Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-02-12


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Заповядайте за процедура.
Живко Тодоров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на база на чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание т. 17 да стане т. 1 в днешния дневен ред на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате предвид ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, върнат с президентски Указ № 14?
Живко Тодоров: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение т. 17 – ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 20 януари 2010 г., и върнат от Президента на Републиката с Указ № 14 от 1 февруари 2010 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България, да бъде т. 1 от дневния ред за днес.
Гласували 127 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 20.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Преминаваме към:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 20 ЯНУАРИ 2010 Г., И ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С УКАЗ № 14 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 2010 Г. ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С писмо от главния секретар на Президента на Република България от 1 февруари 2010 г. в Народното събрание е постъпил Указ № 14, с който Президентът на Републиката връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, приет от Четиридесет и първото Народно събрание на 20 януари 2010 г.
С разпореждане съм възложила на Комисията по външна политика и отбрана да докладва пред народните представители Указ № 14.
Постъпил е доклад от Комисията по външна политика и отбрана, с който ще ни запознае заместник-председателят на комисията господин Живко Тодоров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Живко Тодоров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 10 февруари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди издадения от Президента на Република България указ и мотивите към него.
Председателят на комисията докладва указа и мотивите на Президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България като оспорва § 28, § 116 и § 129. Посочено е, че с оспорената разпоредба на § 28 фактически се отменя чл. 82, ал. 2 от действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, предвиждащ изрична подчиненост на Началника на отбраната на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Практически чрез това законодателно решение не се посочва субординацията и йерархическата зависимост на началника на отбраната спрямо държавния глава, когато той взема решения в областта на националната сигурност. Президентът изисква отстраняване на съмненията, че се ограничават правомощията на институцията по отношение ръководството на въоръжените сили. В решение на Конституционния съд № 23 от 25 септември 1998 г. по к.д. № 14 от 1998 г. ясно е посочено, че Президентът е главнокомандващ въоръжените сили в мирно и военно време. Бъдещата уредба трябва да гарантира достатъчно ясно ръководните функции на Президента по отношение командването на въоръжените сили и механизмите за тяхното осъществяване.
Като необосновани са изтъкнати и някои разпоредби от приетия закон, засягащи социалната осигуреност на военнослужещите. Държавният глава оспорва предвиденото в закона изискване (§ 116, изменящ чл. 235 от действащия закон), с което се предвижда обезщетенията на военнослужещите да се изплащат при условия и ред, определени само с акт на министъра на отбраната. Според Президента не може да се предоставя на оперативната самостоятелност на министъра на отбраната да определя включително и сроковете за изплащане на обезщетенията. Условията и сроковете следва да са установени в закона, за да гарантират правната сигурност и законните интереси на военнослужещите, с които всеки може предварително да е запознат. Държавният глава смята, че в условията на криза се очаква военнослужещите, които напускат армията, да имат по-тежки проблеми при интегриране в обществото. Това налага да се обезпечава своевременното получаване на средствата за обезщетение, което създава условия за тяхната адаптация и трудова реализация.
Президентът не приема отпадането на възможността военнослужещите да придобиват едно жилище от жилищния фонд на Министерството на отбраната през целия срок на службата при ясно определени условия. Не може да се мотивира постъпването и оставането на военна служба, да се разчита на нормалното попълнение на армията и изпълнението на нейните задачи, без да е гарантиран минимално социалния статус на военнослужещите, които продължително са работили в армията. Държавният глава се опасява, че отмяната на сега действащия чл. 304 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и липсата на конкретна заместваща нормативна уредба ще демотивират сериозно сегашните военнослужещи и бъдещите попълнения на армията.
В обсъждането взе участие министърът на отбраната, който представи становището на министерството по отношение мотивите на Президента. Във връзка с оспорения § 28 може да се предложи промяна в съответните разпоредби, а параграфите, отнасящи се до чл. 116 и чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, следва да останат в редакцията, приета от Народното събрание.
От името на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ господин Живко Тодоров изказа позиция в подкрепа на връщането на закона за ново обсъждане от Народното събрание.
Господин Ангел Найденов от името на парламентарната група на Коалиция за България заяви подкрепа за ветото, което е обяснимо и обосновано. Беше припомнено, че оспорваните текстове бяха обект на критика и предложения при второто четене на закона. Господин Найденов подробно изложи и обоснова възраженията на парламентарната група на Коалиция за България по съответните разпоредби.
Господин Неджми Али, обявявайки подкрепата на парламентарната група на Движението за права и свободи за указа на Президента, апелира за започване на дебати, чрез които да се постигне съгласие около бъдещото развитие на системата за сигурност на страната и приемането на цялостна Стратегия за национална сигурност.
В провелата се дискусия взеха участие също народните представители Красимир Минчев, Владимир Тошев, Димитър Лазаров, Атанас Мерджанов, Четин Казак, Ремзи Осман и Спас Панчев. Обсъдиха се детайлно редица въпроси, свързани със съществото на оспорваните разпоредби, както и предложението за становище на комисията.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с единодушие Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да уважи мотивите на Президента на Република България и да проведе ново обсъждане на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров.
Откривам дебатите.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Първо, ще си позволя да направя една бележка към колегата, председателстващ Комисията по външна политика и отбрана, и да кажа, че без да възразяваме, не приемаме този подход, при който етиката изискваше най-малкото да бъдем предупредени, че днес ще има разместване на точките. Разбира се, това не е чак толкова съществено, но все пак е в рамките на добрия тон и диалог между парламентарните групи.
Второ, за пореден път подновявам предложението си в случаите, когато разглеждаме въпроси, засягащи отбраната и въоръжените сили, в случая особено промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, заедно с уважавания министър на отбраната в комисията и в пленарната зала да бъде канен и началникът на отбраната. Това също е част от дължимото към българските военнослужещи уважение, изразено в покана към най-старшия по звание и заемащия най-високата длъжност в йерархията военнослужещ в Българската армия.
Уважаеми дами и господа народни представители, в доклада на комисията беше посочено, че ние сме заявили подкрепа за ветото на президента в Комисията по външна политика и отбрана, тоест ние ще гласуваме „против” Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Тази позиция, уважаеми колеги, е израз на последователност от Парламентарната група на Коалиция за България. Аргументите, и то в много по-широк обхват, отколкото посочените в мотивите на президента, в рамките на оспорените текстове звучаха от наша страна и при първото, и при второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Ние имахме серия от предложения, в това число, разбира се и най-вече, в областта на социалната политика, която се реализира в сферата на Министерството на отбраната, за отпадане на предложенията на Министерството на отбраната.
Аз ще кажа, че на практика позицията ни е абсолютно логична. Злорадството не ни е присъщо и не заради това ще посоча, че ние положихме достатъчно усилия и направихме достатъчно много предложения, за да ви убедим, че предложенията на Министерството на отбраната за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили не са аргументирани - затова те са и неприемливи.
Уважаеми колеги, иска ми се да кажа, че предложението на президента за връщане на ЗИД на Закона за отбраната и въоръжените сили според нас е обяснимо и обосновано. Не само заради текстовете, които засягат подчиненост на началника на отбраната, на президента на републиката в изпълнението на неговите правомощия като върховен главнокомандващ, а заради дължимата на българските военнослужещи и на служителите в системата на Министерството на отбраната политика от страна на министерството, дължимите грижи и ангажименти на държавата към българските военнослужещи и към служителите при изпълнението на една наистина специфична държавна служба, която е свързана с много ограничения, с много лишения, с много рискове. В този смисъл тази политика е не просто препоръчителна, тя е задължителна и това формира нашето отношение на неприемане, особено на промените, които бяха направени в областта на социалната политика.
Естествено ако бъде подкрепено ветото, следователно ако бъде отхвърлен законът, ние ще имаме възможност да коментираме предложенията на второ четене и аз няма да се спирам на тези детайли. Но, давайки си сметка, че се намираме във финансови затруднения, не бива тези финансови затруднения да ги превръщаме в основен аргумент за отнемане на права, които са дадени на служителите, военнослужещи или цивилни, в системата на Министерството на отбраната.
Тук не става дума за привилегии! Аз често пъти чувам да се говори за привилегии. Става дума за права, които, от друга страна, определят, неслучайно подчертавам, задължителна за Министерството на отбраната политика.
Можем да спорим дали и по какъв начин може да бъде създаван жилищен фонд за българските военнослужещи. Факт е, че министерството трябва да разполага с такъв фонд, който да предоставя за нуждите на военнослужещите. Факт е, че на година се харчат между 14 и 18 милиона за компенсации по отношение на плащаните от страна на министерството наеми!
Но също така е факт, че трябва да се предложи, ако това не е успешна политика, друг тип политика, която да дава възможност на българските военнослужещи при освобождаване от военна служба да придобият жилища! Предложете го, ако това не е съвършената политика, а не го отменяйте, заявявайки, че Министерството на отбраната няма да се превръща в брокер на недвижими имоти и в този смисъл то няма да се занимава и с изграждане на жилища.
Второ, аз продължавам да съм убеден, че всякакви импровизации по темата за обезщетенията засилват несигурността, неувереността, опасенията в българските военнослужещи, което ги демотивира! В крайна сметка това ще доведе до отлив.
Правя това предупреждение и изказване с пълното съзнание, че всички ние като народни представители трябва да си дадем сметка, че Българската армия е професионална и в този смисъл сме длъжни да гарантираме стабилност и предсказуемост на военната кариера. Следователно това е част от също така дължимите грижи и отношение на държавата.
Уважаеми колеги, още веднъж заявявам, че в подкрепа на ветото на президента Парламентарната група на Коалиция за България ще гласува „против” Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Найденов.
Реплики?
Заповядайте.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Найденов, ставам да правя реплика точно на това, което Вие застъпихте. Не говоря общо за другите моменти в документите за претенциите на президента – говоря точно за социалната сфера.
Вашият популизъм наистина няма граници и за да кажа защо, връщам малко лентата назад. Съжалявам, че в този парламент не присъстват колегите ви от НДСВ, които управляваха армията осем години и я съсипаха във всякакъв аспект – и социално, и по друг начин.
Знаете моето становище – неведнъж съм говорил за летище Божурище. Съжалявам, че отново се връщам на тази тема, но летище Божурище беше заменено за сто апартамента под претекст, че положението със социалната сфера в армията е много тежко - апартаментите и жилищните условия. Взеха се сто апартамента, които изобщо не могат да се използват. Благодаря на министъра, че отново е върнал на прокуратурата разглеждането на този въпрос.
Ако Вие сте прав за това, което твърдите тук, означава, че ако сега тези апартаменти бъдат дадени на преференциална цена на тези служители, които се пенсионират или уволняват, това значи, че ние сме подарили това летище, което е люлка на авиацията.
Когато говорим за ролята на президента като главнокомандващ, аз съжалявам, че тази сделка стана в момент, когато главнокомандващият по професия е историк и пропусна тази възможност да запази един паметник на културата, където много хора са загинали и са дали живота си за държавата. Това го пропускате може би. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Съжалявам, времето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – две минути, имахте единадесет секунди бонус.
Красимир Велчев: Толкова много неща могат да се кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да вземете изказване след това.
Втора реплика?
Заповядайте.
Емил Караниколов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, аз не считам, че Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ трябва да съгласува с вас промяна в дневния ред, който вече е гласуван от нас в началото на тази пленарна седмица. Още повече, че тази точка, по която в момента дебатираме, беше предварително обсъждана в нашата комисия и ние имаме взето решение. Така че това просто не трябва да се коментира и да се губи пленарно време.
Конкретно за Вашето изказване. По никакъв начин не съм изненадан, че вие няма да подкрепите този закон, тъй като не гласувахте, когато беше внесен първоначално в пленарната зала, не гласувахте и бюджета. Сега с тези промени, които искате да бъдат направени, ако се приемат от нас, ако бъдат гласувани, вие ще подложите на риск изпълнението на бюджета, тъй като в този бюджет, който в момента изпълняваме, тези суми не са залегнали. Те ще направят така, че министърът на отбраната ще бъде поставен в нарушение. Може би вие искате да го вкарате в този погрешен ход и постоянно да създавате обструкции и напрежение. Ето защо не считам, че това, което вие искате да наложите в този момент, трябва да се приеме от нас. Ние не приемаме вашите доводи.
Тези суми не са разчетени в този бюджет, който беше източен от предишния министър, и няма как това да не се казва сега. За да бъде този бюджет сега толкова обезкръвен, толкова източен, се дължи на това, че бяха сключвани много договори, които не бяха финансово обезпечени от предишния финансов министър. Бяха направени много поръчки, които трябва да бъдат платени през тази финансова година, без да имаме необходимия финансов ресурс, така че не приемам вашите доводи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Право на отговор – господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин Караниколов, не искам вие да съгласувате с нас предложенията си или промените в дневния ред. Искам само да Ви кажа, че точката, която в момента разглеждаме, е 17. Ние бяхме по средата на т. 12. Ако искате да сте последователни, гласувайте днес да разглеждаме и двата указа за налагане на вето от страна на президента върху два закона. Аз просто казах, че в рамките на добрия тон е да кажете, че имате намерение днес да започнем с т. 17, не че това представлява някакъв проблем или особена изненада за нас.
Иска ми се да кажа, че аз не очаквам да приемете нашите доводи. Опитвам се да ви убедя, че тогава, когато са разглеждани тези текстове и са станали част от новоприетия за миналата година Закон за отбраната и въоръжените сили, те са били достатъчно добре мотивирани, обосновани, смея да кажа, до голяма степен и ресурсно осигурени. Те залагат една продължителна политика.
Аз разбирам и стана ясно от изказването на министъра на отбраната в Комисията по външна политика и отбрана, че те не виждат особено продължителен хоризонт за действие на Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е право на ръководството на Министерството на отбраната - да прецени кога и какви закон или закони за отбраната и въоръжените сили, за развитието на кадровата служба, за резерва ще предложи. Но, извинявайте, един закон не се прави за половин година, нито се прави за времето на криза. Следователно би трябвало да се погледне в малко по продължителен период от време, особено когато става дума за национална сигурност, в частност за отбрана и за военна сигурност по отношение на нормативната уредба.
Несигурността и нетрайността на уредбата в областта на националната сигурност засилва неувереността на хората, които са ангажирани в този сектор. Извинявайте, ще кажа за пореден път – българските военнослужещи и служителите в системата на отбраната се превръщат в обект на реформа. Не знам до колко е точен този термин. Те не са субект и аз се безпокоя, че това ще засили демотивацията, но това е очевидно тема на друг разговор. Част от тази демотивация е отнемането на правото на онзи тип социална политика, който дължи държавата. Казвам го абсолютно убедено и без всякакво колебание.
Що се отнася до репликата на господин Велчев. Господин Велчев, ако проявите малко повече интерес, можете да погледнете и в архивите на Комисията по отбраната какво точно е разисквано по отношение на летище Божурище. Със сигурност няма човек в тази зала, в частност от Парламентарната група на Коалиция за България, който да споделя - престъпление, или който да мисли, че чрез престъпление или чрез нарушение може да се реализира социална политика, в този смисъл съответно осигуряването на жилища на българските военнослужещи. Погледнете, ще се убедите в коментарите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Желание за изказване?
Господин Велчев, имате думата.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще продължа оттам, откъдето бях прекъснат, а то е да напомня пак, че в предишното правителство управлението на армията беше дадено на НДСВ. Премиерът беше от БСП, а президентът е главнокомандващ, който също носи отговорност за това, което се прави.
Добре, не ме интересуват стенограмите. Мен ме интересува резултатът от това как армията беше доведена до това положение. Аз не мога да разбера – това са били права вече и не трябва да отнемаме тези права. Тези права, искам да напомня, бяха дадени на военните преди 30 40 години. Да, моят брат също като военен пилот получи апартамент в София, но тогава наистина това правило и тази привилегия бяха справедливи, защото всички ние знаем, че пазарът на имоти беше конструиран по съвсем друг начин и човек, отдавайки целия си живот в армията, излизайки в пенсия, оставаше на улицата. Нямаше как да си купи апартамент, защото за апартамент се чакаше 20 30 години. Сега обаче, излизайки от армията или от където и да било, човек може да си купи. Може да тегли заем и да си купи апартамент.
Какво е това право, защо? Та нима МВР не е държавно, само армията ли е държавна? Ами енергетиката? Пращаме хора в Козлодуй, пращаме навсякъде хора, които работят за енергетиката. Те нямат ли право да получат на преференциална цена апартамент?
И още нещо искам да напомня. Тук е министърът, той също ще потвърди – в момента има нужда от 11 900 апартамента. Повтарям, ако правдата възтържествува, сделката за летище Божурище трябва да бъде анулирана, и още няколко такива сделки, които са абсолютно мошенически, бих казал, защото се замениха казарми и други обекти на МНО, които са с хиляди, повтарям, хиляди декари разгърната застроена площ. Да не се връщам пък на „Воинтех”, което съсипахте, огромно предприятие. Само 140 самолета бяха продадени като килограм старо желязо. Забележете, колеги, по 2 хил. лв. самолет се е купувал, сега се търгуват на съвсем друга цена. Да не говоря за кораби, имаше две морски бази. Да не се връщам на този въпрос, защото ще разводня много темата. Ако се върнат тези имоти и се отнемат тези апартаменти, значи армията хептен ще остане без апартаменти. Как да раздаваме тогава? Как да провеждаме тази социална политика, за която твърдите, че не трябва да се отнемат тези права?
Затова призовавам, колеги, да отхвърлим това вето, защото за мен тази социална политика, която застъпва президентът, е абсолютен популизъм. Не мога да разбера защо в момент, в който е сложна обстановката, всички бягат от отговорност, като че ли тази държава се е управлявала на самотек. И сигурно се е управлявала на самотек, щом сме я докарали до тук и сега само говорим за някакви права от тоталитарно време, които би трябвало да бъдат запазени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Велчев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Минчев.
Красимир Минчев (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По мое мнение, а вярвам, че всички в залата ще се съгласите, малко изменяме темата на днешния дебат. Решението, което трябва да вземем, трябва да бъде дали да се допусне за обсъждане предложението на президента. Онзи ден в комисията единодушно решихме предложението на президента да бъде допуснато до разглеждане и впоследствие да разглеждаме спорните положения. Тъй като дебатът беше изместен, аз се чувствам длъжен да взема отношение по някои от тези точки. Може би някой от вас е останал с впечатление, че когато тръгнем да разглеждаме втори път закона, ще го разглеждаме в неговата цялостна същност. Поне така разбрах от колегата Найденов. Всъщност ние трябва да разгледаме само онези предложения, които оспорва президентът. Ще взема отношение само по тях.
Президентът смята, че в неговата командна линия той трябва да бъде командващ, да може да предава своите разпореждания направо на началника на отбраната (както сега се нарича той). Това право на президента го е имало и преди, в предишните закони, откакто имаме президент. Някой от вас задавал ли си е въпроса колко пъти президента го е използвал? Николко пъти! Николко пъти! Не говоря за конкретния президент, а по принцип. В този случай ние задоволяваме егото на президента – тоест да има възможност да го прави. Армията се строи на основни полагащи принципи – единоначалието и субординацията. Ако тези принципи в работата на армията по някакъв начин се прескачат, получават се проблеми, които могат да имат съществен характер, особено във военно положение. Надявам се до такова да не стигнем.
Смятам, че не е най-удачният вариант да се прескача веригата на командване и да се прескача примерно министърът на отбраната.
За социалните въпроси. Почти нищо (с изключение на тези два въпроса, които разглеждаме) не е премахнато от стария закон. То е прехвърлено в други точки. Това, което иска сега Коалиция за България – да се върне Глава десета, всъщност е безпредметно.
За жилищата. В момента армията, както каза и господин Велчев, се нуждае от 12 хил. жилища. Ние искаме армията ни да е боеспособна и нейните хора – войници, сержанти и офицери, да не се занимават с ежедневните си битови проблеми, тоест ние да им ги решим, а те да могат да се концентрират върху своята дейност. Как един войник, сержант или офицер от армията ще се концентрира върху дейността си, когато трябва да си търси жилище, да плаща висок наем – половината от заплатата му отива за наем, да живее не знам къде си на свободен наем, защото армията няма жилище, което да предложи?! Преди беше по-различно. Господин Велчев каза, че тогава са се продавали жилищата. Вярно е, но тогава имаше Главно управление на строителните войски, имаше Железопътни войски, имаше и други организации, които строяха за армията и непрекъснато имаше нови и нови жилища. Ако сега един военнослужещ – нов млад лейтенант пристигне в армията, той ще изпита трудностите да бъде без жилище и да си решава битовите проблеми. Не е ли по-добър вариантът армията да разполага с оборотни жилища, да не ги продава, а когато даден човек постъпи на дадена длъжност, да може да получи заедно с длъжността и мястото, където да живее?! Когато замине на друга длъжност в друг град, там да получи място, а този, който дойде на негово място, да бъде в това жилище. Тоест жилищата в армията не е необходимо да бъдат продавани. За да можем да осигурим военнослужещия с жилище, когато той се пенсионира, не трябва да го примамваме по такъв начин, а трябва да му осигурим висока заплата, чрез която той да може да направи необходимите си спестявания и когато се уволни, да си закупи сам жилище. Тогава могат да му се дадат привилегии – предимства, държавни цени и т.н., но това не трябва да бъде влязло в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Аз съм абсолютно против предложението на президента – да се преразглежда тази точка от Закона за отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Минчев?
Заповядайте за първа реплика, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, господин министър! Колега Минчев, мисля, че Вие правилно започнахте Вашето изказване – че не е тема на парламента сега да влиза в детайли по върнатите от президента клаузи по закона. Сега трябва да решим ще уважим ли ветото на президента, та ако го уважим, да влезем в детайли при обсъждането на трите пункта. Затова предлагам, господин председател, да се съсредоточим върху това – да приемем ветото, тоест да гласуваме против закона, след което на следващото заседание най-подробно да обсъждаме трите точки. Иначе според мен изместваме дебата.
Предлагам да прекратим разискванията, да уважим ветото и след това ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Процедурно предложение ли правите? В момента правите реплика към господин Минчев.
Александър Радославов: Приключвам репликата и ако позволите, правя процедурното предложение – да уважим ветото на президента и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Не сме завършили процедурата.
Други реплики? Не виждам.
Господин Минчев, ще вземете ли думата за дуплика? Отказвате се.
Заповядайте за изказване, господин Тошев.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По този закон в Четиридесет и първото Народно събрание се проведоха най-много дебати – и в ресорната комисия, и в пленарната зала. В Комисията по външна политика и отбрана законът беше гледан на няколко заседания. Това е единственият закон, който беше приет в залата на три заседания. От чисто техническа гледна точка е несериозно да се коментира, че законът е претупан и приет набързо.
Това е единственият закон, който кардинално променя предишния действащ закон. Защо се случва това? Изяснихме го многократно – той е от тъй наречените специални закони. Мисля, че това, което постигнахме в комисията като единодушие, трябва да бъде правилно разбрано от всички колеги. Постигнахме единодушие по отношение уважаване указа на президента да върне три оспорени текста от закона. И само по това!
Подробно беше разгледан въпросът по трите точки. Аз лично за себе си не виждам притесненията на президента, след като те са гарантирани от Конституцията и не са засегнати в новия закон, който предложихме, но поради това, че става въпрос за националната сигурност на България, поради това, че Българската армия и въоръжените ни сили са гръбнакът на тази национална сигурност, ние от Парламентарната група на ГЕРБ сме склонни като подробно обсъдим тези мотиви, да ги приемем.
По другите обаче, социалните точки, аз мисля, че президентът и неговите съветници не са прочели внимателно промените, които ние направихме, защото тази глава, която той иска да бъде възстановена, е разхвърляна там, където й е мястото. И военнослужещите не са лишени от нищо. Ние подробно обяснихме многократно и в комисията, и в залата, и в медиите, че военнослужещите са особена категория държавни служители, които трябва във всички времена, във всички държави, включително и в България във време на криза, да бъдат подпомагани, допълнително стимулирани, защото изпълняват особени задължения в особени ситуации с риск за живота си. И това беше доказано при посещението на предишния министър на отбраната господин Младенов в Афганистан, това се доказва всеки ден.
За да може професионалната българска армия да набере качествен състав, е необходимо да има освен финансово и допълнително стимулиране. И оттук нататък се получава разминаването ни с нашите уважавани колеги от лявата част на залата. Защото ние можем да даваме това, което имаме. И това е справедливо. Това е, което ние сме заявявали винаги и го заявяваме сега, ние честно казваме: даваме толкова, с колкото разполагаме. Никъде не е казано, че военнослужещите ще получат компенсационните си средства след година или година и половина. Ако има пари, могат да ги получат и на 15-я ден. Ако няма, ще имат ясно определени дати кога ще ги получат.
Със Закона за държавния бюджет ние сме казали на министъра на отбраната с колко пари разполага. Със Закона за отбраната и въоръжените сили ние му казваме, че на 45-я ден той трябва да даде тези пари. Кой от двата закона да наруши, той трябва да избира, обаче и в двата случая е закононарушител. А това че Народното събрание гласува числен състав на армията е за несведущите абсолютна истина. Тези, които обаче разбират за какво става въпрос, знаят, че има една малка подробност. И тази подробност е, че разполагайки с тези цифри, министърът на отбраната може да планира само тези от военнослужещите, които ще напуснат армията следващата година, за която се прави бюджетът, поради пределна възраст. Да, обаче в армията се излиза в пенсия не само в пределна възраст, но и по прослужено време. Аз, ако съм военнослужещ и догодина навършвам необходимите 25 години за пенсиониране, по никакъв начин не мога сега да прогнозирам дали догодина през м. октомври ще си подам рапорта за пенсиониране. А как да го планира и да го заложи в бюджета това нещо министърът на отбраната? Ето тук е малката разлика, поради която ние не можем да му дадем тези пари предварително в бюджета. Това се е правело и аз съм получавал такива пари и съм ги получил на 29-я ден. Това се е правело обаче тогава, когато министърът на финансите е разполагал с дебел портфейл, а сега портфейлът го няма и при министъра на финансите.
По отношение на критиките, че ние отново правим промени на променен закон, искам за пореден път да изясним, уважаеми колеги, че не може да направим нов закон тогава, когато не е изработена националната стратегия на България за нейната сигурност. Когато колективът изработи тази стратегия, тогава ще се подработят цял комплект закони и поднормативни актове, един от които е и Законът за отбраната и въоръжените сили.
Не бива тук от този микрофон и от микрофоните на уважаемите колеги от медиите да се заиграваме с особената категория български граждани, служещи в армията. Защото когато се провокират въоръжени хора, никой няма сметка от това. И всички ние, по-възрастните, помним времената, когато трудоваците от Строителни войски и от КЕЧ, от Транспортни войски и Войските на Министерството на съобщенията строяха повече от половин България. Половината от нас живеем в жилища, построени от тях. Те строяха и за армията. (Реплика от КБ.) Сега не строим жилища, искаме да продаваме жилища. За това става въпрос. Ние няма да строим, защото това не е характерна черта на Българската армия. Армията е професионална, а не е наборна, за да намираме места къде да служат хората с ниско образование. Знаем всички за какво става въпрос и за какво бяха създадени Трудови войски и КЕЧ. Нека не се връщаме на отдавна отминали теми.
Колеги, групата на ГЕРБ ще гласува в подкрепа на ветото на президента да допуснем ново обсъждане на тези три оспорени от него момента от Закона за отбраната и въоръжените сили. След това, когато го разглеждаме на второ четене, в зависимост от аргументацията ще подходим конкретно по всяка отделна точка от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Тошев? Заповядайте.
Корман Исмаилов (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще направя една много кратка реплика на господин Тошев. Вие казахте, че когато се прие Законът за бюджета, министърът после трябваше да избира кой закон да наруши. Обаче когато старшина Дянков приемаше Закона за бюджета, дали не наруши правата, заложени в Закона за отбраната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Моля Ви, без такива квалификации!
Корман Исмаилов: Не, не, цитирам господин премиера.
Уважаеми колеги, олекваме като държава, защото държавата гарантира тези права на военнослужещите – тези, които жертват живота си. Спомням си, когато господин Агов каза, че за да не умираме тук, трябва да изпращаме на мисия войници, които са готови да умрат там. И когато се върнат, те да имат гаранцията да живеят по достоен начин. (Реплика от ГЕРБ.) Съгласен съм, същото се отнася и за лекарите, и за учителите, в моя род има такива професии и аз съм възпитан, че те би трябвало да са на пиедестал. Във всяка сериозна държава, която уважава себе си, тези хора, когато се пенсионират, когато достойно защитават интересите на цялата нация, са гарантирани. А ние в момента за съжаление ги поставяме в партер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Господин Тошев, заповядайте за дуплика.
Владимир Тошев (ГЕРБ): Май от този микрофон трябва да си обясняваме азбучни истини. Нашите военнослужещи изпълняват международни договорености на България към НАТО, към ООН и към Европейския съюз. Аз не съм чул тук никой да каже, че те, като се върнат в България, не трябва да живеят достойно. Да, богатите държави го правят, но те имат много пари. Дай Боже, и ние скоро да имаме, така че да стимулираме и да мотивираме нашите военнослужещи още по-добре да служат. Те и така служат превъзходно и прекрасно, за което лично аз им благодаря. А сега виждаме как и колегите на българските военнослужещи от полицията също рискуват живота си. И за тях ли да гласуваме тези промени в закона? И тогава когато армията продаваше на военнослужещите жилища, аз искам да припомня на тези, които нито са знаели, нито им е трябвало да знаят, че аз като военнослужещ имах забрана от Добри Джуров до 45-годишна възраст да си купувам жилище. Това – първо. Второ, трябваше да имам 15 години служба в армията, за да имам право да си купя жилище. И трето, трябваше да имам жителство. Но това са подробности, никой не ги споменава тук. Тогава обаче нямаше пазар на недвижими и движими имоти, знаем колко години се чакаше за апартамент, колко години се чакаше за лека кола. Сега леки коли и апартаменти – бол! Нека да дадем достойна заплата на военнослужещите, а те сами ще си купят жилища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания? Заповядайте.
Неджми Али (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е поставен за ново обсъждане Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, което е следствие от ветото, наложено от държавния глава на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията.
Парламентарната група на ДПС разглежда налагането на вето от страна на държавния глава не като формален политически акт, а като, макар и косвено, право на участие на президента в законодателния процес.
Искам да отбележа, че това свое правомощие държавният глава упражнява в много редки случаи, като тези, които касаят усъвършенстване на правната уредба на цели сектори, а именно в конкретния случай сектора на отбраната и нейното важно значение за укрепване на националната сигурност.
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи наложеното вето не от куртоазия към президента на Републиката, а от гледна точка на последователност в провежданата от Движението за права и свободи политика.
При приемането на измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили изказванията и предложенията, които бяха направени от наша страна по време на разискванията както в комисията, така и в пленарната зала между първо и второ четене, бяха в духа именно на ветото, което е наложено от държавния глава по някои от параграфите в изменения закон.
Уважаеми колеги, струва ми се, че наложеното вето от страна на държавния глава ни дава още една възможност, за да поставим началото на един сериозен секторен анализ на системата за отбрана и сигурност. Мисля, всички вече сме убедени, че частичните изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили, та даже и изработването на един цялостен нов закон, не са в състояние да отговорят на съвременните изисквания за отбраната.
С риск да се повторя, ще кажа, че с този законопроект се извърши концептуална смяна на философията на управление, което сподели и колегата Тошев, на системата за отбрана, а тя трябваше да бъде извършена в контекста на една нова политическа визия и стратегия. Стратегия, която трябваше да бъде изработена на базата на националното съгласие и консенсуса. Ако беше изработена такава, днес най-вероятно нямаше да се занимаваме с обсъждането на въпроси от такова важно естество, които касаят субординацията и йерархичната зависимост на началника на отбраната спрямо държавния глава, както и между институционалните взаимовръзки и взаимоотношения. Нямаше да ги има и съмненията за ограничаване правомощията на президента на Републиката.
Що се отнася до социалната осигуреност на военнослужещите, ние възприемаме становището и тълкуванието на Министерството на отбраната, което беше изразено от министъра на отбраната по време на заседанието на комисията, че с отпадането на този параграф служителите на Министерството на отбраната и Българската армия, тоест считам, че вече можем да ги наречем само служителите на Министерството на отбраната, надявам се, след въвеждането на интегрирания модел на управление, ще могат в перспектива, в един бъдещ по-добър период от време след финансовата криза, да се възползват от тази възможност по реда на Закона за държавната собственост, където режимът даже е и по-облекчен. Но считаме, че всичко това трябва да бъде широко прокламирано и разяснено сред военнослужещите, за да се избегне демотивирането им.
Същото се отнася и за изплащането на обезщетенията на военнослужещите. Тоест да има някаква предвидимост.
Уважаеми колеги, считам, че наложеното вето от страна на държавния глава ще изиграе своята съществена роля за укрепване на системата за отбрана и сигурност и ще постави началото на стартиране на процеса на търсене на национално съгласие върху стратегическите рискове за оценка на националната сигурност.
Мисля, че тук основна и главна роля ще изиграе министърът на отбраната със своя опит, както със своята военна и гражданска експертиза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към господин Али? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, аз ще изразя позицията на Синята коалиция. Ние не приемаме мотивите на президента за налагане на вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната. Не ги приемаме, защото смятаме, че това е политически акт от страна на президента, който, вместо да създава нормална среда за изграждане и модернизация на българските въоръжени сили в нови условия, на практика спъва тази дейност. Създава напрежение по системата и не дава възможност на новия екип на Министерството на отбраната да продължи своята работа в една спокойна обстановка. Не смятам, че това се дължи на някаква зла умисъл, но във всички случаи, дали има наличие на зла умисъл или не, работата на Министерството на отбраната отново се препъва в законодателни процедури.
Ще повторя нещо, което казах при обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната. Казах го и тогава: този закон, приет в края на миналия мандат, беше така спешно прокаран през тогавашното Народно събрание, че да може в промеждутъка между разпускането на Събранието и изборите да бъдат извършени промени в ръководството на Българската армия, в командването на Българската армия и различните видове войски с цел да бъдат настанени хора, които са близки до предишното правителство. Това беше целта. За това се бързаше. Това не се прави в края на мандата. Много пъти го изтъквахме.
Ето по тази причина аз смятам, че днешното вето на президента, което гледаме, представлява продължение на тази политическа интрига. И ако президентът наистина е загрижен за националната сигурност и за бъдещето на българските Въоръжени сили тогава нека да остави да се извърши цялата онази подготвителна дейност за нови закони. Необходими са три нови закона за отбраната и въоръжените сили, които да заменят сегашното законодателно недоносче, впрочем претърпяло и злополучен опит с това вето, да бъде променено и подобрено в настоящия парламент.
Ние сме категорични. Това е политическа обструкция за нормалното действие на Въоръжените сили в България. Политическа обструкция, осъществена от президента на Републиката.
Именно поради тази причина, уважаеми народни представители, ние няма да приемем мотивите на президента и категорично ще ги отхвърлим с надеждата, че и други ще се вслушат в този глас, защото един компромис сега означава компромис и утре още повече, в края на мандата впрочем и на този президент. Утре, когато бъдат вкарани новите три закона, по същия начин ли ще се огъваме пред всяко вето на президента?
Аз ви предлагам да не се огъваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на господин Агов.
Има ли желаещи за реплики към господин Агов?
Заповядайте, господин Найденов, имате думата за първа реплика.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин Агов, струва ми се, че гледате прекалено едностранчиво на Указа на Президента за налагане на вето и твърде политически пристрастни са Вашите аргументи, с които не приемате това право. Става дума конституционното право на президента и според мен достатъчно деликатно и внимателно упражнявано по отношение на всички закони, особено в сферата на сигурността, по които президента има и конституционни отговорности като върховен главнокомандващ.
В случая гледайте на този указ като на още една възможност да проведем дискусията по текстове, които са изключително важни. Не става дума просто за пристрастие на президента по отношение на подчинен на началника на отбраната, а става дума за основата и за механизма, чрез който той да реализира правомощията си на върховен главнокомандващ.
Да, знам Вашата позиция да орежете всички правомощия. Този текст, с който се премахваше подчинеността на началника на отбраната, беше приет при промените. Ще кажа още веднъж, че беше още един елегантен начин да се орежат тези правомощия, но също толкова неприемлив, колкото и Вашите предложения.
В случая ми се струва, че тази дискусия, която провеждаме и днес, не е излишна. В това число и влизайки в детайлите на тези три оспорени текста, имаме още една възможност да намерим по-добрите решения.
Ще кажа едно мое дълбоко убеждение, което е част от разбирането на Коалиция за България. Само високата степен на съгласие, ако щете и консенсус, е трайната основа, на която следва да се вземат решенията в областта на сигурността и отбраната.
Вие имате достатъчно богат опит и знаете, че това е практика, която сме следвали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Има ли втора реплика към господин Агов? Не виждам.
Господин Агов, заповядайте за дуплика.
Асен Агов (СК): Уважаеми господин Найденов, подчертавам – уважаеми, защото ценя Вашите познания в областта на отбраната. Ценя и усилията Ви като председател на тази комисия да изграждате консенсуса, за който говорите. В същото време обаче ще вляза в остър спор с Вас, защото поведението на президента в сътрудничество или в съдействие с предишния министър на отбраната в правителството на тройната коалиция, беше всичко друго, но не и търсене на съгласие. Подчертавам, че се преследваше тесен интерес, който нанесе много поражения за нормалното действие на отбраната.
Съжалявам, че при закона за изменение и допълнение изобщо не беше засегнат въпросът за правомощията на президента във военно време. Тогава го казах и ще го кажа сега – в този закон са присвоени права на президента, които не фигурират в българската Конституция. Може ли това да бъде някаква основа за консенсус, когато се посяга на конституционни права?
Дълбоко се съмнявам, че през двата си мандата президентът е действал елегантно. Напротив, действаше в тясно преследване на своите интереси и на част от своята политическа база. Това правеше президентът на Републиката. Затова категорично отхвърлям, че действията на президента с това вето са, както Вие се изразихте, елегантен, деликатен начин, да се продължи този дебат. Нито е елегантен, нито е деликатен. Това е брутална намеса в опитите наистина българските въоръжени сили да бъдат изправени на крака и да се превърнат в нормален партньор в Северноатлантическия договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на господин Агов.
Има ли желания за изказвания? Не виждам.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да взема отношение по няколко въпроса, които бяха разисквани тук. Единствено ваше право е да приемете или да отхвърлите ветото на Президента. Бих искал да посоча обаче няколко неща, които са важни за изпълнителната власт.
На първо място, аз представлявам Министерския съвет и не съм вносител на закона за изменение и допълнение. Вносител на закона е Министерският съвет, а аз съм натоварен с неговата защита пред Народното събрание. Това е едната корекция.
Втората корекция, е, че аз не си представям какво означава Българската армия да бъде субект на реформата. Не дай си, Боже, Българската армия да бъде субект на която и да е реформа в страната. Тя естествено е обект, въз основа на конституционни и законови правомощия на изпълнителната власт на Народното събрание и така нататък.
По отношение на конкретните текстове ще се спра по-подробно, ако приемете ветото и мотивите на президента. Искам да подчертая, че в тези мотиви за 147 разпоредби в закона за изменение и допълнение има само положителни отзиви и само за 3 разпоредби президентът счита, че трябва да бъдат преразгледани.
По отношение на ръководството на въоръжените сили, изключително ясно и точно е казано в чл. 105, ал. 1 на Конституцията - ръководството на Въоръжените сили е прерогатив на Министерския съвет. Тази колизия между върховен главнокомандващ на въоръжените сили в мирно и военно време и Министерския съвет, е колизия в Конституцията. От тази гледна точка, разчитайки, че правилно ще разчетете правомощията на президента, които за мирно време, повтарям – за мирно време, е, че те са само и единствено функция от предложения на Министерския съвет и той няма преки правомощия за каквото и да е решение по националната сигурност в мирно време.
Затова счетохме за необходимо този текст, въведен ... Тук някой се изказа, че бил въведен откакто има президент, въобще не е вярно. Този текст за тази подчиненост е въведен през 2000 г. при съответно поредната промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили и съществува и до днес.
Бих искал да кажа и да уверя народните представители, че приемането на подобна теза или мотив формално не означава абсолютно никаква промяна в работата на интегрирания модел на Министерството на отбраната с щаб на отбраната, който на практика ще действа във всички останали разпоредби от закона за изменение и допълнение на този закон.
Що се касае до двете разпоредби – чл. 116, е невъзможно да бъде преразгледан, тъй като това означава да се върне на социална глава, социална политика. Това означава всички текстове в статуса на военнослужещите и гражданските лица да се върнат обратно, събрани на едно място, в един раздел – социална глава, и които имат финансови импликации.
Беше казано, че законът, приет на 12 май м. г. бил осигурен финансово. Нищо подобно! Това е огромен Закон за отбраната и въоръжените сили, приет на 12 май м. г. от Четиридесетото Народно събрание, който няма абсолютно никаква финансова обосновка. Той е приет без финансова обосновка! Въз основа на това, че е приет точно преди изборите, на практика той торпилира изпълнението на бюджета на Министерството на отбраната за 2009 г. и след изборите. Това е проблемът.
Ние смятаме, че трябва да бъдете много внимателни, когато обсъждате и приемате текстове по съответните разпоредби, пак повтарям, ако те бъдат приети като мотиви на президента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Изпаднахме в странната ситуация - след изказването си министър Ангелов да получи аплодисменти само от Синята коалиция, защото той беше абсолютно прав, колеги. И след като е абсолютно прав, трябва ли да си заровим главата в пясъка и да мълчим?
Уважаемият президент Първанов запази мълчание, когато се купуваха хеликоптери, когато се договаряха фрегати и корвети. Тогава неговата ангажираност към отбраната не личеше, той си мълчеше, сега, смятайки, че по някакъв начин вероятно, евентуално се намаляват или накърняват неговите правомощия, връща един закон, който е добър закон, който води към модернизация на Българската армия.
Предишните осем години армията беше докарана до окаяно състояние от БСП, НДСВ и ДПС. И за нито една от заменките, за нито едно от безобразията, които бяха правени там, не чухме президентът Първанов да стане и да каже: ама защо? Неговата ангажираност към отбраната тогава не личеше и не се прояви по никакъв начин. Това тогава не го видяхме.
Сега, колеги, когато има един добър закон, който беше подкрепен от всички нас, защо няколко месеца по-късно буквално си плюем на фасона като 41-о Народно събрание и да не подкрепим този добър закон?
Колеги, ако някой някъде се е договорил, това си е негов проблем. Законът добър ли е? Добър е. Имайте предвид, че всеки народен представител има собствена съвест и собствена отговорност. Утре ще ви питат хората. Няма никаква разумна причина това вето да бъде подкрепяно.
Ясно ми е как ще гласуват БСП и ДПС, те избраха този президент, те са в колаборация с него от самото начало. Там място за чудене няма. Въпросът е ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция как ще гласуват. Това е индивидуална отговорност за всеки един от вас, колеги.
Аз се надявам заради нечий чужди уговорки да не си пречупите волята. Кажете честно сега: преди няколко месеца бяхте за този закон, той е добър, а сега с какви мотиви точно ще подкрепите ветото на президента? С какви точно мотиви? Как след това ще говорите за принципни позиции и за принципи.
Колеги, всеки депутат е избран и носи индивидуална отговорност и индивидуална воля, препоръчвам ви да отхвърлим това вето категорично, защото утре няма да имате моралното право да говорите за реформи и принципи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Димитров има ли? Няма.
Има ли желаещи народни представители за изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Ще поставя на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 20 януари 2010 г. и върнат от президента на Република България с Указ № 14 от 1 февруари 2010 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате.
Иван Костов (СК, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Отменете гласуването.
Заповядайте за процедура.
Иван Костов (СК): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да обясните на Народното събрание как да се гласува по ветото. Който е за закона, гласува „за”, който е за ветото на президента, гласува „не”. Просто обяснете, или е обратно, или е по някакъв друг начин. Моля Ви да обясните как трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Аз благодаря на господин Костов, но мисля, че народните представители са вече напълно наясно.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 144 народни представители: за 31, против 44, въздържали се 69.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието, тоест законът не е приет и се връща в комисията.
Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – продължение.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Господин председател, моля в залата да бъдат допуснати заместник-министърът Евгени Ангелов и Венци Аспарухов от Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Димитров, вчера е гласувано и те имат допуск до залата.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: За двамата няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, моля да гласувате за допуск в залата.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
1. Датата и мястото на сключването му;
2. вида на предоставения кредит;
3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
4. името/наименованието, правно-организационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;
5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато в договорите участва кредитен посредник;
6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;
8. стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;
9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин;
11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата;
14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка не е доброволно, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни;
15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;
17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива;
18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има;
19. изискуемите застраховки, ако има такива;
20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;
21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права;
22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и, когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване;
23. реда за прекратяване на договора за кредит;
24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;
25. другите клаузи и условия по договора;
26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон;
27. подписи на страните.
(2) Когато се прилага ал. 1, т. 12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
(3) При договори за кредит, съгласно които плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита, а се използват за възстановяване на средствата (капитала) при условия и в срокове, предвидени в договора или в допълнителен договор, се посочва ясно, че този вид договори не предвиждат гаранция за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, с изключение на случаите, когато е предоставена такава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания по чл. 11? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на чл. 11.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът на чл. 11 е приет единодушно.
Часът е точно 10,30 - 30 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започваме с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, отреден за днешния ден.
Новопостъпили питания за периода 5 февруари 2010 г. до 11 февруари 2010 г., както следва:
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Дарин Матов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно обявената от министър-председателя на Република България правителствена политика за решаване на проблема със задълженията на държавата към частни търговски дружества в условията на финансова криза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцислав Лаков към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно проектиране и изграждане на четирилентово трасе от международния път Е-79 в участъка Мездра-Ботевград и усвояване на средствата по предприсъединителната програма ИСПА. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари т.г.
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Тодор Великов към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на МВР по данни за крупни злоупотреби, извършени от олигарси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Цветан Цветанов към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно защитата на държавния интерес в приватизирани дружества, в които министърът на икономиката, енергетиката и туризма е принципал на миноритарен държавен дял. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно нарушаването на правата на българските граждани като потребители от доставчиците на водоснабдителни услуги. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари т.г.
Постъпило е питане от народните представители Иван Костов и Иван Иванов към Росен Плевнелиев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно защита на обществения интерес при строителството на автомагистрала „Тракия”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 февруари 2010 г.
Писмени отговори за връчване по реда на чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народните представители Мариана Даракчиева и Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Цветан Костов.
Преминаваме към изслушване на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който ще отговори на въпрос, поставен от народния представител Михаил Миков, относно политиката, провеждана от Министерството на вътрешните работи.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса си.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! През м. септември м.г. назначихте за директор на Областната дирекция във Видин служителя Марчо Марков, разбираемо и очаквано, доколкото същият, макар и служител в Министерството на вътрешните работи, участваше активно в политическата предизборна кампания. Няма да коментирам професионалните и моралните качества на служителя – те са достояние на състава не от тази и миналата година, а мисля, че и на по-широк кръг общественост. Мисля, че през този период и гражданите са имали повод да коментират въпроса.
През периода, откакто е назначен, същият е изказвал заплахи по отношение на лица, контактували с мен. Не бих си позволил да ангажирам Вашето внимание по въпроса, ако на 22 януари т.г. в РПУ-Кулата при негово посещение пред състав на Министерството на вътрешните работи в достатъчно широк кръг – обръщам внимание – достатъчно широк кръг, е правил политически коментари и е настоявал за засилени полицейски мерки по отношение на лица, с които съм контактувал по един или друг повод. Правил е включително коментари за мои срещи и места, където са проведени. Квалификациите умишлено спестявам, защото не са за трибуната на Народното събрание. Това е станало достояние и на широката общественост.
В този смисъл си позволих да ангажирам Вашето внимание с въпроса дали такова поведение е политика, налагана от Вас, или става въпрос за инициатива на служителя, която сега няма да коментирам. Може би си струва, ако се констатира такова нещо, и Вие да се занимаете с нейното проучване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Във връзка с въпроса Ви относно политиката, провеждана от Министерството на вътрешните работи, Ви уведомявам следното.
Политиката и дейността на Министерството на вътрешните работи по осъществяване на основни цели и задачи се основава на законоустановените принципи на: спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; централизъм в организацията и управлението; публичност, конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи и сътрудничество с гражданите.
Съгласно определението в текста на чл. 20 от Закона за МВР министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия. По силата на закона и по убеждение възниква задължението за мен като министър на вътрешните работи да провеждам държавната политика в посока защита правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.
Поради изложеното следва да Ви уверя, че не съм издавал каквито и да било указания, както пишете Вие, цитирам: „До областните директори на МВР за предприемане на засилени полицейски мерки по отношение на лица, контактуващи с представителите на опозицията на Република България”.
Господин Миков, позоваването на подобни необосновани твърдения за издадени от мен такива актове е може би провокирано от съществувалата в близкото минало практика и тъй като подобни деяния са били може би характерни за управлението на предишното правителство, чиито представител сте били и Вие, бих желал да заявя, че не приемам този подход на препращане по аналогия към може би съществуващи неправомерни минали практики.
И понеже визирахте конкретно за вашия избирателен район Видин, аз мога да Ви кажа, че имах доста неприятна среща с представител на БСП от Общинския съвет в Брегово, който по убеждения вече има други мисли в неговото поведение и иска да защитава принципи, а не да се ръководи от нещо, което се налага от неговата група в общинския съвет. Лицето дойде, за да се оплаче от притеснението и заплахите, които получава от региона на район Брегово. Във връзка с това съм си позволил да се обадя на директора, за да се предприемат необходимите действия за гарантиране на свободите и обществения ред в региона. Това е, което съм направил. И Ви уверявам, че по никакъв начин не съм си и помислил да правя нещо подобно, за което Вие визирате във Вашето питане.
Мога да ви кажа, че работим на принципна основа. Там обаче, където имаме сигнали и там, където се върви към реализация на лица от организираната престъпност, ако бъдат засечени лица от вашата партия и от която и да било друга от парламентарно представените или извън парламентарно представените партии, подходът е един и същ към всички, които прекрачват закона. И аз смятам, че това е задължение на всеки един министър на вътрешните работи. Съжалявам, че във Вашия мандат, когато бяхте министър на вътрешните работи, имаше една демотивация у служителите да работят по същество срещу организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта, което днес се случва със създаването на специализираните екипи между МВР, ДАНС и прокуратурата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
Имате думата за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Явно Вие не искахте да коментирате конкретния случай, но аз съм убеден, че ще го проучите. Тоест, убедете служителите на Министерството на вътрешните работи, че дори да искат да правят политическа дейност, поне да го правят по-тихо и не пред цял широк състав и то с една доста непривична терминология. За това става въпрос.
Иначе пак казвам: моралът и професионализмът на този човек – дръжте си го, той си е ваш. Аз мисля, че е достатъчно добро решение неговото назначаване и то в полза на опозицията. И трябваше ясно това да прозвучи от Вас, за да го чуе и той, че МВР е на всички, а не е на ГЕРБ. Радвам се, че това прозвуча от Вас.
Що се отнася до това, което казвате в Брегово, там съветникът е избран с листата на Българската социалистическа партия. Съветникът, понеже е на държавна служба – директор на училище, е бил заплашен с уволнение, ако не промени групата си. По този начин вие сте го реализирали. Не знаех, че МВР се е ангажирало с участие по този въпрос. Щом го казвате – добре. (Оживление.) Само че това малко противоречи на предишното Ви изявление, което аз иначе приветствам и одобрявам.
Що се отнася до всички представители не само на организираната, както Вие казахте, а и на неорганизираната престъпност – вършете си работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има думата за дуплика министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Цветан Цветанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Аз по задължение трябва да направя всичко възможно, за да гарантирам обществения ред и спокойствието във всеки един регион в страната. Изхождал съм само от сигнала, който получих за заплахите, които бяха отправени към тази госпожа. И Ви уверявам, че не се водим от това, което казвате Вие, а от това, което човекът е направил по убеждение и това, което е казал като притеснения от това, което му се стоварва в региона. Съжалявам ако Вие по този начин си формулирате въпросите и отговорите, но аз Ви уверявам за пореден път, че няма издавани указания от министъра на вътрешните работи в каквато и да е било политическа дейност към областните директори. Областните директори, които бяха назначени на тези длъжности, които заемат сега, са избирани изцяло и само на професионален принцип и в момента оглавяват тези дирекции. Това е, което мога да Ви кажа в допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на министъра на отбраната Аню Ангелов, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Спас Панчев относно обгазяването на гр. Стара Загора.
Заповядайте, господин Панчев, за Вашия въпрос.
Спас Панчев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги! Във втората половина на миналия век военната и оръжейната индустрия на България се развиват сериозно и България е една от водещите държави в света. Необходимостта от полигони за изпитание на произвежданите въоръжение и техника от българските заводи е сериозна, а така също и това, от което Българската армия има нужда да бъде изпитвано и в 1970 г. се взема решение за изграждане на полигона „Змейово”. След 13 години подготовка и изграждане той е открит. От 1973 г. функционира като един уникален полигон, какъвто няма на Балканския полуостров. Най-близкият такъв по размери и възможности е в Полша.
За съжаление в последните години, въпреки необходимостта от полигона както за отбранителната ни индустрия, така и за Българската армия, сериозно напрежение има в Старозагорския регион сред гражданите и членовете на екологични организации. Смята се, че полигонът обгазява региона с вредни газови и специално с азотни окиси.
Като бивш министър на отбраната аз бях много пъти в „Змейово”. Ние извършихме много проверки, които не доказаха такова нещо. За съжаление, преди няколко седмици имаше предаване по една от телевизиите, в което предаване беше посочено, че на полигона има нещо ново, че там се извършва утилизация в огромни размери, че има построен завод в подземията на полигона „Змейово”, който утилизира не само български отпаднали от употреба боеприпаси, а такива от Европейския съюз. Капацитетът на този завод е огромен, става дума за стотици милиони левове. Това е нещо, но което на мен не ми е известно, което е хубаво гражданите, жителите на региона да знаят дали е така.
Молбата ми към Вас, господин министър, е да ни информирате има ли такова нещо, имате ли данни Вие, като министър на отбраната на Република България, че полигонът „Змейово” наистина заразява въздуха в околността? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има думата за отговор министърът на отбраната Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Панчев! Вие сам споменахте, че много повече от мен сте ходили на този полигон и знаете прекрасно, че няма никакъв подземен завод и каквито и да са подземни съоръжения. Това ми е краткият отговор, аз ще го разширя и ще използвам времето, което ми се полага.
Дейност по утилизация на боеприпаси може да извършват само фирми, които имат съответен сертификат за тази дейност. Полигонът в Змейово не разполага с такъв сертификат и не извършва утилизация на боеприпаси нито на Българската армия, нито на Европейския съюз. Става въпрос за тяхното унищожаване. Същият няма подземия, подземни сгради и съоръжения, в които да е изграден завод за такава дейност. Ще обясня също така, че на този полигон се извършват нееднократно замервания. Извършвани са почти непрекъснато, включително и такива от чуждестранни лаборатории и независими организации. Резултатите от всички направени досега изследвания показват отрицателни резултати за наличие на вредни елементи и съединения.
Когато казах, че не извършва унищожаване на боеприпаси, има едно изключение, което е следствие на едно постановление на Министерския съвет и един Меморандум за разбирателство между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България. През 2002 г. на този полигон са унищожени бойните глави на тактически и оперативно-тактически ракети. Това е единственото време и период, когато се извършва унищожаване на боеприпаси.
Ние си поставяме и винаги сме си поставяли на първо място не толкова интересите на министерството, колкото живота и здравето на гражданите. Моето първо действие, след като встъпих в длъжност „министър”, беше да отида на полигона, да разговарям с областния управител, с кмета и с депутати от този регион. Там обявих редица практически мерки, които вече са в ход.
Тези мерки са в ход с една-единствена цел – окончателно да се забрави, че този полигон е някакъв свръхсекретен обект, на който се извършва кой знай какво. Всеки гражданин, който има желание, по всяко време може да дойде – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, и да провери какво се прави на този полигон. Слагаме камери, на 15-и ще има сайт, на който директно ще се предават данни за замърсяването на въздуха - от двете станции. Разположил съм постоянно една станция, закупена специално за тази цел от Министерството на отбраната, която временно е била снета.
Извършва се космически мониторинг. В сайта на Министерството на отбраната можете да видите снимките от този мониторинг. Целта е само и единствено една – да се убеди обществеността, че не полигон „Змейово” е замърсител. Да закрием полигона не означава, че ще се реши проблемът на старозагорци. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика?
Имате думата.
Спас Панчев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, удовлетворен съм от Вашия отговор. Видях и усилията на министър Младенов, и Вашите усилия в желанието ви хората в региона да бъдат успокоени. Вярно е, че преди няколко години в интерес на спокойствието на хората ние закупихме автоматична станция за измерване на качеството на атмосферния въздух. Едно предложение, един съвет – да продължите тази идея. Може би е добре да вържете станцията с това табло в Стара Загора, за да може хората винаги да виждат, да отчитат какво се случва.
Днешното мое питане е повече за да успокоим хората от старозагорския регион, да им покажем, че наистина това съоръжение е необходимо както за оръжейната индустрия, така и за Българската армия. Да им покажем, че и ние бяхме сериозно загрижени и отделяхме сериозно внимание на това. Виждам, че и Вие, господин министър, го правите и Ви благодаря за това.
Може би е хубаво да кажа - имаше сериозни взривове. Сериозни взривове, за съжаление, се случиха в Челопечене, в Горни Лом и, ако трябва да успокоим хората, е хубаво да се знае, че много сериозна, голяма щета беше нанесена от ударната вълна. Въздухът беше замърсен, запрашен, но и тогава изследванията не доказаха наличие на отровни азотни окиси във въздуха.
Може би ежедневното контролиране на въздуха и възможността, за което Ви поздравявам, и журналисти, и жители от региона, и членове на екологични организации да посещават полигона „Змейово” ще успокои духовете на хората и полигонът ще продължи да изпълнява тази функция, за която и много пари са дадени, и е изграден така, че много хора ни завиждат че го имаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Панчев.
Дуплика? Ще отговорите ли? – Не.
Следва питане от народния представител Тодор Великов към Аню Ангелов, министър на отбраната, относно политиката на Министерството на отбраната за спазване на конкретно право на гражданите на Република България от Стара Загора и региона за здравословна среда за живот във връзка с експлоатацията на Централния артилерийски полигон „Змейово” и данни за конфликт на интереси и длъжностна несъвместимост на висши държавни служители в Министерството на отбраната в тази връзка.
Господин Великов, заповядайте да развиете питането си.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, през последните няколко месеца обществеността на Стара Загора и региона е сериозно обезпокоена от подновяването след повече от две години на замърсяванията на атмосферния въздух от вредни вещества във връзка с констатираните през месеците ноември и декември многократни надвишавания на съдържанието на азотен оксид над нормите, гарантиращи здравословни условия на живот. Както Ви е известно, замърсяванията достигнаха до степен, довела до бедствено положение в града.
Липсата на задълбочен анализ и категорични изводи за основния източник на замърсяването на въздуха – проблем, датиращ от 2004 г., създава сериозно обществено напрежение, в което, предполагам, лично се убедихте при съвместното си посещение (извинявам се, защото въпросът беше зададен към министър Младенов, но сега трябва да отговорите Вие), заедно с министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова.
Обясненията на министър Караджова за битов произход на замърсяването на въздуха в Стара Загора и региона през месеците ноември и декември вследствие на атмосферни процеси са неубедителни и едва ли някой ги приема за сериозни.
Не без основание старозагорската общественост се фиксира в два възможни източника, като единият от тях е полигонът „Змейово”, намиращ се в непосредствена близост до града. Аргументът в тази насока е, че след две години затишие поредното отравяне на въздуха в Стара Загора странно съвпада по време с възобновяването на активната дейност на полигона.
Като имам предвид тези обстоятелства, уважаеми господин министър, питам следното:
Какви са дейностите на извършване на полигона „Змейово”, които имат стратегическо значение за националната ни сигурност и налагат продължаване на експлоатацията му?
Какъв е статутът на полигона и за какви дейности е сертифициран?
Извършвана ли е и извършва ли се в момента утилизация на боеприпаси и те с какъв произход са?
В какво се изразява присъствието на 14 частни фирми на полигона „Змейово”?
Предвид явното разминаване на твърденията Ви за стратегическото значение на „Змейово” за националната сигурност и военната индустрия и фактическото използване на резултатите от дейността му, които касаят частни икономически интереси, каква е политиката на Министерството на отбраната и какви действия са предприети и ще бъдат предприети за гарантиране на безопасност при експлоатацията му, за спазване на конституционните права на гражданите за здравословна среда на живот?
Вземано ли е решение, издавана ли е заповед или друг административен акт от бившия министър на отбраната господин Николай Цонев за откриване на процедура за закриване на полигона „Змейово” и какви са били мотивите за това? Ако има такъв, той отменен ли е по съответния законов ред, от кого и с какви мотиви? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Великов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, отговарям директно на въпросите.
Централният артилерийски изпитателен полигон се използва в интерес на Българската армия и на отбранителната промишленост. По този начин е гарант на националната сигурност - чрез установяване годността на въоръженията, боеприпасите и техните елементи, степента на намаляване на бойните им качества и характера на измененията на вътрешните им детайли, в зависимост от различните условия на съхранение и бойно използване.
В него се извършват следните конкретни полигонни изпитания на:
- въоръжение, боеприпаси, техника и военнотехнически имущества, намиращи се в експлоатация и на съхранение в Българската армия с цел удължаване на техния ресурс по време;
- новопроизведено въоръжение и боеприпаси на фирми от отбранителната промишленост, предназначени за комплектоване както на Българската армия, така и за износ;
- въоръжение и боеприпаси, на които е извършена модернизация или ремонт; и
- постъпили от внос въоръжения и боеприпаси за нуждите на Българската армия.
Самият полигон е създаден с постановление на Министерския съвет от 1972 г. и това представлява неговия сертификат за извършване на полигонни и лабораторни изпитания. От неговото създаване до днес полигонът провежда планова, редовна, а не периодична дейност. Не е имало период от две години, в който да е имало затишие.
В момента е в ход процедура за сертификация на полигона по БДС ЕН и ISO 14-001 относно опазване на околната среда. Очаква се процедурата да завърши до м. септември тази година.
На територията на полигона не се извършва утилизация и унищожаване на боеприпаси, с изключение, както посочих в предишния отговор, на унищожаване на бойни глави на снети от въоръжение тактически и оперативно-тактически ракети в периода септември – декември 2002 г.
В изпълнение на заповед на министъра на отбраната от 1998 г. в свободните си мощности полигонът извършва само изпитвания на боеприпаси и оръжия, произведени от български фирми. За 2009 г. са били сключени 148 бр. договори и всички са били изпълнени с фирмите: „Аркус”, „Стройпроект”, „Емко”, „Дунарит”, „Сейджконсулт”, Института по металознание към БАН и „Берета трейдинг”.
Относно гарантирането на безопасността при използването на полигона, бих искал да Ви кажа, че са извършени нееднократно замервания, включително от такива организации като Института по околна среда „Синлаб” в гр. Щутгарт, Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и др. Резултатите от всички досега изследвания показаха отрицателни резултати за наличие на вредни елементи и съединения над допустимите норми. В доклада на Временната комисия на Народното събрание от 2005 г. не се посочват данни, че именно полигонът е източник на замърсяване.
В изпълнение на решение на Народното събрание се извършва допълнителен мониторинг на атмосферния въздух от два поста на РИОСВ – Стара Загора. Освен това ние закупихме отделна станция и в момента е разположена на полигона. Назначеният мониторинг ще продължава и в бъдеще. В процес на сключване е договор с Българската академия на науките – Института по космически изследвания, за продължаване на космическия мониторинг върху самия полигон.
Относно въпроса Ви за откриването на процедура по закриване на полигона и въобще има ли някакви актове по този въпрос. Към днешна дата в Министерството на отбраната няма, не са били обсъждани и няма налични каквито и да са документи, свързани с откриване на процедура за закриване на Централния полигон и за изменение на сегашния му статут.
Относно последния Ви въпрос, за мен не е ясно какво означава „висши държавни служители”. Ако имате конкретни имена, мога да отговоря, ако имате уточняващи въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За два уточняващи въпроса думата има народният представител Тодор Великов.
Заповядайте, господин Великов.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Много е странна симбиозата, която се получава вече втори път, когато задавам въпроса за обгазяването на Стара Загора. Първо излезе Евгений Желев от социалистите, плъзна се като виден социалист да защитава полигона „Змейово”. Сега гледам друг представител на Социалистическата партия и той по същия начин, като че ли някой гледа да замъгли този въпрос и геноцидът спрямо 142 хиляди души, които живеят в Стара Загора, остава настрана.
За Ваше сведение, господин министър, ще Ви прочета становището, което е изказал директорът на Сопотските заводи специално за утилизацията на боеприпаси в държавата: „В България липсва инсталация за утилизиране на барут и пиротехнически средства, която да улавя вредните газове и твърдите частици. Ние няма да участваме, за да не извършваме престъпление спрямо околната среда”. Това е заявление на директора на Сопотските заводи.
Вие не знаете кой какво говори тук. Нито министерството знае, нито сега Вие като приемник.
Моите два уточняващи въпроса са свързани със следното:
Известно ли Ви е, че заместник-министър Валентин Радев е учредител на Сдружението на специалистите по боеприпаси, а съпругата му е председател на основния спонсор на сдружението? Чии интереси според Вас защитава господин Валентин Радев?
Вторият ми уточняващ въпрос: как в този случай преценявате съвместимостта му в тези две позиции на заместник-министър в контекста на законовите разпоредби? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Великов.
За отговор – министърът на отбраната господин Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Най-напред искам да кажа, че, да, има различни мнения. Питайте кмета на с. Остра могила, ще Ви каже едно, този директор също ще каже своето мнение. Могат да имат най-различни становища. Ние сме отворени за диалог, но не и за диалог на базата на заклинания и на необосновани твърдения. Всяко твърдение трябва да се обоснове. Всеки може да говори каквото си иска.
На второ място, по отношение на уточняващия въпрос искам да Ви кажа, че сега разбирам за какво става дума. Би трябвало така да го поставите, аз не искам да Ви критикувам. Най-напред заместник-министър не е висш държавен служител, няма това качество. Той е по трудово правоотношение, назначен от министър-председателя, и затова не можех да си направя извода, че това е господин Радев.
Господин Радев е доктор на науките, старши научен сътрудник ІІ степен. Дълги години е работил в областта на боеприпасите и това е само един плюс на министерството. Той е учредител и до 3 септември 2009 г. е бил председател и член на Управителния съвет на Сдружението на специалистите по боеприпаси в България, регистрирано по съответното българско законодателство. В изпълнение на разпоредбата на чл. 19, ал. 6, т. 3 от Закона за администрацията на 6 август 2009 г. д-р Радев е подал заявление за освобождаване като член на Управителния съвет и председател. Заявлението е прието на заседание на Общото събрание на сдружението, което е проведено на 3 септември, и оттогава господин Радев не е член на Управителния съвет, нито председател на това сдружение. Няма конфликт на интереси или някаква несъвместимост между заеманата длъжност на заместник-министър д-р Радев и това, което Вие казвате, като членство в Сдружението на специалистите по боеприпаси.
Аз се радвам, че заместник-министър Радев е мой заместник, ние бяхме заедно заместници, и ще продължи да бъде заместник-министър на отбраната. Няма, уверявам Ви, никакъв конфликт на интереси, най-малкото защото това би означавало той да бъде защитник на унищожаването на боеприпасите. Сами разбирате, че това не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Ангелов.
За отношение, имате думата.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
И Вие, господин министър, отговаряте като Нона Караджова - като типичен чиновник, който не решава проблемите на хората. Вие коментирате тук с. Остра могила. Защо не коментирате с. Ръжена? Аз мога да коментирам кмета на селото какво казва, за да разберете колко несъстоятелна е Вашата теза. Кметът на Ръжена казва: „Първи усещат обгазяванията жителите на с. Ръжена. Симптомите са парене на очите, лютене на гърлото. Обгазяванията дават отражение и върху продукцията на хората”. Нещо повече, в с. Ръжена се е увеличил броят на раковите заболявания. Вие разбирате ли за какво става въпрос?! И ако тук подхвърляте най-различни тези, смело трябва да Ви заявя, че „Ред, законност и справедливост” наистина смята, че обгазяванията в Стара Загора са плод на дейността в полигона „Змейово”.
Ако Вие смятате, че не е така, тъй като няма друг начин да се преборим с военните за това, дайте да сложим мораториум една година върху този полигон, защото наистина в България, от военните, които го казват, директора на Сопотските заводи, няма възможност за утилизация. Дайте да сложим мораториум, за да видим дали през този период от време ще продължат обгазяванията. По метода на изключванията, защото няма друг начин. Още повече, че там има две станции, които са на оптичен принцип и са разположени в с. Ръжена и в с. Остра могила, и винаги обгазяванията странно съвпадат с лошо време, лоши метеорологични условия. Винаги по време на мъгла става обгазяване на Стара Загора, защото тези две сонарни станции, които са на оптичен принцип, не могат да хванат замърсяването на въздуха. Трябвало е да има станция, която да е разположена от военните, но сте я изтеглили оттам.
Всички действия на военните и на хората, които стопанисват полигона „Змейово”, ни насочват към това, че ние сме на правилната теза – обгазяването на Стара Загора става от полигона „Змейово”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Великов.
Благодаря и на генерал Ангелов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на Николай Младенов – министър на външните работи, който ще отговори на питане от народните представители Яне Янев и Димитър Чукарски относно предприети действия от българската държава, след влизане в сила на Лисабонския договор, за встъпване в длъжност на избрания 18-и член на Европейския парламент от Република България.
Димитър Чукарски (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, господин министър! Най-напред искам да кажа, че въпросът беше зададен на 3 декември 2009 г., но днес се надяваме да получим ясен отговор, тъй като, така или иначе, в обществото все още тази тема стои като важна за получаване на информация и за набелязване на съответни стъпки.
Уважаеми господин министър, на 1 декември 2009 г. влезе в сила Лисабонският договор. Той урежда функционирането на институциите на Европейския съюз, както и взаимоотношенията между страните членки и тези институции. Заявената от страните членки политическа воля предвижда дванадесет от тях да получат 18 нови места в Европейския парламент. Съгласно тази воля и според това разпределение, България следва да има допълнителен осемнадесети член на Европейския парламент. В този контекст е и решението на българската Централна избирателна комисия за изборите за Европейски парламент.
По този повод питането ми е следното: какви действия предприема българската държава, за да може да осъществи правото си да получи пълноправен осемнадесети член на Европейския парламент, избран от Република България? Какви мерки сте предприели след влизане в сила на Лисабонския договор за това интересите на Република България да бъдат защитени и българските граждани да получат в пълен обем необходимата информация? Какви са новите условия в Европейския съюз, пред които сме изправени ние като по малка страна членка?
Господин министър, надявам се да получа отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
За отговор има думата министърът на външните работи Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чукарски, на първия Ви въпрос относно осемнадесетия български член на Европейски парламент ще дам следния отговор:
Броят на членовете на Европейския парламент в рамките на първия мандат на парламента след приемането на Лисабонския договор временно ще бъде 754 човека, което е повече от определените 751 в Лисабонския договор. Това се налага, тъй като изборите бяха проведени преди влизането в сила на Лисабонския договор и Германия е страната, която трябва да загуби фактически тези три места в Европейския парламент, а съответно България и няколко други страни – както вие отбелязахте - дванадесет, да получат допълнителни места. В рамките на настоящия мандат парламентът ще работи с по голям брой, за да не се налага излизането от него на членове, които са били избрани. Затова е разработен протокол за изменение на статута на новите осемнадесет членове на Европейския парламент. Протоколът трябва да бъде приет и ратифициран от всички страни членки на Европейския съюз. Процедурата за това тече в момента. Има становище на Европейската комисия. Чака се становище на Европейския парламент, след което да започне ратификацията на протокола във всички страни членки, включително и в България. Докато не мине ратификацията на този протокол – надяваме се това да стане в рамките на 2010 г. – осемнадесетият български депутат в Европейския парламент ще има статут на наблюдател, както осемнадесетте други евродепутати, които са в същото положение. Наблюдател означава, че той ще има право да участва във всички комисии на Европейския парламент, но няма да има право да гласува. Разбира се, това е докато се приеме протоколът, който ще регламентира новия статут във връзка с изменението, наложено от Лисабонския договор.
По отношение на информационната кампания за Лисабонския договор. Както знаете, аз от две седмици съм на поста, който сега заемам. В България общата рамка следва да бъде определена и ръководена от Министерския съвет в рамките на Комуникационната стратегия на правителството за 2010 г.
Ще обърна внимание на три акцента, които ще бъдат на специално внимание на нашата дейност през тази година.
Първо, това е тъй наречената Европейска гражданска инициатива, която се въвежда с Лисабонския договор, и дава възможност на граждани на страните членки да инициират подписка, която ако събере поне един милион подписа в рамките на значителен брой държави членки, може да повдигне тема пред Европейската комисия и да се стигне до законодателна инициатива. Това е уникална възможност, която се въвежда за пръв път и трябва да бъде разяснена със сигурност на гражданите.
Другият акцент би следвало да бъдат новите разпоредби, които Лисабонският договор въвежда във връзка с координирането на политиките между националните парламенти и Европейския парламент – нещо съвсем ново, бих казал доста иновативно, което би трябвало да бъде разяснено на националните депутати във всички страни членки и на гражданите в България.
Третият акцент е въвеждането на европейското гражданство – нова форма на защита на правата на гражданите от Европейския съюз, която по никакъв начин не замества националното гражданство на отделните държави членки. Тоест всеки български гражданин е и европейски гражданин, но го допълва със съвкупност от допълнителни права, които се предоставят изключително и само на гражданите на Европейския съюз.
Тези три теми ще бъдат сред приоритетите в рамките на разяснителната кампания, която държавата и Министерството на външните работи ще предприемат, за да може гражданите да са наясно с промените, които Лисабонският договор въвежда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
За два доуточняващи въпроса думата има господин Чукарски.
Димитър Чукарски (независим): Уважаема госпожо председател! Господин министър, благодаря за изнесената информация. Това, което искам да стане ясно, а и в отговора Вие го споменахте – надявам се, че ще има кампания, която да даде възможност по простичък начин българските граждани да разберат за какво става въпрос. Вие, а вероятно и другите колеги, които пътуваха в рамките на шведското председателство, видяхте книжка, издадена от Шведската държава, която се казва „Европейският съюз в 10 минути” – как за 10 минути човек може да разбере какви са отношенията, правата, връзките и отговорностите между различните институции. В този смисъл се надявам, че Министерството на външните работи в скоро време ще направи нещо такова, за да може гражданите на България освен формалната страна да придобият и ясната представа, че като европейски граждани следва да имат съответното самочувствие и на базата на него да очакват държавата да действа адекватно при решаване на проблемите им.
Нямам други въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има думата за дуплика министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Позволете ми да разясня, че информационната кампания по Лисабонския договор нямаше как да започне преди 1 януари 2010 г., тъй като всички страни членки трябваше да изчакат ратификацията и влизането в сила на договора, за да не се окаже влияние върху референдумите в тези страни, които трябваше да ги проведат и вземат своите решения за приемането на Лисабонския договор. В момента онова, което очакваме, са процедурите, които Европейската комисия трябва да въведе за финансиране на тази кампания. Тогава всички дейности по нея ще започнат.
Кампанията, която ще се прави, ще бъде насочена към обясняване на един изключително сложен юридически текст по начин, който да бъде максимално разбираем за българските граждани. Надявам се да бъдем успешни.
Това ми дава повод да обърна внимание на уважаемите народни представители, че Министерството на външните работи предвижда да предприеме подход към информационната кампания, представяща България пред нашите партньори в чужбина, коренно различен от подхода, който е бил ползван до този момент. Надявам се в бъдеще да имаме възможност и в Комисията по външна политика и отбрана да разговаряме по подробно за инициативите, които предвиждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Чукарски, желаете ли да вземете отношение? Не.
Да благодарим на министър Младенов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Следва отговор на министъра на правосъдието госпожа Маргарита Попова на въпрос, поставен от народния представител Мартин Димитров, относно краен срок за пререгистрация на търговски дружества.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, господа и дами министри, колеги! Госпожо Попова, в края на тази година изтича срокът за пререгистрация на стотици хиляди фирми в България. Това е наследена ситуация от предишното правителство, от предишния парламент. Въпросът е, че не всички от тези фирми са пререгистрирани. Ако срокът не бъде удължен или не бъдат взети други мерки, възможно е и е опасно в края на годината да се получат натрупвания, като държавата се принуди със служебни мерки да закрие тези предприятия, което ще бъде доста скъпо, ще струва милиони левове на бюджета, които никъде не са предвидени.
Моята препоръка е да не се чака последният момент, а отсега да се види колко точно фирми остават за пререгистрация и каква е стратегията на държавата. Моята препоръка е срокът да бъде удължен, не с много, но да не се оставя накрая на годината една буквално голяма каша, която е трудно след това да бъде разрешена.
Каква е държавната стратегия и какво смятате да направите по този въпрос? Аз лично сега смятам за редно да Ви предупредя, че ако не бъдат взети спешни мерки, това ще бъде една от мини кризите в края на годината. Защо? Защото, първо, държавата няма капацитета служебно да закрие тези фирми, да назначи необходимите лица и да свърши тази процедура в края на годината. Ще се стигне буквално до блокиране на тази система и на този въпрос. Затова е много важно да обявите отсега публично няколко неща.
Първо, някои хора не знаят, че този срок за пререгистрация изтича. Това не е ясно за част от българското общество, така че, на първо място, е редно да направите информационна кампания. И на второ място, госпожо министър, да кажете какви са мерките за справяне с този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Маргарита Попова, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря за Вашия въпрос. Във връзка с него аз бих могла към днешна дата да предоставя на Вашето внимание и на вниманието на всички народни представители следната актуална информация. Към 1 февруари 2010 г. общият брой на пререгистрираните търговци е 214 хил. 596. Като динамика по години нещата се движат и изглеждат както следва: за 2008 г. пререгистрираните търговци са общо 128 хил. 543 броя, от които (давам в разбивка актуална информация) еднолични търговци – 37 хил. 654, събирателни дружества – 1280, командитни дружества – 33, дружества с ограничена отговорност – 36 хил. 100, еднолични дружества с ограничена отговорност – 43 хил. 896, акционерни дружества – 5678, еднолични акционерни дружества – 1160, командитни дружества с акции – 6 броя, кооперативни предприятия – 2381, клон на чуждестранни юридически лица – 170 броя, публични дружества – 185.
Съответно за 2009 г. общият брой на пререгистрираните търговци е 78 хил. 696 срещу 128 хил. 543 за 2008 г., като също разполагам с тази актуална информация-разбивка: едноличните търговци са 35 хил. 984, събирателните дружества – 1190, командитните дружества – 8 броя, дружества с ограничена отговорност – 17 хил. 613, еднолични дружества с ограничена отговорност – 22 хил. 300, акционерни дружества – 850, еднолични акционерни дружества – 181, командитни дружества с акции – 1 брой, кооперативни предприятия – 511 броя, клон на чуждестранни юридически лица – 54 и публични дружества – 4 броя.
За 2010 г. броят на пререгистрираните търговци е 7357, от които еднолични – 4402, събирателни – 123, командитни дружества – 1 брой, дружества с ограничена отговорност – 1130, еднолични дружества с ограничена отговорност – 1616, акционерни – 43, еднолични акционерни дружества – 5 броя, командитни с акции – 0, кооперативни предприятия – 31 броя и клон на чуждестранни юридически лица – 43 броя.
Уважаеми господин Димитров, по информация, извлечена от регистъра на БУЛСТАТ, който, както знаете е вторичен регистър, броят на търговците, които трябва да се пререгистрират до края на определения 3-годишен по закона срок е 1 млн. 104 хил. 813.
По отношение на втория въпрос бих искала да Ви кажа, че мерките, които предприемаме към днешна дата, е продължаване на информационната кампания. Изискали сме от регистрите на окръжните съдилища броя на заличените дружества, за да можем да разберем какъв е актуалният брой на непререгистрираните към момента. В съвсем кратък срок, след като направим тази засечка, ще решим дали наистина не би било разумно, за да не натоварваме гражданите и да не става кампанията хаотична в края на годината, да се удължи срокът с един разумно кратък срок, макар че даденият по закона е достатъчно дълъг – в 3-годишен срок би трябвало тези операции да приключат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Госпожо министър, остават стотици хиляди фирми да бъдат пререгистрирани. И очевидно е, че това няма да стане в рамките на 2010 г. Така че трябва по-агресивна информационна кампания, защото на държавата ще бъде по-евтино да обясни на хората, че в края на 2010 г. изтича срокът за пререгистрация. След това държавата служебно трябва да закрие тези фирми. Държавата в момента няма такъв капацитет и това ще струва страшно много пари. Затова по-добре да се инвестира в една още по-ясна и категорична информационна кампания сега, а не в последния момент. И второ, да има готовност, госпожо министър, някъде след септември месец, ако се види, че остават отново стотици хиляди фирми, част от тях вероятно нямат дейност от години, но една друга част имат, да се помисли още през месец септември-октомври за удължаване на срока поне с три месеца.
Важно е да имаме стратегия по този въпрос, да не го оставяме на самотек, на хаос, защото може наистина да предизвикаме една ненужна криза в края на 2010 г. С темпото до момента са пререгистрирани около 20% от фирмите. Какво правим с останалите 80%, като остават 11 месеца?
В тази информационна кампания съм убеден, че може да се включи и българският парламент. Може да потърсите съдействието на Икономическата комисия, но това е един от важните въпроси, по които трябва да работим заедно, за да не предизвикаме в края на годината ненужен хаос, ненужна паника, ненужен проблем - нещо, което се получи с номерата на автомобилите, колкото и да е странно това сравнение, но ситуацията беше именно такава. Това не трябва да се повтаря с пререгистрацията на фирмите.
Така че очакваме, госпожо министър, много сериозна информационна кампания. За нейното ресурсно осигуряване ще получите нашата подкрепа за Ваши възможни претенции пред министъра на финансите. Но не подценявайте този въпрос, той ще става все по-актуален и все по-остър през 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Абсолютно съм съгласна с това, което изнесохте от трибуната на Народното събрание. И точно затова, както казах, ние вече сме започнали и сме предприели няколко стъпки, за да можем не през септември, а още в средата на календарната година да имаме по-актуална информация. След като получим информацията от окръжните съдилища в страната как изглежда ситуацията с пререгистрацията на фирмите, ще можем да вземем правилно решение необходимо ли е или не е необходимо и ще се справим до края на годината с този важен наистина за държавата въпрос.
Така че ще работим заедно за добра информационна кампания, за добро присъствие на съответните длъжностни лица, които имат задължение да отговарят на нуждите на гражданите, и заедно с вас да обезпечим кампанията да станат нещата така както трябва, че да не се окажем след Нова година в ситуация, в която държавата ще трябва да закрива търговски дружества. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Маргарита Попова за участието в настоящия парламентарен контрол.
Предстои ни да изслушаме Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, който ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Михайлов относно провеждането на квалификационни изпити в Професионална гимназия по механотехника – Русе.
Михаил Михайлов (СК): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, със Заповед № 224 от 16 април 2009 г. на директора на Професионалната гимназия по механотехника инж. Илиев е назначена комисия по подготовка, провеждане и оценяване на изпита по електро-дъгово заваряване с председател инж. Деян Недялков. Същата заповед е грубо нарушение на Наредба № 7 от 11 октомври 2002 г., касаеща условията и реда за придобиване на правоспособност по заваряване.
Председателят на комисията Недялков не отговаря на чл. 13 от същата наредба. Самият председател е заявил, че му е бил оказан натиск да участва в тази комисия, независимо от това че няма правоспособност за заваряване. Директорът на гимназията го заплашил с уволнение, ако не председателства комисията.
Моите въпроси са:
Редно ли е да се създава комисия, издаваща сертификати, без самият председател да има необходимата правоспособност?
Какво ще стане с така обучените „заварчици” и какви умения ще имат те, след като председателят няма правоспособност?
Настояваме за незабавна проверка в Професионална гимназия по механотехника – Русе.
Може би на пръв поглед въпросът е много дребен, особено когато се касае за сферата, в която Вие отговаряте, където стартират наистина много важни и сериозни промени, но основанието да задам този въпрос е това, че хората са може би един от най-важните фактори в осъществяването на реформата. В моя приемен ден в Русе, като народен представител от 19.Русенски избирателен район, това вече е втори или трети въпрос, касаещ образователната система в гр. Русе. Аз се сблъсквам там наистина с невероятни данни за неправилно ръководене на образованието в тази област. Ненапразно Синята коалиция в няколко свои декларации подчертаваше това, че реформата ще намери най-голяма съпротива в средните ешелони на властта.
В Регионалният инспекторат в Русе ние сме свидетели точно на това, защото, ако си направите труда да откриете каква е връзката между това училище и Регионалния инспекторат, ще видите, че над четири първи братовчеди, синове, дъщери са от Регионалния инспекторат и от това училище, абсолютно всичко е навързано едно към друго. Просто наистина трябват спешни мерки, за това човешкият ресурс да бъде насочен именно в позитивна насока на реформата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Заповядайте за отговор, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, във връзка с Вашия въпрос бе разпоредено извършването на проверка от Регионалния инспекторат по образованието в гр. Русе, по време на която бе установено следното.
Със Заповед № 224 от 16 април 2009 г. са определени комисии за подготовка, провеждане и оценяване на изпитите по теория и практика за придобиване на правоспособност „електро-дъгово заваряване, заварчик на ъглови шевове”. Съгласно заповедта, Комисията по теория е в състав: председател инж. Деян Спиров Недялков, и членове Христо Иванов Тодоров и инж. Диана Георгиева Иванова. Инженер Деян Спиров Недялков притежава диплома за висше образование серия А84, № 009802 с образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „Технология на машиностроенето и металорежещи машини”; квалификация „машинен инженер”, издадена от Висше техническо училище „Ангел Кънчев” – гр. Русе.
В съответствие с изискванията на чл. 13, т. 1, буква „а” от Наредба № 7 от 11 октомври 2009 г. за реда и условията за придобиване на правоспособност по заваряване, издадена от Министерството на образованието и науката, учители по теория по заваряване могат да бъдат, цитирам: „лица, притежаващи висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалност „Машиностроителна техника и технология” или по друга специалност в професионални направления „машинно инженерство” и „общо инженерство” със специализираща подготовка по „технология на заваряването”.
Представено е удостоверение, издадено от Русенския университет „Ангел Кънчев”, съгласно което специалностите „Технология на машиностроенето и металорежещи машини” и „Технология на материалите и металообработващи машини” във Факултет „Машинно-технологичен”, по които са се обучавали студентите преди 2002 г., съответстват на специалност „Машиностроителна техника и технологии” от Държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища в Република България, утвърден с Постановление № 125 на Министерския съвет от 24 юни 2002 г.
Дипломата за висше образование на инж. Деян Спиров Недялков е издадена с решение на Държавна изпитна комисия от 25 май 1985 г., което е преди публикуването на Наредба № 7 от 11 октомври 2002 г., поради което специалността, която той притежава, не е включена в наредбата, но специалност „Технология на машиностроенето и металорежещи машини” се съдържа в специалност „Машиностроителна техника и технологии”, която фигурира в Наредба № 7 и е утвърдена с Постановление № 86 на Министерския съвет от 12 март 1997 г., от което следва, че той е правоспособен учител по теория по заваряване.
Бих искал да Ви уведомя, че се предвиждат проверки във всички териториални администрации към министъра на образованието, младежта и науката с цел пълна съгласуваност при изпълнение на програмата на правителството за европейско развитие на България, в хода на които независимите проверяващи ще разглеждат и сигнали за проблеми в конкретни училища, в това число и Професионалната гимназия по механотехника в гр. Русе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Игнатов.
Заповядайте за реплика, господин Михайлов.
Михаил Михайлов (СК): Искам само да Ви кажа какво се случи тази сутрин. Същият човек, който ми беше подал сигнала и дойде в моя приемен ден, ми се обади тая сутрин и ми каза, ако мога да не задавам въпроса – той не знае нашите процедури, защото от няколко дни, откакто е стартирала проверката, за която Ви поздравявам, той е подложен на тежък психически натиск от директора на училището. Това се е случило с натиск, със заплахи.
Може ли след като самият председател на комисията идва в моя приемен ден и казва, че няма необходимата квалификация да бъде председател на тази комисия и че въобще нищо не разбира от заваряване, значи самият той се смята за некомпетентен да председателства и да издава дипломи за нещо – тук се цитират наистина текстове и т.н., и аз ги цитирах. Същността е това – човекът няма необходимата квалификация и умения да бъде председател на комисия, която издава сертификат за заварчици. Утре ще се заварява на сериозни сгради и т.н., не дай си Боже да стане нещо, с тези сертификати, които се дават.
Начинът, по който функционира системата – тежки заплахи: откажи се от това, което си казал, и т.н. Самият факт да ми се обажда тая сутрин в 7,00 ч. и да ми казва да не задавам питането показва как функционира системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Вашият въпрос съдържа две теми. По първата тема, съгласно документите, с които аз разполагам, е налице диплома за магистърска степен, която включва тази специалност.
Другата тема обаче – за заплахите, подлежи на проверка, поради което аз вече Ви казах, че предстои проверка в Регионалния инспекторат и всички тези въпроси ще бъдат разгледани. Защото, както Вие казахте, наистина е така – хората са най-важни в реформата, която се провежда и предстои да бъде провеждана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Игнатов за участието му в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на министъра на здравеопазването Божидар Нанев, който ще отговори първо на въпрос, поставен от народния представител Димитър Дъбов, относно размера на формирания бюджет на Общинска болница – Нови пазар.
Заповядайте, господин Дъбов.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин министър, общинската болница в гр. Нови пазар обслужва общините Каолиново, Никола Козлево, Каспичан и Нови пазар, с общо население над 50 хил. души.
През 2009 г. през тази болница са преминали 3 хил. 771 болни и са реализирани 20 хил. 736 лв. леглодни, при среден престой пет дни и половина. Извършени са 803 операции, преминали са 242 инсулта и 20 инфаркта. Има 221 раждания.
Болницата се намира в областта Шумен-Варна и няма недостиг на медицински персонал. С оглед на намаляване на разходите през миналите години Министерството на труда и социалната политика изгради на последния етаж на болницата Дом за стари хора.
През 2009 г. оборотът на болницата в гр. Нови пазар е 1 млн. 274 хил. лв. и отделно по пътеките близо 1 млн. 500 хил. лв. Работено е по 64 клинични пътеки.
За тази година са подписани договори за нови 70 клинични пътеки, но няма утвърден бюджет и се плаща значително под заработеното с два месеца закъснение.
Трябва да обясня, че към днешна дата в болницата е платено 50% от заработеното през м. декември.
В същото време по правила, изработени от Управителния съвет на НЗОК и определената задължителна стойност на делегирания бюджет за дейностите за болнична медицинска помощ към Договора с МБАЛ – Нови пазар за 2010 г. е в размер на 534 хил. лв. Това е намаление на средномесечния приход с около 65% в сравнение с предходната година.
При така заложените стойности на делегирания бюджет, болницата в гр. Нови пазар ще се окаже в пълна неплатежоспособност и ще бъде доведена изкуствено до фалит през следващите няколко месеца.
Господин министър, оттук е формулиран и моят актуален въпрос към Вас. Въз основа на какви критерии, очаквани обеми дейности и обективни анализи, бюджета на общинска болница в гр. Нови пазар е драстично по-малък в сравнение с 2009 г.?
Изискванията по стандартите на Министерството на здравеопазването и условията на договора с НЗОК са еднакви за всички видове болни. Господин министър, по какъв принцип са орязани средствата на вече дори извършени дейности?
Съгласно Закона за лечебните заведения всички болници са равнопоставени. Въз основа на какво например, бюджетът на МБАЛ – Шумен за 2010 г. е намален само с 10%; на МБАЛ – Велики Преслав – с 67%, а на МБАЛ – Нови пазар – с 65%? Какви са медицинските стандарти за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дъбов.
За отговор – министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов, във връзка с Вашия въпрос Министерството на здравеопазването изиска необходимата информация от Националната здравноосигурителна каса като компетентен орган и Ви информираме за следното.
В изпълнение на чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. са създадени и приети Правила и ред за определяне на стойностите на дейностите на болнична медицинска помощ към договорите с изпълнител на болнична медицинска помощ за 2010 г.
Съгласно тези правила разпределението е на две нива – Районна здравноосигурителна каса и изпълнители на медицинска помощ. Искам да подчертая, че това разпределение, е индикативно, ориентировъчно и динамично в хода на бюджетната година.
Изчислената стойност, която лечебното заведение е получило, е прогнозна – първоначална тримесечна стойност на дейностите на болнична медицинска помощ. Стойността е разпределена по месеци съобразно тенденцията на отчетеното изпълнение по месеците през 2009 г. Данните са съпоставени с прогнозен брой извършвани дейности по месеци, видове и регистрирани в районен център по здравеопазване легла от съответния вид капацитет на лечебното заведение. Тези прогнозни стойности са динамични и подлежат на преизчисление на база на реално потребление, при всяко тримесечие и средствата, определени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, включително допълнителни средства, които са необходими за това реално потребление. Всяко тримесечие ще се актуализират общите договорени стойности на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите.
Уважаеми господин Дъбов, следва да имате предвид, че заплащането на болничните лечебни заведения под формата на делегирани бюджети предполага активно участие на оперативното болнично ръководство и прием на пациенти, които наистина се нуждаят от хоспитализация в лечебното заведение за активно лечение.
Оперативното ръководство на лечебното заведение следва да осъществява контрол върху процеса на прием на пациенти и ако е необходимо да насочва към извънболнични структури тези от тях, при които терапевтичният ефект може да бъде постигнат и в извънболнична медицинска помощ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев.
Заповядайте за реплика.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин министър, при увеличение, макар и с четири броя клинични пътеки и намален с две трети от бюджета, много е трудно да се иска каквато и да е динамика от ръководството на лечебното заведение.
Няма да крия, че след този отговор в мен възникнаха повече въпроси, от преди да формулирам актуалния си въпрос.
Учудващо е, че Министерството на здравеопазването не осъществява контрол по утвърдените медицински стандарти. Всъщност на мен дори не ми е известно и може ли някой да каже: колко болници в страната отговарят на действащите медицински стандарти? Има ли утвърдени правила по чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК? Какви са точно принципите за разпределяне на средствата по делегираните бюджети за лечебните заведения и как се стигна до парадокса правилата в интернет-страницата на НЗОК да са публикувани на 8 декември м.г., а Законът за бюджета на НЗОК – една седмица по-късно, на 15 декември? Тоест правилата са били написани, преди парламентът да утвърди бюджета.
Ще продължава ли практиката НЗОК да изплаща със закъснение средствата, които дължи на изпълнителите на медицинска помощ в страната и има ли предвидени средства за заплащане на дължимите лихви за просрочия, които извършва Здравноосигурителната каса? Има ли все пак в крайна сметка Министерството на здравеопазването концепция и ясни правила за преструктуриране на болничната помощ?
Постоянно променящото се говорене на представителите на министерството по този въпрос ни навеждат на нерадостни мисли. Най-новото творение е говоренето, че от делегирани ще се премине на регулирани бюджети. Ако са делегирани бюджетите, ние все пак знаем, че всъщност това е държавната помощ за болничните заведения. Регулираните бюджети, според мен, е нов принос като терминология. Регулацията обаче не е постоянна величина, тя е със знак „плюс” и със знак „минус” и означава несигурност, нестабилност до края на бюджетната година. Тя носи и самия субективизъм на този, който регулира.
Ето защо аз смятам, че трябва да се върнем отново към изготвяне на ясни и точни принципи и критерии за финансиране на болничната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Дъбов, отново искам да Ви подчертая, че тези прогнозни стойности или тези делегирани бюджети, както са наречени, са динамични и подлежат на преизчисление на база на реално потребление. Тоест ще бъде заплащано за всичко, което реално е извършено след извършена проверка и това, че тези делегирани бюджети могат да се окажат недостатъчни, не означава, че няма да има допълнителни средства, с които да бъдат финансирани всички реално извършени дейности.
Така че тези прогнози или тези делегирани бюджети, както са наречени, не са окончателните бюджети, които съответните лечебни заведения ще получат за годината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Нанев.
Следва питане от народния представител Цвета Георгиева относно мерки за осигуряване на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства за онкоболните в България.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
Цвета Георгиева (Атака): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! До вниманието ми като член на Комисията по здравеопазването бе доведен следният сигнал за липса на лекарства за онкоболните в България.
От подадената до мен информация става ясно, че от м. декември 2009 г. е изчерпано напълно количеството от препарата Золатекс - химиотерапевтик в борбата с рака на гърдата. Количествата от този препарат са стигнали едва до края на предната година, като за месеците януари и февруари няма още договорени количества по Закона за обществените поръчки.
Информираха ме, че фирмата производител „Астра Занека” е дарила необходимите количества за м. януари, но за м. февруари наличности няма. Още по-лошо е положението с ароматазния инхибитор Гемзар на „Ели-Лили” за рак на белия дроб, панкреаса и пикочния мехур, който липсва от м. август 2009 г., като не са предприети никакви мерки за доставка на количества до края на 2009 г., както и за месеците януари и февруари т.г.
Министерството на здравеопазването осигурява средно по около 3500 флакона от препарата Гемзар на месец, но за м. юли 2009 г. са били доставени само половината. Бях информирана, че в разпределението за Гемзар за м. август 2009 г. е било ясно вписано, че има още само 23 флакона от препарата, които не са били достатъчни дори за първата десетдневка, но това не е довело до мерки от страна на отдел „Лекарствена политика” на министерството, за да се преодолее липсата на медикамента до края на 2009 г.
Това далеч не са всички липсващи в момента лекарства, които са от жизнено важно значение за онкоболните в България. В тази връзка бих искала да запитам: Какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването за максимално бързо разрешаване на извънредно важния проблем с липсата на лекарства за тази година за онкоболните в България, както и да се предотврати рецидив на този проблем в края на настоящата година? Известно е, че той възниква дежурно в края на всяка календарна година, а много често и далеч преди м. декември на съответната година и липсата на лекарства продължава и в следващата календарна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор има думата министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Георгиева! Министерството на здравеопазването е предприело всички необходими мерки за осигуряване достатъчни количества от лекарствения продукт Золатекс за месеците декември 2009 г. и януари 2010 г. за нуждаещите се пациенти с цел недопускане прекъсване на хормонотерапията им.
Осигуреното по Договор РД 17-146 от 28 януари 2009 г. количество Гемзар е изчерпано в началото на м. септември 2009 г. Разпределените количества от това лекарство за м. август 2009 г. са съответствали на потребностите по постъпилите в Министерството на здравеопазването протоколи за същия месец. До м. декември 2009 г. са извършвани преразпределения на налични количества в онкологичните диспансери за нуждаещите се пациенти от същите лечебни заведения.
На обявената процедура по ЗОП за закупуване на допълнителни количества от цитирания лекарствен продукт през м. септември 2009 г. не е сключен нов договор за доставка, тъй като предложената цена от участника, подал оферта за същия, не отговаря на изискванията на чл. 7 от действащата до този момент Наредба № 34 от 25.11.2005 г. Нуждаещите се пациенти са продължили лечението си по терапевтични схеми, включващи други подходящи антитуморни лекарства, осигурявани от Министерството на здравеопазването.
До края на м. февруари 2010 г. в онкологичната мрежа на страната са осигурени нужните количества лекарствени продукти за провеждане на ефективно и качествено антитуморно лечение на онкоболните. Към момента в Министерството на здравеопазването е открита и е в процес на приключване процедура по реда на ЗОП за доставка на лекарства по Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 34 от 2005 г. След приключването й в законоустановения срок през м. февруари т.г. и сключване на новите договори за 2010 г., в това число за Гемзар и Золатекс, незабавно ще бъдат извършени разпределения на лекарствените продукти за лечение на онкоболните по реда на Наредба № 34.
Лечението на пациентите с онкологични заболявания се осъществява по реда на Наредба № 34 - за реда на заплащане от Републиканския бюджет на лечението на български граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Лекарствените продукти Золатекс и Гемзар са били включени в Част Б на Приложение № 1 на цитираната по-горе наредба до влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2005 г. на 26 януари 2010 г.
Според действащата през 2009 г. наредба всички лекарства, включени в Част Б на Приложение № 1, се изписват по протоколи от комисии, предложени от ръководителите на съответните лечебни заведения и утвърдени от министъра на здравеопазването. Изготвените от комисиите протоколи се внасят за одобрение в Централната комисия към Министерството на здравеопазването, която писмено мотивира своите решения. Централната комисия изработва критерии за отпускане на лекарства по Част Б от Приложение № 1, утвърдени от министъра на здравеопазването, въз основа на които одобрява или отказва да одобри протоколите. Критериите съдържат информация за хода на заболяването, за което ще се предписват конкретните лекарствени продукти, лечебно-диагностичния логаритъм, необходимите медико-диагностични изследвания, периодичност на контролните прегледи и критерии за започване и критерии на продължаване на вече започнатото лечение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за отговора на министър Нанев.
За два уточняващи въпроса има думата народният представител Цвета Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Благодаря, госпожо председател.
От Вашето изложение, защото дотук това не е точно отговор, смятам аз, става ясно, че голяма част от проблема се корени в договорите, които са подписани с министерството от фирмите-доставчици и които са били сключени по Закона за обществените поръчки. Очевидно е, че няма как предварително да се предвидят точни количества, защото никой не може да предвиди броя на пациентите дали ще се увеличава или намалява, независимо от това, че съществува сигурно някаква статистика по този въпрос.
Както съм осведомена и от други контролни функции, които съм изпълнявала по Закона за обществените поръчки, всички договори за обществени поръчки имат възможност чрез анекс към договора да се доставят допълнителни количества, ако този анекс е бил вписан правилно и добре в договора.
Моят въпрос е: дали липсата специално на Гемзар означава, че такъв анекс не е бил подписан и защо това не е било направено? Смята ли министерството оттук нататък при подписване на договори по ЗОП да даде възможност фирмите производителки и доставчици да подпишат такъв анекс, с който да попълнят липсващите количества, ако се появят такива към края на съответната година, както и за първите месеци на следващата година? Това – едно.
Второ, при условие, че казвате, че Гемзар не е поръчан, тъй като цената не отговаря на изискванията на министерството, мисля, че цитирахте чл. 7 от наредбата, какво ще правят през новата година тези, които искат да се лекуват с Гемзар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо Георгиева, правилно посочихте, че точните количества лекарства за онкоболни никога не могат да бъдат изчислени с абсолютна точност, затова са динамични. Затова в моя отговор на въпроса Ви казах, че при обявена процедура по Закона за обществените поръчки за закупуване на допълнителни количества от цитирания лекарствен продукт през м. септември 2009 г., което направихме като анекс за определени позиции медикаменти, за които имаше потребност, беше включен и препаратът Гемзар. Тъй като закон нямаше как да бъде сключен договор, защото предложената цена от участника не отговаряше на изискванията на чл. 7, това не се осъществи през м. септември 2009 г. Но за м. януари и м. февруари тези количества вече са в списъка на Закона за обществените поръчки, които са необходими за 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва питане от народите представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Лютви Местан относно политиката на Министерството на здравеопазването за преструктуриране на болничната помощ.
Питането ще бъде развито от д-р Сахлим – заповядайте!
НИГЯР САХЛИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Нашето питане, внесено с колегите Адемов и Местан, касае политиката на Министерството на здравеопазването за преструктуриране на болничната помощ.
В началото на мандата на ГЕРБ бе заявено намерение за реформа в сектор „Здравеопазване”. Обществените очаквания бяха свързани с реализиране на стройна, цялостна концепция, която да осигури конституционния достъп до медицинска помощ на всички български граждани, в това число и на тези в отдалечените и трудно достъпни райони. Вместо това, стихийно, без превенция на риска от лишаване от достъп или в най-добрия случай затруднен достъп, бяха предприети действия в посока на закриване на болници. Стана ясно, че под реформа се разбира физическата ликвидация на лечебни заведения.
След подписване на Националния рамков договор за 2010 г. бяха въведени нови изисквания към договорните партньори. Националната здравноосигурителна каса не подписа договори с 21 болници, при други – над 150 лечебни заведения, се редуцираха клиничните пътеки и получиха така наречените делегирани бюджети.
Неясен е ефектът от предприетите действия за „оздравяване” и реформиране на системата както във финансов, така и в организационен аспект. Остава открит въпросът за алтернативата, която държавата ще предложи на хората, обслужвани от тези болници.
Уважаеми господин министър, не смятате ли, че тази политика следва да бъде преосмислена в интерес на българските граждани или обратно – ще изпълните заплахата си и за останалите 150 болници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор – министър Божидар Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Сахлим, д-р Адемов, господин Местан! Във връзка с вашето питане за политиката на Министерството на здравеопазването за преструктуриране на болничната помощ, в което изразявате мнение за „стихийно, без превенция на риска от лишаване от достъп или в най-добрия случай затруднен достъп до медицинска помощ на всички български граждани”, ви информирам, че в Програмата на правителството на европейското развитие на политическа партия ГЕРБ беше заявена ясна воля за реформиране на здравната система, включително и преструктуриране на болничната помощ. Ето защо се присъединявам към вашето твърдение, че имаше назрели, бих казал, наболели през годините потребности от реформиране на системата за здравеопазване. От една страна, заварихме наслоено недоволство на гражданите и, от друга страна, недоволство или липса на мотивация и на медицински специалисти.
Факт е обстоятелството, че всички анализи за състоянието на медицинските кадри в страната сочат особено тревожни тенденции – намален брой лекари от много медицински специалности, които имат голямо значение за гарантиране на качеството на медицинската дейност, като „Анестезиология”, „Интензивно лечение”, „Патологоанатомия”, от така наречени профилни медицински специалности и др. Същото се отнася и за медицинските сестри, които са два пъти по-малко от потребностите за страната. Тази наследена тенденция е резултат от дългогодишна кадрова политика към медицинските кадри, които не са мотивирани. Затова част от тях напускат страната, а друга част се преквалифицират и изпълняват друга дейност, особено тези, които са новозавършили кадри. Тази обстановка изискваше спешни мерки от наша страна.
Не приемаме твърдението за стихийни действия, защото реформата се провежда, от една страна, и чрез документално обезпечаване - чрез Концепция за преструктуриране на болничната помощ (2010-2017 г.), приета от Министерския съвет на Република България на 16 декември 2009 г., изготвяне на промени във важни фундаментални закони, като Закона за здравното осигуряване, приет от Народното събрание, изготвяне на базисни промени в Закона за лечебните заведения, които сега се разглеждат в парламента и предстоят да се приемат. Същевременно са изработени още много поднормативни актове и особено медицински стандарти – 31 на брой, за 6 месеца са изработени и приети толкова, колкото за предходните 9 години.
От друга страна, успоредно се извършват и организационни мерки за обезпечаване на нужната медицинска помощ на населението. Нека не забравяме, че и Концепцията за преструктуриране на болничната помощ на Република България е първият дългоочакван от Европа акт, правителствен документ, касаещ визията за развитие на здравната система и той е на базата на финансиране по болнични проекти по оперативни програми за регионално развитие. За първи път, след като 3 години са стояли и чакали своето одобрение, тези програми бяха отворени, тъй като изразихме ясна концепция пред Европейския съюз какви намерения имаме за тези средства.
Отново искам да подчертая, че Министерството на здравеопазването не администрира процесите на преструктуриране на лечебни заведения за болничната помощ и не закрива болници, и не изпълнява заплахи, а само въвежда критерии за качество на медицинската дейност и за ефективното им прилагане.
Много години имаше страх и липса на воля да се приложат съвременните, достойни за една европейска държава, критерии за качество. Действително, както вие сами констатирате, българинът и в най-отдалечените населени места има конституционно право на достъп до медицинска помощ и той е равнопоставен. Дали обаче е равнопоставен в ХХІ век този българин, на когото осигуряваме болнично легло в болница, където няма достатъчно специалисти и необходимата апаратура и по този начин не затрудняваме ли достъпа му до местата, където това е развито и се изпълнява на подходящото ниво?
Убеден съм, уважаеми господа народни представители, че всички ние сме на едно мнение по въпроса, че критериите за достъп до медицинска помощ в настоящия момент са коренно различни от тези преди години, в различна демографска среда, и е вече време ясно да си го кажем.
Отново ще ви информирам, че ситуацията след договарянето е следната. Броят на договорите по клинични пътеки, които ще сключат лечебните заведения за болнична помощ с НЗОК през тази години, ще намалее с 14% в сравнение с миналата година. Най-малка е редукцията на договори при областни и университетски болници и около 40 общински болници, тъй като те са покрили нужните критерии за качество.
Намаляването на договорите при останалите лечебни заведения е в резултат на това, че обхватът на дейността им не позволява комплексно обслужване на пациентите и възможности за прием на различни заболявания. Това е предпоставка за рехоспитализация и насочване на болните към други болници.
По данни на НЗОК в момента 52 лечебни заведения отговарят на критериите за работа само по 3 договора по клинични пътеки. Броят на болниците, които могат да сключат от 4 до 20 договора по клинични пътеки е 107. От друга страна, над 100 договора по клинични пътеки ще имат 56 лечебни заведения, където прогнозно се осъществяват над 56% от хоспитализациите в страната. Броят на болниците без нито един договор е само 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Нанев!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Областните болници и лечебни заведения с над 5000 хоспитализации годишно са 107 и те осъществяват над 80% от общия брой хоспитализации. Така че в страната за пациентите има достатъчно брой лечебни заведения, където да получат качествена медицинска помощ, от която наистина се нуждаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност за отговор при двата уточняващи въпроса, които ще бъдат поставени.
Доктор Адемов, имате думата.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Няма как да бъда доволен от Вашия отговор, защото изповядвам съвършено различна философия от тази, с която стартирахте реформата в болничната помощ.
Не съм съгласен с Вашия отговор, защото Вие стартирахте реформата като приложихте командно-административния начин, с който целите да централизирате финансовия ресурс, без да си давате сметка за социалните последици за българските граждани включително и от отдалечените региони от гледна точка на достъпа до болнична помощ, от гледна точка на равнопоставеност на всички български граждани до тази помощ.
На следващо място, с Вашите действия успяхте за кратко време да дискредитирате идеята за реформа и да настроите голяма част от българските граждани срещу реформата в болничната помощ.
Пак повтарям: имаме различна философия за реформата в болничната помощ. Ние смятаме, че негово величество пациентът е този, който трябва да каже коя болница трябва да остане и коя – да бъде закрита.
На следващо място, ние сме за конкуренция, за повече пазар в системата, за конкуриращи се финансови източници на входа на системата, защото за нас най-важното е това, което и Вие казвате – качествената помощ в лечебните заведения.
В тази връзка ми позволете да формулирам двата уточняващи въпроса.
На първо място, ще отмените ли така наречените делегирани бюджети, които по неволя се превърнаха в инструмент, с който се решава коя болница да оцелее и коя да продължи да съществува? И ако направите това, с какъв нормативен акт, защото без актуализация на бюджета на НЗОК за 2010 г. това няма как да се случи.
На второ място, в кой закон или подзаконов акт са записани изискванията за двама лекари като условие за сключване на договор с НЗОК? Законни ли са договорите, сключени при тези условия?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Адемов! Разбирам, че изповядвате различна философия за начина на здравна реформа. Според Вас това, което извършваме, е командно-административен модел, тоест налагането на ясни критерии за качество, на ясни принципи, по които трябва да бъдат лекувани пациентите в България, налагането на медицински стандарти.
Но не е ли по командно-административен модел налагането на Здравната карта – нещо, което вие се опитахте да направите на няколко пъти?! Вие сте активни участници в управлението през последните години на прехода. Как и защо не успяхте да постигнете тази Здравна карта, която чисто административно трябваше да определи, примерно да останат две или три от налични 6 болници в една област. Видяхте, че административният път на решение не е добър. Затова не приемам тезата Ви, че правеното от нас е административен път на решение.
Наистина, негово величество пациентът трябва да се реши къде да се лекува и къде може да постигне резултати от своето лечение. Предполагам, че визирате модел на здравно осигуряване, където да се даде възможност за взаимоотношения между отделните здравноосигурителни фондове и изпълнителите на болнична медицинска помощ, да могат те да се договарят помежду си. В същия момент, доколкото си спомням, вие също имахте намерение да демонополизирате Здравната каса. Имахте намерение да развиете здравноосигурителния модел, но то също не се случи.
Нашата цел за развитие на здравноосигурителния модел е ясно заявена още в началото на управлението на правителството. Не сме се отказали от тази фундаментална стъпка. Тя е съществена част от реформата и е неизбежно да се случи.
В същия момент, след като толкова години не сте успели да направите тази стъпка за развитие на здравноосигурителния модел, защо пренасяте вината, че за няколко месеца не сме успели или не сме започнали да го правим?! Мисля, че започнахме. Малка стъпка бяха промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за здравно осигуряване, където вече има известна по-добра събираемост според нас на здравноосигурителните вноски. Следващият момент ще бъде реалната реформа в здравното осигуряване. Ние сме отворени и готови за всякакъв конструктивен диалог с всички политически сили, тъй като това изисква усилията на цялото общество, изисква съгласието на всички обществени групи от населението, за да бъде извършена такава реформа.
Делегираните бюджети, за които споменахте, както няколко пъти вече казвам, не са окончателни бюджети. Разбира се, ще трябва да има допълнително включени средства. Предполагам, това ще трябва да мине и чрез актуализация на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в един подходящ момент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За отношение, заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ние не казваме, че здравната реформа, която провеждахме през последните 4 години, е нещото, с което бихме се гордели, но и Вие няма да отречете, че заделеното като финансов ресурс за технологичното обновление на болниците не беше се случвало никога преди това.
Темата днес е преди всичко за отговорността на днешното управление и ангажиментите, в името на които бяха спечелени изборите. Вие собствено, господин министър, сте член на правителството, който идва от неправителствения сектор. Защо подчертавам този факт? Защото си мисля, че имате съзнанието за значимостта на социалния диалог. За съжаление, един от огромните минуси на онова, което днес наричате „реформа”, е отсъствието на социалния диалог.
Второ, тази реформа наистина се провежда без ясна концепция, без национална програма, която да съдържа идея какво се случва с всяка една от тези 180 болници. Най-яркото основание за необходимостта от такава национална програма сте самият Вие и ще Ви кажа защо.
Първоначално болницата в Ардино бе сред тези, които трябваше да се закрият. Направихте си труда да отидете в Родопите – прави Ви чест. Видяхте, че това са 37 км само до центъра и още толкова до най-отдалечените места. Седемдесет километра в силно пресечен терен са равни на около 170 км в равнината, ще рече – над два часа път до кърджалийската болница. Убедихте се сам, че няма как да се закрие болницата в Ардино. Подобни отговори трябва да се дадат за всяка една болница – кое може да се закрие, ако се закрие, с какво заменяме, кое не може да се закрие.
Очакваме съгласието Ви за сериозни парламентарни дебати по този въпрос. Внесли сме проект за решение. Очакваме вашата национална програма, която да съдържа отговорите за всяка една от засегнатите болници. На такъв диалог сме готови и ще участваме без популизъм с цялата отговорност, която може да носи една конструктивна опозиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Божинов относно финансирането, работата и бъдещето на общинските болници в Мездра, Бяла Слатина, Козлодуй, отговорили на критериите и сключили договор с НЗОК.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моите два актуални въпроса ще бъдат логическо продължение на общополитическите въпроси, които много уместно поставиха колегите преди мен. И, забележете, ще повторя, че те се отнасят за работата и бъдещето на болници, които са отговорили на всички критерии и в резултат на това са сключили договори с Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми господин министър, в началото на м. януари 2010 г. Районната здравноосигурителна каса във Враца обяви, че във всички лечебни заведения за болнична помощ на територията на област Враца е подсигурено болнично-медицинското обслужване на здравноосигурените лица за лечение по клинични пътеки. Сключени са 12 договора с лечебни заведения за болнична помощ, договорено е изпълнението на 588 клинични пътеки. Четирите общински болници – Мездра, Бяла Слатина, Оряхово и Козлодуй разполагат с необходимите лекари, специалисти, оборудване, апаратура и структури за доболнична помощ. Няма отказани клинични пътеки и отделения за закриване.
Уважаеми господин министър, въвеждането на делегирани бюджети за болниците без правила и при липса на критерии обрича на фалит общински болници, отговорили на критериите и подписали договори с Националната каса.
Моят въпрос е какво качество на работа и какво бъдеще се предвижда за тези болници при финансирането, които им дават делегираните бюджети? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Право на отговор, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов, извинявайте, че преди да отговоря на Вашия въпрос, господин Местан излезе, но не беше коректно това, което беше казано, че болницата в Ардино била в списъка за закриване, сам я бил посетил и това било променило позицията ми. Напротив, болницата в Ардино беше отговорила на много ясни и определени условия за сключване на определени клинични пътеки, с които да може да работи. Моето посещение там беше свързано с това, че имаше създадено изкуствено напрежение умишлено чрез превозени с автобуси граждани, които да създадат напрежение, да предизвикат протести и т.н. Така че моето посещение там беше, за да мога да успокоя населението, че няма нещо, което е нередно и не се извършва нещо нередно спрямо болницата в Ардино.
Колкото до другите въпроси мога да отговоря, ако е необходимо, в един момент.
Във връзка с Вашия въпрос, господин Божинов, отново искам да подчертая, че с оглед необходимостта от преструктуриране на системата Министерството на здравеопазването е предприело и спешни мерки за гарантиране достъпа на населението до качествено медицинско обслужване. Първата стъпка е с реално въвеждане на медицински стандарти за всяка медицинска област, която води до оптимизиране на болнични структури, съобразно съвременни изисквания.
В критериите за сключване на договори с лечебни заведения има реално отражение на изискванията за качествена медицинска дейност и в този смисъл Вашето безпокойство е неоснователно. Освен това, всеизвестен факт е, че има и хипер хоспитализации в системата. Голяма част от хоспитализираните пациенти могат да се лекуват успешно в извънболнични условия. Във всички случаи, след като лечебните заведения от област Враца имат договор с Националната здравноосигурителна каса, ще бъде гарантирано необходимото качествено и добро лечение, не по-лошо, даже по-добро от предходния период.
Съществуват възможности за преструктуриране на неефективни и с недостатъчни условия за качество структури, но в случая, както сам казвате във Вашия въпрос, на този етап не се касае за лечебни заведения във Вашия регион, които не са сключили договор с НЗОК.
Като обща политика Министерството на здравеопазването осъществява мерки за укрепване и на филиалите за спешна медицинска помощ в населените места, за които вече многократно говорихме чрез осигуряване на кадрова обезпеченост и подходяща апаратура. В област Враца се укрепват и наличните филиали в гр. Бяла Слатина и гр. Козлодуй, където има заявени желания и включени в графици лекари за дежурства. По въпроса за делегираните бюджети Вашето твърдение за липса на правила при изготвянето му е неоснователно. Касае се за изпълнение по чл. 4 от Закона за бюджета на Националната каса за 2010 г. и са създадени и приети правила и ред за определяне на стойностите за дейности на болнична медицинска помощ към договорите с изпълнители на болнично-медицинска помощ за 2010 г. Съгласно тези правила имаме разпределение между РЗОК и изпълнители на медицинска помощ и отново за пореден път искам да подчертая, че това разпределение е индикативно, ориентировъчно и динамично в хода на бюджетната година. Изчислената стойност, която лечебното заведение е получило, е прогнозна първоначална тримесечна стойност на дейностите за болнична медицинска помощ. Стойността е разпределена по месеци, съобразно тенденция на отчетено изпълнение по месеци през 2009 г. Данните са съпоставени с прогнозен брой извършени дейности по месеци, видове и регистрирани в РЦЗ легла от съответния вид и капацитета на лечебното заведение.
Отново искам да подчертая, че тези делегирани бюджети не са окончателни и подлежат на корекция.
Тъй като нямам достатъчно време, бих искал да Ви дам едно приложение за структурата на извънболнична и болнична медицинска помощ за област Враца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има думата за дуплика господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин министър, аз и, надявам се, тези, които с интерес слушат нашия дебат, вероятно са очаквали много по-категоричен отговор. Ще взема една от тези болници, нека да извиняват другите три – Мездра. Миналата година 1300 операции, 300 раждания, 6 хил. лекуващи се стационарно, 30% от лекуващите се от други региони, стабилно финансово състояние, 8 години положителен финансов резултат, сериозни инвестиции, модерна и търсена болница.
Какво казваме на тази болница сега? Казваме, че верифицираните дейности, извършени през декември, ще бъдат платени февруари и март по 50% . И казваме на тази болница, че това, което изработят януари и февруари 2010 г., ще го плащаме по 50% от онова, което са изработили декември. Ето това е, което ражда несигурност. И вярвам, че щяхте да ми отговорите, но пропуснахте, че след моя въпрос сте подписали анекс към договорите и сте ги уверили, че в срок един месец след изтичане на календарния месец, онова, което е извършено и доказано, ще бъде платено. И те питат и искат да чуят с да или не от Вас от тази трибуна дали този един месец ще бъде един, или, ако е повече, тези стабилни болници ще бъдат тласнати с тази практика към онези, които са достойни да загинат още днес. Това е моята реплика, господин министър. А иначе за информацията ще Ви благодаря, ако я получа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Въпрос от народния представител Георги Божинов относно финансирането на лечебните заведения в гр. Враца.
Георги Божинов (КБ): Този въпрос също е логическо продължение на предишния, защото тези хора, които няма да може да бъдат обслужени в общинските болници, ще потърсят най-близката болница и тя е във Враца.
Вие сте били там, господин министър, и, бидейки обективен, сте признали, че това е една модерна и добре оборудвана болница.
В тази връзка искам да отбележа грешката Ви, че реформата сте я започнали вие. Реформата започна отдавна и тя започна с насочването на много средства в университетските и областните болници. Врачанската болница е образец за това. Там влязоха средства от предприсъединителните програми, от бюджета, от редица фондове – Социалноинвестиционния, „Красива България”, общински средства и това е една друга, модерна болница, която Вие сте видели.
Когато, притискайки общинските болници, насочвате пациентите към тази болница, логичният въпрос е: какви средства, с делегираните бюджети като продължение на политиката, която провеждате, давате на тази болница, която трябва да приеме необслужените от другите общински болници?
Погледнах цифрите – няма го логическото продължение на това, което би трябвало да бъде.
Аз Ви моля да ми дадете отговор на този въпрос: как ще върви финансирането на този тип болници, в които искате да насочите по-голям поток пациенти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Министърът има думата за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Божинов, във връзка с Вашия въпрос за финансирането на МБАЛ „Христо Ботев” онкологичният, пневмофтизиатричният и кожно-венерическите диспансери и специализираните ортопедо-травматологични болници, които могат да предоставят дейност, недоговорирана от общинските болници, а така също и за областите Видин и Монтана, Ви информирам отново.
Изчислената стойност, която лечебните заведения са получили, е прогнозна, първоначална, тримесечна стойност на дейностите за болнична медицинска помощ. Стойността е разпределена по месеци съобразно тенденциите на отчетеното изпълнение по месеци през април. Данните са съпоставени с прогнозен брой извършени дейности по месеци, видове и регистрирани в районните центрове по здравеопазване легла.
Тези прогнозни стойности са динамични и подлежат на преизчисление на база на реално потребление във всяко тримесечие. Средствата, определени в Закона за Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. плюс допълнителните средства от 350 млн. лв., за които на политическо ниво е взето решение да бъдат включени към средствата за здравноосигурителни плащания, които ще бъдат насочени от данъци като трансфери към Здравноосигурителната каса. Най-вероятно това ще стане чрез актуализация на бюджета на Касата през съответното подходящо време. Всяко тримесечие ще се актуализират общите договорени стойности на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите.
Присъединявам се към Вашите твърдения, че изброените лечебни заведения в гр. Враца имат необходимия капацитет, могат да предоставят дейност - и недоговорирана от общинските болници, а така също и за областите Видин и Монтана. По принцип това обстоятелство не може да създаде проблеми с финансирането, защото съгласно основния принцип на здравното осигуряване парите следват пациента, тоест че НЗОК заплаща за дейността им там, където е извършена, независимо от местоживеенето на пациентите – Видин, Монтана, малки общини и т.н. В случай, че Вашето безпокойство произтича от обстоятелството, че посочените лечебни заведения в гр. Враца, в които има подходящи и качествени условия за лечение на пациенти, също имат лимитиран брой пациенти, както отбелязахме по-горе, няма пречка да се предоговорят с Националната здравноосигурителна каса.
В случая с въвеждане на критерии за извършване на медицинска помощ се цели постигане на адекватно качество за пациента съобразно съвременните изисквания.
Същевременно финансовият ресурс може да бъде коригиран, което означава, че не се правят икономии, а се насочва на места, където медицинската услуга се извършва.
Министерството на здравеопазването проследява и анализира активно чрез своите структури по места обстоятелствата, които могат да породят проблеми от новото договаряне с НЗОК. Предприемаме активни мерки за плавно осъществяване на преходния период и адаптация към промените. Отново искам да подчертая, че при сключени договори с районните здравноосигурителни каси, независимо от делегираните бюджети, ще бъдат изплащани всички дейности, които са ясно отчетени, които са проверени, за които няма съмнение, че са свършили реална работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Право на дуплика – господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин министър, приемам със задоволство, макар и казано с половин уста, че тази конкретна болница е олицетворение на това, че реформата е стартирала и по-рано, че тези средства, които са насочени, са я превърнали в нова, друг тип болница като ниво на оборудване и на медицински услуги, които се дават там и че естествено очакването е там да се насочи по-голям поток от пациенти. За да може обаче това да стане, ваш дълг е като продължители на реформата, преди да закривате междинните звена, да осигурите здравната услуга в целия смисъл на това понятие, за да могат хората да стигнат до тези болници, където това се налага.
И едно притеснение. Спомняте ли си, когато приемахме Бюджета на Републиката в късните среднощни дебати? Тогава аз оспорвах един текст, според който всичко онова, което държавата даде като доплащане на болниците, включително апаратура, капиталови и оперативни разходи, по делегирано на Вас право ще може да води до промяна на капитала на това търговско дружество. При тази ситуация на недофинансиране и неизбежното доплащане от държавата на онова, което става, общините ще бъдат изцяло изтласкани като акционери в тези болници.
Затова Ви предлагам в Закона за лечебните заведения, който предстои, първо, да възстановите отменения от Конституционния съд текст, който учредява този тип търговски дружества и, второ, да помислите много сериозно за това запазване на акционерното участие на общините, особено тези, които вече няма да имат общински болници и ще загубят акционерното си участие и в областните болници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Въпрос от народния представител Димитър Горов относно предстоящи проблеми, свързани с финансирането на общинските болници в Ловешка област.
Димитър Горов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Поводът за моя въпрос е това, че немалка част от жителите на Ловешка област изпитват определени съмнения за това как биха функционирали болниците на територията на нашата област на базата на структурната реформа, която провеждате в момента, и най-вече на това, че с Бюджет 2010 реално намалихме до голяма степен финансирането на тези болници.
Какви са фактите към момента? За първото тримесечие на тази година към болницата в Троян са заявени 564 750 лв., които, ако наложим в рамките на следващите четири тримесечия, ще бъдат 2 млн. 259 хил. лв.
В сравнение с предходната година, когато те са били 3 млн. 273 хил. 294 лв., това е сериозно намаление на парите за здравеопазване. Същата ситуация е в белодробната болница, същата е ситуацията и в болницата в Тетевен, същата е ситуацията и в болницата в Луковит. Имайки предвид това, че делегираните бюджети реално ще ограничат възможността да се харчат пари над тези, които са определени в бюджета, реално имаме сериозна опасност болниците в рамките на следващите четири, пет или шест месеца да изпитат сериозни затруднения при своето финансиране. Тук искам да отбележа, че за м. декември към днешна дата са изплатени 50% от Здравната каса за това, което е свършено от болниците. Това допълнително утежнява проблема пред болниците в нашата област и подозирам, че една немалка част от тях – говоря за тези четири болници, в рамките на полугодието има опасност да фалират. На фона на това обаче не виждам никаква възможност болницата в Ловеч да поеме тези пациенти, които биха били пренасочени от областта като цяло. Това ще утежни здравеопазването и ще създаде допълнителни проблеми за населението в региона.
Затова моят въпрос е: как виждате Вие допълнителното финансиране на болниците в региона, за да можем да гарантираме конституционното право на нашите съграждани от медицинско обслужване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Думата за отговор има министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Горов, наистина няколко пъти отговарям на въпроса за делегираните бюджети. Ако трябва пак ще повторя или ще потретя, че те няма да са окончателните бюджети. Това, че в момента има определени сключени договори по клинични пътеки, които трябва да бъдат работени в съответните болници, това, че всяка отчетена дейност, ясно документирана и проверена, ще бъде заплащана, това, че тези делегирани бюджети няма да са окончателните пари, е ясно. Колкото до капацитета на болницата в гр. Ловеч не виждам никакво притеснение, тъй като болницата в гр. Троян е с не по-малък капацитет и тя е една от най-активно работещите и стабилни общински болници. Нейният кадрови и технологичен капацитет е ясен и никой не поставя под съмнение нейното функциониране. Дори в някои отношения тя се справя и по-добре по някои от дейностите от болницата в Ловеч. Това, че има забавяне на определени средства, които трябва да бъдат платени, не означава, че те няма да бъдат платени. Знаете много добре каква е причината. Знаете много добре, че в този бюджетен дефицит, в тази икономическа криза е възможно да има забавяне, но самото плащане, така или иначе, трябва да бъде направено.Колкото до казаното от Вашия колега – че е започната реформата и че са налети достатъчно пари, огромни средства от предходното правителство в университетски и областни болници, има много голяма доза истина. Но какво се е случило, след като са били налети тези пари, какви са резултатите в крайна сметка? Защо нямаме регулация в дейността на самите болнични лечебни заведения? Защо нямаме методика на финансиране? Защо трупат задължения тези лечебни заведения, след като в тях се инвестират толкова пари? Какво се случва, че в крайна сметка завършваме с 300 млн. лв. задължения, при условие че са инвестирани толкова пари? Къде е реформата, която е започната? Да се наливат пари, да се трупат задължения, да има разпокъсано болнично обслужване, да няма ясни правила и критерии кой може да изпълнява всички тези дейности – ето това е разликата с това, което е било, и това, което искаме да поставим и да започнем. Първата стъпка, която поставяме и заявяваме – ясни критерии за качество на работа на болниците.
Колкото до делегираните бюджети, мисля, че няма смисъл да повтарям – това не са окончателните бюджети. Днес в 11,00 ч. Националната здравноосигурителна каса даде пресконференция и обясни много ясно, че тези пари не са окончателните, че ще има корекции в договорите и изпълнителите ще си получават изработеното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Давам думата за дуплика.
Димитър Горов (КБ): Господин министър, никой не оспорва факта, че е необходима реформа в здравеопазването. Обаче фактът, че Вие по един и същи начин отговаряте от няколко въпроса насам, без оглед на това какво е реалното положение в отделните болници, също е показателно за това, че най-после трябва да се разбере, че реформата не трябва да става по този начин, че тази реформа е сбъркана и че това не е начинът, по който трябва да се направи това нещо.
Факт е, че в тези населени места, за които говоря, живеят 84 000 човека и ако не се финансират болниците, и ако болниците не продължат да работят, тези хора няма да могат да имат нормален достъп до болниците. Троян и Тетевен са планински райони. Тук някой говори за това каква е разликата между балканския и полския район. Просто тези хора ще бъдат лишени от нормално здравеопазване.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Болницата в Троян не е закрита. Тук беше кметът.
Димитър Горов: Никой не казва, че е закрита. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господине, помолете го, ако обичате, да се държи прилично!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Съсредоточете се върху отговора.
Моля за ред в залата!
Димитър Горов: Става въпрос, че тези пари няма да бъдат достатъчни за болниците и ще има опасност те да бъдат фалирани, това е проблемът. А иначе идеята да се дофинансират - откъде, господин министър, като това го няма никъде в бюджета? Откъде?! Кой закон ще променяме?! Демагогия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Преминаваме към следващия въпрос.
Въпрос от народния представител Михаил Миков относно резерва на Здравната каса.
Господин Миков, имате думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Знае се, че през 2008 г. беше оставен резерв, който в Закона за бюджет 2009 г. се нарича излишък на Здравната каса. Две хиляди и осма година – 366 млн. лв.; за 2009 г., която си отиде, трябваше към този резерв да се добавят още 400 млн. лв., да ги съберем, или стават накъде 700-800 млн. лв. Тези пари се формират от 2-процентното увеличение на здравните вноски и хората ги плащат, за да получават здравеопазване. Тези пари, внесени от хората, ако не са откраднати по някакъв начин, би трябвало да съществуват. (Реплика от ГЕРБ.) Аз си мисля, че ако бяха откраднати от тройната коалиция, и умрелите щяха да разберат, само че за тези пари много странно се мълчи. В същото време в Закона за бюджета на Здравната каса тази година, така както е приет, тези пари ги няма. Около 800-те милиона в предишните бюджети за здравните каси е предвидено и там пише: резерв. Това са парите от 2008 и 2009 г., по груби сметки около 800 млн. лв.
Затова аз Ви задавам въпроса: колко са събраните средства, които не са похарчени, а са отишли като резерв на Националната здравноосигурителна каса от здравноосигурителните вноски – тези от 2-процентното увеличение към 31 декември? Къде са тези пари и за какво ще бъдат използвани? Извинявайте, но фискалният резерв решава други въпроси. Ако бюджетът имаше пари, за да ги даде, добре, нека да стоят във фискалния резерв, както ние правим. С интерес ще чуя отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Давам думата на министър Нанев за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Извинете, пропуснах да дам приложение с конкретни данни за област Ловеч – като приложение към въпроса на господин Горов. Моля, заповядайте.
Уважаеми господин Миков! Във връзка с отправения въпрос – относно събраните в Българската народна банка средства за Националната здравноосигурителна каса – след справка от БНБ и НЗОК – наличностите по сметки на НЗОК в БНБ към 31.12.2009 г. са в размер на 860,3 млн. лв. От тях по сметка № 7306 – текущи бюджетни сметки на НЗОК – 510 млн. лв., и по сметка № 1615 – депозитни сметки на бюджетните предприятия в левове – 350 млн. лв. Средствата са отразени в месечния отчет за касовите постъпления на НЗОК към 31.12.2009 г., равнен с форма № 91 – месечна отчетност за салдата по сметките на бюджетните предприятия в БНБ. Събраните средства на НЗОК в БНБ са както здравноосигурителни вноски, така и от държавния бюджет – трансфери за здравно осигуряване, за пенсионери, безработни, социално слаби, деца до 18 години, студенти и др., които по същество се формират от данъчни постъпления и са израз на солидарността на всички данъкоплатци към тази категория граждани. Тези средства се увеличават с над 46 на сто през 2009 г. спрямо 2008 г. поради увеличение на размера на здравноосигурителната вноска от 6 на 8%, което дава отражение върху размера на наличностите на НЗОК в БНБ. Увеличението на размера на здравноосигурителната вноска, респективно увеличението на събраните като резерв средства на НЗОК в БНБ, следва да се разглежда като гаранция за финансова стабилност на институцията, източник за осигуряване на финансов ресурс за осъществяване на бъдещи законодателни промени в областта на здравното осигуряване. Средствата на НЗОК в БНБ се включват в единна сметка в съответствие с разпоредбите на годишния Закон за държавния бюджет при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства. Тези средства принадлежат на НЗОК и могат да се изразходват единствено и само за целите на здравното осигуряване.
Разбира се, аз не съм финансист, не мога да дам ясни тълкувания, но не мога да разбера – след като толкова години по един и същи начин са отделяни средства, които са били във фискалния резерв, защо са част от консолидирания държавен бюджет? Защо поддържат баланса на фискалния резерв на страната? Какво е ролята на тези пари? Истински ли са? Събрани ли са от данъци? Правени ли са трансфери? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за реплика господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, хубаво е, че парите са налице. От Вас чуваме – 860 млн. лв. Понеже не разбирате, ще Ви обясня защо са били във фискалния резерв. Защото държавата имаше възможност да субсидира от бюджета разходите на Здравната каса. Затова тези пари се събираха за черни дни. Вместо както сега настоявахме – формирането на бюджета на Здравната каса да остане на равнището на миналата година, става въпрос за 350 млн. лв., тук говорим за 860 млн. лв. резерв. Вместо това да се гласува в пленарната зала и да се знае – и системата да знае, и Здравната каса да си планира работата, то в бюджета на Здравната каса, който е внесен в Министерският съвет и който респективно след това е внесен и обсъден в Народното събрание, тези пари сте ги изключили. Какво става? Дълго време се създаваше митът, че тези пари ги няма, че са виртуални. Те са много реални пари, събрани от осигуряващите се български граждани и държани точно за черни дни. Оттук нататък правилният път е Вие да настоявате спешно да се направи тази актуализация, за която чух, че вече споменавате, но ще обсъдим тази актуализация тук, защото тя не може да бъде предмет на политически споразумения – тоест тези, които слушкат, те ще папкат. Как ще се разпределят тези пари? Трябва да се види по какви критерии ще стане това, но тук, в пленарната зала, в съответствие с това, което Вие наричате „наши идеи за реформа”. Иначе хората ще измрат, докато стигнем до това решение. Системата е недофинансирана. Вие казвате „Ще променяме закона”. Вървят слухове – не знам дали ще се окаже вярно – че стискате тези пари, за да ги разпределите след това в частни фондове. Аз смятам, че нямате такова безотговорно намерение – с парите на хората да правите частен бизнес. Ако стигнете до това…
Някой ми цъка зад гърба и ме смущава. (Оживление в залата.)
Така че ясно, публично – 860 млн. лв. А тази година, дай Боже, да изпълните и да съберете 400 млн. лв. – все пари на българските граждани. Значи има недостиг на системата, а парите стоят там. Дайте да сядаме и да видим какво правим! Нали искате диалог?! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Дуплика? Няма да ползвате.
Питане от народния представител Антон Кутев относно социалните и кадровите политики, прилагани при закриване на болниците в малките населени места.
Антон Кутев (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Не знам дали си даваме сметка, че в момента имаме нещо изключително в лицето на господин министъра. То е изключително, защото за първи и единствен път в тази държава – не знам дали има и друга държава –се прави практически масово закриване на болници. Имало е периоди в историята на България и на другите държави, когато масово са се строяли болници или масово са откривани болници, но случай в историята, в който масово да се закриват, няма.
Ако нашите изчисления са верни и ако всичко, което говорихме досега, е така, това означава, че за 320 дни, които остават до края на годината, трябва да фалират около 160 болници. Честито на мнозинството! Това означава по една болница на всеки два дни. Това е принос към историята на човечеството като цяло! Твърдя, че друго място освен по време на война, където се закрива по една болница на два дни, просто няма.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Те се откриват.
Антон Кутев: Да, има такива, където се откриват по две болници на ден, но да се закриват – няма. Тук става въпрос за процес на промишлено закриване на болници, процес, в който тези болници фалират. Те ще започнат да дължат пари на общините. Тоест всичко това ще се превърне в една огромна трагедия за мнозинството, което в момента подкрепя министъра. В това отношение ситуацията е уникална!
При това положение питам: в тази уникална ситуация какво прави една европейска държава? Приемаме, че някакво количество доктори в момента ще бъдат освободени. Затова моето конкретно питане е: какви са политиките – нарочно съм ги записал много подробно на господин министъра, за да разбере точно какво имам предвид – с които ние ще гарантираме на работещите (на докторите, на сестрите), че ще продължат да работят по цивилизован европейски начин оттук нататък?! А каква ще бъде последицата за болните, за здравеопазването и кой ще отваря после болниците, които ние сега сме затворили - питах досега колегите, ще питам и следващата седмица.
Аз питам: как ще направим така, че процесът от гледна точка на хората, които работят в тези болници, ще бъде направен по един европейски начин? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Нанев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Кутев, интересна позиция имате – промишлено закриване на болници, а трябвало да е откриване. Ние и сега сме рекордьори, сега имаме около 400, колко да ги направим? Осемстотин, хиляда и двеста? Дайте план къде да ги разположим, кого да лекуват тези болници, с какви лекари, с каква техника да го правят?
Отново искам да Ви заявя, че в Концепцията за преструктуриране на болничната помощ в Република България, която е приета на 16 декември, са разписани ясно проблемите, съществуващи в болничната помощ, поставените цели, чаканите резултати и, не на последно място, инструментите за постигане на целите.
Акцентът, както нееднократно вече заявявах, е поставен на достъп до медицинска помощ чрез постигане на съвременно качество на болнично обслужване и равномерен достъп на населението до съответни качествени нива на болнична помощ. В тази концепция са набелязани и съпътстващи мерки с оглед гарантиране на населението от населените места, в които лечебни заведения за болнична помощ не могат да сключват договори и не отговарят на критерии за качество.
Като първа мярка е предвидено укрепване на филиалите за спешна медицинска помощ в населените места, където се преструктурират лечебни заведения. Описани са 144 филиала в Концепцията за преструктуриране на болничната помощ. За тази цел са предвидени на първо време 30 млн. лв. повече в бюджета на Спешна медицинска помощ.
Освен материално укрепване на филиалите предвиждаме и кадрово укрепване. Извършени са предварителни действия и организация за тази цел. Разписани са графици за дежурства на допълнителни спешни кабинети, разкрити към тях. Има включени 243 лекари в графици в страната, които са изявили желание да работят и да се включат в осигуряване на денонощните дежурства към тези кабинети, както още 128 лекари и фелдшери, които са на щат към Спешна медицинска помощ. Гарантирани са средства за заплащане на 12-часовите им дежурства.
Това означава, че се гарантира медицинска помощ на пациентите в собственото населено място в структурите на извънболничната медицинска помощ, общопрактикуващ лекар, специалисти в ДКЦ и медицински центрове и филиали на Спешна медицинска помощ.
Всички анализи на състоянието на медицинските кадри в страната сочат наистина тревожни тенденции – намален брой лекари от много медицински специалности, които имат огромно значение за гарантиране на качеството на медицинската дейност, и два пъти по-малко медицински сестри. Защо да ги разпиляваме на различни места? Защо да не създадем условия, в които да работят по съвременни стандарти? Защо трябва да ги разпръснем и да откриваме други болнични лечебни заведения, след като ефективността и качеството на лечение няма да стане по-добро? А тази тенденция е резултат от дългогодишна лоша кадрова политика към медицинските кадри, които по ред причини не са били мотивирани и част от тях са напуснали страната или са се преквалифицирали.
След така полученото наследство за мен е признак на демагогия да се проявява този тип загриженост за медицинските кадри. Цитирам въпроса Ви: държавата да осигури работа и жилища за тях и семействата им, качествено обучение на децата им, така както би направила всяка цивилизована държава. В това отношение смятам, че в свободния пазар и при липсата на тези кадри, преструктурирането на болничната помощ ще направи регулация и ще осигури значително по-добра реализация и по-добро и достойно заплащане на медицинските специалисти. Разбира се, има най-различни възможности за тях.
Всички тези процеси при адекватно разходване на публичните средства в работещите структури, липсата на издръжка на нискоизползваеми и некачествени структури следва да доведат до подобряване на заплащането на медицинския труд, тъй като ресурсите на здравеопазването са достатъчни на този етап за това.
Считаме, че при извършване на преструктурирането адекватната и гъвкава политика на общините има голямо значение. Обстоятелството, че повече от 100 лечебни заведения за болнична помощ са общинска собственост не позволява на Министерството на здравеопазването да администрира процеса на преобразуването им в подходящи форми. Същевременно обаче ние сме широко отворени да оказваме методична помощ и съдействие при тяхно желание, което сме доказали с нашите многобройни посещения и участия с местните структури. Общинските ръководства притежават инструменти в свои ръце, в случай че имат желание да развиват своята болница. Могат да създадат стимули за привличане и осигуряване на специалисти – това, което питате във въпроса си, и да предоставят жилища и допълнително заплащане на медицински специалисти, което правят няколко десетки общински болници.
При наличния бюджетен дефицит, оставен като наследство, необходимостта от преструктуриране на системата беше неизбежна и трябваше да се стартира. Въвеждането на качествените критерии за болнична дейност е нещо, което не е ново и се говори от много години, но волята да стартира реалното й прилагане не беше налице. В този смисъл не би следвало да изненада реалното прилагане на съвременни стандарти и този процес да се политизира, защото в случая става въпрос за медицина на ХХІ век и за здраве и качество на медицината, които трябва да се прилагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Кутев, имате думата за два доуточняващи въпроса.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин министър, аз мисля, че в общи линии получих отговор на това, което питах. Аз питах: добре, когато в Ивайловград, Дулово или някой друг град, в който фалира болницата, 10 или 15 доктори останат без работа, какво правим с тях? Намираме им работа в съседния град? Ако им намираме работа в съседния град, даваме ли им жилище къде да живеят? Осигуряваме ли работа на съпругата му? Защото така се прави. Вие ми отговорихте ясно: не, ние няма да правим такива работи, ние имаме пазар, пазарът е този, който ще регулира нещата. И ако този пазар е по-добър в Дания, тези хора ще отидат съответно да лекуват в Дания.
И другото, което беше като Ваше твърдение в този случай, че, видите ли, ние почти няма да съкращаваме кадри, ние ще ги пренасочим в доболничната помощ, ще ги пренасочим в Спешната помощ. Ами защо правите реформа, като няма да съкращавате кадри? Това е абсолютно ненормално. Ако наистина не съкращавате тези хора, тогава защо правите реформа? Нали твърдите, че не ви стигат парите, нали съкращавате 350 млн. само за тази година! И ако Вие ме убеждавате, че затваряйки болниците, тези хора ще си намерят в малкото градче работа, просто няма как да ме убедите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте си въпросите, господин Кутев.
Антон Кутев: Двата ми уточняващи въпроса са следните. Първият от тях е в края на краищата ще има ли съкращаване на кадри? Тоест тези хора в болницата, която ще се затвори, на тях ще им бъде ли намерено работно място в същия град и ако бъде намерено в друг град, Вие ще им осигурите ли условията, за да започнат работа, както биха направили всички други? (Реплики от ГЕРБ.) Всички други държави в Европейския съюз, защото аз изглежда отговарям не само на министъра, тук имаме някакъв друг диалог. Всички други държави в Европейския съюз. Искате ли да застанете на микрофона, за да си зададете въпросите?
Според мен няма държава в Европейския съюз, която, като уволни един високоплатен специалист, да не му намери работа при определени условия, когато тя принудително го уволнява и когато политиката на държавата води до фалит.
Вторият ми въпрос към Вас е колко струва обучението на един от тези хора, които ще уволните и ще останат от фалиралите болници и съответно колко струва образованието на един такъв човек, колко струва един такъв кадър за държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Министър Нанев, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Господин Кутев, явно тези процеси не са точно такива, каквито ги казвате. Ние не уволняваме никой. Знаете много добре, болниците са търговски дружества – всички на практика, с изключение на някои, които са изцяло финансирани със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Антон Кутев (КБ, от място): Вие фалирате болниците.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: По същия начин е и извънболничната медицинска помощ. В момента има реален пазар на кадри в България, на медицински специалисти, защото са изключително дефицитни. Изключително дефицитни са благодарение на вашата политика, че ги принудихте да работят в условия и със заплащане, което беше толкова привлекателно, че много от тях напуснаха страната, а нови кадри не желаят да се обучават. По тази причина имаме и два пъти по-малко медицински сестри. Абсолютно нелогично е това, което говорите, че тези дефицитни кадри и тези два пъти по-малко медицински сестри ще останат без работа, при условие че бъдат закрити, или както Вие казахте „закрити болници”. Има десет или петнадесет човека, които са квалифицирани кадри и те ще останат без работа.
Напротив, в момента анализът, който е в Здравноосигурителната каса, е отчайващ. Оказва се, че много от договорите, които са сключени, са фалшифицирани, защото един и същи лекар е сключил договори в три или четири болници, без да има право на това, в различни населени места. Трябва да Ви кажа, че има сключени договори и със седемнадесет починали преди много години лекари. Ето фалшификации на договори, които се правят в момента, така че всеки лекар може да има три или четири договора в момента. Никой не го уволнява. Абсолютно нелогично и неразумно разсъждавате и давате примери. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
Антон Кутев (КБ): Господин министър, потвърждаваме отново, за да стигнем до извода: всички се оправят. Не може да не си намерят работа. Остават петнадесет без работа, те ще си намерят работа. Това, че неговото жилище е примерно в Дулово пък той трябва да си намери работа някъде другаде, това нас не ни интересува, има си пазар за тая работа, да се оправя. Това разбрах дотук. Това беше целта на въпроса ми.
Единственото, което мога да препоръчам оттук нататък, защото има много неща, които могат да се кажат за болничната реформа, която сте подхванали, но Ви гарантирам, че ако се случи това, което ние виждаме, или трябва спешно да спрете здравната реформа, която сте почнали, или ... (Реплики от ГЕРБ.)
Няма от правителство! Независимо дали Бойко Борисов ще стои начело на това правителство, който искате сложете отгоре, правителство, което затваря, по-точно фалира на два дни по една болница, не може да издържи на обществения натиск. Това означава, че Вие просто няма да сте министър след два месеца. Добрият вариант и за Вас, и за правителството е да си подадете оставката веднага. (Реплики и весело оживление в ГЕРБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Нанев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Следва изслушване на министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова, която ще отговори на питане от народния представител Тодор Великов относно политиката на Министерството на околната среда и водите, касаеща принципите, прилагани при разрешаване на строителство в защитените територии на Природен парк „Странджа”.
Заповядайте, господин Великов, да чуем Вашето питане.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, една от най-критикуваните порочни практики на бившето ръководство на Министерството на околната среда и водите бе непрозрачност и абсолютно неясен принцип, въз основа на който се даваха екологични оценки и оценка за съвместимост със зоните на „Натура 2000”, касаещи промени в устройствените планове, респективно при даване на разрешение за строителство. Вследствие на това възникнаха основателни съмнения за корупционни практики, още повече че резултатът от тези решения доведе до превръщането на едни от най-красивите природни дадености на България в бетонни джунгли.
Не от вчера апетитите са насочени към едно от малкото останали незастроени места – Южното Черноморие, в района на Природен парк „Странджа”. В тази връзка е и съдебен спор по заведеното във Върховния административен съд дело от Асоциацията на парковете в България, Сдружение „Балкани” и Фондация „Биоразнообразие” за отмяна на решението на Министерството на околната среда и водите за екологична оценка и оценка на съвместимост със зоните на „Натура 2000” за промените на общия устройствен план на община Царево.
На фона на заявената от Министерството на околната среда и водите позиция за евентуална отмяна на това решение, което би следвало да се адмирира като отговорно държавническо решение, буди недоумение Вашето решение от 28 декември 2009 г., според което се дава зелена улица за строеж на Ваканционно селище между с. Варвара и гр. Ахтопол на едноличен търговец „Славена – Кръстю Кръстев”, от гр. Хасково – бизнесмен, за който няма данни да се е занимавал с такъв вид дейност.
Според Вашия акт вилното селище попада в местността, защитена зона от мрежа „Натура 2000”.
В тази връзка и с изложеното, уважаема госпожо министър, питам следното:
Какви са основополагащите принципи при взимане на решение от Министерството на околната среда и водите при даване на екологични оценки и оценка за съвместимост със зоните на „Натура 2000”, позволяващи строителство в защитени територии?
Какви действия смятате да предприемете в рамките на компетентността и правомощията на министерството за недопускане влизане в сила на промените в Общия устройствен план на община Царево в този им вид?
Какви бяха мотивите Ви за издадения от Министерството на околната среда и водите акт, даващ зелена улица на поредния строителен обект – този на ЕТ „Славена – Кръстю Кръстев”, и известна ли Ви е позицията на ръководството на Природен парк „Странджа” по този въпрос?
Как се съотнасят тези решения на министерството с получените от Европейската комисия четири писмени предупреждения за неадекватна защита на околната среда, три от които се отнасят за защитените зони? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Да чуем отговора на питането от министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Великов, по отношение на първия въпрос се водим от принципите на Директивата за местообитанията, за оценка за съвместимост със зоните на „Натура 2000”, които включват следните основни стъпки.
Първо, оценката за съвместимостта на планове и инвестиционни предложения започва с проверка за допустимостта им спрямо режимите, въведени в защитените територии и/или защитени зони от „Натура 2000”.
Когато се констатира такова противоречие с наложен режим, процедурите се прекратяват. Когато няма противоречие с въведен режим, се пристъпва към преценка дали при реализирането могат да възникнат значителни отрицателни въздействия върху предмета и целите за опазване на защитените зони, а именно видове и техните местообитания, върху целостта на зоната и т.н.
При преценка, че няма вероятност от значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган съгласува инвестиционното предложение. При преценка, че има вероятност от значително отрицателно въздействие, компетентният орган изисква от възложителя изготвянето на задълбочена оценка под формата на доклад относно степента на въздействие върху защитената зона.
При заключение на оценката за незначително отрицателно въздействие, реализацията се съгласува със задължителни за инвеститора условия, смекчаващи мерки.
При заключение на оценката за значително отрицателно въздействие реализацията не се съгласува или въпреки тази оценка по изключение реализацията може да се съгласува, но само ако става въпрос за обект с високо обществено значение – например магистрала и т.н.
Бих искала да отбележа, че тези принципи и редица други критерии, прилагани за целите на оценката, произтичат и от методически ръководства на Европейската комисия.
По въпроса за изменението на Общия устройствен план на община Царево Ви информирам следното: становището по екологична оценка на това изменение е обжалвано. В хода на делото през есента на 2009 г. Министерството на околната среда и водите оттегли становището по екологичната оценка. Въпреки оттеглянето на акта, Върховният административен съд в тричленен състав е разгледал жалбите по същество и е приел, че оспореното становище по екологична оценка е законосъобразно.
С касационна жалба Министерството на околната среда и водите отнесе въпроса до петчленен състав на Върховния административен съд, от решението на който зависи дали решението по екологична оценка ще бъде отменено или не.
В случай, че решението по екологична оценка се отмени, министерството ще обезпечи провеждането на нова процедура, при която Ви уверявам, че ще изискам стриктното прилагане на установените процедури, както и прилагането на принципите и критериите за получаване на обективна оценка на степента на въздействие върху зоната по „Натура”. Към момента това са единствените правни възможности, с които разполага министерството в рамките на своите компетенции.
Относно третия въпрос ви уведомявам, че Министерството на околната среда и водите провежда политика за съгласуване на инвестиционни предложения по Черноморието в границите на парк „Странджа”, само ако имотите попадат в определена за целта устройствена зона, тоест в зона за застрояване, предвидена в одобрения през 1997 г. териториално-устройствен план на община Царево след проведена процедура, след оценка за липса на значителни въздействия върху околната среда.
Тази политика намирам за правилна, тъй като решението за съгласуване на обекти в тези зони до момента не са обжалвани, включително и дирекцията на парк „Странджа”.
В конкретния случай, който Вие споменахте, във връзка с подадена информация от директора на парка господин Златарев, веднага разпоредих проверка, при която се установи, че е допусната техническа грешка по отношение местоположението на имота спрямо определените зони за застрояване по действащия териториално-устройствен план. Това безспорно не съответства на нашата политика, за която споменах и в тази връзка съм разпоредила да се подготви съответния документ за отмяна на издаденото от мен решение за съгласуване на въпросното инвестиционно предложение, за което вече информирахме господин Златарев и сме в непрекъснат контакт с него.
По четвъртия въпрос, бих искала да подчертая, че европейските директиви не отвеждат пряко забрани за реализация на инвестиционни предложения в зоните по „Натура 2000”. Изискванията са държавите членки да обезпечат процедури и да се извършат оценки, ако се прецени, че има вероятност от значително отрицателно въздействие. В този смисъл забележките на Европейската комисия, включени в настоящите наказателни процедури, включително например за изменението на общия устройствен план на Царево, са основно свързани с процедурите и качеството на докладите и заключенията по оценка на въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост със зоните по „Натура”.
В тази връзка ви уверявам, че във всички случаи на издадени в качеството ми на министър решения, съм изисквала стриктно спазване на процедурите и подготовката на мотивирани решения на базата на обективни оценки за екологичното въздействие. Това се отнася и за случая с издаденото от мен решение за строителството във Варвара. Както вече споменах, е допусната техническа грешка и веднага предприехме необходимите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
Имате право на два насочващи, доуточняващи въпроса.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
На първия въпрос, който си бях намислили да Ви задам – какви актове ще издадете, след като констатирате тази неточност, Вие вече ми отговорихте.
Имам един допълнителен въпрос към Вас. Предвид на това, че повереното Ви министерство е с най-големи проблеми, предвид предишното управление на тройната коалиция, ме интересува какви действия сте предприели въз основа на наблюдения, които Инспектората е провел във вашето министерство, колко служители са наказани, какви актове са издадени във връзка с това? Можете ли да ми посочите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Великов.
Госпожо Караджова, заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: За да не се допускат подобни злоупотреби с възможностите, дадени в процедурите по оценка за въздействие върху околната среда и за съвместимост със зоните „Натура”, вече издадохме много детайлни указания към нашите регионални инспекции по околна среда и води, особено що се отнася до най-критичните и, за което имаме основни наказателни процедури – вятърни паркове и фотоволтаични инсталации, в които подробно указваме на нашите регионални звена по какъв начин да постъпват при оценката на всяко инвестиционно предложение, така че да не се допуска критиката от страна на комисията за неоценка на кумулативно въздействие.
Въведохме и много други ограничения и изисквания към предложенията, особено за подобни инвестиционни предложения, като изискване за информация за цялата съпътстваща инфраструктура, а не за отделните перки или фотоволтаични инсталации, включително за мрежата, която свързва съответното място на инвестицията с централната електропроводна мрежа, допълнителни пътища, подстанции и така нататък. Провеждаме и обучение на нашите регионални звена в тази връзка.
Що се отнася до най-тежката ни процедура, отнасяща се до зона „Калиакра”, още през м. август миналата година директорът на дирекцията господин Синан Мехмед напусна министерството, още преди да сме направили каквито и да е проверки.
Ако се установят злоупотреби, в момента Инспектората на министерството провежда проверки на всички регионални звена – имахме само един инспектор до момента, разширихме Инспектората. Например, имахме сигнали за злоупотреби в една от басейновите ни дирекции, вече се проведе дисциплинарно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отношение, господин Великов.
Тодор Великов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, това е вторият ми въпрос, който отправям към Вас. Не го отправям с някакво чувство на озлобление, искам да ме разберете правилно, но това е въпросът, който поставих и към министър-председателя за администрацията в министерството, която Вие водите на второ и трето ниво. Ако Вие не прочистите тази администрация от тези хора, които са сложени от тройната коалиция, които постоянно саботират, ще имате проблеми Вие, както тройната коалиция.
Как така се случи, че човек на 73 години, който до вчера се е занимавал с пласмент на резервни части, днес получава от вашето министерство разрешение без ОВОС. Поне да го бяхте проучили! Може ли човек, който за първи път се занимава с туризъм да му дадете разрешение без оценка за ОВОС? Сега казвате: аз съм сбъркала. Вие сте сбъркала, защото чиновниците са Ви подвели и защото за втори път ми отговаряте по принцип като чиновник. Вглеждайте се малко повече в нещата и тогава, когато Ви подготвят актуалните въпроси или питания, които оправяме към Вас, нека да бъдат направени от хора, които са грамотни и които знаят за какво става въпрос. Защото иначе постоянно ще Ви пързалят, ще Ви правят на маймуна, дето се казва, в министерството и Вие няма да можете да давате точни отговори. Какво значи по преценка? По преценка да се дава за ОВОС? Това е смешно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодарим на госпожа Караджова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Времето ни по правилник изтича, но аз ви предлагам да уважим министър Трайков и да му дадем възможност да отговори поне на един от четирите въпроса, които са поставени към него – три въпроса от народния представител Мартин Димитров и един въпрос от народния представител Драгомир Стойнев. По реда на зададените въпроси...
Петър Димитров (КБ, от място): Как удължавате работното време? Трябва да се гласува! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви дам възможност, заповядайте на трибуната и изкажете своето съображение.
Антон Кутев (КБ): Госпожо председател, тук чувам, че някой ме коментира. Ако някой иска да ме коментира, да дойде да го прави от трибуната. Мога да го поканя навсякъде – в телевизии, в радиа, където искате – елате и се обадете, а не оттук. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще въведете ли ред? Шумно ми е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев само с Вас се получава този проблем, всички останали народни представители след като им дам думата стават, говорят и така нататък. Направете си съответните изводи!
Антон Кутев: Няма какво да си правя изводи, Вие сте длъжна да въведете ред в залата. Не може някой да ме репликира анонимно. Ако някой иска да каже нещо, да застане на трибуната. Не може да ми го подмятате оттук – първо е некултурно, второ не е по правилник. (Реплика от народен представител от ГЕРБ.)
Между другото, аз се извинявам, но не знам как се казвате. Бих споменал точно кой сте. Как се казвате?
РЕПЛИКА: Вижте в Интернет-страницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, ще кажете ли това, за което сте тук? (Шум и реплики.)
Антон Кутев: Както и да е – депутат от ГЕРБ, засега.
Според правилника нямате право да удължавате работното време по този начин. Има начин и той е чрез гласуване. А това, че в залата в момента има 30 депутати от ГЕРБ, които са недостатъчни да го изгласуват, означава, че вие дори и това не може да направите.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Колко има от БСП?
Антон Кутев: Колкото и да има от БСП, вие сте недостатъчни. Не ние сме тези, които гласуваме и сме мнозинството, вие сте мнозинството.
За всички граждани, които ни гледат, в момента в залата има 30 депутати от ГЕРБ, които са недостатъчни даже и да си удължат работното време.
РЕПЛИКА: Изключете му микрофоните на този човек.

Антон Кутев: И така, не нарушавайте процедурата, прекъснете заседанието, защото нямате друг избор според този правилник. (Шум и реплики.)
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Защо лъжете по телевизията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред и тишина в залата! Моля за тишина в залата!
Часът е 14,05 ч. Няма направено надлежно процедурно предложение за удължаване на работното време, поради което закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
Петър Хлебаров
Митхат Метин