Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2012-12-12

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, Програмата за работата на Народното събрание за седмицата се определя по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първо ще обсъдим предложението на Парламентарната група на Коалиция за България – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Предложението на Парламентарната група на Движението за права и свободи става съответно точка втора по реда на ротацията – Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на многобройните сигнали за нарушения в дейността на Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката и опороченост на цялостната процедура на конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетните области” 2012 г. Вносители – Лютви Местан и група народни представители.
Парламентарната група на Синята коалиция предлага и това е точка трета от седмичната програма – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Вносители – Ваньо Шарков и група народни представители.
Предложението на Парламентарната група на Партия „Атака” става точка четвърта – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
Тези точки, знаете, не се гласуват.
Предлагам на Вашето внимание следващите точки от програмата ни:
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс (Общ проект, изготвен въз основа на приетите на 18 юли 2012 г. на първо четене законопроекти с вносители – Екатерина Михайлова и група народни представители; Яне Янев и група народни представители; Мая Манолова и група народни представители; Искра Фидосова и група народни представители).
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител – Министерският съвет.
На Председателския съвет се уточнихме, че тази седмица няма да има парламентарен контрол, а следващия петък, 21 декември, ще бъде посветен изцяло на парламентарен контрол.
Процедура – господин Михалевски, заповядайте.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че има натрупани изключително много актуални въпроси, в това число от средата на октомври, които очевидно при прилагания подход ще отидат за средата на януари в най-добрия случай, което вече поставя абсолютно под съмнение актуалността на техния характер.
Току-що казахте, че има съгласие на Председателския съвет. Ние коментирахме в групата – няма такова съгласие. Смятаме, че колкото и да е важен Изборният кодекс, той може спокойно да мине до петък тази седмица. Ако останат някои текстове, да бъдат довършени в началото на следващата, но в никакъв случай да не отменяте парламентарния контрол, който е за тази седмица.
Моята молба е да не се приема програмата във вида, в който Вие току-що я предложихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски, има и друго съображение на 21 да не приемем законопроекти на второ четене – с оглед сроковете за изпращане в Президентството и обнародването на тези актове.
Не зная колко точно господин Миков Ви е предал, но идния петък ще изчерпим всички въпроси на парламентарния контрол и като време ще разполагаме с повече часове, отколкото ако тази седмица посветим тези три часа на парламентарен контрол. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Ще подложа проекта на гласуване, както той излиза от председателя, след което ще предложа Вашето предложение за парламентарен контрол в петък.
Гласуваме проекта, както го докладвах – без парламентарен контрол, с уговорката, че идния петък, 21 декември, ще бъде изцяло посветен на парламентарен контрол.
Гласуваме.
Гласували 131 народни представители: за 108, против 17, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване процедурата за промяна в дневния ред, защото по същество предложението на господин Михалевски е процедурно. Той настоява в петък от 11,00 ч. да има парламентарен контрол.
Гласуваме предложението на господин Михалевски.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 47, въздържали се 35.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Постъпили са две предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника за включване на точки в седмичната ни програма.
По реда на тяхното постъпване:
Господин Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, предлага изслушване по реда на чл. 99, алинеи 1 и 2 от правилника на министър-председателя Бойко Борисов.
Господин Найденов, имате думата да представите предложението си.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложението, което правим, е във връзка с предстоящото заседание на Европейския съвет в четвъртък и петък. Да, зная, че министър-председателят е зает, че му предстои пътуване. Но след като до този момент не е намерил време да информира Парламента или поне специализираните комисии, очевидно е, че в рамките на дните до заседанието трябва да намери поне един час, в който да информира Народното събрание за позицията, която ще представи на заседанието.
Защо е толкова важен предстоящият Европейски съвет? Защото ще бъдат гледани предложения, свързани със създаването на нова интеграционна конструкция в рамките на Европейския съвет и на Европейския съюз. Предложения, които предвиждат така наречената „по-дълбока и ускорена интеграция” и които се основават на четири нови стълба – банков съюз, фискален съюз, икономически и политически съюзи.
По същество това означава да бъде създаден паралелен на сегашния съюз, в който България, за съжаление, няма да има никакъв глас.
Какво означават тези предложения? Означават възможности за създаване на нов бюджет на финансов министър, който не просто ще разпределя средства, а ще има контрол върху фискалните показатели на държавите и пълна власт върху плащанията. Предвижда се създаване на специална камара в рамките на Европейския парламент с депутати само от страните – членки на Еврозоната и, разбира се, евентуално подписване на ново споразумение.
Мисля, че няма по-важен въпрос, който в момента министър-председателят да има пред себе си като ангажимент и съответно няма по-важна позиция и решение, които Българският парламент трябва да вземе, освен тези, които предстои да бъдат разглеждани на заседанието на Европейския съвет.
Може ли Парламентът да остане встрани от този процес? Може, разбира се, както неведнъж досега го демонстрира в рамките на това управление. Мисля, че не е редно! Затова подкрепете предложението за изслушването на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на господин Найденов.
Гласували 122 народни представители: за 42, против 27, въздържали се 53.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следващото предложение е с вносител господин Румен Петков, който предлага Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените „чужденци”, определени като французи, на 16 октомври 2012 г. в землището на село Коиловци, община Плевен.
Господин Петков, заповядайте.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За пореден път поставям на Вашето внимание предложението за формиране на Анкетна комисия, която да разследва инцидента и да даде достатъчно яснота пред българската общественост. Мотивите са няколко. Първият е, че вътрешният министър продължава да не се явява в специализираната комисия на Народното събрание за изслушване. Вярно е, че вътрешният министър един месец беше навън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков, придържайте се към Вашето предложение.
Румен Петков: Второ, или министърът на вътрешните работи, или министърът на отбраната в писмените си отговори до мен лъже, защото вътрешният министър достатъчно ясно казва, че става дума за любители на парашутните скокове. Военният министър декларира, че нито е имало заявено скачане с парашут, нито е извършено скачане с парашут. Значи единият от двамата лъже.
Фактът, че обществото няма яснота за какъв инцидент става дума, ражда много слухове, напрежение и страх. Тези слухове, това напрежение, този страх рефлектират върху целия регион. Не разбирам защо Народното събрание бяга от своята отговорност да проучи въпроса и да даде ясен отговор на гражданите, които изпитват страх, паника, ужас. Този страх постоянно ражда различни версии, от които ние, като държава, нямаме интерес.
Тук, от тази трибуна народен представител, който подкрепя управляващото мнозинство, заяви, че става дума за учение на френските специални части. В качеството си на човек, който подкрепя мнозинството, той може би има повече информация. Ако става дума за такова учение, кой го е разрешил? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако нашето Народно събрание остане индиферентно по този въпрос,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Петков! Дадох Ви звуков сигнал.
Румен Петков: ...това ще бъде изключително лош знак за съзнанието и отговорността, която носим ние тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 35, против 50, въздържали се 29.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Петков.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас в качеството Ви на народни представители, които сте призвани да защитите интересите на Република България и на българските граждани.
Франция показа, че се грижи за своите граждани. Франция изпрати самолет и си прибра гражданите. Ние наказахме полицая, който спаси живота на български граждани. Нали разбирате, че това е повече от перверзия, нали разбирате, че това е нихилизъм!? Вие не желаете въпросът да бъде проучен и да бъде информирана обществеността!
Затова казвам, че страхът ражда слухове – единият от слуховете, който върви, е, че на територията на нашата страна се извършват учения за проникване в Сирия. Защо ние не желаем да видим това факт ли е, или слух?
Факт е, че президентът обяви, че през януари месец ще насрочи заседание на Консултативния съвет по национална сигурност за Сирия. Остава встрани дали това е работа на Консултативния съвет и дали ние сме държавата, която трябва да реши проблема на Сирия, това е друг въпрос, но това задълбочава тези слухове.
Ако България стане плацдарм за Сирия, разбирате, че това ще доведе до изключително тежки последици за страната.
Военният министър беше в Щатите и никъде не се появи съобщение с кого се е срещал, какви теми са обсъждани. Това само задълбочава слуховете.
Отказвате Народното събрание да направи съответната проверка. Значи ние не сме Народно събрание – ние сме набор от хора, които обслужват чужди интереси! Това е предателско поведение на българското Народно събрание. Вие за пореден път го правите със съзнанието, че не желаете да има яснота по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме.
Гласували 114 народни представители: за 33, против 55, въздържали се 26.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 5 до 11 декември 2012 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е още на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на многобройните сигнали за нарушения в дейността на Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката и опороченост на цялостната процедура на конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетните области” 2012 г. Вносители са Лютви Местан и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление относно финансирането на тероризма. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията по бюджет и финанси, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е Петър Мутафчиев. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози с вносители Иван Вълков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносители са Петър Хлебаров и Борислав Стоянов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
В периода от 5 до 12 декември 2012 г. в Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
1. Информация за октомври 2012 г. – последните показатели: индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети”, индекси на промишленото производство и индекси на строителната продукция.
2. Предварителни данни за третото тримесечие за 2012 г. за брутния вътрешен продукт, производителността на труда, заетите лица и отработеното време.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 10 декември 2012 г. на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е постъпил Одитен доклад № 0400021312 със становище по отчета за изпълнението на централния бюджет и на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 11 декември 2012 г. в Народното събрание е постъпило изявление от Галя Тодорова Гугушева – кандидат за конституционен съдия в Конституционния съд на Република България, с което оттегля кандидатурата си за конституционен съдия. Писмото, с което оттегля своята кандидатура, е качено на специализирания сайт на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Законопроектът е разпределен на водеща – Комисията по труда и социалната политика, и съпътстваща – Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
От втората комисия няма постъпил доклад.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-105, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев
Комисията по труда и социална политика на свое заседание, проведено на 6 декември 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев.
На заседанието присъства госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от госпожа Емилия Масларова, която подчерта, че с предложените изменения се цели да се предприемат мерки за ефективна интеграция на децата, навършили петгодишна възраст, в учебния процес.
Във връзка с това се предлага получаването на месечни социални помощи по реда на Закона за семейни помощи за деца да се обвърже, освен с редовното посещение на училище, и с редовното посещение на подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата. Предвижда се новият допълнителен критерий да не се прилага за децата с трайни увреждания.
Предложенията се обосновават с въвеждането на задължителната предучилищна подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас и с необходимостта да се гарантира участието на всички деца в подготвителните групи. По този начин, според вносителите, ще се осигури редовното посещение на подготвителните групи на деца от семейства, които получават месечни помощи за деца, и ще се осигури по-плавен преход към първото равнище на образователната система. Също така ще се разнообрази репертоарът от мерки за намаляване на броя на незаписалите се в първи клас, както и предотвратяване на ранното отпадане от образователната система поради несправяне с учебния материал и изискванията за неговото усвояване. В допълнение, ще се подобри насочеността на социалните трансфери за домакинствата.
Предвижда се законопроекта да влезе в сила от 1 януари 2013 г., което е в съответствие със сроковете, в които общините следва да създадат необходимите условия за осъществяване на задължителната предучилищна подготовка по реда на Закона за народната просвета, от една страна, и ще даде възможност за промяна на нормативните актове по прилагането на Закона за семейни помощи за деца, от друга страна.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, и други организации на гражданското общество.
В своите становища заместник министър-председателя и министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието, младежта и науката подкрепят предложения законопроект, защото с него се осигурява последователност в държавната политика за подкрепа на семействата с деца чрез предоставянето на социални помощи при редовно посещаване на училище. В допълнение се посочва, че тази политика има значителен социален ефект.
В становищата на Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Националната мрежа за децата и Сдружението „Настоящи и бъдещи майки” е изразена подкрепа за законопроекта, като едновременно с това се акцентира върху необходимостта от комплексен подход за подкрепа на родителите чрез допълнителни социални, здравни, образователни и други услуги, особено за семействата и децата в риск. След проведено гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, „против” – 1 глас, „въздържали се” – няма.
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-105, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на вносителя – госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Предлаганите за гласуване промени в Закона за семейни помощи за деца е едно допълнение към вече съществуващи правила и изисквания в чл. 7 на този закон. Семейните помощи за деца, съгласно Закона за семейни помощи за деца, се получава въз основа на няколко критерии.
На първо място, децата трябва да са постоянно живеещи в нашата страна. На второ място, тези деца не трябва да бъдат настанени в държавни институции на пълна държавна издръжка. На трето място, децата трябва да са до 18 или 20-годишна възраст, ако учат такъв вид образование, тоест до навършването на средно образование като, разбира се, трябва да посещават редовно учебните заведения.
Към тези правила, съобразявайки се с изискванията, които се поставят към образователната система в нашата страна в предучилищната подготовка и нейният задължителен елемент в нормативните документи, предложени от Министерството на образованието, следвайки политиката на страната именно за интеграция на децата и равен старт в задължителната предучилищна подготовка (имам предвид за децата след навършване на 5 години), ние предлагаме едно допълнение. Изискванията, които са свързани с редовното посещаване на училище, както е досега – до навършване на средното образование, но не повече от 20 години, да важат и за задължителните предучилищни форми на обучение за децата, навършили 5-годишна възраст.
В комисията, а и от становищата, които получихме, недвусмислено се подчертава, че това предложение, следвайки логиката на образователната система и политиката за подготовка на децата в предучилищна възраст и следващото стъпало на основното първоначално образование, има изключително важен социален елемент. Тук става въпрос и за онези семейства, които, в една или друга степен, не са достатъчно бдителни или не са достатъчно целенасочени към образователните възможности и необходимости на своите деца.
Едва ли не тук трябва да споменавам, че имаме доста сериозни проблеми в една голяма част от децата от ромския етнос, които не само са с изключително нисък образователен ценз, но голяма част от тях дори не посещават училище. Тези данни са тревожни, но те недвусмислено сочат, че ние трябва да обърнем внимание не само, давайки преференции на децата и на родителите за получаване на образование, но същевременно и да поставяме определени по-високи критерии.
Искам да спомена, че изцяло подкрепям бележките, които са дадени от различните колеги по време на обсъждането и в писмените становища. В становището за Националната мрежа за деца се казва, че е много важно не само да се прилагат някакви санкции, но и да се разшири политиката, която да насърчава и да подпомага семействата, когато децата трябва да се включат в образователния процес – задължителното предучилищно възпитание и подготовка, а така също и тяхното завършване на средно образование.
Тук трябва да отворя една скоба и да кажа, че такива възможности са дадени, тъй като от Световната банка ни е отпуснат кредит в размер на 80 милиона, той е за социално включване. В него се включват и изискванията за деца от 0 до 7-годишна възраст, и, разбира се, за техните семейства. Тук се имат предвид и семействата, които имат нужда от подпомагане.
Предложенията в този законопроект са свързани именно с това – да съчетаем мерките, помощите и бонусите, които се дават на родителите, за да се разшири обхватът на децата и да се обхванат всички деца в задължителната предучилищна подготовка и, от друга страна, да се затегнат критериите и мерките на базата, на които се отпускат помощите за семействата с деца.
Мисля, че трябва да направим всичко възможно законопроектът да стартира от началото на следващата година по простата причина, че тук има ангажименти, които, с други нормативни документи, задължават общините да приведат съответни учебни заведения и детски градини да са готови с прилагането на разпоредбите в законите, свързани с предучилищната и училищната подготовка, за да могат да бъдат обхванати децата в предучилищна подготовка, навършили 5 години, за да могат да бъдат интегрирани, за да не изостават фатално тези деца и да не изпадат извън полето на интелектуалния ръст и интелектуалния капацитет на нацията.
Предварително искам да благодаря на всички колеги, които подкрепиха законопроекта. Надявам се днес да го подкрепим и в зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят, да участват в нея.
Имате думата.
Катя Колева (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от Парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим внесените промени в Закона за семейните помощи за деца, тъй като смятаме, че това е продължение и част от политиката на ГЕРБ по отношение на децата. Свързано е също така с предстоящото гласуване на Закона за предучилищното и училищно възпитание, с цел тези деца да не отпадат от задължителната подготовка, а да бъдат обхванати още от тази си възраст в образователната система.
Призовавам всички да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Реплики? Няма.
Заповядайте, проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този проектозакон попада точно във философията, която изповядва „Атака”, тоест всички социални плащания в България да бъдат обвързани с определени условия, за да може да се изравнят правата със задълженията на българските граждани и когато се дават права, да се поемат определени задължения.
Иначе казано от тази трибуна, както аз веднъж се изразих и Вие ми ръкопляскахте, не може само с моркова, морковът трябва да бъде съчетан с тоягата – образно казано. И този закон е част от тази „тояга”.
Уважаеми колеги, мисля, че ако ние изпълняваме дълга към нашето общество, трябва да продължим в тази посока. Поздравявам колегите от Коалиция за България, че внесоха подобна поправка в закона и се извинявам на всички, че не сме я внесли ние. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Да, аз ще подкрепя законопроекта, защото имах повод и преди две седмици в рамките на парламентарния контрол да кажа на министър Игнатов, че задължителният обхват на пет и шестгодишните във формите на задължителна предучилищна подготовка не е мярка, а императивен текст, разписан в закон. И тогава, когато има такъв императивен текст, той следва да бъде изпълняван. Да, уреждането на подобна мярка би следвало да бъде прилагано, тъй като така или иначе когато имаш изричен запис в закона, трябва да гарантираш и механизъм, по който можеш да го осъществяваш.
Държа да кажа обаче и още нещо. Според данните, които Министерството на образованието, младежта и науката предостави на мен и на пленарната зала в отговор на парламентарен въпрос, обхватът на децата на пет години в задължително предучилищно образование е 78%. За съжаление, ние не разполагаме, а би следвало да разполагаме, с анализ на това кои деца не са обхванати в тези форми – дали това са деца, чиито родители не считат за необходимо това да е факт, дали са деца, чиито родители считат, че могат да готвят децата си вкъщи – има такива, и в края на краищата дали това са деца от семейства, които имат проблем да осигуряват на децата си посещение на тези форми, дори с гарантирано плащане под формата на условен разходен стандарт, тъй като той е нисък. За мен разговорът за това как се гарантира обхватът на децата на пет и на шест години в задължителното предучилищното образование продължава.
Държа да кажа, че считам за правилно прилагането на този закон само за децата на пет и шест години. Искането за задължителна предучилищна подготовка и свалянето на възрастта до четири години няма да подкрепя и не смятам, че това следва да бъде свързано с прилагането на този закон.
Казвам това, подкрепяйки тезите на националната мрежа за децата, че санкциите са добър ход, но това не изчерпва цялата отговорност на държавата към осигуряването на възможности на децата да участват в задължителното предучилищно образование. Тук става дума за база, за финансово осигуряване, за учебни програми. Разговорът е много по-сериозен и много по-дълъг, няма как да приключи само с подкрепата на този законопроект, но си струва да бъде подкрепен.
Предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене и да търсим другите научни механизми за реализацията на тази иначе правилна идея – широк обхват на децата в предучилищните форми и гаранция за успешно участие в същинската част на обучението им в българското училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Реплики? Няма.
Д-р Адемов, слушаме Ви за изказване.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект, защото основната му цел е ефективна интеграция на децата, навършили петгодишна възраст в учебния процес. Основно тук става въпрос за обвързване на получаването на месечни помощи за деца с едно допълнително условие, а именно, посещението на децата в подготвителните групи в детските градини и в задължителните форми на предучилищно образование.
Искам да кажа и няколко думи, малко по-различни от тези, които бяха казани досега. На първо място, трябва да припомним и още един критерий за получаване на така наречените „месечни помощи за деца” – удостоверение от личния лекар, че децата са имунизирани. Нещо, което не е записано в закона, но е записано в Правилника за приложение на Закона за семейните помощи за деца. Като че ли доста стават тези изисквания, но очевидно когато целта е интеграция на децата, навършили петгодишна възраст в учебния процес, средствата оправдават своята цена.
Другото, което искам да кажа, е, че трябва задължително да бъде записано или в текста на закона, или в подзаконов нормативен акт, че когато децата нямат възможност да посещават предучилищните форми, детските градини и училищата по причина на това, че няма достатъчно места – проблем, който е характерен за по-големите градове, тогава не бива родителите да бъдат лишавани от тези месечни помощи за деца. Това е нещо, което задължително трябва да залегне в текста на закона, според мен, защото ако го няма в закона, тогава родителите, от една страна, няма да имат възможност да запишат децата си в детските градини, от друга страна, няма да имат право и на социални помощи – нещо, което не бива да се допуска с този закон.
Второто нещо, което искам да допълня, е за размера на месечните такси. Очевидно е, че този законопроект е насочен към една етническа група, която създава проблеми с посещението на децата в тези предучилищни форми. Таксите в големите градове са значително над тези 35 лв., които получават като месечни помощи за деца – нещо, което може да създаде допълнителен проблем.
В общи линии идеята да бъдат подкрепени тези предложения в законопроекта заслужава внимание и нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Хасан Адемов обоснова позицията на Парламентарната група на ДПС за подкрепа на този законопроект, който всъщност поставя въпроса за родителската отговорност за преодоляването на едно от най-уродливите явления в съвременното ни общество – ранното отпадане на деца от училище. И друг път е ставало въпрос, че основната причина за отпадането на децата от училище е във факта, че преди това те не са обхванати във формите на предучилищната подготовка и възпитание. Тоест не са обхванати в детски градини, а по-късно и в другите форми на предучилищна подготовка.
Разбира се, подкрепяйки тезата за родителска отговорност, ние обаче още веднъж ще поставим въпроса дали само със санкции може да се реши този въпрос. Много е важно мнозинството да осъзнае своята отговорност и в новия закон за училищното образование да се вслуша в абсолютно разумните предложения от опозицията за създаване на условия родителите да изпълнят задължението си и да осигурят присъствието на децата им във формите на предучилищна подготовка и възпитание.
Аз бих поставил въпроса за онези населени места, в които няма детски градини, в които в училището не са създадени условия за реализиране на предучилищната подготовка. Защото то не е въпрос само да осигуриш една стая, то е въпрос и на оборудване, което да е съобразено с възрастовите особености на детето. Аз питам: ако родителят живее в такава среда, в такова населено място, той ще бъде ли подложен пак на санкция, ако не е съгласен с условията, които общината и държавата са осигурили за предучилищното възпитание на децата? Затова в проекта за нов закон за училищно образование ние предложихме създаването на цяла национална програма за изграждане на детски градини. Мнозинството обаче се въздържа да подкрепи тези предложения.
Най-лесно е да вървим по пътя на санкциите, много по-труден е въпросът за стимулите, за създаването на условия. А инак, ще повторя още веднъж – основна причина за ранното отпадане е, че не са създадени условия децата да получат екзистенц минимума подготвеност и като навици, а за някои категории деца и като ефективно усвояване на официалния книжовен български език като условие за оставането им в училище.
Понеже днес, уважаема госпожо председател, се огласиха едни много смущаващи резултати от поредното международно проучване на „Пърлс” за грамотността сред децата. Оказва се, че голямата гордост на българската образователна система, а именно грамотността на децата в началното училище – от І до ІV клас, вече не е гордост. Оказва се, че децата от ІV клас по критерий „четивна грамотност” са вече 12 места по-надолу в сравнение с предишното изследване.
Тук, когато говорим за образованието като приоритет, когато използваме от тази висока трибуна високопарни изрази как образованието и науката са големите приоритети на тази държава, тези сравнителни критерии всъщност отварят онази черна кутия, която се нарича българска образователна система и ни показват горчивите истини. Това е резултатът и от намалените финанси и за наука, и за образование през последните години.
Четем обаче едни изключително смущаващи коментари от политическия кабинет на министър Игнатов. Това е точно по темата на законопроекта. Заместник-министър Дамянова в интервю днес прави внушение, че причината за този срив на грамотността на децата в ІV клас е едва ли не в увеличения дял на смесените паралелки. Аз предлагам да бъдем много внимателни с езика си, когато оценяваме тези реалности, защото никой няма право да лепи етикети за грамотност и неграмотност от гледна точка на етническата принадлежност на децата. Никой няма право да внушава, че определени категории деца са едва ли не по-малко грамотни, имат по-голям дял в този срив на България в сравнителното проучване. По-скоро трябва да помислим за друго – правим ли достатъчно за образователната интеграция на тези деца?
И още веднъж, подкрепяйки въпроса за родителската отговорност, включително и с тези разпоредби, които се предлагат в законопроекта на госпожа Масларова и на Коалиция за България, ние казваме, че само тези способи на санкцията няма да решат проблема. Много по-важен е въпросът със стимулите, със създаването от страна на българската държава и на общините на условия за образователна интеграция на всички деца още на ниво предучилищна възраст. А дали мнозинството е за такава политика, или не, отговорите са в проекта за нов закон за училищно образование и те ще бъдат в зависимост от това дали бихте подкрепили, или не, опозиционните предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Сега вече дискусията е закрита и преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 73, ал. 1 срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за намаляване на срока, предвиден по правилника за предложения между първо и второ четене по този законопроект.
Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА МНОГОБРОЙНИТЕ СИГНАЛИ ЗА НАРУШЕНИЯ В ДЕЙНОСТТА НА ФОНДА ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА И ОПОРОЧЕНОСТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРОЦЕДУРА НА КОНКУРС „ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПРИОРИТЕТНИТЕ ОБЛАСТИ” 2012 Г.
Постъпил е проект за решение с мотиви към него, подписан от господин Лютви Местан и група народни представители.
От името на вносителя – господин Местан, слушаме Ви.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Пристъпваме към представяне на мотивите за създаване на Временна анкетна комисия за скандала с Фонд „Научни изследвания” с ясното съзнание, че мнозинството в Четиридесет и първото Народно събрание тотално опорочи този важен парламентарен механизъм за контрол върху изпълнителната власт. Няма случай да сте приели опозиционно предложение за анкетна комисия, затова пък с охота си създавате свои не за контрол върху изпълнителната власт, а срещу опозиционни лидери, разбира се.
Предполагам, че ще отхвърлите и това предложение, под което стоят 62 подписа. Затова казвам: не бързайте, защото вотът Ви ще определи дали отговорността за скандала, който тресе научната общност вече близо месец, е на отделни персони в лицето на министър и ръководство на Фонда за научни изследвания, или на кабинета като цяло и на Партия ГЕРБ. От тази гледна точка може да се окаже, че Вие сте по-заинтересовани да подкрепите една такава анкетна комисия.
Вече четвърта година правителството на ГЕРБ не е в състояние да осигури санитарния минимум за провеждане на сериозни научни изследвания. Средствата за Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката са намалени над четири пъти – от 60 милиона за 2008 г. на под 15 милиона за 2012 г. Управляващите не могат да имат за алиби финансово-икономическата криза, защото намалението на средствата за Фонд „Научни изследвания” е на фона на увеличението на разходите по консолидираната държавна рамка. Забележете, ако имаше намаление на общите разходи на държавата, ако заради кризата приходите на държавата, респективно и разходите бяха намалени с 10% и Вие на тази основа бихте намалили средствата за Фонд „Научни изследвания” от 60 на 54 млн. лв., Вие нямаше да бъдете укорими от нас, нямаше да бъде укорима и политиката Ви. Но при положение че общите разходи на държавата по консолидираната държавна рамка са се увеличили от 25 млрд. лв. на близо 30 млрд. лв. за 2012 г. и въпреки това намаляват четири пъти средствата за Фонд „Научни изследвания”, Вие вече заслужавате съвършено различна оценка – за грешна политика.
Забележете, предишното правителство с министър-председател Сергей Станишев при само 25 милиарда разходи заделя цели 60 милиона за Фонд „Научни изследвания”, а правителството на Бойко Борисов при почти 30 милиарда или 4,5 млрд. лв. повече разходи по консолидираната държавна рамка намалява с 45,2 млн. лв., четири пъти средствата за Фонд „Научни изследвания”.
Още по-плачевно е финансирането на Българската академия на науките. За поредна година Академията ще получи при същите макроикономически показатели едва 59 млн. лв. или с 35 млн. лв. по-малко от това, което тройната коалиция осигуряваше като държавна субсидия.
Изводът е неумолимо верен, а може би и жесток: от всички правителства, управлявали страната ни след 10 ноември 1989 г., правителството на ГЕРБ с министър на образованието, младежта и науката Сергей Симеонов Игнатов провежда най-грешната, най-лошата, граничеща с престъпност политика спрямо българската наука и българските учени. Това по оценка на самите учени отреди на Република България незавидната роля на единствената европейска държава, която отказва да оцени и заплати научните резултати на своите изследователи, принудени масово да напускат страната. Избралите да останат в България въпреки тези условия, способни, но отчаяни учени са гневни не само заради нищожния размер на средствата за наука, а заради „безочливия – по думите на самите учени – начин на разпределение на и без това оскъдните средства от фонда”. Скандалът е безпрецедентен!
Уважаеми колеги, ученият е дълбинно отговорен за своята висока социална роля. Трябва да са прескочени всякакви лимити, за да бъде изваден той от своя кабинет или лаборатория, да се насочи от попрището на ума към улицата, въоръжен вече не само със силата на научното познание, но и с домати и с бельото като дискурс, за да протестира срещу нередностите в един фонд, в едно министерство, в една власт. Протест на учени, при това организиран, е индикация за сериозен проблем в обществото. Властта дължи отговор на въпросите, които протестът на учени от Софийския университет и БАН, подкрепен в открито писмо на млади български учени, работещи в международно признати чуждестранни университети и научни организации – Пристън, Харвард, Йейл, Хайделберг и прочее, поставя с особена острота.
Дори едно, само едно от обвиненията, че „некадърници, скрити зад гръмки титли – цитирам, присвояват голяма част от и без това крайно недостатъчните средства, отделени за научноизследователска дейност, че малкото средства се прахосват и присвояват по безочлив начин, че всичко това става безнаказано било то поради безхаберието на властта, било, както по всичко личи, поради напълно съзнателното й съучастие в злоупотреби с пари и влияние, за да се раздадат стотици хиляди левове на приближени и милиони за проекти със съмнителна стойност” – все цитати, да е вярно, в нормалния свят минимум съответният министър си подава оставката. В България премиерът мълчи, сякаш има привилегията да говори само по позитивни теми, а ресорният министър вместо с аргументи отговаря с арогантност.
Тук чашата преля, защото вместо да даде отговори, министърът праща свои чиновници да душат в институти и лаборатории на протестиращите, в опит да ги уличат в нарушения по реализирането на спечелени предишни конкурси и проекти. Де факто така се ограничава правото на протест, като на това основно демократично право се противопоставя един откровен и груб административен натиск, започва безпрецедентен за българския преход лов на вещици, в конкретния случай още по-лошо – лов на учени. Така полицейщината като основна характеристика на днешната власт нагази вече в територията на духа и на духовността.
Парламентът не може да остане безучастен не само защото скандалът вече е международен и хвърля кално петно върху държавата, а защото трябва да поеме своята отговорност. Предлагаме да се състави анкетна комисия на паритетен принцип, която безпристрастно и обективно да проучи всички скандални твърдения за дейността на фонда, за да се изведе и отговорността. За нас няма съмнение, че тя вече е политическа. Чакахме достатъчно да се разграничите от сгрешилото ръководство на фонда, ако отговорността е там. Така че отговорността вече е политическа – на цялото правителство, на цялото управление.
Ако, уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие не сте съгласни с тази теза, гласувайте за съставянето на анкетна комисия и посочете персоналните отговорни – министър, ръководство на фонда. В противен случай отговорността е на кабинета и на управлението на ГЕРБ като цяло.
Надявам се – и това в заключение, госпожо председател – не сте толкова наивни да ви теши мисълта, че учените са малко на брой от гледна точка на електоралната им тежест, защото те тежат с друго, заради което е родена максимата, че не е прокопсала нито една власт, която е спечелила учените за свой враг. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Откривам дискусията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изявление от името на парламентарната ни група в петък аз зададох една група въпроси към министър Игнатов и предполагам, че днес следобед на заседание на Парламентарната комисия по образованието и науката, която ще го изслуша по скандалите във фонда, ще получим някакъв отговор. Твърдя обаче и затова подписах искането за създаване на анкетна комисия, че каквито и отговори да чуем днес следобед, те не изчерпват големия въпрос за това как работи фондът за научни изследвания. Ще повторя – при оскъдните суми, отделяни за наука от държавния бюджет на Република България, това е единственият български фонд, който финансира научни изследвания. Въпросът за това как работи е важен. Въпросът за това как той управлява е важен. Въпросът за това каква е подзаконовата база, на която той осъществява дейността си, въз основа на която взема решенията си, е важен. И аз искрено смятам, че проблемът за фонда не е проблем на опозицията. Той е проблем на Народното събрание.
От тази гледна точка държа да кажа още нещо. Ние с Вас сме водили всякакви спорове, само че опасността в днешния ден – най-сквернословените имена, ако погледнете медиите, да се окажат учител и учен е опасно за България. Това в момента произвеждаме ние.
Какво всъщност битува в публичното пространство? – Сесията е опорочена, скандалът е очевиден, решенията са взети непрозрачно, има лобистки решения. И когато аз зададох въпросите си в петък, те не бяха анонимни, господин министър. Те битуват публично и аз ги зададох към Вас. И искам Вашия коментар.
Това обаче, което става ясно, е, че каквото и да си говорим ние, каквото и да говорят учените, колегите ми от Комисията по образование и наука имат в е-мейлите си писма от български висши училища, от институти на Българската академия на науката. Всичките искат отлагане на тази сесия и провеждане на нова. Изключвам писмото на националното представителство на студентските съвети, което ще си спестя да коментирам, но те не са страна в този спор. Те подкрепят министъра – добре.
Ние какво подкрепяме? Става ясно, че въпреки цялото говорене договорите се сключват и парите от сесията се плащат. Какво очакваме ние?
Става ясно и още нещо и аз държа да го кажа. Да, проблеми в управлението и работата на фонда има. Част от тях не са днешни, но аз искам да припомня публично едно изречение от доклада, с който работната група, назначена от министър Игнатов да провери как е работил фондът преди неговия и в началото на неговия мандат се казва: „Анализът на „погрешни” практики и на неефективни решения следва да послужи те да не бъдат допускани в бъдеще.” Тази препоръка доведе до този скандал. Така че нямаме никакво основание да се връщаме напред, да вървим назад, а да търсим корените на всичко това, което се случва в България днес и с учените в България днес.
Това не може да бъде просто партийно говорене. Трябва да стане ясно в края на краищата какво финансира фондът. Въпросът за фирмите, получили субсидия, аз отново ще питам: на какво основание и как? Кой прочете на ръководството на фонда и на господин министър Игнатов съдържанието на Регламент 800 от 2008 г. на Европейската общност, който, между другото, икономистите тук би следвало да знаят, урежда реда за получаване на държавна помощ от фирми, в тази част и за научноизследователска дейност? Извинявайте, там записите са ясни. Хората, които могат да бъдат наемани, всъщност следва да бъдат назначени на трудов договор, те са временно наети от научни организации. Има изисквания към предприятията и фирмите, които получават научноизследователска помощ. Къде е тази документация? Кога беше преценена? Кой я видя? Как беше сметната възможността им? Това не са просто клюки. Това са фактически обстоятелства, които са свързани с работата на фонда. Как точно са градени структурите на фонда?
Министърът има очевидни отговорности за това, уредени в закон и правилник. Надявам се някой от Вас да си спомни, че когато вървеше дискусията по приемане на Закона за насърчаване на научните изследвания и на неговите промени, тогава аз бях един от хората, които спореха, че е изкушен министърът да има изключителни правомощия по контрола на фонда, само че това е проблем за него и той е очевиден. Сега защо не иска да носи тази отговорност? Всичко там следва да има неговия подпис. Така е по правилник, за да могат да се сключват договори и да се разплащат пари. Нещо, което се случва.
И в края на краищата, уважаеми госпожи и господа, когато търсим ефективно поведение, ние следва да го поискаме заедно. Когато твърдим, че градим България като същностна част от Европа, трябва да го правим заедно. Иначе останалото, включително и заглавието, името на Вашата партия, е лицемерие. Европа гради своето бъдеще чрез наука. Ние го градим чрез дискредитиране на понятието наука.
Аз и досега не разбирам и се надявам днес да чуя що за финансов одит, провеждан в момента, ще даде отговор на въпросите за процедурата на конкурса. Какво ще ни каже този финансов одит и какво проверява? Проверява предишни периоди, притиска хора, които си позволяват да говорят. Защо бе, хора? Защо? Кога се роди този проблем? Кога се появи нуждата от проверка? Кога се сети някой, че има право на контрол? И дали информацията, с която се борави по медиите и се размахват договори, е била ясна на министъра по-рано?
От тази гледна точка аз настоявам даже без повече аргументи, които Вие можете и да се сетите, можете и да не искате да приемете, но да разберете – създаването на анкетна комисия, и тя е конкретно приложена да бъде изградена на паритетен принцип, е важно. Ако искате съмненията да бъдат снети, участвайте в тази проверка и направете анкетна комисия. Ако твърдите, че си живеете в комфорт, защото сте повече и ще отхвърлите това решение, това е несериозна политическа позиция. Проблемът ни е общ и в края на краищата поемете своя дял. Нека да стигнем до истината, нека да дадем своите предложения, нека да чуем учените. Ако между министъра и тях няма доверие, извинявайте, 1240 и повече човека не са малко. И не ги пренебрегвайте. Проблемите, поставени от тях, са верни, важни и парламентът има нужда да знае истината.
Така че подкрепете искането за анкетна комисия. Това ни прилича. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
Румен Стоилов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда пределно ясен и кратък.
Както каза уважаемата госпожа Богданова, има гласувано на комисия изслушване на министъра. Поканени са, ако не греша, над 50 човека, които ще задават въпроси и самите те ще бъдат изслушани.
Внушения, които идват от думи като „душене”, „което е една проверка, която става и днес, и в минало време” – тези термини не ги разбирам.
Наистина аз считам, че след като има такова брожение и има проблем – проблемът може да бъде решен с това изслушване на министъра. Ще се чуят мненията на всички заинтересовани страни и затова смятам, че тази анкетна комисия е излишна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика – няма.
За дуплика – госпожа Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колега Стоилов, ако правилно си спомням, Вие бяхте единственият народен представител – член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, който не подкрепи тогава моето предложение за изслушване на министър Игнатов с аргумента, че има други форми на парламентарен контрол и ще задавате парламентарен въпрос.
Сега твърдите, че това изслушване, което тогава според Вас беше пресилено решение, е възможното решаване на съществуващите проблеми, защото там ще има много хора и ще си говорим.
Питам Ви: като си говорим, какво следва от това? Ние си говорихме и месец април... (Шум и реплики.)
Резултатът е този. Ние ще си говорим и днес. Ще обогатим знанията си. Надявам се да получим отговор на част от въпросите и да дадем възможност на спорещите страни да си говорят пред нас. Оттам насетне на нас ни отива да потърсим всички проблеми, заявени днес, като генезис, като възможности, като възможности парламентарно и законодателно да бъдат решени, и ако щете, като публична позиция. Това е смисълът на анкетната комисия. Докладът й ще бъде изготвен общо и ще бъде приеман в тази зала. Тогава може да се окаже, че ние с Вас сме чули различни неща от хората, които ще разговарят с нас днес.
За мен приемането на идеята за анкетна комисия е добро, важно управленско и политическо решение. То няма как да измести днешното изслушване, но в края на краищата решението по него следва да бъде взето точно от тази група хора. И аз смятам, че това би следвало да бъде решението, което Вие да подкрепите. То може като проверка да даде всякакъв резултат, така че ако искаме да стигнем до истината и да гарантираме, че с наше участие, под наш контрол фондът ще работи в интерес на българските учени, а не в интерес на някого или на нещо, смисълът на анкетната комисия е този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Банковска.
Галина Банковска (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Внимателно изслушах предложението и мотивите на колегите от опозицията за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на сигналите за нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания”. Дали обаче тези мотиви са достатъчно убедителни, като се имат предвид всички стъпки, които са изминати към настоящия момент?
На 11 април тази година Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта проведе изслушване на проф. Сергей Игнатов по темата за Фонд „Научни изследвания”. На това изслушване присъстваха видни представители на академичната общност и на научните среди, представители на младите учени, представители на неправителствени организации, управителят на Фонд „Научни изследвания”, журналисти.
На това изслушване министър Игнатов направи отчет за работата на Фонд „Научни изследвания” и очерта всички реформи в системата, които са направени до този момент, а те никак не са малко.
Приета е Стратегия за насърчаване на научните изследвания с пет основни приоритети, извършени са промени в Закона за насърчаване на научните изследвания, приета е Национална пътна карта за научна инфраструктура, приет е Закона за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, приет е Закон за развитие на академичния състав.
На 28 ноември тази година, далеч преди да се появи идеята за анкетна комисия, Образователната комисия взе решение отново да изслуша проф. Сергей Игнатов по темата за Фонд „Научни изследвания”.
Депутатите от ГЕРБ също гласуваха да има такова изслушване водени от мотива, че именно ресорната комисия е най-компетентна да упражни парламентарен контрол, когато има съответния обществен интерес.
Ние, уважаеми колеги, ценим и уважаваме труда на учените в България. Ние сме съпричастни към предизвикателствата, които поставя времето пред българските учени. Нашата позиция е ясна и категорична – ние не бягаме от отговорност, но също искаме да знаем спазва ли се правилникът за работа във Фонд „Научни изследвания”, прозрачни ли са процедурите, има ли нарушения, изобщо каква е истината за работата на Фонд „Научни изследвания”.
Достатъчно показателен е фактът, че ние спазваме парламентарната практика и прилагаме инструментите на парламентарния контрол.
Но, уважаеми колеги, проблемите във Фонд „Научни изследвания” не са от вчера, не са от днес. Още през 2010 г. проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, назначи работна група, която да извърши проверка и да анализира конкурсните сесии на Фонд „Научни изследвания”. И какво се оказа? Групата излезе с доклад на наличие на лоши практики във фонда през ноември 2010 г. Тогава колегите от БСП и ДПС не поискаха създаване на временна анкетна парламентарна комисия.
Докладът публично беше огласен през април 2011 г. Тогава колегите от БСП и ДПС отново не поискаха създаването на анкетна парламентарна комисия. Защо? Защото проверките бяха към периода 2008–2009 г. Колеги, Вие сами можете да си отговорите защо.
Ще си позволя да цитирам данните, които изнесе министър Дянков на парламентарен контрол – проверката на Агенция „Държавна финансова инспекция” установи сериозни финансови нарушения във Фонд „Научни изследвания” за периода 2008–2009 г.
През 2008 г. за научноизследователски проекти в бюджета на фонда са планирани около 50 млн. лв., а са сключени договори за над 105 млн. лв., сочат данните. През 2008 г. и 2009 г. фондът не е провел процедури за обществени поръчки за извършване на оценка от чуждестранни рецензенти на постъпилите проекти, въпреки това са изплатени 105 хил. лв. за рецензии през 2008 г. и около половин милион лева през 2009 г.
Уважаеми колеги, изслушването е достатъчно добър инструмент на парламентарен контрол и затова според нас не е необходимо да се създава временна анкетна парламентарна комисия.
Всички въпроси, всички питания, всички съмнения, всички интерпретации ще получат своя отговор на изслушването в ресорната Образователна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Богданова – първа реплика.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колега Банковска, надявам се, нямате съмнение, че добре познавам и доклада на проф. Хорозов, и доклада на работната група, която, повтарям, по заповед на министъра е правила проверка. За разлика от Вас обаче, аз цитирах друго изречение, което твърдеше, че когато си установил проблеми, на база на тях не би следвало да допускаш други. Каквито и да са били проблемите тогава.
Да, министър Игнатов твърди, че всичко е в прокуратурата, да се произнася прокуратурата. Днес обаче всичко, което се случва и придобива публични и очевидни измерения на скандал, като резултат от идеята да се поправим и да не допускаме повече грешки, е факт. Той е тук, той е пред нас. Няма нужда да си разказваме спомени, при условие че имаме, извинявайте, непознат до момента скандал, който иска участието на масова общност от учени. Те го правят.
В края на краищата благодаря за стъпките. Един от споровете около сегашната сесия е, че не са спазени петте приоритета на стратегията. Вторият продължава да визира професорската титла, звание или каквото се сетите на господин Рангел Гюров. Точно този Закон за развитие на академичния състав, който Вие цитирате, че сме приели, се оказва, че не може да даде отговор на въпроса какъв е.
Ама, когато приемаме законодателство и припознаваме като човек, който се разпорежда с парите за българска наука, човек, който няма име сред българските учени, чиято титла е спорна, извинявайте, какво добро сме направили и колко високо сме стъпили?! Това е смисълът на разговора, иначе до края на мандата си Вие ще си разказвате спомени за предишния мандат и какво са правили предишните, с нежеланието да разберете какво всъщност правите Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Банковска.
Галина Банковска (ГЕРБ): Да, госпожо Богданова, признавам, че Вие сте много по-добре информирана от мен, по-компетентна, особено по въпросите на фонд „Научни изследвания”, защото сте участвали в предишното управление.
Аз обаче продължавам да твърдя, че не бягаме от отговорност и че още пролетта започнахме изслушването на министъра. Днес ще изслушаме министъра, ще има възможност там да се чуят абсолютно всички мнения и съмнения на учените, които протестират. Това е добър разговор очи в очи, за да се чуе истината.
Още един път казвам: няма нужда от създаването на поредната временна анкетна комисия. Всичко това в комисията по компетентност, в Образователната комисия ще се случи като разговор и истината ще излезе наяве. Ако има някакви нарушения, министър Игнатов, убедена съм в това, ще ги установи, ще ги изнесе публично и ще се вземат съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Алиосман Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Един велик мислител – няма да споменавам името му, за да не се интерпретира повратно, беше казал, че мастилото на мъдреците е по-свято от кръвта на мъчениците.
Защо казвам това, уважаеми колеги народни представители? Защото Вие подценявате учените. Това отношение към учените при всички положения ще има своя негативен както социален, така и политически ефект. Бъдете сигурни в това!
Не се правете, че тук няма проблем. Има проблем. Най-малкото се виждат два основни фундаментални проблема, които засягат изобщо развитието на науката.
Първият проблем – липса на каквато и да е прозрачност по този конкурс. Каквато и да е прозрачност!
Втори проблем – липса на възможност да бъдат защитени тези проекти. Това е фундаментален принцип в науката. Когато някой ти каже, рецензент и какъвто и да е друг: „Твоят проект нищо не струва!”, ти трябва да имаш възможност да кажеш: „Не, аз не мисля така, защото...” и така нататък. В този случай няма никаква възможност стотиците отхвърлени проекти да бъдат защитени, да бъдат чути контра аргументите на тези учени. Това са проблемите.
Тази комисия трябва да свърши онова, което фондът не е направил досега във връзка с тези два фундаментални проблема. Тоест, да даде ясна информация, да повиши прозрачността при провеждането на тази сесия, да даде ясна, недвусмислена, убедителна информация как са разпределени тези оскъдни пари за наука в нашата страна.
Има някои въпроси, по които са нужни списъци, нужни са доказателства – писмени, ясни, нужни са документи. Аз ще изброя само някои от тези въпроси.
На първо място, какви критерии за класиране са използвани; кой формира оценките и как класира; какъв е съставът на комисиите – поименен състав; кой ги е избрал; защо точно тях е предпочел; защо не са включени и представители на различни висши учебни заведения, особено от провинцията?
Трябва да се даде подробна информация за класираните физически и юридически лица. Вярно ли е, че някои от тези юридически лица - фирми са регистрирани в последния ден? Има ли връзка между спечелилите фирми и физически лица и ръководството на фонда, и министерството, особено с Нов български университет и Библиотекарския университет? Има такива обвинения, защо трябва да мълчим? Кажете ги ясно и точно, дайте имена. Трябва да бъдем убедени, че това, което вършите, отговаря на законите и разпоредбите. Това са въпроси, които повдигат стотици учени, чиито подписи са в този куп документи тук, при Вас.
Как са избрани рецензентите? Вярно ли е, че някои от тях не са знаели изобщо, че са рецензенти? Вярно ли е, че авторите на проектите не са виждали своите рецензии даже и след класирането? Какъв е този подход? Това е срамота, ако е вярно.
Вярно ли е, че много от темите имат съмнителен научен характер? Сигурно е така. Ще Ви цитирам една тема, която буди много сериозен размисъл и основание за дискусия. Цитирам темата: „Комплексна програма за подобряване качеството на живота в Република България”.
Уважаеми колеги, та това е основна цел на всяка политическа партия, на всяка Ваша, наша партия, която е представена в Парламента – да подобри качеството на живота. Утре избирателите ще ни питат как сме подобрили качеството на живота, всички, а не колко километра магистрали сме построили. Бъдете сигурни, това ще бъде основният въпрос. Кажете ми каква наука търсите и колко пари сте дали за тази тема, и на кого сте дали парите?
На следващо място, има толкова много съмнения за академичната диплома на председателя на Изпълнителния съвет на фонда. Дайте в края на краищата един окончателен отговор, съответната институция, тя е в рамките на министерството. Кажете той професор ли е, или не е професор, откъде му е професорската диплома? Има ли хабилитационен труд, има ли правомощия, отговоря ли на законите, които приехте и които току-що изброихте? Защо не дадете окончателен отговор?!
Има писмо на известни академици и професори геолози и свързаните с геологията науки, които са категорични по този въпрос. Защо ги премълчавате?!
На следващо място, защо не сте взели предложенията на различните университети при съставянето на комисии, при оценките, при рецензентите? Защо има основателни реакции на много университети от провинцията по този въпрос? Даже списъкът на класираните проекти съзнателно заобикаля и дискриминира учебните заведения в провинцията. Така ли е, или не е така? Дайте списъци, дайте убедителни доказателства.
На последно място, на какво основание тази административна комисия е преценявала административната допустимост на отделните проекти? Вярно е, че може би в наредбата има подобна възможност, но как можем да допуснем секретарки и разни чиновници да преценяват дали един проект да бъде допуснат на трети етап, тоест на научна оценка, и тези чиновници да лишават от възможността за финансиране стотици учени – да получат финансиране по теми, които може би са от фундаментално и решаващо значение за нашата икономика, за нашето развитие?!
Всички тези въпроси, уважаеми господин министър, ще ги поставим днес, но тази анкетна комисия ще свърши онова, което постоянната комисия няма как да свърши. Тя ще довърши работата на фонда, ще свърши онова, което е трябвало да свърши самият фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, след тези подробни изказвания, които направиха колежката Богданова и току-що казаното, аз няма да навлизам в подробности. То е ясно. Само искам да обърна внимание, господин министър – в мен се натрупа убеждение, че цялата Ви политика по отношение на науката и образованието е грешна. Ще кажа само няколко основания за това ми съждение.
Вие още в началото на това управление с министър Дянков започнахте война с Българската академия на науките, където е бастионът на учените в България, която си водите до края на мандата, защото се вижда, че финансирането, което се отделя на БАН и което е значително намалено, принуди сума учени, особено по-младите, да напуснат. Академията едва крета и не може да си върши работата в полза на държавата и обществото. Това е като червена нишка в цялото Ви управление.
Друго, за което имате голям грях, е, че прокарахте промени в закона и сега едва ли не на килограм се произведоха професори, доценти. Мен ме е срам да кажа, че аз например съм хабилитирано лице, като знам с какви усилия на времето се хабилитирах – с 8 милиона доказан ефект, наред с публикации, с хабилитационни трудове. Минавахме през иглени уши и Висшата атестационна комисия беше действително орган, високонаучна общност, която можеше да прецени достойнствата на всеки, който беше тръгнал да се хабилитира.
Сега какво се получи? Ето, оспорва се, вероятно е така. Аз чета подробно и се възмущавам на всички, които се кичат с титлите доценти и професори през тази година. Това са над 100 души, 200 професори и доценти... Ами това не е ли срамота?! Това е пълна девалвация!
Защо казвам, че това като че ли е цялостна политика? Защото формално гледате на фонда. Това е най-наболелият въпрос, който явно преля чашата на научната общност. Всички тези там или поне повечето може формално да отговарят, но щом фигурира някакъв професор или доцент, значи този колектив има някаква научна стойност. Целият въпрос е, че е много съмнително дали тези нови професори и доценти имат този капацитет и тези знания, способностите, когато участват в тези колективи по проекти, за да допринесат за високото качество на работата, която се предвижда.
Затова, колеги, при тези подробни аргументации от колегите, не виждам защо не приемате да я има тази анкетна комисия?! Та ние направихме тук толкова анкетни комисии за щяло и нещяло, а сега се противопоставяте на нещо, което очевидно ще поуспокои научната мисъл. Вие имате интерес като управляващи, защото тази анкетна комисия ще се занимае подробно с въпросите и нещата лека-полека ще намерят едно добро решение, отколкото сега да се противопоставяте, с което ще налеете масло в огъня. Учените ще се възмутят още повече и ще кажат: „Ето, сега ГЕРБ и парламентарната група отказват справедливост – да поискаме нещата да бъдат разгледани подробно и да бъдат решени правилно.”
Господин министър, тук имаше призив от колегата Местан. Трябва да се замислите дали действително не трябва да си подадете оставката. Защото това, което провеждате тук тези години, е супер на всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, от името на парламентарната група искам удължаване на времето.
Второ, ще взема отношение по основната теза на управляващото мнозинство на ГЕРБ – анкетната комисия е излишна, защото предстои процедура на изслушване на министъра и на ръководството на фонда от Комисията по образованието и науката. Абсолютно несъстоятелна теза!
Първо, не съм сигурен, че днес ще има изслушване, госпожо Банковска. Ами ако вземете решение да удължите пленарното заседание заради Изборния кодекс?
Второ, това изслушване би имало резултат, ако насреща си имаме управляващи, които имат доблестта да бъдат отговорни. Аз не съм чул тази власт да признае една своя грешка. Мисля, че четири години тази власт изгражда упорито образа на непогрешимите, дори на моралните цензори на всички предишни управления, камо ли да видят в едно или друго свое действие основание за самокритичност.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Давай по същество!
Лютви Местан: Абсолютно по същество! Би имало смисъл от изслушване, ако ще чуем коректни отговори, а не лъжи. Чуйте, повтарям: лъжи! Министърът на образованието каза, че Законът за насърчаване на научните изследвания не позволява обявяването на списъка на рецензентите. Същото каза и Рангел Гюров – иженарицаемият професор. Вижте, това не е невярно твърдение. Това е лъжа! И понеже аз не умея да бъда голословен, ето Ви Закона за насърчаване на научните изследвания. (Показва го към банката на министрите.) Няма го, за да му го подаря, защото той би трябвало да си знае закона. Тук такова ограничение няма.
Още по-голяма лъжа е, че има забрана за оповестяване на резюме от рецензии, от обявяването на класиране по точки – една тема, която проф. Имамов вече засегна в изказването си. Повтарям, в закона такова ограничение няма. Има някакво ограничение в подзаконовия нормативен акт – правилникът на фонда. Надявам се, вече правите разлика между поднормативен акт, какъвто няма, и подзаконов нормативен акт, защото напоследък се поставяме над езика и виждаме грешките на учените, без да виждаме своите. Това е подзаконов нормативен акт, в който има следното ограничение – чл. 31, ал. 4: „Определените рецензенти са анонимни за вносителите на проекта”. Забележете, ограничението се отнася до рецензента на конкретния проект, не до рецензията. Ограничението е за рецензента, отговаря на въпроса кой е анонимен за вносителите на проекта. Няма ограничение за анонимност на продукта на рецензента. Няма и такава световна практика.
Още нещо. През юни месец 2010 г. ние приехме измененията в Закона за насърчаване на научните изследвания. Няма да Ви чета извадки от мотивите, с които внесохте този закон. „Да се гарантира максимално безпристрастност, обективност и прозрачност на всеки един етап от оценката на даден проект. Въвежда се ясна процедура за оценка и финансиране на конкурсните проекти, ясни правила. Ще се създадат условия за прозрачност и отчетност на научната дейност”. Нищо подобно! Тъкмо обратното прави министърът и фондът, който е към него.
Имам следните конкретни въпроси: защо са елиминирани чуждестранните рецензенти при императивното изискване на закона? Втора не неточност, груба лъжа е, че законът позволявал избирателност – чуждестранни или български. Нищо подобно!
Същият този чл. 31 от правилника казва в ал. 1 абсолютно императивно: „Оценяването на научните проекти и програми се извършва от независими чуждестранни рецензенти при спазване принципите на безпристрастност, компетентност и избягване на конфликт на интереси.” Забележете, изключението, което се допуска – оценяването на научни проекти, това е ал. 2, може да се извърши от независими национални рецензенти за конкурси с приоритетни научни направления, свързани с културно-историческото наследство и националната идентичност. Тоест, изключението е само за определена област, а не за всички проекти.
В тази конкурсна процедура чуждестранните рецензенти въобще ги няма. Къде са? Защо? Чета в едно интервю днес: „Така решихме!”. Нали Вие призовавахте, че трябва да се спазват както законовите, така и произтичащите поднормативни, тоест, вече знаете, подзаконови нормативни актове. Защо ги нарушавате? Какво ще ни даде изслушването?
Трябва да проверим всички тези твърдения на учените. Нямам основание да се съмнявам в тяхната коректност. Не приемам обидни квалификации по адрес на априори най-интелигентната част на българското общество, обвинения в некомпетентност, в едва ли не изпълнение на политическа поръчка.
Ние щяхме да бъдем обвинени, че експлоатираме политически проекта, ако бяхме реагирали в първия ден на проекта. Мълчахме! Искахме министърът, като политическо лице да потърси отговорност на подчинените си. Изчакахме той да си свърши работата. Когато обаче той отказа това и пое отговорността на фонда, опозицията и българският парламент вече нямаме право да мълчим.
Трябва да се дадат отговори и на редица други въпроси. Защо се крият списъците с рецензентите? Вече казахме, че не може да бъдат анонимни рецензентите на конкретния проект, а не общият им списък. И ако са били анонимни, как ще отговорите на твърдението, че за кратко, непълен списък от 343 се е появил по интернет-страницата на фонда? Пита се: защо не пълният и защо после, след този списък заради съмненията за конфликт на интереси?
Конкретен въпрос понеже ме призовахте към конкретика: има ли фирми, спечелили проекти при изискване да са доказали капацитет за провеждане на сериозни научни изследвания, които са се регистрирали в последния ден за подаване на документи за конкурса, в последния ден? Камо ли да имат история, която да позволява участието им в конкурса с уставен капитал два лева. Има ли такива фирми? Кои са? Няма да ги спомена, нямам право да им правя излишна реклама.
Още въпроси. Докога ще криете резултатите от конкурса? Кой проект, с колко точки, въз основа на каква научна експертиза, не от кого? Приемаме ограничението на правилника да не се знае името на конкретния рецензент, но да се крие самата научна експертиза, е абсолютно недопустимо за сфера, която е прозрачна по своята дълбока същност!
Разбирам, че отново отговорите на всички тези въпроси ги виждате в светлото бъдеще, че готвите нов правилник, за който твърдите: „Сега вече ще има правилник, който ще дава тази оценка”.
Господин министър, може би има някаква неточност. Как така правилникът дава оценка? Субект на оценяването е човекът, научен колектив, научна организация. Правилникът може да уреди критериите, по които субектът на оценката да дава оценка, но сам правилникът няма как да даде оценка. Как така правилникът оценява? Съгласете се, че правилникът просто урежда правилата, а не е субект на оценката.
Няма да поставя въпроса, госпожо председател: истински или квазипрофесор е Рангел Гюров? Не съм компетентен. Може би е истински професор?! Само че аз не мога да не чуя гласа на 16 корифеи на българската геологическа мисъл, които в открито писмо до Вас твърдят друго. Кога ще им отговорите, но конкретно, не с политически клишета – че някой политизирал казуса? Това са повече от конкретни въпроси.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Ваш проблем е как ще гласувате по проекта за решение. Процедурата по изслушването няма да ни даде отговори на тези въпроси. Има нужда от специална анкетна комисия, която да изиска цялата документация, да провери всички изключително тежки обвинения, забележете, не просто за нарушения във фонда, а за тежки престъпления от общ характер. Там се говори за корупция, за раздаване в условия на конфликт на интереси на стотици хиляди или милиони на приближени лица. Твърди се, че това става под покровителството на политическата власт. Какво ще ни даде едно изслушване, дори то да се проведе? Има и много голям риск да не се случи изслушването.
Вие сте по-заинтересовани от нас да подкрепите искането ни за съставяне на временна анкетна комисия, за да излезе наяве цялата истина. Ако отговорността се окаже персонална, още по-добре за Вас. Но ако се заинатите и отхвърлите Проекта за решение и се опитате да го подмените с формата на изслушване, ще поемете върху политическата си сила, върху самия премиер отговорността за всичко това, което разгневи българските учени. Той много рядко излиза на протест. Трябва да са прескочени всякакви лимити, за да го извадиш от попрището на ума, въоръжен с домати и с „Бельото като дискурс” да протестира. Трябва да го чуете! В противен случай, ще завърша с това, с което завърших и мотивите за представяне на Проекта за решение, няма прокопсала власт, която е спечелила учените за свой враг. Няма по-грешно поведение от това да отричате очевадните неприятни истини за фонда, защото няма как във века на информационните технологии, на прозрачността да скриете неприятните истини за управлението си.
Има нещо обаче, което искам да заявя абсолютно решително. Ще поемем политическа отговорност, независимо че имаме ограничени ресурси като опозиция, да не позволяваме силовия натиск срещу този, който дръзне да критикува нередностите в управлението на страната, да бъде притискан с административни мерки.
Разбира се, че министерството, като финансиращ орган, е в правото си да проверява как се изпълняват спечелените проекти. Въпросите обаче са: защо това се прави целево в хода на скандала, в разгара на скандала, защо се прави избирателно спрямо най-активните участници в протеста? Какво е това? Това де факто е противопоставяне на основното право – правото на протест. Това по същество означава „лов на вещици”, което в конкретния случай има своята уродлива изява в „лов на учени”, в опит да бъде подтисната свободата на мисълта и на съвестта. Ето това няма да позволим на никого!
Ако е необходимо, ще бъдат сезирани всички международни организации – не само европейските. Ще искаме и Вашата намеса, за да се спре този административен тормоз върху учените. Ловът на учени е недопустим в демократична и европейска България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Местан, това, което казахте, според мен са истини, цитати от документи и факти – добре известни на българската общественост. Вие демонстрирахте в края на своето изказване и една политическа воля, достойна за уважение.
Това, за което искам да Ви репликирам, е, че разсъжденията Ви – изслушване или не; анкетна комисия, или не – за българската научна общественост няма особено значение. Българската научна общественост в преобладаващото си мнозинство знае, че тук има лъжа за облагодетелстване и облагодетелстване, прикривано с лъжа и политически инат.
Нашият дебат няма да даде нищо повече на хората, които са вътре в детайлите. Какъв обаче е резултатът? – Резултатът е недоверие. В научната общност има недоверие, а управлението не нищо друго освен делегирано доверие. Загубено е доверието към управлението на фонда. Загубено е доверието към министъра. Загубено е и се губи доверието към ГЕРБ. Девизът „Гарантирано от ГЕРБ” де-вал-ви-ра.
Този случай е особено показателен и това е политическият резултат. Вие казахте нещо много важно: комисията е шанс за управляващата партия. Шанс! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам с тази дума: това е шанс за Вас, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Божинов.
Михаил Миков (КБ, от място): Искаме удължаване на времето. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, времето е удължено.
Моля без реплики и подвиквания по този начин от залата. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Божинов, не съм казал, че идеята за изслушване на министъра и ръководството на фонда пред парламентарната комисия следва да се разглежда като алтернатива на предложението ни за съставяне на Временна анкетна комисия. Напротив, убеден съм, че трябва да се реализират и двете процедури. Нека да чуем и министъра, и ръководството на фонда, но аз изразявам дълбоки съмнения, че ще чуем отговори на основателните въпроси, които научната общност поставя.
Не крия, че ще бъда доволен, ако министърът и мнозинството успеят да персонализират отговорността за това, което скандализира научната общност. Точно от тази гледна точка Временната анкетна комисия се явява шанс. Позицията, от която се твърди, че протестът на учените е неоснователен – те са подведени и не могат да преценяват нещата, поставят излишни въпроси, предизборна клюкарска история и тем подобни обидни твърдения, означава само едно: че е разперен политически чадър върху евентуално персонално отговорните за нередностите. Разпереният политически чадър означава, че някой доброволно е поел политическата отговорност за скандала. Тя ще се носи, независимо дали ще приемете предложението за анкетна комисия, или не.
Гласът на учения е равен на гласа на всеки един друг български гражданин от гледна точка на простата аритметика. От гледна точка на максимата, която Ви повторих, не Ви завиждам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, в 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Сидония Атанасова – гравюри на дърво”.
Колекцията представя 45 гравюри на прочутата художничка от периода след Втората световна война до 1994 г. Творбите са съхранявани в Художествената галерия „Илия Бешков” в Плевен.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Ще продължим в 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията.
Преди това искам да съобщя оставащото време: на Парламентарната група на ГЕРБ – 33 мин., на Парламентарната група на КБ – 8,55 мин., Парламентарната група на ДПС е изчерпала своето време, Парламентарната група на СК има 21 мин., Парламентарната група на „Атака” – 20 мин., и независимите – 15 мин.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз гласувах в парламентарната Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта миналата седмица да има изслушване на министър Игнатов във връзка с Фонд „Научни изследвания”. Доколкото помня гласуването, от всички присъстващи имаше 2 „въздържали се”, останалите бяхме „за”. Смятам, че това е правилният път при един засилен обществен интерес по един изцяло управленчески въпрос.
Искам да подчертая, че анкетна комисия се прави по голям, значим обществен въпрос, по който парламентът има политическа компетентност да го реши, а в случая не виждам какво политическо решение трябва да се взима? Тъй като става дума за управленческо решение министърът се движи в някаква процедура, ще постигне някакви действия, ще получи отговори обществото – може да е доволно, може да не е доволно, ние по време на изслушването можем да формираме представа.
Тук част от колегите казаха много неща, които са много важни и много интереси и трябва да се знаят отговорите – да, не, ако е да защо да и ако е не, защо не и т.н. Страхувам се, че ако се направи опит изцяло да се премести дебата направо в пленарната зала, тук ще се получи нещо, което е познато и няма да има никаква ефективност. Ще има само един ефект и той ще е силно предизборен. Това е безспорно! То е в рамките на правилата, така се прави особено в месеците преди изборите.
Става дума за практики, които се изнасят в пресата, които не са еднократни, а са дълголетни, тоест става дума, ако искаме да се намесим от гледна точка на парламента, от гледна точка на комисията, да се намесим така, че да дадем препоръка как тези практики да бъдат премахнати. Нека кажа на колегите, които се вълнуват от този въпрос, през 2007 г. тогавашен заместник-министър на финансите каза при приемането ни в Европейския съюз, че едно от изискванията е Фондът „Научни изследвания” рязко да нарасне и да стане 100 млн. лв. – число, сума непозната като средства изобщо за българската наука години наред. Да се управлява такова голямо количество пари и да се опази от корупционни практики беше предизвикателство, с което май не са се справили хората, пред които то е било поставено.
Ето защо в самото начало на управлението на сегашното мнозинство – на ГЕРБ, този въпрос изникваше. Освен това дебатът мина в посока, която аз, който се колебаех дали да подкрепя или не, ме накара да не подкрепям анкетната комисия изцяло. Започна да се говори тук, че имало много професори, че нямало много професори, пак започнахме да ставаме компетентни по нещо, по което сме изобщо некомпетентни. Ние сме се съгласили – мнозинство, в залата да възприемем модел за академични длъжности, който е европейски и да не връщаме този разговор непрекъснато тук при всеки случай, при който обществото се вълнува от въпроси на науката. Защото тогава ще се опорочи целият дебат, тоест за Фонд „Научни изследвания” няма да говорим, а ще говорим – професори, доценти, 100-200, не знам какво си, ето такива празни неща. Абсолютно никому ненужни в момента.
Ясно ми е, че след като днес първата точка е на опозицията, нормално е при изборен Кодекс да не се справим с комисия, днес с изслушване, но това нещо да се случи и след него нека да чуем повече отговори и то в друга атмосфера, не в тази на пленарната зала, да можем да разберем има ли смисъл да продължим пътя на анкетната комисия или трябва самата парламентарна комисия да продължи дебата вътре при себе си, защото ми се струва, че това също е възможно. Това е начин да се намерят точните диагнози, иначе спекулациите са огромни. Аз чух например следната спекулация: не са доволни тези, които преди това са си разпределяли суми от фонда. Така ли е?! Ако това е вярно, то е ужас и се надявам да не е вярно! Защото ако всичко това, с всяка политическа смяна във властта се сменя по този начин, то тогава за каква наука изобщо става дума?! Става дума за издръжка – бюджетна издръжка на определена група хора, институции, няма никакво значение. Няма никаква конкурентна среда, далеч сме изобщо от всякакъв вид европейски практики. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Благодаря.
Първа реплика – господин Стоилов.
Румен Стоилов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Колега Методиев, прав сте, аз гласувах „въздържал се” за изслушване на министъра в комисията. Тогава аргументът ми беше, че има парламентарен контрол за въпросите, които искаха да бъдат поставени, но сега съм абсолютно съгласен с Вас, че нещата, които излизат, не са само чисто научни, а както се вижда има много дълбоки лични интереси. Затова съм напълно съгласен с Вас, че с това изслушване, с тези гости, които са поканени, абсолютно защитаваме тезата за изясняване работата на Фонд „Научни изследвания”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Госпожо Богданова, заповядайте за втора реплика.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин Методиев, аз искрено се надявам, че днес изслушване ще има. Ако няма и аз и Вие очевидно като хора, които сме подкрепили и гласували подобно искане, дължим отговор на хората, на които най-накрая сме поискали да бъдат чути. Това първо.
Второ, ако в рамките на изслушването както подозирам „Не-то” е спорно, „Да-то” е оборимо, какво следва от това?! И в края на краищата, когато говорим за компетенцията на парламента, парламентът, да, беше компетентен да приеме Закон за насърчаване на научните изследвания при всичките съмнения, че всички разбираме от това. Парламентът се оказа компетентен да приеме Закона за насърчаване и развитие на академичния състав на два пъти при всичките съмнения, че всички сме компетентни. Щом парламентът е законодателен орган, независимо от собствената квалификация и компетентност на всеки един народен представител, той като цяло носи отговорност, включително и да провери тези практики, които притесняват и нас, и Вас. Аз много моля да спрем да изместваме темата.
Ако има лични интереси, колега Стоилов, и аз моля колегата Методиев да не влиза в този разговор, искам да разбера чии са! Това е смисълът на голямото говорене, което на нас ни предстои. На коректността да проверим за какво става дума, а не просто да чакаме някога комисията да се състои, за да чуе отговори, които ние можем да оспорим. Когато не сме доволни от тях каква процедура предполагате Вие?! Вие днес ще отхвърлите искането за анкетна комисия и какво следва от това?! Има парламентарен правилник, очевидно има обществена потребност от истина и то проверена от хората, които носят отговорност за управлението в България, включително на финансите, които бюджетът предоставя, колкото и малко да са те. Това е въпрос на политика, на управление, на можене, на конфликт на интереси, на каквото се сетите. Как ще установим истината?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Господин Радославов – трета реплика.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега Методиев, аз се опитах в моето изказване да представя нещата, че това е един процес за три години и повече, който се провежда от настоящия министър, в който фактически ерозира научната общност, ерозират и преподавателските кадри, като система за издигане и развитие.
Европейската практика може да е такава, че университетите директно по техните правила да могат да избират и доценти, и професори, но ние видяхме какво стана в България с тази практика. Извинявайте, но никой не може да ме убеди, че няма изкривяване на практиката в България, защото откакто произведохме над 50 университета в една държава със 7,5 милиона, започнаха и съмнения за качеството, дали дипломите отговарят на знанията на студентите. Това е един цялостен процес, който върви и Вие като бивш министър на образованието, съм дълбоко убеден, че това нещо го разбирате. И сега тук като приказката за черешката на тортата избухнахте с Фонда за научните изследвания.
Това е един цялостен процес и просто ние трябва да се опитаме да го разбeрeм, че това е така и развитието в тези три години и половина е погрешно, а не да се опитваме да решаваме нещата на парче. Аз смятам, че трябва да се преоцени цялостната политика, която се провежда от министър Игнатов през тези три години и половина. Грешна е политиката и за израстване на кадрите, и за висшите учебни заведения – да не говоря на тази тема. Така че това е един комплекс и не са празни приказките, за които говоря. Те са свързани с проблема за този фонд, който възникна сега с такава острота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: За дуплика – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Ще се опитам да отговоря отзад-напред.
Уважаеми господин Радославов, дали има ефективна система за качество на висшето образование в България не е темата на точката, предложена от колегите.
Колегите предлагат нещо конкретно и ако в него започнат да се вкарват разни теми – било те значими, независимо как ще ги оценяваме, се размива смисълът от дебата, от процедурата. Какво е моето мнение по тези въпроси, в момента няма никакво значение.
На колегата Богданова – компетентността по такъв въпрос, който е изцяло процедурен, е много опасно да се предоставя на пленарната зала направо, без профилирана комисия. Ще Ви дам най-крещящия пример, който занимава българите вече маса време. Това е изборът на конституционен съдия. Не може да се прескача това, което е установено като практика. Аз това казвам, аз не казвам нещо друго. Може би след това пленарната зала да се занимава по различни процедури пак с тази тема. Освен това какъв ще бъде резултатът – когато тези „да” или „не” попаднат в това поле на неяснота? Това е политическо последствие, което носи всеки министър. Казвам го като човек, носил такива последствия след своето управление – последствия за колегите, които в момента управляват България. Когато има много съмнения, последствията са лоши. Това е толкова просто и пленарната зала няма да го установи това, а ще го установят избирателите. В смисъл – няма къде да отиваме чак там. Ние можем да свършим нещо конкретно и аз това призовавам – ако можем, да се опитаме да изчистим нещата фактологично, да ги изясним на нас самите, не само да се доверяваме на медийния отзвук, защото той си е медиен и когато можем нещо конкретно да препоръчаме, да се свърши. Може в това време министърът пък да е уволнил пет-шест човека, откъде да знам – в смисъл той също прави собствената равносметка, той също си претегля положителни и отрицателни страни на поведението на тази администрация под себе си.
Така че, пак казвам, и с това ще завърша, въпросът е управленчески, след като е управленчески, има процедури, които трябва ние да контролираме дали работят, или не, но не ние да сме в залата, която ще реши въпроса. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: За изказване – госпожа Чалъкова.
Катя Чалъкова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Ще използвам една фраза от дуплика на господин Методиев и това е „законност в процедурата”. Когато говорим за изслушване, разбира се, че водеща трябва да бъде специализираната комисия, която в Народното събрание е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Там вече има взето решение министър Игнатов да даде информация относно случващото се с тази конкурсна сесия.
В момента ние дискутираме тема, по която въпросите, поставени тук, в залата, на практика отново ще бъдат поставени в специализираната комисия и изпадаме в една абсолютно тавтологична ситуация. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Заедно с това искам да Ви кажа, че ние в момента сме на път да не спазим и законите на страната, защото става въпрос за конкурсна сесия. От 10 декември 2012 г. до 20 януари 2013 г. ръководителите на некласираните проектни предложения или изрично упълномощени нотариално от тях лица могат да заявят писмено в деловодството на фонда желанието си за запознаване със съдържанието на рецензията и поставените им оценки. В срок до 20 януари, не по-късно от 20 януари, на ръководителите или на упълномощени от тях лица ще им бъде предоставена заявената информация. В 14-дневен срок от датата на получаване на информацията за рецензиите и поставените експертни оценки ръководителите или упълномощени от тях лица могат да депозират мотивирано писмено възражение за преразглеждане по процедура на поставените им оценки.
Конкурсната процедура, колеги, не е завършена. Затова абсолютно логично е изслушването на министъра да бъде в специализираната комисия, а всичко, отнасящо се до временната анкетна комисия, не може да бъде дискутирано преди да е приключила конкурсната процедура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Първа реплика – госпожа Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги! Колега Чалъкова, Вие бяхте изключително коректна, съобщавайки какво пише на сайта на фонд „Научни изследвания”. Това е един от въпросите, които аз държа да получи отговор. Радвам се, че сме съмишленици в това да попитаме защо два месеца, даже повече от два месеца, след приключване на конкурса и появяване на класираните проекти, рецензиите ще бъдат достъпни? Между другото, за разлика от министър Игнатов, който няколко пъти споменава датата „след 10 декември”, да е ясно, че става дума за това, че след 10 декември ще бъдат подавани исканията, и входирани – даже, цитирам – в деловодството на фонда, а не по-късно от 20 януари догодина те ще бъдат достъпни.
Ако конкурсът според Вас не е приключил, защо тогава се сключват договори и се плащат пари по тях? Надявам се да сте попитали министър Игнатов, защото част от този разговор тепърва трябва да проведем. Някога!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Точно за това е комисията.
Валентина Богданова (КБ, встрани от микрофоните): Вие си плащате... (Реплики между народни представители от ГЕРБ и народния представител Валентина Богданова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожо Чалъкова, заповядайте.
Катя Чалъкова (ГЕРБ): Уважаема госпожо Богданова, очевидно е, че в нашата комисия, когато става въпрос действително за важността на българската наука, и в случая конкурсната процедура във фонд „Научни изследвания”, всички искаме нещата да се случат в правилната посока, защото искаме науката да се развива и тя да бъде в полза на развитието на цялата страна.
Нямах възможност да попитам министъра защо се сключват договори, поради простата причина, че неговото изслушване беше предвидено в комисията за днес. Това е още едно доказателство какво правим ние днес? Говорим за нещо, преди още да сме получили подробна информация от най-точната институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Андонов.
Йордан Андонов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бих казал, че дори и насроченото за днес изслушване е в разрез с нормалните практики и процедури в Народното събрание. Аз гласувах „въздържал се” за изслушването на господин Игнатов, тъй като за мен нормалният ход на нещата е първо да има парламентарно питане, след това изслушване в комисия и едва тогава можем да занимаваме с какъвто и да било въпрос всички народни представители.
Уважаваните от мен преждеговоривши парламентаристи – и господин Местан, и госпожа Богданова, би трябвало да знаят за тези процедури в не по-малка степен от нас. Така че докато не преминат тези процедури, аз няма да подкрепя създаването на такава анкетна комисия.
Изказвам се само по процедурата, не по същество, за дейността на Фонд „Научни изследвания”. Просто приканвам да се съобразим с процедурите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин министър, искате ли думата?
Заповядайте!
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан, уважаема госпожо Богданова! Отговорът на поставените въпроси е много прост: всичко това, всички съмнения, обвинения могат да бъдат проверени и да получат своя отговор. Аз не съм юрист, но зная, че истината е между кориците на делото. И докато тя не бъде установена по съответния процедурен начин, мисля, че трябва да бъдем внимателни с квалификациите си.
Каза се вече: има процедура, конкурсът тази година се провежда в определена процедура, която е много по-прозрачна от всички предишни конкурси. Доколкото ми е известно, за първи път се дава възможност на тези, които са засегнати или смятат, че са пренебрегнати, да се запознаят с рецензиите си. Това става от понеделник, 10 декември. Всички недоволни могат да се запознаят с рецензиите си и да подадат възражения. Те ще бъдат разгледани и ако има основания, хората ще получат средствата, за които са кандидатствали със своя проект.
Категорично не приемам обвинението, че има лов на вещици, лов на учени. Процедурата е много проста: април, може би още през месец март тази година ръководството на фонда взе решение да провери как се изпълняват класираните до този момент проекти. Тъй като тези, които са оценявали проектите, изпълнителният съвет, не във всяко отношение са компетентни, са наети вещи лица. Какво обаче се получава на практика? Проверяващите отиват в университета или в института „Хикс”. Искат да видят лабораторията, която е финансирана със средства на проекта, но тях не ги допускат. И тази процедура не е отсега, а още от пролетта на 2012 г. Изпраща им се нотариална покана да осигурят достъп, да се види купена ли е техниката, или не е купена. Отново не допускат проверяващите.
Така че наистина има съмнения на различни нива. Както виждате обаче, не си позволявам тук да оглася кои са тези, които не допускат да проверим дали парите на данъкоплатеца са отишли за микроскоп и дали той не е купен, а само отчетен, или е отчетен три пъти – нещо, за което знаем, и други неща. Ако смятате, че проверката къде отиват парите на българския данъкоплатец е лов на вещици, мисля..., не се наемам за коментирам такива изявления.
Има си процедура. Според нея едни печелят, други губят. За съжаление, парите за този конкурс са малко над 14 млн. лв., а кандидатите са повече от 1000. Спечелилите са 95. При разглеждане на възраженията вероятно ще бъдат оценени още някои конкурси. За целта са заделени средства.
Казвам отново и отново: от 10 декември, който е понеделник тази седмица, всеки, който се смята за пренебрегнат, може да прегледа рецензиите и да подаде възражение.
Няма да коментирам, защото е извън дискусията, въпросът за качеството на висшето образование и как се става доцент или професор. Има решение на Народното събрание, има закон. Дотук! Аз го написах и се гордея с това. Той е високо оценен от Европейската комисия. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Понеже тук беше казано, че това е процес – европеизацията на България е процес, който включва синхронизиране на нашето законодателство в сферата на висшето образование и науката с европейските норми. По всички останали въпроси заинтересованите могат да получат отговор по време на изслушването. Там ще бъда аз, управителят на фонда, който е юрист, и ще даде по-добър коментар примерно за чуждестранните учени. Там ще бъде Изпълнителният съвет на фонда и всички над 50 представители на общността, които са поканени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Преди да закрием дискусията, има ли други желаещи от групите, които разполагат с време? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на многобройните сигнали за нарушения в дейността на Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката и опороченост на цялостната процедура на конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области” 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия, която да проучи многобройните сигнали за нарушения в дейността на Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката и твърденията за опороченост на цялостната процедура на конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области” 2012 г.
2. Комисията да извърши необходимите действия по т. 1 в срок от един месец и да представи доклад за съответните констатации и предложение за решение.
3. Комисията се състои от 11 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи, по двама от всяка парламентарна група и един независим народен представител.
4. Избира председател, двама заместник-председатели и членове:”– непоказани.
По-нататък следват задължителните атрибути към всяко наше решение.
Режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 50, против 42, въздържали се 30.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Госпожо Богданова – прегласуване.
Валентина Богданова (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Преди малко министър Игнатов каза, че не е юрист – така е. Истината за него е скрита между корите на делото.
Аз също не съм юрист, но пък харесвам мисълта, че истината не е нито в началото, нито в края, тя е в проблема, който трябва да се реши.
Проблем във Фонд „Научни изследвания” има и той трябва да бъде решен! Когато той следва да получи решение, на него му е необходим прочит, консултации и създаване на доверие. Ако всички твърдим, че ще получим отговори, които ще неглижират съмненията, няма да решим проблема. Имаме нужда от общо разбиране, че дължим това на учените, че трябва да има орган, който да възстанови доверието, най-малкото защото може да се опита да стигне безспорно до истината. Анкетната комисия беше такава възможност.
Аз отново Ви моля да прегласувате това предложение и да подкрепите искането за анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, моля.
Гласували 128 народни представители: за 50, против 45, въздържали се 33.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2012 г.
Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси като водеща, съпътстваща е Комисията по здравеопазването.
Няма постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Доклад за първо гласуване на Комисията по здравеопазването – госпожо Дариткова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК Даниела Дариткова-Проданова: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 254-01-103, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 1 ноември 2012 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 21 ноември 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 254-01-103, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 1 ноември 2012 г.
На заседанието присъстваха: председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Десислава Димитрова, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, представители на Министерството на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Ваньо Шарков, който информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения са в резултат на Решение № 8 на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ,бр. 53 от 2012 г.), с което бе обявен за противоконституционен текстът на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, Раздел II „Разходи и трансфери”, ред 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Горецитираната разпоредба регламентира предоставянето на трансфер от НЗОК на Министерството на здравеопазването (МЗ) в размер на 100 млн. лв. за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, осигурявани от Министерство на здравеопазването през 2011 г. Средствата от неосъществения трансфер, поради решението на Конституционния съд, в размер на около 50 млн. лв. не могат да бъдат пренасочени за извършване на здравноосигурителни плащания, тъй като не са заложени в този параметър от разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Доктор Шарков посочи, че до момента задълженията на лечебните заведения за болнична помощ възлизат на над 300 млн. лв. и уточни, че Националната здравноосигурителна каса все още не е заплатила за първите две тримесечия на 2012 г. извършената от лечебните заведения за болнична помощ дейност, надвишаваща прогнозните бюджети.
Предлаганите изменения и допълнения имат за цел законодателното регламентиране разходната част за здравноосигурителни плащания за болнична помощ на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. да бъде увеличена с размера на средствата от непреведения на Министерството на здравеопазването трансфер.
Управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, и членовете на Надзорния съвет на НЗОК изразиха единодушно своята подкрепа за предлагания законопроект.
Представителите на съсловните организации, синдикатите и на пациентските организации се обединиха около становището, че разглежданият законопроект е изключително важен за стабилността на системата на здравеопазване и изразиха надежда, че той ще бъде подкрепен от Комисията по бюджет и финанси и от пленарна зала на Народното събрание.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушно своята подкрепа за предлагания законопроект и отбелязаха, че поради социалната значимост на проблема промените би следвало да бъдат приети във възможно кратки срокове.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 18, без „против” и „въздържал се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 254-01-103, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 1 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителя – д-р Шарков.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложеният от нас законопроект имаше пълната подкрепа на Комисията по здравеопазването, на Министерството на здравеопазването и на ръководството на Националната здравноосигурителна каса, изразени по време на извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Конституционният съд на Република България със свое Решение от 4 юли обяви за противоконституционен текста на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., в което беше предвидено да се реализира трансфер от 100 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването. В действителност до тази дата, според данни от Министерството на здравеопазването, до 30 юни има преведени 50 милиона, за което Министерството на здравеопазването представи конкретен отчет за разплатените дейности с тези 50 млн. лв.
По думите на управителя на Националната здравноосигурителна каса останалите средства от този трансфер стоят по сметките на Националната здравноосигурителна каса, но тя не може да оперира с тях поради факта, че те не са предвидени в перата за плащане, за разходи на Националната здравноосигурителна каса.
В резултат на това решение явно за всички е, че е необходима актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., за да могат тези 50 млн. лв. да се разходват наистина за здравноосигурителни плащания.
В своето решение Конституционният съд прави разграничение между бюджетни средства и средства с целево предназначение, заради разликата, както в събирането, така и в разходването им. И точно поради тази причина взима решение да обяви за противоконституционен текста, който е по чл. 1, ал. 2, ред 5 и § 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
В същото време Конституционният съд обръща внимание на факта, че съгласно чл. 24 от Закона за здравното осигуряване, в него е определено конкретно за какво могат да се харчат средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И там е казано, че те могат да се изразходват единствено за плащане на медицинска помощ, посочена и договорена с Националния рамков договор и договорите с изпълнителите за издръжка на административните дейности на здравното осигуряване в размер до три на сто от разходите за съответната година, определени със Закона за бюджета на Здравната каса, за издаване на документи по чл. 80а, ал. 1, за издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на Националната здравноосигурителна каса, за придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на Националната здравноосигурителна каса и не могат да бъдат извършвани разходи, които са приоритетни за Министерството на здравеопазването.
Във връзка с това Конституционният съд се произнася, че нарушаването на чл. 24 от Закона за здравното осигуряване е нарушение на конституционния принцип на правовата държава. Тоест, всяко разходване на средства, събрани от здравноосигурителни вноски на българските граждани, които се разходват за извършване на плащания, които не са разходи по здравноосигурителни дейности, е нарушение на конституционния принцип на правовата държава и е нарушение на Конституцията. Тоест, в случая, в момента по думите на управителя и Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса имаме 41 милиона по сметките на НЗОК, по думите на Министерството на здравеопазването или поне съгласно техния отговор около 50 милиона – това е въпрос, който може да бъде изяснен между първо и второ четене. Тези средства, по думите на Управителния съвет, стоят по сметките на Касата и тя не може да ги харчи и да плаща разходите, които има в момента страната и лечебните заведения за болнична помощ в Република България. Както стана ясно, те имат неразплатени дейности за първите две тримесечия на 2012 г. и платени дейности за третото тримесечие, тоест предстои да бъде извършено такова плащане.
Средствата, които са останали – 41 милиона или 50 милиона, са финансов ресурс, който е събран от здравноосигурителните вноски на българските граждани. Той не може да бъде разходван за никакви други дейности, за никакви други плащания и единственото нещо, което може да направи Българският парламент, е да даде възможност, чрез актуализация на бюджета на Касата, на Управителния съвет и съответно на управителя на Националната здравноосигурителна каса с тези пари, предвидени поначало в бюджета на Касата, да бъдат разплатени здравноосигурителни дейности, които са извършени от изпълнителите на медицинска помощ в страната.
Всичко друго, което може да бъде направено с тези средства, ще бъде нарушение на Конституцията, съгласно и след решението на Конституционния съд. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Дискусията е открита.
Желаещи народни представители да участват в нея? Няма.
Преминаваме към гласуване – поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона… (Народният представител Мая Манолова иска думата за изказване.)
Моля? (Реплики от КБ.)
В режим на гласуване сме! Съжалявам, но питах. Огледах цялата зала, госпожо Манолова. (Шум и реплики от КБ.)
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Режим на гласуване!
Гласували 69 народни представители: за 17, против 25, въздържали се 27.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Гласуването на ГЕРБ по този законопроект е поредното доказателство за тяхното лицемерно поведение.
От една страна беше обявено, че здравеопазването е приоритет на това управление, че всички средства, които се събират от здравни вноски ще бъдат използвани за здравни услуги на българските граждани, но за пореден път се вижда, че това не е така. Това са 50 млн. лв., които са събрани от здравни вноски от българските граждани и по един незаконен начин, в противоречие с Конституцията, финансовият министър Дянков си позволява да ги присвои, да ги хвърли в бездънната яма на неговия бюджет, с подкрепата на това мнозинство.
С това гласуване против този законопроект Вие гласувате против това парите на хората за здраве да използват за здраве. Вие гласувате за това да се краде от хората това, което те събират от своите здравни вноски. Вие гласувате за това да се краде от болниците, от доболничната помощ, от общопрактикуващите лекари, от лекарствата и от всички здравни грижи, от които имат нужда българските граждани.
Престъпно е поведението на ръководството на Здравноосигурителната каса, което вместо да поиска тези пари, които са на българските граждани, не са на Касата, не са на здравната министърка, не са на Дянков, вместо да поиска тези пари и да ги даде на болниците, които се задъхват от необходимостта от повече средства, ги подарява на господин Дянков да ги харчи за каквото си иска, а той ги харчи за СРС-та, за вертолети и за всякакви екстри и луксове на администрацията, не за хората, не за пенсионерите, не за майките, не за децата, а за луксове на тази администрация. Затова Ви казвам, че това е престъпно гласуване.
Поправете се, защото ще бъдете наказани от българските граждани!
И едно изречение към господин Дянков, който си позволи да каже, че всички, които искаме парите за здраве да се изразходват за здраве, нямам никаква връзка с фармацевтични компании – нито аз, нито някой от депутатите от опозицията. Нашата връзка е с българските граждани и при това нахално поведение, което демонстрирате и в тази зала по този законопроект, много скоро ще бъдете изметени от тях. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 85 народни представители: за 29, против 30, въздържали се 26.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 254-01-94, ВНЕСЕН ОТ Волен Сидеров И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Разпределен е на водещата Комисия по труда и социалната политика и на Комисията по бюджет и финанси.
Няма постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на водещата Комисия по труда и социалната политика ще ни запознае д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-94, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 19 септември 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с вносител Волен Николов Сидеров и група народни представители.
В заседанието участваха от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Петя Малакова – главен експерт в същата дирекция; от Националния осигурителен институт господин Бисер Петков – управител, и госпожа Снежана Малакова от отдел „Правен”. Присъстваха и господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, както и представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество.
Законопроектът бе представен от господин Волен Сидеров, който изтъкна, че с него се цели да се повишат доходите от труд. Във връзка с това се предлага промяна в механизма за определяне на минималната работна заплата за страната, като при нейното определяне се отчита средната минимална работна заплата за държавите – членки на Европейския съюз, която действа като минимален ограничител. Също така се предлага този подход да се приложи и спрямо видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и други обезщетения по трудовото правоотношение.
Според вносителите с провеждането на тази политика ще се повишат доходите от труд, ще се намалят разликите със заплащането в България и редица държави членки, както и ще се стимулира потреблението, което ще допринесе за икономически растеж и намаляване на сивия сектор.
Същевременно ще се повиши степента на социална защита, доколкото някои социални плащания отчитат размера на минималната работна заплата. В допълнение ще се повиши производителността на труда и прозрачността при определянето на конкретния размер на минималната работна заплата.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, Националния съвет за тристранно сътрудничество и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
В становищата на организациите на национално представителните организации на работодателите се съдържат сериозни опасения от реализирането на предложенията, като се набляга на регистрирания ръст на разходите за труд в България и евентуалните негативни последици от прилагането на предложения механизъм. Изразени са принципни позиции, че определянето на минималната работна заплата следва да отчита по-тясно икономически фактори, основният сред които е производителността на труда, и не следва механично да отчита средни стойности в Европейския съюз, защото те не са релевантни на икономическата конюнктура в страната.
Национално представителните организации на работниците и служителите приветстват идеята на вносителите за увеличаване на доходите от труд, но изразяват резерви относно предложения механизъм и считат, че освен трудности от техническо и терминологично естество, той съдържа и противоречие, което е обусловено от автоматичното действие на механизма и решението на Министерския съвет във връзка с определянето на минималната работна заплата. Предложеният механизъм не отчита състоянието и динамиката на икономическото развитие на страната, премахва се възможността за гъвкава реакция съобразно динамично изменящите се икономически условия и се ограничават възможностите на държавата да осъществява функцията си по закрила и ефективно регулиране на трудовите отношения.
В хода на обсъждането на законопроекта народните представители, представителите на правителството и на социалните партньори акцентираха върху необходимостта от предприемането на мерки за изготвянето на механизъм за формиране и определяне на минималната работна заплата, при отчитане на основни икономически и социални показатели. Подчертана бе целесъобразността от единни и приемливи законодателни инициативи за насърчаване на производителността и благоприятна икономическа среда при гарантиране трудовите права на работещите. Положителна оценка бе поставена на инициативата за провеждането на дискусия в Народното събрание за механизма и факторите за определяне на доходите от труд и минималните социални стандарти в тази област. Същевременно народните представители от всички парламентарни групи изказаха различни опасения, свързани с прилагането на предложения механизъм.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” и „против” няма, „въздържали се” – 15 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Волен Сидеров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д р Адемов.
От името на вносителите – господин Чуколов.
Десислав Чуколов (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагаме на Вашето внимание тази поправка в Кодекса на труда – поправка, която ще доведе до повишаване на доходите на гражданите в Република България.
През миналата седмица Евростат обяви една статистика, според която България била най-бедната държава в Европа. Миналата седмица се гледаше бюджетът. В телевизионни студия, извън тях, по вестници, в различни медии и от БСП, и от ДПС, и от другите политически сили всеки споменаваше как според Евростат ние сме били най-бедната държава в Европа. Все едно това нещо не се знаеше. Все едно не ходим сред хората, не общуваме с тях и не знаем, че хората са бедни, че нещо трябва да се направи по въпроса, техните доходи да се повишат.
Нали затова сме тук, в това Народно събрание. Нали затова сме натоварени с тази отговорност – да направим нещо за повишаване доходите на хората, не да приемаме постоянно закони, които синхронизират българското с европейското законодателство. Ако питате хората, това за тях не е приоритет. Приоритет е да имат повече средства. Това е приоритет! Затова и ние от „Атака” внасяме тази промяна в Кодекса, защото много добре знаете какво е заплащането в Германия, много добре знаем какво е в България. Десет пъти е разликата.
Някой ще каже: „Да, великата Германия!” Ние ще посочим обаче Гърция, за която всички казват колко е затънала, как едва крета тази държава, как са на ръба на оцеляването, как са пред разпад. В тази същата Гърция, за която говорим, доходите са пет пъти по-високи, отколкото са в България. Пет пъти са по-високи! Какво правим ние по въпроса?! Поне малко от малко доходите на българските граждани да бъдат приравнени към доходите в Гърция, за които цяла Европа плаче колко са ниски. Нещо да направим по този въпрос, защото нацията ни загива.
Във вчерашния ден беше оповестено изследване на Националния център за демографски изследвания, според което вече България демографски се връща 65 години назад. Това е така, защото българите не раждат деца. Защо е това? Защото нямат средства да ги гледат, да ги изхранват, да ги обличат, да ги пращат на училище. Нямат средства и за това предпочитат или без деца, или с едно дете само. По този начин нацията ни загива, отново го казвам, и Ви алармирам за това. Какво правим ние по този въпрос като народни представители, като хора, натоварени с отговорността да работим за българския народ? Отново нищо!
Когато през 2009 г. се заклевахме тук, когато станахме народни представители, какво казахме в тази клетва? Ще работя за интересите на българския народ. Работим ли за интересите на българския народ, след като Социалната комисия отхвърля този законопроект, след като казват: този документ не можем да го приемем, не можем да повишим доходите? Защо да не можем да ги повишим? Ако повишим доходите, много добре знаете, че тези пари отново ще се влеят в българската икономика, ще задвижат българската икономика. Отново Вие не сте съгласни с това.
Всички партии през 2009 г., когато беше тяхната предизборна кампания, обещаваха по срещи, по мероприятия, по митинги, по телевизионни студия, че ще работят за повишаване на доходите. Е, постигнахме ли го?! Не сме! Сега следващата година пак ще излезете пред хората и ще им кажете: „Гласувайте за нас, ние ще работим за Вас!” Гласуването, което предстои, ще определи кой за какво работи.
Обещанията в началото на есенната сесия – между другото имаше такива обещания от страна на управляващата партия ГЕРБ, хайде да видим тези обещания обаче претворени в закон. Нека да видим това нещо как ще се случи в България. Хората ще ни ръкопляскат. Тогава ще видите, нисък рейтинг на Народното събрание ли? Точно обратното.
При откриването на сесията тази година, последната сесия, господин Сидеров от тази трибуна каза, че ние като парламентарна сила ще работим през идния политически сезон, както се казва на парламентарен жаргон, за повишаване на доходите, така че минималната пенсия да стане 500 лв., а минималната заплата да стане 1000 лв. Тогава помня, че в тази зала имаше смях. Вие се смяхте тогава на едно такова предложение. Толкова ли радикално Ви се струва? Толкова ли нелепо Ви се струва да работим за това?
Аз Ви призовавам да подкрепите това наше искане, да го гласуваме и да видим тогава. Нали ГЕРБ няма алтернатива? Така казвате – че няма алтернатива. Е, щом няма алтернатива, тогава трябва да изпълните и това. Ако не можете да го направите, кажете го. Всъщност и да не го кажете, гласуването ще покаже това. Трябва да работим за това, не така смях в залата, защото знаете: който се смее последен, най-добре се смее, а на изборите хората ще се смеят.
Отново Ви призовавам да подкрепите тази наша мярка.
Тя е: „Член 244 се изменя по следния начин: Министерският съвет определя: минималната работна заплата за страната, която не може да бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз”.
Това е нашето предложение и Ви призовавам да го подкрепите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов.
Дискусията е открита.
Желаещи народни представители да участват в нея?
Заповядайте, госпожо Колева.
Катя Колева (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми вносители! Искам да започна с думите на господин Чуколов, с които той завърши: средна минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз. Е те такова нещо в Европейския съюз няма. Няма такова понятие „средна минимална работна заплата”. В повечето от европейските страни минимална работна заплата не съществува като стандарт, но варира като един размер. Общо 20 страни от Европейския съюз имат въведена минимална работна заплата.
Група държави като Германия, Италия, Австрия и скандинавските страни нямат минимална работна заплата. В Италия и Австрия например минималната работна заплата е само по колективни трудови договори. Когато се сравнява минималната работна заплата в абсолютни числа, трябва да се има предвид и стандартът на живот в съответните страни.
В България по данни на Евростат минималната работна заплата е 148 евро, но ако се направи съпоставка със средната работна заплата, у нас това съотношение е 33,7% или 439 евро. В страните от Европейския съюз това съотношение варира между 30 и 50% от средното брутно месечно възнаграждение. По тези показатели България изпреварва пет страни от Европейския съюз. В Румъния например минималната работна заплата е 33,3% от средната. В България съществува механизъм за определяне на минималната работна заплата и всяка година тя се определя на базата на преговори между синдикатите и работодателите, след това се внася за обсъждане в Съвета за тристранно сътрудничество и впоследствие – в Министерския съвет. Този механизъм се спазва и от това правителство.
Да, наистина от много ниски нива тръгна минималната работна заплата в България – от 240 лв. през 2009 г., а от 1 май 2012 г. тя стана 290 лв., каквато е и към момента, но от 1 януари 2013 г. ще бъде променена на 310 лв. въпреки несъгласието на бизнеса. На нас също ни се иска да растат минималните заплати в България и да се увеличават доходите на хората. Въпросът е дали бизнесът и икономиката могат да плащат тези заплати.
Това, което Вие сте направили като предложение в чл. 244 от Кодекса на труда, а именно минималната работна заплата да не бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз, поставя бизнеса и икономиката пред такава ситуация, тъй като в момента много рискуват и няма да могат да изплащат тези пари. Това ще се отрази изключително тежко на пазара на труда. През последните години в България се забелязва трансформация и промяна в икономиката. И на нас всички ни се иска да станат все повече тези предприятия, които ще могат да си позволят да плащат по-високи заплати.
Определянето на минималната работна заплата е на базата на преговори между синдикати и работодатели. Становището им към настоящия момент е, че дори не трябва да се говори за минимална работна заплата, тъй като тя защитава само хората, които са с най-ниска или дори без квалификация на пазара на труда. Това дава възможност всяка година да се договарят минимални осигурителни прагове, както беше направено и през тази година – непрекъснато да растат всяка година по отделните икономически дейности. Сключват се браншови колективни трудови договори по отделните браншови отрасли, и то с пъти по-големи заплати, особено в експортно ориентираните отрасли като енергетика, машиностроене. През следващите години България, сменяйки профила си на икономиката, ще има все повече предприятия, в които ще може да се повишава работната заплата с все по-бързи темпове.
С направеното предложение за промени в Кодекса на труда относно минималната работна заплата България ще надвиши значително актуалната за страната средна работна заплата, което освен че е икономически абсурдно, ще е без прецедент, без аналог и с непредвидими последици.
В този смисъл Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи този Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Колева.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Лаков.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ползвам финалните думи на колегата Колева, че Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи нашия законопроект. Те звучат много добре политически, защото народът ще знае кой не иска да се увеличи минималната работна заплата, кой не се интересува от увеличаването на минималната работна заплата.
Всички икономисти са единодушни, че има два начина за повишаване на стандарта на живот. Единият е чуждестранни инвестиции, другият е повишаване на вътрешния оборот и на потреблението.
В първия вариант нещата не се получават в досегашното управление на ГЕРБ. Затова трябва да търсим възможни решения.
Вторият вариант, който предлагаме ние, е с повишаване и стимулиране на потреблението. Ще кажете, а вече казахте, че бизнесът не може да издържи и не може да плати такива заплати. Напротив, бизнесът е длъжен да плаща такива заплати, защото в момента с плащането на минимална работна заплата сивата икономика е над 35%. Хайде да направим средноевропейска минимална работна заплата и сивата икономика ще намалее. Това е елементарно!
Колкото до бюджетната сфера – откъде биха могли да се намерят пари и да се гарантира тази минимална работна заплата, която предлагаме ние? Ами могат да се съкратят излишни звена, с които администрацията обрасна и продължава да обраства с всеки изминал ден. Може да не се купуват стари самолети, които днес правителството трябва да реши да купи за 700 млн. лв. и тези пари да се сложат в обръщение, в повишаване на минималната работна заплата. Това е само един пример, който показва, че нещата могат да бъдат решени.
Колкото до упреците на работодателите, че нямало възможност да се измери, защото в Европейския съюз нямало минимална работна заплата, добре, ние сме съгласни, а и Евростат публикува данните на 20 държави – нека тези 20 държави се вземат за референтни и както се определят цените на лекарствата, по същия начин да се определя размерът на минималната работна заплата. Това е справедливо и обективно. Нищо, че държавите не са 27, колкото трябва да бъдат в Европейския съюз. Даже е по-добре, защото тези държави, които нямат минимална работна заплата, имат много по-висок стандарт, така че ще бъде по-трудно да се определи.
Затова Ви призовавам: помислете и гласувайте с разума си, със сърцето си, с отговорността към българския народ, защото това гласуване ще бъде показателно. Който е „против” или „за”, трябва да обяснява после това на избирателите си. Знам, че е трудно да се обясни на избирателите, че видите ли, „ние сме решили политически Вие да останете с ниски заплати, да мръзнете, майките да се бунтуват, да живеете в мизерия, защото трябва да пишем червена точка в биографията на министър Дянков”. Не! Има и друг път. Мисля, че е хубаво да се вслушате още веднъж в съвестта си и да гласувате още веднъж в подкрепа на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Разбира се, че управляващите ще намерят поне 101 аргумента да откажат това, което предлагаме – както облечено в становище на комисията, така и като изказвания в пленарната зала. Разбира се, ние не се съмняваме в това, защото това, което става с доходите на българските граждани, 22-23 години вече е част от геноцида спрямо българския народ, неофициална политика на всички управляващи. Тоест те трансформират, те пренасят онова, което им се поръчва отвън като колониални управляващи и го осъществяват спрямо българските граждани – било трудещи се, било пенсионери.
Това е един порочен и затворен кръг, от който излизане няма да има, докато в управлението на България не застанат националисти и истински отговорни политици за съдбата на България.
Разбирате, че въпросът с доходите е стратегически и най-важният въпрос на нашето време, на последните 23 години. Не е въпросът за производителността на труда, за енергостта на българската икономика, не е въпросът дали ще дойдат капитали и така наречените „чуждестранни инвеститори”, тоест новите колонизатори. Въпросът преди всичко е въпросът за доходите.
Националната икономика няма да бъде задвижена – четете Кейнс, много пъти съм Ви го казвал и пак ще Ви го кажа – ако преди всичко не бъдат увеличени доходите на българските граждани. Но това не се позволява от господарите, които чрез трансмисиите си – Световна банка, Международен валутен фонд, определят бюджета в България, определят харчовете, разходите, определят доходите. На тях им е нужно България да бъде територия, на която да няма ексцесии, аномалии, да няма опасности от дестабилизация във финансово отношение, за да не се случват такива неща, каквито стават в съседна Гърция и други южноевропейски страни.
Понеже българският народ си мълчи и избира Вас като управляващи, така или иначе, по една или друга причина подобни Вам и следващите може би ще бъдат такива – нещата с доходите няма да бъдат решени. За съжаление, това е трайна перспектива и много пъти опитите ни от „Атака” да повдигаме въпроса за доходите стигат до отказ, който този път ще оформите – знаем, виждаме го, с „въздържали се”
От ГЕРБ няма да гласувате пряко „против”, защото може би на някои от Вас им се иска да бъдат увеличени доходите на българските граждани, но това няма да Ви бъде позволено, като на хора, които не действат според собствената си съвест и своите виждания.
Въпросът с доходите се отнася както до пенсиите, така и до заплатите, разбира се. Миналата и по-миналата седмица, когато се гледаше бюджетът и бюджетът на държавното обществено осигуряване, ние поставихме въпроса за минимална пенсия от 500 лв. Сега поставяме въпроса за минимална заплата от 1000 лв.
Буди съмнение как 23 години никой в България не се сети защо не парламентът е този, който да определя минималната заплата, а и минималната пенсия – тоест, базата върху която се изгражда схемата на доходите в една държава? Това е правено от чиновниците в Министерския съвет или най-много на ниво министър, който наистина е политическо лице. Но по такъв стратегически въпрос би трябвало и следва да се произнася парламентът. С това наше предложение ние даваме индикациите, показваме точно в какъв смисъл и в каква насока трябва да се движи минималният доход, тоест минималната заплата.
Аргументът, който преди малко беше изложен, че на практика средната работна заплата била 30-33% от средната, фактически като покупателни възможности на гражданите и качеството на живот, също не е състоятелен. Защо 30-33%? Ние българите, съотносими към другите европейски граждани на 30-33% ли сме? Тоест, на една трета? Дори разликата да не е една пета, както ние твърдим, в абсолютния минимум в полза на най-бедните европейски държави, то дори Вие твърдите – една трета. Защо една трета? Ще Ви дам един критерий. Преди десетина години производителността на труда в България беше два пъти и половина по-ниска. Това беше официална статистика. Оттогава досега тя непрекъснато се увеличава и сега производителността на труда в България, в каквато връзка се прави доводът, била много по-ниска, всъщност е по-ниска в най-лошия случай в полза на България и то под 2%. Така че и този критерий да вземем, доводите са абсолютно несъстоятелни. Това не може да бъде критерий.
Когато цените на стоките от първа необходимост в България са изравнени, дори в България много често са по-високи отколкото в една Германия – този пример се дава най-често, и цените на горивата, и на услугите, и всичко, в крайна сметка минималната работна заплата да бъде в най-добрия случай пет пъти по-ниска, да не говорим за високоразвити и по-богати страни, включително и Германия, която цитирах, е абсолютно несъстоятелно.
Ние сами си правим нещата така, че наистина да сме бедните роднини, като не пледираме и не правим всичко възможно да се вдигнат доходите.
Това, че няма пари, също е несъстоятелен елемент. Пари има! От „Атака” безброй пъти сме казвали откъде могат да се вземат, как да бъде завъртян чекръкът на българската икономика, за да дойдат пари. Тези пари трябва да дойдат с ограничаването на ролята на чуждестранните монополи, електроразпределителните дружества, с озаптяването на банките, на чуждите вериги, магазини, които оперират в България. Най-сладкото, разбира се, е пазарът в една държава – те го имат и го осъществяват. За концесиите, от които българското общество и българската държава нищо не получава за своите природни богатства, парите да дойдат конкретно от златодобива, за който много пъти поставяме въпрос и златото, върху което ние газим, а бедни ходим, бива изнасяно от чужда канадска фирма – всички знаем коя е тя, говорили сме в това отношение. Така че парите да дойдат от сивата икономика, която в България има огромен дял, против която никой от управляващите досега не се бори на практика, а само на думи. Така че пари могат да дойдат от съкращаване на държавната администрация и други харчове. Пари с други думи има. Въпросът обаче е на политическа воля.
Явно на Вас Ви е удобно да социализирате бедността, да разпределяте мизерията в България във вид на държавни бюджети, които се определят от Световната банка и Международния валутен фонд по матрица, която ни е зададена от десетилетия насам и без да има каквато и да е воля, каквото и желание да се пипнат нещата, да се раздвижат и да се започне от увеличение на доходите по този най-минимален начин, по който ние от „Атака” предлагаме, за да вървим напред.
Това, което Ви говоря, не е популизъм, не е предизборна кампания, в която ни обвинявате. Това са добре премерени взаимоотношения, релации, които имат икономическо обяснение, икономическа и финансово-бюджетна логика.
Ако ни послушате, ако възприемете нашите модели, ще видите, че всичко това е абсолютно осъществимо. Затова Ви призоваваме с този законопроект, продължаваме както сме правили досега – да слагаме пръст в раната, да предизвикаме дебата. Този дебат трябва да продължи, защото, пак Ви повтарям, това е стратегическият въпрос за нас българите в началото на ХХІ век, в този мандат, в следващия мандат политиката, която преди всичко е най-важна за увеличаване на доходите.
Както и друг път съм Ви казвал, всичко друго е лукавият. Подкрепете ни и ще видите, че ако ни подкрепите, нещата няма да мръднат, а ще тръгнат бързо напред с бързи крачки, за да излезем от бездната, в която сте ни натикали в продължение на десетилетия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Василев.
Емил Василев (независим): Благодаря, госпожо председател.
Този път съм с усмивка на парламентарната трибуна, тъй като ми става много интересно, когато някой, който не е чел Кейнс, казва: „Четете Кейнс!”.
Като убеден кейнсианец не можах да издържа и реших да кажа две-три думи. Всъщност с какво той е останал в историята на икономическата наука? Някои си мислят – заради това, че е ликвидирал голямата депресия в Щатите. Да, така е, но всъщност Кейнс е прозрял цикличността на капиталистическата икономика. Той е разбрал, че законът на Сей – основният закон на либералната икономика, вече не работи. Законът на Сей всъщност прогласява, че всяка една стока със самото си произвеждане генерира и създава покупателната сила за пълната й пазарна реализация. Кейнс е разбрал, че това нещо вече не работи, че на либерализма е сложен край и действително възниква течението в икономическата наука – кейнсианството. Повечето хора го разбират като икономическа теория, която за пръв път въвежда държавната намеса при капитализма – държавната намеса в пазарната икономика.
Всъщност, уважаеми „кейнсианци”, в какво може да се намесва държавата? Разберете го най-после: държавата има ограничен набор от инструменти в пазарната икономика. Единият инструмент е инструментът на основния лихвен процент, който при сега действащата банкова система в България е изпразнен от реално съдържание, освен да служи, като база за изчисляване на законна лихва примерно при съдебните дела. Държавата може да извършва регулации чрез данъчната политика, митническата политика и чрез политиката на доходите. Тези три неща реално работят.
Значи, след като някой иска да има по-високи заплати, а впрочем инструментът на митническата политика също в голяма степен е изпразнен вече от съдържание, по отношение на това, че ние сме членове на Европейския съюз и имаме свободно движение на стоки, хора и услуги.
Но всъщност хубаво е да разберете най-после, че ако искаме да имаме високи доходи, трябва да произвеждаме повече. За да произвеждаме повече какво се иска, откъде идва това нещо, откъде идва увеличеното производство? Идва в края на краищата от инвестициите, идва от износа и от потреблението. Това са трите кита, върху които едно производство стъпва и евентуално би се увеличавало, ако действително умеем правилно да сложим нашата икономика върху тези три основни кита.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Четири са.
Емил Василев: Да говорите, че по административен ред някой в България може да вдигне доходите, не е кейнсианство, а откровена глупост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики?
Господин Шопов, заповядайте за първа реплика.
Павел Шопов (Атака): Явно е, че господин Василев не е кейнсианец. И той не е чел Кейнс. (Смях и реплики.)
Това, което ние осем години вече почти говорим – още от 40 то Народно събрание, точно за тези трите кита, както ги нарече той. Ние сме тези, които внесохме в това Събрание законопроект, с който да бъдат озаптени банките във връзка с реглажа на държавата върху лихвите. Ето едно от нещата, върху което наистина Кейнс се основава.
Другият момент е по отношение на данъците. Справедливото данъчно облагане е другата философия, за която ние от 7,5-8 години непрекъснато повтаряме, че трябва друга матрица, друга философия на данъчното облагане. Да, вярно е, че с митата нещата стоят по по-друг начин, отколкото преди да влезем в Европейския съюз. Говорили сме и за това. Все пак имаме някакви приходи от мита.
Понеже стана въпрос да се отрекат либералната философия и подход, които не работят (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), да, „Атака” е тази, която работи и се бори точно срещу либерализма, алтернатива на който е Кейнс. Това е. Ние работим по тази тема на практика неотклонно и неуморно. Ние сме срещу либерализма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика? Няма.
Господин Василев, заповядайте за дуплика.
Емил Василев (независим): Направих изказването, а сега правя дуплика, за да разведря малко обстановката предвид тежката дискусия, която след малко ни предстои по Изборния кодекс.
Уважаеми господин Шопов, запомнете от мен: Вие не сте кейнсианци, вие сте марксисти! Защо? Защото аз съм десен човек и много рядко ще ме чуете да цитирам Маркс, който казва: „Капитализмът ще загине заради лакомията на банкерите”. Така че Вие сте марксисти, а не сте кейнсианци. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-94, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 19 септември 2012 г.
Гласували 77 народни представители: за 10, против 50, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
За доклад – госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Доклад относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 253-03-88, от 5 септември 2012 г., изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 1 има предложение от Яне Янев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въздържали сме се да правим предложения в промените на Изборния кодекс, които се отнасят за други видове избори, извън парламентарните. Предложението в § 1 е по една идея, която е кауза за левицата, която ние сме отстоявали последователно и която по време на нашето управление беше реализирана и стана факт. Това е идеята за изборност на районните кметове и на кметовете на малките населени места, защото по този начин даваме възможност на хората сами да определят кои да са представителите на властта, които са най-близо до тях.
Мисля, че в едногодишното ново управление на общинските кметове вече сами се убедихте, че подходът на кметовете по назначаване на кметски наместници по малките населени места е в ущърб на хората, в ущърб на тези, които живеят в населени места – достатъчно малки, достатъчно отдалечени и с многобройни проблеми. Селският кмет на практика е човекът, който е най-близкият представител на властта до гражданите, този, който се налага да решава изключително важни въпроси от тяхното ежедневие, като включително снабдяването с лекарства, с храна, с дърва за огрев и прочие, и прочие.
Възможността на хората сами да определят кой да бъде кмет на малкото населено място е изключително важна. Ние ще защитаваме докрай това предложение, защото и практиката показва нашата правота. В момента назначаването на районните кметове в градовете с районно деление и изборът на селските кметове показва безпринципни политически договорки по места, назначаване на хора удобни за новоизбраните кметове, без значение от техния цвят, които обслужват интересите на избрания общински кмет, но не отговарят достатъчно на интересите на гражданите от тези населени места.
Настояваме нашето предложение да бъде прието. То няма реално отношение към предстоящите парламентарни избори, но е внесено достатъчно рано преди следващите местни избори и се опира на практиката в момента, която е в разрез с интересите на обикновените български граждани, особено на тези, които живеят в отдалечените малки населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания? (Шум и реплики отдясно.)
Господин Яне Янев.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо председател, обръщайте се надясно, недейте да се вторачвате само в левицата, защото още в самото начало на дебата тук сме свидетели на общи приказки и на завъртането на перката на популизма на сто и осемдесет градуса. (Шум и реплики от ГЕРБ. Смях.) Говори се за селски кметове, а става въпрос за районни кметове. Този текст няма нищо общо със селските кметове или по-точно с кметските наместници. Този текст касае само и единствено районните кметове в големите градове, колежке Манолова, за София, Варна и Пловдив.
Нека да работим по същество и да гледаме текстовете, както са написани, а не за всеки текст да си интерпретираме целия Изборен кодекс, защото още в самото начало като започнем, сигурно трябва да свършим в един часа само по първите няколко параграфа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика? Няма.
За дуплика, желаете ли госпожо Манолова? Желаете.
Заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Янев, ще се наложи да Ви прочета текста на чл. 1 от Изборния кодекс, в който освен изборността на кметовете на райони, визира и изборността на кметове на кметства. Текстът на чл. 1 е, че този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.
Аз подчертах, че това е единственото предложение плюс детайлно разписаното предложение за кметовете на малки населени места в Преходните разпоредби, което се отнася за избори, извън предстоящите парламентарни избори.
Не става дума за никакъв популизъм, нито за общи приказки, защото и районните кметове, и изборността на кметове на кметства в населени места над 150 души бяха въведени по време на предишното управление – те на практика показаха своя смисъл, а именно управление в интерес на хората, управление близо до хората. Подчертах, че това предложение е кауза за левицата, което ние, освен че сме отстоявали във всички дебати по изборни закони, но и на практика сме въвели в изборното законодателство по време на предишния мандат.
Позволих си да кажа няколко думи в повече, защото всеки един от присъстващите има вече поглед върху това как промените в изборните правила се отразиха на местните избори. Включително от това, че се назначават районните кметове, загубиха гражданите на големите градове и това, че се назначават кметовете на кметства в населени места с до 350 души, е в ущърб на хората, които живеят в малките населени места.
Други предложения, които да са извън парламентарните избори, не сме правили, но това предложение, като изключително важно за хората, си струваше да бъде обсъдено тук в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Хубаво е, че гледате към левицата, Вие сте човек, който винаги е гледал към бъдещето. (Оживление. Смях.)
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Шегаджия.
Петър Курумбашев: Искам да започна изказването си с моя опит като общински съветник. В София, в предишния общински съвет се беше случило така, че имаше 61 общински съветници от 24 района. Поради някаква причина, може би хората от Лозенец са малко по-инициативни, имаше седем общински съветници, а например от Подуяне имаше само един. Когато трябваше да решим някой въпрос, свързан с детска градина или ясла в Лозенец, винаги намирах колеги от всички политически групи, с които да работим заедно. Спомням си, че кметът тогава беше от ДСБ – Прошко Прошков, а в Подуяне много трудно беше да се постави каквато и да било тема в общинския съвет, защото нямаше общински съветници – имаше само един общински съветник от ГЕРБ.
Това кореспондира с темата за избор на районни кметове и дори темата, която ние сме поставяли много често – не само да се избират районни кметове, а да се избират и районни съветници. Защото, особено в голям град като София, проблемите на райони като „Люлин” или „Младост” не кореспондират по никакъв начин с проблемите на райони като „Оборище” или „Триадица”, които, да кажем, по-скоро са проблеми на жълтите павета.
Дори в моя избирателен район – 24-ти, има изключително разнообразни райони (ние в момента сме 24-ти избирателен район), но можете да вземете район като „Възраждане” и да го сравните с район като „Кремиковци”, или като „Искър”, където има села. За хората там е проблем да стигнат до София навреме на работа, да речем, защото пътуват час и половина до София, докато проблемите във „Възраждане” наистина са различни.
Въпросът е: Вие за разширяване ли сте на местното самоуправление, или за неговото стесняване? Посоката, в която трябваше да вървим, е да мислим за това да има и районни кметове, които се избират директно, и дори районни съветници, каквато практика е имало, тъй като районният съветник на „Люлин” решава съвсем различни проблеми от районния съветник на „Възраждане”, от районния съветник на „Кремиковци”. Тук виждам и варненски депутати, които сигурно могат да потвърдят, че проблемите на район „Приморски” са различни от тези на един централен район, като „Одесос”.
Вместо да вървим към разширяването на това местно самоуправление, ние вървим към централизиране и към това – един лидер, една партия, един глас и нищо друго. При предишния закон, който беше през 2007 г., имаше примерно 17 кмета от ГЕРБ, 7 от Синята коалиция, двама от БСП. Сега в момента – изправи се гора от стомана, 24 от 24. Това ли е по-доброто решение?!
Следващото нещо е, вземете и гласувайте министър-председателят да назначава всички кметове и да ги приема в управляващата политическа партия, която и да е тя. Това ли е смисълът на местното самоуправление?! Всичко да се назначава от центъра! Напротив, смисълът е хората да могат да избират и съветниците си, и кметовете, а не те да им се спускат от текущата управляваща политическа партия.
Мисля, че Вие много ясно разбирате тази теза и затова искам да Ви помоля да я подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Янев.
Яне Янев (независим): Концептуално е сбъркана тезата на левицата. Как може да искаш пряк избор на районен кмет, когато районният кмет няма бюджет и няма никакви правомощия?! Избира го народът, дава му правомощия и след това той отива със скръстени ръце и се чуди какво да прави. Вие това ли предлагате?!?
Ако трябва да се прави нещо и ако Вие претендирате, че сте направили нещо, трябва да кажете какво направихте по отношение на административно-териториалната реформа. Защо? На България нужни ли са й 265 общини, нужна ли тази раздута администрация, ама левичарството няма край. Вие искате максимално раздут щат и максимално много чиновници, които да се водят по левичарските Ви лозунги. Това е истината!
Затова, когато се говори за тази материя, трябва да се изхожда от тезата на България: необходимо ли е нов тип териториално-селищно устройство или не е необходимо? Няма нужда нашата държава от 265 общини. Те половината са фалирали заради Вас! Вие ги фалирахте в тези двадесет и няколко години. Те са обезлюдени, станали са общини – призраци. Поради тази причина, когато предлагате такива текстове, се върнете малко към всичко, което сте правили и тогава предлагайте конкретни изменения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е наистина да развия изцяло предложенията, които между другото в Столичния общински съвет са били както на левицата, така и на автентичната десница, към която според мен ГЕРБ не принадлежи.
Ние искахме тогава районните кметове да бъдат избирани, да имат собствен бюджет и те да управляват този бюджет. Между другото, пак беше искане на доста избрани районни кметове. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) В Столичния общински съвет – Вие не сте бил там, аз съм бил там и понеже знам, че съм го предлагал, дето се казва бих се радвал да получа този въпрос от хора, които са били там, казвахме: защо бюджетът за боклука се движи централизирано, а не се задържи една малка част, която се гласува от Столичния общински съвет, а да бъде раздадена по райони? Например да се дадат по два милиона на район – 48 милиона, тъй като по това време бюджетът беше около 70 и да видим. Един кмет се справя добре с два милиона, друг кмет със същия район и със същите жители не се справя. По този начин предизвикваш състезание между кметовете – кой чисти добре, кой не чисти добре! Районните кметове искаха например Столичния инспекторат да премине към тях, за да може не големия столичен Инспекторат – кой проверил, кой изчистил снега, кой не изчистил снега, хайде подписали му фактурата. Не, районният кмет да има свои инспектори и да одобрява това, което се е свършило в града. Той да казва: „Да, на този ще му платите. Не, този ще го санкционирате”. Дори бяхме стигнали до идеята домоуправителите да подписват тези фактури, за да кажат: „Пред нашия блок е изчистено”.
Вместо да свалим до това ниво на управление, ние отиваме до това всички да се назначат в партията майка и от вожда и учителя. Виждам, че Ви харесва тази система, само че тя приключва и обикновено работи срещу нейните създатели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Втора реплика – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Господин Янев, при приемането на Изборния кодекс, в чиито вариант бяхме предложили изборността на районните кметове и на кметовете на малките населени места, предложихме и промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които да гарантират разполагането със собствен бюджет на районните кметове и на кметовете на малките населени места с последователно разписани процедури, които бяха отхвърлени от това мнозинство, предполагам, че и с Ваше участие. Тъй като Вие сте едни от най-големите поддръжници на това управление сигурно затова не се забелязали, че сме в четвъртата година на този управленски мандат и отговорността за фалитите на общини е на управляващата партия ГЕРБ, които систематично и последователно всяка година намаляват и орязват освен бюджетите на всяко българско семейство и на всеки български гражданин, но и бюджетите на българските общини, сумарно с 1 млрд. лв. откакто ГЕРБ ни управлява. Така че отговорни за окаяното състояние на общините са днешните управляващи – Ваши най-добри приятели!
В дебата по републиканския бюджет за следващата година, който се състоя миналата седмица, бяхме внесли достатъчно предложения, които да стабилизират общините, да им дадат глътка въздух, да им дадат възможност да съществуват и ефективно да кандидатстват и да усвояват европейски пари.
Да, наистина ще фалират общини, само че отговорността за тези фалити е на тези, които управляват днес. Ако не сте забелязали това е Политическа партия ГЕРБ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Трета реплика?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янев, без да взимам отношение по съществото на спора, искам само да не се съглася с Вашия аргумент, че понеже районните кметове нямали бюджет за какво трябвало да бъдат избираеми.
В България има една институция, която е пряко избираема от целия българския народ и която има бюджет, но за която първият председател на партия ГЕРБ и сега първи заместник-председател и вицепремиер каза преди два дни, че тя е протоколна и от нея нищо не зависи – имам предвид президентската институция. Ами тогава?! Значи може да има пряко избрана с бюджет институция или длъжност, от която нищо не зависи, която е протоколна?!
Така че аргументът Ви – дайте да не бъде избираема, защото няма бюджет, в случая не важи, защото според ръководството на партия ГЕРБ е съвсем нормално да има пряко избрана институция от целия български народ, която да е протоколна и от нея нищо да не зависи. Благодаря. (Реплика от народния представители Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: За дуплика – господин Янев. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Кой е обидил президента? Не съм чула такова нещо!
Яне Янев (независим): На практика с Вашите изказвания от БСП и от ДПС потвърждавате правотата на нашата теза, и ако внимателно се вгледате в текстовете ще се убедите, че ги предлагате само, за да има някакво предложение, в тях няма никаква логика.
Аз се чудя, господин Курумбашев, като казвате и посочвате конкретни примери, Вие нима искате „Подуене” да има собствени данъци и такси и „Кремиковци” – други данъци и такси?! Ама то това просто е невъзможно! Всичко е свързано, защото става въпрос за единна система на местно самоуправление. Тя няма как да бъде разделена, защото едното поражда друго, което пак трябва да се регулира в законодателството, уреждащо тази материя.
А това, което направихте Вие от левицата по отношение на селските кметове, е див популизъм, такъв какъвто няма аналог. Обяснете ми как така категоризирате хората? Тези, които са под 250 жители, да речем, ако са 249 души – те нямат право на избори, щом обаче са 250 души – имат право на избори. Това Вие го въведохте. Вие!
Мая Манолова (КБ, от място): Не е вярно!
Яне Янев: И не ми говорете така, госпожо Манолова, че ние сме подкрепяли ГЕРБ, защото ние сме критикували така ГЕРБ, както Вие по никакъв повод няма да посмеете да гъкнете, дори за критики вътре в самата Ваша партия, поради простата причина, че Вие не сте истинска опозиция. Вие сте опозиция на договорките, опозиция под масата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой го казва?!
Яне Янев: Опозиция задкулисна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Моля, нека да се придържаме към дебата.
Яне Янев: На игричките, които са скрити от избирателите.
Ако Вие имате поне малко спомени и това, което сте правили с изборното законодателство в предишни периоди, ще се срамувате. Припомнете си кой пръв въведе това разграничение по отношение на избора на селските кметове?! Припомнете си кой пръв го въведе и ще видите, че Вие сте го направили!
РЕПЛИКА ОТ ЛЯВО: Това Костов го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: За изказване – господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, може би трябва първо вълната от безразборно хвърлени думи да се оттегли, за да можем да погледнем същината на нещата. Само че аз искам да обърна внимание на преждеговорившия преди мен на тази трибуна, че първо, по Конституция – аз се надявам, че никой не поставя под съмнение Конституцията на Република България – тя е „единна държава с местно самоуправление”. В същата Конституция са предписани и принципите на децентрализация. България от 17 години е ратифицирала и подкрепя Европейската харта за местното самоуправление, където има много ясни текстове за децентрализация на подобщинско равнище. Ние сме поели тези ангажименти, в това число и настоящата изпълнителна власт, която е доразвила Стратегията за децентрализация от 2006 г. и е приела конкретна програма за нейното изпълнение.
Когато насложим всички тези факти, виждате, че безразборното говорене, критикуване и търсене „под вола – теле”, за да се каже, че не трябва да има районни кметове, е просто жалко. Или ние като държава ще си уважаваме документите, на които сме съпричастни и които заедно с цялото европейско семейство подкрепяме, или всичко друго е от дявола.
За какво говорим в момента? Район като „Люлин”, който е най-големият от всички областни градове извън Пловдив и Варна, няма право да избира районен кмет, а населеното място, което има 350 жители по постоянен адрес – има право. Това е демагогията, която от тази трибуна се лее. Очевидно е, и това е крайният резултат, ако след малко не го подкрепите, че ние искаме да централизираме потоците – парични, организационни, и всякакви други, защото не искаме те да бъдат в ръцете на българските граждани. Това е демаркационната линия и всякакви слова са излишни. След малко едните ще застанат от едната страна, а другите ще бъдем от другата страна – на правото на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Менда Стоянова: Реплики? Няма.
Господин Осман – за изказване.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много е жалко преди избори или по време на целия мандат преди да обсъждаме промени в изборното законодателство да казваме, че искаме силно местно самоуправление, а когато идва време за избори и трябва да променим законодателството, тогава виждаме, че управляващото мнозинство прави голяма крачка назад.
Смисълът на изборността на районните кметове не е толкова в това какви правомощия имат, смисълът е, че когато изборите са преки, населението се стимулира да отиде и да участва в изборите. Нашето законодателство от 1990 г. е възприело в областта на местното самоуправление с някои изключения кметовете да бъдат изборни. Този подход е пряк, а не непряк.
Примерът, който дава господин Янев – кой е въвел назначаемостта на селските кметове, помним, господин Иван Костов тогава беше министър-председател – имаше едно ограничение за 500 жители, а не са други политически сили.
Подобни изключения – дали са правилни, или не, за селските кметове, има в много страни. Но няма изключения когато основният подход е прекият избор.
Аз разбирам, ако ние сме възприели непрекия избор на кметове на общини, тогава да говорим за възможността кметовете на райони да бъдат назначавани. Но основният подход е прекият избор. При това положение защо се отказваме само за кметовете на райони? В края на краищата става въпрос за трите големи града София, Варна и Пловдив – те имат един специален статут, и ми се струва, че не толкова правомощията на кметовете на райони и районните общини са важни, колкото целият подход на самоуправление.
Така че аз Ви умолявам да не се възприема предложението на колегата Янев, да си остане прекият избор за районните кметове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Осман, Вие всъщност сте човек, който много дълги години работи точно в тази комисия и по проблемите на регионалното самоуправление.
Имам обаче чувството, че тази наша битка е обречена, тъй като, знаете ли, всъщност за какво е тя? Когато ние казахме: „Искате ли да се възложи концесията – например – за чистота от районните кметове”, Голямата общинска администрация каза: „Сакън, това да не става”, защо? – защото тя иска да разпределя поръчка. Когато казахме – може ли да се контролира „Софийска вода” в София от районните кметове, те казаха: „Не, не! Има един прекрасен Инспекторат, който си я контролира на градско ниво и не трябва районните кметове да се бъркат в тази работа”. Когато става дума за възлагане на конкретни поръчки – че защо районните кметове да се занимават, има такава хубава и опитна администрация и такива хубави кметове като господин Борисов и госпожа Фандъкова, които продължиха всички практики, които имаше господин Софиянски? Защо да се разделят с тази хубава практика на кебапчийски котета, че да дадат на районните кметове и на местното самоуправление? Вие искате да им вземете комисионните на хората, не сте справедлив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате, господин Осман.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 22 ч., за да имаме възможност (реплика на народния представител Мая Манолова) всички да се изкажем по този важен закон, госпожо Манолова. (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Аз съм против увеличението на работното време. Законът е много важен. Явно управляващите са се подготвили да го приемат, така както желаят. Това е технология на предстоящия опит и дори не опит, а може успял опит да се окаже, за фалшифициране на изборите. Тук са заложени капаните.
Целта е криминално приемане, отново по тъмно, отново набързо. Нищо не налага, след като чак в края на 2012 г. стигаме до тези поправки, които трябваше уж да бъдат приети още в началото на мандата, и то по онзи закон, който беше приет тогава. Отново се прави опит за криминално приемане и смачкване на опозицията в тъмните часове на зимната нощ. Ето това е целта на това удължаване на работното време. Затова гласувайте „против”.
Нека да се приеме нормално, на здрава глава, в работното време. Иначе другото, за мен, е по терлички да узаконим приготвените условия, защото този закон прави това – да бъде фалшифициран предстоящия вот основно. Това е задачата на тези промени. Някъде даже може и да се отстъпи леко, да се направи мимикрия, но основно има текстове, по които целта на занятието е точно тази.
Нека законът да се приема по нормалния начин, а не форсмажорно, не екстрено.
Димитър Лазаров (ГЕРБ, от място): Нормалният начин е всички партии да бъдат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на днешния ден до 22,00 ч.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Преди малко чух подвикване от Вашите редици: „Внимавай какво ще предложиш, колега”.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Четирима колеги има от опозицията! (Смях, оживление в ГЕРБ.)
Четин Казак: Стига вече с този стахановски труд, стига с тези среднощни заседания, които нищо не налага. Едно е, когато гласуваме бюджета, защото идва Нова година, друго е да форсираме приемането на Изборния кодекс, който ще бъде прилаган на следващите избори, които са чак след шест месеца, ако не и след повече. Нищо не налага това форсиране, освен желанието Ви да го претупате, като приемете в почти празна зала набързо текстовете, които Правната комисия така или иначе е дъвкала, дъвкала.
Уважаеми колеги, проявете малко отговорност към собствените си колеги, които, за разлика от Вас, имат и други задължения, включително комисии, включително и срещи в избирателния район.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Задължение е да идвате на работа и да сте тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 89 народни представители: за 72, против 15, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Има направени заявки за процедура по начина на водене и за отрицателен вот.
Адвокат Терзийски, отрицателен вот по процедурни въпроси нашият правилник не предвижда. (Смях, реплики, оживление в ГЕРБ.)
Госпожо Богданова, имате думата за процедура по начина на водене.
Валентина Богданова (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Госпожа Цачева беше председателстваща на заседанието и по предишните точки от дневния ред. Ако си спомняте, по точка втора от дневния ред всичките Ви аргументи да не бъде създадена Анкетна комисия по проучване на ситуацията във Фонд „Научни изследвания” беше свързана с факта, че ще се прави изслушване на министър Игнатов. То е поискано преди две седмици и е насрочено за днес.
Всичките Ви аргументи днес нямат пукната цена, след като дори тогава, когато гласувахте за удължаване на работното време точно днес – когато 50 учени чакат заседанието на комисията, за да бъдат чути, нямат никаква стойност, след като дори и Вие, госпожо Цачева, не давате шанс на ръководството на комисията, на която не съм член, да насрочи извънредно заседание на комисията, за да си свърши работата, за която Вие пледирахте.
Много Ви моля, кажете кога Парламентът ще работи нормално, за да заседава извънредно Комисията по науката и въпросите на децата,младежта и спорта.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): В петък направете извънредно заседание.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Направете си днес заседанието тук, какво Ви пречи?!
Валентина Богданова (встрани от микрофоните): Цялата Ви дискусия е циркаджийска!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски – по начина на водене.
Георги Терзийски (независим): Уважаема госпожо председател, вземам думата по начина на водене.
Вчера Ви направих забележка, ще я направя и днес. Ние сме в залата на Народното събрание на Република България. Не сме в съдебната зала, за да се обръщате към мен с моята професия, както и вчера не бяхме в клиника, за да се обръщате към народен представител с неговата професия.
Държа Вие да се обръщате към мен с обръщението „народен представител”, а не с моята професия. Не искам да я повтарям.
Явно вчера Вие не разбрахте моята забележка, затова днес искам отново да я отправя към Вас.
Преди малко гласувах „против”, защото още веднъж видяхме лицемерието, което ГЕРБ демонстрира, … (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Терзийски. Няма възможност за отрицателен вот. Благодаря Ви. (Народният представител Георги Терзийски продължава да говори при изключени микрофони.)
Дами и господа народни представители… (Народният представител Георги Терзийски продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Терзийски, ще Ви санкционирам, отнета Ви е думата. Седнете си на място, господин Терзийски.
Продължават разискванията по § 1.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1? Няма.
Дискусията е закрита.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 69, против 32, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като дебатът по този § 1 протече доста странно – между страни, които подкрепят предложението на колегата Янев. Колегата Янев игра тук пиеса като много разсърден на БСП, а всъщност предложението на Янев е подкрепено от БСП и ДПС – това е истината.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не, не.
Христо Бисеров: Това е истината. Трябва да е ясно на публиката, че ГЕРБ отхвърли това предложение и няма да има избори на районни кметове, господин Янев, не защото от БСП са против Вашето предложение, а защото ГЕРБ е против Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Тъкмо обратното.
Христо Бисеров: Затова предлагам да прегласуваме текста, за да дадем възможност на ГЕРБ да си коригират позицията.
Предложението на комисията е за отпадане на предложението на господин Янев. (Реплики от докладчика Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 99 народни представители: за 68, против 31, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими