Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1991-12-05

Председателствували: председателят Стефан Савов
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН САВОВ: Моля, народните представители да се регистрират. (Звъни)
Има необходимия кворум. Моля, които не са се регистрирали, да побързат.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да започнем работа по дневния ред, искам да ви прочета предложенията от различните парламентарни групи за участие на наши депутати в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Ако си спомняте, аз ви обясних на едно от предишните заседания, че в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа трябва да участвуват шестима наши представители, като имаме едно решение трима да бъдат от СДС, трима от ПССД, един от ДПС. Предложенията са при мен. Ще ви ги прочета и статутът на Съвета на Европа изисква да ги гласуваме, като отново повтарям, че в този статут изрично се иска едно пропорционално по възможност, разбира се, представяне на различните парламентарни групи, така че ние трябва да гласуваме и за хората, които са представени от съответните парламентарни групи, защото бих могъл да кажа, че това са техни представители. От парламентарната група на СДС са представени Слав Данев, Аспарух Панов и Лъчезар Тошев, от парламентарната група на ПССД са представени Иван Генов и Филип Боков, _________________
Парламентарен съюз за социална демокрация - по-нататък ПССД. 1.1 ВЙ/ВЙ от парламентарната група на ДПС е представен господин Юнал Лютфи.
Моля, прекратете регистрацията. Който дошъл - дошъл, и след това, като свършим с работата по Правилника, вече, който не се е регистрирал навреме, ще му се отнеме от възнаграждението. Мисля, че има такива неща в правилника. Прекратете регистрацията! Струва ми се, че вече дадохме пример за това, че започваме точно навреме и мисля, че това е добре особено след тези среднощни заседания, които правим.
В духа на статута на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не е заложено да правим коментари, да правим обсъждания на личностите, защото тези личности всъщност трябва да представят съответните парламентарни групи, тъй че аз мисля, че можем да пристъпим към гласуване, без да ги обсъждаме. Моля, народните представители да гласуват за шестте лица, които изброих.
Резултатът от гласуването: от общо 159 гласували народни представители, за - 157, 1 - против и 1 - въздържал се.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, проектът за дневен ред ви е раздаден:
1. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху някои магазини и други помещения.
3. Първо четене на законопроекта за отмяна на Закона за другарските съдилища.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет.
5. Първо четене на законопроекта за връщане на отнето държавно имущество.
Вчера, както ви предупредих, до 18 часа е постъпило едно искане до председателя на Народното събрание от страна на 25 народни представители, начело с йеромонах Христофор Събев, което на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, представя законопроект за изменение на Кодекса на труда. Същността на това предложение е в следното. Мотивите са раздедени и вие ги знаете, затова няма смисъл да губим време, но така, както е редът - това предложение, този законопроект на Кодекса на трудае е изпратено на Комисията по труда и социал1.2 ното осигуряване и на Законодателната комисия. Знам, че пред Комисията по труда и социалното осигуряване е представено това изменение на кодекса на заседание, но не зная дали има решение.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има решение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има решение, добре. Би трябвало да ми го представите писмено.
Пред Законодателната комисия минавал ли е този законопроект, господин Джеров? Става въпрос за законопроекта за изменение на Кодекса на труда във връзка с коледа.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз го прочетох. Получих го по силата на разпореждането на господин председателя на Народното събрание. Независимо от задълженията на Законодателната комисия, които тя винаги ще изпълнява и си изпълнява, но тук, в този законопроект, няма никакъв правен момент. Нищо юридическо няма. Това е въпрос на залата да реши дали денят хикс ще бъде празник или не. Тъй че не виждам причина Законодателната комисия да отделя някакво специално внимание. Правен въпрос няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тогава преди всичко трябва народните представители да гласуват, тъй като предложението е внесено навреме и да се разбере дали биха искали да влезе този законопроект, представен от 25 народни представители, в дневния ред, който е не само за днес, а е и за седмицата.
Народните представители, които са съгласни този законопроект да влезе в дневния ред, моля да гласуват положително, а които са против, естествено да гласуват отрицателно. Гласуваме дали този законопроект да влезе в дневния ред. Моля, гласувайте!
Резултатът от гласуването. От общо 172 гласували народни представители, за - 110, против - 45, 17 - въздържали се.
В дневния ред при това положение влиза и предложението на 25-те народни представители за законопроект за изменение на Кодекса на труда.
ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. 1.3
2. Първо четене на законопроекта за възстановяване собствеността върху някои магазини и други помещения.
3. Първо четене на законопроекта за отмяна на Закона за другарските съдилища.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет.
5. Първо четене на законопроекта за връщане на отнето държавно имущество.
6. Законопроект за изменение на Кодекса на труда.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма някакви възражения или други становища, преминаваме към дневния ред, който е гласуван още от завчера за цялата седмица.
Господин Джеров, напомням Ви, че останаха да се гласуват от чл. 69, ал. 3 и 4 и от чл. 79, ал. 1, 2, 3 и 4 от проектоправилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преминаваме към разглеждането на точка първа:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Господин Джеров, мисля, че трябва да разгледаме споменатите членове от правилника.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В снощните вечерни часове останаха два текста, по които Законодателната комисия трябваше да вземе отношение и, разбира се, сме готови с доклада си.
Първият въпрос, както каза господин председателят на Народното събрание, е член 69. Ние гласувахме чл. 69, ал. 1 и 2 и останаха негласувани алинеи 3 и 4.
Ако трябва да ви припомня за какво ставаше дума - в чл. 69, ал. 3 се предлага нов ред за поставяне в поредността на гласуването на предложенията при второто гласуване, а същевременно вече бяхме гласували определен ред или поредността на гласуване на отделните предложения. Струва ми се, че би било правилно в правилника да имаме един-единствен ред на гласуване на предложенията и затова, след като сме гласували и установили начина на гласуване или поредността на гласуване, предлагаме нова трета алинея в чл. 69 "поредността на гласуването се извършва по реда на чл. 54" и по този начин има напълно унификация, независимо дали става дума за едно решение, дали става дума за първо или втора гласуване. Нека да има един-единствен ред. 1.4 Затова предлагам, господин председателю, да поставите на гласуване новото предложение на Законодателната комисия, което е съобразено с направените предложения, а именно алинея трета на чл. 69 да има следната редакция: "Поредността на гласуването се извършва по реда на член 54".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Джеров, благодаря от името на Председателството, защото това ще улесни много работата ни. Ако има някой народен представител да се изкаже по въпроса - моля да вземе думата. Няма. Моля да се гласува новата алинея трета, която замества алинеи трета и четвърта на член 69.
От 167 депутати, гласували за са 157, 2 са против и въздържали се 8. Приема се новата алинея трета на член 69.
Господин Джеров, ако обичате, сега да докладвате по член 79. 1.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 79 беше докладван. Няколко народни представители установиха противоречие между ал. 2 и 3. Също така имаше въпроси към ал. 4. При това положение Законодателната комисия предлага частично нов чл. 79. Ще ви го докладвам в новата редакция и моля да бъде поставено на гласуване, господин председател.
"Чл. 79, ал. 1. Председателят на Народното събрание обявява всеки петък постъпилите питания.
Ал. 2. Председателят уведомява своевременно министърпредседателя или съответния министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което те трябва да отговорят.
Ал. 3. Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъствува от заседанието."
Това е новият член 79, който предлагаме да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? - Няма. Моля, гласувайте новия чл. 79.
Гласували 168 народни представители. От тях 155 за, 4 - против и въздържали се - 5.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако си спомняте, вчера към полунощ стигнахме до глава осма. Действително започнахме да гласуваме чл. 88, но своевременно едно свое предложение направи господин Янаки Стоилов, което фактически (както той сам се изрази) се вмъква между глава седма и глава осма. Става въпрос за една глава, в която се говори за петициите. По този въпрос станаха и дебати - говориха господин Янаки Стоилов и госпожица Русева. Други не са взели отношение.
Председателството смята, че първо трябва да се произнесем по този въпрос.
Искам да запитам има ли още някой, който да има отношение по предложената от господин Янаки Стоилов глава за петициите? Както виждам, няма.
При това положение моля, да се гласува. Един момент, господин Джеров иска думата. 2.1 НЧ/ВЙ
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Янаки Стоилов направи едно конкретно предложение за нови текстове, евентуално за нова глава в проектоправилника, свързана с работата по петициите.
Днес и този въпрос беше предмет на обсъждане в Законодателната комисия. Получиха се известни различия, като основна част от членовете на Законодателната комисия (гласуването показа 15 "за" това, което ще изложа пред вас, 8 "против" или 8 в подкрепа на становището на господин Стоилов).
Предлага се нова глава за петициите. Размишлявахме по този въпрос, който беше поставен и тук - ще станем Народно събрание на петициите. Комисиите ще бъдат затрупани с петиции. Всеки гражданин ще може да иска нещо от Народното събрание. И при положение, че регламентираме по този начин петициите, струва ми се, че от тази зала скоро няма да излезем. Нито пък комисиите ще могат да обхванат работата, за която са създадени.
Затова смятаме за по-правилно - да няма регламентация по този въпрос в правилника. Евентуално Комисията по жалбите, ако намери за необходимо, защото ударът ще бъде насочен там, и те са задължени да взимат отношение, те биха могли да си създадат вътрешни правила - така както е предвидено вече в гласуван текст от нашия правилник. Тогава вече те ще създадат регламент за тях - как трябва да работят, как трябва да обхванат петициите.
Нашето предложение е петициите да не бъдат отразени с никакъв текст в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, да се гласува по предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 191 народни представители. От тях 83 - за, 108 - против, въздържали се - няма.
Предложението на господин Стоилов се отхвърля.
Моля ви, отново се обръщам към публиката: ще трябва може би на квесторите да се каже да предупреждават публиката, че тя няма право да се надвесва на парапетите. Моля ви се, господа! Просто това не е редно и мое задължение е, включително и симпатичните журналистки в ъгъла, ако могат да седнат по местата си. В публиката явно, точно както и някои народни представители, не слуша председателя на Народното събрание. 2.2
Стигнахме до чл. 88. По чл. 88 имаше две предложения: едното, направено от госпожа Виткова, и другото - от господин Вълканов. Ще помоля господин Джеров, предполагам, че има запис - да повтори предложенията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия предлага чл. 88, който е първи в глава осма: "Народното събрание може непосредствено или чрез своите комисии да извършва проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси".
Господин Вълканов предлага: "Народното събрание може да образува комисии за проучване, анкети и изслушване по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Виткова, ако обичате, елате да прочетете Вашето предложение.
МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение беше - всяка постоянна комисия на Народното събрание, без специално решение на Народното събрание, да има тези права сама да организира проучвания и анкети. И затова предлагам да видоизменим текста, ако не възразявате, така: "Народното събрание и неговите комисии могат да извършват проучвания,анкети и изслушвания по въпроси, засугащи държавни или обществени интереси".
Специалните анкетни комисии са нещо съвсем различно. Мисля, че не е необходимо всеки въпрос да бъде поставен на гласуване в Народното събрание, за да може една комисия на Народното събрание да извърши анкета по него.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колегата Вълканов дава друга редакция, но тя отмества въпроса. Защото основната мисъл на Законодателната комисия - както Народното събрание, така и избраните комисии могат да извършват проучвания и анкети.
Ако възприемем предложението на господин Вълканов, тогава Народното събрание трябва да образува комисия, която да извърши тези неща. Господин Вълканов оттегля своето предложение. 2.3
Трябва да ви кажа, че подкрепям предложението на госпожа Виткова, защото то прецизира и изяснява какво имаме предвид. Мисълта е тази, че както Народното събрание, така и отделните комисии могат да извършват проучвания. Самата комисия може и Народното събрание също може. Няма защо специално да се назначава комисия.
И затова предлагам да гласуваме подобрената редакция на госпожа Виткова, която гласи: "Чл. 88. Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателството също смята, че няма пречки. Ако няма някой, който желае да вземе думата, да гласуваме предложението на госпожа Виткова. Моля, които са за тази редакция на чл. 88, да гласуват.
Гласували 173 народни представители. От тях 160 - за, 3 - против, и 1 - въздържал се.
Господин Джеров, нататък. 2.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 89. Всички държавни органи, длъжностни лица, политически партии, обществени организации и граждани са задължени да оказват съдействие, като предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Колеги, тук има един проблем, който искам да поставя пред вас. Гражданите са задължени да представят всякакви сведения без ограничения, които се отнасят до въпросите, предмет на анкетата, и това означава, че те трябва да представят и такива сведения, документи, които се отнасят до тяхното собствено поведение. Това ми се струва неправилно. Би трябвало да се предвиди някакво изключение, което да допусне гражданите да откажат да дадат сведения, които се отнасят до тях самите и биха могли по този начин да бъдат злепоставени. Доколкото разбрах, колегата Иван Генов има точен текст и аз бих го помолил той да го предложи. Всъщност това е нашето съвместно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Генов има думата.
ИВАН ГЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагаме съвместно с проф. Вълканов следния текст за нова алинея 2 на чл. 89:
"Ал. 2. Гражданите не могат да бъдат задължени да дават сведения или предоставят документи, които биха уличавали тях или техните ближни в престъпление".
Това е основен принцип в наказателното право. То е намерило отражение и в Наказателния кодекс. Такива са и термините, които се използуват там. Освен това ние сега обичаме да се позоваваме на практиката на развитите страни, това всъщност е и смисълът на петата поправка в към Американската конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Някой друг има ли отношение по този въпрос? Господин Бучков. ___________
Декларация за правата - англ., бел.ред. ББ/ВЙ 3.1
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът, по който сега се разисква, е чл. 80 от Конституцията. И аз се учудвам защо господин Вълканов, който е един от авторите на Конституцията, не постави този въпрос, когато се гласува чл. 80 от Конституцията. Ако искате, ще ви го прочета:
"Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи".
Това е текстът, този сме го възпроизвели без никакво изменение. Ако смятате, че чрез правилника можем да изменяме текст от Конституцията, това е друг въпрос. Но аз няма да гласувам за това изменение. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Генов и господин Вълканов, ще се откажете ли от предложението, защото безспорно не може да влезем с правилника в противоречие с Конституцията, за да не го подлагаме на гласуване.
ИВАН ГЕНОВ (от място): Няма противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, Вие?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Няма противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров иска думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че навсякъде има принцип: когато Конституцията е казала нещо, ние не можем със закон, а камо ли с правилник, да ограничаваме една норма. Конституцията даде тези права. Ние ограничаваме, може ли? Нека народните представители да помислят и дали ако гласуваме тази предложена втора алинея, няма да влезем в абсолютен разрез с Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие искате думата? Заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю, уважаеми колеги! Аз мисля, че не влизаме в противоречие с Конституцията, защото основен принцип в наказателното право, изрично записан в чл. 292 от Наказателния кодекс е, че когато лицето би уличило себе си в престъпление, наказуемостта му отпада. А и в Процесуалния кодекс е предвидено, че лицата могат да откажат да свидетествуват или да дадат сведения, когато биха уличили себе си в престъпление. Така че, това са основни принципи, предвидени, за да защитят лицата да не свидетелствуват срещу себе си. 3.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Караиванова, имам един въпрос. Този принцип е известен на всички, които са следдали право или са се занимавали с право. Но все пак Вие също се заклехте в Конституцията, ако сте юрист, нямате начин да излезете от това противоречие.
АНА КАРАИВАНОВА: Аз мисля, че няма противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи е ясно. Защото Конституцията изрично казва, че парламентарните комисии, пред парламента и сигурно някога в Конституцията е мислено по този въпрос.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Престанете да четете морал на изказващия се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, моля Ви се. Аз не чета морал, госпожа Ананиева. Аз чета Конституцията и съм сложен на това място именно, за да отбелязвам, когато има противоречие между Конституцията и законите или по правилници и решения, актове, декларации, които се гласуват тук. Аз моля за това и отново се обръщам не за първи път към вас ( ръкопляскания от блока на мнозинството). Моята длъжност е именно тази. Моята длъжност не е да дрънкам само звънеца. Това трябва да се разбере ясно.
АНА КАРАИВАНОВА: Господин председателю, аз излагам своите аргументи, за да се запишат и да ги обсъдят колегите, а мисля, че във Вашите правомощия не влиза правото да ме изпитвате по това, доколко знам или не знам основните принципи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз не Ви изпитвам, госпожа Караиванова, аз само току-що задавам въпроса дали няма противоречие.
Има думата господин Вълканов, защото е вносител на текста.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, струва ми се, че излишно се усложнява проблемът. Позволете ми да проявя нескромността да кажа, че съм писал по тези въпроси и в своята книга за правата на гражданите изрично съм подчертал, че права на граждани, които са фиксирани в Конституцията, могат да бъдат разширявани с текущ закон. Разширяването на правата на гражданите, щом е в тяхна полза, може да стане с норма от този порядък. Обърнете внимание, че в случая става дума за това, да се освободят гражданите от едно задължение, което формално произтича от текста 3.3 на Конституцията. Това ограничение по отношение на гражданите всъщност представлява разширение на тяхната сфера на свобода и тази сфера на свобода, разширена по този начин, съвпада с принципа, за който тук се говори и който е основен принцип на наказателното право и наказателния кодекс. Никой не може да бъде заставян да говори против себе си. В този смисъл ние сме тук в съответствие с нещо, което е по-висше дори от самия писан текст, защото става дума за един основен принцип на правото. Аз бих искал да подкрепите тази идея. Мисля, че и колегата Даскалов споделя това разбиране. Няма нищо лошо в това да приемем подобно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Рашеева има думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Аз искам само да напомня на преждеговорившите от парламентарния съюз, че параграф 3 от преходните разпоредби категорично заявява: "Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията".
Аз съм юрист, знам много добре разпоредбите на Наказателния кодекс, на ГПК, но за съжаление при тази Конституция така е направено, че тези закони ще трябва да направят реверанс и да не се прилагат съответните текстове. Не може другояче да бъде. А по-висши норми от Конституцията, не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Йордан Ганев. ______________________
Граждански процесуален кодекс. 3.4 ЙОРДАН ГАНЕВ: Ако приемем това, което се каза тук от господин Вълканов и преди него от госпожа Караиванова, съгласен съм. Действително правата - това е един основен правен принцип. Но този правен принцип може да се прилага и трябва да се прилага и при действието на настоящата Конституция. Но не може в законна разпоредба ние да слагаме нещо, което изменя Конституцията. Това не може! Ако става за правен принцип, моля ви се, нека да го прилагаме и при действуващата Конституция.
А колкото до другото, ако искате нещо, дайте да изменим Конституцията. И без това не е много добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И все пак, колеги, аз бих искал да ви помоля, когато четете Конституцията и се позовавате на нея, много ви моля, четете цялата Конституция, тъй като там нещата са разделени по определена структура и тя има своя вътрешна логика. И не е логично човек да се опира на отделна правна норма и на конституционна норма, за да обосновава едно или друго твърдение, пригаждайки Конституцията към конкретни интереси. Затова ще си позволя да ви прочета само още три текста от Конституцията:
"Чл. 31, ал. 2. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на негово самопризнание.
Чл. 32, ал. 1. - също от тази Конституция - "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот, срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."
И следващият текст е на чл. 56: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени и застрашени негови права или законни интереси."
Така че в този смисъл в Конституцията фигурират всички тези неща и предложението, което е направено, не противоречи с нищо на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, имате думата. Ние трябва да излезем от това положение. Действително тук става въпрос за правни принципи, които мисля, че са ясни. 4.1 СД/ВЙ
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател! Дами и господа! Как може да спорим по нещо, което е писано в Конституцията?! Струва ми се, че колегите, които изработиха и гласуваха тази Конституция, трябваше тогава да мислят. След като е написана така, ние сме длъжни да я спазим. Нали това се заклехме? И при това положение има изричен текст - чл. 80 от Конституцията. Не можем да търсим начини да обосновем нарушаването на Конституцията. И в качеството ми на председател на Законодателната комисия смятам, че не може да бъде поставен на гласуване текст, който противоречи на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателството споделя напълно мнението на председателя на Законодателната комисия, защото текстовете, които чете господин Желев, се отнасят по съвсем други въпроси. Тук става въпрос пред парламентарните комисии. Така че текстът е съвсем точен, конкретен и влиза в противоречие с предлагания текст от господата Вълканов и Генов. Затова този текст не го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване чл. 89 така, както е предложен от Законодателната комисия. Моля, гласувайте.
От общо 184 гласували, за 110, против 54, въздържат се 20.
Текстът на чл. 89 се приема. Моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 90. Сведенията могат да се предоставят писмено или устно по преценка на Народното събрание или на съответната комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз разбирам, че в предложения текст са вложени двете традиционни форми за предоставяне на сведения, но мисля, че днес те не са достатъчни. Съществуват и форми извън писменото или устното дори при най-широко тълкувание на писменото. Заради това предлагам следния текст:
"Формата, в която да се предоставят сведенията, се о определя от Народното събрание или съответната комисия."
Визирам различни видове електронни и други възможни форми за предоставяне на сведенията. 4.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи да се изкажат? - Няма.
Господин Джеров, мисля, че всъщност тълкуването на господин Конакчиев е по-широко.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По-широко. И в края на краищата, когато даваме нова редакция, винаги търсим смисъла. Лично аз не го виждам. Данните се дават или устно, или писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Павлов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Аз мисля, че предложението е разумно, защото има видео-, филмова информация, цифрова информация. Така че съм съгласен, че текстът може да се разшири. Устно и писмено не се изчерпва всяка информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други предложения? - Няма. Тогава подлагам на гласуване предложението на господин Конакчиев, което е подкрепено от господин Павлов. Имаме ли го записано?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля тези, които са за предложението на господин Конакчиев, подкрепено от господин Павлов, да гласуват.
От общо 176 гласували: за 143, против 20, въздържали се 13.
Чл. 90 се приема в новата му редакция.
Господин Джеров, ако обичате, чл. 91.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 91, с две алинеи:
"Ал. 1. Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице или гражданин да се яви и отговори на поставени въпроси.
Ал. 2. Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание."
Това е съдържанието на чл. 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма. 4.3
При това положение, щом няма желаещи, моля да се гласува чл. 91, ал. 1 и ал. 2. Моля, гласувайте.
От общо 180 гласували: за 154, против 12, въздържали се 4.
Господин Джеров, ако обичате чл. 92. 4.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 92. Когато лицето, задължено да даде необходимите сведения, не се яви пред Народното събрание или пред съответната комисия на определеното време и място, то се довежда принудително по ред, определен от закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма. Моля, гласувайте чл. 92.
От общо 184 гласували, за 130, против 40, въздържали се 14.
Ще си позволя да направя следния коментар във връзка с фотографите, защото и вчера няколко народни представители ми обърнаха внимание. Имаме текст от Конституцията в чл. 32, ал. 2, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран.. и т.н., и т.н. Това, разбира се, не изключва фотографите, които ни снимат, така че ние виждаме, че сме снимани. Това са фотографите на списания, на вестници и т.н. Безспорно един фотограф, който стои отгоре с една камера, насочена към народните представители, може би издебва момент, който не е най-благоприятен за народния представител, действително попада под разпоредбите на чл. 32, ал. 2, така че би трябвало да има известно ограничение в това отношение.
Господин Джеров, ако обичате - глава девета, чл. 93 "Народни представители".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва глава девета със заглавие "Народни представители". Първият текст в тази глава е чл. 93 със следното съдържание: "Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участвува в тяхната работа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Желаещи да се изкажат? - Няма. Моля, гласувайте чл. 93.
От общо 171 гласували, за 170, против 1, въздържали се няма.
Господин Джеров, чл. 94.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 94 също е с една алинея - "Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните органи и организации, като ползуват неплатен отпуск до края на пълномощията на Народното събрание." Това е съдържанието. ДП/НП 5.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Желаещи да се изкажат? - Няма. Гласувайте.
От 169 гласували, за 167, против няма, въздържали се 2.
Има думата господин Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (от място): Искам да предложа нов чл. 94а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От господин Рашков има предложение за нов член, условно наречен 94а.
БОНЧО РАШКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих желал да направя предложение за нов чл. 94а, който да има следния текст: "Народните представители, които по време на мандата си не са заемали или им е съкратена щатната длъжност, се ползуват от правата на Постановление # 57 на Министерския съвет."
Не съм юрист и не претендирам текстът да е перфектен в юридическо отношение, но съм убеден, че идеята, изведена в него, е справедлива и много моля колегите от всички страни на пленарната зала да го подкрепят.
Може би този текст следваше да се включи в Закона за изборите, но тогава сме пропуснали и затова моля сега той да се има предвид, тъй като от такава съдба никой от нас не е застрахован. Освен това не е привилегия, а една социална гарантираност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли друг, който иска да направи коментар по предложението на господин Рашков? Господин Джеров, ако обичате обяснете точно на народните представители.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бончо Рашков предлага междинен текст (разбира се, ако го гласуваме, той ще си заеме мястото след чл. 94) със следното съдържание: "Народните представители, които по време на мандата си не са заемали или им е съкратена щатната длъжност, се ползуват от правата на Постановление # 57 на Министерския съвет."
На мен ми се струва, че е много трудно в този момент оттук да преценим правата на едно лице по силата на едно постановление, което не е пред нас. След като слагаме такава норма, която създава права, ние задължително трябва да погледнем и прочетем както трябва Постановление # 57 на Министерския съвет. Едва след това бих могъл да взема отношение. Иначе би било много опасно по памет да се работи тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров. 5.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предлагам точно на това място да се приеме една постановка, която кой знае защо е залегнала в бюджета на Народното събрание (предполагам всички го имате) - на последно място, – 3 от Преходните разпоредби. На това ми обърна внимание госпожа Снежана Ботушарова, която в момента не е тук и не може да се аргументира.
Текстът е: "Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността, по която са работили до избирането им за народни представители." Мотивите това да залегне в правилника са, че той се публикува и отива при всички главни счетоводители и администратори, за да знаят за какво става дума. Бюджетът на Народното събрание не се публикува и те не могат да се позовават на него.
Предлагам този текст да стане чл. 95, а чл. 95 на проекта да отпадне, тъй като там пише какво може да прави народният представител. Той може да прави още много неща, но мисля, че не е необходимо да ги изписваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други желаещи да се изкажат? - Господин Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Първо, искам да подкрепя народния представител Венцеслав Димитров, защото действително текстът на бюджета на Народното събрание не се публикува, включително – 3 от Преходните разпоредби. Би било добре този текст да влезе като допълнителен текст в правилника.
В същото време предложението на колегата Рашков е съвсем различно от предложението на Венцеслав Димитров. Става въпрос за Постановление # 57 на Министерския съвет. Тук партийният цвят няма никакво значение. Става дума за колеги, които към датата на избирането за народни представители или когато по време на техния мандат бъдат съкратени, да се ползуват с правата на всички български граждани. Според мен е нормално един депутат в българския парламент да има правата на всеки работник или служител в България и да се ползува от тези права.
За какво всъщност става дума? По силата на това постановление съкратените от работа ползуват в продължение на 9 месеца минималната работна заплата, която се изплаща на всички работещи в материалното и извънматериалното производство. Ако е необходимо, да се направят допълнителни консултации с текстовете на ПостаноЦв.М/НП 6.1 вление # 57, би било нормално този въпрос да се дискутира отделно след почивката. Ако народното представителство прецени, той да бъде включен в нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Аз смятам, че предложението сега не е прецизно, тъй като в Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове се казва, че в такива случаи, ако на някого, докато е тук, му бъде съкратена длъжността, мястото му се запазва, той може да се върне и ако длъжността му е съкратена, предлага му се друга длъжност с негово съгласие. Предлага му се длъжност равностойна на тази, която е съкратена. По принцип тази материя е уредена в друг закон и смятам, че правата са защитени.
Ако все пак нещата сега не са докрай ясни, предлагам да обмислим така предложения текст още веднъж в Законодателната комисия (ако това се налага) и тогава да преценим дали е нужно да го включваме или не. Но за мен в чл. 49 от закона, който цитирах, е изписано едно право, което гарантира народния представител, след като приключи неговият мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, господин Джеров за становище!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, с оглед на становището, което заех преди малко, ще помолим да минам по-нататък и да оставим предложението на господин Бончо Рашков за проучване, за да може, след като видим Постановление # 57 да вземем становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Рашков, съгласен ли сте да оставим този текст за утре, за да направим необходимите проучвания? - Господин Рашков е съгласен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има едно друго предложение от господин Венцеслав Димитров за включване на това място на предложения – 3 от Временните разпоредби на бюджета. Систематичното място на – 3 е тук. Затова смятам, че бихме могли да поставим на гласуване да включим след чл. 94, преди чл. 95 съдържанието на – 3, така както е предложен в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие искате думата, моля заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Поддържам предложението на господин Димитров 6.2 за прехвърляне на – 3 от бюджета в правилника, но имам съображения по самия текст. В него се казва, че времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се смята за трудов стаж по специалността, по която са работили до избирането им за народни представители.
Представете си ситуация, когато един юрист е безработен в момента, в който се кандидатира за народен представител и е избран за такъв. Той пише, участвува в сътворяването на законите, но до избирането му за народен представител е бил безработен. Следователно той няма да има юридически стаж за времето, през което е бил народен представител.
Затова предлагам след запетаята думите "по която са работили до избирането им за народни представители" да се заличат и текстът да остане само в предходната част, а именно: "Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: До мене стигнаха две сведения и, изглежда, за голямо съжаление една жена била починала навън, на митинга. Моля някой от охраната да поиска точни сведения и да ги представи тук.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Едното предложение е текстът на параграф 3, а другото трябва да завърши след думата "специалността" и да прибавим "им".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Съгласен съм с това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако господин Димитров е съгласен, направо да поставим на гласуване следния текст: "Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им." Щом има обединяване, за нас е по-лесно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте предложението, направено от господата Венцеслав Димитров и Илиян Илиев, така както беше прочетено от докладчика.
От общо 185 гласували, за . 182, против - 2, въздържали се 1.
Текстът се приема. Това ще бъде или ал. 2 към чл. 94 или чл. 95. Имаше вече предложение чл. 95 да отпадне. Моля господин Джеров да вземе отношение. 6.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 95. "Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Джеров, аз предложих да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз предлагам в чл. 95 текстът да се промени така: "народният представител не може", тъй като смятам, че точно затова народният представител има такава голяма заплата, за да не бъде изкушаван да участвува в някакви други сделки и да не бъде изкушаван да получава пари от други места. Това е смисълът на голямата заплата, за да бъде независим.
Правя и второ предложение - да има чл. 95а, който да гласи: "Народният прадставител няма право да участвува в управителни съвети на фирми, акционерни дружества и банки." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Тошев. Има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, че отново взимам думата по този въпрос. Моето предложение беше целият този член да отпадне не защото народният представител не може да получава хонорар, а защото това е нещо нормално. Той може да получава пари и по ред други начини, стига да не е на трудов договор. Имаме една забрана народният представител да не е на трудов договор, имаме друга забрана, която предложи тук господин Тошев, има я в други закони.
Аз предлагам да отпадне и чл. 96, ал. 1, защото това е едно възпроизвеждане на чл. 68, ал. 1 от Конституцията, макар че тук има изменение в родовете. Аз не зная кое как да тълкувам, но мисля, че е едно и също. Там пише. В Търговския закон е описано какво няма право народният представител да заема - място в управителни съвети и т.н. Няма защо да го възпроизвеждаме в правилника.
А що се отнася до чл. 95, мисля, че най-резонно е да отпадне. Защото той може, но това, че може, не дава никакво основание да го напишем. Той не може на трудов договор и толкоз.
Защо трябва да пишем, че може да работи по граждански Сл.Р/НП 7.1 договор? А мога ли да отида и да прехвърля въглищата на комшията от улицата в мазето, без да съставяме граждански договор? Или нещо друго? Сигурно и това може. Сигурно може и по друг начин да се взимат пари, не само по граждански договор и хонорар. Защо трябва да го изписваме? Или тогава и за другото ще правим поправка? Или да ги изреждаме? Защо трябва да се посочва откъде имате право да взимате пари и откъде нямате право?
Ето защо предлагам този текст да отпадне.
Основанието на господин Тошев е, че била голяма заплатата на народния представител. Господин Тошев, заплатата на народния представител не е голяма. Знаете ли Вие колко директори взимат повече от Вас, макар че ние още не сме гласували? Знаете ли директорите на търговските банки колко пари взимат? Много повече. Ако трябва да изравняваме по статут заплатата на народния представител със заплатата на тези хора, къде ще отидем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, подкрепям предложението на Венцеслав Димитров да отпадне чл. 95, ако щете, защото той не е издържан и юридически - че народният представител може да получава хонорар или възнагражданеие по граждански договор. Подкрепям предложението този член на отпадне.
Първо, в Кодекса на труда пише, че понятието хонорар не съществува, съществува трудов договор за определено време, за неопределено време и за извършване на определена работа. Например, ако напиша статия в един вестник, това също е трудово правоотношение, извършена е определена работа. Излиза, че народните представители, когато напишат статия във вестник, нямат право да си получат така наречения хонорар ли? Всеки работник заслужава прехраната си.
Подкрепям предложението, този член е абсолютно излишен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, миналата година по време на Великото Народно събрание, когато се приемаше правилникът в тая му част, отново имаше спорове около една такава хипотеза, която ни се предлага и сега. Този текст беше разгледан в Законодателната комисия 7.2 съвсем подробно, детайлно, с всички възможни "за" и "против". Също имаше възражения и в крайна сметка той се прие и се предлага на народните представители да го приемат.
Аз също поддържам този текст, макар че може да се говори и за малко по-голяма прецизност от гледна точка на това, което предложи преждеговорившият народен представител. Според мен трябва да има една такава позитивна разпоредба, тъй като в практиката има твърде много спорове "за" и "против" и някой народен представител може да се изправи пред неудобството да дава обяснение, за което няма положително изразена донякъде правна норма. В случая тази правна норма най-малко е полезна от тази гледна точка.
А що се отнася до бележката, която преди малко направи първият народен представител, аз се извинявам, че не зная името му, смятам че никой при позволена работа, която може да извърши, не може да бъде лишен от правото да получи някакво възнаграждение, стига да има служебен трудов договор. Ние категорично сме приели такава норма и в други нормативни актове, изписана е надълго и нашироко. Венцеслав Димитров тук беше прав. Има го и в Търговския закон, и на други места.
Аз ще си послужа с някои примери. Може ли един лекар или юрист, или друг специалист да изучи някаква работа, тук имаме примерно лекари, да отиде един лекар да извърши операция в почивните един- два дни и ние да смятаме, че той по граждански договор няма право да получи съответно хонорар? Какво като е народен представител? В миналото Народно събрание имахме и професори лекари, които бяха светила. Трябваше ли да ги лишим от това право? Сега тук също има добри и лекари, и юристи, и други. Стига той да не е в служебен трудов договор - това е абсолютната забрана, която всички трябва за знаем.
И за да няма спор, господин Димитров, аз Ви моля да оттеглите предложението си. Нека да го има това тук, да направим текста по-прецизен, за да бъде ясно на всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Михайлов. 7.3
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Господа народни представители, съгласен съм да остане този чл. 95, както и 96, ал. 1, но предлагам да залегне в правилника един такъв член, че народните представители се задължават пред председателя на Народното събрание да декларират своето имущество както в началото на мандата, така и след изтичането му. Благодаря. (Шум на одобрение в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, мисля, че имаме едно предложение и ако вървим по реда, който установихме - в предложението на господин Венцеслав Димитров се казва чл. 95 въобще да отпадне. Мисля, че него трябва да го гласуваме на първо място.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз се отказвам от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, щом се отказвате. Остава тогава, господин Джеров, предложението, направено от господин Тошев. Нека да го гласуваме него.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Народният представител не може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор." Така ли е текстът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Така е. Предложението на господин Тошев е: "Народният представител не може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор." Моля, народните представители да гласуват.
Резултатът от гласуването: от общо 194 гласували, за - 28, против - 145, въздържали се - 21. Предложението на господин Тошев се отхвърля.
Моля сега да чуем следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: "Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор."
Моля, гласувайте.
От общо 187 гласували: за - 150, против - 21, въздържали се - 16.
Господин Джеров, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 96: "Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, които според закона са несъвместими с положението на народен представител." ВЙ/НП 8.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, имаше предложение за декларации. Мисля, че то е към чл. 95.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще го прочета, господин председател, но първо да започна с предложението на Законодателната комисия, след това ще го допълня. Имам го предвид.
"Чл. 96, ал. 1. "Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, които според закона са несъвместими с положението на народен представител."
Ал. 2. Народният представител няма право да дава съгласие или да използува служебното си положение и името си за рекламна дейност."
Това е съдържанието на чл. 96, предложен от Законодателната комисия.
Постъпило е и едно предложение от господин Васил Михайлов за допълнителна ал. 3 към чл. 96 със следната редакция. Аз малко я измених. Ако господин Михайлов не възразява, ще остане така: "Народните представители декларират пред председателя на Народното събрание притежаваното от тях имущество в началото на мандата и след изтичането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам чл. 96, ал. 1 да отпадне, защото възпроизвежда чл. 68, ал. 1 на Конституцията, макар и с малко изменение. Това го казах и преди. Вижте какво пише в Конституцията: "Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител." А в предложения правилник се казва: "които според закона са несъвместими с положението на народен представител".
Понеже виждам, че има различия в тези два текста, предлагам да отпадне чл. 96, ал. 1 и да се остави чл. 68, ал. 1 на Конституцията да действа без правилник, защото ясно е, че по чл. 5, ал. 2 на Конституцията разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Освен това, ако се приеме чл. 96, ал. 1, се появяват различия и не знам какво да гледаме - правилника или Конституцията. Сигурно Конституцията, но сега в правилника хем се въз8.2 произвежда текстът от Конституцията, хем не се възпроизвежда така, както трябва.
За да не взимам думата по-нататък, ще ви кажа, че същото важи и за чл. 100, ал. 1 и ал. 2, които не казват нищо ново, освен да възпроизвеждат чл. 70 от Конституцията. Правилникът трябва да се направи по-малък, като тези неща отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли други желаещи?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По отношение на имуществото аз съм против това, защото има много неща, които тук не са изяснени - какво имущество, по каква оценка ще се прави и т.н. Добре, постъпили сме народни представители, ще го напишем. Като си отидем, кой ще ни накара и пред кого ние да направим декларации за имуществото си? Председателят тогава няма да е вече председател, дал му Бог здраве и на нас късмет да си изкараме мендата, но след 4 години така или иначе сигурно ще има друго Народно събрание. Как ще стане тази работа? Аз съм против това нещо, защото ми се струва много популистко, освен ако господин председателят се задължи по някакъв начин това нещо да не го дава на всеки да го размахва. Знаем един такъв случай наскоро - госпожа Ананиева, но нея не я виждам, размаха едни листове там от една сходна разпоредба в предишния правилник за господин Джеров.
Освен това, вече го казах веднъж, народните представители, както и всички други хора - сигурно и в Данъчния закон това ще е така, ще са длъжни да декларират доходите си и имуществото си пред тези данъчни органи. Всички хора са отговорни, а народните представители са много по-отговорни, защото те са техни избраници. Мисля, че това е достатъчно и няма какво повече да го засилваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз искам само да напомня на Народното събрание, че ние взехме решение и задължихме господа министрите да подадат подобни декларации. Те ги подадоха. Те са си дали съгласието дори да ги дам за публикуване в пресата. Напомням нещо, което беше едно наше решение.
Мисля, че от господин Вълканов получих една бележка, която беше близка до това, което предложи господин Михайлов, но ако не се лъжа и ако не се е изгубила тук, всъщност тя като 8.3 че ли беше с такова съдържание: "Народните представители да подават декларации за получените от тях извънредни доходи, хонорари и т.н., така, както е било във Великото Народно събрание." Нали така, господин Вълканов? Това е от Вас? Така че и това би могло да се постави на обсъждане, след като е направено такова предложение.
Други предложения има ли? Ако няма други предложения, тогава да гласуваме по реда на постъпването. Първо ще гласуваме предложението на господин Михайлов, който не се отказва от него: "Народните представители да подадат декларация за имуществото си подобна на тази, която подадоха министрите и която да констатира тяхното имуществено състояние в деня на избирането им за народни представители."
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моето предложение е текстът да отпадне. Става дума за текста на чл. 96, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вашето предложение за отпадане на текста на чл. 96, ал. 1 няма нищо общо с предложението на господин Михайлов. Нека да гласуваме тогава чл. 96. Господин Венцеслав Димитров направи правилна забележка, че се възпроизвежда чл. 68 от Конституцията, и то се възпроизвежда лошо. Ние имаме чл. 68 и при това положение мисля, че би могло да се подложи на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак едно възражение, господин председател. Вие казвате, че е преписан лошо текстът. Има само две букви, които са сбъркани. Точната редакция на чл. 68, възпроизведена в чл. 96, гласи: "Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, вярно, че е така.
Господин Димитров, действително, че няма разлика, тъй че това, че го има в Конституцията, това не означава, че трябва да отпадне. Ако не си оттеглите предложението, разбира се, че ще го предложа за гласуване, но действително в Конституцията го има и тук е възпроизведено правилно. Какво решавате?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако юристите кажат да седи, да седи...! 8.4 РОСЕН ХУБЕНОВ: След тази корекция, която беше направена от председателя на Законодателната комисия - привеждане на буквалния текст в точно съответствие с текста на Конституцията, аз смятам, че е излишно изобщо да се подлага на гласуване това предложение за отпадане на текста, тъй като той действително повтаря една конституционна разпоредба. Но това не е неуместно, защото тази глава е една цялостна кодификация на статута на народния представител. И според мен е нужно тази разпоредба да остане. Такова е становището и на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров оттегля своето предложение.
Имаме две предложения, които трябва да гласуваме, защото те са допълнения.
Едното е на господин Васил Михайлов, с което се иска (да не повтарям пак) да дадем тези декларации.
Следващото предложение е на господин Вълканов, което гласи, че "в края на всяка година народните представители декларират пред председателя на Народното събрание извънредните си доходи (хонорари, възнаграждения по граждански договори и др.)". Това всъщност мисля, че миналата година го правихме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Савов, ако го подлагате на гласуване, искам да взема отношение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Обаче нека първо да гласуваме предложението на господин Михайлов. След това ще гласуваме предложението на господин Вълканов. И тогава, преди да гласуваме, Вие ще имате думата по този въпрос.
Поставям на гласуване предложението на господин Михайлов - за деклариране на нашето имуществено състояние. Моля, гласувайте!
Гласували 194 народни представители. От тях 124 за, 58 против и 12 въздържали се. Приема се предложението на господин Михайлов.
За да бъдем точни, моля ви да ме изслушате, защото нямаме точен текст.
Аз предлагам текстът да бъде точно такъв, какъвто гласувахме по отношение на министрите, за да можем да бъдем коректни. НЧ/КТ 9.1
Такова решение, каквото гласувахме за министрите, такова ще бъде и за нас. Приемат ли народните представители? При това положение мисля, че това е съвсем логично - предложението на господин Михайлов.
И понеже за всяко едно решение трябва срок, мисля, че срокът за министрите беше двуседмичен, а видяхме, че той е доста къс. Може би срокът за народните представители да бъде 1 месец, защото те са повече. Ако приемете, гласувайте предложението на Председателството - в срок от 1 месец да се подадат тези декларации. Напомням, декларациите за министрите бяха неформални. В тях обаче се даваха сведения за: недвижимо имущество, за движимо (коли и т.н.) и за банкови сметки. Такива декларации ние получихме от министрите.
Моля тези, които са съгласни - в срок от 1 месец от днешна дата народните представители да подадат тези декларации, да гласуват.
Гласували 187 народни представители. От тях 147 за, 29 против и 11 въздържали се.
Господин Атанасов правилно предложи - Председателството ще нареди да се изготвят бланки, които да могат да се попълват по един и същ образец от народните представители.
Сега предстои да подложим на гласуване и предложението на господин Вълканов, защото то не изключва това, което токущо гласувахме. Повтарям, предложението на господин Вълканов гласи: "В края на всяка година народните представители декларират пред председателя на Народното събрание извънредните си доходи (хонорари, възнаграждения по граждански договори и др.)".
Думата поиска господин Венцеслав Димитров във връзка с направеното от Велко Вълканов предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам това нещо да го отхвърлим, защото предложението не е направено така, както трябва. Не искам да обиждам никого, включително и господин Вълканов. Изслушайте ме и ще разберете.
Досега знаете как движехме - с някакви хонорарни листове, тук пишеха, там пишеха, накрая сумираха и изглежда, че имаше само нещо, което винаги се прибавя, а нищо не се изважда.
Сега обаче предстои да бъдат променени данъчните разпоредби и данъчното законодателство. Една част от тях ги направиха миналата 9.2 година - на 24 март приехме промени в Закона за данъка върху общия доход, включително и в чл. 13. Там са оказани точно случаите, в които се отписват разходите. Така че трябва да сме перфектни, когато подлагаме една такава разпоредба на гласуване - трябва да пишем както приходите, така и разходите.
Освен това, тъй като господин Вълканов ни облекчава с неговото предложение - преди имаше едно такова предложение да се декларират доходите на 3 месеца. Сега се предлага - за 1 година. Затова е много по-лесно да се вземе едно извлечение от данъчната декларация, която попълва всеки един народен представител. Който има такива доходи, ще отиде в кметството, в общината - ще попълни данъчна декларация. След това, ако иска, да си я преснима на ксерокс, да си я извади под индиго и да я даде на председателя. Обаче да не ги слага в книги, където всеки от тях може да гледа. Ето такова е и моето предложение. Ако се приеме този принцип, предполагам че господин Вълканов би могъл да се съгласи с това, в края на всяка година или в началото на всяка следваща, народният представител предава на председателя на Народното събрание препис от данъчната си декларация. Защото има и приходи, но част от приходите са свързани с разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов, Вие като вносител бихте ли допълнили или оттеглили, или подкрепили?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Държа на моя текст. Той е по-ясен и по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Има два текста. Първият е на господин Вълканов. Подлагам него на гласуване.
Моля, които поддържат текста на господин Вълканов, да гласуват.
Гласували 196 народни представители. От тях 85 за, 102 против и 9 въздържали се. Предложението се отхвърля.
Сега предстои да се гласува предложението на господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Оттеглям моето предложение.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (към трибуната): Вижте, това не е коректно, защото някои хора не гласуваха, тъй като очакваха да гласуват за следващото предложение. 9.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вълканов прави една забележка - смята, че не е коректно, защото действително имаше възможност да се гласува за предложението на господин Димитров.
Господин Димитров, аз смятам, че всеки гражданин по новите закони е длъжен да представи една данъчна декларация. Защо тогава да няма възможност един препис от тази данъчна декларация действително да бъде представена пред председателя на Народното събрание, който, разбира се, няма право да я публикува?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моето предложение беше следното: ако се гласува такова нещо, то трябва да се гласува в такава форма, в която аз казах. След като се отхвърли предложението на господин Вълканов, аз смятам, аз даже и преди това смятах, че е достатъчно попълването на данъчна декларация от всеки един народен представител. След като е попълнил данъчна декларация в кметството или в общината, какъв е смисълът тя да се представи в Народното събрание? Такава беше моята логика, господин Вълканов. Това е достатъчно. В кметството има хора, които могат да Ви я извадят и да Ви я размахат, въпреки че действуват против закона.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Колега Димитров, Вие направихте едно формално предложение - вместо това, което аз предложих, да се приеме това, което Вие смятате, че е правилно. И след като вече започна гласуването и сме в процедура на гласуване - и хората могат да избират и трябва да избират между Вашето и моето предложение, Вие не можете да оттеглите своето, защото при това състояние аз вече се оказвам без алтернатива. Преди имаше алтернатива Вашето или моето. И хората може би ще предпочетат Вашето предложение. Ако знаеха, че само моето ще остане - може би щеше да се увеличи бройката на тези, които са за него. Сега не е коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих помолил господин Димитров действително да не оттегля предложението си. Но това е негово право.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Вълканов, направете го Вие.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Сега ще си играем на такива игри.
Правя предложение - препис от декларацията, подадена пред данъчните органи, да се представя на председателя на Народното събрание. 9.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Данъчна декларация в началото на годината да се представя пред председателя на Народното събрание, който няма право да я използува за някакви публични цели. Моля да се гласува предложението на господин Вълканов.
Гласували 184 народни представители. От тях 94 за, 87 против и 3 въздържали се.
Предложението се приема. В такъв случай това ще бъде ал. 3 на чл. 96. 9.5 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Остава чл. 96 с ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля да гласуваме чл. 96, ал. 1 и 2, по които нямаше възражения или постъпили отделни становища.
Резултатът: от общо гласували 175 народни представители, 170 са гласували за, 3 против, 2 въздържали се. Приема се чл. 96 изцяло.
Госпожа Ананиева иска думата.
НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми колеги, току-що ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация беше на мястото на трагичния инцидент да се поклони пред починалата Верка Иванова, медицинска сестра от ХII-та поликлиника, родена 1943 г. Починала на граничната линия на омразата.
Предлагам със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на Верка Иванова.
(Народните представители стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на починалата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, аз щях да съобщя на народното представителство точните данни, които получих преди малко.
Починалата на митинга на БСП е Верка Иванова, родена на 23 август 1943 г., живуща в София, ул. "Коца Трайкова" # 26, работила като медицинска сестра в ХII-та поликлиника. Смъртта е настъпила вследствие инфаркт.
Има още един случай на получила инфаркт, значи също жена, но няма опасност за живота й.
Председателството изразява своето съжаление, своите съболезнования към близките на починалата и, разбира се, е и загрижено за нарастващата политическа ескалация.
Отец Стефанов иска думата.
ПРОТОЙЕРЕЙ СТЕФАН СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на СДС изразяваме съжаление за тази нелепа и ненужна смърт и заявяваме, че отговорността за нея пада върху моралните или може би по-точно да се каже - неморалните подбудители, които седмици наред от страниците на вестник "Дума" разпалват омраза и ненавист и страхова психоза... (ръкопляскания от блока на мнозинството) сред лековерните. ББ/КТ 10.1
В Евангелието е казано: "Тежко, когато слепец слепеца води. И двамата падат в ямата".
И аз се обръщам към водачите на партията, която води лековерните хора. Господин Лилов, госпожа Ананиева, кому беше нужна тази жертва и защо беше нужна? Ние не гледаме на участниците в този митинг като на врагове или противници. Затова още веднъж изразяваме съжаление за тази нелепа и ненужна смърт. Изразяваме съболезнования към близките на починалата. Бог да я прости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, продължаваме. Чл. 97.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 97, ал. 1. Народният представител има право на платен годишен отпуск, който по принцип съвпада с ваканциите на Народното събрание, в размер на два календарни месеца.
Ал. 2. В случай на нужда председателят може да разреши част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 15 работни дни да се ползува и по друго време".
Това е съдържанието на разпоредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, бих искал да получа едно разяснение, защото имам вече такъв случай като председател. Ал. 2 казва: "председателят може да разреши част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 15 работни дни да се ползува и по друго време". От друга страна, ние в правилника приехме, че имаме ваканции около два месеца: веднъж Коледна, веднъж Великденска и веднъж през м. август. Ясно е, че тези ваканции не са празно време, защото това са ваканции, през които народният представител ще посещава и своите избирателни райони и т.н.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може и комисии да посещава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сигурно ще посещава и комисии.
Но не мога да разбера как не повече от 15 работни дни да се ползуват и по друго време. Защото имаше вече такъв случай. Какво значи "по друго време"? А как ще му се удържат след това в тези два месеца?
Аз мисля, че след като има два месеца, не би трябвало да се ползуват. Аз сложих една резолюция вече, че възразявам на народен представител от Съюза на демократичните сили. Мисля, че тук бихме могли малко да помислим по този въпрос, защото ще имаме много такива случаи, при които едни народни представители 10.2 ще ползуват два месеца, а други народни представители - по два месеца и петнадесет дни. Дали е правилно? Питам, защото е в моите задължения. Имам вече такъв случай, макар че само от един месец функционира Народното събрание. Аз си позволих да сложа отрицателна резолюция.
Моля народните представители, които имат отношение към този въпрос, също да се изкажат. Мисля, че трябва да уточним това нещо. За мен е правилно, когато един народен представител, примерно казано, получава някаква командировка или някъде е канен на партиен конгрес (не става въпрос, че изпълнява задължения, които са по линията на Народното събрание), но тогава той просто не получава своето трудово възнаграждение. Това е моята мисъл.
Господин Балабанов, имате думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм от ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация да поискам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тази почивка фактически нека да съвпадне с почивката, която е и по средата на заседанието, но аз моля отделните парламентарни групи действително да вземат отношение. Ние имаме много международни връзки: Съвета на Европа, много скоро ще ви предложа за Парламентарната Асамблея на Атлантическия съюз, имаме Интерпарламентарна група и т.н., и т.н. Разбира се, че когато един народен представител отсъствува като представител на Народното събрание, тогава случаят е ясен. Обаче, когато един народен представител отива, примерно казано, на някаква командировка, той е поканен за петнадесет дни, струва ми се, че в такъв случай, макар че той повишава по този начин квалификацията си, не бива да получава своето възнаграждение през тези петнадесет дни. Той получава там своето възнаграждение.
Случаят е много важен, защото във Великото Народно събрание по този въпрос нито един народен представител не е бил ощетяван. Те са си получавали своето възнаграждение.
Моля отделните парламентарни групи да вземат отношение, за да може след почивката да разрешим проблема.
Почивка до 17 ч. и 45 м. 10.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Продължаваме заседанието. Чл. 97. Има думата господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Преди почивката Вие поставихте един въпрос, който произтича от разпоредбата на чл. 97, ал. 2, а именно: "В случай на нужда председателят може да разреши част от платения годишен отпуск, в размер на не повече от 15 работни дни, да се ползува и по друго време". Поставихте въпроса относно Вашите възможности да преценявате и как бихме могли да интерпретираме този въпрос.
Искам да кажа предварително, че въпросът е интересен и от правна, и от фактическа гледна точка и да развия едно мое виждане тук.
Ние в Законодателната комисия сме мислили по този текст и затова сме го предложили в този вариант с надеждата и с желанието да се гласува от народното представителство. Моето разбиране е следното:
Както вече е записано и на друго място, народните представители имат право на 60 календарни дни платен годишен отпуск. Трудовото възнаграждение на народните представители по мое виждане се формира в резултат на един сложен фактически състав от факти и явления. То се формира от участието на народните представители в пленарната зала, от участието им в постоянни комисии, от участието им в работата на парламентарни групи, от участието им в срещи с техните избиратели, отваряне и посрещане на хора в кантори като народен представител и т.н., и т.н. Тук не мога да бъда и докрай изчерпателен и не е нужно.
Следователно народният представител не може в никакъв случай да бъде разглеждан като един обикновен чиновник, каквито се третират по Кодекса на труда. (Обикновено, казвам) Той не е обикновен чиновник, защото Народното събрание не е и негов работодател в тесния смисъл на думата. Народният представител има един особен статут, различен от статута на чиновниците, които работят тук, в сградата на Народното събрание, и не са такива.
При това положение ние създадохме разпоредба, в която даваме възможност на председателя на Народното събрание, а не СД/КТ 11.1 на някой друг, да преценява извън упоменатото и нормирано време за платен годишен отпуск на народните представители да разрешава до 15 дни такъв (отпуск) извън това нормирано работно време.
Смятам, че такава възможност трябва да му се запази във всички случаи, защото могат да възникнат много причини за такъв отпуск - причини, които да не са пряко свързани с работата му тук. Не непременно да е командирован оттук за участие в асамблея или някакво съвещание, или някаква международна среща, а да има някакви други причини, които не са свързани пряко с работата му като народен представител тук, с учреждението и с ангажимента на Народното събрание, но са свързани с неговото израстване като политик, което е важно за цялата държава, а не само за Народното събрание, свързани са, да кажем, с някои други неотложни нужди.
И аз смятам, че когато един народен представител пристъпва към Вас с такава молба, трябва да изхождаме от положението, че той пристъпва добросъвестно, лоялно, почтено да постави един такъв въпрос пред Вас за отпуск и Вие да прецените да му дадете до 15 дни отпуск.
Смятам, че създаването на една такава разпоредба в нашия правилник дава възможност председателят на Народното събрание от висотата на своето положение, да направи една такава преценка и всеки случай да го преценява конкретно.
Ето защо аз намирам, че никакво притеснение не бива да има у Вас, господин председателю. Вие сте в правото да преценявате и когато решите, да дадете, и когато решите, да откажете. Но във всеки случай нека да има такава разпоредба.
А иначе Кодексът на труда по отношение на другите случаи - нужда от неплатен отпуск, нужда от някакъв отпуск за спешен случай, както там го има нормирано по Кодекса на труда за един или два дена за смъртен случай и т.н., и т.н. - тези въпроси са уредени. Но в статута на народния представител ние искаме да уредим и един такъв въпрос, който статут е различен от статута на всички останали служители в нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други, които искат да се изкажат по чл. 97? Господин Бучков, заповядайте.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато съставяхме този текст на проектоправилника, имахме предвид следното. Определихме два месеца ваканция, тъй като съгласно чл. 150 от Кодекса на труда Министерският съвет може да определи 11.2 по-голям размер на отпуската от този, предвиден в Кодекса на труда. Тъй като за учителите е предвидено два календарни месеца, ние всички се солидаризирахме и сметнахме, че щом Министерският съвет може да разрешава до два месеца, Народното събрание може да прави повече от него и приехме именно този двумесечен срок, който се равнява и съвпада с отпуската на учителите в страната.
Действително въпросът с тези 15 дни извън този двумесечен цикъл е малко необичайно и се имаше предвид за някакви спешни и належащи нужди, като за сметка на тези 15 дни народният представител по някакъв начин да работи не в сесия, а да работи за Народното събрание. Това, знаете, че невинаги е възможно и ще се получи действително едно неравноправно положение - един народен представител да ползува само два месеца в тези ваканции, а друг да ползува два месеца и 15 дни само за това, защото някакви важни семейни или други нужди налагат и председателят е подписал заповедта или е одобрил ползуването на този отпуск.
Това е положението и аз Ви моля да прецените. Смятам, че ние трябва действително да се ограничим само в тези два месеца, защото работим заедно. Не може да се работи индивидуално като народен представител, когато се касае за народно представителство. Ако има някакви свои индивидуални занимания, те ни най-малко не са във връзка с работата на народните представители. При това положение може би е най-удачно да отпаднат тези 15 дни, защото нямаме някакво особено законно основание, за да го поддържаме, въпреки че на практика ще се явят такива случаи. Но ние трябва да спазваме закона. И затова мисля, че е най-правилно да останат двата месеца, които ще ползуват като отпуск и да съвпадат с ваканциите.
Това е моето становище по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Бучков, Вие предлагате от ал. 2 да отпадне "в случай на нужда".
ЕМИЛ БУЧКОВ: Да, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Татарлъ, имате думата. 11.3 ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Уважаемо Председателство, уважаеми народни представители! Във връзка с чл. 97 искам да поставя един въпрос. На мен ми се струва, че може би има необходимост от допълнителен текст (извинете, че сега поставям този въпрос), който да има следния смисъл. Председателството на Народното събрание може да разреши служебен отпуск за участие на народни представители в международни парламентарни, политически, научни и други прояви.
Като аргументация бих посочил, че едно лишаване на нашите парламентаристи от участие в международни форуми, би поставило нашият парламент в известна изолация. Разбирам, че парламентът не е научен институт, но в научните институти научните работници имат това право да участвуват в различни международни конгреси, конференции и т.н., които са от значение за нашата страна.
Разбирам също, че Народното събрание трябва да има кворум, но без да се наруши този кворум, мисля, че може и трябва да се прояви разбиране, да се даде възможност за участие на наши парламентаристи в международни и други прояви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тъй като аз зададох този въпрос и действително на мен тежи, струва ми се, че никой няма да ме обвини сега, че тук внушавам нещо, но не става дума за това, че народният представител може да участвува. Той може да участвува, но целият въпрос е дали при това участие ще получава съответното възнаграждение. Това е целият въпрос. Има народни представители, които аз мога да ви уверя, че в такъв случай (ако се приеме вашата алинея), няма да ги има по два-три месеца тук.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: В аргументацията си отбелязах, че това трябва да стане по преценка на Председателството на Народното събрание, без да се увреди работата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателят решава тези неща.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Имам предвид например как директор на научен институт разрешава този въпрос - определено число научни работници да участвуват в международни конгреси и конференции. Те получават платен отпуск, получават служебен отпуск, а освен това получават даже и пътни. Има много случаи, когато хората са поканени, сами си плащат пътя, те поемат разноските само за пребиваването и хотела. Мисля, че това дава възможност на нашия парламент да се представи в целия свят. Защо ще поставим парламента в такава изолация? ДП/КТ 12.1
Аз не искам нищо повече, а това, което имат научните работници в научните институти. Разбира се, не идентифицирам парламента с научен институт, но мисля, че едно такова разбиране трябва да се прояви.
