Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2010-12-13

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов 
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение.
На 11 декември 2010 г. от Националния статистически институт е получена информация за октомври 2010 г. по следните показатели: индекси от приходите от продажби в сектор „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство; индекси на строителната продукция и предварителни данни за брутен вътрешен продукт и производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2010 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте за процедура.
Атанас Мерджанов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, процедурата ми е за пряко предаване на дебата по второ четене на Изборния кодекс по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Изборният кодекс беше един от най-важните предизборни ангажименти на мнозинството от ГЕРБ. Дискусията в българското общество породи много различни, противоречащи си мнения. Всички парламентарни групи са направили предложения и е хубаво българските граждани да станат свидетели на това коя политическа сила зад кои предложения застава, защото в крайна сметка става въпрос за изконни права на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебата по проекта за Изборен кодекс.
Гласували 134 народни представители: за 54, против 3, въздържали се 77.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ИЗБОРЕН КОДЕКС, ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА 18 НОЕМВРИ 2010 Г.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, първо ще направя едно процедурно предложение: на основание чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение да се гласуват ан блок до три текстовете, по които няма направени предложения или предложенията са подкрепени от комисията, или комисията предлага само заглавие по отделните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 89, против 26, въздържали се 15.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Доклад относно проект на Изборен кодекс № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова и група народни представители на 4 ноември 2010 г., приет на първо гласуване на 18 ноември 2010 г.
„Изборен кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на кодекса.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 3, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Глава първа „Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава първа.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 3, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Раздел І – Предмет и обхват.”
Постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел І:
„Рездел І – Предмет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя и редакцията на Раздел І с неговото наименование „Предмет”.
Гласували 129 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 1 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Екатерина Михайлова – в чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини” се добавя: „кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно отделение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак – в чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини и кметства” се поставя точка и останалият текст отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски – в чл. 1, ал. 1 след израза „кметове на общини” се поставя запетая и се добавя изразът „кметове на райони”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Обхват
Чл. 1 (1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.
(2) С кодекса се определят и условията и реда за попълване на мандати при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, член на Европейския парламент от Република България, общински съветник, кмет на община и кметство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правя, е едно от най-дискутираните и на първо, и на второ четене, а именно – по какъв начин ще бъдат избирани районните кметове в градовете с районно деление. Става въпрос за София – Столична голяма община, Пловдив и Варна, които са градове с районно деление.
Историята на избора на тези кметове в новата ни демокрация е вървяла по различни пътища. Имали сме и пряк избор на районни кметове, имали сме и избор на районни кметове през общински съветници.
Аз застъпвам позицията и правя предложение, че по-справедливото, по-правилното политически и по-демократичното е районните кметове да бъдат избирани, а не да бъдат назначавани, така както ни се предлага в настоящия Изборен кодекс.
Правя това предложение на базата и на натрупания опит в тези 20 години. Ние сме правили подобни предложения и сме правили законодателни промени, когато бяхме управляващо мнозинство – Обединени демократични сили, в посока – тази, която сега ни предлага Партия ГЕРБ. Резултатът не беше добър. Резултатът беше лош, доведе до политически пазарлъци, доведе до безпринципни решения, доведе до това, че хората не определят сами кои да бъдат кметовете на райони, а много от тези райони са много по-големи от общини, в които избираме кметове.
По-скоро трябва да се върви към това да бъдат увеличавани техните правомощия, а не да бъдат отнемани правата за избор на районните кметове.
В миналия парламент, когато трябваше наново да се решава този въпрос и когато имаше доста бурни дебати, политическата сила, която представлявах – Демократи за силна България, беше от инициаторите за това да бъдат избирани районните кметове – именно на базата на това, което видяхме, че е грешно решение.
Обръщам се към народните представители от Политическа партия ГЕРБ: все още има време – през това гласуване да преосмислите позицията си и да направите така, че районните кметове да бъдат избираеми.
Аргументите за екипност на големия кмет с районните кметове не са убедителни. В крайна сметка наистина те ще са екип, независимо от начина, по който ще се избират.
Аргументите, които чух – „Това ще ни струва скъпо като изборен процес”, са несериозни. Абсолютно несериозно е да отнемаме право на избор за това, че ще спестим малко пари, защото става въпрос за много малко пари. Те ще бъдат избирани по времето, когато ще се избират и общинските съвети, и големите кметове, и когато ще се провежда изборът за президент и вицепрезидент.
Ето затова аз се обръщам към народните представители, разбира се, от всички политически групи, но най-вече към управляващата партия – да подкрепят предложението ми в чл. 1 да имаме дефиницията и за избор на районни кметове в Столична голяма община и в двата града с районно деление. Това е по-демократично, пак ще кажа, по-справедливо, политически отговорно, а не водещо до безпринципно сформиране на коалиции само за разпределяне на власт, защото това ще се случи, а резултатите няма да са добри за никого.
Мисля, че никой няма илюзия, че ще има самостоятелни мнозинства, и то квалифицирани, в общинските съвети в тези три големи града. Дори това да се случи, води до битки вътре в самата партия. Казвам го с цялата горчивина на това, което съм видяла през опита, който съм натрупала в годините и съм се сблъскала с тези проблеми, независимо че не съм била нито кмет, нито общински съветник. Много от колегите, които бяха в такива позиции, знаят лошата практика, която се случи след въвеждането на тези правила. Затова, моля ви, подкрепете това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Казак, заповядайте за изказване.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още във фазата на първо четене на проекта за Изборен кодекс ние изразихме нашата категорична позиция, че, така предложен, този проект съдържа откровено противоконституционни текстове. За съжаление, водещата Правна комисия не се вслуша в нашата позиция и ни предлага в окончателен вариант още в чл. 1 текст, който откровено дописва Конституцията и влиза в явно противоречие с нея.
За какво става въпрос? Член 42, ал. 1 от Конституцията дефинира изчерпателно, повтарям – изчерпателно, условията за участие в изборите за национални и местни органи на власт.
Той гласи: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.
И ал. 2 на чл. 42 гласи буквално: „Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон”.
С този текст конституционният законодател по ясен и недвусмислен начин е ограничил правомощията на обикновения законодател, на обикновеното Народно събрание, да нормотворчества в областта на изборното законодателство, като му е делегирал изключително и само правото да урежда организацията и реда. В никакъв случай – да предвижда нови условия, каквито Конституцията не е предвидила.
За съжаление, още в чл. 1 на проекта за Изборен кодекс, предложен ни от управляващото мнозинство, се дописва Конституцията, като във втората част на ал. 1, след като е казано, че този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори, мнозинството добавя: „както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници, кметове на общини и кметства”.
Този текст, уважаеми дами и господа, е в противоречие с Конституцията. Ние ще видим по-нататък, че той е вкаран неслучайно, за да оправдае добавянето именно на едно ново условие, което Конституцията не предвижда и което в двата текста, в съвкупност представлява флагрантно нарушение на Конституцията и ограничаване на основни права.
Ето защо с колегите Ремзи Осман и Янко Янков сме предложили този текст, тази част от ал. 1 на чл. 1 да отпадне и проектът за Изборен кодекс да се ограничи в онази конституционна рамка, която Конституцията му е задала, което правомощие е делегирала на обикновения законодател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е едно от важните предложения в този кодекс, което е нагледно доказателство на нашата теза, че с кодекса ГЕРБ правят законодателство за себе си, което да обслужи техния теснопартиен интерес и, второ, че ГЕРБ правят законодателство срещу хората с цел да ги демотивират от участие в изборите, да ги откажат да отидат да гласуват, с което делът на контролирания вот ще нарасне неимоверно.
Защо мислим така? Защото няма никаква логика, освен теснопартийната, да бъде отказано на жителите на големите столични райони да избират своя районен кмет. В „Люлин” живеят над 180 хил. български граждани, които, разбира се, че в голяма степен ще бъдат демотивирани, ако няма да избират кмета на своя голям район.
Освен това трябва да припомним, че в малките населени места, в които живее над 35% от населението, също няма да се избират селските кметове.
С 20%, както ще видите по-нататък, се намалява броят на общинските съветници, т.е. 35% от българските граждани – около един милион, два милиона български граждани, които живеят в големите градове с районно отделение, и тези, които ще избират по малко общински съветници, на практика ще гласуват по-малко и ще избират по-малко. Това е идеята – хората да бъдат демотивирани и бъдат отказани от участие в изборите.
Това противоречи и на самата стратегия на правителството на ГЕРБ за децентрализация на властта. Напротив, назначаването на районните кметове означава централизация, концентрация на власт в един център, по възможност – в един човек. Считам, че това е решение, което е в посока, обратна на демокрацията.
За всеки жител на софийски район, освен това е известно, че назначеният районен кмет ще бъде един обикновен чиновник, който ще трябва да бъде послушен на столичния кмет, докато съвсем друго е самочувствието, тежестта и имиджа на един кмет на голям район, който е избран от гражданите.
На пръв поглед може и да изглежда, че това е предложение, което е насочено срещу политическите сили, които евентуално ще имат свои районни кметове в големите градове. Всъщност това е едно решение, което е насочено срещу българските граждани, които живеят в тези градове, защото ще им бъде отнето част от правото да избират – правото да изберат своя районен кмет.
Несериозно е твърдението и за екипност между общинския кмет и районните кметове, и за липсата на правомощия, защото, също както ще видите по нататък, от Коалиция за България сме направили подробно предложение за правомощията, които ще имат районните кметове.
Всъщност, ако ГЕРБ бяха истински загрижени за това какви са правомощията на районните кметове, просто можеха да направят свои предложения в тази посока. Все пак нека да напомня, че този кодекс се пише в рамките на една година, а освен това и дебатът за местното самоуправление с този текст, според мен, неправомерно се смесва с дебата за изборните правила.
Единственото, което мога да кажа в заключение е, че се надявам, че както обикновено сметките на тези, които пишат правилата са едни, а гражданите решават друго. Всички тези граждани, които ще имат отнето право да изберат своя районен кмет, се надявам на изборите да накажат този, който им отнема това право, а именно Политическа партия ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Господин Станишев, заповядайте за изказване.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласуваме един от законопроектите, който беше обявен за първостепенен приоритет на ГЕРБ.
Обещахте след изборите – до края на 2009 г., да бъде внесен нов Изборен кодекс, който да позволи да се премахнат деформациите, несъвършенствата в процеса на гласуване на българските граждани, да се създадат нови механизми за прозрачност, да се укрепи и разшири демокрацията в България. Много силна, смела заявка!
За съжаление това, което виждаме като краен продукт, не отговаря на нито едно от обещанията на ГЕРБ. И това личи още в първия член на този законопроект, защото още с този член вие ограничавате правата на гражданите да избират свободно своите представители, в частност районните кметове в големите, в най големите градове в страната – в София, във Варна, в Пловдив. Това е едно право, което е придобито, едно право, което стимулира българските граждани в големите градове да гласуват по-активно. И не мога да разбера какъв е мотивът, поне на основата на вашата риторика и вашите обещания, иначе мотивът е ясен - централизация, назначаване на кметове, изпълняване на партийни повели.
Уважаеми дами и господа, с този текст, с отпадане на изборността на районните кметове, вие мислите, че ще постигнете ваши политически цели и ще имате още повече кметове в градовете с районно деление. Няма да го постигнете! Повярвайте ми, защото гражданите ще ви накажат на изборите.
Никой не обича да му отнемат права, с които разполага, и по никакъв начин аргументът, че ще се постигне по-висока екипност между кмета на голямата община и районните кметове, и другите аргументи не издържат на реалния живот.
Казвате, че районните кметове нямат достатъчно пълномощия и за какво ги избираме, ами нека да се разширят правата на районните кметове. Коалиция за България е внесла точно такива предложения в рамките на този Изборен кодекс, за да могат районните кметове действително да бъдат по-полезни за хората. Това са кметовете най-близки до гражданите в трите най-големи града. Нека да получат допълнителни, самостоятелни бюджети чрез децентрализация на бюджетите на София, на Пловдив, на Варна. Нека да получат право те да провеждат обществените поръчки за малките ремонти по улиците.
Не знам дали си представяте мащаба и какво означава районен кмет на един „Люлин”, например, в София. Това по същество е един голям областен град. Разбирате ли за какво става дума и какво право отнемате вие на българските граждани в трите най-големи града?
Разбира се, че разбирате, само че, пак повтарям, гоните ваши политически цели, както ги преследвате и с ограничаването на правото на жителите на малките села да избират своите кметове. Със същата сметка преди малко госпожа Екатерина Михайлова се позова и на техния опит, в това число и горчив. Ами, попитайте хората от ОДС - през 1999 г. беше въведено същото ограничение - само от 500 души нагоре селата имаха право да избират свой кмет. Така е. И това се върна като бумеранг към сините, след това се тръгна в една правилна посока, и Коалиция за България е била последователна в това нещо.
Ние подкрепихме, първо, намаляването от 500 на 250 жители за избор на кмет на малко населено място, а след това, преди изборите от 2007 г., - на 150 жители. Защото за хората е важно да могат да избират своя кмет.
И искам да ви информирам, че само в рамките на последните десетина дни са събрани 300 хиляди подписа от български граждани срещу тези две ваши законодателни инициативи, ограничаващи правата на хората, срещу това да не се избират районните кметове и да не се избират кметовете на малки населени места. Затова ви призовавам да подкрепите предложението, което сме внесли, да се допълни „и районни кметове” в чл. 1, защото това е демократично, това е европейско, това отговаря и на вашите ангажименти след изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря. Реплики?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Станишев, късно се загрижихте за избирателните права на българските граждани. Не правим кодекс, за да преследваме наши политически цели. Не правим кодекс, с който целим спечелване на изборите.
Изпълнихме едно наше обещание, което поехме към българските граждани, да предвидим и да изработим такъв Избирателен кодекс, който да бъде готов преди годината на изборите, за да може всички български граждани да се запознаят с тези правила и участниците в изборния процес да бъдат равнопоставени.
Не правим промени в дванадесет без пет, както ги правихте вие. След като сте толкова големи демократи и се борите за правата на българските граждани, защо в продължение на четири години – целият ваш мандат, вие не облякохте правото да се избират районни кметове с власт? Защо не им дадохте тези бюджети? Спрете да бъдете само лицемери и демагози тук, от тази трибуна! Имахте четири години възможност да го направите.
Нашите аргументи, колеги, са, че районният кмет е част от екипа на кмета на общината.
Каква е разликата, господин Станишев, между районния кмет и заместник-кмета – много ми е интересно в дупликата да го обясните тук, и защо не поискахте да избираме и заместник-кметовете? Не лишаваме българските граждани от права, колеги.
В Конституцията, господин Станишев, в чл. 139, ал. 1 е казано: „Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.”
Няма отнемане на права по Конституция. Конституцията ни дава право и възможност да направим това. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Станишев, заповядайте.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Фидосова! Не е късно, никога не е късно да се загрижиш за правата на гражданите! Още повече, поне левицата е последователна в своето поведение по отношение на избора на районните кметове, защото като първа стъпка беше въведен изборът на районните кметове именно преди местните избори 2007 г. (Реплики от ГЕРБ.) Това разширява правата...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: А защо ги въведохте...
Сергей Станишев: Не ме прекъсвайте! Ще си поискате думата, ще си кажете нещата. (Реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ, шум.) Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля ви, без реакции от залата!
Сергей Станишев: Това разширява мотивацията на хората да гласуват на местни избори. Много добре знаете, че активността на местните избори като правило е доста по-ниска от националните, затова с подобна мярка се разширява мотивът на хората да гласуват.
Освен всичко останало, би трябвало да знаете, че и сега при избор на районните кметове никой не пречи на Столична община, на общинския съвет да децентрализира вътрешно бюджета. Това не е забранено. След като ГЕРБ управлява София от 2005 г., а сега имате и абсолютно мнозинство, има избор на районните кметове и повечето са от вашата политическа сила, ако сте толкова загрижени за децентрализацията, ами, да го реши Столичният общински съвет, не е забранено. Но за да няма съмнения, ние сме предложили текстове в Изборния кодекс именно това да се уреди законодателно – децентрализацията, в това число и финансовата, и разширяване правата на районните кметове. Затова нямате никакви основания да ме критикувате точно по тази тема. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще започна с доброто, което виждам в този кодекс. Доброто е, за разлика наистина от господин Станишев, че не се прави в последния момент. Не само че изборното законодателство се приемаше в последния момент от миналия кабинет, но и в последния момент се въведоха много странни, екстравагантни идеи, като, да речем, мажоритарни избори, които не бяха мажоритарни, което беше много лоша практика. Това е доброто – че не се приема в последния момент.
Само че, колеги, много ми се искаше партиите, които са членове на Европейската народна партия – говоря само за тях, за ГЕРБ и за Синята коалиция, да имаме ясен консенсус по между си, че работим за повече демокрация. Ясно е, че районните кметове имат проблеми с правомощията. Ясно е, че те трябваше да бъдат разширени и преди това. Всички тези проблеми са ясни, но аз си представях, че, имайки мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание, ние заедно ще предложим повече правомощия за тези хора и съответно повече отговорности.
Нека да отидем в гр. София. Забележете, в момента пет от тези кметове са от Синята коалиция – СДС и ДСБ, трима са от БСП, другите са от ГЕРБ. Идеята беше във всичките градове с районно деление те да се явят на избори и да им се потърси отговорност кой как си е свършил работата. Всеки да застане и да каже какво е направил. Независимо че нямат бюджети, всеки от тях е работил, има определени успехи, да излезе пред хората и да бъде гласувано за тези хора, да има оценка за тяхната работа, а това връщане назад в момента не може да бъде обяснено. Аз слушах и госпожа Фидосова.
Госпожо Фидосова, не възприемам Вашите аргументи. Мисля, че и хората няма да ги възприемат. Всичко това в крайна сметка ще доведе до следното нещо. Отсега искам да ви кажа – това е моето чувство и ще видим дали ще бъда прав след една година, нито една партия няма да има самостоятелно мнозинство в нито един от трите града с районно деление, което означава как ще бъдат назначавани районните кметове – вероятно от общинския съвет. Вероятно ще започнат тежки пазарлъци, което ви уверявам отсега, искам да предупредя една година по-рано, ще бъде лоша практика и ще доведе до сериозни проблеми. Никой няма полза от тези пазарлъци и ще има доста, винаги става така, безпринципни решения в крайна сметка, което ще доведе до разделение във вашата партия и в други партии. Когато се нарушават основни правила на демокрацията, за това има цена и я плаща партията отвътре. Не си мислете, че това ще мине през някакви спокойни разговори, спокойни преговори. Напротив, ще има много драматични проблеми във връзка с това, което правите с днешна дата.
Затова аз ви препоръчвам следното нещо: няма нищо по-разумно от това партиите, членове на Eвропейската народна партия, заедно да предложат повече демокрация в България, отчитайки проблемите, които има. Никой няма да възрази на това, което казвате – че правомощията на районните кметове са ограничени. Нека да поработим за тяхното разширяване. Нека да поработим да имат самостоятелни бюджети, да могат да правят повече неща и наистина да носят повече отговорност. За това сме готови да бъдем партньори, но с днешния акт, който правите в началото на Изборния кодекс, се създават само проблеми и това ще го видите след една година. След една година пак ще бъдем, живот и здраве, в Четиридесет и първото Народно събрание, ще минат местните избори и ще видите какви проблеми ще последват.
Искам да ви кажа следното нещо. Говорейки за горчив опит, един от хората с много горчив опит в правене на изборно законодателство е господин Станишев. Аз се радвам, че той взе думата, за съжаление след това напусна залата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Тука е, тука е.
Мартин Димитров: Тук ли е? Простете, не Ви видях, стоите прав! Даже стои прав да слуша. Извинявайте, господин Станишев, не Ви забелязах.
Когато господин Станишев предлагаше мажоритарните избори – ето, беше от тази трибуна, тогава тройната коалиция имаше мнозинство, тук гледаше с лукав поглед. Ние му задавахме логични въпроси, той се опитваше, ама не можеше да отговори и казваше: „Ще видите после колко е хитра тази работа.” Накрая той се докара дотам да бъде предложен в книгата на Гинес – да предложи мажоритарни избори и да няма нито един избран мажоритарен кандидат. (Шум и смях от ГЕРБ.) Нали разбирате? Ето, на това му викам аз горчив опит. Това е горчив опит!
Затова моят съвет към вас е следният: постъпете принципно, постъпете демократично – дайте възможност на хората да вземат тези решения, така ще спестите и ваши вътрешни проблеми в партия ГЕРБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Дедев, заповядайте за изказване.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно изказванията и от лявата, и от дясната страна на залата, постарах се да се запозная с всички аргументи „за” и „против”. Наистина проблемите за избора на кметове в градовете с районно деление стои от дълги години. Той е бил решаван по различен начин. Още по времето на Жан Виденов са били изборни, с районни съвети, но тъй като са били лишени от функции, след това по времето на Обединените демократични сили тези функции на районните съвети отпадат. Тук съм съгласен с господин Димитров, че наистина можем да се обединим единствено по децентрализацията и финансовите правомощия, които трябва да имат районните кметове.
Аз самият съм бил заместник-районен кмет и мога да ви кажа, че не искам да бъда районен кмет, който няма никакви правомощия. (Реплика от КБ.)
Да, ще ви обясня.
Много се говори за права и отговорности. В почти всички изказвания на Коалиция за България се говореше за „Люлин” – как ще се лишат от право 100 хил. души да избират, само че правомощията на районен кмет са насочени по-скоро в контролните функции. Те са насочени към констатации, които съществуват в един район, и районният кмет няма правомощията да влияе пряко върху инфраструктурата, върху екологията, върху проблемите със здравеопазването.
Там той е изпълнител на волята на големия кмет. Ако не е в един екип с големия кмет, се получават печални резултати, каквито имаме в Пловдив – без да е гласувал за управлението на БСП, пловдивчанинът в момента се управлява от коалиция „БСП – ВМРО”, което е факт. Може би подобни са щенията в тази насока – да могат да влизат през задната врата на управлението в градовете с районно деление, но мисля, че това няма да бъде успешно.
Много са аргументите и на Синята коалиция по отношение на това, че районният кмет трябва да има самочувствие, авторитет и че трябва да стои добре сред избирателите. Да, съгласни сме, но той не бива да стои като чучело, защото не може да реши проблемите, които му поставят гражданите. Те трябва веднага да бъдат отнесени към правомощията на големия кмет и на общинския съвет.
Единственото правилно решение, по което може да се мисли в тази посока, е районният кмет да има правомощия, но той трябва да има контролен орган, примерно при разходването на бюджетни кредити - като районен съвет, което допълнително увеличава администрацията. А нали ние говорим за оптимизиране състава на администрацията?!
Районният кмет не може да влияе и върху транспорта в един район. Транспортът е проблем на голямата община. Районният кмет не може да влияе пряко и в детските градини, защото капиталовите и други разходи са съсредоточени в правомощията на големия кмет. Всичко друго е демагогия и политически цинизъм. Ще тръгне районният кмет да прави кампания, ще обещава на гражданите: „Да, ще направя вашата улица, ще ви направя тази инфраструктура, която ви се полага”, но същевременно няма да може да направи нищо. Тази демагогия и този цинизъм не са необходими. Или даваме правомощия...
Според мен това е много закъсняло, защото на тази тема се говори от 2007 г. Постарах се да видя изказванията на Коалиция за България и на Синята коалиция от 2007 г. От три години се говори едно и също. Виждам: как трябвало да имат повече правомощие, как трябвало да откликват на проблемите на гражданите.
За разликата между районния кмет и кмета на населеното място. Колежката Манолова говори за 150 души, даже нейното предложение тогава е било за 100 души, сега отиваме на 350. Тя облича функциите на един кмет на кметство с по-нехарактерни според мен задължения – да изпълняват разни битови услуги на своите съграждани. Мисля, че кметът на кметство в някои случаи има повече правомощия от тези на районния кмет, защото има влияние върху инфраструктурата. Кметът на район има влияние само върху част от инфраструктурата на града. Ако кметът на района е от една политическа сила, а кметът на голямата община е от друга политическа сила, възможността да стане скандал и да работят срещу интересите на гражданите е много голяма. Те трябва да бъдат екип! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Дедев, моята реплика е в следната посока. Ако логиката е, че трябва да отнемем избирателни права на районните кметове, защото нямат правомощие, то би трябвало да отнемем такива избирателни права и на кметовете на кметства, защото и те нямат правомощия. Могли да влияят на инфраструктурата. Могат да влияят горе-долу толкова, колкото влияят и районните кметове. Да си говорим истината. Кметът на населено място от 1000 души няма особено големи правомощия в рамките на общината. Така че това не е аргумент.
По-скоро аргументът би трябвало да бъде в посока да дадем правомощия на районните кметове. Тук искам да кажа, че не е късно. Вие казвате – късно е. Не е късно! Не е късно, защото може да се мине през промяна в законите, които уреждат правомощията. Обвиненията Ви към Синята коалиция, че не сме дали тези правомощия, не са особено състоятелни. От 2007 г. до настоящия момент в нито един момент ние не сме били управляващи, за да можем да влияем по този начин, по който влияят управляващите върху законодателството. Ние можем да даваме аргументи, да се опитваме да накараме управляващите да чуят част от тях. Когато обаче не идват от техните редици, обикновено те не ги чуват.
Затова не е късно да се дадат правомощия. Нещо повече, даже имам още нещо към репликата си – по-висока е отговорността на хората, които са пряко избрани, отколкото тези, които са спазарени. Това е един от основните аргументи да искаме избор на районни кметове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За втора реплика – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Дедев, добре е, че четете парламентарни стенограми. Добре е, че четете моите изказвания, но не е лошо и да вниквате в тяхната същност. Да, правилно пресъздавате дебата от предния парламент, който касаеше необходимостта от избиране на районни кметове и селски кметове. Правилно цитирате моето изказване, с което обяснявам защо са важни толкова техните правомощия.
Доколкото разбирам, в момента вие имате една дилема – дали да разширите правомощията на районните кметове или да ги направите назначаеми. От Коалиция за България подробно сме ви разписали вариант на правомощия на районните кметове в Преходните и заключителните разпоредби, което касае Закона за местното самоуправление и местната администрация. Нямаше никакъв проблем в рамките на последната една година да напишете и собствено предложение.
Все пак обещанието за децентрализация беше ваше предизборно обещание. Стратегията за децентрализация е залегнала в програмата на вашето правителство. Защо очаквате от БСП и Синята коалиция да ви разписват законодателните инициативи, които да подкрепят стратегията на вашето правителство?! Въпреки всичко ние сме направили това и е въпрос само на политическа воля да приемете нашите предложения във вариант, който ви харесва.
Цинично е не това, което сме направили ние, а това, че Вие наричате правото на хората да избират „вход през задната врата”. Кое за Вас е парадният вход? Това, което ще каже столичният кмет? Или според вашето предложение парадният вход е тогава, когато Бойко Борисов посочи общинските кметове и районните кметове?! Това ли е за вас демокрацията? Искам да ви кажа, че самата ви идея за демокрация е дълбоко сбъркана, след като за вас тя е концентрация на власт и след като за вас е недемократично да се даде възможност на хората да избират. Трябва да си оправите основните понятия и да четете по-внимателно парламентарните стенограми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За трета реплика – заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Дедев, аз очаквах да чуя по-убедителни аргументи от Вас срещу премахването на прекия избор на районни кметове. Мога да Ви помогна с такива примери: Какво като сега се избират районните кметове, след като в подлез в район „Триадица” една метална решетка не може да бъде подменена в продължение на два месеца, което застрашава преминаващите граждани?! Какво като има пряк избор на кметовете на София, когато и в район „Витоша” и досега съществуват затворени улици, по които да преминават само привилегировани бизнесмени и важни мутри?! Какво като има пряк избор на районни кметове, като по тяхна инициатива не е открит поне нито един открит паркинг в районите на София, където паркирането е също така трудно, както в центъра?!
Ако трябва да подсиля нещата, преди повече от 20 години, когато бях районен съветник, тогава по инициатива на отделни съветници, въпреки ограничеността на избора, се правеха много повече неща, отколкото сега се правят от районни кметове.
Така че ако това е вашата философия, поне кажете: „Ние ще управляваме без демокрация, но ще управляваме по-ефективно и с повече резултати за хората”. Но вие и това не правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За дуплика има думата господин Дедев.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, ще управляваме демократично. Няма да управляваме, както Вие споменавате. Иначе тази апологетика, която представихте пред нас в защита на назначаемостта на районните кметове, показва само, че вие сте фиксирали някои проблеми в тяхната неефективност поради липсата на финансов ресурс и поради това, че вие ги предложихте през 2007 г. да бъдат избираеми, но не направихте втората крачка – да им дадете и съответните правомощия.
По отношение на репликата на госпожа Манолова – да, има цинизъм, госпожо Манолова. Цинично е да се изправите пред избирателите, да им обещаете нещо и да не го изпълните. Вие това правите! Цинично е да не са гласували избирателите за вас, а вие да станете заместник-кмет, независимо дали на Софийска, Пловдивска или Варненска община. Защото там са политическите пазарлъци. Това са политическите договорки, които вие искате да останат. Напротив, трябва да има ясни послания.
В общината – независимо дали е София, Пловдив или Варна, избирателите трябва да избират кмет, който ще води единна политика в тази община и ще носи своята политическа отговорност. Той ще се отчита пред гражданите, пред избирателите с целия наличен финансов, законодателен и всякакъв ресурс. Вие искате работа наполовина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За лично обяснение – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Дедев, не аз, а Политическа партия ГЕРБ не си изпълнява предизборните обещания. Защото ваше предизборно обещание е децентрализацията на местната власт, което вие с този кодекс очевидно забравяте. Защото ваше предизборно обещание беше увеличаването на пенсиите на пенсионерите, което вие не правите. (Силен шум и възгласи в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Госпожо Манолова, моля по същество! Иначе ще Ви отнема думата.
Мая Манолова: Мога да продължа дълго с предизборните обещания. Мисля, че Политическа партия ГЕРБ трябва много да внимава, като използва израза „предизборно обещание”, защото няма едно предизборно обещание, което вие да сте изпълнили. И този кодекс е нагледно доказателство за това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Виждаме краха на онези, които мислеха, че дебатът по Избирателния кодекс ще бъде експертен, ще бъде лишен от партийна пристрастност. Виждате, че дебатът е силно политизиран. Той не може да бъде друг, разбира се. Казвам това, защото загубихме много време в напразни илюзии, че от опозицията – лявата и дясната, в един момент ще решат и ще се съгласят да бъде направен Избирателен кодекс, който ще бъде лишен от партийни пристрастия, който ще бъде едва ли не експертен, който ще бъде едва ли не разумен и работещ. Виждаме, че оттук нататък докато стане неговото приемане, по всички текстове ще се развихрят партийни пристрастия.
Силно партийно оцветен е спорът за изборността на кметовете в населените места до определен брой жители и на районни кметове. Този въпрос в Народното събрание се е развихрял много пъти през тези 20 години, намирал е и едното, и другото решение. Той винаги се е ръководел от чисто партийните пристрастия.
Какво имаме в момента? Имаме подали си ръце от лявата страна на залата – партиите на статуквото, и другата партия на статуквото отдясно – тъй наречената Синя коалиция. Защитават се взаимно. Защото от лявата страна на залата хич не ги интересува, честно казано, за изборността на районните кметове, както и от дясната страна на залата, вярвайте ми, изобщо не ги интересува и партийно не ги е еня за изборността на кметовете в малките населени места. В момента виждаме, че този партиен съюз е сключен и топката се подава от едната и от другата страна с големи приказки за демократичност, за изборност, за конституционност, за волята на хората.
Можете да бъдете сигурни, а и вие го знаете много добре, че едва ли хората ги интересува този спор. Този спор се развихря тук и едва ли не нещата са нажежени до червено, но хората този въпрос изобщо не ги интересува. Никой не го интересува дали районният кмет ще бъде избиран или назначаван. Разумните съображения, които бяха изказани тук – за работа в екип, която също е демократично начало, и другите примери, които бяха дадени – как един районен кмет не може да влиза в колизия със съседния районен кмет, тъй като градове като София, Пловдив или Варна са едно цяло и не могат да бъдат делени.
Винаги съм се чудел какви ще бъдат тези политики, които ще бъдат прилагани относно транспорта, относно ремонта на улиците, когато една улица дели например два района. Тогава кой от двата кмета ще поеме функциите и кой ще трябва да извърши ремонта? Има много други примери, които бяха дадени и от Янаки Стоилов и които говорят в подкрепа на тази теза. Те не могат да изместят партийните пристрастия, защото от СДС и ДСБ са си въобразили, че могат да вземат някой район в София и там да има техен кмет. Тях нищо повече не ги интересува. Районни съображения не ги интересуват. Този кмет ще може, както и в момента става, да „цака” големия кмет, тоест избрания кмет на гр. София. Както и от лявата страна – колкото и да им говориш, тях друго не ги интересува. Те са решили, че в по-малките населени места държат кметове и като тези кметове бъдат изборни, ще имат по-голям стимул да работят в изборната кампания и гласовете, подадени за тях, ще отидат всъщност за избора и на големия кмет, и на общинските съветници, където ще постигнат резултати. Това са мизерните подбуди, строго партийните и чисто политическите партизански интереси – от лявата и от дясната страна. Това е истината. Ясно какъв е резултатът.
Съжалявам, че се огънахте с това сваляне от 500 на 350 души, което направихте, но така е като се влияете. Трябва да бъдете по-твърди. Гласуваме текста. Ние от „Атака” ви подкрепяме. Такъв трябва да бъде резултатът! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Шопов, не е вярно, че хората не ги интересува. За 10-12 дни ние от Българската социалистическа партия събрахме подписите на над 300 хиляди души! И те не са само от Българската социалистическа партия. Те са от вашите партии, от управляващите – ГЕРБ и „Атака”. Хората искат да избират кметовете на малките населени места, искат да избират районните кметове. Не знам каква е тази спекулация да кажеш: „Хората не ги интересува”. Ами дайте да отменим изборите!
И още нещо. Когато обвинявате кои са партиите на статуквото и „сините”, ние сме губили избори, но власт сме губили през избори. Само на вас и на сегашните ви партньори от ГЕРБ ви се е случило веднъж да спечелите избори. Сега искате така да направите изборното законодателство, че да седите на власт, въпреки желанието на хората. Е, няма как това да стане, защото когато една власт не се губи чрез избори, се губи с други средства, но това е вредно за България.
Не може с аргументите, че хората не ги интересуват изборите, вие да ограничавате демократични права, придобити, реализирани и развивани 20 години! Не може, само защото искате да бъдете на власт, всички власти да бъдат ваши – на „Атака” и ГЕРБ. Това няма как да стане! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика? Няма.
За дуплика, заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Господин Миков, ние от „Атака” също събираме подписи и за по 10-15 дни събираме подписки, които са за много по-важни въпроси, които истински интересуват хората. И за новините на турски език по „Канал 1” събрахме много повече, отколкото вие сте събрали за 10-15 дни. Ваши членове и симпатизанти също се подписват в тази подписка. И за енергоразпределителните дружества сме събирали подписка, и за какво ли още не, но вие не ги зачитате. А това са животрептящи въпроси. Това са въпросите на дневния ред на хората.
Колкото до това кой иска чрез законодателство да печели изборите, най-фрапантният пример в миналото Народно събрание беше, когато гледахте тъй наречената мажоритарност. Тук са хората, които я въведоха със зъби и нокти, за да спечелите. Това е типичният пример как със законодателство, с правни норми, с изборен закон искахте да спечелите мнозинство.
Обаче толкова бяхте закъсали, така бяхте я закършили, толкова бяхте паднали като рейтинг и в съзнанието на хората, че дори и това, не само че не ви помогна, ами се обърна против вас. Сега ви виждаме, че тук сте я докарали до 40 души, колкото имат от ДПС, за което всъщност през цялото Народното събрание, от тази трибуна, ние от „Атака” ви предупреждавахме, че ще я докарате дотук. Така че не законодателството печели изборите, а онова, което направят политическите сили, партиите в Народното събрание. Каквото си го направят, за това гласуват хората.
Не това, че в малките градове, в малките населени места няма да се гласува за кметове, ще докара и ще ви донесе лошия резултат – не е това. Лошият резултат на предстоящите избори – президентски и местни – ще бъде в резултат не на законодателството, а защото вървите надолу и това е закономерно, защото сте се гушнали ето с тия (сочи вляво) до вас и с онези отдясно (сочи вдясно). Всъщност това ви е общата игра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да ви съобщя, че днес гости на Народното събрание са директори и учители от училища от цялата страна. Те участват в проект на тема „Парламентарната демокрация в България близо до ученика”. Нека да ги приветстваме с добре дошли в българския парламент. (Ръкопляскания.)
Има думата за изказване господин Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дискусията, господин Шопов, наистина върви в погрешна посока, щом народното представителство тръгна да сравнява правомощията на районния кмет с кмета на населеното място. Разбира се, че и кметът на населеното място като субект е важен в целия този процес, и кметът на района.
По тази тема, господин Шопов, има един популизъм и демагогия от години.
Отделни политически сили предлагат изборност или назначаемост на районните кметове, без да предлагат никакви техни правомощия. И едното, и другото е грешно. За първи път от години Коалиция за България прави опит с някакви правомощия в Преходните разпоредби, но това не е достатъчно.
Всеки от нас в залата знае, че без изборност на общински съветници в района, изборният районен кмет е излишен. Ако ние като политически сили сме в състояние да направим така, че да има изборни районни съветници и да определим техните правомощия, има смисъл.
Господин Янаки Стоилов е прав. И да е избран, и да е назначен, без сериозни правомощия, тези правомощия не са достатъчни. Това, което колегите от БСП са направили, е една първа крачка. С тези правомощия той няма да може да влияе на процеса в общината. За разлика от населеното място, като обособено населено място, кметът на съответния район може да е с 500 хиляди жители, може да е с 1 милион жители, статутът е различен. Разбира се, че трябва да има изборност на всички кметове на населени места.
Какви правомощия има или няма? Това е едно отделно населено място, цели райони в страната се обезлюдяват. Останало е единствено да изберат пряко кмета на населеното място. Примерът с населените места в района не е много удачен. Може би след 15-20 години наистина четири града ще бъдат горе-долу 80% от населението на нашата страна.
В този вид, в който се предлага сега, за хубаво или за лошо, направиха една стъпка за изборност на районните кметове. Имаме цяла година до местните избори и Временната комисия няколко месеца работи! В началото идеята беше само като процедура за избиране, а не да се занимаваме с правомощия на кметове, после видяхме, че вече говорим за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще стигнем и дотам. Даже и без да са разгледани в Комисията по местно самоуправление, това, че те се вкарват в залата, това е друг въпрос, не е противозаконно, но…
Може би трябваше всички да работим в една посока – не да назначаваме районните кметове, а да видим дали е възможно за следващите, за предстоящите избори за местни органи на властта да има избор на районни съветници. Това беше политиката и пътят, по който трябваше да вървим.
Лично аз професионално не мога да възприема изборност на районен кмет без районни съветници и това не го съпоставям с кметовете на населените места. Техният статут е съвсем друг.
Правомощията, които са заложени като правомощия на изборния или на назначавания районен кмет, тук не става въпрос, господин Дедев, дали ще се противопоставят, ако е от една или от друга партия – точно това е смисълът на демокрацията. Съвсем нормално е, както в един общински съвет е по-хубаво да има общински съветници от различни политически сили, така и, ако има изборност на районните кметове. Разбира се, че ще има от различни политически сили.
Моето различие с Вас е, че нещо, което е постигнато, да речем, преди две или три години, не бива с лека ръка да се откажем. Моето мнение е, пак повтарям, че без изборност на районните съветници не е възможно тези правомощия да бъдат осъществени.
Трябваше да помислим да въведем изборност на районните кметове. Никой в залата в продължение на десетки години, тук госпожа Екатерина Михайлова не е права, те бяха дълго време в управлението, много дълго време в последните 20 години никой не посмя да предложи радикални промени за правомощия на районните съвети в големите градове, трите големи града. Когато се определяше кои градове да бъдат с районно деление, на какъв принцип се спряха? Някой от вас знае ли? Не.
Отворете стенограмите, за да видите годината, когато се определяше да бъдат трите града – София, Пловдив и Варна. Защо примерно Стара Загора не попадна там? Защо Русе не попадна там? Защо не попаднаха и други градове, да речем, с над 200 хиляди? Да, законът позволява с решение на общинския съвет да има и градове с районно деление и в другите градове. Има градове със 100 хиляди жители, които са обособени и самите квартали са толкова отдалечени, че се нуждаят. Подходът с въвеждането на изборност на районните кметове не е полезен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Дедев, заповядайте.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, съгласен съм с половината от Вашите тези.
Първо, с тезата, че трябва да има правомощие на районните кметове – да. Но толкова години това не беше направено.
Не може, както споменаваха и другите колеги, един район, който има 200 хиляди души население, 95% от проблемите, които има този район, районният кмет да не може да ги реши. Той винаги опира до финансиране и до Голяма община. Тогава за какво е той? Само заради един имидж ли е районният кмет? С изборността, която досега беше въведена, има едни големи очаквания към районния кмет, очаквания без никакво покритие.
Да, има положителни неща с постигнатото до момента на изборност на районните кметове, само че това не е ефективно. Не е ефективно и не носи нищо на гражданите.
Районният кмет управлява една администрация. По-добре е той да бъде добър администратор и да решава проблемите на гражданите. Ако не може да ги реши, ще бъде сменен. По-добре да се акцентира в изборността на големия кмет, там да са по-големите политически очаквания, там да е политиката, която той ще води и ще отстоява от своята политическа сила или от очакванията на гражданите. В по-голямата си част районният кмет изпълнява технически функции, изпълнява контролни функции. Спокойно той може да бъде назначен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, напълно съм съгласен с Вашата теза, че докато районният кмет няма реални правомощия и докато ние не поставим на една стабилна основа разширяването на принципите на децентрализация и разширяване на принципите на местното самоуправление в градовете с районно деление, всяка промяна в едната или в другата посока е безпредметна, тъй като тя с нищо няма да промени фактическата ситуация. Проблемът обаче е, че нито сините, когато бяха на власт, фактически те застъпиха първи тезата, че районните кметове не трябва да бъдат избирани.
Въобще десницата, която управлява големите градове и по-специално Столична голяма община, когато избира кмета на голяма Столична община, тя никога не е имала интерес да дава изборност на районните кметове. Понеже старата десница няма кмет на Столична голяма община и изведнъж им стана много мил изборът за районните кметове.
За мен нашият голям пропуск и най-вече на нашите колеги от Коалиция за България е, че когато приехме в миналия мандат изборност на районните кметове, не разширихме правомощията и не им дадохме достатъчно правомощия, а трябваше да го направим, за да имаме сега аргументи да настояваме това да се запази. Тази ситуация, в която сме в момента, районният кмет по нищо не се различава от кметския наместник на малките села. По нищо не се различава!
Ако ще продължаваме така – да държим районните кметове в тази ситуация, да ги наречем не районни кметове, а районни кметски наместници, за да е ясно, че това не са кметове, това са наместници на големия кмет в съответния район или наистина да се направи една сериозна реформа, да се дадат правомощия, за да могат те да решават. Аз съм убеден, че това трябва да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Казак, аз съм съгласен с казаното от Вас, но ми прави впечатление, че преждеговорившите говорят само за права на районните кметове – правомощията включват и задължения. Никой не говори за задължения на районните кметове за набиране на приходи, които под контрола, разбира се, на районния общински съвет да могат да ги разходват. Така, както в момента се говори – големият общински съвет, той е един в градовете с районно деление, отпусне някакви средства на районните кметове – ами, нали ще ги постави в неравностойно положение, защото в тези три различни града могат да бъдат различни конфигурациите на общинските съвети, доминирани от една политическа сила, районните кметове да бъдат доминирани от друга политическа сила?! Поставяме ли ги в равностойно положение? Не, разбира се.
Ако говорим за правомощия на районните кметове, то би следвало да бъде записано от къде те набират приходи, за да могат да ги разходват под контрола на съответните районни общински съвети, за да бъдат поставени в равностойно положение. Всичко останало е популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Дедев, за разлика от Вас, аз не разглеждам районните кметове като длъжностни лица, само с технически функции. Това, че например изразявам, че районният кмет без изборни районни съветници се обезсмисля, но не е техническо лице, не е човек само с технически функции, както и кметът на населеното място. Даже и в населено място със 100 човека – неговият статут е различен. Не е лице само да изпълнява технически функции. Разликата за изборните длъжности...
Субектът е общината, не е районът, но не е грешно да бъде създаден район. Големият въпрос е: какъв подход избираме ние в София, Пловдив и Варна? Ние няма да открием топлата вода. Има я по света и в Европа, и извън Европа, където големите градове се управляват по различен начин – има и в единия модел, има и в другия модел. Този модел, който имаме в България, го няма никъде. Тоест предлагаме нещо, никой не го развива.
Сега тук господин Мартин Димитров казва: „Абе можехме ние, партиите от Европейската народна партия”, как се казваше, „трябваше да стиковаме нещата.” Ние сме българският парламент – какво мисли ЕНП, там, на конференцията, говорете. Трябва да се предложи едно разширение. Разбира се, че трябва да има правомощия. Без правомощия, господин Лазаров, какво ще изпълнява? Ще има само избор.
Затова казвам, че споделям виждането за изборност на районните кметове, но трябва да има втора крачка. Защо никой не предлага втората крачка? Много просто – политическите сили се плашат, че няма да имат сериозно влияние в изборния районен съвет. ДПС не се плаши от тази посока и ако има изборност на районните съвети, ние ще имаме много сериозно присъствие в София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Димчо Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно дебата досега и като че ли трябва да си припомним каква е функцията на партиите и на органите, които хората избират. Партиите имат основната функция да бъдат посредници между властта и суверена, а органите на властта, които получават тази власт от хората, трябва да защитават техните интереси. Тази посока на овластяване и на прилагане на властта е изключително важна. Тя обвързва действията на властимащите с интересите на тези, които са ги избрали. Тук обаче се предлага коренно различно решение, което, разбира се, е прилагано в миналото и тук прозвуча от тази трибуна, че е оценено като грешка от тези, които го приложиха и вкараха като законодателна норма.
Нека сега да погледнем какви са ни ангажиментите в тази посока на овластяване и посока на прилагане на властта.
България е присъединена отдавна към принципите на Европейската харта за местно самоуправление. Основен принцип на тази харта е обществените задължения на властимащите да се прилагат от власти, които все повече се приближават към тези, които ги избират.
През 2006 г. България е изработила своята стратегия за децентрализация след успешното прилагане на концепцията за финансова децентрализация от 2002 г. и в тази нова стратегия за децентрализация са записани целите, които в рамките до 2015 г., тоест разбирайте от мандата, който предстои българският народ да връчи на местните органи за самоуправление следващата година, трябва да постигнем. Там в тези цели, в тази стратегия, която между другото е и актуализирана от настоящото правителство, и приета с решение на Министерския съвет миналата година, е ясно записано, че посоката е към децентрализацията на функции, правомощия на подобщинско равнище, което обхваща както районите кметове, така и кметовете на кметства.
Тази стратегия има и своя програма за изпълнение, която също беше актуализирана миналата година. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и цялото правителство ясно заявиха, че в диалог с Националното сдружение на общините ще прилагат тази политика.
Аз питам: каква политика прилагаме с тези решения, които вие предлагате днес в Изборния кодекс?
Уважаеми колеги, не бива да забравяме, че властта на районните кметове, на общинските кметове е всъщност, ако можем да го изразим в едно изречение – прилагане на публични услуги за решаване проблемите на хората. Не за партийни услуги, за публични услуги. Тук е голямата фундаментална разлика. По кой механизъм ще тръгнем – да изберем районните кметове, да им възложим допълнителни функции, защото аз не се съгласявам, категорично, че било късно, защото, уважаеми колеги, децентрализацията е процес – тя не е еднократен акт. В този смисъл това е верният път – изборност на районните кметове, възлагане на съответни финансови ресурси. Между другото и в момента законите, дефиниращи закона за общинските бюджети, за местното самоуправление, не забраняват на местните власти да прилагат такива децентрализирани функции на досегашните районните кметове. Това е задача и отговорност на местните органи за самоуправление. Дали законодателят ще разпише конкретно и императивно, както беше разписал за делегираните бюджети в средното образование, е друг въпрос. Тук не може да се обвинява което и да е мнозинство, че не го е разписало. Най-малкото, защото миналото мнозинство даде кардинални крачки в тази посока, освен стратегията – даде и промени Конституцията в рамките на различните диапазони на Закона за местните данъци и такси да се определят от общините и ред други, за да не губя време сега.
Уважаеми колеги, изборът, който ние след малко ще направим, е за това: ние продължаваме ли тази линия – свободно и доброволно избрана от нас, подкрепена от настоящето правителство, дали ще денонсираме де факто участието ни в Европейската харта за местно самоуправление, или ще бъдем достатъчно разумни, за да можем да дадем дългосрочен хоризонт тези районните кметове, бидейки близо до хората, да бъдат постепенно овластени.
Пак повтарям, единият избор е да овластим хора, които да дават публични услуги, другият избор е да назначим хора, които да предоставят партийни услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Дедев.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да не се съглася с Вашата теза, господин Михалевски. Да, Вие говорите, че специално районните кметове трябва да предоставят публични услуги. Нека сега да акцентираме и да видим какви публични услуги в момента се осъществяват в едно районно кметство? Те са от широка палитра, но едни от основните са: изготвяне на скици, документи, актове за раждане, актове за смърт и други документи, които са необходими за живота на гражданите. Вие стъпвате върху тази основа и казвате, че това са права, а ако районният кмет бъде назначаем, ще бъдат партийни услуги. Нищо партийно няма в издаването на документи, които са от ежедневието на българина. Нищо партийно, господин Михалевски! Ако Вие акцентирате на тази теза, просто бъркате нещата в районната и в местната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Госпожа Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Михалевски! Европейската харта за местно самоуправление говори за децентрализация и формиране на местна политика. Ние поехме ангажимент, и Парламентарната група на ГЕРБ – и правителството на Политическа партия ГЕРБ, да работим за тази децентрализация.
Какво означава децентрализацията? Формиране на местна политика. Местната политика, Вие знаете добре, господин Михалевски, се формира от общинския кмет и от общинския съвет. Българските граждани са силно мотивирани да гласуват и да избират именно тези, които ще формират и ще изпълняват на практика тази политика. Затова е необходима и екипността, затова е необходимо и единомислието, когато говорим за политика. Останалото е само демагогия и нищо друго! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Михалевски, за дуплика.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не може децентрализацията да бъде демагогия, още повече че Европейската харта дава принципите, а всяка една държава определя накъде тя ще върви. Ние много ясно сме си поставили за цел, че обемът от публични услуги, които в момента предоставят местните власти, страдат – ще спомена само два основни порока – от недостатъчна сигурност на финансиране през икономически обосновани данъци и такси, което означава и демотивация на хората, и второто е недостатъчно качество на тези същите публични услуги и, че това качество все повече се влошава.
Тук отговарям и на господин Дедев, че когато говоря за услуги, това означава, че този процес на допълнително овластяване, не само на районите кметове, а и на кметовете на кметства, трябва да бъде съпроводен и през ново дефиниране на обхвата, обема и начина на финансиране на публичните услуги, защото ние не можем да ги разглеждаме като статукво, защото хората не са доволни и до момента от тях.
Когато аз говоря за партийни услуги и за публични услуги, имам предвид – ще го разшифровам, за да ме разберете по-ясно, защото явно не сте ме разбрали. Става дума, че когато един районен кмет е получил властта си от хората, той според мен е много по-свободен и по-мотивиран да я прилага и да я отчита, а когато същият този районен кмет зависи в своите действия от назначението на общинския кмет и дали ще бъде уволнен, или продължен неговият мандат, аз не смятам, че той има необходимата степен на свобода.
По отношение на демагогията. Няма нищо, което да е различно от това, което ние трябва да заявим, че днес децентрализацията трябва да продължи, както на подобщинско ниво така и на надобщинско ниво във второто ниво за местно самоуправление. Това е много тежък дебат. Много обосновани решения, взаимно, консенсусно постигнати с обществото, трябва да направим. Така че и вашият ангажимент на ГЕРБ, и нашите ангажименти, които ние сме правили в предизборните си програми, са били ясно в тази посока.
Още веднъж повтарям: това са ангажименти, които редица правителства, включително и вашето, днешното правителство на Република България, е поело. Аз не разбирам защо вие вървите в друга посока и как ще обясним после, че има разнопосочност в начина на избирането и целите, които си поставяме, в местните органи за самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има записани още двама души – Юлиана Колева и Ангел Найденов.
По реда на записването – госпожа Колева, след нея да се готви господин Найденов.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От изказванията, свързани с чл. 1 на Кодекса, става ясно едно, че обвързваме начина на провеждане на изборите със степента на демократичност в едно общество. Аз категорично не съм съгласна с това обвързване и тази пряка връзка, която се търси, защото много добре си спомням, че всички избори в Народната република до 1989 г. бяха много демократични в кавички, бяха масови, бяха преки, избирахме даже съдии и съдебни заседатели, освен всички останали държавни органи на местно и централно ниво. Така че не мога да се съглася с тази теза и с тези количествени измерения на демокрацията – по-малко или повече демокрация тогава, когато ние упражняваме по един или друг начин избирателното право.
Вторият акцент, с който също не искам да се съглася, е със съществуването на тази политическа привидност в сегашния начин на избиране на държавни органи. Нека да си спомним дебата за избор на държавния глава. Какво се получи с него? Избираме пряко държавния глава и той няма функции. (Реплики от КБ.) Няма достатъчно функции, добре. Нека всички да си спомним, че масово становището беше, че функциите на държавния глава и тези, които би трябвало да има той, които произтичат от прекия избор, са несъответни. Не искам да правя аналогия, искам да кажа, че тази политическа привидност се е настанила в нашето общество и в момента тя ни пречи да видим очевидното.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кое е то?
Юлиана Колева: Това, че районните кметове без функции е безсмислено да бъдат пряко избрани от народа. (Реплики от КБ.)
Третото, на което също искам да наблегна в тази ситуация: всички говорим за избираемост и назначаемост на тези районни кметове. Нека да си спомним, че това, което в момента правим, е създаването на една фигура на непряк избор на тези органи, защото те ще бъдат избирани от един колективен орган, какъвто е общинският съвет. Те няма да бъдат назначавани и нека всеки един от нас да си направи в собственото съзнание разграничение в тези два момента.
Прякото и непряко избирателно право е много широко разпространено, особено когато става въпрос за избор на местни органи. Всяка една страна, съобразно своите политически сили, които я управляват в момента, може да направи избора за това кое ще бъде най-рационалното като решение за избор на местните органи или на определени видове от тях.
Аз смятам, че по този въпрос твърде много политическата привидност трябва да бъде елиминирана от сегашния ред на избиране на тези районни кметове. А тогава, когато наистина ние бъдем готови да децентрализираме до такава степен дейности и финанси, а и контрол ако щете, върху фигурата на районния кмет, тогава да обсъждаме въпроса: дали той да бъде пряко или непряко избиран от съответните общински съвети. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Що се отнася до второто възражение по чл. 1, а именно създаването на разпоредби, които добавят условия за избираемост и условия за упражняване на избирателно право спрямо Конституцията, аз смятам, че никой сериозно не мисли по въпроса, че тези ограничения, които ние въвеждаме в момента, са конституционно несъобразни. Тези ограничения са допустими, стига те да не лишават избирателното право от ефективност, да са въведени за правомерна цел и използваните средства да не са непропорционални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Госпожо председател! Госпожо Колева, изобщо не може да става и дума да сравнявате прекия избор на президента с прекия или непрекия избор на един кмет. Вие също сте юрист, Вие сте опитен юрист, просто ще ни се смеят юристите от І курс „Право”. Президентът има правомощия, и то сериозни правомощия, въпросът е кой как ги разчита. Както и да е.
Големият проблем е в следното. Мисля, че изборността на районните кметове не е полезна. Разликата между вас и нас е – преди малко ви я казах – всички трябва да изразходваме нашата енергия за създаването на изборния районен съвет. Никой не мисли по този въпрос. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Като мислите, трябва да излезете, и да кажете: „Да, ние работим в тази посока”. Ако ГЕРБ работи за децентрализация, тук колегите отляво са прави, трябва да заяви: „Ние работим и сме на тази позиция”. Защото при въвеждането на изборността на районните кметове тази беше идеята – първа крачка се прави, след това идва втора крачка, идва трета крачка, но не успяхме да направим.
Оттам нататък казвате, че условията и ограниченията в закона не били противоконституционни. Госпожо Колева, ако ми посочите една държава в света, една директива, съответният гражданин да бъде лишен от право да гласува, аз ще си подам още днес оставката и си заминавам, и ще кажете, че съм на грешен път. Не че съм толкова полезен в парламента. Няма държава, където съответният гражданин да бъде лишен от правото да гласува. Не говоря за уседналост, тя е нещо съвсем различно между София и Варна, защото имаме противоконституционни текстове и тук не сте прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Колева, категорично текстът в чл. 1, който добавя условия за избиране на народни представители на общински кметове и общински съветници, на президент и вицепрезидент, е противоконституционен, тъй като условията са ясно и изчерпателно дефинирани в Конституцията – чл. 42, ал. 1. Аз ви цитирах ал. 2, че изрично, ясно и точно делегира на обикновения законодател единствено и само правото да уреди реда и организацията на произвеждането на тези избори. Редът и организацията, не да добавя някакви допълнителни условия. Българският обикновен законодател няма право да добавя условия за избиране на национални и местни органи, различни от тези, които Конституцията е дефинирала.
Ако вие не приемете нашето предложение, категорично текстът става противоконституционен и то явно противоконституционен, тъй като вие явно дописвате Конституцията още в чл. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за трета реплика, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колежке Колева, започвам да си давам по-ясен отговор защо премиерът Борисов в някои отношения хвалеше управлението на Тодор Живков, след като и Вие тук, след 20 години промени, ни давате за пример как са избирани по времето на тоталитарния режим. За какво бяха тези 20 и толкова години тук парламентарна делегация...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Напротив, беше казано като анти пример.
Александър Радославов: Добре, антипример е, но вие с това, което вкарвате, целите точно същото, на практика връщате нещата както бяха по-рано. Общинският съвет преди избираше общинските кметове, сега по същата аналогия и по същия пример предлагате да се избират районните кметове и наместниците под 350 души жители. Копирате същата технология, която беше заявена от всички политически сили и български граждани, че ние трябва да премахнем този тоталитарен режим.
Ние де факто се връщаме по този начин към някои от тези практики, според мен, което не е в интерес на демократичния процес. Абсолютно съм убеден в това, което говоря, защото тихомълком като че ли възприемаме някои от тези технологии, които бяха безспорни. Тогава всички с 99% и кусур биваха избирани, така че аз като български социалдемократ съм категорично против всякакви ограничения на правата на личността, включително и на политическите партии, които съгласно чл. 11 от Конституцията фактически се създават, за да изразяват волята на българските граждани.
Всяко едно ограничение, включително и тези, които се предлагат, според мен са едно накърняване на правата на българските граждани. Говоря на демократичните общества, в които, надявам се, вече и България е член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Колева.
Юлиана Колева (ГЕРБ): Господин Радославов, приемам на шега това от Ваша страна, че съм дала за пример избираемостта на органите отпреди 10 ноември. Напротив, аз го дадох като пример за противоречие между това как при наличието на пряко избирателно право има не демокрация, като пример за липсата на пряка връзка между степента на демократичност и начина на избиране на органите.
Второ, що се отнася до примера с Президента. Дадох го като пример как в нашето общество съществува пример за несъответствие и диспропорция между начина на избиране и функциите (реплика от народния представител Мая Манолова), какъвто пример аз намирам и в този случай с избора на районните кметове.
На трето място, въпросът с уседналостта. Уседналостта като условие за избор съществува от 2007 г. и аз се питам – след като принципно смятате, че това условие е конституционно несъобразно, защо Вие не сте сезирали Конституционния съд до настоящия момент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да подчертая, че според мен това не е излишна дискусия, независимо от някои аргументи и изказвания в тази посока.
Струва ми се, че тук аргументите за пестене на време не са основателни и колкото повече изказвания има от страна на мнозинството като вносители на предложението за отпадане на изборността на районните кметове, толкова по-ясно ще бъде подчертана посоката на аргументи и съответно на позиции.
Всъщност тук става дума не само и не толкова за правото на хората да избират районните кметове или по-нататък в текстовете – кметовете на населени места до 350 души жители, става дума за политическата същност на всяка една от парламентарните групи, за демократичните нагласи и за степента на сетивност към демократични принципи и права на гражданите.
Тук имаме едно предложение, което е в противовес на тенденцията за повече права на хората да избират своите представители, независимо от властта или нивото във властта – става дума не само и не толкова в рамките на изпълнителната власт, и, съответно става дума за това, да имат повече представители във властта, които се избират от българските граждани.
Всъщност имаме едно предложение, което, за съжаление, много красноречиво се вписва в една политическа логика и, съответно поведение на мнозинството от ГЕРБ, което ни демонстрират сега. Това е логиката на централизация на правомощия, на концентрация на власт, на отнемане и ограничаване права на гражданите и, съответно на демотивиране на част от хората от участие в изборния процес, което при всички случаи с отнемане правото на избор на районните кметове и на кметове на населени места ще бъде една от лошите последици от този Изборен кодекс.
Тук се опитах да систематизирам до този момент аргументите, които звучат от представители на мнозинството, в подкрепа на предложението за отпадане на избора на районните кметове. Ей, Богу, мога да очертая аргументи, много разбира се пестеливо заявени, само в две посоки: правомощията на районните кметове и, съответно, екипност за кметовете на големите общини.
Ясно е, че по отношение на правомощията, това е въпрос, който може да бъде решен. Аз не разбирам защо в такъв случай, след като намирате, че те нямат достатъчно правомощия, дискусията не върви в посока на това какви да бъдат правомощията на районните кметове! Защо мнозинството на практика се отказа от тази дискусия, която определено би осмислила функциите, правомощията и дейността на районните кметове или разбира се по-нататък на кметовете на населени места, независимо от броя на жителите в тях. Както и мнозина тук в тази зала, аз също съм бил кмет на община и не съм чакал някой да ми записва в закон „Правомощия на кметове на населени места”, за да предложа и общинският съвет да приеме, например по отношение на финанси правото да събират и използват такси, наеми, глоби, които се формират на територията на съответното населено място. Необходимо ли е да има изрично разписване, за да има определени функции, бюджет, самостоятелност този кмет на населено място? Очевидно, това е въпрос на някакво функциониране и, съответно, на предложение и инициатива на кмета на общината. Но това е едната тема.
Става дума за така наречената екипност. Извинявайте, дами и господа, когато на едното блюдо на везната бъдат поставени права на хората да избират преценявайки реализма, политическата отговорност, съответно инициативността и възможността на кандидатите, естествено, че това тежи много повече, отколкото назначаемостта на този кмет на район или, съответно на населено място, което в общинските съвети без изразено мнозинство, извинявайте, ще се превърне в един продукт на грозни пазарлъци – дано да бъда опроверган – ще бъде предмет на неясни мнозинства, формирани по интереси, на задкулисни сделки и съответно на предварително заложени зависимости при избора на тези кметове. Това прави на практика предложението, което внася мнозинството, неприемливо и ние няма как да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Захари Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата, за да изразя своите аргументи по повод текста, който се предлага по чл. 1, по-точно обезправяването на гражданите в трите града с районно деление да избират районните си кметове. Може би щях да си спестя това изказване, ако от тази трибуна не прозвучаха думи за „демагогия” и не знам какво.
Демагогия е да отнемаш правата на гражданите и да казваш, че спазваш Европейската харта за местно самоуправление по отношение на демократичността. Това е демагогия по дефиниция.
Демагогия е да казваш, че изпълняваш ангажиментите по Европейската харта за местно самоуправление по отношение на децентрализацията, а в същото време да забраняваш избора на един орган, който е децентрализиран по отношение на общините. Това е децентрализация, която в момента вие унищожавате.
Демагогия е да казваш, че районните кметове нямат права и затова трябва да обезправим гражданите да ги избират. Районните кметове, уважаеми госпожи, най-вече, имат права и те са разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация изчерпателно и точно – какви са правата и задълженията им. Ако някои от вас не са живели и работили в град с районно деление, трябва да имате предвид, че там има делегирани функции и бюджети на районните кметове и сега, независимо че няма достатъчно текстове в Закона за общинските бюджети по отношение на разпределението на гарантираните местни приходи.
Що се отнася до разпределението на делегираните от държавата функции, сами разбирате, че там това става по местата на извършване на този вид услуги. Това се казва демагогия! И недейте да си правите еквилибристика с думите, защото хората знаят значението на тази дума и те ще видят във ваше лице – тези, които предлагате това, истински изпечени демагози. „Изпечени” сте знаете ли защо? Защото казвате, че много по-демократично би било общинският съвет – колективен орган, да избира районните кметове.
Там имаме две хипотези. Едната хипотеза е, когато една партия или коалиция има управляващо мнозинство в общинския съвет. Тогава просто ще има пар екселанс волята на това управляващо мнозинство по отношение предложенията и избора на районните кметове. Може би тогава ще се появят интересни предложения като например: който е унищожил най-много бюлетини при гласуването в даден район, той ще получи и предложението за назначение на районен кмет, каквито са случаите в Пловдив.
Втората хипотеза е, когато няма такова мнозинство и кметът трябва да търси едно гъвкаво решение, за да мине неговото предложение за този кандидат за районен кмет. Тогава идваме в сферата на пазарлъците.
Каква е алтернативата? Алтернативата на това да бъде зависим този човек от кмета или от някакво мнозинство, независимо какво е, във всеки един момент да го премахне, ако не му играе по свирката, тоест ако не му изпълнява партийните поръчения.
Алтернативата е да бъде избран този районен кмет и да има своята стабилност, относителната стабилност на волята на гражданите. Това е демократичното. Всичко друго са демагогски приказки.
Апропо! Пропускате един изключително важен аргумент, който е обществен закон. Когато имаш кметове на райони, дори от различни политически сили – пак се обръщам към моите колеги от Пловдив, имаш конкуренция, имаш стремеж за доказване на своите качества и по-добра работа, отколкото другия или другите. Законът за конкуренцията сте забравили, защото без конкуренция няма прогрес и в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Дедев. Втора реплика – господин Лазаров.
Стефан Дедев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, позволете ми да не се съглася с някои Ваши тези.
Да, конкуренция между кметовете е хубаво нещо, но районните кметове, за които конкретно разговаряме с Вас и за които беше Вашето изказване – един районен кмет, след като е избран от мнозинството избиратели, граждани, жители на този район, той трябва да може да прави политика. Той трябва да има политически послания. Значи, избран е един районен кмет, а той няма правомощия. Говорихме за финансовите ресурси. „Говорихме” означава пак едно неизпълнение на тезите, които районният кмет ще представи пред избирателя.
Относно общинския съвет. Във всички общински съвети има мнозинства, независимо как ги наричате вие – гъвкави или негъвкави, които именно вземат решенията, за да могат да се движат процесите в общината. Да, районният кмет ще бъде избиран от общинския съвет, повтарям, независимо дали ще бъде с гъвкаво или негъвкаво мнозинство, той ще бъде избран.
Дали има пазарлъци?! И сега районният кмет е зависим от общинския съвет. Той прекарва през общинския съвет своите виждания и тези. Разбира се, те могат да бъдат или да не бъдат подкрепени от големия кмет, но ситуацията в Пловдив, върху която акцентирахте, е показателна. Показателна е за недобра практика по отношение на конфронтацията между районните кметове и големия кмет. Това е за сметка на избирателя, за сметка на гражданите. Самият факт, че на районните кметове се отнеха и малкото правомощия, които имаха, от големия кмет – господин Атанасов, по отношение администрирането на някои наеми, и в момента те са единствено експерти, специалисти, които движат само чисто техническата работа в районните кметства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поставихте въпроса за двете хипотези – назначаване не чрез пряк избор или избиране на районния кмет от общинския съвет.
Бих искал просто да ми отговорите на следния въпрос. Дори и при прекия избор, нали при същите две или три хипотези ще бъдат отпускани средствата, с които той ще разполага? Или може би там има някакъв друг начин, някакви други хипотези?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря, госпожо председател.
В началото ще отговоря паралелно и на двете реплики, свързани с финансирането на дейностите в районите.
Както и в изказването казах, голяма част от финансирането в районите е регламентирано от закона и то не зависи от волята на общинския съвет.
На второ място, какво искате да кажете? – Че когато се внася проектът за бюджет, на един район ще се дадат пропорционално по-малко средства за дейности, свързани с функционирането на района, въпреки закона, а на друг повече? Няма такива хипотези, защото районните кметове също работят с общинския съвет в условията на спазване на изискванията на закона.
И до днес голяма част от обществените поръчки за дейности не за първостепенните улици, които са приоритет на общината, са в ръцете на районите. Те правят тези обществени поръчки, говоря за Пловдив. Голяма част от приходите от наеми и такси влизат директно в бюджета на районите и те преценяват как да се разходват тези средства.
Димитър Лазаров (ГЕРБ, от място): По чие решение?
Захари Георгиев: Това показва, че независимо каква е пъстротата на този общински съвет, когато има принципни виждания за функциониране на местната власт, нямаме основания да се опасяваме за това.
А какво е другото? В общинския съвет има 51% мнозинство и то определя какво да се прави напук на всички останали. Това не е работа!
По отношение бюджетирането, финансирането, там е най-сигурно, че общинският съвет ще търси равнопоставеност, защото същото това мнозинство, същите тези общински съветници иначе няма да ги има на следващите избори. Не в това е проблемът. Проблемът е в обезправяването на хората, в отнемането на възможността им да кажат своите предпочитания кой да упражнява властта от тяхно име – това е големият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До момента има още трима заявили желание за изказване народни представители: господин Янаки Стоилов, господин Петър Курумбашев и господин Лютви Местан, затова предлагам да направим почивка и след нея да продължим с изказванията.
Моля председателите на постоянни комисии да заповядат в кабинета ми с оглед приоритетните закони до края на тази сесия.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 14,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с изказване на народния представител Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, разбирам, че каквито и аргументи и красноречия да употребя в обсъжданата тема, те няма да променят предопределения резултат. Изказвам се от отговорност към парламентаризма в нашата страна, поради убедеността, че ние не трябва да отстъпваме по отношение на изборността и демокрацията оттам, докъдето сме стигнали.
Във време, когато говорим за необходимост от разширяване на пряката демокрация, ние ограничаваме дори представителната. Един от фрапиращите случаи е с отмяната на прекия избор на районните кметове. Но все пак смятам, че след като ние обсъждаме и приемаме Кодекса, би трябвало той да урежда трайно основните отношения в областта на изборните права и изборния процес. Затова, ако сте последователни, трябва да приемете, поне от тази юридическа гледна точка, да включите в текста възможността за избор на районните кметове, а да създадете Преходна и заключителна разпоредба, че в предстоящите през 2011 г. избори такива избори няма да се провеждат. Обратното би означавало, че вие принципно отричате необходимостта от по-широка изборност. Защото да се твърди, че демокрацията е в състояние да се утвърждава, без да има количествени измерения на избирателните права, означава неразбиране на самата природа на връзката между тези две категории.
Искам да посоча само още два аргумента в подкрепа на това предложение. На предстоящите избори ние ще бъдем свидетели и то в редица случаи на странни, явни и скрити икономически и политически коалиции. Не че те няма да се състоят на много места до издигането и избора на кметове, но в случая поне даваме възможност избирателите, ако пожелаят, да контролират този процес. Защото иначе на много места те ще се озоват в ситуация с известна изненада да научат кого представляват избраните от тях кандидати едва след избора, а в случая след назначението.
И другият аргумент е това, което става през последните години в целия свят – повишаване на ролята на част от най-големите градове. Съществува тенденция те да придобиват голяма самостоятелност, говоря особено за мегаполиси, за градове, които имат значителен икономически потенциал, които заемат средищно положение. Част от най-големите български градове могат да играят такава роля. Така че логично е, след като нараства ролята на местната власт в тези общини и населени места, тя да бъде съразмерно разпределена и в техните съставни райони.
И най-накрая, трябва да е ясно, че правата са преди всичко завоевание от последователните усилия на множество граждани. Има, разбира се, случаи в историята, които са предоставени по благоволение или по инерцията на съществуващите процеси. Но в големия брой случаи права има там, където самото общество и неговите граждани настоятелно се борят за тези права. И е добре, че голям брой български граждани все пак заявиха своя глас за подкрепа на прекия избор на кметове в райони и в по-малките населени места. Но твърде показателно е, че в никой от големите български градове – София, Пловдив или Варна, не видях дори няколко стотин души, които да излязат и да протестират срещу отнемането на едно от важните техни права. Тези ограничения и на политическите, и на социалните права ще продължават, докато самото общество и неговите представители не поставят категорично своите искания и своите очаквания към властта. Само по себе си това вече говори, че ние сме в преддверието на дълбока криза на представителната власт и демокрацията. А може би вече всъщност сме в самата нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Народният представител Свилен Крайчев.
Свилен Крайчев (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Стоилов, репликата ми е към Вас, но всъщност е към всички онези, които се изказват в подкрепа на избора на районни кметове. Имам чувството, че много от тях нямат пълната представа, не са работили тази работа, не знаят за какво става въпрос. И искам да ви кажа от собствен опит, че изборът на районни кметове е абсолютно необходим. Така да го кажа меко. Иначе, ако говорим за децентрализация, за изборност и т.н., дайте да избираме и директорите на ВиК, или пък на Енергото. Може би там хората биха пожелали по-добре да направят този избор.
Ненужен е от гледна точка на това, че тези хора няма как да имат правомощия за развитието на града като цяло, да изградят общата визия на града за развитие. Не може един район да си развие градския транспорт, а другият район да не го развие. Просто няма начин.
Поради тази причина аз предлагам да не спорим повече на тази тема, не виждам смисъл. На този етап избор на районните кметове просто не може да стане. Да не говорим, че най-вероятно има и политически привкус в този избор, но аз говоря от прагматична гледна точка. Не може да стане и няма никакъв смисъл. Дори за мегаполисите, които споменавате. Никъде няма това многообразие от районни кметове. Дори аз бих казал, че тези районни кметове не трябва и да се наричат районни кметове, те са една администрация, която е по-близо до хората – кметска администрация, общинска администрация, която да обслужва хората по-добре. Това трябва да бъдат. Говоря за градовете, имам предвид София, Варна и Пловдив. От друга страна, защо само София, Варна и Пловдив, защо не говорим за по-малките градове – по същия начин да стане едно малко деление. Не е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Имате думата за дуплика, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Крайчев, ако продължа Вашата логика, можем да кажем, че в редица случаи самите общини нямат възможност да решат част от въпросите, които засягат тяхната територия.
Такъв е например случаят във Варна с блокирането на проекта за изграждане на ново пристанище. Това е и държавен въпрос в по-голяма степен, отколкото общински. Значи ли тогава, че кметовете на общини не трябва да бъдат избирани, защото те не решават абсолютно всички въпроси, за които хората се обръщат към тях на територията, в която те упражняват местната власт?
Искам да ви припомня, връщайки се немного назад, към средата на 90-те години, че имаше избор не само на районни кметове, но районни съвети в тези градове. Дискусията вече трябва да бъде: как се децентрализират функциите? Безспорно е, че има общоградски функции, които не могат да бъдат разпределени на районно ниво. Но има други, които засягат непосредствено територията и там не става дума само за административни услуги. Вие проявявате едно ограничено разбиране.
Тук става дума, освен за администриране, за предоставяне на услуги, и за участие на гражданите чрез хората, които са избрали, в решаването на проблеми, които имат относителна самостоятелност в рамките на големите градове.
Това е философията и аз мога да ви я потвърдя от свой опит. Аз съм бил съветник, и то в район, в края на 80-те години. Тогава тези съветници... (Реакция от народен представител от ГЕРБ.)
Какво се чукате по главата? Даже тогава, вие не знаете сигурно, за първи път започнаха да се издигат различни кандидатури, разбира се, не от различни партии, каквито не съществуваха. Тогава аз съм направил повече неща като районен съветник, отколкото Вие сега като народен представител вероятно от района, от който сте избран. По моя инициатива и със съдействие на целия този съвет!
Затова ви дадох примера, че демокрацията е жизнена, когато решава въпросите на хората. Първото условие е те да избират и да я контролират. Но второто е тя да бъде не само фасада, а да бъде орган, който се отнася към жизнените, икономически и социални проблеми.
За това става дума, а вие се движите в обратната посока – не само да не се решават икономическите и социалните проблеми, но и да се обезправяват хората! Тоест нито едното, нито другото. Тогава тези институции, ако така се продължава процесът, ще се превърнат в някакви – дори не колоси, но на глинени крака, тежки конструкции върху много несигурна и нестабилна почва. Това са големите въпроси и те започват точно от този чл. 1.
Нека да не бъде така – много от хората, както преди години по повод на друг, по-съществен член, сега да кажат: „Долу чл. 1 на Изборния кодекс!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има народният представител Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбираемо са дълги разискванията по този чл. 1 от кодекса, защото в него, особено с претенцията, че този кодекс може да гази в конституционни територии, при това не в съзвучие с Конституцията, като ще урежда и условията за избиране на народни представители, Президент, вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове на общини и кметства, всъщност се представя философията на този Изборен кодекс.
Колегите ми вече обосноваха противоконституционността още на чл. 1 от проекта. Неслучайно обаче във връзка с възможността кодексът да урежда и условията за избиране на представителните органи в страната и в Европейския парламент се възбуди дискусията и за уседналостта, като колегата от ГЕРБ дори ни зададе въпрос: вие като смятате този текст за противоконституционен, защо досега не сте се обръщали към Конституционния съд?
Аз взех думата по две причини: първо, да отговоря на този въпрос и, после, да защитя определена теза във връзка с необходимостта районните кметове да бъдат избирани пряко.
Отговорът ми на този първи въпрос, госпожо, е, че има разлика между уседналост и лишаване от конституционно право на избор. Много е сериозна разликата! Ние никога не сме отричали, че, предвид спецификата на вота, е възможно като законодатели да кажем на господин Ваньо Шарков защо той не може да участва в изборите за община Момчилград, но законът не може да го лиши от право на глас! Ако той не може да гласува в община Момчилград, някъде ще трябва да може да гласува! Всичко друго е в нарушение на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.
И ви моля: спрете спекулативно да се позовавате на бог знае какви съществуващи европейски практики! И Директива 93109 на Европейския съюз казва, че може да има определени ограничения един гражданин на Европейския съюз да бъде избран или да участва в изборите в определен избирателен район, но вие четете разпоредбата дотук! Тази разпоредба означава само едно – че той трябва да покрива определени условия точно за този избирателен район, но директивата не казва, че той не може да участва в изборите! Това е съвършено различна теза!
Ето тук е принципното разминаване между нашите позиции. Затова и чл. 1, и чл. 3, и дефиницията, която давате на уседналостта трябва да стоят на вниманието на Конституционния съд.
Що се отнася до ограничението, което налагате – районните кметове да не се избират, а да се назначават, представихте две основни тези. Първата – че е имало противоречие между представителността на процедурата за овластяване на районния кмет, тоест силата на прекия избор, и ограничените му правомощия!
Съгласен съм, че има такова противоречие, но то може да се разреши по два начина! Първият е демократичен – да приведете правомощията на районните кметове в съответствие със силата на процедурата, с която той е овластен! Тоест да му дадем повече власт!
Вторият е недемократичен. Да кажем, че понеже той няма бог знае какви правомощия, няма да го избираме пряко, а общинският съвет ще го назначава. Тук демокрацията вече е опорочена! Знаете ли защо? Защото няма как сериозен политик от тази трибуна да казва, че пó е демократичен изборът от страна на общинския съвет! Конституцията, ще призная, не ви забранява това. Напротив, чл. 139 казва, че орган на изпълнителната власт в общината е кметът (сигнал от председателя за изтичане на времето) и той може да бъде избран пряко или да бъде назначен! Ами ако е по-демократичен изборът от общинския съвет, защо не предложите общинският съвет да избира и кметовете?! (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Надявам се, че чак дотам няма да стигнете.
Последно изречение, госпожо председател. Фактът, че политическата сила, излъчила кмета на общината, не печели изборите във всички райони, означава само едно – че тези райони имат своите специфични проблеми и разпознават политическата сила, която най-адекватно ще може да ги решава чрез районния кмет! Когато това усещане на избирателя прерасне във воля по време на изборите и вие отнемете тази възможност и го назначите, тоест всички районни кметове да бъдат от политическата сила, от която е кметът, влизате в противоречие със свободната воля на избирателите. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Затова това ограничение е недопустимо и аз се надявам вие наистина да преосмислите позицията си по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, съвременното избирателно право възприема избирателното право като съвкупност от субективно право и публични функции. Цитирахте чл. 42 от Конституцията.
Член 42 говори за избирателното право като субективно избирателно право, но изразът на избирателното право като публична функция е уредено в чл. 10 от Конституцията на Република България, съгласно която изборите се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Принципът на всеобщото избирателно право няма да бъде накърнен с въвеждане на изисквания, необходими за упражняването на избирателното право както по отношение на достигане на възраст, знаете – да не цитирам, няма да ми стигнат двете минути, така и по отношение на гражданство, местоживеене и дееспособност.
Основанието за съществуването на квалификации е в основата на избирателното право като публична функция. Една от тези възможни квалификации за придобиване избирателно право е именно въвеждането на изискването за уседналост. Има го в редица страни – членки на Европейския съюз, както и в страни, които са извън Европейския съюз, и това не е нарушение нито на правата на българските граждани, нито на разписаните права в Конституцията на Република България.
При изработването на конкретния текст, колеги, и на легалната дефиниция, ние сме потърсили, и смятам, че сме намерили, именно баланса между избирателното право като субективно избирателно право и избирателното право като публична функция.
По отношение на районните кметове ще кажа само три изречения и то за последен път: нашето схващане и виждане е, че за да се осъществи регионална политика, политика на местна власт, за да осъществим тази децентрализация, ние смятаме, че районните кметове трябва да бъдат с непряк избор, а не с пряк, защото това означава не да осъществяваме местна политика, а да имат само функции, от които не следва провеждането на такава политика. Аз смятам, че това не е в интерес нито на българските общини, нито на българските граждани и разлика, пак казвам, няма между районния кмет и заместник-кмета. Те са администратори, административни звена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Цвета Караянчева.
Цвета Караянчева (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан! Говорим за хората, които живеят извън България, а какво става с хората, които живеят в България? Вие като радетели на човешките права трябва да знаете това по-добре от мен. Не нарушаваме ли правата на хората, които живеят в населените места, които имат право да избират своя кмет и да определят своето бъдеще и кой ще ги управлява следващите четири години? Тези хора живеят в населените места, те плащат данъците, там отглеждат децата си и мисля, че ние трябва да дадем правото на тези хора да определят своето бъдеще.
Задължително трябва да се въведе принципът на уседналост, защото ние сме длъжни към българските граждани, които са трайно свързани с България. Те имат право на местен вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, изглежда сме предсказуеми в ДПС, защото сте знаели какво ще кажем, тъй като прочетохте предварително написани реплики, което ни ласкае. Това е комплимент. (Реплики от ГЕРБ.)
Но, но!... (Реплики от ГЕРБ, силен шум.) Чудесно!... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място!
Лютви Местан: Впечатлен съм, колега! Затова направих комплимент.
Но няма как да се впечатля с тази абсолютно несъстоятелна, грубо манипулативна теза. Извинете ме, госпожо Фидосова, не Ви прави чест като един от водещите юристи – Вие противопоставихте две конституционни норми. Няма такъв подход!
Член 10 е в пълно съзвучие с чл. 42 и не може от чл. 10 да извличате основания за дерогиране на друга конституционна разпоредба. Разбира се, че чл. 10 е основополагащ. Той постановява всеобщото, равно избирателно право!
Член 42, ал. 1 уточнява и изрежда изчерпателно изключенията от това всеобщо и равно избирателно право: лицата, поставени под запрещение и лишените от право на свобода. И никакви други ограничения не биха могли да бъдат разписани в никакъв друг обикновен закон, бил той Изборен кодекс!
Ето това е истината. Каквито и писани и неписани принципи да търсите, те няма да бъдат по-силни и няма да стоят по-високо от Конституцията!
Бъдете малко по-коректни и кажете, че имате конкретна задача да елиминирате определена категория избиратели и това пó ще ви отива, защото дължите минимум коректност и, за да може въобще да говорите за разширяване на конституционната разпоредба относно ограничаването на изборни права, не избирателни, а изборни, нека да ви кажа: трябва да промените чл. 42, ал. 1. Тоест, този дебат – тези дебати, (извинявам се – думата няма единствено число) не биха могли да бъдат проведени като дебати по обикновен закон. Ако искате да разширите кръга на лицата, които не могат да участват в избори, трябва да предложите промяна на Конституцията. Това е актът, с който можете да реализирате тази политическа воля.
И ако, примерно, чл. 42, ал. 1 бъде разширена: „Нямат право да гласуват лица, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода” – „и избирателите на Движението за права и свободи” – можете, но трябва да го предложите в Конституцията, стига да докажете, че е в съответствие с чл. 10!
Член 10 е аргумент против внесения от вас закон, а не мотив в полза на закона! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Курумбашев, а след това господин Миков.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да ви кажа откъде идва историята специално в София. Знаете, че може би тук само с още един мой колега от „Атака” бяхме първо общински съветници от Столичния общински съвет, след това избрани за народни представители.
Какво се оказа за районните кметове? Оказва се, че районните кметове вместо да слушкат и да папкат – само папкат, без да слушкат! Мога да ви дам пример с вашия кмет в „Младост”. ГЕРБ – „Младост” даже се опита да го отзове, само че нещо не се получи.
Следващото нещо, което исках да ви кажа, е, че в София има двама червени и петима сини районни кметове, а иначе ГЕРБ има абсолютно мнозинство в този общински съвет. Ако разпоредбата беше приета в закона, както искате сега да бъде гласувана, няма гаранция, просто няма как тези 33 общински съветници на ГЕРБ от общо 61, да гласуват 24 районни кмета, които да бъдат от ГЕРБ. Но ето, виждате, че хората в някои райони имат друго мнение и към вас излиза простият въпрос: кое нещо е по-важно – мнението на общинския съвет или мнението на избирателите. За вас очевидно е по-важно мнението на общинския съвет.
Освен това знаете, че в тези общински съвети, аз съм сигурен, че и в трите града гласуването ще мине, така и нито една политическа сила няма да има абсолютно мнозинство, започват да влизат разни други групи и групички.
Между другото, само в Столичния общински съвет не са влизали така наречените бизнес-партии. От Пловдив нататък, и от Варна – навсякъде има едни формирования, ако искате като „Глас”, ако искате като „МОРЕ”, ако искате – изберете си каквото си искате...
Тези групи влизат със съвсем други интереси. Те нямат нищо общо с класическите политически партии и влизат във всякакви мнозинства. Какво искате да направите вие? Районните кметове да станат заложници на брокерските мнозинства?! Искате тези районни кметове да бъдат викани „на килимчето” всеки път, когато трябва, за да вземат решенията, когато трябва, под заплахата да бъдат сменени от тези брокерски мнозинства. В предишния Столичен общински съвет директно имаше такава група от шест човека, през която минаваха всякакъв такъв род решения – за кметове, за заменки и за каквото се сетите. Вие искате тези хора – общински съветници, да вземат решението вместо избирателите. Ние говорим за населени места със 150, 350 или 500 жители – дали трябва да имат кметове, а не говорим за райони с 50 хил. жители дали трябва да имат кметове!
За децентрализацията. Добре, нека да вървим в тази посока. Знаете ли колко районни кметове, включително от ГЕРБ, включително и от „сините”, са се обръщали и са казвали: „Искаме да управляваме бюджетите на територията на нашата община”. Например бюджетът за боклука на София грубо е 60-70 млн. лв. в различни години. Имаме 24 районни кмета и те казаха: „Дайте по 2,5 милиона или по 2 милиона, за да останат централно пари за някои по-важни части на София, но ние да ги управляваме, а хората да питат – защо примерно „Триадица” е чиста, пък „Лозенец” не е чиста община, или обратното”. Но централната общинска администрация не искаше да дава това нещо.
Знаете ли как е разделена София и продължава да бъде разделена по поръчки за запълване на дупките? Разделена е на три големи фирми – модел, създаден от Антоан Николов и Стефан Софиянски и творчески развит от Бойко Борисов като кмет на града. Всички котарашки практики, развити от това синьо мнозинство, сега са продължени от мнозинството на ГЕРБ и кмета на ГЕРБ. И когато тези фирми трябва да попълнят дупки, какво да направи районният кмет?! Той отива при тях и им казва, че трябва да свършат нещо, защото хората го изискват от него, а те казват: „Ние сме се разбрали с централната администрация. Къде ни търсиш?!”. Когато отиде да каже нещо на „Софийска вода”, те казват: „Ние сме се разбрали с централната администрация. Къде ни търсиш?!”. Когато им каже: „Тук районът не се чисти добре” (ние искахме да направим домоуправителите на блоковете да подписват, че е чисто отпред пред блоковете, а не тези от инспектората, защото са в по-добри отношения с онези, които чистят), те отговарят: „Съжаляваме, ние сме се разбрали с други хора на друго ниво”. Това, което правите вие, не е децентрализация, а централизация, но очевидно ви харесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика има думата господин Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Курумбашев, при цялото ми уважение към Вас и Вашата дейност в Общинския съвет в гр. София, бих искал тук да се обърна към всички онези, които казват: „Дайте правомощия”. Застанах тук, от тази трибуна, защото когато се приемаше този закон, тогава се обърнах към тогавашната управляваща партия и казах: „Добре, ние даваме възможност в момента, но предстоят избори. В навечерието на изборите вие променете този закон и искате София, Пловдив и Варна да бъдат районирани и кметовете да бъдат избирани пряко. Добре, но какви правомощия давате на тези кметове? Какво всъщност ще правят с властта, която им отреждате? Дали не трябваше да бъдат пипнати още три закона?”
Тогава от същата тази трибуна се обърнах и държах да кажа на тези, които искат да бъдат точни, да видят, че промяната непосредствено преди изборите за София, Пловдив и Варна няма да даде победа на БСП. Тогава те казаха, че сега не е моментът. Всъщност истината е, че се изчака, за да се види дали функциите на тези кметове, където се очакваше, че ще спечелят места, след това ще бъдат запълнени с промяна в закона. Тъй като това не се случи, затова и законът не бе променен. Държа това да бъде казано тук.
Що се отнася до гр. София, господин Курумбашев много добре знае, а и всички в тази зала, че законът - специално за избор на общинските кметове, беше сменян няколко пъти. Господин Курумбашев, трябва да го кажем в интерес на истината. Това беше промяна на закона за пореден път. Знаете, че през 2007 г. поредно бе променен, за да може по някакъв начин да се изтръгне управлението на гр. София от господин Бойко Борисов – нашият лидер. Това беше опит да не може да се получи единна политика за управлението на гр. София и на останалите три града. Защото гр. София, както и един голям град, трябва да има философия на управлението. Знаете, че примерно София може да кандидатства по определени програми. Не може един районен кмет, примерно на район „Лозенец” да кандидатства самостоятелно в една европейска програма и да иска пари за финансиране.
Съжалявам, времето ми свърши, но имам много въпроси, които считам, че трябва тук да поставим честно пред нашите колеги – стари депутати и общински съветници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да направите изказване. Сега просрочвате времето за реплика с 33 секунди.
Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Благодаря.
Съгласен съм с това, че е лоша практика, да се променя изборното законодателство в последния момент. Даже аз исках да бъда инициатор на поправка в Конституцията, в която да се запише, че една година преди избори не могат да се правят промени в изборното законодателство, като тази поправка да влезе в сила от следващото Народно събрание, за да не излезе, че се прави някакво ограничение към сегашното мнозинство. Между другото помислете дали бихте искали да подкрепите такава поправка.
Иначе в момента вие въвеждате недемократични правила и сте на път да настъпите същата „мотика”, която настъпват всички управляващи в последните 20 години. Всеки си мисли, че като нагласи правилата по някакъв начин, ще вземе абсолютната власт, но най-често се оказва, че я губи цялата. Помните ли как през 2001 г. успяха да регистрират още две НДСВ-та, за да им отклонят гласове? Помните ли как вкараха Синята коалиция, за която не беше ясно дали ще изкара 4% или не, като им пречиха за регистрацията, пък след това в мажоритарни избори си избрал нула човека? Общо взето всеки гласи някакви правила, но накрая хората като не гласуват за теб, нагласи си каквито искаш правила.
Обърнах се към вас и очаквах от вас да продължите. Видях и сред ваши колеги разбиране за тезата, че трябва да има районни съветници. Напротив, трябва да има разширение на демокрацията надолу, особено за райони в София, които са от по 100-120 хил. жители. И те да не си избират пряко кмета, а да ги викат „на килимчета” пред председателя на общинския съвет и големия кмет!
Ще ви кажа за историята, само за да знаете – в нашата история има назначен и столичен кмет. Да не ви дам лош пример, но той е назначен от Кимон Георгиев през 1934 г. и между другото е един от най-успешните столични кметове, много кадърен, направил много за София и управлявал 10 години, до 9 септември 1944 г., когато са взели мерки.
Но вие не трябва да вземате пример от тази практика, а да разширявате демократизма. В момента вие го стеснявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, обсъждаме един широко прокламиран приоритет на ГЕРБ – изборният закон, приоритет, за който се заявяваше, че ще бъде търсено широко съгласие. Дебатите по предмета, включващ чл. 1, показват на първо място, че по този закон няма съгласие. Единствените, които ще гласуват, са двете фракции от управляващата коалиция – коалиция с мнозинство малко над половината Народно събрание. Това е изводът и това не може да бъде скрито.
На второ място, беше заявена претенция за създаване на Изборен кодекс. От обхвата на чл. 1 се вижда, че това не е Изборен кодекс. Поне едни избори не присъстват. Поставих този въпрос и в Комисията по правни въпроси, поставям го и тук: Защо в Изборния кодекс не са регламентирани изборите за народни представители във Велико Народно събрание? Ако имаме претенцията за кодекс, той трябва да урежда всички видове избори.
Уважаеми дами и господа, очевидно и дебатите дотук показват, че това е един недемократичен закон. Освен недемократичен, чрез него се прави опит, чрез изборното законодателство да се решат въпроси на местното самоуправление, за съжаление в посока на отнемане на местно самоуправление, на местна демокрация и превръщането им във въпроси на дискреционно решаване и назначаване. Имам предвид изборът на районни кметове, изборът на кметове на малките населени места.
Уважаеми дами и господа, такъв подход е в пряко противоречие, и по-нататък ще видите и със Сборника изборни практики на Венецианската комисия, включително и по прословутата уседналост, и по ограничение на правата, и по редица други въпроси, които са формирали от 2002-2003 г. най-добрите европейски практики. Може би заради това дискусията, която трябваше да се развие в обществото между първо и второ четене, беше свита в рамките на пет дни.
Днешната дискусия е закрита от обществото – минимум информация до гражданите, бързичко да приемем Избирателния кодекс, като едва ли не прикриваме всичко зад юридическа технология. Очевидно и от дискусията дотук се вижда, че не става въпрос за юридическа технология. Включително представители на мнозинството мотивираха едва ли не функционирането на един друг чл. 1, друг чл. 1, от който България се отказа преди 20 години – член 1, заради който хората излизаха на улицата.
Уважаеми дами и господа, когато един закон се приема само от управляващото мнозинство, той не може да бъде стабилна основа за демократично развитие на България.
Когато чрез закон се правят промени в съвсем друга материя – местно самоуправление, местна администрация, които предизвикват такива остри дебати, включително представителите на мнозинството се включват в тях, това е недобър подход и той при всички случаи ще бъде ревизиран, ревизиран и следващата година, ревизиран и тогава, когато това управляващо мнозинство няма необходимия брой гласове, за да постига решенията си в парламента.
Ние, от Социалистическата партия, от Коалиция за България, сигурно в най-скоро време ще внесем предложения за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Когато трябва да се състоят дебатите – как да изглеждат отношенията в местната власт, така че за хората да има повече демокрация. Член 1 доказва само едно: че днешното управляващо мнозинство от ГЕРБ и „Атака” се движи усилено като юридически решения, като философия, като начин на мислене към един друг чл. 1 – онзи чл. 1, който не бива никога да се връща в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда кратка.
По темата с избора на районни кметове смятам, че казахме достатъчно и се разви наистина сериозен дебат, в който за съжаление прозвучаха повече демагогия и лицемерие, отколкото истината и това, което трябва да се каже в този дебат и българските граждани да чуят.
Съжалявам, че господин Местан го няма в момента тук в залата, защото моето изказване ще бъде с обръщение към него. И по моето изказване аз искам да чуя отговор на въпросите, които ще поставя.
Уважаеми колеги народни представители! Досега при избор на местна власт никога не се е гласувало в чужбина. Гласуваше се само и единствено в България. Защо? Защото трябва да има трайна връзка на българските граждани, когато гласуват за местна власт, с държавата на първо място и на второ място, с която и да било община или населено място в Република България. Българските граждани, които имат избирателни права, тъй нареченото активно избирателно право, но имат настоящ адрес в чужбина, до този момент никога не са могли да гласуват за местни избори.
Уважаеми колеги от Движението за права и свободи и пак се обръщам към господин Местан.
Какво предлагаме ние в момента за Изборния кодекс? Колеги, нищо друго освен това, че продължаваме този принцип и практика, която до този момент сме спазвали и най-после излизаме пред българските граждани с ясната политическа воля и казваме следното изречение за местните избори: ще могат да гласуват само тези, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. До този момент смятам, че без това изречение, имаше и нарушения на член 10 от Конституцията по отношение на това, че българските граждани имат равно избирателно право. По равно ли е да живееш близо до българската граница и да дойдеш да гласуваш на местни избори в Кърджали, да живееш в Испания, в Канада, в Съединените американски щати и да не можеш да дойдеш да гласуваш? Това, колеги, не е равно избирателно право. Така е, господин Казак! Усмихвате се, но това е истината и нека да я кажем тук на всички.
Когато говорим за права по Конституция, нека да бъдем честни спрямо всички български граждани, защото избирателното право означава и равно избирателно право. Означава пряко, тайно избирателно право. Да – член 42 казва, че условията са определени тук, а редът е определен в законите, но това не е абсолютно. По отношение на пасивното избирателно право, колеги юристи, господин Казак, Вие сте юрист – как няма да уредим условията. Винаги сме ги уреждали и сега законът ги урежда.
Ние, от политическа партия ГЕРБ, искаме да променим настоящото статукво. Искаме да бъдем честни към всички български граждани и най-после наистина да осигурим тези права, които са разписани за всеки един от нас в българската Конституция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема, госпожо Фидосова, малко преждевременно започна този дебат, но както и да е.
Българската Конституция трябва да се чете, както всеки закон – добросъвестно. Не както ни отърва или както в момента ни е угодно, за да защитим дори незащитимото. Там има чл. 10, който всеки непредубеден юрист може да изтълкува съвсем правилно и акуратно като даващ правото, всеобщото избирателно право на всички български граждани да участват в избори. Затова се използва и думата всеобщо и вие сте я използвали в чл. 2 на Изборния кодекс. Всеобщо! Избирателното право е всеобщо!След това чл. 42, който досега цитирахме.
Член 26 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани независимо къде живеят имат всички права и задължения по тази Конституция. Какви по-ясни доказателства и по-ясни конституционни текстове да Ви цитирам, за да Ви убедя като юрист, че Конституцията не допуска определени български граждани да бъдат лишавани от конституционни права, и то лишавани дефинитивно.
Вие сте права! Никога досега на местни избори не е гласувано в чужбина. Да, и никой от нас не апелира за това. Нашият апел е всеки български гражданин от момента, в който той има постоянен адрес в Република България и когато се намира в Република България той има право да гласува на всички национални и местни избори, тъй като всеки български гражданин е свързан със своята родина. Вие не можете да ме убедите, че българският гражданин, който е отишъл да работи в Гърция и да бере маслини временно, подгонен от нищетата и от безпаричието, ще го лишите от правото да гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Фидосова, когато говорите за демагогия, трябва да има факти. Всъщност вие сте най-големите демагози по този закон. Вие казвате, че говорим за избори, за технология на избори, орязвате районните кметове.
Казвате, че решавате въпрос за избора и предпоставяте съществуването й, което не е тема на изборен закон, а е тема на местно самоуправление.
Казвате за кметовете в малките населени места – няма да се избират, но предпоставяте въпроса за местното самоуправление в малките населени места.
Съкращавате броя на съветниците чрез Изборния закон и предпоставяте въпроса за представителността в местното самоуправление в страната. Ето това е същинската демагогия. Понеже вече започвате да я осъзнавате, на всичкото отгоре гледате минимум хора да стигнат до тия дебати. Криете ги в медиите, криете тези, които не издържат, правите заседания – късни, нощни, среднощни като бюджета и другите, само и само до по-малко хора да стигне това, което вършите. Това е същинската демагогия и това са фактите, иначе другото са само твърдения.
Твърдите, че прилагате европейски практики, а не искате да изпълните това, което Конгреса на местните власти написа и до Венецианската комисия, и до българския посланик, до българската държава, че този закон трябва да мине на одит от Венецианската комисия. Когато мине, след като е приет, това е лош атестат за България. Ето заради това тази демагогия не може да получи широко съгласие в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо Фидосова, с това изказване Вие дадохте отговор и подкрепихте моето твърдение, че на практика Временната парламентарна комисия и след това Правната комисия само имитираха дебат.
Една година във Временната парламентарна комисия се разиграваше циркът , водевилът – изработване на Изборен кодекс.
Дебат има тогава, когато участниците в него се изслушват, излагат аргументи и вървят към някакво общо решение. Вие предварително знаехте кои са според вас полезните за ГЕРБ решения, които работят в полза на теснопартийни интереси за Политическа партия ГЕРБ и всичко останало беше просто приказване ей така за пред хората и за да можете да се закичите накрая с един кодекс, който според вас е изработен във Временната парламентарна комисия.
Всичко, което се различава от вашето мнение, е наречено демагогия, лицемерие, липса на конструктивизъм.
Всичко, което подкрепя тезите на Политическа партия ГЕРБ, е правилно, добро и много демократично. Кажете ми по конкретната тема с кой аргумент вие ни убедихте, че е по-добре районните кметове да бъдат назначавани от това да бъдат избирани? С кой аргумент? С вашето разбиране, че районният кмет е един обикновен чиновник ли? Или, че е много трудно да му бъдат разписани правомощия? Или, че такива правомощия са невъзможни да се определят в рамките на общинските съвети, в рамките на сега действащия закон?! Няма един смислен аргумент, който да извадите и който да може да срещне разбиране.
В отговор на всички атаки отляво, отдясно, от неправителствените организации, от гражданското общество, вие излизате с голото твърдение, че това, което предлага ГЕРБ, е единствено демократичното.
Няма как да се съгласим, че вашата линия за концентрация на власт в един център е демократична. Няма как това да бъде подкрепено, от който и да е разумен човек.
Попитахте ли жителите на районите дали искат да се избират кметовете или искат вие да им ги назначавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще отговоря първо на господин Казак. Тъй като не чух отговори на въпросите, които поставих, очевидно, когато казваме истината, премълчавана и прикривана дълго време в различни раздели и глави на изборните закони – боли.
Господин Казак, всеки български гражданин, който има право да е български гражданин, когато се роди – независимо къде, дали в Република България, колеги, дали на територията на друга държава, получава постоянен адрес, господин Казак. Ако няма такъв адрес, който да се посочи като адрес за регистрация, тогава се записва район „Средец”. Тези, колеги, които сте от София, поне го знаете. Така че това е една голяма лъжа и лицемерие и това имах предвид, господин Казак, когато го казах към българските граждани. Нека да кажем истината – какво беше досега, какво е разписано в законите и какво ние предлагаме в момента да се промени.
По отношение на господин Миков – господин Миков, чух и слушах внимателно Вашето изказване, очевидно обаче сте стигнали само до четенето на чл. 1 от този кодекс. Защо изобщо има изречение за препоръка от Венецианската комисия да отиде този кодекс там? Защото, уважаеми господин Миков, през последните години се нагледахме на промени на изборните закони в дванадесет без пет, нагледахме се и на нарушения на процедурите и правилата за провеждане на избори. Нагледахме се на манипулации и на купуване на гласове.
Имаме амбицията да сложим край на това или да го ограничим до максимум. Да, ние не сме идеалните, не сме сигурно и най големите демократи, но проявяваме политическа воля и ще я отстояваме с приемането на този кодекс.
По отношение на госпожа Манолова – госпожо Манолова, казаната тук днес истина боли. Вас лично много Ви боли също, защото Вие сте част от това статукво.
Четири години управлявахте в тройната коалиция заедно с колегите Ви и подкрепяхте това да продължи възможността с изборен туризъм да се печелят избори в Република България в определени общини.
Колеги, чухте ли днес тук от тази трибуна някой от Коалиция за България по чл. 1 да казва в своето изказване дали подкрепя или не изискването за отседналост? Аз не чух. Отговорете си сами защо? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата, за да се уточним какво правим.
Мая Манолова (КБ, от място): Искам лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В отговор на репликите в дупликата си госпожа Фидосова...
Мая Манолова (КБ, от място): Нарече ме част от статуквото. Трябва да й отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дупликата си тя естествено се обърна към тримата народни представители, които я репликираха.
Съжалявам, няма възможност за лични обяснения. Ще имате възможност достатъчно, по който и да е текст от следващите, да изразите виждането си.
Други народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Михаил Миков (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители?
Господин Миков има процедура.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Доколкото има писмо от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – Конгресът за местни власти и местно самоуправление, писмо до Венецианската комисия да се заеме с Избирателния кодекс. Доколкото това писмо е изпратено и до посланика на България в Страсбург – господин Андрей Техов, и е писмо до българските власти да бъде изпратен кодексът преди неговото приемане на Венецианската комисия. Доколкото наистина сравнително рано с друг път се обсъжда изборно законодателство, но никога – за двадесет години, не е правена такава дълбока промяна на изборното законодателство и объркване на изборното законодателство – това е въпрос на дискусия в следващите текстове. Предлагам да се отложи гледането на тази точка от дневния ред (възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е-е!”) и да бъде изпълнено това, което Конгресът на местните власти и местно самоуправление иска от България законът да бъде гледан от Венецианската комисия, преди приемането му в пленарната зала.
Моля да подложите на гласуване това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя обратно становище. Аз мисля, че е несериозно за всяко едно писмо или искане на този парламент, каквито в 20-годишната практика е имало не малко, да се отлага приемането на законите.
Искам да напомня, че и Венецианската комисия, и ОССЕ, и ГРЕКО комисиите през 2005 г., 2007 г., 2009 г. изрично са упоменавали, че са приемани законите, касаещи изборите – местни, парламентарни, Евроизбори, в дванадесет без пет, както се казва, и въпреки техните изисквания, не са били съгласувани поне на това основание.
Мисля, че това звучене е несериозно, тъй като има някакво писмо ние да отложим гледането на един закон. Аз искам да припомня, че това е вторият кодекс, който е внесен за разглеждане. Защото преди няколко години един такъв беше вкаран на второ четене и поради съпротивата на сега говорещите, той не беше приет. Продължи се тази практика – в дванадесет без пет да се приемат законите, за да не може нормално да протича изборният процес, поради което правя обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Михаил Миков за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 156 народни представители: за 49, против 105, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Господин Радославов – прегласуване.
Александър Радославов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз много добре си спомням, че в края на миналия парламент, точно когато пак се предлагаха промени по изборните закони, имаше писмено, и на английски и на български, становище на Венецианската комисия, което се взе предвид и бяха коригирани много от първоначалните текстове.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Такова нещо няма!
Александър Радославов: Има, има, как да няма! Аз съм го чел, имаше и на английски език. Даде ми го точно Ангел Найденов, да го чета. Така че ги знам тези работи, първо. Второ, това е решение на Резолюцията на Съвета на Европа – препоръка на България, не е някакво си обикновено писмо, колега Лазаров!
Трябва да разберете, че след като сме член на Европейския съюз, ще трябва да спазваме тези правила на Европейския съюз. Това е!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На Съвета на Европа или на Европейския съюз?
Александър Радославов: ...Или ще сме пълноправен член, или не сме. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място! Придържайте се към поведение, съответно с правилника.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане от дневния ред на обсъжданата точка.
Гласували 157 народни представители: за 48, против 108, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
В режим на гласуване сме за чл. 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Екатерина Михайлова, което комисията не подкрепя.
Гласували 156 народни представители: за 51, против 69, въздържали се 36.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 158 народни представители: за 52, против 101, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 157 народни представители: за 43, против 110, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието
Господин Казак – за прегласуване.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване, с апела да преосмислите още един път вашата позиция. Сега е шансът да избегнете, предоставянето на златна възможност за нас от опозицията, да сезираме Конституционния съд още с чл. 1. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, за ред в залата!
Четин Казак: Преди малко ви прочетох изричния конституционен текст, който дава правото на Обикновеното Народно събрание само да урежда реда и организацията на изборите, а не да предвижда условия. Това, което госпожа Фидосова даде като пример, касае пасивното избирателно право, където Конституцията е предвидила само в изрично лимитирани хипотези-ограничения специално за президента. В Конституцията има изрично записани ограничения в пасивното избирателно право. Докато тук за активното избирателно право има и изричен текст, който дава право на всички граждани да участват в изборите и не може тези условия да се дописват. Не може!
Така че осъзнайте грешката, към която ви водят колегите ви от Правната комисия, и подкрепете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 156 народни представители: за 43, против 110, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за наименованието и редакцията на чл. 1, съгласно доклада на комисията.
Гласуваме наименованието на чл. 1 и съдържанието му по доклада на комисията.
Гласували 158 народни представители: за 104, против 48, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Раздел ІІ – Избирателно право”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, което се подкрепя от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 16.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Основни принципи
Чл. 2. (1) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
(2) Всеки избирател има право на един глас.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето в чл. 2, уважаеми колеги, са дефинирани основните принципи за упражняването на така нареченото субективно избирателно право и първият от тези основни принципи е принципът, че избирателното право е всеобщо.
Аз искам госпожа Фидосова или всеки член на Правната комисия, всеки юрист, да излезе тук и да дефинира какво значи „всеобщо”? Какво значи „всеобщо” избирателно право, уважаеми колеги юристи? Значи ли това, че всеки български гражданин, както е записано и в Конституцията, има право да гласува, или според вас някои могат, но някои не могат, някои са равни, защото следващият принцип е след „всеобщо” идва „равно избирателно” право. Означава ли това, че за вас някои граждани са по-малко равни от другите, след като дефинитивно ги лишавате от тяхното право да избират? Не нарушавате ли вие, веднага, в следващия чл. 3 – чл. 2?
Искам да ми отговорите на този въпрос: какво значи за вас основният принцип „всеобщо избирателно право”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплика?
Заповядайте, господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Казак, има едно решение миналата година на Конституционния съд, което касаеше гласуваните от вас принципи за мажоритарните избори. Там, в това решение е казано, как аз мога да гласувам по пропорционалната листа, когато съм в чужбина, а нямам право да гласувам за мажоритарен кандидат и съм лишен, според вас, от това право – Конституционният съд се е произнесъл.
Сега да си задаваме въпроси, на които Конституционният съд е отговорил, няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Лазаров, никога нито един български закон не е лишавал дефинитивно български граждани от правото им да участват в избори. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Имало е ограничение за това къде, по какъв начин, в какви рамки да се упражнява това конституционно право, но никога както Вие го правите в момента, нито един закон не си е позволявал да се лишават дефинитивно и безапелационно български граждани от тяхното право да избират и да се нарушава по този начин принципът на „всеобщото и равно избирателно право”.
Не само, че вашият текст е противоконституционен в чл. 3, а той противоречи и на чл. 2. Вътрешно противоречие се допуска още в началото на Изборния кодекс и затова ви обръщам сериозно внимание върху това, за да не се учудите след това от мотивите на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Фидосова! Искам да ви обърна внимание на едно несъответствие между първоначално внесения законопроект и доклада на Правната комисия за второ гласуване в чл. 2.
Съвсем мистериозно от текста, който е отбелязан в доклада за второ четене, отсъства ал. 3, която съществуваше по вносител и която гласи: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”.
По време на заседание на Комисията по правни въпроси аз естествено възразих или срещу съществуването на този принцип, или срещу начина, по който е разписано електронното гласуване. Тези от вас, които са прочели докрай кодекса, сигурна са видели, че при електронното гласуване гражданинът има право да гласува няколко пъти, а след това да поправи вота си с реално гласуване в избирателната секция. Обясних, че принципите си противоречат с начина, по който са разписани в кодекса, но все пак не очаквах, че това ще бъде основание да се промени текстът по вносител. Надявам се това да е техническа грешка и тя да е единствената техническа грешка, защото наистина кодексът е обемен и ако сте си послужили с подобни хитрини и в други текстове на този кодекс – не, че аз ще бъда изненадана, но няма да бъде коректно, когато бъдат открити несъответствията.
Вярно е, че имаше един период от последното заседание на Временната комисия – на 13 септември, до внасянето на кодекса – на 4 ноември, близо 2-месечен, в който текстът на Изборния кодекс беше една от най-строго охраняваните тайни в държавата – периодът, в който трябваше активистите на Политическа партия ГЕРБ да пречупят всеки един член от кодекса по начин, който да работи за партийния интерес на ГЕРБ. Всеки текст трябваше да се преосмисли – ще работи ли за ГЕРБ на изборите, или не, и в крайна сметка с подкрепата на вашия клакьор по темата „Атака” да внесете този кодекс.
Тъй като чл. 2 е точно толкова свързан с уседналостта, колкото и чл. 1, защото според мен тази тема изобщо отсъства от чл. 1 – не знам защо госпожа Фидосова реши да я включи там – може би и тя не е прочела всички текстове, както предположи колегата Миков, аз тук ще Ви отговоря във връзка с Вашето обвинение за моето участие като част от тройната коалиция в развитието на външния изборен туризъм.
Не знам доколко аз съм допринесла за външния изборен туризъм, но Вие, госпожо Фидосова, като част от ГЕРБ допринесохте много за вътрешния изборен туризъм. Това е голямата беда на изборите в България. Това е една от причините хората да мислят, че изборите не са честни.
Връх на вътрешния изборен туризъм на последните парламентарни избори бяха автобусите, които шестваха из страната, за да променят вота в един или друг избирателен район.
Следващият връх във вътрешния изборен туризъм ще се види, когато бъдат готови окончателните списъци и окончателните справки на ГРАО – колко български избиратели са били преместени от едни общини в други...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Може ли по същество, госпожо Манолова?
Мая Манолова: ...в този интервал от последните три месеца и кой стои зад това? Но понеже това е една тема, която ще разискваме в следващите текстове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Мая Манолова: ...ще предложа да не слагаме думи едни-други в устите си – може да предполагате какво ще кажа, но ще сте сигурна, когато се изкажа по съответния текст от Изборния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, аз ще използвам възможността за реплика – няма да правя по същество реплика на госпожа Манолова, тъй като не касае текста.
Заявихме, че в чл. 2 по вносител има техническа грешка – изпусната е ал. 3, но тъй като тя отпада в редакцията, ще ви прочета действащата ал. 3 по вносител: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”.
Да, има техническа грешка, за която коректно, виждайки тази грешка, сме я заявили. Благодаря за това, че обръщате внимание. Аз щях да я заявя също и от тази трибуна, както направих преди това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Има ли други реплики?
Заповядайте за процедура, господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че след тези ожесточени дебати, имаме нужда малко от почивка, за да преосмислим някои неща по следващите текстове.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам почивка.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Вие много работихте!
Александър Радославов: Ами, работим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Петнадесет минути почивка - до 16,10 ч., отново в залата.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Уважаеми народни представители, моля да влезете в залата.
Продължаваме работата по Изборния кодекс.
Уважаеми колеги, ще помоля по-бързо да заемете местата си!
Други изказвания по текста? Няма.
Подлагам на гласуване предложението и редакцията на комисията заедно с наименованието, както е по доклада. (Шум и реплики от КБ.)
Гласували 96 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 3 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев:
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от Парламентарната група на партия „ Атака”:
В чл. 3 предлагаме следните изменения:
1. В ал.1 след думите "навършили 18 години към изборния ден включително," се добавя текстът "живели са най-малко през последните осемнадесет месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз,".
2. В ал. 2. и ал. 3 думата "три" се заменя с "осемнадесет".
3. В ал. 4 и ал. 5 цифрата „12” се заменя с цифрата „18”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак:
1. В чл. 3, ал. 2 след думата „включително" текстът „живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз" отпада.
2. В чл. 3, ал. 4 след думата „свобода” се поставя точка и останалият текст отпада.
1. В чл. 3, ал. 5 след думите „Република България" текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място" отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 3 със заглавие „Активно избирателно право”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
Янко Янков (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В предходните текстове вече имахме възможност да дискутираме въпроса с уседналостта. Нашето предложение е свързано точно с тази тема. Искам да дам няколко аргумента в тази посока.
Смятам въпроса за изключително важен и съществен. Смятам, че политизирайки дебата, допускаме сериозна грешка, която ще лиши голяма част от българските избиратели от правото да гласуват.
Уважаеми колеги, първо, искам да подчертая и да припомня логиката, по която тръгнахме, за да стигнем до тези текстове. Във времената комисия имахме сериозен дебат. Идеята за това ограничение, условие, което се въвежда, е, че трябва да има трайна връзка между съответния избирател и населеното място, в което той има право да гласува.
Уважаеми колеги, понятието „трайна връзка”, определението за понятието „трайна връзка” не е дефинирано по никакъв начин. Кой всъщност има трайна връзка с населеното място, в което живее?! Ако човек има постоянен адрес в това населено място, ако има намерения в определен етап от живота си да се върне и живее там, ако има имот, който поддържа, голяма част от времето си прекарва в това населено място, има интерес да бъде избран качествен кмет, който да се грижи за инфраструктурата и за бъдещето на това населено място, това трайна връзка ли е или не е трайна връзка?!
Уважаеми колеги, всъщност това, което правим на този етап, е да имитираме понятието „уседналост”. Защо? Ще видите по-нататък в Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс – разшифровката на понятието „трайна връзка” показва, че това е абсолютна имитация. Защо? В определен момент, достатъчно рано всеки български гражданин, мотивиран по определен начин от определена партия или от други интереси, може да си направи настоящ адрес в съответното населено място и да реши да гласува там, без да има никаква трайна връзка с това населено място, без да има никакъв интерес от развитието му.
Уважаеми колеги, това, което въвеждаме с този текст, на практика противоречи изключително на Конституцията, на чл. 42 от нея, защото там е записано, че: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на определени категории, имат право да избират държавни и местни органи”. Уважаеми колеги, „и местни органи”! Не можем да въвеждаме никакви условия, които противоречат на този текст.
Искам да ви уверя, моите наблюдения показват, че хората, идващи да гласуват отвън в населените места, са не повече от 5% от избирателите в съответното населено място. Тяхното влияние върху крайния вот за избор на кмет или общински съветници е изключително ниско. По този начин ние просто създаваме един прецедент, който според мен не е добър атестат за нашия парламент, не е добър атестат за съвременната визия на България, не е добър атестат за спазването на Конституцията.
Уважаеми колеги, нашата парламентарна група – казвал съм това и по-рано – в дебата ще направи всичко възможно да ви убеди този текст да отпадне.
Надявам се това, което всички целим, когато конституирахме и временната комисия, е да се създаде прозрачност, справедливост, демократичност на изборния процес в България. Това предполага всички български граждани, независимо къде се намират, да могат да гласуват и да упражнят правото си на глас.
Уважаеми колеги, това е изключително сериозен въпрос и ви моля да приемете нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Казак, заповядайте за изказване.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъкмо чл. 3 представлява продължение на започнатата още в чл. 1 посока на противоконституционност на Изборния кодекс. Тук най-ясно проличава волята на управляващата партия и нейния поддръжник – „Атака”, да прокарат откровено противоконституционни текстове, като лишават българските граждани от тяхното конституционно право, дописвайки предвидената в чл. 42, ал. 1 от Конституцията възможност за всички български граждани да участват, да избират държавни и местни органи. В Конституцията пише: „Гражданите, навършили 18 години, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.
Вие нарушавате правото на българските граждани да участват в избори на местни органи чрез въвеждането на изискването за уседналост. Това не е точно тук – в чл. 3, ако беше останало само тук, да кажем, че се установява принципът за трайната връзка между гражданина и съответната община. Ние не възразяваме срещу това, този принцип винаги е бил в сила. Трябва да е ясно къде българските граждани имат право да гласуват на местни избори. Разбира се, те трябва да могат да гласуват само в общината, с която са трайно свързани. Критерият за това е тяхното постоянно местожителство.
В Допълнителната разпоредба обаче, където давате дефиниция на понятието: „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”, въвеждате ограничението като абсолютно за огромна категория български граждани въобще да могат да гласуват където и да било в страната.
Уважаеми колеги, дори и това решение, което беше цитирано от господин Лазаров, беше несъотносимо към казуса, който разглеждаме, тъй като там се даваше право на българските граждани, ако се върнат в страната, да могат да гласуват, включително и за мажоритарните кандидати, а ако останат в чужбина, да могат да гласуват единствено за съответната партия. Докато вие тук лишавате дефинитивно и безапелационно от каквато и да била възможност българските граждани, дори да бъдат в страната, да участват в тези местни избори. По този начин вие въвеждате дискриминационна разпоредба, която лишава от права голяма група български граждани, независимо къде живеят.
Вие нарушавате и чл. 26 от Конституцията, който гласи: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция”.
Димитър Лазаров (ГЕРБ, от място): Като са в чужбина, значи ги няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин Лазаров, моля Ви! Ако желаете, след това ще направите реплика.
Четин Казак: Където и да се намират, те имат всички права. Ако се върнат в страната, те могат да гласуват. Това е казал и Конституционният съд. Не ме карайте да повтарям онова, което казах. Вие ги лишавате дефинитивно! Каквото и да направят, те няма да могат да упражнят конституционното си право на глас.
Уважаеми колеги, вие нарушавате и текст от Наръчника за основните насоки в изборното право, приет от Венецианската комисия, в който категорично Венецианската комисия е дала насоката, че ако се въведе някакво изискване за постоянно местожителство за участие в местните избори, то това изискване не може да надхвърля 6 месеца. Венецианската комисия казва: „По-дълъг период може да се въведе като изискване единствено и само с цел защита на правата на националните малцинства”.
Вие какво правите?! Чии права защитавате по този начин?! С въвеждането на това ограничение от 12 месеца вие лишавате над 1 млн. български граждани от правото да участват в местните избори. Ако приемете този текст заедно с дефиницията в Допълнителните разпоредби, откровено той ще бъде противоконституционен и ние ще направим всичко възможно да сезираме Конституционния съд – този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За първа реплика има думата д-р Иванов. Заповядайте.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, аз Ви уважавам изключително много като юрист. Слушайки Ви днес внимателно, затваряйки си очите, имам чувството, че днес е едно „дежа вю”. Ние сме провеждали този разговор, този диалог. Слушайки Ви, внимателно си припомних диалога, който беше между тогавашната опозиция и вас, когато от опозицията искахме да приемем в закона принципа за уседналост. Обръщам се към Вас: защо според Вас имаме постоянен и настоящ адрес? Нека да побеседваме по тази тема.
Втори, също много важен въпрос: считате ли, че български гражданин, който отсъства 12 месеца от настоящия си адрес, е съпричастен към проблемите на общината? Това е втора тема за размисъл.
Трета тема: защо считате, че български граждани се стремят да придобият чужд паспорт и чуждо поданство, а след това идват тук, за да участват в изборния процес?
Четвърта тема за размисъл, която трябва да поставим: вие използвате някои слабости, действително допуснати в Конституцията – да, мога да го заявя, слабости и непълноти – а вие се обосновавате на тези непълноти и се стремите да изградите добра защитна позиция.
И последно, много добре си спомняте, независимо, че бяхте тройна коалиция – имаше огромно разминаваме между вас и вашия коалиционен партньор. Защо? Това ще оставя също на вашите бивши партньори. Виждате, че част от тях са доста мълчаливи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Казак
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Движението за права и свободи винаги е отстоявало своята принципна позиция и ще продължи да я отстоява в полза на защита на права и свободите на всички български граждани, независимо къде са те - дали в страната или в чужбина, независимо какъв етнически произход имат. С този текст – казах и пак ще повторя – вие лишавате от право да гласуват български граждани, живеещи навсякъде по света, независимо дали в Европейския съюз или не. Тези, които са отишли да работят в Гърция преди повече от 12 месеца, Вие ще ги лишите от правото да гласуват.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо подобно!
Четин Казак: Тези, които са отишли да работят в Испания, Вие ще ги лишите от правото да гласуват. Тези, които са отишли да работят в Белгия, в Италия, също няма да могат да гласуват. Заради определена група български граждани, които се възползват от своето конституционно право, Вие лишавате всички останали граждани, които живеят в чужбина, от конституционното им право да гласуват.
Искам да Ви попитам: кой гражданин е по-трайно свързан със съответната община? Този, който преди 12 месеца и 2 дни е тръгнал да търси своето препитание в Гърция, или този, който преди 10 години се е установил примерно от Пловдив във Варна, работи във Варна и се е регистрирал по настоящ адрес във Варна? Според дефиницията, дадена от вас в допълнителните разпоредби, гражданинът, който преди 10 години е напуснал Пловдив и се е установил във Варна, като от 10 години няма нищо общо с Пловдив, ще има право първо да гласува в Пловдив, а не във Варна, но ако поиска изрично, ще може да гласува във Варна. Къде е трайната връзка, уважаеми колега Иванов, между този гражданин и Пловдив? И с какво той е по-трайно свързан с Пловдив, а този, който е напуснал България преди 12 месеца и 2 дни и е отишъл от Пловдив примерно да работи в Гърция, а вие му казвате, че няма трайна връзка с Пловдив и не може да гласува по никакъв начин?!
Ето, това е двойният стандарт, който прилагате! Това е липсата на каквато и да е аргументираност! Единствената насоченост е да дискриминирате български граждани – между такива, които са отишли в чужбина, и тези, които са се преместили. Може да са отишли на другия край на България, но Вие под предлог, че имат някаква връзка с България, Вие им давате право да гласуват, където си поискат – било по настоящ, било по постоянен адрес. Това е неаргументираността и затова този текст трябва да отпадне! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Чл. 3 наистина е един от най-важните, защото определя основни правила за достъп на наши съграждани до правото да избират различните органи.
Тук много ясно трябва да възразя върху направените обвинения срещу Коалиция за България, че не сме се изказали по точката за уседналостта. Това е много разбираемо, защото коментарите преди малко бяха по чл. 1, а сега са по чл. 3.
Над 7 месеца аз бях един от участниците, които заедно с моите колеги от различните парламентарни групи обсъждахме проекта за вариант на Изборен кодекс. Там много ясно беше дефинирана позицията на Коалиция за България. В частта за достъпа да избират местни органи за самоуправление, философията на нашето разбиране е следната. Ние не просто трябва да разглеждаме проблема исторически, а и занапред трябва да го разглеждаме като възможности, задължения и права на гражданите на местно равнище. Ние го разглеждахме през призмата на това, че все повече местните органи на самоуправление трябва да бъдат въоръжени с приходоизточници, за да могат да реализират своите местни политики, като тези приходоизточници трябва да бъдат основавани все повече на икономически обосновани данъци и такси. Оттук идва философското развитие на нашето разбиране. Следователно трябва да има действие на всеки гражданин – със своята работа и деятелност, за да може той да генерира тази разширяваща се и необходима приходна база за местните органи на самоуправление. Това е било водещото в нашата позиция, когато по принцип сме подкрепили въвеждането на тези правила за 12 месеца за местните избори, защото смятаме, че това е начинът, по който може да се оцени дали човек в перспектива има принос към местните приходи за дадена община. Защото всяка друга дискусия – за привързаност, за пребиваване, може да има различен поглед и различна гледна точка със своите аргументи и със своите тълкувания и основания.
Тук обаче трябва да отбележа, че разписаните текстове ограничават, примерно, нашите съграждани, които са в чужбина, не само в Република Турция. Те ограничават всички, които са в чужбина – и в Испания, и в Белгия, и в Съединените щати, и в Канада. Но ние за съжаление като Временна комисия, не можахме да намерим ясни текстове да ограничим вътрешния туризъм. Защото, извинявайте, колеги, но така, както са разписани нещата, те не го ограничават. И в момента има белези в тази посока. Така че, ако наистина искаме да създадем ясна основа за бъдещето, ние трябва да бъдем еднакво принципни както към ограничаването на така наречения външен туризъм, така и към вътрешния. Нещо, което вече поставя под съмнение какви са основанията ни за текстовете по това законодателство.
Позицията на Коалиция за България е ясна, тя има своята философска база и ясна аргументация, но смятам, че в цялост текстът, особено в частта му за вътрешния туризъм, не решава проблемите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак, за първа реплика.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалевски, аз приветствам тази Ваша позиция, тъй като тя е и наша. Разбира се, че един от основните критерии за установяването на трайна връзка между гражданина и съответната община, освен постоянния адрес е и факторът плащане на данъци, въобще приносът му към икономическия живот, към социалния живот, към приходната част на съответната община, връзката на общината и гражданина в неговото качество на данъкоплатец.
Обръщам се към колегите от ГЕРБ – как ще лишите български граждани, които са данъкоплатци, които плащат своите данъци в съответната община, независимо че живеят в чужбина, всеки от тях ако има поне един имот в тази община, къща, апартамент, ниви, за нивите няма данък, но за останалите недвижими имоти той дължи всяка година и си плаща местните данъци, с които допринася за икономиката на тази община, и вие го лишавате от неговото конституционно право. Ако наистина искате, нека да въведем някаква уседналост за тези, които плащат данъци в съответната община – те да имат право да гласуват. Това е един стар апел на „Атака” – комуто правата, томува и задълженията. Именно тези, които си плащат данъците, те да гласуват. Но с този текст, независимо дали плащат или не своите данъци, вие ги лишавате от правото им да гласуват. Ето това е противоконституционността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин Казак, не Ви прекъснах, но ще Ви помоля, когато правите реплика, правете го по изказването на този, който се изказва преди това, а не да коментирате текста общо. Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма.
Ще направите ли дуплика? Не.
Госпожо Караянчева, заповядайте.
Цвета Караянчева (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо, искам да отговоря на господин Казак, че тези, които са отишли да работят в Гърция и в Испания, си имат настоящ адрес в населеното място. И ако имат доброто желание, могат да дойдат и да гласуват. Така че нищо не отнемаме. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Моля ви, без реплики от залата.
Цвета Караянчева: За уседналостта, през изминалите две седмици ставаше дума, че има само две становища – за и против. Ако се върна в 2007 г. – и февруари, и юли, когато се е обсъждал законът и за евроизборите, и за местните избори, ще видите, че доводите на колегите от ДПС са били същите.
Уседналост трябва да има, защото изборът на местни органи за управление е приоритет на хората, които живеят там. Човекът, който избира и трябва да бъде избиран, трябва да познава проблемите на населеното място, трябва да познава човека, който ще бъде избран, който ще му реши проблемите. Не може човек, който е дошъл за малко, да знае за кого трябва да гласува.
В предишни парламенти също е предлаган принципът на уседналост. Обаче какво се случва? За да се удовлетворят определени политически интереси или да не се разтури правителство, се прегласува няколко пъти и всъщност остава по постоянен или настоящ адрес. И точно по този повод се получават нещата. Гласуваме по постоянен, имаме удостоверение, гласуваме и по настоящ, защото уседналостта никога не е била в полза на хората. А ние сега имаме желанието и политическата воля да я вкараме в този Изборен кодекс и да я наложим.
И още един път ви казвам, няма абсолютно никакво отнемане на права. Така в годините наред местните хора, тъй като не могат да упражнят своя вот така, както искат и ги управляват хора, които са избрани от туристи, се демотивират. Нека да уважаваме нашите български граждани.
Има още нещо, което искам да ви кажа защо се налага постоянен и настоящ адрес. По принцип всеки има постоянен адрес. Дори хора, които живеят по 50 години в чужбина и не стъпват в България, също имат постоянен адрес. Който иска да гласува – да дойде от чужбина, да живее 10 месеца преди изборите. Така е по цял свят и няма какво да се спори. Българин, който е живял достатъчно дълго в Париж и Лондон, има право да гласува за кмет на тези градове. По същия начин англичанин, французин, или друг гражданин на Европейския съюз, който е живял достатъчно дълго в София, ще може да гласува за кмет на столицата ни. Това е разумният подход, колеги. Не можеш да избираш местни органи на властта там, където не живееш.
И още нещо – принципът за всеобщо избирателно право няма да бъде нарушен с въвеждане на изискванията за уседналост, тъй като ще бъде осигурена възможност на всички избиратели, които живеят в страната, да гласуват. Включително и на тези, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
За първа реплика – господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Господин председател, госпожо Караянчева. Българските граждани, които се намират в чужбина, имат задължението да посочват настоящ адрес в чужбина. Вие трябва да знаете това нещо. А тези, които не посочват, след определен срок в чужбина, са в нарушение. Ако правилно съм разбрал, Вие призовавате гражданите да не спазват законите ли? Тоест, ако няма да спазват законите, да призовем всички български граждани с колите си – никакви правила за движение, ако това е посоката. Първо.
И второто – в коя държава гражданин на съответната държава е лишен от правото да гласува? Уседналостта е когато от София отидете във Видин, разбира се, че дали 1 г. или 2 г. и 2 месеца, не може да гласува във Видин. Но има право да гласува в София. Разликата между настоящ и постоянен адрес, и разликата между тези, които са в чужбина – български граждани по рождение. Български гражданин по рождение даже не може да бъде лишаван от гражданство. Харесва се, не се харесва на някого, вие не можете да го лишите от избирателно право. Ще станем първата държава в света, която лишава своите граждани от гласуване. Няма друга държава. Посочете ми коя е тази друга държава на уседналостта. Но може и госпожа Фидосова да не Ви подсказва там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Господин Казак, заповядайте за втора реплика.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, ако благоволите да ме чуете – всеки български гражданин е длъжен да декларира настоящ адрес, когато той се различава от постоянния му. Този пример, който давате Вие, е неадекватен, тъй като ако някой български гражданин не е декларирал, че живее в Гърция или в Испания, значи той нарушава закона.
Всички български граждани, които са декларирали, че живеят в Испания, в Гърция пред българските власти, там се вписва, че техният настоящ адрес е в Испания, в Гърция, в Белгия, където и да е.
Така че вие искате да накажете българските граждани, които съвестно са декларирали, че настоящият им адрес е в чужбина, като ги лишавате от тяхното конституционно право на глас. Същевременно за онези, които не са го направили, ще може.
Уважаема госпожо Караянчева, чрез вашия закон вие искате да стимулирате именно вътрешния туризъм, като тръбите, че ограничавате външния. Всички в Кърджали знаят как благодарение и на вътрешния туризъм ГЕРБ спечели едно място в Кърджали. (Смях от ГЕРБ.)
Вие сега се готвите да направите същото за следващите местни избори, именно предвиждайки изключения в уседналостта за тези избори. Вече четем и по вестниците как се местят хора от една община в друга и се регистрират по настоящ адрес. Вие ще стимулирате вътрешния туризъм, за да си гарантирате служебна победа в някои общини. На добър час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Госпожо Караянчева, заповядайте за дуплика.
Цвета Караянчева (ГЕРБ): Уважаеми колеги, много хора, които отиват да работят навън за няколко месеца, не посочват настоящ адрес. Те имат настоящ адрес в България и имат право да дойдат да гласуват.
Другото, което е. Нямат собственост в определени общини, а няколко човека са регистрирани на един адрес – може би 40-50 човека.
Тези, които имат настоящ адрес в чужбина, е, нека да гласуват за кандидат за кмет в чужбина, там където си имат настоящ адрес. Какво знаят те за това, което се случва в населеното място? Нека да останат техните роднини и хората, трайно живеещи там, да изберат своите местни органи!
Другото, което е. Ограничаваме движението на вътрешния изборен туризъм с премахването на удостоверенията за гласуване на друго място.
Друго нещо, което искам да Ви кажа – не ми го е дала госпожа Фидосова, аз си го имам.
Какви са принципите на уседналост в други страни на Европа? В Германия – от шест седмици до шест месеца, в зависимост от провинциите. В Австрия – осем седмици. В Белгия – до пет години. Във Великобритания – от гражданите на Британската общност получава право на глас само този, който е данъкоплатец. Ако си пребивавал в Обединеното Кралство повече от шест месеца, ставаш данъкоплатец за годината и получаваш правото на глас! Не само в парламента, но и в местния парламент се разпределят ресурси, а за да ги разпределяш, ти трябва да си участвал в тяхното събиране! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: И аз благодаря.
За изказване – господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми колеги, разговорът стана много фризиран, такъв един експертен. Говорим си за нещата, като не ги назоваваме с истинските им имена.
За какво е целият този вой, за какво е тази съпротива?
Те са съвсем конкретни и вие от Кърджали трябваше най-добре да опишете за какво става дума, защото неслучайно защитавате най-много тази теза за уседналостта.
Големият проблем тук е, че уседналостта не се разпростира в новия Избирателен кодекс и по отношение на президентските избори, и по отношение на парламентарните, и по отношение на евроизборите. Защото от уседналостта или неуседналостта зависи дали ДПС ще получи още до десетина кмета и до стотици, десетки общински съветници.
Зависеше това дали Георги Първанов щеше да стане президент през първия и през втория мандат. (Реплики от ДПС.)
В парламентарните избори зависи дали ДПС ще получи между пет и осем депутатски мандата плюс-минус повече. Това е големият въпрос и затова е тази съпротива.
От Движението за права и свободи до голяма степен успяха, уважаеми колеги, защото, както се вижда, вие се огънахте и приехте уседналостта да се ограничи само до местните избори.
С тази своя жестока съпротива успяха да предотвратят – ето, те са доволни, клатят с глави – и вътрешно са победители в цялата тази свада, в цялата тази битка, която се води от много време насам. Така че грешите тук, като не възприемате нашето предложение, нашите идеи и нашата теза, че уседналостта трябва да се отнася за всички видове избори.
Уседналостта – да си го преведем, защото хората ни слушат, на прост език, разбираемо за хората. От този спор пред очите им излизат и се експонират едни картини, едни кадри от българските медии за едни автобуси, за едни избиратели, които не знаят български език; които биват интервюирани от репортерите – всички си спомняте това; които идват от Бурса, Измир, Истанбул; които са уж български граждани, но на практика не са български граждани; които са уж турски граждани, но не са и турски граждани.
От ДПС, които пледират за правата на човека, никога не са казвали, не споменават, това остава на заден план и българите не го разбират – тези хора, десетилетия живеещи в тази тяхна вече държава, нямат и турско гражданство. Те биват държани на каишка. Да нямат и турско гражданство, за да могат да претендират за българското гражданство.
Ето, това са аспектите, по които ние трябва да разсъждаваме. Те са строго политически и абсолютно прагматични. Тук, въпреки доводите им за правата на българските граждани, живеещи в Испания, в Гърция или в Съединените щати, за тях са празен звук. Да можем по някакъв начин да се подмамим, да се полъжем, да се уплашим от Венецианската комисия, от венецианския търговец или от кой знае кого, за да сведем нещата до това – бълха ги ухапала. Нищо няма, но те навиват, набиват, продължават своята война на рубежа – местни избори.
Ние се подлъгахме и ги оставихме. За тях са важни президентските избори, за тях са важни и евроизборите, където тази съседна държава ще има още един депутат, благодарение на това, че въвеждаме уседналостта, страхувайки се от Конституционния съд, от Венецианската комисия, от вой за правата на човека.
Така че тук е ясно – това не е голяма война и голяма битка, с това ние нищо не им правим. От това те са доволни – плюс, минус до десетина кмета и до стотина общински съветници! Пак ви казвам – нищо няма! Така че пропускът е наш (реплика от народния представител Хасан Адемов). Резултата ще го видите на президентските избори, ще го видите на следващите парламентарни избори, а след 3,5-4 години те ще си получат тяхното. Автобусите пак ще идват, пак ще се гласува по този начин, ще има вътрешен туризъм, но ваша воля!
Каквото сме казвали ние от „Атака”, казвали сме го, предупреждавали сме ви – правете го, както намерите за добре, вие сте мнозинство! Ние ви подкрепяме, но в крайна сметка грешката ще бъде ваша. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Реплики? Няма.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, твърде странно е един човек да ви подкрепя текстовете и да се изказва срещу тях! Господин Шопов, това се случва! Вие се опитвате хем да сте мнозинство, хем, ако можете, един от друг да се разграничавате!
Не знам – дали от партия ГЕРБ и народните представители приемат Венецианската комисия да се нарича „венециански търговци”?! Това е политически въпрос, който вие от ГЕРБ трябва да си изясните.
Те са ясни, но аз искам да ви прочета текст от Сборника „Препоръчителни норми при провеждане на избори” на същата тази Венецианска комисия, която вашите партньори, вашите другари по гласуване, но не по тèзи, като че ли със странно раздвояване, наричат „търговци”.
В частта относно ограниченията по повод на мястото на жителството и обикновеното пребиваване изрично е записано, че изискването по отношение на определена продължителност на пребиваване може да се установява само по отношение на гражданите изключително във връзка с участието им в местни и регионални избори. Дотук – добре. Това е и някакъв отговор, и за да му е ясно на господин Шопов, защо вносителите от ГЕРБ не са включили другите избори – не че не искат, ще им се, господин Шопов, само че те все пак знаят, че има Венецианска комисия.
Но, по-нататък – изискуемият период на пребиваване не може да превишава шест месеца. По-продължителен срок може да се установява само за защита на национални малцинства.
Това е изричният текст на С-4, ограничението от сборника. И затова аз тук правя директно редакционното предложение „12” да се замени с „6” като минимум стандарт.
Госпожата от Кърджали – госпожа Караянчева, тя ви прочете как е в Германия, не защото германците не са искали да е 8, 10 или 12, тя ви прочете как е в други страни. Неслучайно максимумът е 6, защото този Сборник, приет през 2003 г., всички страни го прилагат, ако искат Венецианската комисия, Парламентарната асамблея да оценят, че тяхното законодателство е демократично.
Другото е атестат за това, което правите. И разберете, че когато това го четат хората извън България, тук някак си ще ги излъготите хората – шменти-капели, едно-друго, скандали малко в медиите, няма да разберат, но там като седнат – хората хващат мащаба и го налагат на това, което сте свършили: едно, две, три, четири, и – хоп, България не е демократична страна!
Не опозицията, не неправителствения сектор, не извънпарламентарната опозиция определят това. Това са стандартите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, които вие упорито не искате да прилагате.
И е хубаво, че става дискусия тук, за да е ясно. Тази стенограма да си се преведе, да се изпрати на онези хора, и да видят. Тогава, когато се говори в Европа какви избори сте организирали, и законодателство, да е ясна оценката. Ето за това става въпрос.
Иначе, емоциите с автобусите, с другите неща, говорете ги. Това е оня план на вътрешната пропаганда на национализма, който всеки се изкушава да го ползва. Всеки! Даже и в стара Европа се изкушават да го ползват, но този национализъм само пожари и войни е палил, до нищо добро не е довел! И затова няма да получавате широко съгласие по този закон. Затова!
Можете етнически да играете колкото искате, тук-таме ще хване дикиш, но като цяло оценката за България ще бъде тази, след това, което приемате. Така че, какво да кажа повече?
Очевидно вие споделяте оценките за Венецианската комисия на вашите политически партньори и другари по гласуване. Повече нямам какво да ви кажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Реплика? Господин Шопов, господин Осман – втора, трета – господин Казак.
Павел Шопов (Атака): Господин Миков, Вие казахте „онези хора в Европа като четели този закон какво щели да си помислят и какво щели да си кажат”. Ама, онези хора в Европа нямат такива като нас. При онези хора в Европа – нито във Франция идват мароканци или алжирци с автобуси или с кораби, за да гласуват, нито в Италия идват албанци, които да гласуват. Те там такъв проблем нямат. И този проблем им е чужд.
Нито във Франция има партия на етническа основа, нито в Германия, въпреки че има 4% турци и турски граждани, няма такава партия. Те изобщо не могат и да помислят, че има страна в Европа, страна в Европейския съюз, член на Европейския съюз, където стават такива неща.
А колкото до това – за „пропагандата”, значи вие не сте съгласни и казвате: „Не – това, което виждам, не го виждам или не е истина!”. А всичко виждаме и не само виждаме, ами всички хора, които правим избори сме били свидетели и сме го изпитали това. И сме го усетили! И са го усетили къде ли не – и в Кърджали, и в Разград, с автобусите, с тези хора, които идват за един ден, с платените автобуси, с всичко това, което е ставало. Така че вие пренебрегвате очевидните факти.
И тези хора в Европа, на които ние трябва явно да угодим, според вас, и ние да не се съобразим с нашите реалности, с нашите дадености, тези неща не ги знаят. Те не са ги виждали, не са ги чували, не могат да ги повярват, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Втора реплика – господин Осман.
За процедура – господин Димитров, но след репликите. (Шум и реплики в залата, народни представители разговарят помежду си на групи.)
Ремзи Осман (ДПС, встрани от микрофоните): Господин председател, така не мога да репликирам. Притеснен съм. Помолете колегите да седнат. Това не е нормално – десет човека да застанат до трибуната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Ще правите ли реплика на колегата, който се изказа?
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Миков! Венецианската комисия много правилно казва за 6-те месеца. Имаше и даден пример с Германия, но казва ли се, че гражданинът може да бъде лишен от право? Аз това не можах да разбера, че един гражданин, ако се връща отнякъде, може ли да бъде лишен от правото да гласува? Не говорим да уседналост. Ако няма право да гласува в София, той има право да гласува във Видин. Разбира се, че трябва да има това право, но казва ли се някъде, че може да бъде лишен от избирателно право?
А Шопов да не се притеснява, автобусите са по-нови!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: За трета реплика – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Миков, аз също цитирах основните насоки и препоръки на Венецианската комисия именно, за да се опитам да убедя колегите от ГЕРБ (от „Атака” не могат да бъдат убедени), че ако приемат този текст, те ще имат сериозни неприятности със Съвета на Европа, с Венецианската комисия. И те неслучайно не пожелаха да изпратят проекта за становище на Венецианската комисия и не изчакаха становището на тази Венецианска комисия.
Уважаеми господин Миков, това са препоръки, но те препоръчват минимални стандарти за поведение и за законодателстване в областта на изборното законодателство, само че в България от 1991 г. има приета Конституция, която предвижда много по-демократични от тези предвидени минимални стандарти. По българската Конституция не е допустимо въобще да се въвеждат подобни ограничения за упражняването на избирателното право на местни избори. Тук имаме нарушение на Конституцията – първо, а след това и на препоръките на Венецианската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Дуплика – господин Миков, желаете ли?
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Осман! Разбира се, че не може да се лишава въобще от право, от активно избирателно право.
Всъщност в следващия текст ще видите, как с това се лишават гражданите от пасивното избирателно право. То не е по-малко опасно. То свива кръга на демократичния избор.
А по отношение на казаното от господин Казак – да, стандартите са минимални, но България се връща може би, не знам, няколко десетилетия назад в тези стандарти. Даже и тогава – в онази държава, стандартите са били по-високи. В крайна сметка това е избор, политически избор на управляващите от ГЕРБ и „Атака”. И трябва този избор да е ясен на хората.
ГЕРБ управлява заедно с „Атака”, приема стандарти според стандарта на „Атака” – това е управлението. И не може да се търси съгласие в парламента по този въпрос. И не може...
Въобще няма да коментирам господин Шопов. Те бяха против членството на България в Европейския съюз. Те другаруваха с румънските националисти, които имаха териториални претенции към България – Вадим Тудор и прочие. Въобще тях няма да ги коментирам.
Този стандарт обаче е стандарт на мнозинството в българския парламент днес. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Процедура – господин Димитров.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 24,00 ч. (Силен шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването. Обратно предложение.
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа! Смятам едно такова предложение за неразумно и противоречащо на здравия разум! Работенето по нощите освен доказване, че мнозинството има по-голям брой от опозицията, което е факт от парламентарните избори, освен доказване на своего рода инат и физически възможности да натиснете опозицията, нищо друго не означава. Нито означава, че ще бъде приет по-добър закон, защото в такива ситуации, в Народното събрание обикновено се получават чисто човешки грешки.
Да не говорим, че няма никаква необходимост. Изборите са след около десетина-единадесет месеца. Никаква нормална необходимост няма, освен политически инат!
Предлагаме да се работи до 20,00 – 21,00 ч., защото и утре, и вдругиден ще работим. Ако смятате, че физически опозицията няма да издържи, то мисля, че колегите от опозицията имат достатъчно политическа отговорност пред тези, които са ги изпратили, за да устоят на ината на управляващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Димитров – работното време да бъде удължено.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА То е гласувано без краен час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков – работното време днес да продължи до 21,00 ч.
Гласували 133 народни представители: за 40, против 65, въздържали се 28.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Тодор Димитров – работното време да бъде удължено до 24,00 ч.
Гласували 134 народни представители: за 81, против 49, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, моето предложение е за прегласуване на приетото решение. Преди да го поискам, се замислих дали ръководството на парламента няма право да не подлага на гласуване очевидно неразумни, това е мека квалификация, предложения. Да се разчита, че парламентът ще заседава пълноценно около 12 часа и утре ще започне в 9,00 ч. със същата тема, мисля, че е едно твърдение, което никой няма да поддържа.
Едва ли трябва да се позоваваме на Кодекса на труда, по който ние не работим. Все пак ние сме хора, подобно на останалите и е нормално да има 12 часа междудневна пауза между единия и другия ден, в който се върши тази важна работа. Това не е някакъв бюджет, където бихме донякъде разбрали усилията, в точно определен ден да свърши тази процедура.
Така че аз не виждам защо, след като разполагаме с възможност в дните до Коледа да работим не само продължително, но и сериозно, да се форсират нещата по този начин, само и само някои да си отидат с 1-2 дни по-рано, а тук да бъдат претупани всички въпроси, а пък резултатът – няма значение!
Затова настоявам да се прегласува и надявам се този път вие да не подкрепите предложението и след това да се намери поне един разумен човек от Вас, който да стане и да каже: добре, нека да работим примерно до 21,00 ч. или до 22,00 ч. – достатъчно дълго, за да можем все пак да направим кратка пауза преди утрешното заседание.
Следващото предложение от групата ни може би ще бъде да работим без прекъсване и да слеем днешното и утрешното заседание. (Ръкопляскания от Коалиция за България, Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Анастас Анастасов: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Тодор Димитров – днешното заседание да продължи до 24,00 ч.
Гласували 135 народни представители: за 79, против 54, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободи<