Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-03-04


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, както знаете, програмата и за настоящата седмица бе гласувана в пленарното заседание миналата сряда. Движейки се по нея, стигнахме до т. 11 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, с която ще продължим.
Преди това обаче, на основание чл. 43, ал. 5 от правилника правя предложение за промяна в дневния ред, като в пленарното заседание в петък, 5 март 2010 г., като първа точка да бъде поставен за обсъждане Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт.
Предложението с Проекта за решение се размножават в момента и ще ви бъдат раздадени.
Подлагам на гласуване включването в дневния ред за 5 март 2010 г., петък, като точка първа от работата на пленарното ни заседание обсъждане на Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт.
Гласували 149 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
За процедура има думата Ваньо Шарков.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на 4 март 1977 г., в резултат на опустошителното земетресение с епицентър Вранча, в Свищов загинаха над 120 души – по официални данни. Неофициално, заради наложеното информационно затъмнение, жертвите са повече от 250.
Госпожо председател, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на тези жертви от Свищов. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобщения:
Постъпили законопроекти и проекторешения от 24 февруари 2010 г. до 2 март 2010 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – Проект Дунав мост”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносители са Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по здравеопазването и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Вносител е Стоян Мавродиев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по здравеопазването и Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт. Вносители са Искра Фидосова и група народни представители.
До председателя на Народното събрание е постъпило писмено съгласие от народния представител Венцислав Василев Върбанов - народен представител от 8. многомандатен избирателен район – Добрич, с което ме уведомява, че на основание чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с настоящето писмено съгласие заявява изричното си такова за възбуждане на наказателно преследване срещу него.
Има искане да бъде уведомен главният прокурор на Република България за писменото съгласие, както и да бъдат информирани народните представители на първото следващо заседание.
Писменото съгласие е постъпило на 2 март 2010 г. Днешното пленарно заседание се явява първо, поради което и сега се оповестява това съгласие.
На 1 март 2010 г. от Министерството на външните работи е постъпил Отчет за степента на изпълнението на политиките и програмите за 2009 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отчетът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 2 март 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за:
1. Общ индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. януари 2010 г.
2. Бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. февруари 2010 г.
3. Транспорт – железопътен, пътнически, автобусен, морски, речен, товарен, автомобилен и градски и електротранспорт за четвъртото тримесечие на 2009 г.
4. Пощенски услуги за четвъртото тримесечие на 2009 г.
5. Приходи и разходи на предприятията от дейностите на транспорт, съобщения и услуги за четвъртото тримесечие на 2009 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на съответните постоянни комисии - Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА, ИЗВЪРШВАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С Доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят й – народният представител Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Евгени Ангелов – заместник-министър, и госпожа Силвана Любенова от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
акредитацията, извършвана от Българската служба за
акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет
на 15 януари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 февруари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация.
На заседанието присъстваха: госпожа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”; госпожа Жана Райчева – началник на отдел „Техническа хармонизация – храни и хоризонтални въпроси”; госпожа Елза Янева – изпълнителен директор на Българската служба за акредитация; представители на Съвета по акредитация към Изпълнителна агенция на Българската служба по акредитация, на Асоциацията за индустриалния капитал в България, на Федерацията на научно-техническите съюзи в България и други.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Мая Христова.
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, прецизира регламентацията на дейността, политиките и организацията на работа на националния орган по акредитация, какъвто е Изпълнителната агенция „Българската служба за акредитация”. Наименованието на закона се изменя с оглед постигане на яснота относно предмета му и обхвата на акредитацията, регламентирана с него: „Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието”.
Законопроектът не въвежда нови принципи и решения в правната уредба в този сектор, а единствено допълнително систематизира и прецизира материята, като отразява и разрешава възникнали противоречия в практиката по прилагането на закона и получените препоръки във връзка с присъединяването на Изпълнителна агенция „Българската служба за акредитация” като страна по многостранното споразумение на Европейската организация за акредитация за признаване на резултатите от дейността по акредитация на европейско ниво.
С предлаганите промени се цели допълнително регулиране на устойчивостта и безпристрастността на процеса по акредитация, въвеждайки актуалните решения и практики, съобразени със съвременните тенденции и изисквания на международните стандарти за дейността на органите по акредитация, както и на приетия през 2008 г. Регламент № 765 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти.
Регламентира се изрично, че Изпълнителна агенция „Българската служба за акредитация” е националният орган по акредитация на Република България и че осъществяваната от нея дейност е нестопанска съгласно изискванията на Регламент № 765/2008.
Прецизира се кръгът на лицата, които могат да получат акредитация. Това са едноличните търговски и юридически лица. Засилват се гаранциите за безпристрастност от страна на ръководството на агенцията и членовете на колективни органи, участници в процеса по акредитация – комисии по акредитация, комисия по възражения и техническите комитети по акредитация. Въвеждат се изисквания за назначаване на длъжностите изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор на агенцията. Разширяват се правомощията на Съвета по акредитация.
Предлага се да отпадне изричната забрана за заплащане на членовете на Комисиите по акредитация и Комисията по възражения. Обемът на работата на комисията е голям и ангажирането на участниците в тях не може да бъде оправдано при съпоставка на факторите време и висока квалификация и липсата на заплащане. Отпадането на този текст не води автоматично до задължения за заплащане, а дава по-голяма свобода на агенцията при възможност за такова и при избора на специалисти. Предлаганата промяна няма да доведе до допълнителни разходи за държавния бюджет.
Прецизира се началният момент за откриване на процедурата за акредитация във връзка с въведените срокове за провеждане и завършване на процедурата по акредитация. Намалява се срокът за извършване на процедурата за акредитация от 18 на 14 месеца от откриването й.
Регламентира се възможност за прехвърляне правата на лицето, подало заявление за акредитация, и на предоставената акредитация при спазване изискванията на процедурата за акредитация на агенцията, както и възможност да се преиздава сертификатът за акредитация при промяна на обстоятелства, посочени в неговото съдържание.
Предвижда се процедурите и правилата за акредитация на агенцията да се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник”.
В отговор на препоръка, направена при партньорски проверки от Европейската организация за акредитация, чийто пълноправен член е агенцията, е възприета промяна на терминологията. Урежда се поддържането на акредитацията, като се приема, че надзорът е само част от поддържането й, с което се цели осигуряване на непрекъснато съответствие на акредитираните лица с изискванията за акредитация.
Увеличава се размерът на глобите и имуществените санкции и се въвеждат две нови основания за административно-наказателна отговорност. Предложеното увеличение на санкциите за недобросъвестни субекти има за цел да засили превенцията и да доведе до намаляване броя на нарушенията.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно това ограничителни ли са изискванията за заемане на длъжността на изпълнителен директор на Българската служба за акредитация, предвиден ли е преходен период за валидността на издадените досега документи от дейността на Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, регистриран като не правителствен орган с предмет на дейност „акредитация и упълномощаване на органи за оценяване на съответствието на продуктите”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва да изслушаме становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което ще ни бъде представено от председателя на комисията - народният представител Светлин Танчев.
Заповядайте, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК Светлин Танчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 3 февруари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и Елза Янева – изпълнителен директор на Българската служба по акредитация.
Настоящият законопроект има за цел да систематизира и прецизира правната уредба, свързана с дейността, политиките и организацията на работа на Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация”. В предлагания законопроект изрично се посочва, че Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” е единственият национален орган по акредитация в Република България и осъществяваната от нея дейност е нестопанска. Със законопроекта се засилват правните гаранции за безпристрастност на колективните органи, участващи в процеса по акредитация, преакредитация или разширяване на обхвата на акредитация, установени в Регламент № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета. В проектоакта се урежда редът за осъществяване на последващ надзор относно съответствие на акредитираните лица с изискванията за акредитация. В законопроекта се предлага увеличаване размера на санкциите и разширяване обхвата на административно-наказателната отговорност, с което се цели намаляване броя на нарушенията.
Предложеният законопроект създава необходимата правна рамка за въвеждане в националното законодателство на изискванията на Регламент № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти. Регламентът определя изискванията, на които трябва да отговарят националните органи по акредитация и органите за оценяване на съответствието.
Бележки по законопроекта:
1.Текстът на § 5 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
„§ 5. Чл. 4. Акредитацията се извършва съгласно изискванията на хармонизираните стандарти, данни за които са публикувани в „Официален вестник” на Европейския съюз, съгласно чл. 11 от Регламент 765/2008 и, където е приложимо, допълнителни изисквания, включително определени в секторните схеми за акредитация.”
2. Текстът на § 6 се предлага да се промени така:
„§ 6. Член 5, т. 2 „в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, при спазване на чл. 7 от Регламент 765/2008.”
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, съответства на разпоредбите на Регламент 765/2008.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителя има ли желание за изказване? Няма.
Откривам дебатите по обсъждания законопроект.
Народният представител Евгени Стоев има думата.
Евгени Стоев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, се предлагат промени, с които се цели да се въведат в България международните положителни практики и международните стандарти в дейността на Българската служба за акредитация. Това се прави, за да се приведе българското законодателство в съответствие с действащия Регламент 765/2008/ЕС и на следващо място да се прекрати дейността на самозваната организация Български съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, която е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел с предмет на дейност „акредитация и упълномощаване на органи за оценяване на съответствието на продуктите”.
Проблемът стигна до Брюксел, до Европейската организация за акредитация, че нелегитимна организация от 10 и повече години заблуждава клиентите, като дават за пример различни страни, в които има повече от един орган за акредитация, като например Германия, но там органите по акредитация не се припокриват и не се конкурират.
С приемането през 2005 г. на Закон за акредитацията законодателят еднозначно определи Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” като специализиран държавен орган за акредитация на лицата, които осъществяват дейности по изпитване, калибриране, сертифициране на продуктите, сертификация на системи за управление, сертификация на персонал, както и органи за контрол и проверяващи по околната среда. Ето защо осъществяването на дейности по акредитация на органи за оценяване на съответствието от други организации, различни от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, е не съответстваща на законовите изисквания практика.
В Четиридесетото Народно събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, изпълнявана от Българската служба за акредитация, е приет на първо четене и през м. март 2008 г. е спрян от второ четене.
Сега със законопроекта изрично се посочва, че Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” е единственият национален орган по акредитация в Република България. В § 9 се посочва, че агенцията осъществява нестопанска дейност, свързана с дейностите по оценяване на съответствието, като в чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: утвърждава процедурите за акредитация; акредитира, като издава сертификати за акредитация и приложения към тях; преиздава сертификати за акредитация; преакредитира; утвърждава правила за работа на комисиите и правила за работата на Съвета по акредитация; утвърждава ценоразпис на услугите, извършвани от агенцията, след одобрение на Съвета по акредитация; осъществява дейности по поддържане на акредитацията и потвърждава акредитацията; делегира правомощия по управление процеса на акредитация; изготвя проект на бюджет на агенцията и го предлага за одобрение от Съвета по акредитация. Последният е постоянно действащ орган и се състои от 26 члена, включително изпълнителен директор на агенцията без право на глас и по 5 представители на заинтересованите от процеса по акредитация страни в следните групи:
първа група – министерства, определени с решение на Министерския съвет;
втора – организация от индустрията;
трета – организации, представляващи потребители;
четвърта – организации, представляващи експерти;
пета – организации, представляващи акредитирани лица.
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” като пълноправен член на Европейската организация за акредитация ще надзирава и поддържа акредитацията с цел непрекъснато съответствие на акредитираните лица с нормативните изисквания и международните стандарти за акредитация. Засилени са и санкциите в законопроекта с превантивна и възпираща цел, за да се намали броят на нарушенията.
Предлагам да подкрепим предложения законопроект, за да може да се регулира безпристрастността и устойчивостта на процеса по акредитация, като се отчитат съвременните тенденции и изисквания на международните стандарти за дейността на органите по акредитация, а също българското законодателство да се приведе в съответствие с Регламент № 765 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2008 г.
Със законопроекта се прецизира регламентацията на дейността и организацията на работата на националния орган по акредитация, какъвто е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоев.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Народният представител Валентин Николов има думата.
Валентин Николов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, който е на база на Регламент 765/2008, мисля, че в момента ще вкара в ред пазара, който беше създаден във връзка с акредитацията и впоследствие със сертификацията на българския пазар. Реално погледнато, този закон е важна част от свободното придвижване на стоки и услуги в Европа.
Знаем, че Законът за обществените поръчки доста умело успя да провокира фирмите да се сертифицират на българския пазар. Създаде се една частна фирма БСДАУ, която успя да сертифицира 28 органа, които от своя страна сертифицираха близо около 700 фирми. Разбира се, това създава на база новия регламент проблем пред тези фирми на българския пазар на стоки и услуги. Знаем, че тази организация не е член на ЕА. Това не само поставя въпрос, а в Европа няма да признаят тези сертификати.
В комисията възникна диалог във връзка с това дали да не се даде гратисен период на тези фирми, както изисква регламентът – до 31 декември 2014 г., за да могат да се акредитират и впоследствие да се сертифицират съответните 700 фирми. Но ако дадем такъв срок, то значи, че ние трябва да ги узаконим, при условие, че никой акредитиращ орган в Европа не би ги признал. Затова аз лично съм против да се дава такъв гратисен период специално на тези фирми. Иначе регламентът е приложим за фирмите, чиито акредитации изтичат, но не по-късно от 2014 г.
Тези акредитации, които са дадени от орган – член на ЕА, са първият проблем, който възниква с този закон.
Втория проблем е във връзка с изискването на длъжността – изпълнителен директор. Тук изискванията са за седем години професионален опит. За оценителите в Агенцията е пет години, с две години се изисква по-голям опит, отколкото за служителите на Службата по акредитация.
Аз мисля, че на второ четене могат да се предложат промени, с цел да се направи така, да има по-голяма конкуренция за изпълнителен директор, защото това доста ограничава хората, които могат да кандидатстват за такъв.
Мисля, че с този закон ще се вкара в ред пазарът на стоки и услуги в България и по този начин Службата по акредитация ще бъде един достоен орган от семейството на Европейската агенция за акредитация (ЕА). Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За разлика от господата Стоев и Николов, аз няма да подкрепя промените в Закона за акредитация. Няма да ги подкрепя, защото подобен закон вече беше внесен в предишното Четиридесето Народно събрание и въпреки подкрепата, която тогава управляващите партии БСП, ДПС и НДСВ оказаха за приемането на този закон, поради сериозните забележки и протест от страна на бизнеса законопроектът не беше изобщо предложен за второ гласуване в пленарна зала. Макар че този законопроект има различия спрямо внесения преди внесения преди две години в Четиридесетото Народно събрание, аз продължавам да откривам там текстове, които очевидно не са в интерес на процеса на акредитация.
Веднага започвам с един въпрос, който беше засегнат в малко превратна светлина, а това са изискванията за ръководството на агенцията, за изпълнителен и заместник-изпълнителен директор. Беше казано, че е добре, че се иска „седем години професионален опит”, само че нека да продължим след думите „професионален опит” това, което предлага чл. 10а, текст, който в действащия закон го няма. „Професионален опит строго в областта на акредитацията или оценяването на съответствието, от който три години в изпълнение на оценки или одити на място и най-малко две години опит в управление на стопански или административни структури и владеене на работния език на европейския орган.”
Когато съчетаете всички тези изисквания, се оказва, че за изпълнителен директор, а същите изисквания са и за заместник- изпълнителен директор, кандидатите в цялата страна сигурно се броят на пръстите само на едната ръка. Това е една феодализация на орган, който трябва да бъде отворен към бизнеса. Тъй като освен този текст за по-голямо застраховане, че други хора не могат да влязат в зоната има, и специални забранителни текстове, които изискват през последните три години да не е осъществявал дейности по оценяване на съответствието или консултации в областта на акредитацията или оценяването на съответствията, ако е бил едноличен търговец или сътрудник, или акционер в юридически лица, които са осъществявали тази дейност. Това означава нещо, което наистина огражда с „Китайска стена” влизането в ръководството на тази агенция. Както ми каза един приятел: „Ако подобни изисквания три години преди това да не са се занимавали с такава дейност бяха поставени към министрите в кабинета, самият ресорен министър Трайчо Трайков, който идва от енергийна компания и стана министър по икономиката, енергетиката и туризма, трябваше да чака три години, за да стане министър. Министър Плевнелиев също трябваше да чака три години, министър Мирослав Найденов...”
Аз питам, кого обслужва един такъв текст – седем години?! Запитах комисията: „Защо седем, защо не десет, можеха и до десет да стигнат?” Отговориха ми: „Е, десет е много, ама седем е малко повече от това, което сме сложили за оценителите – пет години.” Такива аргументи са невалидни и такива текстове по никакъв начин нито хармонизират нашия закон с европейските изисквания, нито съществуват в който и да е друг регламент.
Освен това по отношение на финансирането на агенцията. Запазва се държавното финансиране, а в същото време в един от основните принципи на Регламент 765/2008, който е основополагащ, е записано: „Принцип № 17, акредитацията трябва да се осъществява като самофинансираща се дейност.” Тук се запазва бюджетното финансиране. Държавите членки следва да гарантират наличието на финансова подкрепа, забележете, за осъществяването на специални задачи, но в общия ред на дейност на агенцията това трябва да бъде една самофинансираща се структура.
На следващо място, казва се, че Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” изцяло е в съответствие с регламента на Европейския парламент и на Съвета. Нека кажем, че акредитациите се извършват в седем области, от които партньорска проверка на Българската служба за акредитация е преминала само в две от областите. В пет области и забележете – това са наистина важните области в акредитацията (изпитване, калибриране, контрол, сертификация на продукти, сертификация на системи за управление на околната среда) партньорската проверка не е преминала успешно от Българската служба за акредитация.
С други думи в тези случаи трябва да се търси съдействието на тези агенции или аналогични служби в останалите страни – членки на Европейския съюз.
Аз приемам, че трябва да има един орган. Считах, че той трябва да бъде обществен, прието е да бъде по този начин, но питам, след като това ще се осъществи, за да има действително един-единствен орган, защо трябва да има един такъв направо репресивен към бизнеса текст, който нещо повече, не използва механизма, който е заложен в самия регламент на Европейския съюз.
Искам да ви прочета директно текста на регламента. В регламента се заявява, че в чл. 39 „Сертификатите за акредитация, издадени преди 1 януари 2010 г., могат да останат валидни до датата на изтичането им, но не и след 31 декември 2014 г.” Европейската комисия чрез регламента дава петгодишен срок – 2010, 2011, 2012, 2013 до края на 2014 г. Оспорват се акредитации, които са направени от алтернативен орган за акредитация. Ние не можем да оспорваме решението на съда, който по Закона за юридическите лица с нестопанска цел е дал правата на този алтернативен орган по акредитация да осъществява тази дейност. Когато се избягва какъвто и да е преходен период, това фактически е една вендета. Дайте сега, тези хора от бизнеса, които са получили акредитация от алтернативния орган – м. ноември, м. декември още м. февруари, м. март отново да получат следващата акредитация.

Това е един наистина балкански синдром – нещо, което Европа разрешава, ние в интерес на някакви, действително, противопоставяния, които сигурно съществуват, не се възползваме от него. Затова не се учудвам, че до комисията и респективно до членовете на комисията, включително до мен, постъпиха писма: от господин Божидар Танев – председател на Българската стопанска камара, където той буквално се възмущава от тези текстове; от Асоциацията на индустриалния капитал; от други такива уважавани в страната стопански организации, които наистина категорично считат, че по този начин формулирани изискванията за заемане на ръководните постове, финансирането, което трябва да бъде основно, така че агенцията да бъде самофинансиращ се орган и липсата на преходен период в Преходните и заключителните разпоредби, действително отклоняват закона от целите, които трябва да се преследват, за да се хармонизира законът с регламента на Европейския съюз.
Тези съображения, има и други, които аз ще предложа под формата на промени между първо и второ четене, ако законопроектът мине в пленарната зала, но тези съображения накараха както мен, така и моят колега Мартин Димитров, в комисията да гласуваме против закона. Това всъщност е принципна позиция, която заемаме от две години насам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Николов.
Валентин Николов (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, искам да кажа, че с голяма част от Вашите съображения съм абсолютно съгласен. Единственият въпрос, по който се разминаваме, е във връзка с акредитациите, издадени от БСДАУ. Както казах в своето изказване, 28 фирми са акредитирани. Те просто трябва да се преакредитират.
Какъв е случаят в другите държави? Наистина в някои от членовете на Европейския съюз имаше повече от един орган за акредитация, но реално погледнато те бяха членове на Европейската организация за акредитация (ЕА). Бихме задали въпроса: една фирма, която е получила сертификат от БСДАУ, дали би била призната в други държави на Европейския съюз? Аз считам, че не. Ако дадем специално за тях някакъв гратисен период, както го изисква Регламент 765, няма ли да влезем в противоречие - в Европейския съюз да не бъдат признати, а само ние в България да ги признаем? Това е единственото ми притеснение. Иначе съм съгласен, че не трябва да налагаме рекет. Така или иначе, БСДАУ е регистрирана, мисля, че през 1998 г., а малко след нея е създадена Българската агенция за акредитация, доколкото си спомням. Наистина българското законодателство е позволило да се пише в регистрацията на фирмата, че може да извършва акредитация. Наистина е така, но реално погледнато аз си мисля, че в Европа нито една фирма – член на ЕА, или нито една държава не би признала акредитациите, издадени от БСДАУ. Затова ние, както винаги, просто сме уникален случай и трябва да погледнем законопроекта малко по-внимателно между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Има думата за дуплика народният представител Иван Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Николов! Пред мен е един от документите, който ни е изпратен от Българската стопанска камара. В него се заявява, че действително българският съд с Решение от 11 юни 1999 г. и след това с шест пререгистрации по Закона за юридическите лица с нестопанска цел е дал възможност в предмета на дейност да има и „упълномощаване и акредитация на органи за оценяване на съответствието на продукти с изискванията на доброволните стандарти”. Няколко години по-късно, през 2002 г., Комисията за защита на конкуренцията определи акредитацията, извършена от този орган – Български съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, за легитимна и равностойна на тази на Българската служба за акредитация в доброволната сфера. При това положение, при наличие на два органа, които са легитимни в страната и при становището, което ни се дава от бизнеса, аз считам, че ние нямаме възможност за такова възражение, каквото Вие казвате.
Вие не изхождате от това, че тази акредитация е призната в българската държава, а казвате – а в коя друга държава ще бъде призната? Това вече е въпрос на тези, които са получили акредитацията. Дадената акредитация ще важи там, за където тя е издадена. Нека те, ако имат потребност от друг вид акредитация, съответно да имат възможността да изберат – или да се използва този петгодишен преходен период, в който да може тази акредитация, за която те са похарчили преди всичко време, труд и средства, да бъде валидна, или ако искат да се разшири на територия, където в момента тя не е валидна, да го направят по съответния начин, предвиден в закона.
Що се отнася до фирмите, господин Божидар Данев каза, че са извършени над 78 акредитации и преакредитации на български органи за сертификация, те са явно повече. От своя страна през последните 2-3 години те са сертифицирали или контролирали над 400 системи за управление и над 25 хил. продукти на 7 хил. български фирми. Дори това да са завишени данни, ако Вие поставяте под съмнение записаното тук, Вие едва ли не поставяте под съмнение и тези 25 хил. продукти на българския бизнес, предназначени за българската индустрия и българските граждани. Добре е ние да говорим по начин, който да е в съответствие с решения, взети от българския съд и от Комисията за защита на конкуренцията. В крайна сметка другото оспорване аз считам за не особено сериозно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Има думата госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че се налага да взема отношение във връзка с поставените въпроси за дейността на Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване.
Съгласно чл. 39 на Регламента действително се дава преходен период за валидността на сертификати, издадени преди 1 януари 2010 г., като те могат да останат валидни до срока на изтичането им, но не по-късно от 31 декември 2014 г. Този текст на регламента е директно приложим. Ние нямаме нужда в български закон да пренасяме по някакъв начин тази разпоредба, да я тълкуваме, разширяваме или стесняваме. Така че който има право да се възползва от тази разпоредба, може да го направи на основата на регламента.
Възниква въпросът обаче защо е предвидена тази разпоредба и за кои сертификати се отнася? Както вече беше споменато, имаше малък брой държави - членки на Европейския съюз, в които съществуваше система от национални органи по акредитация. Един такъв случай е Германия, само че там системата от национални органи по акредитация се състоеше от неконкуриращи се помежду си органи, които извършваха акредитации в определени, но различни области. Всички те бяха членове на Европейската организация по акредитация, работеха по правилата на тази организация – общоприети европейски правила, и бяха под контрола на тази организация. Те бяха и страна по многостранното споразумение в различните области на тази организация.
По тази причина, след като регламентът постанови, че трябва да има единствен национален орган по акредитация, тази система от органи трябва да се преструктурира. Мисля, че в Германия вече решиха този проблем и са определили единствен национален орган.
Възниква въпросът: какво става със сертификатите за акредитация, издадени от преди това съществувалите органи? Тъй като те са били издавани по общоприетите в рамките на Европейската организация за акредитация (ЕА) правила, приложимите стандарти, били са под контрола на тази организация, били са част от системата на доверие, изградена в тази организация, е нормално тези сертификати за акредитация да бъдат валидни, така както е посочено в чл. 39, до изтичането им, но не повече от края на 2014 г.
За съжаление, ситуацията в България е коренно различна. У нас има един национален орган по акредитация, който е член на Европейската организация за акредитация и това е Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация”. За съжаление, Българският съвет за доброволна акредитация и упълномощаване (БСДАУ) не членува в ЕА, не е под контрола на ЕА и никой не може да твърди дали съответства или не съответства на правилата за действие в тази организация. В този смисъл той не е член на тази система на доверие, изградена в Европейската организация за акредитация.
Ние по никакъв начин не можем да задължим другите държави членки да признават резултатите от дейността на тази структура. Ако го направим с български закон, това със сигурност ще предизвика реакция на нашите европейски партньори. Вероятно също ще получим ответна реакция от страна на Европейската комисия.
Понеже бяха споменати седемте области на многостранното споразумение в рамките на Европейската организация за акредитация – да, наистина към момента Българската служба за акредитация е страна по две от областите. През миналата година премина успешно партньорската проверка в останалите пет области. Трябва да ви кажа, че към момента заключенията се забавят точно поради това, че Европейската организация за акредитация изчаква да види какво ще се случи с Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване.
Вчера е получен специално въпрос от екипа, който преглежда резултатите от партньорската проверка и този въпрос е свързан именно с положението по отношение на БСДАУ. Така че един такъв ход би компрометирал успешното приключване на тази процедура по присъединяване на Българската служба за акредитация към останалите пет области, което ние очакваме да се финализира в средата на тази година по време на Генералната асамблея на Европейската организация за акредитация.
Искам да отбележа, че БСДАУ е акредитирал 28 лица. Службата за акредитация е акредитирала над 600 и в процедура са още около 150. Следователно броят на клиентите на акредитираните от едната и другата структура фирми може би е съпоставим.
Какъв е сигналът, който се дава с евентуално признаване на акредитацията от БСДАУ към фирмите и организациите, преминали през законния и нормален път за акредитация, спрямо възможност за легитимиране на тези, които са избрали „алтернативен” начин? Моля да се има предвид това, защото 7000 фирми, получили сертификати от акредитирани от БСДАУ лица, трябва да се съпоставят вероятно със съотношението на акредитираните от двете структури лица, за да се има предвид какъв е пък обхватът на фирмите, минали през законния и нормален път.
По отношение на изискванията към изпълнителния директор. Бих искала да обърна внимание, че в чл. 8 на регламента се изисква органът по акредитация да е независим от всякакъв търговски натиск, да е независим от органите по оценяване на съответствието и да се гарантира, че няма да възниква конфликт на интереси с органи за оценяване на съответствието. По тази причина са въведени изискванията за това 3 години преди назначаването на изпълнителния директор той да не е имал отношения с такива организации, защото в противен случай би бил обвързан по някакъв начин с лица за оценяване на съответствието, което изрично се забранява от регламента.
По отношение на професионалния опит. Разбира се, срокът може да се повиши - повече от 7 години, защото за оценителите на агенцията се изисква минимум 5 години професионален опит. Следователно изпълнителният директор, който взема окончателното решение по отношение на акредитацията, би трябвало да има поне малко повече професионален опит. Така че 7 години е предложението като минимум. Разбира се, може да се повиши, но всяко повишаване на този срок води до стесняване на кръга от лица, които могат да отговорят на тези изисквания.
Искам да обърна внимание, че „професионален опит”, така както е предложен в текста, всъщност включва и всички външни оценители на агенцията, които са много повече от служителите в агенцията. Така че кръгът на лицата, които могат да отговарят на изискванията към този момент, е достатъчно широк по наше мнение. Повишаването на изискването за професионален опит би могло да го стесни допълнително. Но пък понижаването може би не е логично, като се съпостави с изискванията за служителите на агенцията, които са оценители.
По отношение на финансирането и статута на органа. Регламентът казва, че когато органът не е орган на публична власт, държавите членки трябва да предприемат необходимото, за да оправомощят националния си орган по акредитация с властта, която обикновено има орган на публичната власт. По тази причина считаме, че сегашният статут на националния ни орган по акредитация като изпълнителна агенция, тоест орган на публична власт, напълно отговаря на изискванията на регламента. Нашето виждане е, че регламентът посочва това като предпочитана или нормална форма, нормален правен статут на съществуване на такъв орган.
Тъй като в някои държави членки, предимно по-старите държави – членки на Европейския съюз, съществуват дългогодишни традиции, доказали ефективна възможност да се отговори на изискванията за извършване на тази дейност, при положение че статутът на органа е различен, регламентът е допуснал тази възможност, като, разбира се, е задължил държавата членка да овласти националния си орган с публична власт.
За съжаление, в България няма традиция на подобно прехвърляне на функции на овластяване на орган, различен от орган на публична власт, с функции на орган на публична власт. Може би единственият случай, който в много малка степен може да се съпостави, е особеният статут на Българския институт по стандартизация. Трябва да се отчете разликата, че Българският институт по стандартизация не издава документи, подобни на сертификатите за акредитация, които дават право за извършване на определена стопанска дейност, когато закон е постановил, че тази дейност трябва да се извършва само от акредитирани лица. Освен това, Българският институт по стандартизация не налага санкции. Това също би било трудно за реализиране в условията на действащата у нас правна рамка.
Не на последно място, може би основният проблем при евентуално преструктуриране на националния орган по акредитация ще бъде неговото положение в Европейската организация за акредитация. Всяка промяна в статута неизбежно води до промяна в процедурите на работа. Всичко това налага извършване на нова партньорска оценка. Една такава оценка отнема около две години, може и повече, в зависимост от резултатите, които ще установи. Особено когато има несъответствие, се налагат коригиращи действия. През този период най-вероятно националният орган, така преструктуриран, няма да може да се ползва от правата си в многостранното споразумение за признаване в седемте области. Така че ще оставим българските фирми без възможност за признаване на документите, които те са получили от акредитирани лица. С това ще приключа – мисля, че само успях да маркирам някои основни моменти. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение към разглеждания законопроект?
Заповядайте, госпожо Янева.
Анна Янева (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, на практика се прилага Регламент № 765 от 2008 г. на Европейския съюз.
Предварително искам да кажа, че народните представители от Коалиция за България ще подкрепят на първо четене законопроекта, но при условие. И условието е между първо и второ четене наистина да се направят промени, свързани с прилагането на принципите и разпоредбите на Регламент № 765. Какво имаме предвид? Един от принципите в регламента е свързан с това - акредитацията на националния независим акредитиращ орган да бъде прозрачна и независима от финансов, политически, личен и всякакъв друг натиск, за което е необходимо акредитацията да се самофинансира, остатъкът да се използва само за нуждите за акредитация, държавата да финансира тези дейности, които не могат да се финансират, и на следващо място – структурата на националния акредитиращ орган да бъде такава, че да дава ефикасни гаранции за всички заинтересовани в процеса на акредитация.
Тук почти всички говорещи преди мен поставиха въпроса за начина и критериите за избора на изпълнителен директор. Ние също считаме, че тук трябва да настъпят промени независимо от аргументите, които бяха изложени от страна на вносителите, и по-точно на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Освен това има още един проблем според нас и той е свързан с това кой взема решението за акредитация. В проекта, който ни се предлага, това решение се взема от изпълнителния директор. Мисля, че има какво да предложим, така че наистина да гарантираме прозрачност и независимост на акредитацията.
Само две думи ще спомена за много дискутирания въпрос, свързан с този преходен период от пет години до края на 2014 г. Ние тук с вас много можем да говорим кой е бил легитимен, кои са валидни акредитации, кои не са валидни, но по-важно е какво става с българските фирми и с българския бизнес и ние като законодатели ще дадем ли основания, ще създадем ли условия да пречим на българските фирми особено сега, в условията на криза. Аз мисля, че не трябва да го правим. В комисиите можем да намерим решение на този въпрос, така че да защитим българския бизнес.
В тази връзка си позволявам, тъй като съм на трибуната, да предложа срокът между първо и второ четене на законопроекта да бъде максималният. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Янева? Не виждам.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по законопроекта? Не виждам такива.
В такъв случай закривам дискусията и поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложеният законопроект е приет на първо четене.
По този законопроект има направена процедура от народния представител госпожа Янева, която също ще подложа на гласуване, а именно срокът за предложения между първо и второ четене да бъде максимален, тоест 21+7, общо 28 дни.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 27, против 27, въздържали се 42.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието, остава нормалният срок, в който се правят предложенията между първо и второ четене.





Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща и на Комисията по външна политика и отбрана.
Моля първо да ни запознаете със становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Петров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД”
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между правителството на Република България и
правителството на Румъния за трансгранично полицейско
сътрудничество по наказателно правни въпроси,
№ 002-02-2, внесен от Министерския съвет на
21 януари 2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди законопроекта на 10 февруари 2010 г.
Законопроектът бе представен от Бранимира Игнатова – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.
Целта на споразумението е засилване на сътрудничеството между Република България и Румъния при предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурността, както и в областта на борбата с престъпността. Доразвиват се разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, като се изпълняват част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство.
Компетентните органи по прилагане на споразумението от българска страна са компетентните структури на МВР и Агенция “Митници” към министъра на финансите.
Със споразумението се регламентират общи и специални форми на сътрудничество. Общите форми на сътрудничество са усъвършенстване на информационния обмен; засилване на сътрудничеството при провеждане на дейности и разследване на престъпления и при борба със заплахите за обществения ред и сигурността; сътрудничество в областта на обучението и квалификацията и сътрудничество при поискване.
Специалните форми на сътрудничество са трансгранично наблюдение; трансгранично преследване; специални форми на полицейско сътрудничество за превантивни цели (съвместни операции, информационен обмен, мерки в случай на непосредствена опасност, оказване на помощ при големи събития, бедствия и сериозни произшествия, създаване на контролни пунктове при спешни случаи, сътрудничество в съвместни контактни центрове).
В споразумението са включени общи разпоредби, регламентиращи защитата на личните данни, обмена на класифицирана информация, правния статут на служителите.
Споразумението се сключва за неопределен период от време и влиза в сила на датата на получаване на последното уведомление, с което страните взаимно се уведомяват по дипломатически път за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.
Бъдещото сътрудничество на Република България по прилагане на Шенгенската конвенция изисква и сключването на допълнителни двустранни споразумения за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси със съседните шенгенски държави, в това число и по отношение на трансграничното наблюдение. Именно това е и една от целите на подписаното с Румъния споразумение.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, като двете гласувания да се проведат в едно заседание.
Становището е прието на 10 февруари 2010 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Петров.
Следва доклад на комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Гяуров.
ДОКЛАДЧИК Димо Гяуров: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно
Законопроект за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и правителството на Румъния за трансграничното полицейско сътрудничество по наказателно правни въпроси, № 002-02-2, внесен от
Министерския съвет на 21 януари 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Целта на споразумението е засилване на сътрудничеството между Република България и Румъния при предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурността и в областта на борбата с престъпността. Доразвиват се разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. С прилагането на споразумението ще се изпълнят част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване народни представители? Не виждам.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключила.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2010 г.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Ципов, заповядайте за процедура.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Госпожо председател, на основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване по законопроекта за ратифициране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Румъния за
трансгранично полицейско сътрудничество по
наказателноправни въпроси
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, подписано на 19 май 2009 г. във Видин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, с което е приет и законът на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, а съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Димитров, за да ни запознаете със становището на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Госпожо председател, уважаеми колеги, първо ще направя процедурно предложение за допускане до залата на Костадин Манев – председател на Патентното ведомство, и Мариана Рашева – директор на дирекция „Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров:
„Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 11 февруари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
На заседанието присъстваха господин Костадин Манев – председател на Патентно ведомство, госпожа Добринка Добрева и госпожа Мариана Цвяткова – представители на същото ведомство. Законопроектът беше представен от господин Костадин Манев.
Предлаганите промени в законопроекта произтичат от необходимостта от промяна в режима на експертиза на заявките за регистрация на промишлени дизайни, породена от трайното установяване на пазарните обществени отношения в Република България и от уеднаквяването на правния режим в страната с практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, администриращо марката и дизайна на Общността. Промените, свързани с производството, което се развива в Патентното ведомство при експертизата на заявка за регистрация на промишлен дизайн, се свеждат до промяна в системата на регистрация на дизайн – от експертиза по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство, се преминава към регистрационна система.
Тези промени отговарят на потребностите на обществото и способстват българските предприятия да приспособят дейностите си по производството и разпространението на стоки и услуги не само на територията на страната ни, но и на цялата Общност. Промените се налагат също така с цел създаване на идентичен режим с режима, въведен с Регламент № 6/2002 за дизайна на Общността.
Промените са продиктувани и от факта, че при сегашната система на експертиза по същество не се извършва пълна преценка дали дизайнът отговаря на изискванията за новост и оригиналност, а се прави само ограничена проверка и се вземат предвид дизайните, действащи на територията на Република България. Не се извършва преценка и на критерия „оригиналност”. Следователно, макар че експертизата служебно проверява за новостта на дизайна, на практика тази проверка е ограничена и не гарантира правната стабилност на предоставената закрила. Поради това повечето държави, както и Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, използват предлаганата със законопроекта регистрационна система. Предвижда се новият режим да влезе в сила 9 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник”, с което се цели провеждането на разяснителни кампании за подготовка на заинтересуваните среди.
Други промени, които се предлагат със законопроекта, са по отношение на сроковете за извършване на определени действия от заявителя на промишлен дизайн – за коригиране на недостатъци по заявката, за отговор срещу предварителен отказ и за заплащане на такси. Сроковете са съкратени поради факта, че това са действия, които не се характеризират със сложност и не изискват продължителен период от време, за да бъдат осъществени, а също така и с цел да се ускори производството по регистрация. Наред с това се счита, че с подаването на заявката лицето е заинтересувано да получи закрила по-бързо и продължителният период от време, през който таксите не са платени, би довел до правна несигурност дали е налице заявка или не, тъй като, ако таксите не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
Внимание заслужава и предвидената възможност за отлагане публикацията на вече регистриран дизайн с оглед заявителят да проучи пазара и своята конкуренция.
Друго изменение е удължаването на срока за вземане на решение по исканията за заличаване регистрацията на промишлен дизайн. Това е обусловено от сложността на производството, от това, че становището по искането се подготвя от състав от петима държавни експерти и в голяма част от случаите се преценяват огромни по обем и сложност доказателства. При постановяването на решение по искането за заличаване ще се преценяват основните критерии, на които следва да отговаря дизайнът – новост и оригиналност, които не са били обект на преценка при експертизата на заявката. Ще се извършва проверка в национални, международни и европейски бази данни и в различни по вид публикации – списания, каталози, брошури, учебна литература и пр.
Законопроектът предвижда и промени, продиктувани от присъединяването на Република България към Женевския акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни, който действа на територията на страната ни от 7 октомври 2008 г.
В заключение следва да се отбележи, че с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн ще се отговори на очакванията на потребители на системата, като се създаде процедура по регистрация, която да отговаря на установените в страната ни пазарни отношения, и ще се постигне пълно съответствие на режима на предоставяне на закрила на дизайните на територията на Република България с режима, предвиден в Регламент № 6/2002 за дизайна на Общността и в значителна част от страните – членки на Европейския съюз.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Димитров.
Следва становище на Комисията по правни въпроси. Тодор Димитров ще ни запознае с него.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн с вх. № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.

„На заседание, проведено на 18.02.2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
На заседанието от името на вносителя – Министерството на финансите, присъства господин Костадин Манев, председател на Патентното ведомство.
Законопроектът беше представен от председателя на Патентното ведомство господин Костадин Манев. Промените, които се предлагат със законопроекта, могат да бъдат групирани в три основни направления: промени, засягащи общите положения в закона; промени относно материално-правните норми, регламентиращи регистрацията на дизайните, заличаване на регистрацията; и промени по отношение на производството, което се развива в Патентното ведомство по дадена заявка за регистрация на промишлен дизайн на Европейския съюз.
Господин Корнезов и госпожа Фидосова поставиха принципния въпрос за влизането на закона в сила, част от нормите на който влизат в сила съгласно § 39 от Преходните и заключителните разпоредби три месеца от обнародването му, а друга част – девет месеца след неговото обнародване.
Господин Манев обясни този двоен режим на влизането на закона в сила с обстоятелството, че това се налага във връзка с новия режим на регистрация, като тези норми се предлага да влязат 9 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник” с цел провеждането на разяснителни кампании за подготовка на заинтересуваните среди, които са адресати на закона и които следва да нагодят своята бизнес среда за работа при новия режим на регистрация, при който се изисква стриктно наблюдаване на политиката на конкурентните правни субекти и който режим е възприет в много от страните членки.
Госпожа Фидосова предложи в § 5 относно чл. 9, изречение първо, думата „официалната” да отпадне, тъй като Патентното ведомство е национален държавен орган и има само официална страница. Тя предложи да се използва по-коректният израз „Регистърът се води на хартиен носител и като електронна база данни”.
Народният представител Анастас Анастасов постави принципния въпрос какво налага различната процесуална уредба от ГПК в налагането на обезпеченията по този специален закон. На този въпрос господин Манев обоснова необходимостта от специалните процесуални норми по силата на вторичното право. В тази връзка председателят на комисията госпожа Фидосова обърна внимание, че в § 9, чл. 26а, в алинеи 1, 2 и 3 има несъответствие на текстовете за допускането за налагане на обезпечителни мерки, тоест възможността да бъдат наложени една или няколко обезпечителни мерки.
Народните представители Димитър Радев и Светослав Тончев поставиха въпроса за необходимостта от заглавието на глава „Регистрация на промишлен дизайн по реда на Хагската спогодба”, след като в главата по същество става дума само за международна регистрация. Вносителят се съгласи с коректно направената забележка.
В заключение народните представители се обединиха около препоръката, че нормите относно влизането в сила – 3 месеца и 9 месеца по § 39 могат да се изработят в един общ срок и следва да бъдат синхронизирани с изработването на Наредбата в 6-месечен срок съгласно § 38.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси със 17 гласа прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн с вх. № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Тодоров.
От вносителите желаете ли да представите законопроекта? Не засега.
Откривам дебатите по внесения законопроект. Желаещи народни представители да вземат отношение към него? Не виждам. В такъв случай обявявам дебатите по законопроекта за закрити.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2010 г.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн е приет на първо четене.

Преминаваме към точка 14:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, С КОЕТО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА СПРЕ ПРОЦЕСА НА ЗАКРИВАНЕ НА ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ И В СРОК ДО ДВА МЕСЕЦА ДА ПРЕДСТАВИ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ.
Вносители са народните представители Нигяр Джафер и група народни представители.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по здравеопазването, Комисията по правните въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Добре дошъл и на министъра на здравеопазването! Това, че ще присъства на този дебат, който го засяга пряко като министър, е много добре.
Моля първо да ни представите становището на Комисията по здравеопазването.
Господин Цеков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение на Народното събрание,
с което Министерският съвет на Република България се
задължава да спре процеса на закриване на общински
болници и в срок до два месеца да представи пред
Народното събрание Национална програма за
преструктуриране на болничната помощ № 054-02-8,
внесен от народния представител Нигяр Джафер и
група народни представители на 5 февруари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 февруари 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ № 054-02-8, внесен от народния представител Нигяр Джафер и група народни представители на 5 февруари 2010 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването Валерий Митрев, представители на Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от д-р Нигяр Сахлим Джафер, която информира народните представители, че основна причина за внасянето на този Проект за решение е породена от напрежението, създадено в страната след действия, свързани с преструктуриране на болничната помощ. Тя заяви, че действително прави чест на правителството още в началото на своя мандат да предприеме стъпки в посока реформа в сектор „Здравеопазване”. В този смисъл обществените очаквания бяха свързани с реализиране на една цялостна стройна концепция за преструктуриране, но вместо това стихийно и без превенция на риск от лишаване от достъп на голяма част от населението в България се предприеха действия в посока закриване на болници. Доктор Джафер посочи, че не е ясно защо след като част от лечебните заведения, които отговориха на условията за двама специалисти и другите критерии, отново получиха намалено финансиране. В заключение тя уточни, че идеята на вносителите на Проекта за решение е да се получи дебат с цел да бъде представена една цялостна визия за преструктуриране на болничната сфера от страна на правителството.
Думата бе предоставена и на д-р Хасан Адемов в качеството му на съвносител на проекта за решение. Доктор Адемов подчерта, че никога до момента не е имало по-добра и по-благоприятна среда за реализиране на реформа в сферата на здравеопазването, тъй като няма нито една политическа партия и нито една неправителствена организация, която да се обяви против ограничаването на неефективните разходи, преструктурирането на болничната помощ и по-специално на неефективните звена. Той допълни, че много рядко се случва да има такъв консенсус по базови, основополагащи принципи на реформата. Доктор Адемов посочи, че нито един от вносителите на Проекта за решение не е против провеждането на реформата, но уточни, че тя трябва да бъде направена по начин, по който социалните ефекти и социалните последици за всички граждани да бъдат поносими, като най-бедните хора в България да не са хората, които ще понесат най-тежко реформата и ще платят най-висока цена за нея. В заключение д р Адемов подчерта, че при извършване на реформа мерките трябва да бъдат премислени и реципрочни.
Заместник-министърът д-р Валерий Митрев запозна народните представители със становището на Министерството на здравеопазването, в което ясно се посочва, че реформата не цели закриване на болници. Той допълни, че реформата цели дисциплиниране на системата чрез въвеждане на ясни критерии за качество. В момента няма пречка за осъществяване на дейност от всички лечебни заведения, които отговарят на тези критерии, независимо от собствеността им. Тези критерии са изготвени на базата на утвърдените медицински стандарти, голяма част от които са създадени преди управлението на сегашното правителство. В същото време защитата на определени болници, които не отговарят на тези изисквания, би довело до дискриминиране на населението в тези общини по отношение качеството на предоставяната медицинска помощ. Реформата в болничната помощ ще допринесе не само за равнопоставеност и свободна конкуренция между лечебните заведения, базирани на качеството, но и за свободен избор на пациента, основан на качеството и достъпността на медицинската помощ.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването единодушно подкрепиха необходимостта от реформиране на системата за здравеопазване и преструктурирането на неефективните лечебни заведения за болнична помощ и изразиха следните становища:
1. С предлагания Проект за решение не се цели прекратяване на реформата като цяло. Идеята на вносителите е да се даде възможност народните представители, които представляват българските граждани, да бъдат запознати с конкретните стъпки, които правителството предвижда да предприеме за реформиране на болничната помощ, и по какъв начин в отделните общини ще се гарантира на хората адекватна медицинска помощ.
2. Основният проблем с реформата в системата на здравеопазването е не самата реформа, а фактът, че прекалено често и в различни посоки се променят концепциите и разбиранията за отделните компоненти на реформата.
В заключение д-р Лъчезар Иванов информира народните представители, че с Протоколно решение от 16 декември 2009 г. на Министерския съвет е приета Концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ, която отразява визията на правителството за преструктуриране на сектора с цел осигуряване на равнопоставен достъп на населението до качествена медицинска помощ и своевременна спешна помощ в лечебните заведения с ресурсна и кадрова обезпеченост. Именно чрез тази концепция са извършени необходимите стъпки за утвърждаване на обща цялостна визия и точно разписан план за реформата в болничния сектор.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 4, „против” – 11, без „въздържал се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ № 054-02-8, внесен от народния представител Нигяр Джафер и група народни представители на 5 февруари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Цеков.
Следва становището на Комисията по правни въпроси, с което ще ни запознае народният представител Тодор Димитров - заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная със

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение на Народното събрание,
с което Министерският съвет на Република България се
задължава да спре процеса на закриване на общински
болници и в срок до два месеца да представи пред
Народното събрание Национална програма за
преструктуриране на болничната помощ
№ 054-02-8, внесен от народния представител
Нигяр Джафер и група народни представители на
5 февруари 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 25 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ.
На заседанието присъства госпожа Емилия Ташева – началник отдел в Дирекция „Стратегическо планиране и управление на медицинските дейности” в Министерството на здравеопазването.
Госпожа Емилия Ташева представи становището на Министерството на здравеопазването, като уточни, че общинските болници са лечебни заведения – търговски дружества, в които правата на общината се упражняват от съответния общински съвет. Съгласно чл. 54 от Закона за лечебните заведения, прекратяването и ликвидацията на лечебно заведение – търговско дружество, се извършва при условията и по реда, предвидени в Търговския закон. В този смисъл съответният общински съвет е органът, който е компетентен да вземе решение дали да се прекрати съществуването на дадена общинска болница като търговско дружество. Това е изрично отразено и в приетата с Протоколно решение на Министерския съвет от 16 декември 2009 г. Концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ. Съгласно т. 1 от нея преструктурирането на общинските болници е в зависимост от решението на органите на местното самоуправление, доколкото общинските лечебни заведения не са включени в Забранителния списък по Закона за приватизацията и следприватизационен контрол.
Относно предложението Министерският съвет в срок от 2 месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, госпожа Ташева посочи, че приетата концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ отразява визията на Министерския съвет за преструктуриране на този сектор с цел осигуряване на равнопоставен достъп на населението до качествена медицинска помощ и своевременна спешна медицинска помощ в лечебни заведения с ресурсна и кадрова обезпеченост. По този начин вече са извършени необходимите стъпки за постигане на целта, посочени в мотивите на проекта за решение, а именно утвърждаване на обща цялостна визия и точно разписан план за реформата в сектора на здравеопазването.
Народният представител Мая Манолова изрази своята подкрепа за предложения проект за решение и посочи, че е необходимо Министерският съвет да представи в Народното събрание основните приоритети и мерки на реформата, която предвижда да извърши в болничния сектор, като тя следва да бъде проведена по начин, който гарантира по-широк достъп до медицинска помощ и равнопоставеност на всички български граждани.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от реформиране на системата на здравеопазване и преструктуриране на неефективните лечебни заведения за болнична помощ в съответствие с приетата от Министерския съвет концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: „за” – 5, „против” – 11, „въздържал се” – 1, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме проекта за Решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до 2 месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от народния представител Нигяр Джафер и група народни представители на 5 февруари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва становището на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски, да ни запознаете с него.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание:

„С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по регионална политика и местно
самоуправление
проект за Решение на Народното събрание, с което
Министерският съвет се задължава да спре процеса на закриване
на общински болници и в срок до 2 месеца да представи пред
Народното събрание Национална програма за преструктуриране
на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и
група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди проект за Решение на Народното събрание, с което Министерският съвет се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до 2 месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители.
От името на вносителите проектът за решение бе представен от народния представител Янко Янков.
Видно от мотивите на вносителите на проекта, целта е да се спре процесът на закриване на общински болници, което е в резултат на завишени критерии, наложени от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, на които част от тях не могат да отговорят. Вносителите предлагат Министерският съвет да представи в двумесечен срок пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, с която да се въведат ясни правила и критерии за преструктуриране на неефективни звена от болничната помощ. В противен случай голяма част от населените места, намиращи се в отдалечени и труднодостъпни до здравни заведения райони, населението ще остане лишено от болнична помощ или ще бъде затруднен достъпът до нея.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от провеждане на реформа в здравеопазването, като при преструктурирането на неефективни здравни заведения се отчитат и специфичните особености и потребности в отделните райони на страната. Преобладаващата част от членовете на комисията считат, че предприетите в момента мерки няма да доведат до лишаване на гражданите от болнична помощ.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 4 гласа – „за”, 7 гласа – „против” и 2 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме проекта за Решение, с което Министерският съвет се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до 2 месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Джафер и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителите има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Сахлим, да представите проекта за решение. Разполагате с 10 мин. извън времето на вашата парламентарна група. Искам да Ви помоля да прочетете проекта за решение.
НИГЯР САХЛИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Непосилно за дефиниране се оказа това, което се случва в здравната сфера днес. Да е реформа – не е реформа, да е преструктуриране – не е преструктуриране, защото това означава една структура да се превърне в друга, да е борба за по-високо качество – не е и това.
Внесохме нашия проект за решение с цел Народното събрание и управляващите да дадат отговор на един въпрос: как стана така, че събитието с най-висок отрицателен обществен отзвук е закриването на общински болници? Защо се стигна до там тази реформа, стартирала по този начин, да се окаже неприемлива, неразбрана и неподкрепена от обществото? Защото ликвидирането на периферната болнична мрежа е имитация на цялостна реформа, а не същинска реформа. Защото този старт на реформата ще доведе до компрометиране на идеите за реформа въобще.
В началото на мандата на правителството на ГЕРБ бе заявено намерение за реформа в сектор „Здравеопазване”. Обществените очаквания бяха свързани с реализиране на цялостна стройна концепция, която да осигури конституционния достъп до качествена медицинска помощ, в т.ч. и на гражданите, които живеят в отдалечените и труднодостъпни райони. Вместо това стихийно, без превенция на риска за лишаване от достъп или в най-добрия случай затруднен достъп до здравна грижа, бяха предприети действия в посока на закриване на болници. Стана ясно, че под реформа се разбира физическата ликвидация на лечебни заведения. Силовото налагане на тези решения, командно–административният подход, без търсене на обществен и политически консенсус, е на път да компрометира самата идея за реформа в болничната помощ.
Изключително високата социална цена, която предстои да платят българските граждани, не може да бъде оправдана със загриженост за фиска и със загриженост да имаме най-добрия и балансиран бюджет в Европа.
Липсата на цялостен модел за реформа, за етапите в осъществяването й, усещането за неяснота и хаос, както и отсъствието на финансов ресурс в бюджета за 2010 г. предопределят високия градус на социалното напрежение. Ето защо ние смятаме, че народното представителство и обществото имат право да знаят какви са точните намерения на управляващите и каква част от цялостната реформа ще бъде това преструктуриране или закриването на общински болници.
Когато стартирахте това преструктуриране, останахме с впечатление, че водещ е финансовият мотив, защото още на следващия ден след подписването на Националния рамков договор, шефът на Надзорния съвет – заместник-министър на финансите, излезе и каза по медиите, че така ще бъдат спестени 130 млн. лв. Въпреки уверението, че ще повишите събираемостта на здравните осигуровки, това не е факт, въпреки промените в Закона за здравното осигуряване. Напротив – приходите намаляват драстично.
Няма усещане за ясна визия и цялостна концепция. Усещането е, че работите на принципа проба – грешка и за делегираните бюджети, които ту ги има, ту ги няма, и даването на преходен период, и с това да има 100 или по-малко защитени болници.
Ето защо ние внесохме нашето предложение и нашето предложение за решение е следното:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Задължава Министерския съвет на Република България да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до 2 месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Откривам дебатите по внесеното проекторешение.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Задавам въпроса, за да знам дали има желаещи за изказвания, защото остават по-малко от 5 мин. до 11,00 ч. Ако има желаещи, ще дам почивка, за да може да се проведе нормално дискусията нататък, иначе има вероятност някой да започне и да не му стигне времето.
Давам половин час почивка.
Продължаваме заседанието в 11,30 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обсъждане на проекта за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ.
Проектът за решение е внесен от госпожа Нигяр Джафер и група народни представители на 5 февруари 2010 г.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по обсъждания проблем?
Заповядайте, д-р Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Нашата парламентарна група внесе проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ.
След като в обществото вече има много сериозна дискусия от няколко месеца по въпроса за здравната реформа, сметнахме за необходимо, че и Народното събрание е в правото си да дискутира всички тези проблеми, да се опита да набележи съответните мерки, с които евентуално да подпомогне изпълнителната власт.
Очевидно е, че през тази година, в условията на криза, има съгласие по въпроса за ограничаване на неефективните разходи. Такова съгласие не се случва толкова често в Народното събрание и в обществото като цяло. Има съгласие и по това да бъде преструктурирана неефективната част от болничната помощ. Такова съгласие също не се случва толкова често. Затова смятаме, че народните представители са в правото си да бъдат запознати в хода на тази дискусия с всички мерки, които правителството предприема, с всички решения, които, за съжаление, създадоха усещане за тревожност, създадоха несигурна ситуация и недоволство в голяма група български граждани, които са притеснени, от една страна, от неяснотата по отношение на това какво ще се случи с техните права, с тяхното право на достъп, и от друга страна, те защитават своята естествена привързаност към лечебните заведения в малките населени места.
Искам да се спра на двете части на нашия проект за решение.
На първо място, частта, в която Народното събрание задължава Министерския съвет да спре процеса на закриване на общински болници. Защо сме формулирали по този начин нашето предложение за проект за решение? Много просто - от една страна, на пръв поглед излиза фактът, че общинските съвети са принципали на болниците и те са в правото си да се разпореждат с това какво да се случва, по какъв начин да бъдат преструктурирани лечебните заведения и това, разбира се, е така, от друга страна, ако прочетете внимателно Закона за лечебните заведения, в чл. 54, ал. 3 е казано, че всичко това се случва след съгласието, подчертавам думата съгласието, на министъра на здравеопазването. Тоест без съгласието на министъра на здравеопазването не може да се тръгне нито към преструктуриране, нито към ликвидация на лечебното заведение.
От друга страна, защо сме предложили, уважаеми дами и господа, в срок до два месеца Министерският съвет да представи пред Народното събрание национална програма за преструктуриране? Не защото не знаем, че има приета такава програма, такава концепция за преструктуриране на болничната помощ на 16 декември 2009 г., а защото Законът за здравето в чл. 3 още в самото начало казва, че Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването може да изготвя национални програми.
Връщам се малко назад, за да отбележа няколко неща по отношение на така наречената концепция за преструктуриране на болничната помощ, която, колеги, я има в сайта на Министерството на здравеопазването. Там едно към едно е казано, че това е болничен генерален мастер план за преструктуриране на болничната помощ, изработен съвместно със Световната банка, съвместно с експертите на Министерството на здравеопазването, съвместно със съсловните организации. Това е концепция, забележете, която е подготвена 2008 г. заедно със Световната банка. Моят естествен въпрос е: сега вие подкрепяте онази концепция от 2008 г. или искате, както иска Парламентарната група на Движението за права и свободи, да приемем нова концепция, нова стратегия за преструктуриране на болничната помощ? Това ни накара да формулираме нашето предложение по този начин, господин министър, уважаеми колеги.
На следващо място, бяха въведени според нас завишени критерии, на които трябваше да отговорят лечебните заведения и на които една голяма част от тях не успяха да отговорят. Защо според нас те са завишени, а според вас това са част от стандартите за изпълнение на определена специалност? Тези над 60 стандарта, които са приети - 31 от вашето правителство, от нашето правителство 30, са основа, уважаеми дами и господа, за регистрация на лечебното заведение. Без да отговарят на тези стандарти, няма лечебни заведения. Те не би трябвало да получат разрешение от Министерството на здравеопазването, ако не отговарят на тези изисквания на тези стандарти. Затова са тези стандарти.
Може ли стандартите да бъдат в основата на достъпа и качеството на оказваната медицинска помощ? Ако едно лечебно заведение има двама специалисти по една клинична специалност, къде е гаранцията, че тези двама специалисти отговарят на условията за качество?
Господин министър, качеството е съвършено различна категория. Стандартите предполагат качество, но за да бъде качествена медицинската помощ, са необходими други условия и това са условия, които трябва да бъдат част от така наречените правила за добра медицинска практика, които са елемент на съсловието. Българският лекарски съюз е този, който трябва да изготви тези правила, тези алгоритми, съгласно които да може да се отмери, да се измери с ясни параметри това, което вие наричате качество и достъп до медицинска помощ. Защото, ако отговарят само на изискването 24 часа да могат да се приемат болни в лечебните заведения, каква е гаранцията, че ще бъде качествено това упражнение, наречено прием на болни?
Каква е гаранцията, че ако работиш на осем часа, медицинската помощ, която оказваш, ще бъде качествена? Разбира се, че няма такава гаранция и затова ние казваме, че всички тези мерки, които приемате са малко прибързани и недостатъчно обсъдени както с местната власт, така и с Националното сдружение на общините, така и с всички, които работят в така наречените малки болници.
На следващо място, аз искам да спомена няколко думи за алтернативите, които стоят пред лечебните заведения, за така нареченото взаимодействие между отделните компоненти на системата на здравеопазването. Очевидна е идеята да се изградят така наречените интегрирани здравни центрове или както искате, така ги наречете, за да могат да оказват помощ.
От една страна, господин министър, Вие започнахте с това, че лечебните заведения няма да се закриват, а ще бъдат преструктурирани в отделения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, или хоспис, или в каквото ще да е друго.
Да, но всеизвестно е това, че няма финансов ресурс, няма клинични пътеки, с други думи няма финансиране на тази дейност, тоест тази опция отпада.
На следващо място, Вие заявихте, че общинските съвети, тоест принципалът на лечебните заведения, собственикът е този, който трябва (дори имате едно публикувано писмо в сайта на Министерството на здравеопазването до областните управители) да съдейства за преструктурирането на лечебните заведения.
Какви са възможностите тези, които не отговарят на условията за качество, на стандартите, да се преструктурират в медицински центрове или в центрове за диагностично-консултативни центрове?
Господин министър, ако това се случи, Вие знаете, че в Националния рамков договор 2010 г. има текстове, които казват, че за да може да кандидатстваш за финансиране и ако си лечебно заведение за болнична помощ, трябва да си подадеш документите до 20 януари, а ако си лечебно заведение за извънболнична помощ – до 15 февруари. Тези срокове отдавна изтекоха. Каква ще бъде съдбата на тези преструктурирани лечебни заведения? Те няма да могат да сключат договори с финансиращите органи, защото финансиращият орган в България е един-единствен. Това означава ликвидация по пътя на Търговския закон.
Аз знам, че най-лесното нещо, което може в хода на дискусията да ми отговорите и да ми опонирате, е защо след като говорите по този начин, вие не направихте реформата? Естествен е въпросът. Ние трябва да признаем, че действително не успяхме да извършим реформата в сектор „Здравеопазване” по различни причини. Една сложна коалиция, каквато беше в предишното Народно събрание, независимо от това, че нашата парламентарна група имахме доста идеи за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, за повече конкуренция както между финансиращите органи, така и между лечебните заведения за оказване на болнична помощ. За съжаление не успяхме да наложим нашите тези и тъкмо това е разликата между това, което предлагаше либералната част от предишната коалиция, и социалният вектор, ако мога така да определя колегите от Коалиция за България. Имахме коренна разлика в разбирането за това как трябва да се случат нещата в сектор „Здравеопазване”, затова и не успяхме да реализираме идеите, които бяхме заложили.
Ние се надяваме, че политическа партия ГЕРБ и тези, които подкрепят правителството, ще намерят сили в себе си, дано тези сили да не се окажат в повече, защото има такива тенденции, ще намерят повече воля от нас и ще реализират всички тези реформи, но при това положение трябва да се държи сметка за социалната цена, защото най-важното е да има гарантиран достъп, да не пострада достъпът на гражданите особено в отдалечените региони.
Последно, завършвам с коментара на така наречените делегирани бюджети.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, не използвайте делегираните бюджети като инструмент за преструктуриране. Те имат съвсем друга задача, тяхната цел е да може секторът за политика и здравеопазване да се включи в рамките на определения, колкото и малък да е, бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Да се надяваме, че това споразумение, което беше подписано в хода на бюджетната процедура 2010 г., ще бъде изпълнено, ще влязат повече свежи финансови средства в сектор „Здравеопазване”.
Ние ви желаем успех. Там, където е необходимо, сме готови да помогнем както с експертна помощ, така и с негативния опит, който имаме от приложението на тези мерки, които вие сега искате да приложите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да се включат в дискусията?
Заповядайте, госпожо Дукова.
Снежана Дукова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Започвам този важен въпрос твърде нестандартно, обръщайки се към госпожа Нигяр Джафер и към господин Адемов. Ще започна в стилистиката, в която тя се обърна към колегите народни представители в един доста познат стил: „Да, ама не!”
Аз питам: дали това е политика, която вие предлагате или не, дали това е професионализъм, който вие предлагате или не, дали е липса на воля? Да, такава е, защото вие го доказахте в процеса на вашето управление като дефицит и потенциал на възможности да се случи тази закъсняла реформа и ме води до генералното заключение за дефицит на съгласие и най-вече демонстрирана политическа воля това да се случи.
Доктор Адемов, тези мерки, които Вие предлагате, са демонстрация на вашето желание да изкупите по някакъв начин невъзможността здравната реформа да се случи, здравната реформа да спре, да бъде в застой в този момент, в която тя е въпиющо необходима. Вие добре знаете, когато обсъждахме този проблем в Комисията по здравеопазването, аз категорично заявих, че радикалното мислене на политическа партия ГЕРБ, въпреки че то не може да се случи точно в онзи смисъл, в който ние го желаем именно поради тази причина, че по някакъв начин Вие инспирирате хората, гражданите, лекарите да не чуват политиките, които се говорят и това, което ще се случи в здравната реформа.

Господин Адемов, 130 милиона ще бъдат спестени, но те не отиват в необозримо бъдеще или в неясна територия. Те отново ще бъдат реинвестирани в системата на здравеопазването.
Що се отнася до делегираните бюджети, за които Вие говорите, аз ще дам един алгоритъм като пример – това, което се случи в системата на българското образование. По същия начин имаше едно недоверие, една провокация това да не се случва. Но Вие не приемайте делегираните бюджети като един безспорен пакет от финансови средства, който ще отиде в съответната болница. Там има механизми, там има критерии, там има стандарти, там има допълнителни средства, с които ще се финансират болничните заведения.
В конкретика. Аз днес очаквах от Вас да изтеглите това становище, ще Ви кажа, по няколко прости причини. Доказала съм уважението си и компетенциите си към вас като хора, които в продължение на толкова години в този парламент сте наясно с политиките и със системите на здравеопазването и функциите, които то трябва да изпълнява.
Не зная защо, но Вашето изказване е контрапункт на това, което вече се е случило. На първо място, струва ми се доста нелогично и дори неморално Вие да искате, против правната норма, да бъдат реализирани неща, които вече са публикувани в публичното пространство и както Вие се изразихте, на сайта на Министерството на здравеопазването.
Процедурата по закриването на болнични заведения е категорична и ясна, както Вие казахте от трибуната, по Търговския закон. Окей, това става със съгласието на министъра на здравеопазването. Разбира се, че е така. Но нима един министър на здравеопазването би отстъпил пред желанието на един регион, в който не се случват нещата, пред липсата на стандарти, пред липсата на медицински специалисти, пред липсата на качествена техника и, в крайна сметка, пред липсата на кадри? И Вие говорите за кадрово обезпечаване на системата?! И Вие казвате какво ще спаси 24-часовото дежурство и липсата на кадри?!
А какво правим сега? Липсата на желание да се образоват лекарите, да влизат в професионалната схема на своето професионално обучение, това, да не бъдат обслужени 24 часа, това да не се създадат спешни кабинети в тези територии – ясни, категорични и точни параметри, които са отразени в концепцията, която е публикувана.
Вие казвате, че тя е съгласувана със Световната банка през 2008 г. Да, във финансовите параметри това е така. Защото световните стандарти във финансовите параметри сигурно нямат промяна и сигурно на това ще отговори министърът на здравеопазването.
Но аз смятам, че в тази концепция категорично и ясно е сложен алгоритъмът, критериите, по които ще се случват тези неща и вие днес и сега, не като двуликия Янус, да заявите: „Да, ние подкрепяме! Да, ние желаем тази реформа! Да, ние искаме тя да се случи”, защото знам, че дълбоко в себе си искате тя да се случи. Застанете, помогнете! Защото реформата трябва да се случи днес, сега и веднага! Всяко закъснение оттук нататък е фатално. Всяко закъснение води до смърт на системата, защото към момента положението в България е такова.
Искам да ви кажа в заключение, че реформата в здравеопазването не е панацея за оцеляване на нацията. Но тя е ясна и категорична за това, че нещата трябва да вървят към по-добро, за това, че политическа партия ГЕРБ и нейните представители - и в парламента, и в Министерския съвет, заявяват своята категорична воля, която аз имах удоволствието да чуя вчера и от устата на самия министър-председател, който категорично заяви в своите приоритети – освен, че ще прави пътища и магистрали, здравната реформа е една от четирите задачи, които ще бъдат приоритет на този Министерски съвет. Никой не казва, че тя ще бъде лека, никой не казва, че социалната цена ще бъде поносима – в много моменти ще бъде безкрайно трудно, но ние сега и веднага трябва да я направим, за да може българската нация да оцелее.
Ние искаме достъпно образование, но искаме и качествено образование. Искаме да влязат специалисти, които са достойни да извършат дейностите, за които са призвани. Иначе всичко останало е един популизъм, който говори: „Да, ама не!”. И алгоритъмът, и стъпките на здравната реформа са ясно и категорично доказани в концепцията на министерството.
Що се отнася до финансирането, методиката и политиките, по които това ще се случва, са наистина правителствена отговорност. След като и в лицето на министър-председателя тя получава своето одобрение и подкрепа, тя просто трябва да се случи. Тежка социална рефлексия – да, но цената е твърде висока и твърде скъпа. Това е животът на българските граждани, животът на българската нация. Благодаря ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването на госпожа Дукова? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение към проекта за решение?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, има три социални структури, които повече от всичко друго се нуждаят от предвидимост. Това са: системата на здравеопазването, системата на образованието и социалната сфера.
Това, което притеснява, бих казала съвсем основателно, българските граждани, е тоталната липса на предвидимост в стъпките, които министърът на здравеопазването и правителството предприемат в здравния сектор. Това, съчетано с негативните ефекти от кризата, с обедняването на хората, с безработицата, поражда изключително големи страхове и несигурност за всяко българско семейство дали в утрешния ден ще може да получи адекватна здравна помощ.
Не е случаен и фактът, че за първи път в най-новата ни история съвършено спонтанно в редица населени места хората излизат на протести – на протести в защита на малките болници, на болниците, които довчера, добри или не толкова добри, са им давали необходимите здравни грижи. В тези протести не може да се търси никакъв политически елемент, защото в тях участват хора с различна политическа ориентация, неправителствени организации, граждани, медицински специалисти, ръководства на общините, ръководства на болниците, обединени от общата грижа да удължат живота на малките болници в техните населени места. Как министърът на здравеопазването ще кръсти този процес – дали закриване, преструктуриране, префасониране на тези болници, или нещо друго, фактът си е факт.
Тук ще припомня съвсем накратко хронологията, която беше предприета в посока закриване на тези болнични заведения. На първо място, съвсем некоректно Националната здравноосигурителна каса разтълкува изискванията на Закона за здравното осигуряване и неочаквано и без подготовка наложи едни високи критерии на малките болници за сключване на договори с Касата. Под идеята за качество на медицинското обслужване, за качество на болничната помощ практически, както беше предварително обявено от политическа партия ГЕРБ, около двеста болници ще бъдат подложени на бавна и мъчителна смърт. Петнадесет от тях не можаха да сключат договори с НЗОК до 20 януари, други петдесет – сключиха договори от една до три клинични пътеки, останалите, над сто – сключиха договори за половината от пътеките, по които са работели през миналата година. Тоест независимо от факта, че Здравното министерство правно, юридически няма да ги закрива, тоталният отказ от публичен ресурс ги обрича на една бавна и естествена смърт от недофинансиране.
За тези, които някак си успяват да закърпят положението през първите месеци, Министерството на здравеопазването е приготвило следващия сюрприз – така наречените делегирани бюджети, които отново са с 30%, в най-добрия случай, по малко от средствата, предвидени за миналата година, което също поставя под въпрос съществуването на тези болници.
В резултат на бурната обществена реакция, на протестите на гражданите, на настояванията на опозицията, както се случва напоследък, правителството на ГЕРБ даде заден ход. Лично премиерът заяви, че ще даде гратисен период на всички тези болници, които, забележете, не успяха да отговорят на високите изисквания за качество. В рамките на една година те ще могат да се привеждат в съответствие с изискванията, които им наложи Касата. Той подкрепи даже идеята, лансирана от Коалиция за България, за създаване на така наречените защитени болници. Обеща да премахне лимитите в болничната помощ и нещо повече, обеща допълнително финансиране в рамките на около 300-350 млн. лева.
Еволюция претърпяха и вижданията на здравния министър, който в движение изостави своята първоначална идея да превърне закритите или преструктурирани болници в болници за долекуване (забележете, че такива клинични пътеки Здравната каса изобщо не предлага) и предложи някои нови, изключително атрактивни форми. Една от тях е замяната на болниците със спешни кабинети.
Не знам каква е логиката в места, където има спешни центрове, да се създават спешни кабинети и защо той се подложи на тази смешна ситуация да открива, например в Бобов дол, спешен кабинет, който представлява една стая с една кушетка, с един празен шкаф за лекарства и без никаква апаратура. Какво очаква да се случи в него, при положение че и лекарите, които ще дават дежурства в този спешен кабинет, са от системата на болничната помощ от спешния център, като, забележете, за дежурство в спешния кабинет ще получават по 100 лв., докато за обикновено дежурство в спешния център ще получават по 30-40 лв., в зависимост от техните заплати?!
Прозвучаха и други авангардни идеи от отговорни дейци на здравната реформа. Бих посочила председателя на Здравната комисия, който предложи в закритите болници, изобщо в системата на доболничната помощ широко да навлязат някои нови и усъвършенствани технически средства, като АТВ, шейни, включително и вертолети. Очакването беше, че всички тези авангардни предложения ще намерят своята законодателна и финансова подкрепа, ако разбира се, Министерството на здравеопазването говори сериозно за тях. За наша радост, на вниманието на народните представители беше предложен Законопроектът за лечебните заведения, където очаквахме всички тези предложения да намерят своето естествено място. Нищо подобно! Освен, че в този проект не се съдържат идеи за преструктуриране на болниците, които предстои да бъдат закрити, в някакъв друг вид лечебни заведения, не са дефинирани никои от новопредложените форми. Няма ги нито спешните кабинети, нито новите междинни медицински центрове, които ще се създават, нито болниците за долекуване в този вид, който се предлага, нито АТВ-тата и другите технически средства.
Нещо повече, представители на Министерството на здравеопазването заявиха, че между първо и второ четене не се очакват някакви предложения в тази посока, защото тяхната първоначална позиция била твърда и непоколебима.
Представете си на какво са подложени българските граждани, особено тези, които живеят в малките населени места, при тази три пъти на ден сменяща се позиция на хората от ГЕРБ, които говорят по темата здравеопазване. Освен това, реформата върви. Това не са просто някакви намерения – това са конкретни стъпки.
Именно: на първо място, беше врътнато кранчето на болничните заведения в малките населени места, които не успяха да сключат достатъчен брой договори по клинични пътеки, и фактът, че премиерът им даде гратисен период по никакъв начин не ги грее, защото за дейностите, които ще извършват през този гратисен период, те няма как да получат финансиране!
Няма ги идеите за защитени болници, които бяха подкрепени от управляващите. Няма го разписан и самия процес - как ще се случва това преструктуриране, защото, забележете, собствеността на малките болници е общинска, а в новите заведения в които те ще се превръщат, се очаква да има ангажимент и държавата чрез Министерството на здравеопазването. Тоест част от тях евентуално ще бъдат държавна собственост.
Не е ясно какво ще се случи със задълженията на тези лечебни заведения, защото те в момента функционират като търговски дружества и във всички случаи, преди да се преструктурират и превърнат в нещо ново, ще трябва: да изчистят своите задължения към различни доставчици, да се мине през съответните процедури на ликвидация, несъстоятелност и други правни форми.
Ето това е смисълът на предложението, което се прави от депутатите от Движението за права и свободи – да се спре този хаос в системата, докато в крайна сметка правителството не си изясни визията и концепцията какво конкретно ще се случва в болничния сектор.
Междувременно валят допълнителни предложения – да се закрият диспансерите. Една нова тема, която отново притеснява хората, и то тези, които са с най-ниски доходи. Част от тези диспансери, имам предвид и психодиспансерите, и онкодиспансерите, обхващат кръг от хора, които имат проблеми с доходите. Тоест напрежението, което поражда така наречената здравна реформа, се трупа и трупа.
Тук бих искала да кажа на колегата Дукова, която се изказа преди мен, че ние сме за провеждането на здравна реформа, но ние сме против провеждането на експерименти в здравната сфера. Ако министърът на здравеопазването ще се бори тази година за антиприза „най-голям реформатор в държавата”, не може това да бъде за сметка на българските граждани, защото страхът на хората за това дали, къде и как утре ще могат да се лекуват е напълно основателен.
Здравето не е стока, каквито анонси прозвучаха от страна на правителството. Здравето на хората е висша ценност, по опазването на която държавата има своите ангажименти.
Реформа – да, но експерименти – не! И ясна визия за това какви ще бъдат конкретните стъпки на правителството в този сектор! Трябва да спре играта на „тука има – тука нема” (оживление и смях от ГЕРБ). Три пъти на ден си променяме мнението, лансираме идеи, които взаимно си противоречат и всичкото това е без всякаква правна и финансова обосновка! Това касае най-ценното, което ние като граждани имаме, а именно здравето на нас и на нашите семейства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Цвета Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Друго ако не, поне разбрахме, че от опозицията не искат качество в здравеопазването. Не искат правила, не искат критерии – искат си абсолютно всичко да не става, така както не стана през изминалите години, в които те бяха на власт. Искат да продължават саботажа на всички системи, включително на системата на здравеопазване, с празно говорене и с нещо, което не съществува нито в етическия, нито в друг мир. За етническия няма да говоря.
В тази сфера, за която в момента се говори от колегите от ляво, има нужда от изключително сериозна работа. Ако вие наистина сте толкова добронамерени, както заявявате непрекъснато, не трябва да стопирате системата ...
Хасан Адемов (ДПС, от място): Кой я стопира?
Цвета Георгиева: Стопирате я с всякакви действия, включително и с това, че на места в страната в здравната реформа се намесват мюфтийствата. (Смях от ДПС.)
Това не е някаква тайна, а е факт, който присъства навсякъде в реформата.
На вас не ви се иска да се случи реформа по този начин, защото най-после ще се спрат кражбите от малките и големите болници, ще има проверки, ще има контрол на системата, ще има дисциплиниране на финансовата система! При това положение, разбира се, че вие не искате да участвате в нея и не искате тя да се случи! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, госпожо Георгиева.
Втора реплика?
Заповядайте.
Красимир Петров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че поне едно нещо не можем да отречем на предното правителство – действително при него имаше абсолютна предвидимост в здравната система. Тази система, която осигуряваше на българите първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания в Европейския съюз, първо място по смъртност от онкозаболявания в рамките на Европейския съюз, най-висока детска смъртност и най-малка продължителност на живот, така че аз съм съгласен – тази система беше абсолютно предвидима. В това отношение не можем да кажем абсолютно нищо.
Как стоят нещата на практика? Тук чувам прекрасни думи за малките болници, закриването, или по-скоро преструктурирането на които предизвиква голямо недоволство и огромен страх у хората, които живеят на тези места. Знаете ли, господа, може би най-големият ви грях е този, че за всички тези години систематично убеждавахте хората, които живеят на такива отдалечени или по-малки населени места, че те не могат да получават по-адекватна медицинска помощ от тази, която в момента вие им осигурявате. Ето това е най-големият ви грях.
Преди няколко седмици прочетох във всекидневник интервю, в което се бяха загрижили за съдбата на човек, който ще получи инфаркт в Мадан. Казвам конкретно Мадан, д-р Сахлим. Какво ще стане с него?
Какво става на практика в момента с него обаче? След приемането в болница са необходими поне два часа, за да се съберат екипите, които трябва да направят изследвания, за да докажат инфаркта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Впоследствие още толкова време е необходимо да дойде рентгеновият лаборант, който да направи снимка на въпросния пациент, след което пациентът се приема и се лекува по същия начин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля Ви да приключвате! В рамките на две минути е репликата.
Красимир Петров: Съжалявам!
...както се е лекувал по времето на Арчибалд Кронин, или, ако щете, по времето на Кемал Ататюрк, няма значение. Това си е чистата истина. Няма нищо по-просто от това действително ограниченият публичен ресурс да се използва за високотехнологични болници, в които българските граждани да получават адекватна медицинска помощ.
Екатерина Михайлова: Господин Петров, моля Ви, това е реплика все пак.
Красимир Петров: Приключвам.
В противен случай, удължавайки живота на тези болници, ние рискуваме да намалим живота на пациентите им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли желание да бъде направена трета реплика? Не виждам.
Право на дуплика – госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, няма спор, че системата на здравеопазването има нужда от реформа. Няма спор, че има много проблеми, които са свързани с получаването на адекватна здравна помощ от българските граждани, но най-големият проблем в предлаганата от вас реформа е, че тя не решава никой от досега съществуващите проблеми.
Има три признака, на които трябва да отговаря съвременната медицинска помощ: достъпност, достатъчност и качество. Поставяйки акцента единствено и само върху качеството и лишавайки хората от достъпност, респективно достатъчност от медицинска помощ, вие всъщност извършвате най-големия грях, а именно, че ги лишавате изобщо от получаването на необходимите им здравни и медицински грижи.
Да, може би здравното обслужване в малките болници не е било най-качественото и не е било най-доброто, но в момента, в който го ликвидирате, обричате хората от отдалечените населени места на абсолютна липса на каквато и да било здравна помощ. Няма качество в една услуга, която липсва. Какво качество ще предложите на хората от ивайловградските села, след като те практически с часове няма да могат да бъдат извозени до най-близкото лечебно заведение? Или мислите сериозно, че е възможно това да става с вертолети, с АТВ техника, с шейни или по някакъв друг начин?!
РЕПЛИКА: С летящи чинии.
Мая Манолова: Да, още летящи чинии не са предложени да бъдат включени в здравната система.
Проблемът е, че липсва визия, липсва последователност, липсва отговор на въпроса: „Като закриете част от болничните заведения, какво се случва с хората, които живеят в тези населени места?” (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И другият ваш голям грях е, че по този начин разделяте хората на такива, които живеят в големите градове и които ще имат достъп до високотехнологични болници, дай Боже, и хора, които живеят в малките населени места, които няма да имат абсолютно никакъв достъп до никакви болнични заведения. Ами, дайте си сметка дали е по силите на човек с ниски доходи да стигне от едно отдалечено село до високотехнологичната софийска болница? По какъв начин ще се случи това?
Що се касае до репликата от колегите, че болниците ще се преструктурират. Няма човек, ангажиран от ГЕРБ със здравната реформа, който в момента да може да даде простия отговор как точно ще се преструктурират тези лечебни заведения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), с какви финанси, в каква форма и къде е описан този процес? Това е една авантюра, един експеримент, който е изключително опасен за здравето и живота на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Други народни представители, желаещи изказване?
Госпожа Цвета Георгиева заяви такова желание.
Заповядайте.
Цвета Георгиева (Атака): Много се радвам на този дебат, защото поне разбрахме кой къде стои в него. Тук става ясно, че има хора, които искат хората от малките населени места да нямат достъп до висококачествено здравно обслужване и до високотехнологични болници, а да бъдат натикани в едни нефункциониращи сгради, в които не се извършва болнична помощ, а се извършва някаква пародия, която беше стимулирана осем години от правителствата дотук – да бъде извършвана по този начин, за да се източва здравната система и да се осъществява един своеобразен геноцид над населението. Именно на тези хора, които до този момент не получаваха нормална здравна помощ, в момента от опозицията заявяват, че те трябва да продължават да не получават нормална помощ, а напротив - да стоят в тези нефункциониращи болници, които само се наричат така. Здравната каса и здравната система да продължават да наливат там средства, които потъват в една яма на небитието, и тези хора трябва в момента да бъдат против случването на едно качествено здравно обслужване. Това е абсурд, който не мога да повярвам, че звучи от тази трибуна.
Ако някой някога е имал популистки изказвания, днес беше задмината всяка граница на популизма. Не можете да карате хората да искат да лежат само в едно легло в тъй наречена болница, в която няма клинични пътеки, няма специалисти, които са на основен трудов договор, а прехождат веднъж или два пъти в седмицата, колкото да хвърлят някакъв поглед и да си вземат хонорара. Това, че в момента здравната реформа тръгва с истинско желание да има постоянни специалисти, да се включат повечето от необходимите клинични пътеки, да се въведат дисциплиниращи финансови правила в разходването на средствата, в изравняването на приходната и разходната част на Националната здравноосигурителна каса, това е истинската реформа и тя започва да се случва. Тук обаче виждаме как хората, които пречеха толкова години реформата да се случи, изведнъж почват да заявяват, че такава реформа не трябва да има, а ние трябва да продължаваме да чакаме тя да не се случи. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Това не може да е политика на новото правителство, нито на мнозинството в това Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги, госпожо Георгиева! Доживяхме народен представител от най-борческата парламентарна група – „Атака”, да обяви и класифицира всички лекари в общинските болници, че имитират здравеопазване. С други думи тези хора осем години при тези две управления са лъгали, че лекуват болните, като са симулирали болнична помощ. (Шум и реплики от мнозинството.) Горе-долу това прозвуча като оценка за работата. Мисля, че това е далеч от истината. Лично аз не го приемам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За втора реплика има думата народният представител Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Георгиева, оттук работата звучи добре – повече клинични пътеки. Но как повече клинични пътеки, като бюджетът е по-малък?! Как се прави реформа с по-малко пари? Обяснете го на народните представители. (Шум и реплики в мнозинството.) В цял свят всички знаят, че реформите се правят с повече пари, а вие, управляващото мнозинство, представлявано от „Атака”, сте измислили система. Чак толкова ли приемате „Атака” да говори от името на кабинета и на мнозинството?! Но хубаво, коалиция сте, работете.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По-малко се краде.
Михаил Миков: Как се прави реформа без пари? Как се прави реформа без идея и план? Как се вдигна качеството на здравеопазването от Нова година? Значи то беше лошо до Нова година, а изведнъж след Нова година качеството се вдигна. Но как се вдигна? Със същите лекари, с по-малко здравни заведения, с по-малко пари. Ето това обяснете на хората. Обяснете си го и на вас. Проблемът най-вече на вас трябва да ви се изясни в главите. Мисля, че и на министъра вече му увира разбирането, че тръгна директно с мерки, които не водят до подобряване на достъпа и на качеството. Не може да лишиш от достъп стотици хиляди хора и да казваш, че ще им дадеш по-качествено здравеопазване. Мисля, че и Вие го разбрахте, когато хората излязоха по улиците. Мисля, че сега се търси решение на този въпрос – как по-плавно да се проведат необходимите мерки.
И изведнъж – някакви лозунги: „Дайте да дадем, от 1 януари след Нова година с по-малко пари ще правим реформа”. Как става тази работа?! Кой ще ви повярва в България и извън България?
Иван Вълков (ГЕРБ, от място): „Дайте да дадем” е ваш лозунг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Миков.
За трета реплика има думата господин Петров.
Петър Петров (ГЕРБ): Госпожо Георгиева, не сте права! Госпожа Манолова иска да се лекува в Бобов дол. (Смях и оживление в мнозинството.) Тя не иска в „Лозенец”. Господин Миков иска да се лекува в Кула. Трябва да им дадем тази възможност. (Смях и оживление в мнозинството.) Хората искат да отидат в болници, където никой друг не иска. Хората от малките градове не можеш да ги накараш да отидат! В болницата в Радомир миналата година са лежали само 4 души! Даже и в Перник не искат да отидат. Затова не сте права. Дайте да им дадем тази възможност. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За дуплика има думата госпожа Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Харесва ми въпросът „Как ще се прави реформа без пари?”, защото идва от хора, които не направиха нищо с много пари. (Ръкопляскания от мнозинството.) Никой не разбра къде отидоха тези пари. Всъщност те много добре знаеха къде отиват тези пари, какво захранват, какво обслужват, чий интерес. Какъв геноциден елемент в цялата досега съществуваща система на здравеопазването!
В момента здравната реформа се опитва да постави правила. Срещу това рита опозицията. И тя рита, защото в голяма част от случаите нейни директори на болници вършеха това източване – и от малки, и от големи. Сега, когато се въведат дисциплиниращите финансови правила, всичко това ще спре. Ще спре краденето с лекарства. Ще спре краденето с несъществуващите клинични пътеки. Всъщност не с несъществуващите, а с изписани, но за несъществуващи пациенти. Никой не говори за повече клинични пътеки, макар че в повечето клинични пътеки можем да видим само диверсификацията на здравната система и нейното поставяне на широка здравна основа.
Кой може да ми каже тук, че разширяването на клиничните пътеки е вредно?! Напротив! Въпросът е дали те наистина съществуват, дали наистина съществуват пациенти, лекувани по тези пътеки, дали наистина съществуват специалисти, които да работят по тези пътеки. Тъй като в момента ние искаме това, естествено е тези, които не можаха да го въведат, да не искат това. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Продължаваме дискусията. Думата иска господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако сторим волево усилие да се опитаме да намерим съгласие във връзка с тези много важни дебати, мисля, че има шанс да постигнем съгласие по няколко много важни принципа, които биха могли да прераснат и в конкретни управленски решения. Това предполага да освободим дебата от популистки увлечения, но всички – и ние като вносители на проекта за решение, и тези, които днес държат кормилото на изпълнителната власт.
Ще се опитам да кажа няколко неща, по които смятам, че е възможно да постигнем съгласие. За да бъда по-ясен, ще си позволя да потърся аналог, колкото това да крие рискове, с реформите, които се опитахме да проведем в областта на средното образование.
Първо, съгласни ли сте всички, че конституционният принцип за равен достъп до здравни услуги трябва да се развие по посока на достъп до качествена здравна услуга? Започвам с това, което стои в основата на мотивацията, с която министърът на здравеопазването представя своите идеи за реформи в болничната помощ. Да, ние казваме, че сме съгласни конституционният принцип за достъп до здравна услуга да се чете малко по-съвременно, дори задължително да се чете като „достъп до качествена здравна услуга”. Оттук нататък всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към постигането на съгласие относно технологията за постигането на тази обща цел.
За съжаление Законът за лечебните заведения използва понятието „заведение”, което на мен не ми харесва, но сме длъжни да спазваме законовото определение.
Закриването на онези болници, които не осигуряват качествена здравна услуга без алтернативен елемент на реформата – това е много важен въпрос. Когато ние трансформирахме конституционния принцип за равен достъп до образование, прочетохме конституционния принцип като равен достъп до качествено образование. В тази зала се съгласихме, че провеждането на обучение в малки училища, където в една паралелка се учат деца от 2-3-4 класа, тъй наречените слети паралелки, не осигурява качествено образование.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е по темата.
Лютви Местан: Затова седнахме и казахме: кои от тези училища биха могли да бъдат закрити, осигурен ли е достъп до приемащото средищно училище, уреден ли е статутът на приемащото средно училище, трябва ли да се укрепи капацитетът на приемащото средно училище? Всички тези въпроси получиха своите ясни отговори и там, където това бе възможно, чрез нарочни програми на българското правителство, одобрени от българския парламент, осигурихме автобуси за извозване на учениците, уредихме законово статута на приемащото средищно училище, укрепихме капацитета на приемащото средищно училище и в резултат, уважаеми господин министър, за периода от около 18 години средните училища на територията на Кърджалийска област, забележете, от 338 (толкова училища отвориха вратите си през учебната 1990/91 г.) днес са намалени само на 36. Закрити са 302 училища – начални и основни, в малките населени места. Не 50 на сто, девет десети от училищата са закрити. Но останаха училища, които, бидейки малки, в някои от тях, независимо че се провежда обучение в слети паралелки, не можеха да бъдат закрити. Затова те придобиха статут на защитени училища. Защото нямаше накъде да се оптимизира мрежата, защото по-нататъшното закриване на училища вече означаваше не гарантиране на достъп до качествено образование, а лишаване от достъп до образование.
Въпросът е при закриването на около 180 малки общински болници, не във всички наистина е осигурено качеството, към което се стремим, ще се осигури ли нормалният достъп до здравна услуга? Това е големият въпрос. Едно е ако отговорът е положителен, съвсем друг е въпросът обаче, ако имаме съмнения.
Уважаеми колеги, затова закриването на общински болници не може да бъде самоцел, не може да бъде абсолютна цел. Ние не сме против реформите в болничната помощ. Искаме обаче тези реформи да бъдат проведени въз основа на нарочна национална програма за реформите в болничната помощ, като преструктурирането, ако щете, за нас не е табу. Оптимизирането на мрежата от общински болници да бъде един от съществените елементи на тази програма. Но как си представяме нещата? Там трябва не по принцип, а за всяка една от тези болници да има ясни отговори на въпроса възможно ли е закриването, осигурен ли е достъп, укрепена ли е системата на доболничната, на спешната помощ? Ако е да, аргументите ви са силни и вносителите на проекта на решение или тези, които искаме процесът да спре, ще бъдем уязвими. Ние не искаме спирането на реформите, искаме да спре процесът на самоцелно закриване на болници. Искаме този процес, ако е необходимо, да продължи, но след приемането на нарочна национална програма. Защото може да се окаже, че има болници, в които качеството не е на желаното ниво, но няма как дадена болница да бъде закрита поради обективни причини – отдалеченост от другата най-близка приемаща болница.
Ще повторя един пример. Безспорно болницата в Ардино бе нарочена за закриване. Вие обаче отидохте на място, видяхте, че 37 км от Кърджали до Ардино се равняват на поне 137 км в равнината. Видяхте, че от центъра на Ардино до другите отдалечени населени места, от които се обслужват пациенти там, има още 37 км. Закриването на тази болница, казахте, е невъзможно.
Искаме за всяка болница конкретния ви отговор може ли да се закрие. Ако е не и не сме доволни от качеството, ще укрепим капацитета на болницата, която не подлежи на закриване. Но тази национална програма трябва да каже: тук може да се мисли за закриване, тук не е възможно на този етап или там, където ще закриваме, ще укрепим капацитета на доболничната помощ, на спешната помощ и т.н.
Ето това накратко е нашата идея – не спиране на реформите, а стартиране на реформите с достатъчно ясна управленска идея, идея за всяка болница. В противен случай вие ще дискредитирате самата идея за реформи в болничната помощ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики? Първа реплика – госпожа Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Мисля, че идеите за реформи са били дискредитирани досега толкова дълго, че оттук само ще започнем да се оттласкваме от дъното. Оттук нататък всяка една реформа ще бъде позитивна. След всичко, което не се е случило в държавата толкова много години!
Радвам се, разбира се, че признавате абсолютния си крах в това отношение, както и необходимостта реформите най-после да започнат да се случват. Така или иначе разписаните вече правила за новата болнична помощ такава, каквато трябва да бъде, ясно доказват, че ние имаме индивидуален отговор за всяка една болница. Точно по тази причина имаме и отговор за болницата, която не може да бъде закрита. И затова е ясно, че тя ще бъде финансово укрепена. И ако някой друг спекулира с тази идея, означава, че не е разбрал за пореден път, че повече кражби в здравеопазването няма да има, не може да има и няма никога да бъдат допуснати отново, докато има такова правителство и докато има такава воля! Това много боли, аз разбирам, че много ви боли! (Частични ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Втора реплика? Заповядайте, господин Стаменов.
Аспарух Стаменов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Вие във вашето изказване направихте предположението, че закриването на болниците, които не предлагат качествени здравни услуги, не е безалтернативно. И направихте аналогията със случващото се в образователната система и с училищата. Искам да Ви кажа, че има една малка, но доста съществена разлика. Ако едно дете или един ученик попадне в едно учебно заведение, което не предлага качествени услуги в тази система, то в най-лошия вариант може да не научи точно същността на Питагоровата теорема. Но ако попадне в едно здравно заведение, поради липсата на адекватно отношение към неговото лечение, поради липсата на качествени услуги, които то би трябвало да получи, неговото лечение би имало труден и в някои случаи недоброжелателен характер към неговото здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Трета реплика? Няма.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Аз благодаря и за репликите, макар че тази ми благодарност се отнася за втората реплика – на господин Аспарух Стаменов.
Що се отнася до репликата на госпожа Цвета Георгиева, нищо ново под слънцето. Аз се опитвам да говоря, освободен от политически пристрастия, от партийни пристрастия, опитвам се да говоря конкретно. Тя противопоставя до болка познати идеологеми за нейна сметка.
Но Вашата реплика, господин Стаменов, е много важна. Да, в изказването си казах, че сравнението ми крие риска да не отчете спецификата образование – здравеопазване. Признах си това предварително.
Съгласен съм също така, че има много голяма разлика между това да не усвоиш една теорема и да получиш толкова лоша здравна услуга, която да има фатални последици.
Точно затова ние искаме в това Народно събрание да се разисква конкретна програма, която да съдържа отговорите за всяка една болница. Да се каже: тук е възможно преструктурирането на болницата от болница в хоспис, за долекуване или примерно трансформиране в нещо друго, защото отстои на не повече от 10 км от друга болница, където ще се предоставя качествена здравна услуга, укрепили сме капацитета на доболничната и на спешната помощ, така че няма проблем. Казвате го и ще бъдем уязвими, ако застанем на позиция да се съхрани непременно статуквото. Но ако има болници, които по обективни показатели, ако щете, и заради географския релеф не е възможно да бъдат закрити, защото означава не просто лишаване от достъп до качествена, а въобще до здравна услуга, тогава бихме искали в тази Национална програма да се съдържат идеи как да се укрепи капацитетът на онова, което не може да се закрие, за да може и там да се осигури качествена здравна услуга. Искаме да видим и двата варианта. Това става с нарочна програма. За толкова важни реформи това наистина се прави с нарочна програма.
Затова предложението ни за спиране на процеса е условно – до представянето в определен срок на Национална програма за преструктуриране на болничната помощ.
Надявам се, че с тази реплика успях да ви обясня още веднъж същината на предложението на ДПС, същината на Проекта за решение, който проект се предлага от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Местан.
Думата поиска министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Интересна е наистина темата за всички и бих призовал: колкото може по-малко емоции; колкото може по-малко политически пристрастия; колкото може по-малко изказвания, базирани на липса на експертност.
Какво е реформата? Да започнем оттам – какво представлява реформа в здравеопазването? Реформа в здравеопазването не означава само преструктуриране на болнична система. Реформа в здравеопазването представлява един продължителен процес, в който са включени различни стъпки и в законодателната сфера, и в социалната дори, и в промени на пакети от закони.
Какво имаме в момента? Имаме Предизборна програма на правителството на политическата сила – партия ГЕРБ. В същото време имаме и Програма на правителството, в която ясно е разписана и здравна политика.
В здравната политика на правителството, която аз, като представител на Министерството на здравеопазването се опитвам да изпълнявам, са записани седем основни приоритета, изразени в различни мерки, цели и подцели. Ето какво ще ви посоча например като начало.
Една от основните цели на здравната политика е осигуряване на свобода на избора на здравни услуги и техни изпълнители.
Като мерки сме посочили:
- Подобряване на събираемостта на здравно осигурителните вноски. Знаете защо.
- Развитие на модела на здравното осигуряване – нещо изключително съществено. Това, което представлява и част от здравната реформа. Нещо, което никой не пожела да направи.
- Развитие на система за финансиране и набиране на средства в доброволни здравноосигурителни дружества.
- Разработване на механизъм за установяване на групи от здравно неосигурени лица и за събиране на здравноосигурителни вноски от Националната агенция за приходите.
- Подобряване възможностите за заплащане на разходите за болнична помощ на лицата, които нямат доход и имущество – също сериозен проблем.
- Създаване на условия за допълване на основния пакет медицински услуги от доброволни здравноосигурителни дружества с цел увеличаване възможност за избор на медицинските услуги от пациентите.
- Гарантиране достъп на здравните дейности – основна част от Програмата на правителството.
И тук е записано като отделна точка: преструктуриране на болничната помощ.
- Определяне на адекватен статут на лечебните заведения, съобразен със здравно-демографски реалности и с потребности от медицински услуги за съответния регион.
- Разширяване на обхвата на предоставяне на специфични медицински дейности сред целеви групи.
И така нататък, продължава Програмата на правителството в седем основни приоритета с над 70 цели, мерки и подцели. Така че това, което представлява преструктуриране на болничната помощ, е част от здравната реформа.
Какво имаме по отношение на това преструктуриране? Господин Местан интересно даде примера с реформите в образованието – закриване на училища. Но, господин Местан, чия собственост бяха тези училища? Можеше ли да бъде направена такава програма, в която да се каже: ето това училище може да бъде закрито и кой има право да го закрие?
Какво е положението в болничната система от правна гледна точка? Общинските болници са лечебни заведения, както и останалите – със смесено участие, държавните, ведомствените. Те са търговски дружества, в които правата се упражняват от съответния собственик.
Съгласно чл. 54 от Закона за лечебните заведения, прекратяването и ликвидацията на лечебното заведение като търговско дружество се извършва при условията и по реда на Търговския закон. В този смисъл собственикът, в случая общинският съвет, „в случая” казвам, тъй като вашето предложение е внесено специално за общински болници, е органът, който е компетентен да вземе решение дали да се прекрати съществуването на дадена общинска болница или търговско дружество.
Министерският съвет няма законно установени правомощия за намеса в работата на съответните общински съвети. В този смисъл документът, който представихме за преструктуриране на болничната помощ и е приет с Протоколно решение на Министерския съвет от 16 декември 2009 г., представлява концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ като преструктурирането на общинските болници е в зависимост от решението на органите на местното самоуправление, доколкото общинските лечебни заведения не са включени и в Забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Доктор Адемов каза, че концепцията е програма. На практика това, което искате да представим, е програма. Това е програма на правителството. Тя наистина е базирана на разработки на Световната банка, на Министерството на здравеопазването, на съсловни организации, на обществени организации, на местна власт. Изработена е обаче 2008 г. Мастер-планът, д-р Адемов, е изработен 2008 г. Концепцията е изработена сега – 2009 г. и тя е основно преработена. Тя дава визия какво трябва да съдържа структурата на болнична помощ, как трябва да изглежда мрежата на болнична помощ, какво представлява университетска болница, какво представлява общинска болница, какво представлява областна болница. Тази основна преработка беше основа на това да бъдат освободени средствата от европейските фондове – тези средства, които са чакали три години. Три години тези средства са били готови да бъдат включени в системата, но по време на управлението никой от вас не е представил концепция, която да бъде одобрена от европейските фондове и от Брюксел, за да могат да бъдат отпуснати тези средства.
Освен, че в тази концепция има визия за структурата на болничната помощ в страната, тя стана основа на това да бъде даден стартът по усвояването на тези 288 млн. лв. Забележете –140 милиона от тези пари са за общински болници. Сто и четиридесет милиона лева са ясно посочени към какви общински болници могат да бъдат насочени, за да могат да бъдат използвани тези пари. Това, че във вашето предложение за решение на Народното събрание е посочено спиране процеса на закриване на общински болници, аз не мога да го приема. Ние нееднократно сме заявявали, че нямаме такава цел, нямаме такава политика. Това, което имаме за цел, е да определим какво представлява една болница и на какви критерии трябва да отговаря, как и по какъв начин да изпълнява своята дейност, така че да може да използва обществения ресурс.
Общественият ресурс засега е основният източник на финансиране. Здравноосигурителният модел, който трябваше да имаме много по-отдавна, не може да предложи други средства, освен от обществените.
Тези условия, на които трябва да отговарят болниците, трябва да бъдат заложени в съответната нормативна база. Затова направихме предложения за такива промени.
Забележете какви са толкова промените и защо толкова трудни изглеждат. Да има достатъчно обезпеченост с медицински кадри, да има достатъчно обезпеченост със съответната медицинска техника и апаратура за съвременно качествено лечение, да има обезпеченост за тези кадри и този ресурс, така че да осигурява 24-часово покритие на своите дейности, за които са сключили договор. Забележете, нещо фундаментално различно – да се прилагат медицинските стандарти.
Неслучайно направихме това сравнение – за 8 години са приети 31 медицински стандарта от предходното управление. За 6 месеца ние приехме 32 и осъвременихме 10. Продължаваме, въпреки че те са действащи, да осъвременяваме и приети преди години.
Медицинският стандарт не е статукво. Той е динамична величина. Той трябва да бъде осъвременяван. Той може и трябва да бъде база за оценка на качеството.
Доктор Адемов, Вие сам казахте, че медицинският стандарт е условие за даване на разрешение за дейност. Защо се стигна дотам да не се прилагат поне тези 31 стандарта, които сте приели? По закон трябва да бъдат приложени при издаване на разрешения.
По никакъв начин разрешенията не са били съобразявани с медицинския стандарт. Няма нищо по-важно за качеството от медицинския стандарт. Да, вярно, правилата за добра медицинска практика всъщност допълват медицинския стандарт, но това не означава, че когато съсловната организация няма готовност да ги предложи, ние трябва да спрем медицинските стандарти. Това, което е приоритет на министерството, е функция на министерството, и ние го изпълняваме. Затова искаме да го наложим в закона.
Преди малко споменах една много интересна цел на управлението на правителството и специално на Министерството на здравеопазването – определяне на адекватен статут на лечебните заведения, съобразен със здравно-демографски реалности и потребности от медицински услуги за съответния регион.
Законът за лечебните заведения премина на първо четене. Ако си спомняте добре, там е заложена регионалната или областна Здравна карта – и то на какъв принцип? Принципът за определяне на потребността за качеството на предлаганата услуга, за съответната ресурсна обезпеченост, включително приложението на медицинските стандарти и от кого да бъде изработена – от съответната област, като съответната област включва свои капацитети като се започне от областна управа, общински ръководства, съсловни организации, районни центрове по здравеопазване, районни здравноосигурителни каси, и забележете за първи път – пациентски организации. Това, което се опитахте да наложите като Национална здравна карта, за да можете да усвоите тези пари от европейските фондове и не успяхте, защото искахте да го предложите чисто административно - да кажете коя болница да остане и коя не. Ние предлагаме съвременни европейски критерии как да се състои тази областна Здравна карта, от чиито съвкупност от областни здравни карти да бъде изработена вече Националната здравна карта. Това е една много важна и задължителна стъпка и аз се надявам, че по време на разглеждане на второ четене на Закона за лечебните заведения Вие ще обърнете внимание на този елемент.
Разбира се, мога да говоря много по отношение на това дали има смисъл да спираме нещо. Това, което ви казвам като програма, това, което ви казвам като цели, това, което ви казвам като концепция, изработени с документи, представляват тези стъпки, за които говорите, за да има яснота, да има визия.
Това, че дадохте някои примери като възможността за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса за извънболнична медицинска помощ, там където отпада болничната помощ, по тези критерии не ние да кажем административно: „Вие няма да работите!”, а след като се определи ресурсът, след като се определи приложението на стандартите, след като Националната карта го определи, тогава да може да се реши болницата дали да отпадне или не.
Няма никакъв проблем да бъде сключен анекс по Националния рамков договор. Това ще бъде желание и на двете страни по договора, за да може да се допусне сключване на допълнителни договори за извънболнична медицинска помощ.
Разбира се, тук е мястото и ролята на Спешната помощ, за която многократно сме говорили, че тя е част от цялостната система. В никакъв случай не бива да допускаме да се говори чисто популистки, че хората били лишавани, след като им бъде закрита болницата. Хората не биват лишавани. Има различни нива на медицинската помощ – първична медицинска помощ, специализирана медицинска помощ, спешна медицинска помощ. Тук е ролята на общинските съвети като принципали да бъдат по-активни, да обяснят на своите граждани, че това, което им се предлага, не е различно от това, което са имали досега. Напротив, целта е да получат нещо по-добро там, където не са го получавали.
Тук е ролята на общините да решат как да използват пространствата в тези сгради, които сега се наричат болнични лечебни заведения. Защо да не дадат кабинети на общопрактикуващите лекари, на специалистите за извънболнична помощ, защо да не осигурят пространства в тези сгради, в които да бъдат разположени и разширени филиалите за спешна помощ? Те и сега съществуват там. Останалата част от сградата, която няма да може да бъде използвана за болница, те имат правото да решат какво да я правят.
Нашата цел не е да администрираме, не е възможно. Разберете, че системата е толкова сложна, толкова обвързана с качеството на предоставяне на всяка една медицинска услуга, че не можем да решим сами и да кажем: ето тук ще има болница или ето тук няма да има.
Още веднъж искам да повторя, че Министерството на здравеопазването не цели закриване на болници и не администрира процеса на закриване, не само поради юридически съображения, които преди малко изложих. Немислимо е да се изработи план за преструктуриране с конкретно посочени в него лечебни заведения. За нас е невъзможно да дирижираме силово с план мениджърски решения и решения на собственика по принцип, още повече, че съществува равнопоставеност между всички видове собственост, включително и на частните лечебни заведения, при разпределяне на ресурса на здравната система и осигуряване на здравните потребности на населението.
Считам, че всяка цивилизована държава, която извършва реформи в здравеопазването, трябва да ги прави единствено и само чрез въвеждане на ясни критерии и правила. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по проекта за решение? Не виждам желаещи.
Обявявам дискусията по проекта за решение за закрита.
Поставям на гласуване предложението за проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 40, против 84, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Господин Цеков, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъдат допуснати: проф. Мила Власковска - заместник-министър на здравеопазването, госпожа Ваня Ставрова – юрисконсулт в Дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването, госпожа Жана Вучкова – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на МВР, госпожа София Колева – експерт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думата „Препаратите” се заменя с „Лекарствените продукти”.
2. В т. 1 думата „препаратът” се заменя с „лекарственият продукт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 1 в редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Поставям на гласуване параграфи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Създават се общински съвети по наркотичните вещества и превантивни информационни центрове към тях в общините, които са административни центрове на области. Организацията и дейността на съветите и центровете се определят с Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества.
(2) Съветите по наркотични вещества по ал. 1 разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества.
(3) Превантивните информационни центрове по ал. 1 осъществяват превантивни дейности и програми, събират, съхраняват и анализират информацията, необходима за осъществяването, координирането и изготвянето на програмите по ал. 2.
(4) Съветите по наркотичните вещества по ал. 1 и превантивните информационни центрове се финансират със средства от държавния бюджет чрез общинските бюджети като делегирани от държавата дейности.
(5) Общинските съвети на общините, които не са административни центрове на области, могат да създават комисии по наркотичните вещества, които се финансират със собствени средства от общинските бюджети.
(6) Общинските съвети по ал. 1 могат да извършват методическа дейност за развитие на превенцията на употребата на наркотичните вещества в общините по ал. 5, в които няма създадени комисии по наркотични вещества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Режим на гласуване на параграфи 9 и 10 по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Предложение на народния представител Лъчезар Иванов за § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. Създава се чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) Министърът на образованието, младежта и науката и министърът на здравеопазването осъществяват контрол върху превенцията на употребата на наркотични вещества.
(2) Министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика осъществяват контрол върху психосоциалната рехабилитация на лица, зависими от наркотични вещества.”
(3) При осъществяване на контрола по ал. 1 и 2 министърът на здравеопазването се подпомага от длъжностни лица от Националния център по наркомании към Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Не виждам желаещи за изказвания.
Моля да гласуваме § 11 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Пламен Цеков: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Поставям на гласуване параграфи 12, 13, 14, 15, 16 и 17 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими