Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-01-22

Председателствал: председателят Георги Пирински 

Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Добро утро, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, съгласно нашата програма, ни предстои поредица от гласувания. Виждате ги в раздадения ви текст на програмата за 22 януари. Има няколко ратификации – първо четене, проекти за решения, второ четене на Законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи.
Има съобщения, които ще ви направя.
Моля да обърнете внимание, на 21 януари 2009 г. и днес, 22 януари 2009 г., е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приети на първо четене на 16 януари т.г. Проектът е изготвен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, в съответствие с правилника. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване, бих искал да поставя на вашето внимание, тъй като и на вчерашното заседание беше повдигнат въпросът за внесените проекти за решения относно действията за откриване на реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Вчера се е състояло заседание на Комисията по външна политика, на която са разпределени проектите. Тя е внесла своя доклад с отразено становище на комисията. Знаете, че проектите бяха разпределени на три комисии - Комисията по енергетиката, Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси.
Разполагате с доклада на Комисията по енергетиката от 20 януари т.г., в който се съдържа текст на проект за решение, който се стреми да обедини внесените проекти от отделни групи народни представители.
Комисията по европейските въпроси досега не е разгледала проектите за решение. Нямам информация дали е планирала такова разглеждане тази седмица.
По силата на ал. 5 ще предложа пленарната зала да се произнесе с гласуване дали да бъдат включени в пленарното заседание като първа точка от дневния ред за днес, след провеждане на гласуванията, проекти за решения – те са с различна формулировка, така че най-общо казано: относно ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй”.
Има проект, който включва, І, ІІ, ІІІ и ІV реактори. Коректната редакция навярно би трябвало да бъде – относно І, ІІ, ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Различна е формулировката в различните проекти, така че е трудно да се изброят всички версии на редакция.
Моля ви да се подготвите за гласуване.
Подлагам на гласуване по реда на ал. 5 предложение за включване в дневния ред днес на проекти за решения относно І, ІІ, ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Гласували 181 народни представители: за 128, против 33, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Ще ви напомня проектите за решения, внесени по тази точка.
Има Проект за решение от м. март 2007 г., внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Има доклад на Комисията по енергетиката от 27 април 2008 г.
Има Проект за решение от 12 януари т.г. с вносител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Има Проект за решение също от 12 януари т.г. от господата Аталай, Червеняков и Ранчев.
Също от 12 януари т.г. има Проект за решение с вносители Волен Сидеров и група народни представители. То е разпределено на 12-и, но е внесено на 8 януари т.г.
Има доклад на Комисията по енергетиката, както споменах, с дата на депозиране в деловодството 20 януари с Проект за решение от две точки и диспозитив въз основа на внесените проекти на господата Сидеров; Каракачанов; Аталай, Червеняков и Ранчев.
Моля парламентарните групи да се подготвят за участие в дискусията по т. 1 от днешния дневен ред, след както извършим гласуванията.
Преди да пристъпим към гласуванията, има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Ангелов, за изказване от името на парламентарна група.
Румен Ангелов (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, другия месец се навършва точно една година от трагедията, която се случи във влака София-Кардам. Парламентът правилно създаде анкетна комисия, която да проучи случая. Анкетната комисия си свърши работата – написа два доклада и два проекта за решения. Те бяха внесени в началото на месец октомври миналата година. Четвърти месец ръководството на Народното събрание и управляващото мнозинство не допускат доклада в пленарната зала. За пореден път се прави прикриване на извършени престъпления, на извършени престъпни бездействия, на некомпетентни действия, на лошо управление. За пореден път се прикриват нередности, липса на опит, лошо управление, лошо финансово състояние на най-голямото държавно предприятие в Република България.
В проекторешението на анкетната комисия е записано, че в срок от два месеца Министерският съвет е длъжен да вземе мерки за обезпечаване безопасността на железопътния транспорт, на безопасността на гражданите в България. Колко пъти по два месеца вече минаха, откакто ние сме готови като комисия? Два пъти! Кога ще влезе това проекторешение, този доклад? Кога? Защо не го допускате, господин председател?! Защо никой не иска да даде отговор на въпросите „Защо само 15% от железопътната инфраструктура в България е безопасна? Защо само 4% от пътническите вагони са ремонтирани и са безопасни? Защо не се инвестира в БДЖ? Защо няма план за развитие?” Защо, защо, защо? Защо всичко това се прикрива и докога?
От името на Парламентарната група на ОДС остро възразяваме срещу нарушаването на правилника и срещу прикриването на престъпления в Република България. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи от името на парламентарни групи? Не виждам.
Уважаеми колеги, дневният ред, който приемаме, се приема основно по предложение на парламентарните групи, съгласува се на заседания на Председателския съвет и се внася от мен за гласуване. Намирам за странно, господин Ангелов, че вашите представители в Председателския съвет нито веднъж досега не повдигнаха въпроса за включване на тази точка в дневния ред. (Реплика от Йордан Бакалов.) Няма никаква пречка от моя страна да бъде включена тази точка. Ще предложа на парламентарните групи да го направят – ако не за утрешния пленарен ден, то в началото на следващата седмица.
Господин Бакалов, неоснователно е възражението Ви от място, защото към мен лично беше отправен сериозен упрек от говорителя на вашата група. Аз съм длъжен да отговоря.
Преминаваме към гласуване.
Пристъпваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на закона, подкрепен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 7.
Наименованието е прието.
По § 1 има предложение на народния представител Евдокия Манева, неподкрепено от комисията; на господин Хатиб, неподкрепено от комисията; на господин Върбанов – също неподкрепено от комисията, и предложение на вносителя, което комисията подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева и група народни представители по § 1 от законопроекта, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 48, против 55, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Юксел Хатиб по § 1 – неподкрепено от комисията.
Юксел Хатиб (ДПС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Хатиб оттегля своето предложение и то няма да бъде подлагано на гласуване.
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов по § 1, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 154 народни представители: за 46, против 68, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 1, подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 19.
Предложението на вносителя е прието.
По § 2 има предложение на народните представители Минка Русева и Мария Вълканова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двете народни представителки.
Гласували 130 народни представители: за 16, против 11, въздържали се 103.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 5.
Предложението на комисията се приема.
Моля, гласувайте § 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 7.
Параграф 3 е приет.
По § 4 по вносител – комисията предлага параграфът да отпадне. Тя подкрепя по принцип текста на вносителя, но счита, че е отразен систематично в § 9.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 4.
Гласували 133 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
По § 5 има предложение на народния представител Евдокия Манева и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 43, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Ангел Тюркеджиев и Пламен Моллов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 23, против 9, въздържали се 93.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Юксел Хатиб. То е подкрепено частично - по ал. 2, точки 2, 3 и 4, но не е подкрепено в останалата му част.
Юксел Хатиб (ДПС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Хатиб оттегля предложението в неподкрепената му част. Благодаря.
Има предложение, направено в пленарната зала от народния представител Васил Калинов. То е следното: в ал. 11 думата „информация” да се замени със „заповедта”, а в края на изречението да се добави „с изключение на съдържащите се лични данни”.
Моля, гласувайте тези редакционни допълнения на господин Калинов, направени в пленарната зала.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за редакция на § 4 – окончателна номерация, с направените промени.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Параграф 6 по вносител става § 5. По него комисията е предложила своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване текста на § 7 по вносител, който става § 6, подкрепен от комисията; и предложението на комисията да се създаде нов параграф, който в окончателната му редакция става § 7, в редакция на комисията.
Моля, гласувайте параграфа по вносител и новия параграф в редакция на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Отново два текста, които да гласуваме едновременно – предложения на комисията за нови параграфи 8 и 9 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези два текста на нови параграфи с предложена редакция на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, отново три текста. Ще ги съобщя в номерацията им по вносител: § 8 по вносител, в редакция на комисията, която всъщност подкрепя по принцип вносителя; § 9 по вносител, подкрепен от комисията и § 10 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте едновременно тези три текста.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Отново да гласуваме три текста едновременно: наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепено от комисията; § 11 по номерация на вносителя и в окончателната редакция на комисията; и § 12 – също в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
По § 13 по вносител има предложение на господин Хатиб, което не е подкрепено от комисията.
Юксел Хатиб (ДПС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Хатиб оттегля своето предложение.
Уважаеми колеги, подлагам на едновременно гласуване следните текстове в първоначалната номерация на вносителя: § 13 в окончателна редакция на комисията; § 14 по вносител и § 15 по вносител. Моля, гласувайте едновременно тези три текста.
Гласували 125 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
По § 16 е предложена редакция на комисията. Комисията е подкрепила вносителя по § 17 и е предложила своя редакция на § 18, но има две предложения по § 17 и § 18 на госпожа Манева, които не са подкрепени от комисията.
Госпожо Манева, по § 17 и § 18 има две Ваши предложения, които не са подкрепени от комисията. Поотделно ли да ги гласуваме или едновременно?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Добре.
Подлагам едновременно на гласуване двете предложения на народния представител Евдокия Манева по § 17 и 18, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 40, против 38, въздържали се 52.
Предложенията не се приемат.
Подлагам едновременно на гласуване с номерация на вносителя § 16 в редакция на комисията, § 17 по вносител, подкрепен от комисията, и § 18 в редакция на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Има предложение на комисията за нови параграфи от 21 до 25 в окончателната номерация, по които има предложения, направени в пленарната зала.
Народният представител Юнал Тасим е предложил в § 23 да се добави изразът "и чл. 24, ал. 11".
В § 25 господин Тасим е предложил думите "15.02.2009 г." да се заменят с "1.03.2009 г.".
Ще подложа на гласуване поотделно всяко от предложенията, защото едното касае дата.
Моля, гласувайте предложението на господин Тасим по § 23 ал. 2, където се добавя "и чл. 24, ал. 11".
Гласували 120 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 20.
Предложението на господин Тасим се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Тасим по § 25, засягащ датата.
Гласували 121 народни представители: за 52, против 44, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нови параграфи от 21 до 25 с направеното изменение в § 23.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, с което и законът на второ четене.
Да благодарим на Комисията по земеделието и горите и на нейния председател за извършената работа.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение?
Янаки Стоилов (КБ, от място): То е направено вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вчера е направено процедурното предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено още вчера от господин Стоилов, да преминем и към гласуване на второ четене на законопроекта.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Текстът на закона е следният:
„Закон
за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея.
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, подписан на 1.10.2008 г. в София."
Не виждам желаещи да вземат отношение по текста.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея.
Моля, гласувайте на първо четене предложения от Министерския съвет законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене, направено вчера.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Текстът на закона е следният:
„Закон
за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея
Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, подписан на 1.10.2008 г. в София."
Моля, гласувайте текста на закона на второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Правя процедурно предложение за преминаване към второ четене и гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Ето го и текстът на закона:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство за
поддръжка и експлоатация на CMS детектора между
Министерството на образованието и науката на Република
България и Европейската организация за ядрени
изследвания ЦЕРН
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН, подписан на 7 август 2008 г. в Женева.”
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратификация се приема.
Следващият закон е за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Предлагам да се премине към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Текстът на закона е:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Държавата Израел за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, подписана на 25 март 2008 г. в Йерусалим.”
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за транслитерация. Законопроектът беше обсъждан във вчерашния пленарен ден.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за транслитерация. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 22 декември и обсъждан във вчерашното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на проект за Решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2007 г., обсъждан също вчера на пленарното заседание.
Текстът на решението е стандартен:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за младежта за 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за младежта за 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.

И последното гласуване, уважаеми колеги, е по Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2007 г., обсъден вчера в края на пленарното заседание. Проектът за решение по този доклад е предложен от Комисията по отбраната в края на нейното становище по доклада. Текстът е бил представен вчера в пленарната зала, той е съвсем кратък:
„Народното събрание въз основа на съответните текстове на Конституцията реши:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2007 г.”
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 6.
Решение е прието.
С това приключваме с гласуванията, които ни предстояха за днес, уважаеми колеги.
Преминаваме към дневния ред на днешното ни пленарно заседание.
Както реши пленарната зала, първата точка е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ОТНОСНО БЛОКОВЕТЕ ОТ ПЪРВИ ДО ЧЕТВЪРТИ НА АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”.
Моля да се приготвите да преминем към обсъждане на тази точка.
Първо ще чуем внесените доклади на съответните комисии, а след това вносителите на проектите ще имат възможност да изразят своите становища по тях, след което ще преминем към дискусия.
Отправих покана в началото на днешния ден към министър Петър Димитров да участва в дискусията. Имам информация, че той ще вземе участие. Ако е в Народното събрание, моля да го поканите да заеме мястото си в пленарната зала. Ако още не е пристигнал, да изясните след колко време да го очакваме.
Господин Костов иска да повдигне въпрос по начина на водене на заседанието.
Заповядайте, господин Костов – ако имате предложение как най-добре да бъде проведена дискусията по тази точка.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Демократи за силна България предлагаме в пленарната зала да бъде поканен министър-председателят господин Сергей Станишев (викове: „Е-е-е!”) и министърът по евроинтеграцията Гергана Грънчарова. Причината да бъде поканен първият е в това, че той ангажира кабинета с изказване, че правителството ще прецени ползите и вредите от подобен акт на Народното събрание. Ние трябва да чуем неговия анализ.
От друга страна, госпожа Гергана Грънчарова е необходима, за да заяви тук съвършено ясния отговор на въпроса дали предлаганият от народните представители проект за решение няма да навреди съществено на европейската интеграция на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да предадете изразената покана от народния представител Иван Костов за участие в заседанието на министър-председателя и на министъра по европейските въпроси.
Аз отправих покана да участва и заместник-министър на външните работи в днешното заседание, имайки предвид целия спектър от външнополитически въпроси, свързани с разглежданата тема. Надявам се, че министърът на външните работи е упълномощил свой заместник, който да участва в заседанието.
Уважаеми колеги, преминаваме към докладите на съответните комисии.
Давам думата на господин Рамадан Аталай – председател на Комисията по енергетиката. Има два доклада – единият е докладът на господин Минчо Христов от 2007 г., а другият – вашият доклад от 20 януари 2009 г.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, искам да ви съобщя, че последният доклад е общ текст на комисията във връзка с трите предложения, които бяха дадени от народните представители, а преди една година има предложение от народния представител Минчо Христов Куминев, който е разгледан, също така има и доклад.
Ще започна с доклада на господин Минчо Христов.

„ДОКЛАД
относно Проект за решение на Народното събрание относно
възлагане на правителството на Република България
незабавно да предприеме необходимите действия за
активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз по отношение
на предсрочно закриване на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”,
№ 754-02-17 от 14 март 2007 г., предложен от народните
представители Стела Банкова и Минчо Христов
На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2007 г., Комисията по енергетиката обсъди внесения от народния представител Минчо Христов Проект за решение на Народното събрание относно възлагането на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по отношение на предсрочно закриване на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”, № 754-02-17 от 14 март 2007 г.
На заседанието присъстваха Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Костадинка Тодорова – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
От името на вносителите мотивите на проекта за решение бяха представени от народния представител господин Минчо Христов. Мотивите за внесения проект за решение са настъпилите сериозни и трайни затруднения в енергийната област на България и Балканския регион, предизвикани от закриване на блоковете в АЕЦ „Козлодуй” с доказана техническа безопасност.
Становище по предложените промени представи Министерството на икономиката и енергетиката, което не приема предложения проект за решение, поради взетото решение от ръководството на ведомството засега въпросът да се третира само на експертно ниво.
Съществуват и други причини от стратегическо естество за развитието на българската енергетика в контекста на европейската енергийна политика и изграждане на регионални пазари, които на сегашния етап не дават достатъчно основание за отправяне на искане към Европейската комисия за прилагане на защитни мерки по чл. 36 от Договора за присъединяване.
След проведеното гласуване, Комисията по енергетиката с 1 глас „за” и 6 гласа „против”, без „въздържали се” реши:
Предлага на Народното събрание да не приема предложения Проект за решение на Народното събрание относно възлагане на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по отношение на предсрочното закриване на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”, № 754-02-17 от 14 март 2007 г.”.
Вторият доклад е относно Проект за решение за задължаване на Министерския съвет да осъществи процедури за включване в работен режим на І, ІІ, ІІІ и ІV реактори на АЕЦ „Козлодуй”, № 954 02 1 от 8 януари 2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Вторият проект за решение гласи:
„Правителството на Република България да предприеме всички необходими действия пред Европейската комисия с цел рестартиране на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” и да започне своевременни действия за техническа подготовка на блоковете и получаване на лиценз в Агенцията за ядрено регулиране, № 954-02-2 от 12 януари 2009 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители”.
Третият проект за решение е във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ от Русия, № 954-02-3 от 12 януари 2009 г., внесен от Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев:
„На свое извънредно заседание, проведено на 20 януари 2009 г., вторник, от 12,00 ч. в зала № 456, Комисията по енергетиката обсъди постъпилите три проекта за решение във връзка с настъпилите сериозни проблеми в икономиката на Република България, предизвикани от негативното развитие на световната финансова криза, задълбочени от прекратяването на доставките на природен газ от Русия.
По проектите за решение № 954-02-1, № 954-02-2 и № 954 02 3 на Народното събрание във връзка със ситуацията от прекратяването на доставките на природен газ за България са постъпили становища от министъра по европейските въпроси, заместник министър-председателя и министър на външните работи и министъра на икономиката и енергетиката.
В своите становища официалните институции подкрепят основната теза, развита в предложенията, че при възникване на сериозни и трайни затруднения в икономиката на страната, България може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки, в частност дерогация от правилата на Конституцията и Протокола за присъединяване с цел възстановяване на положението на икономиката до нивата преди възникване на кризата.
В резултат на проведения дебат и гласуване с 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се”, комисията одобри следното:

„РЕШЕНИЕ
във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването
на доставките на природен газ от Русия
С преустановяване изцяло и без предупреждение на подаването на природен газ от Русия на 6 януари 2009 г., страната беше поставена в безпрецедентна ситуация на недостиг на природен газ. Поради продължителния период на кризата, България и страните в региона се изправиха пред остър недостиг на енергия, което застави енергийната ни система да активира студения си резерв, който икономически и екологично е неефективен. Едновременно с това и във връзка със задълбочаващата се икономическа криза българската икономика търпи сериозни затруднения и реализира значителни загуби. До момента, по предварителни данни от специално създадената междуведомствена група, подкрепена от независими експерти, преките загуби на българската икономика до този момент, само от спрените газови доставки, се изчисляват на около 183 млн. лв. Очаква се общо за страната загубите да достигнат до 500 млн. лв., което означава, че не могат да бъдат компенсирани с прилагане на обичайни екстензивни мерки.
Влошаването на икономическата ситуация поставя проблеми и пред приходната част на бюджета за 2009 г. Анализът на икономиката на страната по посока търсене на резерви и инструменти за компенсиране на загубите показва целесъобразност от привеждане в действие на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, експлоатационната готовност и безопасност, на които е доказана. В рамките дори на една горивна кампания на реакторите е възможно в значителна степен да се компенсират загубите на българската икономика.
В съответствие с гореизложеното Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България,

РЕШИ:

1. Правителството на Република България да разгледа във взаимодействие с Европейската комисия възможността за рестартиране на спрените ІІІ и ІV блокове в АЕЦ „Козлодуй”, в съответствие с правото на Европейския съюз, на техническите възможности и на изискванията за сигурност и безопасна експлоатация.
2. Правителството на Република България да предложи на институциите на Европейския съюз да преразгледат становището си по извеждане от експлоатация на наскоро затворените ядрени реактори с оглед настоящата криза в енергийните доставки и при отчитане на най-високите норми за ядрена безопасност.”
Господин председател, една процедура – ако е възможно в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Тодор Чуров - заместник-министър на външните работи, госпожа Бисерка Денишева – директор на Дирекция „Европейска интеграция” в Министерството на външните работи, и господин Стефанов – експерт в Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Срещу това процедурно предложение няма възражения.
Моля, поканете представителите на Министерството на външните работи в пленарната зала.
За ваша информация, уважаеми колеги, Министерският съвет заседава в момента. Предадени са пожеланията на народните представители за присъствие на това заседание.
В пленарната зала е вече министърът на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров. Добре дошъл, господин министър!
Ще дадем възможност на вносителите на проектите за решения да представят своите съображения и до 10 мин. господин Пламен Ранчев ще представи доклада на Комисията по външна политика от заседанието й вчера.
Текстовете на проектите за решения бяха прочетени от господин Рамадан Аталай, което спестява известно време на представящите своите проекти.
Ще започнем от господин Минчо Христов, чийто проект е с най-голяма давност.
Имате думата, господин Христов, за да представите своя и на госпожа Банкова проект за решение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по същество предложението, което внесохме с госпожа Стела Банкова на 13 март 2007 г., преди около две години, за активирането на чл. 36 от Договора за присъединяване и пускането на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”, не се различава от предложеното преди десетина дни от колегите от управляващата коалиция, както и някои колеги от опозицията.
Мисля, че ако българският парламент беше приел това разумно предложение преди две години, то ние може би в този момент нямаше да дебатираме проблема за АЕЦ „Козлодуй” и нямаше да загубим около 600-700 млн. лв. Но мисля, че важното е да гледаме напред.
Аз бих се ограничил само с няколко факта.
В момента ние сме в тежка финансова и икономическа криза, колеги. Не става дума само за енергийна криза. Ще ви дам само две цифри, които ви моля да запомните. За 2008 г. дефицитът по текущата сметка е най-високият в историята на България – 7,5 млрд. евро. През последните две-три години този дефицит расте почти в геометрична прогресия. Пускането на АЕЦ „Козлодуй” ще има като пряк ефект намаляването на този огромен дефицит и стабилизирането на българската икономика, укрепването на валутния борд, съответно ще даде гаранции за влоговете и спестяванията на българските граждани.
И другият факт, който искам да споделя с вас, казвал съм го от тази трибуна и друг път, брутният външен дълг на България през последните три години се е увеличил три пъти – 300%! И продължава да расте. В момента той е над 45 млрд. долара. Мисля, че всеки, който разбира от икономика, ще си даде сметка за сериозността на този проблем.
Искам да изразя и своето учудване - вчера бях на дискусиите в Комисията по външна политика на парламента - от действията и думите на някои колеги от НДСВ. Знаете, че винаги говоря с имена. Говоря за господин Соломон Паси, говоря за госпожа Гергана Грънчарова, която изпрати едно официално становище, говоря за госпожа Меглена Кунева.
Нямаше да взимам отношение по този въпрос, колеги, ако не бяха изречени директни лъжи по отношение на АЕЦ „Козлодуй”. Госпожа Кунева в медиите заяви, че V и VІ блок били модернизирани с пари на Европейския съюз, господин Паси направи всичко възможно в комисията да саботира това проекторешение, което разисквахме. Той категорично се противопостави например на това ние, като парламент, да дадем мандат на българското правителство да започне преговори с Европейската комисия, като неговият аргумент беше, че това трябва да направи главният секретар на Министерския съвет или може би някой шеф на отдел и т.н.
В чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз ясно и категорично е заявено, че България трябва да постави въпроса пред Европейската комисия. Именно това е голямото учудване на много хора от Европейския парламент, а и от Европейската комисия, които се чудят защо българското правителство, защо българският парламент не вземе това решение бързо, за да можем да решим проблема.
Знаете, че аз винаги говоря в прав текст. Ще ви кажа, колеги, че според мен лобистите, които закриха умишлено блоковете на АЕЦ „Козлодуй” с цел да облагодетелстват корпоративните интереси, които стоят зад румънската атомна електроцентрала в Черна вода, се активираха и днес. Мисля, че тяхното поведение би трябвало да бъде разследвано от Държавна агенция „Национална сигурност”. Аз лично се ангажирам да изпратя писмо в това отношение до председателя на ДАНС. Мисля, че трябва да говорим нещата такива, каквито са.
Що се отнася до направеното проекторешение, аз категорично заявих в Комисията по енергетика и в Комисията по външна политика, че го подкрепям и ще го подкрепя и в залата. Считам, че българският парламент трябва да работи за интересите на своята страна, а не, пак повтарям, за интересите на шепа чужди лобисти. Това е, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Следващият проект по реда на внасянето е от Волен Сидеров и група народни представители, внесен на 8 януари 2009 г.
Не виждам представители на Парламентарната група на „Атака”, които да представят този проект за решение.
Следващият проект е внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 12 януари 2009 г.
Господин Каракачанов, имате думата да представите Вашия проект за решение, да изразите становището си по доклада на Комисията по енергетиката.
Красимир Каракачанов (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направила Парламентарната група на движение „Напред”, е следното:
„Правителството на Република България да предприеме всички необходими действия пред Европейската комисия с цел рестартиране на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй” и да започне своевременни действия за техническата подготовка на блоковете и получаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране”.
Аргументите, мотивите, които сме предложили, са ясни.
Факт е, че решението за спирането на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй” беше едно политическо решение, силово наложено на България във времето, когато тя беше в преговори за членство в Европейския съюз. В тази ситуация тогавашните преговарящи, без да отчитат настроението на българското общество, без да отчитат интересите на българските граждани и на България, в желанието си да претупат преговорния процес, направиха една камара пропуски: и в земеделието, и в екологията, в съответните глави „Земеделие” и „Екология”, но най-фрапиращ беше случаят с ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”, които бяха затворени, за да бъдат обслужени определени икономически интереси на няколко страни – членки на Европейския съюз. Това се направи, за разлика от други страни, например Полша и Унгария, които в своя преговорен процес отстояваха своите национални интереси, тогавашните български преговарящи отстъпиха, предадоха нашите интереси. За награда единият сега е председател на комисия, другият се води българският еврокомисар. Това е положението. Но в България това е политическата действителност: тези, които предават интересите на нацията, са награждават; тези, които се борят за тях, са оплювани. Това е нашата действителност, но ще я оставим настрана.
Ситуацията в момента е такава, че не само заради газовите доставки, които бяха спрени, ние искахме отварянето на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”, а първо, за възстановяването на една справедливост. Защото ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй” произвеждат най-евтината електроенергия. Европа се намираше, но и все още се намира не само в газова криза, но и в ситуация, при която самата енергийна сигурност на Европа е поставена под определено съмнение. Страни – кандидатки за членки в Европейския съюз, като Албания, Сърбия, Македония, може би по-нататък и Косово, са в енергийна криза, режим на тока. А известно е, че дотогава България, продавайки електроенергия на тези страни, решаваше техните проблеми. Така че ситуацията е коренно различна в сравнение с 2004 г., когато започнаха и се водеха преговорите за членство в Европейския съюз. Световната икономическа криза също е фактор, който трябва да бъде отразен.
И целият този комплект от аргументи трябва да бъде отчетен от българския парламент, за да бъде гласувано едно решение, с което задължаваме българското правителство да бъде по-активно в своята дейност пред Европейската комисия и да започне своевременни действия за техническа подготовка на блоковете и получаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране.
По отношение на предложението, направено от комисията, ние също ще го подкрепим. Обръщам се към господин председателя на комисията, имаме следното предложение: в т. 2 „с оглед на настоящата криза в енергийните доставки” да отпадне и да бъде заменено със „с оглед на световната финансово-икономическа криза”. Защото когато преди две седмици започна работата на Комисията по енергетиката – да разглежда предложенията за решение на господин Христов и госпожа Банкова, нашето предложение и други предложения, аргументът с газовите доставки беше сериозен, но в момента това не може да бъде сериозен аргумент, тъй като газът тръгна, но световната финансово-икономическа криза е нещо, което за съжаление ще трябва да изтърпим следващите няколко години.
Мисля, че нашите аргументи са били достатъчно ясни и през годините назад, и в тази пленарна зала. Мисля, че няма нужда да убеждавам колегите, че една несправедливост трябва да бъде поправена, защото, в края на краищата Европейският съюз не е Съветският съюз и ние имаме право на думата, трябва да я казваме и да отстояваме българските си национални интереси тогава, когато се налага, а не само да ръкопляскаме, когато някой второразряден или първоразряден европейски чиновник ни потупа по рамото в похвала на това, че за пореден път сме си предали интересите.
Голяма част от аргументацията, с която излизат съответните европейски чиновници, е несериозна. Включително преди време бившият комисар Ферхойген беше обявил, че България трябва да затвори ІІІ и ІV блокове, защото имала излишък на електроенергия. Тогава ние му отговорихме, че и неговата родна страна Германия има излишък от производството на БМВ-та и мерцедеси, но не спира производството им, а ги продава. Така правим и ние с нашата излишна електроенергия.
Така че няма нито един – нито юридически, нито технически аргумент, на базата на който ІІІ и ІV блокове да бъдат затворени. Имаме достатъчно аргументи за загубите, претърпяла България като икономика; за щетите, нанесени върху българските граждани; а също така аргументите, свързани със световната икономическа криза; аргументите, свързани с трудностите, които благодарение затварянето на тези два реактора изпитват страни, за които самият Брюксел казва, че желае да интегрира в голямото европейско семейство нашите съседи. Така че оттук-нататък няма нужда мотивите да бъдат повече четени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Моля Ви, господин Каракачанов, да уточните с господин Аталай точната редакция на текста, който предлагате да бъде заместен.
Господин Аталай, предлагам да консултирате и представителите на Министерство на външните работи от гледна точка на най-удачната и работеща формулировка.
Следващият проект за решение е внесен от народните представители Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев на 12 януари т.г.
Господин Аталай, Вие ли ще го представите?
Заповядайте, имате думата.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, няма да се спирам обстойно на мотивите, с които сме представили нашето решение. Ще се опитам да наблегна само на различията в трите проекта.
Според мен предложеният от нас текст и впоследствие подработен от комисията съвместно с експертите от Министерство на външните работи, с експерти от Министерство на икономиката и енергетиката, смятам, че дава яснота за различията в текстовете. В двете решения на колегите, представени от господин Каракачанов и група народни представители, и от господин Волен Сидеров, има едно предложение, което е решение без вземане съгласието на Европейската комисия.
Смятам, че това, което казаха колегите, показва, че предложеният от нас текст удовлетворява и Европейската комисия, и Европейския съюз, и българската страна. Виждаме, че вече сме в сферата, в рамките на чл. 36.
Не знам спорът днес накъде ще се подведе: дали към едностранно вземане на решение за включване на реакторите на ІІІ и ІV блокове, или към отговорното решение, което ние предлагаме – съвместно с Европейската комисия, в сферата на чл. 36, при спазване на сключените споразумения с Европейския съюз, след един обстоен дебат да приемем решение от тази зала. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Аталай.
Виждам, че господин Ранчев все още не е готов да предложи текста на доклада.
За ваша информация, господа народни представители, вицепремиерът и министър на външните работи господин Ивайло Калфин е бил упълномощен да участва в днешното пленарно заседание. Госпожа Грънчарова е вносител на точка в заседанието на Министерския съвет и се изяснява възможността за разместване на точките.
Преминаваме към обсъждане на предложените проекти за решения. Има заявка за изказване от господин Иван Костов.
Моля и другите колеги да направят своите заявки за изказвания.
Господин Костов, имате думата, заповядайте за Вашето изказване.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Никой не се е записвал в историята с мастилото на популизма, никой не е оставял следа с жертвоприношение към тази най-сигурно изявена болест на политиците.
Това, което предлага комисията, е решение, което няма основание. Защо няма основание, например в чл. 36? Отговорът е ясен, даден е от министър Гергана Грънчарова. В момента не е налице хипотезата на чл. 36, казва тя, и нямаме основания да стартираме каквато и да е процедура по него, още по-малко процедура по отваряне на някои от затворените реактори на АЕЦ „Козлодуй”.
В този смисъл всички тук, в тази зала, които предлагат това решение, знаят, че то би било в съществено нарушение на сключеното споразумение за присъединяване на България към Европейския съюз. Знаете го и защо се прави: защото БСП вече е в предизборна кампания. Две цели има това решение. Първата е да се създаде алиби за последващи санкции от Европейския съюз, защото това решение, което се размахва тук, е оръжието на антиевропеизма. Това е обяснение, което вие се опитвате да пробутате на българския избирател, вместо истинското обяснение, че това правителство се е провалило в опита да противодейства на кризата, в опита да противодейства на световната финансова криза, в опита да противодейства на газовата криза. Това е опит с оръжието на антиевропеизма да бъдат оневинени руската и украинската страни за това, че прекратиха доставката на газ за България и поставиха страната и икономиката ни в бедствено положение, а вие не можахте да вземете мерки за бърза и реална защита. Това е алибито за последващи санкции от Европейския съюз, които ще бъдат наложени чрез спиране на много средства от европейските фондове. Тогава вие ще обясните: „Ето, ние искаме, а европейците не дават. Ето, те прилагат двойни стандарти към нас”.
Четете внимателно какво гласи чл. 36: „Всяка държава-членка може да поиска разрешение да вземе защитни мерки по отношение на Бъгария и Румъния”. И те ще вземат защитни мерки. Това, което вие предлагате, без каквото и да било основание в закона, ще предизвика европейските страни към защитни мерки.
Такава игра с основен приоритет на българската икономическа, външна национална политика, политика на сигурност никой досега не си е позволявал в тази зала. Това е най-безотговорното поведение и аз се удивлявам как може Парламентарната група на ДПС да подкрепи подобно нещо, при положение че когато правителството на Симеон Сакскобургготски искаше мандат за преговори тук и Народното събрание не му даде мандат, те гласуваха „за” това да бъде нарушен мандатът на Народното събрание. Подкрепихте да бъде нарушено решение на Върховния административен съд. Тогава ние гласувахме „против”. И сега вие, носени на крилете на този популизъм, решихте да си поиграете с интересите на Република България, с най-важния национален приоритет. Това е най-безотговорното нещо, което ще принуди цялата опозиция да вземе всички възможни мерки да защити националния интерес на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Костов, бих призовал и Вас, и следващите оратори, да се постараем да ограничим до минимум предизборната риторика. Да се проведе една сериозна дискусия по плюсовете и минусите на един или друг вариант за решение.
Има ли реплики? Не виждам.
Разбирам, че министърът на енергетиката желае думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, вземам думата след изказването на господин Костов, тъй като, ако парламентът днес, в тази ситуация тръгне в направлението, в което го тласка Иван Костов, това няма да е продуктивно за България, няма да е продуктивно за хората, които търпят лишения от трите кризи, които в момента вървят в България, и отново се тръгва към една непонятна за мен конфронтация, която не е истинска и не съществува.
Искам да започна с похвала за това, което е договорил преговорният екип, и това, което е подписано с Европейската комисия. Записано е: „Ако до края на период не повече от три години след присъединяването – тоест този период свършва през 2009 г. – възникнат сериозни и трайни затруднения в който и да е сектор на икономиката, или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки – защитни мерки, а не нападателни! – за да възстановят положението и да адаптират засегнатия сектор на икономиката на вътрешния пазар”.
Преговорният екип е осигурил възможности на България при извънредна ситуация да ползваме защитни мерки.
И аз задавам въпроса: кога да ползваме тези мерки, ако не сега?! Това е последната година на този тригодишен период. Защо сме договаряли тези възможности? Защо, след като нямаме желание дори да се опитаме да ги ползваме?! И се размахва плашилото, че ако предприемем тази мярка, ще има ответни мерки срещу България.
Господин Костов, при същите обстоятелства всяка настояща държава членка може да поиска разрешение да вземе защитни мерки по отношение на България, Румъния или на двете държави едновременно. Тоест, ако нашите мерки заплашат някого, създадат ситуация, в която друга държава трябва да се защитава от българските мерки, тогава могат да се предприемат такива аналогични мерки.

Аз задавам въпроса: такива мерки кого ще заплашат? Знаете, че в момента недостигът на електроенергия на Балканите е около 2000 мегавата на час.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): На Балканите, не в България.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Аз казвам на Балканите.
Кого ще заплашим? Ще заплашим Македония, ще заплашим Гърция, ще заплашим Косово, ще заплашим Албания? Тоест кой трябва да се защитава от нас, за да можем тук да си късаме ризите и да казваме: Срещу нас ще бъдат предприети адекватни мерки. Тук се има предвид ако ние вкараме някакви митнически ограничения, ако вкараме някакви вносни квоти, че някой ще предприеме симетрични мерки спрямо нас. Не става въпрос за такова нещо. Отново ви връщам към това.
Зададох въпроса и на Енергийната комисия, задавам го и тук. Тук пише: В случай на сериозни икономически затруднения и при изрично поискване от засегнатата държава членка, Комисията действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането. Ние имаме ли сериозни икономически затруднения в резултат на тази газова криза или нямаме? Тоест, какъв е резултатът? Може би резултатът е позитивен и ние сме получили допълнителни доходи? Хората не получиха социален стрес от това, че при пренастройването на топлофикациите трябваше да мръзнат известно време? Фирмите не получиха икономически стрес от това, че редица производства са затворени и нямат доходи? Да не говорим за това, че има и политически стрес, тъй като на Балканите всяка липса на енергия е политическо напрежение и заплашва да взриви стабилността на Балканите.
От тази гледна точка аз съм безкрайно изненадан. Договорът ни позволява да поискаме подкрепа от Европейския съюз, да въведем защитни мерки и българският парламент, българските политици твърдят, че ние не трябва да се възползваме от този договор.
Коренно различна е ситуацията между Словакия и България. Словакия няма такава клауза, няма 3-годишен период. Словакия нямаше право да въвежда такива защитни мерки и от тази гледна точка ако Словакия си беше пуснала реакторите, тя щеше да наруши първичното право на Европейския съюз, за което и беше предупредена на събирането на енергийните министри на 12 януари. България не е в тази ситуация. Това е наше договорно право.
Тук се развива тезата, че ние нарушаваме договорите, че ние ще влезем в европейска конфронтация и това ще доведе до неминуеми негативни последици за България. Дори някъде се размахва плашилото как ще ни изключат от Европейския съюз. Дайте да говорим в рамките на фактите, да се придържаме към тези факти.
Какви са фактите?
За разлика от много други случаи, когато управляващите в една или друга степен, за да няма паника, за да не се създава напрежение не подават информация на медиите във всеки момент, сега направихме точно обратното – по три пъти на ден изкарвахме ситуацията със снабдяването с газ, с наличностите на газ в Чирен, с наличностите на газ в тръбите. Изкарвахме всеки ден информация за загубите, които търпи българската икономика.
Резултатите от днес. От 406 наблюдавани предприятия, 266 са декларирали, че търпят преки загуби от кризата с доставките на газ в България. Дневната загуба, която беше фиксирана, е от 15 228 840 лв. Повтарям – преките загуби. Това са загуби, които предприятията търпят от това, че са спрели производството си, от това, че са загинали някои техни продукти, да кажем в оранжерийното производство или в животновъдството.
От началото на кризата загубите, по експертна оценка на самите фирми, се изчисляват на 196 952 165 лв. Повтарям – това са преките загуби.
Това, с което се занимава Кризисният щаб, след като тръгне газа, занимава се вече втори ден, е да можем да определим и косвените загуби на българската икономика. И в тази посока провеждаме ежедневно разговори с Европейската комисия.
Съгласно европейските традиции, ако загубите са повече от 0,6% от брутния вътрешен продукт, то се обявява, че има катастрофа в съответната държава. И се иска солидарна намеса на Европейския съюз. Това правим в момента – определяме загубите. И ако те се окажат над 0,6% от брутния вътрешен продукт на България, ние ще поискаме солидарна подкрепа от Европейския съюз. Затова, тръгвайки в този дебат, аз си мисля, че не бива да изкривяваме нещата и да ги свеждаме до елементарния въпрос за ядрената енергетика – да или не. Това е дебат, който върви в Европейската комисия, ще продължава да върви в Европейския съюз. Европа трябва да реши дали ядрената енергетика е безопасна, дали е екологично чиста, дали ще се развива или няма да се развива. Това е дебат на бъдещето. Дебатът на България на момента е имаме ли кризисна ситуация, трябва ли да поискаме подкрепа от Европа или не трябва да искаме такава подкрепа от Европа?
Разбира се, Европейският съюз може да реши нещо друго, да реши да ни подкрепи не по начина, по който искаме ние – чрез пускане на спрени реактори в АЕЦ „Козлодуй”. Дайте да проведем този диалог! Това е и предложението за решение: Българското правителство да влезе в диалог с Европейската комисия без да нарушава нищо, без да застава в антиевропейска поза. Да намерим такива компенсации за България, които да помогнат на бизнеса, да помогнат на хората да се облекчат последствията от тази икономическа криза. Затова моят призив към подчертано политизираните изказвания, с които се тръгна, е все пак да изкараме малко над себе си интересът на България да не се държим като на предизборен митинг. Това не е предизборен митинг. Аз мисля, че действително това е върхът на политическия елит на България. И днес е моментът този елит да поеме своите отговорности. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата за изказване на народния представител Петър Берон.
Петър Берон (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Чуха се мотивите, с които се предлага това решение. Няма да ги повтарям. Вчера имахме достатъчно голяма разправия в Комисията по външна политика. Сега вероятно господин Паси ще си изложи тук тезата, че с Европейската комисия не се водят преговори и разговори, а се слуша тяхното решение, казва се: „Йес, сър!” или „мадам”, козирува се и се заминава. Това правят слугите. Партньорите водят разговори, водят преговори и изясняват своите позиции.
Не е хубаво да се говори от името на цялата опозиция или на целия народ. Но ако искаме да говорим наистина от името на голямото мнозинство от народа, няма никакво съмнение, че при един референдум 80 на сто биха подкрепили отварянето на реакторите.
Вие ще кажете, че това няма никакво значение. Това няма значение, онова няма значение... Има значение достойнството на нашата държава. Нека ние си вземем такова решение, нека поискаме да се проведат разговори. Като ни откажат – откажат. Това е най-лошото, което може да ни се случи. Да ни откажат. Никой няма да вземе никакви защитни мерки, нито ще ни накажат, нито ще ни спре някой парите, те вече ги спряха, нито пък някоя държава, даже и тези, които са заинтересовани от това да ни спрат електропроизводството, няма да вземат никакви мерки. Това е едно плашило, което се размахва напълно ненужно.
Такива реактори нямало никъде в Европа – чухме вчера. Затова и у нас не трябва да ги има. Това, първо, не е вярно. И второ, няма значение. Тези реактори или са надеждни или не са надеждни.
Чухме преди време видни хора да се изказват – няма да ги цитирам тук, по време на партньорската проверка, че каквито и да са резултатите от тази партньорска проверка, ние ще затворим реакторите. Е, затвориха ги. Редица личности, представители на редица правителства, като започнем от покойния княз Шеваршидзе и се стигне до съвсем скорошни лица, направиха своето, за да се затворят тези реактори. Не искам да изброявам всичките, тъй като тук присъстващите много добре ги знаят. Един направи едно, друг направи друго, трети направи трето – никой не се държа достойно! Хората в Европа, както и в Америка, уважават институциите, държавите и лицата, които имат достойно държание, а не пълзящите! Някои от вас искат да пълзим пред чорбаджиите от Брюксел. Това няма да направим! С брюкселските институции ние сме партньори, а не сме някакви първолаци или слуги! Така иска нашият народ и ние така трябва да постъпим.
Тук няколко от партиите, включително и БСП, в предизборните си програми бяха заложили такава точка, че няма да допуснат затварянето на реакторите и евентуално ще ги отворят отново, ако се затворят. Радвам се, че те узряха да си изпълнят предизборните обещания и трябва да ги изпълнят. Аз лично ще гласувам за предложената резолюция от двете комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Колеги, да ви съобщя, че от Парламентарната група на Демократи за силна България има четирима пожелали думата народни представители.
Има ли реплики към господин Берон?
Господин Кътев, заповядайте за реплика.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Берон! Вие много отговорно и с голям замах казахте какво ще направи Брюксел и всички над 20 страни членки – че няма никой да потърси нищо от България, че никой няма да иска санкции. Откъде сте сигурен, господин Берон? Някаква пряка информация имате от Брюксел ли, че никой нищо няма да направи на България заради това, че тя самоволно ще реши да направи някакви промени в договора? Кой Ви каза това? Братислава ли, която тръгна по същия начин, обаче още на втория ден се осъзна, след като й казаха, че това нещо не може да стане така лесно и така просто поради хрумване или поради популизъм? Кой Ви каза това? Или и Вие сте на тази тяга: абе, имахме „Москвич”, хубав „Москвич”; идва новата версия на „Москвич” – „Москвич ИЖ”, защото преди това беше 408. Към тази носталгия ли ни карате да вървим или към нещо модерно? Към АЕЦ „Белене”, ако щете към VІІ и VІІІ блок и други неща. А Вие ни връщате към „Москвич”-а! В това ли искате да убедите българския народ – че през 2009 г. трябва да караме „Москвич”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Берон.
Петър Берон (независим): На такава реплика е лесно да се отговори. Колкото аз знам какво ще направи Брюксел, толкова знае и господин Кътев! Но предварително да се страхуваме от вълци, преди да влезем в гората, няма смисъл!
Колкото за модернизацията и за модерните и хубави реактори, които можем да си направим, аз съм абсолютно „за”! Но е казано: „Не плюй в стария кладенец, преди да си пил вода от новия”.
От това, което може да се ползва за 5-те месеца, за които има гориво за ІІІ блок, ще се спечелят около 130 милиона! Защо да ги губим? Като си направим новите реактори, да си ги направим – няма нищо лошо, но засега да поддържаме това, което имаме. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, преди да продължим с изказванията, предлагам господин Пламен Ранчев да представи доклада на Комисията по външна политика от вчерашното заседание, който току-що е бил оформен – завежда се в Деловодството. Нека да го имаме предвид в по-нататъшния ход на дискусията.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно проект за Решение на Народното събрание
във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването
на доставките на природен газ от Русия, № 954-02-3, внесен от
Рамадан Аталай, Пламен Ранчев и Младен Червеняков

На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по външна политика разгледа проект за Решение във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ от Русия, внесен от народните представители Рамадан Аталай, Пламен Ранчев и Младен Червеняков.

С преустановяване изцяло и без предупреждение на подаването на природен газ от Русия на 6 януари 2009 г. страната беше поставена в безпрецедентна ситуация на недостиг на природен газ. Поради продължителния период на кризата България и страните в региона се изправиха пред остър недостиг на енергия, което застави енергийната ни система да активира студения си резерв, който е икономически и екологично неефективен. Едновременно с това и във връзка със задълбочаващата се икономическа криза българската икономика търпи сериозни затруднения и реализира значителни загуби.
Анализът на икономиката на страната по посока търсене на резерви и инструменти за компенсиране на загубите показва целесъобразност от привеждане в действие на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”, експлоатационната готовност и безопасност на които е доказана. В рамките дори на една горивна кампания на реакторите е възможно в значителна степен да се компенсират загубите на българската икономика.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
1. Правителството на Република България да разгледа във взаимодействие с Европейската комисия възможността за рестартиране на спрените ІІІ и ІV блокове в АЕЦ „Козлодуй” в съответствие с правото на Европейския съюз, на техническите възможности и на изискванията за сигурност и безопасна експлоатация.
2. Правителството на Република България да предложи на институциите на Европейския съюз да преразгледат становището си по извеждане от експлоатация на наскоро затворени ядрени реактори с оглед настоящата криза в енергийните доставки и при отчитане на най-високите норми за ядрена безопасност.”
След проведеното гласуване в комисията становището бе подкрепено по следния начин:
по т. 1 от проекта за решение на Народното събрание: 9 гласа „за” и 6 гласа „против”;
по т. 2 от проекта за решение на Народното събрание: 8 гласа „за” и 7 гласа „против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Моля да се заведе и да се осигури разпространяването му за народните представители. Квесторите да съдействат текстът да се размножи и да го раздадете в хода на дискусията.
Имаме възможност да изслушаме поне още едно изказване.
Давам думата на господин Соломон Паси.
Соломон Паси (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министре, колеги! Какво казва това проекторешение на парламента, което в момента обсъждаме? То не казва нищо повече от това да даде мандат на правителството да направи справка.
Стойко Танков (КБ, от място): Да изрази волята на парламента!
Соломон Паси: Тази справка се състои в следното: да се обадят в Европейската комисия и да попитат дали има същия прочит Европейската комисия, какъвто част от народните представители имат върху чл. 36 от договора. Това е справка, която може да бъде направена по писмо от премиера, може да бъде направена по писмо от вицепремиера, от министъра, от заместник-министър, писмо от главния секретар на Министерския съвет, а също така може да бъде направена от Правната дирекция към Министерския съвет. Това е справка.
Аз съм бил министър на външните работи и съм правил стотици справки в Брюксел, колеги. Трябва да ви кажа, че за нито една от тези справки не съм искал решение на Народното събрание. Няма абсолютно никаква необходимост Народното събрание да казва на министър-председателя как да си гледа работата.
Ако аз съм министър-председател, трябва да ви кажа, че това би ме обидило. Нямам нужда от това парламентът да ми държи дясната ръка, за да пиша тънко и дебело. Ако не съм се научил да пиша, да не съм се захващал с това правителство. Преди всичко не смятам, че такова решение би направило чест на правителството.
Имаме решение на Народното събрание в предишния му състав, което еднозначно свързва членството на България в Европейския съюз със затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Колеги, дайте да престанем да шикалкавим – затворихме ги 2002 г. тези блокове и хората ни казаха: „По някакви си причини, които са се натрупали от 1992 г. нещата стоят така – да изберете какво искате: ІІІ и ІV блок ли искате или искате Европейски съюз?”. Така стоят нещата. Решение на правителство, на парламент, на всички, президент, защото и президентът подписа този договор...
Президентът дори каза, когато го подписваше на 25 април 2005 г., ще цитирам президента, на който господин Калфин тогава беше съветник: „Това е най-добрият договор в 13-вековната история на България! Най-добрият договор!” Президентът също подписа този договор. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” може би няма никакви експертни аргументи да бъдат затваряни. Може би те са най-надеждните блокове, може би те могат да продължат още сто години да произвеждат енергия. Тези сто години може би да родят още сто милиона, сто милиарда лева, обаче на нас ни казаха: „Тези блокове не са част от европейската култура. Ако искате да правите такива блокове, останете си в Съветския съюз. Ако дойдете в Европейския съюз, трябва да дойдете с други блокове!”. (Шум и реплики в залата.)
Знаете много добре, че аз имам пристрастие към трабантите. Това се отнася и затова ще ви дам един такъв пример: спряха трабантите, защото са двутактови. Никой не може да им каже на хората от Европейския съюз, че нашите трабанти вървят много добре и ще продължат да вървят още сто години, те са безопасни. Наистина са безопасни, но това беше условието на преговорите.
Специално искам да благодаря на министър Петър Димитров, който спомена чл. 36. Наистина, чл. 36 е една от гордостите на преговорния екип на Симеон Сакскобургготски, защото това беше член, който успяхме да договорим единствено за България и за Румъния. Него го нямаше в предишните договори за присъединилите се държави.
Разбирам, че изтича времето, в което може да бъде приложен чл. 36 от договора. Остават още 11 месеца. Всички народни представители, политици, партии, институции се чувстват като че ли са се минали от това, че не са използвали чл. 36. Някой спомена, че сме били тук в условията на чл. 36. Ние може би в условията на чл. 36 ще продължим да бъдем, докато обсъждаме такива неща.
Използвайте чл. 36 за дерогация по земеделие, използвайте чл. 36 за дерогация по финансите, използвайте го по инфраструктурни проблеми, използвайте го, ако искате, по телефон 112, използвайте го по рибарството и аквакултурите, но не използвайте чл. 36 за ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Просто, колеги, това е една андрешковщина, която се оценява като такава в Европейската комисия. Член 36 не е приложим към този случай и това е отговорът, който ще получим от Европейската комисия, но защо да унижаваме Народното събрание? Защо Европейската комисия да отговаря така на наши решения по този начин? Нека чиновникът от Министерския съвет да направи запитване и да превърне този въпрос в експертен, а не да го политизираме и магнефицираме, и да казваме на Брюксел, че още не сме влезли в правия път.
Затова помолих да се изкажа след господин Берон, защото с огромен интерес винаги изслушвам неговите речи. Вчера възпроизведохме подобна дискусия в Комисията по външна политика.
Колеги, тази носталгия по ІІІ и ІV блок на АЕЦ мога да я сравня с желание на някой утопист да отиде и да вземе, както и споменах вчера на господин Берон, един паяк, да го закара на полюса и да очаква този паяк да се превърне в лъв. Това няма да се случи! Брюксел няма да даде отваряне на ІІІ и ІV блок. Дайте да разберем, че има някакви дадености и стъпвайки на тези дадености да вървим напред, а не да се връщаме назад.
И понеже станало дума, че имало в Брюксел някакви чорбаджии – колеги, това е старото мислене. Тези чорбаджии сме ние. Ние сме част от Брюксел. Смятайте София като квартал на Брюксел – София е квартал на Брюксел по същия начин, по който „Младост” е квартал на София! И не очаквайте, че хората от „Младост”, от „Люлин”, от Малко Търново или от някоя друга община, ще кажат: „Стига сме слушали този диктат от София!”. Както те са част от България, така и ние сме част от Европейския съюз. Разберете, че има една такава естествена субординация. И онези в Брюксел не са „ония”, ами сме ние! Но може би трябва да минат още няколко поколения, за да разберем всичко това.
Затова предлагам от името на Парламентарната група на НДСВ да не подкрепим това решение и да оставим правителството и Министерския съвет да свършат работата, така както те намерят за добре. (Ръкопляскания от ПГ на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Георгиев – първа реплика, втора реплика – господин Берон, а трета - господин Тодоров.
Господин Христов, виждам, че заявявате желание за реплика, заявявате и изказване. Моля Ви да прецените. Вие направихте изказване в рамките на десетте минути, а не само представихте Вашето решение. Дайте възможност на Вашите колеги от независимите да вземат думата.
Георги Георгиев (независим): Господин Паси, няма да се съглася с Вас. Не мога да допусна човек да ме кара аз да имам пораженческо мислене.
За това, което споменахте за чорбаджиите, ще Ви кажа: да, знаете много добре, че България се мъчи да бъде изтласкана от пазара на енергетиката, особено в този район. Знаете интересите на френско-канадските фирми, които искаха да строят на отсрещния бряг на р. Дунав – в Румъния, за да може България да бъде елиминирана. Това е икономическо перо, което носи на България изключително много пари.
По повод Вашата закачка с трабанта искам да кажа: да, старите модели трабанти не вървят, но подобрените модели вървят и също се ползват.
И още едно нещо, господин Паси: ако си спомняте, преди около две години на посещение тук беше командващият на Централните и източни части на НАТО. Ако не се лъжа, името му беше Ланс. Тогава се чудехте къде да се скриете, само и само да не присъства опозицията, но аз ви намерих и дойдох. И когато направих своето изказване последен, барабар с генералите, всички вие викахте: „Браво, Георгиев! Добре им го каза!”.
А къде бяхте Вие, за да им го кажете?
И стигаме до последния въпрос, защото някой спомена: господин Берон, тук става въпрос за партньорски преговори, за достойно държане и отстояване на интересите на България, а не за предаване. Вие казвате: „Брюксел няма да разреши”. Напротив, напротив!
Ако застанат насреща читави, начетени дипломати, хора, които да водят преговорите, и стоят аргументирано и твърдо на позициите на България, те ще уважат тази позиция. Те ще уважат нашите искания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Думата за втора реплика има господин Берон.
Петър Берон (независим): Аз също с голям интерес слушам винаги словата на господин Паси – емоционално оцветени и пълни с всевъзможни образи.
Един от тези образи сега просто ще го запомня, че София е квартал на Брюксел. Тоест, кметът на София трябва да слуша кмета на големия град, както кметът на Панчарево слуша кмета на София. Аз не знам дали някой французин е казал, че Париж е квартал на Брюксел или някой англичанин е казал, че Лондон е квартал на Брюксел, само шушумиги като нас могат такива твърдения да казват... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Берон, моля Ви! Без такъв род квалификации! ...
Петър Берон: Силовото мислене е кошмар! Тези реактори не били част от европейската култура!? Ами, боят с бикове част ли е от европейската култура, като е само в Испания? Ами, тези реактори на „Белене”, които ще бъдат също руски, както изглежда, част ли ще бъдат от европейската култура? Хайде да не ги правим и тях?!
Трябва да си отстояваме националното достойнство и националната гордост. Ако ни откажат – откажат! Никой няма да ни бие, ако направим такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И за трета реплика има думата господин Станчо Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Паси, няма да ми е чудно като гласуваме тук и ако наистина вземем решение да ги отворим тези блокове, както сте плакали пред Брюксел, пак ще заплачете.
Аз помня този момент, когато със сълзи на очи, когато влизахме в НАТО и в Европейския съюз, Вие, плачейки в Брюксел, казахте, че ще потекат реки от блага, влизайки в този съюз. Къде Ви са тези блага, господин Паси? Отговорете ми на този въпрос – какви блага? (Реплики от ПГ на НДСВ.)
Вие – точно НДСВ, които унищожихте всичко ценно в държавата, сега искате пак да заплачете... Вие, плачейки, накарахте целия български народ сега, в момента да плаче! Това е истината! И вие трябва да кажете на всички това.
Защо не се случва това, което вие искате – Вие сам го кажете! Защо, каква е причината да не се случва това? А не с Вашия „Трабант” да правите демонстрации пред българския парламент, а сега да кажете, че бил двутактов. Да, искате държавата да стане двутактова, ама не може, защото сега е друг парламент - не е този, в който вие взимахте решение така, както да ви бъде добре.
И в Брюксел ние наистина трябва да бъдем точни, трябва да бъдем отговорни пред Брюксел и трябва да бъдем равни, а не Брюксел да бъде десет степени над нас, а ние да бъдем обслужващ персонал на Брюксел. Това е, господин Паси! И ми дайте точен отговор: ще плачете ли, когато отворим пак блоковете или няма да плачете и въобще няма да бъдете в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Паси.
Соломон Паси (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Бях обвинен в пораженческо мислене. Колеги, едва ли някой се съмнява, че аз обичам да защитавам каузи, които понякога изглеждат абсурдни. Имам достатъчно воля, достатъчно упоритост 14 години да се бъхтя за НАТО, 17 години за членство в Европейския съюз. Показвал съм, че наистина искам нещата да се случват, но те да се случват напред, а не назад. Не бих вложил и една минута от своето време, за да върна историята на България назад.
Нямам нищо против, ако София заприлича на Брюксел. Трябва да ви кажа, Брюксел е един добър град, добре уреден, много чист, без дупки и ако някой иска София да не прилича на Брюксел, не бих искал той да бъде в българския парламент.
Колеги, за ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” нека да кажа и още едно нещо. Наистина в Брюксел се гледа на претенциите ни за отваряне на ІІІ и ІV блок като на териториални претенции. Хората вече са станали алергични към нашата носталгия. Това са такива териториални претенции, които могат да бъдат сравнени с евентуални териториални претенции, които на някой би му хрумнало да предяви към Западните покрайнини. Ние обичаме нашите сънародници в Западните покрайнини, стремим се да ги подпомагаме и културно, и по всякакъв друг начин, но, разбира се, една териториална претенция на България към съседна държава не би била толерирана от абсолютно никой.
Понеже стана дума за благата, които биха могли да дойдат в България. Това, което съм казал, е, че сме осигурили, а не че сме докарали блага. Наистина договорът, който подписа предишното правителство на 25 април 2005 г., гарантира 12 млрд. евро, господин Тодоров, да влязат в България. Това, че тези фондове не могат да се усвоят или не се усвояват прозрачно, или се злоупотребява с тях, не е вина на хората, които са ги договорили. Ние сме ги договорили, благата са ви на разположение, благата са ви в Брюксел, изпратете прозрачните хора да ги вземат, да ги внесат тук и държавата ни може да стане като слънце. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров. Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, обявявам почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, предстои да подновим пленарното заседание.
За изказване има думата господин Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изкажа последователната позиция на политическа партия „ГЕРБ”, която, мога да ви кажа, че от първия ден на влизането в Европейския парламент нашият представител инж. Ручев, който е главен инженер на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, водим последователна борба за отваряне на АЕЦ „Козлодуй”, но – тук искам да подчертая дебело – със санкцията на европейските институции. Това е една политика, която политическа партия „ГЕРБ” води от първия ден. И бих искал остро да подчертая, че заедно с Джефри Ван Орден господин Ручев направи писмо за отварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Бързам веднага да кажа и следното – че се изказаха много популистки истории, но в нашата позиция има последователност. Тази последователност е именно в сътрудничеството с Европейската народна партия, която всъщност е най-голямата партия в Европейския парламент. Нещо изключително важно – тази партия поддържа развитието на атомната енергетика и отварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
В същото време не мога да не споделя и това, че господин Станишев трябваше да се обърне към господин Барозу, тъй като това беше нормалният цивилизован, европейски път, за да могат да се намерят общи позиции, за да можем да се възползваме от чл. 36.
Знам, че ще се спекулира изключително много с нашето поведение и с нашата позиция, но бързам да кажа, че тук трябва да бъдем последователни в желанието си да помогнем с дипломатически ходове и методи с европейските ни партньори да бъде намерен начин за отварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Всякакви други спекулации и политически дивиденти трябва да отстъпят място.
Нещо, което обаче не мога да пропусна, е, че правителството в лицето на господин Станишев не направи необходимото, не направи дипломатическите стъпки към господин Барозу и съответно към Европейската комисия. Това не дава право на правителството на Станишев да се крие. Тук в момента ние ставаме свидетели на това, че инициативата, отговорността трябва изцяло да бъде поета от Народното събрание и утре, когато евентуално не бъде дадена възможност да бъдат отворени реакторите, тогава господин Станишев ще излезе и ще каже: ето, вижте вашите европейски приятели какво направиха! Много важно е това да бъде чуто от всички нас, за да няма никакви политически спекулации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще чуете от всички, които се занимават с европейска политика, колко е пагубно това решение, ако го вземем, колко важни доклади ни предстоят, колко е трудно и колко е тежко. Само че лицемерието в политиката е нещо много лошо.
Ще ви кажа, че ние, българските евронаблюдатели, две години преди влизането ни в Европейския съюз имахме две каузи: едната беше освобождаването на българските сестри от Либия и втората беше гъвкавият подход за затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Днес в същия този екип, който се ръководеше от докладчика в Европейската народна партия Джефри Ван Орден, както каза моят колега, отново са подадени сигналите на Европейската комисия, съответно към председателстващия Европейския съюз и, разбира се, премиера на страната. Аз съм на различно мнение, смятам, че ние сме парламентарна република и имаме правото на това да даваме указания на правителството какво да прави.
Няма да гласувам по различен начин и няма да направя никакво действие, различно от това, което съм правила досега от първия ден в Народното събрание. Ще подкрепя да има разговори, да се започнат тези разговори, за да се види какъв е гъвкавият подход за независимостта на България. Защото искам тук да напомня и на част от колегите, с които във всеки един момент сме били заедно – колегата Мартин Димитров във всички тези акции, Димитър Абаджиев, Стефан Софиянски, разбира се, и колегите от Либералите бяха в този момент в Европейския парламент. Днес трябва да кажа, че господин Ручев продължава тази теза, която ние сме имали заедно с тогавашния докладчик Джефри Ван Орден.
Трябва да говорим с Европейската комисия, трябва да има диалог и решението, което се предлага от Комисията, е такова – да има диалог. Никой няма да вземе друго решение. Но, господа, искам никой от вас да не забравя, че АЕЦ „Козлодуй” е българска собственост. Не искам да слушам от хора, които не разбират, да казват, че това са чернобилски реактори. Не искам да го слушам, защото виждам тук господин Костадинов и знам, че той ще каже, че това не са чернобилски реактори. Нека специалистите говорят, нека те да кажат. А ако стигнем до договореност с Европейския съюз, то ще е заради балканската политика и политиката на регионите, която е важна не само за България, а и за целия регион. И нека да кажа, че ако „Нефтохим” не е българска собственост, то АЕЦ „Козлодуй” е българска национална собственост. Затова аз ще подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Капон.
Господин Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че не виждам господин Овчаров, който доста време...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да го извикаме ли?
Иван Сотиров: Да, хубаво е господин Овчаров да се включи в дебата, защото цялата тази тема с пускането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” явно има една основна цел и затова всеки опит да се бяга от политически дебат е опит да се отклони вниманието от същностния въпрос – че ние имаме криза с газа и че Първанов направи цялата тази пиар акция и тази истерия покрай пускането сега на ІІІ и ІV блок само и само да отклони вниманието от основния проблем – че неговият приятел Владимир Путин ни спря газа.
Георги Божинов (КБ, от място): Много елементарно!
Иван Сотиров: Не, това е и самата истина! (Шум и реплики в КБ.)
Това решение, първо, е абсурдно да се предлага от мнозинството по няколко причини. И основната причина е, че с това решение вие фактически искате да попечителствате вашия министър-председател. Това решение е констатация, че той не се справя с един оперативен въпрос, който е от компетенциите на правителството. Аз разбирам опозицията да предлага решения, с които да се изисква от правителството и от министър-председателя да прави определени политики, които той не желае или не може да прави. Но това, което вие предлагате, показва, че министър-председателят и правителството не са направили необходимото или не правят необходимото да потърсят начин по дипломатически път или с методите, които се използват при такива случаи, да се потърси възможност да бъдат пуснати ІІІ и ІV блок. Вие под популисткия натиск на президента искате да прокарате едно решение, с което по същество бламирате вашия министър-председател. Това ви е големият проблем! Разбира се, неговият проблем е, че той за пореден път се крие, не смее да заеме ясна и категорична позиция. Защото лично аз, както и колегите от СДС и от ОДС, не сме против това да се търси възможност, въпреки че съм скептичен, че има такава, да бъдат пуснати ІІІ и ІV блок, но не сега в тази ситуация и не по този начин. С партньорите от Европа не може да се разговаря с референдуми и ултиматуми, поставени от българския парламент. Защото реакцията на такива действия от страна на българския парламент ще бъде следната – просто ще има поредните санкции и ще има поредния удар срещу България. Това ще постигнете вие с това решение. Това не е партньорско отношение като държава – член на Европейския съюз. Това са точно ваши предизборни популистки акции, които се правят. Самият президент много добре знае, че няма да бъдат пуснати ІІІ и ІV блок и той прави една пиар акция, за да отклони вниманието от основния проблем.
Освен това какво искате вие с това решение? Вие нямате хипотеза на недостиг на електроенергия за вътрешно потребление. Вие пак се връщате в говоренето как България ще бъде енергиен център на Балканите и ние ще решаваме криза на Балканите, след като България е в криза. Първо се справете с кризата, в която вкарахте България, за да решавате кризата с електроенергия на Балканите. Защото се видя какъв енергиен център сме на Балканите -ние сме руски енергиен център на Балканите благодарение на вашето управление и на вашите усилия. Ние не сме български енергиен център на Балканите, защото и по думите на господин Калфин и на други представители на правителството ние сме в близо 100-процентова енергийна зависимост от Русия. Как тогава ще бъдем автономен български енергиен център на Балканите? Ние просто сме Троянският кон и в Европа, и на Балканите, благодарение на вашата сервилна политика по отношение на Москва. И това решение е абсурдно.
Спомням си, че вашият президент, който явно сега се надцаква с вашия министър-председател на гърба на България, на гърба на българските граждани, в разрез с интересите ни да бъдем коректен партньор в Европа, по същия начин пускаше газ от Украйна. Какво стана с газа, който щеше да дойде от Украйна? Нищо не стана! Нали той казваше, че референдум по въпроса за АЕЦ е популизъм? Същият този президент сега говори да се направи референдум за АЕЦ. И какво ще се получи, ако се направи един такъв референдум и референдумът каже да се пуснат ІІІ и ІV блок, а Европа откаже, защото знаем, че това е по-вероятното да се случи? Това по същество означава, че или ще бъде денонсиран Договорът ни за членство в Европейския съюз, или няма да бъде изпълнена волята на българските граждани. Защото, да, ако има референдум, нагласите на хората при тази популистка кампания са такива, аз също бих искал ако може, да бъдат пуснати ІІІ и ІV блок. Но вие си давате сметка в каква дилема поставяте България и как всичко се залага на карта. Да, ако искаме ние министър-председателят да бъде бламиран, да бъде поставен в жалко положение, ще подкрепим това решение. Но това би било безотговорен акт от страна на опозицията, защото ние, въпреки оценката за министър-председателя и правителството, нямаме интерес да поставяме България в унизително и глупаво положение. Нещо, което прави сега президентът! Той играе деструктивно, той играе некоректно и спрямо вас, срещу вашето правителство, срещу вашия министър-председател, срещу вашата партия. И вие това трябва да го усетите. То не е в интерес на България.
Георги Божинов (КБ, от място): Кое точно?
Иван Сотиров: Това, което се прави сега. Вие си решавате вътрешни предизборни проблеми на гърба на всички. И на всичкото отгоре се пренасочва един въпрос - защо няма национална енергийна стратегия?
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Може ли да кажеш нещо положително?
Иван Сотиров: Да, казвам много положителни неща. Ние три години ви предупреждаваме, че настояваме за изготвяне на национална енергийна стратегия. Не да се работи на парче срещу комисионни и потупване по рамото от Москва, а да бъде изградена национална енергийна стратегия, която да защити българския интерес. Вие изобщо нямате никаква готовност и никаква компетентност за това. Нека министър-председателят да дойде и да предложи разчетите, как ще се диверсифицират доставките на газ за България.
Защо не се поставя въпросът за референдум за “Бургас-Александруполис”, където е продаден националният интерес? Защото когато стане въпрос за българо-руски отношения и договорености, тогава се казва: има международни договори, те са подписани, не можем да правим референдум. Значи когато става въпрос за преразглеждане на договорености с европейските партньори, може да се правят референдуми, когато става въпрос за “Южен поток” и за “Бургас-Александруполис”, където вашите представители на властта са взели комисионните и са падали на колене в Москва, там нещата стоят по друг начин!
Тази демагогия трябва да престане. Ако вие приемете това решение, то е и глупаво. На всичкото отгоре, тук се говори за наскоро затворени ядрени реактори. Кои са наскоро затворените? Те всички горе-долу са наскоро затворени. Кои са по-наскоро и по-малко наскоро затворени реактори? Така вие можете да пуснете всички реактори.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Ще ги пуснем, Иване!
Иван Сотиров: Нищо няма да пуснете! До броени седмици ще лъсне цялата тази демагогия.
Приемете си това решение, бламирайте си вашия министър-председател, защото той заслужава това. Защото той пак се е скрил, изпратил е господин Калфин, който седи тук и гледа тъжно. Къде е господин Овчаров? Той трябваше да бъде в прокуратурата след всичко, което стана, а не да идва тук в парламента и да се усмихва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господа, в прокуратурата трябва да бъдат тази шепа чужди лобисти, които не стига че продадоха реакторите, а в момента се опитват да саботират и опитите да ги пуснем. Чухте ги преди малко кои са.
Аз съм омерзен от изказванията на господин Паси, който твърди с цялата си наглост, че реакторите били минало, а бъдещето били антарктическите изследвания. Нека обясни той как ще се топлят българските граждани с тези антарктически и космически изследвания, както той заявява. Срамота!
Аз съм омерзен, че четири гласа не достигнаха на Европейския парламент да спаси реакторите, а тук в българския парламент тези шепа престъпници, които чухте преди малко, правят всичко възможно да саботират пускането на реакторите. Срамота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Колеги, предлагам да се върнем към по-спокойния тон и обсъждането на проекта за решение.
Давам думата на господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Сотиров! Аз мисля, че е излишно в момента да търсим господин Овчаров, защото ще заприличаме на един телевизионен герой, който ходи и вика “Къде е Батко?”. Батко изчезва с газа и се появява с газа. Така прави.
Друга обаче е темата днес. И аз съжалявам не за отсъствието на господин Овчаров, а за отсъствието на господин Паси, защото с него е основната ми полемика.
Преди малко господин Паси каза, че ние с вас тук, уважаеми колеги, народни представители, ще гласуваме нещо като справка. През 2001 г. ВМРО, “Гергьовден” и Националният комитет за „Козлодуй” събрахме над 600 хиляди подписа и тогава председателят на парламента, който беше също от партията на господин Паси, каза, че това са някакви папки. Шестстотин хиляди подписа на български граждани точно по темата за „Козлодуй” и съдбата на ІІІ и ІV блок са папки. Тоест, да, ние можем да наричаме този акт, внесен в парламента, нещо като справка със същия успех, с който можем да наричаме 600 хиляди волеизявления на български граждани папки. Това беше тогава. Не казвам, че сега референдум за Козлодуй е полезен. Тогава обаче беше навременен и полезен и той беше напълно пренебрегнат дори като инструмент за дипломация от страна на НДСВ, които не знам защо непрекъснато ужасно много се гордеят със своята външнополитическа активност, забравяйки, че те всъщност стъпиха на направеното от ОДС преди тях, не направиха нищо повече. Напротив, направиха по-малко отколкото се очакваше.
Тъй като господин Паси е автор и на едно друго велико прозрение, освен че тук ще гласуваме справка на голямото прозрение, е каква изгода имаме да признаем арменския геноцид. Ще говоря с езика на изгодата. Изгодата от акта, който днес ще гласуваме с вас, уважаеми колеги, не е дали ще се отвори ІІІ или ІV, или ІІІ и ІV блок и за колко време ще се отвори, и изобщо какво се случва. Голямата изгода е друга: че ние ще поставим на дневен ред на европейските партньори един прост факт – непредвидените и несигурни доставки на газ, които безспорно са заслуга на българската политика, които предполагат по-усилена работа на ТЕЦ-овете. Това го видяхме в тези дни, в които нямаше доставки.
По-усилената работа на ТЕЦ-овете от своя страна води до по-големи емисии на въглероден двуокис и съответно оттам до по-висока цена на електроенергията, която ще бъдем принудени да плащаме заради наказанията, които се получават между тези по-високи емисии. Тази пък по-висока цена в крайна сметка се отразява в крайната цена при потребителите, независимо дали те са предприятия или частни лица. Нищо друго да не постигне нашето гласуване днес, нищо друго да не постигне, но да даде аргумент на българските преговори за по-добри отношения към нас по време на преговорите в Мадрид и за съобразяване с този факт, ние ще сме постигнали много. Тъжно е, че ще се принудим да се задоволим с това, което е далеч от онова, което можехме да постигнем през 2001-2002 г., когато събрахме тези подписи заедно с ВМРО и с Комитета за спасяване на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Божинов желае да Ви направи кратка реплика, господин Дилов.
Заповядайте, имате думата.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Признавам, че чисто формално не е реплика, но искам да поставя акцент на един момент от Вашето изказване.
Несправедливо орязаните квоти на България с непризнаването на нашето изпълнение на ангажиментите по Протокола от Киото са именно на база 2005 г. при работещи реактори с много по-ниски емисии.
Вие поставяте един много важен, много съществен момент за позиция на хора, които са способни да отстояват достойно българския интерес.
Повтарям – квотата, новата, редуцираната за емисии на парникови газове, е 2005 г. при работещи реактори. Когато те са спрени, ние сме принудени за конвенциално производство с много по-високи емисии, които ще трябва да купуваме и плащаме. Благодаря Ви за този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Кътев, за Вашата реплика.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дилов, България в момента е в една суматоха, в която всеки един, защитавайки някакви лични, бизнес или политически интереси, гледа нещо да отмъкне – някакъв дивидент.
Петър Берон (независим, от място): Не всички.
Олимпи Кътев: БСП иска да ни върне към „Москвич”-ите. Берон иска да ни върне към някаква носталгия, в която и той не знае какво иска да върне. (Реплика от народния представител Петър Берон.) ВМРО, „Гергьовден” и новата формация „Напред” искат да ни вкарат в кюмюра на Ковачки, тоест дори не и в „Москвич”-и, а Запорожци.
Любен Дилов (ДН, от място): Какъв кюмюр, говорим за „Козлодуй”.
Олимпи Кътев: Всеки иска да направи нещо в тази суматоха. Всеки един, като разумен човек, е убеден, че това, което се предлага днес и е тема на дебатите, просто няма да се случи. Всички го знаете много добре. Абсолютно всички – включително Берон, включително и Любо Дилов, защото сега е 2009 г. Ако беше 1999 г., 1989 г. – би могло, но 2009 г. да се прави такава скъпа демагогия 5-6-7 месеца преди изборите, просто не е честно към българските избиратели.
Не ни карайте към нова стратегия за енергетиката, в която ще включим кюмюра на Ковачки! Лично към Вас, господин Дилов. Моите най-добри уважения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кътев, аз мисля, че ще Ви дам съвет чисто като човек, който се занимава с публичност от доста години. Преди да кажете нещо, можете наум да преброите до 30 и да разберете дали има смисъл да го казвате. Цялата моя реч беше насочена точно в обратното. Казах, че, когато не работят ядрените или алтернативните енергоцентрали, работят кюмюрените и има много по-големи емисии на въглероден двуокис. Може би в това време сте бил зает с опита да подредите тази сложна мисъл за това кой какво си връща. Само ще кажа, че докато Вие се основавате на някакви предположения кой какво си връща, то Вие сте този, който върнахте реално горите на Симеон Втори. Това няма как да не Ви го припомня. Вероятно ще Ви го припомнят и много, много други хора. Може би на фона на Вашето връщане носталгията на господин Берон е доста симпатична или поне неговата носталгия не причинява преки щети на българите. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Софиянски имаше възможност да направи следващото изказване. Не го виждам в залата.
Думата има господин Костадинов.
Йордан Костадинов (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Може би ние с още един колега в тази зала сме емоционално свързани с проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Изчакайте само секунда, господин Костадинов.
Уважаеми колега Дилов, и другият колега, който също е с гръб, уважете господин Костадинов, защото, както той отбеляза, той е един от двамата...
Йордан Костадинов: Тримата, извинете ме, трима сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: ... от тримата в залата, които по-добре знаят от другите в известна степен за какво става дума.
Заповядайте, господин Костадинов.
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Кажи за конфликта на интереси!
Йордан Костадинов: Конфликт на интереси отдавна нямам. Какъв е конфликтът на интереси? Проверете, можете да проверите.
Въпреки че съм един от малкото, които сме свързани емоционално с този въпрос, ще се постарая да подходя абсолютно рационално към него. Ако искаме да бъдем европейци, едно от нещата, които трябва да си кажем тук, в тази зала, и това, което трябва да кажем на нашите партньори, е, че безспорен факт е – Европа няма механизми, или поне не можа да докаже, че има такива, за въздействие върху Русия и Украйна при добива и преноса на газ. Това е факт, не е скептицизъм. Напротив, това е факт, върху който оттук нататък трябва да изградим нашата хипотеза, защото се намираме в криза. Криза, която беше предизвестена преди две години. Една криза, говоря газова, на която никой не й вижда края. Може би някои от вас вече са чули, че чешките специални служби направиха анонс, че нещата с газа може да се повторят. Това е факт. Тръгвайки оттук, естествено трябва да помислим за нашата енергийна сигурност, а след нея идва и икономическа, социална, политическа не само за нас, но и за региона, защото целият регион зависи от руската газ и той ще зависи дълго време от нея.
Въпросът за АЕЦ „Козлодуй” за ІІІ и ІV блок трябва да се постави не само в национален, но и в регионален план, защото Европа се е ангажирала за сигурността на региона – не само Европа, а и НАТО, за сигурността в Македония, в Косово, Албания – всички бивши югославски републики.
Ние като членове и на Европа, на Европейския съюз и на НАТО, даваме своя дан в тази сигурност, засега мисля, че само финансова.
Какво ни пречи въпросът за ІІІ и ІV блок да го поставим в аспект регионална сигурност? Ние да помогнем на сигурността на региона в енергийно отношение.
Договорът, който е подписан, и член 36, за който, доколкото разбрах, трябва да благодарим на господин Паси и преговарящия екип, който го има само в този договор и в нито един друг на всички предишни преговарящи страни, защо да не се възползваме? Сега е моментът, но да преговаряме като две страни, които са равнопоставени. Нека да не се заблуждаваме, че ако поставим въпроса за повторната експлоатация на блокове ІІІ и ІV, някой ще ни спре по някакъв начин някакви проекти, ще ни поиска някакви пари. Този член ни дава възможност, казвам още веднъж, да преговаряме равнопоставено.
Един изключително важен въпрос, който тегне, мога да кажа, над целия политически елит – това е въпросът за решението, което политическият елит, в това число включвам и себе си, защото съм член на парламента и не мога да кажа, че съм извън този елит, взе за затварянето на блокове ІІІ и ІV, без да отчете техническите достижения, които направи АЕЦ “Козлодуй”, цялата енергийна общност в стремежа си за подобряване нивото на безопасност на блокове ІІІ и ІV.
Много ми е обидно, когато тук слушам хора, които сравняват блокове ІІІ и ІV с москвичи, с трабанти, с мерцедеси.
Искам да ви кажа, че в света в момента работят някъде около 440 реактора. От тези 440 реактора ІІІ и ІV блок се нареждат в първите 150 като ниво на безопасност. Така че много ви моля, колеги, когато говорите за техническото състояние на централата, направете справка, било отляво, било отдясно.
Никога в ядрената област не се сравняват две централи. Всяка една централа се гледа сама за себе си като ниво на безопасност. Запомнете го! Както в Източния блок, така и в Западния блок има и добри, и калпави централи.
Така че, ако говорим в този парламент, трябва да говорим само за нашите си реактори, само за тяхното ниво на безопасност.
Аз ще подкрепя това решение на Комисията по енергетиката, макар че дълбоко се съмнявам дали този екип, това правителство ще може аргументирано да защити това наше предложение в Брюксел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика думата има господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа министри, уважаеми колега Костадинов! Имам спешно поръчение от избирателите от 26-ти многомандатен избирателен район от София-област като на уважаван специалист в ядрената енергетика да Ви задам въпроса и да заявите от трибуната на Народното събрание с колко ще се намали цената на тока, след като се пуснат ІІІ и ІV, или І и ІІ, или всичките, или никой? Кажете на българския народ с колко ще се намали цената на тока? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата за дуплика има господин Костадинов.
Йордан Костадинов (БНД): Не си спомням от тази зала от този парламент някой да е намалявал цени където и да било, защото ние сме хора, които се занимаваме със закони. Но мога да ви кажа, че цената на електроенергията при работещи ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” ще падне с минимум 15%. Вижте колко съм категоричен. Казвам ви колко ще падне цената на електроенергията, произвеждана в АЕЦ “Козлодуй”. (Реплики от залата.) Вие ме карате да говоря чисто експертно, добре, ще говоря.
В момента един мегават, произведен в АЕЦ “Козлодуй”, струва точно 42 лв. и някакви стотинки. Ако се пуснат тези блокове, количеството електроенергия, която ще се продава, ще бъде с 15% по-евтино, отколкото е сега.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Като себестойност кажи, не като цена на пазара.
Йордан Костадинов: Не съм икономист, съжалявам. Тук сте събрани икономисти и можете да направите тези разчети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата има господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа министри! Демократи за силна България няма да подкрепим предложения проект за решение на Народното събрание, който изисква правителството да предприеме стъпки пред Европейската комисия за повторно отваряне на блокове в АЕЦ “Козлодуй”. Няма да подкрепим това решение, защото, както заявява и ресорният министър по европейските въпроси, в момента не е налице хипотезата на чл. 36 и нямаме основание да стартираме каквато и да е процедура по него, още по-малко процедура за отваряне на някой от затворените блокове на АЕЦ “Козлодуй”.
Може ли правителството, след като иска да извърши това действие, да го направи само? Безспорно може. Защо тогава се търси това решение от Народното събрание? Отговорът е очевиден и той личи дори и от това изказване: защото правителството е разделено по този въпрос и търси решението на Народното събрание, за да послужи като патерица, да скрие своята собствена отговорност, заявявайки, че Народното събрание е поискало това от него.
Само преди ден министър Петър Димитров заяви: "Газ има, криза няма." Това беше цитирано от всички вестници. Днес министър Димитров пледира пред нас, че има криза, която изисква компенсиране чрез отваряне на ІІІ и ІV блок.
Искам да припомня на министър Димитров, че преди по-малко от две седмици в редица интервюта той изрично заяви, че България не може да се възползва от чл. 36 на Договора за присъединяване, тъй като има пълно задоволяване на нуждите от електроенергия, и нещо повече – изнася по 650 мегавата на час електроенергия за региона. Министър Димитров заяви същото и на Консултативния съвет за Национална сигурност. Днес той говори точно обратното.
Аз питам: кое накара министър Димитров в разгара на кризата да говори, че не можем да се възползваме от чл. 36, а сега да говори точно обратното?
В същото време авторите на проекта за решение, които говорят, че сме претърпяли 180 млн. лв. загуби, не казват нещо, което е по-просто, по-ясно и по-необходимо: не задължават българското правителство незабавно да предприеме мерки пред виновника за газовата криза - Русия, която не достави на България предплатените 124 млн. куб. м газ. Нещо повече, вместо да се поиска тази отговорност от Русия, в т. 2 на проекта за решение се прокарва чисто проруската политика, която е против европейската енергийна политика на Съюза.
Президентът Първанов още в края на първия ден на газовата криза лансира идеята за повторното отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, за да отклони вниманието от истинския виновник за кризата и да пренасочи гнева на българските граждани от болната глава към здравата. Когато Европейската комисия отговори отрицателно на това популистко искане, което днес се иска да се гласува тук, внушението за българските граждани да бъде, че Европа е несправедлива към България и към нейните проблеми се отнася с пренебрежение както към АЕЦ “Козлодуй”, така и към спрените европари.
Когато след месец постъпи поредният силно критичен доклад от Европейската комисия, когато бъдат спрени поредните пари от европейските фондове, затова няма да бъде виновна корупцията и обвързаността на правителството с престъпния свят, което е очевидно, а ще се каже: спират ни парите, защото ние поискахме да отворим ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Много елементарна логика.
Накрая искам да заявя още нещо важно.
С отклоняване на общественото внимание към АЕЦ „Козлодуй” управляващите прикриват тежката отговорност, която това правителство носи за това, че за три години след първия газов конфликт между Москва и Киев не направи нищо, за да подготви страната за подобна криза.
Искам да ви кажа, че това трябва да бъдат мерки, които наистина да повишат сигурността и независимостта на България. Временното отваряне на блокове ІІІ и ІV в АЕЦ „Козлодуй” за няколко месеца няма да ни спаси от следващата газова криза.
Демократи за силна България не могат да бъдат съучастници в този нечистоплътен политически театър. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за реплики.
Колегите от Демократи за силна България предложиха да редуват своите изказвания с други народни представители. Вярвам, че няма да има възражения.
Следващият, който се беше записал, може би защото първоначално беше друго обявлението, беше господин Паунов, който го няма в залата. Може да го поканите да дойде.
Госпожа Михайлова е тук.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Ще дам възможност и на господин Паунов след следващия изказал се от Демократи за силна България.
Надежда Михайлова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Когато се разрази газовата криза, бях убедена, че БСП ще прибегне до старата практика, а именно търсене на хляб и зрелища и че ще потърси начин, през който да преформулира огромната си отговорност за онова, което се случи.
Отварям една скоба, за да репликирам един опит, макар и твърде нескопосан, да се наложи една теза, че нито едно българско правителство не е направило нищо за диверсификацията на енергийните източници за България и да посоча, уважаеми министри от БСП и представители на мнозинството, че когато правителството на Съюза на демократичните сили пое управлението на България, страната беше в такъв икономически колапс, че не можеше и дума да става за възможности за търсене на средства за подобна диверсификация.
Вие обаче в момента, в който България стана член на Европейския съюз, бяхте задължени да потърсите от нашите европейски партньори възможности за търсенето на алтернативни източници за енергоносители за България. Вместо това вие направихте точно обратното – обвързахте със сигурност на 100% българската енергийна система с руската, като по този начин предопределихте това, което се случи през последните няколко години – и първата, и втората криза за България.
Тук се изтъкнаха много технически и технологични аргументи. Аз обаче няма да говоря за тях, защото искам да ви върна към политическите аргументи. Тук все пак сме парламент, а не Техническа комисия. Нека да видим какво ни предлагате в днешното решение – правителството на Република България да разгледа във взаимодействие с Европейския съюз възможността за рестартиране на спрените ІІІ и ІV блокове от АЕЦ „Козлодуй” в съответствие с правото на Европейския съюз за технически възможности и на изисквания за сигурност и безопасна експлоатация.
Тук пред мен обаче, паралелно с това, е становището на министъра на външните работи, което беше представено на Комисията по външна политика, предполагам, че е било представено и от Комисията по европейска сигурност, в което становище той много ясно показва каква е процедурата и какви са правилата според Договора за присъединяване спрямо България. Ще го цитирам, защото вероятно мнозина от изказалите се днес дори не са го прочели. В него се казва ясно, че съгласно Договора за присъединяване – чл. 36, при възникване на трайни и сериозни затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област – при наличие на тези обстоятелства България може да поиска разрешение да предприеме предпазни мерки. Искането за предприемане на такива мерки следва да бъде придружено от съответна информация. И тук идва най-важното – при постъпване на исканията комисията посредством извънредна процедура определя защитни мерки, които тя счита за необходими, като уточнява условията и реда, при които те трябва да влязат в сила. Обхватът и продължителността следва да са само тези, които са стриктно необходими за постигане на целите за преодоляването на затрудненията.
И понеже се възползвам от това, че и министърът на външните работи е тук, искам да го питам той солидаризира ли се с предложението, което днес се прави в пленарната зала, отказва ли се от предишното си становище и какво е неговото лично мнение по това, което се предлага от мнозинството? Логично е министърът на външните работи да посъветва най-малкото мнозинството за какво иде реч, за да не се правят безсмислени предложения.
Второто нещо, което преди малко господин Иванов спомена – вие се обръщате и пледирате за процедура в другите държави. Извън очевидния опит за обслужване на друг интерес, ви питам аз, вие попитахте ли другите държави за разрешение да се правят подобни предложения и не се ли надскачате с това свое предложение отново в посока на това да защитите друг интерес? Или искате да покажете мускули там, където е най-малко подходящо – пред Европейския съюз? Защото вашият авторитет пред Европейския съюз и за съжаление, функция от това - интересът на България пред Европейския съюз, в момента е особено нисък и вие нямате никакъв авторитет, за да можете да защитите пред Европейската комисия онова, което тук доста патетично защитавате.
Нещо повече – вие се опитвате да провокирате конфликт с Европейския съюз, за да може, както беше казано тук, наистина да обясните очаквания негативен доклад от Европейския съюз и именно пледирате с някакви аргументи, които не могат да намерят никаква здрава почва извън популизма. Ще се обоснова защо – ще ви върна към факти, които вероятно мнозина в тази зала не знаят. Тези факти се простират в далечната 1993 г., когато правителството на Любен Беров – забележете, с мандата на ДПС, обаче с активното участие на БСП, подписва Споразумение за откриване на сметка за ядрена безопасност, по която, забележете, получава заем, срещу което поема ангажимента за ранното затваряне на АЕЦ „Козлодуй”. По онова време господин Румен Овчаров, който присъства тук и съм убедена, че няма да отрече, е заместник-председател на Комитета по енергетика.
Румен Овчаров (КБ, от място): Не е вярно!
Надежда Михайлова: Договарянето предвижда І и ІІ блок – втори реактор на АЕЦ „Козлодуй”, да бъдат затворени през 1997 г., а трети и четвърти реактор – през 1998 г. Заемът е безвъзмездна помощ за българския Фонд по ядрена безопасност и предвижда 24 млн. екю, за да може именно да се подготвят реакторите и да се гарантира ядрената безопасност.
Когато за първи път отидох в Брюксел, тогавашният комисар Ван дер Брук каза, че предишно българско правителство е поело твърд ангажимент срещу, забележете, безвъзмездна финансова помощ за ранното затваряне на реакторите. Това не само че е вярно, но и има документи за това. А както се казва, когато фактите говорят, дори и БСП трябва да мълчи, защото това са документи.
Ще ви посоча още един факт, който вие умело манипулирате през цялото време. Меморандумът, който правителството, от което бях част, подписа между Европейската комисия и правителството на Република България ...
Отделен въпрос е, че нашето правителство съумя да направи невъзможното да разсрочи това затваряне, защото България наистина беше в тежка икономическа криза, същото това правителство не пое ангажимент за ІІІ и ІV блок и аз ще ви прочета само едно изречение от този меморандум: „Позицията на комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно до 2006 г., обаче финансова помощ ще дойде за България в зависимост от потвърждаването на датите за окончателно затваряне на ІІІ и ІV блок, забележете, през 2002 г. – след приемането на Стратегията по енергетиката.” Така че няма как правителството на Обединените демократични сили да е поело ангажимент за ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Но аз ви питам тук: каква е отговорността на БСП, на правителството на Любен Беров, на господин Румен Овчаров за поети ангажименти пред Европейския съюз за ранното затваряне на четирите реактора?
Господин Овчаров, ние очаквахме от Вас да излезете тук, на тази трибуна и да дадете някакво обяснение изобщо за целия този театър, който се разиграва, включително и по отношение на газовата криза. Защото това, което българското правителство е задължено да направи, е да поиска компенсации за огромните щети за България от Русия. Но понеже Вие се притеснявате да не обидите Русия, и видите ли, като си поискаме онова, което ни се дължи по договор, решавате да пренасочите съвсем нормалното човешко, обществено недоволство към една тема, която е особено чувствителна за българското общество, тема, по която вие така или иначе имате много сериозно отношение.
Затова пледирам, първо, за повече морал и, второ, за повече истина, защото от тази трибуна се говорят много неистини.
И пак повтарям: тези неистини се говорят при положение, че всичко това е облечено в документи и факти, които всеки човек, който има интерес, може да прочете в Деловодството на Народното събрание и в Деловодството на българското правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за първа реплика, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Госпожо Михайлова, благодаря Ви, че ми давате възможност да кажа няколко думи и аз, защото през този период, докато не бях тук, сте изговорили толкова много лъжи, толкова много безсмислици и толкова много неверни неща по мой адрес, че на Ваше място не бих си позволил даже да изляза на трибуната и да приказвам.
Все пак сме хора, все пак сме хора и отвреме-навреме трябва да мислим какво приказваме. И Вие продължавате да говорите измислици и днес. Направете си справка! Вижте къде е бил Румен Овчаров през 1992 г. и какво е работил.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): През 1993 г.
Румен Овчаров: И през 1993 г. Румен Овчаров тогава е бил началник на Управление „Безопасност на ядрени съоръжения” в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и няма никакво отношение към подписването на този меморандум. (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.)
Аз знам, че съм виновен за всичко, което Ви се ще на Вас да съм виновен в тази държава, но понякога поне правете справки, които елементарно могат да бъдат опровергани. Вие цитирахте този меморандум, но го цитирахте само в едната му част. Да, І и ІІ блок – през 1997 г., а ІІІ и ІV – през 1998 г., само че има „при изпълнение на следните условия”. И знаете ли кои са тези условия? Не ги знаете! Не ги знаете сега, не ги знаехте и през 1999 г. Защото, ако ги знаехте, ако си бяхте направили труда да ги прочетете, по съвсем друг начин щяхте да водите преговорите с Ферхойген.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): Напротив!
Румен Овчаров: А там пише: „При въвеждане в експлоатация на заместващи мощности, при завършване на реконструкцията и модернизацията на V и VІ блок”. Ще Ви припомня, че реконструкцията и модернизацията на V и VІ блок все още не е завършена. (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.) А вие я приключихте още през 1999 г.
Когато се говори на тези теми, е добре освен патосът, освен заемането на позицията на някакви морални съдници, малко, отвреме-навреме да попрочитаме и да стъпваме и на истината, защото в крайна сметка истината излиза наяве.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): Така е.
Румен Овчаров: Както ще излезе истината наяве и за това кои са подписвали газовите договори (реплики от ОДС), какви са компенсациите, които България може да иска, кой носи отговорност за това и кои са тези договори и кога са подписвани те, от кое правителство.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): Изведете ги.
Румен Овчаров: Какво да ги извадим? Те са в Секретна секция – направете си труда да отидете да ги прочетете! (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика – господин Гризанов, заповядайте.
Иван Гризанов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми министри, колеги! Госпожо Михайлова, понеже цитирате документи, искам и аз да Ви цитирам Стратегията за развитие на енергетиката и енергийната ефективност, приета през 1999 г. от вашето правителство. На стр. 14 сте записали, че І и ІІ блок ще работят до 2004 г. с разбирането, че дотогава ще завърши модернизацията на V и VІ блок. Това е документът, а вие направихте нещо много по-рано със затварянето на тези блокове. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика - господин Янаки Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа министри! Госпожо Михайлова, мисля, че тази дискусия не толкова допринася за решаването на проблема, който днес разискваме, но поне допринася да се изясни фактологията. Мисля, че когато отделни участници в дискусията казват част от фактологията, сумирането на техните изказвания дава възможност да се ориентираме в ситуацията и в натрупването на този проблем през годините.
Но аз ще се опитам да направя едно косвено политическо обобщение защо днес сме изправени пред този проблем. Сигурно в тази зала не трябва да се пропуска, че трима души в различна последователност за последните години получиха най-високия френски орден. Те са Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева и Надежда Михайлова. Коя беше страната, която имаше водеща роля в исканията за спирането на реакторите на българската централа? На този въпрос също може да си отговорите. И за да не се повтарят такива неща, аз не казвам, че вие сте действали с корист, от глупост, но при всички случаи сте проявили политическа слабост за неспособността да се отстоят по-добри условия за България.
Завършвам с това, което вече би трябвало да бъде адресирано към сегашното правителство – дали ние трябва в тези действия да продължаваме така активно разговорите за закупуването на френски корвети. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вашата дуплика, госпожо Михайлова в продължение на три минути. Заповядайте.
Надежда Михайлова (ОДС): Искам само да Ви напомня, че руските ордени се дават по този начин. Нека не Ви напомням колко от вас имате руски ордени, което, ако следваме Вашата логика, ни навежда на много лоши изводи. (Шум и реплики.)
Искам само да кажа, че очаквах господин Овчаров да ми даде доста по-смислен отговор от този, който ми даде, че не бил точно заместник-министър, а бил шеф на отдел или шеф на някаква част от... (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Това обаче, което никой от вас не репликира, е отговорността на правителството на Любен Беров, в което вие - от Българската социалистическа партия, бяхте съществена част и беше с мандата на Движението за права и свободи. Това вие не го репликирахте и за мен това е признание наистина за това, което аз твърдя. (Реплики от КБ.)
Защото днес в тази зала, а и през последните месеци вие правите опит да манипулирате общественото мнение и да свалите от себе си отговорността и за АЕЦ “Козлодуй”, и за онова, което направихте и аз ви питам: къде отидоха тези 25 млн. екю за ядрената безопасност? Какво се случи с тези пари? (Реплики.) Какво се случва в момента с парите на фирмите и на българските граждани, кой ще компенсира спадът на производителността в България и затворените предприятия и хората, които загубиха работа вследствие на газовата криза? За всичко това вие не говорите. И ни занимавате с неща, и се опитвате да хвърляте прах в очите на обществото, което наистина показва за пореден път, че Българската социалистическа партия не е способна да управлява България или поне не в името на българските национални интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Пожела да вземе думата министърът на външните работи господин Ивайло Калфин. Заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С голям интерес слушам днес дебата, вярвам, че и моите колеги правят същото.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Интересен е.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Не за друго, а защото много често, включително и в последните изказвания, този дебат излиза извън това, за което говорим днес, извън решението. Той се използва от много хора да оправдаят или да се опитат да оправдаят това, което са правили или не са правили в миналото. Това, разбира се, е важна тема, по която сигурно има място за обсъждане.
Нека обаче да се съсредоточим върху това какво в момента дебатира парламентът и аз бих могъл да ви кажа каква е позицията на правителството допълнително от това, за което господин Димитров вече говори, още повече че госпожа Михайлова спомена за становището, което сме дали в комисията, свързано с процедурите, по които може да се ангажира Европейският съюз, зад което изцяло продължавам да стоя.
Очевидно е, че приключилата криза с доставките на газ в България нанесе значителни щети на българската икономика. Това е безспорно. Фактът, че кризата с газа приключи не означава, че тя не нанесе, и то тежки щети. Факт е, че от нея излязоха поуки, които вярвам, че и сегашното, и бъдещите правителства ще продължат да реализират.
По какъв начин можем да защитим държавата и фирмите от тези щети? Единият начин е, разбира се, да се предявят искове от фирмите, понесли загуби, към фирмите-доставчици. Това нещо съм сигурен, че ще се случи.
Това, което ни предлагат обаче тук няколко пъти от трибуната, включително и днес го чуваме, е казано, че България трябва да съди Русия.
Госпожо Михайлова, Вие имахте един предшественик, който искаше да съди Русия. (Реплика на народния представител Надежда Михайлова.) Знаем, да – господин Стоян Ганев навремето искаше да съди Съветския съюз.в Не сте забравили лошите уроци от това време.
Предполагам, че ще се съгласите, че някой може да съди друг, който и да било, на основата на договор. Ако обясните – извън популизма – как точно България да съди Русия, вероятно ще бъде интересно и всички ще се възползваме от това Ваше ценно мнение. (Реплики от народния представител Надежда Михайлова.)
Ако идеята е политически да изразявате антируските си настроения, които са част от идеологията на това, което защитавате, е друг въпрос. Но тук говорим за конкретното решение на парламента.
Газовата криза нанесе значителни щети на икономиката. Те се натрупват върху щетите, които се нанасят от икономическата криза, която знаете, че също има своите ефекти върху държавата. Те са главно косвени, свързани със свиването на пазарите, намаляването на търсенето и на производството. Допълнително от това през първите две седмици от годината фирмите, които имаха пазар, си намалиха производството заради газа и очевидно понесоха значителни щети.
Ясно ни е също така и нещо друго. България до този момент действително получи известна сума за компенсации от Европейския съюз, свързана със закриването на блоковете от Козлодуй. Те се намират в специален фонд. Освен компенсациите от Европейския съюз там има компенсации и от други донори. Те се използват по начин, който е достатъчно прозрачен, вие го знаете какъв.
През 2006 г., когато България все още беше наблюдател в Европейския съюз, непосредствено преди влизането ни, се обсъждаше бюджетната рамка 2007-2013 г. Тогава България постави много остро въпроса, че компенсациите, които получаваме, приключват през 2009 г. И те по никакъв начин не покриват загубите, които България понася заради решението за затваряне на „Козлодуй”. Тогава Европейският съюз, Европейската комисия и Съветът, различните институции, има маса протоколи за това нещо, казаха: „Да, вашето основание е уместно. Трябва да го поставите отново през 2009 г., когато се прави преглед на бюджета за 2010 2013 г.”.
Тази година, още веднъж казвам, приключват договорените компенсации за закриването на блоковете от „Козлодуй”. Тази година ние сме насърчени и разбира се, го правим, да търсим компенсации след 2009 г., тъй като смятаме, че не е компенсирано това, което сме загубили при закриването на блоковете.
Тук отново имаше дискусия, която отпътува в странна посока. Не вярвам някой да е против тезата, че затварянето на тези блокове няма никакво технологично, икономическо обяснение, то има единствено политическо обяснение. Надали, въпреки че тук се чуха приказки за какви ли не модели автомобили, някой в тази зала ще застане и ще каже: „Това са стари блокове, те не могат да работят, не са технологично защитени, затова е в интерес на България те да бъдат закрити”. Никой, включително тези, които подписаха ангажиментите за закриването им, нямаше смелостта да излезе и да го каже пред парламента. Очевидно това не е теза, която споделят. Очевидно тезата, която развивате, е следната: „Ние под политически натиск на Европейския съюз бяхме принудени да закрием работещи блокове, от което държавата ни понесе загуби”. Нека да бъдем ясни в изказа си, когато го правим. Това е обяснението за закриването.
В каква ситуация сме днес? Днес ние имаме една правна възможност, която е в чл. 36. Апропо, понеже имаше изказвания преди това, чл. 36 не за първи път се е появил в нашите договори с Румъния. Има го в договорите на всички десет страни, присъединили се преди нас, но там има друг номер.
Той действа до края на тази година, което означава, че до края на 2009 г., ако има събития по чл. 36, България би могла да стартира процедурата за търсене на компенсации по него. Но след края на тази година ние няма да можем да ползваме компенсации по този член, както не могат да го ползват Словакия и Литва, които имат подобни проблеми като нашия. Това означава, че ако тази година смятаме, че има достатъчен повод да активираме процедура не антиевропейска, защото тук чух и такива неща, които според мен се дължат на все още продължаващи комплекси от Европейския съюз – какво ще каже Европа. Какво може да каже Европа, когато България като сериозен член на Европейския съюз използва процедурите, заложени в европейското право? Тя може да каже: „Да, вие спазвате правилата”. И всички комплексарщини, които излизат: „Какво ще каже Брюксел, какво ще каже Европа, те ще ни приемат за автиевропейци”, са абсолютно несериозни.
Ние можем да започнем процедура, записана в нашия договор. Не едностранно да пуснем „Козлодуй”, а да започнем да обясняваме на нашите партньори, че България понася тежки загуби, които се усилиха от газовата криза, които биха могли да бъдат компенсирани и единият от начините е като се отвори временно един от работещите, технически обезопасен реактор на „Козлодуй”. Това може да бъде българска оферта.
Разбира се, никой тук не може да се подпише и да каже: „Ние ще го отворим”. Ние започваме процедура, апропо, това е решението на парламента: дали правителството да започне в консултации с Европейската комисия такава процедура, или да не я започне. Обяснете с нормални аргументи защо да не я започне, но не с аргумента: „Ние сме антиевропейци, какво ще си помислят за нас, защо не съдите Русия” или нещо подобно. Обяснете с аргументи защо България да не се възползва от право, което има в договора си за присъединяване, и да изложи своите аргументи? Разбира се, Европейската комисия би могла да реши това, което ще реши. Тя може да каже: „Не, ние настояваме да не отваряте блоковете на „Козлодуй”. Тогава ние ще кажем: „Какво предлагате за компенсация”. Така че при всички случаи, пак казвам, започването на процедура, която има в договорите на Европейския съюз и тя не ги нарушава по никакъв начин, не ни намалява аргументите, напротив, увеличава аргументите на страната ни да търсим допълнителни компенсации, които така или иначе изтичат в края на тази година и които имаме право да търсим в бъдеще.
Всяко различно гледане на тази процедура е подмяна на дебата. Тя е търсене на оправдания кой какво е направил или не е направил. Няма нито една причина да не започнем тази процедура.
Отделен въпрос е – тук също се чуха думи – защо трябва да се обсъжда това в парламента. Ами, не го обсъждайте в парламента. Вярно е, че това може да се инициира само от правителството. Ако парламентът реши, че тази тема не го интересува, че няма отношение към нея, че няма нужда да се обсъжда този въпрос, че няма нужда да се търсят аргументите, това е право на депутатите. Вие решавате този въпрос - „Нас не ни интересува този въпрос, правителството да прави, каквото иска”, аз ви уверявам, че то ще го направи. Но мисля, че държавата ще има много по-силна позиция, ако действително има общата позиция на институциите и, отново казвам, спазва европейските правила. Търсенето на компенсации от Европейския съюз, свързани с кризата, съвсем не означава, че насочваме само там вниманието си за компенсации. Пак казвам: има договори във връзка с газа и всичко, което може да бъде използвано, включително на политическо равнище, ще бъде използвано. Но не мога да разбера нито един аргумент да не се чуе за това да не използваме правото си, заложено в Договора за присъединяване на Република България.
Молбата ми към вас е, когато продължи дебатът, да обсъждаме именно това. Разбира се, всеки може да използва трибуната по начин, по който иска. Но ако искаме да консолидираме националната си позиция, нека да говорим с такива аргументи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, тъй като няма процедура, по която да репликираме министрите при техните изказвания, се възползвам от случая да задам следния въпрос. Защо Европа трябва да компенсира България за щетите, нанесени от Русия? Това е въпрос, който аз така и не можах да доловя във Вашето изказване, господин министър. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Следейки днешния дебат и всички събития, които го предшестваха, както и подготовката на това решение, си мислех кой е общият знаменател, характерен за всичко, което се случва около ІІІ и ІV блокове. Стигнах до извода, че това е лицемерието. Лицемерят политически онези, които пледират така шумно за отварянето на ІІІ и ІV блокове, защото много добре знаят и са го споделяли, включително в кулоарите на този парламент, че това е една много трудна процедура.
Аз не казвам, че не трябва да се направят усилия.
Лицемер е президентът, когато поставя въпроса по такъв категоричен начин. Тогава, когато само преди три години той е поставил подписа си под Договора за присъединяването на България към Европейския съюз и тогава каза, вече бе споменато в тази зала, че това е най-добрият договор на България за 1300 години. Отказа ли се от подписа си? Ако не се е отказал, значи това е едно много лицемерно поведение на президента на Републиката.
Лицемерно е поведението на правителството. То се крие зад парламента, за да може да осъществи тези стъпки, които току-що ни изложи министърът на вътрешните работи. Ами, направете ги тези стъпки сами. Няма нужда да получавате мандат от парламента, за да извършите това нещо. След като толкова хитроумно сте измислили всеки един следващ ход, направете го. И тогава вие ще получите овациите на този парламент вероятно в много по-голямо мнозинство, отколкото сега.
Лицемерно е изцяло поведението на правителството в цялата тази история. Защото лицемерието тогава, когато се трансформира в политиката, води до подкопаване на доверието във всички политически институции. С това лицемерие е подкопано доверието в президента на Републиката ни и в неговата искреност в европейската му политика, в която впрочем никой вече не вярва.
Второ, подкопава се доверието в парламента, който служи за прикритие, за параван на действията на правителството.
Трето, подкопава се доверието в правителството. Имаме една акция, която води до дълбоко разрушаване на доверието в българските институции.
И най-накрая, съвсем целенасочено се руши доверието в Европейския съюз. Защото проблемите на България се прехвърлят от болната глава върху здравата – от Москва върху Брюксел. Ето това разрушаване на доверието води до онези, които застават отпред пред парламента и казват: „Отидете си всички!”. Ето това е, според мен, дълбоката истина и следствие от онова, което се извършва днес тук, в тази зала.
Аз питам как е възможно министър-председателят и президентът да подкрепят действията на политическите служители на един енергиен магнат в България като ги приемат? Този магнат е подследствен. Кажете ми, след като президентът го подкрепя и министър-председателят го подкрепя, кой следовател и кой прокурор ще се наеме да си свърши работата по делата, които са заведени срещу този човек? Значи се подкопава доверието и в съдебната система. Мислете за тези неща! Затова България е с толкова ниско доверие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Борислав Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми депутати! Българска нова демокрация счита, че когато говорим за предприемане на действия в посока провеждане на преговори с Европейската комисия за повторно отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, трябва да е пределно ясно, че в Европейския съюз разменната валута е доверието. България обаче не разполага с тази валута, защото настоящото правителство загуби доверието на Европейската комисия. Преди правителството да търси подкрепа от Народното събрание, то трябва да изготви и да представи аргументираната си позиция във вида, в който би трябвало да я представи в Брюксел.
Уважаеми господин Калфин, Вие искате Народното събрание да сложи своя подпис върху един бял лист. Това е абсолютно недопустимо. Повтарям основната ни теза – преди правителството да търси подкрепа от Народното събрание, то трябва да изготви и да представи аргументираната си позиция във вида, в който би трябвало да я предостави на Брюксел. Следователно, след като това не е направено, към настоящия момент предложението на БСП и ДПС в тази посока не цели нищо друго, освен да хвърли прах в очите на хората.
Ние в БНД искаме предварително да направим уговорките, че решението на Брюксел не бива да поражда евроскептицизъм сред българските граждани. Позицията, която е представена пред Народното събрание, може да бъде характеризирана като голо патриотарство и помпане на мускули. Отговорът на Брюксел е предварително ясен. И това ще е така, докато страната ни се управлява от хора, които категорично доказаха, че са неспособни да водят преговори като равнопоставен партньор с Европейската комисия, защитавайки българските интереси. Но на всички вече е ясно, че управляващите ще продължат да оправдават своята некомпетентност с Брюксел.
Според Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, страната ни може да се възползва от клаузите на чл. 36 до края на 2009 г. С други думи, нашата възможност за отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” е само до края на 2009 г. Настоящото мнозинство и излъченото от него правителство нямат капацитета да доведе до успешен финал този проблем преди края на мандата си. Затова Българска нова демокрация няма да подкрепи предложението за даване мандат на това правителство за провеждане на преговори с Европейската комисия. Тежестта на тази битка ще падне на плещите на следващото българско правителство, което се надяваме да е дясноцентристко, по-зряло, интелигентно, по-отговорно и разумно. Правителство, което ще възвърне доверието на партньорите ни и ще върне България по нейния европейски път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики?
Има думата за реплика господин Радославов.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, многоуважаеми колега Ралчев! От заключението на Вашето изказване разбирам, че едва ли не априори трябва да приемем, че следващото дясноцентристко правителство няма да защитава българските интереси. Защото аз не вярвам някой от народните представители тук, независимо от коя страна на политическия спектър е, да си сложи ръка на сърцето и да каже, че това, което ни се дава като възможност по чл. 36 – и тук искам да визирам и преждеговорившия, че точно за това е хубав този договор с Европейския съюз, защото ни дава такава възможност, когато интересите на Република България го диктуват, да можем да потърсим в диалог с Европейската комисия и въобще с други институции на Европейския съюз като равноправни партньори да откликнат на реалните ни проблеми. Така че аз си мисля, че който и да дойде да управлява в следващия мандат, трябва да защитава българския интерес. А безспорно е, че българският интерес диктува да използваме тази възможност, защото отварянето само на един от тези реактори, даже и да е и за 5-6 месеца, за колкото имаме гориво, знаем, че за ново гориво трябва да има изрично ново разрешение, това са около 150-160 милиона.
Питам аз, след като официално се говори за 180 милиона преки загуби на българския бизнес и икономика от тази газова криза, която беше 15-16 дни, защо да не се възползваме от тази възможност като държава и да компенсираме поне тези преки загуби? Според мен, тук не трябва да става въпрос за някакъв популизъм да се докарваме пред българските граждани кой повече милее за тази държава. Независимо кой управлява в момента тази държава, това е една родолюбива и разумна инициатива и би трябвало да срещне подкрепа, а не във всяко едно нещо, което произлиза като инициатива на това правителство или на управляващото мнозинство, дайте опозицията да ревва и да търси под вола теле, че едва ли не има някакви скрити подбуди, популизъм и не знам какво си.
Аз мисля, че като българи народните представители трябва да сме проникнати от това чувство да защитаваме български интереси и да оставим малко по-назад теснопартийните интереси. Горе-долу всички навлязохме преждевременно в предизборна кампания, но мисля, че това е разумното поведение. И смятам, че господин Ралчев, когото дълбоко уважавам, сигурно и той мисли така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Радославов, като че ли не сте разбрали основната идея, която искахме да вложим в нашето изказване. Ние започнахме с това, че доверието на това правителство, от действията му спрямо Брюксел, във всичките му фази е загубено. Ние залагаме на това, че за да се предприеме такава стъпка, свързана с чл. 36, която е безспорно една възможност, има нужда от аргументация. Когато това правителство е загубило доверието на Брюксел, когато то е загубило доверието на определящата част от българския народ, питам: как да подпишем ние този бял лист? С какво ще го напълнят? Коректността на едно такова предложение изискваше ясно и точно излагане на аргументите – икономически ако щете, на първо място, и да завършим с политическите такива.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Това е предложение на парламента.
Борислав Ралчев: Предложението на парламента е функция, която е насочена към действията на правителството. Ако ние считаме, че парламентът е този орган, който не взаимодейства с правителството, аз просто млъквам в този момент, защото май ще излезе обратно. В крайна сметка по някой повод сме развили и другата теза, че ние сме правителствена република - тя е много по-дълга тема.
В случая, независимо от това, ние не можем да се подпишем на един бял лист. Ако правителството имаше сериозните намерения да работи в тази връзка, то трябваше да приеме това предложение, като направи във Ваше лице или по подходящ начин изложение за това кои са аргументите на българската страна, защото ние, макар и абсурдно, можем да стигнем дотам. Хората, които загубиха милиарди, сега плачем за 130 милиона! Хората, които не можаха да се възползват от милиарди, сега искаме някакви компенсации!
Разберете, основният въпрос е в доверието. Ние нямаме доверие в това правителство. Когато има такива общонационални интереси, то е длъжно да предложи тези аргументи, които да убедят всички, които отдавна са загубили доверие в неговите качества! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата пожела министър Грънчарова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР Гергана Грънчарова: Уважаеми господин председател, колеги народни представители, колеги министри! Отвън в кулоарите господин Петър Берон ми разказа една история: как, ако една дама ви каже „не”, това означава „може би” – поправете ме, защото по памет Ви цитирам; ако ви каже „може би”, това означава „да”; ако ви каже „да”, тя не е никаква дама. Съответно ако един дипломат ви каже „да”, това означава „може би”; ако ви каже „може би”, означава „не”; а ако ви каже „не”, той не е никакъв дипломат.
Вземам повод, макар че ние се смяхме навън, в кулоарите. От това да се представя пред вас като дама и като дипломат ми се струва много по-важно да бъда напълно откровена и искрена по начина, по който винаги съм разбирала работата в едно правителство, особено когато се излъчва с гласовете на определен брой избиратели.
Неслучайно в становището, което изпратих до Комисията по енергетиката, се опитах съвсем коректно и съвсем откровено да ви кажа, че според мен, според моя екип, според разговорите, които съм имала с колегите от Брюксел, чл. 36 е неприложима хипотеза в настоящата ситуация. Колеги, чл. 36 дава възможност за защита, не за компенсация. Ако реакторите на АЕЦ „Козлодуй” произвеждаха газ и ако в момента бяхме в апогея на газовата криза, може би щях да съм първата, която щях да защитя възможността и наложителността правителството да се обърне към Европейската комисия, позовавайки се на чл. 36, пак на ръба на самата разпоредба.
Казвам всичко това, не защото не разбирам, че отвън 90% от българските граждани биха защитили именно такова решение. Прекрасно го разбирам, но смятам, че оформянето на каузите, след които цялото общество трябва да тръгне, е наша отговорност като политици, като народни представители и като министри.
Тъй като току-що говорих с министър Димитров, който има много ясен поглед върху това кое е онова, което е необходимо на България в този момент, смятам, че важната тема – тя беше спомената многократно, макар и да звучи клиширано – наистина е темата за енергийната сигурност, за диверсификацията. Тя има и съвсем конкретни измерения – измерения, които, ако бъдат реализирани, ще направят невъзможно изпадането в ситуацията, в която изпаднахме преди броени дни.
Голямата тема и темата, по която ние можем да искаме подкрепата от страна на нашите европейски партньори (темите, по които можем да искаме финансовата подкрепа, защото в крайна сметка говорим за пари, тук всеки изчислява колко точно ще струва на всички нас като български граждани отварянето за няколко месеца на един от двата реактора) е: можем ли с европейски средства и със съфинансиране от наша страна да разширим „Чирен”, да създадем терминали за втечнен газ, да свържем газопреносната система в региона, да подкрепим политически по всички възможни начини, включително най-вече като държава – член на Европейския съюз, реализирането на проекта „Набуко”? И за всички тези съвсем конкретни неща, без „Набуко”, разбира се, Министерството на икономиката и енергетиката изчислява, че са необходими 950 млн. евро.
Ето това е темата, за която аз бих адвокатствала в Европейския съюз и го казвам съвсем чистосърдечно. Това са нещата, зад които имаме много солидни аргументи. Благодаря ви много за вниманието и наистина се надявам, че като политици няма да използваме този дебат само и единствено за помпане на вътрешнополитически мускули непосредствено преди изборите. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата има господин Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ситуацията е повече от ясна. Министър Грънчарова от името на българския кабинет е направила консултациите, за които ние от опозицията настоявахме. Отговорът за приложимостта на чл. 36 е отрицателен! Българският премиер се крие! Опитва се да се скрие зад парламента, защото той знае, че ако предприеме тези стъпки, стъпките ще бъдат оценени като провокация срещу Европейския съюз и същевременно ще намали шансовете да се реализира онзи план за намиране на финансова компенсация във връзка с предизвиканата от Украйна и Русия газова криза!
Ето защо във връзка с казаното от моите колеги от опозицията и от министър Грънчарова, както и във връзка с позицията на НДСВ, аз призовавам БСП и ДПС да подкрепят моето предложение за оттеглянето на това проекторешение, ако сме националноотговорни българи. (Ръкопляскания от ДСБ.)
Второ, обръщам внимание на един особено опасен текст в предложението, особено на Вас, господин вицепремиер, и на Вас, госпожо министър Грънчарова. Ако се приеме това решение, България трябва да отвори война с Европейския съюз по темата за единната енергийна политика. Вие искате да накараме Европейския съюз да ревизира отношението си към всички затворени досега ядрени реактори, което означава, че вие не просто обслужвате чужди интереси, но не разбирате - България, вместо да гради загубеното доверие, вместо да работи за укрепване на много рехавата, слаба енергийна политика, напротив, искате не само това да не стане, но и да усилите противоречията вътре в Европейския съюз! Днес, когато България има изключителна нужда от повишаване на своето доверие и от финансовата солидарност на Съюза!
Господин председател, просто моля да фиксирате официално предложението ми за оттегляне на това проекторешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Берон желае процедурен въпрос.
Господин Берон, нямате възможност да повдигнете процедурен въпрос, защото нямате време. Репликата също влиза в 15-те минути.
Господин Найденов, заповядайте за изказване.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, госпожо и господин министри, уважаеми колеги! В голяма част от днешните изказвания ставаме свидетели на една необяснимо крайна реакция – реакция, в която ще си призная, може и да бъркам, но аз лично не виждам рационалния аргумент; реакция, която изобилства от познати обвинения и упреци, но този път концентрирани в дискусията само по един въпрос, какъвто е проектът за решение, който ви предлагат колегите основно Аталай, Червеняков и Пламен Ранчев.
Възниква въпросът: кое предизвиква тази толкова емоционална, крайна, гневна реакция? Кое ви кара да ползвате непрекъснато такива формулировки? Аз следях много внимателно дебатите и съответно мога да цитирам: „най-безотговорното поведение”, „провокиране на антиевропейски настроения”, „алиби за бъдещи санкции”, „провокации”, „война”...
Човек просто може да се възхити на тази изобретателност, която понякога притежавате – част от народните представители, ползвайки такива определения и съответно опирайки се на такава реакция. Кое ви кара? Моят отговор е: гузната съвест; съзнанието, че сте пропуснали възможността да допринесете за осъществяването на каузата на България и на българските граждани за членство в Европейския съюз и същевременно да се защити възможността реакторите ІІІ и ІV да работят, според лицензите си; да работят, в това число, имайки разбирането, че следва да бъдат спазвани всички изисквания за безопасност.
Междупрочем господин Йордан Костадинов вероятно ви даде една информация, която никога и не сте се опитвали да получите – къде се намират тези реактори – ІІІ и ІV, за които става дума, в рамките на общото число на работещи реактори в света. Но и още нещо да добавя, че има 14 такива реактори, които продължават да работят в страните – членки на Европейския съюз, от типа на реакторите ІІІ и ІV в „Козлодуй” и два нови, които допълнително се изграждат. Гузната съвест, че беше създадена дилемата „или”, тоест или да бъдат спрени реакторите, или да се рискува членството на България в Европейския съюз.
Преди много време ви казахме пак от Българската социалистическа партия и от Парламентарната група на Коалиция за България, че не съществува такава дилема „или”, а трябва да се намери възможността „и” – и да бъдат защитени реакторите ІІІ и ІV, и същевременно да бъде гарантирано членството на България в Европейския съюз. Е, не можахте да го направите! Имам предвид преди всичко представителите на дясната опозиция в лицето на представителите тогава на ОДС – до 2001 г. Това неможене аз няма да го определям дали е нежелание, дали е безсилие. Днес се опитвате да го опаковате във всякакви епитети и обиди, насочени към правителството или съответно към представителите на мнозинството. (Шум и реплики отдясно.)
Междупрочем, като казвате „факт”, госпожо Михайлова, и за това, което Вие цитирате, има една любопитна справка „Дати и решения, свързани с реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. Там може да се прочете например, че през 1999 г. се гласуват два проекта за решение – единият е предложен от вашето правителство, който едва ли е за учудване, че е бил приет тогава в Народното събрание. Същевременно в т. 2 е фиксирано – правителството ви да проведе преговори до 2004 г. за определяне на окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове ІІІ и ІV при осигуряване на взаимно приемливи условия. След това подписвате меморандум, с който се ангажирате реакторите ІІІ и ІV да бъдат затворени преди 2008-2010 г. Ето това е в тези справки, така че четете не само за 1993 г.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): Това са Ваши справки!
Ангел Найденов: Всъщност тези обиди Вие междупрочем насочвате към всеки, който има различно от Вашето мнение и към всеки, който не споделя разбирането, че можем да проведем разговори с Европейската комисия, каквато е същността на нашето предложение, и същевременно да се опитаме да ги убедим в необходимостта и в полезността, в безопасността при рестартирането на спрени реактори ІІІ или ІV.
Уважаеми дами и господа народни представители, доминиращата емоция в днешната дискусия намирам за прекалена. Тя прикрива определена неподготвеност за тази дискусия в днешния ден. Разбира се, мога да цитирам много аргументи, които са приведени по отношение на реакторите ІІІ или ІV, но едва ли е необходимо да говорим за себестойност, за преки загуби, за намалени вноски, същевременно за увеличаване разходи, разбира се, за вредни емисии. Това са все аргументи, които, разбира се, вие пропускате и не желаете да видите.
И още нещо, всичко това прикрива и страховете, че това решение може да даде резултат, че могат да бъдат рестартирани реакторите – един или два. По това аз в момента няма да споря. Това е въпрос все пак и на техническа преценка, и на експертно заключение. Не бих си позволил да разсъждавам сега в тази посока, но ми се струва, че, дами и господа, от дясната опозиция, защото аз правя ясното разграничение между представителите в случая на НДСВ и между представителите на дясната опозиция - вие изпитвате неистов страх от позитивния резултат. (Шум и реплики в залата.)
Обективността между другото, господин Сотиров, изисква да кажем следното: да, може и резултатът от това решение, и съответно усилията на правителството за разговори с Европейската комисия, от преговори, да бъде и негативен, тоест да не се стигне до рестартирането.
Ние не се опитваме да подхранваме илюзии, излишни илюзии в българските граждани, или да проявяваме някакво лицемерие, по израза на господин Агов. Аз съм сигурен междупрочем, че голяма част от хората от тези близо 90 или над 90% от българските граждани, които подкрепят едно подобно усилие, са наясно с тази възможност.
И още нещо - разбира се, че има и рискове при приемането на едно подобно решение – и технически, и икономически, и политически, но, ей Богу, аз продължавам да не разбирам защо отказвате да подкрепите едно решение, което очертава посока на възможно решение, което дава допълнителни аргументи на българското правителство, което изразява и политическа позиция, което изразява и политическа воля, и което, разбира се, съответства на нагласите и очакванията на българските граждани.
Питам се наистина ли няма проблем, тема, решение, което да може да обедини народните представители, макар и в края на мандата на това Народно събрание?
Дами и господа от опозицията, използвайте тази възможност, която ви се дава, за да подкрепите Проекта за решение, който ви предлага, в случая Енергийната комисия, и вносителите Аталай, Ранчев и Червеняков. Покажете едно по-различно поведение от това, което показвате от средата на миналата година в българския парламент. Подкрепете този Проект за решение и това наистина ще бъде проява и на отговорност, и на разбиране за начина, по който може да се направи едно усилие, за да се постигне решение, което се очаква и от българската икономика, и от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплика?
Господин Сотиров, имате думата за реплика.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин Найденов, ще започна своята реплика оттам, където завършихте. Народът е казал, че умният разбира и от намек, простакът не разбира и от удар. За това става въпрос, тук са нашите различия в този дебат. Вие не можете да си убедите министър-председателя, който знаково отсъства, не можете да си убедите министрите от правителството, не можете да си убедите коалиционните партньори, тръгнали сте да убеждавате опозицията, а пък от самото начало нещата са ясни как ще убедите Европейската комисия.
Става въпрос и за нещо друго. Тук господин Димитров каза - и вие правилно реагирахте, че ще обявявате война на Европа или че тук има някакъв сериозен сценарий да пуснете всичките реактори, които са спрени наскоро. Не, просто това, което сте написали, е некомпетентност – че искате Европейският съюз да вземе решение да бъдат пуснати всички реактори. Това по-скоро е от глупост и от писане на решение на крак. Вие на никого не можете да обявите война, това е проблемът.
Аз не съм съгласен с това, което се каза тук, че се иска да се вземат компенсаторно пари от Европа заради това, че не смеете да си ги поискате от Русия. Ако вие бяхте правителство на ниво и ако бяхте примерно като нашите съседи - гърците, при тази ситуация щяхте да вземете пари и от Русия, и от Европа. Вие отникъде няма да вземете пари, това е големият проблем с вашата политика. Вие имате комплекси не само към Русия, вие имате изградени рефлекси на сервилно поведение към всяка велика сила и към всяка общност, в която членуваме, затова не можете да отстоявате национална политика и да защитавате национални интереси.
Моля да се престане с тези спекулации за русофобско отношение от страна на Съюза на демократичните сили, на опозицията или на който и да е. Отношението към Путин – и вашият министър ги говореше тези неща, не е отношение към Русия. Това са две различни неща. Напротив, аз като човек убеден демократ не смятам, че уважението и симпатиите към един народ трябва да кореспондират със симпатиите на човек, който не решава елементарни човешки права на този народ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само едно нещо, с което искам да приключа. Няма как вие да искате Европа да приеме решение, с което да получите някакви финансови ресурси, тъй като сте се компрометирали с усвояване на европейските пари. Как искате Европа да прояви разбиране към вас, след като се компрометирахте по корупционни схеми с кражба на европарите? Искате те да ви дадат шанс и тези пари да ги вземете и пак да ги завъртите в обръчи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика.
Ангел Найденов (КБ): Господин Сотиров, хората са казали, че мъдрецът вижда доброто и в малкото. На вас колкото и да ви се обяснява, трудно ще разберете.
В изказванията нито на моите колеги, нито на министрите някой е коментирал темата за русофили или русофоби. Вие сте тези, които изпитвате някакъв непрекъснат комплекс от повдигането на тази тема и винаги живеете с депресията от това някъде да не стане дума за Русия или от другата страна – за Европейския съюз. Освободете се от тези комплекси, говорете свободно, коментирайте всички възможности, в това число погледнете реалистично и на възможността, която се очертава от проекта за решение, който ви предлагаме. Има правна възможност, има политически аргументи, има технически и икономически възможности. Затова по-добре освободете се от всичко онова, което непрекъснато държите като черни очила пред очите си, и погледнете разумно и рационално на предложението, което със сигурност ще срещне една немалка подкрепа и в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата има госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Найденов! Аз със съжаление ще кажа, че Вие сте абсолютно прав. Вие внесохте един проект на решение, без да сте подготвени за дебата, който днес водим. За съжаление не се чу нито един разумен аргумент в подкрепа на вашето предложение. Имаше емоции, имаше диагнози – току-що Вие поставяхте диагнози, имаше патриотични изказвания, които звучаха много по Алекоконстантиновски, само нямаше откровено потупване по гърдите и „Булгар, Булгар!”. Нямаше разумни аргументи.
Уважаеми колеги, не можете да аргументирате приложението на чл. 36 в договора със загриженост за енергийните проблеми на Македония и Косово. Не можете, колеги, да говорите за компенсации и в същото време да искате компенсации не от този, който е виновен за това, че около месец предприятията почти спряха да работят, а хората страдаха от липсата на газ. Не дефинирате проблема там, където е. Търсете компенсациите от виновните.
Трето, парите, които ще спечелите от евентуален износ на ток при пускането на ІІІ и ІV блок, или който и да е там, ще бъдат много по-малко от парите, които загубихте по САПАРД, не говоря за другите програми, така че, уважаеми колеги, не по този начин спасявайте българската икономика.
На четвърто място, министър Димитров спомена за различни видове стрес – икономически, психологически и политически, и съобщи, че преките загуби в предприятията са 196 млн. лв. Ако се пусне ІV блок и се продаде електроенергията, парите няма да отидат при предприятията, които претърпяха загуба. Вие отказахте да обявите криза. Току-що министър Димитров каза, че сме в кризисна ситуация, но той не обяви криза и тези предприятия няма да получат компенсация от решението, което евентуално би се взело, и от хипотезата, че блоковете могат да бъдат пуснати.
Не на последно място, колеги, забравяте един изключително важен проблем. Говорите за безопасност на реакторите и забравяте, че реакторите и България имат два фундаментални нерешени въпроса, свързани с ядрената безопасност. Ние нямаме хранилище за ядрените отпадъци, ние нямаме хранилище за отработеното ядрено гориво. С парите, които ще спечелите, колеги, ще платите на Русия за съхраняване на ядрените отпадъци и за износ на отработеното ядрено гориво, така че сметките, които правите, са сметки без кръчмар. Няма никаква икономическа аргументация, никаква икономическа целесъобразност за това предложение.
Затова аз отново повтарям това, което колегите ви призоваха – оттеглете предложението и престанете с този никому ненужен спор. Заемете се със сериозно решаване на действителните проблеми на България и най-вече по управлението на европейските средства, така че наистина България да почувства полза от членството си в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики няма.
Думата има народният представител Красимир Каракачанов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с думите, с които завърши моята колежка, но в обратен смисъл: апелирам към управляващите да не изтеглят това предложение. Да не го изтеглят, защото истината е, че, както казваше един от класиците в българската литература: „Ако не друснеш дървото, няма да падне плодът!”.
Верни са думите на голяма част от моите колеги, че правителството не беше подготвено за газовата криза. Това е безспорен факт. Вярно е, че правителството няма куража да поиска компенсация от Русия и Украйна. Това също е вярно. За съжаление е вярно, че заради корупцията, с която не успя да се справи това правителство, България беше лишена от милиарди по еврофондовете. Вярно е, че има и демагогия, защото една от партиите, която се прави на най-голям защитник на АЕЦ “Козлодуй”, днес не е на този дебат, но продължава да ползва колите на Националната служба за охрана и на парламента. И това е демагогия, така е.
Но също така е вярно, ще го повторя, че на България беше наложено едно политическо несправедливо решение да затвори ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Вярно е, че заради това спиране на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” България загуби милиарди долари – много повече, отколкото получи като някаква компенсация. Друг е въпросът как те са изразходвани. Вероятно не по предназначение, след като се оказахме и в тази газова криза. Вярно е също така, че в настоящата световна финансова и икономическа криза и последиците, които претърпяхме от газовата криза, ние имаме право да потърсим някаква компенсация и заради преждевременно спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Всичко това е вярно. Вярно е за съжаление обаче, че в българския парламент – това съм го казвал много пъти, 18 години властва политическият егоизъм, а не националната кауза и националните интереси.

Убеден съм, че ако ситуацията беше обратна и ако правителството беше дясно, то щеше да предложи нещо подобно. Тъй като го предлага лявоцентристката управляваща коалиция – ние сме против. Това не е нормално, това не е рационално, не е национално отговорно.
Затова Парламентарната група "Движение НАПРЕД" ще подкрепи и своето предложение, което е направила, ще подкрепи и предложението на Комисията по енергетиката. Знаете моето отношение към политическата сила на ДПС – Ахмед Доган да беше министър-председател и да направи подобно предложение пак щях да го подкрепя. Защото поради нашият партиен егоизъм, поради лявото и дясното, и боичките, и цветовете, на които сме се разделили, поради което, разбира се, сме последната държава в Европейския съюз като стандарт, защото за 20 години не успяхме да намерим сили и човещина в себе си да формулираме 2-3 или 5 национални каузи, зад които да заставаме. Слушах един бивш министър, който ми обяснява как българите зад граница били забравена кауза. За него сигурно са. Но за други не са. За мен не са. Както и АЕЦ “Козлодуй” не е забравена кауза.
Въобще не съм съгласен с аргументите, че това решение, което се предлага, било едва ли не обявяване на война на Европейския съюз. Кое е обявяването? Даже, според мен това предложение е меко.
Какво се казва? – "Правителството на Република България да разгледа във взаимодействие с Европейската комисия възможността за рестартиране на спрените ІІІ и ІV блок.
Правителството на България да предложи на институциите на Европейския съюз да преразгледат...".
Къде е войната? Нека да бъдем честни: къде е войната? Нужно ли е от всяко нещо, което трябва да решаваме, да гоним тъпия си тяснопартиен интерес и да сме готови по стария шопски табиет да си запалим къщата, само и само да изгори плевнята на комшията. Не е нормално това. Не е нормално! (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Горският да не се обажда, ако обича. Горският да не се обажда – за кюмюра тезата му я знаем.
Права е госпожа Грънчарова, когато казва, че трябва да потърсим компенсации, защото е малко вероятно да получим тези две разрешения за ІІІ и ІV блок. Тя е права в това отношение, но ако ти не поискаш нещо, няма да получиш нищо. Няма да ви цитирам и други народни поговорки. Истината е, че е крайно време да започнем да се държим национално отговорно, макар че то не остана време в това Народно събрание.
Факт ли е, че България претърпя загуби от преждевременното спиране на ІІІ и ІV блок? Факт е. Е, ако ние имаме поне малко достойнство, поне 10% от това достойнство, което имаха поляците, ние нямаше да сме на този хал, защото заедно тогава критикувахме правителството на НДСВ и ДПС, което предсрочно затвори ІІІ и ІV блок. Имаше 512 хиляди български граждани, които се подписаха в онази подписка с искане за референдум, организирана тогава от ВМРО, Ядреното дружество, "Гергьовден" и други. Тогава българското правителство можеше да използва това искане за референдум и евентуалното негово насрочване, за да бъде по-гъвкаво в политиката и в преговорите с европейските институции.
Сега това решение също дава възможност за по-голяма гъвкавост.
Дали ще се справи това правителство? До известна степен се съмнявам. Но трябва да се опита, защото в края на краищата българският народ е избрал всички народни представители тук да отстояват неговия интерес. Факт е, че 80% от българския народ не одобрява спирането на ІІІ и ІV блок. Факт е, че трябва да опитаме. Аз ви призовавам да спрем с тези евтини партийни номера, защото по този начин едва ли ще спечелим кой знае какво. Между другото факт е, че през 2005 г. имаше импровизиран референдум. Колегите, които са новопостъпили в ОДС от ССД, също участваха в този референдум. Осемстотин тридесет и няколко хиляди български граждани участваха в този импровизиран референдум и 86% от тях гласуваха "за". Това го направихме с цел да покажем на Европа, че те не са приели една страна от аборигени, а една страна, в която живеят граждани, които, когато бъдат ощетени, казват на глас какво мислят. Всичко друго са празни политически приказки, които не водят до нищо.
Заявявам, че от името на Парламентарната група "Движение НАПРЕД", ние ще подкрепим всички внесени законопроекти. Ако не ме лъже паметта, те са три или четири, с насоченост към преговори с Европейската комисия за компенсации или за пускане на спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря ви.
Реплика на госпожа Манева.
Госпожо Манева, имате минута и половина.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов, от многословната Ви реч запомних две думи – "достойно" и "отговорно".
Искам да Ви попитам коя е тази българска нация и кои са тези български политици, които според Вас се държат отговорно и достойно, след като в изрично задължение, поето да построим хранилище за ядрени отпадъци и хранилище за отработено ядрено гориво, нито едното, нито другото е направено, сега отиваме да преговаряме?!
Ние не сме си изпълнили задълженията, обаче вие ни отворете блоковете. Кажете ми на какво прилича това, ако вземете само този аргумент и пренебрегнете всички други? Просто тази тема тук не може да се постави., ако наистина сме достойни и отговорни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (ДН): Госпожо Манева, мисля, че бях много ясен, оценявайки част от аргументацията на колегите от опозицията по отношение на това какво не е свършило българското правителство. Ако тръгнем по това какво не е свършило ще се върнем, може би до 1396 г. и падането на България под турско робство. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.) Оставете тези неща! Ако не искаме да направим нещо, винаги ще си намерим 120 аргумента да не го направим. Проблемът е, че не искаме да направим нещо, защото го предлага друг – в случая управляващите. Затова не искаме.
Аз не мисля, че когато едно правителство – между другото, част от тези, които няма да го подкрепят, гласуваха за него, аз не съм гласувал ни веднъж за това правителство – когато едно правителство направи нещо, което смятам, че е полезно, аз го подкрепям. Иначе всичко друго, пак казвам са празни политически приказки, от които България няма да извлече грам политически дивидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давам думата на господин Румен Ангелов. Имате две минути и половина, господин Ангелов.
Заповядайте.
Румен Ангелов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Каракачанов, благодаря, че признахте, че и други политически сили са участвали в този референдум, но не искам сегашната ситуация да бъде направена, така че да объркате тези 800 хиляди човека, от които съм и аз, и предполагам и всички в тази зала, които искат българска атомна енергетика, да ги забърквате и Вие, и всички други, които говорят, в друг проблем.
Проблемът на държавата в момента не е този. Проблемът на държавата е, че за пореден път в тази зала се доказва, че тази република не е парламентарна, а е правителствена. Днес се доказа, че не е и правителствена, а е само на част от министрите. Защо? Защото със своята некомпетентност, с неможене да се излезе от криза, със забатачване на енергетика, се отива в друга тема.
Министър Калфин оттук съвсем обърна нещата и доказа това мое твърдение отново. Министър Калфин вместо да отговаря на нас депутатите какво трябва да се прави, той ни пита дали това е от некомпетентност или от наглост. Аз не знам. Или вече от преяждане с власт и увереност.
Господин Калфин, Вие сте тук и се надявам да ме слушате, не да си говорите с моя колега. Господин Калфин, моля Ви, изслушвайте ме. Не е вярно, че България не може да поиска санкции от Русия, не е вярно, че не може да поиска санкции и от Украйна и това Вие, не ние депутатите, трябваше да ни кажете как, защото Вие сте министър, а ние – народни представители. Когато между фирми са нанесени загуби, когато между фирми не могат да се водят дела, които са причинили загуби вследствие на държавни договори, е компетентност на съда в Страсбург и Вие това прекрасно го знаете. Това днес трябваше да ни заявите. Малко над 60 дела са заведени там и между Турция и Гърция, и между други държави. Това трябваше да ни кажете, а не да ни хвърляте в заблуда, че ще търсим някакви минимални компенсации от АЕЦ “Козлодуй”. Не е вярно! Държавата във Ваше лице и с други Ваши колеги трябва да заведе дело там. Вие сте длъжни като правителство да не прехвърляте върху депутатите вашите отговорности. Днес прехвърлихте още една отговорност върху парламента. Правителството трябва да вземе решение и да се бори за АЕЦ “Козлодуй”, поради това, че правителството не може да се справи с този въпрос, Вие прехвърляте отговорността върху депутатите от вашата парламентарна група – Добрите министри и лошите депутати. Не е вярно това!
Правителството не е добро, парламентът е добър! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това изчерпва списъка на записалите се, но има още желаещи.
Господин Румен Овчаров желае думата.
Заповядайте за изказване.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще ми се, ако имам някакъв принос в тази дискусия, той да бъде в посока на малко повече компетентност и по-малко политиканстване, защото политиканстването на тема „Енергетика” като че ли се превръща напоследък в професионално занятие на българските политици. Колкото по-малко знае един български политик, колкото по-малко си прави труда да чете, толкова повече си позволява да говори на тема „Енергетика”.
И днешният дебат, за съжаление, се превръща в повторение на това, което българските граждани са наблюдавали през последните две седмици по отношение на газовата криза. Точно хората, които са най-отговорни за подписаните договори с „Газпром”, и за санкциите, които могат или не могат да бъдат наложени, и за посредниците, които са избрани и които получават десетки милиони от това посредничество, точно тези хора искат да съдят някои други, които са отменили тези договори или са направили необходимото, за да бъдат отменени. Сега се получава същото – точно тези, които носят отговорността за затварянето на ІІІ и ІV блок, се опитват да дават акъл и да вдигат назидателно пръст на тези, които може би късно, може би не с най-правилните действия, но се опитват да направят стъпки в правилната посока.
Така и не можахме да разберем защо са затворени ІІІ и ІV блок? Госпожа Михайлова ни чете меморандуми от 1993 г. за 25 млн. екю.
Госпожо Михайлова, 25 млн. екю през 1999 г. можеха да бъдат платени от вашето правителство ей така, с лека ръка, въобще не бяха финансов проблем.
Чете меморандума, но чете само първата част, без да си направи труда да прочете втората и третата, където и тогава, и сега имаше достатъчно условия, които можеха да позволят да бъдат защитени националните интереси на страната ни при един разумен начин на водене на преговорите и излагане на аргументите. Между другото, тези неща правителството на СДС от онова време много добре ги знаеше.
Аз ще помоля и господин Костов, и господин Иванов от ДСБ да си направят труда и да отворят в. „Капитал” от м. март 1999 г., ако не ме лъже паметта, и да прочетат пространното интервю на Иван Костов оттогава и да видят какво говори той за ІІІ и ІV блок и за българската атомна енергетика. Също така за клетвите, че няма да позволи българската атомна енергетика да стане разменна монета за влизането ни в Европейския съюз. Тези неща са написани.
Господин Паси ни разказа за някакви паяци на Северния полюс, за някакви трабанти, за не знам си какви щуротии и как никъде в Европа нямало такива реактори.
Господин Паси, какви са реакторите в атомната централа в Пач – Унгария? Четири броя! Какви са? Нали са същите? В Чехия в Дуковане какви са? Нали са същите? „Моховци” какви са? В „Ловиза” – Финландия, какви са реакторите? Нали са същите?
Защо онези реактори могат да работят, а българските не могат? Има ли една разумна причина, която някой от вас може да каже тук сега? Няма. Няма откъде да бъде извадена тази разумна причина.
Господин Олимпи Кътев ни разказа, че това било предизборна кампания, било популизъм. Господин Кътев, кой ратифицира Договора за присъединяването ни към Европейския съюз на 25 април? На първата възможна дата? Само една седмица след решението на Европейския парламент. Решение, което за пръв път поставяше въпроса за ІІІ и ІV блок.
Защо не позволихте да направим референдум, така както направиха всички европейски държави? Защо България се оказа единствената европейска държава, която не проведе референдум за влизането си в Европейския съюз, с изключение на Кипър? От какво се уплашихте? Или може би бързахте? Или може би го направихте с оглед да бъде използван този факт в предстоящите избори? Това не беше ли популизъм и то предизборен? Не 6-7 месеца, а два месеца преди изборите. И Вие сега ми говорите за предизборен популизъм!
Уважаеми дами и господа, тези проблеми са достатъчно сериозни, за да ги обсъждаме просто ей така, за да си поговорим на тема „Ядрена енергетика”. Много са малко секторите на българската икономика, които все още имат потенциал за развитие.
Какво иска да подкрепя Европейският съюз в европейските държави? Кои индустрии? Тези, които се развиват, тези, които работят, и тези, които имат потенциал за развитие.
Защо Германия подкрепя автомобилната си индустрия? Защо Франция започва нов пакет за подкрепа на автомобилната си индустрия? Защо и Щатите го правят? Защото тези индустрии работят там.
Коя индустрия работи в България? Коя е тази индустрия от такъв характер, която работи? Не е ли енергетиката? Защо България да не направи същото и да не направи опит да подкрепи този сектор от икономиката си, който работи, който задоволява потребностите не само на страната, но и на целия регион? Какво фатално има тук? Какво страшно има?
Знам, че е много добре да имаме приятели посланици. Много добре е да ни потупва този или онзи посланик, да ни връчат този или онзи медал. Само че е добре все пак от време на време да не забравяме, че тази държава България има и някакви интереси. Освен приятелство с посланици, задачата на българските министри и на българските депутати е да защитават и тези интереси, а не да се страхуват какво ще каже онзи посланик и какво ще каже другият посланик.
Ще кажа още нещо. Аз си мисля, че реакцията на българското правителство като цяло по газовата криза беше адекватна. Адекватна беше в едната посока – на техническите мерки, които трябваше да бъдат взети. Но беше изключително неадекватна по отношение на политическите действия. България трябва да има политическа реакция по този въпрос. Не може българската държава и милиони български граждани да бъдат лишавани от отопление в средата на зимата. Не може така безотговорно да се говори, че, видите ли, ние имаме договори с Украйна, които не се изпълняват. Не може България да става заложник на неизпълнени договори на този или онзи. Ние трябва да имаме политическа реакция по този въпрос, защото това е политически въпрос, а не е икономически, не е търговски, освен компенсациите. Такава трябва да бъде реакцията и на Европейския съюз.
Искам също така да кажа, че темата за ІІІ и ІV блок е изключително полезна за експлоатация. Тя на няколко пъти се размахва в публичното пространство в една, друга или трета кампания.
Вижте, уважаеми дами и господа, няма да спасим ІІІ и ІV блок с кампании. Няма да спасим ІІІ и ІV блок и с тази декларация. Тя е стъпка в правилната посока. Тя е стъпка в правилната посока, ако с нея ние слагаме началото на сериозна, национална и последователна дейност за отварянето на ІІІ и ІV блок. Защото много е ясен отговорът – утре ще ни се обади Тараделас и ще ни каже: вие имате договор. Аз този отговор съм го слушал вече десетки пъти. Ако ние не си свършим последователно работата в Европейската комисия, с държавите членки, ние не правим нищо и с това решение.
Така че аз ще подкрепя това решение, но го приемам само като отправна стъпка, като първа крачка в работата ни за отваряне на ІІІ и ІV блок, а не като краен етап на някаква са кампания. Защото ако искаме да постигнем резултат, то начинът е точно този – не политиканстване, а реални конкретни действия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики има ли?
За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! Независимо от Вашето патетично слово, Вие не можете да избегнете от отговорността, че сте част от решението за закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. На 25 април 2005 г. и с Вашия глас, и с гласовете на почти цялата парламентарна група на БСП беше гласуван Договорът за присъединяване, в чл. 30, ал. 1 на който е записано, че България се обвързва с окончателното спиране на блок ІІІ и блок ІV от АЕЦ „Козлодуй” през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.
Ако аргументите Ви са били толкова силни, колкото сега ги изтъквате, да се бяхте противопоставили тогава. Вие подкрепихте реално с Вашия глас закриването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За дуплика думата има господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Господин Иванов, можем да си спомняме много неща и от действията на ДСБ, и от това какво е подкрепило БСП. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Да, Българската социалистическа партия тогава подкрепи това решение на българското Народно събрание, защото ставаше дума за една последователно провеждана политика на БСП. Искам да Ви припомня, че това беше партията, чието правителство през 1995 г. подаде заявката за приемане на България в Европейския съюз и тогава, когато беше внесен за ратификация Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз, чисто политически погледнато ние не можехме да бъдем против. Но сега става дума за нещо друго.
Вие ще подкрепите ли действия за отварянето на ІІІ и ІV блок в съответствие с този договор, ще станете ли, така да се каже, наши съратници в тази посока?
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ще станем.
Румен Овчаров: Ето, благодаря Ви, това исках да чуя! Дай Боже, това да е решението и на вашата партия...
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не това решение!
Румен Овчаров: ... че ще подкрепите действията на българското Народно събрание и на българското правителство за отваряне на ІІІ и ІV блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата има господин Рамадан Аталай.
Уважаеми колеги, навярно с няколко минути ще удължим времето. Моля за вашето търпение! Господин Кътев желае думата, може би и някой от министрите също. Нека да завършим дебата днес.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, интересен дебат! Може би щеше да бъде още по-интересно, ако имаше едно предложение, не знам защо никой не се сети, да бъдат включени и камерите на Българската национална телевизия, и на Българското национално радио. Тогава днес до 16,00-17,00 ч. щяхме да чуем волеизявления, може би и някои политически сили тогава нямаше да изпаднат в тази ситуация, в която са в момента, щяха да вземат и други решения. Но може би е наша грешка.
Искам, господин председателю, може би още от началото да заявя, че предложението за решение е на Комисията по енергетика въз основа на две заседания, водени дебати върху предложението на господин Каракачанов и господин Волен Сидеров, същевременно водени дебати по предложението на господин Минчо Христов. След консултации с Министерството на външните работи, след становищата от Министерството по европейска интеграция, от Министерството на икономиката и енергетиката, заедно с ред народни представители, с които лично аз съм водил разговори и съм им представил проекторешенията, за да може да получим днес – малко съм бил лаик, по всяка вероятност, едно решение, което да бъде консенсусно решение. Но явно, че Народното събрание и определени политически сили не сме узрели и все още не чуваме освен собствения си глас чуждия глас, другото мнение, все още някои хора си мислят, че са командири, даже и се опитват на днешния ден да дадат наставления по какъв начин и как да реагира Движението за права и свободи, защото Движението за права и свободи наистина е една политическа сила, която винаги е подкрепяла градивните идеи и никога досега не е оставала настрани, да не подкрепя националните приоритети на България, дори някои от тях са приети с мандата на Движението за права и свободи, не искам да ги изброявам: НАТО, Европейския съюз.
И в момента някои хора все още да си мислят, че са министър-председатели и могат поне от тази трибуна да отправят послания и забележки към определени политически сили, след като...
Не искам да се връщам назад и да ги питам защо България днес не е регионален център за разпределяне на природен газ, няма да питам за синия поток, няма да питам за “Кремиковци” – защо се занимаваме днес с тези въпроси, няма да питам за “Балкан”, няма да питам защо онази политическа сила днес е на пет части и отгоре на това се опитват с внушения да представят пред българската общественост, че едва ли не Движението за права и свободи е виновно за всички онези проблеми, които се случват днес в България.
Имаше един проф. Пантев тук, няма да забравя, когато каза: тежко и горко на една нация, на която малцинствата са й виновни за всичките й вреди!
Забелязвам как днес обединяването в дясното пространство внушава на господин Ралчев, след като ние с него сме водили около два-три часа разговори по този проблем и той лично е убеден, че това наше предложение е най-доброто, но днес се опитва да защити тезата и предложението на онези, които му предлагат да бъдат обединена дясна опозиция с цел да си намерят място в следващия парламент. Ако това е целта днес, колеги, в нашето решение такава цел няма. В нашето решение нямаме предложение за сервилничене, така както ни предлагаше господин Иван Сотиров.
Колеги, трябва да се забравят старите порядки! Не може ако господин Иван Сотиров е сервилничил преди години към Русия, сега да сервилничим към Брюксел! В това наше решение нямаме такова предложение за сервилничене. С това наше решение, уважаеми дами и господа, искаме да вдигнем самочувствието на обществото и на всички политици, да седнем на масата и равноправно да водим разговори, за да си защитим правата, които са записани в този договор – в договора, който днес ние обсъждаме.
Оттук нататък вече започнаха дебати, които би трябвало да се съсредоточат върху текста, който е предложила Енергийната комисия, подкрепена, доколкото разбрах и в другите комисии, но днес в стремежа си определени политически сили коя от тях да се вклини в тези 69 до 70%, които са за включване веднага на шалтерите на ІІІ и ІV блок, кое да намери място в останалите 5%, за да може да се включи, да събере електорат в следващия парламент... Докато водим дебата кой какви проценти и откъде ще извлече политически дивиденти, за да влезе в следващия парламент, в тази сфера не търсете Движението за права и свободи.
Накратко искам да ви кажа още няколко думи. Има една стара научна теза, че за да се реши ефективно един сложен проблем, тъй като толкова я усложнихме вече, той следва да се декомпозира на множество елементарни и разбираеми. Затова ще се опитам, колеги, да структурирам двата въпроса, които се обсъждат днес от тази трибуна.
Първият въпрос е: имаме ли юридическо основание да започнем диалога с Европейската комисия по формулата по тази тема?
Вторият въпрос е: имаме ли ситуация с конкретни измерения, която да позволи провеждането на структуриран диалог с Европейската комисия и да служи като критерий за мониторинг, който очевидно ще последва при евентуално положително решение на Европейската комисия? Как вие, колеги отдясно, така и от НДСВ, само с няколко телефонни обаждания до Европа, защото чухме от господин Паси, че всичко това, което ние правим, е една справка, че, видите ли, Народното събрание няма право да приема политически акт...
Аз смятам, че това решение е един политически акт и Народното събрание трябва да го подкрепи, защото дейността на Народното събрание е да приема политически актове.
Ние, казва господин Паси, сме в Брюксел и точно в това време госпожа Грънчарова влиза и тя - Европейския съюз. Не може само господин Паси и някои други да са в Брюксел, а ние да сме в “Люлин” беше или в “Младост”! Или всички сме със самочувствие, или все още ще ходим с лек наклон, за което Движението за права и свободи не сме съгласни!
Какви са фактите? Вече почти половин година държавата ни е в ситуация на ескалираща икономическа криза, привнесена от външни фактори. Кризата има конкретни измерения, които е възможно да се регистрират и наблюдават чрез системата на националната статистика, националната система за приходите, банковата система. Това означава, че обстоятелството по чл. 36 – Договорът за присъединяване, казва: при възникване на сериозни и трайни затруднения, в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозни влошавания на икономическата ситуация в дадена област, могат да се идентифицират, да се измерят, да се коментират и да бъдат критерии за стартиране и спиране на прилагането на защитните мерки.
Точно и ясно преведено от Министерството на евроинтеграцията. Нищо от нас не сме допринесли в това.
А ние тук, колеги, чуваме: “Не пипайте енергийната система! Искайте защита в рибовъдството, в овцевъдството, в говедовъдството, но в енергетиката недейте!”. Като че ли говедовъдството наистина по едни данни произвежда най-много газове, но не и природния газ, който ни е необходим, не и онази енергия, която ни е необходима.
С преустановяване изцяло и без предупреждение на подаването на природен газ от Русия през м. януари на всички ни е ясно в каква ситуация беше поставена страната. Поради продължителния период на енергийната криза България и страните в региона се изправиха пред остър недостиг на енергия, което застави енергийната ни система да активизира студения си резерв. Едни блокове, които работят наистина на въглища, господин Олимпи Кътев. Наистина производството е неефективно. Наистина се произвеждат много повече газове за парниковия ефект. Всичко това са доказателства, за да искаме да седнем на масата за преговори, за разговори. Нищо друго не искаме. Не знам защо вие не искате равноправно да седнете на масата с нашите партньори от Брюксел, с господин Паси, с госпожа Грънчарова - те са от Брюксел.
Освен това газовата криза допълнително катализира задълбочаване на икономическата криза до мащаби, при които се налага спешно прилагане на защитни мерки от тази възможност. До момента по предварителни данни беше съобщено колко са загубите – около 183 милиона от спрените доставки. Очаква се да се увеличи това нещо, което означава, че икономиката ни с наличните инструменти като данъчна политика, фискален резерв и други обичайни екстензивни мерки не може да компенсира тези загуби.
Вие само преди няколко седмици тук обяснявахте как страната е в криза, как имаме тези неща, но в момента, днес ги забравяте, когато става въпрос парламентът да вземе сериозно, отговорно решение да остави правителството да отиде до онова място, което е необходимо, и веднага обърнахте, господин Ангелов, тезата, че едва ли не правителството е онази сила, която е въздействала върху парламента. Нали сме парламентарна република? Какво трябва да направим? Не трябва да натоварим правителството. Да ги оставим там да се борят. И без това и преди малко чухме, господин Румен Овчаров обяви, че има нещо, което скърца в политиката на това правителство. Не знам той от кое правителство е. Не можах да го разбера и него. Но точно в този момент днес, когато той защити с пълно основание кой е подписал договорът за газа, какви са причинените ползи, какво е всичко друго, изведнъж да се изправиш тук и да кажеш, че политиката, която я водят, е неправилна, но пък действията, които са приели, са правилни – не можах да разбера кой от коя страна е.
Очевидно загубите в контекста на общата криза ще бъдат значително по-големи. Проведеният анализ на състоянието на икономиката на страната в посока на търсене на резерви и инструменти за компенсиране на загубите предлага като една от защитните мерки на правителството да бъде привеждане в действие на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Един потенциален икономически ресурс. Отварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, уважаеми колеги, виждате, че е национална кауза, която обединява болшинството от българите. Посочете ми сега при изостреното политическо противопоставяне друга кауза с такъв голям обхват и не е ли задължително народното представителство да откликне и правилно да насочи този процес, за да не се генерира излишна доза евроскептицизъм при неправилно развитие на ситуацията.
С направеното предложение ние напомняме на Европа, че сме пълноправен член и имаме права. Вие не искате да защитите тези права, като не искате да подкрепите това решение. И когато имаме проблеми, можем и трябва ясно да ги заявим, като разчитаме на основния принцип на Европейския съюз – равноправие и солидарност. Особено важно е, че с този предложен на народното представителство акт за излизане на правителството на активна позиция, ние действаме в посока на известната народна мъдрост – „На гладния дай въдица, а не риба, за да се нахрани”. Разбира се, възможен е и смесен вариант. Ако при създалата се ситуация активираме работоспособен и доказан, безпроблемен от гледна точка на ядрената безопасност национален ресурс, ще генерираме съществен приход и няма да ни възприемат, уважаеми колеги, като нация с постоянно протегната ръка към ресурса на европейския данъкоплатец. Аз не искам да възприемат България с протегнатата ръка само за субсидии. Като при това ще подхраним силно отслабеното ни национално достойнство. Ако не искате да повишим и националното си достойнство, това също е ваш проблем.
Във връзка с тези аргументи, които приведох, уважаеми колеги, смятам, че Движението за права и свободи за пореден път ще докаже нашата последователна градивна политика в интерес на България, за разлика от някои други, които се опитват само чрез внушение да работят, и ще призовавам народното представителство към същото. Явно, че с това ще дам възможност на правителството да защити националния интерес или поне да се опита. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Реплика от господин Янев. Имате думата.
Яни Янев (НДСВ): Колега Аталай, слушах внимателно днес цялата дискусия и си позволявам да отправя тази реплика към Вас, защото Вие сте един от вносителите на предложението. И защото ми се струва, че Вие наистина отчетохте, че в днешния дебат в голяма степен ние се разминаваме с това, което пише тук и онова, което се коментира като цяло. Именно поради тази причина, защото вероятно Вие сте мислили, заедно с другите колеги, аз поставям следните въпроси.
Основанието за внасяне на това решение е Проект за решение на Народното събрание във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ. Ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките е комплексна ситуация, която породи изключително много въпроси в българското общество, част от които се засягат днес в заседанието. Но, от друга страна, в крайна сметка предложението за решение касае само едно единствено нещо. От целия комплекс от въпроси, които поражда ситуацията, ние говорим единствено за това как да намерим отвори, за да се пуснат ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Но за мен в това предложение особено смущаващо е това, което може би е част от споделените от колегите от Парламентарната група на НДСВ притеснение - защо ние свеждаме целите на тази битка до едно твърдо ограничено нещо? В крайна сметка в мотивите се отбелязва, че дори и една горивна сесия на ІІІ и ІV блок ще компенсира загубите ни. Ние затова ли се борим? Три-четири месеца да правим тестове, да пуснем ІІІ и ІV блок и след една горивна сесия пак да ги затворим? Защото общо взето ми се струва е ясно каква ще бъде позицията на Европейския съюз по отношение на този въпрос.
И второто, което искам да уточните от гледна точка на предложеното решение. Ясно е, че по т. 1 ние сме наясно какво е нивото на сигурността на нашите реактори, а т. 2 обхваща всички останали български реактори – и І, и ІІ, или ние пледираме Европейският съюз да преразгледа политиката си към всички вече затворени реактори в Европейския съюз? И аз се питам можем ли да поемем отговорността да бъдем адвокати на реактори, на които не знаем нивото на сигурност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Янев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Янев, не исках да засегна някои други колеги, които не са намерили да прочетат окончателния текст, защото при всички народни представители би трябвало да е стигнал първоначалният текст. Впоследствие има изменение, допълнение, развитие на текста.
Яни Янев (НДСВ, от място): Това, което е раздадено.
Рамадан Аталай: Можехте и днес да предложите, ако имахте градивна мисъл.
Само ще се спра на мотивите на вашата политическа сила при разглеждане на решението в залата. Единственият ваш аргумент, както и днес в залата прозвуча, е да не обидим Брюксел. Колеги, досега доста години се чудехме – да не обидим един друг голям брат. Сега да не обидим още един брат. Ние не искаме обществото в България да приеме Брюксел като следващия голям брат. Не искам да бъдем в преносния смисъл и достатъчно уважени.
Затова ви казвам, колеги: текстът, който е предложен, не предлага нищо друго, освен равноправно да дадем възможност, да натоварим нашето правителство като народни представители – да седнат на масата с химикалка, с ум, с разум. В договора, подписан при присъединяването с Европейския съюз, имаме това право и няма от какво да се страхуваме. Ние не обявяваме война, омраза – това е в представите само на определени политически сили. При нас няма такова нещо.
Уважаеми колеги, знам, че днес се чудите. Защо не се запознахте с този проблем по-дълбоко, а се доверихте на няколко ранни сутрешни телефонни разговора? Не знам откъде може да са дошли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Петър Димитров пожела думата, за да вземе отношение към всичко, което беше казано днес. Нека да му дадем тази възможност.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Искам да реагирам на някои от поставените тези.
Първото, по което не мога да не взема отношение, е, че имало правилна технико-технологична реакция, а не е имало политическа реакция. Смятам, че това е една от малкото кризи, при които доминираше политическата реакция. Няма да повтарям определенията, които прозвучаха. Казахме, че е газов удар, че е газов шантаж, че е газова война – да не изброявам всичко това. Изрично подчертахме, че кризата беше предизвикана с политически решения, че тя нямаше икономически характер, че тези политически решения не се криеха, а директно се излъчваха в публичното пространство и че нашите претенции са преди всичко политически, без да оставяме на втори план другите претенции. След малко ще се спра на въпроса за компенсациите.
Знаете, че премиерът, икономическият министър, президентът, целият екип на правителството, цялото ръководство на министерството и на кризисния щаб се включиха преди всичко в политическия диалог, като започнете от заседанието на министрите в Брюксел, минете през посещението в Москва, посещението в Украйна, където бяха поставени изключително остро точно политическите претенции на България за подхода, за начина, по който беше предизвикана кризата, и за последиците, които България търпи в резултат на тази криза.
В този смисъл аз не мисля, че България не е имала политическа реакция. Точно обратното, дори подкрепата от Европейския съюз беше благодарение на тази реакция. Знаете, че в рамките на Европейския съюз ние бяхме оценени като държавата, която е пострадала най-тежко от газовата криза. В тази посока опитите за солидарност от Европейския съюз бяха най-силни по отношение на България.
По отношение на другото, за което и господин Каракачанов постави въпроса, и господин Найденов, и господин Аталай – аз не знам за какво всъщност е дебатът. Не разбирам за какво е дебатът. В това, което е включено в чл. 36, пише: „В случай на сериозни икономически затруднения и при изрично поискване от засегнатата държава членка комисията действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането, придружено от съответната информация в негова подкрепа.”
Какво искате да кажете? Че в България няма сериозни икономически затруднения в резултат на тази криза? Ами вие преди малко говорехте друго и след малко пак ще говорите друго. Ако отговорът на този въпрос е „да”, тогава опираме до елементарния въпрос – вие не искате да разрешите на правителството да поиска подкрепа от Европейската комисия.
Лъчезар Тошев (ОДС, от място): Това е негова дискреция.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Това е абсурдна ситуация! Или действително няма никакви икономически последствия, няма финансова криза, няма икономическа криза, газовата криза е минала покрай нас и не ни е засегнала; или действително я има тази криза, парламентът казва „да” и казвате на правителството да влезе в разговори, без конфликт, без нарушаване на договори, без превишаване на права и още повече пък – обявяване на война, както звучеше тук едва ли не, на Европейския съюз.
Много искам все пак парламентът да каже за какво става въпрос и каква е позицията на опозицията. В един момент имах чувството, че Ньойския договор да обсъждаме, на принципа управляващи и опозиция едните ще казват „да”, а другите ще казват „не”.
Това е една от малкото ситуации, в които българският парламент няма основание да е разделен! При това, много се извинявам, правителството не е поискало такава подкрепа. Това е инициатива на парламента и аз смятам, че е достойна инициатива на парламента. Не може Европейският парламент на два пъти да се занимава с тази тема, а българският парламент да не желае и да казва: това е работа на правителството, нас това не ни засяга.
От тази гледна точка мисля, че няма по-достойна ситуация от тази, в която българският парламент да излезе с едно решение, с една воля – то да бъде ясно. Още повече, виждате какво казват социолозите – почти всички българи подкрепят една такава позиция.
Днес опозицията се опитва да застане в опозиция на собствения ни народ. Това не е здравословно!
Две думи за компенсациите, тъй като и тук звучат приказки, които нямат нищо общо с действителността. Съгласно договорите, които са сключени, компенсациите могат да бъдат предявени – говоря за финансово-икономическите, към фирмите доставчици. За съжаление, поради мъдрите договори, които са сключени през 1997 и 1998 г., едната фирма е българско юридическо лице, другата фирма е швейцарско юридическо лице и само една фирма е директно фирма на „Газпром”. Ето към тези фирми, които нямат пряко отношение нито към държавата Русия, нито към правителството на Русия, трябва да бъдат предявени претенции. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Господин Иванов, да сте ме чули, докато Вие приказвахте, аз да съм размахвал ръце и да съм викал от мястото си? Дайте да спазваме парламентарната етика.
По един от тези договори претенциите трябва да бъдат предявени в тридневен срок от започване на кризата. Претенциите са предявени. Към другите две фирми акумулираме претенциите, ще ги изразим количествено и ще бъдат предявени в близките дни. С това се занимава кризисният щаб от вчера и днес, тъй като това е нещото, което трябва да се направи. Имаме всички основания и ще го направим – заявявам отговорно. Ще предявим претенции за понесените преки и косвени загуби директно към „Газпром”. Това ще бъде направено най-вероятно от името на българското правителство към компанията „Газпром”.
Получихме съвет от „Газпром” да предявим претенции в Международния съд спрямо Украйна. Ние договори с Украйна нямаме. Ние не транзитираме газ през Украйна. Така че ако някой не спазва Енергийната харта, то се отнася за онзи, който транзитира газ през Украйна. Ние през Украйна не транзитираме газ и не можем да имаме претенции. Мили, скъпи, тази претенция категорично ще бъде предявена.
По отношение на Европейския съюз. Ние не искаме и не можем да предявяваме претенции към Европейския съюз, но Европейският съюз е клуб на солидарност. Това не е някакво ново държавно формирование, което да командва държавите членки. След като е клуб на солидарност, ние сме изпаднали в криза не по вътрешни, дори не по обективни икономически външни причини – има сериозна криза. Виждате, че Европейският съюз подкрепя банковите системи на много държави. Виждате, че на много места се подкрепя реалният сектор. Тук стана дума за автомобилната промишленост на Германия. Ние също разчитаме на солидарност от Европейския съюз и я очакваме по два канала.
Първият канал са проектите, които искаме да реализираме, за да не допуснем тази криза да се повтори. Това са връзките с Гърция и с Румъния, връзката с Турция, LNG-терминал, качването на капацитета на находището в Чирен и правене на находище в Галата, тоест ние там очакваме подкрепа от Европейския съюз. Европейската комисия задели ресурс в тази посока. Разчитаме, в това число и чрез говореното и подкрепата на българските народни представители да не омаловажим това, което се случва, и Европейският съюз да ни подкрепи за тези проекти.
Другото е възможност, за която аз споменах и сутринта като казах, че ако загубите за България са над 0,6% от брутния вътрешен продукт отново може да се задейства механизмът за европейска солидарност.
Ние нямаме друг ресурс, който да впрегнем, освен тези два блока. Това са нашите възможности. Ние казваме на Европейския съюз: „частично, малко”, но ако пуснем тези блокове ще можем да компенсираме донякъде загубите си.
Европейският съюз има друг ресурс и други възможности. Изрично се казва, че Европейската комисия ще каже какви да бъдат мерките, но ние не можем да кажем, че нямаме наш национален ресурс и затова да протегнем ръцете и да кажем: „Дайте само вашия ресурс!”.
Тук няма конфронтация. В общи линии, приближавайки се към финала на това, което искам да ви кажа – много силни думи се казаха, вкарахме реакторите в „Трабант”, вкарахме ги в „Запорожец”.
Чета ви статистика: реакторите ІІІ и ІV блок в “Козлодуй” са „ВВЕР 440”. Такива реактори има във Финландия – 2, в Унгария – 4, в Чехия – 4, Словакия – 4. В момента „Енел” строи два нови реактора „ВВЕР 440” в Словакия, нови реактори!
Възниква елементарният въпрос: защо ги затворихме, след като са безопасни? Защо?! Има ли някой мъжество в България да стане и да каже: „Аз съм отговорен в цялата тази верига”? Днес пинг-понгът вървеше във всички посоки. Направили сме нещо, което е против интересите на България.
Ние не сме капитулирали пред Европейския съюз, за да плащаме контрибуции. Обратното, ние се присъединяваме към Европейския съюз с нашия потенциал и Европейският съюз не е заинтересован да мачка този потенциал.
От тази гледна точка аз не мисля, че ІІІ и ІV блок са паяци на полюсите, по-скоро се опитваме два ядрени лъва да ги откараме на полюса, във фризера, и да ги превърнем в паяци.
Молбата ми е парламентът днес да подкрепи тази справедлива кауза, този справедлив диалог, и когато отиваме в Брюксел не да отидем разделени на прави и криви, на лоши и добри, на проевропейци и антиевропейци, а да кажем, че българите, представени от своето народно представителство, смятат, че този ресурс може да се ползва. Ако смятате, че това е нездравословна мярка, аз мисля, че тя ще бъде нездравословна преди всичко за самата институция Народно събрание и за политиците в България. Затова ви призовавам като български гражданин, не като български министър, да подкрепите това решение. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, продължихме с повече от няколко минути това заседание, без да имаме решение за това.
Молбата ми е към господин Кътев да не настоява да вземе думата, тъй като, както казаха и колегите, има заседание от 14,30 ч. на комисиите. Трябва да се ориентираме към приключване.
Уважаеми колеги, справката, с която разполагам за гласуването, моля да обърне внимание на това и господин Аталай, предвижда утре сутрин да гласуваме четири проекта за решение. Това са проектите, които са внесени досега, господин Аталай.
Трябва да се оформи и да се внесе онзи проект, който е изработен от комисията. Затова Ви предлагам да поканите народни представители, които желаят да го подкрепят и да бъде внесен в Деловодството, за да може да бъде поставен утре на гласуване.
Уважаеми колеги, утре ще има пет гласувания. Разбирам, че господин Аталай ще внесе такъв проект.
Виждам все пак, че господин Кътев се придвижва към трибуната. Няма да Ви откажа да Ви дам думата, господин Кътев. Приканвам Ви да сте максимално кратък. След това ще направя съобщения.
Олимпи Кътев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Действително, времето е 14,25 ч. Ние, така или иначе, нарушихме правилника. Моля Ви, съгласно правилника, Парламентарната група на НДСВ има достатъчно време за изказване, да продължи дебатът утре в пленарната зала. Не е казано, че трябва точно сега, в този момент, да приключим.
Естествено, можем да гласуваме проекторешенията в момента, в който са по дневния ред като т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуванията ще бъдат утре. Утре пленарната зала ще реши желае ли да продължи дебата или да премине към гласуване. Това ще е воля на Народното събрание.
Олимпи Кътев (НДСВ, встрани от микрофоните): Не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По всяко време могат да се направят предложения.
Олимпи Кътев (НДСВ, встрани от микрофоните): Има правилник! Вие сте длъжен да го спазвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чуйте ме, вместо само да ме репликирате! Отворете правилника и прочетете – може да има предложение за прекъсване на дискусията, което би трябвало да се подложи на гласуване независимо от времето, с което една или друга група разполага.
Олимпи Кътев (НДСВ, встрани от микрофоните): Добре, гласувайте, след като не искате да чуете дори коалиционния си партньор!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Съобщение: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 22 януари 2009 г., четвъртък, от 14,30 ч. ще проведе заседание в зала 142 съвместно с Комисията по транспорт и съобщения, и в 15,00 ч., в зала 232 в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Александър І”.
Да съобщя участниците в парламентарния контрол:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на въпроси на госпожа Капон и господин Ячев, и питане на господин Кузов;
- заместник министър-председателят Емел Етем – на народния представител Станчо Тодоров;
- министърът на финансите Пламен Орешарски – на два въпроса от Николай Свинаров и Лидия Шулева, и Николай Свинаров, и на питане от народния представител Евгени Чачев;
- министърът на вътрешните работи Михаил Миков, на въпрос от народния представител Атанас Атанасов и питане от народния представител Евгени Чачев;
- министърът на правосъдието Миглена Тачева ще отговори на въпрос от народния представител Стела Банкова;
- министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще отговори на народния представител Иван Иванов;
- заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговаря на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Мартин Димитров и Минчо Христов, и на две питания от народните представители Тодор Кумчев и Минчо Христов;
- министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговори на два въпроса от народните представители Стоян Витанов и Минчо Христов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов следва да отговори на два въпроса от народните представители Лидия Шулева и Ваня Цветкова, както и на три питания от народните представители Евгени Чачев – две питания, и Евдокия Манева;
- министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на три питания от народните представители Ваня Цветкова, Евдокия Манева и Евгени Чачев;
- министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще отговори на шест въпроса от народните представители Мария Капон, Иван Николаев Иванов, Даут Осман, Ангел Найденов, Ненко Темелков и Симеон Симеонов, и Атанас Атанасов – два въпроса, и на питане от народния представител Елеонора Николова;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на въпрос от народния представител Мария Капон и на питане от народния представител Евгени Чачев;
- министърът на здравеопазването Евгений Желев ще отговори на три въпроса от народните представители Минчо Христов, Ваньо Шарков и Деница Димитрова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят Меглена Плугчиева, поради предварително планирана външнополитическа проява.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Сергей Станишев.
С това днес нашето заседание приключва.
Следващото е утре от 9,00 ч. тук, в Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Секретари:
Пенко Атанасов
Ясен Попвасилев