Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-07-14

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, предлагам на вниманието ви следния проект за програма за работа на Народното събрание за времето от 14 до 16 юли 2010 г., който бе обсъден на Председателския съвет:
1. Избор на заместник-председател на Народното събрание.
2. Проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
11. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за Селскостопанската академия.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните. (Общ законопроект, изготвен от Комисията по земеделието и горите на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС, по приетите на първо четене на 16 юни 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за храните.).
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна. Тази точка е предвидена като първа за петък, 16 юли 2010 г.
15. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд (Приет на първо четене на 2 юли 2010 г.).
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите (Приет на първо четене на 26 май 2010 г.).
17. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г., и върнат за ново обсъждане с Указ № 176 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
18. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване проекта за програма.
Гласували 178 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили две предложения за включване на проекти за решения в дневния ред за тази парламентарна седмица.
По реда на постъпването, първо е предложението на народния представител Емил Василев, който желае на основание чл. 43, ал. 3 от правилника за включване като първа точка в настоящата програма на Народното събрание – приемане на декларация срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма.
Подлагам на гласуване направеното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 179 народни представители: за 64, против 4, въздържали се 111.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Процедура – народният представител Емил Василев.
Емил Василев (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля да бъде прегласувано, тъй като тази декларация е приета в ресорната Комисия по правата на човека още преди двайсетина дни. Забележете, колеги, с почти пълно единодушие – само 1 глас „въздържал се”.
Декларацията почива на едни чисто цивилизационни, демократични и хуманистични ценности и предвид няколко неприятни прецедента, които имаме в последните няколко месеца, включително и с настъпила смърт на хора, аз смятам, че тази декларация трябва да бъде придвижена в дневния ред, тъй като Народното събрание е органът, който трябва да даде знак на обществото, че подобен род прояви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм са недопустими.
Поради това Ви моля, госпожо председател, да подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното предложение за включване в дневния ред – приемането на декларация срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма.
Гласували 180 народни представители: за 66, против 18, въздържали се 96.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от народните представители Михаил Миков и Мая Манолова за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за тази седмица – Проект на решение за създаване на временна анкетна комисия с предмет да установи какъв размер от средствата от излишъка на НЗОК е изразходван от началото на 2010 г., кой е разпоредил използването на тези средства и за какво са изразходвани те.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на временна анкетна комисия.
Гласували 180 народни представители: за 57, против 36, въздържали се 87.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следват няколко съобщения по реда на депозиране на заявленията.
До председателя на Народното събрание е постъпило заявление от народния представител Лъчезар Богомилов Иванов, който на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника подава оставка като председател на постоянната Комисия по здравеопазването към Четиридесет и първото Народно събрание.
Постъпило е заявление от народния представител Светлин Танчев, който на същото основание – чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника, моли да бъде освободен като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Четиридесет и първото Народно събрание.
Трето заявление от народния представител Пламен Цеков. На основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Правилника подава оставка от заемания пост – заместник-председател на Комисията по здравеопазването на Четиридесет и първото Народно събрание.
Съгласно нашия Правилник подаването на оставки от заместник-председател на Народното събрание, съответно председатели и заместник-председатели на постоянни комисии, се обявява в зала без да подлежи на обсъждане и гласуване.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 юли 2010 г. до 13 юли 2010 г., както следва:
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за отпускане на безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие в подкрепа на институционалната реформа в горския сектор за изпълнение на проект IDF N:TF-096228 между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи – Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи - Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник”. Вносител – Румен Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисия по правни въпроси. Съпътстваща – Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, както и Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Министерският съвет. Водеща - Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи – Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Румен Иванов и група народни представители. Разпределен на Комисия по правни въпроси;
- проект за Решение по Доклада на Временната анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г. и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г. Комисията е избрана с Решение на Народното събрание от 13 май 2010 г. Вносител – Румен Иванов и група народни представители;
- проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия с предмет да установи какъв размер от средствата от излишъка на Националната здравноосигурителна каса е изразходван от началото на 2010 г., кой е разпоредил използването на тези средства и за какво са изразходвани те. Вносител - Михаил Миков и група народни представители.
Господин Курумбашев иска думата.
Декларация от името на парламентарна група.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Измина точно една година от работата на Народното събрание. Точно преди една година нашата парламентарна група подкрепи избора на госпожа Цецка Цачева за шеф на парламента. Ние смятахме и продължаваме да смятаме, че е суверенно право на най-голямата парламентарна група, разбира се, да излъчи председател на Народното събрание още повече с такава голяма преднина пред следващите групи.
Една година е време за оценка както на правителството, така и на парламента, така и на дейността на председателя на парламента. Позволете ми да ви информирам от името на Парламентарната група на Коалиция за България, че ние ще искаме разглеждане на поведението на председателя на Народното събрание в парламентарната Комисия по етика поради многократно нарушение на Правилника на Народното събрание и нарушение на Конституцията. (Смях в ГЕРБ.) Какви са нашите аргументи?
По отношение на Конституцията.
По отношение на Конституцията става дума за систематично отнемане на правото на народните представители от Коалиция за България за осъществяване на парламентарен контрол. Позволете ми да ви представя два скромни факта. Ние сме задали 400 питания и въпроси. Петдесет и осем от тях са отклонени и не са стигнали до залата, тоест около 15%. Още по-щадящ в това отношение е председателят на Народното събрание по отношение специално на премиера Бойко Борисов, към който ние сме задали 25 питания и въпроси, 14 от тях са отклонени. Тоест повече от половината. Когато става дума за организация и провеждане на парламентарния контрол, искам да ви цитирам съвсем конкретни факти. Тези въпроси се отклоняват на базата на собствена преценка. Връщат се по некомпетентност, отклоняват се с мотив, че са зададени преждевременно или некоректно и многократно се отнема думата на народни представители, които искат обяснение – защо това се е случило, защо е отклонен техният въпрос или дори не им се дава възможност да развият своето питане.
Особено грубо нарушение беше случаят с моя колега Димитър Горов, когато правителството изненадано на деветия месец намери в чекмеджетата някакви псевдо анекси за 2 млрд. лв., който зададе конкретни въпроси към конкретните министри, за да се види...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към всичките министри.
Петър Курумбашев: ...какви суми не достигат в конкретно министерство, за да се направи тази сметка – 2 милиарда ли са, един ли е, може да излезе и повече? Тези въпроси бяха върнати на моя колега с аргумента, че може да получи тази информация по Закона за достъп до обществена информация, както всеки един български гражданин – в 30-дневен срок. Висше право на народния представител е не да ползва това право на всеки български гражданин, а да контролира пряко от името на българските избиратели тези, които са членове на Министерския съвет.
Нека да отбележа и два изключително груби гафа в работата на нашия парламент. Единият е приемането едновременно на първо и второ четене на един закон, който и в момента е в дневния ни ред, който естествено беше върнат от Конституционния съд – нещо, което просто не се е случило в двадесетгодишната практика на този парламент.
Вторият случай, който искам да ви цитирам, е този с приемането на така наречената наркопоправка. Днес ние сме свидетели, че двама наши колеги поемат отговорността си с оставките от постовете си в парламентарни комисии, но всъщност пряко отговорен за дейността на „Държавен вестник” е именно председателят на Народното събрание, тъй като така пише и в нашия Правилник, а именно: „Председателят на Народното събрание упражнява контрол върху издаването на „Държавен вестник”.” Всякакви прехвърляния на отговорността върху заместник-председателя Лъчезар Иванов и върху споменатите двама колеги в случая са просто бягане от отговорност.
Друг факт, който ми направи особено неприятно впечатление за работата на Народното събрание през тази година, беше допускането на груб, вулгарен и циничен език в тази зала. Тази агресия не носи полза за никого, а по някой път този, който нанася обидата, и обидата, която изрича, носи повече информация за обиждащия, отколкото за този, към който е отправена.
Тук, в пленарна зала, господин Сидеров си позволи да използва думи, като да речем, „вибратор”. Госпожа Фидосова си позволи да използва дума като „кюфтаци”. И нито един път не беше направена забележка от председателя на Народното събрание. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Тук идва дума за следващото нещо, на което искам да ви обърна внимание, а именно двойния морал. Когато се нарушава правилникът, независимо дали се нарушава от представители на мнозинството или на опозицията, следва председателят на Народното събрание да прави забележка. Това обаче не се случва.
В замяна на това обаче се случват други неща – стриктно се спазва времето за опозицията и някой път се забравя да се спазва времето за изказване за управляващите. Има непрекъснати указвания от страна на председателя на Народното събрание дали си в темата или не си и „ясно е какво искате да кажете”. Досега никога не съм чул едно указание към представител на политическа партия ГЕРБ, например.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ходите на родителска среща по обяд...
Петър Курумбашев: Има отказ от даването на лично обяснение от страна на народни представители. Има редица такива случаи. Има един назидателен и менторски тон към народни представители. Бих ви цитирал: „Седнете си на мястото, господин Миков!”, „Помнете си мисълта, когато излизате на трибуната!”. (Реплики от ГЕРБ.) Тук Елочка Людоедката от „Дванадесетте стола” би възкликнала: „Ужас!” (Оживление.)
Имаме многобройни нарушения по начина на водене. Имали сме 111 заседания, в които 45 пъти е възразено по начина на водене. Колеги, приемете, че примерно половината са били основателни.
Свидетели сме ежедневно и на друг факт – манипулация с кворума. Всеки път в залата се регистрират по-малко народни представители, отколкото действително присъстват.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Вие не гласувате.
Петър Курумбашев: Най-пресният пример, който мога да ви дам, е със Закона за актуализация на държавния бюджет. (Реплики от ГЕРБ.) Тогава в залата имаше очевидно повече народни представители – регистрираха сe 140, за да бъде кворумът 71 човека.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти къде беше?
Петър Курумбашев: Веднага на следващото гласуване, когато трябваше да се гласува дали дебатът да се предава по телевизията или не, гласуваха 175 човека. Очевидно е, че 35 човека не са влезнали за една минута в залата. (Реплики от ГЕРБ.)
Стигна се и до гласуване на откровено лобисткия закон за опазване на земеделските земи без дори да е гледан в Правната комисия. Не стига, че законът на нищо не прилича, а дори не минава и през Комисията по правни въпроси. Не стига, че имаме забележки по това как изглеждаме, но поне да спазваме процедурата.
Всички тези изводи ми дават основание да кажа, че всъщност ние имаме поведение не на председател на Народното събрание, а на поведение на председател на политическата група на ГЕРБ. Ако такова поведение имат господин Велчев или госпожа Фидосова, това е съвсем нормално, тъй като те отразяват вижданията на 117 народни представители. Но в никакъв случай председателят на Народното събрание не може да си позволи откровено партийно поведение.
Помните, че имаше един знаменит народен представител, даже хората говореха за Гиньо Ганев-стайл. Нека да ви прочета и един друг стайл: „Всички въпроси, които не са предвидени и упоменати, аз преценявам дали са процедура!”; „Не съм Ви изяла времето!”; „Не ви е спиран часовникът!”; „Отстранен сте от трибуната!”. Харесва ли ви този изказ? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, да.
Петър Курумбашев: Мислите ли, че така трябва да се говори в един парламент?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, да.
Петър Курумбашев: Трябва да ви кажа, аз си спомням като студент първия председателстващ стола на това Народно събрание – един легендарен старец, казваше се Йосиф Петров. Сигурно този старец сега като ни гледа горе, от небето, полусляп, пише епиграми за изказа и речника в това Народно събрание.
Понеже малко отидохме към исторически преглед, искам също да ви припомня имената на други председатели тук на това Народно събрание. Искам да ви припомня имената на уважаемия господин Йордан Соколов, на уважаемия господин Огнян Герджиков, на уважаемия господин Георги Пирински и да ви кажа, че нито един от тях тримата не си е позволявал подобно поведение.
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: Това просто не е вярно.
Петър Курумбашев: Защото тук е свято място, тук е българският парламент и тук няма място за фатмашки порядки. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, реплики от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли друго изявление от името на парламентарна група? Не виждам желаещи.
Преминаваме към дневния ред по гласуваната от нас програма:
Точка първа:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Докладва госпожа Фидосова – съпредседател на Парламентарната група на ГЕРБ.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще прочета проект за решение за избиране на заместник-председател на 41-то Народно събрание:
„Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 5, ал. 4, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Избира народния представител Анастас Василев Анастасов за заместник-председател на 41-то Народно събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за избор на заместник-председател на Народното събрание.
Гласували 168 народни представители: за 161, против 2, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака”, СК и независими народни представители.)
Моля господин Анастасов да заеме мястото си в ръководството на Народното събрание. (Народният представител Анастас Анастасов отива до председателската банка, приема поздравленията на ръководството на Народното събрание и заема мястото си. Ръкопляскания.)
Следващата точка от работната програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета проектите за решения от името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ за промени в постоянните комисии.
Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по
икономическа политика, енергетика и туризъм
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
Избира Делян Александров Добрев за заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за избор на Делян Добрев за заместник-председател на Икономическата комисия.
Гласували 167 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по
икономическата политика, енергетика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Борис Крумов Грозданов за член на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване избора на господин Грозданов за член на Икономическата комисия.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира за председател на Комисията по здравеопазването Десислава Вълчева Атанасова.
2. Избира за заместник-председател на Комисията по здравеопазването Геновева Иванова Алексиева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 157 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по правата на
човека, вероизповеданията, жалбите и петициите
на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Светлана Ангелова Найденова като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 161 народни представители: за 155, против 2, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Светлана Ангелова Найденова за член на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Делян Александров Добрев като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Костадин Василев Язов за член на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 155 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Димитър Бойчев Петров като член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
2. Избира Таня Димитрова Въжарова за член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 159 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по образованието,
науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Светомир Константинов Михайлов за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 157 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по европейските
въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Валентин Тончев Микев от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 157 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по европейските
въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Моника Ханс Панайотова за член и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме избора на Моника Панайотова за член и председател на комисията.
Гласували 158 народни представители: за 153, против 1, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
на състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Снежана Георгиева Дукова като член на Комисията по здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по образованието, науката
и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Снежана Георгиева Дукова за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Проект за
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Светомир Константинов Михайлов като член на Комисията по здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Вносител - Министерският съвет.
Продължение на дебатите от пленарното заседание в четвъртък. Бяха заявени желания за изказвания.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, преди всичко защото този законопроект, който днес ще гласуваме, въвежда правилата, разписани в Регламент № 300 от 11 май 2008 г., свързани със сигурността при гражданското въздухоплаване.
Към въведените към закона текстове все пак смятам, че трябва да бъдат отчетени препоръките, които ни бяха представени в комисията от Асоциацията на българските авиокомпании. Основно две препоръки.
Първата – към задълженията, които се вменяват на летищните оператори и които са записани в § 8 на законопроекта, би следвало да бъде въведен и текст, който да изисква летищните оператори, заедно с другите ангажименти, които поемат, да имат задължение за охрана на въздухоплавателните средства. Въпреки че е нормално въздухоплавателните средства да се намират в зона на повишена сигурност, необходимо е да има такъв ангажимент, защото в противен случай действително летищният оператор няма ангажимент към охраната на въздухоплавателното средство, самите собственици на средството нямат възможност те самите на територията на летището да осъществяват собствена охрана на това въздухоплавателно средство.
Втората ми препоръка е свързана с обстоятелството, че повишаването на сигурността на полета зависи в голяма степен от психичното състояние на персонала, на екипажа на съответния полет. В това отношение предложението авиокомпаниите да имат право да извършват проверка и тестване на членовете на екипажа за употреба на психоактивни вещества, се явява от ключово значение, за да се избегне всякакво съмнение, че екипажът е в добро както физическо, така и психическо състояние за осъществяването на този полет.
Смятам, че между първо и второ четене тези две препоръки могат да бъдат внесени като допълнение към текстовете, които – отново повтарям – е абсолютно необходимо да бъдат приети, за да бъде нашето законодателство чрез Закона за гражданското въздухоплаване в съответствие с изискванията на цитирания Регламент № 300 от 2008 г.
Към останалите части на законопроекта, тъй като законопроектът реално е съставен от четири части, мога да кажа следното.
Част втора е свързана с разширяване на възможността за концесиониране на обособени части от летищните комплекси и специално за разширяване на възможността да може да се отдава на концесия правото на концесионера да събира цялата или част от такса „Паркиране на въздухоплавателното средство”. И в комисията, а и сега, поставих въпроса какви са таксите, които събират летищата за обществен транспорт в страната именно от такса „Паркиране на въздухоплавателните средства”? Защото това ще бъдат средствата, които ще престанат да постъпват в републиканския бюджет. Ще се събира ли от концесионера определена концесионна такса, която той трябва да плаща на летището за това, че той има право съответно да събира такса ”Паркиране” и какви са точно ангажиментите, които ще поеме концесионерът за сметка на събиране на такса „Паркиране”? Защото преди всичко ние като народни представители трябва да видим обществения интерес. Ако този текст е вкаран под натиск на концесионери, които искат да вземат и тази такса, извинете, аз не намирам достатъчно основания такъв текст да се гласува. И в комисията не получих ясен отговор, например за изминалите последни две или три години таксите, които се събират от нашите летища за гражданско обществено въздухоплаване от паркирането на застрахователните средства, за да може да се направи обективна преценка. А не да се гласува един текст, зад който ние не знаем какви финансови параметри има.
По отношение на третата част от законопроекта, който третира промяна на правния статут на Авиоотряд 28, имам следната забележка. Авиоотряд 28 досега беше второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Сега с промяната преминава като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.
Не можах да намеря в мотивите на вносителя кое налага тази промяна. Не считам, че е текстът, който аз изцяло одобрявам, но искам да подчертая още веднъж, че отделните министерства и ведомства, когато авиоотрядът извършва полети, които са заявени за техните нужди, вече ще заплащат извършването на тези полети от своя собствен бюджет. Напротив, считам, че това е много правилно и така трябва да се постъпи – всеки да знае какво ще внесе за това, че ще използва услугите на Авиоотряд 28.
Но това не е достатъчен аргумент авиоотрядът да премине като второстепенен разпоредител към Министерския съвет. Има и текст, който изисква определени функции, които министър-председателят, стоящ реално над този второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, ще трябва да осъществява (определени действия или да упълномощи човек да върши това).
В крайна сметка Авиоотряд 28 извършва транспортни дейности. Под всякаква форма, както и да се погледне, това са транспортни дейности, които би трябвало може би да останат към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Всъщност това са моите забележки и коментари.
Считам, че законопроектът е наистина навременен, трябва да бъде приет и между първо и второ четене някои текстове да бъдат допълнени или променени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Крайчев.
Свилен Крайчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение към този законопроект, за да кажа, че напълно ще го подкрепя, защото той е логичен и необходим. Освен това, е едно имплементиране на европейското законодателство в българското.
Бих направил само едно предложение в посока за сигурността: да бъде създадена нова т. 5 към таксите, които се събират за кацане, паркиране и обслужване на пътници, ползване на пътнически ръкав, и за обезпечаване сигурността във въздухоплаването. Защо правя това предложение? Защото в Регламент 300, чл. 5 изрично се казва, че тези разходи за сигурност трябва да бъдат взети и да бъдат разходвани само и единствено за сигурност, а някак си приходите не кореспондират с разходите в този наш законопроект.
Правя това разяснение и от гледна точка на това да не прочетем утре „лобистка поправка на ГЕРБ – увеличава летищните такси”. Нищо такова няма да има, защото и в момента сигурността се подсигурява от таксите, които се събират. Тоест ако 100 единици се събират от такси и 5 единици се разходват за сигурност, с моето предложение трябва да стане – 95 единици се събират от такси, а 5 единици ще се изразходват за сигурност. Общо 100%. Моля, отбележете, че в регламента изрично е записано, че тези 5 единици, условно казано, ще бъдат изразходвани единствено и само за сигурността, без никаква допълнителна печалба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да се включат в дебата?
Заповядайте, господин Вълков.
Иван Вълков (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С въвеждането на Регламент 300 и Регламент 820 от 2008 г. се регламентира въпросът за сигурността във въздухоплаването. По него смятам, че има единомислие във всички членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там всички сме единодушни по този въпрос и смятам да не се спирам на него.
Основните теми, на които ще се спра – темата за такса паркинг и темата за Авиоотряд 28.
По отношение на такса паркинг се дава възможност на концесионера да събира тази такса. Защо се дава тази възможност? Според мен има две основни причини. Първата е от гледна точка на стратегията. Вие знаете, че Министерството на транспорта предлага да се концесионират летища и части от летища (имам предвид Русе, Горна Оряховица, товарния терминал в Пловдив), за които е необходимо да бъдат представени по-атрактивни условия за новите концесионери. Освен това, напълно нормално е този, който дава средствата за поддържане и изграждане на перонна механизация за съпътстващите дейности да може да събира таксите от тази дейност.
Това не е прецедент. Съществуващата Наредба за използване на летищата за обществено ползване дава възможност на концесионерите да събират две такси. Едната е таксата за пътнически ръкав, а другата е за обслужване на пътниците, започващи пътуване в летището. Така че това е напълно нормално и е въведено в много страни.
Тук трябва да се има предвид, както каза господин Иван Иванов, че регламентирането трябва да е съобразено с концесионния договор или тези такси да бъдат съобразени с концесионните такси.
Следващият въпрос – въпросът за Авиоотряд 28. Смятам, че това е правилно и мотивирано предложение, защото е имало работна група по този въпрос още през 2009 г. и са обсъждани мненията на всички министерства. Бяха изказани мнения, че може да премине към Министерството на отбраната, да остане към Министерството на транспорта или към Министерския съвет. Всички тези мнения са взети предвид от работната група и е взето решение за предложение към министъра да премине към Министерския съвет. Това е одобрено и е внесено в момента от Министерския съвет. Смятам, че е нормално да има такова управленско решение. Още повече, че е напълно нормално и справедливо всяко ведомство, министерство или институция, която борави с бюджетни средства, да заплаща за ползването на услугите на Авиоотряд 28.
С преминаването към Министерския съвет ще бъде осъществен по-добър контрол. Защо казвам, че ще бъде осъществен по-добър контрол? Защото оперативно ще бъде управляван от Министерския съвет, а контролът по дейността ще бъде към Гражданска въздухоплавателна администрация, което означава, че ще имаме две институции. От една страна, до момента имахме само един принципал – това беше министърът на транспорта; сега Авиоотряд 28 ще е към Министерския съвет, на подчинение към министъра, а самият контрол ще бъде осъществяван от Гражданската въздухоплавателна администрация.
В заключение искам да ви призова да гласувате „за” законопроекта, тъй като в комисията е приет единодушно. Между първо и второ четене ще имаме някои забележки по отношение на текстовете, които могат да бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата – няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Гласуваме!
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители - Галина Банковска и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, с който ще ни запознае председателят на комисията господин Огнян Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 054-01-54, внесен от Галина Банковска и група народни представители на 15.06.2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23.06.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Галина Банковска и група народни представители.
На заседанието присъстваха Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, проф. Борислав Борисов - председател на Съвета на ректорите, проф. Ваньо Митев - ректор на Медицинския университет – София, и доц. Лиляна Вълчева – КНСБ, и бяха представени писмени становища от министъра на образованието, младежта и науката, от Техническия университет - София, от Медицинския университет - София, от Лесотехническия университет и от Русенския университет.
Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от народния представител Галина Банковска. Предложението е изготвено от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и предвижда висшите училища да имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и в образователно-квалификационна степен „магистър” след средно образование по професионални направления и специалности от регулираните професии, които са получили при програмна акредитация оценка „много добра”. Студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само при наличие на незаети места, като броят им не може да надхвърля 10% от общия образователен капацитет на висшето училище. Уточнено бе, че това право трябва да получат всички висши училища, получили при институционална акредитация оценка „много добра” и „добра”. Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя приравняването на университети с двете оценки, защото и действащият режим на Закона за висшето образование ги поставя при еднакви условия да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър”.
Мярката се разглежда като антикризисна и цели да бъдат подкрепени държавните висши училища, за които се намалява държавната субсидия с актуализацията на Бюджет 2010. Същевременно министерството предупреждава, че промяната трябва да бъде въведена внимателно и при създаване на гаранции, че няма да бъде прилаган двоен стандарт за студентите, обучавани на места, субсидирани от държавата и студентите, обучавани срещу заплащане. Предложението се подкрепя от някои висши училища, като УНСС и медицинските университети и се отхвърля от други.
В дискусията се включиха народните представители Валентина Богданова, Лютви Местан, Румен Стоилов, Алиосман Имамов, Георги Колев, Светомир Михайлов и Огнян Стоичков.
Бяха направени следните критични бележки. Опитът на България показва, че през втората половина на 90-те години на XX век, когато имаше две категории студенти, се стигна до неравнопоставеност между тях и наличието на студенти от т.нар. „платено обучение”, водещо в посока на понижаване на качеството на обучение във висшите училища, приели такива студенти, поради натиска да бъдат задържани на всяка цена плащащите студенти.
Оспорена бе приложимостта на предлаганата разпоредба, защото не е логично за места, които са субсидирани от държавата, да няма кандидати за безплатно обучение, а да се явят кандидати за платено обучение. Интерес за платено обучение има само към най-търсените специалности, които са със запълнен капацитет и те са предимно от регулираните професии. Университетите предлагат гъвкав подход, в който свободният капацитет от незапълнени специалности да се пренасочи към прием на студенти в тези специалности, към които има интерес.
Това поставя два въпроса. Пренасочването на места към специалности със запълнен капацитет обезсмисля института на програмната акредитация, който определя капацитета по професионалните направления въз основа на няколко критерии, сред които водещи са специализирана материална база и квалифицирани преподаватели. В този смисъл бе направено предложение в проектозакона да бъде уточнено, че става дума за определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 от Закона за висшето образование капацитет на висшето училище по съответните професионални направления.
Вторият въпрос е свързан с професионалните направления, в които капацитетът не е запълнен. Те обучават в професии, които не са особено привлекателни към момента, но са изключително нужни за успешното изпълнение на Стратегия „Европа 2020”. Това е допълнително основание тези места да останат държавно субсидирани и да не бъдат пренасочвани към други професионални направления.
Друга възможност е университетите да заявят само 90% от капацитета в търсените специалности за държавно субсидиране и да запазят 10% за платено обучение. Подобен подход може да се приеме като налагане на имуществен ценз, като намаляване местата, за тези студенти, които нямат възможност да заплащат обучението си, но имат качествата да се представят успешно при кандидатстване във висшите училища.
Според университетите наличието на подобно съотношение може да повиши вътрешната конкуренция между студентите и качеството на образованието, ако се обвърже с механизъм, при който примерно най-слабите 10% от студентите в държавна поръчка автоматично да минават към платената форма, а 10% от тези, които са в платената форма и са добри студенти, да минат към държавната форма.
Друг аргумент е, че няма да има имуществен ценз, а само преразпределение на образователния пазар. Законопроектът цели да отвори държавните висши училища за тези студенти, които имат възможност да плащат и при действащия модел на висше образование отиват в частните университети. Държавните университети са по-привлекателни за тези студенти, защото дори максималните такси, които ще трябва да платят са почти два пъти по-малки от таксите в частните университети.
Решава се и въпросът с обучението на студенти, които са граждани на Европейския съюз. Съгласно общностното право и българския Закон за висшето образование те се ползват с правата на български граждани и това носи големи загуби на българските висши училища. Въвеждането на платеното обучение ще създаде един стандарт за български граждани, който е приложим и за граждани на други страни от Европейския съюз.
Извън законопроекта, на университетите бе препоръчано да се насочат към усилия за увеличаване приема на чужди студенти извън Европейския съюз, което е антикризисна мярка, защото представлява износ на образователна услуга, както и в посока обучение през целия живот, като търсят по-тясно взаимодействие с тези части от бизнеса, които имат интерес да инвестират в допълнителното развитие на кадрите.
След проведено гласуване с резултат от 11 гласа „за”, 2 - „против” и 3 „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Галина Банковска и група народни представители на 15.06.2010 г.”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите – заповядайте, госпожо Банковска.
Галина Банковска (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С предлагания законопроект се създава възможност при определени условия и ред държавните висши училища да имат право да провеждат обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и образователно-квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „много добра” или „добра”.
Броят на обучаваните срещу заплащане студенти ще бъде извън определения от Министерския съвет държавен план-прием за съответната година в рамките на определения капацитет на висшето училище, но не повече от 10 на сто от него. Таксите от обучението срещу заплащане ще постъпват в приходната част на бюджета на съответното висше училище.
Уважаеми колеги, ние не можем да останем безучастни в период на икономическа и финансова криза към молбата на Академичния съвет на най-престижното висше училище у нас – Софийският университет, тъй като към настоящия момент държавата няма възможност да осигури необходимия финансов ресурс. Мярката произтича от тежкото финансово положение на висшите училища в условията на финансова криза. Без наличието на предлаганата със законопроекта възможност за създаване на собствени приходи, висшите училища ще изпитат остър недостиг на средства. Въвеждането на платеното обучение създава възможност за държавните висши училища да получат допълнителни финансови средства от осъществяваната от тях основна дейност – провеждане на обучение и придобиване на образование. Броят на обучаваните срещу заплащане студенти ще бъде извън определения от Министерския съвет държавен план-прием за съответната година, в рамките на определения капацитет на висшето училище, но не повече от 10 на сто от него. Тук ние направихме своите проучвания и действително ще се наложи между първо и второ четене да променим тази разпоредба.
Важно е да отбележим, че управляващата партия ГЕРБ за първи път от толкова години осигури 40 млн. лв. за студентско кредитиране. Договорени са много добри условия по студентските кредити и аз смятам този факт за много сериозен аргумент в подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който разглеждаме днес.
Не бива да забравяме, че въвеждането на строг финансов контрол на средствата, получени от бюджета, а също така и на приходите от платеното обучение във висшите училища, ще предотврати потенциалните злоупотреби с тези средства. В този смисъл трябва да си припомним предложението на министър Игнатов в новия Закон за висшето образование да се раздели академичната от финансовата власт, а също така и да разглеждаме възможността по-голямата част от приходите от платено обучение да бъдат изразходвани за повишаване на квалификацията на преподавателите и за подобряване на материално-техническата база на висшите училища.
Уважаеми колеги, ние проведохме редица работни групи, на които много внимателно и задълбочено обсъдихме всички становища, които постъпиха при нас в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, внимателно обсъдихме писмото, което дойде при нас от Асоциацията на частните училища, на всички ректори, на експертите. Мога да ви гарантирам, че между първо и второ четене ще настъпят промени в редица от текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, за да постигнем действително балансирана защита на интересите както на държавните висши училища, на частните висши училища и на студентите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Банковска.
Дебатът е открит.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, първо бих искала да помоля вносителите на този проект за закон да не определят записите в него като антикризисна мярка. Ако това е така, аз съвсем убедено ще повторя тезата си, зад която стоя, че намирам за нередно и неприлично в условията на икономическа криза държавата да преотстъпва своите конституционни ангажименти на българските граждани, разчитайки на техните доходи като на потенциални финансови възможности.
Мисля си обаче, че тук проблемът е по-различен, защото повече от десет години откакто в тази зала дискусията по това да продължи ли да има платено обучение в държавните висши училища или не беше проведена и със забележително единодушие Народното събрание реши тази практика, законово уредена, да бъде прекратена, искането да се върне платеното обучение в държавните висши училища непрекъснато се поддържа. Преди писмото на Софийския университет, тази идея прозвуча като позиция на председателя на Съвета на ректорите, подобни желания бяха заявени в мандата на предишното Народно събрание, подобна философия се разработва и в предстоящия проект на Закон за висшето образование. Тук проблемът не е във вземането на една временна - за мен несправедлива, за вас необходима, законова мярка, а за едно разбиране за държавна философия за това как изглеждат държавните висши училища. В този смисъл аз питам вносителите: защо чрез народни представители се урежда политическата воля на държавата, а не чрез законопроект, внесен от Министерския съвет? Защото позицията на държавата в лицето на правителството за мен е важна, а не волята на една група народни представители, които, водени от различни съображения, представят пред нас един проект за закон. Това – първо.
Второ, колеги, принципният въпрос каква е разликата между държавните и частните висши училища трябва да получи своя отговор. Тази дискусия очевидно ще продължи, обаче нейни отделни аспекти аз искам да споделя днес, използвайки проекта, който колегите са внесли.
Какво е фактическото състояние днес? Прав е председателят на Съвета на ректорите, заявявайки, че статистиката сочи, че в момента държавата и частните висши училища съгласно уредения план-прием предлагат около 7 хил. повече места, отколкото е броят на завършилите зрелостници – над 55 хил. в държавните висши училища и над 13 в частните висши училища. Формално погледнато всеки, който поиска да получи висше образование в България, е в състояние да направи това - независимо дали неговата диплома е 3 или е 6, независимо какъв е резултатът от кандидат-студентския му изпит. Даже когато е 2, процедурата по приемане по документи ще бъде очевидна.
Какво решаваме ние с този закон? Чия е битката на този все по-свиващ се в България образователен пазар? Защото ако ви прави впечатление, разговорите за това как се води в България цялата организация на висшето образование опират до това що за стока е образованието и кой е готов да плати за нея. Само че никой не говори за качество. Битката не е за добрите студенти, а за многото студенти. В тази битка на чия страна заставаме? Защото в края на краищата всичко, за което говори днес Европа: за стимулиране на развитието на природонаучните науки, за това че висшето образование трябва да носи същностни характеристики като качество, като конкурентоспособност, не е тема на нашето обсъждане, а най-малкото тази мярка го поощрява.
Ние с вас днес трябва да отговорим на няколко въпроса. И това са въпроси към колегите вносители.
Първо, говорим, че предоставяме за платено обучение 10% от свободния капацитет на държавните висши училища. Само че ако погледнете Закона за висшето образование, там има запис, в който пише, че този потенциално свободен капацитет се попълва в рамките на четири години с по 25% и държавата го осигурява със съответните бройки. Две хиляди и десета – две хиляди и единадесета година е учебната година, в която свободният капацитет трябва да бъде запълнен 100%. Потенциално незаети бройки на кандидат-студенти ще има, защото те са повече от желаещите. На първо четене в комисията научихме, че за висшите училища, които имат пълен капацитет, 10% от определената вече държавна поръчка е финансово осигурена с необходимите нормативи за издръжка и ще бъде предоставена като възможност за обучаване на платени студенти.
Когато говорим за свободен капацитет, колеги, кажете за кой капацитет става дума? Очевидно че капацитетът, който се определя по професионални направления, от който държавата е преценила своя интерес, не предоставя свободни възможности за платено обучение по атрактивни специалности, по които интересът ще бъде очевиден. За сметка на това коректно беше отразена дискусията в доклада на председателя на комисията. Ние ще трансформираме като потенциално възможни бройки тези, от които държавата има интерес.
Второ. Тогава, когато говорим за приемане на студенти, бъдете любезни, очертайте рамката, критериите и потенциалните изисквания, чрез които тези студенти ще бъдат приемани. Защото моят въпрос не получи отговор, аз държа вносителите да го дадат. Той въобще не е толкова радостен. Съжалявам, че не се слушаме.
Кой, уважаеми колеги, ще бъде приеман в рамките на платеното обучение, което вие очевидно ще разрешите? Кой? Никъде няма ред. Следващият по бал ли или тези – ще повторя примера с медицинските университети, които най-искрено настояват за платено обучение – които могат да си позволят да платят 17 18 хил. лв. на година? Съжалявам, що за мяра е това? Този човек, който носи на висшето училище по 18 хил. лв. на година, ще бъде отглеждан, пазен, развиван и той утре ще лекува и мен, и вас. Тази дискусия в тази зала се е случвала. Двойният стандарт на входа и в хода на обучението в държавните висши училища, които са ползвали възможности за платеното обучение, очевидно е бил факт.
Аз съветвам всички, които с лека ръка днес ще натиснат бутончето „за”, да се обърнат към архивите на Народното събрание отпреди 11 години, за да разберат аргументите на своите колеги защо тогава единодушно са решили това да не се случи. Дискусията за това кой и как изчерпва двойният стандарт в обучението продължава и сега, когато говорим за магистрите, приети с държавна поръчка, и тези, които в края на краищата продължават да получават магистратурата си чрез платено обучение. Разговорът не е елементарен. Той е много важен, защото трябва да отговори на същностния въпрос: кого и защо поощряваме днес?
Това, че държавата днес има проблеми, не е оправдание. Това, че ние в момента лансираме една теза, която има своята история и в годините, също не е достатъчно оправдание в тази хлабаво водена дискусия. Всички ние трябва да дадем възможност основният критерий за това как оценяваме едно или друго висше училище да бъде качеството, да го стимулираме, да налагаме изисквания за това, а не да превръщаме образованието само и задължително в стока, без да търсим характеристиката му на една социална услуга, която правителството и ние като парламент сме длъжни да осигуряваме. Даже разговорът за образованието като ценност тук явно никога няма да се проведе. Ние ще бъдем длъжници към България утре, към децата ни, за които говорим. В този разговор аз държа да има професионализъм и отговорност, а не непричастност и демагогия. Няма такава.
От тази гледна точка очевидно е, че аз няма да подкрепя закона, няма да го подкрепят и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, но аз продължавам да настоявам: ако ще водим сериозен разговор за това как изглежда българското висше училище, как изглежда българското висше образование, дайте да го правим с цялата сложност на проблема! Дайте да дадем възможност на висшите училища да правят пари, а не да им оставяме нулева година за научноизследователска дейност и да твърдим, че ще събираме такси от студентите.
За какво ще харчим тези пари, колеги? По отношение на студентските такси законът е уредил начин за харчене. Вие тук с тях ще покривате и капиталови разходи, които са твърде ниски, почти нулеви за висшите училища тази година. Заявете си тезата! Не прочитайте просто и единствено предложение на академичния съвет на едно висше училище. Направете законово работещ този текст, за да знам убедено не просто защо няма да го подкрепя, защото аз няма да го подкрепя, а какво следва от това, защото в този му вид, с тези аргументи законът не дава такъв отговор.
Това, че между двете четения ще кажете, че всички, които са получили много добра и добра оценка при акредитацията, ще имат възможност да правят това, то е очевидно. На практика всички. Това, че всички няма да могат да се възползват от тази възможност, е очевидно. Това, че някой ме туря в центъра на една битка между държавни и частни висши училища, е несериозно, защото ако ние трябва да ограничаваме тези възможности, сме лошият пример след законовото усилие за откриване на частния Пернишки европейски университет.
Всъщност кому давате възможност за решаване на проблемите днес – на хора с пари, с ниски възможности, които могат да си плащат, за да получат диплома, и то по регулирани професии? Защото и правото, и медицината са регулирани професии и ние носим отговорност за качеството, което даваме, защото те са с европейски регламент.
Много съжалявам, но така не се води разговор за това как изглеждат българските висши училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, именно защото този разговор не е елементарен, както каза госпожа Богданова, а е сериозен, струва ми се, че има един голям отсъстващ от дебатите днес и той се казва Сергей Игнатов – министър на образованието и науката на Република България. Законът представлява една грамадна промяна в структурата на висшето образование, в принципите на функциониране на висшето образование в Република България и тези дебати няма как да се провеждат в отсъствието на титуляра на държавната политика в областта на висшето образование, а именно министъра на образованието и науката.
Затова, уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение разискванията по законопроекта да бъдат прекратени, докато не се осигури прякото участие на министъра на образованието и науката в тези дебати.
Аз изпитвам истински респект от жертвоготовността на госпожа Банковска да представя законопроект с толкова радикални изменения в основните принципи на функциониране на висшето образование, но струва ми се, че нито министърът, нито Кабинетът биха могли по конкретния случай да се крият зад гърба на отделни народни представители. Тук е важно да се чуе отговорната позиция на титуляра на държавната политика. Струва ми се, че е абсолютно недопустимо продължаването на дискусията, преди да сме чули официалната позиция на министъра на образованието и науката, заявена именно от тази трибуна.
Затова процедурното ми предложение е или да осигурите присъствието му, или ако това не е възможно по едни или други, в това число и обективни причини, моля да бъдат прекратени разискванията незабавно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, съгласно чл. 45, ал. 2 следва да подложа на гласуване предложението Ви по т. 3 за прекратяване на разискванията.
Сега получавам информация, че министър Игнатов е в Брюксел.
Лютви Местан (ДПС, от място): Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията по обсъждания законопроект. (Шум и реплики.)
Прекратяваме. В стенограмата точно и ясно няколко пъти заяви „прекратяване на разисквания”.
Отменете гласуването!
Господин Местан, конкретизирайте.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, благодаря за предоставената възможност. Искам да се извиня на колегите за може би не съвсем коректното представяне на процедурното ми предложение.
Предлагам да бъдат прекратени разискванията, в смисъл да бъдат отложени и те да продължат след като бъде осигурено присъствието на министъра на образованието и науката. Съвършено ясно и, струва ми се, разбираемо предложение и ви моля да не гласувате партийно пристрастно, защото ще направим грешка, ако вземем тези решения без участието на министъра на образованието и науката. Трябва да се чуе ясен ангажимент от страна на титуляра на държавната политика в сферата на висшето образование.
Отлагане на разискванията и продължаване на разискванията с участието на министъра на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията.
Гласували 104 народни представители: за 31, против 37, въздържали се 36.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме процедурното предложение по още две съображения.
Първо, от доклада на комисията не става ясно каква е позицията на министъра. Споменава се, че той участва в заседанието. Споменава се, че има някакво писмено становище, но ние, народните представители в залата, не оставаме с яснота каква е позицията на министъра.
На второ място, смятам, че е некоректно от наша страна да лишаваме от възможност министъра да дойде и да участва в нашето заседание и да провеждаме нашето заседание точно в деня, когато той отсъства от страната.
Мисля, че това са две допълнителни съображения в подкрепа на процедурата и предлагам да я прегласуваме и да я уважим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 40, въздържали се 33.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Методиев, имате думата за изказване. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, ще се опитам да направя един скромен принос към това кой е авторът на текста, тъй като преди малко се търсеше министърът. Искам да запозная колегите, които имат желание да влязат в темата, че има искане от страна на ректора на Софийския университет, което беше казано в заседанието на комисията – то е част от стенограмата. Това искане на управляващата партия го приема като разумно, аргументирано, група народни представители са го внесли и днес е на нашето внимание. Това е относно предисторията на авторството.
Важно е да се отбележи също, че на следващия ден фактическият автор на текста – ректорът на Софийския университет, се оттегля от собствените си виждания, с което направи лоша услуга на управляващите, тъй като все пак това е нашата Алма матер, нашият най-стар университет, всички изпитваме някаква национална гордост – безспорно това е ценност за българското образование и трябва да се внимава, когато се правят такива предложения.
Сега по същество. Аз съм против въвеждането на два режима на финансиране на българското висше образование в рамките на държавната мрежа от висши училища.
Първо, защото въвеждането на тази двойна система на финансиране на държавното висше образование през 90-те години доведе до много лоши резултати. Сметната палата направи преглед на този двоен финансов режим в държавното висше училище на България и констатира към края на 1997 г. и началото на 1998 г., че на практика всички държавни висши училища в България са в закононарушение и в някаква степен са пред вратите на прокуратурата. Когато се обсъди защо е така и се взеха всичките технически въпроси, с които аз нямам намерение сега да ви занимавам, се установи, че това не е поради лошата воля на ръководството на висшите училища в България, още по-малко на самите ректори, а поради същината на това, че за една и съща обществена услуга фактически се движат два потока пари – от държавния бюджет и от самите студенти, по-точно голяма част от техните родители. Това нещо е било плод на анализ и това е резултат от този анализ. Моето мнение е, че днес, години по-късно, нищо съществено не се е променило, за да има отново тази двойна система на финансиране.
Второ, ако искаме да намерим възможност за увеличаване на парите за българското висше образование, то тук има ключова дума и тя е реформа. Може ли България да си позволи да има мрежа от над 27 държавни висши училища плюс един немалък брой колежи, които по смисъла на закона почти плътно са се доближили до понятието „висше училище”? Има ли пазар, който да поеме тези хора и те да дадат своя принос в развитието на обществения, стопанския живот на страната? Отговорът е – няма.
Ако искаме държавата да плаща, за да може да се произвеждат безработни хора, нека да продължаваме по този път. Вече години наред този път е доказал своята негодност. Тук се нуждаем от реформи, от намаления, за да може да се увеличи финансирането, а не с тази мярка, която няма да даде никакъв резултат. Ще дам конкретен пример, за да съм ясен.
В една катедра, която поддържа бакалавърска програма в един среден европейски университет, преподавателите, които са на основен трудов договор там, са между десет и дванадесет – спрямо броя кредити, които са необходими, за да се добие една бакалавърска програма. (Кредитирането е система, по която уеднаквяването фактически на техническия организационен процес на висшето образование в Европа вече е налице.)
В нашето държавно висше училище една бакалавърска програма не се поддържа от 10-12 преподаватели, а от няколко пъти повече. Идеята е, че част от тези хора се занимават с изследователска работа. Ако към това прибавим и съответния институт към Българската академия на науките, ще видим, че държавата по един скрит начин, по някаква система, бих казал некоректна от гледна точка на държавния бюджет, фактически финансира едно много голямо ветрило от хора, изследователи, слагайки ги на двете места. Това е болезнен процес. Съзнавам го. Знам, че това е много трудно да се направи, от който и да било ректор, от което и да било висше училище, но е неизбежен. Много дълго време се протака и се чака.
Сега има воля за провеждане на такива реформи и аз ще ги подкрепям, но това не е част от реформаторска дейност. Това е отговор, който между другото, нека да си позволя една прогноза, от политическа гледна точка, е много хитър. Искате платено висше образование в държавните университети – каза управляващата партия – ето ви го. След три месеца, когато закъсат още, защото не се реформират, управляващите ще излязат, ще покажат приетия текст и ще кажат: сега нещо друго искате ли? От тази гледна точка политически това е маневра. Тази маневра има своя политически смисъл, но няма абсолютно никакъв смисъл от гледна точка на реформата в българското висше образование. Затова няма за какво да се дава подкрепа, защото това е палеатив, който ще си замре във времето.
Забележете, дори не става дума за два потока, както беше, на държавно финансиране и на частна такса, платена такса, а става дума за 10% от капацитета, който остава свободен и незает. Интересът е към другите специалности, които са заетите – с други думи, няма интерес към тези специалности, няма кой да плаща там пари. Тоест накрая ще се получи една нула и е обърната логиката. Аз разбирам там да беше казано: там, където е най-голям интересът, да се увеличи с 10%, за да се пусне платено. Тогава поне логика щеше да има. Сега и такава логика няма.
Трето, смятам, че единствената възможност, която подлежи на обсъждане занапред, свързана с финансирането от държавата на българските университети, е в съотношението познато в Европа като 30:70. Става дума за следното: има не частни университети, уважаеми колеги, има не държавни университети, тоест университети, които не се издържат от държавата, но които реализират обществена полза и не реализират печалби. Защото има частни университети, и тук имаме проблеми с понятията, които са създадени, за да реализират печалба. В България имаме и тип недържавни и тип частни университети. Има университети, които са направени, и накрая разпределят печалба като търговски дружества, има и такива, които провеждат образователна дейност, но не разпределят печалба.
Там, където има недържавни университети и държавни, европейската практика е показала, че бюджетът се отнася към тях по следния начин – на държавните дава 70% от издръжката и с 30% те формират такси, с които си допълват 100-те процента, а обратното постъпва с тези, които са недържавни – дава 30% и 70% се покриват от самото платено обучение.
Ние в България по тази тема сме правили един много скромен дебат, почти не сме наясно с дълбочината на това: защо, какви са аргументите? Само подсказвам, че това е едната възможност.
И другата възможност, за която аз пледирам, е да се остави сегашната държавна такса. Тя е смятана в Министерството на финансите внимателно, тя е правена върху издръжка и фактически е реално по силите на българските семейства, на младите хора в България, които желаят да получат държавно висше образование. Тази държавна такса е различна за различните специалности, свързана е с издръжката на един студент, представлява част от общата финансова система за подкрепа на държавното висше образование в България и не е правена просто, за да се отбие номерът.
Ако тя бъде ревизирана, това означава, че трябва да се ревизира цялата система на бюджетиране на българските университети – задача, която този законопроект изобщо не си поставя за цел, защото е далече от сърцевината на големия проблем.
Колеги, няма основание да бъде подкрепяна тази инициатива. Има политически отзвук, аз казах според мен какъв е той, но не виждам смисъл да го подкрепя.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Местан заяви желание за изказване, но тъй като твърди, че няма да му стигне времето, обявявам почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Господин Местан направи заявка за изказване.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, поддържам тезата си, че е недопустимо този важен законопроект да се обсъжда в отсъствието на министъра на образованието и науката, а на него собствено не му отива да скрие своята отговорност зад гърба на госпожа Банковска. Дори един отговорен министър би трябвало писмено да настоява тези разисквания да бъдат отложени за ден, в който е възможно неговото присъствие. Още повече, че законопроектът е ярък израз на отсъствие на ясна посока, да не говорим за управленски концепт, който да осмисли управленските решения и политики в сферата на висшето образование. По-скоро законопроектът е израз на политическа непоследователност.
Припомням, че сме чували резерви по отношение на платеното обучение именно от министъра на образованието и науката. Говоря за платено обучение в държавни висши училища. Законопроектът също така е пример за поемане на прибързани ангажименти по време на една или друга среща, без тези ангажименти да се осмислят като елементи от цялостната система на висшето ни образование.
Аз обаче взех думата, за да се обърна към колегите народни представители и да им кажа, че все още имаме основание да помолим законопроектът да бъде оттеглен и да не се разисква, защото този законопроект, уважаеми госпожи и господа, не би трябвало да има предмет, не би трябвало да има приложно поле. Защото приложното поле на закона е в свободният капацитет, а вижте какво гласи Законът за висшето образование.
Госпожо председател, § 31 от Преходните и заключителни разпоредби гласи: „Свободният капацитет на държавните висши училища, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии се усвоява поетапно, както следва: учебната 2007/2008 г. – 25 на сто; 2008/2009 г. – 50 на сто; 2009/2010 г. – 75 на сто” - и забележете - „2010/2011 г. – 100 на сто”.
Решението на Министерския съвет за определяне на местата в държавните и частни висши училища за учебната 2010/2011 г. е факт. Ако този закон е изпълнен именно от изпълнителната власт днес в нито едно държавно висше училище не трябва да има свободен капацитет. Прочетох неслучайно дословно разпоредбата на § 31, защото ако този параграф е изпълнен, не би следвало да има свободен капацитет в нито едно държавно висше училище, именно защото преди години ние постигнахме съгласие за необходимостта от масовизиране на висшето образование, необходимостта от разширяване на достъпа на български младежи до висше образование предвид растящата необходимост от квалифицирана работна ръка, която да осигури конкурентоспособността на българската икономика от гледна точка на нейното технологично обновление.
Аз питам: кой е предметът на закона, ако не би трябвало висшите училища да имат свободен капацитет? И, забележете, ще отговоря на въпроса, който си задавам съвършено коректно: има свободен капацитет, въпреки тази разпоредба на закона. И точно тук е абсурдът на предложената законодателна инициатива.
Уважаеми госпожи и господа, свободен капацитет във висшите училища има само по професионални направления, по които субсидираните от държавата бройки не се заемат поради недостатъчен интерес от страна на младите хора. За да бъда по-ясен, ще ви дам и конкретен пример. Ако по специалността „Физика”, да речем, има определени 80 места, общият брой на кандидатите е 50. Всичките да са издържали успешно конкурсния изпит, остават 30 незаети места. Ето това е свободният капацитет.
Що се отнася до професионални направления и регулирани професии, които са атрактивни: право, медицина, архитектура, компютърни системи и технологии – капацитетът е запълнен отдавна. Там кандидатите, издържали успешно конкурсния изпит, са много повече от обявените свободни бройки, субсидираните от държавата бройки.
Затова ви питам, понеже казвате, че висшите училища ще осъществяват допълнителен платен прием върху 10 на сто от свободния капацитет, моят простичък въпрос към вас е: как очаквате младежи, които нямат интерес към субсидираните от държавата бройки, изведнъж ще почувстват вътрешна потребност да се кандидатират за места, заемането на които предполага плащането на такса, съгласно проекта на закон, който ни предлагате днес? Това е алогично! Това бих казал е абсурдно!
Точно обаче в абсурдността на предложения законопроект се съдържа и реалният риск за изкривяването и на пазара на труда. Защото, ако все пак ще се реализира платен прием, уверявам ви, скритата цел на законопроекта, за да изпълни тя ролята си на антикризисна мярка и да постъпят някакви пари в заинтересованите висши училища, скритата цел е следната: бройките от неатрактивните специалности да бъдат трансформирани към атрактивните специалности, които вече ви споменах. А това би било грубо нарушение на закона, това би било абсолютно некоректно, защото приемът на студентите вече ще бъде извън определения капацитет по професионални направления, което означава само едно – девалвация на качеството на крайния интелектуален продукт, произведен от висшето училище.
Затова ли, уважаеми вносители, не конкретизирате кой именно капацитет се визира – дали институционалният или капацитетът по професионални направления? Вие нямате право на тази неопределеност, защото тази неопределеност ни зарежда с усещане за преднамереност.
Приемът в държавните висши училища се осъществява въз основа на капацитета по професионални направления. Това изрично трябва да бъде записано между първи и второ четене, ако все пак наложите волята си и прокарате този законопроект. Трябва да е ясно, че става въпрос за 10 на сто от определения капацитет по професионални направления. А, че има разминаване между капацитета – институционален и по професионални направления, не е нужно да спорим, вие го знаете. Министерството ни предостави справки и разминаването не е в проценти, а в пъти - разминаването между институционален капацитет от 12 хиляди и капацитет по професионални направления – 6 хиляди, например, в Нов български университет. Същото е положението и с Техническия университет, където институционалният капацитет е много по голям, отколкото капацитетът по професионални направления, но съотносим към казуса е капацитетът по професионални направления. Уверявам ви, че ако на второ четене, както струва ми се сте длъжни да го сторите, вие конкретизирате, че става въпрос за 10 на сто от професионалния капацитет, автоматично законът се лишава от приложно поле. Тогава питам: защо е всичкото това усилие? Какво правим? Аз се сещам за няколко основателни причини – че все пак има едно-две висши училища, които по една или друга причина не са изпълнили разпоредбата на § 31 и не са реализирали 100% от свободния си капацитет. Тоест законът трябва да поощри неизпълнението на действащия закон. Съжалявам - тежка, но вярна и коректна оценка.
И второ, има по-особен интерес на някои университети, които в 2007 г. с Договора за присъединяване на България към Европейския съюз във връзка с принципа за свободно движение на хора и капитали и ангажимента на България, свързан с принципа на трансфер на суверенитет, да третират гражданите на Европейския съюз, студентите от страни – членки на Европейския съюз, равноправно със студентите, български граждани, се стигна до положение те да загубят огромни суми. Защото студенти от Гърция, от други държави – членки на Европейския съюз, които до 2007 г., собствено в Медицинския университет, плащаха по 5 хил. евро годишна такса, оттогава насам вече плащат по 300-400 лв. Но това е естествено - членството в Европейския съюз освен благо е поемане и на насрещни ангажименти. Ако идеята е да се реши техният проблем чрез въвеждане на стандарт за български граждани, който да бъде приложим и за граждани на страните – членки на Европейския съюз, кажете го! Но заради решаването на този частен казус, да направим усилие да го решим този въпрос, да не разваляме като цяло системата на висшето образование.
Аз ще завърша с дефинирането на още един риск. Ако позволим шоково висшите училища да изпълнят останалия по една или друга причина свободен капацитет за платено обучение, нали се сещате, че това автоматично означава като ефект не за тази учебна година, но за следващата свиване на възможността за държавно субсидирано обучение от страна на младежите. Защото по необходимост субсидираните от държавата места ще бъдат много по малко предвид ограничението никой да не може да провежда обучение извън определения капацитет по професионални направления.
Затова много е важно от вносителите да чуем ангажимент. Ако сте съгласни, че не е възможно законът да се прилага спрямо институционалния капацитет, а непременно по отношение на капацитета по професионални направления, както между впрочем се определя и приемът в държавните и в частните висши училища, ще ви моля да поемете ангажимент и още сега да го заявите. Друг е въпросът, че с този акт вие практически ще оставите закона без приложно поле, каквото поначало не би следвало да има. Освен ако за пореден път не даваме знак на българското общество, че няма никакво значение какво пише в законите, ние ще правим каквото си искаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както е казано вече, Четиридесет и първото Народно събрание е на път да повтори грешка, отменена през 1999 г., когато министър на образованието е бил Веселин Методиев. Радвам се, че той последователно и принципно през годините защитаваше една позиция.
Лично аз и от партия „Атака” няма да подкрепим това предложение. Достатъчно е да прочетем документите, създадени тогава, през 1997 г. одитът на Сметната палата е категоричен. Ще си позволя да прочета само две изречения от него като извод: „Очертава се трайна тенденция за комерсиализиране на висшето образование. Съществува реална опасност за рязко намаляване на качеството на българското висше образование и обезценяване на дипломите. В резултат на комерсиализиране на образованието във висшите училища, практически не се осъществява научна дейност”. И също: „Стремежът да се увеличи броят на студентите, особено на тези от платено обучение в близките 5-10 години, може да доведе до сериозни проблеми като млади хора с дипломи за висше образование да не могат да се реализират. В резултат на това може да се породи социално напрежение, стремеж за реализация извън страната, отчужденост и други негативни явления”.
Сметната палата, която е една строга финансова институция, за да си позволи такива близки до емоционалните изводи, означава, че през 1997 г. е имало действително сериозно проблеми по приложението на този закон. Както колегата Методиев, така и аз бих попитал: какво се промени от тогава към днешния момент, за да се връщаме към нещо, което е отменено, което е доказало, че не работи и създава финансово-счетоводни проблеми?
Също така бих казал, че предложението на колегата Банковска трябва внимателно да се прочете с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, който казва: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност”. Според мен предлаганото изменение е форма на държавна помощ, което е недопустимо и противоречи на Конституцията.
Също така съгласно чл. 53, ал. 6: „Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти”. Питам аз: как подпомага способните студенти, като им въвежда имуществен ценз?
В Комисията по образованието тази промяна беше ревностно защитена от представителите на медицинските университети в България, тъй като, видите ли, имало голям наплив на чужди граждани за обучение в специалност „Медицина” и тези чужди граждани плащали безумно евтино в България, за да следват. Тъй като не може да въведем дискриминационна мярка, уеднаквяваме условията, като вдигаме летвата и правим скъпо платено образование в сферата на медицината специално, като горните нива стигат 16-17 хил. лв. годишно. Това по шест години обучение в „Медицина” прави около 120 хил. лв.
Питам аз: един млад специалист с начална заплата 1000-1500 лв. колко години, образно казано, извинявам се за израза, ще избива обучението си, ще избива инвестицията в обучение, за да може да се реализира на пазара?
Не съм съгласен с колегата, уважаемата Галина Банковска, че сигналите на правителството с оглед наличието на 40 млн. лв. като обезпечение по Закона за студентското кредитиране, тези сигнали са в съответствие със сегашната промяна в Закона за висшето образование и платената му форма. Напротив, Законът за студентското кредитиране, който все още не се прилага на практика, създава правната възможност студентът при облекчени условия, за които гарантира държавата, да получи кредит и да инвестира в себе си, а не да инвестира в касата на ректора. Ако е така, просто би трябвало държавата да приведе тези 40 млн. лв. по сметките на съответните държавни висши училища и проблемът да бъде приключен.
Доста мнения и становища постъпиха в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и те бяха против предлаганата промяна. Това не ме учудва.
Разбира се, от Асоциацията на частните висши училища в България бяха против тази промяна. В действителност се засяга техният образователен пазар. Те много ясно и категорично записаха в своето становище, че ако това е антикризисна мярка, тя трябва да има палиативно, временно действие. Така записана, тази временна мярка не се ограничава за следващата или по-следващата академична година.
В предлагания законопроект няма и дума къде ще се разходват приходите от платеното обучение в държавните висши училища, няма определено целево разходване. Аз питам: допустимо ли е това с оглед автономията на университетите? И дали ректорите ще инвестират в материалната база, в иновации, в наука, или ще инвестират в хонорари на пътуващи преподаватели, които безспорно ще станат повече, ако има наплив за платено обучение. Лично аз се съмнявам в това, тъй като споделям мнението на говорилия преди мен, който каза, че след като за безплатно обучение няма желаещи, едва ли при вдигане на летвата ентусиастите да платят ще нараснат значително.
Макар това да е пренебрежимо малко перо, следва да се има предвид, че държавният бюджет ще се натовари със здравното осигуряване на студентите платено обучение в държавните висши училища, тъй като по Закона за здравното осигуряване държавата е длъжна да осигури здравните им вноски. Мисля, че за Европейския политехнически университет в гр. Перник бяха предвидени такива в размер на 110 хил. лв., където само за три месеца до края на годината държавата отдели 110 хил. лв. за здравни осигуровки.
За мен и моите колеги от „Атака” безспорно предлаганата мярка в този си вид няма да проработи. Аз също съм песимист, че между първо и второ четене бихме могли да постигнем по-добри текстове. Категорично нивото на висшето образование с тази промяна ще спадне. Разпознаваемите в европейското образователно пространство седем, осем до десет университета като запазена, добра мярка за образователна услуга ще девалвират, тъй като ще станат част от платения и неравностоен пазар на образователни услуги. Много пъти се повтори изразът „пазар на образователни услуги” в комисията. Аз апелирам: който иска да бъде частник, да бъде така добър да учреди частен университет, да набере фондове и да бъде частник от – до. Тази смесена форма на управление – държавна и частна – предполага например, когато обучаващите се студенти платено обучение са 10%, съответно 10% да плащаш наем за държавната собственост – на сградите, инвентара, инфраструктурата, която ползващ. Тя е държавна собственост и е недопустимо да развиваш частна дейност в държавна собственост без да си плащаш. Говорих си с колеги на шега, като антикризисна мярка това е все едно на нас – депутатите, да ни разрешат в сградата на Народното събрание след работно време да извършваме консултантски услуги. Колеги, това е недопустимо.
Аз апелирам към колегите от ГЕРБ да преосмислят своята позиция, за да сме разпознаваеми, както казват в Министерството на образованието, младежта и науката: „и извън Калотина”. В противен случай ще сме разпознаваеми само между Калотина и Перник. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Стоичков? Няма.
Беше заявено изказване от господин Костов. Заповядайте.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, след изказванията на председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта господин Огнян Стоичков и след изказването на моя колега Веселин Методиев, разбира се, както и след изказването на колегата Лютви Местан много малко може да се добави по същество към този разговор.
Искам да обърна внимание на мнозинството от ГЕРБ върху два факта, които е добре то да има предвид.
Първият факт е, че министърът на образованието, младежта и науката не дойде тук, за да каже своята позиция по този въпрос. За мен това красноречиво говори, че неговата позиция е против този законопроект.
Вторият факт е, че другият много отговорен в нашите очи човек – председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта на Народното събрание, направи току-що унищожително изказване по повод на законопроекта, изчерпвайки абсолютно всички конкретни аргументи против него. Мнозинството трябва да вземе предвид това, ако работи като политическо мнозинство.
Има обаче един момент, за който малцина си дават сметка. Искам да го напомня на всички в залата, а особено на ГЕРБ. Има една част от досието на тази тема, неизвестна на ГЕРБ. Сега всички ще разберат, че историята не започва от миналата година, а има стари корени.
Досието на темата е следното. В края на 90-те години, през 1999 г. след много сериозен дебат тази зала гласува категорично, с национален консенсус „за” отменянето на този текст. Какво означава да се пипат закони, гласувани с национален консенсус?! Какво означава това?! Това е да рушиш части от държавността, върху която всички убедено сме сигурни, че нещата вървят по достатъчно добър начин.
Аз съветвам ГЕРБ въобще да не посягат на законите, приети с национален консенсус. Това е опората на една история, за която така или иначе те ще се убедят, че е съществувала преди да дойдат да управляват страната. Това е моето изказване.
Господин председател, моля Ви да удължите времето за дебат специално на Синята коалиция, тъй като има още един мой колега, който желае да се изкаже. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, господин Костов.
Реплики към изказването на господин Костов? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
Румен Стоилов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изказвам се и като народен представител от ГЕРБ, и като университетски преподавател, независимо че не съм един от вносителите на законопроекта. Искам да кажа, че има и добри идеи, макар че чухме какви ли не неща против.
Господин Костов, Вие също сте дълги години преподавател. И отляво, и отдясно има достатъчно преподаватели. Знаете, че в годините, когато сме обучавани, висшето образование беше на много високо ниво. Аз питам: защо стигнахме до това положение – както Вие и много други колеги се изказаха от трибуната – да няма желаещи за висше образование?! Висшето образование стигна до такова ниво, че нашите деца искат да получават образование в определени университети, които поддържат това предложение и са на високо ниво. За тях има повече желаещи.
Съгласен съм, че има специалности, които по Програма 2020 са жизнено необходими.
Разберете, изказвам своето лично мнение: в част от предложението на госпожа Банковска има добри идеи. Разбирам вашите притеснения. Убеден съм обаче, че никой не иска да прави разделение и двойни стандарти за нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Колеги, ще бъда съвсем кратък.
Най-напред ще кажа, че съжалявам за отсъствието на господин министъра, за да му дам един съвет, но ще го кажа пред вас.
Когато на заседанието на комисията обсъждахме тези поправки в закона, се говореше само за пари, говореше се само за пари! Там не се говореше за равнище на образованието, не се говореше за основната част от реформата, която цели адекватност между стопанското развитие на България и това, което произвежда висшето образование, както и каква реформа да се направи и как да се направи тя, за да се повдигне нивото на висшето образование. Колегата Стоичков вече каза тук, че от това, което се предлага, равнището на образованието няма да се качи нагоре.
Във връзка с това е всичко казано. И господин Костов е прав, че не може да се каже много, но може да се каже едно много важно нещо, което всички забравихме – господин министърът би трябвало преди да одобри подобни поправки, да направи одит на банковите сметки на съответните държавни университети и да се види какво има в тези банкови сметки. Защо миналата седмица една медия изнесе намеци, че в тези банкови сметки има десетки милиони левове и те продължават да искат пари от държавата? Дали това е вярно трябва да се установи със сигурност, защото, както знаете, в България всеки слух е наполовина верен.
Тази система на образование и абсолютната автономност на университетите, не само академични, ги превърна в едни пирамиди. Уважаеми колеги, докато тези пирамиди с всеобщи усилия и главно със съдействието на самия министър на образованието не бъдат ликвидирани, нищо няма да се получи, ние ще преливаме от пусто в празно с подобни предложения.
Това, което се предлага, е кризисна мярка, това не е антикризисна мярка. Няма да има никакви последствия и аз ще напомня на колегите от комисията и на останалите колеги, които са в залата, че Академичният съвет на Техническия университет беше против тази мярка и в комисията ни написаха специално писмо. Самият Иван Илчев, както каза тук господин Веселин Методиев, се отказа от своята идея и твърди, че той няма нищо общо и че Академичният съвет бил виновен, и т.н. Аз не зная кой е „за”, освен ръководството на Архитектурната академия и ръководството на Медицинска академия. От тази работа няма да излезе нищо и пари няма да дойдат, ще дойде само вреда. И обществото е наясно с това. Социологическите изследвания показват, че близо 70% от българите са против тази мярка. И след като са против тази мярка, ние не можем да взимаме решения, които влизат в разрез с принципа „вокс попули, вокс дей”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря, проф. Станилов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
Иван Иванов (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да подкрепя предложения законопроект. Няма да го подкрепя с пълна убеденост, но преди това ще започна с отношение по повод отсъствието на министъра.
Преди малко проф. Станилов каза, че съжалява, че министърът не е в залата. Не, проф. Станилов, аз упреквам министъра, че не е в залата. Упреквам го в смисъл, че след като той е извън страната, можеше да поиска и щеше да бъде уважено неговото мнение, законопроектът да се гледа в ден, когато той е на разположение. Законопроектът е внесен от седем народни представители, но ако той бъде приет, министърът носи отговорност за изпълнението на този законопроект. И няма да споменат тези народни представители, които са го внесли, а ще кажат, че по времето на министър Игнатов е възстановено платеното обучение в държавните висши училища в страната. По тази причина той трябваше, беше длъжен да присъства при обсъждането в залата.
Оттук преминавам към изказвания, които бяха направени, които говориха, че решението в 1999 г. е прието с консенсус. Да, но позволете ми да кажа, че аз като член на Комисията по образованието и науката тогава, в Тридесет и осмото Народно събрание, си спомням яростната съпротива, която депутатите от БСП, членове на комисията, оказаха отначало за приемането на промяна, чрез която да отменим платеното обучение. Вероятно те бяха под натиска на определени ръководители на висши училища, ректори, някои от които в следващото Народно събрание се оказаха членове на Парламентарната група на Коалиция за България. Но след това, при представянето на всички аргументи и при общественото обсъждане съм убеден, че именно избирателите на БСП декларираха, че платеното обучение в държавните висши училища е форма на имуществен ценз, който е недопустим в страната.
По тази причина действително залата прие това решение тогава и аз искрено се надявам, че днес Четиридесет и първото Народно събрание няма да ревизира това прието тогава с единодушие решение от народните представители.
А защо Народното събрание тогава прие това решение с единодушие? Защото прегледът на тази практика на платено обучение в държавните висши училища показа, първо, че има кръстосано финансиране между два финансови потока и често пъти това води до тежки закононарушения. Тогава бяха изнесени факти.
На второ място, платеното обучение се оказа един развъдник на корупцията във висшето училище. Нещо повече, критериите бяха различни, защото ръководителите на висшите училища и преподавателският състав дори знаеха, че трябва да се запази всеки платен студент до края на обучението, тъй като това носи допълнителни приходи във висшите училища, което в крайна сметка рефлектираше върху тежко влошаване на качеството на обучението и качеството на получения документ като диплома за завършено висше образование.
Третото, което искам да изтъкна – ние сме страна, член на Европейския съюз. Уважаеми колеги, в целия Европейски съюз няма подобна практика. Във Франция има 51 държавни университета. Всеки студент там плаща една и съща такса за университета, независимо дали е от България, Франция или от където и да било. Не можем ние да въвеждаме една норма, която не е европейска и която няма да даде никакъв резултат. А това, че няма да даде никакъв резултат, личи от следния текст, който наистина е уникален по своето съдържание, че студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само при наличие на незаети места като броят им не може да надхвърли 10% от общия образователен капацитет на висшето училище. Къде ще се появят тези незаети 10%?
Има основно три хипотези. Първата е, че специалността е непривлекателна. Значи там, където студентите не искат да отидат, се въвежда платено обучение. Второ, че университетът е непрестижен, което също така е важно. И трето, че самата специалност по нагласите на обществото, няма перспективи за развитие.
Софийският университет, нашата Алма Матер предлага текст, защото се изказа становището, че всъщност инициативата идва от ръководството на Софийския университет, който няма да работи в тяхна подкрепа. Защото там ще има най-голям брой кандидат-студенти, там местата реално ще бъдат запълнени. А някои университети, да не ги назовавам поименно, където няма достатъчно кандидати, изведнъж ще могат да имат втори финансов поток под формата на платено обучение. А ако се заделят 10% за платено обучение, тогава наистина се получава една тежка несправедливост – кандидат-студенти, които са показали по-висо