Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-07-07

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, днес е първата пленарна сряда от месеца, поради което съгласно чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съобразно ротацията на парламентарните групи извън управляващата, има възможност да постъпят за обсъждане от парламентарните групи законопроекти в дневния ред. Такъв законопроект по искане на съпредседателя на Синята коалиция Мартин Димитров е постъпил в установения от правилника срок - Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител - Лъчезар Тошев. Законопроектът е внесен на 25 март 2010 г. Това искане се уважава по право, не се подлага на гласуване.
Предлагам Ви проекта на програма за работа на Народното събрание за времето от 7 до 9 юли 2010 г., след уточнение на Председателския съвет и настъпили промени в поредността на включените законопроекти, в отличие от законопроекта, който аз бях завела в Деловодството на Народното събрание.
Като т. 2 ще разглеждаме Законопроект за ратифициране на Изменението на Взаимното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет от 23 юни 2010 г.
Следва второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Тази точка ще бъде първа за утрешния пленарен ден с начален час 9,00 ч.
Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизации и следприватизационен контрол.
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Отбелязване на 20-та годишнина от свикването на VІІ Велико Народно събрание и гласуване на проект за декларация на Народното събрание – първа точка за петък, 9 юли 2010 г.
Парламентарен контрол. Отреден е за времето от 11,00 до 14,00 ч. в петъчния ден.
Пояснение: освен тържественото отбелязване на 20-та годишнина от началото на Великото Народно събрание, за петък няма предвидена законодателна дейност. В началото в 9,00 ч. започваме с отбелязването на 20-та годишнина, след което от 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол.
Подлагам на гласуване предложението за програма за работата на Народното събрание за времето от 7 до 9 юли 2010 г.
Гласували 167 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
На основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 176 на Президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 23 юни 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика, да докладва пред Народното събрание указа на президента и мотивите към него.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 юни 2010 г. до 6 юли 2010 г.:
Законопроект за данък върху застрахователните премии. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейската общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители са Йоана Кирова и Фани Христова. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2006 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерство на здравеопазването на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Проект за решение по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по здравеопазването.
Още едно съобщение:
На 2 юли 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за:
- ключови показатели за развитието на икономиката в Република България;
- общ индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. май 2010 г.;
- научноизследователска и развойна дейност през 2008 г.;
- бюджетни разходи за научноизследователска и развойна дейност през 2009 г.;
- иновационна дейност за предприятията през периода 2006-2008 г.
С мое писмо материалите са изпратени на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Същите са и на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа, включена по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае председателят на комисията господин Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК Йордан Бакалов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
№ 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010г.
На две свои заседания, проведени на 13 май 2010 г. и на 17 юни 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. Той обясни, че целта на предложените промени е да се разшири кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.
Такъв е случаят с българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които са екзекутирани през 1952 г.
По време на посещението си в страната ни на 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II ги обявява за блажени, т.е. светии на католическата църква, мъченици и невинни жертви на комунистическия режим. Тези трима канонизирани не могат да бъдат реабилитирани, тъй като нямат наследници, които да направят постъпки, поради безбрачието на католическото духовенство. До момента 1 милиард католици смятат тези трима духовници за светии, а българската държава все още не ги е реабилитирала.
Друг такъв случай е свързан с трима архимандрити, участвали в комисиите за Катин и Виница през 1943 г. Единият от тях е архимандрит Николай - бъдещият Макариополски епископ Николай, който за участието си в тази комисия е осъден на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество. По същото дело на III състав на Народния съд са осъдени и двама лекари и един журналист. Тези четирима човека са осъдени, без да са извършили престъпление, за което са обвинени, защото са потвърдили, че убийствата са извършени, когато на тези територии е имал юрисдикция Съветския съюз. Законът не позволява реабилитация на тези лица, тъй като изключва реабилитация на осъдените от така наречения Народен съд. Реабилитацията е възможна само ако има отмяна на присъдата по съдебен ред, ако има реабилитация или амнистия преди това или помилване на съответните лица, но техния случай не е такъв. И тъй като няма лица, които да поискат тези присъди да бъдат отменени, е редно Народното събрание, както в случая с католическите свещеници, със закон да ги реабилитира.
Друг важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г. Няма логично обяснение убийствата и репресиите, извършени през първите три дни след 9 септември да не подлежат на реабилитация, а от 12 септември да подлежат на такава. Този проблем е поставян години наред и най-накрая трябва да бъде решен.
При проведените дебати бяха изказани мнения в подкрепа на мотивите на вносителя. Изтъкнато бе, че предложените промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица заслужава да бъдат подкрепени, защото се отнасят за възстановяване на историческа справедливост и са от чисто морално естество.
След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 10 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бакалов.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.
„Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. С него се цели да се допълни кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Убийствата и репресиите, които са предмет на реабилитация по закона, започват в България на 9 септември 1944г., а не от 12 септември, както е записано в чл. 1. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия още на 9 септември 1944 г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима.
Трети Върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов съди българските експерти участвали през 1943 г. в комисиите за Катин и Виница, които са имали за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери. Причината за присъдите е, че обвиняемите са потвърдили, че убийствата на полски офицери са извършени от властите на Съветския съюз. Това твърдение е използвано широко от нацистката пропаганда.
Президентът на Русия Борис Елцин нарежда да се разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността. Признаването на истината по случаите в Катин и Виница налага да се преразгледат присъдите на осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд и пострадалите от решението на съда да бъдат реабилитирани.
Тъй като прегледът по реда на надзора е отменен през 1999 г., а и пострадалите духовници не са имали семейства и близки, от кръга посочен в закона, които да подадат иск за реабилитация по съдебен ред, редно е това да се извърши със закон.
На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел ІІ обяви Никополския епископ Евгений Босилков за блажен. На 26 май 2002 г. в Пловдив папата канонизира още трима български католици – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков – всичките екзекутирани от комунистическия режим. Тримата канонизирани през 2002 г. духовници все още не са получили реабилитация от демократична България. Те са обявени от папата за жертви на комунистическата власт, мъченици и блажени. Те, както и други духовници, те нямат съпруги и деца и роднини от кръга посочен в закона, които да поискат реабилитацията, предвидена от закона.
Господин Янаки Стоилов изказа становище, че не всички от визираните случаи са еднакви, че някои от действията са извършвани по користни подбуди, както и че не е възможно да се заяви, че всички получили по този ред присъди са невинни.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителя думата има господин Лъчезар Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, това е една малка поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, но ще бъде една голяма стъпка към нашето национално помирение, ако ние извървим тази крачка заедно.
Предложенията, които са направени, са три, и трите засягат чл. 1 на закона, в който се определя обхвата на лицата, които подлежат на реабилитация.
Първото предложение, е дебатирано многократно и вече 19 години се дебатира в Народното събрание, още от Великото Народно събрание досега, от кога да започва реабилитацията на жертвите на комунистическия режим.
След спорове във Великото Народно събрание като първоначално позицията на СДС беше 9 септември 1944 г., а на БСП – 1947 г., в крайна сметка се стигнало до едно компромисно решение – 12 септември 1944 г., което не почива на никакви правни основания, за да може да се защитава. Поради конюнктурата досега това положение е запазено вече 19 години. Излиза, че тези, които са невинно пострадали от 9 до 12 септември нямат право на реабилитация, а тези след 12 септември – имат право на реабилитация, което не е справедливо.
Беше изтъквано многократно през тези години от страна на представители на левицата, че в тази категория попадат и лица, които не заслужават реабилитация, но бих искал да припомня, че Народният съд, който произнася своите присъди през 1945 г., съди по-голямата част от тези лица, които са вече убити, които са вече покойници – post mortem – осъжда ги посмъртно.
Законът, който действа в момента, изключва от обхвата на реабилитация осъдените от Народния съд, така че смятам, че този въпрос в момента не стои, но пък тези, които са били убити през тези първи три дни, между които например е журналистът Крапчев, чиято дъщеря, сигурно помните, стоеше в Народното събрание и чакаше през тези години, чак до смъртта си, да дойде моментът за реабилитация на нейния баща, така и не го дочака докато беше жива. Той заслужава реабилитация, тъй като е един журналист, който е убит без съд и присъда на 9 септември. Също могат да бъдат изброени и други лица, които заслужават такава реабилитация, но законът не дава право за това.
Ето защо за пореден път внасям това предложение – датата за реабилитация на тези лица да бъде 9 септември 1944 г.
Въпросът дали убийствата през този период са извършвани съзнателно, мисля, че не следва да се поставя на дискусия. Дори тук имам едно писмо на Вълко Червенков до Георги Димитров от 17 октомври 1944 г., в което той пише директно: „Нашите другари не са съумели да обезглавят врага в първите дни, затова чистката беше извършена в течение на последните две недели масово, чисто и просто една голяма част от арестуваните фашисти е избита.” Това показва един от аргументите, които показват, че тези убийства са извършени съзнателно.
Що се отнася до второто предложение, то обхваща осъдените четирима души от ІІІ Върховен състав на Народния съд. Беше поискано от министъра на правосъдието да представи присъдата от 28 февруари 1945 г. Поисках от Държавния архив заверено копие на тази присъда на 13 членния състав на Народния съд, който е съдил шест лица, участвали в комисиите за Катин и Виница, между които и двама лекари – Марко Марков и Георги Михайлов, които са оправдани, защото те променят показанията си. Дори проф. Марков е привлечен като свидетел на Нюрнбергския трибунал, за да свидетелства в подкрепа на съветската теза, че убийствата са извършени от нацистите. Дори Нюрнбергския трибунал не се произнася по този въпрос, а както вече всички знаем, още президентът Горбачов извади първите документи, които доказваха, че това дело е дело на съветските тайни служби.
На 13 април 1990 г. Агенция ТАСС съобщи, че вината за катинския разстрел е на НКВД, а на 14 април 1990 г. тогавашния президент на Полша Ярузелски получи първите копия от документи по този процес. На 15 октомври 1992 г. Лех Валенса получи включително Решението от 5 март 1940 г., което съм приложил към мотивите на законопроекта – тук отзад (показва законопроекта), можете да го погледнете, имате го всички, което печално известният, зловещо известният Лаврентий Берия предлага на Сталин и на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз да разстрелят полските офицери. Той посочва цифрата 28 000, мисля, че беше, но по данните, които има Полша в момента – 21 957 полски офицери са разстреляни. Мисля, че този въпрос повече не следва да бъде дискутиран. Отговорността за това пада на комунистическия режим в Съветския съюз.
В България по време на Народния съд трима български архимандрити са осъдени за това, че са твърдели, че Съветският съюз е извършил това престъпление, което може да бъде определено като геноцид.
Тези трима архимандрити от Българската православна църква – архимандрит Йосиф Диков, архимандрит Николай Кожухаров и архимандрит Стефан Николов, са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но те предпочитат да останат на страната на истината.
Аз не бих искал да обвинявам лекарите, отказали се от показанията си, за да избегнат затвора, който ги е чакал. Бих искал да кажа, че трябва да направим необходимото, за да реабилитираме тримата архимандрити – единият от които по-късно стана дори ректор на Духовната академия, когато тя беше част от Българската православна църква, това е един от българските богослови – епископ Николай Макариополски. Той е един от тези, които останаха на страната на истината, предпочитайки да отидат дори в затвора, но да не излъжат.
Лъжата е силно оръжие, което е пречупило много съдби, но има по-силно оръжие от лъжата и това е – истината. И днес смятам, че Народното събрание ще подкрепи истината и ще подкрепи на първо четене предложението този състав на Народния съд – Трети 13-членен състав за съдене на участващите в комисиите за Катин и Виница да бъде изваден от забраната за реабилитация в чл. 1 на закона.
Третото предложение е пак по чл. 1. То е свързано с необходимостта да бъдат реабилитирани трима български католически духовници, които и по сега действащия закон имат право на реабилитация, но не са реабилитирани, тъй като нямат роднини, които да поискат тази реабилитация. Блаженият Евгений Босилков беше реабилитиран, тъй като се оказа, че има роднина, който да поиска това, но другите трима – Камен Йонков, Павел Джиджов, Йосафат Шишков не са реабилитирани до момента. Същевременно те се смятат от всички католици за мъченици и блажени.
Затова смятам, че не е нормално ние да не обърнем внимание на този въпрос и да посочим, че осъдените с Присъда № 895а от 3 октомври 1952 г. в София от Трето наказателно отделение на Върховния съд на Народна република България също подлежат на реабилитация и се реабилитират по закон, екс леге. Този процес е бил един монтиран процес, каквито са били много тогава.
Такъв е и процесът срещу евангелистите, за който има едно много подробно решение на Политбюро тогава – как той да протече, кои да са прокурорите, кои да са съдиите, какви да са присъдите. Имало е и комисия, която да прегледа обвинителния акт преди той да бъде внесен. След това е имало отговорници за това да проведат кампания в подкрепа на това решение и така нататък. Също и този случай, в който няколко католици са обвинени, че готвят въоръжено въстание, защото имат картечници и пушки, които очевидно са били подхвърлени, за да бъде създаден този процес.
В крайна сметка целта на този законопроект е да установи справедливост и по отношение на тези лица. Смятам, че демократична България е крайно време да направи тази стъпка и благодаря на всички, които в двете комисии подкрепиха законопроекта, включително бих искал да благодаря и на господин Радославов от левицата, който подкрепи законопроекта във водещата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Дебатът е открит.
Моля, народните представители, които имат отношение по обсъждания законопроект, да заявят желание за изказване.
Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днес, когато в България е актуална темата за съдбата на големите енергийни проекти, за цените на природния газ и други, отново се връщаме към страници от българската история. Това понякога е неизбежно, стига да си даваме ясна сметка, къде е границата между историческите оценки, от една страна, и тяхното значение за законодателния процес.
Винаги съм смятал, че опитите на действащите политици да претендират за изчерпателна и точна оценка на действията на техни предшественици е твърде претенциозна, и често доста предубедена. Така или иначе, имаме едно предложение, представено от господин Тошев, което аз не бих искал изцяло да отхвърля заради това, че имаме различно отношение към тази част от историята, която засяга законопроекта. Например неговото предложение по т. 2 – да бъдат реабилитирани осъдените от Третия състав на Народния съд за българските експерти в комисиите Катин и Виница при наличните исторически обстоятелства, могат да бъдат приети. Защото тези документи, поне които са проучени, показват, че убийства са извършвани, както от нацистките, така и от съветските власти по отношение на полските офицери.
Другото, което за мен и моите колеги е смущаващо, че изместването на датата, която трябва да даде възможност по закон автоматично да бъдат реабилитирани лица, които са пострадали след 9 септември, е опит за ревизия на историческите събития. Не за това, че непосредствено след 9 септември не е имало такива случаи, за които се говори, но непредубеденият подход изискваше да се предложи за тези начални дати, от които законът действа по отношение на споменатите категории и лица, да се допусне по индивидуален ред преценка за такива случаи, а не те априори да бъдат включени в категорията на репресираните. Защото по-големият, огромният брой от случаи на непосредствено засегнатите, пострадалите след 9 септември е израз на тази спонтанна реакция на засегнатите, на хората, върху които са извършвани издевателства, на чиито близки е отнеман живота в предишните години. Така че това не са толкова действия инспирирани от самата власт, колкото действия на възмездие, в условията на една неприключила гражданска война.
И това, което се твърди в мотивите на вносителя, че терорът започнал на 9 септември 1944 г. няма нищо общо със законността. С каква законност да има общо един терор, който е започнал преди повече от 20 години? Не ви ли е известен „белият терор”? Не ви ли е известна фразата на големия български поет Никола Вапцаров през 40-те години: „Терора долу!”... (Реплики от ПГ на СК.) ... „Съюз със СССР!” – да, това е тогава продължението. Хубаво е, че помните всички тези неща!
Така че да се говори, кога е началото на терора в България, е издевателство, защото, както се говори – интелектуалци, политици са убивани без съд и присъда много преди това. Нали знаете за правителството на Стамболийски – колко министри са убити и самият министър-председател? Знаете ли, че около 40 е броят на народните представители убити преди 9 септември, без съд и присъда. Тези факти известни ли са ви?
Когато говорим за събитията, аз искам да не даваме възможност на псевдо демократи да се опитват да отрекат значението и общонационалният характер на 9 септември. Ще ви приведа само един цитат, който е от „Народно земеделско знаме” от 9 септември 1946 г. и той е на Никола Петков: „Наистина голяма историческа дата. Цели 21 години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници, народнически интелектуалци, събори фашистките управления, личните режими и монархията, и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към Тевтонската коалиция, и направи три национални катастрофи. Делото на 9 септември е народно дело!” Тази статия Никола Петков пише, когато вече е в опозиция и се противопоставя на комунистическото правителство в България, но не се противопоставя, не променя своята оценка за историческия характер и значението на 9 септември. Това трябва да е поучително и за Вас! Защото не друг, а Петър Дертлиев и земеделците във Великото Народно събрание през 1991 г. предлагат именно тази дата. Думите на д-р Дертлиев тогава са буквални: „Господа, най-трагичните дни, най-жестоките дни започнаха от 12 септември 1944 г., не от 9 септември. Не беше народната мъст, не беше болката на тези, които бяха пострадали...”, тоест той вече обосновава, защо в по-късните седмици и месеци, за които говорите, е имало и организирани действия от страна на държавата.
Докато тези дни, които вие се опитвате да подпъхнете в този период, са дните на неприключилата гражданска война, която се води в България. Така че, какви закони да уловят тази война?
Георги Кирков - един от най-големите оратори, минали през този парламент в цялата му история, тогава – по време на Първата световна война, съветник в Столична голяма община, обръщайки се към съветниците от мнозинството, казва: „Господа, вас вече не ви ловят и законите, вас вече ви лови само революцията”.
Когато едно общество е доведено до такава степен на противопоставяне, когато законодателството е репресивно, когато законодателството облагодетелства и узаконява произвола, как да реагира мнозинството, което е засегнато от него?!
Вие знаете: за Закона за защита на държавата и за Закона за защита на нацията не друг, а Благоев през последните месеци от своя живот в писмо до тогавашния главен прокурор, защитавайки забранената Българска работническа социалдемократическа партия (комунисти), обръща внимание, че репресиите не могат да решат проблемите, а предизвикват обратна реакция. Тези предупреждения са били много мъдри и са се оказали много верни. Затова именно не можем да подкрепим този законопроект, независимо от отделни разпоредби в него. (Реплики от Синята коалиция.)
Съобщавам това на мнозинството, за да не приема с лека ръка просто като един коалиционен ангажимент подобни инициативи от страна на Синята коалиция. Господин Тошев е представител на Съюза на демократичните сили, но хората от Съюза на демократичните сили, които дадоха аргументите, на които се позовавам, част от тях действително бяха преживели тези събития, част от тях бяха репресирани по време на тях и те самите имаха съзнанието за тази история. Аз не знам Вие от чие име говорите и каква историческа правда възстановявате, правейки се на по-голям демократ от демократите?!
Това искам да се вземе предвид от народните представители. Ако все пак приемете този закон, на второ четене да отчетете обстоятелствата и да не правите една недопустима ревизия на историята. Това е главният факт, а не просто издаването на определени възможности за реабилитация или за обезщетение на лица през тези няколко дни. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов?
Заповядайте, господин Тагарински.
Марио Тагарински (независим): Господин Стоилов, Вие се опитахте да спекулирате с историята на България, разбира се, тя невинаги е била светла, и отново да внесете разделение между българските граждани.
Аз имам правото да говоря по тази тема. Моят дядо е убит без съд и присъда и до ден-днешен аз не знам неговия гроб. Майка ми умря с отворени очи, без да може да го положи и да го погребе по християнски. Убит е без съд и присъда и е съден в отсъствие на така наречения Народен съд. Никога никой от моите роднини не е подавал документи за реабилитация, защото е срамно и недостойно да търсиш реабилитация за нещо, което, най-малкото казано, е несправедливо. Аз не съм такъв човек, моите близки също са такива хора, така сме възпитани – да търсим мъст и възмездие. Пак ви казвам: имам право да говоря по тази тема, но никога не съм си позволявал да спекулирам и да говоря публично по този въпрос.
Начинът, по който Вие говорихте обаче, е най-малкото недостоен. Вие дължите извинение на тези хора, убити без съд и присъда.
Лично аз не правя разлика между хората, убити без съд и присъда, независимо откъде идват те.
Може би вие тъгувате по СССР?! Няма вече СССР. Може би ще трябва да отидете на една екскурзия до Куба или в Корейската народнодемократична република, да си начешете носталгията?!
Забелязах, че Вие дори не вярвате в това, което говорехте. Това е една спекулация. Може би искате да се харесате на вашия електорат, все повече изчезващ по естествен път, от този тип? Както казва дори вашият вожд Тодор Живков, комунизмът се оказа едно недоносче. Можете да го видите, има го в интернет. Нас ни измамиха. Затова престанете с подобни глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Юлияна Колева.
ЮЛИЯНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Политическият терор си е политически терор, независимо от неговия цвят. Смятам, че цялата зала е уверена в това. Политическият терор е политически терор без разлика на това от коя политическа сила идва.
Не мога обаче да разбера логиката в следното. Защо на 9 септември 1944г. политическите убийства са справедливи, а на 12 септември вече стават несправедливи? Става въпрос за датите и за разликата в политическата ситуация между тях. Не мога да разбера какъв е проблемът в разликата между тези два дни и не мога да уловя логиката на господин Стоилов в тази посока. (Реплики от народния представител Петър Мутаафчиев.) Разбира се, че и преди Девети е имало политически терор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпроси от място – не, господин Мутафчиев, ще имате думата. Ще ползвате ли реплика?
Петър Мутафчиев (КБ, от място): На Янаки Стоилов – не. Ще ползвам правото си на изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много активно се обаждате от залата, без да Ви е дадена думата за това. Обръщам Ви внимание за реда в залата!
Трета реплика? Няма.
Господин Стоилов, имате възможност за дуплика.
Янаки Стоилов (КБ): Може би не трябва да отговарям на господин Тагарински заради квалификации, които не намирам за подходящи към моето изказване.
Искам да обърна внимание все пак, че повечето от присъдите на Народния съд не са отменени и сигурно неслучайно.
Не знам каква е причината за личното нещастие, каквото има за всеки човек и за всяко семейство, може би той трябваше да го каже. Аз не мога да коментирам въпроса. (Реплики от народния представител Марио Тагарински.)
Ние дори сме в исторически дълг към нещо, което са направили всички съвременни европейски държави. Това не направи нито едно Народно събрание през тези 20 години.
Асен Агов (СК, от място): Да обяви комунизма за престъпление?!
Янаки Стоилов: Да признаят участниците в антифашистката съпротива за ветерани от Втората световна война. Това са направили всички държави в Европа.
По отношение казаното от госпожа Колева, тя изглежда не разбра главното, за което се води спорът. Главното е за историческото значение на Девети септември, на тези събития, които слагат границата на фашистките управления на България. Спорът е за това дали няколко дни по-рано или по-късно е имало репресирани лица. Разликата в началните дни е разликата в спонтанната реакция срещу издевателствата, извършени преди това. Правете разлика между легален режим и гражданска война, в която, за съжаление, пострадалите са и от двете страни.
Не става дума да пренебрегваме тези страдания, защото в редица случаи те са били по идейни и по политически подбуди, но в много други случаи са били по користни подбуди. (Реплики от СК.) Били са продиктувани от проява на немотивирана жестокост. За това става дума.
Не се опитвайте да вкарате в тесните юридически рамки историята, която се пише не само с параграфи и с алинеи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желание за изказване заяви народният представител господин Радославов, след него – господин Мутафчиев, следван от господин Мартин Димитров.
Александър Радославов (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Изразявам лична позиция по дискутирания проблем - по-скоро от морална гледна точка, отколкото политическа позиция. В моя случай това е позиция на човек репресиран, със съответния документ по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Така че, се опитвам да постигна лична справедлива и аргументирана позиция.
За мен казусът за тримата архимандрити е абсолютно ясен. Мисля, че мъжеството, което има държавното ръководство на Руската федерация, в лицето на президента Медведев и министър-председателя Путин, да признае, че голяма част от убитите офицери е дело на НКВД, е ясно доказателство и никой от нас не би имал съмнението, че Народното събрание трябва да подкрепи предложението за реабилитация на тези трима достойни българи, които са предпочели да бъдат осъдени невинно, но не са направили компромис със собствената си съвест. В този случай би следвало да подкрепим законопроекта.
Аналогичен е случаят с архимандрит Босилков и осъдените католически свещеници от Евангелската църква. Ясен е подходът, който е прилаган тогава.
Третият казус е казусът за спорните – от 9 до 12 септември. Аз смятам, че като мислещи хора ни е пределно ясно, че в тези дни непосредствено след 9 септември е продължила гражданската война. Да се говори, че е имало война до 9 септември и в рамките на войната са избивани хора, членове на антифашистката съпротива, като аргумент че е имало война, и да кажем, че тази война е приключила на 9 септември, е наивно. Очевидно е, че властта се е установявала дълги дни – имам предвид новата власт след 9 септември.
Някак си, как да го признаем – естествено донякъде отмъщение и търсене на възмездие на хора, които действително са причинявали страдания и убийства на дейци на антифашистката съпротива.
Безспорно е обаче, че хиляди хора официално са безследно изчезнали. Аз имам такива мои близки, чиито бащи са загинали. Това са документите, които ги имат. Тези хора безспорно също заслужават своята реабилитация.
Другото според моето лично убеждение е абсолютно вярно – това, което се защити от колегите ми. По същия начин невинно са загинали - избивани са симпатизанти и близки на дейци от антифашистката съпротива. Това също е факт. Факт е, че и тези хора заслужават справедлива оценка.
Това, което най-много ме смути, е позицията на Министерството на правосъдието, която официално беше раздадена в Комисията по правата на човека, където се обръща специално внимание - говоря точно за смяната на датите от 9 на 12 септември. Становището на Министерството на правосъдието е отрицателно, с препоръка, цитирам: „Да се прецени необходима ли е такава поправка, предвид историческите факти от обсъждания период, тъй като се оспорва тезата, че трябва да се поставят в еднакво положение лица, репресирани след 12 септември, и такива, които могат да бъдат определени като репресирани”.
Самото Министерство на правосъдието, очевидно от юридическа гледна точка, оспорва с лекота да се промени тази дата.
От чисто човешка и морална гледна точка аз мисля, че българското Народно събрание би следвало да прецени до каква степен и не е ли редно с еднакъв аршин да се мерят едните и другите невинно загинали – в периода на антифашистката съпротива, включително за тези три дни, за които говорим. Едно едностранно решение, безспорно всяко има своето основание от морална гледна точка, надали би било справедливо.
В този пункт – това е моята препоръка към председателката на Народното събрание и на колегите вносители към всички нас, да се постараем да намерим разумно, справедливо решение с оглед на действителността, с оглед на това, че е нужна консолидация на българската нация в тези тежки времена на сериозна криза, която касае всеки един българин. Трябва да бъдем мъдри и да постигнем в човешки план справедливо решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, с Вас сме коментирали много по тази тема и днес не бих искал да се изказвам, ако не беше репликата на госпожа Колева към Янаки Стоилов. Историята е нещо сложно. Историята я правим всички ние, но оценката за историята я прави обществото, и то от разстоянието на времето.
Безспорно много грешки и много неправди се случват в историята на всяка една страна, не само в България, но аз мисля, че с днешния законопроект отново се опитваме със закон да покажем историческата истина. Със закон можем да реабилитираме хора, за които е доказано, че невинно са пострадали, но не бива да правим исторически оценки.
Спомняте си, веднъж ви дадох един пример за Перущица. Ние познаваме Перущица от Априлското въстание, но не познаваме трагедията на Перущица от най-новата ни история – тази около 9-и септември.
В края на м. юни 1944 г. по инициатива на група перущенци и жандармерията са арестувани над 40 човека. Същата вечер 22 от тях са убити в дефилето на р. Въча.
Обърнете внимание, 20 от 22-мата убити с комунистически убеждения според жандармерията и тези, които са ги посочили с пръст, са младежи от 17 до 19 години.
Месеци след това именно поради възмездието 22-ма човека от хората, които са участвали в тази акция, без съд и присъда също са избити!
Перущица се опита да намери своето помирение. За съжаление, не можа да се стигне до това да се отбележи в един общ паметник, но в Перущица съществуват два паметника, които са на много близко разстояние – на загиналите антифашисти, избити през м. юни и съответно на загиналите без съд и присъда след 9 и септември.
Така, че трудно ще ни бъде да кажем: тази дата е истината, 9 и септември, преди нея или след нея.
Историята, пак казвам, е нещо много сложно. Ние не сме искали да говорим и със закони да търсим това, което се случи в Ястребино, тъй като децата и невинните жени не могат да бъдат виновни за политика, не могат да бъдат врагове на което и да е правителство.
Струва ми се, че грешката на Вашето предложение е именно там – че в един такъв закон се търси политика. Янаки Стоилов е изцяло прав – не бива да се подхожда по този начин.
Аз мисля, че Вие внасяхте няколко законопроекта, където въртим, въртим и все стигаме до това – 9-и септември е оценка за него, че това е дата, която категорично е поставила терор в България. Нека да се откажете от това.
Винаги има начин, когато има несправедливост, да се търси истината. Но нека не бъркаме в историята, тъй като, отново искам да кажа, ние не можем да я наложим на обществото – обществото само ще покаже къде вижда историческата истина.
Аз мисля, че между първо и второ четене и мнозинството ще направи всичко възможно, така че да избегнем подобни политически и исторически квалификации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, на 9-и септември се установява новата власт на Отечествения фронт – затова датата е определена. Тази власт провежда репресивна политика. Няма юрист, който, чистосърдечно стъпвайки на юридически позиции, да каже, че целенасочени убийства, които са извършвани, и други видове репресии, извършвани без съд и присъда и без никаква процедура, не са репресии. А след като са репресии, те подлежат на реабилитация.
Дадох примери с много хора – в тези три дни има много хора, които са невинно пострадали и не могат да получат своята реабилитация, защото законът е създаден по този начин заради сблъсъци и конфликти между нас през тези години. Време е да направим тази стъпка към националното помирение чрез приемането на тази малка поправка, но това ще бъде наистина значима стъпка към националното помирение. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин Тошев, ако бяхте чули добре Янаки Стоилов и изказването на Никола Петков и на Петър Дертлиев, тъй като ние с Вас не сме съвременници на това време и трудно бихме казали, че сме го изживели и как точно е било, те точно това казват – че държавните репресии идват по късно, не на самия Девети септември. Ако на самия Девети септември е имало някои репресии, те са били от мъст и така нататък, те не са били държавна политика. Затова Ви казвам: нека с датите на България да не си играем така фриволно. Аз не мога да приема този Ваш мотив именно от тази гледна точка. Ами тогава дайте да определим всички дати, които да довели до репресия в България. Аз мисля, че ще ни бъде трудно да определим точно коя е датата. Има виновни хора, но не са виновни датите. Това, което се е случило на Девети септември, разбира се, е било преломно за историята на България, но да кажем, че Девети септември е датата, която налага репресивен режим в България, не е точно така. Ако разгледаме даже дневниците на Народното събрание, мисля, че Вие сам ще се убедите, че не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не знам колко от вас обърнаха внимание как започна господин Янаки Стоилов. Той каза така: „Във време, когато се обсъждат газовите договори и „Белене”, трябва ли да обърнем внимание на този въпрос?” Това беше неговото начало, което го има, разбира се, в стенограмата. Много интересно начало. За хора като господин Стоилов винаги има тема, която да измести подобен важен морален въпрос.
За какво става въпрос? Трябва да правим разлика, уважаеми колеги, между добро и зло. Един бивш председател на Правната комисия, какъвто е господин Стоилов, трябва да прави разлика между добро и зло. Какво каза той в своето изказване? Каза, че след Девети септември имало търсене на справедливо възмездие, мъст или нещо като естествено отмъщение, което едва ли не в своето изказване господин Стоилов оправдава и нарича гражданска война периода на извършени зверства срещу определени хора. Това казва господин Стоилов, и то бивш председател на Правната комисия в Народното събрание.
Първо, гражданска война в този период, господин Стоилов, не е имало. Историята никъде това не го е записала. Важното е, обърнете внимание, когато има репресии срещу хора без съд и присъда и хора като Вас в ХХІ век стават, защитават и не осъждат тези актове, това означава че има много сериозен проблем с ценностите. Имате много сериозен ценностен проблем за този период, господин Стоилов - и Вие, и БСП. Когато дори един юрист като Вас си позволи такива оценки за извършени зверства, имаме наистина и като Четиридесет и първо Народно събрание морална дилема или морален проблем, защото не различаваме добро от зло.
За какво става въпрос, какво е предложението на господин Тошев? Група лица не са излъгали и са предпочели да влязат в затвора. Хора с християнски ценности, католици и протестанти са предпочели да влязат в затвора, но да кажат истината за това кой е убил полските офицери и че това е НКВД и бившият Съветски съюз. Предпочели са да влязат в затвора, но да кажат истината и тези хора от морална гледна точка сега трябва да бъдат оправдани. Ето това е разликата в категориите добро и зло. Тези хора са постъпили почтено, те са били българи, те са били християни и до момента не са били оправдани и следва да бъдат оправдани.
Така че нито газовите договори, господин Стоилов, нито „Белене” могат да бъдат причина да заместят тази тема и тези хора да не бъдат оправдани. Още повече, през този период Полша е била окупирана от бившия Съветски съюз, така че като се чудите кой е извършил тези репресии, няма как да се чудите, няма как да са били нацистите. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Няма как да разсъждавате по този начин. (Шум и реплики от КБ.)
Най-важният въпрос накрая – много съжалявам, че се разви подобен дебат в Четиридесет и първото Народно събрание. Смятах, че за тази морална и значима кауза трябва да има консенсус. Надявах се, че в ситуация, в която е ясно, че оценяваме доблестна постъпка на справедливост и на правда, ще гласуваме консенсусно „за” и това ми напомня за въпроса до колко е реформирана БСП. Май въобще не е реформирана, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Димитров, нямаше да Ви отговарям в персонално качество, но тъй като представлявате една партия и засягате по-значими въпроси, все пак съм длъжен да кажа няколко изречения.
Първо, добре е поне елементарно да познавате историята, защото Полша първо е окупирана от Германия, а после от Съветския съюз (реплика от народния представител Мартин Димитров, шум и реплики от Синята коалиция), така че поне тези елементарни факти би трябвало да знаете. Поне тях трябва да знаете, когато се изказвате по тези теми.
По т. 2 няма защо да ме убеждавате, аз самият казах, че има основания.
В т. 3 положението не е еднозначно, защото част от тези лица, освен блаженни, са извършвали и друга дейност, но не искам да влизам в тези подробности, не в това е същността на дискусията.
Аз точно правя разлика между морала и правото, която Вие не можете да направите, защото независимо дали днес ние отхвърляме определени исторически методи, определени действия могат да се окажат морални, без да са законни и обратно – имало е законни действия, които не са били морални. Точно тази разлика трябва да сте в състояние да правите, защото законът не може да изчерпи морала, а невинаги това, което е неоправдано от закона, винаги се отхвърля от определен морал. Това е разликата, но изглежда е сложно за Вас да я направите.
Не се опитвайте на тази основа да възкресявате остатъците от вашата партия, защото тези, които тръгнаха по този исторически път, се стремяха да бъдат по-отговорни към превратностите и противоречията в нашата история. Не се опитвайте да заклеймявате изцяло определени събития и определен период. Те са много по-сложни и смятам, че моите колеги си дават в по голяма степен сметка за тази противоречивост и сложност. Затова ние не сме вашият огледален образ по тази тема. Ние не приемаме много от това, което казвате, но аз го правя без смущение, защото в това няма корист, няма конюнктура и няма стремеж да се извлекат някакви непосредствени политически облаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): И така, колеги, какво казва всъщност господин Стоилов ще го кажа по-простичко. Той казва, че за него част от тези репресии са били оправдани. Ни повече, ни по малко това казва господин Стоилов, и намери следното оправдание: каза, че някои неща, които не са разрешени от закона, могат да бъдат разрешени от морала. Това каза ни повече, ни по малко господин Стоилов, което означава – ще завърша с това, че един бивш председател на Правната комисия в парламента каза, че когато имало гражданска война, каквато не е имало, подобни репресии могат да бъдат оправдани.
Господин Стоилов, никога престъпления срещу човек или репресии срещу човека не могат да бъдат оправдани. Нищо без съд и присъда не може да бъде оправдано. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Никога, при никакви обстоятелства подобни действия не могат да бъдат оправдани и в България, надявам се, малко по малко, с европеизацията на страната, да няма хора, които да говорят като Вас, както Вие говорите, че подобри репресии могат да бъдат оправдани, защото нищо, на никаква цена не може да ги оправдае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народните представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте.
Тунчер Кърджалиев (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, уважаеми колеги, очевидно всички забелязваме, че темата е благодатна по отношение на ораторски умения и словесни еквилибристики. Нямам намерение, още повече имайки предвид дистанцията на времето, да влизам в интерпретации и оценки на исторически събития. На нас като парламентарна група на партията „Движение за права и свободи” дори не са ни необходими мотивите на господин Тошев, за да подкрепим точно този законопроект. Презумпцията, която следваме и която имаме предвид в даването на оценка чрез нашето гласуване за тези събития, е тази, че по принцип няма давност и причини за отказ от реабилитация на унижено човешко достойнство, на права, свободи, на репресирани хора или групи от хора. По този начин ние връщаме една историческа справедливост с нашето гласуване за този законопроект. Дори несправедливи обиди и квалификации, дори от дистанцията на времето трябва да бъдат възмездени според нас.
Това става точно с този законопроект. Според нас този закон изигра много сериозна роля точно в тази посока – именно по отношение овъзмездяването на унижения и ощетения човек, както казах – на хора или групи от хора, особено пък с повече от 10 поправки, които този закон претърпя по времето на неговото действие.
Заради това аз предлагам едно соломоновско решение на казуса – нека да приемем този закон, като игнорираме назидателния апломб на вносителите, като игнорираме и ревностната подкрепа и използването на клишета от близкото историческо минало. По този начин, когато приемем този законопроект в този вид, ние ще поставим на пиедестал човешкото достойнство, правата и свободите - на едно достойно място, което заслужава то в ценностната система на нашето съвремие и в характеристиката на партиите, които ситуира това Народно събрание.
Впрочем между първо и второ четене ние с колегата Ариф Агуш ще направим едно допълнение. Забелязваме, че има категория хора, които са ранявани, прострелвани по времето на най-различни метежи, погроми и апокрифни събития между 1944 и 1989 г. Надявам се, че и тази категория хора по достоен начин ще получи възмездие чрез законодателството. Тази група хора съвсем не са много, но са факт и смятаме, че са ощетени.
Ето заради това още веднъж ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи декларираме, че ще подкрепим закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кърджалиев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Ние от „Атака” имаме съвсем различна оценка за събитията. Излагали сме я много пъти и няма да я излагам пред всички вас.
Ние смятаме, че всички, които са понесли някаква репресия, трябва да получат определено възмездие, определено признание и да затворим страницата, която е отворена между 1913 и 1918 г., когато е изкопана огромна пропаст от двете страни на българския народ. Тази пропаст досега не е затворена, не е заровена, не е засипана. Има хора, които продължават да я копаят. Това – първо.
Второ, във връзка с изказването на господин Кърджалиев, ние от „Атака” казваме на ДПС, че ще повярваме на подобни изказвания, когато те заедно с нас и всички останали гласуват нашите проекторешения за геноцида на българите в Османската империя и геноцид над арменците в Османската империя. Тогава ще повярваме в искреността на подобни изказвания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Кърджалиев, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други народни представители, които желаят да се включат в дебата?
Заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не разбирам нервността и емоционалността, с която се обсъждат някои въпроси в Народното събрание. Не разбирам и опита да се извлече някаква полза от това да се застава встрани или над въпроси, които всъщност са въпроси на политиката и въпрос на Народното събрание, както направи господин Кърджалиев.
Ние не сме добре възпитани. Ние сме зле възпитани хора по принцип. Защото ако бяхме възпитани, щяхме да уважаваме мотивите на другия. Тях трябваше да слушаме, а не плоскостта на действието, което така или иначе ще предприемем. Има по-важни неща от действието, което ще извършим. И то е другият човек.
В този смисъл искам да кажа няколко думи, като се стремя те да бъдат максимално обективни по възможностите, които аз имам да го направя.
Първо искам да кажа, че това е добра тема. Тя трябва да се изговори, трябва да се затвори, трябва да доведе до национално помирение. И ние трябва да бъдем движени преди всичко от това чувство, от това желание. Това е политическият дневен ред. Защото това не е направено окончателно и не е направено добре.
Искам да илюстрирам това. Ние направихме много крачки към помирение, специално от десницата, но не срещнахме разбиране от страна на левицата. Непрекъснато левицата (и особено в такива моменти Българската социалистическа партия) вади на преден план собствените си жертви – на хора, пострадали от репресии, както направи господин Мутафчиев. Само че – чуйте ме внимателно – тези хора са получили своята реабилитация. Вие реабилитирахте тези хора. (Реплика от Петър Мутафчиев.)
Вие ги реабилитирахте в годините след 9 септември 1944 г. Те бяха достатъчно дълбоко реабилитирани, семействата им получиха големи привилегии. В продължение на 50 години страната някак си приключи сметката си с тези хора. Или приключи. Мисля, че я е приключила. В този смисъл вижте как изглежда нашата представа за справедливостта в момента. До 9 септември 1944 г. всички хора са получили своето удовлетворение. Те са получили своята справедливост. Всички след 12 септември - да кажем, че са получили и те своята справедливост. И само в този малък прозорец – между 9 и 12-и, има хора, които са репресирани, които са убити без съд и присъда. От страна на БСП чуваме, че искаме този прозорец да остане отворен.
Господин Янаки Стоилов има своя представа за това как е нареден моралът по отношение на законите и законите по отношение на морала. Тук всички можем да се упражним и на тази тема – кое е морално, кое е законно. Могат да се получат 240 мнения.
Само че този въпрос е приключен, уважаеми колеги от левицата. Той е приключен, когато се приема Всеобщата декларация за правата на човека от Организацията на обединените нации. През 1948 г. човечеството решава този въпрос. То прави тази рекапитулация. То казва кои права на хората трябва да бъдат защитени. И там отива границата на разбиранията ни за морал и законност, макар и да се различават понякога. С това съм съгласен. Но този въпрос, този код на прочитане на човешките права, господин Стоилов, е зададен от тази Всеобща декларация и след това от Европейската харта за правата на човека.
Къде сме ние в момента? – В големия свят на Организацията на обединените нации. И къде още? – в Европейския съюз, където има Европейска харта за правата на човека. Не вашият прочит, на левицата, е това, което трябва да ни ориентира по отношение на събитията в този прозорец от три дни. Не може линчът да е законен в три дни, или да е морален. Не може да бъдат убивани или репресирани хора точно в тези три дни. Защото се разбираме, че до тези три дни и след тези три дни всички са удовлетворени от гледна точка на справедливост. Ние не можем да отваряме такъв исторически прозорец.
И аз призовавам ГЕРБ да затвори този прозорец, защото затваряйки го, ще се изгради мостът за националното помирение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Гласували 143 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания в СК.)
Отрицателен вот – господин Георги Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Винаги досега, когато е имало дискусия по подобни въпроси, съм взимал отношение от името на нашата парламентарна група и на моята партия. Днес имах надежда, че дебатът ще бъде по-различен и решението ще бъде друго. Онова, което пожелаха някои от колегите – да бъде акта на помирение, явно, че не ни е дадено на този етап. Не сме готови и не сме дорасли за това мъдро и великодушно решение, което беше пожелано. Явно, че начинът, по който се мотивира и отстояваше от десницата това решение, доведе и до нашето гласуване. Ще подчертая само дебата за моралното и законното и ще бъда краен.
Уважаеми дами и господа, нека да си припомним зверското убийство на непълнолетните деца на Ястребино. Това деяние законно ли е? Не е законно! Господин Димитров, според Вас, морално ли е или не е морално? Според мен, е и незаконно, и дълбоко неморално. И когато такова незаконно и неморално явление искате със закон да го направите законно възмездно, това вече не може да бъде плоскост за помирение. Виновните за липсата на това помирение са вносителите и защитниците на този закон. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ ЗА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае председателят й, народният представител Драгомир Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, правя процедурно предложение на основание чл.39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално проучване” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, има направено процедурно предложение за достъп в залата.
Моля, гласувайте!
Гласували 117 народни представители: за 115, против 2, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
В заседанието участваха от Националния осигурителен институт: госпожа Христина Митрева – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер; госпожа Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално включване в Министерството на труда и социалната политика, както и представители на социалните партньори.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Елена Кременлиева.
Със законопроекта се предлагат изменения в Заемното споразумение (Проект за социално включване), подписано на 18 ноември 2008 г. и ратифицирано със закон от Народното събрание на 26 февруари 2009 г. относно институционалната организация за изпълнението на проекта и дефинициите за целите на проекта. Вносителите мотивират предложението си с необходимостта от определянето на ново отговорно звено за техническото изпълнение на Проекта за социално включване, а именно Дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика, вместо закрития на 5 март 2010 г. със закон Социалноинвестиционен фонд.
Отменя се задължението на Министерството на труда и социалната политика да подпише Меморандум със Социалноинвестиционния фонд за разпределяне отговорностите по проекта.
Въвежда се задължение за Управляващия орган, а именно Дирекция „Европейски фондове, международни проекти и програми” за наблюдение на политиките по проекта за съответствие с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Усъвършенства се институционалната инфраструктура по проекта, като се детайлизират отговорностите на отделните звена.
Не се предвиждат промени в останалите части на Заемното споразумение, а именно, размера на заема, сроковете за неговото ползване и погасителния план, както и дейностите по проекта, подпроектите, възлагането на поръчки, контрола, отчитането и оценката на проекта и др.
Документите за изменение на заемното споразумение са подписани от Банката и от българската страна чрез размяна на писма от 10 и 17 юни 2010 г. по инициатива на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков от 15 май 2010 г.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Изменението в Заемното споразумение (Проект за социално включване) следва да се ратифицира от Народното събрание със закон, защото то съдържа финансови задължения за държавата и предвижда участието на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове.
При обсъждането по законопроекта народните представители бяха запознати с капацитета на Министерството на труда и социалната политика за изпълнението на проекта. Специално внимание бе отделено на необходимостта от осигуряването на прозрачност при оценката на отделните проекти на общините.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря на народния представител Стойнев.
С доклада на комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
На заседание, проведено на 1 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на труда и социалната политика: госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър и госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Симеонова.
Заемното споразумение, сключено на 18 ноември 2008 г. между Република България (Заемополучател) и Международната банка за възстановяване и развитие (Банката) е в размер на 40 млн. евро за подпомагане финансирането на Проекта, който има за цел да насърчи социалното включване чрез повишаване на училищната подготовка на децата под 7-годишна възраст, предимно сред семейства с ниски доходи, включително и на децата с увреждания и с други специални нужди.
Проектът включва две части: част първа – интегрирани социални услуги и услуги на деца, чрез осигуряване на безвъзмездно финансиране за общини, подлежащи на финансиране, за изпълнение на под-проекти и част втора – изграждане (подобряване) на капацитета на местната власт чрез предоставяне на технически консултантски услуги на общинския персонал и социалните работници на общинско ниво в отделите за социално подпомагане и защита на децата и подкрепа за изготвянето на национална база със съответните данни за благосъстоянието и образованието на децата и специален механизъм за оценка на въздействието на проекта.
Заемополучателят, чрез Министерството на труда и социалната политика е гарантирал, че Социално-инвестиционния фонд ще поеме цялата техническа отговорност за изпълнението на проекта.
На 5 март 2010 г. Четиридесет и първото Народно събрание със закон е закрило Социално-инвестиционния фонд – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, изпълняващ до този момент отговорностите за изпълнението на проекта.
С внесеното за ратифициране изменение на Заемното споразумение Министерският съвет предлага на мястото на закрития Социално-инвестиционен фонд цялата техническа отговорност за изпълнението на проекта да се поеме от дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика.
С промените в Споразумението се конкретизира и ролята на управляващия орган – Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика, във връзка с предвиденото наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
След дискусията се проведе гласуване, при което членовете на комисията подкрепиха единодушно законопроекта.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае Емил Караниколов.
ДОКЛАДЧИК Емил Караниколов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная с Доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
„На редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие се налага, поради необходимостта да бъде определена нова национална структура, отговорна за техническото изпълнение на Проекта за социално включване.
С изменението на Споразумението дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика, която отговаря за цялостната политика за социално включване и политиките за децата и семейството, ще стане отговорното звено за изпълнение на проекта за социално включване.
Промените в Споразумението конкретизират и ролята на управляващия орган – Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика, във връзка с предвиденото наблюдение на политиките на Проекта. Това наблюдение се обвързва с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Определя се и отговорността по отношение на одобряването на проектните предложения, представени от общините, като тя се налага от Министерството на труд а и социалната политика.
Документите за изменението на Заемното споразумение са подписани от Банката и Заемополучателят, представляван от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Уважаеми народни представители, дискусията е открита.
Госпожа Мая Манолова, имате думата.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи този законопроект. Нещо повече – ние ще предложим да бъдат обединени гласуванията между първо и второ четене в днешното пленарно заседание, с оглед необходимостта да се ускори възможността за усвояването на тези 40 млн. евро, които са предназначени за деца в неравностойно положение.
В условията на криза тези пари биха могли да бъдат глътка въздух, както за българския бизнес, така и за българските общини и в крайна сметка да произведат ефекта, който се цели в това Заемно споразумение, а именно да се подпомогне социалното включване на социално слаби семейства и на деца в неравностойна положение.
И тук е нашият въпрос: защо при положение, че парите не достигат в държавата, при положение, че се орязват средствата на българските общини, правителството абсолютно безхаберно си позволи да забави усвояването на тези 40 млн. евро вече повече от една година, и с какви инсинуации беше свързано това забавяне?
Припомням Ви историята по закриването на Социално-инвестиционния фонд, което действие е свързано с промените във Заемното споразумение между България и Световната банка. Както обикновено правителството постави каруцата пред коня като, първо, закри Социално инвестиционния фонд, а след това прави промени в това Заемно споразумение, в резултат на което забавянето на усвояването на тези пари вече става драстично.
Припомням ви също така, че по време на заседанието на парламента, в което се взе решение за закриване на Социално-инвестиционния фонд, беше произнесена една лъжа от представител на правителството, от заместник-министъра на труда и социалната политика, който на наш въпрос: дали Световната банка е уведомена, и дали по надлежния ред е дала съгласието си за промяна в това Заемно споразумение, тя отговори, че същото се е случило.
Цитирам Ви буквално какво каза госпожа Валентина Симеонова пред народните представители на пленарно заседание, проведено на 5 март. Тя каза: „Освен това, ние получихме официалното становище на Световната банка, чрез което те подкрепят решението на правителството, управлението на новия заем да се осъществява чрез новата структура, тоест чрез самото Министерство на труда и социалната политика, а не чрез Социално-инвестиционния фонд. Ето това е писмото на Световната банка подписано от Флориан Фихтъл”.
Писмото, което не беше предоставено на пленарната зала, а само беше показано, визира нещо съвършено различно, а именно – ясното изявление на господин Фихтъл, който представлява Световната банка в България, че на настоящия етап, а именно датата, в която заместник-министър Симеонова представи това писмо: „...Ние очакваме официална молба за нанасяне на поправки във Заемното споразумение по заем № 7612, които ще отразят новия механизъм за изпълнение на проекта. Веднага след като я получим, екипът на Световната банка ще направи оценка на новопредложеното звено за изпълнение на проекта.” А именно заместник-министърката подведе народните представители и по-специално ги заблуди, ако трябва да бъдем точни, като заяви, че съгласието на банката е взето и е налично към момента на закриване на Социално-инвестиционния фонд.
Пред мен е и едно друго писмо от 10 юни, от което официално от Световната банка става ясно, че писмото, с което Министерството на труда и социалната политика е поискало съгласие на банката – е с дата от 15 май 2010 г.
Аз искам да попитам, тук в тази зала, ще потърси ли някой отговорност от заместник-министър Валентина Симеонова за това, че тя си позволи да излъже народните представители и в момента, в който се закри СИФ да заяви, че това се прави със знанието и одобрението на Световната банка?
Тук няма да припомням, освен факта: за какви пари става дума, какво е тяхното предназначение, а именно да влязат в бизнеса и в българските общини, че механизмът, който съществуваше до този момент беше с контрола и на синдикатите, и на работодателите, и на обществеността – как се изразходват тези пари. В крайна сметка целта е те да се централизират при министъра на труда и социалната политика и решенията затова – на кого и как да се предоставят за дейности тези пари, да се вземат еднолично от него или от приближен екип на Министерството на труда и социалната политика.
Мисля, че тези документи, които вадим пред вас наистина са скандални и би следвало представителите на правителството да носят своята отговорност в случаите, в които заблуждават и подвеждат народните представители.
Резултатът от всичко това е налице. Повече от една година забава при усвояването на 40 млн. евро, които вече можеха да са влезли в българските общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Реплика към госпожа Мая Манолова? Няма реплика.
Желание за изказвания?
Заместник-министър Валентина Симеонова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Аз не бих искала да коментирам Вашето изказване от гледна точка на упреците, които отправяте към мен, защото Вие сте юрист и си давате ясна сметка, какво значи обвинение в лъжа. Само бих искала да коментирам следното нещо.
Много естествено, че закриването на СИФ е един процес. Процес на диалог и на дискусия между правителството и Световната банка. Така че, нашата кореспонденция със Световната банка датира много по-рано от момента, в който ние сме предложили на народните представители законопроекта за гласуване за закриване на Социално-инвестиционния фонд.
Ще ви дам малка информация по отношение на това, каква е била кореспонденцията ни с банката. Пред мен е едно писмо, което сме предоставили на вас, но вие очевидно извадково четете само това, което може би в момента считате, че е редно да съобщите. От 23 февруари 2010 г., Световната банка на наше писмо, в което пишем, че ще се закрие Социално-инвестиционния фонд, тъй като той е изпълнил своите функции по закон и целите на заема за социално включване вече са други – те не са ориентирани към създаване на работни места, а към детско развитие и работа с уязвими групи семейства. По този повод господин Фихтел пише писмо до правителството, в което казва: „Благодаря ви за писмото от 9 февруари 2010 г., с което ни уведомявате за закриването на Социално-инвестиционния фонд, и молите за становището на Световната банка относно решението за същото.”
Оттука насетне той казва, че всъщност роля на правителството е, и че българското правителство има правото и задължението оттука насетне да определи – кой ще управлява заема, и че не Световната банка ще ни каже какво да правим. Те ще съгласуват нашите предложения и ще дадат становище по тях. Такива становища бяха получени. Така че Световната банка одобрява промените, които българското правителство предприе, по отношение управлението на заема за социално включване.
По отношение на притесненията, които имат за евентуална липса на прозрачност при управлението на заема. Бих казала, че не бива да има такива притеснения, защото ние сме стартирали процеса на диалог по изготвяне на критерии за избор на общини. В този процес сме включили и Сдружението на общините в Република България, което участва много активно и дава становища.
По отношение на забавянето на заема бих искала да кажа, че не в нас е причината за забавянето, тъй като срокът на действие на заема – от 1 ноември 2008 г., а самото Заемно споразумение е ратифицирано от Народното събрание на 26 февруари 2009 г. Ние сме разработили план-график. Можем да го предоставим на вашето внимание. План-график, който е реалистичен, който е изпълним, и който в никакъв случай не допуска промени в планираните дейности – и по отношение на целите, които сме си поставили да постигнем с този проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Желания за други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие под № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
За процедура – Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за гласуване на ратификацията направо на второ четене, тъй като в залата не прозвучаха никакви различни мнения. Очевидна е волята на народното представителство по-скоро да се започне усвояването на парите по това заемно споразумение.
Тъй като аз не разполагам с друга процедура, в която да отговоря на заместник-министър Симеонова, ще си позволя просто да цитирам нейните думи и текста от въпросното писмо, което представлява спор, а именно пред народните представители тя каза: „Ние получихме официалното становище на Световната банка, с което те подкрепят решението на правителството, управлението на новия заем да се осъществява с другата структура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Госпожо Манолова, процедурата, прощавайте!
Мая Манолова: А в писмото се казва: „Ние очакваме официална молба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Вие използвате процедурни хватки. Законът е гласуван.
Мая Манолова: Така че, много моля представителите на правителството, когато докладват пред народните представители, да бъдат максимално коректни,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Госпожо Манолова!
Мая Манолова: ... за да не се окаже, че мнозинството е поставено в заблуждение и гласува законопроекти, включително в нарушение на правилника и Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Госпожо Манолова, използвате процедурата, за да изкажете становище, след като е гласувано. Имахте право на отрицателен вот. Нарушавате правилника, нарушавате правилника!
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря, господин председател.
Предлагам, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Лъчезар Иванов: Обратни предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Стойнев.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 5, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев:
„ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за ратифициране
на Изменението на Заемното споразумение
(Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г.
„Закон за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Член единствен. Ратифицира Изменението на заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 10 и 17 юни 2010 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Член единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Благодаря Ви, господин Стойнев.
Тъй като следващата точка – Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, е достатъчно обемна, сега ще обявя 30 минути почивка.
Продължаваме в 11,25 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Приканвам народните представители в кулоарите на парламента да заемат местата си в пленарната зала!
Заповядайте за процедура, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (СК): Благодаря, госпожо председател.
Като имаме предвид времето, което остава до края на настоящата сесия, правя процедурно предложение срокът за предложения на второ четене по току-що приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да бъде съкратен до вторник включително, тоест с днешния ден общо пет дена, или ако се счита от утре – четири дена – до вторник включително. Така в четвъртък законопроектът ще може да бъде разгледан във водещата комисия, а през следващата седмица да бъде готов за пленарната зала на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Умолявам народните представители да влязат в пленарната зала! Колеги, върви второ гласуване, нямаме кворум.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 67, против 2, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
По доклада за второ гласуване има думата госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаема госпожо председател, колеги! Първо, ще помоля за процедура. Във връзка с предстоящото разглеждане на този законопроект моля в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Венетка Тодорова – началник отдел „Фискална интеграция” в Министерството на финансите, господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, госпожа Наташа Петрова – началник отдел „Акцизи” в Агенция „Митници”, и Станислава Йорданова – главен юрисконсулт в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете гостите!
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Благодаря.
„Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 10 юни 2010 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Има предложение от народните представители Делян Добрев, Иван Колев, Менда Стоянова, Диан Червенкондев, Борис Грозданов и Иван Иванов за нов § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 4 се създава т. 45:
„45. „Място на директна доставка” е мястото на получаване на енергийни продукти от лицензиран складодържател, различно от местонахождението на данъчния склад, изпратени от друга държава членка”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение от Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на Глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 2 с редакцията по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение от Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 20, ал. 2 се създава т. 12б:
„12б. получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 3 по предложение на комисията със съдържание съгласно доклада на същата.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1, който става § 4 по номерацията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 25, ал. 1, т. 1 думите „чл. 27, ал. 7, 8 и 10” се заменят с думите „чл. 27, ал. 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища, колеги?
Гласуваме § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 6 по номерацията на комисията, който текст е в подкрепа текста на вносителя - § 2 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 7, със следната редакция:
„§ 7. В чл. 26 се създава ал. 3:
„(3) За прилагане разпоредбите на ал. 1 и 2 лицата, които извършват зареждане на плавателни съдове, използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на чл. 103а, ал. 1 и инсталирани на транспортните вместимости, от които се извършва зареждането, като данните от тях се предават по електронен път до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция „Митници”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища?
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение от Делян Добрев и група народни представители за изменение на § 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 8, със следната редакция:
„§ 8. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „по жалбата в 14-дневен срок” се заменят с „в 45-дневен срок от датата на получаването й”.
2. В ал. 7 накрая се добавя „по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона”.
3. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.”
4. Алинеи 9, 10 и 11 се отменят.
5. Създава се ал. 12:
„(12) Бракуваните бандероли по ал. 7 и 8 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение от Делян Добрев и група народни представители за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция:
„§ 9. В чл. 32, ал. 1 т. 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 10 по номерацията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Параграф 6 – предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 33а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „литра” се заменя с „кг”.
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага, само ако газьолът е маркиран.
(5) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 11 по доклада на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12 със следната редакция:
„§ 12. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 34 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Ставката за тежки горива по чл. 33, ал. 1, т. 2, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага, само ако газьолът е маркиран.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Не.
Гласуваме § 12 по редакцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Атака