Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-03-11



Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Георги Пирински
Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно прието решение на Народното събрание от 10 март от 2010 г., преминаваме към:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ВИЦЕПРЕМИЕРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ГОСПОДИН СИМЕОН ДЯНКОВ.
Тъй като искането за изслушване е един вид процедурата ад хок, която не е специално уредена в нашия правилник, ръководството на Народното събрание в лицето на заместник председателите с мое участие уточнихме следните процедурни правила за провеждане на това изслушване.
В рамките на три минути от името на всяка парламентарна група един представител може да зададе въпрос, като чрез него изрази отношение към конкретна политика в сферата на бюджета и финансите на правителството. След поставянето на въпросите, министърът на финансите Симеон Дянков ще отговори на така поставените въпроси, с което процедурата на изслушване приключва.
Поставям на гласуване направеното от мен процедурно предложение, зад което се обединяваме заместник-председателите от всички парламентарни групи.
Гласували 160 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, с оглед интереса към обсъжданата тема, а именно евентуално наличието или липсата на антикризисни мерки у правителството и конкретните стъпки за преодоляване на кризата, които в крайна сметка касаят джоба и домакинството на всеки български гражданин, предлагам изслушването на финансовия министър, съгласно процедурата, предвидена в правилника да бъде излъчвано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Така или иначе българските граждани имат право да бъдат информирани и да чуят какво конкретно ще предприеме правителството с оглед преодоляване на последиците и ефектите от икономическата и финансовата криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на изслушването на министър Симеон Дянков.
Гласували 164 народни представители: за 71, против 23, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, правя формално предложение за прегласуване, тъй като очаквам, че някои от присъстващите депутати в залата не са разбрали смисъла на моето предложение (смях в ГЕРБ), а именно въпросите и отговорите към финансовия министър, които касаят всеки български гражданин, да бъдат излъчени пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Предлагам ви да не стигаме до хипотезата, при която ще се налага да разпространяваме стенограми и запис (силен шум, викове, смях в мнозинството, ръкопляскания в КБ) на днешното питане. Ако управляващото мнозинство няма притеснения в отговорите и подготвеността на своя финансов министър, няма никаква причина (подсвиквания) да не го направим пряко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата!
Мая Манолова: ...за да могат българите да чуят пряко отговорите на поставените въпроси. (Шум и реплики.)
Асен Агов (СК, от място): Махнете стенограмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се концентрираме върху процедурното предложение за прегласуване и да оставим емоцията, свързана със стенограмите.
Подлагам на прегласуване предложението за пряко предаване чрез Българската национална телевизия и Българското национално радио на изслушването на министър Дянков.
Гласували 164 народни представители: за 64, против 73, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Моля от името на различните парламентарни групи да бъдат поставени въпросите.
Има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Ще Ви задам три въпроса.
Първият въпрос е защо правителството пристъпва към замразяване на заплащането в публичната сфера, без да е представило своята реформа на администрация? Вчера при дискусията на т. 1 това беше един от централните въпроси, което беше поставено от изказващите се, че Вашите действия създават впечатлението на хаотичност, импровизация и реакция, вместо да са част от премислена стратегия за реформиране на администрацията. Вие, господин министър, ако не се лъжа на 22 януари, публично заявихте, че една от седемте реформи, които преследвате, е реформата на администрацията и че до средата на месец февруари ще представите такъв свой проект. Такова нещо досега аз не съм видял.
Вторият въпрос е защо предприемате тези стъпки по отношение на заплащането без всякакво съгласуване със синдикатите и работодателите? В дните, когато вие приемате това решение, на масата са поставени 15 предложения на двата синдиката и шестте работодателски организации, които достатъчно отговорно поставят пред вас въпроса, първо, да се създаде един съвет, който да действа към министър-председателя, където да се разгледа целият кръг въпроси, свързани с излизане от кризата. И, разбира се, поставят въпросите за най-тежко засегнатите от нея и техните доходи. Вие в пълно пренебрежение на това, което Ви се предлага, еднолично и без да се оглеждате, да не говорим, че не считате за нужно да държите парламента в течение, вземате Вашето решение.
И третият въпрос – въпросът за вдигането на осигурителната ставка на здравните осигуровки, което е пряко свързано с доходите – стъпка, която очевидно е абсолютно необмислена, силно противоречива, разделяща и мислещите икономисти, и парламента, включително съм сигурен и вашата парламентарна група, което Вие представяте и вчера като единствено възможната мярка да се намерят тези 350 милиона, за които говорите, като дефицит в бюджета на Здравната каза.
Господин министър, не зная чел ли сте Закона за здравното осигуряване. Там Раздел ІІІ третира въпроса как се финансира Касата. И там има разписани процедури за текущо финансиране от бюджета през годината с краткосрочни безлихвени заеми за покриване на текущ недостиг като, разбира се, в края на годината се прави преценка какво е състоянието на финансите, какви са възможностите за балансиране на бюджета в годишен план, вместо да хвърляте цялото общество и всички граждани и фирми в една абсурдна ситуация от 1 април да ги товарите с 2%, да ги заставяте да крият доходи, да не регистрират извършени плащания и в крайна сметка да паднат приходите в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Пирински.
Георги Пирински: Господин министър, не знам не чувствате ли, че доверието към Вас е изчерпано и най-добре е да вземете своето решение преди чакате средата на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
От името на Синята коалиция – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа, господин министър! Първо, призовавам за един много сериозен дебат. Това, което каза господин Пирински, е неправилният тон – много емоции, малко съществени въпроси. (Оживление в КБ.)
Това, което трябва да се направи, колеги, е следното. Има дефицит в бюджета над милиард, може би ще стигне милиард и половина след края на февруари. И правителството е в една трудна ситуация. Какво да направи в една такава ситуация?
Няколко въпроса. Да бъде направен национален антикризисен щаб, включете представители на всички парламентарни групи, който да прегледа бюджетните разходи и да изреже всичко излишно. Това не е направено. Това спешно трябва да стане преди актуализацията на бюджета. Направете го, господин министър. Иначе има опасност бюджетът да не издържи.
На следващо място – не увеличавайте здравната вноска. Защото в условия на икономическа криза това няма да доведе до повече приходи в бюджета. Не увеличавайте здравната вноска. (Оживление в КБ.) Моля БСП за спокойствие! (Оживление.) Защото, господин министър, просто не е честно. Частният сектор няма възможност да плати тези пари. Това ще увеличи фалитите. Има опасност да доведе до по-висока безработица. В този критичен момент по-скоро потърсете допълнителни приходи, които могат да бъдат от концесии, могат да бъдат от приватизация. Но не отивайте към увеличение на здравната вноска. Това ще бъде грешка. Вижте, дори Унгария в една много тежка ситуация намали осигуровките, вместо да ги увеличава.
Ще Ви дам една справка за Европейския съюз, че цели седемнадесет страни в кризата намалиха облагането на труда, вместо да го увеличат. Самата програма на ГЕРБ предвиждаше намаление на осигуровките, а не увеличение. Не допускайте тази грешка.
Третият въпрос – не е оправено окончателно едно указание на НАП, с което хората ги облагат в три-четири качества. Затова трябва да има следния принцип – трябва да има труд, трябва да има възнаграждение и тогава да има облагане. Пропищели са всички малки и средни предприятия. Така че, господин министър, този въпрос също не го подценявайте. Там трябва да се намерят спешни решения.
И накрая обобщаваме – защо да няма такъв антикризисен щаб, който да подготви анализ на разходите и орязването на всички излишни разходи сега. Иначе бюджетът няма да издържи.
Второ, спрете увеличаването на здравната осигуровка на всяка цена веднага.
Трето, оправете това указание на НАП. Ще фалират десетки хиляди фирми, ще се създаде огромна безработица и утре ще бъде късно да бъдат взети конкретни мерки.
Това са, господин министър, най-важните въпроси. И това е единствено правилният път. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, надявам се ще се съгласите, че един от основните критерии, да не кажа самодостатъчен за това дали едно управление е ляво, центристко или дясно, е какъв процент от брутния вътрешен продукт се разпределя през бюджета.
Ще припомня, че в продължение на 8-10 години няколко правителства на Република България ограничаваха разпределителната роля на държавата през бюджета на максимум 40%. Чрез Бюджета 2010 ще се разпределят 32,5% с вноската в ЕС и 41,5% без тази вноска.
Смущаващо висок процент. На този проблем не се обърна достатъчно внимание при разискванията на бюджета на първо и на второ четене. Не можем да си обясним с този факт тенденцията за увеличаване на разходите на българската държава за януари 2010 г. в сравнение с януари 2009 г.
Моят въпрос е има ли увеличаване на разходите, първо, за заплата? Ще рече колко са били разходите на държавата за заплати януари 2009 г. и колко са за януари 2010 г.
Ако има увеличение, как бихме могли да си обясним ръста на заплатите с тенденцията за намаляване на приходите с около половин милиард пак в сравнение с януари 2009 г.?
Има ли увеличение на общите разходи? Днес има информация, че през м. януари 2010 г. държавата е разходила 112 милиона повече в сравнение с м. януари 2009 г. Как си обяснявате противоречието, между, от една страна, намаляване на приходите, а от друга страна, увеличаване на разходите, ако тези данни са верни?
Уважаеми господин министър, не на последно място, бих искал да ни кажете, ако има увеличаване на разходите за заплати, как тази тенденция се връзва с поетия ангажимент за реформа в администрацията, за необходимите съкращения в условия на криза, за които говорихте при приемането на Бюджета за 2010 г.?
Разбира се, очаквам днес да обосновете много по-солидно и идеите си за замразяване на заплатите. Моля Ви – и във връзка с един много важен въпрос – как тази мярка се свързва с една категорична препоръка в стратегията на Барозу „Европа 2020” за поощряване на потреблението? Има ли поощряване на потреблението чрез намаляване на заплатите на българските граждани? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
От другите парламентарни групи?
От Парламентарната група на „Атака”, заповядайте, проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ние от „Атака” разбираме, образно казано, рестриктивните мерки, които предприема правителството и към които се насочва финансовият министър, който е начело на тази политика.
В тази връзка искаме да Ви зададем два въпроса.
Господин министър, Вие смятате ли, че мярката за увеличаване на вноските в Националната здравноосигурителна каса ще доведе до по-висока събираемост на тези вноски? Ще увеличи ли наистина бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Известно е, че всяко увеличаване на подобни фискални тежести, защото това е вид фискална тежест, води до намаляване на събираемостта. Ще гарантирате ли пред Народното събрание, че наистина ще се съберат такива пари?
Вторият ни въпрос е следният. Разбираме, че и нататък ще се вземат подобни мерки за пълнене на бюджета, за пълнене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, на Националния осигурителен институт и така нататък. Въпросът е следният: Вие лично и правителството имате ли визия къде ще бъдат следващите мерки за пълнене на бюджета? Можете ли да кажете пред Народното събрание, че на следващи етапи се предвиждат такива, такива и такива мерки, защото, в края на краищата, бюджетът наистина трябва да се пълни. Наистина сме в криза, наистина положението, както казва господин Борисов, „е като че ли на война”. Това са нашите въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Има ли други народни представители, които желаят да поставят въпроси? Не.
Преминаваме към изслушването на министър Дянков.
Заповядайте, министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Първо, добро утро! Благодаря за възможността да отговоря на тези въпроси.
Ще започна с някои общи теми, които излязоха от голяма част от дотук говорещите, след това ще отговоря на някои от конкретните въпроси.
Първо ще се спра на темата на заплащането в бюджетните организации, защото това беше темата, която първоначално изникна във вчерашното ви заседание.
Заплащането в бюджетните организации – не само в парламента, но в цялата държавна администрация, разбира се, зависи най-вече от възможностите на бюджета. Бюджет 2010 г. всички го знаете, защото го гласувахме тук, имахме някои дебати по него, е бюджет с малко пари, понеже сме в криза. От тази гледна точка единственото, което допълнително трябва да знаем извън Бюджет 2010, е дали вървим към основните тези, залегнали в Бюджет 2010? Дали прогнозите за икономическото развитие на България се различават от това, което сме научили в последните два месеца?
Искам първо да се спра на прогнозите – и нашите, и на други външни анализатори. След това да се върна на темата на заплащането.
Знаете, че в конвергентната програма на България, изпратена на Европейската комисия в края на м. януари т.г., е залегнал растеж, икономически ръст на България от 0,3%. Това беше анализът на Агенцията за икономически изследвания и прогнози, това е, един вид, нашият анализ – на правителството – 0,3% растеж, общо взето, много малък растеж.
Знаете също, че преди две седмици тук беше Международният валутен фонд заедно с представители на Световната банка, Европейската комисия, Европейската централна банка. Те също направиха задълбочен анализ и излязоха със сходна цифра – 0,2% икономически растеж на икономиката.
Има и трети анализ – от Българската народна банка, който е за икономически растеж от 0,7%.
Общо взето, анализите показват, че тази година, макар че ще започнем да излизаме от кризата, растежът ще е минимален. От тази гледна точка възможностите на бюджета, особено през първата част на годината, което всъщност е залегнало в Бюджет 2010 г., за който вие гласувахте, вървят по график. С други думи, очакват ни първи шест месеца, трудни за бюджета, и втори шест месеца, които ще са малко по-лесни за бюджета, икономиката вече ще излиза от кризата. Оттам нататък може да има и малко повече възможности за допълнителни разходи, но това все още не го знаем.
Затова рефренът, който ще повторя няколко пъти днес, е: придържаме се към гласувания бюджет, правителството се придържа към бюджета, който е гласуван. За всички допълнителни разходи трябва да има и съответен източник на приход. По-късно ще се върна на темата за здравната вноска.
Повтарям: Бюджет 2010 г. е добър бюджет. Той взе под внимание и това, което става и ще става в българската икономика, и реалностите в европейската и световната икономика. По него ние вървим и ще вървим по план до края на годината. Ако има допълнителни приходи, това ще бъде чак към края на годината, между сега и тогава всеки допълнителен разход трябва да е покрит от нов източник на приходи. Друго не можем да си позволим, защото ще влизаме във все по-големи и по-големи дефицити и ще стане това, което става в някои наши съседки. Знаете, че в Гърция днес има поредна общонационална стачка. Знаете какво е положението с дефицита там. Знаете какво следва от това: увеличаване на акцизите, данъците, намаляване на заплати, замразяване на пенсии – всичко това става в Гърция. Ние няма да стигнем дотам! Бюджет 2010 е такъв, че ще си го изпълним, както сме го начертали, и няма да стигнем до такива трудни икономически и социални положения, каквито има в Гърция, Румъния, Сърбия – в голяма част от държавите около нас.
Пак се връщам на темата за заплатите и заплащането в администрацията и в бюджетната сфера. То е такова, каквото го позволяват рамките на бюджета. Бюджетът е рестриктивен, с право е рестриктивен. Помните, че когато приемахме Бюджет 2010 г., някои от вас, особено седналите вляво казваха, че това всъщност е твърде рестриктивен бюджет и ще имаме големи излишъци. Споменаваха всъщност 1 – 1,3 млрд. лв. Сега тези хора казват, че обратното е вярно и че бюджетът не е достатъчно рестриктивен! Бюджетът е точно такъв, какъвто трябваше да бъде! Ние го изпълняваме по план на годишна основа. Ще се спра на тази тема след малко.
Преди да стигна до бюджета обаче, вече сме в третия месец на тази година и знаем не само какво става в българската икономика, малко знаем какво става и в европейската икономика, от която много зависим – заради инвестиции и износ. С няколко изречения искам да опиша последните прогнози какво става в европейската икономика. В последните прогнози – от началото на м. март т.г. – има 7-8 икономики в Европа, които ще имат икономически спад и тази година. Това са Гърция, Румъния, Испания, Унгария, балтийските републики, има съмнения и за Португалия. Седем – осем държави тази година ще са в състояние на икономически спад.
Има около 12 държави, в които влиза и България, които сме почти на нула, много малък растеж. В България – 0,3% растеж, но общо взето няма да има спад на годишна основа, но няма да има и голям растеж.
Има само 3-4 икономики, Полша и Австрия са едни от тях, където се очаква растеж над 1%. Това също е много малък растеж на фона на това, което сме виждали през последните десет години. Общо взето, макар че голяма част от европейската икономика излиза от кризата, това излизане все още е на минимални основи. Това показва, макар че нашият износ вече трети месец се вдига – след малко ще ви дам данните – така че Европа ще помага за излизането от кризата, това помагане също ще става през втората част на годината.
Какво става извън Европа? Съединените щати тръгнаха доста бързо за излизане от кризата в третото и четвъртото тримесечие на миналата година. Последни данни, които всъщност са от вчера, на Федералния резерв – Централната банка на Съединените щати, предполагат, че първото и второто тримесечие на тази година в Съединените щати също ще са трудни. А знаете, че пък заради вноса в Съединените щати до голяма степен американската икономика предопределя и състоянието на много други икономики в света, така че единствената част от световната икономика, която в момента, а и от няколко месеца вече се развива добре – от средата на 2009 г., това е Китай и една голяма част от страните от Източна Европа. За Китай прогнозите за растеж за тази година са някъде около 8%, за Виетнам, Тайланд, Корея прогнозите са някъде между 5 и 6%.
Източна Азия е единствената част от световната икономика, която сега се развива добре и тя се развива добре, и това е тема, която ще ни върне в България, изцяло за сметка на износ. Ако видите как се развива китайската икономика, икономиката на Тайланд, Корея и т.н., това е изцяло за сметка на износ главно към Япония и към Съединените щати. Ако американската икономика също почва да забуксува – там първите признаци вече са налице, по коментари вчера от Федералния резерв, това означава, че дори и в Източна Азия тази година ще е по-слаба, отколкото са техните прогнози.
С всичко това искам да ви дам този кратък световен анализ, който казва: светът започва да излиза от кризата, някои райони, особено Източна Азия, вече са излезли от кризата, но и за тях има опасност, ако японската и американската икономика не се справят тази година, както предполагат, там може да има някакво забавяне.
За Европа, макар че една част от нея излиза от кризата, това излизане е доста по-бавно, отколкото на нас ни се иска – и в България, и в другите страни.
Връщам се на България. Какви са сигналите в България, които поддържат тезата на правителството и на Бюджет 2010 г., че ние от средата на годината ще имаме по-добри икономически показатели?
Вчера излязоха първите данни от Евростат за промишлената продукция във всички страни – членки на Европейския съюз, за м. януари т.г. Тези данни за м. януари дават един плах оптимизъм. Защо казвам „плах оптимизъм”? – Защото за първи път от м. октомври 2008 г. спадът на промишлената продукция е минимален, в смисъл, че е под 1%. За сравнение – преди една година през м. януари спадът беше над 15%, в средата на годината беше над 20% на месечна основа, за м. януари т.г. е 0,9%, което показва, ако видите графиката, че промишлената продукция на България в следващите месец-два ще излезе на малък плюс.
Това го виждаме и по друг начин – преди два дни бяха публикувани данните за износ, също от Евростат, също за всички европейски държави. Те показаха растеж на българския износ за м. януари т.г. също от 13,1%. Това са данните не само за Европа, а са цялостни данни за целия свят. Това е трети пореден месец: ноември, декември, януари, където българският износ бележи малък, но все пак положителен растеж. Това не е ставало от м. август 2008 г., с други думи ноември, декември и януари 2010 г. са първите три месеца от м. август 2008 г. насам, където има някакъв растеж на износа.
Това, пак казвам, че са плахи данни, първи сигнали, не е нещо, с което ние можем да се поздравяваме все още, но то показва, че прогнозите за Бюджет 2010 г., прогнозите на правителството са правилни, че икономиката, вдигана от износ главно, ще излезе от кризата към средата на тази година. Това обаче предопределя и определена връзка между икономическото развитие на държавата и приходите.
Оттук нататък ще се прехвърля на приходите, а именно – макар че износът помага за запазване и създаване на нови работни места, помага за повече заетост, помага за повече пари в оборот, той не помага поне на този етап, а и за още няколко месеца, на приходната част на бюджета, на хазната. Защо е така?
Тези, които са се занимавали с бизнес или икономистите сред вас знаят, че българската данъчна система е ориентирана към косвени данъци – акцизи и ДДС, а нашите преки данъци са доста ниски, в смисъл, че са едни от най-ниските в Европа, а може би дори и най-ниските, което показва следното, че ако ние имаме износ, знаете, че при износа всъщност ние не налагаме ДДС, дори обратното – хазната връща ДДС, и ако видите данните за м. февруари т.г., за последния месец, ще видите, че всъщност хазната е връщала рекордни суми на ДДС на износителите, защото, както казах, износът се качва.
Вносът продължава да пада. Видяхте данните за месеците януари и февруари, че средно с около 15% пада вносът. Това е добре за външнотърговския баланс на страната, защото в последните години предишното правителство си беше позволило огромен дисбаланс – 25% дисбаланс, най-големият в целия Европейски съюз, докато сега балансът се оправя, но като няма внос, съответно няма и ДДС, защото ДДС-то и акцизите се налагат върху внос. И ние в момента – от около месец-два, сме в ситуация, където икономиката започва бавно да излиза от кризата. Ние имаме първите сигнали. Това е благодарение на износа обаче. Вносът продължава да пада и хазната всъщност в този момент страда от това, макар че това е много положително от гледна точка на запазване и създаване на нови работни места.
Това става в момента в икономиката плюс едно друго явление, което е нещо, което не трябва да е изненада. Говорили сме го дълго време – какво става с бюджетния дефицит за месеците януари, февруари и март?
Още преди няколко месеца аз бях казал, че за да изплатим борчовете на предишното правителство, пак искам да кажа: за да изплатим борчовете на предишното правителство и да върнем ДДС то до нормално ниво, което не беше, когато ние влязохме на власт, защото ние като влязохме на власт имаше 720 млн. лв. забавено ДДС от предишното правителство, ние сме обещали на българския бизнес по тези два показателя да стигнем до нормални нива. И м. януари, и м. февруари т.г. ние ударно разплащаме и ДДС, и връщаме борчовете на предишното правителство. И бяхме го казали това още в края на миналата година, че месеците януари, февруари и март правителството ще влезе в дефицит, за да може тези пари да влязат в икономиката и да може ние да дадем един допълнителен тласък извън износа на развитието на българската икономика.
Макар че е вярно това, което се казва от господин Мартин Димитров, а и от някои други анализатори с право, че м. януари имаме голям дефицит. Месец февруари също ще имаме голям дефицит, м. март дефицитът вече ще е по-малък, а от м. април, както съм казал, ние ще излезем на плюс. Това го правим съзнателно. Тук няма никаква нужда от уплаха. Това го правим съзнателно просто за да помогнем на българската икономика още по-бързо да излезе от кризата. От м. март ще видите, че дефицитът или няма да го има, или ще е минимален, а от м. април т.г. бюджетът ще мине на плюс. И от м. април нататък ние ще успеем да стигнем до такива нива, които смятаме, че са необходими за стабилността на българската икономика.
Това беше, така да се каже, по-общата част, понеже няколко хора я коментираха. Аз нея ще я завърша, преди да мина по някои конкретни въпроси, с коментара, който е правилен, който е верен и който беше направен от няколко от дотук говорещите, а именно – Бюджет 2010 г. е добър бюджет. Ние си го изпълняваме и той ще бъде изпълнен до края на годината.
Това обаче, което в момента е най-важно, е да няма допълнителен натиск върху бюджета за допълнителни разходи. Ако има такъв натиск, ако има нужда, а по време на криза винаги излизат и допълнителни нужди, които са непредвидими, към всеки разход е добре да има и приход в смисъл, че ако някой каже, че на него му трябват още 100 или 200 млн. лв., той трябва да каже и откъде ще дойде този приход. Иначе ние няма да успеем във фискалната си политика, която досега е била най-добрата в Европейския съюз. Ако не успеем във фискалната си политика, това е зле и за цялата икономика, и за цялото общество.
По няколко конкретни въпроса, които бяха зададени – първо имаше един коментар, че, видите ли, предишното правителство е успяло да задържи частта на държавата в брутния вътрешен продукт под 40%, а това правителство си позволява, уж че е дясно правителство, но си позволява да мине над 40-те процента.
В Бюджет 2010 г. наистина е така – частта, която сме предвидили за държавни разходи, е над 41%. Това обаче е така по време на криза във всяка една държава по света. Ако проверите бюджетите на Германия, Франция, Италия, Великобритания, Съединените щати и Япония – всяка страна тази година, проверете бюджетите и ги сравнете с тези от миналата година, тогава ще видите, че частта на държавата е по-голяма, отколкото е била преди по простата причина, че по време на криза приходите падат много бързо, а част от разходите не могат да се съкратят толкова бързо и не е необходимо, защото тогава социално слабите слоеве на населението ще пострадат най-много. Така че отговорът на този коментар е лесен – във всяка страна по време на криза, и това е задължение на правителството, правителството трябва да влезе и подпомогне социално слабите. Проверете бюджетите на Германия, Франция, Съединените щати, Япония – във всяка една от тях ще видите, че това е така. (Шум и реплики.)
Имаше и по-малък коментар за разходите за заплати в бюджетната сфера за м. януари т.г. и дали те са по-високи от тези за м. януари м.г. Наистина с няколко милиона са по-високи, но това не е защото се увеличават заплатите, а това е, защото, както знаете, като финансов министър в началото на м. октомври м.г. аз бях поръчал на всички министерства да направят планове за това как могат те да оптимизират персонала в своите министерства. Това беше направено от 1 януари т.г. Повечето министерства го направиха от 1 януари 2010 г., но като се оптимизира персоналът всички вие знаете, че по трудовото законодателство се изплащат и определен брой заплати, след като човек напуска работата си. Това, което виждате за през м. януари т.г. не е заради това, че ние внезапно сме си дали по-големи заплати, а е заради тази оптимизация и заради това, че част от хората получават 5, 6 или 10 заплати и т.н. Това е просто част от трудовото законодателство на България.
Един въпрос беше зададен от почти всички – за здравната вноска. Каква е идеята за здравната вноска, защо се увеличава сега, има ли алтернатива?
Аз и вчера казах след заседанието на Министерския съвет, че няма алтернатива. Аз го казах в определен смисъл, а смисълът е този, който аз вече изказах няколко пъти, че извън Бюджет 2010 г. за всеки харч, за всеки допълнителен разход трябва да има и ресурс – приход, така че ние не можем да кажем: тук има някакъв проблем, дайте да вложим повече средства в него, но в същото време да нямаме начин ние тези средства отнякъде от друго място да ги вземем. От тази гледна точка, ако има решение, че на Здравната каса й трябва допълнително 300 или 350 млн. лв., за да може бюджетната, а оттам и фискалната стабилност на държавата да е добра, ние трябва да имаме и ресурс от приход. Това е един начин това да стане.
Има, разбира се, и други начини. Не само това е единственият начин, но те не са много. И преди да отида просто до една алтернатива искам да ви покажа, че ние сме мислили по темата и че това всъщност е също тема и за дебат при вас в парламента.
Нека да отговоря и на един въпрос, който беше вътре в тази тема. Аз съм убеден, че ще има по-голяма събираемост. Това беше поставено като въпрос от представителя на „Атака” проф. Стоилов. Аз съм убеден, че ако ние вдигнем вноската от 8 до 10% ще има по-висока събираемост. Дори сме изчислили и тя ще бъде на стойност 296 млн. лв. Това е едната тема. Убеден съм, че това ще е така.
Другата тема е по-широката тема и аз се връщам сега на нея – това ли е единствената алтернатива. Във време на криза дали е добре ние да вдигаме здравната вноска от 8 до 10% ? Тук вече мненията се разделят. Но има едно мнение, по което, според мен, ние трябва да бъдем единни за благото на България, а то е, ако има допълнителни харчове, допълнителни разходи, трябва да има и допълнителен приход. Аз смятам, че всички са съгласни с това по време на криза. Оттам нататък въпросът е какво друго може да се направи. (Шум и реплики в залата.)
Няма кой знае колко алтернативи, няма кой знае колко алтернативи на тази идея. Една алтернатива, която аз мога да си представя и за която всъщност ние сме говорили и предполагам, че по нея ще разговаряте и при вас, когато дойде този законопроект в Народното събрание, е да се каже: може би сега е време и заради криза, и заради равноправието на всички граждани в България, да се мисли така че всички хора в България, които имат доходи, да плащат равностойно, дори и държавните служители. Какво означава това?
Това е алтернатива на идеята за увеличаване на ставката от 8 до 10%, защото пак казвам, че ни трябват около 300 млн. лв. там. Една друга алтернатива, която също е трудна алтернатива, въобще тук всичките алтернативи са трудни по време на криза и са непопулярни, но трябва да се каже, че в момента всички държавни служители, както знаете, не си плащат тези здравни осигуровки, държавата, бюджетът ги плаща. Увеличаването на здравната вноска от 8 до 10% е трудна мярка, а тя за бизнеса е трудна мярка, аз също не съм горещ привърженик на тази мярка по време на криза, просто ни трябва някакъв друг приход. Ако това вие като народни представители смятате, че ще бъде трудно на бизнеса, а то ще бъде трудно и е непопулярна мярка, тогава откъде от друго място можем да вземем приход? Една алтернатива, предполагам, че вие ще помислите и за други алтернативи, е да се каже: на държавните служители вместо държавата да им плаща, тук става въпрос за всички държавни служители, вместо държавата да им плаща този данък, тези осигуровки, могат те да си ги плащат. Ние сме изчислили там колко пари ще се спестят в бюджета, ако това стане. Сумата общо взето е сходна на тази сума. Това е алтернатива, но също е трудна алтернатива, също е непопулярна по време на криза да се каже, че държавните служители, които досега не са плащали този процент, сега ще си го плащат, но няма кой знае какви други алтернативи.
Или ние трябва да кажем, че не можем по време на криза да харчим извън бюджета – това като финансов министър е нещо, на което аз трябва да се уповавам и трябва да поддържам, или ако има допълнителни разходи, дайте да видим откъде ще дойдат приходите.
Така че тази тема за здравната вноска и въобще за промените, които са необходими там, за последно казвам, е трудна, особено сега по време на криза, но нас ни трябва някакъв източник на приходи. И се надявам, че когато дойде този проектозакон при вас вие с мъдростта си, с опита си ще помислите дали това е най-добрата алтернатива или има и други алтернативи.
Имаше и доста други въпроси, които се занимаваха с темата, и с това ще приключа, дали е необходим антикризисен щаб, дали са необходими нови антикризисни мерки. Нови идеи за излизане от кризата и не само за излизане, защото според мен последните данни показват, че България заради износа започва да излиза от кризата, но за мен по-големия въпрос е като излезем от кризата българската икономика готова ли е на нов голям скок, в смисъл дали ще излезем с минимален растеж тази година и следващата, или можем да направим тези реформи, които са необходими и българската икономика и тя да започне да се развива още от средата на тази година, определено през следващата година, с много по-бързи темпове, които ще ни позволят по-добри бюджетни резултати и оттам, разбира се, всички тези политики, които и правителството, и вие като народни представители, искате да направим за доброто на всички българи.
Отговорът там е: да, всички допълнителни идеи извън това, което правителството мисли, са добре дошли. Аз съм напълно отворен, така да се каже, за допълнителни идеи, за форуми, на които ние можем да обсъждаме тези идеи с всички, а не само с групата на ГЕРБ, а с всички представители. В групата на ГЕРБ вече сме обсъждали допълнителни мерки и до дни правителството ще излезе нашия пакет предложения, който е от около 30-ина мерки, които не са толкова антикризисни, колкото са за това как може да се подкрепи българският бизнес, за да има устойчив растеж, след като излизаме от кризата. Всички допълнителни идеи и форуми, които вие предлагате – обръщам се към господин Мартин Димитров, а и към представителя на БСП господин Пирински, аз ги приветствам, защото по време на криза, а за излизане особено от кризата, е много важно ние да сме единни по това кои са най-големите приоритети на българската икономика. И пак повтарям, че от развитието на българската икономика разбира се зависи много и как нашето общество като цяло ще се развива, защото ако има по-добри икономически резултати, по-добър икономически растеж, ние ще успеем да направим всички останали политики, които и вие, и ние искаме да направим.
Допълнителни идеи – добре дошли! Ние ще представим и нашите идеи до няколко дни и можем да говорим кои от тях съвпадат с вашите, кои други идеи са добри да дойдат. Форумът дали ще се казва „Антикризисен щаб”, според мен това малко вече е демоде, а трябва да мислим вече за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес оттук нататък. Аз тази идея я приветствам.
И последно, ще се спра на идеята, която днес не се коментира тук, но вчера, доколкото разбирам, сте я коментирали – на какъв етап е необходимо да се мисли за евентуална корекция на бюджета. И там моето мнение е същото, което беше и защитавах пред вас в края на ноември и началото на декември - за корекция на бюджета може да се говори само в средата на тази година, като имаме възможност вече да видим истинското развитие на българската икономика и вече знаем дали тя върви по прогнозите, по които и ние, и външни анализатори са следвали досега, дали има някои изненади – да се надяваме, че те са положителни изненади, дали има отрицателни изненади. Както казах вчера, доста внезапно Федералният резерв - Централната банка на Съединените щати, направи един доста тревожен коментар – че те очакват второто тримесечие да е много по-слабо - в Съединените щати става въпрос, отколкото предвижданията.
По време на криза излизат доста изненади, то затова е криза. Та ние трябва да сме готови за тези изненади, трябва да имаме тези мерки, да работим заедно по тях, да видим кои са лесно изпълнимите, бързо изпълнимите, кои са трудни и непопулярни, но са важни сега да ги направим. Трябва да работим заедно, приветствам тази идея, но от друга страна, според мен не трябва да прибързваме и да казваме: положението е толкова тежко за първите два месеца, защото ние знаехме, че ще е тежко, казвахме го от доста време. Казвахме, че ще влизаме в дефицити, за да можем да изчистим разплащанията и невърнатото ДДС.
Аз смятам, че трябва още няколко месеца да изчакаме – не с допълнителните мерки. Допълнителните мерки трябва да ги мислим сега, затова и аз съм съгласен и готов с вас на дебати и на предложения. Но да изчакаме за бюджета просто да видим още следващите месеци – март, април, май, и на фона на вече 4-5 месеца да кажем дали върви по това, което ние сме предполагали, което и външните анализатори са предполагали, или има някакви изненади. Дай Боже, изненадите да са положителни. Ако не са положителни, тогава всички трябва да запретнем ръкави и да кажем за доброто на България какво можем да направим.
А междувременно, и завършвам с това, да не правим допълнителни харчове. Ако има допълнителни харчове, винаги трябва да мислим откъде можем да намерим и допълнителните пари да си ги позволим. За всеки харч, за всеки разход трябва да има и източник на приход. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков.
Декларация от името на група.
Мая Манолова (КБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Коалиция за България
Ситуацията в българското здравеопазване продължава да се влошава и достига критично състояние. Една от причините е неизпълнението на задълженията на Здравната каса своевременно да заплаща на изпълнителите на медицинска помощ, на болниците, на медицинските центрове, на общопрактикуващите лекари. Държавата не плаща за здраве, въпреки че има пари, събрани от българските граждани. (Парламентарните групи на Синята коалиция и ГЕРБ напускат залата.)
Обясненията биха могли да се търсят в две посоки – че правителството на десницата се готви да въведе изцяло платено за болните здравеопазване и прави експерименти на живо, или че управляващите не хаят за здравето на хората.
В резерва на Касата има пари. Там отлежават 860 млн. лв., събрани от здравни вноски, а не от личните авоари на управляващите. И вместо тези пари да се използват за здравето и живота на българите сега, в кризата, когато е под въпрос оцеляването ни, вчера правителството арогантно реши да стовари тази тежест повторно върху плещите на пациентите. След като две години плащахме повече, за да се натрупат в резерва бели пари за черни дни, правителството на Бойко Борисов реши да събере тези пари отново чрез вдигане на данъците, при това безпардонно хвърли вината върху протестиращите лекари с надеждата да настрои пациентите и бизнеса срещу лекарите.
За пореден път дясното правителство на Бойко Борисов, Волен Сидеров и Иван Костов се държи като безотговорен длъжник, който не си обслужва задълженията, непрекъснато прави опити да ги намали – да намали парите за профилактика, да коригира регулативните стандарти така, че да ощети пациентите и прочее. Това взриви и изкара на протест дори общопрактикуващите лекари – нещо, което не се беше случвало досега в България.
Става практика в отговор на всеки протест да се искат пари от потърпевшите. Искате си парите за свършена работа - откажете се от 10 процента. Искате да ви платим за здравни услуги – ще вдигнем данъците ви. Искате да бъдете лекувани – ще плащате допълнително. Няма разлика дали всеки сам на своя лекар, или всички заедно на Здравната каса, важното е да не плаща правителството.
Необяснимо, безсмислено и жестоко правителството на Бойко Борисов увеличи драстично осигурителните вноски на най-масовия дребен бизнес: занаятчии, дребни търговци, земеделски производители и естествено на новия си враг – домашните лекари. Потърпевши твърдят, че това увеличение е почти четири пъти. Всичко това в условията на непоносимо задълбочаване на кризата, масова безработица и ръст на социалното напрежение.
В тази ситуация Парламентарната група на Коалиция за България настоява за незабавно осигуряване на необходимите средства от резерва на Националната здравноосигурителна каса. Напомняме – тези пари са събрани от хората за здраве, а не за финансовото спокойствие на правителството.
Категорично възразяваме срещу решението на правителството за увеличаване на вноските за здраве с 2%. Така бизнесът и гражданите, в условията на тежка криза, допълнително ще спонсорират държавата. В същото време няма никакви гаранции, че тези пари ще отидат за здравеопазване. От вчерашното решение на Министерския съвет се вижда, че трансферите от държавния бюджет към този на Касата остават непроменени. Не се променят и вноските за лицата, за които плаща държавата. Но това няма голямо значение - тези средства така или иначе държавата не внася в Касата.
Категорично възразяваме срещу множественото облагане на самоосигуряващите се лица, включително на общопрактикуващите лекари, и то за доходи, които те не получават. Настояваме за незабавно решаване проблемите на общопрактикуващите лекари, за да се отстранят причините за стачките, които допълнително излагат на риск живота и здравето на българските граждани.
Ако правителството на Бойко Борисов не промени своето крайно дясно и нехуманно отношение към здравеопазването, с пълно основание можем да кажем: това управление е заплаха за здравето и живота на българите.” (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Думата има госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Димитър Иванов – директор на дирекция „Държавна администрация” към Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. (Депутатите на ГЕРБ и Синята коалиция се връщат в пленарната зала.)
Моля да се съсредоточим върху гласуването, което върви!
В залата няма кворум, прекъсвам заседанието за 15 минути. Продължаваме в 10,20 ч.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Беше направено процедурно предложение за допускане в пленарната зала, което подлагам на гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Стигнахме до § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 46 се изменя така:
„Чл. 46. (1) В министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра за осъществяване на административен контрол.
(2) Дейността на Инспектората е насочена към пълно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел:
1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията;
2. независима и обективна оценка на дейността на администрацията;
3. подобряване работата на администрацията.
(3) Инспекторатът осъществява дейността си съгласно вътрешни правила, утвърдени от съответния орган на изпълнителната власт въз основа на методологията по чл. 46а, ал. 2, т. 2.
(4) Инспекторатът:
1. извършва комплексни, планови, тематични, извънпланови и последващи проверки на структури, дейности и процеси в администрацията;
2. прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за ограничаването му;
3. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията;
4. следи за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на администрацията;
5. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация;
6. извършва проверка на сигналите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията;
7. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
8. съставя актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения от страна на служителите от администрацията, когато е предвидено в закон;
9. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление;
10. прави предложения за нови или за изменения на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията;
11. осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от органа на изпълнителната власт.
(5) Инспекторатът в министерството осъществява административен контрол върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
(6) В администрациите, които не се обхващат от контрола по ал. 5, се създават инспекторати.
(7) Инспекторатът изпраща на Главния инспекторат ежегодно до 1 март доклад за извършените проверки по ал. 4 през предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища по предложения текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 за промени в чл. 46, съгласно предложението на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 3. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 2:
„2. предлага на министър-председателя за утвърждаване Методология за анализ и оценка на ефективността на дейността на администрацията;”
б) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея накрая се добавя „и взаимодействието им със специализираните контролни органи”;
в) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5;
г) създава се т. 6:
„6. разработва и утвърждава Методика за оценка на корупционния риск;”;
д) досегашната т. 5 става т. 7.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Главният инспекторат представя на министър-председателя ежегодно до 30 април обобщен доклад за извършените проверки, изготвен въз основа на докладите по чл. 46, ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли различни становища относно предложения текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 съгласно предложението на комисията. (Възражения от народния представител Петър Мутафчиев относно трудности при гласуването с биометрични данни).
Само с Вашия пръст се получава така, господин Мутафчиев.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок § 4 и § 5 по вносител съгласно предложението на комисията.
Моля квесторите да окажат съдействие на господин Мутафчиев. (Оживление).
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
„§ 6. В чл. 62 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 навсякъде думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „главния секретар на Министерския съвет”.
2. В ал. 2 думите „Министърът на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министър-председателят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 по предложение на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В § 10 от Преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министерския съвет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по предложението на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„8. До приемането на нова наредба по чл. 61, ал. 4, се прилага действащата наредба, доколкото не противоречи на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 8.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 61, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за нов § 9 със съдържанието, предложено ни от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае заместник-председателят на комисията господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК Тодор Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа на текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Тодор Димитров: По § 1 има предложение на народния представител Тодор Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Димо Гяуров – в чл. 25 ал. 9 се изменя така:
„(9) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, страните декларират в нотариалния акт, че сумата, посочена в акта, е действително уговорената цена по сделката.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Николай Пехливанов – в чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 9:
„(9) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, нотариусът извършва проверка за наличие или липса на вещни тежести и права на трети лица върху имота в имотния регистър на съответната служба по вписванията при Агенцията по вписванията.”
2. Досегашният текст на ал. 9 става ал. 10, като след точката на предложение едно текстът на предложение две се заличава.
3. Номерацията на всички следващи алинеи се изменя с един номер напред.
4. В нова ал. 11 (стара ал. 10) след думите „платежните документи” се добавя „от банковата институция, в която е постъпило съответното плащане”.
5. В нова ал. 12 (стара ал. 11) след думите „декларацията по” се добавя „ал. 10 и банковата сметка”, като думите „ал. 9 и сметката” се заличават.
6. Създава се нова ал. 14:
„(14) Плащанията между страните могат да бъдат извършени и в брой пред нотариуса в неговата нотариална кантора, като след това се удостоверява от нотариуса в извършения от него акт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
4. Алинея 4 се отменя.
5. Алинея 7 се отменя.
6. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.
(10) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 хил. лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пехливанов.
Николай Пехливанов (Атака): Госпожо председател, колеги! Искам да изтъкна своите аргументи по направените от мен предложения.
Като цяло смисълът на представените законови промени беше да се изсветли пазарът при сделките с недвижими имоти, както и да се спре порочната практика за пране на пари. Бяха предложени две основни мерки – едната е всички плащания по сделките да минават по банков път и втората мярка беше да се попълва една декларация от участниците в процеса, която да удостоверява истинската цена на сделката и съответно да се носи наказателна отговорност.
Основно се водеше дебат по това дали да има декларация, какъв да бъде текстът, дали да бъде в нотариалния акт и т.н., но като цяло липсваше съществен дебат по това дали плащанията трябва да минават по банков път и какъв е смисълът от това. На няколко пъти поставих въпроса някой дава ли си сметка колко ще струва това на българската икономика, кой ще ги плаща тези пари и защо трябва да се плащат.
По принцип, безспорно е, че плащанията трябва да минават като цяло, всички плащания в българската икономика – по банков път. Но въпросът в случая е: тази мярка по какъв начин ще доведе до прекратяване на порочната практика с прането на пари и с измамите при сделки с недвижими имоти?
Като цяло можем да говорим за едни доста сериозни обороти – над 40 млрд. лв. оборот за 2009 г. при сделки с недвижими имоти. Предвид, че голяма част от тези плащания досега минаваха в брой и поради факта, че оттук нататък трябва да минават по банков път, това безспорно ще се отрази финансово на българската икономика. По наши изчисления между 20 и 30 млн. лв. годишно. Това ще струва пари, които ще бъдат усвоявани съответно от банките и от нотариусите. Пари, които, за съжаление, няма да отидат в българската икономика и с тях няма да успеем да си помогнем за предотвратяване на измамите и на прането на пари при сделките с недвижими имоти. Или генерално, според мен, при това задължение всички сделки да минават по банков път, включително и при предстоящия текст за сделки над 10 хил. лв., ние ще имаме едно допълнително оскъпяване, ще имаме едно затрудняване на процеса и няма да постигнем ефекта, който искаме. Няма да има никакъв проблем обявената цена по сделката, която най-вероятно ще бъде на нива от данъчна оценка, да минава по банков път, а останалата част от сделката да бъдe разплащана в брой и отново да не бъдат декларирани. Затова това е една безмислена мярка в контекста на вносителите за борба с прането на пари и със спиране на измамите със сделки с недвижими имоти.
Второто нещо, което ми направи доста неприятно впечатление, е, че по закона като цяло нямаше сериозен дебат и нямаше обществено обсъждане. В България има професионални браншове, професионални гилдии, които се занимават с недвижими имоти, които се занимават професионално, и беше редно да се потърси и тяхното становище. Единствено и само беше взето предвид становището на нотариусите, които, като цяло, имат финансов интерес от предложените мерки. Може би, ако се бяхме допитали до тези браншови асоциации, те щяха да ни дадат друг алгоритъм, друго решение на проблема, който, като цяло, да ни даде една възможност за предотвратяване на тези некоректни сделки.
Моето основно предложение, за което апелирам към колегите да го подкрепите: ако наистина искаме по някакъв начин да прекратим измамите при сделки с недвижими имоти, това е да се вмени на нотариусите едно допълнително задължение да проверяват и да носят отговорност за липса на тежести и за вземане на трети лица, тъй като знаете какво представляват имотните измами, знаете какво представлява имотната мафия. Това е: примерно купуваш си недвижим имот, който предния ден е бил продаден или е бил ипотекиран, и в крайна сметка никой не носи отговорност. Смисълът на нотариуса е той да администрира целия процес отначало докрай. Иначе какъв е смисълът от нотариус? Защо ние не ходим директно в службата по вписвания и там да си регистрираме сделките?
Последно искам да кажа, че реформите трябва да се направят, но може би трябваше да се търсят нещата в по-голяма дълбочина, да се анализира проблема с прането на пари. Какво означава пране на пари със сделки на недвижими имоти и защо не се декларира истинската стойност на имота?
Аз ще ви отговоря. Масовата практика е да не се обявява реалната цена на сделката, тъй като таксите са много високи. Оттам идва целият процес. Когато двама участника в сделката, когато се прави една сделка с недвижим имот, няма проблем двамата участника да се наговорят, да кажат: абе, дай да минем на по-ниска цена сделката, за да плащаме по-малко такси. И там трябваше да се търси проблемът. Проблемът с криенето на реалната цена при сделките е, че гражданите не искат да плащат тези високи такси. Тогава трябваше да търсим промени в направление таксите да се плащат на база данъчна оценка, ако щете, дори да се вдигнат данъчните оценки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме Ви, господин Пехливанов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Емил Радев, заповядайте.
Емил Радев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, смисълът на този Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност е главно един, а именно да въведем плащането по банков път на сделките, свързани с недвижими имоти.
В доклада на Европейската комисия от лятото на 2009 г. Европейската комисия специално обръща внимание да въведем плащането по банков път и да завишим контрола върху сделките с недвижими имоти. Плащането по банков път е практика във всички европейски държави, така че ние, бих казал, че в случая сме на опашката. Именно този положителен елемент се въвежда с това изменение на закона.
Не е правилно да се говори, че нямаше дебат. Дебат имаше. Създаде се специална работна група с представители от всички парламентарни групи, включително и с представители на Парламентарната група на „Атака”. Групата единодушно излезе с едно предложение, което е и в момента предложението на комисията, за промяна в този параграф.
Твърденията, че тази промяна обслужва нотариуси и банки по никакъв начин не отговаря на действителността. Напротив, тази промяна цели една по-голяма сигурност на търговския оборот във връзка с недвижимите имоти. По принцип това е и мярка, която предотвратява измамите с недвижими имоти, защото ако има едно фалшиво пълномощно в случая, то няма да бъде представено само пред нотариуса, то трябва да бъде представено и пред банката, защото тук плащането вече трябва да става по банков път. Знаете, че банките имат също много сериозен контрол върху разпореждането със средства по банкови сметки. Също така ние въведохме един праг за плащане, над който се плаща по банка или по особената сметка на нотариуса и този праг е 10 хил. лв. Този праг го въвеждаме за улеснение на гражданите, защото има сделки с по декар-два ниви в райони, където примерно няма банкови клонове, където хората принципно не използват и банковите услуги, а примерно си получават пенсията по пощата. Именно поради такива малки сделки да може да си остане настоящия режим, да могат да плащат до 10 хил. лв. и в брой.
Защо сложихме границата 10 хил. лв.? В специалното законодателство, което разглежда мерките срещу изпирането на пари, а именно в Закона за мерките срещу изпиране на пари минималната граница за плащане в брой е именно 10 хил. лв. Оттам нататък се иска доказване на произход, подаване на специални декларации. Така че именно специалният закон разглежда случаите под 10 хил. лв. като маловажни и се смята, че там на практика пране на пари няма как да има, защото 10 хил. лв. е един много малък интерес.
Въвеждането на нотариусите да проверяват недвижимите имоти за тежести е добра идея, но на практика тя е реално неизпълнима. Това би ставало единствено и само в реално време там, където има електронна система до достъп до данните на службата по вписванията, а в малките служби по вписванията такава липсва.
Второ, нотариусът по компетенции няма компетенции да води регистрите в службата по вписвания. Той не може да издаде удостоверение, не може да декларира нещо и да поеме отговорност за неща, които са извън неговите компетенции. И досега страните могат да проверят имота за тежести в Публичния регистър при службата по вписвания, да си изкарат удостоверение за тежести, което е подписано от съдия по вписванията, което е единственото нещо, което на практика дава достатъчно правната сигурност има ли върху имота тежести и кога са наложени те.
Така че смятам, че предложението на колегата Пехливанов не може да бъде изпълнено реално. Защото как си го представяте в по-малките служби по вписвания – нотариусът оставя страните, прибягва до службата по вписвания, проверява имота, връща се. Как ще носи отговорност нотариусът за тези си действия? Именно и възможностите на страните да проверят имота за тежести преди сделката и да снабдят, при желание, даже и с писмено удостоверение от службата по вписвания.
Аз ви призовавам да подкрепите проекта на комисията и най-после да урегулираме този въпрос нормално, както е и нормалната европейска практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Пехливанов.
Николай Пехливанов (Атака): Госпожо председател, колеги! Разбирам вашето желание косъм да не падне от главата на нотариусите, но ако наистина имаме желание да прекратим измамите при сделките с недвижими имоти, трябва да вменим на нотариусите задължението да следят сделката от самото начало до самия край. Иначе се опорочава, разбирате ли?
Какъв е смисълът да проверяваме скицата - дали квадратурата отговаря на нотариалния акт? Какъв е смисълът да ни се представя оригиналният документ за собственост, при условие че имотът е бил продаден предния ден и продавачът в случая не е актуалният продавач? Значи липсва желание за промяна в тази посока. При условие че ние вменим на нотариуса по закон задължение да прави такава проверка, аз не виждам кой ще му откаже да извършва такава проверка, при условие, че нотариусите, административната служба, работят ежедневно със Службата по вписвания, а не гражданите. Нотариусът е този, който ходи сам да си внася документите и да се вписва. Нотариусите имат служители.
Друго нещо, недейте забравя, че на нотариусите се вдигнаха таксите през м. юни 2009 г. Недейте забравя, че от тези мерки, ако пазарът тръгне да осветлява, ще им се покачат оборотите. Реално приходите по една сделка ще им се увеличат многократно. Редно е да им вменим някакви задължения.
Друго нещо ще си позволя да ви апострофирам. Казвате, че най-важната цел на закона била плащанията да минават по банков път. Не е така. Прочетете мотивите на вносителя. Там пише: основен мотив на вносителя е борбата с измамите при сделки с недвижими имоти и прането на пари. Няма никъде текст, че имаме европейска директива и че било задължително плащанията да минават по банков път. Ако беше така, да бяха го формулирали така. Няма смисъл да заблуждаваме обществото, че правим някакви промени, които няма да доведат до никакъв смисъл. Няма смисъл да правим и да приемаме тези промени, разбирате ли? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Радев? Няма.
Вашата дуплика, господин Радев. Отказвате се.
Господин Казак има думата.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Този законопроект предизвика основателно бурни дебати и по време на неговото обсъждане на първо четене, и след това в рамките на дискусиите в Комисията по правни въпроси, тъй като той засяга значителни обществени интереси и е свързан с оборота на значителни финансови ресурси, а именно такива, които касаят сделки с недвижими имоти.
Аз мисля, че колегата Пехливанов до голяма степен има право, тъй като, когато ние даваме по-големи права на нотариусите, когато създаваме възможност за по-високи постъпления, ние трябва да вменим и съответните задължения като тежест към нотариуса с цел именно да се изпълни неговата основна роля, която му е вменена въобще с институцията нотариус - бивайки частно лице, той да изпълнява държавни функции по гарантиране и удостоверяване законността на сделките.
Вярно е, че този законопроект тръгна с много спорните мотиви, че той ще пресече едва ли не из корен проблемите при сделките с недвижими имоти и прането на пари, и т.н., и т.н. Според мен основателно е съмнението, че той няма да изпълни в голяма степен тази своя амбиция, тъй като в момента никой не може да попречи на страните, дори и след приемането на този закон, да декларират в нотариалния акт една стойност, да я платят по банков път и след това да осъществят помежду си тайно реалната стойност на сделката. Това ще доведе до допълнителни приходи за банките, които ще оперират с тези средства. Знаете, че има банкови такси при всяко откриване на сметка, при всяка операция и така нататък.
Мисля, че Комисията по правни въпроси, улисана в споровете по другите теми, не обърна достатъчно внимание на една нова постановка, която се въведе в закона, а именно така наречената специална банкова сметка на нотариуса. Тук трябваше да се проведат повече задълбочени дебати, трябваше да се детайлизира уредбата на използването на тази специална банкова сметка на нотариуса, тъй като тя ще генерира значителни финансови постъпления, които ще бъдат на разположение на нотариуса. Вече започнахме да четем по медиите, че, разбрали за това предстоящо нововъведение, банките започват да ухажват всички нотариуси в България за откриването на такива сметки при тях със съответните естествено бонуси, лихви и т.н., и т.н.
Първо, ние пропуснахме да уредим кой ще плаща, ще поема разходите по откриването на тази сметка? И най-важното – кой ще прибира лихвите, които се начисляват от сумите по тази сметка? Дали тази сметка ще бъде една-единствена банкова сметка на нотариуса, по която ще се приемат постъпленията от всички сделки с недвижими имоти, за които страните преценят, че ще трябва постъпленията да минават в тази сметка, или за всяка отделна сделка нотариусът ще открива отделна сметка? И най-важното – лихвите ще постъпват като допълнителни приходи за нотариуса ли, извън нотариалните такси, или те ще бъдат разпределяни по някакъв начин между страните, участници в сделката?
Подобен род въпроси останаха не докрай изяснени, наред с друг основателен въпрос: кой ще гарантира срещу евентуални злоупотреби от страна на някой недобросъвестен нотариус тогава, когато той изведнъж се окаже титуляр на сметка, в която се държат милиони левове например?
Не на последно място, мисля, че сериозно трябва да се помисли за задълбочаване на взаимодействието между нотариусите и службите по вписванията, а защо не и за осигуряване и на он-лайн връзка, както това се прави на много други места? Защо нотариусът да няма он-лайн връзка, без да има право да пипа, но във всеки един момент да може да удостовери наличието или не на тежести, наред със Службата по вписванията? Нали все пак на нотариуса са възложени от държавата тези държавни функции?
Уважаеми колеги, тези въпроси не бяха докрай изяснени и се опасявам, че ние не решаваме докрай тези въпроси, които се целят с този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Казак? Няма.
Думата за процедура има госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение за отлагане на разискванията и връщане на доклада за второ четене в Комисията по правни въпроси по съображение, че тук не присъстват представители на вносителя - Министерството на правосъдието.
Текстовете са много сериозни, със значими обществени последици, поради което считам, че не трябва (ръкопляскания) да се гласува без да сме чули становището на вносителя. Още повече това е един от законопроектите, който фигурира в доклада на европейските институции във връзка с Глава „Правосъдие” и е в 57-те мерки на правителството, които са мерки за борба с корупцията.
Моля ви да подкрепите това мое процедурно предложение за отлагане на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Доцент Алексиева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение за допускане в зала на госпожа Валентина Симеонова, която е заместник-министър на труда и социалната политика и госпожа Елена Кременлиева, която е началник на отдел в дирекция „Социална закрила и социално включване” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поканете гостите.
Госпожо Алексиева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева:
„ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 10.02.2010 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименование на закона.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 1.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Предложение на народния представител Емилия Масларова § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съобразно приета национална стратегия за хората с увреждания.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) При осъществяване на държавната политика за интеграция на хората с увреждания органите по ал. 2 се подпомагат и от други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масларова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 75, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за редакция на § 2.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Предложение от народния представител Емилия Масларова § 3 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Национален съвет за интеграция на хората с увреждания” се добавя „с председател министъра на труда и социалната политика”;
2. В ал. 2 думите „представителните организации на хората с увреждания, национално представителните организации за хората с увреждания” се заменят с „представителните организации на и за хората с увреждания”;
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.”;
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в който определя и критериите за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Поставям за гласуване текста предложен от комисията за § 3.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания?
Подлагам на гласуване § 4 и § 5, които се подкрепят от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов за § 6.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”;
б) създава се т. 4:
„4. мотивирано предложение за отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1;”
в) създава се т. 5:
„5. мотивирано предложение за отпускане на финансова подкрепа по чл.41а.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Поименният състав на комисията по ал. 2 се утвърждава със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане и включва:
1. експерт от дирекция „Социално подпомагане”, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане”;
2. лекар, определен от директора на регионалния център по здравеопазване;
3. психолог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;
4. педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;
5. представител на общината, определен от съответния кмет;
6. експерт от дирекцията „Бюро по труда”, определен от директора на дирекция „Бюро по труда” на Агенцията по заетостта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания по §6? Няма.
Поставям на гласуване текста, който беше предложен от комисията за § 6.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по текстовете от § 7 до § 11? Няма.
Моля народните представители да гласуват от § 7 ан блок до § 11.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов за § 12.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 28, ал. 1, т 3 се правят следните изменения:
1. В текста преди буква „а” думите „лицата с увреждания” се заменят с „лицата с трайни увреждания”;
2. В буква „а” думата “общия” се заменя със „списъчния”;
3. В буква „б” думата “общия” се заменя със „списъчния”;
4. В буква „в” числото „50” се заменя с „30”, а думата „общия” се заменя със „списъчния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията, който беше изчетен за § 12.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 29, ал. 2 думата „Редът” се заменя с „Условията и редът”, а думите „се определя” се заменят със „се определят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 13.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 44, ал. 3” се заменят с „чл.44, ал. 2”;
2. В ал. 2 думите „държава членка или държава от Европейското икономическо пространство” се заменят с „държава - членка на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария”;
3. В ал. 5 думите „изискванията за осъществяване” се заменят с „условията и реда за осъществяване и контрол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 14.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по текстовете от § 15 до § 18? Няма.
Моля народните представители да гласуват ан блок от § 15 до § 18.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: По § 19 има предложение от народния представител Емилия Масларова: § 19 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. Член 43 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 12, против 74, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Има предложение от народния представител Емилия Масларова:
Създава се нов § 19 със следното съдържание:
„§ 19. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в размер на 70 на сто от минималната работна заплата” се заличават.
2. Създава нова ал. 2:
„(2) Размерът по ал. 1 се определя в процент от месечната издръжка на децата в институциите за деца с увреждания, определена със стандарт, в зависимост от степента на увреждане, както следва:
1. При степен на увреждане от 51 до 70% - 30%;
2. При степен на увреждане от 71 до 90% - 50%;
3. При степен на увреждане над 90% - 70%.”
3. Досегашните ал. 2-4 стават съответно 3-5.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението от народния представител Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 20.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, в момента е 11,30 ч. Обявявам 30 минути почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Продължаваме с § 21.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: По § 21 има предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 45, ал. 1 първата запетая и числото „43” се заличават.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи да се изкажат по § 21? Няма.
Поставям на гласуване § 21.
Моля народните представители да гласуват.
Отменете гласуването.
Моля народните представители да заемат местата си и да гласуват
Подлагам на гласуване § 21, както беше прочетен от доц. Алексиева.
Гласуваме § 21.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Обръщам се към народните представители, които са в залата. Не е етично към колегите, които работят тук, да седят и да се усмихват, и да не проявяват онова, за което са дошли тук – тоест дали подкрепят или не подкрепят.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Негласуването също е позиция, господин председател.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 22, 23, 24 и 25.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: По § 26 има предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: По § 27 има предложение на народния представител Емилия Масларова – § 27 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става §26 със следната редакция:
„§ 26. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, ... ) се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 се създава т. 10:
„10. месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.”
2. Създава се чл. 8д:
„Чл. 8д. (1) Право на месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат:
1. родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания;
2. семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите „Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.
(3) Ако децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги – резидентен тип, за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна добавка по ал. 1 за периода на престоя им в тях.”
3. В чл. 12 се създава т. 10:
„10. три години – за месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, считано от края на месеца, за който се отнася.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване?
Госпожа Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Господин председател, колеги! Не успях да обоснова предложението си по § 19, но тъй като тук точката е свързана с този параграф, отново искам да кажа това, което казах и в комисията. Не смятам, че това, което ние даваме за интеграция на децата с увреждания и на техните семейства, трябва да бъде прехвърлено в Закона за социално подпомагане. Ще се обоснова защо. Досега се даваше 70% от минималната работна заплата на тези семейства за социална интеграция на децата, което е 168 лв. при днешната минимална работна заплата. Само че, уважаеми колеги, тази година личните асистенти бяха намалени от над 12 хиляди на близо 4 хиляди все още не са тръгнали така, както очаквахме по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” средствата за родителите, които отглеждат деца с увреждания в домашна обстановка.
Без да претендирам, че съм изключително точна, трябва да спомена пред вас, че средногодишният стандарт за издръжка на едно дете в институция, имам предвид институция, отглеждаща деца с увреждания, е около 700 лв. годишна издръжка. Тоест малко под 600 лв. месечно е този стандарт за издръжка на едно дете. И затова моето предложение, което беше по предходната алинея, което разбира се, че вие ще отхвърлите, но аз съм длъжна все пак да го обоснова и ще кажа и какво предлагам, беше да се дава на тези родители, които в домашна обстановка, без да могат да бъдат дори лични асистенти, да получават една прилична сума, така че тези деца да се отглеждат в домашна обстановка. И те да бъдат процент, съобразно степента на увреждане на децата, от месечния стандарт за издръжка, който е годишен стандарт за издръжка. Мисля си, че това е по-справедливо.
Аз разбирам, че сме в криза, разбирам, че има много сериозни проблеми. И в същото време предложението е тези неща да тръгнат от 1 януари следващата година, а не да тръгнат от 1 април, както ще се увеличат здравноосигурителните вноски от 1 април, както вие предлагате. Смятам, че това са средства за интеграция, а не са средства за социална помощ. Това са средства, които се дават, за да можем да помогнем на родителите да заведат децата на рехабилитация, да се наеме логопед, да се наеме рехабилитатор, да се наемат някакви технически средства, или да се помогне на децата в училище. Нека да не принизяваме родителите, които имат деца с увреждания и самите деца с увреждане като социално слаби. Това са средства, които са за социална интеграция на хората с увреждане.
Аз съм убедена, че отново ще срещна бурната реакция от страна на управляващия екип. Мисля, че в това отношение с част от колегите, с които вие сте в своего рода коалиция, има разбиране. Длъжна съм да споделя тези мои виждания, и не само мои. Предполагам, че и организациите на хората с увреждания също биха настояли и биха защитили една такава теза, но явно, че в момента има повече страх и стъписване, отколкото мислене с поглед напред. Все пак това е един закон. Този закон не може да се сменя всяка година. А съм убедена, че и стандартите за издръжка тази година няма да бъдат увеличени. Те останаха на равнището на 2008 и 2009 г. Така че нека да направим един бонус към следващата година за семействата, които имат деца с увреждане - до 20 години, ако учат, а иначе до 18 години, тогава когато получават детски добавки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Реплики? Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Масларова, Вие не бяхте в залата. Това, което казахте преди малко, нямаше нужда, тъй като приехме текста на § 19, който гласи, че добавката за деца с трайни увреждания се премества в Закона за семейните помощи за деца. Така че в момента сме на Преходните и заключителните разпоредби (шум и реплики от ГЕРБ) и нямаше нужда от това изказване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова за отпадане на § 27, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 70, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване предложението на комисията, подкрепящо по принцип текста на вносителя за § 26, с корекциите, които ни бяха предложени.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Геновева Алексиева: Има предложение на народния представител Емилия Масларова - § 28 се изменя така:
„§ 28. Параграф 6, т. 1, буква „в”, § 17, т. 1, § 18 и § 19 влизат в сила от 1 януари 2011 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 27 със следната редакция:
„§ 27. Параграф 6, т. 1, буква „в”, § 17, т. 1 и § 18 влизат в сила от 1 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 23, против 72, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя за § 27, с редакцията, която ни бе предложена.
Гласували 98 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието, а с него и на второ гласуване Законът за интеграция на хората с увреждания.
Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
Разпределен е на водеща Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Ципов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Божидар Василев – началник-отдел в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря, госпожо председател.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 17 февруари 2010 г., разгледа Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков - заместник-министър, Божидар Василев – началник отдел в Главна дирекция „Охранителна полиция”, и Кристина Лазарова – старши юрисконсулт; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Евгени Ангелов - заместник-министър, Маргарита Александрова – началник отдел, и Зорница Димова – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Веселин Вучков.
Законопроектът има за цел да въведе пълна и всеобхватна съвременна нормативна уредба на обществените отношения, свързани с дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, което е от изключително значение за защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, живота, здравето и имуществото на гражданите. Друга основна цел е да се регламентира и систематизира законовата уредба на тези дейности, премахвайки досегашната нормативна уредба, която е разпокъсана в редица нормативни актове.
Законопроектът е структуриран в отделни глави, в които детайлно и подробно са описани изискванията за извършване на отделните дейности, процедурата за издаване на разрешение за извършване на съответната дейност, задължението за притежаващия конкретно разрешение да уведомява компетентния орган, издал разрешението, за настъпили впоследствие промени, срокът на действие на отделните разрешения, процедурата за подновяване на разрешения и др.
В изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, този законопроект въвежда разпоредбите на няколко акта: Директива 2008/51 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. за изменение на Директива 91/477 на Европейската икономическа общност на Съвета относно контрола над придобиването и притежаването на оръжие; Директива 2007/23 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно пускането на пазара на пиротехнически изделия; Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г. относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение.
Предмет на уредба в законопроекта са огнестрелните оръжия, боеприпасите за тях, неогнестрелното оръжие и боеприпасите за тях. За всички тези категории са заложени ясни дефиниции, отговарящи на тези в европейското законодателство, като детайлно и изчерпателно са посочени обекти, за които е забранено придобиване, съхранение, носене и употреба и кръга от субекти, които могат да извършват дейности по реда на закона, а същевременно се разширява кръгът на обектите и субектите, подлежащи на контрол.
Друг нов момент е свързан с подробната нормативна уредба на дейностите, свързани с пиротехнически изделия, като подробно са разписани видовете и категориите пиротехнически изделия.
За осъществяване на ефективен и постоянен контрол на движението на всички изделия, попадащи в обхвата на законопроекта, се предвижда създаване и поддържане на автоматизиран информационен регистър в Министерството на вътрешните работи, който да съдържа пълна информация относно субектите, които извършват дейности с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, идентификационни данни на изделията, обектите, в които се извършват дейности, движението на изделията, извършените административни нарушения, наложените административни наказания и принудителните административни мерки, както и данни за прекратени разрешения. Предвижда се Министерството на вътрешните работи да предоставя информация от регистъра на компетентните органи на други държави – членки на Европейския съюз.
Със законопроекта се въвежда задължение при извършване на дейности с взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия те да са с нанесена маркировка за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите. Законопроектът предвижда производството на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия да се извършва само след получено разрешение от компетентен орган на Министерството на вътрешните работи. Заложени са изисквания, на които трябва да отговарят обектите за производство, лицата, които могат да произвеждат, както и дейностите, които могат да се извършват в рамките на разрешението за производство. Предвижда се разрешението за производство да се издава след становище на междуведомствена комисия с представители на всички държавни органи, които имат компетентност по контрола на спазване на отделните изисквания за извършване на производство. Целта на създаването на тази междуведомствена комисия е осъществяване на всеобхватен контрол за спазване на изискванията, които са от компетентността на различните министерства и ведомства.
Детайлно са разписани условията и редът за придобиване, съхранение, носене и употреба и за извършване на внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия.
Разрешенията за извършване на дейности с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия ще се издават от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Контролът върху извършването на дейности с тези изделия се осъществява от полицейските органи на МВР самостоятелно или съвместно с представители на други компетентни държавни органи.
За търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се въвежда разрешение, в рамките на което търговците могат да придобиват, съхраняват и продават изделията. Разрешението за търговия се предвижда да бъде с петгодишен срок на действие. Въвежда се и задължение за търговците да уведомяват компетентния орган, издал разрешение за придобиване за всяка извършена продажба.
Законопроектът въвежда условия и ред за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия както на територията на страната, така и от и до територията на други държави членки. Законопроектът предвижда и процедура и условия за издаване на европейски паспорт на огнестрелно оръжие, който представлява документ, с който притежателят на огнестрелното оръжие може да пренася собственото си огнестрелно оръжие на територията на друга държава членка.
Подробно са описани и процедурите, изискванията и условията за извършване на ремонтни дейности на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за бракуване и унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, както и за утилизация на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
В законопроекта са заложени редица административнонаказателни разпоредби, както и ред за издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления. Административнонаказателната отговорност включва и отнемане на разрешение за определен срок, при което компетентните органи на МВР изземват изделията, включени в отнетото разрешение, за срока на отнемането. Предвидена е възможност собственикът на отнетите изделия да прехвърли собствеността върху тях в определен срок. Ако собствеността не се прехвърли в този срок, изделията остават в полза на държавата.
В Допълнителните разпоредби са дадени легални дефиниции на всички използвани в законопроекта понятия. С Преходните и заключителните разпоредби се отменя Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Залагат се срокове за издаване на необходимите подзаконови нормативни актове, както и срок за утвърждаване от министъра на вътрешните работи на образци на документите, предвидени в законопроекта. Предлагат се и промени в други закони, свързани със синхронизиране на разпоредбите им с предлагания законопроект.
На 11 февруари т.г. бе проведено обществено обсъждане на комисията с представители на вносителите от МВР и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и представители на неправителствени организации, асоциации и сдружения, на което се представиха и обсъдиха становища по законопроекта. В хода на дискусията се поставиха въпроси относно уредбата на регистрирането на газовото и пневматичното оръжие, за критериите, на които следва да отговарят лицата, за да получат разрешение за носене на оръжие, за регламентация на държането на оръжие в домовете за лична самоохрана и по какъв начин е уреден този въпрос в законодателствата на държавите – членки на Европейския съюз, за производството и разпространението на пиротехническите изделия, за контрола върху производителите на взривни вещества, който ще се осъществява съгласно законопроекта от междуведомствена комисия и други въпроси. Бе отправено предложение от страна на ръководството на комисията към вносителите и неправителствените организации да се включат в работна група за подготовка на законопроекта за второ гласуване, както и да изготвят конкретни предложения по него.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без гласове „против” и 3 гласа „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Белишки – член на комисията.
ДОКЛАДЧИК Никола Белишки:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
На заседанието присъстваха госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, госпожа Маргарита Александрова – началник на отдел „Техническа хармонизация – химикали, лекарства, медицински изделия, козметика” в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Веселина Ламбринова – държавен експерт, и госпожа Зорница Димова – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, господин Веселин Вучков - заместник-министър на вътрешните работи и госпожа Кристина Лазарова – юрист от Дирекция „Правно-нормативна дейност” в същото ведомство.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова.
В Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е предвидена изцяло нова нормативна уредба на дейностите, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Законопроектът предлага уредбата на посочените по-горе дейности да се регламентира основно в закон без издаване на правилник за прилагането му, а само на необходимите подзаконови актове. Изготвянето на законопроекта е продиктувано от ангажиментите на Република България като страна – членка на Европейския съюз, и изцяло въвежда разпоредбите на актовете на Европейския съюз в тази област.
Предложените промени са в няколко основни насоки:
1. разширява се кръгът на обектите и субектите, подлежащи на контрол;
2. предвижда се създаване и поддържане на автоматизиран информационен регистър в Министерството на вътрешните работи относно субектите, които извършват дейности с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, идентификационни данни за изделията, обектите, в които се извършват тези дейности, движението на изделията, извършените административни нарушения, наложените административни наказания и принудителните административни мерки, както и данните за прекратени разрешения;
3. въвежда се задължение при извършване на дейности с взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия те да са с нанесена „СЕ” маркировка за съответствие съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, както и взривните вещества за граждански цели да са с нанесена уникална идентификация, а огнестрелните оръжия и боеприпасите – с нанесена уникална маркировка;
4. подробно се регламентират изискванията за извършване на отделна дейност и процедурата за издаване на разрешение за извършване на дейността;
5. предвижда се производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия да се извършва само след получено разрешение от компетентен орган на Министерството на вътрешните работи;
6. предвижда се уведомителен режим за неогнестрелното оръжие и боеприпасите за него, а за всички останали изделия – да се издава разрешение;
7. въвеждат се условия и ред за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия както на територията на страната, така и от и до територията на други страни членки;
8. разписани са условията и реда за извършване на внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия;
9. описани са и процедурите, изискванията и условията за извършване на ремонтни дейности на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за бракуване и унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, както и за утилизация на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
В хода на дискусията беше дадена думата на представители на Алианс за защита срещу домашното насилие и на Фондация „Български център за джендър изследвания”, които направиха своите предложения за допълнение към законопроекта. Те изтъкнаха, че България заслужава да приеме закон, съобразен с международните тенденции и да покаже решимост в борбата срещу насилието, в частност, домашното, чрез ограничаване на правото на достъп до оръжие на всеки извършил такова.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Белишки.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запозная председателят й господин Иван Вълков.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28.01.2010 г., бе обсъден законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
На заседанието присъстваха господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, и експерти от Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи.
Със законопроекта се отменя Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, в който се съдържа към настоящия момент правната уредба на дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, осъществявани от физически и юридически лица.
Предлага се приемането на нов закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Създаването на нова правна уредба на дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия ще се осъществи и чрез въвеждането на разпоредбите на няколко нови актове от европейското законодателство в тази област – подробно посочени в мотивите към законопроекта.
Обсъжданият законопроект има за цел да създаде пълна, детайлна и изцяло нова и съвременна нормативна уредба на обществените отношения, свързани с дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия предвид изключителното значение, което имат те за защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, живота, здравето и имуществото на гражданите.
Законопроектът въвежда условия и ред за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия както на територията на страната, така и от и до територията на други страни членки.
Въведен е основният принцип за осъществяване на транспортиране в рамките на Европейския съюз, при който когато изделията се транспортират до територията на Република България, се изисква разрешение на компетентния орган на Министерството на вътрешните работи, а когато изделията се транспортират до територия на друга държава членка – съгласие на националния ни компетентен орган.
Законопроектът предвижда и процедура и условия за издаване на европейски паспорт на огнестрелно оръжие, който представлява документ, с който притежателят на огнестрелното оръжие може да пренася собственото си огнестрелно оръжие на територията на друга страна членка.
Детайлно са разписани условията и редът за извършване на внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, като уредбата е синхронизирана с реда, предвиден в Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Контролът върху дейностите с оръжия, взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически средства ще се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи съвместно с представители на други държавни органи, на които са възложени определени правомощия съгласно действащото законодателство. В тази връзка контролът по извършването на транспортиране на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия ще се осъществява съвместно със службите за контрол към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на конкретните компетентности и правомощия, възложени им със закон. Те се свеждат до правилата за превоз на опасни товари, установени в съответните нормативни актове за различните видове транспорт и международните споразумения за извършване на превози на опасни товари, по които Република България е страна.
При обсъждането на законопроекта на проведеното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения бяха изразени становища, подкрепящи по принцип предложения законопроект, а така също и становища по конкретни текстове, уреждащи условията и реда за транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Направени бяха предложения за подобряването на законопроекта в тази му част.
Предвид високия риск за безопасността при превозването на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се предлага превозите да се извършват от превозвачи, лицензирани за извършването на съответния вид превоз на товари.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, със 17 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Предстои да чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана, с който ще ни запознае заместник-председателят й господин Живко Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК Живко Тодоров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2010 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Със законопроекта се въвежда изцяло нова нормативна уредба на дейностите, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Цели се систематизиране и детайлизиране на законовата уредба на дейностите, извършвани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, премахвайки досегашната нормативна уредба, която е разпокъсана в редица нормативни актове.
Някои от основните промени, залегнали в законопроекта са следните:
Очертан е кръгът от субекти, които могат да извършват дейности по реда на закона: български граждани, физически лица и юридически лица по смисъла на Търговския закон; юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или създадени със закон или с акт на Министерския съвет; физически лица; граждани на други страни членки; чужденци и юридически лица, установени на територията на Европейския съюз.
Предвижда се производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия да се извършва само след получено разрешение от компетентен орган на Министерството на вътрешните работи. Заложени са изисквания, на които трябва да отговарят обектите за производството, лицата, които произвеждат, дейностите, които могат да извършват в рамките на разрешението за производство. Разрешението за производство следва да се издава след становище на междуведомствена комисия с представители на всички държавни органи, които имат компетентност по контрол на спазване на отделните изисквания за извършване на производство – Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, Държавна агенция “Национална сигурност” и Главната инспекция по труда. За производителите се въвежда задължението да нанасят на взривните вещества за граждански цели уникална идентификация и “СЕ” маркировка, на пиротехническите изделия – “СЕ” маркировка, на огнестрелните оръжия и боеприпаси – уникална маркировка.
Относно условията и реда за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия законопроектът предвижда за всички изделия, с изключение на неогнестрелното оръжие и боеприпаси за него, да се издава разрешение.
Законопроектът въвежда условия и ред за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия както на територията на страната, така и от и до територията на други страни членки.
Детайлно са разписани условията и редът за извършване на внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, като уредбата е синхронизирана с реда, предвиден в Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Подробно са описани и процедурите, изискванията и условията за извършване на ремонтни дейности на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за бракуване и унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, както и за утилизация на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Проектът на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия има за цел пълна, детайлна и изцяло нова и съвременна нормативна уредба на обществените отношения, свързани с дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, област, която е от изключително значение за защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, живота, здравето и имуществото на гражданите.
В началото на провелата се дискусия, господин Димо Гяуров запозна Комисията с резултатите от проведено неформално обсъждане с участие на заинтересовани браншови организации и народни представители. По време на срещата са изразени възражения предимно по повод предложението всички налични въздушни и газови оръжия в страната да преминат през регистрация, в рамките на една година. Свои резерви имат също упражняващите спортна стрелба, както и търговците на оръжия.
Господин Четин Казак, отчитайки необходимостта от приемане на законопроекта, изрази опасения че съществуващият прекалено либерален режим за предоставяне на огнестрелни оръжия предстои да бъде заменен с крайно рестриктивен. Не бива да се създава излишна бюрократичност, както и усилен контрол, които да затруднят традиционни обществени отношения, които досега не са създавали проблеми.
Господин Спас Панчев изрази мнението си, че за производителите, за търговците, за потребителите на боеприпаси, оръжия, взривни вещества, това е навременно внесен закон, който в по-голямата си част отговаря на потребностите на заинтересованите групи. Господин Панчев посочи някои от проблемните области на законопроекта – свързани с приложението на взривни вещества в строителни дейности, с употребата на боеприпаси за спортни цели, с оръжейните колекции.
В своето изказване, господин Емил Караниколов се присъедини към мненията относно необходимостта от законопроекта и изрази намерение да бъдат предложени промени по отношение регламентирането на регистрационния режим.
Господин Венцислав Лаков от името на Парламентарната група на „Атака” заяви подкрепа за първото гласуване на законопроекта. Бяха посочени някои проблеми, които следва да бъдат предмет на предложения за второто гласуване. Такива са някои елементи от регистрационния режим за пневматични и газови оръжия, снарядяването в домашни условия на патрони за ловна и спортна употреба, издаването на разрешения за притежание на лично оръжие и др.
В изказването на господин Димитър Лазаров, наред с подкрепата по принцип за законопроекта, се съдържаха редица бележки по отношение изискванията на уведомителния или регистрационен режим за определени категории оръжия. Подобно становище изрази и господин Неджми Али, който постави акцент върху регламентирането на ловното въоръжение.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с 9 гласа „за” и 4 – „против”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното
становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров.
Остана да изслушаме и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще ни запознае председателят на комисията народния представител Светлин Танчев.
Заповядайте, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК Светлин Танчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 3 февруари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Кристина Лазарова - юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерство на вътрешните работи, и Божидар Василев - началник отдел „Контрол над общоопасните средства” в Главна дирекция „Охранителна полиция”.
Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз за сближаване на законодателствата относно оръжията, боеприпасите, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Настоящият законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия консолидира съществуващата нормативна уредба като регламентира дейностите, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Разпоредбите на законопроекта са съобразени с изискванията на Директива 91/477/ЕИО от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО от 21 май 2008 г., на Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно пускането на пазара на пиротехнически изделия, както и на Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 година относно въвеждането, съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета, на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение.
В съответствие с директивите се посочва кръга на обектите и субектите, подлежащи на контрол. Изброени са обектите, за които е забранено придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие. Също така са определени субектите, които могат да извършват дейности по реда на закона.
Предвидено е създаване на автоматизиран информационен регистър в Министерството на вътрешните работи, съдържащ необходимата пълна информация за субектите, които извършват дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, както и идентификационни данни за изделията.
Регламентирани са изискванията за извършване на производство и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, както и процедурата за издаване на разрешение за извършване на тези дейности. Предвидено е и издаване на разрешение за придобиването, съхранението, носенето и употребата на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Разрешенията се издават от компетентните органи на МВР, като в законопроекта детайлно е уреден и контролът върху извършването на дейности, свързани с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Директива 91/477/ЕИО не се прилага за газово и пневматично оръжие, което не може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.
Определенията, съдържащи се в Допълнителните разпоредби на законопроекта, съответстват на определенията, посочени в европейските директиви.
В хода на дискусията на този законопроект се направи следната препоръка: необходимо е в § 1, т. 30 и т. 31 от Допълнителните разпоредби на законопроекта да бъде добавена Конфедерация Швейцария. Швейцария е обявила, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора за асоцииране приема горепосочените директиви и ще ги транспонира в националното си законодателство.
В заключение може да се каже, че законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 91/477/ЕИО от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие; на Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие; Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно пускането на пазара на пиротехнически изделия и на Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г. относно въвеждането, съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета, на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 15 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направената препоръка между първо и второ четене на законопроекта.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: От името на вносителя, заместник-министър Вучков, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да се спирам на мотивите, които предизвикаха необходимостта от разработването на изцяло нов закон по тази изключително важна тема. Докладите на петте парламентарни комисии, на които беше разпределен законопроектът, бяха достатъчно изчерпателни.
Искам да добавя само няколко допълнителни аргумента и някои изводи от наша страна като вносители, до които ние стигнахме след като присъствахме на всички дебати в петте парламентарни комисии.
В Министерството на вътрешните работи, а и в комисиите към Народното събрание, както стана ясно, бяха проведени няколко обществени дискусии – и формални, и неформални, които бяха изключително полезни за нас като вносители. Направихме обществена дискусия в Министерството на вътрешните работи с обществените организации на оръжейниците, Сдружението на пиротехниците, колекционерите на оръжие, Съюза на ловците и риболовците в България и др. Споделяме някои техни тревоги, общо взето, които бяха изложени, и за съжаление в първоначалния вариант на общественото обсъждане, който проведохме чрез публикуване на нашия законопроект на страниците на Министерството на вътрешните работи, не получихме почти никакви сериозни възражения. След това се появиха някои искания, които предизвикаха тревога и които според нас заслужават да бъдат обсъдени, защото това няма да подрони основните принципи, върху които е построен целият законопроект.
По отношение на колекционерското оръжие – разгоряха се доста дебати и в Министерството на вътрешните работи, и в комисиите в Народното събрание. От наша страна не виждаме никаква пречка колекционерско оръжие, произведено преди 1900 г., да не подлежи на никакъв контрол. В момента, предполагам това е известно за повечето от вас, които са запознати с тези проблеми, годината е 1870.
Изключително много въпроси предизвика режимът на пневматичното оръжие. Досега, както е известно, режимът е абсолютно либерален – нещо, което почти не може да се срещне в други държави – членки на Европейския съюз. В законопроекта е заложен уведомителен режим.
След дискусиите самите неправителствени организации излъчиха лица за контакт и ние не виждаме никаква пречка тук да се подходи диференцирано към въздушното оръжие, съобразно енергията на изхвърляне на боеприпаса. Това ще бъде най-точният и справедлив подход в това отношение, ако се възприеме граница от 16 джаула. Неправителствените организации напълно споделят един такъв подход, който би могъл да намери реализация между първо и второ четене на законопроекта.
В момента няма никаква официална статистика по повод на притежаването на пневматично оръжие, което е недостатък за България, между другото. По всяка вероятност, това са наши предположения, по-голям процент са пушките с по-малка енергия.
Мога да дам няколко примера с държави – членки на Европейския съюз, защото в това отношение примерите могат да се окажат полезни за дискусията между първо и второ четене.
В Унгария по отношение на въздушното оръжие границата е над 15 джаула – изцяло разрешителен режим, подчертавам разрешителен. В Германия – над 7,5 джаула разрешителен режим. Великобритания е страна известна с изключително рестриктивен режим по отношение за оръжията, с всичките му форми, изключително забранителни режими, включително и по отношение на носенето на оръжие от страна на полицейски служители. Няма нужда да навлизам в подробности. В Италия – над 7,5 джаула изцяло разрешителен режим за пневматичното оръжие.
Искам специално да подчертая, че във всички държави има ограничение за въздушното оръжие – да бъде използвано само в границите на собствения имот или на стрелбище.
Съвсем накрая, ако ми позволите, искам да кажа малко статистика пред вас, защото в крайна сметка, разбира се, емпиричната база е важна, когато предприемаме някакви законодателни стъпки. За 2009 г. от няколко дни имаме една официална статистика, систематизирана в Министерство на вътрешните работи.
Откази за 2009 г. за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана: за 2009 г. са получили 1641 човека. За 2009 г. брой на притежатели на огнестрелно оръжие в България - 254 666 души. От тях за ловни цели – 126 818.
Важни са цифрите по отношение на престъпленията и злополуките с оръжия. Мисля, че това представлява интерес.
За 2009 г. със законно оръжие убитите са 14, самоубилите се - 40 човека. За 2009 г. с незаконно оръжие убитите са 15, самоубилите се - 30. За 2009 г. иззети незаконно притежавани оръжия 598. Преобладаващо това са пистолети и револвери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Лаков, заповядайте.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Партия „Атака” ще подкрепи този законопроект на първо четене.
В същото време искам да отбележа, че на практика става дума за четири различни законопроекта – една изключително обемна и сложна материя, която поставя много въпросителни, поставя изисквания за много по-внимателно вглеждане, за да бъдат обединени тези четири области в рамките на един закон.
Това, което „Атака” настоява да бъде взето предвид на второ четене, е да се спази принципът за лесно придобиване и засилен контрол при носене и употреба на оръжие. Само по този начин ще можем да подпомогнем и да гарантираме сигурността на хората в домовете им, а в същото време да се предотврати нежеланото използване и инциденти с подобно оръжие.
Ще настояваме да отпадне регистрацията за газово и пневматично оръжие. Благодарим на заместник-министър Вучков, че посочи тези данни. Склонни сме да приемем идеята, че трябва да се въведе регистрационен режим само на мощните въздушни пушки, а евтините китайски и руски, и други модели пушки да бъдат свободни и да не се нуждаят от регистрация. В противен случай, по непотвърдени данни над 2 милиона българи – притежатели на подобно „оръжие”, ще се окажат извън закона, ако не направим това.
Същите са аргументите и за газовото оръжие. Доколкото знам, само три модела могат да бъдат преработени в бойни. Заради тези три модела не е необходимо притежателите на останалите тапешници да минават на задължителна регистрация.
На второ четене ще настояваме също да се разреши производството на боеприпаси в домашни условия при определени изисквания, така че ловците сами да си правят боеприпасите – нещо, което се практикува и в момента, масова практика е, но е незаконно.
В интерес на ловните съюзи е също да се разреши носенето и употребата на късонарезно оръжие по време на лов за убиване на животни – нещо, което също ще настояваме да влезе в закона.
Друго, за което искаме да наблегнем по времето между първо и второ четене, е по-облекченият режим за пренос на пиротехнически изделия. На практика сега дори за една малка частна заря се иска специално разрешително. Това натоварва излишно както органите на реда, така и самите представители на тези фирми.
На следващо място, може би по-добре трябва да се регламентира контролът при издаването на разрешителни за оръжие. До момента съществува практика, че разрешително не се подновява при отпаднала необходимост. Това създава условия за корупция и рушвети – неща, които „Атака” предлага да залегнат в закона.
Предвид сложната и голяма материя ще настояваме да се удължи максимално срокът между първо и второ четене за правене на предложения, а също така евентуално работна група да работи за подобряването на текстовете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Лаков? Няма.
Желание за изказване?
Господин Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Мисля, че в комисията има нагласа въпросите, които бяха поставени във връзка със законопроекта, да бъдат решени. Не желая да ги повтарям допълнително.
Това, което успяхме да направим във връзка с проведените обществено обсъждания, беше да съберем достатъчна по обем информация, свързана с конкретни предложения по законопроекта. Заедно с вносителите от Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма започнахме да ги систематизираме. Искам да обърна внимание на народните представители, че наистина законопроектът е много голям като обем. Възникващите във връзка с него въпроси наистина не са малко, но не са и чак такова огромно количество.
Още веднъж искам да заявя пред народните представители, че очакваме предложения от различните парламентарни групи за представители в тази работна група. От следващата седмица – след приемането на законопроекта на първо четене, ще започнем работа по разглеждането на всички становища и предложения, които постъпиха както в комисията, така и при вносителите - Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи този законопроект, защото смятаме, че е необходим. Той отразява изисквания на актове на Европейския съюз. Още повече, досега не беше изтъкнато, че режимът за контрол върху всички тези изделия е част от нашето присъединяване към Шенгенското пространство и се наблюдава внимателно от нашите европейски партньори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Ципов? Няма.
Други желания за изказвания?
Господин Нунев, заповядайте.
Пламен Нунев (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък.
Във връзка с мерките за контрол, които са предвидени в законопроекта, заместник-министърът на вътрешните работи господин Вучков сподели, че ние притежаваме една 300 хилядна армия, от която 126 хиляди души са ловци. Затова предвидените мерки в този законопроект са изключително всеобхватни, тъй като могат да се упражняват и самостоятелно, могат да се упражняват и съвместно с представителите на други държавни органи.
Досега основната тежест по отношение на контрола се падаше на плещите на началниците на районните полицейски управления в страната. Предвид на големината на законопроекта, във връзка с предвидените дейности, тук всички виждаме – и колегите, които са се запознали в детайли със законопроекта, че съществен момент от контрола се предоставя на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Има пълен синхрон по отношение на осъществявания контрол, за да не се допускат жертви със законното и с незаконното оръжие. Искам да отбележа пред народните представители, че то е в изключително голям обем.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи законопроекта на първо четене. Всички предложения, които възникнаха по време на дебата и ще бъдат предоставени между първо и второ четене, ще се имат предвид, за да изчистим всички пропуски към настоящия момент в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Реплики към господин Нунев? Няма.
Други желания за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
На основание чл. 73, ал. 1 правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по този законопроект с две седмици. Срокът да стане общо три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Ципов.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ХХIV КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ.
Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще представи нейният председател Иван Вълков. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Първан Русинов.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на актовете на ХХIV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18 февруари 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 февруари 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на актовете на ХХIV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18 февруари 2010 г.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът за ратифициране на актовете на XXIV конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен в Женева през 2008 г., е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като страна - членка на Съюза, и в изпълнение на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори и чл. 13, т. 3 и 4 от Закона за пощенските услуги.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. Във Всемирния пощенски съюз взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който е върховен орган на Всемирния пощенски съюз.
Основополагащите правила за дейността на специализираната междуправителствена организация се съдържат в Устава на Всемирния пощенски съюз, който е приет от XV конгрес на съюза във Виена през 1964 г. В съответствие с чл. 30, § 2 от Устава измененията и допълненията на този акт, приети от следващите конгреси на Всемирния пощенски съюз, се включват в допълнителни протоколи. Такива допълнителни протоколи са приемани от конгресите, проведени последователно в Токио (1969 г.), Лозана (1974 г.), Хамбург (1984 г.), Вашингтон (1989 г.), Сеул (1994 г.), Пекин (1999 г.), Букурещ (2004 г.) и Женева (2008 г.).
Актът, който съдържа разпоредбите, регламентиращи както прилагането на устава, така и цялостната организация на дейността на съюза, е Общият правилник. Съгласно решението на конгреса в Женева през 2008 г. Общият правилник става акт с постоянно съдържание и всякакви негови изменения и допълнения ще бъдат включвани в допълнителен протокол към Общия правилник. Приетите от конгреса актове на Всемирния пощенски съюз се подписват от упълномощени представители на страните членки. Уставът, както и допълнителният протокол към него се ратифицират в най-кратки срокове от страните членки, които са го подписали. Останалите актове на съюза се одобряват съгласно националното законодателство на страните - членки на Всемирния пощенски съюз.
С проектът на Закон за ратифициране на актовете на XXIV конгрес на Всемирния пощенски съюз се ратифицират следните актове на Всемирния пощенски съюз, приети от XXIV конгрес на съюза:
1. Осмият допълнителен протокол към Устава на ВПС;
2. Първият допълнителен протокол към Общия правилник на ВПС;
3. Всемирната пощенска конвенция и Заключителният протокол към нея;
4. Споразумението за услугите по пощенските плащания.
Приемането на проекта на закон за ратифициране на актовете на XXIV конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до:
- потвърждаване принадлежността към единната световна пощенска територия, регламентирана от актовете на Всемирния пощенски съюз;
- създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и останалите страни - членки на Всемирния пощенски съюз, при осъществяването на международните пощенски услуги;
- осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на съюза, както от страна на органите, осъществяващи държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенския оператор, задължен съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от Народното събрание;
- гарантиране правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 191 страни - членки на Всемирния пощенски съюз;
- получаване от избрания пощенски оператор на Република България на правото да урежда разплащанията си с избраните пощенски оператори на останалите страни - членки на съюза, за обработен пощенски трафик на базата на единните правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на Всемирния пощенски съюз;
- гарантиране правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, на неговите ръководни органи и работните структури към тях.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 13 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на ХХIV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерски съвет на 18 февруари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на господин Вълков.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае председателят й Живко Тодоров.
ДОКЛАДЧИК Живко Тодоров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На извънредно заседание, проведено на 23 февруари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. Във Всемирния пощенски съюз взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който е върховен орган на Всемирния пощенски съюз.
Всемирната пощенска конвенция е задължителен акт за всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз тя урежда осъществяването на взаимодействието и взаимоотношенията, включително икономическите, между страните членки и преди всичко между техните избрани пощенски оператори, осъществяващи международните пощенски услуги за писмовните и колетните пощенски пратки. Споразумението за услугите по пощенските плащания е многостранен акт, уреждащ извършването на международните пощенски парични преводи в рамките на Всемирния пощенски съюз.
На основание чл. 25 от Устава, приетите от конгреса актове на Всемирния пощенски съюз се подписват от упълномощени представители на страните членки. Уставът, както и допълнителният протокол към него, се ратифицират в най-кратки срокове от страните членки, които са го подписали. Актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз подлежат на ратифициране от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Осмия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Първия допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Заключителния протокол към нея, и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети на ХХIV конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 12 август 2008 г. в Женева.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
А сега със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Тодор Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная със становището на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на актове на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2010 г.
„На свое заседание, проведено на 25 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на актове на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
На заседанието присъства господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи законопроекта от името на вносителя.
Предложеният законопроект има за цел да се изпълнят разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, като се ратифицират актовете, приети от ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз:
- Осмият допълнителен протокол към Устава;
- Първият допълнителен протокол към Общия правилник;
- Всемирната пощенска конвенция и Заключителният протокол към нея;
- Споразумението за услугите по пощенските плащания.
Приемането на така предложения Законопроект за ратифициране на актове на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до: осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането актовете на съюза; създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между нашата страна и другите членки на съюза; потвърждаването на единна пощенска теория; гарантиране правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и гарантиране правото на страната ни да участва в качеството си на член в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, на органите му и работните структури към тях.
След проведената дискусия единодушно с 19 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актове на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Заместник-министър Русинов, ще вземете ли отношение като вносител? Благодаря.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай ще поставя на гласуване Законопроекта за ратифициране на актове на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте – процедура.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да гледаме Законопроекта за ратифициране на актове на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз на второ гласуване съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Обратно процедурно предложение? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Вълков.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Единодушно предложението е прието.
Имате думата, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков:
„Проект!
ЗАКОН
за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз
Член единствен. Ратифицира Осмия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Първия допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Заключителния протокол към нея и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети от ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 12 август 2008 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Единодушно предложението е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае народният представител господин Иван Вълков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 януари 2010 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от господин Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз в съответствие с изискванията на чл. 9 от приетия от Европейския парламент и Съвета на 27 юни 2007 г. Регламент (ЕО) № 717/2007 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, изменен с Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г., както и изменение, свързано с въвеждането на обективен и прозрачен критерий за определяне наличието на несправедлива тежест при предоставяне на универсална услуга или на част от нея.
Регламентът създава задължение в срок до 30 март 2010 г. държавите членки да въведат промени в националното си законодателство. С него се установяват правила за цените, които мобилните оператори могат да определят за предоставянето в цялата Общност на услуги за гласови повиквания и за SMS съобщения при роуминг, които се генерират или терминират в рамките на Общността.
В законопроекта се въвеждат санкции, които имат за цел превенция на некоректно поведение на предприятията, предоставящи услугата „роуминг”, по отношение на определяне цените на едро за роуминг услуги в рамките на Общността, прилагане на определената в регламента „Евротарифа” за цените на дребно и информирането на потребителите за техните права при ползването на тази услуга.
Законопроектът предвижда отмяна на разпоредбата на чл. 200, ал. 2, т. 2 от Закона за електронните съобщения, въвеждаща ограничение за предприятията със значително въздействие на пазара, да кандидатстват за компенсиране на загуби от предоставяне на универсална услуга по задължение.
С предлаганото изменение на чл. 206, ал. 1 в съответствие с възможността, предвидена в чл. 13, § 3 от Директива 2002/22/ЕО, се освобождават от заплащане на вноски във Фонда за компенсиране на универсална услуга предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги и имат годишни брутни приходи под 100 хил. лв.
В законопроекта е предвидено Комисията за регулиране на съобщенията да се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Предлага се мандатът на членовете на комисията да бъде пет години. Предложението е в изпълнение на Решение № 870 на Министерския съвет от 10 ноември 2009 г. за одобряване на доклада на заместник министър-председателя и министър на финансите и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за оптимизиране състава и мандата на независимите регулаторни органи.
Предлаганите изменения в Закона за електронните съобщения напълно гарантират независимостта на Комисията за регулиране на съобщенията.
Законопроектът цели да гарантира и принципа за приемственост в работата на комисията. Във връзка с това се предвижда различен срок за изтичане на мандатите на новите членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
Принципът за приемственост практически се постига чрез „разминаване” на началото на мандата на членовете на комисията.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК Светлин Танчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания в областта на електронните съобщения.
Законопроектът е съобразен с изискванията на Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Общността, както и с Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги.
Целта на Регламент (ЕО) № 717/2007 е да гарантира, че ползвателите на мобилни съобщителни мрежи не заплащат прекомерни цени за роуминг услуги при пътуване в рамките на Европейския съюз. В него се установяват правила за цените, които мобилните оператори може да определят за предоставянето на услуги за гласови повиквания и за SMS съобщения при роуминг.
Съгласно чл. 9 от Регламент (ЕО) № 717/2007, държавите -членки определят правилата за приложимите санкции при нарушаване на регламента и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
В тази връзка в § 4 от законопроекта са предложени имуществени санкции за предприятията, предоставящи услугата роуминг, при нарушение на задълженията, предвидени в чл. 3, 4, 4а, 4б, 4в, 6, 6а и 7 от Регламент (ЕО) № 544/2009.
По отношение на компенсирането на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга, с § 2 от законопроекта се отменя т. 2 от чл. 200, ал. 2, по силата на която несправедливата тежест се отчиташе при условие, че предприятието не е със значително въздействие върху пазара, самостоятелно или съвместно с друго или други предприятия, определено с влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията. Това изменение не противоречи на чл. 12 и 13 от Директива 2002/22/ЕО.
В съответствие с чл. 13, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО, в законопроекта е предвидено изменение на чл. 206, ал. 1 относно освобождаването от заплащане на вноски във Фонда за компенсиране на универсална услуга за предприятията, чийто оборот е под определени граници.
В законопроекта са предложени и изменения, свързани със състава на Комисията за регулиране на съобщенията и мандата на нейните членове, които нямат отношение към европейското право, но и не му противоречат.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения съответства на разпоредбите на Директива 2002/22/ЕО и на Регламент 717/2007.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 9 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае заместник-председателят й – народният представител господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Тодор Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Правната комисия относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.
„На свое заседание, проведено на 25 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
На заседанието присъства господин Първан Русинов – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи законопроекта от името на вносителя.
Със законопроекта се установяват правила за цените, определени от мобилните оператори, които могат да определят и услуги за гласови повиквания и SMS съобщения за предоставянето им в цялата Общност.
В законопроекта се предвиждат санкции, които имат за цел превенция срещу некоректното поведение на предприятията, предоставящи услугата „роуминг” в рамките на Общността.
С предложения законопроект се отменя разпоредбата на чл. 200, ал. 2, т. 2 от Закона за електронните съобщения, въвеждаща ограничение за предприятията със значително въздействие на пазара да кандидатстват за компенсиране на загуби от предоставяне на универсална услуга по задължение. Статистическите данни за пазара относно терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи на Комисията за регулиране на съобщенията показват, че всички предприятия, предоставящи услугата терминиране на повиквания, са определени като предприятия със значително въздействие на пазара, тъй като всяко от тях има сто на сто пазарен дял върху съответния пазар, включващ собствената му мрежа.
В съответствие с чл. 13, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО, в законопроекта е предвидено изменение на чл. 206, ал. 1, относно освобождаването от заплащане на вноски във Фонда за компенсиране на универсална услуга за предприятията, чийто оборот е под определени граници.
Предложеният голям диапазон на размера на санкциите в законопроекта дава възможност на прилагащия орган – Комисията за регулиране на съобщенията, да наложи санкции, съразмерни на нарушението, а високата горна граница прави санкциите достатъчно разубеждаващи.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се предлагат изменения в състава и мандата на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Предвижда се моделът за състава и мандата на КРС да бъде съществуващият преди промените, направени през 2009 г. в Закона за електронните съобщения със Закона за публичното радиоразпръскване. Предлага се съставът на Комисията за регулиране на съобщенията да бъде намален от девет на пет души и мандатът им да бъде намален от шест на пет години.
Променя се и едно от изискванията към членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, а именно вместо общото изискване да имат образователно-квалификационна степен „магистър” се предлага членовете на Комисията да имат професионална квалификация в сферата на съобщенията, медиите, икономиката или правото.
В дискусията взеха участие народните представители Любен Корнезов, Мая Манолова, Анастас Анастасов, Искра Фидосова, Янаки Стоилов и Четин Казак.
Г-н Корнезов и госпожа Манолова изказаха становище против намаляване числеността и мандата на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, като смисълът на мандата е в осъществяването на контрол в определени сфери.
Господин Стоилов изказа препоръките на представителите на Европейската комисия, посетили през м. септември 2009 г. Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщенията, регулаторните органи да бъдат независими от телекомуникационни оператори, политически натиск и от правителството.
Госпожа Фидосова репликира, че в резултат на решение на правителството от м. октомври 2009 г. за намаляване числеността на редица органи се предвижда и намаляване броя на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, което е целесъобразно.
Като цяло народните представители се обединиха около становището между първо и второ четене да бъдат прецизирани текстовете на § 6 и § 7 от заключителните разпоредби на законопроекта.
След проведената дискусия с 12 гласа „за” и 5 гласа „против” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Откриваме дебатите по законопроекта.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
За процедура – заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, тъй като остават само няколко минути до края на работния ден, да прекратим с днешния работен ден и утре да започнем сутринта дебата по закона. Мисля, че така наистина ще стане една добра дискусия, след която всеки един от нас ще може да прецени дали да подкрепи този закон или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение дебатите по този законопроект да се състоят в утрешния ден.
Моля, народните представители да гласуват. Има резон, като се знае, че трябва да изчета съобщенията за утрешния парламентарен контрол.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Белишки, заповядайте за процедура.
Никола Белишки (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 43, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът за писмени предложения по приетия на първо четете Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15 януари 2010 г., да бъде удължен със 7 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с направено съобщение от председателя на Народното събрание в пленарното заседание, проведено вчера, на 10 март 2010 г., съгласно което генералният директор на Българската национална телевизия с писмо е поискал разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 12 март 2010 г., петък, утрешния ден, съгласно договор, от който произтича задължение за пряко предаване от Гармиш-Партенкирхен на Световната купа по ски алпийски дисциплини, както и с оглед изискването на чл. 41, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за пряко предаване на пленарните заседания за парламентарен контрол и с оглед важността на задаваните въпроси и отговорите на членовете на Министерския съвет и на основание чл. 38, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение утрешното пленарно заседание да започне в 9,00 ч. с парламентарен контрол с продължителност до 12,00 ч., съгласно предварително подготвения дневен ред с въпроси и питания, след което да продължим с гласуваната работна програма за седмицата 10-12 март 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение, за да може Националната телевизия да излъчва пряко контрола, той да започне в 9,00 ч., да продължи до 12,00 ч., три часа, така както е разписано в правилника ни, след почивка от 12,00 до 12,30 ч. да продължим със Законопроекта за електронните съобщения.
Гласували 110 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 12 март 2010 г., петък, с начален час, съгласно току-що приетото от нас решение, 9,00 ч.:
Първи ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса, поставени от народните представители Иван Иванов и Михаил Миков.
Следва отговор на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на две питания от народните представители Калина Крумова и Захари Георгиев.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос от народния представител Петър Курумбашев.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на въпрос и на питане от народния представител Петър Мутафчиев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на четири въпроса от народните представители Михаил Михайлов, Любен Татарски, Антон Кутев и Георги Пирински.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на питане от народния представител Яне Янев.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на питане от народния представител Калина Крумова.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на три въпроса от народните представители Кирчо Димитров, Петър Курумбашев и Георги Пирински;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса от народните представители Любен Татарски и Димитър Карбов;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос с писмен отговор от народния представител Ваньо Шарков;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на три въпроса с писмен отговор от народните представители Ваньо Шарков и Иван Николаев Иванов – два въпроса.
На основание чл. 83, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Димитър Горов, се отлага отговорът на негов въпрос към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на здравеопазването Божидар Нанев и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Повтарям: начален час на парламентарния контрол утре 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Лъчезар Иванов
Георги Пирински

Секретари:
Пламен Нунев
Митхат Метин