Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-02-26



Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно нашето решение от сряда първа точка в днешната работна програма е изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно последните публични изявления на министъра по повод намеренията на правителството за бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене”.
Предложението за провеждане на изслушването е внесено от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов на 19 февруари 2010 г. с вх. № 054-07-11.
Процедурата за изслушване се провежда по реда на чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За процедура има думата господин Димитров.
Кирчо Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Искам да направя процедурно предложение поради големия обществен интерес изслушването на господин министър Трайков да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението за пряко предаване на изслушването по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 141 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 64.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
От името на вносителите има думата господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Ние от Синята коалиция и СДС поискахме това изслушване, защото ситуацията в България с АЕЦ „Белене” е критична. Кой ли не дойде през последните седмици от Русия с категорично настояване за строежа на АЕЦ „Белене”! На мен ми е трудно да изброя всички имена, но бяха по няколко души на седмица.
Най-важният въпрос към министъра на икономиката е какви ангажименти са поети до момента и каква е позицията на кабинета. Българският кабинет не може да се люлее в своята позиция, тя трябва да бъде ясна и категорична. В момента има разминавания в изказванията на отделни министри. Този проект е най-големият за последните тридесет години и може да окаже изключително негативно влияние върху българската икономика, ако не е ефективен, както твърдим ние. Ние твърдим, че България няма нужда от АЕЦ „Белене”, особено с остаряла руска технология.
Вчера имах среща с министъра на икономиката на Румъния по покана на госпожа Цачева. Там ще строят централа трето поколение. Възприемат новите западни технологии, докато в България се въвежда остаряла руска технология. Защо? Това е като да си купиш стар трабант. Да си купиш нов, но да е трабант. Защо?
Преговорите се водят някъде между Министерския съвет, президентството, Кремъл и „Дондуков” 1 и 2. Това не може да продължава по този начин. Трябва да има ясна и категорична позиция.
Ваша е заслугата, господин министър, че показахте, че АЕЦ „Белене” не струва 3-4 млрд. евро, както твърдяха от тройната коалиция, а е по-скоро над 10 млрд. евро. Това е Ваша заслуга и никой не я отрича. Въпросът е, че този проект ще оказва влияние върху развитието на България през следващите 30-40 години и не може да се взимат решения по този проект без ясна позиция на българския парламент, без ясна и приета енергийна стратегия, без ясна оценка на разходите и ползите. Това е все едно да си купим копче и после да шием балтон.
Интересът на Русия по този проект е ясен – искат да си строят атомна централа. Интересът на България не е защитен и не е изяснен, господин министър и уважаеми дами и господа. В условия на криза се замислете само за едно нещо – девет месеца време отне на министър Дянков да намери начин да разплати този 1 милиард лева, които дължи на фирмите. Девет месеца! Сега с лека ръка се тръгва да се строи 20-милиарден проект при неосигурено финансиране.
Не е доказана нуждата от нова АЕЦ. И в момента в страната има сериозен излишък от мощности, те не се използват напълно. Енергоемкостта в България, потреблението на електроенергия за единица брутен вътрешен продукт е около четири пъти повече от средното в Европейския съюз. Тоест нашият интерес е да повишим енергийната ефективност. Това е най голямото спестяване. Загубите при пренос на електроенергия за България са от два до три пъти по-високи в сравнение с Германия или Италия - тук отново има огромна възможност за спестяване на електроенергия.
Тези 2 млрд. евро кредит, които дава Русия, са кредит и нищо друго. Те се дават, за да тръгне проектът и да няма спиране след това. Но, господин министър, този проект не може да бъде започнат, без да е ясна цялостната схема на финансиране. Това направиха БСП, ДПС и НДСВ, те са поръчали оборудване, без да е ясна цялостната схема на финансиране на проекта, което е изключителна грешка, да не използвам по-силни думи. Това вие не трябва да го повтаряте като практика. Докато целият проект няма ясна схема на финансиране, той просто не може и не трябва да продължава. Иначе прехвърляте отговорността от болната глава, която е ето там, на здравата. Тоест вече вие ще носите отговорност по „Белене”. Защо го правите? Това е грешка и беля, която направиха тези хора от тройната коалиция. Вие в момента искате да продължите тяхната грешка и съответно да поемете цялата отговорност. Това ще бъде огромен гаф и може да коства стабилността на кабинета – нещо, което ние не желаем да се допуска и което трябва да се избегне на всяка цена.
След като България изпълни критериите на Европейския съюз за възобновяеми енергийни източници, да не се окаже, че няма необходимост от „Белене” и от такава нова мощност. Защото България е поела ангажименти към Европейския съюз, които няма как да не изпълни. И след като ги изпълни, да не се окаже, че България няма нужда от нова мощност като „Белене”. Още повече, диверсифицирането на доставките на газ и газификацията на домакинствата също е огромен инструмент и огромен потенциал за повишаване на енергийната ефективност и спестяването на електроенергия.
Не е изяснен въпроса колко ще струва токът от АЕЦ „Белене”. Защото предишното правителство на тройната коалиция разказваше едни легенди, които се оказаха далеч от реалността – напълно грешни. Напълно грешни! При това положение не може да се продължи с този проект докато не е ясно не само финансирането, но и каква ще бъде цената на тока. На този въпрос категорично трябва да се отговори. Няма сигурен пазар. Има само една социалистическа теза, която си я повтарят от не знам колко години: „България е енергиен център на Балканите”. Ама кой ще купува тоя ток? Няма договори, няма осигурени доставки, нямате нищо, нищо нямате. Нищо нямате! Нищо нямате! И може да се окаже, че има централа, а няма пазар. Защото стана ясно, че „Белене” не е необходима за вътрешното потребление на ток. Няма осигурен пазар.
Може да се окаже много по-евтино, ако въобще е необходима нова ядрена мощност, да бъде построен VІІ или VІІІ реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Това може да бъде в пъти по-евтино, ако въобще е необходима ядрена мощност сред всички мерки по енергийна ефективност, които могат да бъдат предприети.
Какво ще стане с отработеното ядрено гориво, къде ще бъде съхранявано то в България? Този въпрос не е решен за „Козлодуй”, тръгва да се строи „Белене”. Тук има депутати от цялата страна. Кой ще вземе отработеното ядрено гориво? Кой град, колеги? Кажете кой ще го вземе? Кой град ще е готов да вземе това отработено ядрено гориво? Кой е готов? Някой да вдигне ръка – този, който е готов. Кой ще го вземе? Този въпрос не е решен за „Козлодуй”, а тръгва да се строи втора атомна централа, което е огромен проблем, който не може да бъде подминаван. Докато той не бъде решен, никакви нови атомни мощности не трябва да се строят. Този въпрос трябва да бъде решен.
Затова искаме първо енергийна стратегия, одобрена от парламента, и след това да се продължат разговорите по проекти като „Белене”.
Когато ГЕРБ дойдоха на власт, обещаха ревизия на Проекта „Белене”. На тези над 1 млрд. лв., които без осигурено финансиране и без договор за цялата централа миналия кабинет похарчи. Трябва да се направи ясна ревизия какви злоупотреби има там, как са изхарчени парите, в кои джобове са потънали. На тоя въпрос още не е отговорено. Преди да се продължи с Проекта „Белене” трябва да бъде потърсена категорична отговорност от миналото правителство, което забърка тая каша. И вие буквално бързате да поемете отговорността за каша, която забърка друг, и проблемът буквално да се излее върху главата на сегашното правителство.
Накрая, колеги, Проектът „Белене” може да се окаже най-бързия начин за връщане на БСП и ДПС на власт и провал на сегашната политика. (Единични ръкопляскания и възгласи от КБ и ДПС: „Е, е, е!”)
Ето, те затова и ръкопляскат и са толкова щастливи в момента. Защото много добре знаят какъв гаф е допуснат до момента с почването на строеж на централа, за която не е осигурено финансиране. Това е техен личен гаф.
Не поемайте тази отговорност, не правете тази грешка, защото това може да коства стабилността на бюджета, това може да коства отлагане излизането от кризата на България, може да коства стабилността, която имаме вече 12 години. Не правете тази грешка, колеги! Този проект трябва да бъде спрян, защото България няма нужда от него. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Давам думата на министър Трайков, който ще отговори на поставеното искане за изслушване.
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В това, което казвате, господин Димитров, има много истина, много верни неща, но Вие пропускате, умишлено или не, най-важния факт - че по въпроса с „Белене” има реалности, с които трябваше да се съобразяваме, един статус, който обективно съществува, и там трябва да взимаме решения.
От самото начало, когато нашето правителство дойде на власт, ние казахме, че не можем да продължим по схемата за АЕЦ „Белене” такава, каквато имаше до момента. Проектът към лятото на миналата година беше докаран до под кривата круша и въобще не беше ясно как ще продължава нататък. Всъщност в последните пет години по този проект имаше имитации – имитация на изследвания; имитация на чужд инвеститор; имитация на осигурено финансиране за 51%. Нищо от това не можеше да се случи и няма как да се случи.
Тогава ние казахме, че ще преценим доколко в тогавашната структура можем да стъпим в ангажиментите на предишното правителство и да осигурим финансиране за българската част на проекта. Ако трябваше да вземем такова решение, трябваше да минем през всички стъпки, които нормално се правят при такъв проект, с изследването на необходимостта на пазара, анализ на проекта, технико-икономически показатели. Защото тогава ние трябваше да носим търговския риск, свързан с една инвестиция около 5 млрд. евро за българските 51%.
Това, което имаме днес, господин Димитров, е нещо, което с този проект никога не е съществувало в последните 25 години, а именно че някой е готов да заложи собствените си пари без да чака нищо от държавата. Собствените си пари, а не парите на държавата. Това е изключително важно да се казва, когато говорим за „Белене”.
Директно на Вашите въпроси.
Ангажименти. Не сме поели ангажименти. Напротив, искаме да има публична дискусия по това по какъв начин искаме да влезем в проекта и да продължим, именно защото идеята, която се обсъжда в момента, не предвижда допълнителни средства от българския бюджет, от бюджета на НЕК или на БЕХ, гаранции – държавни или корпоративни. Защото до момента това, което имаме, е всъщност не 1 млрд. лв., а 1 млрд. евро вече вложени в „Белене”.
Ако спрем проекта, господин Димитров, се опасявам, че ще постигнем точно обратния ефект на това, от което Вие се притеснявате. Ако сега спрем проекта, просто така, е много вероятно да трябва ние да извадим допълнителни пари, които да плащаме като неустойки. Ако намерим начин да го продължим, тогава няма да се наложи да се дават повече пари. Но тук е ключът – какъв да бъде този начин? Можем ли да го намерим?
Ние имаме определено виждане по въпроса. То е формирано в резултат на няколкомесечни разговори със заинтересованите страни по него. Но аз, господин Димитров, имам лукса, за разлика от много от изказващите се по темата „Белене”, да нямам личен интерес и да не съм обвързан нито с тези, които лобират за проекта, нито с тези, които лобират против него. Така че аз мога да взема своето решение и да го предлагам на обсъждане, базирайки се изцяло на преценките си и на това, което считам за защита на обществения интерес. Това е, което правя.
Това, което обсъждаме в момента, е схема, при която, продължавайки процедурата по избор на стратегически инвеститор, осигуряваме междинно финансиране на проекта, за да може да има нещо, което да се предложи на стратегическия инвеститор, конкурсът за който ще се проведе след около година.
Това е, което искам да кажа и което смятам, че отговаря на всичките Ви въпроси. Реално точката би могло да се сложи и тук, но в името на публичността и на това всички аргументи да са на масата много се радвам, че се случва днешното изслушване. То е поредица от публични изяви по въпроса и наистина действията, които предприема българското правителство, трябва да отразяват най-добрия анализ на мненията в защита на обществения интерес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 по двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител, всеки от тях, в рамките на две минути може да зададе допълнителни въпроси. Изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.
Всеки един от народните представители от различните парламентарни групи има възможност да постави допълнителни въпроси в рамките на две минути. Не виждам независими депутати да присъстват в залата.
Мая Манолова (КБ, от място): По реда на групите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма предвидена такава задължителна процедура по реда на групите.
Има ли въпроси или няма?
Заповядайте, господин Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Ще мина директно към въпроса. Господин министър, можете ли да дадете гаранция от името на правителството – не от Ваше име или от името на министър Дянков, а от името на правителството, че Проектът „Белене” ще се реализира и на каква цена, че България няма да загуби ядрения си потенциал, технологии и кадри и ще остане важен енергиен център на Балканите? И естествено, кога ще се възстанови строителството, кога ще бъде завършен първи и кога втори блок на централата?
Две думи – няма време! Не знам дали знаете, но пети и шести блок в „Козлодуй” също имат експлоатационен срок и той е в обозримо бъдеще. Някои от съоръженията ще започнат да излизат от експлоатация още през 2017 г. Като имаме горчивия опит на трети и четвърти блок, нали разбирате, че трябва да сме готови?!
Има шанс или да излезем от клуба на ядрените държави, или да останем в него. От тази гледна точка илюзиите, които се внушават, че едва ли не има готов инвеститор за седми и осми блок и той ще го направи от днес за утре, са просто илюзии и това прекрасно се знае. Това, което говори Мартин Димитров – България може да излезе от клуба на ядрените държави, ако тя не бърза в момента. Има кой да седне! Мога да ви кажа: Турция – четири нови реактора; Албания ще прави заедно с Хърватска; Гърция – проект край Флорина с френски фирми, със „Сименс”; Сърбия до 2020 г.; дори Македония има такива намерения. Тоест, ако не побързаме – това, за което говори господин Мартин Димитров, просто ще бъде заето. Няма да има пазар за тази продукция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По времето на комунизма имаше практика първо да се започне да се строи нещо, след това да му се правят проектите, и след това да се оглежда дали то ще функционира и дали има смисъл от него.
Както ви е добре известно АЕЦ „Белене”, е в същото положение. Започнато е строителство на обект, за който няма яснота за това представлява ли интерес от икономическа гледна точка. Вие имате намерение да изберете консултант. Този консултант трябва да се произнесе за енергийната целесъобразност и ефективност, за икономическата целесъобразност и ефективност, за финансовата осигуреност и възможности за изграждането на проекта. Този консултант трябва да се произнесе дали той ще издържи като бизнес проект. Тоест консултантът трябва да отговори на ключови въпроси, които се поставят преди да започне строителството на който и да е проект.
Вие имате ли намерение да възложите тези задачи на този консултант – сериозен международен консултант, да изчакате неговото решение и да се съобразите с него? Имате ли намерение да ползвате международна експертиза по тези ключови въпроси, защото е съвършено очевидно, че предишните правителства направиха първите крачки и въвличат България в изграждане на това строителство, без да са свършили тази работа. Вие като модерен млад човек, като човек, който идва от бизнеса, който знае, че нещата трябва да станат смислено като бизнес проект – имате ли намерение да подходите по начина, по който подхожда целият развит и демократичен свят, да подходите с цялата култура на строителство, каквато е необходима, защото е очевидно, че в такава страна като България това не се е случило досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли друг народен представител?
Румен Петков, заповядайте.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да внеса уточнение, че аз също бях на вечерята с румънския министър-председател и с група румънски министри, в това число и икономическия. Там не стана дума, че румънския реактор е на около 30 години от времето на Николае Чаушеску и в този смисъл няма как да бъдат в една орбита с Проекта „Белене”.
Уважаеми господин министър, не считате ли, че в условия на криза разкриването на около 8000-10 000 работни места директно на площадката в Белене с тази 4-милиардна инвестиция, от която 30%, тоест около 1 милиард, трябва да бъде разположена на територията на Белене и на Плевенския регион, с изключително сериозното натоварване на българската икономика и разкриване на 30-35 000 работни места и в сектора на строителството, и в сектора на металопреработването, и в сектора на транспорта и цялата логистика. В условията на криза, това би било една изключителна възможност не просто България да се утвърди като енергиен център.
Тук приказките за това, че няма пазар, не са достатъчно сериозни и съм уверен, че вие си давате сметка, защото затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” доведе до енергийна криза в редица страни както на Балканския полуостров, така и в Югоизточна Европа като цяло. Ще бъде изключително полезно за България и ще даде много сериозен тласък и в социалната сфера, и в сферата на българската икономика. Благодаря ви.
Иван Костов (СК, от място): Каква енергийна криза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли друг народен представител?
Заповядайте, господин Делян Добрев.
Делян Добрев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Ние не се намираме в ситуация, в която този проект тепърва да започва. Той е започнал преди доста време и в него са инвестирани доста средства. Моят въпрос към министър Трайков е: колко точно средства са инвестирани? Можем ли ние с лека ръка да обърнем гръб на тези публични средства, които са инвестирани в този обект? Не е ли по-разумно ние да потърсим варианти, с които да спасим проекта без да даваме държавни гаранции или да накърним в какъвто и да е смисъл интереса на държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Добрев.
Има ли други народни представители?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изказванията на членове на правителството, включително и Ваши, през последните месеци показаха, че действително няма яснота как трябва да продължи проектът „АЕЦ - Белене”, и дори, бих казал, дали изобщо трябва той да продължи. В тази насока са и моите въпроси.
Вие заявихте още преди няколко месеца, че реалната цена на проекта е 10 милиарда евро. Моят прост въпрос е: кой ще даде тези пари и при какви условия?
Ще ви кажа защо питам това. Защото оставам с впечатлението, че самото финансово структуриране на проекта не е налице. И веднага питам: какво стана с договора, който беше сключен на 4 юни 2008 г. с „BNP Parisbas”, която имаше за цел да предложи финансовия модел. Ако тя не е могла да предложи финансовия модел, питам тогава: какви са изводите от това, че нито един стратегически инвеститор към момента не е заявил желание да участва в проекта? Вие по този повод преди три дни казахте: „Ако няма стратегически инвеститори, ще строим „Белене” и без стратегически инвеститор”. Но от самата липса на стратегически инвеститор не е ли ясно доказателство, за това, че проектът е високорисков, че е финансово необезпечен и икономически неизгоден. Иначе стратегическите инвеститори ще бъдат на опашка за строежа.
И накрая. Понеже Вие подчертахте, че ако България вземе заем от Русия, може да го връща чрез електроенергията, която се произвежда. Господин министър, ако ние участваме поне с 50% - не говоря даже за повече, в този проект и получим кредит за него в рамките на половината сума, тоест около 5 милиарда, това означава в продължение на петнадесет-двадесет, а дори и повече години да не използваме енергията и той да бъде икономически неизгоден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Иванов!
ИВАН Н. ИВАНОВ: И накрая само една последна дума. Планът, който е представил министър Шматко, показва, че от 2011 г. нататък финансирането трябва да бъде възложено на българската страна. Кой ще финансира от България, господин министър? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте да зададете Вашите въпроси, господин Петков.
Камен Петков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът към Вас, господин министър, е: каква ще бъде по-различната концепция на проекта „АЕЦ – Белене” спрямо предишното правителство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Петков.
Имате думата, господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Проектът „Белене” вече стана исторически. Кое ли правителство не практикува възможностите си по него! Ето, че и Вие имате възможност днес да изразите Вашето мнение точно, ясно и категорично от тази трибуна пред народните представители. Ако имахме Енергийна стратегия, минала през Народното събрание, щяха да бъдат задавани много по-малко въпроси, на които Вие, убеден съм, щяхте да отговорите по-състоятелно.
Първият ми въпрос е: след осем месеца застой на този проект какви са изводите Ви и чувството Ви за отговорност - забавихте ли проекта и какви са финансовите измерения за това забавяне?
Следващият ми въпрос е: как върви лицензирането на проекта - ще се случи ли и ако то се случи, кога ще започнете да строите заместващите мощности, имам предвид ядрените? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Аталай.
Заповядайте, господин Владимиров.
Любомир Владимиров (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните години в България доста политици се упражняваха на темата как България ще се превърне в енергиен център на Балканите. За да стане това, един от основните въпроси е необходимостта от продажба на електроенергия в този регион. По този въпрос се правят много спекулации.
В тази връзка партия „Атака” задава следния въпрос: ще има ли Националната електрическа компания ангажимент да изкупува дългосрочно произведената електрическа енергия от АЕЦ „Белене”, какъвто е случаят с ТЕЦ „Марица-изток 1” и ТЕЦ „Марица-изток 3”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Владимиров.
Има ли други народни представители? Не виждам желаещи.
Преминаваме към отговори от страна на министър Трайков.
Министър Трайков, имате възможност да отговорите на поставените към Вас въпроси от името на парламентарните групи.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми колеги, ако започвахме наново, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин, затова постоянно се връщаме в този дискурс. Много е важно каква е ситуацията, в която сме – какво трябва да платим, ако не направим нищо и какви варианти имаме да действаме отсега нататък.
Вариант № 1. Казваме: „Край, каквото било–било! Един милиард евро, заровен в площадката. Дотук сме, ще се съдим с руснаците - още няколко стотин милиона. Готово! Край! Милиард и половина – два заминали!”. Ако искаме този вариант, окей – нека да се чуе, нека да има обществен консенсус по въпроса, ще го направим така.
Каква беше логиката и подходът на новото правителство? Ние казахме: „Първо, ще направим анализ дали искаме ние да влезем, финансирайки 51% българско участие”. Ние казахме: „Не, не искаме да направим това”. Това е един търговски проект със свой търговски риск, има направени анализи и финансови модели. При определени допускания, сметката излиза. Знаете, че при прогнозирането на търговските проекти се правят допускания и ако им вярвате, тогава поемате риска, че те ще се случат и ще спечелите. Така че има направени такива допускания – може да стане, може и да не стане, може да е печеливш.
Само че ние казахме и аз лично смятам, че България нито може да си позволи да инвестира 5 милиарда в проекта, поемайки такъв риск, нито има нужда и желание да го прави. Затова започваме да търсим инвеститор, който е склонен да рискува собствените си пари, така че това, което вече сме платили, в крайна сметка да се материализира като някакъв дивидент. За тази цел започнахме да търсим стратегически инвеститор, а това отнема време. Знаете, че имаше история с „RWE” - известно време те преоценяваха желанието си да останат в проекта и в крайна сметка прецениха, че към тогавашната финансова структура няма как да се случи това, което е заложено в предварителното проектоспоразумение.
Оттук нататък ние продължаваме с процедурата за стратегическия инвеститор. Въпросът е: какво става дотогава? Пак има варианти.
Първо, казваме на руснаците: „Колеги, имаме нужда от една година. Дотогава няма откъде да вземем пари. Замразяваме проекта”. Първият вариант би бил те да се съгласят и да финансират със свои собствени средства работите дотогава. Вторият вариант би бил да кажат: „Не, това ни е прекалено дълго”, затова пак отиваме на арбитраж.
В резултат на няколкомесечните ни разговори започва да се материализира вариант за възможност номер едно, тоест те казват: „Добре, разбираме, че искате да вкарате стратегически инвеститор в проекта. Разбираме, че нямате възможност и не желаете да поемете риска да финансирате междинно през това време проекта. Затова сме склонни да разгледаме схема, при която поемаме на свой риск финансирането в междинния период”.
Въпросът е, когато те предоставят такова финансиране, какви гаранции ще имат, че ще си получат парите обратно. Първият и най-чист вариант би бил държавна гаранция. Ние казахме: „Няма да дадем държавна гаранция”. Вторият доста чист вариант за квазидържавна гаранция би бил гаранции от Националната електрическа компания или Българския енергиен холдинг, тоест залагат се активите – залага се мрежата на НЕК, ако сметките от „Белене” не излязат, се удовлетворяват оттам. Ние не сме съгласни с този вариант.
Тогава казаха: „Добре, отиваме към нещо като проектно финансиране”. Проектно финансиране за проект от магнитуда на „Белене”, още повече в ядрената енергетика, е нещо твърде необичайно. Подобен вариант би бил руснаците да предоставят финансиране, като срещу това получат съответстващ дял от капитала на проектната компания с ангажимента при намиране на стратегически инвеститор този дял да бъде продаден на стратегическия инвеститор.
Оттук започнахме вече по-сериозна дискусия, защото това показа качествено ново отношение, а именно готовността на някой различен от държавата и НЕК да заложи парите си върху успеха на този проект.
Тук обаче имаме редица ограничения. Тук идвам до отговора на въпроса на господин Петър Димитров: „Мога ли да дам гаранции, че проектът ще се реализира?”. Господин Димитров, не мога да дам, защото не знам дали руската страна ще приеме нашето предложение.
В момента подготвяме предложение, което изключва вероятността на какъвто и да е етап от развитието на проекта руската страна да се озове с по-голям дял в проектната компания от нас. Идеята е, първо, компанията да се финансира дялово, а след това самата компания – с дълг. Ако схемата стане такава и през това време не се подписва договор за строителство, но се развива, преговаря се по него, стига се до някакво положение, оставя се възможността на новия инвеститор да приеме или не приеме, да внесе своите виждания, ако всичко това стане, ако договорим и ескалацията по договора за строителство – основното нещо, което би предопределило интереса на стратегическия инвеститор, тогава има шанс цялото това нещо да се случи. Казвам ви, това би било чудо. Гаранции, че едно чудо ще се случи, не мога да дам.
Господин Костов, да изчакаме мнението на консултанта, естествено, това бихме направили, ако започнем. Всъщност, това го правим и сега. Затова не ангажираме свои пари, а искаме консултантът да създаде предпоставки да влезе инвеститор. Въпросът е какво става в междинния период – това, за което говорим.
Господин Петков, естествено, позитивният ефект от започването на проекта трудно би могъл да бъде оспорен. Това е нещо, което е допълнителен плюс към желанието да се намери начин то да се случи по стратегически и икономически обоснован за България начин.
Колко средства до момента са инвестирани? Около 600 млн. лв. кеш в последните две години. Преди това има и други средства за площадката, нематериални активи като намирането въобще на площадка. Това е скъп, времеемък и невинаги възможен процес. Инвеститори, които са разглеждали възможността за включване на проекта, оценяват самия факт за наличието на площадка и че проектът може да се случи на неколкостотин милиона. Те кореспондират пък на историческите разходи, които сме имали. Може да се каже, че вложените средства са около 1 млрд. лв.
Господин Иванов, кой и при какви условия ще даде заема? Неслучайно обясних, че това не е заем, който се дава като заем. Той по същество е заем, защото са пари, които строителят дава, за да може проектът да се случи и след това да си ги вземе. (Реплики от народния представител Иван Иванов.) По същество е заем, но по форма няма нищо общо със заема. Дори когато ще има заемна компонента, тя ще бъде към централата, тоест кредиторът трябва да приеме възможността да бъде удовлетворен, да си получи заема обратно. Тук стигаме до въпроса за електроенергията. Всъщност кредиторът няма да получи заема си чрез електроенергия, а чрез печалбата на дружеството, ако я има. Това пак е риск, който той поема.
По отношение на лицензирането, в момента втората редакция на техническия проект е в Агенцията за ядрено регулиране. След като първият път тя е имала неколкостотин или дори над хиляда забележки по него, те са адресирани и в момента преработеният проект е в агенцията. Предполага се някъде към средата на годината, ако всичко е наред, би могло да бъде лицензиран и есента да започне работата.
В този план не разглеждаме възможността за дългосрочен договор за изкупуване от страна на НЕК на електроенергия от централата, защото това би било друг начин за даване на корпоративна гаранция. За съжаление това се е случило с “Марица-1 и 3” – това е цяла отделна тема за разговори и размисли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков за отговорите, които даде по исканото от него изслушване по конкретно поставени въпроси.
Моля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат изключени.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, продължение.
Моля от името на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм да докладва господин Иван Иванов.
На вчерашното пленарно заседание стигнахме и гласувахме § 25. Предстои да бъде докладван проектът за § 26.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. Създават се чл. 38а – чл. 38ж:
„Възражения от трети лица
Чл. 38а. (1) В тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко физическо или юридическо лице, както и сдружения, представляващи фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11.
(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви.
(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката.
(4) Възражението се изпраща на заявителя, който може да представи становище по него.
(5) Възражението се разглежда от отдела по опозиция.
Опозиция срещу регистрацията
Чл. 38б. (1) Притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация, както и притежател на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без негово съгласие, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу:
1. регистрацията на марка, заявена по този закон;
2. признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.
(2) Опозиция по ал. 1, т. 1 се подава в тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(3) Опозицията по ал. 1, т. 2 се подава в срока между 6-ия и 9-ия месец от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(4) Опозицията се подава в два екземпляра, трябва да е мотивирана, да съдържа данни за лицето, което я подава, за марката – обект на опозицията, правното основание, на което се базира, и да е придружена с доказателства, когато е необходимо. Когато опозицията се основава на общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, тя трябва да е придружена с доказателства за общоизвестността или известността на марката.
(5) Към опозицията се прилага документ за платена такса.
(6) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 1, се уведомява заявителят на марката – обект на опозицията.
(7) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 2, се уведомява Международното бюро.
Проверка за допустимост и формална редовност
на опозицията
Чл. 38в. (1) За всяка опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 1, 2 и 3.
(2) Опозиция, която не е подадена в срок и/или за която таксата не е заплатена в срока по чл. 38б, ал. 2 или не е подадена от лице по ал. 1, е недопустима и по нея производство не се образува, за което се уведомява лицето, което я е подало.
(3) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 4 и когато се констатират недостатъци, се уведомява за това лицето, което я е подало, като му се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Когато недостатъците не бъдат отстранени в този срок, се взема решение за прекратяване на производството.
Производство по опозиция
Чл. 38г. (1) Опозицията се разглежда от състави на отдела по опозиция, които се състоят от трима експерти, единият от които е председател на състава.
(2) Единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата се изпраща на заявителя на марката – обект на опозиция. Едновременно с това на двете страни се изпраща уведомление, с което им се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може да се удължава двукратно с по три месеца по писмено искане, подписано от страните.
(3) Когато страните депозират споразумение по спора в срока по ал. 2, производството по опозицията се прекратява.
(4) Когато в срока по ал. 2 не бъде депозирано споразумение, на заявителя на марката - обект на опозиция, се предоставя двумесечен срок за отговор на опозицията. Ако в този срок заявителят на марката - обект на опозиция, не отговори, се постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства.
(5) Отговорът на заявителя на марката – обект на опозиция, се изпраща на лицето, подало опозицията, като му се предоставя едномесечен срок за становище.
(6) По искане на заявителя на марката – обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка през 5-те години, предхождащи публикуването на заявката на марката – обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на опозицията. За представяне на тези доказателства на лицето, подало опозиция, се предоставя двумесечен срок. Ако такива доказателства не се представят, се взема решение за отхвърляне на опозицията като неоснователна.
(7) Искането по ал. 6 се прави при първата предоставена на заявителя възможност да представи отговор по подадената опозиция.
(8) В 6-месечен срок от приключване на размяната на кореспонденция между страните съставът на отдела по опозиция разглежда опозицията, становището на заявителя на марката – обект на опозиция, и на лицето, подало опозицията, и представените доказателства, ако има такива, и постановява решение.
(9) Когато опозицията е неоснователна, се взема решение за отхвърлянето й.
(10) Когато опозицията е основателна, се взема решение за частичен или пълен отказ на регистрацията на марката - обект на опозиция.
(11) Редът за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции се определя с наредба на Министерския съвет.
Спиране на производството
Чл. 38д. (1) Производството по опозицията се спира по искане на заявителя на марката – обект на опозиция, когато е подадено искане за заличаване, отменяне или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на по-ранната марка.
(2) Производството по опозицията се спира служебно, когато опозицията се основава на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2, 4 или 6 или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на искане за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, или когато решението по опозицията зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган.
(3) Производството по ал. 1 се възобновява по искане на заявителя на марката след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките.
(4) Производството по ал. 2 се възобновява служебно след влизането в сила на решението по по-ранната заявка, на която се основава опозицията, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3 или след решението на съответния компетентен орган.
Регистрация
Чл. 38е. (1) В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3, когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация, публикация и издаване на свидетелство и му се предоставя едномесечен срок за плащането им. Таксите могат да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичането на предоставения срок.
(2) Когато таксите по ал. 1 бъдат заплатени, в едномесечен срок се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките, публикува се в официалния бюлетин на Патентното ведомство и на заявителя се издава свидетелство за регистрация.
Постановяване на решенията
Чл. 38ж. (1) Решенията по заявка за регистрация на марки се постановяват от държавен експерт, който води и кореспонденцията по заявката.
(2) Решенията по постъпили опозиции се постановяват от състав по чл. 38г, ал. 1, чийто председател е държавен експерт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми колеги, имате възможност да вземете отношение по § 26 – чл. 38а до 38ж.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 26 – от чл. 38а до чл. 38ж.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 27, 28, 29 и 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание от народните представители да вземат отношение? - Няма.
Подлагам на гласуване параграфите 27, 28, 29 и 30.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
„§ 31. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „председателят на Патентното ведомство” се заличават и пред думата „постановява” се добавя „се”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.”
3. В ал. 3 думите „от председателя на Патентното ведомство” се заличават.
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Решенията по ал. 1-3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание от народните представители за изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване § 31.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Когато искането е по чл. 26, ал. 3, т. 4 и е придружено с влязло в сила решение, с което е установено, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, не се изпраща екземпляр от искането на притежателя на марката, а се постановява решение за заличаване на марката.”
2. В ал. 4 думите „председателят на Патентното ведомство” се заличават и пред думата „взема” се добавя „се”.
3. В ал. 5 думите „председателят на Патентното ведомство” се заличават и пред думата „взема” се добавя „се”.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) Решенията по ал. 1, 4 и 5 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.”
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „тримесечен” се заменя с „шестмесечен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания от народните представители по § 32? – Няма.
Подлагам на гласуване § 32.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
„§ 33. Член 47 се изменя така:
„Чл. 47. Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 2, чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 4 и 6 могат да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване § 33.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 34, 35, 36 и 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказвания от народните представители? – Няма.
Моля да гласувате параграфите 34, 35, 36 и 37.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
„§ 38. В чл. 57а, ал. 2 думите „Министерството на земеделието и продоволствието” се заменят с „Министерството на земеделието и храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? – Няма.
Моля народните представители да гласуват § 38.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 39 и 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Не виждам желание за изказвания.
Подлагам на гласуване параграфите 39 и 40.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41:
„§ 41. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думата „молба” се заменя с „искане”, а думата „подадена” се заменя с „подадено”;
б) в изречение второ думата „Молбата” се заменя с „Искането”, а думата „нея” се заменя с „него”.
2. В ал. 2 думата „молба” се заменя с „искане”, а думата „Молбата” се заменя с „Искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Няма желание за изказвания.
Подлагам на гласуване § 42.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. В чл. 72а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Регламент 40/94/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, наричан по-нататък „Регламент”, се заменят с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.
2. В ал. 4 и 5 думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 43.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията предлага да се създаде нов § 44:
„§ 44. В чл. 72б, ал. 1 думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създадения нов § 44.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45:
„§ 45. В чл. 72в се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 108-110 от Регламента” се заменят с „чл. 112-114 от Регламент (ЕО) № 207/2009”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заявителят представи:
1. превод на документите на български език;
2. изображения на марката;
3. документ за платени такси за заявяване и експертиза;
4. местен представител по индустриална собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 45.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В чл. 72г навсякъде думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания няма.
Подлагам на гласуване създаването на новия § 46.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията предлага да се създаде нов § 47:
„§ 47. В чл. 72д думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създадения нов § 47.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 48:
„§ 48. В чл. 81 се създава нова ал. 6:
„(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 45, който става § 48.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 46, който става § 49.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 50:
„§ 50. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се отменя.
2. Създават се т. 13, 14 и 15:
„13. „Опозиция” е възможност, с която лицата по чл. 38б, ал. 1 разполагат, за да се противопоставят на регистрацията на марка, заявена по реда на този закон, или на признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.
14. „Агент или представител” за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3 е всяко лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.
15. „Фирма” за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6 не включва вида на търговеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 47, който става § 50.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията предлага да се създаде нов § 51:
„§ 51. В § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „Регламента” се заменя с „Регламент (ЕО) № 207/2009”.
2. В ал. 3 думите „чл. 42 от Регламента” се заменят с „чл. 41 от Регламент (ЕО) № 207/2009”, а думите „чл. 8 от Регламента” се заменят с „чл. 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009”.
3. В ал. 4:
а) в т. 1 думите „чл. 51 от Регламента” се заменят с „чл. 52 от Регламента (ЕО) № 207/2009”;
б) в т. 2 думите „чл. 52, ал. 1 и 2 от Регламента” се заменят с „чл. 53, ал. 1 и 2 от Регламента (ЕО) № 207/2009”.
4. В ал. 5 думите „чл. 106 и 107 от Регламента” се заменят с „чл. 110 и 111 от Регламент (ЕО) № 207/2009”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване създадения нов § 51.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, както и текста на § 48, който става § 52; § 49, който става § 53; и § 50, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 48, който става § 52; § 49, който става § 53; и § 50, който става § 54.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Иван Иванов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 55:
„§ 55. Министерският съвет приема наредбата по чл. 38г, ал. 11 и наредбата по чл. 42, ал. 4 в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 51, който става § 55.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими