Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-01-29


Председателствал: председателят Цецка Цачева
Секретари: Пламен Нунев и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Съгласно програмата за работа на Народното събрание от 27 до 29 януари 2010 г. продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ – вносители: Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на единия законопроект; и втори законопроект на Министерския съвет.
От името на вносителите кой ще вземе отношение?
Заповядайте, д-р Костов.
Цветан Костов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера чухте докладите на комисиите по внесения от нас законопроект за изменения в Кодекса за социалното осигуряване, доклади, съдържащи препоръка да не се подкрепи проектът. В Комисията по труда и социалната политика той бе посрещнат с тотално отрицание, но дни по-късно две от идеите, заложени в него, за намаляване на осигурителната тежест и за повишаване размера на добавката, която получават пенсионери като процент от пенсията на починалите съпруг или съпруга, бяха заимствани и приети със Закона за бюджета на ДОО. Неудобството оставям за тези, които формираха позицията на комисията.
Днес искам да насоча вниманието ви към други две предложения за промени по този проект. Първото от тях касае бременните и майките на новородени деца. Предлагаме намаляване на изискуемия общ осигурителен стаж от 12 на 6 месеца, както е при обезщетението за временна нетрудоспособност поради друга причина. Това е справедливо, защото ограничава случаите на ощетяване на бъдещите майки при изчисляване на обезщетението, ограничава случаите, в които те остават извън обхвата на общественото осигуряване, и в крайна сметка приравнява правата им към тези на всички осигурени. А и да не забравяме, че освен икономическата криза, България трябва да преодолява и тежка демографска. Вероятно има недобросъвестни хора, но нима някой в тази зала смята, че жените в репродуктивна възраст са гръбнакът на сивата икономика?!
Искам да припомня, че изискването за 12 месеца осигурителен стаж и изчисляване на обезщетението въз основа на осигурителния доход 12 месеца назад влиза в сила от 1 януари 2009 г., наложено от мнозинството в Четиридесетото Народно събрание. Мнозинство, доминирано от БСП, партия, чиито представители много харесват етикета, който сами лепят на нея, за социална партия. (Реплика от КБ.)
Другото предложение за промяна е в чл. 42, ал. 2. Текстът е дискриминационен спрямо пенсионерите, които, въпреки че са били осигурени по общия ред за всички осигурителни случаи, биват лишавани от правото да получат обезщетение след прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране.
В заключение, смятам, че след съответно прецизиране и отпадане на неактуалните вече текстове, този проект може да стане част от социалното ни законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
От името на вносителя - Министерския съвет, желае ли някой да вземе отношение?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам само да отговоря на предложението, което направиха от Синята коалиция, и защо не се приема този законопроект. Всъщност изискването за 12-месечен стаж, когато лицето ползва обезщетение за бременност и раждане, не лишава бременната жена и след това, която е станала майка, да ползва това обезщетение. Тя, ако има примерно седем месеца, за пет месеца, след като е родила детето, не може да получава това обезщетение, но веднага след като навърши 12-те месеца – примерно 7, от които има стаж, и 5 в периода на временната неработоспособност, след това започва да получава 410 дни до изтичането на остатъка от това обезщетение.
Наистина тази норма беше предложена през 2009 г., защото бяха отчетени изключително много злоупотреби с този вид обезщетение. Самото предложение беше направено от депутати, които счетоха, че това е разумна мярка, която трябва да бъде законодателно уредена, ако не искаме фондовете на общественото осигуряване да бъдат неправомерно изразходвани. За съжаление, както казват, покрай сухото гори и мокрото, но понякога и такива мерки се налагат. Така или иначе ние нямаме, поне в Националния осигурителен институт не са постъпвали, голям брой оплаквания по отношение на това решение. За 2009 г. бяха 17 случая, които считаха, че тази разпоредба не е правилна.
По отношение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, за която стана дума – парично обезщетение за временна неработоспособност да не се изплаща на лицата, които получават пенсия за обезщетение за оставане без работа, това е правилно, защото не може да се получават два вида обезщетения. Едното е обезщетение за временна неработоспособност, а другото е пенсия, която се счита за дълготрайно обезщетение, тоест когато лицето е навършило пенсионна възраст, защото в края на краищата осигуряването е за болест, за пенсия, но то е към фондовете на държавното обществено осигуряване. Няма държава, в която лицата да имат право на два вида обезщетение за един и същ период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Откривам дебатите по двата законопроекта.
Моля народни представители, които желаят да вземат отношение, да заявят това.
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Искам да информирам, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. Това е един абсолютно необходим законопроект, в който много навреме се уреждат осигурителните права на нашите граждани, които ще работят в страните – членки на Европейския съюз.
В същото време трябва да разочаровам вносителите на другия законопроект, тъй като ние няма да го подкрепим и ще се обоснова защо.
Първото предложение, което е направено от колегите, е за намаляване на осигурителната вноска с още 5-процентни пункта.
Не знам дали се слушаме, когато говорим от тази трибуна или се изказваме просто, за да порицаваме някого и то обикновено в лявата страна. Не може непрекъснато да се говори, че се увеличават разходите и в същото време да се предлага намаляване на осигурителната вноска с 5-процентни пункта, което ще натовари бюджета с близо 1 млрд. Един милиард, колеги! Това са 5-процентни пункта намаление на осигурителната вноска.
Още повече, аз мисля, че когато обсъждахме Бюджет 2010 тук от тази трибуна ние споменахме, че сега намалението на осигурителната вноска с 2-процентни пункта, което е в рамките на около 400 млн. дефицит за бюджета. Реално върху българските фирми месечната „печалба”, ако мога да кажа, е някъде между 60 и 70 лв. Сами разбирате, че това е съвсем символична стъпка или, бих казала, съвсем символичен жест.
Нека да не забравяме, че по размер на ниски осигурителни вноски България е на пето място в Европейския съюз. Само 4 страни в Европейския съюз имат по-ниски осигурителни вноски от нашата страна.
Още нещо, имайки предвид дискусията в обществото, която през последната седмица и през последните дни се води за визия за развитие на пенсионната система. Аз смятам, че такива предложения в момента са абсолютно неприемливи.
Много ми е интересно, как, намалявайки осигурителните вноски, се прави следващото предложение да увеличим плащанията за преживелия съпруг или съпруга от 20 на 30%, след това на 40%. Защо, колеги, не на 50%? Ако ще трябва да правим популистки изказвания и жестове, дайте да го направим 50%! Или нещо друго, което ще се хареса на българските избиратели, просто за да може да се потупаме в гърдите – виждате ли, ние мислим за вас.
Колеги, това са много сериозни неща в Кодекса за социално осигуряване, действително и дискусията, която се води е много важна. Трябва да бъдем много предпазливи за сигналите, които подаваме към обществото в това отношение.
Разбира се, че трябва да има справедливост, разбира се, че трябва да се помага на хората в третата възраст, но всичко това трябва да става много внимателно, така че да не дебалансираме осигурителната система и най-вече да не загубим съвсем доверието в пенсионната система и пенсионната реформа.
На следващо място, нещо много важно, което действително бих поставила на обсъждане тук – намаляване на изискуемия осигурителен принос за жените, които ще излязат в отпуск по бременност и майчинство от 12 на 6 месеца.
Колеги, нали си даваме сметка, че България е единствената страна в света, в която на осигурените майки се плащат 90% от тяхната работна заплата, 12 месеца след като родят децата. Защо смятате, че беше направен и променен закона от предишния парламент и се изисква преди да се констатира етапа или събитието бременност, майката да има зад гърба си 1 година осигурителен стаж? Защото, ако ние кажем 6 месеца – всяка една българка – извинете, но ние имаме такива случаи и д-р Адемов може да Ви каже колко са на брой, защото той ги следеше много прецизно в предишния парламент като председател на Комисията по труда и социалната политика, на втория, на третия месец, когато се констатира събитието бременност, всяка една жена би отишла и би казала, че ще се осигурява на максималния осигурителен доход 2 хил. лв. Може да се договори да плаща само осигурителната вноска, без да получава тези 2 хил. лв. и след това 1 година ще получава 1800 лв. обезщетение за майчинство.
Нека да бъдем много внимателни. Направено е съзнателно, за да не се източват тези средства.
Ако в обществото има консенсус средствата за майчинство да не се взимат от пенсионния фонд, а да бъдат отделени и да се дават от бюджета и ако има консенсус заради демографската политика ние да направим някакъв стимул, нека да помислим в друга насока, която ще стимулира към участие в осигурителната система и в същото време ще бъдат възмездени правомерно и по достойнство тези, които са участвали най-активно в системата.
Младите семейства можем да ги стимулираме и по друг начин. Тук искам да кажа, не без задоволство, че Великобритания едва от 1 януари 2011 г. ще даде право на бащите след 6-тия месец на детето да излязат в отпуск по бащинство. Република България това го е направила преди 4 години. Нека не се опитваме с палиативни предложения да клатим социалноосигурителната система – в случая Кодекса за социално осигуряване.
Още веднъж – подкрепяме предложението и законопроекта на правителството и Коалиция за България не подкрепя другия законопроект, който е на Мартин Димитров и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли реплики?
Доктор Костов, заповядайте.
Цветан Костов (СК): Уважаема госпожо Масларова, с изказването си Вие показахте колко социална партия сте. Обръщам се към всички колеги: аз смятам, че тези текстове, за които отворих дума в моето изказване, би трябвало да намерят подкрепа.
Вие, госпожо Масларова, би трябвало да знаете, че две от предложенията в този проект вече са приети, макар и модифицирани от Четиридесет и първото Народно събрание.
Не може въз основа на казуистика, както са цитираните и при дебата в комисията, и днес от госпожа Масларова, един или два случая на злоупотреба от страна на осигурители и осигурени, да се правят генерални изводи, че видите ли, осигурителният стаж трябва да включва по-дълъг период от време от този на бременността. Това бяха моите бележки по повод изказването на госпожа Масларова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Има ли други, желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Костов, мисля, че не усетихте никакво политическо изказване от тази трибуна и никакъв упрек към една или друга политическа сила в моето изказване.
Аз много добре знам, че осигурителните вноски в Бюджет 2010 са намалени с 2-процентни пункта и на преживелия съпруг е гласувано да се дава малко по-висок процент – не 30, а 25, при изплащането на допълнението към пенсията.
Уважаеми д-р Костов, аз не съм специалист в областта на медицината и никога не си позволявам да давам категорични оценки, за нещо, в което не съм експерт и не съм запозната достатъчно добре.
Повярвайте ми, това, което ние предлагаме и примерите, които даваме, не са един или два случая. Това е една практика, която познавам добре от дългогодишната работа в областта на социалната политика.
Нека да се опитаме, когато е направено нещо преди да пристъпим към следваща стъпка или да върнем нещо, което е обмисляно консенсусно от много специалисти, най-напред да направим един анализ назад в годините и да погледнем много внимателно напред в годините. Никога не се пристъпва просто така -да се дава едно предложение.
Освен това виждам един законопроект, в който пише 5% осигурителна вноска, а не пише 3%, и един проект, в който пише от 20 на 30% за преживелия съпруг и след това от 30 на 40%. Ние не виждаме промени в това, което вие сте внесли. Аз чета това, което вие сте внесли в парламента и коментирам него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в разискването?
Господин Адемов, заповядайте.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, два са законопроектите, които са предложени на нашето внимание, за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Този, внесен от Министерския съвет, ще бъде подкрепен от Парламентарната група на Движението за права и свободи, защото в по-голямата си част съдържа защита на правата на онези български граждани, които работят в структурите на Европейската комисия. От гледна точка на трансфера на техните осигурителни права този законопроект заслужава да бъде подкрепен.
Що се отнася до законопроекта на колегите от Синята коалиция, тук беше казано, че става въпрос за няколко предложения.
На първо място, намаляване на осигурителната тежест с 5 процентни пункта. Тази дискусия е актуална през последните 10 години. Тази дискусия беше актуална и в хода на бюджетната процедура. Във връзка с намаляването на осигурителната тежест, който инструмент се използва като универсален мехлем, ако мога така да се изразя, като универсално средство както в условия на икономическа криза, така и в условия на излишък, дискусията в обществото напредва, защото тази дискусия е свързана с дискусията за българския пенсионен модел, за начините, по които се финансира българската пенсионна система.
Уважаеми господин Костов, Вие казахте, че част от идеите в този законопроект са възприети в бюджета, обаче във вашия законопроект казвате, че трябва да се намали осигурителната тежест с 5-процентни пункта. Понеже се усмихвате, искам да Ви кажа и да Ви попитам кога сте откровени в Синята коалиция - когато казвате: ние сме за това да бъдат намалени разходите и в същия момент предлагате законопроект, с който с близо 1 млрд. лв. се увеличават разходите? Защо? Защото 1-процентен пункт намаление на осигурителните вноски означава 190 милиона дефицит в пенсионната система. Ако Вие можете да ми отговорите на този въпрос, елате на тази трибуна и го кажете.
На следващо място, когато говорим за това, че Вашата теза за увеличение на вдовишките надбавки с 10% е приета, това не е вярно. Защо? Защото въпреки обещанията това не се случва от 1 януари, а се случва от 1 юли, не се случва с това, което казвате Вие, а се случва само с 5%. Знаете, че това също има своите фискални измерения - 10% увеличение означава 96 млн. лв. Отново предлагате увеличение на разходите, независимо от това, че вашият лидер Мартин Димитров непрекъснато говори във всички възможни дискусии, на всички форуми, че трябва да се намалят разходите. Кога сме откровени? Когато говорим, че трябва да намалим разходите или когато предлагаме предложение, с което увеличаваме разходите в българската държава?
Този въпрос е изключително важен и той кореспондира с усещането за справедливост на българските граждани.
На следващо място, прословутото намаление на необходимия осигурителен стаж за включване в осигурителната система на бременните, за да могат да получават обезщетение за бременност и раждане.
Господин Костов, преди малко от тази трибуна беше казано, че за да получиш обезщетение за бременност, раждане и майчинство, трябва да отговаряш на определени условия. Условието е от 2009 г. - необходимият стаж от 6 месеца беше увеличен на 12 месеца. При положение че в рамките на една календарна година получаваш 90% от заплатата, която си получавал 12 месеца преди да настъпи осигурителното събитие, коректно е да има симетрия между необходимия стаж и времето, през което получаваш обезщетението. Затова е направена тази мярка, а не за каквото и да било друго.
Нещо повече, България е единствената държава, в която срокът за получаване на обезщетение за майчинство в рамките на първата година е 90% от заплатата, която си получавал, а до края на втората година получаваш минималната работна заплата, тоест в рамките на 410 дни. При положение, че включиш обезщетението преди да излезеш в осигурителния риск майчинство, в България платеното майчинство, така наречено, е 410 дни.
На следващо място, тези, които не отговарят на условието за 12 месеца осигурителен стаж, за да влязат в системата на общественото осигуряване, при положение, че нямат никакъв осигурителен стаж, по линия на социалното подпомагане, втората защитна мрежа в държавата, всички бременни получават еднократно обезщетение 45 дни преди раждане, получават обезщетение за самия акт на раждане и в рамките на една година получават минималната работна заплата.
Така че да говорим за това, че българските майки, бременните не са осигурени е най-малкото некоректно. Затова нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Адемов.
Реплики има ли?
Господин Овчаров, заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Адемов! Аз слушах с изключителен интерес Вашето изказване и не мога да разбера Вие като представител на Министерския съвет ли се изказвате тук или като представител на опозицията? Оставете ги тези господа управляващи.
Искам да попитам господин Мартин Димитров колко е невърнатото ДДС в момента на фирмите от държавата? Не са ли около 800 милиона, господин Мартин Димитров? Колко са неразплатените плащания към държавните фирми и към общините, господин Димитров? Не са ли над 1 милиард? Като добавите всички тези неразплатени неща към бюджетния дефицит, който към края на м. януари е около 700 милиона, Вие нали можете да сметнете две и две и че в момента дефицитът на държавния бюджет е вече над 2 милиарда. С това, което предлагате, слагате още 1 милиард върху този дефицит и те стават 3 милиарда.
Тази простичка аритметика, като излизате тук и предлагате тези неща, не си ли правите труда да я направите? Три милиарда лева дефицит предлагате за българската държава в момента. И господин Адемов се опитва да ви убеди, че вие правите глупости.
Недейте де ги убеждавате, господин Адемов, те са управляващи. Господин Иван Костов се изявява като съветник във висша инстанция на сегашното правителство. Оставете го, нека да съветва. Бойко Борисов го слуша, ама само от време на време и слава Богу. Надявам се, че и сега отново ще направи нормална корекция на това, което господин Костов предлага.
Господин Адемов, не се изявявайте повече като представител на управляващите, оставете ги да си трошат главата, да правят каквото могат, като не искат да чуят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика има господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Овчаров! Понеже влязохте малко по-късно в залата, вероятно Вие сте единственият, който не разбра, че се изказвам от името на опозицията.
Аз разбирам, че Вашата реплика е по повод на всичко това, което прави господин Мартин Димитров в публичните си изяви, но репликирайте Мартин Димитров, а не мен.
Що се отнася до това дали Движението за права и свободи и аз в частност като представител на Движението за права и свободи защитаваме правителството или не, ние винаги сме защитавали държавния интерес и когато той е накърнен, ние се изказваме по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване думата има народният представител Мартин Димитров. Заповядайте.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, искам да започна с това, че, за съжаление, моят колега Иван Костов похаби един учебник по публични финанси, защото преди две години го подари на господин Овчаров и той до ден-днешен явно не е прочетен. (Смях в ГЕРБ.) Но, както се казва, бъдещето е пред нас.
Искам да започна от следното нещо, господин Овчаров. По изключение, сме съгласни от Синята коалиция да отговаряме на до два писмени въпроса на седмица от ваша страна. Тоест задавайте и ние, като жест на добра воля, сме готови да отговаряме.
Сега вече сериозно. Някак си, когато БСП и ДПС започнат да говорят за дефицити, благоприличието свършва. (Реплики от КБ и ДПС.)
Колеги, ако за последните четири години тези пари ги бяхте сложили в Сребърния фонд, а не ги бяхте изхарчили, ако тези пари бяха спестени, сега само доходността от Сребърния фонд щеше да стига за увеличение на пенсиите. Осем милиарда лева можехте да спестите. Това са излишъците, които похарчихте заедно с НДСВ, за да бъдем коректни. Тримцата – БСП, ДПС и НДСВ. Това е истината.
Сега по същество. Този законопроект, който вие обсъждате - на Синята коалиция и СДС, свърши своята основна работа. Той беше внесен тогава, когато имаше спор дали да се намалява осигурителната тежест. За 2010 г. тя беше намалена с 2-процентни пункта и част от заслугите са и на този законопроект. Това беше неговата основна функция. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Господин Адемов, тази сутрин доста разстроен, доста емоционален бих казал: „Какво ще го правим сега този дефицит - 2010 г.?” Господин Адемов, трябваше да си извлечете поуките и изводите от това, което стана предишните години.
Спомням си, когато нашето предложение за плосък данък беше сложено първо тук - на тази маса, хора от БСП, единият беше господин Петър Димитров, в Канал 1 каза, че държавата ще фалира веднага и той е твърдо против. Една-две години по-късно казва, че е „за”. Така беше. Сега се видя, че тези мерки доведоха до по-голяма икономика. Той си го каза най-простичко.
Трябва да мислим. Умната политика е - кои мерки правят „баницата” по-голяма. Тоест процентът на облагане може да е по-малък, да падне от 30 на 20 да речем, но когато самата икономика стане от 50 на 80 милиарда, господин Адемов, това, което отива реално за пенсиите, това, което реално се събира за данъци става по-голямо. Това е голямата политика, господин Адемов, това е основният икономически въпрос. Това е!
Хасан Адемов (ДПС, от място): На теория е така.
Мартин Димитров: Дайте да не си говорим за теория и практика, защото ще отидем до Casa Domini, както каза тук един колега, и ще станат сложни въпросите.
Сега, 2010 г., ще имаме един основен въпрос, понеже трябва да приемем бюджета за 2011 г. - дали да се намалява ставката по ДДС, както премиерът подсказа от Израел, или да помислим за ново намаляване на осигурителната тежест? Това е ключовият въпрос и веднага ви казвам: загубата за бюджета при двупроцентно намаление на ДДС е огромна. Огромна! Позитивите на икономиката - възможни, теоретични, но по-малки. Така че ако ще правим намаление на данъчно-осигурителната тежест, по-умният вариант е пак да помислим за осигуровките - 2010 г., пак там да е акцентът, отколкото да се отива към намаляване на ставките по ДДС.
Хасан Адемов (ДПС, от място): А пенсиите?
Мартин Димитров: Колкото до пенсиите, господин Адемов, връщаме се на вашия голям пропуск и голям грях - на ДПС, че изхарчихте излишъците. Това е вече минало, за съжаление, но хората ще помнят кой ги изхарчи.
Така че, пак Ви казвам, мислете в следната посока. Господин Адемов, ще Ви кажа тема за размисъл. Много важна тема за размисъл е следната: ако през 2010 г. допуснем голяма безработица, тези хора няма да плащат данъци, няма да плащат осигуровки, за тях ще се прави социална политика. Коя е данъчно-осигурителната мярка да запазим работни места, господин Адемов? Ето, това е големият въпрос. Хубаво е ДПС и БСП да направят един общ семинар по тази тема. Кой е най-силният данъчен инструмент за запазване на работни места? Това е осигурителната тежест.
Аз съм съгласен да проведем този разговор с когото искате. Така че като гледаме ефектите за икономиката, нека да ги гледаме динамично и за цялата икономика.
Виждам, че господин Адемов не слуша внимателно - той затова разказва едни и същи неща от трибуната.
Така че, господин Адемов, един от най-важните въпроси е: какви мерки вземаме, за да запазим работните места и да не фалират фирми през 2010 и 2011 г.? Това е.
Не съм чул политиката на ДПС. Единственото, което съм чул, е, че в близки до ДПС хотели са наети хора, но по този начин не можем да се справим с безработицата. Леко шеговито го казвам. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Шеговито казвам това.
Въпросът е, че тук трябва да започне дебат: какво правим тази година, за да извадим икономиката от кризата? Това е основният дебат.
Ако говорим за данъчно-осигурителна тежест, по-умно е да се намалят осигуровките, отколкото да се намалява ставката по ДДС, защото двупроцентното намаление на ставката по ДДС ще намали евентуално цените на някои стоки с по няколко стотинки. Тоест ефектът за икономиката ще бъде загубен, ще потече в пясъците. Няма да свърши работа.
Колкото до пенсиите. Господин Адемов, големият въпрос за 41-то Народно събрание и за българското правителство е: как да направим след две години брутният вътрешен продукт да стигне 90 милиарда и повече? Тогава дори с по-малък процент ще има повече пари. Това е ключът от бараката. Ето в тази посока трябва да са усилията и разсъжденията. Това е най-важният въпрос в момента: как това да стане?
Другият въпрос: как да бъде развит този Сребърен фонд, който вие не развихте? В момента, в условия на криза, единственият инструмент са концесиите. Трябва да се даде възможност при пазарни условия, при конкуренция да влязат повече пари в този Сребърен фонд. Той да бъде истински, да натрупа капитал и да може доходността от него да отива към пенсионната система. Това го направиха доста страни. Нямаме голям избор, трябва да го направим и ние. Бяха пропилени най-добрите години за тази работа, но сега - при по-тежки условия, приватизации и концесии.
Приватизацията е много трудна в момента. Сега концесиите: трябва да се види с летищата какво може да бъде направено, при каква конкуренция, при какви цени и при какви условия, защото се вижда, че само с осигуровки не могат да се плащат пенсиите на пенсионерите в момента. Това не може да стане в момента.
Помните ли: на един дебат, проведен в Комисията по бюджет и финанси, дойде представител на НОИ - за да няма дефицит в пенсионната система, той беше сметнал, че пенсионната вноска трябва да стане 60%. Това каза един виден представител на НОИ.
Тогава, господин Адемов, ако сте мислили и слушали внимателно, трябваше да стигнете до извода: ако някой направи осигурителната вноска 60%, кой е луд да плаща? Тогава, за съжаление, много хора щяха да тръгнат да бягат от осигурителната система. В момента това е едно от големите предизвикателства за 2010 г.
Друго голямо предизвикателство: как да направим така, защото още много хора, за съжаление, господин Адемов, не плащат осигуровки, крият част от осигуровките? Намалението има и този ефект, че ако продължи една политика на намаляване на осигуровките, все повече хора ще продължат да увеличават светлата част на своя бизнес. Това е другият много голям въпрос, който обсъждаме от 40-то Народно събрание и аз десетки пъти съм ви говорил по този въпрос. Когато една компания започне да плаща осигурителни вноски, тя започва да плаща и ДДС, започва да плаща и корпоративен данък - това има изключително силен положителен ефект и за бюджета, и за цялата икономика.
Искам да завърша със следното. Вашето вайкане по-скоро трябва да бъде насочено към това, което направиха предишните две правителства – изпуснаха златните години да решат тези проблеми. Сега, при много по-тежки условия, трябва да се мисли как да се измъкнем от тази ситуация. (Реплика от КБ.) Благодаря!
И специална благодарност на господин Овчаров, на който пак казвам - до два писмени въпроса на седмица сме готови да отговаряме. Успешно приемане на законопроекта! (Реплика от народния представител Александър Радославов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, ние винаги с интерес и с повишено настроение слушаме Вашите лекции по макроикономика, само че този път сбъркахте адресата. Тези съвети, които дадохте толкова щедро, трябва да отправите не към нас, защото в момента не управляват ДПС и БСП, а управлявате вие с ГЕРБ, тоест ГЕРБ управлява с вашата подкрепа.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И „Атака”.
Четин Казак: И не на нас се дават идеи отблизо и далеч да се намалява ДДС плавно или шоково, а на управляващите. На вас се дават тези идеи и вие трябва да се разберете помежду си кое да се намали – ДДС или осигуровките. Това, първо.
Второ, вчера имаше едно пространно интервю на вашия министър, бившия министър на труда от управлението на ОДС - Иван Нейков. Прочетете го и ще видите, че там има много ясно изразени тези, изразено съжаление, признание от негова страна колко грешна е била политиката, която се води от 2000 г., започната от правителството на ОДС, и която продължава - за всеки проблем или липса на проблем в държавата разковничето или златният ключ към бараката, както казахте Вие, да бъде само и единствено намаляването на осигуровките.
Стигна се до това, въпреки че сега непрекъснато намаляваме осигуровките, от една страна, осигурителната система вече се е продънила и се е превърнала изцяло в система, която не се издържа от осигурителния принос на гражданите, а от бюджета.
От друга страна, Вие казвате: кажете какво да правим сега в условията на криза, какво ще правим, след като се увеличава безработицата и така нататък? Нали по ваше предложение приехме да се намали осигурителната тежест за тази година с още 2%? Нека да видим какво ще стане - ще има ли ефект тази мярка, или не? Нали по ваше предложение тук, от трибуната, казахте: една от важните мерки е това, че намалихме уставния капитал на ООД-тата от 5 хил. на 1 лв.? Казахте, че това ще бъде чудотворната мярка, която ще стимулира бизнеса. Нека видим какво ще стане! Нека видим до какво ще доведат всички ваши идеи! Прогнозите са съвсем други – 20% безработица към края на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодаря, че през цялото време на изказването си вместо да се занимавате със законопроекта - вероятно сте го забравили, той беше внесен отдавна, се занимавахте единствено и само с това какво аз съм говорил през годините. Но аз не се притеснявам от това, което съм говорил, и нямам никакви основания да го правя. Защото Вие знаете, че през годините, в които сме били в управлението, аз съм си позволявал да имам и различни позиции, за разлика от Вас.
Искам да кажа обаче нещо конкретно, като реплика, за така наречения Сребърен фонд. Господин Димитров, защо Сребърният фонд не беше структуриран през 2000 г., когато течеше приватизацията? Досега Сребърният фонд щеше да бъде напълнен с финансови средства. (Ръкопляскания от КБ.)
Второ, управлявате в продължение на шест месеца. В Сребърния фонд в момента има 1 млрд. и 700 млн. Къде е вашата актуализация или промяна в Закона за управление на Сребърния фонд, с която да дадете възможност да увеличите възможностите за инвестиции? Защото, ако няма инвестиционни възможности, парите в Сребърния фонд няма как да се увеличават. Начина, по който ние го приехме, вие знаете, е консервативен – ние го оспорвахме и тогава. Така че сега той не дава възможност да се трупат средства в него, за да може след това да се изразходват. А Сребърният фонд по дефиниция е демографски фонд. Не може парите от Сребърния фонд да се използват днес. Те се използват някъде във времето, след 20 години, господин Димитров!
На следващо място. Към министъра на труда и социалната политика има Консултативен съвет от експерти – 5 работни групи, 50 човека работят по проблемите на пенсионната реформа. Знаете ли кой е основният извод на тези експерти, на които вие разчитате? Основният извод е: „Не пипайте осигурителните вноски!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз бях ръководителят на работната група, която създаде Сребърния фонд през 2008 г. Там, както знаете, са приходите от концесии, приходите от приватизация, приходите от евентуален излишък. До момента в сметките има 1 млрд. и 800 млн. лв.
Когато вие от Синята коалиция – съжалявам, но това най-много ме дразни – говорите за Сребърния фонд, който трябваше да бъде направен през 2000 г., когато се направиха най-големите приватизации и тези пари трябваше да влязат именно в този Сребърен фонд, вие сега идвате тук и ни давате акъл за Сребърния фонд! По-скоро ни кажете какъв ще бъде отсега нататък вашият принос за Сребърния фонд? С какво ще допринесете вие?
Второ, имам чувството, че вече бъркате или не би трябвало да не познавате икономическата ситуация, особено за нашето правителство, което намали осигуровките с 11,4 пункта, особено в началото на 2009 г., когато като антикризисна мярка се намалиха с 2,4 пункта, особено когато като антикризисна мярка държавата влезе като трети осигурител по схемата 8:10:12. И вие сега идвате и казвате, че, виждате ли, ще ползваме абсолютно същата мярка - с 5%, във време на криза обаче, защото това ще изсветли икономиката.
Господин Димитров, аз също съм „за”, но, разберете, понякога човек се учи от грешките си. Въпреки тези 11,4 пункта осигуровките не изсветляха толкова. Тази мярка в момента още повече не е актуална – тепърва започваме дебатите и в тази зала ще има политически дебати относно бъдещето на пенсионната система. Вие виждате, че 60% от бюджета на държавното обществено осигуряване се финансира от бюджета, тоест финансира се от данъци. Добре, вие какво искате - намалявайки с още 1 млрд., няма друг начин освен да вдигнем корпоративния данък или данъка върху доходите на физическите лица, който ние намалихме на 10%? Просто нещата не се връзват.
По-добре, и аз щях да уважа, ако бяхте оттеглили вашето предложение, да започнем дебата по пенсионната система и тогава вече да дискутираме какви ще са мерките, или по-скоро да видим какво ще има за първия стълб и какво – за втория стълб, и как ще се разпределя това нещо. Но не сега просто да идвате тук и да повтаряме едни и същи неща, които, дали ще ги кажете през м. септември, дали ще ги кажете през м. януари, дали ще ги кажете през м. март, ще звучат по един и същи начин. А икономическата ситуация е изключително динамична и трябват нови идеи. Не може от м. септември да слушаме едно и също нещо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Мартин Димитров. (Реплики от народния представител Александър Радославов.)
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, ще подмина емоционалните изказвания, които не внесоха допълнителни аргументи към дебата. Днес трябва да започнем с конкретиката и това, което трябва да бъде най-важно в антикризисната програма, която трябва да имаме за 2010 г. Това, разбира се, го казвам към цялото Народното събрание, а не само към уважаемите колеги от БСП и ДПС, които взеха думата.
На първо място, един от най-големите проблеми, който остави предишното правителство, е, че не ограничи разходната част на бюджета. Имаше страшно много неефективни разходи и те целенасочено ги оставиха. Ето това, господин Стойнев, е наследен много тежък проблем и той трябва да бъде решен. Затова сме поискали от министъра на финансите анализ на ефективността на тези разходи. Това, и трябва да си го признаете, е един от най-тежките проблеми, които вие оставихте. Това трябва да бъде решавано сега.
На следващо място. В условия на криза дори Кейнсианската теория, дори тя... – ниско увеличение на данъци, господин Стойнев. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Така че в момента не си ги мислете тези работи.
Големият въпрос е какво да се прави? Говорите ми за 1 млрд. А знаете ли 2% намаление на ДДС с колко ще смъкне приходите в бюджета? Давате ли си сметка с колко ще ги смъкне?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: С колко?
Мартин Димитров: Давате ли си сметка с колко ще ги смъкне? Затова ние трябва да мислим алтернативно.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: С колко, бе?
Мартин Димитров: Трябва да разсъждаваме алтернативно.
И следващото много важно нещо. Ако 3-4 години е имало една плаха политика на намаление на данъците и изведнъж някой тръгне да ги увеличава, това е най-лошото. Защото сигналът към цялото общество е, че няма последователност и че държавата не води нещата към една устойчива ситуация.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Така излиза!
Мартин Димитров: Така че се надявам дори вие да не си ги мислите тези работи.
Сега големият въпрос е какви са мерките. Ще ви ги казвам една по една.
Първо, намаление на всички неефективни разходи, включително преглед на всички агенции, министерства за отдели и хора, които не са ефективни. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
А на останалите да им се увеличат заплатите. (Реплики от КБ.) Това трябва да се направи!
Хасан Адемов (ДПС, от място): Тогава защо предлагаш намаление на разходите?
Мартин Димитров: На следващо място, ако има пари в бюджета, те трябва да бъдат използвани веднага като основа за намаляване на осигурителната тежест. Ние държим на тази теза.
На трето място, пропиляхте достъпа до европейските фондове, което в условия на криза има златна цена. Сега е много трудно – това е ясно, но тези фондове трябва да бъдат върнати в България по най-бързия начин – това е третата конкретна мярка. Те са ключови за кризата.
На четвърто място, съвсем конкретно ви казвам какво трябва да се направи: концесиите. Трябва да се види къде има инвеститори, които могат да дойдат в България в условията на ясна и прозрачна процедура. Това е четвъртото нещо, което трябва да се направи през 2010 г. по най-спешния начин. Мислете конкретно!
Иначе, за цяла България е ясно какво вие не направихте и какво оставихте. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Овчаров, заповядайте за изказване.
Румен Овчаров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Знам, че да се спори с телевизор е доста безсмислено упражнение. Да се опитвам да аргументирам тук отговори на приказките на господин Мартин Димитров е доста безсмислено, защото той, все едно, няма да разбере за какво говоря.
Искам да кажа тези неща за останалите колеги в залата, защото безкрайното повтаряне на едни и същи неверни тези може да остави у тях впечатлението, че те са верни.
Уважаеми дами и господа, искам да напомня, също така и на Вас, господин Мартин Димитров, че няма нито една година от управлението на предишното правителство, в която разходите да са превишили 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Нито една година! Две хиляди и осма година завърши с 38%.
Искам да Ви попитам: колко са разходите на сегашното правителство?
Второто нещо, което ми се иска да кажа и то много ясно, дано го разберете, господин Мартин Димитров, е, че през миналата година има спад на брутния вътрешен продукт и няма никаква възможност, освен ако не се роди в някой болен мозък, брутният вътрешен продукт на страната след две години да стане 90 милиарда. Никаква възможност!
Що се отнася до простичкия въпрос, че ние ще питаме, а вие ще отговаряте, няма смисъл да ви питаме, защото вие не можете да отговаряте. Не можете, защото не знаете отговорите.
Вчера Ви питах: „Колко е невърнатото ДДС на фирмите”. Помните ли какво ми отговорихте, помните ли? „Мани, мани, мани, не питай!” (Смях в КБ и ДПС.) Не питай, ама аз питам. Питах и госпожа Менда Стоянова, тя също не знаеше. Сега ще ви кажа: той е 800 млн. лв. – два пъти повече, отколкото беше през миналата година по това време.
Сега, когато Ви питам колко са неразплатените задължения, Вие пак не ми казвате, а те са над 1 милиард лв.
И когато Ви казвам колко е дефицитът в края на м. януари, Вие пак не ми казвате. Министърът каза: 700 млн. лв. са.
Господин Димитров, вижте, можете да продължите да се занимавате с този елементарен популизъм. Има обаче една елементарна разлика между това, което правеше правителството по време на предишното управление, и ситуацията сега. Тази разлика е следната. Предишните четири години ние намалявахме данъците, намалявахме корпоративния данък и в резултат увеличихме приходите в бюджета от този данък три пъти.
Намалихме данъка за облагане доходите на физическите лица и увеличихме приходите повече от два пъти.
Намалихме социалноосигурителната тежест на 12% и увеличихме събираемостта на осигуровките.
Сега се получава обратното и това се опитвам да Ви обясня. Намаляването на данъците води до намаляването на приходите в бюджета. Ако не сте го разбрали, проверете, това е факт! В момента бюджетът на държавата е минимум на 2 млрд. лв. дефицит, което означава повече от 3%, а дефицитът в осигурителната система е над 4 млрд. лв.
Можете ли да обясните с какво и по какъв начин ще запълните тези огромни дупки?! Говоря това не на Вас, защото Вие, все едно, няма да ме разберете. Говоря на останалите колеги, защото ми се струва, че те са важни за управлението на държавата. (Реплики от народния представител Мартин Димитров.)
Не знам за какво точно ръкомахате, ако искате да кажете нещо, направете реплика, за да можем да говорим като нормални хора.
Господин Димитров, демагогията е хубаво нещо, но все пак понякога трябва да се борави с елементарни факти и елементарна икономическа логика. Това, което предлагате, е абсолютно лишено от смисъл в момента. То няма никаква стимулираща бизнес роля, а има само роля на задълбочаване на кризата в държавните финанси.
Що се отнася до книжката, която господин Иван Костов ми подари преди две години, той очевидно има навика да подарява книги, които не е чел, за да не му пълнят библиотеката и да събират праха в нея. А не я е чел, защото тя е на английски език. Гледах библиографията от доктората му, там всички автори са на руски език, като започнеш от Маркс и Енгелс и стигнеш до Ленин. Мога да му я върна, но даже не виждам смисъл да правя това. Все едно, няма да му бъде от полза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Господин Овчаров, как човек да изпусне такъв прекрасен момент да Ви направи хубава реплика?!
Знаете ли, слушах Ви много внимателно и чух вайкане. Вие не предложихте едно конкретно нещо. За да се убедите, вземете стенограмата и я прочетете! Казахте: това – лошо, това – лошо, това – много лошо, следващо – още по-лошо. БСП и ДПС извън това да харчите много пари, което знаете, нищо конкретно не предложихте. Кажете Вие какво предлагате? Аз казах четири неща, но конкретно. Накрая завършихте, че искате да увеличавате данъците. Така се разбра. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
Знаете ли, че вашият вожд Сергей Станишев направи тук две изказвания. Ще ви кажа нещо конкретно. В тези две изказвания каза: „Много е лоша ситуацията, дайте да правим голям бюджетен дефицит”. Това каза господин Станишев, когото днес отново не виждам.
Въпросът е следният. Нека да свършим сега една полезна работа. Ясно е, че не отговаряте на конкретен въпрос, ясно е, че нищо конкретно не казвате. Но дайте да свършим една полезна работа!
Вие сега голям бюджетен дефицит ли предлагате?! Това ли искате? Тогава заповядайте на тази трибуна и ако може, простичко, да разберем: да или не, за да е ясно. Господин Станишев два пъти взема думата, казва, че няма антикризисни мерки и ние – цялата Синя коалиция, слушаме внимателно какво ще каже. Накрая каза само едно нещо, че трябва да има дефицит в бюджета – това му е изводът. Това ли ви е решението?!
Веднага искам да ви напомня, друг ваш съпартиец, голям икономист, от най-известните – Жан Виденов, допусна големи дефицити. От тази работа хората толкова много обедняха през 1995-1996 г., че някои от тях още не могат да се оправят и винаги ще го помнят. (Реплики от КБ и ДПС.) Колеги, много ясно кажете!
А Вие, господин Овчаров, понеже сте трудно разбираем, кажете, за или против сте за тази работа! Това ще е ползата от днешния дебат. (Смях и шум от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Има ли желаещи?
Заповядайте, д-р Костов.
Цветан Костов (СК): Уважаеми господин Овчаров, бих искал да ме извините, че под формата на реплика ще цитирам малка част от Вашето изказване, в което казахте, че по време на мандата на тройната коалиция е намалена осигурителната тежест с около 11%, ако не се лъжа.
Емилия Масларова (КБ, от място): Вноска.
Цветан Костов: И това е довело до повишаване събираемостта на осигурителните вноски. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) С това Ваше твърдение Вие опровергахте защитаваната от господин Адемов и госпожа Масларова теза. Нека колегите вникнат в това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Право на отговор.
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин Костов, Вие всъщност сте чул само първата част от това, което казах.
Мартин Димитров (СК, от място): Аз съм Димитров, Костов си излезе.
Румен Овчаров: Не, Костов е зад Вас. Доктор Костов, господин Димитров. Не сте само Вие в тази зала. За Ваше съжаление, има и други хора.
Уважаеми господин Костов, чули сте само едната част от това, което говорих. Говорих, че времето и икономическата ситуация, която имахме преди четири години, намаляването на данъчните ставки по данък, облагане доходите на физическите лица, корпоративното подоходно облагане, а също така и на осигурителната тежест, водеше до увеличаване на приходите. В сегашната ситуация намаляването на данъците води до намаляване на приходите. И много ми се ще да осъзнаете тази дребна разлика, защото тя е вече факт.
А що се отнася, господин Димитров, коя работа – оная работа ли, тая работа ли, аз така и не можах да разбера Вие коя работа вършите в момента, като какъв се изявявате – като управляващ, или като опозиция. Ако сте управляващ, Вие трябва да отговаряте на въпроси, а не да ги задавате на мен. Ние вече не сме управляващи. Това не сте ли го разбрал? Какво искате да Ви обясня? Ако искате нещо да Ви обяснявам, елате, ще седнем навън и ще Ви обяснявам колкото искате. Но дайте да не губим времето на колегите тук и на цялата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Овчаров.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията? Има ли желаещи? Няма.
При това положение дебатите са закрити.
Моля да проведем първото гласуване с новата система.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-30, с вносители народните представители Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 42.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът не е приет.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 130, против 2, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Смятам, че можем да се поздравим с първите две успешно проведени гласувания с новата система. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към следващата точка от работната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Вносител – Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае господин Тасим. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Юнал Тасим: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 20 януари 2010 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, доцент Васил Николов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, Райчо Данаилов – кмет на община Баните, област Смолян, Георги Иванов – кмет на община Чепеларе, и представители на следните животновъдни организации: д-р Светла Чамова – изпълнителен директор на Асоциацията на месопроизводителите в България, Пенка Христова – председател на Съюза на животновъдите, Петър Чапкънов – председател на Асоциацията на българското кафяво говедо, проф. Константин Желев – председател на Българската национална организация на зооинженерите, Христина Цветкова – изпълнителен директор на Асоциация на птицевъдите в България, Богдан Кендеров – председател на Асоциацията за развъждане и репродукция в животновъдството и председател на „ГЕРМАНИК” - ООД, Чавдар Русев – секретар на Асоциацията за развитие на планинските общини в България, Бойко Синапов – председател на Националната асоциация на животновъдите в България, Милкана Йорданова – председател на Национално сдружение „Планинско мляко – Смолян”, Веселин Динчев и Атила Седефчев – председател и заместник-председател на Международната асоциация “Каракачанско куче”, Михаил Тачев – председател на Националната млечна асоциация, Дойчо Димов – Сдружение за развъждане на маришките овце – Пловдив, Георги Кръстев – Съюз на овцевъдите и козевъдите – Велико Търново, и Михаил Тачев – животновъд от Нова Загора.
По законопроекта са представени писмени становища от Националната асоциация по коневъдство, Националната асоциация на млекопреработвателите в България и Сдружението за отглеждане и развъждане на маришките овце.
Заместник-министър Димитров представи законопроекта. Той изтъкна, че законопроектът е подготвен, за да отговори на променените обществено-икономически отношения, членството на България в Европейския съюз, а така също и с направените предложения от неправителствените организации, работещи в областта на животновъдството.
Предлаганите промени основно се състоят в следното:
- организиране и управление на развъдната дейност;
- отпадат от закона текстовете за създаването и функционирането на продуктовите бордове;
- в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се създава регламент за окачествяването, класификацията и предлагането на пазара на месо и яйца.
С приемането на законопроекта се очаква да се осигури по-добра пазарна и институционална правна среда в сектора животновъдство.
В дискусията взеха участие народните представители Димчо Михалевски, Николай Мелемов, Спас Панчев и Пенко Атанасов.
Народният представител Димчо Михалевски изрази загриженост за тези собственици на животновъдни обекти, в които се отглеждат животни за добив на суровини за лична консумация. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 те нямат право да търгуват с произведените в обекта суровини.
Народният представител Николай Мелемов се солидаризира с мнението, че малките животновъдни обекти, в които се отглеждат по 1-2 крави и малко дребен рогат добитък не бива да остават без подкрепа от държавата и предложи в чл. 13 да се създаде нова ал. 11, в която да се създаде правно основание за издаване на наредба от министъра на земеделието и храните. В наредбата да бъдат развити и детайлизирани особеностите, при които ще се подпомагат малките производители, които преимуществено отглеждат животните си в планинските и полупланински региони.
Народният представител Пенко Атанасов постави дискусионно въпроси относно националната генетична банка, селекционната дейност, която отпада като терминология в законопроекта, съдбата на продуктовите бордове и добрите практики при животновъдството, които също отпадат като текстове от действащия закон.
Заместник-министър Димитров изрази съгласие между двете четения на законопроекта да се създадат текстове, които да дадат възможност за създаване на регламент за продукцията, която се получава от малките животновъдни обекти. Той разясни, че в министерството е подготвен законопроект за браншовите организации в земеделието, в който материята за продуктовите бордове и всички неправителствени организации в земеделието намират решение. Изрази съгласие, че следва да се създаде текст в Преходните разпоредби с оглед недопускане на правен вакуум относно дейността не само на продуктовите бордове, а и на развъдните асоциации и браншовите организации и съюзи.
Доцент Васил Николов изясни, че има пропуск относно националната генетична банка и че чл. 3б, който регламентира функциите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, следва да се допълни в тази насока.
След направените разисквания от народните представители бяха изслушани становищата на всички представители от неправителствения сектор, както и кметовете на общините Чепеларе и Баните.
От проведеното изслушване се откроиха следните основни моменти.
Представителите на малките животновъдни обекти считат, че трябва да бъдат подпомагани, независимо че произвеждат малки количества животинска продукция. Те изтъкнаха, че за тях това е въпрос на поминък и оцеляване.
Представителите на големите животновъдни обекти подкрепят законопроекта, така както е внесен от Министерския съвет, и считат, че в България трябва да се подпомага съвременното производство, а не да се подпомагат семейните бюджети.
Част от представителите на неправителствените организации, които се занимават със селекционна дейност, изразиха несъгласие относно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, с който се обявяват за държавна собственост местните породи селскостопански животни, както и тези, които са създадени в страната.
Заместник-председателят на Комисията по земеделието и горите господин Емил Димитров подкрепи законопроекта с мотив, че тези породи са създадени в резултат на дългогодишна селекция на множество земеделски производители и научни работници в държавните институти.
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите направи следните констатации и препоръки:
- Параграф 13 да се измени така:
“§ 13. Член 11д се отменя.”
- Създават се § 13а и § 13б:
“§ 13а. В чл. 11е, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „в който се вписват:
1. наименованието, седалището и адресът на управление на лабораторията;
2. ръководител на лабораторията и телефон;
3. регистрационен номер на Сертификата за акредитиране, дата на акредитация и валидност.
§ 13б. Член 12 се отменя.”
- В § 36 т. 2 се изменя така:
“2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „селекционен” се заменя със „зоотехнически”.”
- Да се създаде § 53а:
“§ 53а. Разпоредбата по чл. 8, ал. 2 се прилага за развъдните организации, създадени след 01.03.2010 г.”
- В § 55, относно предлаганите изменения и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите, да се направят следните изменения и допълнения:
1. В Глава пета, Раздел І се създава чл. 47а:
„Чл. 47а. Условията и редът за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се определят с наредба на Министерския съвет.”
2. В чл. 58к думата “месо” се заменя с “птиче и заешко месо”.
3. В чл. 60а, ал. 2 думите “ал. 1” се заличават.
Необходимо е между двете четения на законопроекта да се направят:
1. По-прецизни редакции на § 7 относно чл. 8, алинеи 2 и 7; § 13 относно чл. 13, алинеи 9 и 10; § 29 относно чл. 27, ал. 1 с оглед избягване на възможността за нееднозначно тълкуване на нормите.
2. Законопроектът в цялост следва да бъде съобразен с правната техника “с един параграф да се правят всички необходими корекции в съответния законов текст”.
След станалите разисквания и като взе предвид направените предложения Комисията по земеделието и горите с 19 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 15.12.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тасим.
Процедура – заповядайте.
Стоян Гюзелев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на доц. Васил Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по репродукция и селекция в животновъдството, и госпожа Дияна Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Владимир Тошев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Владимир Тошев: Уважаема госпожо председател, колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 15.12.2009 г.
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
На заседанието, проведено на 13 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, и Васил Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
І. Законът за изменение и допълнение на Закона за животновъдството е приет от Народното събрание през 2000 г. Законът е променян през 2004 и през 2007 г. Настъпилите нови изисквания в областта на публикуване на информация във ветеринарно-техническата област във връзка с приемането на Директива 2008/73/ЕО на Съвета за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/ЕО, 2000/75/ЕО, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/ЕО, 2002/60/ЕО и 2005/94/ЕО налагат промени в чл. 31 от действащия закон.
ІІ. С цел транспониране на текстове от Директива 2008/73/ЕО на Съвета в проекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството се въвежда задължение за Министерство на земеделието и храните да изпраща копие от регистъра за издадените разрешения за извършване на дейност по селекция и репродукция до Европейската комисия, до официалните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и до организациите, одобрени със заповед на министъра на земеделието и храните (§ 34 от законопроекта, с който се изменя чл. 31 от закона). С предложената промяна на чл. 31 от закона се транспонират във вътрешното законодателство чл. 2 от Директива 77/504/ЕИО, чл. 4 от Директива 88/661/ЕИО и чл. 8 от Директива 90/427/ЕИО, които се изменят с Директива 2008/73/ЕО на Съвета.
Останалите текстове от Директива 2008/73/ЕО на Съвета предстоят да бъдат транспонирани във вътрешното законодателство с подзаконови актове.
ІІІ. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството съответства на разпоредбите на Директива 2008/73/ЕО на Съвета.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
След като изслушахме двата доклада следва да имаме време да осъзнаем директивите и тяхното съдържание, поради което с разискванията по този законопроект ще продължим следващата седмица.
Обявявам 30 мин. почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 22 януари 2010 г. до 28 януари 2010 г., както следва:
- от народните представители Тодор Димитров Великов и Димитър Асенов Колев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за разработване на правила и осъществяване на контрол за спазване на регламента и правилата за автомобили, ползващи специален режим на движение. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2010 г.;
- от народните представители Яне Янев и Димитър Чукарски към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството при отстояване на националните интереси по повод причинените вреди и пропуснатите ползи за българската икономика и българските граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2010 г.;
- от народните представители Яне Янев и Димитър Чукарски към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството спрямо приватизацията на стратегически държавни предприятия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2010 г.;
- от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски и Бисерка Петрова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за гарантиране административния капацитет на изпълнителната власт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2010 г.;
- от народния представител Цвета Георгиева към Божидар Нанев – министър на здравеопазването, относно мерки за осигуряване на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства за онкоболните в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2010 г.;
- от народните представители Нигяр Джафер, Хасан Адемов и Лютви Местан към Божидар Нанев – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването спрямо преструктурирането на болничната помощ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 февруари 2010 г.
За връчване писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Цвета Георгиева;
- министъра на физическото възпитание и спорта на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Декларация – заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Поводът на днешната ми декларация е темата за лъжата. (Смях в ГЕРБ.) Искам да задам един риторичен въпрос: може ли да се управлява нашата държава чрез лъжа – съзнателна, чрез явно манипулиране на българското общество?
И недейте да се смеете и да реагирате, защото след малко ще трябва да замълчите, ще трябва да замълчите пред фактите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Знаете, на 8 януари 2010 г. до българското правителство постъпи писмо от генералния директор на Генерална дирекция „Регионално развитие” на Европейската комисия господин Дирк Анер. В това писмо той посочва редица проблеми и слабости в българската администрация по усвояване на средствата от Европейския съюз и констатира неща, които могат да доведат до спиране на средствата от Европейския съюз. В това число се казва например, че по два важни проекта, които постоянно се рекламират от българското правителство и по които вече започнаха търгове – магистрала „Тракия” и Завода за софийски битови отпадъци, в Европейската комисия, въпреки заявленията от страна на правителството, не са пуснати апликационни форми. Тоест не е дадена заявка, което поставя под риск тези проекти. Правят се констатации, че има сериозно забавяне в разплащането и работата по оперативните програми. Това е констатация за работа на сегашното правителство.
Каква беше реакцията на българската държава? Ние видяхме на пресконференцията миналата неделя, в която участваха и министър-председателят, и вицепремиерът, и министърът на околната среда и водите госпожа Караджова, за пореден път собственото бездействие, и смея да кажа некомпетентност, се опитаха да бъдат извинени със саботаж от предишното правителство и тази теза я слушаме вече 6 месеца. Шест месеца! В това число беше казано, че има укрити писма, които били намерени в тайници, в чекмеджета, за които това правителство не е било информирано, и затова не е предприело нищо. Тези обвинения са абсолютно неверни, лъжливи.
За да се убедите, че тази политика на лъжа на българското общество произтича от най-високо ниво в държавата, искам да ви покажа - и ще помоля след това председателят на парламента да изпрати копията до тези, за които са предназначени и които излъгаха, че не знаят за подобен проблем, следната кореспонденция.
От 29 юли миналата година от госпожа Онцова – изпълнителен директор на Агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, до госпожа Караджова точно по отношение на тези тъй наречени крити писма. Вижте (показва писмата), с резолюция от госпожа Караджова като министър на околната среда и водите. Честито! Защо не се смеете?
От 11 август 2009 г. – отговор от Нона Караджова до госпожа Онцова по повод на това писмо.
И аз задавам въпроса, на който моля да ми се отговори: кой лъже сега, защо не се смеете? Това е най-сериозният проблем, защото когато открито и съзнателно се изговарят лъжи от страна на правителството на пресконференция, когато една седмица гледаме мелодрама, която се разиграва пред българското общество, за това как им се пречи да работят и че това са причините за новите проблеми, свързани с усвояване на средствата от Европейския съюз, питам: може ли да се управлява така?! И тъй като господин Борисов се закани, че започват проверки и правене на списъци с виновниците в администрацията за укриване на информация и за загубите на европейски средства, нашето предложение е списъкът да започне с името на госпожа Нона Караджова. Съгласни сте, нали?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не! (Шум.)
Сергей Станишев: Не?! След като видяхте това писмо?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ние сме изненадани, че след 6 месеца от началото на своето управление господин Борисов прави само това, което е доказал, че може да прави – прави списъци, отправя заплахи, прави проверки. За съжаление, този начин на полицейско и пиар-управление нито помага на хората, които остават без работа, нито помага и стимулира администрацията да си върши работата добре. Всичко е застинало в администрацията, не смеят едно решение да вземат, и това създава нови проблеми на българската държава и пред Европейския съюз.
Преди няколко дни бях потресен от едно изказване на премиера на дискусия в Берлин пред уважаваната дясна Фондация „Конрад Аденауер”. Според него БСП и тройната коалиция са подвели европейските си партньори, че България е готова да стане член на Европейския съюз.
Когато постоянно говориш, с извинение за израза, но той стана популярен и официален – „шменти-капели”, в чужбина за своята страна, вадиш съмнителни генерални изводи и лепиш етикет на всички българи, че са безнадеждно корумпирани, когато казваш, че всеки ден вадим трупове от поляните, все едно в България се водят тежки мафиотски войни и няма държава, когато правиш всичко това, нямаш право да не мислиш за последиците от своето поведение. Такова беше поведението на ГЕРБ и предишните четири години, но сега сте управляващи, носите много по-голяма отговорност.
Неистовият копнеж да получиш признание от европейските си началници и непременно да им се харесаш, може да е разбираем, но когато български политик прави това, особено когато го прави министър-председателят на България, това подхранва евроскептицизма и негативното отношение към нашата страна. Ако сами го градим – това е недопустимо.
Европейският съюз е място, където България може да получи солидарност и подкрепа, но и място, където трябва да се заявяват ясно намеренията и неотклонно да се защитават интересите, а това никак не е лесно.
Отварям една скоба – според правилника на Народното събрание, доколкото си спомням, на половин година министър-председателят трябва да докладва пред парламента какви са приоритетите на българската държава и правителството по отношение на съответното председателство на Европейския съюз.
Иван Костов (СК): Колко пъти?
Сергей Станишев: Това не беше правено миналата половин година, не се прави и сега, а предстои преглеждане на бюджетната реформа на Европейския съюз и питам: каква е политиката на българското правителство, какви са идеите и вижданията, които ще отстояваме на Европейския съвет? (Реплики от ГЕРБ.)
Крайно време е правителството и господин Борисов да осъзнаят нещо – има принципи и правила на партньорството с Европейския съюз и никой не може да ги излъже. Може да се заблуждава временно, да се манипулира временно българското общество, но в Брюксел са много наясно с това какво става и какво не става в България.
Кореспонденцията с Европейския съюз е повече от ясна, стига да имаш възможностите да я разбереш и капацитета да предприемеш нужните действия за корекции, за да не търпи страната загуби и максимално да се възползва от европейското финансиране. Надявам се най-сетне правителството да се захване с реална работа, а не само с говорене. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Народният представител Сергей Станишев подава документи на председателя Цецка Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По надлежния ред, господин Станишев, по надлежния ред! Няма да приема тези документи. С мен се кореспондира чрез Деловодството.
Сергей Станишев: Ще ги изпратим на правителството.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той не знае какъв е редът. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изявления от други парламентарни групи? Няма.
Преминаваме към изслушване на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, който ще отговори първо на въпроса от народния представител Мартин Димитров относно свързване на ТЕЦ „Ей И Ес” – Гълъбово (преди ТЕЦ „Марица изток 1”) с електроенергийната система.
Господин Димитров, заповядайте да развиете въпроса си.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, господин Трайков! Предстои свързване на ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово” с електрическата система на България. За съжаление, се появиха много информации в медиите, че има спорни въпроси с община Гълъбово, поради които тази връзка не може да бъде направена.
Има опасност това включване да бъде отложено във времето. Причината, поради която аз задавам този въпрос, е, че има опасност инвеститорът да поиска неустойки от държавата, ако включването или липсата на включване е проблем на държавата, и е възможно тези неустойки да бъдат удовлетворени от съда.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки могат да бъдат предприети или вече са предприети и доколко това включване ще бъде реализирано през 2010 г.?
Аз бих Ви посъветвал да потърсите публична подкрепа и от парламента, и от правителството, за решаването на тази ситуация. Ясно е, че тя е наследена, че тя се е случила преди Вас, но въпросът е: какви мерки за разрешаването на този въпрос предвиждате, защото има два проблема? Първият са възможните неустойки, които могат да бъдат платени на инвеститора и вторият проблем е, че забавянето на включването означава забавяне на включване на нови мощности, които да направят системата по-сигурна, особено през зимата и лятото, когато производството на ток трябва да бъде по-голямо, предвид нарастващото потребление.
Господин министър, накратко: каква е ситуацията и какво е решението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, наистина проблемът беше изключително сериозен и с него се сблъскахме още в първите седмици на нашето управление.
Към момента нещата са под контрол. Няма опасност от неустойки. Взети са мерки.
Сега ще ви кажа подробности за това как се развиха нещата.
Присъединяването на централата към преносната мрежа 400 киловолта ще се осъществи чрез изграждане на присъединителни съоръжения, разположени на територията на две общини – Симеоновград и Гълъбово.
Всички съоръжения в землището на община Симеоновград са изградени. Частите от присъединителните електропроводи на територията на община Гълъбово нямат документална обезпеченост за започване на строителство, поради пречките, създадени от администрацията на община Гълъбово.
Вече цяла година от НЕК ЕАД нямат възможност да пристъпят към издаване на строителни книжа за тези обекти, които са от национално значение, поради обжалване на различни административни актове, свързани с издаване на строителни книжа, от страна на община Гълъбово.
Към настоящия момент делата са висящи на последна инстанция пред административни съдилища. Най-сериозни разногласия между НЕК ЕАД и между община Гълъбово възникнаха по повод размера на обезщетението за учредяване на сервитути върху общински имоти.
Община Гълъбово оцени дължимото обезщетение на 27 млн. лв. за 460 дка площ – по 60 лв. на кв. м за сервитут. Така определеното обезщетение, обжалвано от НЕК ЕАД, съдът определи, че засегнатите площи са приблизително 43 дка, а стойността на дължимото обезщетение е приблизително 170 хил. лв. – 500 пъти разлика. Делото е висящо пред Върховния административен съд.
Едва окончателното произнасяне по тези дела ще позволи на НЕК ЕАД да започне да придобива вещни права за трасетата и да получи разрешение за строеж за енергийните обекти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От момента на влизане в сила на обжалваните актове до реалното започване на изграждането на линейните обекти, при изключителна добронамереност на всички собственици на земи, попадащи под трасето на електропроводите и на компетентните администрации, ще бъдат нужни минимум шест месеца.
За да се обезпечи присъединяването в срок, НЕК съвместно с „Ей И Ес” разработиха проект за изграждане на заместваща връзка – 400 киловолта, за което има издадено разрешение за строеж от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На 14 януари 2010 г. със съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за което благодарим, и без да срещнем пречки от община Гълъбово, беше официално открита строителната площадка на заместващия електропровод. Очакваната стойност за доставка и изграждане на заместващата връзка е около 5 млн. лв. – грешни пари, бих казал.
След въвеждане в експлоатация на основните присъединителни електропроводи тази връзка ще бъде демонтирана, защото не е разчетена за пълен срок на експлоатация.
За щастие почти всички материали, вложени при конструкцията на заместващ електропровод, ще бъдат използвани за дейността на НЕК – проводници, стълбове, изолатори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Заповядайте за реплика.
Мартин Димитров (СК): Госпожо председател, ако можете да помолите за повече ред в залата, особено в редиците на БСП, тъй като се шуми и не се чуват добре отговорите на министрите.
Господин Трайков, въпросът е дали тази заместваща връзка ще бъде готова преди обектът да бъде завършен? Това е въпросът. И ако бъде завършена по този начин, няма основание за претенции към държавата и към НЕК от страна на инвеститора. Дали ще избегнем такъв потенциален конфликт и такъв потенциален иск, това е въпросът. Иначе смятам, че е правилно, че сме тръгнали към изграждане на заместваща връзка. Ако един проект не става, винаги се търси алтернатива. Въпросът е чисто времево ще успеете ли да компенсирате, така че тази връзка да е готова преди окончателното завършване на обекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика думата има министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Реконструкцията се очаква да приключи най-късно в края на м. март 2010 г. и да подсигури присъединяването на централата към мрежата до изграждане на основните електропроводи. Изпълнението в този срок, дори и с незначително закъснение, ще предотврати забавяне на въвеждането в експлоатация на централата и съответно НЕК няма да дължи неустойки за натрупаното закъснение до този момент.
Основен риск за изпълнението в този срок е висящото съдебно производство пред Върховния административен съд по оспорване на допуснатото предварително изпълнение на разрешението за строеж. Това не отменя обаче ангажиментите на НЕК да изгради основните присъединителни съоръжения, за което ще са необходими най-малко шест месеца. Забавяне на изграждането на заместващата връзка след март-април т.г. ще доведе до ангажиране отговорността на НЕК по договора за изкупуване на електрическа енергия от 2001 г. в изключително големи размери, като по този начин ще застраши непредвидимо дейността на дружеството и на целия енергиен отрасъл поради степента на икономическа обвързаност между всички участници в отрасъла като потенциален риск. Имаме всички основания да смятаме, че до м. март ще бъде изграден заместващият електропровод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Мартин Димитров към министър Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно употреба на биодизел и биоетанол и смесването им с минерални горива.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, господин министър! Когато в тази зала се приемаше Законът за възобновяемите алтернативни енергийни източници и биогоривата, част от колегите взеха думата и изказаха едно опасение, което касае милиони граждани на България – че наличието на биокомпонент – биоизел или биоетанол, в бензина или в дизела води до това, че за колите, които са нови и имат гаранция от производителя, няма да важат тези гаранции, и от друга страна, че са необходими промени в някои от системите на автомобила, за да може да бъдат използвани биогорива.
Представителят на Министерството на икономиката в Комисията по икономическата политика каза, че няма такова нещо, но е важно да бъде отговорено ясно пред 41-то Народно събрание дали има такъв проблем, защото съм убеден, че той вълнува хиляди български граждани.
Това, което е прието в закона, е: биокомпонент до 5%. Дали такова участие на биокомпонента може по някакъв начин да увреди автомобилите на хората? На този въпрос трябва да се отговори ясно. Ако няма такава опасност, ясно кажете, че няма такава опасност. Защото след дебата в 41-то Народно събрание вероятно част от хората са останали с впечатление, че трябва да сменят например някои от връзките в автомобилите си с нови синтетични. Дали това е така е много важно да бъде отговорено от Ваша страна ясно и категорично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министър Трайков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Такава опасност няма. Безопасността за двигателите на автомобилите от изпълнение на законовото изискване за задължително смесване на течните горива от нефтен произход с биокомпоненет е гарантирана посредством разработването и въвеждането на европейските и национални стандарти. Във връзка с приемането на законодателния пакет „Енергетика – Климат 2009 г.” и ангажимента за увеличаване дела на биогорива в транспорта Европейската организация по стандартизация е предприела действия по изменение на съществуващите европейски стандарти за бензин и дизелови горива по отношение на процентното съдържание на биокомпонента.
Новите европейски стандарти са въведени като национални стандарти от компетентния орган – Българския институт по стандартизация, съответно стандарт гориво за дизелови двигатели от 30 ноември 2009 г., и стандарт бензин, несъдържащ олово, от 27 февруари 2009 г., както следва: максимално обемно съдържание на биокомпонент с дизеловото гориво – 7%; максимално обемно съдържание на кислород, съдържащи съединения в автомобилните бензини, несъдържащи олово, е: етанол 5%, метанол 3%, изопропилов алкохол 10% и изобутилов алкохол 10%.
За формулирането на включените в стандарта показатели са извършени необходимите анализи, включително и по отношение на тяхната безопасност за автомобилите. Тези анализи са част от процедурата по разработването на стандартите.
Законът за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата въвежда поетапно достигане до 2011 г. на изискването към горивата за дизелови двигатели за съдържание на биодизел минимум 4 обемни процента. Изискването към горивата за бензинови двигатели е за съдържание на биоетанол минимум 2 обемни процента от 2011 г.
Въведената с настоящия закон схема е с оглед отчитане нуждите на производителите и на крайните разпространители и за осигуряването на техническата възможност за смесване и запазването на съответствието с показателите за качество на смесеното дизелово гориво. Предвижда се при предстоящите законодателни инициативи, които произтичат от транспонирането на новата директива, да се осигури поетапното достигане на европейските цели за 2020 г., съобразено със специфичните национални условия.
С приемането през 2009 г. на Директива 30 се въведе по-високо изискване за 10% максимален дял на етанол в бензините и 7% максимален дял на биокомпонент в дизеловите горива.
Има разработени редица анализи, касаещи увеличаване на дела на биогорива в транспорта. Една такава разработка е техническото ръководство за биогорива, изготвено от Център „Новум” през 2008 г. по Шеста рамкова програма на Европейския съюз, където е посочено следното: биоетанолът може да бъде използван в смес от 10% от всички автомобили с бензинови двигатели, без да е необходимо да се извършват допълнителни модификации, а чистият биодизел, произведен от растителни масла, може да бъде използван като смес със съдържание до 20% биокомпонент без всякакви модификации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Трайков.
За реплика думата има господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Аз Ви благодаря за този отговор, господин министър.
Колеги, важен е изводът: от промените и законът, който прие 41-то Народно събрание, българските граждани трябва да знаят, че не следват никакви промени в техните автомобили, никакви синтетични маркучи, никакви изменения. Ако някой има подобни предложения или изисквания към тях, очевидно това са лобистки или частно корпоративни претенции. Това хората трябва да го разберат и да го знаят. Проблеми с автомобилите няма - нито с биодизела, нито с биоетанола.
И последно, господин министър. Тези дни се появи нова претенция, която е в следната формулировка: че цистерните, с които трябва да разполагат бензиностанциите за биоетанола, трябвало да поддържат някаква специална температура, а такива цистерни нямало. Тази новост или това ново предложение вярно ли е? Има ли основание? То може ли да се превърне в претенция за забавяне на въвеждането на биоетанол в транспорта? Защото Вие правилно казахте, че има европейско изискване и то е за 10% биогорива в транспорта до 2020 г.
Така че вярно ли е това, че трябвало някакви специални цистерни за биоетанола? И понеже такива нямало, сега пак ще се предлага ново отлагане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министър Трайков, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Не ми е известно да има такава допълнителна претенция, защото това би изисквало смяна на стандарта, а стандартът не го предвижда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като чл. 84 от нашия правилник казва, че народният представител може да зададе не повече от два въпроса на едно заседание на парламентарен контрол, останалите два въпроса на господин Мартин Димитров, които са също към министър Трайчо Трайков, ще бъдат отложени за следващо изслушване.
Да благодарим на министър Трайков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос от народния представител Владимир Тошев относно основен ремонт на надлез над жп линия по бул. „Панония” в гр. Видин, отправен към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Тошев, заповядайте.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 8 декември 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството сключва договор с фирма „БИ ЕС - 80” ЕООД – гр. София, за изпълнение на основен ремонт на надлез над жп линия по бул. „Панония” – гр. Видин. Договорът е на стойност 2 млн. 678 хил. лв. Срокът за изпълнение на договора е 200 дни.
На 12 март 2009 г. фирма „БКС – Бъдинстрой” ООД – гр. Видин, сключва договор като подизпълнител с главния изпълнител. На основание договора от средата на м. март 2009 г. подизпълнителят започва работа на обекта. На 19 май 2009 г. подизпълнителят уведомява писмено главния изпълнител, че спира работа по изпълнението на обекта. Какви са причините? Съгласно сключения договор фирмата подизпълнител трябва да изпълни строително-монтажни работи на обща стойност около 1 млн. 636 хил. лв. Главният изпълнител се задължава в срок от 10 дни от подписването на договора да изплати аванс – 30% от горната сума.
На 16 март 2009 г. подизпълнителят издава фактура, но до края на месеца сумата не е изплатена и фактурата е анулирана. На 13 април 2009 г. подизпълнителят издава нова фактура, като до края на м. април сумата отново не е изплатена и фактурата пак е анулирана.
На 8 юли 2009 г. на среща между главния изпълнител и подизпълнителя е уточнено, че работата трябва да продължи. Главният изпълнител приема да преведе аванс на етапи и превежда първия транш от 200 хил. лв. На основата на тази договореност е оформена третата фактура от 8 юли 2009 г., но и тя е анулирана в края на месеца поради неразплащане с главния изпълнител.
На 4 август 2009 г. фирма „БКС – Бъдинстрой” ООД изпраща писмо, с което уведомява фирма „БИ ЕС - 80” ЕООД, че прекратява сключения договор за строеж на горния обект.
По моя информация, до този момент за изпълнение на обекта главният изпълнител е получил от вашето министерство сумата от 850 хил. лв., а фирмата подизпълнител – около 50 хил. лв. Притесняващо впечатление прави факта, че главният изпълнител е получил от държавата сума, приблизително равняваща се на марша на договора му с подизпълнителя.
Господин министър, от средата на м. март 2009 г., тоест вече единадесети месец, движението по надлеза се извършва по едното платно. Булевард „Панония”, на който се намира и надлезът, е главна пътна артерия за гр. Видин, свързваща входа на града от КПП „Ферибот” с единствения изход към вътрешността на страната. В изпълнение на строителството на „Дунав мост – 2” и прилежащата му инфраструктура, включваща изграждането на 4 надлеза над околовръстния път на гр. Видин, в следващите месеци надлезът ще остане единствената пътна артерия на колите, влизащи и излизащи от България и движещи се в града.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставете си въпроса, просрочихте времето с една минута.
Владимир Тошев: Господин министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки смятате да предприемете за срочното завършване на основния ремонт на надлеза над жп линия по бул. „Панония” – гр. Видин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте за отговор, министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, с писмо вх. № 91-00-29 със съответната апликационна форма е осигурен необходимият бюджетен ресурс и община Видин е инициирала и обосновала извършване на съществен основен ремонт на жп надлеза на бул. „Панония”.
Съобразно изискванията на Закона за обществените поръчки на 6 октомври 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е открило процедура за възлагане на обществена поръчка. Документацията за участие в открития конкурс, освен всички задължителни атрибути за участия, изисквани по Закона за обществените поръчки, изисква и декларация от участниците за използване на подизпълнители, както и съответния обем строително- монтажни работи, изпълнени от подизпълнител.
В конкретния случай, което е много важно, спечелилата обществената поръчка фирма „БИ ЕС - 80” ЕООД е декларирала, че няма да ползва подизпълнители и делът на изпълнявалите строително-монтажни работи чрез подизпълнители е нулев. Независимо от тръжното изискване, от Вашето питане е видно, че фирма „БИ ЕС - 80” ЕООД е сключила договор впоследствие с подизпълнител фирма „БКС Бъдинстрой” ООД, което е нарушение на тръжната процедура от страна на участника в търга. На 8 декември 2008 г. е сключен Договор № 395 между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и фирма „БИ ЕС - 80” за сумата 2 млн. 678 хил. лв. с ДДС, със срок за изпълнение 200 дни, считано от датата на откриване на строителната площадка, която е 24 март 2009 г. Тоест строежът би следвало да бъде завършен към 10 октомври 2009 г.
На 11 юни 2009 г. съгласно сключения договор до тази дата са били изплатени (сумата която Вие посочихте е коректна) 730 хил. лв. авансово плащане срещу банкова гаранция и 119 хил. лв. за извършени строително-монтажни работи с акт Образец 10 по Наредба 3 от Закона за устройство на територията.
На 26 август 2009 г. обектът е спрян до изясняване на съществуващите обстоятелства, като от изпълнителя е изискано: да завърши поне консервационни и укрепителни работи на стойност 773 хил. 350 лв. и одобрен график и количествена сметка за периода 1 октомври 2009 г. – 15 декември 2009 г. Независимо от действията от страна на надзорната фирма и на възложителя за извършването поне на консервационните и укрепителните работи, е констатирано, че изпълнителят не спазва и тези договорни задължения. При тези обстоятелства с писмо от 21 декември 2009 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е прекратило договора от 8 декември 2008 г. с фирма „БС ЕС - 80” за основен ремонт на надлеза.
С писмо от 29 декември 2009 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сезирало и Софийската градска прокуратура по отношение предоставена нередовна банкова гаранция за авансово плащане.
Мерките и действията, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството си на възложител и съобразно бюджетните си възможности, възнамерява да приеме, съвсем конкретно са следните:
1. Поетапно да завършим строежа, като през 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е планирало в бюджета си за капиталови разходи сумата от 730 хил. 500 лв., обезпечаваща завършването на първия етап, едното платно на надлеза, а при наличие на финансов ресурс от порядъка на 1 млн. 250 хил. лв. и втория етап, цялостно завършване на основния ремонт.
2. Ние ще инициираме нова процедура по Закона за обществените поръчки за избор на нов изпълнител за поетапно завършване на основния ремонт.
3. Очакваме съдействие от прокуратурата във връзка с всичко, за което сме я сезирали за търсене на наказателна отговорност от фирма „БИ ЕС - 80”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Тошев.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Удовлетворен съм от това, което вашето министерство и лично Вие предприемате, защото този надлез е над 40-годишен. През цялото време по него са извършвани кърпежни работи, не му е извършван основен ремонт, конструкцията е силно амортизирана. Надявам се тези две мерки, които Вие предприемате за завършване на първия етап, а след това и за финансиране на втория етап, да решат проблема, защото околовръстният път на Видин, който е паралелна артерия на бул. „Панония”, ще бъде затворен за паралелните инфраструктурни проекти, които са по „Дунав мост 2”, така че бул. „Панония” става основно платно за влизане и излизане от България.
Силно се надявам компетентните органи да предприемат съответните мерки, за да може да се разследва защо и как Видин остана без пътна артерия повече от една година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, министър Плевнелиев. Няма да ползвате.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Заповядайте за изявление от името на парламентарна група, господин Костов.
Иван Костов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В началото на днешния парламентарен контрол бившият министър-председател господин Сергей Станишев повдигна въпроса за шестмесечния отчет на министър-председателя по повод европейската интеграция на страната.
В тази връзка искам да кажа, че това е най-неуместният начин да се привлече внимание към обстоятелството, че по време на тригодишното членство на България в Европейския съюз на настоятелните покани на десницата, в частност на Демократи за силна България, на специалните декларации, които ние четяхме от трибуната, и покани да дойде тук и да говори за европейската интеграция, той не отговори нито веднъж. (Реплика от народния представител Сергей Станишев.)
Да, отговорили сте по начина, по който сте преценили, че е най-удобен за Вас, но по ключовите въпроси Вие не отговорихте нито веднъж.
Той говори за това, че начинът, по който България участва в Европейския съвет не е решен, а това не може да е вярно, защото има точно определена процедура, по която се обсъждат позициите на България. Това става с участието на Парламентарната комисия, специализирана за тази работа и това не е от вчера, това е дейност, която тече от много време. В този смисъл искам да кажа, че, наред с някои може би аргументирани негови твърдения, имаше и много неаргументирани.
Във връзка с аргументираните твърдения аз искам да запозная народните представители с един протокол от четвъртото заседание на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка от 10 юни 2009 г. Това е отпреди половин година. На това заседание, което се провежда съвместно с представители на Европейската комисия и директори, се докладва направеното, включително по тези писма, за които тук се спори. И вижте какво казва госпожа Меглена Плугчиева – бившият вицепремиер в правителството на господин Сергей Станишев: „Втората важна тема за оценка на нашия напредък е изграждането на информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти в България (ИСУН). В тази връзка вицепремиерът подчерта, че системата е изградена в своята – подчертавам – пълна функционалност, като следва да се отчете изключителният напредък в изграждането на системата и нейното функциониране и гарантиране на пълна прозрачност”. На госпожа Плугчиева й задават въпрос: какъв процент от информацията е систематизирана в ИСУН? Цитирам отново госпожа Меглена Плугчиева от този протокол: „Госпожа Меглена Плугчиева посочи, че цялата информация следва да бъде въведена до края на м. юни, за да може да се оповести 100-процентна функционалност на системата”. Вие си отивате като правителство, а това въобще не е изпълнено. За съжаление, това, което е отчетено на практика тук като изпълнено, въобще не е осъществено и досега. (Реплики от КБ.)
Накрая госпожа Плугчиева в същия този протокол казва, че всички одити са проведени. Всички одити! Тези, за които сега се спори, проведени ли са? Не са проведени и са отчетени пред Европейския съюз. Мога да оставя този протокол (показва го) тук за сведение, за да направите справка.
В този смисъл искам, от името на Парламентарната група на Синята коалиция, да отрека всякакво право на предишно правителство, което е лъгало по този, наистина, неразумен начин (шум, реплики и възгласи: „Е-е-е!”), да търси в момента опит да се реабилитира. (Реплики от КБ.) Не може, когато си стоял срещу европейските представители и си им казвал, че си провел одитите (реплики от народните представители Сергей Станишев и Александър Радославов), да излизаш днес и да казваш: „Защо това нещо не е направено?” Много е рано да заставате в тази позиция. Не можете да казвате, че сте създали системата, а в същото време да не сте я създали. (Реплики от КБ.) Няма система в момента! Още няма система, не е изградена. И тези, които разбират от системата, много добре съзнават, че тези локални системи на отделните дирекции за управление на оперативните програми са направени така, че в момента са несводими в една-единствена система. Това ще изисква нова разработка, ще изисква нова информационна обезпеченост, за да бъде систематизирана информацията. (Реплики от КБ.) Това обяснява защо вие 2, почти 3 години, никога не сте били в състояние да дадете тук конкретна информация какво се случва с европейските фондове! Никога не сте знаели какво се случва с европейските фондове! (Шум и реплики в КБ.) Така че категорично отричам тази възможност.
Добре е, първо, много внимателно Българската социалистическа партия да анализира (реплики от КБ) и се произнесе защо е допуснала тези наистина дълбоки, тежки слабости на политическо, организационно и административно равнище, за да може България да изпадне в положението на страна, която не може да усвоява европейски фондове. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ГЕРБ).
РЕПЛИКА ОТ КБ: Слабичко, слабичко беше!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Мая Божидарова Манолова към министъра на здравеопазването Божидар Нанев относно закриване на болници.
Моля, госпожо Манолова, да развиете Вашия въпрос.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, след бурната, но не особено ефективна защита на господин Костов, искам да акцентирам вашето внимание върху една тема, която наистина вълнува българските граждани и на която сме свидетели през последните седмици. Тя предизвика сериозно напрежение сред хората, най-вече от малките и средни общини, сред лекарите и медицинския персонал, сред местната власт. Това е така нареченият от управляващите процес на преструктуриране на болничната помощ, който, преведен на нормалния език на хората, означава масово и хаотично закриване на болници. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”).
Става дума за процеса на сключване на договори между болниците и Националната здравноосигурителна каса, в резултат на който около 30 болници ще бъдат закрити, а десетки други осакатени – осакатени, защото успяха да сключат договори почти и едва само за половината от здравните пътеки, по които лекуваха хората през изминалата година.
В резултат на завишените изисквания на Касата – тук няма да коментирам доколко законни са тези изисквания, защото твърдя, че те са в пълно противоречие със Закона за здравното осигуряване и след жалбите, подадени от болниците пред административните съдилища – се очаква масовото отменяне на сключените договори, което ще предизвика невъобразим хаос в системата.
Ще кажа само, че, след като към 20 януари т.г. около 30 от тези болници приключват своята дейност, се очаква мъчителна смърт и плавен фалит за още десетки други болници, които в резултат на сключването на едва половината договори, по едва половината от клиничните пътеки ще бъдат в една ситуация на постоянно недофинансиране, което ще доведе по естествен начин до тяхната ликвидация. За болниците, които преминат тези две изпитания, предстои следващият кръг на ада, така наречената от правителството система за делегирани бюджети в здравеопазването, лимити за болничната помощ, което ще постави болниците пред факта, че някъде към средата на тази година те просто няма да могат да бъдат финансирани, те няма да получават средства да лекуват хората и ще направят така наречените списъци на чакащите, които, ако оцелеят при транспортирането до най-близката голяма болница, могат наистина да бъдат лекувани, надявам се, при едни по-модерни и качествени условия.
Моят въпрос към Вас, господин здравен министър, е: Имате ли идея по какъв начин ще компенсирате хората от малките общини, които след 20 януари т.г. вече няма да имат своите провинциални болници? По какъв начин им осигурявате най-необходимите здравни грижи, които до вчера спасяваха тяхното здраве и техния живот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, във връзка с Вашия въпрос, който се превърна в коментар, но аз ще отговоря на въпроса, заявявам следното: Министерството на здравеопазването не закрива болници.
Реформите, които правим, въвеждат ясни критерии, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да гарантират качеството на медицинските услуги на пациентите в болничната помощ. Сред тези изисквания, включени в Закона за здравното осигуряване, са наличието на лекари на основен трудов договор, непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ, медицинска апаратура и оборудване, необходими за своевременна диагностика и наблюдение на територията на лечебните заведения, съобразени с медицинските стандарти. Всички болници, които отговарят на тях, могат да сключат договори за работа със Здравната каса. По този начин се определят работещите болници, които могат да гарантират качествена медицинската помощ. Останалите лечебни заведения могат да бъдат преструктурирани в диагностично-консултативни центрове, медицински центрове или места за долекуване. По този начин ще се осигури реален достъп на пациентите в цялата страна до качествено лечение за болнична помощ.
Резултатът от договарянето в момента показва, че броят на договорите по клинични пътеки, които ще сключват лечебните заведения за болнична помощ, който беше динамичен процес, през тази година ще намалее с 14% в сравнение с миналата година. Редукцията е следствие от новите изисквания, които гарантират на пациентите достъпност и качество на медицинската помощ.
Най-малка е редукцията на договори при областните и университетските болници, тъй като те са покрили нужните критерии за качество. Намаляването на договорите при останалите лечебни заведения е в резултат на това, че обхватът на дейността им не позволява комплексно обслужване на пациенти и възможности за прием за различни заболявания. Това е предпоставка за рехоспитализация и насочване на болни отново към други болници.
По данни на Националната здравноосигурителна каса в момента броят на болниците без нито един договор е 21. Петдесет и две лечебни заведения отговарят на критерии за работа само до три договора по клинични пътеки. Броят на болниците, които могат да сключват от 4 до 20 договора по клинични пътеки, е 107. От друга страна, над 100 договора по клинични пътеки ще имат 56 лечебни заведения, където прогнозно се осъществяват над 56 на сто от хоспитализациите в страната, а областни и лечебни заведения с над 5000 хоспитализации годишно са 107 на брой. Те осъществяват 78 на сто от общия брой хоспитализации. Така пациентите имат достатъчно лечебни заведения, където да получат качествената медицинска помощ, от която наистина се нуждаят.
Как се осигуряват здравните услуги на хората? Отново искам да подчертая, че има разлика между болнична и извънболнична медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Нанев!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Тъй като времето не достига, искам да отбележа наличието на извънболнична медицинска помощ като: медицински центрове, диагностично-консултативни центрове, общопрактикуващи лекари и филиали за спешна медицинска помощ, за тях мога да дам точни, ясни и конкретни цифри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин министър, може би Вие имате усещането, че Вие лично не закривате болниците, но политиката, която водите като министър, е да закрива болници и осакатява други, тъй като не им предоставя необходимите финансови средства за тяхното съществуване.
Ние, а и никой български гражданин не е срещу преструктурирането на болничната помощ. Това трябва да се прави умно, отговорно и с мисъл за хората, а не само за финансовите средства, които ще бъдат спестени, и с идея по какъв начин хората в малките населени места ще получат здравна грижа, по какъв начин ще бъдат лекувани. Бедата е, че Вие нямате абсолютно никаква идея какво ще се случи след като бъдат закрити малките болници.
Чухме всякакви ваши авангардни предложения – да бъдат преобразувани в хосписи, в болници за долекуване, да се създават здравни центрове или спешни кабинети, в които даващите дежурства да получават по 100 лв. дневна надница. Това е чудесно, но има една дребна подробност, че тези нови лечебни заведения не са регламентирани по никакъв начин, не е ясно каква ще бъде тяхната правно-организационна форма, още по-малко е ясно по какъв начин ще бъдат финансирани.
Тук задавам своя допълнителен въпрос: знае ли господин Дянков за Вашите намерения? По какъв начин ще бъдат осигурени средствата за тези авангардни идеи?
За да се прави реформа, човек трябва да има визия и пари. Вие нямате абсолютно никаква визия какво ще се случи в здравеопазването в малките населени места, след като ликвидирате болниците. А по отношение на парите, пари в НЗОК има, от които 800 млн. лв. са оставени от предишното правителство – бели пари за черни дни – ако искате да правите реформа, да ги ползвате, а не в момента да спестявате 2-3% от парите в здравеопазването, с което да застрашите живота и здравето на хората от малките общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Мая Манолова: Това е един изключително опасен експеримент, безотговорен експеримент, който ще има непоправими последствия за хората от малките населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Нанев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! С прилагането на единни критерии за сключване на договори хората няма да останат без лечение, ще получат достъп до медицинска помощ в надеждни болници, за които говорих преди малко. Данните говорят, че повечето пациенти при ясни критерии за хоспитализация не се лекуват в местните болници, а търсят качеството на по-големите лечебни заведения в областния град или в университетските болници.
Достъпът до здравни услуги в малките населени места се осигурява чрез спешните центрове и структурите за извънболнична медицинска помощ като общопрактикуващи лекари, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове. В момента до всяка общинска болница се намира филиал на спешна помощ. Общо в страната има 28 центъра за спешна помощ и 197 филиала към тях. Дори лечебното заведение да не може да сключи договор със Здравната каса, филиалът на спешна помощ продължава да съществува и допълнително се укрепва с кадри. За тази цел са предвидени 30 млн. лв. повече. Освен това към филиалите е предвидено изграждането на спешни кабинети, като в тях ще дежурят лекари и специалисти, които да оказват помощ на всеки нуждаещ се гражданин. Към момента в над 13 области са подали заявления над 243 лекари, които искат да дежурят и се включват в осигуряването на денонощни дежурства. Освен тях 128 лекари на щат към центровете за спешна медицинска помощ също са пожелали да се включат в графиците за дежурства. Графиците ще бъдат готови до 1 февруари т.г. По този начин всеки пациент ще има достъп до извънболничната медицинска помощ. Това означава, че няма да му се налага да търси медицинска помощ в друг град, за да си направи изследвания, да се прегледа или да получи спешна медицинска помощ. Всичко това ще правят структурите на извънболничната медицинска помощ, общопрактикуващите лекари, специалисти в ДКЦ и в медицинските центрове и филиали за спешна медицинска помощ.
Лечебните заведения ще сключват по-малко договори със Здравната каса през тази година. При разговори с кметове по места и с общински съвети те бяха убедени, че наистина е по-целесъобразно и по-необходимо да бъдат преструктурирани в медицински центрове или ДКЦ-та с налични до 10 легла за краткосрочно пролежаване, където да бъдат уточнявани неясни състояния. Самите препоръки, които даваме на принципалите по места, се приемат добре. Те са убедени, имат достатъчно възможности и време да направят промяна на дейността от болнична в извънболнична помощ. Самите кметове са заинтересовани да не влагат пари в болнични лечебни заведения, които не са ефективни и не биват ползвани.
По отношение на парите, за които попитахте знае ли господин Дянков. Да, знае, с него съвместно обсъждаме какви пари са необходими и затова за спешна помощ са отпуснати тези 30 млн. лв. в повече, за това ще бъдат отпуснати и други пари, необходими за тези структурни промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народните представители Мая Манолова и Емилия Масларова относно закриване на болницата в Ивайловград.
Госпожо Масларова, заповядайте да развиете въпроса си.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Убедена съм, че на министър Нанев вече му е дотегнало да коментира тези въпроси, чухме го и преди малко. Но, за съжаление, напрежението, притеснението на хората остава.
Като представител от Хасковски избирателен район аз съм помолена от жителите на една община в Хасковска област – Ивайловград, една община, която е с над 8000 души население, която се намира на 120 км от областния център, която има близо 900 квадратни километра площ, да поставя въпроса, може би е забранена думата закриване, за лишаване на тези жители на Хасковска община от досегашната им, вярно, че тя не е многопрофилна, специализирана болница за вътрешноклинично лечение. Какво биха правили тези граждани?
Не зная дали сте ходили, господин министър, в Ивайловград, но от Харманли до Ивайловград, които са близо 80 км, се пътува повече от час и половина. Това е тежък планински участък, това е гранична община. Бих могла да Ви кажа, че болницата, сега е с 20 легла и е изключително прилична. Тя скоро е ремонтирана. В нея досега имаше рентгенолог, имаше пулмолог, имаше интернист, имаше педиатър, ако не се лъжа, имаше и невролог. Зная, че имат и спешен център, в който работят двама фелдшери и една линейка.
Разбира се, тези хора са притеснени и това е съвършено основателно. Хубаво е, че се мисли какво да се направи, но защо, преди да се направи това, не беше даден малко по-дълъг период от време, за да може те да се погрижат да покрият част от критериите, а изведнъж се решава, че ще се мине към някакво преструктуриране?
Аз си задавам и въпроса: ако в рамките на два или три, или нека да са пет часа, на територията на тази община се случат два или три тежки спешни случаи, какво ще се случи? Още повече, че моята информация е, че до момента никой не е пожелал да се запише да обслужва спешния център. Какво правим с 8-хилядно население?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Масларова!
Емилия Масларова: Моля Ви, господин министър, съвсем по човешки, с думи прости, а не с терминология, която е много наукообразна, обяснете и кажете какво престои да се направи в Ивайловградска община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Нанев, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожа Масларова, уважаеми дами и господа народни представители! Както казах преди малко, нашата цел наистина не е да закриваме болници. Целта при преструктурирането е всеки пациент да получи навременна, качествена и адекватна медицинска помощ за болнично лечение – болнична медицинска помощ. Такава медицинска помощ към настоящия момент не може да бъде предложена на пациентите на община Ивайловград от Специализираната болница за лечение на вътрешни болести, където в момента имат сключени договори от двама лекари със специалност по вътрешни болести, един - по рентгенология, един - по детски болести и един - клинична лаборатория, управителят е със специалност „Акушерство и гинекология”. Доказателство за това са и резултатите на лечебното заведение за 2009 г., където общият преминал брой пациенти е под 400.
При проведена среща с кмета на Ивайловград веднага след предаването, което беше излъчено по Българската национална телевизия, разговаряхме подробно и ясно, обяснихме какво се случва при тази форма на преструктуриране. Разбрахме се, че техните хора, самият той потвърди, че при наистина тежки състояния, спешни състояния, никога не могат да получат тази помощ, която е необходима в болницата в Ивайловград. Винаги досега хората са били транспортирани. Тези по-малко от 400 пациенти, които са пролежали, обикновено са в състояния, които обикновено са леки и които могат да бъдат лекувани в домашни условия, амбулаторно. Това беше отчетено като неефективно използване на този болничен ресурс. Това не е болница за долекуване, това е болница социален дом. Това е сграда, която наистина е хубава, наистина би могла да помогне, но представата за болница не може да бъде покрита.
Затова, отново при разговора, наблегнахме на необходимостта всеки спешно болен да бъде транспортиран. За тази цел, независимо че наистина е отдалечена, на границата с Република Гърция, на 105 км от областните градове Хасково и Кърджали, на около 50-60 км до Харманли и Свиленград, където потенциалните пациенти биха могли да получат добра болнична помощ, въпреки всичко болницата в Ивайловград е сключила договор по клинична пътека за лечение на бронхопневмония и бронхеолит при лица над 18 г.
Сами разбирате, кметът го разбра – съществуването на една такава болница с такъв капацитет и за общината, и за гражданите, беше признато, че е неоправдано. И, както казахме, има различни възможности – да бъда засилен медицинският център, съществуващ на територията, за извънболнична медицинска помощ, включително и центровете за спешна медицинска помощ, филиала за спешна помощ, който се намира там, възможността да бъдат разкрити легла към медицинския център за краткосрочно наблюдение и уточнение на състоянието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Нанев, под формата на дуплика ще отговорите на това, на което не успяхте да отговорите досега.
За реплика – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Нанев, искам да Ви кажа, че хората не Ви вярват. И не Ви вярват, защото Вие не отговорихте конкретно за нито една от болниците, които предстои да бъдат закрити, по какъв начин ще бъде запълнена празнината, която създава закриването на болниците, по какъв начин хората, които живеят в тази отдалечена българска община, ще получат най-необходимите им здравни грижи.
С начина, по който започнахте тази реформа, вие поставихте каруцата пред коня. Трябваше първо да бъдат създадени алтернативните форми, чрез които хората ще получават здравна помощ, и едва тогава да пристъпите към закриването на болниците. Защото, независимо от това доколко качествено е давала здравни услуги, болницата в Ивайловград, е спасявала човешки живот.
И ще Ви задам конкретния въпрос, например от името на кмета на с. Плевун, което е на 25 км от Ивайловград. Този човек кара хората от неговото село с личния си автомобил във всички спешни ситуации в болницата в Ивайловград, и така е спасил не един и два човешки живота. Къде ще кара сега този човек болните от неговото село, което може да е и от 200 души, но това са български граждани, които според Конституцията имат право на здравни грижи.
Не може в своите пледоарии Вие да противопоставяте качеството на достъпността. Най-важното за медицинската помощ е да бъде получена своевременно, да бъде достатъчна и да бъде достъпна. Защото, може ли да бъде качествена една услуга, която не можеш да получиш? Високотехнологичните болници, висококачествените болници, за които всички ние стискаме палци да създадете, имат съвсем друго предназначение. В момента 80% от грижите на българските граждани се дават от обикновените болници в малките населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата Ви в регламентираното време, госпожо Манолова.
Мая Манолова: Не е лошо държавата да има общи медицински стандарти, но за отдалечените райони трябва да подпомогне болниците да ги достигнат. Останалото е безотговорно и жестоко отношение към тези българи, които живеят в отдалечените краища и села на нашата Родина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо Масларова, явно не е възможно да се разбере разликата между болнична и извънболнична помощ. Не е възможно да се разбере какво представлява и трябва да представлява една болница, какво е медицинска помощ, какво е медицинска услуга. Нека да започнем с обучение в тези понятия.
Тези примери, които госпожа Манолова даде – за кмета, който возил със собствената си кола пациенти при спешни състояния – те, ако са спешни наистина, при всички случаи оттам нататък са били транспортирани отново на друго място. Те като спешни състояния могат да получат помощ и в линейката, докато попаднат в лечебно заведение, което може да им окаже адекватна помощ.
Кажете ми: какво спешно хирургично състояние би могла да обслужи тази болница? Човешката анатомия, човешката физиология не е само една клинична пътека - разберете. Това искаме да направим - един пациент да се лекува във връзка с всички негови заболявания, във връзка със степента на тежест на заболяването му, във връзка с това да може да получи достатъчно продължителност на престоя си и да бъде обслужен достатъчно компетентно от различни специалисти.
Досега нито един случай на спешно хирургично състояние не е било възможно да бъде обслужен в такава болница като в Ивайловград. Никога досега не е имало оплакване. Включително тежки състояния на инфаркт, на инсулт. Социално значимите заболявания също не са лекувани в тази болница.
За каква болнична помощ ми говорите в момента? Направете разлика между едното и другото. Направете разлика между това, което хората имат нужда да получат и къде да го получат. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Това ви обяснявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Нанев.
Мая Манолова (КБ, от място): С какво заменяте това?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Извънболничната помощ си поема това, което е правила в момента тази болница - не като болница, а като извънболнична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Нанев. Ще си го прочетем и ще разберем.
Мая Манолова (КБ, от място): Къде е тази извънболнична помощ? Къде е този център?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Има медицински център. Там на място, в Ивайловград, заедно с 19 души екип на Спешна медицинска помощ – там предлагаме да се създаде спешният кабинет. Да не се връщат хора, да идват на място, независимо дали са здравноосигурени или неосигурени, да няма отказ от медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме, господин Нанев. Времето.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Дайте да се разберем какво е медицинска помощ и тогава да говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Михаил Миков относно реформата в здравеопазването.
Моля, господин Миков, задайте въпроса си.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, за да не използвате тези еквилибристики с думите, които видях, че употребявате към преждеговорившите колеги, трябва да е ясно, че отговорността е на държавата (чл. 52, ще си прочетете Конституцията – министър сте, трябва да я знаете). Тя е, която носи отговорност за здравеопазването.
На второ място, политиката, която провежда правителството, води до закриването на медицински заведения, а тази еквилибристика – болнични, доболнични, спешни (оживление и реплики от ГЕРБ), разговаряйте си, водете ги тези разговори в министерството.
Гражданинът на България иска да отиде в здравно заведение и не го интересува точно как ще го кръстите, както не го интересува дали собствеността е държавна, частна или общинска.
Преди десет години изкуствено собствеността в здравеопазването беше разделена на държавна и общинска – по времето на господин Костов. Ако искате да прехвърлите отговорността на общинските…
Аз говорих в община Кула – хората са готови да Ви подарят болницата, за да не се измъквате така витиевато – тази е държавна, тази е общинска.
Затова Ви питам много ясно: колко нови филиала? Вие постоянно говорите: закриват се болниците във Видинска област и ще компенсираме със спешна помощ. Хубаво.
Освен че сте направили листа на чакащите лекари, които срещу добри хонорари ще дават дежурства, стоят редица други въпроси: въпросът за осигуряване с линейки – болницата в Кула се закрива, има една линейка. Едната линейка като отиде до Видин, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Десет секунди за въпроса, господин Миков.
Михаил Миков: … няколко часа. Тя обслужва три общини.
Колко нови филиала на Спешна помощ ще бъдат разкрити във Видинска област? Това, което казвате, защо досега не го направихте? Къде бяхте?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Осем години къде бяхте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков! На Вашите въпроси отговарям следното.
На територията на област Видин досега е имало разкрити 4 лечебни заведения за болнична помощ: МБАЛ „Св. Петка” – гр. Видин, областна „Екзарх Антим І” – Видин, частна болница със статут на районна, МБАЛ – Белоградчик, и Кула – общински. Последната, в Кула, от м. ноември 2009 г. не функционира, защото няма персонал. Това стана в продължение на четири години – постепенно, постепенно персоналът си заминава и отива на друго място. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Добре, искате сега да ги принудим да се върнат. Така ли да направим?
Михаил Миков (КБ, от място): Аз друго Ви питам, но кажете.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Спешната медицинска помощ на територията на област Видин се реализира от екипи на Центъра за спешна медицинска помощ – Видин, разделени в пет филиала – Видин, Белоградчик, Кула, Брегово, Димово.
Справката за дейността на филиалите за 2009 г. е както следва:
- Филиалът за спешна помощ, Видин – с три екипа, 7989 повиквания;
- Белоградчик – с два екипа, 3591 повиквания и 3332 амбулаторни прегледа;
- Брегово – с два екипа, 1246 повиквания и 1032 амбулаторни прегледа.
Мога да Ви ги дам като цифри.
Михаил Миков (КБ, от място): Ще съм Ви благодарен.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Филиалът за спешна медицинска помощ в гр. Кула обслужва четири общини – Кула, Бойница, Грамада, Макреш, население – 11 729 души.
Филиалът в Кула функционира с два екипа, от които единият е мобилен, а другият – стационарен. Изпълнени са 1937 повиквания и са извършени 1222 амбулаторни прегледа, като натовареността на мобилния екип на година е бил 2,13 повиквания на екип за 12-часова смяна, а на стационарния – 1,69 амбулаторни прегледа на екип за 12-часова смяна.
Постъпилите повиквания за оказване на спешна медицинска помощ за населението на общината през 2009 г. общо са 16 040 при средна натовареност 2,7 повиквания на екип за 12-часова смяна. Извършени са 6961 амбулаторни прегледа.
Предвид данните за брой население, инфраструктура, наличие на екипи, които се отзовават при всеки спешен случай своевременно, добре работеща телекомуникационна система на спешния център с възможности за бърза връзка и реагиране при спешни състояния, считаме, че към настоящия момент разкриване на допълнителни филиали за спешна помощ на територията на област Видин не е необходимо.
В населените места, където лечебните заведения за болнична помощ ще прекратят дейността си, ресурсите могат да бъдат организирани в Медицински център, който ще използва съществения кадрови и материален ресурс на болничното лечебно заведение, например – Кула, включително апаратура за образна диагностика, рентгенов апарат, апаратура за ултразвукова диагностика, клинична лаборатория.
Вече има специалисти от гр. Видин, които са заявили участие и са подали молби да работят в Медицинския център към гр. Кула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Тази дейност ще бъде реализирана и с допълнителните спешни кабинети, които сме организирали, за които има подадени заявления от 28 лекари, от които 24 са специално за денонощно обслужване точно в този район, което допълнително да укрепи спешната помощ на място. Това може да се направи при средно 2 до 2,5 повиквания на дежурство на 12 часа. Не намираме нужда да създадем допълнителни филиали за спешна помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата Ви, господин Нанев.
Реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, очевидно от това, което разказвате се вижда, че политиката, която правителството залага и Вие прокарвате доста упорито, аз се чудя откъде тази упоритост, Вие разглеждате пациентите като ходещи банкноти, като бройки, като преминали брой пациенти. И сега Вие ме убеждавате, че частниците ще имат сметка да направят медицинско заведение, а държавата няма да направи. Ама отговорността не е на частния бизнес.
В тежките демографски райони, ако беше печелившо, частният бизнес отдавна да е направил и болници, да е направил и ДКЦ-та, и всичко останало. Във Видинска област има 24 по областната здравна карта непокрити практики за общопрактикуващи лекари, защото населението е рядко, защото е голяма заболеваемостта на пациентите. И това е големият проблем.
Сега Вие ми казвате: закрита е една болница. С репресивните критерии, които налагате, много трудно ще издържи и другата болница в Белоградчик. Много ще е тежко. Дано да се запази, но и да се запази това ще бъде в краткосрочен план. И лекарите ще продължат да напускат.
Напротив, без грижа на държавата да осигури здравеопазването, да стимулира лекарите да останат там, те ще продължат да напускат и тогава всички ще се стремят към големите градове със семействата си, с децата си. Ще бягат и държавата ще стои чисто пазарно и по методите на господин Дянков ще изчислява: толкова повиквания, толкова други неща.
По същите принципи, понеже няма никаква стопанска сметка, е закрито инфекциозното отделение в гр. Видин. И в областната болница във Видин, в цяла област, няма инфекциозно отделение. Сигурно има и други такива, но държавата носи отговорност за това да осигури здравеопазването.
И тази мантра, която повтаряте: „Лошо обслужване! Лошо обслужване!” – е, как до Нова година функционираха добри-лоши, а сега с нищо не ги заменяте? Вие казвате, че няма да има нови филиали на спешна помощ там. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За дуплика – министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Миков, доколкото разбирам, Вие искате да създадем болница, в която да няма пациенти. По време на 4-годишното ваше управление тази болница постепенно е приемала пациенти, които тенденциозно са намалявали, дали поради намаление на броя населението, дали поради това, че тя не може да оказва адекватна помощ, тя не е извършвала дейност. Какво искате от нас? Искате да я създадем отново сега ли? Това ли искате да направим? (Реплики от КБ.)
Искате отново да направим болница, защото няма да има пациенти, които да търсят помощ там, и защото така политически според Вас е по-добре.
Казах Ви: филиалите за спешна помощ са добре организирани и достатъчно на брой. Допълваме със спешен кабинет на място. Допълнително!
Михаил Миков (КБ, от място): Къде е този кабинет?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Има издадена заповед към филиала за спешна помощ да бъде организиран. Двадесет и осем лекари са подали заявления. График има вече направен, за да дежурят на 12-часови дежурства. Какво повече искате за хора, които ги няма? Тоест, като за брой население това, което е осигурено, е напълно достатъчно. Искате болница в дома на всеки ли да направим? Ама, недейте да говорите такива неща!
Ето Ви един проект за областна здравна карта – това, което никога не успяхте да направите, за което говорихте много години наред, което дори е на базата на някои ваши разработки от миналото, които сме използвали. Ето Ви един цял проект на областна здравна карта и да видите какво представлява медицинската помощ – от първичната извънболнична, от специализираната, организирана в различни структури, спешната помощ и чак тогава говорете за болници. И тук ги има болниците. Ето, показва се какво трябва да съдържат на база на структура и анализ. Ето, заповядайте, това за Вас съм го приготвил.
Преди да ми зададете въпрос защо няма болница, когато вие сте създали условия да я няма, защото не сте създали стимули ...
Михаил Миков (КБ,от място): Аз това не те питам, бе!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Ами какво ме питате?
Михаил Миков (КБ, от място): Колко нови филиали ще разкриете?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Няма да разкрием, Ви казах! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля думата да се взема по предвидения в правилника ни ред. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Министър Божидар Нанев слиза от трибуната, за да връчи документа на Михаил Миков.)
Михаил Миков (КБ, от място): Не го искам! Заеми си мястото! Не желая нищо да получавам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос, отправен от народния представител Михаил Миков, относно закриване на болнични заведения в област Видин.
Моля, господин Миков, имате възможност да зададете въпроса си. (Шум и реплики в залата.)
Още малко търпение, колеги!
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Разбра се, че нови филиали на спешна помощ в област Видин няма да се разкрият.
Вярно е, че министърът... Искал съм бил да се разкрият болници. Нищо не искам аз. Хората искат да имат достъпно здравеопазване и Вашата отговорност, господин министър, и на правителството е не да ми обяснявате разликата между болнична, доболнична и не знам си какво. И тези неща си ги обяснявайте като си отидете в Америка на командировка! Там си ги обяснявайте тези неща за това как е устроено здравеопазването.
Хората искат от Вас, от държавата, да имат достъп до здравеопазване и понеже искат това, понеже Вие няма да разкриете нови филиали за спешна помощ при условие, че с репресивните критерии на вашата политика и правителство доведохте до закриването на една, а в перспектива – на още една болница в област Видин, защото, пак Ви казвам, с тези репресивни критерии към малките болници вие ще създадете условия за закриване на още, освен първия кръг, който сега правите. След няколко месеца ще има втори, трети кръг фалиращи здравни заведения.
И Ви питам: колко нови щатни бройки за лекари, защото листа на чакащите има, но Вие трябва да ги назначите на някакво основание, трябва да има щатове в съществуващите филиали. Разбрахме, че нови не искате да разкривате, но колко нови щатни бройки ще разпределите в тези филиали и колко нови линейки? В момента в тези лоши болници, за които Вие говорите, има линейки. Тези линейки не са държавни. Три общини, сам казахте, че се покриват с една линейка. Това са 11 хил. души, огромна квадратура, лоша инфраструктура. Това са три общини с една линейка. Колко нови линейки ще предоставите при условие, че създадохте условия да се закрият болничните заведения във Видинска област? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Господин Миков, наистина проблемът не е терминологичен. Проблемът е на разбиране – трябва да се разбере като се каже „медицинска помощ”, „медицинска услуга”, какво точно разбираме. Вече ми е трудно да обяснявам.
Михаил Миков (КБ, от място): Не се мъчи!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Трудно ми е, защото като се срещнах с гражданите на Ардино и с кметовете на общините, които са в Кърджалийска област, ама те ме разбраха толкова добре и казаха... (Реплики от КБ.)
Любен Корнезов (КБ, от място): Затова са доволни, защото запазихте болниците.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Запазихме дейности, които могат да бъдат извършвани, нищо повече. А те бяха подадени като договори, като условия за сключване на договори по-рано. И аз им обясних, че е излишно там политизиране. Няма смисъл. В това беше цялата работа. Беше създадено напрежение, организирано с автобуси ги извозваха и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Нанев, върнете се към конкретния въпрос, дайте конкретен отговор. Не се отклонявайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Конкретният отговор – щатни бройки към филиалите не са необходими, господин Миков, защото заповедта, която е издадена, е да се организира от директора на филиала спешен кабинет, в който да дават дежурства като извънреден труд всички лекари в областта, ако щете и в друга област. Затова са подадени тези 28. Този спешен кабинет е извънредна структура, не е структура на щат към филиала.
Това е организирана структура, където да бъдат привлечени всички кадри, които имат желание и капацитет за работа и са обучени да дежурят в такива кабинети. И точно чрез този стимул ги караме, не можем да ги принудим, стимулираме ги да направят тези кабинети. И тези кабинети чрез този стимул ще работят, но не е необходимо да бъдат на щат. Разбирате ли ме?
Михаил Миков (КБ, от място): Е, как тогава? На договори ли?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, на договори. Лошо ли е това? (Реплики.) Добре.
По отношение на линейките – всеки екип за спешна медицинска помощ има минимум по две линейки – това е задължение, няма една линейка. Въпросът е тези екипи да могат наистина … Кадрите не стигат – не линейките. Кадрите не стигат, затова стимулираме лекарите, за да отидат да работят. Ако е необходимо, както на места стана въпрос за щат – допълнително бяха необходими щатове за двама шофьори – това може да бъде решено много лесно там, където има недостиг на шофьори, но по две линейки на екип има. Затова Ви казвам, че няма нужда от нови филиали, а има нужда да се привлекат кадри, защото те са дефицитни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев.
За реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Ясна е работата! (Смях от ГЕРБ.) Репресивни критерии – затваряне на болници, обещания за спешна помощ, нови филиали няма да се разкрият, нови линейки няма да има, ще назначавате лекари по граждански договори, апропо те ще получават повече от работещите в спешната помощ. Тези, които са в списъка на желаещите, ще получават повече от спешната помощ.
Станислав Иванов (ГЕРБ, от място): Кой го е казал това?
Михаил Миков: По тия обещания и послания, които вие отправяте.
Ясно е, че се провежда една политика, която разделя българите на две категории – такива, които ще имат достъп до здравеопазване и такива, които ще трябва с коли ... Спомням си, мисля, че шефът на болницата в Кубрат Ви каза, че и с каруци да пътуват по 30-40 километра. Виждам Ви как решавате проблема на три общини с една линейка! Три общини с една линейка, с разбита инфраструктура! Каня да Ви да отидете там, в община Бойница, да се повозите по пътищата, да видите … Там с танкове ще трябва да ги извозвате, с бойна техника.
Ясно е, че тая работа няма да стане така и са необходими някакви други мерки. Очевидно мерките са в управляващото мнозинство. То трябва да види какво ще даде на българските граждани като здравеопазване и всякакви еквилибристики – болнична, доболнична, общински, частни и прочее. Отговорността е на правителството. Мисля, че вече и министърът не е достатъчно отговорен. Не мога да искам повече от него. Благодарен съм, че се старае човекът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Господин Миков, разбирам, че и Вие се стараете. Прочетете преди това тази областна здравна карта, която Ви дадох.
Михаил Миков: Защо да я чета?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: За да разберете за какво става въпрос. Вие ми задавате въпроси, без да знаете.
Михаил Миков: На хората обяснете. Хората не разбират.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Какво да им обясня на хората? Че ще имат достъп до медицинска помощ? Имат я!
Михаил Миков: Затварят се болници, нови филиали няма да има ...
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Ако искате и хеликоптери ще има, ако искате и самолети. И това е подготвено, но е още рано да се каже. И хеликоптери ще има, но не сме готови да го заявим.
РЕПЛИКА ОТ КБ: За премиера да ходи до Гърция?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Ако искате за всеки кмет по един.
Моля Ви, прочете това, което Ви дадох, за да можем да се разбираме. Ние имаме, както се казва, разлика в терминологичния интерфейс. Не можем да общуваме, разберете го! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов, който ще отговори на въпрос, поставен от народните представители Димитър Чукарски и Цветан Цветанов относно политиката на Министерството на земеделието и храните по повод изпълнение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
Заповядайте, господин Цветанов, да развиете въпроса.
Цветан Цветанов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър на земеделието, ръководеното от Вас министерство е призвано да осъществява държавната политика в областта на земеделието и храните. За осъществяване на тази своя функция със Закона за държавния бюджет бяха предвидени необходимите средства съгласно правителствената програма на ГЕРБ. Правилното изразходване на тези средства зависи от Вас като принципал на ведомството.
Даваме си сметка, че предвидените средства не са достатъчни за обезпечаване на нормалното функциониране на отрасъла, но правителството така и не определи приоритетния отрасъл в началото на мандата и обществото не може да си направи изводите какви са вашите приоритети.
В този смисъл заделените средства могат само частично да обезпечат необходимите функции на земеделския бранш, предимно по Вашата еднолична преценка.
Принципите на функциониране на демократичната държава изискват правилното и прозрачно управление на публичните средства. Чрез приетите закони, законодателят е предвидил редица процедурни правила, които да осигурят и да гарантират, че държавните чиновници ще се разпореждат с бюджетните средства по начин, който гарантира обществения интерес.
Последните години ръководеното от Вас ведомство нееднократно е било обект на публични критики и атаки по повод начина, по който са били управлявани бюджетните средства и провеждани обществените поръчки. Разполагаме с документи, доказващи, че с действията си неспособствате за преустановяване на тази порочна практика, а напротив, че издадени от Вас заповеди са против разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
Въз основа на изложеното, уважаеми господин министър, питаме следното: какви мерки сте предприели с оглед спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки при провеждане на процедурите? Издавали ли сте заповеди, с които да определяте начина на провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки в рамките на министерството и подведомствените му структури? Ако Ви представим доказателства за Ваши неправомерни действия, свързани с издаването на административни актове, бихте ли ги отменили? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
Заповядайте за отговор, министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цветанов! След преоценка на структурата на Министерството на земеделието и храните бе изготвен нов Устройствен правилник и нова структура. От съществуващата дирекция „Инвестиционна политика и обществени поръчки”, бе отделена като самостоятелна единица дирекция „Обществени поръчки”, с оглед оптимизиране на работата и предотвратяване възникването на конфликт на интереси. По този начин управлението на капиталовите разходи и възлагането на изпълнението им се съсредоточи в рамките на едно звено с общ директор.
В момента дейността на Дирекция „Обществени поръчки” е концентрирана единствено в изготвяне на документация и възлагане на поръчки, което повишава ефективността на упражнявания контрол и намалява оперативния риск от умишлени и неумишлени грешки.
След като поех ръководството на министерството, бе направен анализ на всички стартирали процедури за възлагане на обществени поръчки и всички поръчки в процес на подготовка.
С оглед оптимизиране разходването на личния финансов ресурс, преразгледахме необходимостта от конкретни инвестиции в рамките на бюджетната 2009 г. и като резултат бяха прекратени 17 вече стартирали процедури и бе преустановено изготвянето на 12 документации.
На базата на новия Устройствен правилник на министерството и с оглед подобряване на ефективността на дейността в областта на възлагането на обществените поръчки и спазване на законовите разпоредби, сформирах работна група, която да изготви предложения за нови вътрешни правила за възлагане на обществените поръчки.
Към настоящия момент предложението е изготвено и предстои неговата оценка и съгласуване.
Предвидените в Закона за обществени поръчки срокове за даване на отговори, становища, възстановяване на банкови гаранции и прочее са изключително кратки и поради това се работи върху оптимизиране на документооборота в министерството с цел спазване на тези срокове. Например, предвижда се кореспонденцията в областта на обществените поръчки, постъпваща с общ адресат в министерството, директно да се адресира до компетентната дирекция „Обществени поръчки”.
Като част от системата за финансов контрол при разходване на бюджетни средства чрез обществени поръчки издадох заповед за предварително съгласуване на документацията за възлагане на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните с Дирекция „Правно-нормативни дейности” и Дирекция „Обществени поръчки”.
За постигане на по-голяма прозрачност в комисиите за избор на изпълнител по поръчките към второстепенните разпоредители, участват представители на министерството в лицето на служители от двете цитирани дирекции.
Относно въпроса Ви дали съм издавал заповеди, с които да определям начина на провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки, бих искал да поясня, че във всяка заповед за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, определям и начина на провеждането й в съответствие с реда по Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки.
Ако разполагате с актове, касаещи обществени поръчки, които смятате, че са неправомерни, бих желал да ги получа, за да се консултирам с Комисията за защита на конкуренцията и, ако се намери основание, те биха могли да бъдат отменени по съответния законоустановен ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
Димитър Чукарски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Това, което чухме в отговор на нашето питане, наистина произтича от документ, с който ние разполагаме и който е издаден и подписан от господин министър д-р Мирослав Найденов. Това е Заповед № РД-09-935 от 8.12.2009 г., в която се казва:
„НАРЕЖДАМ:
1. Ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните и компетентните служители от администрацията на Министерството на земеделието и храните да съгласуват всички подготвени технически задания и процедури по Закона за обществените поръчки, включително и възлаганията, които са под праговете за провеждане на открити процедури в областта на застраховане на имущество и персонал – не с дирекциите, за които каза господин министърът, а със застрахователния брокер, с когото министерството е в договорни отношения.
2. Застрахователният брокер или негов представител да участва в Комисията за избор на изпълнители по Закона за обществените поръчки.
3. При изпълнението на задълженията на застрахователния брокер да се оказва пълно съдействие и да се осигури достъп до необходимата му за дейността документация.
4. Ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните да установят контакт със застрахователния брокер на следния адрес ...” – тук са дадени адресите и телефоните.
И накрая пише: „Контролът на изпълнението на заповедта ще изпълнявам лично”.
Настоящата заповед ...” и т.н.
Това е документът, с който разполагаме, господин Найденов. Аз ще Ви го предоставя. Смятам, че това е една проява най-малкото на незачитане на духа на закона (вкарването на частна фирма, с която да се съгласуват обществените поръчки, процедури, условията, които да залегнат) и не смятам, че такава заповед води до предотвратяване на възможност за допускане на корупция.
Заповядайте заповедта. (Народният представител Димитър Чукарски предава заповедта на министъра на земеделието и храните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за двата уточняващи въпроса на господин Чукарски.
Заповядайте за отговор, министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Чукарски! Тази заповед е предизвикана от анализа, който направихме в края на бюджетната 2009 г. във връзка с разходите, които са правени години назад за застраховане на имущество и дейности в областта на Министерството на земеделието и храните. Това, което констатирахме, е обект на доклад на Инспектората на Министерството на земеделието и храните. Това наложи ние да се обърнем към застрахователен брокер, който, разбира се, е регистриран – да може всъщност да се сложи някакъв ред по отношение на застраховките в областта на Министерството на земеделието и храните.
Аз нямам време в момента и не бях подготвен, че Вие ще покажете тази заповед. Ако желаете, мога да Ви покажа констатациите, които направихме, а те наистина са доста тревожни. Правени са застраховки на многократно, многократно, повтарям, завишени цени от застрахователните премии, които са били така общоизвестни. Така че Вие ми предоставихте заповедта, а аз се ангажирам да Ви предоставя допълнително информация по отношение на констатациите, преди да издам тази заповед. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отношение, господин Чукарски.
Димитър Чукарски (независим): Уважаеми господин министър, Вие видяхте, че в нашето питане ние започнахме с това, че има практика на изопачаване, ако мога така да кажа, или на нарушаване на Закона за обществените поръчки в рамките на вашето ведомство. Въпросът тук беше конкретно за тази заповед. Вие не ни дадохте отговор ще я отмените ли, защото е недопустимо да се включва частна фирма, независимо с какви съображения в изготвянето на процедурите и правилата за провеждане на дейности по възлагане съгласно Закона за обществените поръчки. Така че няма как да сме доволни, защото Вие не казахте дали ще отмените тази заповед или не.
Уважаема госпожо председател, мога ли да направя процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате още една минута.
Димитър Чукарски: Искам да помоля от тази трибуна – днес, в рамките на парламентарния контрол, видях, и то не само в парламентарния контрол, а и при изказванията: така както на таблата се показва времето и всеки в залата вижда кой с какво време разполага, изказващият се да може да разбере кога му изтича времето, а не когато натиснете копчето. Когато човек се изказва, не може да следи докъде е стигнал с времето си. Молбата ми е да има едно табло и, гледайки го, тук изказващият се да знае с какво време разполага – както се вижда в залата. Това е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към въпроса, поставен от народния представител Михаил Михайлов относно изпълнението на Мярка 121 – „Модернизация на земеделските стопанства” и Мярка 123 – „Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Заповядайте, господин Михайлов.
Михаил Михайлов (СК): Уважаеми господин министър, Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. стартира през 2008 г. със закъснение от близо една година и половина. Поетапно започна и приемът на заявления за подпомагане, включително и по мерките от ОС-1, в които са предвидени инвестиции, пряко касаещи развитието на земеделието и хранително-вкусовата ни промишленост.
От публикуваната на интернет страницата на ДФ „Земеделие” информация може да се види, че към настоящия момент има неразгледани заявления, както следва:
- по Мярка 121 – 989 бр. с обща стойност на инвестиционните разходи 588 млн. 323 хил. 791 лв.;
- по Мярка 123 – 138 бр. с обща стойност на инвестиционните разходи 357 млн. 518 хил. 244 лв.
Това са инвестиционни разходи, пряко насочени в производството и преработката на земеделска продукция, и са свързани с разкриване на нови работни места, с извършване на строително-монтажни дейности, доставки и услуги основно от български фирми.
В тази връзка са и следните въпроси към Вас:
1. Колко на брой са проектите към настоящия момент по отделните мерки от Програмата за развитие на селските райони, при които не е получено одобрение или отказ за финансиране в нормативно определения срок от три месеца след подаване на заявление за кандидатстване?
2. По кои мерки има най-голямо забавяне при разглеждане на заявленията и какви са конкретните срокове за наваксване на това забавяне?
3. Кой носи административната отговорност за неизпълнението на нормативно определения срок от три месеца за разглеждане на заявленията съгласно разпоредбите на отделните наредби, регламентиращи прилагането на всяка отделна мярка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Найденов.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! При стартиране на Програмата за развитие на селските райони, за да се отговори на големите обществени очаквания и нагласи, бяха отворени за прием последователно почти всички мерки. Това доведе до изключително голяма активност от страна на потенциалните бенефициенти по отделните мерки на програмата, като от 17 април 2008 г. до момента са подадени почти 11 хиляди заявления за подпомагане. В същото време при стартиране на кампанията назначените на работа служители в Централното управление на Държавен фонд „Земеделие”, които са работили по Програмата за развитие на селските райони, са били не повече от 15, като броят им е растял и към момента те наброяват 78 експерта.
Липсата на административен капацитет и големият брой подадени заявления за подпомагане, заедно със засилените административни проверки, които се прилагат към всички, са предизвикали известно забавяне по отношение на сроковете, заложени в нормативната база, касаеща прилагането на мерките по програмата.
Към момента изпълнението на програмата по популярните мерки е следното.
Особен интерес се наблюдаваше към Мярка 112, а именно „Създаване на стопанства на млади фермери”. Там бяха подадени 5433 заявления, които въпреки сериозните проверки и многобройните казуси, които ги съпътстваха, бяха обработени напълно до края на 2009 г.
Друга мярка, която представлява интерес за земеделските производители, с максимална сума на допустимите инвестиции от 1,5 млн. евро за проект, е Мярка 121, а именно „Модернизация на земеделските стопанства”. По нея са подадени голям брой заявления. До момента те са 2618, които бяха обработени в по-голямата си част, и неоторизираните до момента са 401.
По Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” са подадени 747 заявления за подпомагане, които в момента се обработват и в близките месеци ще бъдат извършени административните проверки на етап договориране.
Първите заявления по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделските и горските продукти” са подадени през м. ноември 2008 г., но към момента няма одобрени преки проекти поради факта, че се създават механизми с европейските ни партньори за предотвратяване на злоупотреби със средства по тази мярка, които могат да бъдат значителни от гледна точка на възможността да се одобрят инвестиционни разходи до 4 млн. евро за всеки бенефициент.
Обработката на проекти по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” е започнала, докато по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” проектите ще бъдат разглеждани в следващите месеци. Общо забавените проекти по двете мерки са 825.
От мерките, касаещи изграждането и възстановяването на инфраструктурата на общините – 321 и 322, са одобрени съответно 72 и 144 проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Десет секунди до края, господин Найденов
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Към момента проектите, които се разглеждат над 3 месеца, са 496.
Отново искам да подчертая, че забавянето на разглеждането на проектите не е умишлено и независимо от срока на обработка служителите на Разплащателната агенция са длъжни да извършват всички необходими административни проверки по всяко заявление за подпомагане, които са наложени от разпоредбите и регламентите на Европейския съюз и наредбите по мерките, с оглед защита на финансовите интереси на Европейския съюз и Република България при усвояване на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За реплика – господин Михайлов.
Михаил Михайлов (СК): Това, което изнесохте като данни, потвърждава тезата, която развивам в своя въпрос - че няма административен капацитет. Вие сам го казвате.
Но третият ми въпрос е: кой носи административна отговорност затова, че в този 3-месечен срок, Вие сам казахте, по Мярка 121 от 2618 заявления в момента са 500? Това са близо 20%.
Доскоро - това, което гледах в Интернет, бяха 989. Вие дадохте малко по-добра цифрата – 485 ли, колко казахте, но въпреки това това са 20%, за които отдавна, отдавна е минал този 3-месечен срок, на което трябва да има някакъв отговор.
Аз проведох среща с Фонд „Земеделие” с биопроизводители, където видяхме, че наистина има добро намерение във фонда. Тоест новото ръководство работи добре, с разбиране. Но голямото ни притеснение е: този административен капацитет Вие като министър ще можете ли да го създадете, за да може този двигател да заработи и парите, на които така или иначе разчитаме в земеделието, да дойдат и да бъдат усвоени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР Мирослав Найденов: Тъй като беше ограничено времето ми в първата част на отговора, Вие визирате 3-месечния срок по чл. 31 от Наредба № 8 от 2008 г. В същата не е предвидена административно-наказателна отговорност при неспазване на този срок. Дори напротив, в посочения член от наредбата са визирани редица хипотези, при които срокът на обработка на проектите може да бъде удължен с цел адекватното извършване на необходимите административни проверки. Реалните причини за удължаване на срока за разглеждане на някои от подадените проекти са в липсата както на административен капацитет, което всъщност констатирахте и Вие, така и в големия брой на подадените заявления за подпомагане, които към момента са около 11 000.
Поемайки министерството и правейки анализ на ситуацията, ние наистина заварихме огромен брой неразгледани проекти. Всъщност, ако трябва да бъда откровен, тогава стартира реалното разглеждане и към момента сме създали работа включително и в почивните дни.
По отношение на административния капацитет внесохме решение в Министерския съвет и увеличихме щатното разписание на Държавен фонд „Земеделие” със 125 бройки, за които в момента конкурсите текат и част от тях вече са назначени, така че правим максималното. Разберете обаче, наистина искам да сме отговорни, тъй като става въпрос за усвояване на европейски средства, но ако ние ускорим или притиснем администрацията да ги гледат по-бързо, и това е за сметка на непроверени проекти, мисля, че ще си направим лоша услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Найденов за дупликата му към отговора, с което приключваме настоящия парламентарен контрол.
Да благодарим на министър Найденов за участието.
Следващото редовно заседание ще бъде в сряда с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Секретари:
Пламен Нунев
Мариана Даракчиева