Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-02-17


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, започвам с едно съобщение.
Както ви е известно, вчера Конституционният съд на Република България постанови решение, съгласно което е обявен за незаконен изборът на следните народни представители, избрани по пропорционалната избирателна система в изборите за Четиридесет и първото Народно събрание, както следва:
- Мариана Иванова Даракчиева от кандидатската листа на Синята коалиция – 7.Многомандатен избирателен район – Габрово;
- Рушен Мехмед Риза от кандидатската листа на Движението за права и свободи в 8.Многомандатен избирателен район – Добрич; Атанас Марков Семов от кандидатската листа на „Ред, законност и справедливост” от 23.Многомандатен избирателен район – София.
Решението влиза в сила от момента на постановяването му, поради което тези трима наши колеги не присъстват в пленарната зала, тъй като вече нямат качеството на народни представители.
След изпращането на решението с мотивите му до ЦИК и „Държавен вестник” за обнародване, следва постановяване на решение на Централната избирателна комисия и издаване на съответните удостоверения на новите кандидати за народни представители, които, по силата на това решение, ще имат вече статута на народни представители.
Предстои полагането на клетва, което най-вероятно ще се случи следващата седмица.
Предложена ви е Програма за работата на Народното събрание за 17-19 февруари 2010 г., както следва:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
3. Второ четене на Законопроекта за потребителския кредит.
4. Второ четене на Законопроекта за достъп до пространствени данни.
5. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приет от Народното събрание на 21 януари 2010 г. и върнат от президента на републиката с Указ № 15 от 2 февруари 2010 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
10. Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от българската Служба за акредитация.
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателно-правни въпроси.
14. Проект за Решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане с всякаква друга цел на генетично модифицирани организми на територията на Република България.
15. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване проекта за работа на Народното събрание за периода 17-19 февруари.
Моля да гласуваме.
Петър Курумбашев (КБ, от място): Аз искам да предложа отпадане на точка от програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По проекта за програма няма дебати. Ще Ви дам думата след като обявя резултата.
Гласували 143 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Имате възможност за процедура, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Исках да Ви предложа от дневния ред да отпадне т. 14, а именно проекта за мораториум, свързан с генномодифицираните организми. Вече два пъти пред моите колеги от Комисията по околната среда и водите съм мотивирал защо е редно тази точка да отпадне. Мотивът е много прост и той е, първо, че е абсурд изобщо да гласуваме в момента на второ четене Закон за генномодифицираните организми и веднага след това да гласуваме мораториум, който спира неговото действие. На всичко отгоре сега този абсурд се продължава с предложението ми да приемем този мораториум преди още да е приет закона.
Затова моята молба е да приемем този закон, така или иначе мисля, че тази седмица ще го приемем в комисията, следващата седмица ще влезе в залата и след като приемем този закон на второ четене, тогава ще гласуваме и този мораториум. Иначе в момента забраняваме нещо, което още не сме приели. Което, извинявайте, ама ми прилича на „шменти капели”. Благодаря ви.
Формалното ми предложение е да отпадне т. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само едно пояснение, господин Курумбашев. Има закон, който е в сила. Поели сме ангажименти. И вашата парламентарна група на срещи, провеждани от вас с неправителствени формации. Няма да го коментирам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане на т. 14 от работната програма за тази седмица.
Гласували 146 народни представители: за 56, против 74, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение, по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Лютви Местан за включване по този ред като точка в програмата на Народното събрание за седмицата 17-19 февруари 2010 г. обсъждането на проект за Решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, с мотиви към него, вх. № 054-02-08 от 5 февруари 2010 г.
Първото условие за включване на такава точка в дневния ред е изпълнено съгласно чл. 43, ал. 3, а именно искането от народните представители да бъде направено до 14,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание.
На Председателския съвет се обединихме около решението, че не е изпълнено последното изречение от този текст на ал. 3, а именно, че като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 68, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 са изтекли.
В конкретната хипотеза не са изтекли сроковете, тъй като разпореждането в три комисии на този проект е направено на 8 февруари 2010 г., а срокът изтича на 23 февруари.
По тези причини няма да го подложа на гласуване и тъй като дебати по проекта за програма по алинеи 1 и 3 не се провеждат, няма да дам думата и за мнение в обратна насока на това, което уточнихме на Председателския съвет.
Преминаваме към съобщения относно нашата работа.
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Даниела Петрова, Агов, Михаил Михайлов, Красимир Велчев и ... - не се чете, оттеглят внесения на 27 януари 2010 г. от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
От същите народни представители е постъпило искане на същото правно основание – чл. 78 от правилника, с което оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 054-01-7.
На 16 февруари 2010 г. от Националния статистически институт са постъпили:
- Информация за основните резултати от европейско здравно интервю по статистически райони и области, проведено през 2008 г.;
- Информация за общ индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. декември 2009 г.;
- Информация за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2009 г. – експресни оценки;
- Информация за м. декември 2009 г. по следните показатели: индекси на приходите от продажби в сектор търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство и индекси на оборота в промишлеността; индекси на строителната продукция;
- Информация за индекси на потребителски цени за м. януари 2010 г. – предварителни данни, средна месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за четвъртото тримесечие на 2009 г. – предварителни данни.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на съответните постоянни комисии – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по здравеопазването.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 10 февруари до 16 февруари 2010 г.:
Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на: Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика и отбрана.
Преминаваме към първа точка от работната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Следва доклад за второ гласуване на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Думата има народният представител господин Ципов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра господин Вучков.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят господин Вучков.
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 1 има направено предложение от народните представители Антон Кутев и Ивелин Николов:
Точка 13а в чл. 107 се изменя така:
“13а. задълженията и изискванията, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, за осигуряване на условия за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата по обсъждания текст на § 1. Не виждам желаещи народни представители да се изкажат.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антон Кутев и Ивелин Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 35, против 85, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Процедура.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, има една особеност тук, която искам да я отчетем по начин, щото да има дебат.
В § 1 от Законопроекта за изменение и допълнение се създават три нови текста. От тези три нови текста се състои целият законопроект. И ако спазваме формално процедурата и имаме възможност да се изказваме само по 5 мин. по тези три големи текста, ние няма да можем да развием своя дебат. Още повече, че става въпрос за много разнородна материя в рамките на тези три текста.
Моите предложения са в рамките на три страници. Предложенията на господин Кутев – също. Значи, няма начин да развием тезите си в рамките на 5 мин. Аз дори имам предложение за създаване на нов чл. 250г.
При това положение аз мисля, че разумният подход е да направим дебата член по член, така както са по законопроекта – чл. 250а, чл. 250б, чл. 250в и евентуално чл. 250г, а не параграф по параграф.
Знам, че това не е стриктното прочитане на правилника, но това е единственият начин да има разумен дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи, правите такова процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Има ли обратно мнение? Не.
Съгласно чл. 74, ал. 1 Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й и са допустими редакционни поправки, които могат да се правят в пленарното заседание.
В конкретния случай има направено предложение на народните представители, подложих го на обсъждане... (Реплики.)
Предлагам да гласуваме редакцията на § 1 в подкрепа текста на вносителя, така както е предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 97, против 25, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на народния представител господин Бисеров в параграфи, които съдържат текстовете на няколко отделни члена от законопроекта, гласуване и респективно преди това обсъждане, да се правят член по член, а не по параграфи. (Реплики от ПГ на КБ.)
Много ви моля, който има някакво съображение, нека да излезе отпред. Аз не считам, че това е единствената възможност – това е Ваше лично мнение, но трябва да го заявите по надлежния ред.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на господин Бисеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 59, против 41, въздържали се 35.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За процедура – господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване.
Правилникът не забранява, защото той не говори за параграфи, а говори за текстове.
Първо, няма формална пречка да приемем това мое предложение.
Второ, единственият начин да има дебат е този, защото ако сега не отчетем това, може да има после злоупотреби – всеки да вкарва § 1, и след този § 1 - десет текста по закона. И ако спазим тази практика – какво? Ще дебатираме в рамките на 5 минути върху 4-5 или 6 текста, но става въпрос за текстове от по една страница. Става въпрос за текстове, в които са най-важните неща в закона. И са 5-6, 7 или 8 неща.
Пак ви казвам: да не направим така, че да няма дебат в тази зала! Просто ще бъде толкова грозно по толкова значим закон с такъв голям обществен интерес да няма дебат в залата, само защото народните представители са отказали това, а не поради друга причина и не защото правилникът забранява. Правилникът не забранява. Правилникът позволява да дадем шанс да се изкажем и „за”, и „против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на господин Бисеров. Това е повторно гласуване.
Гласували 138 народни представители: за 68, против 39, въздържали се 31.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРИСИМИР ЦИПОВ: По § 2 има направено предложение от народните представители Антон Кутев и Ивелин Николов:
1. Чл. 250а се изменя така:
„Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по Глава девета „а” от Наказателния кодекс предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1, с изключение на данните, до които е имало достъп чрез предприятията, и те са били съхранени.
(4) При достъп до данните, осъществен от специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” на Министерството на вътрешните работи чрез интерфейс, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.
(5) Данните по ал. 1 се събират, съхраняват и използват при условията и реда на Закона за специалните разузнавателни средства”.
2. В чл. 250б се създава ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Изискването по ал. 1 се отнася само за услугите фиксирана телефонна услуга и обществена телефонна услуга, предоставяна чрез мобилна наземна мрежа.”
3. Член 250в, ал. 4 се изменя така:
„Чл. 250в. (1) Право да искат извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. , съобразно тяхната компетентност, имат ръководителите на:
1. специализираните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност”;
2. Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, дирекция „Вътрешна сигурност”, Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
(2) За достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 се изготвя писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
1. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
2. правното основание и целта, за която е необходим достъпа;
3. периода от време, който да обхваща справката;
4. данните, които следва да се отразят в справката;
5. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(3) За направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, справки от който органите по ал. 1 са длъжни да предоставят на лицата, за които са търсени данни, в срок до 24 месеца от датата на искането.
(4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на окръжния съд по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(5) Разпореждането за предоставяне на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 задължително съдържа:
1. периода от време, който да обхваща справката;
2. данните, които следва да се отразят в справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(6) За дадените разрешения или откази в съответните окръжни съдилища се води специален регистър, справки от който съдът е длъжен да предостави на лицата, за които е било отправено писмено искане по чл. 250в, ал. 1, в срок до 24 месеца от датата на искането.
(7) Специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи извършва справка за данните по чл. 250а, ал. 1 след постъпване на разпореждане за достъп. Постъпилото разпореждане за достъп се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(8) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.
(9) При наличие на техническа възможност ръководителят на специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за изготвяне на исканата справка, което се отразява върху изготвеното искане.
(10) След изготвянето й справката се подписва от ръководителя на специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи или от писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните. Искането и разпореждането се връщат на съответната структура по ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Бисеров:
1. В чл. 250а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
- след думата „разследването” се добавя „на тежки умишлени престъпления”;
- думите „на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години и престъпления по Глава девета „а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица” да отпаднат;
- изразът „12 месеца” се заменя с израза „6 месеца”;
б) в ал. 3 да отпадне изразът „с изключение на данните, до които е имало достъп чрез предприятията и те са били съхранени”;
в) алинея 4 се отменя.
2. В чл. 250б се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 1 да отпадне;
б) в ал. 2 отпада изразът „в случаите, в които не е осигурен достъп чрез интерфейс”;
в) чл. 250б, ал. 1 придобива следното съдържание:
„(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги обявяват пред КРС:
1. актуален адрес за кореспонденция, включително електронен адрес за получаване на разпорежданията по чл. 250в, ал. 4 (5) и чл. 251, ал. 2;
2. предпочитан начин за получаване от органите по чл. 250в, ал. 1 на разпорежданията и изпращане на справките по тях – на хартиен носител, по електронен път с използване на универсални електронни подписи или посредством криптиран канал за електронен обмен;
3. име, презиме, фамилия и длъжност на оправомощените длъжностни лица, които да получават разпорежданията по чл. 250в, ал. 4 (5) и чл. 251, ал. 2, както и телефон за връзка с тях.”
г) алинея 2 придобива следното съдържание:
(2) Сроковете за предоставяне на данните се определят от органа по чл. 250в, ал. 5 (ал. 6). Срокът не може да бъде по кратък от 48 часа и по дълъг от седем дни.”
д) алинея 3 по вносител се отменя.
3. В чл. 250в се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 2:
- след думата „изготвя” се добавя думата „мотивирано”;
- създава се нова т. 3: „пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление”;
- създава се нова т. 4: „пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването”;
- следващите точки се преномерират;
б) в ал. 4 се създава ново изречение второ: „Председателят на Районния съд или оправомощеният от него съдия се произнася незабавно след получаване на искането по ал. 2.”
в) създава се нова ал. 5:
(5) Когато данните се отнасят до председател на районен съд или негов съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра или лице, с което се намира във фактическо съжителство, искането се подава до председателя на съответния окръжен съд.”
г) алинеи 5 и 6 се преномерират и стават алинеи 6 и 7;
д) отпадат алинеи 7, 8, 9 и 10;
е) създават се следните нови алинеи с поредна номерация:
„(7) След изготвяне на справката с данните по чл. 250а, ал. 1, същите подлежат на унищожаване от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по общия ред, при изтичане на срока по чл. 250а, ал. 1.
(8) Справката с данните се изготвя в един екземпляр на хартиен носител и се съхранява от определеното от съда длъжностно лице по чл. 250в, ал. 5, т. 3. След образуване на наказателно производство същата се съхранява от органите на съдебната власт по реда на НПК.
(9) Информацията, събрана по реда на чл. 250а и чл. 250б, която в продължение на шест месеца не се използва в рамките на наказателно производство по реда на НПК, се унищожава от структурите по чл. 250в, ал. 1. Унищожаването се извършва в едномесечен срок от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на структурата, за което се изготвя протокол, който се регистрира в специален регистър.
(10) Органите по чл. 250в, ал. 1 съхраняват протокола за унищожаването, искането и разрешението по чл. 250в.
(11) В едномесечен срок от унищожаването МВР, МО, ДАНС или НРС уведомяват лицето, за което са събирани данни по чл. 250а, ал. 1.
(12) Информацията, събрана по реда на чл. 250а и чл. 250б, не може да бъде използвана за друго, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона.”
ж) създава се нова ал. 2, като следващите алинеи се преномерират:
„(2) Искане за извършване на справки за данните по чл. 250а, ал. 1 по досъдебно производство се подава от наблюдаващия прокурор. Във фазата на съдебното производство съдът изисква данните директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.”
з) в ал. 2 (3) се създава нова т. 5, като сегашната т. 5 става т. 6:
„т. 5. срока за предоставяне на данните;”
и) в ал. 4 думите „районен съд” се заменят с думата „окръжен”.
к) в ал. 5 (6) се създава нова т. 3, като точки 3 и 4 стават точки 4 и 5:
„т. 3. срока за предоставяне на данните;”
л) на мястото на ал. 7, която се отменя, се създава нова ал. 7:
„(7) Органите по чл. 250в, ал. 1, т. 2, подават разпорежданията по чл. 250в, ал. 5 (6) до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги чрез Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” на МВР. Във фазата на досъдебното производство наблюдаващият прокурор може да подава разпорежданията пряко или чрез СД „ОТО” на МВР.”
м) на мястото на ал. 8, която се отменя, се създава нова ал. 8:
„(8) Органите по чл. 250в, ал. 1 и ал. 2, водят специален не публичен регистър за движението на всички документи и действията на длъжностните лица по чл. 250в, ал. 5 (6).”
н) след приемане на нови четири алинеи се създава нова ал. 13:
„(13) При кореспонденция по електронен път с използване на универсални електронни подписи или посредством криптиран канал за електронен обмен се осигурява съответстващо прилагане на правилата на предходните алинеи.”
4. Създава се нов чл. 250г:
„Чл. 250г. (1) КРС след консултации с органите по чл. 250в, алинеи 1 и 2 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определя цена за предоставянето на една справка. Справките и цените за тях се разпределят по категории съобразно техния обем, срок за предоставяне, начин на обмен на информацията и други критерии, определени от КРС.
(2) Заплащането на справките се извършва всяка година в срок до 31 март за предходната календарна година. За целта предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги в срок до 31 януари изпращат на КРС и органите по чл. 250в, алинеи 1 и 2, данните за изготвените от тях справки през предходната година по формуляр, утвърден от Комисията за регулиране на съобщенията.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, буква „б” относно създаването на ал. 5 в чл. 250в и не подкрепя предложението в останалата му част.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Иван Иванов и Димо Гяуров:
1. В чл. 250а, ал. 1 се изменя така:
„Чл. 250а (1) За нуждите на разкриване и разследване на тежки престъпления, както и за издирване на лица, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.”
2. В § 2, чл. 250а, ал. 3 се изменя така:
„(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1.”
3. В § 2, чл. 250а, ал. 4 се изменя така:
„(4) Данните, до които е бил предоставен достъп от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които не се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожават от компетентния орган по чл. 250в, ал. 1 в едномесечен срок от изтичане на периода от време, определен със съдебното разпореждане съгласно чл. 250в, ал. 5, т. 1.”
4. В § 2, чл. 250б, ал. 1 да отпадне, а ал. 2 да стане ал. 1 и да се измени така:
„(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в срок до 8 часа от постъпване в деловодството на предприятието на разпореждането за достъп по чл. 250в, ал. 4, или чл. 251, ал. 2, предоставят данните директно на органите, които са поискали достъп.”
5. В чл. 250б ал. 3 става ал. 2.
6. В § 2, чл. 250в, ал. 7 се изменя така:
„(7) Периодът от време, който обхваща справката, е до 12 месеца.”
7. В § 2, чл. 250в, алинеи 8, 9 и 10 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
По § 2 има направено предложение от народния представител Иван Петров, което е оттеглено.
Има направено предложение на народните представители Анастас Анастасов, Галина Милева и Красимир Ципов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създават се чл. 250а-250е:
„Чл. 250а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпленията по чл. 122, ал. 1, чл. 144, ал. 2, чл. 153, чл. 154а, чл.155, алинеи 1 и 2, чл. 155б, чл. 159, алинеи 1, 2, 3 и 6, чл. 167, алинеи 1 и 2, чл. 167а, чл. 252, ал. 1, чл. 253а, чл. 277а, ал. 1, чл. 279, ал. 1, чл. 289, чл. 319а-319е и чл. 327 от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1.
(5) За данни, до които е осъществен достъп и са били съхранени, ръководителят на органа, отправил искане за достъп, може да поиска предприятието, което ги е предоставило, да ги запази за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на предоставяне.
(6) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Чл. 250б. (1) Право да иска извършване на справка за данните по чл. 250а, ал.1, съобразно тяхната компетентност, имат ръководителите на:
1. специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция „Национална сигурност”;
2. Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, Столична дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и териториалните звена на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”;
3. службите „Военна информация” и „Военна полиция” към министъра на отбраната;
4. Националната разузнавателна служба.
(2) За достъп до данните по чл. 250а, ал.1, се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:
1. правното основание и целта, за която е необходим достъпът;
2. регистрационния номер на преписката, за която е необходимо извършване на справката;
3. данните, които следва да се отразят в справката;
4. периода от време, който да обхваща справката;
5. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(3) за направените искания органите по ал. 1 водят специален регистър, който не е публичен.
Чл. 250в. (1) Достъпът до данните по чл. 250а, ал.1, се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.
(2) Разпореждането по ал. 1 задължително съдържа:
1. данните, които следва да се отразят в справката;
2. периода от време, който да обхваща справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията.
(3) За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.
(4) За нуждите на наказателното производство данните по чл. 250а, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(5) Достъпът до данни по чл. 250а, ал. 1, които се отнасят до председател на районен съд, негов възходящ, низходящ, брат или сестра, съпруг или лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, се осъществява след разрешение от председателя на съответния окръжен съд.
Чл. 250г. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да осигурят възможност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата за постъпване на разпореждането по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251, ал. 2.
(2) Ръководителите на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, изпращат на Комисията за регулиране на съобщенията списък, в който се посочва:
1. актуален адрес за получаване на разпореждането по чл. 250в, ал. 1;
2. име, презиме, фамилия и длъжност на оправомощените длъжностни лица, които да получават разпорежданията по чл. 250в, ал. 1, както и телефони за връзка с тях; при промяна на данните в срок до 24 часа се уведомява писмено Комисията за регулиране на съобщенията и нейният председател незабавно предоставя списъците на ръководителите на органите по чл. 250б, ал. 1.
Чл. 250д. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, извършват справка за данните по чл. 250а, ал. 1 след постъпване на разпореждане за достъп. Постъпилото разпореждане за достъп се регистрира в специален регистър, който не е публичен.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването в предприятието на разпореждането за достъп по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251, ал. 2, изпращат данните на длъжностното лице по чл. 250в, ал. 2, т. 3. Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощени от него длъжностни лица могат да определят конкретен срок, в който данните да бъдат изпратени.
(3) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от съответния ръководител на предприятието.
(4) След изготвянето й справката се подписва от ръководителя на съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, или от писмено оправомощено от него длъжностно лице. Справката се регистрира в специален регистър и се изпраща на определеното в разпореждането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
(5) При наличие на възможност разпореждането на съдията и справката по ал. 4 се изпращат по електронен път при спазване изискванията на Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и електронния подпис.
Чл. 250е. Справката по чл. 250д, ал. 4, която не се използва при образуване на досъдебно производство, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава в 6-месечен срок от датата на получаването й от тричленна комисия в състав, определен от съответния ръководител на органите по чл. 250б, ал. 1, за което се изготвя протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на господин Ципов.
Уважаеми народни представители, имате възможност да вземете отношение по § 2.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала може би за четвърти път разглеждаме такива текстове по Закона за електронните съобщения. В минали случаи искания за прекомерно подслушване, така да се изразя, бяха отправени от БСП и ДПС. Сега бяха внесени от друга партия.
Аз благодаря на колегите от ГЕРБ, които все пак тръгнаха по линия на съобразяване с нашите аргументи. Това е важно. Все пак останаха текстове, които нас ни притесняват и това наше притеснение днес не може да бъде спестено.
На първо място, чл. 34 от Конституцията на Република България казва ни по-малко, ни повече, колеги, от това, че кореспонденцията е тайна, освен ако не става въпрос за тежки престъпления. Това, което е записано в окончателната редакция на комисията, включва и други престъпления, които определено могат да не бъдат тежки. Това пряко нарушава Конституцията на Република България, колеги. Няма как да подкрепим една такава разпоредба.
Колеги, предупреждавам ви, че вероятно ще бъде сезиран Конституционният съд и този текст ще отпадне. Аз смятам, че 41-то Народно събрание няма нужда да си причинява една такава ситуация – да нарушава Конституцията, буквално.
Така че, колеги, нека продължи тонът на диалог и на съобразяване. Приемете нашата редакция тук – да става въпрос само за тежки престъпления, за да не се вкарваме в нова ситуация, когато Конституционният съд да отменя текстове от този закон.
На следващо място има още един текст, който ни притеснява, и това е текстът, който касае унищожаването на данните. Ние сме предложили това да става в едномесечен срок след изтичане на срока, определен от съда. Комисията е поискала срокът да бъде 6-месечен. Някак си шест месеца е прекалено дълъг срок, колеги. Това е въпрос на съобразяване от страна на 41-то Народно събрание. Колеги, нека вносителите да обосноват защо този срок може да бъде до шест месеца. Това просто е прекалено, прекалено дълго.
Накрая, колеги, след целия обществен дебат, който се случи по тези текстове, след всички опасения, които се създадоха, неслучайно в българското общество, които бяха подхранвани от БСП и техни предложения от последните няколко години, много е важно сега да приемем изчистени текстове така че в обществото да изчезне всяко съмнение за неправомерни действия или за масово подслушване.
Колеги, никой не е против борбата с престъпността. Напротив, подкрепяме я и ще я подкрепяме с всички сили, но това не трябва да е за сметка на нарушаване правата на българските граждани.
Затова, колеги, пак ви връщам към основния аргумент и момент в този параграф. Не можем да си позволим да нарушаваме българската Конституция. Не можем да си позволим такова нещо. Утре, ако го направим, ще възникне въпросът: ако по един повод това се е случило, защо да не стане по други, много поводи? Затова е и Конституцията – основен закон, който може да бъде променян, но не може да бъде изменян с други закони. Това е грубо нарушение на правовата държава.
Колеги, в духа на диалог, който успяваме да постигнем по този закон, молбата ми към вас е да не нарушаваме българската Конституция, да остане само за тежки престъпления и да продължим напред. Иначе този закон ще бъде редактиран и вероятно ще бъде обект на множество атаки, от което никой няма полза – нито 41-то Народно събрание, нито правителството, което посредством тоя закон иска да подобри борбата с престъпността, нито за българското общество. За всички ще остане едно огромно съмнение, че ще бъдат нарушавани човешки права в противоречие на българската Конституция. Така че сега е моментът по този първи важен въпрос да постигнем съгласие и да оправим този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи за реплики към господин Димитров?
Заповядайте за реплика.
Иван Иванов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, Вие отправихте няколко въпроса, които смятам, че сме дискутирали и в комисията и вече имаме изградено общо мнение. Ще се опитам да формулирам кои са били причините, довели до тези наши предложения.
Преди всичко директивата, за която Вие споменахте, касае конкретно Директива № 2006/24 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени и обработени във връзка с предоставяне на обществено-достъпни електронно-съобщителни услуги или на обществено-съобщителни мрежи. Тази директива борави с термина „сериозни престъпления”.
Вярно е, че в нашето законодателство и в Конституцията терминът е „тежки престъпления”. Това означава, че в Наказателния кодекс те се третират с изпълнение на наказания над пет години лишаване от свобода.
Знаете, че Конституцията беше създадена в ранните години след 90-те години – 1991 г. Голяма част от текстовете, които са и касаят престъпления, свързани с електронните комуникации – това са новите компютърни престъпления, тогава не бяха познати на обществеността. Не би могло в онзи етап да има такава насоченост или пък мисъл, за да могат да бъдат включени в такива текстове, които касаят тежки престъпления.
Изхождайки от позицията на времето, аз смятам, че е актуално и сега трябва да дадем възможност на правоохранителните органи да се занимават именно и с такъв вид престъпления, които така или иначе набират голяма скорост и представляват обществена заплаха. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Има ли друга реплика към господин Димитров? Няма.
Господин Димитров, имате право на дуплика. Заповядайте.
Мартин Димитров (СК): Господин Иванов, нямаме основание да нарушаваме българската Конституция. Това, което Вие казахте, е следното нещо. Тя е стара, има текстове, които не отговарят на съвременната действителност и затова вашата комисия е стигнала до консенсус да наруши Конституцията. Буквално това казахте.
Разберете, ако смятаме, че има проблем с Конституцията ... като 41-во Народно събрание трябва заедно в диалог да променим Конституцията, а не да я нарушаваме. Това е слаба позиция. Тя не може да издържи нито в тази зала, нито в българското общество. Нямаме основание да нарушаваме българската Конституция.
Имайте предвид, че съгласно Директивата, терминът „сериозни престъпления” в повечето европейски страни е възприет точно като „тежки престъпления”, които се наказват с повече от пет години. Общо взето това е европейският подход, който до момента се е наложил. Тоест проблемът ни не идва само от българската Конституция.
Господин Иванов, нещо друго, което е не по-малко важно. Текстовете в този закон ще се използват за разузнаване, за разследване – казано максимално директно и ясно. Тоест по Наказателно-процесуалния кодекс има други процедури и друг ред, с което Вие сте напълно наясно, и вашата комисия е напълно наясно, не трябва да спекулираме. Едва ли не, ако ги няма тези текстове, борбата с престъпността няма да бъде ефективна.
Господин Иванов, по никакъв начин нямаме основание да нарушаваме българската Конституция. Нямаме такова основание.
Първо, практиката в европейските страни е Директивата да бъде разглеждана за тежки престъпления.
Второ, ако смятаме, че този текст в българската Конституция е несъвършен, има достатъчно реформаторски гласове в 41-то Народно събрание да бъде проведен този разговор и да мислим за изменение на българската Конституция. Например по отношение на Висшия съдебен съвет ние настояваме за изменение на българската Конституция, което да доведе до по-добра работа и по-ефективна съдебна система. Това пряко нарушение, което се постига в тази ситуация, каквото е предложението на комисията, което вероятно ще бъде гласувано и от страна на ГЕРБ – такова е и моето впечатление, това е слаба позиция. Ще доведе до множество атаки от обществото, от парламента. Утре ще видите какъв ще бъде коментара. Защо допускате тази ситуация? Това е една слаба позиция. Уважаеми господин Иванов, никой няма полза от тази слаба позиция, и тя може да бъде избегната днес. По-добре да бъде избегната, защото утре ще има следния въпрос в българското общество: ако по този повод се нарушава българската Конституция, няма ли утре да има и други поводи, пак с аргумента, че е остаряла, пак да бъде нарушена?! Не тръгвайте по този път. Това не е добрият път! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на господин Мартин Димитров.
Думата поиска заместник-министър Веселин Вучков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволих си да взема думата точно в този момент. Ако ми позволите ще кажа няколко думи по други теми, които не са конкретно по текста, до който сме достигнали при обсъждането. Разбира се, ще взема отношение и по дебата и дилемата „сериозни и тежки престъпления”.
Отново искам да кажа, че като вносители на този законопроект ние систематизирахме работата на една работна група, която беше междуведомствена. Всички присъствахме на дебата на първо четене. Мисля, че цялото общество, включително и представители на неправителствения сектор допринесоха за това да има информирани дебати и в това няма нищо лошо. Мисля, че никой няма да отрече, че в този дебат, ние като вносители и най-вече като Министерство на вътрешните работи, влязохме честно и открито, от момента, в който преди три месеца и повече поставихме нашия законопроект на сайта на Министерство на вътрешните работи.
Няма отново да се спирам на необходимостта от промени в Закона за електронните съобщения, но мисля, че за всички стана ясно, че съществуващото положение в момента – мобилните оператори да забавят с по 3, 4, 5 и 6 месеца искания за достъп до трафични данни, а не до съдържание, не може да продължава повече. Това беше основният ни мотив да поискаме промяна, а оттук да формулираме и някои други текстове.
Още преди Коледа – и господин Цветанов го заяви много открито на първо четене на законопроекта – стана ясно, че по всички теми сме открити за диалог по абсолютно всички повдигнати теми и най-вече, разбира се, по въпроса за прословутия пряк достъп на службите на Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" на МВР до трафичните данни на хората.
Многократно заявихме, че по тази тема - електронните съобщения, в европейски мащаб съществува огромно напрежение, спорове, Конституционен съд.
Силно се надявам в България да не последваме този пример, но това зависи, разбира се, в много голяма степен и от нас. Гражданското общество е разтревожено в цяла Европа, в Германия текат две конституционни дела по този повод – едното не е приключило. В това отношение едва ли ние правим изключение.
По повод на конкретните предложения входирани между първо и второ четене, защото в предложенията се съдържа искане да се промени срока за съхраняване на генерираните трафични данни, искам отново да обясня, че съобразно директивата всички оператори са задължени да съхраняват всички генерирани от тях трафични данни за период от 6 месеца до 2 години, а в изключителни случаи, има посочени примери в евродирективата, че този срок може да бъде удължаван от националната власт, тоест дори повече от две години. Посочват се някои примери – в случаи на терористични заплахи и други сериозни заплахи за националната сигурност.
Както е добре известно, в това отношение за съхраняването на трафичните данни ние не правим нови предложения. И в момента изискуемият срок в закона е една година и ние го запазваме. Тук нищо не променяме. Не намираме за логично този срок да бъде намаляван на шест месеца, тоест на минималната граница, съобразно евродирективата. Специално искам да подчертая, това многократно го представихме на обществените обсъждания, че ние не сме предвидили изключение за удължаване и надвишаване на двугодишния срок. Повтарям, такова изключение не сме предвидили, така че мисля, че това трябва да се отчете отново. Според нас абсолютно балансиран е действащият в момента срок, който ние не предлагаме да бъде променян – една година за съхраняване на всички трафични данни, генерирани от операторите. Това има отношение към конкретните текстове, които обсъждаме в момента.
По отношение на това кой държавен орган може да поиска достъп до тези трафични данни, тъй като имаше много разгорещена дискусия, отново искам да подчертая, че формулираните държавни органи, особено от Министерството на вътрешните работи, не са толкова много и сме се постарали да предприемем един балансиран подход. Става дума за главните дирекции във МВР и за нива от областна дирекция на МВР нагоре. Тоест не всеки редови служител на МВР иска достъп до трафични данни.
Ако пожелаете, мога да ви прочета какво е положението в някои други европейски държави – членки на Европейския съюз, по този повод, а дори и при подслушванията. Имам конкретна автентична информация, че в Германия дори всеки криминален полицай на монитора си може да осъществи достъп до трафични данни, дори и до съдържанието, тогава, когато е спазена процедурата за достъп и след съдебно разрешение. У нас, както виждате, сме предвидили нива от областен директор нагоре.
По отношение на това какво да съдържа писменото искане. Както сме заявили още отпреди Коледа, виждате и в окончателните текстове, които са обсъдени в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, сме предвидили във всяко писмено искане да се излагат подробни мотиви. Така че в това отношение мисля сме удовлетворили всички желания на гражданското общество и на депутати от различни политически сили. Изключително важно е, че запазваме разрешението на съдия, председател на районен съд или оправомощен от него съдия. Това е ключово положение в законопроекта. Тоест достъп ще се осъществява само след съдебно разрешение.
Уважаеми колеги депутати, искам да обърна внимание, че не предвиждаме възможност за изключение – да се разрешава достъп до трафични данни, а след това в 24-часов срок да се представи съдебното разрешение. Такова изключение по ЗЕС няма, за разлика от Закона за специалните разузнавателни средства. Между другото, това е и технически невъзможно, след малко ще говоря по тази т. 53, която също предизвика определено напрежение през последните няколко дни.
Няма да се спирам отново на регистрите, тъй като мисля, че още на първо четене ги обяснихме подробно.
След малко ще стане дума за това, но защото не искам да вземам думата непрекъснато, а все пак трябва при решенията да разглеждаме всички неща комплексно, тоест да предвиждаме и перспективата, за да е ясно как да гласува народният представител, трябва да знаем от каква позиция сме изхождали, когато сме формулирали окончателните текстове в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Предвидили сме режим за непрекъснат достъп, непрекъснат режим на операторите за постъпване на съдебните разпореждания – чл. 250г, след малко ще стане дума за него. Срокът за отговор, който предизвика толкова големи дебати, предвидили сме по правило операторите да дават отговор в 72-часов срок. Многократни срещи сме провеждали с тях и в комисията, и в МВР, и в крайна сметка те се съгласиха, че този тридневен срок е напълно нормален.
Отворили сме възможност цялата комуникация да се осъществява по електронен път – и по отношение на исканията до съда, и по отношение на даването на съдебните разрешения до съответния оператор, и след това отговорите. Разбира се, дали това ще стане веднага технически, е отделен въпрос. Голяма част от областните директори на вътрешните работи в момента имат електронни подписи, но някои от тях нямат. Важното е да отворим такава възможност, за да избегнем тази огромна бумащина и да съкратим пътя на цялата комуникация.
Прословутият интерфейс. Мисля, че вече няма гражданин на Република България, който да не разбра, че няма да има пряк достъп на служба СД ”ОТО” МВР до трафичните данни на хората. Това още веднъж категорично ще го заявя, след като такова е желанието на гражданското общество. Не можахме да убедим гражданското общество, че тези няколко упълномощени служители от Министерството на вътрешните работи няма да злоупотребяват, следователно няма да има такъв директен достъп. Затова сме формулирали разпоредбите по нов начин.
Искам специално да обърна внимание на една разпоредба, която беше въведена между първо и второ четене и която според нас представлява най-сериозната гаранция, че няма да се злоупотребява с трафичните данни на хората. Тази разпоредба, уважаеми депутати, се състои в това, че след получаването на отговор, след съдебно разрешение, разбира се, искателят, най-вече службите на МВР, ако в шестмесечен срок от този момент получените данни не бъдат използвани за целите на образуване на досъдебно наказателно производство, те задължително се унищожават по определен ред, независимо от степента на класификация на целия документ, на цялото оперативно дело.
Трябва да си дадем сметка, че това е най-сериозната гаранция срещу злоупотреби. Данните безусловно се унищожават, ако не са станали част от кориците на едно наказателно дело пред разследващия полицай или прокурора, или следователя. Това е най-сериозната гаранция срещу злоупотреби.
Има един вторичен ефект, който бих искал да споделя с вас, не знам дали това се разбира - как стимулираме оперативните служби, които са получили достъп до трафични данни, в крайна сметка да работят преди всичко за целта да се образува досъдебно дело, а не просто да се ликвидират оперативните разработки. Според нас това е много съществен пробив и много сериозна гаранция.
Накрая искам да кажа няколко думи по повод една информация, която в последните няколко дни я прочитаме на страниците на вестниците, че едва ли не по някакъв завоалиран начин, макар и отказвайки се от прекия достъп до трафичните данни, сме отворили възможност за достъп на службите в МВР отново до трафичните данни на хората. Става дума за т. 53 от Допълнителните разпоредби, където сме преформулирали по малко по-различен начин текста.
Искам категорично да заявя, че тази разпоредба – т. 53 от трафичните данни, тук господин Бисеров, искам специално да се обърна към Вас, защото Вие поставихте този въпрос на заседание на комисията и там подробно го обяснихме, уважаеми депутати, няма нищо общо със Закона за електронните съобщения в аспекта достъп до трафични данни. Тази разпоредба, която прецизира текста за понятието „прихващащ интерфейс”, има отношение само и единствено към оперативния способ подслушване като вид специално разузнавателно средство. Ако трябва, ще го кажа втори, трети път, но категорично да е ясно, че този текст няма отношение към достъпа до трафични данни. Ако е необходимо, мога да ви дам още подробна информация по този повод. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на заместник-министър Вучков.
За изказване думата има господин Христо Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, след като 64 народни представители от ГЕРБ и 5 колеги от „Атака” блокираха дебата във времето, ще трябва някак си тези над 20 алинеи с над 30 предложения да ги представят в залата, но все пак ще акцентирам на най-важните.
Първото по ред, а може би и по значимост, е текстът, в който се определя обхватът, по който могат да се използват тези способи за събиране на информация. Става въпрос за това, което говори господин Мартин Димитров, и за това, което вероятно ще кажат и от Парламентарната група на Коалиция за България, че е противоконституционен този способ за събиране на информация да се използва за престъпления, които не са тежки.
Аз предлагам изказването на господин Иван Иванов от 29. Хасковски избирателен район да бъде изпратено във Венецианската комисия, за да видят те как се дебатират такива теми в българския парламент. Член 34 на Конституцията е толкова категоричен, че всякакъв дебат по този начин звучи несериозно.
Искам да ви кажа, колеги, че в този списък от престъпления, които са включени, има престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до шест месеца. Искам да ви подскажа нещо, което е премълчавано. В сегашният текст на закона към тежките престъпления са прибавени и компютърните престъпления. Те не са тежки. Ние мълчаливо го подминаваме, не го атакува никой пред Конституционния съд и това помага на Министерството на вътрешните работи. Сега, когато атакуваме бъдещия текст, който вие ще създадете, ще падне и това. Компютърните престъпления ще паднат от обхвата на престъпленията. Това ще се случи. В крайна сметка с вашата упоритост ще свиете кръга от престъпления, които могат да се разкриват по този начин.
Следващото важно нещо, което искам да маркирам, е обстоятелството, свързано със сроковете, при които трябва да се дават отговорите – 72 часа. Тук искам да обърна внимание, че операторите, които предоставят тази информация, не са само трите мобилни оператора, които всички знаем. Има хиляди интернет-доставчици. Никой от тези интернет-доставчици, които са представители на средния и малкия бизнес, не може да осигури отговор за 72 часа. Никой от тях не може да осигури 20-часово наблюдение и 20-часов работен ден на екип по този въпрос. Всички забравят, че този закон не е само за трите мобилни оператора и когато тези малки и средни фирми не могат да отговорят на тези изисквания, ги чака глоба от 100 хил. лв. Щом те три пъти платят такава глоба, тях няма да ги има на пазара. Трябва да сте със съзнанието, че срокът е невъзможен. Първо, невъзможен, с изключение на трите мобилни оператора, и второ, вие размествате пластове в бизнеса. Трябва и с това да сте наясно!
Затова нашето предложение е за по-разумни срокове, по-разтегливи, от 48 часа до няколко дни. Нашето конкретно предложение е седем дни. Нека да бъдат пет дни, но до 72 часа за всички – това е абсолютно невъзможно.
Другото, което предлагаме, е, когато е събирана информацията за някого, и тя не е била използвана, когато е унищожена и когато не е свързана с националната сигурност, съответните служби да обявят това на лицето, за което са събирали тази информация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последният въпрос, който няма как да го развия, е въпросът за това кой плаща тези сметки. Това е работа, това е издръжка на хора, издръжка на екипи, издръжка на техника, това е кореспонденция. Кой плаща тези сметки? Операторите ли, клиентите на операторите ли или държавата, или някой друг? Защо законът няма тази регламентация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Бисеров?
Заповядайте за първа реплика, господин Петров.
Петър Петров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бисеров! Категорично не сте прав за невъзможността на малките интернет-доставчици да реагират в рамките на 72 часа. Напротив, точно обратното. Малките интернет-доставчици са в състояние да отговорят веднага. На тях дори един час им стига. Практиката, аз съм сигурен, че заместник-министърът ще потвърди, е когато е искана информация на такива доставчици, те веднага реагират. Каква трудност представлява за един доставчик, който има 500 клиента? Това въобще не е никакъв проблем, 72 часа са напълно достатъчни. Още повече не забравяйте, че от всички запитвания и искания от страна на министерството, 98% се отнасят до трите мобилни оператора. Към интернет-доставчиците отиват едва 2% от запитванията. Въобще няма проблем там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Заповядайте за втора реплика, господин Анастасов.
Анастас Анастасов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бисеров, мисля, че и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, когато коментирахме текстовете, които бяха предложени от нас, изрично беше упоменато точно това Ваше възражение за часовете, в които е необходимо да се върне справката от операторите.
В ал. 2 изречението накрая е „министърът на вътрешните работи или писмено упълномощени от него длъжностни лица могат да определят конкретен срок, в който данните да бъдат изпратени на искателя”.
Става въпрос, че може да бъде определен както един срок, който е много по-кратък от изрично посочения от 72 часа, така и един по-дълъг срок. Това е по усмотрение на искателя с оглед преценка на информацията, която му е необходима за тези установъчни данни.
Второто, което коментирахте по отношение на уведомяването на лицата, за които има изискана справка и не е използвана спрямо тях – това е в един последващ текст. Ние също сме предложили такива текстове в нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Ще започна отзад-напред, господин Анастасов. Тези текстове за съобщаването са свързани с Комисията към Народното събрание, която ако установи, че има нарушения, престъпления... Това няма нищо общо с това, за което аз говоря. Аз говоря, че органите на изпълнителната власт, първо, да бъдат така добри да плащат за това, което поръчват, за да можем ние да контролираме какви пари и за какво харчат. Второ, когато ги харчат нецелесъобразно, да съобщават на хората, за които са събирали тази информация.
По отношение на това, че интернет доставчиците няма да имат никакви проблеми, това изобщо не е вярно. Който не е бил на обсъжданията, не знае за какво става въпрос. Когато се поиска една справка за 12 месеца назад, в която да се иска огромната информация кой с кого се е свързал, каква клетка, кой седи зад съответния адрес, това е информация, която се обработва с дни.
Уважаеми колеги, това, че имитирате отказ от прекия интерфейс, изобщо не променя закона така, както сте го направили.
Господин Вучков, когато казвате, че онова изменение в т. 53 не засяга темата с разпечатките, кажете защо никой от няколко месеца не обяснява какво засягате и защо го правите? Ние не искаме отговор, че това няма отношение. Ние искаме мотиви към закона, но ще стигнем и до т. 53, така че, колеги, малкото прах в очите на хората не е достатъчен за нас – тези, които ще гласуваме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Вучков, заявихте желание за изказване - заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък, тъй като ще стигнем до тази т. 53.
Господин Бисеров, това въобще не е прах в очите на хората. Това, което казах преди малко, е самата истина – този текст няма нищо общо с достъпа до трафични данни, а се отнася единствено до подслушването като вид специално разузнавателно средство. Както и да е, изглежда някои хора не могат да бъдат убедени, просто защото не искат да бъдат убедени.
Искам да кажа нещо по-важно, уважаеми депутати. Отново се върнахме на дебата за сериозни тежки престъпления. Участвахме в него, посочихме редица аргументи, че всъщност в евродирективата понятие „тежко престъплениe” няма. Там се говори за „сериозни престъпления”.
Между другото, господин Димитров, не е вярно, че във всички държави с понятието „сериозни престъпления” се свързват единствено престъпленията, чийто максимум наказание надхвърля 5 години лишаване от свобода. Това просто не е така. В повечето държави – членки на Европейския съюз, достъпът до трафични данни е позволен и за много по-леки престъпни деяния.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за да се избегнат всякакви спекулации във връзка с това, че целенасочено желаем да нарушим българската Конституция в нейния чл. 34, давайки си сметка, че това до известна степен ще затрудни службите на МВР, давайки си сметка, че аргументите, които изложи господин Иван Иванов от Хасково, както и на другите колеги, когато формулирахме текстовете, въпреки всичко ще заявя пред вас, че сме съгласни с това достъп до трафични данни да е допустим единствено за тежки престъпления и престъпленията по Глава 9А от Наказателния кодекс, както е съществуващото в момента положение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Давам думата на народния представител Антон Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Този ход с тежките престъпления, направен в пленарната зала, смятам, че все пак е добър. Друг е въпросът, че и аз като господин Бисеров би трябвало да започна с това, че фактът, че ще гласуваме всичко заедно, определено пречи подобен ход да бъде определен както трябва, според мен. Защото не ми е много ясно при гласуването как точно ще стане, след като е предложено друго в текста на комисията, който всъщност вие заедно ще подкрепите. Но това е друг въпрос. За тежките престъпления категорично подкрепям колегите, които бяха против. И там нямаме никакво различие.
По същия начин смятам, че има още няколко теми, по които можем да обединим позицията си с част от досега изказалите се.
Има обаче някои предложения, за които не става дума в другите предложения, на които специално искам да обърна внимание. Едното от тях, което ме притеснява абсолютно безспорно, е темата за окръжните съдилища и за това кой дава разрешенията. Когато разрешенията се дават не от окръжните съдилища, а от районните и съответно от упълномощени от районния съдия съдии, се увеличава изключително много обемът на съдиите, които могат да дават разрешение за тези дейности и специално за следенето на данните. Това, разбира се, е прекалено голям кръг, за да бъде приемливо за нас.
Тук има още един проблем. Не само проблемът със съдилищата стои при увеличаване обема на лицата, защото същото се случва и по отношение на това кой има право да отправя искания. Във вашите предложения е и обемът на лицата, които имат право да правят искания, но ние се опитахме да го съкратим и да има точно определени хора, които да правят искания за следене. Тоест и по отношение на съдилищата има сериозен проблем, защото ние сами виждаме как работи нашата конкретно съдебна система. Фактът, че в края на краищата се разрешава на такова голямо количество съдии да издават разрешение за следене при тази съдебна система е много сериозен проблем и представлява реална заплаха за сигурността на гражданите. Така че тук ние имаме едно нещо, по което категорично се различаваме.
Второто нещо, по което се различаваме, са шестте месеца или, както е записано във всички останали проекти – 12 месеца. В директивата, всички знаем, че е от 6 месеца нагоре. Става дума за срока, в който се съхраняват данните от операторите. Според мен това е най-големият проблем на този закон и на директивата като цяло. Тази директива среща сериозно съпротивление в целия Европейски съюз. Не са една или две, а са хиляди неправителствените организации, които са срещу нея, а също и гражданските движения. Основната причина те да бъдат против са тези 12 месеца. Такъв обем информация, който се пази възможно най-дълго в този случай, тоест 12 месеца, е огромен проблем, защото тази информация може да тече по най-различни канали. Щом имаш една информация някъде запазена в пространството, тя може да изтече и това, разбира се, е проблем. Защото, каза вече господин Бисеров, хиляди са операторите, които трябва да работят по този закон. Дали информацията ще тече от МВР, или от операторите за мен практически няма значение. Важното е, че информация, касаеща свободите на гражданите и свободата на кореспонденцията, може да изтече. За да можем да минимализираме този проблем и риск, ние трябва да направим възможно най-малкия срок, който да е от 6 месеца. Това е изключително важно, защото касае свободата на гражданите. Това са исканията, между другото, на всички граждански организации, далече не само в България. В целия Европейски съюз основният проблем е срокът за съхраняване на данните. Колкото по-голям е срокът – при вас е два пъти по-голям от този, който ние предлагаме - толкова по-голяма е вероятността тези данни да изтекат нанякъде.
Следващото, което на мен ми се струва изключително важно, е нашето предложение. Ще се води регистър на исканията за следене. Този регистър ще се води и в съдилищата, и в органите на МВР, които са искали съответното следене. Много е хубаво, че той ще се води, но нашето искане – и то е основната част от искането за запазването на гражданските права, това е истинската ни гаранция, че няма да се злоупотребява със следенето - е задължението и на двата органа 24 месеца след подаването на искането да съобщават на следените лица, че те са били следени и защо. Това е реалният начин да се прави контрол върху действията на държавата. Знаем много добре, че в нашата държава по куп причини има дефекти в начина, по който функционират службите за сигурност, системите и съдилищата. Това е изключително необходим контрол, защото ако всички тези служби знаят, че човекът, за който са направили искане, рано или късно ще разбере за него и ще може да потърси правата си, оттук нататък това представлява най-голямата гаранция, че няма да се злоупотребява. Това е гаранцията. Аз изключително много настоявам за този текст, защото той всъщност представлява най-важното от нещата, които сме предложили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Кутев?
Заповядайте, господин Анастасов.
Анастас Анастасов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин Кутев! По повод текстовете, изрично посочени в законопроекта, извън така наречените тежки престъпления, аз бих задал един въпрос: какво е съотношението на термина „тежки престъпления” и „особено тежки престъпления” в Конституцията на Република България?
Помня много добре, когато започнахме обсъжданията на този законопроект, как вашата парламентарна група тръгнахте да обяснявате, че 800 съдилища ще дават разрешение по този текст от закона. Оказа се, че районните съдилища в България са 130. А сега, ако обърнете особено внимание, разрешението се дава от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалище на органа, поискал достъпа – това е чл. 250, ал. 1. След това погледнете чл. 250, ал. 1, т. 1 – най-ниското ниво, от което може да се иска такава установъчна данна или такива справки, е териториалната дирекция. Тоест това може да бъде поискано от директора на съответната областна дирекция, и то от районния съд, който е по седалището на областта.
Стига сте спекулирали с броя на съдиите, които ще дават тези разрешения! Нееднократно ви беше обяснено, че съгласно Наказателния кодекс и НПК в тази страна районни съдии, и то дежурни съдии по районните съдилища, дават разрешение за претърсване, изземване, обиск – много по-съществено нарушение на човешките права или ограничаване по отношение на едно извършено наказателно преследване. Все пак погледнете и чл. 250а, ал. 1 и последващите точки какво се иска като установяване от тези справки, които искателят има право да поиска. Погледнете го! Вие постоянно спекулирате с този термин „подслушване”. Няма такова нещо по този закон!
На второ място, много интересно съждение изложихте за сроковете – че минималният срок от шест месеца, както е посочено в директивата, бил изключително важен за запазване на човешките права. Мисля, че тези срокове не са дадени с оглед на спазване на човешките права, дали се защитават, а за да се свърши ефективна работа. В Италия срокът е 24 месеца, в особени случаи е до 48 месеца за запазване на тези данни, когато са поискани от съответната служба.
Не спекулирайте непрекъснато с Германия или с Румъния! Има още много други европейски държави с различни режими за ползване на тази информация и с различен начин на съхранението й. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За втора реплика – господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кутев! Просто съм озадачен, когато от тази трибуна Вие говорихте за нашите съдилища, знаете проблемите, нашето Министерство на вътрешните работи, службите. Вижте, ако досега е имало практика за нарушаване на човешките права и без да бъде в сила и приет този закон съгласно директивата за съхранение на тези данни, ние знаем тази практика, знаят я журналистите, знаем за „Галерия” и много други такива случаи. Такива продължават да се изнасят. Нека не заблуждаваме гражданите, че понеже практиката била такава, видите ли, тя щяла да продължава и да бъде такава! Не, тя няма да бъде такава, каквато беше по време на вашето управление, господин Кутев!
Колегата Анастасов тук говори за районните съдилища. Аз не виждам с каква смелост Вие твърдите, че председателите на районните съдилища, видите ли, били по-недобросъвестни от тези в окръжните съдилища, да не задълбавам нататък – подтекстът на думите Ви беше ясен. Странно е да правите такова противопоставяне. (Шум и реплики от КБ.) Не, точно това казахте. Казахте за разширяване на обхвата. Това са председатели на районни съдилища, както каза господин Анастасов. Тези районни съдии имат право да вземат и мярка задържане под стража. Хайде тогава да им изземем тази възможност и да я възложим само на окръжния съд. Утре може да кажете: „Да я дадем само на Апелативния съд или на Върховния съд”, както вървим?! Нека не заблуждаваме хората! Преди малко чух да се говори за подслушване. На хората отвън непрекъснато им се втълпява, че този закон касае подслушване. Всички тук много добре знаете, че не става въпрос за подслушване, а за данни. Останалото е уредено в Закона за специалните разузнавателни средства.
За уведомяването на гражданите, ако в 24-месечен срок са били поискани такива данни, Вие добре знаете, че обикновено такива сведения се искат, когато има извършено престъпление. Много често това става по инициатива на гражданите, спрямо които е извършено престъплението. Те инициират производството, от една страна. От друга страна, има ред при специалните разузнавателни средства: когато има установено незаконно прилагане на специалните разузнавателни средства – тук също ще бъде така, гражданите трябва да бъдат и ще бъдат уведомени, за да потърсят своите права. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За трета реплика, заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Кутев! Става въпрос за съвсем кратка реплика, която касае въпроса да бъдат уведомени гражданите за 24-те месеца. Законът се създава преди всичко за борба срещу престъпността – трябва да имате тази насоченост и мислене! Може ли лица, които са били обект на разработка или по някакъв начин са засегнати техните трафични данни, говоря за криминално проявени лица, след това да бъдат уведомявани, че към тях е проявен оперативен интерес?!
Другият момент, Вие предполагам знаете, че този закон касае и Националната разузнавателна служба. Примерно лица, свързани с терористични организации или по някакъв начин свързани с ислямски организации, трябва ли по някакъв начин да ги уведомяваме, че оперативните служби са имали определен интерес към тях?! Смятам, че Вашите твърдения в тази посока са несъстоятелни.
Мислете от презумпцията, че този закон се създава за борба срещу престъпността. Той не е насочен към обикновените граждани. Вие го преквалифицирате едва ли не в насоченост този закон да върви срещу гражданското общество. Няма такова нещо! Решили сме да водим борба срещу престъпността. Виждате, че нещата са на добър етап. Не ни спирайте в този път! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За дуплика има думата господин Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми колеги! Мисля, че не ме удивихте с доводите си, общо взето. Друг е въпросът, че ме удивихте с част от спекулациите, които направихте. Поправете ме, ако греша, но думата „подслушване” чух само в думите на заместник-министъра. Мисля, че никой друг тук не си позволи да използва думата „подслушване”, най-малко аз. Така че реплика към мен в случая най-малкото беше странна, защото нямам общо с тази дума.
А по повод на тежките престъпления и шестте месеца, мисля, че достатъчно ясно изказах позицията си. Абсолютно безспорно е, че по-дълго запазени данни носят повече риск и в това няма никакво съмнение.
Може би трябва да мина към последната част на изказването, че законът се прави за престъпниците и престъпността, а не се прави за гражданите. Мисля, че е точно обратното и там е голямата разлика между това, което ние предлагаме, и това, което вие предлагате.
Аз се опитвам да направя промени, които касаят гражданските права. Нямам съмнение, че ако има много строго следене от страна на полицията върху гражданството, сигурно престъпността ще намалее. Лично аз смятам, че ако въведем вечерен час и пуснем зли полицаи да бият с палки всеки, който се появи след 8 ч. по улиците, престъпността ще намалее още повече. (Шум, смях и възгласи: „Е-е-е” от ГЕРБ.) Няма ли да намалее, не сте ли съгласни?! Следователно въпросът в случая е къде е границата между ограничаването на правата на гражданите и тяхната сигурност. Нямам съмнение, че може би мерките, които предвиждате, ще доведат до повече сигурност. Но казвам, че ограничаването на правата на гражданите с тези въведения е много по-тежко за гражданите, отколкото сигурността, която можете да им гарантирате. Така че въпросът тук е къде е границата между това, което можем да си позволим в името на гражданите, и това, което самите граждани искат. Не съм останал с впечатление, че гражданите на тази държава искат да бъдат следени повече. Не съм останал с впечатление и нито един гражданин на тази държава извън залата не ми е казвал, че иска не 6, а 12 месеца да му се пазят данните и още 6 месеца в МВР, та общо става година и половина. Нямам такова впечатление. Не заставайте на страната на гражданите, защото не сте на тази страна!
Иначе нямам никакво съмнение, че държава, в която министър-председателят и председател на най-голямата партия е бивш полицай и ще защитава интересите на полицията, това е без съмнение. Благодаря ви. (Шум от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за други изказвания?
Господин Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По сега действащия Наказателно-процесуален кодекс тези трафични данни с разрешение в зависимост от това какво е престъплението, без значение дали е тежко или не, с разрешение на районния или на окръжния съдия могат да бъдат иззети от операторите. Това са съществуващите обективни факти в действителността, това е така. Въпросът е, че тази директива, която прилагаме, ги задължава да съхраняват данните. Но те се съхраняват минимум един месец с оглед осчетоводяване и данните после се изпращат на управителите на фирми, може да има 200, 300, 500 човека в такава фирма, същите тези данни плюс цената се изпращат.
Що се касае до това къде е границата, от последните събития тези дни аз смятам, че при всички положения границата не е в басейна „Левски Спартак”, каквато е била в продължение на десет години, нито на границата между град Дупница и „Левски Спартак”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Лазаров?
Господин Бисеров – първа реплика.
Христо Бисеров (ДПС): Господин Лазаров, създавате впечатление, че нещата и сега са така, просто малко ги подобряваме. Това просто не е вярно. Тази информация сега се събира по реда на специалните разузнавателни средства. И ние коренно променяме режима на тази информация. С това започнете.
Моята реплика е тази – досега тази информация е под строг контрол по специален закон, вие я развързвате.
Използвам репликата, за да кажа две думи. Самото обстоятелство, че сваляте нивото на получаване на разрешение до районен съдия, е немотивирано дори с оглед на органите, които да имат право да искат тази информация. И в комисията двадесет минути се опитах на получа от някого отговор защо като службите, които искат да имат тази информация, стигат максимум до областно ниво, защо ще могат да искат разрешение от районни съдилища? Защо службата в Хасково ще ходи да иска разрешение от Харманли или от Свиленград, след като тя е на ниво окръжен съд? Тук вие се запъвате за неща, които са очевидно несъстоятелни.
И пак се връщам в началото на репликата – нещата не са същите. Стават много, много по различни. Контролът става много по лек, гаранциите – по малки. Това ми е репликата, господин Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли втора реплика?
Господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лазаров! Вие споменахте, че и сега в НПК съществува възможност окръжният или районният съдия да задължи операторите да предоставят тези справки и така нататък. Само че огромната разлика е, че НПК е закон, в рамките на който тези решения се постановяват по повод започнало конкретно досъдебно производство и искане от съответните компетентни органи на досъдебното производство. Тоест вече имаме събрани достатъчно данни, образувано досъбното производство и така нататък. Докато случаят е коренно различен – в случая става въпрос за искане, извън всякакво започнало досъдебно производство, просто по искане на определени органи, които са упоменати в закона. Така че сравнението е неуместно и не съответства на това, за което става дума.
Искам само една забележка да направя към господин Иванов – господин Иванов, не използвайте термина „ислямски” организации. Използвайте „ислямистки”. Има съществена разлика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За трета реплика – господин Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми колеги, аз може би ще взема тема и от предишното ви изказване, за което преди това не ми стигна времето. Искам да ви кажа, че възможността да изтича информация в тази държава, за съжаление е много голяма и се засилва. И колкото да ми е неприятно да го кажа, нито вашата политическа сила, нито вашият лидер са далеч от това, защото искам да ви напомня …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Ако обичате, формулирайте Вашата реплика към господин Лазаров. Затова Ви дадох думата.
Антон Кутев: Така и правя. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Моля, формулирайте репликата си.
Антон Кутев: За да формулирам репликата, трябва да кажа няколко изречения. Иначе няма как да стане, господин председателстващ. (Оживление.) Вие като чуете Бойко Борисов и скачате като бик на червено. Извинявам се. Не може така. (Оживление.)
По този повод искам да ви напомня, че, примерно, в делото „Галерия”, защото вие го споменахте … Това може ли де е реплика към господин Лазаров, защото той спомена „Галерия”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Ще Ви отнема думата, ако още веднъж се обърнете.
Антон Кутев: Ами, като ми я вземете, ще го кажа пред медиите. Какво толкова?
Така че по делото „Галерия” искам да ви кажа, че решението за това да бъде осветлено делото, да бъдат изкарани данни по това дело, примерно, е взето лично от вашия лидер. И нямам никаква гаранция, че подобни решения оттук нататък няма да стават все по чести. Напротив. Механизмът, който виждам да работи в тази партия и в тази държава, е подчертано полицейски. И когато е смесен с желанието за изява на вашия лидер, нещата става опасни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Лазаров, имате правото на дуплика.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Не знам номера на досъдебното производство, но всички знаем, че има такова, господин Кутев, за изчезнали доклади с гриф, които са доклади от ДАНС. Чакаме експертиза. Няма да споменавам, всички знаете срещу кого е образувано това досъдебно производство. Казвам – образувано, защото се касае до изгубването, изчезването на класифицирана информация. За съжаление, тази класифицирана информация е намерена в едни офиси, освен тази и доста друга в офиса на човек, който беше назначен по време на вашето управление и се говори, не го твърдя, че управляваше ДАНС. Така че аз не виждам тук никакво основание вие да говорите как е била изтичала класифицираната информация.
И вашите опасения – да, изтичала е, господин Кутев. Въпрос на политическа воля, каквато вие нямахте, и да спрете изтичането на тази информация, да ползвате тази информация за манипулиране на гражданите и на обществото. (Ръкопляскания от ГЕРБ и независимите народни представители.) Сега, както виждате, събраните материали са внесени там, където им е мястото, както в една европейска държава – в съда. А не да бъде манипулирано обществото чрез статии, чрез публикации, чрез говорене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Обявявам 30-минутна почивка. Продължаваме в 11,35 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, продължаваме с обсъждането.
Има ли желания за изказвания?
Иван Иванов (СК, от място): Има желание, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Иванов, имате думата.
Иван Иванов (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам на предложенията, които сме направили с моя колега Мартин Димитров, защото той достатъчно пълно ги обоснова. Но, тъй като виждам, че в крайна сметка комисията е предложила един текст, който ще бъде гласуван в залата, искам поне този текст да бъде изчистен от едно тежко, бих казал, нарушение, а то е нарушаването на основния закон на страната – българската Конституция.
Господин председателю, в съответствие с чл. 74, ал. 4, където е записано, че се гласуват и предложения за отпадане, които са направени по време на обсъждането, и като имам предвид заявеното съгласие от господин заместник-министъра Вучков, правя следното предложение, което моля да подложите на гласуване преди гласуването на окончателния текст, който се предлага от комисията.
Алинея 2 на чл. 250а да гласи следното – няма да добавям текст, всъщност ще се види какво отпада:
„(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления” – това е вече на предпоследния ред – „по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.”
Аз зная, че ако трябва да бъдем напълно прецизни, дори и престъпленията по Глава девета А, това са компютърните престъпления, не би трябвало да фигурират в текста на закона.
Но, като имам предвид, че и в сегашния текст на закона тези престъпления фигурират, моето предложение е да оставим в закона, в ал. 2 единствено това, което разрешава Конституцията, а то е разследването на тежки престъпления и компютърните престъпления по Наказателния кодекс.
Останалият текст, господин председателю, изброяването – като се започне от чл. 122 до чл. 289 и чл. 327, да отпадне.
Реших да прочета текста такъв, какъвто го предлагам, отколкото да прочета отделните членове, изброени в Наказателния кодекс, които отпадат.
Правя предложението в пълно съответствие с Правилника и след изразеното съгласие от страна на господин Вучков апелирам към вас да го подкрепите. Нека все пак защитим буквата и духа на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: В това изказване всъщност беше направено предложение, което съм длъжен да подложа на гласуване.
Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Иван Иванов, което той изчете в залата.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Има ли желания за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текст по текст направените предложения.
Започваме с предложението на народните представители Антон Кутев и Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 124 народни представители: за 42, против 78, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в онази част, която не е подкрепена от комисията.
За яснота ще кажа, че комисията подкрепя по принцип предложението за т. 3, б. „б” относно създаването на ал. 5 в чл. 250в.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 127 народни представители: за 39, против 82, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Иван Иванов и Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 44, против 57, въздържали се 29.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Предложението на народния представител Иван Петров е оттеглено.
Следващите предложения са приети по принцип.
Има желание за процедура от народния представител Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, до колкото аз разбрах, заместник-министъра каза, че оттегля текста, който касае тежките престъпления, тоест остават само тежки престъпления и 9а. След като той го е заявил в залата, обаче той няма право да направи такова предложение… (Шум и реплики в залата.)
Извинявам се…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Кутев, не сте разбрали. Такова предложение не е правено от заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Напротив, направи го! И след това господин Иванов направи такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Освен това той няма право в зала на второ четене… Предполагам, че знаете правилата и правилника. (Шум и реплики в залата.)
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да гласуваме текста на § 2, предлагам в чл. 250г, ал. 2, точки 1 и 2, където е посочен актуален адрес за получаване разпореждането по чл. 250в, ал. 1, да се добави, както на останалите места, примерно в ал. 1 на чл. 250 г, да стане „разпореждането по чл. 250в, ал. 1 и по чл. 251, ал. 2”.
Това е във връзка с разпорежданията на Софийски градски съд, когато тези данни се искат по молба на компетентен орган от друга държава, когато това е предвидено в международен договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Ще подложа това предложение на отделно гласуване, преди да предоставя възможност за гласуване на текста, който вие чухте, текста на комисията. Затова подлагам в момента на гласуване предложението, направено от народния представител Ципов.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 138 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 27.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, сега ще представя на вашето внимание именно гласуването на текста на комисията с допълненията, които бяха прогласувани, от народния представител Иван Иванов и направените предложения от народния представител Ципов, затова моля народните представители да гласуват.
Гласувайте!
Гласували 139 народни представители: за 99, против 35, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, продължете с § 3.
(На балкона влиза група от хора със светлоотразителни жилетки. Те застават с гръб към залата, за да може да се прочете надписът: „Аз не съм терорист!”. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Ако обичате!... Моля, ред в залата!
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 3 има направено предложение от народния представител Иван Петров.
Предложението е оттеглено.
По § 3 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов, Галина Милева и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 251 се изменя така:
„Чл. 251. (1) Данните по чл. 250а, ал. 1 могат да се предоставят по молба на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е влязъл в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250б, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийски градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийски градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а, ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебати?
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, съгласно предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 4.
Гласували 127 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 5 има направено предложение от народния представител Христо Бисеров:
1. В чл.261а, ал. 2, т. 4 придобива следното съдържание:
“унищожаване на данните в края на периода на съхранение.”
2. В чл.261а, ал. 4 след израза “до 31 март предоставят на” се добавя изразът “Комисията на Народното събрание по чл.261б и на”.
3. В чл.261а, ал.5 след израза “която предоставя на” се добавя изразът “Комисията на Народното събрание по чл.261б и на”.
4. В чл. 261б, ал.1 изразът “Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му” се заменя с израза “Народното събрание чрез Комисията по чл.34б от Закона за специалните разузнавателни средства”.
5. В чл.261б се създава нови алинеи 2, 3 и 4:
„(2) За осъществяване на дейността си по контрол върху дейността по прилагане на разпоредбите на Глава шестнадесета, Раздел ІІІ от закона, Комисията има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл.250в, Комисията за защита на личните данни и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и ;
2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите, структурите и предприятията по предходната точка, заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват техническите средства и документите;
4. да прави предложения за подобряване на процедурите, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.
(3) При наличие на данни за неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 250а, ал.1, или за нарушаване на процедурите, Комисията сезира Прокуратурата и ръководителите на органите, структурите и предприятията. Ръководителите на органите, структурите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно Комисията за предприетите мерки и наложените санкции.
(4) Комисията уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно разпоредбите на Глава шестнадесета, Раздел ІІІ на закона.”
Комисията не подкрепя предложението по чл. 261а и подкрепя по принцип предложението по чл. 261б.
Предложение на народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Иван Иванов и Димо Гяуров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Галина Милева и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Създават се чл. 261а и 261б:
„Чл. 261а. (1) Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 250а, ал. 1.
(2) Като наблюдаващ орган Комисията за защита на личните данни упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила при съхранение на данните по чл. 250а, ал. 1 за гарантиране тяхната защита и сигурност:
1. съхраняваните данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;
2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;
3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;
4. данните, с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
(3) За осъществяване на дейността си по ал. 2 Комисията за защита на личните данни има право да:
1. изисква в рамките на своята компетентност информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
2. дава задължителни указания, които подлежат на незабавно изпълнение.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган статистическа информация за:
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250б, ал. 1 и чл. 250в, ал. 4;
2. времето, изтекло от началната дата на съхранението до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните;
3. случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.
(5) Комисията за защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщената информация по ал. 4 и 5 в двумесечен срок от получаването й.
(6) В обобщената статистическа информация по ал. 4 и 5 не се съдържат лични данни.
Чл. 261б. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(2) За осъществяване на дейността си Комисията по ал. 1 има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите по чл. 250б, ал. 1, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и Комисията за защита на личните данни;
2. да проверява реда и начина на съхраняване на данните по чл. 250а, ал. 1, на исканията и разпорежданията, както и реда за унищожаването на данните по чл. 250а, ал. 1 и чл. 250е;
3. на достъп до помещенията на органите по чл. 250б, ал. 1 и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
4. да изготвя годишни доклади за извършените проверки и да прави предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 250а, ал. 1.
(3) Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и Главният прокурор ежегодно до 31 март изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки за данните по чл. 250а, ал. 1, която предоставят на Комисията по ал. 1.
(4) При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните по чл. 250а, ал. 1, Комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на органите по чл. 250б, ал. 1 и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за допуснатите нарушения. Ръководителите на органите и предприятията са длъжни да уведомят своевременно Комисията за предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.
(5) Комисията по ал. 1 уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях е искан или осъществен неправомерен достъп до данни по чл. 250а, ал. 1.
(6) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност за постигане на целите по чл. 250а, ал. 2 или чл. 250в, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Откривам дебатите по § 5.
Желаещи народни представители да вземат отношение по обсъжданите текстове?
Господин Бисеров иска думата.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Искам да обърна внимание на един въпрос, по който спорихме повече от половин час. В комисията многократно задавахме въпроса, не получихме отговор.
За какво става въпрос? По закона, който сега приемаме, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, ДАНС, Разузнаването, Главният прокурор ежегодно изпращат обобщена информация на Комисията за защита на личните данни. След това Комисията за защита на личните данни изпраща пък своята информация в Народното събрание и в Европейската комисия. Ние поискахме органите на Министерството на вътрешните работи и другите сходни органи, когато изпращат на Комисията за защита на личните данни тази информация, да я пратят и в Народното събрание. Не ни обясниха защо не го правят.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Това е записано в текста.
Христо Бисеров: Къде е записано, господин Ципов?
„Комисията за защита на личните данни ежегодно предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщената информация…”
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: В чл. 261б, ал. 3, господин Бисеров.
Христо Бисеров: „... предоставят на Комисията по ал. 1.”
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: На парламентарната комисия.
Христо Бисеров: На парламентарната комисия по ал. 1. Обаче по ал. 1 не е парламентарната комисия.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Как да не е парламентарната комисия, господин Бисеров, като е точно парламентарната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви дам думата, господин Ципов.
Христо Бисеров: Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган. При това положение всъщност МВР изпраща на наблюдаващия орган.
Вижте за какво става въпрос. Единият орган в изпълнителната власт, който е реализиращият орган, изпраща информация на наблюдаващия орган пак в изпълнителната власт и тогава наблюдаващият орган в изпълнителната власт изпраща информацията в наблюдаващия орган в законодателната власт. Ние искаме законодателната власт да получава тази информация, за да може да я засича, не да си я чете.
И когато има разлика между изпълнителния орган и наблюдаващия орган, които са в изпълнителната власт, това означава, че органът в законодателната власт може да си направи изводи, може да направи препоръки, може да поиска корекции на екипи, на хора, практики и може да промени закона. Не превръщайте бъдещата комисия в орган, който само чете един материал.
Това е нашето предложение и моля ви то да бъде прието, така че тази комисия наистина да бъде работеща комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бисеров.
Реплики? Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Уважаеми господин Бисеров, обръщам Ви внимание на следните факти и обстоятелства.
Първо, по чл. 261а, ал. 5 Комисията за защита на личните данни предоставя на Народното събрание и на Европейската комисия обобщена информация.
Второ, по чл. 261б Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавната агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и главният прокурор, ежегодно до 31 март, изготвят обобщена статистическа информация и я предоставят на парламентарната комисия по чл. 261б. Аз не виждам никакъв смисъл министерствата да изпращат тези данни на Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни да ги изпраща от своя страна на Народното събрание и впоследствие да има отделно задължение това да се предоставя на парламентарната комисия. Засичането на данните ще стане много по-лесно, когато дойде от органите и от Комисията за защита на личните данни в парламентарната комисия.
Обръщам Ви внимание, че парламентарната комисия има право на достъп до помещенията и сградите както на предприятията, така и на органите, които са искатели. Всъщност достъп до помещенията на Комисията за защита на личните данни няма нужда да има, но в крайна сметка има един засилен обмен на информация, от който могат да бъдат направени всички необходими изводи. И ако има някакви допуснати нарушения както от органите, които са искатели, така и при предприятията, предоставящи такива услуги, той може да бъде засечен както отделно от Комисията за защита на личните данни, така и отделно от парламентарната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Господин Ципов, очевидно е, че спорът е безсмислен. Всъщност Вие потвърдихте това, което аз казвам. Ние искаме Народното събрание едновременно да наблюдава всички органи и те да са длъжни да го захранват с информация, а не да я изисква или да я получава през единия от органите. Разберете, става въпрос за два различни подхода, Вие сам го казахте. Вашият подход не е правилният подход. Правилният подход е този, при който Комисията в Народното събрание може наистина да стане работеща контролна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Точно тези текстове предизвикаха може би най-сериозния дебат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Мисля, че тогава постигнахме някаква договореност и изчистихме всички спорни въпроси. За мен няма никакво съмнение от текста както на чл. 261а, така и от текста на чл. 261б, че Комисията за защита на личните данни предоставя информация както на Народното събрание, така и на Европейската комисия.
Същото важи и за органите, които са искатели. Техните принципали - Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавната агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба, включително и главният прокурор, който може да получи такива данни по реда на чл. 250в, ал. 4, когато по реда на НПК се предоставят тези данни, да изготвят една обобщена статистическа информация. Още веднъж искам да ви напомня, става дума както за всички направени искания, така за издадени съдебни разпореждания, така и за получени и унищожени справки за данните по чл. 250а, ал. 1 - те да се предоставят на комисията по ал. 1. Аз не разбирам какво не е ясно тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Други желаещи да участват в дебата?
Господин Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Бисеров, аз искам да обърна внимание, че по ал. 4 предприятията изпращат на комисията статистически данни, тоест една обобщена информация, в която няма данни за искателя, лицето и т.н. Същата тази информация, само че обобщена, се изпраща от Комисията за защита на личните данни в комисията в Народното събрание, която проверява законността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Други участници в дебата?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, много добър знак дава комисията, която подкрепя предложението, което ние направихме, да има такава парламентарна комисия. Това е хубав знак към Четиридесет и първото Народно събрание и към Парламентарната група на Синята коалиция.
Остава следният въпрос: целта на тази комисия не е да бъде един орган, който регистрира дейност, а да може да провери дали има злоупотреба с власт и нарушение на този закон. Разбира се, подкрепяме текста, който самите ние предложихме, той до голяма степен е използван в тези текстове, но ако тези предприятия освен до Комисията за защита на личните данни предоставят тази информация и до парламентарната комисия, ще има възможност за взаимен контрол между властите. Защото тогава ще може на базата на тази информация, която постъпва от частния сектор, да се провери дали отчетите, дадени от страна на държавните институции, са коректни. Това е въпрос, който ми хрумна по време на дебата сега, но дава по-добра система на контрол. Сравнявайки отчета, получаван от държавните институции, и изпратената справка от страна на предприятията по този закон, тази парламентарна комисия би могла чрез своите експерти и съветници да установи дали има нарушения и доколко се изпълнява законът. Иначе ако използваме за свои източници на информация единствено отчети от държавни институции, тази парламентарна комисия трудно би могла да установи дали и доколко е спазен законът. Освен ако самите държавни институции не признаят нарушения на този закон.
Така че, колеги, моля много внимателно да помислим дали в чл. 261а, ал. 4, би било възможно наистина Комисията за защита на личните данни да препраща тези сведения и към парламентарната комисия. И ви предлагам редакция, която може да бъде гласувана в залата. Разбрахте моята мотивация – взаимен контрол на работата.
Редакцията би могла да бъде такава: „предоставят на Комисията за защита на личните данни и на комисията по ал. 1 на чл. 261б”, което е парламентарната комисия. При това положение ще може да има реално взаимен контрол между властите. Не че се съмняваме в Министерството на вътрешните работи, в господин Вучков и неговите колеги, но когато пишем закони, колеги, те се правят дългосрочно. Ще има следващ министър, следващи министри на вътрешните работи, следващ парламент. Идеята е да има дългосрочно взаимен контрол между властите. Да може едната власт да види, когато другата власт излиза извън правомощията, които са дадени по закон.
Така че, уважаема госпожо председател, настоявам да се гласува това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да го повторите.
Мартин Димитров: В ал. 4 на чл. 261а след думите „предоставят на Комисията за защита на личните данни” да се добави „и на комисията по ал. 1 на чл. 261б”.
Колеги, такава възможност съществува, но едно е комисията да изисква тази информация и да я очаква, друго е да е предвидена ясна процедура, че по закон тази информация се получава. Процедурата да изисква винаги си съществува, господин Ципов, това са две коренно различни хипотези. Тоест вижте какъв е интересът на Четиридесет и първото Народно събрание – тази парламентарна комисия по принцип, по закон да разполага с пълната информация, за да може да провери дали отчетите на държавните институции са коректни. Това е нашето желание. Освен това да има правомощията да изисква допълнителни данни. Едното не пречи на другото. И аз смятам, че по този начин, с една такава редакция, уважаеми колеги, бихме могли да постигнем по-добър взаимен контрол и по-добро разделение между властите, от една страна, но от друга страна – наистина тази парламентарна комисия да не бъде просто поредният административен орган, а реално да може да провери тези отчети по същество дали отговарят на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, да разбираме, че предлагате в ал. 4 на чл. 261а след „наблюдаващ орган” да се постави „и на комисията по чл. 261б, ал. 1”.
Реплики? Господин Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, предложението е добро, но няма да бъде прието. Държавните органи отказват да изземаме информацията, пък сега всички представители са им мобилни и интернет доставчиците. За какво става въпрос?
Аз обаче имам реплика: не е Парламентарната група на Синята коалиция, която е предложила въвеждането на такава комисия, както беше първото Ви изречение. Тази комисия е предложена от изпълнителната власт. Тя е в закона и е предложение на ГЕРБ. Ние, Вие, нашата парламентарна група, левицата предложиха текстове, с които да бъде подобрен законът. ГЕРБ също направи предложения за подобряване на тая редакция. Искам да Ви кажа, че предложенията на ГЕРБ са много по-обхватни, смислени и качествени от вашите предложения, така че не си приписвайте неща, които не са ваши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, на мен не ми стана ясен смисъла на Вашето предложение. В ал. 4 – предприятията предоставят ежегодно, тоест статистическа информация, което на практика ще рече, всяко едно предприятие ежегодно ще направи една статистическа информация и ще я предостави на Комисията за защита на личните данни. Както одеве казах, там се съдържа само статистика. Комисията за защита на личните данни ежегодно ще обобщи тази информация и в двумесечен срок ще я предостави на Народното събрание.
От Вашето твърдение, за мен ще излезе, не че има някаква пречка, просто една двойна работа. Цялата тази информация, за която Вие допускате, че не би могла да бъде засечена от комисията в Народното събрание, ще се проверява по реда на проверка от искателите на ползване на този закон, от съда, който е разрешил. Общо взето по същата логика сега по Закона за специалните разузнавателни средства този ред върви. Окръжните съдилища предоставят информацията нагоре, на Върховния касационен съд и Върховният касационен съд дава една обобщена информация. Естествено, след това при проверка, това се засича – дали информацията за дадени разрешения, която Върховния касационен съд е представил тук, пред нас в Народното събрание, отговаря на тази, която окръжните съдилища са издали. Тук сме пред същата хипотеза. Тя се засича още един път от тези, които са искали да ползват тази информация, и още един път – от ДОТИ. За мен, на практика, тази обобщена информация от 5 или 10 мобилни оператора, или 15, или 20 – в Народното събрание някой трябва да седне, да направи сбора и да каже: да, този сбор отговаря на тая статистическа информация, на обобщената информация, която Комисията за защита на личните данни ще даде. Но идеята е по-скоро да се проверява законността за разрешаването и ползването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за трета реплика, господин Анастасов.
Анастас Анастасов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, подкрепям казаното от колегата Лазаров, но искам да посоча още нещо, което може би пропускате. С това, което правите като предложение, в момента създавате един опасен прецедент. В Народното събрание се отчитат Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на класифицираната информация и ред други комисии. Ако по този начин се въведе такава система за контрол над контролния орган – засичане на информация, аз считам, че нещата излизат извън всякакъв контрол. Още повече при нас идва и доклада примерно на Върховния касационен съд за работата на съдилищата, на върховна прокуратура. Ние и тях ли трябва да контролираме по някакъв начин, да засичаме информацията, която те подават?
Благодаря ви, просто искам да Ви кажа, че не считам, че този подход е правилен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Госпожо председател, ще започна с господин Бисеров, да не би случайно да го забравя.
Господин Бисеров, вашите министри Миков, Петков тук предлагаха едни текстове, от които ни побеляха косите в миналото Народно събрание. Сега Вие сте най-големият спасител на свободата. Ще прескоча този момент.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Ние го отхвърлихме.
Мартин Димитров: Колкото до това кой е предложил комисията, не сте ме разбрал правилно. Ние предложихме правомощията. Има също такива предложения от ГЕРБ, което е добре. Най-важното е, че се приемат.
Към господата Лазаров и Анастасов. Колеги, вижте внимателно текста на т. 2, ал. 2. Парламентарната комисия така или иначе може да проверява и да изисква от предприятията подобни данни. Тоест това й е дадено като правомощие. Така или иначе тя може да го направи.
Въпросът е друг – когато има обобщени справки, те да отиват към парламентарната комисия, освен към Комисията за защита на личните данни, с тази информация да разполагат в архива на комисията. Ако комисията желае да провери нещо, да провери дадени факти и обстоятелства, да разполага с тази информация. Това подобрява малко контрола. Иначе и сега даваме механизъм, ако желае, ежегодно комисията да иска тая информация.
Господин Ципов много внимателно ви каза този елемент, но не е бил чут. Той каза така: това правомощие го има. Ако комисията желае, така или иначе може да поиска тази информация. Ние казваме нещо друго: тя регулярно да постъпва в комисията, така или иначе парламентарната комисия да разполага с нея и само, когато желае, да поиска нещо допълнително. Това е предложението. Няма нищо фантастично, нищо революционно, нищо толкова страшно.
Колеги, мисля, че текстът е разумен. Ако парламентът прецени, аз настоявам той да бъде гласуван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Обявявам дебатите за приключени.
Преминаваме към режим на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в частта, в която комисията не подкрепя предложението му по чл. 261а.
Гласували 96 народни представители: за 16, против 77, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Мартин Димитров – в чл. 261а, ал. 4 след думите „наблюдаващ орган” – става реч за Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган – да се допълни: „и на комисията по чл. 261б, ал. 1”.
Гласували 100 народни представители: за 29, против 52, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 5, която по принцип подкрепя предложенията на народните представители Мартин Димитров, Иван Иванов, Димо Гяуров, Анастас Анастасов, Галина Милева и Красимир Ципов, както и текста на вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 6 има направено предложение от народния представител Христо Бисеров – § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за изказвания.
Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Уважаеми колеги, стигнахме до тази точка за прихващащия интерфейс. Това не е т. 53. След малко ще стигнем до нея, но това е един от най-важните текстове в основния закон – чл. 305, който се изменя.
Искам да ви обърна внимание, че тази промяна няма мотивация и до днес не получаваме мотивация. Промяната в т. 53 няма мотивация в законопроекта и до днес нито в комисията, нито в тази зала получаваме мотивите за промяна в закона. Ако е СРС, защо, какво се налага, кое го изисква? Няма дебат?! Дебатът се отказва.
Вижте за какво става въпрос! Знаете ли какво е прихващащ интерфейс? Според МВР е едно, но според европейските документи е друго.
Съгласно Резолюция на Съвета на Европа от 17 януари 1995 г. прихващащият интерфейс не е нищо друго освен точка – физическо място в мрежата, което се намира на територията на предприятието и където МВР може да се закачи.
Ако аз бъркам нещо, има подробни обяснения поне от двата големи мобилни оператора в България. Физическо местоположение, където се предоставя достъп. Крайна точка на дадена мрежа за физическо свързване. Това е прихващащ интерфейс.
Според българския сега действащ закон обаче той е малко разширен и е наречен входно-изходно средство. Сега незнайно защо, без никой да ни обяснява той се превръща в мониторинг център. От точка за прихващане, стигаме до системи, които очевидно съществуват. За това става въпрос, че с промените в тези точки се узаконява нещо, което съществува и което не е било в рамките на досега действащия закон. Ако е така, трябва някой да го каже. Ако е така, някой трябва да каже защо европейското определение не е българското определение и защо всичко това, цялата тази система се вкарва в задължения на предприятията, на тяхна издръжка и куп други въпроси.
Този спор, който излезе, с основание поражда съмнение, че отказът от прихващащ интерфейс не е извършен. Той е извършен в точка еди-коя си, член еди-кой си, но накрая в закона в чл. 305 в т. 53 узаконяваме съществуването на този прихващащ интерфейс. Ето за това е дебата.
Аз знам, че ще излезе например господин Вучков, ще обясни, аз няма да мога да му направя реплика, няма да мога да взема отново думата, както в комисията можеха да бъдат дадени тези отговори, те не бяха дадени. Никой в българското общество, освен колегите от МВР не знаят защо се променят чл. 503 и т. 53 от закона, а ако това не е законодателстване на тъмно – дайте ми някой по-подходящ пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма желаещи да репликират.
Заповядайте за изказване, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Уважаеми господин Бисеров, терминът „прихващащ интерфейс” за първи път е залегнал в отменения с този Закон за електронните съобщения, Закон за далекосъобщенията. Там се говори за възможности за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с дадено повикване в реално време, че се реализират само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Вие говорите за чл. 305. Много Ви моля, обърнете внимание на действащия чл. 304 от Закона за електронните съобщения. Той гласи следното: „Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързано с дадено повикване в реално време, се осъществява само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.”
В чл. 305 и следващите са въведени задълженията на предприятията, предоставящи такива обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за да могат да бъдат предавани към съоръженията за специализираната дирекция „Оперативно-технически операции” на Министерството на вътрешните работи и на Държавната агенция „Национална сигурност”. Става дума за нещо, което в случая няма нищо общо с разпечатките. Господин Вучков обясни в неговото предишно изказване, че това е оперативният способ „подслушване” по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Тъй като това няма как да залегне в Закона за специалните разузнавателни средства, защото там не са въведени задълженията за тези предприятия да осъществяват тези свои задължения и изисквания на закона, затова тяхното систематично място е тук в Закона за електронните съобщения. Още веднъж ви напомням, че тези текстове съществуват от 2003 г. Няма нищо ново в тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Като няма нищо ново, защо ги променяме? Кажете, обяснете?! Не е вярно, че няма нищо ново, има система от точки, която се превръща в система за мониторинг. Как няма нищо ново? Защо го променяме?
Като казвате, че това няма нищо общо с разпечатките, а със СРС-тата, обяснете, защо го променяме?! Разбирате ли? Отговорът, че това не е във връзка с разпечатките, не е отговор по същество! Ето за това става въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Ципов, имате възможност да отговорите.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Бисеров, ако бяхме богата държава, със сигурност Министерството на вътрешните работи щеше да закупува тази техника. За съжаление през целия този преход доказахме, че нямаме възможност тези специални служби да се сдобиват с такава техника. Затова още от въвеждането на тези задължения в Закона за далекосъобщенията, са предвидени такива изисквания, те да се предоставят от предприятията, предоставящи такива услуги. Тогава терминът в Закона за далекосъобщенията е бил „обществените оператори”.
Защо е необходимо да се въведе такава система за мониторинг? Тази техника, с която разполагат в момента предприятията, трябва да бъде ъпгрейдната, ако трябва