Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-06-30

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е предоставен проект, който току-що беше обсъден и подкрепен на Председателския съвет, за
„РАБОТНА ПРОГРАМА
на Народното събрание за 30 юни – 2 юли 2010 г.
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи – продължение от петъчното пленарно заседание.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
6. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
17. Парламентарен контрол.”
Подлагам на гласуване предложението за Програма за работата на Народното събрание за периода 30 юни – 2 юли 2010 г.
Гласували 149 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
За информация – няма постъпили предложения по реда на чл. 43, ал. 3 за включване на точки в дневния ред.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 23 юни 2010 г. до 30 юни 2010 г.:
1. Законопроект за ратифициране на изменението на Заемното споразумение „Проект за социално включване” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
2. Законопроект за ратифициране на изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
3. Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по здравеопазването.
5. Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
На 29 юни 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. юни 2010 г., лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения през 2009 г. С мое писмо материалите са изпратени на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по здравеопазването. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, преди да пристъпим към дневния ред на днешното пленарно заседание, позволете ми да отправя една покана към вас.
Тази година България отбелязва един забележителен юбилей – 160 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод днес в 11,00 ч. в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” се открива юбилейната изложба „Вазов във всеки от нас”. Това е само една от инициативите, с които се отбелязва годишнината. Нека в юбилейната година тук, в пленарната зала си припомним, че макар и известен писател, още приживе мит и легенда, Иван Вазов не страни от своя дълг на гражданин и общественик. През 1894 г. е избран за депутат на Казанлък в 8. Обикновено Народно събрание.
През далечната 1895 г. тук, в тази сграда и в присъствието на цялото правителство е отпразнуван първият голям Вазовски юбилей – 25-годишното му присъствие в българската литературна сцена. Вярвам, че всеки от нас по достойнство ще отдаде почитта си към големия български поет. Защото да честваме Вазов означава да честваме националното си самочувствие и принадлежността си към европейската културна традиция. Благодаря ви за вниманието.
Преминаваме към първа точка от програмата за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
По процедура сме на фаза дебати.
Преди да дам думата за изказвания, ще обявя оставащото време на отделните парламентарни групи: ГЕРБ – 30 минути, Коалиция за България – 9,14 минути, ДПС – 18 минути, „Атака” – 16 минути, Синята коалиция – 6,47 минути, независими – 11,25 минути.
Думата за изказване иска народният представител господин Курумбашев.
Току-що става ясно, че тези минути не са актуални, тъй като бе направено искане, което се следва по правилника ни и по реда на чл. 48, ал. 2 дебатите ще бъдат по удълженото време.
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по повод на това, че сме свидетели на приемането на поредния лобистки закон в Народното събрание. Аз бих използвал определението – поредния „мазен” лобистки закон. Бих искал да го свържа с приемането на предишния законопроект, по предишната точка – именно там, където се приеха правила арендаторите да имат първа опция да купуват земя.
И двата законопроекта – и този, който обсъждаме в момента, и предишният, се предлагат с една-единствена цел, а именно да се обслужат интересите на едрите арендатори.
Това лоби имаше своя представител в изпълнителната власт, в лицето на един заместник-министър на земеделието, който разгеле беше освободен преди около два месеца, но неговите творения, включително и в момента, влизат в Народното събрание.
Аз използвам случая и парламентарната трибуна, тъй като вносител е Министерският съвет, да призова министър-председателя да изтегли този законопроект между първо и второ четене, така че изобщо да не ни се налага да правим коментари за отпадане на текстове или да се правят някакви кърпежи.
Кога трябваше да бъде приет този закон? Както добре знаете, първо трябваше да бъде приета Стратегия за възнообновяемите енергийни източници, която, между другото, днес до 17,00 ч. трябва да бъде внесена в Европейската комисия. Такава стратегия не е внесена, екологична оценка на тази стратегия не е направена. Така че това е поредният срок, който ние сме поели да изпълним пред Европейската комисия и който няма да спазим.
Едва след като се приеме такава Стратегия за възобновяемите енергийни източници и ние постигнем, да речем, максимално широко съгласие в парламента за това как ще се развиват възобновяемите енергийни източници, имаме право да кажем: тогава ще направим следните промени в Закона за ВЕИ тата, в Закона за водите, в Закона за земеделските земи.
Какво се случва? Без да имаме приета Стратегия от Народното събрание за възобновяемите енергийни източници, се вкарва законопроект, който ползва една много ясна група. Тя ползва групата на едрите арендатори, защото те искат да изключат земите от І до ІV категория – да не могат да се ползват за такива проекти, с една много проста цел – цената на тази земя да не може да се качва и да могат да я изкупят на безценица.
Много ми е интересно как авторите на законопроекта решиха, че трябва да изключат земите примерно от І до ІV категория, а не решиха да изключат земите от І до V, от І до VІ или от І до ІІІ категория. На базата на какъв анализ беше направено това предложение?
Следващото нещо, което ми е много интересно, е как например в този проект са засегнати и водните електроцентрали. Както знаете, добрата земя се намира обикновено до реките. От друга страна, по някаква ирония на съдбата водните електроцентрали също се правят до реките. Някой иска да преотреди един декар и не може да го направи, защото той е от І до ІV категория. Защо? Защото така пише във вече приетия закон.
Днешният законопроект е поредната пречка пред това да се развиват възобновяемите енергийни източници в България.
Това, което искам да ви попитам. Поставяме пречки пред развитието на възобновяеми енергийни източници в България; казваме, че ще развиваме ядрена енергетика, но няма да развиваме „Белене”, нито пък чувам да развиваме проекта „Козлодуй”, да речем, VІІ или VІІІ блок; с ТЕЦ-овете знаете какво ще стане – или трябва да бъдат затворени, или да плащаме огромни глоби; „Цанков камък” отива на прокурор; този тръбопровод го спираме; следващия газопровод го спираме. Слушам само какво спираме. Кажете ми: какво ще пуснем? Кажете ми: какво ще правим? С такава политика ни остава да правим само джулай морнинг.
Имаме поредица от закони в Народното събрание, която започна още от първия ден на това Народно събрание, свързана със Закона за нотариусите, която след това премина във внасянето на една скандална поправка в Закона за културно-историческото наследство, след това - Закона за лова, след това в Закона за радиото и телевизията влязоха поправки, които не бяха пробили в последните 12 години, при три поредни мнозинства! Сега минаха ето така.
Сега виждаме следващите два законопроекта, свързани със земеделските земи, които продължават по този начин. Позволих си да кажа в едно интервю, че имаме първи частен парламент. По едно време тази тенденция имам усещането, че беше изчезнала, но с тези два законопроекта тенденцията продължава по един безогледен начин, включително и с факта, че законопроектът по предишната точка дори не е гледан в Правната комисия! А той е законопроект, който очевидно нарушава права, записани в Конституцията!
Не знам дали не ви правят впечатление тези неща. Аз искам да помоля колегите, специално от „Атака” и от ГЕРБ, тъй като останалите политически групи много ясно са заявили своето отношение по този законопроект, да ни подкрепят в това усилие и да го отхвърлят на първо четене.
Нашата парламентарна група ще гласува „против” този законопроект на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Курумбашев? Няма.
Желания за изказвания?
Народният представител Пехливанов. Заповядайте.
Николай Пехливанов (Атака): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Не искам да навлизам в темата дали законът е лобистки или не, но генерално винаги това ще излиза на дневен ред, когато гледаме има ли нужда от мораториум върху заменките, има ли нужда от мораториум върху изграждането на възобновяеми енергийни източници, има ли нужда от мораториум за строителството по Черноморското крайбрежие.
Реално каква е целта на внесения законопроект? Да се спре безразборното преотреждане на земеделска земя, както и разрешените проекти за възобновяеми енергийни източници с цел спекулативно преотреждане на земеделска земя да бъдат прекратени.
Къде обаче е основният проблем? Основният проблем е в липсата на национална устройствена схема, в липсата на национална стратегия кои сектори, кои приоритети да се развиват, къде да се развиват и по какъв начин да се случи това.
Решението на въпроса, за да нямаме постоянно този казус трябва ли да се заменят земеделски земи, трябва ли да се преотреждат земеделски земи за възобновяеми енергийни източници, се казва национална устройствена схема. За съжаление, към ден-днешен ние нямаме национална устройствена схема. Това е схемата, картата, която показва в кои зони на държавата какъв сектор трябва да се развива, по какъв начин това да се случи, съответно това да се вмени като задължение към общите устройствени планове на всяка община. Оттам ще излезе ясно картата къде и по какъв начин трябва да се изграждат възобновяеми енергийни източници.
Да, ние сме съгласни, че трябва да има регулация, че трябва да има регулатор и трябва да се прекрати безразборното преотреждане на земеделска земя, но по какъв начин ще стане това? Комисията, която трябва да изгради Национална енергийна стратегия, на какви база ще стъпи? Пак ще кажа, че базата е именно Националната устройствена схема.
Затова ние от „Атака” смятаме, че наистина трябва да има регулатор, наистина трябва да се вземе генерално решение, но нека това да е първата стъпка по приемането и одобряването на Национална устройствена схема. Паралелно с този закон трябва да направим промени в Закона за устройство на територията, където да запишем, че не може да се преотреждат парцели, ако за тях не е предвидено застрояване или съответно инвестиционно намерение в Общия устройствен план. По този начин ще прекратим порочната практика за застрояване на парче. По този начин наистина ще имаме една генерална и ясна концепция.
Още нещо – трябва да се даде някакъв срок за този мораториум, за работата на тази комисия. Срокът какъв трябва да бъде? До края на годината ли, до края на следващата година ли? Наистина, в рамките на някакъв срок трябва да се въведе регулатор, да се изяснят казусите, да се изясни стратегията и по този начин наистина да имаме една работеща система.
Най-лошото е, че тук има подмятане и скубане на коси – лобистко, нелобистко. Това дава много лоша индикация на чуждестранните инвеститори. Чуждестранните инвеститори в момента гледат точно поради тези дебати на България като на една доста нестабилна от икономическа гледна точка страна.
Основният проблем е това, че трябва да се приеме обща стратегия, обща концепция, която да се изпълнява и от следващите правителства, не само от настоящото. По този начин ние ще дадем един ясен сигнал, че България е една стабилна държава, стабилна икономически, с ясна стратегия и концепция. Когато дойдат българските или чуждестранни инвеститори да има ясни правила, по които ще се случва това нещо и пак се връщам на Националната устройствена схема. Това е картата на България, където ясно е показано - тук, в този периметър ще се строят възобновяеми енергийни източници, тук ще се развива туризъм, тук ще се развива селско стопанство, в друга зона ще се развива промишленост. Тази карта наистина ще е регулаторът, това ще са ясните правила, по които ще може да се развива българската икономика. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Пехливанов? Реплики няма.
Желание за изказване – господин Върбанов.
Венцислав Върбанов (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! По принцип ще подкрепя законопроекта.
Бих желал преди да кажа по същество мнението си за този законопроект, да кажа няколко думи, провокиран от изказването на моя приятел господин Курумбашев.
Колеги, ако говорим за лобизъм и за лобистки интереси, винаги можем да погледнем тази тема от различен ъгъл. Аз, например, мога да кажа в момента, че тези два законопроекта провокираха намесата на други лобистки интереси. Някои от вас, които защитавате и говорите тук от няколко дни против арендаторите, против големите, лоши арендатори, всъщност против хората, които ни хранят, защо не си направихте една справка да видите точно колко земя обработват тези хора, за да видите, че те обработват над 80% от българската земя. Да видите, че става въпрос за хиляди предприемачи – било то арендатори или ползващи земята под друга форма, докато другите лобисти са от така наречената Асоциация на собствениците на земеделски земи.
Обикновеният гражданин като слуша как сме се загрижили за собствениците на земеделски земи си представя чичо с трите декара на село, само че нека да погледнем тази Асоциация на собствениците на земеделски земи, които представят една справка, че те, примерно, притежават някъде около 10 милиона, или не знам вече колко милиона декара, но тук става въпрос за 5-6 фирми. За 5-6 фирми!
Ако искате да сравним лобитата и да видим кое лоби в момента се опитва да си прокара интересите – дали това лоби на тези, които обработват българската земя и чиито интереси, според мен, са защитени в двата законопроекта, или това лоби на десетте фирми. Това са така наречените специални инвестиционни фондове, които се занимават с покупко-продажба на земеделски земи. И това е с чисто спекулативна цел, в което няма нищо лошо. Това не е незаконно, само че тяхната цел, колеги, е друга.
Съжалявам, че го няма тук колегата Мартин Димитров. Той най-вероятно не е проследил докрай политиката на Съюза на демократичните сили в това отношение. Сутринта го гледах в едно телевизионно предаване и, меко казано, съм възмутен от поведението му и начина, по който той представя нещата. Аз също мога да кажа, че той в момента защитава някакви лобистки интереси. Ние трябва много трезво да преценим в момента какво правим.
И нещо друго да кажа по предния закон, защото той също беше засегнат тук и е свързан с лобистките интереси. Имам предвид даването на право на пръв купувач на този, който обработва земята. Ами, макар че не е тема на този законопроект, но понеже се свързаха двата законопроекта, нека да помислим малко кой инвестира в подобряване качеството на земеделските земи – точно този, който я обработва. И примерът с апартамента, колеги, е много неподходящ, даже бих казал, е много нелеп. Съжалявам, ако засягам някой, но ако дадете под наем един апартамент, който струва 50 хил. лв. и наемателят направи вложение в този апартамент и вложи 100 хил. лв., каква е логиката след това при продажбата? Тук свързахте двете неща. Няма никаква логика. Според мен конституционните интереси на собствениците се нарушават, защото при право на първи купувач, ако не се разберат, той веднага продава на следващия, на който си иска. Спирам да говоря по този законопроект.
По въпроса за днешния законопроект – би трябвало, и прав е господин Курумбашев, че просто се разместиха като процедури нещата. Трябваше първо да има стратегия, да има ясна стратегия за развитие на възобновяемите енергийни източници и тогава да се приеме законопроекта, но в същото време не може да остане това положение, в което плодородни земи си сменят предназначението. Не може да остане!
Аз много се надявам управляващите вследствие на дебата между първо и второ четене просто да променят леко законопроекта, така че наистина да се даде една възможност в зоните, в които има инвестиционен интерес, той да се реализира.
Трябва да се преразгледа отново категоризирането на земеделските земи, защото наскоро ми попадна случай, в който едно сметище се води втора категория земеделска земя, а от 20 години там е сметище. Това трябва да бъде преразгледано, колеги.
Свършвам с това – нека да не злоупотребяваме с постоянната намесване тук на лобистки интереси, а съвсем трезво да прегледаме нещата. Смятам, че законопроектът си заслужава да бъде подкрепен, а между първо и второ четене да изчистим тези недоразумения, които се породиха. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Върбанов?
Заповядайте.
Александър Радославов (КБ): Господин председателстващ, колеги, господин Върбанов! Бих желал да привлека вниманието на колегите върху една друга алтернатива за развитие на земеделието.
Знаете, че България преди Втората световна война заедно с Дания и Белгия са били страните с най-развито кооперативно движение. В България са били създадени земеделски и потребителски кооперации, ако си спомняте от историята, имало е и популярни банки, където лихвата е била до 1,5%, тоест държавата е била създала възможност да се подкрепят средните селяни и по-малоимотните и да могат те да се сдружават, както са го правили чрез тези кооперации. За съжаление, те след 9 септември бяха експроприирани и бяха създадени трудовите кооперативни земеделски стопанства. Знаете как се влизаше в тях. Но, така или иначе, разтурихме и тези земеделски стопанства.
Сега изведнъж имаме две алтернативи – или най-големите арендатори и ползватели чрез този Закон за собствеността, който се предлага, да бъдат облагодетелствани, защото, виждате ли, те обработват земята, на тях разчитаме за съвременно производство и по този начин би се комасирала земята. Другото разглежда правата на собствениците на земеделски земи.
Аз бих предложил да помислим и да подкрепим и селскостопанските кооперации. Защо да не дадем възможности и по тази линия да се окрупнява земята и да се защитават интересите на собствениците? Аз мисля, че ние вървим към едно едро земеделие и, горе-долу, както са били големите, едрите чифликчии, всичките други едва ли не да останат ратаи, разбира се, при по-други условия, което според мен е пагубно за развитието на българското земеделие. Като принципна позиция говоря.
Такъв закон беше приет в Седмото Велико Народно събрание. За съжаление, през тези 20 години очевидно и политическите сили не са били достатъчно настойчиви или пък не са имали предвид да създадат този тип развитие на този тип земеделие, така че аз пледирам да се помисли да се инициира, дето се казва, едно осъвременяване на Закона за кооперациите и да се разгледа и в този аспект този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Втора реплика – народният представител Михаил Михайлов.
Михаил Михайлов (СК): Изцяло не съм съгласен с това, което каза господин Върбанов за позицията на Съюза на демократичните сили, защото тези 20 години показаха едно – в политиката човек трябва да бъде последователен, а когато е последователен, той е предсказуем. Ние направихме най-важното нещо, а именно върнахме земята на хората. Независимо, че сме допуснали грешки в поземлената реформа, след това може би в развитието на земеделието, ние направихме най-важното нещо – върнахме земята и свободното право на хората да се разпореждат със земята. Господин Върбанов сам призна, че този закон защитава интереса на арендаторите, като ги противопоставя срещу друга група – на едрите собственици на земя.
В предишното си изказване казах следното: специално в този законопроект § 8 какво прави? Не ме интересуват нито арендаторите, нито големите фондове, които са собственици на земя, интересуват ме десетките, стотиците, хилядите хора, на които § 8 отнема принадената стойност, която те са вложили в земята си и от земеделска земя са я превърнали в земя, където евентуално да си правят къща, ако минава магистрала, да я продадат по-скъпо, или да я предложат за изграждане на фотоволтаици. Тоест те инвестират, а вие с § 8...?! Аз не виждам защо представители на ГЕРБ не излязат и не кажат какви са аргументите. Как така ще нарушавате Конституцията и ще заличавате тази принадена стойност, откъде накъде?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Трета реплика? Няма.
Господин Върбанов – право на дуплика.
Венцислав Върбанов (независим): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Благодаря за репликите.
Уважаеми господин Радославов, доколкото не ме лъже паметта, през всичките тези години на преход кооперациите са били равноправен икономически субект на българския пазар и в момента те се занимават със стопанска дейност без да им се пречи, дори бяха толерирани в отделни периоди. В момента познавам председатели на кооперации, които също купуват земеделски земи с решение на съответните управителни органи, така че няма никакъв проблем.
Друг е въпросът, че ако в кооперативната форма самите собственици на земеделски земи припознаят по-добрата форма за стопанисването на тяхната земя, те биха я предпочели. Не искам да изпадам в подробности, но Вие знаете, особено в началото на прехода, колко много злоупотреби имаше от хора, които бяха получили доверието на своите съселяни. Имам предвид председатели на кооперации, които всъщност източиха тези предприятия и те фалираха. И в момента има добри примери - кооперации, които стоят добре на пазара, занимават се с едно добро земеделие, отглеждат земеделска продукция, продават я, купуват земеделски земи, така че ако има някаква привилегия, тя не е само за арендаторите, тя е и за кооперациите, които също сключват арендни договори за ползване на земеделски земи от техните собственици. Разбира се, ако има политическа воля и се избере тази форма, тя може да бъде подкрепена по всякакви други начини.
Що се касае до репликата на господин Михайлов. Господин Михайлов, да, наистина програмата на Съюза на демократичните сили е последователна и по време на управлението на правителството на Обединените демократични сили беше върната земята. Благодаря Ви, че ми напомнихте. Не знам защо ми се струва, че точно по това време бях министър на земеделието, но това е съвсем друга тема. Въпросът е в това, че Вие говорите за лобистки кръгове и не аз противопоставям тези кръгове. Аз не искам изобщо да говорим за тях, а да говорим трезво – ако можем, да се абстрахираме, ако има такова лобиране. Защо трябва да противопоставяме едни на други собствениците и ползвателите? Ние сме получили тяхното доверие и сме застанали тук да вземем някакво мъдро решение. Затова призовавам всички - ако някой се опитва да ни влияе по такъв начин, да се абстрахираме от това влияние и да вземем мъдрото решение, за да оправдаем доверието, за което сме изпратени тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (Атака): Продължава спорът от предишния закон. Двата проблема се преплитат и с този закон, и с предишния.
Колеги, много ме притеснява фактът, че по предишния закон – това се отразява и в настоящия, който разглеждаме, за опазване на селскостопанските земи, не е взела отношение Комисията по правни въпроси. Няма доклад на Комисията по правни въпроси, защото ако юристи бяха гледали законопроекта, аз мисля, че никой нямаше да се съгласи това да стане. Този въпрос не е въпрос на селско стопанство, на земеделие и на Земеделското министерство. Това не е въпрос на земеделски политики, а чисто фундаментален, правен въпрос. Той е конституционен въпрос и тук не уважаемата заместник-министърка на земеделието има думата. Въпросът е на много сериозно обсъждане, на много сериозен дебат, който явно не се проведе, и законът е пуснат, ей така, струва ми се твърде неподготвен в пленарната зала - да мине.
Тук се поде друга теза и се даде пример от господин Върбанов с апартаментите: ако в едно жилище бъде направено подобрение от наемателя – той каза цифрата 50 хил. лв. или 50 хил. евро, няма значение колко, но се прави фундаментален компромис, който оттук нататък и в единия, и в другия закон може да отключи спиралата на други компромиси. Аналогично е да даде собственик, апартамента си под наем, след което наемателят да може да закупи апартамента приоритетно с правото на първи купувач. Такова понятие се въведе изобщо по отношение на собствеността. Всички юристи знаят, че основно положение в класическата римска триада е правото на разпореждане. Наруши ли се правото на разпореждане, както се прави в случая, се нарушава основно правото на собственост и оттук нататък за мен това в една съвременна правна демократична система е абсолютно недопустимо.
В историята са правени много движения в едната и в другата посока – към уедряване на земята и към нейното раздробяване, но това е съпътствано с извънредни ситуации. Това е правено при изключителни обществени условия, драматично в миналото - вдигали са се въстания, революции както при уедряване на земята, така и при нейното разпокъсване.
Типичен пример в българската история е онова, което прави Стамболийски. Неговата теза е за множество средни и дребни стопани за сметка на едрите притежатели, собственици на земя - нещо, от което продължаваме да теглим в нашето земеделие и в обществените отношения, свързани със земята.
Тези неща са ставали в миналото, но днес в съвременния свят, при съвременната правна и политическа система това са недопустими, насилствени действия, които не могат да доведат до нищо добро. В случая се прави точно това – с администриране, със законов акт да се посегне по много опасен начин върху собствеността, което е фундаментално положение.
Тук земеделските стопани, да ги наречем земеделските дейци или хората, които се занимават с тази материя, нямат думата. Защото въпросът е много по-дълбок. Той е сериозен въпрос за обществените отношения между хората по отношение на земята, за която винаги се изказват много красиви приказки, много често за особената собственост върху земята, тъй като тя била особен продукт, особена база, от която хората се хранят, от която произтича благодетелта и т.н. Това са красиви фрази.
Всъщност при социализма кооперирането на земята е ставало със същите красиви фрази и приказки за земята-кърмилница, която ще трябва по някакъв начин да произвежда повече, и се прави всичко, за да се осигури прехраната и благодетелта на хората. Това не могат да бъдат съображения, мотив за осъществяване на такова действие, каквото се прави по двата закона.
Тук има по-специфичен въпрос – със заменките. За мен въпросът със заменките няма да бъде решен генерално. Това е опит да се отбие номера. По отношение на заменките трябва да има друга политика, да бъдат намерени радикални решения, за които ние от „Атака” винаги сме пледирали, настоявали. Имали сме предложения, за което отдавна водим консултации с управляващите от ГЕРБ, та този въпрос да бъде решен генерално. По начина, по който се излагат мотиви със Закона за опазване на селскостопанските земи (че този проблем може да бъде решен), това е невъзможно, разбира се. Заменените земи на огромна стойност – по някои изчисления между 7 и 8 млрд. лв., ще останат у онези, които са го направили през предишните управления, особено през управлението на тройната коалиция. Ще мине този мандат и те ще се надсмеят над законодателите, включително и върху нас, които изпускаме златния момент, когато имаме подкрепата от Европейския съюз. Няма да се спирам по тази тема по-подробно.
С регулиране на застрояването на тези заменени земи, по начина, по който това се предвижда, нищо сериозно няма да бъде сторено и тези земи ще излязат завинаги от патримониума на държавата.
Надявам се между двете четения коренно да бъдат променени и двата законопроекта. В случая обсъждаме втория от тях. Надявам се всички да се вслушат в здравия глас на чисто правната и конституционна логика на нещата. Въпросът е в тази логика – правната и конституционната логика и смисъл, а не в селскостопански политики, както се пледира от вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Шопов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не случайно промените в Закона за опазване на земеделските земи предизвикаха такава оживена дискусия, защото предложените текстове не могат да бъдат приети еднозначно.
Аз няма да се спирам на част от правните аргументи, които изложи моят колега Михаил Михайлов. Напълно ги споделям. Той направи това в предишното заседание в петък.
Ще се спра обаче на въпроса, който беше разискван в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Защото тази комисия беше сезирана именно по причина, че част от предложенията, които прави Министерският съвет, касаят по-нататъшното развитие на възобновяемите енергийни източници в страната. Още тогава аз поставих въпроси, на които не получих отговор от вносителя в лицето на заместник-министър Боянова.
Първият ми въпрос беше: има ли подобна европейска практика? Дали някъде в Европейския съюз в законодателството има ограничение за въвеждане на обекти, наречени „възобновяеми енергийни източници” в определени категории земеделски земи, в нашия случай от І до ІV категория? Отговор не се получи и не може да се получи, защото такава практика няма. Когато няма практика в страните, с които ние сме в една общност, би трябвало да си зададем въпроса дали ние сме откривателите на подобна практика, която би трябвало да бъде пример в европейското пространство. Определено не! И най-важният аргумент в това отношение е ако съпоставим обработваемата площ в България от І до ІV категория земеделски земи, които са пустеещи, и общата площ, която е заявена, а някъде и реализирана за възобновяеми енергийни източници. Касае се за 5 млн. дка пустеещи земи от І до ІV категория и само за 60 хил. дка земи, които са с променено предназначение с оглед построяване на обекти от възобновяеми енергийни източници. Беше казано, че това е 0,03% от тези земи. Веднага човек съвсем основателно си задава въпроса: защо правителството с тези промени се е прицелило в този толкова тесен сегмент от 0,03% по отношение на тези 5 млн. дка пустеещи земи?! Какво предлага законопроектът за останалите до 5 млн. дка пустеещи земи?! Защо забраната трябва да касае единствено възобновяемите енергийни източници?! Излиза така, че голф-игрища могат да се строят върху обработваеми земи от І до ІV категория, но там не могат да бъдат построени възобновяеми енергийни източници.
Заедно с това искам да напомня на колегите, че България има ясни ангажименти, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници в Европейския съюз. Ние имаме изискването за 16% електроенергия, като трябва да бъде произведена и консумирана в страната от възобновяеми източници до 2020 г. Тенденциите на развитие са такива, че вероятно този процент ще ни бъде повишен до 20%, колкото е и за останалите страни – членки на Европейския съюз.
На второ място, не може с лека ръка под името на възобновяеми енергийни източници да не се отчете определена специфика. Например най-важният възобновяем енергиен източник е водата, но по стечение на съвсем разбираеми обстоятелства, плодородните земеделски земи се намират в близост до реките. Каза го и господин Курумбашев. Там, където предстои да се строят мини- и микроязовири, които служат за производство на електроенергия, те ще засегнат част от такива земи, но в същото време построяването на такива обекти подобрява управлението на водата, дава възможност за напояване на плодородните земи, които остават извън чашата на мини- или микроязовира.
На следващо място е използването на вятъра като възобновяема енергия. България не може административно, където се реши от Народното събрание или друг орган, да изгражда ветрогенератори. В България има само две области, където силата на вятъра позволява промишлено производство на електроенергия от възобновяем източник – ветрогенераторите. Това са районите на Източна Добруджа и Северното Черноморие и района на Подбалкана в областта на Стара Загора и Сливен. На други места, дори и да има разрешение, никой няма да построи такива генератори, тоест България няма да може да развие това производство.
Що се касае до заключението въз основа на тези разсъждения, аз, уви, съм с твърдото убеждение, че в случая се отстояват определени наистина лобистки интереси. Аз не казвам, че хората, които взеха думата в Събранието, са представители на тези лобистки интереси. Считам все пак, господин председател, че всеки от изказващите се, който има интереси – било в аренда на земеделски земи, било в предстоящо реализиране на възобновяеми енергийни източници, трябва да декларира това, защото това се явява определен конфликт на интереси.
Аз нямам нито в едната, нито в другата посока каквито и да било интереси, но няма да подкрепя промените в закона, изхождайки в крайна сметка от обществения интерес на страната и от това, че България като член на Европейския съюз трябва да изпълни свои ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към народния представител Иван Иванов? Няма.
Желания за изказване? Господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, много въпроси се чуха и от представителите на опозицията и особено силни въпроси се чуха от представителите на партиите, които подкрепят кабинета – и от д-р Михайлов, и от колегата Иванов. Струва ми се, че тези въпроси се нуждаят от ясни отговори. В противен случай дебатите няма да бъдат завършени.
Аз взех думата като човек, който не е специалист по тези въпроси и остро се нуждае от това дебатите да бъдат завършени, за да мога да оформя своя вот. Моят въпрос е: има ли в пленарната зала народни представители, които подкрепят законопроекта на вносителя? Това е много важен въпрос, защото от тази трибуна в подкрепа на законопроекта ние чухме заместник-министър Боянова, но заместник-министър Боянова не е член на 41-то Народно събрание. Тя е представител на вносителя, тя е член на кабинета „Борисов”.
Аз питам: в тази зала има ли народни представители, които да подкрепят този законопроект, да подкрепят в смисъл да имат сериозни отговори на още по-сериозните въпроси, които бяха формулирани и от опозицията, и от представители на управляващото мнозинство? Защото, ако ги няма тези отговори, то очакваният резултат от гласуването би трябвало да бъде консенсусно отхвърляне на внесения законопроект. Опитът показва обаче, че най-вероятно резултатът ще бъде противоположен на прогнозата ми, тоест вероятно законопроектът ще бъде подкрепен, а това вече е алогично. Някак си ще противоречи на принципите на парламентаризма.
Затова, уважаеми колеги, моят призив към вас е да си защитите законопроекта. Да продължавате обаче да мълчите, да продължавате да оставяте въпросите, които се чуха, да висят в пространството, означава само едно – че вие самите нямате достатъчно аргументи в подкрепа на законопроекта, поради което няма как да очаквате представители на опозицията да ви подкрепят.
Съвсем разбираемо, без да е необходимо дори да влизаме по същество, вотът и на Парламентарната група на Движението за права и свободи по този законопроект ще бъде „против”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Местан? Няма.
Желания за изказване? Госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа, взимам думата не като представител на най-голямата парламентарна група да подкрепя законопроекта, така както призова господин Местан, а като мое задължение считам, че трябва да взема отношение по две тези, които се чуха както днес, при обсъждането на този законопроект, така и миналата седмица, когато обсъждахме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. А те са:
На първо място, обвиненията в противоконституционност на текстовете.
На второ място, обвиненията в лобизъм.
С много малко изключения днес говорещите по един или друг повод употребиха думата лобизъм. Аз казвам: да, лобизъм има и ще назова пред вас публично лобиста. Защото тогава, когато се говори за правата на гражданите да притежават земеделска земя, за усилията, които новото демократично общество – гражданско, държавни структури и организации имаха, за да възстановят земеделските земи, всичко това е вярно. Господин Шопов е абсолютно прав. Прави са и представителите на Синята коалиция, които подкрепят възможността всеки собственик да определя кому да продава земята, как да извършва тази сделка, на какви цени. И тук се получава голямото смесване на нещата.
Дами и господа народни представители, тези, които опонирате срещу законопроектите на ГЕРБ, кои собственици на земеделски земи защитавате – на онези, които имат по 10, 15, 30, 100 дка, или на юридическите лица и физическите частни лица, които притежават над 5 хил. дка земя? Нищо лошо няма, ние сме народни представители и трябва да защитаваме и тях – крупните земевладелци, собственици на земеделска земя. (Реплики от КБ.)
Не е в закона, който мина в четвъртък, има отношение към днешния закон.
Защото в публичното пространство и днес чрез медиите, и в сутрешните блокове всички участващи народни представители казват: ние искаме да защитим собствениците на земеделски земи. Кои собственици – инвестиционните дружества, които имат за основна цел – чета, отворете сайта на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи: „Изкупуване на земеделска земя, нейната концентрация, комасация и отдаване под наем или аренда”. Значи ние искаме да се поставим в услуга, отхвърляйки двата законопроекта именно на тази Българска асоциация на собственици на земеделски земи, в която членуват едно, две, три, четири, пет, шест, седем акционерни дружества, крупни собственици на земя, които се ползват с цялостния финансов ресурс, за да ни облъчват чрез медиите, чрез телевизията, чрез пресата и, видите ли, ние тук, от тази трибуна казваме: ние защитаваме собствениците на земеделски земи. Тези ли акционерни дружества защитаваме, господа? Защото аз мисля, че не защитаваме тях.
Сега ще се върна на начина, по който бяха представени текстовете, защото до Народното събрание са постъпили няколко предложения от тази асоциация, които ни препращат едно становище на Нотариалната камара без подписи на ръководството на Нотариалната камара. Председателят на Нотариалната камара в разговор с мен каза: „Това е едно становище на нотариус от Пловдив”. Питам аз: този нотариус защо не излезе с името си и по такъв начин ли, меко казано, ще бъдем манипулирани ние, народните представители?
Да, текстовете не са съвършени и аз го заявих миналата седмица тук, от тази трибуна. Но затова сме ние, между първо и второ четене тези текстове да се коригират, така както междупрочем представителите на десницата са искали 2009 г. Направих си труда да прочета стенограмите, изказванията на госпожа Масева и т.н. Тя не е искала отмяна на чл. 4а, тя е искала по-добра редакция, по-голяма прецизност. И не е верен факта, че, видите ли, чл. 4а бил отменен, защото бил противоконституционен. Не, той е приет 2007 г. с 131 гласа „за”, 1 „против”, и 3 „въздържали се”, дами и господа, които сте били преди тук, в тази зала. И след приемането 2007 г . до 2009 г. се случва нещо, когато текстът е отменен. Тази асоциация е учредена 2007 г. Документите са в Народното събрание – по чие искане, чрез кои народни представители се е стигнало до отмяната на чл. 4а. Това Парламентарната група на ГЕРБ няма да допусне в този състав на Народното събрание.
Повтарям пак: текстовете не са прецизни. Времето между първо и второ четене е, за да бъдат огледани текстовете, а сега от нас се иска – на първо гласуване. Призовавам всички, както каза господин Местан, с консенсус да подкрепим законопроекта, защото той иска и цели да се направи така, че земята да се обработва, но не от собствените инвестиционни дружества, които да диктуват на арендаторите, на онези, които работят – при какви условия, как ще се ползва и ще се обработва земята.
Останалото, дами и господа, за спекулации и така нататък – е лобизъм. Но, аз ви назовах името на лобиста. Защото всеки лобист трябва да разполага с ресурс. Влезте в сайта, запознайте се с тази асоциация, с членския внос, който получава ежемесечно, със стопанската и търговска дейност, която извършва като неправителствена организация и така нататък.
Призовавам ви – да подкрепим на първо гласуване, а между първо и второ, ако времето ни е малко – да удължим срока, ако постъпят такива процедурни предложения. Нека като народни представители внесем съответни промени в тези законопроекти, за да дадем възможност на българската земя по предназначение да изхранва нас, а защо не и така, както в миналото – хранеше и други народи. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Първа реплика – господин Пирински, втора реплика – господин Шопов.
Георги Пирински (КБ): Господин председател, уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! Вие, госпожо Цачева, поставихте въпроса така: от кое лоби да изберем – на арендаторите или на собствениците, като се постарахте да разшифровате понятието „собственици” и да докажете, че не бива да се разсъждава опростено кои са те.
Моята реплика към Вас е следната: дали това е ключът, в който трябва да разсъждаваме, по въпроса за земеделските земи? Според мен – не. Защото Конституцията повелява в чл. 21, ал. 2 следното: „Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение, при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.” Постепенно практиката се превърна в нещо обратно – безразборно и безобразно променяне на предназначението на земеделските земи, именно под натиска на най-различни лобита.
Нашата задача като Народното събрание е да създадем такива норми, които да защитят конституционната норма и обществения интерес, и действително само там, и където се налага промяна на предназначението на земеделска земя, това да става достатъчно прозрачно, достатъчно обосновано и не в полза на едно или друго лоби. Ето защо сегашните текстове не работят и между първо и второ четене те не могат да бъдат поправени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Втора реплика – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Госпожо Цачева, това е излишно, опасно и много неприятно противопоставяне на така наречените от Вас лобита. Давате пример с тази асоциация, която нито съм чувал, нито познавам, като че ли е първи враг на земеделието в България. До какво водела тя – до някакъв октопод ли? Не знам как да се изразя – гълта, гълта земи и видите ли, всъщност, ако не приемем тези изменения – ще я обслужим и ще я подпомогнем по някакъв начин. Вие казвате: собствениците, като че ли собствениците са тази асоциация. Не бива да делим собствениците на едри или дребни, на асоциация или отделни стопани.
Аз нямам земеделски земи, заявявам го, тоест нямам конфликт на интереси, но съм сигурен, че в тази зала много от вас са собственици на земеделски земи. След гласуването на тези законопроекти вие ще обеднеете с това. Ще намали стойността на вашите земи – или на вашите близки, или на вашите родители. Защото има едно заварено положение – договори, и сега ние натрисаме един модалитет върху тези договори, една тежест, едно допълнително условие, което ще ги направи по-евтини.
След гласуването на тези два законопроекта, вашите земеделски земи, които вие имате, ще станат по-евтини. Това е фактът. И оттук нататък ще направим лоша услуга и на едрите арендатори, за които толкова често говорим. Защото хората след изтичането на арендните договори няма да започнат да подновяват договорите си. Те трябва да знаят оттук нататък, и аз ще ги призова: „Хора, недейте сключвайте арендни договори повече, защото тези арендни договори ще намалят стойността на вашата земя! И без туй, Вие какво ли получавате? Получавате мизерно няколко килограма жито или нещо друго.” Това е истинското положение на нещата. Лоша услуга правите и на арендаторите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: За трета реплика – господин Божинов.
Моля, за ред в залата!
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател! Правя Ви реплика при цялото ми уважение към Вас. В четвъртък разглеждахме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Там се разглеждаше § 4а, чието съдържание Вие днес дискутирахте в своето изказване, от начало до край. По време на дебата в четвъртък аз говорих за общото между този законопроект и разглеждания днес Закон за опазването на земеделските земи. Вие ми отнехте думата за смесването на двата законопроекта. Това, което Вие днес казахте, няма нищо общо с разглеждания днес закон. Той изцяло се отнася към закона приет в четвъртък.
Искам, възразявайки Ви, да повторя основната си теза, изложена от мен в петък. В този закон не става дума за нищо друго освен за формиране на законов механизъм, с който да се селектират инвеститорите в областта на соларните и вятърните енергийни източници. И Вие бягате от този дебат. Тук е лобизмът. Какво ми говорите за чл. 4а, на който гледането му приключи с предишния закон в четвъртък? Ако имате възражения за този лобизъм, изкажете се и ми отговорете в дупликата си – защо бягате от този проблем и отивате в другия, който е приключил вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Право на дуплика – госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Пирински, отговорът ми на Вашия въпрос – на кое лоби – на крупните собственици или на арендаторите, бе в подкрепа моето изказване, мисля, че е ясен – нито на едното, нито на другото.
Категорично не подкрепям никакви лобита. Тук е моментът, както имаше призив, да заявя, че нямам конфликт на интереси, тъй като не съм нито собственик на над пет хиляди земя, нито имам арендаторски претенции и така нататък.
Но, господин Пирински, моята теза, която развих подробно и миналата седмица, е, че българската земя трябва да се обработва. Трябва да дадем възможност на онези, които работят земята ни, да не бъдат притискани икономически от лобита, които им поставят условия по какъв начин тази земя да бъде обработвана. Това е моята теза и с открито сърце съм готова да я защита пред медии, пред Народно събрание и навсякъде, където е необходимо.
Що се отнася до репликата на господин Шопов. Споделям Вашето виждане, че не трябва да делим собствениците, защото всички те са собственици и ние, като законодатели, така както Конституцията повелява, трябва да предвидим равни права и възможности за всички категории собственици.
Моето възражение, господин Шопов, беше, че самите собственици не са равни в правата си. Защото едно е един гражданин да притежава 15 дка земя и един крупен инвестиционен фонд, който изкупува, да каже – аз изкупувам на еди-каква си цена, друго е този собственик сам да определи цената за своята земя и, както това се случва по аналогията на чл. 33 от Закона за собствеността с доразвита процедура от нас между първо и второ четене, да се стигне дотам, че действително земята да попадне в онзи, който има интерес и чиято цел е да я обработва.
Що се отнася до господин Божинов. Вие сте прав. Вие сте прав, господин Божинов, но дебатът днес така беше поведен от господин Курумбашев, който, спомнете си, направи препратка, обсъждайки законопроекта, който в момента върви, с характеристики, оценки и така нататък на предходния законопроект от миналата седмица. На това възразих. Тъй като просто трябваше да изляза и нямах възможност да му направя реплика, както би била коректната процедура, си позволих – признавам, коректна Вашата бележка – да смеся двата въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за други изказвания?
Госпожа Михайлова, след това – господин Миков.
Екатерина Михайлова (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси. Нямам земеделска земя, не съм арендатор, не съм крупен собственик.
Вземам думата по този законопроект и моля да не ме прекъсвате, ако смеся двата закона, защото някак си дебатът тръгна и върви в посока и на двата законопроекта.
Първото, което искам да кажа, когато се изказах и миналия път, и сега, е, че заставам, за да защитавам един-единствен интерес – интересът, който е записан в Конституцията, а именно, че частната собственост е неприкосновена; интерес, заради който преди около двадесет години влязох в българската политика, защото смятах, че е изключително важно да се направи така, че частната собственост да е неприкосновена – било то дребна, малка, едра или някаква друга. Правото на собственост трябва да е равно за всички собственици, независимо големи или малки са. Именно това бяха основанията ми, когато се изказах миналата седмица по другия закон. Това са основанията ми и днес, когато вземам думата по този закон, в който наистина има доста въпроси, които са и правни.
Неслучайно в две заседания Правната комисия разглежда този законопроект. Неслучайно поставихме и правни, и неправни въпроси на представителите на Министерството на земеделието и храните. Аз искам да кажа кое най-много ме смути и да го споделя с вас – то не е толкова правно.
Зададох въпрос като лаик. Когато ще прилагаме § 7, който казва, че не се допуска изграждане, разширение на обекти и така нататък, земи от първа до четвърта категория, освен когато попадат в територии, определени със специализирани карти към Националния план за енергетика, въпросът ми беше: кога ще стане тази карта? Защото след това в Преходни и заключителни разпоредби е казано, че недовършените процедури се довършват по действащия досега закон, а за новите – седим и чакаме Специализирания план. Представителите на Министерството на земеделието много коректно отговориха: „Ние научихме, на нас ни казаха, че може би до края на годината ще има такъв Специализиран план”. Но това, колеги, не е в Министерството на земеделието, а ще се готви в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и евентуално може би щяло да стане до края на годината, което вносителите от Министерството на земеделието не знаят, пътьом, дебатирайки този законопроект, малко понавлезли в тази материя.
Затова моето притеснение, плюс правно, отиде и по-нататък – дали въобще този закон ще заработи или ако заработи, няма ли наистина само тези, които досега са си подали заявленията, да са в правомощията си, а останалите ще стоят и чакат някога може би това да се случи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря Ви.
Екатерина Михайлова: Затова, колеги, този закон наистина крие много рискове, много въпроси и много неизяснени неща, които и вносителите не можаха да ни кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли реплики към народния представител Михайлова? Няма.
За изказване - господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Впечатляващо е отсъствието на двама министри в тези дебати миналата седмица и днес - министърът на земеделието и храните и министърът на икономиката, енергетиката и туризма, за да обосноват и да разсеят всичко това, което се каза тук. Впечатляващо е, още повече знаем как в Правната комисия веднъж се отхвърли този законопроект, втори път – нямаше кворум, събрахме се ето тук, в стаичката, хайде да тръгне към зала. Но явно някой натисна, госпожо Цачева, тогава членовете на Правната комисия от ГЕРБ да преформулират това, което предната седмица бяха приели като виждане по този законопроект на Министерски съвет.
Аз също не смятам, че става въпрос за лобизъм. Става въпрос за откровено прокарване на интереси - на бизнес интереси, на кръгове, близки до правителството. Не става въпрос за защита на собствениците с три и пет хиляди декара земя, става въпрос за създаване на конгломерати в земеделието, на октоподи в земеделието. Запомнете тази дума „октопод”, госпожо Танева, ако Ви говори нещо и сте чували за нея. Става въпрос за механизми на закона, които да доведат до нива на окрупняване, заинтересовано от преките плащания на декар. По субсидиите ще ги познаете! По какъв начин се окрупняват бенефициентите на преки субсидии от Европа - нека това да бъде тема?
Госпожо председател, ако се прецени, аз предлагам заради извънредната важност на този въпрос, нека всички парламентарни групи да удължим времето! Да поканим министрите тук, включително да чуем каква е позицията на Европейския съюз по темата „Едри собственици, най-едри собственици в земеделието, как се решава въпросът с конкурентността в земеделието”.
Вярно е, че раздробената собственост не е ефективна, но монополът, конгломератите в земеделието и хранително-вкусовата промишленост са вредни за потребителите и за развитието на единния европейски пазар. Това са обсъждания не само в България. Всъщност, в България ние никога не правим сериозни обсъждания. Това са обсъждания, които в Брюксел тревожат все повече европейските политици.
Пак казвам: тук става въпрос за откровено прокарване на интереси - веднъж на едрите, с финансовия капитал, с голямата техника. Как ще се конкурират тези с 3-5 хил. дка, с инфраструктурата и с търговията със зърно, с вързаните по веригата? (Председателят Лъчезар Иванов дава сигнал за изтичане на времето.) Явно няма време, ще водим другаде тази дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплики към господин Миков? Няма.
Желания за други изказвания? Няма желание.
Уважаеми народни представители, закривам дебата.
Ще поставя законопроектите на гласуване в зависимост от датата на внасяне.
Първо, моля народните представители да гласуват законопроекта, внесен от народния представител Михаил Михайлов, № 054 01 8.
Гласували 135 народни представители: за 10, против 49, въздържали се 76.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, сега поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16 април 2010 г.
Гласували 138 народни представители: за 83, против 54, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Продължаваме със следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Започваме с Доклада за второ четене на Комисията по правни въпроси.
„Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване по параграфи 1, 2 и 3? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи 1, 2 и 3.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание” и накрая се добавя „и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия”.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до Адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.”
3. Създават се нови алинеи 6, ал. 7 и 8:
„(6) Адвокатският състав на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(8) В Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата-членка по произход.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание”, а думите „административните органи и служби” се заличават.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата – членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на глава десета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване по § 5? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 под редакцията на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 15 в изречение първо думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание”, думите „има право” се заменят с „може” и се създава изречение трето: „Вписването в регистъра на адвокатите дава право на чуждестранния адвокат да практикува адвокатската професия под званието „адвокат”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване по § 6? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 под редакцията на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване по § 7, 8 и 9? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 7, 8 и 9.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 22, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „колегия” се поставя запетая и се добавя „а чуждестранният адвокат се отписва от Единния регистър на чуждестранните адвокати и от регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли изказвания по § 10? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 под редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване по § 11 и 12? Няма.
Подлагам на гласуване § 11 и 12.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 58 в текста преди т. 1 накрая на изречение първо се добавя „и/или чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване по § 13? Няма.
Моля народните представители да гласуват § 13.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказвания по § 14 и 15? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 и 15.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 62, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 след думите „на адвокатите” се добавя „съответно от регистъра на чуждестранните адвокати”.
2. Създава се т. 5:
„5. документи, доказващи необходимите обстоятелства за вписване на допълнение към наименованието на адвокатското дружество в случаите по чл. 59, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желаещи за изказване по § 16? Няма.
Гласуваме § 16 под редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 76 изречение първо се изменя така: „Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или с адвокатско дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания по § 17? Няма.
Подлагам на гласуване § 17 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 77, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат или чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, за постоянна работа срещу определено възнаграждение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания по § 18? Няма.
Подлагам на гласуване § 18 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В Глава десета се създава Раздел ІV с чл. 77а:
„Раздел ІV
Съвместна практика на чуждестранни адвокати
Чл. 77а. (1) Чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формите на съвместно упражняване на адвокатската професия, уредени в раздели І-ІІІ.
(2) Един или повече чуждестранни адвокати от една и съща група, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия на територията на Република България в клон на тяхната група, учредена в друга държава – членка на Европейския съюз.
(3) Като съдружници в клона по ал. 2 могат да участват и адвокати по чл. 4, ал. 1.
(4) Регистрацията и дейността на клона по ал. 2 се извършва съответно по реда на чл. 57, 58, 60-75, като ограничението относно броя на адвокатите по чл. 58, изречение първо не се прилага.
(5) В случаите по ал. 2 чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да използват наименованието на групата, в която членуват в своята държава – членка на Европейския съюз, като добавят думата „клон”, правния статут на групата в държавата членка по произход и поне едно от имената на членовете на тази група, които практикуват на територията на Република България.
(6) Освен в случаите по чл. 73, ал. 1, клонът, регистриран по ал. 2, се прекратява, когато чуждестранен адвокат бъде лишен от право да упражнява адвокатска професия по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, както и при отписване на чуждестранния адвокат от Единния регистър на чуждестранните адвокати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания по § 19? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания по параграфи 20 и 21? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфите 20 и 21.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 108, ал. 4 накрая се добавя „като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания по новия § 22? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 22 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22, който става § 23.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желания за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението на закона.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. Този закон въвежда изискванията на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Има ли желание за изказване за § 23? Няма.
Подлагам на гласуване § 23, който става § 24, под редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Да благодарим на председателката й Искра Фидосова.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
С доклада на комисията ще ни запознае председателят й народният представител господин Иван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да започнем с четенето на законопроекта предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев и госпожа Красимира Стоянова, директор на Правна дирекция в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, направена е процедура за допуск в залата.
Моля да гласуваме.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Иван Вълков: „Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.