Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-05-10

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Христо Бисеров

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

(Председателстващият Анастас Анастасов обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 9,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Съобщения. На 9 май 2012 г. е постъпил и днес на 10 май 2012 г. е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, приети на първо четене на 24 април 2012 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.

Първа точка от днешната програма е:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ Пламен Орешарски И Корнелия Нинова КЪМ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ.
По повод на тази точка моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио, защото тази точка е елемент от парламентарния контрол и се излъчва пряко по телевизията и радиото.
Ще Ви съобщя как ще протече разискването.
На питането на господин Пламен Орешарски и на госпожа Корнелия Нинова е отговорено на заседанието на 4 май 2012 г., петък. Внесен е проект за решение във връзка с разискването по направеното питане на 9 май 2012 г.
Има два проекта за решение:
Първият проект за решение е от вносителите на предложението за разискване по питането, № 254-02-78 от 4 май 2012 г., регистрирано в 12,44 ч.
Вторият проект за решение е внесен от народните представители на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, № 254-02-79 от 9 май 2012 г. и е регистриран в 15,53 ч.
Разпределение на времето по повод на разискванията: Парламентарната група на ГЕРБ има 25 минути, Парламентарната група на Коалиция за България – 10 минути, Парламентарната група на Движението за права и свободи – 9 минути, Парламентарната група на Синята коалиция – 6 минути, Парламентарната група на „Атака” – 5 минути, независими народни представители – 5 минути, или всичко 60 минути.
Първият проект за решение ще ни бъде представен от госпожа Нинова.
Госпожо Нинова, заповядайте като представител на вносителите.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Данните за развитието на икономиката от края на миналата година и първите месеци на тази година са обезпокоителни. Те се разминават с Вашите прогнози и според специалисти поставят под риск изпълнението на Бюджет 2012.
Правителството на ГЕРБ заложи в бюджета за 2012 г. като фактори за растежа вътрешното потребление, чуждестранните инвестиции и износа. Да се опитаме да анализираме състоянието на тези три фактора днес.
По данни на БНБ за първите два месеца на 2012 г. износът е намалял с 6% в сравнение със същия период на 2011 г. Тревожно е, че в същото време вносът нараства с около 7%.
Чуждестранните инвестиции според БНБ за първите два месеца намаляват. Те са 84 млн. евро спрямо 333 млн. евро за същия период на миналата година, тоест четири пъти по-малко. Неприятното е, че чуждестранните инвестиции падат в структуроопределящи сектори, които могат да осигурят растеж – промишленост, енергетика и така нататък. Вашата прогноза за инвестиции, господин Дянков, за първите два месеца на 2012 г. беше за 195 млн. евро, а те са едва 84 млн. евро.
Вътрешното потребление – другият фактор на растежа, се срива с 6% за първите два месеца. Българският бизнес прогнозира 5% намаление на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие.
Свиването на икономиката ще увеличи бюджетния дефицит повече от предвиденото, което може да доведе до рискове за невъзможност на изплащане на публичните разходи – заплати, пенсии и други. Според прогнозите на БНБ България няма да достигне ръст от 1%. Това е песимистичният ръст, който сте заложили в Закона за бюджета. Той ще бъде 0,7%, а според Международния валутен фонд – 0,8%. Евростат сочи, че строителството пада с 10%, индустриалното производство – с 5%, а продажбите на дребно – с 4%. Това е статистика, но това е резултат от тригодишна рестриктивна политика на правителството на Бойко Борисов, политика на свиване на публичните разходи, които нанесоха допълнителен удар на българската икономика, политика на замразяване на доходите, което срина вътрешното потребление, непоследователна и непредсказуема политика, която изгони инвеститорите.
Невъзможността да осигурите растеж на икономиката и приходи в бюджета компенсирахте с изхарчване на резервите и увеличаване на дълга – външен и вътрешен. Днес фискалният резерв не разполага със свободни ресурси. За отминалите три години правителството похарчи около 6 млрд. лв. над редовните си приходи: от фискалния резерв – 4 млрд. лв. и още 2 милиарда емитирани нови лева – вътрешен и външен дълг. Най-вероятно до края на мандата Ви сумата може да стигне 8 млрд. лв. Резерв на Здравната каса вече не съществува. Още миналата година правителството на Бойко Борисов го национализира и вече преобладаващата част от него е изхарчена. Няма буфер, който да покрива разрастващите се задължения на болниците. Сега посягате и към Сребърния фонд. Ще го похарчите и него и по този начин ще поставите под въпрос както финансовата стабилност на държавата, така и стабилността на пенсионната система.
На фона на тази мрачна за икономиката картина, още по-мрачна и безнадеждна изглежда социалната политика, колеги. За три години управление на правителството на Бойко Борисов безработицата стигна 13% – 400 хиляди безработни, 680 хиляди заедно с обезнадеждените да си намерят работа. Младежката безработица достигна 90 хиляди души. Доходи и пенсии – замразени, цени – повишени, бедност и мизерия! Четиридесет и седем процента от българските домакинства са ограничили разходите си за храна и лекарства. С пари под границата на бедност живеят 23% от домакинствата, а с доходи до 270 лв. са 43% от домакинствата.
Дотук – зле. А сега накъде? Още по-зле! Така пише в Националната програма за реформи на ГЕРБ. В нея, уважаеми колеги, сте отбелязали само две положителни неща – пенсионната реформа и строежа на автомагистрали. Философията на пенсионната Ви реформа е „работи и умри”. Министър-председателят съобразява строителството на автомагистралите с размножителния период при костенурки и червеношийки, но не ги съобразява с факта, че по тях не пътуват камиони и тирове, защото няма работеща икономика. Не ги съобразява с факта, че по тях няма да пътуват и българи до морето и обратно, защото нямат пари за почивки.
Извън тези две „постижения” на ГЕРБ, Националната програма за реформи не предлага никакви реформи. Тя може да бъде наречена Програма на статуквото, Програма на застоя, в някои отношения – Програма на рецесията в икономиката и гарантирана нищета за българите.
Още в началото на документа, господин вицепремиер, заявявате, че правите тази програма при сценарий, без промяна в актуалните политики от началото на месец март 2012 г. Тоест още в началото правите заявката, че това, което е било досега, това ще бъде и занапред.
Господин Дянков застава на позицията, че макроикономическата прогноза за България е актуализирана за първи път след публикуване на есенните прогнози на Европейската комисия – ноември, миналата година, за втори път – сега през март, след февруарските прогнози, вероятно ще има трети и четвърти път. Колеги, докога!? Постоянни актуализации все надолу и надолу.
„Благодарение на тези промени очакваме ръстът действително да се забави”, твърди вицепремиерът Дянков пред нас миналия петък. Заради това забавяне правителството на Бойко Борисов предвижда в Националната програма за реформи стабилизиране на основните показатели на безработицата около нивата им от 2011 г. – тоест 13%, или 400 хиляди ще останат безработни. „Очакваните високи нива на безработицата ще продължат да оказват задържащ ефект върху растежа на средната работна заплата” – пишете в програмата – тоест, доходите няма да растат и през следващите години. Прогнозата за динамиката на потребителските цени е за слабо ускорение – тоест, цените ще продължават да растат. Ето в такава ситуация правителството прие актуализацията на Националната програма за реформи, която обсъждаме днес.
В нея трябваше да дадете отговори към предизвикателството на задаващата се нова вълна от рецесия. Вместо това се прави отчет за изпълнение на мерките, от които е видно, че всъщност мерките не са изпълнени, а в най-добрия случай са разработени стратегии и тяхното изпълнение предстои в неясно бъдеще. Няма никакви реформи в програмата за реформи.
Още по-смущаващо е, че не са разработени, не са приложени никакви мерки за противодействие на негативните тенденции в икономиката, за които вече стана дума. Коригиран в посока на увеличение е и дефицитът за следващата година, социалната политика е във фризера, прави се заявка, че обмисляте увеличение на заплати и пенсии с приходи от продажба на ненужни държавни активи. Това е абсурд, колеги! Няма как с еднократни приходи да увеличавате регулярни разходи.
Тази програма затвърждава досега водената политика на правителството на Бойко Борисов. Тя е рестриктивна към бизнеса, антисоциална за хората и прокризисна за България; тя показва, че политиката Ви е непоследователна и некомпетентна; тя е работа на парче – няма в нея заложена перспектива; тя не решава проблеми, а е част от проблема.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, днес, когато погледите на цяла Европа са отправени с тревога към Гърция, беше изказано интересно мнение от съветника на премиера Лукас Пападимос и преподавател в Икономическия университет в Пирея. Той каза следното: „Ако Гърция днес фалира, ще станем като България”. По думите му, ако това стане, тоест „ако Гърция днес фалира, след 10 години ще живеем като българи”. Тези, които днес са най-зле, казват: „Има и по-зле – и това е България”. И казват: „Ако днес фалираме, още 10 години ще копаем надолу, за да стигнем живота на българите”. С това плашат.
За да променим това отношение към нашата държава предлагаме да започнем с обсъждане в българския парламент макар и късно на една истинска, съдържателна и конкретна антикризисна програма. Предлагаме да започнем днес с първата стъпка като приемем следното:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като взе предвид, че:
1. Актуализираната Национална програма за реформи на България не гарантира икономически растеж и приток на чуждестранни инвестиции.
2. Данните за развитието на икономиката през януари и февруари 2012 г. са тревожни: експортът се свива 6%; вносът се увеличава със 7% спрямо първите два месеца на 2011 г.; продажбите на дребно намаляват с 4,5% за същия период; спада индустриалното производство с около 5,5%; намаляват чуждестранните инвестиции. Тези индикатори показват риск по отношение на бюджетното изпълнение. Бюджетният дефицит в началото на годината е 568 млн. лв. и около половината от одобрения в Закона за бюджета годишен дефицит.
3. Не се вземат целенасочени активни мерки за повишаване на заетостта – безработицата достигна 12%.
4. Българските граждани са по-бедни в сравнение с тези на Европейския съюз; условията на живот се влошават, особено засилени са тези процеси при малцинствените групи.”
На базата на тези констатации предлагаме Народното събрание
„РЕШИ:
1. Задължава Министерския съвет да разработи и приложи конкретни мерки за неутразилиране на негативните тенденции в икономиката, формирани в края на миналата година и в първите два месеца на 2012 г.
2. Правителството да разработи и приложи конкретни мерки за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата.
3. Тези мерки в сферата на социално-икономическото развитие на България да бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Тъй като проектът за решение, който е внесен, се различава от това, което прочетохте по т. 3, по-скоро това, което е представено в Народното събрание има разлика, затова ще Ви помоля да ми дадете това, което прочетохте като изречение.
Трябва да направите редакционна поправка на т. 3, тъй като самото изречение не е свързано, има разместване на изразите според мен.
Корнелия Нинова: Уважаеми колеги, това, което ни е дадено от Деловодството трета точка буквално звучи така,: „Тези мерки да бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане в сферата на социално-икономическото развитие на България”.
Формално правя предложение за редакционна поправка: „Тези мерки в сферата на социално-икономическото развитие на България, да бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане”. Става въпрос за техническа грешка – разместване на думите в изречението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Вторият проект ще ни бъде представен от госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искам да Ви напомня, че днешното разискване е именно върху Националната програма за реформи и нейния актуализиран вариант 2011-2015 г.
В изпълнение на Европейския семестър Националната програма за реформи се актуализира ежегодно с оглед да представи напредъка в изпълнението, както и планираните нови мерки в отговор на предизвикателствата пред икономиката и препоръките на Съвета на Европейския съюз.
В актуализацията за 2012 г. са отразени всички препоръки на Съвета от 12 юли 2011 г. относно Националната програма за реформата на България от 2011 г. и становището на Съвета относно актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г. И тази година програмата е тясно обвързана с Конвергентната програма на Република България 2012-2015 г.
Приоритетните области, допринасящи в голяма степен за повишаване на жизнения стандарт, които бяха дефинирани в предходната Национална програма за реформи, се запазват и в сегашната актуализация на програмата.
Българското правителство запазва националните цели в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, дефинирани в Националната програма за реформи 2011-2015 г. като остава и възможността за междинен преглед на целите.
Мерките в настоящата актуализация на програмата са в съответствие с интегрираните насоки за растеж и заетост и 7-те водещи инициативи по Стратегия „Европа 2020”.
Актуализацията на Националната програма за реформи включва и осъвременяване на макроикономическия сценарий за развитие в съответствие с последните публикувани прогнози на Европейската комисия и Международния валутен фонд.
През последните месеци очакванията и на двете институции за европейската икономика през 2012 г. бяха коригирани надолу. Според междинната прогноза на Европейската комисия вече се очаква нулев растеж за Европейския съюз, което представлява намаление с 1,9 пункта спрямо пролетната им прогноза от 2011 г.
Европейската комисия посочва 11 държави, които през 2012 г. ще изпаднат в рецесия. На фона на тези различия България се представя изключително добре и е сред страните с устойчив икономически растеж, дори и с посочените ревизии от месец февруари тази година.
В допълнение на Националната програма за реформи се представят и изпълняваните структурни реформи за повишаване на потенциала за растеж на икономиката и постигане на по-висок жизнен стандарт при спазване на съществуващите бюджетни ограничения. Следва да се има предвид, че ефектите от прилагането на структурните реформи се проявяват предимно в средносрочен и дългосрочен план, а не веднага.
Правителството запазва като водещ приоритет на политика за подобряването на бизнес средата, включително чрез подобряване на административните услуги и качеството на инфраструктурата. Осигуряването на благоприятни условия за правене на бизнес ще позволи на страната да задържи и увеличи притока на чуждестранни инвестиции в сектори, стимулиращи растежа, докато подобряването на качеството на инфраструктурата ще осигури по-добра свързаност с държавите – членки на Европейския съюз, и ще подкрепи външната търговия, което ще позволи страната да се възползва в още по-значителна степен от подема на растеж със своите търговски партньори.
Изграждането и поддържането на подходяща инфраструктура има решаваща роля и за процесите на сближаване между регионите и областите в България като позволява развитието на центрове на растеж, около които да се организира икономическата активност.
С оглед осигуряване на по-широка дискусия и подкрепа на документа, от средата на месец март 2012 г. бе стартирана публична консултация по варианта на Актуализираната програма за реформи 2012 г. Получени са много коментари и препоръки, които бяха отразени в окончателния вариант на Актуализираната национална програма за реформи.
На 27 март 2012 г. се проведе обществено обсъждане с участието на представители от държавната администрация, неправителствените организации, академичните среди и социалните партньори. Преобладаващото мнение, изразено по време на дискусията, бе, че качеството на програмата е подобрено, както и че тя отразява отправените към предходната Национална програма за реформи критики. Предвид важността на мерките и политиките, заложени в настоящата актуализация за осигуряване на дългосрочен устойчив растеж на българската икономика, предлагам на Народното събрание да подкрепи следния Проект за решение:
„Проект
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане от народните представители Пламен Орешарски и Корнелия Нинова към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, относно Националната програма за реформи
Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като взе предвид, че Актуализираната програма за реформи:
запазва националните цели в изпълнението на Стратегия „Европа 2020”, дефинирани в Националната програма за реформи 2011-2015 г.;
включва мерки в съответствие с интегрираните насоки за растеж и заетост и седемте водещи инициативи по Стратегия „Европа 2020” ;
осъвременява макроикономическия сценарий за развитие в съответствие с последните публикувани прогнози на Европейската комисия и Международния валутен фонд;
представя изпълнението на планираните структурни реформи за повишаване на потенциала за растеж на икономиката и постигане на по-висок жизнен стандарт при спазване на бюджетните ограничения
РЕШИ:
Задължава правителството при последваща актуализация да докладва пред Народното събрание за изпълнението на мерките, заложени в програмата, преди всичко в областта на фискалната политика, електронното управление, подобряване на енергийната ефективност, административната реформа, както и реформата в системата на здравеопазването и образованието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Първи се записа за изказване господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всяко едно правителство в държава – членка на Европейския съюз, подготвя подобна програма за реформи. Българското правителство е направило опит да направи такава програма за реформи, но веднага се вижда големият проблем.
Големият проблем, господин министър, е, че явно всяко едно министерство е изръсило в Министерския съвет куп от мерки, които Вие сте се постарали да обедините в Програма за реформи. Само че, господин министър, от тези мерки не е ясна политиката, която да покаже визията на това правителство за едно средносрочно икономическо и социално развитие. От описанието на тези мерки не е ясно какъв е ефектът от това, което е постигнато досега. Две хиляди и единадесета година е имало такава програма за реформи. България напреднала ли е спрямо 2011 г.? Ако е напреднала, кои са мерките, по които България е напреднала, как ние трябва да ускорим тези мерки? Ако случайно пък ние сме изостанали в някои сфери – защо изоставаме в сферите? Това трябва да проличава от тази Програма за реформи.
Провокиран съм от изказването на госпожа Менда Стоянова, която заяви, че правителството едва ли не запазва мерките за увеличаване на жизнения стандарт. Именно в социалната сфера, в областта на доходите, пазара на труда и социалното включване, уважаеми дами и господа, на стр. 20 е записано следното: „ние ще борим бедността”, забележете, „с писане на стратегии”.
Нещо повече, господин министър, на стр. 20 е написано, че дори тази стратегия е проект, тя дори още не е изготвена. Също така демографските проблеми ще се борят с актуализиране на стратегии за демографско развитие и разработване на концепции за активно стареене.
Не е сериозно това, уважаеми дами и господа! Трябва да имаме наистина конкретните мерки, които се изискват от Брюксел, които наистина да подобрят живота на хората.
Спирам се конкретно в Раздел „Устойчив растеж”, Раздел „Пенсионна реформа и социално осигуряване”. На стр. 41 Вие заявявате, че реформата е насочена към повишаване адекватността на пенсиите за трудова дейност. Говорим за адекватност на пенсиите. Само че, уважаеми дами и господа, много добре знаете и там е записано, че пенсиите ще се индексират от 2013 г. с 2,1%, тоест процентът на инфлацията. Увеличава се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 136 на 145 лв. Говорим за увеличение от 6,6%. Също така като принос и едва ли не като хубава мярка е, че се удължават всички периоди, върху които се изчисляват краткосрочните обезщетения.
Господин министър, първото, което бих искал да кажа е, че когато Вие приехте Конвергентната програма измислихте едно ново правило, в което вмъквате и производителността на труда. Лично аз Ви съветвам да се откажете от това правило, тъй като производителността на труда е трудно измерима в България. Знаете, Вие сте председател на Тристранния съвет, там синдикати и работодатели се карат коя производителност на труда е по-важна – в държавния или в частния сектор. Кой ще измери тази производителност на труда? Как ще се предвиди тази производителност на труда в пенсионната формула, за да бъде измерен дохода? Още повече много добре знаете, че повишаването на производителността на труда не означава, че се увеличават и доходите. На всеки един работодател тази производителност може да донесе печалба, но да не вдигне доходите. Съответно осигурителният доход няма да се увеличи и приходите в НОИ няма да се вдигнат. Затова е хубаво може би да си запазите старата формула.
Господин министър, ако погледнем натрупаната инфлация по данни на НОИ – говоря за верижни индекси – то процентът натрупана инфлация е 9,48. Вие вдигате само минималната пенсия с 6,6%. Доходите не са пипани три години. Явно е, че и това увеличение по никакъв начин не може да отговори на Вашата цел за адекватност на пенсиите. Да не говорим, че за другите пенсии увеличението ще бъде едва с 2,1 на сто, което е крайно недостатъчно.
Що се касае до вашите мерки за увеличаване периода, в който се изчисляват всички краткосрочни обезщетения, вярно, Вие добре формулирахте: целта е, за да има превантивни мерки за злоупотреби във фондовете на държавното обществено осигуряване. Хубаво, добре звучи, само че прекаленото увеличаване, господин министър, води до отнемане на социални права. Това вече се забелязва. ГЕРБ печели от среднодневния доход от една майка по два лева на ден именно от тази мярка, която въведохте. Трябва да се замислите, защото българското население застарява, българското население изчезва. Ние трябва да имаме политика за насърчаване на майчинството. Хайде, ако някъде ще увеличавате краткосрочното обезщетение, но ако приоритет ви е раждаемостта и бъдещето на тази държава, то тогава може би трябва да се замислите да не увеличавате повече тези краткосрочни обезщетения, а защо не и да се намалят?
В Раздел „Заетост” на стр. 52 е записано, че ключовите инструменти за изпълнение на политиката на пазара на труда е Националният план за действие по заетостта за 2012 г.
Извинявам се, уважаеми дами и господа, Вие намалихте, по скоро министърът на труда и социалната политика, все пак и Вие, като финансов министър, три пъти бюджета на Националния план за действие по заетостта, който има да се бори с безработицата. Това не може да бъде основният инструмент. Хиляда пъти обясних на министъра на труда и социалната политика, че парите от Европейския съюз служат за надграждане на национална политика. Те не могат да заместят националната политика. Резултатът е ясен – от 2007 г. до 2011 г. парите, които се усвояват именно за безработни, са едва 63 млн. лв., а годишният бюджет на Националната програма за действие по заетостта е 73 млн. лв. Тоест ние прекалено много изоставаме в усвояването на тези средства.
Другото шокиращо нещо за мен е, че Стратегията по заетостта ще се актуализира, забележете кога, уважаеми дами и господа – през ноември месец! Господин министър, основният провал на това правителство е именно в сферата на заетостта. Ние не можем да си позволим лукса ноември месец да борим заетостта, като актуализираме една стратегия. Тя трябва веднага, в момента да бъде актуализирана.
Ще се спра и на заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, който ясно заявява конкретни предложения към България, за стимулиране търсенето на труд. В България вече има висока безработица. Ясно е, че не могат да се предлагат мерки за предлагане на труд.
Вярно е, има сектори, където търсенето е голямо и няма достатъчно предлагане, но в Националния план за действие по заетостта има мерки, които са насочени главно към предлагането на труд, а ние трябва да стимулираме предприемачите за търсене на труд.
Второ, насърчаване на предприемачеството – няма мерки.
Борба с младежката безработица – да, хубава инициатива. Започнахте, създадохте програма, но тя бе декември месец, господин министър. Все още се говори в бъдеще време. Ние трябва да имаме конкретни мерки сега, на момента, защото младите хора напускат държавата.
Разбира се, аз ще Ви предоставя и другите предложения на Съвета по заетостта. Сега нямам достатъчно време, за да дам възможност на другите колеги да говорят.
На последно място, предоставен е единствено отчет как се усвояват европейските фондове. Този отчет го имаме. Защо е сложен в Националната програма за реформи? Там трябва ясно да се каже как ще се усвояват европейските фондове, за да подпомогнат реформите, а не просто да бъде сложен един отчет, който за нищо не служи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма реплики.
За изказване – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Вчера гледах данните за растежа на Латвия за първото тримесечие на тази година. Растежът е 6%. Ако се запази този темп, разликата с България ще бъде 5 пъти. Логичният въпрос, който всеки един от Вас трябва да си задава, е: какво правят по-добре от България Балтийските страни, Германия и общо 10 страни от Европейския съюз, за да имат 2-3-5 пъти по-висок растеж от нас? Няма какво да се лъжем – без икономически растеж не могат да нараснат нито пенсиите, нито заплатите, нито да има повече пари за каквото и да било. Всичко друго са празни приказки и нищо повече от празни приказки.
Остава една година от мандата на ГЕРБ и логичният въпрос е: какво може да бъде направено в тази една година, а не да говорим по принцип за Национален план за реформи, за реформите въобще? Какво може да бъде направено?
Господин министър, Вие говорите и правителството говори за намаляване ставката на ДДС. Отсега искам да Ви кажа, че нямате бюджетна възможност, нямате никаква възможност, нямате ситуация това да стане. Тоест, това не можете да го направите до следващите избори, освен ако не постъпите като Сергей Станишев в последния момент, пък после каквото ще да става.
При това положение изниква логичният въпрос: има ли други данъци, които могат да бъдат намалени, без да се рискува стабилността на икономиката? Да, и случаите са няколко – данъкът върху дивидентите и данъкът върху едноличните търговци. Те могат да бъдат намалени и така да се стимулират малкият бизнес и инвестициите в България. Това е ход, който не струва скъпо, разумен е, може да бъде направен и не е празно обещание. В момента възможното трябва да е приоритет в данъчната политика, а не невъзможното.
По отношение на другите реформи. Няма смисъл да местите агенции. Няма смисъл да местите едни хора оттук – там.
Гърция направи много грешки, но едно от нещата, които Гърция направи правилно, е, че въведе в тежката криза второ ниво на местно самоуправление. Това е нещо, за което съм убеден, че и ГЕРБ обещаваше на последните парламентарните избори.
Въвеждането на второ ниво на местно самоуправление ще доведе до по-добра координация, до повече възможности, до повече проекти и до това в региони, като Северна България, където има рекордна безработица и страшно много проблеми, да има повече проекти и инвестиции.
Вместо да местим агенциите оттук – там, и вместо да има наддаване къде ще ги преместим, е по-добре да се въведе въпросното второ ниво, областно ниво на самоуправление, а не каквото виждам в момента и което може някой да е направил с цел забавление. Нали знаете римското правило „Хляб и зрелища”? Идеята няма да бъде ефективна.
Най-големият проблем за нас в момента и през следващата година е безработицата. Колеги, безработицата е вече 13%. Затова съм малко смутен от изказването на госпожа Стоянова, която каза, че всичко ни е наред.
Искам съвсем накратко да напомня, че „Титаник” е имал много добър капитан, ако знаете. Той е имал безброй успешни плавания. Преди да започне да потъва, на кораба е имало тържества и радост. В последния момент са разбрали, че трюмът се пълни с вода и потъва.
Уважаеми колеги, да не изпаднем в тази ситуация. Място за оценки, че „всичко ни е наред” в момента няма. Не може да има такива оценки, извинявайте. Безработицата е 13%! Четиристотин и петдесет хиляди загубени работни места от началото на мандата на ГЕРБ! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Ако при това положение всичко ни е наред, значи нямаме или нямате реална оценка за ситуацията, господин Велчев. Четиристотин и петдесет хиляди загубени работни места! Какво реално може да бъде направено?
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Не са 450 хиляди, недей да лъжеш!
Мартин Димитров: Какво реално може да бъде направено? Европейските фондове в новия програмен период трябва да бъдат изключително насочени към създаване на работни места.
Всяка една програма, която сега одобряваме, всяка една програма, която ще работи в България от 2013 г. нататък, трябва да бъде насочена към създаване на работни места. Ние предварително трябва да оценим кои програми и какви нови работни места могат да създадат, тоест, да превърнем европейските фондове в нови, добре платени работни места. Това е нещо възможно. Това не са празни пожелания, не са празни възможности. Това е нещо, което реално можем да направим като български парламент и ще има страхотен резултат. Най-големият ни проблем и с нарастващо значение е безработицата. Ако не се намери начин за създаване на нови работни места, всичко ще започне да издиша, защото за тези безработни ще се плащат все повече социални плащания, социални помощи и бюджетът няма как да издържи. По-страшното е, че тези хора вместо да създават брутен продукт, ще стоят извън пазара на труда.
Ключов е въпросът: как да направим от европейските фондове стотици хиляди нови работни места?
И накрая призовавам залата, призовавам господин Дянков, да ограничим днешния дебат, както се опитах да направя аз, до възможното за изпълнение. Да не говорим по принцип, да не говорим за разни идеи, които имат далечни изпълнения, а за възможното в следващата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
Реплики? Няма реплики.
Господин Имамов – за изказване.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Започвам с призив да се концентрираме върху същността на този документ, а неговата основна характеристика е, че той е средносрочен. В него не става дума какво ще стане догодина или до края на мандата на това правителство, а трябва да става дума за това: какво ще става до 2020 г. Това е основното. Да се концентрираме върху този проблем!
Един от основните недостатъци на този документ е липсата на прогностичен анализ именно в рамките на периода, за който е предназначен документа.
Националната програма за реформи заедно с Конвергентната програма имат изключително важно значение за развитието на България, като член на Европейския съюз, подчертавам, като член на Европейския съюз!
Няма да е пресилено, ако кажем, че ползите от нашето членство в Европейския съюз до голяма степен зависят от подготовката и изпълнението на тези две изключително важни програми. Значимостта им за България се подсилва от обстоятелството, че ние се намираме на опашката в повечето класации на останалите членки на Европейския съюз по най-важните социални и икономически показатели, като доходи, пенсии, стандарт на живот и така нататък.
Едва ли има основание да се твърди, че България през петте години на своето членство в Европейския съюз е направила някаква значителна крачка от тази унизителна позиция, особено през последните три години на тотално замразяване на икономиката и произтичащите от това тежки последствия за доходите и жизнения стандарт на българските граждани. Подценяването и формалното отношение към Програмата за реформи и Конвергентната програма, които периодично се актуализират, се дължи на обстоятелството, че тези програми представляват задължение единствено на изпълнителната власт и не са предмет на по-широки и задълбочени политически, обществени и експертни дискусии.
Пренебрегва се изключително важният факт, че тези национални програми на равнище Европейски съюз, се използват като база за разпределяне на финансовия ресурс на Съюза. Актуализираната програма за реформи „Хоризонт 2020”, която обсъждаме днес, ще определи както размера на средствата за България през следващите осем години, така и приоритетните области, в които те трябва да бъдат разпределени и използвани.
Ето защо, уважаеми дами и господа, анализът и оценката на програмата трябва да дадат отговор на някои съвсем елементарни и ясни въпроси. След като изпълним тези програми към 2020 г., България ще излезе ли от унизителните позиции, които заема в класациите на страните – членки на Европейския съюз, по тези важни икономически и социални показатели? С какво ще се промени страната ни, в каква посока и с какви темпове ще се извършват промените? Ето тези въпроси трябва да бъдат нашият критерии за оценка на Програмата за реформи до 2020 г.
По отношение на икономическия растеж в програмата са прогнозирани тенденции на изпреварване спрямо средния растеж на Европейския съюз. Например, за 2015 г. се предвижда два пъти по-голям растеж на българската икономика в сравнение с растежа в Европейския съюз. Въпросът е: доколко са реалистични и изпълними тези тенденции? Добре е, че авторите на програмата са осъзнали необходимостта от стимулиране на вътрешното търсене като елемент и двигател на растежа, а не само като резултат от самия растеж. За факторите, които, според авторите трябва да доведат до нарастване на вътрешното потребление, бих казал, че тези фактори са съмнителни.
Според програмата очакваното съживяване и нарастване на вътрешното потребление трябва да се случи в резултат на – цитирам: „Стабилизирането на пазара на труда, на по-ниската инфлация и на потенциала на кумулираните спестявания на домакинствата.” Пазарът на труда няма как да се стабилизира от само себе си при нарастващите темпове на безработицата в страната.
Тенденциите по отношение на инвестициите, които имат пряко отношение към заетостта и пазара на труда, също са неблагоприятни. В програмата е направена констатацията, че ръст на инвестициите се предвижда главно по линия на усвояване на европейските фондове. Това, уважаеми дами и господа, означава, че не се разчита на чуждестранни корпоративни инвестиции и няма да се приложат необходимите усилия за разработване на необходимите мерки за привличане на чуждестранни инвестиции в България с подобряване на бизнес климата.
Очакванията, че изпреварващото нарастване на производителността на труда ще привлича чуждестранни инвестиции, са нереалистични, защото и сега производителността на труда расте главно поради тенденцията към намаляване на заетостта. Между другото растежът на производителността на труда е единственото хубаво нещо, което се случва по време на криза. Това е всеизвестно, защото увеличаването на безработицата и намаляването на заетостта по естествен път увеличава производителността на труда – тези, които са останали на работа, имат значително по-висока производителност поради своята висока квалификация. Така че не може да се разчита на подобни процеси. Нетното равнище на преките чуждестранни инвестиции продължава да бъде около нулата, което означава, че България все още не е привлекателна за чуждестранните инвеститори.
В програмата не са предвидени адекватни мерки в тази посока. Във връзка с това бих желал да кажа, че инвестициите са най-чувствителният индикатор за началото и края на кризата. Те намаляват, образно казано инвеститорите бягат от съответната страна, близо една година преди началото на кризата, и нарастват – преди тя да свърши. Сегашното състояние на инвестициите у нас е знак за това, че не се очаква краят на кризата да настъпи през следващите една-две години.
Програмата за реформи е дългосрочна и в нея би трябвало да е отделено повече внимание на процесите, които се очаква да се случат не през следващата година, а през целия период до 2020 г.
От тази гледна точка, програмата е структурирана целесъобразно в съответствие с базовите цели, залегнали в европейската стратегията „Европа 2020”. Растежът е представен в трите му компонента – интелигентен, устойчив и приобщаващ.
В раздела за Интелигентен растеж се отделя прекалено много внимание на диагностичния анализ на сегашното състояние на проблемите, свързани с научноизследователската, иновационната и образователните области. В този раздел на заден план остават мерките и конкретните действия, които трябва да бъдат предприети за постигане на поставените национални цели в съответствие с целите, заложени в Европейската стратегия – 2020.
Например в тази стратегия се предвижда относителният дял на разходите за наука (това е известно) и научни изследвания от брутния вътрешен продукт да достигне 3%, като националната цел на България е 1,5%, а в момента състоянието по този показател е близо 0,6% по данни на Евростат.
Подобни конкретни индикатори има и в други области, имащи отношение към Интелигентния растеж. Например в образованието европейската стратегия залага относителния дял на ранно напускащите училище да не бъде по-голям от 10%, а българската национална цел е този индикатор да бъде 11%. Всички тези конкретни цели изискват ясно разписани мерки, които да бъдат изпълнявани в дългосрочен период от време, което надхвърля мандата на едно правителство.
Недостатъчно внимание в частта за Интелигентния растеж е отделено на информационните и комуникационните технологии. Тази тема се изчерпва главно с темата за Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп, като са пренебрегнати такива важни въпроси като електронното правителство, електронизацията на административната дейност, електронизация на образованието и други.
В раздела за Устойчив растеж се забелязват същите структурни и съдържателни недостатъци, както в първия раздел. Въпреки относително големия брой на мерките, които разглеждат устойчивия растеж в различни аспекти, анализът е предимно диагностичен и засяга сегашното състояние на проблемите. Почти не се среща актуализация, която да разширява хоризонта на мерките до 2020 г. В този раздел също са заложени конкретни цели, които трябва да бъдат достигнати до 2020 г.
В заключение бих желал да кажа, уважаеми дами и господа, че актуализацията, която изисква разработването на дългосрочни мерки и действия, засяга малка част от програмата. Това е един от основните недостатъци на този изключително важен документ. Вероятно той ще бъде актуализиран и през следващите години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Проф. Станилов, заповядайте за изказване.
Станислав Станилов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Излизам накратко да изложа възгледите на „Атака” по обсъждания проблем. Ние смятаме, че това изслушване бе излишно, че излишно е извикан вицепремиерът. Смятаме, че опозицията излишно е създала този проблем по една много проста причина.
Вицепремиерът Дянков е един откровен либерал, който следва тезата на Фридман и Фон Хайек, създадена 70-те години. Всички негови антикризисни мерки са вкарани в принципа на рестрикцията. Тези, които внасят документа, не предлагат нищо друго освен също рестрикция и всичките техни мерки, които споменават, са палиативни. Ако искаха да се промени нещо, трябваше да предложат на правителството и на вицепремиера конкретност, да му предложат някаква нова философия. Докато те управляваха страната, тя се управляваше със същата философия, с която управлява сега ГЕРБ. Те управляваха в един, така да се каже, финансов рай, тъй като развитието на международната икономика вървеше в друга посока.
Посоката се смени, светът изпадна в тежка криза. Виновен за тежката криза е едрият финансов капитал, който манипулира цялата икономика и изсмука ресурсите на промишления капитал. По тази причина ние сме в това състояние. Европейците го разбират, разбират го и американците и се опитват да обърнат обратно нещата, но те не могат да се обърнат така бързо и лесно, защото едрият финансов капитал е изключително силен и да се пребориш с него е много трудно.
Конкретно на въпроса. Какво би могло да се направи, според „Атака”, за да се сменят нещата? И защо те няма да се променят?
Ако искате нарастване на производството, да имате растеж, Вие трябва да създадете условия за растеж. Докато косвените данъци са изравнени, условия за растеж няма да има, когато косвените данъци се диференцират по смисъла на производството – тогава ще има растеж.
Ако Вие намалите данъка добавена стойност на онези хора, които произвеждат стоки за пазара – вътрешен и външен, те ще произвеждат повече стоки и ще назначат повече работници, тогава пазарът на работна ръка ще има друго състояние.
Ако Вие смените плоската данъчна система, на преките данъци с прогресивно подоходна, натоварите финансовия и едрия търговски капитал и разтоварите промишления капитал, средният и дребен бизнес, Вие ще получите това, което искате. Обаче никой в Европа в момента не го прави, Вие не смеете да го направите. Може би за себе си сте прави. Само че от това, което предлагате, нищо няма да излезе, както не излиза досега.
Затова не е виновен господин Дянков, а е виновна цялата философия, по която управлявате. Разберете едно: 20 години България се управлява по тази плоска философия (не говоря за данъка), плоска философия в смисъл, че е една и съща и няма алтернатива. Тези, които стоят отляво, мислят по еднакъв начин с тези, които стоят отдясно, и предлагат едни и същи неща.
Вие се смяхте и гласувахте „против”, когато „Атака” Ви предложи най-главната, единствената антикризисна мярка – намаляване на лихвите по кредитите, откъдето можеха да дойдат свежи пари в средния и дребен бизнес – онзи, който е пластичен и който движи нещата.
Дори и вътре в себе си съм сигурен, че финансовият министър е убеден, че тази мярка е главната, с която могат да се получат свежи пари, защото Вие знаете от какво страда бизнесът сега (повечето от Вас са бизнесмени) – няма свежи пари, междуфирмената задлъжнялост е блокирала всички тези средства и те не могат да се движат, затова фалират постоянно и няма работни места. Ето обаче, когато това трябваше да се реши, никой не искаше да го гласува. За какво говорим и за какво обсъждаме?
Ние от „Атака” ще се въздържим да гласуваме каквото и да било. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Орешарски, заповядайте.
Пламен Орешарски (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Националната програма за реформи би следвало да отразява политиките, които българското правителство възнамерява да води в краткосрочен и средносрочен план – нещо като своеобразен план за действие. Наскоро актуализираната версия на програмата ни убеждава, че това не е така – или правителството възприема програмата като досаден документ за пред брюкселската администрация, или самите действия на правителството не подлежат на каквото и да е програмиране.
Кои са аргументите за такива твърдения? От началото на годината сме свидетели на цяла поредица от важни, официално оповестени инициативи на правителството.
Първо, неколкократно бяха лансирани различни варианти за административно регулиране на лихвите. Формираха се очаквания, че същите ще бъдат намалени. После ни обясниха, че е важно да бъде прозрачен начинът, по който се определят лихвите, а не техният размер. Накрая нито лихвите паднаха, нито начинът на определяне на лихвите се промени.
Второ, бе заявено намерение да се намали ДДС, като същото стане на части – 1% тази година, и 1% през следващата година.
Това не бе нова теза на правителството – още в началото на мандата неколкократно, първо, намаляваше данъка, после го увеличаваше, за да остане неизменен и досега. Сега отново се подхваща темата.
На трето място, наскоро бе оповестено, че части от администрацията ще бъдат местени в градове извън столицата. Намерението би било разбираемо, ако касаеше агенции, за които е без значение какво и къде работят. Когато обаче намесите и НАП, и Митници, нещата стават доста загадъчни откъм концептуална гледна точка.
На четвърто място, ще се позова на обявеното намерение, тук стана въпрос – да се повишат работни заплати и пенсии с приходи от продажба на ненужни активи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нито едно от тези намерения не можете да откриете в програмата, макар че, ако ги приемете насериозно, ще видите, че са между най-съществените.
Оттук и изводът, с който започнах – или блъфираме с такива важни теми като лихви, данъци, заплати, или импровизацията си остава стил на управлението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване?
Заповядайте, господин Шопов.
Господин Шопов, имате 20 секунди.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми народни представители, господин вицепремиер! Говорим на различни езици.
Спорът тук между БСП, ДПС и ГЕРБ е спор от единомишленици, защото всички основават своята икономическа и финансова философия върху неолибералния модел, с който трябва уверено да се скъса.
В оставащото кратко време ще Ви препоръчам едно – от „Атака” разпространяваме един малък свитък, който наричаме „Планът Сидеров” и който включва и предвижда рязко, драстично увеличаване на доходите. (Реплики.) Вие ще кажете, откъде пари?
Там е казано и откъде ще бъдат намерени пари, точка по точка. Размерът, до който ние сме преценили – и специалисти, и експерти, че могат да бъдат вдигнати пенсии и заплати, и парите, които трябва да бъдат намерени, и откъде точно, за удовлетворяване на тези държавни нужди.
Само една препоръка: нека държавният бюджет за следващата година, който правите, най-после да скъса с монетарния и рестриктивния подход и да бъде действително бюджет с нова философия – философия на растежа, и философия, която да се основава на вдигане на доходите на българските граждани и увеличаване на тяхното потребление. Друг изход няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
За изказване – господин Танчев, заповядайте.
Светлин Танчев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Някои от най-големите предпоставки за растеж на една страна, фирма или каквото и да било тяло, са предвидимост на една икономика, сигурност на политиките на едно правителство. Не може да прескачаме от приоритет в приоритет, от политика в политика и да очакваме, че нашата стратегия ще бъде изпълнена и ще има нужния ефект.
Във връзка с това в Националната програма за развитие (2012-2020 г.) се залага на финансовата стабилност, която досега сме показали, че можем да спазваме, като основа за икономически растеж. Макроикономическите показатели на страната ни са сред водещите в Европейския съюз, като отговаряме на всички Маастрихтски критерии. Дори последните данни за инфлация за България е 2%, а не 6%, както беше казано от някой от преждеговорившите.
Актуализацията на Националната програма за реформи е базирана на реалистичен макроикономически сценарий. Тя е съобразена с актуализираната Конвергентна програма за 2012-2015 г. и с тригодишната бюджетна прогноза до 2015 г.
Също така се запазват специфичните приоритети в икономическата политика на България за постигане на устойчив растеж – подобряване на инфраструктура, привличане на инвестиции, конкурентоспособна младеж, благоприятна бизнес среда и повишаване на доверието в държавните институции. Ние в момента сме в икономика на развитие, на преминаване от усвоено пό в сферата на инфраструктурата, на строежа, в сферата на услугите. Затова има различни програми и европейски средства, които помагат за преквалифицирането на хората, наистина да имаме устойчив растеж и намаляване на безработицата.
Важни елементи на икономическата политика, засегнати в актуализираната Национална програма за развитие (2012-2020 г.) и Конвергентната програма за 2012-2015 г., са извършването на пенсионна реформа и реформата в социално-осигурителната система, което също ще гарантира дългосрочна устойчивост на публичните финанси в условията на застаряващо население. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За реплики няма възможност.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Исмаилов.
Корман Исмаилов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да започна своето изказване като се опитам да внеса някои разграничения, някои свои идеи и мисли по предложените решения, въобще по дебата като цяло и по това, което се каза от тази трибуна и по някои от тезите.
Това че България се справя добре, донякъде е така, но това не е цялата истина. Ако става въпрос за финансовия ред и дисциплина – да, това е добре, но когато става въпрос за икономика и икономически растеж за развитие – това не е точно така.
Когато дебатираме по Националната програма за реформи, тук има един голям отсъстващ. Това, според мен, е министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Господин вицепремиер, Вие координирате и отговаряте и за този сектор, но смятам, че това трябва да е приоритет на дебата ни, защото икономиката е тази, която ще генерира ресурсите, за да може фискът и Вие да сте по-спокоен и да координирате и да разпределяте ресурси с оглед волята на мнозинството по-правилно и по-добре.
Когато говорим за икономическа политика, свързана със съществуващите бюджетни ограничения, ако ние имаме приоритет и той е: „Икономика, заетост и растеж”, то тогава бюджетът не трябва да налага, да бъде ограничение, а да бъде стимулиращ фактор, смятам аз.
Когато говорим за акценти върху инфраструктурата, а не за икономическо развитие, което ще доведе до формиране на центрове на растеж, около които да се организира икономическа активност, мисля, че това не правилно. Ако ние първо създадем центрове, които да генерират икономическа активност, те ще развият инфраструктурата около себе си. Мисля, че това трябва да е водещият ни приоритет.
Когато говорим за работни места, когато говорим за пазари и износ, за растеж на брутния ни вътрешен продукт, ние, разбира се, трябва да следим и процесите, които се развиват в страни, съседни на нас, които генерират такъв икономически растеж, отблизо и далече.
Имаше визити в Катар, имаше повече от 10 – ако не се лъжа 17 подписани споразумения с Турция, която е една от най-бързо развиващите се икономики, имаше срещи в Китай. По какъв начин ние се възползваме от растежа на определени сектори в тези икономики, така че да стимулираме наши сектори.
Другият ми въпрос, когато отчитаме ръст в усвояването на еврофондовете, е ясно ли Ви е какъв е икономическият ръст в отделните сектори, свързан с това нарастване в усвояването на тези средства? За мен е по-важно, ако ние сме си поставили приоритет като държава, защото аз дори в момента не знам коя икономика сме в света, но ако кажем, че сме 65-та икономика в света, след пет години ние да бъдем 55-та, както и какъв процент в приоритетните ни сектори от икономика ще допринесат за този ръст. Разбира се, и ресурсът, който те ще генерират в бюджета на страната, за да могат да бъдат провеждани другите политики.
Така че това са моите бележки и съображения. На мен ми се иска да видим тези акценти, които да ни дърпат по-бързо напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Всъщност само от Парламентарната група на ГЕРБ могат да се правят реплики.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Терзийски, имате една минута и 4 секунди.
Георги Терзийски (независим): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! За една минута и 4 секунди могат да се кажат много неща.
Аз няма да подкрепя проекта за решение, което мнозинството от ГЕРБ предлага, по редица причини. Първо, защото Ви нямам доверие.
Нямам Ви доверие, защото след 3 години управление българските граждани тънат в нищета и мизерия. След няколко проекта на бюджета, Вие ги обрекохте на нищета.
Не съм съгласен с Проекта за Национална програма за реформи, който предлагате, по простата причина, че тя разсипва икономиката, която има българската държава. Тя не е насочена към българската икономика. Напротив, вкарва се тенденция на реваншизъм към българската икономика, към българските фирми на всички, които са били преди Вас. Ето защо, аз Ви нямам доверие.
Сещам се за думите на един американски президент, който се обръща след изказванията на едни сенатори, които касаят корупция, престъпност и т.н. Той се обръща с една-единствена реплика, с две думи: „Икономиката, глупако!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли реплики към господин Терзийски? Няма.
Има ли други изказвания от Парламентарната група на ГЕРБ? Няма.
Господин министър, заповядайте за изказване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Всички държави – членки на Европейския съюз, актуализират ежегодно до средата на април своите национални програми за реформи като част от така наречения Европейски семестър. По този начин се отчитат промените в икономическата среда, напредъкът в изпълнението и се формулират допълнителни мерки в отговор на новите предизвикателства пред икономиката, също и поради новите препоръки на Съвета на Европейския съюз.
Националната програма на реформи следователно не е краткосрочен или антикризисен план, а представлява, както казаха много от Вас, дългосрочен план за действие за постигане на заложените задачи към Стратегия „Европа 2020”. Въпреки този си дългосрочен характер българската Национална програма за реформи предвижда по-голяма част от посочените реформи, над 70% по-конкретно, да бъдат изпълнени до 2015 г., като работата вече е започнала по три четвърти – 76% от всички тях.
Актуализацията на Националната програма за реформи включва и актуализация на макроикономическия сценарий за развитие в съответствие с последните публикувани прогнози на Европейската комисия и на Международния валутен фонд.
Първо ще се спра на тези прогнози и бюджетната позиция на България.
Бюджетната позиция на България през изминалите месеци отчита подобрение спрямо предходната година, като към края на месец март 2012 г. – това са окончателни данни, дефицитът по консолидирания бюджет на касова основа е в размер на 0,9% от брутния вътрешен продукт. По предварителни данни и оценки за месец април се очаква значително превишаване на приходите над разходите – излишък от около 440 млн. лв., което ще подобри допълнително бюджетното салдо. По тези предварителни данни към края на месец април бюджетната позиция ще бъде на дефицит от едва 0,2-0,3% от брутния вътрешен продукт или близо до балансирания бюджет. Това означава, че спрямо отчетения дефицит за първите четири месеца на миналата 2011 г. дефицитът на консолидираната фискална програма на Република България се е свил повече от наполовина. Фискалното подобрение се дължи изцяло на по-доброто изпълнение на приходите, и в частност най-вече на ръста при постъпленията от косвените данъци. Голяма част от това е благодарение на Вас с приемането на няколко важни закона, те много подобриха данъчната основа, която ежемесечно се докладва от бизнеса.
Според последните данни, публикувани от Евростат и Националния статистически институт в началото на месец май, краткосрочната статистика също отбелязва някои подобрения. Например търговията на дребно нараства в десет страни от Европейския съюз, сред които България, Австрия, Полша, Германия. Всъщност България за месеците март и април е с най-висок темп на нарастване на търговията на дребно в целия Европейски съюз – близо с 4%. Индексът на промишлените продажби се подобрява в шест държави, сред които България, Германия, Литва, Латвия, Естония и Финландия. Индексът на промишлените продажби в България за месеците март и април е четвъртият най-висок от всички държави в Европейския съюз – с 4-процентни пункта.
Разбира се, това са частични данни, но те показват въпреки някои тревожни статистически резултати, особено за месец февруари, че през месеците март и април вече се наблюдава доста по-добро развитие. Според Националния статистически институт за месец май бизнесът очаква ръст на инвестициите в промишлеността от 17,5% за цялата 2012 г., при очаквания от минус 10,8% за 2011 г. в същото изследване, което представлява реално подобрение от близо 30 процентни пункта.
Цитираните по-горе данни, сигнализиращи за малко по-благоприятно развитие на европейската и националната икономика в последните 2-3 месеца, позволяват повишение на доходите. От 1 юни 2012 г. се предвижда увеличаване на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст от 136 на 145 лв. Също през последната година на два пъти се увеличава минималната работна заплата: от 240 на 270, а от 1 май – на 290 лв., което е увеличение с 21% при инфлация, натрупана за същия период, около 7%.
Както знаете, от 21 февруари 2012 г. са в сила изменения в Закона за администрацията. За нас това е един особено важен закон, залегнал в Националната програма за реформи. По-важните въведени промени там бяха следните.
Първо, въвеждане на ограничения на числеността на всички администрации.
Второ, разграничават се функциите на политическо ниво и на главните секретари. Благодарение на този закон главните секретари сега имат много повече правомощия от преди.
Трето, може би най-важно, служителите в администрацията се задължават да декларират възнагражденията, които са получили извън служебните си правоотношения.
Вчера тук, в Народното събрание одобрихте на второ четене и промени в Закона за държавния служител. Три са най-важните промени според нас:
Първо, въвежда се еднакъв статут на всички служители от администрацията. Досегашната правна уредба на тази материя беше разпръсната в над 80 различни закона, от които 69 специални закона. Тези, които досега бяха по специални закони, вече стават държавни служители. Така опростяваме нещата и ги правим много по-прозрачни.
Второ, премахва се порочната практика да се раздават бонуси с пари от събрани такси и глоби от гражданите и от бизнеса. Такава връзка вече няма да има.
Трето, усъвършенства се системата за оценка на служителите, като акцентът ще бъде върху постигнатите резултати.
В предишните изказвания неколкократно се коментираха прогнозите и оценките на Международния валутен фонд и на Европейската комисия. По стечение на обстоятелствата Международният валутен фонд, който беше през последните десет дни в България, днес завършва техническата си визита. Преди малко е пуснал прессъобщение за основните си изводи от тази визита. Господин председателю, ще си позволя да прочета накратко няколко от тях. Цитирам: „Разумните и решителни политики и силните буфери осигуриха устойчивост на България по време на световната криза”. Това казва днес Международният валутен фонд.
„Второ – цитат – Фискалната политика е в крак с плановете за постигане на заложената за 2012 г. цел за фискален дефицит. Реформите за повишаване на събираемостта на ДДС дават заслужаващи поздравления резултати.” Международният валутен фонд дава поздравления за реформите, които направихме в събирането на ДДС.
„Трето, неотдавнашната пенсионна реформа ще донесе значителни икономи от 4% от брутния вътрешен продукт в средносрочен план.
Четвърто, предприети са действия за намаляване на допълнителните рискове за бюджета от страна на държавните предприятия в транспортния и енергийния сектор.” Става въпрос за решенията за АЕЦ „Белене”, предполагам, а също и за реформите в железниците. Обръщат обаче внимание, отново цитат: „Ще трябва да се търси решение за увеличаващият се фискален натиск на разходите за здравеопазване в средносрочен аспект”.
Последно, пак цитат: „Банковата система остава добре капитализирана, ликвидна, печеливша и с ефективен банков надзор.”
Това са голяма част от коментарите на Международния валутен фонд от днес. Не означава, че всичко е розово, но означава, че от гледна точка на фискална, банкова, бюджетна политика България е една от малкото страни в Европейския съюз, която засега се справя добре.
Остават много предизвикателства, разбира се. От коментарите на говорилите преди мен отчитам няколко места, където има нужда от подобрения в Националната програма за реформи.
Първо, тя да е написана много по-стегнато, отколкото всяко министерство да дава редица свои коментари и те автоматично да влизат в програмата. Програмата трябва да е много по-стегната и да се свърже със секторната политика за растеж и с политиката за доходите в България, така че, четейки програмата, действително да се видят не само мерките, които предстоят, а по какъв начин, може би с цифри, това правителство и следващите правителства се надяват да подобрят живота на българските граждани и на българския бизнес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, първо ще подложа на гласуване Проекта за решение на вносителите на искането за разискване – госпожа Нинова и господин Орешарски, заедно с още 53-ма народни представители, под № 254-02-78 от 4 май 2012 г.
Ще припомня коректния текст на т. 3, която трябва да звучи и да се приеме така: „Тези мерки в сферата на социално-икономическото развитие на България да бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане”. Допусната е техническа грешка.
Подлагам на гласуване току-що прочетеното и предложено решение.
Гласували 143 народни представители: за 31, против 97, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Проектът за решение не е приет.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, внесен от народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, № 254-02-79 от 9 май 2012 г.
Гласували 146 народни представители: за 106, против 29, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Проектът за решение е приет.
Обяснение за отрицателен вот – заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Решението, което току-що беше прието, е изцяло несъстоятелно, защото не решава дълбоките пороци на Националната програма и на нейната актуализация.
Първо, господин министър, Вие закрихте Агенцията за икономически анализи и прогнози и нямате достатъчно солидна, сериозна база за обобщаване на различните показатели, характеризиращи икономиката, съпоставянето им с една достатъчно сериозна национална прогноза как се развива икономиката и международната среда, откъдето да съставите наистина органична Национална програма за реформи, а не набор от отчети.
Второ, действията на самото правителство, господин министър, по най-красноречив начин показват, че Вие не обръщате никакво внимание на едни или други програми. Тук е записано, че с цел модернизация на администрацията до 2020 г. ще разработите Стратегия за развитие на администрацията до 2020 г. Дума няма за това, което на практика правите.
Това разселване на различни структури по страната, което в момента вече парализира голяма част от администрацията, защото хората се чудят какво ще стане, камо ли какво ще се получи, след като разпръснете тези служби; това е централната Ви мярка по Раздел „Бизнес среда”, който е пък централна политика в областта на устойчивия растеж! И Вие с действията си показвате, че пет пари не давате за това, което е написано! Крайният резултат е онова, което се получава в областта на заетостта.
Отчитате резултатите в две схеми – за осигуряване на стаж на младежите, които търсят работа и за трайното им приобщаване в пазара на труда.
Обърнали ли сте внимание колко сте записали като ефект, като отчет? Хиляда триста и тридесет обучени, за да имат възможност за стаж и 1366 приобщени към пазара на труда! Повече от несериозно е това, което правите. Час по-скоро трябва да има промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Втори отрицателен вот – господин Иван Костов.
Заповядайте.
Иван Костов (СК): Ето, господин председател, това обсъждаме (показва материалите) – последният вариант на Националната програма за реформи.
Ако отворите в Google, ще видите, че е пълно с национални програми за реформи за 2011 г. на Република България, на не знам си какво, а резултати няма. Няма излизане от кризата. Няма кохезионност. Няма настигане на доходите на европейските страни. Няма промяна в качеството и стандарта на живот на българските граждани. Няма радикална промяна в нито една от ключовите публични сфери на страната.
Как да се подкрепи ето това нещо (показва материалите), предлаганите мерки? Това означава да се подкрепи едно словоблудство. Аз мисля, че отдавна сме изпразнили от съдържание някои термини, включително този за реформите. Ще повторя пред тази зала нещо, което съм казвал много пъти – ако има реформи, след няколко месеца ще има резултати, ще има ефект. Къде е ефектът? Няма ефект, значи няма реформи.
Гласувах „против”, защото не искам да участвам в създаването на тази масова заблуда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Трети отрицателен вот има ли? Обяснение? Няма.
С това приключиха разискванията по направеното питане.
Благодаря, господин министър, за участието в контрола.
Процедура – заповядайте, госпожо Петрова.
Вяра Петрова (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да увеличим срока за предложения по Общия законопроект – Закона за семейни помощи за деца, на 21 дни – максималният срок от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Внесен е от Министерския съвет на 6 април 2012 г.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще ни бъде представен от госпожа Фидосова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ще представя:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г.
На свое заседание, проведено на 27 април 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта, който беше представен от името на вносителя от министъра на правосъдието госпожа Ковачева.
Една от препоръките в доклади на Европейската комисия относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка е необходимостта от реформиране на „процеса за избор на Висшия съдебен съвет (ВСС) с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система”, което е приоритет на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Действащата сега система за избор на членове на Висшия съдебен съвет разкрива редица недостатъци, тъй като не създава необходимата висока степен на отговорност и легитимност на избраните членове. Законът не предвижда каквато и да е форма на публично изслушване на издигнатите кандидати, нито представяне на вижданията им за бъдещата работа като членове на Висшия съдебен съвет.
В законопроекта са предвидени и подробно са разработени всички етапи както относно издигане на кандидатури за изборни членове на Висшия съдебен съвет, така и за техния избор, които да гарантират широкото обществено участие в избора на нови членове на ВСС при гаранции за прозрачност, публичност и състезателност. Определени са конкретни срокове за всеки етап от процедурата за избор на членове на ВСС.
Изборът на членове на ВСС от квотата на Народното събрание се подготвя от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепция за дейността си. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията, изготвя се пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на постъпилите становища. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да предоставят на комисията становища за всеки един от кандидатите, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни, които също се оповестяват публично.
Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладите се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на ВСС.
По отношение избора на членове във ВСС от квотата на съдебната власт законопроектът предлага възможност, която да осигури реално участие на магистратите. Предвижда се на отделни събрания на съдиите и на прокурорите по органи на съдебната власт да се издигат кандидатури за членове на ВСС и да се избират делегати за общи делегатски събрания на съдиите и прокурорите. Издигането на кандидатури и избора на делегати следователите извършват на отделно общо събрание.
Предложенията за кандидати за изборни членове на ВСС се изпращат от административните ръководители на органите на съдебната власт, свикали съответните събрания на ВСС.
Изборът на член на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите, прокурорите и следователите при представителство един делегат на 5 души.
Общите делегатски събрания при същата процедура изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Събранията са публични и се излъчват също в реално време в интернет чрез интернет страницата на ВСС.
За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидатите.
Процедурата има за цел да предвиди и постигне по-демократичен от съществуващия модел за номиниране и избор на членове на ВСС при условията на максимална публичност, прозрачност, състезателност и повишаване на общественото доверие в съдебната власт.
С оглед осигуряване на законова възможност за пряко участие на всеки магистрат в избора на членове на ВСС от квотата на съдебната власт в законопроекта е предвидено в 30-месечен срок от влизането в сила на този закон да се изработят и приемат правила за пряк избор чрез гласуване по електронен път. Предлага се и не по-късно от девет месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на избрания през 2012 г. Висш съдебен съвет ще се проведе експериментално електронно гласуване по създадените със Закона за съдебната власт (ЗСВ) нови правила.
Законопроектът предлага процедура, аналогична на тази за изборните членове на ВСС от квотата на Народното събрание и по отношение на начина на издигане на кандидатури и избор на инспектори и главен инспектор от Инспектората към ВСС.
В законопроекта се предлагат и изменения на разпоредбите на чл. 28 и 50, които съдържат аналогична уредба за изборните членове на ВСС, съответно за главния инспектор и за инспекторите към Инспектората към ВСС.
Измененията, които се предвиждат в законопроекта, се предлагат и с цел привличане на изтъкнати магистрати, притежаващи висок професионализъм и мотивирани да участват качествено и пълноценно в осъществяване на съдебната реформа.
Предлага се създаването на нова Глава трета „а”, с която се урежда редът за разглеждане на жалби срещу нарушения на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като бавното съдопроизводство е причина за огромен брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България.
Със законопроекта се предлагат изменения в чл. 10 и 11 от Закона за Конституционен съд.
Предвижда се възможност на съдиите от Конституционния съд, когато те са и хабилитирани лица по правни науки във висшите училища, след изтичане на техния мандат да продължат да осъществяват преподавателската си дейност и да продължат осигурителните си отношения със съответните висши училища.
На заседанието на комисията бяха изразени становища от присъстващите представители на Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Върховен касационен съд и Инспектората към ВСС.
Предлаганата промяна в чл. 11 има за цел да осигури своевременно попълване на съответните квоти от съдии в Конституционния съд и функционирането на Конституционния съд без прекъсване.
Господин Сукнаров – член на ВСС, изтъкна, че на заседанието на 3 април тази година Висшият съдебен съвет е изразил положително становище по законопроекта, като в три точки е изразено несъгласие с някои от предлаганите текстове.
Изрази несъгласие от името на ВСС по § 25 и § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона. Членовете на бъдещия Висш съдебен съвет и членовете на Инспектората към бъдещия Висш съдебен съвет ще имат право след приключване на мандата изцяло да бъдат възстановени на работа на длъжност една степен по-висока от тази, която са заемали преди влизането в съвета или преди да станат инспектори, а тази разпоредба изключва сега действащите членове и инспектори и смята, че тези норми са дискриминационни спрямо тях.
Също така допълни, че по разпоредбите на § 11 и § 15, които касаят чл. 28 и чл. 50 от законопроекта, имат възражения. Мотивът за промяната на този текст от закона е да влязат хора в работоспособна и активна възраст, което е важно, за да се продължи реформата в съдебната система, като в същото време подчерта, че терминът „степен” не е познат досега в Закона за съдебната власт. Никъде в закона не се борави с такъв термин, а се борави с термините „ранг”, „длъжност” и „ниво – първо, второ”. За административните съдии втората степен е върховната степен, както и за следователите. Това би поставило останалите магистрати, чиито кандидатури се издигат за Висшия съдебен съвет, в неравностойно положение с тях, което ще доведе до несправедливост на самата норма. Поради което предложи да отпадне изразът „с една степен”, за да е ясно, че остава само „на длъжност, по-висока от заеманата преди избора”.
Изказване направи и председателят на Върховния административен съд господин Георги Колев, който изложи възраженията на ВАС, като по отношение на квотата на административните съдии се счита, че справедливата норма е запис „най-малко един”.
Изрази своето възражение и относно параграфи 25 и 26, касаещи членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората.
Изказване по законопроекта направи госпожа Ана Караиванова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като маркира няколко съществени моменти по законопроекта.
От конституционна гледна точка по повод създаването на новото звено към Инспектората за разглеждане на жалби за бавност, изрази съмнение дали то е конституционосъобразно и дали предметът на Инспектората, очертан в Конституцията, не е изчерпателно закрепен и може ли да се разширява с друг вид дейности. По същността си това ново правомощие прилича на особена юрисдикция, тъй като ще се сключват споразумения, а такива са забранени от Конституцията. Сроковете, които са заложени за тази допълнителна дейност на Инспектората, са твърде кратки. Заяви своята позиция за неподкрепа на тази дейност в този вид, в който е разписана в момента в законопроекта.
Възрази и срещу нормата на § 26.
Господин Красимир Влахов – заместник-председател на Върховния касационен съд, в своето изказване изтъкна, че във връзка с предложения вариант за избор на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората законопроектът е важна крачка напред и заслужава да бъде подкрепен, с оглед целите, които се преследват с него – осигуряване на публичен, демократичен и прозрачен избор и осигуряване избора на качествени и мотивирани кандидати. По отношение на гарантиране избора на качествени и мотивирани кандидати и предложеният вариант членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет да се възстановяват на по-висока длъжност, е по-важен общественият интерес и смята, че това е вариант, който заслужава да бъде подкрепен.
Относно тази част от законопроекта – за създаване на тяло, което да разглежда жалби срещу необосновано забавяне на съдебните актове, смята, че е необходимо да има такава процедура, но трябва да бъде обмислено от гледна точка на това доколко е конституционосъобразно това тяло да бъде ситуирано в този си вид конкретно към Инспектората, а не към друг орган.
Господин Николай Георгиев – представител на Върховната касационна прокуратура, акцентира, че законопроектът представлява една крачка напред, която дава известни гаранции за по-голяма прозрачност, за гарантиране на по-голяма независимост на избиране на Висшия съдебен съвет и оттам на едно по-компетентно управление на съдебната система.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Мая Манолова, Юлиана Колева, Екатерина Михайлова, Михаил Миков, Искра Фидосова, Христо Бисеров и Любен Корнезов.
Госпожа Манолова изтъкна, че са неприемливи новите функции, които се дават на съдебния Инспекторат. Този орган винаги е положително оценяван за усилията и за резултатите от своята дейност и е неразумно да бъде товарен с допълнителни правомощия и ангажименти, които, от друга страна, са такива на юрисдикция. Това предложение е на ръба на конституционосъобразността, а Инспекторатът към ВСС има за цел да следи за работата на отделните съдилища и съдии, но запазвайки независимостта на съдебната власт. Дискриминационни са и мерките по отношение на Инспектората относно сегашните и новоизбраните членове.
В своето изказване госпожа Колева подчерта, че не става въпрос за особена юрисдикция. Новото звено ще преглежда съответната жалба и материалите по нея и ако се прецени, че е налице такъв необосновано завишен срок за разглежданото, ще предлага споразумение, което е някаква форма на медиация по-скоро, отколкото форма на юрисдикция.
Госпожа Михайлова подкрепи предложените процедури, които ще направят процеса на избора много по-публичен и по-открит, ще се даде възможност да се изберат по-качествени хора. Предложи конструирането на кадровия орган – Висш съдебен съвет, да се извърши по формула, която не дава възможност нито една от парламентарните групи да предложи и да бъдат избрани членовете така, че да няма мнозинство от една политическа сила.
Изрази съмнения, че възлагането на новите функции в специализираното звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет са съобразени с Конституцията. Възлагат се правомощия на Инспектората, който ще проверява съдебната власт, при положение че функциите, които са заложени в Конституцията, са други. Новата функция на Инспектората ще пречи за извършването на основната му дейност.
Господин Миков подчерта, че ще се въздържи по този законопроект, защото законът не е мястото, където трябва да се регулират отношенията между парламентарни групи, комисии, процедури в парламента. Мястото за това според него е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По отношение на Инспектората в чл. 132а от Конституцията е разписано, че проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите и съдебните заседатели.
Законопроектът предвижда след това да арбитрира дали срокът е разумен или не и това е едно противоречие, неизмеримо в заложения проект с оглед мястото на Инспектората.
Според него тази функция трябва да се възложи на Министерството на правосъдието. При установяване, че причините за тази бавност са някъде в законодателството, може министърът да инициира и да внесе промени в съответния закон. Към изпълнителната власт се намират и изпълнителните агенции, които знаят добре какви са стандартите и критериите в Страсбург.
Госпожа Фидосова заяви, че ще подкрепи целия законопроект по отношение на първата част – една изключително подробна, ясно и точно разписана процедура за осигуряване на необходимата публичност, прозрачност по отношение на избора на членове на Висшия съдебен съвет, както по отношение на магистратската квота, така и по отношение на парламентарната квота.
В § 9 относно националното делегатско събрание, което ще гласува и ще избира членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота, в ал. 6 е разписано, че когато при първото гласуване един или няколко кандидата не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. При повторното гласуване тези, които са получили най-много гласове, се считат за избрани.
Изрази позиция, че този принцип трябва да бъде въведен и в чл. 22, ал. 5, където се избират делегатите, за да не се стигне до процедура на безкрайно провеждане на турове, докато се избере необходимият брой делегати с необходимото мнозинство.
Би могло да се помисли между първо и второ четене и по отношение на броя на кандидатите, които ще бъдат номинирани на всички тези събрания. Да се постигне съгласие по отношение на общия брой за отделните райони на ниво окръжен район, като при гласуването се определи колко номинирани ще останат за националното делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Подкрепи предложението за удължаване срока за по-ранно представяне на кандидатурите. Изтъкна в тази връзка, че може би сега е моментът да се помисли между първо и второ четене дали не трябва да се увеличи този срок не само за членовете на Висшия съдебен съвет, а и за тримата големи председатели, както и по отношение на административните ръководители.
По отношение на темата за израстването в ранг на членовете на Висшия съдебен съвет, на членовете на Инспектората, на главния инспектор, подкрепи да има такъв стимул, за да може мотивирани и качествени магистрати да се явят за ВСС, но не подкрепи дискриминационното отношение по отношение на сегашните членове на Висшия съдебен съвет и тези, които са избрани в Инспектората.
Изрази притесненията си относно създадената с § 16 Глава трета „а” по отношение на това дали и доколко е конституционосъобразна. Логично е да се помисли и да се заложи на Министерството на правосъдието и на правителствените агенти да участват в по-голямата си част във втората част на това производство и те да подготвят и подписват споразуменията.
Предстоящият избор на Висшия съдебен съвет ще покаже дали ще се осъществи реформата, която се очаква и от Брюксел. Процедурата за избора на Висш съдебен съвет е една изключително подробно разписана процедура, която заслужава подкрепата. Могат да се поемат ангажименти за прецизиране на главата за специализираното звено и по отношение на клаузата за сегашните членове на Висшия съдебен свет и Инспектората към него.
В заключение министър Ковачева заяви, че приема коментарите и аргументира предложението за създаване на звеното към Инспектората.
Заяви, че в Министерството на правосъдието е била създадена широка работна група с представители от съда, прокуратурата, Висшия съдебен съвет и самия Инспекторат, като в работната група са взели участие госпожа Ана Караиванова и господин Сукнаров.
Обсъждана е идеята Министерството на правосъдието да поеме тази функция, но са стигнали до позицията, че изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието няма как да прави преглед на дела, които вече са приключили. Именно затова са се насочили към Инспектората, който всъщност е органът, който може да проверява дали делата са приключили в установения срок.
В агенцията, която е процесуално представителство в Страсбург, в момента тече проверка и ще бъдат направени предложения за промени в законите в най-кратък срок, по отношение на които България най-често е осъждана. Вземат се мерки за това да се пресече непрекъснатото осъждане по едни и същи въпроси и България да плаща много сериозни суми, за да обезщетява граждани, които действително страдат от това, че не са променени законите.
По отношение на повишаването с една степен след приключване на мандата, предложението е постъпило от магистрати, от представители на съдебната власт, които смятат, че фактът когато един съдия или прокурор вземе решение да стане член на Висшия съдебен съвет за следващите девет години, неговата кариера е блокирана, тъй като няма кой и как да го атестира.
Предложено е да е само по отношение на членовете на следващия Висш съдебен съвет и Инспектората, защото те се явяват на едни много публични, широки обществени процедури по тяхното номиниране, изслушване и избиране.
Законопроектът е съгласуван много широко и с представители на гражданското общество и с магистрати и е взето предвид всичко, което е било възможно по отделните засегнати въпроси в него.
Господин Бисеров заяви, че след дебат може би ще стигне до извода, че в крайна сметка Инспекторатът трябва да поеме тази функция, която е наложителна. Подкрепя усилията към отваряне на процедурите не само като процедури, а и тяхното осмисляне за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
В края на дискусията господин Корнезов заяви, че за него няма съмнение, че новата Глава трета „а” в този си вид е противоконституционна.
След проведената дискусия и обсъждане, с 13 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202–01–21, внесен от Министерски съвет на 6 април 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря, госпожо Фидосова.
Колеги, време е за почивка.
Обявявам почивка до 11,35 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля народните представители да заповядват в залата.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще Ви запознае госпожа Грозданова.
ДОКЛАДЧИК Джема Грозданова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г.
На заседанието, проведено на 2 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Диана Ковачева – министър, и Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
I. Настоящият законопроект има за цел да преодолее някои констатирани недостатъци в управлението и функционирането на съдебната система, с оглед постигане на европейско качество на правораздаването в Република България.
II. В контекста на осъществяваната съдебна реформа и произтичащите ангажименти за страната ни като държава – членка на Европейския съюз, законопроектът отразява:
- препоръките на Европейската комисия от последните два доклада относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП);
- практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с правото на справедлив процес в разумен срок;
- задължението на България за създаване на уредба относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки.
III. С оглед на ресорната си компетентност, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разглежда законопроекта във връзка с поетите от страната ни международни задължения, както и ангажиментите към Европейската комисия за провеждане на реформата в съдебната система.
Номиниране и избор на членове на Висшия съдебен съвет:
В Доклада на Европейската комисия от 20 юли 2011 г. относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка е отправена препоръка за изготвяне на законодателни предложения за извършването на реформи, свързани с номинирането и избора на членове на Висшия съдебен съвет, при безусловно спазване принципите на прозрачност, независимост, почтеност и професионални заслуги. В Междинния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка от 8 февруари 2012 г. отново е подчертана необходимостта от реформиране на „процеса за избор на Висшия съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система”.
Параграф 2 и § 3 от законопроекта регламентират процедурата по избор за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Предвижда се изборът да се подготвя от специализирана постоянна комисия на Народното събрание (чл. 19, ал. 2 от законопроекта), която провежда изслушване на всеки кандидат на открито заседание.
Законопроектът дава възможност в чл. 19а, ал. 2 на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването да предоставят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни, които също се оповестяват публично.
По отношение на начина на издигане на кандидатури и избор на инспектори и главен инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет законопроектът предлага процедура, аналогична на тази за изборните членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание (§ 12, § 13 и § 14 от законопроекта), като отново при всички етапи на цялостната процедура е акцентирано върху спазването принципите на публичност, прозрачност, състезателност и ефективност.
Втори акцент – Право на справедлив съдебен процес в разумен срок:
Както е изложено в мотивите на вносителя, бавното съдопроизводство е причина за огромен брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Констатираният от Европейския съд по правата на човека системен проблем във връзка с прекомерната продължителност на наказателни и граждански дела в Република България налага спешното предприемане на законодателни мерки за въвеждане на посочените от Европейския съд правни средства – въвеждане на ефективно вътрешноправно средство за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на забавянето на производството (компенсаторно средство).
В тази връзка, с § 16 от законопроекта се предлага създаване на нова Глава трета „а” – „Разглеждане на жалби срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок”, с която се урежда редът за разглеждане на жалби срещу нарушения на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Следващ акцент – Определяне на централен орган за обмен на информация относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани между държавите – членки на Европейския съюз:
С § 20 от законопроекта се създава нов чл. 386 относно определяне на централен орган (Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието), който обменя информация с централни органи на други държави – членки на Европейския съюз, относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани, вписани в регистрите за съдимост в съответствие с националното законодателство.
IV. При разглеждане на законопроекта, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отбелязва следното:
1. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че предложените промени в Закона за съдебната власт по отношение на номинирането и избора на членове на Висшия съдебен съвет, отговарят в достатъчна степен на една от основните препоръки на Европейската комисия, отразена в редовните доклади за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка във връзка с реформата на съдебната система, а именно – постигане на по-голяма прозрачност, обществена информираност и съблюдаване на етичните норми при избора на членове на Висшия съдебен съвет.
2. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че с предложената национална процедура за разглеждане на жалби срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се създава ефективно компенсаторно средство за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на забавено производство.
3. Сроковете за въвеждане в националното законодателство на мерките, предвидени в Решение 2009/316/ПВР и в Рамково решение 2009/315/ПВР, изтичат съответно на 7 април 2012 г. и на 27 април 2012 г. В тази връзка Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание на необходимостта от предприемане на необходимите спешни действия за изграждане на информационна система по чл. 386, ал. 3 и за привеждане на наредбата по чл. 77, ал. 4 в съответствие с измененията в закона.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 10 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
От името на вносителя, госпожо Ковачева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да Ви предложа идеята на Министерството на правосъдието за внасяне на промени в Закона за съдебната власт. Изслушахме докладите и на Правната комисия, и на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Там подробно бяха представени предложенията на Министерството на правосъдието.
Сега бих искала да поставя няколко акцента върху някои от най-важните предложения, които правим. Неколкократно беше споменато, че на практика промените са свързани с необходимостта да бъдат предвидени публични, демократични, предсказуеми и състезателни процедури за предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет.
На практика голяма част от промените са фокусирани именно върху факта, че мандатът на сега действащия Висш съдебен съвет изтича и през месец октомври предстои да бъде избран нов състав на Висшия съдебен съвет.
Смятам, че тези промени са наложителни. До този момент изборът като цяло не акцентира върху това, кои ще бъдат личностите, които ще влязат във Висшия съдебен съвет, а този въпрос е ключов. Именно по тази причина смятаме, че предложените промени на практика залагат основите и за публичност, и за прозрачност, и за възможност за лично представяне на всеки един от кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет.
На първо място, законопроектът предлага и залага основата за прекия вот по електронен път, след разработването на правила и софтуер за членове на Висшия съдебен съвет. Важно е такива правила да бъдат разработени, а в момента акцентът се поставя върху възможността да бъде променена и да бъде направена по-демократична системата, която сега действащият Закон за съдебната власт предвижда.
Какво предлагаме като промяна в сега действащата система?
Промяна в досегашния модел за предоставяне на възможност на всички магистрати да номинират за съдебната квота. Това въвежда едно много силно демократично начало и на практика дава възможност публично да се обявят номинациите на членовете на Висшия съдебен съвет, достатъчно рано преди самия избор. Тоест, процедурата е изтеглена не само до избора, но до осветляване на процеса за номиниране.
Предлагаме също така по време на общите събрания на окръжно ниво да бъде разширен съставът на делегатите, които на практика ще избират членовете на Висшия съдебен съвет. Предлагаме техният брой да бъде удвоен, да бъде разширен с 50%, така че един делегат вече да не представлява 10, а 5 души. Смятаме, че това развива демократичното начало.
Подробно бяха представени и правилата за публичност и публично изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Предвиждаме възможност те да разработят своя концепция, тя да бъде публично известна, професионално СV, информация за атестациите, дисциплинарните нарушения, кадровото досие на лицето, което кандидатства за член на Висшия съдебен съвет, и не на последно място, може би най-важната част – публичното изслушване в деня на избора. Всеки кандидат за член на Висшия съдебен съвет ще застане с лицето си, със собственият си глас, със собствената си личност като кандидат.
На практика предвиждаме огледални правила за парламентарната и съдебната квота за изслушването, номинирането и избора на членовете на Висшия съдебен съвет и, не на последно място, предаване в реално време на избора, така че той да бъде проследен.
Аналогична процедура за публични правила за номиниране и изслушване, предлагаме също така и за членовете на Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Още един акцент – предлагаме възможност, тъй като един от основните аргументи срещу работата на Висшия съдебен съвет е и обстоятелството, че членовете не са достатъчно активни. Именно затова търсим механизъм, с който да привлечем по-активни, действащи магистрати, които обаче на този момент са стопирани, защото при влизане във Висшия съдебен съвет кариерното им развитие спира на практика за 9 години. Естествено е всеки магистрат, дори и след като е бил член на Висшия съдебен съвет, да иска да бъде повишен, а се оказва че няма как да бъде атестиран. Именно поради тази причина, а и на основание на факта, че те минават една много сериозна публична процедура по номиниране и изслушване, смятаме, че за привличането на по-активни магистрати трябва да бъде въведена възможността след успешно приключване на своя мандат, да бъдат повишавани с една степен или един ранг, без значение какъв точно термин ще бъде използван. Разбира се, тук приемаме съвети.
Смятаме, че разпоредбата по отношение на сега действащите членове на Инспектората и на Висшия съдебен съвет не е дискриминационна, тъй като те са започнали работата си при други условия и смисълът на тази норма е да привлече по-активни магистрати.
По отношение на второто предложение, което правим. Необходимо е да бъде въведен и то в срок преди 10 август 2012 г. механизъм за вътрешно разглеждане на жалби на граждани за бавно правосъдие в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. На практика това предложение е свързано с препоръка за създаването на национален компенсаторен механизъм за обезщетяване и е в мотивите на пилотни решения срещу България по Европейската конвенция за правата на човека. Ясно е, че такъв орган трябва да бъде създаден.
Предлагаме в 6-месечен срок да бъде разглеждано и изплащано обезщетение на граждани, които са жертва на такъв тип нарушения. Адекватно да бъде обезщетението на европейските стандарти, тоест да не бъдат дискриминирани лицата, които изберат този вътрешен механизъм пред механизма, който продължава между 6 и 10 години пред Европейския съд по правата на човека.
Основният въпрос тук е: кой да бъде органът, който да поеме тази функция? Много обсъждахме и в Министерството на правосъдието, и с представители на съдебната власт и търсихме мястото на този орган.
Нашето предложение е този орган да бъде Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Аргументираме се с обстоятелството, че по Конституция той проверява дейността на органите на съдебната власт за бавност на делата, тоест именно по този показател. На второ място – служебно действа по инициатива на граждани. Тоест може да приема жалби.
Тук също така имаме аргументи, че все пак това е органът на съдебната система, който има най-солидна експертиза с оглед правомощията си по установяване на причините за забавяне на делата. Увеличаваме капацитета на този орган с 15 души чрез създаването на специално звено, което да работи и да разглежда именно тези жалби.
Изслушах много внимателно аргументите на колегите-юристи, наистина брилянтни юристи, от Правната комисия. Мисля си, че едно е ясно: такъв орган трябва да бъде създаден и то защото 12 август 2012 г. е много близо. В противен случай, ако не бъде създаден в този срок, България ще търпи сериозни негативи. Може би между първо и второ четене трябва още веднъж да изговорим и да обсъдим възможността точно какъв да бъде този орган и какви правомощия да има, защото на практика няма яснота кой да бъде орган. Не е ясно изначално.
Нашата позиция е, че няма противоречие с Конституцията това да бъде Инспекторатът, но с готовност между първо и второ четене ще изслушаме и ще обсъдим още веднъж възможността за този механизъм. Смятам, че е разумно да се изслушат всички становища.
Оттук нататък още едно предложение, което прави Министерството на правосъдието – Централното бюро за щадимост при Министерството на правосъдието да бъде определено за Централен орган за обмен на информация относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани между държавите – членки на Европейския съюз. Това предложение е безспорно. Налага се във връзка с въвеждането на две рамкови решения на Съвета на Европейския съюз. В противен случай България ще стане жертва на поредна наказателна процедура. Мисля, че не е редно да допускаме това.
На последно място предлагаме да се разшири възможността за командироване на съдии в окръжния съд и в специализирания наказателен съд. Това се налага поради нарастване обема на делата пред специализирания съд и възможностите колеги от районните съдилища да бъдат командировани, за да подпомагат дейността на тези съдилища.
Уважаеми дами и господа народни представители, екипът на Министерството на правосъдието работи много сериозно върху промените в Закона за съдебната власт. Смятам, че взехме предвид всички мнения, които ни бяха предоставени. Мисля, че работихме разумно и балансирано. Надявам се да подкрепите нашия проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители, на нашето внимание е законопроект във важна и чувствителна област – българската съдебна система и българското правосъдие. Но преди да преминем към поставените, да ги нарека, организационни, технологични въпроси в самия законопроект, нека да се запитаме: какво влияние имат законите и промените, които правим в тях?
Само преди няколко дни по едно от важните дела съдът произнесе окончателна присъда, след това се оказа, че осъдените, вместо да започнат да изтърпяват своето наказание, отсъстват. Сега се отправят някакви апели едва ли не те доброволно да се явят и да се осъществи наложеното наказание.
Сам по себе си този факт показа, че това, с което се занимаваме тук, има много малко практическо значение. Една система, която даже започва да буди възмущение и снизхождение сред хората, след като мъчителни години се провежда предварително съдебно производство, викат се свидетели, събират се доказателства, смята се, че е постигнато решение според закона и фактите, след това най-важното – фактическото действие, се поставя пред голяма въпросителна. Как тогава очакваме в Европа да бъдат оценени нашите резултати като положителни, за това че вече има присъди по определени дела, или като отрицателни, поради факта, че въпреки действията на съда няма кой да материализира наказателната отговорност? Това е признак за слабостта на държавата или за нейната невъзможност в различните си институции да изпълнява своите правомощия, или по-тежкият въпрос: дали някой не създава условия определени лица да избегнат прилагането на закона? В правителството следва да се запитате по тези два въпроса и да намерите отговор, който да бъде даден на българското общество. Така че с всички тези резерви аз ще споделя няколко предложения и становище по представения законопроект.
В него част от представените промени са в правилна посока. Те развиват вече предприети действия. Практиката, която беше въведена в миналия парламент, при издигането, обсъждането и избора на инспектори, в момента се разпростира правилно и върху Висшия съдебен съвет. Тези въпроси трябва наистина да бъдат обсъждани с по-голяма публичност, при завишени изисквания и съответно с по-голяма отговорност за институциите, които ги решават.
Веднага обаче трябва да кажа, че много от тези въпроси са излишно, подробно, даже бих казал дребнаво разписани в законопроекта, вместо да намерят приложение в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защото зад тази подробна уредба се губи вниманието към други по-важни от тях въпроси. Например дали да се запази практиката, въпреки с понижена норма, която Вие отбелязахте, и която е положителна стъпка при излъчването на делегати за събранията, които излъчват кандидатурите за Висшия съдебен съвет, или възможността всички магистрати да участват?
Не поставям опростено този въпрос, защото той би довел до различни последствия. Имаме достатъчно опит в провеждането на най-различни избори и знаем, че промяната в състава, в организацията може да се отрази положително на определени практики и да породи други проблеми, с които досега не сме се сблъсквали в такава степен. Смятам все пак дискусията по този въпрос да бъде продължена между двете четения и да преценим кое е най-сполучливо – дали да се направи една стъпка, която да направи всички магистрати участници в този процес, или по начина, по който е предложено в законопроекта.
До момента съществува проблем и законопроектът не го решава. Проблемът е, че когато се избират делегати за събранията за различните органи на съдебната власт, те не знаят кого ще избират. Всъщност това са събрания, които нямат никакво друго предназначение, освен да направят преценка и да изразят предпочитания към кандидатурите, които ще бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет.
Не е ли по-логично обратното – първо, да бъдат издигани кандидатите, а след това да бъдат правени делегатските събрания? В някои случаи може да е от значение хората, които биват излъчвани, да бъдат определяни според отношението им, изразено към кандидатите. Това не е задължение, но разберете за какво дават мандат колегите на своите представители. Идете на едно събрание, чуйте какво ще стане и преценете какво да правите. Да, те могат да участват с напълно свободен мандат, но в някои случаи, знаейки какви са кандидатите, някои от магистратските събрания могат да решат, че те изразяват предпочитания към определени кандидати и затова изпращат хора, които са ориентирани към тяхната подкрепа. Иначе в какво се изразява мандатът, който те получават?
Въпросът според мен е важен и трябва да бъде обсъден. Той също ще бъде от факторите за провеждане на действителна кампания за изразяване на ясни позиции, за много по-критично отношение и сравняване между предложените кандидатури.
По отношение на обсъжданията в рамките на парламента и неговите органи, на специализираната комисия и пленарния състав. Според мен е излишно изискването кандидатите да представят своя концепция за работата на Висшия съдебен съвет. Те могат да представят свои виждания, да поемат определени ангажименти за начина, по който ще действат, но съгласете се, че това е свръхочакване за орган, който има строго разписани правомощия. Те не са там за да предложат реформа на съдебната система, което е работа на правителството и на парламента. Те са там да прилагат точно закона, критериите, които се съдържат, и да бъдат последователни и обективни в оценките, които дават.
Не подценявам възможността кандидатите да представят какви са техните виждания, как те смятат да упражняват предоставените им правомощия, но в рамките на колективен орган със строго фиксирани правомощия да се надпреварват някакви концепции на кандидатите – това ми се струва неосъществимо, от гледна точка на строго кадровите и административни функции, които има този орган.
По отношение на информацията, с която ще разполагат обсъждащите, предлагам становища да се дават и от самите магистрати. Тук правилно са предвидени различни нестопански организации, които работят в обществена полза, висши училища. Но в тази категория трябва да сложим и магистратите, които най-добре познават дейността на съдебната система и на хората, за които става дума и те също, ако решат, да изпращат мотивирани становища за тяхната дейност и техните качества.
Комисията съответно трябва да има възможност освен с информацията, която е предоставена от самите кандидати или с която разполагат нейните членове, да може да изисква задължителна информация от други държавни органи по въпроси или по факти, които се съдържат в предоставената документация и също се разисква в комисията. Комисията трябва да има възможността да задължи държавните органи по определени факти да получи необходимата информация, за да бъде сигурна, че оценките, които дава и изборът, който прави, са достатъчно аргументирани. Това е по въпроса. Няма да повтарям същите неща при „издигането и избора на членовете на Инспектората”, тъй като те в голяма степен са симетрични.
Другата голяма тема, освен избора на членове на Висшия съдебен съвет, е новото предложение на тези действия, които са предизвикани от забавяне на разглеждането и решението на делото в разумен срок. Според мен и според моите колеги това предложение за инспектората, дори да е преценено донякъде като целесъобразно, прекрачва очевидно неговите конституционни правомощия. Защото инспекторатът наблюдава, проверява дейността на органи на съдебната власт, но инспекторатът не е нито някаква особена юрисдикция, нито средство за медиация. Тоест, на него не могат да бъдат възлагани допълнителни функции, които да взаимодействат между органи на съдебната власт, от една страна, и граждани, по повод тяхното обезщетяване.
Тук възможните решения са две – или това да бъде направено чрез определена комисия към Министерството на правосъдието, или с определянето на магистрати, на съдии, които заседават и със съответно съдействие приемат решения по такива въпроси.
Всеки от двата варианта може да бъде обсъждан, но във всеки един от двата варианта има повече аргументи за възприемане, отколкото възлагането на инспектората на такава функция, която е в отклонение от неговите конституционни правомощия.
Аз поставям въпроса защо като основание, като причина за започване на производството се поставя 6-месечният срок от неговото приключване? Безспорно, трябва да има краен срок, но защо в хода на забавеното производство да не се допусне жалба за това забавяне, тъй като това вече не е процес в процеса в рамките на съответното гражданско или наказателно производство, а това е друг паралелен път и всъщност, ако се допусне такава жалба, когато забавянето е налице преди произнасянето на решаващия орган, тя може да окаже сама по себе си стимулиращо въздействие върху органа да преустанови забавянето и тогава даже размерът на обезщетението да бъде намален. Това не е намеса в дейността на съдебната власт, това е констатация, че са нарушени процесуално предвидените срокове за произнасяне на съответните органи. Защото в другия случай целта няма да бъде да се компенсира забавянето, а само да се извлекат някакви материални облаги, дори и обосновани чрез предвижданото обезщетение.
Ние приемаме да има такъв механизъм – той произтича и от реформата, която се прави в Съда по правата на човека в Страсбург. България, за съжаление, в това отношение вместо да подобрява своите позиции, ги влошава. В сравнителен план по броя на относителните производства, знаете, че ние се придвижваме напред в групата на страните, които имат най-много дела пред Европейския съд по правата на човека. Затова ще е необходимо този въпрос да го обсъдим допълнително, да изискаме такава информация, за да се види какво се прави по така наречените системни проблеми, които опират и до законодателството, и до други действия.
Това са въпросите в рамките на това производство, което трябва да намали жалбите извън страната, които водят до значителни материални последствия за българската държава.
И само още два въпроса. Единият от тях не е поставен и смятам, че също трябва да го обсъдим между двете четения и да се прецени той дали да намери сега своето решение или в скорошна следваща промяна в закона за съдебната власт. Отнася се до избора на ръководителите, висшите ръководители в съдебната власт – главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд, по отношение на това чия да бъде инициативата за предложения, кога да се правят тези предложения. Тъй като част от решенията са предстоящи, още в края на годината, затова поставям и този въпрос, който може би е по-деликатен, тъй като той вече опира до дейността не само на Съдебния съвет, но да бъде обсъден и по него да се прецени как и кога да бъдат предприети също налагащи се действия.
Последният проблем е по отношение позицията на членовете на Висшия съдебен съвет и тяхното автоматично повишаване в по-горна длъжност. Разбираемо е, че тези хора, които носят отговорността за приемане на решенията за кадровото развитие на останалите магистрати, трябва да бъдат стимулирани самите хора, които заемат такива позиции, но струва ми се в повече да се гарантира автоматично заемането на длъжност. Дали не е по-добре при приключването на тяхната дейност в атестирането задължително да се предвиди като допълнително качество участието в органи за управление на съдебната власт като друга форма на тяхната квалификация на поемане на определени отговорности и тя да се има предвид при последващото заемане на длъжности? Защото в единия случай наистина е рисковано те да бъдат демотивирани от гледна точка на професионалното си развитие, но в другия – в обратния случай, може да се създаде впечатление, че участието във Висшия съдебен съвет е главно стъпка за гарантирано кариерно развитие, донякъде независимо от качеството на извършената дейност. Така че този въпрос трябва също да бъде преценен, отчитайки всички положителни и отрицателни страни в предлаганото решение.
Това са голяма част от бележките, които ние имаме по законопроекта. Смятаме, че той поставя теми, които са актуални. Някои от решенията обаче са дискусионни, а в една своя част те, както видяхте, са и оспорими.
Затова нашата позиция при гласуването ще бъде на „въздържал се”, без да отхвърляме възможността за решаването на голяма част от тези въпроси при окончателното обсъждане и гласуване на текстовете и в същото време, за да бъдат ясно показани и резервите, които имаме в тази фаза на обсъждането и приемането на законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Методиев, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
В доклада на председателя на Правната комисия госпожа Фидосова беше прочетено мнението, изразено от госпожа Екатерина Михайлова по време на обсъждането в Комисията по правни въпроси, което е мнение на нашата парламентарна група.
Аз излизам на трибуната, за да подчертая няколко от аргументите за това гласуване „въздържал се” в комисията, което е гласуване на групата и в пленарна зала.
На първо място, законопроектът не може да бъде отхвърлен с „против”, защото човек не може да бъде против тази голяма процедура, търсеща публичност в изработването на институциите на съдебната власт. Това е нещо, към което всеки юрист и неюрист ще бъде настроен позитивно. Въпросът обаче не е в тази публичност, която преждеговорившият колега описа толкова подробно и в някаква степен също беше критичен, че тази подробност като че ли е в повече, уважаема госпожо министър.
Въпросът е в това, че тази радикална реформа, за която ни призовава Европейския съюз в последния си доклад – доклад, ако не бъркам понятието „из дъно”, е въпрос, по който ние имаме позиция от доста време. Тази позиция е свързана с една упоритост от страна на колегите от лявата страна на залата да бъде извършена конституционна реформа в областта на съдебната власт. Нашето мнение е, че без такава реформа тези неща остават на повърхностно равнище и няма да доведат до тази ефикасност, най-вече няма да създадат у хората усещането, че се подобрява работата на системата за справедливост, както би могло да се нарече на по-свободен език.
Искам да кажа мнението на Съюза на съдиите, с което сме запознати. Дори те, които дълголетно са били защитници на конституционно заложените правомощия, стигат до идеята, че трябва да се разделят с прокурорите. Написали са го с изискан правен език, че трябва да се създадат две колегии в рамките на Висшия съдебен съвет – едната да е съдийска, другата – от останалите магистрати. Това идва да покаже, че и вътре в самата магистратска колегия става все по-ясно това, което сме казали: грешката е заложена в Конституцията, Конституцията трябва да бъде поправена.
Тук се обръщам към колегите от ГЕРБ: за съжаление тази възможност беше пропиляна в началото на мандата на този парламент, когато имаше шанс да се създаде конституционно мнозинство и то да тръгне по пътя на такава смела и решителна реформа.
Трябва да отбележа задължително мнението на нашата парламентарна група по въпроса, свързан с жалбите, които отиват в Европа. Ще кажа, че ние сме готови на второ четене да участваме в дискусиите в комисията, за да се намери най-подходящият механизъм. Явно този, предложен в законопроекта, страда от дефект, включително пред заплахата, че е конституционен дефект. В този спор сме готови да участваме и смятаме, че могат да се търсят административни процедури. Мнението, което е коментирано в парламентарната ни група, е, че ролята на повереното Ви министерство също може да бъде премислена в посока намиране на решение. Заставаме зад позицията, че България трябва да направи максималното, за да не допусне това огромно количество наказателни акции на европейските съдебни институции към нашата страна. Ние сме длъжни пред българското общество, ако щете, и пред българския бюджет, да вземем мерки това да се прекрати.
Тук ще намерите подкрепа в дебата, като обаче изразявам отново мнението, ние смятаме, че Инспекторатът не е институцията, по простата причина, че авторите на тази институция – колегите от тройната коалиция, не го замисляха с такива функции. Те го замисляха като контролен орган, който да се занимава със системата, а не с целия процес, в който са включени и гражданите. От тази гледна точка, така написани текстовете, могат да бъдат оспорени.
Благодаря Ви за вниманието.
Господин председателю, нашето мнение е „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Министър Ковачева поиска думата.
Заповядайте, министър Ковачева
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, най-напред благодаря за това, че всички си давате сметка колко важни и наложителни са промените, които предлагаме с промените в Закона за съдебната власт.
Смятам за добре, че няма спор по отношение на обстоятелството за острата необходимост от повече публичност – да са ясни личностите, които ще се избират като членове на Висшия съдебен съвет, защото това е органът, който управлява съдебната система.
Коментарите, които бяха направени тук и ще бъдат направени между първо и второ четене, ще ги обсъдим. Тези, които са разумни, ще ги вземем предвид, защото това е смисълът на обсъждането.
По отношение на концепцията за всеки член на Висшия съдебен съвет, важно е всеки един от кандидатите да изяви своето мнение и мотивация, ако искате наречете го концепция, ако искате – мотивация, и да докаже разбирането, че е наясно къде точно кандидатства. Имаше случаи при избора на инспектори, които бъркаха Инспектората към Висшия съдебен съвет с Инспектората към Министерството на правосъдието. Нека всеки кандидат за член на Висшия съдебен съвет представи и докаже визията си за собствената си работа в този орган.
Най-общият, най-важният и може би най-спорният ми изглежда въпросът за звеното или органа, който ще разглежда жалбите на гражданите за бавност. Смятам, че всички юристи в залата и извън нея са категорично наясно, че тази функция не може да бъде поета изцяло от изпълнителната власт или от Министерството на правосъдието. Това е така, защото е недопустимо изпълнителната власт да проверява решения на съдебната власт. Това е причината, заради която тръгнахме да търсим в посока инспекторат. Пак казвам: нека обсъдим, нека потърсим още веднъж. Радвам се обаче, че мненията на народните представители се обединяват, че въпросът е важен и наболял, че датата 12 август наближава и България трябва спешно да вземе решение кой да бъде органът, който да разглежда и сключва споразумения за обезщетяване на гражданите.
По отношение повишаването на членовете на Висшия съдебен съвет, проблемът е, че на практика няма кой да ги атестира. Въпросът не е да се вземе предвид тяхната работа във Висшия съдебен съвет, а по-скоро, че в следващите 9 години те изобщо не се атестират. Може да се помисли по някакъв начин да бъдат атестирани след края на мандата. Това също би могло да бъде решение, но е редно да бъдат стимулирани. Смятам, че е редно това да остане като начин за привличане на нови, по-активни членове. В противен случай се обезсмисля, ако остане само за сегашните членове на Висшия съдебен съвет.
По отношение на предложението за избора за висши ръководители, опасявам се, че няма да има достатъчно време да бъде обсъдено. Със следваща промяна на Закона за съдебната власт си струва да бъде обсъден и обмислен и този въпрос.
Благодаря на тези от Вас, които ще подкрепят проекта и че се изказвате положително. Смятам, че тези промени са важни не просто защото България е често критикувана в докладите на Европейската комисия, но може би заради самите нас. Ние трябва да имаме вътрешното убеждение, че прозрачните процедури, почтеността в избора и при кандидатстването за висши държавни позиции трябва да бъде гаранцията, която ще осигури на практика по-добрата работа на съдебната система и на всички институции.
Надявам се на възможността да обсъдим още веднъж между първо и второ четене този законопроект, но да не отпадат предложения, нека бъдат обмислени и прецизирани, но нека да останат, защото всички въпроси, които предлагаме, са много важни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
Павел Шопов (Атака): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, виждам, че сте много ентусиазирана и като че ли се радвате, че докато сте министър, се приема първото изменение на Закона за съдебната власт. Не се радвайте толкова, ще свикнете и ще Ви стане безразлично. Такива промени ще се приемат поне 2-3 пъти до края на Вашия мандат.
На колегите народни представители, които са отскоро в Народното събрание, особено от ГЕРБ, също им е интересно. Те също смятат, че ще се случи нещо много сериозно и с тези промени ще променим съдебната система.
За тези, които са от началото на Четиридесет и първото Народно събрание, нарочно в заглавието се пише какъв е броят на промените. Разтворете ги, пребройте ги, всеки „Държавен вестник” означава промяна. Вижте колко са промените. На Вас вече може и да Ви е безразлично и да знаете, че нищо добро няма да произтече за българската съдебна система и за съдебната власт изобщо. Защо? Тази промяна не е за нещо друго, а е част от голямата, взаимна и всестранна лъжа, в която всички Вие участвате, с изключение на нас от „Атака”, защото не си правим и никога не сме си правили илюзии, че промяната е предназначена за какво – отговорът е в главите Ви – за това, че предстои поредният доклад от Брюксел, от Европейската комисия. Този доклад е основният и важният, за разлика от предишния, който не беше толкова важен – от началото на годината, така нареченият междинен доклад. Сегашният доклад трябва да бъде подплатен с нещо. Евросъгледвачите – да ги наречем така, са на терен, те са около нас, идват, питат, препитват. Вие ще можете да рапортувате там: „Направихме следните промени в съдебната система”.
Завчера приехте един закон – той е едното Ви оръжие за оневиняване, едното Ви средство да спечелите тяхното благоволение.
Другото Ви средство, другото Ви оръжие е този закон. Той неслучайно е предвиден за днес, непременно трябва да мине като т. 2 в дневния ред и, разбира се, ще мине. Ще кажете: „Да, на второ четене не е минал, но на първо е минал”. И евробюрократите ще напишат в един доклад това, което Вие желаете да бъде написано, което е Вашата цел и което удовлетворява и нас – че въпреки проблемите (ще бъдат отчетени проблеми все още в съдебната власт, в съдебната система), са направени еди-какви си положителни стъпки, положени са усилия във вид на това, което днес ще приемете. Това е всичко. Това няма да бъде никакво решение. Това ще бъде средството, оръжието до следващия доклад, до следващото изменение в Закона за съдебната власт.
Вие сте много доволна от този дебат (обръща се към министър Ковачева), който се състоя, от господин Янаки Стоилов, който разбира от тази материя и прави предложения. От Сините, от господин Методиев, който въпреки че не е юрист, прави констатации. Дебатът в момента, с който се самозалъгваме, че правим нещо, е част от цялата тази всестранна и взаимна лъжа – да дебатираме по въпроса за избора на членовете на Висшия съдебен съвет.
Друго трябваше да бъде направено от началото на мандата и го казахте, тогава бяхте, госпожо министър – сериозни промени в Конституцията, които единствено могат да дадат нова рамка, да променят облика на тази система и да предположат ново законодателство, чисто друга философия на съдебната власт.
Всички знаем, в България го знаем, в чужбина, в Евросъюза дали го знаят не ме интересува – на нас поне, от „Атака” ни е абсолютно безразлично какъв ще бъде този техен доклад, въпреки че управляващите, пък и опозицията треперят от него и се молят на Бога да бъде по-снизходителен. Нас от „Атака” този доклад не ни интересува.
Нас ни интересува друго – съдебната система, съдилищата, съдебната власт – цялата тази материя, институциите да стъпят на здрави крака и най-после да бъдат оправени. Интересува ни не оценката на евробюрократите.
Докато имаше конституционно мнозинство, нещата можеха съвсем да се направят, да бъдат радикални, но не се намери и в лицето на ГЕРБ, на сегашните управляващи, политическа воля за това, защото на редящите се, менкащите се в България политически субекти на политическата сцена и в българското Народно събрание им е изгодно съдиите, висшите магистрати, прокурорите и членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат политически обусловени – политически назначения.
На управляващите в България от две десетилетия им харесва системата да бъде такава, каквато беше преди промените, преди 10 ноември 1989 г., когато действаше член първи. Оттогава действа, работи тази порочна система, която никой не желае да промени, а промяната можеше да стане, може да стане и сега, ако започне един истински дебат само с промени в конституционен аспект, в Конституцията на страната. Това е единственият начин.
Ние от „Атака” много пъти сме казвали нашите идеи какви трябва да бъдат тези промени – изборност на магистратите, въвеждането на системата на жури. Произнасяли сме се, много пъти сме говорили за мястото на Прокуратурата в това отношение. Начинът за избор на Висшия съдебен съвет – съвсем други неща сме говорили, съвсем други неща сме давали като идеи. Разбира се, ние не претендираме това да са най-верните идеи, но можеха да бъдат дебатирани, както идеите на други политически сили, които имаха политическа воля, за да се промени Конституцията. Всичко друго е от лукавия. Всичко друго е едно шумене.
Вашият премиер скоро използва понятието „балканско хитруване”. Това правим ние – балканско хитруване. Но мен не ме интересува, че то е пред Брюксел, интересува ме, че това е пред българския народ, пред българските граждани, които страдат от тази порочна система, за чиято промяна нямате воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Яне Янев.
Яне Янев (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Ние от „Ред, законност и справедливост” оставаме на нашата категорична позиция, че не може да има нов тип съдебна система, каквато се пледира и в докладите на Европейската комисия, без да има радикална промяна на Конституцията или нова Конституция. Невъзможно е да бъдат отстранени със законодателни поправки тежките недъзи на посттоталитарния преход и отпечатъците на политическите трансформации върху състоянието на съдебната система. С Вас сме говорили по този въпрос.
Тук, от трибуната изразявам нашата позиция, че този Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на този етап, при тази Конституция е единствено възможният вариант. Той частично ще реши определени проблеми, свързани с прозрачността, най-вече при номинацията и избора на членовете на Висшия съдебен съвет, но няма да предотврати трайни порочни практики, които съществуват в момента.
На практика и Народното събрание няма полезен ход, с който да отстрани, да речем, възможността тримата първи в съдебната система да налагат политическата воля на този, който ги е избрал. Да речем, това е мое лично убеждение.
Основната заслуга на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, за да бъде на това място, когато не е бил в рамките на съдебната система, да бъде взет от академичната скамейка и да бъде поставен начело на най-ключовия съд, е това, че е приятел на Георги Първанов! Приятелят на Георги Първанов не може да направи нищо друго, освен сега да върви от районен съд на районен съд и да се опитва да лансира за членове на Висшия съдебен съвет хора, които са от този кръг!
Фактически какво се получава? Че всичко е политическа квота – политическа квота от Народното събрание, политическа квота е това, което ще предложи господин Груев!
И на практика отново се връщаме към важните въпроси: трябва ли Висшият съдебен съвет да бъде от 25 човека, или трябва да бъде съкратен наполовина? Да останат, да речем, 15. Какви са гаранциите да не се допуска във Висшия съдебен съвет да влизат политически зависими лица, въпреки че са дългогодишни прокурори, съдии или следователи?!
Нещо повече, на практика чрез този Закон за съдебната власт за пръв път от тези 22 години се дава възможност пред обществото, под надзора на гражданските организации да бъде осъществен цялостният процес от номинацията до избора на членове на Висшия съдебен съвет, което е най-положителната стъпка, правена като реформа за тези 22 години. Но концептуално за статута на съдебната власт като самостоятелна власт, би следвало да има ясна демаркационна линия между трите власти, с този закон не може да се реши и Вие го знаете много добре.
Искането на определени среди в съдебната система със закон да се наруши Конституцията, знаете, че е невъзможно да се осъществи и може да ни навлече други вторични проблеми и Европейската комисия да констатира, че сме нарушили Конституцията чрез един закон, колкото и да е правилно да се направи така желаната реформа в съдебната система.
По отношение другите текстове, които са заложени в закона, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, но между първо и второ четене ще внесем редица поправки, защото има категории, които за нас са абсолютно изпразнени от съдържание. Какво значи „нравствените качества на кандидата”? И в сегашния закон съществуват редица критерии, които няма как да се измерят. Няма сила, която може да измери нравствените качества на съответен кандидат за административен ръководител, камо ли пък за член на Висшия съдебен съвет. Такива абстрактни категории, които съществуваха и в предишния закон, и сега са останали, би следвало да се променят, за да може да има реално изписани критерии, които да могат да се оценят както от съдебната система, така и от гражданското общество като цяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал преди всичко да помоля да удължите времето с установения в правилника ресурс.
Господин председател, госпожо министър! Става дума за новата Глава трета „а” – въпросът за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По-скоро изказването ми е в няколко въпроса, които бих искал да отправя и към Вас, а и към колегите, които са вътре в тази материя. Преди всичко, доколкото разбирам, става дума за създаване на ред за преодоляване на проблема с отказа от правосъдие, който най-остро се усеща в така наречените знакови дела, които с години не намират свое окончателно решение.
В тази връзка първият ми въпрос е за този срок за жалбите – ал. 4 на чл. 60а, където се казва, че жалбата се подава в 6-месечен срок от приключване на съответното производство. Какво означава това – че дела, които са забавени с години, са изпуснали този срок и те някак си отиват в историята или напротив?
Второ, самата фигура на жалбата, която се предполага, че се подава от физическо или юридическо лице, сякаш засяга преди всички частноправни спорове или спорове, свързани с нарушени права – граждански, фирмени. Но най-болезнените знакови дела, които се наблюдават и от Европейската комисия, която изразява своето становище в тези доклади, са свързани с дела, които са заведени от прокуратурата по особено тежки нарушения на законодателството, попадащи под нормите на Наказателния кодекс.
Предвижда се това специализирано звено, както е описано и в мотивите в т. 3 на стр. 7 от раздадения ни материал, да осъществява процедурата по разглеждане и решаване на жалбите срещу нарушения, свързани със забавяне на разумния срок на приключени граждански, административни и наказателни производства, както и на прекратени досъдебни производства. Това е доста широк обхват на компетенциите на такова звено.
Моят следващ въпрос е: защо едно такова специализирано звено не е в системата на администрацията на Висшия съдебен съвет, където би трябвало то да бъде в състояние да представи на вниманието именно на Висшия съдебен съвет своите заключения по най-чувствителните, най-болезнените дела, съответно да търси други процедури? Ако не в пленарни заседания на Висшия съдебен съвет, да търси възможности, включително и за медиация, както е посочено. В крайна сметка въпросът ми е свързан, поне моето впечатление от тези текстове е, че се отбягва реалното изправяне срещу проблема отказ от правосъдие по знакови с многогодишна давност повече или по-малко фрапантни случаи, които остават недовършени или нерешени и по съдебна линия, и в обществото като някаква яснота за тяхното приключване. По един сравнително формален, бюрократичен, технически начин се търси някакво отчитане на взета препоръка или мнение предвид и отразено в законодателството. Струва ми се, че проблемът е далеч по-дълбок, по-сложен и не може да се свежда до това как да избегнем наказателни санкции и глоби от Европейския съд. Той преди всичко е въпрос на обществото ни, на държавата и как функционира тя. Споделям разбиранията, че тези текстове по-скоро са бягство от същината на въпроса.
Що се отнася до пледоариите за промяна в Конституцията като условие за каквито и да е подобрения, навярно може да се направи такъв аргумент, но това не може да е причина за отказ в действащата конституционна рамка реално да се търсят решения, които да осигуряват правосъдие. В този смисъл струва ми се, че в тази част този проектозакон далеч не отговаря на най-острите и най болезнени проблеми с отказ от правосъдие и тяхното решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Колегите от Правната комисия знаят, че ние от Движението за права и свободи на разискванията в комисията заявихме принципно подкрепа за посоката, но гласувахме „въздържали се”. Казвам това, за да подчертая още веднъж, че вотът „въздържал се” не е вот „против”.
Както знаем, този закон се опитва да реши шест зони. Три от тях даже не бяха обект на дебат днес. Това са промените, свързани с някои регламентации относно Конституционния съд, промените, които са свързани с възможностите за командироване на съдии в окръжния съд или в специализирания наказателен съд. Третата група промени са промените относно определяне на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието за централен орган на обмен на информация относно влезлите в сила присъди на български и чуждестранни граждани между държавите – членки на Европейския съюз. Ето три зони, едно поле, където даже няма спор, даже няма и дебат.
Другите три обаче, които са актуалните, щекотливите, не бих казал по важните, защото всички промени в един закон са важни, но са може би по спешни. Те наистина са обвързани с нашето поведение през този политически сезон, защото ние споделяме виждането, че България трябва да реагира на политическите очаквания на Европа. Не чух, с изключение на едно изказване, възражение, защото това е част от нашето членство в Европейския съюз.
Тук обаче започват въпросите. С коя тема да започна? Може би с тази, която не е най-важната – за кариерното израстване на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората.
Много е лесно да кажем: „Не, няма да израстват кариерно. Стига им, че ги пращаме там, за да стават началници”. Да, обаче не е така. Има и друга логика. Тези хора 9 години няма да бъдат атестирани – 5 години там, а после трябва да чакат още 4 години, за да натрупат нова магистратска практика, въз основа на която да бъде извършена новата атестация. Съгласете се, че 9 години е прекалено дълъг срок. Тази теза има своята логика и ние не трябва да я пренебрегваме, лесно да я отречем и да застанем на по-популистката теза. Лично смятам, че трябва да дадем достатъчно сигурност на тези магистрати, защото това са магистрати, да продължат своята кариера. Не бива тези органи да се превръщат – ще го кажа с цялата условност и шеговитост – в клубове на пенсионери. Такава тенденция не бива да допускаме да съществува. По този кръг въпроси между двете четения трябва да намерим правилните решения.
Нещата са навързани. Ако имаме гаранции, че там ще отидат качествени хора, защо да не получават този растеж?!
Отговорът на другата тема – кой да бъде органът и какъв да бъде механизмът за тай-нареченото компенсаторно правно средство за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на забавяне на производството, ще намерим много трудно, но трябва да го намерим. Не трябва да го отлагаме за друг закон, за други времена. Той виси по такъв начин, че ако не можем да дадем отговор, значи сме неспособни да го оправим. Много лесно е да кажем, че Конституцията е такава, че няма как да го направим. Не мисля, че това е правилният подход.
Тук в процеса трябва да разграничим три неща.
Първото е проверка на фактологията – какво се е случило, бавено ли е делото, къде е забавено най-много. Няма никакъв проблем това да го върши Инспекторатът. Какъвто и орган да измислим, в крайна сметка той ще иска експертиза от Инспектората, защото Инспекторатът е най-опитен и най-можещ.
За мен втората фаза е най-важната – кой прави преценката, че има забавяне!
Третата фаза е кой сключва договора. Според мен спогодбата може да я сключи всеки държавен орган, защото това не е акт на отсъждане по същество, а акт на отсъждане на размер на обезщетение. Не виждам причина това да го върши министърът на правосъдието. След като има акт на установяване на забавяне, той влиза само в процедура на договаряне на размер. Той не осъжда съдебната власт, че не си е свършила работата. Мисля, че ако търсим решаването на въпроса стъпка по стъпка, за мен ключът остава в това – кой ще е органът, който ще каже: „Да, има забавяне”? Решението трябва да го намерим!
Другата тема – за избора на членове на Висшия съдебен съвет, е много важна, макар че темата за обезщетенията е по-вълнуваща за гражданите от гледна точка на техния интерес. Не че гражданите не се интересуват и от другите процедури.
Не трябва да се правим, че другите повдигнати въпроси не съществуват. Всички бележки, които бяха направени от колегата Стоилов и от Веселин Методиев от името на Синята коалиция, които и ние маркирахме по време на дебата в Правната комисия, ще намерят място при разискването. Посоката за голяма публичност е правилната посока.
Казваме пак – гласуваме „въздържали се”, но се включваме в усилията да има закон в тези срокове, които си ги представяме. Те са съвсем предстоящи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За първа реплика – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Бисеров, съжалявам, че с това изказване ме карате и аз да вляза в дебата, и аз да участвам в тази, както я нарекох, всестранна и взаимна лъжа – че правим днес нещо много съществено за съдебната власт и съдебната система. Вие разделихте шестте сегмента на закона и общите насоки три на три, като че ли три били важни, а три – маловажни. Бих Ви поправил: съществено и сериозно е само първото относно новата процедура, разписана за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Другите пет са изсмукани от пръстите на онези юристи...
Сигурно министър-председателят е заръчал в Министерския съвет: „Направете там проектопромени, проектозакон за съдебната власт с оглед на предстоящия доклад и обследването, което ще бъде направено в България”.
Несъществено е да коментираме за Централното бюро за съдимост, което можело да играе друга роля.
Хайде пък и сега – за атестациите на членовете на Висшия съдебен съвет, дали Инспекторатът трябва да гледа забавянията и просрочванията на делата.
Господин Пирински, много са вариантите по това, което Вие повдигнахте. Има много измерения. Този проблем има изключително много аспекти – като се започне с бавното насрочване на заседанията от есен за лято или от пролет за есен и мърлявщината с ненаписването на делата... Така че Вашият въпрос е много специфичен.
Остава само първият сериозен въпрос, госпожо министър. Всичко друго е пълнеж. То е да се придаде някаква пълнота, обемност и значимост на закона – видите ли, колко много проблеми разглеждаме и разискваме, промяната е сериозна.
И първата промяна е само по процедура. За разлика от тройната коалиция, когато членовете на Висшия съдебен съвет се избираха политически по формулата 8:5:3, сега формата ще бъде 1:1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика – господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Бисеров - по-скоро продължение на въпроса. Считате ли, че този обхват на проблеми за нарушено право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок се свежда до установяване на сумата на евентуалната компенсация, която я дължим? Може ли проблемът да се сведе до това?! Бих бил благодарен за Вашето мнение по този въпрос, защото, пак повтарям – аз споделям виждането, че по този начин се отбягва най-болезнената част от отказа за правосъдие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Господин Пирински, така е. Това е част от проблема. Това не означава, че в рамките на Закона за съдебната власт ще се откажем да решим тази част от проблема. Ако визирате примерно правата на гражданите по Закона за отговорността на държавата, то е извън това, но то съществува. Едното не изключва другото.
Това е процедура, която дава възможност на гражданина да поиска обезщетение и ако счете, че размерът е неудовлетворителен, да си търси правата пак в Европейския съд. Виждате ли, това не е нещо кой знае колко велико като инструментариум, който създаваме, но е част от натрупването на европейските правила, които така или иначе ... Така че може да имаме някакви колебания и съмнения, но това не означава, че трябва да се откажем да намираме решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо министър, искахте думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като към мен бяха отправени въпроси, ще си позволя накратко да отговоря.
На първо място, срокът за жалбите, който е шест месеца. Това е така, защото това е механизъм, който на практика предшества възможността за обезщетяване на граждани пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По Европейската конвенция за защита правата на човека срокът е шест месеца. И пред Страсбург в момента срокът за подаване на жалба от извършване на нарушението е шестмесечен и жалбите, подадени извън този шестмесечен срок, на практика се оставят без разглеждане и от Европейския съд в Страсбург.
В този смисъл, тъй като това е механизъм, който да компенсира и намали именно жалбите към Страсбург, естествено срокът ще съответства на срока, предвиден в Европейската конвенция, което означава, че само такива жалби могат да бъдат подадени с този срок. Мисля, че е разумно нашият срок да не противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека.
По отношение на това дали ще се разглеждат само частноправни спорове. Напротив, ясно се казва, че това са жалби на граждани и юридически лица срещу актове, действие или бездействие на органите на съдебна власт, с която се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Смисълът е точно бавното правосъдие, което накрая наистина се оказва отказ от правосъдие – това е един много сериозен въпрос. Сериозен е и смятам, че, разбира се, въпросът за бавното правосъдие трябва да бъде решаван в съдебната система, но това е механизъм за обезщетяване на гражданите, които вече са претърпели вреди и някак си трябва и те да получат своето обезщетение. Това е един по-бърз механизъм.
По отношение на темата за звеното, пак казвам: ще бъде дискутирано и ние поемаме много сериозно ангажимента да обсъдим кой да бъде този орган. Правилно посочвате за системата на Висшия съдебен съвет. Натам бяха насочени нашите търсения, тъй като Инспекторатът, е именно Инспекторат към Висшия съдебен съвет. В този смисъл и нашата посока на търсене беше такава, защото всички са категорични, че проверката, отварянето на делото за преценката на практика дали е имало забавяне или не, не може да бъде направено от изпълнителната власт и в този смисъл наистина беше много правилно разделянето на тези три етапа от самата процедура. Проверката и преценката за това дали е извършено нарушение не може да бъде направена нито от Министерството на правосъдието, нито от Министерството на финансите, нито от никой друг орган на изпълнителната власт. Това може да го направи само Инспекторатът.
По отношение на темата за кариерното израстване, благодаря за подкрепата. Смятам, че наистина е разумно да не се допуска девет години да бъде спирано кариерното развитие на колегите, които решат, че желаят да станат членове на Висшия съдебен съвет. Това е работа в интерес на съдебната система. Бих искала да кажа, че диалогът и дискусията, която се води в момента, е много полезна, защото дава и различни гледни точки. Смятам, че би било много разумно между първо и второ четене да бъдат прегледани възможностите, които са приети, защото бяха дадени наистина разумни предложения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Госпожо Фидосова, заповядайте за изказване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ще се опитам да не преразказвам дискусията, проведена в Правната комисия – една изключително продължителна и подробна дискусия, дебат по всички теми, които засягат този законопроект.
Ще се спра на основните неща, които бяха засегнати и от колегите, които се изказаха преди мен.
Първо, ще кажа, че от парламентарната група ще подкрепим категорично законопроекта на първо четене. Считаме, че по отношение на първата тема, а именно подробно разписване на процедури, правила по отношение на номинирането, изслушването, избирането на членовете на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на главния инспектор, са много сериозна крачка напред. Това са правила, които записани в закона, позволяват наистина прозрачност и публичност при избора, за която всички ние говорим. Ако успеем да осигурим прозрачност и публичност и то достатъчно рано, достатъчно време преди самия избор не само магистратските среди ще имат възможност, а и цялото гражданско общество, всеки български гражданин, да се запознае с кандидатурите за членове на Висшия съдебен съвет или Инспектората; ще имат възможност да представят свои становища и информация, както и да задават въпроси чрез предвидената възможност за представители на неправителствения сектор до специализираната комисия, която ще организира и ще проведе цялата тази процедура – дебат и изслушване на кандидатите.
Смятам, че тук, между първо и второ четене можем да поработим още малко и още едно две неща да добавим в подкрепа на тази публичност и прозрачност. И миналата година аз съм изразявала такава позиция и сега ще я припомня, и ще направя такова предложение между първо и второ четене – освен това, което до момента е записано, защото наистина има и категории, които е трудно да се определят какво точно означават и как точно и по какви критерии ние трябва да ги измерим по отношение на нравствените качества. Смятам, че предварително трябва да поискаме още една декларация и още един документ от всички кандидати, а той е относно имущественото състояние на всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и по отношение на произхода на средства за придобиване на това имущество, с което разполагат към момента на тяхното номиниране. Смятам, че това е въпрос, който трябва да бъде изяснен и когато дойдат тези кандидати на изслушване, всеки един от нас да е запознат в детайли и подробно както с това, което имаме по отношение на магистрата като професионален опит, стаж, знания, умения, професионална квалификация, как е работил в съдебната система, има ли, няма ли наказания, какви са неговите морални и нравствени качества – ние трябва да знаем. Част от точно тези нравствени качества, за които мисля, че говори господин Янев, за мен е и придобиването на имущество и произхода на средства за придобиването на това имущество.
Смятам, че правим много сериозна крачка напред в тази посока и с друго – че достатъчно рано извеждаме, увеличаваме на три месеца възможността за започване на цялата тази процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Казах го в комисията, ще го кажа и сега: за мен, ако имахме още време, трябваше да удължим този срок не 3, а 6 месеца, така че да има достатъчно време на разположение да бъдат предложени всички тези кандидатури, да бъдат обсъдени, да има достатъчно време на публичност, на оповестяване на всички данни за тези кандидати, за да може да бъдат изказани становища от всички, които се интересуват от тази тема и да няма нещо, което да остане неизказано или неразгледано преди да стигнем до избора на конкретния кандидат.
Във връзка с това подкрепям това, което каза господин Стоилов и темата, която той повдигна по отношение не само на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, а и на всички други изборни длъжности. Мисля, че и там трябва също да дадем по-голям, по-дълъг срок, по-ранен срок за започване на дебати и процедури по номиниране на кандидатури както за административните ръководители на съответните съдилища и прокуратури, така и по отношение на тримата големи.
По отношение на провеждането на събранията ще кажа това, което казах и в комисията. Имам само едно допълнение: това, което е разписано в § 6 (4) – че когато се провеждат събранията по отношение на кворума (4) за избор на делегати, събранията се провеждат един час по-късно и се смятат за редовни, ако на тях присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
Тук липсва възможността, която е създадена по отношение на номинираните за членове, да може на следващ тур този, който е събрал най-много гласове, разбира се, при спазване на изискването за необходимото мнозинство, да се счита за избран, така че да избегнем възможността за провеждане на безброй много турове, каквато, за съжаление, практика имаме в недалечното минало и да не се получава така, че оставайки накрая малко хора в залата, да изберат от себе си една огромна част от съответните лица за делегати.
Приветствам, подкрепям и благодаря на Министерството на правосъдието за така добре подготвеният законопроект в тази част. Смятам, че заслужава подкрепа и много висока оценка не само от магистратската общност, от нас като народни представители, но и от Европейската комисия. Надявам се това да бъде отразено също положително в доклада.
По отношение на темата за кариерно израстване на членовете на Висшия съдебен съвет, на инспекторатите, на главния инспектор аз и преди година, когато разглеждахме предишния законопроект, внесен от предишното ръководство на Министерството на правосъдието, изразих становище, че за да има реална промяна във Висшия съдебен съвет, освен процедурни правила и законодателни промени ние трябва да направим така, че да имат мотивация качествените хора в магистратските среди – хората, които имат не само професионалните умения, знания, опит и желание, хората, които притежават необходимите нравствени и морални качества, трябва да имат мотивация да дойдат и да се кандидатират за една такава длъжност във Висшия съдебен съвет или в Инспектората. За да има такава мотивация, тези хора трябва да знаят, че няма да спре тяхното кариерно развитие.
Затова подкрепям това за кариерното израстване на членовете – да се даде възможност, когато приключи техният мандат, да могат да преминат на по-висока длъжност. Но тук считам, че това не може да важи само оттук нататък за следващите, защото само преди три месеца ние избрахме членове на Инспектората. Те бяха избрани по същата прозрачна процедура, но не толкова подробно разписана, защото сега в закона няма никаква разписана процедура по отношение на избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Комисията по правни въпроси изработи такава процедура, която беше подкрепена единодушно от всички парламентарни групи, за да извършим този избор. Това не трябва да бъде критерий и основание тези, които сме избрали преди три месеца, да не могат да получат възможност за такова кариерно израстване. Затова смятам, че това трябва да важи за всички.
По отношение на Глава трета „а”, която може би най-много се коментира, по отношение на това спецзвено в Инспектората към Висшия съдебен съвет, направихме наистина един подробен дебат както в комисията, така и днес. Аз също мисля, че има достатъчно основания да се смята, че във втората си част – по отношение на периода след като правителственият агент даде становище, след като се запознае с фактите и обстоятелствата от извършената проверка от Инспектората, и аз самата имам притеснение за текстове за противоконституционност по отношение на тази процедура, особено по текста на ал. 3 на чл. 60д, както по отношение на взимането на решение така и по отношение на подписването, по отношение на това да се сключи споразумение от Инспектората. Смятам, че функциите на Инспектората са разписани подробно в Конституцията.
Тъй като тук се изразиха позиции и притеснения от всички колеги за противоконституционност в тази част, чухме категоричното изявление на министър Ковачева, която има желание и заяви такава позиция, между първо и второ четене да направим една такава работна група и да се опитаме да намерим най-точното решение на този въпрос. Не трябва да бягаме от неговото решаване. Категорично трябва да бъде решен и то сега, в този законопроект. Това е важно както за това, което очакват от нас през месец август в Страсбург, така и по отношение на всички български граждани, защото не може да има български граждани, които да страдат и да са пострадали от бавно правосъдие, и държавата, и ние, като законодателен орган, да не предприемем съответните промени за решаването на този проблем. Аз смятам, че ще намерим решение. Вече имаме няколко предложения, които се изказаха тук. Дали ще се поеме от Министерството на правосъдието, от специална комисия, звено или пък друг орган е въпрос на разговор, на диалог между нас – юристите. Аз смятам, че сме длъжни да излезем с една такава обща позиция по този въпрос и да бъде подкрепен със съответните предложения на второ четене този ред за отговорност за бавно правосъдие.
Нещо, което мисля, че господин Бисеров засегна. Никъде не стана въпрос и никой не повдигна темата по отношение на това, че Глава трета „а” – смятам, че трябва да я разглеждаме паралелно с предстоящите промени в Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите. Това, което аз знам, е, че се подготвя законопроект в момента и той е на съгласуване по министерствата. Тази процедура тече в момента и е много важно съвместно с това, което там е подготвено, да го обсъдим и да видим как да завършим тази процедура тук, в този законопроект за изменение и допълнение.
По отношение на останалите предложения, аз лично нямам бележки. Нямаше бележки и от останалите колеги. Имаме всички основания да постигнем едно голямо съгласие и подкрепа в огромната си част на този законопроект. Благодаря и на колегите от опозицията, които заявиха, че ще гласуват „въздържали се”, но с ясната заявка тук, от тази трибуна, че ще работят и за второ четене в посока подкрепа на всички тези предложения, които засягат продължаване на реформата в съдебната система, с желанието и заявената позиция да работим активно всички между първо и второ четене и тези спорни моменти, които бяха изразени днес от трибуната, да бъдат изчистени и да се опитаме да излезем с едно консенсусно предложение по тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключихме с разискванията.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт под № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г.
Гласували 123 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ, № 253-07-6 от 22 февруари 2012 г.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Моля, първо, да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите към Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Няма противно мнение.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева:
„Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Закон за изменение и допълнение на Закона за горите (обобщен) № 253-07-6 от 22 февруари 2012 г. Проект второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли желаещи за изказване по заглавието на закона? Не виждам.
Гласуваме заглавието на закона.
Гласували 67 народни представители: за 59, против 5, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Този вот не води до приемане на заглавието.
Господин Тончев – заповядайте за процедура.
Светослав Тончев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Колеги, както знаете приемането на заглавието е най-важното гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 65, против 10, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет с два гласа над кворума. Благодаря на всички, които участваха в гласуването.
Продължаваме с § 1.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 1 по вносител има предложение от народния представител Димчо Михалевски.
„§ 1. В чл. 7 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Не се допуска в границите на една горско-стопанска териториална единица по ал. 2, горите и земите държавна собственост и дейностите в тях да се управляват от различни лица – териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Меглена Плугчиева.
„В § 1, в чл. 7 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Не се допуска в границите на една горско-стопанска териториална единица по ал. 2, горите и земите държавна собственост и дейностите в тях да се управляват от различни лица - териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Димитров и Десислава Танева § 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Христова, което комисията подкрепя по т. 1 .
„2. В чл. 7 се създават нови алинеи 4 и 5:
„(4) Заварените до влизане в сила на Закона за горите от 9.04.2011 г. граници на държавни, горски и ловни стопанства, попадащи в границите на една община, запазват своите граници като граници на горските териториални единици.
(5) Заварените до влизане в сила на Закона за горите от 9.04.2011 г. граници на държавни, горски и ловни стопанства, попадащи в границите на части от повече от една община, запазват своите граници като граници на горските териториални единици, като същите се променят по границите на общините, в случаите на присъединяване или отделяне на други горски и ловни стопанства или части от тях.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли изказвания? Няма изказвания.
Първо, ще пристъпим към гласуване на текстовете, които комисията не подкрепя.
Предложение на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
Следва гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 18, против 52, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Милена Христова в частта му по т. 2. Точка 1 е подкрепена от комисията. Подлагам на гласуване предложението по т. 2.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 50, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на предложението на комисията за отхвърляне на § 1.
Гласували 79 народни представители: за 68, против 5, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Продължаваме със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 2 на вносител – има постъпило предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има постъпило предложение на народния представител Емил Димитров и народния представител Десислава Танева.
Комисията подкрепя предложението.
Имало постъпило предложение на народния представител Милена Христова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и т. 2, букви „а” и „б”.
„Буква „в) досегашни ал. 4-13 стават съответно 5-14.
г) в ал. 10 думите „може да” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, буква „в” и „г”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 13 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думата „имоти” се добавя „от 2”.
2. В ал. 11 накрая се добавя „и/или от съответното държавно предприятие по чл. 163”.
3. Създава се ал. 14:
„(14) За горски територии – собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително, не се изработват горскостопански програми. Териториите се стопанисват съобразно тяхното състояние по горскостопански мероприятия, определени от лицата по чл. 235 и 241.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 2?
Господин Агуш, заповядайте.
Ариф Агуш (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм вносителят на тази поправка в закона. Тя съществуваше допреди една година – до месец април, миналата година. Изписаха се много неща по този въпрос, че с поправката се цели да бъдат изсечени поголовно гори, да бъдат застроени и така нататък. Тук поднасям извиненията си на госпожа Танева, защото я подложих на един огън от страна на пресата, но няма нищо коректно във това, което се каза.
Собствениците на гори до 2 хектара са някъде около 80% в България, а те притежават около 3% от горските площи. Вкарвайки ги в такъв административен лабиринт с досега действащата норма, ние ги бяхме задължили да правят лесоустройствени проекти, да правят горски програми. Понякога цената на самия проект е повече, отколкото това, което те ще добият. Най-често тези площи ги използват за добиване на дърва за огрев. В зависимост от състоянието на гората могат да изкарат и строителна дървесина, но това е много рядко явление в нашата гора.
Тук съм извадил един административен ред, по който те трябваше да минат – трябва да сключат договор с регистриран лесовъд; трябва да изработят програма, а това отнема около 15 дни до един месец; трябва да се съгласува със собственика и да го представи в съответната Регионална дирекция по горите за проверка и произнасяне, а това отнема около 14 дни до 3 месеца; след произнасянето трябва да представи протокола в РИОС – съответната Регионална дирекция по околната среда и водите, където съгласуването отнема около 10-15 дни; след като излезе оттам трябва да върне програмата в Дирекцията по горите и там срокът за произнасяне пак е около три седмици. Това е една реална действителност за порядъка и от половин декар.
Всичко това не можем да го сравним с хората, които имат 400, 500 дка и нагоре, така че е напълно безсмислено. Трябваше хората наистина да бъдат освободени от тази административна норма, която да се прилага.
По отношение на строителството. Тук в тази зала трябва всеки да знае, че то става по много специален ред от Закона за горите и по Закона за устройство на територията – никой не може да направи каквото и да е строителство в гората, няма значение от площта, която притежава, за да извърши строителство на горска площ.
Благодаря на комисията, че наистина са вникнали и разбрали какъв е случаят и че не е такъв, какъвто беше представен в пресата. Благодаря на цялата Комисия по земеделието и горите и очаквам да бъда подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики?
Господин Димитров, заповядайте.
Емил Димитров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Агуш, моята реплика не е точно реплика, защото ще Ви подкрепя във Вашето изказване. Прав сте, че не можем да натоварваме собствениците на декар, два или пет гора, да правят горскостопански програми и да минат по целия този тежък административен път, който Вие описахте. Затова комисията Ви подкрепи, и то доколкото си спомням, с пълно мнозинство.
Искам да успокоя колегите: това не означава, че в тези територии няма да има ред. Те си вървят по останалия ред, който е определен със закона, тоест пак ще има правила. Това, което ще се сече, ще се маркира от горския служител, никъде няма да има гола сеч, защото голата сеч в България е абсолютно забранена със Закона за горите и никой няма намерение да отменя този основополагащ принцип в закона. Нека всички да бъдат спокойни.
На дребните собственици на гори ще спестим разходи, неприятни пътувания, които може би няма да са им по силите, и ще облекчим тяхната собственост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика – господин Агуш.
Ариф Агуш (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, колегата Димитров донякъде ме облекчи, наистина е така – никой тук, в залата, не трябва да си представя друго и трябва да се знае, че в гората не можеш да отсечеш и едно дърво без да се съобразиш с Наредбата за сечите в горите. Минава горският, гледа състоянието на гората и по реда на Наредбата за сечите в горите става маркирането, оттам вече се получава разрешителното за извършване на тази дейност. Така че нямаме никакво различие по отношение на това и му благодаря за подкрепата, която оказва в случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Продължаваме по § 2.
Има ли други изказвания?
Госпожо Христова, заповядайте.
Милена Христова (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също се чувствам длъжна да се изкажа, защото съм направила предложение по този параграф. Моето предложение беше в същия дух, както на колегата Ариф Агуш, само че аз предлагах това да бъде до 5 хка. Абсолютно съм съгласна и с неговото предложение, и с предложението на комисията – да бъде до 2 хка, въпросът е да облекчим чисто времеви и административни процедури, но не само това, а по-скоро финансово собствениците на гори, които са с много малка площ и в интерес на истината тяхното отсичане не води до упражняването на търговска дейност, а по-скоро до задоволяването на техните нужди от дървесина.
Държа да отбележа, че въпреки че не е изготвена горско-стопанска програма, стопанисването и отсичането евентуално на тези дървета в площите до 2 хка се осъществява съгласно всички останали горскостопански мероприятия.
Държа да отбележа, че не съм човек, който поощрява с това предложение голата сеч, защото чух и такива приказки. Държа да кажа, че сечта в горите се извършва съгласно Закона за горите и Наредбата за сечите в горите, където в чл. 32 е казано, че голите сечи са възобновителни сечи с последващо възобновяване и се провеждат само и единствено в тополови гори и нискостеблени гори.
По отношение на дървесината на тези дървета, които са в площта от 2 хка за частниците, сечта се извършва пак съгласно Наредбата за сечите в горите. За да бъде извършена сеч в такова насаждение на такава площ, първо се издава позволително за сеч, маркира се дървесината при спазване изискванията на чл. 50 от Наредбата за сечите, след това се изготвя карнет-опис и се одобрява за извършеното маркиране. Той се изготвя и одобрява по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Одобрява се технологичен план за добив на дървесината, след което в срок до 30 дни след приключването на сечта, лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището, пак по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Така че следвайки всички тези стъпки, трябва да сме сигурни, че сечта ще бъде извършена по правилата.
Разбира се, ако някой лесовъд – лицензиран и вписан в Публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика, си позволи да наруши разпоредбите на закона и Наредбата за сечите в горите, ще има санкция, която ще доведе до отнемане на лиценза, до отнемане упражняването на тази практика, а също така на глоба, която по памет, мисля, че беше от 2 до 3 или 5 хиляди лева. Така че има достатъчно гаранции, че такива нарушения няма да има, а тези, които си позволява да ги направят, ще бъдат санкционирани за това нещо.
Държа да се изкажа, за да поясня, че не поощрявам голата сеч и предложението, което съм направила, е в интерес на собствениците на гори, които имат малко хектари – до 2 хка, и задоволяват собствените си нужди, без да извършват търговска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря ви.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли други изказвания по § 2, колеги? Няма.
Най-напред трябва да гласуваме предложението на госпожа Христова в частта, която не е подкрепена от комисията – това т. 2, букви „в” и „г”.
Гласували 69 народни представители: за 10, против 46, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 2, който става § 1, докладвано от председателя на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 3 на вносителя има предложение на народните представители Емил Димитров и Десислава Танева, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Милена Христова, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 3.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 4 на вносителя има предложение на народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение на народните представители Емил Димитров и Десислава Танева, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение на народния представител Милена Христова, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли изказвания?
Господин Юнал Тасим има думата.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само да Ви кажа защо комисията подкрепи моето и на моите колеги предложение. Сега действащият текст в закона, когато става въпрос за поземлени имоти в горските територии, задължава постъпленията от тези сделки да отиват само за закупуване на горски, земеделски територии, както и за създаване на нови гори.
Предложението на колегите, по-скоро на Министерския съвет, беше точно тази част от текста в закона да се заличи. Тоест, приходите от продажба на горски територии да бъдат изцяло на разпореждане на Изпълнителната агенция по горите или по-скоро на горските предприятия. Вие знаете, че в България не всички горскостопански предприятия са печеливши и не навсякъде има такава плътност на гората и качество на поземлените имоти. Общо взето има слаби такива стопанства и вероятността тези пари да отидат за заплати и за бонуси, както е актуално в последно време, беше много голяма. Затова се радвам, че мнозинството прояви разбиране и се върнахме на старото положение, което задължава приходите да отидат целево и за залесяване, а не за радости на партийни функционери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики? Няма.
Колеги, всички предложения са подкрепи от комисията.
В крайна сметка има предложение на комисията за отхвърляне на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 5 на вносителя няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 на вносителя, който става § 2 и е подкрепен от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Параграф 5, който вече е § 2, е приет.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 6 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Емил Димитров и Десислава Танева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 3.
„§ 3. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думата „ежегодно” се заличава.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Началната цена за провеждане на съответния търг за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, не може да бъде по-ниска от определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста?
Заповядайте, господин Димитров.
Емил Димитров (ГЕРБ): Колеги, имам редакционно предложение. Ще Ви прочета редактирания текст:
„(5) Началната цена за провеждане на съответния търг за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, не може да бъде по-ниска от определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Има ли реплики на това изказване? Не.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпване към гласуване на редакционната поправка, предложена от господин Емил Димитров.
Гласували 74 народни представители: за 65, против 6, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Пирински, заповядайте за процедура.
Георги Пирински (КБ): Господин председател, процедурата ми е за прегласуване, тъй като предложението, което беше направено, по същество е да отпадне изразът „цена за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна собственост”. Струва ми се, че направилият това предложение...
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Отпада изразът след „цена”.
Георги Пирински: Да, след „цена” – „за учредяване право на ползване”.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Цената е по-обща, а това е част от наредбата.
Георги Пирински: Очевидно в наредбата е фиксирана цена за учредяване право на ползване като един от видовете цени.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Точно така – един от видовете.
Георги Пирински: Да, а сега отпада този вид цена като минимална и остава начална цена за провеждане на търг за отдаване под наем.
Не възниква ли неяснота, защото отпада това уточняване, че става дума за цена за учредяване право на ползване?
Най-малкото трябваше да има някаква мотивировка по това предложение, а не просто да се постави на гласуване хей така.
Може би, госпожо Танева, ако не прецени господин Димитров, Вие да обясните на залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: В процедура сме по прегласуване. Нямаше реплики към изказването на господин Димитров, припомням.
Гласуваме предложението на господин Димитров за редакционна промяна.
Гласували 79 народни представители: за 69, против 6, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободи