Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-01-29

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, предстои първоначално да осъществим няколко гласувания на първо четене на законопроекти и обсъждания във вчерашния ден.
Преди това ще направя следните съобщения.
Заявление от Николай Михайлов – народен представител:
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Ви уведомявам за решението си да напусна Парламентарната група на Демократи за силна България. Работата си до края на мандата на Четиридесетото Народно събрание ще продължа като независим народен представител”.
Заявление със същия текст е депозирал народният представител Нено Димов, който уведомява за решението си да напусне Парламентарната група на ДСБ и да работи до края на мандата като независим народен представител.
Заявлението от народния представител Антонела Понева е със същия текст – напуска Парламентарната група на ДСБ, ще работи като независим народен представител.
Други съобщения няма.
Преминаваме към гласуване.
Първият акт, който подлагам на гласуване на първо четене, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносители народните представители Донка Михайлова, Христина Христова и Хасан Адемов, обсъден на вчерашното пленарно заседание.
Гласували 176 народни представители: за 173, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи с вносител Министерският съвет, датата е 9 декември 2008 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 168 народни представители: за 156, против 2, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата народният представител Хасан Адемов, вероятно по предходното гласуване на първо четене.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Вчера при обсъждането на законопроекта на първо четене споделихме идеята след приемането на първо четене да направим процедурно предложение той да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене и гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Гласували 159 народни представители: за 158, против 1, въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Заповядайте, господин Адемов, да представите текста на законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. ...).”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следния текст за заглавие на законопроекта: „Закон за изменение на Закона за насърчаване на заетостта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„Параграф единствен. В чл. 4, ал. 3 думите „шестте месеца” се заменят с „трите месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване наименованието на закона в редакция на комисията и Параграф единствен в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези два текста на комисията, подкрепящи по принцип текстовете на вносителите.
Гласували 166 народни представители: за 163, против 1, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.
Следващото гласуване е на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа на първо четене. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 140 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 139 народни представители: за 112, против 18, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, следващият законопроект, който предстои да гласуваме на първо четене, е Законопроектът за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 135 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това гласуванията за днешния ден приключват.

Продължаваме с приетата от нас програма за текущата седмица.
Предстои да пристъпим към разглеждане на точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Вносители са Татяна Дончева и група народни представители.
Както си спомняте, вчера сутринта при гласуването на програмата решихме днес т. 1 от нашия дневен ред за деня да бъде разглеждането на този законопроект. Депозиран е доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Давам думата на председателя на комисията господин Методиев да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
„Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 28 януари 2009 г. От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Татяна Дончева, която подчерта, че според тях Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси създава трудности в практическото прилагане и тълкуване на текстовете. (Шум.)
Забраните при изпълнение на публични длъжности, случаите на несъвместимост със заеманата публична длъжност, кръгът от свързани лица, чиито икономически и политически отношения следва да бъдат декларирани, създавали тези практически проблеми.” (Шум и реплики.)
Господин председателю, прощавайте, за първи път ми се случва, но се обръщам към Вас, много от колегите вчера на заседанието казаха, че не са знаели за какво става дума, когато са гласували, и затова трябвало да се променя законът. Моля Ви, помолете ги да спазват тишина, за да могат да чуят за какво става дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предавам ви молба на господин Методиев да слушате онова, което казва.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много Ви благодаря, господин председателю!
„Законът предвижда високи глоби, включително наказателна отговорност за невярно деклариране на обстоятелства. Според вносителите точното приложение на този закон изисква удължаване на сроковете в посочените от законопроекта параграфи.
В хода на разискванията народните представители изразиха мнение, че подкрепят законопроекта с мотив, че това ще улесни процеса на подаване на декларации по чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Беше изразено и становище, че повече от 50% от лицата, които подават своите декларации пред подкомисията, вече са ги депозирали, и нищо не налага удължаването на тези срокове. Беше изказано и мнение, че подобно удължаване на сроковете би имало негативен отзвук както сред българското общество, така и сред нашите европейски партньори.
В хода на разискванията бяха направени следните конкретни предложения. Заглавието на законопроекта да бъде променено на „Законопроект за изменение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, тъй като в текста няма никакво допълнение.
Второ, параграфите 1, 2 и 3 от Преходните разпоредби да бъдат оформени като § 1 съответно с точки 1, 2 и 3, тъй като са в една посока и това е правилният структурен подход.
Трето, да бъде създаден нов § 2 със следното съдържание:
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
В резултат на направените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с направените поправки, внесен от Татяна Дончева и група народни представители на 23 януари 2009 г.
Становището на комисията е прието на 28 януари със 7 гласа „за”, 4 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Методиев.
Госпожо Дончева, заповядайте за мотивите и становището на вносителя.
Заповядайте, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! От името на вносителите искам да декларирам на пленарната зала, че никой от нас не оспорва нито необходимостта от такъв закон, нито философията му. Проблемът е в детайла, където винаги е заровен дяволът. И необходимостта от прецизиране се налага, защото прилагането на закона сочи очевидни и тежки абсурди. Тези дни например предстои да доузаконим обстоятелството, че двама съпрузи не могат да работят в едно училище, ако единият от тях е директор, без другият да напусне училището.
Давам този пример, защото смятам, че конфликтът на интереси трябва да ни избави от случаи на „батко” и „братко”, където и да се възпроизвеждат те, но същевременно прекаленият светец и Богу не е драг, както беше казал един бивш министър-председател: „В България всички сме братовчеди в крайна сметка”.
Липсата на прецизност при определени текстове от закона е довела на първи прочит дори до това декларациите, които са подписали не само народните представители, а всички хора, заемащи 25-те позиции по чл. 3, да бъдат в ситуация на потенциални нарушители на Наказателния кодекс, защото тяхната декларация завършва с текст: „нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс”.
Вчера получихме от двама от представителите на Комисията по въпросите на държавната администрация пространни обяснения как трябва да се тълкува законът в своята съвкупност. Законът хубаво ще се тълкува в своята съвкупност, но когато нещо не е написано във видни текстове, или е написано по обратен начин, той не може да се тълкува така, както желаем или както би било резонно.
При всички случаи от декларацията по чл. 12, т. 2 има т. 5, съгласно която всеки един от деклариращите, включително от стоящите в тази зала народни представители, „свързани с декларатора лица по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на закона, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси са”. Огромната част от тези, които досега са подали декларации, са отговорили „нямам”. Но параграфът, за който става дума, включва един изключително широк, по наша преценка необозрим кръг лица, дефиниран така: „Свързани лица” са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително – тоест до първи братовчеди, и роднините по сватовство до втора степен – тоест до братята и сестрите на другия съпруг, както и физически, и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност”.
В тази дефиниция и в онази графа, която прочетох, не е споменат частен интерес и няма и нужда да бъде споменавано нищо, защото формулирането на § 1, т. 1 е такова, че каквото и да посочите в него, винаги остава и нещо друго. Да не говорим, че никой не може да знае икономическите и политическите отношения на всичките си първи братовчеди и на роднините си по сватовство. Но и защо е нужно това?!
Регламентът е изключително рестриктивен, включително към общинските съветници, а те не са на постоянна месторабота. Те имат други професии, обикновено могат също да имат фирми, да се занимават с други дейности. Законът трябва да преследва действителен, а не хипотетичен конфликт на интереси, който някога може да възникне. В противен случай ние създаваме възможности всички тези 25 позиции да бъдат изключени от гражданския оборот.
Забраните, които се отнасят до членуването в управи на сдружения с нестопанска цел, са просто абсурдни. Да не говорим, че в закона няма разграничения кога тези сдружения са в частен и кога – в обществен интерес, кога работят с обществени средства, кога не работят с обществени средства. Вчера чух от един колега – противник на закона, как едва ли не, било недопустимо народни представители да имат по 4 стр. неправителствени организации, в които участват по някакъв начин. Извинете, но голямата част от тези 25 позиции на брой са свързани с обществени активности и това е толкова задължително, колкото и да си вършим служебните задължения.
Изходът от тази работа не е да се повтарят популистични неща и да се задълбочават, докато се докарат до житейски абсурди, а на първо време да коригираме няколко ключови въпроса: първо, декларирането с удължаването на срока; второ, допълнителни срокове за създаване на контролните институции.
Да, има 110 създадени комисии в общините, но те са 286. Упрекът, който получих вчера от колега, беше, че § 2 и 3 от законопроекта могат да се окажат излишни. Защо излишни? Защото по оригиналния закон тези части са влезли в сила от 1 октомври миналата година и два месеца общините и другите институции са имали време да правят такива комисии за конфликт на интереси.
Вярно е, че в нашия парламент почти не сме спазили законови срокове, създадени от нас самите за конституиране на органи. И се приема, че и след това исканията са валидни. По същия начин се процедира, когато трябва да правим допълнително внасяне на законопроекти. Дори когато не е спазен крайният срок, се приема, че парламентът абсолютно резонно разглежда тези законопроекти. Но може би не е необходимо това да се прави като постоянна практика.
Повтарям още веднъж: ние държим да се спази и да има такъв закон и конфликтът на интереси да се направи достатъчно антикорупционнен като механизъм в нашето общество, но това не може да създава житейски абсурди. Поради това ви призовавам да подкрепите законопроекта. Нямаме възражения към онова, което каза председателят на комисията – той да се казва „Закон за изменение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Преминаваме към обсъждане на представения законопроект.
Господин Олимпи Кътев, заповядайте, имате думата.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително още при разработването на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси аз като народен представител – член на Комисията по въпросите на държавната администрация, получих от много места предупреждения, че законът ще срещне голяма съпротива при неговото прилагане. Да не говорим, че и председателят на комисията каза и това е записано в протоколите, че действително проблемът ще възникне, когато законът започне да се прилага и то в средите на управляващата коалиция – в изпълнителната власт, а аз бих прибавил – и в местната власт.
Не очаквах, че толкова бързо и рязко в това Народно събрание ще се намерят хора, които са готови да бламират прилагането на закона под различни формулировки, една от които е: „Дайте да отложим прилагането с два месеца, през които да направим необходимите промени там, където ни стяга чепикът”. И мандатът на този парламент ще изтече. И политическата воля, които всички в тази зала имахме – да бъде приет такъв закон, отива в следващия парламент.
Искам да припомня на уважаемите колеги историята за приемането на закона. Може би фитилът беше подпален миналата или дори по-миналата година през м. декември, с прословутия случай „Батко и братко”, който беше черешката на недоволството на всички. Той даде основания на управляващата коалиция на един от семинарите в Банско да бъде възложено на министъра на правосъдието да бъде изработен такъв закон. Забележете, присъстваха много колеги от управляващите, към тях се обръщам сега, които се съгласиха, че такъв закон е необходим. Такъв закон беше изработен за кратко време, беше внесен в Народното събрание, започна работа по него. Наложи се да бъдат направени промени и в тази връзка се създаде работна група, в която участват представители на: Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Сметната палата, Народното събрание, министърът на европейската интеграция и депутати, които имаха желание да участват в него.
Колеги, след неколкомесечна работа ние предложихме на пленарната зала на първо четене законопроект, който беше приет с голямо болшинство. Дадохме максималния срок за предложения между първо и второ четене, който беше използван съвсем рационално от колегите и имаше много предложения за промени. В същото време направихме кръгла маса с участието на висши представители на Сметната палата, Висшия съдебен съвет, главния прокурор, Върховния административен съд, Сдружението на общините. Тук, в зала „Изток”, хората казаха своите бележки, ние ги отразихме в законопроекта. Подчертавам, законът беше приет с консенсус текст по текст в комисията. Консенсус! След това той беше предложен в пленарната зала и приет с голямо болшинство. Не съм чул никой в тази зала или извън нея да каже, че този закон не е добър или е приет под натиск. Дори вчера чух това: „Виждате ли, ние го приехме под натиск”. Естествено е, че го приехме под натиск – натискът на обществото и натискът на Европейската комисия. Разбира се, че е под натиск.
Законът беше приет на 13 октомври миналата година. Сроковете, които бяха дадени на органите, които трябва да го изпълняват, бяха до края на годината, тоест за два месеца всички заинтересовани институции – общински съвети, министерства и ведомства, Народното събрание, да съставят комисии, които да започнат да го прилагат и да следят за неговото прилагане. Народното събрание излъчи своята подкомисия, която започна работа веднага след Нова година. И към днешна дата, тоест вчера до 16,00 ч. в канцеларията на комисията са подадени 254 декларации, забележете от кои хора: от президента и вицепрезидента, от министър-председателя, от всички министри, от омбудсмана и заместник-омбудсмана, от целия Висш съдебен съвет, от целия състав на Конституционния съд, от целия състав на Сметната палата. Да изброявам ли още?! Мога да изброявам още: над 120 народни представители. (Шум и реплики.) Това е списъкът, има го тук, той е точен, вчера до 16,00 ч.
Ако някой от тази зала иска да внуши, че тези хора са за затвора, защото са си подали декларациите, или не са си ги подали правилно, тоест не разбират какво подписват и какво правят... А между нас казано, това е тест за средноинтелигентен българин на всяко ниво, не само депутат, министър и какъв ли не, една декларация със средноинтелигентен текст, няма човек, който не би могъл да я разбере. Тоест, може би има и това е същността на въпроса, някой не иска да я разбере и иска да прикрие нещо с цел неприлагането на закона.
Какво ще се случи, ако се удължи срокът? Удължава се срокът до 31 март, както искат вносителите. Първата стъпка веднага ще бъде преработване на самия закон. Не удължаване на срока, а преработване. Тоест законът да бъде обезкостен, законът да изгуби своята рестриктивна функция и нещата да си вървят постарому, да декларираме някаква мнима загриженост, че, виждате ли, ние искаме да има прозрачност, да се прилага законът, обаче с практическите стъпки законът блокира. Това е подтекстът на цялата операция. И не е причината, че един директор не може да работи със своята съпруга като учителка. Не се цели това да се прикрие, а се цели да се прикрие един кмет да не работи със своята счетоводителка и своята съпруга от една община на един от вносителите. Искате ли да ви го покажа точно? Няма нужда, по-късно ще го кажа. Тоест личен теснопартиен интерес – кметът със съпругата в общината. Това ли искате да прикриете? Това!
Искате да прикриете и друго – кметът с неговия племенник кмет и заместник-кмет. Това ли искате да промените? Това искате да промените. И ред, ред други подобни случаи, които вече излизат.
Извинявайте, не е това целта на закона. Ако искате да си прикрием партийните другари, и БСП, ДПС, и НДСВ, и всички останали опозиционни можем да го направим. Но дайте по-добре да премахнем закона, да си вървим постарому. Защо ни трябва да си създаваме проблеми, като можем да вървим по стария път? А какво ще кажат обществото и нашите европейски партньори, няма никакво значение. С приемането на закона ние сме изпълнили една част от нашите задачи – да покажем, че имаме политическа воля да спрем шуробаджанащината, към партийното. Но с тази промяна, колеги, ние даваме изключително лош сигнал както към нашето общество, така и към Европейския съюз. Изключително лош сигнал. И това няма да бъде прието от обществото. И който желае да го направи, нека да поеме своята политическа отговорност. Това е политическа отговорност, а не някакъв дребен въпрос. Така че призовавам всички колеги, преди да натиснат копчето, да помислят какво правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За първа реплика госпожа Мария Капон. Имате думата.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кътев, аз сигурно ще подам декларацията в срока. Опитвах се да си дам няколко обяснения и тъй като няма кой писмено да ми каже, че тези обяснения са правилни, ще искам да Ви задам сега въпросите може би като реплика.
Една година преди влизането ми в длъжност като народен представител не съм била политик и съм имала участие във фирми и съм управлявала фирмите. Една от фирмите, от която съм излязла много отдавна и няколко месеца преди изобщо да съм кандидат за народен представител, е участвала в холдинг. Холдингът има 125 свързани лица. В тези текстове на декларацията няма такъв казус, не съществува. Това не е конфликт на интереси, защото ме питат физическото ми лице с кого е в конфликт на интереси. Това е първият ми въпрос. Аз съм си извадила списъците, за да ви ги предам и пиша собствена обяснителна записка, защото така съм го правила винаги досега.
Не мога да разбера, извинявайте, понеже е тест за средна интелигентност, както казахте, ако някой има кредит, кредитът една година преди да встъпи в длъжност ли трябва да се даде или този, който е сега? Защото в Сметната палата даваме всяка година промяната на състоянието. И сега в настоятелствата на училищата, където съм член от много години, пак преди да съм народен представител, стават постоянно промени. Там обикновено са родители в различните години. С всички тези хора аз съм свързано лице. Една част от тях познавам от заседанията, на които присъстват, с друга не се познавам. Ще ги приложа, но техните роднини няма как да приложа, повярвайте ми!
Ще приложа информацията, която е свързана с конфликта на интереси, който имам с всички колеги в Комисията по бюджет и финанси. Защото, извинявайте, с всички тях аз най-вероятно имам конфликт на интереси. А знаете ли, за Комисията по бюджет и финанси винаги е много странно. Когато гласувахме намалението на данъците на 10%, аз имам конфликт на интереси, защото моят данък е по-малък. Предполагам, че и на голяма част от хората.
Апелирам към изясняване на тези казуси, защото Вашата дума не е достатъчна. Всички ние трябва да покажем, че имаме готовността и трябва да подадем декларациите си в срок, но трябва да изчистим случаите, които могат да създадат двусмислие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
За втора реплика – госпожа Надка Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Господин Кътев, Вие можете да търсите и да пробвате всякакви начини за идентификация на вашата партия. Какъв ще бъде резултатът и доколко ще успеете е въпрос на време. Но не спекулирайте с общественото мнение и не размахвайте Европейския съюз като някакво плашило. Защото никой от вносителите на този законопроект, аз също съм го подписала, не оспорва необходимостта от този закон, не оспорва неговата философия. Но се оказва, че въпреки усилията, които положиха колегите от комисията и работната група, животът наложи някои неща, които не са най-удачно възпроизведени в този закон.
След като Вие в продължение на почти десет минути обяснявахте хронологията на създаването на закона, аргументите против вашите аргументи, две неща се налагат – че ако законопроектът е внесен по инициатива на господин Николай Василев, министър от вашата партия, Вие сте в партийни интереси, в политическа зависимост и нямате право да гласувате. А и нещо друго – Вие с Вашите претенции за средно ниво интелигентност, изброявайки кои са подали вече декларации, сам опровергахте първоначалното си твърдение, че срещу този закон ще бъдат тези, които са на власт. Не е вярно. Вие сам казахте, че хората, заемащи най-високи длъжности, са подали декларациите. Не само директор и учител, лекар, управител на здравно заведение, на който съпругата му е медицинска сестра. А още по-фрапиращото е, че така както е неточен записът, би могло недобросъвестно да се тълкува, че кметовете нямат право да участват в Сдружението на общините в Република България. Така че, господин Кътев, не спекулирайте! Да, ние сме за прозрачност в работата на тези, които заемат високи длъжности, но не с аргументите, които Вие посочихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За трета реплика – господин Узунов. Имате думата.
Венелин Узунов (КБ): Уважаеми господин Кътев, с Вас работим четвърта година в две комисии и работим много добре. Но искам да Ви кажа нещо, което го е казал бащата на космонавтиката: ако направиш едно нещо бързо, но го направиш лошо, хората много скоро ще забравят, че си го направил бързо и много дълго ще помнят, че си го направил лошо. Ние направихме един закон бързо, знаете какви дебати и мнения имаше, когато се приемаше той, направихме го бързо, за да кажат някои, че сме го приели, но наистина го направихме лошо. И трябва да направим всичко възможно този закон да бъде променен и да бъде направен така, че да отговаря на това, което казаха и вносителите – не да бъде срещу някакви хипотетични конфликти на интереси, а срещу действителните конфликти на интереси.
Що се отнася до това, че този закон ще бъде оспорван от тези, които имат най-голям интерес той да бъде оспорван, аз съм един от хората, които си попълниха декларацията и, ако си спомняте, в моята декларация всичко е само чертички, тоест нямам абсолютно никакви интереси, които да декларирам и които са в конфликт с моята работа. Но много ви моля, нека да направим така, че този закон да бъде действително работещ.
А що се отнася до примера, който давате за община Трявна – съпругата на кмета на общината работи 30 години, от 1978 г. и тя е обикновен счетоводител, тоест тя не подписва никакви документи и за никакъв конфликт на интереси там не би могло да се говори. Но това е само един пример в една община. А давате ли си сметка в колко общини има такива случаи? Или пък в други администрации на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вашата дуплика, господин Кътев. Заповядайте.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Узунов, аз община не съм цитирал, Вие я знаете, но в трудовата характеристика на старши счетоводителя, която ми е изпратена от въпросния кмет, пише отгоре: кмет, пряко подчинен на старши счетоводителя. Така е написано от кмета. В длъжностната характеристика пише: кмет, подчинен на главния счетоводител. Но това не е толкова важно. По-важен е принципът.
Госпожа Капон няма никакъв проблем, ако ще да е участвала в 111 фирми и неправителствени организации, просто ще ги посочи и толкова. Нищо повече.
Що се отнася до технически проблеми, които биха възникнали, да, сигурно ще възникнат. Материята е нова, материята е непозната за всички и като всяко ново нещо има проблеми. С господин Ремзи Осман бяхме в една командировка в Словакия скоро, там председателят на сродната комисия каза: една година луди ни направиха, но така или иначе, справихме се, след това нещата поулегнаха. Но още от първия ден на прилагането на закона да тръгнем да го променяме по политически причини, не съм съгласен и няма да се съглася с такова становище. Колкото и да го увъртате и усуквате, че не е така, но е точно така! Точно това е – запазване на статуквото най-вече на местна и изпълнителна власт. Знам, че много заместник-министри се сърдят, защото ще участват в бордове, без да им бъде заплатено за това, но това е положението! Всеки да си избере какъв иска да бъде – или общински съветник, или бизнесмен; или заместник министър, или член на борд; или такъв, или инакъв. Всеки да си направи избора, а не да суче от десет крави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата за изказване има госпожа Елеонора Николова.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа, бързам да кажа, че аз нямам конфликт на интереси с настоящия закон и че моята декларация е попълнена детайлно, навсякъде съм отговаряла с „не”, защото съм може би един от малкото хора, които нямат икономическа дейност. Членовете на семейството ми не са имали фирма, аз самата не съм имала, така че това е най-лесната декларация, която може да се попълни.
Искам да припомня също така, че от месец ноември 2005 г., заедно с господин Филип Димитров, Ася Михайлова и Ясен Попвасилев сме първите вносители на Закона за разкриване на конфликт на интереси и ясно и категорично сме се водили от формулата, че конфликт на интереси има тогава, когато едно лице, облечено във власт, се разпорежда с обществени средства и обществен ресурс. Точно по отношение на тези лица яснотата за техния статус – семеен, роднински, приятелски – трябва да бъде много точно и ясно дефинирана, за да сме сигурни, че всеки обществен лев ще бъде разходван по закон и целесъобразно.
Аз съм гласувала за този Закон за конфликт на интереси, както казах, нямам никакъв собствен проблем. Но искам да кажа, че в рамките на попълването на декларациите много гилдии, нека така да ги наречем – много категории длъжностни лица са в потрес как да попълнят някои от графите, които не са ясни и които би могла в рамките на един месец самата комисия да изчисти. Аз лично съм попълнила 11 неправителствени организации, в които съм член на управително тяло в качеството си на кмет. Както се казва, един кмет на килограм участва в неправителствени организации, защото всеки го записва. Аз не знам каква информация давам на обществото за това, че връщайки се към 2004 г., обявявам всички неправителствени организации, в които практически не участвам поне от пет години.
Освен това искам да ви кажа, че има много подводни камъни. Ще дам само един пример със съдиите, с който искам да илюстрирам как някои от текстовете трябва да бъдат прецизирани или най-малкото комисията, която господин Кътев оглавява, трябваше да подготви един подробен доклад по приложението на закона. Всеки съдия е потребител на електроенергия, на топлоенергия, на вода. Значи ли това, че съдиите, които гледат делото на Вальо Топлото, би трябвало да си направят отвод, защото там евентуално „Топлофикация” би трябвало да се конституира като граждански ищец? Защото съдията е в явен икономически конфликт на интереси с това дружество, което ще бъде страна по делото!
Също така конфликтът на интереси е много трудно установим. Това, което сега ще излезе в декларациите, няма да разкрие абсолютно всички икономически отношения, каквито най-много има в местната власт и където общинските съветници през 2-3 фирми фактически се разпореждат с целия общински бюджет, който е на тяхно разположение. Затова бих искала да кажа, господин Кътев, че моят апел е да избързаме бавно, може би още един месец е много разумен срок, за да дадем възможност всички въпроси, които възникват навсякъде в администрацията, да бъдат обобщени и да бъдат решени по възможност без да се засягат текстове от закона, може би с едно много ясно тълкуване на закона, за да не създадем конфликти и напрежение навсякъде, където хората трябва да бъдат коректни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Думата за изказване има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето изказване също е лесно, защото през живота си не съм имал фирма, не съм участвал във фирми – нито аз, нито моето семейство. Вие добре знаете моето принципно отношение към това имуществото на политиците да бъде публично. Знаете, че е изключително важно кой как влиза в политиката и кой как излиза. Затова, колеги, аз съм привърженик на далеч по-драстични мерки отколкото попълването на декларации. Пак ви казвам, подкрепям категорично този закон и съм категорично за това депутатите да напишат в какви фирми участват, какъв конфликт на интереси имат. Това е изключително важно.
Учуден съм от факта, че много хора, които подкрепиха този закон, изведнъж след един месец промениха категорично своята позиция и се опитват да го отложат във времето, вероятно за следващия или по-следващия парламент, ако те, разбира се, не присъстват в него.
Искам да ви кажа, че е необходимо да отидем по-далеч. В този мандат, колеги, в близките седмици ние можем да променим Конституцията, да премахнем депутатския имунитет – предлагаме ви го писмено два пъти заедно със Стела Банкова. Можем да приемем отзоваване на народните представители, механизъм, който съществува в редица страни. Ето това са реалните стъпки, по които ние трябва да вървим.
Трябва да бъде направена пълна проверка на имуществото на всички политици. Няколко пъти го предлагам официално в Комисията за борба с корупцията. Но не имуществото така, както те са го заявили, не лимузини, струващи стотици хиляди, да бъдат заявени от някои политици за няколко хиляди лева. Колеги, имаше конкретни случаи в Комисията за борба с корупцията относно терени в Бистрица. Там, където квадратният метър струва няколко хиляди лева, терени от няколко декара бяха отредени за няколко хиляди лева, тоест няколко декара струват по-малко от 1 кв.м. Това ние трябва да го прекратим!
Предлагам да приемем пълна ревизия на имуществото на всички министри, всички депутати, всички висши магистрати. Вие ще се хванете за главата, ако видите списъците на имотите на някои магистрати! Този проблем го разисквахме в Комисията за борба с корупцията. Страници, страници имоти! Знаете ли за какво става дума?! И всички тук мълчим! Нека да бъде направена проверка от НАП, от ДАНС. Защото именно ДАНС трябва да се занимава с корупцията във висшите етажи. Не може един висш магистрат или депутат със заплата от хиляда и кусур лева или 2 хил. лв. да излиза мултимилионер. Трябва да се види как става тази работа.
Колеги, преди да завърша, ще ви дам два конкретни примера за типичен конфликт на интереси тук, в този парламент.
Преди време беше предложено от Партия „Атака” и други политически сили увеличаване на депутатските пенсии от 1000 на 1500 лв. и пенсиониране на депутатите на 55 години. Това е типичен случай на конфликт на интереси. В тежката ситуация, в която се намираме, да има колеги, които да предлагат такива абсурди – просто нямам думи!
Втори пример. Съвсем наскоро, преди седмици беше гласуван Законът за политическите партии. Колеги, вие увеличихте така наречената държавна субсидия за политическите партии от 5 хил. лв. на избран депутат на месец на 15 хил. лв. Не е ли това срамота?! Отхвърлихте нашия законопроект със Стела Банкова, който бяхме внесли...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Времето, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... да се отмени тази срамна и позорна субсидия.
Ето ви два случая на типичен конфликт на интереси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Капон, имате думата.
Мария Капон (независим, встрани от микрофоните): Търся Олимпи Кътев, но не го виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Кътев не е на обичайното си място. Моля, поканете господин Кътев в залата. Редно е да е тук. Имате основание, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря, господин председател.
Той не ми разбра въпроса. Аз не съм участвала в 112 фирми, както ги каза. Една от фирмите, в която съм акционер и съм я управлявала, е имала 5% от един холдинг. Този холдинг има свързани лица с други 125 дружества. Свързано лице означава, че някой от другите собственици на холдинга има други фирми, участва в неправителствени организации и така нататък. (Господин Олимпи Кътев влиза в залата.)
Да направя проверката от 2004 г. се оказва невъзможно. Пуснала съм писма до всички места, които можех да намеря, но такава информация не съществува. Може би част от промените вече са нанесени. Може би няколко адвоката ще трябва да търсят в деловодствата, за да разберат какво се е случило. Това обаче само по себе си, господин Кътев, е истински конфликт на интереси, което тук не е записано. Аз ще направя една записка-приложение по собствено желание, защото искам да бъда коректна към закона и към смисъла, който виждам в конфликта на интереси, а не само тълкуванията. Понеже интелигентността ни е, надявам се, малко повече от средната, искам да запиша всичко това, за да кажем какво се случва.
Искам да Ви кажа още нещо, тъй като знам, че сте свързан с горите. По реституция аз съм горовладелец. В кооперациите, когато имаше собствени ревири, аз съм ги декларирала с влизането ми в Народното събрание. Когато имаш ревир, някой друг ти управлява ревира. В частните кооперации, които съществуват примерно в Чепеларе, аз имам дялове в някакви проценти с роднини. По логиката Ви аз нямам конфликт на интереси, защото в тези кооперации аз не съм в Управителния съвет. По същността, ако влезе Закон за гората, аз винаги съм декларирала съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание конфликт на интереси. Моето убеждение е, че имам конфликт на интереси. Такова е вътрешното ми убеждение. Затова съм го декларирала. Това обаче не е написано в тези документи. Не знам какво да правя. На собствения си интернет-сайт аз ще си публикувам на 1 февруари декларацията такава, каквато ви я дам, с всичките си забележки и обяснителни записки. В тези обяснителни записки ще напиша, че имам конфликт на интереси през 2004 г. с Демократическата партия, на която съм в Управителния съвет, а нямам с Единна народна партия, на която днес съм председател с колегите си. Не знам какво да направя. Ще го запиша и това. Това не е нещо друго, а двусмислието на закона. От 2004 г. до 2009 г. са минали пет години. Икономисти ще ви кажат, че дори в счетоводствата има документи, които се ликвидират след пет години.
Това са конкретните въпроси, които имам. Ще направя тази декларация с цялата си съвест и с цялото си желание да покажа всички конфликти на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата за реплика господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Капон, нямам претенциите, че съм тълкувател на закона. Още повече, че в нашата комисия решихме, че не сме органът, който може да тълкува закона, камо ли да дава писмени и други указания кой как да си попълни декларацията. Това, че имате много фирми, че сте участвали в бизнеса, че имате гори – няма лошо. Това е доброто на демокрацията, доброто на реституцията. Дай Боже всекиму! Няма нищо проблематично да декларирате тези неща. Ако не Ви стигне една страница – напишете втора, трета, колкото е необходимо. Нищо повече. Нямате никакви съмнения, че ще бъдете преследвани от закона, че сте били във фирми, неправителствени организации и така нататък.
Колеги, разберете го и вникнете в това, което казвам и което е много важно. Законът не е чак толкова много рестриктивен към народните представители. Всички вие пречупвате закона през собствения си проблем – как да попълните декларацията. Нямате никакъв проблем да си попълните декларацията, ако проявите много разбиране и прочетете закона. Направете си справка. За тези, които са участвали във фирми – има регистри. Те са публични. Има регистър на Сметната палата. Той е публичен. Няма нищо скрито-покрито. Няма нищо повече от това, което всеки един от вас прави всяка година. Няма никаква забрана за участие в неправителствени организации или нещо подобно. Забраната е там, където се разпределят парите, там, където неправителствената организация, където вие примерно като кмет участвате, а след това неправителствената организация участва в програми и конкурси, където се дават европари и български пари. Там е проблемът. Ако сте кмет, вие според закона ще излезете от тази неправителствена организация, за да няма съмнение, че се облагодетелствате в своите решения от това, че сте кмет и член на тази неправителствена организация. Ако искате, ще го разберете. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Господин Кътев, попитах Вашите колеги какво Ви е образованието. Извинявам се, но пак не се разбираме. По закона – сега вече се ядосвам – ще Ви кажа следното. В момента, в който в една кооперация има 9 324 собственика, които са членове на тази кооперация, за тези членове аз трябва за всеки от тях, за него и за роднините му да декларирам какво има. Не мога да го направя.
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Не е необходимо да го правите.
Мария Капон: Аз ще напиша това, което съвестта ми дава. Законът казва, че съм в конфликт на интереси с тях. Пак казвам – ще направя тази декларация, подготвила съм я в две части – едната, за една година преди да стана народен представител, както е по закон, и една, която в момента е в действителност. Защото смятам, че съм некоректна към българските граждани, към хората в тази страна, когато чета закона и се връщам само четири години назад. Смятам, че днешното състояние също е важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в настоящия дебат се споделят за решаване доста казуси. Аз ги следя внимателно. Всички, участвали в дебата досега, са в ситуация на конфликт на интереси от гледна точка на настоящия закон. Съжалявам, че госпожа Капон не ме чува, защото решавам нейния казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля госпожа Капон и господин Олимпи Кътев да изслушат изказването на госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Искам да реша казусите, предложени от тази трибуна в днешния дебат, като кажа, че всички изказали се и аз включително сме в ситуацията на конфликт на интереси от гледна точка на този закон. Искрено завиждам на колежката Николова, че е спокойна, когато е подала своята декларация по чл. 12. Аз също съм подала подобна декларация, но се чувствам неуютно, защото може би отнякъде ще се яви някакъв конфликт на интереси. Цялата неуютност, целия дебат и колебанието, което се показва, се дължат на съдържанието на приетия от нас закон.
Защо внасяме законопроекта за неговото изменение?
На първо място искам категорично да опровергая всяко твърдение, че някой от левицата е в настроение да толерира конфликта на интереси. Категорично не! Истината е, че в желанието си да предотвратим тази форма на корупция, ние се увлякохме и гласувахме този закон със съдържание, което го прави неприложим. Ето защо на нас ни е необходимо време за изясняване действието на законопроекта и евентуалното му изменение по начин, че този закон да стане действително приложим, да изпълни своята цел, за която е приет и за която е призван.
По мое скромно мнение твърдя, че настоящият законопроект няма да изиграе ролята, която някои му възлагат. Защо? Уважаеми колеги, пред нас е един изключително рестриктивен законопроект. Не си спомням в моите съзнателни години да е приеман толкова рестриктивен и дебалансиран закон. Дори прословутият Закон за собствеността на гражданите, който ограничаваше собствеността на лицата, не беше толкова строг, не засягаше толкова широка категория лица и нямаше толкова тежки санкции.
Този рестриктивен закон като всеки такъв трябва да бъде ясно и точно формулиран, което очевидно не е налице. Вижте общите положения и определенията за конфликт на интереси, определението за частен интерес, определението за облага. Уважаеми колеги, уверявам ви, че няма човешко действие или бездействие, което да не намери място в определението си за облага, а по смисъла на законопроекта – разбирайте конфликт на интереси. Тази неяснота в определенията естествено води до невъзможност за приложението му.
Освен това в закона се съдържат изисквания за забрани. Не изисквания, а направо забрани при изпълнение на публична длъжност. Въведените забрани са неясни. Вземете чл. 5: „Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение”. Някой разбра ли нещо от този текст? На мен ми е трудно. Няма юридическа възможност, няма действие със задължителен характер по тълкуването на този закон, дори да се прави от такава авторитетна комисия, оглавена от колегата Олимпи Кътев. Член 5, който ви прочетох, с цялата неяснота на съдържанието му е изключително неприложим.
Имайте предвид обаче, че тази неприложимост на закона засяга и неговата дебалансираност. В закона е предвидена процедура от установяване конфликт на интереси. Всеки заинтересован може да поиска от еди-кой си орган да установи конфликт на интереси. Всеки заинтересован – представяте ли си 7,5 милиона заинтересовани лица, активно легитимирани, да са с право да поискат наличието на конфликт на интереси! Няма такъв закон! Няма такъв закон, който активно да легитимира всички български граждани да предприемат действия. Семейният кодекс активно не легитимира толкова много хора, въпреки че всеки е в отношение на родство и т.н.
На всичко отгоре този всеки заинтересован може да остане анонимен. Харесва ли ви духът на този закон - да се започне производство по сигнал на лице, което по закон трябва да остане неразкрито?! Колеги, кога в българското законодателство се е развивало производство по анонимни сигнали? Помни ли някой?! Преди рождението на всеки от нас може да е имало такива закони. Развива се производство по събиране на доказателства. Има ли конфликт на интереси, започва се с доказателства до девето коляно, защото свързаните лица горе-долу са такива. След това органът се произнася и примерно можем да кажем, че няма конфликт на интереси. Но лицето, срещу което е сигналът, е публично показано. Извинете ме, но то е разпънато. После му казваме: „Не, няма конфликт на интереси”. И по закона това лице няма право да се защити. Няма предвидена защита, докато за онзи, за анонимния, подал сигнала, има всякакви права на защита. Ето първата дебалансираност на закона. Мислите ли, че някой разумен човек ще предложи този дебалансиран закон?! Как ще го приложи?!
Вижте санкциите по този закон. Има всякакви санкции, освен смърт чрез разстрел. За формално деяние – неподаване на декларация или неподаването й в срок, започваме с наказателна отговорност – лишаване от свобода до три години, след което глобяваме този човек, като глобата започва от 7 хиляди до 20 хил. лв., и то за справка. Едно престъпление против личността, ако щете тежка телесна повреда, допуснато по непредпазливост, се наказва с глоба до 5 хил. лв., а изведнъж за едно формално нарушение глобата е до 20 хил. лв.! Извинете, но елементарният правен принцип е наказанието да съответства на тежестта на нарушението. Ако ценностите в България не са човешкият живот и здраве, чието накърняване наказваме с глоба до 5 хил. лв., то коя е нашата ценност?! Подаването и неподаването на декларация – това ли са нашите ценности?! Това ли защитаваме ние с глобата до 20 хил. лв.?! Това е дебалансиран закон и никой няма да го приложи!
Вследствие на мътилката в този законопроект тези 25 категории лица, заемащи публични длъжности, ще се чудят какво да правят. Ние, юристите, сме безпомощни да им кажем категорично – уверявам ви чистосърдечно.
Като последица – законопроектът няма да се приложи поради неговата рестриктивност, поради неговата мътилка и поради неговата дебалансираност.
За да приключа, струва ми се, че между текстовете на законопроекта се прокрадва някак си един дух за това, че ние, българите, всичките сме в конфликт на интереси, че нацията ни е цялата изтъкана от конфликт на интереси до девето коляно, непрекъснато частни интереси и облаги. Не ми харесва този дух в законопроекта на самобичуване! По презумпция българският народ излиза корумпиран до девето коляно, което сами знаете, че не е така.
Затова си мисля, че трябва да отложим действието на някои текстове на този законопроект, да го видим как работи още месец, два, три – колкото трябва, за да вземем едно разумно решение.
В заключение, за да не злоупотребявам с вашето търпение, искам да кажа, че този закон ще взриви маса институции – държавни и общински. Ще ги обезкърви. Кадрови проблеми ще се явят в областни градове от типа на Видин, защото тук има и забрана за заемане на други длъжности след прекратяване на публичната длъжност. Да не говорим за по-малки общини.
В крайна сметка българската държавна и общинска администрация трябва да бъде контролирана, трябва да бъде наблюдавана, но в никакъв случай тя не бива да бъде обругавана – да пишем и прилагаме такива закони, по силата на които и българинът, и нацията, и цялата ни администрация са дълбоко корумпирани. Давайте сега да ги глобяваме, давайте да ги съдим, да им вземаме заплатите и всяка облага, която са получили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплика на господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чудя се: да се смеем ли, да плачем ли, какво да правим?!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да плачем.
Олимпи Кътев: Да, действително е по-добре да плачем.
Господин председател, имате ли спомен този закон да е приеман в тази зала ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Репликата Ви е към госпожа Антонова – нямате думата за въпроси към председателя.
Олимпи Кътев: Вие да й подскажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нямам такава функция – да подсказвам.
Олимпи Кътев: ... или е спуснат от парламента на Бангладеш, или от Марс, и сега разбирате, че ви е натрапен някакъв закон отнякъде другаде, и сега се усещате, че този закон е най-лошият закон, който би могъл да съществува, и сега си показвате истинската цел? Да, това е истинската цел – законът да бъде премахнат и да си продължим по старому, защото българският народ нито е корумпиран, нито има корупция, нито има далавери, нито има батко, нито има братко – нищо. Това е някъде другаде, това е друга държава – не е България. Дайте да си защитим тези хора. Това ще направите вие. Ето, Вие го казахте – това не е, това не е. Тоест дайте да премахнем целия закон. О'кей. Поемете политическата отговорност, премахнете го! Кажете на българския народ и на европейските ни партньори, че вие не желаете този закон да действа. О'кей, но отговорността е ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
Госпожо Антонова, заповядайте за Вашата дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги и уважаеми господин Кътев! Струва ми се, че акустиката в тази зала не е добра. Като че ли не се чуваме – това, което казваме, господин Кътев. Ако акустиката е добра и някой има добра чуваемост, би разбрал, че в своето изказване настоявам законът да се спазва и да се прилага, а не да бъде отменян по политически причини. Аз казвам, че този закон, който сме приели, е неприложим поради неговата неяснота, мътилка, дебалансираност и несправедливост. Това казвам.
Не казвам да бъде отменен по политически причини. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Дайте ми възможност да кажа нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не репликирайте от място, господин Кътев. Моля, изслушайте дупликата.
НАДЯ АНТОНОВА: Освен това, господин Кътев, аз разбирам Вашата емоция. В момента, изказвайки се, сте в ситуацията на конфликт на интереси, защото Вие сте председател на тази комисия и наличието на този закон води до наличието на вашата комисия, което за Вас е облага от нематериален характер – чл. 2, ал. 3 от закона. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Моля, моля! Ето, Вие сте в ситуация на конфликт на интереси. Виждате ли колко е спорно толкова елементарно нещо? А Вие искате 25 хиляди категории граждани да го прилагат.
Пак заявявам: законът трябва да бъде такъв, че да има механизми, които да обезпечават неговото приложение, а не мътилки. Не мътилки, които никой не може да изтълкува!
Ако аз бих била недобросъвестна, господин Кътев, бих казала: този законопроект нарочно е предложен такъв и нарочно се защитава от тези, които го защитават днес, защото тези, които го защитават, имат интерес да не се прилага! Но аз не съм недобросъвестна и не казвам това. Благодаря. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Любен Дилов има думата за изказване.
Любен Дилов (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Попълвайки тази декларация по чл. 12, аз декларирах две неща на финала и се подписах под този текст. Едното, което декларирах, е, че законът е напълно неприложим за депутати и общински съветници. Второто, което декларирах, е, че господин Олимпи Кътев е напълно неуместен като шеф на комисията. (Оживление и смях от КБ.) Подписал съм се.
Мисля, че дебатът днес в тази зала доказва тези мои две твърдения, под които съм се подписал. Разбира се, там, където имах информация, попълних и другите графи.
Ние сме в голям грях и към самите себе си, и към обществото, което трудно ще разбере нашия дебат днес, защото от години тук се пледира за едно нещо – орган, механизъм на парламента, който да измерва и оценява влиянието и реализацията на един административен акт, преди той да бъде приет от нас – на един закон. Това не правим.
Тоест ние сега ще трябва да поправим нещо, което трябваше да направим по времето, когато се приемаше този закон и когато действаше любимата българска поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола и тя си вдигнала крака”. За да се докараме и да излезем от състоянието на постоянна гузност заради упреците на Европейския съюз за корумпираността на българската администрация и на българския народ като цяло, ние направихме един толкова рестриктивен закон, че го доведохме до неговия абсурд.
Аз ще ви дам един прост пример. Декларацията, която трябва да попълваме, трябва да изясни евентуални връзки и конфликт на интереси между членовете на политическото ръководство на една партия. Какво прави БСП и трябва ли всички депутати на БСП да декларират какви точно интереси имат с бизнеса на господин Георги Гергов, който е някакъв член на вашето ръководство? Според мен трябва. Аз съм убеден, че 90% от вас въобще не знаете какъв е бизнесът на Георги Гергов, за да можете да декларирате каквото и да било.
Ненко Темелков (КБ, от място): Не го и познаваме даже!
Любен Дилов: Това е отделно! Това си е ваш проблем – кого сте избрали, щом не го познавате.
Въпросът е, че трябва по смисъла на този закон да кажете: имаме това и това отношение.
Има нещо друго, за което не си даваме сметка: защо колективният орган няма как да бъде поставен по същия начин в конфликт на интереси, както една администрация – както Министерски съвет, както агенции, както съд, ако щете да излезем извън администрацията? По простата причина – защото колективният орган се занимава с обществения интерес, защото развитието на обществото се крепи върху неизменния конфликт между личния и обществения интерес. Колективният орган е този, който балансира тези интереси, тези сблъсъци. Тоест ако в тази зала не са представени сборовете от много гилдийни, частни дори интереси, то тази зала не работи по смисъла си. Нейният смисъл е този – да събере тези интереси, да ги съпостави с обществения и да прецени кое е. Това ние работим като депутати – с нашите актове нищо друго не трябва да правим, освен това.
Същото прави един общински съвет. Ако приложим закона спрямо общинските съвети и спрямо парламента в този вид, в който е, ние обезсмисляме нашата дейност напълно. Тук бяха дадени хиляда примери.
От такса смет и промила за изчисляване на данъка върху недвижимите имоти – всичко това е конфликт на интереси, когато един колективен орган го приема.
Тук Минчо Христов даде съвсем сполучлив пример – от 240 души 220 бяха в състояние на конфликт на интереси, когато приемахме Закона за политическите партии. Съвсем естествено – всички ние сме членове на политически партии и се саморегулираме.
Когато приемаме бюджета на парламента, не сме ли в конфликт на интереси? Сме!
Затова си мисля, че при прецизирането на този закон две неща трябва да бъдат направени. Наистина да бъдат отделени внимателно колективните законодателни органи – парламент и общински съвети, да се прецени каква част в този закон засяга тях и каква част може да бъде изяснена в Закона за публичност на лобизма или както ще го наречем. Защото там е мястото, където група хора, които защитаваме, да речем, ядрената енергетика или 7% ДДС върху книгите и печатните издания, трябва да станем и да кажем: ето, аз съм собственик на вестник и пряко съм облагодетелстван от седемте процента върху печатните издания. Тази важна разлика според мен е необходимо да бъде направена. Трябва да си посипем главата с пепел, да си дадем сметка, че в този парламент може би вече е късно, но можем да поставим началото и да измислим – постоянна комисия ли, орган като Съвета по законодателство ли, който да не работи нищо друго, освен да ни информира според него какъв ще бъде ефектът от един наш законодателен акт. Ние нямаме никаква форма на оценка на въздействието на това, което правим - само собствената си преценка и собствените си експерти, а те често бъркат. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има реплика от господин Олимпи Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Дилов, дали съм подходящ или не, е преценила пленарната зала. По същия начин, както са ме избрали, така сигурно могат и да ме освободят. Направете си предложението като не Ви харесвам. Може би ще дойде някой, който Ви харесва.
Искам да заявя само, че лични облаги нямам абсолютно никакви от това, че съм избран за председател на тази подкомисия – нито имам личен шофьор, нито личен автомобил, служебен, нито кабинет, нито секретарки, нито нищо - нищо повече от това, което съм имал досега. И това беше една от причините, поради която ние предложихме да се създаде подкомисия, а да не е комисия – точно, за да ги няма тези неща, които биха довели евентуално до това, такива "доброжелатели" да кажат: "Той нещо се е облагодетелства или има личен мотив да защитава закона!".
Мотивът е обществен. На всички е ясно. И тъй като колегите от БСП не си защитават своя партиен другар Гергов, аз бих Ви попитал: „А Вие дали имате някакъв личен мотив, личен политически контакт с Вашия нов лидер Ковачки? Имате ли някакви взаимоотношения – партийни, финансови, или нямате?”. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
За Вашата дуплика, господин Дилов, заповядайте.
Любен Дилов (ДН): Благодаря, господин председател.
Господин Кътев, аз също съм с шопски произход, но се опитвам някак си да компенсирам този факт с размисли, четене ... (Оживление.)
Родът ми е шопски, преместил се е в Червен бряг...
Какво да Ви отговоря сега? Значи, дори да разискваме този казус за господин Ковачки – по смисъла на този закон, който сме приели, аз нямам никакъв конфликт на интереси. Абсолютно никакъв!
Аз представлявам друга партия. Той не е член на никакво политическо ръководство, на нищо.
Ако Вие искате да изясните моят конфликт на интереси евентуално с господин Ковачки, би трябвало съвсем друг акт да действа. По-скоро това, което с колежката Ася Михайлова предлагахме като Закон за публичност на лобизма и това, което тук колегите отляво го сглобиха в един общ законопроект, който чака. Там бихме могли да разсъждаваме – емисии на парникови газове, ТЕЦ-ове–МЕЦ-ове ... Можем там да изясним някакъв такъв конфликт, но как по друг начин да изясним личния конфликт? Това е безсмислено.
И още едно нещо, което искам да кажа и ми направи впечатление във Вашите думи, затова Ви правя тази дуплика – казвате и подчертавате колко е важно, че Вие нямате лична материална изгода от това, че сте шеф на тази подкомисия и така нататък. Вижте, дайте да не вкарваме презумцията за виновност във всеки акт на парламента.
Съвсем основателно ядохме шамари от Европейския съюз за много неща, но ние с някаква невероятна, мазохистична страст да се самонаказваме непрекъснато, това вече е безсмислица, защото стигаме до абсурд – произвеждаме акт, който не работи.
Искам, понеже Вие сте шеф на тази подкомисия и освен да четете декларациите вероятно нямате много друга работа, проверете в колко адекватни европейски законодателства, в такъв тип закони за конфликт на интереси, са включени колективни органи за вземане на решения. В колко – тип парламент, тип общински съвет? И ще видите, че почти никъде не са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има ли други желаещи да вземат думата? Има.
Господин Веселин Методиев желае думата – заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се чувствам задължен да взема участие в дебата по простата причина, че като председател на Комисията по въпросите на държавната администрация съм участвал активно в подготовката и приемането на този закон, който действа.
Не исках да се изказвам в началото и да си казвам мнението, въпреки че то е популярно, за да послушам малко дебата.
Това, което чух, бяха две неща – едното е доста закъснели размисли върху текстове, защото законът беше приет преди няколко месеца и тогава беше адекватно да се правят тези изказвания. И второто е един махленски стил на поведение, абсолютно непригоден за една уважаваща себе си пленарна зала на парламент. Може, нормално е, естествено е и даже политически положително е за българското Народно събрание, ако се прави предложение за усъвършенстване на текст от закон, независимо че той е приет преди три месеца.
От всичко, което беше казано до тук, ако ние обсъждахме не отлагане, а обсъждахме чл. 5 в декларацията да се премахне текста – този, и да се даде текст – този, тогава много от аргументите щяха да са валидни не само пред нас, не само пред хората навън, а и пред институциите, които са с особена изостреност на вниманието към тази наша тема. Ние знаем, за голямо съжаление, че собствената ни страна е обявена за най-корумпираната държава в Европа. Ние знаем, че този проблем е поставен в центъра на вниманието в резултат на изключително остри, тежки упреци от страна на европейски институции, на европейски политици, с които управляващите контактуват почти всекиденно, да кажем, всекиседмично.
В този закон има нужда по всяка вероятност още един път да бъде прегледано понятието "конфликт на интереси", да бъде прегледано понятието "частни интереси", понятието "облага", за да не се чува това, което се чуваше тук, в залата, на моменти, простете, изказвания показващи абсолютно непознаване на самия текст на закона от част от колегите. Да се каже, че конфликтът на интереси е подкрепата за министър-председателя от политическата сила, която е получила доверието на хората означава, че този, който го казва няма никаква представа от парламентарната демокрация, живее някъде встрани от нея и се занимава с нещо абсолютно друго, а не с демократична политика. Даже гаврата с тези неща, даже опита да бъдеш ехиден, саркастичен, да бъдеш изключително умен, блестящ и любопитен на трибуната, дори това не може да оправдае подобно поведение, защото то е удар върху самия български парламентаризъм. Многократно е ставало дума за това и не съм го казвал само аз. Казвал го е вносителят на законопроекта госпожа Дончева само преди няколко дни по друг повод. Охраняваме ли ние тези ценности на европейската цивилизация или изобщо нехаем за тях? Част от дебата беше нехайство към тези неща, след като това се дава за пример.
Може ли да се говори за конфликт на интереси тогава когато става дума наистина за колективно решение? Конфликтът на интереси е частен проблем и настъпва в резултат на конкретно действие. И това го пише, обаче някой не желае да чете в повечето случаи или сега трябва да бъдем тежко аргументирани, за да може лесно да нападнем, да очертаем тук една черта, да застанем - едните от едната, а другите – от другата страна, и да има победител. И кой ще е победител? Искам да Ви попитам: кой ще е победител от това нещо? Победител ще е факта, че българският парламент е отложил прилагането на закона, никой друг няма да бъде победител в тази ситуация.
Аз призовавам тези, които имат добри намерения, тези, които желаят този закон да стане по-добър, да дадат конкретните си предложения. Дайте ги конкретните предложения – дали ще е по чл. 1, дали ще е по чл. 2, дали ще е по декларацията, дайте да не отлагаме закона! Дайте да не отлагаме нищо в него! Казва го и вносителят – първият случай ли е това в българската законодателна практика за последните 19 години, в който има срок за създаване на конкретни институции и той не е спазен? Първият ли е? – Не е.
Факт ли е, че Великото Народно събрание прие Конституция в 1991 г., положи вътре конституционни срокове и българските държавни институции не ги спазиха? Факт е.
Това е българската практика. Тя може да не е добра и аз съм съгласен, че не е добра, но това е практиката. Това ли е проблемът, който ще решим? Искате да се махне чл. 313 от Наказателния кодекс, за да не се спекулира с него. Махнете го от декларацията утре сутринта. Какъв е проблемът? Няма проблем!
Обаче с това, което правите, което има политически ефект, отлагате действието на закона. Фактически това става и няма защо с други аргументи от несъвършенствата на текстовете да отбутвате този факт. Защото това е фактът. Това правим днес, ние гласуваме това. И в крайна сметка дебатът днес ще бъде само за това. Вярно, черпете аргументи от всички текстове, вярно, наричайте действащ закон законопроект. Част от вас и това направиха, и то уважавани от мен колеги юристи от левицата.
Но пак да се върна на основното. Ако имате конкретна критика, което е съвсем естествено и нормално, ако имате желание да усъвършенствате, ако имате желание, забележете, да го направите по-малко рестриктивен, добре. Там наистина ще поспорим дали трябва да бъде по-малко рестриктивен или не. За това си заслужава да се дадат аргументи в едната и в другата посока.
Това, което ще направим обаче в момента, за мен е едно – поредно много лошо име за собствената ни страна. Затова няма да оревавате орталъка после: „Мерят от Брюксел с двоен аршин!”. Мерят с един-единствен такива факти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Методиев, ако тези думи бяха от името на друг човек, а не на председателя на комисията, може би биха звучали по друг начин. Никакъв упрек не искаме да Ви отправяме и умишлено не влязохме при представянето на закона в онова - за какво той трябва да се прецизира, и не стигнахме до най-големите абсурди в него.
Предизвиквате ме да Ви извадя още един член – чл. 8: „Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовка, обсъждане, приемане, издаване и постановяване на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес.”
Да сключва договори в частен интерес. Независимо че в закона няма дефиниция за частен интерес има забрана да сключва всякакви договори в свой интерес, всякакви договори.
Господин Методиев, Вие не можете да си купите айрян в бюфета, без да нарушите този член. (Смях и реплики.)
Не искам да йезуитствам със закона. Аз и вчера казах в комисията: това е трудна материя, може би е трябвало да погледнем по-сериозно. Може би не говори за нас добре, че не сме мислили, когато законът е минавал by the way октомври месец в тази зала. Но ми се струва, че е по-почтено към обществото да направим крачка, когато сме сътворили някаква несъстоятелност, вместо да настояваме, че сме защитници на европейски ценности. Европейските ценности изискват политиката да се прави въз основа на здравия разум, а не на пиар необходимости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
Господин Методиев, заповядайте за Вашата дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо Дончева, ако трябва да направя дуплика във Вашия стил, трябва да кажа следното: „Вадете ми каквито искате членове, Дончева!” Разбирате ли, че този маниер, първо, на мен не ми е присъщ, второ, той е отвратителен, трето, някакъв айрян да разнасяте в момент, в който става дума за политика – всичко това е махала. Аз Ви казах, че в тази махала, колкото и да ми се иска и на мен да се набутам, защото и аз съм човек, който обича хумора, няма да вляза.
Аз ви казвам друго през цялото време. Не ви упреквам, не ви казвам: защо спахте преди три месеца?! Да сте ме чули да съм ви нападнал така? Да сте чули изобщо да съм казал някакви такива махленски неща? Не съм. Казвам, че има процедури, с които се работи в политиката – българската и европейската, с които работи Европейският съюз. В рамките на тези процедури, на тези правила, когато един закон спира да действа, отлага се неговото действие в година на избори, хората правят за това конкретни изводи.
Всички сме разговаряли със своите колеги в Западна Европа и всички знаем много добре, че там политиците, които се занимават с демократична политика, шест месеца преди изборите навлизат в действие, което те наричат предизборно, и се обръщат към обществото да търсят неговото доверие. В този период действащото законодателство на всяка една европейска държава се знае, че не е в състояние да бъде радикално променяно, реформирано и прочее, че в този момент се извършват само съпътстващи политически действия в рамките на този предизборен процес. Така ни оценяват хората отвън. И това ли не сме научили за тези 19 години? След като спираш през м. януари действието на един закон, който трябва да влезе фактически в сила в края на месеца, а имаш през м. юни и евентуално през м. юли, или в самия м. юни два пъти избори, това е простият извод, който се прави от хората, които са наши партньори.
Аз за това говоря и говоря за името на нашата страна, не говоря за името на вашата коалиция. Защото да ви кажа честно в крайна сметка аз не защитавам този интерес. Ще ползвам пак този махленски шаблон, с който тук се срещнах. Ангажиментът ви към този законопроект през м. юли, когато ви беше разпределен от председателя Пирински, беше по посока на образа на страната, тежко наранен като най-корумпираната държава в Европа. Това беше един възможен политически ход да се даде обратно път на тази посока, лоша за България. Лоша не за Демократи за силна България, а за самата България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други желаещи да се изкажат по тази точка?
Господин Анастасов, заповядайте. Имате думата за изказване.
Георги Анастасов (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз разбирам, че тук, в тази зала, има много аристократи, но ние, обикновените хора, ще подходим обикновено към този въпрос и към този закон. Дали е необходим този закон? Да, необходим е. Дали е необходим в този си вид? Не, не е необходим.
Погледнете само проф. Гайдарски. По този закон той няма право да оперира никъде в България. (Реплика.) Това е записано в закона, а дали е вярно, или не е вярно, не го казвате Вие. Вие сам си признахте, че не можете да тълкувате закона, а в закона ясно е казано кой какво може да работи. Когато си ръководил нещо, не можеш с подчинените си субекти да работиш. Значи в закона има неясноти, в закона има пропуски, ако щете, в закона имат конфликти един срещу друг различните текстове и членове.
Нека да не се плашим с Европейския съюз. Напротив, ние искаме да направим закон, който да е в унисон с европейското и българското законодателство, защото ние живеем в България и имаме собствена национална идентичност.
На трето място, това днес не е политически дебат. Не може да бъде политически дебат, когато защитаваш интересите на всички граждани в България, които работят в държавната и общинската администрация. Несъзнателно по един или друг начин тези хора ги вкарвате в такъв неприятен тупик, че освен на това място другаде да не могат да работят. Защото те работят в своите си региони и оттам ако напуснат държавната или общинската администрация, не могат да отидат да работят в частните фирми.
Ще ви дам един елементарен пример. Какво правим с тези, които ръководят регионалните центрове по здравеопазване? Те нямат право да работят в болниците, които са в съответните региони и съответните области. Това също е една недомислица на този закон. Затова нормално е да се иска удължаване на срока.
Казахте, че като сме приели този закон, трябва да го прилагаме. Да, но той е неприложим, защото има и един друг текст. Ако искате всички тези десетки хиляди хора, които подават декларации, да влязат в затвора – добре. Само че трябва да намерите достатъчно помещения. Защото най-накрая има един текст, който казва: известна ми е наказателната отговорност съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс. Почти всички са дали неверни данни. И не защото искат да ги скрият, а защото те просто не са информирани.
И тук ще се върна малко на математиката. Аз имам удоволствието да съм председател на Българските социалдемократи. Близо 500 души са ръководители в партията. Тези 500 души са свързани в геометрична прогресия по икономически и роднински линии. Не знам дали сте я изучавали в училище, но аз специално по математика съм бил отличник. Когато тръгнеш да умножаваш, това означава, че ти си свързан с десетки хиляди хора.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Милиони!
Георги Анастасов: Да, милиони. Може да се окаже, че си свързан с всеки български гражданин. От тази гледна точка вие в момента поставяте един непреодолим проблем. Никой не е казал днес, че иска този закон да бъде спрян и да бъде денонсиран. Напротив, всеки казва, че иска да бъде изяснен, да бъде уточнен, да бъдат конкретизирани текстовете, за да бъде ясно какво пишем и подписваме. Вие сте написали недомислицата в този текст, който сме приели: всички заместник-министри, директори на дирекции и така нататък, и така нататък, нямат право да участват в ръководните органи на неправителствени организации, тоест в юридически лица с нестопанска цел. Смях и глупост! Може ли хора, които участват в неправителствена организация, например Социалдемократическото младежко сдружение, да нямат право да участват в него? Или Фондация „Д-р Петър Дертлиев”? Къде виждате конфликт на интереси? Същото важи сигурно и за тези, които участват чрез разни свои партийни фондации.
Виждате ли недомислиците? Ние това трябва да отстраним. Никой, пак подчертавам, не е против този закон.
Има още нещо, което според мен пропускаме. Не трябва да превръщаме този дебат в политически, нека да го превърнем в дебат за хората, за да могат реално на българските граждани, българските държавни служители, общинските служители да бъдат защитени интересите наистина, когато те честно и справедливо изпълняват своите задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика – господин Кътев, заповядайте.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много жалко се развиват нещата днес в тази зала. Жалко е за хората, които ще разберат какво се казва, за нас не е жалко, защото явно сме такива, каквито сме. Но аз остро протестирам против начина, по който някои колеги обясняват закона и последствията от него. Видите ли, този закон е такъв, че вкарва 7,5 млн. българи в затвора утре. Професор Гайдарски не може да практикува, Дончева не може да практикува, аз не мога, след като изляза от парламента, да работя – всичко това е някакъв ужасен хаос и с ужасни последствия за всички нас, защото има приет такъв закон.
Аз бих искал да чуя и колегите, които са в комисията. Не чувствате ли, че по този начин обиждате и тях, които положиха толкова много труд през толкова месеци? Не е вярно, че законът е приет за три дена, шест месеца минаха от началото до крайното приемане!
И пак ви казвам, не насаждайте мнения в обществото, че в този парламент се приемат неща, които са абсолютно неприложими, защото това говори зле за всички нас – и за вас, и за нас, и за всички. Разберете това! Не е вярно, че проф. Гайдарски не може да оперира, ще оперира, разбира се, никой не му забранява. Но някой иска да го обясни по много йезуитски начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика – заповядайте, господин Жеков.
Евгений Жеков (ДН): Колега, аз съм съгласен, че това е един формален закон и до голяма степен той няма да изпълни функциите, за които е предназначен, използва се по-скоро за разчистване на някои политически сметки. Обаче аз искам да попитам с чии гласове беше приет съвсем наскоро този закон? С вашите! Затова, ако сте осъзнали, че този закон е неприложим към момента, с което съм съгласен, да вземем да го променим без много дебати и да го направим приложим и конкретен. И да не разширяваме обхвата му кой знае колко, защото, замислете се, в БСП това, което наричате Висш партиен съвет, е регистрирано в съда и според юристите, които питах, по партийна линия сте в конфликт на интереси с господин Георги Гергов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ние със Сергей Станишев сме в конфликт на интереси, та с Георги Гергов да не сме!
Евгений Жеков: Така са и всички политически партии, но в по-малка степен, защото нашите управляващи тела са по-малки.
Аз съм съгласен, че този закон трябва да бъде променен, обаче трябва да бъде променен с разум, за да не направим нещата още по-сложни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика? Госпожо Николова, не мога да Ви дам думата за реплика, съжалявам, нямате време.
Вашата дуплика, господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Моето изказване, господин Кътев, е резултат от разговорите, които проведох с много хора, които са държавни и общински служители. И те негодуваха именно в тази част от това, което сме приели. Не за първи път Народното събрание ще приеме един или друг закон, който има своите недостатъци. Още от 1990 г. насам е приемал такива. От това също не трябва да се вадят политически дивиденти, човек не е безгрешен, само Господ е безгрешен.
И второ, още веднъж искам да ви припомня, че съгласно последния текст, който е записан долу в декларацията, за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. За всяко невярно нещо, което си написал вътре, носиш наказателна отговорност. Тези десетки хиляди наши служители, които аз не вярвам, че всички са корумпирани, не мога да се съглася, че са поставени под ударите на закона. Утре и Вие можете да бъдете упрекнат за конфликт на интереси по времето, когато сте били областен управител и да бъдете подведен под наказателна отговорност именно по тази декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други желаещи да се изкажат?
Има още двама народни представители, които заявяват желание да се изкажат. Това означава, уважаеми колеги, че ще продължим обсъждането след почивката.
Преди да дам почивката има думата господин Ангелов за изявление от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.

Румен Ангелов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 19 март 2008 г. 70 български депутати внесоха в Деловодството на Народното събрание съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за допитване до народа предложение за провеждане на национален референдум във връзка с изграждането на петролопровода „Бургас – Александруполис”. Десет месеца това предложение на 70 парламентаристи, които имат право да бъдат изслушани в залата на Народното събрание, не влиза. Не зная поради какви причини.
Това, че не се уважава искането на 70 народни представители може би не е най-големият проблем. По-големият проблем е, че 52 хил. българи от гр. Бургас участваха в референдум, 4000 – от Созопол, 2000 – от Несебър, 2000 – от Поморие, и над 25 хил. други граждани на други населени места. Преди тези референдуми 62 хил. български граждани подписаха подписка-декларация, с която искат свикването на такъв референдум.
Нарушава се чл. 84 от Конституцията на Република България, нарушава се чл. 7 от Закона за допитване до народа. Десет месеца това мнозинство не желае да чуе българските граждани, не желае да чуе и 70 български депутати, не само от опозицията.
От името на Парламентарната група на ОДС остро настоявам това предложение на 70 мои колеги да бъде вкарано в пленарната зала. Още повече трябва да се вземе и предвид моментът, в който се намира Република България – момент, в който е изключително важен този дебат, момент след газова криза, икономическа криза, дебат, който ще предизвика и това колко сме зависими от Русия и какво трябва да се направи.
Господин председател, настоявам от името на ОДС това искане на български депутати да бъде допуснато в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, ще продължим дебата по законопроекта, който разглеждаме, от 11,30 ч.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, продължаваме с дискусията по разглеждания законопроект.
Има двама народни представители, които са заявили желание да се изкажат – господин Ячев и господин Чачев.
Заповядайте, господин Ячев, имате думата за Вашето изказване.
Борис Ячев (ДН): Уважаеми колеги, колкото повече изказвания има и колкото повече се задълбочава дебатът по предложението за отлагане на параграфи в този законопроект, толкова повече става ясно, че мотивите не са само юридически. Или да го кажем – въобще не са юридически.
Законът беше разглеждан повече от четири месеца в Комисията по държавна администрация. Формирана беше и работна група, в която участваха представители на всички парламентарно представени политически партии. В рамките на тази работна група, поне на заседанията, на които аз съм присъствал, мисля, че детайлно бяха изчистени всички онези понятия, членове, алинеи, които могат да създадат притеснения.
Нелепо е обяснението, което чух и вчера в Комисията по държавната администрация, че този закон бил приет под натиск. Под чий натиск? Ако сега отлагаме действието на този закон, то това пак ли е под натиск и под чий натиск?
Тъй като не съм юрист, направих си труда да се поразровя къде, в кои държави вече действа подобно законодателство. Оказа се, че във всички нови държави – членки на Европейския съюз, всички балтийски държави, включително и в съседна Сърбия, а даже подобен закон, да не кажа и същия, има в една държава, която е буквално на три дни, каквато е Косово.
Не е тайна, че в основата на нашия Закон за предотвратяване на конфликт на интереси, е взет законът, който действа в Чехия, да не кажа “преписан”, но основните понятия и основните постулати са взаимствани от него. В Чехия обаче не съм чул и не съм разбрал да има подобни притеснения във връзка с тълкуването на понятия.
След приемането на закона през м. октомври 2008 г. и влизането му в действие от 1 януари 2009 г., благодарение на медиите в обществото се създаде нагласа, че най-после българският парламент заявява политическа воля да започне да се бори с един проблем, който за съжаление руши имиджа ни в Европа – проблемът с корупцията.
Сега, след като този закон действа вече близо 25 дни и 100% всички държавни служители са попълнили декларациите си, съобразно изискванията на сега действащия закон, ние внасяме искане за отлагане. Аз и вчера го казах в комисията, вносителите се засегнаха. Колеги, в обществото ще се създаде впечатление, че някой има притеснения от действието на този закон. Вчера казах, че ще се създаде чувството, че се опитваме да дадем привилегия на определени хора. Може би думата “привилегия” не е точна, но всички държавни служители до 15 януари т.г. са попълнили своите декларации, министрите до 8 януари т.г. Голяма част от тези декларации вече са качени по сайтовете.
По неофициална информация от Националното сдружение на общините 110 общини вече почти са приключили проблема с формирането и избирането на местните комисии. Там декларациите също са подадени от местната власт – кметове и общински съветници. Това, което председателят на подкомисията изнесе като факти – около половината, около 100 народни представители, са попълнили декларациите, включително Президентство, съдии и други. Тогава какво излиза? Ние се опитваме да отложим действието на закона заради останалите 140 души народни представители, които са май последни или са в края на опашката, които все още не са подали декларация. Има такова усещане и няма как то да не се насади в обществото.
Преждеговорившите ни обвиниха, че с този закон създаваме условие – чиновниците или държавната администрация, тези, които добросъвестно са си попълнили вече декларациите, да попаднат под ударите на закона. Този закон е приет от мнозинство, в което има и министри, което държи в ръцете си цялата изпълнителна власт. Както се казва: и вносителите са представители на мнозинството, и Министерският съвет.
Аз не чувствам вина, затова че по някакъв начин съм подвел или ще вкарам в затвора държавни служители, местна власт и онези, които чистосърдечно са си попълнили декларациите по сега действащия закон. Напротив, имам притеснение и бих изпитвал чувство на вина, ако в момента действието на този закон се отложи, без да е ясно... Защото това беше проблемът, който и вчера се акцентира и тук в залата не стана ясно, какви промени ще правим по същността на този закон. Хвърлиха се тук от трибуната – да, има частен интерес, неизяснено понятието, други тъмни и неясни неща. Това ли е първият несъвършен закон, който 40-ото Народно събрание ще изкара като негоден и некачествен продукт? Не е. Пак повтарям, че обществото е изключително чувствително към този закон.
Завършвам с това, че тук се каза, че не искаме този закон да не действа, ясно е, че искаме този закон да не действа в рамките на този парламент. Приемайки и юридическите мотиви аз си мисля, че все пак политическите мотиви са много по-силни. Защо тези промени, тъй като, така както се отлага с два месеца подаването на декларация, с четири месеца създаването и формирането на комисия, ясно е, че в рамките на този парламент този закон няма да започне да работи. Сигурен съм, че натиск върху подобно предложение имат и представителите на местната власт, които са представители на мнозинството, които са силно притеснени, че започвайки действията на този закон, няма как сега по време на предизборната кампания да напълнят партийните касички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Ячев, ще започна оттам, че Вие казахте, че обществото чака много на този законопроект. Какво ще получи обществото от този законопроект? Вие вчера сам бяхте свидетел на срещата с цялата комисия по защита на личните данни. Те ни казаха едно към едно – от тези декларации могат да се публикуват в Интернет не трите имена, а само двете имена плюс датата на подаване, както сме го записали в закона. Какво ще е очакването на обществото?
Другото нещо, което на практика и господин Кътев каза на тази голяма среща със Сметната палата, с хора от съдебната система, че нима не чухте всички, които сме членове на тази комисия, че данните, които ще се поискат, защото те не са за 10, за 20, за 100 или за 1000 – те са хиляди?! В рамките на 60 дни те няма да могат да дадат необходимата информация, която ще поискат отделните комисии от тези органи, които са там.
Второто нещо, защо пишем в тези декларации за кредитите, когато от банките по този закон не можем да получим информация кой какви кредити има, въпреки че ние ги декларираме, вие знаете, към Сметната палата като цяло. В края на краищата дайте да спрем да говорим по този начин. Кое ще е по-добре в момента за обществото? Наистина да удължим с два месеца закона, за да може да не създадем огромни пречки и да не се правим на щрауси с глава забита в пясъка, че няма проблем. Има огромен проблем и всички ние го знаем. Защо трябва да продължаваме да дискутираме този законопроект по същия начин? Кое ще е по-достойното – да си кажем: да, сбъркали сме, но да не допуснем тези проблеми, които ще се породят впоследствие след влизането на този закон в сила? Кое е по-достойното, господин Ячев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, за Вашата дуплика, господин Ячев.
Борис Ячев (ДН): Естествено, уважаеми колега Такоров, най-достойното бе, да се представи и в комисията, и в Народното събрание през миналата година един завършен продукт, който да е изпипан, да е огледан юридически и да не поражда подобни проблеми, които имаме в момента. Също така мисля, че далеч по-достойно беше в рамките на тези три месеца - от м. октомври досега, когато законът започна да действа, онези които имат притеснения, тъй като декларацията не е измислена от 1 януари, тя беше приложение, неотделима част от закона и всеки можеше да се запознае с нея. Далеч по-нормално и достойно беше, ако има забележки и корекции по декларацията, тя да бъде променена.
Пак казвам, промяната сега и то не от 1 януари, не от първите работни дни да се каже: да, има проблем и този проблем трябва да бъде коригиран, а три дни преди изтичане на крайния срок по закона няма как да не буди съмнение.
Относно необозримия брой проверки, които трябва да се направят, вие много добре знаете, че всички тези хиляди служители и лица, които са в кръга на обхвата на закона, ще бъдат проверявани тогава, когато има сигнал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата за изказване има господин Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Между Коледа и Нова година министър-председателят Сергей Станишев отиде в Брюксел да поиска от председателя на Европейската комисия господин Барозу обяснение за двойния стандарт към България, за това защо са ни отнели милионите евро и да протестира против решението на господин Майкъл Лий. Той се върна обаче с думите на господин Барозу: „Ние няма да позволим на никого да харчи за политически цели европейските пари”.
Господин Барозу тогава каза, разбира се, че българското правителство е направило и положителни ходове в тази насока: първо, назначението на вицепремиера Меглена Плугчиева; второ, създаването на Национална агенция „Пътна инфраструктура”; и на трето място посочи Закона за конфликт на интереси.
Тези негови думи бяха потвърдени само преди няколко дни, господин председател, от неговия заместник господин Жак Баро в София.
Какво обаче се случва? Госпожа Меглена Плугчиева, доколкото изтича информация в средствата за масова информация, се готви да отиде отново посланик в чужбина. Пътният фонд за пет месеца смени шест изпълнителни директора именно за конфликт на интереси.
И сега, уважаеми колеги, вие искате да спрете действието на Закона за конфликт на интереси. Ако се бяхте вслушали в СДС през 2005 г. и беше приет такъв закон, нямаше да се случи аферата с братята Георгиеви и сега България нямаше да бъде във фризера с европейските пари.
В събота от Благоевград изтече информация, че от 7,5 млрд. евро от оперативните програми за миналата година са усвоени само 22 милиона. Днес, ако сте прочели вестниците, сте видели, че от 6,5 милиарда обществени поръчки 1,5 милиарда са изтекли в общините не с обществени, а с политически поръчки. Това е вашата цел сега – до изборите парите от обществените поръчки да отиват в обръчите от фирми, да се спре изпълнението на закона и да продължат безобразията, госпожо Дончева. Това обаче ще струва много скъпо на България.
Аз няма да се изненадам, ако България получи в скоро време предпазна клауза. Не ви ли е срам? Не си ли давате сметка какво правите с този ход? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Чачев, смея да кажа, че никога не съм използвала аргументи „защо не си спомните за себе си”, но този път ме предизвикахте. Вие бяхте заместник на Евгений Бакърджиев по време на правителство, което раздаде цялата национална икономика на партийните си активисти под формата на РМД-та. Срамота е да говорите за ограбването на държавата. И да говорите за обществени поръчки, след като вие формирахте РМД-та от изключително къс състав само с ваши активисти, регион по регион, община по община. Сега сте се затръшкали за обществените поръчки, след като има Закон за обществените поръчки и много други механизми, включително за решаване на въпрос като Батко и Братко. Батко и Братко на практика вземаха вашите модели, господин Чачев. Лошото е, че ги правеха по-глупаво. И не сте Вие менторът, който тук може да плаче за обществените поръчки. Не заместникът на Бакърджиев има това право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика думата има господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Господин Чачев, може паметта на някого да е по-къса, но си спомням коя политическа сила направи двете основни поправки в Закона за приватизация – че именно член може да влезе в борда на РМД-то, когато има и един работен ден в това РМД.
Другото, което направихте, е, когато така нареченият приватизатор плати на сто процента сумата на приватизиращото се предприятие, отпадаха му абсолютно всички ангажименти по отношение на инвестиции, на работна ръка и на всичко друго, което е в закона. Това кой го прие? В кое Народно събрание стана? Или може би паметта Ви е толкова къса? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За дуплика думата има господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, изумен съм от Вашето дебелокожие. Защо не казахте колко процента от българската икономика раздадохте срещу книжки, срещу вестници с масовата приватизация? Седемдесет процента от българската икономика беше приватизирана по най-наглия начин от Българската социалистическа партия. Всички помнят.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Но не на партийни активисти.
Евгени Чачев: Точно на партийни активисти. Стратегията беше разработена още от Тодор Живков през 1987 г., госпожо Дончева. Да не се връщаме толкова години назад.
Може да съм бил заместник на Евгений Бакърджиев, но никога не съм се занимавал с приватизация, госпожо Дончева.
А колкото до РМД-тата, те са патент на вашата партия и на вашия лидер тогава Жан Виденов. Това го знаете много добре и имате дебелоочието да ставате и да говорите за РМД-тата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кой приватизира тази държава?
Евгени Чачев: Кой я приватизира? Кои са олигарсите сега? Кои са? Семействата от Българската комунистическа партия, които ви управляват и срещу които и самата Вие понякога се опитвате да говорите.
Госпожо Дончева, ако се случи това, което предлагате, аз Ви обещавам в края на месеца докладът на Европейската комисия да бъде силно негативен. Тогава недейте да говорите, че опозицията не е конструктивна. Винаги е била конструктивна, имам предвид Демократи за силна България, и ще бъде такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли все още желаещи да вземат думата?
Господин Щерев, имате думата за изказване. Заповядайте.
Атанас Щерев (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българска нова демокрация е взела принципна позиция по въпросите за конфликта на интереси. Нашата парламентарна група навремето гласува „за” приемането на закона, предложен от народния представител Филип Димитров. Още тогава ние казахме, че предложеният от левицата законопроект против конфликт на интереси крие много проблеми. Някои от тези предложения, които са направени сега, може да са в правилна посока, но това е началото на промяната на този закон.
Този закон е неефективен и точно затова пак ви призовавам: нека да повторим този дебат със законопроекта на Филип Димитров. Винаги може да се намери форма, по която да бъде направен. Върнете се на стенограмите, за да видите как бяха дебатите. Тогава съвсем аргументирано цялата опозиция говореше за законопроекта на Филип Димитров и законопроектът, който предлагате, на практика е неизпълним.
Ние трябва да говорим реално за спиране на конфликта на интереси, а не някакви решения, които уж възпрепятстват конфликта на интереси, а всъщност могат както да пропуснат някой, който е в конфликт на интереси, така и да обвинят някого, който няма такъв конфликт.
Нашата парламентарна група, на Българска нова демокрация, е за това да се разгледа въпросът, да се приеме Закон срещу конфликта на интереси по текста на предложения в миналото законопроект на господин Филип Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Щерев?
Заповядайте, господин Олимпи Кътев, за Вашата реплика.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Щерев, не знам защо сте забравили или не сте обърнали внимание, но предложението на народния представител Филип Димитров 100% е вкарано в този закон. Самият Филип Димитров в своето изказване благодари, че сме приели това негово мнение. Той е човекът, който действително първи в тази зала предложи един текст, който беше от две изречения, който ние сме вкарали в закона. Или не сте огледали, или сте забравили.
Що се отнася до това как ще гласувате, то е ваше право. Вие можете да подкрепите позицията на БСП, може и да не я подкрепите. Ваше право, Вие си определете.
Но трябва да е ясно на всички в тази зала, че се носи огромна политическа отговорност по това дали законът ще спре да действа, или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Щерев.
Атанас Щерев (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Кътев, между законопроекта на Филип Димитров и приетият закон има огромна разлика. Всеки, който е прочел двата законопроекта, и по-късно законът, който беше приет, може да разбере това. Защото законопроектът на Филип Димитров предполага дейност по този закон, ако беше приет. А този законопроект, който е приет от страна на левицата, предполага непрекъснати поправки, за да бъде действащ.
Що се отнася до гласуването от страна на Българска нова демокрация, тя ще бъде на такава позиция с каквато е обединената опозиция вдясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли още желаещи народни представители да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам дискусията за приключила. Както стана ясно още от доклада на председателя на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Методиев има определени редакционни предложения в комисията. Бих помолил от вносителите – госпожа Дончева, да ориентира залата как предлага да се обсъдят и разгледат тези предложения.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Редакционното предложение на комисията е вместо да се променят три параграфа, изписването да бъде в единствен параграф - § 1, а предложените три параграфа в законопроекта да бъдат редактирани като точки 1, 2 и 3.
По този начин законопроектът ще изглежда със заглавие: „Закон за изменение на Закона за предотвратяване и разкриването на конфликта на интереси”.
„§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 2 думите „30-дневен” се заменят с „3-месечен”;
2. В § 3 думата „2-месечен” се заменя с „4-месечен”;
3. В § 4 думата „2-месечен” се заменя с „4-месечен”.
В Заключителна разпоредба, която касае влизането на закона в сила, правя следното редакционно предложение. За да не зависим нито от подписването на закона, нито от обнародването му в събота в „Държавен вестник”, Заключителната разпоредба да гласи така:
„§ 2. Параграф 1, т. 1 влиза в сила от 31 януари 2009 г., а § 1, т. 2 и 3 влизат в сила от 31 декември 2008 г.” .
Така няма да има прекъсване на срокове и съмнения два-три дни действал ли е законът, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, първото предложение за преоформяне на трите параграфа в законопроекта се съдържа в доклада на комисията, представен от господин Методиев. В доклада на комисията се съдържа и предложение за датата на влизане в сила на законопроекта. Току-що беше направено редакционно предложение за друг текст.
Има думата за процедурен въпрос господин Методиев – заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, искам да изясня текста на становището на комисията. Тъй като предложението е за промяна на срок, който изтича тази седмица, може да има предложение в пленарната зала след приемането му на първо четене да бъде приет и на второ четене. Това беше обсъдено в комисията.
Това, което Вие видяхте, господин председателю, което аз прочетох пред залата и когато помолих за известно внимание на колегите, е нашето усилие да подпомогнем текст, ако залата реши да премине на второ четене. Тоест, Вие би трябвало да предложите на залата да гласува текста на вносителя какъвто е с неговите параграфи. Ако залата прецени да го приеме на второ четене, тогава вече би трябвало тези неща, които прочетохте и помолихте вносителя да си каже мнението, да бъдат подлагани на дискусия, гласуване и прочие, тъй като това е редът.
Затова искам да Ви обърна внимание, че нашият текст не е доклад за второ четене, защото ние не можем да направим такъв.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да, така е.
ВМЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние в самото становище сме се постарали да подпомогнем евентуално, тъй като става дума за срок, гласуване, ако има такова за второ четене. Това беше процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбрах госпожа Дончева в смисъл, че тя иска отсега да огласим текста, за да може да се има предвид онова, което евентуално ще бъде предложено между първо и второ четене, ако се приеме гласуването на второ четене, като редакционни поправки.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да, то е алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: С това разбиране приключваме дискусията по този законопроект.
Гласуването на първо четене по този законопроект ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Преди да преминем към следващата точка, бих искал да ви съобщя, че на балкона в пленарната зала са наши гости, представители на администрацията на Австрийския парламент инж. Курт Де Врин – директор на Информационната и техническата дирекция на Фламандския парламент, и господин Йорг Вирер – ръководител на администрацията на Австрийския парламент. Това са колеги на господин Аврамов и на господин Гаврилов. Нека да ги приветстваме!
Добре дошли в българското Народно събрание! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Законопроектите са много на брой, докладите са представени.
Давам думата на вносителите, за да представят законопроектите.
Господин Кузов, заповядайте.

Владимир Кузов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Законопроектът, който представям днес пред вас, е минал през Комисията по правни въпроси. Фактът, че тя е гласувала „въздържал се” относно законопроекта, който внасям с колегата Ваню Хърков, ясно и категорично говори за необходимостта от наказателна мярка за лица, които умишлено заразяват другиго с ХИВ вируса на СПИН, било чрез сексуални сношения или по друг начин. Свидетели сме и знаем, че този вирус по никакъв начин не може да бъде анонимен. Част от аргументите в Комисията по правни въпроси бяха, че не може да се докаже извършителят на това деяние, което само по себе си води до един много тежък проблем – самият потърпевш да получи тежка телесна повреда, в немалко случаи и смърт.
Самият вирус, когато постъпи в друг човек, лекарите са единодушни в това становище, носи в себе си един специфичен маркер на човека, който го е притежавал, образно казано, преди това. Възможността да бъде доказано такова деяние, което само по себе си е много тежко според мен, е много лесно, тъй като всеки, който се разболее и бъде надлежно установен като серопозитивен, попълва съответна декларация. С нея декларира, че оттук насетне няма да извършва действия, с които ще постави под опасност други хора. Тя е документ, който има правна стойност, и би могъл по много ясен и категоричен начин да докаже мига, когато е настъпило това събитие, и че лицето – вирусоносител, знае за това събитие. Така че възможността по някакъв начин да бъде прикрит такъв извършител според мен е несъстоятелна.
Уважаеми колеги, тук говорим обаче само за умишлено действие, не за действие по непредпазливост или друг вид действие или бездействие. Тук категорично се говори за умишлено действие. В съвременния Наказателен кодекс на България от 1968 г. няма такъв текст, с който да бъдат обхванати и регулирани тези обществени отношения. Но във всички случаи с увеличаване броя на болните, с възможността все повече хора да се заразят, трябва да бъде извършено такова действие.
Учудвам се на хора, които изразяват становище, че видите ли, досега не е имало такъв случай, че такива дела, в които да се доказва такава виновност, биха се точили с години. Първо, не е необходимо да чакаме да се случи нещо, което би накърнило обществените отношения, и едва след това събитие да търсим или законодателят да търси регулиране на тези отношения. Считам, че има необходимост от наказателна репресия относно лицата, отново подчертавам, които умишлено заразяват. Знам, че може да се заразява и чрез преливане на кръвни продукти, чрез инжектиране със спринцовки и друг вид медицински уреди. Не дай, Боже, в никакъв случай не искам това да се случва в България, но би могло да се случи, тогава по какъв начин това деяние ще бъде обхванато от българското законодателство? Не дай, Боже, то да бъде недобронамерено масово деяние. Наказателният кодекс не обхваща това в разделите „Диверсия” и т.н.
Учудвам се на Народното събрание, че с лека ръка отхвърли такъв законопроект, вместо да бъде поставен на обществена дискусия. Току-що четох изявления на лекари, сексолози – фамилия Бостанджиеви – известни сексолози, които твърдят, че има възможност такова деяние да бъде доказано. Но понеже досега в практиката такова действие не се е срещало, не било необходимо на този етап да се мисли за инкриминирането на това деяние. С това не съм съгласен, вероятно и мнозина от вас. Самият факт, отново повтарям, че в Комисията по правни въпроси всички са гласували „въздържал се”, означава, че бялата лястовица вече е във въздуха. Остава да видим дали ще й намерим гнездо, къде тя ще изгнезди своето чедо.
От тази гледна точка, отново ви моля, колеги, по някакъв начин да дискутираме законопроекта. Не виждам смисъл да отхвърляме с лека ръка този законопроект. Така или иначе той ще стане факт, ако не в това, то в следващото Народно събрание. Този проблем не може да се реши от само себе си. В никакъв случай той не е безобиден, а е проблем на бъдещето. Естествено, че ако в годините, макар засега да няма индикации това заболяване, тази вирусна инфекция евентуално да бъде овладяна чрез съответни медикаменти, ваксини или по друг начин, тогава, когато не води до тежки телесни повреди или до смърт, тя не може да бъде инкриминирана. Въпреки това на този етап има инкриминиране за болести, които човечеството отдавна е преборило и те не носят такива вреди като заболявания.
Закова отново ви приканвам. Явно е, че обществото още не е узряло. От разговорите с лекари, занимаващи се точно с тази тематика, те са категорични, че може да има лица, които заради състоянието, в което са изпаднали, и омразата, тъй като обществото гледа по лош начин на тези хора, което не би трябвало и не би следвало – да гледа с отвращение, а би следвало да ги приема като болни хора и да гледа със загриженост на тях, би могло да има хора, които да предприемат стъпки за заразяване на други хора. От тази гледна точка това ще се случи, отново казвам, ако не в Четиридесетото Народно събрание, то в Четиридесет и първото или в Четиридесет и второто Народно събрание такъв закон, такава наказателна репресия ще стане факт в българското законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кузов.
Други вносители?
Госпожо Манева, Вие имате Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! За втори път заставам пред вас с желание да бъда убедителна в защитата си на предложението за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – предложение за инкриминиране за особената жестокост към животните и организирането на боеве с животни. Първият път, когато защитавах това предложение, беше когато то беше включено в Закона за защита на животните. Имаше формален мотив, че не е редно Наказателният кодекс да се изменя със специален закон.
Сега правя предложение със самостоятелен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в момент, когато тази тема е на вниманието на парламента, има достатъчно много предложения за различни противообществени прояви, за които се предлага или да бъде променен размерът на наказанието, или да се инкриминират нови такива деяния.
За своето предложение имам три аргумента. Първо, особената жестокост, нейната драстична и нагла демонстрация. Това е противообществена проява, която влиза в много рязко противоречие с обществените отношения в едно съвременно общество, което се нарича хуманно общество. Мисля, че в тази сфера едва ли трябват специални аргументи, за да кажа, че това е абсолютно недопустимо и неприемливо. Не би трябвало да се търси кой знае какво красноречие, за да се убедим като съвременни хора, че особената, демонстративна жестокост, участието и организирането на развлечения чрез битка между животни трябва да бъдат инкриминирани.
Доказано е чрез многобройни примери от живота, а и чрез съответни научни изследвания, че жестокостта към животните е предпоставка към жестокост към хората. Мисля, че и в това отношение всеки от вас е чел и слушал много примери, които доказват тази връзка, че жестокостта към животните нанася изключително голяма травма върху децата, когато това става в присъствие на деца, а и изобщо върху човешката психика.
На второ място, мисля, че много сериозен аргумент за приемането на едно такова предложение е, че особената жестокост към животните и участието в организиране на боеве с животни е инкриминирано практически във всички европейски страни, в Щатите, в Русия, също и в Турция. Член 294 е този член от Наказателния кодекс на Русия, който постановява лишаване от свобода на хора, проявили особена жестокост или участвали в битки с животни. В Англия тези деяния са инкриминирани още през ХІХ век. Ние през ХХІ век за втори път обсъждаме тази тема и за съжаление се оказва, че юристите от Правната комисия в преобладаващата си част са се въздържали от вземане на решение по този въпрос.
Аз все пак ще спомена страните, в които тези деяния са инкриминирани – Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Малта, Норвегия, Полша, Русия, Хърватска, Чехия, Украйна, Унгария, Швеция, Швейцария, Франция, САЩ, Канада. Споменах и Турция.
Ще ви дам и един пример от средата на миналата година в Щатите. Любимият състезател по американски футбол на американската публика Майкъл Вик е осъден на лишаване от свобода 23 месеца и е глобен с 250 хил. долара за това, че е участвал в боеве с животни. Моментално са му били прекратени договорите за реклама на най-големите производители за спортна екипировка и фактически обществото е показало своето презрение към този иначе любим на хората състезател заради участие в боеве с животни.
На трето място, искам да напомня на всички вас, че към договора от Амстердам още през 1999 г. е приет специален протокол за защита и хуманно отношение към животните, с което животните са признати за чувстващи същества. Следователно, не става дума за жестокост към предмети, към вещи, а към чувстващи същества. И ако ние наистина сме хуманни същества, мисля, че трябва да имаме предвид този факт преди да гласуваме.
Не на последно място искам да кажа, че вече тече подписка. Само за два дни откакто стана известно, че Правната комисия се противопостави на инкриминирането на особената жестокост към животните и участие в боеве, е направена подписка с 6 хил. подписа. Подписката продължава и съм категорично убедена, знам за това, че това ще е една от темите на продължаващите протести пред парламента. И аз се питам защо трябва парламентът да взема верни решения под натиск на обществото. Не е ли по-добре да преосмислим това решение, което е приела Правната комисия. И аз ви призовавам да прочетете още веднъж мотивите към моето предложение и когато утре гласуваме този текст, да подкрепите инкриминирането на особената жестокост към животни и организирането на боеве с животни. Ако в текстовете има несъвършенства, няма никакви пречки между първо и второ четене тези текстове да бъдат изчистени. Но признак за зрялост на нашето общество е ако ние приемем положителна позиция по това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо Балева, имате думата, за да представите Вашия законопроект като вносител.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложенията за промени в Наказателния кодекс, които сме направили с група колеги, са в три основни направления. На първо място е с оглед улесняване разкриваемостта, респективно и наказуемостта на организираната престъпност. Във връзка с това предложението ни е по отношение обяснението за организиране на престъпна група, визирано в общата част на Наказателния кодекс, да отпадне условието, че за такава се счита само тази група, създадена да върши престъпления с користна цел. Същевременно, предлагаме користната цел да се въведе като квалифициращо обстоятелство, тоест и за по-високи санкции, за организирани престъпни групи, създадени за извършване на определен вид престъпления. Това са престъпленията против паричната и кредитната система, против финансовата, данъчната и осигурителната система, престъпленията, свързани с трафика на хора, престъпленията, свързани с производство, преработка, придобиване, притежание и търговия с различни видове оръжия. Втората група от предложения за изменения са насочени към повишаване на нормативно установените гаранции за сигурността на полицейските органи при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Текстовете са съобразени и с обществените очаквания за по-висока строгост при търсене на отговорност и налагането на санкции спрямо извършителите на обществено опасни деяния спрямо на правоохранителните органи. За постигане на тези цели предлагаме промени в три направления.
На първо място – да се изключи възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна мярка за престъпления, извършени спрямо полицейски органи при и по повод изпълнение на техни функции. На второ място – да се увеличи размерът на предвидените наказания за някои престъпления, извършени спрямо полицейски органи. Става въпрос по-конкретно за действия, с които се пречи на изпълнение на служебните им задължения.
И на трето място – да се въведе понятието „полицейски орган”, защото в закона има различни термини. Някъде се казва „служител от състава на МВР”, но не всички служители от състава на министерството са и полицейски органи. По този начин ще се стигне до едно уеднаквяване с терминологията, използвана в Закона за Министерство на вътрешните работи.
И третата група предложения за промени са свързани с привеждането на някои административни санкции в съответствие със съвременните икономически условия. Указът за борба с дребното хулиганство е приет в първоначалния му вид през 1963 г. Изменян е неколкократно, но и сега границите, в които може да бъде налагана глобата, са от 10 до 200 лв. Съгласете се, че 10 лв. санкция за такова посегателство върху обществения ред е твърде символично. Затова предлагаме минимумът на този вид глоби, налагани по този закон, да бъде 200 лв. с максимум до 1000 лв.
Законопроектът е подкрепен от Правната комисия и моля колегите при гласуването също да изяснят подкрепата си за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Господин Казак, моля да представите вашия законопроект с група народни представители.

Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Целта на внесения от нас законопроект е да се подсили защитата на българските граждани в пределите на действащия Наказателен кодекс срещу престъпления, извършени по подбуди, свързани с предразсъдъци и омраза. Тези престъпления, известни в цялата европейска практика като престъпления на омразата, имат вече известна регламентация в действащия Наказателен кодекс, по-специално членове 162 и 163, както и в други текстове. Но уредбата на този вид престъпления считаме, че е крайно недостатъчна и не изпълнява възложените задачи за превенция и санкциониране на прояви на проповядване на омраза, вражда и подбуждане към расова дискриминация. И от съдебната практика става ясно, че тези текстове са почти неизползвани и не изпълняват своите функции.
Уредбата на престъпленията на омразата следва да бъде разглеждана в рамките на достиженията на международното право в тази област, което нееднозначно се е произнесло категорично в полза на все по-ясната и строга санкция на този вид деяния, която прогресивно се прехвърля от чисто политическия, от декларативния характер към конкретно правнонаказателния характер на дефинирането и санкционирането на този вид деяния.
„Враждебната реч е всяка реч, която накърнява човешкото достойнство на основата на етническа или религиозна принадлежност и създава враждебна и обидна среда за хора с дадена етническа или религиозна принадлежност, както и всяка реч, която подбужда към вражда или дискриминация на основата на етническа или религиозна принадлежност.”
Това определение, което ви предлагам, се базира на препоръка R 9720 на Съвета на Европа. (Наскоро се проведе нарочен семинар, организиран от Съвета за електронни медии, на който бяха разгледани проблемите, свързани с наличието на враждебна реч и нейното разпространение чрез медиите. Беше изтъкнато, че е необходимо да се направи точна дефиниция що е то враждебна реч.) Такава дефиниция се съдържа именно в тази препоръка на Съвета на Европа, която ви цитирах.
Искам да отбележа, че в подкрепа на това предложение идва и едно съвсем скорошно, прясно взето рамково решение, прието от Съвета на министрите по правосъдието на страните – членки на Европейския съюз, от 28 ноември 2008 г. – рамково решение, в което изрично се задължават страните членки да предприемат ефикасни мерки за санкциониране и преследване на проповядването на расова и етническа вражда и омраза посредством способите на наказателното право. Тоест страните – членки на Европейския съюз, се задължават да приемат такива разпоредби в своите наказателноправни закони, чрез които ефикасно и ефективно да санкционират подобни прояви, които будят основателна и все по-засилваща се тревога сред обществеността в тези страни и които крият висока степен на обществена опасност.
Ето защо аз и колегите народни представители предлагаме изменения в членове 162 и 163 на Наказателния кодекс, като се опитваме да дадем по-детайлна и по-цялостна дефиниция на състава на престъплението проповядване на омраза и вражда. Предлагаме да се завишат санкциите, като те достигнат такива размери, които да дават възможност или да правят възможно дори вече присъждането на ефективни присъди за деятелите, когато съдът прецени, че деянието е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Естествено и глобите се завишават.
Наред с това, предлагаме по-цялостна и актуализирана регламентация на посегателствата срещу религиозни храмове, гробищни паметници и символи, свързани с религиозните убеждения на българските граждани. Считаме, че този вид деяния представляват особена обществена опасност, крият в себе си рискове за нарушаване на общественото спокойствие, на етническия и религиозния мир в страната и се нуждаят от по-строга регламентация със съответните по-строги санкции.
Надяваме се тези мотиви да убедят всички колеги народни представители в необходимостта да бъдат подкрепени тези предложения. Нещо, което стана и в Комисията по правни въпроси – нашият законопроект беше подкрепен с почти пълно единодушие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
Господин Темелков, заповядайте да представите Вашия законопроект.
Ненко Темелков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да представя своя законопроект, който касае промени на Наказателния кодекс в чл. 142. Това е материята, която урежда наказанията, свързани с противозаконно лишаване от свобода или публично известните отвличания на хора. Мисля, че това явление става все по-драстично и по-дръзко, става бизнес, равен с наркобизнеса. Прави се от организирани групи и става все по-общественоопасно явление.
По информация на специализираното звено от МВР, което се занимава с тази материя, за миналата година има седем отвлечени лица, които са известни случаи, част от които са освободени – с отрязани уши, пръсти. Естествено има и лица, които все още не са освободени, а вероятно има и случаи, за които нищо не е известно по понятни причини.
Предлагам да се завишат наказанията от 1 до 6 години, както е сега, на 4 до 10 за неквалифицираните случаи, а за квалифицираните, когато отвличането се извършва от въоръжени лица, от организирана престъпна група, при отвличане на малолетни или бременни жени наказанието от 3 до 10 да стане от 5 до 15 години. По този начин това деяние ще излезе от хипотезата на чл. 66 от Наказателния кодекс – до 3 години, където е възможно наказанието да бъде заменено с условно изтърпяване. Тоест този, който лишава от свобода някого, трябва да знае, че задължително ще бъде лишен от свобода и ще изтърпи своето наказание в затвора. Това ще изиграе своята превантивна и предпазваща роля спрямо такива деяния.
Съзнавам, че тази промяна в Наказателния кодекс не е достатъчна и тя няма да доведе до бързо и незабавно разкриване на подобни случаи, но съм убеден, че ще има онази превантивна роля, която съм заложил в своя законопроект. Това, че е подкрепен от комисията, ми дава увереност, че залата също ще подкрепи законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Темелков.
Господин Ячев, имате думата като вносител.

Борис Ячев (ДН): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще представя с няколко думи законопроект, който е сходен със законопроекта, внесен и представен от колегата Ненко Темелков, макар и внесен няколко месеца преди неговия.
Нашите предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс визират също увеличаване на наказанията за деянието, известно в българското общество като отвличане. Тогава когато е правено нашето предложение – през м. юли 2008 г., обществото ни беше разтърсено от бум на отвличания на лица с користна цел – получаване на откуп. Разбира се, естествените причини са няколко, но две са основните и това е формиране на група от граждани с висок икономически статус, в същото време сравнително ниските наказания за това деяние “отвличане”, предвидени в Наказателния кодекс.
Сега предвидените наказания в Наказателния кодекс във връзка с отвличанията са ниски и не съответстват на обществената опасност, до която водят извършените престъпления.
Няма да повтарям мотивите на колегата Ненко Темелков, които в някои членове се препокриват с нашите. Ще кажа онова, което е различно – ние предлагаме трикратно увеличаване на квалифицираното наказание за отвличане, и на второ място – увеличаване на наказанието за отвличане с користна цел, при което са настъпили значителни вредни последствия или смърт и е проявена особена жестокост. Предложението ни по чл. 142, ал. 3. Предложението ни е тук наказанието да бъде лишаване от свобода от 10 до 20 години или доживотен затвор, тъй като последните случаи на отвличане се отличават с една изключителна проява на жестокост към отвлечените, към похитените лица.
Новото в нашия законопроект е, че се увеличава от 5 до 15 пъти наказанието лишаване от свобода, тогава когато деецът е бил въоръжен, деянието е извършено по отношение на две или повече лица, отвлеченото лице е бременна жена или е под 18 години и тогава, когато лицето се занимава с охранителна дейност, служител е в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, лице е от състава на Министерството на вътрешните работи или се представя за такова.
Новият акцент в нашето предложение е увеличаване на наказанието лишаване от свобода от 5 до 15 години, когато отвличането е с користна цел или когато е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната. Има се предвид трафикът на хора, на жени и деца, който за съжаление се е превърнал в средство за препитание на една значителна част от кримиконтингента в България.
Уважаеми колеги, нашият законопроект е подкрепен от комисията за първо четене. За съжаление, последните събития през последните 1-2 дни доказаха по един категоричен начин, че степента на деянието отвличане не съответства на степента на наказанието, предвидено в нашия Наказателен кодекс.
Във връзка с всички предложения, които бяха направени от различни колеги – членове на Комисията по вътрешна сигурност, Правната комисия, за затягане на охранителния режим, пропускателния режим в автогари и други обществени места, въвеждане на скенери и т.н., ние смятаме като вносители, че едно драстично увеличение на наказанията, предвидени в Наказателния кодекс ще има изключително превантивна функция спрямо снижаване на процента на тези престъпления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ячев.
Има ли други желаещи в качеството си на вносители да представят законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс? Има още няколко законопроекта, но техните вносители не ги виждам в залата.
Господин Бакалов, Вие имате думата.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Целта на направените предложения от нашата парламентарна група е по някакъв начин да се даде възможност, именно с промяна в законодателството по повод случилото се миналата година по време на провеждането на местните избори. Ние бяхме наблюдатели на доста порочната практика с купуване на гласове. Точно заради това предложенията са за завишаване на наказанията от гледна точка на това, че да могат да се използват специални разузнавателни средства. Няма как органите, които трябва да се борят с това порочно действие, което се осъществява по време на независимо какви избори, да придобият и необходимите доказателства.
Знаете, че всички ние бяхме свидетели на това, което стана в гр. Сандански – първо имаше признание за това, че има опит за купуване на гласове, а след това вече отричане на това, че има опит за купуване на гласове. По този начин – с нашите предложения, нашето желание да се даде определено един инструмент на службите, и специално на Министерство на вътрешните работи, да придобиват такава информация, в резултат на което да няма такова отмятане. Това естествено е и възпираща мярка. Оттам вече ще се повишат наказанията, респективно органите на вътрешния ред ще могат да противодействат на тази порочна практика.
Знаете, че доста общини в България в момента имат икономически структури, които имат определени интереси особено около местни избори, след това около парламентарни избори, които могат да използват финансовия ресурс, който те владеят, а оттам вече да променят и вота на избирателите.
Ето защо нашата парламентарна група е направила тези предложения – първо, за повишаване на наказанието, и – второ, даване на възможност за използване на специални разузнавателни средства, които да се използват тогава, когато трябва да се произнесат и присъди, тоест да има една възпираща мярка.
В това са в общ план нашите предложения. Аз се надявам, че те ще бъдат подкрепени, защото няма как тази порочна практика да продължи, именно купуването на гласове. Това, както вече споменах, дава възможност за подмяна и на вота на самите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи като вносители да представят своите законопроекти? Не виждам други желаещи.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по тези законопроекти на първо четене, ако има такива, разбира се.
Не виждам желаещи за изказване по законопроектите.
Обявявам дискусията за приключена преди да е започнала.
Законопроектите вероятно ще бъдат гласувани утре сутринта.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Господин Атанасов, моля в качеството си на председател на комисията, заповядайте, за да започнете с представянето на доклада на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Преди да започна да чета доклада нека само да напомня на народните представители и на онези, които слушат, че този Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията ще промени битието практически на всеки гражданин. Преценява се, че въвеждането на цифровата телевизия е по-голяма революция, отколкото преминаването от черно-бяло към цветно изображение.
Искам да благодаря на вносителя в лицето на Министерския съвет за това, че прие много предложения от нас като членове на комисията, на гилдията, на творчески институции. Бяха направени много компромиси, които направиха текста по-приемлив, по-добър. Накрая да благодаря и на колегите от комисията, с които в редица редовни и извънредни заседания направихме, приехме почти единодушно почти всички текстове на законопроекта.
И така, заглавието на закона: “Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има предложение от народния представител Минчо Спасов за нов § 2а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 3:
“§ 3. В чл. 26, т. 3 накрая се добавя “и бившите разузнавателни служби на Българската народна армия”.”
Става дума за лустрацията, която съществува в този закон и в може би само още един закон, която предвижда сътрудниците на бившата Държавна сигурност да не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии. Господин Минчо Спасов предлага тази забрана да се разшири и да се отнесе и към бившите разузнавателни служби на Българската народна армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да представите следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да отпадне.
По § 5 има предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено на систематичното му място в чл. 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 32, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 накрая се добавя “за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;”.
2. Точка 12 се изменя така:
“12. може да издава задължителни указания на лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори за спазване на изискванията по чл. 33;”.
3. В т. 13 след думата “наземно” се добавя “аналогово”.
4. Точки 14-16 се изменят така:
“14. провежда конкурс за определяне на радио- и телевизионен оператор, на който се издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
15. издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Комисията за регулиране на съобщенията с оглед издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на същото лице;
16. води публичен регистър на радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, както и на радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за аналогово наземно радиоразпръскване.”
5. Създава се т. 16а:
“16а. извършва регистрация на радио- и телевизионни програми, изменя и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;”.
6. Създават се точки 19, 20 и 21:
“19. издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на радио- и телевизионни оператори за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани от предприятие, което е получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват;
20. определя вид и профил на лицензираните по т. 19 български телевизионни програми, които се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в случаите и по реда, определен в закон;
21. съгласува вида и профила на телевизионните програми, които ще се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Има предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2:
“2. спазване на задълженията по чл. 17, ал. 2;”.
Точка 2 придобива следния вид:
“2. в чл. 33 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Най-малко веднъж на три месеца Съветът за електронни медии на свое заседание отчита резултатите от осъществения текущ надзор по ал. 1 и направените проверки на радио- и телевизионните оператори съгласно чл. 14, ал. 4 и взема съответните решения.”
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6 и 7:
“§ 6. В чл. 33, т. 2 думите “и чл. 7” се заменят с “чл.7 и 17, ал. 2”.
§ 7. В чл. 35, изречение второ се изменя така: “Гласуването е явно, лично и присъствено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Малинов, заповядайте за изказване по този текст.
Светослав Малинов (ДСБ): Уважаеми дами и господа! Изглежда такава е съдбата на нещата, свързани с нашата комисия – винаги става малко в последния момент, без почти никакъв дебат. Аз се надявам, че ще имам възможност малко по-късно да изкажа общото становище за този законопроект, но за момента бих искал да направя предложение за нов § 6а. Той е свързан с цялостната концепция, която имахме още в комисията за много по-радикални промени, които, за жалост, не се приеха. Те включваха въвеждането на фигурата на мултиплекс оператора и оттам, разбира се, засилване на ролята на Съвета за електронни медии, което пък водеше до нови отговорности, нов начин на работа, нови процедури в неговото функциониране.
Имайки предвид дебата, който проведохме, част от предложенията, които имаме и които ще чувате, са останки от вътрешен дебат в самата комисия и затова не винаги е ясно какво се предлага. В случая предлагам нов § 6а: в чл. 34 да се добави нова ал. 3 с текст, който ми се струва, че ще бъде съвсем ясен и е ясно каква е неговата цел, цитирам:
“В чл. 34 се създава нова ал. 3 със следния текст:
“(3) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред Съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация и липсва надделяващ обществен интерес.”
Имайки предвид ролята на Съвета за електронни медии в този нов етап от развитието на медийната среда в България, мисля, че това само ще спомогне за издигането на неговия престиж. Получава се наистина много тежко разминаване между отговорностите и ролята на СЕМ и доверието, с което този регулаторен орган се ползва в обществото. Така или иначе в СЕМ са концентрирани експертите, които се занимават с тази материя, и аз съм убеден, че ще се помогне изключително много на самия СЕМ, на неговия престиж, а оттам и на тежестта индивидуално на неговите членове и неговите решения, ако се въведе този принцип на публичност на заседанията.
Това е рядък случай, в който практически всички ще спечелят, с изключение само на онези, които смятат да злоупотребяват, атакувайки заслужено или незаслужено – понякога - Съвета за електронни медии. Това осигурява онази прозрачност, която досега все пак е давала възможност за критики – заслужени или незаслужени.
Искам само да отбележа, че когато се говори за въвеждане на публичност на заседанията, не бива да се бърка, че става дума за задължително една форма на публичност, лично присъствие на журналисти или каквото и да било. Има достатъчно модерни средства вече, за да може да се работи спокойно и същевременно да се осигурява пълна прозрачност.
Разбира се, пак отбелязвам, това е предложение, което е свързано с една по-различна цялостна философия, но все пак по-добре е да приемем такива промени, отколкото да не приемем нищо. Аз ще си запазя правото да обясня какво имам предвид в една по-обща критика, когато по някакъв начин имаме тази възможност, и може би пред малко по-голяма аудитория. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Малинов. Убедена съм, че Вашите предложения са много рационални, но нека все пак да Ви напомня, че се намираме на второ четене на законопроекта и можете да правите само предложения между първо и второ четене, а в дебата по второ четене – само редакционни предложения върху съществуващи текстове. Имате ли възможност това, което предложихте, да го дадете върху съществуващ текст на вносителя или на комисията, за да може да бъде подложено на гласуване?
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние работихме може би три месеца след приемането на закона на първо четене. Първото гласуване беше в края на октомври, сега сме края на януари, така че практически всеки, който е пожелал – от гилдията, от граждански сдружения, от медии – да си каже мнението по законопроекта за второто четене, е успял да го направи. Беше осъществен максимално широк дебат в рамките на тези три месеца на поредица от редовни и извънредни заседания. Една голяма част от предложенията бяха приети, една друга част от предложенията не бяха приети от комисията. Това виждаме и в този случай.
Предложението на господин Малинов гласуването в Съвета за електронни медии да бъде явно, лично и присъствено беше прието от комисията и се предлага на пленарната зала. Това беше много голяма крачка напред, тъй като знаем, че част от гласуванията на Съвета за електронни медии не бяха явни. Но предложението на господин Малинов, направено в комисията, заседанията да бъдат явни, открити, тоест да присъства публика, журналисти и т.н., не беше прието от комисията. Ние имаме гласуване по това негово предложение, което отхвърли идеята за присъствие на външни лица на заседанията на Съвета за електронни медии независимо какъв интерес имат.
Така че за мен като председател на комисията това е нещо, което е минало, по което комисията се е произнесла. Но ако залата реши да направи друго, разбира се, тя може да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Атанасов.
Моля да продължим с доклада.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Има предложение на народния представител Весела Драганова. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Съветът за електронни медии ежегодно не по-късно от 31 март представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си за предходната година и го публикува.
(2) Съветът за електронни медии издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на радио- и телевизионните оператори, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Атанасов.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратка. Това предложение е продиктувано от мое обещание, изказано от тази трибуна, за това, че опозицията повдигна въпроса, че никой не следи работата на Съвета за електронни медии, въпреки че част от представителите на СЕМ са избрани от Народното събрание. С конституционната поправка вече имаме право да изискваме в специалните закони отчети за тези органи. Аз съм съгласна с допълнението, което беше направено - „за обсъждане”, защото мисля, че е по-добре прецизирано. Благодаря на колегите в комисията, че приеха това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Драганова.
Следващите параграфи, моля.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 45 се създава ал. 3:
„(3) Държавата изпълнява задължението по чл. 44, ал. 2, като Съветът за електронни медии издава лицензии на Българското национално радио и Българската национална телевизия за разпространение на програмите им чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.”
Има предложение на народния представител Иво Атанасов, което комисията подкрепя и предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 52 се създава ал. 4:
„(4) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание Българската национална телевизия като обществен телевизионен оператор предоставя програмно време на Народното събрание по ред и условия, определени в договор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 12.
По § 9 има предложение от народния представител Весела Драганова, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13:
„§ 13. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1-3 се изменят така:
„(1) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон.
(2) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност могат да кандидатстват:
1. физически лица – еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;
2. чуждестранни юридически лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални и обществени оператори въз основа на лицензии, издадени без конкурс, или въз основа на регистрация.”
2. В ал. 4:
а) в т. 1 думите „по § 8а, ал. 1, т. 2 от Закона за застраховането” се заличават;
б) в т. 7 накрая се добавя „както и физически лица – еднолични търговци с регистриран предмет на дейност” или осъществяват рекламна дейност”;
в) точка 8 се отменя;
г) точка 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи?
Госпожо Драганова, Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по предложението, което съм направила за еднолични търговци, приемам редакцията на комисията, която е юридически по-издържана. Тъй като едноличните търговци са физически лица по нашето законодателство и те не бяха изброени към тези юридически лица, които имат рекламна дейност, те не могат да бъдат телевизионни и радиооператори и затова се получаваше конфликт на интереси и избягване от този текст на фирми, които са еднолични търговци и имат рекламна дейност и осъществяват рекламна дейност, а всъщност имаха възможност да бъдат телевизионни или радиооператори. С приемането на тази точка ние ограничаваме тази възможност и за едноличните търговци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.

ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14:
„§ 14. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии в 14-дневен срок уведомява Комисията за регулиране на съобщенията.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) В 10-дневен срок от уведомлението по ал. 3 Комисията за регулиране на съобщенията прехвърля разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност, при спазване на условията и реда по чл. 121, ал. 2 и чл. 122 от Закона за електронните съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Не виждам желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17:
„§ 17. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 накрая се добавя „издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението”;
б) в т. 9 думите „доказателства за търговски и” се заменят с „предварителни договори за”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Към документите по ал. 1 кандидатите за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност прилагат задължително:
1. документи, доказващи произхода на капитала за последните три години, включително заверен финансов отчет, считано от датата на подаване на документите;
2. документи, удостоверяващи структурата на капитала и разпределението на собствеността в него;
3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 19:
„§ 19. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.”
2. В ал. 3 след думата „наземно” се добавя „аналогово”.
3. В ал. 4 след думата „ленти” се поставя запетая и се добавя „както и техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги използват”, а думите „6 месеца” се заменят с „8 месеца”.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) При наличие на свободен радиочестотен спектър, съобразно запитването, Комисията за регулиране на съобщенията прилага към решението по ал. 4 проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 21.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 22:
„§ 22. В чл. 116в се правят следните изменения и допълнения:
„1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Съветът за електронни медии на основание на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване от Комисията за регулиране на съобщенията на кандидата, класиран на първо място.”
2. В ал. 3 накрая се добавя „или при наземно цифрово радиоразпръскване”.
3. В ал. 4 изречение второ се изменя така:
„В 10-дневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и телевизионна дейност и Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 23.
Има едно оттеглено предложение, което няма да чета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 24:
„§ 24. В Глава шеста се създава Раздел ІІа с чл. 116д – 116и:

„Раздел ІІа
Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми,
предназначени за разпространение чрез електронни
съобщителни мрежи за наземно цифро радиоразпръскване

Чл. 116д. (1) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии по реда на този закон.
(2) Лицензиите по ал. 1 дават право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.
(3) Предприятието по ал. 2 има право да разпространява лицензирани телевизионни програми, които са:
1. с вид и профил, определен от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж;
2. с вид и профил, съгласуван със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.
Чл. 116е. (1) Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии или на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Съветът за електронни медии с решение обявява процедура за издаване на лицензия по ал. 1 на страницата си в Интернет и в „Държавен вестник”. В решението се посочва срок и място за подаване на заявление.
(3) Кандидатите за издаване на лицензия към заявлението по ал. 2 прилагат и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнес план за осъществяване на дейността, а тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125б, прилагат и документите по чл. 111.
(4) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 2, председателят на Съвета за електронни медии определя експертна комисия, в която задължително се включват трима членове на Съвета за електронни медии и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
(5) Членовете на Експертната комисия по ал. 4 разглеждат постъпилите искания за издаване на лицензия въз основа на следните критерии:
1. оригиналност и разнообразие на програмата;
2. възможности за създаване и предоставяне на собствена продукция;
3. степен на готовност и етапи за цялостно (24-часово) разпространение на програмата;
4. доказан опит като радио- или телевизионен оператор.
(6) Експертната комисия предлага на Съвета за електронни медии да издаде или откаже издаването на лицензия за всеки един от кандидатите.
(7) При вземане на решението за издаване или отказ за издаване на лицензия Съветът за електронни медии се ръководи от следните принципи:
1. гарантиране на правото на информация на гражданите в Република България;
2. създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и за плурализъм;
3. съхранение на националната идентичност.
(8) Броят на лицензиите не е ограничен.
(9) Съветът за електронни медии се произнася в 30-дневен срок от определянето на експертната комисия по ал. 4 с решението по ал. 7, като в 10-дневен срок от приемането му Съветът за електронни медии издава лицензии за телевизионна дейност.
Чл. 116ж. (1) Съветът за електронни медии мотивирано с решение определя вид и профил на лицензираните български телевизионни програми или радиопрограми, които задължително се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Броят на програмите по ал. 1 не може да бъде по-голям от две програми за всяка електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.
Чл. 116з. (1) В едномесечен срок от издаване на разрешение по реда на Закона за електронните съобщения, предприятието по чл. 116д, ал. 2 предлага на Съвета за електронни медии вида и профила на лицензираните телевизионни програми, които ще разпространява чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Съветът за електронни медии провежда консултации с предприятието в едномесечен срок от внасяне на предложението по ал. 1 като взема предвид предложените вид и профил на програмите и отчита принципите по чл. 116е, ал. 7.
(3) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 2 Съветът за електронни медии мотивирано с решение съгласува вида и профила на лицензираните телевизионни програми, които ще се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.
(4) Непроизнасянето в срока по ал. 3 се приема за съгласуване на предложените от предприятието вид и профил на програмите, които ще разпространява чрез мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване.
Чл. 116и. (1) Предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определено ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не може да бъде радио- и телевизионен оператор.
(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани лица по смисъла на Търговския закон с предприятието по ал. 1.”
Това е текстът по § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, да продължите.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 27.
Има предложение от народния представител Весела Драганова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага да се създадат нови § 28-31:
„§ 28. В Глава шеста в наименованието на Раздел ІV думата „регистриране” се заменя с „регистрация”.
§ 29. Член 125а се изменя така:
„Чл. 125а. (1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания:
1. спазване на принципите по чл. 10, ал. 1;
2. зачитане на човешкото достойнство;
3. осигуряване на определеното съотношение в рамките на годишното програмно време, предназначено за европейска продукция, както и за произведения, създадени от външни продуценти;
4. закрила на непълнолетни и малолетни;
5. спазване на авторските и сродните права, съгласно предвиденото в действащото законодателство;
6. предоставяне на информация на Съвета за електронни медии.
(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление, към което прилагат документите по чл. 111.
(3) Съветът за електронни медии се произнася по заявленията за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. При регистрацията не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.
(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато:
1. за лицето са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4, или
2. представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона, или
3. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок.
(5) Въз основа на решението по ал. 3 на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа:
1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;
2. наименованието на програмата и способ за разпространението й;
3. вида (обществен или търговски);
4. програмния профил;
5. началната дата за разпространение на програмата.
(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за условията, мястото и начина на разпространението, програмното време, както и за всяка промяна в тях в 14-дневен срок.
(7) Регистрациите са безсрочни.”
§ 30. Член 125б се изменя така:
„Чл. 125б. (1) Съветът за електронни медии подържа регистър, в който се включват:
1. данните по чл. 125а, ал. 5;
2. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на оператора;
3. данни за органите на управление, включително персонален състав;
4. обстоятелства, свързани с търговски обезпечения, подлежащи на вписване.
(2) Регистърът по ал. 1 е публичен и се публикува на страницата на Съвета за електронни медии в Интернет.
(3) При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства по ал. 1 регистрираният оператор е длъжен да заяви настъпилата промяна в Съвета за електронни медии в 30-дневен срок от настъпването й.”
§ 31. В Глава шеста, Раздел ІV се създава чл. 125в – 125е:
„Чл. 125в. Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки шест месеца актуализиран списък на излъчваните програми и документи, свързани с придобиване на правата за разпространение.
Чл. 125г. (1) Публичният регистър се води от Съвета за електронни медии, като в него се обособяват три самостоятелни раздела:
1. Първи раздел, който включва български радио- и телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит.
2. Втори раздел, който включва чуждестранните програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит:
а) програми, създадени в страна - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
б) програми, създадени от чуждестранни лица, различни от тези по буква „а”.
3. Трети раздел, който включва лицензирани радио- и телевизионни програми:
а) разпространявани чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;
б) разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Програми, които не са предназначени предимно или изключително за българска аудитория, но се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в Първи раздел на публичния регистър по ал. 1, т. 1.
Чл. 125д. (1) Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато са:
1. констатирани нарушения на изискванията на чл. 125а, ал. 1;
2. възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1.
(2) Съветът за електронни медии с решение може да заличи регистрацията, когато:
1. регистрираната програма не се разпространява за период по-дълъг от 12 последователни месеца от вписване в регистъра или по което и да е време след регистрацията;
2. са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 2;
3. операторът не изпълни задълженията си по чл. 125а, ал. 6 или чл. 125б, ал. 3.
(3) Регистрацията се заличава, ако след предупреждение от 30-дневен срок операторът не е отстранил посочените в ал. 2 обстоятелства.
Чл. 125е. (1) Съветът за електронни медии посочва с решение причините и целите, за които изисква информацията по чл. 125а, ал. 1, т. 6 за всеки конкретен случай.
(2) При предоставяне на информацията по ал. 1 радио- и телевизионните оператори писмено определят изрично коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.
(3) Съветът за електронни медии приема правила за реда за достъп и работа с информацията по ал. 2.
(4) Членовете на Съвета и служителите на администрацията са длъжни да не разпространяват информацията по ал. 2.
(5) В случаите, когато информацията по ал. 1 се изисква във връзка с членството на Република България в Европейския съюз, Съветът за електронни медии изисква от получателите на информацията да спазват търговската тайна съобразно ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо Драганова, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението ми е включено в цялостния текст на комисията, което е направено за една от хипотезите, когато една регистрирана програма не излъчва 12 месеца – дали от самата й регистрация, или 12 поредни месеца. Може да има и някакво друго желание, за да бъде регистрирана тази програма, затова съм предложила хипотезата тя да бъде санкционирана като бъде заличена, ако 12 поредни месеца не е отстранила нередностите, които комисията е установила. Тоест, че не излъчва 12 поредни месеца – дали считано от регистрацията, или независимо кога, което беше добавено, аз съм го пропуснала, то е положително. Приемам редакцията на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Господин Атанасов, моля да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: По § 25 има предложение от народния представител Весела Драганова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 32:
„§ 32. В чл. 126а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, както и за нарушение на заявените от регистрирания оператор програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема на регистрирания оператор, се налага имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10 000 лв.
2. Създават се нови ал. 4, 5 и 6:
„(4) За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, вследствие на което са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1 и/или т. 2, на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10 000 лв.
(5) За нарушение на разпоредбите на чл. 125а, ал. 6 или на чл. 125б, ал. 3 на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 5000 лв.
(6) За нарушение на разпоредбите на чл. 125в се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за непредоставяне на информация в определения срок или при предоставяне на невярна или непълна информация – от 2000 лв. до 5000 лв.;
2. за разпространение на програми без надлежно уредени права – от 5000 лв. до 20 000 лв.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 7.”
По § 26 има предложение от народния представител Иво Атанасов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 33:
„§ 33. Създава се чл. 126в:
„Чл. 126в. (1) На лице, което без лицензия предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, които се разпространяват само въз основа на лицензия, издадена по реда на този закон, се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 20 000 лв.
(2) На лице, което без регистрация предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 34:
„§ 34. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. Разпространение” е първоначалното предаване или излъчване, независимо от използваната технология на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва електронни съобщителни услуги за индивидуално ползване.”
2. Точка 5 се изменя така:
„5. „Системно” е нарушение по една глава на този закон три или повече пъти, извършено в едногодишен срок.”
3. Точка 15 се отменя.
4. Създават се т. 34 и 35:
„34. „Българска програма” е програма, която се създава от лице, установено в Република България, предназначена за разпространение на български език, насочена изключително или преобладаващо към аудиторията в Република България.
35. „Контрол върху управлението на оператора” е налице, когато едно лице:
а) притежава, включително чрез свързано лице, повече от половината плюс един от броя на гласовете в общото събрание, или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на оператора, или
в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка със създаването на радио- и телевизионна програма.”

„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 35:
„§ 35. (1) В двумесечен срок от влизане в сила на този закон Съветът за електронни медии привежда в съответствие водения по досегашния ред регистър с публичния регистър по този закон.
(2) Регистрираните и лицензираните по досегашния ред радио- и телевизионни оператори се вписват служебно от Съвета за електронни медии в публичния регистър по този закон в срока по ал. 1. За служебното вписване операторите не заплащат такси.
(3) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон операторите по ал. 2 са длъжни да представят документи съгласно изискванията на чл. 111, ал. 2 с цел в регистъра да бъдат попълнени данните по чл. 125б, ал. 1.
(4) В срока по ал. 3 операторите по ал. 2 имат право да поискат промени в данните, необходими за регистъра, като представят съответните доказателства и документи по чл. 111, ал. 1.
(5) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон Съветът за електронни медии издава удостоверения по чл. 125а, ал. 5 на радио- и телевизионните оператори.
(6) В случай, че операторите по ал. 2 не изпълнят задължението по ал. 3, регистрацията се заличава с решение от Съвета за електронни медии.
(7) В двумесечен срок от влизане в сила на този закон Съветът за електронни медии открива процедура за издаване на лицензии по чл. 116е.”
Комисията предлага да се създаде § 36:
„§ 36. (1) Програмите на БНТ и БНР като обществени радио- и телевизионни оператори се разпространяват чрез една електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, изградена съгласно Първия етап от прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване (DVB-T) в Република България, приет от Министерския съвет.
(2) Разрешението за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър, необходим за осигуряване на осъществяване на електронни съобщения чрез мрежата по ал. 1, се издава от Комисията за регулиране на съобщенията.”
Има две предложения от народния представител Весела Драганова. Едното е оттеглено. Другото предложение се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 37:
„§ 37. (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения, за предоставяне чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, осигурява достъп за разпространение на телевизионни програми при спазване на следните принципи:
1. обективност;
2. справедливост;
3. недискриминационност;
4. равнопоставеност.
(2) В случай, че предприятието по ал. 1 и телевизионният оператор, който следва да бъде разпространяван по силата на задължение, произтичащо от този закон, не постигнат съгласие за условията на разпространение, всяка от страните има право да поиска определяне на тези условия от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
(3) Обжалването на актовете по ал. 2 не спира изпълнението им, освен ако съдът не постанови друго.”
Има предложение от народния представител Весела Драганова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 38:
„§ 38. (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към момента на влизане в сила на този закон отговарят на следните условия:
1. имат издадена въз основа на проведен конкурс лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват; и
2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване; и
3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.
(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.
(3) Освен програмите по ал. 1, предприятието разпространява само лицензирани телевизионни програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.
(4) В 14-дневен срок от влизане в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1.
(5) Предприятието по ал. 1 разпространява програмите по алинеи 1 и 3, като към 31 декември 2012 г. чрез мрежите си трябва да осигури не по-малко от 95% покритие по население.
(6) Техническите капацитети за разпространение на програмите по алинеи 1 и 3 трябва да бъдат равностойни в съотношение с останалите капацитети за разпространение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожа Драганова има желание за изказване.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Госпожо председател, ще си позволя да обърна внимание какво съм имала предвид по двата текста от предходните два параграфа. Първото е това, че никъде в законопроекта нямаше – става въпрос за § 28б, който става § 37 на комисията – как ще се урегулират цените; каква цена ще иска мултиплексният оператор, който на първа вълна ще е един и на втора вълна ще е един, на радиотелевизионните програми за това, че ще бъдат качени на мултиплексните оператори.
Постигнахме съгласие, че това би могло да се направи единствено и само за тези, които са по линия на „маст кери” или тези, които всъщност са обществено важните за трите телевизии. Тоест които отговарят на условията – това са bTV, Нова телевизия и ТВ2. И че те ще могат да сезират комисията. Текстът на комисията е доста по-разширен и по-подробен, което ме удовлетворява като вносител на такова едно изискване.
Второто ми предложение. Съгласихме се, че аз съм направила грешка - не „покритие по територия”, а „покритие по население” - и че това е защита на потребителя в България, на обществения интерес, тъй като Европейската директива е, че всеки човек има право да получи реален и максимален достъп до информация.
Трябваше да се постави условие на мултиплексния оператор да покрие страната до 2012 г., когато така или иначе в България ще преминем от аналогово към цифрово излъчване и ще останат само цифровите и кабелните оператори. Не се знае към тази дата колко хора ще имат възможност ежемесечно да плащат на кабелни оператори, за да получават достъп до информация, до различни програми, включително и до българските.
Затова предложението ми, което и комисията възприе по-късно, макар и не с гласовете на мнозинството, аз се надявам, че това ще стане с гласовете на мнозинството в залата, е: към 2012 г., когато трябва окончателно да преминем към цифрово излъчване, българинът ще има възможност и това ще е изискване - мултиплексните оператори да покрият страната 95% по население.
Надявам се, че това е добро решение. Ние тук трябва да защитим обществения интерес. Вярвам, че това ще бъде подкрепено и в залата.
Що се отнася до осигуряване на еднакъв достъп, експертите обясниха, че един мултиплексен оператор може да даде различна, не чистота, а различно качество на програмите, които излъчва – едните да ги толерира и да са с по-добро качество, а другите да бъдат с по-занижено качество, затова е второто предложение след тези 95%, което също беше прието, програмите да бъдат еднакво разпространявани, равностойни, с еднакви капацитети за разпространение.
Мисля, че това наистина е една мрежа, която защитава българското население и му дава правото да получава достъпа до цифрова телевизия максимално, какъвто ние бихме могли да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Костадинов, заповядайте за изказване.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаема госпожо председател, формално може би това е изказване, но с оглед на изказването на госпожа Драганова, то може да се разглежда и като реплика по същество.
Аз смятам, че не бива да бъдат подкрепяни двете предложения, които госпожа Драганова мотивира по следните няколко съображения.
В цифровия план, който е приет от Министерския съвет в началото на миналата – 2008 г., е заложено наистина този критерий „покритие 95% по население” до дата 31 декември. Според мен на един подобен срок не му е мястото в закона, тъй като този процес е динамичен. Той е свързан с технологични възможности, както е свързан и с това кога започва процесът на цифровизация, защото, ако процесът беше започнал миналата година, беше възможно и този срок да го съкратим. Аз лично считам, че обвързването му в закон при положение, че нещата по самата процедура се решават, тоест самата процедура не е обвързана със закона като срокове, е нещо, което не би следвало да бъде подкрепено и е грешно.
Иначе, самият оператор би имал комерсиален интерес да постигне по-голяма степен на покритие, защото това автоматически се отразява на мястото му на рекламния пазар, ако щете.
По отношение на ал. 2, която в случая става ал. 6, считам, че също мястото й не е тук, тъй като според мен това, което е записано от комисията, е технологично, технически неточно и некоректно и ще създаде според мен по-скоро пречки на органа, който трябва да изпълнява закона, в случая Комисията за регулиране на съобщенията, която трябва да следи за качеството, защото е очевидно, че става въпрос за качество, а не за капацитети. Един капацитет е необходим, когато примерно се излъчва един футболен мач, едно спортно състезание, което има динамика в картината, а друг капацитет е необходим, когато се излъчва една новинарска емисия, която е в една статична среда. Това са технологични, технически неща, на които едва ли мястото е в закона.
Първо, според мен няма как да бъдат разписани детайлно и коректно, и второ – всяко едно некоректно изписване ще донесе смущения и ще бъде пречка в работата на правоприлагащия орган. Още повече, че и сроковете, и качеството са нещо, което ще бъде записано в индивидуалната лицензия и то става задължително за оператора. То, съответно би могло да бъде и елемент от конкурсния характер при издаването на самата лицензия. Всеки един от кандидатстващите оператори, съобразно своите собствените си инвестиционни възможности и желанието да се развива в определени срокове, ще предложи собствената си визия. Това ще даде възможност на органа, който ще издава лицензията, да оценява различните кандидати и по качество, и по сроковете, в които ще постигнат покритие.
Завършвайки ще кажа, че моето предложение е да не бъдат подкрепяни тези текстове, тъй като считам, че мястото им не е в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, госпожо Драганова, на господин Костадинов. Аз му дадох думата за изказване.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Точно това си говорихме и с председателя, че точно в 13,50 ч. се разгоря дискусия.
Тези аргументи, колега, бяха казани и в комисията, само че моята идея относно срока 2012 г. е била, че България така или иначе е приела този срок пред Европейската комисия. Не би могло този срок да го променим, ако няма друга договорка с Европейската комисия и да не дадем възможност на никой Министерски съвет оттук насетне да не може да промени датата просто с един план, защото това много лесно се прави, но все пак да се изправиш на трибуната тук и да обясниш защо ти няма да изпълниш поетия ангажимент за 2012 г. към Европейската комисия е съвсем друго, тоест това да се направи с промяната на закон. Затова толкова много съм държала тази година да бъде записана.
Що се отнася до процентите, аз не съм съгласна с Вас, че те ще имат желанието да направят повече покритие, защото това ще е свързано с рекламните пакети и така нататък. Така или иначе, тези телевизии ще бъдат качени и те няма да имат друга възможност, защото няма аналогово излъчване – може и 30% да бъде, може и 20% да бъде, може някакъв план да им направи и 40%. Тогава как е защитено населението? Тези, които гледат с една обикновена антена в момента и нямат кабелна телевизия, те всъщност ще са ощетени. Само около големите градове тези мултиплекс-оператори ще имат наистина интереса да направят покритието. Това може да са 30 или 40%, а останалите хора?
Затова смятам, че и срокът, и процентите, абсолютно трябва да бъдат записани в закона. Ако има някаква друга договорка на държавата за удължаване на срока с това, че има икономическа криза или по някакви други параметри, както може би ще има удължаване на този срок, това е възможно да бъде променено, но аз смятам, че датата заради защита на населението е необходима.
Що се отнася до втория текст – за техническите капацитети, те са разписани точно така, както е терминологията в европейското законодателство, със съветване с експерт в тази област. Точно така там е записано и затова те са записани, аз не съм си ги измислила, записани са точно както е транспонирано законодателството, както са записани в Стратегията на Европейската комисия, на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За дуплика имате право, господин Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Госпожо Драганова, аз се радвам, че по същество приемате голяма част от моята аргументация.
Аз не считам, че Министерският съвет може с лекота, без да отчита обществените потребности, да промени цифровия план. Във Вашата реплика всъщност се съдържаше аргументация в подкрепа на това, което аз предлагам – не бива в закон да бъде записвана дата, която би могла да бъде променена, както Вие казвате, поради обективни причини. Това според мен е една погрешна, наложила се в годините традиция, която води до недотам високото качество на законодателния процес – да правим често промени в закони, защото в тях са записани неща, които обективно могат да бъдат много често променяни.
По отношение на капацитетите може да Ви е точен преводът от европейското законодателство, но в случая става въпрос за качество, както Вие казахте. Този текст няма да свърши работа на органа, който ще прилага закона, само ще създаде объркване и двоякост в тълкуването, така че още веднъж моето предложение и призива ми към колегите са двата текста да не бъдат подкрепяни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Господин Атанасов, нека да представим още няколко параграфа, толкова, колкото успеете.
ДОКЛАДЧИК Иво Атанасов: Уважаема госпожо председател, нека и аз като изказване, да съобщя пред народното представителство, че комисията прие след дълги разисквания тези предложения на госпожа Драганова. Става дума най-вече за § 5. Те бяха оспорени от господин Костадинов – до края на 2012 г. да се постигне 95% покритие по население.
Защо с колебание? Има страни в Европа, които са по-напред от нас в цифровизацията, но още нито една страна не е достигнала даже 80% покритие по население. На нас ни остават някъде около 3,5 години, за да цифровизираме страната и то в условията на финансова криза, която ще се отрази както на инвеститорите, така и на зрителската аудитория.
Още повече че тук голямата конкуренция ще бъде не вътре, между цифровите оператори, а между цифровите телевизии и кабелните телевизии, тъй като България е страна с висока степен на кабелизиране. Над 70 % от домакинствата имат кабелни телевизии и вероятно те ще предпочетат, макар и срещу месечна такса, да приемат 70-80 програми наведнъж пред 24, плюс няколко регионални програми, цифрово излъчвани, макар и без месечна такса. Така че това ни колебаеше, първо - дали този срок е възможен, дали може да се постигне, и второ – дали няма да откаже евентуални инвеститори? В крайна сметка комисията подкрепи предложението на госпожа Драганова, защото преценихме, че това е един социален момент в закона, тъй като наистина могат да останат селища без никакво излъчване – нито аналогово, нито цифрово, нито кабелно. Има селища, които не са кабелизирани.
Такива социални моменти има и на други места в закона. Например по-нататък ще срещнем едно задължение на Министерския съвет да изготви програма за подпомагане на социално слаби лица при закупуване на така наречените сет топ боксове или приставки, адаптери, които да позволят по сегашните телевизори да се приема цифрова програма.
Доколкото господин Костадинов поиска отпадане на § 5 и 6, вероятно в унисон с нашия правилник, утре или когато ще се гласува законопроектът, най-напред трябва да бъдат гласувани текстовете за отпадане, след което да се гласува целият параграф.
Нека да прочета, доколкото имаме време, още някои от текстовете в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Мисля, че няма смисъл да започваме. Наближава 14.00 часа и няма да успеете да представите целия законопроект, така че се обезсмисля сега да бързаме. Остават още няколко текста. Благодаря Ви.
Предстоящите гласувания за утре са:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията – текстовете, които са представени дотук.
В парламентарния контрол пръв ще отговаря министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев, вицепремиерът Меглена Плугчиева, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на вътрешните работи Михаил Миков.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9.00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов