Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-06-01

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

(Председателят Анастас Анастасов обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 9,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Първо – две съобщения.
На 31 май 2012 г. е постъпил и днес, на 1 юни 2012 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приети на първо четене на 18 май 2012 г. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене.
С вх. № 254-00-1083 от 31 май 2012 г. председателят на Народното събрание е уведомен на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народните представители Кирил Гумнеров, Стоян Иванов, Огнян Пейчев, Димитър Карбов, Огнян Тетимов и Дарин Матов, че оттеглят внесения от тях проект на 10 май 2012 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, вх. № 254-01-58.

Законодателната ни програма продължава с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Вчера приключихме с докладването на § 6, който става § 4, в редакцията на комисията. Беше докладвано и предложение от народния представител Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по текста или по предложението? Не виждам заявки.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 24, против 64, въздържали се 31.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 6, който става § 4, в редакцията на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 25.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Продължаваме, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, който става § 5, с текста по вносител.
Гласували 116 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 8 – предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция за § 8, който става § 6:
„§ 6. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8:
а) в ал. 2 накрая се добавя „освен когато е приложим Законът за публично-частното партньорство”;
б) в ал. 9:
аа) в текста преди т. 1 изречение трето се изменя така: „Програмата е в съответствие с раздела за общински публично-частни партньорства от програмата за реализация на общинския план за развитие и съдържа:”;
бб) в т. 2 след думите „вещни права” се поставя запетая и се добавя „за публично-частно партньорство”;
в) в ал. 11 накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство”;
г) създава се ал. 12:
„(12) Областният управител има право да оспорва решенията на общинските съвети, приети в процедура за определяне на частен партньор или на концесионер, при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, съответно на Закона за концесиите.”
2. В чл. 9, ал. 4 накрая се добавя „а в случаите на публично-частно партньорство – за сметка на определения в договора партньор”.
3. В чл. 14, ал. 2, изречение първо след думите „без търг или конкурс” се добавя „или е определен друг ред”.
4. В чл. 51 се правят следните изменения:
а) в ал. 2, изречение първо след думата „капитала” запетаята се заличава и се добавя съюзът „или”, а думите „или чрез сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел” се заличават;
б) алинеи 5-9 се отменят.
5. Създава се член 51а:
„Чл. 51а. (1) Общината и търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост, само когато останалите съдружници/акционери са определени по реда на чл. 33-39 от Закона за публично-частното партньорство. За устава/дружествения договор на тези търговски дружества се прилага чл. 52, ал. 2 от Закона за публично-частното партньорство.
(2) Общината и търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да участват в граждански дружества или да сключват договори за съвместна дейност само с лица, определени по реда на чл. 33-39 от Закона за публично-частното партньорство.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:
1. когато съдружници/акционери са държавата, друга община или публичноправна организация;
2. когато съдружниците/акционерите са определени след процедура за приватизация, за предоставяне на концесия или друга процедура, определена със закон;
3. за публичните акционерни дружества;
4. за дружествата, учредени в изпълнение на международен договор или междуправителствено споразумение.
(4) Условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност се определят с наредба на общинския съвет. В наредбата се определят:
1. образуването, преобразуването и прекратяването на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала;
2. възлагането на управлението и контрола и съдържанието на договорите, съставът и компетенциите на органите за управление и контрол, редът за определяне на представителите на общината в органите за управление и контрол, техните права и задължения, възнаграждението и отговорността при неизпълнение на задълженията;
3. правилата за сключване на договори за наем и разпореждане с дълготрайни активи и за задължително застраховане на имуществото.”
6. Създава се чл. 51б:
„Чл. 51б. (1) Общината може да внася свободни имоти и вещи или вещни права върху имоти, частна общинска собственост, като непарична вноска в капитала на търговски дружества при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 51а, ал. 4, след решение на общинския съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници. Когато общината не е едноличен собственик на капитала на търговското дружество и другият съдружник/акционер не е държавата, друга община или публичноправна организация, непарична вноска в капитала се извършва само когато останалите съдружници/акционери са определени по чл. 51а, ал. 1.
(2) Търговските дружества с общинско участие в капитала могат да отдават под наем имоти или части от тях, внесени от общината като непарична вноска в капитала им, или да ограничават вещни права върху такива имоти чрез публичен търг или публично оповестен конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 51а, ал. 4. Срокът на договорите за наем и за правото на ползване за тези имоти не може да бъде по-дълъг от 10 години. Този ред и срок не се прилагат в случаите на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство.
(3) Капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие може да се намалява със стойността на имоти и вещи или вещни права, които са внесени като непарична вноска в капитала им въз основа на решение на общинския съвет.
(4) Имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие, придобиват статут на частна общинска собственост от влизането в сила на решението по ал. 3 и се управляват по ред, определен от общинския съвет.”
7. Създава се нов чл. 54:
„Чл. 54. Дейностите по чл. 53, които не се осъществяват от общински предприятия по чл. 52, се възлагат, съответно предоставят, по реда на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите или Закона за публично-частното партньорство.”
8. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 9:
„9. „Публичноправна организация” има значението, определено в Закона за публично-частното партньорство.”
9. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 19а и § 19б:
„§ 19а. За търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала, учредени до 31 декември 2012 г., се прилага чл. 52, ал. 2 от Закона за публично-частното партньорство, освен в случаите по чл. 51а, ал. 3.
§ 19б. Общинските съвети привеждат съответните общински наредби в съответствие със Закона за публично-честното партньорство в срок до влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8, който става § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9, 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 9, 10, 11 и 12 по вносител, които се подкрепят от комисията, като имат преномериране – стават параграфи 7, 8, 9 и 10.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нови параграфи.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създадат нови § 11 и § 12:
„§ 11. В Закона за физическото възпитание и спорта (Обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47, ал. 7 думите „самостоятелно или чрез публично-частно партньорство” се заличават.
2. В чл. 47а ал. 5 се отменя.
3. В чл. 50, ал. 2 след думите „Васил Левски” се добавя „от националните отбори по различните видове спорт”.
4. Член 50б се изменя така:
„Чл. 50б. (1) Финансирането, както и строителството и/или управлението и/или поддържането на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост или собственост на публичноправни организации, може да се извършва чрез публично-частно партньорство при условията и по реда на Закона за публично-частното партньорство.
(2) В случаите по ал. 1 условията за обществен достъп и ползване на обекта и съоръженията му се определят в обявлението по чл. 35 от Закона за публично-частното партньорство в съответствие с изискванията на чл. 50.
(3) С договора за публично-частното партньорство се определят задълженията на частния партньор за изпълнение на условията по ал. 2 и последиците от тяхното неизпълнение, включително прекратяването на договора.”
5. Член 50в се изменя така:
„Чл. 50в. (1) Спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна или общинска собственост или собственост на публичноправни организации, могат да се предоставят на концесия за строителство и/или концесия за услуга при условията и по реда на Закона за концесиите.
(2) Съгласуването по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва и с министъра на физическото възпитание и спорта.
(3) Условията за обществен достъп и ползване на обекта и съоръженията му се определят с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия в съответствие с изискванията на чл. 50.
(4) С договора за концесия се определят задълженията на концесионера за изпълнение на условията по ал. 3 и последиците от тяхното неизпълнение, включително прекратяването на договора.”
6. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) точка 29 се изменя така:
„29. „Публично-частно партньорство” е понятието, определено в Закона за публично-частното партньорство”;
б) създава се т. 29а:
„29а. „Публичноправна организация” е понятието, определено в Закона за обществените поръчки.”
§ 12. В Закона за общинския дълг (Обн., ДВ., бр. ...) в чл. 4 се създава т. 5:
„5. общински проекти за публично-частно партньорство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! С изцяло новия § 11, който е внесен между първо и второ четене, допускайки неговото разглеждане за първи път в пленарната зала, нарушаваме Конституцията на Република България, Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото тази разпоредба не кореспондира с духа и философията на приетия на първо четене законопроект.
Също така следва да напомня, че в парламента има Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и когато се внасят законопроекти, които касаят спортната тематика, беше добре тези, пак подчертавам, изцяло нови предложения да бъдат разпределени на тази комисия.
Каква е същността на разпоредбата, която се предлага? Досегашните обекти с национално значение – спортните обекти, законът ги бранеше, не позволяваше да се отдават под наем, за съвместна дейност или други форми на съвместна работа с частни партньори, тъй като те служат за трайно задоволяване на общонационални потребности. За да бъда по-ясен, става въпрос за стадион „Васил Левски”, за Националната спортна академия, за нейните обекти, тоест за обекти, които са за спортна, учебна, възстановителна, тренировъчна и друга дейност, които, пак казвам, служат за трайно задоволяване на обществените интереси и потребности.
Сега с т. 2 в новия § 11 се предлага в чл. 47а ал. 5 да се отмени – тоест тези обекти, които досега законът бранеше. Няма мотиви към това предложение. Какъв е проблемът на действащата разпоредба на чл. 47а? Кое налага да развържем и да пуснем духа от бутилката и тези обекти с национално значение да ги включим в граждански и търговски оборот за следващите до 35 години, както е Законът за публично-частното партньорство?
Според мен тази разпоредба не трябва да бъде подкрепена, още повече че кореспондира и със следващите разпоредби в т. 4 и т. 5 – изменението на чл. 50б и чл. 50в. В сегашните разпоредби на закона се създаваха гаранции за безплатно ползване на спортните обекти от студенти, ученици и деца.
Също така се създаваха гаранции и беше ясно регламентирано, че федерацията или спортният клуб, който стопанисва обекта, дава квоти за ползване на другите спортни клубове и федерации. Тоест ако стадион „Васил Левски” се ползва от националния футболен отбор, има задължителни квоти да се ползва и от леката атлетика, и от други федерации.
Всички тези разпоредби в момента, които са защитни, гарантират публичния интерес. Всички тези разпоредби са отпаднали, а механично са приложени принципите на публично-частното партньорство, без да се отчита спецификата на тези обекти.
Затова правя първо предложение за отпадането на § 11, а ако не се подкрепи, алтернативно предлагам да се отложи гласуването на тази разпоредба и да се спазят Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Значи първо правите предложение за отпадането на § 11, а ако не...
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не – отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Добре.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Целият този закон е за заобикаляне на Конституцията. Трябва ясно да си даваме сметка за това. Няма друг закон, приет в 41-то Народно събрание, който да е толкова противоконституционен, както този. Защото ако Конституцията въвежда забрани за придобиване и за частна собственост на определени материални активи, то с този закон тези конституционни разпоредби се заобикалят, но не само това, което преди малко цитира господин Стоичков – като заобикаляне на закона по отношение на спортните обекти с национално значение. Тук заобикалянето на Конституцията и на разпоредбите на други закони е абсолютно! Прави се възможно абсолютно всичко, което Конституцията запазва като възможности за собственост и за притежаване само от държавата, с тъй нареченото публично-частно партньорство по този начин да се превърне по същество в частна собственост. Защото възможността за публично-частно партньорство всъщност прави тези активи частни, като използването им и получаването на плодовете от тях, по същество изключително държавната собственост, в продължение на десетилетия ще бъде от частници. Ще видите, че оттук нататък апетитите ще бъдат много големи и нищо няма да остане от и без това съвсем малко останалата държавна собственост.
Текстът, който дава легално определение на понятието „публично-частно партньорство”, се опитва да скрие заобикалянето на Конституцията и на други закони.
Не случайно на първо четене аз казах, а и народът вече го е нарекъл и навсякъде публично-частното партньорство започва да се нарича „публично-частно разбойничество”. Това е много точно, много вярно. За това се касае! Това е последният удар срещу държавната собственост, държавните активи, последният удар, с който се цели всичко да бъде отнесено в частни ръце!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
По повод направените предложения от господин Стоичков ще подложа на гласуване двата параграфа поотделно.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков за отпадането на § 11, предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 56, въздържали се 30.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За прегласуване – заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам прегласуване поради една единствена причина. Когато специализирана комисия в Народното събрание обсъжда определен текст, който е от принципно естество, не се произнася по него и този текст се появява на второ четене по предложение на народни представители, което не е свързано с първото четене, това на езика на публиката е „далавера”. Не може! Ние сме положили старание. Става дума за колегите от ГЕРБ. Не говоря само за един, трима или петима депутати от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Положили сме старание, обсъждали сме в продължение на часове, стигнали сме до съгласие помежду си, че въпросът е сложен.
Ще Ви дам един пример. Това е само към колегите от ГЕРБ. Вие сте членове на Европейската народна партия. Охраняването на публичната-държавна собственост и националните интереси са сред ценностите на Европейската народна партия – ако искате да се замислите върху какво в момента е дебатът. Той не е семпъл, не е елементарен, не е само за стадион „Васил Левски”, за който спомена господин Стоичков. Става дума за нещо много по-голямо! И сега – по терлици! Ако има амбиция в част от народните представители – 48 човека, това със сигурност ще бъде отменено от Конституционния съд. Защо го вършим?! В името на какво?! Каква цел, какъв обществен интерес защитаваме? Няма такова нещо!
Не само това, но дори на изказването на господин Стоичков не беше възразено с аргументи.
Господин председател, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Да, господин Методиев.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков за отхвърляне предложението на комисията за създаването на нов § 11 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 111 народни представители: за 35, против 43, въздържали се 33.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За процедура – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаеми господин председателстващ.
Процедурата ми е предложение да поканим в залата министъра на физическото възпитание и спорта. Това е един от аргументите ми за отлагане на гласуването. Нека да чуем неговото становище и тогава аргументирано и мотивирано всеки народен представител да формира своята воля и да гласува по съвест. Нямам информация водещата комисия да е изискала становище от министъра на физическото възпитание и спорта по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков за отлагане на гласуването на новия § 11, предложен от комисията, както е по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 33, против 14, въздържали се 57.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
За прегласуване – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, с този закон, който приема мнозинството, се извършват доста безобразия, които тепърва ще водят след себе си до изключително вредни за обществото последствия. Така или иначе мнозинството си е наумило текст след текст да приема нови положения, които ще обърнат с главата надолу и Закона за концесиите, и Закона за обществените поръчки, и ред други важни основни положения, които касаят както изразходването на публичните пари, така и стопанисването на публичните имущества.
Специално темата, която господин Стоичков повдига, наистина би следвало да бъде осъзната от всеки един от седящите в тази зала. Недопустимо е без становище на министъра на физическото възпитание и спорта, без анализ на последиците от тези текстове в съответната парламентарна комисия, да се приема ей-така – на „Ура!”, текст, който касае национални спортни съоръжения.
Тук има хора, които лицемерно твърдят, че са ангажирани с физическото възпитание и спорта; правят се ред PR акции за посещение на спортни прояви и спортни мероприятия по един изключително важен въпрос, а няма никакъв интерес от парламентарното мнозинство. Замислете се какво гласувате в момента. Нищо не пречи да се отложи този текст и когато Вашият министър каже, че е о’кей новата процедура – да се дават на концесии национални спортни съоръжения, направете го. Чуйте поне и неговото мнение – елементарно уважение, ако не към председателя на парламентарната комисия, то към министъра на спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо Манолова, всъщност ще кажете ли какво оспорихте – резултата ли оспорихте, или кое? Дори искане не направихте за прегласуване.
Мая Манолова (встрани от микрофоните): Ако обичате, не ми правете анализ какво съм говорила. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Имам още десет секунди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Ако обичам ще Ви направя анализ, аз ръководя заседанието! Вие не казахте нито една дума за какво искате прегласуването.
Мая Манолова: Искането ми е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков за отлагане на гласуването за новия § 11 по предложение на комисията, както е по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 30, против 49, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване целия § 11 по предложение на комисията, както е по доклада.
Гласували 105 народни представители: за 75, против 23, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване § 12 по предложение на комисията, както е по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 75, против 10, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията предлага да се създадат параграфи 13, 14 и 15:
„§13. В Закона за устройство на територията (Обн., ДВ, бр. ...), в чл. 148, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение първо: „Когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота.”.
2. Досегашното изречение първо става изречение второ.
§14. В Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. ...), в чл. 365, т. 2 думите „или договор за концесия” се заменят с „концесионен договор или договор за публично-частно партньорство.
§15. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, на министъра на финансите и на общинските съвети.
§16. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13, които влизат в сила от 1 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Предлагам т. 1 в § 13 да отпадне текстът: „Когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота”.
Нали разрешението за строителство и правото на строеж, ограниченото вещно право, е отделно от правото на собственост? Защо трябва да се издава разрешение за строителство и на собственика? Така излиза, че и двете лица ще могат да строят. Напротив, той има правото на строеж, получава си разрешителното на основание на валидно учреденото право на строеж и строи. Какво е това чудо сега, за какво? В тази зала има юристи. Може би трябва освен и на собственика, и на комшията, и на всички трети лица ...?! Човекът си има право на строеж, издава му се разрешението и готово. Затова предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Други изказвания?
За изказване – госпожа Славкова, съветник в Министерския съвет.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Искам да направя едно уточнение – с предложеното допълнение на Закона за устройството на територията, въобще не се говори за учредено вещно право на строеж, а за правото на строеж. Текстът е продължение на действащ текст в Закона за устройство на територията, където се определя кои са възложители, и там е казано, че възложители са и лица, които имат право да строят в чужд имот.
С текста, който се предлага, просто се създава възможност разрешението за строеж, което е индивидуален административен акт, без който не може да започне строителството, да се издава освен на лицето, което има право да строи в чужд имот, и на собственика с идеята, че ако в един момент правото, въз основа от което се черпи възможността да се строи в чужд имот, в конкретния случай примерно договор за публично-частно партньорство бъде прекратен, тогава собственикът на имота да не е необходимо да ходи и да вади ново разрешително, в което да фигурира той, а да може да използва вече издаденото разрешително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Други изказвания? Няма други изказвания.
С оглед направеното предложение от господин Миков, подлагам отделно на гласуване предложението му за отпадане на § 13, предложен от комисията, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 22, против 40, въздържали се 27.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване параграфи 13, 14, 15 и 16, които са по предложение на комисията и със съдържание по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 70, против 12, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстовете са приети, а с това и законът на второ гласуване.

Следваща точка от програмата ни е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТНОСНО СЛУЧАЯ, ИЗНЕСЕН В МЕДИЙНОТО И ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОСТРАНСТВО, НА КУПУВАНЕ И ПРОДАВАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА КМЕТ НА СЛИВЕН С УЧАСТИЕТО НА РЪКОВОДНИ КАДРИ ОТ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БИВШИ МИНИСТРИ ОТ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ И СКАНДАЛНИ ФИГУРИ ОТ ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ.
Предложението е внесено на 23 май 2012 г. под № 254-02-84.
Заповядайте, госпожо Фидосова, да представите Проекта за решение от името на вносителите.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще представя моите и на колегите мотиви, под които се подписахме по този Проект за решение за създаване на такава временна анкетна комисия.
През последните две седмици, спомняте си всички, че станахме свидетели на изнесени изключително тревожни факти в българското общество, в медийното и общественото пространство, свързани с подготовката за издигането на кандидатури и провеждането на изборите за кмет на община Сливен, в които са взели участие ръководни кадри на местно ниво от Българската социалистическа партия, бивши министри от тройната коалиция, както и скандални фигури от подземния свят. За всички тези действия се изнесе информация в публичното пространство, че членовете на политическото ръководство на БСП, включително и председателя господин Станишев, са уведомени предварително и са знаели, но са предпочели няколко месеца да замълчат по тези скандални факти и обстоятелства вместо да предприемат съответните действия за разграничаване и уведомяване на компетентните органи като прокуратурата за проверка и образуване на съответните производства.
За съжаление на цялото българско общество, ако не беше изнесена тази информация, медиите нямаше да се самосезират и компетентните органи като прокуратурата, които вече образуваха досъдебни производства за купуване на избори и данъчни престъпления.
Затова смятаме и това беше основен мотив, който ни накара да подготвим този Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия, която да предприеме всички необходими действия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с този случай, да изслуша всички тези лица, които са замесени в тази позоряща всички български политици история, за да стане ясно как някои определени субекти в публичното и политическо пространство провеждат избори.
Разбира се, предлагаме тази комисия да се формира на паритетен принцип с оглед запазване на заложения в нашия правилник и спазван досега – при създаването на всички такива анкетни комисии, принцип. Ще представя на вашето внимание и Проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проучването на факти и обстоятелства относно случая, изнесен в медийното и общественото пространство, на купуване и продаване на избори за кмет на Сливен с участието на ръководни кадри от Българската социалистическа партия, бивши министри от тройната коалиция и скандални фигури от подземния свят.
2. Комисията се състои от 13 народни представители на квотен принцип, от които 6 народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, включително председател, 2 – от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 – от Парламентарната група на ДПС, 1 – от Парламентарната група на Синята коалиция, 1 – от Парламентарната група на Партия „Атака”, и 1 независим народен представител.
3. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца.
4. Избира председател и членове, както следва:”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, случаят в Сливен или по-точно разговорът в Сливен наистина е грозен най-вече от морална гледна точка, защото, както е известно на всички седящи в тази зала и на всички български граждани, от него не са произтекли никакви действия. Ще припомня, че никой от участниците в този разговор не е кандидат за кмет на Сливен от БСП. За съжаление, подобни далеч по-отвратителни изборни практики за купуване на гласове, за фалшифициране на избори има през последните години десетки и десетки – със записи и без записи; с аудио и с видео; с последствия и без последствия; с приказки и с произтичащи от тях действия.
Една справка в интернет пространството, едно чукване в „Гугъл” и излизат десетки случаи не с аудио – с видео, с лицата на купувачите и продавачите на гласове. Както може да се убеди всеки интернет потребител, основни действащи лица в голяма част от тези аудио- и видеозаписи и журналистически разследвания са представители на ГЕРБ. Основни действащи лица са активисти на ГЕРБ, кандидати на ГЕРБ, властимащи, излъчени от политическа партия ГЕРБ. Част от тези случаи бяха широко отразени в медийното и общественото пространство – позволявам си да цитирам записа в предложението на ГЕРБ за създаване на тази анкетна комисия. Те скандализираха не по-малко българските граждани, те направо втрещиха българските граждани, предвид участието на знакови лица от ГЕРБ в тези случаи за купуване и продаване на гласове. За да не бъда голословна, това са случите в Бутан, в Пловдив, в Несебър, в Карнобат, в Разлог, в Силистра, в Етрополе – можем да ги изброяваме доста дълго.
Защо обаче именно този случай толкова скандализира парламентарната група на ГЕРБ? Защо те досега се правеха, че не знаят, не чуват, не разбират какво се случва по време на изборите, най-вече с участието на техни активисти? Досега просто с широко затворени очи регистрираха изборните измами и изборните нарушения, за които сигнализираха и всички европейски институции, и сега изведнъж подскочиха при изнасянето, по неизвестен начин, на тези разговори.
Защо? На първо четене причините са няколко и аз ще ги изложа, като ще ги докажа с факти.
На първо място, заради гузна съвест.
На второ – заради вродено политическо лицемерие на представителите на управляващата партия.
На трето – заради желанието за политическа саморазправа с всеки опонент на политическа партия ГЕРБ. Образно казано, желанието да навреш юмрук в лицето на противника и най-вече заради желанието да бъде изработено алиби, да бъде изработено оправдание за намерението на ГЕРБ да въведе единствено и само такива промени в изборните правила, които да им осигурят служебна победа с всички средства, на всяка цена, включително въвеждане на специални разузнавателни средства в изборния процес.
Защо казвам, уважаеми депутати от ГЕРБ, че политическа партия ГЕРБ и нейните представители са лицемерни? Ще използвам един цитат от последните дни, произнесен по повод случая в Сливен, от знакова фигура на ГЕРБ – нека се разпознае сама. Цитирам: „Никъде нашата партия не купува гласове. Ние не организираме подобни неща. Не ни е хрумвало дори”. Звучи като басня, звучи като виц или поне за всички тези десетки хиляди интернет потребители, които от година и половина гледат видеофилма от Пловдив, на който ясно се вижда как областният управител тогава – Иван Тотев, като представител на държавата, като представител на правителството на ГЕРБ, обучава местния актив и членовете на секционни комисии как да фалшифицират бюлетини, как да ги правят недействителни. Това го прави даже не обикновен ГЕРБ-активист, а представител на българската държава.
Както се видя, това обучение не е било напразно, защото година по-късно, по време на местните избори в Плевенско, се видя, как едни членове на секционни избирателни комисии от Политическа партия ГЕРБ следват неговите указания. Те буквално подменят бюлетини, подадени за друг кандидат и ги сменят с бюлетини за Политическа партия ГЕРБ. Това го има на видеозапис. Доказано е със свидетели, четена е и осъдителна присъда на първа инстанция. Става дума за представители на ГЕРБ в секционни комисии, които подменят и фалшифицират бюлетини.
И този човек – областният управител на Пловдив тогава, въпреки искането на общинския съвет да бъде отстранен, не само не беше показно уволнен за това безобразие, напротив, оказа се, че е ключова, знакова фигура за ГЕРБ. Той беше кандидат за кмет на Пловдив, за да може да се развихри в още по-голяма степен, което и направи.
Всички Вие, уважаеми колеги, седящи в центъра на тази зала, сте гледали кадрите ден преди изборите в Пловдив, преди втория тур, когато имаше масово купуване на гласове в Столипиново. Журналистите не смогваха да записват и да излъчват в изборния ден, как една партийна централа откровено купува гласове за същия този кандидат, който впоследствие стана кмет на Пловдив.
Няма как, уважаеми колеги, да не сте видели и други знакови видеофилми, направени от журналисти от най-гледаните български телевизии. За филмите „Глас под наем”, „Гласове от Пирин”, които ако Вие не сте видели, ще Ви кажа, че видя цяла Европа. Хората се втрещяват как властимащите в България купуват избори.
На филма в Несебър, да Ви обясня, се дават кадри с кандидати за общински съветници от ГЕРБ, които купуват гласове. Тези хора бяха арестувани между двата тура на изборите. Започна да се води някакво разследване, което 10 месеца по-късно е на кота нула.
За справка ще Ви кажа, че случаят в Несебър, при който кандидати за общински съветници от ГЕРБ купуват гласове, е отразен в доклада на Европейската комисия. Не сте ли ги гледали всички тези кадри? Или като ги гледате не се възмущавате? Или страдате от амнезия? Не сте ли видели филмчето за Карнобат, където граждани-активисти на ГЕРБ купуват гласове за кандидата на ГЕРБ Вяра Петрова – народен представител от ГЕРБ? Ами те са в интернет пространството от половин година. Чукнете в „Гугъл” да видите! И да питам – взехте ли някакви мерки? Нещо повече – имате наглостта от тази трибуна да твърдите, че на Политическа партия ГЕРБ даже не й хрумват подобни неща!
Уважаеми колеги, и от ГЕРБ, и от другите парламентарни групи! Нашето предложение е наистина да бъде създадена такава комисия, която обаче, да се занимае с всички случаи на купуване на гласове, с всички изборни измами. Становището на нашата парламентарна група е, че всичко трябва да се извади на масата, независимо кои са действащите лица; че всички тези позорни изборни практики трябва да бъдат заклеймени, порицани, осъдени тук, от тази зала, а не да се подхожда избирателно, което всъщност е много типично за Политическа партия ГЕРБ. По този начин само ще убедите хората в прилагането на двоен стандарт, на двоен морал. От всичко, което изговорихте по темата излиза, че: за ГЕРБ може – ГЕРБ могат да купуват гласове; те могат да фалшифицират избори; те могат да натискат избиратели; те могат да правят изборни измами, а останалите политически субекти – не.
Не може стандартът по един толкова важен въпрос да бъде двоен. Никой няма право да злоупотребява с конституционното право на глас на българските граждани, независимо дали е член на управляващата партия. Освен това, не е нормално да се правят парламентарни комисии по изолирани отделни случаи – обикновено насочени срещу опозицията. Това е извратеното разбиране на ГЕРБ за парламентаризъм и парламентарна практика.
Комисия трябва да бъде създадена и да разгледа всички случаи, а не комисия за всеки отделен. От безкрайните комисии, които се излъчват от това парламентарно мнозинство, хората ще започнат да Ви наричат не народни представители, а комисионери.
Ако приемете нашите предложения, които за краткост ще дам на председателстващия и техния смисъл е следният: да бъде създадена Временна комисия, която да анализира всички случаи на купуване на гласове; всички порочни изборни практики, изнесени от публичното пространство и да предприеме практически действия за преодоляване на тези порочни практики, включително и законодателни промени, е единият вариант. Другият вариант е, към случая Сливен, който се предлага от Политическа партия ГЕРБ, да бъдат включени поне още три знакови случая, които изложих от тази трибуна. Това са случаите в Пловдив, с участието на областния управител от ГЕРБ и след това кандидат за кмет от ГЕРБ – Иван Тотев; случаят в Несебър с кандидатите за общински съветници от Политическа партия ГЕРБ, които са уличени в това, че купуват гласове, и случаят с плевенското село Бохот, в което представители от Политическа партия ГЕРБ подменят бюлетини в избирателните секции.
Ако не приемете нашите предложения, Вие просто ще затвърдите впечатлението, което съществува, че идеята на тази комисия е максимално да оплюе политическите Ви опоненти и в крайна сметка да мултиплицира тези порочни изборни практики, които избуяха особено по време на управлението на ГЕРБ, както и откровеното Ви намерение да приемете такива промени в изборното законодателство, които да Ви бетонират във властта, включително и идеята за въвеждане на специални разузнавателни средства. Всеки български гражданин е наясно, че шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов няма да слуша сам себе си, нито своя предизборен щаб, нито ще се занимава с активистите на ГЕРБ – купувачи на гласове, защото по презумпцията на това мнозинство ГЕРБ не купува, ГЕРБ не фалшифицира, ГЕРБ не манипулира, ГЕРБ не се занимава с изборни измами. Поради тази причина няма смисъл да бъдат проверявани, контролирани и следени дали спазват честно изборните правила.
Ако не приемете нашето предложение за разширяване тематиката на тази комисия, ние ще проведем разговори с другите парламентарни групи и ще пристъпим към действието създаване на паралелна парламентарна комисия, защото са безобразни случаите, в които управляващите са пряко замесени с купуване на избори и с фалшифициране на изборни резултати.
Ако не подходите нормално и принципно към тази тема, това ще означава също, че мислите да проведете следващите парламентарни избори по начина, по който проведохте президентските и местните, а именно – с мачкане на избиратели; с купуване на гласове; с изборни измами. Това за съжаление предвещава една пирова победа на ГЕРБ, защото с измами и фалшификации можеш да спечелиш изборите, но както се видя, след това не можеш да управляваш, или поне не можеш да го правиш дълго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Господин Терзийски, заповядайте за първа реплика.
Георги Терзийски (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, няма как да не Ви отправя тази забележка. Може би тази знакова фигура от ГЕРБ, която би трябвало да разпознае себе си в изказване, което е направила, е имала своето основание. Ами, то на тях вече не им е нужно да закупуват гласове?! С безпрецедентния факт, че силовият министър – министърът на вътрешните работи, е председател на предизборния щаб, с тези факти на тотална подмяна на вота, на подмяна на бюлетини, на подмяна на протоколи, може би не им е нужно да се охарчват и да купуват повече гласове!
Димитър Лазаров (ГЕРБ, от място): Каква подмяна?
Георги Терзийски: За момента това, което се създава, е още един факт, че не се търси това, за което Вие апелирате – принципност, нравственост, моралност, а вече се търси една политическа разправа. Започват политическите гонения, не се търси принципът в изборното право. Ние коментирахме това и по време на приемането на Изборния кодекс. Приет е Изборен кодекс не за избори в България, не за малки и за големи партии – приет е Изборен кодекс за ГЕРБ! Сега вече започват и безпринципните политически гонения – ето това е един от фактите, подмяна на бюлетини, подмяна на чували.
Може би наистина не е необходимо да се купуват повече гласове от страна на ГЕРБ. Те няма да купуват гласове – те мачкат българските избиратели, мачкат своите политически опоненти, защото вече стигнахме до онзи факт, в който ние не говорим за закон, ние говорим за власт. Няма закон, има власт! И то вече се очертава да има власт на всяка цена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Манолова?
Заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! Искам да споделя с Вас огромната си тревога, безпокойство и срам, че съм един от хората в този парламент, заради това което се случва по време на избори. Не се правете, че не сте го виждали! Не се правете, че не го знаете! Безпрецедентен натиск, издевателства върху хората! Хора, които особено в малките общини, особено по селата, са доведени до ръба на мизерията, за които наистина физическото оцеляване е основен проблем. На изборите се спекулира включително и с това. Последните частични избори показаха точно това – как хората се мачкат и се заплашват, предвид че ще им бъдат отнети възможностите за оцеляване.
Ще Ви кажа за едно кюстендилско село по време на частичния вот на 13 май в Кюстендил, където кметският наместник, който е и хлебар и съдържател на магазина в селото беше казал, че ако няма еди-колко си гласове за местния кмет (подчертавам, че той не е от ГЕРБ), те просто повече няма да получават хляб на вересия. И те му се бяха обадили – тези, които са членове на БСП, тези, които са членове на други партии, за да заявят, че поне минимум толкова гласа трябва да имат, защото членуват в друга партия. Хората трепереха да не се окаже глас плюс за БСП там или за друга политическа сила, защото това означава да бъдат оставени без хляб до следващите избори.
Вие разбирате ли за какво става дума?! Вие разбирате ли в какво участват и Вашите активисти? Погледнете видеофилмите, в които участват активисти, представители, застъпници, кандидати на ГЕРБ. Това е срамно да се случва! Наистина хората са отвратени, наистина целият натиск не помогна в Съединение и няма да помогне и на следващите избори. Единствената реакция, която вероятно целите, е хората да се отвратят до степен, че изобщо да не излязат да гласуват. Защото, това което се случва е грозно, долно, неморално, то просто е недопустимо за един нормален човек!
Така че не се опитвайте да политизирате темата. Хубаво сте я вкарали в пленарната зала, нека да направим една комисия, в която да разгледаме всички случаи на купуване на гласове, всички случаи на манипулации на избори и след това да излезем с общи законодателни решения, с общи мерки, които да не дават възможност на нито един представител на политическа партия да купува гласове. На нито един!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, госпожо Манолова.
Заявени изказвания има от Синята коалиция – господин Цветан Костов, от „Атака” – господин Павел Шопов, от Парламентарната група на ГЕРБ, а също така и от ДПС има заявено изказване. Нека да се удължи времето, което е на парламентарните групи, поради това прекъсваме със законодателната дейност. Ще продължим следващата седмица по този законопроект. (Реплика от народния представител Цветан Костов.)
Господин Костов, няма да има изказване.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. Благодаря.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Уважаеми колеги,
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 18 май 2012 г. до 31 май 2012 г. от:
- народния представител Корнелия Нинова към Симеон Дянков, заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на правителството по отношение на сивия сектор в икономиката. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 юни 2012 г.;
- народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката за поддържане в нормално експлоатационно състояние на язовирите в Република България и за строителството на нови. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 юни 2012 г.;
- народния представител Калина Крумова към Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, относно политиката при категоризация на телесните повреди според критериите на съдебна медицина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 юни 2012 г.;
- народния представител Драгомир Стойнев към Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, относно нарастването на безработицата в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 юни 2012 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Емил Василев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ивелин Николов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народните представители Огнян Пейчев, Димитър Карбов, Огнян Тетимов, Цвета Георгиева, Валентин Николов, Стоян Иванов и Кирил Гумнеров;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Емил Радев;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на питане от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Димитър Карбов.
Има искане за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости на българския парламент! Предлагам на вниманието на народните представители една декларация, която изразява мнението на две политически партии: на Партия „Атака” и на Партия ВМРО – Българско национално движение. След среща на ръководствата на двете партии, ние стигнахме до единна позиция, до една много важна и за съжаление неглижирана от българското държавно управление тема – темата за отношението на българската държава към проблемите, които идват от Македония.
Изключително невярно и изключително неправилно е поведението на българското правителство в момента по отношение на антибългарската злостна кампания, която продължава да се разработва от македонските държавни и специални служби и като цяло от македонската държава. Възприетата практика от външния министър Младенов да не се засяга изобщо тази тема, според нас – Партия „Атака”, а имаме съгласието и на ВМРО – Българско национално движение по въпроса, е неправилна. Продължаваме да следим с възмущение българската позиция на държавата, на правителството, относно перспективите на Македония в евроатлантическите структури, а по-скоро това е липса на позиция.
Уви, отминалата среща на върха на НАТО в Чикаго потвърди нашите опасения и нашето възмущение. Българските представители там показаха смайващо безразличие и безхаберие към въпроса, а последвалото говорене на министър Младенов пред медиите дойде единствено като замазване на гафа, но практически потвърждава липсата на позиция. Защото посветеният на Македония параграф 26 от приетата в Чикаго Обща декларация, в този параграф и в този текст, не фигурира нито думичка за отношението на Македония към българската история, към правата на нейните граждани, които са с българско самосъзнание.
В този текст фигурират единствено изисквания за решаване на спора за името – един абсолютно измислен проблем, измислен от Гърция, който продължава да бъде добре известен на света. Истинският проблем обаче е далеч от световна, международна известност. Истинският проблем е този, че в Македония е невъзможно да бъдеш българин без да бъдеш репресиран. Гаврата с българската история, с паметта поколения българи в Македония продължава да бъде проблем, но той не е известен на световната общественост. Поколения българи, които са се борили за българщината в Македония, измислената идентичност, кодирана в образователната система на Македония и възпитаваща антибългаризъм, също продължават да са проблем, който не е известен на световната общественост.
Българските представители в Чикаго не говориха за това. Те само предъвкваха познатите, безсъдържателни пароли на някакъв брюкселски политически жаргон. Така за поред път едно издевателство, каквото е гръцката политика към Македония, бива поощрено с нашето бездействие, а една огромна лъжа в лицето на човечеството, каквато е фалшивата македонска идентичност, налагана с лъжи, кражба на българска история и насилие върху хората с българско самосъзнание, за пореден път среща нашето прословуто великодушие.
Интересно какво щяха да кажат Гоце Делчев, Климент Охридски, братя Миладинови например, ако знаеха, че днес българският външен министър няма да отбележи делото им дори под линия. А какво са си казали българите емигранти от Македония, които посрещаха в Чикаго със знамена и плакати своя земляк – президента Плевнелиев, когато прочетат и видят неподготвените му изявления по темата?
Допустимо ли е днес България да изтрива стотици години своя история, национална енергия и жертви, заради нечия дипломатическа неподготвеност, криворазбран либерализъм и чисто безхаберие?!
Уважаеми дами и господа, според министър Младенов Македония трябвало да стане член на НАТО и Европейския съюз, защото само така щели да бъдат разрешени проблемите с подтискането на българското самосъзнание там, с общата ни история и прочее.
Правилната теза е обаче обратната: Македония първо трябва да реши проблемите си и това е задължителна крачка за членството на младата република в евроатлантическите структури. Затова ние продължаваме да повтаряме задължителните условия, които трябва да изпълни Македония, за да получи подкрепата на България за пълноправно членство в Европейския съюз и в НАТО:
Първо, да се спрат репресиите срещу граждани на Македония с българско самосъзнание.
Второ, да се спре речта на омразата срещу България и българските граждани.
Трето, да се променят учебниците и тези раздели от образователната система в Македония, чрез които се фалшифицира българската история.
Четвърто, да се реформират македонските специални служби и да се спре финансирането и насърчаването на незаконни сепаратистки организации в България.
Дами и господа, Македония е не просто една от кандидатките за членство в Евросъюза и НАТО. Към нея не можем да се отнасяме нито с безразличие, нито с фриволни коментари. Македония е люлката на българското Възраждане, Македония беше национален идеал за поколения българи – строители на България, и за този идеал българската нация пожертва 200 хиляди свои чада и търпя лишения и несгоди. В България живеят хиляди хора с българско самосъзнание. Днес тези хора са в неизвестност, породена от нестабилността в държавата им, от албанската заплаха, от преследването на българския дух и съзнание там, от липсата на отношение от страна на майка България. И днес тези хора гледат с надежда и упование към България. Нямаме право да ги разочароваме! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
От името на парламентарна група – господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! В Парламентарната група на ДПС сме убедени, че позицията на България в защита на правата на българските малцинства в съседните държави ще бъде толкова по-силна, колкото сме по-последователни в отстояването на правата на вътрешните малцинства. От тази гледна точка, Парламентарната група на Движението за права и свободи изразява категоричното си несъгласие със зачестилите напоследък актове на преименуване на географски места, градски квартали, природни и културни забележителности. По същество това е политически взлом в естествената територия на езика и има за ефект дискредитиране на етническата толерантност в културно-многообразното общество на България – страна, членка на Европейския съюз.
Съвременните държави са полукултурни. Така както няма моно етническа държава, така никой не е в състояние да открие държава с едноезична именна система. Разноезичните топонимия се явяват своеобразен цивилизационен компромис между културите и са знаци за съхранено разнообразие, тоест на културна памет. Езиковите взаимодействия неизбежно засягат и наименованията на населени места и географски обекти, определени от лингвистиката като топоними. Освен знаци на езикова интерференция, топонимите се явяват трайни знаци и на културни взаимодействия, разбира се, белязани и с историчност.
Ярък пример е етимологията на столицата на Унгария Будапеща, чиято втора част от името е българската дума „Пеща”. Вероятно при преселението на славянските народи ІІ-V век, когато вече е започнал процесът на диференциране на отделните славянски езици от общия праславянски корен, именно онези славянски племена, които по-късно ще участват във формирането на българската държава, са дали наименованието на това населено място и не са ни известни опити на днешните унгарци да го заменят с унгарска дума.
Парламентарната група на ДПС обръща настоятелно внимание на парламентарните и извънпарламентарните политически сили, представени основно и в местните власти, разбира се, по-специално на управляващите от Партия „Граждани за европейско развитие на България”, че европейското развитие на България предполага и признаването на обществената памет като имена на квартали, улици, природни забележителности и културни паметници най-общо.
Уважаеми колеги, има разлика между наименуването на нови обекти, при което естествено се имат предвид преобладаващите настроения в обществото, и, разбира се, културните специфики на регионите, ако обектът е от местно значение, от необоснованото, грубовато, тенденциозно преименуване на наименования, съществували столетия наред – един своеобразен нов Възродителен процес, който този път засяга не имена на хора, а имена на обекти.
Така както преименуваните български граждани никога преди това не са имали други имена, за да бъдат те „възродени”, то така и повечето топоними, които сега се променят, присъстват в народната памет без друг етимон. Затова българският език не просто е допуснал „Джумаята”, „Кабакум”, „Хисар” и други в системата си, но си ги и съхранява. Ако ли не, щеше да ги изхвърли, без да пита политици или една или друга властова конюнктура, какъвто е случаят с имената, наложени силово, за да се обслужват конюнктурни политически настроения. Те не оцеляват задълго в топонимната система. Затова днес в България вече няма град Сталин. И в Русия Ленинград бе изместен от изконното Питер или Санкт Петербург, независимо че и това име далеч не е руско, а съдържа немските „Санкт” и „Бург”.
Затова пък нищо не пречи в българския език, днешния български език – подчертавам – голямата кисела джанка да присъства с арабско-турското хафъзка, чийто етимон е хафъз, тоест религиозно лице, което знае наизуст Корана. И, за да не събудя националистически страсти, ще споделя, че напук на всякаква формална логика езикът си има своята – в съвременния турски език същата джанка е „папазериги”, тоест слива на попа, попска слива разбирай.
Защо двата езика, след като имат собствени думи за едно и също нещо, си правят такива реверанси? Не знам. Така са решили езиците. Аз – политикът, нямам място в тази територия. Затова твърдим, че актовете на преименуване на Джумаята в Пловдив на площад „Римски стадион”, на „Кабакум” във Варна на „Големия пясък” и други се явяват недалновидна, груба, недопустима политическа намеса в природата на езика и целят заличаването на културната памет, която носят през вековете тези топоними. Цели се също така провокирането на негативни настроения срещу имена със собствена история, за да се предизвикат нови разделителни линии в съвременното ни общество като хранителна среда за нечисти партийни интереси.
Имената на квартали, улици, природни и културни забележителности са народна теория на публичната памет. Джумаята, Вароша, Боаза, тепетата на Пловдив, Добруджа, Тунджа, Хаинбоаз, Хисар, Пазарджик и прочие са лексикосемантичен превод, съприкосновение на култури, междукултурна комуникация, диалог на култури, уважаеми госпожи и господа. Да се пристъпи към подмяна на имена, които са част от културната памет, означава цензура на политиката, на властта по отношение на езика. В крайна сметка обаче пак се засяга човешката чувствителност и природа, защото домът на езика се обитава именно от човека, както пише Хайдегер.
Несъстоятелен е аргументът за чистотата на езика. Минимум заради избирателността. Защо се преименуват само обекти с турски имена? Какво Ви притесняват Джумаята и Кабакум, а не са проблеми например Кондофрей и Пасарел, които са имена на благородници от кръстоносната армия на Балдуин, нападнала православната калоянова България? В Пловдив освен Джумаята има и тепе Альоша, където неотдавна положи венец руският патриарх Кирил. В София има Паметник на Съветската армия, на който културата на графитите като модернистично направление, не отнема правото на съществуване. А как Ви звучат имена като Абаджиев, Арабаджиев, Бирбучуков? Ако искате да продължа – Расате, Сидер, Солаков? Защото и Куртово Конаре е феномен на езикова интерференция и междукултурен диалог. Защото в листата с ястия от националната ни кухня пише кебапче, кюфте, сарми, бюрек, капама, гювеч. Да не продължавам. Защото и неравноделният 7/8 такт е макам.
Може би най-показателен е фактът, и с това ще завърша, с един от малкото актове на доброволна смяна на име, осъществена от българския владетел Борис, който приема християнското име Михаил като израз на приобщаване на езически народ и държава към християнската цивилизация. Защо в паметта на вече православния български народ кръстителят остава с името Борис? Тоест, барс, роден, съгласно прабългарския календар, именно в годината на свещеното животно барс, което се среща по земите, където някога са живели общите ни прадеди.
Езикът се развива не по нечие предписание. В езика са недопустими намеси, в това число и като регулация за употреба или неупотреба. Само че природата на езика, като феномен, не е филтрирана от есенциите на другите феномени, чийто комплекс се нарича култура. Тоест, комуникативното съзнание е култура, заради която комуникативното поведение е недостъпно за канона на политиката. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Затова времето, господин председател, пази езика и поколенията ще си уговарят любовните си срещи, срещите на трепетите си при Джумаята, а не при Римския площад не защото са по-малко патриоти, а просто защото са емисари на култура през и с езика. Защото, господин министър на културата, ще се съгласите, езикът е Мнемозина – богинята на паметта на културата, вездесъщият дипломат на територията на духа, където вмешателствата са обречени, а декретите за в кавички правилната му линия се отчитат в Лета – реката на забравата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Преди да продължим с парламентарния контрол...
Волен Сидеров (Атака, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Защо?
Лютви Местан (ДПС, от място): Не съм Ви споменал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Не Ви е споменато името, господин Сидеров.
Волен Сидеров (Атака, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Процедура – заповядайте.
Волен Сидеров (Атака): Господин председател, правя процедура по начина на водене със забележката да не допускате от високата трибуна на българския парламент да се лее реч на омразата и нетърпимостта към българското – българското име, българската идентичност, българската култура. За пореден път от тази трибуна се произнасят речи на нетърпимост към българската и православната ценност, към същината, корена на нашата нация и държава. Допуска се тук, от тази трибуна, да се водят дебати и да се произнасят слова, които са в услуга на чужди държави и които работят срещу идентичността на България.
Ние, патриотичната партия „Атака”, а и всеки честен български патриот категорично не възприемаме тази реч на омразата от страна на представителите на антиконституционната партия ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Процедурата каква е?
Волен Сидеров: И настояваме да бъдат прекъсвани такива излияния, когато излиза някой тук и се гаври с българската история.
Имената, които трябва да се променят в България от турско-арабски произход са изконни български имена, някои от тях трако-български, съществуват от хилядолетия. Тяхното възстановяване е задължение на държавата и на новоизбрания президент, макар и с измама, на когото ние от „Атака” му казахме ясно, че трябва, той има правомощия, да промени тези турско-арабски имена.
Наскоро, тия дни, в Общинския съвет на Стара Загора по предложение на представителите на „Атака” беше внесено предложение да се променят турско-арабските имена и топоними в областта. С гласовете на управляващата партия ГЕРБ, която очевидно подкрепя ДПС обаче, това не стана, уви, за съжаление, за голямо съжаление на старозагорци, където има 14 хиляди избити през 1877 г. от редовната турска армия. Това е културната мисия на Османска Турция. И ние никога няма да приемем не само съжителство, а и въобще докосване между високите християнски ценности и ценностите на кървавия турски ятаган, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето Ви изтече, господин Сидеров. Времето Ви изтече.
Волен Сидеров: …които са ценностите на Османска Турция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Ще Ви отнема думата.
Волен Сидеров: Колкото до езика, аз излизам с препоръка към министъра на културата да научи най-после правилен български и тогава да претендира да е министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Позволявате си, господин Сидеров, отново да обиждате в залата и да водите двойнствена политика по отношение на изказванията си. Във Вашата декларация Вие поискахте от една суверенна държава да си промени учебниците и историята, която тя счита... (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Малко Ви е двупосочна политиката по отношение на едното и по отношение на другото, но, както и да е.
По начина на водене – заповядайте, господин Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че декларацията от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи беше изключително навременна. Аргументите й бяха много сериозни – исторически, културни, които доказаха, че не е правилно в момента да се подменят имена, които носят своето начало от векове назад; и че тук става въпрос за взаимодействие на култури, че тук става въпрос за памет – историческо-културна, на българския народ.
В България живеят много етноси и е нормално при съвместно вековно съществуване да има тези имена, които са преживели вековете.
Господин председател, молбата ми е към Вас – да не нарушавате правилника и да давате право на лидер на политическа партия да коментира декларация от името на парламентарна група. Това е грубо нарушение на правилника.
И отново езикът на господин Сидеров беше език на омразата. За тези две минути тук се изляха и обиди, и настройване на етносите. С това не се помага на демократичния процес в страната, на мирното съвместно съществуване. Това не е демократичен подход.
Затова Ви моля по принцип да се спазва правилникът и да не се дава думата да бъдат коментирани декларации от името на парламентарни групи. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Винаги се изразява недоволство от правилника, пък никой не предлага промени в него – не знам защо.
Уважаеми колеги народни представители, имам удоволствието да Ви информирам, че на балкона на пленарната зала са представители на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето. Те гостуват на българския парламент по повод Международния ден на детето – 1 юни. Току-що приключи тяхната среща с госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание, и ръководството на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Наши гости днес са и младежи от град Пловдив.
Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!” в залата на българския парламент. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите.)
Първи ще отговаря министърът на културата господин Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Деница Гаджева относно съблюдаването на законовите мерки за опазване на историческата черква-костница „Света Неделя” в град Батак.
Госпожо Гаджева, заповядайте да развиете въпроса.
Деница Гаджева (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Черквата-костница „Света Неделя” в град Батак е построена в началото на 19-и век и е символ на българската православна християнска вяра. През Априлското въстание в нея са извършени едни от най-големите турски зверства – избивани са майки и деца, чиято кръв е все още по стените на черквата „Света Неделя”.
От месец март 2011 г. жертвите на баташкото клане са канонизирани като мъченици на вярата. От месец май черквата-костница не е музей, а действащ православен храм. Срещу това черквата да е действащ православен храм обаче се обявява част от жителите на Батак в подписка с повече от 800 подписа до момента.
През месец февруари 2012 г. сте назначили комисия, която да направи проверка в черквата-костница във връзка с постъпили сигнали относно незаконосъобразна намеса от страна на Българската православна църква.
Моят въпрос към Вас е: какво е мнението на Министерството на културата относно статута на черквата-костница „Света Неделя” в град Батак? Как се упражнява контрол върху мерките за опазване на движимите културни ценности в черквата-костница? Има ли становище от Националния институт за недвижимо културно наследство относно промяната на статута на черквата-костница и какво е то? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
Министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР Вежди Рашидов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с постъпили в Министерството на културата сигнали за несъгласувана намеса в интериора на църквата-костница „Света Неделя” в град Батак и ползването на недвижимата културна ценност като действащ храм веднага назначих проверка от комисия към Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство”. Комисията установи ежедневно извършване на служби за отдаване на почит към Светите баташки мъченици и несъгласувана по Закона за културното наследство намеса в интериора на църквата, като за привнесени елементи, свързани с извършваните ритуали, тези действия са в разрез със становището на Националния институт за недвижимо културно наследство, с което е допуснато осъществяване на нееднократна литургия във връзка с канонизацията им.
При проверката не са констатирани намеси по отношение на художествените и архитектурни елементи на църквата.
По повод на констатацията, че храмът се ползва като действаща църква Министерството на културата уведоми Дирекцията за национален строителен контрол за предприемане на действия по компетентност. Дирекцията изразява становище, че не намира правно основание за забрана ползването на църквата-костница „Света Неделя” в град Батак като действаща църква.
Съгласно действащия регулационен план на град Батак от 1990 г. предназначението на имота е за историческа църква, тоест имотът и църквата не са законосъобразно отредени за музейни функции.
Във връзка с възникналата ситуация беше свикан и Специализиран експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности. Бяха определени граници на недвижимата културна ценност и охранителната й зона, както и режими на опазване, каквито досега църквата нямаше. Съветът определи и редица специфични изисквания, свързани с функционирането на храма. Не се допуска извършването на тайнства, обреди, които не са свързани с отдаването на почит към Светите баташки мъченици.
Посещението в църквата „Света Неделя” е свободно за осъществяването на културна и познавателна дейност, културен поклоннически туризъм при усвояване на стриктно спазване на почит към светите мощи.
Направените предписания за използването на църквата са съобразени единствено с обществения интерес за опазване на ценностите, с необходимостта от канонично отдаване на почит към светите мощи.
Допуска се извършване на минимално необходимите богослужения съобразно каноничните изисквания. В уличните пространства и границите на охранителната зона се допуска разполагането единствено на информационни табели, свързани с мястото, историята и функционирането на единична недвижима културна ценност.
Контролът по опазване на всички елементи на културната ценност се осъществява по реда на Закона за културното наследство. Освен това, се извършва и периодичен мониторинг. Като пример ще посоча посещението на високо експертно ниво в църквата „Света Неделя” в края на месец април.
Междувременно в активен диалог с Пловдивската Света митрополия по различни поводи, свързани с намеси в храмовете на Пловдивската епархия, се стигна до съгласие за създаване на съвместна работна група по проблемите за опазване на културните ценности, собственост на църквата. Пловдивската Света митрополия декларира пълно съдействие на Министерството на културата. Предстои формирането на тази работна група и възлагането на необходимите експертизи съгласно решенията на проведените комисии за храмовете в градовете Пловдив и Батак.
Румен Такоров (КБ, от място): Не се чува!
МИНИСТЪР Вежди Рашидов: Ще повторя, ако ми разреши председателят. Извинявайте, съжалявам.
Ще повторя. В активен диалог с Пловдивската Света митрополия по различни поводи, свързани с намеси в храмовете на Пловдивската епархия, се стигна до съгласие и създаване на съвместна работна група по проблемите на опазването на културните ценности, собственост на църквата.
Пловдивската Света митрополия декларира пълното си съдействие на Министерството на културата. Предстои формирането на тази работна група и възлагането на необходимите експертизи съгласно решението на проведените комисии за храмовете в градовете Пловдив и Батак.
Убеден съм, че статутът на църквата като недвижима културна ценност и определените режими на опазване гарантират достойното отношение на обществото към историческите събития, саможертвата, паметта на героите и опазването на материалните свидетелства на трагичните събития. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Госпожо Гаджева, желаете ли реплика?
Заповядайте.
Деница Гаджева (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, пред мен е становището на комисията от инспектори на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” на Министерството на културата. Ще Ви прочета една малка част от него: „Констатиран е конденз по стъклото на поставения вдясно саркофаг, в който са положени костите. Комисията установи, че църквата-музей „Св. Неделя”, град Батак, се използва като действаща църква, без да е сменено предназначението й”.
Аз не можах да разбера какво е отношението на Вашето министерство по този въпрос? Вие поддържате църквата-костница да бъде действаща, или да не бъде действаща? Ако може да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР Вежди Рашидов: Аз отговорих, ще дублирам отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Добре, благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Валентин Николов относно създаденото гражданско недоволство в град Балчик срещу ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски” относно стопанисването на Двореца и Ботаническата градина в град Балчик.
Господин Николов, заповядайте да развиете въпроса си.
Валентин Николов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми първо, господин председател, от тази най-висока трибуна да честитя Празника на децата и да им пожелая много здраве, щастие и успехи!
Господин министър, въпросът ми беше входиран в Народното събрание още преди да започнат протестите на гражданите на Балчик. Аз смятам, че към настоящия момент той е още по-актуален и се надявам на отговор от Ваша страна, който да успокои страстите на гражданите в Балчик.
На 26 април 2012 г. Общинският съвет на Балчик прие протестна декларация относно решението на ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за спиране на безплатния достъп на гражданите на Балчик в Двореца и Ботаническата градина. Аргументът на ръководството на Алма Матер е, че всички посетители трябва да заплащат входна такса – и тя е 10 лв., за да се спази Законът за защита от дискриминация.
До момента в Двореца и в Ботаническата градина са се провеждали различни културни мероприятия, включително и международни такива. Към момента, за да имат достъп гражданите до тях, е необходимо да заплатят входна такса. Обществеността на Балчик дълго време търпя боричканията между Двореца и Ботаническата градина и за тях е оскърбително премахването на привилегията, която имаха до момента, а именно право на достъп с нулев билет, още повече че този исторически комплекс е изграден от балчиклии. Според кмета, Общинския съвет и гражданите на Балчик е нарушено споразумението между двете институции, в което са предложени две възможности за достъп – нулев билет или годишна такса от 5 лв. за балчиклии.
Ако не бъдат взети спешни мерки, местната управа заявява, че ще предприеме всички разрешени от закона мерки, с които ще затворят вратите на Балчик за служителите на университета и техните гости. Знаете, че до момента се проведоха няколко протеста на гражданите.
Господин министър, ще предприемете ли необходимите действия за разрешаване на горепосочените проблеми и възможно ли е да се удовлетвори желанието на гражданите на Балчик – управлението на този исторически комплекс да се извършва от община Балчик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За отговор – министър Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР Вежди Рашидов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Дворецът в Балчик става собственост на българската държава през 1948 г., като целта е да се създаде място за отдих и творчество на хора на изкуството, културата и науката в България.
През 2000 г. с Постановление на Министерския съвет е създаден Архитектурно-парков комплекс „Двореца” към Министерството на културата, а през 2004 г., отново с Постановление на Министерския съвет, е преобразуван в Държавен културен институт.
През 2002 г. Архитектурно-парковият комплекс в Балчик е обявен за паметник на културата от национално значение, което означава, че управлението му следва да се осъществява в съответствие със Закона за културното наследство.
С Решение на Министерския съвет от месец май 2010 г. имотът е предоставен за безвъзмездно управление на Министерството на културата за нуждите на Държавен културен институт – Културен център „Дворец” в Балчик. Това решение е обжалвано от Софийския университет, но жалбата е отхвърлена от Върховния административен съд и решението на Министерския съвет е потвърдено.
След протести от страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски” по повод влязлото в сила съдебно решение, Министерският съвет реши да предостави имота за съвместно управление на Министерството на културата и Софийския университет. Университетът получава права на управление на имота, а на Министерството на културата беше предоставен за управление сградният фонд.
В продължение на десет години Министерството на културата прави огромни инвестиции за възстановяване и поддържане на комплекса. Приходите се разпределяха поравно, а разходите бяха изцяло за сметка на Министерството на културата. В последните десет години споровете между Министерството на културата и Софийския университет не стихват, възникналите проблеми не са преодолени. Министерството на културата е сезирано многократно с доклади за извършените нарушения от страна на Софийския университет от директора на Двореца.
Министерството отправяше покани до Софийския университет за организиране на среща с представители на Министерството на културата и представители на университета, на която да се обсъдят възникналите проблеми и тяхното предотвратяване. Вместо съдействие и конструктивен диалог, претенциите на университета ставаха все по-големи, отправят се неоснователни обвинения към Министерството на културата.
Във връзка с поставения от Вас въпрос за възможността на гражданите на Балчик за безплатен достъп до Архитектурно-парковия комплекс „Двореца” в Балчик изразявам категорична позиция, че жителите на град Балчик не следва да заплащат такса за вход. До този момент практиката винаги е била такава и това е предвидено при предложения от министерството на Софийския университет проект за споразумение.
Относно предоставяне на управлението на „Двореца” в Балчик на община Балчик, такова решение е единствено в правомощията и компетенциите на Министерския съвет на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За реплика – господин Николов, заповядайте.
Валентин Николов (независим): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора, защото чух становището на Вашето министерство, че гражданите на Балчик, а бих казал и на община Балчик, не трябва да заплащат входна такса.
Разбира се, надявам се силно, че Вие ще внесете предложение в Министерския съвет относно стопанисването на Двореца, защото гражданите знаят, че когато общината стопанисваше този Дворец, той не беше лошо стопанисван. Мисля, че ще го стопанисва по-добре от държавата, и това не е само мое мнение.
Аз Ви благодаря и вярвам, че ще намерите адекватно, своевременно решение, за да се успокоят страстите и да спрат митингите, които осъществяват гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР Вежди Рашидов: Уважаеми колеги, уважаеми господин Николов! Бих искал само да допълня няколко думи. Докато от 1948 г. Министерството на културата управлява Двореца в Балчик, винаги за него основната логика, по която сме работили, и то много добре с община Балчик, е, че този Дворец се намира в град Балчик и основната му дейност е да привличаме туристи. Въпреки всичко, заради университета, заради нашите студенти, ние се отказахме, след като спечелихме делото окончателно пред Върховния административен съд, да създадем в Балчик не само Дворец, който е паметник, а да създадем Европейски център за млади хора, които да правят култура, за да може лятно време за туристите да има концерти, музика, изложби, балети, каквито и до днес има. Вижте един кмет на Каварна, при една добра политика, направи Каварна значима туристическа дестинация.
Да, грехота е, когато имаме прекрасен Дворец, който наистина е стопанисван добре. Той е в един прекрасен вид, и това е правено от министерството. Бих бил щастлив – ние сме длъжници на младите творци, България вече е в Европа, наистина да станем център на духовността в Европа и да сме добър двигател. Това ще привлече все повече туристи в Балчик, ще бъде все повече дестинация за туристи. Всяка минерална вода, всеки сандвич са пари, оставени в Балчик.
Затова сме загрижени и затова казваме, че никога това не се е случвало с жителите на Балчик. Съжалявам, спорът не е между Министерството на културата и гражданите на Балчик, защото много добре и прекрасно сме работили с балчиклии. За съжаление спорът е между новите стопани на градината и гражданите.
Да, категорично сме гражданите да имат свободния си достъп в собствения си град до собствения си паметник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Рашидов.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преди да продължим, министър Найденов поиска думата на основание чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаеми колега, уважаеми посетители! Поисках думата по повод декларацията на Движението за права и свободи. Съжалявам, че в залата не останаха депутати от тяхната парламентарна група. Искам да заявя от името на правителството, от името на политическото ръководство на партия ГЕРБ, че категорично и правителството, и политическата партия не подкрепят промяната на наименованията на улици, площади или исторически местности. Смятаме, че историческата памет ще трябва да бъде запазена такава, каквато е за следващите поколения. В този смисъл може да се каже, че подкрепяме декларацията на Движението за права и свободи.
Нещо повече, лично премиерът Борисов инструктира представители на ГЕРБ в общинските съвети, тъй като знаете, че това е от приоритетите и правомощията на общинските власти и общинските съвети. Инициативите за смяна на имената там, където ги има, са правени на общинско ниво. Инструкциите, които даде лично той – аз присъствах на разговора му с кмета на Варна и председателя на общинския съвет – бяха, че такова нещо не се толерира по никакъв начин.
Повтарям отново и с това завършвам – историческата памет трябва да бъде пазена такава, каквато е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Първият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно напояването на земеделски земи в Кюстендилска област.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Зададох този въпрос преди около два месеца по повод на жалби и сигнали от земеделски производители и от служители на „Напоителни системи”, отправени до нашата парламентарна група и до мен като народен представител от Кюстендилския регион. Хората твърдяха, че в „Напоителни системи” се случват изключително обезпокоителни неща, че е сключен договор за продажба на метал за скрап в рамките на 15 хил. тона. В същия договор е предвидена неустойка от 200 лв. за всеки непредаден тон и че ще започне голямото рязане на тръби, на помпени станции, на съоръжения, на складове и бази в системата на „Напоителни системи”, което означава, че ще бъде сложен кръст на „Напоителни системи”, ще бъде сложен кръст на напояването, а оттам и на модерното земеделие, защото за всеки е ясно, че без напояване няма конкурентно и модерно земеделие.
Притесненията бяха още по-големи в моя регион, тъй като беше сменен началникът на клона на „Напоителни системи” – „Струма-Места”, по причина, че същият беше посмял да се противопостави срещу изпълнението на тази заповед – човек с повече от 20 години опит в системата на земеделието и напояването. Той беше заменен с друг млад човек, който няма и ден практика в тази сфера.
Разбира се, проблемите на напояването в Кюстендилска област не се изчерпват само с това.
Уважаеми господин Найденов, Вие бяхте в Кюстендил предизборно няколко дни преди частичните избори за общински съветници на 13 май. Убедена съм, че тогава сте се запознали в подробности и с другите проблеми на земеделските производители, свързани с напояването. Те са свързани и с цените на напояването, както и със системата за плащане за напояване, системата за плащане на поливка на декар. Те са свързани и със състоянието на съоръженията и методите за напояване. Твърди се, че е крайно време да се премине към по-модерни практики. Всичко това в крайна сметка се отразява върху размера на поливната площ. В Кюстендил, както и в цяла България, за съжаление се напояват едва 10-15% от възможните за напояване площи.
Моят въпрос към Вас е: какво сте предприели за новия напоителен сезон за земеделските производители в Кюстендилския регион? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, ще започна с това, че не съм бил предизборно в Кюстендил. Бил съм много пъти там – и преди изборите, и преди това. Даже Ви каня. Обещахме при последната ни среща на земеделските производители, след като бъде прибрана черешовата реколта, отново да отида. В този смисъл ходя винаги, за да помагаме на хората от региона. Те също са добре дошли при мен.
По отношение на въпроса Ви. Той беше предвиден за предното ми отговаряне, на предния парламентарен контрол, но поради Ваше отсъствие отговарям днес. Аз отговорих на подобни въпроси на госпожа Нинова, на господин Михалевски. Ще използвам случая да отговоря и на Вас.
Първо, по отношение на притесненията Ви. Тогава съобщих, повтарям го и днес – беше назначена Междуведомствена комисия с представители на различни министерства: на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Института по хидромелиорации. Тази Междуведомствена комисия вече приключи работата си по повод на сигналите, предадени от Ваши колеги. Аз ще предоставя доклада и до Вас.
Виждам, че в залата са госпожа Нинова и господин Михалевски, за да се запознаят с резултатите, като отговоря по този начин на техните притеснения.
Разбира се, комисията има определени забележки по дейността на „Напоителни системи”. Те ще бъдат отрегулирани, но доста от упреците, които бяха отправени, се оказа, че не са такива, каквито са.
По отношение на напоителния сезон мога да Ви уверя, че имаше доста голямо притеснение – не само за Кюстендилска област, във връзка със сушата, продължила от месец февруари само до преди няколко седмици. След това обаче катаклизмите на природата доведоха до това, че се случи точно обратното – обилни проливни дъждове! Тези проливни дъждове нанесоха определени щети. Ако може да се каже, че от тези дъждове има нещо положително, то е това, че почти изпразнените язовири, някои превантивно след наводнението в село Бисер (информацията ми е от вчера, исках да я актуализирам по повод отговора на Вашия въпрос), вече са пълни. В най-големия язовир в региона – язовир „Дяково”, на който разчитат земеделските производители (давам Ви информация от вчера), са постъпили повече от 14 млн. куб. м вода вследствие на валежите. В момента той разполага с над 23 млн. куб. м вода и няма абсолютно никакво основание и притеснение от недостиг за напояването на земеделските земи.
По повод на цената – това е другият въпрос, който интересува стопаните, а и следващият въпрос на господин Шопов е по повод формирането на цената, така че отговаряйки на него, надявам се да получите отговор и Вие, а и тези, които това ги интересува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За реплика – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което чухме от парламентарната трибуна в отговора на министър Найденов, е изключително положителна новина – че безобразията в „Напоителни системи” към този момент са преустановени, спрени.
Както казах в изясняването на своя въпрос – с това проблемите на напояването не свършват. Слава Богу, че язовир „Дяково” и язовир „Дренов дол”, които напояват земеделските полета от Кюстендилската община, в момента преливат, но това не решава проблемите с напояването, защото остава проблемът с цената на напояването и със състоянието на съоръженията за напояване.
Ако се интересувате от мнението на земеделските производители в Кюстендилска област, ще Ви кажа, че те виждат решаването на тези проблеми в две посоки.
Първо, осигуряване на допълнителен ресурс за напояване и второ – създаване на по-добра организация, по-добър контрол, ако щете и по-добро кадрово обезпечаване на самото дружество „Напоителни системи”, които в крайна сметка да доведат до по-висока ефективност от самото напояване. Това означава по-евтини поливки, по-модерни методи и съоръжения за напояване и в крайна сметка разширяване на поливните площи.
Какво от това, че язовир „Дренов дол” в момента прелива, след като земеделските производители не могат да си позволят плащането на поливките на техните обработваеми площи. Според мен трябва да се помисли и за начина на формиране на тази цена и предполагам, че това ще стане ясно в следващия отговор.
Предполагам, че по отношение на ресурса ще ми кажете, че пари в държавата няма. Обещавам и от името на нашата парламентарна група да съдействаме следващата година да Ви бъдат отпуснати повече пари, уверявам Ви обаче, че земеделските производители в Кюстендилска област помнят Станишев, включително с това, че осигури по две поливки във вид на субсидия през последното сушаво лято. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако го направите, хората ще имат основание да Ви запомнят и Вас с нещо добро. Така че направете го, защото ако Вие не го направите, ще го направим ние след една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: То дотогава ще изсъхне, ако до една година няма поливане.
Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, ще коментирам само безплатните поливки. Да, факт е това, предполагам че и за стопаните е било добро. Аз също съм изкушен да го направя. Решението обаче на моя предшественик, тъй като министърът на земеделието е дал това разпореждане, предполагам по нареждане на господин Станишев, както Вие току-що казахте, в момента е обект на обследване от Европейската комисия като нерегламентирана държавна помощ. Ние даваме обяснение, а моят предшественик е следствен за това. Много ми се иска да го направя, знам че би помогнало, но е нерегламентирана държавна помощ. Разбира се, тъй като това е държавен ресурс, който по този начин е отишъл безвъзмездно, тези около 4,5 милиона в момента ги търсят от бившия министър Валери Цветанов.
Брюксел, ако отсъди, че е нерегламентирана държавна помощ, ще ни накара да ги възстановим в европейския бюджет – знаете каква е процедурата. Така че желанието е едно, възможностите са други. Ако догодина, Вие имате възможност, както казахте и прецените, направете го. Към момента ние не можем да го направим. Към момента правим да може земеделските стопани да получават повече средства като субсидии, за да могат да си плащат поливките. През последните дни – да, някъде преливат язовирите, поливката, както се казва е безплатна, тя е от Господ. Разбира се, нека всичко обаче да е в рамките на нормалното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Следващият въпрос е от народния представител Павел Шопов относно цените на водата за поливане от „Напоителни системи” ЕАД.
Господин Шопов, заповядайте да развиете въпроса.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, с една дума – в изказването си днес по чл. 55, Вие с правото си да вземате думата като министър, направихте още един много дълбок разлом в отношенията между „Атака” и Вас (от ГЕРБ), с подкрепата, която давате за декларацията, която чухме от ДПС срещу преименуванията. Вижда се, че наистина сте в много добри отношения с ДПС, както отдавна подозираме. И заявяваме, че Вие всъщност имате задкулисни връзки и отношения с ДПС по много от въпросите. Нещо повече, заявихте, че самият министър-председател се е обявил и дава инструктажи да не се правят преименувания на турско-арабските имена...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин Шопов, моля Ви да се върнете на темата!
Павел Шопов:... на места и селища.
Да, но да се върнем към темата. Тази тема оттук нататък ще бъде много актуална дълго време и Вие започнахте, господин министър.
По темата относно цената на поливките на водата за земеделието и земеделските стопани – това е един от най-често срещаните и задавани въпроси, когато ние, народните представители, сме по българските села.
Последния път не някъде другаде, а в Кюстендилско ми беше зададен, когато ме цитираха, че по гравитачен път цената на водата за една поливка на декар е 250 лв. – абсолютно непосилна.
Във връзка с това моят въпрос и по-точно поредицата от въпроси към Вас, защото това не може да е само един въпрос, е: как се формира цената на водата, която се подава от „Напоителни системи” ЕАД, и има ли намерение Министерството на земеделието и храните да направи нещо за намаляване цената на водата, която се подава на българските земеделски стопани за напояване? Всички тези въпроси са свързани със състоянието на „Напоителни системи”, което е в трагично състояние, и то не само по вина на Вашето правителство, а и на всички предхождащи. Ако искаме наистина земеделието да остане монокултурно, прави ли се нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За отговор – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, изхождам от личните ни добри отношения и от уважението ми към Вас, но ще си позволя да Ви реплекирам – няма задкулисни игри между ГЕРБ и ДПС! Надявам се, че и останалите парламентарни групи – БСП, и Синята коалиция и независимите едва ли ще подкрепят смяната на имена на исторически места, улици, площади. Ние вече имахме трагичен опит от миналото за смяна на имена на хора. Едва ли някой ще подкрепи това, както не го подкрепя и ГЕРБ и то не е обект на задкулисна договорка между политическите сили – вече го коментирах. Позволете да премина към отговора на конкретния Ви въпрос.
Цената на услугата „доставка на вода за напояване” се определя на базата на чл. 58 от Закона за сдруженията за напояване. „Напоителни системи” ЕАД, както и другите вододоставчици на вода за напояване представят своите предложения в Министерството на земеделието и храните.
Въз основа на направените предложения министърът на земеделието и храните със заповед определя цената на услугата „водоподаване за напояване”, която всеки водоползвател следва да заплаща за доставката на използваната от него вода, измерена чрез водомерно устройство или определена съгласно поливна норма за съответната култура.
Цените на водата за напояване се определят съобразно размера на поливните площи и тяхното местоположение, количество на доставена вода, начина на доставка – дали е гравитачно или помпен, и разходите за улавяне, съхраняване и доставка до потребителите.
Цената за 1 куб. м се определя като се разделят пълните разходи върху обема на доставената до водоползвателите вода. Пълните разходи за услугата включват постоянна и променлива част. Постоянните разходи се извършват ежегодно, независимо от размера на подадените води. Те са свързани с поддържането на водохващания, язовири и основни помпени станции, главни канали, тръбопроводи, които се ползват ежегодно.
В постоянните разходи се включват и амортизираните отчисления, както и разходите за работна заплата и за социално осигуряване на заетия обслужващ персонал.
Променливите разходи са свързани с провеждането на поливния процес в съответната година. Те зависят от местоположението и вида на системите, от размера на подаваните води и от времетраенето на поливния процес в съответната година и включват разходите за материали, горива, електрическа енергия и други. За 2002-2003-2004 г. цената на услугата „доставка на вода за напояване” е определена със заповед на министъра на земеделието и храните, като цените са били под себестойността, а дружеството е получавало доплащане до реалната себестойност.
За годините след 2005 г. досега цените на услугата „доставка на вода за напояване” от „Напоителни системи” е определена по себестойност съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за защита на конкуренцията.
От изложеното дотук е видно, че цената на услугата е функция на два елемента: в числител – разходите за извършване на услугата, в знаменател – обемът на доставената вода за напояване.
„Напоителни системи” ЕАД може активно да влияе на числителя – разходи за извършване на услугата, респективно за поддържане на съоръженията. Тези разходи са оптимизирани и сведени до минимум. На много от съоръженията по щат трябва да работят трима или четирима работника, а на практика сме ги свели само до един. Броят на неизползваемите съоръжения също е сведен до минимум. През преходните години за охрана на неработещи помпени станции са давани по 2,5 милиона годишно, сега тези средства са сведени под 1 милион и ще бъдат намалени още.
Сам разбирате, че основният елемент, от който зависи цената на водата за напояване, е обемът на ползваната вода. За съжаление от съществуващия хидромелиоративен фонд в момента ефективно се ползва много, много малък процент. Има известен растеж на подадените води за напояване, но това се отнася само за площите, заети с ориз, които получават преференциална цена предвид много големите количества вода, които използват.
За периода 2007-2011 г. водите, доставени за напояването на ориз са се увеличили от 180 на 250 млн. куб. м, докато за останалите площи подадената вода за напояване намалява ежегодно. Това ограничено потребление съответно не позволява цената на услугата да бъде намалена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за реплика, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Разбира се, господин министър, сега не е моментът и мястото да провеждаме дебат и да го продължим по тази много сериозна тема, относно преименуването на села, градове, местности, улици, площади, но позицията, която имат ГЕРБ и правителството по този въпрос, е много тъжна. Аз считам, че за в бъдеще ще има много тежки противоречия и конфликти.
По въпроса за цената на водата за напояване най-тревожно е последното Ваше изречение, че няма възможност за поевтиняване, което сочи, че министерството и управляващите, както и всички управляващи досега всъщност, нямат намерение за съвсем нова, коренно различна политика по въпроса, която е жизнено необходима за българското население. Ако цената на водата продължи да бъде тази, която е в момента, и няма да бъде променена, както се разбира, че няма воля и намерение, българското земеделие наистина ще остане монокултурно – нещо, от което всички плачем и против което Вие сам сте се обявявали против, защото само производството и отглеждането на зърно не изисква напояване. Всички други отрасли в селското стопанство го изискват и се основават не само на базата на земята, но и на базата на водата. Така че, ако всички ние, ако Министерството на земеделието и храните, ако българското общество имаме изобщо намерение да възвърнем славата на българското земеделие, трябва и е необходима абсолютно нова,съвършена политика по отношение на „Напоителни системи”, на цената на водата. Не да се вайкаме тук, че някой министър или правителство е дал безплатни поливки и да съдим министъра за това, че е дал тези безплатни поливки, а да се изработи съвършено нова нормативна база, ново законодателство в тази връзка и нова система от норми водата не да бъде плащана, а да бъде безплатна за българските стопани, като ще намерим с консенсус начин, сигурен съм в това, да се справим с така наречените директиви или задължителни разпоредби от Европейския съюз.
Господин министър, нека си го кажем ясно: без безплатно подаване на вода за напояване не може да има истинско модерно българско земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз напълно споделям това, което казвате. Ние нямаме разминаване в това. Знам много добре, че ако поливката е безплатна или е на символични цени, ще бъде добре за българските земеделски производители. В този дух беше изказването и на госпожа Манолова. Ако, разбира се, ние търсим консенсус и аз съм „за”, заставам и го заявявам пред Вас, пътят е следният: можем да нотифицираме държавна помощ, тоест Европейският съюз да ни разреши да правим това, за да не ни атакуват след това за нерегламентирана държавна помощ и да плащаме санкции. Разбира се, основният въпрос е да намерим средствата. Ако го решим, трябва и то най-вече в парламента, тъй като тук се гласува бюджетът, да се каже откъде ще дойдат парите, с които да се покрие разликата до истинската себестойност на тези поливки. Ако има политически консенсус, аз отново повтарям: поемам предложението от Вас, от госпожа Манолова да работим в тази посока и в следващия бюджет – Бюджет 2013, ако гласувате така, щото „Напоителни системи” да получат тази разлика, това може да стане факт. В противен случай могат да бъдат само пожелания или някои мечти, които не могат да бъдат сбъднати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Първият въпрос е от народния представител Георги Петърнейчев относно приложението на Наредба № 33 на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Петърнейчев, заповядайте да развиете въпроса.
Георги Петърнейчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е във връзка с изменение на Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, по-точно Раздел VІ – „Автогари и автоспирки”.
С изменението на чл. 54, ал. 2, т. 11 – в сила от 12 февруари 2012 г., се изисква всяка автогара да бъде оборудвана с подемна платформа или рампа за придвижване на инвалидни колички, осигуряващи достъпа до коридора между седалките на автобусите.
Моля за Вашето разяснение относно практическото прилагане на тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Имате думата за отговор, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петърнейчев, както знаете, в изпълнение на чл. 34 от Закона за интеграция на хора с увреждания, с изменение и допълнение на Наредба № 33 бяха въведени и допълнителни изисквания към оборудване на автогарите, за да се осигури на трудноподвижните лица достъп до обществено ползване на съоръженията. Проблемите, за които говорите, са свързани с изпълнението на чл. 54, ал. 2, т. 11 и 12 от наредбата в сила от 12 февруари тази година.
Става въпрос за следното: в Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси са предвидени изискванията към общинските съвети, задължение да определят градските и междуселищни линии и курсовете по тях, които ще се изпълняват с автобуси за превози на трудноподвижни лица. В тази връзка изискванията в чл. 54 от Наредба № 33 касаят осигуряването на достъпен маршрут за хората с увреждания от улицата до автогарата и от автогарата до автобуса. Изискването за наличие на подземна платформа или рампа е предвидено с цел преодоляване височината на стъпалата на автобуса. Това се отнася само за случаите, когато хората със специфични потребности нямат достъпен транспорт с автобус, оборудван за превоз на трудноподвижни лица и се налага единствено да се улесни качването им в автобуса, а не и достъпът вътре в него с инвалидна количка.
Искам да отбележа, че по време на общественото обсъждане на Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 33 нямаше постъпили възражения или предложения за промяна на чл. 54. Наредба № 33 бе обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 13 от 11 февруари 2011 г., а влезе в сила едва сега – година по-късно. Съгласете се, че за този период собствениците на автогари са разполагали с достатъчно време за привеждането им в съответствие с новите изисквания на наредбата.
В началото на тази година от органите на Главна дирекция „Контролна дейност на ДАИ” са проверени всички 131 действащи автогари, като е установено, че 130 от тях не отговарят на изискванията на чл. 54, ал. 2, т. 11 и 12 от Наредба № 33. Единствено автогара „Родопи”, намираща се на територията на град Пловдив, отговаря на тези изисквания.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Отнема им се лицензът.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако лицензът ще се отнема, ще се отнема по други съображения.
На всички 130 автогари, които не отговарят на изискванията, са издадени предписания със срок за изпълнение. От страна на собствениците на автогари има неразбиране по отношение на изпълнението на чл. 54, ал. 2, т. 11, които приемат, че следва да се осигури достъп на трудноподвижни лица до седалките на автобуса, а не както е предвидено в разпоредбата – „до коридора между седалките на автобуса”. В тази връзка сме предприели действия за изменение на разпоредба на чл. 54, ал. 2, т. 11 от Наредба № 33 и съгласуването й с Националния съвет за интеграция на хора с увреждания с оглед прецизиране на текста. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте за реплика, господин Петърнейчев.
Георги Петърнейчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Текстът на чл. 54, ал. 2, т. 11 от наредбата е влязла в сила на 12.02.2012 г. Според мен тя е неприложима на практика, поради което е и неработеща. Какво имам предвид?
Стандартната ширина на вратите на автобусите е 60 см, ширината на всяка инвалидна количка е 76 см и е невъзможно това да бъде приложено. Въпросът е дали причината е просто в некомпетентност, въпреки че Вие сте заварили тази разпоредба, подписана от Вашия предшественик. Тя е подготвена и от бившето ръководство на Автомобилна администрация, която недвусмислено показва колко некомпетентно беше то. Вие с право го отстранихте.
Удовлетворен съм от това, че Вие сте предприели мерки за поправяне на грешката, както беше записано, че количката трябва да влезе до седалките, защото разстоянието между седалките е 40 см и беше невъзможно това да се осъществи.
Още един път искам да изкажа моето задоволство, че, макар и бавно, се предприемат стъпки към отстраняване нередностите, които бяха записани в наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, желаете ли думата за реплика? Не желаете.
Продължаваме със следващия въпрос на народните представители Драгомир Стойнев и Петър Владимиров Димитров относно концесията на летище Балчик.
Кой ще формулира въпроса?
Господин Стойнев, имате думата.
Всъщност Вие имате и друг въпрос по темата, но относно летище София. От ръководството на Народното събрание са обединили въпросите, като два въпроса с общ отговор. На двата въпроса ще бъде отговорено с един отговор. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
Така са организирани от ръководството на Народното събрание.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Можете да направите забележка, искане, оплакване по начина на водене. (Шум и реплики от КБ.)
Ето, господин Стойнев възприема този модел.
Драгомир Стойнев: Ако обичате, тишина в залата. (Обръща се към народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България.) Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Ето, стигна се до съгласие.
Драгомир Стойнев: Радвам се, че два месеца чаках отговор на този изключително важен въпрос относно концесията на летище София и на летище Балчик. Истината е, че много се спекулира по тази тема. Доколкото знам има най-различни инвеститори, може би и катарци са заинтересовани за съдбата на летище София и летище Балчик и затова е хубаво да изясним тази тема веднъж завинаги.
Първо, господин министър, относно летище София! Кое налага концесията на летище София? Има нов терминал, има и писти. В момента РВД със собствени средства строи кула. Какво ще се прави на летище София, за да се налага концесия? Още повече, че това е печелившо летище. През 2010 г. чистата печалба на летище София е 14 млн. лв. Разбира се, те са прибрани от държавата. Кое налага наистина концесията на едно печелившо летище, тоест на една държавна структура и защо ние с лекота бягаме от приходи? Още повече знаем, че в момента проблем в страната е именно липсата на приходи.
Вторият ми въпрос е относно летището в Балчик. Знаем, че министър-председателят разпореди това летище да се концесионира или по някакъв начин да му се смени статутът. Но, ще има ли достатъчно пътници за летище Балчик, при положение, че летище Варна е на 32 км? Летище Балчик международно летище ли ще бъде, или ще бъде само за вътрешни полети?
Държавата ще участва, тя по някакъв начин ще субсидира тази дейност, тъй като е необходима апаратура, граничари, митници. Все пак се надяваме, че по въздушна линия ще влезнем в Шенген, тоест разходите на държавата се увеличават още повече.
Също така има много интересна обществена поръчка. Забележете, уважаеми дами и господа народни представители, стойността на обществената поръчка за намиране консултант относно даване на концесия на летище София и летище Балчик е 109 хил. лв.! При 110 хил. лв. вече ще се изисква контрол от страна на Европейската комисия и ще се изисква нотифициране на Европейската комисия! При 109 хил. лв. не се изисква контрол от страна на Европейската комисия.
Съгласете се, че този консултант трябва да изготви три анализа – правен анализ, финансово-икономически анализ и технически анализ. И не само за летище София, а и за летище Балчик.
Проведох консултации с най-големите юридически фирми в страната. Нито една от тях не е съгласна на подобна сума само за правния анализ. Това означава, че ще дойде някой едноличен търговец. Може би това е целта?! Само че, когато дойде слаб консултант, съответно не очаквайте да има силен инвеститор.
Правят впечатление сумите за възложените обществените поръчки в съседни държави и за консултантите по подобни договори. За летището в Скопие стойността е 328 хил. евро; Прищина – 630 хил. евро; Загреб – 265 хил. евро. В България за най-голямото летище София, където всичко е изградено, всичко си има – 109 хил. лв., плюс Балчик!? Съгласете се, господин министър, аз знам какво ще кажете: „Няма пари!”, само че Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка подпомагат именно тези процеси. Оттам могат да се вземат тези пари, ако Вие наистина искате да намерите истински инвеститор, или просто – да го дадете на някой ей-така, за жълти стотинки!
Бих искал да ми обясните кое налага концесията на летище София и на летище Балчик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Общ отговор на двата въпроса – господин министър. Двата въпроса са по сходна тема.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев, уважаеми господин Димитров!
С подготвената концесионна процедура се предвижда предоставянето на концесия на гражданско летище за обществено ползване София и гражданско летище за обществено ползване Балчик като един обект на концесия. Основната цел на концесията е постигане на устойчиво развитие на двете летища чрез отдаването им за управление и стопанисване от финансово стабилни икономически субекти от частния сектор, които да ги управляват и поддържат на свой риск.
Потенциалният концесионер ще има задължение да изпълнява инвестиционна програма, насочена основно към подобряване на качеството, обхвата и ефективността на летищните услуги, авиокомпаниите и пътниците; развитие и модернизация на летищната инфраструктура; развитие на карго инфраструктурите, увеличаване на карго трафика; модернизиране на морално остарелите технически съоръжения и оборудване и привеждане на техническата сигурност, технологиите и организацията на работа в съответствие с последните технически постижения и повишаващите се изисквания към европейските стандарти; привеждането на летищните съоръжения и системи за зареждане на горива в съответствие с международните и национални изисквания за опазване на околната среда; модернизация на системите за охрана и безопасност на летищата; създаване на предпоставки за развитие на въздушния транспорт и привличане на нови авиокомпании за извършване на редовни и чартърни полети от и до летищата; разширяване на търговската дейност, като резултат от увеличаване на трафика в района на летищата, ползите от които ще са за цялата икономика на страната; привличане на транзитни пътници от и за страните от Близкия и Средния изток, Задкавказието и Централна Европа.
За привеждане на летищната инфраструктура на бившето военно летище в Балчик в съответствие със стандартите е необходимо да бъдат извършени: инвестиции за реновиране на пистите за излитане и кацане; средства за техническо осигуряване, в това число ремонт на съществуващата техническа система; реконструкция и цялостен ремонт на ГСМ; изграждане на пътнически терминал довеждащ пътниците; паркинг за транспортните средства; пътеки за рулиране и зареждане на перон за посрещане на пътници и товари.
Българската страна е уведомила за предприетите действия Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, всички финансиращи институции за проекта за реконструкция и разширение на летище София за тази процедура.
В официален отговор от Банката е изразена готовност за дискусия за влиянието в потенциалната бъдеща концесия във връзка с текущото финансиране на строителството на Терминал 2, както и за сътрудничеството с бъдещия концесионер за финансиране на допълнителни инфраструктурни нужди за бъдещото развитие на летище София и неговите функции на регулярен логистичен център.
Във връзка с провеждащите се подготвителни действия за предоставяне на концесия е открит конкурс за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на обосновка за концесия, концесионни анализи и проекти на документи по чл. 22 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване София и на гражданско летище за обществено ползване Балчик” с три обособени позиции. В момента се разглеждат подадените оферти. Констатациите, изводите и препоръките, които ще бъдат направени в концесионните анализи, ще бъдат целесъобразността и законосъобразността от предоставяне на концесия на гражданските летища за обществено ползване, както и финансово-икономически показатели на концесията.
На 4 май, тази година Министерството на външните работи проведе три работни срещи с официални делегации от Емирство Катар. В работните срещи взеха участие заместник-министъра на транспорта господин Камен Кичев. На катарската страна бяха предоставени проектите за бъдещето развитие на обекти от транспортната инфраструктура на България, в това число летища, жп гари, пристанища и метро. Специален акцент беше поставен на възможностите за инвестиране в изграждането и управлението на летище София и летище Балчик. От страна на катарската делегация беше изразен и подчертан интерес към бъдещото развитие на летище за обществено ползване – Балчик.
Бих искал да добавя две изречения относно евентуално потенциалния трафик на летище Балчик. Отговарях вече в парламента на такъв въпрос – бяха предоставени цифри, които доказват логиката и смисъла от съществуването на такова гражданско летище.
Относно конкретния Ви въпрос: защо точно сега се налага концесия на летище София? Не знам дали сте запознат, но този факт съществува повече от седем, осем години. Летище София – и то по време на Вашето управление, когато е строена пистата (имам писмо от Европейския арбитражен съд от Париж, все още самото съдебно решение го няма), е осъдено да заплати 27 млн. долара на Кувейтския фонд за развитие, която е била една от финансиращите институции в изграждането на Терминал 2. (Шум и реплики от КБ.)
Аз не казвам, че Вие сте виновни за това нещо, казвам, че Вие сте знаели, че им такова дело. (Шум и реплики от КБ.) Факт е, че решението от това дело излиза сега и летище София, ако бъде натоварено да заплати 27 млн. долара обезщетение или неустойка към Кувейтския фонд за развитие, то обезкървява летището за дълги години напред. Ако приемем, че това, което казвате – печалбата му бъде 14 млн. лв., сами можете да направите груба сметка, че за следващите 4–5 години, то няма да има възможност да инвестира дори един лев в собственото си развитие.
Нашата цел е на това летище да му се даде шанс да стане силно регионално летище. Това според нас може да стане чрез едно такова публично-частно партньорство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Кой ще направи реплика? Две реплики по две минути, тъй като се касае до два въпроса с един отговор.
Господин Стойнев, заповядайте.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаеми господин министър! Не както аз казвам, а наистина печалбата на летище София за 2010 г. е 15 млн. 334 хил. лева и Вие трябва да го знаете – това е чистата печалба. (Реплика от министър Ивайло Московски.)
Второ, много лесно се измъквате: трябва да се подобри инфраструктурата. Коя инфраструктура? Какво се прави на това летище – ще се мести ли летището, нов терминал ли ще се прави, нов път ли ще се прави? Какво точно ще се прави, за да се концесионира нещо, което е печелившо?
Трето, на 24 март 2010 г. министър-председателят на Република България заявява по време на посещението си в Кувейт, цитирам: „Имаме лошо наследство от предишните години (разбира се, всички свикнахме с тези изявления, винаги са виновни предишните), в сделката са ги излъгали. Тече съдебен процес за 40 млн. долара за аерогарата.” Собственият министър-председател, нашият министър-председател е съгласен и прави всичко възможно да осъди държавата си и държавата да плати 40 млн. долара. Че кой арбитражен съд ще вземе някакво друго решение, когато министър-председателят на Република България сам признава, че кувейтците са били излъгани?
Сега това го ползвате като аргумент, за да дадете нещо печелившо, защото това летище печели! Вие изведнъж решавате: ще го дадем на концесия. Ето това е точно начин (може би трябва да бъде записано отново в учебниците), как една държавна структура, която носи пари, която носи приходи в бюджета – дайте, да се освободим от нея!
Всъщност, относно летище София и летище Балчик – каква е стойността на инвестицията, която трябва да направят бъдещите концесионери? Не знаете! Никой не знае. Сега остава да ни кажете и кой ще спечели процедурите?! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Има ли друга реплика от другия задаващ един от двата въпроса? Няма.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Относно коментара Ви за стойността на процедурата за анализи. Бих искал да кажа, че по никакъв начин цената не би могла да определи, че е определяща за качеството на работата на евентуалния консултант. (Реплики от КБ.)
Ще Ви дам един конкретен пример. Километър метро в цяла Европа се строи на цена между 60–80 млн. евро. В България километър метро се строи на средна цена под 30 млн. лева. Проектът на метрото е даван за пример, лично от господин Барозу, като най-успешният и най-добрият. В България трябва да Ви кажа, че обстановката под град София за строеж на метро въобще не е лека.
По същия начин не мога да приема факта, че една услуга, струвайки по-малко в България, ще бъде по-некачествена. Естествено, че се знае какво трябва да се случи на летище София и то е разписано в Генералния план на летището. Направете си труда да го прочетете и ще разберете какви инвестиции са необходими там. (Реплики.) Няма такова нещо във въпроса. Като ми зададете въпроса така – ще Ви отговоря. (Реплики от КБ.) Вие си мислете каквото искате.
Факт е, че тук имаме диаметрално противоположни различия по това как трябва да се стопанисват тези обекти. Това е разликата между нас – ние сме дясна партия, Вие сте лява. Ние считаме, че прилагането на механизма публично-частно партньорство, даване шанс на частния капитал да влезе в управлението на тези структури, ще е много по-положителен. Това е факт, взимайки за пример много такива обекти в цяла Европа.
На мен ми е ясно, че лявото управление, каквото Вие представлявате, ще се стреми по всякакъв начин да задържа тези структури да се управляват по държавен начин, който всички виждаме до какво е довел в последните години. (Шум и реплики от КБ.) Единствено и само корупция, единствено и само източване на тези дружества, единствено и само проблеми. (Реплики от КБ.) Тук можем да спорим много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Преминаваме към въпроса от народния представител Иван Иванов относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за защита на бизнеса от високите цени на течните горива.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Зададох въпроса си преди повече от два месеца. Тогава цените на течните горива в България бяха достигнали своя исторически максимум – 2,67 лв. за литър от най-използвания безоловен бензин А-95. Днес, два месеца по-късно, въпреки поевтиняването с няколко процента на течните горива, проблемът остава и той е изключително голям, защото цените до такава степен са високи, че засягат интересите както на гражданите, така и на бизнеса – нещо, за което именно отправям към Вас въпрос. Защото изключително високите цени на горивата водят, от една страна, до оскъпяване на транспортните услуги за гражданите, а оттам до свито потребление, респективно безработица на транспортните фирми, които осъществяват услугите за гражданите.
Относно товарните превози. От своя страна високите цени водят до загуба на конкурентоспособност на българските превозвачески фирми, а тази загуба се изразява също в намаляване на обема на поръчките, респективно до освобождаване на хора, които са заети в този бранш. Тези хора са част от тези сто и две хиляди намалели работещи българи от 18 до 65-годишна възраст през изминалата година.
По този повод и предвид на това, че от фирми, свързани с транспорт на пътници и товари, постъпиха до мен много оплаквания отправям към Вас следните въпроси.
Първо, ще разпоредите ли проверка на последиците от високите цени на течните горива върху българските транспортни фирми?
Второ, какви мерки ще предприемете, за да защитите бизнеса от необосновано високите цени на течните горива? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Проблемите на автомобилните превозвачи, произтичащи от повишаването на цените на течните горива, са обект на обсъждане при почти всички провеждани от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещи с представители на браншови организации в областта на автомобилните превози. Коментирани са и в писмена кореспонденция между министерството и превозвачите.
Както навярно си спомняте, миналата година беше инициирано писмо до Комисията за защита на конкуренцията по сигнал от браншови организации в сектора на автомобилния транспорт, свързан с крайните цени на горивата на потребителите. В тази връзка КЗК направи изследване и изготви секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. В резултат на проверката комисията образува производство за установяване на нарушения за споразумения или съгласувана практика при ценообразуването на тези горива, след приключване на производството, ако бъдат доказани такива. Комисията следва да предприеме мерки за отстраняване на пазарните неравновесия.
По въпроса за мерките, които предприемаме за защита на бизнеса, първо, бих искал да подчертая, че министерството няма функциите на регулатор на пазара на бензин и дизел в страната, както и никое друго такова министерство. Общите мерки, които правителството предприема, са свързани с повишаване контрола на производството, съхранението на горивата, търговията с тях, подобряване на отчетността и съблюдаване спазването на правилата за конкуренция.
Конкретните мерки, които Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията вече е предприело в рамките на своята компетентност, са насочени към ограничаване на административните тежести за бизнеса; опростяване на административните процедури и регулаторни режими; предприемане на мерки за борба с така наречения сив сектор; регулиране на пазара и въвеждане на по-строги изисквания за достъп до професията, непосредствената последица от която е намаляването на броя на превозвачите, опериращи на българския и международния пазар. Също така е засилен контролът за спазване на изискванията за извършване на обществен превоз на пътници и товари като многократно е увеличен броят на проверките, които извършва Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
За първите четири месеца на 2012 г. на територията на страната при извършване на пътен контрол са проверени почти 106 хил. бр. пътни превозни средства, извършващи превоз на пътници и товари. Така също са извършени проверки в 3504 предприятия за обществен превоз на пътници и товари, като са проверени над 660 хиляди работни дни на водачи, сравнено с миналата година с почти 30 хиляди повече. Извършени са проверки на 157 автогари, проверени са над 1070 учебни центъра и 862 предприятия за периодичен преглед на техническа изправност.
Към настоящия момент са съставени общо 10 494 акта за установяване на нарушения и са приложени 1348 принудителни административни мерки. Наложените санкции са в размер на почти 6 млн. лв., с половин милион повече за периода от миналата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В отговора си Вие се движехте в рамката, в която би трябвало, като представител на изпълнителната власт, да реагирате и да предприемете мерки.
С основание напомнихте искането, което отправи Вашият предшественик, до Комисията за защита на конкуренцията, която след близо година излезе с определение за евентуален петролен картел между четирите основни фирми, дистрибутори и производители. Разбира се, това са „Лукойл”, „Нафтекс”, „Ромпетрол” и ОМV. Но след определението настъпи мълчание. Беше даден само един месец, в който трябваше тези четири фирми да дадат своите възражения, след което КЗК да излезе с решение.
Вие като министър, след като с основание напомнихте за това искане, би трябвало да отправите запитване до КЗК: кога в крайна сметка ще се излезе с решение, за да има яснота – имало ли е такъв картел или не е имало, и какви са мотивите към решението?
На следващо място, Ваше задължение като министър е да поддържате конкуренцията в този бизнес, което е свързано с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез един много ключов момент, а това е административната тежест по отношение на разрешенията за създаване на данъчни складове. Знаете, че две от тези фирми, за които говорих преди малко – „Лукойл” и „Нафтекс”, държат над 70% от данъчните складове в страната и това се дължи на изключителната административна тежест, която беше създадена от Вашите предшественици в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тогава беше само Министерство на транспорта.
Направете необходимото, което декларирахте преди малко, чрез промяна в нормативната база да се улесни конкуренцията чрез по-лесно създаване на данъчни складове и оттам завишаване на конкуренцията и намаляване цената на течните горива в страната. Това го считам като дейност, която ще бъде полезна за обществото в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Продължаваме със следващия въпрос, който е от народния представител Петър Мутафчиев относно кризата в БДЖ от недостиг на вагони.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, зададох този въпрос, тъй като бях провокиран от едно Ваше телевизионно изявление, където споменахте, че над 178 пътнически вагона в момента са в заводите и чакат ремонт. Информацията за същия този ден, в който Вие обявихте това, беше, че 19 вагона има на заводски ремонт на територията на заводите. Мисля, че не е допустимо Вие като министър да давате погрешна информация за състоянието на железниците в момента, защото това честно казано си е лъжа. Ако някой Ви е подвел, то е добре да вземете мерки.
Състоянието на пътническите превози в никакъв случай не е добро и най-вече, защото не се извършват нито заводски, нито ремонти в депото, които да гарантират не само сигурността и безопасността на влаковете, но и комплектоването на влаковете с необходимия брой качествени вагони, за да се изпълнява договорът с българската държава, за която Български държавни железници – пътнически превози, получават субсидия близо 200 милиона.
Уважаеми господин министър, в тези пари са отделени средствата за ремонт. За съжаление, такива ремонти не се правят вече три години подред благодарение на ръководството, което не счита, че това е пътят, по който може да се постигне печалба до определена степен в „Пътнически превози”, колкото и да е трудно.
Ще Ви спомена какво е състоянието в момента на софийското предприятие. Сто шестдесет и пет вагона в момента чакат за заводски ремонт. Само 19 са в заводски ремонт. Със 148 вагона в момента софийското предприятие изпълнява своите ангажименти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля за въпросите Ви.
Петър Мутафчиев: Приключвам, господин председател.
Ето Ви и справката за 6-10 май, където има около 15 недоокомплектовани влака както с мотриси – дизелови и електрически, така и с необходимите вагони. В репликата ще Ви кажа, за да разберете, че състоянието е абсолютно критично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Въпросът! Ще можете да го направите в репликата.
Петър Мутафчиев: Има влакове, които са три пъти повече...
Приключвам, господин председател. Ще задам въпроса. ... натоварени от това, което позволява състоянието им.
Моят актуален въпрос е кога ще бъде преодоляна тази криза в железниците, така че „Пътнически превози” да предоставят качествена услуга на българските граждани и да заработят парите, които им дава българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, първоначално бих желал да отбележа един факт, с който и Вие сте много добре запознат – завареното от нас материално-техническо състояние на вагонния и локомотивния парк бе изключително лошо. В по-голямата си част той е физически и морално остарял, липсват съвременни изисквания за безопасен транспорт. Средната възраст в експлоатацията на пътническите вагони, магистралните, маневрени локомотиви е около 35 години. Към 21 май тази година в експлоатация са били 359 броя пътнически вагони. Част от включените в съставите на влаковете вагони вследствие на повишения вагонооборот са с амортизирани отделни възли от вътрешното обзавеждане, което налага извеждането им от експлоатация за извършване на ремонт и рефлектира в намаляване на съставите на някои влакове.
Вследствие на затрудненията с обезпечаване на влаковите състави с допълнителен и достатъчен брой вагони и мотрисни влакове, БДЖ „Пътнически превози” са принудени да променят плана за композиране на влаковете. За да бъде подобрено това състояние и преодолени съществуващите затруднения, БДЖ „Пътнически превози” предприеха мерки, като осигуряват необходимите финансови средства. Още миналата година се проведоха обществени поръчки.
Към момента дружеството има сключени договори с 4 вагоно-ремонтни завода за ремонта на 169 броя вагони. Към 21 май тази година от тях са ремонтирани 22 броя. В момента се подготвя процедура за планов ремонт на 219 броя вагони от различни серии. Във вагоно-ремонтните депа има разработен график за планови ремонти на 35 броя вагони при обезпечаване с резервни части. Следи се за спазване на установения график. Първите ремонтирани и обновени вагони са включени в съставите на влаковете. Те са все още недостатъчни, но при срочно изпълнение на договорите от страна на заводите ще предложим на нашите клиенти по-добри възможности за пътуване. Предстои доставка на нови спални вагони, които през втората половина на тази година ще бъдат включени в съставите на влаковете.
По отношение на мотрисните влакове ситуацията е следната. Необходимите електро-мотрисни влакове, серия 30 и 31 за обслужване на графика на движение са 22 броя, като в експлоатация са 23. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Необходимите дизелови мотрисни влакове серия 10 за обслужване графика на движение са 20 броя, като в експлоатация са 17 броя.
В бюджета за 2012 г. са заложени средства за доставка на резервни части и възстановяване на 5 броя аварирали дизелови мотрисни влакове. Предприети са мерки за възстановяване на трайно чакащи мотриси за ремонт.
В момента БДЖ „Пътнически превози” е в процес на обновяване на вагонния парк. Считам, че до края на годината ситуацията с подвижния състав на „Пътнически превози” ще се промени в положителна насока, за да можем в бъдеще да удовлетворяваме изискванията на клиентите и да осигуряваме по-добра превозна услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: За реплика – господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин министър, Вие заварихте от предишното правителство 50 нови мотриси – 25 дизелови и 25 електрически. Заварихте договор за 30 нови спални вагона с Турция, за който обаче трябваше да се променят някои от техническите изисквания, за да могат да пътуват в Европейския съюз. Заварихте над 180 вагона, които бяха закупени през този 4-годишен период и отговаряха на всички европейски изисквания, независимо от хилядите глупости, които се изприказваха от ръководството, което имате в момента, с политически цели. За съжаление обаче, този парк през тези години се амортизира и в момента софийското предприятие вместо да работи с 225 вагона, работи със 148.
Знаете ли, господин министър, не знам дали тази информация е писана, но България вече няма нито един годен за експлоатация спален вагон? Знаете ли, че влаковете, които тръгват оттук, се обслужват от сръбски спални вагони? Не мисля, че за това е причина предишното правителство, а некадърното ръководство сега, защото в края на краищата това ръководство управляваше железницата близо три години и не направи нищо!
Още веднъж да Ви питам: къде са парите за ремонта, след като ги няма ремонтираните вагони? Къде са тези пари? Държавата, Вие, господин министър, им ги давате. Потърсете им сметка къде отидоха парите за ремонт и защо се създават рискове за българските граждани!
Погледнете: на 10 май има 34 недокомплектовани влака. Обърнете внимание: 70-216 вместо да е с електрически мотрисен влак, е с един вагон. Как пътуват пътниците?! И не е само той, а много, много други влакове. Нека не съобщаваме на хората цифри, имена и така нататък. Това е лошо състояние на железниците, лошо управление, загуби за българската железница и само оправдания с предишни ръководства. Май обаче тези предишни ръководства бяха по-добри от сегашните.
Вземете мерки, господин министър! Това, което прочетохте, отново е информация за далечното бъдеще, което не знам дали въобще ще се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Всъщност, наясно съм какво заварихме: това беше фалирало дружество само със задължения, взети влакове без държавна гаранция. Всички са били напълно наясно, че БДЖ няма как да плаща тези влакове. И допълнително 400 хил. безплатни карти за пътуване. Оставаме наредбата и тази година да функционира, но ако бяхте обърнали внимание, щяхте да видите, че това, което се случва, е безумие – 400 хил. безплатни карти всяка година лишават дружеството от потенциален приход от над 200 милиона. Тези карти се ползват най-много по празниците и затова се създава впечатлението, че не достигат влаковете.
Това, което обаче не е в далечното и светло бъдеще, а още през следващата седмица, тъй като имаме мониторингов комитет по Оперативна програма „Транспорт” (реплика от народния представител Петър Мутафчиев), е, че БДЖ „Пътнически превози” става бенефициент по Оперативна програма „Транспорт”, където ще може да ползват средства от техническа помощ.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Коя година е това? (Шум и реплики от ГЕРБ: „Тази година”.)
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Веднага след приемането му като бенефициент започва подготовка на процедурата за купуване на влакове на стойност 300 млн. евро. Тези 300 млн. евро ще бъдат налични от 1 януари 2014 г. Което и правителство да е на власт, гарантираме, че ще бъдем подготвени моментално да бъдат използвани за купуването на нови влакове, и то не по начина, по който Вие сте ги купували, без да ги обезпечите, знаейки, че ще натоварите всички бъдещи правителства след Вас да не могат да ги плащат, а ще бъдат осигурени от безвъзмездната помощ на Европейския съюз разумно, планирано и както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Следващият въпрос е от народния представител Петър Мутафчиев относно приватизацията на БДЖ „Товарни превози” ЕООД.
Господин Мутафчиев, заповядайте в рамките на две минути да развиете въпроса си.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин министър, Вие наистина ме успокоихте с това, което казахте, че по оперативна програма ще обновявате парка, но Вие още не сте я защитили. Аз не знам да сте я защитили за следващия програмен период програма, така че не е в близкото бъдеще, тя може и да не бъде защитена. Не бързайте, защото доста проблеми ще има там.
Що се отнася до начина, по който са купувани вагоните, по-добре е да купувате вагони като залагате самите тях, както е направено и с мотрисните влакове, както е направено и със спалните вагони, а не да бъде с държавна гаранция. Така не ощетявате нито фирмата, нито държавата. Затова Ви моля – не спекулирайте в тази посока.
А що се касае до следващия ми въпрос, той е свързан с приватизацията на „Товарни превози”, където състоянието с парка е същото, тъй като в момента има само 100 зърновоза и за да може някой бизнесмен да си поръча превоз на зърно, му трябват връзки, вероятно в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, или чрез министъра. Проверете го това нещо. Попитайте поне браншовите камари.
Вие обявихте, че това е начинът, по който ще се спасява железницата, като продадете печелившата част от Български държавни железници – това е „Товарни превози”, тъй като държавата, виждате ли, не е била добър стопанин, тъй като съответно Вие преди малко казахте, че било социалистическо мислене да се запазят държавните предприятия. Аз ще Ви кажа, че ние направихме четири пъти повече приватизация, отколкото Вие до този момент. За три години Вашето управление имате само една концесия, господин министър, на пристанище Бургас, което трябваше да поеме контейнери. То няма пукнат контейнер. Защо не ги питате тия, дето им дадохте концесията на пристанище Бургас, къде е развитието на това пристанище, а спряхте строителството на два важни контейнерни терминала и в Бургас, и във Варна, за да съсипем изцяло и железница, и интермодален транспорт, и така нататък? Сега не давате ясна перспектива защо трябва да бъдат приватизирани „Товарни превози”.
Какво ще постигнете? Сто и петдесет милиона ще вземе железницата. И какво ще направи? Какво ще направи? Вие, господин министър, чакате 300 млн. евро, за да обновите „Пътнически превози”. С тези 150 милиона какво ще направите? Ако тези товари, които ги возеше сега БДЖ, бяха включително атрактивни, щеше частните фирми, които и сега съществуват – „Товарни превози”, да ги усвоят тези товари с много по-малко разходи и така нататък, и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля за конкретните въпроси, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев: Това ме кара да мисля, че има една пълна неяснота по отношение целите на приватизацията на БДЖ „Товарни превози”. Ще Ви моля да ми кажете какво целите с цялата тази процедура, която също мога да кажа, че е незаконна, тъй като избягвате българския парламент и стратегията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Приватизацията на БДЖ „Товарни превози” е вследствие от състоянието, в което заварихме Български държавни железници от мерките, които предприехме, за спасяване от фалит националния железопътен превозвач.
Направените към онзи момент анализи и прогнози показват, че дружеството е в състояние на технически фалит. Размерът на задълженията на БДЖ в края на 2009 г. достигаше 914 млн. лв. Просрочените задължения бяха на стойност 151 млн. лв. Чуйте ги внимателно цифрите, няма смисъл да ми задавате въпроса защо ще се приватизират „Товарни превози”. Само искам да ми покажете кога са били печеливши, защото аз досега не съм ги виждал. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Казвам Ви какво показват счетоводните документи. Вие може да си мислите друго, но пак прочитам: в края на 2009 г. задълженията на БДЖ са в размер на 914 млн. лв. Просрочените задължения – 151 млн. лв., в това число 21 млн. лв. към банки, 130 млн. лв. към доставчици. Невъзможността да се обслужват тези задължения произтича от факта, че 2001-2009 г. са били натрупани преки допълнителни загуби в размер на 218 млн. лв. и Вие искате да ми кажете, че държавата е един прекрасен стопанин.
Банковите заеми бяха обезпечени със залог на хиляди товарни вагони, четири броя почивни станции, хале на цех към локомотивно депо Варна, както и 25 броя дизелови мотрисни влакове. При необслужване на заемите съществува реална опасност банките и кредиторите да прекратят сключените договори, да запорират транспортните средства и в резултат на бъде прекратена дейността на целия холдинг БДЖ, както и на дъщерните дружества.
Само да поясня, че немските влакове „Сименс”, България не е дала държавна гаранция, но те са минали през държавна застраховка в Германия и това пряко рефлектира на държавния бюджет на Германия. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Да, изключително добър съвет ми давате да ощетим пряко и директно бюджета на Германия. Благодаря за този съвет.
До спасяване на дружеството от фалит през март 2010 г. разработихме план за преструктуриране и финансово стабилизиране на холдинг БДЖ за периода 2010-2014 г. Една от реформите в плана е преструктуриране на задължението чрез увеличаване капитала на холдинга от държавата. За да предостави подобна помощ българското правителство трябва да получи разрешение от Брюксел от Главна дирекция „Конкурентоспособност” към Европейската комисия, преговорите с които стартираха в 2010 г. В хода им стана ясно, че, за да се получи нотификация по плана, следва да се отговори на три основни изисквания. На първо място планът трябва да показва, че дружеството ще бъде спасено от фалит, ще се осигури дългосрочна перспектива както на холдинга, така и на дъщерните компании. Резултатът от изпълнението на плана, между другото... (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Ще имате възможност в дупликата, господин министър, да продължите.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ:… ще доведе до намалена загуба за 2010 г. до 46 милиона при 68 от 2009 г. и с 22 милиона за 2011 г. Негативният финансов резултат бе сведен с 22 милиона. Ще продължа по време на дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
Петър Мутафчиев (КБ): Аз наистина се плаша, господин министър, да чета финансовите справки, най-вече на това ръководство, които Ви предлагат, защото, ако е вярно това, което преди малко казахте, как сте намалили всички загуби и така нататък с по 40 милиона на година, още две години нещата ще са о’кей, няма нужда да приватизирате „Товарни превози”. Действайте в тази посока.
Но хайде да си поговорим малко сериозно. Нека да не бъркаме общите дългове на БДЖ с печалбата съответно на „Товарни превози”, защото мисля, че с подобни спекулации отново се прави опит да се скрие ясният отговор защо трябва да бъдат приватизирани „Товарни превози”.
Аз Ви казах, господин министър, още когато излезе докладът за нотификацията и позицията на Световната банка, те не можаха да разберат този план за оздравяване, който сегашното ръководство Ви го дава. И четете добре какво пише там. Господин Иванов го е чел, заедно го четохме с него. Те не приемаха и те не можаха да разберат как така точно ще осигурите парите и за какво ще се използват, и по какъв начин ще Ви дадат гаранция. Вие затова го нямате кредита. Говорите, че БДЖ ще фалира. Ами в същия този доклад на Световната банка те питат: ама от три години ще фалира БДЖ, но още не е фалирало, защо не е фалирало? Значи става нещо друго. Това означава, че БДЖ не беше в това състояние, което Вие обяснявате. Да, то е с много натоварвания и не сега, не само от картите, за които говорите. Не искам да се спирам на подобни въпроси. Вземете на железничарите картите, нямате проблем и да видите дали ще се оправи железницата.
Тук става дума, че няма визия за развитието. И в момента ще дадете печелившата си дейност без да я развивате, защото нямате ръководство, което да я развива, защото с недостига на 100 вагона всеки ден те трупат отново негативи за „Товарни превози”, вместо да имат печалба не за друго, а защото явно има намерение да се продаде и то на всяка цена, без значение какви ще бъдат резултатите. Аз не мога да одобря в никакъв случай такава приватизация, защото тя е безцелева. Защото ако имаше цел, Вие щяхте да спазите, господин министър, закона, да дойдете в парламента и да представите стратегия за приватизацията – какви пари ще се очакват, какви инвестиции ще се очакват, каква ще бъде социалната политика, за да няма стачки и недоволни.
Защо избегнахте идването със стратегия в парламента, като направихте една елементарна, груба, нарушаваща българското законодателство промяна в Закона за приватизацията? Писахте го обособена част, парламентът да си гледа работата. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.) Парламентът ще взима решение по какъв начин ще ремонтирате мостовете, но за приватизацията – това не е работа на българския парламент, когато става дума за съдбата на 38 хиляди български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Мутафчиев, да дадем възможност на господин министъра за дуплика.
Петър Мутафчиев: Благодаря Ви, господин председател, за търпението. Вие наистина запазихте спокойствие при тези два мои въпроса, за което искрено Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Длъжен съм, господин Мутафчиев.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, повече от ясно е защо, въпреки че е в технически фалит, дружеството все още не е фалирало. Това е, защото компаниите „Товарни превози” и „Пътнически превози” – „Пътнически превози” е със субсидия, но „Товарни превози” не си плащат инфраструктурните такси към националната компания. Те живеят с тези примерно 100 милиона, които дължат.
На първо място, казахме – планът трябва да показва, че дружеството може да бъде спасено от фалит.
На второ място, собственият принос трябва да бъде без обхвата на държавната помощ и би могъл да дойде от продажбата на активи или външно финансиране при пазарни условия.
Единственият вариант БДЖ да покаже принос в по-големи размери е да бъде продадено поделението „Товарни превози”, като в противен случай Европейската комисия няма да даде разрешение за държавна помощ. Нещо повече, Комисията иска убедителни доказателства, че приватизацията ще бъде осъществена.
На трето място, от страна на Европейската комисия стои изискването винаги, когато се предоставя държавна помощ, дружеството, на което тя се предоставя, да компенсира пазара. Това значи, че БДЖ трябва да продаде активи, които не са излишни и са в експлоатация, като по този начин намали капацитета си и освободи пазарен дял. Единствената компенсация в големи размери, която може да бъде предоставена от холдинга и да бъде намаляван капацитетът му, е чрез продажбата на БДЖ „Товарни превози”.
Всичко това отново показва, че пътят за спасение на железниците – в едно обобщено изречение ще го кажа: със сигурност си носим отговорност за тази политика, но според нас спасяването на БДЖ в този момент задължително минава през приватизация на „Товарни превози”, през осигуряване на тези 300 милиона безвъзмездна помощ за закупуване на подвижния състав в „Пътнически превози” и, разбира се, продължаване на плана за преструктуриране.
Последните ми разговори с вицепремиера Дянков бяха, че зависи от обема на получените средства при приватизацията. Разбира се, ще се премине и към разговори със Световната банка.
Това са мерките, които считаме, че ще спасят дружеството и до няколко години, благодарение и на инвестициите – над милиард и двеста-триста милиона, които се правят в железопътната инфраструктура, ще дадат коренно различен облик на железниците в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: И ние Ви благодарим, господин Московски.
Ще преминем към следващите въпроси – към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова.
Първо, тя ще отговори на питане от народния представител Евгений Желев – относно политиката на Министерството на здравеопазването за снабдяване с лекарствени продукти в страната, и на въпрос от народния представител Мая Манолова – относно цените на лекарствата, заплащани с публични средства.
Това са питане и въпрос, от които ще следва един отговор.
Ще започнем с питането от народния представител Евгений Желев – относно политиката на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, господин Желев.
Госпожо Манолова, първо е питането. Нека да спазим хронологията.
Мая Манолова (КБ, встрани от микрофоните): В крайна сметка е въпрос на наша преценка как ще се ситуираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Все пак има план, нека господин Желев първо да започне – да спазим процедурата, така както ни е предоставена от ръководството на Народното събрание.
Заповядайте, господин Желев, да развиете питането.
Евгений Желев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Можехме да направим жест към дамата, но така или иначе въпросът и питането са едни и същи.
Госпожо министър, след прехвърляне на снабдяването с медикаменти, лекарствени продукти в началото на 2011 г. от централизирани доставки към така наречените децентрализирани търгове към лечебните заведения се установи, че след провеждането им и особено след преминаването на голяма част от тези медикаменти или на цялата част, които бяха към Министерството на здравеопазването, към Здравната каса, видя се, че цените на голяма част от тях се качиха неимоверно много – в пъти на някои от тях. Затова беше направена специална комисия в парламента, която продължава работа, за да установи какви са причините, довели до това драстично увеличаване на цените на част от медикаментите. Даже беше задължена Сметната палата да направи проверка в тази насока. Какво ще направи тя е отделен въпрос.
Моето питане в тази връзка е: какво е Вашето лично мнение и становище относно повишаване на цените на медикаментите през последната година? Каква политика ще провеждате като министър на здравеопазването за понижаване на цените поне на онези медикаменти, които се плащат с ресурс от Здравната каса? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Манолова, понеже имате въпрос, заповядайте да го развиете в рамките на две минути.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Ще продължа логиката на питането, развито от колегата Евгений Желев. Наистина в резултат на редица действия и бездействия на кадри на ГЕРБ от най-високите етажи на властта (имам предвид министъра на здравеопазването, шефовете на Националната здравноосигурителна каса) се стигна до един от най-големите скандали на това управление.
Аз твърдя, че ГЕРБ ще бъде запомнен с няколко скандала. Единият от тях е с цените на лекарствата, които костваха главите и на лицата, замесени с нереалното увеличаване на тези цени, а именно на няколко шефове на Здравната каса, на самия Ваш предшественик – министър Стефан Константинов.
Хората разбраха, че става дума за колосални злоупотреби с публични пари. Няма друго обяснение на факта, че всяка година се увеличават парите за лекарствата и всяка година потреблението на лекарства от българските граждани, най-вече плащани с публични пари, става все по-малко.
Няма обяснение на факта защо изведнъж по време на управлението на Бойко Борисов цените, в сравнение с предишното управление, се увеличиха два-три-четири-пет пъти.
Има частични обяснения във въпросните действия, а именно децентрализацията на търговете за лекарства от Министерството на здравеопазването към болничните заведения, прехвърлянето на заплащането на лекарства от Министерството на здравеопазването към Касата, без да бъдат съобразени цените, постигнати на последните търгове. И, разбира се, скандалът със забавените наредби, със забавените подзаконови нормативни актове, които не дадоха възможност на Здравната каса да договаря отстъпки за лекарствата, плащани с публични пари.
Чухме грандиозни обещания от Вашия предшественик, че незабавно ще се стигне до 50% намаление на цените на лекарствата; от следващите шефове на Касата – че с едно движение 20-30% от цените на лекарствата се намаляват.
Нашият въпрос е: какво реално предприехте? Какво е намалението на цените на лекарствата пет месеца след кулминацията на скандала? Какво смятате да предприемете в тази посока като действия, конкретни стъпки, срокове и последователност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър, имате думата за общ отговор на питането и въпроса в рамките на осем минути.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми д-р Желев, дами и господа народни представители! До 2010 г. лекарствените продукти за лечение на пациенти с онкологични заболявания се осигуряваха централизирано от Министерството на здравеопазването по реда на Наредба № 34 от 2005 г. Този механизъм (смятам, че за всички е ясно) криеше редица недостатъци – ограничена възможност за прецизиране на количествата и видовете лекарствени продукти за всяко лечебно заведение, забавянето им до пациента, съмнение за непрозрачност при обществените поръчки.
За централизираното снабдяване с лекарствени продукти за лечение на пациенти със злокачествени заболявания на основание сключените от министерството през 2010 г. договори са изплатени суми от порядъка на 48 млн. 435,4 хил. лв., а през 2012 – 49 705,6 хил. лв.
С цел осигуряване на по-добро и ефективно лечение на всички нуждаещи се пациенти Министерството на здравеопазването е предприело действия в посока децентрализирането на доставките на лекарствените продукти. От 1 март 2011 г. започна финансирането на лекарствените продукти за пациенти с онкологични заболявания по реда на методиката за субсидиране на лечебните заведения през 2011 г. Лечебните заведения получиха прогнозни бюджети, в рамките на които, след провеждане на процедури по реда на Закона за обществените поръчки, закупуваха лекарствени продукти, като имаха възможност за по-точно планиране на необходимите видове и количества лекарства. С децентрализиране на доставките на лекарствените продукти за онкоболни се даде възможност за плавен преход към преминаване на тези лекарства към Националната здравноосигурителна каса от 1 януари 2012 г.
В отговор на въпроса: каква политика на ценообразуване ще провежда екипът на министерството към този момент по отношение на тези лекарствени продукти, за да бъдат понижени цените им, Ви информирам следното. Министерството на здравеопазването ще използва както съществуващите към момента механизми, посредством които могат да бъдат мониторирани и регулирани цените на лекарствените продукти, така и направи предложения за промени в съществуващата нормативна уредба с оглед оптимизиране на публичните разходи за осигуряване на лекарствени продукти. Ще се използва механизмът за служебна проверка, който и в момента се осъществява от администрацията на Министерството на здравеопазването, администрацията на Националната здравноосигурителна каса и членовете на Комисията по цени и реимбурсиране към Министерството на здравеопазването. Тази служебна проверка се прави след изтичането на една година от ценообразуването или при декларация от притежателите на разрешение за употреба за по-ниска цена. Служебните проверки, както казах, в момента се извършват в Министерството на здравеопазването и са открити по-ниски цени. Проверени са 855 лекарствени продукта, като на 455 е намалена цената вследствие осъществената служебна проверка.
Разбира се, използва се и съществуващата нормативна възможност Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да направят предложения за рефериране на определени групи лекарствени продукти до четвърто ниво на екси класацията (АТС – анатомо-терапевтична класификация), което също ще доведе до намаляване на цените. Оптимизиране на публичните разходи на лекарствените продукти ще се постигне и посредством използването на възможностите, предвидени в чл. 45, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване, а именно – договаряне с притежателите на разрешение за употреба на отстъпки от стойността, на която Националната здравноосигурителна каса заплаща съответните лекарствени продукти.
Вече са направени предложения за промени в нормативната база по отношение на Наредба № 10. Екипът на министерството е готов с предложенията за промени в Наредбата за цени и реимбурсиране.
Предложенията за промяна в Закона за здравното осигуряване вчера бяха разглеждани от Комисията по здравеопазването и Комисията по правни въпроси, а в предходния ден от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от тези три комисии бяха подкрепени. Тоест в момента министерството търси абсолютно всички механизми за намаляване на цените на лекарствените продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Продължаваме с двата допълнителни, уточняващи въпроса на господин Желев, както е при питане.
Евгений Желев (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви дотук за отговора, който дадохте. Не ми отговорихте на първата част: каква е причината според Вас за увеличаване на цените?
За да приключим един път завинаги с твърденията за така наречените непрозрачни търгове, които са правени последните пет години в Министерството на здравеопазването, трябва само да Ви кажа, пък и Вие го знаете, че по направените проверки от Сметната палата и от Агенцията за държавна финансова инспекция няма установено нито едно закононарушение.
И още нещо, може ли при непрозрачни търгове да има ниски цени, пък при едни прозрачни процедури, които Вие направихте, да се вдигнат цените? Къде е логиката?! Да приключим с тези общи приказки в пространството. Причините са съвсем различни. Те ще станат ясни най-вероятно от работата и заключенията на специализираната комисия, която направихме.
Имам два въпроса, действително съвсем конкретни.
Това, което сте започнали като мерки, е добре. При положение че Касата има възможност да договаря цени, какъв е смисълът да се правят децентрализирани търгове? Въпросът ми е такъв: ще отмените ли тези търгове, защото явно от тях няма нужда при договорени цени от Касата, която плаща медикаментите?
И второ: знаете, знаем всички, че в Европа в много от страните има диференцирана ставка на ДДС на лекарствените средства, плащани с публични средства. Тя варира от нула до 15-16%. Ще предприемете ли законодателна инициатива за въвеждане на такъв тип диференцирана ставка на ДДС за лекарствата, плащани с публични средства? Това е най-елементарният и най-сигурният начин за понижаване до 15% на лекарствените средства, плащани от Касата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Имате думата за отговор, госпожо министър, на двата допълнителни въпроса на господин Желев.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Уважаеми д-р Желев, уважаема госпожо Манолова! Доктор Желев, първо ще започна с отговор на втория въпрос.
Относно диференцираната ставка на ДДС, мисля, че този дебат вече многократно го водихме и в Комисията по здравеопазването, когато обявих мерките, които смятам да направя – нормативните промени. Тоест по средата на бюджетната година, първо, не е възможно да се направи такава промяна, но и според мен, преди да пристъпим към промяна на ставката на ДДС, може да помислим за други механизми. Аз съм готова с промените в Наредбата за цени и реимбурсация да Ви предложа например намаляване на нивата на надценките на търговците на едро и търговците на дребно.
Освен това, смятам да предложа увеличаване на броя на държавите, с които България се реферира. В момента знаете, че тя се реферира с осем европейски държави, като избира от най-ниските цени. Мога да предложа с промяната в тази наредба това да бъдат шестнадесет държави, които са избрани на принципа да имат сравнително стабилна валута, тъй като промяната в ежедневния курс на местната валута спрямо българската се отразява и на постоянната промяна на цените на лекарствените продукти.
Следващата идея, която имам, е да се вземат цени на лекарствени продукти, които се заплащат не от три публични фонда, както в момента са предвидените норми в Наредбата за цени и реимбурсация, а в пет такива публични фонда. Тоест, когато в пет позитивни листи в други страни в Европа се заплащат с публични средства тези лекарствени продукти, тогава да има възможност да влизат в нашата позитивна листа. Знаете, че Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е одобрил промените в Наредба № 10, а именно – да могат да се договарят не само 100% платимите от Касата лекарствени продукти, а всички, както да могат да се договарят и отстъпки в цените на медицинските изделия. Тоест това ще доведе до допълнително намаляване на цените на лекарствените продукти.
По отношение на промяната в законодателството – подготвили сме промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Тя е по отношение на въвеждането на две европейски директиви, но има и текстове с предложение за създаване на държавна комисия към министъра на здравеопазването, която да има собствена администрация и единствената й дейност да бъде служебни проверки на цените на лекарствените продукти, реферирани с останалите държави, което мисля, че ще доведе до сериозно понижаване на цените на лекарствените продукти.
На първия Ви въпрос – как така са се увеличили цените при управлението на Политическа партия ГЕРБ – мисля, че този отговор може да се даде най-точно от парламентарната комисия, която извършва проверка, от Сметната палата, която започва проверка в Министерството на здравеопазването.
Ще кажа, че скандал с лекарствата имаше и преди, когато хората смъкваха перуките си пред Министерството на здравеопазването. Слава Богу, с факта, че вече има нецентрализирани доставки, а се осигуряват достатъчни количества за всички пациенти, това не се случва. Не смятам, че е редно да се отменят търговете в лечебните заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, ще се опитам да не влизам в тона, с който завършихте Вашия отговор, защото по отношение на лечението на онкоболните и на проблемите на онкологичните диспансери може да се говори дълго и с изключително голяма тревога. Всъщност имам такова питане, отправено към Вас. Надявам се, че ще ми отговорите в следващ парламентарен контрол.
Искам да отбележа, че в Министерството на здравеопазването се предприемат стъпки – това, което чухме от Вашия отговор. Вероятно скоро ще има конкретни измерители, а именно понижаване на цените на лекарствата, поне на тези, които се заплащат с публични пари.
Сега искам да Ви кажа моето мнение и да направя някои по-общи предложения, които ако искате, бихте могли да възприемете – най-вече при промените в нормативната база, защото без сериозен ремонт в законите, които регламентират определянето и контрола на цените на лекарствата, това няма да стане.
На първо място, според мен е необходимо да има сериозни законови промени по отношение на това как се включват лекарствата в Позитивния списък, как се определят техните цени, как се актуализират и колко пъти годишно. Не знам как ще удържите на темпото с тези служебни проверки, които сте започнали. Разбира се, те са правилна стъпка.
Също така трябва да се намери решение на проблема със съотношението между парите, заплащани от Здравната каса, от министерството и от болниците, и парите, които пациентът си вади от джоба, включително парите, които се поемат от държавата, защото според последни изследвания това съотношение за Европа въпреки високия стандарт там е: 54% от разходите за лекарства се поемат от държавата срещу 46% от пациента, а в България 18% се заплащат от държавата и 82% – от джоба на и без това обеднелия български гражданин.
Според мен тук трябва да въведете конкуренция в договарянето на отстъпките, които се плащат от Здравната каса, тоест реално вносителите, дистрибуторите, производителите на лекарства да могат да се конкурират пред Здравната каса, което да доведе до понижаване на техните цени.
Другите предложения ще Ви дам в писмен вид.
Освен това, което правите в оперативен порядък, според мен трябват сериозни законодателни промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър – за дуплика.
След това ще дам думата на господин Желев за отношение във връзка с двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо Манолова. Действително всички предложения, които направихте от трибуната, са резонни. Обмисляме как лекарствени продукти да се включват в позитивната листа. Има предложения от Надзорния съвет на Касата – това да става веднъж в годината, тоест на 12 месеца. Търсим и баланса, за да не бъдат ощетени пациентите от това да ползват нови и иновативни продукти.
По отношение на регистрацията – въпросът е свързан с предходния, а именно с промяната в Наредба № 10 и Наредбата за цените и реимбурсирането. Смятам, че ще отговоря и на тези Ви въпроси.
По отношение на съотношението между заплащането на Националната здравноосигурителна каса и пациентите – в Закона за здравното осигуряване, който вчера разглеждахме, този въпрос е уреден. Въвеждаме забрана да няма натоварване на пациента и той да заплаща отстъпката, която притежателят на разрешение за употреба е дал към Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че това е доста удовлетворителен отговор.
Ще се радвам, ако ми предоставите всички идеи – Ваши и на Вашата парламентарна група, при обсъждане на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и при обсъждане на промените в Закона за здравното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Желев, Вие сте последен в поредицата от въпроси и отговори по питането и въпроса, обединени заедно в един отговор, в рамките на две минути.
Евгений Желев (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, и преди, когато бяхте председател на комисията, и след като станахте министър ние доста сме говорили по текущи сложни въпроси в здравеопазването. Аз винаги съм изразявал подкрепа за всичко, което има смисъл като идея за вкарване в действие. Безспорно ще получите подкрепа и от нас, и лично от мен по всички работещи идеи.
Още веднъж, за да знаят хората защо се повишиха цените в края на миналата и в началото на тази година – защото бяха взети неадекватни управленски решения, неподготвени, неточни, непрецизирани, без да се държи сметка на определени неща в тази сложна материя, каквато е ценообразуването, цените и държавната лекарствена политика. Затова се стигна и до тези скандали.
Може би това беше хубавото в лошото – виждате, че на базата на много дебати все пак се предприемат сериозни според мен стъпки в насока, която би довела до намаляване цените на лекарствата и до облекчаване на тегобите на гражданите, най-вече върху възрастните хора.
Що се отнася до идеите Ви за разширяване на страните, с които да се съобразяваме при ценообразуването – права сте. Не би трябвало да се излиза извън рамките на Европейския съюз. И то няма как да стане, защото там валутите са нестабилни и не може да се ценообразува всеки ден.
Бих поспорил по въпроса за дебата относно диференцираната ставка. Въпросът не е да го направим сега, по средата на финансовата година, но можем да го започнем или продължим, за да имаме перспектива за следващата финансова година, за следващата бюджетна година – евентуално какво и как може да се направи. Могат да се направят много неща. Не се притеснявайте, че ще нарушим бюджета или ще му нанесем вреда. Държавата прибра 2 млрд. лв. здравноосигурителни вноски през последните три години. Така че някакви 50-60 млн. лв. на година в следващите 20 години ще са малка компенсация към хората, на които прибрахте парите за здраве. Мисля, че ще можем да дебатираме по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Третият въпрос към министър Атанасова е от народния представител Милена Христова относно разрешение за продажба в България на лекарства като… и са изброени с латински букви на чужд език три лекарства, което наистина сочи необходимостта да има закон за българския език.
Милена Христова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо министър, моят въпрос касае разрешение за продажба в България на някои лекарства.
През последните няколко месеци при мен в приемната дойдоха двама граждани с рецепти от български лекари за лекарства, които не са разрешени за продажба в България и не са налични в аптечната мрежа. При запитване дали могат да бъдат доставени от фирмите – вносители на лекарствата, оказа се, че това не може да се случи, тъй като не са разрешени за употреба в България. Въпреки това те се изписват.
При разговор с няколко лекари установих, че за тях това е нормална практика, прилагана за не малко лекарства – най-ефективните, съобразно заболяването, но създава сериозни трудности на пациентите. Едно от лекарствата го намерихме не от лекаря, изписал рецептата, а от друг лекар, който може да го внесе от страните – Германия, Франция, но не и да се закупи в България. Другото от лекарствата се оказа, че може да се закупи от Гърция. Това означава, че или пациентът, на който е изписано трябва да отиде до Гърция, или негов близък трябва да отиде и да му го закупи.
В една от аптеките, където попитах за някои от тези лекарства, се оказа, че те ги нямат, но ме посъветваха да потърся в интернет. Отваряйки интернет, оказа се, че там се продават масово лекарства между хората – между български пациенти и хора, които ги внасят от чужбина, и ги продават на пациенти в България, които се нуждаят от тях.
Госпожо министър, моят въпрос е: защо лекарства като „Дисолон” или още наричани „Дапсон”, „Авлосулфон” не са разрешени за продажба в страната ни, след като български лекари издават рецепти за тях? Какъв е редът и може ли да получат разрешение за продажба в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Христова, към настоящия момент в Република България няма разрешение за употреба на лекарствени продукти с търговските наименования, които Вие изброихте – „Дапсон”, „Дисолон” и „Авлосулфон”. И трите лекарствени продукта съдържат активно вещество „Дапсон” и са предназначени за лечение на лептра, херпитиформен дерматит и други тежко протичащи дерматози, профилактика на малария и пневмония, причинена от вирус при ХИВ позитивни пациенти.
Условията и редът за лечение на пациенти с неразрешени лекарствени продукти са уредени в Наредба № 10, издадена на 17 ноември 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, изключване и доставка на лекарствени продукти от Списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Съгласно посочената наредба неразрешени за употреба лекарствени продукти се предписват единствено с протокол от комисия от трима лекари от съответното лечебно заведение за болнична помощ, поне един от които е с призната специалност по профила на заболяването. Протоколите се съставят в три екземпляра и са валидни в срок от три месеца. Ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ определя със заповед състава на комисията и утвърждава протоколите. Доставката на съответния лекарствен продукт се осъществява от регистриран търговец на едро с лекарствени продукти след утвърждаване на протокол от Изпълнителната агенция по лекарствата.
По информация на Изпълнителната агенция по лекарствата доставки на цитираните лекарствени продукти са осъществявани многократно по специална поръчка на лечебните заведения за болнична помощ и след получено разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата по реда на Наредба № 10, която цитирах.
В случай, че желаете да Ви бъде предоставена допълнителна информация и да бъде извършена проверка по подадените до Вас сигнали от тези пациенти, Министерството на здравеопазването следва да разполага с конкретни данни за рецептите, за медицинските специалисти, за лечебните заведения, предписали лекарствените продукти, за данните, които съобщихте от трибуната на Народното събрание – продажба по интернет, както и за доставка от лекари на този лекарствен продукт от чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте, госпожо Христова, за реплика.
Милена Христова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, разбирам, че има подробно разписана нормативна уредба, за начина по който лекар може да изпише подобни лекарства и начина по който пациентът може да се сдобие с тях. Няма да съобщавам лични данни, но разполагам с епикриза и с рецепта, издадени от лечебно заведение в България и от един лекар, а не от комисия от лекари. На пациента се обяснява, че това лекарство не може да се намери в България, но може да си го намери извън страната. Тогава пациентът тръгва по дълъг път – как да се сдобие с това необходимо му лекарство, за да си проведе лечението.
Разбирам, че има подробно разписана нормативна уредба, но явно практиката е малко по-различна от това, което е уредено в разпоредбите на наредбите, които цитирахте. Затова ще Ви помоля може би отново да бъдат инструктирани или да бъде напомнено на лечебните заведения в страната за реда и начина, по който тези лекарства да се изписват, и начина по който тези пациенти да бъдат информирани как да се сдобият с тези лекарства.
Например изписаното лекарство „Дисолон” е за заболяване субкорнеална пустулоза. Първоначално е изписано друго лекарство, което всъщност не дава необходимите резултати и се налага изписването на това лекарство, но на пациента не му е обяснено как да се сдобие с това лекарство. Затова Ви моля по някакъв начин лечебните заведения и лекарите, които провеждат такива лечения и на които им предстои да издават рецепти за лекарства, които не са разрешени в страната, да ги издават първо по надлежния ред и най-вече да информират пациентите по какъв начин да се сдобият с тях. В крайна сметка се оказа, че пациентите, които, едно, че са със заболяване, второ – тръгват по много дълъг и неясен път откъде точно да се сдобият с необходимото лекарство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър, желаете ли дуплика?
Имате думата.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Христова, ще се радвам, ако ми предоставите данни, за да извършим проверка, с резултатите от която да Ви запозная при следващ парламентарен контрол.
Искам да Ви уверя обаче, че министерството полага усилия да запознава и лечебните заведения, и специалистите с нормативната уредба допълнително, както Вие предложихте – такъв беше случаят с недостига на лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания, което се случи в началото на месец май. Тогава поради спирането на доставката от една австрийска фармацевтична фирма имаше недостиг на пет лекарствени продукти. Тогава уведомихме всички лечебни заведения, които работят с лекарствени продукти срещу онкологични заболявания, как да постъпят, как да си изписват неразрешени за употреба лекарствени продукти, за цялата нормативна уредба по отношение на Наредба № 10, която е факт от миналата година. Не смятам, че има неразбиране в лечебните заведения. По-скоро, мисля, че в случая не е спазена процедурата докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Продължаваме с въпрос от народния представител Евгений Желев относно дейността на Комисията по цени и реимбурсиране към министъра на здравеопазването във връзка с изготвяне и публикуване на доклад.
Заповядайте, господин Желев, да развиете въпроса си.
Евгений Желев (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър! Съвсем конкретно – съгласно чл. 259, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Комисията по цени и реимбурсиране е длъжна да изготви доклад за своята дейност на всеки 6 месеца и да го изпраща до Министерския съвет, да го публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Въпросът ми е: изготвен ли е такъв доклад, изпратен ли е до Министерски съвет и къде е публикуван? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря, господин председател.
Уважаеми доктор Желев! С изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в сила от 5 август 2011 г., се създаде Комисията по цени и реимбурсиране, на която са възложени дейностите на съществуващите документи – Комисия по цени и лекарствени продукти и на Комисия по позитивния лекарствен списък.
Едно от задълженията й, както отбелязахте във въпроса си, е да изготвя доклад на всеки 6 месеца.
Съставът на Комисията по цени и реимбурсиране е определен с Решение № 897 от 8 декември 2011 г. на Министерския съвет. Към настоящия момент все още не са минали 6 месеца от дейността на комисията. Поради тази причина не е изготвен и публикуван доклада за дейността й.
Имах разговор с председателя на комисията – госпожа Росица Спасова. В момента комисията подготвя този доклад и той своевременно ще бъде обявен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Желев, имате думата за реплика.
Евгений Желев (КБ): Така е, госпожо министър. По мои сметки 6 месеца минаха доста отдавна, но приемам това, което казвате. Щом сте говорили с председателя на комисията, а това е им законово задължение и те ще го направят, сигурен съм.
Моят въпрос беше действително повече да заостря вниманието върху работата на комисията. Още повече Вие имате намерение да направите подмяна в Закона за лекарствените средства, като повишите статута на самата комисия. Смятам, че това е правилна стъпка, въпреки че, когато приемахте промените в Закона за лекарствените средства от Парламентарната група на ГЕРБ, тези които гласуваха закона за статута на комисията, направихте грешка. Дано имате възможността, силата и желанието да поправите тази грешка и да направите комисията надведомствена.
Казах тогава на предишния колега – министър Константинов, че не му трябва такава не отговорност, а толкова еднолична власт. Комисията е съставена от различни представители на различни ведомства. Според мен тя трябва да бъде подчинена на Министерски съвет, защото той представлява и определя държавната политика в здравеопазването. Тя затова е и държавна. Вярно, че министърът отговоря, но в крайна сметка при един такъв разнороден състав на комисията е редно тя да има по-висок статут. В крайна сметка Вие решавате, Вие преценявате. Така или иначе, трябва сериозно да се обърне внимание на работата на самата комисия.
Още нещо: действително напоследък се чуват различни изказвания, че прекалено много са медикаментите в реимбурсния списък. Според мен там също трябва да се погледне дали, как, защо и колко трябва да бъдат, трябва ли да са в такава степен и какви трябва да са нивата на реимбурсиране? Предстои Ви сериозна работа. Пожелавам Ви успех! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Желаете ли дуплика, госпожо министър? Не желаете.
Въпрос от народния представител Мая Манолова, относно мерки за събиране на неплатени здравни вноски от неосигурени лица.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса си в рамките на две минути.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! От първите месеци на своето министерстване Вие наистина успяхте да се отличите с някои доста нестандартни и екстравагантни идеи, които, да кажа честно, изумиха българските граждани. Един от първите проблеми, с които се захванахте, е проблемът със здравно неосигурените българи. Проблемът наистина е огромен предвид факта, че броят на здравно неосигурените по някои данни достига до 2 млн. души. Идеите, с които заляхте медийното пространство, бяха коя от коя по-изумителни. Ще се опитам да изброя.
Идея № 1 – неплащащите здравни осигуровки да бъдат лишавани от лични карти, да им бъдат отнемани личните карти. Няма да уточнявам, че с отнемането на личните карти е свързано и ползването на ред социални, административни и други услуги. Да Ви кажа, че не сте пионер в това отношение, тъй като госпожа Фидосова успя даже да прокара едно решение през парламента с Изборния кодекс, което остави десетки хиляди български граждани година и половина без лични карти. Сега се наложиха обратни промени в закона и Ви уверявам, че този подход не е особено добър.
Втората идея е здравните осигуровки да се приравнят към данъците и да има забрана за прехвърляне на имущество, на автомобили, на недвижими имоти за тези, които не са си платили здравните осигуровки. Тоест, ако не си платил здравната осигуровка – не можеш да си купиш кола или да си продадеш имота.
Друга идея е да бъдат блокирани банковите сметки на тези, които не са изрядни към Здравната каса.
Следващата идея е да им бъдат отнемани шофьорските книжки и още, и още …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля да си зададете въпроса.
Мая Манолова: В крайна сметка какво е Вашето намерение, по какъв начин ще решите този изключително сериозен за здравноосигурителната система проблем? Разбира се, ще кажа какво е мнението на нашата парламентарна група по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, необходимостта от предприемане на мерки в посока повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски е обсъждана многократно през последните години от всички отговорни за това институции, не само от институциите работещи по време на управлението на Политическата партия ГЕРБ.
За съжаление проблемът е комплициран, защото от една страна е свързан с избрания от законодателя модел на солидарна система на здравно осигуряване, а от друга страна – събирането на здравните вноски е задължение на Националната агенция по приходите, а не на Министерството на здравеопазването или на Здравноосигурителната каса, за да бъде в императивните правомощия на министерството.
Като отговорна за политиката на Министерски съвет в областта на здравеопазването, действително съм направила някои предложения. Разбира се, Вие доста обогатихте набора от всички мои идеи. В никакъв случаи не съм казвала, че ще се запорират банкови сметки или че здравните осигуровки ще се превърнат в данъци. В никакъв случай не съм казвала, че ще се отнемат личните карти и шофьорските книжки на гражданите. Може би медиите не са представили достатъчно добре моите идеи.
Действително предложих за обществено обсъждане няколко идеи. Сложих на масата проблема, защото той е много сериозен.
Например с последната промяна в Закона за здравното осигуряване, както знаете, се въведе възможността българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, както и лицата с двойно гражданство, да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година и за всяка следваща календарна година, в случай че подадат предварително заявление до НАП за това.
Смятаме, че мярката ще отграничи ясно групата на лицата от останалите задължително здравноосигурени в страната, които не плащат своите здравни осигуровки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Другата предприета мярка доведе до това, че понастоящем правата на задължително здравноосигурените лица извън тези, които пребивават в чужбина, се прекъсват, ако те не са внесли повече от тримесечни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказване на медицинска помощ и съответно се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски в последните 36 месеца. Права се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите платени за оказаната в периода за прекъсването помощ не се възстановяват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще продължа след репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Можете да продължите в дупликата, на която имате право.
Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, предлагам да не спорим за това кой какво е казал. Радостно е, че сте се отказали от тези идеи, особено от идеята за личните карти, и то в сравнително кратък срок, защото на парламентарното мнозинство на ГЕРБ им трябваше година и половина докато променят закона, с който лишиха десетки хиляди български граждани от документи за самоличност с всички произтичащи от това последици – лишаване от социални права, социални помощи, здравно обслужване и прочие, и прочие. Наистина трябва да призная, че проблемът със здравно неосигурените граждани е огромен, той не е от вчера.
Бих Ви предложила да действате в следните стъпки.
Първо, за мен е недопустимо да няма ясна представа за това какъв точно е броят на неосигурените лица, защото приказки – от 400 хиляди до 2 милиона, са несериозни. Трябва да се изясни колко са здравно неосигурените.
Второ, трябва да се направи анализ на причините защо тези хора не си плащат здравните осигуровки. Един е подходът по отношение на лица, които не плащат, защото нямат доходи и мизерстват, друг е подходът по отношение на лица, които имат възможности да плащат, но не плащат.
Трето, в резултат от това какви са причините – трябва да се предприемат необходимите мерки.
Ще споделя с Вас личното си мнение каква е най-голямата причина за този огромен брой здравно неосигурени, освен икономическата криза и управлението на ГЕРБ по отношение доходите на хората, но това е и проблемът с липсата на доверие в здравноосигурителната система. Защо хората да плащат, след като отивайки в болнично заведение те си доплащат? Говоря за официалните доплащания – те плащат за екип, те плащат за лекарства, за консумативи, за медицински изделия.
Второ, защо хората да плащат, след като няколко години сме свидетели на това как господин Дянков изземва парите от Здравната каса и ги използва за всичко друго, но не и за здраве. Вие знаете много добре: един милиард и 400 милиона – едната година, 340 милиона – следващата година, 100 милиона след това.
Това, което аз бих Ви посъветвала, е да се борите да не изтичат повече пари от Здравната каса, да се финансира министерството от държавния бюджет за държавно задължителните дейности и да се борите за промяна в съотношението между това какво плаща пациента и какво се плаща с публични пари, за да имат хората стимул наистина да си плащат вноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте, госпожо министър – за дуплика.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, бих искала само да допълня отговора си, който нямах възможност да продължа.
По отношение на мерките, които Министерството на здравеопазването всъщност предприе, разработихме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, с който предлагаме промяна в чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Промяната предвижда прехвърлителят на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, както и на някои други вещни права, а и също на собствеността върху моторни превозни средства, да бъде задължен да представя удостоверение от Националната агенция по приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски при осъществяването на сделката.
Както знаете законопроектът вече се разгледа на първо четене от ресорните комисии на Народното събрание. Надявам се, че ще получи подкрепа, защото проблемът наистина е много сериозен. Всъщност хората, които не плащат своето здравно осигуряване, ощетяват всички останали граждани поради факта, че нашата здравна система е солидарна. Ако това не беше така, и ако имаше в достатъчен обем събираемост на здравните вноски, изобщо нямаше да стои въпросът с търсене на средства за ендоваскуларна и хирургични операции на бременната жена от Варна, нямаше да стои въпросът с търсене на пари чрез есемеси за лечение на деца и на възрастни, нямаше да стои въпросът с постановление на Министерския съвет за отпускане на средства за лечение на хора в чужбина, нямаше да стои изобщо въпросът с тавана на средствата, отпускани на Фонда за лечение в чужбина и така нататък.
Настина трябва да се вземат спешни мерки, трябва да се намери механизъм, защото това ощетява всички граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Уважаеми колеги, тъй като две парламентарни групи направиха декларации в началото на парламентарния контрол – от Парламентарната група на Партия „Атака”, и ДПС – това са 16 минути, с които, според нашия правилник, трябва да увеличим времето за парламентарния контрол.
Имаме възможност за още един въпрос. Това ще бъде последният въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно системата за следдипломна квалификация в системата на здравеопазването.
Заповядайте, господин Шарков.
Ваньо Шарков (СК): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, Вие много ясно осъзнавате, след като минахте и през председателстването на Комисията по здравеопазването, че един от основните проблеми, една от основните причини за изтичането на българските лекари в чужбина е лошата система за специализация, която не позволява достъпа на новозавършилите медицинско образование български граждани да продължат своето обучение и ги поставя пред избора да заминат на работа в чужбина, защото там много по-лесно могат да специализират, особено в тези държави – членки на Европейския съюз, в които има държавна политика по отношение на следдипломната квалификация и обучение. Най-често, разбира се, доколкото имам информация, колегите отиват в Германия.
И преди сме разговаряли, когато бяхте народен представител, по въпроса, че Наредбата за следдипломна квалификация трябва да бъде съществено променена, за да могат българските лекари да останат да работят в страната и да не се налага след години да идват лекари, които са учили в Пакистан или в други държави, с цялото ми уважение към техните образователни системи.
Уважаема госпожо министър, въпросът ми е: какви са промените, които предвиждате да настъпят, особено, след като вече на сайта на Министерството на здравеопазването има подготвен Проект за наредба? Кои са основните неща, които ще бъдат променени, така че тя да бъде в полза на българските лекари, а не в полза на някои лица, които се опитват да печелят от ограничаването на броя на хората, които могат да специализират? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Моля за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков, действително това е един от най-сериозните проблеми, пред които сме изправени, а именно изтичането на млади и подготвени кадри от държавата. Много е дълъг отговорът на моя въпрос, който съм подготвила, защото съм обособила всички промени в нормативната уредба на Наредба № 34 за специализацията. Бих искала да подчертая, че имаше най-различни становища – и в ръководния екип на министерството, дали трябва да се подготви една съвсем нова наредба, която да е с различна визия, или трябва в много бърз порядък спешен ремонт на настоящата в този вид. Решихме да изберем този подход, защото в момента текат конкурсните условия и всъщност сега се заемат бройките за специализация. Тоест, не искахме да изпуснем за реакция настоящата година, но Ви уверявам, че след като Наредба № 34 бъде факт, ние отново ще помислим. В тази посока има предложения от Българския лекарски съюз и от Българския зъболекарски съюз за тотална промяна на Наредба № 34.
А сега съвсем накратко.
Първо, измененията, които Министерството на здравеопазването е подготвило в нормативната уредба, смятаме, че ще доведат до облекчаване на условията за достъп до специализация и до по-голяма гъвкавост при определянето на броя на местата за специализанти.
В проекта са предвидени няколко по-съществени изменения: възможността на лекарите, работещи в центровете за спешна медицинска помощ, да се зачисляват за специализация по техен избор по всички специалности и видове места целогодишно. При прекратяване на трудовия им договор с центровете за спешна медицинска помощ обаче ще се прекратява и договорът за обучение за придобиване на специалност, като по този начин ще се създаде допълнителен стимул за работа в системата на спешната помощ и ще се даде възможност за заемане на вакантните места за лекари.
Създаваме нормативна възможност обучението за придобиване на специалност да се финансира със средства на европейските проекти и програми, включително и под формата на стипендии. По този начин би могло да се подпомогне утвърждаването на по-голям брой места за специализанти по определени специалности.
Друга промяна е утвърждаването на броя на местата за специализанти да се извършва в срок до 15 ноември на база на предложенията на лечебните заведения и висшите училища, на анализа на състоянието на специалностите на териториите на всяка област, извършвана от регионалните здравни инспекции и на анализ от висшите училища на приема на специализанти през текущата година. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Приключвам, господин председател.
Заповедта на министъра на здравеопазването ще се актуализира преди провеждането на втория конкурс за останалите свободни места, след представен от висшите училища анализ на резултатите от първия конкурс.
Смятам, че под формата на дуплика ще мога да Ви кажа още няколко неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Шарков, заповядайте за реплика.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, безспорно намереният механизъм, по-скоро най-сетне приложеният механизъм, по отношение на възможностите за специализация на работещите в системата на спешна медицинска помощ, е един добър подход, макар и една от стъпките за осигуряване на кадри, които да работят изобщо в системата на спешната помощ. Сама по себе си, разбира се, тя не би могла да изпълни цялостната задача, но поне е стъпка в правилната посока.
Безспорно най-важният момент е в прехода към досега действащата наредба и следващият момент, в който вече ще действат новите правила за следдипломната квалификация. Мен лично ме притесни това, което видях в наредбата. В нея пишеше, че заявленията ще се подават от началото на 2013 г., тоест по променената наредба първите специализации би трябвало да започнат някъде към средата на следващата година, което не е достатъчно добър срок.
Би ми се искало да постигнем консенсус по отношение на наредбата и затова ще предложа на председателя на Комисията по здравеопазването преди окончателното приемане, представяне и излизане на постановление на Министерския съвет за приемане на наредбата, да я обсъдим и в Комисията по здравеопазването, за да бъдат чути мненията както на членовете на Комисията по здравеопазването, така и на професионално съсловните организации и тази прозрачност, която целите пред обществото с публикуването й на сайта на Министерството на здравеопазването, да получи достатъчно прозрачност и на парламентарно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Госпожо Атанасова, желаете ли дуплика?
Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР Десислава Атанасова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков, разбира се, не възразявам, даже напротив, готова съм следващата седмица да бъде обсъдена като точка от дневния ред на заседание на Комисията по здравеопазването, за да може максимално бързо да има постановление за нейното обнародване.
Всъщност само да добавя, че се облекчава достъпът до специализация, като до класиране ще се допускат кандидати, получили оценка на конкурсния изпит не по малко от 4, а не както е в момента – не по-малко от 4,50. Освен това се предвижда програмите за придобиване на специалност да бъдат актуализирани на всеки три години. С измененията се дава възможност при наличие на обективни причини да бъде променяно лечебното или здравното заведение, в което работят специалистите, обучавани със средствата на държавата, след завършване на обучението. С промените се дава възможност на висшите училища да приемат чужденци на свободните места, останали след провеждане на конкурсите. Определят се и резервни места за чужденци в размер на 10 на сто от общия брой на всички места за специализанти. Считаме, че по този начин висшите училища ще имат възможност да приемат повече чужденци при наличие на достатъчно кандидати, което ще увеличи и приходите на самите висши училища, без да се засягат интересите на българските граждани.
Освен това следва да се отбележи, че с цел защита на интересите на специализантите в последните години са извършени редица нормативни промени по предложение на Министерството на здравеопазването, като е регламентирано времето за обучение за придобиване на специалност да се зачита за трудов стаж, регламентирано е специализантите да се осигурят за всички осигурителни социални рискове, като в тази връзка са изменени редица подзаконови нормативни актове. Регламентирано е минималното възнаграждение, което следва да получават всички специализанти. Регламентирано е, че в договора за обучение се определя продължителността на фактическото обучение на специализантите в съответствие с изискванията на Кодекса на труда и така нататък.
Ще Ви предоставя целия си отговор на въпроса в писмен вид, за да се запознаете с целия проект на промяната на нормативния акт на Наредба № 34. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: И ние Ви благодарим, госпожо Атанасова, за всички отговори, които ни дадохте.
Така, както повелява правилникът, обявявам пред Вас, господин Шарков и господин Язов – двамата единствени останали в пленарната зала до настоящия момент, и, разбира се, пред българските граждани, които ни гледат, че следващото пленарно заседание на Четиридесет и първото Народно събрание ще се проведе на 6 юни, сряда, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)

Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Милена Христова
Любомир Владимиров