите нямат гражданската доблест, както стана дума за това, да искат отговорност от тези хора, които са ги въвлекли в тази измама и авантюра, в този експеримент, то тогава има държавни институции, които ще го направят. И така за мен въпросът в момента не може да бъде решен в този смисъл на даване статут от Народното събрание, следователно той автоматически отива в компетенциите на Министерския съвет и съответност в частност Министерството на образованието и науката.
Аз, колеги, в тази връзка искам да ви предложа идейно да решим въпросът по следния начин. Струва ми се, че в предложе¬нието на ДПС фигурира един възможен вариант на реение. По същия начин гледам и на предложението, което е направено от представите¬лите на СДС в тази комисия, но мисля, че най-удабно беше предложе¬нието на министъра на образованието господин Василев, защото той предлага възможно най-широката рамка за разрешаване на проб¬лема. И ние точно така трябва да подходим, според мен. Ние не трябва изрично да се спираме само на варианта - факултет към Висш икономически институт или пък разхвърляне на тези млади хора, по съществуващите легитимни учебни заведения. Нека да бъдат
предвидени едни или други възможности и нека да се даде максима-лна свобода, защото мис-ля, че това ще бъде именно в интерес на младите хора - максималната свобода на министерството да реши този проблем.
И аз тук искам да кажа, че ние с това не предрешаваме бъдещето на един възможен Свободен Варненски университет, но само тогава, когато той ни убеди. И аз се помъчих да кажа вчера на младите хора и сега ще го повторя от тази трибуна и се надявам това да достигне до всички тях и техните родители. Когато ние казваме "не", това не е, защото ние искаме да ги ощетим. Напротив. Аз им дадох примера с това, че ние днес можем да бъдем призовани да легитимираме един медицински висш институт. Ние трябва да бъдем убедени, че хората, които ще легнат под скалпела на тези млади специалисти, действително няма да отидат в следващия момент в моргата. Просто ние трябва да имаме за себе си гаранция за това, че те са в здрави ръце, за това, че са снабдени със съвремен¬ни програми, че имат съвременна база, че имат съвременни препода¬ватели, и то преподавателски състав, който в основната си част да е стационарен, да е на място. И ако аз гласувам против това Народно събрание да даде статут на висше учебно заведение на тази гражданска инициатива, аз го правя, защото по съвест смятам, че по този начин защитавам интересите на младите хора, защото те трябва да раберат, че от купуването на дипломите нямат никакъв интерес, защото иначе утре пазарната икономика ще ги изхвъли зад борда.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иванов, вие подкрепихте предложението на министъра, но той не може да направи своето предложение за гласуване.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Аз бих призовал може би през една кратка пауза да се съберат представителите на комисиите от ДПС и СДС и просто да се обединят около предложението на министъра, да обединят двете версии, които има, защото аз мисля, че тази най-широка рамка ще бъде и най-демократична и ще даде възможност на Министерския съвет по най-добрия начин да защити интересите на младежите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карев има думата
да направи реплика.
След това ще говори господин Георги Игнатов.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Моето възражение по същество е по отношение на предложението на господин Христо Иванов. То касае само тази негова част от изказването, защото с всичко останало съм абсолютно съгласен и то съвпада с моите позиции, но възраже¬нието ми по същество е точно там, където той смятам, че предложе¬ното от господин министъра проф. Василев е най-широката възможна рамка за решаване на въпроса. Напротив, може би там нещо добро има, но тъй както беше пред нас формулирано - да се интегрира тази образователна институция с бъдещия Варненски университет - това значи точно това, което тук стана ясно колко е незаконно, колко няма преподаватели, които да отговарят на Закона за научните степени и научните звания. Ние го вземаме това несъществуващо и абсолютно незаконно нещо и го интегрираме в един Варненски университет. Ако това нещо като идея съществува, поне формулиров¬ката трябва да е друга, че не тази образователна институция, създадена от Асоциация "Наука и бизнес", се интегрира, а на студен¬тите като личности се дава тази възможност. Иначе всяка една друга формулировка, че интегрираме тъй наречения Свободен универ¬ситет във Варна де факто съдържа в себе си в някаква степен негово¬то признаване. И срещу това аз категорично възразявам. (Ръкопляс¬кания. )
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата за дуплика, господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Колеги, аз нямам никакви различия с това, което предложи д-р Карев. Може би не съм достатъчно преци¬зен. Това, което вие цитирате като предложение на министъра, го схващам к ато едно решение, касаещо бъдещето. Аз имах предвид тази част от предложението на министъра, в която ставаше дума за това да се предостави на министерството възможност за проучване и търсене на решение, тъй като ми се струва, че във вашето предло¬жение беше предложено просто разпределяне на студентите по същест¬вуващите учебни заведения, може да се разгледа въпросът примерно със специалности, които не са представени, формиране на самостоя¬телни факултети и т.н. Така че различия с вас нямаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Георги Игнатов има думата. След това е господин Стефан Божилов.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС); Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
За протокола - Георги Игнатов, 17.избирателен район , Пловдив.
Проблемът с тъй наречения Варненски университет възникна като един частен проблем, но постепенно виждаме, че той е един проблем на цялото висше образование в България и ние, мъчейки се да го решим, всъщност решаваме проблема за бъдещето на нашето обра¬зование.
Какво е там? 2500 студенти са записани в един нелегитимен университет и ние по някакъв начин трябва да защитим техните права и да видим какво можем да направим за тези млади хора, които са били по някакъв начин измамени. Но, когато мислим за тези 2500 души, сме длъжни да мислим и за останалите 40 000 бъл¬гарски студенти, които също са засегнати от този случай. И вземай¬ки решение, не можем да бъдем майка и баща за тези 2500 души, а мащеха за останалите студенти във всички висши учебни заведения в България.
Трябва да кажем какво е станало, въпреки че ми се струва, че някъде ще се повторим. Но в България досега само се пише във вестниците в защита на този университет, без да се каже какво точно е станало. Група предприятия, като започнеш от всички бивши партийни фирми и стигнеш до МВР, Пловдив, се обединяват да образу¬ват едно висше учебно заведение. Те се обединяват, за да вложат парите си в бизнес, в научен оизнес, в образователен бизнес. В България и преди Освобождението, и след Освобождението и по време на мрачното фашистко мина-по никога образованието не е йило бизнес. Но тези хора са решили да образуват някакъв бизнес. Защо? По-късно това ще се разбере, но да кажем, ако МВР - Пловдив, има излишни пари защо не ги е вложило във Висшия институт за хранително-вкусова промишленост в Пловдив, защо не ги е вложило в Пловдивския държавен университет "Отец Паисий", ами ги е вложи-ло точно във Варненския институт? Значи тук тези предприятия гонят някакви свои собствени интереси.
Не говоря за тези деца вънка, които, като ги погледне, човек вижда, че са просветени деца и са умни - тези 40-50 души, които протестират. Зад тези деца седят някакви други интереси, които трябва да се разберат какви са.
Какво значи да се направи един университет? За да се направи един университет значи първо да се намери стабилно финан¬сиране. Има ли стабилно финансиране в момента? Предприятията са дали някакви пари, взети са някакви пари от студентите - по 4000 лева. 4000 -лв. на година това прави горе-долу половин телеви¬зор, което е нищо. И с тези пари се мъчат да направят университет. Винаги, когато се прави университет обаче, предварително има финансиране не за първата година, а има финансиране до завършва¬нето и за продължаването на този институт. Подир 4 години тези хора във Варненския свободен университет ще бъдат 10 000 души. 10 000 души с какво ще се издържат? Какви огромни суми трябва да се вложат, като знаете, че един български студент в момента се обучава срещу 15-20 000 лв., които плаща държавата за обучава¬нето на един студент за една година. А те се обучават само за 4000 лева. Откъде идва тази разлика? Защо е толкова евтино? Защо¬то преподавателите, които работят в този университет, са хонорува¬ни преподаватели. Те нямат нито един редовен преподавател. Значи Софийският университет, Висшият икономически институт в София и т.н., плащат отпуските на тези преподаватели, плащат им застра¬ховки, плащат им детските надбавки, плащат им всичко, а те ходят там, за да си взимат само часове в този Варненски университет и затова им излиза без пари работата. Ама дали другите институти са съгласни с такова нещо - това е въпрос, който трябва да се реши.
Институтът, второ, след като е финансиран трябва да е осигурен със сгради. Те нямат сграда. Нямат лаборатории. Нямат помещения. Тази сграда е някаква сграда, за което е сключен някакъв фиктивен договор.
Те изучават екология. Но за да се извършва това трябва да имаш лаборатории, трябва да имаш някаква изследователска база. Няма такова нещо в този институт. Няма изследователска база. Всичките преподаватели работят другаде. Ако си учил физика и се занимаваш с въпросите на екологията - да. Ако си учил химия и се занимаваш с въпросите на екологията - да. Ако си учил право и се занимаващ с правните въпроси на екологията - да. Но тук учиш въобще екология - това е все едно да подготвяш за нашата Зе-пена партия членове, симпатизанти на зелените движения, нещо, к оето не е цел на един институт. Институтът, за да влезе в между-
народната общност на институтите, трябва да има библиотека. Не се приема в международната общност на институтите институт без библиотека. Те нямат такава библиотека. За да включиш институт там трябва да имаш тъй наречените "кръстници", хайде да не ги казваме кръстници, те така се водят, но трябва да имаш застъпници на института. На Софийския университет застъпник е Кеймбриджският университет. Те са гарантиирали за образуването на Софийския университет. Софийският университет гарантира за образуването на Скопския университет, кръстник е на Скопския университет "Кирил и Методий" и т.н. Тук сега обаче се опитват за кръстник на този институт да викнат Институтът в Синсинати като са му писали едно писмо. Писали са му едно писмо, че има такъв институт и те отгова¬рят, че са съгласни да им помагат като, да кажем, че ще дадат на проф. Ве-ле де Велт?! (като че ли така е името, не мога точно да го прочета), но му отпускат 12 500 долара, за да дойде до България. След това дават 2500 до-лара на щатни български препода¬ватели, дневни разходи за двама български инструктори - 2000 долара, асоциацията щяла да им даде, "след като изхарчим нашите долари"... и може би щели да вземат от Съединените щати още 377 500 долара... Това са някакви съвсем невероятни работи.
Все едно е аз да напиша, че съм Институт по космическа техника и да кажа, че в село Горни Воден ще изстрелвам ракета и да изпратя това писмо до Космическата агенция на Щатите - НАСА, и да им кажа: "Господа, ще изстрелваме ракета, нашият институт ще изстрелва ракета, заповядайте в България на изстрелването и да ни помогнете." Ами те какво ще отговорят? Ще отговорят:
"Разбира се, че ще ви помогнем. Ще дойдем, за да видим вашата ракета и ако имате нужда след това ще ви дадем пари за вашата космическа изследователска дейност." Но аз нямам ракета, нито институт. Ето това са направили тези хора.
Те са обърнали всичко тук с главато надолу. Първо се правят всичките тези условия - финансиране, преподаватели се събират, правят се сгради, лаборатории и тогава се викат студенти, а те са викнали първо студенти и след това търсят преподаватели, търсят сграда, търсят всички останали неотменни свойства на инсти¬тута. Това е нещо, което е абсолютно недопустимо.
Но откъде идва опасността, за която искам да ви обърна само вниманието? Опасността идва от това, че този институт досега не е писал двойка. От 2500-те, които се явили, всички са изка¬рали, с изключение на 40 души, които не са се явили. С най-висок успех! Значи, след четири години те ще бъдат 10 хиляди души студенти и ще започнат с по 2500 души да излизат. Тез 2500 души нови специалисти просто ще размият дипломите на остана¬лите институти в България. Един обикновен икономически институт български, пуска на годината 40 до 50 души специалисти. А те сега ще пускат 2500 души специалисти. Ще настъпи пълна инфлация на висшето образование в България.
Затова, моля ви се, нека да се обединим около предложе¬нието и решението на господин министъра и да решим този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика, господин Димитров? Заповядайте за реплика.
МАРИН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаемо председателство, уважае¬ми колеги! Не е случайна личността, която оглавява този факул¬тет. Това е много авторитетен професор по екология, който е член на Европейската академия по екология. Между другото и ние, -лекарите, срещу 80 лева ставаме членове на Европейския колеж по хирургия. Това е личност, която току-що се завръща от Брази¬лия, който е бил член на президентския екип. Той е човекът, който е озеленил шестмилионният Техеран. Той казва, че ние ще произвеждаме научни кадри за държавата. Всичко, което е свър¬зано с практическата дейност, ще отиде в свободнвите универ¬ситети .
Колеги, вие знаете ли че този университет не стрпува нито лев на държавата? Том е бам-бадява. Между другото вие не знаете, че по международни конвенции в Гвинейския за-лив е отразе¬на площ, където можем да -ловим риба. Ние шест месеца не можем да си върнем един кораб, където нашите моряци жадуват, гладуват. И трябва да платим, за да ги върнем. Докато там ще можем да ловим риба и то точно такава, която в Черно море я няма.
Ясно е, че се касае за някаква мътна вода, в която ве¬роятно ще се лови риба.
Ние просто не знаем, че на нас ни е отредена в Антрак-тида територия от суша и океан. Именно бъдещите стопани на тази територия са обучавани в нашия факултет по морски науки.
Колеги, другите университети не са могли да си попълнят бройките, докато ние от 4000 студенти приехме 2000 студенти. Вратите на рая са тесни, но и вратите към висшето образование трябва да бъдат тесни, за да можем да прецеждаме един интелектуа¬лен елит - този елит, който ще ръководи нашата страна.
Не се уважава и парламентът от господин ректора, тъй като казва, че: "Вие, ако не ни дадат дипломите във Варна, утре нашите дипломи могат да излязат от Брюкселския университет, който е интегриран с Варненския университет."
Ко-леги, когато човек е млад, иска да промени света. Като поосткарее, иска да промени м-ладежта. Аз мисля, че много .лесно ще започнат да се размножават такива висши заведения не по полов начин, а чрез пъпкуване. Ние вече имаме прецеденти в Бургас, имаме и Американски университет в Благоевград, които също мисля, че в Министерството на образованието и науката ще подложат на ежегодна преценка, за да може да се оценява дали те изпълняват държавната акредитация.
Представете си, колеги, ч есе създаде частна академия по военни науки с факултет сухопътни войски, морски и въздушни. На каква база, как ще се обучават? Мисля, че ние трябва много сериозно да помислим.
Тези деца са излъгани. Аз съм съгласен, но излъгани съзнателно - както в любовта човек понякога съвсем съзнателно се лъже. Тази статия завършва обикновено така - че когато се роди незаконно дете: убиват ли го или му помагат да израсне? При едно незаконно дете имаме цяла законна система, при която то се осиновява, то се издържа, държавата поема грижи за него.
Във Варна преди време един съветски професор започна да обучава екстрасенси и за две седмици им даваше дипломи, в които пише "оператор-специалист за управление на сложни систе¬ми", валидна и за България, и за чужбина.
Аз мисля, че трябва съвсем трезво да преценим не само това, което е днешното ни разискване за Варненския свободен университет, но и за всякакви други университети, които са съз¬дадени или които ще продължават да се създават, защото е явно,
че в Гвинейския залив водата изглежда, че не е много чиста, за да се ловят риби.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има още двама оратори -това са господин Стефан Божилов и господин Александър Йорданов.
Нека да имаме търпение да ги чуем. Като ви мо-ля за крат¬кост на изказванията.
СТЕФАН БОЖИ-/10В (СДС): Уважаема госпожо председателства¬ща, уважаеми колеги! Аз наистина ще се постарая да бъда кратък, тъй като много неща се казаха.
За мен проблемът има три аспекта.
Първият: съществува ли Варненски свободен университет? Мисля че спор няма - не съществува Варненски свободен универ¬ситет. Съществува нещо, което може да продължи да съществува в този си вариант. Но оттук нататък отговорността за своето съществуване както на обучаваните, така и на тези, които го създават, е отговорност на самите тях.
Вторият проблем е: оттук нататък има искане за създаване¬то на Варненски свободен университет от Асоциацията "Наука и бизнес".
Третият проблем това е проблемът с младите хора, които от една година вече се обучават в така наречения Варненски сво¬боден университет.
Нормативната уредба, която съществува до този момент, дава правата на Народното събрание да създава - защото точно това е терминът на чл. 2 от Закона за висшето образование -висши учебни заведения. Народното събрание може да създава такива висши учебни заведения. А държавното ръководство на висшето образование се осъществява от Народното събрание и Министер¬ския съвет - чл. 14, ал. 1 от Закона за автономията на ВУЗ.
Затова и Комисията по образование и наука поиска станови¬щето на Министерството на образованието и науката. Становището е ясно. То е раздадено. Аз напълно се солидаризирам с това ста¬новище.
И в тази връзка предлагам точка първа на нашето решение да има следния текст: "На основание чл. 2 от Закона за висшето
образование, чл. 14, ал. 1 от Закона за автономията на ВУЗ, Народното събрание отхвърля искането на Асоциация "Наука и биз¬нес" за създаване на висше учебно заведение". (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Моля, оставете Вашето писмено предложение.
Господин Александър Йорданов е последният записал се оратор.
Заповядайте, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз ще използувам времето за изказване и същевременно да направя и процедурно предложение в края на изказването.
Изтъкнати бяха много факти, много аргументи. Някои от тях наистина са прелюбопитни като например този, че от запи¬саните студенти към 900 са на редовно обучение. От тях поло¬вината са записани във факултета по право, държавна админис¬трация и - забележете! - по политически науки. От преподавател¬ския състав обаче става ясно, че преподавателите по политически науки са главно хората, които преди това са предавали марксизъм-ленинизъм, политикономия, история на БКП и пр. подобни неща, които в никакъв случай обаче не могат да се нарекат науки.
Не е било достатъчно времето от създаването на универ¬ситета досега тези хора самите те да се образоват, тоест да се образоват по дисциплината "Политически науки", която, разбира се, съществува в света в много университети, но в България тя е непозната. Тук е имало единствено преподаватели по нещо, което в голямата част на света се смята, че не е наука - марксиз-ма-.ленинизма. Тези хора, първо те трябва да станат студенти. Аз нямам нищо против да бъдат изпратени, да кажем, в някой за¬паден университет за няколко години...
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (от място): В Синсинати! АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... в Синсинати да отидат самите преподаватели, да се подготвят. Да учат, да се върнат тук, да издържат един конкурс пред западни преподаватели, да им се приз¬наят дипломите, че могат да преподават такива науки и тогава да започнат да обучават студентите. Същото важи и за мнозина
от тези, които са се писа-ли в други дисциплини, като държавна администрация, менджмънт и т.н. и т.н.
Не трябва вече в България да се допуска това, което беше по времето на комунизма - необразовани и неподготвени хора да излизат в ролята на преподаватели, да объркват главите на младите хора, да им внушават мисли, които след това пречат на младия човек в живота.
И неслучайно зад всичките тези факултети, където мно¬зинството всъщност от студентите е насочено точно към бивши преподаватели по марксизъм-ленинизъм главно в тази система, в тази връзща, само 80-90 души са тези редовни студенти, които ще учат по науки, които наистина са необходими в този момент на България и специално на Варненска област - на Черноморие¬то: морските науки, океанология, морско дело и т.н. и т.н. Тоест замисълът на организаторите не е наистина да помогнат на Варнен¬ския край с кадри, от които той има нужда, а просто да намерят работа за онези хора, които иначе в едно нормално демократично общество би трябвало да продават или сладолед, или да бутат някоя количка с боклук за смет - именно бившите преподаватели по марксизъм-ленинизъм. Докато, разбира се, тези хора не завършат един нормален университет на Запад, преобразоват се, подготвят се и дойдат да учат млади хора.
В цялата история обаче, която наистина е много тъмна и много мръсна, защото, както и тук спомена доц. Игнатов, в нея участвуват по всяка вероятност мръсните пари от варненските предприятия, които се управляват главно и все още някои от тях от комунистически функционери. И излиза така, че много от работ¬ниците в тези предприятия, които сега в момента едва спретват пари за заплата, техните комунистически ръководители на пред¬приятието прехвърлят евентуално пари в тази Азоциация "Наука и бизнес", оттам парите отиват в университета, а известно е, че тези пари се освобождават от данъци и т.н.
Тоест, създадени са великолепни условия за това, което и на Запад, и на Изток се нарича "пране на мръсни пари". Достатъчно е да се каже, че генералният директор на Български морски флот има заплата 16 000 лева.
Аз не зная какви за заплатите на преподавателския със¬тав в този университет, както те го наричат. Но в цялата тази история има нещо мътно, има нещо комунистическо.
А докато аз съм в този парламент, такива комунистически номера тук няма да минат. И както се вижда, дори самите комунисти разбраха, че в случая има комунистически номера и не дойдоха днес да защитават Варненския свободен университет. И правилно правят, защото не могат да го защитят.
Аз не искам да политизирам въпроса, но той е политизи¬ран предварително от други. Нашата грижа трябва да бъде главно за младите хора, за тези студенти, които, знаейки-незнаейки къде отиват, са влезли вече в това образование.
Аз съм за това всички хора в България да искат и да могат да учат във висше учебно заведение. Аз съм за това вратите на висшите учебни заведения да се отворят по-широко. И ако тези, които не могат да си вземат изпитите, нека да си п-латят и да влязат да учат.
В този смисъл идеята да има свободни университети е наша идея. Самият факт, че исканията за свободни университети се появиха едва след като започна демокрацията в България, до¬казва това. Те не можеха да съществуват по времето на комунизма.
И аз питам тези преподаватели сега, които са големи радетели на свободния университет: защо например преди 10 ноември не взеха да организират един Варненски свободен университет? Защо не напуснаха своите специалности по марксизъм-ленинизъм, политикономия и да организират менджмънт. Мениджмънтът не е от 10 ноември насам, той съществува в света много по-отдавна. Или да организират политически науки и т.н. Тоест да създадат Варненски свободен университет.
Ако те бяха го създали например в 1987-1988 г., досега да бъде легализиран още от бившето Народно събрание, когато тук стояха и Тодор Живков, и Станко Тодоров, и други техни прия¬тели и идеолози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, вре¬мето ви изтече.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Явно е, че това не е било за онова време, а свободният университет е за нашето време, за времето, в което ние живеем. Но ние нямаме нито моралното, а както днес се установи и от дискусията, нито законово основание да узаконим нещо, което е възникнало незаконно. И това е основният аргумент.
И ако ние днес допуснем грешка - да узаконим нещо, кое¬то възниква незаконно, утре това ще създаде прецедент. И нещо повече, утре ние ще бъдем атакувани много остро от тези, кои¬то сега отсъствуват от залата, с това, че когато тях ги няма, тези, които са останали в парламента, приемат незаконни неща.
Вие виждате каква огромна пропаганда има срещу Съюза на демократичните сили, че приема закони, които са скарани с Конституцията, неконституционни. Досега Конституционният съд не е върнал нито един закон, който е предложил Съюзът на демо¬кратичните сили. Но въпреки това пропагандата върви.
И ако днес допуснем грешката - да признаем това нещо, което е възникнало незаконно, вярвайте, че утре целият печат ще бъде отново против нас.
Затова, макар че са ми скъпи на мен варненските студенти от този университет, макар че желая да има свободен университет във Варна, защото това е моят роден град, аз не мога да престъпя законите на тази страна.
И ви съветвам сега да прекратим дискусията. Това е моето процедурно предложение. Предлагам да преминем към гласу¬ване, като ми се струва, че най-удобно е предложението на Минис¬терството на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма повече Оратори, така че може да се пристъпи към гласуване.
Аз искам да ви напомня, че са направени няколко предло¬жения. И не зная дали не считате, че би било по-правилно в рамките на 15-минутна почивка комисията, която трябваше да изясни случая със Законодателната комисия и Комисията по науката и образование¬то, да се опита да уточни становище.
Основа за обсъждането е проектът за решение, представен от временната комисия, която беше избрана. И затова говори гос¬подин Карев. То е приподписано от 39 народни представители.
От друга страна, има също така направено предложение от група народни представители преди всичко от парламентарната група на Движението за права и свободи. Но има различие в стано¬вищата.
Що се отнася до становището на Министерството на обра¬зованието и науката, то трябва да намери място в предложение на комисиите или да се види доколко съответствува на направеното предложение.
Затова моят въпрос към ръководителите на тези комисии е: дали е необходимо време от неповече от 15 минути за уточнява¬не или както е практиката, да се поставят на гласуване двете решения - това, което е дал господин Карев и е подписано от народните представители, и това, което е представено от парламен¬тарната група на Движението за права и свободи.
Аз бих помолила господин Джеров също да присъствува тук, да съдействува за оформянето на текстовете.
Господин Карев, какво предложение ще дадете? Вие бяхте и в комисията.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Има проекторешение, което е внесено с моя подпис и подписите на 59 депутати. Ако господин министърът смята, че нещо трябва да се измени? Смятам, че по същество това са еднакви неща. Пълномощията са изцяло в ръцете на министъ¬ра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министърът може да се изкаже, но той не може да предложи проект за решение.
Моля да дойде господин Джеров. Има думата госпожа Васи¬лева.
РАДКА ВАСИ-ЛЕВА (;СДС): Имам процедурно предложение. Предлагам да вземем 15 минути почивка, за да обединим по някакъв начин мненията си или да уточним онова, за което ставаше въпрос. Предлагам да се гласува моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам 15 минути почивка. Точно в 11 ч. 45 м. ще продължим. Моля Законодателната комисия, Комисията по науката и образованието и Временната комисия да уточнят единно становище по проекта за решение. (Звъни)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и госпо¬да, продължаваме с обсъждането на проекта за решение за статута на така наречения Варненски свободен университет.
Моля, народните представители, които участваха в разисква¬нията по време на почивката, да заповядат в п-ленарната зала. Моля, господа квесторите да поканят комисията, която заседава в зала "Изток", за влезе в пленарната зала. Вижте също и в кабине¬та на господин Джеров.
Докато пристигнат членовете на комисията в пленарната за-ла и заемат местата си, ще прочета съобщенията за заседания на комисиите:
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда, 15 юли, от 10,00 ч. в зала 412.
В сряда от 9,00 ч. ще заседава Комисията по националната сигурност в зала "Изток".
Комисията за контрол над приходите, разходите и имущества¬та ще заседава в сряда, 15 юли, 10,00 ч. в Огледалната зала.
Комисията по националната сигурност, второ съобщение, днес от 15,30 ч. ще се състои среща на членовеге на тази комисия с американска делегация, водена от господин Морис Соверн в сграда¬та на "Дондуков" 2, стая 543.
Комисията по земеделието ще заседава в четвъртък от 9,00 ч. в зала 507.
Днес депутатите, които ще присъствуват на церемонията по откриването на бюст-паметник на Васил Левски в Борисовата градина, се събират в 17,20 ч. пред Народното събрание. Тръгване с микробус в 17,30 ч.
И Председателски съвет ще има в сряда от 14,00 ч.
Моля, членовете на комисията да известят Председателството и народниге представители до какво становище са стигнали, както и моля господин Джеров да дойде също.
Господин Карев, получи ли се някакво оОщо стсши^.^^? Госпожо Василева, виждам, че и тя влиза в залата.
Господин Карев, господин Бучков, кой от двама ви ще каже какви е становището на комисиите? Моля все пак, за да не губим повече време. Господин Карев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Събрахме се в почивката, както се проектираше още когато се вземаше тя, представители на комисиите, представители на двете присъствуващи в парламента парламентарни групи и всичко, което правихме, се координираше и с господин министъра, защото неговото предложение имаше някои нюанси. Смятам, че стигнахме до едно-единно проекторешение, което си позволявам да ви прочета:
"На основание чл. 81 и чл. 86 от Конституцията на Републи¬ка България Народното събрание
РЕШИ:
1. Асоциацията "Наука и бизнес", регистрирана по Закона за -лицата и семействата, е създала така наречения Варненски свободен университет в нарушение на действуващите в страната закони. Поради -липса на законно основание Народното събрание не му дава статут на висше училище.
2. Народното събрание възлага на Министерството на наука¬та и образованието в сроковете на настоящата кандидат-студентска кампания да определи реда и условията за следване на учащите се от тъй наречения ВСУ.
3. Народното събрание въз-лага на Министерството на финан¬сите и на Министерството на образованието и науката в 3-месечен срок да извършат задълбочена проверка на начина на създаване и досегашната дейност на Асоциация "Наука и бизнес" и на тъй наречения Варненски свободен университет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След известно уточняване на текста отправям въпрос към народните представители: има -пи други становища или допълнения към проекта за решение? Обръщам се към господин Стефан Божилов, който даде писмен текст. Поддържа -ли това, което той предложи или е удовлетворен от проекта за решение?
СТЕФАН БОЖИЛОВ (от място): Поддържам това, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Което се предлага от комисията. Думата иска господин Стефан Савов. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (от трибуната): Аз ще бъда много кратък. За съжаление трябваше да отсъствувам половин час или 45 минути заедно с господин Джеров във връзка с учредяването на фондация към общината.
И все пак малко съм учуден, защото както комисията, така и предложението на ДПС признаваха на тези хора правата на първата година. Че тези хора са били измамени, поне една част от тях, за мен няма съмнение. За мен няма съмнение и не знам защо тази суперкомисия, която сега се е събрала, все пак не дава една възможност на тези хора да им се зачете първата година.
Тук има една измама, каквито измами има непрекъснато в нашата държава, в обстоятелствата, в които живеем.
Струва ми се, че предложенията на първата комисия и на ДПС по този въпрос бяха съвсем ясни и аз не знам защо сега става това. Това, което правя сега, не е популизъм, не е за да се харесам на тези 200 момчета или на тези 2000 души. Но аз лично смятам, че те са били измамени, че трябва да се търси сметка на Асоциация "Наука и бизнес", обаче на тези хора сега да им се отнема правото на завършените изпити, аз лично бих се въздържал от гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, имате ли конкретно предложение по текста?
СТЕФАН САВОВ (встрани от микрофоните): Нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нямате. За реплики? Господин Христо Иванов, господин -Лютфи. За изказване ли? Понеже ние ги прекратихме, но все пак текстът е нов.
Господин Карев първа реплика, господин Христо Иванов - втора реплика, и господин Лютфи.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Смятам, че всички, които сме рабо¬тили по този проблем - и в комисиите, и в парламентарните си групи, и в това кратко събиране, което имахме тук в почивка¬та - сме проявявали максимално загриженост към съдбата на младите хора. И аз не разбирам просто защо господин Савов поставя въпроса така.
Но в крайна сметка в тази страна има някакви закони, които трябва да се спазват. И точно в този смисъл, точно с го¬лямата загриженост за тяхната съдба ние възлагаме на компетент¬ното министерство да уреди реда, по който те могат да бъдат студенти. Аз смятам, че в това няма нищо ненормално.
Как можем да не признаем абсолютно едно самонарекло се висше училище и да признаем изпитите, които са положени в него? Ако тези хора са подготвени - приравнителни изпити ли ще бъде, какво ще бъде - те ще докажат своята компетентност. Как можем да зачетем студентски книжки, които са невалидни, и изпити, които са полагани някъде в пространството, а не пред съответните органи и институции на едно действително висше учебно заведение. Аз смятам, че това просто не може да бъде. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За втора реплика думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз мисля, че ако внимателно се прочете текстът, там априори не се изключва и такава възможност, т.е. признаване на определени изпити. Макар че колегата Карев е абсолютно прав, че това означава едно леги¬тимиране и-ли псевдолегитимиране на това самозвано по принцип учебно заведение.
Но аз мис^я, че тази възможност така или иначе - чисто теоретично ако искате, не се изключва като вариант. Министер¬ството ще потърси начини и средства да проучи възможно ли е това, в какви случаи, за кои дисциплини евентуално. Но някакъв критерий за проверка на знанията на тези студенти трябва да има. Не може без някакъв абсолютен филтър, дори той да се изрази в проучване на програмите, в проверка на учебния процес и т.н. Не е казано, че непременно трябва да бъде приемен изпит. Но аз също съм за това в смисъла на една лоялна конкуренция в о&ластта на висшето образование да има някакъв критерий. Ние
не сме го фиксирали, това ще бъде по преценка на министерството.
И така според мен в рамките на предложения текст съще¬ствуват всички възможни решения, които министерството би могло да вземе въз основа на преценката си. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За трета реплика думата има госпожа Радка Василева.
РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): Искам да направя още веднъж своето уточнение, на което много държа. Това е реплика на казаното от господин Савов. Защото това, което ние препоръчваме на Ми¬нистерството на образованието да поеме като грижа за студентите, това не е единственият вариант, който остава за тези "студен¬ти", които вече са започнали "обучение" в така наречения "Варнен¬ски свободен университет".
Тези от тях, които вярват, че тази академична структу¬ра ще извърши една бъдеща национална акредитация, могат да продъл¬жат да се обучават в тази структура, която не се нарича висше училище, която не се нарича университет, но така или иначе е някаква структура, която дава някакво образование. И там вече, в момента, в който те получат акредитация или не по-лучат, те могат също да вземат решения. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, давам ви думата за дуплика.
СТЕФАН САВОВ (СДС, от трибуната): Вижте, уважаеми гос¬пожи и господа! Изслушайте ме за момент! Господин Димитров, и вие, защото ви чувам гласа.
Аз бих казал: и така какво правеше Министерството на науката и образованието девет месеца? Защото толкова е съществу¬вал и този университет. И не сме ли изправени пред същия факт, както бяхме изправени пред кооперациите и трябважше да санираме този въпрос, където изтекоха милиарди? Извинявайте! Пак ви каз¬вам, не го правя от популизъм. Тези хора, ако са си взели из¬питите и една година са били там - и ние всичките сме виновни, че сме оставили този университет да съществува. И най-виновно е разбира се Министерството на науката и образованието.
На мене ми се струва, че не можем да оставим тези хора, без да им зачетем изпитите. Затова на мене ми се струва най-правително предложението на комисията, както беше направено - да могат да се запишат нататък. Не е толкова голямо зло.
Той ако е негодник, няма да може да изкара втората, третата и-ли четвъртата година, ако е "мамин син". Обаче къде сме били ние? Това ви питам: къде см ебили ние? (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лютфи искаше думата като представител на парламентарната група нса Движението за права и свободи, тъй като не е говорил до прекратяване на разискванията.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми колеги! Аз очаквах, че в почивката и заседанието на тази компетентна и уважавана комисия ще се намери едно справедливо решение на въпроса. За голямо съжаление обаче това, което ни предлага комисията, по много причини не е приемливо.
Ние, депутатите от Движението за права и свободи, не можем да се съгласим с лека ръка да бъдат лишени студентите от резултатите от положения през тези девет месеца, през тази академична година труд и само да обсъждаме въпроса, какво ще прави Министерството на науката и образованието, как да реши въпроса от септември следващата година...
И аз предлагам да не прибързваме и да решаваме емоцио¬нално. Да се опираме само на закона, т.е., да тълкуваме закона така, че тези студенти, които са полагали изпити - те са полагали труд, учили са... А това, че Министерството на науката и образова¬нието не е било прецизно и не е видяло навреме, че този Свободен варненски университет съществува и подготвя кадри - аз мис-ля, че сега ние тук трябва да намерим някакво решение. (Оживление в залата)
Колеги, не е решение това догодина, през следващата учебна година те да положат изпити и да започнат от първи курс. Това за нас не е сптраведливо. След като се е появил този свободен университет, това е в резултат на някаква социална потребност... (Шум в залата)
И ние - един момент! Движението за права и свободи аб¬солютно споделя, че той е създаден незаконно. Това е така. То е незаконно, но това не означава, че не можем да намерим една законна формула, така че да продължат тези студенти догодина и слудващата година на базата вече на положените изпити през тази учебна година. (Оживление)
Дайте да намерим някаква приемлива формула! И нека да не решаваме въпроса емоционално. Нека зад всеки храст да не търсим комунистът и т.н. - да не политизираме въпроса. (Въз¬гласи: "Е-е-е!" от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Министър-председателят господин Филип Димитров има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм в залата в известен смисъл в очакване на друго и естестве¬но нямам право да вземам отношение към субстанцията на вашия спор или поне не е редно да го правя.
Начинът, по който вие ще решите този въпрос, вероятно ще бъде базиран върху закона и върху вашата свободна воля на народни представители. Ако вие препратите част от тези проблеми към администрацията, то въз основа на ваше решение - подчертавам това: само въз основа на ваше решение - тя ще може да се произне¬се, защото, както добре знаете, администрацията не може да решава въпроса за качеството на едно учебно заведение като висше такова или не.
Искам обаче да подчертаь, че си позволявам да взема думата в момента като министър-председател на България и като човек, който все пак е длъжен да реагира, когато се говори за правителството. И в този смисъл бих искал да ви помоля при ця¬лата сериозност, с която вие ще се отнесете към този въпрос, да се предпазвате от риска, констатирайки един проблем и не можейки да намерите причината за него, да посочвате веднага с пръст към правителството...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Че към кого?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ:... защото, както сигурно знаете, въпросът за това дали едно заведение има съот¬ветното качество се решава съгласно закон от Народното събра¬ние... и тъкмо затова вие сте сезирани сега...
А що се отнася до това, че една формация като акт на някаква частна инициатива е била създадена, получила е от вре¬менната администрация преди изборите съответните сгради, които не се намират в разпореждане на централната администрация и не представляват държавна собственост, е нещо, което не изнача-ва, че правителството е мог/ю да решава този проблем.
Това, което правителството би могло да направи, би могло, ако констатира данни за на-личие на престъпление, да сезира Проку¬ратурата. Нещо, което, доколкото ми е известно, е искано със сигнал до Прокуратурата за проверка. Оттам нататък единственото, което правителството би могло да констатира, е, че до произнася¬нето на Народното събрание, това явление не можме да бъде трети¬рано като университет, понеже не отговаря на законните изисква¬ния за такъв.
Казвайки това, аз се надявам, че избистрям фактическата страна на нещата. Пак повтарям, що се отнася до самата субстан¬ция на спора, ваше суверено право е да решите как той да бъде разрешен. Оттам нататък, а ко вие с вашето решение, дадете ня¬какви прерогативи на администрацията, ние естествено ще бъдем задължени в техните рамки да действаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да дам думата на министър Василев, с-лед това ще ви дам думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички знаете, че така нареченият Варненски свободен университет съществува от миналата година, че сградта му е дадена тогава, че Министер¬ството на образованието и науката, утвърдено тук с вашето реше¬ние от 8 ноември м.г., наследи този пробем. Аз мога да представя график на срещите в министерството, консултациите, писмата, които са обменяни със старото ръководство още преди то да си подаде оставката, когато съм ги предупреждавал, че те са нелеги¬тимни, че те трябва да предадат цялата си документация, която да бъде внесена в Народното събрание, да бъдат утвърдени от Народното събрание. Това непрекъснато съм ги предупреждавал. И аз не виждам с какво министерството е виновно, след като те въпреки всички наши разговори, аз по график ще ги представя, въпреки всички наши предупреждения, продължиха да обучават хора. Ние сезирахме прнеди няколко месеца и Прокуратурата. Повече от това министерството не може да направи. Министерството няма прерогативи да закрива университетите, както и да ги открива.
Така че аз прекалено много уважавам господин Савов. Ако наистина той държи да намира виновници за това, аз съм съгла¬сен да поема вината. Да, ние като Министерство на образованието
и науката, господин савов, поемаме вината за това, че тези моше¬ници въпреки всички наши предупреждения продължиха една година да мамят тези деца. Поемаме вината съвсем отговорно.
Но ако ние признаем тази година на тези м-лади хора, това означава, че признавамем и Варненския свободен университет. Това е положението. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Владислав Даска¬лов и скаише да направи реплика на изказването на господин Юна-л Лютфи. Последна реплика. Дебатите приключиха.
З-ЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма реплика. Сега няма дебати. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: От групата на Движението за права и свободи нито един не беше се изказвал.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не може реплика на министъра. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не на министъра, репликата е на господин Юна-л .Лютфи.
Господин Даскалов, възраженията са, че е било от името на парламентарната група. Спестете вашата реплика, мо-ля ви.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Ако господин Лютфи е говорил о т свое име...? Да или не, господин -Пютфи? Не можах да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Той говори от името на групата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: От името на групата. Тогава нямам право да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Става дума за гласуване на представените варианти. Аз моля, господин Джеров да ни помогне за това.
Имаше почивка, в която комисиите, вк -лючително и Законо¬дателната, и по образование, и временната трябваше да предста¬вят решение. Господин Карев го пред-ложи. Това е едно общо реше¬ние на тези групи. Казва, че и парламентарните групи са участ¬вали.
Така че трябва да се направи гласуване по направените предложения.
Подлагам на гласуване предложението, прочетено... Да, кажете? По процедурен въпрос? Имате думата.
ЗИЯ ОСМАН ДИШ.ЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Понеже имам съмнение, че в залата няма кворум, бих желал да се провери кворумът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕМАНА БОТУШАРОВА: Моля, проверка на кворума. Режим на регистрация.
Господа квестори, поканете народните представители да влязат в пленарната зала и да се регистрират. Регистрираме нали¬чие на кворум в пленарната зала. Моля, всички да влязат.
Трите минути изтекоха. Съгласно регистрацията на електрон¬ното табло няма кворум. Закривам заседанието. В сряда от 15 часа продължаваме работа. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 25 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАР:
Руслан Семерджиев