Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2011-12-15

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетата програма и реда на обсъжданите законопроекти в нея, започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител е Министерският съвет, приет на първо четене на 24 ноември 2011 г.
С доклада на второ четене ще ни запознае председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Драгомир Стойнев.
Имате думата преди това за процедурно предложение, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допуснат в пленарната зала за участие господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поканете гостите в пленарната зала.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-75, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 24 ноември 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 2 има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Катя Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 34 се изменя така:
„Представителни организации на работниците
и служителите
Чл. 34. За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. да има най-малко 75 хиляди членове;
2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 3 са постъпили шест предложения.
Предложение на народния представител Румен Петков – в § 3, чл. 35, ал.1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тодор Великов и Димитър Чукарски – в § 3, чл. 35, ал.1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Станка Шайлекова и Катя Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Цветан Костов – чл. 35, ал. 1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случаите когато един работодател членува чрез една браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той се включва в списъка на тази национална организация, която е упълномощена от браншовата или отраслова организация, в която членува.
(3) В случаите когато един работодател членува чрез две или повече браншови или отраслови организации в една или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той се включва в списъка на тази браншова или отраслова организация, на която е дал изрично пълномощно да я представлява.”;
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) В случаите когато един работодател членува пряко в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той се включва в списъка на тази организация, на която е дал изрично пълномощно да я представлява.
(5) В случаите когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност, тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 35 се изменя така:
„Представителни организации на работодателите
Чл. 35. (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко 100 хиляди осигурени по трудов договор лица;
2. да има организации на работодателите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност;
5. да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт.
(2) В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1 той разполага с една от следните възможности:
1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува;
2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата организация, в която членува.
(3) В случаите, когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите по този параграф са открити.
Има ли желаещи народни представители да изкажат позицията?
Господин Румен Петков има думата.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! И при коментара на първо четене стана дума за един излишен текст, който ще цитирам: „Да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт”. Този текст е откровено насочен срещу една от работодателските организации и той би могъл да има един по-простичък запис – да бъде извадена Българската търговско-промишлена палата от Съвета за тристранно партньорство. И аз, а и някои други от колегите, още тогава казахме, че от 1990 г. насам никое правителство и никое мнозинство не си е позволявало такъв агресивен удар върху най-старата работодателска организация – не просто една от работодателските организации, а най-старата работодателска организация в България. Тогава при дискусията, а и впоследствие в заседанията на комисията, очевидно няма консенсус по въпроса, а това е една от Вашите теми, господин министър, че Съветът за тристранно партньорство, независимо от усложнената ситуация, независимо от кризата, независимо от трудностите, независимо от стачките и стачните действия, работи при относително висока степен на консенсус. Тук очевидно има противопоставяне, очевидно има тежки различия.
Ние продължаваме като Народно събрание да не си даваме сметка, че не просто посягаме на най-старата работодателска организация. В случая с редица други записи – за изрични пълномощни, ние всъщност създаваме прецедент за един абсолютен хаос в следващите години – не в следващите месеци, във взаимоотношенията на правителството с работодателските организации.
Тук поне прозря намекът при първата дискусия, че става дума за зависимост. Много по-голяма е зависимостта на тези работодателски организации, които работят преки проекти с правителството и които по този начин получават финансиране от него. Много по-голяма е зависимостта на работодателските организации, настанени в правителствени сгради и офиси, защото там това е възможно за пряко влияние върху политиката и поведението в определени случаи на една или друга организация.
Когато се възприема един подход към синдикатите, който ние, разбира се, подкрепяме, да се свалят под първоначалния замисъл за регистрационния режим – от 100 000 на 75 000, тук се налага едно изрично репресивно решение спрямо една от работодателските организации, една-единствена от работодателските организации, и то работодателска организация, която в годините, но не в годините 1944-1989 г., а в стогодишната си история е завоювала достатъчно сериозен авторитет зад граница. Тя е единствената в световен мащаб легитимна българска работодателска организация. Подчертавам, в световен мащаб! В европейски мащаб имаме още една - Българската стопанска камара.
На тази организация, която има легитимност в световен мащаб, ние казваме, че тя няма да участва в Съвета за тристранно партньорство. Вие по-добре от мен знаете какъв е режимът на регистрацията на чуждестранни представителства в България. През тези години на криза, в които очевидно чуждестранните инвестиции не са върхът на копието на правителството и на мнозинството, въобще на страната ни, ние казваме, че тази организация, в която легитимно участват чуждестранните представителства, чуждестранните фирми, тази организация, която издава редица лицензи и на българските производители, тя няма да има трибуна в Националния съвет за тристранно партньорство. Кого обслужва това? Един разумен довод – кого обслужва това? Или ние трябва да създадем една конюнктура, в която една или две работодателски организации като кихне сутринта правителството – до вечерта ще му пожелават „наздравици”. Не е това подходът.
Пак казвам, тези, които Ви стимулират към такова мислене, трябва да си дават ясна сметка, че едно следващо мнозинство, ако има същият вандалски подход, какъвто прилагате Вие към Търговско-промишлената палата, ще постъпи с тях по същия унизителен начин.
Защо не поканихме представителите на работодателските организации, в това число и на Търговско-промишлената палата в пленарната зала? Нали искаме да имаме една сериозна дискусия? Нали искаме да имаме една дискусия, която да ни даде отговор на въпросите за мотивацията на тези текстове? С този текст ние ще берем ядове. Аз Ви четох предния път писмото на президента на работодателските организации до министър-председателя, не зная дали то му е представено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков.
Румен Петков: Вие ще поставите под съмнение диалогът на българското правителство със Световната организация на работодателите. Нещо повече, Вие ще ни поставите в условия на нарушение на текстове на международни конвенции. И много енергично Ви съветвам, господин министър, да оттеглите този нелеп текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Румен Петков: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да Ви призная, че скоро не сме се намирали в толкова абсурдна ситуация, като тази сега – да чуем Румен Петков, който най-малкото е ляв (оживление и реплики от КБ), много хора са го определяли като комунист през годините, да защитава бизнеса и да казва: „Не вадете Търговско-промишлената палата от тристранката”.
ГЕРБ се докара до там – БСП да казва: „Не вадете една от утвърдените бизнес организации от тристранката”! Представяте ли си какво вършите, за да докарате една партия, която традиционно е срещу бизнеса, тя да защитава... (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място! Ще имате възможност да репликирате.
Мартин Димитров: ...Българската търговско-промишлена палата?! Тоест вижте какво се получава. Предложението на ГЕРБ е толкова абсурдно, идеята на ГЕРБ е толкова абсурдна – аз настоявам господин Младенов лично да вземе отношение. Това в никакъв случай не трябва да се получава. Търговско-промишлената палата е една от институциите в България. Защо искате да й отнемете думата? Защо искате да отнемете правото на мнение? Това не е характерно за Европейската народна партия, чиито принципи Вие трябва да защитавате! Това е характерно за диктатурата! В диктатурата там, където не харесват някого, му вземат думата!
Често сме имали дебати с тези хора от Търговско-промишлената палата. Те не са приемали всички наши предложения. Често са били несъгласни, но те са част от утвърдената демокрация много преди създаването на Партия ГЕРБ и ще бъдат част от утвърдената демокрация много след като Партия ГЕРБ не е на власт! Затова такива неща, колеги, не се правят! Това е на ръба на безумието! Тези хора са част от дебата в обществото в последните много години и са имали разумни предложения много и много пъти!
Затова оттеглете това предложение. Аз настоявам министър Младенов да вземе думата и да обясни как 20 години не е било проблем Търговско-промишлената палата да бъде в тристранката! Какво? Те може би не клякат на всяко предложение на ГЕРБ?! Може би не подвиват опашка на всяко Ваше предложение и не искате да имате коректив?! Това ли е целта? Винаги може да се намери срещу всяка работодателска организация някакъв аргумент да бъде отстранена! Срещу всеки може да се измисли някакъв аргумент. Но 20 години това не се е случило! Имало е леви правителства, тройни коалиции, двойни коалиции, правителство на СДС – никой не го е направил това, никой не си е помислил! Търпели сме критиките и на синдикатите, и на работодателите. Никой не е посмял дори за момент да каже: „Ти, понеже ни критикуваш, вече не те харесваме и ти вземаме думата”! Никой не си е позволил да направи такова нещо! Дори и Жан Виденов мисля, че не си е позволил да направи такова нещо! Дори той, който тогава имаше какви ли не проблеми, дори той не си е позволил да направи това, което Вие днес правите.
Как ще го обясните на обществото? Защо го правите – към Вас, господин Велчев, като председател на парламентарна група?!
Това ми напомня за следното. Подход на ГЕРБ оттук нататък – „На тези, които не са съгласни с нас, ще им спираме кранчето, да не могат да участват в тристранката, да не могат да си кажат мнението, да не може да им се чуе думата, да нямат позиция! Първо ще изключим една работодателска организация, после – синдикатите. Ако продължават да стачкуват, и тях ще ги изключим от тристранката. ГЕРБ може да си направи един синдикат.
После, ако тези партии, които са в парламента, не гласуват това, което трябва, тях пък до избори няма да ги допуснем! После, ако някой друг има претенции към ГЕРБ, и на него ще му скалъпим някакви неща!”
Извинявайте, но това вече минава границата на добрия разум. Никой не е правил такива неща в новата българска история!
Сега се обръщам към независимите депутати. Има предложение на Тодор Великов, което му прави чест – персонално, и на Чукарски. Прави Ви чест, колеги! Тук нямате партийна заповед и няма как да имате такава. Тук е въпрос на утвърдена демокрация и трябва да покажем всички заедно, че демокрацията не може да бъде погазвана по този безобразен начин, защото това е наистина безобразно предложение! Трябва всички партии, всички разумни хора да спрем това да се случи. Ако това се случи днес, утре ще дойдат по-страшните неща – всеки, който е на различно мнение, ще го вкарат в изолатора! Всеки, който не харесва ГЕРБ, който не смята, че премиерът трябва да е футболист на годината, който е на различно мнение, ще бъде отстраняван! Натам отиват нещата! Това не може да се случва! И ако днес не направим решителната крачка да го спрем, утре следва диктатура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Масларова. Втора – господин Шопов.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, днес гледаме промените в трудовата конституция на държавата – материал, който касае не леви, не десни, не либерали, центристи и еколози, а българските граждани. Не зная какво основание имате да коментирате, че лявата страна на залата е против бизнеса. Просто нямам време в рамките на моята реплика да Ви кажа какво е направено по време на тройната коалиция за бизнеса, което и Вие сте подкрепяли. В никакъв случай не мога да приема това подхвърлено изречение, че дори левите, които са работили срещу бизнеса, са подкрепили едно такова предложение.
Това е разумно предложение, което апелирам всички Вие да преосмислите и да го подкрепите, но нека днес да не се опитваме да политизираме – леви, десни или някакви други, а да решаваме въпросите по принцип. Когато едно управление решава богоугодно за себе си да стимулира едни и да репресира в случая други или да ги анулира, тогава тези неща не са коректни и не са в полза на никого. Това ще бъде практика, която ще създаде само проблеми и в никакъв случай няма да ги реши.
Така че, моля Ви, нека поне днес да не политизираме нещата, защото в случая не бяхте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Втора реплика?
Дуплика – господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, от много години ние от Синята коалиция не сме били свидетели неудобните хора, на различно мнение, буквално да бъдат отстранявани. Това от много години не се е случвало в България. Затова се борихме да има демокрация в страната, затова се борихме да сме членове на Европейския съюз и НАТО.
Ако днес допуснем това основно право, правото на вземане на отношение, правото на мнение в тристранката да бъде отнето от Партия ГЕРБ, която претендира да е европейска партия в България, ако днес допуснем това да се случи, утре няма да бъдем искрени в нито едно демократично право, което защитаваме! За нито едно демократично право няма да можем да кажем, че е защитено! Оставим ли организация, на която не й е дадена и думата, тези думи нямат правото да се защитят, каквито и да са! Организация, която 20 години има позиции!
Пак Ви казвам, аз съм спорил с тези хора. Не са подкрепяли всички наши идеи – това е нормално, това е част от демокрацията, но никой не си е помислял тези хора, които не подкрепят моята, Вашата позиция или дори тяхната позиция, просто да бъдат отстранени.
Така беше, хора, при Тодор Живков! Хората, които той не харесваше, ги махаше. И тогава нямаше такива работодателски организации. Това напомня за ерата Тодор Живков! Всички неудобни хора, всички неудобни партии – едните бяха по лагери, другите бяха отстранени! Тогава имаше една партия, която получаваше 99% на избори.
Ако това е целта, просто Ви казвам, че няма да стане и че не може да стане. Ако в България има утвърдена демокрация, аз се чудя кой е внесъл и кой застава зад тези предложения! Премиерът трябва да каже: подкрепя ли тези предложения, той застава ли зад отстраняването на цели организации от тристранката?
Тук е мястото да се произнесе неговият министър, да каже от негово име: Министерският съвет застава ли зад тези предложения или това са народни представители, които нещо не са разбрали и малко са се пообъркали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Заповядайте.
Павел Шопов (Атака): Лайтмотивът, в иначе много доброто изказване на Мартин Димитров, с което изцяло се съгласявам, беше: „Никой не го е правил това. Никой не е посмявал през всичките тези години!”. Правил го е, разбира се, Иван Костов, когато управляваше. Той тези неща тогава ги правеше много по-лесно, със замах, но то беше друго време. То беше преди 12-13 години. Оттогава досега изтече много вода, много неща се промениха и тези неща сега не могат да се правят.
Аз ще продължа мисълта на господин Димитров, ако той ми позволи. Той е прав за всичко, но целта е друга.
Това е първата фаза, господин Димитров. Това нека да го считате и за реплика, можете и да ми отговорите.
Първата фаза е „да се маанат тия”, да се ликвидира тази структура, да я няма, тя да не работи, тя да не участва в тристранката, но ще има и втора фаза. Тристранката няма да остане без такъв партньор. И втората фаза е да се направи друга организация; да се вкара там нещо, което да е послушно; нещо, което да е угодно; което да е „наше”, имам предвид от гледна точка на ГЕРБ.
Това се подготвя от дълго време насам. Всички Вие знаете кое е то, което има и медии, което от дълго време насам се представя вече като „представителя на бизнеса”. Виждаме го много пъти и по медиите. Виждаме, че това вече започва да работи, то се подготвя. Ще минe малко време, днешният спор ще се позабрави, ще се появи така наречения КРИБ. Така ли е? Има ли някой, който да не е съгласен с това?
Разбира се, това се вижда, но никой не го изрича. И ние от „Атака”, както винаги слагаме пръст в раната и казваме наименованието на онова, което ще замени това, което в момента се ликвидира и премахва.
Това е част от хващането на всички лостове в държавата, на всички структури, които могат да работят в полза на управляващата партия и правителство. Това е пътят. Много скоро ще има нова поправка на Трудовия кодекс. Тогава ще се каже: „Не, не може без такъв партньор, не може тристранката да работи без него и, ето, видите ли кой – разбира се, това е нашият!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да аргументирам нашето предложение, което сме направили с колегата Чукарски, и да кажа, че го направихме, след като се срещнахме с представители на Търговско-промишлената палата.
Естествено, с този чл. 35, ал. 1, т. 5 някой много услужливо е намерил мотиви, чрез които да отстрани една дългогодишна работодателска организация в лицето на Българската търговско-промишлена палата. Трябва да си кажем и кой е този човек.
Тук седящият министър няма нищо общо с това. Един социален министър, който е бил член на синдикална организация, много добре знае, че е много по-добре да има колкото сe може повече представителни работодателски организации, отколкото да е само една, и заради това ще създаде проблеми този член, тази т. 5. Какво имам предвид?
Българската търговско-промишлена палата обединява в момента около 52 хиляди фирми, колеги! Искам много добре да внимавате и да чуете тези числа, които ще кажа. Това са около 500-600 хиляди членове. Всички те имат своята представителност в лицето на Българската търговско-промишлена палата.
И тук ние трябва да кажем ясно и категорично, господин министър: това не са Ваши предложения, това са предложения на министър Дянков, който по този начин ще лиши всички тези членове, всички тези фирми от представителство в работодателските организации в България.
Искам да Ви зачета кои страни в Европа – страни, към които ние искаме да се присъединим, които искаме да следваме в своята европейска практика, нямат такава представителност, нямат критерии, по които такива организации да членуват: Германия, Дания, Литва, Португалия, Финландия, Швеция. Тези държави имат ли ниска производителност на труда, господин министър? Нямат! И знаете ли защо нямат? Защото всеки един, който пожелае да влезе и да има тази представителност, бива допуснат, а не бива лишаван, каквото казва чл. 35, ал. 1, т. 5. В момента Вие лишавате Българската търговско-промишлена палата от представителност. И знаете ли защо го правите?
Правите го в услуга на КРИБ, защото тези хора лишени от своята представителност ще намерят своето представителство в КРИБ, но кой представлява КРИБ в момента в нашата страна? – Едрият капитал. Ами, колеги, той е със съмнителен произход, вникнете в съдържанието на тази точка! Ние ще лишим средния и дребен бизнес от представителност и ще ги пренасочим към едрия капитал, който е със съмнителен произход.
Защо го правим всичко това? В услуга на кого? В услуга на някой, който в момента иска да завладее целия работодателски пазар, да застане до правителството и да каже: „Аз съм легитимният, искам всички поръчки да ми се дават на мен, аз ще диктувам положението в нашата страна!”. Ето това нещо искаме да го премахнем, колеги. Затова сме вкарали това наше предложение. Затова и всички тези предложения, които са направени по чл. 35, ал. 1, т. 5 са актуални и не само за БСП. Това направи впечатление на всички колеги.
Аз смятам, че и между Вас има хора, които казват, че това не е правилно и смятам, че трябва да бъдем подкрепени. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Петков.
Румен Петков (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Господин Великов, Вие се спряхте на няколко много чувствителни въпроси, но и Вие пропускате този, който в международен план за нас като държава, може да се окаже с много тежки последствия.
Аз ще цитирам писмото на господин Антонио Пеналоса, главен секретар на Международната организация на работодателите, поне част от него, за да е ясно, че проблематиката, която Вие поставяте, нейният генезис, нейните корени са тук, в България, но за да е ясно на всички нас, особено на народните представители от управляващото мнозинство, шамара, който можем да получим в международен план.
Писмото е до господин Бойко Борисов, министър-председател на Република България и аз се надявам, че това е видяно от всички народни представители. Информацията беше твърде скрупульозно представена от представителите на Българската търговско-промишлена палата: „В резултат на информацията, която получихме, сме особено притеснени, че условията, заложени в настоящето предложение всъщност не биха подобрили сегашните критерии, а по-скоро биха поставили българското правителство в нарушение на Конвенция 87 на Международната организация на труда относно свободата на сдружение. В този случай това би означавало, че Вашето правителство може да се окаже в нежеланата ситуация да се сблъска с международно оплакване в рамките на Международната организация на труда – ситуация, която никой не желае, а най-малкото Групата на работодателите в МОТ”.
Казвам тези неща, за да подчертая още веднъж пред представителите на управляващото мнозинство: уважаеми дами и господа, вътрешните шамари и вътрешното разчистване на терена е нещо, което сигурно не е откритие на днешното правителство, но в международен план това е първият случай, в който България ще бъде прасната, за съжаление, абсолютно заслужено, поради грубото и с нищо необосновано посегателство върху една работодателска организация.
И още веднъж се обръщам към Вас, господин министър – няма един разумен довод за този излишен репресивен текст към Търговско-промишлената палата, освен аргументите, които прозвучаха от двамата преждеговоривши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Великов? Не.
За изказване думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И моето изказване касае скандалната т. 5 в чл. 35 от Кодекса на труда, която изключва реално Българската търговско-промишлена палата от социалния диалог, като я лишава от качеството й на национална представителна работодателска организация.
Всъщност този текст би могъл да бъде заменен от един друг, който ще е по-честен спрямо българските граждани, спрямо бизнеса и спрямо народните представители. Можеше спокойно Министерският съвет да внесе предложение, в което, вместо да измисли изкуствени критерии, да напише: изключваме Българската търговско-промишлена палата от тристранния диалог, а не с измисления критерий, който изключва всички организации, които изпълняват функции, възложени от българската държава с определен закон.
В общия контекст на изложението на вносителя за завишаване критериите за представителност по никакъв начин няма включено такова изискване и то не беше обосновано в пленарната зала. Ако погледнем Устава на Международната организация на работодателите, там като основни критерии за представителност на една организация, съответно за членство в този високо представителен орган, са посочени три критерия, които са: организацията да е централна работодателска организация, да защитава принципите на свободното предприемачество, да бъде свободна и независима доброволна организация, която не подлежи на контрол или намеса от никакъв вид от страна на каквито и да било държавни органи или външни органи. И тук аргументът, че изпълнението на функции, възложени със закон, означава зависимост на тази организация, не издържа по никакъв начин.
Според мен би следвало Министерският съвет като вносител и по принцип ние като законодател да потърсим тази зависимост в друга посока, а именно: кои са работодателските организации, които под някаква форма получават държавно финансиране, кои участват в проекти, които са изцяло финансирани от българската държава, кои ползват държавни сгради, от които събират наеми. И един друг определен критерий, който е много ясен за всеки българин, а именно: кои са послушните работодателски организации, които припяват на правителството и реално предават интересите на бизнеса, защото определено Българската търговско-промишлена палата не е такава организация. Това е реално съществуваща работодателска организация, забележете, с 28 реално действащи регионални структури.
Всъщност моето изказване тук е и по молба на регионалната структура на тази организация в Кюстендил и на бизнеса в Кюстендилска област. Аз съм един от учредителите на клона на Българската търговско-промишлена палата в Кюстендилска област още през 2001 г. Бизнес организациите и бизнесът, който членува в нея, задава един въпрос към Вас, господин Тотю Младенов. Този въпрос е: какво следва да направят членовете на Българската търговско-промишлена палата, ако палатата, за да запази своите критерии за представителност, се откаже от публичните функции, които са й възложени от закон, или за да запази публичните функции, възложени й от закон, спре да бъде национално представителна? Тоест участието в социалния диалог на стотици български фирми е застрашено поради един изкуствен критерий, който се налага от българското правителство. Защо като вид наказание срещу тази организация, която коректно защитава интересите не на едрия бизнес, а на средния, на дребния бизнес, който е преобладаващ за българската държава?
Има ли човек в тази зала, който да се съмнява в експертизата на тази организация, както и в акта, че тя винаги коректно е защитавала интересите на българските фирми? За мен това е недоразумение, измислен критерий, наказателна акция срещу една от работодателските организации, която има смелостта да има собствено мнение, която има смелостта да защитава интересите на своите членове, и това безобразие трябва да бъде преустановено със съответно гласуване.
Аз нямам обяснение как така всички парламентарни групи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не възприемат това предложение на правителството. Единствените поддръжници, тези, които заявиха, че ще подкрепят свободната инициатива, са депутатите от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Изтече времето, дадох Ви сигнал по съответния начин.
Мая Манолова: Уважаеми колеги, засрамете се и отхвърлете това срамно предложение на правителството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата иска министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чух много интересни неща, но искам да изразя какво е водило правителството в диалога със синдикатите и с работодателите, когато приехме тези критерии за представителност на организациите на работниците и на служителите, от една страна, и от друга страна – за представителност на представителите на работодателите.
Принципът, уважаеми дами и господа народни представители, една от най-големите ценности на Европейския съюз е социалният диалог. Социалният диалог между правителствата на съответните страни, от друга страна, с представителите на работниците и на служителите, и от друга страна, с представителите на работодателите. Нито една от тези две страни, представителите на работниците и на служителите не трябва да има нищо общо с правителството, от една страна, и от друга страна – представителите на работодателите да нямат нищо общо с правителството. Това са независими структури. Тяхната основна функция е да защитават интересите на своите членове в диалог с правителството, а не да бъдат сателити, както навремето бяха сателит българските професионални съюзи на Българската комунистическа партия, или пък някоя друга работодателска организация, която има правомощия по закон, възложени й от държавата, да изпълнява някакви функции. Тя не може да бъде на принципа равноотдалечена от властта. Какъв диалог ще води тя с властта?! На базата на тези принципи, от които сме се ръководили, когато сме предложили това, тези структури, които защитават представителите на работниците и на служителите, от една страна, и от друга страна – тези структури, които представляват интересите на бизнеса, да бъдат еднакво отдалечени от изпълнителната власт.
Ето, това е ценността в социалния диалог в Европейския съюз, който се прилага навсякъде. Ето, това е ценността на социалния диалог, който водим в нашата страна – изпълнителната власт, от една страна, и от друга страна, тези представителни структури, които са независими от държавата. Те имат собствени устави, собствени правила, собствени структури и партнират на изпълнителната власт и защитават интересите на своите членове. Ето, това искам да кажа. Ръководили сме се от принципите, а Вие как ще постъпите оттук-нататък, това е Ваше право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Процедура – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 45, ал. 2, точки 4 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам отлагане на разискванията и гласуването на § 3 по гледания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Обратно предложение?
Заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (СК): По начина на водене, господин председател, е моята реплика. Аз не разбирам предложението и заради това съм против него, докато не се уточни продължава ли дебатът по тази точка, тъй като има какво да се каже още по него. Разискванията продължават ли, или се отлага гласуването без разисквания, тъй като има хора, които все още имат какво да кажат?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): После ще продължат.
Иван Костов: Елате да го кажете от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: То беше заявено.
Иван Костов: Продължават ли разискванията след отлагането?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Аз го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо Ангелова, предлагате да бъдат отложени разискванията и гласуването по параграфа, така ли?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлана Ангелова по чл. 45, ал. 2 – за отлагане на разискванията и гласуването по § 3 от законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 97, против 11, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 62, ал. 4 накрая се добавя „или от органите на приходите на Националната агенция за приходите в случаите на установени от тях нарушения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, тъй като става дума за предложение, направено между първо и второ гласуване от народния представител Менда Стоянова, което е развито и в следващи текстове от Проекта за изменение на Кодекса на труда, аз искам да задам принципния въпрос към вносителя на това предложение: дали Националната агенция за приходите се превръща във втори съпътстващ контролен орган освен Инспекцията по труда за нарушенията на трудовото законодателство в частта им за сключените трудови договори? Питам, кое налага това – дали защото Инспекцията по труда не си върши работата, имате забележки към нейната дейност, или идеята е максимален брой контролни органи да установяват едни и същи нарушения, да налагат паралелни санкции, с което да се увеличава натискът върху и без това изнемогващия бизнес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, тези текстове имат за цел да улеснят и повишат контрола във връзка със сключването на трудовите договори. Мисля, че когато разисквахме бюджета на държавното обществено осигуряване много от Вашите колеги се изказаха точно в тази посока – за повишаване на контрола върху сивата икономика, която генерира трудови договори или липса на трудови договори, с невярно съдържание, с неверни вътре данни.
Националната агенция за приходите е органът, който администрира трудовите договори. Всички вие знаете, че когато всеки работодател назначи, промени или освободи един работник, подава информация в Националната агенция за приходите. Там е и базата данни за това. Така че най-естественото и най-простото нещо е констатирайки и анализирайки базата данни, инспекторите от Националната агенция за приходите констатират нарушения. Вместо да препращат писма за установяване на тези нарушения, съответно и глобите по тях, Инспекцията по труда да има правомощията да го свърши. Това е целта на промяната. При всички случаи тя означава ефективност на контрола, която ние всички в тази зала нееднократно сме декларирали, че искаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма
Има думата за дуплика госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо Стоянова, страхувам се, че от натиска на правителството и промените в законодателството с цел да се спре сивата икономика, ще ликвидирате каквато и да е икономика в България. От практиката си като адвокат, който се е занимавал и с трудово право, мога да кажа, че дублирането на контролни функции в крайна сметка не води до нищо добро, а до размиване на отговорности, от една страна, а от друга – до натиск, преса и мачкане на конкретно определени и избрани от контролните органи фирми. Не виждам никакъв смисъл от тази промяна предвид съществуването на предната алинея, която е действаща в Кодекса на труда и която предвижда съществуването на електронен регистър на трудовите договори и на съществуването на електронен достъп и на Инспекцията по труда до този регистър. След като Инспекцията по труда е органът, който контролира съществуването и реда за сключване на трудови договори, намесата на още един контролен орган, какъвто е Националната агенция за приходите, още повече в контекста на Вашето обяснение, изглежда повече от абсурдна. Това означава, че или правителството и по-точно Вие като представител на управляващото мнозинство нямате никакво доверие във възможностите на Инспекцията по труда да изпълнява вменените й със закон функции, или искате да засилите пресата върху фирмите, върху търговците, изобщо върху бизнеса до степен, при която да имате механизми да се разправяте с тези, които не са ви удобни, какъвто привкус имаше впрочем и предният текст, който отложихме като дебат и гласуване – тоест, контролните органи да имат право на всички, които не са им симпатични, които не са симпатични на управляващите, да могат да наложат такава преса, че да подложат на съмнение тяхното съществуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С цел още по-ефективна борба със сивата икономика за работещите без трудов договор, миналата година се сключи споразумение между Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда. Главната инспекция по труда има достъп до електронните масиви на Националната агенция за приходите и на базата на контрола, който се осъществява и от НАП, и от НОИ, и от Главната инспекция по труда, има много добра комуникация. Този съвместен контрол води до добри резултати.
От началото на тази година Главната инспекция по труда за първите десет месеца, до октомври, е съставила 5650 акта на работодатели за това, че е установено да работят хора без трудови договори.
Тъй като инспекторите на Главната инспекция по труда в цялата страна са около 400, а инспекторите от Националната агенция за приходите са над 2000 души, именно по чл. 62, ал. 4 искаме да дадем възможност и на инспекторите от Националната агенция за приходите, когато установят, че се работи без трудов договор, и те да имат право да налагат санкции освен Главната инспекция по труда.
Не виждам нищо лошо. Напротив, смятам, че по този начин контролът ще се засили и ще бъде още по-ефективен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Най напред искам да заявя категорично, че изцяло подкрепям завишаването на контрола, строги санкции и стриктно следене на всичко, което е в нарушение на трудовото законодателство и не само в него. Оттук нататък обаче при всяко предложение на госпожа Менда Стоянова ще заставам на тази трибуна и ще се обръщам към господин Тотю Младенов с неговия цитат – че „една от най-големите ценности е социалният диалог”.
Уважаеми колеги, в Кодекса на труда Вие правите втората стъпка в грубо нарушение на Правилника на Народното събрание. Направихте такова нарушение с Кодекса за социално осигуряване в бюджета на държавното обществено осигуряване, с внесено предложение между първо и второ четене, което не е обсъдено на първо четене, не е било предмет на обсъждане. Пак казвам: нямам нищо против завишаване и подпомагане на Инспекцията по труда с органите на Националната агенция по приходите.
Уважаеми колеги, не е само това, господин Младенов! Оттук нататък започват едни други нещица, които по-нататък, в параграфи 21 и 22, ако не се лъжа, се отнемат едни права на Инспекцията по труда и едни ресурси, които нямаме никакво право, без тристранния диалог, да бъдат внесени и гледани в тази зала.
Колеги, това са отношения на трудовото и осигурителното право и по закон те не могат да влязат в тази зала, без да са обсъдени на Тристранен съвет. Те може да не са приети, но трябва да бъдат консултирани. Още повече, господин министър, Вие бяхте няколко години директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и би трябвало много ревностно да защитавате всички тези позиции.
Госпожа Манолова каза някои неща, но аз ще цитирам какво е казано в Кодекса на труда и какво се предлага. В Кодекса на труда това, което госпожа Менда Стоянова предлага е в чл. 62, ал. 4 накрая да се добави „или от органите по приходите на Националната агенция по приходите в случаите на установените от тях нарушения” Какво се казва в този чл. 62? Той е свързан с трудовите договори, които се сключват в писмена форма и в чл. 3, който искам да изчета, защото там много ясно са казани нещата: „ ... в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжно да изпрати уведомление за това на съответните териториални дирекции на Националната агенция по приходите. Националната агенция по приходите предоставя в реално време на оправомощените лица от дирекции и инспекции по труда електронен достъп до регистъра на трудовите договори или поисканите в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление ...”
В чл. 4, ал 3, се казва: „ ... в срок след три уведомления за сключения трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда ...”
Така че, уважаеми колеги, пак казвам: нямам нищо против завишаване и подпомагане на Инспекцията по труда и контролните органи. Но тук в трудовото законодателство отново правите нарушение на правилата, без това да мине през Тристранния съвет.
Искам да питам господин Младенов, оттам насетне, след това предложение, което е направила госпожа Стоянова, какво следва? Аз ще Ви цитирам какво се отнема след това на Инспекцията по труда, господин Младенов, което категорично е в нарушение на правилата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Доктор Адемов, имате думата.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Предложението на госпожа Менда Стоянова е несъстоятелно най-малко по две причини. На първо място, по начина на внасяне. Преди малко тя ми каза, че няма никакво значение, след като става въпрос за контрол.
Уважаеми дами и господа, философията на този законопроект е свързана с уреждане статута на агенциите за временна работа – на първо място, и на второ място, с уреждане и допълване на критериите за национална представителност на работодателските организации и на синдикалните организации. Изведнъж се появява някаква нова философия. Друг е въпросът дали тя е вярна, или не е вярна?
Когато ние започнем да си позволяваме с всеки един закон да уреждаме отношения, които по някакъв начин създават проблеми, създаваме условие за нарушаване на Конституцията. Още веднъж заявявам: този текст не е гледан на първо четене и изведнъж се появява на базата на някакви предположения, че Инспекцията по труда няма достатъчно инспектори да контролират трудовите договори, да контролират трудовото законодателство. Изведнъж решаваме към тези контролни органи да прибавим още един контролен орган в лицето на инспекторите на Националната агенция по приходите.
На второ място, уважаеми народни представители, господин министър, ако инспекторите на Главна инспекция по труда са малко, нека да направим така, че да са повече. Назначете 100 или 200, ако е необходимо. Защо трябва за едно и също нарушение, тук в залата има много юристи, забележете – за едно и също нарушение, две различни отделни институции да налагат две наказания? Къде в правото има такава презумпция? Едно и също нарушение – минава едната институция, казва: „Вие сте нарушили трудовото законодателство – акт за нарушение”. Минава другата – казва същото. Как така?
Друг е въпросът дали трябва да се спазва законодателството, или не. Това е съвсем друга тема и едва ли има някой в тази зала, който да е против уреждането на този въпрос. Тук става въпрос за нещо съвършено различно. Вярно е, че Националната агенция по приходите на базата на дискусията, че приходите са малко, а те са малко по съвсем други причини, а не по причините на контрола, изведнъж решаваме, че госпожа Менда Стоянова трябва да внесе тези предложения, с които да засилим контрола. Как да го засилим? – като накажем тези, които по една или друга причина са нарушили трудовото законодателство, и то не веднъж, забележете, а два пъти. Така че, обърнете внимание – първо, на начина на внасяне на това предложение и второ, на предложението по същество. Тук, пак повтарям: никой не е против това да има контрол, включително и ако щете и от Националната агенция по приходите. Разберете, че създавате условията за едно и също нарушение да има наказание от две отделни институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Първа реплика, видях първо госпожа Мая Манолова.
Първият по време, пръв по право – имате думата за реплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Адемов, всъщност Вие и сам можете да си отговорите на въпросите, които зададохте, като Ви давам жокер. Предложението, служителите на Националната агенция по приходите да станат контролни органи по отношение на трудовите договори, идва от госпожа Менда Стоянова, която идва именно от тези структури, на високо ниво в структурата на Националната агенция по приходите. В същото време господин Младенов, за който знаем, че идва от органите на Инспекцията по труда, не сме изненадани, че това е поредният случай, в който той, ще се опитам да го кажа по-меко – няма да кажа, че предава интересите на тази институция, ще кажа, че не защитава достатъчно интересите на тази институция, респективно на обектите на проверка от тази институция. Ако проследите малко по-нататък развитието на текстовете, ще видите, че едни пари, събрани от имуществени санкции, които досега отиваха във фонд за безопасни условия на труд, сега ще отиват в друга посока, която не казвам, че не е важна и за служителите от държавната администрация, така или иначе е далече от нейното първоначално предназначение.
Така че отговорът на въпросите, които задавате, се съдържа в лицата, които ги отстояват. Единият е боец и защитава интересите на своята институция, а другият – да кажем, неглижира интересите и на бившата си институция, и на хората, които е трябвало да защитава в тази институция, а именно работниците и служителите, българските граждани.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Адемов, аз не съм в тази комисия, но Вие или не четете правилно, или... Никъде тук не виждам възможност за наказание от две страни. Текстът е „или от инспекторите на НАП”. Значи или от едните да се направи проверки, или от другите, а не съвместно да наказват – или единият да наказва, или другият да наказва. Това – едно!
Второ, разсъждавам като гражданин, не като народен представител. Ако в държавата нещо не е наред в последните 20 години, това е, че от общество, където имаше много строг полицейски контрол, бих казал репресивен, ние преминахме към демокрация, където унищожихме контролните органи. Така направихме, че те определено не си вършат работата. И може би с действията, с приетите закони през тези последни 20 години, ние направихме така, че в много области контролните органи не работят. Точно там е проблемът.
Аз съм за всяка една мярка, която би завишила контрола, дори и той да се дублира. Трябва да Ви кажа, че дори в много отношения е полезно да се дублира контролът. Да вземем за пример контролните органи в общината. Един инспектор в Столична, или в която и да е община, винаги може да бъде, ако щете и подкупен или да не види дадени нарушения. Ако той обаче знае, че има и друга инстанция, която да контролира неговата работа, мисля, че дейността му ще се подобри или той няма да си позволи нарушения.
Затова аз подкрепям това нещо – там, където контролът може да се завиши, а не да се назначават още хора. Това, което Вие предлагате – да се назначат още инспектори, не мисля, че ще помогне. Мисля, че трябва да се завиши контролът, ако има възможност и от друга организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – доктор Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, в това предложение аз лично не се интересувам от това кой каква позиция защитава и кой коя институция защитава. Дори и колкото да е важно какъв е пътят на парите – дали отиват към Фонд „Условия на труд”, или отиват към Националната агенция по приходите, откъдето да имат възможност за допълнително материално стимулиране – дори това не е толкова важно. По-важното е, че от този текст на практика ще пострадат българските работодатели, ще пострадат работници и служители. Нашата цел тук в Народното събрание е да защитаваме интересите на работници и служители, на обществото като цяло. Да уредим тези отношения, така че да не допускаме по никакъв начин те да бъдат изкривявани.
Господин Велчев, що се отнася до това, което Вие казвате. Аз изрично подчертах, че изобщо не съм против контролът да бъде засилен. Само че притеснението, че се създават условия две отделни, различни институции за едно и също нарушение да налагат санкции – това е големият проблем! Това е големият проблем! Ако искате да има контрол, нека да има някаква форма на арбитраж или някакъв инспекторат, който да следи за санкциите, които се налагат от първата инстанция. В никакъв случай обаче не трябва да се дублират структурите, защото, ще видите – ще започнат да идват работодатели при Вас, да се оплакват от това, че за едно и също нещо идват различни институции да ги глобяват. Това е нещото, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пак искам да повторя: на базата на сключеното споразумение и доброто взаимодействие между органите на НАП и Главна инспекция по труда ние сме разписали правилата на тяхното взаимодействие по отношение на контрола. Засилването на контрола е защита на държавните интереси. Ние с госпожа Менда Стоянова защитаваме държавните интереси на институциите, а не на отделни институции.
Госпожо Манолова, когато Вие направите толкова за Главна инспекция по труда, колкото аз съм направил през годините, тогава ще имате право да ми задавате тези въпроси! (Реплики от Коалиция за България. Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова – лично обяснение.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин министър, всички ние сме свидетели колко активно браните реномето и имиджа на инспекцията, която сте оглавявали. На Ваше място, ако аз бях свързана с такава институция, никога не бих пуснала покрай ушите си предположението, че служителите на тази институция са корумпирани и че се налага втори паралелен контролен орган, който да осигури тяхната обективна работа. Или Вие сте съгласен с отправените обвинения срещу служителите на Инспекцията по труда, или просто нямате куража от тази трибуна да ги защитите.
Оставям настрана абсурдността на това, че обоснование за това предложение е някакво споразумение, което било сключено между два контролни органа. Извинявайте, ние тук приемаме закони. Всякакви споразумения, които нямат нормативен характер, нямат отношение към текстовете, които се приемат тук. Ако пък и лицата, които са ги сключили и бранят толкова интересите и на институциите, и на гражданите, тогава изобщо е излишно да коментираме тези споразумения.
В случая става дума и за нещо друго. Инспекцията по труда, не са само служителите на тази инспекция, които ние очакваме коректно Вие да защитите тук от нападките. Тази инспекция е призвана да защитава българските работници, работниците и служителите, а не да увеличава контрола и върху тях, и върху бизнеса, и санкциите до степен, до която не просто ще ликвидирате сивата икономика, а изобщо ще ликвидирате и икономиката, и бизнеса в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване, заповядайте господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, госпожа Менда Стоянова излезе от залата, а, тук е вече. Госпожо Стоянова, ние сме твърдо за разширяване на контролните функции на Националната агенция по приходите. Госпожо Стоянова, тези предложения обаче не се правят по този начин! Апелирам и към Вас, госпожо председател на Народното събрание – тези предложения, в момента не са в обхвата на приетия на първо четене законопроект. Ние не можем да водим дебати по тези предложения.
Министърът каза: „Това е волята на правителството.” Много добре, господин министър, тогава защо не ги вкара Министерският съвет тези предложения? Защо Вие ги вкарвате именно на второ четене, така че и народните представители да не могат да направят предложения по тях? Току-виж може да излезе още по-добра идея.
Тук имаме един-единствен народен представител, който, на базата на това, че две държавни структури нямат комуникация помежду си, че има несъвместимост в техните информационни системи, при положение че сме ХХІ век, ние променяме цял законопроект. Защо е необходимо? Нека да влезе на първо, на второ четене. Тогава ще бъде приет, уверявам Ви. Не може постоянно един народен представител да решава нещо, да го прави на тъмно, никой да не може да предложи. В комисията ясно заявих това – за разширяването на контролните органи сме.
Вижте какво обаче каза в мотивите си госпожа Менда Стоянова: „Справките с установените нарушения от НАП се изпращат до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и няма обратна информация за приетите действия или за наложените санкции”. Точно за това говорим, господин министър! Явно Вие много сте направил за тази агенция, но явно тук има проблем с комуникацията между двете държавни структури. И ако това е волята на правителството – това се прави на първо четене, обсъжда се, второ четене. Така, изведнъж един народен представител идва, слага един текст тук пред нас – гласувайте го, това е доброто за държавата. Откъде-накъде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложение на комисията, господин Стойнев, съжалявам, че трябва да Ви репликирам извън...
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: На Менда Стоянова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, но нали това е докладът на Вашата комисия в крайна сметка?! Нали е обсъждан от комисията и Вие сте председател на тази комисия?!
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Съгласен съм, но Вие там имате мнозинство и много ясно, че когато един народен представител от ГЕРБ вкара нещо, то ще бъде предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако това беше първа реплика от моя страна, втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика.
Други народни представители?
Тодор Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че има още един правен проблем. Така, както е предложен текстът, се поставя и въпросът: Дали НАП има правомощията да дава предписания? Защото така, както е написано, излиза, че НАП има правомощия да дава предписания.
Аз мисля, че по ДОПК няма такива правомощия.
Другият проблем, който стои и който д-р Адемов постави, е: дали двете институции ще имат такъв синхрон, щото да могат да установят кой първи е наложил санкцията? Да не се поставя санкция върху санкция, което е недопустимо – за едно нарушение да се налагат две наказания. Според мен, това са двата въпроса.
Аз пак казвам: мисля, че НАП няма правомощия да дава предписания и може би редакцията така, както ни е дадена, не е точна – в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, ще си позволя първа реплика оттук, тъй като няма никой от заместник-председателите.
Господин Димитров, да мислим е едно, да се позоваваме на конкретни текстове е друго. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, който препраща към Административнопроцесуалния кодекс, има императивни текстове, които дават отговор на Вашите разсъждения на глас.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Да, госпожо председател. Ще бъда кратък. Мисля, че в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Националната агенция за приходите няма такива правомощия – да дава предписания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз се радвам, че Вие като юрист ръководите това заседание. В залата има и юристи и напоследък става практика от Бюджетната комисия госпожа Менда Стоянова да внася някакви текстове. Да внася, ама да пита преди това. Така беше по ДДС – нещо тя е измислила и го внася.
Сега тук тя внася един текст, който не държи сметка какво става, ако два органа по един и същ фактически състав имат различни констатации. Какво става? Това ли е администриране, това ли е добро управление? Значи минава първо единият орган и една фактическа ситуация я определя по един начин със съответната санкция. Минава другият орган, и той има право да се произнесе по същия въпрос. Разберете, това не е добър подход за администриране.
Следващият въпрос. Тук трябва да бъде министър Дянков и да каже има ли капацитет НАП да извършва и тази дейност. Защото, ако е така, тогава трябва да мислим да закрием Инспекцията по труда, след като тя не функционира, и възлагаме на друг орган. Разберете, че държавното управление, възлагането на законови функции, определянето на административната юрисдикция, е въпрос на подредба на държавата.
Същата работа се постигна и с онези текстове за така нареченото митническо дознание. От едната страна има капацитет в МВР, от другата страна се създаде капацитет – какво сте създали, ще видим след време, преди 7-8 години имаше такива опити – където се припокрива компетентност.
Когато между едни органи в една държава се припокрива компетентност, това означава, че рано или късно между тях ще възникнат спорове по отделни случаи, по начина на тълкуването и на прилагането на закона. И всичко това става на второ четене!? Добре, дайте тогава да дадем правомощия – и Държавният архив ходи по търговските дружества, и той чете такива трудови договори, дайте да възложим такава функция и на органите на Държавния архив.
Здравната каса. Здравната каса, проверявайки здравното осигуряване, също има някакви компетентности. Дайте и на нея да възложим и да почнат да се прескачат всички тези административни органи и да тълкуват, всеки, по свой начин, да си определя нещата.
Това значи лошо управление на държавата и ние чрез закон искаме да създадем такъв тип наслагване на функции.
Ами Икономическа полиция? Нека и на нея да възложим, защото и тя ходи да проверява. Защо да възложим на НАП, а да не възложим на Икономическата полиция, след като министърът и госпожа Стоянова мислят за държавата. (Реплики от ГЕРБ.)
Да. Майката й разказахте на тази държава с вашите мисли. Така е!
Разберете, че това не е шега – записваме някакъв текст, защото на някой му хрумнало. Дошъл тук, хрумнало му, че е добре и на НАП да възложим тази юрисдикция.
Защо не Икономическа полиция? Защо служителите от Икономическа полиция, след като органите на МВР също са актосъставители, и тя да не може да извършва тази функция, а само НАП? Още повече ще контролират несвършената работа от другите.
Пак ви казвам: едни ще имат една практика, други - друга, едни и същи факти могат да бъдат оценени от два органа по различен начин, най-малкото по отношение на санкцията, преценката, която е абсолютно в компетентността, в дискрецията на административния орган.
Извинявайте, че ви казвам тези неща, но това е лошо управление на държавата. Като не ви стига капацитета за инспекцията, увеличете състава – точка. Но, иначе, да се прескачат тук администрации, органи – единият ден излезе НАП, на другия ден дойде Инспекцията по труда и пак същото проверява?! Има ли ограничения, след като те е проверила НАП, поне шест месеца или една година да не те закача Инспекцията по труда? Няма! И понеже работещите търговски дружества и субекти остават все по-малко, там тези органи се чудят как да си уплътнят дейността. Едната седмица го проверява НАП, другата седмица – Инспекцията по труда, третата – идва Икономическа полиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Мая Манолова – реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, тъй като дебатът по това предложение на госпожа Менда Стоянова придоби характер и на ограмотителен семинар и тъй като си говорим като юристи, да припомня някои основни положения както от ДОПК, така и от други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате възможност да го направите под формата на реплика. Много Ви моля, Вие се изказахте. Репликирайте господин Миков.
Мая Манолова: Момент, репликирам господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започвате по същество изказване, госпожо Манолова.
Мая Манолова: Господин Миков, Вие допуснахте грешка. Искам да Ви поправя и да Ви кажа, че задължителни предписания се издават от Инспекцията по труда и от НОИ. Актовете, които издава Националната агенция по приходите, са протоколи, актове, ревизионни доклади и ревизионни актове. Националната агенция по приходите не издава задължителни предписания, както е посочено в направеното предложение. Така че то съдържа в себе си правен абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Радев.
Емил Радев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, тук не говорим за алтернатива. Ако приемем тази норма, и двата органа ще имат императивно задължение, когато констатират даденото нарушение, да санкционират извършителя. Проблемът става от това, че когато се прави една съвместна проверка, където примерно имаме много такива случаи – органи на Икономическа полиция, на Инспекцията по труда и данъчни, в един момент направят проверката и констатират на практика това нарушение, ще имат задължение и НАП, и Инспекцията по труда да санкционират. Оттам нататък, тъй като по нашето законодателство за едно и също нарушение не се разрешава на практика да се санкционира два пъти, оттам нататък ще има право да се обжалва от страната и единия, и другия акт и тогава може би трябва да се напишат едни правни норми какво точно става и кое наказание на практика трябва да се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, принудена съм да се обърна към изказващите се.
Без значение дали по същество или по процедурата за реплика и дуплика, да правим това, което е разписано по нашия правилник, а не кой каквото знае и откъдето знае публично и на глас да го изказва в залата.
Реплика?
Мая Манолова (КБ, от място): Ами не трябваше да го допускате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами не трябваше да го допускам, да!
Не знаех какво ще каже. Аз не мога да бъда в главата на всеки един, за да знам какво ще каже като излезе на микрофона.
Дуплика, господин Миков.
Драгомир Стойнев (КБ, от място): Още една – трета реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика за господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Господин Миков, за да не влизаме в юридически дебат, не е ли по-добре тези предложения от госпожа Менда Стоянова, която единствена ги е внесла, дори не знам дали това е волята на правителството, дори не е обсъждано със социалните партньори, да бъдат изтеглени, да бъдат внесени, да бъдат гледани на първо четене, да имаме един обстоен същностен дебат и всеки да направи своите предложения?!
След това да минат на второ четене и едва тогава да се вземе най-правилното решение.
В момента гледаме, колеги, законопроект, касаещ Агенцията за временна заетост. Един народен представител си позволява да прекара едни съществени големи реформи. Ние не можем да се съсредоточим върху политиката за увеличаване на заетостта, нали така, господин министър?! Става наистина една каша.
Нека госпожа Менда Стоянова да бъде така добра да си изтегли предложенията. Нищо не пречи след Нова година на първо четене, на второ четене, с волята на правителството, на социалните партньори, да решим този проблем.
Пак казвам, никой не е против увеличаване на контрола върху сивата икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, заповядайте за дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър! Господин Стойнев, не е по-добре, защото не може! Защото е трябвало да убедите госпожа Менда Стоянова, преди да го приемете в комисията. Вкарали сте го в пленарна зала – ще се гласува.
Уважаеми господин Радев, хубаво е да бяха измислени тези неща, само че и сега по закон съществува така наречената сигнална функция.
Какво пречи на НАП като отиде и констатира, да седне и да напише едно писъмце до Инспекцията по труда, включително част от констатациите да се ползват от другата проверка? Ще Ви кажа какво пречи. Пречи това, че ще се борят двата органа кой да събере повече глоби. Защото това им влиза в допълнителното материално стимулиране.
Мая Манолова (КБ, от място): Отива само в НАП.
Михаил Миков: Добре, отива само в НАП. Значи НАП изцяло ще работи с икономически стимули, а в Инспекцията по труда ще бъдат на едната заплата.
Виждате, че е различен аршинът по отношение на санкциите, при констатирани нарушения. Какво правим въобще? Ако ще закриваме Инспекцията по труда, да я закриваме?! Ама сега НАП разширява кръга от санкции и предмета си на дейност, респективно приходите за допълнително материално стимулиране от констатациите по трудовото законодателство.
А защо няма такива стимули за Инспекцията по труда?
Мая Манолова (КБ, от място): Има.
Михаил Миков: Има? Ами щом има, ето сега Манолова....
Стига си викала, разсейваш ме! (Обръща се към народния представител Мая Манолова. Смях и оживление.)
Това, което можем да направим и аз Ви предлагам, е да отхвърлим това предложение.
Тук е министърът. Да седнат с неговия колега финансовия министър, да прочетат това, което дискутираме тук, да намерят разумни решения.
Аз нямам против ако Вие така искате да администрирате държавата, тоест всеки да отговаря за всичко. Функциите на всеки административен орган да обхващат и дейности на органи, които иначе са относително обособени и с ясно закрепени правомощия. Всеки за всичко, ако е такава политиката на администриране – може! Аз няма да се учудя, имате мнозинство, приемете го! Но ще възникнат редица проблеми.
Какво става ако НАП констатира една седмица след като от Инспекцията по труда е минало нарушение, по което тя вече се е произнесла, а НАП по друг начин чете фактите? НАП е длъжна също да действа. Ето този дуализъм на функциите ще доведе до огромни проблеми.
Пак Ви казвам и сега няма проблем: НАП констатира, изпраща едно писъмце до Инспекцията по труда в нейната част; ако НАП констатира престъпление, да пише до прокурора; ако констатира нарушение на трудовото законодателство – пише до Инспекцията по труда. Както и обратното – Инспекцията по труда, като държавна администрация ако констатира някакви проблеми с данъците, пише писъмце до НАП. Идва НАП и в рамките на нейната компетентност си върши работата.
Какъв Ви е проблемът, че да правите такива объркващи реда и администрирането текстове? (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това като процедурно предложение, така ли?
Други народни представители?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Като има процедурно предложение не се ли подлага на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Попитах, за да се ориентирам дали има желаещи да участват в този дебат и как да дам почивката.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Миков за отхвърляне на § 4 от Доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 38, против 16, въздържали се 38.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване, госпожо Манолова?
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми колеги юристи! Правя предложение за прегласуване.
Искам да Ви прочета какво се получава, след като предложението на госпожа Менда Стоянова стане част от действащия чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. Получава се следното: „След срока по ал. 2 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Инспекцията по труда или от органите по приходите на НАП, в случаите на установени от тях нарушения”. Тоест излиза, че задължителни предписания се издават и от Националната агенция по приходите, което не е заради кръга от актове, които се издават от тези длъжностни лица.
Предложението, което току-що гласувахте да остане, на практика вкарва един абсурден от юридическа гледна точка текст. Абсурден!
Казах, че искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Миков.
Гласували 97 народни представители: за 52, против 13, въздържали се 32.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Кворумът е 62, „за” гласуват 52.
Няма направени други редакционни предложения.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 4, така както е по доклада на същата комисия.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 30, въздържали се 47.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Стойнев, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 са по вносител. Подкрепени са от комисията и остават съответно параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 4 до 8 по вносител, които стават съответно, с неприемането на § 4, в същата номерация – от 4 до 8, включително.
Гласуваме предложението на комисията, в подкрепа текста на вносителя, за параграфи с номера от 4 до 8, включително.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 9, със следната редакция:
„§ 9. В чл. 130г, ал. 2, т. 4 думите „т. 2 и 3” се заменят с „т. 2, 3 и 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията с преномерирането на § 10 по доклада, който става § 9.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Параграфи 9, 10 и 11 са по вносител, подкрепени са от комисията и стават съответно параграфи 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера от 9 до 11 включително, по вносител, които получават номерация на параграфи от 10 до 12, включително и съответно.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 13, със следната редакция:
„§ 13. В чл. 222, ал. 2 думите „чл. 325, т. 9” се заменят с „чл. 325, ал. 1, т. 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 в редакцията му по доклада на комисията. Това е на стр. 15 – § 14 е по доклада, но става § 13 с оглед преномерацията на параграфите, която върви.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Параграфи 12 и 13 са по вносител. Подкрепени са от комисията и стават съответно параграфи 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 14 и 15, съответни на параграфи 12 и 13 – по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Параграф 14. Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова – § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Моля за внимание, защото е много интересно! Тук става въпрос за следното. В Кодекса на труда чл. 328: работодателят по сега действащия текст може да прекрати трудовия договор в следните случаи, и един от случаите е в т. 10, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест, когато човек има нужния осигурителен стаж, нужната възраст, работодателят може да го освободи. Това е в частния сектор.
Сега обаче, с промяната зад която застава министърът, де факто работодателят не може да освободи хората на труда, когато навършат стаж и възраст. Разбира се, ако идеята тук е да удължаваме трудовия живот има съвсем други бонуси. Представям си колко дела ще започнат да валят, ако се премахне този текст към работодателите, когато искат да освободят човек, който да излезе в заслужена пенсия. Ако такава бе волята на правителството за всички трудещи се, тогава трябваше и в държавната администрация да има същата мярка, само че в държавната администрация вече държавата ще може да освобождава хората, които са навършили стаж и възраст, но не и в частния сектор. Разбирате ли какво неравнопоставяне има между тези хора, които работят в частния сектор и тези хора, които работят в държавната администрация?
Многократно зададох въпрос на министър Тотю Младенов по време на заседанието на комисията да не би нещо да се е объркал, но той каза: „Не. За държавната администрация ще ги пенсионираме, когато имат нужния стаж и възраст”. Добре, но защо в частния сектор трябва да затрудняваме работодателя?
Другото, което прави впечатление. Остава текстът при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките. Уважаеми колеги, съгласно приетия от това Народно събрание Закон за развитие на академичния състав се въвеждат академични длъжности и научни степени, тоест, тези степени – професори, доценти и асистенти, възникват на основание трудови договори, а доктор на науките е научна степен. Ние тук пишем някакво безумие в един законопроект.
Нашето предложение е този текст изцяло да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика или изказване?
Заповядайте за реплика, госпожо Шайлекова.
Станка Шайлекова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Стойнев!
Относно параграф 14. Целта на този параграф е хората, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да останат максимално дълго на пазара на труда, а с това да вървим и към увеличаване на ефективната пенсионна възраст.
Относно прекратяване на трудовия договор с професори, доценти, доктори на науката при навършване на 65-годишна възраст – от 1996 г., според Кодекса на труда, чл. 328, ал. 1, т. 10 този текст е действащ, той действа и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема д-р Шайлекова, нямам нищо против хората да работят повече. Разбира се, ако човек е кадърен, има сили, всеки един работодател ще го остави на работа – това е много добре. Тук разбирате, че има неравнопоставеност между частния сектор и държавата, защото министърът каза: „В държавната администрация тези хора ще ги освобождавам, щом навършат възрастта”. Ами там, ако са кадърни!? (Реплики.) Не, министърът каза, че няма да променя Закона за държавния служител, което трябва да бъде записано – изрично го попитах по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Тоест, държавата там ще ги съкращава независимо дали са кадърни, дали имат желание, дали искат да имат бонус. Разбира се, имаме представители на държавната администрация, които всички добре познаваме, които продължават да работят, които са ценни, хубаво е това, но не може за частния сектор работодателите да не могат да им прекратяват трудовия договор поради тази причина, а в държавната администрация: „Дайте всички, защото трябва да намаляваме държавната администрация”. Знаем много добре каква е причината.
Що се касае за професори, доценти и доктори на науките, не може научната степен да бъде критерий. (Реплики от народните представители Светлана Ангелова и Станка Шайлекова.) То е било досега, погрешно е, затова трябва да се махне, защото имаме нов закон, който е приет тук, в това Народно събрание. Този текст не е съобразен с новия закон. Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Пак влизаме в една безсмислена полемика и тук се мъчите да заблудите колегите. Текстът специално за професорите – да се пенсионират при навършване на 65-годишна възраст, е от 1996 г. Той не е променян и ние в момента пак не го променяме.
Това, което казвате за държавния служител, че имало една неравнопоставеност между Кодекса на труда и Закона за държавния служител – в Закона за държавния служител няма такъв текст, така че няма неравнопоставеност. Защо говорите за нещо, което не се е случило или което ще се случи в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Трябва да се прави разлика между трудови правоотношения и служебни правоотношения. Трудовите правоотношения са за хората, които са в частния сектор, и тези, които са в държавната администрация – назначени по трудов договор. За тях, тъй като има едно основно правило, че пенсионирането е право, а не задължение, именно от тази гледна точка работодателят не може на това основание да освободи работника. Ако един работник не си върши работата добре в частния сектор, има хиляди основания, на базата на Кодекса на труда, по който работодателят може да се освободи от него, но не и на това основание.
За служебните правоотношения. Те са по Закона за държавния служител, господин Стойнев, и Вие много добре знаете, че там има редица привилегии за държавните служители. Именно от тази гледна точка ние не можем да смесваме трудовите правоотношения със служебните правоотношения.
Що се отнася до текста, който е за докторантите, ние не го променяме, той остава същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Дебатите са прекратени по този параграф.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова и Валентина Богданова – параграф 14 по вносител да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Гласували 87 народни представители: за 69, против 12, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 17.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: От името на парламентарната група – господин Иван Костов.
Заповядайте.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, господин председател.
От Парламентарната група на Синята коалиция отново искаме да приканим министър-председателя да дойде да даде разяснение за... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля Ви, без реплики от залата.
Иван Костов: Ще обясня защо, ако имате търпение да изслушате.
Вчера пред нас даде разяснение външният министър – вярно е. Но той не е участвал в Европейския съвет. На Европейския съвет заседават министър-председателите и има огромно значение на какво министър-председателят се е съгласил или какво се е договорило на този Европейски съвет. Не може автентичен говорител, вместо него, да подава информация на Народното събрание.
Какво направиха останалите европейски лидери? Камерън се върна във Великобритания и застана почти веднага пред парламента. Госпожа Меркел застана пред Бундестага веднага и го прави вече почти всяка седмица – редовно се отчита за това какво се е случило. Това не е израз на слабост на тези държавници! Това е израз на сила! Така правят по-силна своята държавна позиция, защото намират съгласие, защото споделят проблемите, защото дискутират пред общественото мнение! Така и хората са по-подготвени, и институциите знаят какво точно се случва.
В България това нещо не се случва! В България министър-председателят не е дошъл да ни даде тези разяснения, които другите министър-председатели дават в своите страни. По този начин се отслабва позицията на самата българска държава и това трябва да го разбере управляващата партия ГЕРБ! То не е въпрос на каприз и не е въпрос на някакво ритуално уважение на демократични традиции. То е част от обществен дебат, който интересува хората!
Ето, вижте какъв проблем изниква, след като се съпостави казаното от министър Младенов, който аз не държа отговорен за това, което говори – той каза това, което е публично оповестено по медиите, не е говорил като присъстващ на срещата.
Каза: „Няма никакви съгласия от българска страна България да участва в Европейския солидарен механизъм”. Нали така каза? Прощавайте, питам: нали така каза, да не би само аз да съм този, който не е разбрал?
Сега вижте какво казва канцлерът Меркел пред Бундестага. Това е голямата разлика. Цитирам: „Създаването на траен механизъм за преодоляване на кризата – това е Европейският солидарен механизъм, който да замени предишния, следва да се изтегли през 2012 г. Ако се стигне дотам, всички страни членки трябва да внесем капитал”. Но аз подчертавам, тогава всички страни членки, а не само тези с рейтинг „ААА”, ще трябва да дадат своя принос като съдействие за създаване на траен капиталов инструмент за спасяване. Това казва тя.
Кой може да каже кои са всички страни членки? Кои са всички страни членки? Кой ни обясни кои всички страни членки са се съгласили, защото този механизъм – тя по-нататък казва, че когато се обединят старият и новият Европейски солидарен механизъм, общата сума става 500 млрд. евро! В тази сума от 500 млрд. евро, ако са всички страни, делът на България е 3,5 млрд.! Тя говори за реално внасяне на капитала!
Вижте какво казва: „Да е на разположение – капиталът да бъде внесен”!
Това е много тревожно тълкувание. Какво означава ние да заделим 3,5 млрд. за един финансов механизъм, ако министър-председателят се е съгласил всички страни членки да внесат?!
Второ, второто тълкувание – нека да бъде по най-доброжелателния начин, въпреки че най-често не се случва доброжелателното тълкуване. Нека да приемем, че всички страни – членки на Еврозоната, е имала предвид госпожа Меркел. Само че вижте какво означава това.
Ако българският министър-председател се е съгласил всички страни – членки на Еврозоната, да участват в създаването на този фонд, това означава, че се появява огромна такса за влизане в Еврозоната за България! Как ще влезем ние в Еврозоната? Първо трябва да платим тези 3,5 милиарда!
И двете тълкувания! Ако това се отнася за всички страни, които са подписали Пакта за финансова стабилност, е много лошо тълкувание и е против това, за което бяхме информирани! Ако се отнася само за Еврозоната, пак е много лошо тълкувание!
На какво точно българският министър-председател се е съгласил там, на това заседание, е изключително важен въпрос за българския парламент! Аз не поставям някаква съчинена тема. Поставям тема, по която уж има съгласие!
Имаме ли съгласие ние, като част от Финансовия пакт, както казва Меркел, евентуално да участваме с дял? Имаме ли съгласие входът за Еврозоната за България да стане 3,5 млрд. евро? Имаме ли го това съгласие?
По повод опитите тук да започнат някакви консултации, включително за промяна на Конституцията. Ние искаме цялостна програма, да дойде министър-председателят и да каже: „Моята програма за участие в тези преговори: първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо – позиции, които аз искам да бъдат потвърдени от Народното събрание и със силата на съгласието на българското Народно събрание да отида да ги договарям конкретно”! Това искаме ние.
В тези мерки може да има записано нещо и за промяна на Конституцията, и за текстове. Но нека да бъде част от цялостен мандат, от цялостна програма! Ние не сме чули цялостна програма, сега тръгваме някакви консултации да правим. От името на кого? От името на кого? Нали в Европейския съвет преговаря министър-председателят на Република България?
Ние тук можем всички да се съберем, можем да си говорим някакви неща – те няма да имат отношение към решаването на тези въпроси. И няма яснота: той точно за какво се е съгласил?!
С голямо притеснение моля народните представители и водещия – съберете се в ГЕРБ, помислете ги тези неща, но не можем да оставаме в това тревожно състояние абсолютно всички, пред тази неизвестност, защото българският министър-председател по някаква причина не желае да дойде тук да каже всъщност какво точно е договорено и какви позиции той има намерение да защитава в конкретните преговори за този Пакт за финансова стабилност! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на § 15а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15а, който става § 18, със следната редакция:
„§ 18. В чл. 400 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Контролът по спазването на чл. 62, ал. 1 и 3, и чл. 63, ал. 1 и 2 се осъществява и от органите по приходите на Националната агенция за приходите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За изказване заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, след отхвърлянето на предложението на госпожа Менда Стоянова за промени в чл. 62, ал. 3, би следвало този текст да отпадне, тоест това предложение на госпожа Стоянова да не бъде прието, но тъй като сме свикнали от страна на мнозинството да наблюдаваме различни нелогични действия, нека да кажем няколко думи по текстовете, които се въвеждат с § 19.
Тук официално госпожа Менда Стоянова се опитва да вкара втори контролен орган в материята на трудовото законодателство, който, забележете, ще следи сключването на трудовите договори.
Абсолютно е недопустимо, както вече се каза, това да става при гласуване на един законопроект между първо и второ четене. Още по-недопустимо е това да става на парче, защото, уважаеми колеги от мнозинството, аз искам да Ви напомня какви са функциите на Инспекцията по труда и какви са функциите на Националната агенция за приходите.
Инспекцията по труда, освен контролни функции, има като цяло функции да следи не просто спазването на трудовото законодателство, но и като цяло да защитава и правата на работодателите, и най-вече правата на хората на труда, на работещите и на служителите в различните фирми и публични структури, докато Националната агенция за приходите има строго фискални функции и има една основна задача – да следи как се събират приходите в държавната хазна. Да се предоставят функции за следене на трудовото законодателство на една институция, която има фискални функции, е абсолютно в противоречие с основни принципи на законодателството.
Забележете, и в един частен въпрос по отношение на това какво ще се случва с глобите и имуществените санкции, наложени по този закон, в единия случай, когато наказващ орган е Инспекцията по труда, събраните глоби, събраните имуществени санкции отиваха в един фонд „Условия на труд”, тоест, за да стимулират безопасните условия на труд на българските работници, докато сега тези пари ще отиват в бюджета на Националната агенция за приходите – на първо място да крепят бюджета на министър Дянков, и на второ място да се разпределят като материално стимулиране между служителите на данъчната администрация, което е недопустимо и което противоречи на основни принципи на трудовото законодателство.
И вече втората теза, която е чисто юридическа, е, че не може едни и същи нарушения да бъдат следени от два различни контролни органи; не може за едно и също нарушение да се налагат две наказания, и прочее аргументи, които бяха подробно развити от юристите, които се изказаха по предложението по § 3а.
Много Ви моля да се съобразим с предишното гласуване, да не прегласуваме практически текста на § 3а и да бъде отхвърлено това предложение, което дава едни свръх правомощия на Националната агенцията за приходите.
Надявам се и министър Младенов да е вникнал в същността на тези предложения, които се правят от депутати, и като министър на труда и социалната политика да защити хората на труда, какъвто ангажимент има в това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми дами и господа народни представители, с писмо № 154-00-22-96 от днешна дата, госпожа Менда Стоянова оттегля предложенията си по Кодекса на труда, направени между първо и второ четене, поради което същите няма да бъдат подлагани на гласуване.
Господин Стойнев, продължете нататък.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 18 с новата му номерация по доклада на комисията, който е § 16 по вносител и е подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Параграф 17 е по вносител.
Комисията подкрепя предложението.
Параграф 17 става § 19, като вземаме предвид, че всички предложения на госпожа Менда Стоянова са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След оттегляне предложенията на госпожа Менда Стоянова, по същество комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 18 има предложение от народния представител Михаил Миков:
Параграф 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 18 по вносител, което комисията не подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 64, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Гласуваме § 20.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