Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-10-28

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за т. 1 от нашата програма днес да бъдат проекти за решения за промени в постоянни комисии и делегации на Народното събрание.
Подлагам на гласуване предложението за допълнителна точка в дневния ред.
Гласували 128 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Преди да преминем към новата точка, няколко съобщения.
До председателя на Народното събрание са постъпили писма от народните представители, както следва:
- от Доброслав Димитров, член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с което писмо ме уведомява, че по свое искане и на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 желае да бъде освободен като член на комисията;
- писмо от народния представител Иван Тодоров Иванов, който моли да бъде освободен на същото правно основание от заеманата от него позиция на член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- молба и от народния представител Пламен Цеков, който моли да бъде освободен от заеманата от него позиция на член на Комисията по околната среда и водите.

Във връзка с тези промени ще разгледаме и точката:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага Проект за решение от Парламентарната група на ГЕРБ, с който Народното събрание да реши:
„Избира Иван Тодоров Иванов за член на Комисията по околната среда и водите”.
Разместването е вътрешно, тъй като се засича участието на народни представители в две комисии с оглед на времето на заседание на комисиите.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за промени в състава на Комисията по околната среда и водите, с което се избира за член Иван Тодоров Иванов.
Гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Постъпил е Проект за решение за промяна в състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира д-р Пламен Георгиев Цеков за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове”.
Гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Постъпил е Проект за решение за промяна в състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Александър Стойчев Стойков като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Избира Станислав Стоянов Иванов за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове”.
Режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Във връзка с освобождаването на Александър Стойчев Стойков като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е постъпил Проект за решение за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 12 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Александър Стойчев Стойков за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения”.
Гласуваме.
За стенограмата се поправям – той се освобождава от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Постъпил е Проект за решение за промяна на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Димитър Иванов Аврамов от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ като член и заместник ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.
2. Избира Костадин Василев Язов от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за член и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО”.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 115 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
След напускане състава на Народното събрание от Стоян Мавродиев председателското място в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е свободно. Във връзка с това е постъпил проект за:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава и ръководството на Постоянната делегация
на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Димитър Иванов Аврамов от Парламентарната група на ГЕРБ за основен член и ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа”.
Гласували 116 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БЯЛА КНИГА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЧИСЛЕНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.
Постъпило е становище от Комисията по външна политика и отбрана, с което ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!


„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика и отбрана относно Проект за решение за приемане на Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България като Програма за развитие на въоръжените сили и определяне числеността на въоръжените сили, № 002-03-16, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет проект. Бялата книга беше представена от министъра на отбраната.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, Бялата книга е резултат от проведения преглед на структурата на въоръжените сили. Въз основа на извършената оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, документът предлага такава численост, структура, роля, мисии и задачи на въоръжените сили, които отговарят максимално на националните интереси.
Ръководно начало за правителството е гарантирането на сигурността на отделния гражданин, на обществото и държавата. Това означава да се реагира адекватно на рисковете и заплахите, дори те да са породени на хиляди километри от нашите граници.
Поради членството в Европейския съюз и в НАТО страната ни може да разчита по всяко време и при всякакви обстоятелства на солидарна подкрепа от съюзниците. Правото да ползваме максимална защита поражда съответно задължението да допринасяме за отбраната и сигурността на останалите съюзници. За да може да изпълнява задълженията си, България трябва да разполага с модерни, оперативно съвместими и боеспособни въоръжени сили, готови да участват в операции.
Целта на Бялата книга е да очертае пътя, който българската армия трябва да следва, за да бъде армия на бъдещето, а не армия от миналото.
Съгласно заложените в Бялата книга основи за изграждането и развитието на българските въоръжени сили, те трябва:
- да бъдат достатъчно силни заедно със силите на съюзниците ни и да побеждават всеки неприятел във всеки потенциален конфликт;
- да функционират според възприетите в НАТО практики и процеси на модерния отбранителен мениджмънт;
- да служат за пример на морална сила и смелост и да са модел за следване от армиите и на другите държави членки.
Философията на настоящата промяна поставя акцент върху качеството. Чрез възприемане на качеството като основно мерило на постиженията ще може реално да се оцени кой какво дава за националната сигурност. На тази основа следва да се търси отговорност за несправяне с работата и съответно за определяне заплатата и кариерното развитие на всеки един от заетите в сектора. В сравнение с предприеманите досега реформи, този път се цели истинска трансформация, а не просто механични съкращения.
По време на проведеното обсъждане народните представители Владимир Тошев, Красимир Минчев, Моника Панайотова, Венцислав Лаков, Спас Панчев, Ангел Найденов и Доброслав Димитров оцениха положително представения документ като пример за успешна публична дипломация, за прозрачност и откритост на политиката на Министерството на отбраната. Няколкократно беше приветстван стремежа да се установи реалистичен баланс между финансовите възможности на държавата и потребностите на отбранителния сектор за изпълнение на възложените функции и задачи.
Господин Спас Панчев отбеляза също, че Министерството на отбраната неоснователно издига статута на Бялата книга в програмен стратегически документ. В изказването му се изтъкна важността на финансовото обезпечаване на бойната подготовка на българската армия, особено за контингентите, участващи в операции и мисии зад граница. Изразено беше задоволство от намерението за запазване на социалните придобивки на военнослужещите.
Господин Ангел Найденов подчерта необходимостта от допълнително аргументиране за размера на бюджета, предназначен за потребностите на отбраната на страната. По-убедително следва да бъде опровергано съществуващото убеждение, че разходите за отбрана са без възвръщаемост и без видими ползи за обществото.
Господин Георги Пирински отбеляза ограниченото изложение в Бялата книга на отбраната на страната и защитата на териториалната цялост, които са поставени изцяло в контекста на чл. 5 от Северноатлантическия договор, а всъщност тези дейности са свързани с широк комплекс от задачи. Господин Пирински отправи предложения във връзка с управлението на собствеността на Министерството на отбраната, публично-частното партньорство при модернизацията и превъоръжаването, по-тясното сътрудничество със съюзнически държави при придобиване на нови отбранителни способности, както и забележки по проекта за решение за приемане на Бялата книга от Народното събрание.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 9 гласа „за” и 4 „въздържали се” Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме внесеното на 18 октомври 2010 г. от Министерския съвет Решение за приемане на Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България като програма за развитие на въоръжените сили и определяне числеността на въоръжените сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря Ви, господин Димитров.
От името на вносителя, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя – Министерският съвет, представям на вашето внимание втората в историята на България Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България. Бих искал да обърна внимание, че тя беше сроково обсъждана както на страниците на сайта на Министерството на отбраната, така и в отделни срещи. В това число по покана на политически сили, представени в Народното събрание, аз я представих отделно на тях. Мога да кажа, че тази Бяла книга представлява наистина част от системните усилия на нашето правителство за прозрачност и отчетност на провежданата отбранителна политика.
Бялата книга е резултат от проведения през последните седем месеца преглед на структурата на въоръжените сили. Тя има за цел да представи пред вас, народните представители, а чрез вас и на обществеността основните резултати от този преглед и реформите, които той предполага да бъдат реализирани във времевия хоризонт началото на 2015 г. В този смисъл Бялата книга представлява концептуална програма за развитие на въоръжените сили.
Въз основа на задълбочен анализ и реалистична оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, на негативните и позитивните тенденции в развитието на средата за сигурност, на системен подход към възможните сценарии за тяхното проявление са дефинирани националната политическа амбиция в областта на отбраната, ролята, мисиите и задачите на въоръжените сили. По нова методика са определени и минимално необходимите отбранителни способности и структура, които трябва да притежават въоръжените сили, за да са в състояние да неутрализират рисковете и заплахите и да изпълнят целия обем от задачи. На базата на тези разчети и на реалистична преценка на ресурсите – финансови и материални, които може да си позволи страната сега и в средносрочна перспектива, е определена и числеността на въоръжените сили. Предвижда се тя да бъде намалена постепенно в хода на преструктурирането от 44 хил. 100 военнослужещи и цивилни служители до не по-малко от 37 хиляди в края на 2014 г.
Бялата книга дава достатъчно категоричен и ясен отговор на въпроса от какви въоръжени сили има нужда България и какви въоръжени сили може да си позволи България. В това се изразява и новият подход към строителството на въоръжените сили – не колко, с каква численост, а каква армия ни е необходима. Основният акцент, който беше поставен в цялата дейност на всички работни групи, осъществили прегледа, е качеството, а не количеството и способността като еманация на качеството, не числеността. Само така можем да знаем реално и във всеки момент каква е ползата за националната отбрана от всеки вложен в нея български лев.
Количеството беше водещо в една вече отминала епоха, с чието тежко наследство все още се борим. Това, което търсим и намираме сега, е истинска промяна, а не просто механични съкращения, както е правено много пъти досега. Способностите на въоръжените сили не се изразяват само в качеството – дали въоръжението и техниката са нови или стари, но и в качеството на попълнението с личен състав, степента на неговата подготовка, в ефективността на командната им структура, както и в състоянието на отбранителната инфраструктура. Всички те са функция на реалните ресурсни условия, при които способностите се изграждат, поддържат и развиват.
Ресурсните условия намират израз в структурата на разходите за отбрана. Предвиждаме да постигнем постепенно намаляване на дела на разходите за личен състав от 75% сега до 60% в края на периода и съответно увеличаване на разходите за бойна подготовка, за материално осигуряване и за модернизация. Това съотношение е близко до добрите практики и ще ни позволи да се откъснем от последното място сред страните – членки на НАТО, по разходи за издръжка на един военнослужещ и да създадем условия за постепенно достигане на средното ниво.
Уважаеми дами и господа народни представители, България днес не е сама пред лицето на новите предизвикателства. Ние сме неотделима част от Европейския съюз и НАТО. Страната ни гради своята система за сигурност и отбрана на солидната база на колективната отбрана в рамките на НАТО и чрез пълноценно използване на механизмите на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Като пълноправен член България трябва да поеме своя дял в поддържането на колективните отбранителни способности на Алианса, защото не можем да искаме да се ползваме от максимална колективна защита, без да допринасяме за отбраната и сигурността на нашите съюзници.
Основната цел на предложената концептуална програма е изграждането и развитието на единен за всички мисии и задачи комплект въоръжени сили, с единна система за командване и управление за мирно време и за време на кризи, със съответстваща на тези задачи организация, въоръжение, бойна подготовка, адекватно осигурени с необходими финансови и материални ресурси. С други думи, достигане и поддържане на възможния оптимален баланс между задачите на въоръжените сили, способностите, които те трябва да притежават, за да ги изпълнят успешно, и ресурсите, които българската държава, българските данъкоплатци могат да отделят за изграждането, поддържането и развитието на тези способности. Постигането на тази цел означава Република България да разполага с модерни, оперативно-съвместими и ефективни въоръжени сили, които могат да посрещнат и отговорят на заплахите там, където и когато те се зараждат.
С приемането на тази Бяла книга за отбраната и въоръжените сили Министерският съвет до края на годината ще определи плана за развитие на въоръжените сили, пътната карта, по която ще бъдат осъществени промените и достигнат набелязани в нея цели. От своя страна ръководството на Министерството на отбраната ще подготви своевременно всички нормативни актове и планомерно ще организира и ръководи изпълнението на този план. В началото на следващата година ще предложим на вашето внимание инвестиционен план с реалистични и ресурсно осигурени проекти за модернизация на българските въоръжени сили с хоризонт до 2020 г.
Накрая ми позволете да ви уверя в нашата решимост да реализираме така очертаните в Бялата книга основни направления на отбранителната политика с необходимата последователност и твърдост. Същевременно ще анализираме евентуални промени в обстоятелствата и в средата на сигурност и ще се стремим те да намерят адекватна реакция при практическата реализация на политиката в областта на отбраната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Желаещи за изказване народни представители?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бих искал да поздравя министъра на отбраната и Министерството на отбраната за изготвянето на този документ, който сам по себе си е изключително фундаментален за развитието на въоръжените сили на България.
Тъй като министърът направи прекрасно представяне какво точно представлява Бялата книга и какво в конкретика се цели с нея, бих искал да се спра на три основни момента, които смятам, че са от фундаментално значение защо всъщност правим тази книга и защо тя е така важна.
Както по време на комисията обърнах внимание, имаме, първо, ясна цел защо правим тази реформа. Много често се бърка целта с реформата. Реформата е средство, с което може да се постигне дадената цел. Често, когато се чуе реформа, се представя съкращаване, намаляване, рязане на щатове, на бюджети, а реформата всъщност се прави единствено и само с една идея – да се постигне конкретна цел. Целта днес е да направим Българската армия модерна, съвременна, адекватна на ситуацията, в която се намираме. Това е от изключително значение, защото много често се започват механично реформи без да има идея защо всъщност се правят и не се довеждат докрай, тъй като няма как да стигнем там, закъдето сме тръгнали, ако не знаем накъде вървим.
Второ, за да се изгради една такава цел, трябва да има реална преценка относно съвременната ситуация, съвременните заплахи, какво ни е необходимо предвид сегашната оценка.
В математиката има максима, че когато на входа имаш грешни данни, със сигурност на изхода няма как да имаш вярно решение.
Една от важните реалности е чл. 5 и това, че сме съюзници и членове на НАТО и на Европейския съюз. Ако това не бъде взето предвид, ние не можем да градим реална представа относно какво имаме необходимост. Член 5 ни дава сигурност, но ни задава и отговорности. Сигурност, че ако сме в затруднение, ако имаме заплаха, можем да разчитаме на помощта на нашите съюзници и отговорности, че ако наш съюзник е в затруднение или под заплаха, ние трябва да отговорим на нея, че когато Съюзът има необходимост да участва в мисии, ние трябва да сме там и да може да се разчита на нас.
Реалността е, че ние трябва да бъдем предвидими съюзници. Нашите съюзни държави трябва да знаят на какво могат да разчитат, кога могат да разчитат и с какво ние ще участваме, когато е необходимо. Тази отговорност ни кара да бъдем много точни в нашите реформи и нашите сили.
Чух няколко въпроса относно териториалната отбрана по време на представянето на Бялата книга.
Териториална отбрана?
Първо идва въпросът срещу кого точно ще се браним териториално.
По-важен е вторият въпрос – кога за последно България е могла да се отбранява териториално сама. Това е някъде преди 80 и повече години. Съвременната реалност е, че държава с размера на България със съвременните технологии едва ли може да се мери с много по-големите възможности на страните около себе си.
Последната година чух много изказвания от тази трибуна, дори когато подготвяхме новия Закон за отбраната – сантиментални изказвания относно трите български армии, какво се случва сега, докъде стигнахме, защо армията е така малка. Сякаш умишлено или наистина има кардинално неразбиране, че съвременната армия не се гради на бройки, а на качество. Едва ли е имало някога в историята по-голяма разлика между добре екипирания и обучен войник и не така добре подготвения, отколкото днес. Едва ли има моменти в историята, когато е имало по-съвършено завършена отделна самостоятелна бойна единица – отделният войник, отколкото днес. Това е благодарение на съвременните технологии, които за наше огромно съжаление са изключително скъпи. Едва ли има по-голямо престъпление от наша страна да не си дадем сметка и да нямаме реална представа какво всъщност можем да си позволим и какво всъщност наистина ни трябва. Велик пълководец е казал, че необходимостта от геройство от страна на войниците се поражда от грешки на техните генерали. Нека не се самозалъгваме и да дадем на армията онова, от което има нужда – ясна, реална преценка за това какво можем да им осигурим, за да не стане така, че военнослужещите да платят крайната цена за нашите грешки.
Трето – воля. Воля да вървим към една цел, поставена 5-10 години от днес, воля да поставим цел, която е отвъд сегашния мандат. Това за съжаление е рядко срещано явление по нашите политически ширини. Воля да се върви към реформа, чиито затруднения ще бъдат срещнати днес, за да се получи резултатът утре. Воля да се търси по-голяма цел. Смятам, че няма нищо по-важно от това да се реализира действително онова, за което се говори, да се реализира и да се стигне до крайното решение. В края на краищата единствено и само резултатите имат значение. А те се постигат чрез реална преценка за поставяне на реални цели и воля за осъществяването им.
Всичко това ни довежда до днешния ден, до днешното гласуване, което ни изправя пред един въпрос – имаме ли куража за консенсус, имаме ли куража да постигнем съгласие по една национално отговорна цел, имаме ли куража да прехвърлим политическите граници и да застанем зад една-единна цел, която няма ляво и дясно. Тя е за всички ни. Ние вече извървяхме своята част от този консенсус, демонстрирайки безпрецедентна прозрачност, допитвайки се до всички, които имат желание да участват в дискутирането и създаването на този документ, вземайки предвид всички мнения.
Дами и господа от опозицията, а може би и тези, които имат съмнения в себе си! Моят апел към вас е да извървите останалата част от другата половина от пътя. Откакто се дискутира тази Бяла книга, аз не съм видял фундаментални несъгласия, не съм видял кардинални разминавания относно разбирането. И ако сте искрени в това, което казвате – че не гласувате против нашите предложения просто защото се очаква от вас като опозиция да направите така, а когато видите предложения, които са добри и национално отговорни, ще ги подкрепите - то аз ви призовавам да направите това сега. Сега е моментът всички ние да докажем, че можем да бъдем обединени, че можем да проявим кураж за консенсус и да докажем, че в българския парламент няма просто политици, а има държавници! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Думата поиска народният представител Емил Караниколов.
Емил Караниколов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На вашето внимание представям един документ – „Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България”. (Показва я.) Това е документ, за който поехме политически ангажимент пред вас и пред нашите избиратели, че ще го направим. Той вече е факт. Това е поредно доказателство, че ГЕРБ изпълнява своите ангажименти. Ние го правим по най-добрия и най-прозрачен начин. Преди да се стигне до тази Бяла книга, която сама по себе си представлява един уникален документ, защото е направена за изключително кратко време – за по-малко от девет месеца, с участието на десетки специалисти и експерти в Министерството на отбраната, беше направен стратегически преглед на въоръжените сили, върху който фундамент се разработи тази концепция, тази програма за дългосрочното бъдеще на въоръжените сили на Република България. Казвам дългосрочно, защото тя надхвърля границите на 2013 г., която е заложена.
Какво предстои оттук-нататък? След като този документ бъде приет – нещо, в което никой от нас не се съмнява, предстои нейното детайлизиране и конкретизиране в отделните сфери.
Този документ, който е на вашето внимание, дава отговор на четири много важни въпроса. Първият въпрос е каква е отбраната, от каква отбрана имаме нужда ние. Изключително важен въпрос! Вторият важен въпрос е как ще постигнем създаването на такава отбранителна способност. Третият въпрос е кога това ще стане факт и реалност. Четвъртият въпрос, но не по-малко важен от предишния, на който се отговаря в този документ, в тази програма, е защо се прави това.
Тази Бяла книга е уникална и поради това, че е втората в новата история на България. Първата беше издадена през 2002 г., в условията на реално членство в НАТО. Тази е втората. Тя представлява уникален документ, защото беше изработен за много кратък срок, за по-малко от девет месеца. Тази книга има отворен характер, което я прави изключително ценна и полезна като стратегическа програма. Това означава, че тя ще може да се развива, надгражда, ще може да се обогатява в съответствие с промените, които настъпват във въоръжените сили.
Тя поставя началото на реформите. За първи път реформите, които се правят в армията, започват отгоре надолу.
Първо, беше преструктурирано висшето командване на въоръжените сили и оттам нататък се започва надолу по вертикала – нещо, което досега, за съжаление през тези 20 години, никога не е било правено.
Бялата книга представлява оптимален баланс между ресурса на държавата и способностите на въоръжените сили. Тоест, преди да бъде разработена, много добре са анализирани какви са икономическите и финансовите способности на държавата, за да може да се подготви една съответна отбрана, която да отговаря на тези финансови възможности.
Изключително важен, елемент в тази Бяла книга това са целите, които са заложени, а те са: ефективно управление на отбраната и намаляване административната тежест и разходите на администрацията. Досега съотношението между личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи беше една пирамида, която беше обърната обратно, тоест най-голям беше процентът в разходите за личен състав – 75%, по-малък беше процентът за текущи разходи – 24%, и най-малък е процентът за капиталови разходи. Представете си, как бихме могли да поддържаме една съвременна, една боеспособна армия, за която се отделят само 1% за капиталови разходи – нещо, което е изключително сложно, бих казал, дори невъзможно.
Тази книга въвежда ново качество и нов стандарт на отбранителната политика, поставяйки точен, конкретен баланс между задачи, способности и финансов ресурс. Тя разработва и нова хуманна структура на въоръжените сили – нещо, което се прави за първи път през последните 20 години, като се фокусира най-вече върху професионализма, върху мотивацията и волевите качества на българските военнослужещи. Тя създава и нов отбранителен мениджмънт.
Когато говорим за оптимизиране на разходите, ние имаме предвид, че трябва да се достигне това съотношение, което от дълги години вече е създадено и съществува като наложен стандарт в армиите на НАТО. Това съотношение е 50:25:25, като 50% са разходите за личен състав, 25% са текущите разходи и 25% са капиталовите разходи.
Нашата цел, нашата идея в края на този период, когато това ще стане и реалност, е да се приближим максимално, като ще имаме 60% разходи за личен състав, 25% за текущи разходи и 15% капиталови разходи. Това, което ще постигнем, поставяйки задача в този програмен документ, е, че ще бъдат увеличени значително средствата за издръжка на един български военнослужещ – от 29 хил. лв., колкото са сега, те да са 43000 до 2014 г.
Новото, което предстои да се случи и което ще стане факт, е, като се реализират поставените задачи в Бялата книга, и, че се въвеждат резервисти в армията, като се планира техният брой да достигне 3000 души през 2014 г. Ако всички тези задачи, всички тези цели, които ние сме заложили, в тази концепция, в тази програма за развитието на Българската армия, бъдат постигнати, ние имаме пълното уверение, че в края на този период ще имаме една по-модерна и една по-съвременна, една по-боеспособна Българска армия, нещо, което съм убеден, че всички в тази зала искат и желаят от сърце. Ето защо аз ще подкрепя този документ. Надявам се, че вие също ще го подкрепите, за което ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте.
Красимир Минчев (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Първо, бих искал да изразя удовлетворението си от представената ни Бяла книга от Министерството на отбраната и да ви благодаря, защото тази Бяла книга наистина дава една перспектива за развитието на армията, която ние трябва да отчитаме при нейното структуриране по-нататък.
Както казаха, тя е втората Бяла книга, решена в условията, когато вече са избистрени нашите отношения с НАТО, когато сме членове не само на НАТО, но и на Европейския съюз. В това съдружество ние трябва да решаваме въпросите общо на европейския фронт.
Бих искал да не се повтарям с колегите, а само да акцентирам на няколко основни положения в Бялата книга, които, може би, ще представляват интерес за вас и ще очертаят вашето виждане, когато трябва да гласувате.
На първо място, Бялата книга дава добър анализ на това какви са заплахите на съвременен етап. Основното е, че пряка териториална заплаха за страната ни... Вероятността за такава заплаха е минимална. Фактически се акцентира повече на асиметричните заплахи – на борбата с тероризма, на борбата за противодействие, за неразпространение на ядреното оръжие, борбата с кризите и други такива фактори.
Поради тази причина, а и поради това, че сме членове на НАТО, в нашата евентуална териториална защита, ние разчитаме на активирането на чл. 5 от Вашингтонския договор, тъй като този договор дава възможност чрез чл. 5 да бъдат включени всички страни, които участват в НАТО при евентуална териториална агресия на дадена страна по дипломатичен или военен начин в подпомагане на дадената страна, която е обект на териториална агресия.
Бих искал да обърна на вашето внимание, че в самата Бяла книга, ако сте я отворили, структурата на новата армия е дадена много пространно. Като цяло бих искал да кажа, че тази нова структура, която се предлага, дава възможност за самостоятелно изпълнение на задачи от частите и подразделенията, самостоятелната им подготовка, което до голяма степен подпомага включването на тези части подразделения в общите операции с НАТО.
Важен момент в предложенията на Бялата книга е един нов елемент в структурата на армията, като на него обърна внимание господин Караниколов – това е резервът на армията. Това не са запасняците, някои от вас сигурно са били запас, всъщност този резерв има съществена роля като активна бойна структура от елемента на Въоръжените сили. Това са около 3000 души или 8% от армията, за които най-важното е това, че те са предварително уточнени по списък и дори само за това, че даден резервист участва в дадения резерв, той вече годишно получава възнаграждение, само заради това, че той е в списъка. Допълнително за обучение и за участие в операции се получава допълнително възнаграждение. Надяваме се по този начин да бъде проявен значителен интерес и този резерв да бъде своевременно попълнен с качествени кадри.
Що се отнася до обучението на кадрите, в Бялата книга се прави изводът, че на сегашния етап – обучението като цяло, съответства на изискванията на военното професионално обучение и основни и съществени структурни промени няма да бъдат правени, като могат да бъдат правени определени оптимизации.
Важен момент, който предлагат е, че дават възможност за обучение на цивилни лица, които са завършили висше образование да се учат в продължение на година и половина във Военния университет и да получават военно образование бакалавър, след което те могат да бъдат на съответните офицерски длъжности и да се развиват както всички останали офицери.
Интересно е това, което е дадено в Бялата книга за инфраструктурната промяна в армията. Интересни цифри са примерно, че в момента има 8500 военни инфраструктурни обекта, тоест 8500 обекта на армията в цялата страна, които заемат 3 млн. 500 хил. квадратни метра. Всичко това интересува много от вас. Те се интересуват този обект от армията освободен ли е, къде е, какво е…
Към 2014 г. ще останат само 800-900 такива обекта с площ около 400 хиляди квадратни метра. Тук важен момент, на който също обръщам внимание, и в Бялата книга, а и в по-нататъшната дейност на самата армия ще бъде това, че постепенното освобождаване на тези обекти, което да става прозрачно и по целесъобразен както за държавата, така и за армията начин.
Тук дължа да отбележа, че се запазват всички социални права и придобивки, които имаха досега военнослужещите – начина на формиране на тяхното основно възнаграждение, начина на формиране на допълнителното възнаграждение, получаването на необходимия брой заплати при пенсиониране, заплащане на безработна съпруга при участие в мисии, медицинско осигуряване и ползване на почивната база. Въпросите, които досега са стояли и придобивките, които са ползвали досега военните, няма да бъдат орязани в по-нататъшната реформа на армията.
Последното, на което бих искал да обърна внимание, е на финансирането. При всяка една реформа на армията, и в Бялата книга, се обръща внимание на този елемент – на финансирането. Дадено е ретроспективно: какво е било финансирането на армията през годините на реформите – от 2000 г. насам? Обръща се внимание, примерно, за времето до приемането ни в НАТО – процентът, който се отделя от брутния вътрешен продукт за армията е от порядъка на 2,5 и стига почти до 3, а след 2004 г. той плавно намалява, за да стигне през тази година 1,41. Разчетите, които са правени във Военното министерство предполагат, за да може да се извърши реформата и да се поддържа армията – оптималният процент от брутния вътрешен продукт, който да бъде отделен за нуждите на армията, да бъде не по-малко от 1,5. Аз се надявам, че ние ще успеем с общи усилия да защитим такъв процент в бъдеще, през следващите години, за да може армията да реализира както реформата в нея, така и своята поддръжка.
Това е, което бих искал да кажа за основните елементи, основните насоки, които дават възможност чрез Бялата книга да се създаде перспективата и една добре действаща, добре структурирана активна армия, която заедно с армиите от страните от НАТО, да участва активно в защита на страната и в съвместни операции.
Затова аз ще гласувам за нея и ви приканвам, и вие да го направите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики? Няма.
Думата поиска народният представител Венцислав Лаков, след това – господин Радославов.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. „Атака” ще подкрепи Бялата книга за отбраната. Това е един тъжен документ. Искам специално да благодаря на министър Ангелов, че се вслуша в нашите препоръки и съвети и в резултат на това в Книгата, в документа е записано, че: „Много от решенията се вземаха без задълбочен анализ и обосновка, с неосигурени ресурси. Пожелателното стратегическо мислене, съчетано с колеблива политическа воля, недостатъчно добре подготвена професионализация на въоръжените сили и волунтаристични користни решения за закупуване на различни видове въоръжения са в основата на факта, че градивният процес на развитие на способностите на въоръжените сили в голяма степен не се състоя.
...Натрупаните задължения на Министерството на отбраната към чуждестранни и български фирми за произведено или доставено въоръжение, техника и услуги, съчетани с практиката на системно нарушаване на принципите на добро и прозрачно управление, пренебрегването на основните механизми на планиране и допускането на сериозни нарушения на бюджетната дисциплина...” са причина за състоянието на армията.
Искам само да уточня, че главната вина за съставянето и за приемането на тази Бяла книга, която днес обсъждаме, имат предишните кабинети и те трябва да бъдат посочени персонално. Става дума за правителствата на премиера Станишев, на Сакскобургготски и на Иван Костов. Те доведоха армията до това състояние, което сега е отчетено в Бялата книга.
Изразявам едно пожелание: дано не се наложи да пишем Червена книга за българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Александър Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Предлага ни се днес да вземем решение по внесената Бяла книга от Министерския съвет и предложение за редуциране на състава на въоръжените сили до края на 2014 г. до 37 хиляди.
Аз мисля, че авторите са положили много усилия, за да ни представят този анализ и да предложат една програма за развитие на въоръжените сили. Както каза преди колегата Димитров, много важно е: каква е изходната база, за да се получат добри решения. Аз лично не мога да се съглася със следното: отъждествяването на способността на българските въоръжени сили за гарантиране на националната сигурност с потенциалната защита при необходимост от страна на НАТО като членове на този Алианс. В основата стои фактически чл. 5 като ние приемаме, че имаме пълната гаранция при всички случаи на необходимост, че фактически чрез тези съюзнически ангажименти, ще ни се гарантира националната сигурност.
Има примери, които говорят, че страни-членки на НАТО, както една Турция и Гърция, когато имаше конфликт помежду им, НАТО не се намеси да спира военните действия и независимо, че и те са членове на НАТО от преди много години си поддържат едни от най-силните армии, а са ни й комшии. Така че тази теза поначало е много спорна. От самия документ се казва: днес е утопия да се мисли, че можем сами да защитим националната си територия без да разчитаме на Съюза, разбирай НАТО, на неговите колективни способности. При такова твърдение, можем ли въобще да говорим за национален суверенитет на страната, когато ние приемаме, че ако България не е член на НАТО, не е способна да защити своята национална сигурност. При това положение, като приемаме тази теза, че трябва да сме задължително членове на НАТО, за да можем да си осигурим сигурността, не ни трябва и кой знае каква сериозна армия и въоръжени сили.
Чрез тази книга ни се внушава, че България днес е едва ли не на дереджето по времето след Първата световна война, когато след три освободителни войни, действително беше изпаднала в една тежка катастрофа. И тогава обаче по Ньойския договор тези условия – за съкращаване и едва ли не за ликвидиране на тогавашната българска армия, бяха поставени от наши врагове, и то от победители в Първата световна война.
Аз мисля, че ако погледнете историята ще видите, че българският народ и държава са успели след Първата световна война допреди Втората световна война наново да изградят една силна армия. И България имаше такава армия в началото на Втората световна война, въпреки че имаше за съюзник тогава една от най-силните държави – Германия, тоест ние винаги сме имали съюзници. След това във Варшавския договор също имахме силен съюзник – Съветският съюз, но и тогава българските въоръжени сили и армия бяха с невероятно по-големи способности и като техника, и като численост. Това се знае, това са истини!
Тезата, че щом си в един съюз – военен, автоматически се решават проблемите на националната сигурност, аз не я приемам.
По принцип искам да запитам господин министъра: защо при съществуващата численост на нашите въоръжени сили не се предприеме тази модернизация? Аз приветствам модернизацията. Има сериозни достойнства в труда, и, да кажем, в областта на управлението, и на боеспособност и т.н. Но аз лично смятам, че в момента финансовият ресурс в държавата не е причина, за да трябва да редуцираме състава – при тази численост да направим тази модернизация, за която тука се пледира, и която по принцип аз подкрепям. Не мога да се съглася, че България е толкова бедна в момента, след като можем да поддържаме 60 хилядна полиция и дето се предвиждат някъде от 100 милиона само за подслушване, значи могат да се намерят пари, господин министър, моите уважения към Вас като професионален военен – при съществуващата численост, да се направи тази модернизация и тези усъвършенствания. Това ми е едната теза, която предлагам.
Искам да обърна внимание върху следното. Тече такъв аналогичен процес в някои страни на Европейския съюз, което се отбелязва от господин министъра. Но искам да обърна внимание, че преди няколко дни френският военен министър се изказа категорично против тенденцията за драстично намаляване на въоръжените сили на Европейския съюз, като направо си каза, че в този случай Европейският съюз ще стане протекторат на Съединените щати и на Китай и постави въпроса за разглеждане, както се казва, на европейско ниво, което се прие от ресорния комисар по отбраната. Така че това е спорен въпрос.
Аз лично защитавам втората теза – че Европейският съюз трябва да има достатъчно военен потенциал и ние като страна – членка на Европейския съюз, трябва да го развиваме, за да бъдем достоен партньор в НАТО на Съединените щати. Не може Съединените щати да покриват едва ли не всички нужди за отбрана на целия Европейски съюз, както някои европейски политици разсъждават.
Има и друго нещо. Аз съм абсолютно убеден в едно – че армията не е само, за да защитава, както се казва, националната сигурност от външни посегателства. Българската армия винаги е била гарант за държавността. Сега наскоро видяхте какъв случай се получи в Латинска Америка. При опит за преврат от полицията, точно армията, а не някой друг, защити държавността и президента им там. При тази армия, която имаме, може ли въобще да се очаква, че тя би била гарант при такива ситуации в страната, при които никой не може да изключи какво и как ще се развият политическите събития въобще?
Аз съм за модернизация на въоръжените сили при запазване на сегашната численост. Мисля, че са нужни допълнителни средства, които могат да се прехвърлят от бюджета на Министерството на вътрешните работи, като именно там се извърши редуцирането на числения състав, а не на Българската армия. В това съм абсолютно убеден, че като член на Европейския съюз България трябва да има действително боеспособност до голяма степен сама да защитава националната си сигурност, което ще бъде много по-решителен принос за европейската сигурност и като съюзник на НАТО. Аз лично ще се въздържа да подкрепя в този вид предлаганото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Минчев.
Красимир Минчев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, господин Радославов! Това, което искам да Ви репликирам, е, че участието на страната ни в НАТО дава възможност на самата страна – не говоря за армията, а за страната, с по-малко средства и с по-малко усилия да постигне същите цели за защита на своята цялост и на своята територия заедно, в съучастие с другите страни. Затова е необходимо именно участието ни и акцентът ни към НАТО.
Що се отнася до това, което Вие визирахте за Кипър, той е малко по-особен случай – случаят, който беше през 1974 г., доколкото си спомням. При него проблемът възникна на базата на договора от 1960 г., който е за основаване на Република Кипър. Договорът, сключен между Турция, Гърция, Кипър и Великобритания дава възможност Кипър да съществува извън блоково. А когато вече през 1970-1972 г. се осъществява блоковото присъединяване на Кипър към НАТО, това вече беше нарушение на договора, което даде основание Турция да я нападне.
Вярно е, че оттогава, 1974 г., бяха разработени изключително много процедури, които не дават възможност при възникването на такъв конфликт при агресия на страната ни от друг член да не бъде взето отношение от останалите страни.
Вие казахте, че армията ни трябва да бъде голяма, за да може да ни защитава, когато примерно милицията реши да направи някакъв преврат. Армията няма вътрешни функции в това отношение, господин Радославов. Армията би могла да има вътрешни функции за ликвидация на кризи от екологичен характер, от друг тип кризи – терористични кризи, но не да противодейства и да се окаже фактически като вътрешен страж. Това бих искал да Ви репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Втора реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
Доброслав Димитров (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Радославов, аз слушах Вашето изказване и видях само подкрепа за Бялата книга. Всъщност всеки един Ваш аргумент звучеше именно като извод защо правим тази Бяла книга. Направихте хубаво сравнение. Как е било преди 1989 г.? Разчитахме на Варшавския договор. Преди това сме били в съюз с Германия. Казахте, че тогава сме имали голяма армия. Да, а аз питам какви са били разчетите за тази армия и какво точно трябва да свърши преди да дойде съюзническата армия? Доколкото си спомням, беше нещо от сорта на два, може би три дни. Значи голямата ни армия тогава е трябвало да ни даде три дни, докато дойде съюзническата армия. Оттогава нищо не се е променило, нищо – и сега. Разликата е, че в днешно време тази огромна армия не само, че няма да ни даде сигурност, но ще ни дърпа и назад, тъй като тя ще бъде неосигурена и неподплатена с възможности.
Съвременният войник, пак повтарям, е една изключително скъпа и ефективна бойна система. Това не е войникът от 1942 г. Две модернизации са в сегашната армия. Тази година за капиталови разходи имаме 1%! Мисля, че това отговаря на въпроса защо със сегашния размер не можем да модернизираме армията. Споменахте Китай и САЩ. Сериозно ли имате предвид, че можем да се сравняваме с тези армии и точно в коя част ще се сравняваме с тях? Ние можем да бъдем част от една по-голяма система, която евентуално да се сравнява с тези огромни държави, за което съм съгласен с тезата Ви за Европейския съюз. Да, това е хубава идея и най-вероятно това е бъдещето, само че то минава именно чрез тази реформа и даването на сметка как и какво е необходимо на всяка една държава.
Последно, с което завършвам. Армията има и друга роля в обществото, но тя не е, за да ни пази от полицията или милицията. Това просто е без коментар! Тя е, за да бъде стожер, за да бъде стълб на обществото за едни качества, на които хората да се възхищават, за достойнство, за кураж. А това се гради отново с една добре подплатена, добре финансирана и добре обучена армия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Трета реплика има ли към изказването на господин Радославов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Господин Минчев, неправилно сте ме разбрали. В своето изказване аз не съм говорил едва ли не, че България не трябва да бъде в НАТО и съм против НАТО.
По отношение на Кипър. Мисля, че Вашите доводи като, че ли са в подкрепа на моята теза, защото какво излезе – че след като Кипър е влязъл в НАТО, тогава, така разбрах, като че ли по това време стават тези проблеми между Турция и Гърция там, на острова. Но тях така или иначе си ги има. След толкова години, които са минали оттогава, нито Турция, нито Гърция си намаляват въоръжените сили. Даже преди няколко години Гърция закупи над 45, доколкото си спомням, най-модерни ракети, и то руски. Така че трябва да ги питаме защо те поддържат такива въоръжени сили и такава модерна армия, след като и те са членове на НАТО и биха могли да разчитат на колективна сигурност.
По отношение на вътрешния страж. На мен ми е ясно, че няма как на армията да й се вмени такава функция като вътрешен страж. Но аз искам да кажа, че историята го е доказала, включително и в България, че армията действително в критични моменти се е явявала такъв страж. Това е не само в България, но и в други страни. Така че това по принцип го има, даже и, ако щете, като един възпиращ фактор.
По отношение подкрепата на Бялата книга. Аз казах, че тя има своите достойнства. Аз съм за модернизация на армията. Съгласен съм, че в това отношение има много положителни разбирания и виждания, но моята теза си остава същата. Независимо че преди това сме били членове пак на едни други отбранителни съюзи, ние сме си имали много по-значима армия. Това, което се казва от господин Димитров, че едва ли не за какво са ни били тези над 700 ракети, които трябваше да унищожим, хиляди танкове и оръдия и какво ли не, каквото имаше – който е служил от нас в армията, много добре знае каква армия беше.
Там има един друг елемент. Мисля, че едно от най-полезните неща в Бялата книга е за Резервисткия корпус. Моите поздравления в това отношение към министъра, че най-после вече ще се вкара този елемент на въоръжените сили, за който съм пледирал и в предишното Народно събрание. Мисля, че преди да се съкрати наборната служба, което съм защитавал и в предишния парламент, трябваше този Резервистки корпус да влезе в сила. Това също е един положителен елемент.
Моята теза е при съществуващата численост да се прави тази модернизация, че България има финансовия ресурс – говоря, разбира се, че трябва да се уреди в бюджета и като се говори, че в сегашния бюджет е 1%, този бюджет за тази държава се прие от сегашното мнозинство. Явно, че 1% за капиталовите разходи е нищо. Така че не може да се прехвърля на гърба на миналите правителства – аз мисля, че почти всяко едно от миналите правителства в прехода, носят своята вина за това състояние, което е в момента. Не би трябвало и сега да се влошава състоянието с намаляването на числеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Думата поиска народният представител Иван Костов.
Заповядайте.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! От името на Синята коалиция искам да заявя, че ние ще подкрепим Програмата за развитие на въоръжените сили, която Вие предлагате, със следните мотиви.
Първо, защото действително тази програма е съобразена с основния принцип на действие на колективната система за сигурност на НАТО, залегнал в чл. 5 от договора. Независимо как се тълкува този член от различните места в залата, още през 2002 г. беше направен един неуспешен докрай опит да се съобразим с това обстоятелство, че действа такава колективна система за сигурност. Сега Вие го правите по един разумен, смислен, силен, сериозен начин, най-вече въвеждайки принципи за развитие на отбранителните способности, а не за купуване на техника, за инвестиции и за пълнене джобовете на концесионерите и на собственици на футболни клубове, оставяйки Ви тежко наследство. Това е първият мотив.
Вторият мотив, който за съжаление Вие не сте развили достатъчно силно в аргументацията на своя документ, е, че светът се е променил силно от времето на Студената война. Армиите от времето на Студената война са безпомощни срещу високопрофесионализирани, технически добре снабдени и технологически добре управлявани и осигурени военни подразделения. Това е основната причина, поради която България няма нужда от голяма армия. Колегите отляво трябва да разберат добре това. Няма нужда от численост, защото се е променил принципът на водене на военните действия, впрочем още от началото на ХІХ век – масови армии, огромен брой хора, хвърлени на бойното поле, големи касапници – това време е отишло безвъзвратно в миналото. В момента много по-високоефективни са малки военни подразделения, снабдени с голяма, мощна техника, така че един боец да може да приведе в действие много по-висока поразяваща мощност, отколкото е било възможно това дори от началото на миналия век.
Това е основната причина. Ако не я разбирате, прочетете внимателно мемоарите за водените въоръжени действия в Ирак „Пустинна буря” и „Последната война” и ще разберете защо огромните армии от времето на Студената война са абсолютно безпомощни срещу това, което стои насреща. Това е много важна причина. Според мен, Вие я имате предвид, знаете я, много добре я реализирате през програмата, но не сте я казали явно.
Третата причина, поради която следва да бъде подкрепен Вашият документ, е обстоятелството, че Вие действително се опитвате да подредите всички цели, всички задачи, да ги съберете в едно, да ги интегрирате помежду си, така че да получите едно много смислено, много сериозно задание за въоръжените сили, наречено програма за тяхното развитие.
Какво имам предвид? – трите основни направления: отбрана, участие в колективната система с бойни поделения и принос за националната сигурност на страната. Това са основните задачи според законите на страната за Българската армия. И Вие сте първият военен министър и това е първото правителство през последните 8 9 години, което постави нещата по този начин и решава задачите за развитието на въоръжените сили през тази призма, а не през призмата на апетитите за въоръжаване или апетитите кой да става генерал, кой да получава почести и т.н. Следва да бъдете подкрепен и Вие ще получите нашата подкрепа.
Ние сме до такава степен впечатлени от Вашия документ, включително от начина, по който се изразяват понятията, категориите, от безупречния начин, по който стройно и смислено са подредени нещата в сферата на отбраната, че Ви даваме за пример на останалите колеги от кабинета. Например, при изслушването на последния кандидат за здравен министър, ние му казахме: „Иди си и ела с документ, приличащ на Бялата книга на министър Ангелов, и тогава ще те подкрепим веднага. Иди си и ела с такава програма за реформа”.
За съжаление, всички Ваши колеги не следват пътя Ви, но това е друг въпрос.
Искам да завърша изказването си с едно обръщение към мнозинството. Винаги, когато правителството върви в правилна посока, както в този случай, то ще има нашата подкрепа.
Една-единствена забележка: Вие трябва да съобразите този капацитет за обучение с реалностите. Практически има три висши учебни заведения, обучавате фактически 30-40 хил. души – това е неоправдано от всяка гледна точка. Знам обаче какво ще ми отговорите – че в страната има 50 висши учебни заведения, някои от тях създадохме тук, в Народното събрание, които имат по 15 студенти, например в Перник, така че защо пък Вие да нямате три висши учебни заведения за 40 хил. души?
Истината е, че няма нужда от такова обучение. Има нужда от обучение на български офицери в чужбина, в центровете за обучение на НАТО. Защото нашата военна сила ще става по-могъща, ако е силно интегрирана в колективната система за сигурност.
И накрая, за утешение на колегите, които гледат със завист към южните ни съседки, искам да кажа една дума. България не може да се противопоставя на въоръжените сили на Турция и Гърция, първо, защото няма нужда да се противопоставя, те са съюзнически държави. Най-важното нещо, което не може да осмисли левицата и изглежда значителна част от псевдонационалистите в България, е обстоятелството, че България е престанала да бъде фронтова държава от падането на Берлинската стена насам. Това трябва да се разбере! Може би е малко трудно, но трябва да се напънем и поне в следващите 20 години да стигнем до този извод! Ние не сме на фронтова линия – между два враждуващи блока, а сме вътре в една колективна система, заградени отвсякъде, почти отвсякъде от съюзнически войски. В този смисъл е много верен изводът, който прави кабинетът и Министерството на отбраната, че са се променили самите рискове, заплахите за външната сигурност на страната.
Може би, когато България се развие икономически, ако се следва принципът за отделяне на тези средства, за които пледира министърът – 1,5% за отбрана, постепенно възможностите на българските въоръжени сили ще нараснат значително. Това обаче не е в зависимост от усилията на министъра на отбраната, а от усилията на всички институции в страната, на Народното събрание. От нас зависи дали България ще се развива бързо или ще тича на едно място, което е съвършено друга тема. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – Ангел Найденов.

Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости на Народното събрание! Аз също съм сред хората, които без колебание мога да кажа, че самата идея за разработване на Бяла книга, и още повече резултатът, който ни е представен за обсъждане днес, не могат да бъдат отречени. Нещо повече, аз съм убеден, че проектът има своите достойнства и екипът, който се е ангажирал с тази разработка, заслужава висока оценка.
Разбира се, уважаеми дами и господа народни представители, Бялата книга е политически документ. Или може би, господин министър, по-точно е да се каже „е и политически документ”. И трябва да кажа, че в този смисъл той носи определени белези на пристрастност и предубеденост, например по отношение на изводите и на заключенията. Разбирам от изказването на господин Лаков, че те са основните инициатори на тези констатации. Същевременно искам да подчертая, че имам усещането, че този документ носи известна едностранчивост и ограниченост, доколкото в рамките на предварителните консултации се оказва, че всъщност политическото ръководство на министерството се е затворило в рамките на управляващото мнозинство. Казвам това, защото без съмнение един подобен подход по отношение на документ, който предполага и изисква едно широко политическо и парламентарно съгласие, е неприемлив. И съответно този подход има своите рискове и своите минуси, които виждаме в предложения проект.
Нека да се върна на оценките и на заключенията.
Това, че те са силно критични и негативни по отношение на предишни управления, на предишни правителства, не е изненада. За съжаление, отрицанието отдавна се е превърнало в норма на политическите взаимоотношения. Изненадващо е, че с толкова лека ръка се зачеркват анализи, експертизи, аргументи, предложения, които са правени на военно, на политическо ниво, в т.ч. и с участието на редица чуждестранни специалисти. Лесно можем да видим предишни статии, предишни изказвания, в т.ч. разбира се и стенограми от заседания на специализирани комисии или тук в пленарната зала, за да видите аргументите за едно подобно твърдение.
Дълго можем да говорим за предишни прегледи, в т.ч. и за предишната Бяла книга. Можем да говорим за решение за модернизация, за числеността на въоръжените сили, за трансформация. Можем, разбира се, да говорим и за необходимите способности. Казвам всичко това, защото в случая късата памет и отрицанието не са приемлив подход тогава, когато става дума за отбраната на страната и съответно за военната сигурност на страната.
Уважаеми колеги, как ви звучи, например, твърдението и обвиненията към предишните управления за това, че те са оставили задължения и съответно натоварват с едни дългосрочни програми следващите управления и следващите правителства. Същевременно в случая се говори за план за развитието на въоръжените сили, който очевидно няма да бъде за една година. Или се говори за една дългосрочна инвестиционна програма, или, например, за програмата за модернизация, която е хоризонт 2020 г. Извинявайте, но в такъв случай съвсем естествен е въпросът с какво този план е по реалистичен и по-обвързващ, отколкото предишния план за модернизация, който беше приет 2004-2005 г.? Или с какво намеренията, които се заявяват сега за бюджет за Министерството на отбраната, съответно за отбрана в рамките на 1,5% от брутния вътрешен продукт, е по-вярно и по-задължително, отколкото предишните намерения за 2,6%, или пък за 2% от брутния вътрешен продукт? Още повече, че в случая не бива да се забравя, че всички министри, съответно бюджетите на министерствата, са заложници на решенията и на финансовата политика на един единствен човек в сегашното правителство и това е финансовият министър господин Симеон Дянков. Според мен отговорът е – с нищо.
При честата смяна на позициите, при тази непоследователност, която се демонстрира в различни сфери, има опасност Бялата книга и съответно всички следващи намерения, заявени като проекти на нормативни документи да се превърнат наистина в добри намерения. Отсъствието на ясно заявени цели и съответно намерения, които да бъдат представени сега за модернизация и превъоръжаване на въоръжените сили, поставя редица въпроси по отношение на числеността и на въоръжените сили, и на Българската армия.
Всъщност, уважаеми дами и господа народни представители, решението за числеността е една от ключовите решения днес, които ни предстои да одобрим. И аз съм съгласен с това, че то присъства в рамките на почти всички изказвания на народни представители. Но, за да стигнем до отговор на въпроса каква численост е необходима и какво можем да одобрим, необходимо е да имаме и отговорите на редица други въпроси, свързани с технологичното и техническото обновление на Българската армия. Иначе, уважаеми народни представители, какви способности и капацитет изграждаме, ако се разчита само на съкращаване на личен състав и на извеждане на старо въоръжение и на бойна техника.
Държа да подчертая, че няма как да подкрепим едно подобно решение, ако не знаем намеренията и прогнозите за компенсиране на намалената численост. Анализът на средата за сигурност, съответно на рисковете и на заплахите, са необходима отправна точка, но те могат да послужат и съответно за мотивиране или за обосноваване на всякакви количествени параметри. И аз тук ще се съглася с част от изказването на народния представител Иван Костов. Да, аз съм съгласен, че силната армия не е многобройната армия, но също така ще трябва да се съгласите, че армия – малка по състав, зле въоръжена и още по-зле подготвена, е по-лошият вариант. И в този смисъл аз казвам, че не извеждаме на преден план числеността, но, за да стигнем до числеността на армията и на въоръжените сили, има редица обстоятелства, които трябва да бъдат налице и които трябва да ни послужат като основа за вземане на това решение.
Не става ясно – и това са поредица от въпроси, които е хубаво да бъдат зададени – защо числеността на българската армия се намалява с близо 1/4 от сегашния й състав, а същевременно Министерството на отбраната и структурите, които са на подчинение на министъра на отбраната не просто запазват сегашната си численост, а се увеличават? Или, защо например е толкова голяма числеността на съвместното командване на силите и същевременно съставът на Сухопътните войски се орязва с близо една бригада? Оставям настрана въпроса, че това, което предвижда като състав от две бригади, е предвидено да се управлява от четири управленски нива. Също така оставям настрана и въпроса защо съставът на Сухопътните войски е сведен по-малко от 30% от числеността на въоръжените сили?
Уважаеми дами и господа народни представители, твърди се и това се подчерта в някои от изказванията, че Бялата книга дава отговор на един важен въпрос, всъщност на въпроса от каква отбрана имаме нужда и каква отбрана можем да си позволим. Аз си мисля, че по-верен би бил въпросът от каква отбрана имаме нужда и как да я постигнем? Защото другото е по-скоро проява наистина на един фискален фундаментализъм, който се следва в редица сфери на управлението и на дейността. Същевременно оценките за средата за сигурност, оценките за рисковете и заплахите в този случай е превръщат в средство за пране на съвест. Съжалявам за тази констатация, но тогава, когато се види, че финансовата целесъобразност и счетоводните съображения доминират по отношение на редица решения, които се съдържат и в Бялата книга, се налага подобен извод. Да, със сигурност финансовите разчети са важни, но те не могат да бъдат единствените и не могат да бъдат доминиращите тогава, когато става дума за решение в областта на националната сигурност, в частност на военната сигурност.
Уважаема госпожо председател, моля да ползваме удълженото време на парламентарната група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля да дадете допълнително време на всички групи.
Ангел Найденов: Аз само ще маркирам част от резервите, които имам по отношение на записа за мисиите и задачите на въоръжените сили, по отношение, разбира се, на текста, който предполага задачи, свързани с националната отбрана в условията на активиран чл. 5, обаче от гледна точка на следното – имаме ли отговора на въпроса: какъв е периодът от време, който е необходим съответно за планирането, за активирането на коалиционните сили, за тяхното развръщане на българска територия и за началото на взаимодействието им с националните отбранителни сили? Ако нямаме отговора на този въпрос, а него го няма в Бялата книга, в такъв случай резонни са опасенията, които заявяват колегите. Очевидно е, че става дума за достатъчно продължителен период от време до задействане на колективните сили.
В този смисъл излиза вторият въпрос: имаме ли възможността на един адекватен национален отговор със силите, с които разполагаме и можем ли да компенсираме с достатъчно национални усилия и адекватност това забавяне във времето при въоръжено нападение? Отговорът на този въпрос стои във всички аргументи, които бяха изложени от страна на колегите.
Само ще маркирам, че има доста нетипични и несвойствени задачи, които са регламентирани по отношение на въоръжените сили в мисията за приноса към националната сигурност в мирно време. Има задачи, които са доста разтегливи и като рамка, и като съдържание, и това ги прави неприемливи. Само го отбелязвам като част от аргументите и резервите, които имаме по отношение на проекта.
Всъщност, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, това са аргументи, които мотивират позицията на Парламентарната група на Коалиция за България да не подкрепим предложения ни проект.
Няма да влизам в повече детайли, но има редица неясноти, които са свързани например със средствата – тук колегите говориха доста за бойна подготовка, бойни части. Какви са средствата, които се предвиждат в рамките на следващите години за бойна подготовка на Българската армия, на въоръжените сили, за научноизследователската и за развойната дейност?
Има редица неясноти по отношение на партньорството и взаимодействието с отбранителната индустрия.
Маркирам всичко това, за да кажа, че те не се заключават като аргументи и като резерви само в онова, което по-подробно коментирах.
Има обаче, господин министър, още едно смущаващо обстоятелство в частта за социалното осигуряване и социалните дейности. Аз се надявам да получим отговор – дали това е само въпрос на технически пропуск, или зад него стои нещо друго? Става дума за това: в тази част е регламентирано, че само здравното осигуряване е за сметка на държавния бюджет, за разлика от закона, който регламентира и здравното, и социалното осигуряване на българските военнослужещи за сметка на държавния бюджет. Надявам се, че Вие ще отговорите: дали това е само технически пропуск?
Уважаеми дами и господа, завършвам още веднъж с позицията на парламентарната група, че няма да подкрепим, въпреки високата оценка, която имаме за разработката – в част от нейните текстове, предложения ни проект за Бяла книга и съответно проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Увеличено е времето на всички групи.
Господин Димитров, заповядайте за първа реплика.
Доброслав Димитров (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз съм изключително разочарован от това, което току-що чух. Имам чувството, че не сме чели същия документ. През цялото време се опитвах да открия това, което се казваше, в това, което съм чел. Изключително разочарован съм: по време на заседанието на комисията вчера много точно и внимателно прочетох Вашето изказване там – също доста сериозно се разминава с това, което направихте като изказване сега.
Нямало конкретно заявени цели. Честно казано, по-конкретно от това едва ли може да бъде формулиран един такъв документ, който планира отбраната за следващите десет години.
Увеличена численост на командването. Това е сериозно заявление, при положение че миналата година Министерството на отбраната имаше близо 1500 служители – днес има 980. Много ми е интересно: с какво точно са се занимавали тези 500 души повече миналата година? Защо смятаме, че можем да осигурим 1,5%, при положение че не можем да осигурим 2,6? Честно казано, струва ми се, че разликата е двойна. Отговорът на този въпрос идва от само себе си.
За съжаление, на въпроса, който зададох в моето предно изказване: дали имаме куража да имаме консенсус, дали имаме куража да застанем единни, за да можем да убедим обществото на България защо трябва да отделя средства за отбрана, явно получих своя отговор – не! Някои от колегите, надявам се не всички отляво, нямат куража за консенсус, нямат куража да застанат зад една единна национална цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Втора реплика – Венцислав Лаков.
Венцислав Лаков (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Найденов, репликата ми е към Вас.
Искам да припомня на залата, че в предишния парламент Вие бяхте председател на Комисията по отбрана и като такъв не направихте нищо, за да вразумите изпълнителната власт, която си позволи тогава разхищаващи покупки на хеликоптери, но без бронезащита и въоръжение. Имаше идея да се купуват корвети – слава Богу, тя не се осъществи. Сключиха се договори за самолетите „Спартан”, които се оказаха безпричинно много. В крайна сметка всички видяхме и розовите БМВ-та.
Къде бяхте, господин Найденов, като човек, който трябва да упражнява парламентарен контрол и да не се правят такива глупости, които сега са причина да няма пари за армията и да приемаме съкращения, които са принудително предизвикани от това безпаричие? В този смисъл е цинично да критикувате документа, след като самият Вие и вашата политическа сила носи вина за това, което сте направили и което е докарало армията до този хал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Найденов, имате възможност за дуплика.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, опитах се съвсем добронамерено да ви кажа какви са нашите аргументи. Вие обаче чувате само една част, която ви е удобна и изгодна – не чувате онова, което казвам до края на изречението.
Говоря, че няма ясно заявени цели за модернизацията и вие ще признаете, че тепърва ще предлагате Плана за модернизация и превъоръжаване. Поне такива са намеренията, които заявихте с „Хоризонт 2020 г.”. Какво например ще придобиете догодина или какво например ще придобиете след две години? Или къде например са посочени въоръжението, бойната техника, платформите? Вероятно те не са посочени от някакви съображения за секретност. Къде са разгледани?
Понеже казвате „Това е политически документ”, как вземате решението за числеността и как решавате това уравнение, ако вие не знаете какви са изходните ви параметри?
Не знаете и коментирате, общо взето, намерения, свързани със задачи; имате някакви виждания за модернизация, за инвестиции, за развитие в рамките на десетгодишен период от време, но сега казвате, че числеността на Българската армия ще бъде не по-малко от 26 хиляди! Тя е резултат, тя не е предварително условие! И за да бъде резултат, трябва да имате изходни данни. Вие ги нямате – ето това казвам. Тази численост може да бъде и много, тази численост може да бъде и малка - в зависимост от вижданията на различните народни представители. Става дума за убедителни аргументи, които да направят информирано решението на народните представители. Вие нямате тази обосновка – аз за това говоря.
Второ, говорите за числеността. Извинявайте, но как тълкувате намаляването на българската армия с близо една четвърт и същевременно казах, от 9600 на 10 300 – числеността на Министерството на отбраната и съответно на структурите на подчинение на министъра?
Или как тълкувате тези над 3000 човека – състав на съвместното командване на силите? Не Ви ли се струва, че е голямо и че то се доближава до размерите, съответно до структурите и мащабите на един Генерален щаб на Българската армия отпреди години – нещо, което Вие критикувате?
И накрая говорите за консенсус. Какъв консенсус, като се срещате преди това с част от политическите сили и не се срещате с другите, в това число и с представителите на опозицията? Консенсус може да има по начина, по който, примерно, го прави работната група за подготовката на проекта на Стратегия за национална сигурност – с експерти на различните парламентарни групи, с различните парламентарни групи, за да потърсят онова, което е различие, и да преодолеят тези различия. Това не е път към консенсуса и няма как да разчитате на консенсус.
Господин Лаков, на Вас няма да Ви отговарям. Вие имахте членове в Комисията по отбрана. Не мога да тълкувам неговите действия и неговата активност. Със сигурност част от тези решения, за които Вие говорите, са преди периода, в който аз съм бил председател на Комисията по отбрана.
Аз нямам никакви основания да бъда недоволен от дейността на Комисията по отбрана в предишен период от време, в това число и по отношение на контрола върху изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
За изказване думата поиска народният представител Георги Пирински.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Повечето от онова, което исках да кажа, беше изтъкнато от господин Найденов в неговата дуплика в отговор на отправените към него реплики, но все пак искам да добавя още едно-две съображения, що се отнася и до моята позиция, която ясно заявих в Комисията по външна политика и отбрана, че ще се въздържа при гласуването, което ни предстои.
Две съображения: безспорно централната част от предложения проект, подчертавам – проект, за Бяла книга е разделът за ролята, мисиите и задачите. Той се намира в началото на документа. Вкратце е повторен и в последните две-три страници.
И продължавам да държа и да защитавам тезата, че има сериозен дебаланс между обосновката и осмислянето на задачата „Отбрана” и, господин Димитров, не толкова териториална, колкото национална отбрана, и задачата за задгранични, някъде са наречени експедиционни мисии.
Аз съвсем не разглеждам националната отбрана като само бойни действия на границата при нападение, тъй като очевидно тази хипотеза е силно променена в съвременните условия, а по-скоро в изграждането на национална система за подготовка и на професионалните Въоръжени сили, и на резерва, и на цялото общество, и на учащите се по въпросите на националната отбрана.
Когато променяхме Конституцията през 2007 г. втората алинея в чл. 9 предвижда, че задачите на въоръжените сили се определят със закон и там има текстове, които говорят именно за тези разширени задачи, свързани с изграждането на Въоръжени сили в новите условия. И считам, че в документа тази част, тази група задачи са несистемно разработени, разхвърлени, загатнати на различни места, а те са централни, даже, ако щете, господин министър, по отношение на ефективността на бойни части, които биха изпълнявали мисии далеч от границите на страната. Защото такива бойни части трябва да са подкрепени и морално, и материално от едно общество, което е наясно с мисиите на националните си въоръжени сили, подкрепя различните видове задачи, включително и такива, които са отвъд обхвата на чл. 5.
И що се отнася до задгранични мисии, в документа се споменава, че предстои дискусия по концепцията на НАТО, както знаем, в началото на м. ноември. Знаем, че там продължава тази дискусия за съотношение между операции в рамките на територията на страните от чл. 5, и отвъд тази територия. И тук считам, че има един дебаланс по отношение на развитието и акцентирането на тази амбиция на възможности в рамки до 1000 души, които са изписани конкретно, доколкото подобни мисии трябва да се разглеждат като не основната, а допълнителната функция на националната отбрана и то при ясно определени условия.
Вторият въпрос, уважаеми колеги, за самия статут на проекта, който ни е предложен, и типа решение, което ни се предлага.
Аз посочих и в комисията, че решението, което Министерският съвет е взел по този документ за мен е странно, тъй като в т. 1 на това решение се говори, че Министерският съвет одобрява проекта за решение, който Народното събрание да приеме. Липсва текст, че Министерският съвет приема Проекта за Бяла книга, което би трябвало да е т. 1 от решението. И вече като т. 2 – предлага на Народното събрание да одобри или да подкрепи този проект. Така както е формулирано – досега имаме проект, а именно с гласуването в Народното събрание този проект ще стане Бяла книга.
И няма как, господин Димитров, това да е продукт на работата на Народното събрание, имайки предвид всичко, което господин Найденов изтъкна. Така не се прави общ проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Реплики няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по дискусията? Няма.
Господин министър, заповядайте. Към Вас имаше въпроси. Ще Ви помоля да се опитаме да приключим до 11,00 ч.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен естествено не е изненада, че някой от вас, съобразявайки се със своята съвест, ще гласуват „против”, „въздържал се” или „за” проекта.
Този проект Министерският съвет го прие като проект поради една проста причина, че Програма за развитието на Въоръжените сили, съгласно чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, приема Народното събрание. Затова Министерският съвет не може да приеме Бяла книга, след като няма тези прерогативи като програма.
Второ, всичко мога да приема, но не мога да приема обвинения, които са изсмукани от пръстите – „едностранност”, „ограниченост”…
Ами, господин Найденов, господин Мерджанов много добре знае, че аз поисках среща с Парламентарната група на БСП и с Парламентарната група на ДПС, и не получих покана за разлика от другите политически сили – кога, на кое място аз мога да представя Бялата книга. И сега на мен да ми отправяте обвинения, че съм делил Народното събрание на управляващи и опозиция, въобще не е вярно! (Реплики от КБ.)
Второ, спорна била отправката към ч. 5 на Вашингтонския договор?! Ами, като е спорна, значи е спорно и членството на България в НАТО!? Тогава се питам защо Коалиция за България на времето гласува и ратифицира Вашингтонския договор?! (Шум и реплики от КБ.)
На трето място – няма да отговарям на изявените идеи да противопоставяме една система на друга.
Защо не можем да започнем сега модернизация? Ами, не можем да започнем поради простата причина, че аз изплащам задължения на предишното правителство. Изплащам ги в рамките на 256 милиона и тогава няма да задавате въпроса защо за здравеопазването не достигат толкова средства?! (Реплики от КБ.)
Ние много добре знаем как се прави бюджет! (Шум в залата.) И бюджетът го прави правителството, а не финансовият министър! (Реплики.)
Съвършено съм съгласен с някои от народните представители, които оспориха идеята, че Гърция и Турция са ни противници. Ами, ако бяха противници, и Румъния във Варшавския договор, щяхме да имаме разработки срещу Румъния, но нямахме такива разработки, нямахме планове за отразяване на агресия от румънската държава като член на Варшавския договор. Защо сега трябва да имаме планове или да сравняваме нашите въоръжени сили с въоръжените сили на Гърция и Турция?
Такава отправка към историята е контрапродуктивна. Ние сме се постарали да ви дадем стратегическа визия и аз се надявам, че наистина сме я дали, а вие от Коалиция за България казахте, че няма да я подкрепите, но за мен е достатъчно да гласувате „въздържали се”. (Оживление.)
По отношение на някои въпроси, които бяха зададени – няма как да отговоря на неистини. Три хиляди било съвместното командване на силите. Ей Богу, аз не зная колко души са и никъде в Бялата книга няма да намерите състава на съвместното командване на силите.
Четири нива на управление са три нива на управление: стратегическо, оперативно, тактическо. Намаляваме с още 230 души администрацията. След като я намалихме с 30%, сега я намаляваме с още 230 човека. Увеличаваме администрацията!?
Увеличаваме командната структура!? Ние я намалихме с 34%, сега я намаляваме с още 34%. Пак е увеличение за вас. Е, не зная.
Ангел Найденов (КБ, от място): От 9600 на 10 000 какво е?!
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Само за здравно осигуряване ли е посочено, че е от държавата? Вижте, имаме Раздел „Медицинско осигуряване на военнослужещите”. Не сме си поставили за цел да разработим системата на пенсионно осигуряване на военнослужещите поради простата причина, че няма и нямаме намерение да я променяме. Тя ще остане такава, каквато е сега.
Говорите за модернизация. Аз се опитах в моето встъпително изказване да обясня – модернизация на въоръжените сили не е само закупуване на нова техника и въоръжение. Та ние и сега имаме излишно въоръжение и техника и то в достатъчно добро състояние, за да може да бъде използвано. Не е само въоръжение и техника, това е качество на личния състав, качеството на попълнение в личния състав, неговата подготовка, обучение, образование. Тук напълно приемам критиките по отношение на системата за военно образование, но това е един по-следващ етап, вероятно на следващата Бяла книга.
Отсъстват определени цели и компенсиране на намалената численост, да търсим някаква компенсация на намалената численост. Ами, каква по-голяма компенсация, след като намаляваме с 5700 военнослужещи на активна служба и създаваме 3 хиляди резерв?! Това не е ли компенсация?
Бих искал предварително да благодаря на онези народни представители, дами и господа, които ще гласувате за Бялата книга, ще приемете тази численост, а тя не е изсмуквана от пръстите. Както виждате, всичко тук се върти около численост, численост, численост, бройки и т.н. Това не е било нашата задача. Нашата задача в Бялата книга е била да ви посочим какви способности трябва да имат въоръжените сили, и те ще ги имат. Аз от своя страна мога да ви гарантирам, че тази Бяла книга ще бъде изпълнявана така, както я приемете. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин министър. (Народният представител Атанас Мерджанов иска думата.)
Нямате време. Въобще не е споменато името Ви, господин Мерджанов. (Шум от КБ и ГЕРБ, реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Аз не чух Вашето име въобще да е споменавано. Вие искате лично обяснение, а не институционално. (Силен шум и реплики от КБ и ГЕРБ.)
Много ви моля, нека да спазваме правилника. (Реплика от народния представител Георги Пирински.) Не е споменато името на господин Мерджанов. (Силен шум и реплики от КБ и ГЕРБ.)
Заповядайте, щом е споменато. Може аз да не съм чула името Ви. (Силен шум и реплики.) Аз чух, че се говореше за групата, а не за конкретни депутати, но вземете думата.
Атанас Мерджанов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги представители от ГЕРБ! Запознайте се чрез вашия парламентарен секретар със стенограмата и ще се успокоите.
Господин министър, Вие трябва да бъдете особено щастлив, а не толкова разгорещен, защото днес получихте най-високата, бих казал, бляскава оценка от господин Костов – такава, каквато той не е правил даже на министрите от собствения си кабинет. Това – първо. (Шум и реплики.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е лично обяснение.
Атанас Мерджанов: Второ, ако Вие си въобразявате (силен шум и реплики), че чрез парламентарния си секретар и неговите разсъждения отправяте покана и бъркате армията с Народното събрание, това е Ваше жестоко заблуждение. Поканата към Парламентарната група не е дошла лично от Вас. Разсъжденията на парламентарния Ви секретар са едно, а истинска покана до парламентарната група не е получена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Това не беше съвсем лично обяснение, господин Мерджанов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по дискусията? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване следния проект:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България като програма за развитие на въоръжените сили и за определяне числеността на въоръжените сили
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
1. Приема Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България като програма за развитие на въоръжените сили.
2. Определя общата численост на въоръжените сили на Република България не по-малко от 37 000 души, която следва да бъде достигната до 31 декември 2014 г.”
Гласувайте този проект за Решение.
Гласували 122 народни представители: за 95, против 19, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Решението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)
Преди да дам почивка, едно съобщение.
Уважаеми народни представители, в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, в 11,00 ч. в Северното фоайе ще бъде открита изложбата „Христо Г. Данов-книжарят, когото наричаха министър”. Експозицията е посветена на големия български възрожденски учител и книжовник, родоначалника на книгоиздаването в България Христо Данов.
Всички народни представители са поканени за откриването.
Давам половин час почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Постъпили са доклади от водещата комисия – Комисията по здравеопазването, и Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят й госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК Десислава Атанасова:
„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 1 септември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – д-р Ваньо Шарков. Той информира народните представители, че предлаганото допълнение предвижда средствата, събрани от здравноосигурителни вноски, да бъдат разходвани изцяло и целево за финансиране на извършени медицински услуги съгласно Националния рамков договор и българското законодателство в областта на здравеопазването. Доктор Шарков поясни, че основната цел на настоящия законопроект е да бъде прекратена съществуващата от години порочна практика по ежегодно натрупване и блокиране на значителен финансов ресурс в преходния остатък на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който се използва за балансиране на консолидирания държавен бюджет, докато в същото време здравната система страда от системно недофинансиране. По този начин ще се гарантира спазването на философията на здравноосигурителния модел и осигуряването на качествена и достъпна медицинска помощ за българските граждани.
Министерството на здравеопазването представи пред народните представители своето становище, с което изразява принципната си подкрепа за предлагания законопроект.
Становището на Националната здравноосигурителна каса беше представено от д-р Нели Нешева, която подчерта, че и в действащите разпоредби на Закона за здравното осигуряване подробно се определят редът и начинът за набиране и разходване на средствата от бюджета на НЗОК. Тя също изрази принципна подкрепа на законопроекта и уточни, че разходването на средствата, посочени в предлагания нов чл. 44а, би следвало да се осъществява в съответствие със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването, обединявайки се около необходимостта от предлагания законопроект, изразиха следните становища.
В течение на годините поради редица причини практическото приложение на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване се отклони от неговата философия и от самата идея за съществуване на осигурителна система, независимо дали тя е здравна или пенсионна. Следва да се положат максимални усилия тази практика да бъде променена и предлаганият законопроект е решителна крачка в правилната посока.
Следва да се обърне внимание на факта, че действително в сега действащия Закон за здравното осигуряване е уредено, че здравните вноски се изразходват единствено и само от НЗОК за осъществяване на здравноосигурителни плащания.
В същото време обаче съществуват и текстове, които предвиждат възможността за наличие на така наречените „временно свободни средства”, които се депозират в БНБ. Именно това е проблемът, че в закона съществува различен от предлагания от вносителите на законопроекта подход по отношение на средствата, набрани от здравноосигурителни вноски и от трансфери. Би следвало да бъде намерено навременно и адекватно решение на този въпрос, за да бъдат преодолени евентуални проблеми за в бъдеще.
Неоспорим факт е, че голяма част от средствата, събрани от здравноосигурителни вноски, не достигат в реален размер до потребителя на медицински услуги. Всички се обединихме около тезата, че тези пари трябва да бъдат изцяло разходвани за здравето на българските граждани и да гарантират осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ.
Именно поради това предлаганото допълнение е изключително необходимо и навременно и чрез него до голяма степен проблемите, които в момента са породени основно поради недостиг на финансов ресурс, ще бъдат преодолени.
От друга страна при планирането на така наречените „свободни средства” следва да се има предвид и една по-дългосрочна перспектива с цел да бъде предпазена системата от финансово затруднение поради фактори като повишена безработица, намалена събираемост на здравноосигурителните вноски и други.
Следва при второто гласуване на законопроекта да бъде взето предвид и становището на Министерството на финансите относно ефекта върху консолидирания държавен бюджет при евентуално повишаване на разходите за здравеопазване чрез освобождаване на средства от оперативния резерв или от намаляването като цяло на средствата, които ще бъдат залагани в оперативния резерв за в бъдеще.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 54-01-69, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 1 септември 2010 г.”
Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допусната д-р Нели Нешева – управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Моля да гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Квесторите, поканете д-р Нешева в залата.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Язов.
Заповядайте, господин Язов.
ДОКЛАДЧИК Костадин Язов:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 1 септември 2010 г.
На заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Законопроектът беше представен от народния представител Кирчо Димитров, който заяви, че основната цел на законопроекта е да се гарантира невъзможност събраните средства от здравноосигурителните вноски на работещите по трудов договор, а също така и здравноосигурителните вноски на самоосигуряващите се и на работодателите, да се използват извън системата на здравеопазването. Той изтъкна, че промяната би повишила увереността на гражданите, че наистина средствата ще се използват изцяло за финансиране на здравната система.
След представянето се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 8 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Язов.
От името на вносителите? Няма желаещи.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които искат да участват в него?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, очаквах вносителите да изложат своите мотиви, от което най-малкото би станало ясно, дали подкрепят разбирането за възможността да бъдат извършвани трансфери от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването за извършване на определени видове дейности и дали смисълът на този законопроект е да легитимира едно такова решение през бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
Затова ще кажа, че ще формирам своето отношение и ще гласувам за този законопроект „за” или „против” в зависимост от отговора, който господин Шарков или господин Мартин Димитров ще дадат на този въпрос.
Аз не съм член на Здравната комисия, но се запознах подробно с обсъждането на този законопроект. Това, което е съществено и трябва да се чуе в тази зала е следното. Няма член на Здравната комисия, който преди месец да е бил против предложението на народните представители от Синята коалиция като дебатът се върти около това – има ли изобщо смисъл от този законопроект, защото третира едно положение, което за занимаващите се с тази сфера е безспорно, а именно, че парите, които се събират от българските граждани за здраве – парите от здравноосигурителни вноски, трябва да бъдат изразходвани изцяло и само за здравноосигурителни плащания. Друг е въпросът дали това трябва да се случва в рамките на текущата година, тоест всичко, което е събрано от здравни вноски на българите за една текуща календарна година да се харчи в същата година или да се формира така нареченият „излишък” или „резерв” на Здравната каса, който, както стана ясно през тази година, от разбирането на финансовия министър, се превръща в част от фискалния резерв, който крепи финансовата стабилност. Около това се върти дебатът. Аз като юрист също считам, че този текст няма нужда от изрично разписване, защото от самите принципи на здравното осигуряване следва, че парите от здравни вноски трябва да се харчат единствено и само за здравноосигурителни плащания. Между другото това е в чл. 24 от Закона за здравното осигуряване. Да, ама не!
Според мен и самият факт, че този законопроект се включва в седмичната програма от управляващото мнозинство – депутатите от ГЕРБ, именно в този момент, по-скоро навежда на една друга мисъл, а именно, че ГЕРБ, чрез този законопроект на депутати от Синята коалиция, се опитват да легитимират две действия, които ще извършват чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Двете действия са достатъчно скандални, достатъчно некоректни към българските граждани и няма как да бъдат подкрепени от никой здравомислещ гражданин и, надявам се, от никой честен депутат, който е отговорен пред своите избиратели. Става дума за две неща.
Първо, това, че чрез пари от здравноосигурените лица ще се правят трансфери към Министерството на здравеопазването, където да се плащат и сметки за лечение, за спешна помощ или за лекарства на здравнонеосигурени.
Второ, да се нарушават принципите на самото здравно осигуряване с пари от здравни вноски да се плащат дейности, за които ангажимент има държавата. Държавата е отговорна да осигури лекарствата и лечението на онкоболните, на болните на диализа, на трансплантираните, на болните от редки болести. Държавата има ангажимент да осигури финансирането на спешната помощ и на психиатричната помощ.
Чрез този бюджет, който се предлага, за следващата година този ангажимент на държавата се прехвърля върху гражданите.
Следващото, което се готвят да направят управляващите чрез републиканския бюджет и чрез бюджета на следващата година е да национализират резерва на Националната здравноосигурителна каса като го прехвърлят неизвестно къде и неизвестно по какви правила.
Тук въпросът е към вносителите: съгласни ли са те с този заговор срещу българските граждани, с тези действия? (Шум от ГЕРБ и СК. Възгласи: „Е-е-е!”.) Да, с тези действия, които да легализират, които да оправдаят, които да послужат за законова основа на трансфера, който ще прави Здравната каса към Министерството на здравеопазването, първо, и, второ, с национализирането на резерва на Здравноосигурителната каса. Самите думи, че „здравните вноски се изразходват и за трансфери на НЗОК” довежда и предполага едно такова разбиране. Ако вносителите обяснят, че нямат предвид тези действия, които са предприети от управляващите и не считат, че смисълът, който са вложили в този законопроект, включва с парите от здравни вноски да се плащат и други дейности, които са ангажимент на държавата. Да, ОК, тогава е нормално този законопроект да бъде подкрепен, включително и от Парламентарната група на Коалиция за България или поне лично аз бих го подкрепила.
Ако вие сте съучастници в този заговор, който ще накара българските граждани, които се осигуряват здравно, да плащат и сметки на държавата, за които тя има ангажимент, тогава ние от Коалиция за България ще кажем твърдо „не” на този законопроект.
Очакваме вашите отговори, господин Димитров, и, господин Шарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – Ваньо Шарков.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря, госпожо председател.
Велик ден, дами и господа! Доживях да ми се наложи да формирам мнението на госпожа Манолова, затова как да гласува. И доживях да чуя, че тази част от залата са против национализация.
Уважаема госпожо Манолова! Първо, когато внесохме нашия законопроект изобщо нямаше Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, въобще не се дискутираше и не беше ясно какъв ще бъде този бюджет. И когато беше проведено гласуването по нашия законопроект в Комисията по здравеопазване, а мисля, че и в Бюджетната комисия, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не беше внесен дори на ниво Министерски съвет. Така, че всички онези подозрения, които са Ви събудили рано тази сутрин, можете да ги отхвърлите с пълно спокойствие и да подкрепите законопроекта, защото неговата идея е точно такава – средствата, които се събират от здравноосигурителни вноски на българските граждани да отиват в Националната здравноосигурителна каса.
Ние сме казали „на трансфери”, не сме казали „от трансфери”. Трансфери от Националната здравноосигурителна каса на всяко друго място, никога няма да бъда съгласен да бъдат правени. Аз съм с убеждението, че дейността на Министерството на здравеопазването и дейността на Националната здравноосигурителна каса са ясно разписани и не може със средства от здравно осигуряване да се покрива дейността на Министерството на здравеопазването. Макар че и аз усещам, че излизам извън темата на закона, започвайки да говорим за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в крайна сметка става така, че това е министерството, което на практика ще му бъде увеличен бюджетът с 50% за следващата година без някой да е обяснил какво толкова се е увеличило в неговата дейност, че трябва да бъде увеличаван бюджетът му с 50%.
Идеята на законопроекта е съвсем различна. Идеята е: да не се повтарят тези практики, които са били от предходните години. В последния бюджет, в който се говори за преходен остатък от здравноосигурителни вноски в Българска народна банка, е бюджетът от 2001 г. Оттогава досега никой български гражданин, докато не се случи този дебат, който беше проведен преди няколко месеца, не знаеше какви са тези средства, колко са и какво се случва с тях. Чухме, че от тях се взимало за пенсии, след това чухме, че не се взимало за пенсии!
Ние искаме да бъде разписано в закона, че тези средства са средства за здравеопазване, за разплащане на Националната здравноосигурителна каса с изпълнителите на медицинска помощ. Защото това са средства събрани от здравноосигурителните вноски на добросъвестните платци и с тях Националната здравноосигурителна каса ще разплаща за медицински дейности, извършени на пациенти с платени здравноосигурителните вноски, а Министерството на здравеопазването има други ангажименти и други политики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
За изказване – народният представител Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на Здравната комисия, която на първо четене, преди около месец, всички депутати подкрепиха този законопроект, защото става въпрос за принцип.
Може ли държавата да събира пари за здраве и да ги харчи за нещо различно? Може ли да допускаме такива практики? Отговорът е следният: не трябва да очакваме министър-председателят или който и да било министър от някаква добросъвестност или друга причина да спазва този принцип. Той трябва да бъде законов. Трябва да се каже ясно в закона: каквото държавата събира за дадена дейност да не може да го харчи за нещо друго. Този принцип не изключва възможността част от парите да не бъдат харчени за дадена година, да бъдат оставени за следващата, когато това се изисква от дадена реформа или някаква конкретна ситуация. Но не е правилно и не е допустимо пари събрани за здравеопазване, да речем, да бъдат използвани за купуване на хеликоптери. Давам ви произволен пример. Това не е правилно! Защото на хората с българските закони сме казали следното нещо – тази вноска се събира и се харчи за здравеопазване.
Следващият много важен въпрос. Натрупаните резерви и това, което е в момента около 1 млрд. 200 млн. лв. – пари, които са събрани за здравеопазване, не могат да отидат някъде другаде. Ако това се прави и някой смята да го направи, е сериозна политическа и икономическа грешка. Не може да се събират пари за една дейност и независимо дали причината е криза, или някакво друго събитие, някой да реши, пари, които са събрани за здравеопазване да ги вземе и да покрива текущи нужди на бюджета, да речем, или каквото и да било друго.
Трябва да си подредим държавата! Иначе цялата работа започва да прилича на разграден двор. Трябват ни пари, откъде да ги вземем? Ами, хайде да вземем резерва за здравеопазване. Утре ни трябват пари – ами, хайде да вземем Сребърния фонд, там има 1 млрд. лв. Тези практики намаляват стимулите на хората въобще да плащат здравноосигурителните вноски, и въобще да плащат своите данъци.
Затова нашата държава трябва да бъде подредена и да е ясно: тези пари са събрани за здраве, което означава за нищо друго. По никакви причини не могат да бъдат харчени, защото те затова са събрани! Затова хората са ги платили! Затова ние сме гласували закона, че това е здравноосигурителната вноска. И независимо какво е положението, и точно коя криза е в момента в България, не може тези пари да бъдат харчени за нещо различно.
Затова, колеги, горещо се обръщам към вас с настоятелна молба – да подкрепите този законопроект. Това са принципни предложения, които ще направят България по-подредена държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин Димитров! Идеята е ясна. Едва ли човек може да намери причина да не я подкрепи. Но така, както сте предложили, текста не постига целта във Вашите мотиви. Аз ще ви кажа защо? Защото вие давате възможност на НЗОК да прави трансфери, каквито и да са трансфери. Тук няма ясна дефиниция на целевото използване на тези средства – само за здравеопазване. Е, че какво пречи на НЗОК по този текст да направи трансфер на Министерството на отбраната за закупуване на хеликоптери? Отговорете ми на този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Няма желаещ да репликира.
За дуплика?
Мартин Димитров (СК): В съответствие с добрата традиция и парламентарна практика, ние сме готови да приемем по-добра редакция на текста, ако такава бъде предложена, разбира се, включително и от Здравната комисия. Думата „трансфери” ние смятаме – не е най-добрата, но трябва да се изпълни основната идея на този закон.
Така че, колеги, готови сме да направим редакция и е добре с голям консенсус, на всички народни представители, да се приемат такива текстове. Иначе много трудно ще обясните защо не подкрепяте един ясен и добър принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други народни представители?
Има ли желаещи да участват в разискването?
Господин Костов, заповядайте.
Иван Костов (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз признавам, че не познавам този закон, слушах тук дебата и в парламентарната група. Считам, че трябва да бъде подкрепен заради основната идея, която носи, а основната идея е, че здравните вноски се разходват от НЗОК, а не се разходват от някой друг. Това е смисълът. Това означава, че се гарантира, че осигурителната вноска отива по направленията предвидени в Закона за Националната здравноосигурителна каса. Така би трябвало да бъде.
Аз предлагам следната редакция на текста: „Здравните вноски по Раздел V се разходват единствено за предвидените в настоящия закон разходи на НЗОК.”. И нещата ми се струва, че ще се получат. Този текст, нека Здравната комисия да използва това нещо, може да бъде и по-добре.
Този текст обаче, веднага споделям едно притеснение, не гарантира следното. Не гарантира по безспорен начин, че разходите на НЗОК ще бъдат извършвани само за здравни услуги на осигуряващи се лица. Аз мисля, че трябва да се потърси допълнителна гаранция за това, че Националната здравноосигурителна каса спазва принципа на солидарността и запазва солидарността между хората, които се осигуряват, гарантирайки техните осигурителни вноски и здравни услуги за тях самите, а не за хора, извън осигурените. Аз мисля, че това съображение някак си трябва да бъде огледано още един път от Здравната комисия, когато приема окончателния текст на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Костов, трудно е наистина в рамките на сегашното мнозинство да се застраховаме от недобронамереното тълкуване на която и да била законова разпоредба. Затова настоях господин Шарков и господин Димитров да уточнят смисъла, който влагат в това законодателно предложение, което те направиха.
Проблемът е, че каквито и уговорки да правим, включително и за обхвата на здравното осигуряване, включително и за дейностите, които според Закона за здравното осигуряване се разплащат от Националната здравноосигурителна каса, не можем да спрем мнозинството да извърши промени в този закон, което между другото се прави и с проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Тоест, ние каквито и предпазни механизми да включим в този текст, колкото и да го подобряваме, не можем да го предпазим от злоумишленото му използване от Парламентарната група на ГЕРБ. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Затова аз исках смисълът на този дебат, което благодаря, че вие направихте, да е ясен, тъй като много често един закон се тълкува и по това каква е била волята на законодателя, какъв е бил действителният смисъл, вложен в един законов текст. Хубаво е, че и вносителите, и тези, които подкрепяме законопроекта, изяснихме каква е идеята. Притеснително е, разбира се, че мнозинството мълчи, Парламентарната група на ГЕРБ мълчи. Би било добре някой да излезе и да каже, че подкрепя в този текст именно този смисъл. А той е, че с парите на здравноосигурените лица трябва да се извършват плащания, които касаят здравноосигурените лица срещу здравноосигурителния риск „Болест” и ангажиментите на държавата да осигурява спешна помощ, да осигурява психиатрична помощ (реплики от ГЕРБ), да осигурява лечение на онкоболни, на болни от СПИН, на болни от редки болести, са си ангажименти на държавата, които не се поемат от Здравната каса. Това е смисълът на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Втора реплика? Не виждам желаещи.
Господин Костов, заповядайте.
Иван Костов (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Не бързайте с упрека към Парламентарната група на ГЕРБ, защото този законопроект, който ние имаме в ръцете за Здравноосигурителната каса, е внесен от правителството. Ние тепърва ще го гледаме и тогава ще си кажем становищата. Така че, дайте да не избързваме. Вярно е, че правителството нарушава законите с този законопроект, но това е друг дебат.
Така че призовавам да се подкрепи предложеният текст, а Здравната комисия ще намери най-добрата редакция на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят изказване?
Доктор Адемов, заповядайте.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в Комисията по здравеопазването всички народни представители подкрепиха законопроекта на колегите, вносители, от Синята коалиция. Само че тогава фактическата обстановка беше съвършено различна.
Сега, след един месец, се появи нова фактическа обстановка с внасянето на Законопроекта за здравното осигуряване. Излиза така, че внесеният по този начин законопроект, със съществуването в него на думичката „трансфери”, обслужва новата идея на управляващите в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това няма как да го отречете. При положение че отпадне думичката „трансфери” и всички здравноосигурителни вноски се използват единствено и само за здравноосигурителни плащания – неслучайно наблягам на тези думи, защото има огромна разлика между здравноосигурителни плащания и пари изобщо за здраве. Това е съвършена разлика и тя съществува както в Закона за здравното осигуряване, където е казано кои са здравноосигурителните дейности, за които плаща Националната здравноосигурителна каса, така и в Закона за здравето, където е казано кой и с какви пари плаща за здраве. Ако направим тази фина разлика в закона и ако управляващите дадат такава гаранция, че това ще се случи, ние сме готови да подкрепим текста с идеята между първо и второ четене да поправим това, което при друга фактическа обстановка е записано в проекта на Синята коалиция.
Само че, господин Шарков, аз такава гаранция досега не съм чул. А това, което е записано в проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, означава съвършено различно нещо. Ако имаме гаранцията от управляващите от ГЕРБ, че парите от здравноосигурителни вноски ще се използват единствено и само за здравноосигурителни плащания, тогава ние сме готови да подкрепим този проект. В противен случай отговорността, господин Шарков, е ваша като вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Доктор Шарков, заповядайте.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми д-р Адемов, фактическата обстановка променя тактическата ви подготовка. В крайна сметка сто пъти казахте едно и също нещо. Вижте, ако искате ще Ви го дам без автограф – внесен е на 1 септември 2010 г., първия ден от новата пленарна сесия. Идеята е ясна! Аз съм готов още другата седмица, в сряда – ще поканя всеки един от вас, който желае, да седнем и заедно да внесем необходимата корекция между първо и второ четене, за да бъде изпипан законопроектът. Иначе ще стане така, че вие използвате идеята на този законопроект, за да започне, как да кажа, подготовката за дебата за бюджета. Оставете бюджета, ще го гледаме после. Нека да приемем идеята, че парите за здравноосигурителни вноски ще отидат в Касата за разплащане на здравноосигурените лица. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, нали искахте да Ви информирам за мнението? Това се опитвам да направя.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Трудно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – д-р Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Шарков! Очевидно е, че всички са съгласни с философията (силен шум и реплики от Синята коалиция), само че, уважаеми колеги, някой може ли да даде гаранция по какъв начин ще изглежда този законопроект и този текст на второ четене? (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, които не познавате законопроекта, ще ви помоля – някой от колегите от ГЕРБ, председателят на Здравната комисия, да излезе и да каже, че този законопроект на колегите от Синята коалиция, който е съвършено добронамерен, ще намери изражение по време на второто четене по начина, по който говорим сега. Защото има огромна разлика между това – без да искам да влизам в дискусията по другия бюджет – ако ние подкрепим сега на първо четене философията и идеята всички здравноосигурителни вноски да отидат за здравно осигуряване, каква е гаранцията, че на второ четене няма да се приеме текстът по начина, който...
РЕПЛИКИ ОТ СИНЯТА КОАЛИЦИЯ: Добре, подкрепете го тогава?
Хасан Адемов: Уважаеми колеги, аз съм сигурен, че по начина, по който е внесен проектът сега, ще бъде използван като аргумент, за да се приеме философията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. И тогава отговорността е ваша, д р Шарков! (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносители Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Гласували 114 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието. (Единични ръкопляскания.)
Благодаря ви.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят й госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Благодаря, госпожо председател.
Моля за процедура: в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Благодаря.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.
На заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: представители на Министерството на финансите Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и представители на Националната агенция за приходите – Красимир Стефанов – изпълнителен директор, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Трифон Павков – директор на дирекция „Анализ на политиката”, подуправителят на Българска народна банка Румен Симеонов, представители на Асоциацията на банките в България – Радка Тончева – член на УС на асоциацията и изпълнителен директор на „Обединена българска банка” АД, и Ирина Марцева – главен секретар, и Милен Райков – експерт в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Основните моменти в законопроекта са:
1. Ограничава се възможността управлението на търговско предприятие да се възлага на лица, при управлението на които друго търговско предприятие е обявено в несъстоятелност. Предложено е да не може да бъде едноличен търговец, прокурист, управител на дружество с ограничена отговорност лице, което е обявено в несъстоятелност или което е участвало в управлението на дружества, обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
2. Разширява се кръгът на лицата, които отговарят като трети задължени лица за задълженията на юридическото лице, като се добавят прокуристите и другите търговски представители, на които е възложено да управляват предприятието.
3. Предлага се уведомяването на Националната агенция за приходите за предстоящо прехвърляне на предприятие или преобразуване по Търговския закон да се извършва преди подаване на заявлението за вписване, а удостоверяването за уведомяването да се извършва в двумесечен срок от постъпване на уведомлението, като по този начин се дава възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Действащият 7-дневен срок не дава реална възможност за предприемане на контролни и обезпечителни действия по реда на ДОПК.
4. Предлага се изменение в ДОПК, което да допусне извършването на ревизии за задължения за осигурителни вноски при условията на чл. 122 от ДОПК, т.е. определяне размера на данъците и вноските чрез анализ на обичайната икономическа дейност.
5. Разширяват се хипотезите на приложимост на чл. 122 в някои случаи на разплащания в брой.
6. Дава се достъп до данните от кредитните досиета.
7. Предлага се удължаване на срока за произнасяне на решаващия орган от 45 на 60 дни от постъпване на жалбата.
8. С измененията в чл. 142 се предлага увеличение на сумата от 100 000 на 500 000 лв., под която обстоятелствата, служещи за основание за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане за доход от източник в страната на чуждестранно лице, се удостоверяват пред платеца на дохода, а не пред органа по приходите.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията подкрепиха като цяло законопроекта, но изказаха съображения по текста на § 14, който следва да се прецизира така, че достъпът на данъчната администрация до данни и копия на документи от кредитните досиета на лицата да се ограничи само до документите, които са предоставени от лицата. Същата позиция изразиха и представителите на БНБ и Асоциацията на банките в България. Взе се решение текстът да се обсъди в работна група с участието на представители на вносителя, банките и комисията и да се предложи по-точна редакция в срока между първото и второ гласуване на законопроекта. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България представиха писмено становище по законопроекта.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Остава да чуем доклада на Комисията по правни въпроси от заместник-председателя на комисията – народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК Тодор Димитров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 13 октомври 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002–01–80, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, господин Мирослав Каракашев – старши експерт в същата дирекция, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Направените предложения целят противодействието на неплащането на дължимите публични задължения на недобросъвестните лица.
Предлага се ограничаване на възможността да се възлага управлението на търговско предприятие на лица, при управлението на които друго търговско предприятие е обявено в несъстоятелност. Това ще доведе до защита интересите на държавата (фиска) и на частните кредитори, които също биха били ощетени от лошото управление на имуществото на длъжника.
Разширява се и кръгът на третите задължени лица, отговарящи за задълженията на юридическото лице, като се добавят прокуристите и търговските представители, на които е възложено управлението на предприятието.
С цел налагането на предварителни обезпечителни мерки се предлага Националната агенция за приходите да се уведомява за предстоящо прехвърляне на предприятие или преобразуване по Търговския закон, преди подаване на заявлението за вписване, а удостоверяването за уведомяване да се извършва в двумесечен срок от постъпване на уведомлението.
С оглед предотвратяване укриването на търговски оборот и скрито изплащане на заплати, се предлага изменение, допускащо извършването на ревизии за задължения за осигурителни вноски и определянето на данъците и вноските чрез анализ на обичайната икономическа дейност.
Предвижда се в хода на проверка или ревизия органът по приходите да може да изисква и да му се предостави достъп до данните на кредитното досие на лицето, въз основа на които банката му е предоставила кредит. Целта на предложението е преодоляване разминаването между официалните отчети и декларации и документите, които се предоставят за получаване на кредит.

Предложените вътрешноорганизационни мерки са гаранция за безпристрастност и обективност при извършването на ревизии. Предвижда се възможността изпълнителният директор на Националната агенция по приходите да оправомощава ревизори от една териториална дирекция да извършват ревизии на лица, регистрирани в друга териториална дирекция. Тази мярка е гаранция за обективност, избягване конфликт на интереси и възможност за създаването на съвместни екипи.
С цел по-задълбоченото разглеждане на постъпилите жалби и избягване прилагането на института на мълчаливото потвърждаване, се предлага удължаване на срока за произнасяне от 45 на 60 дни. Така ще се облекчи и последващият съдебен контрол.
Създаването на правна сигурност за взискателите и гражданите е целта на предложението в § 13, в който се предвижда отпадането на текста за изпращане на съобщение до Централния регистър на особените залози за наложени възбрани върху недвижим имот или кораб.
За облекчаване на процедурите за прилагане на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане за доход от източник в страната на чуждестранно лице, се предвижда обстоятелствата да се удостоверяват пред платеца на дохода, а не пред органа по приходите за суми под 500 000 лева.
Изменението в т. 16 от Допълнителните разпоредби е продиктувано от изискванията на Директива 2003/48/ЕО, относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, въведена в ДОПК, раздел VІ „Процедура за обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз, относно доходи от спестявания” и е в сила от 1 януари 2007 г. Съгласно чл. 6, ал. 7 от Директивата прагът за активите, инвестирани във вземания за дълг от 1 януари 2011 г. се променя от 40 на 25 на сто.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия със сериозни юридически аргументи, в която взеха участие голяма част от народните представители от Комисията по правни въпроси.
Изрази се принципна подкрепа на законопроекта, но се поставиха въпроси относно разширяването на обхвата на лицата, отговарящи като трети лица за задълженията на юридическите лица, предвидени в § 1. Прокуристът, търговският пълномощник и търговският представител са фигурите, уредени в Търговския закон, където са предвидени както правата, така задълженията им. Тези лица, съгласно българското законодателство не носят отговорност за задълженията на юридическите лица, респективно търговските дружества и по този начин не би могло да се постигне предвидената в законопроекта цел – противодействие на възможностите за избягване на плащането на задължения за данъци и осигурителни вноски.
Предлаганите промени с § 2, относно увеличаването на срока на 60-дневен за издаване на удостоверение, противоречи на сроковете, предвидени в Търговския закон във връзка с преобразуването на дружествата.
Изказа се мнение, че процедурата предвидена в § 2, чл. 77 относно по-дългия 60-дневен от страна на търговеца след уведомяването за получаването на удостоверението, че не се дължат публични задължения, ще затрудни целия търговски оборот.
Възрази се и относно отпадането на възможността за обжалване на актове до 5000 лв. Това би означавало едноинстанционно съдебно производство, в което първоинстанционният административен съд решава казуса окончателно. Не ясно и по какъв критерий е определен размерът на актовете до 5000 лева.
В Заключителните разпоредби относно § 16, се предлага промяна в чл. 68 от Закона за кредитните институции. Този текст е непосредствено свързан с чл. 62, ал. 6 от същия закон. Досега това предоставяне на данни и сведения, съдържащи банкова тайна, става след санкция на съда. Предвидената правна възможност за предоставяне на данни по писмено искане на директор на териториална дирекция, поставя въпроса за разширяване правомощията на данъчните органи без наличие на съдебен контрол.
Комисията по правни въпроси не е водеща по внесения Законопроект.
Въз основа на направените бележки по Законопроекта, членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че текстовете на цитираните разпоредби трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене, с оглед постигне на целта за противодействие на избягване на плащането на задължения за данъци и осигурителни вноски, като в същото време се обърна внимание, че разписаните текстове нарушават основните принципи в правото.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за”, 1 „против” и 12 „въздържали се” не дава положително становище за цитираните текстове от законопроекта на първо гласуване за Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Моля, гласувайте!
Гласували 84 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте, господин Димитров, за доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Госпожо председател, колеги! Първоначално процедура за допускане в залата на Лъчезар Борисов от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г., приет на първо гласуване на 15 юли 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: По § 1 има предложение от народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емил Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Михаил Миков, Петър Димитров и Ана Янева.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а”, предложението по буква „б” е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 5 накрая се добавя „с данъчна оценка над 10 000 лв.”
2. В ал. 4, т. 3 се създава буква „е”:
„е) предоставени за управление на или придобити от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: По § 2 – предложение от народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 3, буква „д” накрая се добавя „с данъчна оценка над 10 000 лв.”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Решение за приватизация на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. се приема от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след предложение на ръководителя на ведомството, което управлява имота или от областния управител в случаите по чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: По § 3 – предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думата „собственост” се добавя „с данъчна оценка от 10 000 до 500 000 лв.”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Приватизацията на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 500 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след решение на Министерския съвет. С решението на Министерския съвет се определят методът и условията за приватизация на имота.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: По § 4 – предложение от народния представител Делян Добрев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Емил Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните допълнения:
1. В ал. 6 след думата „собственост” се поставя запетая и се добавя „с данъчна оценка над 10 000 лв.”.
2. Създава се ал. 10:
„(10) При приватизацията на имоти – частна държавна собственост, купувачът заплаща на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол режийни разноски в размер две на сто върху цената, които агенцията превежда по бюджета на областния управител по местонахождението на имота или по бюджета на министерството или ведомството, управлявало имота.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлаганите текстове? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Предложение от народния представител Валентин Николов – да се създаде нов § 5.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Михаил Миков, Петър Димитров и Анна Янева – да се създаде нов § 6.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Валентин Николов – да се създаде нов § 6.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, буква „б”, относно създаването на т. 9 и 10.
Предложението в останалата му част е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 22б, ал. 4 се създават т. 9 и 10:
„9. може да предявява искове за реално изпълнение на неизпълнени парични или имащи парично изражение задължения, поети с приватизационните договори, за които в приватизационните договори не са предвидени неустойки или обезщетения в случай на неизпълнението им;
10. може да предявява искове, свързани с или произтичащи от сключени приватизационни договори или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободи