Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-02-03


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, днес е първото пленарно заседание за месеца и съгласно чл. 43, ал. 7 от нашия правилник програмата се изготвя въз основа на постъпили искания от парламентарните групи. Няма такива искания по този ред, поради което предлагам на вашето внимание следната програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 февруари 2010 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. (Вносител: Министерски съвет).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. (Приет на първо четене на 18.12.2009 г.)
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. (Вносител: Министерски съвет) – продължение.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. (Вносител: Министерски съвет).
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. (Приет на първо четене на 13.01.2010 г.)
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. (Вносител: Министерски съвет).
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. (Вносители: Джевдет Чакъров, 23.09.2009 г.; Министерски съвет, 6.01.2010 г.)
8. Проект за решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост. (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители.)
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. (Приет на първо четене на 14.01.2010 г.)
10. Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Вносители: Яне Янев и група народни представители.)
11. Проект за декларация на Народното събрание на Република България. (Вносители: Яне Янев и група народни представители.)
12. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване проекта за програма на Народното събрание за 3-5 февруари 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, а с това и нашата програма.
Съобщение:
На основание чл. 76 ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 14 на Президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 20 януари 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на Президента и мотивите към него.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 27 януари до 2 февруари 2010 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносители: Даниела Петрова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносители: Даниела Петрова и група народни представители. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение относно вътрешни правила на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Вносител – Веселин Методиев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 3 декември 2007 г. в Аман. Вносител е Министерският съвет. Водеща е комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн. Вносител е Министерският съвет. Водеща е комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Преминаваме към предвидените точки за програмата ни със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РУМЪНИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ОТНОСНО ПРОЕКТА „НАБУКО”.
Постъпили са доклади от комисиите. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по външната политика и отбрана, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае председателят й господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо ще направя процедура за допускане в залата на министър Трайчо Трайков, Явор Стоянов – главен юрисконсулт, и Любомир Петков – началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”. (Реплики от опозицията: „Не се гласува допускането на министри в залата”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министрите присъстват в пленарната зала по Конституцията и по нашия правилник.
Подлагам на гласуване процедурата по допускането на другите лица освен министъра.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 159, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”,№ 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. На заседанието присъстваха госпожа Иванка Диловска – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, господин Иван Сачков – държавен експерт, и господин Явор Стоянов – юрисконсулт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и посланик Петър Попчев от Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Иванка Диловска.
На 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция, е подписано споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. В него се включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация. Газопроводът „Набуко” би осигурил достъпа на България и на Европейския съюз до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия Изток. Това е и основна възможност за диверсификацията на газовите доставки за нашата страна, както и създаването на конкурентни предимства на българския енергиен сектор.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на Комисията по външна политика и отбрана има думата господин Гяуров.
ДОКЛАДЧИК Димо Гяуров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от ,Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Силната зависимост на българската енергетика от внос на първични енергийни ресурси е съществено предизвикателство, което би могло да се преодолее чрез разнообразяване на енергийните ресурси по техните видове, източници и доставчици. Диверсификацията на енергийните доставки би създало конкурентни предимства за българския енергиен пазар.
Основна възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна е реализацията на приоритетния за Европейския съюз проект за газопровод „Набуко”, който би намалил зависимостта от руските доставки на природен газ.
На 13 юли 2009 г. в Турция е подписано Споразумение между Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция за сътрудничество в областта на транспортирането на природен газ през газотранспортната система „Набуко”. Споразумението включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”.
Становището е прието на 13 януари 2010 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димо Гяуров.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има думата председателят на комисията господин Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК Светлин Танчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми министър!
„На заседанието, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Иван Сачков – държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и Явор Стоянов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерство на външните работи – Петър Попчев – посланик, дирекция „Политически въпроси”.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г.
„Набуко” е един от приоритетните проекти в рамките на Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), тъй като предвижда свързване на централноевропейските пазари със страните-производителки от Черноморско-Каспийския регион и Централна Азия. Изграждането му ще осигури диверсификация на доставките на природен газ и ще повиши енергийната независимост на страни като България, които традиционно разчитат на един доставчик на природен газ.
Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция е сключено на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция. То включва задължение за държавите за оказване на политическа подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация.
Споразумението има за цел да установи правната рамка на сътрудничеството между споменатите участници за изграждане на проекта „Набуко”. В Споразумението и Анекса към него са определени процедурите за разпределение на капацитет, 50% резервиран капацитет за акционерите, освобождаване на неизползван капацитет и тарифната методика.
Акционерите създават международно дружество с цел насърчаване сътрудничеството при разработване, финансиране, изграждане и функциониране на проекта „Набуко”. В проекта на Споразумение е предвидено международното дружество да учреди национални дружества, които да изпълняват проекта в съответната територия.
По силата на Споразумението всяка държава, страна по него, сключва при взаимно договорени условия Споразумение за подкрепа на Проекта с Международно дружество „Набуко”, създадено на 24 юни 2004 г. със седалище Виена, Австрия) и със съответното Национално дружество „Набуко” (за България то е Български енергиен холдинг), като начин да се улесни финансирането от частния сектор и реализирането на Проекта „Набуко”.
Според чл. 3, т. 3.2 от Споразумението, последното не задължава държавите, страни по него, да финансират Проекта „Набуко” или да поемат финансови задължения по отношение на Проекта. Освен описаните в Споразумението начини за финансиране на Проекта се предвижда и подкрепа от страна на Програмата за икономическо възстановяване на Европейския съюз в размер на 200 млн. евро, съгласно Приложението към Регламент ЕО№ 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката.
По силата на Споразумението се създава Комитет „Набуко”, като всяка страна по Споразумението изпраща по един представител: Федерална Република Германия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската комисия, както и Международното дружество „Набуко”. Комитетът осъществява надзорни функции по съблюдаването и прилагането на Споразумението, приема подробни правила, свързани с разрешаване на спорове и приема с консенсус процедурния правилник.
Реализирането на Проекта „Набуко” е приоритетно в рамките на стремежа към Обща енергийна политика на Европейския съюз. Диверсификацията на енергийните доставки ще създаде конкуренция между основните енергийни доставчици, а оттам и намаляване на цената на първичните енергоресурси. Това би създало конкурентни предимства за българския енергиен сектор.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 15 гласа „за” да приеме на първо гласуване Проектът на Закон за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Танчев.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят й госпожа Менда Стоянова.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за
ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.

На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция.
На заседанието присъстваха: Иванка Диловска – директор на Дирекция „Европейски политики, стратегии и проекти”, Иван Сачков – държавен експерт в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, Явор Стоянов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и Петър Попчев – посланик в Дирекция „Политически въпроси” на Министерството на външните работи.
Законопроектът беше представен от госпожа Диловска, която изтъкна, че Проектът „Набуко” е приоритетен за Европейския съюз, тъй като чрез него ще се диверсифицират доставките на природен газ за Европа и ще се осигури по-високо ниво на сигурност в областта на енергийните доставки и достъпа до значителни газови ресурси на Каспийския регион и Близкия Изток и съответно ще се намали зависимостта от руските доставки на природен газ за България и за Европейския съюз.
Държавите – страни по споразумението и подписали го са Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция. То е насочено към създаване на благоприятни политически, регулаторни и законодателни условия, които да улеснят изпълнението на проекта. Проектът започва от южната и източната граница на Турция, преминава през петте държави по споразумението и завършва в Австрия, където ще има един газов център, наречен Баумгартен.
Транспортният капацитет на „Набуко” е между 25 и 31 милиарда кубически метра газ годишно.Изтъкнато беше, че чл. 3 на Споразумението изисква дерогация на газовата директива, която действа в момента. Съгласно газовата директива, операторите на тръбите за природен газ могат единствено да пренасят газ, но не могат да се занимават с неговата покупка и продажба. Тоест има отделяне на дейностите по транспорт от дейностите по търговия. С оглед на сигурността, на транзитиращите държави се разрешава половината от количеството газ, което ще преминава през бъдещия тръбопровод „Набуко” да бъде разпределяно и продавано на териториите на транзитиращите държави. Това количество ще бъде около 15 милиарда кубични метра годишно.
Друга важна особеност на проекта е създаването на хармонизирани тарифи, чрез които ще се транспортира природния газ, през петте държави, въпреки наличието на различни регулаторни национални режими.
Проектът се характеризира и с наличието на международно дружество „Набуко”, в което участват като акционери всички транзитиращи държави. Освен тези пет транзитиращи държави, като акционер участва и немската компания RV. Привличането на RV като шести акционер е с цел финансова подкрепа на проекта.
Държавите, които са страни по споразумението, не поемат никакви финансови ангажименти относно финансирането на проекта. Задълженията са свързани с благоприятни политически, регулаторни условия и подкрепа на местните компании, националните компании, които ще участват в изпълнението на проекта. Всяка държава – страна по споразумението полага всички усилия да предприеме разумно необходимите законодателни мерки, за да осъществи изпълнението на дейностите по проекта, но не и относно данъчния режим на дружествата на „Набуко”. Тоест няма задължения за някакви данъчни облекчения и бюджетни ангажименти.
След ратифицирането на проекта от всички държави, страни по това споразумение, предстои да бъдат избрани местни представители, членове на така наречения Комитет по „Набуко”, които ще създават оперативно хармонизирани връзки между петте държави и ще стартират технологичните работи по изпълнението на проекта.
По време на дискусията бяха зададени множество въпроси относно ангажиментите на Турция по споразумението, схемата на разпределението на газта, която ще остане за ползване от транзитиращите държави, както и кои държави са ратифицирали споразумението и други.
На поставените въпроси подробни отговори дадоха представители на вносителите. Изтъкнато бе, че Турция е приела да следва изцяло европейското енергийно законодателство, отказала се е от претенцията си да бъде нетранзитна държава и се е съгласила с изискванията на Европейската енергийна харта.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Остана да изслушаме и Доклада на Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК Десислава Атанасова:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно
Законопроект за ратифициране на Споразумението между
Република Австрия, Република България, Република Унгария,
Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”
№ 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.
На свое заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Иван Сачков – държавен експерт в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”, и господин Явор Стоянов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Иван Сачков.
Българската енергетика е силно зависима от вноса на първични енергийни ресурси. Решение на проблема е разнообразяване на енергийните ресурси по техните видове, източници и доставчици с отчитане на регионалните и световни тенденции на енергийните пазари.
Тази диверсификация на енергийните доставки ще създаде конкуренция между енергийните доставчици, което от своя страна води до намаляване цената на първичните енергоресурси.
Възможност за диверсификация на газовите доставки за Република България е реализирането на приоритетния за Европейския съюз Проект на газопровод „Набуко”, който би осигурил на страната ни и на Европейския съюз достъп до значителните газови ресурси на Близкия Изток и Каспийския регион, което би намалило и зависимостта от доставките на природен газ от Русия.
В подписаното на 13 юли 2009 г. в Турция Споразумение между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко” се включва задължение за държавите за пълна политическа подкрепа и за насърчаване, подкрепяне и улесняване мерките, необходими за реализацията на проекта, и свързаното с това транспортиране на природен газ в и през територите, а също и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в него.
Очаква се след ратификацията на Споразумението Република България да поеме ангажиментите си по него.
След проведената дискусия с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проект „Набуко” № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
От името на вносителя отношение ще вземе министър Трайков.
Имате думата, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С оглед единодушието при обсъждането в комисиите, за които вече чухме и за което много се радвам, и основните факти, които бяха споделени, щастлив съм, че днес може да бъде извършена ратификацията на Споразумението. Към момента такава ратификация вече е извършена в Унгария, а в останалите страни тя е в напреднал етап. Радвам се, че България ще бъде втората страна. Това наистина е приоритетен проект за Европейския съюз. Очаква се първият етап да бъде въведен в експлоатация към края на 2015 г., вторият етап - 2017 г. и достигането на пълен капацитет - 2020 г., което вече ще бъде реална диверсификация и промяна на правилата в търговията с газ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Откривам дебатите.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по обсъжданата ратификация?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Госпожо председател, господин министър, колеги! Искам, първо, да благодаря на членовете на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, които единодушно гласуваха „за” тази ратификация. Това е един проект, който е изключително важен за България и отдавна чакаме да бъде придвижен. Радвам се, че в крайна сметка нещата отидоха точно в тази посока, защото България не може да разчита на един източник. Когато има такава едностранна зависимост, това създава неприятни ситуации. Миналата зима видяхме какво означава да бъде спряна газта. Трябва да бъдат търсени алтернативи. „Набуко” е много важна алтернатива за нас, за да можем да избираме. Това ще има ценови аспекти, а и аспекти по отношение на националната сигурност.
Смятам, че този проект е изключително важен и за Четиридесет и първото Народно събрание, и за правителството, и за цялото общество, така че е много добър сигналът, който даваме от страна на парламента, за пълна подкрепа. Да се надяваме, че в немного далечното бъдеще той ще заработи и България ще бъде в по-добра ситуация, за да може да избира. Много е важно да можеш да избираш! (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Взех думата, защото смятам, че ратификацията на Споразумението за реализацията на проекта „Набуко” действително изисква сериозна дискусия в българското Народно събрание, а не просто единодушно гласуване, въпреки че е радостно, че има толкова широка подкрепа за подписаното споразумение.
Искам да кажа ясно, че Коалиция за България ще подкрепи ратификацията на Споразумението, защото то е израз на една последователна политика, която се провеждаше в последните години от българското правителство, за търсене на диверсификация и на източниците на доставки на природен газ, и на маршрутите на доставки на природен газ за България. Естествено е, че всяка страна търси възможности за диверсификация и от гледна точка на сигурността на доставките, и от гледна точка на възможните ценови параметри. В България дълги години се говореше за това, че е нужна диверсификация, но реалната политика в търсене на конкретни реални проекти започна в предишния мандат. Щастлив съм, че имах честта като министър-председател на 13 юли м. г. да подпиша това Споразумение, което е резултат от много работа, която беше извършена за тези четири години.
Искам да припомня, че самата компания „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” беше създадена през есента на 2005 г., и както пред всеки голям инфраструктурен енергиен проект трябваше да преодолява много трудности и пречки. Трудностите винаги са свързани с два основни въпроса.
Първо, гарантиране на достатъчно количество суровина, която да запълни бъдещата тръба.
Второ, гарантиране на достатъчно потребление, за да може съответният проект да бъде икономически изгоден.
Именно около тези два въпроса през последните години винаги вървеше един достатъчно тежък спор-дискусия – и на експертно, и на политическо ниво. Може ли проектът да бъде изгоден в икономически план, имайки предвид доста високата начална проектна цена – около 9 млрд. евро? Добре е Народното събрание да е наясно, че няма голям инфраструктурен проект, чиято сметка да не надхвърли първоначалните очаквания, защото беше казано ясно и в докладите, и в изказванията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, че пълният капацитет на проекта ще бъде постигнат към 2020 г. Дотогава много неща ще се променят в света, в това число и от гледна точка на цените, които ще бъдат за строителство, за изграждане на този проект.
През всички тези години България отстояваше необходимостта от реализацията на проекта. Винаги сме подчертавали, че е важна политическата воля на Европейския съюз, на страните, които участват в компанията, на всички, които са заинтересовани от реална диверсификация.
Радвам се, че този подход надделя. В противен случай ако се чакаше гарантираното производство на тези 25-31 млрд. куб. м газ годишно за потребителите със сигурност нямаше да се случи това споразумение, защото и днес производството, което е налице в Каспийския регион, да не говорим за достигането на тези количества до тръбата „Набуко”, е значително по-малко от това, което се предвижда. Винаги ясно съм подчертавал тази позиция за значението на политическата воля и на Европейския съвет, където 2007 г. започна реална дискусия за обща политика на Европейския съюз в областта на енергетиката и на международни конференции, свързани с „Набуко”. Радвам се, че този подход надделя. Сега се намираме вече в една важна фаза на реализацията на този проект.
Искам да подчертая, че ускоряването на работата беше подпомогнато от едно лошо събитие, което нашата страна трябваше да преживее. Имам предвид спирането на доставки от Русия през Украйна в началото на 2009 г., което създаде изключително много затруднения и за икономиката, и за гражданите на България. Винаги съм настоявал за важността на реализацията на „Набуко” и на европейски нива, и в разговори с председателя на Европейската комисия, и с колеги министър-председатели.
Трябва да сме наясно обаче, че, първо, докато се реализира „Набуко” България трябва да гарантира доставките, които получава от Руската федерация.
Също така трябва да сме наясно, че в наш интерес е наред с реализацията „Набуко” да направим възможното да се реализира и проектът „Южен поток”, защото колкото повече такива международни мегапроекти, които имат значение и за производителите, и за потребителите на газ и други суровини минат през територията на България, толкова по-важен енергиен фактор в Европа ще бъде нашата страна.
Затова призовавам правителството да продължи работата не само по „Набуко”, но и по „Южен поток”, за да могат да бъдат реализирани и двата проекта през територията на България. Българското правителство да отстоява гарантираните доставки и гарантирания транзит на газ през територията на България до 2030 г., през тръбите на „Булгаргаз”, което е залегнало в споразумението между България, Русия и „Газпром”. Това е, което винаги сме отстоявали и в разговорите по „Южен поток”, за да не се получи заместване на газа, който ще се транзитира през „Южен поток” с този, който Русия трябва да транзитира през националните тръби на „Булгаргаз” и да плаща такси на България.
Искам да пожелая на правителството много усилена работа и успех в по-нататъшните стъпки! Трябва да сме наясно, че работата никак не е приключила. Надявам се, че работата по този и по другите проекти ще приземи подхода на новото правителство, защото ще се сблъска с немалко трудности, които ще трябва да се преодоляват в реализацията на национални проекти с дългосрочно значение за България, като „Набуко”. Можете да разчитате на конструктивното отношение на Коалиция за България и на Българската социалистическа партия.
На финала искам да обърна внимание върху още един аспект на диверсификацията, освен диверсификацията на източници. Трябва да знаем, че „Набуко” няма да реши всички проблеми на България, защото само 15 млрд. куб.м от транзитирания газ ще се разпределят между страните, през чиято територия минава. Това означава, че за България количеството ще бъде около 2 2,5 млрд. куб. м годишно. Това не може да покрие нарастващите в годините нужди на българската икономика и на българските потребители. Следователно това няма да реши всички проблеми. Пак повтарям, трябва да се гарантират доставките и от Русия! Призовавам правителството да работи още по усилено по възможностите за доставка и на втечнен газ!
През изминалите години водихме интензивни разговори с Гърция и с Турция за изграждане на терминал за втечнен газ или в Мраморно море – в случая с Турция, или в северната част на Гърция. Призовавам тази работа и тези усилия да продължат на двустранна основа.
Последно, действително е важно – това е обща позиция на Европейския съюз – да се засилят междусистемните връзки в рамките на Европейския съюз. България извоюва след кризата от месец януари миналата година възможности и финансиране от Европейската комисия за връзка между Гърция и България. Това може значително да ни облекчи и подготви за условия на криза. Призовавам правителството да ускори конкретната проектна работа, за да може това да се превърне във факт и да бъдем по сигурни от гледна точка на доставките на газ за нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станишев.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли друг народен представител, който иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Радостно е, че днес имаме рядък случай на консенсус, както е гласуван в комисиите, изглежда е гласуван и в пленарната зала – с „да”. Смятам, че ще бъде добре този рядък случай да се повтаря и по други въпроси с важно национално значение. Тук сме пред решение, което е точно от този тип – въпроси от изключително важно национално значение.
Когато говорим за този тръбопровод, по който постигаме съгласие, мисля, че трябва да имаме съгласие и по другите енергийни въпроси, които касаят България и са на дневен ред. По тях много често имаме различия. Много странно защо имаме различия по тези въпроси, след като са от същия тип, от същия характер и носят същите дивиденти на България, каквито този тръбопровод?! Разбирате, че имам предвид другите важни енергийни въпроси, по някои от които има разнобой и странно защо, от политически сили има становища против.
Ако разчитаме само на този тръбопровод, който се надявам да стане факт в посочените срокове, отново ще се нуждаем от диверсификация. Тогава ще бъдем зависими само от този тръбопровод, който още не е запълнен като обеми газ, който ще се подава, идващ от страни на твърде голяма нестабилност там, където е началото му. Могат да възникнат проблеми, както възникнаха миналата зима, спомняте си колко драматични бяха те.
Приели сме да участваме в „Южен поток”. Това всъщност решава въпроса за диверсификацията по отношение на очакваните доставки от газ по тръбопровода, който обсъждаме в момента – тръбопровода „Набуко”. Няма как да бъдем сигурни относно доставките, ако разчитаме само на един тръбопровод от една страна. Затова нека по начина, по който приемаме решенията си относно „Набуко” – със същата категоричност, единодушие и консенсус, да приемем и другите енергийни проекти, например „Южен поток”, и други изключително важно енергийни проекти, по които явно има колебание, има сили, които работят – АЕЦ „Белене”, „Атака” много пъти е изказвала своето становище, че всеки един от тези енергийни проекти има своето значение, с други думи колкото повече тръби минават през България, толкова по добре. Всеки строящ се тръбопровод означава работни места, по време на самото строителство означава инвестиции във връзка с това строителство, означава диверсификация.
Със същата сериозност трябва да приемем и тръбопровода „Южен поток”, за който вече е взето решение и в който ние сме включени по определен начин, включително и възможността за доставки на втечнен газ. „Атака” много пъти е изказвала своето становище „против” един енергиен проект, но не по други, а само по екологични причини – става въпрос за тръбопровода „Бургас Александруполис”, където нещата са екологично опасни за природата.
Ние също ще гласуваме „за” този проект и тръбопровод. Призоваваме и в бъдеще да се обединяваме по начина, по който ще го направим днес, относно всички енергийни проекти на територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
Реплики? Няма.
Министър Трайков иска да вземе думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал само да обърна внимание върху следното. Новото българско правителство наистина активизира усилията си по осигуряването на реална диверсификация. В този смисъл господин Станишев в изказването си чука на отворена врата или проповядва на проповедника. Въпросът не е какво правим сега, а защо го правим чак сега. Какво правим сега е ясно. Ние защитихме проектите за интерконекторите в Брюксел, подписахме Меморандума за терминалите за втечнен газ в Турция, преговаряме за „Южен поток”, който, апропо, ще струва два пъти повече от „Набуко”, но наистина е добре да го има. Добре е, че България, която беше единствената страна в Европейския съюз с доставки само от едно място и само по един маршрут, накрая ще има реална алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата народният представител Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Депутатите от Парламентарната група на Синята коалиция категорично ще подкрепят предложения Законопроект за ратификация на многостранното споразумение за построяване на газопровода „Набуко”.
Преди година и половина Народното събрание се занима с една друга ратификация – на Споразумение между България и Руската федерация относно строителството на „Южен поток”.
Преди малко в изказването на председателя на БСП господин Станишев отново се прокраднаха нотки на равнопоставяне между двата газопровода. Това ме задължава да заявя, че има много съществени разлики, които хора, които искат да защитят националния интерес, трябва да оценят и отчетат.
Преди всичко газопроводът „Набуко” дава реална диверсификация на доставките на природен газ за България. Реална диверсификация по отношение на източниците и доставчиците – не по отношение на маршрутите, защото ако се случи силно изостряне на отношенията между Русия и страните от Европейския съюз, когато Руската федерация е единственият доставчик, без съмнение ще спрат всичките газопроводи, които идват от тази страна. В това отношение газопроводът „Набуко” дава наистина реална диверсификация.
Когато господин Станишев говори, че неговото правителство е направило много за диверсификацията, аз все пак искам да кажа: господин Станишев, вие започнахте тази работа непосредствено след онези 16 мрачни за България дни, когато природният газ престана да постъпва от Руската федерация и България се оказа единствената страна в Европейския съюз, към която нямаше алтернативни доставки на природен газ. Едва след това започнаха действия, свързани с бъдещо построяване на интерконекторните връзки с Румъния и Турция.
Много се радвам, че само преди седмица - при посещението на правителствена делегация в Турция - беше решено създаване на интерконекторна връзка с Турция, която може би ще бъде част от бъдещия газопровод „Набуко”, така както е замислено.
Второто различие на „Набуко” по отношение на „Южен поток” е, че докато „Южен поток” не е свързан с програмата на Европейския съюз, „Набуко” е приоритетен проект на Европейския съюз за реализиране на програмата ТЕN-Е, тоест изграждането на трансевропейските енергийни мрежи. В тази връзка Европейският съюз и към момента осигурява финансова подкрепа за реализирането на „Набуко”.
Третото, което е важно, е свързано с финансирането. Господин Станишев каза, че този проект е много скъп – 9 милиарда евро. Аз питам: да не би да считате, че „Южен поток”, господин Станишев, който към момента се изчислява на 26 милиарда евро, е евтин? Три пъти по-скъп!
В това отношение финансирането на проекта „Набуко” е много по-възможно, отколкото финансирането на „Южен поток”. Нещо повече, двете най-големи международни финансови институции – Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, както, разбира се, по естествен път и Европейската инвестиционна банка като банка на Европейския съюз, вече са обещали финансово участие и възможност да поемат до 50% от финансирането на строителството на газопровода „Набуко”.
Друго, което е изключително важно, което се премълчава и не се изтъква, е, че газопроводът „Набуко” е единственият в момента газопровод, който може да мине през България, който има реверсивен режим на действие, което означава, че възникнали проблеми от страната доставчик ще бъдат решени чрез доставка в обратното направление, тоест от Baumgarten край Виена през Унгария, Румъния до България. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Това дава възможност българската държава да има гарантирани източници на природен газ както от източно, така и от западно направление.
Другото особено важно е, че докато ние подписвахме двустранно споразумение за „Южен поток”, тук проектът „Набуко” дава ярък пример за международно сътрудничество. Подписа се многостранно споразумение, предвидено е всяка от петте страни – учредителки на „Набуко”, както, разбира се, и Федерална република Германия чрез RWE при желание да притежават по равни дялове от 16,6%.
Забележете, решенията се вземат именно от тази многостранна компания, като се създадат, разбира се, национални компании, каквато ще бъде Българската национална компания „Набуко”.
Преди да завърша, искам все пак да кажа нещо, което също не прозвуча в изказването на господин Станишев. Президентът на България Георги Първанов при едно от посещенията си беше в Азербайджан и договори 1 млрд. куб. м природен газ. Още тогава Синята коалиция запита президента: а как ще бъде доставен този 1 милиард кубически метра природен газ? Може би по руската газопреносна система? Е, да, но когато министър Петър Димитров миналата година повдигна въпроса пред руската страна: може ли това да се осъществи, отговорът беше отрицателен. Отрицателен, защото по руската газопреносна система може да тече само газ, който Руската федерация счита, че принадлежи на „Газпром”.
Ето, чрез газопровода „Набуко” България ще има южното направление, през което могат да бъдат доставени договорените количества природен газ!
И накрая - ние, като членове на Европейския съюз, трябва ясно да заявим, че газопроводът „Набуко” се изгражда от страни, до една подписали Европейската енергийна харта. Европейската енергийна харта в този си аспект гласи, че всички доставчици са равнопоставени, ако искат да използват тръбата на газопровода „Набуко”.
От другата страна, Русия не е подписала Европейската енергийна харта и категорично заявява доставки на каквото и да е количество газ от други източници – освен ако самата Русия чрез „Газпром” не е изкупила тези количества, за да ги препродава на България и на другите страни от Европейския съюз.
Уважаеми колеги, апелирам да подкрепите предложеното за ратификация Споразумение и се надявам газопроводът „Набуко” да стане реалност в близките няколко години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
За изказване – господин Димитров, заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз си признавам: струваше ми се, че днес няма нужда от толкова много говорене, тъй като има една ключова дума – това е „единомислие” на българската, хайде да не я наричам политическа класа, но на българския политически елит. Важни са такива моменти. В българския парламент това се случва рядко. От тази гледна точка си мислех, че ще минем с ръкопляскания този въпрос и ще вървим напред.
За съжаление, това, което направи господин Иванов, внесе малко катран в картината, а и министър Трайков каза някои неща, които най-вероятно не могат да бъдат отминати.
Действително това споразумение е изключително важно за реализацията на „Набуко”. Важно е, тъй като Унгария прави опити да подготви едно споразумение и то евентуално да бъде подписано в Унгария. В Австрия имаше подобни опити. Не се случи.
Не се случи поради една проста причина – възловият участник в проекта „Набуко” – Турция, не се отзова на подписването на такова споразумение. Без Турция разбирате, че няма „Набуко”. И от тази гледна точка подписването на това споразумение, още повече в Турция, беше огромен успех преди всичко за Европейския съюз, тъй като газа, който трябва да минава по „Набуко”, ще отива в Европейския съюз.
Турция имаше една своеобразна позиция. Тя е в интерес на Турция. Турция отстояваше тезата, че е добре – и тя го практикуваше, газта, която влиза на входа на Турция, Турция да си я плаща, тя да става турска собственост, а на изхода от Турция да и я плащат по каквито цени договори. По такъв начин Турция много просто се превръща в страна-производител на газ, образно казано, и получава много важна стратегическа позиция. Естествено е, че Европейският съюз не е съгласен с такава позиция и оттам вървяха големите проблеми по „Набуко”. И от тази гледна точка подписването на 13 юли беше огромна крачка напред, тъй като проектът получи политическа подкрепа от всички държави членки.
Всички сме на едно и също мнение, че този проект осигурява диверсификация преди всичко на източник, втори път на трасе и трети път, което е много важно, това е диверсификация на цени, тъй като не може на пазара да имаш само руски домати и да очакваш, че цената ще варира нагоре или надолу. Имаше монопол и от тази гледна точка „Газпром” като монополист определя цените на газа на голяма част от европейския пазар. Затова от тази гледна точка няма никакви съмнения, че това е важна диверсификация, че това е изключително важно за България.
В същото време има още няколко момента, освен политическата подкрепа, която се оказва на „Набуко” и което е особено важно – осигуряват се благоприятни условия за реализацията на „Набуко”. Според европейските правила не би могло този газ, който ще минава по „Набуко”, да се ползва с предимство от държавите, които участват в проекта.
От тази гледна точка се дава приоритет на проекта и се дава право на компаниите, които участват в този проект половината от газа, който ще минава по „Набуко” да остава в тези компании и те да решават какво да правят с него. Това е добре за България.
Вече беше казано - консумираме около 3,5 млрд. газ в момента, но България върви напред и ще върви напред. Вероятно ще скочим на 5,5-6. Тази газ трябва да се осигурява отнякъде и това е важен източник на газ.
Господин Иванов пак навлезе в едни води, които не са сериозни. Господин Иванов, за транспортирането на газ от Азербайджан до България има по-лека рецепта и тя не се казва „Набуко”. И точно в тази посока се водиха разговори – по газопровода „ITGI” (Турция, Гърция, Италия), да направим връзката при Комотини и това, което ...
Иван Иванов (СК, от място): Да, но защо през Русия?
Петър Димитров: Никой не е обсъждал варианта за Русия!
Иван Иванов (СК, от място): Вие го заявихте! Заявихте го!
Петър Димитров: Господин Иванов, това че се търси откъде да мине газа, който се договаря, това е друг въпрос. Нормално е всяко правителство да търси решение, но това беше една от важните причини, поради която аз поне се срещах три пъти с турския министър на енергетиката.
Тук съм малко изненадан от това, което беше лансирано от последното посещение на министър Трайков и на премиера в Турция. Има неща, които ги договорихме преди повече от година, за които се бяхме разбрали, сега се превръщат в откритие. Ето там има представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че ние направихме работна група преди повече от година. Шеф на българската част на работната група беше шефката на енергийния холдинг. И сега откриваме, че връщаме всичко на нулата. Отново правим работна група и ще започнем отникъде.
От тази гледна точка другата ключова дума при подписването на това споразумение е „приемственост”. Не можем всеки път да казваме, че тръгваме от нулата, а забравяме всичко, което е направено. Беше изрично подчертано, че компанията „Набуко” беше регистрирана през 2005 г., господин Иванов, когато нямаше енергийна криза. През 2007 г. беше регистрирана дъщерната компания в България, тоест всички практически стъпки, които са направени в посока на „Набуко”, много се извинявам, но бяха направени от предходното правителство и не виждам нещо лошо в това.
Сега тук обсъждаме огромния успех, че след 6 месеца и кусур, ние отиваме към ратификация. Ами, ако за ратификацията ни трябват 6 месеца, колко години ще ни трябват за строителството на този газопровод? И в момента не е ясно трасето в България, изобщо не обсъждаме варианта за изкупуването, за осигуряването на собствеността върху териториите, през които ще мине газопровода. Дали е готово националното споразумение за подкрепа на „Набуко”? Знаете, че след подписването на това интернационално споразумение трябва да има национално споразумение. Готово ли е?
Има десетки практически стъпки, които трябва да бъдат реализирани преди да се случи „Набуко”.
Искам две думи да кажа за основната заплаха, която е пред „Набуко” – това е заплахата да няма газ. И в тази посока, господин Иванов, ами че поне веднъж станете на крака пред това, което направи президента, това, което направи миналото правителство. (Шум и реплики.) Знаете колко визити бяха направени във всички държави в Каспийския регион. Бяха установени контакти с Египет, с Ирак, тоест всички тези контакти бяха с една-единствена цел – да се осигури газ за България.
Сега втората стъпка от тази гледна точка – газта, която е осигурена, да стигне до България. И „Набуко” е една прекрасна възможност. От тази гледна точка аз пак ви призовавам да не я политизираме тази възможност. Пак се подхлъзнахте по идеята да сравнявате „Южен поток” с „Набуко”. Естествено, ако „Набуко” е добър, „Южен поток” е лош. Би могло да се кажат аргументи и в обратна посока.
И аз се радвам на това, което каза представителя на „Атака”, тъй като това е важна позиция, това е част от управляващото мнозинство, че се подкрепя „Южен поток” и това е много важно за България. В „Южен поток” въпреки многото приказки, които се изприказваха, на българска територия собствеността е 50 на 50, а в „Набуко” как е собствеността, господин Иванов?
Иван Иванов (СК, от място): По цялата територия е 16,5. Това е собствеността, но сметнете и ще видите, че е повече!
Петър Димитров: По цялата територия това си е собственост на компанията „Набуко”, така че от тази гледна точка големи разлики има. В „Южен поток” България подписа първото споразумение с много голям труд, с, на практика, нощни преговори преди подписването на споразумението и Русия се задължи да се отиде към принципа „или подаваш газ, или плащаш”, тоест Русия се задължи да подава газ на „Южен поток”. Някой да има такова задължение по отношение на „Набуко”? Някой да е поел ангажимента, че ако за „Набуко” няма газ, след това ще има последствия?
Няма да се спирам на всичко, което се каза, но искам да завърша с това: знаете, че дълго време основната подигравка спрямо „Набуко” беше, че „Набуко” за разлика от „Южен поток”, от „Северен поток”, не е газопровод, че „Набуко” е опера. След подписването на това споразумение в Турция, „Набуко” вече не е само опера. „Набуко” е един реалистичен проект – проект, който може да бъде реализиран, но „Набуко” все пак си остава проект за тръбопровод, за който няма гарантирани количества газ.
И аз много се надявам, че след построяването на тръбите действително ще бъде гарантирано подаването на газ и „Набуко” няма да бъде само тръбопровод, няма да бъде само опера, а действително ще бъде газопровод, който ще покрива голяма част от потребностите на Европейския съюз и ще окаже решаващо влияние върху поведението на България, така че дайте като се опираме върху консенсуса, който се оформя, върху важността на това споразумение действително да го подкрепим и да не политизираме, и да не прокарваме разделителни линии там, където няма как да го разделиш! Това са интересите на България! И се радвам, че има такива поводи, при които този интерес изскача нагоре и дори слепите го виждат! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
За реплика заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Преди всичко искам и за Вас, но и за колегите да уточня, че когато говорите, че през 2007 г. е подписано споразумение, което реално стартира по-нататъшните преговори за проекта „Набуко”, всъщност това споразумение е наследник на първото споразумение от 1998 г. за строителството на трансевропейски газопровод от южно направление. Има между другото протоколи в Министерския съвет от 2000 г., които са запазили съвсем ясно позицията на България за бъдещото строителство.
На второ място, когато казвате за съществения принос на правителството на Сергей Станишев за разнообразяването на газовите доставки, все пак кажете кое беше реализирано от всичко това, което Вие казахте, че е стартирало? Защото истината е, че този голям шлем, за който говореше на 18 януари 2008 г. президентът Георги Първанов, същото казваше и министър-председателят Сергей Станишев, получи реално отражение точно година по-късно, когато от 6 януари 2009 г. България нямаше природен газ в продължение на 16 дни. Това, което след това беше направено, аз го отчитам и заявих, че то трябва да бъде продължено. Надявам се, че както Димитровград – Комотини, така и Русе – Гюргево ще бъдат реализирани. Дори румънският министър на енергетиката заяви, че Русе - Гюргево ще бъде реализирано още до късната есен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само секунда. Тъй като се каза нещо по повод изказването на министър Трайков, да ви кажа, че това, което е подписано там, е така нареченият интерконектор, който ще бъде връзката между България и Турция при газопровода „Набуко”. Вие сте водили разговори единствено за реверс на съществуващата тръба, по която се доставя газ на Турция от българското направление, така че вие в случая не сте точни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Иванов, аз съм малко изненадан, тъй като споразумението не е подписано 2007 г. Две хиляди и седма година е регистриран филиал на „Набуко” в България, споразумението е подписано на 13 юли 2009 г. От Вас не съм очаквал, че няма да бъдете коректен.
Това, че е имало движение в тази посока по времето на правителството на Иван Костов, няма лошо. Аз казах, че другата ключова дума в големите проекти е „приемственост”. Да сте чули някой да хули в това отношение, че нищо не е правено? Макар че аз след малко ще напомня по отношение на втория Ви въпрос, тъй като е много интересен.
Кое беше реализирано? Ами, господин Иванов, по време на кризата, по време на газовата криза през 2009 г. ние направихме връзката с Гърция реверсивна и се договорихме връзката с Турция също да я ползваме като реверсивна. Слава Богу, кризата свърши и с Турция не го ползвахме, но от Гърция внесохме газ. От тази гледна точка знаете, че благодарение усилията на предишното правителство (реплика от народния представител Иван Иванов) се кандидатства за финансиране на връзките с Гърция и с Румъния от Европейския съюз. Ние започнахме този процес и ресурсът беше отделен тогава, а не сега.
Питате какво е реализирано през този период? Мога да Ви напомня, и ще го направя саркастично: беше реализиран „Син поток”, господин Иванов, по време на вашето управление. Заради вашето късогледство, тъй като казахте, че Русия не може да направи газопровод под Черно море, Русия го направи и заобиколи България. Така че дайте, тогава ако не сме имали очила, да се поучим от собствения си опит и повече да не го правим!
Господин Иванов, едно съвсем атрактивно изказване. „Набуко” ще е реверсивен. Предполагам, че от Баумгартен ще подаваме газ за Азербайджан и за Ирак. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Все пак говорете сериозно.
Има нещо много важно – на 13 юли 2009 г. премиерът на Турция каза нещо, което трябва да чуем и да внимаваме. Той изрично каза, че това е тръбопровод и ако няма газ от другаде, ще закачи „Син поток”, за да транзитира газ през „Набуко”, така че няма в прагматичната политика догматици. Има практици, които изхождат от интересите на държавите си и ги реализират. Дано и ние да сме такива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Рамадан Аталай.
Заповядайте.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Можех да се обърна и към министъра, но него вече го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има заседание на Министерския съвет.
Рамадан Аталай: Уважаеми колеги, наистина ратификациите в народните събрания са рутинна дейност. В повечето случаи председателите на комисиите четат докладите, след това излиза друг народен представител, предлага да се гледа на второ четене и по този начин минават ратификациите, но днес явно за първи път Народното събрание ще гласува една ратификация след солидни дебати. Това е ратификация, която според мен е в интерес на България, затова може би дебатите са ожесточени.
Ще се наложи да припомним за определени послания, които изпращат нашите премиери – бивши и настоящи, за да уеднаквим и все пак да знаем кой по какъв начин – с убеждение или без убеждение, или за личен интерес, или в интерес на държавата, ще натисне днес, ще остави пръстовите си отпечатъци върху това споразумение.
Уважаеми колеги, няма как да не кажем, че това споразумение е дългоочаквано. Това споразумение е труд на много правителства през последните години от 2002 г., включително и до тази година. Това е споразумение за въвеждане в експлоатация на един европейски проект, както се чу преди малко, не за операта от Верди.
Уважаеми колеги, диверсификацията е най-желаната и най-очакваната дума и онова, което най-много очаква България през последните години за доставка на енергийните суровини. Тук, от тази трибуна, явно много хора изказваха желанието си най-после диверсификацията, която е необходима за България, да се случи. Имаше период от време, когато можеше да се случи, ако предишното правителство на господин Костов беше взело най-правилното решение и мислеше в интерес на държавата, когато за първи път България имаше възможност да диверсифицира поне пътищата за доставка на енергийните суровини. Тогава представителите на онова правителство, включително министър-председателят Иван Костов, от тази трибуна ни убеждаваха, че няма как да се случи „Син поток”, защото, представете си, полагането на тръбата по дъното на Черно море ще наруши спокойствието на попчетата и на сафридите. Затова днес накарахме нашия министър-председател да направи всичко възможно в Турция, да обещае, че ще подкрепи исканията и желанията на Турция за доставка на газ през тръбопровода „Набуко”.
Същевременно съм провокиран да помоля колегите народни представители на Бойко Борисов да гласуват може би за пръв път против личното мнение на министър-председателя, което той изрази в Германия. Той каза там, че Проектът „Набуко” няма как да стане. Озадачи ме след това, когато пое ангажименти в Турция, че ще работи усилено за осъществяването на Проекта „Набуко”. (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, може би днес трябва за пръв път да гласувате против премиера си – за интересите на Република България, защото „Набуко” е необходим проект.
Не е далеч времето – януари 2009 г., когато България остана без доставки на газ. Тогава за пръв път се сетихме, че освен пътищата трябва да диверсифицираме и източниците за доставка на газ.
Затова Движението за права и свободи има и много други аргументи, въз основа на които ще подкрепи споразумението и ще го ратифицираме с гласуване „за”. Моля и вие да постъпите по същия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Аталай.
Преди да дам думата за реплики, ще му припомня, че законопроектът е с вносител Министерския съвет и носи подписа на министър-председателя Бойко Борисов. Така че няма драма, няма да гласуваме против премиера. (Оживление.)
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! При всички различия, които бяха демонстрирани тук, се очертава пълен консенсус, с който ще бъде подкрепен предложеният проект за решение. Въпреки това се водят остри дискусии. Това ме кара да мисля, че направените изказвания в случая говорят повече за тези, които ги правят, отколкото за това, което е обект на разсъжденията.
Ще въведа един въпрос, който в случая нито присъства, нито на пръв поглед е уместен. За какво става дума? Какво е предмет на ратификацията? Каква е същността на споразумението? Споразумението е за политическа подкрепа и поемане на задължението за насърчаване, подкрепяне и улесняване на мерките, необходими за реализиране на проекта. Принципният въпрос е на нивото на политически проекти, преди да е конструиран субектът, който ще реализира инвестиционните намерения - трябва ли на този етап да има оценка за въздействието върху околната среда на този проект? Никой в досегашния дебат не повдигна и не постави този въпрос.
Пред мен обаче са обемисти стенограми от предишни заседания на парламента, и то не така безпроблемни, както уважаваният колега преди мен говори, а заседания, които са прекъсвани, които са продължавани, които са предавани по телевизията поради драмата на различията. Става дума за обсъждането на подобни проекти. Тогава хора, които сега са от страната на мнозинството-вносител, са поставяли принципния въпрос, че според българското законодателство на този най-ранен етап на ратифициране на международно споразумение, на поемане на ангажименти, че страната ще даде въпросната политическа подкрепа и ще насърчава всички останали действия и етапи на реализирането на проекта, трябва да е предшествано от ОВОС. И тогава, когато се поемаха ангажименти - съизмерими със значението и мащаба на този проект, позицията на Коалиция за България и парламентарните формации, доминирани от Българската социалистическа партия, нашата позиция е била, че това не е необходимо и че българското законодателство на този ранен етап не изисква и не регламентира наличието на такъв момент.
Няма да чета стенограмите, но нека да ги прегледат хора, които излизаха тук - да видят как не са давали мандат на правителство за единия, втория и третия проект на предишни правителства да подписват и на парламента да ратифицира, защото го няма този ОВОС.
Завършвам с думите: можеш да защитаваш различни позиции с другия, отсрещния, но трябва да имаш принципи, които да отстояваш във всеки конкретен случай, за да не олекваш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, аз помня моите изказвания. Такъв въпрос не съм повдигал, но вземам думата единствено, за да защитя предложеното за ратификация споразумение.
В чл. 10, ал. 2 пише, че всяка държава – страна по споразумението, си сътрудничи и се координира с другите държави – страни по споразумението, и с Дружеството „Набуко” при прилагането на съответните технически стандарти и стандарти за безопасност и околна среда. Естествено, че ще бъде направен ОВОС, когато се създаде многостранната компания „Набуко”, която да определи трасето на газопровода. В момента трасе на газопровода не е определено. Давам пример с „Бургас – Александруполис”, където сме настоявали и там аз съм настоявал за ОВОС. Той се прави в момента, когато е направен проект за трасе. Решението трябва да вземе Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Божинов, заповядайте за дуплика.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин Иванов, най-малко съм имал предвид Вас и Вашите принципни изказвания. В стенограмите имах предвид изказванията на вашия лидер и ваш представител – член на политически кабинети в сегашния кабинет. В тези стенограми тогава вашите представители развиваха тезата, че ОВОС трябва да е предварителен, когато е наше намерението, а не онзи, който с 50% ще влезе вътре в проекта, да влияе на нашето общо решение за ОВОС.
Така че основанието за моето изказване е налице. Благодаря Ви за начина, по който реагирахте, но не Вас имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Други народни представители за участие в разискванията? Няма.
Закривам дебатите по обсъждания законопроект.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Има думата за процедура господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чухте от всички парламентарни групи подкрепа за тази много важна ратификация – тази много важна стъпка за диверсификация на доставките и диверсификация на източниците. Предлагам да гласуваме текста и на второ четене, за да покажем ясната воля за подкрепа на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за гласуване на обсъждания законопроект и на второ четене.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Процедурното предложение е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
Република Австрия, Република България, Република Унгария,
Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Търция относно проекта „Набуко”, подписано на 13 юли 2009 г. в Анкара, Република Турция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законът е приет единодушно на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Това показа ясната воля на Събранието. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ОРЪЖИЯ И ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2009 г.
Народният представител Мартин Димитров - председателят на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма, ще представи доклада по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Госпожо председател, ако позволите, ще направя предложение за допускане в пленарната зала от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на госпожа Ивелина Бахчеванова и Христо Атанасов, както и заместник-министъра Евгени Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да подложа на гласуване направеното процедурно предложение, моля народните представители да заемат местата си – имам чувството, че правостоящите са повече от седящите в залата.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в пленарната зала.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага следната окончателна редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. контролът върху износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба, наричани по-нататък „изделия с двойна употреба”, съгласно Регламент (ЕО) № 428/2009 г. на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 428/2009”.”
Госпожо председател, ако има съгласие, нека да гледаме по няколко параграфа наведнъж. Това са директиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вярно е, но с оглед на по-различен начин от този, както предлага вносителят, затова ще гласуваме отделно.
Моля да гласуваме редакцията на § 1 по предложението на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „износа” се добавя „брокерската дейност и транзита”, а думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Изделията с двойна употреба – предмет на контрол върху трансфера са определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 по предложението на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 3, моля.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В Глава трета наименованието на Раздел І се изменя така: „Обхват на контрола върху износа, трансфера, транзита и брокерските услуги с изделия с двойна употреба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 4 за наименованието на Раздел І по предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 39, след думата „износа” се поставя запетая и се добавя „трансфера, транзита и брокерските услуги с изделия с двойна употреба”, а думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) 428/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 5 по предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”;
б) в т. 2 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”;
в) в т. 3 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Разрешение за трансфер на изделия за двойна употреба се изисква за:
1. изделия с двойна употреба, определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009, от територията на Република България за територията на друга държава членка;
2. изделия с двойна употреба, които не са определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009, когато към момента на трансфера са налице условията на чл. 22, § 2 от същия регламент.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Разрешение за транзит на изделия с двойна употреба, определени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009, се изисква, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, § 1 от същия регламент.
(4) Разрешение за брокерски услуги с изделия с двойна употреба се изискват за изделия с двойна употреба:
1. определени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, § 1 от същия регламент;
2. които не са включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите, определени в чл. 4, § 2 от същия регламент.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6 по предложението на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 41 думите „от Регламент 1334/2000” се заменят с „§ 2 от Регламент (ЕО) № 428/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 7.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.
2. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
„1. издава разрешения за износ и трансфер на изделия с двойна употреба в рамките на Общността от територията на Република България и брокерската дейност с тях;”
б) в т. 5 думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”;
в) точка 6 се отменя.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица създават и поддържат публичен регистър на лицата, регистрирани за износ, трансфер и брокерска дейност с изделия и технологии с двойна употреба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да вземат отношение по представените текстове? Няма.
Поставям на гласуване редакцията на § 8 по предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В ал. 3 думите „от Междуведомствената комисия” се заличават.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в 10-дневен срок от датата на получаване на заявленията издава удостоверение за регистрация по образец, утвърден с Правилника за прилагане на закона.
(5) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма със заповед отказва да издаде удостоверение за регистрация, когато заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията на ал. 2.”
4. В ал. 6 думите „чл. 42, ал. 2, т. 6” се заменят с „чл. 42, ал. 3” и думите „Междуведомствената комисия” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
5. В ал. 7 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 6”.
6. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в 10-дневен срок от получаване на заявлението с приложените документи издава актуално удостоверение за регистрация и изменението се вписва в регистъра.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 9.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът на § 9 е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Разрешението за износ може да е индивидуално разрешение за износ, генерално разрешение на Общността за износ, глобално разрешение за износ или национално генерално разрешение за износ съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 428/2009.”
2. В ал. 2 навсякъде думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „чл. 6” се заменят с „чл. 2, параграф 9”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Индивидуалното разрешение за износ, глобалното разрешение за износ и националното генерално разрешение за износ се издават от Междуведомствената комисия.”
4. В ал. 4 думите „Приложение І на Регламент 1334/2000” се заменят с „Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „както и за трансфер в Общността на изделия с двойна употреба от Приложение ІV на Регламент 1334/2000” се заличават.
5. В ал. 5 думите „Приложение І на Регламент 1334/2000” се заменят с „Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009”, думите „Приложение ІІ на Регламент 1334/2000” се заменят с „Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 428/2009”, а думите „и за трансфер в Общността на изделия с двойна употреба, определени в част 1 от Приложение ІV на Регламент 1334/2000” се заличават.
6. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Националното генерално разрешение за износ на изделия с двойна употреба по смисъла на Регламент (ЕО) № 428/2009 за износителите по чл. 43 се публикува на Интернет-страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.”
7. В ал. 7 думите „издаване на” се заменят с „публикуване на национално”, а думите „Регламент 1334/2000” се заменят с „Регламент (ЕО) № 428/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 10, съгласно предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът на § 10 е приет единодушно.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч., след което ще продължим със законопроекта.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Преди да продължим работата си ще направя едно съобщение.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам, че е постъпил Указ № 15 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България, с който приетият от Народното събрание на 21 януари 2010 г. Закон за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него. Материалите ще ви бъдат раздадени по време на пленарното заседание.
Господин Иванов, продължете с доклада за второ четене, стигнахме до § 10.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 10, който става § 11.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата по чл. 2, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 428/2009 могат да извършват брокерска дейност с изделия с двойна употреба от Приложение І на Регламент (ЕО) № 428/2009 след регистрация по този закон.”
2. В ал. 2 думите „от Междуведомствения съвет” се заменят с „в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В ал. 3 думите „Междуведомствения съвет” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” и накрая се поставя запетая и се добавя „т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 10, 11 и 12”.
4. В ал. 4 думите „от Междуведомствения съвет” се заменят с „в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
5. В ал. 5 думите „Междуведомственият съвет създава и поддържа” се заменят с „Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица създават и поддържат”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 12, съгласно предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 13.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Член 48 се изменя така:
„Чл. 48. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощени от него длъжностни лица в срок пет работни дни от датата на регистрацията уведомява Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” и Междуведомствената комисия за извършените регистрации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 14.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими