Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-06-03

Председателствал: председателят Цецка Цачева и заместник - председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (Звъни.): Налице е кворум, откривам пленарното заседание!
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно приетата вчера програма за работа на Народното събрание, като първа точка от заседанието в четвъртък следва да обсъдим:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г.
Тъй като докладът е с гриф за сигурност „Поверителен”, заседанието трябва да бъде закрито. Моля да бъдат изключени камерите, както и микрофоните на Българското национално радио.

(Закрито заседание.)

(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Продължаваме с точката, подложена на обсъждане във вчерашния пленарен ден:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ – продължение.
Вчерашният ден е било налице желание за изказване от господин Мартин Димитров. Не се вижда в момента в залата.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Митрева! Ще си позволя да коментирам измененията и допълненията на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. Ясно е, че другите изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване няма да минат, а в този законопроект са включени част от антикризисните мерки на правителството. За съжаление в мотивите към този законопроект няма как да не прави впечатление на първо място, отмяната на обещанията на политическа партия ГЕРБ, касаеща увеличението на вдовишката добавка, и отлагането на въвеждането на добавката за старост.
Политическа партия ГЕРБ е млада партия, за първи път управлява, хубаво е да спазва своите обещания. Знам, че е трудно, знам, че не е лесно. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Уверявам Ви, ние също имахме проблеми със спазването на нашите обещания, тъй като втората година от нашето управление изпълнихме нашите обещания, та се наложи след четири години да удвоим резултатите. Може би много хора от вас не си спомнят, че обещанието за вдовишката добавка беше 40%, с приемането на бюджета се намали на 25%, сега го отлагаме, отлагаме и добавката за старост. Хубаво би било пред хората да бъдете искрени и да им кажете дали въобще ще изпълните своите обещания, за да не се надяват хората. Смятам, че това е политически коректно.
Другото, което прави впечатление, касае новите разпоредби по отношение на обезщетенията при временна неработоспособност. Както знаете, първите три дни се поемат 70% от работодателя и 80% от Националния осигурителен институт. Уважаеми колеги, един работещ, ако получава 600 лв., за пет дни той ще получи 27% по-малко обезщетение, и това се дължи както на намаляване размера на обезщетението за първите три дни, така и на нуждата върху тях да се плащат вноски за социално и здравно осигуряване.
Ние между първо и второ четене ще предложим да не се дължат вноски за социално и здравно осигуряване, тъй като не виждаме причината да се намаляват доходите на хората. Те затова се осигуряват, именно когато имат нужда от социална помощ, когато имат нужда от закрила, когато е настъпил труден момент в техния трудов живот, да си получат дължимото по закон.
Приветстваме, че се отменя максималният размер на обезщетението за безработица. Все пак да не забравяме, че Коалиция за България предложи в Бюджет 2010 да има увеличение на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица, което не беше прието. Сега Вие отменяте максималния размер, но елементарната аритметика, уважаеми колеги, показва следното: ако минималното обезщетение за безработица сега е 132 лв., с бъдещите промени човек, който получава минимална работна заплата, а това са над 130 хиляди трудещи се, ще получава 144 лв., тоест 12 лв. повече, 9% повече. Забележете обаче, ако човек се осигурява на 2000 лв., каква е разликата – вместо 264 лв., той ще получи 1200 лв., тоест увеличението е пет пъти. За 130 хиляди човека ние ще увеличим с едва 9%, а за тези, които максимално се осигуряват, увеличението е над пет пъти.
Може би е хубаво да се помисли за доходите на хората, които работят на минимална работна заплата, да има по-голямо обезщетение. Все пак всички знаем, че това са хора, голяма част от които са експлоатирани, на голяма част от тях, едва ли не, не им се изплащат нито здравните осигуровки, нито социалните осигуровки. Особено в тези времена на криза все повече стават предприятията, които не са изплащали с месеци осигуровките на своите трудещи се. Аз многократно съм искал писмени отговори от министъра на труда и социалната политика. В София област мога да изброя около четири предприятия. Всички тук сме народни представители, във всеки един район има такива предприятия, нормално е и за тези хора да помислим при тези промени.
Но това, което прави впечатление, е, че въвеждайки тази отмяна на максималния размер, де факто увеличаваме разходите на държавното обществено осигуряване. Знаем, че там дефицитът е огромен. Този дефицит се разшири и с вашата антикризисна мярка, на която ние се противопоставихме, която много хора от вас вече признават за грешна, а именно намаляването на осигуровките, което отвори дупка от допълнителни 400 млн. лв. Предстои актуализация на бюджета. За съжаление аз лично не знам дали ще има актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако ще увеличаваме разходите на държавното обществено осигуряване, защо да няма и актуализация на самия бюджет на държавното обществено осигуряване?
Това е съвсем логичен въпрос. Когато внимателно преглеждах мерките, се натъкнах на следната изненада. Ако до една седмица човек не се регистрира в бюрата по труда, той едва ли не ще загуби правото си на обезщетение за безработица. Тоест за една седмица искаме човек, който е напуснал работа, да си подготви нужните документи и да се регистрира в бюрата по труда. Разбирате, че това е невъзможно. Дори не за една седмица, а за три или четири дни трябва да му бъдат подготвени документите от работодателя, което няма как да стане. Представете си, че примерно работодателят е в чужбина. Тогава кой ще подпише трудовата книжка на този човек?!
Затова ще предложим между първо и второ четене този срок да се увеличи на един месец. Получава се така, че Вие хубаво и щедро предлагате увеличаване с 60% на обезщетението за безработица, но няма пари в бюджета и де факто се оказва, че ние ще излъжем хората, защото никой няма да има възможност да се регистрира в бюрата по труда.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Вие ще излъжете хората!
Драгомир Стойнев: Друго, което прави впечатление, е намаляването на срока за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност от 75 на 30 дни.
Първото, доста впечатляващо, е, че тази мярка присъства в раздела за подкрепа на фиска. Това е доста екзотично. Разбираме, че получихте голяма помощ от работодатели и синдикати след провала на първия антикризисен план за съставянето на втория антикризисен план. Но тази мярка сама по себе си – за подкрепа на фиска, а ние да орязваме социално-осигурителните права на хората, то мястото й не е там. Необходимо е да се уточни, че тези обезщетения са в резултат на осигурителния принос. Ние ще накажем именно онези, които са си плащали редовно, които са се осигурявали и които разчитат на тези средства, когато настъпи труден за тях момент. И вместо 75 дни – на 30 дни. Разбирам, ако сме в икономически растеж, ако искаме по някакъв начин да стимулираме заетостта, да предлагаме подобни мерки, но във време, когато безработицата се увеличава и когато хората все по-трудно си намират работа, такава мярка е изключително рестриктивна. Тогава хората, които се осигуряват, няма смисъл да плащат осигуровки. По този начин ще разширим сивия сектор.
Позволете ми да се върна отново на болничните. Защо беше нужно това? Обяснението, разбира се, е ясно. Има 30% некоректни болнични листове. Добре, и така да е, но какво правим с онези две трети от хората, които се осигуряват, които плащат своите здравни вноски и спазват закона? Защо трябва да наказваме тях по този начин?! Защо не увеличим контрола върху тези 30%? Защо в тези изменения на Кодекса за социалното осигуряване ги няма конкретните мерки за увеличаване на контрола, ами трябва да слагаме всички под общ знаменател?! Трудно е във време на криза да има социална политика, но проблемът не е в трудността. Проблемът е каква точно социална политика искат да водят управляващите. Все още не са ясни приоритетите, все още нямаме визията за социалната политика. Да не говорим за конкретните мерки.
От изказването ми се разбира, че Коалиция за България няма да подкрепи тези мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : За реплика има думата госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Стойнев, изтъркахте се с темата за предизборните обещания. Ние не сме отнемали никакви социални придобивки на пенсионерите. Нито сме намалили пенсиите, нито сме отнели някакви социални права! Ние сме в тежка икономическа криза и за тежестта на тази криза имате вина и Вие. (Реплика на Драгомир Стойнев).
Да, точно така е! И в период на криза всеки трябва да поеме своята тежест, включително и пенсионерите. Така че, престанете с тези популистки слова да плашите хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, очаквах от Вас експертен отговор. Отдавна спечелихте изборите. Ако се готвите за нови избори, кажете го, за да се готвим и ние. (Смях и оживление в мнозинството.) Но престанете да повтаряте едно и също нещо – кой вкарал държавата. При нас увеличението на пенсиите беше 100%. Не казвам, че Вие отнемате от пенсиите. Напротив, дори имаше идеи да има данък върху пенсиите. Слава Богу, че се отказахте. Аз казах, че е хубаво да си изпълнявате предизборните обещания. Разбирам, едно е да искаш, друго е да можеш. Съгласен съм с Вас, има време, ще се научите, ще го направите. Но когато става въпрос за социална политика, вие трябва да разберете, че във време на криза парите за социална политика – това не е разход, това не е тежест. Това е инвестиция в тези хора. Голяма част от хората си губят работните места. Ако сега не инвестираме в тези хора, след кризата ще ни струва много по-скъпо, отколкото сега. Това трябва да се разбере от всички нас тук.
Основната цел на всяко правителство е да подобри благосъстоянието на своите граждани. Това трябва да бъде вашата цел, а не да следите и да казвате какво били направили предишните. Да, предишните направиха много – двойно увеличение на пенсиите, двойно увеличение на заплатите. Заварихме 25 лв. коледна добавка, оставихме държавата със 150 лв. Какво искате повече от това?! На майките, за да раждат повече деца, в продължение на една година давахме 90% от работната заплата. Вие казвате – „Ние не го намаляваме”. Ами много ясно, че няма да го намалявате. Вие трябва да правите точно обратното – да надграждате! А Вие седите, с постоянно противоречиви послания към хората. (Възгласи от мнозинството: „Е-е-е!”.) И хората не ви разбират. Затова ви казвам: няма социална политика. Това не е просто да вдигаш заплатите. Вие трябва да знаете какво искате да направите, което за съжаление във вашето управление липсва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, колеги! Дебатът по този законопроект започна вчера и завърши с изказване на господин Хасан Адемов, което беше не по-малко програмно от онова, което Волен Сидеров каза преди няколко седмици, със същия програмен и дълбочинен характер.
Искам да започна със забележка към господин Адемов. Той призна огромната заслуга на СДС за намаляване на осигурителната тежест, но пропусна плоския данък, пропуска 10-процентния корпоративен данък.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Това реплика ли е или изказване?
Мартин Димитров: И Ви моля следващият път, когато говорите по тази тема, да споменете целия обхват от мерки, за да бъдем по коректни.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Ще си взема бележка.
Мартин Димитров: Виждам, че ще си вземете бележка, заради което Ви благодаря.
Колеги, с Кодекса за социално осигуряване имаме сериозен проблем. Важно е ако имаме сериозен проблем, той да бъде отстранен, да бъде решен. Защото получихме стотици оплаквания от граждани заради едно указание на Националната агенция по приходите. Това указание отпадна, но проблемът остана, защото понятието „неначислени” може да бъде тълкувано по всички възможни начини. Възниква въпросът: искаме ли данъчно-осигурителни закони, които могат да бъдат тълкувани както се намери за добре? Искаме ли такова нещо? Защото възникна следната ситуация: ако един човек има фризьорски салон, при него отиват данъчните и му казват: „Теб ще те осигуряваме първо като управител, после като фризьор, трето като счетоводител, а ако случайно почистваш магазина – и като хигиенист”. Такава ситуация и такъв проблем възникна през последните месеци. Понятието „неначислени” може да бъде тълкувано толкова превратно!
Затова ние предложихме да не може да има облагане с осигуровки тогава, когато не е предвидено възнаграждение. Отиваме пак към конкретния фризьорски салон: ако този човек се осигурява като фризьор и няма възнаграждение като управител, да не бъде облаган като управител. Това е нашето предложение. Защото сегашната ситуация отваря врата, която е особено опасна в условия на криза – да има такива превратни тълкувания.
Връщам се към програмното изказване на д р Адемов от вчера. Той каза, че това би освободило от облагане всички свободни професии, което показва неразбиране на материята.
Защо? Защото няма свободна професия, при която да не е предвидено възнаграждение. Не може да има упражняване на дейност там и да няма възнаграждение. Въпросът е, че по този начин избягваме това натрупване или тази спекулация, която се получи – един и същи човек иска да го облагат с осигуровки на 3-4 основания, без той да получава за тези 3-4 основания отделно възнаграждение. Този проблем, колеги, по никакъв начин не се решава и продължава да стои със страшна сила. Независимо, че това указание на Националната агенция по приходите отпадна, понятието „неначислени” всъщност може да означава всичко. Така е записан в момента закона, че всеки, както му е изгодно и както си иска, може да го тълкува. Всичко може да означава. Тоест остава поне един много сериозен проблем, а именно разнопосочна практика – възможно е в едни случаи това да бъде тълкувано по един начин, в други случаи да бъде тълкувано по друг начин.
Затова имаме полза и трябва да има мотивация като Четиридесет и първо Народно събрание законите, които предлагаме, и законите, които се приемат, да могат да бъдат тълкувани еднозначно – по един възможен начин. Защото вместо да има указания на НАП, вместо да има подзаконови нормативни актове, законът, който касае данъчни и осигурителни плащания, трябва да бъде толкова прост и ясен, че никой по никакъв друг начин да не може да го тълкува. И този проблем, колеги, имам чувството, че има желание да си затворим очите. Така са постъпили ресорните комисии – казват: ”Отменихме указанието на НАП, вече няма проблеми. Нищо няма да правим”. Тоест по тази тема усещам желание на мнозинството от парламента да не свърши никаква работа, което е опасно. Утре пак – както имахме и към мен, и към госпожа Стоянова, и много други хора стотици оплаквания от самоосигуряващи се, оставяме отворена вратата утре пак да има спекулации, пак да има стотици оплаквания, просто защото тоя закон не е ясен. Понятието „неначислени”, казвам го за трети, четвърти път, може да означава абсолютно всичко.
За това какво ви предлагам? Да въведем в българското законодателство този принцип – ако не е предвидено възнаграждение, да не може да има осигуровки. Той като не получава пари за нещо, как ще му вземеш осигуровките? Конкретният фризьор, който извършва дейност и се осигурява вече като фризьор, защо да го облагате и като управител? (Реплики.)
Ама това се получава, това е проблемът. Това всъщност е проблемът. Ако някой може да предложи по-добра редакция?! (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Ето, примерно чувам господин Адемов ...
Мая Манолова (КБ, от място): Нашата редакция.
Мартин Димитров: Вашата, госпожо Манолова, не е по-добра редакция.
Първият въпрос е: има ли проблем? Ако признаете всички, че има проблем, нека да не оспорваме тази редакция и да предложите по-добра. Но, ако има проблем, да го оставим да продължи да съществува и стотици, и хиляди хора, еднолични търговци, самоосигуряващи се след 6 месеца пак да имат същата ситуация и то в криза, и част от тях да прекратят дейност, защото някой не си е свършил работата, е напълно безотговорно.
Тоест моят въпрос към всички вас, защото виждам, че господин Адемов вече напира да взима думата, е: ако има проблем, признайте че има проблем. Ако има проблем, да търсим най-добрата редакция този проблем да бъде решен и да не може утре пак с някакво указание на Националната агенция по приходите, независимо че финансите вече ще имат поглед, да не може да възникне нова такава критична за българското общество ситуация. Тоест, ако има проблем, нека да приемем тия закони на първо четене, даже може и този на БСП, макар че не е задължително. Да приемем тези закони на първо четене и между първо и второ, ако има проблем, да намерим най-добрата редакция. Ако не ги приемете на първо четене, Вие какво казвате? Че тук няма проблем. Питайте хората на улицата дали има или няма проблем. Вижте хилядите хора, които се оплакваха тези 6 месеца, питайте ги тях. Питайте ги тях!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали казахте, че са хиляди.
Мартин Димитров: Да, хиляди са. Не Ви познавам, но са хиляди хора, които се оплакват. По всяка статистика ще ги видите, че са хиляди.
Ако тук има проблем, по-добре да съберем най-добрия капацитет, какъвто има Четиридесет и първото Народно събрание, да приемем тези текстове по принцип и между първо и второ четене да решим проблема.
Само още един въпрос. Ако се увеличава помощта, която получават безработните, ако е предвидено такова нещо и ако смятате, че това е добра политика, възниква поне следния риск, който много внимателно трябва да обмислим. Ние трябва да измислим система, при която хората да бъдат стимулирани да си търсят работа. Да бъдат стимулирани да останат в пазара на труда и да работят. По никакъв начин, особено в условия на криза, не можем да си позволим система, при която хората да бъдат насърчени едва ли не да не работят, едва ли не да излязат от пазара на труда. Моля Ви, никой народен представител да не подценява този въпрос. Всичко, което правим, колеги, е да стимулираме хората да си търсят работа и да търсят заетост, с всяко наше действие, с всеки наш законопроект.
Накрая, завършвам с това: колеги, ако една обществена ситуация, при която много хора бяха пострадали, я оставим без последствия и не решим този казус окончателно, той ще ни се върне след известно време отново в тази зала. Тогава, колеги, ще бъде при по-трудни условия и по-тежък за разрешаване. Така че Ви призовавам: подкрепете на първо четене и нека между първо и второ и най-добрите ни прависти, и цялата Правна комисия да помогнат да намерим най-добрата редакция. Нямаме претенции, че това е най-добрата редакция. Нека заедно да намерим най-добрата редакция! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Реплики? Доктор Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги, според мен по-сериозната част на Вашето изказване е това, с което завършихте. Тоест обезщетение за безработица. Вие предлагате тези обезщетения за безработица да бъдат ограничени в рамките на максимум 12 лв. на ден. Нали се сещате, че това демотивира работници и служители да се осигуряват върху реалните доходи? Защото, при положение че са се осигурявали върху максималния осигурителен доход, някой да те ограничава в правото да ползваш обезщетение по този драстичен начин на орязване, не е най-правилният подход. Иначе нека да се търси работа, нека да бъде мотивиран, но той пак няма да получава 100%, а получава 65% от среднодневния осигурителен доход. Така че ограничение пак има, но не толкова драстично, колкото е сега в момента.
Що се отнася до основната част на Вашето изказване, Вие говорите едно, а в текста на Вашето предложение сте написали съвършено друго нещо. Няма никакъв проблем с текста от закона, защото този текст действа от 2000-та година. Проблемът възникна от указанието на един от директорите на Националната агенция за приходите, понеже тълкуваше разширително термина „неначислени осигурителни вноски”. Ако има някакъв пропуск в закона, това е, че в Допълнителна разпоредба трябваше да бъде обяснено какво е това „неначислени осигуровки”.
Вие какво предлагате? Вие предлагате, при положение че има уговорено възнаграждение, само тогава да се дължат осигурителни вноски.
Господин Димитров, ако Вие сте собственик или едноличен търговец на фирма, Вие с кого ще договаряте възнаграждението си, със себе си?
Затова ние казваме, че по начина, по който Вие сте разписали Вашето предложение, Вие изключвате една голяма група с надеждата те да гласуват за Вашата политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Втора реплика – Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Димитров, ние от Коалиция за България сме по-широко скроени от Вас и ще подкрепим вашия законопроект, въпреки неговите несъвършенства и въпреки че в тази си редакция той практически изключва цели групи от хора от задължението социално да се осигуряват. Защото идеята му е добра, защото за първи път Вие наистина защитавате хората от улицата, хората, които фалират в резултат на политиката, която води правителството, хората, които се самоосигуряват и които с оглед на това, което се случва – всички тежести на кризата да бъдат прехвърлени върху техния гръб, наистина са доведени до безизходица.
В този смисъл аз бих казала, че с внасянето и защитата на този законопроект вашето място в тази зала е по-скоро вляво, където е опозицията и където наистина намират място идеи в защита на хората от произвола както на правителството, така и на администрацията.
Аз бих казала, че вашите опасения за това, че това, което се случи в НАП, ще се случи още веднъж, вече е факт. По същия начин шефа на НАП се отнесе и към младите семейства като ги лиши от възможността да ползват данъчни облекчения за ипотечни кредити тогава, когато са единствени за семейството. По същия начин процедира и шефката на Националната здравноосигурителна каса с едно незаконно указание, което, за щастие, беше отменено от съда.
Аз бих ви препоръчала да бъдете по-последователни в своята позиция. Вчера Вие подкрепихте един законопроект, който узаконява практически произвола на чиновниците и на администрацията, промените в Закона за НАП и изпуснахте възможността наистина да застанете на страната на хората срещу произвола, който си позволяват чиновниците, и срещу произвола, който си позволява това правителство, чийто идеолог е господин Дянков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Трета реплика? Няма желаещи.
За дуплика – народният представител Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, като слушахте господин Адемов, според вас, как той е гласувал по нашия законопроект в комисия? Той беше „за”. Сега като го слуша човек тука, така ми казаха колегите, сега тука от думите му – влиза в тежко противоречие. Господин Цветан Костов така ме информира. Сега, колкото до Мая Манолова – къде му мястото на човек? Ще Ви кажа следното нещо: почтените хора сме от дясната страна, няма как, това ни различава. (Ръкопляскания от СК.) Няма как, госпожо Манолова! И тази пречка винаги пред мен ще съществува на всякакви такива оферти от ваша страна.
Нека да се върнем на следния основен въпрос. Господин Адемов призна едно нещо. Той каза много думи, госпожа Манолова – също, но призна наличието на проблем. Понятието „неначислени” така е записано, че може да означава абсолютно всичко. Ако някой желае или превратно го тълкува, или има нова ситуация – ние сме дали закон с който администрацията може да направи абсолютно всичко. Може да се върне към оня фризьорски салон, за който аз Ви дадох пример, и да иска на 4-5 основания един и същи човечец, който едвам издържа в момента, да се осигурява. Това може да възникне веднага като проблем. Затова понятието „неначислени” може да бъде уточнено какво означава. Аз казах следното нещо: нямаме претенции, че това е най-добрата редакция, но имаме уважавани колеги от Комисията по правни въпроси, имаме уважавани колеги в Четиридесет и първото Народно събрание – да приемем закона на първо четене, да се съберем, да дадем по-дълъг срок и да направим така, че повече тази ситуация никога да не възниква.
Господин Адемов, поддържам блог в интернет – стотици хора се оплакаха там. Нека повече да не възниква тази ситуация. Писаха ми писмо: „Ние ще фалираме, защото ни карат на три основания да се осигуряваме. Нямаме ресурса за това, особено в криза.” Нека като Четиридесет и първо Народно събрание да не даваме възможност тази ситуация да се повтаря. Това е отговорното поведение – да направим най-добрата редакция в едни дълги срокове и да защитим хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря, господин Димитров.
Преди заявените изказвания госпожа Христина Митрева поиска думата. Може би тя ще внесе известна яснота, която да се има предвид от народните представители.
Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса малко яснота по изказванията от народните представители. Ще започна с изказването на господин Стойнев.
Първо за болничните дни – за тези три дни, които вече ще бъдат за сметка на работодателя в размер на 70 на сто от брутното възнаграждение. Това е временна мярка, която е до 31 декември 2010 г. Тя наистина е временна мярка, но искам да кажа, че ако трябва да сме коректни, за този риск временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство вноската трябва да е 4,5% вместо сегашните 3,5%. Така че, този риск не се покрива изцяло и от осигурените лица. Наистина решението беше трудно, защото съзнаваме, че има и коректни осигурители и осигурени лица, които ще бъдат ощетени в някаква степен от мярката, но не можехме и да си затворим очите пред злоупотребите, които се извършваха със средствата на държавното обществено осигуряване, а все пак това са средства на всички осигурени лица и затова предприехме тази мярка като временна.
Искам да кажа, че контролът не се осъществява от Националния осигурителен институт, въпреки че той в годините от 2000 г. до сега и особено след 2007 г., когато вече се изплащат обезщетенията чрез НОИ, сме се опитвали този контрол да го засилим именно с по-добра координация между Агенцията по приходите и Здравната осигурителна каса. Но, така или иначе, контролът се извършва от Националната здравноосигурителна каса и от районните центрове по здравеопазване и това, което НОИ може да подава е само, когато при последващия контрол установим неправомерно издаване на болнични листове, или когато има неправилно попълнени болнични листове. Колкото и да се опитвахме да засилим този контрол, когато във веригата са включени работодатели, медицински органи на експертизата, НОИ и Агенция по приходите, няма как само от една институция този контрол да е ефективен. Сега сме предприели необходимите мерки и смятам, че тази временна мярка до края на 2010 г. ще даде своя ефект.
Относно ограничаването от 75 дни на 30 дни – възможността, когато лицето е освободено от работа да ползва болнични листове. Тука имаше определени злоупотреби и това се ползваше точно като един начин по който безработните лица, когато бъдат освободени, да си взимат отпуск по болест, да ползват 60 дни отпуск по болест, и след това преминават в правото си за парични обезщетения за безработица. Бяха доказани изключително много случаи на мними болни, които точно по този начин удължаваха периода в който, от една страна, получават обезщетение по болест, а след това започват обезщетения за безработица.
По отношение на обезщетенията за безработица. Отпадна изискването за ограничение на максималния размер на обезщетенията за безработица, което беше 240 лв. Всъщност, това е в отговор и на Конвенция 102 на Международната организация на труда, по която България не покриваше изискването, обезщетението за безработица да е 60% от дохода, върху който лицето се е осигурявало. Това е нещо, което ние от години трябваше да изпълним, но не сме го изпълнявали. Сега, когато на пазара на труда излизат и висококвалифицирани работници и специалисти, поради това, че се закриват производства, това е начин да покажем на тези хора, че когато те са се осигурявали върху високи доходи, такава ще бъде и защитата им, когато те станат безработни.
Последното е това, че до 7 дни трябва да се регистрират. Става въпрос само за регистриране в Бюрата по труда, а не за преценка на правото и за отпускане на обезщетението. Ние не отнемаме права. Тези права до три месеца се запазват, тоест лицето най-късно до три месеца трябва да представи документите, но регистрацията я правим до 7 дни. Всъщност по този начин хората могат по-бързо да се включат в програмите за временна заетост, или да бъдат регистрирани в бюрата по труда.
Последното – за неначислените осигурителни вноски. Тази поправка беше въведена със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., който беше приет през м. декември 2009 г. Понятието „неначислени” тогава не създаде никакви проблеми, нито имаше дискусии, нито имаше реакции от страна на юристите и в Комисията по правни въпроси, и на юристи от фирмите, и т.н.
Указанието на НАП няма да го дискутирам. Видяхте, че една седмица след като излезе указанието беше направена промяната и допълнението заедно с органите на НОИ. Мисля, че това не пречи като допълнителна разпоредба – сега между първо и второ четене, по предложение на депутати да се направи точно формулиране на това – какво означават „неначислени вноски”. Но, така или иначе, няма двойно, тройно и четворно осигуряване на съдружниците и на управителите. Вноски се дължат, когато те имат сключен писмен договор или друг договор, и само тогава те трябва да се осигуряват като такива. Те са самоосигуряващи се лица и по смисъла на чл. 4 те се осигуряват само като самоосигуряващи се, ако няма сключен писмен договор. Така че, няма никакъв прецедент след оправянето на указанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз ще бъда кратка, защото мисля, че темата вече се изчерпа. Искам да кажа само две неща. Не считам, че има проблем с текста в Кодекса за социално осигуряване, който сме приели през м. декември 2009 г. Там текстът е кратък, точен и ясен. Защо? Защото думичката „неначислени” няма нужда от тълкуване, тъй като „неначислени възнаграждения” е определено какво е съдържанието на този израз във всеки един учебник по счетоводство. Всеки счетоводител знае какво означава „неначислени”. Факт за това е липсата на реакция, след като сме приели този текст през м. декември 2009 г. Реакция от счетоводителите-ползватели на тези текстове от КСО, нямаше. Това го каза и госпожа Митрева току-що. Този текст наистина няма нужда от допълнително пояснение.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че има достатъчно съдебна практика, която урежда точно тази материя. Ще цитирам само едно тълкувателно решение на Върховния административен съд. На миналото заседание тук много подробно ни се обясняваше кой тълкува законите в България, като че ли има някой в тази зала, който не знае. С Решение № 332 от 2008 г. на Върховния административен съд се произнася, че: „Ако и да упражнява управленски дейности съдружник в търговско дружество, сключвайки договори, начислявайки персонал, подписвайки годишни финансови отчети, ако и да извършва тези дейности при положение, че няма сключен договор за управление, осигуровки се дължат само за полагането на личен труд по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО”. От това, ако има нещо по-ясно... Затова твърдя, че проблем с КСО няма и не е необходимо да правим каквито и да е промени.
Както каза госпожа Манолова, явно има някакъв проблем с указания по Закона за данъците. Значи ли, че ние след всяко едно указание трябва да ходим и да правим промени, и да обясняваме какво сме искали да кажем, когато сме приемали закона?
Затова беше необходимо вчера гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, за да може да се намали рискът от издаване на такива указания, да може да се ограничи изпълнителният директор в тълкувание на закон, което не е негова работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към народния представител Ваня Донева?
Заповядайте за реплика, господин Генов.
Емил Василев (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което току-що казахте абсолютно не е вярно. Защото счетоводителите масово отиваха в съответните служби на Националната агенция по приходите, включително и при така наречените методисти, и получаваха отговор. (Реплики от ГЕРБ.) Ами, не знаем! Това може да го каже всеки един счетоводител в България. Ние смятаме, че даването на примери с решение на Върховния административен съд е абсурдно, защото юристите в тази зала, които за съжаление са много малко в Четиридесет и първото Народно събрание, знаят, че източник на правото е законът и подзаконовият нормативен акт. Решенията на съда не са източник на правото. Те не могат и да тълкуват закона. Така че, след като, припомням, ние стигнахме и до положение да има едно много сериозно социално брожение в средите на малкия и средния бизнес, тези думички „неначислен” и „не са начислени” просто трябва да отпаднат от закона.
Не можем да казваме повече на черното бяло, не можем да позволяваме на хора, включително и на НАП, с едни актове, които нямат нормативен характер и дори не са актове, аз не знам какво е това, с което излиза НАП, да бъде дописвана волята на народното представителство.
Темата въобще не е изчерпана и аз все си мисля, че освен инат има и здрав разум в тази зала. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Заповядайте за втора реплика, господин Матов.
Дарин Матов (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема колежке Донева, наистина е така, аз като бивш счетоводител разбирам това нещо, но именно точно в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3, записвайки „неначислени” или „неначислените” в двата члена на съответните алинеи доведе до тази истерия в бизнеса и именно до тези тълкувания на разни чиновници в съответните министерства. Доведе и дотам, че наистина всички започнахме да си мислим, че това е възможно и е нормално да става. Ние трябва да приемаме такива закони, които да не подлежат на тълкувания. Не да излизат, както отбеляза господин Димитров, да излизат след това допълнителни, както беше навремето ГДУ-та, които да уточняват какво се е казало в закона и да се правят допълнителни тълкувания. Затова трябва да бъдем точни и прецизни, а ние сме хората в тази зала, които трябва да направят това. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Скъпи колеги, когато прилагаме закона, винаги трябва да съблюдаваме с какви мотиви той е внесен и не трябва да излизаме от тях. Когато се внасяше тази промяна през м. декември м.г. в КСО с включване на този текст „неначислени” вносителят – Министерският съвет, точно беше определил коя е причината. Беше позволено с предишната редакция на КСО, нарушавайки принципите на текущо начисляване, да се заобикаля законът като не се начисляваха текущо възнагражденията и осигуровки се внасяха на тримесечия, на шестмесечия, защото фирмите бяха разписали това със счетоводните си политики. (Народният представител Дарин Матов кима утвърдително с глава.) Мисля, че това кимане с глава, е знак за съгласие, господин Матов. Затова, за да могат да постъпват регулярно средствата от осигуровки, вноските от осигуровки в бюджета на Държавното обществено осигуряване така, както разходите на този бюджет са регулярни, това беше идеята. Няма какво да тълкуваме, няма защо да считаме, че не е трябвало да бъде вкаран този текст. Ясна е позицията на вносителя и ние тогава сме я подкрепили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За изказване има думата народният представител Емилия Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Най-напред искам да заявя, че едва ли някой в тази зала, поне ние от Коалиция за България мислим така, иска да се радва на нещо, което не се случва, или което няма да се случва, или на принципа „Колкото по-зле, толкова по-добре.”
Преди това, слушайки изказването на господин Мартин Димитров, си помислих, че младостта не е порок и е много хубаво полетът на младостта да се гледа, но понякога е доста хумористично, когато тази младост се държи като дете, което се радва на бенгалски огън, но толкова по тези въпроси.
Аз искам да спомена моята позиция, която съм изразила в комисията във връзка със законопроекта, който е внесен от правителството. Искам да кажа, че изцяло подкрепям това, че няма да се дават никакви добавки на хората над 75 години, защото още в предишното правителство ние правихме всичко възможно социалната пенсия, която не е пенсия, свързана с осигурителен принос, да не тежи на осигурителната система и намерението на управляващите да се дадат някакви добавки на хората над 75 години, които не са свързани със съответен принос в осигурителната система – и това отпада и става като едно намаление на разходите, аз го намирам за добро. Защото социалното подпомагане ще свърши тази работа там, където то се налага. Всъщност това се прави – на пенсионери с ниски доходи се дават енергийни помощи, дават им се лекарства, дават им се други бонуси. Но не е необходимо да натоварваме осигурителната система.
Намирам за слабост в законопроекта, че ние временно редуцираме плащането на отпуска, обезщетението за болест, с което, разбира се, ощетяваме боледуващите. В същото време искам да кажа, че някак си все още не сме погледнали с две очи към контрола на неспазващите правилата за отпускане на отпуск по болест. Тук отново прехвърляме всичко на осигурителната система.
Мисля, че от тази трибуна, а и не само тук, аз много пъти съм казвала, че не могат да се решават икономически проблеми единствено и само за сметка на осигурителната система.
По същия начин е и позицията за намаляване на осигурителните вноски. Винаги съм била против това бързо и драстично намаляване, което започна още на 1 януари 2001 г. - една година след влизане в сила на новият Кодекс за социално осигуряване, и то с 3% - над 200 милиона.
Между другото, аз не зная колко от вас знаят, но от момента на влизане в сила на новия Кодекс за социално осигуряване до този момент в резултат на намаляване на осигурителните вноски осигурителната система е загубила близо 11 млрд. лв., а това са две годишни плащания на пенсиите в страната. Така че, много добре да помислим – ето сега ние говорим за намаляване на разходите в осигурителната система, а защо да не помислим за увеличаване на приходите в осигурителната система?
Защо, уважаеми колеги, не искаме, след като увеличихме минималния осигурителен доход, да увеличим и максималния осигурителен доход? Нали всички говорим, че в кризата сме солидарни? Нали всички казваме, че всички трябва да поемем тежестта на кризата? Хайде да натоварим и по-високодоходните групи с по-висок осигурителен доход. Защо осигурителният доход стои на 2000 лв. вече втора година и се очертава може би и трета, а да не стане 2500 лв., дори и 3000 лв.? Това е солидарната система и това е първият стълб на осигурителната система. Аз приемам и решението максималното обезщетение за безработица да бъде 60%. В същото време считам, че и минималното трябва да бъде 60% от минималната работна заплата. И задължително да увеличим вноската за обезщетение при безработица поне на 2%, защото ние я намалихме, но когато безработицата беше под 7% - 6,5%. Но сега, при задаваща се безработица, за да имаме повече ресурс, с който да реализираме тези намерения, ние трябва да направим крачката и да увеличим поне с 1% обезщетенията при безработица. Това са моите бележки.
Що се отнася до предложенията на колегите от „Ред, законност и справедливост”, от Синята коалиция и нашите, аз разбирам, че залата няма да ги приеме. Но би било – как да кажа, като обица на ухото, че има неща, които трябва да изпипваме тук, за да не поставят под въпрос и под съмнение дейността на парламента и да се тълкуват по различен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към госпожа Масларова? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Народният представител Мая Манолова, имате думата за изказване.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, както вече обявихме, ние от Коалиция за България ще подкрепим законопроектите както на Синята коалиция, така и на колегите от „Ред, законност и справедливост”, които са в унисон с нашия законопроект за отмяна на двойното социално осигуряване.
Безспорно е, че има проблем, който беше създаден от Финансовото министерство и от приходната администрация. Ако си спомняте, незаконното указание на шефа на НАП имаше действие със задна сила. Не е сигурно, че към края на тази година, когато се окаже, че дупката в бюджета е по-голяма от очакванията, да не би отново директорът на НАП или финансовият министър да не решат да възложат тази данъчна тежест на дребния бизнес и това да важи от началото на тази година. Така че аз подкрепям, че трябва да бъдат приети изрични законодателни промени, които да отнемат тази възможност от администрацията за произвол над дребния и средния бизнес.
По-интересен е въпросът с подкрепата от страна на Синята коалиция на правителствения законопроект. Господин Мартин Димитров се ля обширно по темата чиновнически произвол, но не каза нищо по антикризисните мерки на правителството, част от които имат своята философия в предложения законопроект. А той, както всички знаем, е одобрен от тричленката, която напоследък генерира идеите в икономическата област и е промоциран от нея.
Аз наистина се удивлявам как е възможно синдикатите да подкрепят подобен законопроект, който отразява философията на управляващите, а именно да прехвърлят тежестите на кризата върху хората на труда, върху хората с ниски доходи, върху социално слабите. Не ми е ясно и как работодателите са се съгласили тежестта на заплащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност да се прехвърля от държавата на работодателите и как да се отговори на въпроса на хората защо тогава изобщо те са длъжни да внасят социални осигуровки. Но тук проблемът е ясен: зейналата дупка в бюджета, която в рамките от началото на тази година... (Председателят Лъчезар Иванов изключва микрофоните на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Времето Ви изтече, госпожо Манолова.
Мая Манолова: Имаме право на удължаване - 25 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Правилник.
Мая Манолова (на изключени микрофони): Ето, правя го в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Не може да го направите Вие, друг трябва да го направи. Времето Ви изтече. Благодаря Ви.
Мая Манолова: Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Трябва да освободите трибуната и ще Ви дам думата по начина на водене.
Мая Манолова: Това е смешно просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Смешно-тъжно – има правилник.
Има ли желание за изказвания?
Мая Манолова (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване?
Процедура – заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Формално правя предложение за увеличаване времето на парламентарната ни група с това, което е установено в парламентарния правилник.
Използвам двете минути, които имам в рамките на тази процедура, за да Ви кажа, господин председател, че това, което правите в момента, освен че е смешно, е и тъжно – с елементарни процедурни хватки се опитвате да лишите опозицията от възможността да участва в един дебат, който е важен за гражданите, който в крайна сметка касае това дали пенсионерите ще получат това, което ГЕРБ им обеща, дали хората над 75-годишна възраст ще получат обещаното им увеличение от управляващите от 50 лв. и по какъв начин ще се изплащат болничните.
Аз мисля, че тук е мястото на този дебат и ако Вие имате някакви притеснения открито пред народните представители и пред българските граждани да го водите, това е толкова по-жалко за вас като управляващо мнозинство, което дойде на власт с идеята за прозрачност и публичност на всички решения. Жалко е наистина, че си позволявате в момента такова поведение за неглижиране на правилата и процедурите, които съществуват в българския парламент.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква беше процедурата, че забравихме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря Ви.
Времето е готово.
Има ли желание за изказване? Няма. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от народните представители Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 22, въздържали се 73.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване под № 054-01-17, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 70, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване под № 054-01-19, внесен от Яне Янев и група народни представители.
Гласували 119 народни представители: за 19, против 78, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване под № 002-01-39, внесен от Министерския съвет.
Гласували 114 народни представители: за 84, против 28, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
За процедура – госпожа Емилия Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение: да удължим срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на 14 дни, тъй като за да направим промени между първо и второ четене и тези предложения, които Вие сте внесли, трябва да видим предложенията за актуализацията на бюджета. По-разумно би било да направим удължаване на срока на 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, има направена процедура.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае госпожа Вяра Петрова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Вяра Петрова: Господин председател, господин министър!
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 12 май 2010г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 20 май 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 12 май 2010 г.
В заседанието участваха: господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, господин Димитър Манолов – вицепрезидент на Конфедерация на труда „Подкрепа”, госпожа Румяна Георгиева – от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, както и други представители на национално представителните организации на работодателите, на работниците и служителите и на пенсионерските организации.
Законопроектът бе представен от госпожа Емилия Масларова, която подчерта, че действащото законодателство не съдържа достатъчна степен на защита на младите семейства. Предлага се ново правно основание на единия от родителите да ползва намалено работно време за период до един месец при настаняване на детето в детска ясла.
Мотивите за внасянето на това предложение се съдържат в необходимостта майката или бащата да се върнат на работа преди навършване на двегодишна възраст на детето, или с други думи – преди изтичането на отпуска за отглеждане на малко дете, ако родителите имат право на този вид отпуск, както и с необходимостта да се осъществи по-плавен преход за детето към детската ясла.
В хода на дискусията бе подчертано, че макар и да не е изрично упомената, такава правна възможност се съдържа в действащото законодателство, което предвижда страните по трудовото правоотношение да уговарят работа за част от работното време, като определят продължителността и разпределението на работното време.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище на всички заинтересовани институции и страни: Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националния съвет за тристранно сътрудничество и социалните партньори. Получено е становище от Министерството на труда и социалната политика, което не подкрепя законопроекта.
Същевременно господин Тотю Младенов подчерта, че тези въпроси не налагат законодателна санкция и биха могли да се уредят със способите и механизмите на колективното трудово договаряне между работодателите и синдикатите.
В своето становище Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя предложения законопроект и предлага от правото на намалено работно време по този регламент да се ползва и родител, чието дете е първи клас.
След гласуване с резултати: „за” – 5 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 10 гласа.
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054 01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 12 май 2010 г.”
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерски съвет на 12 май 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 20 май 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерски съвет на 12 май 2010 г.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който подчерта, че мерките са с временен характер и целят осигуряването на възможности за гъвкава реакция на работодателите при гарантиране трудовите и социалните права на работещите.
Със законопроекта се регламентират част от договорените в Националния съвет за тристранно сътрудничество и приетите от Министерския съвет мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция.
Законопроектът предвижда изменения в режима на ползване на платения годишен отпуск за гарантиране възстановяването на работната сила и предотвратяване на възможностите за натрупване на неизползван отпуск, което от своя страна има негативно влияние върху работната сила и допълнителни финансови измерения. Предлага се платения годишен отпуск да се разрешава от работодателя и ще се ползва в съответствие с утвърден от него график през календарната година, за която се отнася, като една от целите е да се осигури възможност за всички работници и служители да ползват полагащия им се платен годишен отпуск до края на съответната година. Графикът следва да бъде консултиран с представители на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. Същевременно е предвидено и задължение за работниците и служителите да ползват платения годишен отпуск до края на годината, за която се отнася. Натрупаният неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.
Предвидени са и възможности работодателят да предостави ползването на платения годишен отпуск и по своя инициатива във връзка с определени хипотези по отношение на производствения процес, както и във връзка с определена организация на работното време, почивките и отпуските в конкретното предприятие. Предлага се създаването на възможност за работодателя да отлага ползването на платения годишен отпуск на работниците и служителите, при наличието на определени хипотези, но не повече от 10 работни дни.
От 1 януари 2012 г. се предвижда да влезе в сила нов регламент по отношение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, като то ще се изплаща само за неизползвания платен годишен отпуск, полагащ се за съответната година, както и за отложения отпуск по реда на новия регламент.
С изменения в Закона за държавния служител се уреждат реда и условията за ползване и отлагане на платения годишен отпуск, както и обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск. В допълнение като антикризисна мярка се предлага за 2010 г. на държавните служители да не се предоставя представително облекло.
Законопроектът съдържа и разпоредби, които усъвършенстват съществуващите и предлагат нови мерки за повишаване възможностите на работодателя да реагира гъвкаво, съобразно промените в икономическите условия, при гарантиране на изискванията за определена степен на сигурност за работниците и служителите са сред другия кръг от промени в Кодекса на труда.
Запазва се възможността при намаляване обема на работата, след консултации със синдикалните организации, работодателят да удължава периода, за който е въведено непълно работно време в рамките на до 6 месеца за календарната 2010 година, като се допълва с изискване допълнителният тримесечен период по този регламент да се прилага само след включването в мерки за запазване на заетостта и компенсиране на доходите на наетите, финансирани със средства от републиканския бюджет или Европейския социален фонд.
Предоставя се допълнителна възможност за работодателите до 31 декември 2011 г. с изричното съгласие на работника и служителя да се увеличи с още 45 дни, или общо до 90 дни в рамките на календарната година, периодът, през който работодателят може да променя мястото и характера на работата.
При продължаващ спад в обема на производството в рамките на календарната 2010 година, след въвеждането на непълно работно време до 6 месеца и използването на финансовите инструменти за запазване на заетостта и компенсиране доходите на работещите, работодателя може да предостави на работника и служителя неплатен отпуск до 60 работни дни в рамките на календарната 2010 г. Предвидени са и разпоредби по отношение осигурителния статус и реда за внасяне на здравноосигурителните вноски на тези лица.
Въвежда се и по-висока степен на социална защита за лицата, работещи в режим на намалено работно време и за тези които ползват неплатен отпуск поради производствени причини, като при прекратяване на трудовите им правоотношения обезщетенията за неспазено предизвестие, неизползван платен годишен отпуск и обезщетенията за уволнение на други основания, на които имат право, ще се определят при отчитане на уговорените в трудовия договор основно и допълнително възнаграждения с постоянен характер. В допълнение времето, през което осигурените лица са работили на непълно работно време или са ползвали неплатен отпуск поради производствени причини се признава за трудов стаж, а със съответните изменения в Кодекса за социално осигуряване се предвижда зачитането на тези периоди изцяло за осигурителен стаж.
Предлагат се и разпоредби за гарантиране на социалните и трудовите права на работниците и служителите когато работодателят е преустановил дейността си или е предоставил неплатен отпуск без съгласието на работника или служителя, като се предвиждат нови основания за прекратяване на трудовия договор от работника и служителя без предизвестие в тези случаи. Усъвършенствана е нормативната уредба по отношение прекратяване на трудовото правоотношение от Инспекцията по труда в случаите на преустановяване дейността на работодателя и когато предприятието не е закрито по установения ред. В тези случай се предвижда прилагането на механизъм за координация между Инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите.
Уредени са и въпросите, свързани с попълването на изискуемата документация. Това от своя страна ще даде възможност на работника и служителя да получи обезщетенията, на които има право, да се регистрира в бюрата по труда като активно търсещо работа лице, да се включи в подходящи мерки за квалификация, обучение и заетост.
Предвидени са и разпоредби за усъвършенстване на специализирания контрол по спазване на трудовото законодателство, като се въвеждат задължения за работодателя във всички негови обекти да разполага с документация във връзка и по повод полагането на труд, както и писмено да определи лице за контакт с инспектиращите органи. Специфицира се отговорността за маловажно нарушение, като нарушение, което може да бъде отстранено веднага и от него не са настъпили вредни последствия за здравето и безопасността за наетия персонал, виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв., а за работодателя се предвижда глоба в размер от 100 до 300 лв.
Предлагат се и изменения за усъвършенстване на други разпоредби на Кодекса на труда, сред които са и предложенията за унифициране на наименованията на длъжността в съответствие с Националната класификация на професиите и длъжностите.
Законопроектът съдържа и други разпоредби, които допринасят за единното прилагане на трудовото законодателство и осъществяването на ефективен контрол.
В хода на дискусията се обърна сериозно внимание на част от предлаганите мерки, които въвеждат необезпечени права и по-конкретно неплатения отпуск по икономически причини и зачитането на осигурителен стаж без да са внасяни осигурителни вноски. Изказани бяха и опасения, че предлаганите механизми не допринасят за решаването на проблема с натрупаните неизползвани отпуски и създават предпоставки за отнемане на права.
Народните представители изказаха задоволството си от консенсуса, с който са приети тези мерки от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Положително отношение получиха мерките, които въвеждат ясни и точни правила при ползването на платения годишен отпуск, правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение. Подчертано бе, че предлаганите мерки и механизми са необходими и целесъобразни.
След гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.”
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-46, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 20 май 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-46, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Мая Манолова.
Със законопроекта се предвижда усъвършенстване на трудовото законодателство по отношение прецизиране на гаранциите за законосъобразност на прекратяване на трудовите и служебните правоотношения във връзка с осъществяваната административна реформа и възможностите на работодателите да реагират гъвкаво по отношение на наетия персонал. Според вносителите законопроектът допринася за изпълнението на антикризисните мерки на правителството.
Въвежда се „неплатен отпуск при престой”, като за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2011 г. при спиране на работата за повече от 15 дни работодателят, след консултации със синдикалните организации или с представителите на работниците и служителите в предприятието, може да предостави неплатен отпуск за времето на престоя. Предвижда се отпускът да е с продължителност от 3 месеца в рамките на календарната година и може да се предоставя еднократно или на няколко пъти. Предвижда се и компенсация на доходите на ползващите този отпуск, като за времето му работодателят изплаща обезщетение в размер на половината от уговорените с трудовия договор основни и допълнителни възнаграждения с постоянен характер.
Предлагат се и допълнителни форми на защита за работниците и служителите, като те ще имат право да инициират прекратяването на трудовите си правоотношения на това основание. В случаите, когато инициативата е на работодателя, обезщетенията, на които има право, ще отчитат основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за пълно работно време.
Предвижда се и по-адекватна компенсация за работещите на непълно работно време, като при прекратяване на трудовото възнаграждение обезщетенията, на които имат право, ще отчитат основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за пълно работно време. С оглед гарантиране на социалните права на работещите на непълно работно време и на ползващите „неплатен отпуск при спиране на работа” се предлага тези периоди да се зачитат за осигурителен стаж при пенсиониране.
Променя се размерът на обезщетението при незаконно уволнение, като се предлага то да се изплаща за целия период, през който работникът или служителят и държавният служител е останал без работа поради незаконното уволнение. В момента обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, но за не повече от 6 месеца за работещите по трудови правоотношения и не повече от 10 месеца за работещите по служебни правоотношения.
Въвежда се регресна отговорност за изплащането на обезщетенията при незаконно уволнение за длъжностните лица, представителите на работодателите, както и на органите по назначаването, включително и в случаите, когато са загубили това си качество. По този начин според вносителите ще се повиши отговорността и ще се намалят негативните ефекти върху държавния бюджет.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище на всички заинтересовани институции и страни – Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Националния съвет за тристранно сътрудничество и социалните партньори. Получено е становище от Министерството на труда и социалната политика, което не подкрепя законопроекта и от Конфедерацията на независимите синдикати, която подкрепя законопроекта.
В хода на дискусията бе подчертано, че част от предложенията се съдържат в Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Същевременно се обърна внимание на факта, че другите предложения са обсъждани от Националния съвет за тристранно сътрудничество и не са намерили подкрепа.
След гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, „против” няма и „въздържали се” – 9 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-46, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря, госпожо Петрова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае Ивайло Тошев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Ивайло Тошев:
„ ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: с № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.; с вх. № 054-01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 12.05.2010 г. и с вх. № 054-01-46, внесен от Мая Манолова на 13.05.2010 г.
На заседание, проведено на 27.05.2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда с посочените по-горе номера и дати на внасяне.
Проектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса на труда от името на вносителя беше представен от господин Мирославов. Проектът за промени в Кодекса на труда е изготвен във връзка с необходимостта да бъдат правно регламентирани част от антикризисните мерки, приети от Министерския съвет.
Втората група промени са в режима на ползване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител. Предвиждат се промени и в други разпоредби, за да бъдат защитени интересите на работниците и служителите в случаите, когато са възпрепятствани поради поведението на работодателите да уредят законосъобразно трудовите си правоотношения и да упражнят трудовите си права, както и за да бъде усъвършенстван контролът по спазване на трудовото законодателство, осъществяван от органите на Инспекцията по труда.
Правят се изменения в Закона за държавния служител, които установяват режим на ползване и отлагане на ползването на платен годишен отпуск на държавните служители.
В изпълнение на приетите от правителството антикризисни мерки със законопроекта се предлагат промени в Преходните разпоредби на Кодекса на труда в три насоки.
Първо, съгласно § 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца.
Второ, със създадения § 3г временно, до края на 2011 г., се удължава срокът от 45 календарни дни с още 45 календарни дни в рамките на една календарна година в случаите на производствена необходимост, при които работодателят без съгласието на своите работници или служители може да им възлага временно извършването на работа в същото или в друго предприятие по чл. 120, ал. 1 от Кодекса на труда. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласието на работника или служителя.
Трето, друга от приетите антикризисни мерки за запазване на заетостта в предприятията е създаването на правна възможност работодателите да “пускат” работниците и служителите в “специфичен отпуск по икономически причини” до 60 дена. В този случай неплатеният отпуск се признава за трудов стаж. Задължителното условие, за да може работодателят да се възползва от правото да предоставя неплатения отпуск, е преди това да е въвел непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през същия период да са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Проектът за промени в Кодекса на труда, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, беше представен от госпожа Мая Манолова, която каза, че в период на криза, на растяща безработица и повсеместно обедняване на населението следва да се подпомага желанието на родителите да се върнат на работа преди навършване на 2-годишна възраст на детето. Постъпването на малкото дете в детска ясла е процес на адаптиране към нова среда и се изразява в постепенно увеличаване времето на престой. Във връзка с това се предлага да се даде възможност на единия родител да ползва преимуществата на намаленото работно време в рамките само до един месец от настаняването на детето в детска ясла и да става еднократно, в рамките до двегодишна възраст на детето.

Госпожа Мая Манолова представи и внесения от нея и група народни представители проект, който е съобразен с антикризисните мерки на правителството и със заявените в тях намерения за съкращаване на разходи в публичния сектор. Доколкото същите включват основно съкращения на държавни служители и лица, заети в администрацията, се предлагат мерки, които да гарантират законността на предстоящите уволнения и отговорността на лицата, натоварени с тяхното извършване. В съответствие с тези мотиви законопроектът предвижда промени относно чл. 225, ал. 1 – промяна на начина, по който се определя периодът, за който се дължи обезщетение от работодателя при незаконно уволнение (признато за такова от съда или работодателя). Това се отнася до ограничения размер на обезщетението, което работодателят дължи на незаконно уволнения работник или служител, а именно за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като в случаите на незаконни уволнения, нормите ще действат превантивно на работодателите да не протакат съдебните процедури. Още повече, че с въвеждането в новия Гражданскопроцесуален кодекс на бързото производство по трудови спорове, делата на две инстанции приключват до 6 месеца.
Предлага са въвеждане на регресната отговорност в чл. 227 от Кодекса на труда и чл. 104а от Закона за държавния служител. В условията на икономии и съкращаване на разходи в публичния сектор е недопустимо разходването на огромни по размер средства за изплащане на обезщетения при незаконни уволнения.
Промените предвиждат създаване на право на работодателя да предоставя отпуск срещу обезщетение при икономически причини.
В Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на труда се предлагат изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, които да гарантират запазването на осигурителните права на работниците/служителите при въвеждане на непълно работно време – по § 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда, и за времето на неплатен отпуск – по § 3г от Преходните разпоредби на Кодекса на труда.
По внесените законопроекти се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Христо Бисеров, Искра Фидосова, Четин Казак, Мая Манолова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров и Юлиана Колева.
Постави се принципният въпрос за изключително големите санкции по чл. 414 при неспазване на трудовото законодателство, които не са предмет на разглеждания законопроект. Глобите в административно-наказателните разпоредби са от 10 000 до 15 000 и от 20 000 до 30 000, които не са адекватни, когато се отнася до работодатели с по-ограничени икономически възможности, в които има по двама или трима работници и има незначителни пропуски.
Изказа се принципна подкрепа за идеите, предложени от госпожа Масларова, но се изказаха съображения от юридическо естество относно ранга на акта, в който въпросът с намаленото работно време на родител, чието дете е в ясли до две години, следва да бъде предмет на уредба в Кодекса на труда. Тази категория обществени отношения по-скоро следва да бъде предмет на колективните трудови договори.
В предлаганите от госпожа Мая Манолова промени се предвижда при незаконно уволнение работникът или служителят да има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, до влизане в сила на съдебното решение и имайки предвид бавността на съдебните дела, включително и трудовите, макар и да има ред, който е специален и различен за тях в Гражданскопроцесуалния кодекс, пак е повече от 6 месеца, а може би и до година стига, се поставя въпросът каква вина има работодателят, за да плаща такова допълнително обезщетение на уволнените работници и служители, още повече че той вече е изплатил на уволнения полагащите се според Кодекса на труда обезщетения.
Друга предложена мярка е даването на неплатен отпуск за престой, като за времето на отпуска по ал. 1 на работника се изплаща обезщетение в размер на една втора от уговорените в индивидуалния трудов договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и пълно работно време. Предвижда се заплащане на възнаграждение за нещо, което не се дължи, а по отношение на § 1 – нещо, което не зависи от работодателя, проблем в съдебната система трябва да води до задължение за плащане на такива обезщетения от работодателя.
Като приоритетна тема в дискусията се очерта проблемът за ползването на неизползваните отпуски. По този проблем дискусията се поляризира на две тези – едната в по-гъвкаво отношение към неизползваните отпуски, поради обстоятелството, че това се дължи и на неосигуряване да се ползват поради необходимост на работодателя от определена категория работници и служители, а от друга страна, неизползваните отпуски би било възможност при масови уволнения това да бъде осигурен социален минимум за издръжка на останалите без работа.
Обърна се внимание върху принципния въпрос за същността и съдържанието на субективното право на всеки работник и служител да ползва отпуск, който е възможност за възстановяване и една от големите придобивки на трудовото законодателство.
Постави се концептуалният проблем за баланса в защитата, който осигурява Кодексът на труда, на интересите на работниците и работодателите, като се посочи, че от 1985 г. съществува политика в трудовото законодателство на дисбаланс, който е в полза на работниците и в ущърб на работодателите.
От страна на Министерството на труда и социалната политика господин Мирославов изрази принципна подкрепа за идеята на проекта на госпожа Масларова, но изрази мнение, че това би било предмет на уредба на колективните трудови договори. Той изрази отрицателното становище на министерството по отношение на проекта на госпожа Манолова и група народни представители поради принципното положение, че тези въпроси не са обсъждани в Съвета за тристранно сътрудничество и правителството не може да си позволи да наруши консенсуса, с който са направени настоящите промени в Кодекса на труда.
Министерството на труда и социалната политика бе направило предложение за промени в чл. 220 за обезщетението при незаконно уволнение, но винаги поддържа тази практика от 10-ина години, че всички промени, които се правят в Кодекса на труда, трябва да се направят или при пълен консенсус със синдикати и работодатели, или поне при плътно сближаване на позициите, докато при това предложение работодателите категорично се възпротивиха.
Относно регресна отговорност, изрази становище, че по-добре е директна отговорност. Такава директна отговорност има в чл. 206, ал. 2 от действащия Кодекс на труда.
От името на работодателите се изказа госпожа Румяна Георгиева – парламентарен секретар на КРИБ, и каза, че са представили писмено становище, в което са изложили подробно аргументи, че не подкрепят законопроекта на госпожа Манолова, тъй като част от тях са обсъждани в Съвета за тристранно сътрудничество и не са получили подкрепа, а друга част се съдържат в правителствения проект.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси:
- с 11 гласа „за”, 1 „против” и 4 „въздържали се” прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вх. № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 12 май 2010 г.;
- с 5 гласа „за”, 3 „против” и 6 „въздържали се” не прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вх. № 054-01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев;
- с 5 гласа „за”, 8 „против” и 2 „въздържали се” не прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вх. № 054-01-46, внесен от Мая Манолова на 13 май 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря, господин Тошев.
От името на вносителите?
Госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвършено кратка, тъй като в докладите на комисиите надълго и нашироко се обясни замисълът на промените в Кодекса на труда, които ние представяме с моя колега Драгомир Стойнев. Касае се за една правна норма, с която да се даде възможност в рамките на до един месец родители, които имат деца до 2-годишна възраст, при настаняването на децата в детска ясла да ползват възможността за намалено работно време. Мотивите за това дойдоха от майки, които споделиха, че работодателите в никакъв случай не се съгласяват под никаква форма, дори и със записаните в Кодекса на труда текстове, когато детето отиде в детска ясла, те да излизат по-рано да го вземат, или да отиват по-късно, защото децата все пак имат най-малко едномесечен срок за адаптиране. Става въпрос за деца между една и две години, става въпрос за родители, които са осигурени и които се връщат на работа. Става въпрос за един жест в един период на криза, когато това е една деликатна материя. Аз искам да споделя с Вас, че тази промяна в Кодекса на труда в никакъв случай не иска пари. Тази промяна не иска абсолютно нищо, иска едно разбиране към младите хора и младите семейства в рамките, пак казвам, до един месец след настаняването на детето в детска ясла за неговото адаптиране.
Колеги, преди малко чух – няколко пъти бе споменато, че това може да се реши чрез колективното трудово договаряне. Нека да бъдем съвършено откровени – много трудно се правят такива договорки в колективния трудов договор. Още повече да сме наясно – в колко частни фирми в момента, в период на криза, когато една жена има малко дете, може да си ползва всички предимства и да не прави всичко възможно, за да си съхрани работното място, понякога за сметка на рожбата, която е сравнително крехка, в съвсем ранна детска възраст?!
Тук не беше казано, може би съвършено съзнателно, но Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя това предложение. Конфедерацията на работодателите в България също подкрепя това предложение. Има изпратено официално писмо до комисията. Те приемат такова предложение. Колеги, няма нищо страшно, ако въведем такава допълнителна норма, която да е разпоредителна, а не пожелателна, която да бъде в полза на младите семейства и най-вече на децата в ранна детска възраст.
Настоятелно Ви моля: помислете от гледна точка на родители, от гледна точка на евентуални баби и дядовци, които трябва да се включат, защото гледат при всички случаи децата да отидат в детска ясла. Влязат ли там, има период, който действително е труден за адаптиране на децата. Нека да дадем шанс на родителите да са спокойни в този период и да имат възможността за намалено работно време.
Това искам да кажа. Не искам да налагам позиция в никакъв случай, но нека погледнем с очите на хора с отношение, бих казала и към демографските проблеми на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : За становище има думата министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с повдигнатия въпрос преди малко искам да направя едно пояснение, което беше гледано в Комисията по труда и социалната политика.
Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба от Министерския съвет. С чл. 4 от тази наредба е установено, че право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват изрично определени работи през не по-малко от половината от установената от Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. От горните законови текстове следва, че правото на работниците и на служителите за намалено работно време произтича от специфичния характер на работата, която извършват, и ползването му няма социално предназначение.
Бихме искали да припомним, че при постъпване на детето в детска ясла родителите имат възможност на основание чл. 138 от Кодекса на труда да уговарят в трудовия договор работа за част от законово установеното работно време – непълно работно време. В тези случаи страните по него определят разпределението на работното време и биха могли да го разпределят по начин, гарантиращ адаптирането на детето в новата среда чрез увеличаване на времето на престой. Тоест тази норма съществува в Кодекса на труда и синдикатите и работодателите на ниво предприятие (ако няма синдикати в предприятието, това са представители на работниците и служителите) могат да договарят с работодателя в предприятието тези конкретни случаи.
Освен това в браншовите колективни трудови договори между синдикатите и работодателите има норми, които позволяват допълнителни придобивки за работниците и служителите, включително и за тези специфични групи. Така че, характерът на предложението съществува в Кодекса на труда, а допълнително е регламентирано и чрез браншовите колективни трудови договори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря на министър Младенов.
От името на вносителите отношение ще вземе госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предложеният от мен и от колегите от Коалиция за България законопроект е свързан с презентираните тъй наречени антикризисни мерки на правителството, основно перо от които е идеята за съкращаване на разходи в публичния сектор. Това е обяснимо предвид дупката в бюджета, която наблюдаваме от началото на тази година и предвид факта, че едно сравнение между разходите в първото тримесечие по отношение на първото тримесечие за 2009 г. показва, че същите са нараснали с 22% или с 960 млн. лв. Безспорно е, че разходите трябва да се съкращават, но дали това да бъде за сметка на пенсионерите и на социално слабите е друга тема. Управляващите обаче бягат от този дебат.
Както е промоцирано правителственото предложение, ще се правят 20-процентни съкращения на разходите в публичния сектор във всяко от министерствата, във всяка от сферите на дейност, което преведено на нормален човешки език означава съкращаване на първо място на хора, съкращаване на администрация. Дали обаче уволненията, които се правят от началото на този мандат, са законни и каква е тяхната цена за републиканския бюджет? Това е нашето притеснение, което ни накара да внесем този законопроект. Става дума за следното.
В случаите, в които един ръководител – министър, шеф на агенция или директор на дирекция извърши незаконни уволнения, ако служителите бъдат възстановени на работа и държавата се ангажира да плаща колосални обезщетения, то в плащането на тези обезщетения да участва и лицето, извършило тези незаконни уволнения. Мисля, че това ще бъде изключително сериозна антикризисна мярка, ако управляващите подкрепят този законопроект.
За какво става дума в цифри? Предполагам знаете, че според Закона за държавния служител при незаконно уволнение на един държавен служител държавата му дължи десет брутни работни заплати плюс всички обезщетения за неползвани отпуски и други пропуснати ползи. Това означава, че всеки незаконно уволнен държавен служител, който се връща на работа, струва на държавния бюджет около 15 хил. лв. плюс социалното осигуряване. Сметнете какво ще струват незаконните уволнения във всички публични сектори, които предстои да се случат след старта на тези антикризисни мерки! Затова резонната, нормалната политика би била тези, които вършат незаконни уволнения, да се бръкнат в собствения си джоб и с част от собствените си средства за работна заплата да заплатят обезщетенията, които ще бъде принудена да плаща държавата.
Второто ни предложение е свързано със защитата на работниците, които предвид практиката на правителството на ГЕРБ се очаква да бъдат уволнени незаконно и да търпят ред вреди в резултат на тези антикризисни мерки, които в момента предлага правителството, а именно – те да бъдат обезвреждани за целия период, през който остават без работа в резултат на незаконно уволнение. Не е задължително този срок да бъде по-дълъг от шест месеца, както е предвидено в Кодекса на труда, или десет месеца – както е предвидено в Закона за държавния служител. Предвид промените в Гражданския процесуален кодекс справката, която направих за продължителността на трудовите дела, показва, че много голяма част от тях в рамките на шест месеца приключват на две съдебни инстанции. Така е и по Закона за държавния служител – в рамките на 10-месечен срок е възможно да приключат съдебни производства за незаконно уволнени държавни служители.
Тази мярка ще дисциплинира ръководителите – министри, шефове на агенции, които незаконно уволняват. Когато извършват незаконно уволнение, да си възстановят своевременно незаконно уволнения работник или служител и по този начин да спестят средства на държавата.
С известно неудобство ще споделя с Вас, че тази идея не е моя. Ние не сме авторите на това предложение. Това е идея на господин Тотю Младенов в качеството му на социален министър, даже не на синдикален деец, която той лансира в началото на своето министерстване, идея, която беше подкрепена от синдикатите, която беше подкрепена публично. Очевидно на министър Младенов не му стигнаха сили, кураж или убедителност да убеди своите колеги министри в целесъобразността на това предложение. И макар то да стигна с предишните промени на Кодекса на труда до заседание на Министерския съвет, неизвестно защо там не получи необходимата подкрепа.
Не знам дали другите министри ще подкрепят това наше предложение, но аз лично се надявам, че господин Младенов поне тук в залата ще подкрепи тази идея, която всъщност е негова, но облечена в законопроект от депутатите от левицата. Третият кръг от предложения, които правим в нашия законопроект, е свързан с подкрепа за фирмите и работниците, когато фирмите са в затруднено положение, а именно възможностите да се предоставя тъй нареченият отпуск по икономически причини – когато една фирма е застрашена от фалит, за да не приключва своята дейност, да има гъвкавата възможност да даде на своите квалифицирани работници неплатен отпуск, по време на който да бъдат защитени работниците, да се плаща обезщетение в рамките на половината от дължимото трудово възнаграждение. По този начин ще бъде защитен и бизнесът от ефектите на кризата, ще бъдат защитени и работниците, които много често остават без работа.
Аз мисля, че в тази си част нашият законопроект, който е подобен на правителствения, дава едно по-добро решение, защото ясно регламентира случаите, в които един работодател може да прибегне към предоставянето на такъв отпуск по икономически причини, докато в правителствения законопроект преценката е твърде субективна.
Едно предложение, което е общо – и на нашия законопроект, и на правителството, а именно да предпази работниците от злоупотреби от страна на работодателите тогава, когато същите са се възползвали от някои от гъвкавите форми в условията на криза или за непълно работно време, или за отпуск по икономически причини да заплащат всъщност на работниците целият обем на дължимите обезщетения, евентуално при пенсиониране и при други изчислявания на социални плащания за база да се взема пълния размер на работната заплата, а не намаленото възнаграждение, което са получавали в някоя от тези гъвкави форми.
Предполагам, че тези от вас, които си направиха труда да слушат моето представяне, ще подкрепят този законопроект, защото наистина той е в унисон с идеята на правителството да се пести и включва в кръга на тези, които ще пестят, не само хората с ниски доходи, а и министрите, и шефовете на агенции, защото най малкото те трябва да дават личен пример с икономисването на публични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря на госпожа Манолова.
Министър Тотю Младенов има думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати! Уважаема госпожо Манолова, Вие доста умело смесвате две неща в едно, бих казал, но аз искам да ги разгранича.
Първо, за бързото производство на решаването на трудовите дела. От това имат интерес както работодателите, така и работниците и служителите. Аз мисля, че вече с административните съдилища в България този срок, в който трябва да се произнесе съда дали самото уволнение е правомерно или не, това вече е факт, това го потвърдихте и Вие.
Що се отнася до това кой трябва да търпи санкцията при неправомерно уволнение, когато има решение на съда. Естествено, че работодателят. За това не е необходимо да има допълнителен текст в Кодекса на труда, защото има контролни институции в България – това са Сметната палата и Държавен финансов контрол. Когато те установят, че даден работодател на държавна институция не си е изпълнил ангажимента както трябва и е причинил финансови вреди, те имат възможност да го санкционират. По тези въпроси е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС):Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, три са законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда – предмет на днешната дискусия.
Нашата парламентарната група ще подкрепи и трите законопроекта, което в никакъв случай не означава, че нямаме бележки и към трите законопроекта.
Първият, по реда на тяхното внасяне, е законопроекта с вносители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Те предлагат в чл. 137 да се създаде нова ал. 4, която да даде право на намалено работно време - еднократно, в рамките на един месец от настаняването, един от родителите да има право на намалено работно време, когато детето е настанено в детска ясла.
На практика Министерството на труда и социалната политика и в становищата, които са представени в комисията, заявява, че този въпрос се решава в рамките на чл. 138, но в него има един текст, който казва: „страните по трудовия договор могат да уговорят за част от работното време непълно работно време”.
Вносителите казват: „може да договорят”, но може и да не договорят. Това е една от възможните хипотези.
Аз не смятам, че този текст може да създаде допълнителни проблеми на Кодекса на труда, още повече че той няма никакви фискални измерения, няма никаква потребност от допълнителен финансов ресурс, така че не виждам защо този проект не трябва да бъде подкрепен.
Следващият проект е този с вносител Министерският съвет. Един от важните въпроси, които се решават на базата на консенсуса между социалните партньори. Вие знаете, че е извървян доста сложен и дълъг път докато се стигне до това решение – за решаването на проблема с така наречения платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск е натрупан до 2010 г. по различни причини. Аз не искам да се спирам на тези причини. Като че ли вина затова имат всички институции в България. Вина за това имат както работодателя, така и работници и служители.
Аз мисля, че най-малкият проблем в решаването на този казус е досега действащият текст в Кодекса на труда, защото той дава възможности този отпуск да се ползва в рамките на годината, а при неотложни причини да се ползва и до месец юни на следващата година, но така или иначе това не е изпълнявано през годините. Пак повтарям, вина затова имаме всички, така че начинът, по който се предлага сега да бъде решен този казус, е приемлив, независимо от това, че все пак има опция част от този платен годишен отпуск дори и след края на 2011 г. да не се ползва, което може и да предизвика дела в европейски съдилища. Аз смятам, че дотогава социалните партньори ще намерят оптималният вариант за решаването на този проблем, за да не се стига до тези крайности.
Следващият въпрос, който е важно да се отбележи, е че се запазва действащия текст в Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работници и служители да имат право на парично обезщетение. Разбира се, че тази мярка ще влезе след 1 януари 2012г., така както е посочено в Преходните и заключителни разпоредби, за да може, ако има прекратяване на трудовите договори до 1 януари 2012 г., работници и служители да могат да се възползват от правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
На следващо място, един много интерес текст, който решава един казус от практиката. Знаете, че има недобросъвестни работодатели, които зарязват предприятието и тръгват нанякъде, без да оформят трудовите книжки, без да закрият предприятието по съответния ред. Това създава проблеми на работници и служители с ползването на техните права по Кодекса на труда, по Кодекса за социално осигуряване. Нямат възможност, като не са им оформени трудовите книжки, като не им е прекратен трудовият договор, не могат да се регистрират в бюрата по труда, съответно не могат да ползват обезщетение, не могат да ползват правата по Кодекса на труда и така нататък – нещо, което създава сериозни проблеми.
Затова предложеното решение, когато работникът и служителят не може да подаде писмено заявление за прекратяване на трудовия договор поради това, че работодателят не може да бъде намерен, е заявлението да се подава в Инспекцията по труда по мястото на регистрация на съответната фирма. Когато след проверка на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Главна инспекция по труда се установи, че предприятието действително е прекратило своята дейност, служебно Инспекцията по труда е институцията, която оформя със съответните документи трудовата книжка и прекратява трудовия договор, след което следва ползването на правата. Мисля, че това е едно добро решение на тези, за съжаление, не редки казуси през последните месеци и години.
В преходните и заключителни разпоредби следва система от норми, които са с временно действие до края на тази година – от 1 януари до 31 декември 2010 г. Периодът за който се въвежда непълно работно време може да бъде удължен с още три месеца. Вие знаете, че в действащия текст, ако не се лъжа, на чл. 138 има възможност сега за ползване на три месеца неплатен отпуск – на непълно работно време, извинете. Сега се предлага този срок да бъде удължен с още три месеца. Става въпрос да се даде възможност на работодателите да ползват гъвкави форми на работно време, за да запазят квалифицираните си работници. След като преодолеят проблемите, които ги имат с производството, да могат да ги възстановят обратно на работа. Смятам, че това е една добра мярка. Министерството на труда и социалната политика, според мен, правилно залага едно предварително условие – може да бъде удължен с още три месеца при условие, че работодателите са ползвали всички мерки за запазване на заетостта, както с пари от държавния бюджет, така и с пари от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Мисля, че това е едно коректно допълнение.
Още една мярка, която се въвежда във връзка с гъвкавите форми на заетост. До 31 декември 2010 г. при намаляване на обема на работа работодателят може да предостави, забележете, без съгласие на работници и служители, неплатен отпуск до 60 работни дни, това са три месеца. Става въпрос за мярка, която е до края на 2010 г. Разбира се, и тук са посочени условията: предварително работници и служители да са минали периода на непълно работно време, да са се възползвали от възможностите за финансиране на пазара на труда с пари от бюджета, и с пари от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Всички тези предложения в Проекта на Министерски съвет могат да бъдат подкрепени и затова нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект.
Последен по реда на внасяне е законопроектът, който е внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители. В мотивите е казано, че този законопроект има за цел да гарантира законността на предстоящите уволнения във връзка със съкращенията в бюджетната сфера. И на второ място – да даде възможност на работодателите отново, както е в предния законопроект, да въведат гъвкави форми на работно време, от гледна точка на запазване на възможностите за връщане на пазара на труда на предимно квалифицираните работници и служители.
Първата мярка, която се предлага тук, която не съществува в проекта на Министерски съвет, е при незаконно уволнение работници и служители да имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа до влизане в сила на съдебното решение. Тук има доста спорни моменти, защото във връзка с казуса за протакането на делата, които са свързани с незаконни уволнения, миналата година бяха направени промени в ГПК. Вече е налице един нов процесуален ред за решаване на трудовите спорове. Практиката показва, че те вече се решават на две инстанции възможно най-бързо. Сега тук се търси една друга възможност, по-скоро като дисциплиниращ ефект, за да може и работодатели, и работници, и служители да се възползват от елемента коректност, за да може да се реши по най-бързия начин този трудовоправен спор.
Остава впечатлението, че действаме на принципа на махалото. Ако досега работниците и служителите във връзка с ограничението от 6 месеца, работодателите, извинявайте, имаха интерес да протакат тези трудови дела, сега може да се стигне до обратния вариант. Затова трябва да се намери едно балансирано решение във връзка с това предложение.
Така наречената регресна отговорност. Персонифицирането на отговорността във връзка с незаконните уволнения е един друг интересен подход. Виждам, че той не се подкрепя от Министерството на труда и социалната политика, но според мен отговаря. Мисля, че има доста сериозни основания в това, защото отговорността на тези, които се занимават с прекратяването на трудовите правоотношения, с уволненията и т.н. ще бъде по-голяма, и по този начин ще бъде спестен достатъчно сериозен ресурс на държавата, когато става въпрос за незаконни уволнения.
Следващото предложение, от 1 януари до 31 декември – това е разликата с правителствения проект – тук се предлага един неплатен отпуск по обективни причини, при положение че работата в съответното предприятие спира за повече от 15 дни. След консултация със синдикални организации и с организации на работници и служители, работодателят има право да предостави на работниците неплатен отпуск не повече от три месеца годишно. За времето на отпуска, това е различно от правителствения проект, се предлага обезщетение в рамките на половината от уговореното в индивидуалния трудов договор.
Следващо предложение. В Кодекса за социално осигуряване се предлагат промени за зачитане на осигурителния стаж без осигурителни вноски. Преди малко казах на госпожа Манолова, след като се прави такова предложение, коректно е да се направи предложение и за здравните осигуровки. За съжаление, такова предложение няма.
Последното с което завършвам. За времето до края на 2010 г. се предлага – когато работници и служители са в неплатен отпуск или в намалено работно време, да имат право на осигурителен стаж без внасяне на осигурителни вноски. Тоест, дават се права на работници и служители без срещу това да има осигурителни вноски. Необезпечените права винаги водят до увеличаване на дефицита в Националния осигурителен институт и е добре, когато коментираме всички тези дефицити в системата на осигуряването, да имаме предвид когато правим такива предложения, че не трябва в никакъв случай да има права без съответните осигурителни вноски, какъвто е случая. Разбирам, че става въпрос за много кратко време и вероятно за много малко случаи, но принципът трябва да бъде: за да има права, трябва да има преди това осигурителни вноски. За съжаление тук виждаме една асиметрия, едно несъответствие. Между първо и второ четене вероятно ще направим предложение. Защото, когато става въпрос държавата да плаща осигурителни вноски, тя дарява стажа, но когато става въпрос за здравни вноски казва на работодателя : ти ще си платиш здравните вноски. Според мен, това е различен стил и различен аршин. Трябва да помислим или да има минимални осигурителни вноски, тук вече въпросът е – кой трябва да ги плаща за това време, или здравните вноски също трябва да бъдат поети за сметка на държавния бюджет.
Това са бележките. Пак повтарям, ние ще подкрепим и трите предложени проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря, господин Адемов.
Процедура.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, от името на нашата парламентарна група искам да заявя, че ще се ползваме от възможността за удължаване на времето, което има групата за участие в този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря.
Моля, народни представители, които желаят да се изкажат.
Госпожа Светлана Ангелова има думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На нашето внимание имаме да разглеждаме три законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Ще започна с първия законопроект на Министерския съвет. Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи този законопроект безрезервно, тъй като направените промени са внесени, разгледани, обсъдени и приети с консенсус в Националния съвет за тристранно сътрудничество от социалните партньори. Тези промени са част и от антикризисните мерки, които прие правителството.
По отношение на втория законопроект на госпожа Емилия Масларова и господин Драгомир Стойнев, аз го казах и на Комисията по труда и социалната политика, има съществено разминаване между текста на вносителите и мотивите към законопроекта. За какво става въпрос? В текста на вносителите никъде не е посочено, че става въпрос за деца до 2-годишна възраст. В мотивите изрично на няколко пъти е написано, че ползването на намалено работно време може да става еднократно, в рамките до 2-годишна възраст на детето. В самия текст е написано „чието дете е настанено в детска ясла”. Децата, които са настанени в детска ясла са от десет месеца до 3-годишна възраст. Никъде не става въпрос, че от тази преференция могат да се възползват само тези родители, чиито деца за първи път постъпват в детска ясла и са до 2-годишна възраст. Аз знам каква е била презумпцията на вносителите, защо точно държат децата да бъдат до 2-годишна възраст. Няма нищо лошо в това, но нека преди да се внася нещо да се огледат много добре текстовете.
Второ, аз съм на мнение, че не е място на тази разпоредба в чл. 137 от Кодекса на труда и е по-добре това да бъде уредено в колективните трудови договори.
По отношение на третия законопроект на госпожа Мая Манолова и група народни представители ще кажа, че в 50% от предложенията се препокриват със законопроекта на Министерския съвет, но има някои съществени различия и нови предложения. Не подкрепяме текста на вносителя по § 1.
По отношение на премахване срока за изплащане на обезщетение при незаконно уволнение. Ако се приеме тезата на вносителя, че премахването на този срок ще действа превантивно на работодателите и те няма да протакат съдебните процедури има опасност да отидем на другата страна, а именно, каква е гаранцията, че един работник или служител, който е уволнен и е останал без работа няма да има интерес да си стои вкъщи, да протака делата, да представя болнични, знаейки, че той рано или късно ще си получи обезщетението за незаконно уволнение за всички тези дни, през които е стоял вкъщи, до влизане в сила на съдебното решение.
Второ, действително с промените в ГПК е въведено бързо производство по трудовите спорове, но все още практиката показва, че тези трудови спорове не могат да приключат в рамките на шестмесечния срок. Най-често практиката е, че те приключват между шест и дванадесет месеца. В случая, ако премахнем срока за изплащане на обезщетение, каква вина има работодателят, че трябва да плаща по-дълъг период?
Също така не можем да подкрепим и предложението по § 2 по отношение въвеждането на така наречената регресна отговорност по чл. 227 от Кодекса на труда и чл. 104 от Закона за държавния служител. Въпросът за отговорността за вреди, причинени от ръководителя, е намерил разрешение в Кодекса на труда в чл. 206, ал. 2. Записано е: „В размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение”. При това положение не е необходимо изрично да се урежда в Кодекса на труда отговорност на длъжностни лица за изплащане на обезщетения за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1.
Не подкрепяме текста на вносителя и по отношение на § 3. Така представения от вносителя текст съществено се различава от договореното със социалните партньори. Първо, по отношение срока на действие на нормата. В законопроекта на Министерския съвет също има подобно предложение, а именно при намален обем на работа работодателят да може да въведе във фирмата до 60 работни дни неплатен отпуск. Тази норма е съгласувана със социалните партньори да действа до края на 2010 г.
Това, което предлага госпожа Мая Манолова в своя законопроект е, при престой повече от 15 работни дни работодателят да може да въведе неплатен отпуск за престой, като продължителността на този неплатен отпуск може да бъде до три месеца годишно за периода до края на 2011 г. Пак искам да кажа, този срок – с още една година, въобще не е уговорен със социалните партньори.
В законопроекта на госпожа Манолова се внася съвсем нов момент, който също не е съгласуван със социалните партньори. За периода, през който работникът е бил в неплатен отпуск, да се изплаща обезщетение в размер на половината от договореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения със случаен характер. Това предложение, госпожо Манолова, противоречи на всякаква логика. Не може, хем да си в неплатен отпуск, хем да получаваш някакви обезщетения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Реплики?
Мая Манолова – реплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаема колега от ГЕРБ, зададохте доста интересни въпроси, отговорът на които за всеки български гражданин е ясен. Това, че Вие си ги задавате и не можете да си отговорите е едно доказателство, по принцип, за начина на мислене в ГЕРБ, а именно че макар да проповядвате спазването на законите, това не е приоритет за Вас. Как иначе мога да си обясня Вашия въпрос, каква е вината на работодателя, който незаконно е уволнил един работник, че би бил длъжен да му плаща за целия срок, през който работникът е останал без работа при незаконно уволнение. Ами отговорът е много прост. Вината на този работодател е, че не е спазил закона и е уволнил български гражданин, негов служител, като не е спазвал законовите изисквания за това. Нещо повече, той би следвало да бъде санкциониран. Защо аз или българските граждани да плащаме обезщетения за виновното действие на ред работодатели, министри, шефове на агенции и шефове на дирекции, които си позволяват да газят закона, да уволняват незаконно и след това, когато съдът им върне съответните служители ние всички да плащаме обезщетения? Ами обезщетението на един законно уволнен държавен служител е в рамките на 15 хил. лв. Тъй като Вие предполагам няма да приемете този законопроект Ви обещавам, че след няколко месеца, когато съдът започне да връща незаконно уволнени ще направя питания към всичките министри, всеки един от тях да каже: какво струва на държавата и на българския данъкоплатец неспазването на закона от страна на управляващите в неговия ресор? Колко обезщетения ще бъдат платени във всяко едно министерство? Какви са тези антикризисни мерки, в които ние режем разходи, режем от пенсиите на пенсионерите, от заплатите на работниците, от парите на хората за здраве и в същото време даваме възможност да се шири абсолютен управленски произвол и да се нарушават законите. Обяснявам Ви, това е смисълът на тази мярка. И като сте почнали да четете Кодекса на труда го прочетете целия и не спирайте до чл. 206. Тъй като в чл. 227 има изчерпателно изброяване, в кои от случаите работодателите отговарят за своите незаконни действия и за обезщетенията, които дължи тяхното ведомство и учреждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Времето, госпожо Манолова, 30 секунди над репликата.
Мая Манолова: Естествено, че трябва да се направи корекция. Да Ви питам колко са случаите, в които някой министър се е бръкнал в джоба, за да плати обезщетенията на незаконно уволнените, които са върнати от съда. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Похвално е, колеги от ГЕРБ, че сте в залата, но също така, ако не ви се слуша – не слушайте, но не пречете на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, аз бях съвсем ясна в моето изказване. Вие или не ме чухте, или по-скоро не искате да ме чуете, обладани от мисълта, че това, което предлагате Вие, винаги е най-добро и най-хубаво. След като предложенията за промени в Кодекса на труда по отношение отпадане срока за изплащане на обезщетения при незаконно уволнение и така наречената регресна отговорност, които Вие предлагате са толкова хубави и толкова добри, защо не ги внесохте в предишното Народно събрание, когато бяхте народен представител, и щяхте да имате подкрепа от мнозинството и Министерство на труда и социалната политика? А отговорът е ясен и всички колеги го знаят: защото тогава, по ваше време, тези текстове нямаше да бъдат угодни за Вас. (Реплики от народния представител Мая Манолова.) Защото тогава нямаше да бъдат угодни за вашите директори на агенции, на дирекции, които масово уволняваха невинни специалисти (викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”и ръкопляскания), за да се освободят места, на които да бъдат назначени лица от квотата 3:5:8. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Има ли други желаещи за изказвания?
Госпожо Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбрах от възгласите от залата, че дебатът вече е дотегнал. Сигурно е така, сигурно сме уморени в края на работния ден, но все пак коментираме трудовата конституция на България и си мисля, че си заслужава да се вслушваме, когато говорим за нея, и то не заради различни нападки един към друг, а за да можем да си кажем позициите.
Най-напред искам да кажа на колегите, че действително ми се струва, че е правилно решението по някакъв начин да сложим ред за използване на отпуските и в никакъв случай да не допускаме да се натрупват повече отпуски, отколкото е необходимо, а те да се използват в рамките на календарната година. Защото те са дадени за възстановяване на силите и способността за полагане на по-адекватен труд на работещите. Аз обаче се съмнявам, че до края на 2011 г. това ще може да се извърши, особено в държавния сектор. И тук, пред министъра на труда и социалната политика искам да кажа, тъй като все пак той беше шеф на Главна инспекция по труда, че точно в държавната администрация Главната инспекция по труда не влиза и се притеснявам, че там може да има някакви притеснения и не могат да се изпълнят правомерно тези изисквания.
Другото нещо, което аз казах и в заседание на комисията, е, че не виждам логиката в средата на 2010 г. ние да лишаваме от представително облекло държавната администрация, тъй като тези средства се изплащат още в самото начало на годината. Много от тези облекла се шият от български производители и се притеснявам не това, че министърът на финансите ще започне със задна дата или ще удържи тези средства от парите на съответните институции, а от това, че ние в посока на антикризисни мерки не се съобразяваме, че трябва да правим понякога и политика на протекционизъм към нашето производство, към нашите работни места. Ние с Вас спокойно бихме могли да наложим, примерно, сега от 15 септември всички ученици от 1 до 12 клас да имат униформа, тя да се произвежда предимно от български производители. Това са над 1 млн. 200 – 1 млн. 300 хил. деца - ученици, което означава, че ние ще подсилим съответно леката промишленост, кожухарската промишленост, текстилната промишленост и т.н. Това ще даде глътка въздух на част от хората, които биха излезли на пазара на труда от тези производствени сектори.
На госпожа Ангелова искам да кажа: госпожо Ангелова, сигурно сте права, приемам, че сте права относно недостатъчно прецизния текст, който е поставен в нашия законопроект. Но искам да Ви напомня, тъй като след няколко дни или още утре ще гледаме Закона за държавния служител, че в комисията ние гледахме текст, който е внесен, а на самата комисия Вие правихте поправките и казахте, че - това вече сме го решили, другото сме го решили, и ние го приехме. Приехме го, защото то е разумно.
Ако Вие считате, че нашето предложение е разумно и че „може” е равно на „задължава се работодателят”, аз приемам, че сте прави. Но в противен случай, едно е пожелателен текст в закон, съвършено друго е разпоредителният текст в закон.
Не ни прехвърляйте непрекъснато към колективното трудово договаряне. В момента сме в криза – не винаги в колективния трудов договор може да се изпипа абсолютно всичко. Аз много добре познавам трудовото законодателство и знам, че някъде може, но някъде не може. Някъде синдикатите и работодателите или работническите колективи и съвети са силни, но някъде - въобще липсват. Нека бъдем достатъчно честни и откровени тук, в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря, госпожо Манолова.
Емилия Масларова: Не съм Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Извинявайте - Масларова.
Заповядайте за процедура, господин Вълков.
Иван Вълков (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за промяна в дневния ред като следваща точка да разгледаме точка девета, която гласи: Проект за решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията с вносители Иван Вълков и група народни представители и Проект за решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията с вносител Ваньо Шарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Това е в рамките на днешното пленарно заседание.
Иван Вълков: Това е в рамките на днешното заседание.
Като втора точка предлагам удължаване на работното време до приключване на разглежданата точка в момента – точка шеста, и до приключване и гласуване на точка девета, предложена от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Обратно процедурно предложение – заповядайте, господин Такоров.
(Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
Въпроси от място, извън дневния ред и точката, по която е дадена думата, считам, че не е коректно да бъдат задавани.
Господин Такоров – обратно становище.
Румен Такоров (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз правя обратно процедурно предложение, защото точката, която искате да вкараме днес, вчера в заседание на комисията се разисква близо един час от членовете й.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Четиридесет минути. (Реплики от ГЕРБ.)
Румен Такоров: Удължаване на заседанието за този важен проблем, който има - ако днешното заседание продължи по този дневен ред, то ще свърши някъде около 16 часа минимум.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Точно така.
Румен Такоров: А какво правим с комисиите, господин Велчев - насрочените комисии, има заседание на Комисията по околната среда и водите, Комисията по транспорт!
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Ще направите извънредно заседание.
Румен Такоров: Аз знам, че Вие можете и денонощно да работите тук – вече го доказахте с гласуването на бюджета. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Но въпреки всичко аз искам да заявя, че не съм съгласен с така предложения дневен ред, защото на практика ще се смачка дебатът като цяло. Защо? Вие знаете със закона, който приехме, на практика вие доказвате, че уволненията, които се направиха, са чисто политически - с намаляването от девет на пет.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Нали сте за процедура?
Румен Такоров: Аз говоря по процедурата, не ме прекъсвайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Две минути имам да приказвам каквото поискам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Господин Такоров, извън темата говорите. Разбрахме какво е становището.
Румен Такоров: Може да сте разбрали, но аз искам още да поясня на колегите. (Смях и оживление в ГЕРБ: „На неразбралите”.) Ще ме оставите ли да говоря?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето изтече!
Румен Такоров: Кое време изтече, моето не е изтекло?
Госпожо председател, искам да Ви кажа, че не можете да подложите на гласуване предложението, защото вече стана 14,00 ч. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Погледнете часовника там! (Часовникът показва 13,59 ч. Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време и точката, която следва, да приключим в рамките на днешния пленарен ден.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 7, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Мая Манолова (КБ, от място): Нямаше такова предложение за удължаване, имаше предложение за размяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Има ли желаещи за изказвания по обсъжданите законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда?
Госпожо Манолова, заповядайте. (Реплики от ГЕРБ.) Тя взе думата като вносител, а сега има право на изказване по същество. Освен това имаше и реплика, но не е ползвала по същество правото си за изказване.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, разбирам вашето нетърпение да пристъпите към следващата подмяна на членове на регулаторен орган. Всъщност, разбрахме, че това е и целта на вашето присъствие в залата към 14,00 ч., защото напоследък не сте много постоянни в своето участие в пленарни заседания.
Начинът, по който неглижирате въпроси, изключително важни за българските граждани и част от широко обявените антикризисни мерки на правителството, е просто скандален.
Ако трябва да съизмерваме какви са последствията от законопроектите, които се приемат – този, който се обсъжда в момента, и тоталната ви липса на интерес към него, и нетърпението да направите поредната смяна, това е просто скандално, но е много характерно за начина, по който управлява мнозинството. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Празната част е от вашата страна на залата!
Мая Манолова: Утре ще направим едно преброяване на участниците от ГЕРБ в парламентарния контрол, защото напоследък присъствието ви е доста рехаво. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Доста рехаво Ви е присъствието. (Продължаващи шум и реплики от ГЕРБ.)
Предполагам, че темата за антикризисните мерки на правителството, за начина, по който българските граждани ще си ползват отпуските, за предложенията, които сме направили, изобщо не ви интересува. Ще Ви моля: просто не участвайте в дебата – това е ваше право, но запазете тишина, за да може за протокола и за българските граждани да си кажа мнението по предложения от правителството законопроект, най-малкото от уважение към министъра, който прекара деня си в тази зала и при пълната липса на интерес от ваша страна към обсъжданите текстове. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
По отношение на правителствения законопроект. Коалиция за България няма да го подкрепи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Мая Манолова: Ще сложите ли някакъв ред в залата или…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Моля за тишина и ред в залата! Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо Манолова. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Имате думата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля за ред в залата! Благодаря.
Мая Манолова: В него се съдържат три групи от предложения, малка част от тях могат да бъдат подкрепени. Между другото, те фигурират и във внесения от опозицията законопроект. Част от тях не решават проблемите, които са обявени, а трета част са абсолютно неприемливи.
Бих искала да обърна вашето внимание върху първия кръг от мерки, които вълнуват българските граждани, а именно начина, по който държавните служители и хората, работещи по трудови правоотношения, ще могат да ползват своите отпуски. Идеята на това предложение е да бъдат спестени средства в случаите, в които се пристъпва към преждевременни уволнения в контекста на заявената от управляващите тенденция за съкращаване на разходи. Идеята е да бъдат лишени от полагащите им се отпуски тези, които ще загубят своята работа.
Искам да Ви обърна внимание, че в предложените текстове дори това не се постига. Предлага се до края на 2012 г. по график да бъдат използвани отпуските от държавните служители, а в случаите, когато важни производствени причини налагат това, отсрочването да е за следващата календарна година единствено и само в рамките на 10 дни. И тук искам да Ви задам въпроса: какво се случва с тези държавни служители и работещи в публичния сектор, които до края на този период няма да могат да ползват своите отпуски? Определено те ще ги загубят – нито ще могат да ги ползват, нито ще могат да бъдат парично обезщетени. Това е сериозно нарушение на ред международни договорености, по които Република България е страна.
Тук отново искам да Ви обърна внимание, че една прокламирана мярка за съкращаване на разходите ще се превърне в бумеранг по джоба на данъкоплатците и по отънелия републикански бюджет. Предполагам, че в резултат на осъдителни дела в Страсбург за това как хората са ползвали отпуските или по-точно защо са били лишени от тях, държавата ще бъде осъдена.
Предложението за решение тук е плод на една тенденция, а именно проблемите на правителството, проблемите на фиска да бъдат решавани за сметка на българските граждани. Ако Министерството на финансите не може да си запълни бюджета и планираните приходи, това да става за сметка на хората, като сериозно им се орязват трудови и осигурителни права, в случая правото да ползват платен отпуск, което с приключването на следващата календарна година ще бъде отнето на българските граждани.
Едно утешение за тези, които ще бъдат уволнени. При уволнение няма как да не се спази действащото законодателство и да не се плати дължимият, но неизползван платен отпуск, което в крайна сметка обезсмисля целия финансов ефект от предлаганите мерки.
Мисля, че ако наистина Министерството на труда и социалната политика има амбициозната задача да реши в по-дългосрочен план този проблем, би следвало да се разпишат и съответни ангажименти към работодателите, и съответни санкции, когато не съблюдават своето задължение да предоставят на работниците и на държавните служители дължимия им платен годишен отпуск. Прекалено разширително са разписани и възможностите за отлагане на това ползване: по неотложни причини в Закона за държавния служител, по важни производствени причини –достатъчно обтекаеми понятия, които в крайна сметка ще доведат до същия резултат, а именно много хора да не могат поради виновното поведение на работодателите да ползват своите отпуски.
По отношение намерението на управляващите да предоставят правото на работодателите да се ползват от така наречения неплатен отпуск по икономически причини, тук текстовете крият според мен доста възможности за злоупотреби. Според мен по-ясно и конкретно трябва да се формулират ситуациите, в които един работодател може да прибегне до тази възможност и преценката за това да се прави с участието на социалните партньори, включително на синдикатите.
Мисля, че в този план предлаганото от нашия законопроект решение е по-чисто и във всички случаи ще ограничи възможностите за злоупотреби.
Поради тези причини и особено поради нарушаването на едно от основните права на хората на труда – да ползват платените си отпуски, ние няма да подкрепим този законопроект.
Не се надявам, че в резултат на изказванията управляващите ще подкрепят предложените от нас промени. Поне по реда на предложения между първо и второ четене това, което е добро в нашия законопроект и кореспондира с предлаганите от вас мерки, се надявам да бъде обсъдено както от Комисията по труда и социалната политика, така и от пленарната зала.
Използвам случая също така да отговоря на госпожата от ГЕРБ, която ме репликира. Тя продължава тенденцията на управляващите да търсят индулгенция за всички свои неудачни предложения за решения в евентуални грешки на предишните управляващи.
Всъщност, за няколко месеца вие усвоихте с похвални темпове всичко лошо, което можеше да бъде усвоено и от предишното, и от по-предишните управления. Всички български граждани могат да направят определена съпоставка за това какъв е мащабът на политическите чистки и политическите уволнения, които в момента си позволяват управляващите, и какво се е случвало в предишни мандати. Мисля, че тук Вие успяхте да надминете дори и правителството на Иван Костов, което до момента беше безспорен рекордьор в състезанието политически уволнения.
А по това, че някой трябва да носи отговорност за тези уволнения, мисля, че няма спор. Такова е и очакването на българските граждани, най-вече, когато заради желанието на някой да си разчиства сметките, плащат всички данъкоплатци. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към госпожа Манолова?
Мая Манолова: Това ли е някакъв ред в залата, защото е невъзможно да се води дебат при тази обстановка? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплика? Няма реплика.
Мая Манолова: Ако продължавате работното време, все пак спазвайте някакви правила!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказване? Няма желания за изказване.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда под № 054-01-44, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 51, въздържали се 35.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда под № 002-01-38, внесен от Министерския съвет.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 100 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Сега поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда под № 054-01-46, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 84, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка, която прогласувахме, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА.
Със становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят й Иван Вълков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Преди да Ви запозная със становището на комисията, на основание на чл. 39, ал. 2 правя процедурно предложение за допускане в залата на следните лица: Иван Симеонов, Ирина Романска, Константин Тилев и Никола Колев като кандидати за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, имаме направена процедура за достъп в залата.
Ако обичате, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията, № 054-02-55, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 25 май 2010 г., и проект за Решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията, № 054-02-58, внесен от Ваньо Шарков на 26 май 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 2 юни 2010 г., бяха обсъдени посочените проекти за решения за избиране на заместник председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
На заседанието присъстваха всички кандидати за членове на Комисията за регулиране на съобщенията, предложени с проектите за решение.
Внесените проекти за решение са в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, в която е предвидено заместник-председателят и двама от членовете на комисията да се избират и освобождават с решение на Народното събрание. Изборът се налага поради изтичането на мандата на членовете на комисията, избрани от квотата на Народното събрание.
Кандидатите за членове на Комисията за регулиране на съобщенията се представиха, след което народните представители изказаха мнения и зададоха въпросите си, а кандидатите изложиха вижданията си за бъдещия си принос за развитието на сектора като членове на комисията, предвид притежаваната от тях професионална квалификация и придобития професионален опит.
Предложените кандидатури отговарят на изискванията, предвидени в чл. 22, ал. 2 от Закона за електронните съобщения за избирането им за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
След проведената дискусия и изслушването на кандидатите за членове на Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
1. С 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията, № 054-02-55, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 25 май 2010 г.
2. С 2 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме проект за Решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията, № 054-02-58, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 26 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Има ли желание за изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът да се избира съставът на тази комисия от Народното събрание, а не от Министерския съвет, е да се осигури независимост и професионализъм на тези членове. Нека да видим сега конкретната ситуация. Ако тази комисия се избираше от Министерския съвет, пак щяха да са трима души, предложени от ГЕРБ, сега са пак трима души, предложени от ГЕРБ. Така ли е? Така е. Идеята е да се избират от Народното събрание, да се осигури професионализъм, да се направи дебат, да не бъдат трима души, предложени от най-голямата партия, защото говорим за независими регулатори. Независимите регулатори трябва да бъдат независими, иначе не са независими просто. Ако всички членове бъдат предлагани и избирани от ГЕРБ, макар че сте наш партньор, работим заедно, те стават вече зависими от ГЕРБ по този начин.
Особено много ни притеснява едната кандидатура – на господин Тилев. Той е бил освен всичко друго, не само че не е независим, ами бил е човекът и в Държавна сигурност. Бил е в Държавна сигурност, първо в Шесто управление, после в Първо главно управление в някакви отдели. Там има документи за получени възнаграждения, има протоколи, има разходни документи - така чета тук, от ръководилия го щатен служител.
Сега става въпрос за Комисия за регулиране на съобщенията. Там трябва да се сложат хора с изключително неопетнена репутация, хора, които като ги види обществото, да каже: да, те ще бъдат обективни, те ще бъдат независими, те са с подходяща квалификация.
Вие слагате агент на Шесто управление в Комисията за регулиране на съобщенията. Няма проблем! С „Атака” може да гласувате и тримата да са от Шесто управление. Това е ясно на всички. Това е ясно! Въпросът е: какъв е сигнала към обществото? Агент от Шесто управление на Държавна сигурност в Комисията за регулиране на съобщенията?!
Ако той имаше някаква автобиография, която да е за цифровизация, за честотен спектър, как той разбира тия неща, но като му чете човек автобиографията, освен че рисува добре, както е написано, по никакъв начин неговата кандидатура не е убедителна, че ще свърши работа в тази насока.
Тогава възникна въпросът – не очаквайте, колеги, от нас, когато правите грешка, да ви подкрепяме. То не е хубаво и за ГЕРБ. Не очаквайте от „Синята коалиция” вие да допускате грешки, ние да си мълчим там и да казваме: щом го предлагате, много хубаво. Когато допускате грешка, и за вас е по-добре ние да ви кажем, че това не е добра политика. Защото при това положение какъв е смисълът да го гласува Народното събрание? Няма смисъл, ако всички си ги предлага ГЕРБ. Направо трябваше Министерският съвет. Ние си губим времето в момента.
Идеята независимите регулатори, пак ви казвам, да ги избира Народното събрание е да не бъдат предлагани от една партия. Иначе няма смисъл. Иначе няма никакъв смисъл.
Друго нещо: трябва да бъдат най-големите професионалисти. Кажете ми кой сега от тези три кандидатури ще отговаря за цифровизацията? Кой е големият експерт там? Кой разбира тия неща? Кой е добрият кандидат за тази работа? Трябваше да изберем най-добрите професионалисти. Затова ние – СДС и „Синята коалиция”, предложихме един млад човек, след конкурс, който направихме – миниконкурс, от наша страна, който е работил ... (Реплики от ГЕРБ.)
Не, човекът е абсолютно принципен, професионалист, работил е в чужбина. Той е бил поканен да работи в чужбина за друг оператор, което означава, че има сериозни качества, сериозен професионализъм. Ето, такива хора трябват. Освен това не е бил в Държавна сигурност. Млад човек.
Затова, колеги, целта на този дебат в момента е, защото излъчваме сигнал към обществото, да изберем хора, които са независими, които са професионалисти, на които можем да се доверим. Това беше целта на основния дебат в обществото.
Тези предложения, които са направени от партия ГЕРБ в този конкретен случай, просто не са подходящи. Имате два избора. С „Атака” иначе може да си гласувате каквото си искате – Държавна сигурност, недържавна сигурност и си го гласувате. Има такава възможност. Другата възможност обаче е да огледаме кой какъв професионалист е и да изберем най-качествените хора. Иначе, колеги, разберете къде отиваме.
Ако целта е в регулаторите просто да бъдат избрани хора, предложени от ГЕРБ, на които не им гледаме качествата, не им гледаме квалификацията, не им гледаме опита, докъде ще стигнем? Докъде ще стигнем в крайна сметка? Какво ще стане утре? Как тези хора ще защитят интереса на обществото? Защото целта на независимия регулатор в крайна сметка е да създаде най-благоприятната среда, да изберем почтени хора, които да създадат най-добрата среда. Как ще стане това в случая?
Най-накрая, аз все пак разчитам, че в тази зала броя на разумните и отговорни хора е голям. Разберете и нещо много важно – независимо кой от каква партия е влязъл, тук има индивидуална отговорност, всеки носи индивидуална отговорност и за всяко гласуване се носи индивидуална отговорност.
Затова Ви призовавам, колеги, да бъдем мъдри и да сравним хората честно. Да ги сравним честно и да решим кой повече става за тази работа. Крайно време е в България да си зададем накрая и тоя въпрос: кой повече става? Кой повече става за тази работа? Ако допуснете агент на Шесто управление от Държавна сигурност в независим регулатор, става вече страшно. Защото един човек, който е бил в Държавна сигурност, по дефиниция не може да е независим. Той вече е зависим. Ако не вярвате, вижте в БСП. Всеки, който е бил в Държавна сигурност, вече е зависим. Той не може да е независим. Той не може да е член на независим регулатор. Не може да е независим! Той вече е зависим по дефиниция. И какво ще прави в независимият регулатор?
Така че, колеги, призовавам ви за разум и отговорност. Решението е ваше, всичко може да си гласувате, но последствията утре са за всички, за цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплика? Заповядайте.
Румен Такоров (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги! Господин Димитров, аз просто съм изненадан от това, което казахте, защото на практика с Вашето изказване Вие сега само доказвате едно – просто ГЕРБ не отпусна едно място от тримата за вас и Вие сега, в момента, ставате и говорите против трите предложения, които отправят ГЕРБ.
Между другото, да Ви кажа, подкрепих вашата кандидатура в комисията от гледна точка на това да не бъдат и тримата представители на ГЕРБ. Но аз не мога да се начудя на това, което говорите и кога говорите истината.
Защо подкрепихте един кабинет, в който има също човек от Държавна сигурност? Когато има човек, който е бил полицай ... (реплики от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков.)
Чакайте, защо не го подкрепихте? А сега, в момента, защото ...
Господин Тилев, извинявайте, честит рожден ден! Днес господин Тилев има рожден ден, да му го честитим. Да е жив и здрав!
Другото, на което не мога да се начудя – защо, когато от други политически сили се предлагат хора, които са били в службите, те са маскари, но тези, които предлага ГЕРБ, те са най-достойните? Аз мисля, че господин Тилев също е един достоен човек, но наистина мястото му е може би в СЕМ, а не в тази комисия. Защото наистина сте прав, че той няма професионалните умения да бъде в тази комисия.
Така че, господин Димитров, просто съм учуден от Вашето изказване. Това само и единствено ме навежда на мисълта, че Вие не получихте човек в тази комисия и затова говорите така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За втора реплика – Станислав Иванов.
Заповядайте.
Станислав Иванов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Димитров, Вие нееднократно посочихте факт от биографията на господин Тилев, че той е бил съпричастен към службите. Добре, но може би трябва да попитате господин Тилев каква е била неговата семейна драма, за да бъде той служител на тези служби – първо.
Второ, нека да бъдем честни и да си кажем, че в закона няма лустрационни текстове, които да забраняват хора, които са принадлежали към службите, да бъдат членове на този регулативен орган.
Второ, на което искам да обърна внимание – споменахте, че нашите кандидати на ГЕРБ не са професионалисти, каквито бихте искали да бъдат. Господин Димитров, на изслушване вчера в комисията на кандидата, предложен от Синята коалиция - господин Симеонов, аз лично му зададох въпрос: какво е завършил, каква е неговата биография, какво е работил? Той каза, че образованието, което притежава, е икономическо, но не е в сферата на технологиите и съобщенията, каквото трябва да бъде според Вас. Този човек е работил в ред предприятия – бил е член на Борда на директорите на „Българска роза”, бил е експерт по приватизация в Министерството на търговията и туризма. Когато му зададох въпроса как се е пренасочил към сферата на технологиите и е отишъл в „Мобилтел”, а след това в БТК, той ми каза, че просто му било интересно и затова решил да смени сферата, в която се е развивал.
Така че, Вашето предложение не е човек, който бихте изтъкнали като добър професионалист, защото няма необходимото образование. Той има завършена магистратура, но магистратурата му отново не е в тази сфера. Така че, бъдете коректен – когато говорите за кандидатите на ГЕРБ, погледнете и вашия кандидат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Друга реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, връщам се на основния въпрос – причината Народното събрание да избира независимите регулатори и членовете в независимите регулатори. Това е да бъдат най-добрите, най-качествените хора.
За господин Тилев ще ви кажа следното. Неговото досие в Държавна сигурност е било унищожено. Това показва справката пред мен. Защо е било унищожено? Никой не може да отговори на този въпрос. Какво е пишело вътре? Никой не може да отговори на този въпрос. Никой не може да каже! Затова няма как да знаем и каква е неговата драма.
Но мога да кажа следното нещо. Знам много добре за драмите на хора, пострадали от Държавна сигурност.
Колкото до въпроса от господин Такоров – искахме в правителството да няма човек от Държавна сигурност. Призовахме кабинета. Призовахме кабинета многократно. Но след наследството, оставено от вас, трябваше да има правителство, което да разчисти голямата бакия. Това беше причината да направим много тежък компромис. Но не виждам причина сега да правим компромис, колеги. Сега не виждам никаква разумна причина!
Още веднъж ще подчертая – не гледайте на моето изказване като на някаква форма на заяждане към вас. Напротив. Казвам: нека да изберем най-добрите. Това е целта. Ако нямаше нужда да се гледа опит, професионализъм и т.н., трябваше направо Министерският съвет с една бърза заповед да ги назначава.
Лицето, което ние предлагаме, е работило над 10 години в тази сфера. Работил е над 10 години в тази сфера! Може да говори по темата „цифровизация”, може да говори и да работи в тази област. А хора, които нямат нито това образование, нито са работили там, няма да бъдат полезни. Просто не могат да свършат работа!
И друго. Аз се надявах да има повече кандидатури. Трябваше да има повече кандидатури, за да може в крайна сметка да бъдат избрани най-големите професионалисти. Разберете, в крайна сметка ако този регулаторен орган не си върши работата както трябва, поемате много сериозна отговорност. Поемате много сериозна отговорност веднага! Не казвам нищо лично против господин Тилев, който между другото като журналист сигурно е много добър. Обаче в този орган не виждам какво ще прави той. Не ми е ясно какво ще прави в тази комисия, която има много специфични функции и задължения. Като нямаш нито образование, нито си работил в една област, изведнъж да те сложат там – просто не виждам какво ще прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз като заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения направих дълго изказване в комисията. Зная, че по-голямата част от вас чакат с отегчение момента, когато ще се гласуват членовете на комисията, за да завърши този дълъг пленарен ден.
Все пак ще кажа няколко съображения, някои са по-общи.
Изборът на членове за новия състав на Комисията за регулиране на съобщенията е изключително важен за развитие на този сектор в страната. Аз категорично подкрепих възстановяването на първоначалния състав и на първоначалния срок за мандата на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Направих го убеден и сега заемам същата позиция, защото по време на заседанието на комисията имаше изказвания, че едва ли не драмата е настъпила с намаляване броя на членовете. Не, не това е драмата.
Драмата е, че трябва да се изберат хора, които в следващите пет години, в рамките на техния мандат, трябва да извършат изключително важни дейности за развитието на този сектор. Преди всичко България трябва да цифровизира радиоразпръскването, телевизионните програми и съобщенията в изключително кратък срок – предизвикателство, което действително се оказа твърде сложно за досегашния състав на Комисията за регулиране на съобщенията. България е изостанала в това отношение.
На второ място, трябва да се извърши преразпределение на радиочестотния спектър, да се освободят честоти, които в продължение на 50 години бяха държани за военни цели и които сега могат да бъдат освободени, да се извърши прозрачен начин на преразпределение. При това положение тези задачи могат да бъдат осъществени от един нов състав, но не само нов като членове, а нов състав като поведение, като компетентност. (Реплика на Михаил Миков.)
За никого не е тайна, че сегашния състав на Комисията за регулиране на съобщенията е обрасъл с корпоративни интереси.
Михаил Миков (КБ, от място): Гледай към ГЕРБ.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Говоря за състава, който вие избрахте, господин Миков, вашата партия и другите две партии. След малко ще говоря към ГЕРБ.
Обрасна с корпоративни интереси. Почти е видно кой от комисарите, интересите на кой мобилен оператор защитава. Виждал съм го и в комисията в предишното Народно събрание.
На второ място, това са хора, които се забъркаха в скандали, водещи до това, че председателят на комисията на 15 юни т.г. влиза в съда с обвинение от прокуратурата. Всичко това създава крайно негативен образ. Бяха хора, които не можаха да оценят в какви срокове трябва да се изпълняват европейските изисквания. Ние бяхме на границата да бъде стартирана наказателна процедура срещу България по отношение на преносимостта на номерата на мобилните оператори. Сега сме в подобна ситуация по отношение преносимостта на номерата на стационарните мрежи. Всичко това изисква голям капацитет за промяна!
И сега – отговор на въпроса. Кандидатурите, които се предлагат, дават ли такава гаранция? Не, господин Корнезов. На мен не ми дават гаранцията и аз го казвам директно на моите колеги от ГЕРБ. Не ми дават гаранцията. Всичко това развих и в комисията, защото две от трите предложения, които ГЕРБ депозира в комисията и които комисията одобри (аз съм гласувал против, но комисията ги одобри), в своя професионален път не показват да са хора, чийто профил отговаря на профила на дейностите на Комисията за регулиране на съобщенията. Заявявам директно това! Те могат да се развият, могат и да не се развият, но тъй или иначе видях две от трите предложения, които може би подхождат за Съвета по електронни медии, но не и за Комисията за регулиране на съобщенията. Позволете да ви кажа това като човек, който повече или по-малко е в тази област на науките.
Изключвам третата кандидатура на жена, която е доцент, хабилитиран преподавател в Техническия университет, и считам, че тя е много повече в тази зона. Първите две кандидатури не отговарят на този профил.
На следващо място – каза го господин Мартин Димитров – ние не можем да подкрепим кандидатурата на господин Константин Тилев. Чух неговите обяснения в комисията, но когато едно досие е унищожено и то е досие на човек, който е сътрудник на политическата полиция, защото това е Шесто управление на Държавна сигурност, само за малките деца е неизвестно, че това е била политическата полиция на България в продължение на половин век. При унищожено досие аз не мога да кажа кое е истина и кое не в която и да е изповед.
Получавани са възнаграждения, тоест, доказано е нещо.
Питам колегите от ГЕРБ: „Толкова ли е незаменим господин Тилев с някой друг достоен човек професионалист, който можете да предложите?”
И когато се каже: „незаменим е”, веднага следва въпросът „Защо?”. Не се сърдете, че ще има много съмнения в отговора на този въпрос.
Уважаеми колеги, струва ми се, че времето на моята парламентарна група изтича.
Ще завърша със следното. Моят изстрадан опит показва, че когато една управляваща партия както преди, така и сега повярва в своята безпогрешност, тя взема много грешни решения, госпожо Фидосова, но това се разбира малко по-късно. Не правете грешките, които бяха правени и не изминавайте този път толкоз бързо! Търсете действително качествени хора, защото промяната в България може да бъде извършена от качествени хора, които да съчетават морал, компетентност и принципи! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Реплики? Няма.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Коалиция за България няма да подкрепи предложението на Народното събрание за Решение за избор на членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Ще ви кажа защо.
Това стана ясно още при дебата, когато приехме промените в закона и намалихме комисията от 9 на 5 члена. На практика уволнихме със закон последните трима и един от президентската квота. Тогава ние казахме, че няма да има никаква приемственост в тази комисия, защото на 13 или 15 април изтичат сроковете на още трима от членовете на тази комисия, които днес в момента ние ще изберем. В момента и старият председател, и по-старият имат заведени съдебни дела. Значи, Народното събрание оттук не може да направи нищо, тъй като председателят на комисията се избира от Министерския съвет. Мисля, че е само въпрос на време да бъде сменен и председателят.
Е, какво ще се получи, колеги?!
Станислав Иванов (ГЕРБ, от място): Те ще го осъдят.
Румен Такоров: Който е бъркал в меда, да го осъдят, господин Иванов.
Искам да кажа къде е приемствеността. Един човек от президентската квота ще остане в старата комисия. Другите четирима са нови. Както казаха господин Мартин Димитров и господин Иванов, те нямат необходимите качества като познания да работят в този регулаторен орган.
Наистина, и тримата щяха да бъдат чудесни представители на СЕМ, но не и в тази комисия. Но вие не искате да разберете това.
Разбирате ли, че ако бяхте предложили трима, които не са обвързани с Партия ГЕРБ, това щеше да бъде силният ви ход? Всички знаем, че господин Тилев е общински съветник от ГЕРБ. Госпожа Романска е член на ГЕРБ от „Оборище” в София. Вие разбирате ли, че правите един партиен орган?! (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Вчера на комисията госпожа Беновска се опита да говори и каза, че натискът върху медиите не бил от Бойко Борисов и от Министерския съвет, а бил от тази комисия.
Е, как ще ме убедите в момента, че тази комисия, създадена само от симпатизанти и членове на ГЕРБ, няма да оказват натиск? Как ще стане това, аз въобще не мога да си го обясня.
Мисля, че вие правите поредната грешка. С това доказвате само едно: че това е една политическа чистка.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Е-е-е!
Румен Такоров: … че слагате хора, угодни на вас.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Точно така!
Румен Такоров: Ето, за стенограмата може да запишете господин Красимир Велчев, който казва: „Точно така!”, той се съгласява с този довод.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Аз го казах на колегата за нещо друго.
Румен Такоров: Вие винаги говорите това, което не е актуално. На мен ми е пределно ясно, защото хора като Вас, които живеят на „Секвоя”, знам кои живяха на „Секвоя”, само че от друга политическа партия и на друго място, пак с „б” започва.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Това не е ул. „Секвоя”. Вие география учил ли сте?
Румен Такоров: Аз тук като говоря, слушайте, господин Велчев! Слушайте, че на „Секвоя” все се раждат велики личности – това исках да кажа. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.) Независимо къде се намира „Секвоя”, дали е в Банкя или някъде в Бояна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Моля Ви, не влизайте в лични диалози!
Господин Такоров, имате ли да ни кажете още нещо?
Румен Такоров: Госпожо председател, не зная защо се намесвате, когато имам още време на групата?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Говориш извън темата.
Румен Такоров: Как говоря извън темата? (Шум и смях.)
За професионалните качества на кандидатите няма да говоря, защото за това говориха ... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Кажете сега кои живеят на Оборище.
Румен Такоров: Какво да ти кажа, бе, колега, да ти прочета ли ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Господин Такоров, не влизайте в диалог с отделни народни представители!
Румен Такоров: Ами, укротете си съпартийците, госпожо председател! Укротете ги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Провокирате ги.
Продължете с Вашето изказване!
Румен Такоров: Тук ще прочета точно чл. 2, ал. 2 на чл. 21, за който се мотивира господин Вълков, въпреки че знам, че той е доста честен човек и тези предложения не са негови. Там пише, че: „Членове на комисията са български граждани с професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото”.
Извинявайте, но нито един от тях, с изключение на госпожа Романска, не отговаря на тези качества, които се искат.
Господин Колев заяви, че имал юридически познания, защото родителите му били юристи на комисията. Разбирате ли, че това е несъстоятелно?!
Янаки Стоилов (КБ, от място): Може да ги е наследил.
Румен Такоров: Ще спра дотук, за да не ви досаждам, за да можете да направите поредната си политическа грешка. Да знаете, че всичката тази попара, която я надробихте, вие ще си я сърбате! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Реплики?
Господин Михов.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Господин Такоров, няколко пъти наблегнахте на думите „професионални качества, професионализъм, умения” и т.н.
Ако направим една ретроспекция на действащата все още комисия от пет души, ако включим и последните четирима, които вече не са членове, какво виждаме?
Председател – Веселин Божков. Завършил Икономически университет в Москва, Киев и тем подобни други социалистически държави. (Шум и реплики.) Член на Борда на директорите на „Енимона”, „Алкомед”, „Св. Константин и Елена”, „Девин”, „Химимпорт” – все бивши държавни предприятия, приватизирани по ваше време.
Заместник-председател – Валентин Хараламбов, завършил инженерство във ВМИ, заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията – все партийни назначения.
Членове: Десислава Преображенска – магистър по право. Работила в юридическия отдел на агенцията на всичките стъпала, станала член на президентската квота.
На четвърто място, Петър Рендов – член на Борда на директорите на БТК по времето, когато същият е приватизиран, и като благодарност го слагат в Комисията за регулиране на съобщенията.
И на последно място: Тодор Костурски, инженер, завършил ВМИ, работил като текстилен инженер в предприятие за производство на машини за текстилната индустрия! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Кой от тези петимата отговаря на Вашите виждания за професионализъм, качества и т.н.?!
За осем години се нагледахме на това как умело играете популярната игра 3:5:8, която на жаргонен език се нарича „блато”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Втора реплика? Няма.
Господин Такоров, ще отговорите ли?
Заповядайте за дуплика.
Румен Такоров (КБ): Аз не знам защо Вие не казахте за всички други членове на комисията, а само за някои, които ги подбрахте.
Магистърът по право, който казахте, отговаря на изискванията, но ... (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Казах, че за кандидатите, които са тук, не желаех да говоря, но Вие искате сега да Ви кажа:
Никола Павлов Колев – завършил специалност „Българска филология” ...
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Прочетох го.
Румен Такоров: Къде си го чел? Защо не го прочете това, като си го чел?
... литературен сътрудник в международния отдел на в. „Нова светлина”. Редактор на отдел „Култура” във в. „Нов живот”. Инспектор в отдел „Култура”. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да продължавам ли нататък да говоря?!
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Работен човек.
Румен Такоров: Константин Тилев. Образование – Софийски университет, магистър по журналистика.
Станислав Иванов (ГЕРБ, от място): Също е работил в медиите.
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Защо не прочетете цялото CV?
Румен Такоров: Защо да ти го чета цялото? Ти защо не прочете цялото? Извинявайте, колега, друг път, когато правите такива недоносени реплики, прочетете и вашите хора, които предлагате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Благодаря на господин Такоров.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение в дебата?
Господин Вълков.
Иван Вълков (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата като съвносител на този проект за решение.
Искам да кажа няколко неща по отношение на този избор.
Първо, изборът е напълно легитимен, защото е изтекъл срокът и то е изтекъл с повече от един месец. Имаше достатъчно време всички политически сили да направят своите предложения. Каза го господин Димитров – не го направиха всички. По този въпрос не смятам да говорим.
По отношение казаното от господин Такоров – по отношение промяната в закона, преди една година в продължение на пет месеца този закон е изменян от предишното Народно събрание четири пъти, като в края комисията достига до 9 члена с шестгодишен мандат.
Това, което направи това Народно събрание, е, просто да върне предишния работещ модел, за какъвто ние го смятаме, на Комисията за регулиране на съобщенията.
Относно подадените кандидати. Всички предложения, уважаеми дами и господа, отговарят на изискванията съгласно Закона за електронните съобщения. Те отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 2. Всички предложени членове са български граждани, притежават адресна регистрация с постоянен адрес на територията на страната и не са осъждани.
Това, което най-много повдига градуса в залата, е относно професионалната квалификация на всички направени предложения.
Искам да прочета за тези, които не са прочели закона, че съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1: „Членовете на комисията са български граждани с професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото”.
Извинявайте, дами и господа, но кое от тези три предложения не отговаря на тези три условия?! (Шум и реплики.) Кой не отговаря?!
Това, което казахте за господин Никола Колев, че има образователен ценз, освен образователен ценз трябваше да прочетете всичко за него. Освен, че е завършил българска филология и има придобита правоспособност да бъде редактор и преподавател, той е бил редактор в три български вестника, както и 20 години е работил в Българско национално радио като редактор, изпълнявал е длъжността – временно изпълняващ длъжността „директор на програма „Христо Ботев”.”
Относно доц. Романска, всички се съгласихте, че тази жена, която е доцент от 2003 г. по специалност „Автоматизирани системи за обработка на информацията и управлението”, е доктор от 1989 г. с дисертация „Проектиране на информационни системи и реализацията им в условията на локална мрежа”.
Извинявайте, но ако тази жена не отговаря на условията, кой тогава отговаря?!
Това, което говорите за господин Тилев, също не е истина, защото освен в радиото, непрекъснато се говори, че е работил 17-18 години в тази сфера както в Националното радио, така и в частните радиа като един от съсобствениците на радио „FM+”. Той работи и като управител на фирма повече от шест години, която се занимава с инженерингова дейност по наземно радиоразпръскване и изграждане на телекомуникации, проектиране и лицензиране на комуникационни канали.
Извинявайте, но ако това не отговаря на профила на човек, който трябва да влезе в тази комисия, кой отговаря тогава?!
Считам, че всички подадени от нас кандидатури, отговарят на най-важното условие, а то е професионалната им компетентност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА : Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към режим на гласуване.
Постъпили са два проекта за решение, съответно според реда на завеждането им в деловодството на Народното събрание, проект за Решение № 054-02-55 от 25 май 2010 г. с предложение за избиране на трима членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
Постъпил е и втори проект с № 054-02-58 от 26 май 2010 г. с предложение за избиране на един член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Преди преминаване към режим на гласуване – няма направени процедурни предложения за начина, по който следва да бъдат подложени на гласуване тези предложения. Поради това с оглед правилата на действащия правилник, първо следва да подложа на гласуване предложението, което е заведено по-рано и в зависимост от резултата, тъй като местата за членовете са три, ще предложа или не втория проект за решение.
Подлагам на гласуване проект за Решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията, № 054-02-55, от 25 май 2010 г., с което се предлага да бъдат избрани Никола Павлов Колев – за член и заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, Константин Тодоров Тилев и Ирина Станчева Романска за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
Гласували 115 народни представители: за 84, против 29, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Тъй като квотите за членове и заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с приемането на това решение, са запълнени е недопустимостта за подлагането на гласуване на предложението за решение с № 054-02-58 от 26 май 2010 г.
Преди да закрия настоящото пленарно заседание, съобщения за Парламентарен контрол на 4 юни 2010 г, петък:
Първи по време ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса: първият - от народните представители Алиосман Имамов и Муса Палев; и вторият – от народните представители Георги Андонов и Атанас Камбитов.
Втори по време ще отговаря министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Румен Петков и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговаря на три въпроса от народните представители Димитър Чукарски, Любомир Иванов и Димитър Карбов.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Димитров, Румен Овчаров и Иван Иванов.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на питане от народния представител Валентина Богданова.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Миков и Димитър Чукарски.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Димитър Чукарски;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Михаил Михайлов и на питане от народния представител Янаки Стоилов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Петър Мутафчиев се отлагат отговорите на два негови въпроса към министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за Парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на правосъдието Маргарита Попова и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Закривам пленарното заседание.
Утре, начален час - 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,03 ч.)


Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Лъчезар Иванов


Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин