Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-01-30


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Борис Николов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, предстои да извършим поредица от гласувания на актовете, които обсъждахме вчера.
Преди това - две съобщения.
В Народното събрание е внесен Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2007 г. Докладът е разпределен на Комисията по транспорт и съобщения. Намира се в парламентарните групи. На разположение е в библиотеката и на хартиен, и на електронен носител.
Следва съобщение от председателя на Парламентарната група „Българска нова демокрация” господин Борислав Ралчев:
„На заседание, проведено на 29 януари 2009 г., Парламентарната група на Българска нова демокрация взе решение за промяна в ръководството на парламентарната група: освобождава Татяна Стоянова Калканова като заместник-председател и избира Петя Илиева Гегова и Илко Димитров Димитров за заместник-председатели на парламентарната група.”
Тази промяна ще бъде отразена в регистъра на Народното събрание.
Преминаваме към гласуванията, които ни предстоят.
Първо, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Предстои да гласуваме на първо четене внесения на 23 януари т.г. законопроект от Татяна Дончева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 109, против 56, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурни предложения?
Иван Костов (ДСБ, от място): Отрицателен вот!
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Кътев, имате думата за предложение за прегласуване.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е за прегласуване.
Обръщам се към 154-мата депутати, които са подали декларации и одобряват закона, не към тези 30, които не го одобряват - от едната парламентарна група, 12 от другата и цялата група на „Атака”. Всъщност се обръщам и към колегите от ОДС, които също са от вносителите и защитниците на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, отново гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 190 народни представители: за 105, против 62, въздържали се 23.
И при прегласуването законопроектът е приет на първо четене.
Господин Костов, заповядайте за отрицателен вот.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Гласувах „против”, не защото не вярвам на значителна част от аргументите на защитниците от БСП, които дебатираха в полза на този законопроект. Че той е слаб, че има пропуски, че има грешки в него, че е трудноприложим и т.н. – това е вярно. Един закон, създаден панически, под страх не може да бъде добър.
По време на първото четене на този законопроект много пъти сочехме неговите слабости, правехме предложения, за да бъде подобрен – част от тях въобще не бяха взети предвид.
Гласувах „против”, защото вие не предлагате да решите проблемите вътре в закона. Вие не предлагате изменение и допълнение, така че да го направите да работи по-добре. Вие не предлагате това!
Вие сте напълно безпомощни в опита си да установите конфликт на интереси и да го санкционирате! Вие искате отлагане, което ще отиде след изборите, което ще бъде абсолютна щета за България, както казаха моите колеги тук! Цялата страна ще плати вашата пълна безпомощност в управлението на страната! Некомпетентност, липса на политическа воля да се справите с един проблем, при положение че цялата опозиция е готова да ви съдейства! Това не съм го виждал в залата на Народното събрание –цялата зала да иска да направи нещо и накрая да се окаже абсолютно неспособна да реши проблема! Това се дължи на абсолютната некомпетентност и липса на воля на управляващото мнозинство. Заради това не мога да подкрепя законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втори отрицателен вот има ли?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” изменението на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, защото дебатът и предложенията от вносителите не можаха да ме убедят в необходимостта от тази промяна.
По време на гледането на закона миналата година аз лично направих много предложения между първо и второ четене за подобряване на текстовете. И когато се гласуваше законът, бях от депутатите, които знаеха за какво гласуват, за разлика от това, което чувам от депутати от мнозинството – че не са знаели какво гласуват.
Това, което чух във вчерашния дебат, е конфликт на интереси на парламентаристите, които променят закона, защото те обясняваха как не са знаели какво гласуват, как не могат да си попълнят декларацията или не разбират какво да напишат в нея, или имат проблем да си напишат нещо в декларацията.
Извинявайте, колеги, но когато един закон се променя, за да бъде удобен за тези, които го гласуват, това е истински конфликт на интереси и такъв закон не може да бъде подкрепен.
Гласувах „против”, защото, плюс всичко друго, парламентът за пореден път се изложи и създаде впечатлението: тези там, в парламента, правят нещо, за да го направят добре за себе си, за да могат пак да правят нещо нередно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли трети отрицателен вот? Няма.
Има ли процедурни предложения?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! След като дори онези, които днес не подкрепиха закона, в своите отрицателни вотове обявиха, че той и според тях се нуждае от корекция и това е разумното действие. На основание чл. 62, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене. Предложенията за това във вида, в който да се гласува законопроектът, бяха направени вчера.
Смятам, че още от следващата седмица при подкрепа и на второ четене, дори Демократи за силна България ще уважат работната група, която в много успешен порядък да направи необходимите разумни прецизирания на закона.
Искам да декларирам, че воля за това има. Абсолютно никой не смята да чака края на мандата на парламента, нито да се крие зад нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за преминаване към второ четене и гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 171 народни представители: за 106, против 50, въздържали се 15.
Процедурното предложение се приема.
Господин Методиев, бихте ли представили текста на законопроекта на второ четене?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, с цялото ми уважение към Вас, аз вчера казах какво сме направили в комисията. Обръщам се към този, който се опита да ме репликира. Бъдете малко в час! Спазвайте правилника! Не говорете само разни щуротии от място! Дръжте се възпитано! Какво е това? Вашето на нищо не прилича! Обръщам се по процедура. Има правилник – който е внесъл конкретните предложения, трябва да излезе да ги прочете. Аз нямам доклад на второ четене. Ще спазваме ли Правилника за работата на Народното събрание или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Методиев, позволете ми…
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Извинявайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Позволете ми за момент.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не съм направил тези предложения. Вижте кой се е подписал тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е законопроектът, който разглеждаме и по който Вие като председател на комисията, представихте становището на комисията.
РЕПЛИКА: Ама за първо четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, но за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Сега преминаваме към второ четене именно на този законопроект. Както винаги сме правили първо се прочита първоначалния законопроект и след това се гласуват евентуални редакционни поправки. Ако изпитвате затруднения да го прочетете, аз бих могъл да направя това. Виждам, че може би се смущавате от това мое предложение. Не бих искал да Ви затруднявам.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вижте, господин председател, аз искам наистина сериозно да погледна нещата. Аз мога да прочета това, което комисията е решила. Мога да прочета становището, с конкретните текстове гласувани там. Това ще направя, защото е мое задължение. Нямам доклад за второ четене, това казвам. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ако обичате, дайте ми текста. Ако желаете, можете да останете тук.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще остана, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да бъде предоставен екземпляр от доклада на комисията на господин Методиев.
Така както е внесен от вносителите, законопроектът гласи:
„Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси
§ 1. В § 2 на Преходните и заключителни разпоредби „30-дневен” се заменя с „3-месечен”.
§2. В § 3 на Преходните и заключителни разпоредби „2-месечен” се заменя с „4-месечен”.
§ 3. В § 4 на Преходните и заключителни разпоредби „2-месечен” се заменя с „4-месечен”.”
Това е внесеният законопроект. Бихте ли желали сега да представите онези предложения в становището?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбира се.
Господин председател, уважаеми колеги! По време на обсъждането на становището на първо четене в комисията бяха проведени няколко гласувания, които аз прочетох вчера, като молих за внимание. Сега ще ви ги прочета отново.
„1. Заглавието да бъде променено на „Законопроект за изменение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, а не както от вносителите „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, защото не се прави никакво допълнение към текста.
Това е първото предложение. Ако желаете можете да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Поставям на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на наименованието на законопроекта, така както бе представен от господин Методиев.
Гласували 168 народни представители: за 130, против 29, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Второто гласуване беше, че предложените § 1, 2 и 3 от Преходните разпоредби следва да бъдат оформени като § 1 съответно с т. 1, 2 и 3, които бяха самостоятелно гласувани всяка поотделно в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на комисията за оформяне на § 1, 2 и 3 като точки 1, 2 и 3 от един-единствен параграф.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 164 народни представители: за 129, против 27, въздържали се 8.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Имаше предложение т. 2 и 3, които се отнасят до срокове, свързани със структурирането на институциите по закона, както и с внасянето на промени в законите от страна на правителството – нещо, което между другото е внесено и гласувано на първо четене в Комисията по въпросите на държавната администрация, да отпаднат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Вече е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Методиев, това едва ли е възможно, защото ние току-що ги гласувахме.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, вчера имаше предложение в залата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не е имало такова предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не е имало? Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нямаше такова предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, разбрах.
Следващото предложение, което е било в комисията, е да бъде създаден нов § 2 със следното съдържание:
„§ 2. Законът влиза в сила в деня от обнародването му в „Държавен вестник”.”
Мисля, че вчера в залата имаше такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, вчера имаше.
Господин Методиев, разбирам, че има предложение за заглавие „Заключителна разпоредба” и съответно редакция на § 2.
Имаше алтернативно предложение по § 2.
Заповядайте, госпожо Дончева, да го огласите.
Благодаря Ви, господин Методиев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Предложението за текст на § 2 под името „Заключителна разпоредба” е:
„1. § 1, т. 1 влиза в сила от 31 януари 2009 г.
2. § 1, т. 2 и 3 влизат в сила от 31 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е предложението, направено в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение, то е заместващо на онова, което се съдържа в доклада на комисията.
Гласували 165 народни представители: за 120, против 38, въздържали се 7.
С това гласуване се приема редакцията на § 2, заедно със заглавието „Заключителна разпоредба”, с което е приет и законът на второ четене.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуванията, които ни предстоят по законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, от името на Парламентарна група е заявено желание за изказване.
Давам думата на господин Свинаров от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация.
Николай Свинаров (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска нова демокрация.
Ние, представителите на Българска нова демокрация, категорично и открито заявяваме, че не сме участвали и няма да участваме в никакви сондажи и преговори за подкрепа на сегашното правителство, по какъвто и да е начин. (Шум и реплики.)
Заявяваме това с дълбокото убеждение, че постигането на европейското членство на България на 1 януари 2007 г. отбеляза края на политическото, рационалното и моралното оправдание на съществуването на тройната коалиция. (Смях и възгласи: „Е-е-е!”.)
Преди повече от година ние от Българска нова демокрация напуснахме управляващото мнозинство, защото не желаехме повече да се съгласяваме с популистките политики, с поведението на политическо изнудване, както и с постоянните компромиси по отношение на реализацията на националните ни приоритети и защита на основните интереси на българските граждани от страна на БСП, ДПС и НДСВ.
Ние излязохме от управляващата коалиция с желанието да защитаваме онези рационални десноцентристки приоритети и принципи, които НДСВ изостави, в желанието си на всяка цена да бъде част от властта.
Решихме да се присъединим към опозицията, за да се включим в ролята на десноцентристки колектив на онези предложения на тройната коалиция, които от прагматична гледна точка не са полезни за страната.
В момента нямаме никакво съмнение, че сегашното правителство, чието съставяне бе оправдано с основната ясна цел да направи възможно присъединяването ни към обединена Европа, вече втора година се явява спирачка за по-нататъшната европейска интеграция на страната ни и пълноценното възползване от възможностите, които еврочленството разкрива пред нас.
В предходните 13 месеца с нашите парламентарни действия и политически предложения отговорно доказахме, че сме част от дясноцентристката опозиция, основавайки се на това принципно поведение. Понастоящем единствените преговори, които водим с останалите опозиционни сили за формиране на дясно обединение – обединение, което не само да позволи на десницата да влезе в следващия парламент, но и да открие възможността тя да бъде част от следващото управление, за да може България да бъде върната към своя европейски път на развитие и просперитет.
Твърдата и принципна позиция на Българска нова демокрация срещу управляващите очевидно пречи на определени кръгове, близки до партиите от тройната коалиция, които решават да използват своите медийни канали за налагане на спекулации.
Ясно е, че България навлиза в предизборна ситуация. За жалост това може да се разбере не по свободната надпревара на прагматични идеи, програмни приоритети и рационални предложения за бъдещото развитие на страната, а по активизирането на компроматни войни, спекулативни инсинуации и популистки политически PR. Тези негативни прийоми са насочени единствено към объркване и манипулиране на общественото мнение, в полза на управляващите, с което се накърняват демократичните правила на политическата конкуренция.
Членовете на Българска нова демокрация имат ясна и категорична позиция против политиката, провеждана понастоящем от тройната коалиция, и работят публично и постоянно за обединение на десноцентристкото политическо пространство. За десноцентристко управление на страната в интерес на всички български граждани!” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, ще продължим с гласуванията.
Започваме с гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Първо поставям на гласуване законопроекта с вносители Владимир Кузов и Ваньо Хърков.
Гласували 107 народни представители: за 11, против 32, въздържали се 64.
Този законопроект не се приема.
Поставям на гласуване следващия законопроект, който е под № 754-01-156, с вносител Владимир Кузов.
Гласували 100 народни представители: за 6, против 35, въздържали се 59.
И този законопроект не се приема.
Третият законопроект е под № 854-01-42, с вносител Фатме Илияз.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 11.
Този законопроект се приема.
Следващият законопроект е под № 854-01-73, с вносители Йордан Бакалов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 9.
И този законопроект е приет.
Поставям на гласуване Законопроект № 854-01-87, с вносители Николай Кънчев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 9, въздържали се 6.
И този законопроект е приет.
Следващият законопроект е под № 854-01-91, с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 76, против 7, въздържали се 24.
И този законопроект е приет.
Следващият законопроект е под № 854-01-104, с вносител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 22, въздържали се 70.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е под № 854-01-113, с вносител Ненко Темелков.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 7, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
Следващият законопроект е под № 854-01-153 с вносители Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 10.
Законопроектът е приет.
Следващият законопроект е под № 854-01-157 с вносители Четин Казак и група народни представители.
Гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 7.
И този законопроект е приет.
Следващият законопроект е с № 902-01-5 и е с вносител Министерски съвет.
Гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 7.
И този законопроект е приет.
Следващият законопроект е под № 954-01-12 с вносители Евдокия Манева и Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 38, против 10, въздържали се 62.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Манева, имате думата за процедура.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, казвам това за тези, които не бяха вчера, когато обсъждахме тези законопроекти.
Гласуваме предложението за инкриминиране на особената жестокост към животни и боевете с животни. Това са две деяния, които са инкриминирани във всички европейски страни. Какво подкрепяте всъщност? Защо се въздържате? Искате да продължат боевете с животни в Бургас, във Варна, където целият криминален свят се занимава с тези забавления. Вие не искате наказание за тези хора или не ви харесват текстовете, както разбрах, че са се произнесли господин Янаки Стоилов и господин Четин Казак. Това е високомерие, господа! Текстовете са направени от юристи, които се занимават с тази материя. Ако има съществени пропуски, няма никаква пречка между първо и второ четене тези текстове да бъдат поправени.
И ще ви напомня една фраза, колеги, тъй като 62-ма са се въздържали. Когато има морален проблем, когато има морален конфликт, какъвто е всъщност в момента този проблем, и не желаете да гласувате по този проблем – най-тъмните кътове в ада са запазени за хората, които не вземат позиция. Нали не искате 62 души да се окажете на това място? Нека да се срещнем поне в по-светлите кътчета на ада.
Подкрепете този закон! Няма да сгрешите! Мисля, че това е една индикация за зрялост на нашето общество, за хуманност на нашето общество. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям втори път на гласуване законопроекта под № 954-01-12 с вносители Евдокия Манева и Елиана Масева.
Гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 82, против 19, въздържали се 48.
Законопроектът се приема. (Ръкопляскания отдясно.)
Моля, покажете гласуванията по парламентарни групи.
Много интересно как така от Парламентарната група “Движение НАПРЕД” трима народни представители са гласували, а пък няма нито един в залата?! (Шум и реплики.)
Следващият законопроект е под № 954-01-13 с вносител Яни Янев.
Гласувайте, уважаеми народни представители, включително и колегите от Парламентарната група “Движение НАПРЕД”.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет.
Струва ми се, че сега ще трябва да гласуваме последния законопроект, който е под № 954-01-14, с вносители Надка Балева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 5.
И този законопроект е приет.
Уважаеми народни представители, поне по мое изчисление, 11 от законопроектите бяха приети. От тези 11 законопроекта трябва да се направи един общ, обобщен, който ще ви бъде раздаден. След това ще имате възможност да правите по него предложения между първо и второ четене.
Струва ми се, че това е рядък случай в нашата парламентарна история – 11 законопроекта да бъдат приети. Ако така се прави Наказателен кодекс?!…
Ще оставя това без коментар!
На Председателския съвет, а и председателят на Народното събрание в пленарната зала в сряда каза, че днес, петък, трябва да започнем с първото четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това беше гласувано.
Следователно преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Водеща е Комисията по отбраната.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Димитър Дъбов: Уважаеми господин председател, моля в залата да бъде допуснат началникът на Генералния щаб генерал Стойков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Виждам, че все още имаме кворум, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Поканете началника на Генералния щаб на Българската армия да заповяда в пленарната зала.
Господин Дъбов, като председател на Комисията по отбраната имате думата.
ДОКЛАДЧИК Димитър Дъбов: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Законопроект за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-98, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.
На провелото се на 15 януари 2009 г. редовно заседание Комисията по отбраната разгледа внесения законопроект. Мотивите бяха представени от министъра на отбраната господин Николай Цонев. В заседанието взеха участие също заместник-министрите на отбраната, началникът на Генералния щаб на Българската армия и неговите заместници, директорът на служба "Военна информация" генерал-майор Пламен Студенков, директорът на Националната разузнавателна служба генерал-майор Кирчо Киров, както и представител на Националната служба за охрана.
В последните години настъпиха съществени промени в обществените нагласи към основните принципи и правни норми, които регулират обществените отношения, свързани с ръководството, управлението, командването и контрола в отбранителната система. На лице са нови практики, които вече са в противоречие с изчерпалите своя потенциал действащи регулативни механизми. Това създава условия и предпоставки за изоставане в развитието на отбраната. Основните от тях са:
– пълната професионализация на въоръжените сили и необходимостта от прецизни правно-нормативни механизми за регулиране на правоотношенията с военнослужещите;
– нарастване участието на български въоръжени сили в операции и мисии извън територията на страната и необходимостта от нови прецизни норми, регламентиращи използването на българските въоръжени сили, всестранното им осигуряване, включително разработването и прилагането на стандартите за тяхната защита;
– въвеждане на нови технологии и съвременни, опростени и ефективно работещи практики за ръководство, управление, командване и контрол;
– ограничаване на разполагаемите ресурси за поддръжка на отбранителната система, както и на ресурсите за нейното развитие, особено при използването на нови технологии.
Законопроектът обхваща правната регламентация на обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България по действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, на службата в резерва на въоръжените сили, условията и реда за изпращане и използване на въоръжените сили на Република България извън територията на страната по специалния закон, както и регламентация на структурата и устройството на Министерството на отбраната.
Със законопроекта се създава правна уредба, гарантираща ефективното провеждане на държавната политика в сферата на отбраната, създаваща интегрирана гражданско-военна организация (Интегриран модел на Министерството на отбраната) и осигуряваща адекватен на темповете на икономическото развитие и на обществените очаквания статут на служещите в отбраната.
С оглед на това в законопроекта са очертани следните нормативни решения:
І. Уреждат се дейностите, свързани с отбраната на страната в съответствие с новата отбранителна политика на страната като участник в международни организации, политико-военни съюзи за колективна сигурност и други инициативи в областта на военното сътрудничество, в това число участие на българските въоръжени сили в многонационални военни формирования и/или предоставяне на логистична или друга поддръжка.
ІІ. Регламентират се ясно функциите на органите за ръководство на отбраната – на президента на републиката, на Народното събрание, на Министерския съвет, на министъра на отбраната, на отделните министри, на органите на местното самоуправление и местната администрация и така нататък, осигуряващи необходимите за отбраната на страната политически, икономически и други условия и ресурси, включително по осъществяване на гражданския контрол върху въоръжените сили.
ІІІ. Особено място в законопроекта се отделя на нормативното уреждане на функциите и правомощията на министъра на отбраната като специализиран орган на изпълнителната власт.
ІV. Създава се правната фигура "омбудсман на въоръжените сили" като независим орган за съдействие и посредничество за спазване на правата и законните интереси на военнослужещите пред органите на Министерството на отбраната.
V. Въвежда се ново понятие за въоръжени сили с оглед възлагането им на нови функции в съответствие с новите реалности и заплахи. Предвижда се числеността на въоръжените сили да се определя от Народното събрание, като с това се създава национално отговорен механизъм за формиране на отбранителна политика, съобразена със средата за сигурност. Със законопроекта се предлага уредба на функциите и задачите, които осъществяват въоръжените сили на територията на страната и извън нея.
VІ. Детайлно се регламентират задълженията и отговорностите на органите на държавата и местната власт и на въоръжените сили при обявяване на положение на война, на военно или извънредно положение, както и мерките и ограниченията, които могат да бъдат въведени в тези случаи.
VІІ. Ясно се посочва отговорността на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта по отношение на охраната и отбраната на отделните компоненти на територията на страната.
VІІІ. В законопроекта се въвежда нова структура на Министерството на отбраната, наричана "интегриран модел" за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време. Изрично се подчертава единството в структурата на Министерството на отбраната. Особено място в законопроекта е отделено на интегрирането на Българската армия като основна част от въоръжените сили в структурата на Министерството на отбраната.
ІХ. Предвижда се възможността министърът на отбраната да създава военно-спортни формирования, центрове и школи за високо спортно майсторство. Структурата, организацията и численият състав на тези структури се определят с правилник на министъра на отбраната.
Х. В законопроекта се предвижда военната служба да се изпълнява по служебно правоотношение, което възниква, изменя се и се прекратява между военнослужещия и министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени със закона и правилника за прилагането му. По този начин се изоставя режимът на договорната (кадровата) военна служба. По нов начин, в съответствие с правоотношението за изпълнение на военна служба, се уреждат назначаването и освобождаването от длъжност, повишаването и понижаването във военно звание, атестирането и ротацията на военнослужещите.
По предложение на Общото събрание на съдиите във Военно-апелативния съд и на Върховната касационна прокуратура е създадена уредбата по отношение на изпълнението на военната служба във военните съдилища и Военната прокуратура.
По отношение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, на правомощията на техните ръководители и на статута на служителите им се предвижда да се прилага този закон и правилникът за прилагането му, доколкото в тях не е предвидено друго, до приемането на закони за организацията и дейността на тези служби."
Искам да допълня, господин председател, че в Народното събрание се получи писмо до председателя от министър-председателя за пропуснат текст в § 10, ал. 1. Това е едно изречение, което има следния текст:
"Ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана имат правата на министър по този закон по отношение на съответните служби."
"Предвижда се възможност за приемане на военна служба на лица с особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта, за които няма да се прилагат общите изисквания за приемане по отношение на образованието, възрастта или физическата годност.
Създава се възможност министърът на отбраната да определи длъжности, на които да се приемат и лица с двойно или с чуждо гражданство и лица без гражданство.
Прецизират се основанията за прекратяване на служебното правоотношение на военнослужещите. Възнагражденията на военнослужещите ще се определят за притежавано военно звание и степента в обхвата на военното звание, като размерът им ще се определя от Министерския съвет.
ХІ. Дава се правна уредба на резерва на въоръжените сили, състоящ се от определените с този закон човешки ресурси и техника от националното стопанство на Република България. Регламентира се и воденето на военния отчет на гражданите на Република България.
ХІІ. Предвижда се в Министерството на отбраната да работят цивилни служители по служебно и по трудово правоотношение. Статутът на служителите по служебно правоотношение в министерството се урежда със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и със Закона за държавния служител.
ХІІІ. В Глава десета от законопроекта са уредени основните аспекти на социалната политика на Министерството на отбраната като част от Общата социална политика, провеждана от Република България като член на Европейския съюз.
ХІV. В Глава единадесета „Инфраструктура на отбраната” се прави разделение на недвижимите имоти в управление на Министерството на отбраната според тяхното предназначение – за непосредствено осъществяване на отбраната и за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната. В зависимост от това министърът на отбраната ще определя различни условия за тяхното ползване.
ХV. В Глава дванадесета се дава правна уредба на създаваните и поддържаните в Министерството на отбраната регистри, като се посочват видовете им и правилата за воденето им.
ХVІ. В Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения в други закони, в това число: Кодекса за социално осигуряване, Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, Закона за електронните съобщения, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за народната просвета, Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Закона за държавния служител, Закона за защита на класифицираната информация и Кодекса на труда.
Предвижда се Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” и да отмени действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет следва да приеме Правилника за прилагането му и други подзаконови нормативни актове.
В резултат на провелото се обсъждане и предвид изложените от вносителите мотиви, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България № 802-01-98, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2008 г.
Становището е прието на 15 януари 2009 г. с 12 гласа „за”, 1 – „против”, без „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Господин Спасов, заповядайте, за да представите Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Минчо Спасов: „Комисията по вътрешна сигурно и обществен ред на заседание от 14 януари 2009 г. разгледа внесения Законопроект за отбраната и въоръжените сили на Република България.
На заседанието присъстваха министърът на отбраната господин Николай Цонев и ген. Златан Стойков – началник на Генералния щаб.
Господин Цонев представи внесения законопроект, който обхваща правната регламентация на обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България, на службата в резерва на въоръжените сили, условията и реда за изпращане и използване на въоръжените сили на Република България извън територията на страната, както и регламентиране на структурата и устройството на Министерството на отбраната.
Със законопроекта се уреждат дейностите, свързани с отбраната на страната в съответствие с новата отбранителна политика на България като участник в международни организации и други инициативи в областта на военното сътрудничество, участието на български въоръжени сили в многофункционални военни формирования.
Регламентирани са функциите на органите за ръководство на отбраната – Президент, Народно събрание, Министерски съвет, министър на отбраната, отделни министри, органите на местното самоуправление и местната администрация и др., осигуряващи необходимите за отбраната на страната политически, икономически и други условия и ресурси, включително по осъществяване на гражданския контрол върху въоръжените сили.
Особено място в законопроекта се отделя на нормативното уреждане на функциите и правомощията на министъра на отбраната като специализиран орган на изпълнителната власт. Създава се правната фигура „омбудсман на въоръжените сили” като независим орган за съдействие и посредничество за спазване на правата и законните интереси на военнослужещите пред органите на Министерството на отбраната.
Уредени са задълженията и отговорностите на органите на държавната и местната власт и на въоръжените сили при обявяване на положение на война или извънредно положение, както и мерките и ограниченията, които могат да бъдат въведени в тези случаи. Посочени са отговорностите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта по отношение на охраната и отбраната на отделните компоненти на територията на страната. Изрично се подчертава единството в структурата на министерството. Особено място в законопроекта е отделено на интегрирането на Българската армия като основна част от въоръжените сили в структурата на Министерството на отбраната. Разписани са функциите на съвместното оперативно командване, на щабовете по подготовка, на началника по отбраната, въвежда се ново наименование на началника на Генералния щаб, на командващият Сухопътните войски, а също така и на родовете войски.
В законопроекта се предвижда военната служба да се изпълнява по служебно правоотношение, което възниква, изменя и се прекратява между военнослужещия и министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени със закона и правилника за прилагането му. Премахва се режимът на договорната (кадровата) военна служба. По нов начин, в съответствие с правоотношението за изпълнение на военна служба, се уреждат назначаването и освобождаването от длъжност, повишаването и понижаването във военно звание, атестирането и ротацията на военнослужещите.
По предложение на Общото събрание на съдиите във Военноапелативния съд и на Върховната касационна прокуратура е създадена уредбата по отношение на изпълнението на военната служба във военните съдилища и военната прокуратура.
Предвижда се по отношение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана във връзка с правомощията на органите и статута на служителите им да се прилагат този закон и правилника за прилагането му, доколкото в тях не е предвидено друго и респективно приемането на специализирани закони за организацията и дейността на тези служби.” – Между другото, в рамките на дискусията в комисията беше подчертана необходимостта от скорошна работа по създаване на специализирани закони за тези две служби, защото присъствието им в този закон е малко остаряла практика.
„Създава се възможност министърът на отбраната да определи длъжности, на които да се приемат и лица с двойно или с чуждо гражданство и лица без гражданство. Прецизират се основанията за прекратяване на служебното правоотношение на военнослужещите. Възнагражденията на военнослужещите ще се определят за притежавано военно звание и степента в обхвата на военното звание, като размерът им ще се определя от Министерския съвет.
Предвижда се в Министерството на отбраната да работят цивилни служители по служебно и по трудово правоотношение. Статутът на служителите по служебно правоотношение в министерството се урежда със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и със Закона за държавния служител.
В Глава десета от законопроекта са уредени основните аспекти на социалната политика на министерството като част от общата социална политика, провеждана от Република България като член на Европейския съюз.
В Глава единадесета „Инфраструктура на отбраната” се прави разделение на недвижимите имоти в управление на Министерството на отбраната според тяхното предназначение – за непосредствено осъществяване на отбраната и за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в министерството. В зависимост от това министърът на отбраната ще определя различни условия за тяхното ползване.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвиждат изменения в други закони, в това число Кодекса за социално осигуряване, Закона за преминаване през и пребиваване на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили, Закона за електронните съобщения, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за народната просвета, Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Закона за държавния служител, Закона за защита на класифицираната информация и Кодекса на труда.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.
Становището на комисията бе прието с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Спасов.
Уважаеми народни представители, чухте докладите на двете комисии.
Господин министър, ако желаете, можете да представите законопроекта. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвременната среда за сигурност и нейните основни характеристики претърпяха съществени промени през последните години. Днес ние имаме коренно различна среда за сигурност в сравнение с периода преди 2004 г. Най-значимата промяна е присъединяването ни към Организацията на Северноатлантическия договор през м. март 2004 г. и към Европейския съюз през м. януари 2007 г. Тези отношения между страните членки се градят на основата на споделената отговорност за колективна сигурност и отбрана. В този смисъл тяснонационалния елемент в сигурността намалява своята тежест, за да отстъпи място на споделената отговорност за сигурността в съвременния свят.
Характерът на съвременните заплахи и членството на страната ни в Европейския съюз и НАТО налагат адекватно на новите условия усъвършенстване на системата за ръководство, управление и контрол в цялата система. Това от своя страна включва както усъвършенстване на правния механизъм на ръководство на дейностите в сферата на отбраната, така и решително подобряване на процедурите на вземане на решения и тяхното прецизно практическо провеждане в реалната политика.
Промените в глобалната среда разчупиха затворения свят на традиционния анализ на сигурността. Адекватният отговор на тези тенденции на настоящото политическо ръководство на Министерството на отбраната бяха поредица от конкретни стъпки, насочени към подобряване ефективността и работните практики в системата. Една от тези стъпки е създаване на нова нормативна основа за ръководство на отбраната и организация на дейностите на Въоръжените сили.
Разработването на нов Законопроект за отбраната и Въоръжените сили на Република България е резултат от стремежа ни за постигане на адекватно и работещо единодействие на институциите в сферата на отбраната и Въоръжените сили, отговарящо на новата среда на сигурност.
В проекта са заложени правните основи на един работещ и интегриран модел на Министерството на отбраната и се преодоляват досегашните възможности за дуализъм в ръководните органи. С оглед на приемането на страната в НАТО и Европейския съюз се създават правни условия за постигането на по-стабилна среда за сигурност, за участие на Въоръжените сили в мисии и операции извън територията на страната и за гарантиране на териториалната цялост и суверенитета на страната ни при условията на колективната отбрана на съюзниците от НАТО.
В проекта се въвежда нов правен механизъм на ръководството на отбраната и Въоръжените сили на страната. С новата нормативна уредба се търси интеграция на функциите и дейностите, като част от органите за ръководство на отбраната са изведени от състава на Българската армия и са поставени под прекия граждански контрол на министъра на отбраната.
Основните функции за стратегическо планиране, развитието и използването на Въоръжените сили се възлага на нов орган, наречен Щаб на отбраната. С това се цели да бъдат нормативно разделени отговорностите по стратегическото планиране от отговорностите по командването и управлението на войските и силите. Законопроектът предвижда Щабът на отбраната да бъде зает със стратегическото планиране, докато оперативните и тактическите задачи да бъдат отговорности на съвместното оперативно командване.
Проектът за нов закон възприема нов механизъм за изпълнение на военната служба във Въоръжените сили. Вместо договорната към момента военна служба по новия закон тя ще се изпълнява по служебно правоотношение. Наред с това се разширяват социалните придобивки за хората във Въоръжените сили.
Бих искал да подчертая, че повишаването и поддържането на привлекателността на военната професия на пазара на труда е основен приоритет на политиката на настоящото ръководство на Министерството на отбраната. Професионалната армия е адекватен отговор на новите условни зависимости при изграждането и развитието на способности и използването на Въоръжените сили. Набирането и мотивирането на хора с високи качества за Въоръжените сили е от критична важност за функционирането и развитието на професионалната армия.
Бих искал да подчертая, че новият Закон за отбраната и Въоръжените сили създава нов хоризонт за промяна на работните практики в системата за отбрана чрез въвеждане на съвременни ефективно работещи механизми за управление и контрол на човешките, финансовите, материалните и информационни потоци и системи.
Политиката на Република България в областта на сигурността се основава на принципите за неделимост на сигурността, стриктно прилагане на Конституцията, законите на страната и нормите на международното право, ефективен парламентарен и граждански контрол, активен и колективен подход към сигурността, превантивност, прозрачност и отговорност.
Участието на България във военни операции зад граница е израз на провежданата от страната активна, отговорна и последователна политика, съответстваща на реалните заплахи и рискове към националната, регионалната и международната сигурност и ролята й като надежден партньор, споделящ отговорностите за глобалната сигурност.
През последните шест месеца представеният от мен Законопроект за отбраната и Въоръжените сили бе подложен на широка обществена дискусия. Неоспоримо за всички е, че има нужда от нов проект, тъй като старият е редактиран вече 47 пъти и в него не са отразени нашите основни ангажименти като страна – член на НАТО и Европейския съюз. Надявам се за конструктивен работен диалог в пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, след като чухме докладите на двете комисии и представянето на законопроекта от министъра на отбраната, откривам дискусията.
Думата има господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Трябва да отчетем, че независимо от критиките, отправени към този закон, бяха положени много усилия от страна на настоящото ръководство на Министерството на отбраната, за да има Закон за Въоръжените сили, а не стария закон, който беше кърпен 32 пъти, и е въведен в рамките на изискванията на НАТО.
Аз лично, без да съм военен специалист, участвал във военни поделения, забелязвам някои слабости от моя гледна точка, които искам да споделя с господин министъра.
Според мен добре са разработени отговорностите между отделните институции – Народно събрание, президент на Републиката, Министерски съвет, министър на отбраната и началник на отбраната, въпреки че тук някои колеги ще изразят известни критики, които чухме в Комисията по отбраната, но тук за първи път толкова систематично и добре са показани тези отношения.
На мен лично ми направи впечатление чл. 28, където са указани отговорностите на министъра на отбраната с началника на отбраната за предотвратяване на действия при нахлуване в територията на България, или на въздушното пространство, или пък водното пространство. Тук може би началникът на отбраната или господин министърът на отбраната ще дадат по-задълбочени обяснения.
„Чл. 28. (2) Нарушаване на българското въздушно пространство.”
При съвременните носители на оръжия във въздушното пространство, особено със свръхзвукова скорост, ми се струва, че са твърде сложни отношенията за решение за противодействие. Защото началникът на отбраната дава рекомендации на министъра на отбраната, съгласува същевременно с министър-председателя, уведомява президента, а в това време едно бързо движещо се въздушно преносимо средство, най-вероятно свръхзвуков самолет, може да навлезе реално много дълбоко в територията на страната.
Според мен тези отношения трябва да се опростят специално в тази ал. 2 – там, където са Сухопътни сили и където става навлизане в акваторията ни, все пак тези военни средства са много по-бавни, отколкото във въздушното пространство.
Друго, на което искам да обърна внимание на господин министъра, е това, че се създава отделна точка в Закона за омбудсман на въоръжените сили, който се казва, че е независим, а се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на отбраната. Отново става един затворен кръг – този, пред когото трябва да се оплачем, е назначаван от този, пред когото трябва да се оплачем... Министърът на отбраната си назначава омбудсмана де факто, защото министър-председателят няма да откаже едно назначаване, а оплакващият се от министерството се оплаква пред самия министър. Мисля, че трябва да се остави възможност на военнослужещите да се оплакват пред националния омбудсман.
Друго, което прави впечатление – в чл. 68, разбира се, тук военните специалисти ще си кажат думата, разрешение на министъра за изпращане зад граница на различни части и бойни единици... Правя твърде голямата разлика между чл. 68, т. 1 – 300 военнослужещи, до три въздухоплавателни средства и една фрегата, и чл. 68, т. 2 – 200 военнослужещи, три фрегати и пет въздухоплавателни средства. Ако търсим някакъв баланс във възможностите за разрешаване на министъра на отбраната, което е абсолютно правилно, а не постоянно за всичко да се гласува в Народното събрание, трябва да се спрем на мощта на едната точка спрямо другата... Защото разликата в боеспособността между двете точки е твърде голяма.
Прави впечатление, че една такава, бих казал, крайно отговорна институция, каквато е служба „Информация” към Министерството на отбраната, е упомената съвсем кратко. По-нататък, прави ми впечатление, господин министър, по същия начин, съвсем кратко, в закона просто е упоменато съществуването на Национална разузнавателна служба и НСО. Тази наша българска заинтересованост и прикритост до безкрайност, мисля, че основно се прави, за да няма контрол от парламента, да няма такива закони. Щом има закон за него, щом е с ранг на министър – преди малко се упоменаха шефовете на тези служби, те минават под парламентарен контрол. В такъв случай в момента те се отчитат само на Вас, не персонално, на министъра и си разполагат вътрешно с един бюджет и с една пълна секретност на тяхната дейност. Това го казвам, защото даже и в „Гугъл” да влезе човек, може да разбере колко са американските тайни служби и техният състав. Позволявам си на тръгване да Ви дам как са разположени американските тайни служби...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откъде ги имате тези документи, господин Кирчев?
Христо Кирчев: Не, просто ние, българите си живеем в някаква суперсекретност. Така стана, че, като се направи ДАНС и се дава отчет за неговата дейност... В момента понеже на нас ни беше дадена поверителна информация, не съм длъжен да я съобщавам, все пак, след като е казано, че е поверителна, съвсем определен тесен кръг от хора знаят какво правят нашите служби и за какво ги използват. За това е необходим закон и все пак е необходима известна публичност на тяхната дейност. Даже съм сигурен, че средностатистическият гражданин, ако го питаш кой се занимава с разузнаването на България, всеки ще каже, че знае за ЦРУ, но за България едва ли знае.
Та с нашата пословична, останала от съветско време суперсекретност, има и лични интереси, и липса на граждански контрол. Добре е, че нашият Генерален щаб се привежда към структурите на НАТО, защото виждам, че началникът на отбраната е Джон Чийф, и това съвместно оперативно командване, което е от началниците на отделните родове войски...
И по-рано съм Ви споменавал, господин министър, че съм силно обезпокоен от това, че упоменавате в чл. 110 в този закон, че се създават агенции към Министерството на отбраната и дейността, структурите на тези агенции са упоменати само с две скромни точки: че се създават по искане на министъра на отбраната и че правилникът за техните действия се приема от Министерския съвет по Ваше предложение. Съгласете се, че това е най-важното за усвояване на бюджета и създаване на бюджета на въоръжените сили. На никой не му е ясно тези агенции какви ще бъдат.
В закона, извинявам се, че правя отклонение, съвсем нашироко е описана социалната дейност, как ще бъдат възнаградени военнослужещите, ранговете им, пенсионирането – това прекрасно. И изведнъж за агенциите, които ще отговарят за имоти, за въоръжаване, доставки и т.н., има упоменат само един чл. 110 и се казва, че ще бъдат създадени чрез правилник. Правилника си го написва министърът, пак не цитирам кое е името, Министерският съвет го приема точно за една минута, тъй като там няма кой знае какви интереси. Извинявам се, много добре знам как работи Министерският съвет. Тук е и господин Костов, може да каже – за два часа трябва да се приемат 60 точки. Да не седне някой да обсъжда правилниците на агенция, да речем, по въоръжаване, по имоти... Тук имахме случай съвсем наскоро, толкова шум се вдигна за военните имоти!
Така излиза, че оценките пак ще бъдат давани от вътрешни хора, вътрешни оценители, разпореждането ще става пак от някаква вътрешна агенция и всичко ще бъде затворено под един похлупак. Мисля, че трябва тези агенции да бъдат малко по-широко описани, защото и в други закони сме приемали агенции към съответни министерства, където се казва ясно: председател, заместник-председатели, структури и т.н. Поне да се види за какво ще отговарят.
Това е съвсем накратко, спирам се на забелязаните от моята гледна точка пропуски. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Господин Тодоров, Вие заявихте желание за изказване.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наистина аз лично много се радвам, че в пленарната зала влезе този Закон за отбраната на въоръжените сили. Разбира се, още с влизането си министърът обеща и го направи.
Аз ще гласувам да мине на първо четене и след това ще направя редица предложения за поправки в този закон, защото всеки закон, трябва да бъде оглеждан от всички страни. Знаете, че по този закон реално имаше над 40 поправки през последните няколко години. Наистина е необходим такъв закон, защото нашата армия премина вече на други релси, нямаме наборна военна служба и би трябвало да се променят основни неща в него. Лично аз мисля, има и работни групи около мен, които ще внесат редица поправки в този закон и които ще бъдат съществени, разбира се, но важното е при дебатите, които предстоят, наистина да се приеме този закон най-сетне, за да може да се осъществи основната цел, която българската държава трябва да си постави – когато имаме добър закон и силна армия, ще имаме и силна държава.Това е основата, която всяка една държава има като надежда в своето развитие.
Това засега наистина не се осъществява, тъй като всички поправки, които бяха направени по досегашния закон, бяха на основата на лични интереси, което в последно време доведе до този закон, който в момента съществува като разбит кораб - в него няма нищо съществено.
Това, което се предлага по принцип в новия закон, аз разбира се го приемам като основа за разискване. Но тук мен ме вълнуват някои неща, заложени в него, които са залегнали в Конституцията, но не трябва да противоречат на Конституцията. Знаете, че в нея е записано, че нашата териториална цялост се осигурява от нашите Въоръжени сили. Ние можем да имаме договори за колективна отбрана, можем да имаме всякакви договори, но по Конституция ние защитаваме териториалната си цялост и сигурност с нашите сили и средства, тоест с нашите Въоръжени сили. А тук е записано „и колективна отбрана”. Колективната отбрана, ако е на договор, я я има – я я няма. Но по този параграф редица балкански държави държат здрава и сигурна армия, която може да осъществи това, което е заложено в нашата Конституция. Знаете, че нашата армия през последните години се унищожи тотално. Ние в момента не можем да изпълним тази точка от Конституцията и разчитаме други да изпълнят конституционните ни задълженията. Това не трябва да го допускаме.
В този закон ние трябва да наложим мероприятия и средства, които съответно ще дадат сила на нашата армия, за да може да изпълни този основен приоритет на държавата - знаете, че всяка държава по принцип възлага на своята армия и не трябва да разчита на други средства. Знаете какво става през последните години в света.
Ние премахнахме наборната военна служба, което ще доведе съответно до това, че до няколко години няма да имаме резерв. Нямаме наборна служба - поемаме много малко на брой кадрови войници, които по специалности във войската не могат да бъдат покрити в резерва. Ние унищожихме основни неща, които съществуваха в Българската армия - Организация и съдействие на отбраната, където се подготвяха кадри за така наречения резерв. Ние все още нямаме Закон за резерва, нямаме Закон за статута на военнослужещия. Ние имаме да работим много в това направление.
Аз мисля, че тези неща, залегнали в закона, трябва да бъдат поправени при всички случаи. Внесеното тук предложение, че отделните служби, залегнали в този закон, трябва да бъдат със статут на министър, да определят своите неща - аз не виждам въобще необходимост да съществува и да влиза в този закон. В него има различия, а не трябва да има различия. Щом всички са в един закон - Българската армия, Разузнавателната служба, Националната служба за охрана, трябва да имат еднакъв статут. Те съответно трябва да бъдат на служба еднакво, а не едни да служат до 58 години, други до 60 години, а разузнавачите - даже до 65 години, което е по-голямо от възрастта за нормалното пенсиониране, което е прието в държавата. Това не трябва да съществува в един закон.
Българската армия трябва да има Генерален щаб. Не може той да влезе в структурите на администрацията на Министерството на отбраната. Това е пълен парадокс, уважаеми колеги! Не трябва да се допуска да унищожаваме Генералния щаб и да нямаме Генерален щаб, който да ръководи Българската армия. Да разчитаме на стратегическо командване само като дирекция в Министерството на отбраната, това е недопустимо! Те ще си бъдат и стратегическо, и оперативно ръководство. Даже и СОК (Съвместното оперативно командване) ще влезе към Генералния щаб като подразделение, което ще прави оперативното командване, а Генералният щаб ще си гледа стратегическото командване и ще си управлява армията. Ние не можем да подчиним на министъра, на главната администрация, забележете, както е записано, в Министерството на отбраната структурата на така наречения, не знам по такъв начин, началник на отбраната. Как началник на отбраната? Никак не мога да се съглася с това становище и ще работя против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Времето!
Станчо Тодоров: Знам, господин председател. Но аз имам съгласието на останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Къде са? Останалите ги няма, как им взехте съгласието?
Станчо Тодоров: Другите независими няма да вземат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откъде знаете?
Правилникът Ви дава право на пет минути, а Вие вече говорите шест минути.
Станчо Тодоров: Разбирам, времето. Но ще имаме възможност по-нататък, ще внеса необходимите предложения. Има много точки, които са заложени в закона и нямам възможност да споделя всички с вас.
Но няма да се допусне това, което реално е заложено в този закон, да се унищожи Българската армия. Напротив, Българската армия трябва да я бъде, както се полага в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има поне още пет заявки на народни представители, които желаят да се изкажат. Разискванията по този изключително важен законопроект ще продължим другата седмица в сряда - доколкото ми е известно министърът на отбраната ще бъде извън страната, но началникът на Генералния щаб е тук. Виждам и заместник-министъра.
Почивка 30 минути. В 11 ч. продължаваме с парламентарен контрол – ще отговаря на въпроси и питания министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Виждам, че има желаещи за изявления от името на парламентарни групи. Ще ви дама думата.
Преди почивката съобщих, че ще започнем с въпроси и питания към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, но в момента министър-председателят е ангажиран с разговори със зърнопроизводителите. Затова ще се наложи да започнем със заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева, която е тук. Съобщено е на народните представители, които имат въпроси и питания към нея. След като министър-председателят завърши разговорите, ще дойде тук, в залата, и ще имате възможност да чуете неговите отговори.
Господин Ячев, заповядайте за изявление от името на парламентарна група.
Борис Ячев (ДН):
„ИЗЯВЛЕНИЕ
от името на Парламентарната група на Движение „Напред”
Уважаеми колеги! Днес българският парламент прие промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, които бяха наложени само и единствено от лошото качество на работа на парламента и на парламентарното мнозинство. Бъдете сигурни, че тези промени ще бъдат разбрани съвсем правилно от българите и те за пореден път ще си кажат: „Не беше проблем, че на 14 януари полицията би хора пред парламента, проблем беше, че не влезе да понабие и хора вътре в парламента”.
Ние от Движение „Напред” без да се дистанцираме и без да дистанцираме опозицията от случващото се, подчертаваме, че през изминалата година управляващото мнозинство даде предостатъчно основания за съмнения в ефективността на работата на парламента.
Ето защо ние от Парламентарната група на Движение „Напред”, ръководени от максимата „По-добре късно, отколкото никога”, предлагаме няколко действия на парламента, които ясно да дадат знак на българите, че имаме воля за промяна към по-добро и най-вече, че народните представители не се опитват да се скрият от действието на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, а желаят да го направят по-добър и по-ефективен.
Спешно трябва да създадем постоянно действащ експертен орган към парламента, който да се занимава с оценка на въздействието и ефективността на приеманите от нас законодателни актове. Подобно на Съвета по законодателство този орган трябва да излиза с препоръчителни становища по всеки наш законодателен акт, като има право да включва в дейността си най-широк кръг представители на неправителствения сектор, гилдийни и граждански сдружения, също така и отделни граждани. Нелепо е управляващото мнозинство да приема закон и само месец по-късно да се самоубеждава как този закон няма да заработи. Изглеждате смешни, господа управляващи, а покрай вас – и ние! Така че не сме се загрижили само за вашия имидж.
Второто, което трябва да направим, е час по-скоро в тази пленарна зала да влезе Законопроектът за публичност на лобизма. Вече имахме възможност да се убедим, че Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси няма как да обхване дейността на парламента и общинските съвети. Регулацията за конфликта на интереси в тези колективни органи може да се направи чрез предложения от представители на Движение „Напред” Законопроект за публичност на лобизма, както и законопроекта на социалистите. Нека да гледаме заедно промените и в двата акта, тъй като такъв проект има внесен и от страна на Коалиция за България, защото само по този начин ще дадем знак на обществото, че се опитваме да приемем наистина ефективни актове срещу политическата корупция. Не го ли направите, господа управляващи, ще оставите за пореден път впечатлението, че отново само маркирате действия за борба срещу корупцията, а тя няма никакъв ефект и реален резултат.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Малинов, Вие ли искате да направите изявление от името на парламентарна група?
Заповядайте.
Светослав Малинов (ДСБ): Уважаеми дами и господа, възползвам се от правото да говоря от името на парламентарна група, за да изразя отношението на Демократи за силна България към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, обсъждан вчера в пленарната зала.
„Преходът към цифрово наземно разпространение съгласно ангажиментите, поети от нашата страна като член на Европейския съюз, изискваше въвеждане на нова правна рамка. Вчера тя беше обсъдена под формата на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Няма никакво съмнение, че цифровизацията, както накратко я наричаме, е от огромна важност за бъдещото развитие на медийната индустрия в България и за българското общество като цяло. Законопроектът, който вчера обсъждахме и ще гласуваме, обаче е стъпка в погрешна посока. Той не отразява основни принципи на законодателството на Европейския съюз по тези въпроси. Нещо повече, той открито и демонстративно ги пренебрегва. И така, ние имаме краен продукт, а именно закон, в който липсват следните основни принципи:
Първо, липсва принципът за разделяне на преноса от съдържанието.
Второ, липсва осигуряване на предпоставки за реална конкуренция между цифровите наземни кабелни и сателитни платформи за разпространение на телевизионно съдържание.
И трето, най-важното, липсва баланс на функциите на регулатора на съдържание и регулатора на преноса с оглед на техните специфични правомощия.
Трябва да напомним, че европейските директиви, уреждащи тази материя, са въведени в българското законодателство със Закона за електронните съобщения. Според тях държавите членки трябва да гарантират постигане на ефективна конкуренция, като в същото време националните регулаторни органи се призовават възможно най-широко да спазват принципа за технологично неутралното регулиране. Тоест ние като страна сме длъжни да гарантираме конкуренцията и да стимулираме интересите на потребителите. В настоящата си редакция законопроектът не прави това. Той не отразява съществуващите принципи и обществените отношения в сферата на радио- и телевизионното разпръскване и не регламентира адекватно и стратегически правилно развитието на тези отношения в бъдеще.
Предложеният законопроект прави възможно срастването между телекомуникационните организации и операторите на мултиплекси, което може да се тълкува като открита форма на концентрация с всички отрицателни въздействия върху успешното структуриране и развитие на медийната среда у нас. Законопроектът предвижда операторът на съобщителната преносна мрежа да взема еднолични решения относно програмите, които ще бъдат разпространявани чрез наземната мрежа за цифрово радиоразпръскване. Законът не отразява реалната пазарна ситуация на съществуващите платформи за разпространение на съдържание – кабел, сателит и наземна, и поради това предложените норми създават реални предпоставки за изкривяване на конкуренцията между тях и обезличаване на ролята на наземното цифрово разпръскване. Законът не защитава обществения интерес по отношение съдържанието на програмите. Проектът отдава явно предпочитание и неаргументирано подсилва функциите на оператора по пренос и комуникационния регулатор за сметка на радио- и телевизионните оператори и регулатора на съдържанието. Този дисбаланс е посочен в становищата на всички заинтересовани: Съветът за електронни медии, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
Какво трябваше да се направи, но беше отхвърлено? Трябваше да има ясно отделяне на функциите на оператора по пренос от функциите, свързани със съдържанието. Ето защо трябваше да се въведе фигурата на мултиплекс-оператора. Мултиплекс-оператор е телевизионен оператор, който на търговски принцип осигурява цялото съдържание от програми, които се поместват в един мултиплекс. Според отхвърлените изменения функциите на мултиплекс-оператора трябваше да са изцяло свързани със съдържанието. И той не изпълнява технически функции по преноса на телевизионни канали. Неговата дейност е чисто телевизионна и се изчерпва със създаването, събирането, управлението и предоставянето за разпространение на пакет от радио- и телевизионни програми и допълнителни услуги. Мултиплекс-операторите трябваше да се лицензират от Съвета за електронни медии. Предприятията, които имат разрешение за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, не могат да бъдат телевизионни оператори, следователно не могат да бъдат мултиплекс-оператори. Така се постига реално разделяне между пренос и съдържание. Мултиплекс-операторът и операторът на преносната мрежа договарят условията за пренос на пакетите от програми.
Трябваше ясно да се определят правомощията и на СЕМ при лицензирането на мутиплекс-операторите и при регистрирането на програми, които подлежат на разпространение чрез наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Съветът за електронни медии като независим регулаторен орган по отношение на електронните медии, познаващ спецификата на българския медиен пазар, трябваше да е орган или органът, който лицензира мултиплекс-операторите и регистрира програмите, които ще се разпространяват по цифров път. Лицензирането и регистрацията трябваше да се извършват въз основа на ясни разпоредби и процедурни правила при отчитане на обществения интерес и съобразявайки се с конституционноустановения принцип за плурализъм на мненията, тоест въвеждането на фигурата на мултиплекс-оператора беше задължително.
Това са само част от аргументите, които могат да се изтъкнат в защита на тази теза. Към тях обаче могат да се добавят множество примери, илюстриращи добрите европейски практики.
Във Великобритания – европейската държава с най-много цифрови домакинства, е въведена фигурата на мултиплекс-оператора. Понастоящем има шест такива, с изключение на Би Би Си.
В Германия също присъства фигурата на мултиплекс-оператора, само че тук компетентните медийни инстанции са 15 на брой. Принципът е същият, но става дума за различните провинции.
В Италия също телевизионните оператори действат като мултиплекс-оператори, но се лицензират от Министерството на съобщенията.
Във Франция Върховният съвет за аудиовизия – този аналог на регулаторния орган в България, дава разрешителни процедури за така наречените оператори на цифрови мултиплекси, който се избира преди това между наземните телевизионни оператори.
