Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-06-07

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Процедура – господин Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, вчера тук Народното събрание покани министъра на отбраната да даде разяснения за взривовете, които разтревожиха българската общественост.
Искам да предложа да поканите за изслушване по същата тема вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. (Реплики от ГЕРБ.) Аргументите са следните.
Колега, не викайте от място, защото не знаете какво ще кажа в момента.
Аргументите са, че по закона за взривните вещества, боеприпасите и така нататък регистърът за взривните вещества, боеприпасите и прочее се поддържа от Министерството на вътрешните работи като специална информационна система. Тоест всички данни трябва да са на разположение в Министерството на вътрешните работи.
Второ, обяснявам втория си мотив, отговорността за приложение на закона е, както се казва в чл. 152, ал. 1, на полицейските органи на Министерството на вътрешните работи – специално отговорната дирекция, в случая Главна дирекция „Охранителна полиция”. Казано е, че цялата отговорност по дейностите с взривни вещества и боеприпаси се носи от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи, включително и за утилизацията. От тази гледна точка според нас ще бъде съществено непълно да бъде слушан само министърът на отбраната. Трябва да дойде действително отговорният министър, за да се изяснят конкретните обстоятелства, които са в периметъра на неговата дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, във вчерашния ден постъпи искане за изслушване на вицепремиера и министър на вътрешните работи и министъра на отбраната. По този повод уведомих народните представители, че вицепремиерът отсъства от страната и е на Съвет на министрите в Люксембург. Като се върне, темата остава отворена, няма пречка да бъде изслушан в Народното събрание.

Преминаваме към предвидената като първа точка за днешния пленарен ден:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 10 май 2012 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознава госпожа Фидосова.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2012 г., приет на първо гласуване на 10 май 2012 г.”.
Преди да започна със самия доклад, едно процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Деница Вълчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 1 по вносител.
Гласували 117 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерното израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността „Право”.
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги! Както заявихме на първо четене, в този законопроект има текстове, които трябва да бъдат подкрепяни, но има и текстове, за които дебатът продължава.
Вземам думата да кажа, че следващите два текста – този, който докладва госпожа Фидосова, и следващият текст трябва да бъдат подкрепени, защото това са текстове, които променят закона в посока, която всички ние искаме, и създават процедури за прозрачно номиниране, изслушване и обсъждане на кандидатури. Няма да коментирам всички нюанси в тези два текста, които разглеждаме – сега и след малко, но обстоятелството, че ще бъде много ясно по какви мотиви се издига една кандидатура, кой я издига, обстоятелството, че кандидатите ще трябва да имат концепция за своята работа, обстоятелството, че всички лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации ще имат възможност реално да участват в обсъждането на тези кандидати, това, че цялата процедура е разположена във времето по начин, та всеки да има възможност да участва в обсъждането – всичко това са положителни промени и те трябва да бъдат подкрепени.
От името на нашата парламентарна група даваме подкрепа на тези два текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, който става § 1, както е по доклада.
Гласували 111 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от седем дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(4) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(5) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 2, както е по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създава се чл. 19б:
„Чл. 19б. Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 4. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за изборни членове на Висшия съдебен съвет се правят на събранията по чл. 21, ал. 3 – 7 и чл. 21а, ал. 1.
(3) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на 5 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, тук вече влизаме в тематика, която е по-спорна. Това, което е заложено в ал. 1 на този текст, е много важно и ценно – обстоятелството, че ще има пряка номинация на кандидатурите. Това е много важна стъпка. Този елемент сякаш не се коментира достатъчно, защото се подтиска от един друг спор – дали събранията трябва да бъдат преки, тоест дали да има едно общо събрание, или да бъдат делегатски. В този текст се смесват тези две теми.
От една страна, категорично подкрепяме разпоредбите на ал. 1 и адмирираме вносителя – да има пряка номинация. Знаете колко е ценно да има пряка номинация. От друга страна, считаме, че не се направи достатъчно, за да гарантираме по-широка представителност. По тези текстове ние ще се въздържим, но естествено ще подкрепим текста – как следователите избират своите представители, защото там имаме и пряка номинация, и пряко участие в събранието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4 по доклада.
Гласували 110 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. (1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт може да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и на прокурорите. Предложението се придружава с писмени мотиви на съответния участник в събранието, направил предложението. Предложение се прави, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата.
(2) Събранията на съдиите и на прокурорите избират и делегати за събранията по чл. 20, ал. 3.
(3) Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.
(4) Съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(5) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.
(6) Съдиите от военните съдилища и от военно-апелативния съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(7) Прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на прокурорите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(8) Съдиите от специализирания наказателен съд и от апелативния специализиран наказателен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на съдиите от апелативния съд – София.
(9) Прокурорите от специализираната прокуратура и от апелативната специализирана прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на прокурорите от апелативна прокуратура – София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5 по доклада.
Гласували 105 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
§ 6. Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. (1) Следователите от Националната следствена служба, от окръжните прокуратури, от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура предлагат кандидати за изборен член на Висшия съдебен съвет на отделно общо събрание.
(2) Събранието по ал. 1 се свиква от директора на Националната следствена служба с писмена покана или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до три месеца преди изтичането на мандата на изборния член на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(3) Събранието по ал. 1 се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(4) Събранието за избор на член на Висшия съдебен съвет се свиква не по-рано от 20 дни и не по-късно от един месец от провеждането на събранието по ал. 1 при спазване на изискванията за кворум по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 6, както е по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
§7. Създава се чл. 21б:
„Чл. 21б. (1) Съдиите или прокурорите от всяко събрание по чл. 21 могат да предложат на съответното общо делегатско събрание кандидати за членове на Висшия съдебен съвет:
1. до 50 души по щатно разписание – един кандидат;
2. на всеки следващи 50 души – един кандидат;
3. при остатък над 25 души – още един кандидат.
(2) За предложени за избор на общите делегатски събрания кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от съответните събрания на съдиите и прокурорите се смятат тези, които са получили мнозинство повече от половината от присъстващите, с тайно гласуване.
(3) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се повежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание или поне да остане в стенографския протокол – възможно е при избора да се получат оспорвания и недоразумения. Предлага ни се изборът да става с мнозинство, цитирам „мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване”. От присъстващите! Все едно, че тук се регистрираме – разбирате ли? Регистрират се примерно 300 човека – присъстващи. Едни влизат, други излизат, едни участват в гласуването, други не участват, има-няма съвпадение между присъстващи и участващи. Освен това, когато се гласува тайно, обикновено има и недействителни бюлетини – някой задрасква всичко, или пуска бяла бюлетина.
Въпросът е на каква база трябва да има 50 плюс един? Съгласен съм 50 плюс един. Според мен най-чисто е положението, когато има мнозинство от действителните гласове. Примерно гласували 100 човека – 20 бюлетини са недействителни. Петдесет плюс едно откъде идва? От 100 или от 80? Регистрирани са 120. Въз основа на каква база ще изчислите мнозинството? Просто искам да Ви поставя този въпрос.
Има проблем – ще го създадем при практическото му приложение. Мисля, че е най-чисто от действителните гласове, тоест от действителните бюлетини при тайното гласуване. Ако искате пък от цялото, добре. Трябва обаче да е ясно какво правим днес. Разберете, че ще има оспорвания при всички случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Заповядайте, господин Радев.
Емил Радев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Уважаеми господин Корнезов, и в този закон навсякъде мнозинствата са от присъстващите и що се касае до присъстващите, това се установява много лесно при едно тайно гласуване, защото има списък с подписите на лицата, които са гласували и са пуснали бюлетина. Спор няма. Разбира се, както и при други гласувания, се отчитат бюлетините „за”, „против”, „недействителни”. Оттам нататък ние говорим за кворума 50 плюс 1 от тези, които са гласували на практика. Така че няма проблем, защото иначе кворумът ще падне прекалено много. Това е вариантът, в който да се направи един работещ модел, да не се прави много висок кворумът, така че примерно като са излезли десет човека да не може да се проведе гласуването, да ни се блокира работата за избора. От друга гледна точка, има ясна отчетност и оттам нататък аз мисля, че няма проблем. Този модел използва и целият закон, както и редица други закони. Мисля, че моделът е добър и няма да създаде трудности.
Предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика има ли?
Дуплика желаете ли, господин Корнезов?
Любен Корнезов (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз също считам, че няма проблем. Въобще в закона са предвидени едни процедури за провеждането на тези събрания, които малко подсигуряват нещата, сякаш магистратите са хора, които се отнасят недостатъчно отговорно към тези процедури, което очевидно не е така. Все пак законът трябва да подсигури всичко, така че да няма провалени процедури.
Всъщност обаче проблемът на този текст не е в това. Проблемът е в един друг спор, който се проведе в Правната комисия – дали всеки има право сам да номинира или това правило, което се въвежда, трябва да има група, броят на номинациите трябва да бъде ограничаван.
Искам да ви обърна внимание, че при този дебат има становища „за” и „против” и в едната, и в другата посока и то става въпрос все за разумни мотиви.
Взимам думата да подчертая обстоятелството, че по тази тема магистратите са на различни мнения. Тоест обстоятелството, че самите магистрати са на различно мнение – подчертавам, за да е ясно, че има въпроси, по които е трудно да се намерят екзактни решения. Ако този текст не е съвършен, не сме виновни ние – Правната комисия, а защото самите магистрати не можаха да ни предложат по-съвършен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 7 със съдържание, каквото е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 15.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 е постъпило предложение от Красимир Ципов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8.
„§ 8. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Събранията по чл. 21 се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до три месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(2) Събранията по чл. 21, ал. 4, 6 и 7 се свикват с писмена покана съответно от председателя на Върховния административен съд, председателя на Военно-апелативния съд и от военно-апелативния прокурор.
(3) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.
(4) Събранията по чл. 21 се провеждат, когато на тях присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранията се провеждат един час по-късно от определения и се смятат за редовни, ако на тях присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(5) Делегатите се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. Когато при първото гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати и за направените предложения за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет. Избраните делегати се включват в списъка за участие в съответното общо делегатско събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, който става § 8, както е по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 е постъпило предложение от Красимир Ципов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. Създава се чл. 22а:
„Чл. 22а. (1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпращат незабавно от административните ръководители на органите на съдебната власт, свикали съответните събрания, на Висшия съдебен съвет. Предложенията се изпращат само ако са придружени с писмено съгласие и подробна професионална биография на кандидата, както и с името и писмените мотиви на участника в събранието, издигнал съответната кандидатура.
(2) Висшият съдебен съвет може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до три работни дни от получаването на документите по ал. 1 ги публикува на интернет страницата си. В същия срок Висшият съдебен съвет служебно публикува на интернет страницата си и документите на всеки кандидат от кадровото му досие по чл. 30а, ал. 2. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(4) При постъпването на всяко предложение Висшият съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет и от Инспектората към Върховната касационна прокуратура подробни справки за всички проверки, свързани с кандидатите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(5) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Висшия съдебен съвет писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията по чл. 19, ал. 2 и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията на всеки кандидат се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(7) Висшият съдебен съвет уведомява за получените становища и сигнали съответните събрания на съдиите, прокурорите и следователите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 7, който става § 9э, по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в едномесечен срок от провеждането на съответните събрания за предлагане на кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет и за избор на делегати.”
3. В ал. 5 думите „ал. 1-3” се заменят с „ал. 1 и 2”, думите „или всички следователи” се заличават и се създава изречение второ: „При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако присъстват повече от половината лицата, които имат право да участват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 8, който става § 10, както е по доклад.
Гласували 97 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Делегатите на събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Не се изслушва и не се гласува кандидат, чиято кандидатура не е публикувана по реда на чл. 22а и който не е представил писмена концепция и декларация в установения срок.
(2) За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидата.
(3) Когато кандидатите не могат да бъдат изслушани за един ден, председателстващият може да въведе ограничения за времето за представяне, за поставяне и отговор на въпроси.
(4) Събранията са публични и се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(5) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(6) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.
(7) Алинеи 1-6 се прилагат и за общото събрание на следователите по чл. 21а, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, който става § 11, както е по доклад.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 10 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 12:
„§ 12. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) В едномесечен срок от изтичането на мандата изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност съдия, прокурор или следовател, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.
(2) В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на мандата на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на заеманата преди избора длъжност съдия, прокурор или следовател, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, госпожо министър, уважаеми народни представители! Това е спорен текст. За първи път се въвежда така нареченият „кариерен бонус” за членовете, и то само за част от членовете на Висшия съдебен съвет. За да е ясно на колегите, които не са юристи, примерно: член на Висшия съдебен съвет има ранг апелативен съдия, след като напусне или му изтече мандатът във Висшия съдебен съвет, автоматично или по силата на закона ще придобие ранг на върховен съдия. Това води до увеличаване, разбира се, на заплащането.
Разбира се, има аргументи в тази посока „за”, но има и аргументи „против”. Вероятно сте получили, или поне част от народните представители са получили писмо, госпожо министър, не знам дали Ви е известно, от 12 неправителствени организации. (Показва документ.) Ето, дванадесет са. Между тях са Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Български Хелзинкски комитет, Български институт за правна инициатива. Всъщност това са неправителствени организации. Те са категорично против и се обосновават, но сега да не изтъквам аргументи.
Задавам си следния въпрос: дали принципът, който искаме да въведем, не е половинчат? За съдиите, прокурорите и следователите – членове на Висшия съдебен съвет, ще им дадем един бонус без атестация и по силата на закона ще им дадем по-висок ранг. Хубаво!
Михаил Миков (КБ, от място): Проблемът е, че не могат да бъдат атестирани.
Любен Корнезов: Да, но има и членове, които не са съдии, прокурори и следователи. Ако един член на Висшия съдебен съвет е доцент, като напусне Висшия съдебен съвет, автоматично ли ще стане професор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Да.
Любен Корнезов: Ето, отговаря се „да”. (Реплики.) Вижте, госпожо министър, примерно на Вашия стол, като министри, бяха съдии, прокурори. Нима един министър на правосъдието е по-малко отговорен от един член на Висшия съдебен съвет? Надали е така?!
Вашият мандат ще изтече. Защо не дадем и на Вас, като министър на правосъдието, с един ранг по-високо? Автоматично!
Вижте, има Конституционен съд. Защо иначе след изтичане на мандата на конституционните съдии да не им дадем автоматично с един ранг по-високо? Щото той може да е бил окръжен съдия и да е станал член на Конституционния съд.
Безпринципна е цялата история. Не съм против да стимулираме членовете на Висшия съдебен съвет, които уважавам с всичките им плюсове и минуси, но не може за едни да може, пък за други – да не може, защото има и адвокати!? И на тях ли ще им даваме рангове? Не можем да им даваме рангове.
Започваме да делим членовете на Висшия съдебен съвет на различни категории – едни по-привилегировани, други по-непривилегировани.
Аз ще се въздържа при гласуването, защото да си член на Висшия съдебен съвет – да не мислиш, че е кой знае какво нещо? Това е административна работа, това не е правораздавателен орган. Даже 4-5 години, като не влизаш в съдебната зала, ти се дисквалифицираш. Все едно хирург да не прави операции 4-5 години, че то му трябва след това една година, за да се научи пак да прави операции. Така е!
Затова лично аз ще се въздържа. Не обвързвам нито парламентарната си група, нито себе си, а и да уважа и тези, които в края на краищата са изложили аргументи – 12 неправителствени организации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Юлиана Колева – първа реплика.
Заповядайте, госпожо Колева.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, мотивите, да направим предложението с колегите и да го поддържаме в залата днес, са свързани с това, което на практика се случва с членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на магистратите през тези четири години. В случая се съмнявам дали точната дума е „кариерни бонуси”, защото през четирите години тези магистрати не могат по никакъв начин да подпомогнат своето кариерно развитие. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Те не могат да бъдат атестирани, не може да се оценява тяхната работа по критериите на магистратите. Получава се така, че в момента, в който излязат от органа – който всъщност стои начело на управлението на съдебната власт – излизат с кариерен минус, а не с кариерен бонус.
Нека да си дадем сметка, че тези юристи, които излизат от кръга на магистратите, за да участват в управлението на съдебната система, не трябва с нежелание да отиват в този орган, не трябва да бъдат хора, които са заинтересовани по друг, а не по ясен кариерен начин и критерии да се придвижват в съдебната система.
Обяснете ми кой магистрат, на една добра позиция в съдебната система, би се съгласил да участва в управлението й тогава, когато няма никаква представа – след като изтече мандатът му във Висшия съдебен съвет, по какъв начин ще се развива неговата кариера по-нататък. Това означава още няколко години той да задържи своето развитие. Това е единственият наш мотив. Именно заради това в текста са предвидени разпоредбите за магистратите, но за никой друг от членовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли друга реплика?
Желаете ли дуплика, господин Корнезов? Не.
Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители! Това предложение, което лично подкрепям, е свързано със статута на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Става въпрос за върховния орган за управление на съдебната власт – в единия случай, а в другия случай за конституционно определение – надзорен орган. От една страна, желанието в тези органи да отиват магистрати със стаж, магистрати с качества – ще ги изнасяме три месеца предварително на сайтовете, ще пишат концепция (лично аз казах, че не трябва да са концепции, а нещо друго – виждане за участие в колективния орган, но както и да е), от друга страна, възприемаме правото им да получат по-висок ранг автоматично като някаква бонификация.
Уважаеми народни представители, другото означава, че там ще отиват хора, които, не мислейки за кариерата си в съдебната власт по-нататък, ще отиват по някакви други причини. Мога да изброя няколко вида такива причини, по-голямата част от които едва ли ще бъдат легитимни, а някои от тях са и силно морално укорими.
Чрез този текст в закона се дава стабилност. Мисля, че е некоректно сравнението с членовете на съвета, които се занимават с научна работа. Ако напишат, ако защитят професура и са доценти – ще станат професори, същото се отнася за адвокатите, същото се отнася за другите юристи, защото те не се движат именно в тази кариера на съдебната власт и участието им в Инспектората и във Висшия съдебен съвет не се превръща в екс леге пречка за кариерно израстване. Те излизат от системата, не могат да бъдат естествено атестирани, защото не се занимават с правораздавателна дейност, а се занимават с администриране на системата, и априори ти да им кажеш, че тези четири или пет години за теб са изгубени в кариерното си магистратско развитие.
Не би стоял този проблем, и аз мисля, че тези неправителствени организации, които са се обърнали към нас, в голямата си част не подкрепят постоянно действащия Висш съдебен съвет. Ако не беше постоянно действащ Висшият съдебен съвет, ако се съвместяваше и магистратската дейност с управлението на системата, то тогава проблем за атестирането не би имало и тогава не би имало нужда от това, което те наричат бонус, а аз лично смятам, че е гаранция за статус и за запазване на възможности за развитие в съдебната власт.
Има, разбира се, и един друг вариант – там да отиват хора в предпенсионна възраст, ако приемем, че Висшият съдебен съвет... (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Има и такава логика. Висшият съдебен съвет и администрирането на системата е краят на магистратската кариера и оттам насетне той няма да се развива в нея, но това е друга философия. Който пледира за философия във Висшия съдебен съвет да отиват само хора, които след завършването на мандата ще се пенсионират, той може с чиста съвест да каже, че няма нужда от запазване на възможностите за кариерно развитие или запазване на статуса.
Смятам, че този текст позволява там да отидат хора, които след това имат гаранции за развитие в магистратската си кариера – да бъдат осветлявани, да бъдат оценявани, да бъдат публично обсъждани, поощрявани или укорявани с всичките възможности, които вече толкова подробно са разписани в нашия Закон за съдебната власт. Въпреки това има редица случаи, които периодически предизвикват скандали в съдебната власт.
Така че лично аз подкрепям този текст като възможност за осигуряване на равния статус за кариерно израстване на тези, които са решили да участват в Инспектората или във Висшия съдебен съвет.
Защото, какво се получи? Хора, които бяха в Инспектората и които бяха освободени, отидоха на по-ниски позиции, а през тези четири години те трябваше да се грижат за чистота в системата – да ходят да проверяват колегите си. Имайте предвид, че никак не е комфортно на един член на Висшия съдебен съвет или на Инспектората, който си върши съвестно работата, утре да се върне и да бъде оценяван и атестиран от тези, които е проверявал и кадрувал. Или ще ги направим зависими от тези, за които трябва да си вършат съвестно работата, ако няма един такъв текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте за изказване.
Христо Бисеров (ДПС): Господин председател, госпожо министър, колеги! Добре е, че този текст беше вкаран, защото дебатът за това – как да се търсят механизми, така щото наистина качествени магистрати да бъдат ангажирани с работата на Инспектората и на Висшия съдебен съвет, но това, което трябва да признаем е, че дебатът не доведе до добри решения.
Ние не подкрепяме този текст и в крайна сметка ще гласуваме „против”. Първо, защото самото атестиране е отношение към един човек – не може да има автоматично атестиране на група хора, защото всеки един от тях работи по различен начин, тоест подходът не е правилен.
На второ място, не може да има привилегия и бонус за едни, а за други да няма. Не искам да повтарям това, което господин Корнезов разви като теза.
На трето място, за да илюстрирам нещата, ще Ви дам такава идея – да въведем правилото и за народните представители. Народните представители след приключване на мандата не просто се възстановяват на заеманите от тях длъжности преди началото на мандата, а се възстановяват на една степен по-високо. Звучи по същия начин. Давам го този пример, за да е ясно, че решението, което Правната комисия предлага, за съжаление не е решението, което търсим всички.
Гласуваме против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Господин Миков – първа реплика, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо министър, народни представители! Уважаеми господин Бисеров, не споделям това, което Вие и проф. Корнезов казвате, за неравенство. Напротив, всички, които имат магистратска кариера са равни при прилагането на този текст. Там не може да се търси равенство между различни по статус хора.
Любен Корнезов (КБ, от място): Не са всички членове.
Михаил Миков: Моля Ви се, всички са членове, само че не всички имат магистратска кариера.
Въпросът би могъл да се реши още по-просто. Вкарваме в закона един текст, че във Висшия съдебен съвет отиват юристи, които нямат магистратска кариера – юрисконсулти, адвокати, всякакви извън системата. Само че да не се получи голям вой после: хем искаме да се самоуправлява системата – хем искаме в тези органи да се надзирава с Инспектората, защото това се отнася и за двата органа, а не само за Висшия съдебен съвет; хем искаме да участват хора от системата – хем при постоянно действащите органи те за значително време се откъсват от същинската си дейност правораздаване и не могат да бъдат атестирани; хем смятаме, че това е привилегия по отношение на другите юристи – не е никаква привилегия! Те са равни – всички членове, които са с един и същ статус, статусът на прекъснали магистратската си кариера, за да участват в управлението на системата. Няма неравенство.
Любен Корнезов (КБ, от място): Това е лобизъм.
Михаил Миков: А, лобизъм?! Още повече, не е лобизъм, защото става въпрос за твърде малки по количества от този Висш съдебен съвет. Инспектората – изгоряха хора, които имаха по-високи магистратски длъжности. Отидоха, проверяваха колегите си, ходеха да проверяват върховни, апелативни, окръжни инстанции, а сега ги свалиха на ниско равнище като награда за това, че са си вършили работата. Е, няма тези органи да имат някакъв статут, който искаме да им придадем, ако посланието е всеки, който участва там след това ще бъде гонен и бит. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър! Уважаеми господин Бисеров, няма как да се съглася с мотивите, които чух от Вас.
Първо, искам да внеса още едно уточнение, тъй като колегите, които преди мен се изказаха, пропуснаха да го кажат. Тези магистрати, които са членове на Висшия съдебен съвет и които са членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет не пропускат само 5-те години, които са в мандат, да бъдат атестирани. Те пропускат още 4 години след това и се получава така, че 9 години тези магистрати изобщо не могат да бъдат атестирани, защото в Закона за съдебната власт е записано, че на атестация се явяваш на всеки 4 години. Което означава, че всичките тези магистрати, които ще бъдат избрани за членове на тези два органа девет години остават без възможност за кариерно развитие. Затова не можем да наречем, че това са бонуси, бидейки избрани за членове на тези два органа. Напротив, те създават равнопоставеност и вместо да са на минус, те тръгват наравно с останалите, защото няма как да бъдат атестирани и следващите 4 години.
Кажете ми кой добър магистрат – със съответните притежавани професионални качества, с чисто досие, уважаван от колегите си, ще има мотивацията да дойде и да стане наистина член на Висшия съдебен съвет и да работи в интерес на осъществяване на тази реформа, която всички се стремим да направим? Няма как, ако няма гаранция, че неговата кариера ще продължи и напред няма да бъде блокиран за тези девет години – не говорим за мандата само на тези органи, говорим за девет години, което е много сериозно.
По отношение на останалите членове, които не са магистрати – доценти, асистенти, други професии. Доцентът може да си подготвя професурата по време на мандата му като член на Висшия съдебен съвет, никой не го спира, но магистратът не може – той не е магистрат, докато е член на тези органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Уважаеми господин председател! Госпожо Фидосова, да, така е – 9 години. На първо четене Ви обърнах внимание, че става въпрос не просто за 5 години, а за 9 години. Вярно е, обаче не може да има автоматично атестиране анблок. Проблемът е наличен, но решението не е това.
Пак Ви казвам и Ви давам примера с нас. Може ли ние тук да бъдем автоматично атестирани? Затова проблемът е истински, но не е това решението. Така и не можахме да намерим по-добро решение – това е. Обаче това не означава, че като не сме намерили по-добро решение, трябва да подкрепим едно, което смятаме за недобро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Други изказвания?
Давам думата на народния представител Анастас Анастасов.
Анастас Анастасов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Миков беше абсолютно прав. Този спор нямаше да се води изобщо, ако бяхме приели предложението на магистратите, и то на голяма част от магистратите в страната – Висшият съдебен съвет да бъде непостоянно действащ. Този проблем просто нямаше да стои.
Въпросът е, че в момента действащият Висш съдебен съвет с тази структура и тази, която поддържаме в този закон и оттук-нататък, е типичен пример на един от законите на Мърфи за административната структура. Сещате ли се – за пирамидата? Колкото повече възлагате на един, толкова повече се увеличават отдолу хората, работата става все повече, все повече хора се търсят. Мисля, че беше нарисувана пирамидата – един отгоре, а общият брой беше 300 – назначените да вършат работата на един, която е вършел сам някога. Така че, ако бяхме изпълнили това тяхно искане нямаше да стои изобщо този спор.
Господин Бисеров е прав за това, съгласен съм с него, че всъщност членовете на Висшия съдебен съвет, които са магистрати, защото те могат да бъдат избрани и от квотата на Народното събрание, не само от магистратската квота – проблемът е, че всеки един от тях ще върши различна работа във Висшия съдебен съвет и няма как да стане тази уравниловка. Приемам това предложение, което е направено от Министерството на правосъдието, но то е факт и е обвързано със сега действащия Висш съдебен съвет по начина, по който е структуриран, и както действа. Така че, това е положението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по текста? Няма.
Подлагам на гласуване § 11, който става § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 67, против 6, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат.
(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерно израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността „Право”.
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12, който става § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Член 45 се изменя така:
„Чл. 45 (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни пред изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат за инспектор и за главен инспектор, които представят пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му.
(4) Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикувана на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(5) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(6) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. (1) В едномесечен срок от изтичането на мандата главният инспектор се назначава на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност.
(2) В едномесечен срок от изтичането на мандата инспекторът се назначава на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност.
(3) В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на мандата на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на заеманата преди избора длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Не виждам желаещи. Изказахте се вече по идентичен въпрос преди това.
Поставям на гласуване § 15, който става § 16 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 66, против 4, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 – предложение от народния представител Любен Корнезов:
Глава трета „а” „Разглеждане на жалби срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок” – чл. 60а–60к да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. Създава се Глава трета „а” с чл. 60а–60м:
„Глава трета „а”
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ
ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК
Раздел І
Общи положения
Чл. 60а. (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:
1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт, чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
(5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.
Раздел ІІ
Съдържание и проверка на заявлението
Чл. 60б. (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:
1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани;
2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за чужденците;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;
5. органа, до който се подава заявлението;
6. в какво се състои искането;
7. подпис на заявителя.
(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.
Раздел IIІ
Ред за разглеждане на заявленията
Чл. 60в. (1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.
(2) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.
(3) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единия от експертите определя за докладчик.
(4) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(5) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.
Чл. 60г. (1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.
(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:
1. времето и мястото на съставянето му;
2. заявителя;
3. проверяващия състав;
4. делото, по което се съставя;
5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4.
Чл. 60д. Констативният протокол по чл. 60г се изготвя в 4-месечен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Протоколът, заедно със заявлението и всички постъпили към него документи, се изпраща, незабавно на министъра на правосъдието.
Чл. 60е. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице, въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:
1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;
2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.
Чл. 60ж. Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.
Раздел ІV
Изплащане на обезщетенията
Чл. 60з. Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.
Чл. 60и. Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от републиканския бюджет.
Чл. 60к. (1) Дължимите обезщетения по тази глава се изплащат от бюджета на Министерството на правосъдието.
(2) Министърът на финансите предоставя всяко тримесечие средства по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по ал. 1 за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.
Чл. 60л. Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.
Раздел V
Мерки за отстраняване на причините за нарушенията
Чл. 60м. (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените обезщетения.
(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.
(3) Висшият съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания?
Народният представител Любен Корнезов има думата.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Всъщност това е най-спорният елемент от този Закон за съдебната власт. По този въпрос мога да Ви говоря с дни, само че председателстващият в момента Народното събрание не ми отпуска повече от пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Така пише в правилника, господин Корнезов.
Любен Корнезов: И аз знам какво пише в правилника.
Това, което ни се предлага тук, уважаеми народни представители, за първи път го правим в България. Няма го и в Европа! Няма такъв прецедент. Сега правим един експеримент и не знаем какво ще излезе от цялата тази работа. Предложих цялата глава да отпадне, за да го обсъдим спокойно с магистратите и да намерим изход от проблема.
Вярно е, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург е затрупан от дела. Но не от българските дела – България да има около 700 за тази година. Иначе са около 150 000. Така че България не е проблем чак толкова.
Накратко за тези пет минути. Първият проблем е кон-сти-ту-ци-онен! Проблем на Конституцията. Както Ви е известно, има чл. 8 – разделение на властите. Има чл. 117 и следващите от Конституцията – съдебната власт, правораздаването.
Какво ни се предлага – не по вносител, а сега какво ни се предлага?
Инспекторатът – назначават нови експерти и в един състав от трима човека, един инспектор и двама експерти, практически ще решават и предлагат на министъра да определи размера на обезщетението.
Аз бях председател на комисията, когато променяхме тази част от Конституцията и създавахме този Инспекторат. И през главата не ми е минавало, че може на Инспектората да се дават такива правомощия, въобще не ми е минало през главата! Защото пък в Конституцията, в чл. 132а изрично са посочени правомощията на Инспектората. Къде има такова правомощие? Има ли го в Конституцията? Няма го.
Инспекторатът сега става придатък към министъра на правосъдието! Министърът на правосъдието даже има правомощия в тази връзка. Примерно ако е нередовно нещо, което са Ви предложили, може да искате да го върнете. (Обръща се към министър Ковачева.)
Второ, министърът на правосъдието – това е конституционен проблем, защото в Конституцията е казано какви са правомощията на министъра на правосъдието във връзка със съдебната власт. Сега министърът, цитирам: „министърът на правосъдието или оправомощено от него лице”, което е същото, чл. 60д, ал. 2, цитирам: „министърът на правосъдието определя размера на обезщетението”. Определя размера на обезщетението!
Това е една особена юрисдикция. С други думи, министърът на правосъдието става съдия, защото какво е обезщетение? Ами, разбира се, какво е обезщетението? Това е чл. 45 (реплики от ГЕРБ), колега! Това е непозволеното увреждане по Закона за задълженията и договорите. Какво е това споразумение? Това е чл. 365, също от Закона за задълженията и договорите. Това е спогодба и нищо друго!
Какви са правните последици? (Реплики от ГЕРБ.) Вие не ги разбирате тези работи, колега от Варна! (Реплики.)
Да, разбира се, защото имаме и чл. 7 от българската Конституция – за отговорността на държавата. Имаме специален закон и ние превръщаме министъра на правосъдието, надскачайки Конституцията… Аз съм убеден, няма да го направя, но ако има някой да направи искане до Конституционния съд, ще се подпиша!
Станислав Иванов (ГЕРБ, от място): Е-е-е, стига с този Конституционен съд!
Любен Корнезов: И ще видите, че ще имаме проблеми и там.
Конституционен е проблемът! Аз не го казвам хей така, за да се заяждам.
Второ, дали е целесъобразно? Категорично не! Този, който разбира от правосъдие, тоест не го гледа правосъдието отвън, а отвътре – в залата, ще Ви каже, че годишно ще имаме десетки хиляди искания за обезщетение, може би и стотици хиляди, защото всеки ще си каже: „Ами, я да опитам аз, ако мога да взема от държавата някой и друг лев за бавно правораздаване, защо да не го направя?”. Не се иска никаква такса. Не се иска никаква такса, просто искам: „Дайте ми обезщетение 10 хил. лв.!”. И ще затрупаме и Инспектората, и министъра на правосъдието, който е толкова симпатичен, с проблеми, които не са по неговата компетентност и няма да решим проблема на Европейския съд по правата на човека.
Мъдрият законодател не бърза! Дано този път бъдем мъдри! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Юлиана Колева, заповядайте.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Под формата на реплика искам да уточня първо – принципа. Трябва да е ясно, че този механизъм, който в момента предлагаме, е съобразен с правомощията и на Инспектората, и на министъра на правосъдието.
Колеги, аз не мога да разбера защо работим, така като че ли сме приели в България принципа: "Защо една работа да е проста, когато може да е сложна?".
Механизмът е много прост и разбираем. Това, което ние предлагаме, действително беше прието на базата на всички наши колебания и съобразяването с тях по повод на конституционосъобразността на механизма, който беше първоначално предложен.
Инспекторатът проверява тези обстоятелства, които по принцип проверява, когато извършва своите стандартни проверки. При всяка една проверка Инспекторатът може да даде заключение дали съответният орган от съдебната власт се е забавил в действията си или е осъществил някакви бездействия, така че да се стигне до накърняване правата за своевременен процес на съответния гражданин. Това, което Инспекторатът прави в тази проверка, не е нищо извън стандартната процедура. Той излиза със заключение, че конкретен орган от съдебната власт е нарушил правилата за своевременно правораздаване и оттам нататък министърът, в качеството си на представител на държавата, предлага на страната сключването на едно споразумение.
Кажете ми, държавата да не би случайно да няма право да сключва споразумения? И за каква съдебна процедура въобще говорим тук?
Свърши времето ми, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Радев – втора реплика.
Емил Радев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми колега Корнезов, нека видим чл. 132а от Конституцията какво казва в ал. 6: „Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели и прокурорите”.
В ал. 7 се казва: „Инспекторатът действа служебно по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително и на съдии, прокурори и следователи”. Нищо противоконституционно няма и не излизаме въобще от обхвата на действие на Инспектората.
А що се касае до държавата – държавата е един субект, който има равни права с всички останали. И както може в един търговски или граждански спор едната страна да предложи винаги едно извънсъдебно споразумение и да сключи такова без всякаква съдебна процедура, да уреди отношенията си, така и държавата, в лицето на министъра на правосъдието, в случай, че от органа, който контролира именно движението по делата, се установи, че има някакво забавяне, без да се налага да се влиза в една съдебна процедура, без да се налага да се харчат допълнително пари и по един много по-бърз начин, знаете колко се бавят делата, да може да плати едно обезщетение на гражданина и той да получи някаква компенсация за бавното правораздаване.
Текстовете са и конституционно издържани. Ние не даваме на нито един орган по-големи права от тези, които са залегнали в момента в Конституцията и в действащото законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров се отказа от реплика, която беше трета.
Дуплика – проф. Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Можем с часове да спорим по този въпрос. Но аз бих искал да чуя от уважаемия министър на правосъдието какво е неговото мнение, защото Вие внесохте друг вариант. Там Инспекторатът определяше обезщетението и пред него се сключваше споразумение.
Тук сега, между първо и второ четене, Ципов и няколко депутати прибутаха вариант с министъра на правосъдието.
Нека да чуем Вашето мнение, госпожо министър.
Вижте, уважаеми колеги, въпросът е до разумния срок. Това е един принцип и в гражданското, и в наказателното право: 22 НПК, 13 ГПК, „Административно правораздаване”, свързано с чл. 6 от Европейската конвенция.
Може ли някой да ми каже що е това „разумен срок”? (Реплики от ГЕРБ.)
Не можете, колега Лазаров! Аз съм писал по този въпрос! (Оживление.)
Защото по едно дело един е разумният срок, а по другото дело е друг. Една издръжка може да мине за един месец, една издръжка може да мине и за една година, нали разбирате?
Плюс това различни са причините за отлагане на делата: може да е по вина на съда; може да е по вина на някоя от страните; може да има обективни причини, например не се явява свидетел. Какво ще го правиш – ще отложиш делото?! Не е готово заключението на вещото лице – нито съдът е виновен, нито страните са виновни. Някой се разболял и се налага да отлагаш. Всяко едно дело е различно, защото всеки случай е различен!
А що е правораздаване? Вижте чл. 60б – това е искова молба, само че е писано „заявление”. Там има даже петитум, ако сте чували това наименование! Да, точно така! Искането – за какъв размер, има основанието в правопораждащия факт, съществува в чл. 60б. Това е от елементи на исковата молба, само че не е казано „искова молба”, а „заявление”.
И накрая, виждайки времето, че лети, за това споразумение, аз го казах: какъв е правният характер на тези споразумения? (Реплика от ГЕРБ: "Извънсъдебно споразумение".) На съдебна спогодба? Съдебна спогодба ли е? (Реплики от ГЕРБ.)
Добре, ако тогава е извънсъдебна спогодба, тя няма сила на присъдено нещо и мога да предявявам други искания. Мога да предявявам други искания – мога да искам развалянето на една спогодба, както се разваля един договор. Кажете ми го! Пишете го! (Реплики от ГЕРБ.)
Пишете го! Няма нищо написано! Сключва споразумение, само че оценката се дава от министъра. Министърът определя размера и ако каже, че е съгласен, и юридическото лице ще се съгласи, ако не се съгласи няма да сключи това споразумение! Има две волеизявления, само че е сключено от министър. Ето, това е!
Не можем да избягаме от Страсбург! Гражданинът като физическото лице като иска, ще сезира Страсбург, не можем да избягаме от това. Благодаря Ви. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Знам, че е тежък проблемът! Трябва да го пообмислим, защото ще си вкараме автогол. Ще го видите само след няколко месеца, ако приемете това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо министър, слушаме Ви.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за възможността да кажа няколко думи по повод на едно предложение на Министерството на правосъдието.
Аз безкрайно много уважавам проф. Корнезов и му благодаря, че взема отношение по този въпрос.
Съгласна съм с Вас, уважаеми господин професоре, че темата е сложна и трябва да бъде обмислена задълбочено. Бих искала да има повече време този въпрос да се обсъжда по-дълго. За съжаление, когато поех Министерството на правосъдието, това беше един от първите проблеми, с който бях ангажирана, тъй като през месец август миналата година от страна на Съвета на Европа е поставено това изискване към България и е даден едногодишен срок, който изтича през месец август 2012 г. В този срок България е длъжна да реши какъв да бъде вътрешният механизъм, в съответствие с който българските граждани да имат право да търсят обезщетение за нарушения по чл. 6 от Европейската конвенция, така че да не се налага те да стигат до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Възможността, която се предвижда сега и е представена на Вашето внимание като вариант на вътрешния механизъм, на практика не препятства българските граждани да отидат в Страсбург и да търсят своите права, но във всички случаи им дава една по-бърза възможност, защото срокът, в който трябва да бъде разгледан техният случай, е шест месеца. Разбира се, дава им възможност да получат адекватно на европейското обезщетение, без да изчакат 6 до 10 години в Страсбург и по този начин много дълго време да се проточи техният казус, дори и след като делото им е било забавяно през годините.
Бих казала, че и в други държави има такива механизми. Между тях са Италия, Чехия и Полша.
Любен Корнезов (КБ, от място): Но не е като нашия.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Всяка държава решава какъв да бъде нейният механизъм в съответствие с вътрешното й законодателство и нейната Конституция. Именно затова екипът на Министерството на правосъдието, търсейки решение в една междуведомствена работна група, в която беше поканен и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, и съдии, и прокурори, тоест магистрати, и експерти, търсихме решение къде да бъде този механизъм.
Вие сте запознат с нашето предложение. Ние предложихме първоначално механизмът да бъде поет изцяло от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Мотивите на Министерството на правосъдието бяха, че на практика става въпрос за разглеждане на жалби за бавно правосъдие, забавено правосъдие. Единствено Инспекторатът е органът, който има право да прави такава преценка, и това е включено в неговите правомощия.
Позицията на Министерството на правосъдието беше също, че след като приключи тази проверка, Инспекторатът може да прецени какъв да бъде размерът на обезщетението и да предложи на съответното лице, което се жалва, да сключат споразумение и на практика да му бъде изплатено това обезщетение. Ето тук всъщност дойде спорът.
Бих искала да благодаря на народните представители, че се включиха и предложиха и съвместно намерихме друг вариант. Лично според мен и като юрист няма пречка звеното да бъде изцяло в Инспектората. Не смятам, че има несъответствие с Конституцията, но, разбира се, това е моето лично мнение. Тъй като имаме свободата да решим къде да бъде този механизъм и повечето колеги юристи и в Правната комисия прецениха, че Инспекторатът не е органът, който би следвало да сключва тези споразумения, предложението беше тази част от механизма да бъде прехвърлена към Министерството на правосъдието.
В името на това – да бъде намерен такъв механизъм за обезщетяване на гражданите, ние смятаме, че този механизъм също е възможен, добър, стига да работи добре, което вече зависи и от Инспектората, и от Министерството на правосъдието.
Идеята на предложението, което сега прави Правната комисия, е следното: Инспекторатът и в този случай е органът, който прави проверките по жалбите на гражданите, защото наистина няма друг орган, който да може да прави тези проверки. Няма как изпълнителната власт да се меси и да оценява работата на съдебната власт. В този смисъл дотам приключва работата на Инспектората. Той издава един констативен акт в резултат на своята проверка, който по мое мнение би следвало да бъде задължителен за министъра на правосъдието, доколкото той би следвало да се съобрази с мнението на Инспектората дали има забавяне или не. В противен случай аз мисля...
Любен Корнезов (КБ, от място): Вие сте си министър, как?!
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Да, министърът има право да определи какъв да бъде размерът на обезщетението, но дали има забавяне или не, това изцяло е в правомощията на Инспектората.
Тъй като България няма време и трябва да вземе това решение, ако не иска да понесе санкции през месец август, бих искала да Ви помоля да подкрепите решението, което е предложено в момента, защото ми се струва, че около него има най-малко спорове. Тоест всички колеги юристи се съгласяват, че това е добрият механизъм.
Разбира се, на мен ми се струваше, че моделът, който предлагаме, също е удачен, но в името на това да имаме такова звено и гражданите да търсят адекватно обезщетение, смятам, че би следвало да бъде подкрепено предложението на комисията.
Накрая ще кажа, че и сега Министерският съвет на практика изплаща обезщетенията, когато говорим за обезщетения на граждани, които имат нарушени права по Европейската конвенция. Тоест идеята изпълнителната власт да сключва споразуменията не е нова – и сега Министерският съвет го прави.
Моля Ви, призовавам Ви да подкрепите и да не отпадне идеята за създаването на такова звено!
Отново бих искала да благодаря на всички колеги, които се включиха и подкрепиха, и намерихме заедно, според мен, един добър механизъм, с който да има възможност гражданите да намерят справедливост и да бъдат обезщетени за случаите, когато е забавено тяхното дело от българския съд. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Ковачева.
Господин Бисеров – изказване.
Христо Бисеров (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! На първо четене нашата позиция беше категорична и продължава да бъде такава – че този механизъм трябва да бъде приет със закона и идеята по принцип не е погрешна. Ние не споделяме разбирането, че има противоконституционност, особено когато вече моделът е по-различен.
Идеята, че държавата може да договаря обезщетения с всеки един гражданин, е напълно легална. Държавата в тази процедура се представлява от министъра – най-естествената точка за договаряне, а Инспекторатът извършва онази дейност, която Конституцията му възлага по принцип: да проверява дела, процедури, така че моделът е добър и трябва да бъде подкрепен, и трябва да стане сега.
Имаме ангажименти, които трябва да изпълняваме, затова всички текстове по тази глава ние ги подкрепяме. Още повече че се възприе подходът, който ние лансирахме – цялата тази процедура да я разгледаме фаза по фаза и различните фази да ги възложим, ако трябва, на различни органи, така че никъде да не нарушаваме текстове на Конституцията, затова от името на нашата парламентарна група даваме подкрепата за всички текстове по тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Съгласувайки се с преждеговорившите колеги, искам да обърна внимание върху един текст, по който някои от колегите, които се изказаха преди малко, не са обърнали внимание, запознавайки се с предложението от името на комисията, а именно чл. 60л – „Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.” В закона е казано изрично. Що се отнася до някакви опасения, че това споразумение не значело нищо, то лицата въпреки споразумението биха могли да си търсят обезщетение по съдебен ред.
Любен Корнезов (КБ, от място): То има характер на съдебна спогодба.
Димитър Лазаров: Не искам да влизам в чисто теоретични спорове – биха ли имали основание втори път да търсят същата сума на същото основание, макар и по съдебен ред, дължимо ли ще бъде, ако има някакво плащане, недължимо ли… Мисля, че с предложението, което дебатираме в момента, от името на комисията бе сложен балансът.
На практика в момента ответник по тези дела в Страсбург е държавата. Тя бива представлявана от агентите към Министерството на правосъдието. Там те също сключват споразумение, защото биват приканвани от съда в Страсбург, преди той да се произнесе, след като се е произнесъл по допустимостта на искането, но това става след 5-6 години. Там винаги биват приканвани държавата да сключва споразумение с молителите. В повечето случаи такова споразумение се сключва. Така че нищо ново. Наистина се даде възможност на българските граждани веднага да се възползват от този ред за сключване на това споразумение. Не считам, че това е противозаконно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (СК): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги! При гледането на първо четене на този законопроект в Комисията по правни въпроси аз също имах резерви и ги изразих – че текстът, който ни беше предложен, може да бъде атакуван като противоконституционен.
Предложението, което имаме сега от страна на комисията, смятам, че е в по-добър вариант и дава възможност да се задейства тази процедура и в България, което е в интерес и на българските граждани, и на българската държава. Мисля, че трябва да бъде прието още сега, а не да се отлага напред във времето.
В този смисъл поисках думата – за да кажа, че в този вид, в който ни се предлагат текстовете, ние ще ги подкрепим. Смятаме, че вече са избегнати притесненията за противоконституционност на текста и бихме могли да гласуваме спокойно в подкрепа на направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити. Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 10, против 53, въздържали се 20.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега ще гласуваме § 17 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на Красимир Ципов и група народни представители...
Красимир Ципов (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението от името на вносителите.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението е оттеглено от името на вносителите.
По § 17 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В чл. 77, ал. 4 след думата „съдимост” се добавя „включително подаването на заявление с електронен подпис за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, госпожо Фидосова, но не мога да се ориентирам. В доклада под „§ 18” пише нещо друго.
Любен Корнезов (КБ, от място): Вие прескочихте § 18 и прочетохте § 19.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не съм прескочила. Започнах да чета, но господин Ципов заяви, че го оттегля от името на всички вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той оттегля създаването на § 16а, което предложение е било подкрепено по принцип от комисията и тя е предложила да се създаде нов § 18. Говорим за промени в чл. 75.
По доклада господин Ципов и група народни представители са поискали да бъде създаден нов § 16а, който е подкрепен от комисията. Господин Ципов го оттегля, обаче имаме предложение на комисията, което няма как да бъде оттеглено, защото е гласувано от цялата комисия. Така че докладвайте § 18. След като волята на вносителите е такава, няма да го подкрепим.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението на господин Ципов е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 75, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Висшият съдебен съвет приема” се заменят с „Министърът на правосъдието издава”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, разбрахте, че този текст е в резултат на предложение, което тук се оттегля, но трябва да подложа на гласуване параграфа на комисията. Следвайте волята на вносителите.
Подлагам на гласуване § 18.
Гласувал 87 народни представители: за 5, против 13, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Госпожо Фидосова, Вие всъщност докладвахте § 17 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Докладвах § 17 по вносител. Прочетох предложението за редакция на комисията. В доклада е отбелязано, че § 17 става § 19. След като отпадна предходният параграф, новият номер на този параграф ще бъде § 18. Нататък номерацията ще върви с едно по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 по доклада на комисията, който става § 18.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими