Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-07-08

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас програма за настоящата пленарна седмица, като точка първа за петъчния ден е предвидено:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ И ОТ АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ. Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът.
С доклада на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Павел Димитров.
ДОКЛАДЧИК Павел Димитров: Уважаема госпожо председател, преди да прочета доклада, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието госпожа Жанет Петрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министър Петрова в пленарната зала.
Гласували 155 народни представители: за 149, против 5, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поканете госпожа Петрова в пленарната зала.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Павел Димитров:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 22 юни 2011 г., обсъди Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – министър Маргарита Попова и заместник-министър Жанет Петрова, от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност: Тодор Коларов – председател, и Георги Илиев – главен секретар.
От името на вносителя законопроектът бе представен от министър Попова. С него се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито като облага от престъпна дейност и от административни нарушения. Законопроектът има за цел да повиши ефективността от работата на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения като специализиран орган, който единствен от държавните органи ще проверява източниците на придобиването на имущество. Подробно се уреждат условията и процедурата за отнемане на активи, придобити от престъпна дейност или от административни нарушения, които са от естество да генерират облага. За разлика от действащия закон отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което характеризира механизма на гражданската конфискация. Нейното прилагане е една друга форма на защита на обществените интереси, различна от наказателното преследване. При нея не са решаващи авторството на престъпното деяние и вината на извършителя. Отнемането на имуществото не е наказание на виновното лице, а мярка за защита на обществения интерес. Концепцията за гражданската конфискация не изисква установяване на причинно-следствена връзка между деянието, за което лицето е осъдено, и имуществото, което се проверява в гражданското производство. Затова именно осъждането на проверяваното лице с влязла в сила присъда не може да е предпоставка за предявяване на иск за отнемане на имуществото.
Законопроектът предвижда развитие на производството по гражданска конфискация в две фази:
- производство, провеждано от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки и
- производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.
В законопроекта изрично са посочени случаите, в които комисията образува производството. Обект на проверка е имуществото на три групи лица. Предвидена е възможност производството пред комисията да се образува и когато не е образувано наказателно такова или наказателното производство е било прекратено или спряно.
Комисията си взаимодейства и с други държавни органи, с които извършва съвместна проверка. Проверката може да обхваща и доводите на други лица от близкото обкръжение на проверяваното лице, както и сделките на трети физически и юридически лица, които са придобили имущество от проверяваното лице. Законопроектът предвижда отнемане на имуществото, придобито от тези лица, само ако се установи престъпният му произход и ако тези лица са знаели или според обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
След приключване на проверката комисията приема решение. Съществено място в законопроекта е отделено на предмета на отнемане. На отнемане подлежи имуществото, което е придобито като облага от престъпна дейност или от административно нарушение. Отнема се конкретно имущество, за което е установено, че произхожда пряко или непряко от престъпна дейност или от административно нарушение. Комисията е длъжна да докаже връзката между придобитото имущество и деянието – предмет на престъпление или административно нарушение, от което то произлиза.
Законопроектът, освен всичко друго, цели да гарантира защитата на основните права и това е постигнато, като: производството пред комисията се образува само в случаите, изрично посочени в закона; в съда се внася искане за налагане на обезпечителни мерки едва, когато от проверката са събрани достатъчно данни; съдът допуска обезпечение, ако искането е подкрепено с достатъчно доказателства за обосновано предположение, че проверяваното лице притежава права или контролира имущество, придобито като облага от престъпна дейност или от административно нарушение (съдът може и да не допусне обезпечение); участие на проверяваното лице в производството пред комисията със защитник или лично, или чрез други упълномощени лица; решението за отнемане се постановява от независим орган – съд; съдебното производство протича на три инстанции – ответникът има право на жалба пред две съдебни инстанции и други.
Създаването на такъв вид законодателство отговаря на потребностите на обществото и едновременно с това на международно-правните задължения, произтичащи от международни актове, по които Република България е страна: Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г. (ДВ, бр. 60 от 1992 г. ); Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1999 г. (ДВ, бр. 31 от 1993 г.); Конвенцията на ООН относно транснационалната организирана престъпност от 2000 г. (ДВ, бр. 42 от 2001 г.); Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г. (ДВ, бр. 66 от 2006 г.), както и от вторични актове на Европейския съюз, които имат отношение към конфискацията на имуществото, придобито от престъпна дейност: Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност; Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета за изпълнение в Европейския съюз на решенията за обезпечаване на имущество или доказателства; Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация.
Становище в подкрепа на законопроекта изказа и председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Пламен Димитров, Пламен Нунев, Йордан Бакалов и Тодор Великов, които се обединиха в подкрепа на предложения законопроект и отчитайки голямата му превантивна роля, го определиха като ефикасно оръжие в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Те отбелязаха, че при обсъждането му между първо и второ четене някои от текстовете в него ще бъдат допълнително прецизирани.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за”, без гласове „против” и с 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Докладът е дълъг и затова ще прочета резюмето му:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102–01–34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, на свое заседание, проведено на 29 юни 2011 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Маргарита Попова – министър на правосъдието.
Предложеният законопроект е антикорупционна мярка за пресичане на възможности организираната престъпност да бъде източник на корупция в нейните разновидности, като при търсенето на решения за противодействието на корупцията Република България ползва и различните институционални инициативи на европейско равнище. Необходим е ефективен правен механизъм, който да противодейства на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и от административни нарушения, за да се защитят ефикасно интересите на обществото.
Изработеният проект за нов Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, има за цел да повиши ефективността от работата на специализирания орган – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, който единствен от държавните органи проверява източниците на придобиването на имущество.
По законопроекта са постъпили становища от Върховен касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Върховен административен съд.
В становището на Върховния касационен съд е отбелязано, че понятията „престъпна дейност”, „административни нарушения”, „облага от престъпна дейност” и „облага от административни нарушения”, относими към наказателноправната и административнонаказателната материя, се използват в проект за нормативен акт, който няма принадлежност нито към наказателното право, нито към административното право, поради което тяхното тълкуване при липсата на легални дефиниции, обосноваващи присъствието им в такъв нормативен акт, би затруднило правоприлагането му.
Предвидените нови разрешения в разпределението на доказателствената тежест и предвидената възможност в процеса на доказване съдът да оперира с „вероятности” относно произхода на имуществото, баланс на вероятностите, изобщо отклонение от типичните правила на доказване, присъщи на наказателния или гражданския процес, съдържат предпоставки за нарушаване на конституционно защитени права и интереси, респективно противоконституционност на закона в тази му част.
Неудачно нормативно разрешение се съдържа и в проекта за разпоредбата на чл. 87, ал. 5, т. 7, а именно, че „обстоятелства, че трети лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност”. Отново прави впечатление, че това изискване не е въведено по отношение на облаги, придобити от административно нарушение, и оттук се поставя въпросът следва ли без доказателства в тази насока да се отнеме имущество на трети лица.
Постави се и въпросът от кой момент юридически е прието, че е установено и съществува административно нарушение. В проекта се борави с термини от административното и наказателното право, а напълно се игнорира производството по действащия Закон за административните нарушения и наказания.
Проверяваният период от 15 години не е свързан по никакъв начин с периода на евентуалната престъпна дейност, която би трябвала да генерира облагата. Не могат да се приведат доводи, подкрепящи твърдението, че определено имущество е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, ако престъпната дейност е извършена през 2010 г. например, а имуществото е придобито през 1996 г.
В проекта не става ясно при наличие на какви доказателства и на какво правно основание може да се предяви иск пред съда за отнемане на имущество. Съществува сериозна опасност да се допусне неоправдана и непропорционална на деянието намеса в правната сфера на гражданите и юридическите лица, и то до степен да е в противоречие с принципа на правовата държава, съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Има проблем в някои от понятията, с които борави законопроектът - § 1 (по отношение на определението за имущество), § 1, т. 1 и 2, чл. 23, ал. 6, които трябва да бъдат коригирани.
В чл. 20, ал. 1 е използван терминът „имущество, контролирано от дадено физическо лице”, което е основание за образуване на производство от комисията. Както беше подчертано, в комисията, такъв термин не е познат в българското право, а от страна на вносителите не се получи отговор какво са имали предвид по този текст.
Относно обърнатата доказателствена тежест се акцентира, че ако привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано и се окаже, че лицето не е извършило констатираното с акт за установяване административно нарушение, не трябва ли да има текст, който да каже какво се случва тогава. Трябва ли да има гарантиращи норми в този закон, след като се дават толкова права, гарантиращи норми, както за отговорността на изпълняващите закона, така и по отношение на обезщетяване на гражданите.
Постави се и въпросът защо органът по закона, който се отменя, става орган по закона, който се предлага.
Акцентирано беше и се изложи, че има притеснение от предлаганата дефиниция на понятието „Облага от престъпна дейност” като е записано, че това е „всяко имущество, което не е вероятно да е произлязло или придобито по друг начин, освен от престъпление”, но не и за облага от другото основание за образуване – от административно нарушение. Тук е дадено определение само за облага от административна дейност. Изрично трябва да бъде записано, че това е облага, която е в пряка причинна връзка с административното нарушение или престъпната дейност, за да бъде ясно, точно и категорично.
Подкрепи се законопроектът в частта, отнасяща се до укрепване на административния капацитет на комисията за даване на по-големи правомощия, за уреждане на други, свързани с членовете на комисията правомощия, с укрепване на институционалността и на комуникацията между различните институции. Необходимо е да се даде една по-широка възможност на комисията да действа съвместно с всички правоохранителни и правораздавателни институции на територията на страна и в международния обмен също.
Изказа се становище, че промените са необходими, защото очакването на обществото за дейността на тази комисия са прекалено големи, а резултатите до настоящия момент за съжаление не са такива, каквито да отговарят на капацитета и на дейността, която трябва да извърши комисията.
Съществува основен принцип в административното право, че за едно и също нарушение не може да бъде наказван извършителят два пъти. В законопроекта се предлага за едно данъчно нарушение с дадена облага, с влязъл в сила акт, което е и предпоставката да се тръгне на това производство по този закон. В един момент тръгва една процедура по този закон, тръгва друга процедура по ДОПК и съществува риск на едно и също лице за едно и също нарушение да бъдат наложени два пъти две различни наказания.
Поставиха се въпроси и по отношение на термина, който се използва – „или са могли да предполагат”. Как се доказва това на практика на процеса? По отношение на обезпечителните мерки има редица принципи, които също противоречат на основни принципи в гражданския процес. Това имущество, което има обезпечителни мерки не е отнето, производство тепърва ще се произнесе ще се отнема или не. Може да се даде директно с решение на комисията за отговорно пазене на трети лица, като същевременно се заплащат и разноските. При продажбата на бързо развалящи се стоки става по цени, които комисията прецени, че са нормалните цени, без да е необходимо разрешение на съда. Предвидена е само отговорност за вреди, но не и за пропуснати ползи.
Възрази се и срещу дефиницията „на пазарна стойност”, като се предлага нова и се отрича всичко действащо до сега. Съществуват дефиниции в Закона за общинската собственост, в Закона за държавната собственост на обективни критерии, които дефиниции трябва да се използват и в този закон.
Не е определена възможност засегнатите лица да получат обезвреда в случаите на неоснователни производства за установяване и/или отнемане на имущество по законопроекта. Препращането към закона за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 115 от законопроекта не е достатъчно, тъй като Законът за отговорност на държавата не съдържа хипотеза, в която засегнатите лица могат да търсят обезвреда за неоснователни проверки и производства, образувани срещу тях от администрацията.
Беше приветстван от комисията стремежът за укрепване на капацитета на комисията, сътрудничеството с други институции и международния обмен, но се изрази притеснение по прилагането на закона във връзка с възможностите на комисията и териториалните дирекции. Необходимо е да се прецизират текстовете и съставите, като комисията да концентрира работата си върху големите престъпни групи, за да осъществи законът своята цел – борба срещу организираната престъпност и корупция.
След проведената дискусия и обсъждане с 12 гласа „за”, 9 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерски съвет на 31 май 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
С него ще ни запознае председателят й – госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Камен Костадинов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
На заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието Маргарита Попова – министър, Жанета Петрова – заместник-министър; и от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Николай Желев – член на комисията.
Законопроектът беше представен от госпожа Маргарита Попова.
Предложеният законопроект е решителна стъпка за преодоляване на идентифицирания дефицит на антикорупционни мерки за пресичане на възможностите организираната престъпност да бъде източник на корупция в нейните разновидности.
Резултатите от прилагането на приетия през 2005 г. Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност показват необходимост от формулиране на законово ниво на нова концепция, която да отговаря на концепцията за гражданска конфискация, развита в законодателството на други държави, както и от разработването на нови правни институти, чрез които да се повиши ефективността от отнемането на имуществото. Отнемането на облаги от престъпна дейност и административни нарушения по реда на гражданския процес или така наречената гражданска конфискация на имущество предоставя на държавата възможност за постигане на значителен напредък в борбата срещу престъпността.
В предложения законопроект се уреждат условията и процедурата за отнемане на активи, придобити от престъпна дейност или от административни нарушения, които са от естество да генерират облага. За разлика от действащия закон отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, не се предхожда от влязла в сила присъда, което характеризира механизма на гражданската конфискация. Законопроектът предвижда развитие на производството по гражданска конфискация в две фази: производство, провеждано от Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки, и производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.
В законопроекта подробно са разписани случаите, в които комисията образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административни нарушения.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията направиха бележки и предложения за промяна на текстове по законопроекта, по-конкретните бележки и по-съществените от които са: във връзка с това, че в законопроекта следва да се уреди как ще се извършва финансовият анализ, за да се установи несъответствието на доходи и имущество; да се прецизират текстовете, уреждащи управлението на запорираното имущество; да не се създава фонд като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите, както е предвидено в членове 103-109, а сумите да постъпват в бюджета и оттам да става разходването им; да не се удължава срокът за съхранение на счетоводната информация от страна на предприятията и много други.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа като цяло на законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, като между първо и второ гласуване бележките и предложенията, направени от членовете на Комисията по бюджет и финанси, следва да бъдат обсъдени от водещата комисия и се направят съответните промени в текстовете на законопроекта, както и членове на Комисията по бюджет и финанси да бъдат включени в работната група по законопроекта.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 6 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остана да чуем и доклада на Комисията за контрол на ДАНС от господин Камен Костадинов.
ДОКЛАДЧИК Камен Костадинов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на ДАНС по Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 6 юли 2011 г., разгледа Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът има за основна цел да запълни част от дефицита на справедливост и на антикорупционни мерки, а в частност – да подобри ефективността на специализирания орган, който установява и отнема имущество, придобито от престъпна дейност и административни нарушения.
Комисията за контрол на ДАНС подкрепя необходимостта от такъв законодателен акт. При проведеното обсъждане сред членовете на комисията обаче се породиха съмнения доколко предлаганият проект е в състояние да изпълни поставените си основни цели при пълно гарантиране на основните права на гражданите в съответствие с конституционните и международноправните норми.
При запознаването със становищата на Венецианската комисия, Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Висшия адвокатски съвет и парламентарната Комисия по правни въпроси членовете на комисията констатираха следните сериозни дефицити в законопроекта:
1. Неприемливо е дефиниран законовият повод за възникването на специфичната процедура, което създава предпоставка за наказателен произвол.
2. За основните понятия „престъпна дейност”, „административни нарушения”, „облага от престъпна дейност” и „облага от административни нарушения” законопроектът не дава легални дефиниции в своето специфично приложно поле, което е различно от тези на наказателното и административното право, където такива дефиниции съществуват. Разнопосочното тълкуване на тези понятия би затруднило прилагането на закона.
3. Проектът допуска гражданска конфискация като последица от престъплението, преди съдът да е установил по окончателен начин с присъда извършването на такова престъпление. Това се гради единствено на предположения и нарушава презумпцията за невинност, прогласена от чл. 31, ал. 3 на Конституцията, както и с редица основополагащи международни актове.
4. Липсва изчерпателно посочване на видовете административни нарушения, което води до неяснота относно доказването им.
5. Има съществена колизия между процедурите за конфискация, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания и предлагания законопроект.
6. Създадена е предпоставка за дублиране на производства по ДОПК и по предлагания закон, което е в противоречие на основния принцип на административното право, че за едно и също нарушение нарушителят не може да бъде наказван повече от един път.
Комисията за контрол на ДАНС в своя специфичен кръг на компетентност подробно разгледа и обсъди Глава пета от законопроекта „Взаимодействие с други държавни органи”. Тази глава предвижда институционализирано, регулярно взаимодействие на директорите и инспекторите от териториалните дирекции на специализираната комисия с други органи – полицейски, органите по приходите, органите на Агенция „Митници”, на прокуратурата и органите на Държавна агенция „Национална сигурност”. Редът за осъществяване на това взаимодействие се определя в съвместна инструкция на съответните ръководители.
Комисията за контрол на ДАНС приветства всички предложения за мерки, които допринасят за подобряване на координацията между органите за противодействие на организираната престъпност, както и за продължаваща регламентация на дейността на агенцията.
Недостатъчно ясно обаче в законопроекта са уредени случаите, в които Държавна агенция „Национална сигурност” участва в специфичното производство. Въпреки позоваването на Закона за ДАНС като необходимо условие за участието й, тази неяснота ще създаде предпоставки за намеса на агенцията, извън основната й сфера на правомощия.
Като има предвид всичко това и сериозните опасения, че приемането на законопроекта в предлагания вид ще доведе до сериозни нарушения на Конституцията и разпоредбите на международни актове, по които Република България е страна, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.
Становището е прието с 4 гласа „за” и 1 глас „против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остана да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което ще ни бъде предложено от господин Емил Радев.
ДОКЛАДЧИК Емил Радев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На заседанието, проведено на 15 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Маргарита Попова – министър на правосъдието, и Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.
Настоящият законопроект има за цел да защити интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност или от административни нарушения.
Със законопроекта не се транспонират норми от европейското право и в тази връзка Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда предложения законопроект от гледна точка на препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка и респективно основното предизвикателство след приемането на България в Европейския съюз, а именно – противодействието на корупцията и организираната престъпност.
Съгласно последния Междинен доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка до следващата оценка на Европейската комисия през лятото на 2011 г. България следва да се съсредоточи върху приемането на ефективен закон за отнемане на имущество от престъпна дейност.
Проектозаконът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност е координиран с Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа по конституционни въпроси).
Предложеният законопроект е в унисон и не противоречи на международноправните задължения, произтичащи от международни актове, по които Република България е страна, както и на вторични актове на Европейския съюз, които имат отношение към конфискацията на имуществото, придобито от престъпна дейност.
Законопроектът урежда условията и реда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито като облага от престъпна дейност и от административни нарушения.
За разлика от действащия закон, отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност, не се предхожда от влязла в сила осъдителна присъда, което характеризира механизма на гражданската конфискация.
Законопроектът предвижда развитие на производството по гражданска конфискация в две фази: производство, провеждано от Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение, в което се проверяват източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за налагане на обезпечителни мерки и производство за отнемане на имуществото, провеждано пред гражданския съд.
В заключение следва да се отбележи, че предложеният законопроект е в изпълнение на поетите ангажименти към Европейската комисия в борбата с корупцията и организираната престъпност. Приемането на законопроекта е необходим отговор както на обществените потребности, така и на поетите международни задължения в тази насока.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 9 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
От името на вносителя министърът на правосъдието Маргарита Попова има думата.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да мога да споделя с вас днес в процедурата по първо четене на Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, становището на правителството за това как и защо беше изработен и предложен на вашето внимание въпросният законопроект.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди повече от пет години ние приехме Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и периодично отчитахме ефективността от неговото прилагане. Приемането на закона се случи преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз. Имаше период от две години, в които чрез мониторинг ние можехме още тогава да установим доколко предложената от законодателя формула за отнемане на имущество е ефективна и доколко може да изпълни целта, за която законопроектът беше предназначен.
Присъединяването на България към Европейския съюз, за съжаление, беше съпроводено от клауза в договора, в която се каза, че нашата страна ще стане пълноправен член на Европейския съюз, но с признати дефицити в две области – вътрешен ред и сигурност и правосъдие. Затова в страната ни и до днес работи, за щастие, Механизъм за сътрудничество и оценка, който предполага плодотворно сътрудничество на съюзническа основа, за да преодолеем дефицитите в тези две изключително важни области, които са от естество да гарантират по-високо качество на живот в страната и пълноценно изпълнение на нашите международни ангажименти.
Пет години след приемане на членството се налага в областта на противодействието на корупцията и на организираната престъпност да направим изводи, придружени от констатации на неправителствени организации под формата на различни изследвания, че България все още продължава да има проблеми в противодействието на корупцията и на организираната престъпност като превенция, като възможности за ефективно разследване и като възможности в резултат на ефективни разследвания да бъдат замразявани и отнемани активи, генерирани от организирана престъпност, която ражда корупция, и вследствие на интеграцията между двете престъпността непрекъснато се възпроизвежда.
Впрочем това се констатира и в международен мащаб. Затова в акцентите на наказателната политика на Европейската комисия има няколко важни неща. Те са заложени като приоритет в програмата на двама комисари. Това е комисарят по вътрешен ред госпожа Малстрьом и комисарят по правосъдие госпожа Рединг. В своите визии за единна наказателна политика на Европейския съюз те виждат необходимост да се работи в няколко насоки: единни механизми за разследване на тежка трансгранична престъпност; възможности, където и да бъдат извършени престъпленията в рамките на Европейския съюз, да могат да бъдат наказани; и много важен акцент в техните програми – замразяването и отнемането на активи със зачитането на възможностите, които действат в тази насока във всички държави.
Стига се дотам, че в концепциите за единна наказателна политика на Европейския съюз се заговори, и то много усилено, задълбочено и основателно, разбира се, че ще се наложи, и вероятно ще се наложи, да дебатираме дълго време и разпалено по въпроса за създаването на единна европейска прокуратура, за да могат разследванията, отнеманията и замразяванията на активи, които се генерират от корупция и от организирана престъпност, да могат да бъдат извършени от единен орган в рамките на Европейския съюз, за да има ефект от борбата с корупцията и с организираната престъпност.
Отчита се също така, че доверието към една държава се гради в голяма степен на това доколко тя е в състояние да противодейства на организираната престъпност и на корупцията, които се интегрират и раждат корупция и организирана престъпност. Оказва се, че има още какво да се направи по този въпрос.
Отчитайки ефективността на сега действащия закон, проблемите, пред които страната е изправена, и желанието на правителството за ефективно противодействие на корупция и на организирана корупция, се стигна до извода, че ние не можем да противодействаме ефективно на корупцията и на организираната престъпност в областта на замразяване и на отнемане на активи, ако не променим формулата. Промяната на формулата не може да бъде палиативна. Ние сега замразяваме и отнемаме активи, следвайки влизане на наказателна присъда в сила. Оказа се, че тази формула не е печеливша. Ако не бъде сменена, ще продължаваме да не приемаме годишните доклади на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, тъй като във формулата е заложена невъзможността комисията да действа ефективно. Затова се предлага нещо, което не е непознато в Европейския съюз, една формула, която е печеливша, която показва добри резултати, а това е именно формулата за прилагане на гражданската конфискация.
Аз няма да повтарям дълго какви са принципите на гражданската конфискация и кои са основните акценти, които са заложени в закона, тъй като господин Димитров като представител на водещата комисия подробно изложи акцентите по сюжета на закона и не е нужно да отнемам време, за да бъдат повтаряни, но бих искала да кажа няколко основни неща.
Уважаеми дами и господа народни представители, приложното поле на закона е ясно и то беше дискутирано – отнемане на имущество в резултат на криминален начин на живот и отнемане на имущество в резултат на констатирано административно нарушение с влязъл в сила акт. Приложно поле – проверявано лице, което е извършител на тези нарушения, и трети лица, които имат връзка с проверяваното лице.
За да постигнем така дискутираните от вас стандарти и гаранции за правата на човека, Министерството на правосъдието работи дълго с представители на Комисия „Венеция” като консултативен орган към Съвета на Европа, за да достигнем исканите гаранции, за да няма съмнение, че има възможност произтичащи от закона дефицити да доведат до накърняване на човешки права. Доказателствените стандарти са разписани ясно. Казано е кога започва производство, кога се налагат обезпечения, кога тръгва производство за отнемане на имущество и кои са гаранциите за защита на човешките права.
Законопроектът има паспорта на единствения орган на най-високо ниво, който може да даде заключение за конституционосъобразност и гаранция за защита на човешките права. Оттук насетне, ако не приемем тези заключения, не ги оценим, затворим си очите и ги неглижираме, аз не бих могла да си обясня какво друго бихме могли и по какъв начин, по какъв път да потърсим, за да постигнем някаква друга форма на гаранция на защита на човешките права, освен тези, за които Венецианската комисия работи с българското правителство в продължение на почти година и половина.
Остава, уважаеми дами и господа и уважаеми колеги, да си отговорим на въпроса: имаме ли воля, имаме ли решимост, имаме ли желание нова формула, което, разбира се, не е толкова лесно, да бъде приета? Да бъде осмислена без резерви, без подозрения, дори без известен страх да сменим формулата, за да кажем решително, че България има възможност, има решимост, има кураж да противодейства на корупцията и на организираната престъпност. Ако нямаме желание да го направим, ще продължим да работим с досега действащите формули и резултатът ще бъде предизвестен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Приемането на този закон, известен като Закона за гражданската конфискация, почива на три мита, с които управляващите оправдават неговото внасяне и евентуално приемане. Първо, че този закон е насочен срещу тежката организирана престъпност, че този закон съответства на добрите европейски практики и че неговото приемане е по настояване на нашите европейски партньори. Нещо повече, както се говори под сурдинка, едва ли не приемането на този закон е условие за приемането ни в Шенген.
Нито едно от тези твърдения, уважаеми дами и уважаеми господа, не е вярно, защото този закон не е насочен срещу тежката организирана престъпност, този закон ще громи българските граждани. Под ударите на този закон може да попадне абсолютно всеки български гражданин, всяко юридическо лице, всеки чуждестранен гражданин, който е имал неблагоразумието през последните петнадесет години да придобие някакво имущество – движимо или недвижимо, в България. Този закон не само е в разрез с добрите европейски практики, той е немислим, за което и да е цивилизовано общество, в което има правов ред. Този закон – в ръцете на администрацията на ГЕРБ, ще съсипва човешки съдби, ще разсипва професионални репутации, ще унищожава бизнеси, ще гони инвеститори.
Този закон на практика, уважаеми господа, е един „Франкенщайн”, който накрая в един момент ще се обърне и срещу своите създатели, защото няма вечно да сте управляващи! (Смях и оживление в блока на ГЕРБ.)
И тогава, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, ще ви се наложи да доказвате това, което днес ще трябва да доказва всеки български гражданин, който не ви е симпатичен, а именно че не е камила. Но честно казано, това, че и вие ще попаднете под ударите на този закон, не ме успокоява, защото дълбокото ми вътрешно убеждение и съвестта ми на юрист казват, че всеки има право на справедлив съд, всеки има право на справедлив процес. И понятия като „права на човека”, „свободи”, „собственост” за вас може да са мръсни думи, но за нас са ценности. (Смях и възгласи „Е-е-е” в блока на ГЕРБ.)
Предвид краткото време, което има парламентарната ни група и предвид на това, че сме в условията на първо четене, няма да навлизам в конкретика, а ще очертая само някои от най-големите проблеми на този закон, като ги илюстрирам с примери, така че всеки от седящите в тази зала да може да ги разбере.
Първият огромен проблем на този закон е огромното му приложно поле. На практика той касае всички български граждани, всички, които са придобили имущество през последните 15 години, всички юридически лица, всички чуждестранни граждани, които са придобили движимо или недвижимо имущество в България. Всеки може да се чувства застрашен, защото спрямо неговия праводател или спрямо праводателя на неговия праводател може да бъде повдигнато някое от обвиненията по чл. 19, за да има основание за конфискация на неговото имущество.
Забележете за какво става дума – може българският гражданин да е придобил имот преди 12 години, когато праводателят му е бил с абсолютно чисто досие, може той даже да го е проверил. След 10 години спрямо неговия праводател може да бъде повдигнато някое от обвиненията по чл. 19. И забележете, това обвинение може да не бъде доказано, но ако това лице не докаже съответствие между стойността на имуществото и нетните си приходи за този период – това е достатъчно основание този имот да бъде конфискуван. Съгласете се, какъв е интересът на праводателя в това производство да доказва своите доходи? Доказателствената тежест ще падне върху българския гражданин, който ще доказва, че едно лице, от което преди 10 години е купил имот, има съответствие между нетните си доходи и стойността на продаденото имущество.
Втора хипотеза. Срещу гражданина „хикс” се повдига обвинение по някое от престъпленията по чл. 19, например вещно укривателство. Знаете колко лесно се повдига обвинение. На практика това е един безконтролен акт на прокурора. Вие приехте фигурата на вечния обвиняем. Този български гражданин стои в състояние „привлечен обвиняем” в рамките на две, три, четири години. След четири години това производство може да бъде прекратено, или ако искате за удобство – да е влязло в съда и спрямо този гражданин да бъде четена оправдателна присъда. Но забележете, вече в рамките на година и половина имуществото му е конфискувано. Фактът, че той е оправдан, не е основание имуществото да му бъде върнато. Нещо повече, той няма реално средство, чрез което да бъде възмезден за причинените му вреди.
Тук ще посоча следващия колосален проблем на този закон. На практика никой български гражданин, претърпял вреди от този закон, не може да бъде обезщетен, защото този закон препраща към Закона за отговорността на гражданите за вреди, причинени им от администрация. Този закон третира само вреди от администрация и от наказателен съд. В случая става дума за граждански процес и граждански съд. Тоест никой, който е претърпял вреди и чието имущество е било отнето, не може да бъде възмезден. Да се жали на арменския поп!
Този закон е пълен и с юридически абсурди, които нямам време в момента да излагам подробно. Те подробно бяха изложени на заседанието на Правната комисия. Ще посоча само един от най-фрапантните от тях. Как считате, уважаеми дами и господа, че гражданският съд се произнася за конфискуването на едно имущество? По теорията на вероятностите. Съдът преценява коя вероятност е по-голяма – дали вероятността едно имущество да е придобито по престъпен начин или едно имущество да е придобито по законен начин. Представете си какво ще пише в това съдебно решение: „Съдът реши, че вероятността това имущество да е придобито по престъпен начин е 51% срещу вероятността да е придобито по законен начин 49%”. И това решение ще се проверява от горната инстанция, която ще промени процентите примерно на 53 срещу 47. Разбирате ли за какво става дума при положение, че не се иска никаква причинно-следствена връзка между твърдяното престъпление и това имущество?!
Погледнете чл. 36: „Престъпен е начинът във всички случаи, когато стойността на имуществото надвишава нетния доход на физическото лице”. Разбирате ли, че по този начин придобито по престъпен начин е всяко имущество, за което няма съответствие в доходите. Ами ако този закон действаше, имуществото на господин Лъчезар Иванов трябваше да бъде отнето, независимо, че не е извършил престъпление, или имуществото на господин Цветанов, независимо, че не е извършил престъпление. Разбирате ли какъв чудовищен закон създавате?!
Няма да продължавам с юридически аргументи, защото практически всеки един от текстовете на този закон представлява една бомба. Ще кажа само, че този закон е събирателен образ на ГЕРБ, на всичко, което представлява ГЕРБ – липса на професионализъм и професионална компетентност, което личи от текстовете на този закон, полицейщина и опит всички власти да бъдат съчетани в едно: съд, прокуратура, дознание, администрация.
Това, уважаема госпожо Попова, не е инструмент, който да удовлетвори чувството за справедливост на гражданите. Не е инструмент, който да търси справедливост. Напротив, този закон е инструмент, който ще сее произвол в българската държава. Бог да е на помощ на всеки български гражданин, който не е симпатичен на управляващите, който е опонент на управляващите или който притежава имущество, което ще се стори апетитно на управляващите.
В случая най-малката утеха е, че утре този закон ще се обърне срещу вас. А дотогава ние ще го атакуваме и пред Европейския съд, и пред Конституционния съд, защото не искаме репресии и несправедливост за никого – нито за гражданите, нито за нашите политически опоненти. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, госпожо Манолова! Това, което чух от нея, колеги, е опит да ви плаши и изключителна манипулация.
Ще започна от трите мита, за които говори госпожа Манолова. Законът не бил насочен срещу тежката престъпност, не отговарял на европейските практики и не ни били натискали европейските партньори. Това просто не е така. Ще ви прочета становището на Венецианската комисия, най-обобщеното становище, защото винаги чуваме от тази страна на банката (сочи блока на КБ) препоръки да съгласуваме с Венецианската комисия.
Ето какво казва тя: „В резултат на сътрудничеството (защото това е няколко пъти преработван вариант и съгласуван с Венецианската комисия) доведе третия преработен вариант на закона дори по-близо до практиките на други страни от Европа при спазване на фундаментални права и свободи”. Цитирам ви становището на Венецианската комисия.
Това, което госпожа Манолова твърди, просто не е вярно. Напротив, обратно. При срещите, които сме имали тук, Венецианската комисия подкрепя изцяло този законопроект и смята, че не се нарушават фундаменталните права и свободи на гражданите.
Другият мит – за тежките престъпления. Нима госпожа Манолова се притеснява, че ще й повдигнат обвинения за тероризъм, за убийства, за полови престъпления и разврат, за тежки грабежи – всички тези престъпления, са точно упоменати. Широк бил обхватът, че всички граждани попадали под ударите на този закон – и това не вярно! Комисията може да образува преписка, само когато има повдигнато обвинение за тежко престъпление (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) или административен акт, който генерира придобито имущество по незаконен начин над 150 хил. лв. Така че това, което се твърди, също е единствено с цел да ви плаши, да ви притеснява и да ви манипулира.
По отношение на господин Цветанов и Лъчезар Иванов. В закона ясно е казано кога се образуват тези преписки и не е необходимо отново да бъдем манипулирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря. Втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Димитров, Вие на практика не оборихте нито едно от моите твърдения и не разсеяхте нито едно от моите съмнения, че под ударите на този закон реално може да попадне всеки български гражданин, всяко юридическо лице, всеки чуждестранен гражданин, който е имал неблагоразумието през последните 15 години да придобие каквото и да е имущество в България. Вие не опровергахте и твърдението ми, че в европейските страни няма подобен аналог на този закон. Няма, уважаеми господин Димитров! Единственото изключение е Ирландия, в която има тероризъм и в която има ИРА. Но според българското правителство, тъй като разполага с кофти материал, явно средствата за разправа трябва да бъдат описани в този закон по този инквизиторски начин.
Според Венецианската комисия българският вариант на този закон е много по-строг дори от ирландския, а един преглед на подобен закон в Англия показва, че престъпен начин на живот на един гражданин означава този гражданин да е бил осъждан за някакви престъпления за определен период и то точно изброени. Според вас всеки български гражданин води потенциално криминален начин на живот, след като не може да докаже съответствие между стойността на имуществото и нетните си приходи. Разбирате ли, че вие обвинявате за криминално проявени стотици хиляди български граждани. При 20 години сива икономика, при един милион българи, които живеят в чужбина и носят в рамките на 2 милиарда доходи на своите семейства, и по начините на доказване, които иска тази комисия, невъзможно е на един български гражданин да докаже такова съответствие. Не искам да ви чета конкретно какво е казала Венецианската комисия. Тя обаче никъде не казва, че ни препоръчва този закон.
Щом искате приемете това становище, но внимавайте как ще го прилагате, защото този закон изисква изключително висока правна култура и подготвена администрация. Този закон е дискусионен и в определена степен според тях съответства на Конституцията и международните стандарти. Тоест Венецианската комисия казва: „Внимавайте с този закон, с това становище!” Това, че вие за пореден път сте я подвели, е видно и от конкретните текстове, например от трактовката на възможността съдът да обори една презумпция. Вие сте излъгали венецианците, че в България законовите презумпции са необорими от съда. Мога да ви дам и примери. Презумпция е например, че роденото по време на брака дете има за свой баща законния съпруг, но това е една оборима презумпция, както и оборима би следвало да е презумпцията, че едно имущество е от престъпна дейност в случаите, в които има несъответствие между нетния доход и неговата стойност. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Вие сте излъгали Венецианската комисия. Това е видно от това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря. Господин Костадинов, процедура.
Камен Костадинов (ДПС): Господин председател, с оглед напредващото време и с оглед на това, че от 11,00 ч. има предвиден парламентарен контрол, правя формално предложение: дебатът по точката да продължи до неговото приключване и евентуално да отложим парламентарния контрол. Според мен неприемливо е днес да се води дебат, който да бъде прекъснат, ако до 10.30 ч. не може да приключи.
Формалното ми предложение е дебатът по точката да продължи, докато се изчерпа и приключи обсъждането по разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение от народния представител Камен Костадинов.
Гласували 133 народни представители: за 94, против 15, въздържали се 24.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
За изказване – госпожа Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова (СК): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители. Ще ви запозная със становището на Парламентарната група на Синята коалиция относно Проекта за Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения.
Първото, което искам да кажа, е, че за първи път в българското законодателство се въвежда Институтът на гражданската конфискация като нов елемент в борбата с престъпната дейност. В сега действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се предвижда отнемане на имущество само при доказана по съдебен ред престъпна дейност на собственика. За разлика от него в новия законопроект не се изисква доказването на престъпна дейност и връзката на тази дейност с конфискуваното имущество, и това го има в текстовете на този проект за закон. Въвеждането на подобна разширена конфискация, освен всичко останало, е рисковано от гледна точка за обявяване на закона за противоконституционен, а също така и за противоречащ на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Неслучайно и в становищата на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура и Съюза на адвокатите в България се съдържат изключително много бележки и то критични.
Ще се спра на основните възражения, които имаме срещу този законопроект от страна на Парламентарната група на Синята коалиция и ще ги изброя в осем точки.
Първо, в проекта се допускат процедури, които са в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и изискванията за справедлив съд и справедлива процедура.
Второ, предвиденият 15-годишен период за проверка, от една страна, не е обвързан по никакъв начин с периода на извършване на евентуалната престъпна дейност. Тоест, за престъпна дейност, извършена през 2011 г., може да се отнеме имущество, придобито през 1996 г., а от друга страна противоречи и на давностните срокове в българското право и би лишил физически и юридически лица от възможността да докажат доходите си за такъв дълъг период от време. Например, за да бъде ясно, според Закона за счетоводството документите се съхраняват за период от 5 години. Погасителната давност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е 10 години, по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е 5 години. Въвеждането на 5-годишна давност с обратна сила би застрашило много сигурността и на гражданския оборот.
Тук искам да кажа още нещо – всъщност към гражданина поставяме много по-високи изисквания да съхранява свои документи отколкото към институциите и органите, които по закон са длъжни да съхраняват такива документи. Защото тези давностни срокове по определени закони, които ви изчетох, са по-малко от 15 години – 5, 10 години. Тоест едно лице може да бъде изправено в ситуация да трябва да доказва нещо и да не може да го извади като доказателство от съответния орган, който би трябвало да съхранява тази документация, просто защото давностният срок е изтекъл и тези документи са унищожени.
Третото ни възражение. С разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 се въвежда ново революционно в своята неяснота понятие – „имущество, контролирано от дадено физическо или юридическо лице”. Никъде в правната материя няма определение за подобно имущество и начина за контролирането му.
Четвърто, никъде в текстовете на проекта не е изяснен периодът, в който ще се проверява дали дадено лице е придобило имущество, подлежащо на конфискация. Има заложен фиксиран брой 400 работни заплати като понятие за значително несъответствие между доходи и имущество, но дали това е за една, за пет, за десет или за петнадесет години не е изяснено. Тук само още една вметка, имайте предвид, колеги, че тези периоди са свързани и с време, в което беше извършена деноминация на българския лев. Тоест нямаме период, в който имаме разплащане с една и съща стойност на българския лев.
Пето, няма предвидена възможност за засегнатите лица в случай на неоснователни производства да бъдат обезщетени за претърпените вреди, тъй като препратката към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е невярна. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не се съдържат норми за обезщетяване на вреди от неоснователни проверки и производства, образувани от административен орган.
Шесто, не са посочени изчерпателно видовете административни нарушения, което води до неяснота относно приложното поле на закона. За разлика от изричното изброяване на текстове, свързани с Наказателния кодекс, когато става въпрос за административните нарушения, тук нямаме изчерпателно изброяване. Това е едно от основните възражения, които идват и от Върховния касационен съд, от Адвокатския съюз, от страна на прокуратурата, тъй като практически, ако законът остане в този вид, това означава, че всяко едно административно нарушение може да бъде основание за започване на процедура.
Седмо, съществува колизия между процедурите, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания и предлаганите от този законопроект.
Осмо, създава се дублиране на производството по ДОПК и предлаганият закон, което е в противоречие с основен принцип в българското право, а и не само в българското – че за едно нарушение на едно лице може да бъде налагано само едно наказание, а не две, така както може да бъде хипотезата в този Проект за закон.
Поради всички тези съображения, разбира се, и още критики, но това са основните осем, които исках да отбележа като позиция на Синята коалиция, ние няма да подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте, за изказване, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, взимам думата, за да обоснова отрицателното становище на Парламентарната група на Движението за права и свободи по този законопроект, базирано преди всичко на неговото противоречие с българската Конституция. Без да искам да иронизирам, ще си позволя да кажа, че този закон е в синхрон с Конституцията на България, която действаше между 1971 и 1991 г. Онази Конституция, която не признаваше неприкосновеността на частната собственост. Онази Конституция, която в принципа за невинност влагаше разбирането, да кажем, на Доктрината „Вишински”.
Ако се върнем назад във времето, назад във времето не в този век, и видим как е възникнал принципа за неприкосновеност на частната собственост, ще разберем, че всъщност той е създаден и е влязъл в конституциите на европейските държави още през ХІХ век, не за да защитава частната собственост от кражбите и посегателствата, защото държавите са имали механизма да правят това, а да защитава частната собственост от посегателствата на самата държава. Това е смисълът на неприкосновеността на частната собственост и на този принцип. Сега ние погазваме този принцип. Той затова не съществуваше в онези времена в България и в Източна Европа, защото позволяваше на държавата да посяга на частната собственост и да я конфискува винаги, тогава когато управляващите желаеха това да става, по един формално законен начин. Именно сега с един формално законен начин, облечен в закон, с един механизъм, ще се посяга на неприкосновената частна собственост.
Тук много ясно трябва да направим разграничението, че когато има престъпление има конфискация. Това не е конфискация по смисъла на гражданско-правния ред. Това е наказание. За това изобщо не говорим. Няма спор, че когато има престъпление и когато Наказателният кодекс предвижда, че за определени престъпления ще има наказание „конфискация”, ще има наказание „конфискация”. Няма спор за това.
Никой не е в състояние за защити собствениците, когато държавата иска да им вземе собствеността. Това е много страшно и само заради това съществува този принцип. Ние сега го погазваме и се връщаме в едни други времена.
Този закон е тоталитарен. Няма друго определение за него. Той си позволява да използва конфискацията не като наказание в наказателен процес, а като някаква гражданска процедура.
Разбира се, винаги въпросът за несъответствието между едно имущество и едни декларирани доходи е вълнувал обществото и чувството за справедливост трябва да се уважава. Естествено е, че когато едно имущество на едно физическо или юридическо лице не съответства на неговите доходите през годините трябва да има механизъм този въпрос да бъде урегулиран така, защото нещата да си дойдат там, където би трябвало да бъдат. Тук изобщо не става въпрос за това. Защото българското законодателство, и не само българското естествено, има всички механизми за това.
Тук си има данъчни механизми. Държавата като установи такова несъответствие, по пътя на данъчното право си събира каквото трябва – едно. Второ, в модерното законодателство такова поведение е престъпление. След като е престъпление лицето отива на съд. Ако съдът установи, че има престъпление го осъжда и му конфискува разликата, най-малко защото е извършил престъпление.
Всъщност тук е разликата между сега действащия закон и новия закон. По сега действащия закон независимо от това кога се появява процедурата по обезпечение, в крайна сметка процедурата по конфискация се реализира само, когато един съд установи, че един човек е извършил престъпление и само когато установи, че това престъпление е свързано с конкретното имущество.
Абсурдно е да ни се предлага в този закон някой да бъде подложен на цялата тази процедура и тази конфискация, защото примерно е извършил престъпление или може да е извършил престъпление преди три години и цялото му имущество за 15 години назад се подлага на проверка и евентуална конфискация, независимо от това, че от тези 3 години назад, от 3 до 15 години дори няма подозрения, че той е извършил престъпление, а това имущество му е също обект на проверка и може да бъде конфискувано. Това са абсурдите на този закон.
Впрочем този закон е писан много некомпетентно. Аз съжалявам, че не бях в залата, когато се гласуваше да бъдат допуснати в залата госпожа Попова и нейната заместничка. Щях да направя процедурно предложение нейната заместничка да не бъде допускана в залата, защото тя се държи по един абсолютно арогантен начин, абсолютно некомпетентен начин в Комисията по правни въпроси. Тя демонстративно отказваше да отговаря на нашите професионални въпроси, не на политическите ни въпроси. Защо това е така? Защо онова е така? Тя отказваше! Ако стенограмата я има в сайта на Народното събрание, прочетете я, за да видите как една заместник-министърка се държи в една правна комисия. Тя няма място в тази зала, защото няма основание сега да отговаря на наши въпроси, тъй като го отказа в Правната комисия.
Тя отказа да отговори защо актовете – нотариалните актове, са обявени за имущество. Такава некомпетентност! Аз не знам с какво да го оприлича това. Все едно лекар да каже, че рецептата е лекарство. Представяте ли си? Нотариалният акт е имущество! Това пише в закона на госпожа Попова и това го е написала нейната заместничка, може би, не знам!
Там пише, че административните актове влизат в сила. Не знам, трябва да си първи курс или не знам кой курс, да не си учил административно право. Всички знаем, че в сила влизат наказателните постановления. Там на два пъти е записано определението за това какво е пазарна стойност. Има един параграф, в който т. 5 и т. 12 са едни и същи, няма една запетайка разлика.
Там е казано, че съдията по вписванията изпраща съобщенията в Централния регистър на особените залози за наложената възбрана върху недвижимия имот. Такова нещо в българското право няма, то не съществува.
В един момент се обяснява как погасителната давност не тече. Прекъсва ли се, спира ли?! Да не говорим за това как се използват и какви терминологии има по въпроса за оценяване на имуществото. Това е много тежка злоупотреба. Имуществото се оценява по безброй начини. Ето ви някои от тях: в няколко текста то се оценява по балансова стойност; в друг случай то се оценява като пазарна цена към момента на предявяване на иска; на трето място то се оценява като действителна стойност към момента на придобиване или отчуждаване; на следващо място пазарна стойност – средна пазарна стойност. Всички тези методологии така са описани, щото държавата в лицето на тази комисия много лесно да реализира процедурата.
Едно от най-големите нарушения на принципите на правото изобщо, не говоря за българската Конституция, това са текстовете, които госпожа Манолова визира вече – това е чл. 87. Текстовете за това какво се доказва в крайна сметка по това дело. Трябва е ясно – принципът и в гражданското, и в наказателното право е, че съдът приема нещо за съществуващо само, ако то бъде доказано абсолютно и несъмнено. Това е някакъв нов вид дело. В това дело никой не доказва нещо абсолютно и несъмнено. В това дело държавата доказва разумна степен на обоснованост. Тя не доказва факти, не доказва деяния, тя доказва степен на обоснованост. Другата страна доказва степен на обоснованост и двете степени на обоснованост съдът ги тегли, претегля – в такъв смисъл.
На която и Венецианска комисия каквото и да са написали, това чудо те или не са го видели, такова чудо не може да съществува, не може съдът да постановява актове върху предположения.
Даже и в старото ни законодателство нямаше такива неща. Старото – от времето, когато аз съм бил студент, бил съм млад практикуващ юрист, такова чудо не е имало. В Доктрината „Вишински” няма такова нещо! Няма такива неща. Българският закон в ХХІ век – това е, според мен, недопустимо. Това не е закон, колеги! Това просто не е закон, това е някаква гавра с българската Конституция! Пак ви казвам, това не е развитие на сега действащият закон, това е нещо извън полето на правото. Благодаря ви. (Възгласи: „Браво!”, ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Заповядайте за първа реплика, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Бисеров, безспорно Вие сте един компетентен човек, един юрист със заслужен авторитет. Направихте едно изказване, което даде отговор на много въпроси, които стояха пред мен, без да познавам задълбочено тази материя. Обаче не намерих отговор на един въпрос, който искам да Ви задам и ако може да отговорите – ще бъдете много полезен.
Законно ли е едно такова забогатяване? Има една банка с много лоши кредити, цената й пада. Придобивате на определена цена акционерното участие и цесирате дълговете. Преспивате една нощ, връщат си дълговете и тази банка, която сте взели без пари, става за 400 милиона. Вие престъпник ли сте по този закон, защото не можете да докажете доходите си? Ето един такъв казус. Защото ще се окаже, че за „кокошка няма да има прошка”, а за размяна собствеността на банките, няма как и този закон да хване играчите. Понеже сте компетентен човек, да ми отговорите на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Бисеров, моята реплика и въпрос е към Вас. Вие се върнахте към годините на социализма, направихте една аналогия с тогава, но считам, че трябваше да бъдете по-конкретен. Днес ние гледаме нещо, което сме гледали и трябваше да назовете това, което сме гледали, което беше в сила, което сме прилагали и което беше една от големите причини да направим цяла революция, за да се отървем от него. Това беше Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Спомняте си всички юристи тук, които са от нашето, по-старото поколение, че имаше една ужасна Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Тогава като юристи ние просто непрекъснато я громяхме, но бяхме принудени да я прилагаме. Но ние така я прилагахме, спомняте си, че нямаше абсолютно никакъв резултат от Глава трета! Почти не беше известен случай Глава трета от Закона за собствеността на гражданите да е прилагана ефективно, да е прилагана така, че да има резултат от нея. Имаше някакви единични случаи, които общо взето бяха символични като ефект.
Така че, господин Бисеров и тези, които вземат думата и вземат отношение по въпросите в този дебат, може би по-често трябва да си спомняме Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Защото всъщност ние не правим нищо по-различно. Само че разликата на Глава трета от 1973 г. досега колко години са? Това се повече от 40 години и след 40 години правим почти същото, въпреки че тогава детайлизацията и нещата бяха по-малко разписани, което всъщност правеше законът по-малко критикуван. Тези подробности, които са разписани и се дават сега, беше по-хубаво да ги няма в сравнение с Глава трета. Защото тези подробности правят закона абсолютно смешен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Трета реплика? Няма.
За дуплика – заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги! Господин Шопов, Глава трета от Закона за собствеността на гражданите е много по-нежна работа, защото там става въпрос за едни имущества, които са ти в къщи. И нищо повече! Тогава имаш един апартамент до 120 квадрата, един „Москвич” и стандартното оборудване в къщата – гардеробите, плюшените покривки. Това беше, какво друго? В банката нямаше как да имаш повече от 20 хил. лв. Лукс беше да имаш „Лада” – 2107, така че там става въпрос за толкова дребни неща.
Но всъщност принципът е същият. Това е принципът на тоталитарния владетел на държавата. На тоталитарния владетел на държавата му трябват две неща. Едното е да може да вкара в затвора всеки, когато счете, че това е добре за неговата власт. Второто е да може да му отнеме имуществото – на него или на някой друг, на който и да е, винаги, когато иска да го извади от обществения живот най-малкото.
Всъщност в древния Рим – в империята, не в републиката, когато императорът е осъждал някого, той е имал правото да конфискува цялото му имущество, на целия му род. Но все пак го е осъждал за извършено престъпление, обикновено – за посегателство върху неговата власт. Тогава богатите хора, за да не бъдат осъдени, когато е идвал този момент, са се самоубивали, за да спасят имуществото си. В този закон и такъв шанс нямаш! (Смях и ръкопляскания от ДПС.) И това го няма!
Този закон наистина е за кокошката. Семейство, в което хората са работили примерно 15-20 години в сивата икономика и формално по документи нямат никакви доходи, тяхното скромно имущество също ще попадне под ударите на този закон.
Това е закон, с който искат да го дадат в ръцете на един човек, той да го използва срещу политическите си противници, срещу нас, които сме срещу него, срещу вас, които сте в неговата партия. Това е целта на този закон! (Ръкопляскания от ДПС.) Той е политически! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли други изказвания? (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Бисеров, не Ви репликирах при първото Ви изказване, но сега, след като при дубъла, говорите за императора, за един човек, който желае да разполага с властта да конфискува, аз искам да Ви кажа, че Вие пропуснахте да кажете на колегите едно много важно обстоятелство – че не държавата конфискува, а по смисъла на този проект има триинстанционно съдебно производство – Окръжен съд, Апелативен съд, Върховен касационен съд. Тоест, Вие обиждате колегите магистрати. Това исках да Ви кажа. Благодаря. (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нищо не каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Нотев.
Явор Нотев (Атака): Уважаеми господин председателстващ, госпожо министър! Много от нещата, заради които този закон не може да бъде подкрепен, вече прозвучаха от тази трибуна. За съжаление, казвам, те действително имат своето основание в конкретни текстове на закона, на критикувания закон.
Аз няма как да не се съглася, включително и с последните оценки, които бяха дадени във връзка със съпоставката на тежестта на възможностите, които този закон предоставя, с Глава трета от Закона за собствеността на гражданите и във връзка с цитираните в исторически план възможности да се предотврати преследването на дадено лице с неговата смърт.
Прав е господин Бисеров, защото в текстовете на закона четем – в чл. 65, ал. 2, че когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници се поканват да дадат декларацията по ал. 1. Наистина процесът е с непредвидима продължителност.
Но да се върна към самия закон, към неговата начална характеристика, към неговата цел, заявена със заглавието и с целите, обявени в чл. 1.
Уважаеми колеги, предлага ни се един нов по своята същност закон, по мое мнение непознат на българската правна система – един закон, който няма място в тази правна система; един закон, който противоречи на самия себе си, заявявайки, че ще преследва имущество, което е придобито в резултат на престъпна дейност, без да дава дефиниция за тази дейност и без да обвързва тази квалификация с единствения действащ кодекс в българската правна система, който би могъл да определи какво е това „престъпление” и да установи съответно, по реда на Наказателния процесуален кодекс, кога едно лице го е извършило. Преодоляването с лекота на този въпрос и пренасянето му като начална позиция при разследванията с включването още в заглавието на предложения ни закон на определението „имущество от престъпна дейност” говори до голяма степен за качеството и за подхода, с който е изработен предложения ни проект.
Заглавието и чл. 1 си противоречат по начин, по който си противоречи с българското право, а смея да твърдя и с европейското, доколкото се посочи конкретен текст на чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека, налице е непреодолимо противоречие.
Заглавието и чл. 1 си противоречат по начин, по който си противоречат с българското право, а смея да твърдя и с европейското, доколкото се посочи конкретен текст от чл. 6 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и е налице непреодолимо противоречие.
Уважаеми колеги, ако този закон бъде приет във вида, в който ни е предложен, българските юристи би следвало да запишем квалификационен курс, с който да допълним и да опресним своите знания, но това е проблем на юристите от гилдията.
Българските граждани обаче ще трябва много сериозно да обмислят възможността да обяснят всичко, което се е случвало с тяхното имущество през последните 15 години, защото дотам е ограничена обратната сила на предложения ни проект. В този смисъл мотивите към законопроекта, които подчертават необходимостта да се изследва това имущество, се позовават, накратко казано, на липсата на държавност през този период. Пита се: каква е вината на българските граждани, които преживяха промените през последните 20 години с цялата тяхна тежест? Каква е вината на българския гражданин, принуден да работи срещу възнаграждение, което е записано като минималната работна заплата, респективно останалата част от възнаграждението си е получавал по волята на своя работодател нерегламентирано? Каква е вината на българския гражданин, който загуби парите си във фалиралите банки? Каква е вината му, че завръщайки се от тежък гурбет в чужбина, е сложил авоарите си в трезор, който е ограбен? Каква е вината му в ред, ред други икономически ситуации, за които обикновеният български гражданин може да каже, че е отнесъл само негативите и в нито един момент върху него не може да бъде стоварена отговорността на това, което се е случвало?!
Ето защо мнението ми е, че в този закон няма норма, която да бъде насочена към обосноваване на обществена необходимост и удовлетворяване на общественото очакване за справедливост. Тези съображения, които са изнесени в мотивите към законопроекта, които визират необяснимото богатство, стоящо пред погледа на обществото, което дразни и провокира обществената реакция, но то може да бъде установено, конкретизирано и съответно придобиването му санкционирано с действащите в момента нормативни разпоредби.
Искам да припомня, че от тази трибуна при изслушването на отчета на главния прокурор на Републиката чухме, че в момента в България има 77 действащи контролни институции. Седемдесет и седем контролни институции! Няма как да не си спомним, че сме проследили и контролирали дейността на голяма част от тях. Има Сметна палата – извън органите на прокуратурата, извън органите на Министерството на вътрешните работи, пред която ние ежегодно декларираме своето имущество и промените в него.
Към кръга от лицата, които директно са адресати и потенциални обекти на изследване по реда на закона, който се предлага, искам да обърна внимание, че пряко са предвидени именно лица, които дължат подаване на декларация по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това е в отговор на думите на господин Димитров – да не се плашим напразно, да не се чувстваме застрашени в момента, в който няма намерения срещу нас да бъдат повдигнати обвинения за корупционно или користно престъпление от изброените в чл. 19, или полово престъпление. Задава се обаче въпросът и във връзка с включването именно на тази възможност – при несъответствие с ежегодно попълваната декларация всеки от нас, а и всяко от лицата, задължено да подава такава декларация, бихме могли да се наредим като проверявани по този ред редом с лица, за които се твърди, че са постигнали необяснимо богатство през последните 15 години.
Уважаеми колеги, ако трябва да се направи конкретен анализ на закона, няма по-добър подход от това да се прочете текст по текст неговото съдържание. В този смисъл, съжалявам че не сме в процедура на второ четене, когато всяка от оценките, които се чуха от тази трибуна, щеше да намери своето потвърждение при прочитането на конкретните текстове. Няма как и не е редно в момента да се връщам към конкретиката, но искам да посоча като допълнение към осемте точки, представени от госпожа Михайлова, към казаното от господин Бисеров като конкретна критика към текстовете, някои бележки, които също илюстрират непригодността на този закон да отговори на зададените в чл. 1 негови цели и задачи, да отсее приложното му поле само по отношение на тези лица, за които обществото очаква възмездие.
В закона е определен като критерий за несъответствието, което може да послужи като основание за образуване на производство по отношение на физическите лица, размерът на 400 минимални работни заплати, и то отнесено към датата на проверявания период. Ще илюстрирам, че през 1996 г. заплатата е била 110 лв. Следователно размерът на проверяваното имущество, 110 лв. заплата, умножена по 400, би означавало, че над 44 хил. лв. е имуществото, което ще даде основание за образуване на такова производство. В резултат на такова образувано производство за този период биха могли да бъдат подложени на проверка лица, които са изброени в текстовете от чл. 72 до чл. 74 от закона. При конкретния им прочит ще видите, че това са лица, които нямат общо с начина, по който поначало е добито имуществото, първоначалното придобиване на дадена вещ или имот.
Оттук нататък говорим за лица, които са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Няма как такъв критерий да не събуди съответни възражения и да не даде възможност да направим оценката, че гаранции за нито един български гражданин и за неговите права не се съдържат в този закон.
Преминавам през бележките си, които имах по предмета на законопроекта, вече заявени и коментирани от колегите, и спирам вниманието ви единствено и само върху давностните срокове, изяло преуредени с този закон.
Петнайсетте години, които вече се чуха като „авангардно” решение по Закона за давностния срок, по никакъв начин не се съвместяват с давността в действащите актове в българската правна система. Няма как тези 15 години да не събудят възражение при съпоставката им с придобивната давност на добросъвестния владелец и при недобросъвестно владение. Разбира се, че когато придобивната давност е по-кратка от 15-те години – давност за погасяване на възможността за проверка, няма как да се направи обоснован и правилен извод за съдбата на имуществото, придобито чрез давност, и няма как да се изпълни конституционната норма за защита и неприкосновеност на собствеността на българските граждани.
С тази добавка към конкретните нарушения или противоречия с българската Конституция, приключвам с конкретиката в този преглед, който се опитах да направя и с който се опитах да допълня възраженията срещу приемането на закона на първо четене. Принципно той няма как да бъде приет в този вид. Възраженията няма как да бъдат преодолени в името на високо заявените цели, в името на позоваването на международната европейска солидарност за разследване на резултатите от престъпления и за преодоляване на корупционната практика, която по данни – както се сочи в мотивите на законопроекта – ни дава действително стряскащи мащаби и мащаби, които по никакъв начин не се съвместяват с ролята, мястото и степента на участие на българското общество и българската държава.
Забележете, корупционни движения на средства, придобити от престъпна дейност и корупция в размер на 1 до 1,6 трилиона ще трябва да бъдат борени чрез въвеждането и приемането на закон, който ни е предложен в рамките на нашето национално законодателство и в рамките на Република България. Няма как това несъответствие в мащабите да не направи впечатление. Няма как тук да не възникне нуждата да потърсим и да поискаме в рамките на европейското сътрудничество за борба с тези негативни явления, да бъде направен паралел и съпоставка с действащи закони в другите страни, които също са обвързани в подписани от тях международни актове и договори, изброени в мотивите към законопроекта, и част от които ние, разбира се, сме ратифицирали и сме се задължили да спазваме. Но в случай, че на нас ни е известно, че подобен закон има единствено и само там, където посочи госпожа Манолова, без да са положени усилия за хармонизиране на законодателството на останалите държави – членове на Европейския съюз, с изисквания, за които се твърди, че приемаме с обсъждания закон, в крайна сметка няма как да не остане съмнението и притеснението, че на България се гледа като на един обект, върху който би следвало и може да бъде експериментирано ново начинание, което така или иначе към момента, поради това, че не е приложено в други правни системи, няма как да покаже своята рационалност и своята ефективност.
В този смисъл пристъпваме и към други недостатъци на законопроекта, който не отговаря на Закона за нормативните актове с чисто формални критерии – не са посочени изискванията към предложен законопроект и начинът, по който ще се отговори на този законопроект. Финансовата обосновка, разбира се, напълно отсъства, но няма как да не се събуди въпрос и от такъв характер – доколкото начинът, по който ще бъде управлявана тази комисия и нейната структура, сочи една многобройност на администрацията, която ще следва да обслужва действието на закона. Обръщам внимание, че в текстовете му се предвижда и образуването и организирането на фонд на имуществото, което е отнето по реда на този закон, образува се и управителен съвет, който ръководи това имущество. Няма как това да не струва пари на държавата, няма как тези пари да не бъдат посочени още на този етап, или поне не би трябвало.
Уважаеми колеги, приключвам, като взимам повод от думите на господин Шопов и господин Бисеров, с паралел за действието и последиците от нормите на Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Стана вече дума, че към онова време, приложени от съда, нормите на Глава трета доведоха до това, че много семейства, които имаха притеснението,че биха могли да попаднат под ударите, формално развалиха своя брак. Този текст имаше проявление и по време на митингите и другите публични събирания и изяви в началото на 90-те години. Ако тогава се пееше: „Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави”, при съпоставката на сегашните текстове аз ви уверявам, че този закон вече ще изкара въздуха на българския гражданин. Няма какво повече да се случи след такава проверка, която е предвидена, при такава масирана възможност за координирани действия на всички органи, с такава дълбочина, с такъв срок и с необвързаност на лицата, които могат да бъдат подложени на нея. Няма как да не се почувства застрашен всеки, по отношение на който проверката е приключила, поради наличната възможност тя да бъде подновена непосредствено след възникването на нови обстоятелства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Нотев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Тодор Великов.
Тодор Великов (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още при представянето на законопроекта от колегата Димитров, Вие може би сте разбрали, че имаше дебат във Вътрешната комисия, в която аз наистина подкрепих този законопроект. Искам обаче да заявя, че в резултат на всички тези изказвания, които стават днес в пленарната зала, аз буквално съм раздвоен. Раздвоен съм, защото искам, първо, да си отговоря на въпроса – след като дебатът е партиен, не съм съгласен с изявленията на господин Бисеров и на госпожа Манолова, че се дава оръжие в някакъв илюзорен представител, което щяло да осъществява, виждате ли, някаква репресия. Аз смятам, че този дебат е юридически. Защото тогава – основно поставям въпроса – защо водещата комисия на този законопроект е Вътрешната? Защо дебатът не стана в Правната, където е редно да се изкажат всички тези „за” и „против”?
Виждаме по стенограмата на Правната комисия, за която каза госпожа Попова, че това е един много труден законопроект. Много труден законопроект. Ние въвеждаме нови правила, нова гражданска конфискация, която никога досега не е въвеждана в нашата страна. Това е юридически дебат, за който трябваше да има много широко тълкувание в Правната комисия. А аз виждам, че там е станал един много лош дебат с откази от страна на представителите на Министерството на правосъдието да дават отговори на определени категории като контролиране от физическо лице на имущество.
Искам да ви запозная с моето становище, което изразих като опасение във Вътрешната комисия. Това беше относно административните нарушения. Аз съм съгласен, че българското общество питае чувства наистина да бъде отнето имуществото на тези, които се занимават с престъпление. Наистина трябва да има такава философия и такъв закон, но аз съм против да наказваме българските граждани за това, че те са нарушители. Визирам членове 20, 21 и 22. Защото какво е виновен българският гражданин, който отива, купува си едно имущество от лице, което след три години бива обвиняемо по чл. 19, изброените алинеи и се оказва, че той се е занимавал с наркотици. В един определен момент започва конфискация и някакъв комшия пред комисията му подсказва: „Ама, аз ти казах, че този човек се е занимавал с наркотици”. Ще вземем ли това имущество? Ще станем ли свидетели на гражданска конфискация и ще обърнем ли този законопроект в момента срещу българските граждани? Това е основният въпрос, който аз си задавам.
Аз съм за това наистина да има конфискация на тези, които се занимават с престъпления. И с членовете, както са изредени, съм съгласен. Но да няма разписано какво означава административно нарушение, ще ви кажа хипотезата, около която всички в залата тук бихме се обединили – има толкова много български граждани, подгонени от кризата, които работят извън нашата страна, които са вкарвали в нашата икономика толкова много финансови средства, те не могат да докажат произхода на този капитал. Не могат да го докажат. И в моята приемна идват граждани и ми казват: „Ама, господин Великов, как аз ще докажа при една проверка, която моят комшия анонимно е написал до НАП и до други контролни органи, как ще докажа това имущество, като аз с труд съм гледал възрастни хора в Кипър, в Гърция, гледал съм домати в Испания или в Англия?” Как ще го докажат? Не могат да го докажа. И затова аз изразих своето безпокойство от административните нарушения, които са вкарани тук, в този законопроект.
Затова аз изразих своето безпокойство от административните нарушения, които са вкарани в този законопроект. Може би госпожа Попова ще ме обори, като каже: „Дайте да го гласуваме на първо четене, а между първо и второ ще направим корекции на този законопроект”. Но ще се смени всъщност философията на този закон – философия, която в нито една друга страна – членка на Европейския съюз, излязла от комунизма и приела принципите на пазарната икономика, в момента не е въведена.
Ние ще ставаме опитното зайче на Европа ли? Ще правим така, че да направим социалния мир невъзможен?!
Аз съм съгласен този законопроект да бъде прилаган спрямо престъпници в България, но не съм съгласен – спрямо български граждани! И ако социалният мир в момента съществува, е заради това, защото българските граждани в голяма степен притежават имущества, които им гарантират, че могат да изкарат кризата – дори и беден, дори и гладен, но все пак с някакво имущество! Защото това е народопсихологията на българите.
Умолявам ви или да върнем този законопроект за ново преразглеждане, за да отпаднат въпросите, свързани с административните нарушения – като повод за отнемане на придобито имущество, както е формулирано в него; или да ви кажа – моята душа се бунтува и аз може би ще гласувам „против” този законопроект. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Емил Димитров.
Емил Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Започвам с това: имам личното убеждение, че такъв закон наистина трябва да съществува, защото има необосновано имущество, необосновано големи богатства, които дразнят обществото.
Но в този законопроект има редица текстове, които са притеснителни. За съжаление, това, което чух от юристи от всички парламентарни групи, ме води на мисълта, че законопроектът не е издържан юридически. И понеже не съм юрист, няма да се опитвам да коментирам термини, като „обосновано предположение”.
Какво ме притеснява? Че членовете на комисията, които ще предприемат тези мерки, не носят имуществена отговорност за това, което могат да причинят със своите действия.
И още нещо. Сумата от 150 хил. лв. е сумата, равняваща се на един двустаен апартамент, дори не и в централните части на София. Колко от българските семейства не притежават поне двустаен апартамент? Слагаме и колата, и всеки става потенциален клиент на закона.
Може би в тази комисия ще бъдат много принципни, няма да злоупотребяват, но им се отваря такава възможност, за съжаление. Затова ще помоля колегите юристи между първо и второ четене (реплика от народния представител Любен Корнезов)...
Ако е възможно. Пак повтарям, не съм юрист – не мога да преценя. Аз казвам лично мен кои текстове ме притесняват. Затова ще помоля колегите юристи – между първо и второ четене нелогичните текстове, неточните юридически текстове да бъдат изчистени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Димо Гяуров.
Господин Гяуров, преди да вземете думата, искам да попитам: има ли други желаещи за изказвания, за да знаем как да ситуираме почивката? – Има, и господин Методиев.
В такъв случай предлагам да направим 30-минутна почивка и в 11,35 ч. ще продължим с изказвания.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с разисквания.
Процедура – господин Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – да спрем разискванията и да продължим с парламентарен контрол. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ и ДПС. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Вземам думата, госпожо председател, за обратно процедурно предложение.
Ние гласувахме в 10,00 часа удължаване на времето за дебати. Няма никаква логика в предложението, което се прави от страна на мнозинството. Два часа и половина върви дискусията по този законопроект, достатъчно сериозна, достатъчно аргументирана. Бяха заявени две изказвания, което означава, че на практика тази дискусия приключва. Няма никакъв смисъл в предложението за отлагане на дебата по този законопроект, още повече че не прозвуча сериозен аргумент за това отлагане.
Обратното ми процедурно предложение е: да не се приема предложението на господин Димитров, да приключим дискусията, да гласуваме и какъвто е резултатът по този законопроект, това ще бъде отношението и съответно волята на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
Гласували 161 народни представители: за 77, против 84, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието. (Шум и ръкопляскания отляво.)
Господин Гяуров, имате думата за изказване.
Димо Гяуров (СК): Благодаря, госпожо председател.
От трети опит все пак може би ще мога да се изкажа.
Вземам повод за изказването си от думите на колегата Емил Димитров, който изказа надежда, че между първо и второ четене този закон би могъл да придобие един по-добър вид и да отпаднат всичките онези недомислия в него. За добро или за зло обаче в България има Закон за нормативните актове, има и установена практика, по силата на които няма как идеята, няма как основните принципи на един законопроект да бъдат променени между първо и второ четене.
Основният принцип на този законопроект е да въведе възможността да бъде отнето имущество без присъда, да бъде отнето имущество по презумпция и въз основа на фикции. За съжаление законът създава редица такива презумпции и фикции, които са във вреда на абсолютно цялото общество, включително и на трети лица, които трябва да доказват, че не са камили в едно бъдещо производство. Създава се презумпция за вина, създава се презумпция за свързаност, създава се презумпция за знаене на обстоятелства от страна на лица, които нямат нищо общо с разследвано лице.
Във връзка с това трябва изрично да се подчертае, че за третите лица не съществуват абсолютно никакви защити, включително в случаите когато тези лица са кредитори, когато тези лица са учредили в своя полза ипотека върху имущества, когато тези лица въз основа на едни съвсем естествени събития, случващи се в гражданския оборот, са придобили права. Създава се презумпцията за нищожност на сделки по отношение на държавата, което е в нарушение и би могло да увреди абсолютно целия граждански оборот.
Ще си позволя да посоча само два текста, без да навлизам в подробности, които илюстрират тези мои думи.
Обърнете внимание на текста на ал. 9 на чл. 87. Той казва, че фактите, за които съществува установено от този закон предположение, както и наличието на причинно-следствена връзка между придобита облага и престъпна дейност на ответника, не подлежат на доказване. Ето това е илюстрация на казаното от мен преди малко, че в някакъв случай на някого ще му се наложи да доказва, че не е камила.
Обърнете внимание и на още един текст. Това са текстовете на чл. 73, където в края на ал. 1 се казва, че всъщност на отнемане подлежи имущество, придобито не само от роднини на разследваното лице, а и всичкото онова имущество, което лицето е прехвърлило безвъзмездно на трето лице.
Обърнете внимание на следващата ал. 2. Там се твърди, че до доказване на противното се предполага, че всички трети лица би трябвало да знаят обстоятелствата и тежестта за доказване лежи върху тях.
Няма да се спирам на процедурите, по които ще работи бъдещата комисия, защото голяма част от аргументите вече бяха изказани. Няма да се спирам конкретно на това, че във всеки един последващ момент комисията би могла да се върне назад към вече затворена преписка, че сроковете, които се установяват за разследване, са абсолютно нерегламентирани, че тези 150 хил. лв., за които на много места в текста на закона става дума, всъщност се отнасят към датата на придобиване на имуществото, само че спомнете си, че преди десетина години 150 хил. лв. бяха равностойни на днешни 150 лв. За четиристотинте заплати се каза твърде много. От всичко това правя само един извод: този закон не следва да бъде гласуван и не следва да бъде приеман на първо четене поради една много проста причина – няма как между двете четения той да бъде поправен.
Обръщам се с молба към присъстващия тук министър на правосъдието.
Уважаема госпожо министър, знаете, че през цялото време от началото на мандата на този кабинет Парламентарната група на Синята коалиция се отнася изключително добронамерено и с пълна подкрепа към дейността на вашето министерство, заявявайки многократно подкрепа за реформата, която заявихте, че правите. В този случай няма как да приемем внасянето на този законопроект и да приемем намеренията, които са свързани с него. Молбата ми е – оттеглете го!
Знам, че в края на тези дебати Вие ще изкажете много силни и вероятно тежки аргументи срещу всички онези, които тук изказаха становища, противни на мнението на вносителите. Вероятно ще ни обвините, че не разбираме високите цели, които си поставя този закон. Аз твърдя, че никакви високи цели не си поставя и че резултатът ще бъде хаос.
Не искам след шест месеца или след една година да се връщаме назад, както в момента правим това с Наказателно-процесуалния кодекс и за съжаление обсъждаме отново едни и същи теми, които дебатирахме преди година, и тихомълком сега се съобразявате с аргументите, които тогава изказахме.
Молбата ми е – оттеглете го! Ако не, призивът ми към цялата пленарна зала е: колеги, не гласувайте, защото това ще бъде престъпление към българското общество! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Думата иска министърът на правосъдието госпожа Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз изслушах много внимателно всичко, което направихте като коментар, като критики, всичко, което изказахте като опасения относно Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения. Вземам думата, господин Гяуров, не за да обвинявам някого, ако не желае да подкрепи закона. Няма такова нещо. Не съм дала повод да мислите, че е възможно.
Благодаря за подкрепата за това, което прави Министерството на правосъдието по пътя към реформиране на правосъдната система и най-вече наказателното правосъдие, където дължим още много. Не е нужно по никакъв начин да се връщаме назад, използвайки лъжливи аргументи.
Правителството предложи нов законопроект и нова формула за отнемане на имущество, която няма нищо общо с формулата, която действа сега. Това го казах. Въпросът е, че чух ясно и категорично от вас, от тези, които критикуваха законопроекта, че не се приема моделът на гражданската конфискация като ефективен инструмент за прилагане в България, за да може да се отнеме имущество, което никой не може да притежава, когато го е придобил противно на закона, чрез закононарушение, никой не може да се позовава на право на собственост, когато се е сдобил с това право чрез закононарушение. Това е стар принцип. Всеки – и това е също принцип – който се е сдобил с имущество неоснователно, в обществен интерес дължи да го върне. Това са исконните принципи, залегнали в законопроекта, залегнали и в законопроектите на други държави, които си служат с гражданската конфискация и при които има резултати при справяне с корупцията и с организираната престъпност. Това е първото, което искам да кажа.
Не е вярно, че заради Конституцията ние не можем да допуснем гражданска конфискация, защото има Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Той се прилага и там е казано, че няма никакво съмнение, че гражданска конфискация може да бъде приложена и това не противоречи на разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. Тъкмо затова становището на Комисия „Венеция” е положително.
Първото послание, колеги, което искам да изпратя към вас, е, че не е вярно. Заблуждават ви, че законът противоречи на Конституцията и че противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Има такъв протокол. Той се прилага и е възможна гражданска конфискация. Тя е желателна, когато искаме да кажем, че имаме политическа воля в национален мащаб за справяне с корупцията в страната, която генерира престъпност и се възпроизвежда.
Първият коментар, че противоречи на Конституцията, че противоречи на Европейската конвенция, не е вярно. Това е удобно оправдание, за да не се приеме инструмент, който гарантира справянето с корупцията.
Вторият коментар, който бих искала да направя след вашите изявления и коментари (които беше много интересно да се чуят), е, че ще се отнеме имущество от всеки български гражданин на стойност 100 хиляди или 150 хил. лв., че това е злополучен и опасен експеримент и под ударите на този закон могат да попаднат всички български граждани.
Уважаеми колеги, това не е вярно. Целият български народ ли е извършител на тежки престъпления, които генерират имотни облаги, и които престъпления са посочени в каталога в законопроекта?! Разбира се, българските граждани в огромното си мнозинство искат този закон. Те имат накърнено чувство за справедливост и искат да има възможност най-сетне имущество, което се придобива по престъпен и по незаконен начин, да бъде отнето. (Смях в блока на опозицията. Възгласи: „У-у-у”.)
Това, което е важно да се чуе от професионална гледна точка в залата, е, уважаеми колеги, че не се отнемат имущества на стойност 100 хил. лв. Това е поредната заблуда и поредната лъжа. Отнема се несъответствие на имуществото. Обяснено е какво значи това. Заради това този законопроект няма никаква връзка с Глава трета от ЗСГ, както и със сега действащия закон. Питам аз: Толкова ли е трудно да докажеш за период назад, който е определен като период, проверяван от комисията, примерно за 4-5-6 години от момента на проверката...
Камен Костадинов (ДПС, от място): Петнадесет години!
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: ...да не можеш да докажеш имущество за над 100 хил. лв., какви са тези доходи и откъде могат да ги имат гражданите тези пари, за да не можеш за цял проверяван период, не за една година, да докажеш несъответствие на имущество в размер на 100 хил. лв. Размерът от 150 хил. лв., придобит в резултат от административни нарушения, колеги, не е размер на имущество, който се проверява назад във времето. Става дума изключително и само за действие на закона занапред. При евентуално доказани извършени административни нарушения от влизане в сила на закона, тогава се доказва конкретно имущество, което трябва да има стойност над 150 хиляди, а не 150 хил. лв., да се докаже, че това е генерирано от административно нарушение, което по естеството си генерира имотна облага, или само ако то не се отнема по специален закон, да се отнеме по реда на този Закон за отнемане на имущество.
Това са все концептуални правни и практически въпроси, които са изложени последователно, изписани са добре в закона. Но е хубаво когато ги коментираме, те да се коментират такива, каквито са, каквито ги има вътре в себе си гражданската конфискация, която е свързана с невлизането на наказателна присъда в сила.
Разбира се, имаше и неща, които е важно да се чуят за подобряването на някои текстове. Това е възможно, възможно е при всеки законопроект.
В заключение бих казала, че докато в началото идеята за гражданската конфискация, свързана с невлизането на присъда в сила, не се приемаше единствено и само заради този факт, като се твърдеше, че това е невъзможно, то след като европейските експерти казаха, че това е абсолютно възможно, се премина към коментара на закона, че той просто не е добър. Нямаше как по друг начин да се опонира на закона, защото се разбра, че гражданска конфискация, без да е влязла присъда в сила, е възможна, законосъобразна и не противоречи на Конституцията.
Това са някои неща, които бих искала да напомня, за да защитя формулата на гражданската конфискация и да кажа, че не е възможно да има решителен напредък в борбата ни с корупцията и организираната престъпност, които са в основата на качеството на живота, докато не сме склонни по-лесно, по-отворено и с повече кураж да приемем новите неща, да приемем нещата, които някъде са доказали ефективността си...
Михаил Миков (КБ, от място): Къде? Къде?
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: В това е проблемът днес. Ако има желание да се приеме нов модел, да се дискутира, няма нищо лошо, че има критика. Че има колеги, които са против – това е съвсем естествено. Въпросът е обаче, уважаеми дами и господа, че колкото по-бързо ние се научим да възприемаме новите неща, доказали ефективността си, а да не крепим статуквото на всяка цена, толкова шансът за държавата ни в Европейския съюз е по-голям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 71, против 95, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП (Ръкопляскания от блока на опозицията.)
Предложението не е прието.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 1 до 7 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Горов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение на развитието на науката в сектор „Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Нигяр Сахлим, Четин Казак и Георги Колев към Стефан Константинов – министър на здравеопазването, относно проверка в МБАЛ – Шумен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 юли 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 юли 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Корман Исмаилов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Корман Исмаилов;
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Корман Исмаилов;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Живко Тодоров;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- допълнителна информация към писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Лили Боянова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Валентин Иванов;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Живко Тодоров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Преминаваме към отговорите на поставени въпроси и питания.
Процедура? Заповядайте, госпожо Нинова.
След това декларация от името на Парламентарната група на „Атака”.
Корнелия Нинова (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам да приложите спрямо министър-председателя господин Бойко Борисов процедурата, предвидена в чл. 86, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а тя е: „Министър-председателят, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.”.
Задала съм поредица от питания към господин Борисов на 8 юни. Сега сме 8 юли и министър-председателят е извън всички законови срокове, предвидени в нашия правилник за работа.
С това си поведение той нарушава и чл. 90 от Конституцията, където пише, че министрите са длъжни да отговарят на въпроси и питания на народните представители.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, виждам, че отново реагирате на това предложение. Ако вие сте съгласни да ви унижават и мачкат вашите лидери, институцията, която представлявате, да бъде обезличавана и тъпкана от министър-председателя, ние от Коалиция за България не сме съгласни с това поведение.
Госпожо председател, настоявам да приложите чл. 86, ал. 3 от правилника, какъвто сме го приели. Ако нямате сили, характер и воля да обясните на министър-председателя, че той не стои над Конституцията и законите на държавата, Ви предлагам: отменете този текст, забийте още един пирон в ковчега на парламентаризма.
Колеги, ако имаме обаче воля и характер да докажем, че институцията Народно събрание е първата по сила и власт в държавата, моля да проявим характер, дори да втвърдим тази позиция. Нека да се поучим от добри практики в други системи, където, когато веднъж си редовно призован и не се явиш, те довеждат принудително. Изборът е ваш, но това състояние на отношенията между институциите, министър-председател и Народно събрание, каквото е в момента, не може да продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, действително Вие имате зададени две питания към министър-председателя. Първото е на 8 юни, второто на 10 юни 2011 г.
По първото питане, съобразно правилата на нашия правилник, министър-председателят е поискал отлагане на отговора със седем дни. На 24 юни и на 1 юли министър-председателят отсъства от страната. В този смисъл смятам, че няма нарушение и безпричинно неявяване от негова страна, за да отговори на Вашите питания.
Господин Божинов, имате думата.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, не бих се възползвал от възможността да поставя отново процедурно този въпрос, ако Вие не бяхте се ангажирали по този начин да отговорите на Корнелия Нинова, защото в моя случай няма как да отговорите по същия начин.
Втори месец започна, пети път министър-председателят не идва да отговори на мой въпрос по тема, по която междувременно Министерският съвет взе решение. Става дума за допускането на американската компания за проучване на шистов газ на територията на България.
Решението на Министерския съвет е незаконно. Решението на Министерския съвет крие опасности. Министърът на икономиката и енергетиката шикалкави, че можело да започнат проучванията и без екологична оценка. Министерският съвет, обосновавайки решението си казва, че когато започне добива ще има ОВОС. Абсолютно незаконно! Абсолютно погазване на законите на Република България! Абсолютно дилетантско изказване на министър Трайчо Трайков, че се движел по Закона за подземните богатства и затова няма да чете Закона за опазването на околната среда.
Той си играе с Вас, госпожо председател. Той се подиграва с вас, колеги от ГЕРБ, защото вие сте най-голямата група безделници. Вие сте най-голямата група, която не иска да вижда. Защото той с този аргумент, госпожо председател, отказа да се яви веднъж на моите питания. А истината е още по-неприятна. Тя е, че когато на външен вид си физически як не значи, че психически си устойчив. Премиерът е страхливец. (Шум, реплики и оживление в ГЕРБ.) Той се страхува от ръководителите на господин Уорлик и затова не се явява тук, господин Велчев. Премиерът е страхливец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Божинов. Благодаря Ви.
Господин Божинов, току-що ми предоставиха справка и по отношение на въпроса, който Вие сте отправили към министър-председателят на 8 юни 2011 г. Поискано е отлагане на отговора със 7 дни – веднъж, на 17 юни министър-председателят е бил в командировка, на 24 юни и на 1 юли отсъства от страната. Ще получите отговор на Вашия въпрос. (Народният представител Георги Божинов иска думата.)
Няма такава процедура.
Георги Божинов (КБ, встрани от микрофоните): Ето защо си играе с Вас. Защото той беше в София. Той се подиграва с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група думата иска Волен Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Декларацията от името на Парламентарната група на Партия „Атака” е по повод двегодишнината от управлението на Партия ГЕРБ. Тия дни се навърши тази двегодишнина и ние сме длъжни да кажем няколко думи по тази тема.
Ако миналата година на този въпрос: „Как оценявате една година от управлението на ГЕРБ?”, имаше основание да се каже: „Рано е за цялостна оценка”, то сега, в средата на мандата, ние можем да кажем вече не само тенденции на управлението, а и една доста по-сериозна и завършена оценка на управлението на ГЕРБ.
Пред мен е Антикризисната програма на Партия ГЕРБ с 63 точки, ако не се лъжа, която беше огласена през 2010 г. Пред мен са и стенограми от изказванията на Партия ГЕРБ още при нейното създаване, както и намеренията на Партия ГЕРБ да управлява, далеч преди да влезе в управлението – от 2006 и 2007 г. Ще спомена само два акцента от намеренията, амбициите и обещанията на ГЕРБ от 2006 и 2007 г.
През 2006 г., при заявяването си, ГЕРБ казват, че ще работят при управлението на България необлагаемият минимум доход да бъде 800 лв. През месец септември 2007 г. Партия ГЕРБ излиза пред обществото с нов десен проект, при което обявява 1000 лв. необлагаем доход на човек в България.
Как звучат тези числа днес, при сегашната ситуация – месец юли 2011 г., мисля, че всеки един от вас може да оцени. Те звучат като виц, защото в момента състоянието на доходите на българския гражданин е много лошо и това е оценка не лично моя, това е оценка на Националния статистически институт, това е оценка на Световната банка, където дълги години е работил днешният финансов министър господин Дянков.
Оценките са следните – ще ги цитирам за по-голяма точност, защото изказването ми е базирано на фактология, не на тенденциозност, не на заяждане, не на нещо друго.
От Националният статистически институт казват – това са данни от месец март 2011 г.:
„Доходите на българите намаляват. На домакинствата доходите са намалели с 2,1% спрямо първото тримесечие на 2010 г. Първото тримесечие на тази година са намалели с 2,1%. В същото време разходите са се качили с 1,4%”.
Намаляване на доходи, качване на разходи – казва Националния статистически институт – българска национална институция, на която, между другото, шефът й се назначава от правителството, така че тя не би могла да бъде тенденциозна спрямо кабинета.
Основната част от разходите на българските домакинства отиват, дами и господа народни представители, за храна и за поддържане на жилището – ток, вода, енергия, гориво.
Какво казва Световната банка по този въпрос – институтът, в който е работил господин Дянков преди да стане финансов министър? Световен институт, уважаван и цитиран непрекъснато от тук присъстващите парламентарни сили.
През месец март тази година Световната банка каза следното нещо – цитирам буквално:
„Ситуацията в България е изключително тревожна. За да оцелеят българите намаляват разходите си за основни потребности – храна и медицинско обслужване. При 20% от българските домакинства е отчетен спад на медицинското обслужване, дори там, където има болни хора в семейството. България е сред източноевропейските държави, в която е отчетен най-висок брой хора с намалели доходи. България страда от масово обедняване” – цитирам Доклад на Световната банка, разпространен от медиите в България през месец март 2011 г. Ако не сте го чували, може да се обърнете към тук присъстващите медии, за да ги питате защо той не е бил достатъчно добре огласен.
Световната банка изказва изключителна загриженост за бедността в България. В същото време от страна на правителството се говори за успех, за остров на стабилността и за спасяване на страната от варианта Гърция, Португалия, Испания и така нататък. Нещо, което не отговаря на истината, защото при Гърция имаме коренно различна ситуация. При Гърция имаме не години, а десетилетия преразход. При Гърция имаме един друг модел, който няма нищо общо с българския.
Освен това много леко се подминава едно друго твърдение на световни институции и световни фактори по въпросите на финансите като вестник „Уолстрийт Джърнъл”, който тези дни каза следното нещо: „България е най-застрашена от гръцката криза”.
Аз цитирах това изречение на „Уолстрийт Джърнъл” преди няколко дни тук, от тази трибуна. Нямаше реакция нито от медиите, нито от дежурните политолози, така наречени експерти на прехода. Те си мълчат, кой знае защо?! Но ситуацията в България е лоша за огромната част от населението, преобладаващата. За един малък процент тя е добра и може би се подобрява, но тук въпросът е: каква държава ние правим, каква държава развиваме? Дали така, както пише в Конституцията, в нейния чл. 1, ако не се лъжа, ако – не, ще ми припомнят тук юристите, там пише: „България е социална държава”. Което означава България да не бъде разслоена на пластове много бедни – огромен процент, и много богати – малък процент, а обратното – да има средна класа, да има един баланс и на доходи, и на имущество, и на стандарт на живот сред всички българи. Казвам, всички българи.
За съжаление, картината далеч не е такава сега, в момента, след две години управление на ГЕРБ. Аз знам, че те веднага ще кажат: има финансова криза, има правителство на тройното управление и преди това други правителства. Но тук говорим за двете години, които са достатъчен период, в който може да се завие курсът. Ако предишният курс е бил лош, то да се завие кормилото в друга посока.
Беше ли направено това от правителството на ГЕРБ? Не, въпреки нашите непрекъснати напомняния. Тук знам, че някои депутати от ГЕРБ ще кажат: „Но вие подкрепяхте тази политика”. Да, ние дадохме своята подкрепа на Партия ГЕРБ с идеята, че тази партия, която беше създадена на вълната на една личност и влезе в парламента така, както преди няколко години това се случи с НДСВ, че тази партия няма добре изградена идейна партийна програма и основа, на която да стъпи.
„Атака” имахме идеята, добрата амбиция да бъдем един доброжелателен партньор, в чийто съвети и наставления, ако щете, Партия ГЕРБ да се вслушва. Уви, това не стана! Ако някой сега ме пита: „Добре, защо сега го съобщаваш?” Аз ще кажа: „Защото бях лоялен и коректен партньор”. Защото през тези години предпочитах въпросите, които трябваше да се решат за България, да бъдат обсъждани в партньорски формат, а не да тичам при медиите за всяко едно разминаване между „Атака” и ГЕРБ.
Такива имаше много, такива имаше достатъчно много, имаше достатъчно много наши идеи, съвети и насоки, които не бяха приети, за съжаление, от ГЕРБ, не бяха гласувани тук, не бяха приети и от правителството. Най-вече от правителството, защото няма какво да се лъжем – всички казват, че тук се коват законите, но не – законите се коват в екипи, които работят в министерствата. Това е истината за България. България е държава, в която изпълнителната власт е всичко. Законодателите, депутатите, много често, за съжаление, за да не кажа почти винаги в последните 20 години, бяха хората, които натискат бутона за гласуване.
Законите, както видяхме и днес, се изработват в министерствата и тук се гласуват от съответните мнозинства. Значи основната отговорност пада върху министерствата, върху Министерския съвет като цяло. Този Министерски съвет през тези две години не очерта визия, с която ние да се съгласим и да кажем: „Да, това е истинската концепция за управление на България, която отговаря на националните интереси”. Под такава визия „Атака” разбира следното: обръщане на пирамидата на колониалния модел на управление на България, каквато беше последните 20 години. Нали ГЕРБ заяви, че ще бъде различна партия – ще обърне начинът на управление досега, а този начин беше порочен.
Какво имам предвид? Данъчната система – изключително порочно създадена и през последните 10-15 години тя беше прилагана така, че постъпленията от данъци в хазната, в бюджета да бъдат преобладаващо от ДДС и от акцизи, тоест от косвени данъци. От преки данъци в хазната влизат все по-малко пари. Това е модел, който е обратен на европейския – 1:2 е съотношението преки данъци – косвени данъци. Този модел товари обикновения човек, товари гражданина потребител и облекчава корпорациите, олигархията, едрия капитал. Всичко това е модел, който трябва да се промени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За такава промяна ние говорихме през последните две години и не спираме да говорим. За съжаление, ГЕРБ не даде ухо на нашите приказки. ГЕРБ ни прие само като една трансмисия, като една патерица, като един инструмент, който ще подпомага тяхното управление.
Да, но ние винаги сме казвали: „Това управление е застрашено от провал, ако то не отговаря на националните интереси”. Сега го казваме пак, повтаряхме го две години, ще продължим да го повтаряме. Ако политиката в България не се обърне обратно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Времето изтече, господин Сидеров.
Волен Сидеров: …ако данъчната система не стане такава, че да работи за обикновения гражданин, а не за капитала, ако не се прекратят договорите с чуждите монополи, които източват парите на България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако не се прекрати колониалният модел, който ограбва българина и работи за чуждия монопол и сега финансовият пакт на Дянков иска да го утвърди за веки веков, то срива на ГЕРБ ще бъде гарантиран така, както стана и с НДСВ. Това ще го направи българският народ, българският избирател, не Партия „Атака”, защото той е търпелив, но не е мазохист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля Ви, господин Сидеров, вече говорите една минута повече.
Волен Сидеров: Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
От името на парламентарна група народният представител господин Миков.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Изминаха две години, откакто Политическа партия ГЕРБ спечели парламентарните избори. Спечели изборите с обещанието да повиши благосъстоянието и жизнения стандарт на българските граждани, да ги направи средноевропейски.
Две години след управлението на ГЕРБ сме свидетели на тежка и задълбочаваща се социална криза. Българската социалистическа партия и Коалиция за България имаше последователна позиция за последиците за гражданите най-вече от това управление, за резултатите от крайно дясната и антисоциална политика, провеждана от кабинета на Бойко Борисов.
Днешната криза е резултат именно от тази последователна политика, насочена срещу голямата част от българските граждани, срещу младите семейства, срещу възрастните хора. Политика, защитаваща интересите единствено на най-едрия бизнес и монополите. Увеличиха се драстично цените на парното, тока и храните. Разрасна се безработицата, реалните доходи намаляха, потреблението замря. Отчаянието и социалната несигурност растат.
През изминалите две години Българската социалистическа партия, Коалиция за България предупреждаваше многократно, че водената политика задълбочава кризата. Отхвърлени бяха много законопроекти, предложени от народни представители от Коалиция за България, все закони, предвиждащи мерки за компенсиране на широкия кръг български граждани в тежката ситуация.
Само за първото тримесечие на тази година общият доход средно на лице от домакинство се е понижил с 2,1% спрямо 2010 г. През същото това тримесечие безработните лица в страната вече са 395 500 – повече от 50%, от които продължително безработни, при безработица достигнала 12%. Най-тежко е проявлението на социалната криза сред младите хора – 67 хиляди, от които са безработни и където младежката безработица надхвърли 29%. Това е само част от отношението на правителството на Бойко Борисов към младите хора на България, защото остават непроменени средствата за семейни помощи, техният размер е замразен въпреки инфлацията и повишаването на разходите за издръжка на децата. Това създава чувство за несигурност и задълбочава демографската криза в страната. Все повече млади хора събират куфарите и тръгват за чужбина, все повече собственици на малки предприятия и магазини фалират и затова не е виновна само световната криза, а безпътицата и мерките, които предлага правителството.
Не се увеличава максималният осигурителен доход, не са актуализирани възнагражденията в публичния сектор. Плавно, но трайно обедняват домакинствата предвид размера на инфлацията. Очаква се обедняването, стоките от малката потребителска кошница, стоките от първа необходимост, да надхвърли 20%. Драстично за периода, драстично и непосилно се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица със скок от 260 на 420 лв., на земеделските производители – от 65 и 130 лв. на 240 лв. – това също намали техните доходи. Намалени бяха размерът на болничните и обезщетенията при безработица, и то в условията на стагнация и увеличаваща се безработица.
Увеличиха се цените на основните хранителни стоки – хляб, мляко, колбаси. В същото време не се въвеждат минимални стандарти за качество на храните, а стандарти за храни, които не всеки може да си позволи. Това освен един политически PR, е форма на преразпределение на пазара, налагана като политика на правителството.
Обидно и оскърбително е отношението към възрастните хора. Така наречената пенсионна реформа премахна точковата система, отне правото на над 70 хиляди души да се пенсионират. Увеличи се осигурителният стаж, и то без актуализация на пенсиите. Противоконституционно средствата за ранно пенсиониране бяха прехвърлени върху Осигурителния институт. Отпадна обезщетението за дълготрайна безработица, отпадна добавката за старост за хората над 75-годишна възраст, отпадат социалните пенсии и пенсиите за инвалидност. Променят се условията за пенсиониране на категорийните работници, което води до намаляване на размера на отпуснатите пенсии. Борисов икономисва и от енергийните помощи за най-бедните и лиши десетки хиляди български граждани да се възползват от тях.
Обявеното увеличение на минималната работна заплата през есента е закъсняло и недостатъчно. То е проява на предизборно лицемерие, което обаче хората разбират. Увеличението на минималната работна заплата няма да може да компенсира българските граждани, тъй като инфлацията за последните две години надхвърля 10%. Това е поредният опит на правителството да злоупотреби с доверието на хората, поредният опит за предизборно пазаруване.
Но най-висшата форма на лицемерие е обявеното увеличение на вдовишките пенсии!
Уважаеми дами и господа народни представители, когато дойдохте на власт през 2009 г., вие обещахте увеличение на вдовишките пенсии с 5% от 2010 г. – и го отменихте, с 10% от 2011 г. – и това отменихте, с 15% от 2012 г. – и това отменихте! Сега им обещавате 6,5% от 1 септември 2011 г., при условие че действащият закон предвиждаше 5-процентното увеличение от 1 януари. Как да наречем този акт, ако не лицемерие и проява на груб цинизъм? Като се разчита на късата памет на хората – късата памет за това, което се обещава; за това, което се имитира, включително със законодателни актове и в крайна сметка реалностите, до които опират българските граждани!
Според премиера българските граждани трябва да са му благодарни, че нямат стандарта на живот на гърците.
Уважаеми дами и господа, минималната работна заплата в Гърция, по данни на ЕВРОСТАТ, е близо 900 евро. Две години след управлението на ГЕРБ минималната работна заплата в България е 120 евро и ни нарежда категорично на последното място, освен ако не разглеждаме средноевропейските доходи отзад-напред. Там няма да имаме средноевропейски доходи, там ще бъдем шампиони по най-ниски доходи в Европейския съюз!
Уважаеми дами и господа, това правителствено лицемерие все повече ще срива доверието, с което Борисов дойде на власт. Кога ще стигнем средноевропейските доходи? И този въпрос остава риторичен!
Хората имат много въпроси и те все по-силно ще звучат, защото в България българските граждани имат нужда от друго бъдеще. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Алиосман Имамов относно разследването на злоупотреби с банкови сметки на жители на с. Годешево, община Сатовча, Благоевградска област.
Заповядайте, господин Имамов, да развиете въпроса.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на вътрешните работи! През месец март 2011 г., след ревизия от страна на вътрешните контролни органи на Пощенска банка, се установява, че е извършена злоупотреба със сметките на над 120 души, жители на с. Годешево, община Сатовча, Благоевградска област. Според потърпевшите част от внесените от тях пари по личните им сметки са изчезнали. В някои случаи това се отнася за всички спестявания на хората. Не са извършени някои плащания на пенсии и социални помощи от съответния клон на банката. Според оценките на пострадалите клиенти на банката става дума за над 1 милион лева
В съответствие с информацията, която ми беше предоставена от потърпевшите, от месец март досега със случая се занимават както вътрешните контролни органи на банката, така и специализираните органи на МВР – провеждат се разпити, подписват се декларации и други документи, необходими за разследващите органи. Това, което засилва тревогите и притесненията на ограбените трудови хора от малкото крайгранично село, е обстоятелството, че те не са информирани за хода на разследванията, за това ще получат ли парите си и в какви евентуални срокове.
Почти всички потърпевши клиенти на банката са земеделски производители и в настоящия сезон изпитват остра нужда от собствените си спестени пари, за да покрият разходите по отглеждането на селскостопанската реколта за текущата година.
Уважаеми господин министър, във връзка с посочените злоупотреби с банкови сметки на жители на с. Годешево, община Сатовча, Благоевградска област, моят въпрос е следният:
На какъв етап са оперативните действия на специализираните органи на МВР по този случай, по какви версии се работи и кога, по Ваша преценка, трябва да приключи разследването?
Оставам с надеждата, че Вашият отговор днес ще ускори процеса на връщането на спестените пари на ограбените земеделски производители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът на Република България и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Имамов! Във връзка с въпроса относно разследването на злоупотреби с банкови сметки на жителите от с. Годешево, община Сатовча, е извършена проверка, от която се установи следното.
На 28 февруари 2011 г. в Районно управление „Полиция” – Гоце Делчев, е постъпила жалба от управителя на Български пощи – Благоевград, относно извършени финансови злоупотреби в Пощенска станция – с. Годешево. В районното управление на полицията в Гоце Делчев по случая е образувана преписка. В хода на проверката, след проведените оперативно-издирвателни мероприятия, е установен извършителят на престъпното посегателство - началникът на пощенска станция в с. Годешево. На 23 март 2011 г. материалите по преписката са докладвани на Районна прокуратура – Гоце Делчев, с мнение за образуване на досъдебно производство срещу известен извършител. С постановление на Районна прокуратура – Гоце Делчев, срещу това лице е образуване досъдебно производство за извършено от него престъпление за това, че за времето от 2005 г. до 20011 г., в условия на продължавано престъпление чрез използване на истински документи – нареждания, разписки за теглене, е получил без правно основание чуждо имущество в големи размери над 300 хил. лв. с намерение да го присвои.
На 23 март 2011 г. лицето е привлечено като обвиняем. С определение на Районния съд в Гоце Делчев от 25 март 2011 г. на обвиняемия е взета постоянна мярка за неотклонение домашен арест. В хода на разследването до момента са установени общо 126 потърпевши лица, жители на с. Годешево, в качество на пострадали лица са разпитани 58 от тях, на които е взет сравнителен материал за изготвяне на експертиза.
Присвоените средства са вложени в клон на Търговска банка – Гоце Делчев, където към момента се извършва вътрешен одит. На базата резултатите от одита предстои назначаването на счетоводна експертиза за установяване на точния размер на присвоените средства и периода на извършване на престъпното деяние. Предстои назначаването на графологична експертиза. Разследването по досъдебното производство се провежда в законоустановените срокове и към настоящия момент не е приключило. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма да ползвате. Благодаря Ви.
Питане от народния представител Румен Петков относно контрабандата на цигари и кражби на данъчни постъпления чрез ДДС измами.
Имате думата, господин Петков.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! На 2 и 3 юли т.г. в София се проведе международна конференция за противодействие на контрабандата на цигари, организирана от Агенция „Митници”. На форума в своето изложение господин Симеон Дянков – заместник-председател на Министерския съвет и министър на финансите на Република България, изтъкна, че 12% от приходите в бюджета се крепят на продажбата на цигари. В сравнение този процент в Англия, във Франция и в други страни членки, които са и сериозни производителки, е малко над 1%.
Според Центъра за изследване на демокрацията 15 хиляди са пласьорите на дребно на цигари, 1300 са заети в продажбата на нелегални цигари с мастер-боксове – 30-40 са складовете, в които се продават на едро, а на върха на пирамидата нещата се контролират от 5 до 7 главатари.
Според господин Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”, голямата част от контрабандата на цигари се насочва чрез морски транспорт и морската ни граница към Северна Африка. Оттам те се доставят по крайбрежието на страните от Европейския съюз.
Лично аз не мога за себе си да намеря отговор какво дава основание на господин Танов да твърди, че цигарите се контрабандират в страни - членки на Европейския съюз, ползвайки държави от друг континент!
Сериозно е отрицателното въздействие на контрабандата на цигари върху националния бюджет. Според господин Танов 35% от пазара на цигари са на черно и загубата за държавата в този момент възлиза на около 600 милиона лева.
Казвам тези цифри със съзнанието, че проучванията, правени от сериозните производители на цигари, показват контрабанден дял на цигарите между 40-45%.
През последните няколко месеца също бяхме свидетели на редица шумни акции и разкрити от органите на Министерството на вътрешните работи сериозни измами и кражби на ДДС, както и арести на извършители. Тези акции обаче създават впечатление за епизодичност, а не системност и постоянство, с което се поставя под съмнение желанието и волята на вашето ведомство за затягане на мерките за изтичане на огромни средства, които вместо в републиканския бюджет отиват на друго място.
Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, питането ми към Вас е: какви мерки ще предприемете в бъдеще за по-ефективни действия срещу контрабандата на цигари и ДДС измамите? Няма ли слабата им разкриваемост да доведе до сериозни нарушения на приходната част бюджета, а и влияние върху авторитета на Република България в Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Контрабандата е явление, което в условията на демократичните процеси в страната през последните 20 години е едно от водещите пера, ощетяващи бюджета. За голямо съжаление се създадоха съответни емблематични фигури в управленията досега.
Констатирахме и анализът ни показа още в самото начало липса на политическа воля. Знаете, че със законодателни промени още в началото на мандата беше възстановена Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, като един от основните приоритети в работата й е борбата срещу контрабандата и всичко, свързано с трафика на наркотици.
За голямо съжаление обаче, през 2009 г. Вие ограничихте тази възможност във вашето правителство, защото не смятахте, че има проблем с контрабандата. Ще дам само няколко цифри, които сами по себе си да покажат какво е правено в минал период от време и какви са днешните резултати.
Действително при влизането на страната ни в Европейския съюз се създадоха по-големи предпоставки за контрабанда на цигари, влизащи в Европейския съюз. Налице е устойчива тенденция към увеличаване броя на задържаните количества тютюневи изделия. През 2010 г. са иззети 386 млн. 701 хил. къса цигари, което е увеличение с близо 220 пъти спрямо 2009 г. През 2009 г. са задържани и иззети 17 млн. 640 хил. къса цигари. Това е увеличение с 6,34 спрямо 2008 г., когато са иззети само скромните 2 млн. 680 хил. къса цигари. През първите 5 месеца на 2011 г. са иззети 256 млн. 288 хил. къса цигари, което е 13 пъти повече спрямо сумарно иззетите количества за 2008-2009 г.
Един от големите проблеми са ДДС измамите. В минали периоди това беше част от източването на реалните пари от българския бюджет. Изградената практика до 2009 г. в общи линии беше да се концентрираме върху ДДС измамите, свързани с течните горива. Нямаше и единна политика, която да дава интегритет на съответните ведомства в съвместната им работа. Тук искам да благодаря на колегите от Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната агенция за приходите, Върховна касационна прокуратура, Министерството на вътрешните работи, които работят по тази дейност. Смятам, че направеният анализ и проведените от нас операции сами по себе си дават резултата и отговорят на Вашия въпрос.
Обхватът на действия срещу ДДС измамите е търговията с мобилни телефони, месо, месни продукти, зърно, тютюн, тютюневи изделия, захар и скрап. Течните горива също фигурират в анализа и комплексните действия, които правим.
От началото на годината до 10 юни 2011 г. са проведени 8 операции за противодействие на ДДС измамите. През 2010 г. се проведени общо 13 операции, което е с 31 на сто повече спрямо периода 2008-2009 г. сумарно, когато са били само 8 операции. Не знам дали за Вас е важно дали са шумни или не, но аз мога да кажа какви са резултатите от тях. В резултат на проведените през 2008-2009 специализирани полицейски операции са разкрити 3 организирани престъпни групи със 17 участника, предотвратени са щети за над 2 млн. лева, запорирани са сметки на 5 фирми, извършващи престъпления с ДДС. През 2010 г. са неутрализирани 9 организирани престъпни групи и са задържани 53 лица. Предотвратените щети за държавния бюджет са в размер за над 467 млн. лева. Само за периода януари – 10 юни 2011 г. са неутрализирани 5 организирани престъпни групи, задържани са 34 лица и са предотвратени щети на държавния бюджет в размер за над 59 млн. лева. Като резултат от предприетите мерки са повдигнати обвинения и издадени ефективни присъди на две лица.
Искам отново да повторя, че е изградена добра практика и координация между съответните ведомства за наблюдение и съвместен анализ, като следим постоянно риска в областите от икономиката, където има предпоставки за извършването на подобни престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Бих искал да отбележа, че цифрите, които Вие споменавате, са по-скоро стряскащи, отколкото окуражаващи за ефективността в защита на външната граница на Европейския съюз и за ефективността ни в борбата срещу контрабандата и ДДС измамите.
За миналата 2010 г. бележим впечатляващ ръст на износа за трети страни, впечатляващ ръст от 45% на годишна база. Не Ви ли притеснява, че това е реална форма за източване на ДДС от държавния бюджет?
Бих искал да задам първия си въпрос: колко сигнала до вашето ведомство е подала Агенция „Митници” за съмнения за фиктивен износ? Колко такива проверки са направени? Моето впечатление е, че в Агенция „Митници” този въпрос генерално се подценява. Няма значение коя агенция го подценява, но очевидно това е политиката на българското правителство.
Второ, колко вторични проверки на стоки на товарни автомобили, които са влезли през вътрешната граница, са направени по инициатива на Агенция „Митници”? От отговорите, които ще дадете на тези въпроси, могат да бъдат направени много сериозни заключения. Сумите, които споменава министърът на финансите като нанесени щети на републиканския бюджет, сумите, които се потвърждават впоследствие от изказванията на директора на Агенция „Митници”, са стряскащи. И двамата много методично говорят за щети на бюджета само от контрабандата на цигари, тук не са горивата, незаконното производство на алкохол, за 600 млн. лева. Това са числа, които не могат да бъдат посрещани с равнодушие от страна на българските граждани.
За да завърша: колко сигнала до Вас за подозрения за фиктивен износ към трети страни е подала Агенция „Митници” за миналата година при този впечатляващ ръст от 45%? Колко са вторичните проверки, инициирани от Агенция „Митници” съобразно общата наредба, подписана през 2007 г. между Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите като изключително сериозен инструмент за гарантиране контрола върху товарните потоци, възможност, инструмент за гарантиране контрола върху товарните потоци на вътрешните граници на Съюза. Това, което прозвуча от директора на Агенция „Митници” и от министъра на финансите, беше, че в пъти е увеличена контрабандата от Гърция, считам за изключително сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, действително има завишаване и в това, което е било споделено от колегата Дянков и колегата Танов, има едно предизвикателство пред нас и затова ние планираме съвместните си действия със съседни страни, с ОЛАФ и Европол, за да можем действително да координираме действията си. Сами разбирате, че тези огромни количества, които въобще не сте си и представяли, че можете да ги задържите във вашето управление, в момента това са количества, които са много над пазара, който може да бъде осигурен в страната, което означава, че ние реално сме предотвратили щета на организираната престъпност, защото тези финансови средства, които се генерират от тези трансгранични канали, разбира се, че водят до увеличаване на нелегалните цигари, внесени в страните от Европейския съюз.
И само ще ви спомена, че по статистика на Министерство на финансите, ползващи данни от страните от Европейския съюз, Германия е на 19% на такива цигари, Латвия е на 60%, в България действително, че е висок процентът, който е 29. Това са усилия, които се предприемат, и аз съм убеден, че 2011 г. ще бъде в пъти по-успешна от 2010 г., на първо място, по задържани количества, на второ място, по разследвани и неутрализирани групи занимаващи се с контрабанда на цигари. И трябва да ви кажа, че в тази посока мисля, че работните помещения, които бяха направени и с ОЛАФ, и с Европол, и с колегите от митницата, обменът на информация е реален и постоянен. Така че в тази посока аз не бих могъл в момента да назова цифри, но смятам, че ако имате някакъв интерес, можете да го зададете към някой друг или към мен повторно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение има думата народният представител Румен Петков.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин заместник-председател на Министерския съвет, фактът, че не се ангажирате с отговор на въпроса колко сигнала Агенция „Митници” е подала до Вас за миналата година за възможен фиктивен износ ме кара да си мисля, че Агенция „Митници” е пряк участник в точенето на ДДС от държавата. Аз трябва да кажа, че действително увеличаването е факт и голямото безпокойство в случая трябва да е насочено към това, че ставаме вътрешна граница. Но също така трябва да кажа, че 2006, 2007, 2008 г. контрабандният дял на цигари на българския пазар беше сведен на 14%, а сега отива на 45%. Фактът, че не се ангажирате с отговор колко са вторичните проверки, които са направени на вътрешна граница в 15-километровата зона, ме кара да си мисля, че такива не са правени. И това още веднъж показва, че Агенция „Митници” е в контрабандните схеми – това, което прозвуча и от експерти през последните месеци.
Пак казвам – днес може да бъде Агенция „Митници”, утре може да бъде „Гранична полиция”, в крайна сметка това е българската държава. Има страни – членки в Европейския съюз, където пазарният дял на цигарите, и Вие би трябвало да го знаете по-добре от мен, е сведен на 3 до 4, до 5%. В Унгария, която приключи председателството си току-що, делът на контрабандните цигари е свит на 4%. Ние с тези изключителни обеми на контрабандата се превръщаме в заплаха за икономическата сигурност на страните – членки на Европейския съюз.
Министърът на финансите каза, че щетите от ДДС измамите ще отидат на 1 млрд. и 300 млн. лева за тази година. Това означава по 500 лв. на пенсионер. Повтарям – по 500 лв. на пенсионер или по 1000 лв. на дете за детските добавки. Не министърът да обяснява как трябва да затягаме колана, а да вземе мерки за поверената му Агенция „Митници” да си върши работата. Вие говорите взаимно изключващи се неща с министъра на финансите. Той говори, че контрабандата се усилва, че контрабандата заема все по-големи дялове от пазарните ниши в нашата страна, а Вие казвате, че ще я ограничите. Значи единият от двамата очевидно не говори верни неща. За господин Танов нямам никакво съмнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народните представител Димитър Дъбов и Михаил Миков относно участие на служители от „Икономическа полиция” в преброяване на лежащо болни в МБАЛ - Шумен.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! На 28 юни 2011 г. от 18,45 ч. е била извършена проверка в МБАЛ – Шумен с участието на цивилни полицаи, носещи лично оръжие и белезници. Проверени са шест отделения – детско, първа и втора хирургия, ортопедия, неврология и вътрешно отделение. Снимани са лични данни, трите имена и ЕГН на лежащо болни без изключение – и на пациенти прекарали инсулт, инфаркт и току-що оперирани, на деца и на възрастни. Проверени са около 280 души лежащо болни, като изключение е направено само за родителното отделение. Разбира се, не са открити и никакви сериозни нарушения.
Господин министър, у нас възникват следните въпроси: извършването на такава масирана полицейска проверка масова практика ли е за служителите на Министерството на вътрешните работи? За нейното извършване би трябвало да има данни за много сериозни нарушения и сигнали както за тези 280 души, лежащи в болницата, така и за медицинския персонал. Има ли такива сигнали в Министерството на вътрешните работи? На колко още областни болници и медицински заведения в София има извършени такива проверки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! С писмо от 22.06.2011 г. на прокурор Рачев от Районна прокуратура Шумен е разпоредено извършването на проверка на дейността на болницата в Шумен на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към Областна дирекция МВР-Шумен, съвместно с Районна здравноосигурителната каса в Шумен. Предмет на проверката, съгласно плана на Районна прокуратура Шумен са контрол на вписванията в книгата на отделенията на лежащо болните, да се установи съответстват ли реално настанените лица с отчетените в дневниците и ако се установи несъответствие, да бъде проверено какви медикаменти, евентуално храни са отчетени, за предписани съответни консумативи по настанените болни.
За проверката е разработен план на специализираната полицейска операция, утвърден от заместник-директора на Областна дирекция на МВР - Шумен.
В изпълнение на разпорежданията на прокурор Рачев в проверката са участвали служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към Областна дирекция МВР - Шумен, трима представители на Районната здравноосигурителна каса в Шумен и двама прокурори от Районна прокуратура Шумен. Проверката е предшествана от предварителен инструктаж в Районната прокуратура Шумен от прокурор Рачев, като служителите от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” са разделени на три екипа. Проверката е започнала в 17,30 ч. и е продължила до 20,15 ч. на 28.06.2011 г. на територията на болницата в Шумен, като са проверени 6 от общо 30-те отделения – 2 хирургични, терапевтично, неврологично, ортопедично и детско.
През цялото време проверката е осъществявана под ръководството и надзора и с личното участие на двама прокурори. Оръжие, помощни средства и всичко това, което в момента Вие излагате като някакъв аргумент, за да зададете този въпрос, въобще не съответства на истината.
Дежурният персонал е бил уведомен за основанието и предмета на проверката. Оказано е било съдействие от служителите на болницата, за което им благодаря, както и за нуждите на проверката са били представени съответните документи. Болничните стаи са посетени в присъствието на дежурен лекар или медицинска сестра. Стерилните помещения с ограничен достъп и операционни зали не са били посетени.
Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи при изпълнение на служебните си задължения, полицейските органи имат право да извършват проверки за установяване самоличността на лицата и това е под наблюдението на прокуратурата.
По време на проверката и до настоящия момент не е постъпила никаква данна за неправомерни действия на наши служители както от страна на представителите на болницата, така и от проверените пациенти.
С писмо от 4.07.2011 г. на изпълнителния директор на Болница Шумен е отговорено на областния управител на Област Шумен, че след извършената на 28.06.2011 г. проверка на Районна прокуратура и РЗОК Шумен, в болницата няма подадени заявления за напускане на лекари, работещи в лечебното заведение, както и няма пациенти, които след проверката да се пожелали преждевременно напускане на болницата. Към писмото са приложени рапорти на началниците на отделения детско, неврологично, ортопедично, травматологично, хирургично, които не съдържат данни за нарушения, произтичащи от начина на извършената проверка.
Установено е, че служителите на Областната дирекция на МВР не са възпрепятствали изпълнението на задълженията на дежурния персонал на болницата. Смятам, че това е поредният опит, който искате да направите, за някаква конфронтация между две институции. Чух политическите ви изказвания, и на вашата уважавана депутатка Мая Манолова, която вече беше загрижена и за проблемите в Шумен, вместо да погледне какво е състоянието в Кюстендил. В тази посока (това, което питате, отговорът и кореспонденцията между съответните заведения – здравното в Шумен, болницата, съответно областния управител и другите компетентни институции) няма абсолютно нищо, което да провокира задаването на този въпрос.
Тук ще се отклоня малко от отговора ми – за атаките, които бяха предприети към премиера на страната. Концентрирайте се в смислени въпроси, които да съответстват на реалните факти и обстоятелства.
Приемам за основателни първите два въпроса. Особено първият беше със загриженост за хора, които са предмет на престъпления – откраднати са им парите. Това действително е смислен въпрос, който днес трябва да бъде зададен тук, да бъде даден отговор и да се оптимизира разследването – в максимално кратки срокове хората да получат съответните пари, които са им откраднати.
Но този въпрос, по този начин и изказванията, които направихте само преди седмица – нека все пак да се отнасяме с необходимото уважение. Вие сте депутатите, които трябва да градите авторитета на парламента и на парламентаризма. А не да обвинявате премиера за това, че не е дошъл. Премиерът, както беше обяснено от председателката на парламента, е в командировка и изпълнява своите служебни, функционални задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, само една дума като реплика по казаното в последния момент. Ние не обвиняваме премиера. Ние казваме, че той не изпълнява конституционните си отговорности. Народът е този, който ще го съди. Но това е друга тема.
Аз очаквах от Вас, че ще се разграничите от такъв начин на действие в здравни заведения, защото знаете, че има Медицински инспекторат, знаете, че има Инспекторат на Здравната каса, знаете, че лечебното заведение е собственост на държавата и може по всяко време всякакви проверки да се правят, първо.
Второ, едва ли специализираните полицейски операции трябва да се изразяват в обикаляне по болничните легла и проверка на личните данни. Едва ли – не знам, това е въпрос на мислене. Явно Вие смятате такъв подход за нормален.
Трето, не се ли е намерил някой началник поне да им каже да си оставят пищовите и белезниците в Районното полицейско управление, когато отиват там? Какво са очаквали – че там ще има лежащо болни, тежко въоръжени лица, срещу които може да се наложи да се използва оръжие?
Определено такъв манталитет и начин е неестествен, да не кажа по-тежка дума. В общественото съзнание той се свързва със случая с благоевградските лекари и други случаи с лекарското съсловие.
Ако Вие от тази трибуна не кажете: „Не, няма да правим повече така”, това означава, че във всяко здравно заведение – болни, здрави ... Какво ще разбере служителят от Икономическа полиция? Аз лично съчувствам на тези хора от полицията. Какво ще разбере – дали е болен от хепатит, или има инсулт? Какво ще провери в неврологията, освен фактически да установи нещо? Такава проверка се прави по друг начин.
Разберете, абсурдно е в една европейска държава. Попитайте Вашите колеги от Европа: има ли здравно заведение, в което влизат и по този начин, по леглата – „Дайте да ви проверим: болни ли сте, здрави ли сте, колко хапчета сте изпили, какво сте закусвали, какво сте обядвали”?
Правете – правителството е длъжно да прави проверки. Има специализирани органи, институции, хора, които получават заплата. Не може ресурсът на полицията да се използва, за да обикаляш по леглата и да ги питаш! Слава Богу, че не са ги и палпирали! Слава Богу, че и това не им е хрумнало да проверят – наистина страдат ли от описаното в документите заболяване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че Ви моля още веднъж – разграничете се от тази практика. Това е проблемът, който е тревожният. Формалната законност не означава, че това е естествено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, не смятах да се изказвам, за да Ви опонирам, но толкова несъстоятелни, толкова провокационни неща изговорихте! Ясно е защо сме на този хал след 20-годишно управление на подобни политически формации и политици като Вас.
Господин Миков, ние сме в правова държава. Господин Миков, върховенството на закона е над всички.
Господин Миков, аз ще Ви прочета писмото, което идва от прокуратурата в Шумен. Кажете: какви трябваше да бъдат действията на полицаите и те да не участват, да не изпълняват разпорежданията?
„Във връзка с план на дейността на Районна прокуратура – Шумен, по надзора на законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите през 2011 г. и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт следва да бъде извършена проверка от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към Областна дирекция на МВР – Шумен, съвместно с РЗОК – Шумен, на дейността на болницата в Шумен.
Предмет на настоящата проверка съгласно плана на Районна прокуратура са:
- проверката започва с контрол на вписванията в книгите на отделенията на лежащо болните, настанени към момента на проверката;
- да се установи съответстват ли реално настанените лица с отчетените в дневниците;
- ако се установи несъответствие, да бъде проверено какви медикаменти, евентуално и храни са отчетени за предписани съответно консумативи за настанените болни;
- до 24 юни 2011 г. съвместно с директора на РЗОК – Шумен, да бъде уточнен екип, който ще извърши проверка;
- инспекционните действия следва да се извършват на 28 юни 2011 г. след 19,00 ч., като след завършването им в срок до 8 юли 2011 г. в Районна прокуратура – Шумен, бъде изпратена справка за извършеното, установеното и евентуално предприетите действия по всяка една от проверките.”
Господин Миков, ако полицията не беше изпълнила това, и съответните други компетентни органи, като РЗОК – Шумен, сам разбирате, че тези служители, към които Вие проявявате съчувствие, може би днес трябваше да пишат обяснения защо не са изпълнили това, което е разпоредено.
Аз не смятам, че има нещо обидно, когато се проверяват формата и начинът на разходване средствата на българския данъкоплатец, защото в голямата си част злоупотребите, щетата за бюджета е от фиктивно болни, които стоят в здравните заведения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
За радост обаче, няма подобни констатации и това е видно от извършената проверка и от всичко, което е описано от колегите. Но пък и от писмото, което е постъпило от директорката на болницата, е видно, че няма нито едно оплакване.
Има просто празно политическо говорене, което наблюдаваме 20 години! Всичките са виновни, вие сте хрисими! Ами ако бяхте толкова хрисими всички вие, които седите отляво, нямаше да има необходимост колегите от Политическа партия ГЕРБ да стоят в тази зала, защото политиката и политическите проекти (реплики от КБ) щяха да бъдат успешни! Вие доведохте държавата до това винаги да се сочи с пръст за най-корумпираната, с тежката организирана престъпност!
А в момента, когато получаваме обратните оценки от нашите евроатлантически партньори, вие се държите толкова хрисими. Но винаги сте били защитници на статуквото, това, което се нарича корупционна среда, организирана престъпност, защото реално вие ги създадохте през вашите години на преход. Благодаря ви. (Реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Цветанов за участието му в парламентарния контрол и да преминем към отговорите на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма. (Реплика от министър Трайчо Трайков.)
Министърът пожела да направи изявление по реда на чл. 55.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да се обърна към народния представител Георги Божинов.
Уважаеми господин Божинов, в изявлението си по-рано днес Вие си позволихте да дадете квалификация по отношение на премиера. Във втората част от изказването си казахте нещо, което ми дава основание и аз да Ви дам квалификация. Но тъй като вярвам, че всички хора са добри, но понякога вършат лоши неща, няма да Ви кажа, че сте лъжец, а ще кажа, че излъгахте. Излъгахте по отношение на спазването на закона в случая с даването на разрешение за търсене и проучване за шистов газ, тъй като оценка на въздействието върху околната среда, господин Божинов, се прави само върху инвестиционно намерение за добив на подземни богатства, а не на етап търсене и проучване.
Съгласно т. 31 от Приложение № 1 към чл. 92, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда задължително ОВОС се прави на инвестиционни предложения за добив на нефт или природен газ за търговски цели при количества над 500 т на ден за нефт или над 500 хил. куб. м на ден за природен газ. Благодаря ви.
Георги Божинов (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
Георги Божинов (КБ): Господин министър, за щастие Законът за околната среда е в ръцете ми. Аз няма да кажа, че Вие сте лъжец, но Вас са Ви подвели да се изправите на тази трибуна и да ми отговорите по този начин.
Отварям Глава шеста „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда”, Раздел І, чл. 81, чета: „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършва на планове, програми, инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Къде е личното обяснение, господин Божинов?
Георги Божинов: Личното обяснение е, че господин министърът ме нарече лъжец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Извинете, Вашето вземане на думата се превръща в дебат.
Георги Божинов: Вие, господин министър, за да правите такива квалификации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Нямате право да правите такива изявления от парламентарната трибуна, господин Божинов, в този смисъл.
Георги Божинов: ... не познавате законодателството на Република България. Не сте подготвен за министър на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Това не беше лично обяснение, а опит за обида. Не опит, а осъществена обида по смисъла на законите и правилата.
Георги Божинов (встрани от микрофоните): Той ме нарече лъжец.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Това не е вярно.
Георги Божинов (встрани от микрофоните): Аз Ви казах, че Вие сте неподготвен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Седнете си на мястото. Правя Ви забележка за това, че злоупотребихте с правото на лично обяснение и го превърнахте в нещо съвсем различно и друго.
Колеги, преминаваме към въпросите към господин Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Той ще отговори на първия въпрос, който е от народния представител Волен Николов Сидеров от Партия „Атака”, за предоставянето на информация на дипломати относно договори между Република България и страни, различни от представяната от даденото дипломатическо лице страна.
Господин Сидеров, заповядайте да формулирате Вашия въпрос.
Волен Сидеров (Атака): Уважаеми господин министър, през последните две години българската общественост беше свидетел на системно и последователно натрупване на негативни впечатления от личността на посланика на САЩ в България. Няколко месеца след встъпването му в длъжност господин Джеймс Уорлик започна системно да поучава българските политици, българския народ и българската общественост как се управлява държавата. Позволяваше си публично да дава съвети по всякакви теми и от всякакво естество. Прави впечатление, че освен като звезда от телевизионни сериали, господин Уорлик се намесва пряко и в икономиката на страната – това е важното в случая.
През месец ноември 2010 г. господин Уорлик поиска да му бъде представена повече информация по проекта АЕЦ „Белене” и настоя правителството да се вслуша в препоръките на британската банка HSBC. Правителството сключи договор с банката за изготвяне на инвестиционния проект за изграждане на АЕЦ „Белене”. Ако бъде одобрен, той ще донесе печалба от 2,7 млн. евро за съответната банка, посочена от Уорлик, плюс допълнителна комисионна от 0,95% за всяко външно финансиране, което успее да привлече проектът. По наши сведения посланик Уорлик след одобрение на проекта ще бъде овъзмезден с подходяща комисиона.
За предстоящото изграждане на АЕЦ „Белене” Уорлик лобира за американската корпорация „Уестингхаус”. Няколко месеца по-късно, през месец април, посланик Уорлик отправя препоръки за строеж на VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” и предложението му е в този строеж да участва американската фирма „Арева”.
Изложените факти потвърждават агресивната намеса на посланик Уорлик в енергийната политика на България, която е част от националната сигурност на държавата. Посланик Уорлик упражнява нерегламентиран лобизъм с цел осигуряване на материални облаги.
Въпросът ми към Вас е: посланик Джеймс Уорлик получавал ли е информация от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за договори между България и трети страни, свързани със строежа на АЕЦ „Белене”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, във връзка с поставения от Вас въпрос относно предоставяне на информация на дипломати, и по-конкретно на посланика на Съединените щати в България Джеймс Уорлик, за договори между България и трети страни, свързани със строежа на АЕЦ „Белене”, бих искал да Ви информирам, че в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е постъпвало запитване, нито пък е предоставена информация на посланик Уорлик за поетите ангажименти по сключени договори за реализацията на проекта „Белене”.
По информация на Министерството на външните работи те също не са предоставяли информация за договори между България и трети страни, свързани със строежа на АЕЦ „Белене”.
Надявам се, не очаквате в моя отговор да изразя отношение по повод Вашите квалификации към господин Уорлик, които са Ваше право и са за Ваша сметка. За обща информация съм длъжен да споделя, че не употребяваме понятия като „пряка намеса в икономиката на страната”, а предпочитаме да говорим за инвестиции. В този смисъл всяка фирма, която се е доверила на българския пазар, пряко влияе и се намесва в икономиката ни.
От гледна точка на коректността трябва да подчертая, че никой в повереното ми министерство не е очаквал препоръки за избор на банка консултант по проекта „Белене”. Проведен бе конкурс и то далеч преди изявлението, което изглежда Ви е впечатлило.
Смея да Ви уверя, че работа на всеки посланик е да лобира за интересите на фирми от държавата, която представлява. Мисля, че така постъпва и посланик Исаков. Убеден съм, че подобни изисквания има и колегата ми Николай Младенов към българските посланици в чужбина.
И накрая, единствено с познавателна цел, без да мога да потвърдя подозренията Ви по отношение на компанията „Арева” и стъпките, в които подозирате посланик Уорлик, съм длъжен да уточня, че тази фирма е френска, което, надявам се, не Ви разочарова.
Нашето правителство работи открито и прозрачно, защитавайки интересите на страната, като своевременно се предоставя публична информация както по отношение на проекта АЕЦ „Белене”, така и за цялата енергийна политика. С личното си поведение до този момент мисля, че съм дал достатъчно ясни доказателства, че по отношение на стратегически отрасъл като енергетиката съм воден единствено от българските национални интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Сидеров, имате думата за реплика. Заповядайте.
Волен Сидеров (Атака): Господин Трайков, с отговора си Вие потвърждавате не само подозренията, а и информацията, която имаме в Парламентарната група на „Атака” относно сведения, предоставени на посланик Уорлик. Самият той се похвали, че е получил такава информация. Самият той даде да се разбере, че има такава информация в няколко изявления, с които показа познаване на отношенията между България и трети страни относно АЕЦ „Белене”. Следователно той е получил такава информация от вас.
Аз имам неформални данни от служители в министерството Ви, че този посланик се разпорежда там като в своя собственост, че когато дойде и поиска да получи нещо, той го получава като от някакво подчинено ведомство.
Това вече е за Ваша сметка, защото тук споменахте кое за чия сметка е. Това е за Ваша сметка. Един ден то ще излезе наяве. Бъдете сигурен в това! Тогава ще търсим и наказателна отговорност, защото това е издаване или огласяване на държавна тайна, на класифицирана информация. Сам разбирате, че то подлежи на наказателна санкция.
Разбира се, Вие като човек, работил за чуждестранна компания, преди да станете министър, нямате скрупули да обслужвате чужди интереси. Само че когато станете български министър в българско правителство, Вие преставате да бъде наемен работник на чужди компании и трябва в своите действия да се ръководите единствено и само от интересите на българския народ. Такава клетва сте дали тук, в тази зала, когато станахте министър.
Аз се съмнявам, че работите за интересите на българския народ, защото в момента всичко, което каже американският посланик, става реалност от Ваша страна. Това, че тази банка, която той посочи – HBC („Ейч Би Си”), е консултант по проекта „Белене”, вече е факт. Нали така? Това означава, че този посланик наистина е комисионер. Няма значение дали е френска или финландска фирмата, която той обслужва. Комисионната няма националност. А този човек съвсем агресивно работи и комисионерства. Както работеше тук, в България, да бъдат въведени ГМО-продуктите, тъй като той беше абсолютен лобист на компанията, която печели от тази дейност, от ГМО-продуктите, така сега той работи за американски и други наднационални (те вече компаниите са наднационални) енергийни компании, които имат огромен интерес да реализират печалба. Вие казвате инвеститори, но това не са инвеститори. Това са компании, които искат да печелят от България, както в момента всички чужди компании осъществяват само печалба, без да инвестират нищо, включително и Вашата фирма – EVN, в която Вие работехте, преди да станете министър. В момента ограбва България, увеличавайки цените на тока, неинвестирайки нищо ново от онова, което българската държава беше инвестирала, всъщност колонизирайки България.
Така че Вашето отношение продължава да бъде отношение на наемен работник на чужди компании в България. Моето отношение е на български политик. Съветът ми е Вие също да имате позиция на български министър. Иначе ще завършите с неуспех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Сидеров, аз също имам подозрения, че Вие работите за българските национални интереси, но не занимавам всички с това. Ако смятате, че толкова много се печели от тези инвестиции, има един много лесен начин Вие да станете част от това – купете си акции от тези компании! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Преминаваме към следващия въпрос, който също е от народния представител Волен Николов Сидеров. Въпросът е относно предложение за приватизация на дял от „Електроенергийния системен оператор” ЕАД през „Българската фондова борса” АД.
Волен Сидеров: Уважаеми господин министър, на 30 и 31 май 2011 г. в медиите беше публикувана информация, че възнамерявате да предложите за продажба неизвестен брой акции на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД с Българската фондова борса.
Цитирам информацията от медиите: „Трайков отново коментира, че сред компаниите, които могат да се пуснат частично за приватизация през борсата, е „Електроенергийният системен оператор”, който стопанисва мрежата за високо напрежение и до края на тази година трябва да излезе от активите на НЕК и да стане самостоятелно дружество”; „Електроенергийният системен оператор” ще стане самостоятелно дружество и ще получи собствеността върху електропроводите високо напрежение”; „Миноритарен дял от „ЕСО” е атрактивен за институционните инвеститори, за консервативния бизнес” – съобщи Трайков, според в. „Труд”, 31 май 2011 г.”
Продължавам с още един цитат, който потвърждава намерението Ви да продадете дялове от „Електроенергийния системен оператор”: „Миноритарни дялове от „Електроенергийния системен оператор”, от ТЕЦ „Марица изток 2” и на електроразпределителните предприятия могат да бъдат продадени чрез Българската фондова борса” – каза вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков” – чета от в. „Класа”, 31 май 2011 г.
Според мен и според Партия „Атака” няма никакви причини държавата да бърза с раздържавяването на стратегическото предприятие, каквото е „Електроенергийният системен оператор” ЕАД. Освен това в държавите в Европейския съюз с развита икономика като Германия и Франция, всички стратегически енергийни активи са собственост и следователно под контрола на държавата. Затова смятам, че приватизацията дори на миноритарен дял от „Електроенергийния системен оператор” ЕАД е прибързано, безцелно и абсолютно ненужно точно в този момент.
В тази връзка се обръщам към Вас със следния въпрос: какво налага продажбата на дялове от едно толкова важно за енергийния отрасъл дружество като „Електроенергийния системен оператор” ЕАД? Няма ли опасност чрез продажбата на акции през Българската фондова борса „Електроенергийният системен оператор” ЕАД да попадне в неизвестно чии ръце и така да се създадат условия държавата да изгуби контрола над него? Ставали сме свидетели на такива процеси. Ако се налага приватизацията на толкова важно дружество, не би ли следвало това да стане, като се продаде на стратегически инвеститор? По този начин държавата ще може да постави условия, които да гарантират, че България няма да попадне под нечия чужда и недоброжелателна зависимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, като оставим настрана напълно погрешните Ви твърдения, че в Германия енергийните компании били държавни, ще Ви отговоря следното.
По отношение на „ЕСО” ЕАД приоритет в работата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Българския енергиен холдинг в краткосрочен план е преструктурирането на групата във връзка с третия либерализационен пакет и отделянето на „Електроенергийния системен оператор” заедно с мрежата. В момента се анализират варианти за изпълнение на Европейските директиви с оглед на търговското и корпоративно право в България, както и на спецификата в корпоративното състояние и развитие на дружеството. До реализирането на цитираното преструктуриране не може да се говори за приватизация на какъвто и да е дял, най-малкото защото един такъв факт би затруднил значително дейността по преструктурирането и изпълнението на директивите. След това обаче не изключваме възможността да стартира дискусия за приватизация на миноритарни дялове в енергийните дружества, каквато вече е осъществена в голяма част от страните на Европейския съюз, включително и на цитираната от Вас Германия.
Мотивите за раздържавяване на миноритарен дял от 5 до 20% от дружества от сектора на енергетиката, включително и на „ЕСО”, следва да се разглеждат в контекста на превръщането на съответното предприятие в публична компания. Позитивите на такова действие са следните: цялата дейност на компанията ще бъде прозрачна, тъй като тя ще бъде задължена непрекъснато да предоставя публична информация за сделките, които осъществява, за финансовото си състояние и за всички ключови аспекти от работата си.
Второ, държавата ще запази контрола си, господин Сидеров, както чрез запазване на мажоритарното си участие, така и чрез регулиране на цените от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Трето, приватизация на миноритарни дялове от енергийните дружества ще акумулира свеж финансов ресурс за бюджета или за инвестиции в сектора на енергетиката.
Четвърто, ще се повиши ликвидността на компаниите в случай, че финансовият ресурс остане в тях.
Пето, ще се подобри капитализацията на Българската фондова борса, ще се раздвижи капиталовият пазар, което ще има значителен принос върху цялостната инвестиционна активност в страната.
След това Българската фондова борса в по-голяма степен ще се превърне в инструмент за привличане на финансов ресурс, който в момента се осъществява за бизнеса преимуществено от банковия сектор с неговите ограничения и високи лихви.
И последно, приватизацията на такъв пакет от акции чрез листване на Българската фондова борса ще даде възможност на стратегически инвеститори, на отделни граждани, пенсионни фондове и други да станат акционери в нея. В заключение бих желал да обобщя, че МИЕТ застава зад идеята след преструктурирането да стартира широка дискусия за листването на миноритарен пакет от 5 до 20% на част от енергийните компании, и то по начин, който ще гарантира всички действия на тези компании да бъдат от една страна прозрачни за обществото, а от друга – държавата да запази контрола си върху тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Сидеров, имате думата за реплика.
Волен Сидеров (Атака): Господин Трайков, от отговора Ви мога да заключа, че Вие се грижите единствено и само за интересите на фондовата борса. Аз така го разбрах. Търсите развитие на фондовата борса чрез продажба на енергийни системи за високо напрежение, които навсякъде по света са национална сигурност. Питайте сега гостуващия у нас израелски премиер дали енергийната система на Израел е притежание на някоя чужда фирма, или въобще на частна фирма, или е 100 процента държавно притежание. Проверете и го вижте това.
Колкото до прозрачността, ще изразя силно съмнение, че цялото това приватизиране ще бъде прозрачно, тъй като досега сделките, които бяха направени, включително и в периода на вашето управление, не бяха прозрачни. Много добре знаете, че до този момент българската държава участва с дялове макар и миноритарни, но даващи право на контрол в трите ЕРП-та, които са прославиха в България с това, че са некоректни, че нарушават лицензионните споразумения, и лично доклада на ДКВЕР беше унищожителен спрямо тези три ЕРП-та. И до ден-днешен българската държава не може да си вземе тези над 400 милиона дивиденти, които й се полагат като дялово участие. Вземете си първо тези 420 милиона,ако не се лъжа бяха. Ето ви свежи пари и тогава тръгвайте да приватизирате по неясен, непредвидим начин дялове от други енергийни системи. Първо си вземете полагаемото. Защо не може да го вземете? От тази трибуна много пъти съм задавал въпроса и на премиер министъра, когато е присъствал, защо досега не са развалени договорите с трите ЕРП-та, които грубо нарушават тези договори? Когато не си изпълняваш задълженията, договорът се прекратява. До този момент няма отговор! Пак ще кажа: може би отговорът е, че вие работихте в едно от тези ЕРП-та преди да станете министър на икономиката. Сега предлагате приватизация на енергийна система от високо ниво с огромно значение за националната ни сигурност пак по един неясен, хипотетичен начин, който предполага интереси. Не може да ме убедите, че тази продажба ще бъде решителна за българската икономика и ще превърне България от една от най-бедните държави, в държава с добър стандарт. Не! Това ще работи отново за наднационални, чужди компании, които досега доказаха в България, че са само колонизатори и източват печалба. Това ще бъде още една стъпка в тази посока.
Именно затова позицията на партия „Атака” е категорично против приватизацията на какъвто и да е дял от мрежата за високо напрежение, както и от други енергийни обекти в България, които вие се готвите да приватизирате. Преди да приватизирате, направете така, че държавата да си получава полагаемото. Все още правителството ви не е направило и не е постигнало това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Желаете ли думата, господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин Сидеров, най-накрая уцелихте с примера. Действително електропреносната система в Израел е 100 процента държавна. Надявам се обаче България никога да не трябва да се справя със същите предизвикателства за националната си сигурност, с каквито трябва да се справи Израел.
Що се отнася до въпроса Ви за печалбите на ЕРП-та. Господин Сидеров, тези пари са реинвестирани почти без изключение. Има едно изключение – това е за миналата година, когато по наше настояване бяха разпределени дивиденти. Тогава ние получихме една трета от дивидентите, мажоритарните акционери – две трети. Това беше нашето искане за първи път от приватизацията насам. С изключение на това всички печалби досега са реинвестирани и Вие питате какъв е начинът да си вземем своите пари. Един-единствен – да продадем своята част, в която вече са инвестирани тези печалби и по такъв начин е повишена стойността им.
В заключение, господин Сидеров, не мога да разбера, когато Вие ми задавате въпроси за приватизацията, дали гr задавете от позицията на политик, който изисква от нас да се придържаме към 63-те точки в кризисния план – една от основните точки, от които е именно приватизацията, или от обратната позиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Преминаваме към въпроса от народния представител Борислав Тодоров Стоянов относно сключването на корупционен договор между Министерския съвет и фирма „Болкан минерал енд майнинг”, собственост на канадската „Дънди прешъс метълс” за 30-годишна концесия на злато-съдържащи руди от находище „Хан Крум” в близост до Крумовград.
Борислав Стоянов (КБ): Благодаря, господин председателстващ.
Господа министри, господин Трайков, на 9 февруари тази година въпреки протестите на широката общественост в община Крумовград, включително и на голям брой екологични и граждански организации, явните нередности в контракта, който по всички предварителни данни започва да се превръща в последния колонизаторски договор за нашата страна, правителството подписа договор за 30-годишна концесия на златосъдържащи руди с фирма „Болкан минерал енд майнинг”, собственост на „Дънди прешъс метълс”, пренебрегвайки опасенията и изнесените факти, че златодобивът в региона ще застраши екологията и живота на хората. Концесионната такса, която държавата е определила на „Дънди” е от 1,5 до 4,5%. Според експерти нито едно правителство по света не си позволява такива подаръци. При цена на златото от 1500 долара за трой унция или 48 хил. долара за килограм, „Дънди” ще получат за добития на нашата земя благороден метал 1 милиард 440 милиона долара. За България остава такса между 20 и 50 млн. долара и огромни финансови ангажименти, свързани с екологическите последици от златодобива. Освен всичко това златната мина попада в защитената зона на Източните Родопи и се намира в непосредствена близост до друга защитена зона – Крумовица. При даването на концесия е представена оценка за въздействието върху околната среда единствено за Ада тепе, но не и за останалите пет баира, които попадат в находището Крумовград. Липсва и задължителната оценка за съвместимост с „Натура 2000”.
Във връзка с това моят въпрос е: кой от българското правителство и поради каква причина прави такива подаръци на чуждестранни фирми, отново свързани с чуждестранния монопол, които на всичкото отгоре заплашват здравето и живота на хората, както и екологията в региона. Отварям една скоба, за да припомня, че въпросната „Дънди прешъс метълс” е печално известна на нашата общественост, след като в 90-те години тя получи концесия за находището в Челопеч, като последствията са вече видими за цялата наша общественост. Готови ли сте, лично Вие, да предизвикате нова проверка на всички факти около този договор и при нужда да предприемете необходимите стъпки, за да прекратите тази поредна скандална концесия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов. В началото бих искал да Ви уверя, че концесията, която цитирате, е предоставена при абсолютно спазване на законовите изисквания и процедури съгласно действащото българско законодателство. С Решение № 87 от 11 февруари тази година Министерският съвет предостави концесия за добив по право съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства. Това решение на Министерския съвет е взето след проведена съгласувателна процедура с всички министерства и няма получени възражения от компетентните държавни органи относно опазването на околната среда, човешкото здраве, националната сигурност и паметниците на културата. Компетентен да се произнесе по въпроса спазена ли е законността при предоставянето на тази концесия е българският съд.
Както знаете, срещу решението на Министерския съвет във Върховния административен съд са внесени две жалби – от община Крумовград и от сдружение „Балкани”, съвместно с Информационния и учебен център по екология и Институт за зелена политика. Поради тази причина решението не е влязло в сила и концесионен договор все още не е сключен.
Влизането в сила на РМС № 87 зависи на първо място от окончателното съдебно решение и на следващо, от положителното становище по ОВОС. Освен това в т. 5, 4 от Решението на Министерския съвет се постави и друго условие за осъществяване на концесията, цитирам: „Добивът на подземното богатство да започне след като бъде съгласуван цялостен работен проект за добив и първична преработка, изготвен въз основа на положително решение по оценка за въздействието върху околната среда и положително решение по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване защитена зона Родопи – Източни.”
Към настоящия момент е в ход процедура по ОВОС на инвестиционното предложение на „Болкан минерал енд майнинг” ЕАД за добив на златосъдържащи руди от находище „Хан Крум”. Предстои провеждане на обществено обсъждане – на 11 юли в кметство Дъждовник, на 14 юли в кметство „Звънарка”, на 18 юли в кметство Овчари и на 22 юли в град Крумовград. Това е и правната възможност, с която разполага местната общественост, за да изрази своето несъгласие за добива на подземни богатства. При условие че исканията са законосъобразни, няма да се издаде положително решение по ОВОС и съответно няма да се стигне до добив от съответното находище.
Относно размера на концесионните плащания. Обърнах внимание и съм говорил за това, че част от концесионните плащания за добив на природни богатства не изглеждат обосновани като обем. В момента се разработва стратегия за развитие на минната индустрия, в рамките на която ще бъде извършен анализ на нивата и методологията за определяне на концесионните възнаграждения в останалите страни членки на Европейския съюз. Тази база за сравнение ще послужи за евентуална промяна в тази насока – изменение на действащата нормативна уредба, така че концесионните възнаграждения да бъдат заложени в нормативен акт с ранг на закон, а не в подзаконов такъв, както е в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Стоянов, имате думата за реплика.
Борислав Стоянов (Атака): Благодаря, господин председател.
Дано този път наистина това, което казвате, е реално и наистина хората, които имат власт, този път се вслушат в мнението на хората и на много граждански организации. Защото освен всичко останало, дори да оставим настрана въпроса с концесионните такси и финансовите въпроси, мисля, че всички сте наясно, че началото на тази концесия ще доведе до обезлюдяване на цялата община. Там имаме пример с един близък град Маджарово, който допреди няколко години наброяваше няколко хиляди души, там също се извършваше азотодобив, макар и без цианиди, а в момента, на току-що приключилото преброяване, жителите на този град наброяват 551 човека. Мисля, че е ясно на всички за какво става въпрос.
Що се отнася до въпросната фирма „Дънди” – пак ще цитирам съвсем точни данни, за да стане ясно на всички за каква фирма говорим тук, която, между другото, не е непозната и е стъпила отдавна на наша територия.
През десетте години находището в Челопеч беше продадено за 5 млн. долара. Днес „Дънди” печелят на година над 200 млн. долара и изхвърлят годишно в хвостохранилищата ценни метали за над 130 млн. долара, тъй като не желаят да инвестират в технологии за добива им. Всичко това е безпрецедентно разхищение, господин министър, за сметка на България и на всички нас.
Аз съм уверен, че вече е крайно време всеки един български министър да се държи като такъв, за какъвто е избран, сиреч основно да защитава интересите на българския народ, а не да бъде скъпоплатен адвокат на чуждия монопол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Напълно обосновано очакване, господин Стоянов. Надявам се да признаете, че не сме Ви дали, или поне аз, основание да отправите такова твърдение.
Вие цитирате цената от приватизацията на „Челопеч”. Дори и по съществуващата тарифа, ако договорът бъде сключен при сегашната нормативна база, концесионната такса за находището в Крумовград само за две години ще надвиши общата сума на приватизацията на „Челопеч”. Пак казвам, тя може и да е по-висока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: С това въпросите към министър Трайков свършват.
Преминаваме към въпроси към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос, на който ще отговори, е от народния представител Николай Янков Пехливанов относно Оперативна програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
Колеги, има и втори въпрос. Двата ще бъдат движени заедно по една особена процедура.
Вторият въпрос е относно обновяване на многофамилни жилищни сгради по Оперативна програма „Регионално развитие” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Процедурата, господин Пехливанов и господин министър, ще бъде следната: първо господин Пехливанов ще развие двата си въпроса до 2 минути на всеки въпрос – общо 4 минути. След това Вие, господин министър, ще можете да отговорите по 3 минути на всеки въпрос – общо 6 минути. След това народният представител Николай Пехливанов ще има реплика на двата въпроса – общо 4 минути. Накрая ще бъде дадена възможност за дуплика на министър Плевнелиев – до 4 минути.
Заповядайте, господин Пехливанов, да развиете двата си въпроса в рамките на четири минути.
Николай Пехливанов (Атака): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, двата ми въпроса към Вас са свързани с Европейска програма за обновяване на частни жилищни сгради по Програма на Европейския съюз за регионално развитие по енергийна ефективност.
Знаете много добре, жилищният фонд в България е в изключително тежко състояние. Ние с Вас многократно сме разговаряли по този въпрос. Трябва цялостен поглед върху нещата, трябва цялостна жилищна политика за разрешаване на този толкова важен въпрос, тъй като България е на последно място по обновяване на сградния си фонд. В страната има над 100 000 сгради, които спешно се нуждаят от саниране и обновяване, и като цяло няма улица в нито един български град, на която да няма сграда, която да е с падаща фасада, излюпена и в крайно окаян вид. Даже има много на брой сгради, които са в изключително застрашен вид. За съжаление, през последните 20 години държавата изостави този въпрос. Сградният фонд се амортизира изключително много, без да се гледа на този проблем сериозно. За съжаление, обаче забелязвам, че и Вие и вашето министерство също доста изостава, оставя в периферията този изключително важен въпрос за всички нас, тъй като никой не знае в кой момент ще започнат да падат панелите на българските сгради и докога по-скоро ще вървим след събитията. Ще визирам само инцидентът, който се случи тук, в София, на ул. „Неофит Рилски”, където при падането на един парапет имаше едно убийство и двама тежко ранени.
Тази програма, за която става дума и за която искам да отправя няколко въпроса към Вас, е само първата стъпка, по която трябва да се тръгне за обновяването и възстановяването на сградния фонд в България.
Аз съм провел редица срещи с домоуправители, с хора, които са активни в този процес. Те очакваха от Вас, като министър на регионалното развитие, и въобще от Министерския съвет една цялостна програма за обновяване на сградния фонд в страната, съпътствана с един финансов модел, който да обезпечи този процес. Искам да напомня и на колегите, и на Вас още веднъж, че във всеки един вход, във всяка една сграда в България имаме социално слаб, имаме безработен, имаме човек – пенсионер, които фактически нямат възможност да поемат своя финансов ангажимент по обновяване на своята сграда. Един изключително важен въпрос, тъй като ако държавата не помогне по някакъв начин финансово на тези хора – обезпечение или да им гарантира, ако се мине към някаква форма на заеми, програмата, за която говоря, няма как да успее. Само ще напомня, че около 5000 лв. е самоучастието за всеки един апартамент за саниране и обновяване на един вход. Пет хиляди лева е една доста огромна сума, която много малка част – над 30% от българското население, не могат да си я позволят. Чисто и просто стандартът им на живот не го позволява.
Това, че Вие стартирате някаква програма, която между другото трябваше да бъде отворена през месец юни и всички домоуправители и живущи, които се интересуваха от нея, очакваха с нетърпение това да се случи. Вие многократно изтъквахте като Ваш приоритет, че през месец юни ще започне обновяването на сградите. Това са 63 млн. лв. пари, които ще стигнат за над 500 български сгради за саниране и обновяване. За съжаление, многократни мои публични изяви и писма до Вас, също и писма от инициативни комитети на домоуправителите, Вие все още не давате ясен отговор на коя дата, на коя конкретна дата българските граждани ще могат да си входират документите за усвояване на тези европейски пари. Имайки предвид, че тази програма е уникална сама по себе си, тъй като това е първата европейска програма, по която всички ние, българските граждани можем да получим средства, които да инвестираме в нашите имоти. Седемдесет и пет процента от имотното състояние на българите е в неговия недвижим имот.
Като цяло, според мен, е налице хаос. Тази програма е изключително важно да заработи, тя ще бъде пионер, ще задвижи този цял механизъм за обновяване на сградния фонд. В същото време имаше подвеждащи анонси, че програмата ще заработи през месец юни и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Може ли конкретно въпросите?
Николай Пехливанов: Да, благодаря Ви.
Прощавайте. Имаше анонси за тази програма, че предварително ще заработи, а все още няма никакъв резултат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Въпросът ми е следният: каква е готовността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стартиране на тази програма, както и датата, на която процедурата ще бъде открита? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте, господин Плевнелиев, имате възможност да отговорите на двата въпроса едновременно.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пехливанов! Повече от ясно за всички нас е, че развитието на програмата е в график, в срок. Юни месец – на 6 и 7 юни 2001 г., на заседание на Комитета за наблюдение по Оперативна програма „Регионално развитие”, по схемата бе определен и конкретният бенефициент, а нашите колеги от Европейската комисия одобриха рамките, ресурса и правилата, по които тази програма ще се разработва.
Елементарното заключение, че имало подвеждащи анонси, че правилата не са ясни, че цялостната програма, финансови отдели, не са налични – Вие самият много добре разбирате, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството и този път, както и винаги в последните две години, е било достатъчно ясно и коректно.
Вероятно знаете, че Комитетът за наблюдение заседава два пъти в годината – именно затова казахме юни, защото знаехме, че този Комитет за наблюдение ще заседава през юни. Той заседава на 6 и 7 юни и ние можем да се похвалим с успех. Ние можем да се похвалим и със страхотен старт на тази програма поради факта, че пилотният проект, който беше разработен от предишното правителство и довършен от нас, получи европейски „Оскар” – награда за проект за енергийна ефективност и саниране на жилищни сгради от Европейската комисия. Това е нещо, с което държавата със сигурност може да започне много добре да развива проекта оттук нататък.
Все пак нали не очаквате, че в първия ден, в който Европейската комисия одобри вашата програма, вие започвате веднага да харчите парите? Вие винаги сте съзнавали, че това ще се случва поетапно, етапите са много ясно дефинирани и аз ще се опитам да ги обясня оттук нататък какво ще се случи, за да бъдем отново честни към хората.
Комитетът за наблюдение каза: „Да!”. Това е голям успех за България. Ние имаме 63 милиона за пилотен проект. Тази промяна беше приета и в Министерския съвет моментално се направи промяна в Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото конкретният бенефициент по тази програма е новосъздадената дирекция „Жилищна политика”. Министерският съвет реагира моментално – дирекцията е факт.
В съответствие с решението на Комитета за наблюдение управляващият орган Оперативна програма „Регионално развитие” подготви проект и на изисквания за кандидатстване по схемата за подкрепа за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради.
На 15 юни 2011 г. този проект беше качен на интернет-страницата на Оперативна програма „Регионално развитие”.
Изискванията за кандидатстване са публикувани също така и на сайта на министерството, както и на сайта на оперативната програма.
Получихме доста коментари. Получихме коментари от кметове, от неправителствени организации и от гражданите. Съответно те бяха отразени и след 24 юни, след като отразихме тези коментари, ние вече имаме възможност да публикуваме схемата. Това ще се случи до средата на месец юли 2011 г. Имаше още два последни момента, които трябваше да се уточнят – аз съм бил винаги честен, обяснил съм ги и в медиите, сигурно сте разбрали. Единият въпрос беше: дали един отделен вход може да бъде бенефициент или една сграда, която в нашите случаи има по десетина входа? Успяхме да защитим тезата, че входовете поотделно могат да бъдат бенефициенти и именно това е последната договореност, която постигнахме с Европейската комисия, така че имаме пълната свобода за действие.
След като публикуваме официално схемата, разбира се, има срокове, които текат. В 4-месечен срок дирекция „Жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да подготви проектно предложение по схемата за внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради. Обхватът на схемата е фокусиран върху 36-те общини, центрове на градската агломерация, съгласно Оперативна програма „Регионално развитие”.
Вие знаете, че половината от панелките в България са фокусирани и са произведени в четирите големи града на България, така че говорейки за 36-те центрове на градската агломерация със сигурност ние ще дадем шанс на всички да участват.
Дирекция „Жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще проведе и широко мащабна информационна кампания за сметка на еврофондовете, за да обясним на хората какви са правилата и как могат да участват, какви са критериите за допустимост на сградите и, разбира се, как биха могли да получат финансиране в рамките на одобрения проект, както и целия процес на обновяване на една многофамилна сграда.
Питате: кога реално ще започне процесът на строителство? Строителството – винаги сме казвали и потвърждавам отново, че планираме да започне през пролетта на 2012 г. Няма нито едно мое изказване, в което да не е казано, че от пролетта на 2012 г. ние се надяваме да започне изпълнението на тази мярка. Дотогава – да, договорихме всичко с Европейската комисия, да – наясно сме с правилата за допустимост, да – стартираме с международна и, разбира се, българска кампания за формулиране и за ясно информиране на хората и, разбира се, уточняваме всички останали по веригата, защото тази програма искаме да имаме, първо, проджект-мениджъри, които да я представляват по места, а те трябва да бъдат избрани чрез обществени поръчки, за да сме близо до хората. Това трябва да се случи до края на годината, разбира се, също така до края на годината трябва да изберем и, забележете, това е много интересна теза на министерството, която беше подкрепена от Европейската комисия – създаваме специален фонд от тези 63 милиона, които имаме – 13 милиона.
Този фонд ще бъде като инструмент за финансов инженеринг, за да може именно тези хора, които Вие визирате, хората, които не могат да извадят от джоба си петте хиляди лева сега, веднага, за да платят собственото си участие и все пак искам да кажа, че към техните 5000 лв. държавата добавя още 5000 лв. – за тях ще бъде на разположение този фонд и той ще трябва да се управлява от институция, която да бъде фонд „Мениджър”.
Приключвам. Със сигурност ще имам възможност и по-късно да отговоря на Вашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Пехливанов, имате думата за реплика в рамките на 4 минути, тъй като се касае за два зададени от Вас въпроса.
Николай Пехливанов (Атака): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Господин министър, много се радвам, че ни запознахте с процедурата, но това са си ваши вътрешноадминистративни проблеми за решаване и това какво сте получили от Европейската комисия и вътре как сте си трансформирали министерството, си е лично ваша работа и аз становище по това не мога да взема.
Това, което мен ме интересува е, че Вие многократно пред българските медии, многократно заявихте, че през месец юни 2011 г. ще могат да бъдат усвоявани средства – 63 млн. лв., за саниране и обновяване на частни жилищни сгради.
Вие не можахте да ми отговорите какво е попречило да си свършите работата? Защото е факт, че Вие отлагате програмата не с няколко месеца, а с повече от година. В крайна сметка защо държите българските граждани, всичките тези домоуправители, много от хората, с които аз лично съм се срещал, в една такава неяснота и не излезете да им кажете: „На 30 юни, само че няма да е 2010 г., а 2012 г., ако сте живи и здрави – защото някои са на възраст над 60-70 години, заповядайте, ще кандидатствате”.
Критериите, за които казахте, че ще трябва да ги правите, подвеждате и колегите, и мен, в случая се опитвате и хората, защото критериите за кандидатстване са ясни. Критериите са ясни и те са ясни още от преди шест месеца, чисто и просто вие не успяхте да се справите с тази програма, защото всичко на всичко имате регистрирани седем сдружения. Единствено и само имате седем бенефициенти и няма как да усвоите 63 милиона за 700 сгради със седем бенефициенти. Това е причината, поради която тази програма не е отворена.
Това, че си преструктурирате министерството в някаква дирекция „Жилищна политика” и я структурирате в отдел или обратното – са само някакви жонглирания и акробатични номера, с които се опитвате да оправдаете несвършването на Вашата работа.
Също така много добре знаете Закона за етажната собственост. Лично аз съм вносител и Вие многократно сте ми благодарили за това – с една година удължихме срока за регистрация на общите събрания. Към днешна дата броят на регистрираните са отново средно 40%. Не извършихте никаква информационна кампания. Законът за етажната собственост е влязъл в сила през месец май 2009 г. Една година след това, след като многократно удължихме срока, отново нямаме информационна кампания и тя остава някъде за Вас във времето. Започнете я, господин министър! Отделете си средства, колко струва тази информационна кампания? Тръгнете сред хората, вижте проблемите им, обучавайте ги!
За съжаление това, което аз констатирам, е, че имаме пълен провал на жилищната политика. Пълен провал! Вие чисто и просто пропиляхте поредните две години за обновяване на сградния фонд в България и за решаване на този толкова тежък и важен проблем. Защото за него са необходими много време и средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пехливанов, Вие наричате провал един пилотен проект, който получи европейски „Оскар”. Няма как да се съглася с Вашата оценка. (Реплики на народния представител Димчо Михалевски.) За нас е важна оценката на Европейската комисия.
Второ, Вие очевидно демонстрирате елементарно неразбиране на правилата, по които работят европейските проекти. Нека да напомня, че от първия ден, в който аз съм министър, сме казвали, че програмата за саниране на сградите може единствено и само да се финансира по линия на еврофондовете. Това няма как да стане, ако вие не решите на Комитета за наблюдение с Европейската общност старта на програмата. Когато ние говорим за старт на програмата, това означава решение на Комитета за наблюдение и програмата е стартирала. Ако се фокусирате само върху парите от коя дата, когато кажем от месец юни, от месец юни веднага започваме да вземаме пари и да рехабилитираме – не, никой не го е обещавал, никой не го е казвал. Няма как да стане.
Вие говорите за липса на елементарна информационна кампания. (Реплики от КБ.) Напротив, тя идва! Тя е част от програмата, по която ние финансираме този проект. Току-що Ви отговорих, че ще има информационна кампания. Тя ще бъде финансирана чрез евросредства и е част от заложените мерки, за да направим наистина този проект успешен.
Нека да обобщя. Ние сме абсолютно в срок, работим заедно с Европейската комисия, месец юни е месец юли, стартът на програмата през месец юни е старт на програмата през месец юли, информационна кампания ще има. Както винаги сме казвали, от следващата пролет хората ще могат и да санират. Само че дотогава, за да сме коректни към Европейската комисия и начина, по който се финансира тази програма, ние трябва да имаме и проджект мениджърите, и фонд мениджъра, и качествената информационна кампания, и дирекцията-бенефициент, която може да управлява тези средства. Ако тези толкова елементарни инструменти, с които ние работим вече от няколко години не са Ви ясни, заповядайте, ще Ви ги обясним още веднъж с най-голямо удоволствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Уважаеми народни представители, тъй като до този момент бяха направени две декларации от името на парламентарни групи, каквато е практиката и както постъпваме, ще удължим времето на парламентарния контрол за сметка на декларациите.
Ще преминем към въпрос от народния представител Николай Пехливанов, също към министър Росен Плевнелиев, относно Национална комплексна устройствена схема на Република България.
Ако успеем, ще преминем и на следващия въпрос на господин Михалевски.
Николай Пехливанов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, само по отношение на предходния въпрос, аз съм напълно наясно с процедурите, от доста време се занимавам с тях. Освен че ще Ви трябва информационна кампания, ще Ви трябва и финансов модел. Пак Ви го казвам, недейте с лесна ръка да подминавате този важен проблем! Хората нямат пари за съфинансирането, независимо че се дават 50%!
Направете модела успешен, както са се справили в Унгария, където 30% се дотира от съучастието от общините, и 30% – от държавата, или го направете както в Чехия – с 15-годишна жилищна стратегия, където държавата гарантира обезпеченията по заемите, тъй като в България на заемите се гледа единствено и само като ипотечни заеми, а хората не искат да си ипотекират апартаментите. Всичко това ви се пише на вашата сметка, затова ще бъда много внимателен по какъв начин се движи тази програма и ще продължа да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Пехливанов, моля да преминете към въпроса.
Николай Пехливанов: Въпросът ми е относно Националната комплексна устройствена схема. Това е основният документ на държавата, съгласно който се развиват всички политики и региони в страната. Това е задължително изискване и по Закона за устройство на територията. За съжаление България няма национална комплексна устройствена схема. Това е основният документ, според мен, по който трябва да работи един министър на регионалното развитие и благоустройството, за да може да бъде наистина министър на регионите и на тяхното развитие и там се дава планирането.
Аз към Вас съм задал няколко въпроса вече по тази тема, Вие многократно – един път ми казахте, че до шест месеца започваме, после беше до следващата година, и към днешна дата нямаме резултат. Изготвя ли се, възложена ли е Националната комплексна устройствена схема на държавата на някого да я прави, или не? Продължаваме ли да развиваме държавата хаотично, без да имаме ясна концепция, или напротив – следваме някаква концепция?
Само за да потвърдя думите си с факти, ще Ви кажа, освен че нямаме комплексна устройствена схема, от 264 общини в страната, само за 53 от тях има действащ устройствен план, което означава, че за 75% от територията на страната въобще няма устройствено планиране.
Въпросът ми към Вас е конкретен:
Кога предвиждате и предприети ли са действия за изготвяне на Национална комплексна устройствена схема? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Заповядайте за отговор на поставения въпрос, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пехливанов, ще си позволя едно изречение по предишната тема. Да, Вие сам го казахте, господин Пехливанов – в Унгария субсидията за гражданите е 30%, в Чехия – 15%. В България това правителство защити максимално интересите на българите като договори 50% субсидия. Помощ – петдесет процента! Нито една друга източноевропейска държава не е получила толкова голяма субсидия, колкото ние. От тази гледна точка – да, спим спокойно, наблюдавайте ни внимателно. Вече постигнахме повече, отколкото всички други източноевропейски правителства успяха да постигнат.
Сега в отговор на Вашата тема по това, което питате за националната комплексна устройствена схема. Разбира се, че е важно България да има своята визия за пространственото си развитие в дългосрочен план. Наличието на такава визия ще ни даде възможност да подобряваме документите за стратегическо планиране на регионално развитие и на оперативните програми за следващия период след 2013 г. Работата по тези документи вече започна още през настоящата година. Във връзка с това Министерството на регионалното развитие и благоустройството през 2010 г. възложи изготвянето на методически насоки за разработване на националната концепция за пространствено развитие. Работата по изготвянето на документа приключи през месец декември 2010 г. Документът премина на вътрешно съгласуване със заинтересованите дирекции в МРРБ и за осигуряване на публичен достъп е публикуван на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Методическите насоки съдържат: основни отправни точки на методологическия подход за разработването на националната концепция за пространствено развитие за периода от 2025 г., взаимовръзки на националната концепция за пространственото развитие с националната стратегия за регионално развитие, оперативната програма „Регионално развитие” и другите секторни оперативни програми, както и ролята, която ще изпълнява националната комплексна схема за постигането на една от основните стратегически цели на регионалната политика за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия.
Определя се препоръчителен териториален обхват. Посочени са основните елементи на територията, които ще бъдат разгледани в концепцията, насоки и изисквания относно формулирането на визията, стратегията и модела за пространственото развитие. Подготвеният документ, който се казва „Методически насоки за разработване на националната концепция за пространствено развитие”, ще подпомогне разработването на техническото задание за възлагане на националната концепция за пространствено развитие, както и на самата концепция.
През 2011 г. дирекция „Устройство на територията” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира своя ресурс за изготвяне на техническото задание за изработването на тази Национална концепция за пространствено развитие. Предвиждаме след изготвянето на техническото издание в кратък срок да организираме и проведем процедурата и да стартираме самото разработване на концепцията.
Искам да отбележа още един много важен факт, свързан с това, че през миналата седмица по Оперативна програма „Регионално развитие” подписахме 36 договора, които ще се реализират в рамките на схема за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за интегрираните планове за градско възстановяване и развитие”. Общият размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ по тези договори възлиза на 21,2 млн. лв. Конкретни бенефициенти са 36 общини – центрове на агломерационните ареали. Съгласно Оперативната програма „Регионално развитие” имаме два компонента: първи, общините на 7–те големи града и втори – 29 общини на средно големите градове. Защо е важно това? Защото чрез изработката на техните интегрирани планове за градско развитие ще се подпомогне дългосрочната визия на градовете, а чрез тях и по-коректното усвояване на еврофондовете в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин Пехливанов, имате възможност за реплика.
Заповядайте.
Николай Пехливанов (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, от Вашия отговор разбрах, че през 2012 г. ще имате евентуална готовност за техническо задание за Национална комплексна устройствена схема? Така ли да Ви разбирам? Ако е така, означава, че това е краят на вашия мандат. Не знам какво възлагане ще прави Националната комплексна устройствена схема, когато въобще не знаем следващото правителство каква визия ще има за страната и за развитието!
Ще извинявате, но отново се натъкваме на факта, че е пропилян голям срок от почти две години, през който това задание трябваше отдавна да е не само направено, но и да е възложено изграждането на Националната комплексна устройствена схема.
Не можахте да отговорите от 264-те общини, от които 215 нямат устройствени планове, какво ще правим с тях? Как ще се застрояват? Хаотично?! И какво се случва евентуално при следващия строителен бум?!
Що се отнася до жилищната Ви политика, това, което изтъкнахте като предимство, е дело на предходното правителство. В момента има единствено и само 24 обновени сгради в цялата страна – със сграден фонд над 700 хиляди, 24 обновени сгради! Няма какво да изтъквате това, защото е доста под санитарния минимум, който трябваше да има като бройка на обновени сгради.
Приветствам много Вашите усилия по изграждането на пътища и магистрали, на пътната инфраструктура. В крайна сметка обаче нека не забравяме, че Вие сте министър и на регионалното развитие. Развитието на регионите, устройственото планиране, общите устройствени схеми на общините, жилищната политика са едни от основните Ви приоритети. Ако евентуално не можете да смогнете и наваксате със задачите и приоритетите, които имате по пътищата, тогава да направим Министерство на пътищата, което Вие да оглавите, и да търсим нов министър на регионалното развитие?! –Защото установих, че има провал на жилищната политика и провал на общото устройствено планиране на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Господин министър, желаете ли дуплика?
Имате думата.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пехливанов, очевидно отново не разбрахте елементарния факт, който обясних по отношение на пилотния проект. Да, предишното правителство го стартира заедно с представителството на Организацията на обединените нации. Това е страхотно, но ние го довършихме, и освен че го довършихме, се борихме и получихме европейския „Оскар” – две правителства, обща визия, успешен проект. Няма нищо лошо в това, пожелавам повече такива проекти на България!
Пропуснахте да разберете обаче, че всъщност не това е основният факт, а именно, че субсидията за българите, които участват в Програмата за саниране, ще бъде 50%, не 30%, както е в Унгария, не 15%, както е в Чехия. Това означава успешно проведени преговори от това правителство и добре свършена работа.
От тази гледна точка българите трябва да знаят, че средностатистически за Европейската общност за 12-те държави субсидията средно е 35%, а ние успяхме да стигнем до 50%.
Бих Ви помолил да четете докладите, които се публикуват на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наскоро отчетохме две години от работата на новия екип в това министерство. Ще видите, че то работи по 11 големи приоритети и по всеки един от тях е постигнало наистина добри резултати. След като се запознаете с направеното от нас не само в сферата на пътищата, но примерно в сферата на регионалното развитие, борбата с незаконното строителство, тогава Ви моля си дайте сметка за тежките думи, които хвърляте в момента, че това министерство се фокусира единствено върху пътищата. Всъщност това министерство отдавна приключи с пълната реформа в пътищата, защото изгради визия до 2020 г., защото подготвя апликационните форми за 2014-2020 г., защото вече строи повече, отколкото всички останали правителства през последните 20 години, взети заедно, по отношение на магистралите – 177 км срещу 187 км. Това отдавна вече не е във фокуса. Ние имаме много още какво да правим по водния сектор, с незаконното строителство, в устройственото планиране и разбира се, преди всичко в системата за регионалното развитие.
Бъдете сигурни, че ще използваме всички механизми, както и досега, за да подпомогнем усилията на общините да имат качествено пространствено развитие – такъв беше Вашият въпрос. През 2011 г. ще направим заданието отдолу-нагоре, през 2012 г. ще работим по концепцията. Не някой в едно министерство да я измисли, а отдолу-нагоре – в момента 36-те големи агломерации с интегрираните планове за развитие. Така регионалните приоритети ще станат национални. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Благодаря Ви, господин министър.
Стигаме до третия въпрос към министър Плевнелиев. Към него има още 6 въпроса, но поради изтичане на времето за парламентарен контрол се налага да преустановим дотук.
Господин Михалевски, съжалявам, че не можем да преминем към Вашия въпрос. Вие имате и още един въпрос. Те ще бъдат гледани в някои от следващите дни за парламентарен контрол.
Сега, колеги, както повелява нашият правилник, съм длъжен да обявя, че следващото редовно заседание ще бъде на 13 юли, сряда, от 9,00 ч. по програма, която ще бъде раздадена във вторник, каквато е практиката и повелява правилникът.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров
Митхат Метин