Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-11-25

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова 

Секретари: Митхат Метин и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 154 народни представители, налице е законно установеният кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, на Председателския съвет се уточнихме около следния проект за Програма за работата на Народното събрание за периода 25-27 ноември 2009 г., който предлагам на вашето внимание:
1. Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
7. Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
10. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за българските лични документи.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
12. Парламентарен контрол, отреден за петъчния ден.
Моля народните представители да гласуват предложения проект за Програма за работата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица.
Гласували 160 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Съобщениe относно постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 18 до 24 ноември 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, съпътстваща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител – Яне Янев и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител - Иван Вълков и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител – Красимир Велчев.
С вх. № 953-22-19 на 24.11.2009 г. до мен постъпи сведение от Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Беше ми представен докладът на комисията, ведно с решението по преписка с вх. № 147 от 24.09.2009 г., образувана по сигнал на Парламентарната група на Коалиция за България относно установяване на конфликт на интереси.
Диспозитивът на решението от 12.11.2009 г. гласи:
„Министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, не е действал в условията на конфликт на интереси, внасяйки в заседанието на Министерския съвет на 2.09.2009 г. докладна за определяне на инвеститор на Каскада „Горна Арда” – „Хидроенергийна компания „Горна Арда”АД.”
Комисията счита за необходимо това решение да се оповести в началото на редовното пленарно заседание на 25 ноември 2009 г., което току-що сторих.
Преминаваме към първа точка от програмата за работната ни седмица:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА.
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проектът за решение гласи:
„Народното събрание избира Стефани Михнева Михайлова за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта”.
Едно уточнение – приемането на проекта за решение и гласуването му се налага от факта, че на госпожа Михайлова последователно й бе прекратено участието като народен представител, заместващ госпожа Фандъкова за времето й като член на правителството. В петък госпожа Михайлова отново положи клетва и в момента ползва редовен мандат за периода на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание. Това налага да бъде актуализирано и Решението за попълване на състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Моля, гласувайте решението.
Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Решението е прието.
Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, моля да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Първо ще направя процедурно предложение. На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов, госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Даниела Влъчкова и госпожа Диана Терзиева – експерти в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Закона за данъка върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 29 октомври 2009 г., проект за второ гласуване”.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията относно наименованието на закона.
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте параграфи от 2 до 9 включително, съгласно предложението на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 27.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 думата „доставката” се заменя с „всяка от доставките”, а думата „предоставяната” се заменя с „получаваната”.
2. Създава се ал. 8:
„(8) При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват редакцията на § 10.
Гласували 162 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 27.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 11.
Гласували 138 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: По § 12 е постъпило предложение на народния представител Петър Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Това е един от най-спорните текстове за последните 20 години. Тъй като адвокатското представителство в парламента е силно, през всичките тези години той е бил обект на бурни обсъждания. Знаете, че това е конфликт на интереси. Получава се парадоксът, че адвокатите нямат право да участват в това обсъждане. Може би е добре. Затова други хора ще говорим по този въпрос, вероятно не толкова компетентно, но няма да има конфликт на интереси.
Предложението е да се отмени чл. 44, ал. 1, т. 5 от Закона за ДДС. Това е за процесуалното представителство за упражняване правото на защита на физически лица – да се извади от категорията на така наречените „освободени доставки”.
Защо сме против и призоваваме и вас да не подкрепим тази промяна? Адвокатската защита е конституционна, а не търговска дейност. Не можем да вкараме правото на хората за защита като търговска дейност, да го вкараме в „храма” и да накараме хората да плащат 20% ДДС, с което ще направим достъпа до този вид защита на практика невъзможен.
Второто, заради което сме против, е, че се вдига фискалната бариера за достъп до правосъдие. Сами разбирате кой ще плати тези 20%. Ако някой храни илюзии, че адвокатите ще намалят хонорарите си и тези 20% ще бъдат за сметка на тези хонорари, това е илюзия и никой не си я прави в Народното събрание. Нямат я и хората. Значи ще намалим достъпа до тази услуга, тъй като ще трябва да я плащат гражданите. Който не може да плаща тази услуга, ясно е, че няма да я ползва.
Много е важно, че тази мярка се въвежда в условията на икономическа криза. Напомням на народните представители от ГЕРБ, пък и не само от ГЕРБ, там седи десницата – категоричен беше ангажиментът да не се вдига данъчната тежест. Тук на практика вдигаме данъчната тежест. Нещо повече, на практика въвеждаме нов данък. В условията на криза, когато се правят опити да се облекчат хората и бизнеса, нека точно в тези условия да не въвеждаме този нов данък. Ясно е – вдигнахме акциза на алкохола, за да не пият, акциза на цигарите – за да не пушат, а тук защо вдигаме? За да не ползват правна защита, която им се полага по Конституция?! Това просто не е сериозно и аз призовавам да се отнесем сериозно към това предложение.
Когато един човек не може да си плати защитата, знаете, че се назначава държавна защита. Парите за държавна защита би трябвало да са увеличени с 20%, а те са намалени. От една страна слагаме ДДС и казваме, че държавната защита ще бъде ограничена. Ако това не е отказ от правосъдие, разбирате, че няма друга форма да се откаже на хората.
Има реална заплаха България като държава да почне да плаща повече пари. Знаете, че имаме немалко осъдителни присъди към българската държава. Сега в новите условия ще падне качеството. Служебните защити ще доминират пред нормалната адвокатска защита, в резултат на което България все по-често ще бъде осъждана. Така че допълнително, най-вероятно България ще почне да плаща повече обезщетения и вместо да осигурим повече приходи в бюджета ще се получи нещо обратно.
Още един аргумент – служебната защита сега се плаща с голямо закъснение. ДДС трябва да се плаща предварително. Хайде кажете ми служебният защитник откъде ще вземе пари, за да плати ДДС-то по съответната защита? Тоест той трябва да ползва личните си пари, личните си спестявания, за да плати ДДС-то и да бъде служебен, забележете, защитник с пари, които му дава държавата, а той предварително трябва да даде 20% на държавата. Ако смятате, че това е сериозно отношение към тази професия, направете го, но смятам, че правите точно обратното. Изкривява се и конкуренцията. Конкуренцията ще бъде при избора към адвокати, които не са регистрирани по ДДС.
Завършвам с това: адвокатите са неизбежни като докторите и като данъчните. Обещахте диференцирани ставки за лекарствата, не го направихте. Обещахте да не вдигате данъци. Недейте да вдигате данъци! Откажете се от тази поправка, тъй като тя не е в интерес преди всичко на гражданите на България. Адвокатите ще се оправят, аз не ги мисля тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, чухме Вашите аргументи. Хубаво би било тази загриженост към гражданите да я демонстрирате при подписването на договора, когато е било възможно да има дерогация с договора точно на правните услуги.
Какви са аргументите на Бюджетната комисия, които взехме под внимание, гласувайки против Вашето предложение? Аргументите са повече от безспорни. До 2006 г. законодателството третираше правните услуги като освободени доставки. От 1 януари 2007 г., тоест от момента, когато се подписва Договора за присъединяване на България, в Закона за данък добавена стойност те са облагаеми. Имаме официално уведомително писмо за нарушение на Директива 2006/112 ЕО, където в Общите правила на тази директива правните услуги попадат в обхвата на облагаемите доставки. Официалното писмо, изпратено на 26 юни 2009 г., където е казано, че в срок от два месеца от получаване на това писмо българските власти трябва да проверят характера на отражението на нарушението, защото те считат, че сме в нарушение на общите правила на директивата. В случай на забава следват санкции за държавата и се изчислява лихва за забавени плащания за 2007 и 2008 г. По повод на това писмо България е дала своята позиция, с която поема ангажимента да отстрани нарушението, сиреч правните услуги вече да се облагат с ДДС.
Няма законова процедура страната ни да отмени своята позиция. В свое писмо от 26 юни 2009 г. комисията ... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Довършете си изречението.
ВАНЯ ДОНЕВА: Изречението ми е само, че не може правителството да поеме ангажимент, за да плаща санкции с едни такива аргументи като Вашите, които не са безспорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Аз разбирам, че БСП е виновна за всичко, но Договорът с Европейската комисия не беше готвен от това правителство, беше готвен от предходното правителство, в което немалка част от сегашните представители на ГЕРБ участваха като депутати от НДСВ. Така че дайте да гледаме нещата в очите. (Възгласи от ГЕРБ: „Е, е, е!”.)
Недейте да викате! Вашият лидер и премиер водеше две листи за миналия парламент и беше избран.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ама не е участвал.
Петър Димитров: Да, не е участвал. Още по-добре. Той просто играеше ролята на магнит, за да може една политическа сила да влезе в парламента.
Позволете ми да отговоря на това, за което си говорим.
Тук говорим за конституционно право, а не говорим за правна услуга. Правните услуги съответните кантори и сега си ги плащат. Плащат си ДДС. Така че това е право на всеки гражданин на България, за който не можем да бъдем осъдени, още повече глобени от Европейската комисия. Затова недейте всичко да прокарвате под общата шапка – Европа е казала така и трябва да го направим.
Знаете колко дълбока е раната със затварянето на първите четири блока, пак точно заради тези преговори. Дайте да не продължаваме като послушници да отваряме все нови и нови рани, тъй като, повтарям ви, мнението, действително на компетентните в тази област, е, че това не е задължително. Това просто е престараване. Това се отнася само за правните услуги, които са търговска дейност и трябва да се облагат с ДДС. Не може да превърнете конституционното право на защита в търговска дейност. Не може, нямате право и аз ви призовавам парламента да не го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
За изказване има думата господин Семов.
Атанас Семов (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с известно притеснение взимам думата, защото мисля, че започнахме неправилно в контекста на лобита и интереси. Тук не става дума за каквито и да било лобита. Аз самият не съм адвокат, никога не съм бил и не съм в условията на конфликт на интереси, но съм човек, който чете Конституцията и горе-долу бегло познава европейското право.
Ще започна от втората част на това, което бях подготвил да кажа. Запознах се внимателно с писмото на Европейската комисия до българското правителство. То е традиционно, чиновническо. Според Европейската комисия, чл. 9 на Директива 2006/112 определя, че икономическа дейност е всяка дейност на свободните професии. Подобно разбиране, колеги, е повърхностно. Неуместно е да се поставя знак на равенство между всяка друга правна услуга, предоставена от адвокат, и процесуалната защита пред съд, която е гарантирано осъществяване на едно конституционно право.
Не мога да не се запитам защо не е такава позицията на други правителства в подобно положение като българското? Защото българското правителство през м. август е приело позиция с едно изречение, в която безусловно се съгласява с искането на Европейската комисия. Впрочем политика, водена години наред от други правителства, била основание България да бъде давана за отрицателен пример, че подкрепя някои международни или европейски инициативи преди още да са внесени.
Защо например Франция, Белгия и редица други европейски държави отстояват необлагането с данък на тази дейност, а България не намира повод да го направи? Кога станахме по-европейци от учредителите на Обединена Европа? Вярно е, че в момента Европейската комисия води дело срещу някои от тези държави в Съда на Европейските общности. Неговият изход обаче не е лесно предвидим.
Нещо повече. Смятам, че правилната позиция на България и на нашето правителство е да се изчака приключването на това дело, а то ще приключи през 2010 г., преди да поиска промяна в действащия Закон за ДДС. Ако Съда отсъди в полза на Европейската комисия, тогава нашето решение ще бъде неизбежно. Ако – не, обаче вратата за гъвкаво национално законодателство остава отворена. Убеден съм, нищо не налага да бързаме преди Париж и Брюксел. Въпросът за санкциите се поставя едва след произнасянето на Съда на Европейските общности.
Нещо повече, самата комисия в т. 31 на своето писмо ясно признава: „Следва да се прецени дали България има право да освобождава гореспоменатите дейности от ДДС”, а подобна преценка в крайна сметка може да направи единствено Съда на Европейските общности.
Тук е мястото да кажа още нещо. Насаждания чрез инертни медии неистов политически страх от делата в Съда на Европейските общности е неадекватен страх. Една от най-съдените държави в Съда на Европейските общности в цялата му близо 60-годишна история е именно Франция – държавата, измислила интеграцията и дала на Съда езика му и доктрината му. Едно зряло европейско общество ясно разграничава делата, които комисията води срещу държави заради корумпираност, некадърност или просто ленива небрежност на администрацията, което е недопустимо и непростимо, от делата, които се дължат на нейния порив да защити важни национални интереси.
Европейската комисия далеч невинаги е безпогрешна в тълкуванията си. Практиката на съда в Люксембург изобилства от подобни решения.
Ненормално е, когато в Европейската комисия тропнат по масата, у нас да падат камбанарии. Нека го кажем ясно – не става дума за въвеждане на диференцирана ставка, не става дума за интереси на адвокатите и тяхната професионална дейност, а става дума за защита на едно конституционно право, пред което, както правилно беше казано преди малко, се поставя фискална бариера. Нека да го сметнем простичко – увеличаването на стойността на адвокатската услуга за явяване пред съд ще се увеличи не само с 20 процентен данък, но и с новите разходи, които адвокатът ще трябва да прави за едно ново тежко счетоводство. Може да се твърди, че цената на адвокатската услуга за процесуално представителство ще се увеличи с 30 40%.
Още нещо, всъщност ще се получи така, че ще превърнем адвокатите в правни джипита – хора, които вместо да се занимават с присъщата си юридическа дейност, ще се занимават с една досадна бумащина, а да не говорим, че ще ги поставим под контрола на данъчните служби и ще създадем изкуствен натиск върху тяхната работа.
Най-накрая, преди да сме приели новата Конституция, нека все пак да се научим да четем действащата Конституция, която още в преамбюла по категоричен начин прогласява вярност към справедливостта като обща човешка ценност, а няма справедливост без гарантирана съдебна защита. Върховен принцип са правата на личността, а ние вместо да стимулираме нашето много слабичко, рехаво гражданско общество, слагаме една много силна бариера пред порива за защита пред съда. Смятам, че това е неуместно, а и фискалната му логика е твърде пренебрежима като числов измерител. Благодаря ви за разбирането. Смятам, че можем да бъдем европейци, защитавайки интересите си. (Ръкопляскания от РЗС, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Семов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
Павел Шопов (Атака): Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Вземам думата не за друго, а за да заявя конфликт на интереси, тъй като притежавам статут и имам адвокатско качество, поради което, въпреки че имам мнение, ще се въздържа от изказване по същество и от гласуване. С това искам да напомня на всички колеги, които имат качеството на адвокати, да постъпят по подобен начин. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
За изказване – госпожа Менда Стоянова.
Менда Стоянова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да кажа, че ще подкрепя внесеното предложение на вносителя и искам да ви дам аргументите за това.
Изказалите се преди мен казаха много хубави думи. Вероятно всички ние сме съгласни с една част от тези думи. Искам ясно да заявя, че ние трябва да се научим, че когато сме влезли в една общност каквато е Европейският съюз, трябва да изпълняваме правилата на тази общност, трябва да изпълняваме договореностите с нея, иначе ще я караме пак по български – подписваме договорът и после го нарушаваме, така както на нас ни отърва.
В тази посока твърдо искам да кажа и да ви прочета два текста от писмата на Европейската комисия, за които стана дума:
„Съгласно установената съдебна практика освобождаванията представляват дерогация от общия принцип, според който данък добавена стойност се събира за всяко възмездно предоставяне на услуга, независимо от данъчно задълженото лице и термините, използвани за обозначаването им.”
„Договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз не предвижда възможност за подобно освобождаване.”
В тази връзка м. октомври т.г. сме получили покана от Европейската комисия, с която българските власти се приканват да внесат средствата във връзка с нарушение на Директива 2008/4368 относно задълженията по ДДС на съдебните изпълнители и адвокатите.
В тази връзка искам да ви кажа, че уважаемото Народно събрание може да вземе и друго решение. То може да приеме предложението на господин Петър Димитров и услугата, предоставена от адвокатите, да остане необлагаема. Гласувайки за такова нещо всички ние трябва да сме наясно за фискалния ефект от него. Няма да има кой знае какъв данъчен фискален ефект, но ще има значителен фискален ефект във връзка с глобите, които Европейската комисия и Европейският съд налагат в такива случаи и те са два вида. Едната глоба е еднократна, първоначална и няма случаи, в които тя да е била по-малко от 2 млн. евро. Следващата глоба е на ден – между 30 и 150 хил. евро на ден, за всеки ден, в който България продължава да не изпълнява своите задължения.
Тук, преждеговорившият, уважаемият колега от РЗС каза, че тези глоби се присъждат след приключване на делата. Да, така е, само че от 1 декември 2009 г. с влизането в сила на Лисабонския договор тези глоби стават изискуеми предварително, при завеждане на делата. Всеки от вас, натискайки бутона за своето гласуване трябва да си даде сметка за отговорността, която поема, а именно – България да продължи да не изпълнява както и в други случаи договореностите, които е подписала, така и финансовия ефект от това неизпълнение. В случая имаме заведено друго дело по друг повод от Европейската комисия. Благодаря.
Михаил Миков (КБ, от място): Кажете от кой са тези писма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Можеше да спестим тази реплика, но нямаше как моя въпрос да стигне до госпожа Стоянова. От кого са писмата, госпожо Стоянова? Ползвам репликата, защото всички говорят за Еврокомисията. Еврокомисията, Еврокомисията... Да чуем от кого са тези писма и кои са титулярите на тези писма.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията по Европейските общности. Отдолу ... ясно е, че е от генералния секретар.
Михаил Миков: Ама, кой е титуляр? Съобщете го това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Колегата Семов много точно сподели с нас опита на други стари и най-стари европейски държави...
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Няма опит, има дела!
Четин Казак: Именно. Опитът свързан и с дела, и с нежелание на тези държави да изпълняват буквално текста на тази директива, както се очаква от чиновниците в Брюксел респективно от Европейската комисия. Всички ние знаем, че Европейската комисия толкова ревниво следи специално за приложението на тази директива, защото част от приходите от ДДС, събрани от всяка една държава членка, се внасят в общия бюджет на Европейския съюз. Ето защо тя се мъчи всячески да оказва натиск върху всички държави, да облагат максимално широк кръг лица и приходите да бъдат максимални.
За разлика от Франция, където голяма част от юридическите услуги, специално адвокатските услуги... Например адвокатските услуги, които се дават в рамките на така наречената правна помощ се облагат с диференцирана ставка от 4,5%. Аз искам да ви попитам: в България имаме ли диференцирана ставка за каквото и да било, с изключение на туроператорските услуги? След като нямаме диференцирана ставка България ще се окаже ли в по-неблагоприятно положение в сравнение с Франция, ако тръгне да прилага буквално текста на директивата, така както се изисква? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народен представител, желаещ трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Аз още един път искам да припомня на колегите, които направиха реплики, че ние сме имали такъв шанс, господин Казак. Имали сме такъв шанс, ако го бяхме договорили и бяхме получили дерогацията при присъединяването си. Сега две години по-късно означава да не изпълняваме договореностите и да започнем да се съдим с Европейската комисия за нещо, което е изчистено като определение – конституционно или услуга.
Така че този шанс е пропуснат и той е пропуснат точно от вашето мнозинство в предходния парламент. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване думата има господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата, за да подкрепя тезите и позициите, които бяха изразени от господин Петър Димитров, от господин Семов и от други народни представители, защото става дума за едно от фундаменталните права на българските граждани – достъпа до защита за техни права.
Тъй като стана дума в дискусията за договора с Европейския съюз, бих искал да припомня, пак бяха отправени обвинения към Социалистическата партия, преговорите за членството в Европейския съюз, условията за присъединяване на България бяха финализирани през м. април 2005 г. Това – първо.
Второ, искам да обърна внимание на народните представители, че България е една от страните в челната тройка в Европейския съюз от гледна точка на транспонирането на европейски директиви. Имаме един от най-ниския брой заведени дела от Европейската комисия. Както стана дума в дискусията и беше подчертано от господин Семов, всяка държава, наред с изпълнението на общите европейски директиви, следва своята национална политика. Много страни в практиката, когато се предявяват искове, съзнателно влизат в тези процедури, които отнемат в много случаи по година и половина – две, за да печелят време и да реализират политиката, която те смятат за целесъобразна. В дадения случай става дума за защита правата на гражданите.
Мисля, че имаме всички основания, при условие че България е един от отличниците в Европейския съюз от гледна точка на транспониране на директивата, да помислим първо за българската Конституция, за правата на хората, за тяхната процесуална защита и по този начин да бъдем принципни.
Освен това стана дума, разбира се, и за ДДС. Общата тенденция в Европейския съюз е към унифициране на ставката по ДДС – към единна ставка, но това е процес. Тук отново всяка държава реализира своя национална политика, в това число за диференцирано ДДС.
Искам да припомня на народните представители от ГЕРБ, че в предизборната програма на ГЕРБ имаше такъв ангажимент - ако се приема въвеждане на данъчни ставки по ДДС върху тези услуги, защитаващи правата на гражданите, въведете едновременно диференцирано ДДС. По този начин ще изпълните своята предизборна програма, по този начин България няма да бъде уязвима пред европейските институции.
И последно, водил съм немалко разговори, преговори с Европейската комисия. Европейската комисия винаги води диалог с всяка страна член. Вярвам, че при добро желание българското правителство може да намери убедителни аргументи не само пред един или друг чиновник на Европейската комисия, а пред Комисията, като институционално тяло, да защити свои позиции. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика думата има господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Станишев, малко отклонявам темата, но във връзка с направеното от Вас изказване, тъй като Вие посочихте, че България е от страните, срещу които има най-малко заведени дела, ако трябва да сме точни, смятам, че има само едно дело и то се отнася за начина на управлението на столичния боклук. Тук трябва да стане ясно дали причината за това е повече в правителството, или тя се дължи на начина на управление на Столичната община. Моля по този въпрос да дадете необходимото разяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма желаещи.
Господин Станишев, заповядайте за дуплика.
Сергей Станишев (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, действително България, както обърнах внимание, е един отличник в Европейския съюз по транспониране на европейски директиви. Това в голяма степен се дължи на предишния състав на Народното събрание, който в рамките на година и половина и в следващите години от предишния мандат прие огромно по обем законодателство, което да изравни българското законодателство с европейските стандарти. Гордея се с това, че сме постигнали такъв конкретен резултат.
Вярно е, че едно от делата срещу България е свързано с управлението на столичния боклук. Като бивш министър-председател изразявам съжаление, че Столичната община не положи достатъчно усилия, за да може по един европейски, ефективен начин да управлява този процес. За съжаление, дори и сега, проблемът вече не е само на Столичната община, отговорността е и върху новото правителство, тъй като и до този момент по оперативна програма „Околна среда” не е внесена от Столичната община апликационната форма по оперативна програма за строителството на прословутия завод за боклук в Столичната община. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станишев.
Господин Четин Казак има думата за изказване.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, очаквано дебатът по този текст се разгоря с особен пламък и това е обяснимо. Чух, някъде беше казано, че ако се направи проучване кое от двете лобита в Народното събрание е по-силно – дали на адвокатите, или на ловците, отговорът трудно може да бъде намерен. Така че подобно на Закона за лова преди време, така и сега теми, които засягат упражняването на адвокатската професия, възбуждат повишен интерес.
Аз мисля, че поради същите причини, поради които редица народни представители, за които е ясно, че упражняват в свободното си време дейността лов, не им пречеше да се изказват активно и да отстояват позиции по Закона за лова, така и мнозината колеги народни представители, които са вписани в съответните адвокатски колегии, имат пълното право да вземат отношение по текстове, които касаят упражняването на адвокатската дейност.
По тази гледна точка ми се струва, че изказването, което направи господин Семов, заслужава сериозно внимание от страна на управляващото мнозинство, тъй като то беше аргументирано от човек, който трудно може да бъде обвинен в непознаване на европейското законодателство и свързаните с това съдебни спорове, които държавите водят със Съда на Европейските общности.
Първо, не е тайна за никого, че европейските директиви не са спуснати свише канони, които съдържат в себе си абсолютната и непогрешима истина за висшата полза за европейските граждани. Това са законодателни текстове, приети от съответните органи и институции на Европейския съюз. Те не са непогрешими и държавите членки имат пълното право да се противопоставят, включително обжалвайки определено, най-често рестриктивно тълкуване на тези текстове от страна на бюрокрацията на Европейската комисия пред Съда на Европейските общности. Това е право, от което се възползват нееднократно най-старите и най-придобили опит в този вид дела страни – членки на Европейския съюз.
Аз мисля, че е крайно време България след като преодоля периода на тотално, безпроблемно и безропотно съобразяване и привеждане на своето законодателство буквално в съответствие с всички тези европейски директиви, което ние бяхме принудени да извършим в периода на преговори за присъединяване и когато за всички беше ясно, че към България имаше много повече и много по-високи изисквания за хармонизиране на законодателството, отколкото към огромната част от вече присъединилите се или създателките на самия Европейския съюз страни членки. Днес е време България също да се възползва максимално от правата на страна членка и да заяви ясно своите позиции, поставяйки своите интереси, на българското общество, поставяйки принципите, залегнали в националната ни Конституция.
Неслучайно посочих на госпожа Стоянова примера, че за разлика от България други държави имат диференцирана ставка специално в тази област, в унисон с отстояването на специфичните интереси и специфичните политики, които провеждат. В България няма диференцирана ставка. Кой е начинът България да защити конституционното право на защита на своите граждани пред Съда, ако България се откаже, тотално и безропотно изпълни писмо, изпратено от определени чиновници в Брюксел? Няма друг начин!
Уважаеми колеги, господин Семов спомена, че в момента има висящи дела пред Съда на Европейските общности. Стари държави членки са обжалвали именно това рестриктивно тълкуване на текста на Директивата, което администрацията на Европейската комисия се опитва да налага на страните членки. Предстои да се произнесе Съдът на Европейските общности. Аз предлагам да изчакаме това решение, за да видим в крайна сметка какво е тълкуването на тези текстове от един овластен, оправомощен орган, какъвто е Съдът и тогава да вземем нашето окончателно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
Делян Добрев (ГЕРБ): Уважаеми колеги, опозицията представя нещата все едно, че ние имаме някакъв избор дали да подкрепим или да не подкрепим това предложение. Ние реално нямаме голям избор. Ако не подкрепим това предложение на вносителя, както каза госпожа Стоянова, ще плащаме десетки-стотици хиляди евро на ден разноски и глоби, наложени от Европейския съюз. Аз не мисля, че можем да си позволим това нещо. Запитайте се имаме ли избор на този етап или нямаме. Ние не сме някоя от старите страни членки, които могат да си позволят в продължение на години да дискутират и да оспорват този въпрос пред Европейския съд. Ние не можем да си позволим да плащаме тези лихви и глоби за една такава процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Добрев.
Втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Добрев. Няма нужда по този начин да извивате ръце и да заплашвате пленарната зала с някакви глоби на ден и т.н. Госпожа Стоянова много правилно ви каза, че това е крайната фаза на натиск от страна на Европейската комисия, крайна фаза, до която ние сме още далеч. Ние още не сме започнали каквато и да е процедура, за да излизаме тук и да се плашим взаимно, видите ли, България ще плаща глоби на ден и т.н.
Уважаеми колеги, ние трябва да гласуваме по съвест, така както ни повелява нашата Конституция, ценностите, които изповядваме, и да престанем да мислим като първокласници, като все още държава, която трябва да бъде потупана по рамото от Европейския съюз и от Европейската комисия като примерен ученик. Ние трябва да отстояваме в Европейския съюз своите национални интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
Мартин Димитров (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа. Вземам думата, защото чух господин Станишев и го предлагам за шеф на Школата по демагогия в България. (Смях и ръкопляскания в залата.) Защо? Той каза, че би намалил ставката по ДДС, би направил диференцирана ставка. Чакайте бе, хора, само преди една година го предложихме в парламента и цялата ви парламентарна група гласува против. Стига вече! (Реплики от КБ.)
Това, което говорите е абсолютно несериозно. Вижте стенограмите в парламента, вижте кратката ни история все пак. Това беше абсолютно некоректно, абсолютно пълна демагогия, колеги, абсолютно непочтена позиция. Ако искахте намаления и диференцирани ставки, да ни бяхте подкрепили, когато го внесохме в миналия парламент. Всички от БСП гласувахте против.
Откъде идва проблемът? Когато беше правителството на НДСВ, БСП и ДПС (2001 2005 г.), тогава е можело да се договори изключение с Европейския съюз. Имахте двама министри от БСП тогава. Можеше да се договори изключение по този въпрос. Да сте го договорили! Оттам идва проблемът. (Реплики от КБ.) Сега идват много хора тук и ни дават акъл как да бъде решено. Вече е късно. Тогава сте го забъркали! Можело е да бъде поискано изключение по надлежния ред от Европейския съюз, защото си има процедури, има си правила. Като не си го поискал, вече е минал срокът. Това е истината, колеги. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин Димитров, Вие очевидно трудно изпълнявате многото роли, които в момента играете. Не сте слушали достатъчно внимателно дискусията досега, а и сте забравили какво се случи в миналия парламент. В миналия парламент Комисията по бюджет и финанси прие точно такова решение, каквото сега ви предлагаме – процесуалното представителство да бъде освободено от данък добавена стойност. Доколкото си спомням, Вие в комисията подкрепихте това решение. Надявам се, че и днес, сега ще подкрепите подобно решение.
Второ, което също така искам да Ви припомня: не в програмата на правителството на Република България от миналия мандат беше записана диференцираната ставка по ДДС. Тя беше записана в програмата на сега управляващата, така че е добре, когато си ги говорим тези неща, малко от малко да се съобразяваме и с елементарната истина. Разбирам, че сте напрегнат, че Ви предстоят тежки политически битки, но не ги пренасяйте в пленарна зала и някак си не раздвоявайте вниманието си, когато говорим за конкретни неща.
Искам и още нещо да Ви кажа, спекулацията и опитът да бъдат уплашени народните представители с някакви супер санкции, които едва ли не от утре ще потекат срещу България, са просто неверни. Има още много дълъг път да бъде извървян и много ми се ще най-после българското правителство и българският парламент да започнат да защитават интересите на държавата си. Да започнат да го правят и да се откажат от тази практика, която беше наложена в правителството от 2001-2005 г., когато ние на всичко казвахме „да”. Достатъчно беше в Европа да си вдигнат пръста и ние подскачахме. Хайде вече да започнем да защитаваме интересите тогава, когато те са достатъчно добре формулирани, а сега в момента става въпрос за точно такъв формулиран интерес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Господин Овчаров, колеги, наистина добър Ваш опит, но аз продължавам да твърдя, че господин Станишев все пак си остава по-голям демагог от Вас, но може следващия път наистина да направите и нов опит в тази насока. (Реплики от КБ.)
Да се върнем на конкретната тема. Господин Станишев каза, че би подкрепил диференцирано ДДС за лекарствата. Абе, колеги, внесохме го в тази, а вие го отхвърлихте! Сега не ги говорете поне тези неща – не е честно към хората.
Вторият въпрос, който е много ясен. Можело е да бъде договорено това изключение, когато имахте двама министри – Паскалев и Калчев в правителството на НДСВ, тогава да се реши този въпрос, а не сте го договорили. Оттам идва проблемът. А в миналия парламент по тази точка имаше три гласувания. Там работата беше изпусната от всякъде. Бяхте я изпуснали отвсякъде. Нарушихте Конституцията – и това да ви припомня. Такава е ситуацията. Затова забъркахте цялата каша. Оттам се забърка цялата каша.
Но бъдете почтени – като е гласувал господин Станишев и неговите колеги „против” диференцираната ставка, сега да не се прави на най-големият поддръжник. Защото не е честно и ние помним тези неща. И хората ги помнят. Просто не е честно към хората. (Реплики от КБ.)
Затова бъдете поне малко последователни. Не може едната година „против”, а другата година „за”, поне малко-отмалко, защото иначе просто не е сериозно. (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други народни представители, които желаят да заявят и направят изказване?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, очевидно дискусията по същество се върна в миналото. Очевидно и господин Мартин Димитров, който претендира да е специалист в сектор „икономика” тръгна да лепи клишета и етикети, поради липса на други аргументи.
Още веднъж повтарям, ако сте слушали внимателно, господин Станишев каза, че в програмата на ГЕРБ е била обещана диференцираната ставка.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Няма такова нещо.
Михаил Миков: Тоест партията, с която вие сте в коалиция и се подкрепяте. И си търсете вътре, седнете и се разберете ще има ли или няма да има диференцирана ставка. (Реплики от СК.) Това е ваше възможно решение.
Но аз вземам повод от казаното от господин Добрев в репликата. Затова ми беше думата.
Уважаеми господин Добрев, не заблуждавайте народните представители, че Европейската комисия налага глоби. Глобите се налагат от съда, а Европейската комисия открива процедури, води искове. Вие тук говорите, че Европейската комисия ще ни глоби с еди-колко си – стотици, десетки, хиляди и милиони левове. Не глобява Европейската комисия. И ви обясниха - и господин Семов, и господин Казак, и господин Станишев. Недейте да заблуждавате.
Аз разбирам, че народните представители от ГЕРБ са отскоро и можете всичко да им продавате на парламентарна група. Но в крайна сметка много добре стана ясно, че трябва да се изчака процедурата пред съда по отношение на други страни.
И най-накрая. Госпожо Стоянова, кажете на залата кой подписа тези писма, за които говорите. Аз упорито питам кой. Очевидно е, че Европейската комисия не може да подпише писмо.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Не може комисията да подписва, комисията не подписва.
Михаил Миков: Тя е колективен орган. Кой, като ни казвате, че има две писма, кой подписа тези писма? Защото тълкуването на регламентите и директивите, освен че може да го прави n-ския чиновник, шеф на дирекция, кой да е от Брюксел, може да го прави господин Семов, може да го правя аз и всеки народен представител – да тълкува. Така че, кажете кой подписа, за да видим и авторитетността на една такава кореспонденция, която Вие цитирате доста комплексирано? Ние сме пълноправен член на Европейския съюз. Ние не сме някакви такива покорни хора, на които пишат писма от Брюксел, козируваме и давайте нататък. Нека видим за какво става въпрос, да влезем в същността на тази кореспонденция. (Реплики от ГЕРБ.) Затова кажете на залата кой подписа и кой изпрати тези писма.
Има процесуално представителство към Министерския съвет, вземете си консултация от тях, ако не сте закрили и тази дирекция. Ако сте я закрили, питайте някой, който знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече е към Външно министерство.
Има думата за реплика господин Семов.
Атанас Семов (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Стоянова, аз ще се опитам да Ви помогна, защото цялата ми позиция, която отново премина в рамките на дебата в един излишен политически спор, бих казал и нелеп, беше свързана с една възможност, която е предвидена – жива възможност, за защита на националните ни интереси.
Комисията на Европейските общности на 25 юни 2006 г. чрез своя комисар по енергетиката Ласло Ковач е изпратила своето становище на нашия външен министър от генералния секретар на комисията Карал Вон Кемпис. Не това е въпросът.
Становището на комисията е ясно. То е предвидено в договора като първи елемент от досъдебната фаза на едно производство срещу държава. Това, което е важно да се разбере, и затова вземам думата за реплика, е не дали е легитимно или не искането на комисията. Това искане е легитимно. Ние си спомняме достатъчно нелегитимни - и това беше потвърдено с решение на Съда на Европейските общности - искания на Европейската комисия, като това за затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Ние въпреки това се съобразихме безпрекословно и заради определени страхове или интереси. Тук обаче става дума точно за обратното.
Тук става дума за това, че редица европейски държави са могли и продължават да се борят да отстояват защитата на предвиденото не само в Конституцията, но и в Хартата за основните права на Европейския съюз, в Европейската конвенция за защита правата на човека изконно, фундаментално право на съдебна защита.
Тук не става дума за това, че от 1 декември ще тръгнат санкции срещу България. Става дума за това, че биха могли да бъдат наложени санкции в резултат на едно приключило с осъждане срещу държавата съдебно производство пред съда в Люксембург. А преди това текат подобни производства срещу други държави членки. За нас не съществува съществена опасност, ако изчакаме съдът да се произнесе по другите производства. И ако там неговото решение е положително в духа на позицията, която защитавам, за нас не би имало никакъв проблем. Ако то не е положително, ние ще трябва да се съобразим с тълкуването на съда. Не комисията е тази, която тълкува директивите по обвързващ начин, а съдът в случай на спор. И ние имаме възможност да изчакаме и да се възползваме от неговите заключения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Семов.
За втора реплика – господин Шарков, заповядайте.
Ваньо Шарков (СК): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-вече онези, които не сте били тук в предния парламент! Понеже непрекъснато се говори, че дебатът отиде и към дебата за диференцираната ставка, каквото предложение няма направено, но някои биха го подкрепили, в крайна сметка обаче трябва да се знае едно нещо ясно и категорично. В тази зала се е водил много сериозен дебат по тази тема, и то нееднократно.
В същото време, когато се каза на коя партия какво е записано в програмата, трябва да стане ясно, уважаеми господин Миков, че господин Овчаров написа във вашата програма през 2005 г. да има диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. И това е безспорен факт! Така че отговорът на въпроса кой – кога го подкрепя, кога – не го подкрепя, този отговор трябва да се чуе. Защото вие го записахте във вашата програма, а след това не го подкрепяхте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Миков, ще се съобразя с Вашето предложение да се върнем към същността на проблема и ще ви зачета писмо от господин Стефан Ленер – директор на дирекция „Бюджет” в Комисията на Европейските общности от 2 октомври 2009 г. Той призовава българските власти да внесат средствата във връзка с нарушение на Директива № 2008/4368 относно задълженията по ДДС на съдебните изпълнители и адвокатите. Европейската комисия изисква в срок от два месеца от получаването на писмото българските власти да проверят характера на отражението на нарушението и да изчислят размера на неплатените, вследствие на посоченото нарушение, собствени ресурси на база на ДДС за 2007-2008 г. В противен случай ще започне да се начислява лихва за забава за плащане за 2007-2008 г. и за следващите години до отстраняване на нарушението. В тази връзка е позицията на Министерството на финансите, която е предоставена и по която казах, че няма процедура да бъде променена. Позицията е, че ще бъде отстранено нарушението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
За дуплика - господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Все повече придобивам яснота кой е писал писмата, очевидно е Стефан Рене – шеф на дирекция, който има определени интереси (смях и реплики от ГЕРБ), интереси, които трябва да прочетем внимателно! Ние не казваме, че за всички услуги, които дават адвокатите, не бива да се дължи ДДС – това трябва много ясно да се разбере! Става въпрос за процесуалното представителство, за разграничаване между едното и другото. От това писмо по никой начин не следва, че и процесуалното представителство следва да се облага.
Това е спор, който трябваше да се реши, правителствените агенти да обиколят страните с аналогични проблеми. Има такива процедури. Пак ви препоръчвам: вижте процесуалното представителство. Вижте каква е позицията на страните, които са ангажирани по същия начин, със същите проблеми,!
В крайна сметка е хубаво, че господин Шарков е чел всички наши програми, може би е чел програмите и от десетия, може и от предишни конгреси. Познанията на политическите платформи, на политическата еволюция на Българската социалистическа партия е добро познание, господин Шарков.
Другият, по-големият въпрос на дискусията е, че България трябва да отстоява национални позиции като член на Евросъюза без комплекси, с ясното разбиране, че в случая може да се търси по-добро решение за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Бюджетната комисия това писмо, което чухме преди малко, не беше прочетено.
Освен това аз попитах там каква ще бъде евентуалната санкция срещу България, но нищо не беше отговорено от всички присъстващи експерти. Сега не знам тези 2-3 милиона откъде бяха измъкнати и дали това изобщо е вярно.
Вземам думата, за да коментирам писмото. Очевидно е, уважаеми колеги, че това писмо от директора на дирекция „Бюджет” на Европейските общности е и касае собствените ресурси, чийто основен елемент е ДДС, тоест писмото има отношение само към вноската, която България трябва да внася в Европейския съюз. Ако сме излъгали по отношение на приходите от ДДС, вноската ще бъде коригирана и увеличена – такъв е интересът на дирекцията, която праща писмото тук.
Що се отнася до нашата дискусия, смятам, че тя е повече юридическа, отколкото фискална. Правилно посочи председателят на комисията, че приходите за фиска са незначителни, тоест пренебрежимо малки. Проблемът е свързан с конституционното право на гражданите на Република България и от гледна точка дали да бъдат облагани тези доставки – това е основният проблем. Поради тази причина нямах намерения да вземам думата, но съм провокиран от становището на младия колега от ГЕРБ господин Добрев, който зададе риторично въпроса: „Имаме ли избор?”. Това е опасен въпрос, уважаеми дами и господа, защото ако сметнем, че нямаме избор, означава да елиминираме изобщо съществуването на Европейския съд, който последен решава и казва кой крив – кой прав, България или Европейският съюз. Ако отречем възможността за избор, ние изцяло се отказваме от възможността да защитим националните интереси пред легитимния Европейски съд. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Имамов.
Има ли реплики към изказването на господин Имамов? Няма.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да изразя на глас нещо, което ме вълнува във връзка с аргументите, които чувам. Те са два, дискусията фактически се води по две теми. Едната тема е членството ни в Европейския съюз, поражда ли задължения и отговорности или не и оттам се стига и до защитата на националния интерес. Втората тема е какво става с конституционното право на българските граждани, които са обвинени и попадат в съдебно производство.
Първо искам да кажа нещо по втория аргумент. Конституционните права на българските граждани, които не са обвинени, а имат нужда от образование, защитили ли сме ги през този закон за ДДС? С този Закон за ДДС намалили ли сме ставката за образование, отменили ли сме ДДС върху учебниците например? Не сме. Образованието конституционно право ли е на българските граждани?! И то, както ми се подсказва, не на обвинените български граждани, а на всички български граждани?! Така че този аргумент е малко нестабилен, защото в следващия момент ще трябва да кажем, че конституционно право на българските граждани е и здравеопазването.
В българската Конституция – не само тази от 1991 г., но и в другата демократична Конституция, при която е имало парламентарна демокрация – тази от 1879 г., има много хубави записани неща, има принципи, дух на Конституцията, така е. Но в живия живот на хората нещата не се случват така, както са си представяли нещата тези, които са сътворявали Конституцията, говоря за тази от 1879 г., но няма да ви връщам толкова назад.
Въпросът е простичък: има ли смисъл този аргумент в сравнение с другите? Няма, никакъв смисъл няма според мен, никаква защита не може да се изгради около тезата на господин Петър Димитров, независимо колко адвокати в залата искат да излязат на трибуната, за да се получи подкрепа от българските адвокати. Българските адвокати са свободни български граждани, не са зависими, свободни са, изкарват хляба си по един почтен начин и по тази причина гласуват свободно. Сега ние тук не правим предизборно събрание, за да спечелим гласовете на българската адвокатура, нали така, някой да не се обърка! Да не се обърка някой от защитниците на господин Петър Димитров, от защитниците на неговата теза по-точно, защото той е официален вносител. Опитваме се да защитаваме общи принципи, за които сме получили доверието на хората.
Второ, за Европейската комисия и европейското ни членство. Всяко управляващо мнозинство в страната може да излиза и да заявява позиция в защита на националния интерес, разбирайки този национален интерес като защита на националните ценности на България. Сега правителството на ГЕРБ, политическите партии, които подкрепят това правителство, разбират тази защита като коректно поведение към поети ангажименти – това чух от колегите, говорили от тази трибуна. Разбирам тези аргументи, те имат смисъл за мен.
Мисля, че тук колегата Миков беше прав – нека не се връщаме толкова назад. Всеки един в предишно време е могъл да защитава аргументите. Сега от опозиционна гледна точка да ги защитава за своето си управление – това не ми стои стабилно като аргумент. Единственото, което ми стои разбираемо, скрито за всички тези неща, е следното: нека потърсим партийна подкрепа за едно съсловие, но няма да я получите, както не я е получил никой в тази зала през всички тези години. Българските адвокати гласуват за различни партии, имат различни граждански виждания и ще продължават да ги имат, независимо от това тук, от тази трибуна по тази тема – по ДДС-то, по процесуалното представителство, кой какво ще каже. Това е некоректно поведение според мен към самите тях, подценяване на интелектуалността им и тяхното гражданско поведение и умение. Тези хора са в гражданското общество на България не отскоро. Те наистина са познавачи на права – на човека, на гражданина, на законите и т.н. Така че точно този скрит мотив ми е изключително неприятен, ще кажа и неприемлив. Другите два аргумента, с които тук се води дискусията, за да се защитава позицията на вносителя Петър Димитров, ми се струват нестабилни. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Методиев.
Реплика?
Заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Господин Методиев, винаги съм уважавал интелекта Ви и днес съм изненадан. ДДС не е данък, който се плаща и ще се плаща от адвокатите. Говорим за хората, които имат право на защита. Право на защита има и онзи, който няма образование, и онзи, който има образование. От тази гледна точка да вкарвате образователен ценз и да казвате, че това е приоритет?! Още повече, че вие ще към поддържащия спектър на управляващото мнозинство. Ако искате диференцирани ставки, моля, направете ги. Това е ангажимент на ГЕРБ. Вкарайте диференцирани ставки в здравеопазване, в образование. За какво упреквате? И се повтаря, като че ли миналият парламент е въвел тази ставка и сега ние се изправяме и искаме да я няма. Обратното, миналият парламент не допусна въвеждането на такава ставка. Имаше искане на правителството, но парламентът не го допусна. Защото парламентът не е гуменият печат на правителството и не може всичко, което влиза тук, да се приема.
И ви призоваваме да се държите достойно. Аз мисля, че обикновено позицията ви е такава и днес съм изненадан от това, което твърдите. (Ръкопляскания от КБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма желаещи да репликират.
Имате думата за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин Димитров, за хубавите думи, които казахте по мой адрес. Надали ги заслужавам.
Аз съм с желанието да бъда последователен. Предложил съм намаляване на диференцирани ставки и в този парламент. Аргументите, които съм чул, съм ги чул и от Вас самия в предишен парламент. Може би тези аргументи да са смислени. Защо да бъда все прав? Аз не живея с такова самочувствие. Дори диференцираната ставка за туризма, тъй като съм бил член на комисия, на която Вие сте бил председател, се видя, че донесе до деформирано развитие на самия сектор. Надали някой тук ще каже, че точно диференцираната ставка му е помогнала. Така че има аргументи в тази посока и това е друг дебат. Аз не говоря за него.
Аз говоря за базовия аргумент за конституционни права. Защото оттам започнах. И казвам, че в този базов аргумент аз не съзирам смисъл, защото конституционни права са и в – и дадох пример с образованието, което смятам, че сравнително добре познавам. И не съм казал, че някои от адвокатите ще плащат, а съм казал, че се създават определени правила, които не са еднакви в различните тези конституционни защитени права. Тези правила не са еднакви. Това казах. И мисля, че в някаква степен съм последователен.
А що се отнася до това опозицията да се опитва да защитава тази теза, в нея може да се съзре следният политически момент – необходимата ви нужда, и то не малка нужда, от адвокатска помощ. Защото опозицията има и този проблем. (Ръкопляскания от мнозинството).
Петър Димитров (КБ, от място): След четири години и други ще имат.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но казвам, че може да се съзре. Не ви упреквам. Казвам ви, че по този начин може да се отговори на репликата, която Вие ми направихте. А иначе аз Ви отговорих в първата си част и мисля, че ме разбрахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на всички адвокати от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, поради евентуален конфликт на интереси заявявам, че няма да участваме в изказванията, в обсъжданията и няма да гласуваме по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да изкажат съображения относно обсъждания текст? Не виждам.
Госпожо Манолова, заповядайте. (Оживление.)
Мая Манолова (КБ): Очевидно е, че никой от народните представители, които имат адвокатско качество няма да гласуват по този законопроект. Включително те не участваха и в дебата по предложението на господин Петър Димитров. Но използвам случая да припомня, че това е един текст, който не касае адвокатите, по никакъв начин няма да утежни работата на адвокатите, а касае българските граждани, които ще бъдат принудени освен 20-процентната ставка върху процесуалното представителство да заплатят на адвокатите и цялата дейност по администриране на тази услуга. Така че в крайна сметка става дума за едно увеличение на адвокатските услуги, които ще бъдат плащани от гражданите, които предлага управляващото мнозинство, в рамките на 30-40%.
Това е, което ще се случи не само с българските граждани, които имат обвинения и са страни по наказателни дела, но и всички български граждани, които се защитават срещу актове на администрацията, които искат да реализират своите граждански права чрез българския съд. Нека да е ясно, че в момента налагате данъка върху всеки български гражданин, който има взаимоотношение със съдебните институции, защото няма как да бъде направено без адвокатска защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на господин Лазаров.
Димитър Лазаров (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, очевидно аз също съм адвокат, няма да гласувам. Вземам реплика от думите на колежката Манолова, за да припомня, че, ако не се лъжа, през м. август с измененията и допълненията на Закона за данък добавена стойност от януари 2007 г. Вие предложихте този текст.
Петър Димитров (КБ, от място): Беше ли приет? Не беше.
Димитър Лазаров: Конституционният съд го отмени. Повече нямам коментари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Госпожо председател, аз съм изключително обезпокоена от изказването на преждеговорившите адвокати. Ние явно днес няма да можем да изпълним своята програма, може би не само днес. Как ще гласуваме Закона за облагане на доходите на физическите лица, когато всички в тази зала сме в конфликт на интереси по този закон? Аз моля адвокатите да ни обяснят това, защото иначе не знам какво ще правим?(Ръкопляскания и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика? Заповядайте.
Диан Червенкондев (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми колеги, ДДС се начислява от всички адвокати, които са данъчно регистрирани лица по Закона за данъка върху добавената стойност. Аз се съмнявам, че голяма част от адвокатите, от адвокатските практики, които осъществяват процесуална защита, са регистрирани по закона. Следователно, щом те не са регистрирани, тоест нямат 50 хил. лв. оборот през последните 12 месеца, няма да начисляват такъв данък. Следователно кога и по какъв начин ще се оскъпи процесуалното представителство? По какъв начин ще се ограничат правата на българските граждани? Мисля, че българските университети и адвокатски практики постоянно създават нови млади юристи, които не са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност и следователно те спокойно ще могат да осъществяват това конституционно право и да защитават българските граждани. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, аз не направих изказването по същество и моля то да не бъде считано за такова. Но, както обикновено, моите изказвания от парламентарната трибуна предизвикват особен интерес от колегите от ГЕРБ, за което им благодаря. (Оживление). Не искам да изпадна в ситуацията на госпожа Фидосова нито аз, нито никой от народните представители, които са адвокати и да участваме във внасянето, обсъждането, коментирането и гласуването по един законопроект, който може да ни вкара в хипотезата на конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах, госпожо Манолова, по какъв ред взехте думата, ако не е било изказване по същество? (Оживление).
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по същество? Не виждам.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров § 12 да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 57, против 89, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 12.
Гласували 154 народни представители: за 95, против 46, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 118, против 8, въздържали се 19.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за нов § 14.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 14 със следния текст:
„§ 14. В чл. 58, ал. 1, т. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „а” се изменя така:
„а) внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.;”.
2. Създава се нова буква „б”:
„б) получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 14 съгласно предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 21.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 след думата „облекло” се добавя „и личните предпазни средства”, а думата „предоставяно” се заменя с „предоставяни”.
2. В ал. 4 след думите „на основание” се добавя „чл. 97а” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 16 съгласно предложението на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17 и за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за преномериране на параграфите съответно в 17 и 18.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В чл. 82 ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 19.
Гласували 133 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 20.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
По § 20 е постъпило предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3 и не го подкрепя по т. 4 (относно създаването на нови точки 5 и 6).
Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. В чл. 92 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „три” се заменя с „два”;
б) в т. 4 числото „45” се заменя с „30”;
в) в т. 5 думата „трите” се заменя с „двата” и думата „три” се заменя с „два”;
г) в т. 6 думата „три” се заменя с „два”.
2. В ал. 2 думата „трите” се заменя с „двата”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30 дневен срок от подаване на справка – декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. За целите на изречение първо на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.”
4. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (СК): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Може би най важната промяна, която правим в Закона за данъка върху добавената стойност, е намаляването на сроковете за възстановяване на данъка. Аз се радвам, че успяхме да намерим един много важен консенсус - този срок да бъде намален с 45 дни. Такава реформа не е правена от много години насам, така че това е най-важната антикризисна мярка до момента, приемана от Народното събрание, според мен. Нека да уважим по достойнство този важен консенсус, който успяхме да постигнем и който вярвам ще бъде подкрепен от парламентарната зала, след като е подкрепен с голямо мнозинство от комисията.
Остава един въпрос, колеги, който е неуреден. В предложението, което сме направили с колежката Мариана Даракчиева, предлагаме разширяване на обезпеченията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които могат да се използват. Тоест да не бъдат само пари кеш, но да бъдат и други активи, каквито са предвидени и в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Знам безпокойствата на Комисията по бюджет и финанси по този въпрос, но имайте предвид, че това е едно от направленията, по които може още да бъде свършена работа. Не би трябвало да е необходимо да дадеш пари кеш, за да получиш пари кеш, тоест да направиш банкова гаранция, за да ти върнат по-бързо ДДС-то. Би трябвало да има по-широк спектър от възможности. Така че обмислете, когато гласуваме тези предложения, дали все пак да не подкрепите предложения от нас текст.
Искам да завърша със следното. При всички положения намаляването на срока за връщане на ДДС е изключителен успех на Четиридесет и първото Народно събрание. Това трябва да бъде признато от всички и да се знае от всички. Такава реформа в последните 8 9 години никой не е правил, а 45 дни, в условия на криза, е нещо много. Това ще направи оборота по-бърз, ще помогне на много фирми да запазят работниците си и да оцелеят.
Надявам се с голямо мнозинство тази мярка да бъде подкрепена, дори може и, както казват, нереформаторското мнозинство от БСП и ДПС да я подкрепят. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Не се обаждайте от място, без да съм Ви дала думата!
Ако имате желание за реплика, заповядайте на трибуната и репликирайте. Ще ползвате ли реплика? Не.
Друг народен представител, който желае да репликира? Няма.
Други народни представители, които имат отношение към обсъждания текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване не подкрепеното от комисията предложение на народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева относно създаване на нови точки 5 и 6 към § 20.
Гласували 138 народни представители: за 18, против 18, въздържали се 102.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 21 съгласно предложението на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 22.
Гласували 126 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 10.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБРед, законност и справедливостСинята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Менда Стоянова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23:
„§ 23. Създава се чл. 97а:
„Задължение за регистрация при доставки на услуги,
данъкът за които е изискуем от получателя
Чл. 97а (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се счита за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникват основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към гласуване на § 23, с който се създава нов чл. 97а със съдържание съгласно предложението на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 8.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за България