Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-07-24

Председателствували: председателят Стефан Савов, замест¬ник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Христо Атанасов и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Имаме кворум. Заседа¬нието е открито.
Думата ли искате?
ШЕРИФЕ МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на Движението за права и свободи иска почивка от половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Почивка от половин час.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, регистрирайте се. Пред¬стои ни гласуване.
Господа квестори, моля, помолете народните представители да влязат в залата и да се регистрират.
(Звъни): Новопостъпили питания след 17 юли:
Питане на народния представител Бончо Рашков към минис¬тър-председателя Филип Димитров относно проблемите на пострадали¬те от земетресението през м. декември 1986 г. и прилагането на Постановление на Министерския съвет # 101 от 1992 г.
Питане от народния представител Димитър Куманов към министъра на отбраната Александър Сталийски относно мерките на министерството за опазване на законността в служебните и междуличностните отношение във Въоръжените сили.
Питане на народния представител Тодор Кумчев към минис¬търа на вътрешните работи Йордан Соколов относно възможността за получаване на данни за хода на следствие по извършено прес¬тъпление.
Питане на народния представител Свиляна Захариева към министъра на финансите Иван Костов относно финансирането на оценките на някои видове земеделски имоти.
Господин Караджов, ще заповядате ли в залата? Аз смятам, че заседанието е започнало отдавна.
Получено е предложение в срок, съответно 25 народни представители, което гласи:
"На основание чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме гласуването на проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет да стане тайно. Този начин на гласуване ще даде свобода и гаранции на всеки народен представител да гласува според свота съвест и убеждение."
Това е предложение от Емил Костадинов, Александър Мари¬нов, Иво Атанасов, Елена Поптодорова, Росен Карадимов и други. Общ 25 души. Постъпило е в срок.
Би могло да се направи и друго предложение, разбира се. Моля, има ли друго предложение?
Господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предстои ни едно гласу¬ване, което няма да е гласуване за личност, за отделна личност, тъй като в мотивите се иска вот на недоверие на цялото правител¬ство. Става дума за гласуване "за" или "против" една цялостна политика. Естествено е, че правителството има своите критици. Едни харесват едни министри, а не одобряват други. Същевременно известно е, че всички народни представители, които са в тази зала, се явиха пред своите избиратели и показаха своите възмож¬ности и качества открито, с изправено гордо чело (смях от БСП). Никой от вас не е избран, криейки се в тъмната стаичка. Напротив, за да бъдете избрани, бяхте по площадите на открито и в салоните явно пред хората, а не тайно пред хората. (Ръкопляскания от мнозинството) Защото народният представител само тогава е народен представител, когато е явно сред хората, а не тайно между хората (шум на неодобрение от БСП). Няма да казвам кои ходят тайно между хората (смях и ръкопляскания от мнозинството).
Ето защо аз от името на Съюза на демократичните сили моля - наистина моля и настоявам - тези, които наистина са против първото демократично правителство на България, да имат морала, честта и достойнството явно да заявят това, а не тайно и не скришно (продъжителни ръкопляскания от мнозинството), както някога това правеха шпионите (смях).
Ето защо наистина призовавам (оживление)... Това за шпионите е описано от дядо Вазов в романа "Под игото". Можете да го прочетете.
Искам да ви обърна внимание, че явното гласуване именно ще покаже честта, достойнството и лицето на народния представи¬тел (оживление).
Призовавам тези, които пък искат да защитят първото истински демократично правителство на България, да гласуват също явно, открито и да изявят своето мнение.
Така че, ако се постави дилемата: тайно или явно, ние, съюзът на демократичните сили, които сме за едно открито обще¬ство (шум и неодобрение от БСП и ръкопляскания от блока на СДС), за едно явно общество, за едно истински демократично общество, сме за явно гласуване.
Тези които са за едно тайно общество, скрито общество (голям шум и неодобрение от БСП и брни ръкопляскания от СДС), обществото на шпионите, са за тайно гласуване (ръкопляскане).
Моля ви, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, господин Йорданов. Господин Йорданов! Увеличени във Вашия ораторски дар, Вие не направихте предложение. (Викове от блока на БСП)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: явно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се. Явно. Явното гласу¬ване има три възможности.
Моля Ви. Явно, но какво явно? То има няколко разновид¬ности: с карти или с какво?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Засега трябва да помисля. Виждам, че идеята за явно гласуване среща одобрение и в Българската социалистическа партия (смях и възгласи: "У-у-у!"). Поради тази причина, мислейки какво да бъде явнот огласуване, стигам до извода, че то трябва да бъде по най-бързия възможен начин. И затова то трябва да бъде явно и с депутатската карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така. Благодаря, господин Йорданов.
Моля, има предложение за тайно гласуване. (Шум)
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Явно, явно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, не мога да ви чуя. Или противното мнение - него първо да сложим, така ли?
Първо има едно предложение, което е за тайно гласуване.
Добре, има противно предложение - по-отдалеченото ли да сложим? Въпреки че тук няма. Нека да дойде господин Боков. Аз съм съгласен и с двете.
ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господа народни представи¬тели! Вземам думата, за да изразя противното мнение на това, което току-що чухме от ръководителя на парламентарната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, това не може, господин Боков. Това не може. Не, не, вижте, това не може. Има едно пред¬ложение за тайно и едно предложение за явно гласуване (много голям шум от блока на БСП)
ФИЛИП БОКОВ: Вижте, господин председателю, правилникът ми дава право тогава, когато се направи процедурно предложение - и Вие сте задължен да изпълните този правилник!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да.
ФИЛИП БОКОВ: ... да се чуе и противно мнение. Тук не беше чуто противно мнение (възгласи на неодобрение от блока на мнозинството). Господа демократи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чакайте сега. Господин Боков, момент сега. Обърнете се към мен. Господин Боков, имаше едно процедурно предложение. Господин Боков, моля, изслушайте ме. Имаше едно процедурно предложение. Това процедурно предложение беше оборено, така да се каже, или на него се противопостави Александър Йорданов. Нищо друго не ни осстава, освен да гласуваме сега. Нищо друго.
ФИЛИП БОКОВ: Ние можем и да не гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, обърнете се за момент. Вижте. имаше предложение за тайно, имаше и противното за явно. А сега след Вашето, тогава ще стане друго. Не Ви давам думата повече. Не Ви давам думата, господин Боков (възгласи от БСП: "Оставка! Оставка! Оставка!").
ФИЛИП БОКОВ: Можете да ми дадете думата, защото това не е ново предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Ясно, че не е ново предложение, но... (Филип Боков посяга към таблото на председа¬теля, за да включи микрофона).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Слушайте, ако пипнете още веднъж, ще видите къде ще отидете. Ще видите къде ще отидете.
ФИЛИП БОКОВ (като слиза от трибуната): Оставка ще подам, когато аз реша, господин Боков, а не когато Вие я налагате! (Шум и неодобрение от блока на БСП)
Сега, моля ви, гласуваме за първото предложение.
Госпожа Томова, ако продължите още да повдигате този флаг или какво да го нарека, ще бъдете отстранена от заседанието. Колкото и да се смеете - просто ще бъдете отстранена от заседа¬нието. (Шум от блока на БСП) Ако още един път господин Боков си позволи да ми пипа ръцете, той също ще бъде отстранен. Това трябва да се разбере.
Моля ви, гласувайте които са за тайно гласуване. Моля, гласувайте. Който е за тайно гласуване, гласува със зелено. Които са против, гласуват с червено. Които се въздържат, се въздържат. (Повтаря обяснението)
Това е толкова просто.
Резултат: от всичко 233 гласували народни представители, 104 - за, 129 - против. (Ръкопляскания и възгласи от двете страни)
Не се приема предложението за тайно гласуване.
Моля ви, гласуваме за явно. И господин Йорданов, моля Ви! Бихте ли седнали на мястото. Дядо Христофоре, моля Ви, сед¬нете и Вие. Както и господин Велко Вълканов, разбира се.
Тъй като има предложение от господин Александър Йорда¬нов да се гласува явно, с депутатските карти, моля тези, които са за това предложение, гласуват със зелено, които са против, гласуват с червено, които се въздържат, се въздържат.
Моля ви се, гласувайте.
Резултат: от всичко 232 гласували народни представители, 129 - за, 103 - против, няма въздържали се.
Приема се гласуването да стане явно, с делегатските карти, по компютъризираната система.
Моля за внимание. Съгласно чл. 89 на нашата Конституция предложението за недоверие е прието, когато за него са гласу¬вали повече от половината от всички народни представители. Това ще рече, че са необходими 121 народни представители.
Моля, пристъпваме към гласуване. Ако има народни пред¬ставители, които са навън, моля да влязат и докато трае гласува¬нето, моля народните представители да останат в залата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като вотът е за недоверие, тези, които гласуват недоверие, гласу¬ват със зеленото копче, тези, които гласуват за доверие, гласуват с червеното копче.
Моля, започваме гласуването - със зеленото се гласува вот на недоверие, с червеното се гласува вот, който дава доверие.
От общо гласували 234, за - 104, против - 130, въздържали се няма. (Депутатите от мнозинството скандират "СДС, СДС!", стават прави и поздравяват правителството)
Моля пуснете на таблото да се види кой как е гласувал, тъй като гласуването е явно. (Обръща се към господата Алексан¬дър Йорданов, Георги Марков, господин Карев и госпожа Стефанова) Няма отрицателен вот. Няма да ви дам думата за отрицателен вот. Моля, гледайте таблото.
Има думата господин Георги Пирински като заместник¬председател на Предизборния съюз на БСП, БЛРП, ОХТ, ПФЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3".
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛРП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Ст. Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, благодаря Ви за тази любезност, че ме избавихте от необходимостта да отнема времето на колегите с това наименование.
Господин председателю, колеги! Един такъв исторически за българската демокрация вот не би трябвало да мине, без да бъде забелязан по съответен начин, без да бъде оценен по съответен начин, за да няма съмнение какво е историческото значение на този вот, който току-що регистрирахме.
Ние поискахме да се гласува недоверие на Министерския съвет на Република България действително заради политиката, която този Министерски съвет води 8 месеца. Помъчихме се в мотиви¬ те, с които поискахме този вот, да обосновем защо смятаме, че тази политика трябва да бъде отхвърлена. За съжаление тези мотиви не успяхме да изложим в залата, не успяхме да впишем в протоколите на Народното събрание и поради това онеци, които ще анализират тези дебати, ще останат без тази най-важна информация - какъв е бил нашият мотив.
Второ, за съжаление самите дебати, които се състояха онзи ден в тази зала, преминаха в тон, който не позволи да бъде дебатирано по същество, който за съжаление още веднъж ни върна към онази атмосфера в пленарната зала, която би трябвало да изживеем вече.
В дебатите, които се състояха, според мен заслужава внимание преди всичко изложението на господин министър-председа¬теля, който към края на дебатите направи опит да одобри направени¬те критики, да защити своят аполитика и да убеди народното пред¬ставителство да гласува не недоверие, а доверие на кабинета.
Преди всичко господин министър-председателят се опита да убеди тази аудитория, че неговото правителство има програма. Той квалифицира аргумента, че правителството няма програма като нелепо неудачно поставен въпрос. За да няма недоразумение по този въпрос, уважаеми дами и господа, нека все пак да сме наясно, че едно правителство има програма в парламентарния смисъл на думата, когато парламентът е гласувал за тази програма. Не е достатъчно да се каже, че има предизборна програма или че има декларация на правителството, нужно е да има гласувана програма в парламента.
В изложението си господин министър-председателят неколко¬кратно показваше този документ (показва) - Декларацията за кон¬статациите, дейността и намеренията на правителството, и неколко¬кратно изрази надеждата, че ние сме се запознали с този текст. Да, тя е 85 страници, но това не може да е програма на правител¬ството. Няма да обосновавам защо. Но обърнете внимание на след¬ното. В изложението на господин Димитров имаше една много вярна констатация, имаше 2-3 изречения, които бяха по същество. Те се отнасяха до това, че най-големият проблем, пред който сега сме изправени, е спадът в производството. Той спомена, че това действително изисква огромно внимание и се налага да бъдат взети съответните мерки. Струва ми се, че лош атестат на дебатите онзи ден беше обстоятелството че тази безспорно справедлива констатация беше отбелязана едва ли не мимоходом в изказванията на онези, които поддържаха политиката на правителството и че девет десети от техните изказвания бяха не по политиката на правителството, не по това какво то е направило или не е напра¬вило по този възлов проблем, а се занимаваха с небезизвестния аргумент за 45-те години.
Ако дебатите бяха сериозни, ние трябваше да се занимаем с три главни въпроса във връзка с този проблем: каква политика трябва да се провежда, за да се преодолее спадът в производ¬ството, как да запазим позициите си на външните пазари, които имаме и как най-добре да използуваме производствената база, която съществува в страната. Сега не е времето, разбира се, когато коментираме вече вота, да влизаме в подробности в тези проблеми. Това би било злоупотреба и с времето на парламента. Отбележете само едно - в декларацията, която току-що ви показах, на страница 16 е казано, че оживление или излизане от спада не може да се очаква по-рано от края на 1992 и началото на 1993 година, но че тогава се очаква такова оживление.
В Синята книжка, която получихме преди 2-3 седмици, озаглавена "Правителство на Република България - информация, анализи и прогнози", на същата 16 страница четем нещо съвършено различно. Господин министър-председателят се усмихва със своята усмивка, но една усмивка, господин министър-председателю... (Шум в СДС, глас: "Естествено със своята, как да се усмихва с чужда усмивка?!")... не може да обясни разликата от около три години между това, което пишете във вашата декларация от края на февруари и това, което информирате в края на юни. В Синята книжка пише, че спадът ще продължи още три години и че не по-рано от края на 1995 г., не 1992 г., може да се очаква известно оживление от 2-3 на сто.
Приемам аргумента на господин Филип Димитров, че първо¬началните очаквания и у нас, и в развитите страни може би са били прекалено оптимистични за това, кога може да се получи обрат в развитието на икономиките на източноевропейските страни. Но всяка нормална парламентарна практика изисква, когато се направи преоценка на очакванията, когато се очертаят различни от декларираните от правителството срокове, правителството само да стане и да обясни откъде идва тази разлика, откъде идва тази преоценка, до каква степен тя е обективна и до каква степен се дължи на пропуски на самото правителство. Защото иначе прави¬телството неизбежно се подлага на критиката на обществото, на опозицията, разбира се, най-малкото поради липсата на уважение към парламента, пред който преди един месец заявява едно, след три месеца заявява друго и не счита за необходимо дори да обясни защо. Никакво оправдание не може да има за такава практика.
В предизборната програма на Съюза на демократичните сили се изтъкват три фактора, които според СДС ще доведат до оживление в икономиката. Първияте приватизацията, вторият е изработването на програми, които да пренасочат работната сила от закривващите се производства към алтернативни, към други производства. Тази мисъл е доразвита и в Декларацията на прави¬телството, че се подготвят регионални програми, които едва ли не ще създадат изпреварващо нови работни места, преди да са закрити старите.
И самата правителствена статистика към днешна дата го¬вори, че това далече не е така, тъй като има десетина хиляди незаети работни места и над половин милион по официални данни, които търсят работа, и средномесечно по около 46 хиляди души в неплатен отпуск.
И третият фактор - привличането на кредити от международ¬ните финансови институции и външни кредитори, като в предизбор¬ната програма категорично се заявява, че единствено СДС и прави¬телството на СДС са в състояние да получат такива кредити.
Никакво обяснение не получи ноторният факт, че именно на това правителство, което е първото след четири десетилетия и половина без комунисти и т.н., именно на него беше отказан вторият транш от първия заем за структурно преустройство на Световната банка.
Явно е, че други са критериите на ония, които дават кредити, а не това има ли или няма от дадена политическа партия предтавители в едно правителство.
И аз ще ви кажа какви са тези критерии. Дали правител¬ството е добър платец, дали държавата е достатъчно надежден кредитен риск. И няма защо да гадаем кой е възловият показател, който определя за кредитора дали дадена държава заслужава да й се дадат пари или не.
Този критерий беше обявен, обоснован не от някой друг, а от изпълнителния директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю. В тази с]'e3рада през октомври 1990 г. той завърши своето изложение пред Икономическата комисия на Народното събрание с една препоръка. Препоръката беше да се постигне национален консенсус. Неговите думи бяха буквално: "Необходимо е да разбере¬те, че нито едната, нитто другата страна сами могат да извършат успешно прехода към нова система, могат да осигурят успеха на икономическите реформи както в България, така и във всяка друга източноевропейска страна".
именно това не желае да разбере Съюзът на демократичните сили. Той декларира безусловно, че сам и единствено той от всички в България е способен да извъърши прехода, да осъъществи промяна¬та, да осигури успеха на реформата.
В самата тази постановка е заложен неуспехът на товаа начинание. Без стремежа към консенсус, без стремежа към обществе¬но съгласие, без стремежа към намиране на компромисното решение, такъв един процес на смяна на система и т.н., не може да разчита на успех.
Тук нееднократно ние слушаме една констатация, че едни или други действия на този парламент говорят, че сме изживяли еин прекрасен за българската демокрация ден.
Не зная дали тези, които произнасят тази констатация, си дават сметка какво приказват. Защото ако те разбират демокра¬цията именно по този начин, тогава те създават една българска демокрация, която никой друг не може да познае, че е демокрация. Когато някой застане и казва: "Демокрацията - това съм аз!", става много сериозно. (Ръкопляскания в опозицията)
Когато някой си позволи в един парламент да казва: "Когато говорите с нас, ще мълчите!" (глас от СДС: "Сложете си картата!") Сложил съм си картата. "И вие нямате право да давате предложения (по едни или други причини), а само ще изпълнявате!", когато ни се препоръчва парламентарно поведение, видите ли като на "онова СДС", което било се съгласявало с БСП безусловно и без¬апелационно, става дума или за елементарно неразбиране и огра¬ниченост, или за съзнателна и безпардонна демагогия. Защото, обърнете внимание, спори ли някой, че правителството, което беше съставено през януари 1991 г. и работи активно някъде докъм юни - юли миналата година, работи ефективно. Спори ли някой, че именно това правителство даде първоначалния успешен старт на реформата? Спори ли някой, че в това правителство бяха пред¬ставени и Съюзът на демократичните сили, и Българската социа¬листическа партия, и представители на извънпарламентарни сили?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Естествено, че спори.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... Спори ли някой, че то беше съставено въз основа на едно политическо споразумение, върху което и споря¬щият в момента (към Александър Йорданов), и много други в тази зала поставиха своите пдописи и то стана политическата основа именно на тези първоначални усилия, които бяха най-решителни, в полза на икономическата реформа. Когато най-големите първона¬чални тежести се стовариха върху населението - и либерализацията на цените, и повишаването на данъците, и освобождаването на валутния курс.
И не е ли обща констатацията, че реформата спря през второто полугодие на миналата година, когато отново се намеси политическият фактор, когато беше издигнат лозунгът: "Цялата власт (в случая вече не е на съветите), а на СДС"? И когато беше жертван ходът на прехода, беше жертван ходът на реформата, за да бъдат наложени едни избори, които да осигурят пълно и безразделно завладяване на цялата власт от една политическа сила, която както паказаха изборите няма повече от една трета от избирателите за себе си?
Искам да премина към края на изказването си с една от констатациите, които напоследък се появиха, онзи ден, в резултат на проучване на общественото мнение. Колкото и да спорим колко са обективни, колко са верни едни или други анализи, аз съм убеден в една цифра, която прозвуча - 71 на сто от избирателите желаят усилията да се концентрират върху излизане от икономичес¬ката криза, а не върху единствено ровенето в тоталитарното минало. Можете да сте сигурни, че това е желанието на огромното мнозин¬ство от избирателите - независимо дали са гласували за БСП, или за СДС, или за някой друг. Навсякъде звучи това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Едното не пречи на друго¬то.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не си ли виждаме хала и не искаме ли да излезем от него - това трябва да ни е в съзнанието. Разбира се, стои и въпросът за това: как в края на краищата ще се разде¬лим или каква оценка ще споделим за миналото, което сме изживяли? Как ще преодолеем и проблемите, които в момента тревожат обще¬ството: проблемите за корупцията, проблемите за злоупотребите и т.н.? Няма други средства за това, освен демократичните.
Ако става дума за миналото, трябва да се състои едно обективно обсъждане на това минало, за каквото ние апелираме от месеци в този парламент. Ако става дума за корупцията, когато се върнахме в парламента, ние внесохме предложение за съставяне на анкетна комисия, която да проучи всички случаи на корупция. И именно мнозинството гласува "против" това предложение. Колко струват тогава призивите заедно да се мъчим да преодоляваме тези проблеми, заедно да работим в този парламент? Пукната пара не струват, ако гласувате по друг начин от този, към който призо¬ вавате. Защото да заявявате оттук, че онзи, който е невинен, трябва да отиде на съд, за да докаже, че е невинен, е най-голямата подигравка с нормите на демокрацията. И тази подигравка вие можете да си я позволите от тук, но няма да ви я позволят изби¬рателите. Защото ако вие в тази зала считате, че демократично е явното гласуване, избирателите няма да можете да ги убедите, че явното гласуване е демократично, а те ще настоят да гласуват в стаички, където няма да надзъртат зад рамото им кой как е гласувал. И тогава можете да сте сигурни, че резултатът ще е още по-плачевен от вчерашния за вас. (Ръкопляскания от опозицията)
И накрая, искам да завърша с още един аргумент в полза на това, че политиката на това правителство не може да разчита на доверие. Това е така нареченият балансиращ елемент - ролята на Движението за права и свободи.
НЮСЕТ ХАДЖИМЕТ (от място): Нямаш думата за Движението за права и свободи!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз може да нямам думата за движението, и разбира се, че движението трябва да защити своята политика от тази трибуна, но аз имам право да изразя собственото си мне¬ние. И се надявам, че вие няма да ми го отречете.
Очевидно е, че Движението за права и свободи упражнява определено въздействие върху политиката на господин Димитров. Това е очевидно за всеки. онова, което не е очевидно, е какви са условията, какви са договорките, какви са механизмите на това влияние. Този въпрос не може да бъде снет от обществено внимание, колкото и да желаете да го направите. Обществото има право да знае каква е общата платформа на двете политически сили, какъв е балансът на интересите, които са съчетани в тази политика и какви са последиците от това.
Аз се удивлявам от гласуването на господата от ДПС, защото те самите тук вчера настояваха за парламентарна комисия, която да разследва скандалната намеса на полицията на 5 юли в Хасково по време на религиозен обред на техни избиратели ¬в най-лош тоталитарен стил, и употребата на сила срещу мирни граждани, които изповядват своята религия в момента. Така безапе¬лационно, така дори и без един намек за препоръка към правител¬ството при това гласуване. Поне да бяха казали: да, гласуваме ви доверие, но се надяваме, че подобни неща няма да се повторят.
Дами и господа, струва ми се, че опитът от това гласу¬ване, което преживяхме сега, и от дебатите, би трябвало да е поука за целия парламент. Ако ние искаме да имаме авторитетно и силно правителство, а не силово правителство, и начинът, по който се дебатира, и начинът, по който се гласува, трябва да бъдат наистина демократични, а не пародия на демокрацията.
Ние в този парламент сме решени да бъдем ясни и недвус¬мислени, конструктивни - когато се обсъждат въпроси, които са от интерес на обществото и безусловно критични - когато се правят опити то да бъде заблудено и да бъде тласнато в насока, която избирателите не желаят. Благодаря ви за вниманието! (Представи¬телите от опозицията със ставане на кракаи ръкопляскане привет¬ствуват своя оратор)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Филип Димитров. (Александър Йорданов настоява той да вземе първи ду¬мата) Преди това господин Димитров поиска думата. Ако искате - разберете се, но целият ден ще отиде пак в дебати. (Шум в залата)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): (Голяма част от депутати от опизицята напускат демонстративно залата) Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Завърши още един нещастен опит на Българската социалистическа партия да отстрани първото демократично правител¬ство на България от власт. Всъщност завърши един нескопосен пролетно-летен сценарий за сваляне изобщо на Съюза на демократич¬ните сили от власт и за прокарване път на идеята за служебно правителство, което ще рече - форма на завръщане на комунисти¬ческата партия в зоната на властта. Този сценарий премина през много фази, в него се включиха различни хора - от бившите селски и комунистически партийни секретари, които агитират сега "против" Закона за земята, до някои по-едри политически комунистически риби, които направиха пътека вече на "Развигор".
Всъщност днес за пореден път умряха надеждите на най¬ретроградните сили в нашето общество за дестабилизация, за хаос, за нарушаване на нормалното развитие на нашата страна.
Всъщност още веднъж чрез своите народни представители българският народ каза "не" на политиката на Българската социа¬листическа партия, каза "не" на опитите за политически реванш!
Съюзът на демократичните сили е за смяна на икономическа¬та и политическата система в тази страна. Ние мислим, че това е единствената основа за постигане на национален консенсус. Не консенсус в името на спирането на реформата, стоенето на едно място, бавното и мъчителното придвижване чрез методите и похватите на перестройката, които доведоха до истинска трагедия други братски, в миналото, социалистически страни, а консенсус именно за смяната на системата. Смяната на системата е свързана неизбежно с отстраняване на негодни комунистически кадри както от зоната на властта, така и от зоната на икономическата власт.
Какво би означавало, ако днес бе гласуван вот на недо¬верие на правителството? Всъщност смяната на правителството в този момент целеше именно пълна дестабилизация на страната. И което е още по-опасно и още по-тревожно - пълен срив на дове¬рието към Република България от страна на нашите икономически и политически партньори от Европа, а и от целия свят. Всъщност това би означавало един опит за разглеждане на вече установените демократични връзки на нашата страна с останалите демократични страни.
Аз искам да ви припомня някои неща и от историята, и от днешния ден.
След войната Италия тръгна именно по този път - на не¬престанна смяна на правителството, на непрестанни правителствени кризи. И именно тези години водеха до един труден, нелек живот за милиони граждани на тази прекрасна страна.
Подобен сценарий днес се осъществи за съжаление в скъпа¬та на всички ни Полша. Спъка, защото за първи път в тази страна работниците, гражданите казаха "Не!" на комунистическата партия. Нещо повече, изсмяха й се в лицето още в началото на 80-те го¬дини.
В Полша се тръгна именно по пътя на някои леви илюзии - че е възможен друг път, че е възможен трети път и в търсенето на този път трябва непрестанно да се сменят правителствата. Резултатът от това е именно забавяне, а на много места и стопи¬ране на смяната на системата, дълги и безкрайни правителствени и парламентарни кризи. Защото никой чужд инвеститор, никоя чужда банка, никоя всъщност истински демократична и желаеща да помогне на нашата страна държава не би дала доверието си просто така, по всяко време.
Светът и Европа внимателно ни наблюдават, внимателно ни оценяват. И през май месец те дадоха огромно доверие на тази страна чрез приемането й в Съвета на Европа. Нека да не крием, това наистина беше доверие все пак главно към Съюза на демок¬ратичните сили, към Движението за права и свободи, към това правителство. Защото и миналата година имаше правителство. Защо тогава България не беше приета в Съвета на Европа, а именно сега?
На този аргумент Социалистическата партия нищо не може да отговори. (Реплика от опозицията: "Може, може!") Защото един¬ственият отговор е този, който ние даваме. Защото едва сега хората повярваха, че България тръгва по пътя на демокрацията.
Повтарям, завърши наистина един неуспешен пореден, втори или трети, опит за проваляне на Съюза на демократичните сили. Правителството на СДС получи доверие. Това доверие, разбира се, е доверието на тези, които могат и да го критикуват, могат открито, ясно, а не тайно да споделят неговите грешки. Могат наистина да осъществяват един ефективен парламентарен контрол.
Вчера аз ви напомних един положителен опит от работата на миналото Велико Народно събрание, когато част от тогавашната опозиция, от Съюза на демократичните сили активно сътрудничеше на Българската социалистическа партия и я подпомагаше, включи¬телно и в гласуването на Конституцията.
Този опит трябва да използува сега Българската социа¬листическа партия и активно да сътрудничи, активно да подпомага Съюза на демократичните сили и правителството на Съюза на демок¬ратичните сили, когато то работи за демократичното бъдеще и икономическото възмогване на тази страна. Този положителен опит трябва да се използува.
Вместо това вие тръгнахте по друг път, тръгнахте по пътя на излизането от парламента, на хаоса в страната, на разна¬сянето на листовки срещу правителството, тръгнахте по пътя на конфронтацията. (Клара Маринова): "А миналата година кой излезе от парламента? Като правихме Конституцията, кой излезе от парла¬мента?") И по този път стигнахте до най-голямото морално паде¬ние. Вие дори гласувахте вот на недоверие на вашето "правител¬ство в сянка", на хората, които бяха призовани, както във всяка демократична страна, да осъществяват пълен контрол върху прави¬телството на Съюза на демократичните сили.
Някой от правителството на Съюза на демократичните сили, някой от парламентарните групи на ДС и ДПС да се е противопос¬тавял на "правителството в сянка", да е говорил против това правителство, да му е забранявал да изпълнява своите функции? - Не! Вие обаче го унищожихте на един елементарен партиен кому¬ нистически пленум. Това доказва вашата вътрешна политическа несвобода, вашето вътрешно политическо робство.
Затова бях принуден и вчера да ви кажа, че несвободни хора, вътрешно несвободни хора трудно могат да ни дават ум и разум. (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
Вгледайте се най-напред в себе си. Проведете един серио¬зен разговор! Време е може би за нов ваш конгрес. Излезте от този конгрес с открити чела, достойни за бъдещето на България! Помогнете на това правителство! Помогнете на тези, които искат в момента да работят за доброто на България! А доброто на Бълга¬рия се нарича "смяна на системата". Обратното е политически реванш и наистина "зимни сънища в лятна нощ".
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Мехмед Ходжа - от името на парламентарната група на Движението за права и свободи.МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Господин председател, дами и господа народни представители, господа министри! Защо ние днес гласувахме вот на доверие на правителството? Първо искам да започна от отговора на този въпрос. Защото много любопитни колеги искат да знаят защо ние подкрепяме това правителство (шум и реплики от опозицията) и народът нека да чуе - мисля, че изразявам стано¬вището на нашата парламентарна група.
Ние сме убедени, че това правителство е в състояние да извърши промените, които очаква нашият народ. Разбира се, нашата подкрепа не е безусловна.
Ние очакваме от това правителство наистина да извърши всички онези промени, които налага нашето време. В този смисъл нашето доверие не значи, че това правителство работи безупречно. Те може би господата министри усетиха това. Нека това да се разбере и от СДС.
На каква цена Движението за права и свободи подкрепя и СДС, и това правителство? Държа да се разбере правилно - първо, всички наши кметове на населени места, общински кметове, избрани с листата на Движението за права и свободи и всички депутати на ДПС получиха по една западна кола, получихме - всички без изключение - по един апартамент в София, получихме - няма да кажа точно сумата, оставям ви я за вас да гадаете каква сума сме получили... Какво друго получихме обаче? Получихме уверението на СДС и на това правителство, че заедно с ДПС ще се работи за демократизирането на българското общество и ние заложихме на това! (Бурни ръкопляскания от мнозинството) Никакви други - уверявам ви - никакви други пазарлъци не са водени нито със СДС, нито с правителството.
Освен това проявявате голямо любопитство какво ще бъде нашето отношение занапред. Аз мисля, че ви казах какво ще бъде това отношение: ние ще подкрепим това правителство, което е в състояние да извърши наистина всички онези реформи, които очаква и нашият електорат, и вашият, и този на СДС, но разберете, господа, вие желаете от това правителство, и от СДС, и от ДПС, неща, които те не са в състояние да извършат. Повярвайте, изпадате в едно крайно неудобно положение. Вие много подценявате ДПС. Наистина го правите това - подценявате го като мислите, че това ДПС едва ли не е придатък, едва ли не е маша в ръцете на СДС. (Шум от опозицията) Уверявам ви, че не сме. Доказвали сме го много пъти. Може би, господа, ако не на всеки, ако не на всички, но вие също желаете това от нас. Ние просто не ви вярваме, защото онова, което нанесохте, онова, което сторихте с една голяма част от населението на България - от гражданите на България, с нищо не може да го изкупите! (Бурни ръкопляскания от СДС и ДПС) Ето защо ние не можем да бъдем с вас! (Ръкопляскания)
Просто не можем да бъдем и безуспешни ще бъдат всички ваши опити именно да искате от нас подкрепа, да искате от нас консенсус, да искате от нас помирение. Да - с българския народ - да, но с комунистите и с лидерите - никога! (Викове: "Браво!", бурни ръкопляскания от мнозинството. Мехмед Ходжа получава поз¬дравления от депутати от своята парламентарна група за изказване¬то си)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър-председателят на Република България господин Филип Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не трябва да си правим илюзии - ясно е, че управлението на държа¬вата в исторически момент като този е едно непрекъснато бягане с препятствия - и бих казал, големи препятствия. Днес ние преска¬чаме едно препятствие, вероятно не след дълго ще дойде друго, ще трябва да прескачаме и него.
Но това, което ми направи може би най-силно впечатление в днешния вот, беше възгласът, който чух от страна на опозицията, по повод решението за явно гласуване, а именно това, че вие викахте: "Страхливци!". (Реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това решение вероятно би могло да бъде много обсъждано, би могло да се говори кога един въпрос е персонален и кога той изразява отношение към една политика, но аз няма да навлизам в това, защото това не е моя работа, това е вот на събранието. Искам обаче да ви кажа, че щом вие допускате, че в Съюза на демократичните сили има хора, които биха гласували против първото българско демократично прави¬ телство, ако можеха да гласуват тайно, но не са направили това, гласувайки явно от страх или по-скоро от срам, защото за какъв страх може да става дума (шум от опозицията), ако те не са напра¬вили това от срам, то струва ми се има нещо много хубаво в това, дето в България хората се срамуват да се обявят срещу демокрация¬та. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
Това, което аз се питам обаче е срам ли беше - и от какво, или страх - и от какво, онова, което направи толкова единна вашата парламентарна група. Защото, гласувайки в полза на този вот на недоверие, всъщност вие гласувахте против опитите за стабилизация на българската икономика...
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Ти си заплаха за българската икономика! (Викове и шум от опозицията)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... вие гласувахте против разширеното финансово споразумение с Международния валутен фонд. Вие гласувахте в крайна сметка против - и най-вече това беше изтъкнато във вашите мотиви - вие гласувахте против правото на правителството да освободи един регион от вилнеещата там мафия със силата на своите специални части. Гласувайки против всичко това, аз не съм сигурен, че вие изразихте становището на всички ви. Аз съм убеден, че има в тази част на залата хора, които са съгласни с това полицията да освобождава региони от мафиоти. (Ръкопляскания от мнозинството) Аз съм убеден, че има хора между вас, които са съгласни с това България да направи следваща стъпка в своите контакти с международните финансови институции и да сключи това разширено финансово споразумение, което ни беше предложено.
Добре. Вие говорите за консенсус. Очевидно е, че ние не можем да искаме пълно разбирателство във всичко. Очевидно е обаче, че има национални интереси и по отношение на тях ние бихме могли да бъдем съгласни. Разбира се, не става въпрос за такъв консенсус, че да стане вълк овцата, и певецът - като нея. Но такива въпроси, като тези, които бяха повдигнати и от ваши представители, като въпросите за това в тази страна да има ред, в тази страна да не може безнаказано да се тероризират хората, включително и да се шантажира правителството - по това би трябвало да има поне някои измежду вас, които да са съгласни.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Демагог!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Говореше се и госпо¬дин Пирински изказа опасението, че видите ли това правителство би могло да бъде под контрола на някого. Такива мисли се развиха и по време на дебатите.
Дами и господа, иска ми се да сте разбрали, че това правителство не се поддава нито на шантаж, нито на натиск. (Шум в залата) И мисля, че самата реакция на всички тези събития от последните дни, включително и финалът, който наблюдаваме днес, би трябвало да е доказателство за това.
Аз разбирам, че никак няма да е лесно и за представителите на парламентарната опозиция, и за много хора, които са извън този парламент, да приемат леко факта, че процесите в България се развиват в една точно определена посока. Тази посока е посока¬та, която се определя не само от нашето желание, а и от онова, което бихме могли да наречем историческата необходимост. Затова, че път назад просто няма и мисля, че всеки и тук, в тази зала, и извън нея, трябва да си даде сметка за това. Път назад няма! И по тази причина, ние можем или да спрем или да паднем, или да продължим.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Накъде ще продължим не стана ясно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Напред, но без комунизъм...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: В крайна сметка днешният вот е поредната стъпка...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Може би към Червено море...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ние не вървим към Червено море, госпожа Маринова, ние вървим към единствения разумен изход за тази държава.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): А защо не ни го кажете?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Единственият разумен изход, който вие също така повтаряте, и който и вие казвате, че подкрепяте. Вървим към този изход, който в крайна сметка ще даде възможност на хората да ни слушат по-малко и да се интере¬суват от нас по-малко, защото ще имат с какво да запълват по¬добре живота си.
Така или иначе вашият вот беше даден, а ние продължаваме! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър¬председател! (Ръкопляскания)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Господин Джеров, ... (Шум и реплики: "Почивка, искаме почивка!")
Ако иска някой почивка, ще дам.
Господин Джеров, моля. Моля за тишина в залата!
РЕПЛИКА ОТ СДС: Искаме почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направете си искане, аз не мога на своя глава да решавам почивките. Искайте... (Шум в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): СДС иска 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съгласно правилника давам 15 ми¬нути почивка! (Звъни)(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля господа квесторите да поканят народните представители да влязат в залата. Господин Джеров, председателите на комисиите, които имат отношение по т. 3 и 4, също да влязат в залата.
Междувременно - няколко съобщения.
Комисията по административно и териториално устройство и местно самоуправление ще проведе заседание на 30 юли, четвъртък, в 8,30 ч. в зала 412.
Комисията по земеделието - заседание на 30 юли, четвъртък, от 10,00 ч. в сградата на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 28 юли, вторник, от 12,30 ч. в зала 412 на бул. "Дондуков" 2.
Моля, господин Джеров, заповядайте.
АСПАРУХ ПАНОВ (от място): Двата заедно ще бъдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Както предложи господин Джеров, така ще бъде: двата заедно или поотделно.
Парламентарните групи могат да представят ораторите по т. 3 и 4.
От Предизборния съюз са представени 9 оратори.
Преди началото ли искате думата, госпожа Поптодорова?
Продължаваме заседанието. (Звъни) Има думата господин Джеров.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Аз имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Процедурен въпрос ли, госпожа Поптодорова? Заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Този процедурен въпрос аз го поставих и вчера, но не получих отговор. Затова го подновявам сега.
Напомням отново, че има внесено предложение за обсъждане оставката на председателя на Комисията по вероизповеданията. Въпросът все по-малко търпи отлагане предвид на положението в Българската православна църква и предвид поведението на самия председател на комисията. Тази комисия е абсолютно импотентна от гледна точка на целите, за които беше създадена. А председате¬лят на Народното събрание беше поел ангажимента да събере в своя кабинет представители на всички парламентарни групи, за да се обсъди въпросът. Вече няколко дни изминаха оттогава, а такъв отговор няма. Просто моля да се вземе едно решение и днес в хода на заседанието да ми бъде съобщено в кой ден и в какъв час ще се съберем, за да обсъдим този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпросът няма да се поставя на гласуване, тъй като е решен в правилника и вчера беше провъз¬гласено от председателя по какъв начин ще бъдат приети евентуални¬те оставки или нови предложения.
Господин Джеров, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин предсе¬дателствуващ, уважаеми колеги! Предстои да спрем нашето внимание върху два законопроекта, внесени от Министерския съвет. Двата законопроекта са свързани един с друг, поради което считаме и моля да приемете те да бъдат съвместно разгледани.
Първият нормативен акт, това е законопроектът за ратифи¬циране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г.
Вторият - това е законопроектът за приемане на деклара¬ции по смисъла на чл. 25 и 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за признаване на компетенцията на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от частни лица, неправителствени организации или групи лица и на задължителната юрисдикция на Европейския съд по правата на човека.
Аз ще ви моля, уважаеми колеги, да отделим съответно внимание в доклада на някои промени, които се налагат. И затова поотделно на двата законопроекта ще предложа становище.
Първият законопроект - за ратифициране на Конвенцията и на Допълнителния протокол.
На 7 май, както изразява своето становище в мотивите Министерският съвет, тази година нашата страна стана пълноправен член на Съвета на Европа. И в съответствие с възприетата практика подписа Конвенцията и Допълнителния протокол. Според обичайните условия на Съвета на Европа, страната ни е длъжна в срок до една година след подписването на тези два документа да ратифицира Конвенцията. Това е базата, поради която се налага разглеждане на тези два документа.
Конвенцията и нейните допълнителни протоколи могат да се разглеждат като своеобразен регионален кодекс на основните граждански и политически, както и на някои социални и икономически права и свободи на човека.
Самата Конвенция и Допълнителният протокол от 20 март 1952 г. в частност задължават страните по тях да гарантират на недискриминационна основа на всяко лице, намиращи се под юрисдикцията им, правото на живот, защита срещу изтезания или безчовечно или унизително отнасяне, срещу задържане в робство и принудителен труд, право на свобода и сигурност, съпроводено от гаранция за някои основни процесуални права в областта на наказателното и гражданското право, право на уважение на частния и семейния живот, свобода на мисълта и много други моменти, които са отразени. Не бих искал тук да ги цитирам, защото съм убеден, че уважаемите народни представители са прочели както мотивите, така и първия докладван от мен законопроект.
Вторият законопроект - по приемане на декларациите.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от ноември 1950 г., която Република България подписа на 7 май тази година, предвижда сложен механизъм за контрол върху спазването на поетите от държавите задължения в областта на човешките права. Той се състои от три органа: Европейската комисия по правата на човека, Европейския съд по правата на човека и Комитета на министрите на Съвета на Европа. Европейската комисия и Комитетът на министрите имат задължителна юрисдикция по междудържавните претенции на страните по Конвенцията във връзка с нарушаване на задълженията по Конвенцията и на допълни¬телните протоколи към нея.
Наред с това е предвидена и факултативна възможност държавите да признаят правото на физически лица, неправителстве¬ни организации и групи лица да сезират комисията при претендирано нарушаване на техни права. Факултативна е и юрисдикцията на Съда по всички въпроси на тълкуването и прилагането на Конвенция¬та.
В първия от горепосочените законопроекти Министерският съвет предлага да бъдат приети две резерви и една тълкувателна декларация по отношение на конкретни разпоредби на чл. 1 и чл. 2 от Допълнителния протокол от 1952 г.
Съгласно чл. 5 от същия протокол и чл. 1, 2, 3 и 4 от него се считат за допълнителни членове на Конвенцията и като всички разпоредби на нея са приложими и към тези членове от протокола. Следователно основанието за формулиране на въпросните резерви отговаря на формалните условия за допустимост, съдържащи се в чл. 64 от Конвенцията, а именно:
Първо, направени са по отношение на конкретни разпоредби от Конвенцията и следователно нямат общ характер.
Второ, отнасят се до разпоредби на действуващ в момента закон - Конституцията на нашата република.
Трето, резервите съдържат кратко изложение на визираните конституционни разпоредби.
Становището на Законодателната комисия по същество на предложените резерви и тълкувателната декларация е следното:
1. Първата от резервите, съдържаща се в чл. 2 от законо¬проекта, касае разпоредбите на второто изречение на чл. 1 от протокола в смисъл, че тези разпоредби не засягат обхвата и съдържанието на чл. 22, ал. 1 от Конституцията ни, която гласи: "Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придоби¬ват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си." Резервата се отнася до второ изречение на тази алинея, тъй като комисията и съдът са определили недвусмислено в частност по делото на Маркс срещу Белгия от 1979 г., че с чл. 1 от протокола се защитава правото на собственост, а не правото на придобиване на собственост.
Въпреки че задължението за прехвърляне на собствеността не предвижда национализация, конфискация или друга форма на насилствено отнемане на собствеността, то би могло да се изтълкува като отнемане на собствеността на чуждестранно лице. Независимо от това, че във второто изречение на чл. 1 от протокола се допуска отнемането на собственост в интерес на обществото, считаме, че тълкуването на понятието "обществен интерес" би могло да бъде твърде широко и поради това следва да се избегне колизия между разпоредбите на чл. 1 от протокола и тези на чл. 22, ал. 1 от нашата Конституция.
Без да има директно текстово противоречие между разпо¬редбите на чл. 22, ал. 1 и тези на второто изречение на чл. 1 от протокола, тази резерва, както и останалите се прави с цел да се избегне процедурата, предвидена в ал. 3 на чл. 85 от Консти¬туцията. Бъдещата практика по прилагането на необходимостта от нашите съдилища ще позволи да се прецени необходимостта от евентуално изменение - разбира се, говоря за в бъдеще - на чл. 22 от нашата Конституция.
2. Втората резерва и тълкувателната декларация, предложе¬на от Министерския съвет, се отнася до второто изречение на чл. 2 от протокола. Посочената резерва касае разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от Конституцията, която гласи: "Изучаването и ползуването на българския език е право и задължение на български¬те граждани". Член 53, ал. 2 и ал. 6 от Конституцията предвиждат, че: "Училищното образование до 16-годишна възраст е задължително. И: тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища".Предлагам втората резерва изцяло да отпадне, тъй като липсва каквото и да е несъответствие между посочените разпоредби и изречение второ на чл. 2 от Допълнителния протокол.
Предлагам също така тълкувателната декларация да бъде подкрепена от уважаемите народни представители, тъй като чл. 2 като цяло се състои във възможността за достъп до образователни¬те институции, съществуващи в дадения момент в държавата, но то не предполага финансиране от страна на държавата на образование от някакъв определен тип или на определено ниво извън ангажименти, предвидени в Конституцията и българските закони.
Във втория от законопроектите Министерският съвет предла¬га приемането на две декларации, по смисъла на чл. 25 и чл. 46 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Становището ни е, че в декларацията по чл. 25 следва да отпадне изразът: "или съдебно решение, постановено", тъй като би могло да възникне противоречие предвид обстоятелството, че дадено съдебно решение може да се основава на юридически факти преди влизане в сила на конвенцията за нашата страна.
Предлагаме вторият абзац на тази декларация както и вторият абзац на декларацията по чл. 46 да отпаднат.
Това предложение се определя от преценката, че нашата страна е готова както в политически, така и в практически план да приеме от момента на ратифициране на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи европейските стандарти в областта на защитата на правата на човека и свързаните с това контролни механизми.
Благодаря, господин председател. Нека да се даде думата на уважаемите народни представители, разбира се, първо на госпо¬дин министър-председателя, да вземат отношение, защото аз направих предложение за промени на първоначално внесените предложения от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Искам да напомня, че вносител на двата законопроекта е Министерският съвет. Давам думата на министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, за да улесня вашата работа, като изразя становището на Министерския съвет тъкмо по тези пунктове, които засегна и господин председателят на Законодателната комисия.
Министерският съвет не държи да бъде възприето отлагател¬ното условие, дори напротив, ние смятаме, че ако е възможно да започне приложението на конвенцията незабавно и Народното събрание прецени това, ние ще се радваме то да стане веднага. Така че това отлагателно усуловие бихме поддържали само дотолкова, доколкото би имало някакви технически пречки за придвижването на нещата. Но тъй като мина известно време от нейното подписване, аз мисля, че всичко, което е имало да се направи, е вече направе¬но.
Що се отнася до пункт втори от резервите, то становището на Министерския съвет е, че този съществен елемент от българската Конституция, който е визиран в този пункт, всъщност не среща противоречие в разпоредбите на спогодбата.
С други думи, визирайки го в този пункт втори, ние изразя¬ваме по-скоро една констатация, а именно, че в рамките на спогод¬бата приложение естествено намира и конституционно-правната норма, повтарям, една констатация по-скоро, отколкото резерва в собствения смисъл. И от тази гледна точка ние съвсем не държим в самия текст да бъде включена тази втора алинея.
Що се отнася до първата резерва, тя е един сигнал. Но там конституционният текст е категоричен и мисля, че едва ли би могъл да се коментира.
От тази гледна точка аз подкрепям от името на Министер¬ския съвет бележките, направени от господин председателя на Законодателната комисия. Изразявам надеждата, че вие ще ги въз¬приемете в този им вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър-председателю.
Двата законопроекта са разпределени на още две комисии. Следващата комисия е тази по външната политика. Нейният председа¬тел господин Александър Йорданов е представил становище на коми¬сията.
Желаете ли да изкажете становището на комисията и по направените нови бележки? Да, заповядайте, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На заседание на Комисията по външна политика, проведено на 16 юли, бяха обсъдени двата законопроекта, вносител на които е Министерският съвет.
Веднага искам да подчертая, че в заседанието на комисията не участвуваха депутати от българската социалистическа партия по причини, които са добре известни на нашето общество.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Всичко е ясно.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Макар че мотивът да се разгледат по бързо именно тези конвенции, до голяма степен беше и мотив, който движеше поведението на Парламентарната група на БСП. Фактът остава непроменен. (Шум в малцинството)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Той не говори като председател на комисията, да следе от трибуната.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Да се говори по същество.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз мисля, че когато се говори за европейски конвенции, неевропейско държание не е допустимо в тази зала. (Шум, протести в малцинството, ръкопляскания в мнозин¬ството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йорданов, правя Ви напомняне...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Всяка една комисия... Госпожо пред¬седател, всяка една комисия, това е практика на Народното събра¬ние, когато дава информация за това, как е протекло заседанието, как е гласуван един или друг законопроект, винаги оттук е подчер¬тавала кои са участвували в гласуването, кои не са участвували, колко гласа са за закона, колко гласа - против закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, и аз Ви моля в рамките на това да се придържате.
АЛЕКСЪНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега в този смисъл аз казвам, че тези конвенции, тези два законопроекта...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Не е в този смисъл...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ...бяха гласувани само от представи¬телите на Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи в Комисията по външна политика, което дава възможност за хората както в България, така и в чужбина да си мислят каквото си искат.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Точно така.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: А така! Защо българската социалисти¬ческа партия не е участвувала в обсъждането?
Конкретно на въпроса. Нашето становище по законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея е следното. Нашата страна, както е известно, бе избрана за редовен член на Съвета на Европа и в съответствие с възприетата практика подписа Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Държа да подчертая, че това бе направено от първото некомунистическо демократично правителство на България от близо половин век насам. (Ръкопляскания в СДС)
Според статута и действуващите процедури на Съвета на Европа страната ни, това искам също дебело да подчертая, бе длъжна в срок до една година след подписването да ратифицира конвенцията.Всъщност ние започнахме ратификацията, обсъждането на законопроектите много, много по-рано. Това говори именно за степента на зрелост на нашето демократично общество и за готов¬ността на управляващата демократична коалиция по-бързо да приобщи България към Европа.
Затова и в становището се казва следното: "Като има предвид напредъка на демократичните промени у нас и факта, че политическата система се основава на ценностите на плуралистич¬ната демокрация, на разделението на властите, на върховенството на закона и на съблюдаването на правата на човека, комисията е на мнение, че Конвенцията трябва да бъде ратифицирана далеч преди изтичането на едногодишния срок от нейното подписване."
Според нас, казва комисията, в която не участвуваха представители на бСП, този акт ще ускори протичащата сега рефор¬ма на законодателството и съдебната система. Разбира се, подчер¬тава се във втора точка на становището, че в общи линии, повта¬рям - в общи линии, правата и свободите, формулирани в конвен¬цията, са намерили място и в разпоредбите на Конституцията на Република България. Тъй като комисията в анализа, който направи, в сравнението, което направи между конвенцията и нашата българ¬ска демократична Конституция, установи, че в някои отношения нашата Конституция е изостанала от Европейската конвенция за защита на правата на човека, макар че Европейската конвенция е приета много, много отдавна, а нашата Конституция - само преди една година.
Но на това защо нашата Конституция в някои отношения е изостанала от Европейската конвенция, трябва да отговорят тези, които са приемали миналата година Конституцията. (Шум и реплики в залата)
Затова се казва в становището, че е желателно да се предотврати всяка възможност за противоречие между конститу¬ционните норми, от една страна, и конвенцията и Допълнителния протокол, от друга.
В този дух комисията приема формулираните от вносителя - това е Министерският съвет - резерви и тълкувателна декларация, подготвени съгласно чл. 64 от Конвенцията.
По-нататък се казва, че е необходимо Народното събрание да приведе Конституцията на Република България в пълно съответ¬ствие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Става дума всъщност, че в законопроекта Ми¬нистерският съвет определя една основна резерва, а именно, раз¬поредбите на второто изречение на чл. 1 от протокола не засягат обхвата и съдържанието на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България, според която чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.
Аз си спомням, че на първото четене на Конституцията тук, в тази зала, в миналото Велико Народно събрание, имаше много сериозни дискусии по този въпрос и предложенията, които направи тогава Съюзът на демократичните сили именно за съобразя¬ване на този текст с текста на Конституцията, не бяха възприети от Българската социалистическа партия. И това доведе всъщност до един недемократичен текст в нашата Конституция. Или нека не го наричаме недемократичен, да го наречем просто несъобразен с европейското мислене. Така ще бъде по-точно.
По въпроса на подмятанията дали съм бил тук по това време или не, мога да ви кажа: да, тук бях. Някои от вас тогава ви нямаше, защото не бяхте депутати. И може да се сравнят моите изказвания във Великото Народно събрание по този въпрос.
Преминавайки към следващия законопроект, отново искам да подчертая, че и при неговото обсъждане, именно законопроекта за приемане на делкарации по смисъла на чл. 25 и чл. 46 от Конвен¬цията, и при неговото обсъждане в комисията не взе участие Бъл¬гарската социалистическа партия. Тя просто блестеше със своето отсъствие.
В становището по този законопроект се казва, че е пред¬виден един сложен механизъм за контрол върху спазването на човеш¬ките права в страните-членки. Заедно с това е предвидена и допъл¬нителна, не задължителна възможност със специална декларация държавите да признаят правото на физически лица, неправител¬ствени организации и групи граждани да се обърнат към Европейска¬ та комисия по правата на човека при нарушаване на техни права. С подобна декларация е възможно да се признае за задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по всички въпроси за тълкуване и прилагане на конвенцията.
Всъщност става дума за нещо, което може да се каже и по-ясно от това професионално, високо мнение на Комисията по външна политика. Става дума за това, че всеки гражданин на наша¬та страна може да се обърне към Европейския съд...
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (от място): Не може!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... и да потърси справедливост за себе си. Една компетентна, именно наднационална юрисдикция само би подпомогнала правораздаването у нас при практическото прилагане на европейските стандарти в областта на спазването на човешките права.
Ето защо комисията счита, че поемането на тези допълни¬телни ангажименти е целесъобразно и ще повиши авторитета на българската демокрация.
В същото време комисията намира, че признаването с подоб¬ни декларации на наднационална юрисдикция по човешките права изисква бързи и ефективни промени във вътрешното законодателство, съответна кадрова и структурна подготовка както в системата на правораздаване, така и в държавната администрация. Този про¬цес всъщност вече е започнал и върви успешно.
Като взема предвид тези обстоятелства, комисията приема предложението на вносителя. Но като има предвид изразените тук мнения, мога да кажа, че членовете на комисията са съгласни именно влизането в сила на тези декларации да стане от момента на ратифицирането на конвенцията.
Като отчита, че преобладаващото мнозинство от държави¬те-членки на Съвета на Европа са приели декларации, залегнали в предложения законопроект и че на 5 май т.г. България вече е признала задължителната юрисдикция на Международния съд на ООН, и като има предвид положителния ефект от този акт за авто¬ритета на Република България, Комисията по външна политика предла¬га на Народното събрание да приеме законопроекта за приемане на декларации по смисъла на чл. 25 и чл. 46 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за признаване на компетенцията на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от частни лица, неправителствени организации или групи лица и на задължителната юрисдикция на Европейския съд по правата на човека.
ИВАН ГЕНОВ (от място): След 6 месеца.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това са всъщност приетите от Коми¬сията по външна политика становища. Ние приемаме казаното тук от Законодателната комисия и същевременно подкрепяме и министър¬председателя в неговото мнение по този въпрос.
Завършвайки, отново искам да подчертая, че депутатите от Българската социалистическа партия не участвуваха в обсъжда¬нето на този проблем, изключително важен за България, за всеки български гражданин, в Комисията по външна политика. Както писаха вестниците по това време, някои от тях са били на море. Благо¬даря! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на пред¬седателя на Комисията по правата на човека господин Мехмед Ходжа да каже какво е становището на неговата комисия.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): (Чуват се подмятания от опозицията, че е бил партиен секретар) Ти можеш да мечтаеш, господине, да бъдеш партиен секретар като мен. Де да бяха повече като мен, досега с комунизма отдавна да бяхме свършили. (Смях в залата и бурни ръкопляскания)
Становище на Комисията по правата на човека относно конвенцията:
"Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи в качеството им на основен регионален между¬народен инструмент цели укрепването на плурализма и демокрацията и всеобщо ефективно признава неспазването на правата и основните свободи на гражданите. Тя е ярък израз на тенденциите в между¬народния правов ред, съгласно който ценността на отделната лич¬ност се превръща в обект на защита от страна на международното право и световната общност.
Със своята всеобхватност и ефективност на предвидените гаранции за защита на правата и свободите на гражданите, кон¬ венцията изпълнява ролята на фундамент на европейския правов ред. Пълноправното членство на България в Съвета на Европа обус¬лавя и ратифицирането на конвенцията. Ставайки част от вътреш¬ното ни право, конвенцията ще представлява ориентир при провеж¬дането на реформата в законодателството и в съдебната система у нас.
За по-пълноценната защита правата на личността безспорно благотворно въздействие ще окаже признаването на компетенцията на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от частни лица и неправителствени организации или групи лица и на задължителната юрисдикция на Европейския съд по правата на човека. Поради това Комисията по правата на човека подкрепя декларациите по смисъла на чл. 25 и чл. 46 от Конвенцията.
Направените резерви и декларации към Допълнителния про¬токол от 20 март 1952 г. хармонират според становището на коми¬сията с националното ни законодателство, поради което намират одобрението на комисията."
Извън становището на комисията искам да заявя следното. Колкото е важно и авторитетно ратифицирането на тази конвенция мисля, че това е и толкова задължаващо. Ето защо аз за себе си не един път съм си задавал въпроса дали наистина е време ние да ратифицираме тази конвенция. Не е ли малко рано, за да пристъпим към един такъв много отговорен проблем, тъй като все още нашето вътрешно законодателство не хармонира на конвенцията. може би е прав господин Александър Йорданов, който казва, че след ратификацията на конвенцията Народното събрание трябва много интензивно и много ефективно да работи именно за привеждане в съответствие на вътрешното законодателство, на националното законодателство с конвенцията.
Аз смятам, че на този етап има много случаи на наруше¬ние на човешките права в България и българските граждани, пред¬полагам или предвиждам, че ще затрупат Европейския съд и Европей¬ската комисия по правата на човека с жалби. На българските граж¬дани обаче трябва да им е ясно, че те трябва много подробно да изучат структурата и процедурата, по които трябва да се извър¬ши именно този акт. И най-много предполагам жалби ще се получат именно от опозицията.
Убеден съм обаче, че нарушаването на човешките права най-малкото не са в посоката, в която ги търси опозицията. Нару¬шаването на човешките права в случая, в България, според мен, в нашата страна продължава именно от някои членове на опозицията. (Викове, шум от опозицията)
Ще ви дам конкретни примери. Моля, господа! Господин Минчо Минчев в окръжна болница, Кърджали, разпространявал слуха (шум сред опозицията), моля, сее страх сред населението, че всяко новородено бебе в България от туркиня ще носи българско име отсега нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Ходжа, не излизайте от рамките...
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): И ако това не е нарушение на човеш¬ките права... Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Напомням ви - в рамките на същността на доклада да се придържате.
Господин Орсов има думата по искане за процедурен въп¬рос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председателству¬ваща, моят процедурен въпрос е, за да изразя възражение, при това остро възражение срещу нарушението на процедурата, където Вие и говорещият преди малко председател на Комисията по правата на човека допуснахте, а именно - на него му беше дадена думата да прочете становището на тази комисия по разглежданите от нас законопроекти, а не да разсъждава върху темата кой депутат какво бавел.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Това е становището на комисията. Вас Ви е нямало там... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми народни предста¬вители, нека се уточним за времето и процедурата по дебатите, които ще започнат след няколко минути.
Тъй като става дума за два законопроекта, които ще се обсъждат едновременно, времето за всеки законопроект, принадлежащо на всяка парламентарна група за обсъждане е 30 минути. Така че всяка парламентарна група ще има възможност по един час да участвува в разискването на двата законопроекта. Възразявате ли на така определеното време? То е съгласно правилника, но тъй като ще се обсъждат двата едновременно - това удвоява време¬то за тях.
Представени са списъци на ораторите от трите парламентар¬ни групи.
Давам думата на господин Аспарух Панов и ще моля всеки оратор да идва с картата си тук, за да може да се отбелязва времето, през което той е говорил.
След това е господин Филип Боков.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми колеги! Създаването на международни механизми за контрол върху спазването на човешките права е едно от най-големите пости¬жения в развитието на международния правен ред след Втората световна война. Свободата и правата на отделната личност станаха обект на защита от международното право и от световните правител¬ствени и обществени организации. Особено в Западна Европа права¬та на човека придобиха първостепенно значение и се превърнаха в основен критерий за демократичност на обществото. Естествено, това не важеше нито за Съветския съюз, нито за бившите социалис¬тически страни, а най-малко за България, където хората десетиле¬тия наред живяха в пълно безправие, в един огромен концентрационен лагер.
В този дух приобщаването ни към Европейската конвенция за правата на човека е откриването на един нов свят за България, на една цяла нова вселена за България. Значението на конвенцията е огромно. Тя е действително основният стълб на европейския правен ред и дори се разглежда като конституцията на бъдещата обединена Европа. Тя представлява цялостна международноправна система, която съдържа както материални правни норми, така и процедури, определящи контролния механизъм на конвенцията.
България подписа конвенцията на 7 май при церемонията по нашето приемане за редовен член в Съвета на Европа. Съгласно приетата практика в Съвета на Европа конвенцията се ратифицира от съответните парламенти до една година след нейното подписва¬не. Каква е ситуацията у нас?
Още веднага след приемането ни в Съвета на Европа и след подписването на конвенцията, на практика още от 7 май наша¬та опозиция предприе евтини пропагандни трикове, за да обвини управляващото мнозинство, че умишлено бави ратификацията на конвенцията. Колко пъти господата Боков, Генов, Пирински, госпожа Ананиева и кой ли още не се опитаха от тази висока трибуна цинично да спекулират с темата за ратификацията на конвенцията, знаейки прекрасно каква сложна подготовка трябваше да извърши правител¬ството, за да представи на Народното събрание законопроектите за ратификация на конвенцията. Да не говорим колко на брой не¬професионални и направо профански статии и интервюта на тази тема се появиха във в. "Дума"!
Напоследък някои социалистически глашатаи дори си позво¬лиха наглостта да твърдят, че СДС внася предложението за ратифи¬кация на конвенцията благодарение на натиска на напусналата парламента опозиция. Вариациите на тази тема в декларацията на госпожа Ананиева преди два дни бяха ярък пример на политически цинизъм.
За да се сложи край на спекулациите по тази тема, ще си позволя да ви дам пълна информация как върви процесът на ратификация на конвенцията в другите три бивши социалистически страни, които са вече членки на Съвета на Европа. Чехската и Словшаката федеративна република...
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не се казвва "Чехската"!
АСПАРУХ ПАНОВ: ... е единствената страна, която е рати¬фицирала конвенцията и то точно една година и един месец след нейното подписване. Чехо-Словакия подписа конвенцията на 21 февруари 1991 г., а я ратифицира на 18 март 1992 г. Полша подпис¬ва конвенцията на 26 ноември 1990 г. и вече осме месеца не е предприела стъпки за нейното ратифициране. Особено интересен и показателен е случаят с Унгария - първата бивша социалистическа страна, приета в Съвета на Европа, която подписва конвенцията на 6 ноември 1990 г. и до този момент, една година и девет месеца след подписването й, не е ратифицирала този основен европейски документ.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (от място): Господине, те нямат нова Конституция!
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Очевидно едногодишният срок за ратификация е само препоръчителен и не е задължителен, а е резул¬тат от наложила се определена практика, а изборът на момента за ратифициране е вътрешна работа на всяка отделна страна. Ясно е, че Съветът на Европа няма намерение да санкционира Унгария, че още не е ратифицирала конвенцията една година и девет месеца след нейното подписване, а както видяхме, дори лятната сесия на Парламентарната асамблея бе организирана не другаде, а в Будапеща.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А как гласувахте вие там?
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): При това положение за какво забавяне от страна на СДС може да става дума, когато правителството пред¬лага законопроектите за ратификацията още преди да е минал тре¬тият месец от подписването на конвенцията. За това нямам пълна информация, но съм почти убеден, че България ще бъде страната¬членка на Съвета на Европа, ратифицирала най-бързо конвенциите от всички страни-членки. (Ръкопляскания в мнозинството) Всички, които са се запознали с раздадените документи по ратификация, знаят, че за да може да функционира контролният механизъм на конвенцията както по отношение на междудържавни спорове, така и по отношение на индивидуалните жалби, е необходимо държавата¬страна по конвенцията, да направи декларации съгласно чл. 25 и чл. 46 от конвенцията. От информацията, която ви представих, става ясно, че Чехо-Словакия е единствената страна, направила и ратифицирала подобни декларации. Очевидно България ще бъде втората бивша комунистическа позиция на правителството, която, убеден съм, ще намери изключителен международен и вътрешен резо¬нанс.
Няма съмнение, че една компетентна наднационална юрис¬дикция само би подпомогнала правораздаването у нас в областта на човешките права. Ясно е обаче, че приемането за задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека е акт, който изисква бързи промени в нашето законодателство, кадрова и струк¬турна подготовка в системата на правораздаване и също в държавната администрация. Прави чест на българското правителство, че приема тази огромна отговорност толкова бързо. аз също смятам, че отлага¬телният срок от 6 месеца за влизане в сила на декларациите не е необходим и те могат да влязат в сила веднага.
Искрено съжалявам, че и дебатите по тази важна Конвен¬ция за правата на човека трябва да се политизират в известна степен. Но ми сес трува, че в целия нездрав шум, който вдига опозицията, има нещо твърде неморално, твърде нечистоплътно. (Ръкопляскания в мнозинството) отведнъж същите тези хора, за които потъпкването на човешката личност бе не само идеология и политика, а беше интимна душевност, се превърнаха в най-върли¬те защитници на човешките права. Не е ли неморално ние да рати¬фицираме конвенциите, когато в тази зала има парламентаристи като идеологът на БКП Александър Лилов, вдъхновител на гоненията на българската интелигенция, и също човек като Минчо Минчев, за когото и децата знаят, че е участник във възродителния про¬цес! (Бурни ръкопляскания в мнозинството)
Но не си представяйте, господа, че ще успеете да пре¬върнете Европейската комисия и съда за правата на човека в бюро "жалби" за комунистически престъпници! Или във филиал на Коми¬сията по етика към Висшия партиен съвет. Няма демократичен съд, господа, на този свят, който да оправдае комунистическите прес¬тъпления и вие прекрасно знаете това.
РЕПЛИКА ОТ БСП: За какво говориш, господине?
АСПАРУХ ПАНОВ: Аз съм дълбоко убеден, че българският парламент ще ратифицира тази конвенция и ще приеме двата законо¬проекта в пълно съгласие. Искрено ще се радвам обаче, ако лявата страна на залата гласува за конвенцията, водена единствено от интересите на България, а не от тяснопартийните си пристрастия и панически страхове.
Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика госпожа Елисавета Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Елисавета Миленова, депутат от опозицията. Не съм изненадана, че Европа приема гос¬подин Панов за представител на България - безкрайно много прилича на Милко Балев и по външност, и по начин на отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Иван Генов за втора реплика.
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз правя следната реплика на господин Панов. Господин Панов, кога може да се вярва на Вашите думи и становища? Това е също въпрос на морал. Само в течение на една седмица Вие застъпвате противоположни становища. И аз искам да прочета онова висококомпетентно мнение на Комисията по външна политика, за което и Вие сте гласували. Цитирам: "Приема предложението на вносителя (има се предвид Министерският съвет) влизането в сила на декларациите да се обвързва с 6-месечен отлагателен срок след тяхното ратифициране". Днес Вие говорите нещо друго. Питам Ви: готови ли сте искрено, Вие, господин Панов, и СДС да приемете правозащитния механизъм на Съвета на Европа днес, а не след 6 месеца, на 24 януари 1993 г.?
Освен това, господин Панов, бидейки заместник-председател на Парламентарнатат асамблея в Съвета на Европа, когато сте там, бъдете българин, а не гласувайте така, че чужденците да смятат СДС и ДПС за турско лоби в Съвета на Европа! (Викове: "У-у-у!", реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Васил Николов, 27. Ста¬розагорски избирателен район, от Предизборния съюз на Българска¬та социалистическа партия и всички демократични партии в Бълга¬рия. (Реакция на мнозинството: "Е-е-е!")
господин Панов, имам много кратка реплика към Вас и молба: след вчерашния пример за висок морал на господин Савов, да не говорим за морал поне още един-два дена. (Шум в залата, единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми господин Нико¬лов, моля Ви, като се представяте, да бъде така, както е записа¬на Вашата парламентарна група, защото колегите отдясно се сърдят, че не Ви напомням.
За дублика давам думата на господин Панов.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): На първата и третата реплика, те бяха толкова безумни, че не си заслужава да отговаря човек. (Единични ръкопляскания от мнозинството) Просто много се радвам, че това се предава по радиото и по телевизията, да не ми завиж¬дат и да видят колко са ми трудни командировките в Страсбург, когато пътувам с хора като Иван Генов. (Ръкопляскания от мнозин¬ството)
И също искам да ви кажа, че във в. "Демокрация" съм написал една хубава статия за неговото поведение по време на посещението на делегацията на госпожа Зюсмут - председателка на Бундестага. Само моля опозицията да не би да смени господин Генов в тази делегация в Съвета на Европа, защото хубаво е да се види, че все още в края на ХХ век има хора с болшевишки въз¬гледи и също на тях им се дава право да пътуват в Съвета на Европа, което е най-голямата гаранция за демократичност на едно общество. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Филип Боков.
ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз наистина съжалявам, че дискусията по този въпрос се политизира. (Реплика от СДС: "Защо не се представяте?") Щом викате, господине, срещу мен, значи знаете кой съм. Аз се казвам Филип Боков. (Шумна реакция на мнозинството, реплики)
Съжалявам, че се политизира дискусията и мисля, че вие трябва да осигурите едно наше фундаментално и изконно човешко право - да ни предпазите от необходимостта да слушаме глупости в тази зала. Мисля, че би трябвало това право да ни бъде осигу¬рено.
Полемиката започна политически и аз искам да кажа на господин Йорданов, който ме призоваваше онзи ден да говоря за Европа и за европейски стандарти, да поработи върху собствените си депутати, депутатите на СДС, представени в Парламентарната асамблея. Защото те там не гласуват по начин, който съответствува на европейските стандарти.
Искам да кажа, че депутатите от СДС в Парламентарната асамблея, за разлика от БСП, която според господин Йорданов блести с отсъствието си в комисията, там блестят със своето присъствие. И това прави впечатление на цялата европейска демок¬ратична общественост.
Искам да кажа на господин Йорданов, който е много загри¬жен за това Конституцията да съответствува на Европейската кон¬венция, че Глава втора на Конституцията се основава изцяло на Европейската конвенция. (Александър Йорданов, от място: "Ама това не е реплика на господин Йорданов!") И тогава, когато тази Глава втора се приемаше, господин Йорданов и неговите колеги се правеха на гладни раджета в градинката отсреща. Те можеха да бъдат тук и да изразят своето становище по тези въпроси. (Александър Йорданов, от място: "Изразихме го на първото четене")
Тези два законопроекта влизат в пленарната зала, защото опозицията излезе от пленарната зала. И по това, според мен, едва ли може да има някакво съмнение. (Реакция на мнозинството) Опозицията излезе от пленарната зала, защото протестира срещу нарушаването на тази конвенция, която ние сега искаме да рати¬фицираме. И нашето връщане тук е свързано именно с това, че ние искаме да участвуваме в тези дебати.
Ние смятаме, че тази конвенция е по-важна за българската опозиция, отколкото за режима, който управлява България в момента.
Тази конвенция, господа, ще ви донесе много проблеми. Вие дори сега не осъзнавате колко много проблеми ще ви донесе тази конвенция, тъй като тя е най-важният международен документ в областта на правата на човека. Това е единственият документ в международните отношения, който предвижда конкретни и ясно разработени механизми за гарантиране на индивидуалните права на хората, възможности за подаване на индивидуални жалби до Европейската комисия и Европейския съд по правата на човека.
Господин Йорданов, който в последно време според мен повече говори, отколкото чете, не е разбрал, че това, което предлага Министерският съвет, изключва възможността Европейският съд да разглежда индивидуални жалби, подадени от България. Про¬четете деветия протокол, господине! Там това е записано.
Ние влязохме в тази зала и сега настояваме за ратифика¬ция на конвенцията, защото искаме да дадем на всички хора в България, на всички граждани възможността да се ползуват от тези правозащитни механизми. И не само да им дадем тази възмож¬ност, но и да ги накараме да разберат истинския смисъл и съдържа¬ние на тази конвенция, да знаят те... (Реплика от СДС: "Защо не го направихте, когато управлявахте?") Аз не съм управлявал тази страна, господине! (Шум в залата) Ние влязохме, за да се противопоставим на опитите на правителството да отложи ратифи¬кацията на конвенцията. И аз приветствувам тук, аз приветствувам заявлението на министър-председателя, че той оттегля 6-месечния срок, който беше предложен от правителството, за влизане на конвенцията в сила. (Единични ръкопляскания от опозицията)
А че правителството имаше намерение да отложи конвенция¬та, аз ще ви докажа с цитати от доклада на министъра на външните работи до Министерския съвет, който аргументира отлагането на влизането на конвенцията в сила. Там се казва следното, господи¬не, който ме гледате и ме репликирате, Вие сигурно не сте го чели:
"С оглед на строгия механизъм за международен контрол в рамките на системата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, пропуските на органите на национал¬ното ни правораздаване при осигуряване на приоритета на европей¬ските стандарти в областта на човешките права могат да доведат до завеждане на значителен брой дела (повтарям - "могат да дове¬дат до завеждане на значителен брой дела") пред съответните международни инстанции срещу държавата ни във връзка с изпълне¬нието на международните й задължения по Конвенцията и Допълнител¬ните протоколи".
Министерският съвет го е казал. Министерският съвет знае, че в България се нарушават правата на човека и се опасявва, че могат да бъдат заведени многобройни дела пред европейските инстанции.
"Второ, се казва в доклада, че "отлагането е необходимо, за да се даде възможност да се създаде механизъм за представяне на позицията на държавата пред международни юрисдикционни органи при спорове относно претендирано нарушаване на основни човешки права и свободи у нас може да затрудни отстояването на интересите на страната ни в международен план".
Какви интереси на страната в международен план могат да бъдат затруднени от ратификацията на конвенцията?
"Интересите на страната в международен план изискват да се спазват безусловно и безпрекословно правата на човека. И спазването на правата на човека е едно от основните суловия за доверието към дадена държава в областта на международните отношения."
И още един цитат: министърът на вътрешните работи в доклада си до Министерския съвет казва: "Не съществуват сериозни основания за забавяне на ратификацията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на първия Допълнителен протокол от нея".
Ето го доклада, господа. Министърът на външните работи казва, че няма основания за забавяне. Това означава, че някой иска да се забави ратификацията на Европейската конвенция. И имено затова аз приветствувам днес заявлението на министър¬председателя, че той оттегля предложението декларациите да бъдат с 6-месечен срок.
Аз мисля, че властите в България и тези, които ги под¬крепят, са все още в дълг на Европа и на българското общество, за да докажат, че те не са лъжедемократи и че не робуват на двойни стандарти в областта на правата на човека и са готови да гарантират тези права и тези свободи, които са залегнали в Европейската конвенция.
Излишно е да казвам, че Парламентарният съюз, който аз представлявам, е за незабавно и безусловно ратифициране на Европейската конвенция за правата на човека. Обаче - заедно с всички допълнителни протоколи към тази конвенция.
Господата професионалисти от Комисията по външна поли¬тика, когато приемаха своето становище, къде бяха, за да забеле¬жат, че правителството предлага ратифициране само на седмия и на четвъртия допълнителен протокол? Защо Вие, господине пред¬седател на комисията, не предложихте да се ратифицира деветият допълнителен протокол? За да може всеки български гражданин, а не само българското правителство, както е по конвенцията, без протокола, да има право да отправя дела в Европейския съд за правата на човека. Това за какво говори? Дали говори наистина за реална привързаност към принципите за защита на човешките права?
Това, което предлага Министерският съвет в тези законо¬проекти преди изтеглянето на 6-месечния срок, означаваше забавяне на ратификацията на конвенцията. И нека господин Панов тук да не ни залъгва с това коя страна кога била ратифицирала конвенция¬та. Когато тук бяха Политическата комисия на Съвета на Европа и Комисията по юридическите въпроси и правата на човека, те искаха изрични декларации от всички парламентарни групи, че ще се ангажират с подписването и възможно най-скорото ратифи¬циране на Европейската конвенция. Това е признак за нашата привър¬заност да бъдем в Европа.
Това, което предлага Министерският съвет, означава ¬и ако то се приме така, че българските граждани няма да имат възможност да отправят дела в Европейския съд по правата на човека. Поради това правя формално предложение в подкрепа на това, което каза министър-председателят:
Да отпаднат сроковете в първия законопроект, ал. 3 по чл. 1 и ал. 3 по чл. 2. И внасям писмено предложение (вдига ръка и го показва), което моля да бъде разгледано на второ четене.
Второ, да отпаднат сроковете от три години, за които са валидни тези декларации. Тук има неяснота по този въпрос. Министър-председателят спомена, доколкото разбрах, за 6-месечния срок, но не каза за 3-годишния срок. Фактът, че Министерският съвет предлага тези декларации да са валидни за 3 години, озна¬чава, че той очаква след 3 години да настъпят обстоятелства, които тези декларации няма да са валидни. Това нещо е недопустимо от гледна точка на демокрацията и този, който е привързан към демокрацията, трябва да отхвърли този срок.
Трето, предлагам заедно с втория законопроект Народното събрание да приеме решение, с което задължава Министерския съвет в 3-месечен срок да проучи възможностите и да предприеме необхо¬димите действия за присъединяване на България към всички 10 протокола - не само към първия протокол, а към всички 10 протоко¬ла - на Европейската конвенция за правата на човека. Внасям формално предложение това решение да бъде включено в дневния ред и да бъде разгледано паралелно с второто четене на законо¬проекта.
Отношението на мнозинството в Народното събрание към тези предложения ще бъде проверка за правомерността на това Съюзът на демократичните сили да се начира наистина Съюз на демократичните сили (възгласи от СДС: "Е-и-и!", "Това си е наш проблем!", "Кой си ти, да ни даваш акъл?") и Движението за права и свободи да докаже, че защитава наистина някакви права и свободи. (Шум и неодобрение)
Отказът от тези предложения, които аз правя, ще означа¬ва, че всики приказки за права на човека в България са пропа¬ганда - такава, каквато често звучи от тази трибуна, че управля¬ващите се страхуват от пълно и безусловно гарантиране на правата на човека. И ще означава косвено признание за това, че ние в България имаме сериозни проблеми с правата на човека.
Благодаря. (Ръкопляскания от БСП, неодобрение от мнозин¬ството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първа реплика - господин Дончо Папазов. Втора реплика - госпожа Свиляна Захариева. Трета реплика - господин Павел Шопов.
Реплики, а след това ще имате и думата.
ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми народни представители! Заканата на господин Боков - "тази конвенция ще ви донесе много проблеми", ме подсеща защо 40 години тази конвенция беше укрита от българския народ. (Ръкопляскания, възгласи: "Браво, Дончо!") Тази конвенция беше гласувана през ноември 1952 г. Точно защото щеше да донесе много проблеми, тя не беше публикувана, не беше гласувана, не беше ратифицирана от комунистическото Народно събрание.
Заканата, че ще ни донесе много проблеми, означава, че социалистите не настояват за нейната ратификация от някакви демократични подбуди, а за да донесе неприятности на правител¬ството, на Народното събрание и на България, против която те са работили и работят.
Поздравявам господин Боков за неговата нагла открове¬ност. (Ръкопляскания от мнозинството и гласове: "Руски шпионин!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Свиляна Захариева има думата за втора реплика.
СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА (СДС): Благодаря, госпожо председател¬ствуваща.
Колеги, нищо, което излезе от лявата страна на парламен¬та, не бива да ни учуди. За мен няма нещо, което би ме учудило. Като продължение на онова, което каза господин Папазов, бих казала още и това:
Ако те искаха, ако те бързаха тази конвенция и да се ратифицира, те можеха да го направят. Но не го направиха. Сега обвиняват нас, че ние забавяме. Защо? И още. Забележете, говорят за права на човека. А аз си мисля: може ли да се сложи знак за равенство между дерибеи - комунисти и човек. (Шум от БСП, ръкопляскания от мнозинството и възгласи: "Браво!")
И още: те търсят начин да се измъкнат. Можем и като пример за това, че проявяват наглост, за това, че непрекъснато лъжат, да вземем и вчерашния случай. Забележете, госпожа Нора Ананиева беше готова едва ли не да се сбие с председателствува¬щата. И същите тези хора искат да бъдат осигурени по някакъв начин.
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Кого репликираш?
СВИЛЯНА ЗАХАРИЕВА: Репликирам онзи, който говори преди мен и изрази съмнение относно нравствените качества на хората от дясната страна. Репликирам Филип Боков.
Мисля си, че хора, които не знаят що е чест, доблест, които нямат съвест, не могат да говорят за правата на човека. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Павел Шопов първи поиска думата за трета реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): О времена, о нрави! Какво доживях¬ме!!! Комунисти, синове и внуци на най-ортодоксалните комунисти в света да пледират за правата на човека! И това ако не е дема¬гогия? Защото можем да се присъединим към тази конвенция само когато сме членове на Европа.
Съюзът на демократичните сили постигна това! Съюзът на демократичните сили го направи. (Ръкопляскания) И оттук на¬татък можем да говорим за включване в тази конвенция. Става въпрос за някакви срокове, за няколко месеца. И те са необходими не за друго, а за да пригодим нашите непригодни за тази цел институции. Нашите институции, които са непригодни по ваша вина, по ваша причина. Да пригодим нашите закони съобразно тези изиск¬вания. Нашите закони, които в настоящия момент не са пригодни. Не за друго, а пак поради ваша причина - поради това, че вие създадохте негодни в тази връзка относно правата на човека закони.
И друго. Вие, които криехте тези норми, нормите на Всеоб¬щата декларация за правата на човека толкова години от българския народ, вие, които не ги публикувахте, вие, които преследвахте хората, които ги коментираха, които разискваха върху тях, които пледираха за тях, вие, които ги тикахте по затворите! Защото видни български дисиденти като Янко Янков бяха вкарани в бъл¬гарските затвори не за друго, а защото искаха едно малко един¬ствено нещо - в някои от вашите български комунистически мръсни червени вестници да бъдат публикувани тази харта, тези норми и принципи за правата на човека. И вие им чупихте кокалите в занданите си. И всичките вие в момента пледирате за това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Шопов, прекратете изказването си. Времето Ви изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не ви ли е срам? Засрамете се! И замълчете! Както в момента по-умните от вас явно замълчаха. (Ръкопляска¬ния)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шопов, прекъс¬вам Ви.
Думата има господин Боков за дуплика. (Шум и смях в залата, тъй като от картата на г-н Боков се изписва Стефан Стои¬лов)
Господин Боков, само че сменете си картата.
ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ето я картата. (Показ¬ва)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: На Стефан Стоилов.
ФИЛИП БОКОВ: Благодаря за овациите.
Госпожо председател, искам... (Стефан Стоилов излиза на трибуната и си взима карата от Филип Боков, като казва: "Трябва да обявите, че съм тук, да не крещят като маймуни")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Овациите бяха заради смяна на картите. Господин Стефан Стоилов си взе своята и е тук. Моля, продължете, господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ: искам да Ви помоля, госпожо председател, да отнемете циркуляра, който е раздаден на депутатите от СДС, за да не говорят едни и същи неща, когато правят по три реплики. Трите реплики трябва да се различават. А на мен и тримата, които ми репликираха, говориха едни и същи неща.
Аз съм съгласен и ще им кажа, и на господин Папазов, и на госпожа Захариева, и на господин Шопов: господа, 45 години стигат!
Аз мисля, че това е единственият отговор, който може да бъде даден на вашите реплики.
Що се отнася до твърденията на госпожа Захариева, която се представя, аконе се лъжа, за социалдемократ, поне така я описват някои вестници - дали комунист и човек може да бъдат идентични понятия. Искам да й кажа (шум в мнозинството), че в Съвета на Европа, представете си, съществува група на комунис¬тическите партии. (Шум в СДС и гласове: "Те са агенти на КГБ")
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Те са агенти на КГБ.
ФИЛИП БОКОВ: А, те не са от България, те са вносни ко¬мунисти. Ами ние също бихме искали вносни седесари да имаме, но няма откъде да ги вземем. Това е проблемът. (Ръкопляскания в малцинството)
И най-накрая затова, че сроковете за отлагане на влизането в сила на ратификацията са свързани с пригаждането на българското законодателство към международните изисквания.
Първо, Конституцията предполага пряко действие на между¬народните договори, включително и на конвенцията. И тя може да бъде прилагана пряко без никакви проблеми.
Второ, къде беше правителството, което обсъждахме ние допреди два часа, за да изпълни задълженията си в едногодишния срок от приемането на Конституцията да отмени всички разпоредби, които не съответствуват на Конституцията, тези разпоредби, които са свързани със старата власт? Защо към нас отправяте претенции, господин Шопов? Попитайте вашето правителство, което Вие подкре¬пихте преди два часа. Благодаря. (Ръкопляскания в малцинстото)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на господин Ибрахим Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаема председателствуваща, уважаеми народни представители! На 7 май 1992 г. нашата страна стана член на Съвета на Европа и подписа Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г.
Подготовката за това беше направена още през времето на Великото Народно събрание, но приемането, честта за приемането на Европейската конвенция се падна на Тридесет и шестото Обикно¬вено Народно събрание.
С предстоящото приемане на проектодекларацията по чл. 25 и чл. 46 от Европейската конвенция за признаване на компетенцията на Европейската комисия по правата на човека да разглежда жалби от частни лица, неправителствени организации и група лица и на задължителната юрисдикция на Европейския съд по правата на човека и на законопроекта за ратифициране на Европейската конвен¬ция, и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г. Република България окончателно се включва в съответните европей¬ски структури и възприема съответните процедури за реализацията на международните стандарти за защита на правата и свободите на човека.
В това отношение важни функции има да изпълняват както националните правни институции, така и органите на наднационал¬ната юрисдикция в тази област - Европейската комисия по правата на човека, Европейският съд по правата на човека, а също и рабо¬тата на Съвета на министрите.
Бих искал да обърна внимание върху факта, че Европей¬ската конвенция се намира в органическа връзка с Всеобщата дек¬ларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 ноември 1948 г. и свързаните с тях международни пактове.
Известно е, че нашата страна беше приела и подписала например Международния пакт за гражданските и политическите права от 16 декември 1976 г., но който фактически беше погазен.
Тези актове са обединени от една обща концепция и общи принципи. В тях са залегнали международните стандарти за демок¬рация, за плуралистична политическа система, за законност и защита на правата и свободите на човека.
Основателно тези документи се считат за фундамент на справедливостта и мира, на реда, спокойствието и разбирателство¬то. Тяхното спазване основателно се смята за важно средство за осигуряване на вътрешния мир в съответните страни и международ¬ното разбирателство.
Следователно, приемането и прилагането на международните стандарти за правата и свободите на човека, привеждането на националното законодателство в съответствие с принципите на международните пактове е критерий за политическа демокрация, за плуралистическа политическа система, за законност и за защита на правата и свободите на човека.
В този смисъл подписването на Европейската конвенция и нейната ратификация е важен етап в развитието на демократичния процес в България.
Същевременно бих искал да подчертая, че нашата страна продължава да се намира в етап на преход към демокрация. В об¬ластта на законодателството е извършена огромна работа, но пред нас предстоят още много, големи и отговорни задачи - подмяната на завареното тоталитарно законодателстов и привеждането на нашето законодателство в съответствие с международните стандарти.
От тази гледна точка, ако хвърлим поглед върху сегашната Конституция, трябва да кажем, че в нея са приети много съществени съвременни политически, икономичесик и юридически принципи, които правят чест на всяка цивилизована страна. Но същевременно в много отношения това е една Конституция, насочена към съхраня¬ване на статуквото на остатъците от тоталитарната система. В нея са залегнали редица членове, които са насочени към огранича¬ване на правата и свободите на човека и гражданина.
В чл. 5 се провъзгласява приоритетът в международните пактове, подписани от Република България. В чл. 11 се провъзгла¬сява принципът на политическия плурализъм. Но веднага в ал. 4 се въвеждат ограничения за създаването на партии на етническа и религиозна основа. А това влиза в противоречие с чл. 22 от Международния пакт за защита на правата и правото на свободно асоцииране на гаржданите.
Биха могли да се придадат и други примери.
Известна е оценката за тези членове на Конституцията, аз бих се позовал на господин Мигел Мартинес, който категорично осъжда съществуването на тези членове, като противоречащи на международните стандарти за правата на човека.
Вторият проблем, върху който искам да се спра, това са правата и свободите на човека и гражданина по отношение на нацио¬налните, етническите, езиковите и религиозните малцинства.
В Конституцията залегнаха някои права на българските граждани от малцинствата. Но същевременно те са ограничени в много отношения. Тяхното законово признаване даже не е стигнало онова състояние, което те имаха преди 30 години. Така че вина за това има тоталитарното мнозинство от Великото Народно събра¬ние. Вие приехте тези моменти.
Искам да обърна внимание, че в Конституцията никъде, госода, обърнете внимание, не се говори за малцинства, и това е ваше дело, на БСП, на национални, етнически, езикови, религиоз¬ни. Този термин беше заменен, обърнете внимание, още по времето на Тодор Живков в Конституцията от 1971 г., с термина "български граждани, чийто майчин език не е българският".
В основата на едно такова разбиране лежи, госпожа Ана¬ниева, концепцията за биологическа расистка концепция за моно¬литна българска нация. Това е една концепция, която беше развита от господин Тодор Живков и от много лидери и теоретици на БКП, които сега се намират във вашите редици. (Ръкопляскания в СДС)
Тази концепция беше изходната теоретическа позиция, от която се тръгна към т.нар. "възродителен процес", т.е. етни¬чески и религиозен геноцид на тоталитарната власт. Тази тотали¬тарна теория и практика е в противоречие с българското консти¬туционно и законодателно наследство.
Аз бих се позовал конкретно на чл. 79 от Конституцията от 1947 г., където изрично се казва, господа, "националните малцинства имат право да учат на своя майчин език и да развиват националната си култура". Ето това е. Вие се върнахте много назад даже от тази Конституция.
Тази теза и в противоречие с Международния пакт за граж¬данските и политическите права, известният чл. 27, в който се предвижда правото на малцинствата за изучаване и ползуване на своя език, развитие на своя култура и изповядването на своя религия. Мисля, че не е необходимо да се позова на цитати.
Така че бих могъл да преведа огромна аргументация в това отношение, но тава не е необходимо. Вземете само доклада на господин Мигел Мартинес във връзка с официалната му визита в Република България за приемането й като пълноправен член в Съвета на Европа, където се говори, господа, обърнете внимание, че в България една четвърт от деветмилионното население се състои от етнически и религиозни малцинства, господа! В този доклад се осъжда именно грубата кампания за побългаряване главно срещу етническото турско малцинство в страната. Това е в доклада. И се позовава на резолюцията на Европейската общност # 846 от 26 септември 1985 г., където изрично се осъждат тези постъпки, а тоталитарното мнозинство във Великото Народно събрание продължи да излиза срещу международните стандарти и да се опитва да погазва правата на малцинствата.
Третият въпрос, който искам накратко да засегна, това е въпросът за правата за изучаването на езика на малцинствата в България. Тази материя е уредена в чл. 36 на сегашната Консти¬туция. В този член са застъпени три алинеи.
Първата алинея провъзгласява правото и задължението за изучаване и ползуване на българския език.
Втората алинея провъзгласява правото на изучаване и ползуване на езика на малцинствата и третата - кога официалният език ще бъде задължителен.
Така че в тази Конституция, ако все пак два момента са намерили опорни точки, то това стана благодарение на демокра¬тичната опозиция във Великото Народно събрание - благодарение на СДС и ДПС. (Ръкопляскания от мнозинството) В знак на протест, защото беше направен опит фактически на забрана на изучаването и ползуването на езика на малцинствата, в знак на протест тогава почти цялата парламентарна група на Движението за права и свободи напусна парламента и ние се присъединихме към нашите колеги от СДС. (Ръкопляскания от мнозинството)
Но, като стигнем до обикновеното законодателство - Зако¬на за образованието, господа, пак под давлението на мнозинството, на тогавашното тоталитарно мнозинство в парламента, беше приет един чл. 8 към Закона за образованието, с който езикът на малцин¬ствата може да се изучава само извън държавните училища. Следова¬телно, това беше една постановка, това беше предложение, направено тогава от Румен Воденичаров, и тоталитарното мнозинство подкрепи това нещо и то стана законов член. Този член влиза в противоречие както с Конституцията, така и с международните актове. И БСП трябва да разбере, че докато не се откаже от своя ентроцентризъм, докато не се откаже от тоталитарното наследство на БКП, не може изобщо да има разговори за допирни точки с ДПС. (Ръкопляскания
от депутатите от ДПС)
На четвърто място, искам да кажа, че в нашата страна сега съществуват условия за ратификация на Европейската конвен¬ция. Никога България не е имала такава демокрация, каквато има сега! (Ръкопляскания от мнозинството) И ако предстоят процеси, това е работа на съдебната власт, те трябва да станат в границите на закона. И ще се потърси персонална отговорност от онези, които имат определени престъпления. Това е напълно в духа на демокрацията. Това трябваше да го извърши БСП. Известни са ви документите от Декемврийския пленум на Централния комитет. Там в доклада на Лилов имаше интересни моменти, интересни постановки, но веднага след това в решенията на Държавния съвет и на правител¬ството бяха всъщност продължени остатъците от времето на тотали¬тарната система на ограничаване правата на малцинствата.
Движението за права и свободи ще подкрепи ратификацията на Европейската конвенция и протоколите. Приканвам всички народни представители да дадат своето доверие в подкрепа. Благодаря! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има около 5 минути до края на пленарното заседание. Записах за реплики и че желаете да се изкажете. Но има и двама народни представители, които желаят да направят лично обяснение.
Господин Иван Генов иска думата по процедурен въпрос.
ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Нашият парламентарен съюз предлага дасе продължи дискусията днес още с 2 часа. Предлагам да се гласува това процедурно предложение. И ако не успеем в течение на тези два часа да приключим с тази точка от дневния ред, то следващата седмица на първото заседание да продължим с дебатите по ратифицирането на Европейската конвенция. И това да го решим още сега с гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да гласуваме проце¬дурното предложение днес да продължим с още 2 часа пленарното заседание. Моля, гласувайте!
Гласували общо 181 народни представители. От тях 85 ¬за, 93 - против, 3 - въздържали се.
Няма да продължим днешното пленарно заседание. (Протести в опозицията)
Репликите ще ги направите на следващото пленарно заседа¬ние. Аз съм записала. (Шум в залата) Моляви, бъдете търпеливи, има искане за лично обяснение.
Давам думата на господи Йорданов. Поиска я като предсе¬дател на парламентарна група. Записала съм, ще има реплики. Записала съм: господин Гинчо Павлов, Георги Божинов и Филип Боков.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата като председател на парламентарна група, макар че одеве се изказах и като председател на Комисията по външната политика.
Вземам думата по повод изказването на госодин Филип Боков, което целеше да дезинформира българската общественост. За какво става дума?
Моля да си отбележите номерата на протоколите - и спе¬циално господин Боков - проколи # 2, 3, 5, 8, 9 и 10, внасят изменение в самата конвенция. Подписвайки конвенцията всъщност България е ратифицирала и тези протоколи.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не е вярно! Не е вярно! (Шум в залата)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Същевременно, що се отнася до 9 и 10 протокол, те ще влязат в сила според чл. 7 от 9 про¬токол, от момента, в който 10 държави, членки на Съвета на Европа го ратифицират. Така е казано в § 1 на чл. 7 на 9 протокол. Този протокол влиза в сила в първия ден на месеца, който следва след изтичането на 3 месеца от датат, на която 10 държави ¬членки на Съвета на Европа ще са изразили своето съгласие да бъдат страни по този протокол, в съответствие с разпоредбите на неговия чл. 6. Тъй като този протокол е от 6 ноември 1990 г. досега 10 страни не са го ратифицирали. Това е вярно, но вие подведохте народните представители с вашето твърдение... (Шум в залата)
ФИЛИП БОКОВ (от място): Не е вярно, Сашо, не знаеш!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Ето защо, искам да подчертая, както за този протокол, така и за протокол 6, който се отнася, това не беше казано тук от господин Боков, за смъртното наказание. Въпросът дали България ще се присъедини, ще ратифицира именно този протокол, зависи от това в нашето общество да се проведе една истински открита дискусия за това искат ли българските граждани смъртното наказание, или както се твърди в Европейската конвенция и протокола към нея, това наказание се отменя веднъж и завинаги. За да се реши един такъв въпрос, за да вземат отно¬шение народните представители към него е необходимо като във всяка демократична държава да се допитат просто широко до своя народ. Това не става за ден-два, и най-малкото не може да стане по хрумване на Филип Боков.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще имате ли търпение да чуете лично обяснение по искане от господин Минчо Минчев, тъй като е 13 часът. В противен случай, ще го направим в сряда. (Шум в залата)
Моля ви за още малко търпение, уважаеми колеги, тъй като дадох думата на господин Йорданов като председател на пар¬ламентарна група. Господин Минчо Минчев има право в рамките до 3 минути да направи лично обяснение. Моля за вашето внимание!
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо пред¬седателствуваща. Аз ще отнема по-малко от 3 минути.
Авно тук има хора, които крият гузната си съвест в лицето на (имам предвид) господин Мехмед Ходжа (шум в залата), който направи поредното си лъжливо твърдение.
Искам да ви кажа, господа, че аз ходих в Окръжна бол¬ница в Кърджали, за да видя нашия председател на Отечествената партия на труда, който беше промушен в корема и все още има съмнение, че това са хора от Движението за права и свободи. Не твърдя. Не съм водил никакви разговори за имена с никого.
На мен ми се приписват най-различни престъпления, пак от господин Мехмед Ходжа, включително и убийства. Няма да се учудя, ако кажат, че съм извършил няколко престъпления и на Марс. Това е отделен въпрос. Но, господа, аз искам да ви кажа относно моето участие във възродителния процес, тук също беше засегнат този въпрос, че аз съм един офицер от българското контра¬разузнаване, бивш, не съм полски пъдар, и не съм се занимавал с глупости. Що се отнася до въпроса до това - ако някога се наложи да се разглежда моето участие във възродителния процес, аз още от сега заявявам, че ще се откажа от депутатския си иму¬нитет. Това трябва да се знае, защото аз не се чувствувам нито гузен, нито виновен, и искам нещо друго да ви кажа, че вие не трябва да виждате треската, а трябва да виждате гредата. Затова защото сред нас се намират хора, които са идеолози на този въз¬родителен процес в лицето на проф. Татарлъ, в лицето на господин Мехмед Ходжа, който беше участник в щаба по утвърждаването на възродителния процес (шум в залата), към Областния комитет на партията в Хасково. И когато някой говори за нарушаване на правата на човека трябва да се знае, че господин Ходжа беше отърван от Окръжния комитет на партия в Кърджали да не го съдят за опит за изнасилване на ученичка от техникума, където той беше партиен секретар.
Той може би си спомня и случая в Голяма Чинка, когато беше произведен изстрел в неговата къща, не по него, разбира се, а по електромера му от един възмутен съпруг или приятел на една жена, на която господин Ходжа беше посегнал...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Какво е сега това?!
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Това е едно лично обясне¬ние във връзка с това, че отново бях обвинен в качеството си на възродител. Не ми е за пръв път да слушам подобни обвинения, но аз бях обвинен, че още през 1972 г. съм сменял имена на бълга¬ро-мохамедани. Това беше отпечатано във в. "Свобода", пловдивски вестник. Искам да ви кажа, че аз съм 51-ви набор, не съм полков¬ник, а съм капитан о.е. от 1986 г. Това е положението!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващото заседание продължава в... (шум и недоволство от опозицията. Филип Боков настоява да вземе думата за лично обяснение)
Много Ви моля ,времето е недостатъчно... (шум и реплики от опозицията) Думата за лично обяснение дадох на господин Минчев, защото той отдавна я поиска. Непредвидено беше включването на господин Йорданов.
Моля ви, в сряда продължаваме с три реплики и други лични обяснения. Не мога да удължа повече заседанието! (Недовол¬ство от групата на БСП
Моля да не се сърдите! Поравно бе дадено време, повече, отколкото е пленарното.
Нека да прочета заседанията на комисиите - важно е, за да могат да работят другата седмица.
Вторник, 10 ч., Законодателна комисия, зала "Запад4.
Вторник, 12,30 ч., Комисия по здравеопазването, зала 412.
Срадя, 29 юли, 9 ч., Комисия по националната сигурност, зала "Изток".
10 ч., Комисия по правата на човека, зала 510.
11 ч., Комисия по образованието и науката, зала 309.
12 ч., комисия по културата, зала "Огледална4.
10 ч., Законодателна комисия, зала "Запад4.
Това беше за сряда.
За четвъртък.
8,30 ч., Комисия по административно-териториално устрой¬ство и местно самоуправление, зала 412.
9 ч., Комисия по националната сигурност, зала 510.
10 ч., Комисия по земеделието.
10,30 ч., Комисия по външната политика, зала "Изток".
11ч., Комисия по труда и социалното осигуряване, зала 412.
11 ч., Комисия по телевизия и радио, зала "Огледална".
10 ч., Законодателна комисия, зала "Запад".
Председателски съвет, сряда, 13,30 ч.
Понеделник, 11 ч. в зала "Запад", пресконференция с председателя на Законодателната комисия на тема: "Равносметка¬та".
Продължаваме пленарните заседания в сряда, 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 10 м.)

(error) ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Савов ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Снежана Ботушарова ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир СЕКРЕТАРИ: (error)(error)(п) Христо Атанасов (п) Руслан Сербезов