Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-11-23

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)


Уважаеми дами и господа! Съгласно решението ни за настоящото извънредно пленарно заседание първа точка от него е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има два законопроекта – първият е с вносители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов и втори законопроект – на Министерския съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които са разпределени законопроектите.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура: в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите и госпожа Даниела Нонина – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова:
„ДОКЛАД
На Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси № 054-01-91, внесен от народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов на 12.11.2010 г., и № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15.11.2010 г.
На заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесени от народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Даниела Нонина – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът на народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов беше представен от народния представител Димитър Горов.
Със законопроекта се предлагат следните промени в Раздел ІІІ на Закона за местните данъци и такси:
1. Да не се заплаща такса за детски ясли и градини за децата, чиито родители са лица с трайно увреждане, за децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, за децата на загинали в изпълнение на служебен дълг, за децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването и др.
2. Таксата да е с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти, или за деца, на които и двамата родители са безработни в последната една година, и др.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Основните моменти в законопроекта са:
- предлага се въвеждането на нов местен данък – туристически данък, който ще замести туристическата такса. Размерът на данъка ще се определя в граници от 0,20 до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно категорията на средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи;
- увеличава се горната граница за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти – от 2,5 на 4,5 на хиляда;
- предлага се лицата, извършващи до три патентни дейности през цялата година с личен труд, да дължат само данъка с най-висок размер от тези дейности;
- предлага се при прехвърляне собствеността върху МПС прехвърлителят да представя документ, че е заплатил дължимия местен данък за автомобила към датата на сделката;
- предлага се установяването, обезпечаването и събирането на местните такси да се извършва по реда на ДОПК, с което се уеднаквяват процедурите с тези за местните данъци;
- предлага се плащането на данъците и таксите да става на две равни вноски от 1 март до 30 юни и до 30 октомври;
- прецизирани са текстовете за елементите на таксата за битови отпадъци с оглед измененията на Закона за управление на отпадъците;
- дава се възможност при маловажни случаи на административни нарушения по закона, установени при извършването им, да се налагат глоби от 10 до 50 лв., за които да се издава фиш, ако нарушителят е съгласен да плати глобата доброволно.
След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа като цяло на законопроекта, внесен от Министерския съвет и не подкрепа на законопроекта, внесен от народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов, тъй като съгласно чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси правомощията за освобождаване на определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси са на общинските съвети.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта на народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов: „за” – 4 народни представители, „против” – 11 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
2. По законопроекта на Министерския съвет: „за” – 11 народни представители, „против” – 3 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102, внесен от Министерския съвет, и да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-91, внесен от народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-напред ще прочета:
„Д О К Л А Д
относно Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси № 054-01-91, внесен
от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов
На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Основната цел на предложените изменения и допълнения в закона е насочена към регламентиране на законово равнище на облекченията, които могат да ползват определена категория лица при заплащане на местни такси.
Според изказалите се народни представители действащият закон е предоставил възможност на общинските съвети да въвеждат облекчения или освобождаване от такси на определена категория лица. Според представителите на Министерството на финансите в преобладаващата част от наредбите на общинските съвети подобни облекчения са предвидени.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 5 гласа „за”, 6 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-91, внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов, да не бъде приет на първо гласуване.”
На същото заседание беше разгледан и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен
от Министерски съвет.
„Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен
от Министерски съвет
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси са във връзка с разширяване на правомощията на общините с цел повишаване на събираемостта на местните данъци и такси за постигане на по-голяма финансова устойчивост и самостоятелност на общините.
Основните изменения в проекта са направени на базата на пакет от предложения на Националното сдружение на общините в Република България.
Предлага се въвеждането на нов местен данък – туристически данък, с който обект на облагане ще са нощувките в средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи. Предвиден е минимален размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект. Новият данък заменя туристическата такса.
Предложено е увеличаване на горната граница на данъка върху недвижимите имоти от 2,5 на 4,5 на хиляда.
Лицата, подлежащи на патентно облагане, извършващи до три патентни дейности през цялата година с личен труд, ще дължат само данъка с най-висок размер от тези дейности.
Направени са промени за увеличаване на минималния и максималния размер на имуществената санкция за юридически лица при недеклариране на недвижимите имоти. Увеличението е с цел мотивиране на данъчно задължените лица да декларират имотите си. С цел процесуална икономия се предлага за нарушенията, за които е предвидена глоба в размер от 10 до 50 лв., да се издава фиш.
Предвиден е 3-месечен срок на валидност на констативния протокол, удостоверяващ степента на завършеност на строежа. Предложението е с цел коректно отразяване в данъчна оценка на различните етапи на строителство предвид динамиката в този процес.
С допълнение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвежда допълнително условие при прехвърлянето на собственост върху моторно превозно средство да се представя документ, удостоверяващ, че прехвърлителят действително е заплатил дължимия местен данък за автомобила към датата на прехвърлителната сделка.
Предложена е нормативна промяна във връзка с уеднаквяване на процедурите, по които се администрират местните данъци и такси. Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси вече ще се извършват по реда на ДОПК.
Уеднаквени са сроковете за заплащане на годишните данъци и такси по закона, като се предвижда заплащането да става на две равни вноски.
Във връзка с направените предложения на Закона за управление на отпадъците и задълженията на общините в изпълнение на същия закон са прецизирани текстовете относно елементите на таксата за битови отпадъци.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление, с 8 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
Остава да чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Уважаема госпожо председател, колеги! Ако позволите съкратен вариант на доклада, за да не се повтаря същото нещо.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15ноември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Даниела Нонина – началник на отдел дирекция „Данъчна политика”, и други гости.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Владислав Горанов.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси най-общо могат да бъдат разделени в следните насоки:
Предлага се въвеждането на нов местен данък – туристически данък, с който обект на облагане ще са нощувките в средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи. Данъчно задължени ще са лицата, предлагащи нощувки в тези места, като данъкът ще се посочва отделно в документа, издаден от тях на лицето, ползващо нощувката. Данъкът ще се определя в минимални и максимални граници в зависимост от категорията на местата за подслон и настаняване. Предложено е размерът на данъка да се определя от общинските съвети, като варира в границите от 0,20 до 3,00 лв. за всяка нощувка, в зависимост от категорията на средството за подслон, мястото за настаняване и туристическите хижи.
Предвиден е минимален размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект. Данъкът ще се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките, а за тези данъчно задължени лица, които през годината са внесли данък в размер по-малко от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект – разликата ще се внася до 1 март на следващата година.
Новият данък заменя туристическата такса. С направената промяна се цели осигуряване на по-ефективното събиране на приходите в бюджетите на общините чрез точното определяне на обекта на облагане при настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване. Този ресурс е необходим за провеждането и обезпечаването на собствена политика на общините, свързана с развитието на туризма, включително за изграждането на подходяща инфраструктура, съобразена със спецификата на отделния вид туризъм.”
Другите неща бяха казани.
„В хода на дискусията народният представител Георги Икономов зададе въпроса каква е причината в закона да няма промяна, касаеща премахването на изискването за наличието на катализаторни устройства за превозни средства с мощност на двигателя до 74 киловата като предпоставка за намаление на данъка, а вместо това да се изискват сертификатите евро 4 и 5.
Заместник-министър Горанов отговори, че като цяло темата за въглеродното облагане или облагането на въглеродните емисии е въпрос на разработка от страна на Министерство на финансите и Министерство на околната среда и водите и ще бъде решено с отделна законодателна инициатива.
Освен това господин Икономов уточни, че с въвеждането на туристическия данък не се въвежда нов такъв, а по същество това е съществуващата до момента курортна такса. Той допълни, че с тази промяна се променя начинът на администриране на този вид приход, като очакванията са за по-висока събираемост. Като пример той посочи, че за миналата година по внесената курортна такса се оказва, че заетостта на хотелите в цялата страна е била само около 4,5–5 %.
В заключение господин Икономов подчерта, че е разумно да се даде възможност на общинските съвети, освен да определят размера на курортната такса, да могат да определят и различните видове заетост в различните обекти, както по звезди, така и по населени места. Колкото до размера на туристическия данък диапазонът от 0,20 до 3,00 лв. би могъл да бъде обект на дискусия в зависимост от това дали нощувките в туристическите хижи ще бъдат облагани с него или не. Като мотив за това господин Икономов посочи и без друго тежките условия, при които работят хижарите, както и липсата на пропорционалност между цената на нощувките в хижите, която е в границите между 5 и 8 лева и един данък в размер на 2-3 лева от тази цена за нощувка.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Изборния кодекс.
Не мисля, че е нужно да обосновавам това свое предложение. Както многократно заяви председателката на Правната комисия, кодексът се състои от 326 члена – един изключително обемен документ, който интересува не само политическите партии, които са представени в парламента, но и всички извънпарламентарни политически сили, неправителствени организации и най-вече българските граждани.
Аз се надявам с вашето гласуване да опровергаете нашето подозрение, че мнозинството има намерение да смачка дебата по Изборния кодекс в българския парламент. Необходимо е да се даде достатъчно време както на народните представители, така и на парламентарните групи да осмислят и да дадат своите предложения и в този процес на предложения между първо и второ гласуване да се включат и гражданските организации, неправителствените организации и всички български граждани.
Моля да подкрепите моето предложение срокът да бъде удължен на максимално възможния в нашия правилник, а именно от четири седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 44, против 56, въздържали се 25.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
За прегласуване ли госпожо Манолова?
Заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, допускам, че част от вас не са чули или не са осмислили моето предложение и гласуват първосигнално предвид, че предложението се прави от опозицията.
Става дума за срока между двете гласувания на Изборния кодекс. Срокът, в който народните представители трябва да осмислят предложените промени в изборните правила и да направят своите предложения. Срокът, по който ще трябва политическите партии, които са извън парламента, също да заявят своето становище по тези текстове. Срокът, по който ще следва неправителствените организации, които следят изборите, да направят своите предложения. Срокът, в който в крайна сметка българските кметове, Сдруженията на кметовете и българските граждани ще трябва да изразят своето мнение по предложените правила.
Нека да не забравяме, че правилата, които бяха внесени в парламента, са продукт само на две политически сили – политическа партия ГЕРБ и политическа партия „Атака” и като такива са предварително известни само на депутатите от тези две парламентарни групи. Окончателните текстове, които ще се предложат, не бяха известни на никого – нито на участниците в парламентарната комисия, нито на депутатите, нито на гражданите.
Вашето гласуване ще бъде знак за това искате ли наистина да чуете мнението на хората за новите изборни правила, или искате да приемете едни изборни правила, които да обслужват политическия интерес на ГЕРБ на предстоящите избори? Ако не удължите този срок все едно дали с три седмици, с две или поне с още една, това ще означава, че ГЕРБ остава глух за исканията на хората, че не им се дава възможност да кажат своето мнение как да се променят изборните правила и че в крайна сметка нашето определение, че парламентарната комисия беше един цирк, е вярно.
Защото вие разигравате търсене на консенсус, а в крайна сметка искате да си наложите правила, които да работят единствено и само за политическа партия ГЕРБ и да ви осигурят служебна победа на предстоящите избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за удължаване срока на предложения между първо и второ гласуване по законопроекта за Изборен кодекс.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 66, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Стойнев, от името на вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Владимир Горов.
Драгомир Стойнев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси като основните мотиви са продиктувани от задълбочаващата се икономическа криза.
Разбира се, за управляващите може би тази криза отминава, но не така мислят хората. Напротив, ние смятаме, че тази криза от икономическа става и социална криза.
Предлагам на вашето внимание законопроект, който ще подпомогне именно тези социални групи, за които много често и в сегашната ситуация държавата почти не обръща внимание, а именно – да подпомогнем тези семейства в заплащането на таксите за детски градини. Това може да ви се струва доста незначителна част от бюджета на държавата, от бюджета на общините, но ви уверявам и вие всички като народни представители със сигурност знаете, че във вашите избирателни райони семействата, които се затрудняват да плащат такса за детски градини, стават все повече и повече.
Поради тази причина предлагаме да се създаде чл. 82, който да гласи, че не заплащат такса за: деца, чийто родители са лица с трайно увреждане; деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия; деца на загинали родители в изпълнение на служебния дълг, за съжаление, това обхваща голяма част от служителите във вътрешното ведомство; деца с тежки хронични заболявания; трето и следващо дете на многодетни родители – последните да плащат такса за първо дете – половин размер, а за второ дете – четвърт размер.
Също така предлагаме да се създаде и нов чл. 83. Таксата да се заплаща с петдесет на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца чиито родители са редовни студенти, или за деца, на които и двамата родители са безработни в последната една година.
Виждаме, че в последната една година безработицата се увеличава или по контролираните данни безработицата намалява. От вчера изнесените данни показват, първо, че безработицата доста сериозно се увеличава и не само безработицата се увеличава, но и обезкуражените лица се увеличават, което означава, че социалната политика на правителството не действа. Тъй като едно обезкуражено лице не вярва, че правителството с конкретна политика може да му помогне да си намери работа.
Предлагаме също така две деца от едно семейство, приети в едно и също или в различни заведения – таксата за второто дете да се плаща с петдесет на сто намаление.
Не смятам, че ако тези разходи бъдат подпомогнати, разбирам, че общините нямат нужните средства, от държавния бюджет, не очаквам да има такъв голям разход. Нека в този труден момент да свършим едно добро дело за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Има ли изказвания от името на Министерския съвет като вносител на другия законопроект? Няма.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз въобще не намирам за логично това, което се въвежда – минимален размер на данъка за една календарна година не по-малък от 30% от пълната заетост на съответния обект. Какво излиза? Дали човекът ще е отдал или не, дали ще е спечелил някакъв доход от отдаване на определени легла, при всички положения си доплаща до 30%, което според мен не може да бъде приемливо. Азбучна истина е, че данък се образува върху реални доходи.
Това, според мен, е поредният абсурд, както това, което гласувахме преди няколко дни, наемателят да плаща вместо наемодателя 10% от наема. Това също е абсолютно чудно като решение.
Отделно искам да обърна внимание, че се предвижда да се облагат с този данък и туристическите хижи. Аз си мисля, че това е най-малкото, което би трябвало да се гласува, защото туристическите хижи са със сравнително ниско заплащане – между 6 и 8 лв. за нощувка, а ще сложим и данъка. Толкова трудни за поддържане са високопланинските хижи, затова ми се струва, че въобще трябва да отпаднат хижите като предмет за облагане с този данък.
Струва ми се, че въвеждането на тези 30% е удар върху дребните и средните хотелиери, както и за хората, които отдават частни квартири. Защото едрите хотелиери с компаниите, с които договарят пакетите, при всички положения покриват 30%. Фактически вносителите предлагат, както се казва, тази поправка в интерес на едрите хотелиери, според мен. Това си е поредното лобиране.
Другото, по което искам да взема отношение, е повишаване на горната граница на данъка – от 2,5 на 4,5%, за недвижимите имоти. Аз си мисля, че това е едно малко прехвърляне на ангажиментите на общините – на тяхна отговорност да вдигнат данъка за недвижимите имоти. Тоест, вместо държавата да обезпечи субсидиране за нуждите на общините, ние им казваме – даваме ви възможност да си увеличите данъците, с което настоящите управления на общините за местно самоуправление очевидно ще си направят автогол предвид предстоящите избори. Който в момента гласува по-високо, много ясно, че на следващите избори ще загуби една част от избирателите. Така че и тук има една уловка. Има го и този елемент. Аз лично ще гласувам против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Икономов.
Георги Икономов (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, безспорно една от най-важните промени в предложения законопроект е промяната, свързана с така наречения туристически данък. На всички трябва да е ясно, че това не е въвеждане на нов вид данък, а е данъкът, който заменя курортната такса, която действаше до момента.
Досега, а и в момента събирането на курортната такса е голям проблем както за общините, така за държавата, така и за хотелиерите. Този данък винаги е бил проблем за общините, защото тази такса има голям потенциал, а също така би могла да генерира сериозен приход в местния бюджет. Но това досега не се случваше. Проблем беше за държавата, защото курортната такса е свързана с нощувките и внасяне на курортната такса би показало нощувка, за която трябва да се внесе ДДС, оттам насетне и корпоративен данък. Това косвено пречи на държавния бюджет.
Третият проблем за невнасяне на курортната такса беше при самите хотелиери, пак по горните причини, а именно, за да не покажат нощувка, която би била облагаема с ДДС и с корпоративен данък, те не внасяха и курортна такса. Същевременно размерът на курортната такса въобще не беше проблем за внасяне, още повече със Закона за туризма е предвидена възможност хотелиерите чрез Общинския съвет по туризъм – консултативния съвет, да регулират и участват в управлението на средствата и тяхното разходване, събрани от курортни такси. По причина, че ще осветлят нощувки, за които ще трябва да внасят други данъци, те не внасяха и тази такса. В тази връзка предложеният от Министерството на финансите законопроект за нов начин на определяне и събиране на таксата е една сериозна крачка в решаването най-вече на този проблем – проблемът на общините относно събираемостта на таксата.
Направен е един общ вариант на съществуващите до момента начини на събиране, а именно на базата на действителните нощувки, които би реализирал даден хотел, но също така определяне на един, бих казал, санитарен минимум, под който не може да падне един хотел при плащането на своята курортна такса. Този минимум е определен на базата на данните каква би била средната заетост, каква е заетостта по региони, каква е заетостта, декларирана през последните години пред Националния статистически институт. Така че под такава заетост един хотел не би могъл да функционира и работи. Получават се големи парадокси напоследък и през последните години – на базата на внесената курортна такса стигаме до заетост от порядъка 5% годишно. Има общини, където е между 3 и 4%, което е смешно и наистина не показва реалното състояние на нещата.
Така че решението, което е предложено в този му вид, принципно е абсолютно правилно и би следвало да бъде подкрепено. Мисля, че по този начин общините биха събрали безпроблемно голяма част от туристическата такса, сега туристически данък, който наистина ще бъде в неколкократни размери, според мен, отколкото събирането му до момента.
Наред обаче с положителните неща би могло да се изтъкнат и някои, които трябва да се регулират и прецизират между първо и второ четене. Това е включването на хижите в облагането с тази такса. Причините наистина са тези. Всички знаем високопланинските хижи на какви условия са подложени, на какви цени предлагат нощувките, а също така те са собственост на БФС – една неправителствена организация, други пък се стопанисват от общината, която също е неправителствена. Оттам насетне 20 ст. е един минимален финансов ресурс. Но ако отидем на облагане, както се предлагат 30% заетост за всяка хижа, това ще бъде допълнително финансово бреме, и то доста голямо. Така че би трябвало да се помисли, дали хижите да останат в обектите за облагане.
Другото е, че трябва да се прецизира размерът на курортната такса. В крайна сметка диапазонът от 0,20 до 3,00 лв., според мен, е прекалено голям – 0,20 лв. е много нисък, а курортна такса от 3,00 лв. практиката показва, че такава гласувана и избирана от общинските съвети няма никъде.
На трето място, определянето на заетостта на 30%. Така уеднаквена заетостта и по никакъв начин не отчита спецификата на различните туристически райони, не отчита спецификата на различните категории туристически обекти, сезонността, вида туризъм и много други неща. Мисля, че това нещо също трябва да бъде дадено в правомощията на общинския съвет като начини за определяне на място – съобразявайки се с тези специфики, да определят различната заетост и различната цена, която биха дали на легло.
Друго, което би следвало да се предвиди, е ситуацията, ако даден туристически обект няма да функционира през цялата следваща година. Това не е залегнало в закона. Мисля, че би трябвало да се предвиди такава възможност, а именно, когато даден хотел до края на предходната година реши, че няма да работи и по една или друга причина освободи персонала, съответно ток и вода, мисля, че не би следвало да плаща тази такса.
Мисля, че трябва да се прехвърли повече отговорност на общинските съвети и да се направят съответните промени в Закона за туризма относно регистрите, контрола, вписването на нощувките в момента на регистрация и включването на НАП в този контрол. В крайна сметка туристическата такса е местен данък, но нейното правилно определяне води до уточняването и на други държавни данъци. Така че призовавам да подкрепите този законопроект, защото наистина е една крачка напред в улеснение на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Стойнев.
Драгомир Стойнев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам защо, но нямаше изказвания относно законопроекта, който сме внесли от Парламентарната група на Коалиция за България. Явно икономическата криза според вас е оправена. Явно няма и социална криза.
Но не виждате ли, не разбирате ли, че в България има проблем с демографската криза? Вие не виждате ли, че се топим като нация? Това е законопроект, който наистина може да подпомогне именно раждането на деца, и тези хора от рисковите групи да не се притесняват, че нямат пари детето им да отиде в детско заведение, защото държавата застава зад него!
Тук въобще не трябва да има отношения леви–десни–център, ние трябва да се обединим около конкретна политика относно демографския проблем на страната! Тук трябва ясно да се излезе с конкретни предложения. Още повече, демографският проблем е и елемент от вашата пенсионна реформа! Вие не можете постоянно да увеличавате възрастта и да очаквате някой да работи до безкрай!
Как ще стимулирате раждаемостта? Как ще постигнете поне това ниво от 2007–2008 г., когато наистина имаше бум? Сега вече майките не раждат толкова много деца. Тук трябва да имаме дебат по този въпрос.
Знам какво ще ми кажете: „На общинско ниво, всеки общински съвет има право да има конкретни преференции относно социалната сфера”. Това е така, никой не го оспорва, но нека да задължим тези общински съвети, които нямат възможност или не желаят да си разширят политиката относно социалните дейности! Какво пречи примерно да ги задължим – за децата от рисковите групи да не плащат такса за детска градина?! Толкова ли ще ощетим бюджета? Какъв е толкова големият проблем, че въобще не желаете да обърнете внимание?!
Добре, ако не приемете това, държа обаче да кажете какво точно предлагате! Това ли е решението – че се увеличава периодът, за който се изчислява обезщетението за една бременна майка? По този начин, като се намалява обезщетението за майчинство ли?! Или както болните хора бяха виновни, че източват НОИ и поради тази причина за първите три дни по болест възнаграждението е от работодателя!
Вие не знаете ли какво става в училищата? На учителите им е забранено да излизат в болнични и те ходят болни на работа, защото директорът на училището няма нужните средства, за да плати лечението на този учител?! (Реплики от ГЕРБ.)
И сега, когато става въпрос за деца, когато трябва наистина да им се намалят таксите, и за многодетните майки, вие въобще не желаете да влезете в дебат! Благодаря ви. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля ви, без реплики от залата.
Реплики?
Други изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 054-01-91, внесен от народните представители Драгомир Стойнев, Михаил Миков и Димитър Горов на 12.11.2010 г.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът не е приет – отхвърлен на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15.11.2010 г.
Гласували 100 народни представители: за 78, против 15, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, съгласно приетия дневен ред за извънредното пленарно заседание, като точка втора е предвидено Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон.
Постъпи нов законопроект от Министерския съвет, който днес е разпределен на съответните комисии, поради което предлагам тази точка да бъде отложена, за да можем едновременно на първо четене да обсъдим всички законопроекти, след което с общ законопроект да бъдат гласувани промените в Търговския закон.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне от дневния ред на точка втора – Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедура.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Менда Стоянова срокът за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде три дни.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 11, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 26 май 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото
възпитание и спорта”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 1 има предложение на народния представител Любен Корнезов:
В § 1, чл. 50г да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „публична или” да отпаднат.
2. В ал. 1 думата „безвъзмездно” да отпадне.
3. В ал. 3 думите „публична или” да отпаднат.
4. В ал. 4 думите „публична или” да отпаднат.
5. В ал. 10 пред думата „ползване" се добавя думата „възмездно".
Комисията не подкрепя предложението.
По § 1 има и предложение на народния представител Захари Георгиев:
В § 1, чл. 50г се правят следните промени:
а) Алинея 1 се изменя така:
"(1) Върху недвижими имоти - частна държавна или общинска собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителство само на спортни обекти и/или съоръжения. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години на спортни федерации.";
б) В ал. 3 и ал. 4 думите "публична или" отпадат;
в) В ал. 5 след израза "спортната федерация" се добавя изразът "условията за безвъзмездно ползване на съоръженията от".
Комисията не подкрепя предложението.
По § 1 има и предложение на народните представители Димов, Тошев и Ципов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Емил Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, което е отразено на съответното му систематично място в § 2, т. 2.
Предложението по т. 2 и т. 3 е оттеглено.
Има предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Ще прочета текста, който комисията не подкрепя:
„3. В ал. 3 да се направят следните изменения и допълнения:

б) да се създаде изречение трето: „инициатива за учредяване право на строеж по смисъла на ал. 1 имат и министърът на физическото възпитание и спорта, и кметовете на съответните общини на територията, на които е разположен недвижимият имот”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, т. 3, буква „а”, 4, 5, 7, 8 и 9.
Комисията не подкрепя предложението по т. 3, буква „б”.
Предложението по т. 1, т. 6 и т. 10 е оттеглено.
Предложение от народните представители Ивайло Тошев, Огнян Стоичков и Иво Димов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. Създава се чл. 50г:
„Чл. 50г. (1) Върху недвижими имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, с изключение на имотите –изключителна държавна собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж на спортни федерации, за изграждането на спортни обекти и/или съоръжения. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години. Срокът започва да тече от датата на влизане в сила на договора за учредяване правото на строеж.
(2) Спортната федерация по ал. 1 трябва да:
1.е лицензирана по реда на този закон и да е упражнявала дейността си не по-малко от 4 години;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. няма просрочени задължения към държавата или общините по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. няма просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и/или съоръжения – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;
5. е осигурила финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане на спортния обект и/или съоръжения и поддържането и управлението им за периода, за който се учредява правото на строеж;
6. е представила идеен проект за изграждане на спортния обект и/или съоръжение по т. 5.
(3) Осигуряването на финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма по смисъла на ал. 2, т. 5 се доказва чрез:
1. представяне на инвестиционна програма от страна на спортната федерация, с подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции, етапно изпълнение и информация за произхода на средствата;
2. представяне на годишен финансов отчет за предходната година от страна на спортната федерация;
3. писмено заявено намерение за финансиране от страна на източника, когато финансирането е осигурено от международни спортни организации и/или от участие в международни програми за финансиране на спорта;
4. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между спортната федерация и български и чуждестранни физически и/или юридически лица, когато средствата са предоставени по силата на сключения договор, както и доказателства за финансови възможности на лицата, които предоставят средствата.
(4) Правото на строеж по ал. 1 върху имоти - публична или частна държавна собственост, се учредява от областния управител по местонахождение на имота въз основа на решение на Министерския съвет. Решението на Министерския съвет се приема въз основа на мотивиран доклад на министъра на физическото възпитание и спорта, изготвен въз основа на предложение на комисията по ал. 7.
(5) Исканията за учредяване на безвъзмездно право на строеж по ал. 1 върху публична или частна държавна собственост се подават до министъра на физическото възпитание и спорта. Подадените искания се оповестяват на интернет страницата на Министерството на физическото възпитание и спорта и в един централен ежедневник в 7-дневен срок от постъпването им.
(6) В срок до два месеца от деня на оповестяването по реда на ал. 5, искания за учредяване на безвъзмездно право на строеж могат да подадат и други спортни федерации, които отговарят на условията на ал. 2.
(7) Постъпилите искания се разглеждат в срок до един месец от изтичане на срока по ал. 6 от комисия, чийто състав и правила на работа се определят с решение на Министерския съвет. Комисията включва представител на Министерския съвет, на Министерството на физическото възпитание и спорта, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на областната и на общинската администрации по местонахождението на имота. Редът и условията за разглеждане на исканията се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.
(8) Правото на строеж по ал. 1 върху имоти – публична или частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината, въз основа на решение на общинския съвет без търг или конкурс и след получаване на становище от министъра на физическото възпитание и спорта. Редът и условията за разглеждане на исканията за учредяване право на строеж се определят в наредбите по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост.
(9) При подадени две или повече искания за учредяване право на строеж по ал.1 с предимство се класират кандидатите, които са:
1. предложили финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане и поддържане на спортния обект и/или съоръжение с по-висока стойност;
2. предложили инвестиционна програма за изграждане на спортен обект и/или съоръжение, в който могат да се упражняват повече видове спорт;
3. представили данни за участие в национални и международни състезания през последните 4 години преди подаване на искането.
(10) Въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, областният управител, съответно кметът на общината издава заповед и сключва договор за учредяване на правото на строеж, в който се посочват:
1. спортният обект и/или съоръжение;
2. срокът, за който се учредява правото на строеж;
3. срокът на строителство и въвеждане в експлоатация;
4. инвестиционната програма;
5. редът за установяване на вложените инвестиции;
6. условията за ползване на съоръженията от спортните клубове, членове на спортната федерация, ученически и студентски спортни организации и хора с увреждания, както и условията за обществен достъп;
7. основанията за предсрочно прекратяване на договора извън посочените в ал. 13.
(11) Спортната федерация, в чиято полза е учредено правото на строеж по ал. 1, се задължава да построи и въведе в експлоатация спортния обект и/или съоръжение за срок не по-дълъг от 5 години, считано от датата от влизане в сила на договора. Всички разходи по планиране, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на спортните обекти и/или съоръжения са за сметка на съответната федерация.
(12) За срока, за който е учредено правото на строеж спортната федерация, в чиято полза то е учредено, няма право да го преотстъпва под каквото и да е форма, както и да се разпорежда с изградения спортен обект и/ или съоръжения. Правото на строеж или изградения спортен обект и/ или съоръжение не може да служи за обезпечение на задължения на спортната федерация или трети лица.
(13) Правото на строеж по ал. 1 се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено от областния управител, съответно кмета на общината, въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, когато:
1. на спортната федерация бъде отнет или не бъде продължен издадения по реда на този закон спортен лиценз;
2. нарушени са разпоредбите на закона или условията на договора за учредяване право на строеж;
3. когато в продължение на 3 години от учредяването на правото на строеж не е започнало строителство или когато в продължение на 5 години не е завършен спортният обект и/или съоръжение.
(14) Разходите по придобиване на собствеността от държавата или общината след прекратяване на договора са за сметка на спортната федерация.
(15) Когато спортната федерация е изпълнила задълженията си по договора по ал. 10 след изтичане на срока, тя може да кандидатства за ползване на същия имот по реда на чл. 50б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Павел Шопов: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск на лицето.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Въведете лицето в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители, които имат отношение към предложените текстове, да заявят желание за изказване.
Господин Георгиев, заповядайте.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моите предложения бяха свързани със спорни въпроси, които възникнаха в дебата по време на първото четене на този законопроект. Ще ги припомня накратко.
Първото от тях беше свързано с това да се избегне възможността за отстъпване право на строеж върху имоти, върху които има изградена съществуваща инфраструктура, с цел да не се ощетява държавата, а този текст в закона да се използва само за ново строителство и развиване на спортната база. Това нещо не е прието от комисията.
Второто ми предложение беше свързано с избягване възможността на подобни имоти, за които говорих преди малко, а и за новостроящи се, да се реализира строителство на обекти, които не са за спортни цели, а за стопански цели. Това нещо комисията също е отхвърлила. Вносителите тогава ме убеждаваха, преди малко проследих стенограмата, че нищо такова не може да се случи, няма да се случи, но защо отхвърляте предложението да се използват само за спортни цели? Видимо едно са думите, друго са намеренията в текста на закона.
И на трето място е възможността да се ползват изградените по този ред спортни обекти безвъзмездно от групи лица, които имат тази социална потребност, а именно ученици, студенти и хора с увреждания. В текста, който съм предложил, се посочва изрично, че условията за ползване са за безвъзмездно ползване от тези групи лица. Нищо такова не приема комисията. Тя отхвърля това предложение и казва: „условията за ползване от…” и т.н. Но условията за ползване може да са такива, посочени към тези групи лица, че те въобще да не могат да ги ползват.
Ето защо се отнасям с недоверие към казаното на първо четене и декларираните намерения за благородни цели в този законопроект, защото от това, което е направено, се вижда, че прозира съвсем друго, а то е: да могат да се използват готови съществуващи спортни обекти, изградена с парите на държавата инфраструктура, и там да се отстъпва допълнително това право на строеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – Иво Димов.
Иво Димов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Ще бъда съвсем кратък в репликата си. В действащия Закон за физическото възпитание и спорта в Глава десета „Спортни обекти и съоръжения” ясно е посочен редът, по който е уредено безвъзмездното ползване на всички въпросни лица, които Вие упоменахте. Това – първо.
И второ, защо комисията не прие Вашето предложение относно съществуващите спортни бази. Веднага Ви давам пример – Национална спортна база – многофункционална зала в Созопол. Ходили ли сте и знаете ли в какво състояние е там обектът? В трагично състояние. В трагично, повтарям.
И още един пример – една зала в Плевен, колегите тук от Плевен ще потвърдят, която е започната, в която са вложени средства и която от 10 години стои във вида, в който…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Повече са.
Иво Димов: Повече ли са? Сигурно са повече.
Как виждате Вие изграждането на тази спортна зала и кога може да стане това нещо?
Това бяха причините, поради които комисията не прие Вашите предложения. Смятам, че е съвсем основателно това, което казвам. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, относно добавянето на текст „само за спортни обекти и съоръжения”. Ако видите внимателно доклада, аз също съм предложил думата „само” да бъде преди „спортни обекти и съоръжения”, но сам оттеглих този текст, тъй като в Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта т. 30 ясно дефинира понятието „спортни обекти и съоръжения”. Там е описано само за какво става въпрос, само за какво се използват тези съоръжения и след като текстът на закона е, че се отреждат терени за спортни обекти и съоръжения по смисъла на т. 30 от Допълнителните разпоредби, това „само” е излишно и то не помага на текста, затова и аз го оттеглих. Затова и комисията предлага Вашият текст да не се подкрепи, защото само утежняваме текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Репликите, които направихте, уважаеми господа, само потвърждават моите опасения.
Първо, в Закона за физическото възпитание и спорта в основния текст е добавено, че освен за спортни може да се използват и за други обекти, съпътстващи обекти. Тъй като този Закон за изменение и допълнение е изключителен, той не е леге артис, както е основният закон, би следвало да има и изключителни текстове по този именно случай, когато се касае за дадени възможности по един ред, извън установената практика досега. Затова трябва да има гаранция, че именно по този ред ще се използват само за спортни цели, а не и за някакви други съпътстващи стопански нужди.
Това, което ме репликирахте по отношение на възможността за използването на изградени вече спортни обекти и зали, от това по-елементарно няма. Законодателят е предвидил, когато има такива, които не могат да се стопанисват и да се поддържат от съответния собственик, да се дадат на концесия – да се довършат, да се изградят, да се ползват 20-30 години, но не и да се отстъпи право на строеж върху тях. Това е нормалното в правния мир. Не върху съществуващите спортни обекти да се отстъпва право на пристрояване, надстрояване и т.н. и да се облагодетелстват те от направените преди това с парите на данъкоплатците съоръжения. Друг е нормалният ред.
Както казах, ще ви познаем по делата в съвсем скоро време – ще се види за какво е бил и кому е бил необходим този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Професор Корнезов, имате думата.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Всички сме за спорта, само че този закон бих го определил като лобистки. Нищо друго! (Реплики в ГЕРБ.) Да, разбира се. Вижте внасянето. Но да оставим това настрана.
Големият проблем е юридически. Той е и конституционен. Тук искам да обърна внимание и на уважаемите народни представители – може ли да се учредява вещно право на строеж върху публична държавна собственост? Господин Димов, Вие говорите за ползване. Ползването е друга работа, друго ограничено право. Тук става въпрос за право на строеж. Вие казвате: „Върху недвижими имоти – публична държавна собственост.” Публичната държавна собственост е два вида. Разбира се, няма да изнасям лекция тук, но публичната държавна собственост е изключена от гражданския оборот. Нито можеш да я продаваш, нито можеш да я даряваш, нито да я прехвърляш. Има за цел задоволяването на обществени нужди. Правото на строеж е вторично право. Не може да има право на строеж без право на собственост върху строежите на земята. Значи собственикът на земята е един, друг е собственик на постройката. След като е вторично право, не е ли това вещно право върху публична държавна собственост, върху публична земя? Ами да. Следователно според мен от юридическа гледна точка е недопустимо да се учредява вещно право на строеж върху публична държавна собственост.
И още нещо – учредяването става безвъзмездно право на строеж. Какво означава безвъзмездно? Значи дарение, нищо друго от гледна точка на облигационното право. Държавата дари публична държавна собственост – правото на строеж, на определена федерация. Мисля това за недопустимо, защото има забрана за държавни помощи. Тя важи във всички сектори – и в спорта, и в търговията, и в селското стопанство. Знам, че има изключения. Ще ви кажа как е в Германия. Тук държавата дари на една федерация постройки, които тя ще си направи за определен период от време. Но федерацията става собственик на тези постройки, на това игрище, спортно съоръжение или на ресторанта, който ще направи. Мисля, че тук също прекрачваме норми на правото на Европейския съюз.
Затова няма да подкрепя § 1 и § 3 в Заключителните разпоредби. Направил съм тези предложения не защото мразя спорта. Разбира се, че спортът трябва да се подпомага както другите сфери на нашия живот.
Но се поставя въпросът: защо подпомагаме спорта, а не подпомагаме културата с безвъзмездно придобиване или даряване на правото на собственост върху постройките?!
Уважаеми колеги, аз съм се ровил в литературата специално за този проект. Не намерих някъде в областта на вещното право да може да се учредява вещно право върху публична собственост. Няма такова нещо, поне за мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Корнезов, Вие сте перфектен юрист. Аз Ви уважавам като професионалист и като съдия от Конституционния съд. Вие много добре знаете текста на Закона за общинската собственост, чл. 7, ал. 2, изречение второ: „Имоти публична общинска собственост могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон.” Това е специалният закон, в който изрично е записано, че при ползването на този спортен обект той ще бъде ползван за задоволяване на обществени потребности. Затова включихме текст на второ четене: „и условия за обществен достъп на спортното съоръжение”, тоест всички граждани да могат да ползват това съоръжение. Това е изключението, уважаеми проф. Корнезов, по чл. 7, ал. 2, изречение второ от Закона за общинската собственост. Вие сте член на Правната комисия, през която е минал и Законът за държавната собственост – чл. 7, ал. 5: „В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Димов.
Иво Димов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, ще Ви направя кратка реплика относно безвъзмездното отдаване. Какво означава безвъзмездно отдаване на публична или частна държавна или общинска собственост? Да предположим, че държавата предоставя тази възможност върху имот, върху който да изградите спортно съоръжение с Ваши средства. Вие сте частен инвеститор, или пък федерацията. Държавата не Ви подарява имота. Тя Ви го дава за определен срок от време. През това време държавата иска да спазвате всички условия, които Ви поставя.
Първо, тази възможност имат само организациите, които са коректни и отговорни в своята дейност и могат да покажат прозрачност за източника и начина на финансиране, заложено в условията по алинеи 2 и 3. Създават се условия за състезателно начало между кандидатите – алинеи 5, 6 и 7. Определят се правила, по които да се избере най-добрият от тях. Алинея 9 – сключва се договор, с който се задължават отговорностите, с които ще защитават интересите на държавата и обществото. Държавата контролира изпълнението на този договор по време на срока, посочен в него – алинеи 11 и 12. Ако не изпълните едно от условията, този договор се прекратява, без да имате претенции за вложените до този момент инвестиции. След приключването на този 30-годишен срок, заложен в договора, Вие връщате не само терена, който държавата Ви е предоставила, но всичко, изградено върху него, тоест цялата спортна база и инфраструктура, която Вие сте изградили. Това безвъзмездно ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Трета реплика?
Заповядайте, господин Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми проф. Корнезов, предполагам сте убеден в нашата многогодишна съвместна работа за моето изключително уважение към Вас. Аз очаквах, тъй като с Вас имахме разговор, когато се дебатираше преди няколко месеца отново законът, че в рамките на сегашната процедура Вие ще предложите начин, по който въпросът да се реши. Когато Вие излизате тук и обяснявате как не може да стане една работа, това леко ме навежда на мнението, че аргументацията, която използвате, се разминава с уважението Ви и желанието да бъде подпомогнат спортът – нещо, което декларирате. Когато се казват аргументи защо подпомагаме спорта, а не подпомагаме културата, това също ме навежда на изказвания и на привеждане на аргументи по целесъобразност, а не по законосъобразността на текстовете.
Наистина аз съм респектиран от познанията Ви и от широката Ви ерудиция в областта на цивилистиката. Бихте били много полезен за дискусията, ако предложите начин, по който нещата да станат, а не да ни привеждате аргументи – как едно нещо не може да стане и не бива да се случва.
Съгласен съм с това, че най-вероятно законът е лобистки и то е лобистки в полза на българския спорт. Аз съм съгласен да бъда наречен лобист на българския спорт.
Съгласен съм, че когато бяхме мнозинство в този парламент не намерихме нито сили, нито политическа воля да решим този въпрос и моите уважения към колегите от ГЕРБ, че се опитват да решат въпроса. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря!
Господин Корнезов, заповядайте за дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Не съм искал да засегна никого, най-малко Вас, господин Костадинов. Може би трябваше да помислим какво да направим, за да постигнем целите и юридически да бъде издържано. Между другото Ви го казвам: аз съм бивш футболист, играл в „Лъсков” Ямбол, когато имаше и „Б”, и „А” групи, така че нося в себе си спорта. От юридическа гледна точка споменах за моето безпокойство.
Ние правим нещо за първи път, поне в българското право. Промените, за които Вие казахте, бяха направени именно заради това, включително и в Закона за държавната собственост.
Правим прецедент, който според мен е опасен не за спорта. Утре някой друг ще каже: учредете ми безвъзмездно право на строеж, което е вещно право, върху публична държавна собственост. Това е по-страшно от заменките, защото заменките все пак имат и две престации, които се заменят, а тук имаме дарение. Безвъзмездното – това означава дарение. Единият е собственик на земята, другият е собственик на това, което ще се построи.
На това исках да ви обърна внимание – на тази публична държавна собственост за тези обекти. Извадете ги от списъка и няма да има никакъв проблем, ако искате и безвъзмездно учредявайте.
Обектите, за които става дума, не са по чл. 18 от Конституцията. Нека Министерският съвет да извади няколко обекти, с които иска да подпомогне спорта – най-лесна работа, даже не е необходимо и закон. Така че имаше юридически възможности, но отново повтарям: правим прецедент, който утре може като бумеранг да е не за спорта, а някои други цели да постига, особено пък тази безвъзмездност. Защо да не е върху частната държавна собственост? Де бутаме публична държавна собственост и променяме Закона за държавната собственост, като вадим аргументи от това? Разбирате ли? Не става така! Утре някой ще иска на пл. „Александър Невски” да сложи нещо – и тя е публична държавна собственост. Не е ли така? Така е! Там е опасността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря!
Други изказвания?
Господин Стоичков, заповядайте за изказване.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започна изказването си по текста, който комисията не поддържа, напомням с уважение на проф. Корнезов, че чл. 18 е изключителната държавна собственост и тя изрично е изключена от рамките на този закон. Защо не се прилага за културата, за болници, за детски градини? Аз казвам, дай Боже, този закон да работи добре и аз вярвам, че той ще работи добре в спорта! Нищо не пречи и в останалите закони - като се получи добра практика и добър закон за спорта, и в останалите области – и болници, детски градини, училища, и културни ведомства да работят по този начин.
Тази безвъзмездност, за която няколко пъти се спомена – няма безвъзмездност в буквалния смисъл на думата, защото с престацията след това се връща правото на строеж, по-точно изградената сграда се връща на държавата в нейния патримониум и тя получава две предимства.
Първо, задоволяване на обществената потребност от спорт, която е държавна грижа по Конституция, е осъществена от субекта Спортна федерация. Това е едно. Държавата печели първо това.
Второ, държавата печели в срока до 30 години – той може да е 10, 15 или 20 години, след това й се връща един спортен обект, който е държавна собственост. За безвъзмездно отчуждаване като едностранна сделка за дарение не може да става въпрос.
В изказването ми по т. 3, ал. 3, където предлагам да се създаде изречение трето, а именно: „Инициативата за започване на процедури за учредяване право на строеж да има не само Спортната федерация, но и министърът на спорта, съответно кметът на общината.” Това ми се струваше, че е добър акт на съпричастност на тези органи към процедурата по отчуждаване на правото на строеж, тъй като тези органи най-бързо и лесно могат да получат предварителната информация, свързана с предпроектното проучване на терена.
Министърът на спорта и кметът на общината могат най-бързо да поискат от главния архитект терени, които са отредени за спорт по общия градоустройствен план. Те могат по закон, ако този текст се приеме, да възложат предпроектното проучване на терена, което би улеснило спортните федерации, тъй като те нямат архитекти на щат при тях, нямат юристи, нямат геодезисти, които да проучват терена. Това може да го направи министърът на спорта и кметът на общината, като съдействат на спортните федерации, като им окажат такива терени и всичко, което е в границите на населеното място като подходящ терен да бъде оповестено на Интернет страницата на Министерството на физическото възпитание и спорта. И оттам нататък спортните федерации, четейки тази страница, знаят вече обектите, които са готови и годни за изграждане на спортни обекти и съоръжения.
Това ми бях мотивите в предложената редакция на ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Има ли реплики?
Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
Румен Стоилов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, проф. Корнезов, драги колеги! Наистина в комисия гласувах „въздържал се” и ще ви обясня защо, тъй като може да ме обвинят в конфликт на интереси като спортен човек и все още работещ в определена федерация. Силно казано е работещ, наблюдаващ съм, тъй като съм си подал оставката, но въпреки всичко заявявам, че съм гласувал „въздържал се”.
Искам да ви обясня като спортен човек от дълги години и след това занимаващ се и със спортен бизнес, че ни най-малко има спортен лобизъм в този закон. Лобизъм щеше да има, ако в предишни наши заседания бяхме допуснали предложението на определени клубове, така наречените обединени спортни клубове, които искаха да бъдат приравнени с федерации. Няма да давам примери с правителства назад, в последните 10, 15 или 20 години, които бяха превърнали спортни зали, стадиони, в каквото си представите – мебелни къщи, складове и т.н. В момента, от половин година и повече, няма такова нещо със спортните зали и съоръжения. Най-пресният и актуален пример е така нареченият басейн „Спартак”, който беше върнат към Министерството на вътрешните работи.
Любен Корнезов (от място): И сега е затворен.
Румен Стоилов (ГЕРБ): Не е затворен. В момента тече ремонт, а Столичната община си взима правомощията. Моля Ви се, наблюдавам го много отблизко.
Другото, което искам да ви кажа, че няма никакъв начин спортните федерации да съществуват, без да ръководят сами спортните си съоръжения. Веднага ви казвам защо. Защото те тръгват от деца, това не е само високо спортно майсторство, това е социална дейност.
Много ви моля, като един уважаван юрист, ако имате възможност да дадете добри предложения как по-добре да бъде изгладен този закон, но не да го атакувате по същество, особено пък за лобизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов, аз също, макар и малко да се познаваме, дълбоко Ви уважавам, знам колко сте допринесли за спорта и продължавате да допринасяте. Когато казах „лобизъм” ни най-малко казвам, че от този лобизъм някой от нас тук има някаква лична изгода. Лобизмът не е лошо нещо! В цял свят има лобизъм. Вие защитавате спорта, аз мога да защитавам съдиите, както съм бил стар съдия, колегата – адвокатите. Лобизмът не е лоша дума. Не е! (Реплики.) Е, в България от 20 години приказваме и я направихме лоша дума. И в Америка има лобизъм. Въпросът е от какви позиции е. Така че браво, че лобирате за спорта и Ви поздравявам за това. Друг е въпросът, дали юридически това е перфектно?
Има още нещо – една опасност с тези федерации. Вие сте по-навътре в нещата. Федерациите нямат пари! Ние имаме проблем с федерациите. За Федерацията по вдигане на тежести и не само за нея, можете ли да ми кажете? Там има примерно вътрешни проблеми. България се възхищаваше на своите тежкоатлети, а сега виждаме на какво дередже е. Как тази федерация, която няма пари, ще построи една спортна зала, примерно? Абсурд! Ще бъде учредено безвъзмездно това право за строеж на дадената федерация!? Казах за вдигане на тежести, но не знаем на коя ще е точно, че са много, а тя ще я даде на фирма, която има пари да я построи. Това ще стане в България. Нямаме друг изход – федерациите нямат пари. Те нямат пари даже за заплати, както знаете. (Реплики от ГЕРБ.)
Струва ми се, че в практиката, в живия живот, хубавата идея ще се изкриви доста! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Стоилов, желаете ли?
Заповядайте.
Румен Стоилов (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Корнезов, само след три месеца ще Ви поканя на едно откриване на спортен център, който е държавна собственост, и който се прави от федерация, няма да й назовавам сега името, за да не й правя реклама. Лично аз ще Ви поканя. Ще видите как са привлечени средства, по какъв начин. Мисля, че ще останете доволен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Други изказвания? Няма.
Предлагам първо на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 14, против 49, въздържали се 18.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 9, против 53, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков по т. 3, буква „б”, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 22, въздържали се 57.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1 така, както е и по доклад.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 11.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Предложение на народния представител Емил Димитров да се създаде § 1а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Тошев, Стоичков, Димов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2 със следната редакция:
„§ 2. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието „Допълнителни разпоредби” се изменя така: „Допълнителна разпоредба”;
2. В § 1, т. 30 след думата „терени” се добавя „общежития за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура”, а след думата „предназначени за” се добавя „подготовка на състезатели и за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 1а, който става § 2, съгласно доклада.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Заключителна разпоредба”
Предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което не се подкрепя наименованието на подразделението, и с което се предлага същото да бъде отхвърлено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлено предложението.
Гласували 89 народни представители: за 57, против 18, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Параграф 1 – предложение на народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 от Заключителната разпоредба и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което не се подкрепя текста на вносителя за § 1 от Заключителните разпоредби и предлага същото да бъде отхвърлено.
Гласували 85 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта е приет на второ гласуване.
Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Същият е приет на първо четене на 28 октомври 2010 г.
С доклада ще ни запознае госпожа Дариткова.
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 054-01-69, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 1 септември 2010 г.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона:
„Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на законопроекта.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА: Параграф 1.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
В новия чл. 44а думите „и трансфери” – се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за Параграф единствен:
„Параграф единствен. В Глава втора, Раздел V се създава чл. 44а:
„Чл. 44а. Набраните от здравноосигурителни вноски по Раздел V приходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година се разходват само за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 24”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Изказвания?
Господин Шарков, изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков, което комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 13, против 34, въздържали се 32.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за единствения параграф, както е по доклад.
Гласували 82 народни представители: за 66, против 3, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието, както и законопроектът.
Благодаря.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ – ФРАНКФУРТ НА МАЙН, ПРОЕКТ „ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА 2010-2013”.
Вносител е Министерският съвет на 22 октомври 2010 г.
Имаме три доклада.
С доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура по тази точка в залата да бъдат допуснати господин Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Любомир Полимиров – директор на дирекция „Инвестиционни дейности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн, проект „Техническа инфраструктура 2010 – 2013”, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 3 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн, проект „Техническа инфраструктура 2010–2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Рая Узунова – главен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, и Женя Динкова – директор на дирекция „Международно сътрудничество”, и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Любомир Полимиров – директор на дирекция „Инвестиционни дейности”.
Основните параметри на Споразумението са следните:
- Общата стойност на проекта възлиза на 85,189 хил. лв. или 43,556 хил. евро при курс 1 евро = 1,95583 лв. Те ще се осигурят от два източника на финансиране:
- заем от банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн – 34,373 хил. евро или 67,227 хил. лв.;
- съфинансиране от държавния бюджет – 17,962 хил. лв.
Срок на заема – 20 години, включително 5-годишен гратисен период, годишна лихва по отпуснатите средства в размер 3,08 на сто и такса ангажимент върху неотпуснатите суми в размер 0,25 на сто годишно.
Главницата е предвидено да бъде погасена на 30 равни полугодишни вноски съгласно амортизационния план, като първото плащане е с падеж 30 декември 2015 г., а последното – 30 юни 2030 г.
Общо за инвестиционни разходи са предвидени 80,736 хил. лв.
Консултантските услуги за изпълнение на проекта са на стойност 4,453 хил. лв.
Период за реализиране на проекта 2010-2013 г.
По проект „Техническа инфраструктура 2010-2013” ще се реализират следните дейности: корекция на р. Русенски Лом; създаване на съоръжения за защита на речния бряг на Силистра; изграждане на бариера срещу вълните и вълноломите в Поморие.
С изпълнението на проекта се цели осигуряване на устойчиво екологично развитие на р. Русенски Лом и надежден контрол на наводненията и ерозията в Русе и принос към икономическото развитие в града, осъществяване на надежден контрол на наводненията на р. Дунав в западната част на Силистра и принос към икономическото развитие в града и осигуряване надеждна защита на бреговата линия и стабилизиране на брега в Поморие, подобряване на възможностите на общините за икономическо и туристическо развитие.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае нейният председател господин Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК Любен Татарски: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
за заем между Република България и банка „Кредитанщалт
фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW),
проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, № 002-02-40, внесен от Министерски съвет
На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Любомир Любомиров – директор на дирекция „Инвестиционна дейност” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Споразумението е подписано на 12 август 2010 г. в съответствие с Решение № 530 на Министерския съвет от 2010 г. и Решение на Народното събрание от 28 юли 2010 г.
Проект „Техническа инфраструктура 2010-2013” ще подсигури икономическата и туристическа инфраструктура срещу свлачища и наводнения, като по този начин се спомогне за развитието на икономиката и туризма на областите, в които ще се изпълняват проектите.
По Компонент 1, който е на обща стойност 54 млн. 724 хил. лв. е предвидена корекция на р. Русенски Лом – създаване на съоръжение за предпазване от наводнения по протежение на около 3,4 км от реката в градската зона на Русе.
По Компонент 2, който е на обща стойност 17 млн. 157 хил. лв., е предвидено създаване на съоръжения за защита на речния бряг на гр. Силистра.
По Компонент 3, който е на обща стойност 8 млн. 855 хил. лв., е предвидено брегозащита и укрепване на свлачищата при гр. Поморие.
Общата стойност на инвестиционните разходи е в размер на 80 млн. 736 хил. лв.
Стойността на проекта е 85 млн. 189 хил. лв. или 43 млн. 556 хил. евро. Предвижда се заемът от посочената банка да бъде 34 млн. 373 хил. евро за срок от 20 години, включително 5-годишен гратисен период, а съфинансирането на държавния бюджет – в размер на 17 млн. 962 хил. лв.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има доклад от Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Доброслав Димитров: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн, е подписано на 12 август 2010 г. То се отнася за финансиране на Общинска програма за инфраструктура, проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, и е следствие на изпълнението на договореностите за двустранно сътрудничество между правителствата на Република България и на Федерална Република Германия.
Съгласно споразумението българската страна ще получи 34 млн. 373 хил. евро заем за срок 20 години, включително 5 години гратисен период. Годишната лихва по отпуснатите средства е в размер 3,08 на сто и такса ангажимент върху неотпуснатите суми в размер на 0,25 на сто годишно.
Проектът цели подсигуряване на икономическата и туристическа инфраструктура срещу свлачища и наводнения да допринесе за приспособяване към климатичните промени и да подобри условията на живот за населението в обхванатите от проекта региони. По-конкретно това ще стане чрез корекция на р. Русенски Лом, чрез надежден контрол на ерозията и наводненията в Русе и в западната част на Силистра, както и чрез осигуряване на надеждна защита на бреговата линия и стабилизиране на брега в Поморие. По проекта са направени необходимите икономически, финансови, социални и екологически анализи, които обосновават ползите от него и ефективността на предвидените разходи.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за” и 1 глас „против”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище, а именно: предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”, подписано на 12 август 2010 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по обсъжданата ратификация? Не.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW), проект „Техническа инфраструктура 2010-2013”.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Атака