Аз например участвувах във Виена в международна конференция за мястото на малцинствата, на регионите в новата архитектура на Европа. Те поеха пътя и разноските там, но ако човек в зависимост от транспорта, трябва да остане една седмица, веднъж да си плати пътя и втори път да си плати платен отпуск - извинявайте, но никой народен представител няма да участвува в такива международни прояви. Ние нямаме интерес от това.
Ето сега ние уреждаме тук семинар с представители на европейските парламенти, американския и т.н. Мисля, че при тях този въпрос също се урежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Татарлъ, моля Ви, нека не бъркаме понятията. Смятам, че нашият парламент съвсем не е в международна изолация, защото сега в момента мога да изброя 14-15 души народни представители, които са извън тази изолация. Целият въпрос е в това, че нямаме достатъчно пари. Второ, народните представители трябва да присъствуват на заседанията. Трето, председателят ще бъде поставян в много деликатно положение да решава на кого, какво и т.н.
Когато е по линия на парламента е ясно, а имаме безброй много такива споразумения, които тепърва ще се увеличават.
Има думата госпожица Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че въпросът не се поставя точно досега. Не става въпрос за 15 дни повече. Вижте ал. 2: "В случай на нужда председателят може да разреши част от платения годишен отпуск, в размер на не повече от 15 работни дни, да се ползува и по друго време". Следователно става въпрос за част. Изваждаме от тези два месеца петнадесетте дни, които той по изключение и с разрешение на председателя няма да ползува по време на ваканциите. Тогава ще му се намали.
Изниква въпрос обаче, тъй като парламентът ще бъде във ваканция, този парламентарист, който е ползувал платения си отпуск по друго време, така или иначе няма какво да работи през ваканцията, защото задълженията му няма да са налице тук. 12.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това беше моят въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Точно така. В такъв случай тези петнадесет дни така или иначе ще излезе, че той трябва да бъде принудително в неплатен отпуск, ако остане тази алинея. Иначе не би могло да се дава такова разрешение и ако председателят откаже този отпуск - какво? Няма да го обжалваме някъде, просто няма такъв ред. Казвате, председателят да преценява, председателят да оценява... А ако този човек не е доволен, може да се изтъкват всякакви причини. Въпросът е много деликатен, ние много го дискутирахме, но мисля, че тук се получава наистина един кръг. Ако той разреши, след това ще се получи така, че принудително трябва да бъде в неплатен отпуск.
Ето защо тази алинея или трябва да отпадне, тоест всички да ползуват така, както е прието, или да минем (макар че ми се вижда и това немного редно) на този парламентарист, който е ползувал извън времето, което е отредено за всички ни, принудително да бъде в неплатен отпуск. Това също не е много естествено.
Тази норма ни създава затруднения и бих казала, че не би трябвало тя да съществува, защото, когато той е включен в някакви делегации или в нещо друго, това е уважително отсъствие. Той представлява парламента, както тук се каза, за международните прояви. Тогава Председателството ще му разреши и той ще отсъствува по уважителни причини. Не става въпрос за някаква изолация или за невъзможност да отиде примерно на сесия на Съвета на Европа и т.н.
Вие също ще кажете своето мнение, но мисля, че ако остане в този вид, тази алинея ни създава много големи проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Моля за извинение. Искам да припомня на колегите, които работиха върху това. Имаше се предвид, че някои от колегите може би ще работят по време на ваканциите под една или друга форма. Щом като тези колеги са работили по време на ваканциите под една или друга форма и могат да докажат това пред председателя на Народното събрание, той да има възможност да им разреши отпуск по друго време извън определените ваканции. Това е смисълът на тази алинея. 12.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ: На мен ми се струва, че нещата тук са поставени не точно както трябва. Доколкото имам впечатление не става дума за 15 дни, които се взимат последователно един след друг. Става дума за някакви инциденти. Ще ви дам един весел пример: зажените сина си. Естествено е, че този ден, когато жените сина си, няма да бъдете тук. Това е пределно ясно. Може да не е събота или неделя, може да е някой ден през седмицата.
Не дай си Боже (по-лошия случай, който днес видяхме) - почине някой. Това са един или два дни, които инцидентно трябва да бъдат взети, но в течение на цялата година тези един-два дни не могат да надхвърлят петнадесет. В този случай смятам, че няма да се стигне до едно прекалено голямо увеличаване на отпуската, защото председателят ще има възможност да прецени - за всяко едно искане да или не. Ето така схващам смисъла и значението на този текст.
Доработването. Извинете, но ми се струва, че при нас доработване няма. Бих искал да кажа две думи за това, което господин Татарлъ предложи. И там има една диференциация. Ако, да кажем, един народен представител трябва да отиде някъде по поръчение на парламента, представяйки парламента, или на нещо, което е свързано с работата му в парламента, той или ще бъде поканен и ще му поемат разноските оттам (тогава той оттук нищо няма да вземе), или ще бъде командирован оттук. И в двата случая това е негово служебно задължение да отиде там. Друг е въпросът, както каза господин Татарлъ, когато той иска да отиде на научна сесия. Извинете, но научната сесия не е свързана с работата в парламента и следователно това вече е нещо по-друго. Вярно е, че в предприятията и в учрежденията хората ги командироват и за такова нещо, но нашата работа е много по-специфична и много по-значима за целия народ, за да можем да си позволим такива неща. Когато един научен работник е станал народен представител, той много добре знае, че през тези четири години научната му работа остава на заден план.
Ако става въпрос за отделни дни - да, но ако става въпрос да искате 15 дни допълнително, тогава вече - безплатен отпуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата. 12.4 ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че доста дълго се дискутира по този член. Ето защо правя процедурно предложение да прекратим изказванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И кой ще вземе думата против това предложение?
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поисках думата, за да подкрепя изказването на професор Татарлъ... (Недоволство от СДС) Поисках думата преди това. Една минута ми дайте само. Не може 4 години един научен работник да не може да участвува в една национална проява. Това са две или три национални прояви. Мисля, че това трябва да се погледне посериозно. Не може 4 години човек да не участвува в някакви научни международни прояви. Те са изключение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искам да Ви кажа, че току-що народният представител Милен Стоянов направи съвсем правилна забележка: в ал. 1 говорим за два календарни месеца, а в ал. 2 - за 15 работни дни. Елате да видите какво объркване става тук.
Имаме предложение за прекъсване на дебатите. Мисля, че не се разбираме, както и предложението на господин Ганев, защото не виждам как, ако народният представител жени сина си, председателят да му даде два дни платен отпуск... Извинявайте, но върху мен ще падне цялата тежест. Ние обаче имаме предложение за прекъсване на дебатите.
Който е за прекъсване на дебатите, да гласува.
От общо 168 гласували: за 129, против 28, въздържали се 11. Приема се.
Господин Джеров, моля докладвайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съобразно направените предложения. Има някои неща, които поначало не будят възражение, но виждате колко предложения се правят. При това положение, след като по чл. 97, ал. 1 нямаме отбелязани възражения или изказвания, струва ми се, че можем да я гласуваме направо така, както е предложена в редакцията на раздадения материал и след това вече да съсредоточим нашето внимание върху четирите алтернативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да гласуваме тогава само ал. 1, както е предложена? ЦМ/КТ 13.1
МИЛЕН СТОЯНОВ (от място): В ал. 1 трябва да се поправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз изтъкнах Вашите съображения за двата календарни месеца. Това вече се знае тук.
Моля, гласувайте ал. 1.
От общо 196 гласували: за 179, против 4, въздържали се 13.
Приема се текстът, предложен от Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По ал. 2 ще подредя нещата, за да може да се вземе отношение по тях.
Налице е предложението на Законодателната комисия по чл. 97, ал. 2, както го докладвах и както е раздадено.
Госпожица Златка Русева предлага ал. 2 да отпадне.
Господин Татарлъ предлага нова редакция...
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (от място): Трета алинея предлагам.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Татарлъ предлага следния текст: "Председателят на Народното събрание може да разреши служебен отпуск за участие на народни представители в международни парламентарни, политически, научни и други прояви".
Предложението на господин Даскалов е: "В случай, че народен представител е работил по време на ваканциите на Народното събрание, председателят може да разреши ползуването на годишния му отпуск до 15 дни и в друго време".
Това са отделните предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По реда, който ние сме приели, първо трябва да гласуваме предложението за отхвърляне на ал. 2.
Моля тези, които са съгласни ал. 2 да се заличи, да гласуват.
От общо гласували 198 народни представители, за заличаването на текста 107, против 78, 16 се въздържат.
Ал. 2 на чл. 97 се заличава.
При това положение не виждам смисъл да поставяме предложението на господин Даскалов на гласуване. Той се отказва. Остава предложението на господин Татарлъ, но и то няма смисъл, защото при това положение няма платен отпуск. 13.2 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Просто няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 97 остана с една единствена алинея - първата.
Предложението на господин Татарлъ гласи: "Председателят на Народното събрание може да разреши служебен отпуск за участие на народни представители в международни, парламентарни, политически, научни и други прояви."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Трябва да се уточни, това са извънпарламентарните връзки. Защото е ясно, че те ще бъдат платени. Това е командировка, така да се каже, от парламента.
След като ще има това право председателят, не би ли следвало да се запише до колко дни.
Имате думата, госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Уважаеми колеги, аз съм съгласна, че тези от нас, които се занимават с научна, политическа и друга дейност, която налага те да поддържат своите конкатки със света, трябва да им се разрешават отпуски. Но не трябва да се забравя, че тези хора са решили да напуснат своите научни институти и да дойдат в парламента, за да се занимават преди всичко с тази парламентарна дейност. Разбира се, когато те искат да вземат участие в една международна научна, друга професионална или каквато и да е дейност извън парламентарната, ще вземат отпуски, но те ще бъдат неплатени.
Аз предлагам тази алинея да се приеме, но с уговорката - до 15 дни неплатен отпуск.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не е вярно!
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Когато те работят в своите научни институти и научнатите институти ги изпращат, те им плащат, защото те ще свършат работа и ще установят контакти, което пряко ще рефлектира върху дейността за тези институти и ще има полза от тази командировка. Но каква полза има парламентът, българският народ и българският данъкоплатец от това, че мен например ще ме покани съответната партия от не знам къде да отида на нейния конгрес? Моля! Отпуската трябва да бъде неплатена. Сл.Р/ЙА 14.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Татарлъ, по една тема два пъти не се говори, моля Ви се! (Господин Татарлъ е станал и иска думата)
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, поддържате, текстът ще се подложи на гласуване.
Думата ли искате, господин Гоцев?
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, това, което предлага господин Татарлъ, всъщност не е отпуска, това е командировка в по-големия брой от случаите, където Народното събрание ще го командирова да извърши една международна дейност. А ако някой отиде по научна работа някъде, той сигурно е някакъв заслужил българин, който ще представи България. И без да се урежда в правилника, господин председателят на Народното събрание ще му разреши.
Предлагам да гласувате предложението, което господин Даскалов дава. Това предложение има предвид случая: ако работата на Народното събрание налага да останеш тук да работиш по време на ваканцията, председателят на Народното събрание, който ти е възложил работата по това време тук, ще разреши да ползват отпуската си по друго време, ако има възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Гоцев, извинявайте, но все пак аз не споделям този възглед, така че недейте да говорите от мое име. (Оживление в залата) Моля! Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам да не гласуваме найразличните варианти. Като дойде тук във ваканцията плочките ли ще чисти, като дойде в Народното събрание? Той си е народен представител и вкъщи и там си изпълнява ролята, в общината ли, където ще ходи.
Госпожа Рашеева предлага неплатен отпуск петнадесет дни. Какво означава? Ако станат шестнадесет, госпожо Рашеева, господин Савов не може да Ви уволни тук, защото той не Ви е избирал. Чисто и просто, който отсъствува, няма да получава пари. Защо толкова се пазарите за стотина дни? 14.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е целият проблем, това е целият проблем, господин Димитров. Който отсъствува, тъй като задължението е да бъде тук, както и сега имаме случаи, народен представител да отиде за някаква квалификация петнадесет дни или един месец, моето убеждение е, че не мога да му разреша платен отпуск. Той може да отиде в неплатен отпуск, докато е там. Това е право на народния представител.
Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да прекратим този спор, тъй като народното представителство се произнесе вече по ал. 2 и беше отхвърлено. Господин Татарлъ всъщност предлага едно изключение от правилото за група депутати, които имат едни или други интереси. Аз съм против това и предлагам да не се подлага на гласуване, тъй като ние вече се произнесохме по тази точка.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Откъде накъде ще ме лиши!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Трендафилов направи процедурно предложение да се отхвърли предложението на господин Татарлъ. Нищо не пречи народните представители да ходят по конференции, по командировки, но целият въпрос е, че в това време няма да получават своето трудово възнаграждение тук, освен когато командироването е от Народното събрание. Например, когато трябва да отидат в Съвета на Европа, Парламентарната асамблея, Атлантическия пакт, това са десетки и десетки места. Ние получаваме непрекъснато покани и изпращаме народни представители.
Моля, които са за отхвърляне на ал. 3 на господин Татарлъ, да гласуват за, които са против - гласуват против.
От общо 195 гласували, 144 са гласували за, 38 - против, и 11 въздържали се. Предложението на господин Татарлъ се отхвърля.
Член 97 остава с една алинея.
Господин Джеров, ако обичате, докладвайте чл. 98.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 98, ал. 1. Народните представители са длъжни да присъствуват на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които са избрани. В случай на неоснователни отсъствия те не получават съответните възнагражде14.3 ния.
Ал. 2. Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се произнесат по този текст? Имате думата, господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, тази втора алинея много ме смущава, защото или трябва да я разширим поне с три-четири точки, или това, което ще предложа, след като се мотивирам, е просто тя да отпадне. Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е привършило или да закъснее, уведомява дежурните секретари. Първо, как ще ги уведоми, преди да закъснее. Второ, като ги уведоми, че ще напусне предварително, ето аз след малко искам да си отида, ако дежурният секретар ми каже "да", аз си тръгвам. В тетрадка ли ще го нанесе? Ако ми каже "не", какво да направя? Ние трябва да напишем поне три-четири точки за всички възможности. Какво означава "да ги предупреди".
Смятам, че най-добре е тази алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Аджаров, секретарят няма права да разрешава. Тук става въпрос да уведомява, за да може по този начин председателят непрекъснато да следи кворума. Това го има във всички парламенти.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Кворумът се следи непрекъснато на електронното табло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Електронното изчисление действително се извършва, но тогава се губят десет минути, трябва да се регистрира. Това е просто едно задължение, което съществува в парламента. Затова са дежурните секретари. Просто отивате и казвате: "Аз напускам заседанието". А след като сте закъснели, отивате и се регистрирате, че сте дошли. Това ставаше и във Великото Народно събрание. 14.4
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Добре, в такъв случай пак трябва да се разшири тази алинея, господин председателю. Трябва да видим какво наказание се предвижда, ако не се обади на дежурния секретар. Ако аз не се обадя на дежурния секретар и сега изляза, как ще ме накажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Аджаров, пише го в ал. 1: "В случаи на неоснователни отсъствия те не получават съответните възнаграждения".
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Това е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е нещо, което председателят смята да въведе, за да се знае, че действително има ред в това Народно събрание и че народните представители са длъжни да присъствуват и в Народното събрание, и в пленума, и в комисиите. Това е цялата работа.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Това го изчерпва ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото Вие знаете, че накрая във Великото Народно събрание тук участвуваха по сто души. Това е цялата работа.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Добре, това е предложението ми за отхвърляне на този текст. Разбира се, то ще бъде поставено на гласуване. Благодаря ви. 14.5 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз предлагам второто изречение в ал. 1 да отпадне. Там пише: "В случай на неоснователни отсъствия те не получават съответните възнаграждения", не защото съм против това, а защото такава разпоредба има в бюджета, който предстои да приемем и аз мога да ви я прочета. Там по-точно е казано: "При неоправдано отсъствие на народния представител от пленарно заседание се удържа сума равна на 2/3 от дневното възнаграждение, а от заседание на комисия - 1/3". Това е предложението на Законодателната комисия. Мисля, че тук има възможност да се тълкува различно. Тук е дадено точно, така че в самия текст, който го обсъждаме сега може да отпадне второто изречение спокойно, защото не става ясно колко се удържа и как. В бюджета го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, продължете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 98, ал. 1 - господин Венцеслав Димитров мотивира своето предложение, обаче аз не виждам пречка тук да има норма, в бюджета вече е едно приложение. Там се определя размерът. Няма да има пречка, даже ще има една връзка между два текста, което винаги е полезно.
На второ място се постави въпросът, че няма санкции. Ами ето я санкцията - за нея говорим. Има я.
И третото, но първо подред, защото аз вървя по текстовете. Господин Аджаров възрази срещу редакцията на ал. 2. Не искам разрешение от секретаря, а го уведомявам - мисля, че трябва да им аред, когато отсъствам или закъснявам в комисия трябва да уведомя ръководството. Трябва да има някакъв ред. Предлагам да се гласуват и двете алинеи така, както са предложени от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Аджаров, оттегляте ли си предложението? (Господин Аджаров от място отговаря отрицателно) Господин Аджаров не си оттегля предложението.
Господин Димитров, Вие оттегляте ли си предложението?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз не мога да го оттегля, защото виждам, че има противоречия. ВЙ/ЙА 15.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз също виждам противоречия, защото тук се казва: "съответното възнаграждение", а там е детайлизирано.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мога да обясня на господин Джеров, за да разбере и той, както и на госпожица Русева. Вижте сега тук какво се каза: "В случаи на неоснователно отсъствие, те не получават съответните възнаграждения". Предполага се, че ако отсъствуват от пленарно заседание, ще ви удържат съответното възнаграждение за цял ден. Оттатъка пък пише, че се удържат само 2/3 от съответното дневно възнаграждение. И тук това нищо не значи, господин Джеров, защото бюджетът още не сме го приели. Разбирате ли? Ние не уточняваме възнагражденията, уточняваме санкциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля! Гласуваме първо предложението на господин Аджаров, което гласеше, че трябва да отпадне втората алинея. Моля, гласувайте. В тази ал. 2 ставаше въпрос за уведомяването на секретарите.
Резултатът от гласуването: от общо 197, за - 93, против - 95, въздържали се - 9. Отпада предложението на господин Аджаров, отклонява се.
Сега ще гласувам епредложението на господин Венцеслав Димитров, който смята, че второто изречение в първа алинея: "В случай на неоснователно отсъствие те не получават съответни възнаграждения" да отпадне поради това, че в бюджета този въпрос е разрешен по-детайлно. Които са за отпадането на второто изречение, тъй като това се съдържа в чл. 14 от бюджета, моля да гласува да. Другите - против. Моля, гласувайте!
От общо 193, за - 164, против - 21, въздържали се 8.
При това положение трябва да гласуваме чл. 98 изцяло. Той трябва да гласи така:
"Ал. 1. Народните представители са длъжни да присъствуват на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които са избрани.
Ал. 2. Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието преди да е завършило или да закъснее за заседание, уведомява дужерните секретари или ръководството на съответната комисия." 15.2
Моля, гласувайте за чл. 98 в този му вид.
От общо 185 народни представители - за 147, против 24, въздържали се 14.
Господин Джеров, ако обичате докладвайте чл. 99.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 99, едно изречение: "При отсъствие по болест народният представител има правата по Кодекса на труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам текстът на чл. 99 да се замести със следния текст (председателят неколкократно призовава към тишина в залата): "Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих помолил господин Орсов да изясни какви са тези случаи, защото все пак положението на народния представител е по-различно от това на един обикновен служещ.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Става дума за осигурителните случаи в Кодекса на труда от 1951 г., където освен болест има такива неща като гледане на болно дете, гледане на болни близки. Не ги помня наизуст. Те са изброени в Кодекса на труда от 1951 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли друг, желаещ да се изкаже? Няма.
Господин Джеров, ако обичате с тази редакция, която е доста широка все пак вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Орсов предлага чл. 99 да се замести с предложената от него редакция: "Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи". Не като коментар, но това е правно неиздържано. Не мога да приема тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други - няма. Моля ви тогава тези, които поддържат предложението на господин Орсов да гласуват за. Другите, естествено, против. Моля народните представители да участват всички в гласуването. Има едно предложение на господин Орсов към чл. 99, което според господин Джеров е правно неиздържано. Така ли, господин Джеров? Така че, моля да гласувате сега за предложението на господин Орсов. Моля, гласувайте. 15.3
Резултатът - от общо 195 гласували 89 - за, против 105, въздържал се 1. Предложението на господин Орсов се отклонява.
Моля, гласувайте за чл. 99 така, както е предложен от Законодателната комисия.
Резултати - от 166 народни представители, които са гласували - за 134, против 15, въздържали се 17.
Господин Петров, имате процедурно предложение? Моля, заповядайте! 15.4 ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам да прекратим приемането на правилника и да преминем към следващата точка от днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точка втора от днешния дневен ред е - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЯКОИ МАГАЗИНИ и т.н.
Тук при мене няма становището на Комисията по бюджета. Има ли го при Вас? (Обръща се към Александър Джеров) Добре.
Думата за процедурно предложение има и господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Искам да се изкажа против това да изоставим правилника, тъй като са останали само още няколко члена. Добре е да завършим работата - тя няма да отнеме повече от 15-20 минути. Тогава можем да преминем към следващата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Караджов, Вие имате право да вземете думата само ако имате нещо против това предложение.
Преди всичко ние трябва да гласуваме прекратяване на дебатите по правилника и преминаване към точка втора от дневния ред.
Освен това тук някой искаше да прочете една декларация.
Сега гласуваме за прекратяване на разискванията по правилника.
Гласували 201 народни представители. От тях 112 за, 86 против, и 3 въздържали се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Господин Караджов иска думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам точка втора от дневния ред да бъде Законът за изменение на Кодекса на труда.
И точка трета да бъде Законът за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, активните борци и БПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Караджов предлага пререждане на дневния ред.
Думата иска господин Виденов.
ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Парламентарният съюз за социална 16.1 НЧ/ВЙ демокрация се противопоставя на това предложение и Ви призовава, господин председателю, да не го подлагате на гласуване, тъй като то противоречи на философията и критериите за ефективност и о рганизираност на нашата работа, които последователно, със съдействието на всички парламентарни групи (в това число на парламентарната група на СДС) ние залагаме в правилника, който гласуваме, заложихме и във временните процедурни правила, които приехме.
Току-що ни беше предложено в дневния ред днес да включим точка, която въобще не е предвидена в програмата за седмицата, обсъждана в Председателския съвет. Предлага ни се също така да прередим точки, които също са били обект на обсъждане в Председателския съвет и по които вече работим втори или трети ден.
Така че, господин председателю, доколкото от формална гледна точка това предложение не е направено в изискуемия срок - 18 часа на предния ден, и противоречи на философията и начина, по който определяме правилника, аз Ви моля да не го подлагате на гласуване. Да не създаваме прецедент, който ще бъде извънредно неприятен и ще въведе хаотичност в нашата работа, което е абсолютно нежелателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че сме гласували днешния дневен ред. А точка втора гласи: първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху някои магазини и други помещения. Именно това ние искаме сега в момента да разискваме. Така че нека да бъда правилно разбран. Това беше и моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Председателството действително смята, че ние сега не можем да изменяме дневния ред. Действително ние сме приели като точка шеста законопроекта за изменение на Кодекса на труда. Може утре, при започване на заседанието, да се направи предложение за промяна на дневния ред.
Сега преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЯКОИ МАГАЗИНИ И ДРУГИ ПОМЕЩЕНИЯ. 16.2
Мога да ви изясня, че действително вече имаме становището на трите комисии. Това е становището на Законодателната комисия, на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия. Тези становища са ви раздадени.
При това положение подканям господин Джеров, ако е готов, да започне да докладва законопроекта за първо четене. Тук е и вносителят господин Гоцев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предмет на разглеждане и по-точно за първо гледане е законопроектът за възстановяване собствеността върху някои магазини и други помещения.
Законодателната комисия разгледа внесения законопроект и дава своето положително становище към него. Става дума за първо гледане, при което положение някои редакционни бележки, които направихме в нашето заседание, безспорно не са отразени тук. Ние ги имаме предвид и тогава, когато пленарната зала гласува на първо четене законопроекта, ще вземем предвид и нашите редакционни бележки.
За какво става дума? Говорим за възстановяване на справедливостта.
Законът за собствеността на гражданите, който влезе в действие на 30 март 1973 г. ограничи силно правата на българския гражданин в областта на недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от този закон гражданите можмеха да притежават магазини, помещения, работилници, складове и други такива, само когато те са необходими на тях и на членовете на семействата им за упражняване на допустима от закона дейност. А ал. 3 на чл. 11 от Закона за собствеността на гражданите предвиждаше прехвърлянето на такива обекти, които не са необходими за упражняване на съответната стопанска дейност на семейството, да се извърши при условията и по реда на глава втора от закона, освен ако този обект може да бъде преустроен в жилищно помещение в двегодишен срок от влизане в сила на закона или от преустановяване на стопанската дейност, при спазване на съответните условия.
Същевременно правото на собственост, а независимо и от тази разпоредба, беше ограничено, в смисъл, че собственикът 16.3 нямаше право да получава наема от такова едно помещение.
В изпълнение на тази разпоредба Министерският съвет одобри Постановление # 60 от 14 май 1975 г., с което се даде възможност социалистическите организации, които са наематели на тези магазини, работилници и складове, безспорно частна собственост, по предложение на собствениците им да бъдат изкупени по предвидения за това ред в по становлението. Изплащането ставаше за срок до пет години, освен ако цената не надвишаваше сумата от 2000 лева.
Решението на Законодателната комисия за внасяне на законопроекта за разглеждане беше взето с мнозинство от 14 гласа за, 7 против и 1 въздържал се.
Какво е нашето становище? Говоря за становището на мнозинството в Законодателната комисия. Защо се налага внасянето на този законопроект?
Според нас, става дума за една справедливост, за възстановяване на нормалното положение, което беше накърнено от този социалистически закон.
По външни белези собственикът прехвърли с договор, т.е. налице е волеизявление, свой магазин или своето помещение, което е определено в Постановление # 60 на Министерския съвет. Всъщност обаче, собственикът действуваше по силата на съответните повелителни разпоредби.
Първо, той не можеше да избере съответния купувач. Каква сделка имаме тогава, когато аз не мога да си избера купувача, който ще ми купи магазина или съответното помещение? Задължително продажбата трябваше да се извърши в полза на социалистическата организация, която беше наемател, насила настанен в това помещение.
На второ място, собственикът нямаше право да определи цената.
И от тази гледна точка смятам, че тук не е налице една перфектна сделка. Как се определяше цената? Цената се определяше по силата на Наредбата за цените на недвижимите имоти. И тук трябва да имаме предвид, че до 12 ноември 1979 г. действуваше Наредбата за цените от 1967 г. (доколкото си спомням). А от 12 ноември 1979 г. действуваше следващата Наредба за цените на недвижимите имоти, която беше в сила през цялото време на действие на Постановление # 60 от 1979 г. насам. 16.4
Особено вторият нормативен акт (да не цитирам първия относно неговите цени) поставяше в едно отрицателно положение, в едно дискриминационно положение помещенията, предмет на Постановление # 60. Това са магазини, работилници, складове, които се оценяваха силно занижено - между 3 и 14 лева на кубически метър със съответното годишно овехтяване, което се движи някъде около 0,5 до 1 на сто за година. Или сделките, продажбите поточно, извършени от тези граждани - собственици, бяха определени както спрямо купувача, така и спрямо цената.
И затова смятаме, че това не са перфектни сделки и те трябва да бъдат уредени по начин, който предлагаме да влезе в сила с този законопроект. 16.5Уре
И поради това предлаганият законопроект с конкретните текстове предвижда възстановяване на собствеността върху тези обекти.
С внесения законопроект (защото има и други разсъждения) предлагаме сделките да бъдат обявени за недействителни, а продавачите да възстановят на купувачите заплатената за покупката сума в срок от два месеца от влизането в сила на този закон. Уреждат се отношенията и с третите лица - купувачите. Не се предвижда бившите собственици и техните наследници да търсят пропуснатите ползи и добиви от имотите. Уреден е и случаят, когато е извършено преустройство на закупените обекти, както и заплащане от бившия собственик на направените разноски по извършените подобрения в този период.
Законопроектът е изграден съвсем кратко. Той съдържа онези норми, които смятаме, че трябва да бъдат налице, без да си позволяваме разточителност в съответните норми.
В името на коректността трябва да кажа, че аз изразих становището на мнозинството в Законодателната комисия, както ви го докладвах и това е неговото становище. Аз смятам, че к колегата Школагерски е тук, за да изрази също така мотивите на малцинството, защото те са пуснати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искам да запитам от място вносителите да кажат дали са съгласни със Законодателната комисия или има някакви различия.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Никакви различия няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Другите две комисии имат ли някакви различни становища? Това е редът, който го приехме само завчера.
Господин Димитров, имате ли някакви различия от становището на Законодателната комисия?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз съм председател на Комисията по бюджета и финансите.
Вие питате имате ли различни становища. Ние разглеждаме този законопроект от бюджетна и финансова гледна точка. Аз не мога да взема компетентно отношение по становището на ЗаконоББ/ВЙ 17.1 дателната комисия. Но мога да прочета становището, до което стигнахме в Комисията по бюджета и финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: То е раздадено в залата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Накратко само ще кажа, че днес имахме заседание, взехме решение да подкрепим законопроекта на първо четене и да призовем народните представители да го приемат на първо четене. Знаете, в доклада, който е раздаден, е отразено становището на мнозинството и някои от възраженията, които се появиха по време на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От страна на Икономическата комисия? Аз искам само да ви припомня нещо, което мисля, че вчера гласувахме. И все пак не се внимава. Законодателната комисия обобщава мненията на комисиите, които имат отношение по дадения въпрос. Ние гласувахме следния текст: "Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на Законодателната комисия и становищата на вносителя и на съответните постоянни комисии, когато те се различават от предложението на Законодателната комисия."
Становищата са раздадени. Правилникът е създаден, за да го спазваме. По този начин ние съкращаваме доста голяма част от изказванията. Имате думата.
АНА МИЛЕНКОВА: Искам да поднеса на вашето внимание становището на членовете на Законодателната комисия от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Ние също споделяме становището, че следва да бъде дадена възможност на бившите собственици и техните наследници да възстановят собствеността си върху продадените магазини, работилници, складове, ателиета, продадени по реда на 60-о постановление.
За да се гарантират правата на бившите собственици и за да се осигури стабилност на правния ред, продажбата на тези имоти следва да се обявят за относително недействителни по съдебен ред. В разглежданите случаи не би било точно да се говори за нищожност на сделките поради липса на воля. Като изхождаме от принципа, че относителната недействителност на правните сделки не е друго, освен унищожаемост на същите, ние смятаме, че и правните последици трябва да се съгласуват с разпоредбите на законодателството в тази област - Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността. 17.2
Първо, необходимо е да бъдат запазени правата на добросъвестните трети лица.
Второ, преобретателите, извършили подобрения на имотите, следва да бъдат признати за добросъвестни подобрители, с всички произтичащи от това права.
Поради обстоятелството, че навремето собствениците са били поставени в икономически условия, които на практика са ги заставяли да прехвърлят имотите си, сега исковете, които те ще предявят, е целесъобразно да бъдат освободени от държавни такси.
С разглеждания закон фактически започва сложният и многостранен процес на реституция. Заради това е недопустимо приеманият от нас закон да съдържа разпоредби, които се конфронтират с действуващи класически институти на правото. Такива прецеденти са недопустими за една правова държава.
Наложително е да отбележим, че Законодателната комисия, когато обсъжда материя, имаща отношение към икономиката, не бива да се обвързва с решения, преди да е изслушала специализираната постоянна комисия.
Представителите на ПССД в Законодателната комисия предлагат алтернативен вариант на внесения законопроект.
"Чл. 1. Бившите собственици и наследници по закон могат да искат по съдебен ред да се обявят за недействителни по отношение на тях продажбите на магазини, работилници, складове и ателиета, извършени по реда на Постановление # 60 от 14 май 1975 г. Искът се предявява от заинтересуваните лица в срок до една година от влизане на закона в сила.
Чл. 2. При уреждане на отношенията между бившите и настоящите собственици по предходния член се прилага разпоредбата на чл. 33 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 3. Лицата, извършили подобрения върху имотите по чл. 1, имат правата на добросъвестни владелци, съгласно чл. 72 от Закона за собствеността.
Чл. 4. Придобитото право на собственост или друго вещно право от трети недобросъвестни лица върху имотите, изкупени по реда на 60-о постановление или след влизане в сила на настоящия закон, не могат да се противопоставят на бившите собственици и наследниците им. 17.3
Чл. 5. Исковете на този закон се освобождават от държавни такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще помоля следващите оратори да си поставят картата, за да контролираме времето.
Всъщност, Вие прочетохте това, което е раздадено на всички народни представители. Надявам се, че всички народни представители го имат. Това фактически е един нов законопроект.
Други желаещи да се изкажат по въпроса? Ясно е, че при първото гласуване, напомням, законопроектът се обсъжда в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта, като могат да правят и писмени предложения по отделни текстове, които се представят на председателя.
Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата като представител на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили по този законопроект.
Законопроектът е първата крачка към реституцията, която създава първата възможност за малката приватизация. Да може при малката приватизация да се явят собствениците на своите магазини със собствеността на имота, който имат, и да участвуват в закупуването на онова, което се приватизира. Това е първата по нашата преценка особена заслуга на този законопроект. Известно е, че всичките отчуждителни и конфискационни закони, които станаха след 9 септември 1944 г., не бяха съобразени с действуващото законодателство и не бяха съобразени с класическите правила на гражданското право. Да се иска сега, при отмяната на тези закони и възстановяването на собствеността, да се подходи при пълно съответствие с действуващото законодателство и класическите форми, означава да се отрече изобщо възможността да може да се възстанови справедливостта. По тази причина боравенето с термините за добросъвестност, за което се говори тук, което за нас, юристите, не означава онова, което за лаиците, а означават знания от страна на купувача, че този, от когото купува, не е собственик, са неточни и могат да бъдат само израз на желание да бъдат заблуден онзи, който ги слуша и който не е юрист. 17.4
В предложения проект се има пълното съзнание, че подходът, който ще съществува в бъдещите закони за реституция, няма да бъде един и същ за всички с оглед на това, че СДС желае това да стане при най-малки социални сътресения и без да бъдат засегнати имущества на лица, които са добросъвестни не в правнотехническия, а в чисто човешкия смисъл на думата.
По тази причина предлаганият законопроект приема, от една страна, връщането на имотите, казват се недействителни по отношение на собствениците, но терминът при второто разглеждане можем да приемем някое предложение, че ще бъде връщане, защото думата "относителна недействителност" е строго юридически техническа. Връщане имотите на бившите собственици. Те ще ги заплатят на сумите, които са получили, обратно на онова, което се предлага от страна на опизицията сега да ги заплатят с днешни цени. Затова, защото онова, което беше практически ограбено, означава да не бъде върнато, ако трябва да бъде върнато при днешните цени на пазарната икономика. Ако вървим към онези класически разрешения, които ни предлагат представителите на Предизборния съюз на БСП да се заплаща като добросъвестен владелец, това би означавало тези, на които ще се върнат имотите, да трябва да заплащат подобренията по повишената стойност и евентуално да търсят добивите от вещта от момента, който е посочен в Закона за собствеността. 17.5
Въпреки че тези хора в течение на 20 години не получиха никакъв доход от своите магазини, ателиета и работилници, Съюзът на демократичните сили предлага те да не искат никакви добиви от вещта, да не искат заплащане на никакви наеми. И нещо повече, те да върнат онова, което тези, които го купиха (третите лица или държавата, или общините), са извършили подобрения върху имота. Затова техническата дума за добросъвестност тук не може да влезе в онова действие, което нормално би следвало да бъде.
И още нещо. Докато при бъдещи реституции ще се търси баланса на справедливост от едната и от другата страна между човешки съдби, на които е отнето, и други, които добросъвестно, в човешкия смисъл на думата, без да използуват партийно или служебно положение, са придобили имоти, които са отчуждени от физически лица, тук в такъв конфликт няма, тъй като всички тези имоти бяха продадени само на държавата и общините. Държавата и общините са ги продали на организация, а не на физически лица, освен когато са искали да облагодетелствуват някой от своето обкръжение и затова са ги продали на физически лица. Затова реституцията тук е съвсем проста и съвсем лесна. Физически лица не са ощетявани.
Най-накрая понеже сме още по принцип, искам да спра вниманието ви и на това.
Със закона, който излезе в 1947 г. за т.нар. едра градска покрита недвижима собственост, не бяха отчуждени само магазините на тези собственици, на които като беше взето всичко, се каза, че трябва да им се остави поне едно магазинче или работилничка за допълнителен доход, както е посочено в закона. Този допълнителен доход те някак си използуваха и той беше нещо допълнително върху техните малки заплати и пенсии. И в един момент 1975 г., когато мнозина по списък можеха да вземат апартаменти над 120 кв.м, когато мнозина строеха вили над 60 кв.м, се взе това, което беше дадено като допълнителен доход на хората, които преди това бяха отчуждени по Закона за едрата градска и покрита недвижима собственост.
Това налага този законопроект да бъде приет по наше разбиране по принцип. Това означава, че Съюзът на демократичните сили не желале да възвръща чорбаджийството, а желае да възстанови СД/МД 18.1 справедливост, да даде възможност на хората, чиито пенсии сега не са големи, да могат да получават наеми, които да балансират съществуването им, и да даде възможност на хора, които сега поради безработицата остават без работа, да ползуват тези магазини и помещения, за да се разгърне онази пазарна икономика, за която и господата от лявата страна на тази зала също така твърдят, че без нея не може да се живее.
Във всеки случай всички подобрения, които разумно се направят при второто четене на законопроекта, ще бъдат взети внимателно предвид. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Предупредих ораторите да слагат своята карта, за да може да следим времето.
Преди всички има думата господин Пирински. Но аз съм тук пред един проблем, който мисля, че господин Школагерски, който е подписал мотивите, трябваше като един от създателите на проекта за правилник да вземе под внимание.
Фактически Вашият, така да се каже, проект са мотиви. Обаче след това в текста става ясно, че представителите на ПССД (моля за внимание в залата!) в Законодателната комисия предлагат алтернативен вариант на внесения законопроект.
Чл. 67 от правилника действително все още не е в сила. Но аз нямам друг начин, освен да се движа по този правилник, който фактически до голяма степен върви по правилника, който бяхме гласували за Великото Народно събрание. Там се казва, че всички законопроекти, постъпили в Народното събрание (моля за внимание!), които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и Законодателната комисия едновременно и се внасят в пленарно обсъждане на едно и също заседание на Народното събрание.
Госпожа Миленкова фактически представи един нов законопроект. И тя не говори по целостта на законопроекта, който е внесен и който е минал през комисиите. Това е същността. Това е един правен въпрос. Мисля, че господин Школагерски си дава ясна сметка за него.
Тъй че ние сега ще се изправим пред един конфликт - да обсъждаме два законопроекта, за което нямаме право. Защото е казано много ясно, че тези законопроекти влизат в Законодателната комисия и могат да се конкурират, но излиза един законопроект. 18.2
Затова ще моля оттук нататък ораторите да взимат отношение към законопроекта, по който имат отношение Законодателната и останалите комисии.
Господин Пирински, Вие имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПССД): Господин председател, ще поставя картата, както Вие препоръчахте, но ще си позволя преди това просто да отбележа следното.
Струва ми се, че мнозинството в гласуването си да се прекрати работата по правилника и да се мине по този законопроект в този час на работата на парламента днес, не постъпи с необходимата отговорност, както Вие сам отбелязахте, господин председателю, и в момента в парламентарната зала вниманието е доста разсеяно. Доста от депутатите, както би се изразил един друг водещ често тези заседания във Великото Народно събрание, "са по стените". Други разговарят помежду си.
А аз съм напълно съгласен с господин Васил Гоцев, че този законопроект, към който сега пристъпваме, третира найважната проблематика, която стои пред сегашното Народно събрание - проблематиката на приватизацията.
Ето защо предлагам, господин председателю, наистина да призовете народното представителство към внимание и да се постараем тази дискусия да бъде действително достатъчно отговорна, на равнището на проблема, който третираме.
Преди всичко бих отбелязал заглавието на законопроекта, което в този му вид е за възстановяване собствеността върху някои магазини и други помещения. В Икономическата комисия се сподели разбирането, че би трябвало да се възпроизведат термините, които са употребени в 60-о постановление, а именно заглавието да бъде: "За възстановяване собствеността върху магазини, работилници, складове и ателиета".
Второ, господин председателю, в хода на работата в Икономическата комисия се изясни, че няма достатъчно информация за колко и какви обекти става дума. Помолих представители на партията на собствениците, които участвуваха в работата на Икономическата комисия, за информация. Получих такава информация, която гласи, че в София тези обекти, заедно с обектите по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, са 5600. Чрез Партията на собствениците са подадени общо 4000 молби, от които 18.3 2000 за град София и 2000 за провинцията. И се отбелязва в информацията, че това е твърде частична и неизяснена картина на действителния предмет на приложение на този закон.
Така че моля да имаме предвид, че ние не знаем точно за какъв обхват от случаи говорим.
Що се отнася до същността на въпроса, господин председателю, господин Джеров като докладчик на Законодателната комисия спомена, че става дума за възстановяване на справедливостта.
В Икономическата комисия ние отчетохме този аспект, като водещ аспект при дискусията върху този законопроект. Но все пак в Икономическата комисия ние разглеждахме законопроекта преди всичко от гледна точка на неговата икономическа целесъобразност. А в Бюджетната комисия, за която информира господин Димитров, както той сам изтъкна, ние говорихме за бюджетните и финансови аспекти на този законопроект.
Така че предполагам, господин председателю, по-нататък да насочвате дискусията към обсъждане на тези три основни страни на този въпрос.
Както споменах, прав е господин Гоцев, че с този законопроект се пристъпва към една форма на реституция. В Икономическата комисия беше споменат терминът "малка реституция".
Веднага трябва да отбележа, че мнението в Икономическата комисия беше, че от икономическа гледна точка ние сме длъжни да пристъпим към приватизацията и реституцията въз основа на един достатъчно обхватен закон, в който да се поместят всички частни случаи. Но в дадения случай, на 1975 г., Постановление # 60, преценихме, че би могло, като изключение, да препоръчаме на Народното събрание да разгледа този закон преди приемането на общия Закон за приватизацията, но при едно непременно условие, а именно: решенията, които възприемем с този закон, по никой начин да не противоречат и да не затруднят по-нататък същинския процес на приватизация, с който ние ще се занимаем и който ще регламентира, така да се каже, големия Закон за приватизацията.
В тази връзка мен ме смущават две неща, господин председателю. 18.4
Едното е докладът на председателя на Законодателната комисия господин Джеров. В своя доклад той доста убедително апелираше за едната гледна точка по въпроса за правната природа и регламентацията на този законопроект. Той почти не спомена онова, което Вие отбелязахте, - че има и друга гледна точка, която е изразена в мотивите, които госпожа Миленкова прочете. 18.5
И второто нещо, което ме смущава, е трактовката на господин Гоцев, че тези различия са технически и несъществени. Искам да ви уверя, че в Икономическата комисия ние разгледахме, от гледна точка на икономическите им последици, тези уж технически различия между това, дали са били добросъвестни или недобросъвестни владелците на тези помещения, дали имат, или нямат право на добросъвестен владетел третите лица на тези помещения.
Трябва да ви кажа, че мненията не бяха разделени на партийна основа. Тук, а по-скоро бих казал, че някои от възрастните колеги от Съюза на демократичните сили, с достатъчно голям практически опит в приложението на търговското право в предвоенния период, пледираха за гледната точка, която е отразена в мотивите на колегите от Парламентарния съюз за социална демокрация в Законодателната комисия.
Специално искам да отбележа още веднъж онова, на което наблегна госпожа Миленкова в тези мотиви, а именно: недопустимо е приеманият от нас закон да съдържа разпоредби, които се конфронтират с действуващи класически институти на правото. Такива прецеденти са недопустими за една правова държава. Трябва да ви кажа, че бях много впечатлен, като прочетох това мнение след заседанието на Икономическата комисия, тъй като в самата Икономическа комисия точно тези бяха аргументите на нашите колеги от СДС.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Времето Ви изтича!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих помолил да ми дадете възможност да завърша, господин председателю, защото господин Гоцев не беше ограничен от часовника. Той изнесе една много страстна пледоария в полза на едната гледна точка. Това беше изказването и на господин Джеров, така че от гледна точка на един елементарен баланс Ви моля да ми дадете възможност да завърша.
С една дума, от юридическа гледна точка, както Вие помолихте, господин председател, аз се изказвам категорично в полза на онези текстове, които юристите от Парламентарния съюз за социална демокрация са изложили в своите мотиви, с които разполагате и Вие.
Що се отнася до икономическата целесъобразност, тук имаше много съществени дебати в Икономическата комисия и ние се съгласихме по два от трите основни въпроса, по които говорихме. ДП/МД 19.1
Първо, че е целесъобразно при тези магазини, ателиета и т.н., наистина да се развие пазарният сектор, пазарната икономика.
Второ, че това най-добре може да стане чрез приватизация и то колкото се може по-бързо.
Въпросът е до това как и каква приватизация да се насърчи - дали приватизация чрез реституция, и то по този начин, който регламентира законът, или приватизация по онези техники и технологии, които наред с интересите на бившите собственици отчитат интересите и на други възможни икономически агенти, които биха желали да участвуват в тази приватизация.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Колко време още ще говорите?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да се разпростирам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От временните правила, където имаме определено времето, е десет минути, освен ако не сме определили друг регламент, така че аз не мога да спра сега господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Междупрочем аз не виждам колко време съм употребил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Седем минути и четиридесет и осем секунди, значи почти осем минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, господа, уважавайте ми поне десетте минути.
В тази връзка, господин председателю, бих предложил, когато разсъждаваме върху икономическата целесъобразност, да отчитаме няколко фактора, които са общовалидни в процесите на приватизация и които се отчитат във всички методики, а и в опита на другите източноевропейски страни. Преди всичко дали ще се загубят работни места в резултат на един или друг вид приватизация. Днес в Бюджетната комисия стана ясно, че много от тези помещения се използуват за производствени цели сега - да речем, производствата от подотрасъла на фината механика. Никой не е направил оценка колко работни места биха се изгубили, ако се пристъпи просто към обявяване на недействителност на сделките, сключени през 1975 г.
Второ, по наше предложение (беше записано в мнението на Икономическата комисия) помещения, които се използуват за аптеки, за магазини за хранителни стоки и други, поне за едно19.2 годишен период трябва да останат именно в този си вид да не ползуват, тъй като иначе в редица общини би могло да се стигне до пълна липса и затваряне на подобни магазини.
В тази връзка, завършвайки въпроса за икономическата целесъобразност, бих привлякъл вниманието на народните представители, които еднозначно свързват пазарната среда и пазарната икономика с частната собственост, и то във вид на реституция, към чл. 19 от Конституцията на Република България, която заявява, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива и толкова. Всички стопански субекти имат право да развиват подобна стопанска инициатива и да доказват своята конкурентоспособност въз основа на пазарни критерии.
Последният аспект - бюджетно-финансовия. Тук беше повдигнат въпроса за цените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински, вече трябва да привършвате.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, господин председателю.
За бюджетната страна на въпроса, като най-малко свързана с този законопроект, няма да се разпростирам, но ще кажа едно единствено нещо. Беше споделено мнението, че евентуалните приходи от тази реституция трябва да се съсредоточат в общинските бюджети на общинските народни съвети. Не бива да има никаква илюзия в това отношение, че общинските народни съвети ще получат някакви съществени приходи, тъй като, както и самият докладчик, господин Джеров, изтъкна, още през 1975 г. тези обекти са били чувствително недооценени и вие можете да си представите, господин председателю, в днешните цени и парична инфлация какви символични суми практически биха постъпили в общинските бюджети.
Завършвайки, моля ви да насочите народното представителство и комисиите, които ще работят по този законопроект, много сериозно отново да се върнат към неговия чл. 1, много сериозно да преценят дали недействителност и относителна недействителност са само технически различни термини, дали между недействителност и възстановяване на собственост, за което ние еднозначно се съгласяваме, може да се слага равенство. 19.3
Значението на закона е преди всичко от прецедента, който създаде. Тук колегите от дясно апелират за смяна на системата. Бих искал да ги уверя, че ако те сериозно говорят за това, те трябва да пазят характера на правовата система, която искаме да изградим, като зеницата на окото си и да не допускат никакви отклонения от закона и от правовата същност на законопроектите, които цитираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за процедурно изказване госпожа Радка Василева. 19.4
РАДКА ВАСИЛЕВА: Имам процедурно предложение. Наближава 20 ч. и струва ми се, че това е време подходящо за една ползотворна работа. Аз съм научен работник в обикновения си живот, не парламентарен, и тук съм дошла с една съвсем различна цел, свързана с приемането на закони.
Позволявам си това общо разсъждение, за да направя процедурното си предложение. Чухме една голяма пледоария в защита на законопроекта, който се предлага, и още по-обстойно друго възражение, което, въпреки че винаги с внимание съм слушала господин Пирински, повече прилича на лекция в един познат маниер, в който се правят общи разсъждения от сорта това малка реституция ли е... (шум и реплики в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Много Ви, направете процедурното предложение. То трябва да бъде съвсем точно формулирано.
РАДКА ВАСИЛЕВА: Процедурното предложение е да се преустановят дебатите (шум в залата) и да преминем към същинската си работа, защото ние имаме вече ясно утвърдено становище затова как ще гласуваме. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Както знаете, мога да дам думата само на един от парламентарната ви група, посочете кой. Господин Боков, моля.
ФИЛИП БОКОВ: Ставам, за да опонирам на току-що направеното процедурно предложение и ми се струва, че маниерът, по който започваме да работим или стереотипът, който възприема нашето Народно събрание, все повече и повече става абсурден. Той излиза извън принципите на парламентаризма (реплики от СДС) и едва ли можем, уважаеми господа и уважаеми господин Димитров, да смятаме за Народно събрание едно Народно събрание, което работи като комсомолско събрание. (Недоволство от СДС) Колежката, която говори пред мен каза, че вие вече имате яснота как ще гласувате. Запалките предполагам, че са налице, така, че аз съм убеден, че няма никакъв проблем този законопроект да се гласува.
Но смисълът на нашата работа в парламента е да дебатираме и да се опитаме да видим всички положителни и отрицателни страни на нашите бъдещи решения. Така че аз предполагам, че вие, разбира се, сега единодушно ще гласувате да се прекратят дебатите. В това не се съмнявам, но отново искам да подчертая ЦМ/МД 20.1 абсурдността на ситуацията, в която тези, които подкрепят това предложение, поставят Народното събрание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Стига толкова, да гласуваме.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще ви дам думата, но след като гласуваме тази процедура. Такъв е редът. Вие сам съзнавате, че такъв е редът.
Моля да се гласува предложението, направено от госпожа Радка Василева, да се прекратят дебатите по първо четене на законопроекта. (Недоволство от страна на ПССД)
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Не е имало дебати. Това бяха встъпителни слова. (Смях, шум и реплики в залата, господин Ангел Димов уточнява с председателя нещо, което не се чува)
Моля, народните представители да гласуват.
От общо 207 гласували, за - 111, против - 93, въздържали се - 3. (Шум в залата)
РОСЕН КАРАДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да се възползувам от правото си да оспоря сегашното гласуване с няколко основни аргумента.
Първият аргумент - за съжаление вече се налага за трети път да го излагам в тази зала. Законодателният процес е уреден в най-общите разпоредби на Конституцията в един-единствен текст. По временните процедурни правила законодателната техника и законодателният процес не са уредени подробно. Този въпрос среща своето подробно уреждане едва в правилника, който бяхме на път да приемем тази вечер.
Господин председател, вчера ви помолих, докато не приемем изцяло правилника, да не внасяме законопроекти, да не създаваме прецеденти, каквито не би трябвало да създава нашето Народно събрание. Единственото изключение, което направихме, беше законопроектът за избор на президент и вицепрезидент от гледна точка на неговата бързина.
От тази гледна точка, господин председател, Вие няколко пъти днес се позовахте на правилника и казахте, че макар и неприет, тези текстове са вече гласувани и би трябвало да бъдат валидни за нас. 20.2
Аз искам да ви прочета отново чл. 42, ал. 1 на приетия вече текст за правилник, който вменява в задължение на Председателския съвет... (Шум и реплики от СДС)
Господин председател, моля залата да ме изслуша. Аз все пак излагам аргументи, а не произнасям политически речи. (Шумът и репликите продължават)
В чл. 42, господин председател, правилникът вменява в длъжност на Председателския съвет да разпредели предварително времето за дебати по парламентарни групи, съобразно тяхното представителство в Народното събрание. А ал. 3 казва, че ако Председателският съвет не е разпределил предварително времето за обсъждания и изказвания по съответната точка от дневния ред, от всяка парламентарна група могат да се изкажат трима оратори по 10 минути всеки. В рамките на 30 минути парламентарната група може да определи и друг брой оратори.
Това, господин председател, е предвидено като абсолютен минимум и то не за закон, а за незначителни точки от дневния ред. И когато ние гледаме един законопроект от такова естество на първо четене, аз ви моля все пак да спазим вече приетите от нас текстове, макар и да не е приет като цяло правилникът.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Прекъснете го...
РОСЕН КАРАДИМОВ: Аз разбирам желанието да ме прекъснете. Господин председателят може да натисне и копчето, но аз вярвам, че той няма да го направи. Господа, с това проблемът няма да бъде решен. Ние излагаме аргументи и мисля, че в двете изказвания те бяха изложени професионално. Ние не правим политически речи, защото най-лесно е от тази трибуна в момента да водим политическа демагогия. Най-лесно е да се каже, че за сметка на 5 хиляди човека вие ще ощетите 100 хиляди. Най-лесно е да попитам колко от изказалите се са лично заинтересувани от внасянето на този законопроект (ръкопляскания от ПССД), но това е демагогия, господа! Това е демагогия, ние говорихме с аргументи (шум и реплики от СДС). За съжаление, вие очевидно и аргументи не искате да чуете.
Господин председател, моля Ви да подложите още веднъж предложението на гласуване. Аз ползувам правото си и го оспорвам. 20.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Повече дебати по този въпрос няма. Аз Ви слушах внимателно, но няма основание да подложим на гласуване, защото просто резултатът ще бъде същият. ("Браво!" и ръкопляскания от ПССД)
Резултатът ще бъде същият, естествено, защото Вие много добре се позовахте на правилника, който е приет. Вярно е, че има временни правила, но председателят не може да наложи своята воля над Народното събрание. Народното събрание гласува да минем към обсъждане на законопроекта. Така че имаме тази възможност. Ние вече приехме два закона. Сега приехме трети закон.
Мога да кажа само едно, за съжаление. Аз също бих искал правилникът отдавна да беше приет. Имаше някои господа, които просто със своите предложения бавеха правилника. Защо ще очаквате от другата страна друго отношение, когато вие същото го правехте? (Единични ръкопляскания от СДС)
Господин Райчевски, аз след малко ще прекаратя заседанието, защото наближава 20 часа. Какво имате да кажете? 20.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да се гласува на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така, сега ще гласуваме. След като прекратихме дебатите, не ни остава нищо друго, освен да гласуваме на първо четене законопроекта. (Шум в залата)
ГЛАСОВЕ, ЖАН ВИДЕНОВ: Искам думата по процедурен въпрос, господин Савов. (Председателят не се обръща към гласовете)
ЖАН ВИДЕНОВ: Що за безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По време на гласуване нямате възможност. Моля, гласувайте.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Червените пак не гласуват! Да върнат заграбеното!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Хайде, гласувайте, хайде, то се виде!
Я, гласувайте там, отрицателен вот ще ви дадат!
Тури отрицателен вот, бе! (Към един народен представител, който е станал и се е приближил до него)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От 136 гласували, 121 са гласували - за, 14 - против, 1 - въздържал се. (Гласове в блока на СДС: "Реституция! Реституция! Реституция!")
(Мотивите и текстът на законопроекта - приложение # 1, I)
Моля, тишина в залата! Господин Стоилов има право да обясни отрицателния си вот.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Той е гласувал "против".
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дами и господа, аз гласувах "против" не защото съм против принципната идея, която е заложена в закона.
ГЛАС ОТ СДС: А защото си комунист!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вижте, това е много лесен аргумент, да кажете че нещо не е вярно, защото някой е еди-какъв си. Но ако се връщаме към този род аргументация, аз не бих споделял вашия ентусиазъм, защото със същите аплодисменти преди няколко десетилетия други хора, които са седели на сходни места, са скандирали: "Национализация!". Така че аз не бих искал по подобен начин да решаваме реални и трудни социални проблеми.
НАРОДНА ПРЕДСТАВИТЕЛКА ОТ СДС: Хайдуци и убийци! С шалварите сте дошли от селата и нищо не сте направили! Сл.Р/МД 21.1
ЯНАКИ СТОИЛОВ:... защото ние бихме искали поне в минимално необходимото време да изкажем нашите аргументи, тъй като се чувствуваме ангажирани пред българските граждани. Защото аз от този закон не съм нито ощетен, нито облагодетелствуван. И заради това мисля, че позицията, която щяхме да изкажем, можеше да бъде споделена от множество български граждани, които не са пряко нито ощетени, нито облагодетелствувани от този закон. Смятам, че това беше вярната позиция, от която да търсим и найсполучливите решения как да постигнем и икономическа ефективност, и социална справедливост.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Цяла година защо не ги намерихте?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз споменах вече, че тук аргументите в много случаи не са състоятелни. Почти по същия начин отхвърлихте идеята за петициите, забравяйки, че с тези петиции тръгнаха у нас промените преди 10 ноември, с шествието на "Екогласност". Но мнозина от вас, които се смятат за последователи на това движение и на този процес, за жалост, като че ли изменят на тези принципи.
Ние ще се постараем преди второто четене да аргументираме текстовете. И смятам, че направихме всичко възможно конструктивно да водим тази дискусия. Но, изглежда, най-лошото в това Народно събрание са дискусиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Стоилов. Господин Виденов, моля!
ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми колеги народни представители (повечето от присъствуващите в блока на СДС са станали на крака, някои излизат), повечето от тези, които се намират в лявата страна на залата, аз се обръщам към господин председателя, ползувайки правата си съобразно временните процедурни правила, които са макар и временни, но закон за нашата работа тук.
Оспорвам, господин председателю, начина, по който Вие се държахте и по който провеждахте процедурата на последното гласуване. (Гласове от СДС: "А-а-а!")
Вие отказахте искането на господин Карадимов за прегласуване, аргументирайки се с думи, които Ви поставиха на едната страна на спора в тази зала. И редно би било да преотстъпите веднага председателското място на своя заместник. (Гласове от блока на СДС: "Е-е-е!") 21.2
Второ, господин председателю, Вие съвършено умишлено и тенденциозно отказахте да ми дадете думата по процедурен въпрос, въпреки че бях вдигнал отдавна ръка и много добре знаете, че това би било становище и на ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация. Това, господин председателю, е тенденциозно, користно и неправомерно поведение, което е изцяло на Ваша отговорност. (Ръкопляскания от блока на ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов, господин Виденов! Благодаря ви, господа, за ръкоплясканията. Но мисля, че ако проверите гласуванията, няма да ръкопляскате.
ГЛАСОВЕ ОТ ПЪРВИТЕ РЕДИЦИ НА СДС: Червена буржоазия! (Към блока на ПССД)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: А, господин Виденов, за думите "користно" би трябвало да се извините. Защото "користно" означава нещо, което Вие знаете какво означава на български език.
А защо съм отказал? Затова, защото председателят може да подложи втори път на гласуване тогава, когато е забелязал някаква грешка, нещо, което не е в ред. Тук такъв случай нямаше. Тук просто се изложи една теза. Мнозинството каза своята дума. И все пак в един парламент мнозинството има думата.
Часът е двадесет. Закривам заседанието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
(Закрито в 20,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Стефан Савов)
СЕКРЕТАРИ: (Илиян Илиев) (Румен Сербезов)