Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-03-17

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

(Председателят на Народното събрание Цецка Цачева обявява, че поради липса на кворум след изтичане на 2 минути от обявеното за регистрация време, заседанието ще започне след 15 минути, в 9,15 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Следващата точка от нашата програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 16 февруари 2011 г.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от правилника – за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева, заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Машева.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Машева в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя на наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя относно наименованието на закона.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 1 има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително и когато са презгранични.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 има предложение на народните представители Радев и Фидосова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображение за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред, трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
2. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, имаше доста разгорещени дебати в Правната комисия по отношение на този текст. Радвам се, че комисията възприе съображението, че когато има наказателен процес и медиаторът е призован да свидетелства, когато на него са му известни факти и обстоятелства, свързани с функцията му на медиатор, и които факти и обстоятелства имат отношение и биха имали значение за решаването или за разкриването на обективната истина в рамките на наказателния процес, тогава да не важи изискването за поверителност. Мисля, че този текст трябва да се подкрепи.
Бих си позволил да направя предложение за редакционна корекция. Така написана т. 1, госпожо Фидосова, ми се струва доста неясна. Текстът е натрупан. Мисля, че ако втората част на т. 1 се обособи в отделна т. 2, а т. 2 стане т. 3, би било по-ясно. Текстът може да звучи така:
„1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
2. когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.”
Ако текстът се разграничи в три отделни точки, би било по-ясно и не би звучало така претрупано в т. 1. Отделни хипотези, които нямат нищо общо една с друга, са сложени в една точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз споделям това, което каза господин Казак. То е редакционно и не променя същността.
За мен това е абсолютно излишен закон. Въобще медиацията на този етап в развитието на българското общество е излишна. Всеки от нас е бил медиатор, ако разбираме що е медиация, а не медитация. (Оживление в залата.) Всеки от нас, без да го осъзнаваме и без да сме имали този закон за медиация.
На този текст едва ли тук му е мястото, но се поставя въпросът. Мога да ви говоря за медиация, както всеки един от вас.
Може ли медиаторът да бъде свидетел – това е цялата работа, това е, което ни предлагат тук. Това, което е по вносител: че медиаторът въобще не може да бъде свидетел, може да е отказал да свидетелства – тук го казваме, господин Казак, а в наказателния процес – не може.
Дайте да помислим. Всъщност има три процеса: това е гражданският процес, където се решават спорове относно гражданското право; второ – имаме административен процес, където има административни нарушения и наказания, въобще административно право и наказателен процес. Текстът, който комисията ни предлага до известна степен смекчава това, което ни се предлага от Министерството на правосъдието – казваме, че щом е в наказателен процес, медиаторът може да бъде свидетел. Нали е това?
Аз поставям въпроса: добре, ами в административния процес? Административният процес е всъщност едно наказателно право, само че по-смекчено; санкциите са преди всичко глоби, а понякога са и доста по-тежки – може дори да има отнемане на професионална дейност. Някъде глобите може да бъдат и милиони. Може ли медиаторът да каже: „Ама, няма да бъда свидетел в административния процес”. Това го казваме с това, което ни предлага Правната комисия. (Реплики от мнозинството.) Аз зная какво пише в ГПК, друг е въпросът кой го набута този текст в ГПК.
Вижте, медиатор може да бъде и един неграмотен човек, който не може да пише. Разбирате ли?! За него дори не се изисква никакъв образователен ценз. Иска се само доверие, с което да може да пооправя отношенията между хората. То не е задължително. Дори и да се обърна към медиатора днес, утре мога да му кажа: „Чао! Нямам доверие във Вас!”, и си отивам. Това е!
Да кажем, че медиаторът не може да бъде свидетел в административния процес, мисля, че прекрачваме границата на конституционния проблем – че по всяко едно дело съдът трябва да постанови обективната истина с решението или с присъдата. Нали е така?! Как съдът ще стигне, включително и в административния процес до истината? Разбира се, с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Медиаторът е един гражданин. Пак казвам: всеки може да бъде медиатор.
Госпожо председател, затова предлагам в този квази закон да пише: в наказателния и административен процес – това е точка 1. Защото и в административния процес понякога се засягат чувствителни интереси на държавата, на обществото, на гражданите. Вие знаете, че имаме Върховен административен съд и понякога Върховният административен съд е първа инстанция, при тях направо се обжалват примерно актове на Министерския съвет, на министри. И ще се каже, че медиаторът не може да бъде, и той ще се скрие зад тази норма. Затова, мисля, че по-правилно ще бъде, макар че това няма да реши проблема с медиацията ни, все пак да сложим и административен процес. Благодаря. Извинете, може би за многословието ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, споделям Вашите притеснения, че медиаторът се превръща в една институция, която в някои от своите качества и своя статут се изравнява до квази съдебна институция, след като му се дава такова изключително право на защита и принципът за поверителност се разпростира дори и над нормалните съдебни органи – българския съд.
Аз също не споделям тази тенденция и посочих това по време на дебатите в Правната комисия. За съжаление обаче ни беше цитиран текст на Директива 2008, в която изрично са посочени, че дори и в тези видове процеси – граждански, административни, търговски, важи тази защита, тоест медиацията дава възможност на медиатора да бъде защитен срещу изискване за свидетелстване по време на тези процеси. Ако трябва да виним някого, то това е европейският законодател. Мисля, че крайно време е в България да подложим на дебати въобще развитието на европейското законодателство. Ние трябва вече да се откажем от нагласата, която имахме през всичките тези години, когато бяхме кандидати за членство – да възприемаме абсолютно на доверие, абсолютно безропотно всичко, което ни се сервира от Брюксел. Понякога и европейският законодател залита в крайности, които не са най-добрите. Може би нашите представители в тези органи – в Европейския парламент, в Съвета на Европейския съюз, когато се обсъждат тези предложения за директиви, трябва да поставят и този въпрос: че медиацията се издига в един статут, който я прави почти равен на съда, което не зная дали е най-подходящото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Професор Корнезов, заповядайте за дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Казак, да, има такава директива, говорихме в Правната комисия. Понякога тези директиви се пишат от брюкселски чиновници, които нищо не разбират от право. Дори тук идваха да ни казват как трябва да си променяме Конституцията без да са юристи, да не споменавам името на една госпожа.
Вижте, както знаете, по нашата система има три процеса, вече го казах. В някои други системи административното право е към наказателното, защото там е административно-наказателно право. Посочвайки, предлагайки в наказателния и административния процес медиаторът да бъде свидетел, според мен това не нарушава тази директива, заради която в края на краищата променяме и закона.
Уважаеми колеги, медиация може да има за правни и неправни спорове. И още нещо, медиация може да има не само в гражданското право – семейни, трудови, може да има и в наказателното право, изрично чл. 3. Ето цяла монография за медиацията в наказателното право. Някои дори станаха хабилитирани преподаватели с този глупав закон, наречен медиация. Ето ги, да оставим статиите, но и книги написаха (показва две книги) за това, което нищо не върши. Нищо не върши!
В Министерството на правосъдието има един списък за медиаторите и цялата работа е направена за пари. Като отидеш на медиатор – плащаш. Разбирате ли?! Плащаш! Плащаш си от джоба, след това щеш-нещеш отиваш в съда и пак плащаш такса. По-нататък в текстовете ще видите какво предлагат. Мъни, мъни – това е цялата работа! (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение в дискусията?
Минаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от народния представител Четин Казак, който предлага съдържанието на т. 1 в ал. 3 да бъде разделено на две хипотези. Първата да остане със следната редакция:
1. Това е необходимо по съображение за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред.
След това да има т. 2:
2. Когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице.
Нататък текстът си остава с преномериране, като т. 2 да стане т. 3.
Гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 105, против 8, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на проф. Корнезов – в т. 1 след думите „за нуждите на наказателния” да бъде добавено „и административният процес”.
Гласували 111 народни представители: за 32, против 72, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 2, ведно с промените в ал. 3, обособена в три точки на различни хипотези.
Гласуваме § 2 по доклада на комисията и съгласно приетото от нас редакционно решение.
Гласували 108 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов - § 3 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Радев и Фидосова, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Ивайло Тошев и Даниела Миткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 2 и § 5 относно чл. 13.
Комисията предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2 и § 5 относно чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 3, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2 и § 5 относно чл. 13.
Гласували 107 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията, подкрепила § 4 по вносител, който получава нова номерация в доклада и става § 3.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 има предложение от народния представител Любен Корнезов - § 5 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Радев и Фидосова, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Ивайло Тошев и Даниела Миткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. Създава се чл. 11а:
Действие на началото на процедурата по
медиация върху давностния срок
Чл. 11а. Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Професор Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съм предложил да отпадне този текст. Комисията всъщност възпроизвежда текста на вносителя. Става въпрос за давността. Праводавността е проблем на материалното право и има два вида давност – едната е погасителна давност, вероятно това се има предвид тук, но не е казано. Само че тя е уредена в чл. 110 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ако искаме да пипаме нещо в давността, което е един класически институт още от Римското право, тоест преди повече от 2000 години, дайте да го сложим в Закона за задълженията и договорите. Защо го слагате тук в това законче, наречено медиация?!
Имаме и придобивна давност. Тя пък е уредена в Закона за собствеността, както ни е известно. Това са чл. 78, 79 – добросъвестно, недобросъвестно, 10 години, 5 години и т.н.
Въпросът е: ако е започнала медиацията, дали текат тези давностни срокове? Вероятно тук става въпрос за погасителна давност?! Но става въпрос и за придобивната давност. Член 115 – обърнете внимание, отворете ЗЗД-то, госпожо заместник-министър! В чл. 115 от ЗЗД е казано – цитирам – кога не тече или спира да тече, както е писано в учебниците, включително и на проф. Кожухаров, ако сте чели нещо от него, кога не тече тази давност. Сега изведнъж в Закона за медиацията правим нещо, което е казал още Цицерон. Бе хора, променяме институции, класически институции!
Какво ни казва тук? Не тече докато траела медиацията. Брей, тя голяма работа, бе. Медиаторът станал над съдията. Прав е тук господин Казак като каза, че ние издигаме над съда този медиатор, защото този, който е мидиатор, даже не подлежи на обжалване, а пък на съдията подлежи-и-и-и. Значи на съдията има контрол, на медиатора – няма контрол, включително и медиацията.
Но вие знаете ли, че за медиацията не е необходимо нито молба, нито нищо ? Тази медиация може да започне устно. Да! Трябва да има съгласие между едната и другата страна. Просто отивате при него и казвате: ако можете, помогнете там. Скарали сме се със семейството, нещо не сме се разбрали. Ако можеш, помогни. Това е медиация. Сега казваме: спираме! Че отгоре на това министерството ни предлага да удължим този давностен срок с един месец даже над този месец, нещо което пък е абсурдно. Добре, че Правната комисия не прие и това предложение.
Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители! И аз се питам защо се занимавам с тази медиация и когато се приемаше не съм я гласувал. (Реплика от ГЕРБ.) Да, така е, но поне да отпадне като искате буква „ж” на чл. 115 допълнете „докато трае съдебния процес и медиацията”, хайде. Само че в практиката никой не може да каже точно кога започва медиацията и точно кога свършва. Никой! Няма как – нито протоколи се водят, нито нищо. Това са устни разговори.
Госпожо председател, ще Ви помоля, макар и комисията да не е възприела моето предложение, да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Ще го поставя, господин Корнезов. То не е подкрепено и така или иначе ще бъде поставено на гласуване.
Любен Корнезов: Предполагам, че и Вие ще ме подкрепите като гласувате със зелено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Ще видим след малко.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, смятах да не водим този спор и дебат днес с Вас, тъй като го водихме в Правната комисия. Вашите изказвания са продиктувани от това, че Вие изобщо сте против Закона за медиацията и това го заявихте неведнъж, затова няма да вляза в този спор.
По отношение на давността. Разпоредбата на чл. 11а се създава поради изискванията на директивата държавите членки да гарантират, че страните, които избират медиация, впоследствие няма да бъдат възпрепятствани да разрешат спора си по съдебен ред, поради изтичане на давностните срокове в хода на процедурата по медиация. Затова е предвидена и тази разпоредба, че спира да тече срокът.
В Правната комисия ние дебатирахме дали е необходим допълнително този едномесечен срок, който предлага вносителят и стигнахме до единодушното становище, че това не е необходимо и да – не сме го подкрепили, както и Вие заявихте.
Имаме една много сериозна крачка напред, която е направена и от вносителя в законопроекта. За първи път вече в Закона за медиацията има ясно фиксирано начало на процедурата – кога започва медиацията. Това, което казахте, просто не е вярно. Тя започва в деня, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие, денят на първата среща на всички участници с медиатора. Дори да започне в устно производство, този начален момент е ясен – знаем в кой момент спира да тече давността. Това е една много сериозна крачка напред.
По отношение на Закона за задълженията и договорите – в Преходните разпоредби Вие и там сте предложили тази разпоредба да отпадне, тоест Вие предлагате и на двете места. В комисията ние дебатирахме и стигнахме до извода, че с оглед на това, че Законът за медиацията е специален по отношение на ЗЗД, по-редно е да запишем и приемем тук този текст, с който казваме, че спира да тече давността, докато трае процедурата по медиацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Корнезов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Аз ще бъда кратък, разбира се, няма да използвам трите минути.
Ето това е Законът за задълженията и договорите. (Показва закона.) Ето го чл. 115 – първо е давността, за която говорим. Има различни хипотези и тази хипотеза трябва да бъде в буква „ж” – „докато трае съдебният процес относно вземането”. Ако ние смятаме тук, че докато трае медиацията трябва този давностен срок, който по принцип е 5 години, между другото, в зависимост от вземането, но най-дългият да е 5 години, има и по-къси срокове – 3 години и т.н., трябва да бъде уреден тук. Тук му е мястото, тук се е уреждало отпреди 9 септември, след 9 септември, след 10 ноември, преди 10 ноември, в Закона за задълженията и договорите, а не в този закон. Аз ви казвам, това е проблем на материалното право, разбира се, свързан с процесуални изменения, а не в този закон.
Второ, госпожо Фидосова, въпросът е в съдебния процес – ясно. Имате искова молба и в момента, когато тази искова молба постъпи в съда, процесът става висящ, даже, ако щете, и с часът може да се впише. Нали? Докато решението влезе в сила. Тогава имате висящ процес и ви тече давността, било то придобивна, било то погасителна – там е ясно. В медиацията не е така. Медиацията, аз вече го казах, може да започне устно – отиваш при медиатора и му казваш: „Абе тука можеш ли да ме оправиш?”.
Още нещо, уважаеми народни представители – погледнете чл. 16 от Закона за медиацията – самото споразумение, което практически е една спогодба, може също да бъде устна, не писмена. Разбират се – разбирате ли? Кажете ми в кой момент започва и в кой момент свършва?!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Току-що приехме § 4.
Любен Корнезов: Точно така. Параграф 4 го приехте и го гласувахте, аз гласувах против или въздържал се – вижте го, вие казвате чак в този параграф – „започва, когато има споразумение”. Страните трябва да са се споразумели, за да има медиация, или, когато една от страните поиска това. Чакайте, медиацията не може да я поискаш. Ако няма съгласие на двете страни, не може да има въобще медиация, ама въобще не може да има медиация! Вижте какво приехте преди малко! Хайде, да не ставам по всеки текст.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не пише такова нещо.
Любен Корнезов: Как да не пише, дайте да го видя – това по комисия ли е или по вашето?
„За начало на процедурата се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие.” Да, „а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща”. Тя да не е любовна среща? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Когато имаш съгласие – да. Медиацията е съгласие. Без съгласие не може да има медиация!
Моля да гласуваме отпадането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че проф. Корнезов се изказа действително от гледна точка на своята принципна опозиция въобще на идеята за медиацията и по отношение на целия закон, аз мисля, че ние трябва да се вслушваме в неговите аргументи. Наистина така разписан § 4, който стана § 3, поставя една неизвестна, или създава възможности за спорове специално по отношение на това дали наистина е започнала процедурата по медиация във втората хипотеза, а именно, когато липсва изрично съгласие, за начало се счита денят на първата среща на всички участници с медиатора. По време на тази среща или след нея може някоя от страните да е останала разочарована от медиатора. Да кажем, отишли са двете страни при медиатора, срещнали са се, но след това една от страните може би не е доволна от медиатора, може би е установила, че той не е съвсем безпристрастен.
Ако няма някакъв документ, който да установява изричното съгласие на двете страни, процедурата да продължи – има опасност след първата среща, въпреки че една от страните не е съгласна да продължи процедурата по медиация, другата от страните вече да използва тази първа среща като аргумент за спиране на течене на давностния срок например. Или пък може да използва това дори като аргумент да се противопостави на начало на съдебен процес по същия спор. Мисля, че тези текстове заслужават още веднъж да бъдат прегледани, не са толкова безспорни.
Както казах, аз не изпадам в тази крайност по принцип да се противопоставям въобще на идеята за медиация или на Закона за медиация, то е ясно, ние вече сме въвели тази институция, трябва да я доразвием, да усъвършенстваме регламентацията в съответствие с тази така или иначе вече действаща Директива 2008/52 на Европейския парламент. Трябва да го правим много внимателно като внимаваме да не създаваме разпоредби, които влизат в пряка колизия с действащи разпоредби в останалата част от нашето законодателство, и да се опитаме максимално да интегрираме тази нова институция в нашия правен ред и специално по отношение на механизмите за разрешаване на правни спорове, без да изпадаме в крайности, каквато е тенденцията тук, и да превръщаме медиацията в една квазисъдебна институция, която се ползва с изключителни права и имунитети по отношение на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Казак, всъщност ние гласувахме § 4, но тъй като се повдигна въпросът и във Вашето изказване коментирате текста на § 4, по който нямаше предложения и дебати, тъй като и аз смятам, че е категорично ясен. Параграф 4 стъпва върху текста на Директива 2008/52/ЕО, чл. 15, който казва, че при липса на писмено споразумение, в което се определя конкретната дата следва да се счита, че страните се съгласяват да използват медиация в момента на предприемане на конкретното действие на започване на процедурата, тоест момента на първата среща.
Това е безспорно. Това е ясен текст не само за нас, като законодатели, а е ясен текст за всички страни – членки на Европейския съюз. Аз за себе си, а и за колегите, като сме водили този дебат и в Правна комисия друг текст не мога да дам и не смятам, че е необходим. Това е текст, който е задължителен за транспониране от директивата за всички страни членки. Такъв спор няма в нито една страна, която прилага тази директива.
По отношение на давностния срок на този параграф, който в момента коментирахме, аз вече се изказах като реплика на господин Корнезов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Фидосова, ние неведнъж сме ставали свидетели как текстове на директиви при транспонирането им в нашето законодателство се видоизменя смисълът им и начинът, по който те се пресъздават в нашите родни закони понякога не е съвсем отговарящ по смисъл на това, което са имали предвид авторите на директивата. Авторите на директивата са имали изрично предвид, че трябва да има изрично съгласие въобще за стартиране на процедурата. (Реплика на докладчика Искра Фидосова.)
Да, първата среща, но аз Ви казвам, че тук проблемът е дали това съгласие ще продължи и след края на срещата и ако има разочарование на една от страните, която счете, че не е удовлетворена от началото на медиацията, но другата страна използва вече това като начало на процедурата и казва: „Хоп, давността спира да тече”, и другата страна вече не може нито пред съда да отправи спора, нито да използва давностния период, нито в неговия погасителен смисъл, нито в придобивния му смисъл, ако се касае за имотен спор.
Според мен нещата не са толкова еднозначни. Може би трябва да се помисли малко върху редакцията на новия § 3 – § 4 по вносител, да се посочи, че: „Да, може би ще започва с първата среща, освен ако след това някоя от страните не е изразила несъгласие със самия факт на началото”. Тоест ако една от страните е изразила несъгласие с даване на ход на процедурата на медиация, за да е ясно, че не може да се използва първата среща като аргумент едната страна да наложи вече давността и да я противопостави на другата страна, против нейното съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ние всички тук сме като че ли участници в една съдебна зала и нашите колеги юристи доказват, че нещо, което може да се каже с пет думи, могат да дебатират три часа по него.
Ясно е за всеки нормално разсъждаващ човек и аз мисля, че една инженерна мисъл като моята може би ще помогне на юристите – целият въпрос е да се документира съгласието да има медитация.
Какво пречи ... (Реплика от докладчика Искра Фидосова. Смях и оживление.) Медиация. Защото стана приказка тук... Какво пречи за тази първа среща да се посочи тук, ако трябва в закона, че трябва да има някакъв документ, протокол, в който изрично да е записано, че двете страни приемат тази форма на решаване на спора и всичко ще се реши автоматично. Защото всичко тук върти, че ако някой се откаже след първата среща от двете страни... Да се запише, че се документира писмено това съгласие на първата среща и нещата се решават. Измислете как да го направите юридически, но мисля, че е безсмислено повече да дебатираме по този въпрос.
Ясно е, че трябва да има съгласие, напишете така текста, че да е ясно. Ако няма предварително записано съгласие на тази първа среща, да е документирано, че е постигнато съгласие да се води тази форма на решаване на спора. Медиация, а не медитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Радославов, аз Ви уважавам като инженер, но моля Ви, когато не сте запознат с това що е медиация, какво пише в Закона за медиация, как започва една процедура и какво представлява да не правите изказвания, които възбуждат смях в залата.
Колеги, медиацията е един доброволен акт. Всички трябва да са съгласни. Може да започне устно, може да започне и писмено. Не можем да вменяваме на страните в този процес по медиация да водят задължително протоколи.
Ако те решат да ползват писмената форма, тук е господин Корнезов, макар и да е пълен противник на този закон, знае и го споделя, че страните трябва сами да преценят и да решат. Дали ще използват устна или писмена форма – законът е достатъчно ясен, директивата е достатъчно ясна. Текстът на директивата е правилно преведен и това проверявахме в Правната комисия. Няма разлика. Този текст, пак повтарям, е ясен за всички.
Аз не бих се изказала тук, от тази трибуна, какво би трябвало да се напише, как би трябвало да се напише по-правилно и колко по-коректно е един текст в закон, който касае например двигателите с вътрешно горене, защото не съм инженер и не разбирам от това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Аз благодаря на колежката Фидосова за високото й мнение за моята компетенция, обаче мисля, че много от законите, които минават през Правната комисия по същество сигурно не са от компетенцията на юристите, но въпреки това минават и те си дават позицията, както всеки един народен представител има право да си каже мнението, без да засяга компетенцията на колегите си.
Аз имам чувството, госпожо Фидосова, че вие – имам предвид юристите, си създавате една нова възможност за разширение и чрез тази форма, като използваме директивата и т.н., на някакво влизане на гражданското общество, в моите представи, в строгата лимитирана област на юриспруденцията и на правосъдието. С други думи, горе-долу това ще обслужва до голяма степен и такива среди, от която произлизате всички юристи тук или една част от тях. Мисля си, че за да има доказателствена сила те ни карат за какво ли не да ходим при нотариуси и да имаме там нотариално заверен някакъв документ за елементарни работи, а какво касае например въпросът тук за този начин за решаване на спорове?
Аз питам предвиждате ли и такава форма на удостоверяване на съгласие – за нотариално заверено говоря?! Да е ясно, че има контролиращ орган – нотариусът, че действително е постигнато това съгласие. Вероятно в директивата всички тези подробности няма да се опишат, но за българската почва, в днешно време, може би е полезно да направим някои допълнения, които биха улеснили приложението на закона.
Това ми е идеята и това ми е било добронамереното желание. Не да нравоучавам юристите, а да се опитам да помогна, да има някакви текстове, които гарантират, да не се спекулира с една или друга такава недоизяснена за обикновените хора процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 17, против 58, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 5, който става § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова за създаване на нов § 5а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:
1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора – предмет на медиацията;
4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по ал. 2 за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Този текст, който ни се предлага, макар и смекчен, доказва, че медиацията не се разбира – що за институт е туй.
Първо, медиаторът трябва да е повече даже и от съдията. Да не бъде роднина по права линия без ограничение, съребрена линия, сватовство до ІІІ степен и т.н., и т.н. Даже да не живее във фактическо съжителство. Кому е необходимо това?!
Сегашният чл. 13 е достатъчен. Даже казвам безпристрастност, неутралност. Защото вижте, примерно в едно семейство, има ли понякога търкания? Ами, има! Кой ще помогне на съпрузите да преодолеят тези търкания помежду си? Естествено е някой от фамилията, на когото и съпругът и съпругата имат доверие. Той има авторитет. Медиаторът е авторитет. Пак казвам, той не е юрист. Във всяка една Патер фамилия – още от римското право, има старши на рода и естествено е, че ще се обърнат към него или той ще се намеси с родата си, с авторитета си. Защо трябва да ограничаваме… Пак казвам, трябва да има съгласие на едната и на другата страна и тук да описваме цялото родословно дърво и какво фактическо съжителство, и какво ли не още, и какво ли не още. Кому е необходимо това?!
Може да не е в семейството, може да са двама братя – скарани, кой ще ги сдобри? Нормално е да се обърнеш към кръвта си, авторитетът, който е в рода, да помогне на единия и на другия. Те трябва да имат доверие в него, ако няма доверие въобще не може да има медиация.
Освен това медиаторът – вижте какво пише в ал. 3, тя е възпроизведена: „Медиаторът подписва декларация”. Като я подпише тази декларация какво ще я прави тази декларация медиаторът?! На кой ще я даде тази декларация? Ще я държи в чекмеджето. Кому е необходима тази декларация?! Когато медиацията, пак казвам, включително и споразумението може да бъде в устна форма, а сега ще документираме някакви декларации, които предполагам, че Министерството на правосъдието ще направи някакъв образец и ще ги раздаде на тези там около 600 медиатора в България, които само се водят на списък.
Тук сме представители от цялата страна. Знаете ли някой медиатор да е свършил нещо? Ако знаете, елате да кажете, аз не знам. Така е, че и декларации ще подписваме! Ако декларацията е с невярно съдържание какво ще правим тогава? Ще съдим медиатора ли? Ще носи наказателна отговорност ли? Защо мълчим сега? Ако медиаторът е действително роднина, сватовство, това ІІІ степен не го разбирам сега колко е, но по сватовство това е на родата на жена ми, разбирате ли? Дядо, прадядо… Като е сключил споразумение и какво сега това споразумение – нищожно ли ще е, какво ще е?!
Затова този текст е абсолютно излишен. Сегашният текст 13 не създава проблеми, вижте го. Като не създава проблем, защо ние си създаваме допълнителни проблеми с тези нови текстове? Ние издигаме медиатора над съдията – разберете, медиацията не е съд. Медиацията е приватизация на съдебната власт. Ето това е! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! В този параграф, който разглеждаме никъде не става въпрос, че медиаторът не може да бъде лице, което се намира в тези връзки и зависимости. Тук пише нещо съвсем различно, че медиаторът е длъжен да посочи тези обстоятелства. Той посочва тези обстоятелства в декларация, защото трябва да гарантираме безпристрастност на този медиатор и няма смисъл да завъртаме колелото и да започва една процедура по медиация, ако двете страни не са наясно с всичките тези обстоятелства.
Ако едната страна има нещо против медиатор да бъде лице, което се намира в такава взаимовръзка, посочена в точки от 1 до 4, и това за него ще бъде предпоставка за евентуално нарушаване на принципа на безпристрастност, той още преди да започне първата среща ще каже, че не желае този медиатор да бъде медиатор в конкретния спор и желае друго лице. Това е идеята. Никъде няма ограничения, че не може да бъде. Ние в Комисията по правни въпроси го коментирахме и също стигнахме до пълно съгласие да бъде по този начин.
Това е една информация за страните под формата на декларация. Те ще я имат, ще разполагат с нея и ще преценят – след като е брат на едната спореща страна, другата страна иска ли това лице да бъде медиатор, или не иска. Няма смисъл да започва цялата процедура и след първата или втората среща да започне отначало нова процедура. Това е идеята. Нито поставяме медиаторът над съдиите, нито има пречка да бъде медиатор. Дори да ми е съпруг на мен, аз като страна в този конкретен спор по медиация – съпругът може да бъде медиатор, ако другата страна не възрази, след като в декларацията медиаторът е посочил това обстоятелство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви.
Разбира се, че знам как дойде този текст. Той дойде по предложение на един народен представител. Да, виждам го тук.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Ивайло Тошев.
Любен Корнезов: Той каза, че задължително трябва да се отведе, тоест да има един самоотвод на медиатора и Правната комисия смекчи този текст като каза – поне да даде там декларация.
Но, вижте! Тази декларация не е само за роднинство. Който живее на съпружеско съжителство!? Значи медиаторът трябва да каже на страните с кого спи! (Смях в залата.) Да, това е!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Ако е медиатор по търговски спор, защо да не каже?
Любен Корнезов: Няма търговски спор! Кой търговски спор ще отиде при медиатор, не се разбира? Какъв е този медиатор?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Пише го в закона.
Любен Корнезов: С кого спиш, трябва медиаторът да ти каже. (Смях в залата.) Даже може да ти каже кога, от колко до колко часа. Това ли ще искате? И то в писмена декларация!? Оставете ни малко свободни – да дишаме въздуха в града! (Смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 6 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение второ накрая се добавя „на подписите на страните по спора”, а в изречение трето, след думата „медиатора” се добавя „датата по чл. 11, ал. 2.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 7, съгласно доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 9 има предложение на народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Емил Радев и Искра Фидосова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 8 относно чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 9 по мотивите, изложени от докладчика.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова за създаване на нови параграфи 9а-9в.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 8, 9 и 10:
„§ 8. Създава се чл. 18:
„Придаване на изпълнителна сила на споразумението
Чл. 18. (1) Споразумение, постигнато в процедура по медиация има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.
(2) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.”
§ 9. Създава се допълнителна разпоредба с нов § 1:
„Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон „презграничен спор” е и:
1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или
б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора;
2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.
За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.”
§ 10. В Преходните и заключителните разпоредби досегашният § 1 става § 1а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, проф. Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Убеден съм, че тук правим грешка. Това, което ни се предлага, го нямаше по вносител. Поне юристите ще ме разберат, без да подценявам, разбира се, другите колеги. (Реплика от ГЕРБ.) Знам, че юристи са го правили.
Но вижте какво пише! Това, което ни се предлага, е в § 8 – споразумението. Споразумението е това, което са се споразумели при медиатора, нали разбирате? Аз пак казвам, че медиатор може да бъде всеки – не се иска даже образователен ценз. Обърнете внимание, че споразумението може да бъде и устно, пише го изрично в чл. 16. Та, споразумението по медиация има силата на съдебна спогодба!? Приравняваме отново медиатора на съд. Съдебната спогодба за това е съдебна спогодба, защото е сключена пред съд и има характер на двустранен възмезден договор, одобрен с едно определение на съда.
Ако отворите монографията на Живко Сталев – хайде не отваряйте какво е писал Корнезов – пише, че съдебната спогодба се ползва със силата на присъдено нещо. Тя е приравнена на съдебно решение, има ресюдиката. Ние сега на това споразумение, което е даже устно, ще му придадем тази правна последица – най-съществената правна последица, на съдебния акт на съдебното решение. Не прекрачваме ли – елате тук и кажете, колега! (Към блока на ГЕРБ.) Как така ще дадете силата на присъдено нещо на споразумението и то може да бъде за неправни спорове? Разберете го, вижте за медиацията. Може даже спорът да не е правен. И ние ще му дадем силата на съдебна спогодба. (Реплика от ГЕРБ.)
Чакайте сега! Сключвате споразумението, и какво ни се казва? Сключили сте, но ще отидете в съда, трябва да бъде одобрено от районните съдилища в страната. Но защо в районните съдилища? Може да е в окръжен съд, защото може да е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. И трябва да бъде одобрено в районен съд. И в този районен съд, съдията като го одобрява, нали ще трябва да подпише нещо? Тоест, още веднъж ще направим нещо като съдебна спогодба. Но знаете ли, че за съдебната спогодба трябва да платите такса 2%, така ли е? Значи, веднъж ще отидете при медиатора, ще си платите на медиатора и след това ще отидете пак в съда, да ви оскубят малко. Кому е необходимо това? Ние утежняваме гражданите, хората с тази така наречена медитация или медиация, и аз вече не го разбирам.
Затова предлагам, госпожо председател, за отпадане на § 8. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Радев, заповядайте.
Емил Радев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Корнезов! Така или иначе директивата ни вменява задължение, което трябва да инкорпорираме в нашето законодателство, а именно по някакъв начин да дадем сила на тази спогодба, и то силата на присъдено нещо.
Да, ние създаваме един малко по-особен режим, но самата медиация е особен начин за разрешаване на спорове.
Да, тук имаме одобрение на съд и всичко това го прави съдебна спогодба. Казваме също кога – съдът одобрява споразумението след потвърждаването от страните, веднъж, защото тук може би има манипулация, която е много възможно да стане, примерно някоя от страните да представи споразумение, подписано с фалшив подпис. И казваме – ако не противоречи на закона и добрите нрави, което е стандартен текст. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Също така сме допуснали за правна сигурност, да се изслуша и мнението на прокурора, ако той участва като страна в започналото дело.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Като гаранция.
Емил Радев: Но така или иначе съдебното одобрение е една гаранция за това споразумение. Защото оттам нататък ние му даваме силата на присъдено нещо, така че да въведем директивата така, както ни вменяват нашите европейски партньори, а също да се даде една правна сигурност тези споразумения да не се използват по незаконосъобразен начин. Именно тук е одобрението на съда и гаранцията за всяка една от страните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – проф. Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Радев, знаете моите лични уважения към Вас и към другите колеги, разбира се. Но с този Закон за медиацията Вие ми объркахте всички представи за правото, бе, млади колеги!
Аз не се спрях на втората алинея. Вярно е, че слагате и прокурора – съдът изслушва мнението на прокурора. Но прокурорът никога не участва в медиацията! Остава и той да участва при този медиатор! Как прокурорът ще участва в медиацията? Това е абсурд!
Второ, питам Ви: какво споразумение ще му дадете със силата на присъдено нещо? Живко Сталев има цяла монография – това е най-основният му труд от 650 страници, за силата на присъденото нещо. Прочетете я, ако не сте я прочели, освен учебника му. Пак казвам, оставете Корнезов какво е писал за силата на присъдено нещо. Как ще давате на едно споразумение сила на присъдено нещо при едно частно лице?
Освен това, колега Радев, вижте чл. 1, него не го пипате – този Закон за медиацията урежда правни и неправни спорове. На споразумение за неправен спор, каква сила на присъдено нещо ще му дадете – че ще искате одобрението на съда за един неправен спор? Абсурд! Правен абсурд!
Това са текстове, хвърлени във въздуха – уж, че някаква директива имало. Ако някой е писал такава директива, то значи, че той нищо не разбира от право, независимо дали тази директива е писана в Страсбург, в Люксембург или в Брюксел. Но тук е България, нека поне тук да не пишем такива глупости. Извинявайте за емоциите, но има толкова по-важни въпроси от този Закон за медиацията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Господин Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, усилията на Комисията по правни въпроси да създаде този чл. 18 са в правилната посока, доколкото трябва да има гаранция за страните, че споразумението подлежи на принудително изпълнение само, ако е одобрено в съд.
Господин Корнезов, този текст има смисъл с оглед на текста, който приехме преди малко, че в споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение. Ако в споразумението има клаузи за санкции, за отговорност при неизпълнение, въпросът е как изправната страна ще защити тези права? – По пътя на нещо като облигационно задължение ли, което трябва да доказва по съдебен път – неизпълнение на задължения, по общите правила на гражданското право, на облигационното право, или ще се позове на един акт, който съдът е санирал и има пряко изпълнително действие? Така че усилията са в правилна посока.
Аз не приемам тази работа с прокурора, няма как той да участва в това. Този текст е написан така, сякаш да го ползваме в дебата и едва ли не се грижим за сигурността, че и прокурорът вкарваме в един спор, който е гражданско-правен.
Забележката, която направихте за правните и неправни спорове, е много вярна. Няма как неправен спор да попадне в съда и да получи силата на присъдено нещо, на спогодба.
При тази ситуация може би е правилен следният подход. Аз правя редакционно предложение в ал. 1 – „Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона”, и изречението продължава. Повтарям, „Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона”. Това е добавката, тя е в ал. 1.
И другото ми предложение е процедурно – да отпадне последното изречение на ал. 2 – изречението за прокурора. Смятам, че по този начин ще избягаме от опасността неправните спорове да ги вкараме в съд, което наистина е доста непрофесионално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Радев, заповядайте.
Емил Радев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Бисеров, да, можем да уточним текста в ал. 1.
Искам да обясня какво прави тук участието на прокурора, тъй като в предмета на обхвата на медиацията освен гражданскоправни, там стои, че и в случаи на наказателноправни отношения може да съществува медиация. Да, нашето право не е възприело в специален закон възможността за медиация в наказателното право. В предмета обаче това стои като възможност.
С две думи: ако в бъдеще въобще възприемем да има възможност за медитация в наказателноправните отношения, там участва и прокурорът. В тези ситуации да си оставим възможността, ако прокурорът участва в това производство, и той да изказва мнение. Иначе, в настоящия момент няма такива производства, в които да участва прокурорът и той да дава одобрение. Тъй като обаче в предмета стои и наказателноправни отношения, може би от тази гледна точка е добре това да остане, за да не променяме оттук нататък нормата, ако в някои от специалните закони допуснем такава възможност за медиация в наказателното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
Втора реплика? Няма.
Господин Бисеров – за дуплика.
Христо Бисеров (ДПС): Господин Радев, с тази корекция в ал. 1 смятам, че нещата ще се подредят.
Вижте обаче изречение второ – за прокурора. То казва, че съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва.
Как няма да го изслушва, ако той участва – разбирате ли? Ако текстът е в посока, че съдът по преценка призовава и прокурора, е друго. Но че го изслушва, как няма да го изслушва, ако той участва?! Самото изречение вътре в себе си няма съдържание.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Прокурорът не е страна по споразумението.
Христо Бисеров: Най-добре е да го няма този текст, защото няма такава хипотеза. Не можем да създаваме текстове за бъдещи хипотези. В крайна сметка обаче не това е най-важното в този закон, а важното е да се гарантират правата на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи. Дискусията е закрита.
Подлагам първо на гласуване предложението на проф. Корнезов за отхвърляне на целия § 8.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в чл. 18, ал. 1 след думата „споразумение” да бъде добавено „по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона”, като текстът нататък продължава – „постигнато в процедура по медиация”.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в ал. 2 на чл. 18 да отпадне второто изречение, а именно: „Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.”
Гласували 78 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 8 с приетата редакционна поправка – допълнение по ал. 1 на чл. 18.
Гласували 81 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Бяха докладвани от докладчика и параграфи 9 и 10, по които няма направени редакционни предложения.
Подлагам ан блок на гласуване параграфи 9 и 10 в редакцията им по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими