Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-07-18

Председателствал: заместник-председателят Анастас Анастасов 

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов (звъни): Налице е кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работа на Народното събрание за седмицата от 18 до 20 юли 2012 г.:
„1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Христо Бисеров и група народни представители, 21.06.2012 г.; Екатерина Михайлова и група народни представители, 6.07.2012 г.; Яне Янев и група народни представители, 10.07.2012 г.; Мая Манолова и група народни представители, 10.07.2012 г.; Искра Фидосова и група народни представители, 10.07.2012 г.; Волен Сидеров и група народни представители, 11.07.2012 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Министерският съвет, 26.05.2011 г. Приет на първо четене на 17.06.2011 г. Това е продължение на второто четене.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Иван Костов, 9.03.2012 г.; Яне Янев и група народни представители, 10.07.2012 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Общ законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 18.05.2012 г. законопроекти с вносители – Министерският съвет и Иван Вълков и група народни представители.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители. Приет на първо четене на 9.05.2012 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България. Вносител – Министерският съвет, 7.06.2012 г.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносител – Министерският съвет, 15.06.2012 г. Това е точка първа за четвъртък, 19.07.2012 г.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители, 24.02.2012 г.; Министерският съвет, 15.06.2012 г.
9. Проекти за решения за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13 и № 202-03-14. Вносител – Министерският съвет, 5.04.2012 г. и 19.04.2012 г.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”. Вносител – Министерският съвет, 15.06.2012 г.
11. Законопроект за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори. Вносител – Министерският съвет, 6.07.2012 г.
12. Парламентарен контрол.”
На Председателския съвет с колегите се договорихме парламентарният контрол в петък да бъде от 11,00 до 16,00 часа. Така ще Ви бъде предложена за гласуване програмата. Към момента има натрупани над 11 часа – питания и въпроси към министри. Досега 11 министри, включително и министър-председателят господин Борисов, са потвърдили готовността си да отговарят в петък.
Подлагам на гласуване така предложената Ви програма.
Гласували 128 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Програмата е приета.
Постъпили са две искания на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото е от народния представител Георги Терзийски – иска се да бъде включено Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”, № 254 02-67.
Господин Терзийски го няма в залата, за да представи искането си.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Терзийски.
Гласували 128 народни представители: за 45, против 54, въздържали се 29.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото, на същото основание, е от народния представител Михаил Миков – в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включено Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – град София.
Господин Миков, заповядайте да представите предложението си.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, знаете, че от есента двойно ще се увеличат таксите за паркиране в Синята зона, без да има доказана необходимост от това поредно увеличение, натоварване на софиянци и гостите на София.
Къде отиват тези пари? Очевидно голямата мистерия, наречена „Център за градска мобилност” е като една черна дупка, тя поглъща парите на гражданите. Нито Столичната община, нито народното представителство проявяват някакъв интерес какво се случва с парите, които се събират от Синята зона от бившите „Паркинги и гаражи”.
Става въпрос за милиони левове. Става въпрос за общинско предприятие. Става въпрос за всички основания, които законът дава Сметната палата да одитира това предприятие. Единствено е необходимо да има воля от Народното събрание.
Очевидно има някакви причини, защото никой не опонира явно по тази тема. Скрити причини, свързани с тези милиони, които се събират от „Центъра за градска мобилност” необосновано и които се преразпределят по различни пътища, заради които гражданите и гостите на София са убедени, че това дружество генерира сериозна корупция.
Поради тази причина за пореден път настояваме Народното събрание да включи в петте планови проверки за годината одит от Сметната палата на „Центъра за градска мобилност”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в програмата за тази седмица да бъде включено Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – град София.
Гласували 129 народни представители: за 45, против 28, въздържали се 56.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Съобщения:
Първото съобщение е до народните представители – на 17 юли 2012 г. при условията на чл. 70, ал. 1, изречение второ от Конституцията на Република България и чл. 123, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при заварено тежко престъпление е задържан от органите на МВР народният представител Димитър Иванов Аврамов. Главният прокурор на Република България е уведомил за случая председателя на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения за 11-17 юли 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вносител Волен Сидеров и група народни представители, водеща - Комисия по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по околната среда и водите, подпомагащи – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по здравеопазването и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, подпомага я Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагаща е Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”;
- Проект за решение за налагане на мораториум върху покачването на цените на хляба в Република България за срок от три месеца, вносител е Десислав Чуколов и група народни представители, разпределен е на Комисията по земеделието и горите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомага я Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомага я Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
На 16 юли 2012 г. с входящ № 224-00-13 в Народното събрание е постъпил Годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол на вътрешния одит на Сметната палата на Република България за 2011 г. и Становище на Сметната палата по Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода от 1 януари до 31 декември 2011 г., внесен от председателя на Сметната палата на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 13 юли 2012 г. с входящ № 239-00-146 в Народното събрание е постъпил Годишен отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2011 г.
С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание и на електронен адрес в компютърната мрежа на Народното събрание.
На 13 юли 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила Информация за потребителските цени за юни 2012 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарна група – господин Шарков, заповядайте. Изявление.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,

„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Синята коалиция
Уважаеми дами и господа, вътрешният министър се е самообявил за единствен защитник на пострадалите от престъпления. Той дори си позволява да обвинява тези, които не му повярваха, че защитават организираната престъпност. Сред неповярвалите сме и ние, депутатите от Синята коалиция.
Днес поставяме въпроса: кои депутати в Народното събрание и кои членове на правителството на ГЕРБ са готови да застанат в защита на пострадалите от злодеянията на вътрешния министър? Предизвикваме, на първо място, да отговори премиерът Борисов.
В края на 2011 г. господин Цветанов чете незаконно СРС-та от тази трибуна и обвини лекаря в Горна Оряховица, че едно бебе е било умишлено умъртвено. Нарече тези лекари убийци, обвини ги в предумишлено умъртвяване. Цитирам негови изрази, с които той оправдаваше ареста им.
Още тогава бе обвинен от нас, от Синята коалиция, в нарушаване на закона и безогледна полицейщина. Още тогава поискахме публично да се обяви съдържанието на съдебно-медицинската експертиза, в която най-авторитетни български лекари потвърдиха невинността на колегите от Горна Оряховица.
Мнозинството в Народното събрание скри от обществото тази експертиза. Последваха едни странни придумвания на хора – да повдигат нови обвинения, да завеждат нови искове срещу същите тези лекари. Тези искове обаче започват да падат в съда. Падат в съда, както информират и медиите, след една тройна експертиза, след пет петорни, а от вчера и след една деветорна експертиза. И сто експертизи да бъдат направени, няма как да се променят резултатите и те няма да дадат право на вътрешния министър да издевателства над българските лекари.
Настояваме министър-председателят да го отстрани от правителството с мотива, че той съсипва редовно човешки съдби, включително и от трибуната на Народното събрание.
Настояваме да бъде отстранен от правителството и по още една причина, заради постоянната му склонност да криминализира всеки, който не му е удобен. Той нарича престъпници: лекари, протестиращи младежи, съдии, политици, поведе война и с президента Плевнелиев, за да оправдае собствените си действия. Това, колеги, добива маниакални измерения.
Затова призоваваме всички парламентарни групи да заемат позиция по отношение злоупотребата с власт от страна на вътрешния министър”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Синята коалиция и Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Ще започнем с точка първа от програмата ни, но преди това – процедура.
Господин Татарски, заповядайте.
Любен Татарски (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, поставям на Вашето внимание за гласуване предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене с три седмици на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
И още една процедура – заповядайте, госпожо Колева.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз също имам подобно процедурно предложение – на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, моля да приемете предложението ми за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г., като удължаването на срока да бъде максимално, а именно с 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Сега преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
С доклада на Правната комисия ще ни запознае госпожа Фидосова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви прочета:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-71, внесен от Христо Бисеров и група народни представители; № 254-01-77, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители; № 254 01-79, внесен от Яне Янев и група народни представители; № 254-01-81, внесен от Мая Манолова и група народни представители; № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова и група народни представители; и № 254-01-84, внесен от Волен Сидеров и група народни представители

Комисията разгледа всичките шест законопроекта на свое заседание, проведено на 12 юли 2012 г.
Първият законопроект беше представен от един от вносителите – народният представител Христо Бисеров.
С настоящия законопроект Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага да се преразгледат правилата на принципа за уседналост. Той следва да отпадне или да се видоизмени така, че да не се засягат основни човешки права.
Предлага се премахване на заличаването от избирателните списъци в тази връзка. Ако част от този регламент се запази, се предвижда алтернативно списъците по чл. 187 да бъдат съставяни, отпечатвани и оповестявани по общия ред и по правилата за всички списъци за гласуване и то в срокове, осигуряващи възможност за защита от неоснователно заличаване или поради пропуски.
Предлага се облекчаване на режима за гласуване в чужбина чрез промени в правилата за подаване на заявления за гласуване, изработване на избирателните списъци и разкриване на избирателни секции.
С оглед завишаване на прозрачността на работата на всички видове изборни комисии се въвежда общо правило, че всичките заседания на комисиите са публични и на тях могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на политически партии и коалиции, чуждестранни и местни наблюдатели, представители на неправителствени организации, журналисти. Изказваните от тях становища се записват в протокола.
Предлага се всички заседания на ЦИК да се предават онлайн в интернет, а също така да се публикуват на интернет страницата на комисията пълните протоколи от заседанията, с изрично отразяване на начина на гласуване на членовете.
Предвижда се с оглед предстоящите парламентарни избори своя интернет страница да имат и всички районни избирателни комисии.
Една от важните препоръки, която отправи мисията на ОССЕ, отразена в Раздел „Приоритетни препоръки”, е „на личности, които идентифицират себе си като принадлежащи към малцинствени групи, трябва да им бъде разрешена употребата на майчиния език по време на предизборната кампания, за да се подпомогне тяхното ефективно участие в обществените дела”. В тази връзка се предлага при необходимост и ако се осигури превод, на предизборни събрания и митинги да може да се ползват и други езици, освен българския.
Предвижда се отпадането на знака „Х”.
Предвижда се всеки член на секционната комисия да получава оригинален екземпляр от протокола с подписите на всички членове и с мокър печат на комисията.
Въвежда се задължение на РИК и на ОИК веднага след приемането на секционните протоколи да ги сканират и качват в интернет страницата на РИК, респективно в интернет страницата на съответната община.
Вторият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Екатерина Михайлова.
С предлаганите от Синята коалиция промени в Изборния кодекс се въвежда съдебен контрол по отношение на актове, с които се ограничават правата на участващите в изборите партии, коалиции и кандидати, като случаите на отказ за регистрация, заличаване на съществуваща регистрация и така нататък.
Предлага се забрана в наименованието или абревиатурата на коалиция от партии да се включват трите имена на физическо лице или неговото фамилно име, или комбинация от собственото и бащиното или собственото и фамилно име на лицето, освен когато физическото лице е регистрирано като кандидат от името на същата коалиция, или е дадено неговото изрично съгласие.
Предлагат се промени, целящи попълване на празнотите, респективно коригиране на неяснотите по отношение непрозрачността на бюлетините, статута на предизборните коалиции, особеното мнение при несъгласие на член на избирателна комисия с дадено решение, както и редът за провеждане на изборите зад граница и други.
Предвижда се при изборите за народни представители през 2013 г. да се проведе електронното гласуване, което ще разшири значително гражданското участие в изборите. Такова гласуване все повече се прилага в Европа и по света и скоро ще преобладава над гласуването с хартиени бюлетини.
Третият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Яне Янев.
Чрез предлаганите промени се стимулира упражняването на активното избирателно право, без да се превръща в задължение. Въвежда се забрана за заемане на държавни длъжности на лица, които не гласуват на национални избори, от една страна, и предимство при постъпването в държавни структури и търговски дружества на лица, участващи в такива избори, от друга страна.
Нелогично е 4-процентовата бариера при парламентарни избори да бъде еднаква както за една партия, така и за коалиция, съставена от много партии. Предлага се да се запази 4 % бариера за партия и за коалиция, съставена от две партии, като се увеличава с по 1 % за всяка следваща партия, участваща в коалицията.
Поради факта, че в Изборния кодекс не се предвижда механизъм за контрол на допитванията до общественото мнение и социологическите проучвания, се предлагат: задължителна публичност на информацията за това кой е авторът на изследването, кой е неговият инициатор или поръчител, както и кой е източникът на неговото финансиране. Въвеждат се изисквания към начина за публично представяне на тази информация и се предлага извършване на ревизия от НАП и Сметната палата на субектите, които обнародват данни от изследвания и механизъм за контрол и превенция.
Предвижда се забрана за публично представяне на фалшиви и манипулативни данни и санкция за нарушаването й, а също така се забранява данните от изследвания официално да са основание за действия, които влияят върху изборния процес.
Гарантира се правото на партии, коалиции от партии, инициативни комитети и кандидати да могат да изразят становище в медиите, ако преценят, че данните манипулират представата за тях.
Регламентираното в Изборния кодекс преференциално гласуване за народни представители е един възможен механизъм за въвеждане на така дълго търсения мажоритарен елемент. Във всички случаи обаче според законопроекта предвидената 9 процентова бариера е твърде ниска. В този смисъл се предлага тя да се завиши на 20 %.
Премахва се изискването чуждестранни наблюдатели на избори да бъдат канени само чрез Министерството на външните работи, тъй като по този начин се създава опасност прозрачността на изборния процес да бъде поставена в зависимост от желанието и съображенията на орган на изпълнителната власт, което е в разрез с принципите на демокрацията.
Четвъртият законопроект беше представен от народния представител Мая Манолова.
Предлагат се промени, които да осигурят публичност и прозрачност на дейността на ЦИК, като това включва допускане на наблюдатели до нейните заседания и своевременно обявяване на стенограмите от заседанията на интернет страницата й.
Въвежда се съдебен контрол върху всички актове на ЦИК, като по този начин ще бъдат пресечени опитите Централната избирателна комисия да бъде използвана като политическа цедка.
Предвижда се разписването на ясни правила за начина, по който един гражданин попада в списъка по чл. 187.
Други промени, които се предлагат, се отнасят до начина на гласуване и отчитане на резултатите, като се предлага въвеждане на машинно гласуване.
Ако това предложение не бъде прието, се предлага на предстоящите парламентарни избори да бъде върнато гласуването с интегрални бюлетини.
Предвижда се промяна относно броя и регистрацията на застъпниците и политическите представители на партиите. Предлага се ограничаване на броя, който една политическа партия има право да регистрира – до удвоения брой на избирателните секции в избирателния район.
Необходимо е социологическите агенции, които извършват проучвания по повод на изборите, да обявяват по чия поръчка са изготвени и с какъв обхват.
Предлага се забрана за използването на обществени средства и ресурси в предизборни кампании. Предвижда се и ясно да се разпише материално-правната компетентност на съда по изборни дела.
Петият законопроект беше представен от народния представител Димитър Лазаров.
В него се предвижда в случаите, когато избирателната комисия не може да приеме решение поради недостигане на изискуемото мнозинство от две трети, това да се счита за отхвърляне на проекторешението и същото да подлежи на обжалване по реда, приложим за приетите решения.
Предлага се ЦИК да се подпомага от постоянно действаща администрация, която да е част от държавната администрация, като назначаването, правомощията и израстването в ранг ще бъдат по реда на Закона за държавния служител.
За осъществяване по-голяма степен на прозрачност се предвижда да се вмени като задължение на ЦИК да приеме вътрешни правила за организацията на дейността си, да публикува стенографските протоколи от заседанията си, сканираните и получени по електронен път екземпляри от протоколи на районните и общинските избирателни комисии, както и да излъчва в реално време заседанията на интернет страницата си. Предлага се Централната избирателна комисия да води и поддържа актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер.
Разширяват се съответно правомощията на районните и общинските избирателни комисии. Те ще поддържат интернет страница, на която ще публикуват решенията си, стенографските протоколи от заседанията си и други документи. Предвижда се районните и общинските избирателни комисии да сканират и изпращат в Централната избирателна комисия протокола си с данните от гласуването в съответния изборен район в срок до 48 часа след приключването му.
Предлага се създаване на регистър на застъпниците, който също ще се публикува на интернет страницата на съответната районна или общинска избирателна комисия.
Застъпниците ще бъдат регистрирани по кандидатски листи от политическите партии, коалиции от партии и инициативни комитети. Предлага се ограничаване на общия брой на застъпници на всяка кандидатска листа на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет да не надхвърля общия брой на избирателните секции в съответния изборен район.
Предлагат се и промени по отношение на списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7, като се дава възможност още веднъж лицата да направят справка в списъка. Ако има данни за допуснати грешки, те да могат своевременно да заявят това и да бъдат отстранени.
Въвежда се забрана за поставяне на агитационни материали извън предизборните кампании с подробно разписани ред и правила и компетентност на съответните органи и предвидени административни санкции за лицата, нарушили забраната за поставяне на агитационни материали преди началото на предизборната кампания.
Предлага се Сметната палата да има възможност да проверява декларациите за произход на средства на физическите лица, които даряват съответните участници в предизборната кампания. Предвижда се и отделно броене и отчитане в протоколите на съответните избирателни комисии на неизползваните и празните бюлетини, съответно пликове в зависимост от вида избор.
Предлага се промяна в Закона за администрацията, с която се предвижда министър-председател, заместник министър-председател, министри и други лица да не могат да бъдат ръководители на предизборен щаб на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет и да не използват за сметка на държавния бюджет моторни превозни средства, собственост на съответните министерства и ведомства, при участие в предизборна кампания.
С промяна в Закона за радиото и телевизията се предвижда задължение на медиите да оповестяват незабавно и публично на интернет страницата си пълното съдържание на договорите с всички участници в изборния процес.
В борбата с престъплението „купуване на гласове” се предлага промяна в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, като се предвижда включването на съставите по чл. 167, ал. 3 и ал. 4 и чл. 169г в кръга на престъпленията, за чието разследване се допуска използването на специални разузнавателни средства, като право да искат това ще имат само окръжните прокуратури.
Предлага се да се създаде експериментално преброителна комисия за частични избори, които предстоят за кмет и община, както и за местните избори, които ще се проведат през 2015 г.
Предвижда се и създаване на възможност за гласуване по електронен път дистанционно, чрез интернет при провеждане на избори за народни представители през 2013 г.
Последният законопроект беше представен от народния представител Десислав Чуколов.
С предложенията за промяна се гарантира честността на изборния процес и възможността за манипулиране на вота от представители на Централната избирателна комисия, на районните и общинските избирателни комисии.
Необходимо е в избирателните секции да се поставят и камери, които в реално време ще показват на избирателите как протича изборният процес.
Предлага се ЦИК, РИК и ОИК да създадат и поддържат електронни страници в интернет.
Друго основно предложение е да се постави целият изборен процес на паритетен принцип при сформиране на съответните избирателни комисии.
Управлението на държавата не бива да се политизира по време на избори, поради което се предлага членовете на Министерския съвет, областните управители и кметове да не участват в предизборната кампания.
Финансирането на предизборните кампании трябва да е максимално прозрачно. Затова предлагаме тези средства една година преди изборите да бъдат пренасочвани обратно към партията, от която са влезли депутатите, в пълния си размер към датата на първата сесия на действащото Народно събрание.
През последните години беше повдиган нееднократно въпросът за членството на съдии, прокурори, магистрати, следователи в организации, изискващи полагането на клетва. Избирателите имат правото да знаят принадлежността на всеки един кандидат към недържавни организации, изискващи полагането на клетва, както и сексуалната ориентация на кандидатите.
Предлага се също така социологическите агенции да бъдат извадени от предизборната агитация. Събраната от тях информация може да служи на предизборните щабове и на самите кандидати, но не трябва да се употребява за насаждане на внушения у избирателите.
Предвижда се Българската национална телевизия и Българското национално радио да отразяват кампаниите на кандидатите безплатно.
Ограничава се броят на застъпниците до един човек за листа за една избирателна секция.
В последвалата дискусия госпожа Манолова в изказването си приветства намерението на всички парламентарно представени политически партии за предложените промени в Изборния кодекс и се надява те да станат факт. Ще подкрепи проекта и на управляващата партия ГЕРБ, но смята, че промените са недостатъчни и се надява те да претърпят промяна в хода на обсъждането. Изрази категорично несъгласие с предложението за използване на специални разузнавателни средства по време на изборния процес, тъй като това ще стане легален начин за подслушване на политически опоненти и назначаването на постоянно действаща администрация, подпомагаща дейността на ЦИК. Заяви, че не възприема и начина, по който се правят промени в „забранителните списъци”. Подкрепя ограничаването на броя на застъпниците. Подкрепя също идеята за прозрачност в работата на избирателните комисии и контролирането на недействителните бюлетини.
Подчерта, че ще подкрепи и проекта на Синята коалиция, макар че при електронното гласуване съществува възможност за манипулации и контролиране на вота и то би могло да бъде използвано само като експеримент, както и законопроекта на Движението за права и свободи, тъй като и там има редица разумни идеи – ограничаване броя на застъпниците, прозрачността в работата на комисиите, контрола върху бюлетините.
Заяви, че не приема въвеждането на агитация на майчин език и предложението за отпадане на принципа за уседналост.
В законопроекта на „Атака” според нея също има предложения, които могат да бъдат подкрепени.
По отношение на законопроекта на господин Яне Янев – като публичност на информацията за възложителя и финансирането на социологическите проучвания и административнонаказателните разпоредби, свързани с тях, имат подкрепата на ГЕРБ.
Не се подкрепя § 1, защото се обвързва активното избирателно право с възможността граждани да заемат изборна длъжност или длъжност по трудово или служебно правоотношение в държавната или общинските администрации.
Заяви, че дебат заслужава и § 2.
В дискусията взе участие и госпожа Антоанета Цонева – председател на Института за развитие на публичната среда.
Тя изказа удовлетворението си, че в повечето законопроекти се съдържат промени, свързани с повишаване прозрачността на изборния процес и дейността на ЦИК.
По отношение на достъпа до медиите направи предложение – всяко съдържание в медиите, което е платено, да е изрично маркирано с ясен знак, което ще засили значението на предложението за промени в Закона за радиото и телевизията. Така ще може да се направи преценка между съдържанието на договора и това, което се отразява в медиите.
Според нея е необходимо е да се разпише разумен срок за публикуването на съдържанието на договорите, за да няма възможност за заобикаляне на закона.
Подкрепя предложението за отпадане на многомандатните райони по чл. 107.
По отношение на социологическите проучвания се съгласи, че има злоупотреби със социологически данни, но според нея от направеното предложение няма да има ефект, а е необходимо да се обяви методологическата рамка, по която се провеждат изследванията, за да могат резултатите да бъдат установими и проверими.
Дискусията приключи с изказването на господин Стефан Манов от „Френско-български форум”.
Той изтъкна, че българите в чужбина нямат свой изборен район, в който да се регистрират кандидатски листи, а също няма и преференциален вот, като може би трябва да се помисли и по този въпрос.
Приветства идеите в проектите за интернет гласуване, което е необходима и положителна стъпка за повишаване на избирателната активност.
Според него, би могло чрез интернет страницата на ГРАО да се подава заявление в кой град в чужбина желаят да гласуват българските граждани.
Също така може да се обмисли и идеята в тези градове, в които на предходни избори е имало избирателни секции, като може това да бъде ограничено времево, при следващи избори автоматично да се разкриват секции без да е необходимо да се подават заявления за гласуване. Всичко това би улеснило гласуването на българите в чужбина.
След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, 2 гласа „против” и 14 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 254-01-71, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители на 21 юни 2012 г.;
- с 13 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 254-01-77, внесен от народния представител Екатерина Михайлова и група народни представители нa 06 юли 2012 г.;
- с 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 254-01-79, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 10 юли 2012 г.;
- с 15 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 254-01-81, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители на 10 юли 2012 г.;
- с 14 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 254-01-83, внесен от народния представител Искра Фидосова и група народни представители на 10 юли 2012 г. и
- с 2 гласа „за”, 4 гласа „против” и 14 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 254-01-84, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 11 юли 2012 г.” Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Ще започнем представянето на внесените законопроекти по реда на постъпването им.
Първият е внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители.
Заповядайте, господин Бисеров, като вносител.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първата парламентарна група, която внесе свой Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, е Парламентарната група на Движението за права и свободи. Своите предложения ние направихме след като извършихме внимателен анализ на изборите, които преминаха есента, и на това как беше прилагано за първи път кодифицираното изборно законодателство в България. Държа да подчертая кои са нашите изводи от това как преминаха изборите за президент и вицепрезидент и местна власт през изминалата есен.
Според нас Изборният кодекс не изпълни целите си още при старта на неговото прилагане. Изборите бяха характерни с недемократичност на изборния процес; злоупотреба с държавна власт и експлоатиране на държавната машина в полза на определени политически сили; липса на организация и наличие на хаос в работата на държавните органи; непрозрачност в работата на изборната администрация и превръщането й в обслужваща предизборните цели на управляващите; неработещи механизми за контрол, за законност на решенията на изборните комисии и актовете на органите на държавната власт; злоупотреби с медии, социологически агенции; манипулиране на общественото мнение; търговия с гласове; проблеми с равноправното участие на малцинствата в изборния процес; непрозрачно финансиране на изборните кампании и много други добре познати порочни практики отново бяха проявени в съчетания, степени и масовост, непознати досега. Всичко това, комбинирано с флагрантното нарушаване на конституционни права и лишаването на десетки хиляди граждани от правото им и възможността им да гласуват чрез въвеждане на ограничителни норми и създаването на хаос в изборния процес, даде сериозни основания и твърдения и нашите изводи са, че тези избори бяха най-манипулираните и най-недемократичните в най-новата история на България.
Превратното приложение на принципа за уседналост, съчетано с безпардонното използване на механизма за заличаване от избирателните списъци, лишиха много български граждани от едно от най-важните им конституционни права. Всичко това бе реализирано чрез механизмите на Изборния кодекс.
В подкрепа на тази оценка дойде и окончателният Доклад на ОССЕ – „Ограничената мисия”, от който се направи изводът, че първият опит за кодификация на изборното законодателство е неуспешен и предизвиква препоръки за повече от 30 промени в закона, 10 от които – приоритетни.
Тази е оценката, която ние правим на изборното законодателство за първия опит за кодификация. Според нас той е неуспешен, има нужда от спешни промени и ние предлагаме промени в няколко насоки.
Първата насока е за промяна в правилата за работа на изборните комисии – от секционна, през общинска, районна и Централна избирателна комисия. Заседанията на комисиите трябва да са максимално публични чрез допуск на всички заинтересовани лица до помещенията, където работят тези комисии.
Второ, чрез пряко излъчване на всички заседания на Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии в сайтовете им в интернет, което естествено означава, че районните избирателни комисии подобно на Централната избирателна комисия трябва да бъдат задължени да имат свои интернет страници, на които да излъчват своите заседания, освен това да качват всички материали, протоколи, решения веднага след тяхното снемане от стенографския запис, включително да бъде отразено как гласуват членовете на тези комисии по отделните въпроси.
Съобразявайки се с препоръката на мисията на ОССЕ, предлагаме да се промени онова грозно правило, което даваше възможност главно на Централната избирателна комисия да не се събира, да не създава кворум и по този начин да отказва да се произнася по решения на долустоящи комисии, които бяха в нарушение на българското законодателство.
Разбира се, необходимо е ръководствата на комисиите да бъдат сформирани така, че да се прекрати злоупотребата, която успяха да реализират управляващите тогава партии в лицето на ГЕРБ и „Атака”. Правилото за ръководните длъжностни в комисиите трябва да бъде модифицирано така, щото злоупотребата да не може повече да продължава.
На второ място, предлагаме промени, които да гарантират правото на всеки български гражданин да гласува.
Порочен и антиконституционен е регламентът, който ГЕРБ въведе чрез криворазбрания принцип на уседналост и който наистина съществува и в европейски държави. Българската уседналост всъщност вместо да посочва къде да гласува гражданинът, го лишава от правото да гласува.
Тази игра със съюзите „и, или” доведе дотам, че стотици хиляди граждани не упражниха правото си на вот. Това е комбинирано със забранителните списъци. Така наречените „забранителни списъци” съществуват по чл. 187, които впрочем бяха изготвени не от служба ГРАО, не от общините, а на практика от Министерството на вътрешните работи. Това съчетание доведе до едно от най-тежките нарушения, на които бяхме свидетели.
Ние, разбира се, продължаваме да защитаваме тезата си, че ако уседналостта бъде прилагана, тя трябва да бъде прилагана само по начин, при който, когато законът ти каже къде не можеш да гласуваш, задължително да ти посочи къде можеш да гласуваш и това нещо трябва да ти стане известно достатъчно рано, а не в последния ден гражданинът да научава, че на практика няма къде да реализира гласа си, няма пред кого да се жали и да получи разрешение за гласуване.
В този смисъл са нашите предложения. Ако бъдат запазени така наречените „забранителни списъци” – задължително да попаднат под режима на всички списъци, което означава, че трябва да бъдат изготвени поне месец по-рано. Те трябва да бъдат подлагани на контрол по начин, по който се изготвят общите списъци, включително да се въведе съдебен контрол.
Когато става въпрос за конституционни права, не можем да разчитаме само на правомощията на избирателните комисии, които за съжаление през изминалите избори действаха като политически органи.
Останалата част от законопроекта ще бъде представена от нас – от колегите, по време на дебата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз Ви благодаря, господин Бисеров.
Следващият законопроект е внесен от госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители.
Госпожо Михайлова, заповядайте да представите законопроекта.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Законопроектът, който с колегите ми от Парламентарната група на Синята коалиция сме внесли, основно може да бъде разделен на две части.
Първата част са предложения, свързани с дефекти, констатирани по време на провеждането на последните избори за местна власт и за избор на Президент и вицепрезидент на републиката.
Въз основа на тези недостатъци в изборното законодателство и в начина, по който бяха проведени изборите, ние направихме предложения. Те в голяма степен кореспондират с констатациите, направени от ОССЕ и дадените към българския парламент препоръки за промяна на изборното законодателство.
Какво предлагаме в тази посока? Предлагаме много по-засилен съдебен контрол върху актовете на изборната администрация. Един от дефектите, с който се сблъскахме при провеждането на последните избори, е именно невъзможността част от актовете да достигат до съда и да има контрол върху действията на изборната администрация. С измененията предвиждаме контролът да бъде много по-засилен, за да се пресичат своеволия от тяхна страна или пък грешни решения.
Във връзка с това правим още едно предложение, което виждам, че има в почти всички други законопроекти и което още по време на провеждането на избори беше поставено в пленарната зала като проблем, но за съжаление тогава мнозинството от ГЕРБ отказа да го реши, а именно публичността на заседанията на Централната избирателна комисия – кой как взема решенията и кой как гласува. Това нещо е важно не само за участниците в изборния процес, то е важно и за българските граждани, които би трябвало да знаят кой какво прави и защо се стига до едни или други решения, а не това да става скришно.
Едни от тези решения, които специално бяха насочени срещу елиминиране на участници в изборния процес – представители на Синята коалиция, доведоха до решения, свързани с наименования на коалиции. Знаем случаите във Варна, в Монтана и в Плевен. Поради това предлагаме промяна в изборното законодателство, като предвиждаме много повече хипотези, свързани с наименованията на изборните коалиции и това да залегне в Изборния кодекс, за да няма различно тълкуване или опити от страна на изборната администрация да пресече участието на един или друг от участниците в изборния процес.
Какво още предлагаме, което също е констатация от проведените избори? Един от начините за купуване на гласове и контролиран вот става през легалната форма на регистрация на застъпниците. Това констатирахме както при общите избори, така и при няколкото частични избори, които се проведоха в рамките и на тази година. Давам за пример изборите в Кюстендил – беше констатирано, че с броя на застъпниците си партии, които в други ситуации не могат да извадят толкова гласове, този път чрез застъпници практически им бяха осигурени възможности за контролиран вот чрез завеждане на хората до урните за гласуване за точно определена партия. Поради това правим предложение в тази посока.
Удовлетворена съм, че и в останалите законопроекти виждам подобни предложения за ограничаване на броя на застъпниците до един, а така също и за създаването на публичен регистър на застъпниците, за да има яснота и да се знае кой къде е, зад кой е застанал и в крайна сметка да осветим много повече самата организация на изборния процес. Надявам се да намалим контролирания вот, който, разбира се, би трябвало да бъде пресечен и чрез други способи, а не само чрез този.
Втората част на изборните предложения, които правим в Избирателния закон, е свързан с друга тема. Тя не е въз основа на констатирани недостатъци от проведените избори, а е нещо, което от Синята коалиция години наред предлагаме пред българския парламент, а именно въвеждането на електронно гласуване.
Тук искам да напомня, че преди три парламента, тоест, ако се върнем три парламента назад, е внесен първият Законопроект за провеждане на електронно гласуване от народни представители тогава от Демократи за силна България. В следващите години и парламенти наново правихме тези предложения. Все пак тук трябва да кажа, че в Изборния кодекс беше прието експериментално електронно гласуване, но за съжаление с решението на Конституционния съд тази част на Изборния кодекс беше отменена.
Сега ние предлагаме наново електронно гласуване, което да бъде по два начина – дистанционно или през специални устройства, като смятаме, че сме дали много повече защити за провеждането на това електронно гласуване, давайки си сметка, че Конституционният съд отмени тази част от Изборния кодекс с аргументите, че няма достатъчно защита.
Защо правим това предложение? Защото смятаме, че това е начин да се повиши избирателната активност; защото смятаме, че чрез електронно гласуване ще можем да активизираме много по-голяма част от младите и активни български граждани, в това число българските граждани, които живеят извън пределите на страната ни.
Аз съм убедена, че много от Вас са контактували или са получавали писма, или пък са имали изпратени имейли от организации и отделни хора, които живеят зад граница, с настояване на бъде въведено електронно гласуване, за да бъде облекчен начинът, по който те ще гласуват. Защото в много от страните извън България, особено в големите страни по-отдалечени от България, се оказва доста сложно и трудно за български граждани да упражняват правото си на вот.
Електронното гласуване с достатъчно гаранции би дало възможност на тези активни български граждани, както, разбира се, и активните български граждани, които живеят на територията на България, да упражнят своя вот. Електронното гласуване е модерен способ, има препоръки за въвеждането му. Разбира се, то трябва да бъде направено с достатъчно гаранции, за да не се злоупотребява с вота и да не се направи нова форма на контролиран вот. Но тук отговорността на парламента е, че ако вземе политическото решение „за”, трябва да направи и техническите правила, така че да се гарантира тази сигурност и да имаме наистина един честен вот – този през новите системи на гласуване.
Това, което искам да кажа на финала, е, че съм удовлетворена, че днес гледаме на първо четене промените в Изборния кодекс. Казвам го, защото едно от много важните неща, които сме поставяли от страна на Синята коалиция и при кръглата маса при президента, и след това при всичките срещи и участия, които е имало по темата, е своевременното приемане на промените в изборното законодателство. Важно е да се приемат навреме, защото част от честния изборен процес е информираният процес. Информацията – както за гражданите, така и за участниците в изборния процес, е важно да е своевременна. Надявам се, че след днешния ден, в рамките на месец септември ще можем да стигнем и до второто четене на Изборния кодекс, така че в ранната есен всички ние да знаем правилата, по които ще се провеждат следващите парламентарни избори, за които няма толкова много време – догодина по това време или ще сме в кампания, а може вече и да са изтекли сроковете за провеждане на изборите. Затова трябва по един много бърз начин наистина да приемем окончателно това, което смятаме, че трябва да бъде направено и да осигурим правилата навреме за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Следва законопроектът от народния представител Яне Янев и група народни представители. Той ще бъде представен от народния представител Емил Василев.
Заповядайте, господин Василев.
Емил Василев (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря на Правната комисия, че подкрепи законопроекта на „Ред, законност и справедливост”. Отбелязвам в самото начало, че измененията, които ние предлагаме, са от принципиално естество. Изборното ни законодателство, което ще рече и изборният процес, дават дефекти от доста време. Повечето от промените в изборното законодателство сме предлагали и в предишния парламент. Тези проблеми не бяха изчистени с новия Изборен кодекс. Хубаво е, че мнозинството разбира, че Изборният кодекс се нуждае от някои промени, поради което ние, народните представители от РЗС, подкрепяме по принцип и повечето от промените, които се предлагат от другите парламентарно представени партии в техните законопроекти.
Конкретно за нашия Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който, отбелязвам в скоби, ако искате да бъде правилно и изцяло разбран, трябва да се разглежда и в контекста на промените, които ние предлагаме в Закона за политическите партии.
Първо, чрез новите текстове в Изборния кодекс законодателно се стимулира упражняването на активното избирателно право, без то да се превръща в задължение. За целта ние предлагаме забрана за заемане на държавни длъжности – изборни и в администрацията, за лица, които не гласуват на национални избори. Не е издържано да участват в управлението на държавата тези, които не са поели своята отговорност за нейната политика чрез правото си на глас. Предимство при постъпване на работа в държавни структури и търговски дружества предимство да имат лица, които участват на такива избори и по този начин демонстрират реална, а не само на думи съпричастност към бъдещето на държавата.
Второ, на политическо и експертно равнище, както и в публичното пространство многократно е коментирано, че не е логично 4-процентовата бариера при парламентарните избори да бъде еднаква – както за една партия, така и за коалиция, съставена от много партии. В нашия законопроект се предлага бариерата да остане 4% за партии и също 4% за двупартийни коалиции, но оттук нататък при многопартийните коалиции за всяка следваща партия бариерата да се вдига с 1%. В скоби отбелязвам, че подобна практика има в изборното законодателство на редица страни – членки на Европейския съюз.
Трето, в законопроекта се предлага двойно увеличаване на депозита, който партиите и инициативните комитети внасят за участие в изборите за народни представители, за президент и за членове на Европейския парламент. Това предложение е съгласувано с нашата теза, намерила израз и в други законопроекти, включително и в споменатия преди малко от мен Закон за политическите партии, че трябва да се поставят бариери пред партиите-фантоми, които всъщност размиват политическия процес, занимават се с изборни фалшификации, с измама на избирателите и най-малко се занимават с изпълнение на конституционно определените функции на една политическа партия, а именно да формира и да изразява политическата воля на гражданите.
Като финансов резултат увеличаването на депозита ще покрие поне минимално разходите за отпечатване на бюлетините, а може да се използва и за финансиране на Домовете за деца в неравностойно положение.
Четвърто, за двете десетилетия след демократичните промени постоянно нараства значението в изборния процес на допитванията до общественото мнение и социологическите проучвания. Резултатите от тях дават представа за електоралната тежест на участниците в изборите и за шансовете им за успех. Не е необходимо специално да се доказва, че това не е само информативна прогноза за изборното поведение на гласоподавателите, а е влияние върху това поведение. Достатъчен пример е, че ако едно изследване определи вярно или невярно шансовете на някоя партия да влезе в парламента като малки, тези шансове още повече намаляват. И обратното, разбира се, защото колебливите отказват да гласуват за съответната партия или биват стимулирани да гласуват за друга партия. Това е част от психологията на българския изборен процес, тъй като българският гласоподавател не обича образно казано „гласът му да изгори”. Така авторите на допитвания и проучвания, които ние наричаме социолози, както и медиите, които обнародват резултатите от тези прогнози, стават реален и нерядко решаващ субект на изборния процес.
Изборният кодекс досега не предвижда никакви механизми за контрол върху дейността на социолозите. Ако в академичните институции ролята на такъв контрол играят публични научни обсъждания, то в случая с частни организации, така наречените социологически агенции, трябва да се разчита единствено на изследователската съвест и добрата воля, която обаче в някои случаи не е налице. По отношение на фирми, основани на пазарен принцип и ориентирани към печалба, каквито са повечето социологически агенции, очевидно е, че са необходими допълнителни контролни механизми.
Най-важното, това, което предлагаме като законодателна промяна, има за цел в края на краищата да избегне съмненията в обществото по отношение достоверността на социологическите изследвания, съответно да засили вярата на гражданите в това, че се представят достоверни социологически изследвания. Ето защо предлагаме задължителна публичност на информацията: кой е авторът на изследването, кой е неговият инициатор или поръчител, както и кой е източникът на неговото финансиране?
Избирателят има право да знае кой е заинтересован да се публикуват определени данни и да си направи съответните изводи. Това би намалило и пропагандния ефект на евентуално манипулиране на социологически изследвания. Залагаме изисквания към начина за публично предоставяне на тази информация, за да се неутрализират някои възможни начини за заобикаляне на горната разпоредба. Предвиждаме ревизия от страна на НАП и Сметната палата на субектите, които обнародват данни от изследвания, като механизъм за контрол и превенция. Разбира се, и санкции при нарушаване, забрана да се разрешава на нарушителите да провеждат така наречения „екзит пол” в изборния ден, както и глоба, която е по-висока от някои други глоби, които са предвидени в изборното законодателство, съобразено със степента на обществена опасност на евентуално извършени такива нарушения.
Промените, които предлагаме, гарантират на партиите, коалициите, инициативните комитети и на отделните кандидати да могат да изразяват в медиите своето становище по отношение на публикувани социологически изследвания, своеобразно право на отговор по отношение на социологически проучвания, които те намират за неправилно отразяващи реалната им политическа тежест.
Пето, намираме, че регламентираното от Изборния кодекс преференциално гласуване за народни представители е един възможен механизъм за въвеждане на така дълго търсения мажоритарен елемент, но в случая заложената сега 9-процентова бариера в Изборния кодекс е твърде ниска. В този смисъл тя се явява стимул за купуване на гласове и затова нашето предложение е тази 9-процентова преференциална бариера да бъде променена на 20%. Както знаете методът Хеър-Ниймайер дава възможност – в този парламент има народни представители с 2 хиляди гласа – за преференциално гласуване по досегашния механизъм, а това би означавало със 180 гласа да виждаме народни представители тук.
Накрая предлагаме законодателна промяна, която да облекчава достъпа на чуждестранни наблюдатели до изборния процес, тъй като досегашният механизъм за каненето им чрез Министерството на външните работи е твърде тежък и усложнен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Следва законопроектът, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители. Същият ще бъде представен от госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, вярна е оценката, която прозвуча от устата на няколко от изказващите се до този момент, а именно, че изборите, които проведе ГЕРБ в края на миналата година, бяха нечестни и манипулирани избори – всъщност най-нечестните, манипулирани и купени избори, които сме наблюдавали през последните 20 години. Най-голямото доказателство в подкрепа на това твърдение са тези шест законопроекта, които са внесени от всяка една от парламентарните групи и са предмет на днешния дебат. Тези шест законопроекта показват, че няма политическа сила в Народното събрание, която да не е осъзнала проблема с нечестните избори в България, че няма политическа сила, която да не си дава сметка, че всяко едно от нарушенията по време на избори, води своето начало от изборните правила, че те трябва да бъдат променени и промените не трябва да бъдат козметични, а същностни.
Големият проблем на старта на този дебат всъщност е с искреността на всяка една от политическите формации, че наистина иска да направи сериозни промени в изборното законодателство. Големият страх на хората е, че следващите избори ще бъдат още по-нечестни, че безобразията на следващите избори ще бъдат още по-големи, че няма смисъл да се гласува, защото изборите ще бъдат откраднати от хората.
Аз много се надявам, че управляващите от ГЕРБ най-накрая са си дали сметка за голямото поражение, което тяхното управление нанесе на демокрацията в България, и то е в демотивацията на хората да участват в избори, в разбирането, че от гласа на всеки един нищо не зависи, че вотът ще бъде подменен. Затова и предизвикателството пред нас – всички, които започваме дебата в тази зала за промени в изборното законодателство, е да върнем надеждата у хората, надеждата, че има смисъл да се гласува, защото вотът на всеки български гражданин ще бъде отчетен честно.
Позицията на Коалиция за България за необходимите промени в изборното законодателство е последователна. Ние неведнъж сме казвали, че не трябва да се имитират промени, че наистина е необходим основен ремонт на Изборния кодекс, че трябва да започнем с промени в изборната администрация, в начина, по който функционират избирателните комисии. Защото няма спор между политическите субекти, че изборният хаос, на който бяхме свидетели на изборите миналата есен, всъщност беше умело дирижиран от Централната избирателна комисия.
Промените, които предлагаме, са в посока на повече публичност и прозрачност в нейната работа и съдебен контрол върху нейните актове. Не трябва да допускаме Централната избирателна комисия да продължава да бъде политическо сито и тя да прави партийна политическа преценка като последна инстанция кои субекти да бъдат допуснати до участие в изборите. Защото така и някои от основните политически партии рискуват да останат на резервната скамейка до следващия вот.
Няма да давам примери за позорните актове, които произнесе досегашната Централна избирателна комисия. Само ще кажа, че много се надявам наистина да има воля и в мнозинството промените да бъдат направени. Само ще припомня, че подобни предложения за промени внасяхме и по време на обсъждането на Изборния кодекс и след това през м. септември, когато най-големите дефекти в изборното законодателство лъснаха във връзка с провеждането на местния и президентския вот. Тогава те бяха отхвърлени монолитно от мнозинството в пленарната зала, сега се надявам то да преосмисли своята позиция и наистина да направим изборната администрация по-модерна, по-прозрачна и работеща в интерес на българските граждани.
Други важни промени, които предлагаме, засягат начина на гласуване и отчитането на бюлетините. Защото няма български гражданин, който да е участвал и да е наблюдавал изборите и който да не си дава сметка, че най-големите безобразия по време на избори се случват в секционните избирателни комисии.
Тук няма да се връщам назад и да припомням онзи семинар в Пловдив, където представител на държавата и на една политическа формация даваше указания на членовете на СИК как може да се фалшифицират бюлетини, нито случая със забравените камери в едно плевенско село, където се видя, че членове на секционните комисии участват в подмяната на бюлетините на своите опоненти.
Само ще кажа, че ако искаме да преодолеем субективния фактор в работата на секционните избирателни комисии, трябва да направим основна промяна в начина на гласуване и за Коалиция за България тази основна промяна е машинното гласуване. Тогава наистина ролята на членовете на секционните избирателни комисии ще бъде минимална по отчитането вота на българските граждани.
Ако това не бъде възприето, най-вече от управляващото мнозинство, нашето предложение е да бъде върната интегралната бюлетина, защото отделните бюлетини, с които се предвижда да се гласува на следващите парламентарни избори, ще ни върнат години назад в лошите изборни практики, ще ни върнат към една действителност, с която всички смятахме, че вече сме се разделили – действителността на изнесените масово извън секциите отделни бюлетини, предварителното им раздаване на избирателите, индианските нишки, контролирането на вота и прочие, и прочие.
Интегралната бюлетина е едно завоевание на изборния процес в България и това е начинът, по който следва да се проведат и следващите парламентарни избори.
Една от същностните промени, които внася Коалиция за България, се отнася до намесата на изпълнителната власт и на представителите на администрацията, висши регионални чиновници в предизборната агитация и в самия изборен дан. Ние предлагаме да бъде въведена забрана за използването на публичен административен ресурс по време на изборите. Нещо повече, между първо и второ гласуване ще внесем предложения, които да криминализират мачкането на избиратели от страна на изпълнителната власт. Защото това е един от най-големите пороци на изборната действителност в България – когато висши и по-дребни чиновници използват цялото си влияние, за да дискредитират и мачкат не само своите политически опоненти, но и българските избиратели. Стига се наистина до позорни случаи, в които хора биват уволнявани заради подкрепата, която са изразили за един или друг кандидат, когато жизнените нужди, оцеляването на един български гражданин се поставя под въпрос с оглед на това кого ще подкрепи и за кого ще гласува на следващите избори.
Всички ние наистина имаме основание да се срамуваме като част от това парламентарно мнозинство, като част от този парламент, който изработи изборни правила, които да дават възможност на местните дерибеи да се вихрят по време на избори, да изнудват, да притискат хората, да спекулират с жизнените им нужди, с тяхното оцеляване и да ги принуждават да гласуват за една или за друга политическа формация.
На това трябва да се сложи точка и в следващия Изборен кодекс трябва да бъде написана ясната забрана за използване на публичен административен ресурс по време на предизборна кампания и в изборния ден, което означава санкции за тези чиновници, които си позволят да използват държавната власт неправомерно в полза на управляващата партия или на местната кметска управа.
Само ще кажа, че подобни предложения са подкрепени от ГРЕКО – групата държави срещу корупцията, и това е предмет на едни от основните критики срещу Изборния кодекс в България, тъй като сегашните му правила даже не съдържат забрани за администрацията да не се намесва неправомерно в изборния процес.
Безспорно трябва да бъдат предприети мерки, които трябва да ограничат броя на застъпниците и политическите пълномощници по време на избори, защото това е една легална, законна форма на купуване на гласове. На практика според действащия Изборен кодекс ако една политическа партия има пари и няма скрупули, може да си регистрира неограничен брой застъпници и по този начин да си купи неограничен брой гласове на български граждани. Алтернативна форма на политическите застъпници са политическите пълномощници, които също трябва да бъдат регламентирани и ограничени в новите изборни правила.
Това са основните предложения на Коалиция за България. В дебата ще изложим и нашето мнение по предложенията на другите политически партии, но предлагам всеки един от вносителите на законопроект поне да декларира от тази трибуна, че няма да прави предложения, които да противоречат на духа на внесения от него закон. Защото е важно какво ще приемем на първо четене, но много по-важно е какво ще се предложи между двете четения и какво ще бъде подкрепено от всеки един от политическите субекти в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има думата господин Ципов, който ще представи законопроекта от Парламентарната група на ГЕРБ.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, внесен от група народни представители от Политическа партия ГЕРБ, цели да отговори на направените препоръки в докладите и становищата на международните организации и институции. Най-вече визираме направените препоръки, уважаеми дами и господа, в доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която изпрати своя мисия за наблюдение на изборите през миналата година.
Чухме множество обвинения, че това е най-грандиозният доклад, който показва някакви изборни нарушения и проблеми в изборните правила. Няма такова нещо, уважаеми дами и господа.
Докладът на ОССЕ условно може да бъде разделен на няколко части. Една трета от препоръките са свързани с подобряване на организацията на работата на избирателните комисии. Друга част от препоръките беше свързана с предложения, които засягат промяна в Конституцията, уважаеми дами и господа.
Последната част от препоръките е свързана с промени в изборните правила въобще – не в Изборния кодекс, а, наблягам, в изборните правила въобще. Това, което предлагаме ние, е всъщност да отразим тези препоръки.
Уважаеми дами и господа, групата промени, които предлагаме, са няколко. На първо място, по отношение повишаване прозрачността в работата на избирателните комисии. Какво предлагаме ние? По отношение на Централната избирателна комисия, предлагаме тя да приема вътрешни правила за организацията на дейността си, да осигурява създаването на интернет страници на районни избирателни и общински избирателни комисии, да публикува стенографските си протоколи – нещо, което считаме, че и към настоящия момент с Изборния кодекс има създадена такава възможност, да качва на интернет страница получените по електронен път екземпляри от протоколите на районните избирателни комисии. По този начин много по-рано, уважаеми дами и господа, ще бъдат ясни какви са резултатите в съответните районни или общински избирателни комисии и всички български граждани ще получат тази информация.
На следващо място, предлагаме Централната избирателна комисия да излъчва заседанията си в реално време в интернет. Немаловажно нещо, което предлагаме, е свързано с това ЦИК да води и поддържа актуализиран списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като се осигури възможност на всеки един избирател да прави справка по единен граждански номер дали фигурира в този списък. По този начин ще има яснота много преди датата на провеждането на изборите или стартирането на предизборната кампания, дали един избирател фигурира в тези списъци.
По отношение на районните и общинските избирателни комисии предлагаме те да водят регистър на застъпниците, да изпращат в ЦИК протоколите с данните от гласуването си, да поддържат интернет страница, на която да публикуват всички свои решения и документи.
Следващата важна тема, на която считаме, че трябва да се обърне сериозно внимание, е да се въведат ограничения за използването на застъпници. Предлагаме освен районните и общинските избирателни комисии да водят регистър на застъпниците, да бъдат въведени съществени ограничения какъв да бъде броят на застъпниците.
На първо място, предлагаме, тъй като към настоящия момент застъпниците регистрират неопределен кандидат, те да се регистрират на кандидатска листа на политически партии, коалиции от партии и инициативни комитети. Предлагаме тези застъпници да не надвишават броя на избирателните секции в съответния район. Всяка една партия, коалиция от партии и инициативен комитет да има право само на по един застъпник в избирателна секция.
Предлагаме също така след като бъдат регистрирани в съответната избирателна комисия – общинска или районна, да им се издава удостоверение, това удостоверение да представят на секционните избирателни комисии, да се създаде и специална изборна книга – списък на регистрираните застъпници, и тя да е част от всички книжа, които Секционната избирателна комисия трябва да обработва в изборния ден.
По същия начин, уважаеми дами и господа, предлагаме и ограничение за представителите на политическите партии, коалиции от партии и инициативни комитети. Получихме обвинения, че на някои от проведените през тази година избори сме прекалили с регистрирането на представители. За да няма абсолютно никакво съмнение, че някой се опитва да злоупотребява, дами и господа, предлагаме да се въведе такова ограничение за представителите на политическите партии.
Получихме и множество обвинения, че поддържаме принципа за уседналостта, който бил противоконституционен. Нека стане ясно на пленарната зала и на всички граждани, уважаеми дами и господа, защото искат да ви въведат в заблуждение. Конституционният съд се произнесе в полза на изискването за отседналост. Единствената направена забележка беше по отношение на времевото изражение, с която ние се съобразихме.
Сега виждаме предложения от политически сили, които твърдят, че това били най-манипулираните избори, а всъщност, уважаеми дами и господа, те чисто и просто целят да използват формулата „да пренесем проблемите от болната на здравата глава”. Няма такова нещо, уважаеми дами и господа. Именно затова сме последователни в изпълнението на препоръките, дадени ни от международните организации и институции.
На следващо място, предлагаме Централната избирателна комисия да стане юридическо лице със самостоятелен бюджет. Към нея да се създаде постоянна администрация от държавни служители, избирани чрез конкурс по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Предлагаме по отношение на така наречените „списъци на лицата, които не могат да бъдат дописвани в изборния ден”, да се даде възможност те да бъдат публикувани пет дни преди изборния ден. Уважаеми дами и господа, това наистина е разумният срок, в който Главна дирекция ГРАО на МРРБ може да попълни с актуална информация списъка и всеки избирател, въпреки че има право да се запознае достатъчно рано с избирателните списъци и ако не фигурира в тях, да подаде заявление за отстраняване на грешки или непълноти, да има възможност да подаде в срок от 24 часа от публикуването на списъка заявление, в което да посочи доказателства и документи за отпадането му от този списък.
Уважаеми дами и господа, на следващо място, предлагаме Министерството на вътрешните работи да не подава служебна информация на ГРАО по отношение на лицата, напуснали страната.
Следващата група промени, уважаеми дами и господа, която предлагаме, е свързана с препоръките по отношение на даренията и контрола върху тях. Предлагаме към настоящия момент, тъй като дарение от 1000 лв. трябва да се придружава с декларация за произхода на средства, размерът да се намали в размер на една работна заплата и Сметната палата да извършва изрична проверка на подадените декларации.
По отношение на агитацията, уважаеми дами и господа, предлагаме изрична дефиниция и в тази връзка въвеждаме текстове, с които се забранява използването на агитационни материали извън предизборната кампания. Въвели сме и административнонаказателни текстове да бъдат глобявани лицата, които не отстранят в срок поставените материали.
В заключение, предлагаме да продължи използването на преброителна комисия. През миналата година проведеният експеримент в Бобошево даде своя резултат. Всъщност, уважаеми дами и господа, това е най-силната мярка срещу всички негативни явления, като купуването на гласове, контролиран вот и така нататък.
В заключение, предлагаме още веднъж текстове, които да се обсъдят от всички в Народното събрание, свързани със създаването на възможност за провеждане на електронно гласуване чрез интернет. Много е важно за всички да постигнем консенсус, уважаеми дами и господа, защото не само българите в чужбина, но и всички млади български граждани очакват от нас да създадем текстове, които да позволят използването на такъв вид гласуване.
Изключително важно е да се съобразим и с мотивите от решението на Конституционния съд. В крайна сметка това сме се опитали да направим.
Уважаеми дами и господа, в заключение, се обръщам с призив към Вас да подкрепите Законопроекта за промени в Изборния кодекс, внесен от Искра Фидосова и група народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Ципов.
Законопроектът от името на народния представител Волен Сидеров и група народни представители ще бъде представен от господин Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Още когато се гледаше Изборният кодекс, ние направихме своите предложения, отправихме и своите предупреждения, че много скоро ще се наложи промяна, и то генерална промяна на Изборния закон, на Изборния кодекс, за който едва ли не тогава с апломб беше обявено, че е чудо на българската демокрация – новият Изборен кодекс.
Виждаме колко много са предложенията от различните политически сили. Всички те се политизират и се прави така, че да обслужват пряката партийна нужда. Ние твърдим, че нашите предложения са обективни и не касаят определена политическа сила, а целят подобряване на изборния процес и приближаването му към добрите стандарти на избирателната система.
В чл. 3 предлагаме избирателите да са само хора само с българско гражданство и нямат двойно гражданство – стара идея на „Атака” от Четиридесетото Народно събрание, която е свързана с принадлежността на българските граждани към нашата държава и само към нашата държава. Тя изключва колизията на интереси на избирателите, свързани с чужди държави. Това е основно концептуално положение в нашата националистическа доктрина. Считаме, че гражданин с друго гражданство има вече други интереси, не може да бъде безпристрастен и обективен, не може да участва по един адекватен за интересите, включително и на своите интереси, в българската политическа система.
В чл. 10 ние предлагаме изборите да се насрочват 120 дни по-рано, вместо сегашните 75 дни за Народно събрание и Европейски парламент и 90 дни за местна власт, което е коректно, което в нормални условия, когато няма предсрочен вот, ще подготви и политическите сили, и гражданите, избирателите по-адекватно за деня на вота във всяко едно отношение. Ако щете, гражданите ще бъдат ориентирани по-добре в чисто битов план за това, да си направят своя чисто житейски план-график, за да участват в изборите, да не говорим за другите аспекти.
В чл. 15 предлагаме паритетен принцип във всички избирателни комисии – в ЦИК, РИК и СИК, което ще даде по-голяма гаранция представителите на политическите сили и управляващите (не говорим за сегашните управляващи, този въпрос ще бъде актуален и нещата ще стоят така и на бъдещи избори) да не могат да манипулират, подкупват изборни комисии на различните нива: секционни, общински, Централна избирателна комисия. Това е безпристрастността – всички политически сили, участници в даден парламент, да могат на паритетен принцип да представят своите представители.
В чл. 20 предлагаме ЦИК, РИК, СИК да имат страница в интернет и всички решения, протоколи и издадени удостоверения да се публикуват незабавно в страницата на съответната комисия; заседанията на ЦИК, РИК и СИК да се излъчват директно в интернет. Тук няма нужда от коментар. Мисля, че тези разпоредби ще допринесат за публичността и за прозрачността на провеждането на изборите, по един коренно нов, бих казал революционен начин нещата да бъдат открити и онлайн във всеки един момент на изборния ден и да могат да бъдат проверявани и наблюдавани от гражданите.
Вече говорих за чл. 23. Член 28 и чл. 31 – паритет на представителството. И чл. 37 – в СИК, включително същото да се отнася за СИК-овете извън страната.
Темата за застъпниците е голяма. Виждам, че другите политически сили говориха за тях и не може да бъде друго, след като тази институция се компрометира и провали тотално с десетките, стотиците и хилядите застъпници, като казвам десетки в една секционна избирателна комисия и хиляди в един избирателен район. Знаем, че това се явява една легална форма на подкупване, купуване на гласове. Така е, не го е правила само Атака. Трябва драстично да бъде намален и нашите идеи и предложения са в тази връзка – по един застъпник от определена политическа сила. Всичко друго е, меко казано, съмнително и целенасочено, знаете в какъв смисъл.
В чл. 108 – кандидатите за Народно събрание да декларират сексуалната си ориентация – дали кандидатът принадлежи към тайни общества и организации. Особено важен въпрос. Единство „Атака” поставя тази тема рано или късно ще стигнем до нея. Ако не бъде възприето това правило при тази поправка на Избирателния закон, това ще стане разбира се по-късно, защото в българското Народно събрание трябва да влизат хора, които са известни и ясни на избирателите си по тези показатели. Така е в нормалните страни и кметът на Лондон, на Берлин – мисля, са ясни, безспорни. Тогава, когато имат членове на тайни организации, те трябва да декларират пред своите избиратели да бъде известно, че те са положили клетва пред архитекта на Вселената, великия – какъв беше? – майстор и така нататък. Няма нищо опозоряващо, в това няма нищо тайно. Пълна прозрачност – не виждам кой би се противял по отношение на това, което ние предлагаме по тези две направления.
В миналото Народно събрание имаше един спор, нещата бяха на ръба да се приеме подобно правило, имам предвид за членове на тайни общества по отношение на магистратите, тогава не се прие. Сега се предлага в това Народно събрание. Много сериозно го поставям и аз се надявам всяка една от партиите да изкаже своето мнение по темата и по въпроса за принадлежността към тайните общества. Това трябва да го правят и кандидатите за президент и вицепрезидент, за общински съветници.
В чл. 133 – много важно е членовете на Министерския съвет да не могат да участват в предизборната кампания. Който е член на Министерския съвет не може да се ползва не само от екстрите, свързани със служебен автомобил и други технически средства и възможности, той не бива да се ползва от авторитета. Бяхме свидетели как се изсипват министри, които да агитират в полза на управляващата политическа сила. Това според нас е недопустимо.
Ние сме в чл. 136 за забрана за разгласяване на социологически изследвания 30 дни преди изборите. Огромна е тази тема относно ролята на социологическите агенции, сугестирането на общественото мнение, лудите пари, които политическите сили плащат на социологическите агенции. Това се прави в момента, за да се поддържат изкуствени рейтинги или да се работи против рейтингите на други политически сили. Но 30 дни преди изборите обществото не бива да бъде облъчвано и не трябва да бъде подготвено дори за резултати. След това в основното си изказване ще се спра как става това.
Въвеждаме и предвиждаме забрана в чл. 137 за разгласяване на социологически проучвания в деня на изборите под формата на песни, книги, така наречените „екзитполове”, с които ще продължа по-нататък в основното си изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Шопов.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Господин Шопов, заповядайте да продължите.
Павел Шопов (Атака): Така или иначе да продължа с нашите предложения, които се надявам да бъдат чути.
Достатъчно е на медиите да предоставят едни и същи условия и цени за услуги, включително това се отнася и до електронните медии; да се унифицират тарифите и това да стане с подзаконов акт. Тук разбираме, че ще скочат собствениците на медии, за които една предизборна кампания е жътвата, така да я наречем, и събират парса обикновено от черните каси на политическите сили, които трупат в годините на мандатите си пари, за да плащат и съответно отново да идват на власт. Така се затваря порочният кръг. Да бъдат уеднаквени тези тарифи, да бъдат унифицирани и да има ред в тези неща.
БНР и БНТ като обществени държавни медии да отразяват безплатно кампанията на политическите сили по ред, който да бъде установен в подзаконов нормативен акт. Това е справедливо и нормално. Не е редно обществените медии в такова обществено действие, в една кампания – събитие, което касае цялото общество и в основата на демокрацията, да печелят.
Другите електронни медии, даваме за пример една база, тя е спорна и може да бъде дебатирана – база от 20%, да намалят цените от търговските си реклами при организирането на диспути, да го правят равнопоставено спрямо всички кандидати. Като говорим за кандидати, имаме предвид всички политически сили, включително и тези, които са извънпарламентарните.
Изрично в чл. 152 отбелязваме – кампаниите да не могат да се финансират от чужбина. Добавя се, че това се отнася и до неправителствените организации. И така е редно. Нормално, не могат да идват пари от чужбина, които да се намесват в българските вътрешни работи, особено в тази най-важна дейност в демократичното общество като изборите. В такива случаи винаги може да има съмнение за чужди групировки отвън, защо не и чужди разузнавания – така е ставало много пъти. Ако щете, в зората на демокрацията бяхме свидетели как от западни, източни и трансатлантически държави се поддържаха институти в България, които щедро плащаха в подкрепа на една или друга политическа сила. Това не е преустановено, не е свършило и досега. Това се случва, знаем, с определени политически сили. Така че те получават пари от чужбина за кампаниите си. Не само пари, и в материално изражение – активи, материали, които се предоставят на съответните политически сили.
Изключително важно наше предложение, чл. 174, е, че изборните помещения трябва да се оборудват с камери – пряка видимост към състава на СИК и към мястото на броенето на бюлетините след приключване на изборния ден. За нас това е изключително важно. Нещата трябва да бъдат документирани на видеозапис, който трябва да бъде съхраняван. Винаги при нужда, при оспорване да бъде проследяван, да бъде гледан. Това е и много мощно превантивно средство за честността на изборите и за гарантиране на прозрачността им.
Изрично в чл. 181, когато въвеждаме наличието на камери, за да не съществува каквото и да е съмнение и да не се правят спекулации с това, се забранява камерите да се насочват и да снимат в кабината, в зоната на тъмната стаичка – мястото за гласуване.
Член 202а – считаме, че е много важно предложение въвеждането на машинно гласуване. В тази високотехнологична ера, в която ние вече живеем, това е най-добрият начин да се гласува – машинно, което веднага се отразява като информация и предотвратява онова, от което са най-застрашени предстоящите избори – тяхната фалшификация.
В чл. 211 казваме, че когато има сгрешен протокол, той се подписва от всички членове на СИК. Един от големите проблеми в изборния ден при документирането на изборите са протоколите, които много често са сгрешени. Даже не много често, а в огромната си част. Всички сме били свидетели на състоянието, вида, на това какво представлява един протокол на секционна комисия – нашарен, поправян, задраскван, нанасяни нови цифри. Във всички случаи досега се приема за нормален документ.
С този текст ние се опитваме да въведем нови правила относно протоколите, които са една от ахилесовите пети на българския избирателен процес.
В протоколите на СИК, чл. 213, изрично предвиждаме да се нанася, да се отбелязва броят на получените празни бюлетини в СИК. Още един наш принос към протоколите и към отразяването на резултатите.
В членове 203 и 204 предвиждаме РИК незабавно да публикува на страницата си в интернет резултатите след изпращането им в Централната избирателна комисия. Моментално – няма никакъв проблем това да се прави в днешно време, при сегашната компютризация и нещата да излизат прозрачни и ясни за българските граждани. Всеки избирател може да провери в секцията, в която е гласувал, какви са резултатите – още в мига, в който резултатите бъдат изпратени в Централната избирателна комисия. Ето Ви още една гаранция против фалшифицирането на изборите. И СИК незабавно да публикува резултатите на страницата си в интернет.
В чл. 262 сме предвидили как става отчитането на машинното гласуване като много важно средство против фалшификацията на изборите.
Това са нашите предложения. В хода на излагането им представих отношението на „Атака” към някои от предложенията, които бяха направени.
Ние сме съгласни с предложенията на тези политически сили по отношение на застъпниците – един от големите проблеми на българския избирателен процес.
Считаме, че нашите предложения са изключително съществени. Ако не бъдат приети, ще бъде не заради това, че те не са ефективни, не са надлежни и няма да гарантират сигурността на изборния процес, а няма да има политическа воля от страна на мнозинството да се направят ефективни поправки в Изборния кодекс.
Ние от „Атака” считаме, че на предстоящите избори най-големият проблем ще бъде фалшифицирането на изборите, защото управляващите направиха своята генерална репетиция на проведените досега няколко избора. Те са започнали да изработват своето ноу-хау и технологичните линии за фалшификации още когато не бяха на власт. Единственият начин, те знаят, да получат по-добър резултат при изключително падналата им популярност и подкрепа на българските граждани е като компенсират с тотална фалшификация.
Такава тотална фалшификация беше направена на местните и президентските избори. Тогава резултатът на „Атака” беше силно подценен, изключително фалшифициран. Пак казвам – фалшифициран. И ако на всички предишни избори до този момент са правени манипулации и купуване на гласове – характерно за последните, то това, което ще се прави на предстоящите, искам да предупредя всички бъдещи участници в тях, ще бъде точно тоталната фалшификация, която се подготвя.
В момента общественото мнение се сугестира от така наречените „социологически агенции”, представляващи чисти търговски дружества, които получават пари от поръчителите на резултатите. На изборите ще бъде направено всичко възможно от страна на управляващите (те имат и ресурса, и ноу-хауто за това, и традицията, и технологичните линии) да сведат резултата близо до резултатите, които социологическите агенции сугестират – подготвят общественото мнение за такива резултати. Нещата са наистина много сериозни.
Всички ние трябва да си зададем въпроса: защо да правим избори, когато предварително някой е написал резултата? Това е голямата дилема пред всички нас. Разбира се, измененията в Изборния кодекс са законови изменения – в България много често законите не са лоши, въпросът е: как се изпълняват и как ще бъдат спазени? Но все пак те са стъпка към онази голяма битка, която ще представлява един-единствен ден – изборният ден, в който, още отсега е ясно, депутатите от управляващата партия ще влачат пак чували, ще се фалшифицират на определени места.
Всички го видяхме – недейте да правите гримаси. То стана пред очите на всички българи – онова, което стана в определени градове (реплика от ГЕРБ) – в Плевен, в Пловдив.
Трябва да си дадем сметка, че сме в 21-и век – не сме в 19-и, във времето на Алеко Константинов, което някои явно се опитват и ще направят всичко възможно да възкресят, да върнат назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики има ли? Няма.
Разискванията ще продължат в 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля народните представители да влязат в залата – продължават разискванията по законопроекта.
Има ли други изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Учудващо е, че при възобновяването на заседанието, интересът е толкова слаб по едни иначе толкова важни законопроекти, които по принцип би трябвало да интересуват всеки един от народните представители с оглед на предстоящите парламентарни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Лято е!
Четин Казак: Да, явно вече лятото е по-силно от политическите емоции.
Все пак днес ние трябва да дадем началото на онзи законодателен процес и на онова законодателно усилие, което да направи така, че прехваленият Изборен кодекс, който беше приет с фанфари като най-добрият, най-непогрешимият законодателен акт, свързан с изборите в цялата история на България, все пак се оказа, че не е чак толкова съвършен и неговото приложение миналата година по време на местните и президентските избори доказа това, та се наложи днес почти всички парламентарни групи, да не кажа всички дори, да внасят предложения за неговото изменение с цел усъвършенстването му, включително и от управляващата Партия ГЕРБ.
Ще повторя това, което казах и във водещата Комисия по правни въпроси, че силно се надявам принципът и правилото, което се съдържа в правилника, а именно да не се допускат между първо и второ четене промени, които излизат извън обхвата на вече внесените от законопроекта и по-точно тези от тях, които ще бъдат одобрени на първо четене, да бъдат спазвани стриктно, за да не ставаме свидетели в последната минута на някакви нововъведения, на някакви такива екзотични идеи дошли оттук-оттам, най-вече от среди, които не са ясно обозначими политически или които са сменили своята политическа ориентация наскоро.
За нас е важно да бъдат приети такива изменения, които наистина да гарантират един прозрачен, един демократичен изборен процес, който да бъде на висотата на факта, че България вече пет години е пълноправен член на Европейския съюз, които да бъдат на висотата на очакванията и на българското общество, и на Европейската комисия, чийто доклад очакваме днес, че България най-после ще е в състояние да организира едни честни, демократични избори и онези грозни явления, които се наблюдаваха миналата година по време на местните и президентските избори, няма да се повторят и на предстоящите парламентарни избори. Именно в тази посока са и нашите предложения, които внесохме от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Този законопроект цели именно това – да се гарантира прозрачност, да се гарантира честност, да се ограничат до минимум възможностите за фалшификации и манипулации на изборния процес на всички нива, като започнете от секционно ниво, минете през ниво районна избирателна комисия и стигнете до Централна избирателна комисия. Ето затова ние предлагаме пълна прозрачност на решенията на ЦИК, задължително решенията на ЦИК да се оповестяват, да могат да бъдат обжалвани всички решения на ЦИК, да може решението на ЦИК, тогава когато не може да събере необходимото мнозинство за приемането му, да се счита, че е взето решение за отхвърляне на жалбата, а не както наблюдавахме по време на последните избори – много от жалбите до ЦИК бяха оставени без отговор и съответно без възможност да бъдат обжалвани след това.
И целим да се избегне възможността и опасността, за която алармират вече и от неправителствения сектор – на предстоящите избори да се наблюдава или по-скоро да се повтори епизодът от местните избори, а именно купуване на цели секционни комисии, вместо купуване на гласове.
За да се избегне тази опасност ние предлагаме всеки един член на секционната комисия да има право да получи по едно копие от целия протокол на секционната избирателна комисия, целия протокол, а не препис-извлечение, както е сега, а целия протокол, подписан от всички негови членове с всички данни в него, за да може след това, когато този протокол бъде внесен в районната избирателна комисия, той да бъде изцяло сканиран и качен незабавно на сайта, за да може всеки един член на секционна комисия и всеки друг наблюдател, застъпник да може да свери веднага данните от копието, с което той разполага, с онова, което е въведено и качено в сайта на районната избирателна комисия.
И не на последно място по важност, според нас, е, че нашият законопроект цели да отговори и на препоръките на ОССЕ, направени след последната им мисия в България – наблюдателна мисия по отношение на миналите местни и президентски избори, и специално една от тях, която касае правото на малцинствата да могат да получават предизборни послания и на майчин език, тоест да отпадне ограничението в закона, което няма никакво конституционно основание – по време на предизборната кампания, предизборни послания да се отправят и на други езици, освен на официалния.
Искам да подчертая дебело, първо, че това е европейска практика – неслучайно се съдържа в препоръките на ОССЕ, че тя има своето конституционно основание, а именно в текста от Конституцията, който гарантира, че малцинствата имат право да използват, освен да изучават, своя език.
И не на последно място, по този начин ние ще гарантираме, както е записано и в препоръката на ОССЕ, че те ще могат да направят възможно най-информирания избор, като бъдат приобщени към изборния процес още по-пълноценно.
За нас е въпрос на последователност, особено когато се твърди и претендира с името, че сме граждани за европейско развитие на България, да се спазват европейските стандарти, а не да се делят избирателно на европейски стандарти и препоръки, които ни допадат, и на такива, които не ни допадат – значи можем да не се съобразяваме с тях. Такъв двоен аршин не приемаме. Или сме европейска държава и спазваме пълноценно европейските стандарти, или сме полуевропейска балканска държава и избирателно казваме: „Тези препоръки на ОССЕ са хубави, ние ще ги изпълним, тези не са хубави – няма да ги изпълним”.
Уважаеми колеги, ние от Движението за права и свободи възприемаме гласуването на нашия законопроект като тест за това дали България върви по пътя на своята истинска европейска интеграция и приобщаване към най-високите стандарти на международното и европейското право в областта на защита на човешките права, или продължаваме да се люшкаме между европейските ни блянове и балканските ни предразсъдъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Налице е безпрецедентен случай в новата ни парламентарна история – една година преди парламентарните избори всички политически партии в парламента са внесли свои законопроекти за промяна в изборното законодателство, при това част от тях за същностни, за радикални промени в изборния процес. Няма подобен случай в новата парламентарна история. Такова нещо не се е случвало. То е свидетелство за следното: че всички парламентарни партии са осъзнали проблема с честността на изборите в България; че всички парламентарни партии разбират проблема със загубата на доверие у хората, че изобщо има смисъл да се гласува; че всички парламентарни партии са осъзнали проблема, че трябва да се започне със сериозни промени в изборното законодателство, което след това да прерасне в политическо поведение на всяка една от партиите в този парламент.
Вярно е също така, че някои от политическите субекти ще участват в тези промени под натиск. Вярно е и аз не съм забравила как доскоро знакови фигури от управляващата партия отричаха категорично необходимостта от промени в изборното законодателство и казваха: „Изборният кодекс е чудесен, няма да се пипа поне до следващите избори”.
Вярно е и аз не съм забравила монолитността, с която мнозинството отхвърляше всяко предложение по време на приемането на Изборния кодекс, и особено нашите предложения за промени в кодекса преди президентските и местните избори. Не съм забравила и наивността, с която се включихме в изработването на новия Изборен кодекс преди повече от две години, с очакването, че ще се търси консенсус при изработването на новите изборни правила. Това не се случи. Но въпреки това, или по-точно именно заради това, на старта на това издание по приемане на новото изборно законодателство ще заявя от тази трибуна, че ще подкрепя всяко разумно законодателно предложение, независимо от неговия автор, защото, уважаеми колеги, нека не забравяме, че Изборният кодекс не е за политическите партии, а е за гражданите, че Изборният кодекс не може да бъде патерицата, която да доведе един или друг политически субект в следващия парламент. Затова аз ще подкрепя всяко законодателно предложение, което внася нови, разумни, честни правила в Изборния кодекс, независимо от коя страна на политическия спектър се прави.
Даже според мен мотото на промените в изборните правила трябва да бъде „Да отидем при гражданите!”, защото изборните правила са за гражданите, а не за политиците – това е, което трябва да ни води при промените, които ще направим през следващите няколко месеца.
Във всеки един от внесените законопроекти има доста неща, които обслужват партийно-политическия интерес на партията, която ги прави. Аз ще се опитам в това свое изказване, а и в работата си по тези законопроекти през следващите месеци, да подкрепя всяко предложение, което ще работи за провеждането на едни по-нормални, по-човешки, по-цивилизовани, по-демократични избори в България. Естествено че основният поглед е вперен в предложението на управляващата партия поради очакването, че това са промените, които ще гласува това парламентарно мнозинство. Същевременно с това искам да кажа, че и най-опасните предложения се съдържат именно в този законопроект – нещо, пред което не трябва да си затваряме очите.
Нека да започнем с положителното. Няма как да не бъде подкрепено от нас предложението на ГЕРБ за повече публичност и прозрачност в работата на изборната администрация. Адмирирам крачката, която правят управляващите с предложението заседанията на изборните комисии да се показват онлайн за всички, които се интересуват. Но тук истинската следваща крачка трябва да бъде по въвеждането на повсеместен съдебен контрол върху актовете на изборната администрация, за да не остане никакво съмнение, че на партийно-политически принцип ще се решават изключително важните въпроси за допускането до избори на една или друга партия, на един или друг кандидат.
В предложението на управляващите се съдържат и две изключително опасни предложения. Най-опасното – въвеждане на специални разузнавателни средства в изборния процес.
Няма български гражданин, който да не си дава сметка и да не е разбрал, че в България се злоупотребява със специални разузнавателни средства. И когато управляващите се опитват да използват това средство в изборния процес, няма как това да не взриви гражданското общество. Нали няма наивници в тази зала, които да мислят, че господин Цветанов ще слуша собствения си политически щаб или собствените си кандидати, или собствената си политическа партия?! Това, което очаквам да чуем в тази зала и което сме слушали и друг път, е, че видите ли, от ГЕРБ не купуват гласове; те не извършват предизборни манипулации, те не застрашават честността на вота, така че ще се слушат всички други, без ГЕРБ. Това предложение няма как да бъде подкрепено, защото то ще бъде използвано, ясно е, неправомерно срещу политическите опоненти на управляващата партия.
Резонният въпрос е: защо не бяха извършени необходимите промени в Закона за специалните разузнавателни средства – промени, които бяха обещани, опреснявам Ви паметта, уважаеми колеги, през февруари 2011 г. Тогава от най-високо ниво от страна на политическото ръководство на ГЕРБ беше заявено, че ще бъдат извършени промени, които да внесат повече контрол и ред в използването на СРС-тата – нещо, което в продължение на две години така и не се случи.
Няма как да подкрепим и предложението за въвеждане на постоянна изборна администрация, знаейки как ГЕРБ назначава своите чиновници. Това ще е допълнителен ресурс за партийно-политическа употреба от страна на управляващата партия.
По отношение предложението на Синята коалиция. В него се съдържат добри законодателни идеи как да се направи по-публична и прозрачна работата на изборната администрация, да се направят подобрения в процеса на гласуване и най-сериозното им предложение се отнася до въвеждането на електронния вот.
Няма съмнение, че електронното гласуване е бъдещето на гласоподаването в България. Един ден, който няма да бъде толкова далеч във времето, в България, убедена съм, ще се гласува единствено и само по електронен път. Всяка страна прави такива промени в изборното законодателство, които решават най-сериозните промени, най-сериозните язви. Най-големият проблем в изборния процес в България е контролираният вот, а електронното гласуване разтваря широко вратата към контролиране вота на избирателите в България.
Няма как да не посочим, че има изключително добри законодателни предложения и в законопроекта на ДПС, които се отнасят до работата на изборната администрация, до начина на гласуване, до начина на отчитане на бюлетините. Предложението за сканиране на протоколите на избирателните комисии идва от ДПС и наистина възможността всяка политическа партия да разполага с оригинала на секционния протокол е мощно средство срещу злоупотребите, които се извършват именно от секционните избирателни комисии. Така че няма как тези предложения да не бъдат подкрепени.
Същевременно аз няма как да подкрепя предложения, които връщат някои законодателни разрешения – относно уседналостта, а също и предложението да бъдат използвани и други езици в предизборната кампания.
Имат своя резон и много от предложенията на „Атака”, които се отнасят както до повече контрол върху начина на гласуване, така и до ограничаване на броя на застъпниците в изборния процес. Това, което обаче няма как да бъде подкрепено, са екзотиките в този законопроект – по отношение декларация от кандидатите за тяхната сексуална ориентация, за участието им в тайни и други общества – неща, които наистина са в сферата на екзотиката и не звучат сериозно в рамките на този дебат.
Дори в проекта на РЗС има предложение, което съвпада с една от идеите на Коалиция за България, а именно да има повече ред и яснота по отношение на поръчителите на социологическите изследвания – да е ясно кой е поръчал социологическо изследване и тази информация да е публична, както и върху каква извадка се правят изследванията.
Уважаеми колеги, нека обаче да сме наясно, че това няма да реши проблема с някои социологически агенции, които по-скоро действат като PR-и на дадени политически формации. Нека и да не превръщаме проблема със социолозите в удобната политическа дъвка, която ще отклонява вниманието от истинските проблеми в изборния процес, защото истината е, че не социолозите са проблем на предизборните кампании и на начина на провеждане на избори в България през последните години.
Накрая, тъй като времето, с което разполага нашата парламентарна група, намалява, искам все пак да обърна внимание на всички, които ще участват активно и в дебата, и в законодателните промени – именно, че проблемите в законодателството са необходимото, но далеч недостатъчно условие изборите в България да станат по-честни, по-цивилизовани, по-нормални и по-демократични. Важно е какво всяка една политическа партия, след като гласува новите изборни правила, ще свърши на практика в рамките на кампаниите, които ще организира в следващите избори. Тук най-голямата отговорност естествено е на управляващото мнозинство, защото тяхна е и отговорността по провеждането и организирането на изборите.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, предупреждавам Ви, че тук никакво шикалкавене, никакви половинчати решения и действия няма как да останат скрити за хората. Политическото шмекеруване особено преди и по време на избори много често се превръща в една лавина от вот, която отнася управляващия субект. Изразявам това предупреждение и с голяма доза горчивина от собствения си политически опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Янков.
Янко Янков (ДПС): Уважаеми господин председател, първо, моля за удължаване на времето на нашата парламентарна група.
Уважаеми колеги народни представители, безспорно темата, която разглеждаме днес, е широка територия за многообхватни политически изказвания. Ще се постарая съвсем накратко, ясно и конкретно да обоснова философията на законопроекта, който сме внесли и ще се помъча да Ви убедя да го подкрепите на първо четене, защото считаме, че с нашия законопроект демокрацията в България ще спечели – изборният процес наистина ще стане по-честен, по-прозрачен и по-справедлив.
Уважаеми колеги, заложихме тези ценности в началото, когато нашата Комисия започна работа за изготвяне на Изборния кодекс. Заложихме тези ценности, за съжаление, изкарахме продукт, който в голяма степен е неадекватен по отношение на тяхното реализиране в изборния процес, който е основа на политическата система на България.
Уважаеми колеги, фактът, че всички парламентарни групи внесоха законопроекти за промяна на Изборния кодекс показва, че това наистина е факт, който не можем да отминем без внимание и с мълчание. За съжаление обаче като се запознах с доклада на Правната комисия, стана ясно, че отново критериите и подходите в мнението на Правната комисия са различни. В крайна сметка и от изказванията става ясно, че във всички предложения на парламентарните групи има инструменти, които наистина са важни, положителни и на практика неофициално се подкрепят от всички парламентарни групи.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, специално Ви предлагам, уважаема госпожо Фидосова, обръщам се към Вас: нека, ако може, всички предложени законопроекти да бъдат приети и ако наистина имаме политическата воля и разбирането за тези ценности, които заложихме – честност, прозрачност и справедливост, нека да приемем всички законопроекти и в крайна сметка да извадим от тях онова, от което ще спечели демокрацията в България, ще спечелят българските граждани, ще се повиши избирателната активност и всеки български гражданин ще може да участва в това свещено право да избира и да бъде избиран.
Уважаеми колеги, много се злоупотребява с понятието „уседналост”. Наистина, това е една от темите, които сме заложили в нашия законопроект. Искам определено да кажа, че ние не сме против уседналостта изобщо, като понятие. Ние сме против това разбиране за уседналост, което сега сме заложили в Изборния кодекс. Защото, уважаеми колеги, не може един гражданин на Република България, който десет години не е живял в своето родно място, да може да се кандидатира за общински съветник и кмет, а друг български гражданин, който всяка година си идва в своето място, плаща си данъците, поддържа си имота, поддържа много неща в това населено място, да не може да се кандидатира. Това е грубо нарушение на демократичните принципи.
Освен това напоследък много се злоупотреби, уважаеми колеги, с това, че сме внесли предложение да се говори на майчин език на изборни мероприятия. Няма такова предложение в нашия законопроект. Ние сме предложили да може да се говори на друг език на предизборните мероприятия, разбира се, като се осигури и превод на български.
Уважаеми колеги, ние живеем в условията на глобализация. Ние даваме възможност в момента едва ли не всеки гражданин на Европейския съюз да дойде и да се кандидатира за кмет, за общински съветник. Ние можем да приемаме гости на нашите предизборни мероприятия от Европейския съюз, от други партии в Европа. Нима те нямат право да говорят на английски, френски или друг език? На практика това, което се случва в момента, е нарушение по действащия Изборен кодекс.
Знакът „Х”, който въведохме, уважаеми колеги. Трябва да ви кажа, че огромен процент от бюлетините са невалидни само заради този знак „Х” и начинът, по който се тълкува от секционните избирателни комисии. Това просто е смешно. На много места това довежда до подмяна на вота.
Освен това възможността да се изнасят секциите далеч от местата, където живеят хората, доведе до факта, че много български граждани бяха лишени от правото да участват в изборите, защото не могат да отидат до тези места. Да не говорим, че се прилагат всички възможни техники тяхното участие да бъде затруднено – с по 1500 2000 участници в една секция избиратели.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение, както имаме разбирането по отношение на другите законопроекти, които са внесени от други колеги, нека специално колегите от управляващото мнозинство да приемат тази теза – да подкрепим всички законопроекти, които са внесени и в крайна сметка от тях да извадим най-доброто, което ще е в интерес на демокрацията и на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител господин Иван Костов. Заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз ще застъпя тезата на Синята коалиция, която в случая е обратна по отношение на законопроектите, които ни се предлагат. Ние виждаме рационалните моменти в много от направените предложения за изменения от различни парламентарни групи, но запазваме своето недоверие към вносителите и имаме основания. Не искам да соча тези основания, защото цялото ми изказване ще се превърне в някаква филипика. Няма нужда от такива неща. Мога само да спомена, примерно това, че тук с пламък беше казано, че не трябва да се правят неща да не се допуска някой до избори, пък ние не бяхме допуснати до евроизборите и това стана с участието на мнозина от тези, които сега внасят законопроекти.
Смисълът на това, което искам да кажа, е друг: ние ще подкрепим на второ четене всяка добра идея, всяко добро предложение, смислено, положително – това, което да води до решаване на проблемите на изборния процес, в услуга на гражданите, ние ще го подкрепим. Но ще се въздържим точно поради тази посочена от мен причина и няма да подкрепим други законопроекти.
Не считаме, че това ще бъде и положителен знак, тъй като между нас има дълбоки различия и взаимно подозрение, че по един или друг начин се злоупотребява с избирателното право в страната. Разбира се, в момента най-тежките подозрения падат към ГЕРБ, но ние не сме забравили нанесените щети върху нас от предишната тройна коалиция. Така че няма да подкрепим, ще се въздържим по отношение на тези законопроекти. Първо, защото в тях има и добри неща и не заслужава да бъдат гласувани „против”. Второ, защото съществува процедура – на второ четене да се преборим да влязат в общия законопроект.
Разбира се, ще подкрепим своя законопроект и ви призоваваме да се гласува на него, защото ние наистина сме най-далече от тези пожари, които опариха толкова много политически партии по време на последните избирателни кампании. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, аз приветствам това, което каза уважаемият колега господин Костов – че в повечето законопроекти виждат положителни неща, които биха подкрепили на второ четене. Само не ми стана ясно, въздържайки се на първо четене да подкрепят законопроектите, където има текстове, които те биха подкрепили на второ четене, ако тези законопроекти не бъдат гласувани на първо четене, какво ще подкрепяте? Може би само вашия законопроект?! Това не ми стана ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Костов? Заповядайте.
Иван Костов (СК): Отговарям на въпроса на господин Лазаров: ако не бъдат приети тези законопроекти, ние очакваме колегите, които са ги внесли и които държат на своите идеи, да ги внесат като предложения за второ четене. Там, когато бъдат внесени, независимо че не са гласувани първоначално, ние предложение по предложение ще ги подкрепим както в комисията, така и в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За изказване – народният представител Емил Василев. Заповядайте, господин Василев.
Емил Василев (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще акцентирам моето изказване изцяло върху предложението на „Ред, законност и справедливост” за една нова и по-подробна нормативна уредба на социологическите проучвания и ще споделя с Вас, дами и господа, кога разбрах, че имаме проблем със социологическите проучвания. Това беше може би преди около година, когато по време на едно социологическо проучване за един областен център в страната една уважавана агенция беше оповестила официално резултат за РЗС – нула. Същевременно друга агенция – съвпадение, по същото време прави проучване за същия областен център, беше стигнала до резултат за РЗС – 8%. Няма как по едно и също време, в един и същи областен център две уважавани социологически агенции едната да дава нула, а другата да дава 8%.
Всъщност РЗС не е единствената парламентарна партия, която е имала проблеми със социологически проучвания. В зависимост от конюнктурата мисля, че всички парламентарно представени партии са страдали от некоректни социологически проучвания. Ще припомня парламентарните избори през 2009 г., когато за РЗС се сочеха резултати от порядъка на 1-1,5%. Всички уважавани социологически агенции говореха, че моята партия няма да влезе в парламента, включително и след като показа резултат от близо 6% на евроизборите. Въпреки това се твърдеше, че ще влязат НДСВ и „Лидер”. НДСВ и „Лидер” обаче ги няма в парламента, а РЗС е тук, въпреки възможно най-ниските прогнозни резултати.
По същия начин – нулеви прогнозни резултати, се даваха за РЗС на частичните местни избори в Габрово, когато тамошният кмет стана министър в настоящото правителство. Припомням, че там ние взехме 11%, станахме трета политическа сила – само 4% ни разделиха от втората политическа сила – БСП.
Миналата година преди местните и президентските избори отново уважавани социологически агенции дадоха като прогноза нулеви резултати за РЗС. Същевременно в пропорционалните листи за общински съветници, всеки може да направи справка и да види, че имаме над 100 хиляди гласа и над 4%. Даже тогава една социологическа агенция, която аз на шега наричам „Ем пи, ем пя” беше дала прогнозен резултат за РЗС 0,1 – една десета от процента, което при извадка 1000 прави всъщност един-единствен човек, засечен от „Ем пи, ем пя” в цялата страна, като симпатизант на РЗС. Тогава публично пред медиите поисках шефката на тази агенция да ме запознае лично с единствения симпатизант на РЗС в цялата страна.
Чашата преля окончателно, давам четвърти или пети по ред пример, но искам да стане ясно за какво идва реч, не че на присъстващите в залата не им е ясно, но малко преди частичните избори за общински съвет в Кюстендил, които бяха преди по-малко от два месеца, една също тъй уважавана агенция даде прогнозен резултат за РЗС нула. Същевременно ние имаме 9% в Кюстендил. Между парламентарните партии сме трета политическа сила. Триста гласа не ни стигнаха, за да бъдем втори. ГЕРБ зае второто място.
Къде са 9 %, къде е 0? Не че се поставям в ролята на страдалец или пък РЗС – на партия, пострадала от „социологическа мафия”, но за нас е ясно, че ние години наред сме социологически натискани надолу и систематично сме прогнозирани винаги към нула. Въпреки че опровергаваме социолозите на всеки следващ избор, те и към този момент продължават да показват нулеви резултати.
Ще приключа моето изказване. Въпросът е от принципно естество. Въпросът не е за това, че има политически партии, които умишлено са били притискани социологически, въпросът е, че трябва да има ред в социологическите изследвания – ред, справедливост и контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – д-р Михайлов, заповядайте.
Михаил Михайлов (СК): Благодаря, господин председател.
Ще помоля колегата да каже в какъв смисъл разбира реда, в който трябва да се приведат социологическите агенции, защото напълно подкрепям всички примери, които каза. Мога да приведа десетки примери, като се започне от 1996 г., от Петър Стоянов, когато социологическите агенции даваха 78%, и да стигнем до последните президентски избори, когато в деня на изборите отделните агенции даваха от 9 до 11% на обяд, накрая – до 2%. Знаете каква беше разликата между двамата кандидати.
Напълно споделям това, което казвате. Според мен трябва да се погледне европейската практика.
Госпожо Фидосова, аз си направих труда да видя какъв е европейският пример. Като започнем с Гърция, която е най-близко, забраната за социологическите агенции е 14 дни; за Италия и Испания е 21 дни; за скандинавските държави е 14 дни. Според мен абсолютно резонно е всичките парламентарни групи да се обединим в един срок. Например предложението на колегите от „Атака” е за 30 дни. Дали ще бъде 30, дали ще бъде 20, но е хубаво в последните дни от кампанията да няма проучвания на социологически агенции.
Веднага се сещам за една притча, в която един дърводелец решил да се пенсионира. Отишъл при работодателя си и казал: „Ще се пенсионирам след 40-годишен труд.” Той му казал: „Добре, но направи поне още една къща”. И той му рекъл: „Добре, ще направя”. Започнал да работи през куп за грош, с лоши материали и така нататък. Свършил я той, направил я. Когато отишъл да я издаде, собственикът му казал: „Четиридесет години работи добре, ето ти ключа за тази къща. Това е твоята къща”. Върнал се и си рекъл: „Защо не слагах по-хубави материали, защо не работех по-добре, както работех през всичките 40 години? Ех, ако знаех че тази къща ще е моята къща?!”
Искам да Ви кажа, че Изборният кодекс не е нито на ГЕРБ, нито на СДС, този Изборен кодекс трябва да работи дълги години след нас. Наистина трябва да приемем такива промени, които да работят за гражданите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Василев, желаете дуплика. Заповядайте.
Емил Василев (независим): Съгласен съм, че в старите членки на Европейския съюз има съвсем друга практика при провеждането и оповестяването на социологическите проучвания. Там например много внимателно боравят с цифрите между изборите. В Германия например много трудно ще видите някоя уважавана социологическа агенция в периода между изборите да се ангажира с конкретни изборни резултати. Там сериозните социолози не дават проценти, а дават и коментират тенденции.
При нас обаче не е точно така. Аз обичам да цитирам един мой любим автор – Дъглас Адамс, който казва: „Живяха като в най-разюзданите си сънища.”
Истината е, че през последните години определени социолози наистина живяха като в най-разюздените си сънища. Това го няма никъде по света – пресконференции, светкавици, десетки журналисти, блъсканица, камери, фотографи, все едно се случва някакво чудо, а всъщност някаква социологическа агенция публикува и оповестява своите резултати.
Не е тайна, че редица от шефовете на уважаваните социологически агенции са милионери. Досега обаче не съм чул да е била извършена данъчна ревизия или данъчна проверка на доходите на тези хора, нито пък те имат задължение, между впрочем, да оповестяват тези свои доходи.
Действително се надявам на подкрепа от страна на всички народни представители, защото трябва да има ред в социологическите проучвания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За изказване – народният представител Юлиана Колева.
Госпожо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Действително оптимистично звучат заявките на всички политически сили за одобряване и възприемане на една съществена част от законопроектите на отделните парламентарни групи, които са внесени и които разглеждаме днес. Мисля, че каквато и част от тях бъдат възприети с консенсус, това във всички случаи ще бъде от полза за подобряване правилата на работа по време на изборния процес.
Конкретно искам да поразсъждаваме общо върху темата за съдебния контрол върху актовете на изборната администрация или по-точно на избирателните комисии, които ръководят целия изборен процес.
Ще започна отзад напред. Не трябва да забравяме, когато правим предложение в тази посока, че крайните резултати при всички видове избори подлежат на съдебен контрол. Това означава, че всяко едно съществено нарушение на изборните правила, което е довело до опорочаване на крайния изборен резултат, независимо от това дали е обжалвано или не е в предходния период, подлежи на съдебен контрол.
Такъв прочее е принципът в гражданския, в наказателния и в административния процес, които контролират всички актове на администрацията и на съдебните органи тогава, когато не става въпрос за особено съществени процедурни правила. Винаги правилото в тези ситуации е, че основните структуроопределящи съответния общ процес правила са изведени пред скоба – те подлежат на отделно атакуване или обжалване, а останалите, които законодателят не е възприел като най-структуроопределящите, те и техните пороци биват контролирани чрез обжалване на крайния акт. Горе-долу същата логика, макар и да прозвучи на юристите като някакъв вид груба аналогия, е следвана и в Изборния кодекс. В Изборния кодекс имаме два вида обжалване. Едното е чрез съдебния контрол, а другото е чрез горестоящата или висшестоящата изборна администрация, тоест по-висшестоящата избирателна комисия.
Защо това е така? Защото знаете, че изборният процес се развива в сравнително кратък период. Много е трудно в този кратък период да се вложи правилото всички решения на всички избирателни комисии да подлежат на съдебен контрол. Затова при изработката на Изборния кодекс е предпочетен другият подход – най-важните решения, които са свързани с упражняването на активното и пасивното избирателно право, да подлежат включително и на съдебен контрол. Останалите да подлежат на контрол пред по-висшата избирателна комисия, която, нека не забравяме, взема своите решения с квалифицирано мнозинство. Тоест трудно може да се каже, че под въздействието на една или друга политическа сила може да бъде взето определено решение, при положение че дори и най-голямата политическа сила не може да има мнозинство, включително и обикновено мнозинство, в състава на съответната избирателна комисия.
Въпреки всичко ние от ГЕРБ сме разгледали предложенията за изменение на Изборния кодекс в тази посока и още в Правната комисия сме заявили нашата подкрепа за промяна в отделни текстове, които не предвиждат съдебно разглеждане на отделни важни въпроси от Изборния кодекс, но естествено след съответно прецизиране на текстовете. Защото сегашните предложения, позволете да кажа, удължават безкрайно дълго изборната процедура. В един от законопроектите има предложение решенията на избирателните комисии да се обжалват пред Централната избирателна комисия, чието пък решение да се обжалва пред съответния Административен съд в района, където е възникнал спорът, и оттам нататък пък предложението на този административен съд да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Колеги, такова предложение теоретично и практически е невъзможно. Не може да има такова решение в Изборния кодекс. Ето защо призовавам колегите от различните парламентарни групи между двете гласувания да прецизират своите предложения и действително само там, където Изборният кодекс дава тази възможност – в рамките на общите принципи на изборното и на административното право, да се намеси с решаване на отделни въпроси съдът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението на Движението за права и свободи при необходимост и ако се осигури превод на предизборни събрания и митинги да може да се ползват и други езици освен българския, предизвиква истеричната реакция на всички останали основни политически сили в България. По отношение на това предложение ДПС остана едва ли не в изолация.
Крайната позиция на „Атака” по тези въпроси изглежда беше припозната и от ГЕРБ, и от Българската социалистическа партия, и от демократите отдясно. Защо?
Взех думата, за да споделя съвършено коректно първопричината за тези истерични реакции всеки път, когато Движението за правата и свободи постави въпроса за правото на идентичност като основно, неприкосновено, ще кажа, наистина свещено право на българските граждани.
Причината е много проста. В българската политика, твърдя го отговорно, има един устойчив рефлекс, който се изразява в това, че етническите, религиозните, културните различия, които са естествени по тези земи, защото са от Бога дадени, се възприемат едва ли не като заплаха за националната сигурност на страната.
Сега нямаме време да проследим всички проявления на този рефлекс в българското законодателство. Ще се огранича само да кажа, че те никак не са малко и като правило обясняват немалкото на брой дискриминационни текстове в редица закони, които продължават да действат и в европейска България. Една такава дискриминационна разпоредба е забраната да се ползват частично и майчините езици в хода на предизборната кампания. Нещо повече, стига се до парадокса да се глобяват политици затова, че предвид на преценката им, че е необходимо да информират своите избиратели, за да могат те да упражнят своя информират вот, да бъдат глобени с огромни суми.
Аз ще Ви припомня, че това е рефлекс от тоталитарното време, защото в периода 1984-1989 г. за поздрав на майчин език българските граждани от малцинствата бяха глобявани с 5 лева. Питам: какво се е променило, ако и във второто десетилетие на ХХІ век, вече и в европейска България отново ще се налагат глоби? Този въпрос си го задават нашите избиратели, и си отговарят: „Господин Местан, госпожо Етем, господин Али, нещо все пак се е променило – тоталитарната държава ни глобяваше 5 лева, а сега демократична България ще налага санкции от 5 хил. лева.”
Факт, горчив! Тези ограничения са противоестествени. Няма никакъв риск – нито за националната сигурност, нито за националното единство за България. Текстът е абсолютно коректен, защото балансира принципите, заложени в чл. 3 и в чл. 36, ал. 2 именно на Конституцията.
Той е противоестествен не само заради това, което вече чухте и от колегата Янко Янков. Ако поканим на предизборна среща европейски политик, на какъв език ще се обърне към избирателите?! Ще кажете: „На английски”, ако е Греъм Уотсън обаче. Ако бъде поканен един от вицепрезидентите на Световния либерален интернационал, защото сме либерална партия, който иска да говори на майчиния си език, може би, защото не знае достатъчно добре английския – на него ще му бъде ли забранено, ако дойде със свой преводач, за да се обърне към български избиратели? Това е не просто противоестествено, това е абсолютно нелепо! Освен това не само по тези причини.
Обръщам се към българските националисти. Държа в ръката си Законопроекта за българите и българските общности в чужбина, който тези дни ще разгледаме и ще приемем. (Показва документ.) Тук има редица текстове, с които защитаваме етнокултурните права на българите и българските общности в чужбина. Естествено, че ще го правим, всяка държава провежда такава политика. Аз питам: как ще се почувствате, ако в Изборния закон на Сърбия има ограничение, съгласно което българите от Западните покрайнини биха били глобени с по 5 хиляди лева затова, че по време на предизборна кампания техен кандидат за местна власт или за националния парламент се обърне към българските общности от Босилеград на български език? Ние бихме ли били съгласни с една такава политика на сръбската държава? Или в Украйна, или където и да е?! Можем ли да провеждаме политика на двойни стандарти, когато става въпрос за правата на човека, не просто за правата на турците, на ромите, на българите, на украинците, а за правата на човека? Те са универсални, и към тях е неприложима политиката на двойните стандарти.
Ние неслучайно, уважаеми колеги, изпълнихме обещанието си и Ви изпратихме официално писмо с приложен анализ за европейската практика по прилагане на международните договори и правни норми за използването на малцинствени езици по време на предизборна кампания. Вие виждате, че в Европа няма практика да се забранява използването при необходимост на малцинствени езици. Обратното, Европа поощрява комуникацията, защото гледа на езика преди всичко като на комуникативно средство. Ние в България натоварваме езика с далеч, далеч други тежести.
Аз съм убеден, че ако не при това обсъждане на закона, рано или късно дискриминационните разпоредби – не само в Изборния кодекс, ще отпаднат. Рано или късно ще се възприеме разбирането, че политиката на съхранена идентичност не е пречка, а условие за функционална интеграция. Ще се разбере, че е порочна, аз бих казал престъпна, представата за интеграцията като процес на лишаване на българските граждани от тяхната идентичност, защото тази „интеграция” има друго име, другата дума подходяща за подобна порочна интеграция за сметка на идентичността се казва асимилация и асимилаторска политика – невъзможна и недопустима в европейска България.
Затова бих Ви призовал към коректен прочит на безкрайно коректното предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи. В заключение: светът е хубав – отворете си сетивата! Етническото, религиозното и културното различие в България не са риск за България, а нейно богатство. Благодаря Ви за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Всичко това, което каза господин Местан, е правилно, само че извън територията на Югоизточна Европа, където състоянието на нещата и противоборствата в обществото са съвсем различни и османска Турция не се готви да си възстановява териториите, което призна самия господин Лютви Местан оттук. Той каза, че неоосманиската теза от тази трибуна я развива отпреди Ахмет Давутоглу, от което следва, че от тази трибуна – след всички тези приказки, наднича именно мустакатата физиономия на Давутоглу, който се готви да връща Османската империя на Балканите и което от много турски политици се отрича, обаче самият факт е, че е написано на много места, има много документация и прочие, и прочие.
Нищо лошо няма да се употребява майчин език, само че в една държава, която е заплашена, както всички останали християнски държави в Югоизточна Европа, именно от това турско нашествие и когато турската националистическа партия в българския парламент служи за пета колона именно на тези претенции, които съществуват от 120 години, няма как да бъдем етнически толерантни. Ние сме етнически толерантни и господин Местан не бива да си позволява да говори от името на цялата чужда диаспора в България – на евреите, на арменците, на руснаците и така нататък. Той говори само от името на турците, защото те имат такива претенции към нас. И ако нямаха такива претенции, българското общество нямаше да има такива афекции, нямаше да има „Атака” в българския парламент, и нямаше да има противоборство.
Именно поради тези претенции, замърляни под маската на борба за идентичност и прочие, всъщност се води една борба за двуетнична политическа нация, за притискане на българския елемент в тази нация и в края на краищата за нейното депремиране, унищожаване, обезличаване и турцизация на българите.
Повтарям, ако не беше така, ако аз не съм прав, нямаше да има „Атака” в парламента, нямаше да има половин милион избиратели – 400 000 да са гласували за „Атака”, която стои зад тези идеологии и прочие, и прочие, така че господин Местан колкото и да се старае, колкото и добре да говори, колкото и да е убедителен, фактът си остава един. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
Лютви Местан: (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Станилов, аз нямаше да Ви удостоя с дуплика, ако не изрекохте една неистина тук. Никога, нито един народен представител от ДПС не е казвал, че са се разгръщали каквито и да са неоосманистки тèзи преди какъвто и да е министър на външните работи, на която и да е държава. Стенографските протоколи са живи, аз моля да не си позволявате подобни манипулации – само за това взех думата.
А инак: как ли живеете с толкова много съмнения и толкова много страхове и комплекси, господин Станилов?! Време е да се освободим от тях. Време е, повтарям! България е хубава, именно защото е богата на своите различия. Това е ъгълът, от който направете опит да погледнете. Ще се почувствате по-добре! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за изказване, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по някои от предложенията на колегите от „Ред, законност и справедливост”. Те предлагат един текст, по който имаше нещо подобно и в предния парламент. Имаше предложение за 8-процентна бариера на коалициите, което не се прие. Имаше едно екзотично по своя характер предложение – всяка коалиция, примерно от шест партии, трябва да има 6%. Ако няма 6%, може да е влязла в парламента с 4% и да е парламентарно представена, но да не може да се явява на местни избори, ако не получи по 1% за член на коалиция. Това също не се прие. Това според мен граничи с антиконституционност. В крайна сметка нали сме демократична парламентарна република и трябва да дадем възможност на българските граждани да изявят своите предпочитания, и то чрез политически партии за явяване на парламентарни избори? Поне 22 години затова се борим! На мен не ми звучи приемливо, както са дали предложението бариерата да остане 4% за партии, да бъде също 4% за минимална коалиция от две партии и да се увеличава с 1% за всяка следваща партия, участваща в коалицията.
Казах какви предложения имаше в миналото Народно събрание. Тогава ГЕРБ беше представлявана само от колегата д-р Лъчезар Иванов. Тогава като големи партии бяха БСП, НДСВ, ДПС и „Атака”. Така че предложенията бяха всички други да бъдат затруднени евентуално да участват в коалиция.
Какво имам предвид? Партиите от втория ешелон, като нямам предвид само парламентарно представените партии, са да кажем и ВМРО, и ЛИДЕР, която се създаде преди време, тоест, партии, които мога да кажа, че са добре представени. Те не могат да направят отделна коалиция, защото ако са над две, едва ли не бариерата скача толкова много. Какво излиза? Всяка друга партия трябва най-много да се коалира с една от тези четири, примерно, големи партии, за да бъде приемлива бариерата. Това е един дискриминационен текст и аз лично никога няма да го приема. Смятам, че това, колеги, не отговаря на Вашето наименование „Ред, законност и справедливост”. Това ли Ви е справедливостта в този план, в който говорим? Мисля, че по-често трябва да влизаме през централния вход на Народното събрание, където има един девиз: „Съединението прави силата”. Значи Вие се противопоставяте на този национален девиз, тоест да не могат да се съединяват по-малки партии да правят коалиция и да могат да влязат с 4-процентната бариера, а едва ли не да имат 5 или 6%. Това категорично е неприемливо. По това имаше позиция на Венецианската комисия, която отхвърли предишните предложения. Така че аз смятам, че въобще не би трябвало да се представят подобни предложения и да се гласуват „за”.
Другото, което се предлага – двойно увеличение от 10 на 20 хил. лв. депозит, това е парекселанс един финансов ценз. Не са малко 10 хил. лв., когато са почтено събрани. Аз не виждам каква е уплахата и за какво се прави това предложение? Много партии щели да се явяват на парламентарни избори. Нека да се явяват! Ако имат потенциала да се представляват в Народното събрание, ще ги има. Но защо трябва да се правят изкуствени бариери? С какво се оправдава това? Едва ли не, щели да се направят някакви икономии за бюджета. Парламентарното устройство и управление на една държава не е евтина работа. Това е истината! В съвременната демокрация се гласува с бюлетина, а не с карабина, и се иска да се влагат средства в изборните процеси.
Подкрепям тяхното предложение за 9-процентната бариера, преференциален праг, който се направи и се прие така урбулешката Защото действително с 200-300 гласа, които могат да бъдат купени, един кандидат за народен представител може да измести цялата листа. Аз подкрепям това предложение по принцип, а дали да бъдат 20%, както предлагат, да помислим. Но мисля, че това е разумно предложение и би трябвало от всички парламентарни групи да го обсъдят сериозно и, дето се казва, да помислим. Смятам, че е редно да има увеличаване на този праг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Лазаров, заповядайте за изказване.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме от досега изказващите се, от вносителите, а също и по време на дебата, че що се отнася до основните принципни неща, по немалка част от внесените предложения за изменение на Изборния кодекс има съвпадане. Аз бих бил доволен, ако така декларираните намерения след това обаче не претърпят промяна. Веднага ще кажа какво имам предвид.
Ние бяхме свидетели как по време на приемането на Изборния кодекс бяха декларирани по отношение на някои от принципните неща съгласие от повечето политически партии, след това обаче те бяха атакувани пред Конституционния съд и той отмени или потвърди някои от тези принципни положения. Така че нека да не се заричаме, защото тук чух едва ли не с нотка на укор към някои от политическите партии, че едно декларират, а друго правят.
Що се отнася до съвпадащите намерения, едно от тях е по отношение на застъпниците. Искам да обърна внимание още един път, че ГЕРБ е последователен в това отношение и в Изборния кодекс по предложение на ГЕРБ, а то беше и гласувано – първо беше намалена възможността да има повече от двама застъпника в изборната секция. Освен това имаше предприети инициативи, и те още стоят, тъй като и нас догодина ни очакват парламентарни избори – за възможността застъпниците да имат удостоверение за гласуване на друго място. Това, което с този предложен принцип залегна в Изборния кодекс, сега е премахнато. То е премахнато, тъй като беше последица от парламентарните избори през 2009 г. Това грозно явление, така ярко по отношение на застъпниците, се появи при парламентарните избори, когато поради желанието за служебна победа на тогава управляващата политическа коалиция бяха въвели мажоритарните депутати, което автоматически даде възможност да се упълномощават застъпници – от един град да отидат да гласуват в друг регион, по отношение на така наречените мажоритарни депутати.
Със сега внесените изменения, категоричен е ГЕРБ – виждам, че има съгласие и от другите политически партии, и се приема принципът за един застъпник, тоест броят на застъпниците да не бъде по-голям от броя на секциите. И още нещо, имената им да бъдат в регистър. А и още нещо, което е предложение на ГЕРБ – когато се издава удостоверение на този застъпник от съответната комисия, в него изрично да бъде записан номерът на секцията, в която е застъпник, и това удостоверение да бъде прието. Мисля, че това е една доста сериозна форма за пресичане възможността на контролирания вот чрез застъпници. Беше казано, че същото се отнася и по отношение на представителите на политическите партии – техният брой не би трябвало да е по-голям от броя на секциите.
По отношение на другите принципни положения, които ГЕРБ внесе в този законопроект. Едно от тях е нашето виждане, но за съжаление когато изготвяхме Изборния кодекс, то беше подкрепено само от една политическа партия, то беше по отношение на постоянно действаща изборна администрация. Аз не виждам защо някои представители, колеги, тук имат опасения, че, видите ли, би се злоупотребило, а в същото време се заявява, че този кодекс се прави и трябва да действа занапред? Да, има нужда от такава постоянно действаща изборна администрация към Централната избирателна комисия, която вече е една. Тя би могла да поддържа наистина тези списъци, за които много се изговори, и всеки гражданин по всяко време на годината, не само в изборната година, а и месеци преди нея да може да проверява чрез системата на ГРАО наличността – дали той е включен по постоянен адрес в едно населено или в друго населено място. Това също е една форма, която от дълго време се искаше от гражданите.
Що се отнася до така наречените забранителни списъци – казвам „така наречените”, тъй като в кодекса няма такова понятие, няма такова понятие и в преди действащи закони, но те и преди съществуваха. Аз искам да Ви напомня, че те съществуваха, доколкото имаше задължение на Министерството на вътрешните работи да предоставя извлечения от информационната система за излизанията и влизанията на гражданите в Република България не по-късно от 24 часа преди обявяване на тези списъци. Това е предложение през 2009 г. – такъв е бил и дебатът в тази зала, когато са приемани промените в Закона за избиране на народни представители, но за съжаление остана, което е било изпразнено от съдържание. Но ако това също е било спазено в годините назад, то е своего рода ограничение за гласуване на гражданите, които са имали настоящ адрес извън България. Става въпрос и за местните избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, дискусията върви по-скоро по отделни текстове и технологични решения, които не могат да очертаят ясно философията на втората ревизия на Изборния кодекс – законодателен акт, който беше голяма гордост на управляващото мнозинство, чиято първа ревизия беше направена след произнасяне на Конституционния съд и обявяване на редица текстове за противоконституционни; а втората ревизия, признато и от вносителите на законопроекта от управляващата партия, е по повод произнасянето в доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която констатира редица законодателни проблеми за честни и демократични избори в България.
Какъв е духът на промените, освен решаването на редица технологични въпроси, които ние от опозицията поставяхме, например за самостоятелния бюджет на Централната избирателна комисия. Имаше дебат в Народното събрание преди последните редовни избори за президент и местни избори. Тогава управляващите не чуха. Трябваше Европа да се намеси, за да има някакво придвижване.
Доколко са откровени решенията в духа за повече демократичност в изборния процес? Смятам, че има поне няколко групи текстове, включително и нови моменти, които показват липсата на онази демократична философия, определяща едни избори като демократични.
Не мога да разбера защо в Изборния кодекс трябва да се прокарва забрана за поставяне на агитационни материали извън изборния процес: „Забранява се поставянето на агитационни материали извън предизборната кампания в държавна и общинска собственост, както и по републиканската пътна мрежа и общинските пътища.”
Нали Изборният кодекс урежда въпроси, свързани с предизборната кампания? Тук се въвежда рестрикция, надхвърляща далече изборите, отнасяща се въобще до правото чрез слово, чрез агитационни материали да говориш, да се обръщаш към хората. Елегантно се въвежда ограничение, което ограничава плурализма на политическите послания.
Забележете кой ще контролира и санкционира! Ще санкционира областният управител с едни изключително тежки глоби. Областният управител е пряко свързан с властта. Втори и трети е въпросът кое се приема за агитационен материал. До какво ще доведе това, уважаеми народни представители? – Ще доведе до рязко засилване на анонимните материали. Такова потискане на свободното изявяване на агитационни материали въобще е ограничаване на политическата дейност. Тогава какво ще остане? – Рекламните материали и снимките на министър-председателя Бойко Борисов в районните полицейски управления и по всички държавни служби. (Смях от ГЕРБ.)
Забележете, Михов. Не на президента Плевнелиев, който има някакво основание, защото е президент на целия народ. Рекламните снимки на Бойко Борисов в държавните служби са навсякъде: в приемните на районните полицейски управления, пред кабинетите на началниците на полицията. В същото време се въвежда ограничение за агитационни материали извън предизборната кампания. Къде се въвежда? – В Изборния кодекс, който би трябвало да урежда изборите, тоест такова съществено ограничение на правото на политическа пропаганда.
Ще си намери колаят, ще се появят анонимните материали. Забележете обаче кой ще бъде санкциониран – онзи, в чиято полза е материалът. Ако някой напише декларация против правителството на Борисов, областният управител ще глоби представителите на опозицията (материалът може дори да е анонимен), не автора на материала, а този, в чиято полза е материалът.
Мисля, че такъв текст, такава идея е мракобесна. (Смях от ГЕРБ.) Да, мракобесна идея е, и тя надхвърля далеч пределите на действие на Избирателния кодекс. На кого е нужно да ограничавате правото на всеки? Това е конституционно право, ако приемете този текст на второ четене, той като онези 122 текста, отхвърлени от Конституционния съд, ще акостира в Конституционния съд, защото е противоконституционен. Духът, мисленето, с което си представяш, че трябва да ограничиш свободното пропагандиране на идеи – политически и всякакви други идеи, уважаеми дами и господа вносители, това е мракобесническо.
Вторият въпрос, на който искам да обърна внимание, е свързан с наказателните разпоредби. Има глоби по 2-3 хил. лева. Забележете обаче, че глобите за фалшиви протоколи са 200 лева. По същество става въпрос за престъпление, а санкцията се намалява на 200 лева. Защо е необходимо това?! Нали уж се борим с фалшификациите?! Имам предвид ал. 17 на пространния § 44, това е предпоследна алинея. „Когато данните, вписани в протоколите на секционната комисия, не съвпадат със съдържанието на избирателната урна, както и когато преброителната комисия установи несъответствие между фабричните номера и получените протоколи, на длъжностното лице, извършило нарушението, се налага глоба в размер на 200 лева.”
Той е извършил фалшификация, сменил протокола, не съвпадат номерата, не съвпадат данните, ние ще го глобим 200 лева?! Така ли стимулираме?...(Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всичкото ли време изтече, господин председател? Добре, спирам дотук. Благодаря Ви.
Коалиция за България няма да подкрепи този закон, съдържащ такива мракобеснически идеи, стимулиращи фалшификациите. (Шум от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Янев, заповядайте.
Яне Янев (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Следях с внимание изказванията на огромна част от колегите и констатирам, че някои народни представители, които пуснаха тук корени, защото няколко поредни парламента трият банките, повтарят едно и също. Ако някой си направи труда да извлече стенографските протоколи, ще се убеди, че в зависимост от политическата конюнктура от тази трибуна се изричат едни и същи тези по време на дебат за изборното законодателство.
Преди малко чухме поредното. Когато управляваше тройната коалиция и преди това Движението за права и свободи и Национално движение Симеон Втори, те какво изборно законодателство направиха? Да видим това изборно законодателство какво беше и какви бяха резултатите!
Резултатите са, че дойде на власт ГЕРБ. Следователно Вие не сте способни сами на себе си да помогнете, а сте тръгнали да правите оценка на изборното законодателство като цяло. По-добре си наемете експерти, защото във Вашите среди няма такива, да Ви направят смислени текстове, които поне на Вас да помогнат. Явно сте хора, които 20 години не са сътворили нещо полезно дори за себе си, нещо повече – пример сте за негативно законодателство в изборните закони, защото благодарение на мажоритарните кандидати Вие си вкарахте един от най-тежките автоголове за целия преход.
Като цяло РЗС от самото си създаване до днес винаги твърди, че за да има перфектно изборно законодателство, максимално унифицирано с изборното законодателство в старите страни – членки на Европейския съюз, трябва да се промени Конституцията. Без Конституцията да се промени, не може да има изборно законодателство, което да реши тежките пороци в политическата и партийна система на България.
С този текст, който предлагаме, ние се стремим да не се получи рецидив, което може да нанесе много тежки поражения като цяло на политическата система. Единият от тези пороци може да бъде така нареченият преференциален праг от 9%, който е заложен. Това е изключително опасна игра, която може да предизвика както тежки вътрешнопартийни катаклизми, така може да внесе и много трайни поражения като цяло на изборната система. Защото се дава възможност на практика на политически играчи вътре, апаратчици с тези 9% да стават народни представители, без да имат каквото и да било доверие по принцип.
Партийната система в Европа затова е стабилна, защото самите партийни централи, ръководствата на партиите са стабилни. И няма нищо лошо в това политическото ръководство, което е получило доверие от конгрес, има представителни форуми, да подреди народните представители, както прецени. Нищо лошо няма в това. Този минимален преференциален праг от 9%, от една страна, дава възможност за бламиране на националното ръководство; от втора страна, дава възможност вътре в съответния многомандатен избирателен район да има нездравословна конкуренция между съответни общини, представени с различни народни представители в съответния многомандатен избирателен район; и от трета страна – за купуване на гласове. Защото при 10 хиляди гласа за съответна листа, съответен многомандатен избирателен район, с 900 купени гласа можеш да станеш народен представител. Това е истината, която касае така наречения преференциален праг.
Затова ние смятаме, че е нормално преференциалният праг да стане поне 20%. Защото, ако остане при тези 9%, авторите на този преференциален праг ще имат изключително тежки проблеми. А що се касае до това, което ние предлагаме – в разпределение на мандатите на национално ниво да участват само партиите, получили над 4% от действителните гласове в страната и извън страната, коалициите от партиите, всяка от които е получила най-малко толкова процента от действителните гласове в страната и извън нея, колкото е броят на съставляващите я партии плюс две, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота, това е много лесно обясним текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето изтече, господин Янев.
Яне Янев: Ние както в Закона за политическите партии, така и в Изборния закон искаме да ограничим съществуването на партии фантоми. Защото, ако една политическа партия не може да допринесе към съответна коалиция 1%, защо е партия? И защо изобщо трябва да има 20 или 30 партии, на които избирателите изобщо не им знаят имената? И ги знаят най-много вождовете на тези партии, които пребивават в тази коалиция заради някакви благинки.
Ние ще отстояваме тази теза и смятам, че тя е европейска, аналогична, можете да направите съпоставки с изборното законодателство в много други стани – членки на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина дебатът, който водим днес в тази зала, е изключително важен. И това е така, защото ние трябва да приемем такива правила, свързани с изборния процес, че наистина да не оставя съмнение в нито един български гражданин, че биха възникнали каквито и да е проблеми с възпроизвеждането на какъвто и да бил вид избори.
Получихме изключително много обвинение за проведените избори през миналата година, че били най-недемократичните, най-фалшифицираните, най-проблемните, най-общо казано – голословни обвинения, дами и господа. Получихме обвинение, че сме създали един нормативен акт, наречен Изборен кодекс, в който са били толкова много проблемните текстове, че нямало как да се прилагат. Затова имал нужда от основен ремонт. Видно от предложенията, които са внесени, съвсем ясно показват какво е качеството на този кодекс. Там, където са възникнали някакви проблеми с прилагането му, в повечето случаи, уважаеми дами и господа, трябва да стане ясно на всички, че става дума за проблеми, които в един немалък процент от случаите са или от организационно-техническо същество, или в крайна сметка са продукт дори на някои умишлени деяния, дами и господа.
Получаваме обвинения, че сме създали нещо единствено и само в наша подкрепа, без да се дава ясно сметка, че в нито един от субектите, от комисиите, които са свързани с изборния процес, ние имаме мнозинство. Именно това е било нашето старание – да създадем такива принципни положения, че да не остане у никой съмнение, че ние сами предрешаваме как да протичат определени изборни процеси и по какъв начин да се вземат решенията.
Уважаеми дами и господа, в тези доклади на международните институции за проведените избори през миналата година беше отчетено съвсем ясно, че има наистина сериозен напредък с кодифициране на нормативната уредба, че има съществен напредък по отношение на това да не бъдат допускани да се случват определени негативни явления, на които бяхме свидетели през всички проведени избори през последните 20 години. Да, някои сигурно ги боли това, че не могат да използват една или друга лоша практика в тяхна полза. Но, много е важно, дами и господа, ние да сме наясно в каква посока трябва да вървим. Именно затова ние сме направили тези наши предложения. Именно и затова ние няма да подкрепим предложения, които са откровено противоконституционни и ретроградни, уважаеми дами и господа.
Да, има теми, по които има постигнато общо съгласие. Да, по тези теми ние ще обсъждаме, ще се вслушваме във всички разумни предложения, които направите Вие. Да, ние ще подкрепим тези предложения. Да, ние заявихме съвсем ясно и на обсъжданията в Правната комисия, такъв ще бъде и подходът при гласуването ни, за да подкрепим всички разумни предложения, които бяха внесени от представителите на политическите сили.
Но отново искам съвсем ясно да заявя, дами и господа: целта, която е представена пред нас, е да изработим наистина такива правила, за да се произведат едни нормални избори, които да не оставят съмнение в когото и да било, че ще бъдем свидетели на каквито и да било негативни явления.
Искам да Ви призова да се обединим да постигнем все пак някакво съгласие по тези важни въпроси, които са идентифицирани във всичките законопроекти, да бъдат подкрепени и приемането им да е факт достатъчно рано преди произвеждане на изборите за народни представители през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Първа реплика – господин Шопов.
Заповядайте.
Павел Шопов (Атака): Господин Ципов, как можете да твърдите, че отминалите избори били честни, че не били манипулирани или не били купени, след като толкова международни организации се произнесоха по един категоричен начин за пороците на тези избори – и ОССЕ , и неправителствени организации, и кой ли не.
Но, хайде, за нас от „Атака” няма значение толкова отвън какви оценки ни били дали. За нас имат значение оценките, които българските граждани дадоха и от това, което ние със собствените си очи видяхме на тези избори. И пак ще се върна на фалшификациите на протоколи, на изборни резултати, носенето на торби, на бюлетини, на купуването на гласове, които ГЕРБ осъществи навсякъде в страната.
Това от Ваша страна, господин Ципов, беше едно оправдание и една подготовка на общественото мнение, и тук – на нас, на депутатите в залата, че промените, които ще бъдат допуснати в Избирателния кодекс, ще бъдат козметични. Те ще бъдат отгоре-отгоре, за да се отбие номерът, за да бъдат удовлетворени чуждестранните наблюдатели, да бъде залъгана обществеността и да се счита, че ни очакват едни честни и нормални избори.
Явно е, че Вие нямате намерение да направите драстични, радикални, много сериозни промени в Избирателния кодекс, от които той се нуждае, защото разчитате на едно единствено нещо при сриналия Ви се рейтинг, при все по-драстичния спад на общественото доверие – да фалшифицирате тотално тези избори, които предстоят. И Вашата дейност при тази поправка, при това изменение на Избирателния кодекс, на практика в останалата една година тотално, изключително, напълно ще бъде в тази насока – да компенсирате общественото доверие с фалшификации, манипулации и купуване на гласове.
Огледайте се, господин Ципов, прочетете внимателно предложението на „Атака” и ще разберете, че това са работещите предложения, които могат наистина да променят към по-добро Избирателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въобще не са козметични промените, които предлагаме. Те касаят работата на всички избирателни комисии. Те касаят повишаване на прозрачността в тяхната дейност.
Отново бяхме свидетели преди малко, че се хвърлят едни голословни твърдения, че тези твърдения били подкрепени от докладите на международните организации и институции. Къде прочетохте тези категорични изводи, уважаеми колеги? Къде?
Съвсем ясно и категорично заявих: ние сме готови да обсъждаме всички разумни предложения, но няма категорично да подкрепим откровено противоконституционни и ретроградни предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Други изказвания?
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Без да повтарям това, което казаха вече преди мен колегите, ще се опитам да допълня, както колегите от нашата парламентарна група, тезите и въпросите, които поставиха като позиция на Парламентарната група на ГЕРБ, така и да кажа какво ще бъде гласуването и отношението на нашата парламентарна група към останалите законопроекти.
Първо ще започна с това, че за пореден път приканвам всички колеги от всички парламентарни групи да се опитаме да изоставим прекалено острия тон, това силно политизиране на тази тема и когато всеки е направил своя анализ на действието на изборните закони на последните избори, когато сме направили анализ на препоръките, които са заложени в доклада на ОССЕ, когато сме направили анализ на допуснатите технически пропуски по провеждане на изборния процес, обезпечаването му от всички участници по закон в него, като ведомства, администрации и участници, регистрирани в изборите, да обединим усилия и там, където има констатирани някакви пропуски, да се опитаме да постигнем съгласие по тези теми. Вече има кръг от теми и въпроси, по които аз смятам, че има заявено такова съгласие от всички парламентарни групи.
Трябва да спрем с този тон и начин на говорене, който днес, признавам, беше малко по-различен от всички предишни начини на изказ по тази тема, която силно се политизира, защото това е петно върху парламента, върху всички политически партии.
Колеги, за мен най-нормалното да участва един човек, една формация на избори, е именно чрез политически партии. Политическите партии съдържат в себе си и изразяват формиране, изразяване на политическа воля на гражданите и зад тази политическа воля има платформа, има идеи за управление, зад които стоят не един и двама човека, а цяла огромна организация от хора. И когато правим такива изявления, ние петним всички нас, петним политическите партии, които са основен субект за участие на всички избори и това е нормално да бъде така, затова моля, просто крайно време е да спрем с това преполитизиране на темата и говорене с общи фрази, които не почиват на нищо конкретно от действителността.
По отношение на нашия законопроект, ние сме направили необходимите промени в Изборния закон. Имаме една група текстове, които съвпадат с предложенията на всички други парламентарни групи. Те са по отношение на публичността и прозрачността в работата на Централната избирателна комисия. Тези предложения се наложи да бъдат направени, тъй като имаше, бих го нарекла, некоректен прочит на два от текстовете в закона. Имаше напрежение с това, че не са оповестени публично протоколите и стенограмите от заседанията на Централната избирателна комисия. Това категорично трябва да бъде прекратено. То вече е прекратено от колегите от ЦИК и от месец март те вече публикуват всички стенограми и протоколи и апелирам към тях да публикуват и тези, които са отпреди това и които не са публикувани, нека също да бъдат публикувани на страницата на ЦИК. Тя е публичен орган, който трябва да обосновава своите решения с мотиви, а мотивите се съдържат именно в протоколите и стенограмите.
За да спрат спекулациите и с това, че трябва да участват в заседанията на Централната избирателна комисия наблюдатели, застъпници, кандидати и така нататък, ние предлагаме онлайн да се излъчват заседанията на Централната избирателна комисия. Това ще даде възможност наистина за един изключително прозрачен процес. Не е необходимо каквото и да било допълнително присъствие извън това, защото то ще бъде пречка за нормалната работа на Централната избирателна комисия.
Никога досега не сме имали създадени електронни интернет сайтове на районните и общинските избирателни комисии, което във всички избори досега е било проблем. Продължава да бъде проблем за мен и сега. Ние сме коментирали тази тема, когато пишехме текстовете на Изборния закон. Може би тогава все още всички смятахме, че не можем да се справим с месеците, които имахме на разположение, за създаването на такива сайтове. Сега по предложенията, които са направени почти от всички парламентарни групи, включително и в нашето предложение, безспорно има политическа воля за обединяване на усилия за създаване на такива сайтове, на които също всички решения на общинските избирателни комисии, всички решения на районните избирателни комисии да бъдат оповестявани в целия си вид, с протоколи, стенограми и всички други документи.
По отношение на друга голяма тема, за която нямаше политическа воля преди година и половина, когато приемахме Изборния закон – ограничаване на броя на застъпниците. Тогава лично ние от ГЕРБ сме повдигали тази тема. Обърнала съм внимание в моите изказвания – има го в стенограмите и в комисията, и в пленарната зала, че ако искаме да ограничим общия брой на застъпниците, трябва да променим основанието за тяхната регистрация и то да бъде не на кандидат, а да бъде на листа на политическа партия, на коалиция от партии и на инициативен комитет. Сега предлагаме промяна в тази посока.
Тук има предложения и от страна на Коалиция за България в чистия вид, в който го предлагаме, с всички подробни текстове, за което ние заявихме и в комисията – заради това, че в техния законопроект се съдържат доста предложения, които съвпадат с нашите предложения, ние ще подкрепим този законопроект, като това, което не подкрепяме, категорично ще се разграничим от него и на второ четене. Изразили сме го като конкретни текстове в Комисията по правни въпроси, ще го изразя и днес – текстовете, които няма да подкрепим за второ четене от тези законопроекти, днес ще подкрепим на първо четене.
Създаваме и регистър на застъпниците. Искам да Ви върна малко назад и да припомня, че тогава нямаше политическа воля от нито една политическа сила за намаляване на този брой. Имаше спорове с нас по отношение на премахването на удостоверенията за гласуване на друго място на застъпниците, които ние премахнахме и не съществуват вече като текст в Изборния закон, защото неограниченият брой застъпници, заедно с удостоверения за гласуване на друго място и местенето на тези хора там, където е удобно, за да се постигнат определени резултати, създаваше проблем в изборния процес. Направихме първата стъпка – премахнахме удостоверенията. Сега моля за подкрепа от всички парламентарни групи – да направим и втората стъпка и да ограничим общия брой на застъпниците.
Освен ограничаване броя на застъпниците, трябва да ограничим и броя на политическите представители както на партии и коалиции, така и на инициативни комитети, защото, ако затворим едната врата, но не затворим другата врата, тези, които искат да заобикалят Изборния закон, пак ще минат през вратата, която е останала отворена.
Нека да не забравяме, че колкото и добри текстове да разпишем, дори да постигнем консенсус по всички проблемни и спорни моменти, ако някой иска да заобиколи или да наруши съответните разпоредби, това не можем да предвидим в момента като частни хипотези, да го ограничим и да разпишем текстове за всяка хипотеза, която би възникнала. Това зависи от всички нас – какъв тон ще дадем на всички наши структури по страната – както на партиите, които сме тук, в парламента, така и на политическите сили, които са извън парламента, така и на независимите кандидати и инициативни комитети, защото законът е еднакъв за всички и трябва да се спазва от всички.
Крайно време е да сложим точка и на една друга тема: какво се договаря с представителите на медиите от различните кандидати – участници в съответния вид избор, какво съдържат договорите за медийно обслужване. Затова предлагаме промяна, която гарантира пълна прозрачност и публичност по отношение на съдържанието на всички договори със съответните участници и медиите, така че всеки един, който има притеснения и съмнения, че има нещо скрито, недоизказано, договорка под масата или по някакъв друг начин, да може да бъде проследен този процес. Когато в договора е записано, че съответният участник има право на 10 излъчвания в продължение на 10 дни с еди-каква си продължителност като време или пък като размер на публикацията в съответното печатно издание, да може този процес да бъде проконтролиран и да паднат каквито и да било съмнения по отношение на такива задкулисни договорки.
Дължим на българските граждани най-после да се опитаме да постигнем съгласие по това да дадем старт и начало на експериментално гласуване по електронен път. Направих призив в Комисията по правни въпроси към всички колеги, ще повторя този призив и тук, от парламентарната трибуна. Всеки има „за” и „против” единия или другия вид електронно гласуване – дали ще бъде електронно дистанционно гласуване по интернет, дали ще бъде машинно гласуване. От нашата парламентарна група продължаваме да защитаваме и да отстояваме, че това гласуване трябва да бъде електронно дистанционно по интернет, а не машинно, изразявайки конкретно нашата позиция в детайли с аргументи защо не трябва да е машинно, какви пороци има там, какви са недостатъците. Черпим опит от страни, които вече са правили такива експериментални гласувания с машинно гласуване. Въпреки това, в името на това да постигнем консенсус, в името на това да направим така очакваната от всички български граждани и тези, които са в чужбина, тази стъпка напред – да им дадем възможност да гласуват електронно, нека да обединим усилия.
Правя предложение тук, от парламентарната трибуна: дайте да тестваме и двата вида гласуване. Дайте да изберем по 5, 10, 15, 20 секции – толкова, колкото постигнем съгласие за второ четене. Нека тези текстове да бъдат неразделна част от Изборния закон, нека да бъдат в Преходните разпоредби за единия и за другия вид гласуване. Да направим съответното експериментално гласуване с двата вида. Да видим какви са недостатъците при единия и при другия вид и за следващи избори да работим за подобряване и да изберем един от начините, които да развиваме напред при провеждането на следващи избори.
От нашата парламентарна група няма да подкрепим законопроекта на Движението за права и свободи. Тук се обръщам към колегата, който направи призив да подкрепим всички закони. Имахме огромното желание да подкрепим абсолютно всички законопроекти, преди да разберем кой какво внася – такава беше нашата нагласа в парламентарната група, и да се опитаме между първо и второ четене да постигнем съгласие там, където е възможно. Там, където имаме сериозни различия по принцип, няма как да постигнем съгласие. Не можем, колеги, да подкрепим Вашия законопроект, защото той в огромната си част съдържа принципни противоречия и различия с нашите виждания.
В огромната си част този законопроект съдържа премахване на текстовете за изискването за уседналост – тема, която сме дебатирали при приемане на Изборния закон в продължение на дни и седмици, въпрос, който издържа своя тест както пред Венецианската комисия, така и пред Конституционния съд на Република България. Няма как да се върнем отново, защото това не са нашите убеждения.
Няма как да Ви подкрепим законопроекта и за това, че предлагате на предизборни събрания и митинги да могат да се ползват и други езици, освен българския. Официалният език в България по Конституция е българският език. Изразили сме нашата позиция – няма да ми стигне времето, за да развивам тази тема подробно. Категорично заявявам позицията на парламентарната група, че не подкрепяме такъв текст и такава възможност.
Няма как да подкрепим този прекалено либерален режим по отношение на българите в чужбина и подаването на заявление за откриване на секционни избирателни комисии в чужбина. Във Вашето предложение се премахва думата „лично”. Премахва се личното подаване на заявление – нещо, което нас силно ни притеснява. Не трябва да допускаме и да връщаме в изборното законодателство политически брокери и посредници, които от името на граждани – които в повечето случаи изобщо не подозират, да подават заявление за разкриване на секционни избирателни комисии.
Не можем да подкрепим и предложението, че в една пощенска пратка или електронно съобщение може да се съдържат повече от едно заявление за образуване на такава секция, защото това отново връща възможностите за организиране на контролиран вот.
Не можем да подкрепим и Вашето предложение за премахване на знака „Х”. Той не даде негативните резултати, които всички Вие очаквахте, за които получихме много упреци. Официалната статистика на база на официалните данни и резултати в Централната избирателна комисия сочи, че няма увеличение на броя на недействителните бюлетини въз основа на отразяването на знака в сравнение с проведени преди 2011 г. местни избори, съответно сравнени с 2006 г. проведени президентски избори.
Не можем да допуснем и отпадането на представянето на документ за заболяване на опорно-двигателната система или незрящите, за да върнем отново възможността чрез придружители и чрез лица, които на практика симулират здравословен проблем със своето зрение, да бъдат манипулирани в изборния ден.
Не можем да подкрепим и законопроекта на колегите от „Атака”. За нас има две много сериозни принципни различия с това, което те предлагат, и какво ние смятаме и виждаме какви трябва да бъдат устоите на изборното законодателство.
Категорично се противопоставяме на предложението да се лишат от избирателно право български граждани, които имат и друго освен българско гражданство и да не могат да гласуват за съответния вид избор.
Категорично се противопоставяме и на това да караме кандидатите да посочват сексуалната си ориентация, както и членуване в различни организации, които нямат публичен характер, както и по отношение на промяна на модела за формиране на избирателните комисии и други по-дребни, по-незначителни текстове, заради които не можем да дадем нашата подкрепа.
Ще подкрепим законопроекта на Парламентарната група на Синята коалиция, защото в него се съдържа една част от безспорните теми по отношение на обжалването, по отношение публичността и основното – експерименталното въвеждането на двете форми на електронно гласуване.
Вече заявих, че ще подкрепим законопроекта на Коалиция за България. Категорично се разграничаваме от предложението им да отпадне като изискване за регистрация на съответната партия за съответния вид избор в Централната избирателна комисия представянето на документ, който удостоверява какви заседания са провеждани през последните 5 години, имало ли е заседания съответното ръководство на съответната партия – текст, който ние приехме като възможност, която ще помогне да спрем от участие партии фантоми, които се появяват само на 3-4 години и продават регистрацията си на определени лица, особено за местни избори, за да не събират подписи и да се появяват с тяхната регистрация. Няма да подкрепим и текста, който засяга намаляване броя на мандатите по отношение на това един кандидат в колко листи може да бъде регистриран.
По отношение на списъците по чл. 187 смятам, че в нашето предложение сме намерили вариант, който дава възможност на българските граждани, които въпреки че имат повече от 25 дни – от 40 дни преди изборите до 14 дни преди изборния ден, втори път да проверят в съответните избирателни списъци дали фигурират и ако не фигурират – дали има някаква грешка по отношение на техните данни. Ако има, да заявят това и съответният пропуск да бъде отстранен.
Въпреки това предлагаме списъкът по чл. 187 също да бъде публично обявен – това е списъкът, в който фигурират лицата, които не могат да бъдат дописани в изборния ден. Това са лицата, които обикновено са лишени от избирателни права, а по отношение на местните избори са и лицата, които не отговарят на изискването за уседналост. Даваме още веднъж възможност тези лица да проверят няколко дни преди изборите и ако фигурират в списъците по чл. 187, а смятат, че не следва да са там, да могат да заявят това, да представят съответните документи и ако наистина тяхната претенция има основание, те да бъдат заличени от този списък.
Обръщам внимание обаче, че този списък не може да бъде публикуван наравно с избирателните списъци, защото той съдържа в себе си вече данни по отношение на лица, които са подали заявление междувременно, че ще гласуват на друго място, както и всичките служебно ангажирани лица, които са над 80 хиляди. Ако сложим срок наравно с избирателните списъци, това означава определени лица, които ще бъдат десетки или стотици хиляди, да могат изведнъж да се окажат в два избирателни списъка и да гласуват едновременно на едни и същи избори два пъти.
По отношение на законопроекта на РЗС. Подкрепихме го в Комисията по правни въпроси, ще го подкрепим и днес в пленарната зала. Смятам, че има много предложения, които заслужават нашата подкрепа. Мисля, че тук всички трябва да се замислим поне по няколко от предложенията, по които според мен трябва да има съгласие и на второ четене.
Подкрепа заслужават предложенията по отношение на социологическите проучвания, които вече се коментираха от всички парламентарни групи. Заставаме зад тези предложения и зад тези текстове. Имаме някои редакционни бележки, които ще дадем между първо и второ четене.
Подкрепа заслужава и текстът по отношение на публичност на информацията за възложителя и финансирането на тези социологически проучвания.
Смятам, че ще бъде полезен дебатът по отношение дали трябва да има различен процент и праг за влизане в българския парламент по отношение на партии, коалиции от партии – съобразно това от колко партии се съдържа една коалиция и дали за всяка следваща партия трябва да има някакво допълнително изискване – било то процент или половин процент. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Съжалявам, приключвам.
В заключение категорично искам да заявя, за да няма никакви спекулации: между първо и второ четене Парламентарната група на ГЕРБ няма да излиза от обхвата на това, което сме предложили до този момент, както и по отношение на тези теми и въпроси, които се съдържат в законопроекти на колеги от останалите парламентарни групи. Така че в последния момент нещо различно от това, което днес говорим и предлагаме, от страна на Парламентарната група на ГЕРБ няма да има – нито бонуси по отношение на първата политическа сила на следващите избори, нито каквото и да било в тази посока.
Приканвам всички: нека както започнахме и дадохме положителен и добър тон на това обсъждане, така да го приключим и в края на месец септември да приемем и на второ четене тези промени, така че 10 месеца преди изборите да е ясно какви са правилата, по които ще участват всички участници на парламентарните избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-77, внесен от народния представител Христо Бисеров и група народни представители.
Гласували 142 народни представители: за 25, против 59, въздържали се 58.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-77, внесен от народния представител Екатерина Михайлова и група народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 106, против 27, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-79, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители.
Гласували 146 народни представители: за 96, против 37, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс под № 254-01-81, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Гласували 146 народни представители: за 91, против 18, въздържали се 37.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс под № 254-01-83, внесен от народния представител Искра Фидосова и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 100, против 24, въздържали се 20.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване последния Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс под № 254-01-84, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 8, против 54, въздържали се 81.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
С това тази точка от днешната ни програма приключи.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – продължение.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 17 юни 2011 г.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Уважаеми господин председателстващ!
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 97, който става § 100:
„§ 100. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80. (1) Едноличен търговец или юридическо лице, което не монтира и не поддържа бордовото оборудване в изправност, свързано с работата на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби, в нарушение на чл. 45, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на едноличен търговец или юридическо лице за нарушение на чл. 45, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 97, който става § 100, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 98, който става § 101:
„§ 101. В чл. 81 думите „чл. 45, ал. 3” се заменят с „чл. 45а” и думите „от 1000 до 2000” се заменят с „или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 98, който става § 101, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: По § 99, 100 и 101 на вносител няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя тестовете на вносителя и параграфите стават съответно 102, 103 и 104.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи от 99 до 101, които стават съответно от 102 до 104 и които комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 102, който става § 105:
„§ 105. В чл. 82в се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Който купува” се заменя с „Едноличен търговец или юридическо лице, което извършва първа продажба на” и думите „глоба в размер от 300 до 600” се заменят с „имуществена санкция в размер от 1000 до 1200”.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 102, който става § 105, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 103, който става § 106:
„§ 106. В чл. 83 думата „Който” се заменя с „Едноличен търговец или юридическо лице, което” и думите „глоба или с имуществена санкция в размер на 500 до 1000” се заменят с „имуществена санкция в размер от 1000 до 2000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 103, който става § 106, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против няма, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Десислава Танева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 104, който става § 107:
„§ 107. В чл. 84 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „Който” се заменя с „Едноличен търговец или юридическо лице, което” и думата „глоба” се заменя с „имуществена санкция в размер”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл. 46ж, ал. 1-4, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 750 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 104, който става § 107, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободи