Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-01-28



Председателствал: заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Милена Христова и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Регистрирани са 124 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (продължение).
На вчерашното пленарно заседание бяха гласувани и приети заглавието на законопроекта и параграфите до § 19, включително. Прекъснахме до § 20, където народният представител Стефан Данаилов беше направил своето изказване.
Има ли реплики от страна на народните представители?
Заповядайте, госпожо Шопова.
Величка Шопова (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Изискването за 50% европейска продукция е възприето в чл. 4 от Директивата „Телевизия без граници” от 3 октомври 1989 г., като е предвидено изрично, че изпълнението на тази квота се осъществява, когато това е практически възможно. Това е така не поради желание за дерогиране на нормата, а поради факта, че съществуват особени телевизионни канали със специализиран формат, нишови канали, като например детски, филмови, спортни, където изпълнението на тази квота е невъзможно. От датата на първото приемане през 1989 г. нормата не е променяна по същество. Правена е само една редакционна корекция.
Директивата за аудио-визуални медийни услуги също не променя посочената по-горе норма. Изискването за 50% европейска продукция е въведено в националното ни законодателство чрез Закона за радиото и телевизията, който е приет без забележки от Европейската комисия при приемането на нашата страна като държава – членка на Европейския съюз. След като новата директива не въвежда промени в чл. 4, не е необходимо такива да бъдат правени и в българския закон.
В някои страни членки като Великобритания, Холандия, Франция и Германия има специфични езикови разпоредби за създаване на европейска продукция, но непременно на езика на съответната държава. Те се разделят по следните два признака: разпоредби, че са приложими само за обществените оператори, или разпоредби, че се прилагат за държави, в които има повече от един официален език. В първия случай логиката на това допълнително изказване е, че след като тези оператори получават държавно или обществено финансиране, могат да бъдат ангажирани с по-високи изисквания от тези, предвидени в директивата, а във втория – за да няма превес на един от официалните езици над другия. Спазването на изискванията на директивата относно квотата „европейска продукция” се следи стриктно от Европейската комисия, като Съветът за електронни медии е задължен да изпрати годишен отчет за изпълнението й. Следователно промени във възприетото от директивата съдържание на тази разпоредба биха довели най-малко до проблеми в нотифицирането на настоящия закон, проблеми в представянето на годишните отчети, допускане на конфликт между общностното и националното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Има ли други реплики?
Заповядайте, госпожо Караминова.
За информация – вчера дадохме на господин Данаилов две минути повече. Записано е в протокола. Следя времето.
Гинче Караминова (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Моето изказване е относно 10 те процента европейска продукция, произведена от независими продуценти. Това е възприето в чл. 5 от Директивата „Телевизия без граници” – 1989 г., и оттогава не е променяно.
Директива 65/ЕО за аудио-визуалните медийни услуги от 11 декември 2007 г. също не променя посочената по-горе норма. Изискването за 10% европейска продукция, произведена от независими продуценти, е въведено в Закона за радиото и телевизията, утвърдено от Европейската комисия при приемането на България за страна – членка на Европейския съюз. С предложената редакция българската държава, съобразявайки нормите на общностното законодателство, въвежда по-строги изисквания, като:
Първо, увеличава процента от 10 на 12%. Изключва повторенията на телевизионни програми от този процент, с което фактически го удвоява до 24%. Обичайна практика в цял свят е договорите за закупуване на независими продукти да включват поне две повторения на закупената програма. Включването на подквота за български произведения обезсмисля текста на директивата и му противоречи. Следователно ще доведе до проблеми с нотифицирането на настоящия изменителен закон, а така също и до неравнопоставено третиране на стопанските субекти в общността.
Колкото и да ни се иска като граждани и зрители да въведем подквота само за български произведения, това остро ще противоречи на поетите ангажименти пред европейските ни партньори, а и сме част от европейското семейство от 2007 г. и като законодател трябва да гарантираме равнопоставеността на българските произведения с тези от други страни членки, както българските производители са равнопоставени в другите страни от Европейския съюз, където никой не дискриминира достъпа до пазара на български произведения за сметка на националните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Господин Данаилов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
Стефан Данаилов (КБ): Аз не съм коментирал ал. 2. Моето предложение беше 10%, а не 12%. Но искам да отбележа, че се случи нещо странно. В предложението на Министерския съвет бяха 25% за независимите, после станаха 12%. Разбирам, че този скок беше много голям. Това също го обсъждахме.
Що се отнася до ал. 1, никак не съм съгласен. Колеги, ние можем да извадим от сто кладенеца вода, за да кажем как не може да стане това за оригиналния език на страната. И все пак това е мярка, която наистина ще даде възможност да се произвежда българско (не само на език) изкуство, българска програма. Затова е и предложението. Неслучайно тези страни, които вече са го направили, не са получили някаква наказателна мярка за това.
Повтарям, че т. 30 от преамбюла на директивата дава възможност точно за това.
Аз разбирам, че тези дни и вчера наново сте се съветвали, но пак ще кажа: тук не става въпрос за лобиране. Става въпрос за възможността да имаме български програми, не само българско кино. Гледате телевизия. Да сте видели освен в Националната телевизия български опит за сериал или за филм? Само Националната телевизия прави това. Ето за това става въпрос. Разбира се, мнозинството има право да реши, но моля преди да се започне новият Закон за радио и телевизия, вашите експерти добре да огледат тези неща. На заседанието на комисията беше поканена една госпожа, не знам от коя от юридическите комисии, която потвърди, че във Франция и Испания имат квота на своя език – френски и испански. Вчера ви казах, че 10 държави са с тази практика. За това става въпрос.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): За част от обществените става въпрос.
Стефан Данаилов: Нашата обществена е единствената, в която можеш да видиш българско. Всички сте свидетели на това. Но нека да подтикнем и другите национални медии да инвестират! Това беше моето предложение. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Повтори си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Данаилов, ще Ви помоля да дадете Вашето предложение за чл. 19, ал. 1 в писмен вид, за да може при гласуването да можем да изчетем коректно текста.
Има ли желание за изказване от народните представители?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Да поздравим господин Курумбашев с рождения му ден от името на Четиридесет и първото Народно събрание! (Ръкопляскания.)
Преди да започнете, моля да декларирате дали има конфликт на интереси.
Петър Курумбашев (КБ): Попитаха ме за това. Да ви кажа честно, съжалявам, че нямам конфликт на интереси. Бих се радвал, ако и днес можех да произвеждам телевизия. По някакъв начин човек е сантиментален към това, което е правил. За нас, хората, които едно време са правили предаването „Ку-Ку”, са си мислили, че това е белег на независимостта и символ, че нещо в България се променя.
В момента не виждам тук господин Асен Агов, но ще кажа, че и той докато беше генерален директор на Националната телевизия, нито веднъж не си е позволил да въздейства върху нашата редакционна независимост.
Оттук искам да започна своето изказване – защо трябва да има българска телевизионна продукция. Трябва да я има, защото всеки един от телевизионните продуценти е самостоятелна единица на свободата на словото в България. Това са хора като Нико Тупарев, Димитър Митовски, Магърдич Халваджиян, Иван и Андрей, Евтим Милошев, Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев и така нататък. Тези хора никога няма да можете да ги съберете и да им кажете, че трябва да имат единно политическо мнение. Тези хора никога няма да можете да ги съберете и да им кажете, че трябва да отразят някакъв единен икономически интерес. Именно това е смисълът на независимия продуцент, и то на българския независим продуцент!
Какво се случи между първо и второ четене? Премиерът имаше мнението, че трябва да има квота за българска продукция. Дали е била голяма – 25%, или не, това е втора тема.
Първото, което се случи, беше, че след като имаше предложение 50% европейска, от която 50% българска продукция, след това се оказа, че народните представители от БСП подкрепят предложенията на правителството, излъчено от ГЕРБ, а народните представители от ГЕРБ не го подкрепят.
Какви разговори се случиха между първо и второ четене? Това бих оставил за домашно.
Промяната, която беше записана от така наречената експертна група, нулира процента за българска продукция – от възможността да са 25%, както е записано в момента в предложението, са 0%, тъй като изискването е за 12% европейска продукция. Или условно казано, ако примерно имаме гръцки собственик на телевизия и той излъчи 12% гръцка продукция, може да каже: „Аз няма да излъчвам българска. Изпълнил съм формално закона. Гръцката продукция европейска ли е? Европейска е.”
Имайте предвид, че въвеждането на изискване за национална продукция е изискване, което го има в много законодателства. Погледнете Централна Европа. Унгарците имат изискване за 50% унгарска продукция. Чехите имат изискване за 30% чешка продукция. Това не противоречи на Европейската директива, защото чешката продукция е европейска, унгарската продукция е европейска. Българската също е европейска. Като цяло ще видите, че директивата е малко лобистка, защото казва, че 50% от продукцията трябва да е европейска. Все едно да гледаме законопроект и някой да ви каже: „Петдесет процента от колите, които се продават в България, трябва да са европейски”. Всеки от името на пазара ще каже: „Защо пък трябва да са европейски? Не може ли да са примерно американски, азиатски и така нататък?!”
Вторият момент, на който исках да ви обърна внимание, беше фигурата на експертната група, която беше въведена по време на обсъждането. Това беше експертна група, която не беше излъчена от комисията. Тя пренаписа целия закон между първо и второ четене и от името на работната група бяха депозирани предложения как трябва да се промени законът – една анонимна група от хора, която ние нито сме избирали, нито сме знаели кои са. Освен това знаете, че между първо и второ четене предложение могат да правят само народни представители и никакви експертни групи. Даже се стигна дотам, че представителят на този бизнес, чийто интерес ние днес ще утвърдим с този закон, седеше до уважаемата госпожа председателка като заместник-председател – нещо, което не съм виждал в досегашната практика на която и да е парламентарна комисия. За справка – до председателя седят само заместник-председателите и избраните от народа. Ако не вярвате, погледнете зад мен.
Така че в поправката да има излъчване на официален език – погледнете предложението на Стефан Данаилов и моето – има малка разлика, но да има определен процент на официалния за страната език е нещо, което съществува и в по-старите демокрации, и в по-новите членки, примерно в държави като Франция и Латвия. Това, което се случи – че не се случи никакво обсъждане между първо и второ четене, а абсолютно всички предложения на експертната група бяха гласувани и абсолютно всички странични предложения бяха отхвърлени – не намирам за нормално като начин на работа, още повече когато говорим за Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Курумбашев?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Пред всички искам най-отговорно да заявя, че упрекът, който се отправя по отношение на работата ми като председател и към работата в комисията, не отговаря на истината. Всички предложения, които са постъпили в комисията и които се направиха между първо и второ четене от народни представители, са обсъдени с депутати - вносители на част от предложенията, и в експертната група. А това са колеги, които са правни референти към Народното събрание, и експерти от „Европейско сътрудничество” в Народното събрание.
По отношение на това, че не е било налице обсъждане – налице е обсъждане по всички спорни точки и параграфи. Експертите от така наречената експертна група, за която се твърди, че е анонимна, присъстваха на заседанията на комисията. Хората, които са участвали в работната група, са определени със заповед на министър-председателя и съответно са специалисти в конкретната област. За така наречената експертна група се твърди, че е внасяла предложения, но по-скоро може да се каже, че работната група с правна техника е оформила прецизно текстовете. В този смисъл бих искала да отговоря на казаното за така наречената „анонимна експертна група”.
В правомощията на председателя на всяка комисия е да привлече работна група за работата по текстовете с цел по-оперативна работа. Още повече, че материята на самия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е сложна, обемна. Именно тази работна група позволи работата по този законопроект да приключи в рамките на две заседания на комисията – редовно и извънредно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За втора реплика, заповядайте, господин Михайлов.
Михаил Михайлов (СК): Твърденията на господин Курумбашев, че само предложенията на експертната група са влезли и са одобрени като са получили подкрепа в комисията, не е вярно. Ние с колегата Иванов имаме около двадесетина предложения. От тях почти всички са вкарани в текстовете, които са одобрени, така че не са приети само предложенията на експертната група.
По така коментирания § 19 – ние си оставаме на нашето предложение за 10%. Предложението на експертната група е компромисно – за 12%.
Ние се позоваваме изцяло на европейския текст за 10%, който е валиден в почти всички страни – членки на Европейския съюз. Затова ние настояхме този текст да си остане. В интерес на истината ще кажа, че много от предложенията на други депутати и голяма част от предложенията от „Атака” по следващите текстове относно наказанията, също бяха приети, така че не отговаря на истината твърдението, че само предложенията на експертната група са взети под внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За трета реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Курумбашев! И аз като Вас бях на първото от заседанията в постоянната комисия, на които се разглеждаше този законопроект за второ четене. Там имаше една много подробна дискусия по всички предложения по чл. 19. И Вие, и аз участвахме много активно в нея.
Това, което мога да направя като извод накрая, е, че нито продуцентите или техните представители, които присъстваха там, нито операторите, възразяваха по така предложения окончателен вариант на текста, който беше подкрепен по-късно с гласуване.
Директивата казва: „не по-малко от 10%”. Предложението е - 12. Тук няма драма.
Директивата казва: „независими продуценти”. В действащия закон в момента говорим за външни. В момента това нещо е коригирано и говорим за независими продуценти. На практика нищо не се променя, защото в Преходните и заключителни разпоредби е записано що е то „външни или независими продуценти”. Ние там сме отговорили на изискванията и на двете директиви и не сега, а преди, когато са приемани тези текстове.
И трябва да спрат спекулациите и манипулирането на общественото мнение с невярното говорене за това, че ние сме против българската продукция. Не сме против българската продукция.
Обяснихме, че в този текст не може да се съдържат определения като „българска”, които ще бъдат дискриминационни по отношение на европейските правила и норми на основа на националност. Може да запишем да има такива изисквания и задължения там, където са текстовете за обществена телевизия. Тези примери, които Вие давате с тези страни, са само за обществените телевизии.
Като реплика на господин Данаилов - говорещите преди мен уточниха това нещо. Аз не смятам, че трябва да го обяснявам още веднъж, така че аз Ви моля да се обединим и да подкрепим този текст, така както е гласуван от комисията, защото наистина, когато приключи обсъждането в тази комисия, нямаше възражения от нито една от страните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Курумбашев – право на дуплика. Заповядайте!
Петър Курумбашев (КБ): Уважаеми колеги, аз пък ви моля да подкрепим предложението на Министерския съвет. Не виждам нищо лошо да подкрепим предложението на Министерския съвет – той е излъчен от вас. Неговото предложение е абсолютно толкова хармонично с европейските норми, колкото и предложението на прочутата анонимна експертна група.
Да ви кажа как се прави експертна група. Ако някой иска да направи честна и равнопоставена експертна група, която да коментира тези поправки, да види практиката, която имаме в момента в Комисията по околната среда и водите по промените в Закона за генетично модифицираните организми – кани се по един представител от всяка политическа сила. Сядат тези хора – дали самите народни представители, дали излъчени от тях експерти, и коментират. Не се прави на тъмно, след което 24 часа преди заседанието на комисията това да се сервира.
А иначе какво българско филмово производство, например ще имаме ние тази година? Направо го унищожихте с 50% съкращаване на бюджета за филмопроизводство със Закона за бюджета. И не били сега българските филми каквито бяха едно време. Съгласен съм. Нямаме „Оркестър без име”, нямаме „Вчера”, нямаме „Топло”, нямаме „Двойникът”, нямаме „Дами канят”! От друга страна имаме обаче други филми. Примерно за тази година се направиха „Дзифт”, „Източни пиеси”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който между другото е в официалната селекция на полуфинала на Оскарите. Не им даваме пари през бюджета, не им даваме шанс да работят през телевизиите. Колко български филма сте гледали по bТВ и по „Нова” за тези десет години, кажете ми? Колко?
И ако ние не го заложим това в закона, няма как да ги защитим. Много е тежко да защитаваш интереса на 10 милиона срещу интереса на 500 милиона. Но ви пожелавам успех в тази ваша битка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване?
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (СК): Благодаря, господин председателю.
Искам да подчертая – да, „господин председателю”, а не „господин председателстващ”! Защото той е председател на заседанието, така че ми се струва, че всички трябва да се обръщаме към председателя с „господин председателю”. Това – по начина на водене на дискусията.
Аз мислех случая с тези проценти за приключен, защото беше постигнато съгласие в комисията в крайната фаза на обсъждането на законопроекта, в което и аз участвах. И моето впечатление беше, че тази експертна група подпомогна значително изготвянето на финализираните текстове. Тя не беше анонимна, хората участваха с имената си, дадоха своя принос и в крайна сметка се получи един добър резултат.
Не виждам защо отново се подновява един дебат, който вече водихме в тази зала и който очевидно не доведе до нищо друго, освен до този финализиран текст.
На онези, които искат 50% от програмата да бъде българска, защото толкова се получава в крайна сметка с повторенията, мога да кажа следното: все едно да задължите италиански ресторант да има 50% в менюто си мешана скара „а ла „Балкантурист” или ресторант за суши също да има мешана скара „а ла „Балкантурист”. И това да стане с волята на законодателите, които впрочем с малки изключения, не са никакви експерти по тези въпроси и редно беше да искат съвета на експертите.
Второ, понеже стана дума затова, че не съм посягал на независимостта на редакциите във времето, когато съм оглавявал Националната телевизия. Не съм го правил, защото дълбоко вярвам в свободната конкуренция. Смятам, че онзи, който е талантлив, който е способен, който има идеи, ще наложи тези идеи и не 25%, а вероятно, ако има повече такива таланти, българската програма ще бъде 50-60-70%. Защото има достатъчно проблеми в нашето всекидневие, които могат да бъдат разнищени, могат да бъдат обърнати в сценарии, във филми и предавания, ако има достатъчно талантливи автори, които да напишат тези сценарии, и ако не ги мързи, разбира се. Ето затова, с твърдото си убеждение, че трябва да има свобода на избора на телевизионния оператор, на разпространителя на такива програми, не трябва да се налагат квоти. Дори европейската квота е прекалено урегулираща. Тя потиска свободата на пазара и онези, които са имали възможност по-дълго да се загледат в телевизиите на различните страни от Европейския съюз, ще видят 30-40% скука. Страхотна скука, която никой просто не иска да гледа и веднага обръща на някой друг канал.
Ето затова смятам, че ако под българска продукция се смята носталгичното представяне на филми, носталгичното представяне в предавания на героизми като строителството на мавзолея или на Димитровград, което наистина малко ме потиска, в такъв случай аз съм не за тези 12%, а за още по-ниска квота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Агов?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Съжалявам, че трябва да отправя реплика към един много уважаван от мен колега, с когото сме работили дълги години. Той наистина е пример за човек, който е следял за редакционната независимост, за разлика между другото от други генерални директори на Националната телевизия след това.
Производството на телевизия и на български филми не е като производството на мешана скара. Това производство е национална идентичност. Освен това аз разбирам, че Вие абсолютизирате принципа на пазара, обаче по същата логика утре ще кажем: „Ами в Македония и в Турция правят по-евтини домати. Защо да имаме български земеделски производители, като има други страни, които очевидно се справят по-добре?” Аз например дори се впечатлих тези дни, че си купуваме ябълки от Австрия вече, в смисъл, стигнали сме явно до много високо място.
Както трябва да имаме български земеделски производители, така трябва да имаме и български телевизионни производители, и български филмови производители и наше задължение като народни представители е да защитим българските производители. Ние не сме евродепутати да защитаваме европроизводителите. Ние сме български народни представители, които трябва да защитим българската национална идентичност чрез българските производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за втора реплика? Няма.
Господин Агов, заповядайте.
Асен Агов (СК): Благодаря, господин председателю.
В живота извън парламента ние може много да се уважаваме с господин Курумбашев, но тук сме опоненти и ще спорим докрай. Аз няма да премълча нищо, независимо от това как ценим един друг себе си или останалите.
Ще кажа само, че националната идентичност е непартийна идентичност. Тя е част от историята, която освен Димитровград е строила и лагери, в които са умирали хора. Тази идентичност не се показва. Показва се националната идентичност само на успехите на една злополучна система, която се сгромоляса 1989 г. Ето това е нещото, което много сериозно, много сериозно ме тревожи. И утре, ако задължите 50% такава продукция да се излъчва по един от националните канали, тогава вие ще връщате историята назад. Ето затова сме опоненти. Защото онова, което се излъчва, господин Курумбашев, се харесва на хората, които са избрали Вас, господин Курумбашев, не на хората, които са избрали мен или дясната страна на залата. Ето затова смятам, че такава пледоария за националните програми е партийна пледоария и Вие защитавате теснопартиен интерес. По тази причина смятам, че е абсолютно логично да се придържаме към европейските норми, защото в крайна сметка тези европейски норми имат своя цивилизационен характер за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания от народните представители?
Заповядайте.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, въобще нямах намерение да се изказвам по тази тема, тъй като има достатъчно по-компетентни от мен. Провокираха ме последните думи на колегата господин Агов.
Господин Агов, предполагам, че повечето от нас влизат през служебния вход. Предлагам на ръководството на Народното събрание всички народни представители да влизат задължително през парадния вход и да поглеждат какво пише на този парламент - „Съединението прави силата”.
Когато говорим за национална идентичност и за националното ни самочувствие и, дето се казва, за голямата битка, която се води в този глобализиращ се свят - всяка нация, всяка култура да отстоява своите дадености и да се развива, да се пледира тук, че тези 20 години държавната телевизия е излъчвала строителството на Димитровград и еди-какво си, това не е сериозно. Това е политизиране на нещата според колегите, които са формирали центъра и дясно. Едва ли не, вижте, понеже говори Курумбашев, той е от Коалиция за България, затова вкарва политически елементи в един професионален дебат.
Аз мисля, че това не отговаря на ерудицията на господин Агов и не е прав да се изказва по този начин. Смятам, че колегите най-искрено защитават българската кауза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Радославов?
Заповядайте, господин Агов, имате право на реплика.
Асен Агов (СК): Господин председателю, това май ще бъде редуплика или нещо такова. Не знам дали има такъв термин в парламентарния живот, но очевидно това изказване беше реплика към моето изказване и аз не мога да не реагирам.
Точно така пише: „Съединението прави силата”. Но предавания като тези разделят нацията, защото представят едната страна от историята й и това работи срещу съединението. В крайна сметка ние не можем да се съединяваме тук, в този парламент, където има опозиция и управляващо мнозинство. Ние винаги ще бъдем разделени. Ако сме единни, както впрочем е виждал този парламент до 1989 г., резултатът е ясен – национална катастрофа. Смисълът на спора тук е този: да се намери най-доброто решение и когато го намерим, тогава наистина да обединим усилията си.
Мисля, че сега е намерено добро решение, господин Радославов. Трябва да обединим усилията си и да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Втора реплика? Няма.
Господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, господин Агов, колеги! Изглежда точно това е разликата в манталитета – моя и вашия – в начина ни на разбиране като народни представители как да се държим. Аз мисля, че има общи каузи за всички – за управляващи и опозиция, национални каузи, по които трябва да се обединим. Не мога да приема, че за всичко трябва да бъдем противопоставяни на управляващи и опозиция. И в предишното Народно събрание е имало случаи, когато съм подкрепял позиция на представители на тогавашната опозиция, и сега твърдя, че ако искаме България да се развива успешно, трябва да търсим консенсус по такива проблеми. И той да не се налага със силата на мнозинството, а да бъдем убедени. Когато се опитваме с аргументи да защитим своята теза, постоянно да се насажда, че виждате ли, нищо не трябва да се приема от опозицията - аз не съм съгласен с такъв тип отношения в българския парламент. (Реплика от Асен Агов.) Ами – че едва ли не вечно си оставаме противопоставящи се. Има неща, по които можем да се обединим, независимо кой от коя политическа сила е тук.
Аз съм за това и пледирам към колегите от ГЕРБ. Мисля, че много от тях разсъждават по същия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този спор има и друг израз. Не е само за това, за което спорят колегите отляво и отдясно.
Първо, в изминалия период се показваше не само Димитровград, показваха се и лагери. Това са двете страни на едно и също нещо. Това се нарича бинарна опозиция, което не може едно без друго при един тоталитарен режим, който бе обречен и който се разпадна сам по себе си. Оказа се, че е нецелесъобразен. По този въпрос е написано толкова много, че няма време да се чете.
Но тук проблемът, който разискваме във връзка със закона, е дали държавата да финансира произвеждащото се от българската култура изкуство или да не го финансира, дали да оставим книгите, филмите, телевизията и пр. на решенията на пазара. Така излезе. Нали затова спорим?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не, не спорим за това.
Станислав Станилов: То лежи в основата на онова, за което спорим – дали държавата да дава повече пари или да дава по-малко пари и да оставим „на пожерание зверей”, както казват руснаците, тази дейност. Въпросът във всички европейски държави е решен по следния начин: в европейските държави, които са под 10 млн. население, държавната власт дава повече пари на писателите, художниците, на кинодейците, на телевизията и т.н. по всякакви програми. Изчислено е, че при над 20-милионно население един писател с писане на книги може да се издържа. Под 20-милионно население, какъвто и да му е пазарният успех, не може да се издържа. Тоест той трябва да работи и друго нещо. Затова на много места се намират всевъзможни форми и програми това да се финансира.
Що се отнася до политическия израз на културата, тя винаги е следвала властта. Такъв е нейният характер. И когато една власт е отдясно, тя въпреки своята обективност неволно ще завива подсъзнателно надясно. Когато властта е отляво, ще завива наляво и т.н. Затова мисля, че този спор не е много съществен за случая. В изминалото време се показваха всякакви работи, особено в България. В другите държави не е така изострено противопоставянето на тези неща. Но при нас е така. Такъв е характерът на нацията, такъв е културният модел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Станилов?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Аз исках да ви дам още един факт в посоката, в която говори проф. Станилов. Както той говори за писателите, които могат да се издържат в държави, имащи над 20 милиона население, същата сметка е правена и за киноиндустрията. Установено е, че само държави с население над 70 милиона могат да правят филми за самите себе си, за своя си пазар и да се самоиздържат. Всички, които са под 60 милиона, ако искат да имат национално производство, трябва да го субсидират. Дали ще го направите чрез бюджета, дали чрез коопродукции с други държави, дали чрез обществените медии, дали ще го направите чрез обществените и частните медии – това вече е ваше решение. Но ние очевидно не сме в групата на 60-милионните. Това са държави като Турция, Италия, Германия, Франция. Свършиха тези примери. Не са толкова много.
Второ, много впечатляваща теза е, че аз отстоявам теснопартийни интереси. През цялото време ви подканвам да подкрепите предложението на Министерския съвет. Ако мислите, че Министерският съвет отстоява теснопартийните интереси на БСП – това е кристална политическа теза, която ви препоръчвам и в бъдеще да развивате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Това по същество не беше реплика.
Желаете ли дуплика? Не.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата по § 20.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов. Преди това бих искал да кажа, господин Данаилов, че по същество това не е редакционна поправка. В момента сме на второ четене. Независимо от това ще го прочета и ще го подложа на гласуване:
„Чл. 19а. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски предавания, от които не по-малко от 25 на сто са създадени на официалния език на страната, когато това практически е възможно.”
Надявам се текстът коректно да беше прочетен.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението, което направи народният представител Стефан Данаилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 51, против 69, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 79, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направената редакция от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 91, против 15, въздържали се 34.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание от народните представители за отношение по § 21? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът на § 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – създава се нов § 21а:
„§ 21а. В чл. 25 след думата „журналистика” се поставя запетая и се добавя „филмовата индустрия”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване?
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Уважаеми колеги, позволете ми да изложа аргументите на уважаемия господин Данаилов и моите за това предложение. В случая става дума за членовете на СЕМ. В закона е записано в кои области трябва да имаш опит, за да можеш да бъдеш избран за член на СЕМ, и е казано: може да е юрист, може да е икономист, може да е с опит в електронните медии, опит в журналистиката и ние казваме да се постави запетая и да се добави „филмовата индустрия”. Тоест предлагаме за член на СЕМ да може да се избира и човек, който има опит във филмовата индустрия. Нито искаме да въведем квота за човек, който се е занимавал с кино, нито искаме да кажем, че изключително такива хора трябва да се избират. Просто казваме като законодатели да дадем възможност и за още един тип хора с определен тип професии да могат да бъдат избирани за членове на СЕМ. Запазваме правото на всички останали, разбира се, които досега са можели да бъдат избирани – и с опит в електронните медии, и юристи, и икономисти, просто казваме: и хора с опит във филмовата индустрия.
Това е смисълът на нашето предложение и бих ви помолил за подкрепа. Тъй като, за съжаление, и това предложение не попадна в разбирането на прочутата експертна група, в случая просто разширяваме понятието кой може да бъде избиран за член на СЕМ. Нищо повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Курумбашев? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 21а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 31, против 64, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22:
„§ 22. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите „радио- и телевизионни оператори” се заменят с „доставчици на медийни услуги”.
2. Точка 5 се изменя така:
„5. да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел – доставчици на медийни услуги;”.
3. В т. 6 думите „радио- или телевизионен оператор” се заменят с „доставчик на медийни услуги”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 22 в редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 23.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът на § 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 23 и § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 23 и § 24, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстовете на § 23 и § 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Калина Крумова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”;
б) в т. 4 думите „радиото и телевизията” се заменят с „медийните услуги”;
в) в т. 7 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги” и думата „програми” се заменя с „медийни услуги”;
г) в т. 10 думите „радио- и телевизионна дейност” се заменят с „медийните услуги”;
д) точка 12 се изменя така:
„12. може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33;
е) точка 16 се изменя така:
„16. води публичен регистър на:
а) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;
б) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
в) медийни услуги по заявка;
г) предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми.”;
ж) в т. 18 думите „радио- и телевизионната дейност” се заменят с „медийните услуги”.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие, което Съветът изпраща в 7-дневен срок от подписването му на Държавната агенция за закрила на детето.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Съветът за електронни медии предоставя на комисията на ЕО и на независимите регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на медийните услуги информация, необходима за прилагането на Директива 89/552/ЕИО на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 25 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 18.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът на § 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26 и § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 26 и § 27.
Гласували 102 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28:
„§ 28. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея изречение второ се изменя така: „Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред Съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация.
(3) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 28.
Гласували 103 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 18.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 29.
Гласували 101 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: По § 30 е постъпило предложение от народния представител Калина Крумова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30:
„§ 30. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в Интернет.
(2) Съветът за електронни медии ежемесечно издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на доставчиците на медийни услуги, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии, издадените актове за установяване на административни нарушения, наказателните постановления и постановените при тяхното оспорване съдебни решения. Бюлетинът се публикува на страницата на Съвета за електронни медии в интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 31.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32:
„§ 32. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „радио- и телевизионни” се заменят с „медийни”.
2. В ал. 3 думите „електронна съобщителна мрежа” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 32.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
„Параграф 33 се изменя така: в чл. 46, ал. 2 думите „предавания и” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 96 народни представители: за 26, против 62, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 34.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: По § 35 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. Член 47а се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 35.
Гласували 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов за § 36.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 36 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 36.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 94 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 38, който става § 37 – да поясня за народните представители.
Гласували 98 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Даниела Петрова: Постъпили са предложения от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов за § 39, които са оттеглени.
Постъпили са предложения от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложенията.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов.
Предложенията по т. 1 и 3 са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на § 39 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член, както следва:
„§ 38. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: „Търговски съобщения”.”
„§ 39. Член 72 се изменя така:
„Чл. 72. Търговските съобщения са аудио-визуални търговски съобщения и търговски съобщения в радиоуслуги.”
„§ 40. Чл. 73 се изменя така:
„Чл. 73. (1) Аудио-визуални търговски съобщения са изображения със или без звук, предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея, или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.
(2) Търговски съобщения в радиоуслуги са звукови съобщения, предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.”
„§ 41. Чл. 74 се изменя така:
„Чл. 74. (1) Реклама е форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие или физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, или да съдейства за популяризирането на кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане.
(2) Спонсорство е форма на търговско съобщение, състоящо се в принос от физическо или юридическо лице, което не се занимава с доставката на медийни услуги или със създаване на аудио /аудио-визуални произведения, към финансирането на медийни услуги или предавания с оглед популяризиране на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или на неговите продукти.
(3) Телевизионен пазар или радиопазар е форма на търговско съобщение, което представлява всяко пряко предложение към аудиторията с цел предоставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения в аудио-визуално предаване или радиопредаване срещу заплащане.
(4) Позициониране на продукт е форма на търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение.”
„§ 42. Наименованието „Раздел ІІ „Реклама” се заличава.”
„§ 43. Чл. 75 се изменя така:
„Чл. 75. (1) Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.
(2) Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане.
(3) Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да оказват влияние върху редакционното съдържание.
(4) В търговските съобщения не трябва да се използват техники, действащи върху подсъзнанието. Техники за подсъзнателни внушения са индиректни методи, които не са обозначени като търговски съобщения и не се разпознават от аудиторията като такива, но могат да формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към представяните стоки и услуги.
(5) Търговските съобщения не трябва:
1. да засягат човешкото достойнство;
2. да включват или насърчават каквито и да са прояви на дискриминация, основана на признаци като пол, раса или етнически произход, националност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;
3. да насърчават поведение, което застрашава здравето или безопасността;
4. да насърчават поведение, което сериозно засяга опазването на околната среда.
(6) Забраняват се всички форми на търговски съобщения за цигари и други тютюневи изделия.
(7) Търговските съобщения за алкохолни напитки не трябва да са насочени специално към деца и не могат да насърчават прекомерната употреба на такива напитки.
(8) Забраняват се търговските съобщения за лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или за лечение, което се назначава само по лекарско предписание, с изключение на случаите по чл. 248 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
(9) Търговските съобщения не трябва:
1. да създават опасност за физическа или морална вреда на децата;
2. да убеждават пряко децата да закупят или да вземат под наем продукт или услуга, използвайки тяхната неопитност или доверчивост;
3. да насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги;
4. да злоупотребяват със специалното доверие, което децата имат в своите родители, учители или други лица;
5. да показват безпричинно децата в опасни ситуации.”
„§ 44. Член 76 се изменя така:
„Чл. 76. (1) Доставчиците на медийни услуги изготвят като част от етичния си кодекс правила по отношение на търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.
(2) Доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация.”
„§ 45. Член 77 се изменя така:
„Чл. 77. Не се допуска разпространяването на търговски съобщения, съдържащи порнография или подтикващи към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат търговски съобщения с еротично съдържание с участие на децата или предназначени за тях.”
„§ 46. Член 78 се изменя така:
„Чл. 78. Доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори.”
„§ 47. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79. Доставчиците на медийни услуги съдействат на Съвета за електронни медии за стриктното прилагане на закона, като при мотивирано искане му предоставят необходимите данни и документи за нуждите на регулирането.”
„§ 48. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80. (1) В търговските съобщения не могат да се използват гербът, знамето и химнът на Република България, както и гласовете и образите на действащи журналисти – водещи на новини.
(2) Лицата по ал. 1 могат да участват в популяризирането на кауза или идея.”
„§ 49. Член 81 се изменя така:
„Чл. 81. Търговските съобщения за стоки и услуги, чието производство или търговия подлежат на лицензионен режим, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност или за чиято реклама се изисква разрешение, могат да бъдат включвани в медийни услуги само след представяне на съответния лиценз или разрешение.”
„§ 50. Създава се наименование „Раздел ІІ „Спонсорство”.”
„§ 51. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. (1) Спонсорираните медийни услуги или предавания трябва да отговарят на следните изисквания:
1. тяхното съдържание, а при програмите – тяхната програмна схема, при никакви обстоятелства да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакторската независимост на доставчика на медийни услуги;
2. те да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки или услуги, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията;
3. зрителите да са ясно информирани за съществуването на споразумение за спонсорство;
4. ясно да се разпознават като такива по името, логото и/или друг знак на спонсора, като споменаване на неговите продукти или услуги или на техен отличителен знак по подходящ начин в началото, по време на и/или в края на предаванията.
(2) Медийните услуги или предавания не могат да бъдат спонсорирани от лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия.
(3) При спонсорирането на медийни услуги или предавания от производители или търговци с лекарствени продукти или от лечебни заведения може да се рекламира името или образът на спонсора, като не се допуска реклама на конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.
(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини и актуално-публицистични предавания за текущи събития.
(5) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.
(6) Забранено е показването на логото на спонсор в детски и религиозни предавания.”
„§ 52. Създава се наименование „Раздел ІІІ „Позициониране на продуктите”.”
„§ 53. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Позиционирането на продукти в новини, религиозни предавания и в аудиовизуални медийни услуги на обществени доставчици е забранено.
(2) Позиционирането на продукти в детски предавания, включително в предавания по ал. 3, се забранява.
(3) Позиционирането на продукти е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудиовизуални медийни услуги, в спортни и в забавни предавания, както и в други предавания, които не са изрично посочени в ал. 1. Позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудиовизуални медийни услуги.
(4) Не съставляват позициониране на продукти случаите, когато включването на продукт или услуга в дадено предаване не е извършено срещу заплащане, а е предоставено за нуждите на осигуряване на предаването с гардероб, реквизит, награди или други подобни и съответните продукти и услуги не са на значителна стойност.
(5) Значителна стойност по смисъла на ал. 4 е тази, която надвишава пет пъти средната стойност на търговските съобщения, излъчвани в съответното предаване, съобразно предварително обявената тарифа на съответния доставчик на медийни услуги.
(6) Доставчиците имат право да обявят по подходящ начин предоставянето на стоки и услуги по ал. 4 във финалните надписи на съответното предаване.”
„§ 54. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. (1) Предаванията, включващи позициониране на продукти, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. тяхното съдържание, а при програми – тяхното подреждане в програмната схема, да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакционната независимост на доставчика на медийни услуги;
2. да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки и услуги, по-специално като рекламират изрично въпросните стоки или услуги;
3. да не изтъкват неоправдано съответния продукт;
4. зрителите да са ясно информирани за съществуването на позициониране на продукти.
(2) Предавания, включващи позициониране на продукти, трябва да съдържат съответната идентификация в началото и в края на предаването, както и при подновяването на предаването след рекламна пауза, за да се избегне евентуално объркване от страна на зрителя. Това изискване не се прилага за предаване, което не е произведено или поръчано от самия доставчик на медийни услуги или от свързано с него лице.
(3) Предаванията не трябва да включват позициониране на:
1. цигари или тютюневи изделия или позициониране на подобни продукти и предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия;
2. конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.”
§ 55. Създава се наименование „Раздел ІV Реклама и пазар в телевизионни програми”.”
„§ 56. Член 85 се изменя така:
„Чл. 85. (1) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно разпознаваеми и да се различават от редакционното съдържание.
(2) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови, и/или пространствени средства, без с това да се ограничава използването на нови рекламни техники.
(3) Единични рекламни спотове и спотове за телевизионен пазар, освен при предаването на спортни събития, са изключение.”
„§ 57. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. (1) Когато рекламни или телепазарни спотове са разположени по време на предаванията, те не трябва да нарушават целостта на предаванията предвид естествените интервали, продължителността и естеството им и правата на носителите на права.
(2) Филми, създадени за телевизията (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания могат да бъдат прекъсвани от реклама и/или пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути.
(3) Детски предавания могат да бъдат прекъсвани от спот за реклама и/или телевизионен пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути, при условие че определената продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути.
(4) Излъчването на реклама или телевизионен пазар не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби.
(5) Не се допускат платени репортажи в новини.”
„§ 58. Член 87 се изменя така:
„Чл. 87. Забранява се телевизионният пазар на лекарствени продукти, за които се изисква разрешение за употреба съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и телевизионен пазар на лечебна дейност.”
„§ 59. Член 88 се изменя така:
„Чл. 88. Рекламата и телевизионният пазар за алкохолни напитки не трябва:
1. да бъдат насочени конкретно към деца или, в частност, да представят деца, употребяващи тези напитки;
2. да правят връзка между употребата на алкохол и по-високи постижения или управлението на моторни превозни средства;
3. да създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех;
4. да съдържат твърдения, че алкохолът има терапевтични качества или че има стимулиращ или успокояващ ефект, или че може да решава лични конфликти;
5. да насърчават прекалената употреба на алкохолни напитки или да представят въздържанието или умереността в отрицателна светлина;
6. да подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.”
„§ 60. Член 89 се изменя така:
„Чл. 89. (1) Делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период не може да надхвърля 12 минути.
(2) Алинея 1 не се прилага за съобщения, направени от оператора във връзка с неговите собствени програми, предавания и допълнителни продукти, свързани с тези предавания, промоция на европейски филми, както и за призиви за благотворителност и общественополезни каузи.”
„§ 61. Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:
1. за БНТ – 15 минути на денонощие и 4 минути на час;
2. за БНР – 6 минути на час.
(2) Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.
(3) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.
(4) Ограниченията по ал. 1, т. 1 и 2 не се отнасят до рекламата, включена в предаванията по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. В този случай за времетраенето на рекламата се прилагат общите разпоредби.”
„§ 62. Член 91 се изменя така:
„Чл. 91. Прозорците за телевизионен пазар трябва да са ясно разпознаваеми като такива чрез визуални и звукови средства и да са с минимална непрекъсваема продължителност 15 минути.”
„§ 63. Член 92 се изменя така:
„Чл. 92. (1) Разпоредбите на раздели І, ІІ и ІІІ се прилагат съответно за телевизионни програми, посветени изключително на реклама и телевизионен пазар, както и за телевизионни програми, посветени изключително на самопромоция, като разпоредбите се тълкуват и прилагат съобразно естеството и характера на тези програми.
(2) Разпоредбите на чл. 86, ал. 1 относно спазването на авторските и сродните им права, на ал. 4 и 5, чл. 87 и 88 се прилагат съответно и за рекламата в радио и за радиопазара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Имат ли народните представители желания за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 39.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободи