Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-04-14



Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, в края на миналата седмица едно трагично събитие потопи в скръб полския народ. Трагично загинаха президентът на Република Полша, съпругата му, полски депутати и много други представители на полския национален елит.
От името на всички депутати в Четиридесет и първото Народно събрание поднесох съболезнования на нашите колеги от полския парламент, на близките и на семействата на жертвите.
Моля с едноминутно мълчание на почетем паметта на загиналите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Преминаваме към приемане на програмата за работата на Народното събрание за времето от 14 до 16 април 2010 г.
Днес е първата сряда от м. април, поради което програмата се изготвя по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От Парламентарната група на Синята коалиция е постъпило предложение за включване в дневния ред на проект за Решение относно замяната на част от българския външен дълг и последствията от нея за българския данъкоплатец.
Няма постъпили предложения от страна на останалите парламентарни групи.
Следващата точка е второ четене на Законопроекта за развитието на академичния състав в Република България, приет на първо четене на 18 декември 2009 г. Продължаваме работата от втората сесия.
Следва второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г.
Следва отреденият за петък Парламентарен контрол.
Режим на гласуване за програмата за работата на Народното събрание.
Гласували 167 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 25.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
От името на група, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, през изминалата седмица стана известно, че правителството има номинация за нов здравен министър. Госпожа Борисова имаше ред атрактивни медийни изяви, чрез които представи личността си, но нито дума за намеренията си в здравната система и за реформирането на целия здравен сектор. Същевременно с това в дневния ред на тази пленарна седмица са включени два законопроекта, които касаят здравната система: Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето и Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Резонно е да зададем няколко въпроса: дали управляващите считат, че е редно това министерство да продължава да се движи на автопилот и да няма свой министър, след като с много шум беше започната здравната реформа?
Понеже не сме в състояние вместо управляващите да внесем проект за решение за избор на здравен министър, нито да ги заставим да направят това, формално моето предложение е за отлагане на точки 3 и 4 от дневния ред за неопределено време, докато управляващите съберат сили и смелост да представят новия здравен министър пред българския парламент.
Използвам също така случая да задам въпроса: защо в програмата на тази пленарна сесия за първата й седмица не е включено обсъждане на антикризисния план на правителството или поне защо не е включен проект за решение на нашата парламентарна група за задължаване на Министерския съвет да представи пред парламента окончателния вариант на своите антикризисни мерки?
Имам няколко свободни секунди и искам да попитам и госпожа Цачева защо в дневния ред не е включено нашето предложение за създаване на анкетна комисия, която да изясни ситуацията около гласуването и публикуването на скандалния Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсурите, след като лично тя пое такъв ангажимент в края на миналата пленарна сесия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Ще отговоря отзад-напред на Вашите въпроси.
В деловодството няма заведено искане за създаване на такава анкетна комисия, поради което няма как да включа нещо, което не фигурира в деловодството като искане по дневния ред.
Що се отнася до въпроса Ви за включване на вашето предложение за решение, същото е разпределено на всички постоянни комисии. Когато те станат готови със становищата си, съобразно с предвидените в нашия правилник срокове, същото ще бъде включено като точка в дневния ред за обсъждане.
По същество е направено процедурно предложение от госпожа Манолова за отлагане на т. 3 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, и т. 4 – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., за отлагането им от дневния ред.
Режим на гласуване.
Гласували 179 народни представители: за 59, против 113, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание на същността на моето предложение. Предстои тази седмица да разгледаме два законопроекта, които касаят здравната система. Единият от двата е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса и не е нормално финансирането на здравната система да се разглежда в отсъствието на здравния министър. Оставям настрана отговорността, която Вие носите за това, че ще стане близо месец – Здравното министерство е без министър, при подали оставка заместник-министри, и се движи абсолютно на автопилот.
Освен това, има изискване и на правилника на самия Министерски съвет законопроектите, които внася Министерският съвет, да се представят от съответния министър.
Моля Ви да преосмислите позицията си и да не си позволяваме да разглеждаме изключително важния закон за финансирането на здравната система в отсъствието на новия здравен министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да прегласуваме предложението на народния представител Мая Манолова за отлагане и отпадане от дневния ред на точки 3 и 4.
Гласували 184 народни представители: за 62, против 116, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следват няколко съобщения:
Министерският съвет е предоставил на Народното събрание Решение № 180 от 1 април 2010 г. за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. Решението е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 87 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 25 март 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него.
На 25 март 2010г. от Националния статистически институт са постъпили: Справка за населението и демографските процеси в страната през 2009 г.; Предварителни данни за брутен вътрешен продукт и производителност на труда, заети лица и отработено време за четвъртото тримесечие на 2009 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация по следните показатели: ключови показатели за развитието на икономиката в Република България; домове за медико-социални грижи за деца през 2009 г.; противообществени прояви на малолетни и непълнолетни лица през 2009 г.; индекси на цени на производител в промишлеността; индекси на приходите от продажби в сектор търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство и индекси на оборота в промишлеността; индекси на строителната продукция. С мое писмо материалите са изпратени на съответните постоянни парламентарни комисии. Същите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 6 април 2010 г. на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е постъпила информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през първото тримесечие на 2010 г. Информацията е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 31 март 2010 до 13 април 2010 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители - Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев. Водеща – Комисията по земеделието и горите, съпътстваща - Комисията по правни въпроси.
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2009 г. Вносител – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2009 г. Вносител – Икономическият и социален съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите. Вносители – Ваня Георгиева, Лили Иванова и Светлана Найденова. Водеща - Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща - Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Вносители – Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов. Водеща - Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща - Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Искра Фидосова и Светослав Тончев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител - Министерският съвет. Водеща - Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстващи - Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. Вносител - Министерският съвет. Водеща - Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи - Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща - Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околната среда и водите, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика и отбрана.
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г. Вносител – Съветът за електронни медии. Разпределен е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител - Министерският съвет. Водеща - Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Още едно съобщение:
На основание чл. 18, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група. На това основание и във връзка с приетото на 29 юли 2009 г. Решение за избиране на Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” председателството на комисията за Третата и Четвъртата сесия на Четиридесет и първото Народно събрание се поема от народния представител Волен Николов Сидеров от Парламентарната група на партия „Атака”.
До Народното събрание постъпи писмо с приложено към него Решение от Централната избирателна комисия, съгласно което решение с № НС 258 от 7 април 2010 г., е обявен за избран народният представител Емил Генов Василев от листата на политическа партия „Ред, законност и справедливост” в 4. Многомандатен избирателен район Великотърновски.
Следва полагане на клетва от избрания народен представител Емил Василев.
Моля, квесторите, поканете господин Василев в залата. (Всички стават, господин Емил Василев застава пред микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (на изключени микрофони): Моля, повтаряйте след мен клетвените думи.
Емил Василев: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
Да живее България! (Прекръства се. Подписва клетвения лист.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като днес е първото пленарно заседание от новата Трета сесия, има възможност за изявления от името на парламентарни групи, ако има желаещи.
Заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, обръщаме изглежда реда на тези послания, които парламентарните групи трябва да отправят. Редно е това да стане първо от Парламентарната група на ГЕРБ, следват другите, подредени по големина. Въпреки това, за да започне дебата, Синята коалиция ме е упълномощила да направя изявление от нейно име.
Ние считаме, че ситуацията в страната е много тежка, много напрегната и изисква консолидиране на реформаторско мнозинство в Народното събрание с оглед на това да се вземат сериозни, може би сурови мерки, за да може страната да бъде изведена от кризата.
Синята коалиция подкрепи правителството на ГЕРБ по три основни причини, които аз няма да повтарям, но една от причините беше, че ние видяхме в Програмата на ГЕРБ нашата преценка за това, цитирам сега Програмата на ГЕРБ: „Страната ни навлезе в криза на реалната икономика вследствие на световната финансова криза и поради икономическите политики, водени от сегашното правителство. Тревожните тенденции на влошаване на макроикономическите показатели и изпълнението на бюджета за 2009 г. очертават изключително рискованото състояние на българската икономика и определят като основен приоритет краткосрочната ни политика за противодействие на кризата”.
И оттам се извежда един от най-важните приоритети на Програмата на управляващата партия, а то е бързо излизане от финансовата криза и възстановяване на икономиката.
В тази Програма има констатация, че българската реална икономика е в криза, а не само има криза на фискалния сектор, не само криза на бюджета.
Сега, проследявайки усилията на правителството, съм длъжен да посоча следните много важни стъпки – правителството прие своя програма на 1 октомври 2009 г., която се нарича „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика”, и в нея са посочени 10 стратегически цели и 93 мерки, които представляват първата 10-месечна сериозна антикризисна програма на Кабинета Борисов.
Стратегическите цели на тази програма включват реформиране, подчертавам дебело и цитирам: „На публичния сектор, здравеопазването и образованието, реформиране на икономиката чрез откриване на енерго- и ресурсо - спестяващи производства, реформа на публичните услуги – продължавам да цитирам – и намаляване на бюрокрацията, изграждане на пътна инфраструктура”.
Затова ние подкрепяме правителството на ГЕРБ, подкрепяме правителството с надеждата, че ще се правят тези реформи.
На 1 април т.г. за наша най-голяма изненада Министерският съвет одобрява мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, които са 60 и където не се съдържат стратегически цели въобще; където няма никакви мотиви защо се прави тази програма, след като тези 93 мерки и 10 стратегически цели са обявени, да се каже какво е постигнато, какво не е постигнато, какво налага, тоест няма мотивация. Няма срокове в тези 60 мерки за разлика от предишната програма. Не са посочени институциите и министерствата, които отговарят. Нещо повече, министрите се дистанцират от тези мерки. Никой министър не излезе пред обществеността, за да печели обществена подкрепа за тези 60 мерки.
Изоставени са цели раздели от първата програма и то тези раздели, които най-силно вълнуват Синята коалиция. Въобще не се използва думата „реформа” в тези 60 мерки.
Как ще излезе страната от ситуация на задълбочаваща се криза на реалната икономика, превръщаща се във фискална криза, без да бъде реформирана? Това ние наричаме ляв популизъм!
Тогава, когато се сблъскаш с трудностите на осъществяването на реформата и спреш по средата на пътя, уплашен от това, че ще платиш цената на осъществените реформи, защото всички Вие тук в тази зала сте видели как се плаща цена на осъществени реформи от реформаторската десница – на два пъти сте го видели, заради това е и този страх от реформи, който обхваща всички правителства след 2001 г. досега. И този страх в момента обхваща и управляващото мнозинство от ГЕРБ. Това ние наричаме „ляв популизъм”.
Трябва да се осъществят тези реформи! Трябва да се върнем, дори да се върнем, няма нужда от друга програма, да се върнем към програмата на правителството и внимателно да се отчете какво е изпълнено, какво не е изпълнено, защо не е изпълнено и да се върне ГЕРБ на курса на реформите, защото няма да излезе страната от икономическата криза.
Искам да кажа на управляващото мнозинство следващото – тези птички, в които ни се привижда идваща пролет, малкото увеличаване на износа, всъщност е увеличаване на ишлемето. Това не е истинско увеличаване на икономическата активност вътре в страната. Увеличава се използването на българския труд от чужди фирми, които използват труда и изнасят продукта. Това става в момента, но това увеличаване на износа не е в състояние да напълни бюджета на страната, защото цялата данъчна политика на България не е ориентирана към облагане на експортна икономика. Ние нямаме експортна икономика. Това трябва да го чуете много добре. Ако имахме експортна икономика щеше да има облагане с по-високи тежести на преките данъци, а не на косвените, защото когато изнасяш продукция, тук повечето сте бизнесмени и ги разбирате тези неща, независимо, че не смеете да си ги признавате, когато изнасяш продукция ти се възстановява данък добавена стойност, не плащаш данък добавена стойност за бюджета. И какво остава да получи бюджета от един увеличен износ – само онези 10 % данък, които са данък върху дохода при корпоративното облагане, тоест данъка върху печалбата.

Не може този слаб износ по никакъв начин да напълни хазната. Напротив, той ще изпразва хазната при този модел на данъчното облагане. Дано министърът на финансите нареди да му анализират последиците от тази ситуация, за да разбере, че се отваря много сериозна дупка в бюджета през тази година, и това е следващият акцент на нашето изказване.
Ние с голяма тревога искаме да споделим, че очакваме неизпълнение на планираните приходи в порядъка на около 20%. Казвам го с цялата тревога и отговорност, защото непременно трябва да се вземат мерки, за да се излезе от тази ситуация.
Какво може да се направи в тази ситуация? Или смели реформи, за да бъдат осъществени съкращения на бюджетни разходи, за да бъде облекчен бизнесът, да бъде насърчен да потърси изходите от кризата, защото той ще намери истинските изходи от кризата, предприемаческата активност и то тази, която е най-гъвкавата – дребният, семейният, средният бизнес, самонаетите хора. Те са най-голямата активност на всяка страна в условия на криза. Или се дава на тези хора възможност, като се облекчават от страна на администрация, от страна на ограничения от всякакво естество, или се тръгва по пътя, по който тръгва правителството – да търси допълнително 1 млрд. 600 млн., за да може да кредитира, да може да издържа тези дейности, които практически са доказали своята неефективност и за които в тази програма на ГЕРБ - „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика”, е казано, че трябва да бъдат реформирани.
Ето това очакваме. За това ние ще работим през тази сесия. Това ще бъде изключително напрегната, надяваме се, ползотворна сесия на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Началото на първата пролетна сесия на Четиридесет и първото Народно събрание трябваше да съвпадне с началото на края на кризата. Към края пак на тази сесия трябваше да бъдем по-близо до еврозоната или поне до ERM ІІ. Нито една от тези две основополагащи за управлението прогнози не се сбъдна. Краят на кризата не се вижда, а от влизането в двугодишния валутно-курсов механизъм за въвеждане на еврото, придобил гражданственост с абревиатурата ERM ІІ, правителството се отказа официално чрез своя премиер миналия четвъртък след срещата му с Барак Обама.
Нищо лошо, ще кажете, прогнозите са затова, за да не се сбъдват понякога. Не така стоят нещата обаче, когато става въпрос за държавно управление. Идеята за ЕRM ІІ, бе не просто една от многото управленски идеи на ГЕРБ. При тази тотална разнопосочност на политическите Ви послания през всичките близо 9 месеца, ако все пак с известни усилия можеше да се намери някакъв идеен център на политиките, то това бе именно влизането в еврозоната. Тази теза бе превърната в кауза за вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Той я отстояваше толкова последователно, с такава неотклонност, че предизвикваше, ако не уважение, то поне онези смесени чувства, които неизбежно изпитваме при вида на човек, обрекъл себе си на една или друга кауза. И изведнъж - отказ. Защо? Това е въпросът, с отговора на който трябва да започне новият политически сезон.
Има ли причини, които да са известни на кабинета, собствено на премиера, и които да не са известни на българското общество? Ние все още нищо не знаем за конвергентния план на България, още по-малко нищо не знаем за оценките на компетентните европейски институции за този конвергентен план. Има ли нещо притеснително в тези оценки, които да стоят в основата на това решение? Този факт няма как да бъде премълчан. Той трябва да бъде обяснен, не само защото еврозоната е вярна цел, национален приоритет, който не допуска опитите за партийно авторство, но най-вече, както казахме, защото всички политики до днес бяха подчинени именно на тази идея, включително и философията на Бюджет 2010 г. България бе сред малкото страни-членки на Европейския съюз, а и сред не членките, която си постави за цел балансиран бюджет. Останалите държави планираха допустим съгласно Маастрихтските критерии бюджетен дефицит за провеждане на активни антикризисни политики главно в две посоки: подкрепа на бизнеса, първо и второ - подкрепа на потреблението, за да се смекчи социалната цена на кризата. В България е точно обратното. Бяха достатъчни обаче само 2 месеца от новата 2010 г., за да стане ясно и на непосветените, че балансиран бюджет в условия на криза е по-скоро мечта, химера, отколкото реалистична цел.
Отварям скоба – бихме се радвали България да може да отстои идеята за балансиран бюджет. Ако с решение на парламента - да не се допуска дефицит, непременно да имаме балансиран бюджет, се регулираха икономическите отношения, би било чудесно. Хайде да повторим още веднъж решението на парламента за балансиран бюджет и да спрем процеса на генериране на дефицит. Планиран или не обаче дефицит се генерира. По данни на самото Финансово министерство само за първите 2 месеца имаме дефицит около 1 млрд. 400 млн.
Само, че има огромна разлика между планиран дефицит и стихийно генериран дефицит. И тя е следната: планираният е инструмент за провеждане на осмислени антикризисни политики, докато стихийно генерираният дефицит е ярка индикация само за едно – неспособноста правилно да се анализират и управляват кризисните процеси. Резултатът е днешната тъжна картина, сякаш за да се потвърди още веднъж максимата, че когато едно нещо се превърне от вярна цел в самоцел, постига резултати, противоположни на инак вярно дефинираните цели.
Уважаеми колеги, оставаме с впечатлението, и може би това е позитивна предпоставка, че управляващите от ГЕРБ прозряха, че морето не е до колене едва преди няколко месеца. Ситуацията е тежка и крие риска да ускори процесите на загуба на доверие. Съвсем очаквано обаче, вместо да си зададете въпроса кои са причините, които вместо да подобрят положението, положението се влошава, Вие прибягвате до най-лесното – отново търсите виновника извън себе си и отново прибягвате до услугите на добре познатата идеологема за тежкото наследство на предишните управляващи.
С огромно съжаление ще кажа: „Ресто!”. И все по-малко ще струва. Мисля, всички дължим подобаващо уважение към интелигентността на българските граждани, за да ги залъгваме с безумното твърдение, че дефицит от 1,4 млрд. лв. за януари и февруари 2010 г. е натрупан заради необезпечените договори за 2009 г., 2008 г., защо не и от VІІІ век! Бихте имали основание, ако има реални плащания по тези необезпечени договори.
Явно е обаче – други са причините, които генерират този огромен дефицит - това е, че реформите не са проведени. Дефицит се генерира от други харчове, включително и на администрацията. Няма да давам конкретни примери, не че няма такива. Например за новите черчевета на новите министри. Списъкът може да бъде много по-дълъг. Въпросът е, че дефицитът няма да бъде овладян с непрекъснатото повтаряне на мантрите за предишните управляващи. Управлението на дефицита изисква провеждането на сериозни реформи. И тази необходимост не може да бъде заменена с каквито и да е други политики, колкото и необходими и верни да са те.
Има нужда и от противодействие на корупцията. Тази политика ще продължава да получава подкрепа, но тя нито може да замени, нито може да компенсира отсъствието на политики в икономическата сфера. Разбира се, противодействието на корупцията и на организираната престъпност трябва да се освободи от все по-натрапчивите съмнения за политическа пристрастност на проверките, които възлага изпълнителната власт. Рано или късно трябва да дадете отговор на въпроса (ако сте безпристрастни и ако Ви води единствено идеята за справедливостта - всеки да получи заслуженото, силата на държавата да се прилага с еднаква сила спрямо всички и разликата да идва от деянието, ако то е извършено): как ще обясните сто и няколко проверки в общини, управлявани от опозицията, и нула проверки в общини, управлявани от ГЕРБ?! По силата на кой конституционен или законов текст си приписвате правото да бъдете съдници, да вменявате вина или да раздавате индулгенция за невинност?! Голям въпрос, от отговора на който зависи доколко обществото ще бъде убедено, че и противодействието на корупцията е искрена политика.
Разбира се, има и няколко въпроса, които не търпят отлагане. Например премиите на тютюнопроизводителите. Правителството не изпълни ангажимента си до края на м. март – да има решение по този въпрос. (Предупреждение за изтичане на времето.)
Завършвам, госпожо председател.
Приоритет на приоритетите е на вниманието на 41-то Народно събрание да стои адекватна антикризисна програма. Тази теза не е равна на 60-те антикризисни мерки. Те трябва да бъдат осмислени като част от една цялостна антикризисна програма, която евентуално да получи подкрепата на 41-то Народно събрание. Това е приоритетът на приоритетите и от това зависи дали първата пролетна сесия на Народното събрание, на 41-то Народно събрание няма да бъде последната пролетна сесия. Защото кризата не ще месии. Кризата иска прагматика, кризата иска реформи! Благодаря за вниманието. Желая успех! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Други желаещи от името на парламентарни групи?
Господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално е в началото на парламентарната сесия да се чуят политическите оценки, позициите и законодателните приоритети на различните парламентарни групи. Затова съм, честно казано, учуден, че най-голямата парламентарна група е потънала в мълчание в момент, който е все по-тревожен за българските граждани. Нормално е в началото на един парламент да преобладават ентусиазмът, радостното очакване от промени, за които гласуваха българските граждани.
Нормално беше в началото на предишната сесия да настъпи известно отрезвяване, дори в мнозинството в още по-голяма степен сред гражданите, но е тревожно, когато едва в деветия месец от управлението все по-преобладаващото усещане сред хората е чувството за несигурност, чувството за безперспективност и невиждането на ясна политика и линия от страна на правителството и управляващото мнозинство, което е съставено от три политически формации. Това не може да не буди тревога в Парламентарната група на Коалиция за България.
Аз, честно казано, очаквах в тази икономическа и социална ситуация в страната, когато въпросът за ежедневието, за работата, за хляба на хората, а бих казал и за демократичните устои на държавата, все повече тревожи българските граждани, правителството да дойде в парламента и ясно да представи своята антикризисна програма, за която се говори вече един месец, при това разнопосочно. Спомнете си – всеки ден се даваха нови идеи, които на следващия ден се отменяха.
В условия на криза едно от основните задължения на правителството, на изпълнителната власт е да вдъхва стабилност, да излъчва предсказуемост, да бъде последователно. Точно това липсва и правителството все повече създава впечатлението за панически действия. Дори се появи шега, че не е лошо нивата на данъчно облагане да се обявяват вече както в някои страни се обявяват курсовете на централните банки – днес ДДС ще бъде 18%, утре 22%, а други ден 24% - в зависимост от това коя страна посещава министър-председателят и от ставката на ДДС там. Това е шега, но тя отразява една тревожна тенденция, която показва липса на ясна насока как страната да бъде изведена от кризата.
Впрочем след броени дни изтича срокът на действие на антикризисния план на правителството, който беше одобрен на 1 октомври м.г. И преди да представи своя нов план, изпълнителната власт би трябвало да се отчете - какво е изпълнено от този антикризисен план, който трябваше да изведе България от кризата и да даде възможност за вече възстановяване на икономиката, а оттам и на социалната сфера.
Затова съм учуден, бих казал от лекомислието на правителството, с което се отнася към проблемите на икономическото състояние на държавата. Станаха много тревожни неща. Разнопосочните сигнали за основни политики, каквито са членството в ERM ІІ и Еврозоната, объркват и българския бизнес, и външните агенции, и международните институции, които си задават въпроса: държавата, изпълнителната власт знае ли към какво се стреми и каква политика ще води, има ли ревизии на съответните политики?
Затова бих очаквал тук да се дискутира и тук е мястото да се дискутира – в Народното събрание, антикризисната визия на българското правителство. Тя в много голяма степен, за съжаление, отговаря на чисто фискалния подход на правителството през последните девет месеца. Концентрира се върху бюджетните дефицити, а те нарастват, стремително нарастват!
И тук аз ще се съглася в голяма степен с оценката на господин Костов, че бюджетният дефицит ще бъде много по-голям от прогнозирания от Министерството на финансите – не заради други причини, а защото когато убиваш икономиката, когато се концентрираш върху счетоводителския подход, няма как да събереш данъци. Това е въпрос не само на политически декларации, а на реален икономически живот, също така на умение на администрацията, която постоянно е подложена на стрес – съкращения, уволнения, заплахи, проверки и какво ли не!
В тази ситуация би било редно да търсим действително консенсусна и отговорна антикризисна програма и инициатор на това трябва да бъдат правителството и мнозинството.
Ние не сме деструктивни, когато става дума за стабилността на страната, за икономическото състояние, за социалните системи, но не виждаме никакво желание от страна на управляващите това да се случи, да се подходи сериозно, отговорно към тежестта на момента. Ако в много кратки срокове този подход на управляващите не се промени, политическата цена ще я плащате вече вие много по-бързо отколкото очаквате. Защото има старо римско правило: „Хляб и зрелища”. На зрелища определено сте добри. Всеки ден захранвате медиите, обществото и все повече стряскате хората с вашите димки и показни акции, но все повече на преден план излиза въпроса за хляба.
Искам да кажа и няколко думи за работата на Народното събрание. Няма кой да вините за това, че авторитетът на Народното събрание, който беше над 50% в началото на работата на този парламент, се срива толкова бързо. Защото Парламентарната група на ГЕРБ, останалите партии, които подкрепят правителството, задават тон, че Народното събрание само е изпълнител на чужда воля, която се генерира в Министерския съвет. Народното събрание не изпълнява ефективно своята функция по контрол върху изпълнителната власт и е безпрецедентно, че близо една трета от парламентарните въпроси, най-вече от опозицията естествено, просто се отклоняват без сериозни аргументи. Това отдалечава парламента от принципите на демократизма.
Тревожно е, че продължава практиката на лобистки законопроекти. Дори и в програмата за тази седмица мога да посоча поне два, ако не три законопроекта, които имат сериозни лобистки елементи, обслужващи частни интереси – това е и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците и допълненията към Гражданския процесуален кодекс, които обслужват конкретни интереси.
Затова искам да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България и в тази сесия ще бъде последователна и предсказуема. Ние ще предлагаме и ще търсим в диалог с други парламентарни групи работещите решения, които първо, да гарантират икономическата стабилност на държавата. Второ, да защитят социалните придобивки и правата на хората. Защото в условия на криза трябва да проличи, че има европейска социална държава, която помага на хората, изпаднали в беда, която търси начин да задвижи реалната икономика, да подкрепи бизнеса, а не да го смачка с рекет, заплахи и бездействие. Разбира се, ще отстояваме принципите на конституционализма и на демокрацията, които все повече са под сериозна заплаха от действията на правителството и на управляващото мнозинство. Много нагледен пример за това беше безсмисленият, позорен за парламента дебат по импийчмънт на президента, който завърши безславно. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станишев.
От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров.
Волен Сидеров (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Началото на всяка сесия е момент на разбор и на маркиране на пътя напред. За съжаление, от изказванията дотук аз не чух обективен разбор, не чух и маркиране на пътя напред. За мен лично това е обяснимо, защото изказалите се дотук – и отдясно, и отляво, са еднакво замесени в управлението преди и ще кажа силна дума, но тя е вярна – в грабежа на България. Точно затова те непрекъснато си подаваха топката.
Аз не знам, уважаеми дами и господа народни представители, дали забелязахте, но когато господин Костов говореше, гледаше непрекъснато наляво. Защо, господин Костов? Търсехте опора, морална от БСП може би, както винаги сте го правели?! Господин Станишев върна жеста и каза, че се съгласява с господин Костов и с неговите аргументи. Виждаме една елегантна игра на подаване на топката с една-единствена цел – нанасяне на удари под кръста. Защото това, което досега чухме тук, е нанасяне на удари под кръста, нищо друго. От така наречената опозиция – да, разбирам. Тя няма какво друго да прави освен да замерва с камъни. Но от тези, които казват, че подкрепят това правителство, че подкрепят този курс на реформа, който вършим днес, тези непозволени удари под кръста за мен и за всички българи разкриват едно-единствено нещо – Вашата подкрепа, господин Костов, не е истинска, тя не е от сърце. Вие търсите нещо друго. Кажете си го, признайте си го, ще Ви олекне и хората може би ще Ви разберат. Но по този начин, по който правите тези удари под кръста, не помагате на България. Защото ние днес говорим, че страната е в тежко състояние. Да, тя е в тежко състояние. Какво следва, когато има страна в тежко състояние? Да правим саботажи или да помагаме на тези, които са се заели да измъкнат колата от калта? Защото днешното правителство с премиера Борисов прави точно това. Аз няма да влизам в спорове. Знам, че веднага ще чуя реплики отляво и отдясно.
Безспорен факт е, че през последните осем месеца правителството направи това, което трябваше да направи – започна да запушва пробойните, през които изтичаше народната пара. Затова ни прати народът тук. Народът избра ГЕРБ, за да сложи в ред държавата, тъй като това е партия нова, заявила се с амбиция да оправи държавата и да започне да преследва виновниците за досегашното положение. Народът посочи и партия „Атака” като не управлявала, не участвала в грабежа досега, да подкрепя тази политика и да търсим отговорност от виновниците.
Не, ние няма да се поддадем на този рефрен. Стига вече сте се оправдавали с предишното управление. Точно там е ключът, защото тук се говореше за стихийно възникнал дефицит от господин Местан. Няма стихийно възникнал дефицит, има натрупан дефицит, защото Вие сте крали.
Господин Станишев говори за хляб и зрелища. Вие просто изядохте хляба, господин Станишев, затова сега гледате повече зрелища.
Липса на ясна насока е имало, каза господин Станишев. Не, напротив, точно ясната насока, която следва това правителство, Ви плаши. Точно затова Вие гледате да сложите прът в колелетата, защото Ви плаши, че това правителство и нашата подкрепа, която има и която продължава да бъде ясна, категорична и коректна, защото това е подкрепа за България, това не е подкрепа за една или друга партия, това Ви плаши. Защото тази програма на правителството, този път, по който се развиват нещата, разобличават все повече далавери и отляво, и отдясно. За мен това е и обяснението на нелогичното поведение на подкрепящата партия или коалиция в лицето на сините – страхът, че разравянето на далаверите ще стигне и до тях. Възможно е. Но Вие трябва тогава сам да посочите, господин Костов, къде бъркахте във Вашето управление, а не сега да менторствате тук, от тази трибуна, все едно сте чист, но новороден. Не сте новороден! Вие имахте четири години управление, в което беше извършена една криминална приватизация на огромна част от активите на България. Това нещо продължи и при Кобургготски, това продължи и при Станишев. Днес започва да се слага ред в държавата.
Ние, като патриотична политическа сила, която сме заявили, обещали и гарантирали на нашите избиратели, че ще си отвоюваме България от мафията, помагаме това да се прави. Защото днес става точно това – днес си връщаме България от мафията. Запушват се пробойните, през които изтичат парите, разобличават се виновниците за това положение и се търсят санкции. Кога сме виждали такова поведение на управляващи, което търси виновните не само в редиците на тези, които са управлявали досега, но и в своите собствени редици, когато някой сгази лука? Нима това не е реформа, господин Костов? Нима това не е движение напред? Нима всички усилия, които днес кабинета полага, не са ясни и видими? Защо си кривите душата? Нима Вие се съмнявате във волята на премиера, че той наистина иска да дръпнат нещата напред, че този залог, който е сложил, е огромен? Защото това е страната ни, това не е някаква друга територия. Това е нашата страна и ние трябва да сме или много заблудени, или много злонамерени, за да казваме, че днес реформите не вървят, нямало воля за реформи, били зациклили.
Това, което става днес, е, че кабинетът установява огромни кражби. Огромни кражби, опоскана държава, така както ние заварихме нашия партиен клуб в Бургас – опоскан, балатумът даже изчегъртан и седалките от тоалетните изтръгнати. Ето така беше заварена и България от това правителство. Вие искате за осем месеца да блесне и да светне държавата като нова. Как ще стане това?
Оставете тези, които са започнали да градят. Това е, както се гради една къща. Оставете тези, които са започнали да градят тая къща, да работят спокойно. Вие сте се събрали около тях и ги замервате с камъни тук и искате те да работят. Не става така! Седнете малко, млъкнете и следващата сесия поне не пречете на работата, ако не помагате. Това е моят искрен колегиален съвет към Вас. Защото така или иначе работата ще върви. В следващата сесия и в по-следващата, и в следващия период до 2017 г. аз предлагам да работим по този начин – колективно, коректно, точно, делово, стегнато и тогава ще видите, че успехът е неизбежен. Защото когато работиш за България искрено и от сърце, няма начин това да не постигне успехи.
Желая успешна сесия и успешни сесии до 2017 г.! Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Сидеров.
Министър Дянков – вицепремиер и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да Ви поздравя със започването на новата сесия и да Ви пожелая: Успех! Този успех е нужен на всички нас – както на правителството, така и на целия български народ.
Има много работа. Много работа свършихте в предишните си сесии – работейки с нас, работейки с обществото. Остава ни още много работа. Защо ни остава още много работа? Защото много от реформите, които ние сме започнали, са закъснели с двадесет години. Както каза и господин Сидеров не само правителството на тройната коалиция и по-предишното, и по-по-предишното, и по-по-по-предишното правителство не са правили реформите, които са необходими на България, за да стане една добра европейска държава. Не са правили реформата в енергетиката. Всички знаем защо, за да могат техните обръчи, кръгове, квадрати и така нататък да печелят от това. Не са правили реформата в здравеопазването. Всички знаете защо. Не са правили реформата в инфраструктурата и в европейските фондове, не са правили реформата в образованието, въобще не са правили реформа.
За осем месеца нещата, които ние сме започнали всъщност чистят тинята, която с двадесет години се е наслагала. Не може за осем месеца това да стане. Ние с ваша помощ сме постигнали вече големи успехи и те оттук нататък ще стават все по-големи. Затова Ви пожелавам успех на тази сесия, защото вашата помощ и вашата работа е най-важна в Република България, за да можем ние заедно да чистим тази тиня, която се е наслагвала в продължение на двадесет години.
Каква е основната задача – и вашата, и нашата на правителството, и каква е основната ни визия? Защо спечелихме изборите? Защото както вече се каза изборите миналата година бяха един явен сигнал, че на българския народ, на обществото му е писнало от хора, които само обещават и след това нищо не вършат за народа, а работят само за себе си. Дори в момента една част бързо излезе някъде да работи, макар че това е началото на тази сесия. Има много какво да се направи. Народът ясно каза: „Искаме нови партии да влязат в парламента.” – това е мнозинството. „Искаме тези партии да свършат нещата, които не са вършени тези двадесет години.”
Какво трябва да се направи? Към какво и Вие, и ние заедно се стремим? България трябва да стане държавата в Европа – в цяла Европа, не само в Източна Европа, с най-добрата бизнес среда, с най-добрия бизнес климат. Като стане това всички ще станат по-богати и ще има и повече пари в хазната, и ще има повече пари за всички – социални услуги, инфраструктурни услуги, здравеопазване и така нататък. Това досега не се е случило в предишните двадесет години. На предишните правителства не им е била това визията. Това е нашата визия и на правителството, и на партиите, които ни подкрепят и ние по това работим вече осем месеца и ще продължим да работим по тази програма.
Какво означава това България да има най-добрата бизнес среда в Европа? Това означава ниски данъци. Затова ние не вдигаме никакви данъци, дори намалихме социалните осигуровки, при положение, че сме в най-дълбоката част на кризата. Това означава по-лесна регулация за бизнеса, но там, където се налага и където предишните не са регулирали, за да могат техните обръчи и фирми да работят, да наложим сериозна регулация. В системата на хазарта знаете, че това вече стана. Работим и в застрахователната сфера, където знаете, че от години не са се правили типа надзор, който е бил необходим за да може България да има стабилна застрахователна система. Работим и по системата за много по-силна Сметна палата, много по-силен вътрешен одит в държавната администрация, много по-силен цялостен одит на всичко и цялостен финансов инспекторат, контрол върху всичко, което държавата прави, защото както вече се каза, досега държавата не е работила за хората, тя е работила за себе си или за една група хора, които са я управлявали в миналите правителства.
В държавата правителството трябва да работи за хората. За да стане това трябва да има контрол, трябва да има одит, средствата трябва да влизат там и всичко, което държавата прави трябва да се одитира. Затова и нашата работа на правителството в следващите няколко месеца и досега, се надяваме и с ваша помощ, ние ще успеем на ново да затегнем и надзора – например извънбанковия затвор на застрахователни дружества, на пенсионни дружества, и така нататък, и да засилим функцията на Сметната палата, на вътрешните одити на различните министерства и администрации, за да се знае от целия народ какво се прави. Да няма скрито покрито. Това е едната част.
Друга част, с която всички ние сме съгласни, и народът чака от мнозинството и от това правителство, е да се спрат всички течове, защото течовете са всъщност това, което е довело България до това окаяно състояние. Предишните правителства много добре знаят къде са течовете, защото те са ги създали. Нашата задача и вече месеци виждате, че ние търсим, търсим, намираме, справяме се, пак търсим и пак намираме, пак се справяме, за да можем да покрием всичките тези течове.
И отляво чувам, а вече и отдясно ни упрекнаха, защо не сме изплатили веднага всичките дължими пари на разбира се, техните обръчи и кръгове, като сме влезли на власт. Отговорът е следният. Ако Министерството на финансите в мое лице беше изплатило всичко, което се казваше тогава – тук изключвам двата милиарда анекси, които току що излязоха, тогава България за миналата година щеше да влезе на дефицит от 8,5%. Всеки икономист, и не само икономист, всеки здравомислещ човек може да Ви каже, ако една държава в състояние на валутен борд и има дефицит от 8,5% какво става с тази държава. Точно затова още от началото на нашата работа ние проведохме и провеждаме консервативна фискална политика, за да можем да избегнем и избягваме това, което се случи в нашите съседки, което се случи в Гърция, което се случи в Румъния, което се случи в Унгария, което се случи в Литва, Латвия и така нататък, и сме го избегнали. Виждате, че за нас не говорят като Румъния, за нас не говорят като Гърция. Единствената причина, поради която това е така и това всъщност е най-големият финансов успех на нашето правителство и на мнозинството в парламента, защото ние успяхме да стегнем тези обръчи, които с години са се разхлабвали, разхлабвали, разхлабвали. Оставям Ви тази цифра.
Ако правителството беше водило същата политика като предишното правителство, за 2009 г., България щеше да достигне дефицит от 8,5% от брутния вътрешен продукт. Представете си това какво щеше да означава за финансовата стабилност на държавата, а от там въобще за сигурността и стабилността на България като държава. Ние това не го позволихме. Справихме се със ситуацията в условия на непрекъснато излизащи информации и данни – как на друго място има пробив, как на друго място уважаемите колеги тук са ни оставили дупка и така нататък. Ще продължаваме да се справяме, защото това е единственият начин България не само да излезе от тази криза, а да стане една средно богата европейска държава и с ваша помощ тя ще стане такава държава, защото правителството знае точно какви са стъпките, които са необходими, за да стигнем това.
Искам с едно сравнение да разкажа, като част от правителството, как се чувствам аз и как си обяснявам процесите, които в момента текат. Миналата година по време на изборите хората явно показаха, че има нужда от промяна. Промяната беше рязка – нови партии влязоха за първи път във властта. Това беше един порой, образно казано. След пороя какво идва? Голяма вода и има тиня. Всички наши надежди бяха, че тинята за няколко месеца ще се изчисти и ще стигнем до чистата вода. Оказа се, обаче че тинята толкова се е наслагвала, с толкова години се е наслагвала, че ние сме все още в този период на мътна вода, когато постоянно излизат допълнителни доказателства как безобразно предишните правителства, не само предишното правителство на тройната коалиция, макар че те са шампиони, но предишни правителства са правили, правили, правили неща, които не са били в интерес на народа и на обществото. Ние все още, за съжаление, сме в периода на тази тъмна вода, но ние вървим по нашия път с ваша помощ, Вие вървите по вашия път, за да стигнем до чистата вода. Чистата вода всички ние я искаме и ще достигнем до нея. Просто ни трябва още време, за да можем наслагването с години да го изчистим.
Искам да завърша с още една тема – в тази сесия, в която искрено Ви пожелавам успех, освен разбира се, кризисните мерки. Веднага след моето изказване тук влизам в Министерския съвет и всички тези 60 кризисни мерки, за които правителството вече като пакет гласува, сега законодателната част от тези мерки, която е необходима да дойде при вас, ще бъде гласувана на днешното заседание на Министерския съвет и в следващите няколко дни ще дойде при Вас.
Аз приветствам дебатите, които ще имаме с вас по тези мерки. Те са важни. Молбата ми е, както съкращаване на разходите, така и намирането на допълнителни приходи, за да извадим заедно с вас България от окаяното състояние, в което ни беше оставило правителството на тройната коалиция. Имаше порои, победихме там, успяхме, сега обаче още сме в тази тъмна вода и за да можем от тази тъмна вода да излезем по-бързо ни трябва и вашата помощ за приемането на всички тези кризисни мерки.
Другата тема, по която правителството работи от самото начало и с която вече сме готови и в проектозакон, и с проектопостановление да дойдем при вас в рамките на тази сесия – това е реформата на държавната администрация. Знаете, че държавната администрация особено в последните две правителства е била по квотен принцип, заради това тя е много раздута, много излишни бройки, много излишни процеси, много излишни процедури, много неща, които не трябват на народа, а просто е трябвала на предишните управляващи, за да сложат там техните политически кадри. Ние искаме сега да имаме една стегната, по-малка, по-добре платена държавна администрация, която знае какво прави и го прави в името на народа. Така, че втората група мерки и проектозакони, които ние ще представим на вашето внимание ще бъде в реформата на държавната администрация.
Третата група, аз вече споменах, това ще бъде засилване на финансовия одит, финансовия надзор, финансовия контрол във всички сфери на работа не само на държавата, а и засилване на финансовия одит и финансовия контрол върху работата на някои сектори, например, като енергетиката, в които и държавни предприятия работят и някои частни предприятия. Този одит и този контрол ни е необходим, за да знаем и ние, и българската общественост, как се използват парите на държавата, и че те се използват по най-ефективния начин.
Благодаря Ви още веднъж за вниманието и след тези коментари Ви пожелавам успешна работа в новата сесия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.

Преминаваме към приетата програма и точките от нея:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ЗАМЯНАТА НА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВЪНШЕН ДЪЛГ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ.
От името на вносителите – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа! Ще започна с молба вицепремиерът Дянков да остане по време на разискването на тази гледна точка, защото ще търсим чистата вода заедно, господин Дянков.
Уважаеми колеги, Проект за
„РЕШЕНИЕ
относно замяната на част от българския външен дълг и последствията от нея за българския данъкоплатец.
Като отчита подновените дебати в обществото за отражението на извършената през 2002 г. замяна на част от българския външен дълг и като отбелязва отсъствието на официална оценка за евентуалните ползи или вреди от тази замяна към днешна дата на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание
РЕШИ:
Препоръчва на министъра на финансите на Република България да възложи на Агенцията за икономически анализи и прогнози като привлече и външни за Министерството на финансите експерти утвърдени специалисти в съответната област:
1. Да изяснят отчетени ли са всички политически, икономически и финансови фактори при подготовката и осъществяването на замяната на част от българския външен дълг през 2002 г. и 2003 г.
2. Да установят дали Министерството на финансите е извършило операциите по замяна в интерес на българския данъкоплатец.
3. Да извършат оценка на ефектите върху бюджетите на Република България от извършената замяна.”
Това проекторешение колеги, е внесено на 16 октомври 2009 г. Вече пет месеца отлежава в архивите на Народното събрание. Има подписи на депутати от Синята коалиция, депутат от ГЕРБ и депутат от БСП. Формално има консенсус. За мен ще бъде много интересно обаче как ще протече гласуването, защото винаги се намират основания, дребни причини, тези основни въпроси да не бъдат разгледани и да не бъде извадена истината докрай. Защото наскоро един президент каза, че искал да се покажат икономическите досиета, да се видят икономическите досиета в държавата. Хайде да ги видим!
Знаете ли, понеже досега се говореше много за чиста и мръсна вода, мога да Ви кажа следното нещо – нямам никакви притеснения и искам да бъдат отворени всички досиета в тази държава – било то икономически, било то на Държавна сигурност, било то други, защото иначе няма да продължим напред, иначе пътят напред не е възможен.
Искам да напомня, че Пламен Орешарски в началото на своя мандат като министър каза, че към 2005 г. загубите за държавата от извършената частична замяна на външния дълг са около 1 млрд. лв. Хайде сега да видим пет години по-късно към 2010 г. какви са загубите за българската държава? Защото от цялата тази работа, колеги, ще бъдат извадени много ценни поуки. Дали един министър на финансите в бъдеще трябва да прави подобни операции, които са характерни за една фирма, за една корпорация, но не и за една държава. Такава оценка дадох и тогава като икономист, когато тези сделки бяха правени 2002 г. и 2003 г.
Надявам се днес Народното събрание категорично и с голямо единодушие да гласува този проект на решение. След това се надявам министърът на финансите, който убедено каза, че иска да потърси чистата вода, аз напомням и на него и на всички вас, че всеки като е встъпвал в длъжност е дал клетва и за тази клетва носи персонална отговорност. Затова трябва всеки от вас много да внимава какво говори и какви претенции има, защото рано или късно всичко излиза наяве, колеги. Рано или късно всичко излиза наяве!
Затова, сега, днес, се надявам след тези прекрасни изказвания, които чухме, и от министър Дянков, и от господин Волен Сидеров, и от други колеги, емоционални и прекрасни изказвания, Народното събрание да вземе категоричното решение сделките с външния дълг да бъдат оценени от експерти. Препоръчваме на министъра на финансите да бъдат поканени независими експерти, с авторитет и позиция, които не могат да бъдат подведени по никакъв начин. Тази оценка да бъде дадена категорично, защото давам Ви следния пример: вероятно от тези сделки ще бъде загубено толкова и загубата е толкова голяма, колкото търсените резултати от 60 те антикризисни мерки на правителството – точно толкова или повече дори.
При това положение никой няма право да замита такива въпроси под масата, както това се случваше с години. Предишното управление, заради тройната сделка БСП-НДСВ-ДПС, замете този въпрос и не отговори на зададените въпроси.
Аз се радвам, че и депутат от БСП е сложил своя подпис – Бойко Великов, човек, който водеше Комисията за борба с корупцията. Сега обаче този въпрос трябва да бъде решен по категоричен начин. Защото съм забелязал, колеги, че сме много силни на думите, на изказванията и на речите. От тази трибуна какви ли не силни речи съм чувал. Когато обаче трябва да се натисне бутонът, или хората ги няма в залата – както виждате в момента БСП и ДПС, или винаги се намира някакво оправдание, за да не бъде натиснат правилният бутон. Винаги има някакво оправдание. Аз ви препоръчвам този път да няма оправдание и наистина да потърсим чистата вода, господин Дянков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване?
Господин Дянков заяви желание за изказване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искал да кажа, че аз приветствам идеята за повече прозрачност в работата на държавата от гледна точка как финансите на държавата са се управлявали и в това правителство, а и в предишни правителства. От тази гледна точка конкретното предложение на господин Димитров е една от стъпките, една много важна стъпка, за което се надявам, че и Вие ще сте съгласни с мен.
Но има, разбира се, и много други неща, върху които можем да помислим във времето - как са се правили, къде са отивали финансите на държавата, и по същия начин, както току-що беше предложено, може би там е редно да помислите, може би заедно да помислим, какъв анализ, какъв одит, какъв контрол може да се направи. Това се свързва с темата, по която аз и преди малко говорих, че на България й трябва много повече прозрачност във финансовата част и това ще стане с по-силна Сметна палата, по-силен вътрешен одит в различните държавни администрации, по-силна Агенция за държавен финансов инспекторат. Но както казах, освен този определен период, който се надявам, че и Вие ще сте съгласни – повече прозрачност е необходима, излиза, че и някои други има и ако заедно помислим, може би можем да направим и списък.
Един такъв въпрос, който е интересен: Защо през м. декември 2008 г. над 4 милиарда от така наречения излишък за един месец са били изхарчени от правителството на тройната коалиция? За един месец – 4 милиарда?! Чухте, може би, господин Станишев вчера, който говореше, че видите ли, от началото на тази година това правителство при положение, че сме в най-тежката част на кризата, е изхарчило от фискалния резерв 1,3 милиарда. Той каза 2 милиарда, което не е така, а са 1,3 милиарда. Къде са отишли? Те са отишли, за да подкрепим дефицита, в който Вие ни вкарахте! (Шум и реплики от КБ.) Но ако това е въпросът, дайте да зададем по-важният въпрос: за м. декември 2008 г., 6 месеца преди последните избори, 4,1 млрд. лв. за един месец са изхарчени! Къде са изхарчени? Може би това ще е интересно не само на нас, за да знаем как се използват парите на държавата, а определено ще е от голяма важност за всички наши избиратели и въобще за българското общество.
Накратко, аз приветствам тази идея, но апелирам също да се мисли не само в определени епизоди, а да се създаде такава система, така че всички извънредни, по-скоро извън логични, харчения на което и да било правителство, в това число като финансов министър се ангажирам същата система, ако се разработи, да важи и за сегашната ни работа, да влезе в действие.
Искам последно да кажа, че пет от 60-те кризисни мерки, които правителството прие заедно със синдикатите и работодателите, както казах, където законодателната част на миналото и на днешното заседание на Министерския съвет се е приела, пет от тези мерки целят точно такава по-голяма прозрачност, в смисъл самото Министерството на финансите да дава едномесечни или тримесечни отчети за състоянието на връщането на ДДС, за състоянието на външния ни дълг, за състоянието на приходната част като цяло, за състоянието на разходите, по-голяма прозрачност в работата на Агенцията за държавен финансов инспекторат.
Така, че и ние сме мислили по тази тема и сме дали мерки, които вече са приети от нашите партньори – синдикалисти и работодатели, за да може България и българското общество и Вие като вземате решение като парламентаристи да имате много повече информация какво се прави от сегашното правителство и какво се е правило от предишни правителства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Господин Станилов, заповядайте.
Станислав Станилов („Атака”): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В края на 2005 г. Парламентарната група на „Атака” в предишното Народното събрание внесе сигнал до главния прокурор точно по този въпрос. Резултатът беше нулев!
Бойко Великов е в залата, може да излезе и да каже от трибуната колко папки е внесъл от името на Комисията за борба с корупцията в Главна прокуратура и какъв е бил резултатът от внасянето на тези папки. Аз не хвърлям вина върху Главна прокуратура, защото тя и изобщо този вид дейност без политическа подкрепа от управляващите и от опозицията нищо няма да могат да направят. Затова и нищо не се е придвижило. Сега тази политическа подкрепа я има. Имаме реална възможност да изпълняваме програмата на „Атака” в Четиридесетото Народно събрание и в Четиридесет и първото Народно събрание, където там, в една трета от програмата, беше разписано: „Ревизия на приватизационните сделки!”. Точно ревизия на всички тези страхотни измами, които докараха България до това положение, трябва да се направи. Иначе нищо няма да излезе от всички останали мерки. Никакви дупки не могат да се запушат, ако не се намерят дупките. А дупките са там, господин министър! Точно там са!
И тези знакови дела, за които сме говорили с колегата Павел Шопов тук, от тази трибуна, и „Горна Арда”, и БГА „Балкан”, особено БТК, Българския морски флот, „Бояна-филм” – те са някъде към 3500, от които България загуби своята икономическа мощ. Построена при комунизма или при социализма - няма значение, една трета от българската промишленост имаше готови пазари и висока технология със западна техника да изнася. Това беше унищожено от РМД-тата, които не си изпълняваха след приватизационните договори, които и досега не ги изпълняват, а Агенцията за приватизационен и след приватизационен контрол беше просто една имитация, едно присъствие, едно синекурно място за работа. Казвали сме това и друг път!
Тук с внасянето на това проекторешение се слага пръст в раната – правим ли го това, или не го правим? Ако господин Борисов няма политическата воля да го направи, той ще пропадне, а заедно с него и цялата партия.
Ако Вие и господин Борисов имате тази политическа воля, просто хванете метлата и изметете Авгиевите обори! Ние сме зад Вас, защото, разбира се, това е програмата на „Атака”. На нашия символ е написано: „Да си върнем България!”. Тук, от тази трибуна, господин Борисов каза: „Трябва да оправим държавата!”, което е едно и също, затова получавате нашата подкрепа и ще я получавате, докато го правите. Като спрете, няма да я получавате.
Това искам да Ви кажа от името на Парламентарната група на „Атака”. Ние ще внасяме подобни проекторешения, готвим ги и ще ги внасяме и по-нататък. Ние ще стоим винаги зад такива решения, безусловно ще ги гласуваме и с двете ръце. Пожелавам ви успех! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Станилов? Няма.
Господин Овчаров, заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Вземам думата, за да се опитам да отговоря на някои от въпросите, които господин вицепремиерът задава тук. (Шум и реплики.)
Исках да се опитам да дам отговор на някои от въпросите, които господин вицепремиерът се опитва да задава.
Господин Дянков, сигурен съм, че Вие знаете отговорите на тези въпроси. Не ми е ясно обаче защо продължавате да спекулирате и да разнасяте абсолютни небивалици от такава отговорна трибуна, каквато е трибуната на Народното събрание?!
Ако някой има въпроси за енергетиката, бихме могли да направим отделен дебат и по тази тема.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Хайде, съгласни сме!
Румен Овчаров: Сега говорим за финанси. И както и друг път съм имал възможност да казвам, е добре да говорим с фактите, а не с вътрешните си гласове и с убежденията си, защото икономиката е преди всичко наука на числата.
Казвате „4 милиарда”. Господин Дянков, не може вашите експерти в Министерството на финансите да не са Ви казали, че към м. октомври 2008 г. от капиталовата програма, от капиталовите разходи на държавата са били изразходвани 2 млрд. 130 млн. лв. от общо 4 млрд. 300 млн. лв. Останалите 2 млрд. 160 млн. лв. са изразходени и доразплатени през последните два месеца на годината към бизнеса – това, което Вие не направихте в края на миналата година. Това са двата милиарда и сто и шестдесетте милиона лева.
Един милиард двеста тридесет и седем милиона лева бяха изразходени в съответствие с решение на това Народно събрание. От тях половината отидоха за социални разходи, другата половина отново бяха капиталови разходи. (Шум и реплики.) Останалите около 700 млн. лв. са обикновените разходи, които се извършват през всеки един месец на годината, тоест няма нищо необикновено в това, което се случва от 2008 г. и Вие много добре го знаете. Ако беше необикновено, трябваше да Ви попитам за какво изразходвахте 2 млрд. и половина лева през м. декември миналата година? За какво ги изразходихте?!
Второ, Вие говорихте за прозрачност. Господин Дянков, нямаме министър на финансите, който така дълбоко да е крил информация. И сега, въпреки нашите искания, тук е и госпожа Стоянова, още от м. август миналата година няма информация какво се случва с бюджета на държавата. В началото на този месец ни дадохте данните за м. януари и февруари.
Искам да Ви припомня, че по искане на опозицията в миналото Народно събрание всеки месец – на 17-о число, в Комисията по бюджет и финанси бяха достъпни данните за изпълнението на бюджета на държавата за предишния месец. Ето го господин Мартин Димитров, нека Ви каже така ли е или не е така! А Вие продължавате да криете данните за бюджета; продължавате да криете невърнатото ДДС към бизнеса; продължавате да криете неразплатените разходи към бизнеса и неизпълнените договори към бизнеса. Сега наказвате бизнеса и с някакъв нов данък 7%. Какъв ще е той – корпоративен данък, данък върху обората ли, какъв е този данък?! Седем процента!
Един месец не разплащаме на бизнеса, въпреки че приехме промени в Закона за ДДС – да плащаме лихва на бизнеса, но каква лихва плащаме на бизнеса за неразплатените разходи към него? – никаква лихва, напротив, удържаме им 7%. Това очевидно е нов данък върху оборота.
И накрая, няколко думи за външния дълг. Ние ще подкрепим това Ваше предложение, господин Димитров. Ще го подкрепим, защото една от малкото парламентарни групи, която от самото начало е била против тази сделка, е Парламентарната група на Коалиция за България. Ако някой отвори архивите от 2001 г., ще види кой е водил дебата срещу тези сделки с външния дълг тук, в този парламент.
Господин Димитров, нямам спомен Вие да сте водил този дебат. Тогава Вие в Института по пазарна икономика по-скоро припявахте на Милен Велчев и на всички останали. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Овчаров?
Реплика – господин Агов.
Асен Агов (СК): Господин Овчаров, добре е да знаем цялата истина и от тази трибуна да казваме цялата истина.
Вярно е, господин Мартин Димитров не беше народен представител, когато се обсъждаше сделката за външния дълг. Вярно е също така, че вашата парламентарна група беше силен критик на тази сделка.
Но, ако имаше особено силен критик, това беше Парламентарната група на Обединените демократични сили. Ще припомня, защото е добре тук да се казва цялата истина, а не половината истина, тогава основният експерт – критик на този дълг, се казваше Пламен Орешарски. По-късно той стана във вашето правителство – в правителството на тройната коалиция, министър на финансите и заради добруването на тройната коалиция, заради мира в нея (реплики от КБ), спря проучването на тази много съмнителна сделка.
Радвам се, че днес в тази зала има съгласие да се разследват всички обстоятелства около този странен пакет, който според самия Пламен Орешарски е довел до лихвените разходи от 550 млн. лв. и до загуби от трансфера на курса или прекотирането на българския дълг от 260 млн. лв. Затова вземам тази реплика, господин Овчаров, за да се каже цялата истина от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Други реплики? Няма.
Господин Овчаров, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Аз не знам дали въобще има смисъл да се говори по тази тема. Ако започнем сега да се мерим кой бил опозиционер, пък кой бил още по-опозиционер, не знам точно начина, по който ще го измерим.
Господин Агов, и тогава, и сега е ясно, че тази сделка беше неизгодна за България и по това нещо според мен няма никакво съмнение.
Въпросът е, аз ще продължа да работя по него, имало ли е и други подобни сделки. И когато започваме разговор какво е било правено през 2001 г., сигурно ще трябва да погледнем какво е било правено и през 1998-1999-2000 г. Тогава се надявам, че от ваша страна ще срещнем същата подкрепа по тези въпроси. Благодаря ви за вниманието.
И друг път, когато ми правите реплики, все пак не ми вдигайте пръст, защото много обичам с вдигнат пръст да ми се говори.
Асен Агов (СК, от място): Много се извинявам за което. (Неясна реплика.)
Румен Овчаров: Няма нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Имамов заяви желание за изказване.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин водещ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нормално и необходимо е да се правят анализи на такива глобални, с национално значение сделки, каквато е обсъжданата в момента сделка. Особено сделки от този тип, защото подобен род сделки се основават на чисто вероятностни процеси, които изискват прогнозиране на явления и то за много дълъг период от време. Тази сделка се отнася за периода до 2013 г., когато е основният падеж на плащанията.
Разбира се, че като резултат от подобни дискусии трябва да се правят изводи дали в бъдеще трябва да се правят подобни сделки, дали трябва да се използва една или друга методология за прогнозиране на тези процеси, за вземане на решения по отношение на дълга и т.н. Уважаеми колеги, тук обаче няма място за общи приказки. Както каза господин Овчаров, икономиката е математика. Аз ще използвам само числа, като оставям на вас – вие да прецените резултатите от такава сделка, без да подценявам вашите способности за такова нещо.
Вие знаете, че държавният дълг е един от фискалните критерии на Маастрихт, тоест общото изискване е за не повече от 60% от брутния вътрешен продукт за всяка държава. В момента почти всички европейски държави са потънали в дългове, почти всички европейски държави! Много от тях са над този критерий от 60 процента.
Държавният дълг в края на 2001 г. е 19 млрд. лв., което представлява 67% от брутния вътрешен продукт.
В края на м. февруари 2010 г. (това са последните официални данни, които са публикувани от министерството) какво е положението?
Общ държавен дълг – 4,8 млрд. евро, 14% от брутния вътрешен продукт.
Външен държавен дълг, само външен държавен дълг – 3,4 млрд. евро, 9,7% от брутния вътрешен продукт.
Обърнете внимание, само глобалните облигации в евро с падеж 2013 г. – това, за което сега става дума, са 818 млн. евро. Двадесет и четири процента от външния дълг! Тоест по-малко от една четвърт.
Понеже стана дума за връзката между този дълг и плащанията през последните дни, ще ви посоча и някои данни в това отношение.
Плащания по външния дълг: м. януари 2010 г. – 187 млн. лв.; м. февруари 2010 г. – 11 млн. лв.
Уважаеми колеги, аз смятам, че и в самото решение, което се предлага, има повтаряне на предлаганите текстове – няма логика на предлаганите текстове. Ако ние приемем само първата точка, това автоматично означава, че втора и трета са изпълнени. Не искам да ви чета точките – те са пред вас.
Следователно аз смятам, че тази дискусия няма да бъде толкова полезна както за Министерството на финансите, така и за правителството като цяло, защото тази дискусия е преди всичко дискусия на експерти и министърът по всяко време може да направи един експертен съвет, който да направи оценка за това, което се е случило тогава, какъв е ефектът на тази сделка върху бъдещите финанси на страната и върху бюджетите, разбира се.
Аз подозирам, че в този текст има отново опит за търсене на оправдание далеч в миналото за процеси, които в момента се случват. Ако продължавате така, уважаеми колеги, наистина ще стигнете до седми век. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Имамов? Няма.
Желание за изказване?
Господин Иван Костов.
Иван Костов (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз призовавам Парламентарната група на Движението за права и свободи да подкрепи този проект за решение, защото има важен смисъл в тяхната подкрепа. Да се крият зад общи приказки, при положение, че тук става въпрос именно с помощта на експерти и то от експертната Агенция за икономически прогнози и анализи, да се проведе изследването, е достатъчно убедително и достатъчно сериозно като основание. Това е много важен мотив.
В този смисъл да се отказва на експертите или на експертна част от администрацията на Министерството на финансите да проучи определени практики, които са били в миналото, е много лоша политическа позиция. Тя не би оправдала Движението за права и свободи, ако то не подкрепи това проекторешение, защото Движението за права и свободи носи политическа отговорност за тази осъществена замяна. То беше тук, част от управляващото мнозинство, то участва в защитата на тази сделка, то я прокара пред обществеността.
В тази връзка обаче искам да се обърна и да припомня няколко неща от 2001 г. - 2002 г.
Когато се спореше за тази сделка, защото все пак се спореше за тази сделка, президентът на страната господин Георги Първанов направи свой принос във въздействието върху общественото мнение. Той свика всички икономисти на Българската социалистическа партия и един-двама за цвят от другите. Тези икономисти в ролята си на съветници на президента изслушаха доклад на Милен Велчев за сделката, преди тя да бъде осъществена. И независимо от аргументите, които аз изложих в лично писмо до Симеон Сакскобургготски с настояване да спре тази сделка (ако се отвори това писмо, Вие ще видите, че абсолютно всичко, което съм казал вътре в това писмо, сега е факт, за съжаление и се е изпълнило), тези икономисти и самият президент в заключение на своето усилие да дадат експертиза по сделката застанаха зад нея.
Така че когато говорим за това кой къде е бил през 2001 г.-2002 г., когато се готвеше и се осъществяваше тази сделка, не трябва да забравяме този съществен принос на Президента на страната, господин Георги Първанов и на всички тези икономисти, които участваха в обосноваването и в даването на една фалшива експертиза – необоснована, ненаучна, безсмислена, основаваща се на абсолютно надценени вероятности, на недооценка на факторите, изобщо непроучване на факторите. Една сделка, която още тогава се виждаше, че се прави в изгода на държателите на български дълг.
Аз съм категорично за това да не отпада никакъв текст от проекторешението, защото вижте какво е казано в т. 2 – „Това е важен ориентир за експертите, които ще трябва да оценяват последиците от сделката”. Казано е: „Да установят дали Министерството на финансите е извършило операциите по замяна в интерес на българския данъкоплатец, или е осъществило тази замяна на български дълг в интерес на държателите на български дълг, на банките кредиторки”. Това е много важно, експертите вече могат да го кажат с абсолютна убедителност.
Според мен не е правилно в момента да не търсим дългосрочните последици от замяната. Минали са 8 години. Вярно е, че през 2013 г. ще се изплаща – ще се изплаща наведнъж. Нали знаете, господин Имамов? Наведнъж цялата сума, на два пъти! Огромни суми ще трябва да плати правителството - може би ще се падне по време на мандата и ще легне върху плещите на Симеон Дянков. Той ще трябва да намери просто в един ден милиарди, за да плаща. Знаете го това, нали така?
Затова не може да се говори, че дългосрочните последици от сделката не са интересни и в момента не трябва да се разглеждат, защото те са част от средносрочната перспектива на финансовия план на страната и на управлението на ГЕРБ. Те няма как да не проявят интерес към това, защото трябва да знаят откъде произтичат тези загуби, защото загубите в годините са нараснали от този дълг.
Тук ще коригирам Мартин Димитров – не 1 млрд. 600 млн. лв., които търси господин Симеон Дянков. Милиард и шестстотин евро вероятно е моята прогноза за тези загуби през тези 8 години. Тоест двойно повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Костов?
Господин Имамов – първа реплика.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин Костов, Вие направихте оценка на сделката, без да имаме пред нас окончателното решение, окончателната оценка на експертите, господин Костов.
Липсата на едно такова решение в никакъв случай не е възпрепятстване на действие в тази посока. Кой му пречи на министъра на финансите утре да разпореди проверка в тази посока – да събере каквито си иска експерти, от които си иска държави, от които си иска партии и да направи една такава оценка? Какво му пречи това?
Убеден съм, че една такава дискусия, която да разгледа други процеси в миналото, например приватизацията, би била много по-полезна за българската икономика.
Аз предлагам, господин председател, втора и трета точка да отпаднат – да остане само първа точка, защото, повтарям, ако първа точка е вярна, следователно са верни втора и трета – втора и трета са безсмислени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
За реплика – господин Костов, ще се възползвате ли?
Иван Костов (СК): Уважаеми господин Имамов, разбира се, че нищо не пречи. И аз заради това питам: какво попречи на Пламен Орешарски да осъществи това начинание? Какво му попречи, след като беше ясно неговото отношение? Какво му попречи? (Реплики.)
Какво му попречи, защо не го осъществи? Как мислите? Трябва да си дадете отговор на този въпрос, защото той е много сериозен.
Затова нека да свалим тази политическа отговорност от господин Симеон Дянков. Нека да я поеме Народното събрание, нека да я поеме единодушно. Нека му кажем: „Ние Ви възлагаме. Не, ама искате – ама не искате, ама никой не ви пречи, ама направете го! Ние Ви възлагаме, препоръчваме Ви – направете това и това, господин Симеон Дянков, защото то е необходимо за държавата. Така го преценява Народното събрание, а не го преценява само един човек!”. Сваляме от неговите плещи тази отговорност.
Второ, аз се удивлявам как човек с университетски профил може да не прави разлика между две неща, вижте колко са различни двете неща. Едното е: отчетени ли са всички политически, икономически и финансови фактори при подготовката и осъществяването на замяната? Чувате ли – фактори при подготовката и осъществяването?
А я четете сега оттатък, следващите точки: до какво е довела замяната, в интерес ли е била на българските граждани? Тоест, след сделката, след сделката се питаме, не преди факторите, а след!
Експертите ще трябва да кажат не само преди сделката дали са отчетени всички фактори, а дали след сделката това, което са очаквали тези, които са я извършили, е довела до тези резултати и те били ли са в интерес на българските граждани или не. Как може един учен да не може да прави разлика от преди и след?
А след това – след като вземем след 2010 г. осем години, като са се натрупали загуби, това не е свързано пък въобще с факторите около осъществяването на сделката, и трябва да е ясно това нещо, трябва да се каже.
И накрая за последно, дуплика на това – аз си позволявам да дам моята преценка на експерт за това до какви загуби е довела в тези 8-9 години тази сделка. Това е моята преценка. Всеки експерт, който има самочувствие, може да заяви такава, защото тук става въпрос все пак и за оценка на качествата на хората – дали могат да дават вярна експертиза или не могат да дават вярна експертиза за това, което се е направило и за това, което се е случило.
Аз имам самочувствието на човек, който може приблизително да оцени такава загуба върху страната и мисля, че и Вие би трябвало – с нараснало самочувствие, и вие да започнете да правите, всички тук в тази зала, които имат куража, да правят тези оценки, защото те ориентират колегите народни представители за бъдещето на страната. Както и, например, дадохме оценка за това какъв ще бъде обемът на несъбраните приходи на бюджета през тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, часът е 11,00.
Обявявам 30-минутна почивка, като искам да обявя, че господин Станишев се е записал за изказване, и господин Цонев.
Тридесетминутна почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обсъждането на Проекта за решение относно замяната на част от българския външен дълг и последствията от нея за българския данъкоплатец.
Преди почивката заявление за изказване е направил народният представител Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес обсъждаме една важна, чувствителна за гражданите тема, впрочем за съжаление повече обърната към миналото, отколкото към бъдещето.
Повод за моето изказване ми даде и изказването на вицепремиера господин Дянков, който в своето обширно експозе направи извода, че за двадесет години в България не са правени реформи, и той е първият и голям реформатор, който ще промени облика на страната. Много интересно по какъв начин една страна, в която не са направени реформи, стана член на Европейския съюз?! Тезата на господин Дянков е абсурдна.
Нещо повече, интересна амнезия е обхванала вицепремиера. Жалко, че той не присъства в залата, но се налага да покажа на народните представители. Може би те ще разпознаят на тази снимка (показва снимка) кои са участниците. На нея са министър Пламен Орешарски и господин Симеон Дянков като представител на Световната банка, който връчва на Пламен Орешарски награда от Световната банка за 2008 г. за реформатор № 1 в областта на данъчните реформи. (Ръкопляскания от КБ.) Просто говоренето на господин Дянков за съжаление не отговаря на неговото ниво на вицепремиер и министър на финансите, а е един типичен гьонсуратлък. Казвам го със съжаление.
Господин Дянков много говореше днес за реформите, които ще направи неговото правителство, в което той участва, но интересно е как изглежда правителството отвън. И днес по медиите изтече информацията за оценката на Международния валутен фонд за българското правителство, който твърди, че правителството в София не показва решителни мерки в областта на структурните реформи и говори много, но не предприема очакваните действия. Нещо повече, ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за България, Бас Бакер е казал и други неща, които са много тревожни - че предвижданията на Фонда са за над 4% бюджетен дефицит, а не както е гарантирало през м. февруари тази година правителството на ГЕРБ. Няма как да не се замислите и Вие, господа от управляващото мнозинство на тази тема, след като оценката е на Международния валутен фонд по повод реформите, за които вчера премиерът заяви, че са най-великите от началото на българската демокрация.
Хубаво е днешното проекторешение, че планира проверка на една чувствителна сделка, обаче трябва да бъдем последователни. Аз бих подкрепил такова проекторешение, обърнато към миналото, ако то бъде действително разширено с много други, не по-малко важни за българските граждани и за българския бюджет през всички последни години действия и решения, започвайки от приватизацията на редица държавни банки, както например Булбанк – най-голямата държавна банка по времето на правителството на ОДС; както приватизацията на Стопанска банка, която после беше преименувана в СИБанк; както например приватизацията на БТК, реализирана в по-предишния мандат – много характерна приватизация.
Парламентарната група на Коалиция за България няма притеснения от тези теми, защото ние сме имали ясна позиция и по замяната на външния дълг по времето на НДСВ, имали сме ясна позиция и по отношение на приватизацията на БТК. Нека разширим проверките, които трябва да извърши Министерството на финансите, по отношение на това какви последици за българските граждани, за българския бюджет, за социалната ситуация в страната са настъпили от голямата приватизация по времето на господин Костов. Включвам и „Кремиковци” за 1 лв., включвам и „Балкан” за 100 хил. долара, ако не се лъжа и много други действия, защото пътят, по който върви това мнозинство, показва най-вече гледане към миналото. Който гледа само към миналото и тича напред, неизбежно ще се спъне и ще падне. Виждам, че цялата енергия на мнозинството е обърната към ревизии. Добре, да ги правим. Да ги правим последователно.
Между другото има и още един интересен факт. Днешният министър-председател господин Борисов беше част от управлението в периода 2001 г. -2005 г. При това не каква да е част, а ръководител на Министерството на вътрешните работи като главен секретар. Част от неговите задължения са били да се разследват и евентуални икономически престъпления, ако такива е имало, но господин Борисов не се е разграничил от политиката на НДСВ тогава. Нещо повече, той ясно се идентифицира с тази политика. Да ви припомня, беше водач на две листи на НДСВ – в Пловдив област и в Благоевград, и беше бит и от господин Петър Мутафчиев, и от проф. Любен Корнезов на изборните резултати през 2005 г. Затова аз призовавам Народното събрание нека разширим темата на това решение. Нека се направи анализ за въздействието на бюджетите и на хората от редица други решения на български правителства в миналото.
Аз съм учуден, че вицепремиерът днес продължава да говори за лошото наследство, за четирите милиарда, които са похарчени в края на 2008 г. Налага се да припомня, че тогава на касова основа държава приключи с 3% бюджетен излишък и беше спазен по този начин законът, и всички разходи бяха в рамките на закона. Това, което беше събрано като приходи над 3-те процента излишък, беше похарчено на основата на програма на правителството, която влезе в Народното събрание. С програма за 1 млрд. 200 млн. лева. Тя беше представена, защитена, одобрена от парламента и изпълнена.
Но действително възниква въпросът за днешното състояние, тъй като, колкото и да жонглира господин Дянков с цифрите, с бюджетния резултат и дефицита за миналата година, със състоянието за тази година, чухте прогнозата на Международния валутен фонд за 4% дефицит в бюджета. Няма как да го оправдаете с лошото в кавички наследство. Няма как да не отговорите и на въпроса, защо фискалният резерв е паднал на 6 млрд. 300 млн. лв. от над 8 млрд. лв. през юли месец миналата година. И тези данни бяха официално отчетени от господин Орешарски в средата на м. юли. Те са автентичните и истинските данни за състоянието на фискалния резерв през м. юли миналата година. Къде са близо 2 млрд. лв.?! Какви дупки са запълнени с тях?!
И на финала, темата за харчовете през м. декември. Един министър на финансите би трябвало да знае, че през м. декември се правят най-големите харчове на държавата, защото се приключва годината. Ако упрекът към предишното правителство е за това, че са похарчени много пари, въпреки че успя да реализира 3-процентов излишък на касова основа в бюджета, то въпросът е: колко са похарчени миналата година, 2009 г.? Два милиарда и половина за м. декември 2009 г.
Така че бих призовал и министрите, най-вече министъра на финансите, който трябва да бъде солиден, отговорен и предсказуем, бих призовал и представителите на мнозинството – да се отнасяме към проблемите, пред които е изправена страната, сериозно.
В това число нека разширим проекта на решение. Нека се погледне по-сериозно в миналото. Разчитам за тази инициатива и на подкрепа на представителите на „Атака”, които имат последователна позиция за подобно действие и ревизия. Разчитам и на ГЕРБ, които заявиха, че за всичко искат да има прозрачност. Нека тя не бъде селективна, нека бъде действително обща и да видим кой каква роля е играл във всички тези сделки. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата д-р Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Не знам дали внимателно слушахте господин Станишев. Учудвам се, че господин Станишев като ерудиран мъж, като ръководител на своята партия, тук от тази трибуна каза една от най-големите лъжи в 41-то Народно събрание. Тя се състои в това, господин Станишев: Господин Борисов, уважаеми колеги, бил бит 2005 г. Просто феноменална измислица! Бил победен. Кога, господин Станишев? Бил победен от Мутафчиев. Знаете ли колко народни представители вкара през 2005 г. господин Борисов? Ще Ви подскажат Вашите съпартийци. Господин Мутафчиев се кандидатираше в Пловдив-област. Така ли беше, господин Мутафчиев? От Пловдив-област. (Реплика от Петър Мутафчиев.) После ще ми отговорите. В предното Народно събрание бях от Пловдив-област. Господин Борисов вкара трима човека, а от Благоевград вкара двама, господин Станишев. И ще Ви кажа, че Ви би няколко пъти през 2005 г. Би като самостоятелна фигура в гр. София. Чудихте се кой да изправите срещу него, но не можахте. Господин Борисов няма загубена битка. Набийте си това добре в главата! И в скоро време няма да има такава!
По второто нещо, което казахте. Трябваше малко да се концентрирате върху изказването какъв е бил господин Борисов от 2001 г. до 2005 г. Той е ръководител на оперативното ръководство, а не на политическото. Не забравяйте това, господин Станишев! Кой свежда и как се прави политика? Вие сте бил министър-председател. Недейте се излага по този начин.
Друго нещо, което искам да кажа. Не забравяйте, че във Вашето управление Вие тогава склонихте очички и управлявахте с ДПС и НДСВ. Къде бяха тези Ваши инициативи, питам аз? Сега много Ви се развърза езика. Искате да печелите дивиденти, но няма как да спечелите, защото всички тук, в тази зала, имаме памет и си спомняме тези неща. Така че когато излизате да говорите тук, бъдете по-конкретен и недейте да говорите политически глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Иванов.
Лъчезар Иванов: Нещо друго ще Ви кажа: колко от парите, които имаше в излишъка, Вие дадохте за здравеопазване?! Какво направихте за здравеопазването, когато давахте пари за социална политика? Къде ги изпратихте? В Пловдив – при господин Баташки.
Благодаря. Извинявайте, че превиших времето. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Асен Агов.
Асен Агов (СК): Уважаема госпожо председател, ще позволите да направя бележка по повод начина на водене. Сякаш не дебатираме решението, а дебатираме цялата история на българския преход. Хубаво е да се придържаме към темата – точката от дневния ред. Дотук по начина на водене. Моля да правите забележка на изказващите се, когато пространно се отклоняват от темата.
Господин Станишев, бих се съгласил с всяка Ваша дума, ако в периода 2005-2009 г. Вие не бяхте министър-председател на България. Защо аджеба, след като тези въпроси витаят в главата Ви, защо не сте направили проверка Вие?! Това е много важен въпрос, който иска своя отговор.
И второ, премълчана беше истината, която Вие много добре знаехте в периода 2001-2005 г., за сделката с дълга, вероятно по стратегически съображения, за да се съхрани тройната коалиция. И на този въпрос Вие не давате отговор. Аз казвам „вероятно”. Следователно дължите тези отговори. Защо след като имате тези въпроси в главата си – за „Кремиковци”, за „Булбанк”, за „Сибанк” и прочие, Вие не направихте своята проверка? Защо не направихте проверката за сделката по външния дълг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма желаещ.
За дуплика – господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно амнезията е характерна не само за вицепремиера господин Дянков, който я демонстрира в неговото изказване, но и за господин Иванов. Той още по навик носи жълта вратовръзка от времето, когато беше народен представител от НДСВ. (Оживление в залата, частични ръкопляскания от КБ.) Имаше такъв период. Предполагам, че няма да го отрече.
И да опресня паметта на господин Иванов. През 2005 г. в Пловдив-област листата на Коалиция за България, водена от Петър Мутафчиев, получи 34% от гласовете. Листата на НДСВ, водена от Бойко Борисов, получи 21,47%. Това е факт, господин Иванов. Затова доста неуместна изглежда Вашата реплика.
Що се отнася до темата, повдигната от господин Агов, всяко правителство има два избора – да гледа само към миналото или да търси решение на днешните проблеми и да гледа към бъдещето. Аз избрах втория път, защото беше важно България да влезе в Европейския съюз, да се развива устойчиво икономически и да се променят битът и социалното ежедневие на хората. Тези резултати бяха постигнати, господин Агов.
Но след като основен приоритет на това мнозинство от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция е миналото, нека погледнем в миналото цялостно и системно – и към приватизационните сделки (посочих кои от тях), ако искате - към списъка на кредитните милионери и към много други теми. Нека стъпим на здрава основа, след като това е основният приоритет на мнозинството. Трябва да има единен подход към всички въпроси.
И последно, по отношение на външния дълг. Политика на предишното правителство беше действително предсрочно да погасява външния дълг. Два милиарда лева бяха изплатени предсрочно от външния дълг, държавния дълг на България. Това е облекчение на сегашното правителство, при това – значително! Иначе фискалният резерв, ако не го правихме, щеше да бъде дори 10 млрд. 200 млн. лв. В това число в края на 2008 г. и началото на 2009 г. бяха изплатени над 300 млн. лв. от външния дълг, когато номиналът беше под себестойността - на 95 цента за долар се погасяваше външният дълг. И спестихме пари на държавата!
Що се отнася до разходите, да ви припомня: в края на 2009 г. близо 450 млн. лв. беше цената, която плати държавата за Коледните пенсии, за българските пенсионери. И аз не съжалявам за това. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи проекта за решение, внесен от Синята коалиция – не разбира се, защото бившият министър-председател господин Иван Костов ни посъветва добронамерено да направим това, а защото сме убедени, че всяко искане за проверка на значими сделки, особено като тази за извършената замяна на външния дълг, си струва да бъде подкрепено и че това гласуване не е гласуване за или против тази сделка, а е гласуване за това тя да бъде проверена и да бъде проверено към днешна дата дали са се сбъднали въпросните прогнози и каква е била ползата на страната от извършената операция.
Впрочем като стана въпрос за съвети, не съм го правил никога, но ще си позволя да го направя сега, днес от тази трибуна – не от излишно самочувствие, каквото не ни липсва, но не се стремим да го набиваме в очите Ви – ще си позволя и аз да дам един съвет на бившия министър-председател господин Иван Костов.

И страната, и управлението в момента имат нужда от неговите съвети, да ги дава към финансовия министър, а не към опозицията. Да ги дава към министър-председателя, за да не се случва това, което се случва в момента в страната. Защото, ще си позволя да цитирам по памет, при подкрепата на бюджета за 2010 г., внесен, разбира се, от кабинета, от финансовия министър, господин Костов в защитата си много ясно каза, че не е вярно твърдението, че в този бюджет няма политика. Има политика. В него като тънка нишка, каза той, се прокарва идеята за влизане в чакалнята на Еврозоната, в ИРМ и даде примери къде точно в този бюджет се намира тази политика. Сега, когато виждаме че тънката нишка я е нямало или се е скъсала, аз се обръщам към управляващите да се вслушват в съветите на бившия министър-председател. Казвам го добронамерено, без никаква ирония и сериозно, и, разбира се, с желанието да не бъдем ние съветвани, не защото имаме излишно самочувствие, а защото ние не управляваме страната в момента.
Но да се върнем на решението. Бих искал да предпазя „Синята коалиция” от едностранчивост на проверката, така както е формулирано решението. Една замяна на дълга, една такава операция, както добре знаят колегите икономисти от тази коалиция, не се изразява само с ефектите върху бюджета, а се изразява с много други показатели, които бихме могли да наречем косвени, да кажем. Примерно: ефектите върху кредитния рейтинг на страната по онова време и после; ефектите върху цената на кредитния ресурс за българските банки и българския бизнес, респективно; ефектите върху доверието на инвеститорите. Защото, без да бъда защитник и адвокат на сделката – нито съм против нея, нито съм за нея, казвам само, че оценката за една такава сделка е комплекс от много, много, много фактори и не бива така едностранно, още със самото решение, да се дава някаква насока на евентуално крайната оценка.
Аз предлагам като точка четвърта да бъде записано и: „Да извършат оценка на ефектите върху кредитния рейтинг, респективно цената на финансовия ресурс за българските банки и българския бизнес”. Защото такъв ефект има и не би могло да бъде справедлива и точна една оценка на такава голяма и мащабна финансова операция, ако не бъдат оценени и тези косвени ефекти.
Ние ще подкрепим и предлагаме, госпожо председател, като точка четвърта това, което току-що Ви цитирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Да се извърши оценка върху ефекта ...
Йордан Цонев: ... на ефектите върху кредитния рейтинг, респективно цената на финансовия ресурс за българските банки и българския бизнес”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли го дали писмено, ако обичате? (Народният представител Йордан Цонев дава предложението на председателя.)
Йордан Цонев: Това няма да бъде сложно.
Завършвайки ще кажа, защото например в мотивите за повишаване на кредитния рейтинг, извършени по това време – имаше няколко пъти повишаване на кредитния рейтинг на страната, съществува и такъв мотив. Защото знаете, че замененият дълг имаше съвсем друга категория и съвсем друго качество и това не можеше да не се отрази.
Аз моля това също да бъде прието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми колеги, днешният ден е много важен, защото ни връща към миналото. Не е прав тук господин Станишев за това, че не трябва да се връщаме в миналото, както впрочем и БСП от много време насам все не желае – това се отнася и за ДПС, да се връщаме към миналото, а и то към това минало, което е почти настояще.
Преди няколко години, господин Станишев, самият Ваш идеолог Владимир Илич Ленин е казал, че трябва добре да изучим миналото на народите, за да разберем тяхното настояще и да начертаем път за бъдещето. Нали така беше, господа комунисти? Помним го това. Така, че трябва да се връщаме към миналото.
От друга страна, добре че пък и сините правят това предложение – пак за връщане към миналото, но към едно минало и по един въпрос, който на тях им е изгоден, защото те наистина бяха тогава против тази сделка.
В миналото Народно събрание, колеги, въпросът за външния дълг и за тази сделка на Милен Велчев и на НДСВ беше невъзможно да бъде разглеждан по този начин в пленарната зала. „Атака” е политическата сила, която в Четиридесетото Народно събрание от тази трибуна безброй пъти е поставяла този въпрос. Поставяла го е в предизборната си програма за влизане в парламента 2005 г., в предизборната програма и сега, за Четиридесет и първото Народно събрание, а няма медия, като в. „Атака”, която непрекъснато на страниците да го е поставяла. Аз съм сигурен, че наистина в България няма медия, която за последните четири години да е поставяла въпроса за външния дълг и за тази сделка конкретно, като част от външния дълг, така както в. „Атака” . Между другото, Вие ще можете да четете в. „Атака”. Той ще Ви бъде раздаван вече тук безплатно. Четете в. „Атака”, ще имате полза от това. Затова Ви пожелавам приятно четене! Ще научите много неща и за миналото, и за настоящето, и за бъдещето. (Шум и реплики.)
Тук бяха направени забележки, че се излизало от темата и че се говорело – това го направиха сините, едва ли не и по други въпроси. Така поставен този въпрос е комплексен и не може да се говори и за други въпроси. Защото става въпрос за едно ограбване, което е нищожна част от цялото огромно ограбване в периода на прехода поне през последните 15 години от времето още на Жан Виденовото управление. За да говорим за това ограбване, ние не може да не говорим и за други ограбвания. Защото, за да говорим за това ограбване, ние трябва да го сравним и с други, разбира се, много по-големи ограбвания, които протекоха последните двадесет години. За тези ограбвания „Атака” ще направи всичко възможно да се говори все по-често в пленарната зала и ще се връщаме много често назад. Защото една от огромните заслуги на настоящото управление е, че се връща назад, прави ретроспекции и търси отговорностите – нещо, което се прави за първи път в годините на прехода. Нещо, срещу което досега управляващите са страшно против и непрекъснато скачат. Те трябва да се научат на това, че ще се връщаме назад, ще правим ретроспекции и ще търсим отговорности. Защото те се провалиха и се проваляха точно по тази причина. Жан Виденов не направи ... (Шум и реплики.)
Да, назад трябва да се връщаме.
... не направи преценка, не направи ретроспекция и не търси отговорност от предишното управление, както управлението на СДС не търси от предишното, както на НДСВ – от това на СДС, после царското управление не търси от предишното правителство и както тройната коалиция не търси от предишното управление. Така се замитаха цените на грабежа, на кражбата – един от елементите, и казвам: нищожен е за тези пари, които изтекоха от българския народ по сделката на Милен Велчев.
Една от ползите на този дебат е да се установи точно. Българското общество трябва да знае размерите на това бедствие. Защото се спрягат цифри от 600 милиона до 1 милиард. Въпросът е: точно колко? Това е едната полза.
Другата полза е, че това е стъпка към създаването на този психоклимат в страната и микроклимат в Народното събрание да се връщаме отново назад.
Тук се говори днес много пъти за реалната икономика, включително и от сините. Когато те говорят за реалната икономика, трябва да сме наясно, че най-големият удар срещу реалната икономика на България беше нанесен именно по време на тяхното управление със съсипването и нарязването на скрап. Аз съм казвал много пъти тази цифра и тя трябва да бъде широко използвана, без значение – и от опозиция, и от управляващи тогава, когато говорим за пречупването на гръбнака на българската икономика, на българското реално производство, на българските предприятия. И тази цифра е 2680 предприятия, по-голямата част от които разсипани по линия на РМД, на така наречената разбойническо-мениджърска приватизация, както я нарече тогава българският народ. Тогава тези предприятия, огромна част от тях бяха нарязани на скрап.
Да не говорим за тези 300-400 предприятия, които по време на масовата приватизация бяха ей така харизани на тоя и на оня, да не назовавам с по-силни думи.
Да не говорим за сделките за БТК, за Киноцентъра, която можеше да бъде спасена и от вас – от БСП, защото не беше завършен сложния фактически състав към началото на вашето съдружие с НДСВ в Четиридесетото Народно събрание и за която сделка „Атака” направи тогава абсолютно всичко възможно. Какво ли не направихме тогава, включително тогавашната опозиция да бъде спряна и тя можеше да бъде спряна, можеше да бъде спасен този актив на българската държава.
Да не говорим, че и по времето на тройната коалиция бяха извършени престъпни сделки, една от които е на Български морски флот – продажбите, заменките. За всичко това трябва да се говори и все повече да се говори.
Ползата от днешния дебат и от това, което внесоха СДС, тоест Синята коалиция, но те се опитват да се съсредоточат само по този въпрос, очевидно беше това тяхно желание, но това не бива да става. „Атака” ще бъде гарант темата за миналото да се разширява все повече оттук-нататък, за ревизиите, за отговорността, отговорността на хората, които трябва да бъдат арестувани, които трябва да бъдат разследвани, които трябва да бъдат дадени на прокурор.
Един бивш министър на енергетиката, който се намира доколкото ми е известно в чужбина, който е основна причина за потрошаването и съсипването на РМД-та тази тема е актуална днес. Всички говорите по нея. В миналото Народно събрание никой не говореше по този въпрос освен „Атака”. Този министър на енергетиката трябва да бъде доведен в България с европейска заповед за задържане и да му бъде искана сметка за този толкова голям грабеж, който е много по-голям от грабежа с тези пари, за които говорим по външния дълг по сделката на Милен Велчев.
В момента има един почти консенсус, даже мисля – съвсем консенсус, между всички политически сили да се одобри това решение, да се гласува това решение, включително то може да бъде гласувано единствено със забележката на Йордан Цонев. С нищо няма да попречи тази забележка, напротив ще бъде разглеждан още един аспект в тази връзка, за да бъде ясно, че това решение с нищо не е допринесло, господин Цонев, за това, за което Вие твърдите. Щом Вие като финансист желаете, нека да бъде така.
Ние от „Атака” абсолютно единодушно ще подкрепим това решение. Сега заявяваме, че оттук-нататък ще внасяме последователно много други решения по въпросите за минали сделки, минали правоотношения, минали кражби, минала корупция, защото тя може да е минала в годините, във времето, но тя не е минала като последици. Последиците винаги в политиката, в икономиката са дългосрочни. Те се проявяват след време. Сега се проявяват последиците. През това управление виждаме, включително и с факта, че това управление трябва да плаща в крайна сметка грешките на предишното управление, включително и по тази сделка за външния дълг, извършена от Милен Велчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Шопов, похвално е, че внимателно сте изучавали класиците на Марксизма. Ленин има много разнообразни цитати и богато наследство, в това число един от известните цитати е, че: „Всяка готвачка трябва да може да управлява държавата.” Често виждаме нагледни примери в България на това.
Същността на репликата е друга. (Реплика от ГЕРБ.)
Вие не ме разбрахте правилно. Аз самият съм историк. По никакъв начин не възразявам срещу това да се погледне към миналото, след като това е основен приоритет на управляващите. Нека да го погледнем в неговата цялост. Затова предложих да бъдат разгледани други ключови сделки по приватизацията. Споменах и БТК, ако искате и ЕРП, и „Балкан”, и Кремиковци, и българските държавни банки, и да се анализира какво е било въздействието, защото икономистите оценяват, че активите, които са били приватизирани са на стойност над 30 милиарда, а в хазната са постъпили 4 милиарда. Нека тогава действително да бъдем последователни.
Възприемам Вашето изказване като готовност от страна на Парламентарната група на „Атака” да се подкрепи или такава трансформация и разширяване на проекторешението, или да внесем отделно решение, което да се заеме с икономическите наследства на предишни правителства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станишев.
Заповядайте, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Днес много внимателно слушам дебатите и някак си, като че ли ми напомня една атмосфера, която е била по времето след 9-ти септември. Тогава в името на народа, както се изрази вицепремиерът Дянков, че всичко в името на народа да се прави е отречено едва ли не всичко, което е правено десетки години в Царство България и са били осъдени от Народния съд над стотици водещи политици, министри, народни представители, тоест всичко в крайна сметка беше поставено като негативно едва ли не развитие на държавата дотогава.
В 1989 г., когато започнаха промените горе-долу се случи същото. Отрече се всичко, което е правено след 9-ти септември до 1989 г., независимо, че всеки един от нас мисля, че е израснал през това време. Много добре си спомням, че имаше и много положителни страни по времето на така наречения реален социализъм, защото тогава имаше и безплатното здравеопазване, безплатното обучение, да не говорим каква индустрия се създаде, че имаше пазари и че в крайна сметка България беше една от страните, където се даде възможност всеки един българин да има по някой имот.
Сега на ново, като че ли на ново започваме държавата отначало. Значи досега тези 20 години нищо не е направено в името на държавата и на народа и сега едва ли не с това управление започваме отначалото, и едва ли не се концентрира цялата енергия на българския парламент, това е и със сегашното предложение, вместо да мислим какво да правим с настоящето и заедно, говоря като управляващи и опозиция, да търсим най-ефективните мерки, да подпомогнем сегашното управление, за да се излезе от тази криза, ние едва ли не целия ден се насочваме все към миналото. Дайте да тръгнем да търсим ... Хубаво, ще ги търсим тия работи. Аз не съм против това. Трябва да си получи заслуженото всеки, който по някакъв начин е ощетил държавата, независимо какво е било управлението. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Имам чувството, мисля си, че бъркам.
Дайте през тази сесия да насочим нашите усилия към настоящото, към просперитета на България. Стига само с акцента ... Това да си върви, обаче не може цялата енергия ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Радославов.
Александър Радославов: Благодаря Ви за това, че ми дадохте възможност да си довърша думата.
Това ми беше апела и към колегата Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Станишев, аз не съм фен на Ленин за разлика от Вас, разбира се, но ще Ви кажа – учителят ни по история от ІV до VІІІ клас ни караше всяка година на тетрадката по история да залепяме портрета и отдолу да изписваме тази крилата мисъл, която всъщност е вярна. Тя е много важна.
Към Вас ще се обърна с това, че Ви благодаря, че най-после Вие признахте тук преди малко по повод на моето изказване с реплика, че настина трябва да се връщаме към миналото – и към миналите сделки, и към миналите кражби и зулуми, като за първи път мисля, че представител на левицата го прави по един такъв начин, и то Вие го правите – председателят на БСП по един такъв категоричен начин.
Не се сърдете оттук-нататък, когато и ГЕРБ, и „Атака” се връщаме към миналото и търсим сметка за извършените зулуми.
Тук, господин Радославов, направи точно противоположното пожелание да не се връщаме към миналото. Вашият лидер каза, че трябва да се връщаме към миналото и това, господин Радославов, няма за цел само да си чешем езиците и да си говорим от тази трибуна, а има за цел да се развалят сделки, с което да се обявяват за нищожни заменки, сделки, да се търсят пари, които не са постъпили от приватизацията, и с това подпомагане на бюджета и фиска на България. Понеже господин Станишев излезе, исках да го поправя за една цифра. Господин Станишев, нека да ме чуе, грешите, казахте, че БГА „Балкан” било продадено за 100 хил. долара. Министър-председател сте, би трябвало да знаете точно числото, да знаете цената на БГА „Балкан”. Знае се, че е 160 хил. долара, господин Станишев. (Реплика от народния представител Сергей Станишев.) Вие намалявате, недейте така! Сто и шестдесет хиляди долара са. Да знаете, че БГА „Балкан” беше продаден за 160 хил. долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
Други народни представители, които желаят да участват в разискванията? Не виждам желаещи.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към режим на гласуване по реда на направените предложения. Народният представител господин Имамов направи предложение да отпаднат т. 2 и 3 от проекта за решение.
Моля да гласуваме предложението на народния представител господин Имамов.
Моля народните представители да се съсредочим – подложихме на гласуване предложението на народния представител господин Имамов за отпадане на т. 2 и 3 от проекта за решение.
Гласували 142 народни представители: за 38, против 97, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев за нова т. 4 със следната редакция: „Да извършат оценка на ефектите върху кредитния рейтинг, респективно цената на финансовия ресурс за българските банки и българския бизнес”.
Гласуваме предложението за допълнителна т. 4.
Гласували 148 народни представители: за 121, против 23, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение заедно с допълнителната т. 4, която току-що гласувахме.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – продължаваме работата си от предходното пленарно заседание.
Моля господин Стоичков – председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта, да докладва предложението на комисията за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Глава първа – „Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители за чл. 1.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Този закон урежда условията и реда за придобиване на научните степени и за заемане на научните длъжности.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Придобиването на научните степени и заемането на научните длъжности се извършва в съответствие с единни държавни изисквания, установени от Националната агенция за оценяване и акредитация и от правилниците на висшите училища”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България.
(2) Принципи за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности са:
1. автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;
2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;
3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания, чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване;
4. международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научноизследователско пространство.
(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Този текст е един от определящите за характера и съдържанието на обсъждания в момента законопроект.
Въпросът, който поставям в моето предложение, според мен е най-болезненият въпрос в момента по отношение на висшето образование и науката. Нека всеки от вас, който има някакво отношение към тази област, да се запита кой е най-големият проблем в момента на образователната система в България – и сам за няколко секунди да си даде отговор. Аз на глас мога да го изрека, че според мен най-големият проблем е проблемът с поддържане и повишаване на качеството на образованието и науката.
Всички други въпроси за развитието на академичните кадри, за финансирането са много важни, но те са средство за постигане на това, което е целта на образованието и науката – да подготви хората със солидни, съответстващи на съвременните изисквания, познания. Разбира се, тези, които дават познанията, са и самите хората, които се занимават с научна дейност в голямата си част.
Една група вносители на предложения – колегите, които са направили приетото от комисията предложение, в една от точките са записали също, цитирам: „Гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване”. Това е декларирано като принцип. Но всъщност законът не предлага инструменти и ред, по които тази декларация да бъде осъществена. Защото извън това, което е в съдържанието на закона и което в много по-голяма степен се отнася до реда за придобиване на научните степени и за заемане на длъжностите, всъщност няма кой да свърши тази работа. Тя е предоставена по-нататък на правилниците, които ще приеме всяко едно висше училище.
Системите в света са различни. За нашите условия аз продължавам да смятам, че съществуването на единни държавни изисквания и заставането на държавата зад тези изисквания е по-добрият вариант. Имах вече възможност да посоча злополучния пример на северната ни съседка, която преди години направи това, което се предлага от управляващите сега, и която след няколко години го ревизира. Но последствията вече бяха налице.
Това, което в момента се декларира като голяма децентрализация, всъщност ще задълбочи феодализацията в науката при спадащо качество. Това е моето опасение. В случая ние като народни представители, според мен, трябва да държим много повече за изискванията, които се предявяват, отколкото за това всеки да може да постигне това, към което се стреми, понякога далече без да покрива необходимите стандарти, които в науката в повечето случаи са не национални, а международни.
Аз не претендирам това да бъде правено непременно от Националната агенция за оценяване и акредитация, която към момента няма изцяло този капацитет, но съм направил това предложение, защото тя се занимава с преценката на такива стандарти по отношение акредитацията на самите висши училища, в които се извършват тези дейности. За да не се увеличава администрацията, за да не се създава впечатление, че се държи да се запази сегашната структура, това е един вариант, който едновременно е икономичен и който със засилване на капацитета на тази институция би могъл да се справи с посочената задача.
Ако имате друг вариант, аз също съм готов да го обсъждаме без да претендирам, пак казвам, че това е единственият институционален механизъм за решаване на поставения проблем.
Този закон, за разлика от действащия, не предвижда и свой правилник. Пак казвам, това са правилници на самите висши училища. Някъде може да се разчита, че те ще завишат стандартите и по този начин ще поддържат по-високи изисквания, но на много места вероятно ще стане точно обратното.
Аз апелирам моето предложение да бъде прието, защото ако то не бъде прието, по-нататък вече до голяма степен определя съдържанието на гласувания закон, което ще даде, опасявам се, неблагоприятно отражение върху състоянието и повишаване нивото на българската наука в следващите години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Има ли реплики?
Реплика – заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Стоилов! Приемам изцяло направената от Вас обосновка за необходимостта от приемане на Вашето предложение. Споделям и оценката Ви за процеса, който се е развил в една съседна страна.
Едно нещо само ми дава основание да Ви направя реплика. Не смятате ли, че всичко това се прави, за да се произведе достатъчен брой хабилитирани лица в определени висши учебни заведения, след което да се обоснове необходимостта от оптимизиране мрежата на висшите учебни заведения и в резултат на това съвсем не по посока на обществения интерес да се изгради нова структура на висшите учебни заведения в България на основата на акредитация, извършена в резултат на хабилитация, проведена по този закон? Моето мнение е, че тук няма нищо случайно и Вашият призив е много основателен, но се опасявам, че няма да бъде чут и това, което казах, ще се случи в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли други реплики? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Божинов, въпросът Ви заслужава внимание. Аз не искам пряко да отправя този упрек към управляващите, защото те самите като много други преди тях са повтаряли, че в България има бързо нарастване на броя на висшите училища като някои от тях не отговарят напълно на необходимите изисквания. Те самите заговориха, че е необходима определена концентрация според профила на тяхната дейност, но това, което казвате, никак не е изключено. Аз мога да го подсиля с още илюстрации, които се съдържат в закона, тъй като той дава един доста облекчен начин за придобиване на първата хабилитация, защото тя е условието по-нататък висшите училища да могат да покрият съответните изисквания чрез хабилитирани преподаватели и така да могат да съществуват и да развиват всички други дейности. Така че това наистина може би е неизказан мотив и той може да бъде потвърден или опроверган в хода на обсъжданията и гласуването на текстовете.
Това, което аз призовавам, без да имам особени илюзии, че ще бъде прието, е, че ние трябва да се учим от чуждите и от своите грешки. А ако всяко едно управление повтаря и собствените национални грешки, и грешките, които други вече са правили и са ги коригирали, то няма шанс да постигнем някакви по-окуражаващи резултати. Това вече е въпрос на преценка на тези, от които главно зависи приемането на днешните решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Местан заяви желание за изказване.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! При обсъждането на първо четене на този законопроект ние изразихме принципна позиция, че децентрализацията на процедурите за присъждане на научни степени и звания не само, че е възможна, а е и необходима.
Всичките ни резерви бяха по посока на това, че ако наред с децентрализирането на процедурите допуснем децентрализация и на критериите, на които трябва да отговаря кандидатът за научна степен и звание, ние вече нямаме защита срещу девалвацията на научните степени и звания. Посочихме и 4-5 основни пропуски в тази посока на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Няма да Ви губя времето, включително и да ви ги припомням даже. Комисията по образованието и науката направи достатъчно усилия, за да запълни тези бели петна, които се съдържаха в проекта на вносителя. Ако те бъдат приети, законът ще бъде значително подобрен.
Искам обаче да осъзнаете отговорността си, че редица текстове практически ще бъдат приети на едно четене, което е в нарушение на българската Конституция. Аз съм длъжен да го кажа, защото има редица нови текстове, които не са част от философията на този законопроект, които сега се предлагат и, от една страна, е добре да бъдат приети, но ние нямаме поле - законосъобразна процедура, по която това да се случи.
Текстът, който обсъждаме, е фундаментален, засяга точно това. Ако казваме „да” на децентрализацията на процедурите, ако казваме „не” на ВАК, можем ли да децентрализираме и процедурите? Идеята за единни държавни изисквания бе определена от вносителя като „безумие” – цитирам. Комисията предлага да има единни държавни изисквания, слава Богу. И тук е другият парадокс: кой ще обсъди единните държавни изисквания, кой?! Специализиран орган, леко отдалечен от пряката политическа опека на изпълнителната власт, или изпълнителната власт в лицето на министъра или Министерския съвет? Естествено, правилникът ще се утвърди от Министерския съвет. От една страна, говорим за децентрализация, защото казахме, че ВАК е политически орган, а Министерският съвет въобще не е политически орган, министърът – още по-малко! И понеже не е политическо лице, при това откровено, той ще оглавява и тричленката, която ще разглежда жалбите във връзка с процедурата. Това е асиметрия за мен. Ако сме искрени в идеята за децентрализация, недейте да централизирате и системата за контрол!
Естествено е, че трябва да се подкрепи идеята за единните държавни изисквания! Не защото това по някакъв начин ще наруши автономията на висшите училища. Напротив, уважаеми госпожи и господа, не е задължително висшите училища да приемат..., тоест кандидатът да покрива точно определени изисквания и да произвеждаме учени по калъп. Диференциацията между висшите училища може да е по посока на надграждането на екзистенц-минимума. За екзистенц-минимум единни държавни изисквания става въпрос, за екзистенц-мининума критерии. Ако този екзистенц-минимум не е заложен, не е защитен и публичният интерес. И законът остава с претенцията, че преодолява предразсъдъци, но остава в плен на нови предразсъдъци, облечени в дрехи на модерността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов – първа реплика.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Местан, само на една част от Вашето изказване искам да обърна внимание и отчасти да възразя.
Декларирането, приемането на предложението на колегите от комисията, в което се казва, че съществуват единни държавни изисквания, остава една почти гола декларация. Това, че то е записано текстуално, подобрява законопроекта, но като средство за регулиране на отношенията почти не го променя. Тук да няма илюзии, че словесната фризура на законопроекта променя основната му цел и замисъл, които е носил при своето първоначално съставяне.
Забележете: там, където на министъра се възлагат определени контролни функции, ако той не злоупотребява с тях, подчертавам – ако не злоупотребява, този контрол е само формален по отношение на процедурата. Как министърът като висш административен орган ще се намесва в преценка на съдържанието на една или друга научна работа?! Това е непосилно за когото и да било, дори той да е специалист в една или друга област по силата на други обстоятелства. Контролът, който може да прави министърът, е контрол по формалната законосъобразност на развитието на процедурата, а не контрол по прилагането на определени държавни изисквания.
Според мен това оставя много празноти в законопроекта и не го лишава от тези основни недостатъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Друга, втора реплика? Няма.
Имате думата, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Стоилов, съжалявам, ако сте останал с впечатление, че изразът в последната алинея от предложението на комисията „единни държавни изисквания”, ако сте останал с впечатление, че този израз ме е заблудил, че има надежден механизъм все пак да бъде защитен публичният интерес. Не.
Неслучайно преди да взема отношение, още веднъж попитах председателя на комисията къде са тези единни държавни изисквания. Той каза, че ще бъдат в правилника за прилагане на закона. Тези правилници, естествено, се приемат от Министерския съвет. Затова говоря, че този законопроект като конкретни разпоредби далеч не покрива принципа децентрализация. Имаме децентрализация в една посока и свръхцентрализация, подчиняване на политически контрол в друга посока. Така че нямам никакви илюзии в това отношение.
Много е важно как ще протече гласуването още по този първи параграф, за да си помисли човек дали си струва да се бори с новите предразсъдъци, които откровено прозират от текстовете на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказване?
Господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, искам да успокоя всички, че не става въпрос нито за предразсъдъци, нито за словесни фризури, тъй като аз като един от вносителите на предложението се чувствам като част от фризьорите. (Оживление.)
Да ви поясня за какво става въпрос. Ние не спорим с колегата Стоилов и с колегата Местан. Както правилно беше посочено, в § 9 на Преходните разпоредби сме заложили работещ механизъм в двумесечен срок след приемане на този закон Министерският съвет да изработи правилник за неговото приложение, част от който ще бъдат единните държавни изисквания, процедурите по прием и обучение на докторанти, нормите на преподавателска натовареност при откриването на конкурсите за хабилитирани лица и други разпоредби по неговото прилагане. В момента тези разпоредби са пръснати в наредби, приети пак с постановления на Министерския съвет, цитирам, Наредбата за реда за прием и обучение на докторанти от 2000 г. Тази наредба ще бъде осъвременена и инкорпорирана в този правилник за приложението на закона. Притежаването на докторска степен е първото входно ниво за научно израстване. Безспорно държавата трябва да го направи.
Тук е спорът с уважаемия колега Стоилов: кой точно да разпише тези единни държавни изисквания – държавата, в лицето на Министерския съвет, или Националната агенция за оценяване и акредитация. Въпреки нюансите счетохме за необходимо този орган да бъде Министерският съвет, който и до момента е издавал и приемал тези наредби.
Принципни разногласия с другия вносител – Янаки Стоилов, по този въпрос нямаме. Приели сме необходимостта от единни държавни изисквания, именно за да не повторим горчивия опит от други съседни нам държави. Затова сме предвидили единен национален контрол за спазване на тези изисквания в лицето на Арбитражния съвет, изнесен извън държавата орган, излъчен от научната общност.
Считам, че не само сме направили словесна фризура в чл. 2, като извеждаме принципите, но сме изработили ефективен механизъм за тяхното спазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Стоичков? Няма реплики.
Госпожо Банковска, имате думата.
Галина Банковска (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Местан! Вземам думата, за да изкажа нашето виждане, че предложеният за второ гласуване текст на Законопроекта за развитието на академичния състав не нарушава чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Анализът на текстовете на законопроекта, който сме приели на първо четене, показва, че основните принципи са запазени – премахва се Висшата атестационна комисия и процедурите отиват в университетите и в научните организации. Премахва се понятието „научно звание” и се заменя с „академична длъжност”, която е обвързана с конкретно висше училище или научна организация.
Научната степен „доктор” става водещо условие за академично израстване.
Обхватът на закона също е запазен – процедурите за оценка на дисертация, процедурата за оценка на кандидат за академична длъжност, контролът върху процедурите, запазване на правоотношенията, възникнали по реда на стария Закон за научните степени и научните звания.
От конкретните принципи ще цитирам само някои, които също са запазени в законопроекта, приет на първо четене, и в този, който в момента разглеждаме. Процедурите за оценяване на дисертационен труд или за академична длъжност се провеждат от научно жури с нечетен състав. Във всяко жури има изисквания за определен брой външни участници, като при защита на дисертация външните са мнозинство в състава на журито. Степените в асистентския състав се намаляват на две, с докторска степен и без докторска степен.
Млад учен със сериозни постижения може да стане професор направо, без да минава през длъжността „доцент”.
Наличие на единни държавни изисквания – чл. 9, ал. 1, т. 1 от приетия на първо четене текст. Всички лични и трудови права, придобити по реда на стария Закон за научните степени и научните звания, се запазват.
По отношение на някои спорни текстове искам да кажа и да изразя едно достойнство на комисията, защото комисията се съобрази с критиките на опозицията и на академичната общност, че могат да бъдат отнети права, които са придобити по законен път. Затова бе потърсен компромис – може би на ръба на правилника на Народното събрание, но степента „доктор на науките” се запази. За да не се наруши принципът на закона, научната степен е извадена от механизмите за кариерно израстване, които се базират на научната степен „доктор”.
По отношение на арбитража. Отново бяха приети аргументите на опозицията срещу съсредоточаването на власт в ръцете на министъра. За него остана оперативният контрол по спазване на процедурите. Регистрацията на процедурите също остава в министерството.
Принципният въпрос как да се реагира на погазване на академичната етика, най-вече при съмнения за плагиатство, наложи да се преобразува Контролната комисия в Арбитражен съвет. За да не се наруши обхватът на закона, Арбитражният съвет не е постоянно действащ орган, а е съставен за всяка спорна процедура. Министърът на образованието запазва правото и задължението да участва в контролната процедура, като излъчи свой представител в Арбитражния съвет.
По този начин аз се опитах да обясня, че обхватът, принципите и цялата философия на закона, приет на първо четене, са запазени и в този текст, който в момента разглеждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплика?
Господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банковска, Вие всъщност казахте какво искате да не прави проектът за второ четене. Вие изразихте, че много бихте искали текстовете на второ четене да не са в нарушение на чл. 74, ал. 2. Аз говоря дори и за Конституцията. Но, както често се случва, желаното не се покрива с реалното.
Ще ви кажа, че още този първи параграф урежда много важен въпрос – има ли необходимост от единни държавни изисквания. Вносителят казва, че няма нужда и това е философията на приетия на първо четене законопроект!
Сега ние на едно четене ще поправим тази философия, приемайки редакцията или на господин Стоилов, или на комисията! Това е принципно ново положение! Това е, парекселанс, нарушение на чл. 74, ал. 2! Макар и за добро, аз направих това уточнение.
Второ, приетият на първо четене законопроект ни беше представен с изричното уточнение, че една от най-важните промени, които модернизират закона, е уредбата и ликвидацията на степента „доктор на науките”.
По-късно разбрахте, че това е нарушение на конституционни права и сега връщате това положение в тялото на закона, но това пак ще се приеме на едно четене! То дори противоречи на философията на приетия на първо четене законопроект.
Да не говорим за принципа за акредитирането на научните организации. Позицията ми по този въпрос е абсолютно последователна. Преди няколко години, когато с тук участващите в дискусията заедно бяхме на форум, казах: държавата може да се откаже (сигнал от председателя за изтичане на времето) да присъжда тя чрез свой орган научната степен или звание. Но ако трябва да го прави чрез други организации, трябва да лицензира правото им да сторят това!
Този принцип също не присъстваше на първо четене, а сега изглежда ще приемем и тази промяна. Има още няколко текста, които са в противоречие с философията на приетия на първо четене законопроект, които по необходимост ще бъдат приети и забележете, за съжаление, с некоректна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Други реплики?
Право на дуплика. Ще се възползвате ли? – Отказвате се.
Господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Скоро ще станат пет месеца, откакто дъвчем темата за академичното развитие. Работим над един проектозакон, който, надявам се, да стане закон днес или утре. Всъщност хвърляме усилията си и тук всички държат речи по една тема, която в Европа, в цивилизования свят, примерно в Северна Америка, в Азия, в цивилизованите държави, в Северна Африка не съществува.
Колегата Янаки Стоилов – колега, защото и той е член на академичната общност, може ли да ми покаже някъде един пример, една статия за нормотворчество в сферата на научните степени и звания? Такава няма!
Ние с вас водим война пет месеца за приемането на един закон, който не съществува. Единствената война е да не отменим стария поради това, че някои политизират темата. Такова нещо никъде в света няма – дори това, което ще приемем сега.
Нашата амбиция е да го приемем, за да може след няколко години да се разбере, че няма нужда от такава регулация, защото в целия цивилизован свят тази регулация се осъществява от правилниците на университетите и научните организации.
След като Вие като законодатели, и Вие, господин Местан, защото имате много голяма практика в този парламент, сте дали правото на определени институции да бъдат университети, висши училища, трябва да им признаете и това право – да действат и да живеят като такива.
Тук се чуха много заплахи: какво ще стане, румънският вариант. Хайде стига с този румънски вариант! Райна Николова доведе група студенти в комисията. Вие, ако бяхте на заседанието – мисля, че бяхте, можехте да чуете, че след това, което е станало в Румъния ... Не знаем какво е станало, то звучи като един древноегипетски текст – че тогава се чуло нещо, което било по-лошо от първата година, еди-кога си. Значи те са приели едни поправки, които се оказва, че дори сега са по-либерални от закона, който трябва да приемем днес. Дори в желанието си да демократизираме системата пак сме я стегнали за гушата.
Другото нещо, което трябва ясно да се каже – единни държавни изисквания. Но това, което обсъждахме в комисията, няма нищо общо с това, което тук е записано. Естествено е, че не може да има единни държавни изисквания в определени научни области по простата причина, че няма българска наука. Има наука в България и изискванията във всяка област са изисквания на съответната гилдия, на съответната научна школа. Там е съвсем друг диалогът.
Мога да дам пример с нещо, в което аз съм участвал. Ето, в съветско време, в някогашния Ленинград и в Москва, в държавни университети египтологията – моята и тази в Москва, съвършено се различаваше. Хората от Москва нямаха никакъв шанс да завършат в Ленинград и обратно. Няма единни държавни изисквания в тази област.
Има единни държавни изисквания, които ние естествено ще впишем в правилника (доколкото си спомням, аз съм бил на всички заседания, ме задължават да представя правилник), които казват как ще се изкачваме по стълбицата – как се защитава дисертация, какви са изискванията, как се хабилитира човек и т.н.
Мога да Ви кажа с абсолютна отговорност, че няма отстъпление от философията, защото ако имаше отстъпления от философията аз нямаше да седя тук. Защото аз съм автор на този закон.
Аз благодаря на господин Стоичков и на комисията за това, че подобриха някои текстове.
И накрая за качеството – да, господин Стоилов, най-тежкото, най-страшното нещо в българското образование и наука, е спадането на качеството. Най-тежкото е, че през последните двадесет години благодарение на това, че липсваха всякакви реформи, всякакви, България има опасност да се превърне в бяло петно на картата на световната наука.
Къде е качеството сега? Ето, нали имаме страхотна система за контрол?! Понеже съм член на Висшата атестационна комисия, както и Вие, предполагам, мога да Ви кажа, че то не съществува. Няма качество!
Единственият начин да подобрим качеството е да приемем този проектозакон и той да стане закон, защото това е европейската пътна карта на България в науката. Този закон не е приумица на министъра, нито е защита на някакви интереси, което тук се подхвърля – подхвърляйте, каквото си искате. То е в синхрон с Програмата 2020, по която аз също индивидуално работя вече от доста време.
Националната агенция по оценяване и акредитация, на която се приписват функции, все още не оценява качеството. Тя не знае как да го прави. Националната агенция по оценяване и акредитация оценява институциите по един съвършено архаичен принцип.
И това, което предстои като втора промяна след този закон, е да подобрим работата на националната агенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли други желания за изказване?
Заповядайте...
Валентина Богданова (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, колеги! Аз вероятно щях да си спестя коментара на чл. 1, ако не беше изказването на доц. Игнатов.
Искам в началото да кажа следното: най-неприличният разговор, който ние може да водим в тази зала, трябва да бъде базиран на плоскостта: един реформатор работи за високо качество на българското образование, за една либерална, работеща европейска система и всеки, който изразява несъгласие дори с технологията на закона, е един ретрограден, изостанал, консервативен, и какъвто се сетите тип.
Аз не се усещам нито ретроградна, нито назадничава, нито чак толкова изостанала и си мисля, че ако има нещо, което обединяваше всички ни, които започнахме да работим по този проект, независимо от различията, изявени в първо четене, то беше, че ние искаме да направим една работеща, смислена система за академично развитие, която да даде възможност наистина за една сериозна стъпка в повишаване качеството на образованието в българските висши училища.
Това, което Ви съветвам, господин министре, е днес да не казвате, че този закон в този си вид, по този проект гарантира извършването на тази рязка стъпка и ние – приемащи или неприемащи част от текстовете, не мислим за това, че тази стъпка трябва да се случи, ако може по-успешно.
И от тази гледна точка държа да кажа няколко неща.
Ние днес ще работим по един проект, по един доклад, който е прецедент в парламентарната практика. Опасявам се, че чл. 1 е единственият член, който кореспондира с текста на вносителя като предложение и като текст, който се предлага от комисията. Всичките останали ще създадат една много сериозна, нетипична за парламента технология на обсъждане. И аз си признавам, че ако Вие сериозно стоите зад записите в този чл. 1, включително и защитата, която му направихте, би трябвало да подкрепите моето предложение по § 4, който обаче вместо да говори за текста на вносителя, ще говори за това как се формира научното жури и какви са дисертационните ни действия.
От тази гледна точка държа да кажа следното – уважаеми колеги, какво казваме ние като принцип на този закон? Значи, ние децентрализираме процедурите, уважавайки автономията на висшето училище. Накрая ще ги централизираме, но това е в § 9 на Заключителни разпоредби.
Ние твърдим, че ще се осъществява национален контрол за тяхното спазване. Аз твърдя, че контролът, доколкото би го имал по спазването на процедурите, е държавен, а по обжалването на резултатите вече е свързан с друг орган за арбитриране.
И най-накрая въпросът, който постави колегата Стоилов, седи – кой осъществява контрол по спазването на единните държавни изисквания и какво всъщност означава този израз? Аз знам какво би трябвало да включват те. Аз не знам обаче Министерският съвет, който по предложение на министъра ще приеме този правилник, какво съдържание влага в понятието „единни държавни изисквания” след това заявление на министър Игнатов.
И от тази гледна точка аз с резерви съм към този текст, защото той не е прочетен по-сетне в проекта за второ четене. Няма да го подкрепя, но си мисля, че той може да бъде прочетен, защитавайки вие с гласуване алтернативните предложения, които комисията не е подкрепила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към госпожа Богданова няма.
Желания за други изказвания няма.
Закривам дебата.
Поставям на гласуване чл. 1 – предложението на народния представител Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 21, против 64, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Местан – за прегласуване.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедура на прегласуване.
Призовавам ви наистина да помислим, защото ако се заложи принципът така наречените единни държавни изисквания да се приемат от Министерския съвет, един откровено политически орган, ако контролът по спазването на процедурите бъде на тричленка, оглавявана от министъра, каквато и да е заложена във философията на законопроекта...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Няма такава тричленка! Тя падна.
Лютви Местан: Падна? Не сме гласували. Не сме гласували – това е още първият параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Господин Местан, ако обичате, мотивирайте прегласуването си.
Лютви Местан: Откъде да знам, че ще падне? Толкова много неща се случват като динамика, че няма накъде!
Тези текстове запазват ретроградното в системата. И ако ще освободим системата, няма да я стискаме за гушата, освободете системата от примката, с която ще я затяга вече не ВАК – Сталинският, както го наричате, а пряко изпълнителната власт. Това е част от философията на закона.
Разбира се, че Националната агенция за оценяване и акредитация е естественото място и на единните държавни изисквания, и на контрола. Не мога да разбера това неистово желание на изпълнителната власт с претенции, че модернизира закона, да държи пряко и еднолично едва ли не контрола върху тази система. Къде отиде модерността?!
От този параграф зависи дали закона наистина ще бъде модернизиран или ще остане в оковите на ретроградното. Завърших с цитат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Поставям на прегласуване предложението на Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 101 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега ще подложа на гласуване чл. 1 в редакцията на комисията, която беше изчетена.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 108 народни представители: за 81, против 20, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Продължете, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 2 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска.
Комисията подкрепя предложението по ал. 1, а по ал. 2 предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование.
(2) Научните степени са:
1. „доктор” (научно-образователна);
2. „доктор на науките”.
(3) Академичните длъжности са:
1. „асистент”;
2. „главен асистент”;
3. „доцент”;
4. „професор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване чл. 2, както беше прочетен под редакция на комисията от господин Стоичков.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 4, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 3 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Михайлова и Калнева-Митева.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 2.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности се откриват с решение на висшето училище и научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в „Държавен вестник” и на Интернет-страницата на съответното висше училище или научна организация, на Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация в срок не по-кратък от 2 месеца след обявлението в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 3 – предложение на комисията, което беше изчетено от неговия председател.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 110 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 4 има предложение на народните представители Стоичков, Станилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Валентина Богданова:
„В чл. 4 се правят следните промени:
1. Алинея 1 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Към Министерския съвет се създава Комисия за атестиране и контрол, която подпомага осъществяването на националната политика за развитието на академичния състав и извършва проверки за спазване на процедурите за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Комисията за атестиране и контрол се състои от председател и 8 членове, които са хабилитирани лица от областите на висшето образование. Съставът на членовете включва: петима представители на висшите училища, по един представител на БАН и на Селскостопанската академия и двама представители, съответно на Министерството на образованието, младежта и науката и на Съюза на учените в България .”
3. Създават се нови ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:
„(3) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища, кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети, кандидатът на Съюза на учените в България се номинира от Управителния съвет на Съюза.
(4) Министър-председателят определя със заповед членовете на Комисията за атестиране и контрол въз основа на предложенията на министъра на образованието, младежта и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и Съюза на учените в България.
(5) Министър-председателят определя със заповед председателя на Комисията за атестиране и контрол по предложение на министъра на образованието, младежта и науката.”
4. Създават се ал. 6 и 7, както следва:
„(6) Комисията за атестиране и контрол е на бюджетна издръжка със седалище в София и осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет. Председателят и членовете на комисията получават възнаграждение по предложение на министъра на образованието, младежта и науката.
(7) Дейността на Комисията за атестиране и контрол се подпомага от администрация, чиято численост се определя в правилника на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” се извършва от научно жури, което се утвърждава за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на факултетния, съответно научния съвет.”
Алинея 2 по Допълнителен доклад на комисията:
„(2) Членовете на научното жури се избират от Национална листа…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Прощавайте! „Членовете на научното жури се избират чрез жребий от…”
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е по допълнителен доклад, господин председател. Допълнителният доклад е представен в срок.
„Чл. 4. (2) Членовете на научното жури се избират от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. При интердисциплинарна тема най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. Националната листа включва български граждани – хабилитирани лица, и чуждестранни учени, по предложение на висшите училища или научните организации, МОМН и НАОА. При избор на научно жури се предвижда и един резервен член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Заповядайте, господин Местан – желание за изказване.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Да успокоя залата – това ще е последното ми изказване по този законопроект. Както виждате, обсъждаме предложение на вносителя: към Министерството на образованието, младежта и науката се създава контролна комисия, която извършва проверки. Точно за този текст се каза, че отпада. Но този текст не отпада, а просто намира своето място в чл. 34.
Понеже обсъждаме закона така, както ни е предложен от вносителя, да припомня какво гласи чл. 34 вече по предложение на комисията:
„Чл. 34. Министърът на образованието младежта и науката – вече не контролната комисия, а еднолично – осъществява контрол за спазването на единните държавни изисквания.
Министърът на образованието, младежта и науката назначава проверка и се произнася в 14-дневен срок от получаване на сигнала.
При проверката се проверява цялата процедура, независимо от съдържанието на сигнала.”
Заявявам, че ако тези текстове бъдат приети, нищо от целите на закона, от евроатлантическия дух на закона, както четем в стенографските записи на Министерския съвет, не остава.
Тези текстове, заедно с §1, който вече беше приет, правят закона не по-малко мракобеснически от времената на ВАК. Просто вместо ВАК вече ще имаме контрола на министъра. Ако сме искрени в идеята да модернизираме тази система, откажете се от прекия политически контрол, независимо, че той ще се осъществява относно процедурите. Нека това да се случва чрез нарочен орган, който вече беше създаден – Националната агенция за оценяване и акредитация. Не приемете ли това, всичките ви претенции, че модернизирате системата и я децентрализирате, за съжаление не просто ще звучат неубедително, а според мен ще звучат достатъчно жалко. Да Ви имам претенцията да контролирате една система с претенцията, че разширявате университетската автономия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към господин Местан?
Заповядайте, госпожо Соколова.
Ирена Соколова (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, ще си позволя да кажа, че това, което Вие изразихте преди малко, е не просто невярно, а се опитвате да подведете залата, тъй като в чл. 32, мога да цитирам: „Приключилите процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност могат да се обжалват при допуснати съществени нарушения пред Арбитражния съвет към НАОА. Съществени са тези нарушения, чието действие би повлияло на крайния резултат. Арбитражният съвет се съставя за всеки разглеждан спор и се състои от четирима членове и председател”.
Ако изчетете всичките точки по-надолу в § 32, всички тук и Вие включително ще видите, че контролната функция не просто е разпоредена на министъра, а се осъществява от орган, който се избира за всеки разглеждан спор с хора, които участват в него, които нямат отношение към съответната процедура и съответно са безпристрастни.
Това, което бих искала да помоля, е да не подвеждате залата с факта, че този закон се опитва да улесни процедурата по производство на научни кадри и да не поставяме науката като такава и научните работници като такива в качеството им на маргинали или на хора, които по презумпция се опитват да нарушават процедурата и да извършват някакви противообществени деяния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря.
Предложение на комисията: „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Министърът на образованието осъществява контрол за спазването на единните изисквания; ... министърът на образованието назначава проверка...”. Комисията извършва проверка по цялата процедура, независимо от съдържанието на сигнала.
Ако тези текстове, които след малко ще подкрепите и които се предлагат от комисията, са подвеждащи залата, то адресантът на това подвеждане не се казва Лютви Местан, а собственото Ви предложение, госпожо. Не ми четете чл. 32, защото не съм направил коментар по чл. 32, а по чл. 34, който - заради необходимостта да разберете позицията - направих усилие да прочета повторно, надявайки се, че този път ме чухте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за други изказвания?
Заповядайте, господин Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Аз се съгласих с тези формулировки – министърът лично да отговаря. Поучен от опита си в тази система смятам, че все пак трябва да има един човек, който да отговаря лично, защото министърът, който става хоратор на този процес в един определен негов сегмент, може лично да отговаря за съдбата на един учен. Досега примерно Президиумът на ВАК носи колективна отговорност (той има тези контролни функции, но има много случаи, а и в момента се занимавам с такъв случай и вероятно няма да мога да спася човека), трошат съдби с колективна отговорност и никой не отговаря, а всеки си измива ръцете, понеже гласуването е тайно, но сега това е направено и аз се съгласих – ето, министърът е казал „не”, той е подписал и отговаря лично. Това може да звучи и като експеримент, но мисля, че в съвременното българско общество най-голямата слабост е, че отговорността винаги се размива и ние досега днес целия ден се занимаваме с това – кой носи отговорност за едно или за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Станилов? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря, господин председател.
Надявам се давате си сметка колко трудно технологично ще работим по този проект, тъй като в момента обсъждаме чл. 4. Предложението, което аз съм направила и което председателят на комисията добросъвестно изчете, е свързано с текста на вносителя, а дискусията, която след малко ще започне пак с предложение по § 4, е свързана с начина, по който се оценява дисертационният труд на кандидатите за академични длъжности. Така, че съм в неловката ситуация да коментирам своето предложение, без да мога да подкрепя това на колегата Стоилов, тъй като то по същия този член касае съвсем различна материя.
Между другото ако Вие действително убедено гласувахте предишния чл.1, по който върви сериозна дискусия, ако настина твърдим, че този закон се съобразява, нещо повече – поощрява автономията на висшето училище, ако ще говорим за национален контрол и за защита на национална политика, която не е задължително и не бива да се изразява само чрез държавната политика - напротив, тя трябва да има по-широка обществена подкрепа, то тогава съвсем разумно и съвсем осмислено вие би трябвало да подкрепите моето предложение. Защото мисля, че наистина е важно такава сериозна дейност, свързана с академичното развитие на българските учени, на хората, които преподават в българските висши училища, да бъде координирана от орган, който има интерес, познавайки тази система, отнасяйки се с уважение към нея, да координира дейността в тази посока. Още повече, че ние в България въвеждаме едностепенна система на атестация – нещо, което не е чак толкова популярна практика в другите страни, но все едно ние сме я приели и вие подкрепяте подобна позиция.
Между другото, тази Комисия за атестиране и контрол, която предлагам, във вида, в който се формира и включва в себе си представители на висшите училища, на научните организации, на най-голямата неправителствена организация, която обединява българските учени, каквато е Съюзът на учените в България, и разбира се – на Министерството на образованието, младежта и науката, с председател, предложен от министъра на образованието, младежта и науката, и като орган назначена от министър-председателя, би трябвало да свърши този тип дейност, за който говорим, и в по-нататъшните предложения – в чл. 4а, който аз предлагам, и в чл. 5 тези предложения са разписани. Те ще изработят единните критерии, те ще разработят процедурите, те ще направят процедурите за контрол, ще ги публикуват в правилника си и те ще носят отговорността да изпълняват контролните функции без съмнението, че ще има намеса на държавата, а министърът, който и да е той, е политическо лице. Това ще защити идеята за обективност, за която ние до този момент говорим.
Ако погледнете чл. 4а, защото аз се опасявам, че дискусията след гласуването след малко няма да има смисъл, то чл. 4а казва, че тези хора, които ще участват в тази комисия, няма да бъдат на административни длъжности във висшите училища и научните организации, няма да са ректори, декани и директори на филиали на висши училища, няма да бъдат секретари и директори на научни институти в състава на БАН и Селскостопанската академия и там няма да бъде председателят на Съюза на учените в България. Мандатът е разписан, включително и начините за тяхното освобождаване.
Колеги, аз искрено се надявам, че ще между хората, които ще дадат гласа си в момента за един или друг текст, то има хора, които наистина имат сериозен личен, морален ангажимент за това да свършим нещо добро в системата на висшето образование. Добре е да го търсим с органи, които няма да имат конюнктурна стойност и които наистина ще говорят за повече прозрачност и обективност, та ако щете и мотивация на преподавателите, на българските учени. Важно е.
Предлагам да подкрепите този текст, включително и тезите, разработени в обстойните два члена. Имат смисъл и той кореспондира със заявленията, направени преди малко по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към госпожа Богданова? Заповядайте.
Ирена Соколова (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Богданова, аз уважавам Вашия труд по отношение на това да предложите собствени идеи към законопроекта на вносителя. Но, изчитайки ги така, както те са поставени и така както те носят претенцията за корекция и за повече яснота в текстовете и за друг смисъл, бих могла да кажа, че тази комисия за атестиране и контрол, която предлагате, твърде много ми напомня на другата комисия, която всички знаем колко ретроградно въздействие имаше. Ако сменим просто ВАК с Комисия за атестиране и контрол и ако в тази комисия участват и всички тези организации и личности, които Вие изброихте, и заедно с това тези хора не са ректори на университети, заедно с това те не са представители на академичната власт, заедно с това те не упражняват влияние върху научната претенция, тогава как те биха могли да оценяват и как те биха могли да носят контрола върху това, което се случва по отношение на научната продукция?
В същия момент Вие твърдите, че тази комисия би била полезна, защото тя ще изпълнява и административния контрол. Само че такова запушване на изхода на научната възможност на един докторант, доцент или професор при една хабилитация, ние имахме и досега и виждахме с какъв темп се точеха процедурите. Не мисля, че тази комисия би била по-различна от ВАК, имайки предвид това, което се случва до момента.
Освен това по т. 2, където предлагате да има много добра оценка, мисля, че доста добре изчистихме в комисията факта, че много добрата оценка е невъзможно да бъде поставена тук, тъй като системата за оценяване ще бъде променена. Освен това ще бъдат акредитирани самите докторски програми, така че поставяне на много добра оценка просто е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Други реплики към госпожа Богданова? Няма.
Имате думата госпожа Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря, господин председателю.
Колега Соколова, аз мисля, че стойността на този закон би следвало да се приема по начина, по който той либерализира процедурите, прави ги смислени, работи за качество и дава възможност за едно по-ускорено, ако щете, академично развитие на хората, работещи в българските висши училища и научни организации. Моята битка не е идеологическа в тоя закон, най-малко думата ВАК у мен буди радост, потрес или вдъхновение.
Когато Вие заявявате, че една комисия от 8 човека български учени са един минимодел на една драматична структура, каквато Вие я определяте и поради което правите своята реплика, това е неуважение към българските учени. Съжалявам! Защото аз не смятам, че 8 български учени са по в невъзможност да контролират един процес от който и да е български министър на образованието и науката. Извинявайте! Значи 8 представители на научни области, регламентирани в Закона за висшето образование не могат, нямат капацитет, звучат несериозно, запушват системата, един министър може или двама човека още около него. Колеги, това не е сериозно. И в този смисъл то е въпрос на подход, то е въпрос на прочит на текстовете в началото.
По отношение на това кой има право да обучава докторанти, това е друг запис. Той е по друг текст и за тази много добра оценка, съществуваща все още в действащия Закон за висше образование, ще ми позволите да кажа тезата си след малко.
Така че нека да не се замеряме с идеологеми, а да говорим наистина за уважение и с уважение за тези хора, които представляват в момента българската наука и от името на които ние приемаме този закон в момента. Защото идеята общността да се самоуправлява не е обидна. Административният контрол чрез държавата не е кой знае колко поощрителен. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Преди да дам думата на господин Янаки Стоилов, господин Стоичков, бихте ли зачели ал. 3 от чл. 4, тъй като пропуснахте да я прочетете.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Съжалявам, господин председателстващ. Дебатите започнаха по чл. 34 и чл. 32.
Алинея 3:
„(3) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. На първото заседание журито избира един от членовете си за председател и проверява и изпълнението на процедурните изисквания. Решенията на журито и на съответния съвет се взимат с явно гласуване и обикновено мнозинство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Има ли желание за изказване? Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): В доклада на комисията за моето предложение е отбелязано, че се приема по принцип. Всъщност предложението е прието частично и ще обърна внимание върху тези части, които не са отразени в текста на комисията и за които аз поддържам да бъдат отделно гласувани.
Става дума за това всички хабилитирани лица, които имат най-малко три години стаж като такива, да влизат по право в Националната листа, от която се излъчва журито по различните научни специалности и области.
Второто е, след като беше представен и допълнително редактираният текст, да се запази определянето на състава на журитата чрез жребий.
Искам да обърна внимание кои са били двата принципа, от които съм се ръководил при моите предложения.
Първият аз имах възможност да го обоснова и няма да се връщам към него. Това е не само декларирането, но създаването на реални средства за установяване и контролиране на държавни образователни изисквания. Там, където всъщност трябва да се запази най-вече ролята на държавата.
Другият принцип е да се намали максимално субективизма и по този начин да се отстранят част от досегашните недостатъци.
Но интересно е да ми обяснят реформаторите на закона защо те в това направление не искат особено да променят системата. Защо, след като казвате, че всяко висше училище ще може да решава тези въпроси, ще могат по предвидения ред лицата да получават съответните степени и длъжности, защо ние трябва да ги разделяме? Защо трябва да селектираме висшите училища да предлагат част от тях в Националната листа, а другите да бъдат втора категория? Ако приемем, че те са придобили изисквания, които е заложил законът, те не трябва да бъдат разделяни.
Второ, защо отпадна – мисля, че по предложение на депутати от Синята коалиция – провеждането на жребий? Нали сега казвате, че това е един от големите проблеми? Че има един постоянен състав – едни хора, които са предложени и които по йерархията на различните съвети и комисии решават тези въпроси?
Аз поддържам моето предложение по право хабилитираните лица да се включват в националната листа като само за тези, които са навършили пенсионна възраст и са от чужбина, за тях естествено да се прави преценка и да бъдат включвани в нея по предложение на научните организации. Защото има много възрастни учени и преподаватели, които имат качества, надвишаващи тези на младите си колеги, има други, за които вече по причини, които не зависят от тях, не е целесъобразно да бъдат участници в този процес.
Същото се отнася и за хората, които ще бъдат привличани от външни, по отношение на българската страна, организации.
Това е моето предложение – по право включване в листата и по предложение само за тези две категории лица – за тези, които са навършили пенсионна възраст, и за тези, които са от чужбина.
Второто е да се запази жребият, за да се изключи давлението, влиянието, защото всъщност в процеса на формиране на журитата, а журитата ще бъдат с по-малък състав, много по-малък отколкото сегашните научни съвети. Тоест възможността за субективизъм и за отразяване на определени лични отношения ще бъде много по-голяма. И когато това се даде на самите висши училища или научните организации да си ги селектират, всъщност може да се смята, че резултатът до голяма степен ще бъде определен още в тази начална фаза на стартиране на процедурата.
Затова, господин председател, аз предлагам моите предложения, съдържащи се в ал. 2 и 3, да бъдат гласувани като заместващи на сегашната редакция на ал. 2. Алинеи 1 и 3 могат да останат във вида, в който се предлагат от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Те по принцип са приети от комисията, но Вие държите ...
Янаки Стоилов: Не, аз казах, че те са частично приети. Всъщност не са приети две основни реформи, за които се претендира. Аз посочих, че всъщност тук реформи няма, а напротив, стесняват се критериите от гледна точка на обективност и възможности да се намали давлението върху членовете на журито. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Разбрах Ви.
Реплики към господин Стоилов? Няма.
Господин министърът заяви желание за изказване.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Госпожи и господа, не може да се говори за реформи и да се говори за жребий. Вероятно в съдебната практика жребият е нещо положително, но в науката не е възможно да се приложи. Освен това, ако ние се съгласим да има жребий, значи ние ще предпочетем един случаен принцип на подбор на журито, което трябва да оцени съответния научен труд или кандидат за хабилитационна процедура – дали би бил той доцент или професор, или точно обратното – научната общност да подбере най-добрите специалисти в съответната област.
Тези, които се занимаваме с наука, знаем много добре, че в България, пък и по света по дадена тема, ако това е дисертация, едва ли могат да се намерят пет-шест-седем човека, които са близките специалисти до съответната област. Такива няма по дадената тема. И затова ние дълго се борихме с жребия и успяхме да докажем, че по-доброто е това, което е световен опит – първичното звено в България – катедрата. При това в света го правят с активното участие на докторанта, или ако е някой, който желае да се хабилитира, подбират кандидатите за научното жури. Защото те най-добре от всички в света в момента знаят кои са най-добрите специалисти в съответната област.
И следващото стъпало – факултетът, или някакъв друг съвет, също обмисля. Но целта е да се помогне хората, които ще участват в обсъждането, да дадат своя принос специално в дадения научен труд или в областта, в която се развива бъдещият доцент или професор. Твърдя, че жребият винаги ще въведе един случаен принцип. А нашата цел е тези 5-6-8 човека, както ги разширихме, човек вече трудно може да си спомни колко са, трябва да бъдат най-добрите специалисти в съответната област или поне най-близките до тази тема, тъй като искаме да въведем принципа на едно пластично, динамично, научно проникване, вместо това статично-ритуално, което съществува в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Закривам дебатите по чл. 4.
Народният представител Янаки Стоилов направи процедурно предложение ал. 2 и ал. 3 от неговото предложение да бъдат гласувани на мястото на предложения текст от комисията по ал. 2.
Който е за предложението ... (Реплика от народния представител Христо Бисеров.)
Формулирам така: предложението на Янаки Стоилов за чл. 4, ал. 2 и ал. 3 да бъдат гласувани по същество.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 99 народни представители: за 9, против 84, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова, което не се подкрепя от комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 84, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, сега ще поставя на гласуване чл. 4, както беше прочетен от председателя на комисията с ал. 1, 2 и 3.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 9, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение на народния представител Валентина Богданова:
Създава се чл. 4а със следното съдържание:
„Чл. 4а. (1) Мандатът на председателя и членовете на Комисията за атестиране и контрол е четиригодишен.
(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.
(3) Положението на председател и членове на комисията е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал на висше училище, председател, заместник-председател, секретар и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, председател на Съюза на учените в България.
(4) Мандатът на председателя или член на комисията се прекратява предсрочно при:
1. освобождаване на лицето в случаите на:
а) постъпване на негово писмено заявление;
б) системно неизпълнение на задълженията;
в) фактическа невъзможност в рамките на четири месеца да участва в дейността на комисията;
г) несъвместимост с длъжностите по ал. 3.
2. смърт на лицето.
(5) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 4 в срок до два месеца се извършва попълването на Комисията по атестиране и контрол по реда на чл. 4 до края на съответния мандат ”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова за създаването на чл. 4а, комисията не подкрепя предложението.
Гласували 98 народни представители: за 9, против 86, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Член 5.
Има предложение на народните представители Огнян Стоичков и група народни представители – чл. 5 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Валентина Богданова – в чл. 5 се правят следните промени:
„1. Член 5. Комисията за атестиране и контрол:
1. Разработва и публикува правилника си, критериите за заемане на академичните длъжности, съответно „асистент” и „изследовател”, „доцент” и „старши изследовател”, „професор” и „главен изследовател”;
2. Разработва и публикува в правилника си критерии за присъждане на научната степен „доктор”;
3. Разработва и публикува в правилника си процедури за контрол по придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности;”.
„2. Досегашните точки 1, 2, 3 и 4 стават съответно 4, 5, 6 и 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 88, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими<