Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-11-04

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова 

Секретари: Бисерка Петрова и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 158 народни представители. Налице е законовият кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви Програма за работата на Народното събрание за периода 4 - 6 ноември 2009 г.
Както знаете, днес е първата сряда от м. ноември, за което има специален ред в нашия правилник за постъпване на предложения от парламентарни групи. Такива не са направени по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам ви проекта за програма, като предварително държа да ви уведомя, че на Председателски съвет не постигнахме консенсус по предложението за работна програма за тази седмица.
Проектът съдържа следните предложения:
1. Проект за Решение относно осигуряване право на достъп на народните представители до направеното искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Сергей Дмитриевич Станишев – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание. Вносители на проекта за решение са Искра Фидосова, Тодор Димитров и Красимир Велчев.
2. Проект за Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител е Ремзи Осман.
3. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители са Иван Алексиев и група народни представители.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Единият вносител е Мартин Димитров и група народни представители, а другият – Министерски съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Вносител е Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Той е приет на първо четене на 11 септември 2009 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Това е общ законопроект, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по законопроектите, приети на първо четене на 7 октомври 2009 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Той е приет на първо четене на 15 октомври 2009 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Приет е на първо четене на 16 октомври 2009 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
12. Проект за Решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими. Вносители са Лъчезар Тошев и група народни представители.
13. Проект за Декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН, № S-12/1 от 16 октомври 2009 г. и „Доклада Голдстоун”. Вносители са Яне Янев и група народни представители.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Единият вносител е Министерският съвет и вторият законопроект е внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Лъчезар Иванов и група народни представители.
16. Парламентарен контрол.
Моля за вашето становище по проекта за работа на Народното събрание.
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! По предложената от Вас точка първа добре би било да ни запознаете с фактите, тоест има постъпило искане от главния прокурор за снемане на имунитета на народния представител Сергей Станишев. В същото време има, доколкото ми е известно, Вие ще кажете дали е така на пленарната зала, заявление в писмен вид – съгласие от народния представител за започване на наказателно преследване.
Кое налага, първо, включването на тази точка в дневния ред, след като Народното събрание няма да обсъжда по същество искането, или тя се вкарва чисто тенденциозно? Защо тя е точка първа? Тя можеше спокойно да остане като някоя следваща точка в рамките на спазването на правилника и процедурата. Защото става стил и начин Ваш да вкарвате всяка заран в сряда нещо сутрин на Председателски съвет.
Каква е извънредността на това, което се случва? Има ли някаква извънредност, която обуславя включването на тази точка (шум и реплики в залата), така че, освен чисто политически, да използвате искането от страна на прокуратурата за някакви ваши политически цели? Така че, на първо място, възразявам срещу включването на тази точка по този начин и на това място в дневния ред.
Второ, би трябвало да мотивирате по същество кое налага, след като няма да има дискусия в Народното събрание по тази точка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не Ви разбрах – правите ли предложение за отпадане на тази точка от дневния ред процедурно?
Михаил Миков: Правя предложение. Възразявам, но искам най-вече Вие да обясните поведението си – втора седмица подред да включвате извънредно едни точки в разрез с правилника. Кое е неотложното в случая? Тази точка може по предвидения начин да си мине, да си влезе, да се гласува, да задоволи любопитството. Всъщност ние от медиите знаем всичко по този случай. Малко е смешна работата тук с тези процедури по Закона за достъп до класифицирана информация, и да ни включвате по този начин точки в дневния ред. Дължите някакво обяснение на пленарната зала защо ги правите тези работи, освен че предлагам да отпадне точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Както е известно на народните представители, на 3 ноември 2009 г. в деловодството на Народното събрание е депозирано искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Сергей Дмитриевич Станишев. (Реплики от място на народния представител Михаил Миков.)
Не мога да започна с това, господин Миков, преди да съм поставила на дневен ред обсъждане проекта за работна програма. Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да обясня за какво става реч.
Искането е заведено в секретна регистратура, тъй като документите са класифицирана информация.
Възможност да бъдат на разположение на народните представители може да има само по реда на Закона за защита на класифицираната информация след решение на Народното събрание – справка, текстовете на Закона за защита на класифицираната информация, чл. 39, ал. 3, т. 2: за народните представители достъп до класифицирана информация може да имат само при взето по установения ред решение на парламентарна комисия или на Народното събрание, или когато Народното събрание заседава в закрито заседание.
След като е входирано в регистратурата за национална класифицирана информация искането на главния прокурор, с вх. № 954-00-354, народният представител Сергей Дмитриевич Станишев е декларирал писмено съгласие за възбуждане на наказателно производство срещу него.
Съгласно установената парламентарна практика заверено копие от декларираното писмено съгласие е предоставено на главния прокурор на Република България. Това писмено съгласие на господин Станишев не отменя правото на народните представители да се запознаят с искането на главния прокурор.
В този ред съм се позовала на парламентарната практика на Четиридесетото Народно събрание, което на абсолютно същите основания, които току-що изложих пред вас, е приело решение, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 32, в което се казва: „Решение относно осигуряване право на достъп на народните представители до направеното предложение от главния прокурор на Република България за снемане имунитета на народния представител Атанас Атанасов”.
След правните основания, цитиране и позоваване на Конституция, на Закон за защита на класифицираната информация, следва диспозитив на решението:

„РЕШИ:
Народното събрание дава право на достъп на народните представители от Четиридесетото Народно събрание до направеното предложение от главния прокурор на Република България за снемане имунитета...” и т.н.

Предложението е изцяло в унисон с практиката на Четиридесетото Народно събрание и действащите нормативни актове.
Искам да дам обяснение и на това, че не съм ползвала правото си на извънредно включване на тази точка. Има си вносители, тя е регистрирана. Несъстоятелно е възражението, направено на Председателския съвет от представителите на Коалиция за България, че трябва да изтече определен срок, преди този проект за решение да бъде включен в дневния ред. Уважаеми колеги, това се отнася само за законопроекти, а това решение намира правното си съдържание в чл. 79 от правилника, който казва, че проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.
Съобразих, че след като днес ще изпратя препис, официално заверен, от даденото съгласие на господин Станишев за образуване на наказателно производство срещу него на главния прокурор, е редно още днес народните представители да могат да ползват конституционното си и законово право да се запознаят с искането на главния прокурор поради какви обстоятелства се налага това искане, което е отправено. В този смисъл категорично се противопоставям на твърденията и обвиненията от ваша страна за нарушение в процедура по правилника, още по-малко когато се внушават инсинуации, че това е системно.
Има ли други предложения относно дневния ред?
Заповядайте, господин Атанасов.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е т. 7 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, да бъде извадена от дневния ред и да се работи допълнително по проекта. Има много силни недоволства от страна на Националното ловно сдружение, защото основната цел на предложения лобистки законопроект торпилира Националното сдружение на ловците и риболовците в Република България. Върви подписка, която скоро ще стигне 100 хил. подписа. Разбирам, че и в средите на ГЕРБ има двоумение и разделение по въпроса.
Колеги, искам да ви помогна, защото с този законопроект се върши огромно вмешателство, огромна вреда на тази национална организация, която има дългогодишна история с традиции, а ние с този законопроект просто я зачеркваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата във връзка с програмата за работата ни през тази седмица, по-точно с предложената т. 3 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Моето предложение е обсъждането на първо четене на този законопроект да бъде отложено по-назад в програмата за тази седмица, за да може обсъжданията на Народното събрание да бъдат обогатени и със становището на Комисията по околната среда и водите, която все още не е взела становище по този законопроект. В програмата на комисията се предвижда законопроектът да бъде обсъждан в четвъртък, така че моето предложение е този законопроект да бъде обсъждан в края на програмата за тази седмица.
На какво се базират моите основания, че дебатите ни ще бъдат обогатени, когато имаме становището и на специализираната Комисия по околната среда и водите? Няколко позиции в законопроекта изискват да има становище на специализираната комисия, тъй като те не засягат технически казуси по текстовете, нито текстови проблеми. Те съдържателно изискват становище на специализираната комисия.
На първо място, това е предложението за промяната на статута на собствеността на водовземните съоръжения за минерални води. Становището на Комисията по околната среда и водите е от значение. Аз не очаквам проблеми в комисията, но това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от всички страни.
На второ място, отмяната на регистрационния режим в Министерството на околната среда и водите за експертите, подготвящи документи за издаване на разрешителни и осъществяващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания.
И третото ми основание за процедурното ми предложение да се изчака становището на основната комисия по отношение на околната среда и водите...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Водеща е Комисията по правни въпроси.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: ...., госпожо Фидосова, е това, че се предвижда промяна в санитарно-охранителните зони на водите и особено тези на минерални води, установени преди влизането на Закона за водите в сила.
Още веднъж казвам, че това са въпроси, които изискват становището на специализираната Комисия по околната среда и водите. Моето предложение е обсъждането на първо четене да бъде преместено по-назад в програмата за тази седмица, за да имаме и доклада на специализираната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Костов, заповядайте.
Иван Костов (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Аз се възползвам от току-що направеното предложение и предлагам т. 9 да бъде на мястото на т. 3, а т. 3 да стане т. 9. Тоест Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи да се гледа днес.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Няма готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли повторили, господин Костов, не Ви разбрах.
Иван Костов: Разбира се, че трябва да каже председателят на комисията. Но се състоя дебат, той завърши, направени са предложения, гласувани са и аз мисля, че няма процедурна пречка ЗИД на Закона за Министерството на вътрешните работи да се гледа днес. Няма никаква причина, поне доколкото съм информиран. Разбира се, стига вицепремиерът да може да дойде тук, защото той е обещал да присъства.
Или другият вариант - точки 9 и 10 да минат на мястото на т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, госпожо председател! Възразявам срещу включването в седмичната програма на т. 12 – проект за Решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на различните режими, не само с аргумента, че темата няма актуалност, нито че този проект за решение е отхвърлен в предния парламент. По същество произнасяне по всички точки от това решение вече беше направено от Народното събрание, както по отношение на предложението за създаване на Институт за националната памет. Подобен законопроект беше внесен от вносителя на този проект за решение, който беше отхвърлен в Правната комисия, впоследствие оттеглен от вносителите. Буквално преди дни българският парламент се произнесе и по искането за идеологизиране и политизиране на съдържанието на учебните програми, като подобно предложение, каквото има в този проект за решение, беше отхвърлено в Закона за образованието.
Освен това, ако си спомняте, парламентът отхвърли и предложенията за промени в Кодекса на труда за обявяване за официален празник на деня 23 август, което отново е предмет на този проект за решение.
По повод евентуално възражение отдясно, искам само да ви информирам, че редът за обявяване на официални празници е посочен наистина в Кодекса на труда в чл. 154, и това става или по решение на Народното събрание с промяна в Кодекса на труда, или с акт на Министерския съвет.
Що се касае до международните дни, както разбирам искането в този проект за решение, това не е проблем, който може да бъде решен с акт на българския парламент, а с акт на съответната международна организация. В случаите, в които внасяме проекти за решения, те трябва да бъдат съобразени както със Закона за нормативните актове, така и с актове от по-висш порядък. Да не се излага българският парламент, като взема решения по въпроси, по които не е оправомощен да прави това.
Оставам без коментар и факта с искането 9 ноември 2009 г. да бъде обявен за ден за отбелязване на 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена, тъй като подобно отбелязване може да се случи и без обявяването на този ден за специален официален празник. Лично аз не намирам особен правен смисъл в този проект за решение, освен да напомня, че подобен беше внесен в навечерието на 9 септември, а сега – в навечерието на 7 ноември. Очакваме това да ни бъде поднесено за разглеждане отново и на 8 март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги, които участвахте с направени предложения по представения дневен ред! На основание чл. 43, ал. 7 от правилника, както започна и госпожа Цачева в днешното заседание своето изказване, законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание в първата сряда от месеца, се предлагат от парламентарните групи извън най-голямата до 16,00 ч. на предния ден.
Уважаеми колеги, вчера преди 16,00 ч. е входиран дневният ред. Съгласно ал. 7 всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред, като подреждането става според големината на парламентарните групи извън най-голямата, тоест извън ГЕРБ. Ако парламентарните групи не са направили предложения в срока до 16,00 ч. на предния ден, Народното събрание работи по приетата програма.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас с обратни процедурни предложения на направените – да гласуваме така обявената програма от председателя на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Моето предложение, както и досега направените, не са по реда на чл. 43, ал. 7, защото ние не предлагаме допълнителни точки, а предлагаме или размествания в проектопрограмата, или отпадане на точки.
Моето допълнително предложение е за отпадане на т. 13 от проектопрограмата. (Оживление.)
Ще ви ориентирам защо ще постъпите добре, ако приемете това предложение. На 16 октомври 2009 г. Съветът по правата на човека на ООН прие Резолюция за ситуацията в човешките права в окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим. Съществена част от констатациите и препоръките в резолюцията се основават на доклада на назначената специална мисия, на която бе възложено да разследва има ли нарушения на човешките права по военните операции в ивицата Газа от 27 декември 2008 г. до 18 януари 2009 г. Той стана известен като доклада „Голдстоун” по името на ръководителя на мисията.
В сряда, 4 ноември, предстои сесия на Общото събрание на ООН, на която ще бъде разгледан докладът, посветен на военните операции в ивицата Газа в посочения период.
Първо искам да обърна внимание на вносителите, че Общото събрание на ООН не е парламентарно измерение на тази организация, за да се занимава парламентът с някакви свои становища.
На второ място, въпреки часовата разлика, която е в наша полза, поради значителната тежест на евентуално българско становище, то трябва да бъде своевременно изразено най-късно днес до края на деня, за да може да обърне хода на дискусията в Общото събрание на Организацията на Обединените нации. Моето предложение е този въпрос да отпадне, тъй като не е целесъобразно парламентът да се впуска в тази тема, но ако това предложение не се приеме, госпожо председател, би трябвало Вие да настоявате то да е най-много т. 3 в програмата за седмицата, за да може своевременно парламентът да изрази становище по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам т. 3 от дневния ред да отпадне от програмата и да бъде включена в следващата седмица, защото чисто технологично ние го гледаме утре в комисията. Да речем, че ще го приемем утре в 16,00 ч. на първо четене. Двадесет и четири часа след това означава петък, 16,00 ч. Ако смятате, че ще работим в петък в 16,00 ч., да го гледаме в петък в 16,00 ч. Просто е по-добре да бъде приет утре в комисията и след това да влезе най-нормално в дневния ред за следващата седмица.
Второто нещо, по което искам да възразя, е по начина на разпределяне на такъв специализиран законопроект и водеща да бъде Комисията по правни въпроси. По такъв специализиран законопроект е редно водеща да бъде Комисията по опазване на околната среда и водите, а ако прецените, Комисията по правните въпроси и други комисии да бъдат съпътстващи комисии.
Моето формално предложение е т. 3 да отпадне и да бъде включена в програмата за следващата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други становища по програмата?
Заповядайте, господин Чукарски.
Димитър Чукарски (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да преминем към становището, изразено от госпожа Фидосова, защото това, което видях от парламентарните групи на БСП и ДПС, е, че ако ние следваме предложенията им, трябва да остане само парламентарният контрол за тази седмица. (Оживление в залата, частични ръкопляскания от мнозинството.)
Моля да подложите на гласуване дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи да вземат отношение по проекта за програма? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените процедурни предложения по реда на тяхното изложение пред вас.
Първото предложение бе на народния представител господин Миков относно отпадане на т. 1 – Проект за решение относно осигуряване право на достъп на народните представители до направеното искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Сергей Дмитриевич Станишев – народен представител в 41-то Народно събрание.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков за отпадане на тази точка от работната програма.
Гласували 195 народни представители: за 59, против 133, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Пенко Атанасов по т. 7 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 52, против 133, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
Следващото предложение бе на народния представител госпожа Михайлова относно т. 3 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Нейното предложение бе тази точка да бъде изтеглена по-назад, последна преди парламентарния контрол, тоест т. 15.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Михайлова.
Гласували 194 народни представители: за 61, против 119, въздържали се 14.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не се приема.
Народният представител Иван Костов оттегли своето предложение, а то беше точки 9 и 10 да минат като 2 и 3 в днешния дневен ред, но това предложение е оттеглено, поради което няма да го подложа на гласуване.
Предложение на госпожа Манолова за отпадане на т. 12 – Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мая Манолова.
Гласували 195 народни представители: за 44, против 132, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Следва предложението на господин Янаки Стоилов относно т. 13 – Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН и доклада „Голдстоун”.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов за отпадане на т. 13 от работната програма.
Гласували 186 народни представители: за 57, против 105, въздържали се 24.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
И последно по време бе направено предложението от народния представител господин Курумбашев относно т. 3 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Неговото предложение беше в смисъл т. 3 изобщо да отпадне от работната програма за настоящата седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 54, против 131, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
А сега да преминем към гласуване на програмата за работата на Народното събрание за периода 4 - 6 ноември 2009 г. така, както бе предложена, тъй като нито едно от направените процедурни предложения не бе прието и те не влияят върху предложението за точките, подредени в проекта за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 136, против 38, въздържали се 21.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Програмата е приета.
Думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предния петък отхвърлихте искането на представителите на Коалиция за България за изслушване на министъра на здравеопазването за разпространението на новия грипен вирус, известен като свински грип в България, както и за готовността и мерките, които предприема Министерството на здравеопазването за справяне със ситуацията. За съжаление тревогата ни, както и тревогата на българските граждани се оказа основателна, тъй като през последните дни епидемия беше обявена в ред български общини и в 13 български области. Броят на заболелите расте лавинообразно, като по данни на самото министерство той вече е 141 души на 10 хил. български граждани. Обявени са, за съжаление, и няколко смъртни случая.
Безпокойството на българските граждани нараства и от факта, че в аптеките липсват противогрипните ваксини и лекарствени средства, имам предвид „Тамифлу” и другите специализирани медикаменти.
Тревога буди и състоянието на българските училища предвид хигиенните условия в тях и възможностите за лавинообразно разпространение на вируса сред българските ученици и българските деца.
Поради това подновяваме искането си за изслушване на министъра на здравеопазването какви мерки предприема Министерството на здравеопазването за ограничаване на епидемията и каква е неговата готовност за справяне със ситуацията. Считаме, че подобно изслушване е в интерес на мнозинството, защото именно българският парламент е трибуната, от която трябва да бъдат информирани не само българските народни представители, но и българските граждани. Защото липсата на достатъчна информация поражда тревога, поражда безпокойство, поражда на моменти истерия у българските граждани по отношение на разпространението на свинския грип и липсата на необходимите медикаменти.
Предлагам да бъде гласувано това мое предложение. А освен него правя и едно процедурно предложение по т. 13 от дневния ред, което мисля, че не се нуждае от гласуване, а именно по повод приемането на декларация на Народното събрание по Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН и доклада „Голдстоун” да бъде помолена да заяви позицията на българското правителство госпожа Желева като външен министър, тъй като считаме, че не е редно такива сериозни документи да бъдат обсъждани в българския парламент, без да имаме позицията на Министерството на външните работи и позицията на българското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Обратна процедура – господин Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че така направеното предложение от госпожа Мая Манолова можеше да залегне като точка от дневния ред, ако те действително, реално и честно са притеснени за грипната ситуация в България. Това беше първото.
Второ, госпожо Манолова, много добре разбирам Вашето предложение, но ако Вие действително бяхте загрижени именно за атмосферата и всъщност за развитието на грипа, щяхте да присъствате на изказването на министъра, когато тук даде точен отчет за мерките, които са взети, за мерките, които се вземат.
Мая Манолова (КБ, от място): Кога?
Лъчезар Иванов: Тогава Вие отсъствахте от пленарната зала.
Третият ми аргумент е, когато министърът даде отчет пред целия български народ за това какви мерки са взети. (Шум и реплики от КБ.)
Другото ми основание, за да искам обратна процедура, е, че темата за грипа не трябва да бъде преекспонирана. Не знам дали вие сте запознати, че сред населението се създава психоза, която не е благоприятна за никой от гражданите. Според мен преекспонирането на тази тема би довело до по-лоши последици, отколкото да се запази едно разумно поведение и всъщност да се изпълняват указанията на медицинските служби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Мая Манолова за изслушване на министъра на здравеопазването относно разпространението на грипния вирус.
Гласували 176 народни представители: за 53, против 41, въздържали се 82.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
Евгений Желев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя процедура за прегласуване. Дами и господа, уважаеми колеги, действително никой от нашата група не иска да прави политика в момента. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Повярвайте ми, че и мен са ме викали в този парламент да давам обяснения тогава, когато е имало сериозен обществен проблем. Добре е колегата Ананиев да дойде и да успокои и вас, и хората.
Аз съм съгласен, че не трябва да се преекспонира цялата ситуация. От това никой няма полза. Добре е да се знае какви мерки взима министерството и правителството на Република България. Аз знам, че взимат всички възможни мерки, които могат и трябва да се направят, защото и аз съм ги правил, но е добре хората да ни чуят и да ни видят, че ние също сме загрижени за тази ситуация. Няма нищо лошо и нищо сложно! Защо криете министъра? Той прави всичко възможно – нека да го чуем, нека хората действително да знаят, че повече от това няма какво да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте направеното процедурно предложение за прегласуване.
Гласували 174 народни представители: за 54, против 51, въздържали се 69.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.

Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения от 28 октомври 2009 г. до 3 ноември 2009 г.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Светлана Найденова, Вяра Петрова и Емануела Спасова. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Постъпил е Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по здравеопазването.
Постъпил е проект за Решение относно замяната на част от българския външен дълг и последствията от нея за българския данъкоплатец. Вносители са Асен Агов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Постъпил е проект за Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. Вносители са Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Постъпил е Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по труда и социалната политика.
Постъпил е Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на всички останали постоянни комисии на Народното събрание.
Постъпил е проект за Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител е Ремзи Осман.
Постъпил е проект за Декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН, № S-12/1 от 16 октомври 2009 г. и „Доклада Голдстоун”. Вносители са Яне Янев и група народни представители. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Постъпил е Законопроект за денонсиране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации от 1992 г. и на Допълнителния протокол към него от 2004 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика и отбрана.
Постъпил е Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Общият брой на постъпилите законопроекти и проекторешения е 11.

Преминаваме към работната програма за седмицата и днешния дневен ред. Точка първа е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРАВО НА ДОСТЪП НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДО НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ ОТ БОРИС ВЕЛЧЕВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
До председателя е входирано искане с вносители Искра Фидосова, Тодор Димитров и Красимир Велчев.
Моля от името на вносителите да бъдем запознати с проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на вносителите предлагаме проект на:

„РЕШЕНИЕ
относно осигуряване право на достъп на
народните представители до направеното искане
от Борис Велчев – главен прокурор на Република България,
за даване на разрешение за възбуждане на наказателно
преследване срещу Сергей Дмитриевич Станишев –
народен представител в Четиридесет и първото
Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация
РЕШИ:
Дава право на достъп на народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание до направеното искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Сергей Дмитриевич Станишев – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание”.
Искам да направя едно уточнение, тъй като вече стана въпрос при обсъждане на дневния ред за тази т. 1 от днешното заседание.
Колеги, става въпрос за запознаване с мотивираното искане на главния прокурор. Ние знаем от медиите и от това, което изчете госпожа Цачева в началото на заседанието, че има постъпило такова искане и че има декларация от господин Станишев, но не сме запознати с мотивите на главния прокурор, които са класифицирана информация. Затова и с оглед на парламентарната практика до този момент, цитираното решение, обнародвано в “Държавен вестник” от 2006 г. на Четиридесетото Народно събрание, правим това предложение за гласуване и приемане на такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по проекторешението?
Народният представител Иван Костов има думата.
Иван Костов (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Искрено се надявам, че господин Станишев ще дойде в залата и ще вземе отношение по този въпрос. Предполагам си спомняте, че това не е първи случай. Имало е и други случаи и си спомням народни представители, които си стояха в залата, посрещнаха тези неща, изказаха се, наистина сами снеха имунитета си и въпреки това участваха в дебата, възразяваха, казваха за какво става въпрос и така нататък.
Мисля, че е добре да не говорим в негово отсъствие. Аз ще подкрепя, а предлагам и на моите колеги да подкрепят това предложение.
Първо, защото господин Станишев е предишният министър-председател. Министър-председателят има голяма отговорност за всичко, което е вършил. Неговите действия трябва да бъдат известни, поне всичките му действия, включително и тези, които са свързани с неговата дейност, свързана със службите, трябва да бъдат известни на народното представителство. Не може да има, с други думи, тайни от народните представители за това какво точно е правил предишният министър-председател в тази специална част от неговите действия. Това е реално, нормално, редно да бъде така. От тази гледна точка не може да се възразява тук на общо основание. Не е кой да е народен представител, а министър-председателят, бившият министър-председател.
Второ, става въпрос за запознаване с информация, към която народни представители от две комисии трябва да имат завишен интерес, трябва задължително да я прочетат. Това са народните представители от Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Защо? Защото става въпрос за процедиране с документи на МВР и с документи на Държавната агенция „Национална сигурност”. Става въпрос за такива неща. Ние можем и трябва да прочетем тези документи, трябва да разберем какво точно се е загубило, с коя точно информация се е злоупотребило и коя точно информация е изчезнала. Това има важно значение за бъдещата ни работа. Ние ще направим изводи от това нещо.
Ние не можем да не знаем какво точно е съдържанието на тези 10 изчезнали доклада. Оказа се, че има нови в Министерството на вътрешните работи, това е информация от вчера или завчера, но дали влизат, или не, но предполагам, че всички народни представители от тези две комисии непременно ще отидат, или поне голяма част от тях ще се запознаят. Трябва да се даде тази възможност. Вероятно има и други народни представители, които не са от тези комисии, но които имат интерес към тази тематика, които също ще отидат да се запознаят.
Третият ми аргумент е, че има прецедент. В предишното Народно събрание е искан имунитет пак с такива документи, които са класифицирана информация. Народният представител си свали имунитета, но въпреки това, вероятно следвайки тази логика, която изразявам, Народното събрание реши да се запознаят народните представители с причините, поради които прокуратурата е искала имунитета му.
Така че Народното събрание в момента следва прецедент, създаден от предишно Народно събрание, и в това отношение нещата е добре да се развиват в една и съща посока, а не за един, ако се казва Атанас Атанасов, да бъде една процедурата, а за друг, ако се казва Сергей Дмитриевич Станишев, да бъде друга процедурата. Процедурата трябва да е еднаква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Господин Миков, имате думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, трябва да кажа, че Коалиция за България ще подкрепи това решение. Всичките усилия на господин Костов да ни убеждава са малко в повече. Ние не сме против да се мине през това рутинно решение. Въпросът е, че нямаше нищо чрезвичайно, неотложно то да се включва днес в дневния ред. Защото единственият смисъл е задоволяване на политическото любопитство, възможността за задоволяване на политическото любопитство и, разбира се, политическите спекулации, които господин Костов като стар политик знае много добре. Той също е попадал в такива ситуации – случаят „Сапио” и други такива, няма значение.
Пак казвам, това не е големият проблем. Въпросът със свинския грип е много по-голям проблем за българското общество, което вие отхвърляте, а вкарвате като възлова точка и сега искате да предизвикате дебати. Какви дебати, като ние също ще подкрепим тази рутинна процедура? Няма да има дебати по нея. Ако искате да си направите политически изявления, има друг жанр – декларации, заклеймителство. Идеите, които предлага господин Костов, доста добре съвпадат с управляващата конфигурация, която иска парламентът в комисиите и в залата паралелно да обсъди въпроси за наказателната отговорност, които, както знаем, се обсъждат от други органи.
Явно този стил, който искате, господин Костов, е да подмените темите на дневния ред на обществото, но хората Ви питат по редица други въпроси, за които не трябва да се говори. За свинския грип няма да слушаме министъра, за антикризисните мерки няма, дайте да обсъждаме това, което е внесено от прокуратурата. Обсъждайте го, ама хората не ги интересува това.
Казвам ви, че ние ще подкрепим това решение. Ще ви припомня само, че парламентарната група тогава е поискала това запознаване с господин Атанасов и не е било в никаква извънредност, а тази точка мина рутинно, между другото: искате – запознайте се. Ние не сме проявили такава активност. И ние ще отидем да се запознаем с искането на главния прокурор.
Но това ли е големият въпрос на България днес? Вие искате да подмените целия дневен ред на обществото. Това правите конфигурацията - ГЕРБ, „Атака”, Синя коалиция и РЗС. Това е и то се вижда: 100-те дни – да прочетете искането на главния прокурор за имунитета на Станишев, не да предложите законодателните мерки, не да обсъждаме бюджета. Искате тази седмица да обсъждаме имунитета на Станишев. Да, но той ви отне тази възможност, като заяви писменото си съгласие и тази тема в отношенията между Народното събрание и прокуратурата приключи. С неговия акт отношенията между Народното събрание и главния прокурор приключиха. Отнеха ви рядката възможност да се вихрите по една такава тема и да подменяте, разбира се, другите големи въпроси на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които имат становище по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение, предложен от госпожа Фидосова, един от съвносителите.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Решението е прието единодушно.



Преминаваме към точка втора:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯ, с вх. № 954-02-88 от 29 октомври 2009 г.
Заместник-председателят на Парламентарната група на ДПС господин Ремзи Осман на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесе проект за Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите:
„РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Рушен Мехмед Риза за член на Комисията по земеделието и горите”.
Едно пояснение: господин Риза се предлага за член на тази комисия на мястото на народния представител Бюрхан Абазов.
Моля да гласуваме проекта за решение.
Гласували 154 народни представители: за 144, против 3, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Решението е прието.

Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Вносители са Иван Атанасов Алексиев и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
Моля госпожа Фидосова от името на комисията като председател да ни запознае с доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми народни представители, първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Владимир Стратиев, представител на Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на представител на Министерството на околната среда и водите.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Моля, квесторите, поканете представителя в залата.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., разгледа постъпилия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, с № 954-01-38, внесен от Иван Атанасов Алексиев и група народни представители на 27.10.2009 г.
На заседанието присъстваха вносителят господин Иван Алексиев и представители на Министерството на околната среда и водите – господин Владимир Стратиев, началник-кабинет, и госпожа Климентина Денева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът бе представен от вносителя господин Иван Алексиев, който изтъкна, че с проекта се цели облекчаване на регистрационния и разрешителния режим по процедурите за издаване на индивидуални административни актове, свързани с ползването на подземни водни обекти, и уеднаквяване на реда и процедурата за издаване на разрешителни за водовземане от минерални води – изключителна държавна собственост, с процедурите в останалите случаи.
Предлага се водовземните съоръжения за минерални води да бъдат поставени в режим на публична държавна собственост. Тези съоръжения са принадлежност към минералната вода, без които последната не би могла да бъде добивана.
С цел привеждане в съответствие на Закона за водите и с изискванията на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент през 2006 г. се въведе защита на водите в границите на цялото водно тяло. По тази причина се налага диференциране на мерките за охрана на водите в границите на водните обекти – намаляване на абсолютните забрани за дейности, които да се сведат само до най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони около водовземните съоръжения и по-широко прилагане на съгласувателен режим на останалата територия на водните тела. С внесения законопроект се предлага създаването на нов § 144а в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, с което се цели уеднаквяване на различните подходи при спазване на забраните и ограниченията в учредените санитарно-охранителни зони, заложени по различно време и въз основа на различни нормативни документи, до приемането на наредбата по чл. 135, т. 6.
При последното изменение на Закона за водите през м. юни 2009 г.” – а то е вследствие на това бързане за количество, а не за качество на законопроекти – „са допуснати съществени редакционни грешки преди обнародването на текста на тези промени.
Първата е свързана с пропуска да се обнародва отмяната на чл. 96а от Закона за водите във връзка с новите разпоредби, които предоставят правата по процедурите за концесии за изграждане и експлоатация на ВиК-системите на новите асоциации по ВиК. Тези права по действащия закон са предоставени на Министерския съвет, което създава възможност за правни колизии.
Втората е свързана с неправилното постановяване на срокове и задължителни действия, които следва да се предприемат в изпълнение на закона, уредени в § 29 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите. Срокът е тримесечен, но към момента е ясно, че нито кметовете на общините, нито областните управители ще успеят да спазят този срок и затова се предвижда удължаване с още три месеца, за да може тази процедура да приключи в нормални граници.
Предвижда се § 8 от законопроекта да има обратно действие към момента на обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите през м. юни 2009 г., с цел да се осигури единно действие и прилагане на новия правен режим в областта на концесионирането на добива на минерални води и последователността в реорганизацията на правоотношенията в областта, собствеността на ВиК-системите и съоръженията.
Представителите от Министерството на околната среда и водите подкрепиха така направените предложения като своевременни и необходими.
Господин Стратиев обърна внимание и на едно друго предложение по законопроекта по § 8 – освен удължаването на срока, посочен в досегашната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от три месеца на шест месеца, е допусната и една много съществена грешка. Когато е приеман законопроектът през м. юни 2009 г. в § 29, ал. 4 на действащия в момента закон са записани думите „списъците по ал. 1”. Има предвидена една последователност от действия, която трябва да се изпълни от министъра на регионалното развитие и благоустройството, ВиК-операторите, общините, областните управители и грешката, която е допусната в § 29, ал. 4, прави невъзможно изпълнението на няколко действия едно след друго така, както са в предвидените срокове.
Тази разпоредба е изключително необходимо да бъде коригирана. Най-напред се изготвят списъците на активите, които ВиК операторите съставят, списъците на активите, които са в правомощията и в патримониума на общините. На основата на тези списъци министърът на регионалното развитие и благоустройството в определения от закона срок изготвя разделителни протоколи. Едва след изготвянето на разделителните протоколи може да се пристъпи към изпълнението на другото задължение на министъра на регионалното развитие и благоустройството на базата на така направените разделителни протоколи – една определена част от активите той да извади от капитала на дружествата, а именно държавните и държавно-общинските ВиК оператори. В закона обаче тези действия са записани в обратен ред и това прави невъзможно тяхното изпълнение.
Обърна се внимание и на необходимостта да се измени текстът на чл. 96а. Досегашният текст на чл. 96а предоставяше правомощията за провеждане на концесионни процедури в областта на ВиК системите на Министерския съвет. Измененията от м. юни 2009 г. създават нова група правомощия в тази насока и те изрично са предоставени на бъдещите (новите) асоциации по ВиК, които ще се изграждат съвместно между общините и държавата като един особен орган, който ще управлява публичната собственост – както държавна, така и общинска. Тази система от компетенции е в дуализъм и противоречие с текста на чл. 96а. Затова се налага да бъде подкрепена и тази разпоредба, а именно чл. 96а да бъде отменен. В противен случай новите асоциации няма да могат да пристъпят или ще има проблеми и колизия при пристъпването към изпълнение на правомощията по концесионни процедури.
В дискусията се включи и госпожа Климентина Денева, главен секретар на Министерството на околната среда и водите, която също изказа подкрепа на предложенията на господин Алексиев и по § 7, и по § 9, като министерството също смята, че трябва да се помисли за обратно действие и по тези два параграфа, тъй като те също визират изменения в ЗИД на Закона за водите, които би трябвало да бъдат направени още към онзи момент, за да изпълнят наистина транспонирането на директивата, което се препоръча между първо и второ четене – уточняване на текста.
Народните представители единодушно подкрепиха становището, че между първо и второ четене следва да се направи уточнение за текста на § 7 и § 9.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се” прие така представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38, внесен от Иван Атанасов Алексиев и група народни представители на 27 октомври 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Съгласно чл. 70, ал. 3 от нашия правилник вносителите имат възможност за становище в рамките на десет минути.
Желае ли някой да се изкаже?
Заповядайте, господин Алексиев.
Иван Алексиев (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за водите са свързани с усъвършенстването и опростяването на нормативната уредба по управление на водите. С проекта на закон се цели облекчаване на регистрационния и разрешителен режим по процедурите за издаване на индивидуални административни актове, свързани с ползване на подземни водни обекти.
В пряка връзка с тази цел е и предлаганото уеднаквяване на реда и процедурата за издаване на разрешителни за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост, с процедурите в останалите случаи.
Първата група промени засяга правния режим по използването на минералните води, които са изключителна държавна собственост, режима на издаване на разрешителни за водоползване на такива води и свързаните с това промени в част „Регистрационни режими по Закона за водите”. Предложенията включват няколко конкретни текста от действащите разпоредби на Закона за водите, които трудно намират приложение или създават излишни ограничения, като текстовете на чл. 46а и чл. 47, ал. 2, т. 3 за случаите за използване на геотермалния потенциал на минералните води.
Следващата група предложения обхващат отмяната на алинеи 1 и 2 на чл. 118г, както и съответния текст в чл. 151, с което отпада регистрационният режим в Министерството на околната среда и водите - за експертите, подготвящи документи за издаване на разрешителни и осъществяващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, както и регистрационният режим за търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.
Новите разпоредби, въведени с последните промени в Закона за водите от м. юни 2009 г., с които на новите асоциации по ВиК се предоставят правата по процедурите за концесии за изграждане и експлоатация на ВиК системите, налагат изричната отмяна на чл. 96а от Закона за водите. Досегашният текст на чл. 96а предоставя тези права на Министерския съвет и това създава възможност за правни колизии и спорове между различни нива на държавните институции.
До момента Министерският съвет не е предоставял подобни концесии на основание на предложения за отмяна текст.
С измененията от 2006 г. за хармонизиране на Закона за водите с Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г., установяваща рамката на действията на Общността в областта на политиката за водите, е променена съществено концепцията и законовата уредба за защита на водите. По тази причина се налага диференциране на мерките за охрана на водите в границите на водните обекти, намаляване на абсолютните забрани за дейности, които да се сведат само до най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони около водовземните съоръжения, и по-широко прилагане на съгласувателен режим за останалата територия на водните тела.
Поради сериозното изоставане на развитието на подзаконовата нормативна уредба след транспонирането на Рамковата директива за водите през 2006 г. и наличието на редица неосъвременени административни актове, издадени преди повече от 30 години, се предлагат законови промени, които да коригират основни положения в тази материя. Една от причините за тези промени е предстоящото в края на 2009 г. одобрение на първите планове за управление на речните басейни в България. Новите форми на защита на водите и водните тела са съществен елемент на тези планове.
Спешна нужда от законови промени изискват и констатираните проблеми по прилагането на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от м. юни 2009 г., които са пряко свързани с реорганизацията и структурната реформа на ВиК отрасъла. Това са проблеми, свързани с неправилното постановяване на някои срокове и задължителни действия, които следва да се предприемат в изпълнение на закона, уредени в § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите.
Предложенията по § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите целят преодоляването на трудностите, свързани с описването на ВиК активите, установяването на собствеността и вида на тези активи и тяхното правилно разпределяне между новите публични собственици в лицето на държавата и общините, областните и общински съвети на ВиК операторите.
Заложените в досегашните текстове нормативни срокове не могат да бъдат изпълнени.
Съществената част от тези Преходни разпоредби, която създава основата за реорганизацията на ВиК отрасъла, се отнася до подготовката на протоколи за разпределяне на активите между държавата и общините и последващата необходима промяна в капитала на търговските дружества – ВиК операторите.
Със законопроекта се предлага да се отстранят допуснатите несъответствия в сроковете и поредността на действията, които следва да се предприемат най-вече от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с общините и областните управители.
С последното предложение се предлага част от предложенията в законопроекта да имат обратно действие към момента на обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите през м. юни 2009 г. с цел да се осигури единно действие и прилагане на новия правен режим в областта на концесионирането на добива на минерални води и реорганизация на правоотношенията в областта на собствеността на ВиК системите и съоръженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Алексиев.
Изложението е от името на вносител, затова по процедура няма възможност за реплики.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по обсъждания законопроект на първо четене?
Заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги - вносители на този необходим в известен смисъл и в известна своя част законопроект.
Аз ще взема отношение само по четири от параграфите на предложения законопроект, които се отнасят до предложения за изменение и допълнение на приетия в края на миналия мандат Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.
Преди това искам да поясня, че с приетата от правителството на Симеон Сакскобургготски Стратегия за водния сектор на България се предвиждаха да бъдат приети три законопроекта – Закон за управление на водите, Закон за собствеността на ВиК системите и Закон за регулирането на водната услуга.
Внесеният в края на мандата на това правителство Закон за управление на водите, който отменяше и сега действащия закон, беше практически неприложим. Той беше внесен от група народни представители в началото на предишния мандат. Беше неприложим по простата причина, че изцяло подменяше главата и раздела за собствеността, преди да е приет Законът за собствеността на ВиК системите, на който се възлагаха надежди, че ще урегулира автоматично целия кръг на въпросите в областта на водния сектор. Тогава се наложи, и това беше правилно решение, и отново се бързаше, да се приеме Европейската директива за водите, което беше условие на една от страните – членки на Европейския съюз и съседка на България като подкрепа и условие за приемането ни в Европейския съюз. И аз ще ви кажа какъв е този интерес, за да е ясно къде днес трябва да насочим своите усилия. Това беше условието - да бъде приета Европейската директива за трансграничните води, пред дилемата да се чака или да се изпълни това неотложно изискване. И беше взето правилното решение към тогава действащия Закон за водите да се транспонира Европейската директива.
Правя едно отклонение – защо Гърция бърза, настоява, и защо това е първият въпрос в двустранните ни отношения на политическите срещи на всяко ниво – президентско, премиерско, министерско, посланическо, експертно? Защото има една спогодба между България и Гърция, трудно приета в този парламент с много остро политическо противоборство и обвинения за предателство, която днес е опорната точка на България в двустранните отношения по един изключително важен въпрос. В тази спогодба между двете страни България се съгласява да предоставя 29% от средногодишния естествен многогодишен отток – това е точната дефиниция на този сложен термин, изчислен за период от 30 г., и със съгласие на двете страни да се актуализира за последващ период. Двадесет и девет процента! Гърция при днешното състояние на нещата от България получава на 100% този процент, при блокирания в годините на прехода, още в неговото начало, грандиозен проект на България за оползотворяване на голяма част от водите.
Няма да правя по-дълго отклонение, но ще кажа, че няма по-важна задача на настоящия етап по този стратегически въпрос, освен актуализирането на интересите ни и всички планове с икономически и технически решения. Трябва да се знае, че когато влезе Директивата в действие и се изградят съвместните комитети между страните, в които преминават трансграничните води, след срока на изтичането на спогодбата без съгласието на тези комитети не може да се построи нищо. България ще бъде тотално блокирана в правото си да оползотворява тези 71%. Това е задача № 1 на сектора и ако беше обсъждано това изменение в комисията, можеха да се направят много съществени предложения.
С това свое изказване и с това отклонение спирам вниманието и на Министерския съвет, и на министерството, за неотложната работа в тази насока. Проекти има и желаещи да ги реализират има, а България има стратегически интерес.
Другият Закон за собствеността на ВиК системите беше свързан с изключителен сблъсък на интереси и години време да се работи. Няма да се спирам на този проблем, но дойде момент, в който изискването на Европейската комисия беше еднозначно – или ще постигнете национална позиция по въпроса за ВиК системите, или няма да ви предоставяме средства. (Реплики.)
Не сме бързали, госпожо Фидосова, самоцелно, а постигнатото национално съгласие беше одобрено от Европейската комисия, беше направен от подготвения Закон за собствеността – проектозакон, и при цайтнота, който беше, аз станах вносител на този закон, готвен от стотици експерти години наред, за да успеем да постигнем отблокиране на Оперативната програма „Околна среда” в сектора „Води”. Затова беше бързането.
След приемането му на първо четене България получи съгласие от Европейския съюз да продължи получаването на средства и това беше един голям успех, който не трябва да се игнорира. В бързането са допуснати тези три неща, по които сега се прави предложение за изменение.
Понеже те се обосновават в комисията с речи на членове на политическите кабинети с много остри думи, които аз искам да отхвърля, искам още един път да им благодаря, защото тогава като експерти те работеха в ръководената от мен комисия и съм им благодарил. Единият е заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, другият е началник на кабинет. И това общо дело, което тогава направихме, заслужава заради техния професионализъм адмирации, а днешните силни думи за дребни неща не могат да получат такава висока оценка.
За какво става дума? Може ли да бъде отменен чл. 96а, както се сочи в § 4? Да, но когато казвам, че може да бъде отменен, поставям въпроса трябва ли да бъде отменен. И с днешна дата преосмислих нещата. Аз, разбира се, снощи разбрах, че тази точка е внесена късно вечерта в този дневен ред, и се постави въпросът преди това дали е коректно твърдението на вносителите и повтореното в становището на комисията, че става дума, ще цитирам дословно от мотивите на вносителите: „Съществена грешка при редакцията преди обнародването на текста, свързана с пропуск да се обнародва отмяната на чл. 96а”. Лично за мен е по-удобно да кажа, че отделът за редакция на текстовете преди публикуване е пропуснал нещо, но макар от много беглия преглед на стенограмите, на текстовете, които съм докладвал тук – те са пред мен, на стенограмата от самото заседание, от предложеното за гласуване, за мен съществува впечатлението, че не става дума за техническа грешка на хората, които са подготвили текста за публикуване.
Вносителят предлага тази Глава шеста да се раздели на две, да получи две наименования и в заглавието предлага да отпадне чл. 96а. Това е моето предложение. Трима народни представители предлагат да отпаднат думите за отпадането. Има две отрицания на отрицанието, но да не го възпроизвеждаме тук - трябваше да го направим в комисията. В края на краищата като становище на комисията се докладва заглавието без думите „отпадане на чл. 96а”, председателят подлага това становище на гласуване при оттеглянето от тримата народни представители на техния текст и не може да бъде публикувано друго при това гласуване на народните представители, освен че няма текст за отпадане на чл. 96а. Но трябва ли да отпадне, сега го разсъждаваме днес?
Вие и господин Стратиев, чието дълго изказване цитирахте в становището на комисията, казвате, че много убедително волята на законодателя е била в случаите, когато се иска от даден оператор ВиК-услугата на обособена територия, концесията да се дава от асоциацията. Това са термини, въведени със закона.
Как е решен този въпрос в публикувания текст? Еднозначно. Толкова еднозначно, че никой не може да тръгне към Министерския съвет да иска концесия по този въпрос. Как? В § 40 на публикуваното изменение пише:
„В Закона за концесиите се правят следните допълнения:
1. В чл. 17, ал. 1, се създава т. 4:
„4. Асоциацията по водоснабдяване и канализация – за обекти, разположени в границите на обособената територия, по смисъла на Закона за водите”.
С това изменение се въведе понятието „обособена територия”. Това е територията, на която действа едно днешно ВиК, това е асоциацията, която се ръководи от областния управител. Тук влизат кметовете по определен, регламентиран в закона ред, и еднозначно е казано, че в този случай никой друг освен тази асоциация не дава концесия.
Сега да отидем към чл. 96а и да видим дали трябва да го отменяме. Това можеше да го дискутираме в комисията, но вие отказахте да го направим там. Отварям на чл. 96а и докато отварям, искам да кажа, че в ал. 1 са предвидени два случая, в които Министерският съвет отдава концесии.
Слушайте как е записано: „Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към една технологична система”.
Казвате, че досега Министерският съвет не е отдавал по този ред и трябва да заличим чл. 96а, но аз бих поканил специалисти от четири министерства, преди да взема това решение. Това е Министерството на земеделието и горите, защото и там има такива водностопански системи, които не съвпадат с онова, което е ВиК-система на една обособена територия и се ръководи от една асоциация. Това е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което също има отношение по сега действащото законодателство към водностопанските системи. Това безспорно са Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Вторият случай, в който Министерският съвет отдава концесия по чл.96а, е свързан с „или имат единна система на управление на територията на повече от една община”. В този случай се предоставя от Министерския съвет по реда на концесиите.
Съвпадат ли тези образувания, за които говорих в Закона за водите, с втория случай? Да, в известен смисъл, но тези два случая, тези понятия са по-широки от онова, което е съдържание на регламентираното в § 40. Затова тази работа трябва да се обсъди с много добри специалисти, за да не направим грешка, когато твърде лековато казваме: там или е сбъркано, или е направен пропуск.
Затова моето предложение, госпожо председател, както и да решите - ще го приемем сигурно сега, защото след малко ще кажа защо трябва да се приеме, задължително трябва да се събере кръг от специалисти и да се уточни онова, което ще гласуваме на второ четене. Ако има нещо за отпадане в чл.96а, това е неговата втора алинея и, забележете, за разлика от ал. 1 – за общите водностопански системи, които са в технологическа връзка и системност, тук вече се говори конкретно за разрешенията за дейността на водоснабдителните и канализациите в случаите, когато се осъществяват върху територията на повече общини. Това може да отпадне. Но аз не бих гласувал така еднозначно и лековато да отпадне и горното, защото ако досега не е имало случай за концесиониране на дейността и оперирането на такива системи, утре може да възникне. Това е по първия въпрос – може да се приеме отмяната на чл. 96а, но трябва три пъти да се мисли, преди да се отреже.
Иначе, когато говоря за приемане на закона, то може да стане само заради § 8, в който много коректно и правилно понятията, които са изразявали идеята на вносителя и на законодателя, са подредени граматически правилно и логически последователно. Ставаше дума за случаите, в които е започнала процедура за концесиониране, преди влизането на изменението на закона, и волята на законодателя е – нека да си върви процедурата, да не се прекъсва, но договорът, който ще се сключи по тази концесия, да върви по определен ред. Това, което са предложили колегите, повтарям, е граматически правилно и логически последователно са подредени понятията, но текстът внушава известно двусмислие, както е редактиран.
Що се отнася за сроковете, за които са казани такива тежки думи в мотивите, в изказванията и в становищата, вижте за какво става дума. Говори се, че има несъответствие, което е свързано с неправилното постановяване на някои срокове. По-късно скромно се казва, че към момента е ясно, че нито ВиК-операторите, нито областните управители и кметовете на общини ще успеят да се справят със срока. Много просто е – когато един срок, регламентиран в закон, е непосилен по обективни или по други причини, да се удължи колкото е необходимо, без да се говорят такива големи думи, че е направен много съществен пропуск в закона.
Другото по-съществено - искам да го поясня, защото в становището на Правната комисия прочетох още по-страховити неща за една много съществена грешка. За какво става дума? При изготвянето на списъците на активите, на кметовете и лицата, които изброих преди малко, ВиК-операторите, е даден срок от три месеца. Не стига, продължаваме го на шест. Вторият субект, на който са дадени срокове, е министърът на регионалното развитие. Когато ти е даден срок до шест месеца да свършиш един етап от работата, а ти е даден по-къс срок да свършиш цялата работа, това може да е неприятна грешка, но в никой случай не е причина да си свършиш работата в срока, който законът ти е предвидил. Значи щом ти е предвидил в 3-месечен срок да извадиш активите, така както са разпределени между субектите община и държава и трябва да си ги извадил, защото си принципал и на теб е възложено, трябва да свършиш работата за 3 месеца. Това, че ти е дадено единия етап да го свършиш по-дълго, не отменя другото задължение. Щом сме го видели, дайте да го направим - да уеднаквим сроковете или да дадем още 6 месеца, след като са постъпили вторите списъци. Когато ви благодарих за тази неуморна работа тогава, тези числа бяха пресмятани от експертите, а не от политиците. Не бива експерти, когато станат членове на политически кабинети, да използват силната терминология, с която класическите политици се сблъскват.
Още един въпрос, който трябваше да бъде обсъден в комисията и аз обръщам внимание на вносителите. Сигурен съм, че когато са употребили в § 8, т. 3 идеята си за предложение на § 29, ал. 3 и са стигнали до термина „съоръжения, за които няма документи”, не сте видели, че този термин е употребен на още едно място – в § 39, където е даден срок една година на операторите и съответните заангажирани субекти да възстановят документите. Тук Вашето предложение е уместно. Вие казвате: „ВиК-системите и съоръженията, за които няма документи за собственост и/или за изграждане, се описват в списъците по вид, местонахождение и балансова стойност”, за да може да тръгне процедурата за разделяне. Правилно, но възниква въпросът – и това в комисията щяхме да го дискутираме, вместо тук – дали двата текста остават или се изключват? Затова Вие трябва да помислите и да кажете – отменяме ли текста за едногодишния срок, в който задължаваме да възстановят документите за собственост, в онази балансова стойност и т.н., да влязат в списъците за разпределяне, или се съгласяваме по фактическа ситуация? Тоест това трябва да се обсъди и да се направи в интерес на закона.
Иначе в закона има неща, които трябва да се приемат.
Ще кажа, и с това ще завърша – като разглеждах стенограмите, видях докладващият колко пъти е благодарил на представители на опозицията за макар и много малки уточнения и идеи за подобряване на закона. И се сетих за онази мисъл на философа, че човек мисли по един начин в колиба и по друг начин в царски дворец. Парафразирано към нас – по един начин се мисли в опозиция и по друг начин, когато си бил на власт. Аз благодарих на въпросния мой политически опонент от тази трибуна за всеки принос, а на онзиденшното заседание на комисията, когато лансирах идеята за управление на отпадъците, реакцията беше: „Ако бяхте търпелив само за още една седмица, щяхте да видите, че тази идея е и наша”. Действително човек мисли по един начин, когато е в опозиция и когато е на власт, но си зависи и от човека, нали така?! Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Заповядайте за реплика, господин Алексиев.
Иван Алексиев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, от изказването, което направихте, разбирам, че като цяло приемате закона, което ме радва.
Георги Божинов (КБ, от място): Ще гласувам за него.
Иван Алексиев: Не е проблем дребните забележки, които имате, да ги изчистим между първо и второ четене.
Георги Божинов (КБ, от място): Може всякак, но не бива така.
Иван Алексиев: Ще приемем това, което е добро, от онова, което предлагате.
Изказването Ви накрая беше много добро, но заключението… по-добре да бяхте го спестили. Благодаря.
Георги Божинов (КБ, от място): Но Вие присъствахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Алексиев.
За втора реплика има думата госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Божинов, аз много внимателно изчетох както Закона за водите, така и всички стенограми. Като цяло Законът за водите е добър закон, но тези пропуски, които цитирах, няма да ги повтарям, наистина са съществени. Там, където съм употребила термина „съществена грешка”, тя наистина е съществена, защото обръща реда наопаки и няма как да се осъществят тези действия. Тоест ние спираме реформата, която е приета с този закон.
Благодаря за коректното изказване и предложенията, които направихте във Вашето изказване. Не разбирам обаче защо няколко пъти казвате, че сте лишени от възможност да се гледа в комисия. Да, днес имаме първо четене на законопроекта в пленарната зала, но това не означава, че Вашите бележки не могат да се гледат в Комисията по околната среда и водите и да бъдат съобразени между първо и второ четене.
Една от основните констатации, които сме направили в Комисията по правни въпроси, е, че е необходимо прецизиране на някои от текстовете. Дори аз лично ще използвам трибуната да Ви поканя на заседанието на Комисията по правни въпроси за второто четене, така че съвместно с това, което ще постъпи, да коментираме текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми колеги народни представители, благодаря за репликите и за тона.
Към господин Алексиев. Господин Алексиев, ние хората, ако можем към това число да се причислим и депутатите, не сме рационални и логически в своя изказ машини. Ние сме и хора. Има и емоции. С това, което си позволих накрая, исках да апелирам първо за взаимно уважение, и второ, да не се поддаваме на общия тон на конфронтация и на политическа стратегия и линия на партиите, когато решаваме професионални и други много важни въпроси. Приемам обаче Вашето мнение.
Второ, за становището на госпожа Фидосова. Аз не претендирам да вляза в комисията, но ако беше влязло там, щяхме и ние да извадим всички стенограми и протоколи и ако има някаква грешка при докладването, тя не е на жените на отдела, които гледат последната дума и сравняват, а е моя. Защото тук, от тази трибуна, когато съм чел текста на вносителя, когато съм прочел предложението на народните представители, когато по питане на председателя са казали, че се отказват от своите предложения, то при тези двойни отрицания на отрицанието съм прочел текста на комисията, който председателят е предложил да се гласува. И нищо друго не може да се публикува от това, което е гласувано. Тоест ако има някаква грешка, тя е моя, но не е на тези жени, които са гледали текста.
По-важно е другото – че Министерският съвет ще дава съгласие за язовирите. И като отпадне чл. 96а в ал. 1, ще видите, че ще стане по-лошо. Затова – всяко зло за добро. Спрели сме се на този закон. Ще коригираме чл. 96. Във Вашето становище има и такава идея – във втория абзац. Може би това е по-вярното, отколкото отпадането. Но тези неща се раждат в дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата в дебатите по Закона за водите, след като вече направихме уговорката, че не сме имали възможност още да разгледаме законопроекта в Комисията по околната среда и водите. Разбира се, между първо и второ четене ние ще направим много подробно обсъждане на закона и предложенията, които ще бъдат направени в комисията, ще бъдат предоставени по надлежния ред. Убедена съм, че те ще дадат допълнителен конструктивен елемент в общия добър тон на предложения законопроект.
Убедена съм, че комисията ще подкрепи предложените подобрения на административно-разрешителните режими и облекчаването им, оценявайки, че това е обща тенденция, която се наблюдава в няколко законопроекта, които се подават, и те определено говорят добре за добрите намерения по отношение на облекчаване на инвестиционните намерения.
Очаквам, че ще има дебат в комисията по отношение на ограничаване на санитарно-охранителните зони, но съм убедена, че при допълнителна информация и обсъждане, когато се конкретизират проблемите до издадените преди 2000 г. заповеди за обособяване на санитарно-охранителни зони, текстовете ще бъдат подобрени. По всяка вероятност ще имаме предложения за тяхното детайлизиране и подобряване като текстове, за да бъдат те достатъчно ясни и конкретни.

Има обаче един параграф 8, за който определено споделям мнението и на господин Божинов, който дава добра тенденция в целия закон и който има доброто намерение да регулира взаимоотношенията на един много широк кръг от участници в целия процес на описване и прехвърляне на собствеността на ВиК-инфраструктурата с цел подобряване на управлението и бъдещи концесионни договори. Направените предложения са крачка към регулиране на тези взаимоотношения. Това, което обаче очаквам и може да се приеме и като въпрос към вносителите, е: взето ли е предвид становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е основно отговорно министерство при реализацията на голяма част от процесите, описани както в § 8, така и в § 29 на Преходните и заключителните разпоредби на сега действащия закон?
Изпълнението на действията, по които сроковете очевидно са твърде съкратени, зависи както от местните власти, от областните управители, така и в много голяма степен зависи от подхода, плана за действие и ритмичните и отговорни действия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че разчитам, че между първо и второ четене при обсъждането на законопроекта ще се има предвид и това становище. Имам предвид, че срокът, определен в сега действащия закон за извършване на всички предвидени действия според § 29, изтича на 23 декември. Това е тримесечният срок. Ако ние удължим тримесечния срок до предложения шестмесечен, на практика удължаваме срока до 23 март 2010 г. От изключително значение е отговорът на всички участници в процеса този срок реалистичен ли е и може ли в рамките на този шестмесечен срок, при положение че за три месеца е невъзможно, да се изпълнят всички действия при промяната на регулацията, която подобрява последователността на действията. От много голямо значение е становището на това министерство, за да бъдем сигурни, че когато гласуваме този срок, няма да бъдем изправени пред необходимостта през м. февруари следващата година отново да гласуваме удължаване на срока, тъй като той е бил непосилен за участниците в целия процес.
Няма да навлизам във всички подробности на законопроекта по всички параграфи, господин Божинов беше изключително подробен и прецизен, представяйки както предисторията на сега действащия Закон за водите след последната промяна в него, така и възможностите, пред които бяхме поставени и като изпълнителна власт, и като законодателна власт. Няма да повтарям това, което господин Божинов каза, но използвам случая да апелирам между първо и второ четене законопроектът да бъде обогатен с допълнителни становища и с прецизиране на текстовете, както това е посочено и в становището на Комисията по правните въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Реплики? Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Първо, благодаря за коректното изказване, което направихте.
По отношение на § 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите и § 29 от действащия Закон за водите направихме среща с представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето на заместник-министър Екатерина Захариева и сме коментирали тези текстове. Разбира се, още веднъж правя уговорката, че е необходимо прецизиране на текстовете между първо и второ четене.
По отношение на срока – дали е реалистичен. Аз също зададох този въпрос и предстои да направим една разширена среща, която може би е добре да бъде съвместна с вас и представители на другата комисия, за да уточним дали наистина този срок ще е достатъчен. Лично моето мнение е, че може би този срок няма да бъде достатъчен с оглед многото процедури, които предстои да се извършат. Но това пак е корекция, колеги, която можем да направим между първо и второ четене, и да преценим дали срокът да бъде шест месеца, дали да бъде девет месеца. Наистина може би времето няма да стигне, още повече, че не е започнато изобщо да се работи по процедурата до този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Втора реплика? Няма.
От името на вносителя думата има господин Стратиев.
ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерството на околната среда и водите искам да заявя, че министерството подкрепя така внесения законопроект, който се дискутира тук. Искам да обърна внимание само на две неща.
Приемаме изцяло като съображение и мотиви това, което господин Божинов обясни като проблематика по отношение на чл. 96а и бъдещото му отменяне или прилагане и ще участваме на експертно ниво при обсъждането на този текст и неговата съдба между първо и второ четене.
Що се отнася до § 29, ал. 3 и 4, които са визирани в § 8 на предложения законопроект, искам да поясня, че при изготвянето на проекта за пътна карта, който правим съвместно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а изготвянето на тази пътна карта по приложение на закона ни беше горещо препоръчано от Европейската комисия и изпълнението на този закон се следи много внимателно от главните дирекции „Околна среда” и „Регионално развитие”, тъй като има пряко отношение към оперативните програми на България и тяхното развитие, ние се натъкнахме именно на проблема с ал. 3 и невъзможността министърът на регионалното развитие и благоустройството да пристъпи към действието изваждане на активи от капитала на търговски дружества преди тези активи да бъдат определени в протоколите, които ще се съставят между същия този министър и общините. Тези протоколи за съдбата на активите на практика правят преразпределението съгласно чл. 13 и чл. 19 от Закона за водите в последната му редакция - кои активи ще добият статута на публична държавна собственост и кои активи ще добият статута на публична общинска собственост. Подготвяйки проекта на пътната карта, ние се натъкнахме именно на този проблем – очевидната необходимост подписването на протоколите за разпределението на активите между държавата и общините да предхожда действието на изваждане от капитала. По тази причина ние подкрепихме изцяло на заседанието на комисията предложението на вносителите и тази наша позиция е съгласувана с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стратиев.
Има заявени още две изказвания, но това ще се случи след почивката. Обявявам почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обсъждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Преди почивката имаше заявени две изказвания. Моля народните представители, които желаят да участват в дебата...
Заповядайте, господин Димитров.
Павел Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата като един от вносителите на законопроекта, а освен това и като член на Комисията по правни въпроси и Комисията по околната среда и водите. Ще бъда съвсем кратък.
Искам да ви кажа, че ние като вносители ще се съобразим с мнението на колегите, особено това, което господин Божинов постави по отношение на отпадането на чл. 96а, а също така по отношение на § 8, което постави госпожа Михайлова. Макар че сме взели предварително становище от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, отново ще дискутираме този въпрос. Аз се надявам, че и утре в Комисията по околната среда и водите ще обсъдим тези неща. От това, което чух от изказванията и от опозицията, мисля, че вървим по правилния път.
Искам да ви помоля да гласуваме днес на първо четене този закон, защото смятам, че той своевременно е подготвен и внесен и решава няколко проблема – на първо място, синхрона с европейското законодателство, и по-конкретно с Директивата от 2000 г. Освен това решава проблема с облекчаването и усъвършенстването на разрешителните режими, също така опростява нормативната база. Има и спешни неща, например свързани със сроковете – срокът по приложението на § 29, който от фиксиран тримесечен, явно не може да бъде постигнато това, преминава към един по-гъвкав режим до шест месеца, което означава, че може и по-рано да се решат тези проблеми, но дава възможност да се излезе от това ограничение. Ето защо лично аз подкрепям този законопроект. Приканвам ви да гласуваме приемането му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Да разбирам, че дебатите отиват към приключване и още по-точно – приключиха.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Гласували 125 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от работната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
С мое разпореждане законопроектът е разпределен на водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси. Що се отнася до законопроекта, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 2 септември 2009 г., входиран с № 954-01-15, има второ разпореждане по отношение на внесения законопроект от Министерския съвет на 20 октомври 2009 г. с вх. № 902-01-33. Той също е разпределен на водещата Комисията по бюджет и финанси и с допълнително разпореждане е разпределен на Комисията по правни въпроси.
Постъпили са доклади от Комисията по бюджет и финанси относно двата законопроекта и от Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Министерския съвет.
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Благодаря, госпожо председател.
Преди да започна, ще направя процедурно предложение. Моля народните представители да гласуват в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; госпожа Лидия Атева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и господин Димитър Войнов – главен експерт в отдел „Счетоводна практика” в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Благодаря.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане, № 954-01-15,
внесен от народния представител Мартин Димитров и
група народни представители на 2 септември 2009 г.,
и № 902-01-33, внесен от Министерския съвет
на 20 октомври 2009 г.
На заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от народния представител Мартин Димитров и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; Пенка Драгнева – началник-отдел „Анализи и прогнози”; Венетка Тодорова – началник-отдел „Фискална интеграция”; Даниела Влъчкова, Татяна Накова, Лидия Атева – експерти от дирекция „Данъчна политика”, и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, и други.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че с предложените изменения и допълнения се цели усъвършенстване на данъчната практика и отстраняване на несъответствия на данъчното законодателство с правото на Европейския съюз.
Във връзка с това са направени следните предложения за промяна:
- с цел да бъде отстранено различието в данъчното третиране на местни и чуждестранни лица в законопроекта се предлага чуждестранните юридически лица от Европейския съюз/Европейското икономическо пространство да имат право на избор за преизчисляване и последващо възстановяване на част от удържания данък при източника. Преизчисляването на данъка цели данъчното задължение на чуждестранното лице да бъде определено така, че да се отчитат извършените разходи от лицето, свързани с получените от него доходи;
- предлага се разпоредбите за отклонение от данъчно облагане да се прилагат за всички видове данъци, а не само за корпоративния данък. Чрез промяната всички данъкоплатци (местни и чуждестранни), предприемащи сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане, ще бъдат третирани за данъчни цели по един и същи начин;
- в Закона за регистър БУЛСТАТ се предлага допълнение, засягащо лицата, които не се вписват в регистър БУЛСТАТ. С предложението за промяна чуждестранните лица от Европейския съюз и европейското икономическо пространство, осъществяващи дейност в Република България при условията на свободно предоставяне на услуги, няма да се вписват в регистър БУЛСТАТ;
- предлагат се изменения в Кодекса за социално осигуряване, с които се освобождават от облагане с данък по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане приходите на лица, регистрирани в Европейския съюз и европейското икономическо пространство, които осъществяват доброволно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и/или за професионална квалификация.
Законопроектът на господин Мартин Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров.
Със законопроекта се предлага промяна в заглавието на Закона за корпоративното подоходно облагане и промяна на ставката за облагане на дивидентите от 5 на сто на 1 на сто.
След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която представителите на Министерството на финансите изразиха становище за неподкрепа на законопроекта с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Мотивите срещу законопроекта са, че действащият Закон за корпоративното подоходно облагане регламентира облагането както на печалби, така и на доходи и в този смисъл използваната дума в наименованието на закона „подоходно” обединява и двете понятия „печалби” и „доходи”. Поради това предложението на вносителите за отпадане на думата „подоходно” от наименованието на закона е неприемливо.
По отношение на намаляването на данъчната ставка за дивидентите, вносителите на законопроекта посочват в мотивите си, че нивото на данъчните ставки има решаваща роля за привличане на чуждестранни инвеститори и че облагането с данък дивидент води до двукратно облагане на печалбата – веднъж с корпоративен данък и втори път с данък дивидент. Тези аргументи са несъстоятелни, тъй като в България данъчните ставки на преките данъци са едни от най-ниските в Европа. Освен това с корпоративния данък се облага реализираната печалба на дружеството, а с данък дивидент се облага доходът на акционера, така че няма двукратно облагане на печалбата, както се твърди в мотивите на законопроекта, а облагане на два отделни субекта.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „против” – 1 народен представител, и „въздържали се” – 18 народни представители.
2. По законопроекта на Министерския съвет: „за” – 16 народни представители, „против” няма и „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет, и да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-15, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Съгласно чл. 70, ал. 3 след доклада на водещата комисия становища по внесените законопроекти могат да изложат вносителите.
Спрямо първия законопроект, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, кой ще изрази становище?
Госпожо Даракчиева, заповядайте.
Мариана Даракчиева (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Нивата на данъчните ставки са изключително важен елемент при провеждането на адекватна макроикономическа политика, насочена към генериране на устойчив икономически растеж и увеличение на инвестициите. От нивата на ставките до голяма степен зависи и интезитетът на предприемаческа активност. Те оказват силно влияние върху инвестиционните решения както на местния бизнес, така и на потенциалните чуждестранни инвеститори в българската икономика.
Факт е, че емпиричните анализи във всички държави доказват, че намаляването на данъчната тежест за фирмите води до ускорен икономически растеж, породен от увеличената инвестиционна активност. В контекста на засилена международна конкуренция за привличане на капитали, особено в районите на Централна и Източна Европа, при равни други условия нивото на данъчните ставки играе решаваща роля за привличане на чуждестранни инвестиции. В такава ситуация България би следвало да провежда по-адекватна макроикономическа политика, основен компонент от която би следвало да е намаляване на данъчната тежест. Още повече, че през последното десетилетие в глобален мащаб се приема подход, при който тежестта на приходната част в държавните бюджети се пренася все повече върху непреките данъци.
В реда на тези мисли може да се твърди, че част от една успешна данъчна политика, насочена към постигане на устойчив растеж, би следвало да е максималното редуциране на данъка върху дивидентите, чиято ставка в момента е 5% - да стане 1%.
Трябва да се отбележи, че основен проблем при този данък е, че с неговото прилагане се стига до двойно облагане на данъчните субекти. Веднъж търговските дружества се облагат с корпоративен данък от 10% и после, разпределяйки нетната печалба, удържат при източника още 5% от разпределението под формата на дивидент средства. В случая липсва и елементарна справедливост. Веднъж обложени, търговските дружества плащат на държавата втори път.
Редуцирането на данъка върху дивидентите би изиграло решаваща роля и за развитието на капиталовия пазар в България и би повишило привлекателността на инвестирането в акции, пренасочвайки средствата към български компании, котирани на борсата ни. Още повече, че през последните години се забелязва тенденция все повече публични дружества, листвани на борсата, да провеждат устойчива дивидентна политика. Чуждестранни инвеститори също биха предпочели да инвестират в акции на дружества, опериращи в държави с ниска данъчна тежест, включително където няма облагане на дивидентите. Факт е, че към момента голяма част от акциите на компаниите, регистрирани на българската фондова борса, са собственост на международни инвеститори.
Едновременно с това премахването на данъка върху дивидентите би спомогнало за повишаване на инвестиционната активност и пренасочване на повече средства към реалната икономика, тоест вместо компаниите да плащат данък върху дивидентите, спестените средства да бъдат реинвестирани в бизнеса им. Това е една антикризисна мярка, която стимулира бизнеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Даракчиева.
От името на вносителите – Министерския съвет, по втория законопроект становище има ли?
Думата има заместник-министър Владислав Горанов.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Владислав Горанов: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Запознати сте вероятно с мотивите, с които Министерският съвет предлага изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. С няколко думи от името на вносителя ще ви представя основните акценти, които сме предложили като изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Както в другите материални данъчни закони, които предлагаме да бъдат изменени, така и в този мотивите основно са свързани с подобряване практиката на прилагане и с достигане на допълнително хармонизиране на националното законодателство с това на Общността.
Съвсем накратко, с няколко думи предлагаме увеличение на данъка за хазартните дейности от тото- и лотозалагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития да бъде увеличен от 10 на 12 на сто, като тук е разчетен и един положителен ефект за бюджета от около 12 млн. лв. Предлагаме чуждестранните юридически лица от Европейския съюз да се облагат, както местните юридически лица с данък след представяне на разходите, свързани с тези доходи, с цел да бъде отстранено различието в данъчното третиране на местни и чуждестранни лица от Европейския съюз. В законопроекта е предложено чуждестранните юридически лица от Европейския съюз да могат да преизчисляват данъка, отчитайки извършените разходи по повод получените доходи, вследствие на което им се възстановява част от удържания данък.
Предложението е във връзка със становище на Европейската комисия за нарушение с № 2007-48-81, като в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага премахване изискването за подаване от Националната агенция за приходите на годишен финансов отчет, като вместо него предприятията следва да подават годишен отчет за дейността – екземпляр за статистика. Предлага се увеличаване на кръга лица, в полза на които направено дарение може да служи за данъчно облекчение. Поради голямото социално значение към този кръг са добавени Център „Фонд за асистирана репродукция” и Център „Фонд за трансплантация”. Предложена е и отмяна на данъчното облекчение за предприятия, извършващи големи инвестиции в определени отрасли по чл. 189а от действащия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник-министър Горанов.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси относно законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Моля, госпожо Фидосова, да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще прочета в резюме доклада, тъй като първата му част съвпада с прочетеното вече от госпожа Менда Стоянова. Ще прочета констатациите и изказванията, които се направиха в Правната комисия, относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, вх. № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2009 г.:
„Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане на свое заседание, проведено на 20 октомври 2009 г.
На заседанието от името на вносителя присъстваха госпожа Лидия Атева от Министерството на финансите – началник-отдел „Счетоводна практика” в дирекция „Данъчна политика”, госпожа Пенка Драгнева – началник-отдел „Анализи и прогнози” в дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Маргарита Борисова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”, които представиха законопроекта.
В проведената дискусия в Комисията по правни въпроси относно хармонизацията на измененията в закона народният представител Методи Андреев установи, че измененията, които не са свързани с хармонизацията с европейското законодателство, се свеждат до:
- Премахване на изискването за подаване в Националната агенция за приходите на годишен финансов отчет, като вместо него предприятията следва да подават годишен отчет за дейността. С посочената промяна се цели годишният отчет за дейността да бъде подаван пред един орган, с което да бъде постигнато намаляване на административната тежест за предприятията и постигане на икономия на ресурси;
- Увеличаване на кръга лица, в полза на които направено дарение може да служи за данъчно облекчение. Поради голямото си социално значение към кръга лица са добавени Център „Фонд за асистирана репродукция” и Център „Фонд за трансплантация”;
- Отмяна на данъчното облекчение за предприятия, извършващи големи инвестиции в определени отрасли – селско стопанство, преработвателна промишленост, производство, високи технологии и инфраструктура по чл. 189а от Закона за корпоративното подоходно облагане;
- Увеличаване на данъка за хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития от 10% на 12% – очакван положителен ефект за бюджета – около 12 млн. лв. годишно.
В отговора на народния представител Искра Фидосова се установи, че изтича срокът на действие на данъчното облекчение по чл. 179 от Закона за корпоративното подоходно облагане към 31 декември 2009 г., което дава възможност за преотстъпване на корпоративен данък на земеделските производители в размер 60 на сто от данъчната им печалба от непреработена растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. Действието на това данъчно облекчение следва да се преустанови до издаване на положително решение от Европейската комисия относно неговата допустимост като държавна помощ. Действието на тази данъчна мярка се счита за съществуваща помощ по смисъла на чл. 88, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност до края на 2009 г. във вида, в който е била приложима и преди датата на присъединяването, предвид договорения преходен период от три години.
От 1 януари 2010 г. мерките не могат да се прилагат без одобрение и оценка за съвместимост от страна на Европейската комисия с правилата на държавните помощи в областта на селското стопанство и с Общия пазар с нотификация. Процедурата по нотификация продължава около 18 месеца – период, през който данъчното облекчение не може да се ползва от бенефициентите. Обратното би довело до налагане на санкции към бенефициентите – получатели на помощта, като този тип процедура не се предхожда от предварителен уведомителен етап. Държавата - членка следва да докаже пред Европейската комисия, че полага усилия да събере неправомерната помощ, в противен случай санкцията се поема от държавата - членка.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за” и 2 гласа „против” прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с вх. № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Дебатите са открити. Имате възможност за становище по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Орешарски.
Пламен Орешарски (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да ви предложа да не подкрепим отпадането на данъчното облекчение за предприятия, извършващи големи инвестиции. Големи, разбирайте над 10 млн. лв., така както е регламентирано в сега действащия закон. Ще припомня, че тази преференция беше въведена в края на 2008 г. в отговор на очертаващия се още тогава срив на притока на преки чуждестранни инвестиции. Тази година наблюдаваме, че размерът на преките чуждестранни инвестиции е под 50% на миналогодишните. Струва ми се, че и следващата година тази тенденция ще продължи.
Вярно е, че правилото не действа към настоящия момент, защото се изисква нотификация, но такива документи са подадени в Брюксел и се чака евентуално разрешение. Струва ми се, че ако Брюксел разреши, това би било един допълнителен плюс, който ще неутрализира в известна степен, разбира се, инвестиционния климат, така че да противодействаме на естествената тенденция на свиване на движението на капиталовите потоци. Аз лично не виждам смисъл да го отменяме още преди Брюксел да се е произнесъл. Чисто фискално, повярвайте ми, мярката няма да натежи върху бюджета и е напълно поносима без съществени фискални тежести. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Орешарски? Няма желаещи.
Други народни представители? Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз искам да обърна внимание само за една от промените, която се предвижда в параграфи 19 и 20 на законопроекта, с които се отменят действащи разпоредби от Закона за корпоративното подоходно облагане. Става дума за възможността данъчно задължените лица да намалят корпоративния данък с до 10 на сто от стойността на придобитите дълготрайни материални и нематериални активи съгласно счетоводните изисквания. По-специално, когато тези активи се използват в дейност, осъществена в общини, в които за предходната година, преди текущата, има безработица с или над 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Това е мярка, въведена през 2007 г. и смятам, че в условия на криза ние трябва да продължим срока за нейното прилагане. Аз нямам отговор на въпроса: защо тази мярка трябва да отпадне, пак казвам, вместо да бъде продължен срокът на нейното прилагане?
Ние се намираме в тежка икономическа ситуация. Става дума за общини, които са изостанали, които изпитват допълнителни социално-икономически проблеми. Аз като представител на българския Северозапад, в който се включват няколко области, настоявам тази мярка да може да действа. На всичкото отгоре, тя не е била и широко прилагана, защото, както знаете, бизнесът е концентриран предимно в районите с по-добри социално-икономически и демографски показатели. Мисля, че подобни мерки не само трябва да бъдат запазени и продължени, но дори да бъдат прилагани много по-активно, защото без национална, регионална политика, която да стимулира развитието на малките, отдалечените, планинските райони – тези, които изпитват най-тежки социално-икономически проблеми, свиването на населението към големите градове ще продължи, икономическата активност ще бъде недостатъчна и тези райони са обречени отново да изостават на фона на общото изоставане на страната.
Аз искам да ви призова това предложение да бъде преразгледано, да се уточни неговото съдържание и да се намери окончателно положително решение на повдигнатия въпрос.
Преди няколко седмици тук ни се разясняваше какви стимулиращи мерки се приемат за икономиката – по същество премахване на изискването за начален капитал за регистриране на ООД-та, а бизнес, който може реално да действа и който се е ползвал от тези облекчения, в момента се лишава от реално икономическо стимулиране. Нямам отговор на този въпрос - дано някой от вас да каже дали това с нещо би засегнало бюджета и оправдана ли е такава мярка.
Аз съм готов да дискутираме този въпрос или да продължим поставянето му, но, пак казвам, и заради икономическата криза, и заради изоставането на определени региони в страната ние трябва да запазваме и засилваме всякакви мерки, които са допустими по европейските правила и които могат да стимулират икономическото развитие. В крайна сметка това е стимулиране на заетостта, на доходите на хората, особено при очертаващото се намаляване на социалните програми според бюджета за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Реплика – госпожа Стоянова.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Стоилов, аз мисля, че Вие нещо бъркате във Вашето изказване. В законопроекта, предложен от Министерския съвет, не се предвижда премахване на това облекчение, за което Вие говорехте, защото то вече не съществува. В законопроекта на Министерския съвет се предвижда само отмяна на ежегодното определяне на списъците на общините с безработица с над 50 или с 50%, тъй като това определяне на тези списъци става безпредметно с оглед на това, че няма преференция, която да се ползва за тези общини. Мисля, че просто трябва да видите текста на чл. 186, за който Вие направихте изказване – на практика той не съществува в момента, така че не се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо Стоянова, аз цитирах и двата текста. Единият, за който Вие говорите, е в § 19 - чл. 183, който предвижда отмяната на тези списъци именно във връзка с отмяната на следващия чл. 186. Аз цитирах чл. 186, който по същество урежда въпроса и който вие предлагате да отпадне.
Параграф 20 гласи: чл. 186 се отменя. Защо твърдите, че не отменяте това, което предлагате да отпадне? Аз казах, че този срок трябва да бъде удължен и да действа и през 2010 г. Така че много правилно ви цитирах – законопроектът е внесен и с предложението по двата текста.
Наистина това, което казвате за чл. 183, е един технически текст, който е във връзка със 186, но уредбата по чл. 186 трябва да остане и срокът да бъде продължен през 2010 г. или дори да не се слага краен срок на действието на това облекчение. Затова според мен е основателна бележката, която правя, и предлагам в Бюджетната комисия да обърнете сериозно внимание на този въпрос. Мисля, че той може да получи своето положително решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Друг народен представител, който желае да се включи в дебата?
Госпожа Менда Стоянова – изказване.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, взех думата като изказване, защото нямам друга възможност да отговоря на господин Стоилов.
Продължавам да твърдя, че текстът на чл. 187 за въпросното данъчно облекчение, тук мога да ви го зачета, „се отнася за данъчно задължените лица, които имат право да намалят корпоративния си данък за 2007 г. с 10%”. На практика този текст не действа през 2008, не действа и през 2009 г., така че неговото премахване е чисто технически, а не като отнемане на преференция.
Ползвам случая, че съм взела думата, за да кажа две думи и за така нареченото отнемане на преференция за инвеститорите, правещи инвестиция над 10 млн. лв.
Уважаеми колеги, корпоративният данък в България е един от най-ниските в света – не само в Европа. Въвеждайки този нисък данък, ние трябва да разгледаме всички възможни облекчения, които са били въведени преди това, когато той е бил по-висок, защото не е възможно, от една страна, да има цял списък с облекчения, а от друга страна - 10% корпоративен данък.
Въпросното данъчно облекчение, за което стана дума и повдигна въпрос господин Орешарски, е въведено през миналата година. То практически не действа, тъй като представлява държавна помощ и за нея не сме получили разрешение от Европейската комисия, за да можем да плащаме такава държавна помощ. Аз обаче искам да ви обърна внимание за какво се отнася това облекчение. То се отнася единствено и само за големи инвеститори – над 10 млн. лв., основно чуждестранни компании и много големи български. Ако трябва да разгледаме това облекчение от тази позиция, аз бих го нарекла лобистко – тогава, когато е внесено, защото то няма за цел да подпомогне малкия и средния бизнес, българския бизнес. Да, в тези отрасли, в които законодателят е преценил, че такава инвестиция би носила данъчно облекчение.
Така че не бива да плачем сега за отнемането на това облекчение и да се оправдаваме с кризата, че, видите ли, именно чрез такива облекчения ние ще привлечем инвеститори. Инвеститорите и най-вече чуждестранните инвестиции в една страна зависят преди всичко от други фактори, не само от нивото на данъчното облагане, а то в България е достатъчно ниско. Зависят от стабилността на една държава, зависят от стабилността на нейните финанси и на нейното законодателство, зависят от бизнес климата, който администрацията създава в тази държава. Това са важните неща, които биха допринесли за връщането на инвеститорите в България и за влизането на истинските инвеститори в страната – инвеститорите, които ще създадат производства, ще внесат ноу-хау, които ще бъдат дълготрайни инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към госпожа Стоянова? Няма.
Други народни представители, които искат да участват?
Заповядайте, господин Матов.
Дарин Матов (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Миналата седмица, когато разглеждахме Закона за данъците върху доходите на физическите лица, аз направих една забележка, която касае и въпроса за корпоративното подоходно облагане. Това именно е в § 33, т. 56 – премахване на изискването за подаване в НАП на годишен финансов отчет, като вместо него предприятията следва да подават годишен отчет за дейността, или това е екземплярът на статистиката. С посочената промяна се цели годишният отчет за дейността да бъде подаван пред един орган, с което да бъде постигнато намаляване на административната тежест за предприятията и постигане на икономия на ресурси. Искам обаче да ви кажа, че съгласно чл. 20, който е цитиран, ал. 4 от Закона за статистиката, съдържанието на годишния отчет за дейността е определено така, цитирам: „съдържащ статистически справки и счетоводни документи”. Обръщам внимание, че това е съдържанието на годишния финансов отчет съгласно Счетоводен стандарт 1 - Представяне на финансови отчети.
Освен това в чл. 25, ал. 1, абзац 2 на Закона за статистиката е казано, че индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не могат да се ползват като доказателство пред органите на изпълнителната и съдебната власт. Следователно дори да се премахне предоставянето на годишните финансови отчети в НАП, не бива това задължение да се заменя с друг вид отчет, който на всичко отгоре няма доказателствена сила пред държавните органи.
Вместо това предлагам да се отмени въобще представянето на какъвто и да е годишен финансов отчет от предприятията в НАП, но да се изисква поне за предприятия, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит, годишната данъчна декларация по ЗКПО да се включи в документите, които подлежат на проверка и заверка. Досега тази декларация не подлежи на проверка и заверка, следователно няма белег, че тя е проверена от регистриран одитор. За предприятията, чиито отчети не подлежат на проверка и заверка, такова изискване няма. Мотивите за това са, че органите на НАП нито имат място къде да съхраняват тези документи, нито ги ползват по някакво предназначение. В този случай няма да има никаква потребност от годишни финансови отчети към годишните данъчни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане. Това е едното нещо, по което исках да взема отношение.
Другото е по увеличаване на данъка за хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, при които се казва, че се увеличава от 10 на 12%. Нашето предложение е промяната да бъде от 10 на 15%, като по този начин ще има равнопоставеност на данъчните субекти. Това - първо. И второ, че ще има по-голям положителен ефект за бюджета. Благодаря за вниманието ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Матов.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Господин Матов, аз смятам, че тази промяна, предложена от Министерския съвет, е именно в облекчение на бизнеса за това, че те ще подават своите отчети за дейността само в НАП, а няма да ги подават в статистиката. НАП ще има задачата да ги предава на статистиката, което така или иначе е тяхно задължение по Закона за статистиката, така че тук ние не ги утежняваме с това, че ще подават този отчет.
Колкото до годишния финансов отчет, той е публичен. Вие знаете, че той се намира и в сайта на Агенцията по вписванията, където всяко едно лице е длъжно да публикува своя отчет, и оттам данните от този отчет могат да се ползват не само от администрацията, но и от всички останали лица. В този смисъл в никакъв случай не утежняваме. Напротив, опитваме се да облекчим - вместо в статистиката, да подават само на едно място - в Националната агенция за приходите. Обработката на данните от годишния отчет за дейността е важна, защото чрез тази обработка могат да се създадат масивите на Националната агенция за приходите, а ние искаме да рационализираме нейната работа, да може тя в по-кратки срокове да изпълнява своите задължения - да връща въпросния данъчен кредит, за който дискутирахме миналата седмица. Това е възможно само ако тази информационна система има достатъчно данни и на базата на анализ - автоматичен или полуавтоматичен - на тези данни се стига до изводи, водещи до едно по-бързо възстановяване, примерно, на данъчния кредит. Мисля, че това, което Вие предлагате, би било в ущърб на бизнеса, а не в негов плюс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Други реплики към изказването на господин Матов? Няма.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
Дарин Матов (РЗС): Уважаема госпожо Стоянова, Вие не присъствахте на последната част от моето изказване, където казах, че дори няма нужда да се подават годишни финансови отчети към годишните данъчни декларации във връзка с това, че се образува една допълнителна бумащина в НАП. Това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Даракчиева, за изказване.
Мариана Даракчиева (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Синята коалиция ще подкрепи на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет.
На 30 октомври на специална пресконференция ние изтъкнахме, че ще искаме промяна между първо и второ четене на параграфи 25 и 26, касаещи облагането на хазартната дейност, като предлагаме единна ставка от 15%. Ние смятаме, че в условия на тежка икономическа криза и намалени приходи в бюджета, увеличението на ставките за облагане на хазартни дейности е начин за подкрепа на фиска и предотвратяване на потенциалния бюджетен дефицит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Даракчиева? Няма.
Други желаещи за изказвания по двата законопроекта има ли?
Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение към двата предложени ни законопроекта, с което обявявам дискусията за приключила.
Преминаваме към гласуване на първо четене на двата законопроекта.
Първо ще подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-15, внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
Моля гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 15, против 8, въздържали се 107.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-33, от 20 октомври 2009 г., с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 116, против 8, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Този законопроект е приет на първо четене, с което приключваме работата по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносител – Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси, както и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по правни въпроси.
Становището на Комисията по бюджет и финанси ще представи госпожа Стоянова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Госпожо председателстващ, моля да подложите на гласуване в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Венетка Тодорова – началник-отдел „Фискална интеграция” в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите, господин Красимир Николов – заместник-директор на Агенция „Митници”, и господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от госпожа Менда Стоянова.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Моля, поканете представителите на институциите да заемат местата си.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
акцизите и данъчните складове, № 902-03-34, внесен от
Министерския съвет на 20.10.2009 г.

На заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър, Пенка Драгнева – началник-отдел „Анализи и прогнози”, Венетка Тодорова – началник-отдел „Фискална интеграция”, Даниела Влъчкова, Татяна Накова, Лидия Атева – експерти от дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция по приходите, Красимир Николов – заместник-директор на Агенция „Митници”, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, Борислав Георгиев – председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор, и други.
В заседанието взеха участие и изпълнителният директор на „Булгартабак холдинг” АД – Иван Биларев, управителят на „Бритиш американ табако България” - Рубен Акоста, изпълнителният директор на „Холдинг кооперативен бизнес” АД – Бисер Славков, председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов и други.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че предложените изменения са в три основни групи: промени, изготвени във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизната ставка за различни видове акцизни стоки; въвеждане на принципите и изискванията на Директива 2008/118 ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО; и трета група предложения, свързани с мерките за борбата със сивата икономика и с осъществяването на митническия контрол.
Основните моменти в законопроекта са:
Предлага се увеличение на акцизната ставка за керосина от 565 лв. за 1000 л на 600 лв. за 1000 л; за електрическата енергия за стопански нужди от 1,40 лв. за 1 мгвтч на 2,00 за 1 мгвтч; и за цигарите – увеличение от 41 лв. за 1000 къса плюс 40,5% от продажната цена на 74 лв. за 1000 къса плюс 36% от продажната цена.
Въвежда се минимален общ акциз върху цигарите в размер 137 лв. за 1000 къса.
Въвеждат се нови понятия по отношение на данъчно задължените лица, а именно: регистрираният търговец се заменя от „регистриран получател”; нерегистрираният търговец се заменя с „временно регистриран получател”; създава се „регистриран изпращач”, който е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, допуснати за свободно обръщение, едновременно с поставянето им под режим на отложено плащане на акциз, до друга държава членка.
Създава се Раздел ІІІг, с който се регламентират условията и редът за регистрация за регистрирани изпращачи.
Създава се Раздел VІа, с който се регламентира движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз с електронен административен документ.
Отменя се режимът на досега действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторните горива (на база 7,5 л на декар за обработваема земя), използвани за обработка на земеделска земя от земеделските производители, одобрен за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители.
Въвежда се система за продажба на маркирани горива – газьол и керосин, използвани за отопление и за обработка на земеделска земя, с акцизна ставка в размер 50 лв. за 1000 л.
Въвежда се задължение за лицата, които ще освобождават за потребление маркирани горива, да разполагат със заверен документ по образец от лицето, което ще използва тези стоки за съответното предназначение.
Въвежда се акцизна ставка за тежките корабни горива в размер на 600 лв. за 1000 кг.
Въвежда се нулева акцизна ставка за смазочните масла, като по този начин те ще бъдат обект на контрол от митническите органи.
Въвеждат се допълнителни изисквания, свързани с издаването на лицензи за управление на данъчен склад.
Разделя се процесът на производството от процесите, свързани с чисто физическото смесване на горивата. Определени са обичайните операции, които могат да се извършват в данъчен склад, както и тези, които се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение.
Въвежда се изискване към лицата, прилагащи режима за отложено плащане на акциз, за задължително разтоварване в обектите, които са посочени в лиценза или в удостоверението за регистрацията.
Отменя се задължението за заплащане на акциз при изтичането на 60-дневния срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал длъжен на друго основание.

Във връзка с това е уточнено, че бандеролите се поръчват ежемесечно на базата на средномесечното количество на освободените за потребление стоки. По-големите количества могат да се заявят след решение на началника на компетентното митническо учреждение;
- ограничава се общата вместимост на съдовете за производство на етилов алкохол в малките обекти за дестилиране до 500 л;
- въвеждат се по-строги административнонаказателни санкции и се увеличават правомощията на митническите органи.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията поставиха въпроси относно отмяната на действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторните горива на база 7,5 л на декар за обработваема земя, използвани за обработка на земеделска земя и земеделските производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители; предлаганите разпоредби за маркиране на горивата и възможностите за контрол от страна на митническите органи; промяната в акцизната ставка на цигарите и отражението й върху пазарния дял на „Булгартабак” и други.
Изпълнителният директор на „Булгартабак холдинг” АД Иван Биларев изрази становище за въвеждане на минимален размер на акциза 150 лв. на 1000 къса и за промяна в структурата на предлаганото в законопроекта увеличение на акциза – специфичната ставка да е 102 лв. за 1000 къса и пропорционален компонент 22% от продажната цена, което ще гарантира по-високи приходи в бюджета и ще ограничи възможностите за нелоялна конкуренция. За повишаване събираемостта на акциза и ефективността в работата на контролните органи господин Биларев предложи да се ограничи броят на обектите за продажба на тютюневи изделия чрез промяна на лицензионния режим, като правомощията по издаване на разрешения за продажба на тютюневи изделия и контролът се осъществяват от една институция – Министерството на финансите, респективно Агенция „Митници”.
Управителят на „Бритиш Американ Табако България” господин Акоста изрази становище за подкрепа на предложената в законопроекта ставка за акциза на цигарите, но предложи минималният акциз да бъде увеличен на 148 лв. Също така да се запази действащата разпоредба на чл. 25 за възстановяване акциза на цигарите, които не са продадени по време на преходния период след влизане в сила на новата акцизна ставка, както и да се промени ограничението при заявяване на бандеролите, предложено в чл. 64, което ще затрудни чуждите компании.
Представителят на „Филип Морис България” госпожа Вергиния Джевелекова подкрепи предложението на „Булгартабак холдинг” АД за промяна в структурата на акциза и предложението на „Бритиш Американ Табако България” за промяна на критерия за определяне броя на заявените бандероли.
Председателят на Националната лозаро-винарска камара господин Пламен Моллов изрази подкрепа на мерките за повишаване събираемостта на акциза, предложени в законопроекта на Министерския съвет, и промяната в § 2, с която се ограничава общата вместимост на съдовете за производство на алкохол в малките обекти за дестилиране до 500 л. Господин Моллов представи и предложения на Националната лозаро-винарска камара за промяна в Закона за акцизите и данъчните складове, свързани със засилване контрола в малките обекти за дестилиране и ограничаване злоупотребите по отношение произвежданите количества алкохол в тях, промяна в размера на обезпеченията, които следва да представят лицензираните складодържатели, увеличаване санкциите при нарушаване на определени разпоредби на действащия Закон за акцизите и данъчните складове и други.
По предложенията на Националната лозаро-винарска камара становище изрази изпълнителният директор на „Холдинг кооперативен бизнес” АД Бисер Славков, като обърна внимание, че една голяма част от малките обекти за дестилиране са собственост на кооперациите и те обслужват предимно член-кооператорите, така че не биха могли да конкурират лицензираните производители на алкохол. По предложението за монтиране на измервателни уреди в тези обекти господин Славков изрази становище, че това предложение следва добре да се обмисли с оглед фактическото състояние на съдовете в обектите.
Представителят на Държавната агенция по метрология и технически надзор господин Георгиев изрази несъгласие с предложението на Националната лозаро-винарска камара за калибрирането на съдовете за производство и съхранение на акцизни стоки, като обърна внимание, че то следва да се извършва в акредитирани лаборатории.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището всички постъпили в комисията писмени предложения от различните организации за промяна в Закона за акцизите и данъчните складове да бъдат разгледани и по-задълбочено обсъдени и тези от тях, които са приемливи, да бъдат включени в законопроекта на Министерския съвет преди второто му гласуване.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” 3 народни представители, без ”против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Преди да продължим, да гласуваме още една процедура. Пропуснали сме да гласуваме присъствието в залата на заместник-министър Владислав Горанов и по този законопроект.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Процедурното предложение е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Горанов в залата.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК Светлин Танчев: Благодаря, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 28 октомври 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Красимир Николов – заместник-директор на Агенция „Митници”, и Татяна Накова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове в изпълнение на договореностите, предвидени в Приложение VІ „Списък по чл. 23 на Акта за присъединяване на Република България към Европейския съюз”, се предлагат следните изменения.
1. В т. 6, ал. 4 подточка „а”, второ тире от Приложение VІ е предвидено, че България до 1 януари 2010 г. следва да хармонизира националното ниво на облагане газьола и на керосина, използвани като моторно гориво, с минимално ниво от 302 евро на 1000 л. В тази връзка в законопроекта се предлага увеличение на акцизната ставка на керосина.
2. В т. 6, ал. 4, подточка „в” от Приложение VІ е посочено, че България може да прилага преходен период до 1 януари 2010 г., за да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на електрическата енергия с минималното ниво на облагане, посочено в Приложение 1, таблица В. Фактическата данъчна ставка, прилагана към електрическата енергия, не трябва да бъде по-ниска от 50% от съответната минимална ставка на общността.
Съобразявайки се с поетите договорености, в законопроекта се правят предложения за изменение на дължимия акциз за електрическата енергия, § 13.
3. В т. 6, ал. 2 от Приложение VІ е предвидено, че България може да отложи прилагането на общия минимален акциз върху продажната цена на дребно, включваща всички данъци, за цигарите от най-търсената ценова категория до 31 декември 2009 г. при условие, че през този период България постепенно хармонизира акцизните си ставки към общия минимален акциз, предвиден в директивата.
Спазвайки поетите договорености и в интерес на опазване на общественото здраве, в законопроекта се предвижда от 1 януари 2010 г. увеличаване на размера на специфичния и пропорционалния акциз на цигарите и се въвежда минимален общ акциз върху цигарите (§ 14).
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е насочен към привеждане в съответствие на българското данъчно законодателство с изискванията, предвидени в Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акцизи и за отмяна на Директива 92/12/ЕО. Директива 2008/118/ЕО на Съвета следва да бъде транспонирана във вътрешното законодателство на държавите - членки до 1 януари 2010 г., като приложението на разпоредбите следва да започне от 1 април 2010 г. Целта на директивата е държавите - членки да предвидят във вътрешното си законодателство засилени мерки срещу данъчните измами. За целта в законопроекта се предлагат редица мерки, по-съществените от които са:
а) опростяване и осъвременяване на акцизните процедури с цел намаляване задълженията на търговците, осъществяващи търговия с акцизни стоки между държавите - членки;
б) компютризиране движението и контрола на акцизните стоки чрез системата за движение и контрол на акцизните стоки (EMCS – Excise Movement and Control System).
В законопроекта се предлагат и мерки, които да осигурят приложението на Регламент (ЕО) № 2009/684 на комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
В законопроекта се предвиждат и промени, насочени към подобряване контрола на митническите органи върху акцизните стоки. Разпоредбите, предвидени в тази част на законопроекта, са съобразени с изискванията на Директива 2003/96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове съответства на разпоредбите на Приложение № 6 „Списък по чл. 23 на Акта за присъединяване на Република България към Европейския съюз, на Директива 2008/118/ЕО на Съвета, на Директива 2003/96/ЕО на Съвета и на регламент (ЕО) 2009/694 на комисията”.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 7 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902-01-34, внесен на 20 октомври 2009 г. от Министерския съвет”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има искане за процедура.
Господин Миков, заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ще чете декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Поиска процедура, а не изказване от името на парламентарна група.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Не е декларация, чувам, че тук нещо...
Уважаема госпожо председател, вземам процедура по следния въпрос – сутринта приехме едно решение, за което ние смятахме, че не е належащо да се включи в този дневен ред, може при нормално спазване на правилника. Отиваме с председателя на парламентарната група – господин Сергей Станишев, да направим справка в секретно деловодство, да се запознаем с материала, защото вече има решение на Народното събрание. Установява се, че там материалът го няма – той бил при госпожа Цачева.
Молбата и процедурата ми е да се върне материалът в секретно деловодство, за да могат народните представители наистина да се запознаят с него, така както е решението на Народното събрание. Моля Ви да предприемете мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Миков.
Той ще бъде в секретно деловодство. Не очаквахме, че толкова много бързате. Явно е имало защо още днес като първа точка да се вземе решение, защото има голямо желание да се чете материалът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Предполагам, че в най-скоро време ще бъде заведен в секретно деловодство. Разбира се, всичко това го чува и госпожа Цачева. Бъдете спокоен!
Нека да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета Доклада относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902-01-34, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2009 г.
Комисията заседава на 29 октомври 2009 г.
„На заседанието присъстваха госпожа Венетка Тодорова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика” към Министерството на финансите, и представители от Агенция „Митници”: господин Красимир Николов – заместник-директор на Агенция „Митници”, госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правна”, и господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи”.
На първо място законопроектът предвижда промяна по отношение на данъчно задължените лица, като за такива ще се смятат не само лицата, които в нарушение на закона са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с такива стоки, за които не е бил заплатен акциз, и тези, които се разпореждат с такива стоки и акцизът е бил заплатен само частично.
За постигане целите на закона се въвеждат нови понятия: „регистриран изпращач”, „пазарна цена”, „компютърна система”, „доставка на акцизни стоки”, „изпращач”, „получател”, „регистриран електронен административен документ”.
В Глава четвърта „Режим на отложено плащане на акциз” се създава нов Раздел ІІІ г, с който се регламентират условията и реда за регистрация на регистрирания изпращач.
Създава се Раздел VІ а, с който се регламентира движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз с електронен административен документ.
Създава се и Раздел VІ б, с който се регламентира процедурата за движение на акцизни стоки, когато компютърната система не работи.
Предвидени са законодателни промени във връзка с осъществяване на контрол от митническите органи и мерките за борба със сивата икономика”.
Те бяха подробно прочетени от госпожа Менда Стоянова в нейния доклад и аз ще си позволя да не ги чета, тъй като докладът ви е раздаден предварително.
Ще прочета само препоръките, които са направени от Комисията по правни въпроси:
„Във връзка с отстраняването на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на законовите текстове и терминологично съответствие с европейските актове.
След последвалата дискусия членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че § 64 следва да бъде внимателно преразгледан с оглед влизането в сила на отделните разпоредби. Така например се предвижда § 10, с който се увеличават акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление (газьол и други тежки масла, различни от смазочните), да влезе в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се” приема така представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902-01-34, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, госпожо Фидосова.
За сведение на народните представители относно поставената процедура, ние от ръководството на Народното събрание проверихме – материалът е заведен в Секретното деловодство, просто първа е пожелала да се запознае с него председателката на Народното събрание. Мисля, че няма никаква драма. Всеки след това ще може да го прочете.
Вносителят иска ли да вземе отношение към внесения законопроект, защото все пак в залата разглеждаме законопроект? – Не желае.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение към законопроекта?
Заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата във връзка с предложеното увеличение на акциза на цигарите. Това предложение, според мен, има антипротекционистичен характер по отношение на производството на цигари в България. Защо?
На първо място, предложението увеличава акциза на цигарите значително над изискванията на Европейския съюз по отношение на минималните акцизи.
Известно е, че изискванията на Европейския съюз са свързани с акциза на най-продаваните цигари. Това го има в документите и в документа за бюджета и всеки може да види точния текст на изискването на Европейския съюз по отношение на акциза на цигарите.
На второ място, на вас ви е известно, уважаеми колеги, че цигарите, за разлика от другите акцизни стоки, имат двукомпонентен акциз. Първият компонент е така наречената специфична ставка, която се определя в абсолютни числа – лева, евро на хиляда къса. А вторият компонент е пропорционалната или адвалорната ставка, която се определя като процент от продажните цени на цигарите.
Съотношението между двата компонента оказва много силно влияние върху пазарните дялове от продажбите на различните цигари по отношение на цените.
Какво е предложението в документа? Специфичната ставка се увеличава от 41 на 74 лв. на хиляда къса, близо 80%. Пропорционалната ставка от 40,5% на 36% - драстично намаление на пропорционалната ставка. Това означава, че разликите между цените на скъпите цигари стават пренебрежимо малки. Тоест един пушач, който примерно пуши българско производство цигари, не бих желал да споменавам марките, той много лесно ще се преориентира към вносни цигари, които по правило са по-качествени и по-търсени на пазара. Това автоматично оказва негативно влияние върху пазарния дял на продаваните български цигари в момента.
Трябва да знаете, уважаеми колеги, тук има представители на „Булгартабак”, които дълго време са управлявали тази мегаструктура, те вероятно ще споделят с вас подробности, че имаше време, когато „Бултартабак” притежаваше 95% от продажбите на цигари в страната. След тази мярка твърде вероятно е делът на „Булгартабак” да падне под 50%.
Споделям тази идея не защото някой си мисли, че „Булгартабак” има нещо общо с тютюнопроизводството. „Булгартабак” отдавна е престанал да бъде монопол в изкупуването на тютюните в България. От тютюните, които се произвеждат в България, 90% се изнасят. Пет процента минават през „Булгартабак”, част от тях влизат в рецептурниците на цигарите - вероятно много малка част, а може би изобщо не, друга част лично се насочва за износ.
Следователно, при това съотношение на акциза ние създаваме предпоставки да загубим в пазарите за цигари, тоест българските цигари да се продават по-малко на българския пазар.
Нещо повече, чухме представителя на „Булгартабак”, който предложи още по-драстични различия в тези два компонента. Той се мотивира с това, че ниският пропорционален акциз създавал ценови войни, от които никой не печели. Т