Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-07-08

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова


Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, съгласно приетата ни Програма за работата на Народното събрание за времето от 7 до 9 юли 2010 г. като първа точка за днешното пленарно заседание е отредено:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г., приет на първо четене на 17 юни 2010 г.
Процедура – заповядайте.
Атанас Мерджанов (КВ.): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Предлаганата актуализация на бюджета – второто четене, представлява широк интерес за българските граждани и за българското общество. Тя беше широко дискутирана. Направени са немалко предложения за второ четене и смятам, че е редно днес да вземем решение пренията по второто приемане на актуализацията на бюджета да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Националното радио на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Гласували 163 народни представители: за 75, против 6, въздържали се 82.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
Атанас Мерджанов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпросът е достатъчно важен, достатъчно разискван в последните две седмици. Имаше немалко изявления на различните представители на парламентарните групи, на отделни граждани, на заинтересовани среди в българското общество както на производители, така и на пряко засегнати граждани. Смятам, че е абсолютно необходимо днес дебатът да стане достояние на колкото е възможно повече граждани. Само по такъв начин управляващото мнозинство би желало да достигне необходимият консенсус в българското общество, за който винаги пледира.
Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за пряко излъчване на днешния дебат по Националното радио и Националната телевизия.
Гласували 175 народни представители: за 83, против 24, въздържали се 68.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Курумбашев – процедура.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да ви помоля да направим повторна регистрация на кворума, защото тя беше направена изключително бързо. Бяха регистрирани 140 народни представители, а очевидно в залата има много повече от 140 народни представители – факт, който се вижда и от това, че в момента, на това гласуване, гласуваха 175 народни представители. Лично около мен не успяха да се регистрират поне трима мои колеги, просто защото регистрацията беше извършена за 20 секунди.
Днес е изключително важно колко човека са в залата и как гласуват, така че в наш интерес е да бъдат регистрирани всички народни представители, които са в залата, и да се поддържа необходимият кворум.
Молбата ми е да бъде направена отново регистрация за кворума в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, направете справка с Конституцията и с правилника. Не се регистрират присъстващите в залата народни представители, а се отчита кворум като условие за започване на пленарното заседание. Двата въпроса са съвсем различни и едното няма отношение към другото.
Коректно изслушах предложението Ви, въпреки че то нямаше характеристика на процедура по смисъла на чл. 45, ал. 2.
Има ли други искания по процедури или можем да започнем работа?
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Първо, ще помоля за процедура, да подложите на гласуване в залата за днешното четене да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, както и господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласуваме, колеги.
Гласували 164 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, с вносител Министерският съвет, приет на първо гласуване на 17 юни 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 165 народни представители: за 144, против 7, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Параграф 1. По § 1 за чл. 1, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 са постъпили предложения.
Предложение от народните представители Михаил Миков, Анна Янева, Корнелия Нинова, Кирил Добрев.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 1, чл. 1, ал. 1, изразът „15 млн. 232 293,4 хил. лв.” се променя на …”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Милиарди са това, госпожо Стоянова, според мен.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Хиляди лева. Петнадесет милиона хиляди лева, става милиарда – нали така? Да.
„…15 млн. 482 293,4 хил. лв.”
В Таблица 1, в т. 1.5 „Акцизи”, сумата „3 млрд. 900 хил. лв.” се променя на „4 млрд. 150 хил. лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук са милиони.
„Три милиона и 900 хил.” се променя на „4 млн. 150 хил.” (Шум в залата.)
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: „Средствата се осигуряват за сметка на увеличени приходи от подобрена събираемост на акцизи и намаление на акциза на цигарите.”
Чета така, както е записал вносителят – едно към едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
В нашия език думата е „милиарди”. За удобство години наред всичките ни бюджети са написани в табличен вид и накрая са сложени хилядите, за улеснение на финансистите. Не може да се произнася оттук число, което е в милиарди, в милиони, защото за стенограмата то е некоректно. Моля ви се да говорим на български език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Добре, изчитам текста отново.
„В § 1, чл. 1, ал. 1, изразът „15 млрд. 232 млн. 293,4 хил. лв.” се променя на „15 млрд. 482 млн. 293,4 хил. лв.”
В Таблица 1, в т. 1.5 „Акцизи”, сумата „3 млрд. 900 хил. лв.” се променя на …”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма хиляди. Къде виждате хиляди, госпожо Стоянова?
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Ама това са 4 милиарда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи е некоректен записът. Вие трябва да изчетете това, което е записано. Четете тогава в цели числа.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Съгласно предложението на народния представител цифрата е записана така, без отзад да е записано лева или хиляди лева. Как да чета, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вносителят ще даде пояснение.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Вносителите – господин Михаил Миков, Яна Янева, Корнелия Нинова, Кирил Добрев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-нататък предложението на народния представител Михаил Миков.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение на народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 1, чл. 1, ал. 1 в частта „Приходи”, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност” числото „5 милиарда 860 млн.” се заменя с числото „6 млрд. 060 млн. лв.”.
Ето тук е същата схема.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлага комисията? Изкарайте целия § 1, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова, Анна Янева.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 1 относно чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, „Разходи”:
- в т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” числото „1 млрд. 229 млн. 993,3 лв.” се заменя с „1 млрд. 087 млн. 993,3 лв.”.
- в т. 4.1 – „от тях: за структурни реформи и допълнителни фискални мерки” числото „1 млрд. 148 млн. 993,3” се заменя с „996 млн. 993,3 млн. лв.”.
Предложеното увеличение е за сметка на резерва и приходи от подобрена събираемост на акцизи и ДДС.”
Предложение на народния представител Захари Георгиев и Петър Мутафчиев.
„В § 1, чл. 1, ал. 2, т. 4.1 „- за структурни реформи и допълнителни фискални мерки”, числото „1 млрд. 148 млн. 993,3 лв.” се намалява с „15 млрд. лв.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ваня Донева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Любен Татарски и Иван Вълков.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов:
„В чл. 1:
1. В ал. 2:
- т. 1.1 числото „1 млрд. 980 млн. 476,9 лв.” се заменя с числото „1 млрд. 910 млн. 476,9 лв.”;
- т. 1.3 числото „534 млн. 123,7 хил. лв.” се заменя с числото „514 млн. 123,7 хил. лв.”;
- т. 4 числото „1 млрд. 229 млн. 993,3 хил. лв.” се заменя с числото „768 млн. 993,3 хил. лв.”.
2. В ал. 4 числото „201 млн. 500 хил. лв.” се заменя с числото „300 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов:
„Резервът за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 4.1. се намалява със 116 млн. лв.
Предложението да се отрази в чл. 6, ал. 1 и 2 съответно.
В таблицата, ред 16, колона 3, числото „248 216,2” става „364 216,2”. В колона 4 на ред 16 от таблицата се записва числото „116 000,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Петков.
„В § 1, чл. 1, ал. 2, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” се създава нов ред „4.3.”:
„4.3. За борба с комарите на територията на Дунавските общини – 1 000 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев:
„В § 1, чл. 1, ал. 2, таблицата, ІІІ. Трансфери (Субсидии и вноски) – нето, т. 1.1. Общините, числото „2 118 562,0” се заменя с числото „2 256 724,6”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Валентина Богданова и Петър Мутафчиев:
„В § 1, чл. 1, ал. 2, таблицата, ІІ. Разходи:
2. Капиталови разходи. Числото „949 437,8” се заменя с числото „ 1 789 437,8”.
2.2. Капиталови трансфери числото „123 939,8” се заменя с числото „963 939,8”.
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи. Числото „1 229 993,3” се заменя с числото „389 993,3”.
4.1. За структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Числото „ 1 148 993,3” се заменя с числото „308 993,3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов, Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
Предлага се увеличаване приходите от подобрена събираемост на акцизи и ДДС във връзка с предложението по § 3, чл. 6, ал. 1, т. 11 за увеличаване на разходите на Министерството на образованието, младежта и науката.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Петков, Кирил Добрев, Корнелия Нинова:
Предлага се увеличаване приходите от подобрена събираемост на акцизи и ДДС във връзка с предложението за увеличение на бюджета на ДАНС.
Предложеното увеличение да се отрази в Приложение 2 към чл. 6, ал. 3, Т. ХVІІІ Разходи по бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност” за 2010 г. се правят следните промени:
– числото „77 340.0” се заменя с „89 340.0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев:
„Предлага се увеличаване приходите от подобрена събираемост на акцизи и ДДС и мерки за по-високи приходи от осигурителни вноски.
Предложеното увеличение да се отрази в § 8, раздел Х, т. 1 „Политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуството, на културни продукти и услуги” на Министерството на културата да се увеличат разходите от 63 271,3 хил. лв. на 67 271,3 хил. лв., от които 2 млн. лв. в изпълнение на чл. 17, т. 1 от ЗФИ и 4 млн. лв. за извършване структурни реформи в институтите за сценични изкуства в Министерството на културата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 се изменят така:
„(1) Приема републиканския бюджет за 2010 г. по приходите на обща сума 15 232 293,4 хил. лв., както следва: (Таблица по доклада.)
(2) Приема републиканския бюджет за 2010 г. по разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз на обща сума 18 916 488,0 хил. лв. от които разходи на сума 8 502 298,3 хил. лв., трансфери (нето) на сума 9 634 519,3 хил. лв. и вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 779 670,4 хил. лв., както следва: (Съгласно таблица по доклада.)
(3)Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2010 г. в размер на минус 3 684 194,6 хил. лв.
(4) Утвърждава финансирането на бюджетно салдо по републиканския бюджет в размер на 3 684 194,6 хил. лв., както следва: (Съгласно таблица.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля, народните представители, които имат отношение към обсъждания параграф да заявят желание за изказвания.
Заповядайте, Анна Янева.
Анна Янева (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри и председатели, уважаеми министри, уважаеми колеги! С предложения проект за актуализация на бюджета се предлага драстичен спад на приходите в размер на 2 млрд. лв. По същество това означава провал на финансовата, икономическата и социална политика на правителството. Само да припомня, че преди няколко месеца Бюджет 2010 беше без алтернатива, най-добрият в Европейския съюз, цитирам министър Дянков. Днес няма анализ на причините за срива в приходната политика, няма политика и конкретни мерки за увеличаване на приходната част на бюджета, активни мерки за борба с контрабандата.
Вместо да се приемат конкретни мерки, на нас ни се предлага най-лесното – да се намалят приходите с 2 млрд. лв., в това число приходите от ДДС, акциз и корпоративен данък.
Уважаеми колеги, вчера, не подкрепяйки предложението на народните представители от Коалиция за България за намаляване акциза на цигарите, вие пропуснахте възможността да подкрепите българското цигарено производство, да подкрепите намаляване на цената на цигарите, да подкрепите ограничаването на контрабандата, а оттук не подкрепихте и увеличаването на приходите от акцизи.
Днес ние ви предлагаме втора възможност да подкрепите предложението, което правим с моите колеги от Коалиция за България, за увеличаване на акцизите в размер на 250 млн. лв. и от 3 млрд. 900 млн. те да станат 4 млрд. 150 млн. лв. На практика това ще означава, че ние ще възложим на правителството и на финансовия министър да предприемат конкретни мерки, и то ефективни, за събиране приходите на държавата, за контрабандата на цигари – нещо, което между другото се признава и от членове на изпълнителната власт в лицето на шефа на Агенция „Митници”. Той публично заяви, че е грешка увеличението на акциза на цигарите и че не може да се справи с контрабандата на цигари, която вече, както всички знаете, достига 50% - 250 милиона, уважаеми колеги, които ще дадат възможност да не се намаляват средствата за общините, средствата за здравеопазване и ще дадат възможност да увеличим средствата за конкретни социални политики. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, господа вицепремиери, господа и дами министри, уважаеми дами и господа! Ситуацията е тежка – има криза. Проблемът, който не се разрешава с този бюджет и с тази актуализация, е, че целият Европейския съюз, който преразглежда своите разходи, ги намалява. Затова се прави такава актуализация – да намалиш разходите и да намалиш дефицита. Това, което се предлага вече с тези текстове, е увеличаване на разходите в най-тежката част от кризата. Как при това положение да очакваме, че ще стабилизираме българската икономика? Просто няма да стане. Това е проблемът, колеги!
Иначе, понеже досега говориха от БСП, то това е тяхното наследство. Те раздуха страшно много разходите - от 22 млрд. разходи през 2007 г. на над 27 млрд. разходи в момента. Проблемът на сегашното правителство е, че няма категоричната воля да върнем разходите на предишните нива или поне близко до тях.
Затова, колеги, искам да ви прочета много внимателно препоръките на Европейската комисия от преди няколко дни. На първо място, през 2010 г. да не се допуска допълнително нарастване на дефицита над 3,8%. Второ, до 2011 г. най-късно дефицитът да се свали под 3% по надежден и устойчив начин. Е, как ще стане това? Да се гарантира, че и след това намалението на дефицита ще продължи. Да се конкретизират и приложат мерките, необходими за премахване на свръх дефицит. Да се подобри управлението и прозрачността на бюджета. Да се засили и контролът на разходите, наблюдението на бюджетното изпълнение и т.н. Да се пише ежегоден доклад за напредъка. Да се повиши ефективността на публичните разходи. Да се изпълнят структурните реформи в администрация, здравеопазване, образование, пенсионна реформа.
Искам да ви обърна внимание, че в международните анализи дори през 2007 г. при 22 млрд. разходи – забележете, с 5 млрд. по малко от сега – България е на едно от първите места по неефективност на разходите. Веднага след Унгария и Румъния е България. Тоест дори при нива от 22 млрд. лв., което беше през 2007 г., е имало много неефективни разходи. Ние сега качваме разходите в консолидираната програма на 27 млрд. и отгоре.
Съвсем накратко ще ви кажа каква е разликата между добрите и лошите европейски примери. Естония постигна нула процента бюджетен дефицит. В резултат на това само за няколко месеца инвестициите в Естония нараснаха четири пъти! Да, влезли са в еврозоната, сега имат четири пъти повече инвестиции. Само за два месеца! В Естония безработицата намаля с 2%. Това е уникален и добър европейски пример. Защо? Защото тя няма вече бюджетен дефицит. Те успяха да се справят.
България напротив – има постоянен спад в инвестициите. Постоянен спад! Няма да спрем този процес, ако генерираме все по-големи бюджетни дефицити.
Какво трябва да се направи? Колеги, трябва да се вземат мерки за ограничаване на разходите и за събиране на повече приходи. Ако сега не го направим, какво се получава? Задълбочаваме проблемите, задълбочаваме кризата и през 2011 г. ще имаме още по-големи проблеми и вероятно също и по-голям дефицит.
Аз знам, че министърът на финансите прави това, което е възможно. Но това трябва да бъде усилие на всеки един министър поотделно. Всеки един от тях, дори министърът на вътрешните работи – всеки един от тях, трябва с каквото може да спести от административни разходи. Защото положението е много тежко, колеги.
Искаме това правителство да успее. Това е нашето желание, но не можете да успеете по този начин. Няма да стане, разберете го! Пир насред криза! Нарастване на разходите в най-тежката част от кризата. Затова сега е моментът тази актуализация каквото може, да бъде ограничено. Какъв е този резерв от 1 млрд. 229 млн. лв.? В новата българска история не е имало такова нещо. Това са пари, за които се казва – оставяме ги настрани и всеки да харчи както намери за добре и както реши правителството. Защо правите това нещо? Ясно е по дефиниция, че тези пари ще се изхарчат. Иначе няма да има причина да се заделят по този начин. И дефицитът ще върви само нагоре!
Искам да завърша със следното нещо първото си изказване. Вижте какво стана, колеги, с Румъния! Вижте какво стана, колеги, с Гърция! Румъния само преди 6-7 месеца обясняваше, че са много стабилни, че всичко е наред, че всичко е прекрасно. А вижте какво стана! Това ли искаме да стане в нашата страна? Никой, никой не иска! (Реплики на народния представител Михаил Миков.) Никой не иска такова нещо!
Затова сега е моментът да се вземат всички възможни най- най отговорни мерки и да свалим разходната част на бюджета. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Не може да сме единствената страна – с това завършвам – в Европейския съюз, която прави актуализация, за да харчи повече! То е безсмислено. По-добре е да не бяхме правили въобще актуализация при това положение. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Докато Ви слушах, ми идваше спонтанно да възкликна: „Като ги говорите тези верни неща, господин Димитров, кой ли Ви слуша?”.
Репликата е към Вас. Всичко това, което казвате днес, нима не го видяхте в този проект за актуализация на бюджета за първо четене? Защото това, което правите сега, е едно политическо изказване, което по същество се прави във връзка с първото четене на бюджета, където се изразяват политическите позиции и се формира вотът. Струва ми се, че направихте един добър опит да компенсирате вота си по първо четене на този бюджет. Защото философията на актуализирания бюджет, в която е заложено това разминаване между съхранена структура на разходите при откровено свити около може би 3 млрд. приходи, а до края на годината може да се окажат и повече, предполага да видим проблема и в разходите, освен в приходната част на бюджета. Това казвате и точно затова предложенията са Ви в разходната част на бюджета.
Моят въпрос към Вас е: не видяхте ли всичко това във философията на бюджета за първо четене?! Как си обяснявате вота „за” на първо четене при тази остра критичност, която изразихте и с първото си политическо изказване?
Разбирам деликатността на ситуацията, в която се намирате – хем като част от управляващото мнозинство, хем като коректив на това мнозинство. Смятам обаче, че това изказване отиваше повече на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаеми господин Димитров! На първо четене на бюджета Вие яростно подкрепяхте вашите партньори.
Аз съм отскоро в политиката, за първи път съм в парламента. Разбирам обаче, че няма по-голямо политическо унижение от това да не знаеш дали си управляващ или опозиция. (Оживление, смях от мнозинството.)
Разбирам Вашата ситуация сега. И Ви съветвам: изпийте си чашата докрай и подкрепете този бюджет, недейте да бягате, когато виждате, че правителството се проваля! (Шум и реплики от мнозинството.) Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, трябваше ли да има актуализация? Трябваше да има актуализация. Затова я подкрепихме на първо четене. (Шум и реплики от БСП и ДПС.) Моля от БСП и ДПС, трябва понякога да слушате! И понеже трябваше да има актуализация, направихме пет страници предложения.
Какво е по-важното? Лютви Местан ме пита какво виждам. Виждам следното нещо. Виждам един капан, оставен от тройната коалиция, в който сегашното правителство е на път да се хване. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.) Благодаря за аплодисментите, може и по-бурни по принцип.
Какъв е капанът? Необезпечени договори за около 2 млрд. лв. Неразплатени задължения с бизнеса. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание на парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи относно реда в залата!
Мартин Димитров: Подписани договори за Голям шлем, но за нито един от тях няма осигурено финансиране.
Какво става сега? Уважаеми колеги от ГЕРБ, БСП и ДПС са толкова доволни по една проста причина – те виждат, че ако сега не бъдат намалени разходите, правителството ще изпада във все по-тежка ситуация и те са много доволни. Много са доволни, защото се надяват това правителство да не се справи, за да могат да кажат: „Да, имаше много обвинения за корупция по наше време”. Да, те ще останат в историята като едно от най-корумпираните правителства, такава е следата след тях. Тяхната голяма мечта обаче е следващото правителство да не се справи и в момента вие сте на път да им доставите това удоволствие. Защо, защо?! Защо трябва да бъдат удовлетворявани всякакви искания за нови разходи в момента? Защо правите това нещо?! Защо им доставяте това удоволствие?! И по-важното: защо поставяме под въпрос стабилността на българската икономика и българския бюджет?!
Вижте какво прави целият Европейски съюз, какво направи Германия! Драстични съкращения на разходите, много трудни и много тежки. Какво направи Великобритания? Драстични съкращения. Това прави целият Европейски съюз. Ние се държим все едно, че не знаем какво ни заобикаля и какво се случва. И тези хора злорадстват, подсмихват се, но това е изключително безотговорно поведение към държавата.
Въпросът е следният: защо искаме и защо рискуваме тази стабилност, която имаме вече 12-13 години, да я загубим?!
Йордан Цонев (ДПС, от място): Не „имаме”, тя е постигната.
Мартин Димитров: Защо я рискуваме, защо я рискуваме?
Йордан Цонев (ДПС, от място): Как я имаме?!
Мартин Димитров: В крайна сметка, искам да кажа следното нещо. Аз съм убеден, че всеки един министър в това правителство иска да е успешен. Убеден съм – всеки един. Но ако сега не намалим разходната част на бюджета, не свалим дефицита, първо, ще бъдем глобени от Европейската комисия, ще ни спрат някои европейски фондове. И друго нещо: ще уплашим инвеститорите, че отиваме към Гърция и Румъния. Те няма да дойдат в България. Тогава каквито и добри други мерки да предприемем, колкото и добре Цветан Цветанов да си върши работата, колкото и другите министри да се стараят, колкото и Дянков да се опитва сам да намали разходите, накрая ще загубим най-ценното – ще изгубим своята стабилност. И защо рискуваме това нещо? Защо го правим, кажете защо го правим?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димитров.
Мартин Димитров: Да, има хора, които казват: „Купувайте хеликоптери”. А ДПС ви казва: „Давайте за тютюнопроизводителите”, но защо го правите, не мога да разбера това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димитров!
За процедура – заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение има отношение към изказването на господин Димитров и към репликите към неговото изказване.
Госпожо председател, аз предлагам да направите така, че днешната дискусия да бъде концентрирана върху конкретните текстове в проекта за актуализация. Ние не сме на първо четене.
Очевидно някои политически сили имат нужда да се самоубеждават защо няма да подкрепят бюджета на второ четене, каквото и да означава това - дали това означава, че няма да подкрепят всичките десетки текстове, които сега обсъждаме, или означава, че ще подкрепят някои от тези текстове. Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, когато се обсъждаха два много важни текста, имащи отношение към актуализацията, представителите на Синята коалиция бяха много активни в подкрепата. Засегнаха се дори, че и други партии подкрепили тези текстове.
Ваньо Шарков (СК, от място): Каква е процедурата?!
Алиосман Имамов: Това не може да не говори за друго, освен за някаква политическа амнезия по отношение на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество това бе процедура против начина на водене, тъй като съгласно чл. 47, когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата. Ще се придържам към правилника занапред.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-премиери, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам да аргументирам нашето предложение, свързано с това, че е необходимо 142 милиона, които са записани в аргументацията, да бъдат включени в онези предвидени над 1 млрд. 200 млн. лв. за непредвидени разходи. Смятаме, че на всяка цена те трябва да бъдат записани и разписани в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Ще се аргументирам защо.
Първо, това са плащания, които се извършват по закон. Те не могат да стоят като „непредвидени”, тъй като са предвидени по закон. Те не могат да бъдат в разпореждането на когото и да било, а съобразно законите в страната, които всички тук сме гласували или преди нас са гласували, трябва да се предоставят на нуждаещите се граждани.
В Комисията по труда и социалната политика министър Тотю Младенов аргументира това. Ние го попитахме как ще бъдат използвани тези 142 млн. лв. Той обясни, че от тях 73 млн. лв. ще бъдат насочени за помощи за деца, 17 млн. лв. ще бъдат насочени за социално подпомагане и 52 млн. лв. ще бъдат насочени за хората с увреждания.
Тук искам да дам още един аргумент от петъчния парламентарен контрол, на който господин Младенов обеща, че няма да има промяна в критериите за изплащане на енергийните помощи, от една страна, левовата равностойност на 350 квтч електроенергия, от друга страна, доходният критерий, на базата на който те се дават.
Искам да поставя на вашето внимание и нещо много важно. Нека не забравяме, че има нови 120 хил. души безработни. Колкото и да получават те – 60% от работната си заплата, това е по-малко от 100% работна заплата. Това означава, че доходът на член на семейството в тези 120 хил. домакинства ще намалее. Следователно те ще попаднат в критериите за получаване на социални помощи.
На второ място, по линия на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и на базата на промените в Кодекса на труда ние с вас гласувахме, че може работодателят да предостави неплатен отпуск още три месеца. Една голяма част от хората по оперативната програма работят на 4-часов работен ден, което значи по-ниско заплащане. Това значи, че тези семейства ще попаднат в доходния критерий, който ще им даде право да получат чрез Министерството на труда и социалната политика обезщетение – дали ще бъде помощи за деца, дали ще бъдат хора с увреждания или социално подпомагане, без значение.
Така че, колеги, нашето предложение с нищо не нарушава приходната или разходната част. По-скоро слага ред в това. Не може 142 милиона просто да бъдат описани като социално подпомагане, без да са разписани конкретно в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по тези пера, за които аз настоятелно ви моля да обърнете внимание. Те не са непредвидени разходи. Те не са специални разходи. Те са законоустановени права на българските граждани, които изпадат в деликатна социална ситуация. Моля ви внимателно да подходите, когато гласуваме този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към госпожа Масларова? Няма желаещи да репликират.
Следва изказване на народния представител господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми вицепремиери, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да фокусирам вниманието ви върху направеното от мен и колегата Мутафчиев предложение във връзка с корекцията на резерва за непредвидени и неотложни разходи в чл. 1. Нашето предложение е той да бъде намален с 15 млн. лв., които да бъдат пренасочени към бюджета, предвиден за капиталови разходи на община Пловдив.
Каква е предисторията на тези 15 милиона? Днес Общинският съвет на София взема решение да пренасочи 50 хил. т балирани отпадъци към Ловеч. Миналата година подобна операция беше направена на Общински съвет – София, с гр. Пловдив за пренасочване на 100 хил. т отпадъци. Тогава беше постигната договореност между двете общини, както и договореност между община Пловдив и Министерския съвет за получаване на допълнителна финансова помощ за капиталови разходи в продължение на три години, започвайки от миналата година.
Ако допуснем, че в бюджета, приет в края на миналата година, за 2010 г. е бил налице пропуск да се заложат тези 15 милиона, разписани с постановление на Министерския съвет от октомври м.г. за 2010 г., то отсъствието им и в този бюджет, и неподкрепата от страна на Бюджетната комисия на това предложение говори най-малко за две неща – или нежелание да се изпълни поетият ангажимент и договореност от страна на правителството, което не ми се иска да бъде така, защото преди по-малко от месец и половина уважаемият вицепремиер Дянков лично пред мен и господин Мутафчиев пое ангажимента, че с корекцията на бюджета за 2010 г. този въпрос ще бъде изчистен, този въпрос ще бъде решен. Това обаче не е така. Виждаме, че отново не присъстват тези разходи и вероятно нямат намерение да ги изпълнят.
Самите интерпретации от страна на председателя на Бюджетната комисия госпожа Стоянова, че, виждате ли, не може да се дават на община Пловдив тези обещани, договорени пари, при положение че сме в криза, говорят за едно изключително несериозно отношение във връзка с поемани ангажименти от страна на правителството.
Във връзка с това, уважаеми госпожи и господа народни представители от Ловеч, ви призовавам да внимавате, да не се поддавате на илюзията или алюзията, че обещанията ще бъдат изпълнени. Опитът да се обяснява, че имало заложени средства в бюджета по други параграфи, е несъстоятелен. Не можем да разчитаме, че от т. 4 в ал. 2 – „Резерв за непредвидени неотложни разходи, ще могат да се отпуснат тези средства за капиталови разходи на община Пловдив, защото тези средства от 15 милиона нито са непредвидени, нито са неотложни, те са предвидени, заложени в решение на Министерския съвет от 2010 г. и са планирани в съответния ред. Така че всякакви опити да се отговаря: „Ще ги получите, но от друго място”, означава, че това е опит да се заобиколи ангажиментът, който правителството пое към община Пловдив и един елегантен в кавички опит за рестрикция към община Пловдив по други, може би политически причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Георгиев.
Има ли реплики?
Госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаеми господин Георгиев, аз ще се спра като реплика на Вашето предложение, тъй като според мен то технически не е издържано от гледна точка на устройството на Закона за държавния бюджет. Вие правилно сте записали в предложението си, че евентуално тези средства следва да бъдат осигурени именно от резерва, който е записан в това предложение за бюджет. И точно там се намират тези средства.
Тъй като това са средства с протоколно решение на Министерския съвет от 7 октомври 2009 г., в което е записано, че държавата се задължава да осигури финансиране в размер до 26 млн. 500 хил. лв. в периода 2009-2011 г. на община Пловдив, този ангажимент на правителството следва правителството да изпълни именно като разпределя своя резерв, който ние сме записали тук, а именно с ново решение на Министерския съвет, когато ще определи конкретната цифра за 2010 г.
Така че от гледна точка на бюджета Вашето предложение е некоректно. Вие предлагате тази разлика в момента да се свали от резерва и да се запише в капиталните вложения в колона 6 на общината. Това не е възможно. Колона 6 – „Капитални вложения”, включва два вида капитални вложения. Едните са капитални вложения за екологични обекти, които са изрично упоменати и включени в списък по Приложение 7. А другата част от капиталните вложения за всички останали общини се изработва на базата на методика на основата на натурални показатели, включваща население, територия и други видове натурални показатели. Така че те нямат място тук по начина, по който се изработват тези капитални вложения. Тяхното място е именно в резерва и с решение Министерският съвет може да изпълни протоколното си решение от миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Правя реплика на уважавания от мен народен представител Захари Георгиев. Той пледира за това да бъдат осигурени обещаните, необходимите и т.н. средства за една община, в която се депонира отпадъкът на друга община. Във втората реплика уважаемият председател на комисията обяснява, че не може от тази графа в другата графа и т.н. Но, когато се искат пари и то в условия на криза, някой трябва да каже защо стана златен този боклук. Първо е платено да се събере, да се транспонира и депонира и софиянци са го платили. Второ е платено да се закара до площадката за балиране. Трето е платено по 22 евро на тон, за да се опакова. След това е платено за площадка за временно съхранение. След това се плаща да се товари, плащат се стотици милиони да се вози, след това се плащат стотици милиони да се депонира някъде. Е, няма как такова перпетуум-мобиле да се издържи. Затова някой трябва да отговаря защо е станало в годините така и тогава да се дават парите.
Пловдив е прав да ги иска, Вие сте права да кажете, че не може от тази графа в другата. Но този боклук е златен на България. И затова, когато се правят такива неща, трябва да се гледат не само графите, а и цените на това, което плаща народът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – господин Язов.
Костадин Язов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Георгиев, сигурно случайно забравихте да споменете, че на въпросната среща не бяхте само с господин Мутафчиев – аз също присъствах там. Министър Дянков наистина пое ангажимента да осигури финансирането за община Пловдив, но не е казвал кога и как. Както Вие знаете, в споразумението е записан срок кога ще бъде изплатено това нещо, което на практика, както казва госпожа Стоянова, няма как да се случи сега – в тази точка, в бюджета.
Относно цената на боклука, само да допълня за господин Божинов, направете си труда да проверите колко струва боклукът на пловдивчани в сравнение със софийския. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – Захари Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще започна от репликата на господин Язов. Не съм забравил да спомена – просто споменах, че господин вицепремиерът Дянков пое този ангажимент пред мен и пред колегата Мутафчиев, защото ние настояхме за него, а не Вие. Не съм забравил да Ви спомена – Вие просто не сте настоявали за това. Видимо в този момент пледирате и за обратното – да не се случи това.
Колко златни лева струва транспортирането и така нататък на софийския боклук - това е проблем на софийските граждани и е редно те да потърсят сметка по този въпрос. Аз не мога да търся сметка нито на софийския кмет, нито на правителството в тази връзка, защото това са техните пари – от техните такси.
В никакъв случай обаче не мога да се съглася и се учудвам как уважаваната колега Стоянова се опитва да говори неща, на които сама не си вярва. Тя си вярва, че тези пари трябвало да бъдат в резерва, а резервът е за непредвидени работи. Това е предвидена дейност - тези капитални вложения. В същото постановление, което цитирате, обаче цитирате само първата му точка, а не втората, в която е казано, че разходите се разпределят по години, както следва: 2009 – 800 хиляди, 2010 – 15 милиона, и останалите 10 милиона и еди-колко си стотин хиляди – за 2011 г.! Четете и недейте да заблуждавате, госпожо Стоянова, толкова много народни представители тук!
Точно мястото е да се вземат оттук, защото са излишно много тези пари. Не бива да допускаме да се държат на къси юзди общини и други ведомства и да се казва: на теб има, на теб няма от тези много, близо милиард и 230 милиона, пари, а трябва да си отидат там, където са обещани да бъдат. След като е поет ангажимент от правителството, че ще даде тези пари през 2010 г., означава, че трябва да изпълни думата си, ако, разбира се, държи на нея! (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър на културата, специално към Вас се обръщам, тъй като моето предложение е точно във Вашата област. Вие нямахте възможност може би да присъствате на заседанието на Комисията по културата и да чуете тези неща, които казахме там, но сега ще ги повторя и пред Вас, както и пред уважаемите членове на Министерския съвет и на парламента.
Подписали сме предложение с господин Стефан Данаилов и господин Антон Кутев за това да бъде коригиран бюджетът на Министерството на културата - разходите да се увеличат с 2 милиона в областта на кинопроизводството, Националния филмов център, и 4 милиона за структурните реформи в Института за сценични изкуства, по-точно става дума за театрите. По отношение на театралната реформа, или да я наречем театралната ликвидация, ще предпочета да говори моят колега Стефан Данаилов.
Но по отношение на киното искам да ви кажа, че при нас дойде едно писмо от гилдиите, в което се казва: благодарение на приетия бюджет, нови филми през тази година изобщо няма да правим. Това се случи още с приемането на първия ни бюджет през м. декември, когато при един бюджет, който пада грубо между 5 и 7%, говоря за държавния бюджет, бюджетът на киното беше орязан с 58%. Тогава не получих логично обяснение, след като всички страдат в кризата и е логично на всички бюджетът да падне с 5, 7, дори 10%, защо на някои пада с 5, на някои с 10, на някои с 0%, а на някои с 58.
Въпреки тази наказателна операция, която беше проведена върху българското кино, и то в година, в която ние наистина произведохме доста успешни филми, цитирал съм ги няколко пъти пред вас (филми като „Източни пиеси”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт”, „Мисия Лондон”, който, между другото, събра в един град като Габрово на открита прожекция над 2000 човека), аз вярвам, че българският зрител наистина е жаден да гледа български филми. Наистина колелото се завъртя, но с това, което се случи тази година, с тази актуализация, ние няма да правим изобщо нови филми.
Но какво се случва със сегашната актуализация? Не само че няма да има нови български филми, а и тези, които са започнати, няма да могат да бъдат довършени.
Освен това, Вие знаете, че някои филми се правят като копродукции с други държави – ние няма да можем да изпълним ангажиментите си, които сме поели като държава в копродукции с други държави. В крайна сметка говорим за 2 млн. лв.!
Ако ви казвах: сега защо не дадете 100 милиона за една магистрала или 100 милиона за нещо друго, и да кажете: извинявайте, но това е спекулация! Говорим за 2 млн. лв.! При положение че има примерно две министерства с бюджет от близо милиард, от който не се пипа нищо. Тук не искам да противопоставям Министерството на културата на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи, но става дума за 2 млн. лв.
Така че искам да Ви помоля, господин министър на културата, за Вашата подкрепа в залата за това поне започнатите филми в България тази година да бъдат завършени и бюджетът да бъде актуализиран с тези 2 млн. лв.
Второто предложение, което съм направил заедно с госпожа Валентина Богданова, която по-подробно ще говори след това, господин Ивелин Николов и отново господин Стефан Данаилов, е относно орязването на бюджетите на висшите училища. Искам да ви обърна конкретно внимание само за това какво се случва в Националната академия за театрално и филмово изкуство. С това орязване – тук говорим за 500 хил. лв., обърнете внимание колко малко пари, те ще трябва да излязат в дървена ваканция от 16 ноември до 16 февруари. Три месеца няма да учат през зимата, четири месеца реално не работят през лятото – седем месеца те са навън. Посочете ми висше училище по света, независимо дали обучава за театър, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди до края на изказването.
Петър Курумбашев: ... дали за кино, дали за икономика, дали за право, което може да функционира, като работи пет месеца. Вижте за какви суми става дума. Неслучайно студентите от Художествената академия и Националната академия бяха излезли миналата седмица. Няма висше училище, което да може да работи пет месеца в годината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев.
Реплики? Няма.
Народният представител Румен Петков.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моето предложение е конкретно – в § 1, т. 4 да бъде добавена т. 4.3 за борба с комарите на територията на дунавските общини – 1 млн. лв.
Какво налага това предложение?
Първо, много ясната и аргументирана позиция на Асоциацията на дунавските общини, в която членуват 34 общини. От тях 23 са с пряк излаз на р. Дунав. Останалите са тилови общини като Кнежа, Левски, Павликени и Бяла Слатина и т.н.
Проблемът е изключително тежък и той намира достатъчно ясно отражение в средствата за масова информация. Става дума за население над 600 хил. души. Става дума за проблеми, които могат да рефлектират върху здравето на хората. Повече от десетилетие не е допускано да не се вземат съответни мерки в тази насока. Още повече, през последните години тези мерки са вземат успоредно с румънските власти, за да има необходимият ефект от пръскането срещу тази напаст – комарите.
На пръв поглед проблемът е твърде битов, но той може да доведе до много сериозни по размер заболявания на не малка територия от страната, на която – пак казвам – живеят над 600 хил. жители.
Асоциацията на дунавските общини неколкократно поставя въпроса. Аз съм изключително притеснен от факта, че на въпрос, поставен от народния представител Михаил Миков на 25 май т.г., е отговорено, че с оглед на правителствената политика за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите на републиканския бюджет не са предвидени средства за финансиране на мероприятия, свързани с дезинфекция на комари, и по решение на общинските съвети би могло някога това да стане. При редукцията на общинските бюджети, която ще рефлектира пряко чрез затваряне на читалища, която ще рефлектира върху социалната им политика, върху политиката в сферата на образованието, не може да се очаква, че те сега ще вземат такива решения. Още повече, всеки общински съвет си дава сметка, че после може да има „на колене” за вземане на решения, които не са финансово обезпечени.
Още по-притеснен съм от факта, че Вие, госпожо председател, сте върнали въпрос на народния представител Меглена Плугчиева на същата тема. Не е издържано тогава, когато става дума за здравето, за спокойствието, за нормалния начин на живот на повече от 600 хил. граждани, правителството и Народното събрание да проявяват такава незаинтересованост, да не кажа - безхаберие. В тези дунавски общини са родени част от участниците в днешната дискусия. И аз апелирам към тях – действително да подходим отговорно, да не накърняваме принципи в българската политика, които са налагани десетилетия наред, още повече, че въпреки кризата румънските власти като че ли са настроени да предприемат и предприемат такива действия. Това означа за всеки що годе мислещ човек, че цялата тази напаст от територията на Румъния ще дойде на територията на тези 34 общини в нашата страна и ще връхлети тези над 600 хил. граждани.
Молбата ми е да подходим максимално конструктивно и да подкрепим това предложение, защото то засяга всички ни и в крайна сметка то е израз и на политиката за гарантиране здравето на българските граждани и на адекватното отношение към решаване на проблемите на всички общини на територията на Република България.
Има такова предложение, което още през януари е внесено от Асоциацията на дунавските общини. На него трябва да му се обърне подобаващо внимание. Когато пренебрегваме местните органи на самоуправление, не бива да се чудим защо авторитетът на Народното събрание е на такова ниско ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Следва изказване на народния представител госпожа Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин вицепремиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! Аз ще мотивирам по-обстойно своето предложение по § 3, когато му дойде времето, но си мисля, че днес ние водим разговор, който трябва да има особен смисъл. Когато се приема бюджет или се правят поправки в него, тоест приемаме закон за неговата актуализация, обикновено текстовете му и цифрите вътре открояват приоритетите в работата на определено правителство и на неговото мнозинство.
Очевидно е, че науката и образованието не са приоритети нито на това правителство, нито на това мнозинство. То е видно от цифрите, с които вие разполагате. Разговорът за това с какви възможности ще работи през тази година, а и очевидно и през следващата учебна година българското висше образование, как ще функционира българската наука, са получили твърде нелицеприятен отговор. Това ще стане с бюджети на висшите държавни училища около критичния минимум и със средства, отредени за българската наука – под критичния минимум. И ако тази публична дискусия, която се води, има някакъв смисъл, то вашето виждане би следвало да намери отражение в цифрите, които вие днес предлагате. Вие не приемате – очевидно е, такива предложения няма – че държавата може да измисли, да намери, да реализира своите резерви, с които да финансира развитието на българското висше образование и на българската наука. Вие търсите други възможности. То е видно от § 15 на този законопроект и от това, което ще влезе в пленарната зала вероятно утре – чрез връщане на платеното обучение в държавните висши училища, чрез увеличаване на таксата, плащана от студентите, приети в държавните висши училища, и то в рамките на държавната поръчка. Тази идея как държавата е бедна, има проблем и нейните отговорности трябва да се поемат от българските граждани, които би следвало да са богати, е неприлична и нередна.
От тази гледна точка аз искрено смятам, че българската държава в лицето на своето правителство би трябвало да приеме допълнителни мерки, включително да преобсъди нашето предложение за увеличаване на приходната част, за да може да осигури възможност българското висше образование и българската науката да ги има! За качество ще говорим друг път.
Не смятам, че разговорите, за които се гарантира, че се водят между министъра на образованието и министъра на финансите - някакви дадени обяснения, обещания в неопределено време - са сериозни. Ако би имало ангажименти, тяхното място е в Закона за държавния бюджет и в текста, който гледаме днес. Ако ги няма, кажете, че чакаме следваща актуализация. Това е друг разговор, не по-малко сериозен.
От тази гледна точка аз поддържам предложението, направено от мен, колегите Курумбашев, Данаилов и Ивелин Николов, защото смятам, че това е по-сериозният подход. Другият е нереден, некоректен, ако щете – изключително безотговорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Следва изказване на господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще взема отношение относно нашето предложение с Мая Манолова, Емилия Масларова и Анна Янева относно намаляването на тъй наречения прословут резерв за предвидени неотложни разходи от 1 млрд. 229 млн. лв. на 1 млрд. 087 млн. лв., което е свързано с обещаните 142 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика.
Още декември миналата година, когато приемахме бюджета, Коалиция за България многократно се опита да обясни на залата и на министрите, че това намаление с над 25% е пагубно и няма как да бъде изпълнено, тъй като 97% от бюджета на Министерството на труда и социалната политика са разходи, дължими по закон. Тогава, разбира се, съвсем нормално - не бяхме разбрани. Имаше един ентусиазиран министър на финансите, който ни обясняваше как в момента приемаме най-хубавия бюджет, как досега никога не сме имали подобен бюджет …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество, господин Стойнев! Ще Ви отнема думата.
Драгомир Стойнев: … и как тези пари ще се намерят. Но само да погледнем за първото тримесечие изпълнението на бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Близо 40% от средствата за активна политика на пазара на труда вече са изхарчени, над 30% от разходите за социално подпомагане са изхарчени. Близо 50% от разходите за целеви енергийни помощи са изхарчени. Около 30% от разходите за семейни помощи вече ги няма. Над 30% от разходите за интеграция на хората вече ги няма. И това, колеги, е само за първото тримесечие! Съвсем нормално, като така върви бюджетът на Министерството на труда и социалната политика, да има някаква добавка. Ние се радваме, че ги има тези прословути 142 млн. лв.
Само че първо да кажем от къде идват тези 142 млн. лв. Те са събрани от отказа на ГЕРБ да изпълни политическите си обещания. Много добре си спомняме как възрастните хора бяха подведени, че ще имат добавка за старост. Тази добавка за старост вече я няма в почти нито един документ. Тоест това обещание няма да бъде изпълнено.
Другото голямо обещание, на което хората повярваха и най-вече пенсионерите, беше добавката за починал съпруг, която, забележете, се отлага за 2012 г. и благодарение на тези „спестявания”, благодарение на неизпълнените обещания ще имаме 142 милиона в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Само че, уважаеми дами и господа, господин министър, тези пари ги няма в бюджета, което за мен лично означава, че ако на вас ви хрумне, вие можете и да не дадете тези пари. А няма как да не ги дадете, тъй като бюджетът на Министерството на труда и социалната политика върви към неизпълнение от 300 милиона в края на годината. Ако ще дадете тези пари на Министерството на труда и социалната политика, какво пречи да ги запишете в бюджета на самото министерство? Защо не искате да ги запишете там? Сигурен съм, ще получите подкрепа от цялата зала. Нека тези разходи, които наистина със сигурност ще бъдат дадени, да ги запишем така, че хората да се успокоят. Бих искал лично да ми отговорите на този въпрос: защо не са записани в бюджета на Министерството на труда и социалната политика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата господин Горов.
Димитър Горов (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, господа министри, дами и господа народни представители! Моето изказване е свързано с прословутия резерв, който се предвижда в държавния бюджет от 1 млрд. 229 млн. 993 хил. лв. По-специално става въпрос за тези 660 милиона, които правителството смята да разплати с бизнеса за извършени дейности през миналата година.
Първо, смятам, че беше абсолютна грешка неплащането на тези пари в края на миналата година, когато в края на краищата би трябвало да се разплатят задълженията, които министерствата имат към изпълнителите на тези договори. Грешката беше изключително тежка, тъй като предизвика верижна реакция в страната – от една страна, фалити на малки фирми, които бяха подизпълнители на големите фирми, които бяха сключили договорите, от друга страна, ръст на безработицата и, разбира се, по-малка събираемост на данъците, тъй като фирмите, в края на краищата като не получат парите по договорите си, няма как да си плащат данъците.
Предлага се нещо, което за мен е изключително интересно – тези задължения, които имат отделните министерства, да бъдат разплатени от държавата през Банката за развитие. Не мога да си обясня това нещо, тъй като в края на краищата фирмите са сключили договорите си с конкретните министерства и ведомства и те имат ангажименти един към друг, които би трябвало да изпълнят.
Затова ви предлагам в изменението на Закона за държавния бюджет тези суми, които са дължими към фирмите, да бъдат разписани по ведомствата и министерствата и бенефициентите – тези, които са изпълнявали договорите, да си ги получат оттам. Пак повтарям, те нямат взаимоотношения с Банката за развитие. Фирмите са сключили договори единствено и само с ведомствата и министерствата в държавата.
Затова моето предложение е те да бъдат разписани ясно, а не в този резерв, в който в края на краищата наистина е записано: „до”, „до”, „до”, „до” и така нататък, което значи, че може и да не бъдат платени, ако някой реши, по някакви причини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Данаилов, имате думата.
Стефан Данаилов (КБ): Уважаеми господа министри, госпожо председател, драги колеги! Взимам отношение по § 8, в който предлагаме 4 милиона, свързани с реформите в сценичните изкуства. Бюджетът, който приехме м. декември за културата, беше 102 милиона. С предложението, което сега обсъждаме, той става 92 милиона, но характерното е, че в цялата сфера се увеличават разходите, намаляват се приходите. В сферата на културата разходите драстично се намаляват, но си остава приходната част такава, каквато е заложена – сиреч 17 млн. 700 хил. лв., трябва да изкарат второстепенните разпоредители, които да оформят бюджета, и практически се оказва, че държавната субсидия за Министерството на културата е 74 млн. лв.
Поводът за това предложение дойде и от тревожното писмо от господин Рашидов, което получиха членовете на Комисията по културата, в което се иска една много по-голяма сума, според мен, много справедливо, но там има две съществени неща, които мисля, че са много важни – невъзможността за осигуряването на съществуващите структури с минимума от средства за материална издръжка; невъзможност за осигуряване на средства за творческа дейност, разпределени на проектен принцип и така нататък. Разбира се, че 15 милиона са необходими, но в периода, в който се намираме, това е трудно достижимо. Все пак знаете от общественото пространство за това, че се готви една сериозна реформа в сценичните изкуства. Всъщност тези 4 милиона, с които предлагам да се увеличи разходната част, са свързани главно с това.
Колеги, при положение, че трябва да се изкарат тия 17 млн. 800 хил. лв., при тая тясна рамка, функции, дейностите на структурите са затворени. Те не могат да реализират нов продукт, с който да вкарат зрителя и да изпълнят тази приходна част. Защото рамката е много свита и за да могат да имат своята дейност, те трябва да съкращават от творческите състави. Извинявайте, но това е крайно недопустимо до завършване на годината. Във всички случаи реформата, каквато и да е, надявам се да бъде добра, ще задейства едва следващата година. Тук става въпрос и за оцеляването на това, което в момента функционира и то никак не е малко. Два милиона и 200 хил. лв. са орязани от разходите на театралните структури, 2 млн. лв. – за музикалните структури, което е много.
В този смисъл моят апел към господин Дянков е да помисли и да помогне, защото, пак искам да ви кажа, съзнавайки какво е състоянието на държавата, но това е много съществено не добро за цялата структура на културата такава, каквато я има днес.
Освен това аз се радвам, че скоро господин Рашидов Ви подари един пакет от дискове с българско кино. Това българско кино е създавано в предишните години. Проектите, за които всъщност започва субсидията от идването на вашия кабинет, тепърва ще бъде подарено, когато успее да се реализира. Затова е това предложение за 2 млн. лв. Защото Националният филмов център направи своето разпределение на базата на 10 млн. 200 хил. лв. и хората приеха това. Но сега, като се отрежат нови 2 милиона, разберете, че това, което каза и господин Коритаров, е фатално.
В този смисъл аз най-сърдечно се обръщам към Вас да помислите и да помогнете, защото просто е нужно.
Що се отнася за предложението, за което говори госпожа Богданова – аз се извинявам, че ще коментирам само трите академии по изкуствата. Такива мерки са предприети във всички институти и университети, но в Художествената академия също ще бъдат затваряни ателиета, в момента на самоподготовка и така нататък. От разговорите, които водих поне с двамата ректори, се оказва, че сума, която е 1,5 милиона, да не кажа два, може да обезпечи един по-нормален цикъл за работа по време на тази зима, тъй като наистина три месеца е много за обучението, развитието на студентите, които се занимават с изкуство. Просто е невъзможно.
Смятам, че няма да бъде фатално такава сума да бъде предоставена на академиите. Аз разбирам, че университетите – знам какви са мерките и в държавния университети и така нататък, но, извинявайте, и по времето на Лукановата зима, и по времето на Жан Виденов нито една от академиите не беше затворена. Благодаря ви за вниманието и се надявам да помогнете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Данаилов, ще обоснова репликата си към Вас, като припомня текста на чл. 17, ал. 1 от Закона за филмовата индустрия. Той гласи: „Субсидията за агенцията ...” – явно се има предвид Изпълнителната агенция за националния филмов център „... чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация.” Какво означава това? Ние имаме един закон, който ни задължава да определим бюджета на тази агенция, който не може да бъде по-малък от бюджета за предходната година. Предложението Ви щеше да бъде екзактно, ако бяхте ни казали колко е бюджетът за предходната година и този бюджет да бъде заложен в предложението. Аз обаче не искам да влизам по същество.
Уважаеми господин вицепремиер, обръщам се към Вас, ние се намираме в условия на криза. Явно е, че няма политическа воля да се спази разпоредбата на чл. 17. Вие вероятно ще ми възразите и ще кажете, че това е невъзможно.
Госпожо председател, ако една разпоредба в закон няма да се спазва, коректно е да се предлага изменение в тази разпоредба.
Другото, уважаеми господин вицепремиер, е правен нихилизъм. Това не бива да се случва в една правова държава. Ако смятате, че политиката на гаранция чрез специалните закони на интереса на една или друга сфера, свързана с бюджета, е неправилен подход в законодателството, коректно е да поемете отговорността си и да кажете: отменяме разпоредбата на чл. 17, защото този подход на предишните управляващи е грешен и неприложим в условията на криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Местан.
Лютви Местан: Ако направите това нещо, коректно е да изпълните разпоредбата. В противен случай, сигналът, който даваме, е, че може да има правни разпоредби, които да не се изпълняват от самото Народно събрание.
Приключвам, госпожо председател.
Извинете, това не би било сериозно. И ако има и други закони, трябва да се направи този преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика? Не.
Следва народният представител Антон Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги! С идеята да спестя малко време аз ще се опитам да вляза в 5-те минути с две точки, по които искам да взема отношение. Едната от тях е предложението на Румен Петков за т. 4.3 за борбата с комарите.
Искам да ви обърна внимание – че това, че 600 хил. души страдат от този проблем е реално и това, че парите са 1 милион, означава, че става дума за 1,50 лв. на български гражданин, който е засегнат. Тук обаче по-сериозното е това, че освен всичките чисти неудобства за гражданите, всъщност е сериозен проблемът и с туризма, и с индустрията. Тоест проблемът не е само някакви форми на неудобство, а и в това, че действително се губят пари и че реалните загуби за обществото от туризма могат да бъдат доста повече, отколкото парите, за които говорим, по простата причина, че тези, които ... Аз например като депутат от Силистра знам какво става в момента в Сребърна, знам какво става във Ветрен. Там след 17,00 ч. просто не може да си подадеш носа извън сградата и на открито, защото става нетърпимо и не се живее.
Можете да си представите каква отрицателна енергия събираме всички ние, но предимно вие като управляващи, от всички тези хора, които всяка вечер си стоят по къщите, защото не могат да си подадат носовете навън. Така че въпросът е изключително важен.
Вторият въпрос, обаче, по който бих искал да обърна внимание, е внесената включително и от мен поправка, касаеща филмопроизводството и изобщо сферата на културата.
Искам да ви обърна внимание, че става дума за това, че действително, както каза колегата Местан, имаме нарушаване на закон. Приели сме закон. С този закон нарушаваме предишен закон, което само по себе си е абсурдно.
Друг е въпросът, че има нещо, може би по-важно, а по-важното е, че тук става дума за това да подпомогнем ... Нашето предложение е да подпомогнем филмовата индустрия с 2 милиона, с което намаляваме несправедливостта, не я решаваме. По-важното в този случай е, че за мен е изключително неприятен и лош сигналът, който излъчваме, защото искаме или не искаме в тази зала има множество хора, в чиито банкови сметки стоят суми доста по-големи от тези 2 милиона, за които става дума във филмовата индустрия. Тоест какъв е тук проблемът? Когато ние спираме тези пари сега, тази година, защото министър Дянков или някой друг не е успял да си събере парите, ние практически спъваме една огромна индустрия. Тази индустрия си има свои закономерности, свой срок, в който тя би могла да осъществява дейността си. Тоест, когато спрем парите сега и нашите оператори, осветители, сценаристи и какви ли още не други, защото те са хиляди в едно филмопроизводство, заминат за Унгария или за Съединените щати, ние после не можем да ги върнем с това, че например догодина или по-догодина ще съберем повече и ще ги дадем обратно на киноиндустрията.
Киноиндустрията е нещо, което касае много хора. То касае много професионалисти. С това, че ние в момента спираме с филмопроизводството за една година, не можем да спрем тези хора да ядат за една година. Тоест те през тази една година просто ще си намерят прехрана извън България или ще започнат да карат таксита, което след една година или след три години, когато започнем пак да произвеждаме кино, ще се окаже, че няма с какво да се прави, няма ги хората и независимо че парите, тогава сигурно и Симеон Дянков отдавна ще е забравен, а в същото време ще се окаже, че ние не можем да възстановим една цяла индустрия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат участие?
Заповядайте, господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! В средата на настоящата година правим актуализация на бюджета, което на прост език означава, че нещо от средата и нещо от задачите, които сме си поставили за изпълнение в приходната и разходната част, не е така. Много е важен въпросът днес, когато разглеждаме числата на новия бюджет, в неговия актуализиран вариант, да си дадем ясен отговор – възможен ли е той? Постижим ли е той? Не само защото касае живота на много хора в страната, а защото той ще бъде и основата на базата на макрорамката за следващите години, на която ще се изготви и следващият бюджет.
Вие виждате, че ние все повече харчим резерва. Параметрите на вътрешното потребление никак не са розови и съответно перспективата пред държавата не е ясна.
В тази връзка имам два въпроса: възможни ли са новите приходи, които записваме? Възможни ли са неговите основни параметри на данък добавена стойност и акциз? Разчетите и връщането в близките две години и екстраполацията на цифрите показва, че дори и новите числа за данък добавена стойност от 5 млрд. 860 млн. лв. вероятно няма да бъдат изпълнени с допълнителни 1 млрд. 300 млн. лв. Вероятно и акцизите няма да бъдат изпълнени и коригирани от 4 млрд. и половина на 3,9 с нови поне 300-400 милиона. Това поставя под въпрос стабилността на политиката, която може да води настоящото правителство и въобще България.
Ако се прехвърлим в разходната част, там има още повече въпросителни. Има ли философия за моторите на излизането на България от това състояние? При отчитането, че ресурсите, с които разполагаме, резервът на бюджета, който, пак повтарям, се стопява непрекъснато, трябва да бъде използван в ясна посока, с ясен ангажимент, под ясен публичен обществен контрол. Ваш беше ангажиментът да има голяма прозрачност.
Тук ще припомня и ще помоля министърът на финансите лично да се намеси, и в месечните отчети, които публикува Министерството на финансите, след като октомври миналата година беше премахнат редът, в който се оповестяваше колко е възстановеният на месечна основа Данък добавена стойност, разбира се, на нетна основа, отново да се върне, за да можем да видим какво прави Министерството на финансите и приходните агенции.
Да се върна в разходната част. Какво виждаме? Виждаме, че българските общини са натоварени с доста сериозно намаление на разходите независимо от смекченото предложение, следствие на разговори с Националното сдружение на общините. Тези 100 милиона, уважаеми колеги, с които намаляваме бюджетните взаимоотношения на общините всъщност ще ударят възможността да се осигури издръжката на детските ясли, да се осигури качествената издръжка на социалния патронаж, ще намали възможността на общините да ползват собствени средства по европейските фондове, защото ще трябва да дофинансират тези делегирани от държавата дейности.
Вторият важен момент: искаме ли наистина да помогнем на българския активен икономически сектор, или това е само политическа поза? Защото, уважаеми колеги, ясно е на правителството и на министерствата какво дължи, но не ни е ясно, защо не иска да го запише в бюджета, където му е мястото – в капиталовите разходи? Защото държейки този ресурс под възможност, както е записан, под желание да бъде разпределен от Министерския съвет, разбирайте от министър-председателя, всъщност ние казваме две неща на публиката: ние не сме сигурни дали този ресурс ще го има, препратка – първата част на моето изказване към приходната част, и второ – ние не искаме да го дадем, защото може да ни се наложи да решаваме други проблеми и да бъдем другаде благодетели.
Уважаеми колеги, искам да ви върна на земята и да ви кажа, че времето тече! То ще представи пред нас много предизвикателства, които ако не сме в състояние да ги решим – проблемите на българския бизнес, проблемите на българските граждани ще станат в мултиплицирана сила наши проблеми. Тогава нито ще имаме времето да ги решаваме, нито ще имаме реалните ресурси.
Така че обърнете внимание на нашите предложения – да се разпишат в раздела за капиталовите разходи тези 660 млн. и 180 за приоритетни обекти, и то да се разпишат поименно, по бюджетни разпоредители. Нека не натоварваме допълнително българските общини, защото има още един общоевропейски документ, който ние сме подкрепили – Хартата за местните власти, неговият чл. 9, който казва, че не може в средата на годината да бъдат променяни бюджетните взаимоотношения с общините.
Онзи ден е имало среща, и с това завършвам, в Конгреса на местните и регионални власти, където на въпроса на нашите общински председатели, българските общински председатели: „Какво би се случило в Бавария, ако има подобна ситуация?” – те са отговорили: „Баварска революция!” (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Михалевски! Всичко това, което казахте е истина, но Вие не засегнахте един проблем, който не касае Вашето предложение, направено по § 1, а именно предложението, което е на госпожа Менда Стоянова, с което увеличават парите на общините с 38 милиона. Не мога да разбера. Значи има проблем в общините? И през времето на двете четения, и управляващите са стигнали до този елемент да разберат, че на практика има проблем в нашите общини и не трябва населението на България да поема най-голямата тежест. И не ми е ясно – по какви критерии станаха тези разпределения на тези допълнително 38 милиона? Защото, като гледам общините на Търговищка област процентите са 7, 8, 8,5 и то на общини, където субсидията от Републиканския бюджет е почти на 85-90%, или те изцяло разчитат на субсидията от Републиканския бюджет.
На каква база общините, където са с кметове от ГЕРБ, процентът, който се намалява, е в рамките, или само окончателния – 3%, 3,15%, 3,5% максимум 4%?
Така че нека, ако поемаме цялата тежест на бюджета, който в момента се предлага, да се поеме от всички равномерно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване ли направихте или реплика?
Румен Такоров (КБ): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В какъв смисъл реплика? Вие допълнихте негова мисъл, каквато не е изказана.
Румен Такоров: Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не беше реплика, приемам го като изказване. Моля? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) ...Искате да попитам дали има втора реплика?
Някой друг да допълни господин Михалевски? (Смях.) Няма желаещи.
Дуплика – господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаеми господин Такоров! Аз не коментирах предложението, което е направено от моите колеги госпожа Стоянова и господин Главчев, защото те трябва да дадат отговор на какъв механизъм и на каква база е направено това изменение и увеличение.
Аз смятам, че по-големият въпрос стои в това: дали си даваме сметка, и пак повтарям – философията на разходната част. Аз не виждам такава философия, която да стимулира общините, секторите, които могат да генерират допълнителни приходи в бюджета. Ние ще имаме възможност по-нататък, в следващите параграфи, да говорим на тази тема.
Трябва да е ясно, че механизмът, и с това ще затворя моето изказване по тази тема, е направен така, че той засяга много малка част от секторите на дейност на общините и затова се получава това разминаване в различните проценти, което на местна почва означава много тежка рефлексия върху възможността на общините да изпълняват своите социални дейности. Реално прехвърлят отговорността, както в случая с детските ясли, върху младите семейства, които в масовия случай в момента са безработни, и ще трябва да се увеличат таксите или да се намали обемът и обхвата на услугата, което и в двата случая означава натоварване бюджета на младите семейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Михалевски.
Господин Пенко Атанасов, след него народният представител Ангел Найденов е изявил желание за изказване.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги! Моето и нашето предложение всъщност е продължение на това, което Димчо Михалевски преди малко обоснова тук. Става въпрос за резерва, който е предвиден за структурни реформи – Допълнителни фискални мерки по чл. 1. Нашето предложение е свързано с това, че ние не приемаме философия за такъв голям резерв. До голяма степен това беше обосновано от Димчо Михалевски. Защото и ГЕРБ проповядва пълна прозрачност. Ние искаме да знаем точно за какво ще бъде изразходван този резерв.
Философията на всички наши предложения, които даваме по бюджета, е дълбоко осмислена. Потвърждавам думите си с това, че вчера при предложенията за акцизите и данъчните складове за намаляване на ставката на акциза за тютюна също е в тази посока. Ние казваме конкретно откъде да дойдат приходите и как да стане това. В същото време искаме тези разходи да бъдат точно разписани, така че да е ясно в какви сфери те ще бъдат изразходвани.
В случая това предложение по принцип съществува в бюджета. ГЕРБ като управляваща политическа сила принципиално го подкрепя, но то не е записано на мястото, където би трябвало да бъде. Нашето предложение е то да си дойде на това място – 116-те милиона за тютюнопроизводителите да влязат по фонд „Тютюн” по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Завършващата част на самото предложение, което е в Преходните и заключителни разпоредби, е, че една седмица след като ние приемем бюджета, след като той бъде публикуван, те да си получат средствата. Мисля, че е излишно да правя аргументация защо това трябва да се случи. Това предложение като цяло има широка обществена подкрепа. С изключение на Синята коалиция всички политически сили по принцип го приемат.
Мисля, че нашето предложение е много на място и много точно, откъдето и да бъде погледнато е добре. Даваме един ред, който си заслужава да бъде подкрепен. Аз предлагам управляващите да го преразгледат, понеже те са го отхвърлили – принципиално те го подкрепят, но искат той да бъде в този резерв. Мисля, че по-правилното е да бъде по този начин, за да бъдат гарантирани тези хора, на които ние сме длъжници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Шарков – първа реплика.
Ваньо Шарков (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колега! Първо, искам да Ви кажа, че се казва „принципно”. А „принципиално” – няма такава дума.
Това, което искам да Ви кажа, е, че репликата ми е по повод на началото на Вашето изказване, когато казахте, че искате да знаете за какво отиват парите и да има прозрачност. Защо не го искахте миналата година? (Реплики от КБ.)
Искам само да ви кажа, че тук има колеги, които не бяха в миналия парламент, но има и други, които могат да ви кажат заглавието на един филм: „Аз знам какво направи миналото лято”. (Оживление в ГЕРБ.) Точно по това време, за 5 дена, след изборите, 600 милиона. Пух! Това стана. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Атанасов, ще ползвате ли дуплика?
Пенко Атанасов (КБ): Уважаеми господин Шарков, категорично не съм съгласен, защото погледнете миналия бюджет – ние сме разписали всичко точно и ясно. И е гласуван от този парламент. Да въвеждате в заблуждение сегашното Народно събрание и въобще гражданите, просто не е добре.
Управляващата коалиция може да бъде критикувана за много неща, но тя не си е позволявала по този начин да вкарва пари, без да са разписани за какво ще бъдат изразходвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В част от публикациите, отразяващи дискусията в Комисията по бюджет и финанси по предложенията за второ четене, присъстваше определението „вяла”. Страхувам се, че тази характеристика на дискусията може да бъде отнесена и към сегашното заседание в пленарната зала, въпреки че, например, по § 1 – един от най-важните текстове на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета, освен предложенията на народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, има поне още 7 предложения от народни представители и от ГЕРБ, и от Синята коалиция.
Страхувам се, че това отношение, което се демонстрира от колегите от мнозинството и подкрепящите ги парламентарни групи, по-скоро е израз на разбирането, че когато станат, трябва да признаят, че тези предложения и изобщо Законопроектът за изменение и допълнение е резултат на провал – провал на фискалната политика, на антикризисната политика, довела до това предложение с актуализацията на бюджета.
Аз искрено се надявам, че след като бъдат чути всички аргументи и съответно предложенията, направени от народните представители, министърът на финансите ще вземе думата, за да аргументира предложението от страна на правителството. Защото в този текст говорим, коментираме, обсъждаме, аргументираме предложения, свързани с приходите, с разходите, с трансферите, с бюджетното салдо за 2010 г. Аз не намирам никакво оправдание за това, че тази дискусия не беше открита с изказване на министъра на финансите. Но както и да е!
Моето предложение, което ще аргументирам, е свързано с предложение да не се орязват 138 млн. лв. от средствата, предвидени за общините. Казвам го най-общо. Иска ми се да подчертая, че в пленарната зала имаше един период от време, в рамките на който доста дълго и на много хора трябваше да се обяснява какви са отговорностите на местните власти, какви са функциите, как се финансират, как изобщо се съставя бюджетът на общините. Слава Богу, това време отдавна мина. Сега в пленарната зала от всички групи има колеги, които са минали през различните елементи на местната власт – кметове, общински съветници, председатели на общински съвети. Тоест хора, на които не трябва да се обяснява защо и какви са отговорностите и съответно необходимите финансови средства за реализиране на тези отговорности.
Хубаво е, всъщност – не, задължително е да се вслушваме в онова, което казва Националното сдружение на общините в Република България и съответно кметовете и общинските председатели. Това, което те използват като определение за предложението за орязване на трансферите за общините, е „колапс”, „просешка тояга”, „оцеляване”. Тоест те си дават сметка за тежката ситуация, в която за пореден път ще ги постави това предложение. Защото в случая имаме въздействието на комбинирани елементи. От една страна, имаме неразплатени средства, които се изчисляват на около 260 млн. лв. Имаме неизпълнение на собствените приходи в резултат на влиянието на кризата, които се очаква за тази година да бъдат около 300 милиона. И сега, за пореден път, се орязват 138 млн. лв. Слава Богу, прави се някакъв компромис – 100 милиона лева. И къде се удря съответно общината с това намаляване? - Здравеопазване, общинска администрация, култура, поддържане, в това число и зимно поддържане, на пътищата, оперативните програми.
Ето защо аз мисля, че колегите би трябвало да проявят повече разбиране към очакванията, особено на малките общини, в които, стана дума вече от изказването на различни колеги, субсидията представлява повече от 50% - 70-80% от бюджета на общините.
Затова уважаеми колеги, апелирам към вас да подкрепите предложението, което сме направили. Очевидно е, че проявявате разбиране към потребностите на общините, но този компромис, който сте направили, само потвърждава необходимостта да се направи още една крачка и да не се приема предложението на Министерството на финансите за орязване на общините със 138 млн. лв., следователно да остане сегашният размер на трансфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Госпожа Мая Манолова – ще продължим с нейното изказване след почивката.
Тридесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с дебати по предложенията по § 1.
За изказване има думата народният представител Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! Изказването ми е продължение на темата, която беше започната от народните представители Димчо Михалевски и Ангел Найденов и касае предложение, направено от Коалиция за България по повод орязването на средствата за общините. В предложението по бюджета намалението е 15% на годишна база. Практически то означава, че за следващото полугодие трансферите към общините от републиканския бюджет ще бъдат намалени с 30%. В числово изражение става дума за 138 млн. лв. по-малко. Възможно е да бъде подкрепено и прието и предложението на госпожа Менда Стоянова, по което тя още не се е изказвала, така че не е ясно по какъв критерий се намаляват 38 млн. лв. от общото намаление от 138 млн. лв. за общините.
Независимо дали става дума за 138 или 100 млн. лв., в резултат на намалението много от общините ще спрат да функционират, други ще изпаднат в задължения за години напред, а трети просто ще фалират. Според експерти в края на тази година задълженията на общините ще бъдат над един милиард лева. Ако използвам за илюстрация едно сравнение с 2009 г., когато общините са извършили разходи за 5,3 млрд. лв., за тази година в резултат на орязването на трансферите те ще трябва да поберат разходите си в 3,4 млрд. лв., което е с 2 млрд. лв. по-малко.
Постарах се да направя разбивка как ще се отразят тези средства на общините върху конкретните дейности, които ще трябва да извършват през второто полугодие.
На първо място, ще се замразят общинските и инвестиционните програми. Тук възниква въпрос, който до момента не беше поставен в пленарната зала, а именно как ще се отрази това замразяване на финансите на проведените процедури за обществени поръчки и на сключените договори. Ще последва ли ново неразплащане на общините с фирмите, тяхното взаимно задлъжняване, фалити на фирми, освобождаване на хора?
Ще се прекратят плановите ремонти на общинските пътища. Гражданите и досега масово негодуваха от дупките по пътищата. Сега, когато започва сезонът на ремонтите, ще се окаже, че ремонтът на пътища е един лукс, който не можем да си позволим.
Детските градини. Общините ще бъдат изправени пред дилемата или сериозно да вдигнат таксите там, или да влошат условията за отглеждане на нашите деца – за храна и други разноски.
Общинската администрация. Ще се наложат драстични съкращения в общинската администрация приблизително за 4 хил. 600 души. Ако се извадят изборните длъжности, това означава, че съкращенията ще бъдат около 42%. Представете си какво ще бъде качеството на местните услуги след подобно орязване на общинската администрация и колко успешно ще усвояваме европарите.
Тридесет процентното съкращаване според мен ще окаже изключително сериозно отрицателно въздействие и върху грижите за децата в яслите, върху здравните кабинети в детските градини и в училищата и част от тях фактически ще спрат да функционират.
Уличното осветление. Очаква се тежък режим и практическо спиране на уличното осветление в редица общини и населени места, а в останалите случаи – тежко задлъжняване към доставчиците на електроенергия.
Средствата за съфинансиране на европроектите със сигурност няма да стигнат, което означава, че практически общините няма да могат да кандидатстват по европейски програми и проекти.
Когато се направи равносметка по какъв начин орязването на трансферите влияе върху всяка община, ако изхождаме от първоначалното предложение, в особено тежко състояние ще бъдат 15 общини. Сред тях са две общини от Кюстендилска област, откъдето съм избрана за народен представител, това са общините Трекляно и Невестино.
В тези 15 общини – ще си позволя да коригирам народния представител Ангел Найденов – не са над 50% собствените приходи като част от изравнителната субсидия, а изравнителната субсидия надвишава в някои от тях 6 пъти собствените приходи на тези общини. Ясно е, че в резултат на това драстично съкращаване на трансферите тези общини ще фалират.
Искам да попитам: има ли в тази зала народни представители, избрани от избирателни райони, в които попадат общините: Трекляно, Върбица, Макреш, Ружинци, Неделино, Руен, Ивайловград, Хайредин, Белица, Цар Калоян, Земен, Грамада, Николаево и Самуил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова!
Мая Манолова: Уважаеми колеги от мнозинството, в резултат на приемането на тази актуализация това са общини, които ще фалират. Не ми се иска да мисля, че това е елегантният начин управляващите да изпълнят своето първоначално намерение за редукция и закриване на български общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Манолова? Няма.
Следва изказване на народния представител Асен Агов.
Асен Агов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Целта на предложенията, които сме направили и върху които Синята коалиция работи в продължение на седмици, е една-единствена: да се влезе в рамките на 3-процентния бюджетен дефицит. Това може да стане по два начина. Единият начин е да се увеличат приходите, другият начин, който не изключва първия, е да се намалят разходите.
Господин Мартин Димитров (посрещнат впрочем с нездраво шумолене от лявата страна на залата, напълно нездраво, защото човек или парламентарна група, която има особени заслуги за тежкото финансово състояние на страната, просто не би трябвало да се държи така в залата, затварям скобата и продължавам), изложи политическите мотиви и съкращаването на тези разходи. Ние подкрепяме тези политически мотиви и казваме следното.
Ние сме предложили съвсем конкретно: в чл. 1, ал. 2, т. 1.1. разходите за заплати да се намалят от 1 млрд. 980 млн. лв. на 1 млрд. 910 млн. лв., тоест да се съкратят 70 млн. лв. от разходи за заплати.
Предложили сме също така разходите за социални и здравни осигуровки на държавните служители да бъдат намалени с 20 милиона.
Предлагаме в Министерството на вътрешните работи средствата, които се изразходват за срс-та, да бъдат намалени с 25 милиона. Ето откъде излизат повече от 100 млн. лв., които могат да бъдат съкратени.
Какво ни е подтикнало да предложим тези числа? Подтикнало ни е виждането, схващането, дълбокото убеждение, че трябва да се извърши дълбочинна, цялостна административна реформа. Административната реформа означава да се премахнат, да се слеят или да се прекрати дейността на всички служби, второстепенни разпоредители с бюджетни средства. По този начин ще бъде облекчена държавата. По този начин всички тлъстини по тялото на българската държава, натрупани през последните осем години, трябва да бъдат стопени, за да може тя да излезе абсолютно готова и стегната за преструктуриране на българската икономика и българския обществен живот.
От тази гледна точка ние предлагаме по-нататък в Преходните и заключителните разпоредби на сегашния Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет конкретни мерки, които да помогнат това стопяване на финансовите тлъстини на държавата да бъде извършено по един решителен начин. В тази папка ние сме приготвили списъка на всички второстепенни разпоредители на бюджета с разходите, които те правят, с това колко те са необходими. И ще видите, че над 500 номенклатури в този списък могат спокойно да участват в това излиняване, стягане на държавните разходи.
По-нататък, когато обсъждаме Преходните и заключителните разпоредби аз ще говоря подробно по този въпрос. Но, господин министър, уважаеми народни представители, ние сме абсолютно политически мотивирани да настояваме докрай за това тези съкращения на разходите да бъдат извършени като онази шпора, която да накара правителството да съкрати своите разходи и в крайна сметка догодина спестените средства, защото става въпрос за бюджета за 2011 г., догодина спестените средства да могат да се върнат обратно и да задвижат колелото на българската икономика. Ето това е нашата цел, това е политическата ни цел.
Ние смятаме още, че не е необходимо в България да има 28 области с по двама заместник областни управители и един областен управител. Знаете ли, изчислявали ли сте, че разходите за заплати и осигуровки на един заместник областен управител са около 60 хил. лв. годишно? Умножете го по 28 и ще видите, че 1 млн. 200 хил. лв. от държавните средства се прахосват, без да се гарантира онази степен на качество на услугите, които би трябвало да предостави един заместник областен управител.
Давам този пример и с това приключвам, госпожо председател, като си запазвам правото да се изкажа по-нататък в обсъждането на Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Давам думата на Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Агов! Вие предлагате да се стопят тлъстините. Тлъстините, оставени от предишния кабинет от 8 милиарда с тази актуализация ще отидат към 4,5 милиарда. По топенето на тлъстините, които са наследството, кабинетът се справя доста добре. Проблемът е друг. Проблемът е още по-мързеливата приходна част, която правите с тази актуализация. И аз не зная защо вие, които подкрепихте онзи бюджет есента, тогава не разбрахте, че големият проблем е в приходите. Аз след малко ще се изказвам по този въпрос. Защото днес кабинетът си залага мързелива приходна част чрез тази актуализация. И не може само с намаляване на разходите.
Хубаво, трябва да се правят реформи. Видяхме реформите в сферата на финансите –нали те са отличниците, както се отчита правителството. Съкратихме, орязахме… Какъв е резултатът? – Още по-ниска приходна част. Сутринта премиерът по телевизията каза, че не е доволен от работата на Приходната агенция. Това ние от опозицията му го казваме от доста време.
Така че само с рязане, само с тази политика, която Вие предлагате на вашите партньори в един момент съществени сфери от държавната дейност ще си останат неосигурени. Нищо няма да се върне догодина, както очаквате. Няма да се върне! Спиралата върви на обратно. Другаде е заровен проблемът с намаляване на дефицита – увеличаване на приходите. По този въпрос аз ще се изкажа след малко, защото имаме конкретно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Агов, нека да видим какво точно предлагате по чл. 1 – предлагате минус 70 млн. лв. намаляване на заплати и възнаграждения, минус 20 млн. лв. намаляване на осигурителните вноски, минус 461 млн. лв. намаляване на резерва, без да се каже изобщо кой точно резерв. Там е казано т. 4, тя има две подточки. Плюс 98,5 млн. лв. увеличаване на приходите от приватизация – ни в клин, ни в ръкав. Не се пипат приходи, не се пипа бюджетното салдо.
Господин Агов, това е бюджет! Трябва да знаете, че всяка цифра в този бюджет е свързана с други цифра или число. Това не е халваджийски тефтер. Извинявайте, но това е несериозно отношение към този важен документ, наречен държавен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има ли трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Агов. Заповядайте.
Асен Агов (СК): Цифрите, господин Имамов, са от 1 до 0 – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Числата са онези, които залягат в бюджета. Просто държа на тази чистота на езика.
Второ, ние изглежда говорим на различни езици. Тлъстината е нездравословна винаги за човешкото тяло и за държавата. Затлъстяването на държавата, леността на държавата, отказът на държавата да извършва реформи, онова дълбочинно изриване на всички излишъци отсъстваше в продължение на осем години. Държавата се беше превърнала в едно разпуснато, затлъстяло същество, на което всички данъкоплатци днес плащат издръжката му. Ето за това става дума. И когато говорите за обвързването на числата, това казвам и на господин Миков, който ме репликира, става въпрос, че се отвърза съкращаването на разходите с вместването в рамките на 3-процентовия дефицит. Ние го правим не защото държим на всяка цена да се спази този дефицит, а защото излизането от този дефицит, прескачането на това число означава много сериозни последици за българската икономика и тогава всички онези ваши прогнози – черни, мрачни прогнози, които вие правите, ще се изпълнят.
Ние подкрепихме бюджета есента миналата година, защото се предвиждаше актуализацията а бюджета още в тогавашния закон. Защото и тогава си давахме сметка, че са нереалистични числата, които са заложени. Сега казваме, че ако се съкратят разходите, рязко се намалява рискът от това да се надхвърли 3-процентовия дефицит в бюджета. Ето това са мотивите ми. Те са абсолютно добронамерени и са напълно обвързани с всички числа по бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Агов.
Има думата за изказване народният представител Кирчо Димитров.
Кирчо Димитров (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги народни представители! Аз ще съсредоточа моето изказване най-вече в чл. 1, ал. 2, т. 4 по отношение резерва за непредвидени и неотложни разходи. Нашето конкретно предложение е този резерв да бъде намален с 461 млн. лв. и ще се обоснова защо и откъде идва тази цифра.
В тази цифра 461 млн. лв. са включени 300 млн. лв., които правителството има като задължение да плаща по сключените договори от предходното правителство за хеликоптери. Нашето конкретно предложение тук е свързано с това правителството да направи опит да предоговори тези договори и да сключи анекс за разсрочването им за доставка през 2011-2012 г. Нещо повече – ние предлагаме Министерството на отбраната да изготви програма, в която да бъдат включени всички ненужни имоти за министерството, които да се пуснат на търг и приходите от тях да бъдат за погасяване именно на тези 300 млн. лв.
В тези 461 млн. лв., колеги, са включени и тези 116 млн. лв., които са премии за тютюнопроизводителите.
Искам да кажа, че ние от Синята коалиция сме категорично против тези 116 млн. лв. да се предоставят на тютюнопроизводителите. Защо да не се предоставят на производителите на праскови примерно в район Сливен?
В тези 461 млн. лв., с които ние предлагаме да бъде намален този резерв, са включени и 45 млн. лв., които са предвидени като субсидия за Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Аз специално, а и колегите ми недоумяваме защо за една нереформирана компания, която е една от най-големите в България, е необходимо да се отпуска такава субсидия, при положение че може да се тръгне в посока на концесиониране на гарите, както примерно се случи с летищата във Варна и Бургас. По този начин ще отпадне ангажимента на Националната компания „Железопътна инфраструктура” да модернизира тези гари и да прави допълнителни инвестиции. По този начин ще има допълнителни приходи, които ще се използват за подобряване тежкото финансово състояние на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Правим конкретно предложение и по отношение на приватизацията. Числото „201 млн. 500 хил. лв.” предлагаме да бъде заменено с числото „300 млн. лв.”. Предлагайки това повишение на приходите от приватизация, колеги, ние целим ускоряване на тази приватизация, но, забележете, ускоряване чрез прозрачност. Не напразно сляхме агенциите за приватизация и за следприватизационен контрол – защо да не им дадем възможност, а те имат този капацитет, имат опита, да извършат по-бърза приватизация, която да доведе до покачване на приходите. По този начин ние ще гарантираме по-добър фискален резерв за страната. Пак повтарям, тази приватизация трябва да се извърши най вече чрез търг или чрез фондовата борса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Първа реплика.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Димитров, тази работа с приватизацията е хубава, само че ако погледнете колко е приватизацията от началото на годината, ще видите, че трудно ще се изпълни това, което е заложено на ниво 200, камо ли на 300. То е по-оптимистично, отколкото прогнозите на министър Дянков за края на кризата.
На второ място, искате прозрачна приватизация. Следващата точка е Законопроектът за приватизацията, внесен от група народни представители. Преди 4-5 месеца се прие, че Агенцията за приватизация след сливането ще върши приватизацията, защото има капацитет. В този законопроект, внесен от мнозинството, не знам дали правителството е съгласно с него, се предлага до 500 хил. лв. да се приватизират от областните управители.
Тогава възниква въпросът: коя е политиката в сектора приватизация, която да осигури това, което вие предлагате? Иначе бих бил „за”, но ви казвам, че тази работа няма да се случи при това управление и тази структура на процеса. Доколкото знам, от началото на годината имаме една сделка с компенсаторни инструменти на борсата и разходите по подготовката на сделката са по-големи от приходите, които са дошли! Така се управлява процесът, от който вие искате да изстискате още 100 нагоре. Страхувам се, че трудно ще се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Втора реплика – заповядайте, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Димитров, вашето предложение е да увеличите приходите от приватизация с 98,5 млн. лв. като финансиране на дефицита! Вие изобщо не пипате дефицита! Това предложение само по себе си означава по-голям дефицит! Увеличавайки финансирането, вие предполагате, че трябва да се запише по-голям дефицит! Не ми се говори за такива елементарни грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Трета реплика – народният представител Румен Петков.
Заповядайте.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Димитров, първо, предложенията за концесиониране на жп гари надали ще предизвикат такова въодушевление, отчитайки досегашния интерес, в това число и към тяхната приватизация. Процедурата по провеждането на една такава концесия отнема повече от година и не виждам какво отношение има това към сегашния бюджет.
Второ, вие предлагате да се преосмисли по същество сделката за хеликоптерите. Без да коментирам самата сделка, ние имаме ли реална представа (тук е и господин министърът, той вероятно ще ни осветли – ангажиментите ни към НАТО и преоборудването на Българската армия, стремежа да хвърлим този въпрос в годините назад) това как ще се отрази на нашето пълноправно и ефективно членство и изпълняване на ангажиментите, които имаме в стратегически план?
Когато правим такива анонси, трябва да си даваме сметка, че независимо от това, че не излъчваме това ключово за сесията заседание по радиото и по телевизията, тези, които трябва, имат своите уши и много добре ще разберат, че ние сме склонни да сме непоследователни в изпълнение на ангажиментите си, в това число от гледна точка на превъоръжаването на Българската армия към НАТО.
Второ, като казваме, че ще предоговаряме сделката, знаем ли каква е позицията и как ще бъде прието едно такова предложение? Даваме ли си сметка какво впечатление създаваме въобще сред партньорите на българската държава в различните секторни политики, когато всяка сключена сделка днес сме готови да ревизираме и да я преосмислим утре? Не знам – господин министърът на отбраната може би има представа кои са партньорите, какви са техните нагласи, но се боя, че с такъв тип сигнали постигаме един ефект – да злепоставяме държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
За дуплика – господин Димитров.
Кирчо Димитров (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, що се касае за приватизацията, ако добре сте ме слушали, нашата идея е наистина да се ускори тази приватизация. Ако тя не се ускори, цифрите ще замръзнат.
Конкретно бих ви казал – ние сме „за” приватизация на „Булгартабак”, а не да се пази „Булгартабак” и по този начин наистина няма да влязат никакви средства.
Що се касае до концесията на гарите. Да, наистина е бавен процес, но този процес трябва да бъде поставен. Ако все така разсъждаваме – в посока, че този процес е бавен, че е трудно осъществим, колеги, ще стоим на едно и също място. Затова ние предлагаме като един от вариантите за подобряване финансовото състояние на Национална компания „Железопътна инфраструктура” - именно чрез концесиониране на гарите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Сега давам думата на министъра на отбраната Аню Ангелов, който пожела да се изкаже.
Заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да разясня. Вече няколко пъти съм разяснявал и отделно, включително по парламентарни групи съм изпращал своя доклад до министър-председателя, в който съм обяснявал за какво става дума. Все пак ще използвам тази възможност още веднъж да обясня.
През м. април 2009 г. българското правителство е трябвало да плати 53 млн. 208 хил. 051 лв. за доставени два хеликоптера и трети хеликоптер – произведен, но недоставен. Поради простата причина, че през м. февруари не е платена сумата за първия хеликоптер, с това задължение е натоварено нашето правителство. Всякакви преговори, повтарям – преговори, съм водил лично, а последния път заедно с министър Дянков. Покани ме президентът на „ИАЦ”, която е фирма-майка на фирмата „Юрокоптер”. Да дойдат на преговори, ни изпращаха експерти, които категорично отказаха каквито и да са преговори за предоговаряне на срокове или за каквото и да било, преди да се платят висящите плащания. Така че няма никаква възможност за никакво предоговаряне с „Юрокоптер” в тази връзка. И това са пожелания, които не могат да бъдат изпълнени от изпълнителната власт.
Освен това досега за тези хеликоптери българската държава е платила 300 млн. евро. Остава да се платят още 200 млн. евро. Разберете, че правим всичко възможно след изплащането на тези средства, ние ще откажем (имаме такава възможност да предоговаряме след плащането на тези средства, за които стана дума, и те в никакъв случай не са 300 милиона). Имаме основание и добрата воля на отсрещната страна да предоговаряме – последните три „Пантера” да не ги получим, а заплатените за тях, предвидени в банковата гаранция 60% от стойността на последните три хеликоптера, да отидат да погасяване на задълженията от 40%, които са за 2010 г.
Искам да добавя, че още 76 милиона са изтеглени от банковата гаранция за тази година. Тези 76 милиона, ако не ги покрием с този актуализиран бюджет, означава реално намаляване с 10% на бюджета на Министерството на отбраната.
Искам да ви уверя, че ще направим всичко възможно – аз и министър Дянков, ако трябва и на ниво министър-председатели отново да предоговорим всичко, което можем да предоговорим, както за хеликоптерите, така и за двата самолета „Спартан”, но това не може да стане без ние да посрещнем своите висящи плащания. Благодаря.
Румен Петков (КБ, от място): Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Няма реплика на министър. Господин Петков, Вие поне би трябвало да го знаете.
Има думата народният представител Любен Татарски.
Любен Татарски (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, колеги! От хеликоптери да слезем пак на земята. Искам да ви върна към темата за общините, тъй като в чл. 1, ал. 1 са заложени параметрите на общинските бюджети. Обяснимо е защо тази тема е обект на дискусия днес. Сигурен съм, че до края на днешния ден в рамките на обсъждането на бюджета още няколко пъти ще се връщаме на тази тема. Донякъде бях провокиран от изказванията на колеги, които до известна степен спекулират с общините, с тяхното състояние, с техните възможности и предложените промени в бюджета.
Какво показват числата? Реално намалението на годишна база на бюджетните взаимоотношения е с 4,4%. Тези 100 милиона представляват точно толкова. Но разпределени по-нататък, според мен те показват, че по справедлив начин, даже по доста толерантен начин са разпределени тези средства. Изравнителната субсидия, която е много важна за слабите общини, тя изобщо не се намалява, като я сравним с тази за 2009 г. Тогава са 217 милиона, сега пак са 217 милиона.
Най-същественото намаление е в целевата субсидия за капиталови разходи и най-вече за изграждане и основен ремонт на пътищата, както и чистата целева субсидия.
Но все пак да си спомним къде отиват парите от европейските програми. Къде отидоха най-много проекти? Точно в най-малките общини. И какво се случва сега? Точно тези общини, за които преди известно време оревахме залата – колко са важни, колко са необходими, точно те сега не могат да се справят. Тяхната изравнителна субсидия била пъти над собствените приходи. Демек те са храненици на държавата.
Второ, тези общини нямат нищо финансов, нито административен капацитет. Те не могат, господин Петков, да управляват и изпълняват тези проекти, за които има подписани договори. Колеги, към днешна дата единици са проведените процедури за изпълнение на тези вече спечелени проекти. Това означава, че точно тези общини могат да доведат до провал изпълнението на тези европейски програми.
Затова като говорим за малките общини, не бива само да ги ожалваме, а да търсим начини и възможности да ги подпомогнем реално. Веднага ще ви кажа какво досега правим, но вие може би забравяте. В Закона за водите предложихме и се прие на първо гласуване правото на ползване на минералните води. Сега на второ гласуване вероятно ще минат водоползванията и водовземанията за обикновените водоизточници. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на първо гласуване мина предложението за предоставяне на един немалък ресурс – земеделските земи и остатъчният поземлен фонд. Предстои гласуване на Закона за подземните богатства. Надявам с, че вие ще подкрепите предложение, което да даде възможност на общините да се разпореждат с част от тези подземни богатства. Имам предвид строителните материали, което предложение най-вероятно аз ще направя в залата, когато се обсъжда този закон.
Да не забравяме, че в Законопроекта за изменение на бюджета има предложени изменения, които също работят в полза на общините – 50% от наемите, получени от използване на общинско имущество, сгради, недвижими имоти, сега отиват в общинския бюджет. Това е доста добра стъпка.
Не мога да разбера обаче становището и позицията на Националното сдружение на общините, които са приели или решили средствата за „Красива България” да отидат във фонд „Флаг”. Това не решава проблема.
За пръв път сега правим разпределение на общините на две групи по отношение на изравнителната субсидия. Според мен то е на съвсем обективен критерий – процент собствени приходи към изравнителна субсидия. Това се прави за пръв път и според мен е съвсем точен и коректен показател и ако се използва, би довел до по-справедливо разпределение на средствата от републиканския бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Времето, господин Татарски.
Любен Татарски: Приключвам.
Искам още веднъж да изразя несъгласие, че екологичните обекти отново са включени в бюджета на общините. Смятам, че поне половината можеха да бъдат орязани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Димчо Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Татарски, аз Ви правя реплика, защото ме предизвикахте с две неща – първо с думата „спекулация”, и второ, че Вие все пак дълги години бяхте кмет и познавате безкрайно проблемите на общините.
Няма спекулация, господин Татарски, защото числата говорят друго. Общите разходи, които общините тази година можеха да направят в началото на годината с приетия бюджет, са намалени в сравнение с миналогодишните разходи, които вече бяха кризисни, с над 700 млн. лв. – и местните приходи, и бюджетните взаимоотношения. Сега ги намаляваме с нови 100 млн. лв. по вашето предложение – на ГЕРБ, плюс регистрираното намаление в местните приходи. Някъде разходите им от 4,7 милиарда лв. (закръглено) ще паднат на около 3,6 млрд. лв. в най-добрия случай. При тази ситуация се говори за справедливо разпределение! Ето, в тази таблица съм направил справка какво е намалението. Една трета от общините са под средния процент за намаление, който на първия актуализиран вариант беше 6,12%, а на втория – 4,43%. Забележете, две трети от общините са с по-висок процент намаление на бюджетните взаимоотношения. И забележете, от тези две трети – някъде около 160 общини, в последните 80, които са с най-висок процент, има само три общини на ГЕРБ. Ето за това говорим, че няма справедливост.
Затова ще помоля в следващите параграфи нека поне да направим реални крачки, примерно по чл. 14, ал. 2, за да може наистина общините да усетят, че българският парламент мисли за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За втора реплика има думата народният представител Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Татарски, при цялото ми уважение към Вас ще кажа, че това е изказване, което не Ви прави чест. Не Ви прави чест като председател на комисията, в чиито отговорности са тъкмо общините и съответно би следвало да проявявате повече разбиране към проблемите, с които се сблъскват. Но не Ви прави чест и заради факта, че допреди една година сте бил кмет и се предполага, че Вие сте се сблъсквали с тези проблеми.
В случая, когато правите изказване, особено като председател, би следвало да оставите на банката, на която стоите, политическите си пристрастия и тогава, когато коментирате процентите, няма никакво значение дали ще говорите, че четири са малко, че не били осем, че не били дванадесет. Фактът е факт – 100 милиона са по-малко и тези 100 милиона са допълнение към онзи 1 милиард, с който общините разполагат по-малко отколкото са разполагали през предишната година. Няма никакво значение дали ще обясните колко справедливо са разпределени, на колко групи са разделени общините. Общините изпитват затруднение. Аз неслучайно Ви посочих какви са определенията на вашите, макар и вече бивши колеги – оцеляване. Те се чудят как да оцелеят, Вие им обяснявате, че не били осем, а били 4%.
Затова взимам думата, за да Ви репликирам и да кажа, че би следвало да проявявате повече обективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Румен Петков.
Румен Петков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господа министри! Уважаеми господин Татарски, аз също като своите колеги съм смаян от факта, че Вие като бивш кмет разгръщате подобни тези.
Първо, относно крайната несправедливост при структурирането на общинските бюджети: Бургас – минус 3,15; столицата – минус 3,9; Етрополе – плюс 0,88, което е 65 хил. лв. повече бюджет от миналата година. Това всички трябва да го знаем. Да го видим и да знаем за какво безочие става дума да се твърди, че това е справедливо преразпределение. Община Белене – минус 6,41; община „Искър” – минус 7,93. Къде е плюс 0,8, къде е минус 7,9? Така че въобще не говорете за справедливост, ама въобще не говорете за справедливост! Някой някъде мишкува по кабинетите в Министерството на финансите и Вие тук ни говорите за справедливост. Среднограмотният човек сяда, гледа тези числа и разбира, че се лъже така арогантно както не може да се допусне в тази зала начина на мислене. Това – първо.
Второ, Вие каквото и да приказвате тук, не може да не си давате сметка, че капиталовите разходи на общините ги смазват и не те, а ние, приемайки този бюджет, тоест вие, ще носите основната вина и отговорност за това, че те няма да имат възможност да кандидатстват с проекти, защото нямат ресурса да инвестират в подготовката на проекти. Така че причината за неусвояването на евроинструментите ще бъдете вие, а не общините. И на Вас като кмет не Ви отива да си бършете ръцете с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Татарски.
Любен Татарски (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, които се изказахте, много сте удивени от това, което се приказва, и смятате, че аз съм некоректен към моите колеги-кметове. Не е така! Със своите действия аз показвам, че стоя зад техните интереси и се опитвам да им помагам. Казвам, че този бюджет е справедлив, защото се отнася за всички по един и същи начин. Всички трябва да сме солидарни и да поемем отговорностите към кризата.
Аз знам десет години като кмет вие колко обективно се отнасяхте към някои общини. Да ви кажа: два мандата подред, една стотинка, а за някои общини течеше, особено за по-малките. Да не ви ги казвам. Вижте списъка на общините, в които има предвидени 40 милиона за екологични обекти – Кърджали, Смолян, не знам колко милиона за „Водно огледало”, но пътят до сметището не сме могли да направим, Созопол, Варна ...
Петър Мутафчиев (КБ, от място): А пътя до Разлог го направихме.
Любен Татарски: Нищо не сте направили!
Затова този субективен подход, който вие прилагахте толкова време, смятам, че сега ще бъде избегнат до известна степен, но това не означава, че ние не трябва да взимаме мерки в тази посока.
Аз като слушах господин Агов преди малко за областните управители и за заместник-областните, и аз бях кмет, когато областните управители бяха 9, и работехме точно толкова добре, както и когато станаха 28. Има един съвет, който се занимава с такава административна реформа. Не само агенции и министерства, а да погледнем и за сливането на общините. Какво правят толкова общини на територията на България? Гърция три пъти ги намалява и в други развити западни държави чуваме, че вървят натам – сливане на общини, обединяване на капацитет. Това е, трябва да търсим всички възможности. А вие просто наистина злоупотребявате и спекулирате със състоянието на общините, което по принцип трябва да бъде обект на внимание. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура – господин Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предвид големия интерес на опозицията към днешната точка и във връзка с това, че утре няма да има пленарно заседание, предлагам на основание чл. 38, ал. 1 удължаване на работното време до приемане на бюджета, дори ако се наложи и спиране на часовника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание днес до приключване на обсъждането и гласуването на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 141 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Господин Миков, имате думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! От Социалистическата партия и Коалиция за България сме внесли две предложения за увеличаване на приходната част от акцизи и от данък добавена стойност с 450 милиона. Правителството предлага от приетото от трите парламентарни фракции, които подкрепиха бюджета есента, намаляване при актуализацията от около 1 млрд. 600 млн. Отчетът на Министерството на финансите за м. май констатира тревожни тенденции, но в обяснителната част се казва, че те се дължат на временни фактори през 2009 г. Края на 2008 г. разплатено, постъпили тези средства. Също така там се очертават тенденции на повишен износ. Господин Дянков много пъти се хвали с повишения износ.
Разбираме, че има повишен износ, господин Дянков, но в същото време Вие твърдите, че износът се е повишил над 30%, около 0,2 се е повишила продукцията в индустрията. Не знам какво изнася държавата, освен ГЕРБ да започне да изнася революция за други държави. Но това крие много ясен индикатор, че тегленето на ДДС и злоупотребите с ДДС продължават да бъдат тежък проблем на тази власт. Въпреки акциите по телевизията за всякакви такива екзотични наименования както по отношение на акцизите, контрабандата, така и по отношение на злоупотребите с ДДС.
Това, което правителството предлага като актуализация на бюджета с 1 млрд. 600 млн. по-малко, показва, че правителството е наясно със себе си, че тези ефективни по телевизията акции – „Огняри” и всякакви други, не се отразяват по никакъв начин на приходната част на бюджета. Иначе не знам как да разчитаме и призива на министър-председателя на Празника на МВР: „Работете, за да се напълни бюджетът!” Е, от тая работа приходната му част се реализира с 1 млрд. 600 млн. при условие че казахте: „Ние правим реформа в приходните агенции”. Направихте реформата, господин Дянков. Вързахте кабела, всички останали неща, които обещахте, ги направихте и сега предлагате намаление с 1 млрд. 600 млн.
Смятам, че едно осигуряване на такъв комфорт в приходната част е нездравословно не само за приходните агенции, а за политиките, които трябва да бъдат осигурени чрез разходната част на бюджета.
Затова скромно, съвсем скромно сме предложили приходите от акцизи и ДДС – коментирам и двете предложения, да не бъдат намалявани така драстично с 1 млрд. 600 млн., а да бъдат намалени само с 1 млрд. 200, като се отнасяме, разбира се, снизходително към способностите на правителството да осигури приходите в бюджета.
Уважаеми дами и господа, в противен случай неподкрепата на това предложение от мнозинството ще покаже само едно, че всичко това, което демонстрирате като борба с престъпността и което трябва да напълни бюджета – това са точно контрабандата и злоупотребите с ДДС. Всъщност вие нямате никакъв успех там. Ревизията на приходите в тези два сектора с 1 млрд. 600 при условие че се твърди от господин министъра, че е направена реформа в тази администрация. Всички казват – да, в приходните администрации е направена реформата, при условие че се заявяват индикатори за развитие на икономиката и в същото време 1 млрд. 600 млн. надолу.
Уважаеми дами и господа, мисля си, че по този текст, по тези два текста, с които предлагаме, пак казвам – съвсем скромно 450 милиона, ще срещнем вашата подкрепа. Оттам финансирайте, ако искате, дефицита, който е застрашителен и който основателно се поставя отдясно, че е тревожен или пък друга някоя политика, а такива предложения в бюджета има много. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Миков?
Господин Красимир Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Миков, много ме изненадва Вашето изказване и то в частта ... Относно приходната част – да, имаме проблеми. Правителството има големи проблеми точно с ДДС и с акцизите. Тези структури, които и в момента правят, и се борим с тях, те бяха създадени включително и по Ваше време. Вие бяхте министър на вътрешните работи. Не мога да разбера, именно Вие упреквате Борисов, че призовава МВР да върши работа, за да се увеличат и техните заплати. Как ще се увеличат? Като се увеличат приходите. Вие обратно ли агитирахте тогава служителите на МВР да си затварят очите по събиране на ДДС и залавяне на тези групи? Защо упреквате Борисов, че призовава да работи МВР, за да се увеличат приходите? Не мога да разбера Вашето изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Велчев, на една година депутат – може да се учудва, дано да не се учудвате и на четвъртата година или когато си тръгнете от властта по-рано за това състояние, в което оставяте държавата. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) По мое време, въпреки Вашите приказки, имаше излишъци в бюджета. Имаше излишъци, които вие сега харчите. Трябва да разберете, че милиционерското мислене за развитие на икономиката не води до повече приходи в държавния бюджет. Скъсахте ги от проверки, по пет пъти – икономическа, БОП, всичките по един път. Командировките на проверяващите ви струват по-скъпо от приходите и ги демотивирахте.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Караме ги да работят.
Михаил Миков: Оттам седите и чакате. Добре, като премиерът призовава: „Пълнете хазната!”, като всички искаме това, защо с 1,5 млрд. като е направена реформата в приходната администрация, като има успехи в акциите, гледаме ги всяка вечер по телевизията? Онзи ден 60 стека цигари в операция „Огнярите” са хванати. На другия ден други такива работи. Защо намалявате приходната част с 1 млрд. 600? Няма обяснение! Господин Дянков казва: „Икономиката тръгва”, ръст в индустриалното производство с 30%. Намалявате приходите.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): То не става изведнъж.
Михаил Миков: Има нещо сбъркано в цялата тази работа и искате хората да ви вярват. Пак ви казвам, по наше време сигурно е имало много проблеми, но имаше излишъци, господин Велчев. Този данък върху доходите, който въведохме и който сега вие увеличавате ... Знаете ли какво правите вие? Вие тупате чувала там, където няма. Виждате, че има преизпълнение на доходите на физическите лица, на преките данъци и ги вдигате още. В същото време не можете да се справите с ДДС-то и с акцизите, където са най-големите пробиви с измамите, контрабандата и ги намалявате. Така ли ще стимулираме правителството? Приходните агенции да напълнят хазната?! Това е политиката, логиката, която минава през тази актуализация.
Ако попитате тези, които ви подкрепиха, а сега не ви подкрепят много – и Синята коалиция, „Атака” ги няма, ще видите, че и те го разбират вече и затова малко назад, по-далече от вашите управленски решения в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Дарин Матов.
Дарин Матов (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз бях провокиран от изказването на господин Татарски във връзка с орязването на общинските бюджети. Тук исках да кажа, че така или иначе ограничаването на разходите със 100 милиона на общинските бюджети си е 100 милиона. Както се казва в една друга приказка: „Сто милиона са си сто милиона.” и това е реално ограничаване. Макар че тук се цитира това, че субсидиите за общинските бюджети се съкращават най-вече в раздела „Капиталови разходи”, това също е съкращение.
Защо, господин Дянков, още миналата година, когато коментирахме Бюджет 2010 на Република България, ние имахме едно такова предложение от „Ред, законност и справедливост”, част от данъците, в случая данъкът върху доходите на физическите лица, да бъде преотстъпван на 50% на общините? Аз мисля, че трябва да се върви по тази линия, а не се орязват общински бюджети, защото когато дадеш възможност на общините и преотстъпиш част от данъка, тогава те ще имат стимул и за по-голяма събираемост.
В тази връзка, понеже преди малко стана въпрос, мисля, че господин Имамов каза, че всяка цифра в бюджета е свързана с друга цифра, аз бих казал, че ние трябва да коментираме основно няколко цифри, които са в бюджета, и тези, които са свързани с бюджета, а именно тук говорим за брутен вътрешен продукт, извинявам се – дефицит, 3,8 начислен 4,8 на касова основа. Тук трябва да говорим за фискален резерв, който отива на санитарния минимум, според мен – 4,5 милиарда, и т.н.
Така че, господин Дянков, наистина не беше лошо и тогава, пък и сега, ако трябва, приемете нашето предложение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По кой текст конкретно имате отношение, защото говоренето Ви е като за първо четене?
Дарин Матов: Говорим за преотстъпване на данъка върху доходите на физическите лица в размер на 50% на общините. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Народният представител Иван Костов има думата.

Иван Костов (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър! Синята коалиция е единствената, която не участва в тази надпревара по популизъм, която се води в тази зала, но това е така от 20 години и за мен не е изненада. Има някои, които болезнено изживяват, ако бъдат надминати по популизъм, и това недостойно съперничество между политиците продължава толкова много години без даде какъвто и да е продукт, без каквито и да е положителни последици.
Синята коалиция сме единствените, които сме подходили по съвършено различен начин към Законопроекта за бюджета.
Първо, госпожо председател, искам да кажа, че ако Вие подложите отделните поправки по алинеите на отделно гласуване, ние ще подкрепим четири от петте алинеи.
Ние няма да подкрепим ал. 2, където всъщност е големият риск за изпълнението на бюджета – нещо, което изглежда не разбира мнозинството, аз ще се опитам да го обясня.
Тук се казва, че могат да бъдат събрани и повече приходи. Ние ще подкрепим тези приходи, които са записани в ал. 1 в предложението на правителството. Не могат да бъдат повече! И тези, които са записани – 15 млрд. 232 млн. и 203 хил. 400 лв. са завишена величина.
Ако внимателно следихте дебата около излизането на този законопроект, щяхте да видите, че ключовите изпълнители на приходната част – председателят на Националната агенция за приходите и шефът на Изпълнителна агенция „Митници”, заявиха, че няма да изпълнят тези приходи с 500 милиона – са им завишени. В този смисъл рискът е признат и не се говори от Синята коалиция, че има риск за изпълнението на приходите в бюджета, а той е заявен от самата администрация, която ще събира тези приходи. Това са съвършено различни неща. Значи има риск. Тук слагам точка.
Как се реагира, когато има риск? Да не се получат още 400 милиона, хайде да не са 500 – 400. Не да се завишава, а да не се получат. Как се прави в този случай? Ами, намаляват се разходите. Това сме предложили и сме единствените, които сме подходили толкова трезво към този риск за изпълнението на бюджета. Ние предлагаме намаляване на разходите в ал. 2. Това правим ние.
Има възможност, господин вицепремиер, да се намалят разходите, и Вие го знаете по-добре от всички в тази зала. И не можете да го наложите на колегите си в правителството. Не можете да го наложите! Не можете да го наложите и в тази парламентарна група.
Точно заради това ние няма да подкрепим този текст, така както се предлага. Защото тук в момента се създава опасност да рухне финансовата стабилност, да се отиде към още една актуализация на бюджета или да не бъде изпълнен заявения бюджетен дефицит, България да влезе в процедура на прекомерен дефицит от страна на Европейския съюз, за втори път – и да бъдат наложени санкции, и да бъдат зададени решения, които вече ще бъдат невъзвратими. Тогава вие може да си плачете за общините! Когато дойдат и кажат: от 280 общини ще останат 80. Тогава ревът ще е още по-силен! Тогава ще плачем и за пенсиите, защото ще бъдат намалени! Тогава ще плачем и за заплатите! Защото сега, навреме ние не правим тези предложения. Защото навреме не правим тези съкращения. Могат да се направят съкращения. Могат да се намалят първостепенните разпоредители на бюджетни средства с една четвърт. Могат да се намалят второстепенните разпоредители с бюджетни средства с една четвърт до една трета. Могат да се намалят!
Ние сме го направили и ще го дадем на вашия министър-председател, и ще видите как това нещо може да се направи, тоест – може да се елиминира огромна обща администрация, която има навсякъде, която беше създадена от тройната коалиция. И трябваше да бъде елиминирана тази администрация, защото иначе ние ще отиваме и ще посягаме на пенсиите и на заплатите.
Аз много съжалявам, че не стигна подкрепата за усилията на вицепремиера господин Симеон Дянков, не срещна разбиране в колегите си в Министерския съвет, не си прочетоха домашното, не си огледаха структурите и остават в една безумна ситуация. Поддържат се структури, които не са догледани и не са съкратени още от Тодор Живково време.
Не е прав министър Цветанов, вицепремиерът, не е прав да казва, че не трябва да се посяга на неговия бюджет. Има много да се реже в Министерството на вътрешните работи. За какво му е цялата тази организация от свръхскъпо платени и защитени служители на Министерството на вътрешните работи? За какво му е това цялото чудо!? При положение че действащите полицаи, тези, които действително отговарят за реда, са толкова малко. Те са едно към едно. Къде има такава структура? Специализирана администрация към обща администрация – едно към едно! Къде го има това нещо по света? Точно заради това предложенията даже са меки. Те можеха да бъдат много по-радикални. Ние ви предлагаме да прецените тези рискове, защото в момента залата поема много сериозен риск.
Аз мисля, че достатъчно ясно обясних мотивите на Синята коалиция. Ние желаем този бюджет да бъде изпълнен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Пирински – заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Костов, репликата ми е по въпроса за приходната част, и наистина се обръщам към Вас с очакването да коментирате въпроса именно от гледна точка на икономист.
Господин Миков зададе един въпрос, който няма ясен отговор. При положение че темпът на развитие на икономиката и на производството оттук-нататък се очаква да бъде даже слабо повишаващ се, обяснението на министъра на финансите за спада на приходите е промяната в структурата на реализацията, тоест този 30 процентов ръст на износа, от който вече се събира по-малко ДДС. Но въпросът е какво се изнася, тъй като би трябвало да има някакъв, съответстващ поне малко ръст на производството, за да има ръст на износа. При видимата необяснимост на тази ситуация един от логичните отговори е, че всъщност не се изнася, а се отчита износ без такъв да се върши. И всъщност излиза, господин Костов, че залагайки това намаляване на приходите, ние узаконяваме нещо, което води до заобикаляне на фиска. В колосални размери! Аз считам малко лековато Вашето обяснение, че тъй като приходните агенции казват, че няма да се съберат тези приходи, ние трябва да се съобразим просто с това заявление. Силно съмнително!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Костов! Аз уважавам Вашите виждания за свиване на разходите, някои от тях споделям частично. Реформата в МВР няма да я коментирам, защото сигурно съм пристрастен. Но това си е въпрос на управляващите, те казаха, че те няма да я правят, така както сме обсъждали някога.
Самият Вие казвате, че по изявления на шефовете на приходните агенции става въпрос за 500 милиона по-малко. (Реплика на народния представител Иван Костов.) Аз съм Ви разбрал тогава другояче.
Но, вижте – внася се един милиард и шестстотин, казва се, че разликата между 2009 и 2010 г. се дължи на фактори с еднократен характер в полза на 2009 г. Тези фактори са от първата половина на годината – унищожаването на цигарите, раз; втори път – повечето изразходвани средства в края на 2008 г., които са се върнали като приходи. Но вече е втората половина на годината на 2010 г. – няма да има тези еднократно подействали негативни и позитивни фактори за първата половина на 2009 г. Тоест, ние разхлабваме ангажимента на правителството да събира приходи. Това е големият проблем.
Аз няма да коментирам онова съотношение на преразпределяните средства, което при дясното правителство е 42%, а при лявоцентристкото беше 38-39%. Няма да коментирам това. Те преразпределят 42%.
Само че фундаменталният въпрос е този: ленивото актуализиране, ленивата приходна част сега, в средата на годината, ще намали още повече потенциалът, въпреки изявленията на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи, въпреки филмите по телевизията – дедесари и всякакви други такива - как беше? – престъпни братства от песента за МВР. Но с акта Държавен бюджет ти реално показваш друго! А физическите лица ще ги натоварим повече,защото те си плащат и там изпълнението върви добре. Ето това правим с тази актуализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми господин Костов, може би щяхте да имате някакво основание да говорите за популизъм, ако при внасянето на законопроекта за актуализация, финансовият министър беше заявил – да, ние допуснахме грешки и се провалихме, или ако вие, като парламентарна група, която е подкрепила закона за бюджета миналата година и на първо четене законопроектът за актуализация, бяхте признали същото.
Всъщност вие трябва да признаете, първо, че основните цели на този законопроект са да се намалят приходите с близо 2 млрд. лв. Второ, да се узаконят разходи, които са направени, но които не са били предвидени. Трето, да се легитимира осъществяването на нови разходи чрез този така наречен оперативен резерв на стойност над 1 млрд. 100 млн. лв. Четвърто, да се узакони дефицит над 3%. И да се узакони, най-после, харченето на резерва до санитарния му минимум от 4,5 милиарда.
Сега нямате основания да говорите за популизъм, защото не направихте тези признания за провал, а именно в резултат на провала ключови сектори с огромно социално значение са изправени на ръба на пропастта, а някои от тях вече са минали оттатък. Затова и се налага да предлагаме текстове, предложения и решения, които са съвсем реалистични от загриженост за тези сектори. Това не е популизъм, това е отговорно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Костов.
Иван Костов (СК): Уважаеми господин Миков, според мен има поне три важни причини да се намали събираемостта на приходите. Първата причина безспорно е, че се изменя структурата на облагаемия доход. Това, че ще има растеж на износа, фактически намалява приходите при сегашната система за данъчно облагане. Защото се възстановява данък добавена стойност на износителите и на практика бюджетът стимулира през системата на данък добавена стойност – всеки растеж на износа радва износителите, не може да радва министърът на финансите. Това е едната причина.
Впрочем господин Красимир Стефанов е заварен от предишното управление служител - почтен, сериозен човек.
Втората причина - българската администрация. Българската администрация е ленива в събирането на косвеното облагане. Силно ленива. Тя лесно облага внос – голям внос, лесно деклариран, засича се на границата. Тя не може да облага вътрешния оборот. И в момента не е в състояние, не го прави, не може да развие тази способност. Това беше въпрос, който беше прозяпан и на него не беше реагирано в продължение на толкова време. Това трябваше да бъдат комплекс от мерки, започнати още от министъра на вътрешните работи, подкрепен от колегата му, за да може да бъде пресрещнато това нещо.
Трето, води се война – води се война с контрабандата, с организираната престъпност. А когато се води война, не се събират приходи. Тогава реакцията на страната, която е нападната, а в момента това са контрабандистите, е да изчезват в сивата икономика, да укриват доходи и така нататък. Трябваше цялостна стратегия това нещо да бъде направено по най-правилният начин. Аз заради това се изказах и когато двете ключови ведомства - Министерството на вътрешните работи и Митниците, влязоха в конфронтация, опитвайки се да прехвърлят едно на друго вината за несвършената общо работа. Така че, това са причините.
Поради тази причина и – отговарям и на господин Миков, и на господин Пирински – поне по тези три важни причини не ни дават възможност да бъдем оптимисти.
По отношение на господин Найденов. Господин Найденов, цялото това нещо, което Вие казахте, аз бих го приел като чиста монета, ако не беше преди това изказването на министъра на отбраната господин Ангелов. Чии задължения, господин Ангелов, трябва да се покриват сега? (Реплики от КБ.) Чии, чии? Чий е този милиард? Кой е ангажирал с тези безумни самолети „Спартан” с тези вертолети, които не са и оборудвани с оръжия, кой е ангажирал тази страна да го прави? Кой, кой? (Реплики от ГЕРБ и СК.) Вие какъв бяхте тогава? Как може да ставате тук и да се правите сега на човек, който няма отношение към тези неща? Ами, трябва да има някъде мяра в тази Ваша претенциозност. Трябва да знаете, че партията едни пази, когато имате лична отговорност. Вие бяхте отговорен за Комисията по отбрана човек и не можеше да прозяпате всички тези безумства, които са направени там, ако сте бил почтен депутат, ако сте бил честен гражданин. Само това да бяхте, а не да следвате някаква партийна повеля, Вие щяхте да станете и да кажете тук от тази трибуна – тези сделки са абсолютно излишни, те не трябва да се правят в това време. И тогава вече да ми говорите за признати и непризнати грехове и популизъм. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата за лично обяснение, защото, господин Костов, никога не съм мислил, че сте сред политиците с къса памет. Ако разбира се не сте с къса памет, трябва да си спомните, че имаше един така наречен стратегически преглед на отбраната, завършен през 2004 г., който беше подкрепен от вашата партия и вашата парламентарна група. Защо е толкова важно да се подчертае, че вие го подкрепихте, а ние не го подкрепихме? Защото именно въз основа на този стратегически преглед беше приета Програмата за превъоръжаване и модернизация на Българската армия с над 50 проекта, в които 11 бяха определени като приоритетни с договори от 2004 г. Въз основа на този стратегически преглед! (Ръкопляскания от КБ.)
Лъжата, която непрекъснато се повтаря за договори, сключени от предишното правителство, все пак трябва да има някакъв край. Дългосрочни проекти, сключени през 2004 г., които министърът на отбраната няма да опровергае - да, те може би са били нецелесъобразни, но те почиваха на една политическа и военна експертиза, по която аз не си спомням представителите в комисията, в това число и предишната комисия, на която аз имах честта да съм бил председател, да са възразявали. Нещо повече, те ги одобряваха, те ги акламираха. Те настояваха за увеличаване на средствата за тяхната реализация. Ето защо не приемам подобни обвинения и е хубаво, когато се говори от трибуната, все пак да се придържаме към някакви реалности, към някаква елементарна почтеност. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам в интерес на истината да добавя нещо.
През 2004 г. с фирма „Юрокоптер” е сключен договор за доставка на три хеликоптера и за тях е имало финансови средства.
През 2006 г. е сключен нов договор, с който българската държава се задължава да купи 18, а не 3 хеликоптера, при това с изключително заробващ договор, при който 60% от цената на всички 18 хеликоптера е платена наведнъж, цифром и словом, 240 млн. евро – през 2007 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сергей Станишев – за изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи комисионите!
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме може би най-важния закон, който Народното събрание трябва да дискутира, защото в бюджета се съдържа цялата политика на държавата по отношение на всички сектори.
Първо, искам да изразя недоумение от, как да го кажа, велия дебат от страна на представителите на партия ГЕРБ, които много странно и пасивно защитават предложенията на правителството. Но не това е най-важното.
Когато се актуализира бюджетът на страната, а това е прецедент – от 1996 г. сега е за първи път – би трябвало най-малкото да се чуе какви изводи си е направило правителството, къде е сгрешило правителството в своята прогноза.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Ние не сме популисти като вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев, съжалявам, че ще Ви прекъсна, но това е за първо четене. Припомням, че сме на второ четене.
Сергей Станишев: Това е във връзка с предложенията, които направихме за приходната част, тоест по т. 1.
Искам да ви кажа, че нашите предложения по приходната част са направени точно на тази основа, защото смятаме, че правителството на основа на анализите неправилно е оценило възможностите на приходната част през тази година. Не може да се приеме обяснението, че при нарастване на брутния вътрешен продукт с 3% в сравнение със старата прогноза на правителството, изведнъж приходите ще бъдат с 2 млрд. лв. по-малко, отколкото сте планирали в безалтернативния бюджет, както беше обявен от министър Дянков през декември месец миналата година, само преди половин година. Смятаме, че затова Народното събрание трябва да постави по-високи изисквания към правителството по отношение на събираемостта от ДДС и акцизи.
Направихме нашите конкретни предложения и по данъка за акцизите, защото, ако няма приходи, няма как да се реализират и смислените разходи, необходими на българските общини, здравеопазването, българския бизнес и социалния сектор. Това е най-важната тема, която трябва да дебатираме в момента, не някакво минало, а да направим анализ какво може да направи правителството.
Беше заявено от министър Дянков, че ще събере гарантирано 2 милиарда повече приходи. Къде са тези 2 милиарда, трябва да се даде отговор!
Още повече, беше казано, че реформата на НАП е приключила и би трябвало да има много по-висока ефективност в събираемостта.
Основният извод обаче е, че правителството не е направило своите изводи и ще кара постарому. Затова няма как да подкрепим и предложенията на ГЕРБ в тази част, защото не правят реален анализ, не поставят изискванията към изпълнителната власт, а това е нейно задължение – да събира приходи, както е планирала.
В общи линии, действително тези промени само легитимират харченето на фискалния резерв, който беше 8 млрд. 200 млн. лв. през м. юли миналата година и се планира да бъде докаран само до 4,50 милиарда към края на тази година, лимита по отношение изискванията от Народното събрание, което трябва да е много по-стриктно към правителството за събираемостта на приходите, и дава скрити резерви на правителството да харчи.
Важно е да се знае, че не се реализира това, което е необходимо за хората на България. Прави се скрит резерв на правителството за необосновани, неконтролирани, непрозрачни плащания за реализацията на политически цели. Призовавам народните представители и от мнозинството да подкрепят предложенията на Коалиция за България, които са насочени към по-висока събираемост на приходите. Не виждаме никакво основание да се приема толкова песимистична прогноза.
Обяснението, което се дава, свързано с износа, не може да покрие цялата тази гигантска дупка от 2 млрд. лв., няма как да я покрие. Затова бихме очаквали и от министъра на финансите да даде уверения, че в резултат на толкова шумно рекламираните реформи за дейността на НАП и митниците ще се събират повече приходи. Тогава да разпределят, но да разпределят по прозрачен начин. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи да репликират.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги! Винаги съм защитавал тезата, че България е достатъчно икономически стабилна, за да има национална сигурност на ниво – точно обратната на тезата на Иван Костов. И в миналия парламент, и вечно той е пледирал, че са излишни всякакви въоръжения, че всичко имаме прекалено много.
Тогава аз питам с голяма изненада министър Ангелов, когото уважавам като професионалист, който изтъкна, че хеликоптерите стават от 3 на 18, ако считате, че сегашните ни ангажименти към НАТО и въобще националната сигурност не се нуждаят от тези хеликоптери и от другите разходи, които вече са влезли в актуализацията и превъоръжаването на Българската армия, ако те не са нужни, намалете капиталовите разходи за дълготрайни и други активи, говоря по т. 2. Ако се прецени, че е грешно направеното от предишното управление, в този дух дайте да се откажем от ангажиментите, които сме поели, за глобална национална сигурност. Вероятно ще се облекчат разходите, както предлага и господин Костов. Да остане само полицията и всичко ще е наред!
Аз съм категорично против. Смятам, че не е в интерес на България. Колкото и да е тежка ситуацията, не можем да приключим така с ангажиментите с националната сигурност на страната.
Искам да поздравя тук министър Ангелов, защото чух неговата позиция за защита необходимостта България да има собствени военновъздушни сили от неотдавнашните му срещи в Съединените щати.
Категорично съм против да се спекулира тук с превъоръжаването на Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
За изказване – господин Павел Шопов.
Павел Шопов (Атака): На няколко пъти тук прозвучаха призиви днешният дебат да бъде по-специализиран – по внесените предложения. Той все избива да става политически, политически е, но няма как. Разбира се, предизвикват го от БСП. Личи си, че те пропуснаха миналата година м. декември, когато се правеше бюджетът за тази година, да направят своя политически дебат и политическа тема, пропуснаха тази възможност, а сега се опитват да я компенсират.
Всъщност, те не можаха да компенсират това и при дебата по първото четене на бюджета, защото тогава бяха обвързани с време – минутите, които им се предоставят по нашия правилник, се оказаха недостатъчни. Колеги, те днес правят това – абсолютно всички използват 5 те минути, за да хиперболизират дебата.
Няколко са темите от тяхна страна – защо се прави тази актуализация, това било провал. Банално! Много банално. Това го повтарят вече месеци наред.
Още когато се правеше бюджетът миналата година, ние от „Атака” на три пъти от тази трибуна – при първо и при второ четене казахме, предупредихме, че бюджетът ще се актуализира и това ще стане юни-юли. И това става точно юни юли. Тогава никой не се вслуша, никой не обърна внимание на тази наша забележка, на това наше предупреждение.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Кой трябваше да обърне внимание?
Павел Шопов: Но кое е голямото всъщност с това, което се прави, което всъщност не е друго, а една фина настройка на бюджета? Такива поправки на бюджета всъщност се правиха при предишни управления, и при тройната коалиция в последния момент, декември месец не с поправка на бюджета, което тогава сме казвали от „Атака”, това ставаше с едно решение, което изливаше милиарди незнайно накъде, без да е ясно как ще се харчат тези пари, без никаква прозрачност, без каквото и да е.
Тази поправка на бюджета обаче, на тази актуализация, че става въпрос за суми, които не са големи, за дефицити, разлики, проценти и в пари, в абсолютни стойности, за които нашите съседи, европейските страна, ако стигаха до това положение, щяха шапки да хвърлят и щяха да бъдат много доволни.
А днес какви са темите, които поставя БСП? – Комарите! Значи не е въпросът за това, че не се свалят заплати, пенсии, че не се вдигат данъци, проблемът на БСП са комарите. (Оживление.) Този въпрос беше повдигнат от няколко изказващите от БСП. Да, това е много важен въпрос. Друг е въпросът, че червените кметове, за които са предвидени пари, няма да проведат мероприятието. И аз ви го казвам. И това се разбира от толкова натрапената от БСП тема. Нарочно няма да го направят, за да хвърлят вината: министър Дянков е виновен комарите да хапят българските граждани. (Смях.) И сега това ще го разправяте. Смейте се, така е. Имаме данни, че в Русе това се прави. Имаме сигурни данни в Русе, че там целенасочено не се осъществяват кампаниите и мероприятието по тази причина. Но това е малката тема.
Другата, по-голяма пропагандна тема от вас тук е общините, та общините! Едно от последните ваши убежища, където имате много кметове и кметовете, организирани от вас, пищят. Разбира се, страшно е долу, общините умират, общините фалират, защото сте почнали предизборната кампания. Защото от вашето Политбюро на БКП-БСП са наредили: „Другари, започва предизборната кампания за местните избори, започвайте да пищите за общините. Общините фалират, общините умират.”
Така че днешният дебат за вас е абсолютно политически. Той не е нито експертен, какъвто опит правите, за да го представите такъв. Той не е финансов, той не е бюджетен. Той за вас е част и началото на предизборната ви кампания за местните избори. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Явно дебатът изморява и някои от нашите колеги, защото само комарите са им направили впечатление в този дебат. Само че, господин Шопов, в тази зала се казаха много важни неща. И ако за Вас свалянето на задачата на правителството да събере 2 млрд. повече е фина настройка, аз започвам да се плаша какво ще означава по-нататък, ако трябва да вземем радикални мерки.
И тук искам да Ви кажа, използвайки предишни твърдения на подкрепящи мнозинството партии, че, виждате ли, ние приемаме числата за приходната част, тук трябва много ясно да кажем, че да, ако ние не се борим със средата, която е наложена в момента в страната, ние не само ще подкрепяме тези числа, ами, запомнете, че не 15,2 млрд. лв., а вероятно приходите няма да надхвърлят 14 млрд. лв. Запомнете това число. И запомнете, че разходите на правителството няма да бъдат на ниво 18,9 млрд. лв., а няма да надхвърлят 17,5 млрд. лв. Защото всъщност голямата философия е едно перде пред бюджета. Защото вътре няма да бъдат усвоени над 850 млн. лв. по европейските програми и вероятно в голямата си степен няма да бъдат платени тези 600 млн. лв. на българските фирми. Ето затова си струва. А комарите – те и без вас, господин Шопов, се размножават. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Шопов – дуплика.
Павел Шопов (Атака): Ами, въртите, сучете – пак върнахте нещата на комарите. (Смях.) Аз мислих мимоходом да мина по тази тема, вие пак натам го избивате. Но за вас всъщност от комарите идва този апокалипсис. Не знам комари ли, конски мухи ли ви ядат, може и последното да е. Но вие чертаете най-страшните картини и драми. Това е вашата тясна партийна специалност. Винаги това е било – да се създаде революционна ситуация. (Силен смях и ръкопляскания.) Да има бунтове, наводнения, да има социално недоволство. Някога в миналото вашата партия на тази вълна да направи въстания, революции, да дойдете на власт. Сега държавата да се провали и бюджета да се срине, комарите да хапят хората (смях), да се срине, комарите да хапят хората (смях и ръкопляскания), за да дойдете отново на власт. На това разчитате. Това е бил винаги вашият шанс – да дестабилизирате обществото, да дестабилизирате държавата, за да бъдете вие спасителите, здравите сили, които да теглите бюджета, да съберете парите, да се преборите с контрабандните канали. (Реплики.)
Сега обаче голямата тема е контрабандните канали – контрабандните канали, които вие държите. Тук господин Добрев вчера заяви, че разбира от контрабандни канали. Разбира се, че разбирате от контрабандни канали. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) А понеже сте техни специалисти по контрабандните канали, е едно от нещата, които са влезнали в устите ви непрекъснато е 50 на сто контрабанден внос на каналите, контрабандните канали, които не били овладени. Не е лесно да ви се овладеят тези контрабандни канали на вас, които ги държите и ще продължавате още дълго време да ги държите, въпреки усилията, които се правят за разбиването им. (Реплики и частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи други народни представители?
Заповядайте.
Евгени Стоев (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Стана дума за контрабандата. Ясно е и кои са специалистите и от къде тръгва контрабандата. Също сме наясно и за сивата икономика, която се разраства от вашия мандат. Стана дума също, господин Иван Костов говори за нереформираната администрация, особено на НАП. Там тя все още се ръководи от Красимир Стефанов, който е един от екипа на Мария Мургина, която в момента е следствена. И в действителност може би грешката на финансовия министър е, че досега не е сменен ръководството на Националната агенция по приходите.
Наистина трябва да се направят ограничителни мерки при актуализацията, за в бъдеще да се мисли за ограничаване на кешовите разплащания, защото винаги, когато има кеш разплащания, винаги има корупция, винаги се укриват и доходи. Затова е нужно да се ограничат кешовите разплащания, да се намалят банкоматите. Когато всичко минава по банков път, тогава може би сивата икономика вече ще се намали и приходите ще излязат на яве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Горов.
Димитър Горов (КБ): Уважаема госпожо председател, досега имахме притеснения, че не се изказват колегите от ГЕРБ – сега имаме притеснение, че се изказват. В общи линии, аз не чух нищо по бюджета, въпреки че обсъждаме актуализацията на бюджета.
Чух някакви квалификации, че контрабандата била вървяла отпреди, пък сега нещо се правело, пък... Тя е увеличена сега, господине. Сега! Миналата година и пό миналата контрабандата беше на значително по-ниски нива. (Оживление и възгласи от ГЕРБ.) В момента се качва на 51%! Това са фактите! Това са фактите! Каквото и да приказвате, просто е смешно.
Ако за една година не сте разбрали къде са проблемите, ако за една година не сте могли да смените още някой чиновник в администрацията, извинявайте, ами какво правите, бе? (Оживление и възгласи от ГЕРБ.) Ето за това се налага тази актуализация – защото нямате абсолютно никаква мисъл какво се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Искам само да обърна внимание, че контрабандата се бори първо с икономически мерки. Само вчера обсъждахме предложение на Коалиция за България да се намали акцизът върху цигарите, което да позволи да се съберат повече приходи в бюджета. Посочихме ви примера на други страни, като Унгария, които вдигнаха много акцизите, спадна събираемостта, засили се контрабандата, обаче се коригираха. Намалиха нивото на акциза и събраха повече пари в бюджета. Отхвърлихте го!
Контрабандата не се бори с показни акции на дребни разпространители. И резултатите са налице, те са в проектобюджета, който предлагате – много по-малко приходи от ДДС и от акцизи! Това са резултатите.
Още повече да се намалят служителите в митниците в тези условия – с какъв човешки ресурс борите контрабандата? С никакъв. Няма да постигнете никакъв резултат така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Имате възможност за дуплика. – Няма да ползвате дуплика.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма желаещи. Дебатът е закрит.
Преминаваме към режим на гласуване. Моля народните представители, които са в кулоарите на сградата, да заемат местата си в пленарната зала.
По реда на визираните в доклада предложения:
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков, Анна Янева, Корнелия Нинова и Кирил Добрев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 38, против 109, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 156 народни представители: за 39, против 117, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Михаил Миков (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Позволявам си да поискам това прегласуване, защото виждам, че има народни представители от управляващите фракции, които разбират, че едно увеличение с около 200 милиона е даже твърде скромно, което сме поискали за събираемостта на ДДС; че не може по този начин, сваляйки плана, да се намали още повече амбицията на тези, които трябва да събират средствата от ДДС, а те са изключително важни. После вие ги разпределете – от мнозинството, но покрийте вашите политики, които са нужни на хората.
Апелирам за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 161 народни представители: за 40, против 121, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова и Анна Янева, което комисията не подкрепя.
Гласували 159 народни представители: за 40, против 118, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Захари Георгиев и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 163 народни представители: за 36, против 116, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Стига с тези номера! Големи хора сте!
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Това наше предложение е свързано с едно обещание, което управляващото мнозинство даде на пловдивчани. Притеснявам се, че сега, след като го отхвърляте, много лесно ще отхвърлите и второто ми предложение, което касае § 4, чл. 10 – за увеличаване с 15 млн. лв. на парите, които трябва да отидат в Пловдив.
Обръщам се към вицепремиера. По време на почивката казах: „Ако Вие, господин вицепремиер, искате наистина да изпълните своето обещание, сега е моментът да дадете знак на управляващото мнозинство с едно височайше кимане, за да подкрепят това предложение и да изпълните ангажимента си към пловдивчани.”
Пловдив направи голям реверанс на София по отношение на приемане на отпадъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква е процедурата, господин Мутафчиев? Прегласуване ли искате?
Петър Мутафчиев: Мотивирам процедурата. Да, искам прегласуване.
Надявам се сега да подкрепите това предложение, за да изпълните вашето обещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Захари Георгиев и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 165 народни представители: за 38, против 118, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народни представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов, което комисията не подкрепя
Гласували 163 народни представители: за 14, против 75, въздържали се 74.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Димчо Михалевски, Спас Танчев и Георги Божинов, което комисията не подкрепя
Гласували 165 народни представители: за 37, против 128, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Петков, което комисията не подкрепя.
Гласували 162 народни представители: за 39, против 119, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Госпожо председател, благодаря Ви за предоставената дума.
Обръщам се и към Вас: Вие сте от Плевенско. Трагедията по Дунава наистина е истинска. Това не е метафора. Такива наводнения е нямало от много години. Не става въпрос за кой знае каква сума. Уверявам Ви, когато сега водата се дръпне, ситуацията от трагична ще стане... Не знам дали може да се намери подходяща дума в българския език на какво са подложени тези хора. Не са много парите. Нека да помислим дали целево, по изключение заради бедствената ситуация наистина да не подкрепим това предложение.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Бедствия и аварии!
Лютви Местан: Нека да са бедствия и аварии. Но там няма разчетени средства за това. Ще ви моля наистина за отговорно отношение, тъй като става въпрос в буквалния смисъл за здравето на стотици хиляди български граждани, които живеят край р. Дунав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Тъй като и лично се обърнахте към мен като представил от район, който излиза на Дунава, помолих вицепремиера Дянков - да даде обяснение как стоят нещата в борбата с комарите. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! От Фонда за бедствията и авариите вече са отделени средства. С тези средства се работи съвместно с румънското правителство, така че този проблем да бъде решен. Не са необходими допълнителни средства в тази актуализация на бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Румен Петков, което комисията не подкрепя.
Гласували 164 народни представители: за 42, против 118, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев, което комисията не подкрепя.
Гласували 168 народни представители: за 39, против 124, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Валентина Богданова и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 169 народни представители: за 42, против 126, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов, Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 169 народни представители: за 42, против 118, въздържали се 9.
Атака