Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-07-14

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим с програмата, три съобщения.
На 13 юли 2011 г. е постъпил и днес – на 14 юли 2011 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, приети на първо четене на 13 юли 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика на основание чл. 71, ал. 2 от правилника ни.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 13 юли 2011 г. е постъпил и днес – на 14 юли 2011 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приети на първо четене на 13 юли 2011 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика на основание чл. 71, ал. 2 от правилника.
Съобщението е също с оглед на писмените предложения за второ четене.
На 13 юли 2011 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно информация за индексите на потребителските цени за юни 2011 г. и, второ, информация за май 2011 г. по следните показатели:
- индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети;
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте за процедура, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, предлагам процедура – на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда и на Кодекса за социално осигуряване, да бъде намален и да стане 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Първа точка от програмата ни е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА
Вносител е Министерският съвет на 2 юни 2011 г. Същият е приет на първо четене на 23 юни 2011 г.
Докладът на второ четене ще ни бъде докладван от господин Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да направя процедурно предложение за допуск в залата на господин Ради Найденов – постоянен секретар на Министерството на външните работи, и на господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направената процедура.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Дипломатическата служба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: По § 1 има предложение на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев:
„В § 1 по чл. 2:
- да отпадне текстът по т. 1 за промяна на текста на чл. 2, ал. 1;
- да отпадне т. 2 за създаване на нова ал. 2 в чл. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение е да отпаднат текстовете в § 1 от законопроекта за изменение на закона. За какво става дума?
В изменението се дава редакция на понятието „Дипломатическа служба”, в което отсъства споменаването на дипломатическите служители – текст, който се съдържа в сега действащия закон. В предложението, което прави вносителят, се казва, че Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра, която включва министерството и задграничните представителства. Действащият текст е по-различен. Казва: службата е специализирана администрация под ръководството на министъра, чиято дейност се осъществява от служителите в Министерство на външните работи и задграничните представителства.
И вторият момент – ал. 2 в предложения текст гласи: „Дипломатическата служба е специализиран вид държавна служба за осъществяване на външната политика и международните отношения.” В действащия закон текстът е по-различен – „Дипломатическата служба подпомага Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на външните работи при осъществяването на техните правомощия в областта на външната политика.”
Бих искал да ви обърна внимание върху тези два момента – централната роля на дипломатическия служител в осъществяването на функциите на дипломатическата служба и това какви отношения има тази служба и тези служители с различните държавни органи. И тук, според нас, уважаеми колеги, се крие принципната несъстоятелност на предлагания законопроект по две причини. Първата е именно това разбиране на дипломатическата служба като някакъв едва ли не особен вид структура, която включва и министерството, и задграничните служби, а не толкова съвкупност или система от служители, които обслужват сферата на външните отношения. И вторият момент е, че тази дипломатическа служба или служители работят единствено с министъра на външните работи, а не и с целия кръг държавни органи, започвайки от Народното събрание, които имат своите конституционни отговорности при осъществяването на външната политика и международните отношения.
Онези от вас, които са следили дискусията и в обществото, и в специализираните комисии, би трябвало да са обърнали внимание на този принципен въпрос, тъй като приетият през 2007 г. закон, действащ и сега, беше подчинен на две принципни цели и изисквания. Първо, дипломатическият служител, като особен вид държавен служител, да получи краен специфичен продукт, който да отговаря на неговите много особени отговорности във функционирането на държавата и в нейните външни отношения.
По-нататък ще имаме възможност да коментираме текстовете, които говорят за така наречената гъвкавост, за адаптивност и така нататък. Да, трябва да има такава гъвкавост, но трябва първо да разберем, че дипломатическият служител поначало поема една кариера за целия си жизнен професионален живот, че той трябва да се изгражда като държавен служител с мисия да обслужва държавния интерес не от време на време, не влизайки и излизайки, а като жизнена кауза.
Вторият момент. И Народното събрание, всеки от вас се е допирал до този въпрос. Има много разширени и отговорни външнополитически отговорности. Осигуряването на сериозното, на качественото осъществяване на тези отговорности изисква един много по-друг вид текущо взаимодействие между съответните структури на Народното събрание и Министерството на външните работи.
Затварянето на дипломатическата служба с тази ал. 2 в текста само до нейните отношения с министъра на външните работи работи в обратната посока на онова, което е необходимо. Ето защо ние с колегите предлагаме тези текстове да отпаднат и да остане да действа текстът на сега действащия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 38, против 78, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 79, против 14, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: По § 2 – предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев в § 2, чл. 3 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което споменах във връзка с § 1, намира много ясно продължение и разшифроване в предложенията за промени на чл. 3 от закона, които се съдържат в § 2 от законопроекта. Сегашният текст на чл. 3 фокусира именно върху принципа за изграждане на дипломатическата служба – „на професионална основа, в съответствие с принципите за кариерно развитие, йерархична подчиненост, стабилност, прозрачност, партийна необвързаност, приемственост и мобилност”.
В предложения законопроект има разгърнати два нови текста – на две нови алинеи, в които се говори за целите и функциите на дипломатическата служба. Те са редактирани именно като функции за изпълнение на външните отношения – „планира, координира и осъществява външната политика, представя и защитава българските интереси” и така нататък.
Отново, най-малкото – недоразумение, уважаеми колеги, защото тези формулировки се отнасят до отговорностите на министъра и на другите органи, отговорни за осъществяване на външната политика. Функцията на дипломатическата служба е да подпомага осъществяването на тези функции. Под „подпомага” аз разбирам много отговорни и много тежки задачи. Всеки от дипломатическите служители трябва да е най-добър в областта си. Той трябва да владее една серия досиета, и то, пак казвам, като дългогодишна упорита работа на натрупване на историята, на всички аспекти, на прогнозата за развитието на съответния въпрос. Той е длъжен да бъде в състояние във всеки един момент да подпомогне вземането на едно или друго политическо решение от Народното събрание, от правителството, от министъра на външните работи с възможно най-компетентна, най-обективна, най-изчерпателна информация за всички аспекти на въпроса.
Но не както е записано тук – някаква дипломатическа служба, като служба с главно „С”, да бъде нещо като структура, която върши външната политика. Това не е удачен, а неправилен начин на поставяне на отговорностите на дипломатическите служители.
Това, че тази сутрин, може би защото е т. 1, в залата няма нагласа за дискусия, това, че министърът на външните работи съзерцава развоя на обсъждането на второ четене не е аргумент, че предлаганите текстове са удачните. Редно е при такъв закон, с такава висока степен на национална отговорност и на второ четене още веднъж Народното събрание много внимателно да прецени какво утвърждава като закон и какви последици ще има то за осъществяването на външноикономическите и външнополитическите отношения на страната.
Отново повтарям, господин председател, нашето предложение – да не бъде приет текстът на законопроекта в тази му част и да остане действащият текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Пирински.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин председателю, господин министър, дами и господа народни представители! Смисълът на предложението, което сме направили с другите народни представители, е за отпадане на текста в редакцията, която е предложена от Министерството на външните работи и да остане досегашният текст на чл. 3. От една страна, може да се приеме като добър знак желанието на вносителите да разпишат малко по-подробно функциите и отговорностите на дипломатическата служба. Това обаче винаги носи риска, колкото и изчерпателно да се изброяват тези отговорности и функции, макар и скромно наречени „основни”, да остане нещо, което не е разписано и стои въпросът: то вписва ли се в такъв случай сред функциите и отговорностите, които има дипломатическата служба? Това според мен не е добра характеристика. То винаги създава недоумение, двусмислие или най-малкото подтиква към тълкувание, което не е смисълът на закона. В такъв случай в Допълнителните разпоредби, в Преходните и заключителните разпоредби би следвало да се дава някакъв отговор на въпроса: има ли други функции и какви са те? Или пък да има препратка съответно към правилник, който да урежда прилагането на този закон.
В този смисъл аз приемам, че в случая желанието да се изписват повече функции не носи изчерпателност и съответно то е излишно като опит да се дефинират функциите и принципите, на които да отговаря дипломатическата служба.
Обърнете внимание, че в ал. 1 на чл. 3 се посочва, че целта на дипломатическата служба е да защитава правата и интересите на Република България в международните отношения, както и на българските граждани и на българските юридически лица в чужбина.
След като в § 1, чл. 2 на законопроекта е посочено какво е дипломатическата служба (оставям настрана факта, че в новата ал. 2 се въвежда специален термин – „специален вид държавна служба”), аз погледнах Закона за държавния служител, Закона за администрацията – никъде не е дефинирано какво означава „специален вид държавна служба”. Но да приемем, че Външното министерство знае какъв е смисълът на този термин.
Очевидно, че външната политика на Република България, която се вменява като основна функция на дипломатическата служба, е много по-широко понятие и включва много повече дейности, отколкото защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина, съответно на българските юридически лица. Разбира се, добре е, че е изрично записано, но очевидно, че това не може да бъде основната цел или целта, както е казано в предложението.
Второ, стои въпросът, след като тук изрично са посочени Европейският съюз и НАТО като част от основните функции на дипломатическата служба, не са ли сред основните функции съответно дейностите свързани, да кажем, с членството на България в ООН или съответно в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа? Съответно нямаме ли определени ангажименти, няма ли отговорности дипломатическата служба в други международни организации, в които България е член?
Посочвам го това като още един аргумент в потвърждение на факта, че когато се прави опит нещо да се посочи, и то не изчерпва целия кръг от отговорности, права, задължения и функции, винаги остава двусмислието и съответно мястото за въпроса: „Само това ли е? Къде стои всичко останало по отношение членството на България в други международни организации?”
Трето, създава се впечатлението, че в този случай поддържането на отношенията както с дипломатическите представителства, съответно консулските служби, тук, на територията на страната, съответно всичко онова, което има като функции в международните отношения Република България, а функция само и единствено от дипломатическата служба.
Тогава когато се прави опит да се дефинират тези функции и не се посочва никъде, че те са не само във функция на Външно министерство, респективно на дипломатическата служба, изниква въпросът нямат ли по отношение точно на тези организации, които са посочени в новия чл. 3, отговорност и други ведомства, други министерства, например Министерството на отбраната? Има ли съответно то правата да осъществява дейности, свързани с политиката по отношение на НАТО или съответно по отношение на общата външна политика и политиката за сигурност?
Ето защо това са аргументи в подкрепа на предложението ми за отпадане на редакцията във вида, в който е внесена от вносителите в законопроекта за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Господин Тошев, заповядайте за първа реплика.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, аз бих искал, обръщайки се към Вас, да информирам колегите, че в Закона за отбраната и въоръжените сили, чл. 4, ал. 2 коментира точно отношенията на Министерството на отбраната с НАТО. Това, че в този текст на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба са фиксирани функциите, не означава, че те са изчерпателно изброени и затова сме ги написали, че са основни. В другите специални закони, като например в законите за Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната, също са изписани функциите на съответния министър по отношение ръководството на даденото министерство.
Вашите аргументи, че в законите за служителите в държавната администрация и за държавните служители има описани функциите на всички тези служители, че се изземат функции на Министерския съвет, изобщо не са верни, защото това предложение не си противоречи никъде с текстове на съществуващи закони. Напротив, те се допълват и въвеждат един ред, който налага ограничение в работата на министъра на външните работи. Не бива да се подвежда аудиторията в случая, че се прави нещо, което е извън нормите на законотворчеството в България. Напротив, това вече е практика в специалните закони за ведомствата, които аз цитирах.
Бих искал да подчертая, че тази специфика да не се изброява всичко изчерпателно, не е формулирана тук. В това отношение чл. 2, т. 1 казва, че „други държави и участието на страната в международни правителствени организации”, тоест не се изключва нито ООН, нито другите правителствени организации, напротив, т. 3 показва специалното отношение на Министерството на външните работи към Европейския съюз и НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
За втора реплика заповядайте, госпожо Панайотова.
Моника Панайотова (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да се съглася с твърдението, че спектърът от съответно посочени организации, които отстояват интересите на страната, не е достатъчно изчерпателен, защото именно в чл. 3, ал. 2, т. 1 говорим за участието на страната в международните правителствени организации.
Точка 2 смятам, че всъщност за Вас е най-проблемната в случая и е тази, която най-вече Ви притеснява, според мен. Вие в рамките на заседанието на Комисията по външна политика и отбрана я определихте по-скоро като политическа декларация, а именно:
„2. представя и защитава българските интереси в Европейския съюз и в Организацията на Северноатлантическия договор и допринася за постигането на целите и развитието на тези организации”.
Това, което единствено искам да кажа е, че деидеологизацията и департизацията са водещото начало след приемането на страната ни в Европейския съюз и НАТО. В ХХІ век ние вече не сме на кръстопът, а имаме ясна посока, в която се движим, а именно активното ни членство в тези две организации, така че не виждам никакъв проблем те да бъдат споменати, още повече, че ние не сме партньори, а сме съюзници в рамките на тези организации, които са основани на определени ценности, към които смятам, че имаме надпартиен подход и се споделят от всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): По отношение на част от съдържанието на репликите на народните представители Панайотова и Тошев –аз нямам подобни твърдения, така че не се наемам в дупликата си да отговарям на твърденията за това дали са изчерпателни, колко са изчерпателни, дали влизат в противоречие с функциите на други ведомства и институции или са разписани в други нормативни актове.
Аз твърдя, че тогава когато се прави опит да бъде дефинирано нещо и когато то не е достатъчно изчерпателно дефинирано, винаги остава място за въпроса влизат ли други взаимоотношения, отговорности и функции в тези, които са наречени, макар и „основни”, в този закон.
Забележете само, че например в т. 3 на ал. 2 се казва: „дипломатическата служба участва във формирането и провеждането на общата външна политика”, тоест „участва” не изключва възможността за участие на други български институции и ведомства, които имат съответните отговорности и функции при формирането и осъществяването на общата външна политика, но вижте само изразите, които са в т. 2 и в т. 4.
В т. 2 се казва: „представя и защитава българските интереси” – представя и защитава! Имат ли други отговорности и права да представят българските интереси други ведомства и институции освен дипломатическата служба, респективно Външно министерство? Очевидно, че имат. В такъв случай би следвало да има най-малкото изразът „представя наред с други институции”.
Говоря най-общо, защото смисълът на моето предложение не е да подобрявам текста или да редактирам, а да направя предложение за отпадане.
И в т. 4: „осъществява официалните връзки”. Има ли право друг да осъществява официалните връзки? Очевидно, че има. След като това е така, би следвало под някаква форма това да личи от текста, за да не се създава двусмислието и съответно усещането, че това са единствено и само функции и отговорности на дипломатическата служба. Затова става дума и аз затова пледирам да отпадне предложението и в такъв случай да не възникват недоразумения и двусмислия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Министър Младенов искаше думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, от името на вносителя поддържам § 2, както е внесен.
Бих искал да направя следните разяснения по отношение на чл. 3, ал. 1. Ясното формулиране на целта на българската дипломатическа служба за първи път се прави в този закон. В него категорично се записват три важни приоритета, по които смятам, че няма да има противоречие в българското общество. На първо място, защитата на българските национални интереси, на второ място – защитата на интересите на българските граждани, и на трето място – интересите на българските юридически лица в чужбина. Това се прави с оглед българската дипломатическа служба да се извади от един доста остарял подход, прилаган спрямо нея до момента, и да се въведе съвременното понятие, че държавата трябва да седи зад своите граждани и зад своите юридически лица в чужбина.
Практиката до този момент показва, че вследствие на досега наложените термини, досега наложената практика българските дипломати се страхуват да застанат ясно и категорично зад български компании и български граждани в чужбина, извън това, което е пряко записано в международните консулски конвенции и документи по отношение на гражданите.
Аз искам нашите посланици, нашите посолства в чужбина да не се срамуват пред трети държави да правят това, което всеки посланик в България си позволява да прави спрямо българската държава – да отива от най-високо до най-ниско ниво в българската администрация и да защитава своите интереси безскрупулно. Това искам да бъде подходът оттук нататък на всеки български дипломат в чужбина – безскрупулна, безапелативна защита на българските интереси, което включва това, което дефинираме като национални интереси, това, което дефинираме като интереси на наши съграждани, и, разбира се, на български юридически лица, които в крайна сметка създават брутен вътрешен продукт и работни места в България.
Във втората поправка категорично не приемам направеното предложение от Коалиция за България, защото смятам, че определянето на Европейския съюз и НАТО в т. 2 на ал. 2 има много ясни аргументи да бъде защитено. Те не са просто едни от международните организации или други международни организации, в които България членува. Това са две организации, които имат пряко отношение към ежедневното функциониране на българската външна политика, на българската отбрана и сигурност. Защо? Нашата Конституция обвързва членството на страната ни в Европейския съюз и създава уникалния в световната история механизъм в рамките на Европейския съюз заедно с другите да формулираме общата европейска външна политика.
Именно затова, господин Найденов, в т. 3 пише, че България участва във формирането на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, защото ние сме една от 27, скоро 28 страни в този съюз, които заедно работим, за да формулираме тези приоритети.
Ангажиментите, които страната ни има в рамките на тези организации, далеч надхвърлят участието ни в друга международна организация и имат пряко последствие за начина, по който функционират българските институции и българските политики. Затова тяхното ясно формулиране и изписване в закона означава, че оттук нататък ще се избегне това, което неведнъж е било забелязвано в работата на части от българската администрация – че едни части, които ежедневно работят с Брюксел, са влезли в Европейския съюз в кавички, други части, които не работят ежедневно с Европейския съюз в кавички, не са влезли в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Найденов, Мерджанов, Пирински и Панчев, което комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 71, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 10, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев – в § 4, чл. 6 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 6 ал. 2 се изменя така:
„(2) Министърът на външните работи:
1. ръководи и представлява Министерството на външните работи;
2. ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България;
3. предоставя на правителството и на други държавни органи необходимата им информация, позиции и становища за осъществяване на тяхната международна дейност;
4. ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество;
5. ръководи изготвянето на нормативни актове, свързани с външната политика и международните отношения на Република България;
6. ръководи участието на Министерството на външните работи в развитието на международното право и неговото прилагане в международните отношения на Република България;
7. внася в Министерския съвет проекти на решения за откриване и закриване на задгранични представителства;
8. ръководи дейностите по оказване помощ на български граждани, попаднали в кризисна ситуация в чужбина;
9. управлява държавните имоти в чужбина и в страната, които са предоставени за управление на Министерството на външните работи;
10. съставя проекта на бюджет на Министерството на външните работи и ръководи изпълнението му, като разпределя бюджета по политики и програми и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в министерството и в задграничните представителства;
11. управлява човешките ресурси в дипломатическата служба;
12. утвърждава Професионален кодекс на служителите в дипломатическата служба и осъществява контрол за спазването му;
13. изпълнява и други функции, определени с акт на Народното събрание или на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги! Каква е разликата между действащия текст на закона и предложеното в законопроекта?
Сега в закона ал. 2 на чл. 6 гласи така: „Министърът на външните работи ръководи дипломатическата служба.” Тоест тук са фиксирани отговорностите на министъра, неговата обща отговорност по отношение на дипломатическата служба.
В предлагания законопроект има един набор от функции на министъра на външните работи по целия спектър на външните отношения на страната.
И тук първият въпрос, господин председател, който възниква, е дали тези записи са в съответствие с чл. 105 от Конституцията? Тъй като чл. 105 казва, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, а от тези петнадесет предложени функции от министъра, останали тринадесет в окончателната редакция на комисията, излиза, че министърът на външните работи еднолично в много голяма степен затваря в себе си решаващата част от външнополитическите отношения на страната. По мое мнение имаме определен проблем от гледна точка на Конституцията.
Вторият аспект, отново в продължение на сбърканата философия на законопроекта, тази ал. 2 не третира кариерното и професионалното развитие на дипломатическата служба, тоест на служителите – това, което промени чл. 3, предходният текст, по който се изказа и господин министърът от гледна точка на защита на националните интереси и така нататък. Логиката и в предходния член, след като се разшифрова текстът на досегашния чл. 3 по отношение на принципите на изграждане на дипломатическата служба, следваше да бъде как тези дипломатически служители именно се развиват професионално, как на тях им се осигурява необходимата и ресурсна, и друга поддръжка, за да могат те така категорично да отстояват конкретни интереси на страната в един или друг труден момент.
Вместо това текстът се впусна (и по предходния параграф) в общи разсъждения за цели и принципи въобще на външните отношения. Централният проблем е как да се стабилизира кадър – дипломатически служители, които да бъдат на равнището на предизвикателствата и трудностите, пред които ежедневно се сблъскват външните отношения на страната.
Вместо това в този законопроект се гонят други цели – за създаване на извънредни компетенции на министъра, за създаване на обстановка на тотално преустройство на министерството като структури, постове, с промяна в наименованието на ранговете и така нататък. Целият закон е подчинен на тази логика, а не на задачата за стабилизиране и създаване наистина на модерна, ефективна и можеща дипломатическа служба от дипломатически служители.
Затова целият набор от текстове в тази алинея може да намери и обикновено намира място в устройствени правилници на съответните министерства, тези правилници се утвърждават с постановления на Министерския съвет. Министерският съвет, утвърждавайки тези функции, може да прецени как да ги формулира, за да е ясно, че той като колективен орган отговаря за външните отношения и конкретизира тази своя отговорност по отношение на министъра на външните работи в строго определени от него функции и задачи. Тук това се вкарва в закона и утре министърът ще каже в Министерския съвет: „Мен не ме интересува много какво мислите вие. Аз имам права по закон!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Тодоров.
Живко Тодоров (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, именно досегашната формулировка в закона дава възможност на министъра да тълкува и по собствено усмотрение да определя как да ръководи дипломатическата служба, тоест досегашната формулировка не дава ясни рамки докъде се простират правомощията и компетенциите на министъра на външните работи по отношение на ръководенето на дипломатическата служба. Както господин Тошев в реплика преди мен посочи, в Закона за МВР и в Закона за отбраната и въоръжените сили също има подобно изброяване на правомощията и компетенциите съответно на министъра на вътрешните работи и на министъра на отбраната на Република България. Така че в този смисъл подобно изброяване на правомощията не е прецедент.
По отношение на Конституцията предполагам визирате, че Министерският съвет ръководи политиката на Република България в областта на външните отношения, но според предлаганите от вносителя текстове дипломатическата служба планира, координира и осъществява външната политика на Република България, а министърът на външните работи ръководи дипломатическите и консулските отношения от името на Република България, както и отделни сектори на българската външна политика, но никъде не се казва, че ръководи външната политика като цяло. В този смисъл няма изземване на правомощия от Министерския съвет.
По отношение на това, че се разширяват правомощията на министъра на външните работи, именно подобно изброяване на всички компетенции, с които той разполага, дава рамки на неговите компетенции и дава яснота по отношение на онова, с което той може да се разпорежда и съответно да изразходва бюджета на Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Минчев.
Красимир Минчев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Пирински, аз се учудвам защо Вие скачате така срещу такова дефиниране и регламентиране на задълженията, които имат както дипломатическата служба в предишния параграф, така и сега на министъра. Какво казва предишната, старата точка в стария закон? „Алинея 1. Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира държавната политика в областта на външната политика на България в международните отношения. Алинея 2. Министърът на външните работи ръководи дипломатическата служба.” Това е всичко. Какво е това? Едно лаконично изявление, кратко и абсолютно безлично. По този начин всеки министър би могъл при необходимост да бъде контролиран и атакуван, че не си изпълнява задълженията, че примерно е пропуснал нещо във външната политика, независимо от това какво прави реално. Ако обаче министърът е „наш”, независимо от грешките, които е правил, може да се каже, че това не е в неговите задължения. По тази причина смятам, че такова рамкиране и определяне на всички задължения, които министърът на външните работи трябва да изпълнява съгласно нашето предложение, дава необходимата увереност на министъра при вземане на решението и прокарване на държавните политики в областта на външната политика.
Смятам, че е важно това да се каже. Смятам, че разширяването на правомощията и задълженията както на дипломатическата служба, така и на министъра, така и впоследствие на дипломатическите служители, както ще видите, допринася за по правилното развитие на службата във Външно министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, господин председател. Благодаря и на колегите за репликите.
Господин Тодоров, преценете сам – в тези тринадесет точки не се конкретизира функцията на министъра за ръководството на дипломатическата служба, а се развиват негови функции в областта на външните отношения, на външната политика. Едното е доста по различно от другото. Ако говорим за ръководството на дипломатическата служба, пак повтарям, това означава как министърът съдейства, действа за развитието на този капацитет на държавните дипломатически служители, за да изпълняват те своите функции.
Обръщам се към господин Минчев, а същевременно и към господин Тодоров. Господин Минчев, Вие сам прочетохте текстовете и на сега действащия закон, но не обърнахте внимание на думата „осъществяването”, към която Ви привличам вниманието. В ал. 1 е казано, че министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика. Обърнете внимание какво пише в текстовете на сега предлаганата ал. 2: „ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество”. Ръководи, тоест той я ръководи, а не я ръководи Министерският съвет. Той ръководи дейностите в редица области – при изготвяне на нормативни актове и участие в развитието на международното право и така нататък. Отново повтарям, Министерският съвет трябва да развие в правилник тези отговорности на министъра, да ги утвърди с постановление, именно в контекста на осъществяването на тези функции. Според мен тук отново имаме извънконституционно записване на функции на министъра не по отношение на дипломатическата служба, а по отношение на външните отношения на страната, които не са негова компетентност – и по смисъла на Конституцията, и по самото функциониране на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Други изказвания?
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Господин министре, аз искам да обърна внимание на една много ключова точка. Това е в чл. 6, ал. 2, т. 4: „ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество”. Малцина обръщат внимание на тази точка. Моето наблюдение върху работата на няколко кабинета, включително струва ми се и на този, е, че българската политика за международно развитие и сътрудничество се води някак си самосиндикално от най-различни министри. Самосиндикално се предприемат инициативи, без да се съгласуват с Външното министерство, без да се изготвят доклади, за да се поддържа онази историческа последователност, защото в архивите на Външното министерство се пазят всички външни отношения.
Този недъг на българската администрация в продължение на последните 15 години ще продължава, ако не залегне точка 4. Най-накрая трябва да се разбере, че в Министерския съвет трябва да има стройно правило, което да определя поведението на всички министри на външната сцена. Няма как да се събира всичко в Министерството на външните работи, ако съответните министри предварително не са съгласували своята международна програма и ако не докладват за изпълнението на тази международна програма, пак през Външно министерство. Обръщам внимание на колегите на този много важен пункт. Искам да изразя много голяма подкрепа за точка 4. Ако искаме да имаме реална политика на международно сътрудничество и развитие, тогава тази политика трябва да минава през Външно министерство, затова пледирам да бъде приет текстът, какъвто е заложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Първа реплика – заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Агов, споделяйки изцяло Вашето разбиране за важността на политиката за международно развитие и сътрудничество и за много фрагментарния й характер на практика сега от страна на България, преди да направя репликата си ще направя едно много съществено уточнение и вярвам, че ще се съгласите. България трябваше сега да бъде донор в тази област, а не реципиент на едни или други ресурси по линия на политиката за международно развитие, което, разбира се, прави толкова по-отговорно самото й осъществяване. Вие защитихте тезата, че за да има системна и целенасочена политика, това трябва да бъде записано като отговорност и функция, да бъде ръководено от министъра. Сам казахте, че далеч не Министерството на външните работи осъществява самото международно сътрудничество. Това донорство върви и ще върви по много различни ресори.
Господин председател, правя редакционно предложение: вместо „ръководи” да подложите на гласуване предложението „координира”, защото самото изработване на тази политика трябва да става в Министерския съвет, който да я ръководи. Именно Министерският съвет е там, където трябва да се постигне яснота каква политика всяко от ведомствата ще води и, разбира се, Министерството на външните работи да бъде отговорно тази политика да се води. За да може обаче министерството да я води, то трябва да изгради кадри, които преди всичко със своя авторитет, познания и компетентност да бъдат най-малкото равностойни на всеки от специалистите в отделните ведомства, тъй като тази функция за ръководене и координиране не става реалност, защото сте записали нещо в един закон или правилник – тя се осъществява от хора. В случая тези хора трябва да са компетентните дипломатически служители. С този закон ние разводняваме целия този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Втора реплика? Отказвате се.
Има ли други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (СК): Господин Пирински, чудя се дали не говорим за едни и същи неща, но с различни думи?! „Ръководи” не изключва координацията. Ако така си правим реплики и дуплики, само за да удължаваме дебата, мисля, че няма да стигнем доникъде в днешния ден.
От друга страна, има един болшевишки израз, който казва: „Кадры разрешают всë”. Ще кажа, че ние трябва веднъж завинаги да помислим какви кадри могат да осъществяват това международно сътрудничество в изменената среда, за която Вие говорите – средата на това, че България като активен участник в политиката на свободния свят се превръща в донор. Това създава особени ангажименти. И аз си казвам: може ли кадрите, които са били реципиенти, сега изведнъж да станат донори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Процедура – заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам предложение към Вас като водещ. Този закон и по-нататък съдържа изкушение да се политиканства. Бих Ви приканил да бъдете внимателен да не допуснем такъв уклон в по-нататъшната дискусия, тъй като в изказването на господин Агов се появиха първите нотки. Няма да разшифровам мисълта си – мисля, че е ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От името на вносителя подкрепям § 4, както е внесен. Бих искал да направя следните уточнения.
Първо, текстът ясно формулира отговорността на министъра на външните работи в работата му като министър на външните работи в изпълнение на конституционните му задължения като част от колективния орган на Министерския съвет, съответно в областта на българската външна политика. Ясно са разписани правомощия, които са в рамките на закона и в рамките на българската Конституция. Смятам, че лично аз, ако бях от страната на опозицията, бих приветствал това ясно изписване. Смятам, че по този начин се дава много по-добра възможност за контрол върху работата на министъра на външните работи. Също така се постигат и две други много важни задачи.
Първо, това е законодателно прекратяване на системния отказ на министри на външните работи на Република България да участват в изработването, координирането на политиката на Република България и в координирането на работата по външнополитически теми в цялата държава, включително и в Министерския съвет. Този процес започва преди 10 ноември 1989 година с отделянето на външноикономическите отношения от Министерството на външните работи. Той продължава активно през всички следващи години и води до това, че логиката, която се налага в дебата по този тип дискусии в България, се свежда до това: нека да оставим тази служба изолирана от останалата част на държавата.
Законопроектът ясно казва следното: не, тази служба не е изолирана от останалата част на държавата. Тя е специална и се подчинява на общите правила на работата на всички държавни служители. Простете, ако не се съглася, че само в българската дипломация работата е трудна и се изисква национална отговорност. Работата е трудна и национална отговорност се изисква навсякъде в българската администрация, така че критериите не могат да се занижават за едни и да се завишават за други. С промените, които са фиксирани в тази точка, ясно се заявява, че оттук-нататък Министерството на външните работи, българската дипломатическа служба осъществява координация, не изземва, а осъществява координацията, предоставя информацията, подпомага органите по Конституция, които са оправомощени да формулират българската външна политика. Ясното формулиране на тези приоритети означава, че българската дипломатическа служба оттук нататък ще има много по-голяма, много по-съществена и много по-водеща роля в отстояването на нашите интереси зад граница не само в рамките на това, което някои традиционно наричат външнополитически теми, а оставят всичко останало навън. В крайна сметка всичко има външнополитически елемент.
По отношение на дискусията за т. 4 – за политиката за развитие, искам да уверя уважаемите народни представители, че в момента в процес на съгласуване е постановление на Министерския съвет, което най-накрая създава координационен механизъм, който да формулира приоритетите на българската политика за развитие и сътрудничество. Да, може би България в един момент ще трябва да бъде донор. Искам обаче българските граждани да знаят ясно и категорично, че всеки, който говори за това, че в момента страната ни трябва да бъде донор, а не реципиент, трябва ясно да си дава сметка, че изпълнението на критериите, които са заложени в Европейския съюз за това ние да заделяме 0,17% от брутния вътрешен продукт за подпомагане на международното развитие, ако в момента направим това, означава, че около 300 до 400 млн. лв. годишно от българския държавен бюджет ще отиват за международно развитие. Сега ние не можем да си го позволим и мисля, че в България няма политик, който да смята, че в момента това е допустимо и отговорно пред българското общество. Затова нашите ресурси са силно ограничени, опитваме се да работим с други държави там, където е възможно. След като постановлението на Министерския съвет създаде механизма за координация, тогава ще има и по-ясно целеполагане на приоритетите в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 67, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински в редакцията на комисията за § 4 – в ал. 2, т. 4 от текста изразът „ръководи” да се замени с израза „координира”.
Гласували 97 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, така както е по доклад.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: По § 5, 6, 7 и 8 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 5, 6, 7 и 8, които са предложения на вносителя и се подкрепят от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: По § 9 е постъпило предложение от Живко Тодоров и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Член 11 се изменя така:
Чл. 11. (1) Генералните директори се назначават от министъра на външните работи чрез подбор, основан на професионални и управленски качества.
(2) Генерален директор в специализираната администрация на Министерството на външните работи може да бъде само дипломатически служител с дипломатически ранг, не по-нисък от „пълномощен министър“, който има професионален опит като ръководител на задгранично представителство.
(3) Генералните директори ръководят генерални дирекции. Те са пряко подчинени на министъра на външните работи по отношение на функциите си по планиране, координиране и провеждане на външната политика.
(4) Генералните директори изискват и получават необходимата им информация за изпълнение на функционалните им задължения от структурните звена на дипломатическата служба и от административни звена на други органи на изпълнителната власт.
(5) Генералните директори се освобождават по преценка на министъра на външните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Тодоров.
Живко Тодоров (ГЕРБ): Господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, мотивите за направеното предложение са ясни – добавя се формулировката „специализираната администрация”, тъй като по отношение на генералния директор по административните въпроси, чието място е в Общата администрация, не е необходимо на всяка цена той да бъде дипломатически служител. Той може да бъде и държавен служител, тъй като неговите функции са предимно административни.
В този смисъл предлагаме на Народното събрание да подкрепи така направеното предложение с добавката за специализираната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, така както е по доклад.
Гласували 94 народни представители: за 75, против 5, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: По § 10 и 11 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, аз нямам формално предложение за отпадане на текстове по тези два параграфа, но в случая правя процедурно предложение за отпадане на
§ 10.
Става дума, уважаеми колеги, за това, че сега при назначаването на посланици за специални поръчения, съответно за специални координатори, в предложения текст имаме понижаване на ранга на лицата, които могат да бъдат назначени на съответните длъжности. Ако досега за посланици за специални поръчения се предлагаха и назначаваха дипломати с ранг „посланик”, сега е казано „с ранг не по-нисък от пълномощен министър”.
Забележете едно допълнение, което е доста витиевато и съответно отваря допълнителни възможности и функции за преценка, в това число на министъра – „за лица с доказана квалификация и опит за изпълнение на съответните задачи”. Сега иди разбирай каквото ти харесва в рамките на една подобна формулировка. Очевидно, че някъде в такъв случай, поне по техниката на законодателството, трябва да покажеш какво означава доказана квалификация и опит за изпълнение на съответните задачи.
Това са част от аргументите ми за отпадане на предложението. Съответно по същия начин за специалните координатори, ако досега се предлагаше да бъдат назначавани дипломати с ранг не по-нисък от пълномощен министър, сега има ново понижаване на ранга съответно на съветник и отново тази двусмислена формулировка – „с доказана квалификация и опит”.
Забележете, в т. 2 на това предложение се предвижда посланиците и съответно специалните координатори да се освобождават по преценка на министъра на външните работи.
Министърът на външните работи, в случая господин Младенов, реагира доста болезнено тогава, когато ние от опозицията заявяваме, че с редица текстове в законопроекта за изменение и допълнение на практика имаме концентриране на еднолична власт в него самия като министър на външните работи. За съжаление, в този текст имаме един блестящ пример по какъв начин се осъществява това концентриране на правомощия. И при генералните директори, и съответно при посланиците, и при специалните координатори изрично се записва текстът, че освобождаването става по преценка на министъра на външните работи. Но има уточнен ред, по който става освобождаването на съответните длъжностни лица в Общите разпоредби на Закона за администрацията и съответно Закона за държавния служител. Въвежда се един извънреден ред, който очевидно, че е една стъпка към съответно концентрирането на правомощия и на власт, за които вече споменахме.
Това прави за нас неприемливи предложенията, които са направени, включително и в § 10, поради което предлагам неговото отпадане от законопроекта за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, от името на вносителя подкрепям § 10 и § 11 така, както са внесени.
Господин преждеговорившият народен представител даде блестящ пример за това какво се нарича популизъм, което за мен е абсолютно забавно в момента. Съжалявам, че го казвам по този начин, но явно логиката на българските социалисти е българското законодателство да бъде написано по такъв начин, че то да размива изцяло отговорността, да я премахва отвсякъде, да създава някакви полуавтоматични механизми, които са свързани с безотчетност и в които личната отговорност, а най-вече личните качества и доказани квалификация и опит да не бъдат част от принципите, които се оценяват, когато за едно лице се взима решение дали да бъде на една или на друга позиция.
Ако някой смята, че не знае какво е доказана квалификация и опит, то този някой има много какво да учи, но за него явно вече е късно.
Когато говорим за промените в § 10, искам ясно Народното събрание да знае за какво става въпрос. До този момент вдигането в ранг в българската дипломатическа служба е правено автоматично – имаш толкова брой години, толкова мандати зад гърба си, ставаш посланик, вследствие на което България има посланици, с ранг посланик, повече отколкото Република Франция. Реално това, което е гръбнакът на дипломатическата служба – средното съсловие на дипломатическата служба, го няма, защото ние имаме много млади хора отдолу и много възрастни хора с високи рангове отгоре. Да, този текст сваля изискванията. Сваля ги, защото логиката на това, което правим, което неведнъж съм обяснявал и в комисията, което е резултат от стратегическия преглед, направен на дипломатическата служба – ясно са записани в него от хората, работещи в министерството, какви са изводите, които са направени – че прекалената концентрация на рангове отгоре е грешка и вреди на развитието на самата система в перспектива. Затова оттук нататък по-малко хора ще достигат ранг посланик – да, докато пирамидата не се подреди.
Докато слушах дебата, направих поредния паралел за себе си за обърнатите системи в България, за обърнатите пирамиди. Пирамидата на българската дипломатическа служба и пирамидата на Българската армия, благодарение на 20-годишното управление до този момент, е обърната тотално – „много вожд, малко индианец”, на този принцип. Затова с този и с други текстове, които се въвеждат в закона, правителството и мнозинството прави опит тази пирамида да се изправи в правилната й форма, така че тя наистина да може да работи нормално.
Що се отнася до специалните координатори, разбира се, че трябва да има възможност такива позиции да се заемат и от хора, които имат специални и определени качества за определен тип периоди, а не да бъдат само ограничени в рамките на това, което има в министерството. Защото част от проблема на Министерството на външните работи е загуба на цели области от хора, които имат определени квалификации, които до този момент или са напуснали, или не са видели перспектива за своето развитие в това министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Други изказвания по текста? Няма.
Поради направеното предложение от господин Найденов ще подложа поотделно двата текста на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов – § 10 да отпадне.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 76, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз формално ще оспоря резултата от гласуването и ще предложа прегласуване. Разбира се, ще ползвам тази възможност да кажа, че основните принципи, които са заложени в закона съответно за развитието на служителите и за изграждането на дипломатическата служба, са свързани с поредица от критерии, най-общо казано, на безпристрастност, обективност, професионализъм, стабилност, кариерно развитие, необвързаност. Всичко това, което не се съдържа в предложението на § 10, което отваря полето за субективност, за персонална преценка и съответно за зависимости на служителите, които се назначават – ето срещу това аз реагирам, и затова предлагам да отпадне.
Аз зная какво значи, господин министър, „квалификацията е доказаният опит”. Тогава, когато това е подвластно на субективната преценка на човек, който демонстрира, толкова ярко и явно, и недвусмислено своята партийна обвързаност, няма как да не изпитвам съмнение във Вашата преценка.
Затова предлагам да отпадне и да се затвори полето на субективната преценка и на едноличните решения.
Господин председателю, аз ще Ви моля, нравоученията на господин министъра да останат за Министерството на външните работи, а не за пленарната зала. Защото дебатираме конкретни аргументи и аз очаквам да чуя конкретни отговори и аргументи, а не поучения или съответно преценка за едни или за други качества. Аз не си позволявам да правя това по отношение на министъра. Нека той да не си позволява да го прави и по отношение на мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Ангел Найденов – § 10 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 73, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10, който се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 10, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 11, който също се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 46 от Закона за администрацията“ се заменят с „на Министерството на външните работи“, а думата „посланик” се заменя с „пълномощен министър”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „за срок три години”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Инспекторатът на Министерството на външните работи изпълнява функциите по Закона за администрацията и по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 12, така както е по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 13, който се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата „Атестационна“ се заменя с „Кариерна“.
2. В ал. 1 и 2 думата „Атестационната“ се заменя с „Кариерната“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Министърът на външните работи издава наредба за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба по предложение на постоянния секретар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 14.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В заглавието и в текста преди т. 1 думата „Атестационната“ се заменя с „Кариерната“.
2. Точка 1 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 15 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими