Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-06-30

Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

(Председателят Екатерина Михайлова обяви 15 минути почивка, поради липса на кворум, след изтичане на обявеното за регистрация време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

Започваме с днешната програма, а това е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Вносители са Цецка Цачева и група народни представители на 26 май 2011 г. Същият е приет на първо четене на 15 юни 2011 г.
С Доклада по законопроекта ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 154-01-51, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители на 26 май 2011 г., приет на първо гласуване на 15 юни 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 99, против 9, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текстовете на вносителите за § 1, § 2, § 3 и § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Орешарски.
Пламен Орешарски (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер, бих предложил академичните текстове от законопроекта да отпаднат по няколко съображения.
Първо, не им е системното място в законопроекта. Ако се счита, че в този законопроект е много важно да се дефинира що е това бюджетен излишък и бюджетен дефицит, мога да предложа още десетина важни категории на публичните финанси, които не са дефинирани и също така имат пряко, даже някои по-важно отношение към по-нататъшната материя в сравнение с дефинициите за излишък и дефицит.
Моето предложение е да отпаднат всички академични текстове от законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Кои са тези текстове, господин Орешарски?
Пламен Орешарски: Параграф 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Поради направеното искане, първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Пламен Орешарски за отпадането на § 1.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 30, против 72, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за § 1, 2, 3 и 4, които се подкрепят от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 89, против 14, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз не взех думата по първите четири параграфа, защото общо взето ми се струва, че тази дискусия е вече изчерпана. Онзиденшното заседание на Комисията по промяната в Конституцията, макар и да подкрепи текстовете, показа ясно, че промените в Конституцията няма да минат през пленарната зала и най-вероятно ще бъдат отложени.
Приемането на тези текстове, които в момента гласуваме, и влизането им в сила от 1 януари 2012 г., според мен, са едно доста самоцелно действие, което е лишено от смисъл, ако те наистина не влязат като елемент от някакви промени в Конституцията. Не виждам никаква логика на тяхното прилагане в този им вид и в този им размер сега, още повече, че те нямат никакво отношение към фискалната стабилност. Всъщност част от тях нямат никакво отношение – ограничението за 2-процентен бюджетен дефицит. Четиридесетте процента ограничение на бюджетните разходи спрямо брутния вътрешен продукт са едно доста изкуствено ограничение.
За да се опитам да илюстрирам тази изкуственост, аз онзи ден помолих в комисията за следващото заседание на Комисията по промените в Конституцията да се направи една справка, за да видим колко държави в Европейския съюз имат преразпределение през бюджета 40% и колко държави имат бюджетен дефицит по-нисък от 2%. Тъй като справката не ни беше предоставена, аз си направих труда и направих тази справка.
Уважаеми колеги, няма нито една държава в Европейския съюз, която през 2008, през 2009 и през 2010 г. да има едновременно до 2% бюджетен дефицит и до 40% преразпределение през бюджета. Нито една! Нито Люксембург, нито Финландия, нито Дания, да не говорим за Германия, на която и през двете най-тежки години на кризата – 2009 и 2010 г., дефицитът й е над 3%.
Защо правим ние това? Нали разбираме, че правим една разпоредба, която е напълно безсмислена и е абсолютно несвързана с реалната икономическа политика на страната?
Затова моето предложение е § 5 – „Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.”, да отпадне. Приемете закона, но да влезе в сила заедно с приемането на промените, евентуално, в Конституцията, ако такива бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Заповядайте за първа реплика, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Овчаров, Вие изтъкнахте като някакъв аргумент, че в никоя друга европейска страна нямало едновременно до 40% и под 2%. Този аргумент няма никаква стойност в нашата страна, защото ние трябва да сме първенци. Поради тази причина, по-скоро Вашата фактология подкрепя амбицията на правителството, тъй като се оказва, че наистина ще бъдем първенци.
Разбира се, би могло от друга гледна точка да се твърди, че подобна политика е пагубна. Само че сега засега, господин Овчаров, Вашите аргументи увисват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Овчаров? Заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Господин Пирински, не само моите аргументи, а въобще аргументите увисват, когато дискутираме тази тема.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Наред със здравия разум.
Румен Овчаров: Да, наред със здравия разум, просто защото очевидно някой нещо си е решил и иска на всяка цена да го наложи. Аз се опитах да покажа, че няма държава в Европейския съюз, която да възприема подобна финансова политика. Тя е още по-пагубна, ако я присъединим към тези промени, които вие сте предложили за записване в Конституцията – да не можем да променяме и данъците, освен с конституционно мнозинство.
Не знам дали вицепремиерът господин Дянков и министър-председателят господин Бойко Борисов разбират какво ще се случи, ако не дай си Боже, техните промени минат през пленарна зала в Конституцията. Оттук нататък те ще станат универсалния сапун и универсалната изтривалка, с която всички правителства ще обясняват и така да се каже, ще се оправдават защо не могат да правят това, защо не могат да оправят онова, защо се провалят в тази или онази политика. Така са си го избрали мнозинството, така го правят, аз просто се опитвам да изтъкна някакви аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Ние ще подкрепим тези промени, макар че, ако видите историята на Гърция, за да стигне тя до сегашната криза – около десет години има дефицит около 2%. Тоест изпълнява този критерий за дефицит до 2%, в продължение обаче на десет години допуска такъв дефицит и накрая се стига до тази грандиозна криза.
Когато Германия възприема подобен механизъм за ограничаване на бюджетния дефицит, възприема следното правило – ако една година имаш дефицит, на следващата го компенсираш с излишък. Ето това го няма при нас. При нас има две предложени прости правила, от които иначе има полза, но те не решават проблема с хроничния дефицит. Това е най-голямата слабост на този закон. Според тези разпоредби ние можем да имаме десет последователни години с дефицит 2%.
Сравненията, които господин Овчаров направи, не са точни, защото България трябва да се сравнява с другите страни във валутен борд (реплики от КБ), тъй като тези сравнения са най-коректни. За България бюджетният дефицит е по-голям проблем, отколкото за други страни по няколко причини.
Първата причина е, че хората помнят кризата от 1997 г. и всяка нестабилност в България се възприема от инвеститорите като потенциална нова криза. Доверието много по-лесно се разпада в България. Ние трябва да бъдем много по-внимателни от другите страни, да опазим това доверие.
На второ място, когато си във валутен борд, не трябва да допускаш хроничен натрупващ се дефицит, защото това ти изяжда стабилността малко по малко – нещо, което започна да се случва в България.
Има някакъв смисъл от тези текстове, макар че не решават в никакъв случай проблема докрай. Ние все пак ще ги подкрепим, защото е стъпка в правилната посока – да, една стъпка, недостатъчна стъпка. Ние дадохме още мерки, които според нас бяха по-пълноценни, по-сериозни, по-мащабни, но дори и тази стъпка има смисъл да бъде извървяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Аз се извинявам, че сигурно ще досадя на колегите, но е добре, поне когато говорим от тази трибуна, да си правим справка с фактологията.
Господин Димитров, Гърция през 2007 г. е имала бюджетен дефицит минус 6,4, преразпределение през бюджета – 46,6.
През 2008 г. бюджетен дефицит – 9,8.
През 2009 г. – 15,4. Няма да Ви чета повече.
Държави във валутен борд, с които Вие смятате, че ние трябва да се сравняваме.
Латвия – минус 9,7 бюджетен дефицит, преразпределение през бюджета 44.
През 2010 г. – минус 7,7 бюджетен дефицит, преразпределение 43.
Естония – предполагам, че нея сте ми давали за пример, когато сте говорили това. Естония през 2009 г. – бюджетен дефицит 1,7, преразпределение през бюджета 45,2.
РЕПЛИКА ОТ СК: Преди кризата става въпрос.
Румен Овчаров: Не, не става дума преди кризата – говорим за кризата. Коя е държавата, която е решила проблемите си с такава политика, която Вие ни предлагате, която е излязла от кризата с такава политика? Няма такава държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
Мартин Димитров (СК): Не се слушаме с Вас, господин Овчаров, но това е една от традициите в Народното събрание. Гърция допуска преди кризата – преди годините на кризата, дефицит около 2% – десет поредни години. След това, разбира се, като настъпва кризата, този дефицит става 2, 3, 4, 5 пъти по-голям. Не ме чухте и не ме разбрахте, но това е нормално, няма проблем. (Реплики от КБ.)
Въпросът е: с тези текстове България става ли по-стабилна, печелим ли нещо или не печелим? Това е големият въпрос, който трябва да реши днес Народното събрание, да има положително развитие.
Господин Овчаров, давате пример с Естония. Естония първа намали – Вие давате пример от 2009 г., но 2010 г., ако не ме лъже паметта, мисля, че съм напълно прав и точен, Естония стигна до бюджетен баланс. Какво доведе това в Естония, господин Овчаров?! Трябва да проверите, като ги правите тези справки – давам Ви страхотна идея! Инвестициите в Естония нараснаха четири пъти, след като тя балансира своя бюджет. (Реплики от КБ.) Балансира своя бюджет 2010 г. и след това инвестициите нараснаха четири пъти. Забележете, когато Естония обяви, че ще предприеме такива мерки, никой не вярваше, че ще успее.
Мерките за бюджетна стабилност са важни. Те трябва да бъдат подкрепяни. Въпросът е: тези мерки достатъчни ли са? Аз Ви казах – те не са пълноценни. Още много неща могат да бъдат направени, но все пак е някаква стъпка в правилната посока. Иначе може нищо да не бъде направено. Това, което предлагат колегите от БСП, те казват нищо да не бъде правено. Това е тяхното предложение, ако ги слушате. Те казват нищо да не се прави, та ако може да дойде едно ляво правителство, да може да направи всички бели в пълна степен, без да има всякакви притеснения. Има го и този контекст, разбира се. (Реплики от КБ.)
Ако все пак се възприемат някакви ограничения, добре е за България и е добре да бъдат възприети сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Господин Овчаров, Вие направихте предложение за отпадането на § 5, но така или иначе по същество той е свързан и с наименованието на подразделението, ако отпадне то, просто няма да има, така че ще подложа и двата текста на гласуване за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Овчаров за отпадането на наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба”, както и на § 5.
Гласували 111 народни представители: за 14, против 90, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” и текста за § 5, също на вносителя, които предложения се подкрепят от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 89, против 16, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстовете са приети, а с това на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Уважаеми колеги, преди да продължим – едно съобщение:
На балкона на пленарната зала е парламентарна делегация от Съвета на Федерацията на Руската федерация, водена от председателя на Комисията на Съвета на федерацията по жилищна политика и жилищно комунално стопанство сенатор Валерий Парфьонов. Руските парламентаристи са в България по покана на председателя на Групата за приятелство с Русия Красимир Велчев.
Моля да приветстваме гостите с „Добре дошли в Народното събрание на Република България!” (Всички стават. Ръкопляскания.)
Господин Дянков желае думата.
Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря на всички, които подкрепиха промените в Закона за устройството на държавния бюджет. Убеден съм, че тези промени защитават националните интереси на България. Те ни поставят и в съвсем различна, по-добра светлина в международен план, защото страната ни вече е записала в своето национално законодателство ясни правила за водене на предсказуема финансова политика. Тези правила ни предпазват от необмислени ходове и следователно гарантират стабилни условия за растеж занапред.
Още със зараждането на идеята за Пакта за финансова стабилност наша задача беше да предизвикаме широки обсъждания по темата. Консултирахме се с всички представени в Народното събрание политически сили, обсъдихме идеите си със социалните партньори и с редица независими експерти. В процеса на тези консултации изменяхме някои от предложенията си, това е национален проект и се съобразяваме с бележките на другите политически сили.
Приетите днес промени влизат в сила още догодина – от 1 януари 2012 г., в мандата на нашето правителство, с което отново поемаме ясната отговорност за фискалната политика, към която се придържаме. Усилията изобщо няма да си струват, ако не се водехме в своите действия от мисълта за гражданите на България и за осигуряване на финансова стабилност на страната ни, оттук и за в бъдеще. Благодаря за вниманието и благодаря на всички, които гласуваха „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, министър Дянков.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2010 г.
Вносител – Висшият съдебен съвет.
За процедура, заповядайте.
Гинче Караминова (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение като т. 3 да бъде първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 84, против 12, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Със становището по обобщения доклад за дейността на административните съдилища ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на председателя на Върховния административен съд господин Георги Колев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Колев в залата.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря, господин председател.
„На заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г., № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г.
На заседанието присъстваха председателят на Върховния административен съд Георги Колев, госпожа Цветанка Табанджова и господин Цони Цонев – членове на Висшия съдебен съвет.
През 2010 г. във Върховния административен съд са постъпили 16 589 дела., в сравнение с 2009 г., когато са били 17 190 дела, а за 2008 г. – 16 263 бр. дела. Увеличен е броят на свършените дела, като за 2009 г. те са 16 263 дела, а за 2010 г. – са 16 554 броя.
Очакването е след приетите промени в Административнопроцесуалния кодекс да се намали броят на делата, разглеждани от Върховния административен съд с около 10-12 %.
Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които е изготвен докладът, са броят на свършените дела, брой на новообразуваните дела в началото на отчетния период и брой на висящите дела за същия период. От общо образувани 16 589 дела, 16 554 са приключени и едва 361 не са приключени в срок. Показателят за срочността на изготвяне на съдебните актове е, че едва 3% от делата, разгледани от Върховния административен съд са извън едномесечния срок за произнасяне на решенията. През отчетната година делата във ВАС са били разглеждани сравнително бързо и съдебните актове са били изготвяни преимуществено в законния едномесечен срок, въпреки изключителната натовареност на съдиите във ВАС.
При утвърден от Висшия съдебен съвет общ брой на съдиите – 80, през различни периоди са работили различен брой съдии – членове на Върховния административен съд и командировани административни съдии.
Поради обема на работата са командировани през различни периоди от време петима съдии, един е пенсиониран и един е подал оставка.
През отчетния период във Върховния административен съд са образувани девет дела по искания за тълкувателни решения – едно по искане на омбудсмана на Република България, четири по искане на председателя на Върховния административен съд и четири по искане на главния прокурор. Общото събрание на колегиите на ВАС се е произнесло със седем тълкувателни решения през 2010 година, а към 1 януари 2011 г. има висящи пет дела по искания за тълкувателни решения.
В доклада е представена обобщена информация за дейността на регионалните административни съдилища през 2010 г. През отчетния период в административните съдилища са постъпили общо 48 853 дела, от които свършените са 38 199 броя дела, а в сравнение с 2009 г. в административните съдилища са постъпили общо 36 040 броя дела, а свършените са 35 710. Следва да се отбележи, че се е повишил броят на постъпващите дела, а също така и броят на свършените. Най-голям брой постъпили дела има в Административен съд – Бургас (36,91%), Административен съд – София-град (35,83 %) и Административен съд – Хасково (24,90 %).
През отчетния период девет от административните съдилища са работили в намален състав и на основание чл. 244, ал. 1 от Закона за съдебната власт незаетите щатни бройки за длъжност „младши съдия” в съответните административни съдилища са преобразувани в такива за съдебни помощници.
През 2010 г. Върховният административен съд е отправил две преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз в Люксембург.
В доклада е посочено, че са предвидени механизми за равномерното натоварване на административните съдилища – чрез увеличаване на щата на натоварените съдилища, а при по-малко натоварените – част от съдиите са освободени от щат и са прехвърлени към натоварените, така както и чрез тълкувателни решения е била променена подсъдността.
В заключение на доклада се съдържат редица предложения за законодателни промени. Целта им е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да се засили конституционно определената дейност за издаване на тълкувателни решения и постановления. От друга страна, чрез такива промени ще се натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, каквато бе и целта на реформата в административното правораздаване.
С последните промени в Закона за обществените поръчки се съкратиха сроковете за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд като касационна инстанция и както е видно от доклада на ВАС, след промените в Административнопроцесуалния кодекс би следвало процентът на делата, разглеждани извън едномесечния срок, да намалее.
Като цяло народните представители се обединиха около становището, че следва да бъде дадена положителна оценка на доклада и работата на административните съдилища в страната през отчетния период.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
2. Препоръчва се подобряване на качеството и срочността на постановените актове, както и продължаване на дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за” прие Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г., № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г., и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.”
Господин председател, ще прочета и проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането
на закона и за дейността на административните съдилища
през 2010 г.
Народното събрание на основание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г. под № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
За отношение по доклада има думата господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд.
Георги Колев: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На първо място искам да благодаря както на колегите от Правната комисия, така и на всички вас за тези изменения, които бяха приети в Административнопроцесуалния кодекс и които практически ще позволят едно 10-12% намаление на броя на делата, разглеждани във Върховния административен съд.
Сега няма да се спирам върху конкретните факти и цифри, които са посочени както в моя доклад, така и в становището на Правната комисия. Бих искал само да акцентирам върху няколко момента, които за нас – за Върховния административен съд, както и за всички административни съдии остават изключително важни. За съжаление и към настоящия момент натовареността на един съдия във Върховния административен съд е повече от 200 дела годишно. На пръв поглед тази цифра е съпоставима с натоварването на съдиите във Върховния касационен съд, но има една изключително съществена разлика и тя е следната: във Върховния административен съд 40% от тези дела са дела от първа инстанция. Такива дела във Върховния касационен съд не се разглеждат. Всеки един от нас – юристите и не само юристите, отлично знае, че разглеждането на едно първоинстанционно дело отнема далеч повече време, отколкото е необходимо за едно чисто касационно производство, каквито са производствата например във Върховния касационен съд.
Нашият стремеж – на всички административни съдии, както и лично моя, е именно броят на тези първоинстанционни дела, разглеждани за първи път от Върховния административен съд да бъде намален. Налице са различни способи, разбира се, но на първо място това е съответно нормативно изменение. Знаете, че съгласно Административнопроцесуалния кодекс, както и разпоредбата на Конституцията, а и разпоредбите на редица специални закони визират като първа инстанция именно Върховния административен съд.
По нашето становище обаче е необходимо да бъдат предприети съответни законодателни мерки Върховният административен съд да си остане една чисто касационна инстанция, с изключение, разбира се, на някои производства, които са от изключителна важност с оглед регулирането на обществените отношения.
Надявам се през следващата година да бъде реализиран един такъв проект на закон за нов вид в Административнопроцесуалния кодекс, който да доведе именно до такива изменения.
Що се касае до работата на административните съдилища в страната, действително налице е една неравномерна натовареност, само че аз съм го изразявал неведнъж това мое становище. Механичното закриване на част от съдилищата, без осемте съдилища в страната, би довело до едно правно разпределение на административните дела.
В настоящия момент се вземат редица мерки с оглед изравняване на тази натовареност. Така например всички свободни щатове в ненатоварените административни съдилища в страната със съгласие на техните административни ръководители впоследствие ще бъдат прехвърлени в натоварените съдилища.
За тази цел всеки един от административните ръководители в административните съдилища в страната, които си дават ясна сметка именно за това неравномерно натоварване, вземат максимални мерки и дават съответното съгласие за прехвърляне както на щатове, а ако има налични – и на съответните магистрати.
Не е възможно закриване на административни съдилища при наличие на значими и несменяеми магистрати, без да има едно сериозно сътресение в административната система.
Като цяло обаче системата от административни съдилища считам, че работи изключително добре. Както виждате в годишния доклад, а и в становището на Правната комисия, забавените дела, тоест произнасянията извън установените процесуални срокове са едва 2 3%. Сами разбирате, че това е един изключително висок процент.
За нас съществуват, разбира се, и редица други проблеми. Може би следва да бъде отбелязано, че в настоящия момент таксите, които се събират от административни съдилища, са изключително ниски. Например за едно административно дело пред първа инстанция от физическо лице се събира такса от 10 лв., а от юридическо лице такса от 50 лв. Тази такса на ниво Върховен административен съд вече е 2,50 лв. за физическо лице и 25 лв. за юридическо лице.
Действително трябва да отчитаме социалния момент в тази ситуация, но сами разбирате, че тези такси са повече от ниски. По мое мнение в тази връзка следва да бъде налице едно сериозно преразглеждане на държавната политика.
За другите проблеми, които съществуват пред административните съдилища и то специално пред регионалните административни съдилища. Знаете, че има административни съдилища, които за съжаление не разполагат със собствен сграден фонд, въпреки че се прави необходимото в момента, но по неизвестни за мен причини този процес е изключително забавен.
Например Административният съд в Благоевград и в настоящия момент работи и заседава в МОЛ. Изключително неприятно е да се влезе в съдебната зала, като преди това минеш покрай един марков магазин или какъвто и да е друг такъв.
Аз искрено се надявам, че с ваше съдействие тази и следващата година тези проблеми на административните съдилища ще бъдат разрешени, за което ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Уважаеми колеги, моля заповядайте в залата.
Ще подложа на гласуване Проекта за решение за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г.
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г. под № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Проектът за решение е приет.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносители – народният представител Таня Димитрова и група народни представители, 8 юни 2011 г.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае госпожа Караминова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Гинче Караминова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55,
внесен от Таня Димитрова и група народни представители
на 8 юни 2011 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 15 юни 2011 г. бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г. В заседанието взеха участие: Георги Лозанов, София Владимирова и Анна Хаджиева от Съвета за електронни медии; Вяра Анкова, Атанас Кацарчев и Бойко Станкушев от Българската национална телевизия; Гриша Камбуров от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори; Вики Политова – председател на Управителния съвет и Генерален директор на bTV Media Group, и Силва Зурлева – член на Съвета на директорите на Нова Броудкастинг Груп и Главен консултант на Modern Times Group MTG за България.
Законопроектът бе представен от народния представител Таня Димитрова.
В законопроекта се предлага да отпадне технологичното ограничение програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио да се излъчват „посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход”. По този начин се създава възможност да се осигури достъп до програмите им независимо от използваната технология, като средствата за изпълнението на тази дейност ще се осигуряват от държавния бюджет.
С изменения в § 2 относно чл. 83 от Закона за радиото и телевизията отпадат ограниченията за позициониране на продукти в програмите на обществените доставчици на медийни услуги. Премахва се съществуващото в момента тяхно неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо търговските доставчици. Така ще се създаде възможност да се произвеждат български програми от една страна с по-високо качество, а от друга страна – на по-ниска цена. Предлаганата промяна за позиционирането на продукти в обществените доставчици не противоречи на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, известна като Директива за аудиовизуални медийни услуги.
Последната промяна, която се предлага в § 3 на законопроекта касае отмяната на ограничението за Българската национална телевизия „да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.”, но се запазва ограничението общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма да не надвишава 15 минути на денонощие и 4 минути на час.
Промените в § 2 и § 3 създават условия за допълнително финансиране на Българската национална телевизия, която изпълнява обществената си функция при крайно ограничен финансов ресурс.
В хода на дискусията народните представители изразиха необходимостта от така предложените изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията, които биха дали възможност Българската национална телевизия да извърши не само оптимизация на ресурсите си, но и да инвестира в нови технологии и да бъдат създадени конкурентни и качествени продукти, каквито се очакват от нея в процеса на цифровизация.
Представителите на Съвета за електронни медии и на Българската национална телевизия подкрепиха предложените промени.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 9 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, госпожо Караминова.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Главчев.
Заповядайте, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК Димитър Главчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители на 10 юни 2011 година

На заседание, проведено на 17 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители на 10 юни 2011 година.
На заседанието присъстваха: Атанас Кацарчев – член на Управителния съвет на Българската национална телевизия, и следните членове на Съвета за електронни медии: Георги Лозанов, София Владимирова и Анна Хаджиева.
Законопроектът беше представен от народния представител Таня Димитрова.
Изменението цели:
- осигуряване на достъп до програмите, независимо от използваната технология, поради това, че действащото нормативно регламентирано технологично ограничение възпрепятства най-ефикасните средства за разпространение на сигнала и достъпа до програмите на БНТ и БНР;
- необходимост от равнопоставеност между програмите и териториалния им обхват;
- даване възможност за въвеждане на действащия на пазара нов сегмент „продуктово позициониране” и за БНТ, който до момента е изключен. На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите.
Стандартният начин на рекламиране, познат на българския пазар, е чрез така наречените рекламни спотове, групирани в общи рекламни блокове, които се излъчват в прекъсванията или между предаванията на програмата на една телевизия.
Продуктовото позициониране е разрешено в много държави от ЕС, включително и за обществените радио и телевизионни услуги. Телевизионната програма, която се закупува от тези държави съдържа продуктова реклама, която е включена още при заснемането на самите филми или сериали. Неразрешаването на продуктова реклама на българските обществени медии ги поставя в неравностойно положение спрямо техните конкуренти на националния и общия Европейски пазар.
Също така присъствието на продуктова реклама би позволило произвеждане на български програми с по-високо качество на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции.
Българската национална телевизия е поставена да изпълнява обществената си функция при крайно ограничен, под критичния минимум, финансов ресурс. Предоставянето на възможност за създаване на условия за допълнително финансиране, във функция от качеството на предаванията на Българската национална телевизия, е най-доброто възможно решение както за насърчаване на развитието на телевизията, така и за постигане на съответно качество. Ограничените възможности на Държавния бюджет за настоящата и следващата три години да финансира дейността на телевизията повдига въпроси, свързани не само с ролята на телевизията, но и с начина на постигане на целите на телевизията – като мястото, ролята и функцията на Българската национална телевизия в обществото.
Продуктовото позициониране в предаванията на Българската национална телевизия ще спомогне за създаване на по-качествена продукция, по-добри правила за стимулиране на служителите и на външните предавания.
По законопроекта се проведе обширна дискусия, по време на която повечето от членовете на комисията изразиха становището, че направените предложения дават възможност Българската национална телевизия да генерира допълнителни приходи в условията на ограничаване на публичните разходи и в условията на невъзможност за допълнително финансиране, като по този начин ще подобри финансовото си състояние.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” – 2, без „против”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо Димитрова, желаете ли с няколко думи да представите законопроекта като вносител?
Заповядайте.
ТАНЯ ДИМИТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няколко думи към мотивите, които чухте. Най-напред за бюджета. Бюджетът на Българската национална телевизия е към 62 млн. лв. Той е намален в края на пролетта на 2009 г., оттогава не е променян и няма никакъв шанс да се промени нагоре. Когато докладвах мотивите в Комисията по бюджет и финанси, народен представител изказа мнението, че е най-добре Българската национална телевизия да бъде 100% на бюджет от държавата и в нейната програма да не се излъчват реклами. Да, наистина това е прекрасно, чудесно, но знаете, че това сега и в близките години не може да стане.
След това се чу слухът, казвам слуха, защото той не е верен, че Франс Интернационал е на 100% бюджет от държавата и в програмата на тази телевизия не се излъчват реклами. Направих си труда да проверя и какво се оказа: Франс Интернационал, която има пет канала, има субсидия от 2,9 млрд. евро, но това не е държавен бюджет и в нейната програма се излъчват реклами, като тенденцията е до 2016 г. да отпадне рекламата в дневната програма, но тя ще остане след 20,00 ч.
Това, което е много важно. В момента представител на медийната група преговаря с държавата. Те искат 3% държавно субсидиране, стигнали са до 1,8-2,3%, като преговорите и в момента продължават. Това е за Франция и аз не знам защо се пускат такива слухове. Може би в един момент ще разберем.
Още нещо за тук, за нашата Национална телевизия. Чухте от мотивите, че Българската национална телевизия има 15 минути реклама за 24 часа – за едно денонощие. За едно сравнение –търговският оператор има 12 минути на час. Една огромна разлика, но може би има логика в това, защото все пак колкото и малък да е бюджетът, БНТ се финансира и от държавата.
Това, което е много важно, с тази промяна, чухте го и в мотивите, ние не увеличаваме рекламното време. То си остава 15 минути. Това, което искаме да направим в чл. 83 – да е разрешено продуктовото позициониране, но се запазва абсолютната забрана за новини, детски и религиозни предавания, а с отпадането на чл. 90 просто отпада и ограничението от 5 минути реклама в праймтайма, който е от 19 до 22 часа.
Това, което ми прави впечатление, може би не само на мен, когато говорим за телевизия, говорим винаги за пари, а телевизията не е само бизнес. Тя е мощно средство за влияние, а обществената телевизия има и своите функции да възпитава и да образова. Излъчват се предавания, които не са атрактивни за рекламодателите, но трябва да ги има и те имат своята аудитория. На мен ми се струва, че с тази промяна ще се опитаме да дадем малко шанс на Българската национална телевизия да си стъпи на краката и оттук нататък да тръгне малко нагоре, а пък дали това ще стане, зависи само от телевизията, от нейното ръководство и от хората, които работят там. Мисля, че това е достатъчно, за да ви убедя да гласувате за тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (СК): Благодаря, господин председателю.
Синята коалиция ще подкрепи този законопроект. Ще го подкрепи с мотивите, че финансовото състояние на Националната телевизия продължава да бъде силно нестабилно. Националната телевизия се субсидира от държавния бюджет – метод, който впрочем е съхранен в последните 20 години. Не се намериха сили, не се намери политическа воля да се измени и да се модернизира финансирането на Националната телевизия.
Този бюджет не достига, защото в страната бяха извършени редица структурни промени, като приватизацията на БТК например, а в крайна сметка Националната телевизия сега трябва да плаща на частния оператор да разпространява своя сигнал. Всички тези въпроси със структурното развитие и напредъка на страната останаха затлачени в бюджетното финансиране на Националната телевизия.
Няма да скрия, че Националната телевизия значително, значително надвишава всички останали оператори в страната в предоставянето на обществените услуги, за които е предназначена. Тук ще отворя едни малки скоби и ще кажа, че Съветът за електронни медии трябва да извърши цялостна проверка на ангажиментите на търговските оператори за обществените предавания, които трябва да фигурират в тяхната програма. Виждаме, че все повече в търговските оператори се засилва присъствието на най-различни шоу програми, кои със стойност, кои без стойност – няма значение, стига да събират зрители, но в същото време обществената функция, която е част от лиценза им, част от договора им с обществото, не се изпълнява пълноценно.
Този въпрос стои още с по-голяма сила в малките местни оператори, били те кабелни или ефирни. Там се случва нещо, което, струва ми се, е абсолютно недопустимо. С навлизането в една предизборна кампания, обикновено ръководствата на тези телевизии решават кога започва тя, а не законът. Започват да искат плащания едва ли не за новини, за пресконференции, за събития, които се организират от политическите сили в съответния регион – нещо, което е абсолютно недопустимо. Това също влиза в разрез с обществения им договор, и затварям тази скоба, защото това е тема на друг разговор.
Искам обаче да отбележа нещо, което подчертах и в комисията. В Българската национална телевизия в момента се предприема много сериозна реформа. Предприема се реформа, която предвижда да се рационализира съставът на Националната телевизия, да се приложат съвременни методи за продукция, като, разбира се, този закон ще подпомогне тази продукция именно с продуктовото позициониране, но всичкото това нещо трябва да бъде отразено, тогава когато разглеждаме бюджета на Националната телевизия в края на тази година. Постъпленията от продуктовото позициониране през тази година, през идната година трябва да бъдат взети предвид, когато се определя субсидията на Националната телевизия. Казвам това не за друго, не за да бъде ощетена телевизията, а да се стимулира ръководството на телевизията да продължи настойчиво тази реформа. Да продължи да извършва онова, което е започнало.
Това е болезнена реформа, но тя ще изправи телевизията на крака във финансово и в продукционно отношение. Ако не бъде извършена, а тя беше забавена с годините, тогава Българската национална телевизия утре ще се яви тук с нови искания пред Народното събрание, било то в този или в друг състав.
Ето за това, подкрепяйки този закон, ние смятаме, че тази дискусия трябва да продължи, когато се гледа бюджетът за 2012 г. Много внимателно да чуем докладите на ръководството на Националната телевизия, как са приложени тези средства, за какво са изразходвани, какво са компенсирали като разходи на Националната телевизия и тогава вече съвсем трезво да подходим към определянето на бюджета на телевизията за 2012 г.
Няма съмнение, че в момента Националната телевизия прави най-добрите новини в страната, най-обстойните и най-обективните новини, които бягат от сензацията и целят осведомяване на населението. Няма никакво съмнение, че има предавания, които служат на обществото. Аз няма да ги назовавам, за да не изглеждам като някаква оценителна комисия тук, но те служат добре на обществото и имат висок рейтинг сред хората, които се интересуват, които са любознателни. Ако телевизията продължи да върви в този курс и ако й помага Народното събрание със закон като днешния, но и с бюджетните стимули, които могат да насърчат реформата, тогава днешното ни гласуване, надявам се с едно подобаващо мнозинство „за”, ще има своя смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от програмата ни:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Вносител – Министерският съвет, 15 февруари 2011 г. Същият е приет на първо четене на 24 март 2011 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознае госпожа Петрова.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение съгласно чл. 39, ал. 2 от нашия правилник – да бъде допуснат до залата заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. и приет на първо гласуване на 24 март 2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев – да се създаде нов § 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, което е отразено на съответното му систематично място в § 2.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 2, ал. 3, изречение второ думата „принадлежат” се заменя със „са собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 1 с редакция, както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1а, който става § 2 със следната редакция:
„§ 2. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.
(2) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.
(3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 1а, който става § 2 с редакция, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2, който става § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 4 думите „със съдействието на” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 2, който става § 3 с редакция, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 5, ал. 1 се създава изречение второ: „Дейностите по опазване на културни ценности, собственост на Българската православна църква или на другите регистрирани вероизповедания, се извършват с тяхно участие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3, който става § 4 с редакция, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Параграф 1 – постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 5:
„§ 5. В чл. 6, т. 6 накрая се добавя „включително антропологични останки, открити при теренни проучвания и останки на палеозоологията и култивирани растения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, който става § 5 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: По § 2 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за § 2, относно чл. 7:
„2. културни стоки – художествени произведения, създадени от български автори, извън обхвата на Регламент 116/09 и Директива 93/7, с изключение на тези, определени с наредба на министъра на културата;
3. културни стоки, произведени от чужди автори, извън обхвата на Регламент 116/09 и Директива 93/7, внесени от друга страна членка на Европейския съюз или от трета страна;
4. произведения на живи български чуждестранни автори;
5. сериграфии и други машинни печатни техники;
6. български домашни и пътнически икони, домашни триптиси, създадени след 1800 г.;
7. български свещенически кръстове – енколпиони, произведени след 1700 г.;
8. вещи, обект на бонистиката;
9. вещи, обект на филателията;
10. вещи, обект на фалеристиката, с изключение на българската такава;
11. пощенски картички и пликове;
12. хладни оръжия, произведени след 1600 г.;
13. огнестрелни оръжия, произведени след 1800 г.;
14. етнографски предмети, украшения и произведения на занаятчийската промишленост, носии и части от носии – изработени след 1800 г.”
Предложението е оттеглено по буква”а”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б”, т. 1 и т. 4.
Комисията не подкрепя предложението по буква „б”, т. 2, 3 и т. 5-14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Караминова.
Гинче Караминова (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по повод предложението на народните представители проф. Стефан Данаилов и Антон Кутев, че не са културни ценности обекти и вещи – след 1700 г., хладни оръжия – след 1600 г., огнестрелни оръжия, етнографски предмети и украшения и произведения на занаятчийската промишленост, носии и части от тях, изработени след 1800 г.
Всички знаем, че развитието на музейното дело и формирането на музейните колекции е обусловено от историческото развитие на държавата. През Възраждането и едва в началото и средата на ХІХ век започва да се формира интересът към старините, етнографските вещи и писмените паметници. Първият музей е учреден в Свищов през 1856 г. Едва след Освобождението българската държава формира целенасочена политика към опазване на културното ни наследство. По тази причина и сбирките на най-старите музеи в страната, колекциите от културни ценности като традиционно народно облекло, накити, покъщнина, произведения на занаятчиите датират най-рано от началото на ХІХ век.
Ако тези материални свидетелства на културното ни наследство не бъдат определени като културни ценности, какво се случва с етнографските музеи в страната и техните колекции? Може би трябва да закрием тези музеи?! А колекциите на отделите по нова и най-нова история? Какво да кажем и по отношение на хладното и огнестрелно оръжие? Вероятно са единици, ако въобще има такива предмети по-рано от ХVІІ и ХVІІІ век. Какво ще се случи с Военноисторическия музей и колекциите от оръжия в другите музеи, свързани с Априлското въстание, Руско-турската война, балканските войни, Първата и Втората световни войни? Или това не е част от историята на българската държава?! Колко важни са произведенията на бонистиката като източник на сведения за икономическата и политическа история на държавата? А предметите на фалеристиката, която е приложно-историческа наука?
Това са обекти, предмети и вещи от период, който ние не можем да зачеркнем с лека ръка, защото са обекти и предмети, свързани с бита на българите, обичаите, традициите, религията през българското Възраждане. Това са обекти, които трябва да се третират като културни ценности, защото те са нашата национална памет. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 6:
„§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 3:
„(3) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно–спомагателния фонд на музеите при необходимост.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Не са културни ценности по смисъла на този закон:
1. машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;
2. машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие;
3. произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години;
4. антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от сто години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности.
5. остатъчен материал – отпадъчна субстанция, получена вследствие от човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение.
3. Създава се ал. 5:
„(5) По предложение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, предмети с важно историческо, културно или научно значение по ал. 4 могат да бъдат идентифицирани по реда на този закон като културни ценности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Сега беше докладван целият параграф с предложенията и изказванията се бяха явили по средата. Тъй като сега вече завършваме цялото докладване, има ли желаещи народни представители да вземат отношение към предложенията и към текста, който ни предлага комисията? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 6, в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 7:
„§ 7. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:
„(1) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3, който става § 7, в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 8:
„§ 8. В чл. 9 след думите „към земята” се добавя „включително под водата”, а думите „или се намират под вода” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3а, който става § 8, в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: По § 4 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев:
„В § 4 относно чл. 12:
а) в т. 3 относно ал. 4 т. 2 се изменя така:
„2. след оценка се извършва изплащане на пазарна цена за имоти със статут на недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение”, декларирани или регистрирани по реда на този закон, когато са собственост на физически или юридически лица, като процедурата по оценката и сключването на договора за продажба между страните се извършва въз основа на решение на Министерския съвет и заповед на ръководителя на съответното ведомство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 9:
„§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Стратегическите цели за управление и опазване на културното наследство се включват в стратегията по чл. 2а от Закона за закрила и развитие на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни и културни организации, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания.”
2. В ал. 3 т. 1 се отменя.
3. Създават се алинеи 4-10:
„(4) С решение на Министерския съвет:
1. недвижими археологически културни ценности – публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомства и общини за осъществяване на дейности, свързани с опазването и представянето на културни ценности, за срок до десет години, по предложение на министъра на културата;
2. се извършва замяна на имот със статут на недвижима културна ценност с категория „световно значение” или „национално значение”, деклариран или регистриран по реда на този закон, когато е собственост на физически или юридически лица, с равностоен имот – частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти – частна държавна собственост. Въз основа на решението на Министерския съвет ръководителят на съответното ведомство издава заповед и сключва договор за замяна.
(5) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 4, т. 1 министърът на културата сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.
(6) Дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности по ал. 4, т. 1, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват в съответствие с изискванията на този закон от археологически или специализиран исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай че няма такъв – от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор.
(7) Въз основа на решението на Министерския съвет се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на културата. Срокът за предаването и приемането на имота се определя с решението на Министерския съвет.
(8) Недвижимите културни ценности, предоставени за управление по реда на ал. 4, т. 1, не могат да се използват не по предназначение или да се предоставят за управление на трети лица.
(9) При нарушаване на забраните по ал. 8 или при извършени нарушения, свързани с неизпълнение на задължения по този закон, правото на управление се отнема.
(10) Приходите от културни ценности постъпват по бюджета на съответното ведомство или община и се разходват за дейности по опазване на културни ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Изказвания?
Заповядайте, господин Данаилов.
Стефан Данаилов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение касае начина на обезщетение по § 4, чл. 12, т. 3 относно ал. 4, т. 2, където според нас предложеният текст не покрива всички хипотези. Обезщетението по чл. 17, ал. 1 от Конституцията на България може да бъде извършвано както чрез цитираните способи, така и чрез други такива, например изплащане по пазарна цена, компенсаторни записи и т.н. Считаме, че от всички способи тук е избран точно този, който създава най-голяма предпоставка за корупционен натиск и съмнения за злоупотреби. Както знаете, заменките винаги будят голямо недоверие у гражданите.
Затова предложихме този текст. На обсъждането бяха изговорени много неща от страна на министерството и на колегите. Нашето становище остава все пак като въпросително – дали това е най-правилната мярка? Разбираме, че повечето от нещата са свързани с липса на средства за овъзмездяване на граждани, чийто терен трябва да се ползва. Поддържаме нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте.
Нели Калнева-Митева (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Данаилов! Предложението е неясно, защото като условие за продажба на имот – недвижима културна ценност, се поставя изискването да е взето решение на Министерския съвет и да е издадена заповед на ръководителя на съответното ведомство. В Закона за държавната собственост се съдържат конкретни разпоредби във връзка с отчуждаването на имоти. Процедурата по отчуждаване съдържа като условие изплащането на равностойно парично обезщетение.
Следва да се има предвид, че посочената категория недвижими имоти, а именно недвижими културни ценности със световно и национално значение могат да бъдат с особено висока стойност, с оглед на което е необходимо да се предвиди съответното финансово осигуряване, ако приемем подобни разпоредби в настоящия закон. Предвиждането на ресурс за изплащането на пазарната цена на имоти със статут „национално” и „световно значение” би затруднило изключително бюджета. Предложеният механизъм за пазарна оценка би затруднил изпълнението на стратегически инфраструктурни проекти и създава предпоставки за субективна оценка и корупционни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, господин Данаилов?
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 22, против 53, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