Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-07-22


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Съгласно приетата програма следва:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 23 ЮНИ 2010 Г., И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 176 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедура: на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам господин Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 149 народни представители: за 148, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поканете госта в залата.
Госпожа Манолова – процедура.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предвид широкия обществен интерес към дискутираната тема, а именно президентското вето върху промените в Кодекса на труда, които регламентират начина, по който българските граждани ще ползват правото си на платен годишен отпуск, предлагам този дебат да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Редно е българските граждани да чуят аргументите на депутатите от ГЕРБ – защо искат да ги лишат от това тяхно конституционно право.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Нека да чуят и вас!
Мая Манолова: Ако наистина не ви е страх от това да бъдете чути и видени, гласувайте за това предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по тази точка.
Гласували 159 народни представители: за 56, против 36, въздържали се 67.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Мая Манолова (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, хубаво би било българските граждани да видят резултатите от това гласуване, а именно, че Парламентарната група на ГЕРБ е сред тези, които наистина ги е страх с физиономиите си да защитят едно тяхно решение, което е против интересите на българските граждани. Иначе сте много убедителни, когато говорите за прозрачност, за публичност, за откритост на дебатите и взетите решения.
Е, защо тогава ви е неудобно да кажете ясно и високо своите аргументи от тази трибуна в един публичен дебат?
Прави чест все пак на депутатите от Синята коалиция и на независимите депутати, че поне не се притесняват да кажат мнението си, независимо от това какво е то. Малко повече кураж! Затова са ви избрали – да говорите публично, а не да се криете зад натискане на бутоните, които са пред вас.
Процедурата ми е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на заседанието по тази точка.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 70, въздържали се 31.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Указ № 176 на Президента на Република България,
постъпил на 5 юли 2010 г. за връщане за ново обсъждане на
Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда,
приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2010 г., разгледа и обсъди Указ № 176 на Президента на Република България, постъпил на 5 юли 2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г., и мотивите към него.
В заседанието участваха: господин Красимир Попов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Мика Зайкова - Конфедерация на труда „Подкрепа”, госпожа Румяна Георгиева - парламентарен секретар на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, както и други представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на Президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител.
В мотивите се посочва, че Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда съдържа разпоредби, които сериозно засягат трудовите права на гражданите, нарушават техни конституционни права, както и права, произтичащи от международни задължения на страната.
Президентът изразява своето убеждение, че посочените разпоредби не са присъщи на прокламираната с преамбюла на Конституцията на Република България социална държава. Изтъква се, че оспорените разпоредби създават предпоставки за отнемане на придобитото до 31 декември 2011 г. от работниците и служителите право на отпуск, и по-конкретно - неговото реално упражняване, както и на съответно обезщетение в случаите, когато се прекратяват трудови и служебни правоотношения и правото на платен годишен отпуск не е упражнено.
В мотивите той посочва, че нормативното определяне на срокове за ползването на отпуски и тяхното компенсиране в изрично предвидените за това случаи за времето до 2010 г. и невъзможността да се използват след 31 декември 2011 г., е недопустимо отнемане на придобити права по чл. 48, ал. 5 и противоречи на чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България. Не са налице и условията по чл. 57, ал. 3 от Конституцията, при които се допуска временно ограничаване на придобити права. По-нататък се изказва становище, че последиците на икономическата криза се възлагат на работниците и служителите и на държавните служители, чрез лишаването им от възможността да използват изцяло неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години и неговата парична компенсация под формата на обезщетение при прекратяване на трудовите и служебните правоотношения.
Според президента разпоредбите на § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда противоречат на чл. 24 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 7, буква “d” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 2 и чл. 6 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда относно платените годишни отпуски, чл. 2, т. 3, чл. F, т. 1, чл. G, т. 1 от Европейската социална харта (ревизирана), чл. 31, т. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на организацията на работното време. Цитираните международни правни документи, по които България е страна, предвиждат задължения за предоставяне на всеки работник правото на периодичен платен годишен отпуск и заместващо го финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, както и условията, при които се допуска ограничаване на някои права – война, бедствие, защита правата и свободите на другите, защита на обществения интерес, националната сигурност, общественото здраве и морал.
В хода на обсъждането беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика по мотивите към Указ № 176 от 5 юли 2010 г. на президента на Република България. В него се подчертава, че в българското законодателство е уредено правото на платен годишен отпуск и неговото ползване и финансово обезщетяване при прекратяване на трудовите и служебните правоотношения. Заместник-министърът на труда и социалната политика господин Красимир Попов подчерта, че регламентирането на правото на платен годишен отпуск, ползването на платения годишен отпуск и неговото обезщетяване в предвидените от закона случаи, е в съответствие с международните задължения на страната и правото на Европейския съюз.
Подчертано бе, че степента на закрила в българското законодателство надхвърля минималните изисквания на Конвенция № 52 на Международната организация на труда, а именно изискуемият трудов стаж за придобиване право на платен годишен отпуск според Конвенцията е 1 година, а в България той е 8 месеца. Минималният размер на платения годишен отпуск е най-малко 6-дневен, а в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител той е определен на 20 дни. Също така според Конвенцията обезщетението за неизползван отпуск се дължи само в случаите, когато работника или служителя е освободен по причини, зависещи от работодателя. Българското законодателство не обвързва получаването на финансово обезщетение за неизползван отпуск в зависимост от инициативата за прекратяване на трудовите и служебните правоотношения и в този смисъл този режим е по-благоприятен от предвидения в международния акт.
Размерът на платения годишен отпуск от 20 дни е в пълно съответствие с изискванията на Европейската социална харта (ревизирана) и на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на организацията на работното време.
Осигуряването на платен годишен отпуск за всеки работник и служител е трайно уредено в българското законодателство и по този начин са изпълнени задълженията, произтичащи от Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически и социални права и Хартата за основните права в Европейския съюз.
Предмет на специално внимание бе характера на срока, въведен с разпоредбите на § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител. По същество това е специфичен преклузивен срок, който има стимулираща роля за упражняването или своевременното изпълнение на субективно право. В този смисъл въвеждането на ограничителен срок за ползването на неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години до 31.12.2011 г. не води до отнемане на права, а допринася за тяхното своевременно и ефективно упражняване, като с изтичането на срока се погасява самото субективно право.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорените от президента разпоредби. Представителите на ПП ГЕРБ, Партия „Атака” и Синята коалиция, считат че мотивите на президента са неоснователни, още повече, че не се оспорва предвидения нов ред за ползване на отпуска, както и новите регламенти, които осигуряват нормативни инструменти и механизми за ограничаване последствията на икономическата и социалната криза и допринасят за запазването на работните места. Във връзка с това представителите на ПП ГЕРБ, Партия „Атака” и Синята коалиция изразиха подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, защото с него се установява повече ред в използването на платените годишни отпуски чрез дефинирането на задължения за работодателя и работника и служителя и се ограничават възможностите за злоупотреби. Същевременно предложените разпоредби целят опазване здравето и работоспособността на работниците и служителите, както и повишаване на контрола.
Подчертано бе, че разпоредбите на закона са резултат от постигнатия консенсус между организациите на работодателите, работниците и служителите и правителството и предвиждат достатъчно дълъг срок за упражняване правото за ползване на платен годишен отпуск за предходни години, а именно 18 месеца. Рискът да не се използват натрупаните отпуски бе определен като хипотетичен, а не реален.
Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи считат, че е целесъобразно преразглеждането на оспорените от президента разпоредби, защото с тях се създават предпоставки за реално отнемане на придобити от работниците и служителите права. Изказани бяха становища за необходимостта от провеждането на задълбочена дискусия по два основни въпроса, а именно новата уредба на режима за ползване на платения годишен отпуск и възможността да се ощетят работниците и служителите при ползването на отпуска, включително и невъзможността да се ползва натрупания отпуск по причини, произтичащи от работодателя. Подчертано бе, че регламентите са приети без да е представена и обсъдена информация за размера и причините на натрупания и неизползван платен годишен отпуск за предходни години в държавната администрация, както и евентуалните финансови импликации върху държавния бюджет. Като неприемливи бяха определени предложенията, свързани с въвеждането на нови правила по отношение на вече придобити права.
Представителят на Конфедерацията на труда „Подкрепа” госпожа Мика Зайкова припомни на народните представители, че режима за ползването на отпуските е разрешителен и значителна част от натрупаните отпуски е по причини, зависещи от работодателя. Синдикатите, не подкрепят регламенти, които на практика допринасят за отнемането на вече придобити права от работниците и служителите в резултат на провежданите структурни и административни реформи. Напротив, именно в резултат на тези реформи следва да се повиши ефективността на администрацията и привлекателността на държавната служба. Целесъобразно е да се осигурят възможности за ползване на платения годишен отпуск за предходни календарни години в пълен размер, включително и чрез увеличаване на срока за неговото ползване.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за” и 4 гласа „против”, „въздържали се” – няма, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23.06.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатите са открити.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа депутати! В началото искам само да припомня, че последният пакет от антикризисни мерки, който беше приет от правителството за промени в Кодекса на труда, е съгласуван със синдикатите и работодателите. Вече трети месец, след като бяха приети антикризисните мерки с промените в Кодекса на труда, за съжаление се бавим и някой трябва да поеме отговорност за това защо не влизат в действие, за да помогнат на бизнеса и на хората.
Ще припомня само някои от тях:
„От 1 януари до 31 декември 2010 г., след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и на служителите, периодът, за който се въвежда непълно работно време, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетостта, финансирани от републиканския бюджет или от Оперативна програма „Човешки ресурси”.
3д. До 31 декември т.г. при намаляване обема на работа работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника и служителя без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по време на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет. В случаите неплатеният отпуск се признава за трудов стаж.”
От тази гледна точка ние дадохме подробно становище в Комисията по труда и социалната политика, което беше съобщено преди малко. Искам само да припомня – не става въпрос за отнемане на никакви права, а за слагане на ред в това работниците, служителите и работодателите по график да имат право да ползват отпуската, за да могат да си възстановят силите, и се дава един 18 месечен срок, забележете, в който да бъдат изчистени старите отпуски.
Единственият довод на президента да твърди обратното са неговите опасения, че възприетите срокове за ползване на натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски до 31 декември 2011 г. биха могли да доведат до невъзможност за ползването им. В случая обаче се касае само за едно предположение за настъпване на неблагоприятни последици, и то след 18 месеца. Това е едно предположение.
Искам да ви кажа как е решен този въпрос в други страни от Европейския съюз. Испания – платеният годишен отпуск следва да се използва до 31 декември на съответната календарна година, не може да се прехвърля или да се компенсира парично. Германия – съгласно федералния закон за отпуските неизползваната поради наложителни служебни или лични причини през текущата година годишна отпуска може да бъде прехвърлена, но задължително се ползва най-късно до 31 март на следващата година - още по-рестриктивни мерки. В закона изрично се регламентира недопускане на парично обезщетение за неизползвана редовна годишна отпуска, както и прехвърлянето и начисляването на неизползваната отпуска от настоящата за следващата година при спазване на горецитираните условия.
Уважаеми дами и господа, аз не смятам, че страните от Европейския съюз, включително Испания, Германия и Република България не спазваме конвенциите и европейските директиви. Единствено с тази норма искаме да сложим ред оттук нататък, за да могат хората да ползват това, което им се полага, което е извоювано от синдикатите за ползването на отпуската, за да си възстановят силите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
Желаещи за изказване народни представители?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК Драгомир Стойнев: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очаквах преди мен да има изказване от Парламентарната група на ГЕРБ, за да чуем тяхното мнение относно ветото на президента. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Демократичната практика показва, че всяко вето връща спорен текст. Този текст се връща за ново обсъждане (шум и реплики от ГЕРБ), за да се чуят мотивите както на опозицията, така и на управляващите, така и на президента. За съжаление всяко вето като че ли става режим на прегласуване за управляващите. Вярно е, дебатът не е вашата силна част, но поне тук може да има сблъсък на мнения, на предложения и да чуете не само това, което ние казваме, а какво е мнението на обществото.
Не съм изненадан лично аз, че президентът върна последните изменения в Кодекса на труда. Коалиция за България ще подкрепи това вето, защото тези изменения са антисоциални, дискриминационни и противоконституционни. Още когато обсъждахме тук измененията на Кодекса на труда, многократно ви предупреждавахме, че се нарушават конституционните права на българските граждани. Вие не пожелахте да ни чуете, надявам се поне да чуете днес обществото.
Отпуската, уважаеми господа управляващи от „Атака”, Синята коалиция и ГЕРБ, от право се превръща в грях. Това между другото е в пълен синхрон с липсата на каквато и да е социална отговорност на това управление. Просто кризата е едно удобно алиби, за съжаление, за провеждането на антисоциални действия. За една година управлението в социалната политика на ГЕРБ доведе до социална криза. За това, че не могат да се съберат приходи, за това, че министърът на финансите не може да си свърши работата, се наказва нашето общество – работещите, майките и пенсионерите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За управляващите от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция правата на човека се превърнаха в каприз. Няма как да приемем, че и сега натрупаните отпуски до 2010 г. могат да се вземат до края на следващата година.
Господин министър, това не е хипотеза, а реалност – хората наистина да не си използват отпуските. Човек да си изгуби дори 1 ден от правото на отпуск, ние нямаме моралното право да му го отнемаме. Вярно е, 2011 г. на много хора може да се стори дълъг период, но ако работодателят не пуска работещия, как тогава ще защитим неговите права?! Не мога да приема, че в момента променяме правилата.
Вие, господин министър, правилно цитирахте европейския опит. Всички сме съгласни с този опит. Нека да приемем тази практика, но тя да бъде отсега нататък. Не да променяме правилата със задна дата и да ощетяваме тези хора, които добросъвестно са работили. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да ви припомня, че по сходен начин вие обвинихте и болните хора, че лъжат с болничните си, като че ли са виновни за дефицита на Здравноосигурителната каса. Държавата не може едностранно да променя условия, така че да злепоставя свои граждани, нарушавайки правата им, и самата тя да се облагодетелства по този начин, господа управляващи.
Притеснен съм, че мнозинството демонстрира липса на каквато и да е социална сетивност. Ако от високомерие не искате да чуете нас, от опозицията, поне чуйте хората. Поредната проява на високомерие и самочувствие от страна на управляващите е именно ако отхвърлите ветото на президента. Вие губите връзка с хората, а това наистина е изключително страшно, господа управляващи. Поради тази причина сами виждате какво е и качеството на законите, които се приемат, но от това нещо не страда толкова опозицията, а страдат хората.
Искам да ви кажа нещо – вчера чух вече и новата закачка, която нормалните хора употребяват: „Не само отпуските ще ни вземат, ами ще си плащаме и за това, че работим!”
Затова, много ви моля, подкрепете ветото на президента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
Станислав Станилов (Атака): Значи от известно време в Социалистическата партия са започнали да държат много социални речи и да се грижат за трудовите хора.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Винаги е било така!
Станислав Станилов: А когато въвеждахте плоския данък, мислихте ли за трудовите хора? И тъпчехте гушите на олигархията с много пари! За кого мислихте тогава? Когато имахте огромни финансови възможности, с колко увеличавахте пенсиите, с колко увеличавахте заплатите?
Любен Корнезов (КБ, от място): А сега с колко ги увеличихте?
Станислав Станилов: Какво правихте? Назначавахте хиляди чиновници, които нищо не работиха. Сега трябва да ги съкращават. Това е непопулярно, но няма как. Така че като излизате на трибуната, моля, престанете с демагогията. Социална партия?! Вие много отдавна не сте социална партия. Вие много отдавна сте партия на олигархията, партия на новобогатите хора. Със своята политика защитавате тях. Не вземахте никакви мерки. И сега, когато дойде ГЕРБ, когато за разлика от всички европейски страни не намалява пенсии и заплати и се мъчи да опази социалния мир, започвате да говорите и да защитавате неща, които не могат да се реализират!
Тук социалният министър ви обясни защо става това, обясни ви, че със социалните партньори е договорено, обясни ви всичко, а вие пак излизате и казвате „трудовите хора”. Трудовите хора отдавна нямат връзка с вас! Това ви го казвам със 100-процентова сигурност! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много ми е интересно от тази трибуна да слушам лекции от хора, които може би нямат нито един ден трудов стаж или да са работили нещо! (Ръкопляскания от мнозинството, реплика на Любен Корнезов.) Тук става дума за умишлена злоупотреба, първо, от страна на ръководни длъжности и хора, които са работили в управлението, които умишлено не са си пускали отпуска, а са били в отпуска – от една страна, а от друга страна – на лошо управление на държавата. Точно вашият лидер няма никакъв трудов стаж и стана премиер. (Ръкопляскания от мнозинството.) Как да управлява тази държава?! Тези неща са натрупани точно от лошо управление.
Питам и ще помоля в отговор на това господин Пирински да стане и да каже: както сега идва месец август и парламентът трябва да е в почивка, ние например спираме да не излиза никаква кола от гаража, то шофьорите с по десет години отпуска какво ще правят през този месец? Останалите хора в парламента, от администрацията, след като парламентът е в отпуск, какво ще правят, ако не си ползват отпуската?! Мога да ви отговоря директно – изобщо не идват на работа, но се водят на работа. Това е резултат на лош мениджмънт, на лошо управление. Това е принцип в цялата държава. И това не са обикновени хора, за които претендирате, господине, другарю или както там се викате. Това са хора, които не са работили и по този начин са повтаряли именно практиката в Гърция – 13-а, 14-а и 15-а заплата. И сега управляващите трябва да намерят стотици милиони, за да поправят вашата управленска грешка, която няма нищо общо с управлението на държавата. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Стефан Господинов. Заповядайте.
Стефан Господинов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изказванията от господата от левицата не мога да ги нарека с нищо друго, освен смешен плач. Това нещо се повтаря от доста време насам. Това всички го наблюдаваме, може би от Нова година насам, като тенденция – независимо какви са законът, целта, основанията и така нататък.
Тук се направиха доста политически изказвания. Искам да благодаря на социалния президент. Ако не беше той, може би трудещите се нямаше да получават и отпуски.
Колеги, тук не се отнемат права. Тези основания още на първото четене бяха много добре обяснени. Току що министърът обясни всички основания – какви са практиките в Европейския съюз. И ние не правим изключения от тях.
А за госпожа Манолова – госпожо Манолова, ние не сме с физиономии. Ние всички имаме лица. Вие се обърнахте …
Емилия Масларова (КБ от място): Нали правите реплика?!
Стефан Господинов: Реплика, да.
Плюс това в нашето законодателство има нещо, което може би вие пропускате, и самият президент изказа като презумпция според него. В нашето законодателство е уредено съгласно действащите разпоредби работникът и служителят да използват платения си годишен отпуск в рамките на годината. Ако поради някакви си основателни причини не успее да я използва, има право следващата година за първите шест месеца да я използва. Този срок ние го запазваме. Тук не виждам никакво основание от ваша страна за атака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече.
Стефан Господинов: Смятам, че всички изказвания от ваша страна бяха чисто политически и нямат никакви основания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря и на колегите за репликите.
Уважаеми господин Велчев, докато Вие сте бил комсомолски секретар, аз съм учил в Сорбоната. (Смях и оживление в мнозинството.) Моята дипломна работа можете да намерите в Сорбоната, ако разбира се, можете да говорите френски език.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ от място): Я кажи къде си работил?!
Драгомир Стойнев: Спокойно можете да проверите. Много добре се знае.
На господин Станилов и на господин Велчев. Когато сте бил комсомолски секретар и тук е имало много хора, аз не съм бил комсомолец въобще. Но това е друга тема.
Относно нашият лидер и това, което беше предишното правителство. Именно този е лидерът, който може да си говори с всеки един от ръководителите на няколко езика, за разлика от сегашния министър-председател. Именно този е лидерът, който направи България пълноправен член на Европейския съюз (шум и възгласи в мнозинството), именно този е лидерът, който вдигна заплатите над 80%, който вдигна пенсиите над 70%, който привлече в страната над 25 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции – много повече от онова, което е било от 1990 до 2005 г. Именно при този лидер безработицата падна под 6% - най-ниското ниво в страната. (Шум и възгласи в мнозинството.) Именно при този лидер обезщетенията за Коледа от 25 лв. стигнаха до 150 лв. Именно при този лидер майките получават 90% от работната си заплата в продължение на една година! (Силен шум в мнозинството.)
И за този 10% плосък данък – вие знаете, че всяка реформа трябва да се финансира по някакъв начин. Приходите от този данък бяха над 40%. Ако не ви харесва този данък, отменете го, но недейте да го ползвате в политическите си изказвания, защото не ви стиска.
Уважаеми господин Господинов, говорим за правата. Нашето предложение е следното, господин Господинов … (Реплики и силен шум в мнозинството). Хубаво, трябва да се регламентират отпуските, но не да го правим със задна дата. Нека от сега нататък така да бъде, нека отпуските да бъдат изчистени. Но не може на хората, които са придобили това право, новото правителство да дойде и да каже: „Отсега нататък прекратяваме тази схема. Има нови правила. Вие сте виновни за това, че сте натрупали тези отпуски.”
Кажете ми в криза кой работник ще отиде при работодателя и ще каже: „Искам да изляза в отпуска.” Ами че ако той има претенции, ще бъде уволнен. Нека това да бъде отсега нататък (шум в мнозинството.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Красимир Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега, никога ... (реплика от народния представител Емилия Масларова).
Госпожо Масларова, по-спокойно!
Никога не съм бил комсомолски секретар. Това е едно.
Второто нещо – единственият Ви трудов стаж на Вас е година и половина секретарка на Станишев. Това е единственият Ви трудов стаж. (Бурни и продължителни ръкопляскания, чукане по банките в ГЕРБ.) И да казвате от тази трибуна как се работи в бизнеса и че човекът като си поиска отпуската щял да бъде уволнен, това е клевета към целия български бизнес. Аз съм представител на този бизнес.
Ако клевета е, че съм комсомолски секретар, аз го приемам, това е Ваше незнание и просто Вие нямате понятие от живота. Но да клеветите българския бизнес и това да прехвърляте сега вашата вина от липсата на управление в държавата върху управлението на бизнеса, аз съм против. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение? Заповядайте.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаеми господин Велчев, възпитанието не ми позволява да водя подобен диалог с Вас, но само ще Ви кажа: като икономически съветник на министър-председателя аз се гордея от това, което бе постигнато в икономическата сфера предишната година. (Весело оживление, шум, реплики и възгласи в ГЕРБ.)
Относно тази клевета, за която Вие казахте. Ако внимателно слушахте доклада, който прочетох пред вас, аз се съгласих с мнението на синдикатите. Това бе заявено от Мика Зайкова, така че слушайте внимателно и бъдете по-подготвен, когато се изказвате. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз ще се опитам да върна дискусията в рамките на Указ 176 на президента. Защо казвам това? Защото тази дискусия винаги е в състояние да разбуни духовете в залата и да се превърне във всичко друго, но не в дискусия по съществото на мотивите на президента.
Уважаеми колеги, трябва да свикнем с факта, че президентът, съгласно чл. 101, ал. 1 от Конституцията, има правно основание да върне както целия закон, така и, както в случая, част от текстовете на Кодекса на труда. Той се е позовал на това си право и връща за ново обсъждане с надеждата да има дискусия по същество и, ако е възможно, ако Народното събрание има воля да се приемат по-добри текстове. Това е единствената цел на ветото на президента
Уважаеми колеги, искам да повторя част от мотивите, в това число и конституционните, с които президентът на Републиката връща за ново обсъждане текстовете в Кодекса на труда, които, забележете, касаят единствено и само въпросите, свързани със сроковете. Нищо друго! Изобщо не става въпрос за механизма, по който се урежда ползването на платения годишен отпуск както досега, така и оттук нататък. Става въпрос за оспорване единствено и само на срокове. Ако направим тази разлика, веднага можем да се върнем много бързо в дискусията, която трябва да проведем тук, в тази зала.
Уважаеми колеги, конституционните текстове, които касаят правото на ползване на платен годишен отпуск, са чл. 48, ал. 5, където е визирано правото на платен годишен отпуск, както и чл. 57, ал. 1 от Конституцията, където е визирана забраната за отнемането на основни права на българските граждани. Има и други, но това са най-важните конституционни мотиви, които влизат в съображение при обсъждането на този въпрос.
Има още шест други международни правни документа – ще ви изброя част от тях: Всеобщата декларация за правата на човека; Международният пакт за икономически, социални и културни права; Конвенция 52 на Международната организация на труда и др., които по време на дискусията на първо и второ четене бяха обсъдени в тази пленарна зала.
Уважаеми колеги, платеният годишен отпуск има два компонента – единият компонент е неговата продължителност и вторият компонент е неговата периодичност. Очевидно е, че е правилно да се вземе отпускът в рамките на календарната година и да се ползват изключенията, които са визирани в закона. И в досегашните текстове на Кодекса на труда, и в променените текстове, които са предмет на днешната дискусия, има възможност, има механизъм за ползването на платения годишен отпуск. Ако направим тази разлика, че ние днес не обсъждаме механизма за ползване на платения годишен отпуск, тъй като с него се съгласява и президентът, а обсъждаме единствено и само сроковете, трябва да дискутираме тук само този въпрос. Всичко друго не е предмет на дискусия. С всичко останало президентът се съгласява. Става въпрос за сроковете.
Затова, уважаеми колеги, аз искам да върна дискусията точно в тази част – единствено и само, ако се загуби възможността за ползването на полагаемия годишен отпуск по различни причини. Ако искате, можем да обсъждаме и причините, но не е предмет на днешната дискусия да обсъждаме причините, поради които е натрупан този отпуск. Само в случаите, когато има възможност за неползване на платения годишен отпуск – това оспорва президентът.
Въпросът е: има ли такава възможност или не за тези оставащи вече около 17 месеца до изтичане на срока до края на 2011 г.? Ако има такава възможност, само и единствено тогава са нарушени и Конституцията, и тези шест нормативни акта, за които споменах преди малко. В другите случаи няма такава възможност. Президентът оспорва именно това. Това, което каза преди малко господин Стойнев – ако един човек не е ползвал дори и само един ден, има проблем. Ако управляващото мнозинство е съгласно с това, че няма никакви проблеми, че до края на 2011 г. ще се ползва неползваният отпуск, натрупан до края на 2009 г., това означава, че няма никакъв проблем. Отхвърляте ветото на президента и продължаваме нататък по механизма, който е разписан от Кодекса на труда за ползването на платения годишен отпуск. Но, ако имате съмнения такива, каквито имат и синдикалните организации ...
Уважаеми колеги, двата синдиката в България са съгласни с ветото на президента и го подкрепят. Тоест те не са съгласни със сроковете, които са заявени в този закон, в Кодекса на труда. Така че всякакви други аргументи в посока на това, че синдикатите подкрепят ... Да, те подкрепят по-голямата част от промените в Кодекса на труда, подкрепихме ги и ние. Но що се отнася до сроковете, които оспорва президента, двата големи синдиката в България не подкрепят предложените срокове. Трябва да сме наясно с този въпрос.
Аз искам да отворя една скоба и да коментирам още един въпрос. Уважаеми колеги, става въпрос за така наречения давностен срок, който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Този двегодишен давностен срок съществуваше и преди 1992 г. По мнението на синдикатите, той беше отменен след препоръка на Международната организация на труда във връзка със спазването на Конвенция 52. Повтарям: според мнението на синдикалните организации. Затова има едно малко недоразумение, има един въпрос, който виси: защо експертите на президента не са върнали за ново обсъждане давностният срок? Но тази възможност съществува, защото може да бъде попитан Конституционния съд дали тези текстове противоречат на Конституцията и дали може да бъдат отменени от Конституционния съд.
Уважаеми колеги, призовавайки още веднъж дискусията да се върне в приложното поле на това, което атакува президентът, заявявам, че нашата парламентарна група ще подкрепи мотивите на президента и ще подкрепи ветото на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Заповядайте, госпожо Спасова.
EМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Адемов, благодаря, че върнахте дискусията конкретното към ветото. Благодаря Ви и, че цитирахте международните документи, на които се позовавахте и Вие, когато обсъждахме в комисията този проблем, на които се позовава и президентът.
Колеги, за повечето от вас това са едни документи – цитирани са членове и точки, които не знам дали знаете какво означават. Искам просто да ви насоча вниманието.
Цитирани международни документи: Хартата за основните права на Европейския съюз – чл. 31, т. 2, в която пише: „Всеки работник има право на платен годишен отпуск.” Тоест ние изобщо не отнемаме и не влизаме в противоречие с тази Харта за основните права на Европейския съюз, защото ние не отнемаме това право.
Всеобща декларация за правата на човека по чл. 24: „Всеки човек има право на почивка, отдих и периодичен платен годишен отпуск.” Отново ние не отнемаме това право.
Международен пакт за икономически, социални и културни права. Отново се цитира, че всички държави-членки по този пакт трябва да осигурят почивка и периодически платен годишен отпуск.
Колеги, текстовете са идентични. Ние изобщо не нарушаваме тези международни документи. В момента спорим единствено в тази зала, защото с това вето хипотетично Президентът чертае някакви тежки краски и си представя какво би се случило евентуално след 18 месеца.
Тъй като бяха цитирани и синдикатите, бих искала да ви кажа, че в Конвенция № 52 на МОТ, чл. 7 има едни разпоредби и синдикатите са единодушни и заявиха, че тези разпоредби изобщо не са се изпълнявали, не са се прилагали в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо Спасова, времето Ви изтече.
Емануела Спасова: Ако те са били прилагани, изобщо нямаше да има такова натрупване. Говоря, че тези разпоредби не са се прилагали от не едно и не две правителства назад. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Господин Адемов, преди всичко не е вярно, че законът беше отменен 1992 г. по препоръка на Международната организация на труда. Тя е нямала никога отношение по този въпрос. Това е невярна информация, която изнасяте.
От друга страна, що се отнася до великите тревоги и притеснения, които имате за сроковете. Вие всички много добре знаете, че ако удължим срока в момента ще се получи поредното ненужно забавяне на въвеждането на една изключително добра и разумна мярка, която в този момент ще спести на държавата огромни средства. Най-важното, ще се получи пак така, че отпуските ще бъдат отложени за последния възможен срок. Няма да постигнем положителен ефект с това. Няма да помогнем на хората да си вземат отпуските. Тази мярка е дисциплинираща и колкото по-скоро започне процесът, толкова по-сигурно ще може да стане така, защото хората да си вземат отпуските. Във всеки един друг случай, това няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Спасова, госпожо Георгиева, благодаря ви за репликите! Аз пак повтарям: механизмът, който е разписан в Кодекса на труда за ползването на платения годишен отпуск, не противоречи на тези конвенции, не противоречи и на Конституцията. Проблемът възниква единствено и само, когато в рамките на предложения срок се изпусне възможността за ползване на платения годишен отпуск. Това са много различни неща. Никога не съм казвал, че тези шест конвенции – международни правни документа, и Конституцията по някакъв начин текстовете на приетия Кодекс на труда и механизма за ползването на отпуска противоречат на тези документи. Не противоречат! Единствено и само, когато се създаде възможност след изтичането на този срок – м. декември 2011 г., само тогава може да има проблем. В другите случаи няма проблем. Казах го много ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За изказване – народният представител Михов.
Цветомир Михов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам каква е икономиката в Сорбоната и в Икономическия университет на „Позитано”, но в другите уважавани български икономически университети има едно понятие, което се нарича „реален сектор”. Тъй като в България над 90% от работещите са заети в реалния сектор и точно този реален сектор определя 100% от брутния вътрешен продукт на България, той създава всички блага, които ние потребяваме. Точно в реалния сектор, където работят тези хора, те нямат този проблем с отпуските. Никъде! Там хората наистина полагат един истински труд, те всеки ден по 8 часа работят. И наистина работят. И на тези хора наистина им е необходимо да почиват.
Както е на запад, така и в България, в голяма част от тези фирми – един път в годината излизат в отпуска целите фирми, за да могат хората да си починат. Защото, когато един човек работи пълноценно, първо, че му е необходимо, и, второ, че законът дава това право да почива, за да може после да бъде работоспособен.
Проблемът остава в другата сфера – т. нар. публична сфера, от която и ние сме част. Тази публична сфера, която през последните осем години от управлението на тройната коалиция, беше увеличена с над 37% по ясни за всички нас причини. Явно дали от увеличението, дали от ненатовареността на хората в продължение на тези 8-10 години, хората не са имали нужда да почиват. Дали не са имали нужда да почиват, защото не са били натоварени или са използвани други приоми като командировки, като болнични и т.н. Знаете ли на колко от т. нар. ръководства на различни общински и държавни фирми, при пенсиониране или при напускане, трябва да им се дължат от порядъка на 20-30 хил. лв.? Хора, които от 15 години не са си ползвали отпуската. Добре, аджеба, съгласете се, че всички ние чакаме да дойде м. август, за да може всички да излязат и да почиват, в един момент тези хора, които би трябвало да са натоварени не на 100, на 110% като управители на такива важни дружества – общински ли държавни. На тях не им е била необходима никаква отпуска.
Проблемът в момента не е за хората, които са заети в реалния сектор, защото там проблеми няма. Там работодателите си правят графици, списъци, хората си почиват – проблемът е в т. нар. публична сфера.
Моля ви да не обръщаме дебата на политическа основа, как – виждате ли ние защитаваме социалните интереси на гражданите, а управляващото мнозинство, едва ли не иска да им наруши конституционните права. Това не е вярно! Посетете публичния сектор, посетете и реалния сектор, вървете в едно предприятие, за да видите как един нормален работник, който 8 часа стои на струга – той няма как да не почива, докато някой служител, който я идва, я не идва, взема болнични и така. Така е професоре! (Обръща се към народния представител Любен Корнезов.) Всички ние го знаем, обаче се притесняваме да си кажем истината. Колко от тези хора, които имат по 100-200 дни ... проверете колко болнични имат. Той има 200 дни натрупана отпуска и същевременно е ползвал 200 дни болнични!
Любен Корнезов (КБ, от място): Дайте един пример да видим.
Цветомир Михов: Примери много, бол! Поискайте справка в Социалното министерство, те ще ви ги дадат. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Примерите са бол! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Костов, заповядайте.
Цветан Костов (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! С Указ № 176 Президентът на Републиката върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 20 и 21 относно срока за ползване на годишния отпуск за предходни години. В мотивите се изтъква, че законът съдържа разпоредби, засягащи сериозно трудовите права на гражданите и нарушаващи техните конституционни такива, както и права, произтичащи от международни ангажименти на страната. Създават се предпоставки за отнемане на придобито до 31 декември 2011 г. право на отпуск, както и на съответно обезщетение при прекратяване на трудовите договори.
Осигуряването на платен годишен отпуск е трайно уредено в българското законодателство и макар в Кодекса на труда да са записани правила за ползването му, повсеместно се наблюдава натрупване на неизползван отпуск, и то най-вече в бюджетните организации и публичните търговски дружества. Това обуславя високата им вътрешна задлъжнялост – нещо, което в условия на криза е крайно неблагоприятно.
Ето защо, ние от Синята коалиция, смятаме за уместно да се сложи ред в използването на платения годишен отпуск като се дефинират ясно задълженията на работодатели и работници. Според нас промените в Кодекса на труда са едно смислено и адекватно управленско решение, което бе крайно време да бъде взето. Не мога да се съглася, че удължаването на фиксирания 18-месечен срок ще оптимизира процеса на изчерпване на натрупаните отпуски. Просто ще продължим постарому. Наистина, съществуват възможности да не се използват натрупани отпуски. Обективни – като продължителен отпуск по болест, майчинство и др. и субективни – по причини, зависещи най-вече от работодателя, но и от служителите и работниците. Но тези случаи биха могли да намерят своето решение законодателно или по съдебен път.
Уважаеми колеги, би било интересно да се направи детайлизиран анализ на размера на натрупани отпуски, който вероятно ще покаже правопропорционална зависимост между неговата величина и мястото, което заема в йерархията един служител в държавната или общинска администрация. Резултатът от един такъв анализ със сигурност ще дискредитира демагогските твърдения, идващи отляво.
В заключение искам да изразя моята и на колегите ми от Синята коалиция убеденост, че макар и в значителна степен да е императивен и рестриктивен Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 23 юни т.г., трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Реплики? Няма.
Следващо изказване – Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приетите текстове в Кодекса на труда, касаещи новия режим на отпускане на платения годишен отпуск по никакъв начин не противоречат на Конституцията на Република България, на международни актове и на правото на Европейския съюз. Напротив, те са изцяло съобразени с техните изисквания. Член 48, ал. 5 от Конституцията на Република България гласи, че работникът и служителят има право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Въпросите за правото и размера на платения годишен отпуск са уредени трайно в нашето законодателство – в Кодекса на труда, а за държавните служители – в Закона за държавния служител. С направените промени в Кодекса на труда ние не отнемаме никакви права по отношение на ползването на платения годишен отпуск. Напротив, с направените промени ние по категоричен начин уреждаме това право, а именно до края на календарната година, за която се отнася платеният годишен отпуск. Има едно изключение – работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Регламентирането на правото на платения годишен отпуск е изцяло съобразено с цитираните в мотива към указа на президента международни актове – това е Конвенция 52 на Международната организация на труда от 1936 г. и Европейската социална харта.
Правото на платен годишен отпуск се придобива при най-малко 8 месеца трудов, а за държавните служители – служебен стаж, при постъпване на работника и служителя за първи път на работа. В Конвенция 52 на Международната организация на труда този срок е едногодишен. Размерът на платения годишен отпуск, както за работниците, така и за служителите е изцяло съобразен с цитираните в чл. 2, т. 3 Европейска социална харта, а именно не по-малко от 4 работни седмици, тоест 20 работни дни. Нещо повече, в нашето законодателство за някои категории работници и служители платеният годишен отпуск значително надвишава този срок, а той достига до 48 работни дни. Следователно, правото на отпуск по никакъв начин не е засегнато, то е гарантирано трайно в нашето законодателство така, както са изискванията на международните актове и на правото на Европейския съюз.
Единственият довод да се твърди обратното, това са опасенията на Президента на Република България, че визираният срок 31 декември 2011 г. няма да бъде достатъчен за ползване на старите натрупани отпуски до 1 януари 2010 г. Както каза и министърът – това е само едно предположение за евентуално настъпване на неблагоприятни последици и то след 18 месеца. Въвеждането на ограничителен срок за ползването на старите отпуски не води до отнемане на права, а допринася за тяхното своевременно и ефективно упражняване.
По отношение на цитирания срок 31 декември 2011 г. бих казала, че той дълго време се обсъждаше в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той беше посочен от социалните партньори. Смятаме, че този срок е абсолютно достатъчен. Това са, както казах, 18 месеца или 360 работни дни.
Проблемът с натрупания и неизползван платен годишен отпуск не е от днес. Той е акумулирал с годините и нито едно правителство не е имало смелостта, не е имало доблестта да сложи ред и да преустанови тази порочна практика, а именно превръщането на платения годишен отпуск в пари като обезщетение при пенсиониране или при напускане на работа. Отпускът се дава, за да може работникът и служителят да възстанови своето здраве, за да може той да бъде работоспособен и да изпълнява чинно задълженията си. Отпускът не е алтернативна форма на финансово стимулиране и законодателят по никакъв начин не трябва да позволи повече да се разглежда като такъв. Подобен феномен в другите европейски държави, както каза и министър Младенов, няма. Там платеният годишен отпуск се ползва за календарната година, за която се отнася и не се прехвърля през следващата календарна година.
Уважаеми колеги, с оглед на изказаните доводи, аз ви призовавам отново да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се дава възможност най-накрая правото на отпуск да бъде ползвано по такъв начин, каквито са неговата същност и характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики – Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, с интерес следя включванията на управляващите в този дебат и се опитвам да преброя колко пъти ще бъде повторена една лъжа. Между другото тон даде господин Тотю Младенов – социалният министър, и това се мултиплицира и преповтаря от представители на ГЕРБ. Това е лъжата, че няма отнемане на права на хора на труда, че няма ощетени български граждани от решението, което взе управляващото мнозинство по отношение на отпуските.
Използвам случая, тъй като имаше един спор за физиономиите и лицата от ГЕРБ, да кажа, че госпожа Ангелова е едно от лицата, които предложиха въвеждането на давностния срок, след който хората няма да могат да ползват своите отпуски.
Това, госпожо Ангелова, имайте доблестта да го кажете на всички в залата, ще се случи веднага – не от 1 януари 2012, а още тази година. Тъй като хората първо ще бъдат принудени да ползват отпуска си за 2010 г. и автоматично още в края на тази година ще загубят правото си да ползват отпуска си за 2008 г. Това е Вашето предложение. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Лъжа е, също така, че до края на 2011 г. всички български граждани ще имат възможност по график да използват своите платени отпуски. Вие много добре знаете от справките, с които разполага Социалната комисия, че това е невъзможно. Напротив, ако се възприеме този подход означава да бъде абсолютно блокирана администрацията. Защото средностатистически даже в системата на приходната администрация неползваните отпуски средностатистически са над 100 дни. Е, как ще се случи това до края на 2011 г.?
Това е едно решение, което е насочено срещу българските граждани и е истина, че досега нямаше правителство, което да има смелостта, нямаше правителство, което да има нахалството да лиши хората от конституционното им право да ползват своите отпуски. (Шум и реплики.)
Първото правителство и мнозинство, което има това нахалство да лиши хората от правото им да ползват своя платен отпуск е това мнозинство и това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, по отношение на давностния срок за ползването на отпуските той не е коментиран във ветото на президента. Вие сте много смела тук и Вашите колеги по отношение на това, че видите ли, този текст е противоконституционен. Къде бяхте Вие, когато се разглежда на първо четене законопроектът в Комисията по труда и социална политика и когато всички вие гласувахте „за” тези промени. Вие се обединихте, това го има в стенограмата, че най-накрая се слага ред в трупането на стари отпуски. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Също така между първо и второ четене, когато вие трябваше да внесете промени, ако не сте съгласни с този текст: защо вие не внесохте текст за отмяна на този срок – 31 декември 2011 г., а внесохте текст за удължаване на срока за ползване на старите отпуски до 31 декември 2012 г.? Една година повече, госпожо Манолова, този текст не го прави по-малко или повече противоконституционен. Вие сте юрист и знаете много добре това. (Силен шум и реплики. Народният представител Мая Манолова иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждам в думите й някакво засягане...
Заповядайте за лично обяснение, госпожо Манолова. (Силен шум и реплики.)
Моля за ред в залата!
Мая Манолова (КБ): Използвам случая да поискам удължаване на парламентарното време на Коалиция за България.
Уважаема госпожо Ангелова, не Ви виждам в залата. Крайно време беше да прочетете стенограмата от заседанието на Социалната комисия, защото Вие продължавате да говорите неистини.
В своето изказване в Социалната комисия обърнах специално внимание върху абсурдността на този текст и предупредих, че след него ще завалят осъдителни решения от съда в Страсбург по повод на това, че хората ще бъдат ощетени от едно противоконституционно решение, че това не е антикризисна мярка, защото тя ще натовари бюджета на държавата с десетки и стотици хиляди левове.
Между другото, ако продължавате да се инатите отново повтарям своите думи, ще се случи именно това. Защото хората няма да седят безучастно и да ви гледат как се упражнявате върху тях.
Що се касае до гласуването в Социалната комисия, тъй като внесения от управляващите проект за промени на Кодекса на труда включваше текстове, които въвеждат гъвкави форми на заетост, нещо за което ние винаги сме твърдели, че е полезно за българския бизнес ... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля успокойте се. Я, малко по-спокойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се изслушваме! Личното обяснение беше ...
Мая Манолова: Господин Велчев, владейте си нервите! Владейте си нервите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Личното обяснение беше по повод поведението на госпожа Мая Манолова в комисията. Тя в момента това разказва, какво е правила в комисията.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): За Страсбург, така ли?
Мая Манолова: Да, това беше моето изказване в Социалната комисия, тъй като госпожа Ангелова повтаря вече за десети път някаква лъжа. Ами прочетете, госпожо Ангелова, стенограмата, ако не сте внимавали там. Прочетете я най-накрая! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
За изказване – Цвета Георгиева.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Уважаема госпожо председател, това с упражненията и как върху българския трудов народ се вършиха криминални упражнения, го гледахме много добре през предните два мандата на управляващите. Това е съвсем очевидно докъде е довело, защото въпреки прекрасната илюстрация на победите на предишното управление от господин Стойнев, ние обаче не виждаме резултатът да е такъв. Ако това беше така днес депутатите от Коалиция за България щяха да бъдат не само 40, а щяха например да бъдат 117, само че не е такъв резултатът. (Единични ръкопляскания в ГЕРБ.)
Резултатът, който виждаме в този избор, е именно благодарение на това упражнение и на това отгоре от опозицията продължават нагло да лъжат и да твърдят пред очите на целия български народ, че те имали някакви заслуги или че са имали някакво управление, което е било по-добро. Съвсем очевидно е, че това не е така.
Що се отнася до това, че най-после чрез този текст се слага ред в държавата и се прекратява изключително неприятната практика да се карат отпуски чрез болнични, за да могат да се пестят и вместо тях накрая евентуално да се вземат парични обезщетения. Най-после една ужасна несправедливост, която беше създадена с премахването на давността върху отпуските, си идва на мястото.
На това отгоре не е ясно за какво тук се плаче, че нямало да може да се вземат отпуските от 2008 г., след като давността на отпуските започва да тече от 1 януари 2012 г.? Значи, това, което каза госпожа Манолова, е поредната лъжа, поредното насъскване на хората с явни неистини. При условие че от 2012 г. влиза давността, как може да се твърди, че отпуските за 2008 г. няма да могат да се вземат?
Крайно време е опозицията да започне да внимава какво говори и, най-важното, да не пръска непрекъснато дезинформация, откровени лъжи и помия по управляващите. Не им прави чест, както не им правеше чест и тяхното управление досега. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплика на народния представител Любен Корнезов: „Браво, браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Георги Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Същината на въпроса, който Президентът поставя, се съдържа в следното изречение от неговите мотиви: „Невъзможността за ползване на отпуски за времето до 2010 г. след 31 декември 2011 г. или за тяхното компенсиране при прекратяване на трудовото, съответно служебното, правоотношение е недопустимо отнемане на придобити права”.
Това е мотивът. По него спорът е следният. Министърът на труда казва: това е една хипотеза, това съвсем не произтича от нормата на закона, това е предположение било на Президента, било на онези, които са против приетия закон. Напротив, колегите от Коалиция за България и синдикатите твърдят обратното – че това е нарушение на правата на хората по трудово или служебно правоотношение.
Взимам думата, тъй като по това възражение има два принципни въпроса, които непременно трябва да отчетем. Първият е: дали можем да кажем, че всички, които имат голям обем отпуски за ползване или за компенсиране, са злоупотребили с действащото законодателство? И, второ, натрупаният проблем, тъй като проблем очевидно има, така ли трябва да бъде решен, както се предлага или както е постановено в закона, който беше приет?
Тези два принципни въпроса са свързани с начина, по който правителството и мнозинството тръгват към административната реформа. Защото административната реформа е безкрайно нужна, много просрочена и много трудна. Моят отговор на този въпрос е, че този подход не е добрият подход. Първо, защото, уважаеми колеги, не можете да твърдите, че всеки, който има право да ползва отпуска или да бъде обезщетен, недобросъвестно е трупал това право. Огромното мнозинство, твърдя, са хора, които съзнателно не са взимали отпуска, съзнателно са планирали през своя трудов живот, че ще имат право в края да получат определена сума. Имат ли основание хората да направят такава калкулация, да речем, преди всичко в администрацията? Според мен, това е естествено. Вие много добре знаете, че в публичната администрация заплащанията са неколкократно по-ниски отколкото в частния сектор; че една техническа длъжност – секретар или експерт в частна фирма, получава може би повече отколкото един народен представител.
Това разделение между реален сектор, който е по предположение добър – там се създават ресурсите и доходите, и управленската сфера, която по принцип е корумпирана, е много вредно. Защото, за да бъде продуктивен реалният сектор, той трябва да има добро управление, той трябва да има добра администрация, той трябва да има добри закони. И това е нашето задължение тук.
Вие се убедихте какво означава една администрация да не е напълно отговорна, да не изпълнява достатъчно прецизно своите задължения, особено във висшите органи на държавната власт. Така че тук въпросът, който постави и колегата Стойнев, и други колеги, е: имаме ли ние основание да лишим от права, които хората са разчитали да бъдат упражнени, сега с един такъв закон? Вие казвате: ама, ние не ги лишаваме, защото могат да ги ползват до края на 2011 г. Само че в много случаи има достатъчно основания да се счита, че това няма да е възможно. Какво пречи да се даде един по-дълъг срок? Защо непременно до края на 2011 г.?
Това се вписва в този подход, и тук вече е вторият въпрос – за подхода към административната реформа, за решаване с един замах, така да се каже със саблен удар, на проблеми, трупани с години, включително, ако щете, за стажа за пенсиониране, за други промени в пенсионното законодателство, като проява на воля за реформи, за решителност, за добро управление. Не тези подходи са добрите.
Тук прозвуча и в други дебати, примерно, идеята на Синята коалиция, виждам господин Агов в залата, дайте да закрием всички второстепенни разпоредители с бюджетни средства – едно чисто волунтаристично решение, щяло да изстиска, така да се каже, натрупаните тлъстини в разплутата държава.
Грижата ни трябва да бъде да осигурим добро управление. Трябва да видим защо има 37%, ако е толкова, нарастване на администрацитивния персонал, както беше изтъкнато и веднага да се сетим, че по много от законите, които възприехме от Европейския съюз, имаше задължения за създаване на нови административни звена. Не беше достатъчно прецизно преценяване колко от тези функции могат да се понесат от действащи структури. Да!
Но ние какво правим сега? Както каза д-р Костов, няма анализ, първо, на натрупания проблем – нито на сумата, нито на структурата, второ, нямаме анализ за необходимата административна реформа, което беше заявено като намерение от министър Дянков за първото полугодие на тази година. И ние сега тръгваме с една такава норма просто да изчистим въпроса. Това нито е необходимо, от гледна точка, ако щете, на степента на одобрение и подкрепа за сегашното управление - имам предвид и правителство, и мнозинство, нито е допустимо от гледна точка и на права на онези, които искат да ползват трудовите си права и на правата на всеки от нас да има добро управление. Защото това е основно право в Европейския съюз.
Начинът, по който дискутираме този въпрос, е контрапродуктивен, защото тук се разгърна един дебат, който е от лошите примери. За съжаление в голяма степен за него даде тон проф. Станилов, който напоследък какъвто и въпрос да се повдигне, ако се повдига от БСП, той прави характеристика на партия. Това е недопустимо и от гледна точка на правилника, защото той предполага да се дискутира точката, която е в дневния ред и което е по-лошо – измества дебата от същината на въпроса към едно зацикляне в политическо противопоставяне.
Завършвам с това. В мотивите на Президента, в началото, се заявява, че той подкрепя направената поправка в законодателството, тъй като се създават средства за преодоляване или намаляване на неблагоприятните последици на кризата, създават се повече възможности на работодателите за запазване и ефективно използване на работната сила, тоест поначало ключът, с който Президентът влиза за повторно обсъждане, е позитивен.
Аз наистина смятам, че онова, което и господин Местан в предходен дебат заяви, че разглеждането на едно вето на Президента е преди всичко шанс отново да се вгледаме в едно решение, си заслужава да бъде осмислено. Считам, че не е късно все още и ще има гласуване мнозинството да даде възможност за едно такова повторно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, д-р Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах изключително внимателно изказването на господин Пирински. Както винаги, като един добър оратор той успя да защити ветото на президента.
Но в неговото изказване пролича един момент на изключително смущение от това, което изрази като позиция и становище, а именно - хората, заети в публичния сектор, които, видите ли, са недобре възнаградени, нарушавайки трудовото законодателство, да могат да натрупват отпуски и по този начин те да могат да кумулират финансови средства на базата на неизползвания отпуск.
Мисля, че в изказването това е доста смущаващо като фактор, тъй като в един момент ние даваме пример как в публичния сектор да не се спазва трудовото законодателство и чрез това неспазване да могат да бъдат кумулирани финансови средства.
Не мога да се съглася с това, господин Пирински, и бих искал да обясните ясно и точно дали това сте имали предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Красимир Велчев.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, да, въпросът е срокът дали е достатъчен, или не е достатъчен. Ние от ГЕРБ смятаме, че за добросъвестните служители и работници този срок е достатъчен.
Какво имам предвид? Хората, които не са ползвали 2-3-4 години отпуск, ще могат в рамките на този срок да го използват. Хората, които десет години не са ползвали отпуск, за съжаление, може би няма да могат да го използват. Но нали това е думата „справедливост”?
Аз ще илюстрирам с един пример, и то оттук, от Народното събрание за нещо, с което се сблъсках, когато дойдохме – първите дни, и бях удивен. Колеги, да напомня – 38 хил. дни имаше заварени отпуски в Народното събрание! Забележете, тези 38 хил. дни бяха на хора от постоянните комисии и няколко шофьори, забележете – персонални, на персоналните коли!
Изводът какъв е? Кой е следил тези от постоянните комисии какво правят през м. август, през Коледната и пролетната почивка? Какво са правили тези комисии?
Аз съм дълбоко убеден в себе си, че тези хора не са били на работа и изобщо никой не ги е следил.
Ето, тук говорим за лошия мениджмънт, за който споменах преди това. И защо сега управляващите както в Народното събрание, така и във всички останали сектори, трябва да прилагат тази мярка и те да оправят бакиите на предишните, и то в икономическа криза? Откъде да намерим тези пари? Това са стотици милиони, пак повтарям!
Затова единственото правилно нещо, колеги, е този срок да е такъв. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Наистина ако хората от БСП са засегнати, защото техният електорат главно е засегнат (сигнал от председателя за изтичане на времето), аз съм убеден, че хората на ДПС изобщо не страдат. Те са си ползвали отпуска. Вашият електорат си е ползвал отпуските. (Реплики от КБ и ДПС.)
Е, малка част от вас, които са в администрацията, сигурно не сте, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Велчев.
Красимир Велчев: ...но вашите хора, вашият електорат си е ползвал отпуските. Така че единствената причина да подкрепяте това нещо е, че вие издигнахте президента и го направихте президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Цвета Георгиева.
Цвета Георгиева (Атака): Този рефрен със срока, освен че е нелеп, започва вече безкрайно да омръзва. На това отгоре много е чудно защо господин президентът оспорва текста за срока, а не оспорва например факта, че когато загубят правото си да ползват отпуска след 1 януари 2012 г. в някаква степен, отпада и правото им на обезщетение. Този текст не се оспорва. Ако президентът беше толкова социален и толкова загрижен за трудовите хора и за техните права, трябваше да оспори и този текст, а не да става мълчалив съучастник в нещо, което той твърди, че е неправилно.
Любен Корнезов (КБ, от място): Това реплика ли е?
Цвета Георгиева: Това е реплика, разбира се. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Моля Ви се, не ми се обаждайте от място. Като искате, станете и ме репликирайте оттук. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
На всичко отгоре тези случаи на вето, налагано от президента! Очевидно се прави, за да се саботира работата на Народното събрание, а не по някакви социални или други подбуди или защото се защитават правата на хората. За да се саботира работата на това правителство!
Да оставим настрана, че с това вето още повече съкращаваме срока, който иначе хората щяха да имат от влизането в сила на закона – ако законът си беше влязъл в сила, когато го приехме. Така че ветото е изключително нелепо и се занимава само с едно – абсолютно сте прав, да се саботира работата на правителството и, най-важното, да се настройват хората срещу 41-то Народно събрание. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, по обратния ред – дали въпросът за срока е нелеп, измислен или не, е въпрос на спор. Според президента той е съвършено реален. Според синдикатите това е въпрос, който те поставят с цялата си сериозност. Така че, наред с мнението на госпожа Георгиева, залата трябва да преценява и мнението на онези, които намират този въпрос не за измислен, а за напълно реален.
Към господин Велчев. Той започна с едно признание, че, да, има категория хора, които имат да ползват отпуски от пò предходни години, които навярно няма да могат да ползват това свое право. Тоест той самият призна, че ще има накърнени права. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Допуска, че ще има накърнени права.
Тоест с отворени очи мнозинството гласува, че е възможно да накърни правата на неизвестно колко голям кръг граждани.
Как обосновава господин Велчев това свое разбиране? Казва „те са злоупотребили”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Става въпрос за хора, злоупотребили с право!
Георги Пирински: Те недобросъвестно не са пускали отпуски и т.н. Точно срещу тази хипотеза възразих. За мен огромното мнозинство от хора, които искат да ползват тези свои права, са добросъвестни служители или работещи по трудово правоотношение.
Тук минавам към репликата на господин Иванов, който центрира своето възражение именно на този момент – че едва ли не аз защитавам тезата, че е допустимо да се легализира неправомерно ползване на такова право.
Аз не казах такова нещо, господин Иванов. Моята теза беше следната – че хора в администрацията, работейки при занижени доходи, могат да планират за себе си, че няма да излизат в отпуск, че ще останат да работят и че ще трупат това право по закон. Това ми беше тезата, а не че ще отидат в отпуск, без да оформят това като отпуск. Разбира се, че не съм имал такова нещо предвид.
След като се поставя въпросът за практиката в Народното събрание, господин Велчев спомена, че са му направили впечатление такива натрупани права в комисиите и в някои случаи – в гаража. Както сами разбирате, контролът върху работата на служителите в комисиите е въпрос на председателите на комисиите. Преди всичко, те са с пò особен статут.
Но имайте предвид, че 40-то Народно събрание две години не излизаше в летен отпуск, защото приемаше законодателство, свързано с хармонизацията на българското с европейското.
Наблюдението на един служител дали в отпускарския период работи или не зависи от неговия ръководител – председателят на комисията, който спокойно може да му е възлагал задачи.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Вие отговаряхте за Народното събрание.
Георги Пирински: Винаги съм поставял въпроса, когато ми се даде заповед: тази сума, която безспорно е голяма, отговаря ли на законодателството? Категорично съм бил уверяван, че това е в пълно съответствие с действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пирински.
За изказване – Павел Шопов.
Павел Шопов (Атака): Госпожа Георгиева каза преди малко, че ветото било нелепо. То не е нелепо за БСП и за президента. То е много закономерно и е част от голямата политическа игра, която играят те.
Тук затънахме в проблемите и въпросите по същество по социални въпроси, конституционни въпроси, по правни въпроси. Разбира се, ясно е, безспорно е, че е необходима тази мярка, която Народното събрание възприе, това изменение на закона. То е антикризисно, то е абсолютно необходимо, то е поправяне на един проблем, който години наред висеше. Мнозинството, прави му чест, най-после го решава.
Въпросът, уважаеми колеги, обаче трябва да си кажем, е общо политически. И той е в контекста на конкретния момент, който е отговорен. Отива се след година и половина на избори – и местни, и президентски. Поставено е пред президента и пред българското общество какво Първанов ще прави след този мандат.
Това, което виждаме след няколкото вота, след няколкото върнати закони до този момент, няколко от тях с наложеното вето от президента, то е все в този контекст. Явна е връзката между БСП и Първанов. Тя никога не е крита. Връзката е толкова тясна, че те са едно и също нещо.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нормално е, разбира се!
Павел Шопов: Нормално е, да, нормално е?! Не е нормално, разбира се, а вие го считате за нормално, защото президентът Първанов не е президент на българския народ, той е президент на БСП и на ДПС. Той е президент на онези, които го избраха от Истанбул и от другите турски градове, които идваха с автобуси, но това е отделна тема, по която много пъти е говорено.
Нужен е обаче един процес на адаптация, трансформация и връщането на Първанов в редиците на БСП. Нужна е стиковка, нужни са съвместни акции, нужни са съвместни маневри. Това са маневри между БСП и президента, в които главнокомандващият си влиза във функцията. Това е процес, който трае от известно време и ще трае още година и половина, докато президентът слезе от сцената. Всичко е това.
Не е проблемът, пак повтарям, този, който тук ние разискваме – конституционния, юридическия, икономическия, финансов. Не е проблемът за БСП, разбира се, и в правата на трудовия народ, в това, че БСП била социална партия. Всъщност въпросът е БСП и президентът да демонстрират точно това, защото това е тяхната мисия. Затова този случай е особено удобен за тях, за да направят този панаир, да губят парламентарно време и да предизвикат този безсмислен дебат по същество.
Отдавна решенията се вземат или между президента и БСП, или на „Позитано” № 6, или в Президентството. БСП и ДПС имат два адреса – те имат адрес и на Президентството, и на „Позитано” № 6. Там решенията се вземат между другари, между съмишленици и всичкото, което става всъщност е: слушай БСП и ДПС – слушай президента Или обратното: слушай президента – разбирай, че това ще правят от БСП и ДПС.
Уважаеми колеги, нещата са много по-дълбоки в чисто политически план. Това е част от предизборната кампания. Това е част, трансмисия, начин за трансформиране на президента в неговата бъдеща роля като лидер на така нареченото ляво и на съюзника му ДПС.
Какво очакват те? Във всеки един от тези случаи на върнат закон, във всеки случаи на наложено вето от президента, те правят проба на сега управляващото мнозинството. Всеки един вот, всяко едно вето, е лакмус в очакване да се пропука по някакъв начин сегашното мнозинство, но то и в този случай няма да се пропука. Това трябва оттук нататък да правим – да работим, да действаме и да бъдем такива, че да не се пропука. Тук господин Пирински беше благ и кротък за разлика от нахалните си съпартийци. (Реплики от БСП.)
И, забележете, да се помисли, да се върне, да се приеме, че да се помисли нещо да се направи, та дано се излъже мнозинството и да направи тази грешка - да гласува за ветото на президента. Не, това не бива да се допуска! Залогът е много по-голям. Залогът е общо политически.
С едно такова гласуване от страна на Народното събрание в подкрепа на ветото на президента, опозицията – БСП и ДПС, се надяват да обърнат тренда. Опитват се и се надяват да вземат инициативата, да излязат от абсолютната дупка, в която са изпаднали и да си върнат историческата и политическата инициатива. (Шум и реплики отляво.)
Няма да им направим това удоволствие, както сега, очаквайте и следващото вето на президента, очаквайте нови върнати закони без каквото и да е основание, без нищо конституционно. (Шум и реплики.) Очаквайте от БСП подобни мотиви, каквито бяха изложени тук, в това Народно събрание. Да бъдем единни и да гласуваме против ветото на президента и за закона, така както сме го приели при първото четене и както беше публикуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Коцев, заповядайте.
Николай Коцев (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Вземам думата от името на работодател. Точките в закона и параграфа не бих могъл да ви ги цитирам. Мога да се изкажа като човек, който е подписвал заповеди за отпуски, който е подписвал споразумения за извънреден труд, който се е договарял с администрация, която да работи допълнително. Затова бих искал да кажа, че тук малко обръщаме пирамидата. Обикновено колегите отдясно говорят за липса на диалог… (Шум в залата.)
Отляво, да. Съжалявам, извинявам се.
Много добре знаят всички, които гледат и слушат, всички граждани много добре знаят, че това, което вие казвате и наричате „липса на диалог” се нарича „словоблудство” или „празноговорене”, което да отнема времето за работа на парламента, заради което ни обиждат по-късно, че не работим. (Шум и реплики в залата.)
Защо? Защото вашата единствена задача е да ни вмъквате в безсмислени спорове и разговори. (Силен шум и реплики от КБ.)
Да ни вмъквате в безсмислени спорове и разговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Ще ви помоля отляво да не се обаждате от място (Оживление в мнозинството.)
Да – отляво, а не отдясно!
А, иначе, огромни претенции за всичко, отляво!
Заповядайте, господин Коцев.
Николай Коцев: Благодаря.
И тъй като имаше много голям шум в залата, не разбрах за колегата отляво – колегата, секретар или секретарка го нарекоха, не разбрах много добре. Искам да му припомня нещо. Не знам дали е учил в Сорбоната. Не знам преди това къде е учил в България, обаче искам да му напомня, че има едно желязно правило: никой работодател не гледа с добро око на работника, който не е ползвал отпуската си през изтеклата година. Защо? Защото той не е пълноценен работник. Той не е пълноценен работник, разбирате ли?
И най-накрая искам да ви призова да приключим това словоблудство и това губене на парламентарно време. Защо?
Господа отляво, ако вие предложите този срок да бъде удължен до три години, аз смятам, че тогава ще бъдете най-прозрачни, защото средният ешелон в целия държавен апарат е натрупал най-големите отпуски. Тези хора, така и така, не работят както трябва и сега. Те биха не работили три години. Това означава провал за нашето правителство. Това е, което вие искате – тези хора да не работят, да си използват отпуските, да няма кой да работи в държавата и държавата да затъне хептен в момент на криза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
За изказване, заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Като слушах тук представителите на мнозинството, а и министъра, който си тръгна, лично аз не си правя никакви илюзии, че моят глас ще бъде чут в тази зала. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но все пак, когато се касае до Конституцията, знаете, че поне аз съм много ревнив. Само преди седмица в тази зала почти единодушно отбелязахме даже с декларация приемането на нашата българска Конституция, а сега - както вчера, така и днес сме на път да я погазим.
Понеже тук има спор около този срок. Цитирам ви дословно какво пише във вашия приет закон: „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.” Това е също и за държавния служител, да не ви казвам текстовете на § 3е.
Следователно, уважаеми дами и господа народни представители, ако един работник или служител, примерно дамата, която стои пред мен, не е ползвала за 2008 или 2009 г. и не може да ги ползва до 2011 г., нейното право се от-не-ма. (Смях.) Две хиляди и осма година или 2009 г. хиляди български граждани са придобили правото на отпуска. Те го имат сега това право на отпуска и вие го отнемате. Това е всъщност една санкция – едно наказание спрямо работници и служители, и то наказани с някаква предполагаема вина.
Господин министърът, а и някои народни представители тук казват: „Ама това е само една хипотеза, една възможност.” И това го повтарят многократно. Но, уважаеми дами и господа, обръщам се към юристите – това се учи още в първия семестър на първи курс.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И в Сорбоната.
Любен Корнезов: Да, и в Сорбоната, и в Софийския университет. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля за тишина в залата!
Любен Корнезов: Всяка правна норма, уважаеми дами и господа, има хипотеза, диспозиция и санкция – това са трите елемента. И, разбира се, не дай си, Боже, да попаднеш под хипотезата на тази норма. Попаднеш ли под хипотезата, за което министърът говори, ами, ще дойде санкцията и ще ти отнемат правото.
Какво казва българската Конституция в тази насока? Няма да се спирам за Испания и Германия. Въобще не е вярно това, което говори тук министърът.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как да не е вярно?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Любен Корнезов: Разбира се, че не е вярно. Четете го, уважаеми дами и господа.
Питам: може ли някой в тази зала, а и извън нея, да ми каже, че правото на отпуска не е основно конституционно право, не е социално право, регламентирано в чл. 48, ал. 5 от българската Конституция? Кажете ми!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Отпуската е годишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Не се обаждайте от залата!
Любен Корнезов: Да, годишна отпуска е.
Основно право ли е, млада госпожице? Това е Глава втора от българската Конституция. Основно право е, разбира се.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Коя глава?
Любен Корнезов: Глава втора от българската Конституция, отвори я – чл. 48, ал. 5.
И сега, след като всички признавате, че това е основно право, отиваме на чл. 57, неправилно цитирате ал. 3: „Основните права на гражданите са неотменими.” Не можеш да отмениш основно конституционно право, което е придобито, говоря придобито, а не бъдещо. (Реплики и шум от ГЕРБ.)
И още нещо, уважаеми дами и господа, защото тук се спират на третата алинея. Обърнете внимание – при обявяване на война, военно или друго извънредно положение основните права само могат да бъдат ограничавани. Даже и при война и при военно положение не могат да бъдат отнемани. Нима сме във война, или сме във военно положение според ГЕРБ (реплики от ГЕРБ), че не само ограничавате, а отнемате едно основно конституционно право?
Има и още нещо, уважаеми дами и господа. Президентът в своя указ посочва точно шест не документа, а международни договори се казва, конвенции, които са във връзка с правото на отпуска. Тези конвенции са ратифицирани от България и по силата на чл. 5, ал. 4, ако не знаят някои, те имат даже предимство пред българското законодателство, те стоят над Кодекса на труда.
За да не бъда голословен и да се спирам на всяка една от конвенциите - те са тук, който желае, мога да ги размножа и да му ги дам да се запознае, ще се спра само на една конвенция, тя е 52-а.
Член 6, обърнете внимание какво пише: „Всяко лице, уволнено по причини, зависещи от работодателя, преди да получи полагаемия си отпуск, трябва да получи за всеки ден от дължимия отпуск по тази конвенция размера на въз-на-гра-жде-ние-то.”
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да, така е.
Любен Корнезов: Така е.
Сега вие какво правите? Значи, няма да ползвам отпуската си по една или друга причина, няма да получа и възнаграждението си по силата на Конвенция 52.
На вас известно ли ви е, дами и господа, че тази конвенция е от 1936 г.?
Известно ли ви е, дами и господа, че има Международна организация на труда, която е създадена 1919 г., а България, макар и царска България, е член на тази международна организация още от 1920 г.? Доколкото аз си спомням и доколкото знам, тогава ГЕРБ не е съществувала, или бъркам? И понеже ГЕРБ я е нямало в правния мир, когато тази конвенция е приета, те казват: „Ама нас конвенцията не ни интересува, няма да я спазваме!”
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Българската комунистическа партия съществувала ли е?
Любен Корнезов: Да, Българската социалистическа партия е съществувала много, много преди конвенцията. Тази конвенция не е на Българската социалистическа партия, тя е на България, на българските работници и служители, защитавайки тези права. Преди почти столетие прогресивното човечество е защитило, доколкото може, по-слабия – работника или служителя, в областта на отпуските и възнагражденията, вие казвате с лека ръка: „Не!”.
Е, аз питам: такъв ли може да бъде един подход? Зная аз как ще гласувате, но трябва да знаете, уважаеми дами и господа, че в първия рунд, когато приехте този закон, го приехте насила. Сега е втори рунд, опомнете се. Ако ли не, както е в аматьорския бокс, има трети рунд и той ще бъде в Конституционния съд, защото силата е в правото. Ние ще победим в Конституционния съд, ако днес вие (смях, ръкопляскания и реплики от ГЕРБ) отхвърлите ветото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Корнезов, докато сте все още близо, да ме чуете по-добре. Най-важното, което казахте, беше в края. Казахте: в Конституционния съд. Конституционният съд ще бъде вкаран в тази игра, за която говорих в изказването си преди малко, защото той е едно от последните ви убежища – и на Вас, и на партията ви, и на ДПС, и на НДСВ, и на президента (тропане по банките, ръкопляскания и смях от ГЕРБ), така че това се върти. Неслучайно Вие с такава убеденост заявихте, че ще победите в Конституционния съд – всичко е съгласувано, всичко е подготвено. Когато гледахме вчера нещо, върнато от Конституционния съд, видяхте, че той действа, винаги съм казвал, като Горна камара. Не е част от съдебната система, но и той е като съдебната система. Трябват коренни преобразования в съдилищата, защото вие много издадохте четата.
Александър Радославов (КБ, от място): Господин председател, не може да се говори така за Конституционния съд на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Ако обичате, седнете на мястото си! Не се обаждайте от място, ще Ви отстраня от залата.
Павел Шопов: Оттук нататък, уважаеми колеги от мнозинството, очаквайте, че тези неща, които се случват – с ветото на Президента, с отнасянето до Конституционния съд, с пинг-понга – връщането от Конституционния съд тук, ще зачестят, ще ескалират до президентските избори. На това се разчита. Това е стратегията, а не тактиката. Това е стратегията!
Така че опозицията – ДПС и БСП, се втвърдяват, заиграват твърдо с Президента, с някои институции. Остава ние – управляващите и тези, които ви подкрепяме като управляващи, също да се втвърдим и да играем по-задружно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Корнезов, ще си позволя да Ви направя реплика като юрист на юрист. (Оживление в блока на КБ.) Уважавам Ви изключително много като специалист и по конституционно право, но много моля за коректен прочит на закона и на Конституцията.
Какво казва Конституцията? Член 48 говори, че работниците и служителите имат право на отпуск при условие и ред, определени със закон.
Хайде сега да четем по-нататък закона – това е Кодексът на труда. Той казва (действащи текстове от Кодекса от 2001 г.): „Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от който най-малко половината се използва на веднъж през календарната година.”. „Работникът или служителят е длъжен да използва този отпуск – казва по-нататък Кодекса на труда – и работодателят е длъжен да го разреши”. Забележете обаче, трябва да има искане от работника или служителя, за да го разреши работодателят. Иначе той търпи санкция.
По-нататък, господин Корнезов, чета Конституцията, чл. 57, ал. 1: „Не се допуска злоупотреба с права”. Случаите, които днес се визират тук и два часа се води диалог и диспут от тази трибуна, е именно злоупотреба с право. Член 58, ал. 1 от Конституцията, господин Корнезов, казва: „Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Никой няма по големи права от останалите в тази държава.” И наистина Ви моля за коректен прочит на закона и на Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Корнезов – дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Госпожо Фидосова, първо, има някои ведомства, където работникът или служителят не може сам да напусне. Примерно МВР и МО. И в другите ведомства докато началникът не те пусне, не можеш да излезеш. Това е ясно за всички.
Освен това когато говоря тук, имам предвид придобито право на отпуска в миналото. И това придобито право на отпуска чрез вашия Кодекс на труда се отнема, отнемат се евентуални права, които са придобити. Ето, това е противоконституционно!
С удоволствие ще се видим в Конституционния съд. Аз ще предложа на Конституционния съд заседанието да бъде публично, пред журналисти. Елате там да се състезаваме. Елате там. Ще Ви кажа още десетина аргументи в тази насока. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Друга изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Красимир Велчев (ГЕРБ от място): Те нямат повече време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Спокойно, трябва да видя колко време има.
Заповядайте, госпожо Манолова. Говорете. (Мая Манолова изчаква госпожа Цецка Цачева да смени Анастас Анастасов на председателското място.)
Мая Манолова (КБ): Слушам с интерес темата на мнозинството, че тези, които не са си ползвали отпуските …
Лъчезар Иванов (ГЕРБ от място): Нямат право да се изказват!
Мая Манолова: По повод вашата теза, че тези български граждани, които не са ползвали правото си за отпуск своевременно в съответните години, са злоупотребили с права и са недобросъвестни, искам да попитам: колко от членовете на правителството, които са получили обезщетение за платен отпуск, са недобросъвестни? Например госпожа Христина Митрева, която е шеф на Осигурителния институт (силен шум и възгласи в мнозинството) и която е получила 31 хиляди … (силен шум и възгласи в мнозинството).
Госпожо председател, моля, сложете ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, подала съм сигнал, че времето е изтекло. Завършете си изречението.
Мая Манолова: Добросъвестна ли е Христина Митрева, която е взела като обезщетение за неползван платен отпуск 31 хил. 265 лв.? Отговорете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето Ви изтече.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 23 юни 2010 г. и върнат за ново обсъждане.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 128, против 48, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Красимир Велчев (ГЕРБ от място): Много здраве на Президента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – за прегласуване. (Смях и оживление в мнозинството.)
Моля за ред в залата!
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, по празните места в половината, която заема мнозинството от ГЕРБ, е видно, че в залата отсъстват повече от 7 депутати от ГЕРБ. (Смях и възгласи „Е-е-е” от мнозинството.)
Затова предлагам прегласуване …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Намеквате, че има гласуване с чужди карти ли, госпожо Манолова? Не мога да разбера.
Мая Манолова: Намеквам, че информационната система за пореден път не отчита реалното състояние в залата (възгласи „Е е е” от мнозинството). Това намеквам! Имаше аналогичен случай при предно гласуване на президентско вето, когато събирахте гласове.
Красимир Велчев (ГЕРБ от място): Пребройте ги! Нали можете да броите до 100?!
Мая Манолова: По същество - имате още една възможност: тези, които гласуваха за този закон, който орязва правата на българските граждани, да размислят, защото в момента с това си гласуване си навличате справедливия гняв на хиляди и стотици хиляди хора, които няма да могат да ползват правото си на отпуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 130, против 49, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Обявявам 30 минути почивка. Ще продължим в 11,45 ч.

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, приет на първо четене на 26 май 2010 г.
С доклада за второ гласуване на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае госпожа Искра Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди всичко ми позволете да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Асен Личев – директор на Дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Поканете господин Личев в залата.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА:
„ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за водите № 002-01-36, внесен от
Министерския съвет на 11 май 2010 г., приет на първо
гласуване на 26 май 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за водите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок § 1, 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски за създаване на нов § 4а.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 4а, който става § 5:
„§ 5. В чл. 11, т. 1 накрая се добавя „- държавна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 5 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6, 7, 8 и 9 по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 9 е постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 10, и предлага средната редакция:
„§ 10. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4, буква „в” думите „без съдържащите се в тях води” се заличават.
2. В т. 5, думите „най-вътрешния пояс” се заменят с „пояс І”, думата „водоизточниците” се заменя с „водовземните съоръжения” и накрая се добавя „и чл. 24, т. 11”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 11 по предложение на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12, и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
2. В ал. 3 думите „Особено право на водовземане” се заменят с „Концесия за добив”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, 13, 14 и 15, които стават съответно 13, 14, 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 13 до 16 включително по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 16 е постъпило предложение на Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „населените места”, се добавя „и селищните образувания”;
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Разпоредбата на ал. 2:
1. се прилага за водовземане от подземни води в рамките на определените в Плановете за управление на речните басейни и обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло.
2. не се прилага при водовземане от минерални води;”
3. В ал. 5 думите „т. 3” се заменят с „т. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
В доклада има допусната една правописна грешка – записано е „които ни могат”, да се чете, както беше докладвано „които не могат”.
Подлагам на гласуване § 17 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18 и предлага следната редакция:
„§ 18. В чл. 44, ал. 1 се създава т. 3:
„3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18 по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 18 е постъпило предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19 и предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:
а) регулиране на оттока;
б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти – аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи;
в) хидрогеоложки проучвания във връзка с дейностите по буква „з”;
г) защита от вредното въздействие на водите;
д) хидротехнически пристанищни съоръжения;
е) плаващи съоръжения в язовири;
ж) водовземане от повърхностни или от подземни води;
з) реинжектиране и за инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води – в случаите по чл. 118а, ал. 2;”
б) точка 3 се изменя така:
„3. заустване на отпадъчни води в повърхностни води за:
а) проектиране на обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;
б) експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;”
в) точка 9 се отменя;
г) създава се т. 10:
„10. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект по
ал. 1, т. 3 в случаите на:
1. заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при:
а) максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители, и
б) осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води;
2. обекти, формиращи битово-фекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна система; за тези обекти се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.”
3. Създават се ал. 5 - 8:
„(5) Разрешително за ползване на воден обект за реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения се изисква само в случаите по ал. 1, т. 1, букви „а”, „б”, „г” и „д”, а в останалите случаи реконструкцията и модернизацията на съоръженията се извършва след предварително писмено уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 58.
(6) Разрешителните за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията за подземни води по ал. 1, т. 1, букви „ж” и „з” се издават в рамките на разрешително за водовземане, за отвеждане, за инжектиране или за реинжектиране чрез нови съоръжения.
(7) Когато мястото на заустване на отпадъчни води изисква изграждането на съоръжения, които оказват въздействие върху водния обект, условията за неговото опазване при изграждане на съоръженията се определят в разрешителното по ал. 1, т. 3.
(8) Разрешително за заустване на отпадъчни води по ал. 1, т. 3, буква „а” се изисква и в случаите на проектиране на разширение или изменение на съществуващи обекти, което е свързано с промяна на параметрите и мястото на разрешеното заустване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 19 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20 и предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията се издават за обекти, включително канализационни системи, чрез които се заустват отпадъчни води във водни обекти, само при наличието на издадени по реда на този закон:
1. разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения или разрешително за водовземане от повърхностни води за обекти в експлоатация, и
2. разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за обект в експлоатация.
(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага за обекти, за които водоснабдяването се осъществява по договор с регистриран по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги оператор В и К.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 20 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 20 – постъпило е предложение на народния представител Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Любен Татарски:
„Параграф 20 се изменя така:
„§ 20. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите „част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена” се заменят с „50 на сто от концесионното плащане, определено”.
2. В ал. 9 думите „експлоатационния ресурс на водовземното съоръжение” се заменят с „определения със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището технически възможен дебит на водовземното съоръжение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21, и предлага следната редакция:
„§ 21. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
„4. други цели, когато по реда на чл. 47б при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода.”
2. В ал. 9 думите „експлоатационния ресурс на водовземното съоръжение” се заменят с „определения със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището технически възможен дебит на водовземното съоръжение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Не.
Гласуваме преди това предложението на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 18, въздържали се 55.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 21. Гласуваме § 21 по комисия.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависими