Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-06-23

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е необходимият кворум, откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Дами и господа, визуално проектът за Програма за работа на Народното събрание изглежда по този начин:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол към Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки относно електронната товарителница.
6. Проект за решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи – т. 1 за пленарното заседание в петък.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
12. Парламентарен контрол, отреден за петък от 11,00 до 14,00 ч.
Подлагам на гласуване проекта за програма, който бе обсъден и на Председателския съвет преди малко.
Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Няма постъпили предложения по реда на чл. 43, ал. 3, поради което това ще бъде работната ни програма за тази пленарна седмица.
Преди да започнем с програмата ще имаме полагане на клетва.
Моля квесторите да поканят госпожа Таня Димитрова Въжарова.
Уважаеми дами и господа, получих Решение № НС-260 от 17 юни 2010 г. на Централната избирателна комисия, която обявява за избрана за народен представител Таня Димитрова Въжарова от политическа партия ГЕРБ в 24. Многомандатен избирателен район – София.
Чета дословно Решението:
„На 17 юни 2010 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Стоян Тодоров Мавродиев – избран от 24. Многомандатен избирателен район – София, от листата на политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избрана за народен представител в 24. Многомандатен избирателен район – София, Таня Димитрова Въжарова от листата на политическа партия ГЕРБ.”
Предстои полагане на клетва.
Госпожо Въжарова, аз чета, Вие повтаряте след мен. (Всички стават.)
Таня Въжарова: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Няколко съобщения:
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 юни 2010 г. до 23 юни 2010 г.:
- Проект за Решение за приемане на Доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”. Вносител – Иван Вълков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за ратифициране на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи комисии – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи комисии – Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по земеделието и горите, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. Вносител – Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика;
- Отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2009 г. Вносител – председателят на Събранието. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисия по отчетност на публичния сектор;
- Обобщен годишен доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2009 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 18 юни 2010 г. с № 003-16-30 в съответствие с чл. 6, ал. 3 от Закона за държавните помощи в изпълнение на задължението за докладване, съдържащи се в Регламент 794 от 2004 г., както и в отговор на писмо на Главна дирекция „Конкуренция”, в Народното събрание за служебно ползване е постъпил попълнен Електронен формуляр относно разходите за държавните помощи за 2009 г.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 21 юни 2010 г. в Народното събрание е постъпил разработения по собствена инициатива и приет от Икономическия и социален съвет анализ „Приложението на Конвенциите и Препоръките на Международната организация на труда в България”.
С мое писмо материалите са изпратени на Комисията по труда и социалната политика. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА СРЕДНОСРОЧНИ ПРОГНОЗИ НА ВРЕМЕТО.
Доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Стоичков, имате думата да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурно предложение – моля да допуснем в пленарната зала господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта.
Господин Стоичков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002 02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.
На заседанието присъства Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, и Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката, който представи законопроекта от страна на вносителите.
Европейският център за средносрочни прогнози за времето е организация за изследвания и оперативна дейност в областта на метеорологичните прогнози и е създадена през 1975 г. с цел да обединява усилията на научните и техническите ресурси на европейските метеорологични служби и институти в тази област.
Постъпките за кооперирано членство на България в Европейския център за средносрочни прогнози са направени по препоръка на Националния кризисен щаб след наводненията през 2005 и 2006 г. Споразумението за сътрудничество, което се предлага за ратификация, е подписано на 22 юли 2009 г.
С присъединяването на Република България към Европейския център за средносрочни прогнози Националният институт по метеорология и хидрология при БАН ще получава прогнози и анализи на времето на най-високо научно ниво. Достъпът до тази информация ще позволява на Националния институт по метеорология и хидрология да изготвя високо надеждни средносрочни прогнози до 15 дни, а също така и прогнози до един и до шест месеца, целящи ранното предупреждение за особено опасни метеорологични явления като резки застудявания, горещи вълни, проливни дъждове, бурни ветрове и т.н.
Членството на Република България в Европейския център за средносрочни прогнози за времето не дублира участието на страната в други международни организации, свързани с метеорологичната наука, а ще го допълва и осигурява по-висока надеждност и качество на изготвените от БАН метеорологични прогнози.
Разходите на Република България за изпълнение на Споразумението през първите три години ще възлизат на 99 хил. 460 лв. годишно и ще се осигуряват в рамките на утвърдения бюджет на Българската академия на науките за съответната година.
След проведено гласуване с резултат от 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоичков.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае народния представител Владимир Тошев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Тошев: Уважаема госпожо председател!
„На редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Подписването на Споразумението е необходима и целесъобразна стъпка за осигуряване на достъп до качествена метеорологична информация, изготвяне на високо надеждни средносрочни прогнози за времето и прогнозиране на особено опасни метеорологични явления, което ще спомогне за своевременното вземане на мерки за намаляване негативните ефекти, причинени от тях. Споразумението допринася за интегриране на Националния институт по метеорология и хидрология в общоевропейските инициативи.
С присъединяването към Европейския център за средносрочни прогнози на времето Националният институт по метеорология и хидрология при БАН ще получава анализи и прогнози за времето на най-високо научно ниво. Достъпът до глобалната метеорологична информация ще позволява изготвяне на високо надеждни средносрочни прогнози на времето и прогнозиране на особено опасни метеорологични явления.
С ратифицирането на Споразумението се създават необходимите правни условия за присъединяване на Република България към Конвенцията за създаване на Европейския център за средносрочни прогнози.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждане на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето.
Становището е прието на 19 май 2010 г. с единодушие.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остана да чуем и доклада на Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае народния представител Павел Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Павел Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.
На свое заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 00 02 15, внесен от Министерски съвет на 27 април 2010 г.
На заседанието присъстваха господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна”, и госпожа Марина Борисова – държавен експерт в Министерството на образованието, младежта и науката.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Любомир Йосифов.
Председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов от името на Република България е подписал на 22 юли 2009 г. в Рединг Споразумение за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето с условие за последваща ратификация. Същото е необходимо за осигуряване на достъп до качествена метеорологична информация и изготвяне на средносрочни прогнози за времето, а също така и за интегриране към общоевропейските инициативи.
Присъединяването на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките към Европейския център за средносрочни прогнози на времето ще позволи получаването на анализи и прогнози на най-високо научно ниво. Достъпът до качествена метеорологична информация ще допринесе за изготвянето на високонадеждни средносрочни прогнози на времето и прогнозирането на особено опасни метеорологични явления, което от своя страна ще позволи своевременното вземане на мерки за ограничаване на ефекта от въздействието на природните стихии.
Ратифицирането на Споразумението ще създаде условия за присъединяването на Република България към Конвенцията за създаване на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
След проведената дискусия, единодушно с 16 гласа ”за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 00 02 15, внесен от Министерския съвет на 27 април 2010 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, дебатите са открити.
Има ли народни представители, които имат отношение по обсъжданата ратификация? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Господин Стоичков, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение: на основание на чл. 70, ал. 2 моля да подложите настоящия законопроект и на второ гласуване, тъй като не бяха направени нови предложения по него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за гласуване на законопроекта и на второ четене.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Стоичков, заповядайте за доклада на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът на закона е следният:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето

Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, подписано на 22 юли 2009 г. в Рединг, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, с това е приет на второ гласуване Законът за ратифициране на споразумението.
За процедура.
Галина Банковска (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за приемане на предложение между първо и второ четене по Закона за развитие на научните изследвания с още седем дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на срока със седем дни.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Сега следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
Комисията по околната среда и водите е изготвила с доклад, с който ще ни запознае председателят госпожа Искра Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение във връзка с нашия правилник в залата да бъде допусната заместник-министър Евдокия Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министър в залата.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Квесторите, поканете заместник-министър Манева.
Госпожо Михайлова, имате дума.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Министерския съвет.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: заместник-министър Евдокия Манева, госпожа Клементина Денева – главен секретар, господин Николай Недялков – началник на отдел „Натура 2000” и експерти от дирекции „Национална служба за защита на природата” и „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество”.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Евдокия Манева - заместник-министър.
Със законопроекта се цели, на първо място, да се преодолее неправилното транспониране в българското законодателство съгласно становище на Европейската комисия, отбелязано в стартирала срещу страната наказателна процедура № 2009/3323 на чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕЕС относно обхвата на процедурата по оценка за съвместимост, с цел да се гарантира, че всеки план, програма, проект или инвестиционно предложение, които могат да окажат значително въздействие върху дадена защитена зона преди да са приети и/или осъществени, ще са обект на оценка за съвместимост.
На второ място, въведените изменения относно изискванията към експертите, разработващи доклади по оценка за степента на въздействие върху защитени зони, са наложителни във връзка с въвеждане на нови критерии след отпадането на регистрационния режим за експертите по оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка, съгласно последните изменения на Закона за опазване на околната среда.
С измененията на закона е въведена и нова хипотеза относно изменение на заповед за обявяване на защитена зона при промяна в предмета и/или целите на опазване на зоната, поради наличие на нови данни, които да бъдат отразени в стандартния формуляр за зоната, като основен мотив за изменението е създаване на механизъм за актуализиране на информацията, съдържаща се в заповедите за обявяване на защитени зони от „Натура 2000” вследствие на изменение на данните в стандартния формуляр за съответната защитена зона.
Със законопроекта се въвежда и Регламент (ЕО) № 1007/2009 за регулиране на международната търговия с тюленови продукти на територията на Европейския съюз, като съгласно параграф 2 на чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Представено беше положително становище на отдел „Европейско право” при Народното събрание с една забележка по отношение Преходните и заключителни разпоредби, приета от вносителите.
След откриването на дебата от председателя на комисията отношение взеха народните представители Георги Божинов и Иван Алексиев, които подкрепиха законопроекта.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Председателят на комисията – господин Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК Светлин Танчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„На заседанието, проведено на 9 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на околната среда и водите: Клементина Денева – главен секретар, Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”.
Настоящият законопроект има за цел да преодолее неправилното транспониране в българското законодателство на член 6 параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна, съгласно становище на Европейската комисия, обективирано в стартирала срещу страната наказателна процедура № 2009/3323. В своето заключение Европейската комисия прави констатация, че тъй като с националното си законодателство България не може да гарантира, че всеки план, програма или проект, който може да окаже значително влияние върху дадена защитена зона преди да е приет/осъществен, е бил предмет на оценка на съвместимостта, страната не е транспонирала правилно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.
В писмото за официално уведомление относно стартиране на наказателната процедура Европейската комисия прави анализ на националното законодателство, в резултат от който е направено заключение, че националното законодателство позволява да се приемат планове и програми и да се издават разрешения за проекти, които могат да окажат значително влияние върху защитени зони, без за тях да бъде извършена оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО.
Съгласно транспониращите разпоредби на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, във връзка с § 1, т. 28а от Допълнителната разпоредба на Закона за биологичното разнообразие, на оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО подлежат само планове и програми, посочени в Закона за опазване на околната среда, а именно плановете и програмите по смисъла на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. В тази връзка в действащия Закон за биологичното разнообразие е допусната възможността проекти, които могат да окажат значително влияние върху дадена защитена зона, да се осъществяват, без да са били предмет на оценка на съвместимостта, ако се осъществяват извън границите на защитената територия.
С § 5 от законопроекта се отменя ал. 3 на чл. 31, в която са изчерпателно изброени плановете и програмите, които не подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Промяната е във връзка с привеждане на Закона за биологичното разнообразие в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО.
С § 7 от законопроекта са въведени изискванията на Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти по отношение на вноса и търговията с тюленови продукти извън посочените в чл. 43а, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.
Към законопроекта може да бъдат направени следните бележки:
- В § 7, т. 2 от законопроекта препратката към Регламент (ЕО) № 1007/2009 следва да се извърши в съответствие с чл. 40, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове: Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно търговията с тюленови продукти;
- § 9, т. 2 от законопроекта следва да отпадне, тъй като съгласно параграф 2 на чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага във всички държави членки. В допълнение – наименованието на регламента, съгласно § 9, т. 2 от законопроекта е посочено неточно.
В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие транспонира в пълнота член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО и предвижда коректното прилагане на Регламент (ЕО) № 1007/2009.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
Дебатът е открит.
Има ли желаещи за изказване народни представители? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо четене.
Следваща точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
С доклада за второ гласуване ще ни запознае председателят на комисията господин Стойнев. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 2 предлагам да бъдат допуснати в залата господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 3 юни 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 1 и § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 1 и 2 по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 46, ал. 1, изречение първо, след думите „Държавните органи” се поставя запетая и се добавя „органите на местно самоуправление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, § 5 и § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване параграфи с номера 4, 5 и 6 по предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 7 е постъпило едно предложение – от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Член 173 се изменя така:
„Ред за ползване
Чл. 173. (1) В началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
(2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
(3) В случай, че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
(4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
(7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай, че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика по ал. 1 начална дата за ползването му.
(8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
(9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Изказвания по § 7?
Доктор Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е текстът, който урежда реда за ползване на платения годишен отпуск, включително и този, който е отложен до края на 2009 г.
По принцип малко са разликите между действащия текст и този, който се предлага, но те са много съществени.
Аз искам да отбележа два въпроса, които не получиха отговор по време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика.
На първо място, защо този график, за който става въпрос и който се утвърждава в началото на годината, важи единствено и само за частния сектор и за тези, които са в трудови правоотношения?
За тези, които са в служебни правоотношения, в Закона за държавния служител такъв график не се предвижда, а предварителният анонс беше, че най-големият проблем е в държавния сектор. Тук не става ясно защо в държавния сектор няма задължение за работодателя да изготвя такъв график за ползване на платения годишен отпуск в началото на годината. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, който не получи отговор: как в началото на тази година ще бъде изготвен графикът, след като законът влиза в сила след публикуването му в „Държавен вестник”? Началото на годината мина преди шест месеца, така че въпросът остава нерешен. Въпрос без отговор – как ще се изготви график за тази година?
На последно място, кой отпуск – този за 2010 г. или отпускът, който не е ползван преди 2010 г., ще се ползва с предимство в рамките на 2010 г.?
Отговорите на всички тези въпроси не бяха дадени в Комисията по труда и социалната политика. Преди да приемем този текст, който иначе урежда възможностите за ползване на платения годишен отпуск, може би трябва да има по-голяма яснота, за да гласуваме убедено за текста, който предлагат вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Адемов?
Желания за изказвания?
Госпожо Митрева, имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина въпросите, които постави д-р Адемов, са логични и в Комисията по труда и социалната политика нямаше ясна позиция по първия въпрос, специално за Закона за държавния служител. В този закон, в сегашната му редакция не е предвидено за държавните служители да се разработва график за ползване на платения годишен отпуск.
Самият закон се нуждае вече от доста промени и мисля, че това е нещо, което предстои на парламента в скоро време да обсъди, защото законът е разработван преди осем години и много норми вече са се променили.
Тъй като голяма част от предложенията са свързани с антикризисните мерки, вносителите счетоха, че с оглед по-бързото им приемане към сегашния момент трябва да се направят някои неотложни промени.
Що се касае до това може ли в средата на годината след влизането на закона, обнародването му, да се направи такъв график, той вече е разработен в почти всички структури - в министерствата, в агенциите и в частните структури. Това се знаеше - че предстои до края на 2011 г. да се ползват отпуските, натрупани до 31 декември 2009 г., така че такива графици, независимо че законът не е влязъл в сила, почти навсякъде са разработени, защото в Националния съвет за тристранно сътрудничество социалните партньори призоваха да се пристъпи към това още към момента на приемане на антикризисните мерки.
Другото предложение, за което д-р Адемов каза, дали е ясно кой отпуск трябва да се ползва с предимство – този, който е за 2010 г., или натрупаният отпуск до 31 декември 2009 г. Тъй като разпоредбата казва, че отпускът трябва да се ползва за самата календарна година, освен в случаите в които се прави изключение, ясно е, че първо трябва да се ползва отпускът за 2010 г., а след това да се направи график както за отпуска за 2010 г., така и за натрупания отпуск, който е до края на 2009 г. и трябва да се използва до 31 декември 2011 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 7 под редакцията на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 100 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 17.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 8 е постъпило предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 176 се изменя така:
„ Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпадала причината за неползването му.
(3) Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказвания?
Доктор Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук има предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова, на което искам да се спра малко по-подробно. Става въпрос за следното: правото на работника и служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.
На практика неползваният платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до определен период, като след изтичането му той ще се погаси по давност. Вярно е, че такъв текст имаше в Кодекса на труда до 1992 г., но с аргументите, че на България й предстои да ратифицира Конвенция № 52 на Международната организация на труда, този тригодишен давностен срок беше премахнат. Сега, след като през 1997 г. България е ратифицирала Конвенция № 52 на Международната организация на труда, се предлага отново да има давностен срок. Давностен срок за прекратяване на платения годишен отпуск означава загуба на конституционно право на платен годишен отпуск, тоест има презумпция платеният годишен отпуск да не се ползва. Този текст точно това ни казва. Това на практика означава национализация на платения годишен отпуск, както сполучливо се изразиха част от медиите, когато става въпрос за държавния сектор, и за приватизация, забележете, когато става въпрос за частния сектор.
Платеният годишен отпуск не може нито да се национализира, нито да се приватизира, защото той е конституционно право на българските граждани, закрепено и в Конвенция № 52 на Международната организация на труда, където в чл. 6 е казано едно към едно, че всеки платен годишен отпуск трябва да бъде обезвъзмезден, при положение че се прекрати трудовият договор. Така че, уважаеми колеги, помислете още веднъж дали трябва да подкрепим това предложение, или да гласуваме против него. Защо? Защото има контролни механизми на Международната организация на труда, които контролират спазването на поетите ангажименти от България, и ако това не се случи, при всички положения Международната организация на труда ще излезе с препоръка да се промени законодателството. От друга страна, Конституционният съд е в правото си, когато има противоречие между националното законодателство и конвенция на Международната организация на труда, да отмени текстовете от националното законодателство, при положение че ще бъде сезиран.
Затова ви моля още веднъж да прецените това погасително право, което в следващи текстове е пренесено и към държавните служители, и да вземем решение, което е съобразно Конвенция № 52 на Международната организация на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към д р Адемов?
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! Новият режим в законопроекта по отношение на ползването и отлагане на ползването на платения годишен отпуск не дава отговор на въпроса какво би станало, ако въпреки регламентирания ред този отложен платен годишен отпуск не бъде разрешен или не бъде използван. Затова внасяме давностен срок за ползването на платения годишен отпуск и за отложения такъв. Ако не приемем този давностен срок, пак изпадаме в хипотезата за натрупване на платен годишен отпуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Втора реплика? Няма.
Господин Адемов – право на дуплика.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Ангелова! Действително в предния параграф, който приехме, ал. 9 - предложение на народните представители от левицата, дава възможност, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуск за периода, посочен в графика, работникът или служителят сам да определи времето за ползване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Нали се сещате, в условия на криза, когато работните места са застрашени особено много, как работник или служител без разрешението на работодателя ще си позволи да излезе в отпуск с предизвестие от две седмици? Тази хипотеза действително съществува в приетия текст, но аз не съм убеден, че този механизъм за ползване на платен годишен отпуск ще задейства, ще заработи по начина, по който се иска на вносителите.
Затова аз отново Ви призовавам да не влизаме в противоречие с поети ангажименти, да не влизаме в противоречие с Конституцията, да не влизаме в противоречие с конвенция на Международната организация на труда и да не подкрепим това предложение. Поддържам своето предложение за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Давам думата на господин Емил Мирославов.
Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Прав е доктор Адемов. Да, ние сме ратифицирали двете конвенции. Вярно е, че те имат сила, по голяма от вътрешното право. Верни са и още много други работи.
Но не е вярно, че в тези конвенции има забрана за погасяване по давност. Там няма никаква забрана. Там има текст, който казва: „Всяко съгласие за отказ от отпуска е невалидно или нищожно”. Тоест, ако аз откажа заедно с моя работодател и подпишем споразумение, че това не може да стане, този отказ е нищожен. В същото време тази погасителна давност я има в целия граждански живот, доктор Адемов. Как мога аз да дължа възнаграждение или нещо друго, и то да се погаси по давност?!
Бих искал да кажа, че преди две седмици професор Средков, когото всички може би познавате, бивш шеф на Консултативния съвет към Народното събрание, давайки оценка на тези промени в Кодекса на труда, каза следното изречение: „По-добре да беше предвидена давност за погасяване правото на отпуск, както беше до 1992 г.”.
Хасан Адемов (ДПС от място): Вижте какво пише Икономическият и социален съвет.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Следователно и академичната мисъл поддържа същото. А думите „национализиране на отпуската” съм ги чел някъде. Мисля, че са от едно интервю, но не съм съгласен с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 8.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 86 народни представители: за 67, против 10, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10. Следващите параграфи се преномерират.
„§ 9. В чл. 221, ал. 1 след думите „чл. 327” се добавя „ал. 1”.
§ 10. В чл. 222, ал. 2 след думите „чл. 327” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок на новосъздадените параграфи 9 и 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 9 са постъпили две предложения:
Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
„В чл. 224, ал. 1 думите „отложен по реда на чл. 176” се заменят със „за предходни календарни години”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 11, със следната редакция:
„§ 11. В чл. 224 ал. 1 се изменя така:
„(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 70, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 9, който става § 11, в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Има предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – създава се нов § 9а със следното съдържание:
„§ 9а. В чл. 227 се създават нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
„(2) Регресна отговорност за плащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1, при условията на предходната алинея носят и лицата, които на законно или договорно основание представляват работодателя и са подписали акта за прекратяване на трудовото правоотношение.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 носят отговорност и тогава, когато са загубили качествата си на длъжностни лица или представители на работодателя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за изказване?
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато правихме тези промени в Кодекса на труда, беше казано, че това са промени, които се правят като антикризисна мярка с оглед във всяка област да се прецизират несъвършенства, което би трябвало да доведе до по бързо преодоляване на проблемите с кризата.
Мисля, че тук много внимателно трябва всички да погледнем за какво става реч. За съжаление я няма госпожа Манолова. Тя е в стихията си в този текст. Ще кажа, че когато има неправомерно уволнени хора, на които след това се плащат обезщетения, редно е тези, които са извършили това неправомерно уволнение, да поемат съответно и част от отговорността. Защото в противен случай не само ние, тук стоящите в тази зала, а всички онези български граждани, които плащат данъци или имат отношение към държавния бюджет, стават съпричастни към ангажименти, които трябва да се изплатят и които са за неправомерно проведени санкции.
Разбирам много добре защо вие отреагирвате на този акт. Всички сме наясно, че винаги в началото на мандата на всяко правителство малко или много има уволнени, напускане на работа, съкращения, или както често се прави – смяна на структурата на производствени или държавни институции, в които част от управляващите, без значение кои са те, се освобождават от тези, които не са достатъчно удобни.
В същото време обаче нека да бъдем наясно, че днес управляващи са едни, утре са други, следващите дни са трети и би било добре, ако тук консолидирано решим, че такива санкции ще има за всички. Защото, колеги, спиралата на живота е за всички ни и ми се струва, че е много важно да знаем, че всяко едно неправомерно действие, касаещо след това обезщетения, води до плащане на пари от държавния бюджет.
Обръщам се към Вас с настоятелната молба да подкрепите това предложение за така наречената регресна отговорност. Много спорове и много емоции имаше и в комисията при обсъждане на този текст, но аз се опитвам по съвсем спокоен начин да вменя, че това са неща, които трябва да направим със съзнанието, че все пак Кодексът на труда е трудовата ни конституция и едва ли трябва непрекъснато да бъде променян, колкото и да се налага това във времето да се извършва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към народния представител Масларова?
Заповядайте за реплика – Светлана Найденова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Масларова, това предложение, което правите, е част от законопроекта, който беше предложен от госпожа Мая Манолова и не беше гласуван на първо четене в пленарната зала. Искам още веднъж да поясня, че въпросът за регресната отговорност изрично е уреден в чл. 206, ал. 2 на сегашния Кодекс на труда и няма нужда да се добавя нов текст, след като има такъв действащ, който изрично урежда отговорността на длъжностни лица за плащане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Така че не виждам някаква логика защо да внасяме нов текст в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за други реплики? Няма.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, госпожо Масларова? Отказвате се.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев за създаването на нов § 9а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 70, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Параграфи 10, 11 и 12 са по вносител и са преномерирани.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за изказване от народното представителство? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 10, който става § 12, § 11, който става § 13, и § 12, който става § 14.
Гласували 91 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Предложение от народните представители Светлана Ангелова, Геновева Алексиева, Емануела Спасова, Вяра Петрова и Станка Шайлекова – да се създадат параграфи 12а, 12б и 12в, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат параграфи 12а, 12б и 12в, които стават съответно параграфи 15, 16 и 17 със следната редакция:
„§ 15. В чл. 413, ал. 2 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” – с „от 1000 до 10 000 лв.”.
§ 16. В чл. 414 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „от 10 000 до 15 000 лв.” се заменят с „от 1500 до 15 000 лв.”, а думите „от 2500 до 10 000 лв.” – с „от 1000 до 10 000 лв.”.
2. В ал. 3 думите „15 000 лв.” се заменят с „1500 до 15 000 лв.”, а думите „10 000 лв.” – с „от 1000 до 10 000 лв.”.
§ 17. В чл. 415, ал. 1 думите „глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.” се заменят с „имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за изказване?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук става въпрос за глоби за неспазване на трудовото законодателство.
В комисията спорихме доста, но мен лично ме притеснява, че разликата между долната и горната граница става прекалено голяма. Ако сега примерно глобите са от 10 000 до 15 000 лв. за дадено трудово взаимоотношение и правоотношение, сега виждаме, че глобите стават от 1500 до 15 000 лв.
Говорихме си в комисията, но аз все още не разбирам защо правим това нещо и каква е целта. Целта на тези глоби е не да пълнят хазната, не да пълнят бюджета. Високият размер на тези глоби е именно да се спазва законодателството.
Ние какво ще направим сега? От 10 000 лв. долна граница ще я смъкнем на 1500 лв. Защо? За да може този работодател, който нарушава закона, да има възможността да си плати глобата. Кой пазим и какво целим с тази поправка – дали работодателят, който нарушава закона, да има възможността да си плати глобата или да ограничим именно тези злоупотреби? Кого пазим в това отношение?
Второ, това може би е втори опит за намалението на размера на глобите. Ще ви прочета едно писмо от Министерството на финансите с изх. № 01-00-198 от 29 октомври 2009 г., което също касае Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вижте какво е становището на Министерството на финансите:
„По отношение на изменението в чл. 414 на Кодекса на труда считаме, че предвиденото за същия законопроект намаляване на утвърдените досега минимални размери на глобите и имуществените санкции, налагани от контролните органи при нарушаване на трудовото законодателство, обезсмисля тяхното предназначение”.
Вече има изказано становище от Министерството на финансите и въпреки всичко ние продължаваме да защитаваме някои интереси. Знаем, че синдикатите са против, работодателите, разбира се, са „за” и ние твърдо заставаме на страната на работодателите. Да, криза е, но това означава ли, че като е криза, понеже работодателят няма достатъчно средства, дайте да намалим долната граница, за да има възможност те да си платят глобите? Ако ще е така, да намалим горната граница. Защото една е разликата между 10 000 и 15 000 лв., друга е разликата от 1500 лв., забележете, до 15 000 лв. Какви са критериите, примерно за да се наложи глоба от 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 000, та чак до 15 000 лв.?
Смятам, че в момента правим една грешка и се надявам да не подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики? Заповядайте.
Стефан Господинов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с господин Стойнев относно размера на санкциите, които в нашия проект се намалят и то в тази част ...
Репликата е следната – по отношение на събираемостта на тези санкции в този голям размер, в който досега съществуваха, колегите от Комисията по бюджет и финанси могат да потвърдят, че събираемостта на тези санкции е прекалено малка, а също така се проточват във времето, освен това се атакуват и от съда.
Точно в момент на криза тази превенция, аз така разбирам тези санкции – да бъдат превенция, за да не се извършват нарушения в тази област, трябва да бъдат така диференцирани, за да може самият служител също да определи размера по такъв начин, за да не унищожи работодателя, а за да може да има санкция.
Аз като народен представител от моя многомандатен район също съм получавал сигнали точно в това отношение – размера за санкция 10-15 хил. лв., се явява ... за някоя фирма може да се случи да стигне до фалит. Затова на база тия сигнали, на база събираемостта и на база на това, че са възможни и корупционни практики във връзка с тези големи размери, аз мисля, че ние трябва да подкрепим този законопроект точно по този начин, по който е предложен и потвърден от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за други реплики?
Заповядайте – Светлана Найденова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Стойнев! Искам да подчертая, че ние предлагаме по-нисък размер на минималните глоби, при запазване на високия размер на глобите и имуществените санкции. По този начин ще се създаде възможност на контролните органи да диференцират наложените глоби и имуществени санкции като отчитат тежестта на нарушението, причините за неговото възникване, имотното състояние на нарушителя и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Това са все критерии за определяне на наказанието в Закона за административните нарушения.
Също така такова стесняване на ножицата, каквото имаме при глобите и имуществените санкции, не позволява ефективно отчитане на всички тези критерии, всички тези изисквания, така че няма логика да има такава малка ножица.
Също така данните от проверките на Главна инспекция на труда показаха, че това значително увеличаване на глобите и имуществените санкции – над десет пъти в края на 2008 г., няма никакъв положителен ефект за държавата и, от друга страна, няма никакъв възпиращ и възпитаващ ефект за работодателите. Когато нещо не работи, по-добре е да го променим така, че то да започне да работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
Желания за трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Господинов, уважаема госпожо Найденова! Целта на големия размер на глобите е не да се увеличи събираемостта. Никой не говори тук да увеличаваме събираемостта и да пълним хазната. Целта е да се спазва законът.
Господин Господинов каза, че се бавело, че имало проточване в съда. Добре, като направим 1500 лв. – какво означава, че няма да има проточване ли? Дайте тогава да направим 1 лв. долната граница, за да сме сигурни, че ще имаме голяма събираемост и че всеки работодател, защото сме загрижени за това, че той не спазва закона, а сме загрижени за това, че му е голяма глобата. Разбирате ли върху какво противоречие, върху какво безумие разсъждаваме в момента тук? Ние сме загрижени за това дали той ще може да си плати 10 хил. лв., а не сме загрижени за това, че той не спазва закона.
Госпожа Найденова каза, че имало голяма разлика, че ще има повече критерии. Именно, повечето критерии за мен лично ще доведат до по-голяма корупция, защото този, който проверява, ще започне да се пазари със съответния работодател.
Пак Ви казвам, ние готвим пенсионна реформа. Целта на тази пенсионна реформа и на всички е да има повече и по-голям осигурителен стаж.
В момента ние даваме възможност на работодателя да злоупотребява, хората да нямат осигурителен стаж, работодателят да си плаща глобите и в същото време казваме: „Да, ние ще вдигнем осигурителния стаж с още три години.” Как този човек ще натрупа осигурителен стаж, при положение, че ние тук даваме възможност на работодателя да злоупотребява с правото на труд на даден работник и като му казваме, че ние не сме загрижени дали той спазва закона, важното е да си плати минималната глоба? Тогава ви предлагам, нека да направим 1 лв. долната граница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказване?
Стефан Господинов, заповядайте.
Стефан Господинов (ГЕРБ): Уважаеми господин Стойнев, докога от БСП ще гледате на работодателите като на потенциални престъпници? Това са хората, които дават работа в България и които носят принадена стойност. Освен фирмите, които разполагат с огромни ресурси, с много служители, има фирми, които са с по 1 2 служители, работници. За тези фирми санкцията 10-15 хил. лв. е унищожителна.
От една страна, аз ви гарантирам, че по този начин ще се увеличи събираемостта, и, от друга страна, ще намалеят делата в съдебната система по тези казуси. Това е логиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Заповядайте, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Господин Господинов, за мен лично разликата дали една фирма е от един, двама, трима, десет или сто човека в случай, когато не се спазва законът, за мен няма разлика.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има разлика.
Драгомир Стойнев: Целта е да се спазва законът!
С това дали левицата мисли за работодателя или за работника, разберете, ние тепърва започваме пенсионна реформа и там се акцентира върху вдигане на осигурителния стаж с още три години. По този начин ние даваме възможност на хората на труда да не могат да си съберат този осигурителен стаж, за да се пенсионират. Това е, което говорим в момента.
Ако целта е да има по-малко хора на труда, които да имат право да си ползват пенсията, това, което предлагате, е правилно. За мен лично не е това логиката.
Пак ви казвам – не е важна събираемостта дали ще са един, двама, трима. Важното е да се спазва законът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За дуплика, господин Господинов.
Втора реплика на господин Господинов.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволявам си да взема думата, използвайки процедурата за реплика, защото чух абсурдни неща да се говорят тук, от тази трибуна – едни абсолютно популистки, демагогски изказвания. Какво означава това, което се предлага като предложение по параграфи 12а, 12б и 12в? Не означава неспазване на закона и много моля да не се спекулира в тази посока. Означава разтваряне на ножицата, намаляване на долната ставка, така че наказващият орган да може да прецени съобразно нарушението, което е извършено, дали ще наложи санкция – глоба в размер на 2000, 5000, 10 или 15 хил. лв., е въпрос на преценка на наказващия орган, с оглед на тежестта на нарушението. Благодаря.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Корупционен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за трета реплика? Няма желание.
Господин Господинов, Вие ще ползвате ли правото си на дуплика? Отказвате се.
Желание за изказване – госпожа Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да започна с така наречените двойни стандарти. Госпожа Найденова преди малко, когато коментирахме един от параграфите, които предлагаме във връзка с регресната отговорност, каза, че това е един предишен опит да се направи промяна в закона, който не е приет на първо четене и който сега се внася тук. По същия начин този текст беше отхвърлен през м. октомври, който не беше гледан тук в пленарната зала и в комисията и сега се внася втори път. Това е едното – за двойните стандарти.
Колеги, аз имам една препоръка към вас – недейте на базата на това, че всичко преди вас е лошо, да правите оценки без да сте запознати. В момента, в който бяха променени условията за тези такси и глоби в миналия парламент, искам да ви информирам, че събираемостта и приходите в Главна инспекция по труда и в бюджета нараснаха двойно. Така че не говорете, че не се е увеличила събираемостта. Точно обратното. Тогава имаше и допълнително материално стимулиране за работещите в Главна инспекция по труда, защото те имаха стимули да бъдат строги, да бъдат по-взискателни, а не да се примиряват с ниски глоби и евентуално някой да им даде на ръка определена сума.
За мен това, че е ниска събираемостта не значи, че ние не трябва да спазваме закона и да не се съобразяваме с условията на труд. Защо отново прехвърляме проблемите на системи, които не си вършат достатъчно работа със събираемостта? Дайте да сложим тогава един текст, че глобата се изплаща в срок на еди-какво си време или се прави конфискация, и по този начин няма да е ниска събираемостта! Не може това да бъде логичен отговор – на това, че разтваряме ножицата. Нали правим антикризисен текст? Нали именно в криза трябва да се спазват най-много условията на труд? Защото и вчера, и днес с големи заглавия пише, че отново е взета жертва. Нали това искаме да направим? И за да увеличим глобите по-миналата година, това беше изискване на Европейския съюз, и беше синхронизиране на нашето законодателство.
От една страна, правим антикризисни и вместо да направим, така че всеки един от нас да бъде прецизен на работното място, ние разтваряме ножицата. И правилно каза господин Стойнев, че тук се дава възможност за корупция – при положение, че можеш да получиш глоба от 15 хил. лв., а не 10 хиляди, която е долната граница, а сега вече имаш 1500. Ами един недобросъвестен служител ще се договори и ще напише най-ниската глоба, и ще си вземе определена сума на ръка. Или искаме да храним някого с тези пари? За да се направят тези глоби е мислено, съгласувано е, и не е намалена събираемостта в Главна инспекция по труда. Категорично възразявам на такива обобщения. Вземете справките и вижте какви са били приходите в Главна инспекция по труда тогава, когато се затегнаха изискванията към условията на труд – безопасност на труд. Тук не става въпрос само за работното време или за договорите. Тук става въпрос и за условия на труд, и за безопасност на труд.
Така че, уважаеми колеги, това разтваряне на ножицата в период на криза, според мен, е възможно най-неподходящото. Аз виждам, че такова е и становището на Министерството на финансите, в което вие се кълнете, че всичко което те правят и предлагат е вярно. А в това отношение не се съобразяват.
Умолявам Ви, помислете! Тук става въпрос за всеки един жив човек. И никой не обвинява работодателите, че те са нарушители на закона. Напротив. По този начин работодателят е стриктен и работникът е по-стриктен. По този начин ми се струва, че и синдикатите би трябвало да са по-спокойни – че хората, които са контролиращите органи, ще бъдат безкрайно прецизни. Това е прецизността, че ще има високи глоби и трябва да се съобразите с всичко.
Какво значи да се съобразим с имущественото състояние? Някой няма да се съобразява с условия на труд, ще отиват човешки животи, а ние ще се съобразим с имущественото състояние на някого?
Аз мисля, че този текст е некоректно прокаран в Кодекса на труда и той няма да издържи дълго време. А съм повече от сигурна, че няма да се увеличи събираемостта, можете да бъдете абсолютно сигурни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към госпожа Масларова?
Реплика – господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Госпожо Масларова, бих искал да Ви попитам, тъй като тук доста се спекулира от госпожа Фидосова, как едва ли не има популистки изказвания. Как намирате, кое е популисткото – в сега действащото законодателство глобата без трудов договор е 15 хил. лв., или новото предложение – да започнем от 1500 лв., при положение че сме свидетели на постоянните инциденти, които се случват? От 1500?
Това означава ли според Вас, госпожо Масларова, че Министерството на финансите също говори популистки като обяснява: че обезсмисля това намаление, обезсмисля тяхното предназначение? Значи, тук от тази трибуна, според Вас, Министерството на финансите ползва популистки думи, популистки изречения и най-вече популистки писма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За втора реплика – заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Масларова! Ще си позволя да се обърна и към господин Стойнев. Аз не знам защо се опитвате тук, от тази трибуна, да заблудите народните представители, както и представителите на медиите и на обществеността. Това което пише в текста не е това, което прочете преди малко господин Стойнев. Пише: до 15 хил. лв. Обръщам още веднъж внимание! Променя се единствено долната граница – и тя не е 200 лв., 300, 500, а започва от 2500 в единия случай, 1500 – за по-маловажните, в другия случай. И моля наистина да не се спекулира с тази тема, за която очевидно – и е правилно, и редно всички да сме толкова чувствителни. Погледнете си анализите! Аз съжалявам че ги нямам, защото на мен също, когато гледахме в Правна комисия този законопроект, ни предоставиха от Главна инспекция на труда този анализ за събираемостта. И там колегите констатират, от Главна инспекция по труда – неефикасност, неефективност на тези норми, поради това че има много висока долна граница и не могат наказващите органи да преценяват с оглед тежестта на нарушението, да прилагат съответната норма и да определят съответното наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Трета реплика – народният представител Цветан Костов.
Цветан Костов (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Масларова! Когато човек има нагласа и е склонен да влиза в корупционни схеми аз мисля, че няма значение дали той е работодател, инспектор, министър или депутат. Той не би могло да бъде спрян. Каквито и параметри на глобите, които обсъждаме да фиксираме, ние надали бихме могли с тях да пресечем подобни практики.
Аз ще подкрепя тази промяна, заради това че свалянето на долната граница на глобите позволява едно по-прецизно диференциране на тежестта на направените закононарушения. Защото не е равносилно дали инспекторът ще намери в една фирма работник без трудов договор, или 10 работника. И тази голяма разлика между минималната и максимална глоба ще позволи да бъде адекватно и съответното санкциониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Право на дуплика? Народният представител Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Господин Стойнев със зададения въпрос към мен фактически отговори на това, на което би трябвало да се отговори.
На господин Костов ще отговоря след време, разбирайки какво иска да ми каже.
Госпожо Фидосова, добре би било като управляващо мнозинство, когато получавате информации от различни институции в страната и те се обсъждат законодателно, да ги предоставяте на всички народни представители. Това би било непопулистко, а не само на Вас...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Вие казахте, че ги имате.
Емилия Масларова: Ако бяха ни представили от Главна инспекция по труда и в Комисията по труда и социална политика информация, която е представена на Вас, тогава можеше да се коментира. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Да, аз знам какво е работено в Главна инспекция по труда, но би било добре на всички депутати, които не знаят тази информация, тя да се предоставя, за да не се говори от трибуната така, че говорим популистки.
Аз гарантирам и коментирам неща, за които нося отговорност: това че след промяната в закона в Главна инспекция по труда приходите бяха много повече и имаше дори допълнително материално стимулиране за работещи. Има много неща, които могат да се кажат за Главна инспекция по труда, но не това е сега темата. Аз в никакъв случай не искам да обвинявам колегите в Инспекцията по труда, че са компетентни или некомпетентни.
Питам ви: след като правим нещо в период на криза, с оглед затягане на дисциплина, защо намалявате долната граница? Защо, обяснете ми, за мен няма логика? Няма логика, тя е превенция, това не е глоба! Защо веднага всичко считате като престъпление? Това е превенция, за да не се направят такива злоупотреби. Вие веднага отивате на това, че по-лесно се събират парите и т.н. и т.н. Когато има по-сериозни санкции, тези санкции винаги създават една превенция и винаги имат дисциплиниращ ефект, и когато гледаме следващи закони аз ще ви припомня точно това, което вие коментирате и поставяте, така че едва ли не заблуждаваме медиите. Не заблуждаваме с нищо медиите, говорим за справедливи неща и за неща, които трябва да поставим тук, да обсъдим заедно с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за други изказвания? (Народният представител Стефан Господинов дава сигнал, че желае да се изкаже.) Нямате право, господин Господинов, Вие се изказахте по този параграф. Съжалявам!
Желание за други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми колеги, дебатът неочаквано се задълбочи, но нещата са по-прозрачни. Аз обичам от тази трибуна да ги разшифровам и да обяснявам същността и причината. Причината е, и господин Стойнев клати глава, БСП да мине за партия на труда. Това е всичко и нищо друго! Макар и отдавна БСП да не е партия на труда, отдавна БСП да е захвърлила и чука и сърпа, БСП в пленарна зала отново се опитва да създаде теза. Теза, с която утре да излезе във вестника си и да каже: „Другари, ние сме партия на труда. Ние сме социалисти-комунисти, а ония – другите, десните, те са партията на капитала”. Фалшиви тези, глупости на търкалета и всичко тук, което в момента се изговори са псевдоюридически доводи и псевдогрижи от БСП за хората на труда, които трябвало да бъдат защитени. (Реплики от КБ.) Това е истината и затова, колеги, от ГЕРБ и управляващите, от СДС, за нас от „Атака” е ясно, пледирам за вас да сложим край на тази безполезна и безсмислена дискусия в тази връзка, в която изложих съображението си, и да гласуваме смело това, което ни е предложено от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Уважаеми господин председател, остро протестирам, защото изказването на господин Шопов нямаше никаква връзка със законопроекта. Ние тук имаме конкретни неща и поради причината, че той не е разбрал какво дебатираме Вие му позволихте наистина да говори пълни глупости, които нямат нищо общо с така наречения спор, който тук е изключително конструктивен, и аз се радвам, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Вашата реплика?
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Моята реплика е към господин Шопов, нека да слуша внимателно какво дебатираме. Да се изказва по отделните членове на законопроекта, а не да прави някаква пропаганда, но това вече е в негов стил, така че, господин председател, моля Ви следващия път, когато не се говори конкретно за законопроекта да прекъсвате дадения народен представител, било то и заместник-председател на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Втора реплика? Господин Захариев – втора реплика?
Имате право на дуплика, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Не му отива на господин Стойнев да говори тук, че говоря глупости. Всъщност той е част от това, за което говорих преди малко – БСП да минава за партия на труда. Това беше и причината да вземат тази комисия всъщност, което беше и някаква грешка в началото на работата на Четиридесет и първото Народно събрание. (Реплики от КБ.) Така че „БСП и господина Стойнева, или другаря Стойнев” е обсебила тази тема за грижата за трудещите се или трудещите се, според тяхната терминология и речник. Моята реплика е ясна: господин Стойнев, не Ви отива да говорите от тази трибуна и да обиждате.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: А на Вас отива ли Ви да ни обиждате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за други изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване ан блок параграфи 15, 16 и 17, под редакция на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 70, против 8, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 13, който става § 18, и § 14, който става § 19.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: По § 15 са постъпили две предложения.
Предложение на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев – в т. 2, в § 3е числото „2011” се заменя с „2012”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Менда Стоянова и Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 20 със следната редакция:
„§ 20. В Преходните разпоредби се пра