Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-03-17


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
„Проект за Програма за работата на Народното събрание за времето от 17 до 19 март 2010 г.:
1. Проект за Решение за промяна състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Вносители – Камен Костадинов, Йордан Цонев и Лютви Местан.
2. Проект за Решение за промяна състава на Комисията по външна политика и отбрана. Вносители – Камен Костадинов, Йордан Цонев и Лютви Местан.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.
5. Повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приет от Народното събрание на 21 януари 2010 г., върнат с Указ № 15 от 3 февруари 2010 г. на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, приет на първо четене на 13 януари 2010 г. – продължение на второто четене, състояло се в петък, с уговорката, че тази точка ще бъде поставена на разглеждане след почивката – около 11,30 ч.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе.
8. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект Дунав мост”. Вносител – Министерският съвет, 25 февруари 2010 г.
9. Проект за Решение за изменение на Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България. Вносител – министър-председателят на Република България.
10. Проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – министър-председателят на Република България, с уговорката, че двете точки – за структурните и за персоналните промени, ще бъдат съответно точка първа и втора в утрешното пленарно заседание с начален час - 9,00.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси по законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
13. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли – 20 декември 2009 г., приет на заседание на комисията на 16 декември 2009 г.
14. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
16. Парламентарен контрол.”
Подлагам на гласуване така предложения проект за работна програма.
Гласували 146 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
По дневния ред – заповядайте.
Румен Такоров (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от дневния ред да отпадне точка шеста поради следните причини.
Знаете, че през изминалата седмица, в четвъртък, беше насрочено заседание на Комисията по околната среда и водите, която даде текстове на Министерството на околната среда и водите, за да види каква е възможността България да остане зона, свободна от генно модифицирани организми.
По предварителния работен график за петък госпожа Цачева беше определила до 12,00 ч. да има парламентарен контрол и от 12,30 ч. да има нормално заседание на Народното събрание. Тъй като парламентарният контрол приключи по-рано, по време на часа, за който беше обявена комисията – от 12,00, имаше редовно пленарно заседание. Колегите, които знаем, че не може едновременно да има и пленарно заседание, и заседание на комисия, въпреки че не е записано в правилника на Народното събрание, не присъствахме на заседанието на комисията.
Текстовете, които са приети в петък от тази комисия, също не разрешават проблема с генно модифицираните организми в България, тъй като отново се дава възможност тези, които са разрешени в момента в Европейския съюз, да могат да се отглеждат свободно в България.
Госпожо председател, аз правя процедура да отпадне тази точка от дневния ред. Ако трябва, днес следобед да има извънредно заседание на комисията, но веднъж завинаги да решим този проблем в полза на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Такоров.
Допълнителният доклад на комисията е постъпил и заведен в деловодството на Народното събрание. Той ще бъде предмет на обсъждане при второто четене на законопроекта.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане на точка шеста – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 92, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Госпожа Манолова – прегласуване.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, за да няма недоразумения, заявявам, че искам прегласуване на предложението, направено от Румен Такоров за изключване на т. 6, а именно второ четене на Закона за генно модифицираните организми от седмичната програма по съображения, които той детайлно изложи, а именно, че в нарушение на всякакви правила и процедури Комисията по околната среда и водите се събра миналия петък, докато течеше тук пленарното заседание, за да обсъди изключително важните въпроси, които касаят разпространението на ГМО в околната среда, включително в защитените територии.
Това е въпрос, който трябва да бъде детайлно обсъден и в което заседание да участват всички членове на тази комисия, защото както стана ясно, по-голямата част от тях бяха в пленарна зала и участваха в дебата по същия законопроект.
Направени са предложения на народни представители, които ограничават, забраняват разпространението на ГМО в околната среда. Визирам предложенията на господин Лъчезар Тошев, които би следвало да бъдат обсъдени детайлно от комисията преди да бъдат обсъждани в пленарната зала.
Поради това Ви моля да преосмислите позицията си и да отложите бързането по приемането на този закон, като след произнасянето на комисията той, в един подобрен вариант, влезе в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на господин Такоров за отпадане на т. 6 от работната програма.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 90, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 март 2010 г., както следва:
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Мая Манолова и група народни представители. Водеща – Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисия по бюджет и финанси и на Комисия по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Вносител – Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов. Водеща – Комисия по труда и социалната политика. Разпределен на Комисия по бюджет и финанси и Комисия по правни въпроси;
- Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносител – Ангел Даскалов, Никола Белишки и Ивелин Николов. Разпределен на водеща Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и съпътстваща – Комисия по правни въпроси;
- Проект за решение за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносител – Камен Костадинов и група народни представители;
- Проект за решение за промяна състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Вносител – Камен Костадинов и група народни представители;
- Проект за решение за промяна състава на Комисията по външна политика и отбрана. Вносител – Камен Костадинов и група народни представители;
- Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – Министерски съвет;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерски съвет. Водеща – Комисията по правни въпроси, съпътстващи Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Проект за решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Водеща и единствена – Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преминаваме към точка първа от гласуваната работна програма:
Преди това за процедура – заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Закона за занаятите с 14 дни, тъй като има много предложения, текстовете са сложни и нека да бъдем максимално прецизни, така че, колеги, ще ви бъда благодарен, ако подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срокове между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
И сега - точка първа от работната ни програма:
ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпило е предложение от заместник-председателите на Парламентарната група на ДПС Камен Костадинов, Йордан Цонев и Лютви Местан, с което на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага Народното събрание да приеме следното
„РЕШЕНИЕ
1. Освобождава Юнал Саид Лютфи като член на Комисията по култура, гражданското общество и медии.
2. Избира Четин Хюсеин Казак за член на Комисията по култура, гражданското общество и медии”.
Нещо допълнително към проекта за решение няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 151 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
От заместник-председателите на Парламентарната група на Движението за права и свободи Камен Костадинов, Йордан Цонев и Лютви Местан е постъпил проект за решение за промяна състава на Комисията по външна политика и отбрана, съгласно което се предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме следното
„РЕШЕНИЕ
1. Освобождава Четин Хюсеин Казак като член на Комисията по външна политика и отбрана.
2. Избира Юнал Саид Лютфи за член на Комисията по външна политика и отбрана”.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 147 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете госпожа Петрова.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Закон за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: „Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието да се измени по начина, по който ни бе докладвано.
Гласували 130 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Параграф единствен”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен:
„Параграф единствен. В § 3 от Заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Четин Казак има думата.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че този кратък законопроект с един-единствен параграф в началото, който впоследствие стана два параграфа поради очевидна грешка в наименованието му, заслужаваше да бъде отхвърлен още на първо четене. В закона, който има за цел да подпомогне частните стопански субекти най-вече, особено сега в условията на криза, като премахне и като ограничи административното регулиране и административните и бюрократични пречки, един от съществените компоненти, който вървеше именно към постигането на тази цел, беше вмененото задължение на администрацията, на административните структури тогава, когато една административна структура, към която се е обърнало даденото физическо или юридическо лице, не може да издаде съответния документ, но друга административна структура може да го направи, вместо съответният частно-правен субект да обикаля различните административни структури, за да събира целия наръч документи, този закон предвиждаше първата административна структура да поиска служебно от другата да го издаде. И за целта тази алинея, която сега се предлага да се отмени, изискваше от Министерството на правосъдието да издаде наредба, която детайлно да регламентира това задължение на администрацията.
За съжаление поради факта че Министерството на правосъдието не е издало тази наредба, а то не е я издало, тъй като министърът на правосъдието няма компетентност да издава наредби, с които да регламентира поведението на целия спектър от държавни и административни структури. Сега се предлага най-лесното решение – задължението на Министерството на правосъдието в тази сфера да отпадне. Тоест с това самият текст, самото право и самото задължение на администрацията да изпълни това законово изискване за служебно предоставяне на документи между отделните административни структури с цел улесняване на частно-правните субекти се обезсмисля и се изпразва от всякакво съдържание.
Аз мисля, че вместо Министерският съвет да предлага тази разпоредба, с която се освобождава Министерството на правосъдието от едно несвойствено за него задължение, Министерският съвет трябваше да предложи промяна на тази разпоредба и вместо като задължение на министъра на правосъдието за издаване на такава наредба, трябваше Министерският съвет да поеме това задължение за издаването на подобна наредба, за да може наистина да се изпълни целта на закона и това основно правно положение, което е предвидено, което е в духа и в унисон с цялостния замисъл на този закон, да бъде реализирано.
Аз съжалявам, че това не беше осъзнато. Надявам се в най скоро време това виждане да бъде коригирано и да има ново изменение в закона, с което Министерският съвет да поеме задължението да издаде такава наредба, с която да регламентира веднъж завинаги тези взаимоотношения между отделните административни структури и частно-правните субекти да получат наистина едно по-добро административно обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Казак? Няма.
Желания за изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване редакцията на комисията, която беше прочетена.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 133 народни представители: за 110, против 11, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ № 054-01-15, ВНЕСЕН ОТ Красимир Ципов, Пламен Нунев И ГАЛИНА МИЛЕВА НА 5 МАРТ 2010 Г.
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народния представител Галина Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати следните лица: госпожа Мария Костадинова – директор на Дирекция „Български документи за самоличност” в МВР, и госпожа Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 129 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, квесторите, да поканите гостите в залата.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за българските лични документи № 054-01-15,
внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева
на 5 март 2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 11 март 2010 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева на 5 март 2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи Мария Костадинова – директор на Дирекция „Български документи за самоличност”, и Пламена Недялкова – главен юрисконсулт в дирекцията
Законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов.
Със законопроекта се предлага в електронния носител на информация в паспорта, в който се записват биометрични и лични данни на лицето, както и данни за органа, който го е издал, да не се съдържа изображение на подпис на лицето. Препоръките на Международната организация за гражданска авиация като основен документ, в който са определени изискванията към съдържанието на електронния носител на данни в паспортите, не определят изображението на подписа на приносителя като задължителен елемент в този носител.
Освен това по-голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, не записват изображение на подписа на приносителя на паспорта в електронния носител, но той се съдържа върху визуална страница на документа. Държавите, които записват изображение на подписа в електронния носител, го правят с перспективата за развитие на системите за разпознаване, които на един бъдещ етап биха могли автоматизирано да извършват графологични сравнения. Вграждането на изображението на подписа изисква допълнителни разходи, а при влизането в сила на договора с изпълнителя за изработването на новите документи с биометрични данни не е предвидено в електронния носител да се включи и изображението на подписа на лицето.
Втората промяна в законопроекта е свързана с изискванията на Регламент № 390/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулски служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявления за издаване на визи, в който се предвижда възможност за възпроизвеждане на заснети пръстови отпечатъци в срок до 59 месеца.
В действащия Закон за българските лични документи е предвиден двугодишен срок, в който ако на лицето са снети биометричните данни, то може да не се явява лично за подаване на заявление и снемане на тези данни. С промяната по законопроекта се предлага срокът да бъде увеличен от 2 години на 59 месеца, тоест заснетите с цифрови устройства биометрични данни – пръстови отпечатъци и снимка, да са валидни до 59 месеца.
С последните изменения на Закона за българските лични документи са отменени основанията за налагане на принудителни административни мерки по чл. 76, с оглед премахване на ограничения, които могат да бъдат налагани спрямо лицата, основаващи се на техни предишни осъждания и извършване на нарушения на административните процедури. Премахването на тези основания е свързано с отразяване на принципите за свободно движение на гражданите на Европейския съюз съгласно Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки.
Липсата на изрична уредба за прекратяване действието на вече наложени принудителни административни мерки по отменените текстове, налага в законопроекта да се предвиди срок за прекратяване на действието им поради поставянето в неблагоприятно положение на гражданите с наложени такива мерки.
В хода на обсъждането от народните представители Михаил Миков и Христо Бисеров се постави въпросът относно необходимостта от заличаването на изображението на подписа от електронния носител на информация в паспортите, като се изказаха съображения, че така се намалява сигурността на този вид документи.
В отговор на поставения въпрос от страна на Министерството на вътрешните работи се предостави информация, че към момента на изготвянето на последните сериозни промени в действащия закон не е отчетено обстоятелството, че в договора с изпълнителя не фигурира задължение за включване на изображението на подписа в електронния носител на информация с биометрични данни. Бе изказано също така и мнение относно необходимостта въобще да бъде вграждано изображение на подписа не само в електронния носител, но и на визуалната част от документа за самоличност, тъй като подписът по никакъв начин не може да послужи като информация, идентифицираща лицето за разлика от биометричните и личните данни.
Също така бе поставен и въпросът за прекратяването на действието на наложените принудителни административни мерки да стане по силата на закона, от датата на влизането му в сила, а не в посочения в законопроекта тримесечен срок.
По принцип наложените спрямо едно лице принудителни административни мерки следва да бъдат премахнати служебно от органа, който ги е наложил, още повече при отпаднали основания за налагането им, но тъй като се касае за мерки, които могат да се налагат за различни срокове, се предлага в законопроекта срок, в който е отчетено времето, необходимо за технологичната им обработка.
След края на дискусията бе прието становище, с което Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева на 5 март 2010 г.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без гласове „против” и 5 гласа „въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Сега ще чуем Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи № 054-01-15, внесен от Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева-Георгиева на 5 март 2010 г.
„Законопроектът бе представен в комисията от вносителя господин Красимир Ципов.
Със законопроекта се предлага промяна на разпоредбите, които определят съдържанието на машинночитаемата зона на документите за самоличност и в частност на съдържанието на електронния носител на данни.
Предлага се да отпадне изискването за наличие на подпис на лицето в това поле, като остават другите елементи – снимка на лицето и негови пръстови отпечатъци.
Вносителите предлагат също и увеличаване на срока за възпроизвеждане на заснети биометрични данни от 2 години на 59 месеца.
В актовете на Европейския съюз, определящи изискванията към съдържанието на електронния носител, също няма залегнало задължение за запис на данни в това поле. По-голяма част от страните – членки на Европейския съюз, не записват изображение на подписа на приносителя на паспорта в електронния носител, но той се съдържа върху персоналната страница на документите. Държавите, които записват изображения на подпис в електронния носител, го правят с перспективата за развитие на системите за разпознаване, които на един бъдещ етап биха могли автоматизирано да извършват графологични сравнения. Вграждането на тази функция изисква допълнителни разходи и съответно оскъпява документите, а в близко бъдеще МВР не предвижда извършване на графологични сравнения по този начин.
Увеличаването на срока за възпроизвеждане на вече снети биометрични данни също е продиктувано от актове на Европейския съюз. В тях се дава възможност за възпроизвеждане на заснети пръстови отпечатъци в срок до 59 месеца.
С § 6 от законопроекта се предлага прекратяване на действието на наложени принудителни административни мерки.
С едно от последните изменения на Закона за българските лични документи са отменени основанията за налагане на принудителната административна мярка забрана за напускане на страната. С тази отмяна на практика се премахват ограниченията, които могат да бъдат налагани спрямо лицата, основаващи се на техни предишни осъждания и извършване на нарушения на административните процедури.
Отмяната на тези основания за налагане на принудителната административна мярка е приета с цел отразяване на принципите за свободно движение на гражданите на Европейския съюз съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
Господин Ципов в изложението си пред комисията изтъкна, че може би трябва да отпадне предвиденият в § 6 тримесечен срок от влизане в сила на закона, прекратяващ действието на принудителните административни мерки, което следва да се отрази между първо и второ четене.
В дискусията се включи и госпожа Пламена Недялкова, която възрази относно отпадането на срока в § 6 от законопроекта, тъй като има наложени 22 хиляди принудителни административни мерки и е необходимо технологично време за създаването на програмен продукт и заличаването им от масивите на МВР.
Господин Анастасов обясни, че отпадането на подписа в съдържанието на електронния носител на данни е във връзка и с това, че договорът за изработването на документите е сключен преди последната дата на промяна на Закона за българските лични документи, където се е приело, че подписът не е идентификационен елемент на дадена личност.
След проведената дискусия с 15 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 054-01-15, внесен от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Галина Милева.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване от вносителите?
Господин Нунев, заповядайте.
Пламен Нунев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на вносителите искам съвсем накратко да се спра на две от основните групи промени, които се предлагат в Законопроекта за българските лични документи.
На първо място, в законопроекта се предлага в електронния носител на информация да не се съдържа подписът на лицето. В двата доклада, които бяха изчетени преди малко, стана ясно, че в препоръките на Международната организация за гражданска авиация - това е основният документ, в който са определени изискванията към съдържанието на машиночитаемия документ, и в частност съдържанието на електронния носител. В документите на Европейския съюз, определящи изискванията към електронния носител, а именно с регламентите 22/52, 10/30, 380 става ясно, че няма залегнало задължение за запис на данни от подписа в това поле.
Големите притеснения са за сигурността. Най-голямата база за сигурност са биометричните данни и снимката, така че притеснения в това отношение не бива да има.
В държавите, които записват изображението на подписа в електронните носители, го правят с перспективата за развитие на системата за разпознаване. Тук искам да спомена, че вграждането на тази функция изисква допълнителни разходи. Това на практика означава, че изготвените документи за самоличност ще бъдат увеличени. Договорът е сключен от Министерството на вътрешните работи през м. април 2009 г. и в него не са залегнали тези изисквания.
Така че считам, че в тази обстановка на финансова и икономическа криза не бива да увеличаваме от 5 до 8 евро изготвянето на документите според фирмата изпълнител.
На второ място, съгласно изискване на Регламент 390/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април се урежда снемането на биометрични данни по отношение на чужденците.
В действащия Закон за българските лични документи е предвиден двегодишен срок за биометричните данни. Целта е уеднаквяване на режима за българските граждани и гражданите на Европейския съюз с по-облекчения такъв на чужденците, за което се предлага срокът, в който лицето може да не се явява лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, да бъде увеличен от две години на 59 месеца. На практика заснетите с цифрови устройства биометрични данни, пръстови отпечатъци и снимка да са валидни до 59 месеца.
Така че апелирам към залата да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи да бъде 5 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Красимир Ципов.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 21 ЯНУАРИ 2010 Г., ВЪРНАТ С УКАЗ № 15/3 ФЕВРУАРИ 2010 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
Заповядайте за доклад, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на Милчо Енев – директор на Главна дирекция „Охранителна полиция” - МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, господин председател.
„Закон за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите (§1 и §2)”.
По § 1 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров.
„В чл. 7, ал. 2 след думите „обозначената зона” се добавя запетая и думите „простираща се до не повече от 7 метра”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Иван Петров, Цветан Сичанов, Пламен Нунев и Николай Петков.
„В чл. 7 се създава ал. 3:
„(3) Обозначена зона е зоната за сигурност около сградите по ал. 2, която обхваща не по-малко от пет и не повече от двадесет метра от съответната сграда. Обозначената зона може да се определя за всеки конкретен случай по предложение на администрацията на органите по ал. 2, след съгласуване с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и се утвърждава от кмета на Столична община, за което се уведомява организаторът на събранието, митинга или манифестацията.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „Народното събрание” се заменят със „сградите на Народното събрание”, на Президентството и на Министерския съвет”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Обозначената зона е зоната за сигурност около сградите по ал. 2, която обхваща не по-малко от пет и не повече от двадесет метра от съответната сграда. Обозначената зона може да се определя за всеки конкретен случай по предложение на администрацията на органите по ал. 2, след съгласуване с компетентните органи и Министерството на вътрешните работи и се утвърждава от кмета на Столична община, за което се уведомява организаторът на събранието, митинга или манифестацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз продължавам да поддържам направеното предложение. Защото ако се запише, че обозначената зона е между пет и двадесет метра, какво ще стане с Президентството и Министерския съвет? Там, на практика, няма да може да се протестира, на този площад, който е пред двете сгради. Пращаме хората да протестират някъде настрани. Правото на протест е конституционно право. Не трябва да спираме хората да изявяват своите искания и идеи. Това го има от 20 години в България и трябва да го има и за в бъдеще. Напротив, хората трябва да биват чувани.
Сега по един такъв текст, който на практика вие предлагате, за парламента проблемът не е толкова голям, но за Министерския съвет и Президентството е на практика ограничаване. Казва се: „Пред сградите няма да протестирате, ще ви пращаме някъде към Зоологическата градина.” Там да си протестират хората.
Това е неуважение към хората, колеги. Отново ще има обществено недоволство, за какво ни е това? Демокрацията в България дойде с протести. Аз съм сигурен, че хората вдясно и центъра на тази зала масово са ходили на протести през последните 20 години. С тези протести извоювахме заедно свободата. Това е истината. Това право на протест трябва да го запазим, не можем да си позволяваме да го ограничаваме по какъвто и да било начин. Хората няма да го разберат и нямаме основание. Какво ни е основанието? Защо да кажем на хората, че не могат да протестират? На хората им е ясно, че когато пише „от 5 до 20 метра”, ще е 20 метра. Двадесет метра ще е, нали ви е ясно. Винаги ще е 20 метра, така че нямаме полза да ограничим едно изконно човешко право – правото на различна позиция. Напротив, и ние народните представители, и Министерският съвет, и който и да е президент на България трябва да имаме уши и да можем да чуем думите на протестиращите. Всичко друго е нарушение на права. Защо 41-то Народно събрание да иска да ограничи правата на протест? Защо? Няма да го харесат това хората и с основание, а не можем и да го обясним. Като ви питат във вашия избирателен район: „Защо го направихте това?” - няма да можете да обясните.
Призовавам ви да гласувате за текста, който сме предложили ние от СДС, да бъде „до седем метра”. Седем метра осигурява преминаване. Идеята да ги има тези до седем метра е да могат да влязат народните представители, да могат да влязат министрите в Министерския съвет и да може да влезе президентът заедно със стенографа в Президентството. Това е. Затова са необходими тези седем метра, няма смисъл да бъдат двадесет. Седем метра е право на достъп, за да могат хората в съответната институция да влезнат и да си свършат работата. За какво са двадесет метра? От кого се пазим? От хората няма защо да се пазим, колеги! Напротив, всеки български гражданин трябва да знае, че може да дойде пред Народното събрание и да протестира за каквото намери за добре. Това е част от демокрацията и трябва да ни харесва, защото това е демокрацията.
Колеги, призовавам ви да подкрепите моето предложение, иначе ми е много интересно във вашите избирателни райони какво ще обяснявате на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Мартин Димитров?
Заповядайте, господин Анастасов.
Анастас Анастасов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Аз мисля, че осем метра е по-добра граница, лично на мен пò ми импонира някак. Не мога да разбера Вие как точно ще обясните на вашите избиратели, че точно трябва да е седем метра, а не пет, не шест, не осем, не девет. Затова ние приехме това предложение тази граница да е в рамките от пет до двадесет метра. Все пак това е въпрос на договореност между този, който прави искането за осъществяването на някакво мероприятие, и този, който го разрешава. Съответно органите, които осигуряват реда и спокойствието на едно такова мероприятие, които се грижат за сигурността на гражданите, могат да преценят с оглед на направеното искане и евентуалното участие на хората в това мероприятие, като брой, каква зона за сигурност ще им бъде необходима, за да реагират точно за това, за което казвате. Да можете спокойно да преминете Вие, ние и евентуално тези хора, които работят в Министерския съвет или Президентството. В началото, сами разбирате, и това, което Вие казахте, е абсолютно вярно, че може би, когато нямаше определена граница, това даваше възможност да се спекулира по някакъв начин от този, който разрешава осъществяването на едно такова мероприятие. Определянето на точна граница ни дава възможност да се каже защо точно толкова метра? Седем, осем, девет, десет, единадесет, на някой друг от колегите може да му се стори, че границата от десет метра е по-подходяща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.

Мартин Димитров (СК): Уважаеми колега, нямаме претенциите дали ще бъдат 6 или 8 метра, но това може да бъде обяснено. Едно такова разстояние позволява свободно преминаване, а 20 метра вече е разстояние, което има забранителен смисъл. Разстояние от 20 метра Вие не може да обясните.
Аз лесно мога да обясня – 6, 7, 8 метра винаги позволяват преминаване, докато 20 метра, каквато е вашата граница, е място да бъде направен друг митинг – да съберете контрамитинг буквално, казвам ви го леко шеговито, разбира се. Не може да го обясните по никакъв начин. Вие направихте опит тук, но нямате аргументи, само усещате, че нямате аргументи.
И пак ви напомням, хората в центъра и вдясно на тази зала съм убеден, че са били на повечето митинги и заедно се бихме за свободата на словото и за промяна в България. Заедно я водихме тази битка.
Не ни отива, колеги - нито на ГЕРБ, нито на „Атака”, нито на РЗС, ако са в залата, най-малкото на Синята коалиция да се приеме такъв текст. Ние ще гласуваме срещу него.
Една нормална граница от 6-7 метра - ако искате, направете я 6 метра, няма проблем - е обяснима, за да могат народните представители да влязат в залата. Това вече е обяснимо, това може да бъде аргументирано. Всичко останало не може да бъде обяснено. Не можете да се обясните. Ето един ваш колега от ГЕРБ опита да се обясни и не можа. Не може!
Затова ви призовавам: всяко накърняване на демокрацията има последствие. Обществото е много чувствително на тези теми – всяко накърняване на демокрацията има цена! Нека Четиридесет и първото Народно събрание да не тръгва по този грешен път. Няма смисъл да го правим - това е лоша практика, лош сигнал. След като сме демократи - да бъдем демократи! Мнението на хората не може да ни притеснява, най-малкото не би трябвало да притеснява партията, която спечели последните избори – ГЕРБ. Напротив, хората трябва да са близко, за да ги чуваме - да протестират, за да ги чуваме. Така че, колеги, не ограничавайте правото на протест и митинг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказвания?
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че целта на разпоредбата, която предлагаме ние, въобще не е свързана с възможност за ограничение на протестите. Идеята ни беше да се разпише една ясна процедура – не само да се определят пространствените параметри на тази обозначена зона, а и кои лица участват в нея.
На второ място, искам да обърна внимание, че в дефиницията за обозначената зона, която се опитахме да създадем, казваме, че тя може да се определя за всеки конкретен случай. Искам много добре да обърнете внимание какво означава това – ако се появи искане за провеждане на митинг, който ще бъде не повече от няколко десетки човека, тази зона може да не се определя. Може въобще да не възникне нужда за определяне на такава зона. Именно това беше нашата цел.
Затова искам още веднъж да ви обърна внимание – не във всички случаи трябва да се мисли, че тази граница на обозначената зона ще бъде 20 метра. Всичко зависи от това какво искане ще подаде организаторът на съответното мероприятие. Затова идеята беше да се включат всички заинтересовани лица в тази процедура и да се определи правилно и коректно възможността дали въобще да има такава зона, или да няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Ципов? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров, комисията не подкрепя предложението.
Гласували 120 народни представители: за 11, против 68, въздържали се 41.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване прочетения текст на комисията и редакцията за § 1.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 2 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров:
„1. В чл. 8, ал. 1 думите „72 часа” се заменят с „48 часа”;
2. В ал. 2 след „срок” се поставя запетая и се добавя текстът: „а когато в събранието или митинга участват до 50 души, не се затруднява трафикът и не се създават неудобства за гражданите, уведомлението може да се направи и същия ден”.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а на основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да не се гласува предложението по т. 2, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона.
Има направено предложение от народните представители Иван Петров, Цветан Сичанов, Пламен Нунев и Николай Петков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 8, ал. 1 думите „общинския народен съвет или кметството” се заменят с „кмета на общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказвания?
Господин Димитров, ще оттеглите ли предложението си?
Мартин Димитров (СК, от място): Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Не виждам желание за изказвания.
Подлагам на гласуване втората част от предложението, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 31.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 2 в редакцията на комисията, която беше прочетена от господин Красимир Ципов.
Гласували 115 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 5 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров - в чл. 11, ал. 1 думите „72 часа” се заменят с „48 часа”.
На основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да не се гласува предложението, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказване?
Обект на Закона за събранията, митингите и манифестациите са § 1 и § 2. Предложението на народния представител е извън обхвата.
Господин Димитров, желаете ли предложението да бъде гласувано, тъй като е извън обхвата? Да.
Желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мартин Димитров, което е извън обхвата на разглеждания в момента законопроект.
Гласували 115 народни представители: за 12, против 70, въздържали се 33.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК Красимир Ципов: По § 6 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров:
1.Член 12, алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6.
2. Създава се нова ал. 4, която гласи:
„(4) Когато административният орган по предходната алинея не се произнесе в определения срок, събранието, митингът или манифестацията могат да се проведат.”
На основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да не се гласува предложението, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, намираме се в същата ситуация, както и при предишния параграф, но тъй като желанието на народния представител е да бъде гласувано предложението, моля, гласувайте направеното по § 6 предложение.
Гласували 113 народни представители: за 12, против 64, въздържали се 37.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от седмичната ни програма. Днес на Председателския съвет постигнахме споразумение т. 6 или Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми да бъде гледана след почивката.
Затова сега преминаваме към точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА РАБОТАТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ГРАНИЧНИ ПРЕХОДИ, ПОДПИСАН НА 9 ФЕВРУАРИ 2007 Г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Станислав Иванов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Станислав Иванов: Господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи,№ 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 март 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи.
Законопроектът бе представен от г-н Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спогодбата определя основните принципи и правила за сътрудничество във всички дейности по отношение на осъществяване на трансграничния железопътен превоз, включително и контрола на лицата и стоките, както и транспортните средства, които преминават държавната граница.
Със спогодбата гара Русе се определя за обща гранична гара за пътнически превози, а гара Русе-разпределителна – за обща гранична гара за товарни превози.
Определят се редът и начинът за предаване и приемане на влакове, вагони, товари и всички видове пратки, превозвани с железопътен транспорт, между железопътни превозвачи от двете страни.
Определя се редът за движение на влаковете, отделните локомотиви и другите железопътни превозни средства между граничните гари на двете държави.
Спогодбата урежда условията за работа на персонала в железопътния граничен преход на територията на другата страна и оказването на медицинска помощ при необходимост, както и редът и начинът за разследване на железопътни произшествия в граничния преход и разпределяне на отговорността за нанесени щети във връзка с произшествията.
По отношение на контрола са регламентирани условията за осъществяване дейността на органите и службите за контрол на двете страни в железопътния граничен преход.
Спогодбата предвижда създаването на Смесена комисия по железопътен транспорт за контрол по спазването на спогодбата и решаването на текущи въпроси, възникнали във връзка с железопътните превози между двете страни.
Към настоящия момент отношенията между България и Румъния в областта на осъществяването на железопътните превози са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана на 27 март 1954 г. в Гюргево, и със Спогодбата между Народна република България и Народна република Румъния за организация на граничната работа в общата гара, подписана на 12 декември 1958 г. в Букурещ. С тези международни договори въпросите, свързани с осъществяването на трансграничния превоз между двете държави, са уредени частично. В двата договора липсва уредба на въпроса за достъпа на железопътните превозвачи, получили лицензия за извършването на железопътни превози в Република България до граничните железопътни преходи между България и Румъния, както и обратното.
Освен това, спогодбата урежда правилата за сътрудничество между двете държави във всички дейности по осъществяването на трансграничния железопътен превоз и контрола на лицата и стоките, както и на транспортните средства, които преминават държавната граница, по-изчерпателно от действащите два договора. Спогодбата е актуализирана с извършените промени в националното ни законодателството в областта на железопътните превози. Предвид посочените обстоятелства, между правителствата на двете държави е подписана разглежданата спогодба, с която се отменя действието на конвенцията от 1954 г. и спогодбата от 1958 г.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по външна политика и отбрана, с който ще ви запознае член на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Красимир Минчев:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
На редовно заседание, проведено на 10 март 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, цели регламентиране на основните въпроси, касаещи железопътните превози през граничните преходи между двете държави.
Понастоящем отношенията между двете държави в тази област са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана на 27 март 1954 г. в Гюргево, и със Спогодбата между Народна Република България и Република Румъния за организация на граничната работа в обща гара, подписана на 12 декември 1958 г. в Букурещ.
С тези международни договори се регламентира железопътната гранична служба в граничните гари Русе, Русе-разпределителна и Кардам, в които се извършва предаването и приемането на влаковете между българските и румънските железници, но с тях не се решава въпросът за достъп на железопътни превозвачи, получили лицензия за железопътни превози в Република България, до граничните железопътни преходи между Република България и Румъния.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.
На свое заседание, проведено на 11 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Ивайло Московски – заместник-министър, госпожа Елена Шишкова – експерт в дирекция „Международно двустранно и регионално сътрудничество”, и господин Михаил Ангелов – експерт в Изпълнителната агенция „Железопътна администрация”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Ивайло Московски.
С подписаната на 9 февруари 2007 г. в Русе Спогодба между правителствата на Република България и Румъния за работата на железопътните гранични преходи се цели регламентиране на основните въпроси, касаещи железопътните превози през граничните преходи между двете държави, а именно: обща гранична гара; предаване и приемане на влакове, вагони и пратки; железопътно движение между граничните гари; персонал, работещ в железопътния граничен преход; произшествия и отговорност за нанесени щети; контрол и смесена комисия по железопътен транспорт.
В момента отношенията в тази област между двете държави са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана в Гюргево на 27 март 1954 г., и със Спогодбата между Народна република България и Народна република Румъния за организация на граничната работа на общата гара, подписана в Букурещ на 12 декември 1958 г.
С цитираните международни договори се регламентира железопътната гранична служба в граничните гари Кардам, Русе и Русе-разпределителна, в които се извършва приемането и предаването на влаковете между българските и румънските железници, но не се решава въпросът за достъп на железопътните превозвачи, получили лицензия за железопътни превози в Република България, до граничните железопътни преходи между Република България и Румъния.
Подписаната между правителствата на Република България и Румъния в Русе на 9 февруари 2007 г. Спогодба за работата на железопътните гранични преходи урежда взаимоотношенията между двете държави и актуализира нормативната уредба във връзка с промените в законодателството в областта на железопътния транспорт в Република България.
След проведената дискусия с 16 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Желания за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Вълков.
Иван Вълков (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам съгласно чл. 70, ал. 2 от нашия правилник да гласуваме предложения законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение от народния представител Вълков.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков:
„Проект на
ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Румъния
за работата на железопътните гранични преходи,
подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Желания за изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими