Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1992-10-02

Председателствали: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден на всички, уважаеми госпожи и господа народни представители. Отново ви желая приятно настроение и лека работа. В залата има необходимия кворум. Можем да започнем заседанието.
Аз ви предлагам, преди да започнем, да почетем с едноминутно мълчание жертвите от вчерашната тежка железопътна катастрофа. Моля ви! (Народните представители стават прави и почитат паметта на загиналите)
Ще прочета постъпилите нови питания след 18 септември 1992 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойко Пенчев към министъра на вътрешните работи Йордан Соколов и министъра на отбраната Александър Сталийски относно състоянието на българския контингент в Камбоджа.
Постъпило е питане от народния представител Стойко Пенчев към министъра на финансите Иван костов и министъра на търговията Александър Праматарски относно съображенията за издаването и въвеждането в действие на Заповед # 320 от 7 август 1992 г.
Постъпило е питане от народния представител Методи Ташев към министъра на отбраната Александър Сталийски относно обстоятелствата около смъртта на военнослужещия Антон Раев.
Постъпили са три питания от народния представител Стойко Пенчев към министъра на транспорта Александър Александров относно състоянието на държавните транспортни фирми, кадрови РД/КП 2021/1. промени в министерството и изграждането на нови обекти в транспортната инфраструктура.
Постъпило е питане от народния представител Методи Ташев към министър-председателя Филип Димитров относно причините за непровеждане на частични местни избори.
Ново питане има и от народния представител Илко Илиев към министъра на пнромишлеността Румен Биков и министъра на финансите Иван Костов относно нарушения във фирма "Чепино" ООД - Велинградз.
Има питане от народния представител Стойчо Шапатов към министър-председателя Филип Димитров относно бездействие на областния управител в гр. Пловдив при определяне на ликвидационен съвет в село Христо Милево, Пловдивска област.
Има питане от народния представител Емил Филипов към министър-председателя Филип Димитров относно мерки на Министерския съвет за спазване на законността и насрочване на нови избори за кмет в Търговищката община.
Има питане от народния представител Стойчо Шапатов към министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост Георги Стоянов относно критериите за кадровия подбор при преобразуването на държавна фирма "Сагита", гр. Първомай - дружество с ограничена отговорност.
Постъпило е питане от народния представител Трифон Митев към министъра на културата Елка Константинова относно защитата на обектите на българската култура от реституцията.
Има питане от народния представител Методи Ташев към министъра на вътрешните работи Йордан Соколов относно правния статут на служителите от полицията, охраняващи по договор учреждения, държавни предприятия и други.
И последното новопостъпило питане е на народния представител Златимир Орсов към министър-председателя Филип Димитров относно уволняване на работещи в организациите по – 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и назначаването на нови работници.
Искам да уведомя уважаемите народни представители за постъпили вчера предложения по програмата. Позволете да съобщя, 2021/2. за да не считат уважаемите народни представители, че не е обърнато достатъчно внимание.
Има предложение от народните представители Дончо Конакчиев и Мими Виткова за изслушване на заместник-председателя на Министерския съвет и министър на здравеопазването Никола Василев относно ситуацията в Съвета за социално партньорство.
Аналогично предложение за изслушване на заместникпредседателя на Министерския съвет и министър на образованието и науката Николай Василев, в смисъл аналогично като искане за изслушване, е направено от народните представители Георги Божинов и Савка Йовкова. Те искат изслушване относно предприетите мерки за удовлетворяване синдикалните искания на учителите и преподавателите, както и мерки, които се вземат за осигуряването на нормален учебен процес.
Добре е, че са постъпили тези предложения. Но искам отново да напомня, че в Председателския съвет тв сряда стана дума, че има желание да се изслушат и други министри. Съгласно правилника има възможност за подобни изслушвания, но трябваше, даже госпожа Ананиева пое инициативата да предложи регламента, по който трябва да стане това. Тъй като в правилника в чл. 89, аз ви моля да го погледнете, е казано, че формата трябва да се гласува от Народното събрание.
Аз моля, за да не стигнем до безплодни процедурни дебати, направете това да има регламент и да поставим на гласуване вероятно за следващата седмица, когато пленарната зала реши, да стане това изслушване.
Така че моля да бъде направено това. Станало е дума преди три дни. Вината не е в Председателството, че не е предварително прието решение относно формата и регламента на изслушването и дебатите по него.
Госпожа Йовкова иска думата.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Вие сте, госпожо председател, абсолютно права. Но когато има актуални социални проблеми, мисля, че не можем да търсим процедурни пречки. Свидетели сме на много голямо социално напрежение в две професионални сфери образование и здравеопазване. Свидетели сме на това как нашите 2021/3. министри - професор Николай Василев и господин Никола Василев правят всичко възможно да неутрализират този негативен процес. Свидетели сме и на това как правителството не желае да изслуша дори представителите на тези професионални групи.
Затова аз настоявам да изслушаме проф. Василев, за да ни запознае с преговорите, с резултатите, с това какво можем да очакваме. Защото да се затвори едно училище, господа, не е все едно да затвориш една кантора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма пречка да бъде изслушан, но, госпожа Йовкова, напрежението не е от вчера и от днес, а още в сряда е поставен този въпрос на Председателски съвет да се уточни формата, предложението, тематиката. Така че това не е направено. А няма пречка за следващата седмица, когато тези предложения са готови, да бъде включено, но сега нямаме основание да го поставяме на гласуване, тъй като нито министрите са поканени по тези теми, нито е представено за какво ще бъде изслушването. Съгласете се, че ние за един актуален въпрос изискваме 48 часа време, за да може министърът да се подготви. В други случаи, когато се обсъждаше правителството, също имаше този срок. За имунитета има 48 часа срок. Сега нека да бъдем реалисти и независимо, че въпросът, който Вие поставяте, за Вас е от изключителна важност, вероятно и за другите народни представители, нека да дадем възможност на министъра или на министрите да знаят за какво ги питаме, как ще се организират дебатите и да определим деня. Но Ви е ясно, че просто днес това не може да стане. Снощи е постъпило в 17,55 ч. това искане, а въпросът не е нов за тази процедура.
Може би госпожа Ананиева ще иска нещо да добави.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние си направихме труда да разработим едни процедурни правила за изслушване и имаме такъв проект. Но постепенно, когато сравнихме с всички решения на правилника, стигнахме до заключение, че изслушването може изцяло да се вмести в процедурата на питане, дискусия, решение, която е предвидена в сега действащия правилник, където между впрочем няма самото понятие "изслушване". Това първо. 2021/4.
Ако трябва, ние още сега ще ви дадем това предложение.
Второ, тези две искания по същество са от изключителна спешност и важност, които депозирахме вчера, не са нови, но нещата се развиват достатъчно бързо и с някои неприятни последици, поради което и по двата въпроса можеше спокойно да бъдат поканени по телефона министрите. Иначе и двата въпроса, особено въпросът със стачката на учителите, са достатъчно основание ние по смисъла на правилника да изискаме даже извънредно заседание на парламента в понеделник, а не да чакаме сряда. Затова най-нормално беше, след като вчера депозирахме и всеки в тази страна знае какво означава системата за социално партньорство и стачката на учителите, да бъдат поканени днес министрите, т.е. формулирано е искането. Не допускам, че и двамата министри ще имат нужда от специално време и специална подготовка, за да информират Народното събрание. Да направим една кратка дискусия и да вземем становище.
И така, аз предлагам в рамките на процедурата, предвидена в сега действащия правилник, да поканим днес до края на заседанието двамата министри и ние да направим това изслушване, в смисъла на действащия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Съжалявам, няма да мога да удовлетворя днес искането ви. Но ако желаете извънредно заседание или друга възможност, направете това предложение. Моля ви, предайте сега вашия регламент, ако е готов, за да се запознаят народните представители с него.
Не сте точна, госпожо Ананиева, в правилника става дума и за изслушвания. Има тази форма, но самата форма трябва да реши Народното събрание тук с едно решение. 2021/5.
Така че, моля ви, нека не губим повече време за това. Виждате, че няма пречка да стане, но нека да е ясно за какво ще ги изслушваме, кога. Решете, ще поставя на гласуване и ще се оформи предложението.
И още за едно нещо искам да ви информирам. Постъпило е предложение от госпожа Мими Виткова и господин Красимир Премянов, които настояват за днес в дневния ред да се включи точка: образуване на временна парламентарна комисия. Предложението е за създаване на временна комисия за проучване проблемите и свързаните с тях инциденти в Българската православна църква и участието на народни представители в тях.
Искам да напомня на уважаемите народни представители, че в петък, когато ние сме променяли нещо в дневния ред, това е ставало с решение предишния ден. Така че днес ние ще изслушаме министрите.
Още повече, напомням ви, уважаеми колеги, вчера на Председателския съвет решихме да изслушаме днес министър Соколов и следващата седмица да гласуваме образуването на комисия, като й поставим точно задачите - какво тя да анкетира и изследва в резултат на получената информация. Нека да чуем министъра и ако има нещо, което може да се уточни. Така че, съжалявам, но трябва да отклоня вашето предложение за включване в днешния дневен ред. (Недоволство от опозицията)
Казах ви, петък е ден за парламентарен контрол. Независимо, че предложението е постъпило предния ден, за да правим нещо друго в петък, ние винаги сме гласували в четвъртък. (Недоволство от опозицията) Моля ви, това е практика, която имаме. Ако желаете тя да се промени, нека изрично да се запише в правилника. (Недоволство от опозицията)
Не се оспорва за тази комисия, госпожо Виткова, тя ще се постави на гласуване. Това ще влезе в дневния ред, но днес не можем да го поставим в дневния ред. Обясних каква е практиката досега. Ако желаете да направим традиция нарушаването в петък без разрешение, нека да влезе в процедурата...
МИМИ ВИТКОВА (от място): Ние сме направили вече предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, в петък повтарям още веднъж, мисля, че е ясно обяснението ми - вече ЦМ/КП 2022/1. досажда на някои колеги: петък е ден за парламентарен контрол по принцип. Когато ние не сме спазвали принципа, ние сме го гласували в четвъртък.
МИМИ ВИТКОВА (от място): Ние го гласувахме в четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Четвъртък сме гласували за следващата седмица. Гласувахме да изслушаме министър Соколов, а за комисията остава да се направи след това. Моля ви, нека не спорим. (Недоволство от опозицията) Разбирам вашата сериозност. Вчера го казахте. Нищо ново няма да добавим. Нека да чуем министъра, след това ще гласуваме. (Шум в залата)
Нека да чуем министъра. Ако искате извънредно заседание, ще гласуваме за това. Нека да върви сега процедурата. До 13,00 ч. имаме достатъчно време да направите другото. Много ви моля! На въпроси ще отговаря министър-председателят Филип Димитров. Аз ще прочета поредността за отговаряне от страна на министрите. Подреждането е в зависимост от техните ангажименти днес.
Току-що от министър Александър Александров се получи факс. Той е на мястото на катастрофата и не може да дойде, съжалява. Не може да отговори на поставените към него актуален въпрос и питане. Поредността е следната:
Първо ще отговаря министър-председателят.
След това министърът на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост господин Георги Стоянов.
След него министърът на вътрешните работи господин Йордан Соколов. По вчерашното искане от наша страна той е подготвен да даде информация.
Министърът на правосъдието господин Светослав Лучников ще отговаря след господин Соколов.
След това министърът на труда и социалните грижи господин Векил Ванов.
Министърът на отбраната господин Сталийски и накрая министърът на образованието и науката господин Николай Василев.
Моля ви, нека да не губим време, за да чуем повече информация.
Първият актуален въпрос към министър-председателя ще постави народният представител Веселин Иванов. Господин Иванов е поставил въпрос относно действия на софийския областен упра2022/2. вител във връзка с дейността на ликвидационните комисии на ТКЗС в община Кочериново.
Преди да дам думата на господин Иванов, има писмен отговор на питане на господин Стойчо Шапатов. Господин Шапатов, заповядайте.
Има писмен отговор за господата Невен Пенев и Дако Михайлов от министър Александър Александров. Моля Ви, заповядайте!
Също към Вас от министър Александър Александров има втори писмен отговор.
На господин Христо Тодоров има писмен отговор от господин Александър Сталийски.
Народният представител Христо Тодоров има писмен отговор и от министъра на здравеопазването Никола Василев. (Депутатите получават писмените отговори на председателката)
Господин Иванов, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседател, актуалният ми въпрос прескочи вероятността да не бъде зададен. Макар и неколкомесечен, в съдържанието му почти не е необходима промяна.
Накъсо: софийският областен управител господин Пранжев издава в стахановски срокове две заповеди за ликвидатори на ТКЗС - град Кочериново. Първата е съобразена с предложението на кмета на общината и включва представители на всички политически сили. Втората смачква непотребно първата и господин Пранжев увеличава с чувството на оня лозунг - герои: "Икономиката икономична". Ликвидационният съвет от четири на пет души всичките вече от СДС.
Ликвидационният шеф Кирил Гьорев има еднолична фирма с предмет на дейност производство, изкупуване и продажба на всички видове селскостопанска продукция. Със стъпването си в дължност на 29 юни, от ТКЗС - Кочериново, което е призван да ликвидира, изкупува череши за 13 341 лв. На 8 юли продава на велинградската фирма "Реал-Виолета" 162 инвентаризирани шилета за 57 216 лв. За шест месеца килограмите са намалели значително след инвентаризацията. Кой е поел сметката на разликата в килограмите, паричната разлика? Чия е фирмата "Реал2022/3. Виолета"? За кого купува? Търгува ли и с кого и за къде? На какво основание продава животните господин Гьорев? Къде постъпват парите от продажбата и какви са гаранциите за изразходването им? Не е ли всичко това за селскостопанските работници и утрешните им дялове или коефициента им за трудово участие за тая сметка?
Господин димитров, преди време ме принудихте да ви ръкопляскам тук, в тази зала, за хубавите думи срещу мафията и нарушителите на законността в републиката. В отминалото време обаче все по-подозрително поглеждам ръцете си, които понякога са подвластни на емоциите. Защото на практика ме спъва парадоксът, че Вие в случая, свързан с моя въпрос, не се борите, а подкрепяте тези структури на първоначалното натрупване на едноцветна демокрация.
Прецедентът - въпросът ми стои непокътнат! Парадоксът на ликвидационния съвет в Кочериново също е красноречиво доказателство за това.
Още по-недоумявам какво ще ми отговорите днес. Може би, че съвременният ликвидатор е по-целесъобразно да има и фирма със същия предмет на дейност?
Преди повече от два месеца сам посъветвах господин Гьорев да замрази фирмата си, така както правят на Запад. Но аз съм социалист, а те са статисти в житейското и властното пространство на България. 2022/4.
Заповедта на софийския областен управител господин Пранжев неправомерна. Питам се защо ви питам, но все пак кой създава общественото напрежение? Трудовите хора на Кочериново не искаха този състав на ликвидационния съвет. 199 подписани кооператори искаха среща с областния управител, но той не се яви. Не мислите ли, господин министър-председателю, че във въздуха святкат думите на оня мъдрец, че който сее ветрове, ще жъне бури? Дали не посяхме вече ветровете, господин Димитров, и кога мислите, че ще прибираме бурите? (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председателю, за отговор на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Бурите ние в момента ги жънем, така че явно ветровете са посети доста по-рано. (Ръкопляскания от опозицията)
РЕПЛИКА: А така!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Що се отнася до конкретния въпрос, той има два елемента. Единият елемент е свързан с правомерността и всъщност това е и нещото, което е постъпило във формата на актуален въпрос. Нали така, господин Иванов? Има отношение към формата и начина, по който може да се издаде една заповед, и да бъдат назначени членове на ликвидационния съвет, в какъв интервал от време може да се преоцени една такава заповед и пр. Другата половина от въпроса засяга обстоятелства, свързани с вашите опасения, подозрения или съмнения, че дейността на съответния председател на ликвидационния съвет в Кочериново е неправомерно. По отношение на второто аз не мога да ви отговоря, тъй като информацията, която вие подавате, е предоставена на компетентните органи, които могат да направят своята проверка, и ако тези твърдения не отговарят на истината, аз се надявам, че вие тук от тази трибуна ще поднесете своите извинения към този човек, а ако те отговарят на истината, тогава - от само себе си се разбира, той няма да поднася извинения, а нещо по-различно.
Става въпрос обаче за първата част от Вашето питане, която съдържа интерес към начина, по който може да бъде назначен и респективно променен ликвидационният съвет. Искам да БП/КП 2023/1. ви уверя, че щом законът е предоставил право на компетентен орган да прецени кого да назначи в ликвидационния съвет, той естествено му дава право да реши и кога да го назначи, ако това не е ограничено с някаква продължителност на мандата по силата на същия този закон. Напълно допустимо е и не съставлява нарушение на закона областният управител, дори и след много кратък период от време, събирайки хората от ликвидационния съвет, да констатира, че с тях няма да може да свърши работата, за която са определени, че те, подобно на един остроумен проект за герб, който ми беше показан преди малко, действат като орел, рак и щуха и следователно, че това не е в интерес на ликвидационния съвет и на хората от съответния регион.
Ето защо няма никаква законова пречка той да вземе бързо решение и да промени този състав, вместо да го чака да даде доказателства за това, че се е продънил. Тук е разликата между дейността на администрацията, която трябва да бъде бърза и оперативна, и дейността, която е свързана с друг вид законови изисквания.
Що се отнася до това, че повечето хора били от Съюза на демократичните сили, ама как да ви кажа? При положение, че имаме известно основание да предполагаме, че именно Съюзът на демократичните сили е този, който се стреми да бъде осъществена ликвидация, а от всичко, което се случи напоследък, имаме също така сериозни основания да предполагаме, че други политически сили нямат толкова голям интерес да бъде осъществена тази ликвидация, то няма нищо неестествено в това, че един областен управител, подбирайки хора за ликвидационния съвет, може да попадне в по-голяма степен на такива, които искат да се свърши тази работа, отколкото на такива, които не искат тя да бъде свършена. Ето защо аз си позволявам да Ви отвърна на питането, че действията на господин Пранжев сами по себе си не са в противоречие със закона, те отговарят на законните изисквания и той в качеството си на областен управител, т.е. на представител на централната администрация в областта може и трябва да извършва назначения, промени и, разбира се, преценки за ефективността на работата на една комисия.
Що се отнася до това дали съществуват конфликтни интереси, в нашето законодателство този въпрос за съжаление е уреден 2023/2. доста оскъдно и аз бих пледирал той да бъде уреден и по-подробно. Ние нямаме традиции в това отношение, но и от морална гледна точка аз съм съгласен с вас, че при наличие на конфликтни интереси човек би следвало да намери формата, в която да ги преодолее, т.е. да замрази - членство ли ще бъде, участие ли ще бъде в каквото е. Оттам нататък, ако са налице някакви неправомерни деяния, както казах, вие ще получите информация за това от компетентните органи, на които случаят е предоставен за проверка, а ако се окаже, че няма такива данни, надявам се, Вие ще се извините на човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иванов, доволен ли сте или не от отговора на Вашия въпрос?
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Госпожо председател, несъвършенството на нашия правилник ме изправя пред възможността да ми бъде отнета думата, но тъй като господин Димитров ме обвини, че едва ли не аз не съм задал точно въпроса и трябва да чакам компетентни органи, които да ми отговорят. Три месеца този въпрос, господин димитров, стои, предполагам, някъде на Ваше разположение и Вие дойдохте сега, за да ми кажете, че аз трябва да чакам още колко месеца компетентния отговор. И на кого е тоя компетентен отговор? Нима допускате, че един народен представител може да използва тази трибуна, за да злепоставя някой? Всъщност има такива опити, инсинуации, но в конкретния случай аз нося пълната отговорност за подадената Ви информация, дори с по-голяма цена, отколкото Вие си мислите. Така че аз не мога да бъда доволен от такъв отговор, а предполагам и моите избиратели също не могат да бъдат доволни. И мисля - с това завършвам, че присъствието в българския парламент дори на министър-председателя трябва да е много по-отговорно и с много по-определени стойности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иванов, забавянето на Вашия отговор се дължи на това, че Вие не сте били в няколко петъка тук, може би по здравословни причини. (Шум в залата) Аз само уточнявам с оглед на времето заради забавата, не по същество на въпроса.
Давам думата на господин Иво Атанасов, който има актуален въпрос относно цените на пустеещите земи в Кюстендилско. 2023/3.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПт, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа, господин министър-председателю! На 12 август Министерският съвет прие Постановление # 153, отнасящо се до цените на земите. Става дума за земите по – 4. Кюстендил е поставен в списъка на курортните местности от национално значение. Това би било доста смешно на фона на реалната картина, още повече, че Вие се опирате на Постановление # 549 на Министерския съвет - забележете - от 1950 г. 2023/4.
Хубава декомунизация, нали, господин министър-председателю? Разбира се, всичко това би било доста забавно, ако не беше прекалено нелепо. Защото с това постановление цената на пустеещата земя около Кюстендил се приравнява с тази в Созопол, Несебър и Варна в района на "Златни пясъци" до нос Галата.
Едва ли е нужно да се доказва несъвършенството на вашето постановление от 12 август. То е очевидно. Въпросът е, че над 10 хиляди ползватели на земя около Кюстендил са изправени пред невъзможност да закупят облагородените със собствените им ръце места, тъй като цените им са от 40 до 75 хил. лв. на декар.
Освен това постановлението на кабинета, господин министър-председателю, от 12 август създава един парадокс, който напомня много на Живковите омагьосани кръгове. Цената на един квадратен метър пустееща земя е по-висока от цената на един квадратен метър земя в регулация. Така например в село Богослов, което е в 5-километровата ивица на Кюстендил, един квадратен метър пустееща земя струва минимум 40 лв. В село Лозен, което е също в 5-километровата ивица, един квадратен метър парцел струва 10,68 лв., а пустеещата земя - поне 40 лв. В населените места между 10 и 20 километра най-ниската пустееща земя, четвърта категория, струва от 20 до 27 лв., докато парцел в регулацията се продава по 4 лв.
Убеден съм, че Вие добре разбирате абсурдността на ситуацията и се надявам, че ще намерите решение на този въпрос, за да могат тези около 10 хиляди ползватели на земя да закупят по едни нормални цени местата, които ползват. Още повече, че този въпрос, убеден съм, се отнася и за такива градове като Берковица, Велинград и други, включени там някъде през 1950 г. в списъка на курортите от ранга на "Златни пясъци".
Накрая, господин министър-председателю, искам да Ви дам една подписка с около хиляда подписа срещу това постановление. Доколкото ми е известно, няколко хиляди или поне неколкостотин подписа има при уважавания колега депутат от СДС в Кюстендил проф. Петър Марков. Това е очевидно едно доказателство, че въпросът не е политизиран. Надявам се Вие да докажете, че когато един въпрос не е политизиран, това за Вас не е знак, че не трябва да търсите решението му.
Благодаря ви. СБ/КП 2024/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председател за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казаното от господин Атанасов е интересно. Аз не знам как той си представя декомунизацията, но тя във всеки случай не се изразява в това - това, което е било курорт до 1950 г., да стане по-малко курорт благодарение на промените. А очевидно е, че позоваването на постановлението от 1950 г. цели един доста външен ефект, бих казал, господин Атанасов, защото, пак повтарям, ако Вие очаквате промените в България да имат за резултат това местностите да загубят своите качество, то, уверявам Ви, целта е по-различна.
МИНЧО МИНЧЕВ (от място): Колко струва земята?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: По въпроса за съотношението в цените. Струва ми се, че едва ли би могло да има спор за това, че Кюстендил и неговите околности представляват национален курорт. Но тук ние се сблъскваме с един типичен конфликт на интереси. Тези хора, които като господин Иво Атанасов и неговият брат, са получили такава земя, като примерно Вашата в землището на село Соволяно, ако правилно разчитам текста, естествено имате интерес цената да бъде по-ниска, за да могат да платят по-малко пари, за да придобият собственост върху нея. Тези обаче, които са собственици на тази или на част от тези земи, имат очевидния интерес нейната цена да бъде по-висока, за да могат при възстановяването й, респективно при изплащането й, да получат една по-добра възможност.
Така че вероятно ние ще видим подписки и в единия, и в другия смисъл. И в този аспект господин Атанасов е прав, че въпросът не би следвало да се политизира. Той е въпрос на реални икономически интереси. И, разбира се, ще има хора, които ще защитават повече или по-малко красноречиво и едната теза, и другата теза. Също така красноречиви доводи вероятно могат да бъдат дадени и в полза на противното мнение.
Защо Министерският съвет е направил точно този избор и е действал по този начин? Мотивите са били, че Кюстендил като един от тези курорти, които и след 1950 г., а и преди нея, още от римско време са имали такива качества, разполага 2024/2. с природни дадености, климатични условия, топли минерални извори, лековити води, изобилие от плодове, зеленчуци и пр., съответно обстановка, свързана с места като Хисарлъка и пр., нещо, което само по себе си ги прави в един от желаните курорти, балнеоложки центрове и обекти на туризъм.
При това положение, при наличието на такива курортни достойнства, естествено е, че собствеността върху земята в зоната добива по-голяма стойност. Ето защо тя е приравнена съгласно общите правила с такива курортни зони, които имат национално значение. Вие давате примера със "Златни пясъци", където всички ние примерно бихме искали да ходим, но вие ще се съгласите, че от гледна точка на един по-модерно развит туризъм дали непременно на море или на друго място се намира курортната зона не е толкова важно. Важното е какво може да се построи в нея, какъв наплив от туристи може да има, респективно какъв пазар може да се открие за хората, които в ивицата около нея биха произвеждали примерно селскостопанска продукция.
И тук е мястото да подчертая, че въпросните земи, за които се твърди, че били пустеещи и негодни за ползване, че сегашните ползватели са ги рекултивирали, като са вадили камъни, подравнявали, застилали с хумусен пласт и т.н., в някои случаи действително са били такива, но това далеч не засяга всички земи в този район. Напротив, те са били обработвани в основната си част, макар и някои от тях да са били смятани за земи с по-ниско почвено плодородие.
Така че въпросът за рекултивацията в този смисъл би трябвало да бъде отделен настрани.
Едва ли има смисъл да отбелязвам и това, че в периода, за който Вие споменахте, след 1950 г., тези земи са били раздавани доста безогледно на стойности и съобразно изисквания, които ние всички много добре знаем и ако започна да ги описвам, някой ще ме обвини в това, че правя антикомунистическа пропаганда.
Така че тези са мотивите, които пък от своя страна налагат защитата на интересите в една по-голяма степен на хората, които евентуално би следвало да си възстановят било в реална форма, било във формата на обезщетение тези имоти. 2024/3.
Това са мотивите на Министерския съвет за определянето на тази цена. Така че очевидно е, вероятно спорни моменти ще има, но в крайна сметка ние ще разгледаме естествено тази подписка, която Вие предадохте, възможно е тя да бъде повод за обсъждане в Министерския съвет, но така или иначе, уверявам Ви, подписки и в обратния смисъл също ще има.
Благодаря. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, имате думата. Моля Ви, бъдете кратък в рамките на това, което сте поискали да чуете от господин министър-председателя. 2024/4.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю, разбрах, че Вие сте направили много задълбочено проучване. Аз действително ползвам 100 квадратни метра земя и нямам никаква постройка на тези 100 квадратни метра земя. Уверявам Ви, че мога да мина и без тях, а мога и да платя 4000 лв. ей сега, от джоба си мога да ги извадя.
Но въпросът не е до мен. Въпросът е до тези 10 хиляди семейства. И Вие много често се сърдите, когато Ви обвиняват, че сте обявили война на всички. В случая няма значение дали аз съм доволен, госпожо председател, от отговора или не съм доволен. Убеден съм, господин министър-председателю, че тези 10 хиляди семейства не са доволни от Вашия отговор. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министърпредседателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ползвам се от правото си да взема думата във връзка с горчивината, която усетих в гласа на господин Атанасов.
Вижте, господин Атанасов, аз нямам нищо против всички народни представители тук, в тази зала, да бъдат или да станат собственици. Аз нямам нищо против също така те да защитават интересите на групи от хора, които са някакви общи икономически интереси. И в това няма нищо неестествено. Това става във всички страни по света.
Аз просто посочих, че Вие очевидно по-добре от всички останали разбирате интересите на едната група хора. И съвсем в реда на нещата е Вие да пледирате именно в полза на тези интереси. Просто Министерският съвет, когато взима решение, трябва да съобрази интересите и на едните, и на другите. Благодаря ви! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, нека не става диалог. Давам думата на...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Вие нарушавате процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, моля ви! Господин Атанасов, не мога да Ви дам думата. Ако искате лично обяснение - накрая. НЧ/КП 2025/1.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Вие нарушавате процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не е нарушена. Министърпредседателят и министрите съгласно... Моля Ви, госпожа Ананиева, чл. 83 от Конституцията го е казал, плюс правилника все едно чии министри са тук, те могат винаги да присъстват и взимат думата с предимство.
Господин Атанасов накрая като лично обяснение, ако желае, може да ползва това свое право и да каже каквото би желал.
Има питане от група народни представители. Първи е подписал господин Атанас Матеев, Тошо Пейков, Стефан Божилов и т.н. - 16 народни представители. Тяхното питане е относно съдбата на имуществото на Организацията за съдействие на отбраната и прилагането на Постановление # 119 на Министерския съвет от 1992 г.
Вие ли ще говорите, господин Матеев? Заповядайте!
АТАНАС МАТЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! С Постановление # 72 на Министерския съвет от 1992 г., изменено и допълнено с Постановление # 119 от 1992 г., беше създадена нормативна основа за ликвидацията на Организацията за съдействие на отбраната. Практическите стъпки относно прехвърлянето на собствеността на закритата организация са крайно незадоволителни. Постъпват сигнали от цялата страна за разграбване имуществото на ОСО или неговото похабяване вследствие на лошото му стопанисване.
Същевременно множество организации изпитват остра нужда от материално-техническа база, която в момента държавата не може да предостави. Създава се парадокс: от една страна е налице държавно имущество, което се похабява и разпилява, а от друга страна - нуждите на множество организации не се удовлетворяват.
Разтревожени от този факт, господин министър-председателю, молим да отговорите на следните въпроси:
1. Определен ли е поименен състав на ликвидационната комисия, визирана в Постановление # 119 на Министерския съвет от 1992 г. и какъв е той? 2025/2.
2. Съществува ли отдел "Местна администрация и обществен ред" в Министерския съвет и кой е неговият представител в комисията?
3. На какъв етап се намира преразпределението на имуществото на ОСО?
Беше визиран един срок - 30 септември. Този срок мина. Моля да оповестите, разбира се, някакъв следващ срок, тъй като днес е 2 октомври - ако има такъв.
4. Предадени ли са обектите, визирани в приложение # 2 и # 3 на Постановление # 72 на Министерския съвет от 1992 г. и изменението и допълнението с Постановление # 119 на Министерския съвет от 1992 г.?
5. Има ли официални констатации за разхищение и присвояване на имуществото на ОСО от отделни лица?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз отговарям на този въпрос на прима виста, защото питането не е постъпило при мен. Причините бихме могли да изясним заедно.
Готов съм да отговоря на него в следващото заседание за парламентарен контрол, като ви предоставя точните данни и имена.
Това, което във всеки случай мога да ви кажа по принцип, бидейки в течение на нещата, е, че дейността на ликвидационната комисия, която действително е съставена, състои се от 9 души, струва ми се, начерло със заместник-министъра на отбраната и представители на няколко заинтересовани ведомства, включително и на Министерския съвет, следваше да завърши своята дейност на 30 септември, но постъпи искане от ликвидационната комисия предвид на обема на имуществото, от една страна, и най-вече предвид на постъпилите от много места настоятелни искания част от това имущество да бъде предвидено за нуждите на спортната подготовка в страната - да бъде дадена възможност ликвидационният срок да се продължи с два месеца.
Министерският съвет постанови решение в този смисъл и междувременно беше назначен, както вероятно сте се запознали от медиите, нов председател на Комитета за млавдежта и спорта. Господин Барчовски, новият председател, ще има възможността да сисетматизира и отстои евентуалните претенции, които ще 2025/3. му бъдат предявени в тази насока. Това вероятно ще подпомогне както работата на ликвидационната комисия, така и дейността на Министерския съвет във връзка с евентуални допълнителни решения по повод на разпределението на това имущество.
Вие действително имате основание, и тук Министерският съвет търпи известна критика, че решението за предоставяне на голяма част, на основната част от това имущество само на Министерството на отбраната се оказа решение недокрай ефикасно. Това в известен смисъл наложи и забавянето, и това е обект на дейността в тези следващи няколко седмици.
Подробния поименен списък заедно с конкретните действия на тази комисия съм готов да ви представя в идната седмица, след като получа вашето питане. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министърпредседателю, това питане е от месец юли и може би нашата канцелария го е изпратила или много рано, или не е подновила.
Но ако уважаемият народен представител не възразява, министър-председателят да отговори или писмено. Може би е изпратено за писмен отговор - да получите допълнително конкретната информация. На мен ми е предоставено за дневния ред, но сега виждам, че то е от края на юли месец. Може и да е постъпил писмен отговор, който да не Ви е връчен своевременно.
Министър-председателят ще даде отново информацията, която ви интересува. Ако желаете, може и устно да бъде изложена в пленарната зала. Благодаря ви!
За питане давам думата на господин Велко Вълканов. Неговото питане е относно принципите за определяне на структурите и състава на изпълнителните органи вътре и извън страната. Заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин министър-председателю! Преди да развия своето питане, позволете ми да изкажа едно съображение от общ характер. Искам да ви призная съвършено откровено, че съм много обезкуражен от досегашния начин, по който отговаряте. И просто не виждам смисъл да питам, защото отговорите, които получаваме, не съдържат никаква информация. 2025/4.
Но все пак нека да кажа това, което бих искал да го знаете вие, да зная и аз, и народното представителство.
Вие, господин министър-председателю, оглавявате изпълнителната власт на държавата, т.е. една система, която по Вашите думи е лош стопанин. Може следователно да се предполага, че Вие не знаете достатъчно добре какво става в тази система.
Надявам се все пак да Ви е известно извънредно тежкото състояние, в което се намира нашата икономика. Производството, което единствено може да осигури успех на Вашите начинания, на нашите усилия - всички общи усилия, все повече спада. Без съмнение една от основните, най-важни причини за това е състоянието на нашите пазари. Ние загубихме традиционни пазари, без да сме завоювали нови. Обясненията могат да бъдат най-различни, но няма съмнение, че те трябва да се търсят и в качествата на така наречения субективен фактор. 2025/5.
Очевидно е например, че ние не бихме могли да имаме добри икономически отношения с дадена страна, ако нямаме с нея и добри политически отношения. Но добрите политически отношения са възможни само доколкото е проявена съответната добра воля.
Ясно е по-нататък, че успешна външнотърговска дейност не би могла да се осъществява без необходимите за това специализирани органи. Но ето, че с нашите 95 на сто държавна собственост ние нямаме министерство, което да поддържа и развива търговските ни отношения с останалия свят.
Ликвидирани бяха и търговските ни представителства в чужбина. В крайно занемарено състояние са и нашите дипломатически представителства. Неотдавна с голяма изненада научих, че в нашето посолство в Русия, страната, с която имахме и можем да имаме най-големите си пазари, работят всичко на всичко вече само двама души дипломати. С подобен персонал не биха могли да се поддържат нормални политически и икономически отношения.
Вие, господин министър-председателю, неотдавна в своята защитна реч за Стефан Савов подчертахте огромните успехи, които сме имали в областта на експорта. Но аз мисля, че ако тези успехи изобщо съществуват, те биха били много по-големи, ако зад тях стояха усилията и на хора, специализирани в това отношение.
Във връзка с това, което Ви казах, моля ви да ми отговорите на следните въпроси:
- От какви идеи и принципи се ръководите, когато определяте структурите и състава на изпълнителните органи вътре и извън страната?
- Смята ли Вашето правителство, доколкото все още е правителство, за целесъобразно да развива външноикономическите си отношения с Русия и по какъв начин според Вас това трябва да става? Ако се съди по състоянието, в което се намира посолството ни в Москва, трябва да се предполага, че Русия е последната страна, с която вие бихте искали да развивате такива отношения.
- Трето, смятате ли, че носите някаква отговорност за плачевното състояние на нашите външноикономически връзки, ако, разбира се, сте съгласен, че те са в плачевно състояние, СД/КП 2026/2. и в какво трябва да се изрази тази Ваша отговорност, ако проявите готовност да я признаете?
Това са въпросите, които бих искал да поставя пред Вас, господин министър-председателю, и се надявам да получа все пак някакъв отговор, а не прояви на Вашето добро възпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Аз наистина съжалявам, ако Вие не получавате особено много информация от моите отговори. Но знаете, има една приказка: "Каквото повикало, такова се отзовало".
Вие поставяте въпроси, които по своята абстрактност налагат да бъдат обяснявани като отговор за тях неща, които вие като народни представители сте длъжни да знаете и които аз от учтивост бих се въздържал да обяснява. Но тъй като Вие настоявате да получите отговор на тях, ще се опитам накратко да ви обясня за какво става дума.
Разбира се, вярно е, че ние сме загубили традиционни пазари; вярно е, че българската икономика търпи вреди от развитието на конюнктурни процеси в момента и това е съвършено естествено.
Наистина загубата на това, което преди беше съветският пазар, представляваше удар за българската икономика. Но аз Ви моля, господин Вълканов, впрегнете всичките познания, които имате в сферата на икономиката, и се опитайте да си отговорите на въпроса: какви рискове крие за нас един пазар, в който рублата до вчера беше 245 рубли за долар, а днес е вече 309?
Да се твърди, че в момента руският пазар е пазар, който се подчинява на най-благоприятните закономерности, е меко казано несериозно. Вие знаете, че в логиката на едно такова бързане да се сключват сделки и да се изпращат стоки, което е много необходимо, защото иначе складовете се задръстват, настават затруднения за предприятията, кредитите не могат да бъдат погасявани и т.н., и т.н., но в рамките на едно такова бързане през лятото на 1991 г. (и аз мисля, че ако господин Папаризов е тук, той сигурно ще има доста по-ясни спомени за тази случка) 2026/2. бяха направени едни сделки през главата на тогавашния министър на индустрията и търговията господин Иван Пушкаров и тогавашния министър на финансите господин Иван Костов, от Министерството на външноикономическите връзки инспирирани, които в крайна сметка ни донесоха чиста загуба във, не мога да цитирам точната цифра, но някъде около 200 млн. долара. Сделки, които в крайна сметка не можаха да получат своите плащания своевременно и някои от тях съвсем не.
Това са данни, които би трябвало да имат значение за вас, за да разберете горе-долу колко колко големи са трудностите, пред които е изправена и икономиката на бившите съветски републики и в частност руската.
В момента вече за никого не е тайна, и вие сигурно би трябвало да го знаете, че централната власт в Русия не е сторонник на поемането на глобални междуправителствени ангажименти в търговско отношение, и това е изразявано не един път, а напротив - има определени тенденции към даване на известна самостоятелност на регионите да договарят сами.
Във Вашите обяснения към питането се инсинуираха няколко недостоверни факта. Първият беше, че нашите политически отношения с Русия са лоши, нещо, което не отговаря на истината. Вие знаете, тук беше и президентът Елцин; знаете за посещенията, които бяха направени в Русия от няколко министри; знаете за това, че и мои лични представители ходиха в някои от регионите, които представляват особен интерес за нас, най-вече свързани с търговията, с производството на нефт и възможността да закупим нефт оттам, както и възможността да бъдат реализирани стоки, които България произвежда и които действително могат да бъдат реализирани най-вече на руския пазар. Всички тези неща са известни от пресата. Предполагам, че четейки вестници, сте им обърнал внимание.
Така че интензивният контакт между тях, от една страна (казвам "нас" в този общ смисъл), и Русия съществува. Друг е въпросът, че има една тенденция за неговото насочване към регионалните равнища, където като че ли връзките протичат поефикасно. Това пък от своя страна, знаете, беше съпътствано с даването на определени лицензи от централната власт. Там имаше известни и забавяния, и затруднения на някои региони, 2026/3. но в крайна сметка този процес върви и като че ли набира сили и там.
Така че от гледна точка специално на руския пазар картината изглежда горе-долу така. И това, което мисля, че би трябвало да се отчете, е, че докато някъде в периода януаримарт ние практически (и мисля, че това до голяма степен не се и дължеше на българската страна) не бяхме в състояние да реализираме почти нищо на този пазар (знаете за огромните количества цигари, напитки, хранителни продукти, консерви найвече, които залежаваха по складовете), то сега известно отпушване в тази насока се наблюдава и това само по себе си е израз точно на намирането на тези по-гъвкави и по-ефикасни способи за действие. Знаете вероятно за посещенията на представителите на няколко автономни републики от Русия в България, за разговорите, които се водиха във връзка с дървения материал, с нефта и т.н., неща, които са описвани в пресата, и мисля, че е излишно да ви повтарям.
Толкова по въпроса за Русия. Така че в този смисъл инсинуацията, че нашите отношения там са лоши, е неотговаряща на истината.
На второ място, проблемът с посолството в Русия е проблем, който е в процес на намиране на решение. Както знаете, и Русия много скоро извърши промени (фактически тя ги извърши вече, а юридическото оформяне на тези промени още не е окончателно) на своя посланически апарат. Това е в реда на нещата, като се има предвид, че отношенията между двете страни навлизат в нова фаза, което изисква и нови хора. И има някои стари физиономии, които едва ли биха могли много да допринесат в отношенията между двете държави.
Това е по отношение на въпроса за Русия. 2026/4.
Що се отнася до въпроса за принципите и идеите, от които се ръководим въобще. Вие подхвърлихте една идея в своето обяснение и аз считам, че тя се съдържа някак си в този въпрос, защото иначе той звучи доста абстрактно и Вие бихте могли да решите отново, че Ви е отговорено без достатъчно информация, Вашата идея, ако правилно я разбирам, е, че Ви боли за търговските представителства. Тоест смятате, че държавата трябва да продължи да поддържа този вид конструкции. Това беше въпрос на едно доста дълго и многостранно обсъждане. Има сериозни доводи в полза на Вашата теза, има сериозни доводи и против нея. Това, на което в крайна сметка се спря Министерският съвет, е, че естествено в посолствата ще има търговско-икономически съветници, но не държавата е тази, която ще осигурява представителството на фирмите. И тук искам да ви кажа нещо, което е може би една по-далечна скоба, но нещо, по което веднъж завинаги мисля, че ние трябва да се разберем. Безплатен обяд няма. Такова нещо като безплатен обяд на този свят няма. Той се плаща от някого. Или се плаща от производителя, или се плаща от консуматора, или се плаща от данъкоплатеца. Но безплатният обяд винаги се плаща. И когато вие тук, в тази зала, поставяте въпроса за това, че една сметка трябва да бъде платена, Вие, господин Вълканов, трябва винаги да мислите кой в крайна сметка ще я плати. Държавата не ражда пари. Раждаше ги комунистическата държава затова, защото тя не се намираше практически в контекста на общата икономическа ситуация и можеше да си позволи да печата относително безнаказано. Сега обаче, когато става въпрос за това как ще се осъществява търговското представителство в чужбина и Вие ми поставяте въпроса, че там трябва да има търговски представителства, Вие трябва едновременно с това да ми дадете предложение кой да плаща за тях. Консуматорът, производителят или данъкоплатецът? И това, което пазарната икономика предполага в тези случаи, е, че във всеки случай не данъкоплатецът е този, който ще трябва да поеме тези разходи. Тук, понеже Вие се нуждаете от информация и изисквате от мен да обяснявам неща, аз ще си позволя да разширя още малко тази скоба. Дори и сега, когато става въпрос за проблемите и по това госпожа Ананиева толкова много искаше да чуе някакъв отговор, дайте ми възможност да го вплета във Вашия въпрос, сега, когато се обсъждат проблемите ББ/КП 2027/1. със заплащането на учителите и на лекарите, при нас се явяват много хора, които казват: ето на, държавата ще ги плати. Държавата обаче - това в крайна сметка е бюджетът. Но бюджетът това са парите, които дава данъкоплатецът. Нашето желание да гарантираме тези доходи е свързано с рамките, които ние имаме по отношение на това кой плаща сметките. И тъкмо затова ние се обръщаме към този, който е работодател на лекарите и на учителите, а именно общината. И изискваме от нея да изцеди в рамките на този бюджет своите възможности и едва след като ги изцеди, изпълни закона и си плати сметките, които дължи, тогава да се стигне до финалната гаранция - онова, което бюджетът може да й даде. Това, което бюджетът би могъл, ако щете и да заеме, за да й даде. Но всичко това се мери в резултати за утрешния ден и вие не може днес да искате ние да изядем закуската за утре. Затваряйки тази скоба, аз се връщам към въпроса за търговските представителства и ви отговарям следователно, че принципите и идеите, от които ние се ръководим, когато определяме структурите и състава на изпълнителните органи вътре и извън страната, са, първо, те да бъдат ефикасни, а това означава и да вършат работата, за коята са изпратени там, а не работата на някои други хора, с някакви други цели. Сигурно разбирате какво искам да кажа.
На второ място, сметките им да могат да бъдат заплатени така, както трябва. И на последно място, разбира се, но не и по значение, и това е свързано с избора на кадрите, които ще бъдат съответните, и са на различни места търговско-икономически съветници естествено хора, на които може да се разчита за това, че те няма да вървят срещу интересите на държавата, няма да се опитват да договарят от името на държавни фирми сделки, които да отидат в някои други - техни си фирми и въобще ще си вършат работата така, както законът го изисква от тях. Тук вероятно вие бихте могли да ми поставите, не знам дали това се включва в идеите и принципите, за които питате, но ако питате пък как става персоналният подбор на тези хора, аз ще побързам да ви отговоря, че в момента съществува една система от критерии, която функционира във външно министерство и която е свързана с акцентиране върху определени изисквания, които доста стесняват кръга на възможните кандидати. Стесняват 2027/2. го до един кръг от хора, които прекалено много се повтарят. Моето лично виждане е - това, разбира се, ще бъде обсъждано в Министерство на външните работи, че известно разширяване на критериите е необходимо, за да може по-голям брой хора да бъдат потенциални кандидати за тези длъжности.
На втория въпрос, за това целесъобразно ли е да се развият външноикономическите ни връзки с Русия, мисля, че отговорих. А що се отнася до Вашия въпрос: "Смятате ли, че носите някаква отговорност за плачевното състояние на нашите външноикономически връзки, ако, разбира се, се съгласите, че те са в плачевно състояние и в какво се изразява тази Ваша отговорност". Въпросът Ви, простете, господин Вълканов, но отново изисква известна доза гадание, за да се разбере какво всъщност исакате да ме попитате. Но отгатвам, че Вие в този въпрос поставяте няколко елемента. Единият от тях е какво е дереджето на външноикономическите връзки в България в момента. В торият е как трябва да бъде разпределена отговорността за това тяхно състояние и третият - доколкото последната дума е насочена към бъдещето - какво смятате, че трябва още да се направи.
По първия въпрос...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Значи е ясен въпросът.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Е не, прочетете го и ще видите, че това все пак е свързано с известно интерпретиране на текста.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Аз го пиша до интелигентен човек!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Да, благодаря Ви за това и аз се опитвам да отговоря на Вашите изисквания.
По първия въпрос: "Какво е състоянието на нашите външноикономически връзки". Състоянието на външноикономическите връзки на България не би могло да бъде добро. Ние действително констатираме, че има известен напредък. Напредък, който се изразява в това, че за първи път от много, много десетилетия българският износ надвишава вноса. даваме си сметка обаче, че това до голяма степен се дължи и на намалено потребление. Тоест ние виждаме една структура, която обещава перспектива на развитие, но едновременно с това си даваме сметка, че реалната ситуация далеч не е толкова розова. Това, разбира се, е свързано 2027/3. с възможността, първо, България да бъде кредитоспособен и надежден партньор във външноикономическите връзки. Второ, България да може да инвестира в развитието на такива дейности и отрасли, които да спомогнат за нейната експортна ориентация и, на трето място - България да е психологически желан партньор в тези отношения.
По отношение на първото. България в момента не е такъв партньор, който да се ползва с едно голямо кредитно доверие и вие много добре знаете причините за това. но вие също така знаете, че благодарение на вашите усилия и на усилията на правителството в тази насока вече се правят стъпки, които стимулират интереса към България. В известен смисъл удивително е, че и толкова инвестиции, колкото има в момента в България, съществуват и с това аз минавам на втория въпрос. Защото много ясно е, че една страна, която не може да получи кредит, не може да даде на своя инвеститор гаранции. Ние неслучайно се блъскаме с въпроса за дълга толкова упорито. От друга страна, при тънкия бюджет, който имаме, и при непрекъснато валящите изисквания, които и вие тук, в тази зала, поставяте за това, че трябва да бъдат платени сметките, те извират. Естествено е да има такива сметки и те трябва да се плащат. Вие разбирате, че въпросът с инвестирането от страна на българската държава е доста труден. В този смисъл правителството е подготвило и аз много се надявам вие да запомните това, което ще кажа сега, защото то е много важно. Правителството е подготвило и вероятно около 15 октомври ще ви я представи, тъй като ние в това отношение сме длъжни да се допитаме все пак и до нашите единствени в момента кредитори - Световната банка и Международния валутен фонд, около 15, получавайки готовност от тях да преговарят върху тази основа, ние ще ви представим инвестиционната програма за периода 1993-1995 г., която в момента е готова и се намира върху бюрото ми, ако това представлява някакъв интерес за вас. Това само по себе си съдържа рамките на възможностите, които българската държава може да реализира чрез българското правителство, естествено, в сферата на инвестициите по отношение на тези именно отрасли и насоки, които могат да стимулират външноикономическите връзки и въобще експортната ориентация на българската икономика. Защото, ако помните, една от ключо2027/4. вите думи в декларацията за намеренията на правителството беше именно експортната ориентация. Е, добре. Това е вторият въпрос. Вторият проблем, пробелмът с инвестирането в такива отрасли, които да гарантират такова развитие. В момента мисля, че един категоричен и несъмнен успех имаме по отношение на телекомуникациите, където нещата вече тръгват.
Третият внъпрос, психологическата приемливост на България. Вие знаете, че бизнесът все пак представлява и въпрос на избор. Това нещо не участва много в определени видове идеологии, но в крайна сметка всеки търговец, всеки бизнесмен избира с кого да си партнира. И искам да ви кажа, че в това отношение България мина през няколко различни периода. Имаше един период, в който България беше поставена в доста благоприятно положение и може би това й спомогна за известно придвижване на някои процеси, свързани и с решаването на въпросите за дълга, и с увеличаването на интереса към България, инвестиционния, и със сключването на няколко съществени спогодби в сферата и на търговията, и на взаимната защита на инвестициите. 2027/5.
Всичко това обаче е базирано върху един прост факт. Правителствата могат да имат желание за стабилност в една държава. Правителствата обаче могат и да разберат политически дълбокия смисъл на една парламентарна ситуация, на една правителствена ситуация, на сблъсъци, конфликти, ако щете, напрежения или дори кризи. Правителствата са политически органи, затова те могат да разберат това.
Търговците, господин вълканов, не се занимават с тези работи. Те, разбира се, се интересуват от тази работа в една дългосрочна перспектива, но когато става въпрос за това дали днес аз да вложа пари в една сделка с България, ако аз съм един западен търговец и разбера, че в България някой твърди, че нещо се клати, че правителства ще падат, че има напрежение, че хората щели да започнат да се бият, че щели да възникнат етнически конфликти и пр., аз, ако съм добър търговец, няма да си вложа парите в такав сделка.
Ето защо аз си позволявам да твърдя, господин Вълканов, че волю или неволю, съзнателно или несъзнателно в момента в България се води една антидържавна и антинационална кампания, която е ориентирана към това в крайна сметка да докара до точно такова плачевно състояние, за което Вие говорите, икономическите връзки на страната. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
Разбира се, както е казано и в Светото писание, на главата им ще бъде - всеки ще си носи отговорността за това, което прави.
Но искам да подчертая, че що се отнася до българското правителство, което беше избрано в този парламент на 8 ноември и което управлява и досега, макар и Вие да имате някакви съмнения, както схванах от думите Ви, в този факт...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Силни съмнения.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... българското правителство специално за външноикономическите ни връзки трудно може да бъде обвинявано да ги е докарало до плачевно състояние. Напротив, в известен смисъл те бележат известен бавен, труден, но забелязващ се напредък в тези последни седем-осем месеца. ВТ/КП 2028/1.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Цифри, цифри дайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Най-основната цифра, за която говорим, е надхвърлянето на експорта по отношение на импорта. Мисля, че за вас това би трябвало да бъде един достатъчно силен икономически показател.
Но така или иначе, Вие, разбира се, сте в правото си да провалите това. И, разбира се, имате тази възможност, ако решите. (Бурни ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, ще се възползвате ли от правото на два уточняващи въпроса? Да, заповядайте за уточняващи въпроси.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Направо ще слея двата вида процедура, за да имам повече време.
Господин министър-председателю, Вашият отговор може да се диференцира по следния начин. Вие най-напред на много от въпросите не отговорихте изобщо. На второ място, дадохте неясни отговори, а на трето място - Вие дадохте неточни отговори.
А най-напред искам да се съглася с Вас, че наистина е трудно да се прави търговия, особено в такава обстановка, каквато Вие очертахте. Но аз питам, господин димитров, кога ще се прави по-лесно една търговия или по-трудно, когато вие имате апарат за тази търговия или когато преднамерено сте го свели до двама души? Вие именно на този въпрос не отговорихте: вярно ли е, че в Москва имаме само двама души дипломати - и за политика, и за култура, и за икономика. И как биха могли двама души в москва да извършват тази огромна дейност, която ние очакваме от това правителство?
Аз ще кажа своето собствено мнение по този въпрос... (шум в залата, реплики от мнозинството), че дори самото намаляване на персонала, на нашия дипломатически персонал в Москва е вече проява на недружелюбие по отношение на тази огромна страна. (Реплики от мнозинството, възгласи, шум в залата)
На второ място, аз не поддържам Вашите разсъждения относно затрудненията, които имаме във връзка с тази толкова нестабилна руска валута. Аз не смея да мисля, че имам тази информация и тази осведоменост, която Вие имате, господин ми2028/2. нистър-председателю, но съм чувал да казват някои специалисти, че тази търговия се извършва в световни цени, че освен във валута, има и бартерни сделки, които могат да бъдат гарантирани.
Бих искал да подчертая, че в Русия, въпреки тази нестабилност, също са заинтересовани дълбоко от това да имат търговски отношения с нас, защото те се нуждаят от нашите стоки, както ние от техните.
И аз се опасявам, че тъкмо тази обстановка, тази ситуация изобщо не е използвана от Вашето правителство.
Що се отнася до отношенията ни с Русия, бих искал да не се съглася с Вас. (Шум в залата, реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето Ви вече изтича.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Най-напред ще кажа, че посещението на господин Елцин наистина беше един опит да се преодолеят затрудненията в нашите отношения. Но бихте ли си спомнили, господин Димитров, че Вие лично нямахте това удоволствие да се срещнете с господин Елцин и как Вие оценявате този факт като проява на добри отношения между Русия и България или като проява на нещо друго?
Как Вие оценявате отношенията между Русия и България в светлината на това, което става - събарянето на руски паметници, закриване на Руско-българското дружество и пр., и пр.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Събарят се съветски паметници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, и двете минути изтекоха, и два въпроса зададохте...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Накрая, моля ви се, той говори половин час... (Шум и реплики от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ами, въпросът Ви е дълъг.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Искам да Ви кажа, че Вашето правителство се клати не защото някой отвън полага особени усилия, а просто защото то е вътрешно нестабилно. (Шум и възгласи: "О-о-о!" от страна на мнозинството) Аз бих поискал да ми кажете колко стачки са организирани от опозицията, колко пъти камиони блокираха пътищата, колко пъти студенти излизаха да правят стачка, колко пъти беше окупиран Университетът? Това, което вие правехте преди година и половина - две, сега не е ставало. 2028/3. (Шум и възгласи от страна на мнозинството, изразено неодобрение) Ако то беше станало, вашето правителство отдавна нямаше изобщо да бъде на този свят. (Възгласи: "Е-е-е!" от страна на мнозинството, ръкопляскания от страна на опизицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Правя напомняне на господин Вълканов, че нарушава процедурата.
Моля Ви, господин министър-председателю, моля Ви, изчакайте.
Господин Вълканов, Вие казахте, че сливате двете неща в едно, т.е. дадохте своя коментар и зададохте повече от два въпроса. Господин Димитров ще отговори само на два от многото Ви въпроси, но аз след това няма да Ви дам думата, тъй като Вие направихте вече коментар. (Възражения от страна на опозицията) Така ми каза на мен господин Вълканов - сливам двете процедури. И аз уважих това. Правилникът вече беше нарушен. Моля ви!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя също така да сбия това, което успях да отгатна като въпроси в изказването на господин Вълканов, до два покрупни.
Единият е свързан с отношенията въобще с Русия.
Що се отнася до опита за среща с Елцин в България, той беше много успешен, както сигурно знаете. И вероятно си давате сметка, че има нещо крайно нелепо в отношенията между две държави през 20 дни да си ходят премиерите, президентите в едната и в другата посока. Имаше един такъв прецедент, който беше поставен от миналото правителство, при това по отношение на една съседна държава и дори и той събуди известно смущение с честотата на тези посещения. И аз мисля, че от това ние успяхме да извлечем известни поуки.
Що се отнася до въпроса за руската валута, господин Вълканов, Вие просто не сте разбрали това, което се опитвам да Ви обясня. Не става въпрос за това, че руската валута с факта, че се обезценява спрямо долара, прави невъзможни бартерните сделки. Естествено е, че те си имат някаква цена, която ще е международна. Има си хас да г имерим по нещо друго. 2028/4.
Това, което иск8ах да стигне до Вас, е, че в една икономика, чиято валута, а валутата не е просто пари, с които се плаща, тя е сигнал за отношението между пазарните стойности в тази икономика, когато този сигнал е неясен или когато той флуктуира прекалено силно, това означава, че проводимостта на информацията, на движението на стоките в тази икономика, е значително затруднено. Тогава, когато има такива резки отскоци, и тогава, когато от вчера до днес се увеличава с 60 рубли цената на един долар. Нещо, което при цялата Ваша критика към българското правителство, Вие, господин Вълканов, трябва да си сложите ръка на сърцето и да признаете, че в България не става. Което означава, че в този смисъл българската икономика е значително по-предвидима от руската и понеже тук някой ще ми каже да му дам цифри, аз отново ще ви кажа: има знаци в икономиката и знакът колко струва твоята валута спрямо долара е един много валиден знак. Та от тази гледна точка аз говоря за затруднения, а не за това, че те нямали нужда от нашите стоки или че ние не искаме да им даваме. Напротив - даваме им и сума сумарно до ден-днешен има да се реализират около 600 млн. долара, които руската страна има да ни плаща. Но алъш-веришът, така да се каже, върви, господин Вълканов. Проблемът е в това как върви и аз се опитах да ви обясня преди малко, че той не върви през центъра толкова, колкото върви през регионите.
Когато Вие ми казвате, че търговията трябва да се прави с дипломатически апарат, простете ми, но аз се хващам за главата. Хващам се за главата, защото разбирам, че в мисленето по отношение на икономиката, в идеята за това, което ние наричаме пазарна икономика, у хора, които са народни представители, не са настъпили никакви изменения. Тоест ние продължаваме, не ние - вие продължавате да разсъждавате с категориите на централното планово държавно доминирано стопанство. (Бурни ръкопляскания, възгласи: "Браво!" от страна на мнозинството) 2028/5.
Просто тезата - щащ ще правите търговия без апарат, е теза, която звучи ужасяващо, господин Вълканов.
Ето защо... (Реплики от опозицията) Тук се подхвърля реплика, че тя била държавна собственост. Но Вие вероятно не се занимавате много с икономика, защото в противен случай щяхте да знаете, че тази държавна собственост само се осъществява от държавата като собственик, но нейното управлени, влизането в търговски отношения, осъществяването на сделки и прочие не се прави от държавата и не се прави от правителството, любезна госпожо депутат, а се прави от всяка една стопанска единица. Както и да е. Това беше Вашият, така да се каже, първи въпрос, господин Вълканов.
А що се отнася до втория въпрос, с който Вие поискахте от мен да отговоря какви неща не е претърпяло правителството и какви неща опозицията не му е скроявала. Аз мисля, че съм изразявал своето уважение към опозицията не един път. То е в рамките на разумните отношения между една управляваща политическа сила и една опозиция. Извън тези рамки, ако бих казал нещо повече, то би прозвучало сигурно пресилено и фалшиво.
Но искам да подчертая, че когато говорим за опозицията на това правителство, трябва да се разберем какво имаме предвид - парламентарната опозиция в тази зала или онова нещо, което се явява опозиция не само на правителството, но и на всички промени в тази страна. От това нещо, за което става дума, ние получихме, господин Вълканов, ни повече, ни по малко 40 и бих казал, всичките политически стачки само за шест месеца управление. Обещават ни още.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Време няма да имате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Вие ми обещавате, че те няма да са толкова много поради липса на време. Благодаря ви за това окуражение. Разбира се, ние ще се постараем да се погрижим за времето, пък вие се погрижете за стачките.
Но така или иначе, наред с политическите стачки, за които говорите, ние имахме и други драматични политически събития, които вие наблюдавате, ако щете и в последно време.
Да твърдите, господин Вълканов, че това правителство е оставено да си върши работата на спокойствие, да твърдите, че опозицията се отнася към него с някаква особено нежност РД/КП 2029/1. или да твърдите, че всеки божи ден чрез най-различни средства не се правят непрекъснато опити неговата работа да бъде спъната и то да бъде провалено, това означава просто да не сте докрай искрен.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващото питане е на господин Златимир Орсов относно отмяна на Решение # 180 на Бюрото на Министерския съвет. Господин Орсов, заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председателю! Вашите отговори днес остават впечатлението, че сте доста словоохотлив човек. Аз се надявам, че на моя въпрос ще отговорите кратко. (Реплика и бурна реакция от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, напомням на всички да се държат възпитано и прилично в пленарната зала.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Госпожо председател, бихте ли въвели малко ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Редът понякога зависи от взаимното ни поведение и затова се обърнах към всички за търпимост и добро поведение.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да се надявам, господин министър-председателю, че на моето питане ще отговорите по-кратко, защото в противен случай се създава впечатлението, че умишлено изяждате времето на министъра на вътрешните работи, който е повикан тук, за да даде информация за противоконституционните действия на хората на Христофор Събев.
Моето питане е кратко...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Орсов, ти нормален ли си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Моето питане е кратко, господин министър-председател. То се отнася до отмяната на Решение # 180 на Бюрото на Министерския съвет от 30 август 1985 г. В това решение, надявам се Ви е известно, има една точка 6, която урежда възмездяването или компенсирането на разходите, които търговските организации правят, преди всичко транспортните разходи, които се правят, за да бъдат доставени стоки на населението в малките населени места - под 500 жители. 2029/2.
Такива населени места, господин министър-председателю, в нашата страна са 2543. В тях живеят почти 670 хиляди души и ако трябва да бъда по-точен, това са 666 хил. и 800 души. Тези населени места са пръснати из различни части на страната. Най-голям е техният брой в Кърджалийско - 252 селища; Търговищко - 164 селища; в Хасковския регион - 160 селища; в Кюстендилския регион - 152 селища и т.н., няма да изброявам докрай.
Тези селища имат силно подчертани демографски, икономически и социални специфики и проблеми. Главната специфика е, че възрастовата структура на населението в тези населени места показва силна застаряване и доходите на това население са малки. В тези населени места, поради тяхната отдалеченост и трудна достъпност, не са създадени нужните условия за нормалното търговско обслужване на населението с основни хранителни стоки.
Само един пример искам да Ви дам, господин министърпредседателю. В селището Стуките, община Севлиево, хората си купуват хляб като окачат на едно клонче торбичка с пари. Минава автомобилът, слага им хляба и те се връщат да си го вземат.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Какво лошо има в това?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Лошото, уважаеми господа, е в това, че Министерският съвет, отменяйки това решени, прекъсна и компенсирането на онези транспортни разходи, които преди всичко кооперациите правеха за доставянето на въпросния хляб и други основни хранителни стоки.
Понастоящем дейността по снабдяването с хляб и други хранителни продукти в тези селища се осъществява изключително от потребителните кооперации. Към тази дейност не се проявява интерес от други стопански субекти, тъй като са твърде високи разходите и тази дейност е губища.
От справките, които успяхме да съберем, е видно, че само за първото полугодие на тази година загубата на потребителните кооперации от тази търговска дейност надхвърля 100 хил.лв. 2029/3.
Досега тези разходи, тези загуби се поемаха от бюджета с оглед на това да бъде осъществявана тази дейност по търговското обслужване на населението, защото тя е полезна и без помощта на бюджета досега тя не е могла да бъде вършена.
Спирането на средствата води до сериозни финансови затруднения на потребителските кооперации, които осъществяват търговското обслужване на тези населени места и те са изправени пред алтернативата или да спрат обслужването и да закрият магазините си, или да калкулират в цената на стоките, които продават, всички разходи, като в този случай според изчисленията, които са направени от тези кооперации, цената на хляба би била около 10 лв.
Благодаря ви за вниманието. И моят въпрос е: известно ли Ви беше, господин министър-председател, всичко това, когато отменихте въпросното решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Вълканов ми задава абстрактни въпроси и иска да отговарям дълго. Аз го правя. Господин Орсов ми задава не много по-конкретни въпроси, но иска да отговарям кратко. Ще сторя и това.
Мотивите ми, господин Орсов:
По точка 1 на решението - то просто не отговаря на административно-териториалното деление на страната в момента.
Точка 2 - предвижда и задължения на Министерство на строителството, които се отнасят за деветата петилетка!? Няма какво да го обсъждаме.
Точка 3 - данъчните преференции, които се въвеждат с нея, са противоречащи на Конституцията, защото съгласно нея данъчните утежнения и привилегии могат да се дават само със закон. Следователно то е обезсилено така или иначе по силата на конституционния текст.
По отношение на точка 5, 6, 7, 8 и 9 - записаните в тези точки текстове се отнасят за съществуващите по това време централно определени стокови фондове. Опираме отново до една тема, която, радвам се, успях да разяснявам по-дълго време ЦМ/КП 2030/1. преди това и се надявам, че е разбрана. Опираме пак до безплатния обяд и кой го плаща.
Вариантът, в който те ще бъдат поемани по някаква ведомствена линия, очевидно е неприемлив. Друг е въпросът, че когато става дума за необходимостта като социална нужда и като социален разход да бъдат направени някакви харчове в тази насока, то те биха могли да бъдат предвидени, но поискани, обосновани и т.н. от съответните общини.
И по точка 4 и точка 11 - в тях са фиксирани задължения, които засягат органи, които вече не съществуват в страната, като Държавния комитет за планиране и прочие, така че за тях мисля, че няма защо да се говори.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, ще ползвате ли възможността да зададете два уточняващи въпроса или направо ще кажете мнението си?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър-председателю! От това, което говорихте по моя въпрос, бяха само две изречения. Аз се интересувах от точка 6 на въпросното решение.
Според Вас обядът трябва да бъде платен от тези 660 хиляди жители на населените места под 500 жители, т.е. те да си купуват хляба по около 10 лв. ... (Недоволство от СДС)
Чакам да се успокои залата, за да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз чакам да разбера уточняващи въпроси ли задавате или изказвате Вашето мнение за отговора.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Освен това, господин министър-председателю, в първоначалния вариант на бюджета бяха предвидени 400 млн. лв. за развитие на планинските райони в страната, които по решение на правителството бяха пренасочени на друго място.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Сложи си картата!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Господине, много силно викате! При процедурата, в която се намираме в момента, не се отчита времето. (Смях от СДС) 2030/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, аз Ви попитах въпроси ли задавате?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Задавам въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, поставете ги!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Залата не ми дава възможност. (Смях от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Напротив, и тя се чуди.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Та аз Ви питам, господин министърпредседателю, как смята правителството да подпомогне снабдяването с основни хранителни продукти населението в тези населени места, така че тези хранителни продукти да бъдат на цени, достъпни за това население? (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това са уточняващи въпроси. Господин министър-председателю, понеже е питане, следва да отговорите на тях.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако приемем, че това са уточняващи въпроси, аз съм готов да отговоря.
Господин Орсов, Вие не разбрахте едно съществено нещо, свързано с това кой плаща обяда.
Явно е, че когато стигнем до това кой плаща сметките, винаги настъпва объркване.
Вариантите очевидно са два. Единият вариант е лош. Той би означавал да бъде внесен закон в парламента и с него да се дадат някакви данъчни привилегии на тези организации, които функционират в тези места. Защо този вариант е лош, вие вероятно ще разберете сами, като си помислите какво стана в резултат на вашето настояване да бъдат дадени данъчни преференции на едни такива добри на вид явления като студентските кооперации, за да могат студентите да учат, фондации...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: "Сапио"!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ха така, "Сапио" казвате, и много други такива.
Вие видяхте, че този подход, който вие защитавате, твърдейки, че той бил социален, се оказа неплодотворен. Защото той създава възможност, както впрочем и всяка една привилегия създава възможност за големи заобикаляния на закона.
Това е единият подход и аз илчно няма да поддържам в Министерския съвет да се върви по този път. 2030/3.
Другият вид подход е да се реши въпросът от гледна точка на социалната помощ, т.е. да се предвиди плащане на пари, което да дойде по линията на бюджета и което да представлява някакъв стимул - било за тези, които ще извършват търговската дейност, било за тези, които ще я консумират. Очевидно практически по-добре е да бъде намерен този вариант, който не дава големи шансове за заобикаляне на закона.
С други думи, това трябва да дойде по линията на социалната подкрепа, по линията на социалните фондове. Това е нещо, което също, разбира се, ще трябва да получи своята законодателна благословия. Но тя ще бъде вече във формата на коментар на бюджета, а не във формата на създаване на закон със специални привилегии.
Това са подходите, които изобщо са възможни. Оттам нататък идеята за точките на това постановление, както се опитах да ви обясня и аз, от пета до седма, е идея, която отново не държи сметка за това какво става. Тя е базирана върху принципа, че всичко влиза в един кюп и оттам се вади и се хвърля тук толкова, там толкова, понеже било потрябвало...
Историята доказа, че този подход не е ползотворен. Затова ние няма да го прилагаме. Такова постановление няма да има.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, моля Ви, с картата за две минути. (Реплики от СДС) Има право, това е питане. 2030/4.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю, днес през цялото време вие твърдите, че не са ви разбрали добре. Ами от това следва само един извод - че не сте обяснили както трябва или пък онова, което казвате, сам не го разбирате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Или че подготовката не е достатъчна.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Що се отнася до защитата на социалните проблеми и потребности на населението в посочените населени места до 500 жители, Вашият отговор се свежда до едни абстрактни намерения за някога, в бъдеще, когато един Господ знае...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: След три месеца.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: След три месеца няма да сте министърпредседател, господин Димитров. (Възражения от страна на СДС) Защото проблемите са сега, в момента, и те съществуват от началото на годината, и от началото на годината Вие бяхте министърпредседател и Вие трябваше да ги решите. От Вашия отговор става ясно, че хората в тези населени места могат някога да се надяват на нещо, неизвестно кога, а сега, в момента, биха се уповавали или на Господа, или на нещо друго. (Шум от СДС)
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): А БКП какво направи?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз тук не искам да споменавам някои цинични изказвания на министъра на финансите по повод на този проблем (шем в залата), че тия хора нямало защо да бъдат подпомагани, защото те и без това не плащали за трамвай, не ходели на кино, пък и сами си произвеждали зеленчуци. Благодаря за вниманието, уважаеми господа.
Надявам се, господин министър-председателю, да помислите по-загрижено за проблемите на хората в тези 2500 населени места. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Напомням Ви, господин Орсов, че в тази зала не е редно да се чуват заплахи или предсказания за това. Моля Ви, нека да бъдем коректни.
Има още едно последно питане към министър-председателя това е на народния представител Христо Марков. Господин Марков БП/КП 2031/1. има питане относно виждането на правителството за преструктурирането на военнопромишления комплекс.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): След тази канонада от лявата страна просто ми е неудобно да задавам въпроса си, но понеже е въпрос, свързан с изибрателния ми район, ще го направя. Става дума за това, че наскоро средствата за масова информация тиражираха съобщение, че Министерският съвет е подобрил основните принципи за нова промяна във военнопромишления комплекс. В района ми, където са и ВМЗ - Сопот, това възбуди, разбира се, интерес и това са мотивите ми да задам въпроса си към уважаемия господин министър-председател относно бъдещата съдба на "Металхим холдинг" и в частност на ВМЗ - Сопот, и най-вече какво е виждането на правителството за преструктуриране на военния промишлен комплекс, за "Металхим холдинг" и особено това, за което държат избирателите в моя избирателен район - присъствието в "Металхим холдинг" на господин Илия Гунчев, който между другото не се различава много от господин Орсов по разбиранията си, и на господин Писков като директор на ВМЗ - Сопот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Знаете, че така нареченият военнопромишлен комплекс е нещо, за което напоследък много се говори - кога компетентно, кога съвсем не. На въпросите Ви.
Първо, беше внесен в Министерския съвет проект от страна на министър Биков - министър на промишленостт, за извършването на структурни промени в така наречения воненнопромишлен комплекс. Те са свързани с идеята, че общата шапка - "Металхим холдинг", би следвало да бъде премахната и да бъдат потърсени по-гъвкави форми, в които да има по-голяма самостоятелност и конкурентоспособност на отделните звена. Така поднесеното предложение съдържаше основни идеи. То обаче не съдържаше конкретните форми на дейност. Министерският съвет прецени, че извършването на една такава стъпка в този момент би означавало създаването по същество на едно междуцарствие, в което при добре изразените в момента интереси от страна на много групировки в тази страна и групи по интереси, ако мога така да ги нарека, към воненнопромишления комплекс, би могло да се стигне 2031/2. до борби за поставяне под контрол на определени негови звена. Ето защо Министерският съветс препоръча на господин Биков в най-кратък срок да разработи точната схема, по която би могло да стане едно такова разделяне, и тогава тя да бъде сложена на масата, за да се обсъди и евентуално възприеме. Това само по себе си не означава, че ВМЗ - Сопот, биха могли да загубят своята обособеност. Напротив, те биха могли да се окажат в положението на даже по-голяма икономическа обособеност в зависимост от конкретната схема, която господин Биков представи.
Ползвам се отвъзможността, понеже ми поставяте въпро.са за хората, които участват в управлението на тези фирми, да кажа, че аз съм съгласен с тезата, че в момента очевидно нещо във военнопромишления комплекс на България заслужава да бъде променено. Защото, от една страна, се разнася легендата, която се чува и в тази зала, че това е най-скъпото нещо, което имаме, кокошката, която снася златни яйца, и т.н. А, от друга страна, непрекъснато валят оплаквания от различните предприятия и заводи за това, че те умират, задъхват се, повече не могат. И стигаме до абсолютно парадоксалното положение - български народни представители, лица, които би трябвало да бъдат цветът на тази държава, да излизат пред средствата за масова информация и да заявяват, че прпавителството било виновно за дереджето на военнопроимшления комплекс, понеже си било отказало да извършва престъпления. (Реплики от опозицията) Такива хора очевидно - или поне ми се иска да вярвам, че това е очевидно - не са наясно със смисъла и съдържанието на собствените си слова. За съжаление аз не ги виждам в момента в тази зала, но ако отворите днешната преса, може да намерите имената им. Разбира се, правителството няма да извършва престъпления, за да угоди на една или друга било търговска фирма, било производителна. Но действително въпросите за постигането на по-благоприятен развой на съдбата на военните заводи и на военните производства стоят пред Министерския съвет и вече са представени проектите и това е всъщност втората голяма новина, която вие трябва да знаете. Първата беше това, което ви казах за инвестиционната програма и нейното възприемане до 15 октомври, а второто нещо, което вече беше споменато ня2031/3. колко пъти, но сега ви го казвам съвсем определено, за да го чуете като народни представители, е, че вече са постъпили от отделните министерства проектите за решаването на дълговия проблем. 2031/4.
Което означава, че на нас ни трябва около месец-месец и седмица-две най-много, за да могат да бъдат съчетани и зацепени претенциите на отделните министерства по отношение на техните фирми, респективно съобразено със становището на банките, които ще имат една много важна роля в решаването на проблема за тези дългове. Тук между другото попада и военнопромишленият комплекс, чиято задлъжнялост е била обект и на други питания, и на други разговори, така че в това отношение, господин Марков, струва ми се, че има два елемента, които трябва да бъдат съобразени. Единият е структурният, за който говорих досега, а другият е финансовият, който поделжи да бъде решен в приблизително същия срок.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Марков, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса или направо да заявите дали сте удовлетворен от отговора.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Аз благодаря на господин министър-председателя. Мисля, че средствата за масова информация ще обърнат внимание точно на този отговор, който се чу преди малко тук след днешните публикации във вестниците, защото наистина като че ли ръководствата на военнопромишления комплекс, а и някои заинтересовани страни имат интерес от безгранично доверие на някой, а аз бих задал само един допълнителен въпрос към господин премиера - за персоналните промени, които се предвиждат, защото без тях явно промяна няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ще бъда съвсем кратък. За никого не е тайна една доста скръбна история, която се разви в завод "Арсенал". Историята е свързана с това, че персонални промени, осъществявани под обединения или разединения натиск на синдикатите или на определени синдикални централи, доведоха до последици, които не бяха особено благоприятни. Промени без съмнение ще има, но тези промени трябва да бъдат направени в рамките на ясна структура и тъкмо това беше една от причините за притеснение при създаването на такова междуцарствие, за което споменах. Защото тогава вие си представяте интензивния апетит - аз мисля, че го казах в малко поВЙ/КП 2032/1. омекотена форма, но нека да го назовем с най-истинското му име - вие си представяте интензивния апетит, които, доказали своите икономически амбиции формирования в това общество, ще започнат да проявяват тогава и невероятната суматоха, която ще се създаде по линията на атакуване на този, онзи директор, кандидат, член на директорски съвет или нещо от този род. Именно затова ние не предприехме първо разделяне и след това мислене какво ще се прави с вече разделените, а искаме да имаме готовата схема, в рамките на която да бъдат осъществени и персоналните промени.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Марков, удовлетворява ли Ви отговорът?
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Удовлетворява ме, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Удовлетворява Ви. Благодаря.
Председателството направи разговор с министрите Соколов и Стоянов за разместване. Господин Стоянов бе така любезен да изчака със своите оговори независимо, че има организирано мероприятие и много важни срещи, за да започне министър Соколов.
Към министъра има един актуален въпрос и едно питане, но ние имаме към него и една поръчка - да чуем информация за станалите инциденти вчера. Аз не формулирах вчера правилно въпроса към Вас, господин министър. Моля за извинение за това, но ние говорихме за станалото, за инцидента, но не бе уточнено къде и как е станало. Моля, заповядайте с информацията, с която разполагате. Това е волята на народните представители.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Разполагам със следната информация за вчерашния инцидент в района на Софийската митрополия, която ще прочета пред вас.
На 1 октомври 1992 г. към 8,30 ч. сутринта на телефон 166 е получен сигнал от граждани, че група от няколко човека е заела сградата на Софийската митрополия на ул. "Калоян" # 7, изгонила е част от персонала и не допуска работещите в нея. По данни на заявителите в сградата е употребено огнестрелно оръжие. 2032/2.
На място своевременно са изпратени шест униформени служители от Първо районно управление и три автопатрула от Столичната регионална дирекция с ръководител капитан Съйков. Констатирано е, че действително група лица е проникнала в сградата и не допуска да влязат работещите в нея, което е предизвикало струпване на свещеници, семинаристи, случайно минаващи граждани. Ясно е изразено намерението на около 150 човека да влязат насилствено в сградата и да се саморазправят с проникналите в нея.
Към 9,30 ч. от униформени служители на Столичната дирекция и граждани са чути изстрели и викове за помощ от вътрешността на Митрополията. Доловена е миризма на задушлив газ. Множеството е нараснало на над 250 човека и от Столичната дирекция е изпратена помощ от 30 служители. С наличните сили районът на Софийската митрополия е отцепен, гражданите са изтласкани извън и в края на двора и е предотвратено проникването в сградата.
По сигнал на граждани е установено, че група семинаристи се готвят да проникнат през отцепения район и да щурмуват сградата с цел линчуване на настанилите се в нея. Поради това около 10,15 ч. са подведени допълнително 30 полицейски служители от специализираното подразделение за борба с масовите безредици. По същото време на мястото са изпратени подполковник Калугеров, началник на управление "Охранителна полиция" и майор Борски, началник сектор. Цялостното ръководство на силите е поето от подполковник Калугеров.
Към 10,40 ч. по искане на едно от лицата, заели сградата, Стефан Тенев Мишков, в общо помещение на втория етаж са започнали разговори между него, подполковник Калугеров и майор Борски. Господин Мишков е заявил, че желае да напусне сградата заедно с придружаващите го осем лица, като силите на полицията осигярат безпрепятственото им изтегляне. Междувременно полицейските служители са неутрализирали два последователни опита на групи от по около 100 човека да проникнат в сградата. На различни места в двора на Митрополията са намерени прикрити кухненски ножове, тояги и други подръчни средства за нападение. 2032/3.
По желание на двете противопоставени страни е дадена възможност да разговарят в присъствието на журналисти. На господин Мишков е разрешено да разговаря неколкократно по телефона.
Към 12,00 ч. в сградата са въведени десет униформени служители. Снета е самоличността на лицата от групата на Стефан Мишков.
От Мишков и придружаващите го са иззети три газови пистолета, два електрошокови уреда, противокуршумна жилетка и противогази.
По същото време в едно от помещенията е предотвратен опит за самозапалване в знак на протест срещу окупацията от страна на отец Сергей, свещеник от Петербургската православна църква.
От 12,30 до 13,00 ч. на групи с усилена полицейска охрана са изведени и откарани до Светия синод деветте лица, осъществили заемането на сградата.
В 13,05 ч. патриарх Максим и епископ Неофит са влезли в Софийската митрополия.
От 11,30 ч. до приключване на инцидента мястото е посетено от народни представители.
Столичната дирекция на вътрешните работи разполага с видеозапис по случая.
По инцидента е образувано предварително производство от Първа районна прокуратура в София. 2032/4.
Приключвайки, аз искам да използвам тази висока трибуна да отправя един апел към спорещите страни в църковния спор...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма страни! (Шум и възражения в опозицията)
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): Спор с пистолети не се води!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това вие какво смятате си е ваша работа и ваше право. Има две спорещи страни (силен шум в опозицията) и искам да апелирам спора да го водят само със законни средства. Полицията няма да допуска нарушения на законите, съществуващи у нас, от която и да е от двете страни.
Искам да предупредя, че насилственото завземане на сгради, когато не става по установения от закона ред и чрез органите, които са оторизирани, представлява самоуправство. Самоуправство представлява и самоволното възстановяване на съществуващото положение, нарушено по един такъв начин.
С оглед на всичко това аз се надявам в бъдеще инциденти да няма. В противен случай полицията ще трябва да действа съобразно закона. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, възможно ли е тази информация да се предостави на всеки един от народните представители? (Обръща се към госпожа Ана Караиванова и други депутати от опозицията, които искат думата) Не, моля ви, никакви въпроси към министъра.
Уважаеми колеги, днес до края на работното време всеки ще получи тази справка. (Шум в опизицията) Следващия път, когато ще се оформя комисията, много моля всички онези въпроси, особено на народните представители, които са били свидетели, да посочим какво ние желаем да бъде уточнено от тази анкетна комисия.
Така, както сега е предложена, тя е много обща. Вчера гласувахме за информация от министър Соколов. Информацията я има, днес до 13,00 ч. всеки от вас ще получи тази справка. (Шум в залата) Не, никакви процедури и други неща по този въпрос. Правилникът е за всички.
Продължаваме с актуален въпрос към министър Соколов. (Шум в залата)
Давам думата на народния представител Илко Илиев относно повишаването в чин на старши сержант Илия Бицин. СБ/КП 2033/1.
Моля, господин Илко Илиев, имате думата. (Шум и протестни реплики в опозицията)
АНА КАРАИВАНОВА: Защо в прокуратурата няма нито един сигнал от милицията"
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За да няма спор, ще ви информирам. Внесена е процедура за правила за изслушване и пр. Като я приемем, и другите две искания, които има, и те ще се включат. Моля ви, досега не сме нарушавали процедурата.
Давам думата на господин Илко Илиев да постави своя актуален въпрос.
Комисията ще бъде съставена другата седмица. Извинете ме, не мога по пет пъти да обяснявам едно и също нещо.
ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! Повод за актуалния ми въпрос е заповед на министър Соколов, с която старши сержантът от Районно управление на МВР Велинград, Илия Бицин е произведен в офицерско звание "младши лейтенант". За тежки нарушения Бицин два пъти е освобождаван от органитсе на МВР, а преди около година е назначен за трети път.
Участник е във "възродителния процес", за което свидетелства протестна декларация от политическите сили в с. Света Петка, подписана от ДПС, СДС и БСП. Има писмо от общински съветник от СДС, господа, Цанко Дангов, учител, който пише: "Свидетел съм бил, когато по време на възродителния процес господин Бицин в качеството си на контрольор в ДАП - Велинград, изхвърляше, в буквалния смисъл на думата, стари жени и мъже от автобусите заради тяхното облекло. Вярно е, че в онези дни всеки е изпълнявал някаква заповед, но когато се престараваш и се пишеш активист, това е нещо друго".
Бицин е известен и с други свои "славни дела". Това е докладна записка от инспектора при Автостопанство - Велинград, от 1991 г., от която става ясно, че въпросното лице е преразходвало 316 л бензин със служебния си автомобил, други 610 л е укрил в туби в дома си и за 1320 л е взел бонове, което не е отчел.
Има протокл и от по-ново време, 23 март 1992 г., когато той вече е старши сержант в Районното управление, от който 2033/2. става ясно, че петте нови гуми на служебния автомобил просто ги е заменил.
От всичко казано дотук нормално би било Бицин да отиде при прокурора. И той наистина отива и не при кой да е, а при главния прокурор на републиката господин Иван Татарчев. Господин Татарчев също ходи при Илия Бицин и свидетели и участници в тези тежки за храносмилането са и някои известни имена от тази зала. Почувствал подкрепата на властимащите, Бицин действа. Това е жалба от Иван Трифонов Любенов, малтретиран от старши жержанта; жалба от Цветана Андонова, заплашвани тя и спътникът й с оръжие. "Махайте се оттук - заявява Бицин, - ще правим, какво си искаме. Ние сме властта и ще ви респектираме от разстояние." Това е жалба от Владо и Илия Тоскови, които пишат: "Целият Велинград се възмущава от деянията на служителя на МВР Илия Бицин, вършещ безобразия и пак лансиран. Той прави каквото си иска и няма кой да го спре".
Засега наистина няма кой да го спре и само по градската радиоуредба Бицин не е заявявал, че "Татарчев е силно мой човек и скоро ще съм офицер".
Парадоксът не е в това, че го заявява, а в това, че той наистина стана офицер.
Упълномощен съм, колеги от СДС, и от вашия колега д-р Ромил попов, който е на лечение, депутат от СДС, да запитам министър Соколов: възможно ли е всичко това?
А моят въпрос към министъра е: Иван Татарчев ли Ви внуши това назначение или Вие по собствено желание, убеден в моралните и професионалните качества на Бицин, го направихте офицер?
Господин Соколов, чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Илиев, Вие, първо, сте некоректен, защото във Вашия актуален въпрос това не го пише. Второ, ако искате да уточнявате кулоарни неща, направете го вън от пленарната зала.
ИЛКО ИЛИЕВ: Всички тези документи са предадени на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕНЖАНА БОТУШАРОВА: Ето го актуалния въпрос, тук е записано какъв въпрос е зададен. Моля Ви, не използвайте микрофона, за да правите едно или друго заявление тук. (Шум в СДС) 2033/3.
Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос, както Ви е зададен.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Наистина е зададен един актуален въпрос по един изключително важен проблем, с който заслужава да се занимава цялото Народно събрание на Република България - защо сержант Бицин станал офицер? Аз не съм имал възможност да следя постоянно дейността на Народното събрание, но имам чувството, че от неговото избиране задаването на този актуален въпрос е като че ли първата проява на народния представител Илок Илиев.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Това не е твоя работа! Ти си тук, за да отговаряш. (Шум в опозицията)
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова с голямо удоволствие ще му отговоря. (Шум и реплики в опозицията)
Зададеният актуален въпрос е подкрепен с писмени доказателства. Първото писмено доказателство е наистина подписано от лица, които аз не познавам, като представители на политическите сили и за мен това е един повод да се помъча да изясня дали опозицията вече си е променила становището, че при решаването на кадровите въпроси в деполитизираното Министерство на вътрешните работи... (Шум и викове в опозицията)
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Стига с тези вицове!
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: ... не трябва да се изхожда от становищата на политическите сили или това важи само, когато няма становище на БСП. Има ли стсановище на БСП, вече то трябва да се взима предвид. 2033/4.
Според данните, с които разполагам, младши лейтенант Илия Бицин е назначен в органите на МВР на 26 юни 1969 г. първоначално на длъжност милиционер в Районно управление на МВР Велинград, при бившето окръжно управление. През 1973 г. е повишен на старши милиционер по линия на КАТ в същото районно управление. Не отговарят на истината твърденията, че същият е уволнен от органите на МВР за груби нарушения. През 1974 г. Бицин е уволнен от системата на МВР по предложение на началника на Районното управление на МВР в град Велинград. По повод на предложението тогава е извършена служебна проверка от отделение "Кадри" в Окръжно управление на МВР - град Пазарджик. В заключение на проверката е посочено, че Илия Бицин в процеса на служебната си дейност е засегнал неоснователно партийни и административни ръководители в града, които лично и служебно предлагат на ръководството на управлението той да бъде отстранен като милиционер. (Възмущение от опозицията)
Истината е, че тогава сержант Бицин си е позволявал да санкционира местни ръководители за нарушение на Правилника за движение по улиците и пътищата и е бил уволнен.
Повторто му уволнение през 1981 г. е по причини, несвързани със служебната му дейност - по повод на възникнал семеен конфликт с неговата съпруга.
На 10 юли 1991 г. същият служител отново е назначен на длъжност младши автоконтрольор в полицията на небюджетна издръжка. Ръководството на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пазарджик дава много добра оценка за служебната му дейност: "Същият се изявява като служител с добра професионална подготовка и практически опит". Положително са оценени неговите организаторски качества по контрола на движението на територията, обслужвана от Районното полицейско управление във Велинград и проявявана от негова страна безкомпромисност към нарушителите на Закона за движение по пътищата.
Това е дало основание на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пазарджик да предложи назначаването на Илия Бицин на офицерска длъжност. Това е и документът, въз основа на който аз удостоих старши сержант Илия Бицин с първото офицерско звание по предложение на регионалния директор. Иначе не съм го познавал лично. НЧ/КП 2034/1.
В актуалния въпрос има обвинение, че сержант Бицин извършил злоупотреби с голямо количество бензин. Приложена е някаква докладна записка от инспектор при САС - Велинград.
В Регионалната дирекция на вътрешните работи - Пазарджик, обаче на 28 февруари 1992 г. е получена служебна бележка, подписана от генералния директор на държавна фирма "Чепинотранспорт" - Димитър Терзиев, с която уведомява, че Илия Бицин не е надчитан и не е санкциониран за констатирани нарушения в качеството му на длъжностно лице при фирмата.
По същия начин стоят нещата с някакъв много страшен документ, в който протокол, съставен на 23 март 1992 г., т.е. осем месеца след като е напуснал фирмата, в която е работил, че колата, която осем месеца не е била в негово владение, имала някакви променени гуми.
И накрая, в актуалния въпрос има и една молба от Иван Трендафилов Любенов, живущ в град Велинград, който се оплаква от него за това, че той го е санкционирал, защото спирал колата на улицата, на която живеел, макар че на тази улица имало знак "Спирането забранено".
Що се касае до твърдението в документа, подписан от политическите сили, че той е свалял жените, които носеха забрадки, от рейсовете - този период 1984-1985-1989 г. Илия Бицин изобщо не е бил служител на органите на МВР. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви! Господин Илиев, само да изразите отношение към отговора.
ИЛКО ИЛИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Първо, към репликите от залата - комунистите може и да лъжат, обаче документите все пак съществуват.
Благодаря на министър Соколов, първо, за това, че гражданите на Велинград успяха да го чуят и да разберат, че назначението на Бицин не е грешка, а съзнателно извършен акт.
Второ, благодаря му за оценката, която той ми направи като народен представител, но с уточнението, че народните представители получават оценка от своите избиратели, а министрите получават оценка от народните представители. (Ръкопляскания от опозицията. 2034/2.
Все пак по същността на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По същество, много Ви моля, дали сте доволен или не. Ще Ви прекъсна!
ИЛКО ИЛИЕВ: Доволство или не от отговора - аз заявявам следното: че и преди, и сега, министър Соколов, агнешкото печено е тежък аргумент за кариерата на някои. И преди, и сега има щатни бройки за лакеи. Винаги и лесно се намират. А лакеи има за съжаление, защото все още в днешна демократична България има господари, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви!
Следващото питане от народния представител Марин Тодоров относно причините за арестуването и съдбата на 14 загинали, жители на село Махалата, Плевенско. Заповядайте, господин професор!
МАРИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Питането е до министъра на вътрешните работи по молба на група избиратели от 15. Плевенски избирателен район клубовете на репресираните от град Пелово, бившото село Махалата и град Плевен, както и от близките на загиналите.
Моля да проучите причините за арестуването и съдбата на 14 жители от село Махалата, Плевенско, в периода 9 септември до 31 декември 1944 г.
На 16 септември 1944 г. са били арестувани и задържани в училището на селото следните лица: Асен Наумов Петров, собственик на тухларна фабрика, Димитър Иванов Баташки, земеделски стопанин, Димитър Иванов Плачковски, служител в общината, Иван Павлов, кръчмар, Иван Гачков Минковски, секретар на общината, Кунка Костова Маринова - учителка, Марин Маринов Дамянов, учител, съпруг на Кунка Костова, Лило Йончев, земеделски стопанин, Рачо Гацев Йонков, търговец, Тодор Калчев Иванов, земеделски стопанин, и Наум Велчев Горанов, юрист, арестуван на 26 септември 1944 г.
В периода од края на декември са били убити Петър Димитров, убит в кошарата си на полето, Савчо Цифкански, удушен в колибата си на полето, Манчо Христов Манчов, безследно изчезнал.
Преобладаващата версия е, че на 27 септември посочените 11 лица са били избити в местността Абашкото по сведение 2034/3. на Дико Пеев, овчар от селото, починал, който наблюдавал избиването и след това са били откарани с каруците на Георги Гложенски и Велчо Симеонов в местността Свиденските лозя и заровени в някаква партизанска землянка.
Арестуваните са били накарани при задържането им да вземат повече пари, тъй като отиват надалеч. Къщите им след това са били ограбени.
През месец декември 1990 г. близките на загиналите са подали молба до Окръжна прокуратура в Плевен, но и досега не са получили никакъв отговор. 2034/4.
На 27 септември в Пелово се проведе панихида с присъствие на повече от 300 души в памет на загиналите. Най-учтиво Ви молим да ни кажете дали е възможно да се извърши проучване по описаните списъци, да се намерят останките на загиналите, за да бъдат погребани по християнския обичай. Интелектуален убиец и разпоредител на тази акция е бил Пело Пеловски - първият секретар на Българската работническа партия (комунисти) в град Плевен.
Моля, след извършването на възможните проучвания да бъде отговорено на това парламентарно питане, както и на близките на загиналите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин тодоров. Моля, господин Соколов, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз мога да изнеса тук, пред вас, само данни, които се намират в архива на Министерството на вътрешните работи. Така както е поставен въпросът от уважаемия народен представител Марин Тодоров, засяга органите на прокуратурата. Те трябва да разпоредят да се извърши разследване на случая.
При извършените щателни проверки в служба "Архив" на МВР бяха открити архивни материали само за лицето Манчо Христов Манчев, роден на 18 ноември 1921 г. в същото село. От документите за него е видно, че е завършил кожухарско училище в град Ловеч, след което се завръща в родното си село и се занимава с обработка и търговия на кожи. Като ученик става член на Съюза на българските национални легиони, а по-късно става ръководител на легиона в околийски мащаб. Бил е в близки връзки с полицията и активно е сътрудничил при преследване на партизани. На 9 септември е потърсен за задържане, но успял да се укрие.
За Манчев е водено дело за издирване от 1947 до 1960 г. Получени са данни, че непосредствено след 9 септември 1944 г. е видян в гр. Гюмурджина от негови съселяни, които са били там войници и не са се били изтеглили в страната. Впоследствие са получени непроверени данни, че е убит, което послужило като мотив за закриване на делото. СД/КП 2035/1.
В справка, регистър # 11894, от 17 октомври 1978 г. на заместник-началника на Окръжно управление в град Плевен е отразено следното: "От бюлетина на Българската лига за правата на човека, брой 16 от 1976 г., е видно, че на 7 март с.г. в град Мелбърн, Австралия, се е учредила нова секция на Българската лига за правата на човека, за ръководител на която са избрани... и беглецът Минчев.
Предвид горното предлагам разработката на същия да се води от Първо главно управление на Държавна сигурност и се приложат санкциите, предвидени в точка 9 на заповед # I-106 от 1978 г."
С други материали за Манчо Христов Манчев не разполагам. За останалите лица, посочени в питането, не бяха открити документи в служба "Архив" на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Соколов. Господин Тодоров, отговорът е ясен...
МАРИН ТОДОРОВ (СДС): Аз благодаря за отговора. Несъмнено ние нямаме никакви данни за хора, които са безследно изчезнали. В град Пелово, бившото "Махалата", което все още се нарича "Пелово"...
РЕПЛИКА ОТ СДС: На името на Пеловски.
МАРИН ТОДОРОВ: ..., хората много добре си спомнят за загиналите, знаят много добре и хората, които са участвали в тези процеси, в това физическо ликвидиране, но много от тях мълчат.
Аз ще контактувам с господин Соколов, за да може да намеря пътя посредством прокуратурата да продължат издирванията върху съдбата на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите, отправени към министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост.
Първият актуален въпрос е от народния представител Милко Янков. Господин Янков, моля, развийте въпроса си към министъра.
МИЛКО ЯНКОВ (СДС): Господин председателю, господин министър! Химизацията в растениевъдството като цяло и растителната защита в частност са много важно звено в земеделското 2035/2. производство, тъй като в еднаква степен влияят за опазване на културите и за опазване на околната среда. Това налага осъществяването на много строг контрол и едновременно с това предоставянето на компетентна информация и консултации на производителите по използването на стотиците препарати за растителна защита, което е изключително право и задължение на държавата.
С търговия и приложение на пестициди се занимават, наред с държавните, и десетки частни фирми от известно време. По места почти никой не контролира тяхната работа. Висшият специализиран орган - Центърът за растителна защита и агрохимия, няма свои вертикални структури.
Освен това ръководството на отделните звена от системата като карантината и изпитването на препаратите за растителна защита е разпокъсано.
Фактически липсва и закон за растителната защита, тъй като последният е от преди близо 30 години и неговата ефективност вече е изчерпана.
Внесеният проект за нов, съвременен закон от Великото Народно събрание не беше разгледан и приет. В този смисъл искам да Ви поставя следните два въпроса:
- Кой и как ще осъществява държавните функци ив областта на растителната защита, карантината и агрохимията на национално и на регионално ниво?
- И вторият въпрос - има ли изработен и актуализиран проект на Закона за растителната защита и кога евентуално ще влезе в Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Контролните функции, които осъществява Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, произтичат от разпоредбите на закони, а това са:
- Законът за посевния и посадъчен материал;
- Законът за опазване на обработваемата земя и пасищата и
- Законът за опазване на селскостопанското имущество.
Въз основа на тези нормативни актове с Постановление # 131 на Министерския съвет от тази година бяха определени и контролните функции на новосъздаденото министрество. Във 2035/3. връзка с така определените функции по контрол върху растителната защита и агрохимията ние установихме, че наистина съществуващите звена на бюджетна издръжка към бившето Министерство на земеделието не могат да осъществяват ефективно своите функции с оглед на новата обстановка в българското земеделие и онова, което ние искаме да създадем като нова система на това земеделие при една установена собственост върху средствата за производство и преди всичко върху земеделската земя.
Колегиумът на министерството се занимава с този въпрос в продължение на близо месец, тъй като това е един много сложен проблем и наистина тнрябва да бъде изградена една надеждна система за съдействие, информация и контрол безспорно върху тези важни растениевъдни мероприятия.
Искам да обявя тук, пред заседанието на Народното събрание, че миналия вторник Колегиумът на министерството прие решение, с което се извърши едно преструктуриране на съществуващите звена и този проект за заповед е изпратен в Министерството на финансите за съгласуване, тъй като в това 131-о постановление на Министерския съвет така е разпоредено, тъй като става дума за бюджетна издържка и брой на обслужващите специалисти на тези звена. 2035/4.
На базата на център за растителна защита и агрохимия, Централна станция за растителна защита и Централна лаборатория по карантина и контрол на остатъчните количества се създава Национална служба по растителна защита, карантина и агрохимия с единно ръководство и финансиране. Тя ще разполага с 15 поделения и районни служби в градовете София, Бургас, Варна, Видин, Велико Търново, Кюстендил, Михайловград, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора, Благоевград, Добрич и Хасково. Националната служба ще се издържа от утвърдения на закритите три звена бюджет и от собствени приходи и такси за изпитване на пестициди, абонаменти на прогнозни бюлетини, разрешителни за внос и износ на препарати и растителна продукция. По този начин ще се премахне съществуващата децентрализация в ръководството и финансирането на тази дейност и най-важното - ще се осигури изпълнението на държавната политика и функции по растителна защита, карантина и агрохимия по места.
Основните функции и задачи на националната служба ще бъдат:
- изпитване, регистрация, разрешаване и забрана на пестициди и минерални торове и контрол върху производството, вноса, съхранението и приложението им;
- обучение и лицензиране на земеделските стопани, на специализираните фирми по въпросите на растителната защита и агрохимията, използването и прилагането на пестициди и минерални торове;
- предоставяне на всички земеделски производители на прогноза, сигнализация, растителнозащитна диагностика, консултации и препоръки за борба с вредителите по земеделските култури и торенето им;
- даване на обстойна и постоянна информация на всички земеделски стопани по въпросите на растителната защита и торенето, издаването на справочна литература в това отношение;
- контрол върху предлаганите технологии и системи на растителна защита и торене и приложението им в практиката;
- карантинен контрол върху вноса и износа на растителна продукция и върху извеждането на борбата и ликвидирането на вътрешнокарантинните обекти. ББ/КП 2036/1.
По отношение на сега действащата нормативна база наистина въпросите с контрола върху растителната защита и агрохимията не са обсъждани добре. Това са едни специализирани закони, в които тази проблематика не е засегната в необходимия обем. Вече в министерството се разработи нов Закон за защита на земеделските земи, но и в него не е достатъчно залегнала тази материя. Ние сме наясно, че това трябва да бъде регламентирано с отделен акт и това трябва да бъде закон, т.е. нормативен акт от най-висша степен. В момента в министерството се разработва такъв проект. Вие знаете, че нашето министерство се създаде в края на месец май. То трябваше да бъде създадено като институция в продължение на около месец, месец и половина и вече специалистите, които имаме в министерството, работят по една определена работна програма с един разчет към края на месец ноември, началото на декември този законопроект - първичната материя по тези въпроси, които трябва да се третират в този закон, ще бъде готов, ще бъде внесен в Министерския съвет за одобрение и се надявам, че в средата на месец декември ще бъде предложен на вниманието на Народното събрание.
Това е моят отговор на поставения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър!
Господин Янков има думата.
МИЛКО ЯНКОВ (СДС): Благодаря на господин министъра за изчерпателния отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Ангел Димов да развие актуалния си въпрос. Имате думата.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Не е тайна, че повечето наши избиратели са разочаровани и недоволни от досегашното управление на СДС-движение. В този политически блок взеха връх сили, които директно се разминават с основните принципи на демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, конкретно по въпроса.
АНГЕЛ ДИМОВ: Господин председателю, аз ще говоря точно три минути и моля да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, имате право. 2036/2.
АНГЕЛ ДИМОВ: СДС-движение се постави в услуга на спекулативния капитал. Провежда парична политика, чрез която бе доведено до пълен банкрут и разруха националното ни производство. Държавната власт на СДС-движение не осъществява преход от командна към пазарна икономика. Занимава се главно с реституция и устройване на партийни активисти на държавни служби. Под предлог, че сменя съществуващата обществено-политическа система...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, Вашият въпрос?
АНГЕЛ ДИМОВ: ... се готви да предаде националното ни богатство в собственост на шепа спекуланти и рентиери. Хората разбраха, че обещанията на СДС-движение да изградят нормална държава са празни брътвежи. Държавите са деспотични или демократични, бедни или богати. В българските села се наложи административна аграрна диктатура. Цялото ни земеделие се превърна в едно държавно имение. Така наречените "държавни ликвидационни съвети на земеделските кооперации" разполагат и се разпореждат със земята и имуществото на селяните. Оплячкосват се и се разпиляват създадени с много лишения и труд основни производствени фондове на земеделски кооперации, сгради, техника, трайни насаждения, овце и крави. Посяга се на закриляната от Конституцията на Република България свещена частна собственост.
Така в село Нови извор, Пловдивско, Асеновградска община, председателката на ликвидационния съвет Пенка Пейчева е извела от кошарите 600 овце-майки. Овцете мръзнат и не могат да се заплодят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин димов, времето Ви изтече, много Ви моля... Отправям Ви напомняне!
АНГЕЛ ДИМОВ: ..., защото председателката решила да продаде кооперативните сгради, да се сдобие с работни заплати на ликвидационния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин димов, изтече Ви времето.
АНГЕЛ ДИМОВ: Задавам въпроса.
В същото време повечето общински поземлени комисии още не са започнали да издават решения за собствеността върху земята и не позволяват на земевладелците да ползват собствените си земи. 2036/3.
Затова ви моля, уважаеми министре, да обясните на народните представители защо се допуска това поредно нарушение на Закона за земята? Защо изпълнителната власт ограничава свободата на земеделските стопани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димов!
Има думата министър Георги Стоянов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Никога не съм започвал така да отговарям на зададените ми въпроси, но този път ще кажа: не приемам такава постановка и трактовка на зададен актуален въпрос, защото тя няма нищо общо със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и онова, което Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост прави, за да може да бъде приложен този закон и да се достигне до крайната негова цел - възстановяване реално, юридически на тази собственост на физически и юридически лица, на държавата и общините.
Малко по-другояче е в писмения текст на зададения въпрос. Става дума за чл. 17, ал. 5 от закона и за мародерите, които би трябвало да получат решение в съответствие на тази разпоредба от общинската поземлена комисия и да бъдат въведени във владение върху определен участък земя, преди да е съставен планът за земеразделянето. Така е формулиран въпросът. "Досега почти навсякъде в страната не се изпълнява това" - това е констатация.
Става дума за едномесечен срок, може би, който не е формулиран в чл. 17, ал. 5, а в чл. 14, ал. 1. Това е едномесечният срок, в който общинската поземлена комисия от постъпването на заявлението за възстановяване на собственост трябва да се произнесе с решение. Аз веднага искам да кажа, че, първо, този срок е инструктивен и неговото пропускане не води до никакви неблагоприятни юридически последици за този, който е предявил своите права за възстановяване.
Второ, нека да не забравяме, че срокът за подаване на заявленията изтече на 4 август, че до този срок са подадени 1 млн. и 700 хил. заявления, че в общинските поземлени комисии работят не повече от три-четири души щатни служители. В тези общински поземлени комисии в момента ние разполагаме само със 2036/4. 100 компютъра. Очакваме още и те идват, но с едно закъснение не по наша вина, по програмата ФАР. Надяваме се, че до края на месец октомври по-голямата част от тези общински поземлени комисии ще бъдат оборудвани с тази необходима техника. Искам веднага да ви кажа, че дори с компютър не повече от 50-60 заявления могат да бъдат обработени от един оператор на ден. Затова ние предприехме едни спешни мерки, за да бъдат мобилизирани всичките онези организации по места, които разполагат с такава техника, и срещу заплащане по договор да въвеждат тази информация. 2036/5.
Всичко това се прави и вече имаме резултати. Ние имаме възстановена юридически земя върху близо 2,5 млн. дка. Разбира се, че това е съвсем малко, но в рамките на месец и половинадва, мисля, че показва, че реформата върви.
А що се отнася до чл. 17, ал. 5, това е т.нар. предварителен въвод във владение тогава, когато ще възстановяваме собственост с план за земеразделяне.
Две трети от землищата вече са с обявени конкурси за изготвянето на този план за земеразделянето. И аз знам, че господин Димов знае, че този план за земеразделянето има своя технологичен срок, който ако бъде пропуснат или нарушен, той ще доведе до една несигурност в основните права на собственост, а ние не искаме да направим това. И че когато този план за земеразделяне не е готов още, ние по искане на правоимащите граждани може да направим този предварителен въвод във владение. На всички онези, които са заявили това досега, ние сме го направили. Това са около 360 хиляди бъдещи собственици. Това е фактически установяване на власт върху тези имоти без юридическата собственост върху тях.
Би трябвало да знаем и разпоредбата на ал. 4 на чл. 17, която ни забранява да правим този предварителен въвод във владение, преди да бъде прибрана реколтата от тези площи. Остава да приберем царевицата, слънчогледа, кръмното цвекло и имаме готовност при желание, при искане на гражданите, защото такава разпоредба в закона - да го правим по силата на изрична разпоредба, няма.
Щом има изрично искане за предварителен въвод, ние ще бъдем в състояние да откликнем на това искане и ще направим предварителния въвод по смисъла на ал. 5 от чл. 17 от Закона за земята.
Така че като извод искам да кажа, че поземлената реформа върви, тя се искорява в темповете. Тя започна от едно нулево развитие преди месец и половина-два. Аз не казвам, че преди това нищо не е направено, напротив, много е направено, защото досега никой не е казал открито, че нито една община не е изпълнила своите задължения по чл. 15 от закона, че нито една община не е предоставила онази информация и документация, която трябва да служи като база за работата на общинските поземлени комисии по ред причини. Защото просто такава информация и докуВТ/КП 2037/1. ментация не е съществувала, а без нея не можем да минем. И че тази информация и документация се създава сега от общинските поземлени комисии, за което се харчат доста средства от бюджета.
Всичко това е необходимо, но това е онази тъмна, невидима част от поземлената реформа, която никога няма да излезе на бял свят, защото тя не води до крайното решение. Сега вече реформата върви и когато ние виждаме, че пътят на реформата е правилен, и когато ние използваме всичките възможности, предоставени от изменения Закон за собствеността на земята от месец март т.г., включително в реални и съществуващи граници и възстановими такива, разбира се, че реформата ще върви напред.
Ние неведнъж и от този микрофон съм казвал, че имаме поети ангажименти и към международните финансови институции. И тези наши ангажименти ние ще ги спазим. Става дума за възстановяване юридически на земя на около 25 на сто от правоимащите граждани до края на 1992 г. Става дума за едно масово възстановяване на собствеността върху земеделските земи в този период от време, в който ние очакваме да бъдат реализирани плановете за земеразделянето - това е месец март-юни 1993 г., за да достигнем цифрата над 75 на сто и да останат само онези граждани, които ще водят спорове за собственост там, където очакваме неголям процент на обжалване на планове за земеразделяне, което на някои места ще забави реалното възстановяване на собствеността.
Така се движи реформата. Ние имаме своите програми, имаме наблюдения върху работата на общинските поземлени комисии, те се попълват и аз веднага искам да ви информирам, че около 86 общински поземлени комисии са вече с подменени състави и попълнени състави. Имаше един значителен отлив на специалисти от тези общински поземлени комисии във връзка с недостатъчното заплащане на техния труд. Намерихме начин да стимулираме тяхната работа, като създадохме едни определени правила с една помощ от американска страна - да дадем нещо допълнително на онези, които изпълняват добросъвестно и в срок своите задължения. А с тези, които не изпълняват задълженията си, ние ще се разделим. Просто не може иначе да се върви напред.
Безспорно без техника и без кадри поземлената реформа не може да бъде осъществена и ние мислим, че така, както прог2037/2. рамата на министерството е начертана в тази най-важна за нас задача, нещата вече се движат и набират скорост, което ще доведе до желаните резултати, разбира се, при спазването на всичките основни права на гражданите да получат собственост по количество и качество - такава, каквато са притежавали, преди да им бъде отнета тази собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, обръщам Ви внимание, че народният представител може единствено да заяви дали е доволен или не от отговора. Много Ви моля, а по отношение на СДС-движение, те си изпълняват програмата. Това мисля, че стана ясно. Заявете само дали сте доволен или не. Повече няма да Ви дам думата. Чакат други министри.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря, че ми напомнихте, уважаеми председателю. Доволен съм от министъра на земеделието, че той от тази трибуна оповести на нашия народ, че общинските поземлени комисии няма да пречат да се изпълнява чл. 17, ал. 5 от закона за земята, т.е. да се въвеждат във владение, преди да бъде окончателно завършено земеразделянето.
Само едно изречение искам да кажа по това, което той обясни тук - че няма да бъде добре, ако след няколко месеца дойде 1 март и това обещание, че ще се извърши комасацията и земеразделянето не се изпълни. А това няма да стане. Седемнадесет документа инвеститорът трябва да даде на изпълнителя, в т.ч. и документ за завършило оземляване. А това е един процес, който ще продължи дълго, иска много пари и затова е хубаво, че се съхласихте, че трябва да изпълнявате този закон за предварителен въвод във владение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димов, много Ви моля, нека да се уважаваме. Щом като са казали СДС, ще го изпълнят до март месец.
Господин Орсов, имате питане към министъра във връзка с изкупуване на реколтата от грозде.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане е отправено преди всичко към господин Румен Биков, но също така и към Вас. Съжалявам, че господин Биков го няма. 2037/3. Бих искал двамата заедно да отговорите на питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да го отложим за следващия път, за да е по-пълно.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Но тъй като въпросът е много спешен, аз вчера се съгласих днес за ислушам Ваш отговор, а на господин Биков - по-късно.
Въпросът е зададен кратко. Аз Ви моля да отговорите какви мерки сте взели, за да бъде изкупена тазгодишната реколта от грозде?
В какво се състои проблемът? Известно е, че гроздовата реколта в своята по-голяма част се изкупува от предприятията в системата на бившия "Винпром". Тези предприятия винаги са взимали кредити, за да изкупят гроздовата реколта. Такива кредити са били взети миналата година, такива кредити ще бъдат взети или са взети и за тазгодишната гроздова реколта. Лошото е в това, че високите лихвени проценти са попречили на предприятията от системата на бившия "Винпром" да върнат главницата от кредитите, взети за миналогодишната реколта. Досега те са плащали само лихвите по тях. Тази година те ще вземат нови кредити, за да изкупят гроздето, което още повече ще утежни тяхното финансово състояние. Предприятията са изправени пред алтернативата: или да не вземат кредити и да не изкупят гроздето, с което ще си спестят финансовите главоболия за през следващата година, но гроздовата реколта ще остане неизкупена, или да вземат кредити и да изкупят гроздето, но да се изправят на ръба на фалита през следващите няколко месеца. 2037/4.
Данните, които ни бяха дадени от Сдружението на винопроизводителите, посочват, че се очакват за изкупуване 240 хил. тона грозде. Данните, които вие ни предоставихте, господин Стоянов, посочват 394 хил. тона грозде. Дали това е цифрата или 240 хил. тона, не е толкова важно, но важното е, че количеството е много и за това количество грозде са необходими над половин милиард лева, за да бъде изкупено от предприятията от системата на бившия "Винпром".
Ето змащо аз със загриженост за всички предприятия от системата на бившия "Винпром" в цялата страна и най-вече тези, които са в моя избирателен район, Ви питам, господин министре, какви мерки сте взели, за да бъде изкупена тазгодишната реколта от грозде и при това да не бъдат поставени винопроизводителните предприятия пред ръба на финансовата катастрофа.
Искам само да ви кажа, че в моя избирателен район 30 на сто от обработваемата земя е заета с трайни насаждения, които обаче дават 70 на сто от доходите от растениевъдството.
Позволете ми още веднъж да повторя въпроса накрая, господин Стоянов: какви мерки сте взели за изкупуването на гроздовата реколта? Аз разбирам, че този проблем не се отнася само до Вас. Зная също, чух и Вашето изказване през оня петък, когато се опитвахте с другите ваши колеги от Министерския съвет да спасите председателя на парламента, вие също изразихте становище, че проблемът с изкупуването на гроздето стои, че ако той не бъде решен, съществува опасност у гроздопроизводителя през следващата година да не заложи толкова много в производството на грозде и по този начин да се прекъсне веригата на производството в този отрасъл за създаването на трайните насаждения, за което са необходими много време и много инвестиции.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Орсов. Господин Стоянов, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно проблемът за изкупуване на реколтата от грозде е важен и аз затова го поставих още миналия петък на вашето внимание.
Какво мога да кажа по него? РД/КП 2038/1.
Вие знаете, че преработвателната промишленост сега е във ведомството на Министерството на промишлеността. Разговорите, които имах с господин Биков ме карат да мисля, че тези производствени структури в момента са в състояние да изкупят очакваната реколта грозде, която по наши прогнозни данни, от съществуващите и плододаващи 1 млн. и 208 хил. дка винени лозя, ние очакваме около 667 хил. тона продукция.
Аз не знам защо има различия в данните по отношение на договорените засега количества, тъй като тези данни също ние сме ги взели от Съюза на винопроизводителите. Тъй като те са организацията, която фактически сега осъществява търговската връзка между гроздопроизводителите и винопроизводителите. Вие много добре знаете, че Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост няма никакви административни и управленски функции по отношение на производствените структури. Ние можем само да съдействаме методично в тяхната производствена дейност, но за съжаление и това на много места не се изпълнява.
Аз вярвам, че от тези 28 предприятия, които трябва да изкупят гроздовата реколта, и данните, които имам и които са към 1 септември, са настъпили съществени изменения и то в добра насока. Защото от тях, от 28 - 18 са сключили договори, с които на практика поемат цялостното производство в съответния регион. Останалите 10 варират между 50 и 70 на сто от очакваната реколта. Става дума за винопроизводството.
По данните от Министерството на промишлеността аз знам, че тези преработвателни предприятия имат готовност, дори и без намеса, такава, каквато беше направена от Министерския съвет по отношение на консервните предприятия за изкупуването на плодовете и зеленчуците от производителите с оглед на наличните количества консерви нереализирани - реколта 1991, дори 1990 г., се отпуснаха тези 300 млн. лв. за стимулиране на изкупуване на реколтата от плодове и зеленчуци.
Министерството на промишлеността смята на базата на консултациите, направени с тези производствени структури, че на този етап не се налага една такава пряка интервенция с подпомагане с финансови средства на тези предприятия. Те могат да ползват оборотни кредити при действащия среден лихвен процент 2038/2. за страната с оглед на това, че продукцията, която ще бъде произвеждана, дори и при тези условия, ще може да бъде реализирана.
Вие знаете, че също съществуват търговски затруднения по реализиране на нашата винена продукция, тъй като голяма част от търговските връзки, особено със страните от бившия Съветски съюз, се понарушиха, но вече имаме една много положителна тенденция по възстановяването на тези връзки и едни достатъчни количества, които биха ангажирали производствата на нашата промишленост.
Това е, което мога да кажа, в най-общи линии.
Накрая бих искал да споделя, разбира се, и възможността за износ на такава продукция - винено грозде. Има плафон в приложение 4 на Постановление # 114 в размер на 50 хил. тона, който може да бъде коригиран, разбира се. А по отношение на десертното грозде вие знаете, че по режима на Постановление # 114 той е абсолютно свободен, не подлежи на никаква регистрация, не подлежи на никакъв контрол и може да бъде една добра основа за една външнотърговска дейност.
Аз не бих могъл да кажа нещо повече по отношение готовността на тези преработвателни прпедприятия да изкупуват реколтата 1992 г. от сортовете грозде - винени. И въпросът беше зададен не само към мен, а и към господин Биков, и затова може би ще имате възможност да получите и неговото писмено становище по тази готовност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. Господин Орсов, имате думата. 2038/3.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Стоянов, аз моля за едно малко уточнение: става дума за плафон за износ на грозде или на вино?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: За грозде, винено грозде.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ:За грозде, винено грозде.
Проблемът е в следното. Интерес към виненото грозде проявяват Чехословакия и Унгария. И то към онези сортове, с които при преработката на гроздето в тези две страни, тези две страни биха конкурирали българските винопроизводители на онези пазари, където и ние изнасяме своите вина - на Запад. Така че не е много радостно явление плафонът за износ на грозде. Той ще конкурира нашите вина в Англия, в Канада и в Съединените щати.
Разбира се, че могат да получават кредити винопроизводителите. Разбира се, че банките са склонни да им дават такива кредити. Проблемът не е в това, че могат да получат кредити. Проблемът ще дойде тогава, когато ще трябва да ги връщат.
И ако днес Министерският съвет не вземе мерки да бъде облекчен лихвеният процент на тези предприятия за производство на грозде...
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Банката го определя, а не Министерският съвет! Ограмотете се най-после!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: ... Министерският съвет ще бъде изправен след седем-осем месеца пред проблема да решава проблемите с дълговете на тези предприятия. Онова, което сега би могло да бъде направено с по-малко пари, след седем-осем месеца, за да бъдат преодолени последиците от това, че днес е пропуснато да се помогне на тези предприятия, ще трябват много повече пари.
Аз благодаря за готовността да направите каквото зависи от вас за облекчаване положението на винопроизводителите. Ще очаквам господин Биков, от когото преди всичко зависи решаването на този проблем, някой от следващите петъци за разговор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Орсов.
Преминаваме към въпросите, отправени към министъра на правосъдието господин Лучников. ЦМ/КП 2039/1.
Актуален въпрос от народния представител Невен Пенев.
Господин Пенев, имате думата.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Моят актуален въпрос е отправен към заместник-министър председателя на Министерския съвет и министър на правосъдието господин Лучников.
Кметът на село Градец, община Котел, област Бургаска, господин Каварджиков е осъден на едн агодина лишаване от свобода условно.
Бих искал, в скоби, да информирам народното прпедставителство, тъй като тук днес много се говори за предполагаеми престъпления, че става въпрос за едно санкционирано престъпление, извършено на 10 юни 1990 г., в деня на изборите. В резултат на действията на това лице, на кмета на село Градец, някои от вашите колеги днес стоят в тая зала, господа от лявата страна. Но да премина на въпроса.
Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация пълномощията му би следвало да се прекратят. На писмо на Координационния съвет на СДС в град Котел председателката на Общинската избирателна комисия отговаря, че решение за прекратяване на пълномощията се взема от общинския съвет. От така формулирания отговор се разбира, че общинският съвет би могъл евентуално да не прекрати пълномощията, което според мен противоречи на императивните норми на закона.
Моля да отговорите съответстват ли на закона действията на председателката на Общинската избирателна комисия в град Котел и от компетенциите ли е на общинския съвет прекратяването на пълномощията на кмета на село Градец.
Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Тук не е адвокатска кантора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Лучников, имате думата.
МИНИСТЪР СВЕТОСКЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въпросът има тълкувателен характер. Министерството на правосъдието, нито аз лично сме оправомощени да даваме тълкувание на закона.
Но във всеки случай това, което аз направих като справка, показва следното: няма никаква необходимост и никъде в закона не е предвидено общинският съвет да решава дали да се 2039/2. снеме мандатът на едно лице, осъдено за умишлено престъпление. Ако присъдата е влязла в законна сила, по наше мнение, неговите правомощия се прекратяват автоматично. Общинският съвет има да направи само едно: да избере лице временно изпълняващо длъжността, докато се проведе новият избор. Така че всичко зависи от това дали е влязла и в законна сила присъдата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Пенев, Вие сте доволен от отговора?
НЕВЕН ПЕНЕВ (от място): Да.
ПР ЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има питане от народния представител Васил Златаров. Имате думата, господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, драги колеги! Наскоро в посолството на България във Вашингтон по повод искания на български имигранти да им бъде възстановено българското гражданство като второ им е било отказано с обяснението, че съществувал списък с около 400 имена на български имигранти, чието българско гражданство е било отнемано индивидуално със съответните преди правни способи; че тези отнемания не са по принцип отменени за всички и че всеки трябва да търси индивидуално решение на този въпрос за себе си.
Питам Ви, господин министре на правосъдието, от името на тези 400 български имигранти в Съединените щати, прокудени верни синове на нашата родина, как да постъпват, за да възвърнат своето българско гражданство? И не е ли възможно този въпрос да намери едно принципно разрешение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Златаров.
Господин Лучников, имате думата. 2039/3.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това е вече въпрос, който засяга пряко функциите на министерството, което ръководя, и аз Ви давам следния отговор. Не може групово да се връща българско гражданство, тъй като основанията за лишаване и начините на изгубването му са различни. Но ние сме дали инструкция на всички консулски отдели, а там, където няма такива, на посолствата да дават разяснения на нашите сънародници, които са лишени от българско гражданство, и да ги улесняват в попълването на формулярите, за да ги изпращат в министерството. При нас напоследък има твърде голямо затлачване с много такива молби. Ние сега удвоихме персонала на този отдел, който се занимава с тези проблеми, и смятам, че въпросите ще почнат да се решават по-бързо. За улесняване препоръчваме на хората, които желаят да им се възстанови гражданството, да помоля в Консулския отдел да групират повече молби в един пакет и да ги пратят, за да може колективно да ги разгледаме и по-скоро да им го възстановим.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Лучников. Господин Златаров, имате ли нещо да добавите?
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ: Доволен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие често се отклонявате от процедурните въпроси.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ни най-малко. Благодаря Ви много, господин председател. Аз имам един чисто процедурен въпрос. Интересува ме уведомена ли е администрацията на Народното събрание, че в момента в сградата се намират двама от нападателите на Митрополията - господата Петър Пенков и господин Мишков, личен бодигард на господин Христофор Събев?
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Това са лъжи.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Преди малко тези лица бяха тук, в кафенето, в Клуба на парламентариста. Аз искам да попитам да не би тези лица случайно да са дошли да окупират и българския парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Ще се направи съответната проверка. Моля да се провери случаят кой е издал БП/КП 2040/1. пропуските и какви са лицата, опасни ли са за парламента. (Ръкопляскания от страна на опозицията) Благодаря ви.
Преминаваме към следващото питане от народните представители Ана Караиванова и Велко Вълканов. Господин Вълканов, заповядайте на трибуната.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин министър! Често посещаваме затворите в страната и можем да констатираме, че голям брой подследствени лица пребивават там далеч над срока, който е предвиден по Наказателнопроцесуалния кодекс - 2 месеца, 4 месеца, 6 месеца. Получаваме много писма в този смисъл. Вчера например получих писмо от Красимир Русев Кръстев от затвора във Варна, който съобщава, че вече 18 месеца е задържан и все още няма обвинителен акт. Пише, че на 6 октомври 1990 г. е задържан в обвинение за престъпление и досега все още няма обвинителен акт.
Аз си представям какъв може да бъде отговорът. Зная, че няма достатъчно следователи, но искам да посоча, че в някои случаи има следователи и въпреки това следствието извънредно бавно протича. Например, има следователи по делото за Андрей Луканов, за Георги Атанасов, за Стоян Михайлов. Например Георги Атанасов е близо шест месеца в затвора в предварителния арест, нищо не се прави по следствието. Нищо не се прави по следствието на Андрей Луканов, на Стоян Михайлов и всъщност няма защо да се прави, защото цялото следствие всъщност е изяснено. Няма спор, че те са отпускали помощи и кредити, няма спорове, че са участвали във вземането на съответните решения на Министерския съвет и при това положение би трябвало те да бъдат предадени направо на съд. Но това не става. Следователно, когато Вие давате своя отговор, аз бих искал да имате предвид и тази особеност в случая.
Моля Ви в частност, господин министър, да отговорите на следните въпроси: колко са задържаните подсъдими без влязла в сила присъда - над 6 месеца, над 9 месеца, над 12 месеца, колко са задържаните обвиняеми, на които не е връчен обвинителен акт - над 3 месеца, над 6 месеца, над 9 месеца.
И бихме искали накрая, господин министър, ако бихте били в състояние, да кажете какви мерки според Вас са необхо2040/2. дими да се вземат, за да се ликвидира това изключително неправомерно явление в нашата следствена система.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Лучников, моля за отговор.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин прпедседателстващ, уважаеми дами и господа! Ето най-после един въпрос, който, ако го освободим от неговия политически контекст, е наистина важен и наистина в духа на това, което трябва да бъде парламентарната критика. Ето един въпрос, който показва как трябва да се съдейства фактически за установяване на някои нередности в нашия живот.
Вярно е, че в нашето следствие, в нашата прокуратура, в нашата съдебна система все още съществува недобър ред. Аз съм загрижен не по-малко от Вас и затова ви благодаря, че с Вашето питане Вие още един път ме подпомагате в моите старания да внуша на Висшия съдебен съвет, който сега е единствен отговорен ръководител на съдебната система, да взема мерки за подобряване на нейната работа. Вие вероятно сте прочели вече в пресата ,където наистина малко нелегално, но все пак предадоха стенограма на един мой апел към висшия съдебен съвет в това отношение. Искам да Ви дам и конкретните данни, за които ме питате, които наистина са обезпокояващи и аз споделям Вашата тревога. 2040/3.
Обвиняеми с взета мярка за неотклонение "задържане под стража" към 22 септтември има 1322 души. От тях 763 са задържани за повече от три месеца, като 376 са задържани между три и шест месеца, 184 - между 6 и 9 месеца, и 203 - над 9 месеца. Подсъдими, задържани под стража, на които делата не са решени, т.е. са висящи и те стоят в затвора без присъда, са 1167, от които 643 са задържани повече от 6 месеца, като 208 души са между 6 и 9 месеца, 200 са между 9 месеца и 1 година и 235 са над 1 година.
Анализът, който направи Инспекторатът към Министерството на правосъдието, който има чисто информативна функция - той констатира, но не може да се намеси, вие го знаете това добре; е: забавянето на разследванията много често се дължи на това, че престъплението е извършено от повече извършители и се издирват тези, които са съучастници или са извършители, а са задържани само един или двама. В това отношение в предлаганите непрекъснато промени в процесуалния кодекс, които ние ви предлагаме, и вие все още не сте стигнали до този текст ние предлагаме именно разделяне на обвинението, за да можем да не го държим този, докато хванем всичките, а да бъде съден този, който е заловен. Аз предполагам, че това ще намери подкрепа и от вас, за да може да ускорим работата, защото това ще бъде, колкото и парадоксално да е, от полза на извършителите, на задържаните.
Дрнуга причина, разбира се, са организационни работи в следствието. В това отношение аз направих много строга бележка във Висшия съдебен съвет на госпожа Ани Крулева и се надявам, че тя ще си вземе бележка. Сега дори ние замисляме и ще предложим да се въведе някакъв съкратен курс на хора с висше образование, които желаят да станат следователи, и чисто и просто ще се опитаме да ги привлечем в тази служба, макар че нямат напълно завършено висше юридическо образование. Разбира се, при някои по-малки неща трябва да пристъпим към някакви такива по-ефективни мерки, по-малко бюрократични и по-малко свързани с цензури, защото едва ли е необходимо да бъдем толкова придирчиви.
По отношение на тези, които са по принцип в процес, получили обвинение и са в процес - главната причина е многоВЙ/КП 2041/1. кратното отлагане. В това отношение колегите адвокати, нека да ме простят, но те имат някой път твърде голяма заслуга за това. Не знам защо имат такава голяма слабост към отлагане на делата. А това много често пречи. Но освен това, и това също е една слабост, много съдии, щом видят, че работата е малко по-сложна, за да не си създават неприятности, връщат делото за доразследване или за допълнително разследване. От това, разбира се, се получава пак забавяне.
Няма защо да крия, че съставът на съдилищата е намален, т.е. непопълнен. В това отношение вие по-рано правихте едни упреци, че видите ли, Висшият съдебен съвет е освободил много хора. Аз не знам дали съм имал случай да заявя пред почитаемото Народно събрание, но трябва да ви кажа, че всичко на всичко бяха освободени по т.нар. непригодност да бъдат обявени за несменяеми 47 души съдии и прокурори - горе-долу поравно и от двете. Явно това не се дължи на недобора. Недоборът е много голям. Вие знаете, че ние проявихме загриженост, ние успяхме благодарение на Народното събрание, на което аз съм много благодарен, да увеличим заплатите почти двойно в съдебната система, но въпреки това в момента конкуренцията на частния сектор, ако мога така да се изразя, е много силна. Както адвокатите, така ифирмите, които вземат юридически съветници, плащат много повече, отколкото нашият беден бюджет може да плати, и оттам изтича... Но ние се надяваме също, вече има някои признаци с тези увеличени заплати, да увеличим състава на съдилищата и дано с общи усилия да можем да подобрим работата.
Пак ви казвам: изваден от политическия му контекст, този проблем би бил един от проблемите, в който наистина можем да си сътрудничим всички, които мислим за подобряване на положението в нашата страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин министъра!
Госпожа Караиванова може би ще благодари.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин министър! Бих искала да Ви задам един уточняващ въпрос, въпреки че Вие бегло споменахте този въпрос, че една от причините 2041/2. за това прекалена забавяне на делата и прекалено дълъг престой на обвиняеми и подсъдими в затвора е връщането, безконечното връщане на делата за доразследване от съдиите. Вземат ли някакви мерки Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието да направят един точен, конкретен анализ? Основателни ли са причините, поради които се връщат делата? Какъв е процентът на върнатите дела? Защо се връщат? Такива неща се правеха в тоталитарно време и да се вземат съответните мерки, защото аз имам сигнали от колеги, че в някои районни съдилища в София, господин министър, до 90 на сто от делата се връщат под найразлични причини и това фактически представлява един отказ от правосъдие.
А по-късно ще Ви отговоря и за политизирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Лучников.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо Караиванова, Вие сте съвършено прпава. Именно в София е най-големият процент. Ние направихме анализ. Най-голям процент на връщане на дела за доразследване е в софийските районни съдилища.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): Там не се гледат дела! Те не се приключват!...
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Именно. Именно, обърнахме много сериозно внимание. Лично аз обърнах много сериозно внимание на Висшия съдебен съвет и сега чакам отзвук, чакам всъщност да се повдигнат дисциплинарки срещу тези съдии, които действат по този начин, защото друг начин за въздействие при вече настъпилата несменяемост освен дисциплинарки нямаме.
Досега трябва да ви кажа, че не съм получил никакъв сигнал, че моят апел е изпълнен. Ще го повторя. И пак ви казвам, благодаря Ви, защото вашата парламентарна активност всъщност ми дава помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, имате думата, госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. 2041/3.
Господин министър, колкото и парадоксално да е на пръв поглед, аз съм доволна от Вашия отговор. Доволна съм, защото истината лъсна така, че не причината за нарастващата престъпност, за престъпността, която ни залива, е това, че прокурорските и следствените органи вземат малко задържани под стража. Истината е там, че Вие дори със задържаните под стража - съдебната система в момента - не може да се справи. Тя не може своевременно да издаде присъда и тези хора да знаят, че излежават една определена присъда и се ползват от привилегиите и на предсрочното освобождаване, и на три за два дни, и т.н., да не ги изброявам.
Призовахте да не политизарем нещата, но няма как да не ги политизираме, защото в тях е наложена една политическа мина, господин министър. И тази политическа мина се състои в това, че ако в последните години на тоталитарния режим правосъдната система беше започнала да крее - Вие я съсипахте, господин министър? Съсипахте я именно с политическата чистка, която започнахте, и цифрата, която сочите, от 47 души, далеч не е вярна. Аз знам конкретно много хора, които Вие заплашихте и те подадоха молба. Посочете ни всичките, които напуснаха, защото в моя избирателен район от цяла окръжна прокуратура има само един прокурор. Преди 20 години бяха четирима. А представете си колко е пораснала престъпността, господин министър!
Съсипахте тази система, защото им възлагате непосилни политически поръчки. Аз не бих искала да политизирам нещата. Защото не е образувано следствие по сигнал на милицията за вчерашния възмутителен случай, а прокурорът сам е образувал служебно и до днес министърът не му е изпратил нито един ред материал. А в същото време се образуват дела при тази престъпност, когато на ден се извършва по едно убийство. Ние надминахме Щатите - на ден по 15 грабежа. Следствените органи са заети с това да издирват кой пускал слуховете, че щяло да падне правителството. Ами в една демократична държава падат правителства. И не е работа на следствието да търси кой пуска слухове. Именно затова, господин министре, напускат. Напускат и сега, след като премина на тази вълна на чистките. Напускат хора, убедени привърженици на синята идея в първоначалния й вид. И Вие много добре знаете, че аз мога да Ви ги посоча по имена. 2041/4. Напускат, защото не могат да бъдат в комфорт със съвестта си, защото не искат да изпълняват политически поръчки. Ето там е големият проблем, господин министър! Съдебната система трябва да стане независима, трябва да изпълнява работата си, а не политическите поръчки. Хората трябва да бъдат гарантирани.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз много се радвам, че макар и в такова скромно, камерно присъствие парламентът може още веднъж да се убеди каква ръка подава за примирение и единение правителството и по какъв начин се посрещна подаваната ръка. (Ръкопляскания от мнозинството)
Аз много обективно говорих, а Вие отговорихте с клевети и лъжи, защото Вие не можете да твърдите, че аз специално някого съм заплашвал да си подава оставката. Аз ще Ви кажа, че Ваши хора с гузни съвести идваха да ме молят, използваха връзки да им дам възможност да си подадат оставката, за да не бъдат уличени като участващи в много непристойни неща. Но да кажете, че съм заплашвал - това е клевета. Да кажете, че ние даваме партийни поръчки или политически поръчки - това е също клевета. Покажете ми един случай, когато сме дали ние политическа поръчка.
Колкото до снощи... Вие пък искате съвсем светкавично да действа съдебната система и за вчерашните работи да почне следствие веднага... 2041/5.
Освен това Вие не може да не знаете, че не министърът на правосъдието разпорежда започване на следствени действия и не министърът на правосъдието е този, който проследява техния развой. Ако Вие имате прокуратура, имате следствена служба, моля Ви се, обърнете се към тях. Но пак Ви казвам: много съжалявам! И много съжалявам, че господин Вълканов, който, предполагам, щеше да реагира по-човешки, го няма, за да вземе становище по това, което аз казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата по процедурен въпрос госпожица Дърева.
Пропуските на лицата са редовни, издадени по искане на комисията. Те са издадени, както се издават пропуски на експерти към комисиите.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Пропуските са на експерти на Националния координационен съвет на СДС. На тези две лица, които в момента дават интервю в сградата на българския парламент. Става дума за окупаторите на Митрополията.
Благодаря Ви много, господин председател. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз в този парламент се убедих, че нашата основна грижа е да спазваме правилника. И Конституцията може да нарушим, важното е правилникът да бъде спазен.
Бих искала да попитам: в правилника е казано, че последен народният представител има право на отговор. Докога, господа председатели на Народното събрание, тази процедура ще се нарушава и след народния представител последната дума ще има съответният министър? Благодаря.
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Защото е по-умен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Христофор Събев иска думата по процедурен въпрос. (Силен шум в опозицията)
Какво да прпавя? Ние сме равни всички. А председателят е пръв между равните.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател... (Силен шум в опозицията, тропане по банките, викове "У-у-у!") Господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да ви обърна СБ/КП 2042/1. внимание... (Силен шум в залата) Моят процедурен въпрос е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поради шум в залата прекъсвам заседанието за 15 минути.
Продължаваме в сряда от 15,00 ч. (Звъни)
(След прекъсването)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това, което вие искате, е извънредно заседание (Шум и реплики в залата) Правилникът предвижда по предложение на народните представители да се гласува свикването на такова заседание. Ето защо няма основание това искане за извънредно заседание за вторник да бъде уважено.
Тъй като Народното събрание е в заседание, можеше да се поиска в пленарната зала процедурно вторник да бъде работен ден, което да се подложи на гласуване, но такова искане не бе постъпило.
Затова след консултация с Правния отдел и доколкото ми е възложено да изпълнявам функциите на председател, не мога да уважа това искане и следващото заседание ще бъде в сряда, в 15,00 ч.
Закривам заседанието за днес. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 15 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежаная Ботушарова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР:(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Семерджиев)
(Ведат Сакаллъ)