Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

1991-12-19

Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, регистрирайте се!
Откривам заседанието! (Звъни) Имаме кворум. И моля квесторите да предупредят народните представители, тъй като имаме много важно обсъждане, да влязат в пленарната зала. Моля квесторите да съобщят в бюфета и в кулоарите.
Утре, както знаете, е ден на актуални въпроси и питания. Министър-председателят на Република България Филип Димитров ще отговори на Дончо Конакчиев и на Кръстю Трендафилов, тоест на две питания. Министърът на труда и социалното осигуряване Векил Ванов ще отговори на Стойчо Шапатов. Министърът на образованието и науката Николай Василев - на Евгени Друмев, Станка Величкова - актуален въпрос и питане, и на Евгени Друмев и Георги Божинов.
Поради отсъствие от столицата и страната няма да отговарят министър Стоян Ганев на Филип Боков, министър Никола Василев на Мими Виткова и Велко Вълканов, министър Димитър Луджев на Тошо Пейков и Георги Игнатов.
Госпожи и господа народни представители, моля ви - обръщам се към групата на СДС - другите две групи ми дадоха имената на своите представители за Парламентарната Асамблея на НАТО. Само групата на СДС не е дала тези имена. Това спъва работата. Освен това трябва да се направят предложения от групите, за да се конституира интерпарламентарната група. За тази цел СДС трябва да предложи председател на Българската интерпарламентарна група, БСП и ВЙ/КТ 177.1 ДПС - по един заместник-председател. Това е ръководството, иначе всички депутати са членове на Българската интерпарламентарна група. Необходимо е да се конституира ръководството и то да има предложения, ние тук ще ги гласуваме.
Господин Неделчев, Вие искахте да кажете нещо по дневния ред, доколкото ми е известно. Да, точката е включена. Това е точка, която обаче искам да обясня. По тази точка, господин Неделчев, елате, ако обичате, да обясните Комисията по радио и телевизия взе ли становище, има ли консенсус по този въпрос и защо?
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, позволявам си да обърна внимание на народните представители, че вчера беше раздаден един проект за решение как да бъде отразена предизборната кампания за президент и вицепрезидент и това решение е постигнато с пълно съгласие в Комисията по радио и телевизия. Ние обмислихме подробно всички възможни форми за отразяване на президентската кампания. Искам да предложа това решение на Народното събрание на основание чл. 11 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, а именно чл. 11: "В предизборната кампания се спазва принципът за равенство на кандидатите в информационните програми на националните средства за масово осведомяване" и Заключителната разпоредба, – 2: "По неуредените в този закон въпроси се прилагат съответните разпоредби на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове", тоест имаме препратка към чл. 57 на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. А именно начинът на този достъп се урежда с решение на Великото Народно събрание. Именно затова Комисията по радио и телевизия предлага този проект за решение, който е съгласуван и с господин Александър Джеров, председател на Законодателната комисия. Мисля, че имаме пълно съгласие и моля уважаемото Народно събрание да приеме като точка първа от дневния ред именно това решение, което смятам, че няма да отнеме много време от нашите заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля по един представител от група да вземе отношение по този въпрос. Ние ще разглеждаме много важен въпрос. Господин Орсов, заповядайте.
Необходимо е да се изкажете по това дали първо да мине като точка първа, дали има съгласие. За да бъдем съвсем коректни - аз нямам в себе си писмено становище на Законодателната комисия, 177.2 но тъй като пленумът може повече, отколкото която и да е комисия, ако ние решим, бихме могли действително сега да гласуваме.
Проектът за дневен ред ви е раздаден.
ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за решение за достъпа до националните средства за масова информация на кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент.
2. Проект за решение за временно спиране разпореждането с движимо имущество на ТКЗС.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение на Наказателния кодекс.
6. Проект за решение относно ваканцията на Народното събрание.
7. Първо четене на Законопроекта за стопанската дейност на чуждесранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
9. Първо четене на Законопроекта за банките и кредитното дело.
10. Първо четене на Законопроекта за държавните служители.
11. Първо четене на Законопроекта за имуществата на политическите партии.
12. Проект за решение за продължаване срока на действие до края на 1992 г. на Решението на Великото Народно събрание от 9 април 1991 г. относно мораториума върху съкращенията на работници и служители, които единствени осигуряват издръжката на семействата си.
13. Отговори на питания и актуални въпроси.
Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
От името на Парламентарния съюз за социална демокрация изразявам съгласието тази точка да бъде включена като точка първа в дневния ред, но освен това имаме още няколко предложения към дневния ред. Както си спомняте, уважаеми колеги, във вторник 177.3 аз направих няколко предложения за разместване на точките, които не бяха гласувани. Тогава, във вторник, гласувахме първите шест точки. Искам сега да повторя тези свои предложения, за да бъдат най-после поставени на гласуване. А те бяха следните: т. 12 по раздадения ви днес дневен ред да стане т. 2. Това е: "Проект за решение за продължаване срока на действие до края на 1992 г. на Решението на Великото Народно събрание от 9 април 1991 г. относно мораториума върху съкращенията на работници и служители, които единствени осигуряват издръжката на семействата си".
Освен това предлагам т. 10 и т. 7 по този дневен ред, а това са съответно: "Първо четене на Законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции" и "Първо четене на Законопроекта за държавните служители", да станат съответно т. 3 и т. 4 от дневния ред.
Аргументите, които изложих във вторник бяха, че тези проекти за нормативни актове вече бяха гласувани в дневния ред за миналата седмица и сега неоправдано са минали по-назад.
Освен това по т. 12 специално, която предлагаме да стане т. 2, въпросът е много спешен, тъй като 1991 г. изтича и след изтичането й ще падне защитата против уволненията на тези лица, които единствено осигуряват издръжката на своите семейства. Днес и утре са последните заседания на Народното събрание за тази година, на които бихме могли да вземем решение по този въпрос. Внесеният проект за изменение на Кодекса на труда очевидно няма да може да влезе в сила до края на годината, ето защо, ако смятате, че тези лица, които единствени осигуряват издръжката на семействата си, би следвало да бъдат защитени срещу уволнение, аз ви моля да подкрепите предложението т. 12 да стане т. 2 от днешния дневен ред, като другите точки минат съответно надолу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, ако точно разбрах - т. 12 става т. 2, т. 10 и т. 7 да станат съответно т. 3 и т. 4. Сега за момент, моля ви се. Тъй като това заседание не го ръководех аз, този дневен ред не беше ли гласуван? Говорим за т. 5.
Искате думата, да? И моля Ви за едно становище от групата на ДПС по т. 1, която се очертава действително да минем, защото започва президентската кампания. 177.4
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поисках Ви думата, уважаеми господин председател, по един процедурен въпрос.
Само след един ден нашето Тридесет и шесто Народно събрание приключва своята дейност за есенния сезон на 1991 г. Убеден съм, че както за Председателството, за народните представители, така също и за журналистите ще бъде от значение да се получи обективна и точна информация за някои от елементите на нашата дейност за този календарен период. В тази връзка Ви моля, господин председател, чрез рутинни за практическата дейност на Народното събрание методи, да ни се предостави информация колко пъти за този период от време чрез процедура за спиране на дебатите и от коя политическа сила...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие трябва да знаете какво значи процедурен въпрос. Моля Ви се, отнемам Ви думата, защото има правилник, който всеки народен представител трябва да научи почти наизуст. Моля Ви се, това не е процедурен въпрос! Това е предложение, което ще намери друг път място в другия ред... Това не е процедурен въпрос.
ТОДОР КУМЧЕВ: Аз моля да бъда извинен. Но защото утре свършваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедурен въпрос. По всичко има стенограми. Всеки народен представител стига да има желание, отива горе в библиотеката и се запознава с тях по този въпрос.
Господин Матинчев има думата.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа!
Не възразяваме и подкрепяме т. 1: "Проект за решение за достъпа до националните средства за масова информация на кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент" да стане като точка първа.
По предложението за т. 12, която направи господин Орсов - действително неговите мотиви са обосновани, но днес се раздаде проектът за решение на комисията, в което тя единодушно смята, че това не трябва да стане с решение на Народното събрание, което в известен смисъл е контра легис, а да стане с изменение и допъл177.5 нение на Кодекса на труда. Измененията и допълненията на Кодекса на труда като проект от група народни представители ви бяха предоставени вчера и може би от възможностите, които има Законодателната комисия, трябва да се реши въпросът за преместването на тази точка на по-предно място.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Георги Марков има думата. 177.6 ГЕОРГИ МАРКОВ: Уважаеми колеги, упълномощен съм от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, изхождайки от възможностите на пленарната зала, с оглед работата на Законодателната комисия и другите комисии и с оглед на това, че практически остават два работни дни до нашата Коледна ваканция, първа точка от дневния ред днес да бъде, и аз моля Парламентарната група на Движението за права и свободи да ни подкрепи, първо четене на законопроекта, най-кратко казано, за чуждестранните инвестиции. Това е един проект, който е минал през Законодателната и Икономическата комисия преди няколко дни. Това е един от първите от серията стопански закони, които Съюзът на демократичните сили е обещал в своята предизборна платформа и които ще отстоява.
Съображенията ни това да бъде точка първа от дневния ред са, че трябва да има сериозни дебати по този закон. Същевременно нашето желание е той да бъде приет на първо четене, за да може през почивните дни тази деликатна материя на базата на направените предложения да бъде огледана, в първите дни след ваканцията Законодателната комисия да може да се съобрази текст по текст с направените предложения и на първото пленарно заседание след ваканцията този законопроект да бъде разглеждан на второ четене.
За точка втора предлагам предложението на господин Михаил Неделчев, тъй като то е наистина неотложно и е свързано с предстоящите президентски избори. След това проектът за решение за движимото имущество на ТКЗС и първо четене на Закона за защита на конкуренцията, за който има готовност и който е разгледан от Законодателната комисия.
Предложението на господин Орсов - първо четене на Законопроекта за държавните служители не би могъл да мине напред по простата причина, че този проект още не е разгледан от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, Вие чухте възражението на господин Матинчев. Всъщност то е възражение на комисията и ние го имаме раздадено. Така че действително не бихме могли да разгледаме сега тази точка.
Първо има думата господин Пандов. ВТ/КТ 178.1
ТОДОР ПАНДОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Повече от седмица мина, откакто в дневния ред все се включва този проект за решение и все се намират мотиви да минава на позаден план и да не го приемем. Не зная съзнателно ли или от недооценка това се върши от някои колеги, но аз мисля, че повече възможности за отлагане на този въпрос не трябва да допускаме.
В тази връзка аз подкрепям предложението за раздадения дневен ред, както и първа и втора точка да останат така. Ако се прецени, че т. 12 може да стане т. 2 и има готовност, предлагам тогава тя да мине като т. 2, а нашата да остане трета. И след това да преминем към законопроектите. Започнем ли законопроектите, отново рискуваме накрая да останем, да отложим и по същество да не се приеме.
Мисля, че тези точки в проекта за решение са за по 1015 минути, можем да ги минем, и след това вече да преминем към една по-свободна дискусия за самите законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, ще Ви дам думата, но както каза господин Пандов, досега можехме да го направим, защото има пълен консенсус по тях. Това е предложението за радиото и телевизията и предложението на господата Пандов, Будимов и Николов. Позволявам си да направя този коментар, защото действително бихме могли при пълен консенсус, както има, да минем. От друга страна, аз съм длъжен обаче по силата на чл. 34 от правилника, който днес вече е отпечатан (още не е раздаден, но все пак няма на какво друго да се позова), да искам едно закрито заседание. На това заседание трябва да ви прочета едно предложение и да вземем някакво становище по него. Мисля, че нямам право да поемам такава отговорност сам.
Но ако искате, просто, за да отхвърлим малко работа и ако действително няма да имаме дебати, да гласуваме т. 1 и 2, защото по тях има пълен консенсус. Така ли е, господин Пандов? И след това да видим другите неща.
Господин Неделчев, елате, тъй като Вие сте докладчик на комисията и след това да дойде господин Стефанов, който е докладчик на Комисията по земеделието и да гласуваме, за да отхвърлим тези две точки, за които има консенсус от страна на трите парламентарни групи. 178.2
Моля ви, след тези две точки аз съм задължен да направя закрито заседание.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Господин председател, текстът на проекторешението вчера е раздаден на уважаемите народни представители и аз не се чувствувам длъжен в момента да докладвам изцяло този проект за решение. Искам само да кажа, че ние сме се съобразили с принципа на равнопоставеността при отразяване на президентската кампания, така че е предоставено равно време на всички кандидати за президент и вицепрезидент. Принципът е 7 минути за предизборна платформа както по радиото, така и по телевизията, 3 минути за заключителни обръщения и евентуално, ако се наложи, балотаж, ако се наложи втори тур на изборите за президент и вицепрезидент - да се състоят дебати по радиото и телевизията по 60 минути.
Тази година ние предлагаме кампанията да не бъде шумна, да не се включват клипове, да няма дебати, тъй като не е възможно между 22 двойки кандидати за президент и вицепрезидент да се организират такива дебати. Така че ние молим, говоря от името на цялата парламентарна Комисия по радиото и телевизията, този проект за решение да бъде възприет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, значи все пак ще има дебати.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ще бъда съвършено кратък. Моля да приемете едно предложение за алтернативно гласуване за времетраенето по телевизията.
Два мотива. Първа свободна президентска кампания в 115годишнината на България след Освобождението. И второ, може би ние с вас сме решили за кого ще гласуваме, но има около два милиона българи, които трябва да решат за кого да гласуват. Нека да имат малко повече време да се запознаят с нашите кандидати.
Предлагам цифрата 7 да стане 10, а цифрата 3 да стане 5.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Дърмов. Господин Неделчев, моля Ви, подгответе се с едно становище по въпроса.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Уважаеми колеги, аз искам да спра вашето внимание на два момента. Присъединявам се към казаното преди мен от колегата Филипов. Наистина 7 минути за излагане на платформа 178.3 в една първа президентска кампания е твърде малко. Искам да ви обърна внимание, че стандартът за един говорител в радиото за една страница е между 2 минути и 20 секунди до 3 минути. Това означава, че ние даваме на кандидатите за президенти и вицепрезиденти да прочетат материал в обем на 2-2,5 страници. Аз мисля, че това просто е несериозно, за да може да бъде убеден нашият избирател за кого да гласува, а не да се ориентира по цвят.
Второто недоумение, което поражда у мен проектът за решение, това е лишаването от възможността за провеждане на дебати между различните кандидати. Наистина те са около 20, но все пак искам да обърна внимание. На мен ми е неудобно да говоря за една страна, в която такива демократи като господин Неделчев имат достатъчно опит, имам предвид Съединените щати, където кандидатите за президенти и вицепрезиденти стоят прави пред камерите на телевизията и провеждат дебати. Нека ние дадем възможност на кандидатите да застанат един до друг, например д-р Желев и Жорж Ганчев и да кръстосат своите аргументи. (Шум в залата, изразено неодобрение от страна на мнозинството)
Във връзка с това, предлагам предпоследният пасаж да бъде редактиран, както следва: "По взаимна договореност могат да бъдат проведени дебати по 60 минути по програма "Хоризонт" на радиото и по Първа програма на телевизията". Това е моят алтернативен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Палчев. Значи все пак трябваше да гласуваме дневния ред. Аз съжалявам, че поставих така въпроса, но мислех, че след като има консенсус в комисията, ще има консенсус и в пленума. 178.4 ИВАН ПАЛЧЕВ: Искам да отправя една реплика, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, към господин Дърмов.
Господин Дърмов, ако един кандидат за президент не може в две странички и половина да каже на народа си това, което трябва, по-добре да се оттегли. (Единични ръкопляскания от мнозинството)
И второ, ние сме пред прага на президентски избори, а не на световно първенство по шахмат. Така че не можем да задължим никой от тези господа да се срещат по някаква схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Иванов.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Господин председателю, аз ще се постарая съвсем телеграфно, без да отнемам много време, за изкажа моите съображения по предлаганото решение.
На първо място мен ме смущава предаването на кампанията и местата във времето. Ние тук в предишни заседания по други поводи определихме телевизията и радиото сами, по своя преценка да определят какво къде да снимат.
Независимо от кампанията, която е, бих казал, с особено значение, мисля, че не е редно да определяме на радиото и телевизията дори и почасово времето за излъчване на своите емисии във връзка с кандидат-президентската кампания.
Също така имам съображения, че по-назад във времето с оглед на изключителната политизация на нашата нация би било по-добре да се осъществяват предаванията за кандидатите за президенти.
Също така ме притеснява въпросът и за финансирането от държавния бюджет на президентската кампания. (Шумна реакция от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, това не е въпрос, господин Иванов. Вие знаете много добре как може сега да говорим за финансирането тук, когато по този въпрос ще имаме закон.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Да, точно това е моето съображение и противоречието, което извиква в мен, тъй като ние тук определихме сума в границите на възможностите.
Също така може ли да има равни условия (притеснява ме и този въпрос, който е вписан в решението), след като единият от кандидатите е действуващ президент? Равни условия се предлагат СД/ВР 179.1 също така само в радиото и телевизията. А в останалите средства за масово осведомяване, които ние знаем в преобладаващата си част какви са и чии интереси може да отстояват?
Успоредно с това в мен възниква въпросът за тези средства за масово осведомяване (изключвам радиото и телевизията) и за средствата, с които те ще осъществяват тази кампания. Решението накрая все пак е въпрос и на управленска култура и мисля, че предложеното е решения, а не решение, освен ако се впише една обща съдържателна клауза, касаеща президентската кампания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господи Будимов, Вие по процедурен въпрос ли? Заповядайте.
ИВАН БУДИМОВ: Уважаеми дами и господа! Всички неща бяха уточнени на заседанието на комисията и с консенсус бе прието това решение. Затова предлагам процедура - прекъсване на разискванията и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кой е против? Процедура на процедурата? (Господин Савов разговаря с господин Георги Тамбуев, който иска думата по процедурен въпрос) Има само един отговор по процедурното предложение - че не сте съгласен, и да го мотивирате.
(Георги Тамбуев: "Но аз подкрепям това решение!")
Тогава, ако подкрепяте, няма смисъл. Давам думата само на този, който не го подкрепя. Нали така е в правилника, господин Тамбуев?
Щом няма никой против, подлагам на гласуване предложението за прекратяване на дебатите. Моля, гласувайте.
От общо 186 гласували, за - 120, против - 57, въздържали се 9.
Прекратяват се дебатите.
Първото гласуване трябва да бъде дали Народното събрание е съгласно, макар че това решение не е минало през Законодателната комисия, да го гласуваме. Понеже е казано, че всички решения минават през Законодателната комисия, от коректност трябва точно така да поставя въпроса за гласуване.
Моля, гласувайте дали сте съгласни да минем без Законодателната комисия. Просто пленумът поема ролята на Законодателната комисия.
От общо 174 гласували, за - 136, против - 33, въздържали се - 7. 179.2
Предложението се приема.
Има предложение от двама народни представители цифрите "7" и "3" да се превърнат в "10" и "5". Това са предложенията. Нали в това се съсредоточават? Моля ви, това са допълнения.
Първо, гласуваме вместо "7 минути" и "3 минути" да бъдат "10 минути" и "5 минути". Моля, гласувайте.
Господин Иванов, ако имате конкретно предложение, което не е във връзка с бюджета, а е във връзка с решението на Комисията по радиото и телевизията, моля Ви, депозирайте го писмено.
От общо 203 гласували, за - 81, против - 119, въздържали се - 3.
Господин Иванов, моля Ви се, Вашето предложение конкретно по решението, а не във връзка с бюджета и т.н., защото това е гласувано много отдавна и е закон. 179.3 ВАСИЛ ИВАНОВ: Моето предложение е да не регламентираме време, както е записано в блоковите предавания, разположени между 18 часа по радиото и 20,45 - 21,30 часа за първа програма на телевизията. Без регламент на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз мисля, че това предложение на господин Иванов е крайно неблагоприятно за кандидатите, защото той предлага да няма регламент за времето. Моля, гласувайте това предложение.
От 190 гласували, 20 - за, 149 - против, 21 въздържали се.
Има думата господин Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Колеги, аз предложих нова редакция на предпоследния абзац. Мисля, че ако дадем възможност на кандидатите да дебатират предварително, ще спестим евентуално средства за втория тур. В тази връзка аз предлагам предпоследният абзац да придобие следната редакция: "По взаимна договореност могат да бъдат проведени дебати по 60 минути по програма "Хоризонт" на радиото и по първа програма на телевизията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Гласуваме предложението на господин Дърмов.
От 180 гласували, 66 - за, 105 - против, 9 въздържали се.
Моля сега да гласувате предложението на Комисията по радио и телевизия.
От 186 гласували, 156 - за, 18 - против, 12 въздържали се.
Народното събрание приема решението на Комисията по радио и телевизия.
С това изчерпваме точка първа.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВРЕМЕННО СПИРАНЕ РАЗПОРЕЖДАНЕТО С ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО НА ТКЗС.
Има думата господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаемо Председателство, почитаеми дами и господа, колеги народни представители! На всеки от вас миналата седмица бяха раздадени всички решения, които са постъпили. Те бяха разгледани. Същевременно, синтезирани, тези решения минаха и през Законодателната СБ/ВР 180.1 комисия, където становищата са снети от Комисията по земеделие. Имаме едно синтезирано ново решение.
Ще бъда кратък - приканвам ви най-сетне да гласувате и това наше решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По този въпрос сме имали много дебати. Има ли желаещи? - Няма.
Моля, гласувайте предложението. (Обръща се към господин Орсов, който иска думата) Какво, господин Орсов? Аз подлагам на гласуване, а Вие в този момент искате думата! Не Ви давам думата! Защото в момента, когато аз предлагам за гласуване, Вие взимате думата. Моля, гласувайте по точка втора предложението на Комисията по земеделието! (Обръща се към господин Джеров, който също иска думата) Господин Джеров, различия ли има? Тогава прекратете гласуването. (Шум и негодувание в ПССД) Вижте, това не е моя грешка. Това е грешка в материалите, които са ми дадени.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Орсов, не ставам тук, за да изкажа само собствено мнение.
Господин председателю, уважаеми колеги! Все пак бих искал да уточним нещата. Както чух, господин Стефанов предлага гласуване на предложението на Комисията по земеделието. Същевременно знаете, че в миналия петък това предложение беше поставено на гласуване и тогава помолих от името на Законодателната комисия да се съберем с ръководството на Комисията по земеделието и от правна гледна точка да уточним и понятията, и редакцията. Всички колеги са получили предложението на Законодателната комисия с дата 17 декември, т.е. дотогава ние бяхме единни и аз смятам, че предложението на Законодателната комисия трябва да бъде поставено на разглеждане.
Така че аз бях учуден, че се поставя на разглеждане нещо друго, вън от постигнатото решение от Законодателната комисия в присъствието на председателя на Комисията по земеделието.
Моля да се има предвид това, което току-що отбелязах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако си спомняте решението на пленума беше двете комисии да се съберат, да уточнят и да предложат един проект. Значи това нещо не е направено и затова председателят в случая е бил заблуден и предложи за гласуване за радост на господин Орсов, което смятам, че въобще не беше основателно. 180.2
Смятам, че в моите книжа трябваше да има, че двете комисии по различен начин са действували, което не отговаря на решението на пленума. Защото пленумът беше решил точно така: двете комисии да се съберат и да изгладят всички въпроси. При това положение аз предлагам да се върне отново в двете комисии, които да разгледат и да предложат своя проект. Защото щом двете комисии не са свършили своята работа, ние няма защо да гласуваме.
Има думата за процедура господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че залата не е мястото да се уточняват двете комисии кое решение трябва да се приеме. Нека се съберат извън залата, да решат и тогава тук на нас, на пленума, да представят едно единствено решение.
Затова предлагам процедурно: да прекратим изобщо дебатите по този въпрос и да преминем към гласуване на дневния ред, защото все още нямаме гласуван дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Вижте сега, ясно е, че двете комисии не са си изпълнили задачата, те трябва да изпълнят задачата, която им е възложил пленумът, да се съберат и заедно да ни предложат един проект. Защото и миналия път Комисията по земеделието беше единна. Тогава дойдоха именно забележките от Законодателната комисия и ние решихме да се съберат тези две комисии и да работят. Това не е изпълнено. Може би господин Стефанов трябваше да предупреди за това в своя доклад.
Преди да гласуваме дневния ред, използувам правото си по чл. 34 от правилника, който гласи, че Народното събрание може да има и закрити заседания. "Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това. Предложението за закрито заседание може да направи председателят на Народното събрание."
Моля ви, имам право това да мине пред всички други въпроси на дневния ред. Затова моля квесторите да наредят на публиката да напусне, защото тук трябва да се прочете един проблем, който е за закрито заседание. Моля народните представители да влязат и да не излизат непрекъснато. Моля радиото да бъде изключено за външни предавания, както и радиоточките. Квесторите ще останат извън вратите, ще стоят отвън и няма да пускат никого освен народните представители. 180.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Други предложения за дневния ред? Моля ви, не сме прекратили, но просто започнахме с оглед на тези три първи точки. Ако народните представители бяха внимавали малко повече, може би щяха да разберат, че всичко, което беше предложено тук, го прочетох преди малко.
Тъй като първо господин Орсов направи предложение, което гласеше точка дванадесета да стане първа от новия дневен ред, който сега искаме да оформим, а, от друга страна, имаме решението на Комисията по труда и социалното осигуряване, но преждеговорившата ораторка направи предложение просто да минем на принципа, че като пленум можем да заместим и комисия, моля първо да гласуваме дали бихме могли точка дванадесета, въпреки че решението на Комисията по труда и социалното осигуряване е противно на предложението, да мине за обсъждане като точка първа от дневния ред. Това предложение е направено от двама народни представители. Моля да се гласуват.
От общо 164, 87 са гласували за, против - 66, въздържали се 11. Точка дванадесета става точка първа от дневния ред.
Второ предложение от господин Златимир Орсов. Точка десета от дневния ред - първо четене на законопроекта за държавните служители, да стане точка трета. Моля, не може да се провежда заседание в отсъствието на половината от народните представители и когато председателите на комисиите не са тук, за да кажат минали ли са тези законопроекти въобще.
Моля ви, поставям на гласуване предложението на господин Орсов за точка десета, без да имам тук при мен данни дали този въпрос е минал през комисиите. Фактически се касае точка десета да стане точка втора, тъй като точка първа отпадна. Кажете, господин Гоцев.
(Васил Гоцев, реплика от място: Не е минало на заседание на Законодателната комисия.)
Не е минало през Законодателната комисия. Добре. Господин Джеров, затова Ви поканих тук. Моля Ви, когато имаме пленарно заседание, елате тук. Ние решихме - закрито заседание, и сега няма никого. Къде е господин Матинчев?
Каза се, че имало предложение за Кодекса на труда. Гласува се за промяна в Кодекса на труда. Минало ли е това през Законодателната комисия? Ами, не е минало. ВТ/ВР 185.1
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, ще Ви кажа подред.
Господин Матинчев взе отношение веднъж и затова не поисках да взема и аз допълнително становище. При положение че комисията, ръководена от него, предлага да влезе в изменение на Кодекса на труда - има едно предложение за голямо изменение на Кодекса на труда, Законодателната комисия е задължена да прегледа целия материал по изменение на този проект. Ние сега не бихме могли да правим частични изменения и след една седмица отново да правим изменения. При това положение след 6 януари 1992 г. Законодателната комисия ще прегледа цялостно проектите за изменение на Кодекса на труда и тогава въпросът, който беше поставен, ще се реши.
По отношение на държавните служители. Този въпрос също не може да влезе в пленарната зала, защото има два проекта и те трябва да бъдат разгледани. Това е един сериозен закон. Досега ние не сме имали такъв и затова би било трудно в едно кратко заседание да бъде разгледан и обсъден подобен законопроект. Това е въпрос, който може да бъде третиран едва след започване на работата през 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, гласува се точка дванадесета - проект за решение за продължаване на срока на действие до края на 1992 г. относно мораториума върху съкращенията на работниците и служителите..., да стане сега точка първа от дневния ред. Всъщност господин Матинчев изложи становище, че това трябва да стане не с решение на Народното събрание, а в допълнение на Кодекса на труда. Можем ли тогава да гласуваме това нещо, след като не е минало през Законодателната комисия?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно това отговорих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Преди малко беше за държавните служители.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не! Първо взех становище по Кодекса на труда. Господин Матинчев, повтарям, каза и предлага да бъде направено изменение на Кодекса на труда. При това положение ще разглеждаме, говоря от името на Законодателната комисия, всички предложения за изменение на Кодекса на труда. Не може днес да се гледа чл. 1, след една седмица чл. 2, след това ще гледаме чл. 3. (Златка Русева, реплика от място: Няма да откриваме 185.2 дискусии по предложението на господин Орсов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата госпожа Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз си позволявам просто да ви обясня позицията, която сигурно не противоречи и на вашата, но поради липсата на време и поради невъзможността да вземем някакво решение до края на 1991 г., тъй като имаме само един работен ден, аз настоявам проблемът да се разгледа във вид на решение. И в мотивите на предложението за Закон за допълнение на Кодекса на труда са посочени същите мотиви, каквито са и мотивите, предизвикали внасянето на този проект за решение. Аз не виждам противоречие между това да приемем едно решение сега и то да не бъде със срок 1992 г., например, а със срок - изменението на Кодекса на труда.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво говори? Това по същество ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Русева, успокойте се, моля Ви се. Защото, ако имате нещо да кажете, ще Ви помоля да дойдете на трибуната.
Има едно решение на Народното събрание точка дванадесета да стане точка първа. Фактически народните представители взеха това решение. Аз искам да уточня, защото няма смисъл от място да се говори. Всъщност сега искам в Председателството да се уточни дали е възможно този въпрос да се постави, след като има решение на Комисията по труда и социалното осигуряване, че трябва да се промени Кодексът на труда. Господин Джеров обясни, че този въпрос не е минал през Законодателната комисия и въпреки това пленумът гласува, че това трябва да бъде точка първа. Моля Ви се, ако искате думата, след това ще Ви я дам. 185.3 ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Ако ми позволите, да продължа, господин председателю. Тъй като съм и член на комисията, която взе решение това да стане със закон, ние в началото на седмицата, във вторник, имахме уверение от Законодателната комисия, поне така ни информира господин Матинчев, че ще бъдат в състояние да се произнесат по въпроса, ако ние го предложим като закон. Нали така беше, господин Матинчев? Но тъй като ние тук казахме, че дневният ред ще се гледа в зависимост от готовността по съответните точки, а ние разбираме, че няма да има време Законодателната комисия утре пак да се произнесе, затова аз настоятелно моля да се разгледа в този вид, в който първоначално е внесено, за да може новогодишните празници да не бъдат помрачени от неща, които ние сме в състояние като народно представителство да решим. Разбирате ли? За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ясно, госпожа Миленова.
Има думата господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Мисля, че ние трябва да изпълним това решение, което проявихме преди малко - да започнем, господин председател, разглеждането на тази точка, а тогава вече ще се види дали е правилно това становище на Комисията по труда и социалното осигуряване, дали няма да има и други становища, дали няма да се приеме след разискванията решение от Народното събрание да се уреди този въпрос. Ако при дебатите се установи, че може и с решение това да стане, няма нужда тогава този въпрос да минава през Законодателна комисия.
Ето защо, господин председател, аз смятам, че тези процедурни въпроси, които се изясняваха досега, ни отнеха повече време, предполагам, отколкото времето, което ще ни бъде необходимо да говорим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Абсолютно съм съгласен с Вас, господин Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Затова моето предложение е да преминем по същество по първа точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедура, поначало трябва да определим дневния ред. Ние трябва да го гласуваме, но нямаме другите точки. СД/ВР 186.1
Има думата госпожица Златка Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз първо оспорвам начина, по който беше поставено на гласуване предложението, което току-що се прие като точка първа. Защо? Защото от името на парламентарната група на СДС имаше предложение точка седма да стане точка първа.
Така че мисля, че господин председателят неправилно постави (и по време беше преди това) на гласуване именно точка дванадесета да стане точка първа. И сега вече едва ли не народните представители поне от лявата страна смятат, че ние сме гласували коя да бъде точка първа. Има още едно предложение - това е предложението, изказано чрез Георги Марков, от името на парламентарната група на СДС.
Затова оспорвам предишното гласуване и моля да се гласува по реда, по който са постъпили предложенията, и така, както е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Русева, благодаря Ви, обаче прочетете стенограмата утре и ще видите, че по реда, по който са представени, първо беше представено предложението на господин Орсов, а след това на господин Марков. Аз ще поставя на гласуване всичките, но просто народните представители би трябвало да се съсредоточат, защото в момента виждам едно пълно разсейване в залата. Но това е в края на краищата за тяхна сметка.
Господин Стоилов има думата. Но само по дневния ред, моля Ви се! Защото виждате, 17 часа стана, сега ще дам почивка, а ние си говорим ли говорим - точно това, което не искаме да правим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, виждам, че не сме завършили с процедурата и с дневния ред. Затова се изказвам преди колегата Карадимов и по повод на предложението на госпожица Златка Русева за това да се включи като точка (мисля, че тя вече би следвало да бъде втора, тъй като за първа ние гласувахме преди малко) законопроектът за чуждестранните инвестиции.
Колеги, без да оспорваме значимостта на този проблем, смятам, че той не е толкова спешен, за да го поставим на найчелно място днес. Защото е по-важно да се произнесем по съдбата на мораториума за трудовата заетост на лицата, за които става дума, тъй като така или иначе до Нова година няма да пристигнат 186.2 много чуждестранни инвестиции, а тези хора могат да останат без работа в следващите няколко дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, господин Карадимов. Моля Ви обаче под "процедурни" да не идвате с непроцедурни въпроси, особено Вие, които знаете какво е процедурен въпрос.
РОСЕН КАРАДИМОВ: Господин председателю, аз мисля, че доста схоластично тръгна спорът, който водим тук, и аз самият не виждам някакъв сериозен проблем за толкова загубено време и за толкова обширни дебати по процедурата. Вече имаме един правен факт - това е прогласуването като първа точка на становището. И с това може би малко ще наруша реда, но предлагам все пак да тръгнем по дневния ред, след като прогласуваме втора и трета точка, разбира се, нататък.
Според мен никакъв юридически проблем няма да бъде избрана едната или другата форма за обсъждане на точка първа, дали да се продължи действието на едно вече взето решение от Народното събрание, или това решение да бъде облечено в законова форма. Аргумент за това ми дават и мотивите на комисията. Погледнете какво се казва там: "Причините за приетото решение от ВНС от 9 април остават и се задълбочават, поради което комисията смята, че е необходимо да се продължи действието на възбрана за освобождаване на работници и служители..." и т.н., което означава, че по принцип ние нямаме никакво разногласие. Становището на комисията е дадено. А становището на комисията е съдържателното становище, това, което дава аргументите за приемането или не на едно решение. И след като, предполагам, господин председател, вие ще ме подкрепите, че за Народното събрание в случая не е от особено значение дали ще продължи действието на едно свое решение, или ще приеме закон за изменение и допълнение, и като се има предвид, че ние тепърва ще променяме Кодекса на труда и там промените са доста обширни и много широки, аз предлагам просто да прогласуваме продължаването на това действие и да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За трети път поставям въпросите, както са били, за дневен ред. И днес действително Народното събрание е абсолютно разсеяно след тези дебати, които имахме в началото. За трети път! 186.3
Господин Шотлеков има думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не споделям становището на парламентарната група на БСП, че, виждате ли, било безразлично дали ще се реши с решение и ще се продължи някакъв си мораториум или ще се измени кодексът в чл. 333, ал. 3, както предложи комисията.
Искам най-напред да ви кажа, че цялата комисия беше единодушна, че това трябва да стане с промяна в кодекса.
Още нещо искам да ви кажа, уважаеми господа, които бяхте във Великото Народно събрание. След вашето решение от 9 април излязоха две критични статии, включително проф. Васил Мръчков, бих искал да го подчертая, защото вие го считате за ваш експерт, където той решително се противопоставяше на приетите от вас решения за мораториуми.
Искам нещо да ви кажа. Съгласно Закона за нормативните актове, с решение не могат да бъдат създавани правни норми. И поради тази причина няма как да го направим да продължим мораториума. Няма съд, който ще уважи този мораториум и няма работодател, който ще го спази.
Това е, което исках да ви кажа.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (от място): Това е само вашата версия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отново повтарям. Моля ви за внимание! По реда на представянето имаше:
Първо, господин Орсов - точка дванадесета да стане точка втора, всъщност точка първа сега, защото точка първа ние я гласувахме.
Второ, точка седма да стане точка трета.
Точка десета да стане точка четвърта.
Предложението на господин Орсов фактически беше подкрепено от няколко души народни представители - от госпожа Миленова и др. Ние гласувахме веднъж, въпреки че имахме вече едно становище на Комисията по труда и социалното осигуряване, че те предлагат да се върви по пътя на промяната на кодекса.
След това даде своите обяснения господин Джеров - председателят на Законодателната комисия, който е на мнение, че трябва да мине през Законодателната комисия, защото не може Кодексът на труда да бъде променян на парче, както каза той. (Шум в залата) Моля ви се, изслушайте ме. Сега просто резюмирам само нещата. 186.4
Имаше и няколко други оратори, които поддържаха едната или другата страна.
Освен това имаше предложение от народния представител Георги Марков точка седма да стане точка първа. Фактически това се предлага и от господин Орсов, само че той предлага тя да бъде точка трета сега. Точка седма - това е за чуждестранните инвестиции.
При тази пълна обърканост ние трябва най-после да вземем решение за дневния ред. Оспорен е дневният ред. Поставям отново на гласуване и повтарям какво е точка дванадесета, за да внимават народните представители:
Точка дванадесета е: Проект за решение за продължаване срока на действие до края на 1992 г. на решението на Великото Народно събрание от 9 април 1991 г. относно мораториум върху съкращенията на работници и служители, които единствено осигуряват издръжката на семействата си.
Поставям на гласуване това да стане точка първа. Моля, гласувайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защото е оспорено, господин Орсов, и имам пълно право. (Шум в залата)
Искате да кажете нещо? Сега гласуваме и след това ще си кажете мнението. Моля, гласувайте дали точка дванадесета да стане точка първа.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): То беше прието вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ние сме гласували, но има оспорване на решение от две комисии. По-голямо оспорване може ли да има?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Само госпожица Русева го оспори, никой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте.
От 193 гласували, за - 89, против - 96, въздържали се 8.
Предложението се отклонява. 186.5 Искате обяснение на вот? Какво искате, господин Орсов? По процедурата? Аз ще Ви прочета кои са процедурни предложения.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Вие ми обещахте да ми дадете думата след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма обещание! Нищо не съм Ви обещавал! Заемете мястото си! Моля Ви се, няма да Ви дам думата!
Второто предложение, направено от господин Орсов, е точка 10 а стане 3. Моля, гласувайте това предложение: точка 7 да стане 2, точка 10 да стане 4. Това е предложението на господин Орсов.
Има още едно предложение от Георги Марков. Точка 7 да стане 1.
Това е фактическото разположение на нещата.
Моля ви се, гласуваме предложението на господин Орсов точка 10 "Първо четене на законопроекта за държавните служители" да стане 4 и точка 7 "Първо четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции" да стане 3.
Вие чухте становището на председателя на Законодателната комисия, че законопроектът за държавните служители не е минал през комисията. Ние имаме право обаче, ако Народното събрание реши, да реши този въпрос като пленум.
Моля ви да бъдат гласувани тези две предложения на господин Орсов, а след това ще бъде предложено за гласуване предложението на господин Марков.
Гласуваме предложението на господин Орсов.
От 192 гласували, 76 за, 111 против, 5 въздържали се. Предложението на господин Орсов се отклонява.
Поставям на гласуване предложенито на господин Георги Марков точка 7 "Първо четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции" да стане точка 1.
Моля, гласувайте.
От 181 гласували, 108 за, 68 против, 5 въздържали се.
(Обръща се към господин Орсов, който отново иска думата) Господин Орсов, обяснение на вот по процедурни въпроси няма. Ст.Б/ВЙ 187.1 Дневният ред е процедура. От днес влезе в сила новият правилник. Подреждането на дневния ред е процедура, господин Орсов! Моля Ви се, седнете си на мястото!
При това положение дневният ред е следният:
1. Първо четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
2. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
4. Първо четене на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс.
5. Проект за решение относно ваканцията на Народното събрание.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
7. Първо четене на законопроекта за банките и кредитното дело.
8. Първо четене на законопроекта за държавните служители.
9. Първо четене на законопроекта за имуществата на политическите партии.
10. Проект за решение за продължаване срока на действие до края на 1992 г. на Решението на Великото Народно събрание от 9 април 1991 г. относно мораториума върху съкращенията на работници и служители, които единствени осигуряват издръжката на семействата си.
В бъдеще дневният ред не може да бъде формиран от Председателския съвет, дотогава, докато няма действително мнението на комисиите. Този път направихме грешка, че допуснахме няколко законопроекта, без да има решения, мнения и становища от комисиите. Оттам дойде и голямото объркване. Моля ви, в бъдеще комисиите да представят дали действително всичко е наред, а не да включваме точки от дневния ред, а после да се окаже, че те не са разглеждани от комисиите. 187.2
Сега гласуваме дневния ред като цяло. Моля, гласувйте дневния ред така, както беше прочетен. (Обръща се към Росен Карадимов, който иска думата) Вижте, досега правихме предложения, погледнете колко е часът!
Този дневен ред явно ще бъде коригиран след ваканцията, когато ще видим кои комисии какво са предложили. Защото действително е трудно да работим, без да имаме предложения от комисиите.
От 186 гласували, 120 за, 38 против, 18 въздържали се.
Дневният ред е приет. Давам половин час почивка. (Звъни) 187.3
След почивката

(17 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Продължаваме заседанието.
Едно съобщение. Министър Никола Василев ще може да отговори на питането на народните представители Мими Виткова и Велко Вълканов на 20 декември поради това, че неговото пътуване се отлага.
Бих искал да направя едно уточнение, понеже започваме да обсъждаме един много сериозен закон. Правилникът вече е излязъл, предполагам, че и вие го имате от днес. Но, за да няма непрекъснато проблеми - как и какво, мога да ви прочета какво сме гласували.
"Чл. 65. Ал. 4. При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост."
Както знаете, често не го обсъждаме, а започваме по отделни текстове. "Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта, като могат да правят и писмени предложения по отделни текстове, които се представят на председателя." Това е много важно, защото пък след това именно тези писмени текстове могат да бъдат включени на второ гласуване.
И още нещо. При определяне на дневния ред, поначало това го правим Председателският съвет, определя и времето, необходимо във всяка точка. Но тъй като това този път не сме го направили, понеже още нямахме правилник, минаваме към ал. 3: "Ако Председателският съвет не е разпределил предварително времето за обсъждане и изказвания по съответната точка от дневния ред, от всяка парламентарна група могат да се изкажат трима оратори по 10 минути всеки."
Аз съжалявам, че ги няма председателите на парламентарните групи и след това сигурно ще има много реплики към председателя. Но, повтарям, от всяка парламентарна група могат да се изкажат трима оратори по 10 мин. всеки. В рамките на 30 минути парламентарната група може да определи и друг брой оратори." Сл.Р/ВЙ 188.1
С други думи, ние сме решили, че може и 6 души да се изкажат по 5 мин. всеки. Или, ако искате парадоксалното положение - 30 души по 1 минута. Но всяка парламентарна група говори в рамките на 30 минути.
След това напомняне на правилника, моля господата, които имат отношение, това ще рече Законодателната комисия и Икономическата комисия, да дойдат и да изложат тук своите становища по Закона за стопанската дейност.
Тъй като никой не идва, мога да ви кажа, че тук са ми дадени имената: от СДС - Георги Марков, Васил Гоцев, Илиан Шотлеков, Карабашев, Владимир Абаджиев, Атанас Папаризов, Александър Томов и Ангел Димов. Записвам ви, но ви напомних за положението в правилника.
(От място се обажда Йовчо Русев, за да заяви желанието си за изказване)
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва, председателят на Икономическата комисия също да се подготви, ако ще взима думата. Разбира се, и вносителят, господин Ескенази, ако има свое становище, ще има предимство.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Илко Ескенази в качеството си на народен представител, използувайки правата си по чл. 87, ал. 1 от Конституцията е внесъл за разглеждане законопроект за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. По този начин той предлага сега действуващият Закон за чуждестранните инвестиции да бъде отменен и на негово място да влезе в действие, разбира се, ако бъде приет, така предложеният законопроект.
Законодателната комисия подробно обсъди първо мотивите за внасяне, защото оттук трябва да започнем, и представения законопроект. Нашето отношение е положително. Предлагаме на вашето внимание да го гласувате на първо гледане, след което, разбира се, ще последва онова, което трябва да бъде извършено съобразно правилника.
Няколко думи в допълнение на мотивите на господин Илко Ескенази. Естествено е, че когато преди няколко месеца е гласу188.2 ван един закон, а този закон е гласуван в началото на месец юни от Великото Народно събрание, естествено следва въпросът: налага ли се да се замени този с нов? Това е първият въпрос, на който ние като народни представители ще трябва да дадем своя отговор.
И като председател на Законодателната комисия, изразявайки становището на членовете на Законодателната комисия, и като юрист трябва да ви кажа, че действително законът, който в момента е в действие, не е толкова Закон за чуждестранните инвестиции, по-скоро закон, който пречи на чуждестранните инвестиции. Неговите текстове, с които се иска разрешение, в много случаи всъщност затварят вратата, която ние считаме, че е отворена. И по този начин, вместо да поканим чуждите и нвестиции тук, ние им затваряме вратата или ги плашим още в следващия момент, когато те искат да дойдат тук.
Разбира се, никой път и в никой момент няма да забравя, че сме българи. И като българи ние безспорно ще пазим нашите национални интереси. Смятам, че по този въпрос никой българин няма да отстъпи нито на йота. Но същевременно ние трябва да отворим нашата страна спрямо чуждестранните инвестиции, така както го правят всички нормални демократични държави. Точно това е целта на законопроекта.
Има два начина да излезем от положението, в което се намираме по времедействие на Закона за чуждестранните инвестиции, - или да направим сериозни промени в този закон, или да внесем нов закон, с който да отменим стария, и този да влезе в действие.
Трябва да ви кажа, че ако започнем да изменяме нещата, това означава всеки един член последователно да бъде прередактиран, не редакционно, а по същество. Тогава какъв е смисълът? И затова най-малко аз бих бил сторонник да направим промени в текстовете. Обратно, за нас е много по-целесъобразно, полеко и по-сериозно да направим цялостна подмяна на законодателните актове.
Трябва да ви кажа, че още през месец май, когато се обсъждаше законопроектът, внесен от Икономическата комисия, имах много сериозни резерви и не само аз, а и много наши колеги. 188.3 Ние силно възразихме в едно заседание, което беше проведено в кабинета на тогавашния председател на Великото Народно събрание, на което присъствуваше и президентът, и председателят на Министерския съвет. Въобще това беше едно много сериозно заседание. Тогава присъствувахме двамата, струва ми се, с колегата Ескенази, в качеството си на народни представители и членове на Законодателната комисия, и още тогава изразихме своето несъгласие с тогава поставените принципи на законопроекта. Но, разбира се, Икономическата комисия тогава наложи своите виждания и затова безспорно не мога безучастно да застана срещу един такъв действуващ в момента законопроект.
На второ място, съображения в полза на подмяна на закона. Самата концепция на действуващия закон се изменя. А след като се изменя концепцията, трудно можем да минем към промяна, изменение, допълнение на този закон.
Това бяха няколко бележки, с които искам да обоснова виждането, че действително този закон, който действува, макар и в краткото си време, трябва да бъде коренно преобразуван. Но това може да стане единствено с внасянето на един нов законопроект и евентуално влизане в действие на един нов закон. Разбира се, обосновката за това можем да намерим и легално в чл. 11, струва ми се, от Закона за нормативните актове, защото материята нито е уредена цялостно, говоря за стария закон, нито е уредена пълно.
Споделяме концепцията, изложена във внесения законопроект. Полезно и добре в чл. 2 е дадена дефиниция на "чуждестранно лице".
Връщайки се шест месеца назад, когато тук спорихме и когато ми се струва народният представител Георги Марков тогава по стави въпроса, че трябва да дефинираме "чуждестранно лице", ние тогава еднакво мислехме. Спомням си, беше отхвърлено нашето искане в края на закона да се включи понятието "за чуждестранно лице". В края на краищата ние трябва да знаем какво е това "чуждестранно лице". В Закона за валутните сделки, който действува за съжаление, все още има нещо като определение, но то не може да служи вече. И затова казвам, полезното в този 188.4 законопроект е, че още в чл. 2 се акцентира на понятието "чуждестранно лице". Защото, когато ние създаваме един нов закон, трябва съвсем прецизно да кажем какво означават отделните негови понятия, а не след това да търсим начин да ги изясняваме. 188.5
Следващата глава съдържа моменти, които уточняват правото за извършване на стопанска дейност.
Чл. 4 съдържа ограниченията - чуждестранните лица какви вещни права могат да придобиват в страната. Има няколко неща, които ние в Законодателната комисия констатирахме, но тук на първо четене не бих изнесъл, има някои неща, в смисъл, че между ал. 1 и 2 трябва да се направи пълен синхрон, който в момента отсъствува, но това не не пречка този законопроект да бъде внесен по този начин и в тази редакция, разбира се, правно ние ще я доуточним, защото се касае до принципно изясняване на правото на собственост върху постройката и придобиване на вещното право на строеж.
Чл. 5 изяснява издаване на разрешенията. Следват международните договори с техните приоритети, защото България, когато е участник в един международен договор, е длъжна да спазва поетите задължения и, разбира се, още повече, когато говорим за чуждестранни инвестиции, навлизаме в областта на международното право и много нормално и точно е да кажем тук какво е нашето отношение към международния договор, не само за да го кажем, а чужденецът все пак трябва да види, че ние сме страна, която държи на сключените международни актове.
Чл. 8 изяснява чуждестранните инвестиции, както казах преди малко - нещо много необходимо, защото цял закон е за чуждестранните инвестиции, и не трябва по пътя на тълкуването да видим какво означава това "чуждестранни инвестиции". Чл. 8 изяснява по смисъла на този закон какво означава чуждестранната инвестиция.
Наше задължение е и това именно в чл. 9 да изясним каква е защитата на чуждестранните инвестиции, защото чужденецът, когато дойде в България, той трябва да инвестира, а когато инвестира, той трябва да има сигурност, няма ли сигурност, той още от началото ще избяга. Затова говорим за възможностите, разбира се, за отчуждаване. Естествено аз смятам, че след като е чуждестранен обект, той не може да бъде изваден извън възможностите за отчуждаване, но веднага трябва да дадем нашите гаранции, за да изясним на чужденеца, ако в даден момент се посегне върху неговата собственост, какви правни последици ще има за това. ДЕ/ВЙ 189.1
Съответно в областта на валутния режим е поставен чл. 12 и чл. 14, чл. 13 регламентира трудовите осигурителни отношения. По един текст ще си позволя да спра вашето внимание. Това е последният текст от самия закон - чл. 15.
Внесеният законопроект, защото той е раздаден в този вид, съдържа само посочване на елементите на административнонаказателната разпоредба. В четири текста, в четири алинеи са посочени административните наказания и, както виждате, те не са изяснени, те само са маркирани. Затова, разбира се, Законодателната комисия предлага на вашето внимание нов чл. 15, съгласувано с вносителя, той е участвувал в заседанието не само като член на Законодателната комисия, но и като автор, като вносител, и неговото становище е положително към предложения от нас чл. 15, поради това моля, народните представители, когато обсъждат законопроекта, да имат предвид, че Законодателната комисия не внася никакви предложения за изменения в основната част на законопроекта - това е чл. 1 до чл. 14 включително, но предлага един нов чл. 15, който е абсолютно уточнен от членовете на комисията и пак повтарям, той е съгласуван с вносителя на проекта.
Струва ми се, че на базата на така внесения законопроект, бихме могли да развием нашата дискусия тук, защото особено по тези законопроекти, които представляват фундаментални положения в нашето ново право, ние би трябвало да изслушаме всички становища, които се отнасят по съществото на законопроекта, и Законодателната комисия, както винаги, ще вземе бележка за всички възражения или предложения, които биха били направени от народните представители по съществото на този законопроект. От гледище на Конституцията, няма никакви пречки този закон да бъде приет, той е съобразен с нея, от гледище на принципите на нашето законодателство, той също така е съгласуван и моля да бъде поставен законопроектът на разглеждане за първо четене, след което ние отново ще изпълним онова наше задължение, което произтича от задължението ни като народни представители и като Законодателна комисия, спазвайки Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря за вашето внимание. 189.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, имате пред вас и становището на Икономическата комисия. Господин Ескенази като вносител има думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, към законопроекта са представени подробни мотиви, които поне по мое виждане показват, че ние се нуждаем от един нов закон, и то не за чуждестранните инвестиции, а за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции. Още веднъж искам да подчертая тази разлика, тъй като и в изразеното становище на Икономическата комисия се прокрадва идеята, че трябва да бъде Закон за инвестициите в стопанската дейност. Тази тема, за заглавието, специално като юрист, твърде дълго съм я обсъждал и с мои колеги и искам да ви кажа, че един закон с така урежданата материя по необходимост регламентира не само инвестициите в стопанската дейност, но и съпътствуващите дейности, защото в крайна сметка той урежда въпросите дали може да изнесе от страната част от заплатата си един чужденец, който работи в едно дружество. Ако ние не решим този въпрос, ние все едно, че парираме възможността чужденци да работят в дружества в България. А, от друга страна, по никакъв начин не може заплатата на едно лице да се счита инвестиция в стопанската дейност.
Аз мога да посоча още три-четири примера, с които да покажа, че един закон, който иска да регламентира наистина чуждестранните инвестиции, той опира и до стопанската дейност, и до съпътствуващи необходими дейности, които трябва да бъдат регламентирани. Освен това, искам да подчертая, че в този закон в пълно съответствие с Конституцията са регламентирани въпросите на вещните права върху недвижими имоти. До такава степен, че дори имах известни колебания относно възможността чуждестранно лице да закупи недвижим имот като сграда, а не като земя и не съм го включил, въпреки че Конституцията в това отношение съдържа една празнота, която по тълкувателен път не съм сигурен как трябва да бъде запълнена.
Следващият момент, на който искам да обърна внимание е, че този закон по необходимост, поради състоянието на нашето законодателство, урежда въпроси, които поначало са отнесени 189.3 и към други закони. Защо? И това най-вече се отнася до валутното законодателство.
Съвършено основателно е, че в един нов валутен закон трябва да бъдат уредени всички въпроси относно сделките във валута, сделките в левове, сключвани от чуждестранни лица в страната, и т.н. Но, доколкото ние нямаме такъв закон, абсолютно недопустимо е в един такъв законопроект, какъвто разглеждаме, ние да предполагаме какъв закон валутен ще имаме и на него да се опираме.
И искам да подчертая, че без тези валутни разпоредби, законът се превръща в една демагогия, впрочем такава, каквато беше и е в момента действуващият закон. Ще ви дам само един пример - по действуващото законодателство чуждестранно юридическо лице може да направи клон в страната. Този клон не е юридическо лице и съвършено логично е той да представлява, просто така да се каже, едно образувание на едно чуждестранно лице. Какво предвижда нашият валутен закон? Ами, този клон е чуждестранно лице. Това означава, че каквато и сделка да сключи с местното физическо лице, тя е в нарушение на валутния закон. Този клон нито може да наеме офис, нито може да назначи законно българин на работа, нито може да си купи един хляб, казано съвсем фигуративно. Тоест, с действуващия закон ние поставяхме пред изключително изпитание най-смелите инвеститори, които дойдоха в страната и откриха представителства и в момента регистрират клонове. Така че, ако ние с този закон не предвидим съответните валутни разпоредби, които се отклоняват от действуващия Закон за сделките с валутни ценности, все едно, нищо не правим. Казваме - осъществявайте стопанска дейност, обаче за всяка сделка, която сключвате в страната, прокурорът е готов по чл. 250 от Наказателния кодекс виновното лице да образува следствие срещу него. Такъв подход аз категорично не споделям. И, от друга страна, гледайки, разбира се, професионално на тази материя, смятам, че тук трябва да се отклоним от принципното положение, че всяка материя трябва да се урежда в съответния закон. Ние просто нямаме избор и в много от законите, които приемаме, сме принудени поради срокове, да включваме разпоредби, които отменят или изменят други закони. 189.4
Още на нещо искам да обърна внимание. По действуващия ни валутен закон всички ценни книги, заповеди на заповед, чекове, менителници, нещо, което е всъщност сърцевината на разплащанията, представляват валутни ценности, тоест, по сега действуващото законодателство ние трябва да принуждаваме законноосъществяващите стопанска дейност чужденци да извършват плащания на ръка, а не така, както е прието в търговията - със съответните ценни книжа.
Същото се отнася, впрочем, и за акциите, и т.н., и т.н. Тоест, искам да подчертая, че ако ние искаме наистина да разрешим една стопанска дейност, трябва да осигурим и съответните правни условия за реалното й осъществяване. 189.5 И най-накрая искам да кажа, че законът според мен е доста кратък, така както би следвало да бъде един такъв закон, доколкото по всички други въпроси той препраща към националния режим, към изравняването на българските физически и юридически лица към чуждестранните, с оглед, разбира се, на осъществяваната стопанска дейност. Във всички други насоки, подчертавам, имаше доста желания да бъдат предвидени в закона стимули.
Моето лично становище е, че нашето законодателство трябва да върви към равно третиране на българския бизнес и на чуждестранния бизнес. Ето защо в този закон няма никакви стимули, с изключение на една усилена защита на чуждестранните инвестиции срещу отчуждение, просто защото знаете, че светът е особено чувствителен към сигурността на инвестициите в бившите социалистически страни, в които се извършваха поголовно отчуждения, национализации и т.н. Единствената причина, за да се предвиди тази усилена защита срещу евентуална национализация, експроприация или отчуждение, е именно насаденото чувство, впрочем и съвсем основателно, че в тези страни много лесно се пристъпва към отчуждение.
С това искам да приключа. И, разбира се, смятам, че законът съвсем не е съвършен. Аз с най-голямо удоволствие ще изслушам бележките и в рамките на следващите седмици ще се постараем в двете комисии да ги отразим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тъй като не виждам председателят на Икономическата комисия, господин Мичковски, заместникпредседателят, Ариф Мустакли, тук ли е? - Да. Ако обичате, да изложите становището на Икономическата комисия.
АРИФ МУСТАКЛИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, Икономическата комисия на две свои заседания разгледа проекта на Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции на основа предложенията на подкомисията по външноикономическа политика, и като отчете становището на Българската народна банка, бе изслушан и представител на Министерство на финансите. Не е постъпило официално становище на Министерския съвет. РД/ВЙ 190.1
Икономическата комисия по принцип подкрепя законопроекта и смята, че е икономически целесъобразна либерализацията на режима на чуждестранните инвестиции.
Становището на комисията бе прието единодушно, освен в случаите, когато е посочено друго.
По предмета на дейност, или по първа глава.
Икономическата комисия смята, че законът следва да регулира инвестициите в стопанската дейност и тяхната закрила. Въпросите на стопанската дейност на чуждестранните лица са предмет и на редица други закони и нормативни актове, като Законът за сделките с валутни ценности и валутен контрол, режимът за получаване разрешения за постоянно пребиваване в страната на чужди граждани и други.
Предлагаме законът да получи следното заглавие:
"Закон за закрила на чуждестранните инвестиции в стопанската дейност".
Във връзка с това Икономическата комисия предлага да се направи съответно уточняване в членове 1, 3, 12 и 14, определящи правата на чуждестранните лица, и се запише:
"Чуждестранни лица, осъществяващи инвестиции в стопанската дейност..."
Икономическата комисия поддържа становището на Българската народна банка инвестициите в банковата дейност да се регулират от Закона за банките и кредитното дело и на Министерството на финансите. Инвестициите в застрахователната дейност да се регулират в съответен закон, който се подготвя.
По определението за чуждестранна инвестиция.
Икономическата комисия смята, че законът следва да закриля преди всичко преките инвестиции, поради което предлага в чл. 8 да отпаднат точка 3 "Банкови депозити и влогове" и точка 6.
Определението в алинея първа на чл. 8 "Чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице" да се замени с "чуждестранна инвестиция е всяко вложение за стопанска дейност на чуждестранно лице".
По глава трета, по определението за чуждестранни лица. 190.2
Определението за чуждестранни лица по чл. 2, ал. 2, поспециално за българските граждани, които живеят постоянно в чужбина, противоречи на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Затова ал. 2 трябва да отпадне. По наше мнение, най-подходящото място е този въпрос да получи еднозначна формулировка в Търговския закон.
По валутния режим за чуждестранни лица.
Икономическата комисия смята, че измененията следва да бъдат извършени в новия валутен закон, за чиято напреднала подготовка има уверенията на Българска народна банка. В този закон могат да останат текстовете, засягащи валутния режим, отнасящ се само до чуждестранния инвеститор.
От глава пета, по ограниченията за чуждестранни инвестиции.
Комисията предлага в чл. 3 да се добави едно общо ограничение, съответствуващо на правилата за чуждестранни инвестиции, тоест, че не могат да се осъществяват инвестиции, които нарушават действуващите разпоредби за опазване на Закона за околната среда, застрашаващи националната сигурност на страната или вредят на обществения ред, здраве и морал.
Да се отдели проблемът за придобиване на недвижима собственост от този за земята, като отделно се разгледа въпросът за селскостопанската земя (чл. 4).
По отношение придобиване право на собственост и вещни права върху недвижими имущества (без земята) бяха изразени две равностойни мнения:
Първото мнение - когато въобще не се изисква разрешение за целта. Това становище бе подкрепено от 11 депутати;
- когато на разрешителен режим подлежи придобиването на такива права само от чуждестранни дружества с участие, което им осигурява мнозинство при вземането на решения, беше подкрепено от 10 депутати;
- третото мнение - да подлежат на разрешителен режим във всички случаи. Това бе подкрепено само от един депутат.
По отношение на земята за индустриални цели би могло да се придобива право на собственост за посоченото в предмета на дейност на инвестицията предназначение. 190.3
По отношение земеделската земя по същия режим биха могли да придобиват вещни права дружествата с чуждестранно участие, което не надвишава 50 на сто.
По отношение режима за ползуване и придобиване на земя би следвало Законодателната комисия да съобрази законопроекта с Конституцията на Република България.
На разрешителен режим следва да подлежат освен производството и търговията с оръжие и производството на електроенергия, владеенето и оперирането с радио- и телевизионни станции и други информационни мрежи, и националната транспортна инфраструктура.
Икономическата комисия смята, че би трябвало изрично да се определят географските райони, където извършването на стопанска дейност подлежи на разрешителен режим. За целта е целесъобразно да се вземе мнението на Комисията по националната сигурност.
Други въпроси, които бяха засегнати в комисията, това са:
Целесъобразно е в чл. 1, ал. 2 във връзка с действуващата Конституция, не Министерският съвет, а Народното събрание, по предложение на Министерския съвет, да може да владее дискриминационните мерки.
Предлагаме законодателната комисия да уточни чл. 3, ал. 4, като вместо "престъпления" се запише "тежки престъпления".
Прилагат се и конкретни предложения по текстовете на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и закрила на чуждестранните инвестиции.
Предложенията всички ги имате, няма смисъл да ги чета. 190.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чухме мнението на Законодателната комисия, на Икономическата комисия и на вносителя. Аз прочетох веднъж вече начина, по който ще протекат дебатите според правилника. Има записани от СДС 5 оратори, от ПССД - 6 оратори, което ще рече, че в рамките на 30 минути всеки ще трябва да говори ако искат парламентарните групи тези оратори да се изкажат, то ще трябва да говорят по 5 минути, което ще рече - моля ораторите да вземат картите си. В такъв случай ние действително ще можем днес да го гласуваме на първо четене.
Господин Папаризов има пръв думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вие разбрахте от доклада на Икономическата комисия, че с единодушие бяха направени тези бележки, които чухте. Аз няма да се спирам детайлно на тях, но бих искал още веднъж да подчертая, какво е основното различие между това, което ние обсъдихме в Икономическата комисия от гледна точка именно на икономическата целесъобразност и от това, което ни бе докладвано от вносителя, в известна степен от Законодателната комисия. Действително проектът за закон така, както е представен, естествено е, че не противоречи на Конституцията, но икономически, според нас, той разширява правата, които, както разбирам и от Законодателната комисия, е много важно да се предоставят на чуждите инвестиции. Той разширява тези права до всяко чуждестранно лице, което би извършвало стопанска дейност на територията на България. Ние считаме, че такъв подход на този етап на преход, когато не са се формирали реалните пазари в страната, когато българските граждани все още получават 40 пъти по-малко по сегашния валутен курс от гражданите в Европа - такъв подход според нас е преждевременен.
Освен това, ако ние разширим закона да засяга не само чуждестранните инвестиции, а всяко чуждестранно лице, ние, както и господин Мустакли прочете, влизаме в противоречие с редица други закони или предопределяме това, което би било направено в други закони. Това се отнася за Закона за сделките с валутни ценности, за Закона за банковото дело, който е представен в парламента. Отнася се също така и за режима за постоянно пребиваващите чужденци в България, за българските граждани ВЙ/ЙА 191.1 в чужбина и т.н. Така че ние все пак призоваваме и Законодателната комисия, както междупрочем личи от нейното становище, да се ограничи именно до стопанската дейност на чуждестранните инвеститори или до инвестициите в стопанската дейност. Ние в нашите мнения сме напълно съгласни с това, което каза господин Ескенази - вносителят, че законът трябва да регулира и съпътствуващите дейности, включително и трудовите отношения във връзка с една чуждестранна инвестиция. И в бележките, които сме дали, тези негови съображения са отчетени. Но ние не сме съгласни например едно чуждестранно лице, което прави влог в България на основа на лихвата от този влог да може да получи и да закупи валута, да я изнесе от страната и отново да направи влог. Мисля, че такова приравняване на чужденеца към българина днес е нецелесъобразно и по този начин ние бихме стимулирали не тези чужденци, които искат да извършват инвестиции в България, т.е. да поемат икономически риск, бихме могли да стимулираме и амбулантната търговия, и чисто валутните операции от чужденци в България. И това е същностното различие между нашето мнение и представения законопроект.
Другото същностно различие е това по отношение, както разбрахте на чуждестранните лица. Сега в законопроекта се предлага българските граждани, които постоянно живеят в чужбина да станат местни лица. За разлика от Закона за валутните сделки, и за разлика от досегашния закон, това би означавало, че български граждани, които постоянно не живеят в страната, дори без регистрация, без каквито и да е разрешения, когато се изисква разрешителен режим, биха могли да извършват тук стопанска дейност, биха могли да участвуват на пазара за земята или за жилищата и поради техните материални възможности действително доста да повишат цените на този пазар. Мисля, че на този етап това едва ли е целесъобразно.
Третото отличие според нас е какво да разбираме под чуждестранна инвестиция. Ние правим определен, така да се каже, компромис. Не защитаваме в нашето становище само преките инвестиции. Защитаваме и непреките. Но ние не считаме, че е редно и влоговете да се считат за чуждестранни инвестиции или просто придобиването право на строеж. Искаме да ограничим и инвестицията все пак до някаква реална стопанска дейност. 191.2
По отношение на възможността да се изнася печалба от страната, заработена в лева, считаме, че това трябва да бъде именно печалбата от инвестиция, а не изцяло прихода от дадена операция на територия на страната и затова сме направили такова изменение в проекта, който ни е представен от господин Ескенази.
Много сериозен е въпросът, и аз по него не бих говорил - за вещните права. Надявам се, че някой от юристите, които по-нататък ще се изкажат, ще засегне този въпрос, но очевидно едва ли ще бъде възможно придобиването на вещни права у нас да се осъществява без какъвто и да е разрешителен режим и е редно да се възприеме едно от двете мнения в комисията. Според мен мнения, които ние тук изложихме.
Особено важен въпрос според нас е също така въпросът за земята и е редно по този въпрос да се произнесе не само нашата комисия, но може би Комисията по земеделието. В материалите, които видях по законопроекта за земята например има едно становище на Националния поземлен съвет, което би могло да бъде една добра формулировка на този или за другия закон и бих помолил и колегите от тази комисия да вземат отношение.
Не бих искал поради броя на изказващите се да отнемам повече време, но бих искал още веднъж да благодаря на всички колеги в Икономическата подкомия по външноикономическата политика, които толкова внимание отделиха в подработката на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Думата е на господин Георги Марков и не забравяйте, че имате възможност да правите и писмени предложения.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя изцяло законопроекта и това, той да бъде приет на първо четене. Бих казал, че ако с нещо е виновно Великото Народно събрание, това е, че не прие Закон за приватизацията, прие неприложим Закон за земята и прие един Закон за чуждестранните инвестиции, който беше не за, а беше и е закон против чуждестранните инвестиции в България. И достатъчни са фактите, че от 14 юни, когато беше приет този закон, досега по данни на министър-председателя на Република България е дадено само едно разрешение за чуждестранни инвестиции в България. 191.3
И това е съвсем естествено, защото във всички страни, в които има административно-разрешителен режим, това е не мотив, а контрамотив за инвестиране в съответната страна. И най-големият принос на проекта на господин Илко Ескенази, това е либерализиране на режима чрез ограничаване на административно-ограничителния режим, който междупрочем в чл. 4, ал. 3 е сведен до необходимия минимум, когато става дума за производство и търговия с оръжие, придобиване на движими имоти в определени географски райони и т.н. Тоест ние отиваме към един либерален режим, за да създадем стимули за инвестиции в България, защото няма друг начин да се съживи икономиката в България. Защото 95 на сто доминираше държавния сектор, защото производството спада по време, когато в една Унгария един либерален режим за инвестиции, даде за една година на унгарската икономика 6000 смесени предприятия и постъпване на един милиард долара активен капитал в страната. Това става в една страна, която за нас, за Съюза на демократичните сили, е пример за мирен начин, законодателен, но радикален и качествен на системата.
Нещо, към което ми се струва обаче, че господин Илко Ескенази е подходил твърде плахо - това е въпросът за придобиване на недвижими имоти от чуждестранни инвеститори в България. Няма никакво съмнение, че земя, каквато и да било тя - земеделска или друга - не може да се придобива в собственост просто, защото чл. 22, ал. 1 от Конституцията забранява. Но така, както е направен текстът излиза, че въобще не може да се придобиват и сгради, освен ако е отстъпено права на строеж и след строежа се осъществи обекта като цяло. Излиза, че едно чуждестранно лице, един чуждестранен инвеститор не може да купи в България хотел.
Това, което е смутило господин Илко Ескенази, е ал. 2 на чл. 22 от Конституцията, която казва, че при определени със закон случаи чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползуване, право на страеж и други вещни права. Не е казано и правото на собственост, но то влиза в тези "други вещни права", според мен. Ние нищо няма да направим в нашата страна, ако лишим чуждестранния инвеститор в България да придобива право на собственост върху недвижими имоти извън земята, т.е. върху сгради. Особено в областта на туризма. Ние 191.4 имаме един огромен шанс - това са природните дадености на България и много евтината работна ръка - 40 долара е средната работна заплата в България. 1100 лева. Имаме начин да привлечем инвестиции при голямата конкуренция в света, ако създадем либерален режим и гаранции, просто защото сме на такъв хал. Ние трябва да се съревноваваме с други държави, които са по-популярни от нас. Няма защо да крием. А ще станем по-популярни от тях, ако направим едно качествено и ново законодателство, което да е радикално и което да афишираме в света, не обратното - да мъчим да правим отново един консервативен режим.
По въпроса за българските граждани - живеещи в чужбина. Аз си спомням, аз ви поставих този въпрос тук - не за чуждестранните лица. Какво значи български гражданин, живеещ в чужбина? Тогава Гиньо Ганев каза, че ще излезем с отделно решение. Въпросът се постави във връзка със Закона за земята. И с оглед на новия либерален паспортен режим, има специални паспорти за български граждани, живеещи постоянно в чужбина и това са тези, които повече от 5 години са в чужбина. Какво имаме предвид? И защо да ги ограничаваме в инвестирането? Защо, когато имаме сънародници, които доказаха, както и български граждани, които доказаха своята лоялност към българската държава, които в найтежките месеци на миналата зима ни помагаха, които са и материално добре обезпечени, искат да инвестират у нас. Защо да ги поставяме на разрешителен и на ограничителен режим? 191.5 Един голям, чисто правен проблем се постави в Законодателната комисия. В случаите на откази, в малките хипотези на разрешителен режим, когато Министерският съвет откаже и отказът трябва да бъде мотивиран, което е правилно, може ли този отказ да подлежи на съдебен или някакъв друг правораздавателен контрол? Би било хубаво да може, защото, когато ти казваш, че отказът трябва да е мотивиран, чуждестранният инвеститор не се ласкае от това, че си му написал мотиви, щом няма към кого да се обърне.
Целият проблем е в това, че в нашето законодателство досега, а и сега, не е предвидена съдебна защита срещу актовете на Министерския съвет. И според мен това е правилно, защото това е висшият изпълнително-разпоредителен орган на България, който в тези случаи решава въпросите по целесъобразност. Ние не можем да му отнемем правото на чл. 4, ал. 3 - по целесъобразност, това са хипотезите, той да откаже една или друга инвестиция. Дори и да предвидим съдебен контрол, съдът няма какво да контролира. Съдът не може да контролира оперативната самостоятелност, целесъобразността от актовете на администрацията, най-много може да контролира формата, а ако отказът е немотивиран да го отмени, Министерският съвет ще го мотивира и с това нищо повече няма да се получи.
Така че аз приветствувам този закон, считам, че в чл. 4 трябва изрично да се посочи, че чуждестранните инвеститори могат да придобиват право на собственост извън земята, като, разбира се, за определени географски райони ще важи разрешителен режим. В едминистративно-наказателните разпоредби постигнахме пълно единодушие, че актовете и наказателните постановления следва да се съставят от органите в системата на Министерство на финансите, а наказателните постановления, с които се налага санкцията, да бъдат издавани от министъра на финансите, респективно от оторизиран от него орган, като тези наказателни постановления подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Мисля, че е добре решен въпросът със защитата при отчуждаване на недвижими имоти. Там предвиждаме съдебна защита ВТ/ЙА 192.1 пред съответните окръжни съдилища, респективно препраща се за сходните случаи по Закона за собствеността.
Предлагам нашата парламентарна група да гласува този закон на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Вземам думата за реплика на изказването на господин Георги Марков. Той на няколко пъти спомена, че като пасив на Великото Народно събрание трябва да бъде записано приемането на един неработещ закон за земята.
Аз искам да уведомя народните представители, че на заседание на Комисията по земеделието на това Народно събрание бяха изнесени факти, че аграрната реформа се забавя не защото Законът за земята е калпав, а защото правителството не е отпуснало средства за реализирането й. То е отпуснало 4 пъти по-малко средства за реализирането на аграрната реформа през тази година. (Шум в залата, реплики) Поради това аграрната реформа се бави. То не е осигурило и средства за използването на парите по програмата ФАР.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, Вашата реплика не е по този закон. Моля Ви, придържайте се към въпроса по същество.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Господин Марков засегна един въпрос, на този въпрос аз правя реплика и приключвам дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря и аз. Нека да бъдем точни според правилника. Много е неприятно, когато трябва да се правят тези бележки. Поне на мен ми е много неприятно.
Господин Томов има думата.
АЛЕКСАДЪР ТОМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, моето изказване ще бъде относително кратко.
Принципната позиция на нашата парламентарна група и на Парламентарния съюз за социална демокрация бяха изразени от господин Атанас Папаризов. Аз ще бъда кратък и ще сведа 192.2 своето изказване до няколко принципни положения.
Първо, смятам за редно в работата на парламента и за в бъдеще да можем да работим в усъвършенствуването на някои закони. Парламентарният съюз за социална демокрация намира това за нормален стил на работа и не смята да превръща подобно усъвършенствуване на отделни закони в повод за пропаганда и политически пристрастия.
Що се отнася конкретно до закона, мисля, че ние с пълно право можем да изразим принципна подкрепа на насоката на промените на закона към една по-нататъшна либерализация на условията за чужди инвестиции в страната. Несъмнено е това, че през последните 5 или 6 месеца се проявиха някои недъзи на досегашните разпоредби, що се отнася до ограничителните разпоредби на предишни закони, касаещи чуждите инвестиции. Премахването на така наречения "инвестиционен праг" от 50 хиляди, създаването на равно третиране на български и чуждестранни юридически и неюридически лица, пълните гаранции или по-скоро сериозните гаранции за чужди инвестиции, както и някои други елементи на новия закон, го правят като цяло действително по-благоприятен за чужди инвестиции в страната.
Несъмнено е и това, че ако чуждите инвестиции в страната не бъдат достатъчно интензивни и не се създадат аналогични добри условия, ние няма да можем да извършим реформата като цяло. Разбира се, това не ни спасява от необходимостта да направим някои сериозни бележки.
Според мен, главните дискусии и главното ни внимание като парламентаристи трябва да се насочи към чл. 4 в различните му алинеи. Така например аз обръщам внимание на обстоятелството, че ще бъде доста трудно за нас в сегашния преходен период и доста сложно от гледна точка и на националната сигурност, и от гледна точка въобще на хода на реформата, да приемем клаузите, които се съдържат в чл. 4, ал. 1, затова, че чуждестранните лица и дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто не могат да придобиват пряво на собственост и вещни права върху селскостопанските земи. Всички останали обаче, които са под 50 на сто могат да придобиват такова право без разрешение и 192.3 без разрешителен режим. Вероятно трябва да се възползваме от мнението на Икономическата комисия. То беше дадено в два варианта - да се въведе разрешителен режим за всички, за придобиването на право на собственост върху всички земи в определени райони и за всички видове дружества в определени райони на страната. Трябва да обмислим много добре този въпрос и да вземем съответно решение.
Също така би могло да се помисли върху въпроса, който постави тук преждеговорившият - господин Георги Марков, върху правото и възможността чуждестранни лица да придобиват вещни права върху имоти, имам предвид недвижими имоти, жилища, сгради и т.н. Смятам, че тук трябва да се намери една по-гъвкава формулировка, която дава възможност за чужди инвестиции в областта на туризма и в други области, които обаче да бъдат съобразени със сегашното състояние на тези отрасли. Имам предвид обстоятелството, че ако въведем изцяло разрешителен режим в тези насоки, ние ще ограничим чуждите инвестиции и това е несъмнено.
Същевременно с това обаче трябва да се помисли и върху сферите, където тези чужди инвестиции биха могли да се насочат, тъй като е възможно да поставим българския бизнес и по тази линия в крайно неравноправно положение по отношение на чуждия бизнес.
Ще дам само един пример относно цената на движимите имоти и апартаменти в София. Засега благодарение на това, че имахме известен ограничителен режим, ние виждаме, це цените на частните жилища, които се продават, не надхвърлят 30-40 хил. долара. Но едно премахване на тези ограничения и едно, бих казал, мощно навлизане на чужди инвестиции, несъмнено ще постави в невъзможност български фирми и български лица да придобиват възможност да закупуват и офиси, и отделни жилища, и въобще ще бъдат поставени в крайно неравноправно положение.
Така че трябва да помислим и върху гаранциите за българския бизнес в тези няколко направления.
В крайна сметка завършвам своето изказване с една принципна подкрепа на предложението, което направи тук заместникпредседателят на Икономическата комисия. Искам да уведомя оста192.4 налите депутати, че в Икономическата комисия се разгърна една сериозна дискусия, смятам, плодотворна дискусия и ние като цяло подкрепяме бележките й. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Башикаров също направи заявка за участие, но това означава другите народни представители да понамалят малко времето си. Така че моля да имат предвид и да понамалят с по 1 минути, за да има време и за господин Башикаров.
Има думата господин Васил Гоцев. 192.5 ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който е внесен от народния представител господин Ескенази, се отличава с прецизността, с която го е работил един професионалист, дълго време работещ в тази област.
Бих искал да спра вниманието ви на няколко въпроса, които тук се поставиха и които сигурно ще се дискутират и в бъдеще, при следващите разглеждания на законопроекта.
За разлика от предшествуващия закон, който ограничаваше чуждестранните инвестиции в България, законопроектът, който се предлага, поставя едно действително равенство между българските и чуждите граждани при упражняване на тяхната стопанска дейност и закрилата на инвестирането в бизнеса. В това отношение аз няма да повторя казаното във връзка с българските граждани в чужбина, които бяха дискримирани. Искам само да прибавя към това, че те повече от всеки друг чужденец ще бъдат заинтересовани да се върнат в родината и да направят своите инвестиции.
Ограниченията, които съществуват в проекта, който се предлага, са наистина онези, които са минимално необходимите, за да може да функционира добре чуждестранната стопанска дейност. Аз поддържам тезата на вносителя, че е правилно в закона да бъде събрана материята както за стопанската дейност на чуждестранни лица, така и закрилата на чуждестранните инвестиции, защото те генетично и функционално са свързани една с друга.
Поставя се с особена острота въпросът за придобиването на недвижима собственост извън земята от чуждестранни лица. Нека в това отношение да кажем нещата съвършено ясно от какво се страхуваме: от това, че чужденците ще изкупят България и като я изкупят, какво ще направят - ще я изнесат вън от България, или се страхуваме от това, че като се включат чуждестранни инвестиции в България, включително чрез покупка на недвижима собственост, страната наистина ще има възможност за едно стопанско развитие, каквото желаем.
Конституцията - добра или лоша, ограничава правото на собственост на чужди граждани и на чуждестранни юридически лица на земя в България. Това обаче не означава, че придобиването на право на собственост от български юридически лица с чуждеСД/ЙА 193.1 странно участие е забранено. И в това отношение авторът (вносителят) на законопроекта ще трябва да помисли, а заедно с него и всички ние, в разширяването на възможността по чл. 4 да могат български юридически лица с чуждестранно участие, независимо какво е това чуждестранно участие, да придобиват право на собственост в България и не само право на строеж, а и на сградите извън земята.
Казва се, че с това ще бъде ощетен жилищният фонд. Тук също така трябва да бъдем реалисти. Никой чужденец няма да купи стария и износен жилищен фонд, за да го дава под наем. Нашият жилищен фонд е толкова остарял и толкова негоден, че едва ли някому би задоволил нуждите от чужбина. Чужденецът ще търси правото на строеж, да построи и като построи - да експлоатира. А нашите курорти, които вече линеят, и България няма никакъв реален приход от тях или почти няма, не би трябвало да има някаква пречка да могат да бъдат закупени отделно отземята.
Също така в законопроекта сполучливо е разрешен въпросът за това, че не се изисква разрешителен режим. Ние стигнахме при действуващия закон до смешното положение, че за да се отвори една работилница за баклава, да кажем, или за продажба на каквито и да е продукти с малка стойност, трябва да се внесат 50 хиляди долара. Често пъти оборотът на тази работилничка ще бъде по-малък от онова, което законът сега задължава да се внесе. И затова ние, освен така наречените амбулантни търговци, нямаме сериозни чуждестранни инвестиции. Премахването на тази пречка означава да дадем възможност на дребни занаяти да се инвестират в България, от които ние ще имаме помощ; ще дадат възможност и без страх чужденците да дойдат в България, за да знаят, че не са поставени пред особен режим, различен от българския.
В законопроекта в чл. 7 сполучливо е поставена закрилата на чуждестранни инвестиции от последващи нормативни изменения. Това е текст, който прави особена чест на законопроекта. Защото всеки, който е имал контакт с чужденци, като практикуващ адвокат съм имал непрекъснато в последните години и в годините, когато се правеше Указ # 56, това е страхът не само от действуващия закон, а от бързо сменящото се законодателство, което създава все повече и повече ограничения. 193.2
Тук, в законопроекта, се предвижда, че никакви следващи изменения на закона или създаването на нови правни норми не могат да засегнат чуждестранната инвестиция, която вече е направена в България.
Заедно с това е решен и валутният въпрос независимо от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, тъй като това е вече един анахронизъм в нашето законодателство, който, струва ми се, и от ляво, и от дясно всички ние виждаме. Възможността да могат да се гарантират инвестиции с менителнични ефекти и в чуждестранна валута е нещо абсолютно необходимо и така предлаганият текст като , специален по отношение на нормата на чл. 10 от Закона за задълженията и договорите, ще може да реши и този въпрос.
С внасянето и приемането на първо четене на законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и закрилата на чуждестранни инвестиции, който в бъдеще ние ще трябва да подобрим, защото наистина има неща, на които няма да се спирам сега и които ще трябва да намерят своето усъвършенстване, България в навечерието на Нова година прави може би най-сериозната крачка по пътя на нейното действително влизане в средата на европейските и световните цивилизовани народи. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Ангел Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ: Уважаема председателко, уважаеми народни представители! Подкрепям внесения закон и ще гласувам за неговото приемане, след като се отчетат бележките, направени от Икономическата комисия.
Приятно ми е да отбележа, че при разглеждането на този закон в Икономическата комисия представителите на трите парламентарни групи, включително и от СДС, подходиха творчески и с грижа за бъдещето на нашата икономика.
Какви са за мен най-положителните негови аспекти?
Първо, законът гарантира изнасянето на печалбата на чуждестранните инвеститори от страната. 193.3
Второ, държавата поема отговорност за платежоспособността на българските конграгенти.
Но смятам за основен недостатък това, че при сегашния икономически хаос у нас е още рано прекалено да се либерализират външноикономическите връзки на България. В този смисъл аз гласувах в Икономическата комисия против чл. 3, в който се премахва какъвто и да е разрешителен режим при придобиване право на собственост и вещни права върху недвижими имоти.
Тук, струва ми се, господин Марков посочи за пример Унгария. Но това е един факт, който показва, че примерът невинаги е доказателство, а всяко сравнение куца. Унгария, първо, е високоразвита индустриална държава. Второ, и в Унгария, когато чуждестранен инвеститор иска да участвува в стопанската дейност, има отрасли, при които се иска разрешение от правителството. Така че там не е толкова либерализирано, както се иска тук да се представи.
А да не говорим за такива страни като Южна Корея, да речем. Южна Корея в средата на 60-те години също привлече японски и американски инвеститори, но определи в кои отрасли наймного да инвестират и приоритетно им даваше стимули. 193.4 Това бяха автомобилостроенето и електрониката. И сега до 2010 година също в тези отрасли се привличат инвестиции.
Така че аз все пак държа този член 3 да се обмисли добре преди да се пристъпи към гласуване.
И накрая бих желал да кажа, въпреки че приемаме такъв закон, се съмнявам, че след приемането му към България ще потекат потоци от капитали. Така, както особено се представяше от лидерите на Съюза на демократичните сили, преди да дойдат на власт. Защо? Защото в България все още няма икономическа среда, която да привлича чуждестранните инвеститори. Липсва икономическа стратегия за развитието на нашата икономика, липсва данъчна система, система за стимулиране на експортните производства в страната. Всичко това трябва да се създаде и тогава можем да очакваме чуждестранните инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред бих искал да приветствувам автора на този закон за това, че се е постарал в един кратък и ясен вид да обхване много правни хипотези и го е направил по един доста добър начин. Затова приканвам всички парламентарни групи да подкрепите законопроекта на първо четене и евентуално след това с направените бележки да бъде в най-скоро време внесен за второ разглеждане.
Ще се спра само на три въпроса, които говорят за качеството на законопроекта.
Първият и най-важен от тях, според мен, като специалист по трудово право беше новият режим, който се дава в закона на трудовите и осигурителните отношения. Тук искам да отворя една скоба. Онзи закон, който прие Великото Народно събрание, създаде една такава правна възможност българските граждани, договаряйки се с чуждия работодател, на базата на трудовия договор, да дерогират цялото българско трудово законодателство. И това го позволихте вие, господа от БСП, въпреки че говорихте толкова за социалната защита на населението. И аз мога да ви приведа случай от практиката, когато българските граждани в името на едно доста високо трудово възнаграждение полагаха труд в събота и в неделя, и не ползуваха междудневната почивка. Този път госСт.Б/ЙА 194.1 подин вносителят на законопроекта е успял да избегне това със създаването на един режим от задължителни условия при които трябва да се полага трудът. По този начин социалната защита на трудовото законодателство е налице. В същото време страните по трудовото правоотношение имат възможност и на свободно договаряне на някои от елементите при полагането на труда, а именно най-вече на трудовите възнаграждения и някои допълнителни плащания.
Искам да отбележа, че съществен принос е ал. 4 на чл. 13, която задължително осигурява чуждите граждани при временна и трайна нетрудоспособност, за сметка на работодателя. Досега българските болници и другите осигурителни органи трябваше да се грижат за чужди граждани, които не бяха осигурявани по нашето законодателство. Размерът на вноската им действително е висока - 20 на сто, но и разходите по един такъв гражданин сигурно няма да бъдат малки.
Аз лично имам една бележка към автора на законопроекта, това е по-скоро едно сравнение дали е удачно в този момент да допускаме участието на чужди физически лица в кооперациите. И не толкова дали е удачно, аз считам, че е удачно, но тъй като съществува един чл. 37 от Закона за кооперациите, който създава данъчни преференции за кооперациите, ние бихме поставили чуждите физически лица в едно благоприятно положение. Ето защо аз смятам, че е крайно време този прословут чл. 37 да бъде отменен и тогава може би ал. 3, т. 2 ще си бъде на мястото. В противен случай аз лично считам, че не трябва да се дава възможност на чуждите лица да участвуват в кооперациите.
Другият проблем, който исках да засегна, това е, с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 предложение второ. Тук представителите на Парламентарния съюз за социална демокрация застъпиха становището, че видите ли, не трябва да се допускат дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто да придобиват право на собственост и вещни права върху селскостопански земи. Искам да им кажа, че днес на заседание на Комисията по земеделието този въпрос беше разгледан и след като бяха проведени дебати, Комисията по земеделието гласува и се спря на становището на господин Илко Ескенази, така че няма какво да се притеснявате, Комисията по земеделието обсъди този въпрос и застана на същото 194.2 становище, на което застава и вносителят на законопроекта.
Накрая, като завършвам, бих ви помолил да дадем шанс на чуждите капитали най-после да влизат в тази страна, за да разкрият нови работни места, за които вие толкова много настоявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Всички знаем от многобройните ни срещи с чуждестранни партньори и от последната ни среща семинар с американците, че за да има инвестиции в България, се искат две неща - законодателна стабилност и политическа стабилност. Преди да изложа някои съображения, искам да подчертая че от правна гледна точка представеният от господин Илко Ескенази закон е почти перфектен като подреждане, като мисъл, като логика. И ако правя някои критични бележки, те няма да бъдат свързани с професионалната квалификация на господин Ескенази.
Вълнувам се от това, че днес ние приемаме нов закон, който отменя приетия само преди няколко месеца закон. В една или друга степен това ще означава нестабилност на законодателната власт в нашата страна - независимо от това кога и кой го е направил. Аз съм един от участниците в създаването на предишния закон и искам да подчертая, че ако всички политически сили имаха добрата политическа воля да работим заедно в този парламент през летните месеци на миналата година, аз съм убеден, че предишният закон щеше да бъде по-добър от този, който в момента ще отменяме. Убеден съм, че съображенията, които са изложени в новия проект, щяха да са влезли в тогавашните протоколи и сега нямаше да ни се налага да отменяме стария закон и да приемаме нов закон. Очевидно това е един извод за всички нас, в това число и за моята половина, лявата, че когато се обсъждат сериозни закони, трябва да се стои тук, да се работи, да се защитават докрай определени позиции.
Вторият момент, който ме вълнува, е, че законът се приема малко спешно. Аз прекрасно разбирам колегите от дясно и техните предизборни обещания, но се вълнувам, че това е един основополагащ закон. Законът трябва да има консенсус в парламента и не по-малък консенсус извън парламента. Притеснявам се, 194.3 че ние не можахме да получим мнението на извънпарламентарните политически сили, не намерихме време и възможност да получим становището на частния бизнес, на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, на Съюза на частните производители, на Бизнес блока и т.н. Струва ми се, че ние в комисиите сме дължни да създаваме в максимална степен условия да изслушаваме нашите извънпарламентарни партньори, за да получим обществена подкрепа на всеки един наш закон.
И накрая няколко думи по чл. 4, който е толкова дискусионен като централен в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Филипов искам да Ви кажа, че понеже господин Вълканов се отказва да говори, имате 2 минути в повече, ако желаете, можете да ги използувате.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря. Защо поддържам да има разрешителен режим за определени видове дейности и за определени видове фирми, особено в частта за земята? Уважаеми колеги, в България в момента няма реален пазар на нищо - нито реален пазар на стоки, нито реален пазар на труда. Още повече, не съществува капиталов пазар. Искам само да кажа няколко цифри. Ако в България сега всеки чужденец може да купи за 100 до 300 долара квадратен метър застроена площ, и то в София, то почти всички прекрасно знаят, че тази цифра в развитите страни е от 1000 до 10 000 долара. Ще позволим ли за кратък период от време това, което имаме построено, да попадне на безценица в ръцете на други, искам да напомня по този прословут чл. 4, че някога когато бях млад, един юрист ми каза следното. В римското право е имало такова положение: по-лесно е да не дадеш на хората това, от което те страшно много се нуждаят, отколкото да отнемеш това, от което те не са се нуждаели толкова много, но вече си им го дал.
Струва ми се, че ние трябва да въведем определен режим на ограничение по отношение на вещните права - и за недвижими имоти, и за земя. И нека оставим тези след нас да решат. Нека да бъдем откровени: ние още нямаме истинската бизнескласа в България. Не зная колко от нас тук се чувствуват бизнесмени. Аз съм бил на стопанска работа, но безнесмен далеч не се чувствувам. 194.4
Нека да направим закон, който ще бъде одобрен от днешните и утрешните бизнесмени, закон, който да отговаря на мъдростта не само на днешния, но и на утрешния ден.
В заключение, аз ще гласувам на първо четене за този закон, но поддържам почти всички предложения, изказани в становището на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Карабашев. 194.5 ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, едва ли е необходимо някой от присъствуващите в тази зала да бъде убеждаван в изключителната важност на чуждестранните инвестиции за ускоряване процеса на реформи в българската икономика. Всеизвестно е, че структурната промяна в една икономика изисква много капитали. Възможностите на българската икономика в момента обаче да акумулира такива капитали са изключително ограничени, откъдето следва, че трябва да бъдат подкрепени тези възможности от навлизането на чуждестранни капитали както чрез заемния капитал, т.е. непреките инвестиции, така и преките инвестиции. Особено чрез преките инвестиции, тъй като това означава не само капитал, но зад този капитал стоят технологии, управленският опит, гарантиране на нови пазари за българската икономика.
В същото време е известно, че интересът на чуждестранните вложители към българската икономика е, меко казано, слаб, да не кажем, че изобщо не съществува.
Вярно е, че са много факторите, това, което спомена преди малко господин Димов, много са факторите, от които зависи интересът на вложителите към една страна. И повечето от тези фактори не са подвластни на парламента, а са свързани с цялостната икономическа обстановка в една страна.
Все пак и парламентът може да направи нещо за стимулиране на интереса към нашата икономика, а това е именно приемането на съответното законодателство.
За съжаление действуващият в момента Закон за чуждестранните инвестиции вместо да стимулира този интерес, напълно го замрази, основно с две неща. Едното е инвестиционният праг от 50 000 долара, който възпря по-дребните чуждестранни вложители и особено вложителите в такива сфери като търговията и услугите. И второто е изключително обемистият, широк разрешителен режим, който беше въведен.
Знае се, че чуждестранният вложител винаги се безпокои, когато има много широк разрешителен режим, особено когато не са уточнени критерии, по които се дава дадено разрешение, какъвто е нашият случай.
Ето защо приветствувам законопроекта, внесен от господин Ескенази, който прави няколко много съществени крачки в либералиСлР/КТ 195.1 зацията на режима на чуждестранните инвестиции в нашата страна, като премахва този праг от 50 000 долара и значително либерализира разрешителния режим.
Във връзка с това бих се спрял също на вече много дискутирания чл. 4 от законопроекта, който всъщност е свързан донякъде и с чл. 4 от действуващия закон, а именно възможността, която сега се предвижда търговските дружества юридически лица с чуждестранно участие, независимо колко процента е това чуждестранно участие, да имат право да придобиват право на собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Тук изключвам земята, която подлежи на по-особена регламентация.
Изказаха се определени безпокойства в случаите, когато чуждестранното участие е над 50 на сто. Не виждам никаква икономическа обосновка за тези безпокойства. Всъщност, ако се въведе някакъв разрешителен режим, в тези случаи бихме въвели двоен разрешителен режим. Защото от кого би могъл да закупи чуждестранният вложител недвижимост, особено в областта на индустрията? В момента - изключително само от държавата. Кога може да стане това? Това ще стане в бъдещия процес на приватизация, който ще предвижда специални процедури, гарантиращи интересите на държавата, т.е. ще има пак някакво разрешение. Да се иска отделно от това разрешение, би затруднило изключително много чуждестранните вложители.
Ето защо подкрепям законопроекта, внесен от господин Ескенази, и призовавам колегите от двете страни да го подкрепят по принцип.
Едновременно с това имам известни съмнения по една част от законопроекта, свързана с датирането на понятието "чуждестранни инвестиции". В своите мотиви господин Ескенази е споменал, че се стреми да обхване в законопроекта не само преките чуждестранни инвестиции, но и непреките чуждестранни инвестиции. Но мисля, че с формулировките, които е дал, отива още по-далече, тъй като това, което се съдържа в чл. 8, ал. 1, т. 3, а именно банкови влогове и депозити без допълнително уточняване, се отива всъщност до парични операции. Защото откриването на един безсрочен влог или на един краткосрочен депозит, всъщност не е инвестиция даже като непряка инвестиция. Това нещо във връзка с предвидените 195.2 възможности в чл. 12 и в чл. 14 би довело фактически до въвеждането на пълна външна конвертируемост на българския лев, което на този етап просто е невъзможно.
Съгласен съм с господин Ескенази, че в този закон трябва да се съдържат валутни разпоредби, които да се отклоняват от несъвършения Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол, които да гарантират нормалното функциониране на чуждестранните инвеститори. Но това трябва да се направи много внимателно и съвсем точно, да стане ясно, че тези отклонения са именно за чуждестранните лица, извършващи тук някаква стопанска дейност, все едно каква, а не изобщо за чуждестранните лица.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря за точността Ви. Има думата господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние обсъждаме един изключително важен и сериозен закон. За съжаление по него доминират главно субективни схващания и съображения, които не са подчинени на една програма за стратегическите цели и интересите на стопанското развитие на България.
Тук се изказаха много мнения за стойността на действуващия Закон за закрила на чуждестранните инвестиции. Даже се направиха много интересни заключения.
В едно предаване по телевизията от многобройните участия на господин Джеров аз чух, че Законът за чуждестранните инвестиции трябвало да посреща с усмивка чуждестранните инвеститори на границата.
Господа, тук става дума за интереси, не става дума за удобства на българските или на чуждестранните инвеститори. Чуждестранните инвестиции в своята най-обща функция представляват един допълнителен ресурс за социално-икономическото развитие на страната. 195.3 Как ще бъде привлечен той, зависи какви са мотивациите на чуждестранните инвеститори. А какви са, и аз смятам, че много хора от тази зала са имали възможност да контактуват с различни чуждестранни партньори, които са давали оценка на България. И аз искам да ви кажа, че най-малко критики по досегашния Закон за чуждестранни инвестиции съм чул от чужденци. Основните критики идваха от нас, тъй като те бяха в началото си свързани и с атаки срещу авторитета на предишния парламент, и след това се превърнаха в една лична амбиция да се излезе с един нов закон.
Но да се върна към съображенията и мотивите на един чуждестранен вложител. Първо, той иска да има едно стабилно законодателство в съответната страна. Този закон е нова отблъскваща стъпка към чуждестранните инвеститори, тъй като за една година, когато една държава гласува два закона за чуждестранните инвестиции, няма никакви гаранции, че следващата година някакво ново мнозинство в този парламент не би предложило за гласуване един трети закон.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Няма да има такова нещо.
ЙОВЧО РУСЕВ: Господа, изслушайте ме. Самият факт, че за една година ние гласуваме два закона, означава законодателна нестабилност. И аз се обръщам към господин Ескенази, когото уважавам - нека да направи усилия вместо нов закон, да предложи поправка на действуващия закон. По този начин ние до голяма степен спасяваме имиджа на нашата страна пред международната общественост.
Второто съображение на чуждестранния инвеститор е предвидимостта на политиката на една държава. Какво би си помислил един чуждестранен инвеститор за предвидимостта на социално-икономическото развитие на България през 1992 г. до 1995 г. или до 2000та година? Нищо. Вземете един пример с Франция. Франция никога не е била планова централизирана държава. Но тя винаги разработва петгодишни планове, разработи и двегодишен план за излизане от кризата. Аз разбирам, че нашето правителство изпитва затруднение да разработи една програма, но господа, докато България няма краткосрочна или дългосрочна програма за социално-икономическо развитие, инвеститори не биха дошли в България. Нямат основание да инвестират в България. ДЕ/КТ 196.1
И не трябва да се обвинява законът. Аз искам да обърна вашето внимание върху представата на Европейската общност за състоянието на България сега. Крадци и спекуланти - българи кръстосват Европа. В България разцъфтява престъпността и спекулата. В България не са решени редица въпроси по приватизацията, по реституцията, които за чужденеца представляват една голяма неизвестност. Така че да се обвинява и да се търси причината единствено в сегашния закон, че той отблъсквал чуждестранните инвестиции, най-малкото е необосновано.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е наследство от вашите икономически виждания.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Колко инвестиции внесоха за това време? Само една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: После ще правите репликите.
ЙОВЧО РУСЕВ: Господин Петров, искам да Ви уверя, че и най-либералният закон, който звучи съвременно, не би привлякъл и един даже. Сегашният един е привлякъл, нека, ще бъдем заедно, ще разговаряме. Ще видите в следващите месеци колко чуждестранни инвеститори ще искат разрешение или пък реално ще влагат в България, тъй като причините за отблъскването на чужденците са други, не са единствено в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, времето Ви изтече.
ЙОВЧО РУСЕВ: Аз отново искам да се обърна към господин Ескенази.
Господин Ескенази, направете усилие ние да не създаваме впечатление в световната общественост, че за една година правим два закона. Направете един закон за поправки и нека да се представим пред заинтересованите чужденци, че България държи на своето законодателство, че тя го усъвършенствува, но не го отменя за една година два пъти. И ако действително Вие се съгласите с едно такова съображение, аз също бих подкрепил Вашите съображения за промяна на този закон.
И накрая две думи за земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, вземате от времето на господин Башикаров по този начин. 196.2
ЙОВЧО РУСЕВ: Добре, благодаря ви, запазвам си правото по проблема за чуждестранните инвестиции в българското земеделие да взема друг път отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, разбира се, няма проблеми. Три реплики се поискаха. Госпожа Екатерина Михайлова - първа реплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (Обединен демократичен център, СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя реплика по повод изказването на колегата преди това във връзка с това, че трябва да се направят поправки, и то многобройни, на съществуващия закон, а не да се приеме нов закон. Смятам, че неговите аргументи не са основателни и сами се убедихме от раздадения законопроект, че има изключително много промени в предложения законопроект, които са и важни. В тази насока аз искам да ви цитирам Закона за нормативните актове, който действува все още в страната ни, в който в чл. 11, ал. 1 се казва, че отменянето на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.
Смятам, че сме изправени точно пред хипотезата на изменение на една материя с многобройни и важни пунктове. А освен това в същия този закон съществува и чл. 17, в който се казва, че след влизане в сила на определен нормативен акт се проследява какво е неговото действие и ако няма такова действие, се прави изменяне, отменяне или променяне на този нормативен акт. Вие чухте информацията, че до този момент, т.е. до влизането на новото правителство на СДС, да почне да управлява страната ни, е издадено само едно разрешение за чужда инвестиция. Това говори, че този закон, който е бил приет и който все още действува, на практика не действува, след като само веднъж се е стигнало до възможност за разрешаване. Следователно, след като имаме многобройни и важни изменения в закона, аз смятам, че най-правилното от законодателна техника е да бъде създаден нов закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Владимир Джаферов има думата за реплика, втора реплика, има и една трета.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Репликата ми към господин Русев ще бъде съвсем кратка. Репликата ми ще бъде с един конкретен пример. 196.3
В София е създадено представителство на концерна "Байер". Там работи един мой приятел, който изпрати преведен Закона за чуждестранните инвестиции на експертите на концерна в Германия. Аз лично, със своите очи видях парафа, с който беше върнат: "За нищо не става!"
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Ескенази, реплика или лично обяснение? - Имате право. Реплика? Заповядайте. Трета реплика.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Тъй като господин Йовчо Русев се обърна пряко към мен в своето изказване, аз наистина искам да го убедя, че най-добросъвестно, не само аз, но и най-добрите специалистиюристи обсъдихме възможността да бъде поправен действуващият закон. Уверявам Ви, че просто е невъзможно. Няма да стане. Ако има някой гений, който се натовари с тази задача, нека да го направи. Но да има един закон за изменение и допълнение, в който по всеки член се поправят неща и в който препращанията включително се поправят - това още по-лошо ще представи страната. Освен това не виждам нищо лошо в това, че с един такъв закон България показва една ориентация, която се подкрепя.
Аз не зная, господин Русев, поначало е от доста години във външната търговия, не зная откъде е получил добри отзиви за този закон, но трябва да Ви кажа, че всички, с които съм контактувал, включително тук делегации, които идват от други страни, становището им е изключително скептично. Това не са хора, които ще кажат: "Вашият закон е глупав или е боклук". Те просто казват: "О, да, интересен е този закон, но той доста ни смущава". Това е достатъчно и означава, че нищо не се получава. Просто, уверявам Ви, няма да стане. Ако някой е в състояние, нека да го предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По реда на записването е господин Абаджиев. След това е господин Башикаров. Господин Абаджиев, моля Ви се с картата, имате 6 минути.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не може да не осъзнаваме, че чуждестранните инвестиции могат да бъдат един привлекателен двигател на модернизацията и растежа на икономиката ни. Предлаганият проект за закон има за цел да отговори на нуждата от установяване на сигурна и привлекателна среда за инвестиции. Мисля, че се приема от всички, че действуващият понастоящем Закон за 196.4 чуждестранните инвестиции със своя разрешителен режим, съдържа потенциална власт да ограничи инвестициите. Затова аз споделям виждането, залегнало в предлагания проект за Закон за либерализация на режима на чуждестранните инвестиции, но едновременно с това искам да спра вашето внимание и върху известни въпроси, които бяха дискутирани в Икономическата комисия.
Най-напред относно обсега, предмета на регламентацията на закона. Предлага се законът да включва две сфери - именно - действието на чуждестранни лица във връзка с тяхната стопанска дейност и въпросът за инвестициите. Като идея това е великолепно - да се съчетае в един закон както стопанската дейност на чуждестранните лица, така и инвестициите. Обаче фактически този закон относно стопанската дейност на чуждестранни лица не е всеобхватен, защото въпросът за стопанската дейност на чуждестранни лица във валутните сделки се разглежда в отделен закон, а от друга страна, сферата на банковото дело и на осигурителното дело не могат да бъдат поставени в един общ режим така, както той е представен. Следователно законът, макар и да има идея да съчетае двете сфери на стопанската дейност на чуждестранните лица заедно с инвестициите, той като че ли остава само в определена, ограничена сфера на действие. 196.5 Затова споделям виждането на Икономическата комисия, че би трябвало да се обсъди сериозно въпросът дали в този закон да се разгледа изобщо стопанската дейност на чуждестранните лица. И ако той се разгледа, то трябва тогава в този закон да се предвидят специални правила относно сферата на банковото дело и специални правила относно сферата на осигурителното дело. Защото не може тези сфери да имат еднакъв режим по отношение на всички други сфери на дейност.
Така че трябва да решим въпросът дали с отделни закони да регламентираме инвестициите в сферата на банките и осигурителното дело, или тук трябва да създадем специални правила, относно тези сфери на действие.
От друга страна, в раздел последен на законопроекта се предвижда така озаглавената глава "Валутен режим".
Мисля, че валутният режим в страната трябва да бъде регламентиран със специален закон. А тук глава би трябвало да бъде ограничена или озаглавена като "Специални правила за валутен режим относно инвестициите". Защото не може в този закон да се реши този проблем с тези няколко текста. Тази глава трябва да бъде специална само по отношение на инвестициите.
От друга страна, имам още някои забележки, които са свързани с понятието "чуждестранно лице". Ние имаме няколко закона, в които тази правна категория е дефинирана по различен начин. А не е допустимо в една правна система една и съща правна категория да бъде определяна по различен начин, както това е в предлагания законопроект, така и по отношение на валутните ценности.
И още една забележка относно понятието "чуждестранни инвестиции". Струва ми се, че то тук е много широко и то трябва да бъде прецизирано.
Като ви предлагам по принцип да бъде гласуван законът, аз си запазвам правото при редакцията на второто четене на отделни текстове да предложа известни изменения, съобразно изложените от мен становища пред Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Башикаров, имате думата. Пет минути има и за Вас от квотата. Моля, за тишина в залата! Повече записали се оратори няма. Времето РД/ЙА 197.1 бе разпределено съразмерно.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Моите съображения по законопроекта за чуждестранните инвестиции до голяма степен са покриват с това, което изложи преди малко господин Абаджиев.
Уважаема госпожо председателствуващ, уважаеми дами и господа! Нашата страна разполага с наскоро приет Закон за чуждестранните инвестиции. Ето защо обсъждането на предложения законопроект веднага и естествено поставя въпроса какво ново носи този законопроект.
Внимателният анализ на законопроекта показва, че в болшинството от разпоредбите си той възпроизвежда принципите на действуващия закон. Центърът на предлаганите нововъведения се състои в предоставянето качество на търговец по българското право на широк кръг чуждестранни лица като средство, откриващо възможност за широко навлизане на чуждестранния капитал, стимулиран от придобиване на широк кръг вещни права върху земя и недвижими имоти. Какви обаче са икономическите измерения на тази тази основна идея, заложена в законопроекта?
Практически законопроектът разширява понятието "чуждестранна инвестиция" спрямо онова съвременно разбиране, което днешният делови свят им предава. Не видът на вложението прави от него инвестиция, а специалното му икономическо предназначение. Инвестицията не е капитал с каквото и да е икономическо предназначение или с каквито и да са икономически последици. Тя е капитал, мобилизиран в производствен, в широк смисъл, процес, свързан с предприемаческата дейност. И понеже държавата, където се инвестира и е заинтересувана именно от предприемаческия ефект на капитал и инвестиция, тя го закриля по особен ред. Държавата компенсира също по специален ред рискове на инвеститора в качеството му на предприемач, а не само на собственик на капитала.
В законопроекта обаче българската държава се ангажира да закриля собствеността върху всякакъв вид капитал, независимо от неговото предназначение. В цялата тази нормативна неяснота в стопанското законодателство, което съществува понастоящем в нашата страна, законопроектът вписва свободното придобиване на широк кръг вещни права върху земя и недвижими имоти. 197.2
Искам да обърна внимание, че дружествата с чуждестранно участие, както и българските граждани с постоянно местоживеене в чужбина са поставени в еднакви правни условия с изцяло местните юридически и физически лица по отношение придобиване правото на собственост върху земя и недвижими имоти с някои изключения, разбира се.
По този ред дружествата с чуждестранно участие и българските граждани с постоянно местоживеене в чужбина се очертават като най-активни купувачи на пазара на земя и недвижимости, който се очаква да се развие във връзка с приватизацията.
От казаното дотук смятам, създава впечатление, че законопроектът стимулира рентиерско-спекулативния капитал, без да е особено насърчителен за истинските чуждестранни инвестиции, без да е особено полезен за целите на икономическата политика на българската държава.
При това положение очевидно законопроектът улеснява тези, чийто интерес е не само чисто предприемачески, а също и този, който иска да влага капитал в земя и недвижими имоти и да реализира съответните доходи от това. И понеже законопроектът не насърчава предприемаческата дейност, в притежанието - това поставя под съмнение неговата полезност за осъществяване целите на икономическата политика.
Широкото и свободно придобиване на право на собственост и други вещни права върху земя и недвижими имоти крие и потенциална заплаха за националната сигурност на българската държава. Защото, ако премине определена критична точка, може да я лиши от възможността да упражнява свои суверенни права и да провежда своя национална политика. Можем да се съгласим, че на определена категория чуждестранни инвеститори трябва да се предостави право на собственост и други вещни права като насърчение за стопанския им интерес, стопанската им дейност, но не можем да се съгласим, че е приемливо това да бъде извършвано безконтролно и в противоречие с Конституцията. 197.3 Ето защо по-уместно е според мен и тук изцяло поддържам това мнение, което беше изразено от някои от колегите, които говориха преди мен - рационалните идеи от законопроекта да послужат за либерализиране на действуващия закон, който вече получи известна благоприятна международна оценка, включително от Европейската банка за реконструкция и развитие. Тази алтернатива заслужава да бъде добре обсъдена, защото никакъв нормативен акт, в това число и законопроектът, няма да привлече автоматично чуждестранни инвестиции. Честата смяна на законите обаче говори за политизирано и нестабилно законодателство, който факт не стимулира притока на чуждестранен капитал с производствено предназначение.
Надявам се, че разумът ще надделее и завършвам като споделям насоките за изменение за режима за чуждестранните инвестиции, които предлага Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Правя реплика на изказването на господин Башикаров, тъй като то ми напомни за приказката за неродената мома. Момата още я няма, никакви инвестиции няма, а някои хора вече се тревожат какво ще стане с държавата. Искам да ги успокоя. Нека първо да се роди момата, а после ще видим дали тя ще порасне истинска хубавица.
Що се отнася до същността на въпроса - аз ще ви дам един съвсем обикновен, човешки пример, тъй като понякога тук материята е изключително сложна и хората невинаги я превеждат на своя обикновен, ежедневен човешки език. За какво според мен става дума? Заводът в Ловеч произвежда автомобил "Москвич". Ако продължи да произвежда автомобил "Москвич" този завод е обречен, тъй като глупави хора, които да купуват "Москвичи", вече няма. Сега във всички случаи трябва да се намери чуждестранен инвеститор, който да инвестира евентуално в този завод или в някой друг и да започне евентуално да произвежда "Фиат". Но изниква въпросът - защо ние трябва да произвеждаме "Фиат", след като "Фиат" и други вече са го произвели? Следователно трябва да се инвестира в такива области, които реално мога да доведат ВЙ/ВР 198.1 до едно по-бързо, по-ефективно подобряване материалното състояние на обикновения човек.
Аз лично, когато вляза в един хотел, където и да е той по света, не се интересувам кой му е собственикът. Интересува ме вътре в него красиво ли е, добре ли е, подредено ли е, евтино ли е, скъпо ли е и т.н. И ако чуждестранният инвеститор построи този хотел, аз ще вляза и в него, без да се интересувам чужденец ли е, българин ли е. Важно е това, което има в България, да бъде красиво, удобно за хората, да могат те да се чувствуват спокойно. Така разбирам аз смисъла на закона. И затова нека да не се тревожим за неща, които още не сме ги видели с очите си. Да ги видим, да ги пипнем и тогава ще мислим! Благодаря ви и смятам да прекъснем дебатите и да гласуваме закона на първо четене. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Списъкът на ораторите е изчерпан, времето - също. Обявявам разискванията за приключени. Следва гласуване. Народните представители да се приготвят за това. Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта.
Гласуваме по принцип законопроекта за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Моля, заемете местата си. Все пак не е удобно прави да гласувате, уважаеми колеги. Моля, гласувайте!
Гласуването приключи. Изпишете резултата на таблото. За законопроекта при първото гласуване са 128 народни представители, против - 14, 23 се въздържат. Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания)
Утре продължаваме пленарното заседание от 10 ч. с основна точка в дневния ред: "Отговори на питания".
Закривам заседанието.
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Илиян Илиев)
(Руслан Семерджиев)