В Испания също се открива тази фигура и този принцип на разделение. Въобще навсякъде в Европейския съюз вие откривате законови гаранции за конкуренцията, предотвратяващи подобна опасност от господстващо положение.
Пита се: защо България пак ще се окаже единствената европейска страна, която си позволява демонстративно да потъпква европейските директиви, приети от собственото й Народно събрание? Дали става дума за некомпетентност или за нещо друго? Лично аз смятам, че става дума за съзнателно подготвен план за ограничаване на свободата на медиите чрез концентриране на власт и създаване на господстващо положение, чрез опорочаване на принципа на свободната конкуренция.
Ето това ни готви настоящото мнозинство – мнозинството, провалило европейското членство на нашата страна! Този закон е поредното доказателство, че господата от тройната коалиция отказват да спазват европейските правила! Убеден съм, че законът ще бъде променен в европейска посока от следващото европейско мнозинство. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ангелов, заповядайте.
Румен Ангелов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! До голяма степен това, което ще чуете след малко, е свързано с това, което колегата Малинов говори от името на Парламентарната група на ДСБ, само че от погледа на Закона за електронните съобщения.
Вчера по най-скандален, насилствен начин, в разрез с всички правила на Народното събрание, неспазвайки морал, уважение, неспазвайки дори чисто човешки чувства, председателят на комисията и двама от заместник-председателите насилствено вкараха текст – безобразен текст, който заплашва изцяло държавата и гражданите на Република България, включително и тези, които внесоха този текст! Става въпрос отново за мултиплекси, става въпрос отново за цифровизация на българския ефир. Не стига, че в Закона за електронните съобщения мнозинството прие и на второ четене в комисията един-единствен човек да вземе и трите мултиплекса, с което налага монопол върху цифровизацията на ефира - не им стигна това, ами вчера, без да бъде обсъждано нито за секунда, беше вкарано предложение и беше прието от депутатите от управляващото мнозинство, с което на практика, освен монопол на един човек върху цифровизацията, същият този човек получи правото само той да изгражда мрежата. Няма такъв монопол в нито една държава в Европа! Това е безобразна постъпка.
Аз искам да се обърна към колегите от управляващото мнозинство: това е във вреда и за вас. Тези права, които дадохте вчера на второ четене в комисията на този човек, ще изиграят и на вас, и на вашите деца лоша шега. Това е вредно за държавата! Такъв монопол, такава концентрация никой никъде не си е позволявал!
Уважаеми колеги, събирайки това, което ви казвам, с това, което каза преди малко колегата Малинов, се получава картина, в която някой човек иска в следващите пет, дори шест години да властва върху телевизионния и медийния пазар. И това ще се получи, ако ние не обърнем внимание.
Вчера беше поднесен текст, писан от човек, който много разбира от комуникации. Който и да прочете този текст не може да разбере какво пише в него. Трябва да си поне инженер с 20-годишен стаж в сферата на цифровата комуникация, за да разбереш. Значи тук има предварителен сговор, тук има умисъл, тук има подобно на атентат срещу държавата действие!
От името на Парламентарната група на ОДС призовавам всички внимателно да прочетем какво пише, всички внимателно да анализираме какво се случи вчера в комисията. Когато влезем в пленарната зала в сряда, да вземем сериозно отношение и да се противопоставим като български парламентаристи на този натиск и на тази наглост! Благодаря ви. (Частични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли още желаещи да вземат думата от името на парламентарна група?
Госпожо Банкова, заповядайте за процедура.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Моята процедура е свързана с парламентарния контрол. Миналата седмица отправих питане към финансовия министър Пламен Орешарски относно размера на държавната субсидия за партиите. Става дума за 15 хил. лв. месечно, които получава всеки избран депутат и съответната партия.
Съжалявам, че парламентът не прие моето предложение тази субсидия изобщо да отпадне. Задавам този въпрос, защото е достатъчно важен и значим и защото дължим отговор на българските граждани за прахосването на тези десетки милиони левове.
Господин председател, възразявам срещу решението Ви да върнете моето питане относно политиката на правителството за финансирането на партиите.
Исках да попитам: редно ли е, морално ли е държавата, която сега се намира в толкова тежка финансова, социална криза, пак ще повторя, да прахосва, да дава по 15 хил. лв. на месец на всеки избран депутат и неговата партия?
Моля моето питане да бъде допуснато, защото наистина дължим отговор на всички български граждани и защото сме длъжни не да прахосваме милиони, а да осигурим средства за тяхното здраве и за тяхното съществуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да започнем с парламентарния контрол.
Новопостъпили питания за периода от 23 януари до 29 януари 2009 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Емел Етем - заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, относно политиката за рационалното и прозрачно разходване на средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи по чл. 1, ал. 2, т. 4 на Закона за държавния бюджет за 2008 г. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 февруари 2009 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Донка Михайлова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 февруари 2009 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на българското правителство за запазване на финансовата стабилност през първото полугодие на 2009 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 февруари 2009 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно включване в списъка с експерти по чл. 19, ал. 2, т. 8 от Закона за обществените поръчки, поддържан от Агенцията за обществени поръчки, на експерти, които не са предложени от професионалните сдружения и организации. Следва да се отговори писмено до 11 февруари 2009 г.
Писмени отговори:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане на народния представител Евгени Чачев.
Отново питане на господин Евгени Чачев към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем на питане отново на народния представител Евгени Чачев.
Отново питане на народния представител Евгени Чачев към Емел Етем – заместник министър-председател.
Отново питане на народния представител Евгени Чачев към министъра на земеделието и храните Валери Цветанов.
Народният представител Евгени Чачев отново към министъра на земеделието и храните Валери Цветанов...
Питане на народния представител Евгени Чачев към министъра на здравеопазването Евгений Желев.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на отбраната Николай Цонев.
Питане на народния представител Евгени Чачев към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на отбраната Николай Цонев.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Питане от народния представител Евгени Чачев отново към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров – трето питане.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на финансите Пламен Орешарски – второ питане.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Питане от народния представител Евгени Чачев отново към министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на културата Стефан Данаилов.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на културата Стефан Данаилов – второ питане.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Питане от народния представител Евгени Чачев отново към министър Асен Гагаузов.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов – трето питане.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Питане от народния представител Евгени Чачев отново към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на транспорта Петър Мутафчиев – второ питане.
И край! Приятно четене!
Въпрос на народния представител Нигер Джафер към министъра на здравеопазването Евгений Желев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Въпрос, зададен от народните представители Ангел Найденов, Ненко Темелков и Симеон Василев, към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов. По този въпрос има писмен отговор.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров.
Уважаеми народни представители, питане от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев към заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
Господин Янев, заповядайте, за да развиете вашето питане към заместник министър-председателя на Република България госпожа Меглена Плугчиева.
Яне Янев (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Нашето питане е от преди три месеца.
Господин председател, на Вас искам да отправя остра бележка и най-вече на председателя Пирински, че парламентарният контрол губи своята актуалност, ако въпросите се отлагат с по 3-4 месеца. Все пак сме парламентарна република и би било редно, тогава когато има важни, актуални теми, касаещи като цяло обществото, да се предприемат съответни действия от Ваша страна.
Другото, което искам да отбележа е, че за пореден път господин Пирински е върнал мое питане към министър-председателя Станишев,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Сега нека да чуем питането.
Яне Янев: ... което е основателно и аз за пръв път не правя питане към министър-председателя, за да може господин Пирински да си изсмуква от пръстите мотиви, за да връща питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Много Ви моля, господин Янев!
Яне Янев: Продължавам, господин Корнезов. Нали знаете, че аз към Вас все пак имам много по-добро отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Високо ценя това.
Яне Янев: И така, моето питане е относно политиката на правителството за борба с корупцията в областта на еврофондовете, в контекста на спирането на плащанията по ФАР.
Това, за което Брюксел предупреждаваше България и за което месеци наред ние бихме тревога от тази трибуна, на практика е факт – Европейската комисия знаете, че окончателно спря 220 млн. евро от европейските фондове, предназначени за България. Те са по Програма ФАР, която не е успяла да ги усвои в срок и продължаването на замразяването на плащанията на практика я лишава окончателно от тях.
Основната причина обаче е формулирана от Европейската комисия и то в прав текст. Цитирам: „Заради неуспеха на България за адекватна борба с корупцията”.
Всичките хвалби на представители на правителството за програми, действия и успехи, се оказаха празни приказки. Това също ние го получихме като директна и ясна позиция от Европейската комисия. Повечето от мерките са само обещания за бъдещи действия и все още не са донесли конкретни резултати.
Във връзка с това, уважаема госпожо вицепремиер, отправям следните въпроси: в какво се изразява политиката на правителството по отношение на борбата с корупцията в областта на еврофондовете и какво според Вас конкретно е постигнато до момента? Смятате ли досегашната политика за адекватна и какво възнамерявате оттук нататък да предприемете като конкретни мерки?
Второ, защо Европейската комисия спря средствата по ФАР? Защо замразяването на останалите средства остава в сила и защо не е възстановена акредитацията на двете агенции към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Янев, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, моля първите няколко изречения, които не са директно част от отговора ми, да не се броят и като време.
Като споделям изказаното мнение от народния представител Яне Янев, че почти се губи смисълът на контрола, когато се отложат отговорите с два-три месеца, в този ред на мисли моля и предлагам от тази трибуна в най-скоро време да направите официално изслушване на вицепремиера, ако искате и на ресорните министри към него, които отговарят за отделните оперативни програми. Да направим такова изслушване в парламента, защото все още сме в края на един период, който беше под мотото "Управление на кризисен период", и сме в началото на 2009 г., когато има ясно формулирани и приоритети, и конкретни програми за изпълнение през тази година. Смятам, че темата наистина е достатъчно важна, обществено значима, още повече в контекста на финансова и икономическа криза. Тя изисква не пет минути, за да се чудя на кое да отговоря на господин Янев, когато ми задава три изключително важни и обстоятелствени въпроси, а да има достатъчно време, в парламента да има дискусия, да има дебат, да има въпроси и отговори по тази изключително важна тема. Това е моето конкретно официално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще го имаме предвид.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: На господин Янев и на всички, които днес са ми задали въпроси, съм подготвила презентация, в която са фактологията и програмите, предвидени с техните конкретни цифри и срокове за 2009 г., и ще имам удоволствието да им ги връча.
Конкретно на въпросите, които задава господин Янев. Трябва да отговоря, че това, което коментирате като оценка на комисията, господин Янев, касае периода до м. май 2008 г. Основно там - грешки, пропуски, проблеми и за съжаление и случаи на злоупотреби по предприсъединителните програми.
Това, което правителството, знаете, е приело и изпълнява от м. май насам е свързано както с институционални мерки, така и с нормативни и организационни. Трябва да кажа, че най-важните от тях, освен създаването на поста, са създаването на специална работна група за борба с нередностите по програма САПАРД, която е формирана под ръководството на прокуратурата и работи от началото на м. септември и има конкретни резултати. Има вече над 70 досъдебни производства и голяма част от тях са превърнати в обвинителни актове, които са внесени в прокуратурата. Освен това, знаете, че има създаден Отдел за противодействие на престъпленията във Висшата касационна прокуратура. Има такова звено за борба със злоупотребите от еврофондовете, което е в Софийската градска прокуратура, и съответно в голяма степен бяха променени пълномощията и засилени пълномощията и правомощията на националния ръководител.
Има и редица организационни мерки, свързани с подобряване на структурите, със съответното обучение и промените в законите, най-вече в Закона за обществените поръчки. Вие дебатирате и Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, съответно трябва да добавя и промените, които направихте в Закона за държавната финансова инспекция. Искам да подчертая, че основен приоритет в работата е максимална прозрачност, а именно създаването на обществен съвет към вицепремиера, гореща телефонна линия и всички мероприятия, свързани с Ден на отворените врати на отделните програми.
В заключение искам да Ви кажа, че след направения анализ в момента работят няколко експертни групи и до 10 февруари ще имаме, ще предложим и те ще бъдат публично обявени, промени в начина на работа по отделните процедури. Там, където са слабите места, които носят конфликт на интереси или потенциал за корупция, точно те са в момент на прецизиране и оптимизиране. От една страна, опростяване на документите за кандидатстване, максимална прозрачност в работата на оценителните комисии и начина на залагане на условията в провеждането на различните колове по оперативните програми.
По програма ФАР. Бързам да Ви кажа, че и посещението на господин Майкъл Лий на 8 декември 2009 г. потвърди още веднъж ясното разграничаване на периодите – до м. юни 2008 г. и след м. юни 2008 г. До м. юни 2007 г. са сключени договори на стойност 197 млн. евро - в периода, когато тези договори са били със санкцията на Делегацията на Европейския съюз в България.
В момента по програма ФАР очакваме съответната одитна мисия, която ще направи, на база и на нашата национална позиция, окончателната оценка за възможността за разплащане на проектите по програма ФАР за този стар период.
Смятам, че с това в общи линии отговорих на Вашите въпроси. (Вицепремиерът Меглена Плугчиева подава папка на народния представител Яне Янев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Яне Янев.
Господин Янев, заповядайте. Можете да зададете до два уточняващи въпроса.
Я дайте папките да ги видя.
Яне Янев (независим): Трябва да почерпите, господин председател.
Папките все пак са само за опозицията, защото знаете, че вие, управляващите, сте съмнителни.
Уважаема госпожо вицепремиер, в контекста на предстоящия доклад от Европейската комисия считам, че е крайно необходимо ние да получим отговор от правителството като цяло какви са вашите намерения, какви са конкретните посоки, в които работите във връзка с предстоящия доклад? Имате ли информация какъв ще бъде докладът, за да не се получат изненади? Защото ако дойдат поредните изненади, тогава вече в обществото ще се създаде една предпоставка за процеси, които ще станат наистина опасни.
Затова бих искал да задам два уточняващи въпроса:
Първо, какви са Вашите очаквания по отношение на предстоящия доклад?
И второ, Вие казахте, че са предприети организационни мерки, но аз считам, че не само организационни мерки, а трябва да се направи цялостна реорганизация на администрацията, работеща с еврофондовете като цяло. Вие трябва да предложите конкретен план за тази реорганизация, особено в по-парливите точки. Знаете проблемите и в САПАРД, знаете проблемите и в Министерството на финансите и тъй като цялата отговорност на практика е върху Вас, Вие трябва да предложите конкретните мерки в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник-министър председателя Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин председател.
Господин Янев, конкретно на въпросите.
Първо, Вие визирате доклада, който следва от комисията, в средата на м. февруари, свързан с изпълнение на ангажиментите по механизма за сътрудничество и верификация. В тази връзка знаете, че миналата седмица тук беше комисарят Баро и съответно на базата на извършената работа мога да твърдя, че поетите ангажименти от българското правителство в най-голяма степен са изпълнени и очакваме това да бъде отразено в доклада.
Вие знаете, че тук става дума за един процес на реформи, които касаят и независимата съдебна система. Това не е нещо, което може да бъде изпълнено или построено като къща от днес за утре. Затова този процес ще продължи. Знаете, че окончателният доклад се очаква през ранното лято на 2009 г.
Трябва да подчертая още, че от Еврокомисията не се очаква следващ Доклад по еврофондовете. Имаме една много подобрена комуникация и взаимодействие с Еврокомисията. Затова държа на това изслушване, за да мога да ви представя и конкретните резултати. В момента мога да ви докладвам, че ако към м. май тази година имаше сключени договори по оперативните програми в размер на 93 млн. лв. за период от 18 месеца, то в момента за тези седем месеца – към месец януари 2009 г., вече имаме сключени договори по оперативните програми, разбирайте след присъедителните програми, на стойност 2 млрд. 600 млн. лв. Разбирате, че става дума за един огромен скок, който е налице в последните месеци. От една страна, трябва да продължим с това темпо, от друга страна, трябва да бъдат във фокуса и са във фокуса на вниманието именно контрола и прозрачността при управление на средствата.
По отношение на реорганизацията това, което вече споменах – до 10 февруари ще имаме съответно готови предложения за промени в сегашния модел на управление, за да се минимизира опасността от корупция. Това, което касае цялостна, дълбока реорганизация има два варианта – един много радикален, за обединяване на всички управляващи органи в една агенция, но това ще бъде подготвено и ще бъде предмет на обсъждане, от една страна, в тройната коалиция.
Моето лично мнение е, че дълбока реорганизация може да стане едва след като влезе в действие новото правителство, а не предварително в края на мандата на това правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Яне Янев.
Яне Янев (независим): Уважаема госпожо вицепремиер, Вие знаете, че в резултат на действията на Европейската комисия спрямо България на практика нашата страна претърпя унижение, което няма аналог за последните 20 години. Ние станахме единствената държава от Европейския съюз, лишена от европейски фондове.
От Европейската комисия ясно заявяват, че искат конкретни резултати за борбата с корупцията. Под конкретни резултати Вие знаете какво разбират те.
Аз смятам, че когато народните представители чуят Вашето изложение по време на изслушването, което междупрочем се надявам, че като внесем от опозиция в началото на следващата пленарна седмица, няма да бъде отхвърлено, както много пъти се е случвало, народните представители очакват да чуят от Вас и конкретни виновници в различните министерства и ведомства, защото наистина сме свидетели на безобразни кражби и на безобразна безотговорност във втория и третия ешелон на властта. Това, което вие сте предприели до момента като действие, разбира се, дава определен ефект, но никак не е достатъчно. Затова е редно, когато има подобно изслушване, да има и конкретна фактология, за да може обществото да е сигурно, че реформите са реални, а не са само на думи тук, в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Питане от народния представител Евгени Чачев към заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
Господин Чачев, заповядайте.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, ще си позволя да не се съглася, че 2008 г. е завършила драматично заради еврофондовете. Ако трябва да бъдем съвсем обективни, смятам, че завърши много успешно. Това не са мои думи, госпожо Плугчиева, това са Ваши думи от статия във в. „Стандарт” със заглавие „Успехът с еврофондовете не е само на БСП”. И това го казвате след като Европейската комисия отне 220 млн. евро на България и постави под условие още 340 милиона по вече сключени договори по Програма ФАР, след като Европейската комисия е на път да спре още толкова по Програма ИСПА, след като ни спряха 34 млн. лв. по САПАРД, по Ос „Преработване и маркетинг на земеделски и рибни продукти” и 400 милиона – по Ос „Развитие и диверсификация на икономическата дейност в селското стопанство”, Ос „Инвестиции в земеделските стопанства” и не на последно място след, бих казал, замразяването на плащанията по Оперативна програма „Транспорт”. Това го казвате, след като чухте заедно с премиера Станишев отговора на Жозе Мануел Барозо на вашето искане за по-ясна карта за развитието на България.
Какво ви каза господин Барозо? Каза ви, че Европейската комисия няма да позволи политически игри с еврофондовете.
В тази връзка е и моето питане към Вас, госпожо вицепремиер: каква е политиката на българското правителство за предотвратяване на по-нататъшната загуба на стотици милиони евро, предназначени за страната ни по предприсъединителните фондове, а така също и по оперативните програми? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Трябва да започна с това, че изнесените от Вас цифри, за съжаление, не отговарят на истината.
Първо, по Програма ФАР трябва да е ясно, че финансовият Меморандум 2006 г., който е на стойност 220 млн. евро просто не е използван своевременно и към месец юни 2008 г. бяха използвани само 5%. Мога да Ви дам съответно допълнителни данни и да Ви уверя, че в месеците юни – до 30 ноември 2008 г. по Програма ФАР, след всички промени, които бяха направени – структурни, организационни и кадрови, има сключени договори на стойност 56%. Така че моля цифрите да бъдат коректни.
По Програма ИСПА не са спрени съответно средства и не са и замразявани. В момента тече одитната мисия на Генерална дирекция „Регионално развитие”, която е свързана точно с преструктурирането на бившия Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и сега вече действащата Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Както знаете, на база на всички одитни проверки българската страна изрази национална позиция за финансова корекция в размер на 652 хил. евро. В момента очакваме окончателната оценка на комисията, но в никакъв случай не може да се твърди, че са отнети средства на България по ИСПА.
Същото касае и Програма САПАРД, където знаете, че имаше два проблема – срокът на програмата изтичаше до края на 2008 г. и отделно бяха спрени плащанията по три мерки както с национални, така и с европейски средства. Знаете, че на база на изпълнените ангажименти по Програма САПАРД са възстановени националните плащания по Първа и Трета мярка, замразени са единствено по Втора мярка и в същото време успяхме да удължим срока на програмата. Това разрешение получихме от Европейската комисия – до края на 2009 г.
Затова, първо, държа да подчертая, че цифрите, които изнесохте, за съжаление, не са коректни. Ще Ви дам допълнителна пълна информация.
По това какво прави България и моят коментар, че считам, че всичко, което е направено в последните месеци, може да се счита успех. Да, твърдя, че е наистина успех, защото това беше едно управление на предприсъединителните и следприсъединителни програми в условия на криза. В тази криза смятам, че най-важното, което постигнахме – че са извадени поуките, че механизмите за управление на фондовете са стегнати и са направени много по-прозрачни и че съответно сме предотвратили в голяма степен възможността за пренасяне на тези грешки и проблеми и в управлението на следприсъединителните програми при структурните и Кохезионния фонд.
Затова считам, че това е успех не на отделна партия, не само на правителството, а е успех на България.
Използвам възможността да ви кажа, че не сме единствената страна, на която спират средства. Затова ще ви помоля от тази трибуна да не звучат такива черни сценарии. На много страни членки се спират, пускат, отнемат средства и т.н. Не смятайте, и не бива да се създава впечатлението, че България е единствената неспособна да се справи с управлението на средствата. Когато става дума за политика и правилно управление на средствата и нужната борба с корупцията, тук всички институции имат своя ангажимент – не само правителството, парламентът. Аз предлагам да изслушате, така както мен, да поканите и представителите на независимата съдебна система, която носи определени отговорности по тази тема, и съответно да се чуе мнението в българския парламент какво правят съответните институции – в административното управление и в наказателното правораздаване, за да има наистина конкретен и ясен резултат за обществото.
Мога да твърдя, че това, което е предприето през последните месеци, трябва да продължи със същата скорост и това, което споменах и преди малко, че сега правим необходимото да бъдат опростени процедурите. Първо, за да бъдат опростени процедурите за достъп на хората до програмите, второ, да има по-голяма прозрачност и трето, да има наистина много по-ясни правила на провеждане на конкурсите, особено на оценителните комисии, за да няма дискриминация или да няма съответно привилегироване на едни или други кандидати. Възможността да се изнасят дейностите надолу по места при оценка на определени проекти, които са с нисък праг на стойност, за да може максимално да се включат всички представители на гражданското общество и да има максимална прозрачност, а в същото време и ускоряване на процеса за използване на средствата в условията на криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, все пак моля за извинение, ако има неточност в цифрите, но вината не е моя. Цифрите съм ги взел от доклада на Комисията по евроинтеграция и Подкомисията по контрол на еврофондовете, която се събра в събота в Благоевград. Цифрите, които ви цитирах са именно от този доклад.
Тук трябва да си кажем, че българското правителство беше предупреждавано много отдавна за това, което се случи. Далеч съм от мисълта, че вината е Ваша. Вие сте отскоро на тази длъжност.
Ако си спомняте през лятото на миналата година, когато беше вотът на недоверие, от тази трибуна лично аз Ви казах, че Вие ще бъдете изкупителната жертва за това, което ще се случи. Демократи за силна България предупредиха тогава Сергей Станишев какво ще стане както с предприсъединителните фондове, така и с оперативните програми. За съжаление, не Вие лично, а правителството не си взе бележка от предупрежденията. Те бяха много на брой. Изредиха се всички еврокомисари, председателят на комисията, заместниците му Джефри ван Орден. Тук съм извадил и цитати, но не е нужно да ги казвам.
Днес на практика парламентът отложи действието на Закона за конфликт на интереси за след изборите. Моите два доуточняващи въпроса са следните: не считате ли, че това действие на България ще бъде първа точка в предстоящия междинен доклад за напредъка на България в евроинтеграцията?
Вторият ми въпрос е: защо Агенция САПАРД и Фонд „Земеделие”, кому са нужни всички тези неща, които се случват? Защото 375 бенефициенти са пред финансов колапс. Вие го знаете много добре, защото от лятото на миналата година не са извършени исканите от Европейската комисия проверки на място и няма ли да доведе това до загуба на нови стотици милиони евро?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин Чачев, за съжаление аз не знам точно какво е станало днес в парламента по Закона за конфликт на интереси, но ако е вярно това, което Вие казвате, лично аз смятам, че това е лошо послание към обществото, лошо послание и към Брюксел. Този Закон за конфликт на интереси беше изключително важен и необходим. Друг е въпросът, че има текстове, които наистина минават в една крайност и трябваше да бъдат прецизирани, за да може той реално да бъде прилаган, а не всички да минат на принципа на махалото - от едната крайност на абсолютно ангели, в другата крайност - всички в групата на престъпниците. Тези крайности са също контрапродуктивни. Това мога да кажа по закона.
По отношение на САПАРД. Моето мнение съм го изразила публично и многократно, но още веднъж от тази трибуна заявявам, че ние имаме нужда от стабилност в нашите структури, в нашите институции. Ние имаме нужда хората, които се назначават, особено на ключови позиции и на административни позиции, те да бъдат назначавани с конкурс.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Като в НАПИ ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това е европейската практика и да няма постоянни смени в съответните структури. Това дава стабилност на работата, дава съответно гаранция за качество и за доверие от страна на обществото към тези институции, а същото такова отношение и от страна на Европейската комисия.
Лично аз смятам, че и в Агенция САПАРД сега, след като има титуляр, нещата ще бъдат съответно успокоени и стабилизирани. Има предложение от новия ръководител, новия титуляр на Фонд „Земеделие”, където е и Агенция САПАРД за начин за прегрупиране на експертите така, че да се ускори процесът на оценка на проектите и да не са потърпевши съответните бенефициенти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Плугчиева! За първи път от тази трибуна, във второ Народно събрание български министър отговаря честно, което Ви прави чест на Вас. За съжаление обаче парламентарното мнозинство не чу призивите на Демократи за силна България и част от другата опозиция - да не спре действието на Закона за конфликт на интереси. Това ще има пагубни последици за европейското бъдеще на България, както Вие го нарекохте по време на дебата за вота на недоверие „Европейски храм”. Българският европейски храм ще се отдалечава от нас.
Все пак, изказвайки Ви благодарност за това, че сте откровена, не мога да не изразя своето недоволство от правителството, което явно гледа само баницата 8:5:3 и изобщо не го е еня за този европейски храм, за който Вие говорите. Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Отново има питане от народния представител Евгени Чачев към заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева. Темата е свързана.
Имате думата, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Плугчиева, само един от проверените от Европейската комисия проекти по Програма ФАР е изпълнен коректно, а два са със забележка „това да не се повтаря”. Всички останали проекти са груби недопустими нарушения на европейските правила. Това е само щрих от безмилостната оценка за работата на българското правителство с еврофондовете. Да, ама – не! Държавата на организираната престъпност и корупцията, както я описва всеки евродоклад, най-скандално се нахвърли върху Европейската комисия, която стриктно си върши работата.
Грубите нападки срещу Майкъл Лий – директор на дирекция, не само са безпрецедентни, но те са израз на лошо възпитание и на върховна неблагодарност, госпожо Плугчиева. Явно е къса паметта на много хора в правителството. Предполагам, че не се налага на Вас да Ви напомням, че точно господин Майкъл Лий беше човекът, препоръчал да паднат шенгенските бариери за България, първо, и, второ, България да бъде приета без отлагане компромисно в Европейския съюз.
Явно се налага да напомня на правителството името на този свят за България човек, който настояваше, че само за три години България ще придобие съвсем друг вид, че именно Майкъл Лий беше бащата на механизма за сътрудничество и проверка, госпожо Плугчиева, който беше гаранцията срещу възраженията на скептиците, че България е непоправима в близка перспектива и не заслужава да бъде приета на 1 януари 2007 г.
В тази връзка е и моето питане: каква е политиката на правителството, довела до безмилостната оценка за работата по еврофондовете, опровергаваща тезата на българския премиер, че Брюксел е несправедливо строг към България, проявява двоен стандарт без аргументи за отнемане акредитацията на две разплащателни агенции, и че България е изкупителната жертва на предизборните боричкания в Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева, за да отговори на питането на народния представител Евгени Чачев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, господин Чачев! Аз съм изненадана от лексиката, която използвате – една хероика в една посока, а от друга страна етикети, които ми се струва, че изобщо не подобават за разговор и за диалог между парламент и правителство.
Конкретно на въпроса. Оценката на Европейската комисия за невъзстановяването на акредитацията на двете програми по ФАР е съответно, както и господин Майкъл Лий изрично посочи на 8 декември при посещението си тук, за стар период и за съжаление има груби грешки, има груби нарушения в работата на бившите агенции. Казвам „бивши, защото двете агенции са преструктурирани в Министерство на финансите и в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, където знаете, че още през м. май бяха направени и кадрови промени, и цялостни организационни и други структурни мерки, за да се промени тази стара ситуация. Знаете оценката на генералния директор Майкъл Лий точно за периода на последните осем месеца. Той лично я изрази и аз не бих искала сега да я повтарям, защото ще ви прозвучи нескромно вероятно, ако аз коментирам неговото мнение.
Мога да кажа, че имаме много добър диалог с Генералната дирекция „Разширяване”, а и не само с нея, а с цялата Европейска комисия. Вие знаете, че след посещението на господин Майкъл Лий на 8 декември ние обявихме, че по мое искане сега идва одитната мисия от Генерална дирекция „Разширяване”, точно за да се обсъдят направените проверки от одитните мисии в България. Нашата българска позиция е, че по всички проекти по ФАР те са класифицирани в три групи: безпроблемни, такива с проблеми и там, където има нужда от обсъждане, господин Чачев.
През средата на м. февруари ще имаме окончателната позиция и от българска страна, за да се каже по кои от проектите ние наистина можем да разчитаме на приключване и финансирането им по Програма ФАР със средства от ФАР и кои ще бъдат за сметка на националния бюджет. Тези данни, които изнасяте, са неточни, защото по Програма ФАР има десетки изпълнени проекти, и аз Ви нося точната справка и ще Ви я дам, но те са в един много широк спектър от дейности. Това не е само в регионално развитие и финанси. Държа да подчертая, че има още две агенции, които работят в Министерството на икономиката и енергетиката и в Министерството на труда и социалната политика и имат до 90% оползотворяване на средствата по ФАР. Това са важни проекти със средства, които са влезли в различните сектори на българската икономика.
Ще Ви предам тази справка, както и презентацията за 2009 г., и индикативните програми за управление на оперативните програми за 2009 г. Държа да подчертая, че диалогът с комисията продължава. Той е част от нашето работно ежедневие. И наистина там, където имаме съответните положителни резултати, имаме молба те също да бъдат оценени и от българския парламент, не само да бъдат забелязани. Те трябва да бъдат афиширани пред българското общество, тъй като само по този начин можем да ангажираме българското общество активно да се включи в този процес. Този процес трябва да продължи, а не да отблъскваме и да плашим съответно хората. Благодаря ви. С удоволствие Ви връчвам тази информация. (Вицепремиерът Плугчиева връчва папка с документи на народния представител Евгени Чачев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо вицепремиер! Пак Ви се извинявам, ако са ми били некоректни числата, но Ви казвам, че те са подписани от Младен Червеняков – председател на Комисията по евроинтеграцията, и Радослав Иванов – председател на Подкомисията за контрол на еврофондовете.
Наказанието, което Майкъл Лий наложи на България чрез отнемане на акредитацията на двете разплащателни агенции, а заедно с това и отнемането на стотици милиони евро, не считате ли, че беше израз на неговата тревога, че е сбъркал, госпожо Плугчиева? Защото не е нужно на Вас именно да обяснявам, че механизмът за сътрудничество и проверка изтича след няколко месеца тази година и най-ярките противници на еврочленството на България започват да тържествуват.
Не бива никога да забравяте, госпожо Плугчиева, и Вие, господин премиер, че както преди приемането в Европейския съюз, така и сега България няма сред държавите членки нито един толкова близък съюзник, който да заложи честта си за нея.
Аз лично съм убеден, че той ще направи още един последен опит да издири някакви положителни елементи в напредъка на България. Но заслужавате ли това, господин Станишев, и госпожо Плугчиева? Не съм убеден. Това е моят доуточняват въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин Чачев, не смятам, че някой прави някакви жертви или жестове от страна на Европейската комисия към България, нито е правил такива. Комисията има ролята и функцията за безпристрастна оценка и следене изпълнението на законите, на директивите и на прилагане на този строг контролен механизъм към всички страни членки.
И в случая този подход се прилага към всички и има съответните санкции, има съответното отнемане на акредитации, възстановяване, връщане отново. Това е едно ежедневие и аз отново моля от тази трибуна да не се счита, че България е единствената, която има грешки или пропуски и получава извънредни санкции от Европейската комисия! Това просто не отговаря на истината. Освен това смятам, че от никого не се чака жест или милост, а се чака единствено реална работа и реални резултати. И тези резултати идват бавно, много по-бавно, отколкото трябва, но те са факт. Моята молба към Вас е там, където има проблеми, наистина да бъдат посочвани с истинските им имена и заедно всички ние да се стараем да се преборим с тези проблеми и нередности, но там, където имаме резултати, нека те да бъдат съответно също поименно назовавани, защото те са факт и само по този начин можем да стимулираме абсолютно всички! Не считайте, че това е отношение към мен, към министър-председателя, а просто това е заради България, има нужда!
Трябва да не минаваме от едната в другата крайност! За съжаление, в България или има краен национализъм, или краен нихилизъм. И едната, и другата категория на поведение са контрапродуктивни за всички нас.
Затова моята молба и апел към Вас е: конкретно разглеждане на проблемите и реални, конкретни действия и контрол от ваша страна на парламента! Но там, където имаме тези добри резултати, моля Ви и Вие също да имате доблестта да станете и да го коментирате пред цялото общество и да го има като послание към Европейската комисия! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Чачев, да изразите Вашето отношение.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер! Не мога да бъда доволен от отговора Ви, тъй като Вие непрекъснато се оправдавате с това, че и други държави в Европейския съюз са санкционирани, освен България, едва ли не средностатистически. Обаче аз пак ще се позова на Комисията по евроинтеграцията и на подкомисията по контрол на европейските средства.
Госпожо Плугчиева, от осем и кусур милиарда евро по оперативните програми, към момента изпълнението е 22 млн. 153 хил. евро.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Разплатени.
Евгени Чачев: Разплатени, госпожо Плугчиева – за две години членство в Европейския съюз! За какви успехи можем да говорим, госпожо Плугчиева, след като изпълнението и на ФАР, и на ИСПА, и на САПАРД е под 50, под 40, под 30%? Тези програми вече изтичат, а някои от тях изтекоха, удължиха ни срока с две години. За какви успехи може да се говори? Може да се говори само за некомпетентност, за липса на воля не от Ваша страна, аз се обръщам към министър-председателя господин Станишев. За мен днешният акт на парламента, господин Станишев, със ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По темата!
Евгени Чачев: ... слагането във фризера на Закона за конфликт на интереси, ще бъде следващата черна дупка в присъединяването на България, в храма на европейското ни членство, както Вие го наричате, госпожо Плугчиева! Благодаря.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, дължа едно обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не, нямате право, госпожо министър!
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Моля за изключение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извън темата обаче!
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Извън темата.
Господин Чачев, за периода М+3 – 2007-2009 г. България има да усвоява 3 млрд. евро. В момента България е успяла да навакса и да сключи договори за милиард и сто милиона. Така че много моля да се работи коректно с цифрите и вместо да кажете наистина една добра дума за този резултат...
Още повече да Ви припомня, че в края на 2007 г. са акредитирани програмите. Това означава, че преди акредитацията им оперативните програми няма как да стартират!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Не беше извън темата, но...
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Реално 2008 г. е годината на работа и затова определено трябва да се подчертае, че от трите милиарда милиард и половина вече е наистина един успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие предложихте да има разисквания в парламента по тези въпроси. Тогава ще имаме и време по-подробно да изнесете Вашите аргументи.
И така, уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя Меглена Плугчиева за днешното й участие в парламентарния контрол!
Преминаваме към въпроси и питания към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първият въпрос е отново от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, въпросът Ви е за пътната инфраструктура. Същото, само че под въпрос на питане е под № 4. Не можем ли да ги обединим, темата е една и съща?
Евгени Чачев (ДСБ): Не е една и съща, господин председателю. Трябва да се обърнете към господин Пирински, защото той има странен подход при допускане на питанията към министър-председателя. Аз лично не мога да разбера каква му е логиката. В много от случаите по много важни въпроси се поставя чадър над господин Станишев, което най-малко му е нужно. Аз съм убеден, че господин Станишев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той е тук, отговаря.
Добре, задайте си въпроса! Казвате не - не, край.
Евгени Чачев: Уважаеми господин премиер, на изслушването на новото ръководство на Националната агенция пътна инфраструктура в Парламентарната комисия по местно самоуправление и регионална политика се установи драстично неизпълнение на плана за строителство на пътища през 2008 г., с което Вие особено много се гордеете. Непознаване на размера на неколкостотин милиона лева, предоставени на агенцията от бюджетните излишъци както за 2007 г., така и за 2008 г., непознаване на средствата, с които агенцията разполага по програмите ФАР и ИСПА, по оперативните програми транспорт и регионално развитие, липсата на стратегия, приоритети и ясна строителна програма. От това става ясно защо в Европейската комисия се е затвърдило мнението, че вашето правителство няма нито капацитет, нито компетентност да изпълнява програмата за изграждане на българските пътища с европейските пари. В доклада на еврокомисарите и в писмото на Майкъл Лий се казва, че една фирма е получила европари по седем проекта, като едновременно с това те са били движени от едни и същи чиновници, господин премиер! Само един от проверените 35 проекта по Програма ФАР е изпълнен коректно. Все още не е сключено оперативното споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройство за финансиране и не е одобрена средносрочната рамкова инвестиционна програма. Реално строителните договори не са влезли в сила, както и самата програма. Подписването на тези документи е пряко свързано с представяне и защита от страна на агенцията на ясна структура и функциониращи системи за управление и контрол.
Тъй като времето ми изтече, ще Ви задам въпроса докога ще продължава хаоса в изграждането на националната пътна инфраструктура, господин Станишев, и кой ще понесе вината за продължаващите неблагополучия в сектора, довели до лишаване на страната от стотици милиони евро?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, като наблюдавах парламентарния контрол по отношение на вицепремиера госпожа Плугчиева, стигам до извода, че тя все още възприема Вашите въпроси като добронамерени и обективни в търсене на конкретни резултати и подобряване на работата. Но аз знам от моя личен опит, че те имат съвсем други цели – какъвто и въпрос да се зададе, се повтарят едни и същи тези с едни и същи данни от миналото, от доклади на Европейската комисия или от нещо подобно, които много често се разминават с обективната действителност.
Но искам да кажа много ясно: промените, които бяха извършени в НАПИ през последните месеци – новата структура, нов правилник, ново ръководство, концептуално нова организация на работата, построена на принципите на разпределение на функциите, силна контролна система и ясни правила за избягване на конфликта на интереси, показват ясна и категорична воля за прозрачно управление и за ефективно разходване не само на средствата от европейските фондове, но и средствата от републиканския бюджет. Новото ръководство ясно си дава сметката, такива са и моите лични впечатления, и от срещите, които съм имал с тях, и от посещенията на обектите, които извършват в последните месеци с ускорено темпо, че е много важно установяването на авторитета на Пътната администрация – една система със 125-годишна история.
Съгласно писмо от 20 декември 2008 г. на Министерството на финансите НАПИ следва да представи окончателен отчет за касовото изпълнение на бюджет 2008 г. до края на месец януари 2009 г. В този смисъл предоставените данни имат все още предварителен характер и подлежат на уточняване.
Но конкретно по програмите с европейски фондове. По ИСПА за 2008 г. до 30 юни 2008 г. са усвоени общо 15,5 млн. лв. Допълнително, след 30 юли 2008 г., от бюджета на НАПИ за обекти по програмата са предоставени капиталови трансфери в размер на 15,5 млн. лв. Така общата сума за обектите по ИСПА възлизат на 31 млн. лв.
По програми с държавни и инвестиционни заеми са усвоени 118 млн. лв., в това число 103 млн.лв. за основен ремонт и близо 15 млн. лв. за ново строителство.
Със собствени бюджетни средства и средства от държавния бюджет са разплатени следните суми по основни дейности. За текущ ремонт и поддържане, включително зимно поддържане – 397 млн. лв., за основен ремонт - 24 млн. лв., за придобиване на нови активи – 132 млн. лв. Общо са 554 млн. 845 хил. лв. Разходваните средства ще се осигурят по план в рамките на предоставения общ планов ресурс чрез компенсирана вътрешна корекция на плана по отделните дейности.
Относно стратегията. Приоритетите и средносрочната инвестиционна програма на правителството за изграждане на пътищата, съгласно процедура на Министерството на финансите за средносрочно планиране, НАПИ ежегодно разработва и представя средносрочна инвестиционна програма на агенцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев – право на реплика.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, трябваше да спрете с общите приказки, защото цифрите, които изброихте след това, Ви изобличиха. Защото, господин премиер, смешно е с 15 млн.лв. да приключи строежът на пътищата в България. Защото Вие цитирахте 554 милиона, от които 397 милиона за зимно поддържане. И знаете къде отидоха парите. Отидоха в „Братко – батко и сие къмпани”, за което сега България е санкционирана от Европейския съюз. Защо пропуснахте това?
И аз пак ще Ви цитирам днешния Закон за конфликт на интереси. Да знаете, че това ще бъде следващата черна дупка, казах го и на госпожа Плугчиева. (Реплики от КБ.)
Защото ние не правим това, което трябва да направим, господин премиер. Пак ще Ви цитирам, от Бузлуджа, че със сърцето си виждате магистрали - с 400 млн. лв. за сол, пясък и зимно поддържане (шум и реплики в КБ) ще останете да си ги виждате тези магистрали, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, аз благодаря за поредния цитат от моите скромни изказвания. Чувствам се като Ваш съавтор в много от въпросите. Предложил съм ги и навреме да издадете книга с Ваши актуални въпроси и питания до мен. (Реплики в ДСБ.) Чуйте го пак, господин Методиев!
Но Вие знаете много добре и злоупотребявате с данните. Когато говорим за средствата за текущ ремонт, включително зимно поддържане, Вие прекрасно знаете, господин Чачев, че съотношението категорично е не за зимно поддържане, а за реален ремонт на българските пътища навсякъде в страната.
Второ, не можете да отречете, ако сте обективен или поне направите такъв опит, че през тази зима в резултат на специални обсъждания на Министерския съвет и на ръководството на НАПИ и усилията, които положи ръководството на НАПИ и служителите на агенцията и на областните управления, фирмите, осъществяващи зимното почистване, и при тежките снегове, които бяха в края на зимната ваканция по Нова година, нямаше сериозни тежки затруднения за пътуващите, въпреки че валеше много сняг. Това заслужава, според мен, да бъде казано.
По отношение на стратегиите, искам само да Ви кажа, че са разработени в момента три стратегически документа: Стратегия за устойчиво развитие на България на Министерството на транспорта от 2007 г., Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на България и Оперативен план за изпълнение за периода 2006-2015 г. на Министерския съвет от 2006 г. и Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на България до 2015 г. на Министерството на транспорта. Така че това, което твърдите за липса на стратегическа визия, не се покрива с фактите и с наличието на конкретни стратегии и документи
Иван Костов (ДСБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Питане, зададено от народния представител Минчо Христов, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, колеги! Има два основни проблема пред българското общество днес, според мен – проблемът с корупцията и проблемът с ниските доходи. Това е не толкова, че получаваме унищожителни критики от Европейския съюз, проблемът е в това, че хората вече губят доверие в институциите - губят доверие в българския съд, например.
От три години внасям конкретни предложения за ограничаване на корупцията в парламента, правителството и съдебната власт. Ще спомена само премахването на депутатския имунитет с предложението ми за отзоваване на народни представители, възможността българските граждани да вземат важни решения чрез референдум, без да зависят от корумпирани политически партии.
За съжаление тези законопроекти, които заедно със Стела Банкова предлагаме, не срещат необходимата подкрепа тук, в тази зала. Многократно съм настоявал от тази трибуна да бъде въведена така наречената проверка за лоялност. Според специалисти, това е най-силното средство за борба с корупцията. Става дума да се даде възможност на специалните служби периодично да съблазняват с подкупи министри, депутати и магистрати. В САЩ, например, само през последните няколко месеца трима американски сенатори се озоваха зад решетките, колеги.
Господин премиер, в края на 2008 г. на закрито заседание на Комисията за борба с корупцията, поставих всички тези въпроси на председателя на Държавната агенция по национална сигурност. Настоях той писмено да ме информира за това какво точно пречи на ДАНС в борбата срещу корупцията в политическите среди.
Получих официално писмо, в което се съдържаха конкретни предложения за справяне с този проблем.
Ще Ви кажа и друго. В писмото в прав текст се твърдеше, че много от законите се правят с цел да защитят престъпниците – това е написано буквално в писмото. Не можете да си представите какъв скандал предизвика съдържанието на този документ в комисията, където присъствах. Както от опозицията, така и от управляващото мнозинство яростно се противопоставиха на конкретните предложения. Част от тях бяха именно за проверката за лоялност и по-мек режим за подслушване на политици и магистрати.
Получи се невероятен парадокс: аз, който съм от опозицията, господин премиер, единствен подкрепих тези антикорупционни мерки. Казах, че ако Комисията за борба с корупцията откаже, ще ги внеса в деловодството на Народното събрание.
Моят въпрос е: ще убедите ли вашето мнозинство, господин премиер, да гласува тези поправки, за да направим сериозна крачка в борбата с корупцията?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това е наш премиер!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Сред основните проблеми и предизвикателства пред България ми се струва, че пропуснахте едно много важно – въздействието на външната финансово-икономическа криза върху развитието на България, защото от това зависят в много голяма степен и доходите на хората. Надявам се, че сте запознат добре и с Плана на правителството за стабилност на икономиката, за стимули за реалния сектор, който е отразен в много отношения в инвестиционната програма на правителството в размер на 5 млрд. 600 млн. лв., които подкрепят реалния сектор на България, в това число българското земеделие, строителство и много други сектори; и мерките, които предприемаме за гъвкавост на пазара на труда чрез национален план за развитие, чрез създаване на нови работни места, чрез много други конкретни действия; в това число 500-те милиона лева, които чрез Българската банка за развитие се отпускат на търговските банки в България, за да отпускат кредити на малките и средните предприятия, за да се запазят работните места и доходите на хората.
По отношение на конкретния Ви въпрос. Първо, аз съм само един министър-председател, изпълнявам волята на Народното събрание в повечето случаи. Но искам да Ви припомня. Вие справедливо отбелязахте, че е имало случаи, когато действия на Министерството на вътрешните работи и на ДАНС по отношение и на народните представители са предизвиквали бурна реакция и сред опозицията: как могат да се подслушват депутати? Ами, може, ако има основание – може. Осъществяваната от ДАНС дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замисляни, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани с участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, за корупция и връзки с организираната престъпност, са описани в Закона за създаването на Държавната агенция за национална сигурност.
В края на 2008 г. председателят на ДАНС е изпратил становище до господин Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията в Народното събрание, в което се обсъжда отпадането на разпоредба на чл. 177, ал. 1 от НПК – изменения, касаещи разпоредбите на членове 306 и 307 от Наказателния кодекс. За изпълнение на законодателната политика на правителството, неразривна част от която са законодателните промени за борбата с корупцията, Министерският съвет одобри и на 14 октомври 2008 г. внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на НПК. Законът е приет от Народното събрание и е обнародван в „Държавен вестник”, бр.109 от 2008 г. В мотивите към законопроекта подробно са изложени конкретните причини, породили неговото изготвяне, както и целите, които се очаква да бъдат постигнати. Един от мотивите, който има отношение към настоящата тема, е във връзка с чл. 69, с който се въвежда възможността при определени условия съдът да наложи нова мярка за процесуална принуда спрямо обвиняем – забраната да упражнява определена професия или да извършва определена дейност, когато е обвинен в престъпление, свързано с тази професия или дейност, и има достатъчно основания да се счита, че упражняването на професията ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
В Законопроекта за изменение и допълнение на НПК беше включено създаването на нова ал. 3 на чл. 177, съгласно която за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2, в наказателното производство могат да се ползват резултати, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. В хода на обсъждането в Народното събрание този текст, за съжаление според мен, е отпаднал от законопроекта.
Паралелно със Закона за изменение и допълнение на НПК Министерският съвет внесе в Народното събрание и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. В него се прецизира редът за искане и изготвяне на веществени доказателствени средства; въвежда се по-ефективен и надежден контрол по отношение прилагането на СРС-тата; съхраняването и унищожаването на събраната в тях информация. Законът е приет от Народното събрание и е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 109 от 2008 г.
Наред с това на 23 декември 2008 г. Министерският съвет с решение одобри и предложи на Народното събрание да разгледа и приеме Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Заедно с направените законодателни изменения и допълнения във връзка със становището на председателя на ДАНС до председателя на Комисията за борба с корупцията в парламента предложенията, които се съдържат в становището, в момента са предмет на обсъждане в работна група, председателствана от заместник министър-председателя госпожа Плугчиева. В работната група участват представители на изпълнителната власт, на съдебната власт и на държавната администрация. Надявам се, че резултатът ще бъде положителен от гледна точка на въпросите и проблемите, които Вие поставяте във Вашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин премиер! Наскоро в София се проведе конференция на Организацията на обединените нации относно борбата с корупцията. Бяха изнесени данни за Словения, където след въвеждането на проверката за лоялност десетки политици са се озовали в затвора, а корупцията драстично е намаляла. Днес мнозинството, включително и от вашата парламентарна група, отложи действието на Закона за конфликт на интереси. (Шум и реплики от КБ.) Коментарът тук е излишен.
Доколкото никога не съм имал или съм участвал във фирма, ми е по-лесно да говоря. Казах го и на колегите, ще го кажа и сега: според мен незабавно трябва да бъдат предприети няколко конкретни стъпки.
Първо, отмяна на депутатския имунитет и механизъм за отзоваване на депутати, ако избирателите поискат това. (Шум и реплики от КБ.)
Категорично Ви подкрепям, господин премиер, за подслушването на депутати – това е начинът да можете да действате свободно.
Второ, незабавно въвеждане на проверката за лоялност – вече говорих за това.
Трето, пълна проверка на имуществото на всички министри, депутати и магистрати. В Комисията за борба с корупцията имаше случаи на висши магистрати с по няколко страници имоти. Да кажат откъде са тези имоти, откъде са ги взели?! Особено онези съдии, които проведоха криминалната реституция в междублоковите пространства. Имаше политици, които бяха декларирали огромни терени в полите на Витоша на стойността на няколко квадратни метра. Проверете!
Ето защо една обективна и независима експертиза на имотите на политиците е крайно необходима. Хората трябва да знаят как е влязъл един политик и как е излязъл от политиката.
Питам Ви конкретно: ще подкрепите ли тези три конкретни предложения, които изброих? Ще ги подкрепи ли вашето правителство и вашето мнозинство?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нас питай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, благодаря за Вашите въпроси.
Искам да припомня, че Министерският съвет има правото на законодателна инициатива, което беше и извършено с предложения проект на Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Това е сложна материя, нова за България, защото самата тема като общественозначима се появи в обществото през миналата година. В много кратки срокове изготвихме този законопроект. Сигурно не е бил съвършен, сигурно не е съвършен и в окончателния му вид. Честно казано, аз не съм имал време да се запозная с последното, практически днешно решение на Народното събрание по отношение прилагането на този законопроект.
Считам, че парламентът много внимателно трябва да прецени както обективните пречки и затруднения, така и политическите сигнали, които дава. Това е моето мнение. Трябва много внимателно да бъде преценено това решение, което е взел парламентът. Бих искал да се запозная, разбира се, и с конкретните мотиви. Сигурно е имало основателни причини, но трябва много ясно да бъдат обяснени. Знакът, който се получава, сигурно не е най-добрият за българското общество. Трудно е прилагането на този закон – нов е, засяга хиляди души, не само народни представители, и хора от съдебната власт, и хора от местната власт, и хора от висшата администрация. Но трябва да се прилага.
Що се отнася до казаното от Вас, че никога не сте участвали във фирми, има хора за различни неща. Аз самият съм регистрирал навремето една фирма, която никога не проработи. Явно ние с Вас не ставаме за такава работа. Участвал съм и в една неправителствена организация, от която с решение на общото събрание бях освободен през миналата година, за да няма подозрение за конфликт на интереси, въпреки че това е неправителствена организация в рамките на мрежата на много авторитетна организация на европейските социалдемократи. Така че съм подал моята декларация по отношение на конфликт на интереси. Предполагам, че и Вие сте го направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, там е целият парадокс – че Вие, цялото ви правителство, огромната част от депутатите, президентът са подали тези декларации и има двадесетина-тридесет души, които не искат да подадат такива декларации и бламират целия закон. Това е проблемът.
За съжаление, много от законите, които се правят, господин премиер, наистина обслужват интереси на престъпници, както заявява назначеният от Вас шеф на ДАНС. Това също е корупция. Ще Ви дам няколко конкретни примера.
В Закона за енергийната ефективност отпадането на една-единствена думичка гарантира на няколко фирми печалба от около 200 млн. лв. От всяко семейство, живеещо в жилищна кооперация над 1000 кв. м разгъната площ, ще бъдат събрани по около 200 лева. Корупция в чист вид!
Странно защо, моят законопроект за премахване на този абсурд все още не е придвижен в пленарната зала.
Давам Ви още един пример. През м. юни миналата година със Стела Банкова успяхме да прокараме в парламента мораториум върху застрояването в междублоковите пространства и зелените площи на големите български градове.
Радослав Илиевски (КБ, от място): Как успяхте да го прокарате?
МИНЧО ХРИСТОВ: В края на миналата година строителната мафия чрез депутати от Комисията по правни въпроси се опита да премахне този мораториум и да узакони всички дадени досега разрешения за строеж!
Георги Божинов (КБ, от място): Стига вече!
МИНЧО ХРИСТОВ: И за двата случая съм сезирал ДАНС съвсем официално!
Ще Ви дам още един скандален пример. Преди броени дни парламентът драстично увеличи държавната субсидия за политическите партии – за всеки избран депутат държавата дава по 15 хил. лв. на месец! Аз се срамувам, че от 240 народни избраници само трима подкрепиха законопроекта, който внесохме със Стела Банкова, за отпадане на тази субсидия!
Не по-малко скандално беше предложението на Партия “Атака” за увеличаване на депутатските пенсии на 1500 лв.!
Примерите, които Ви давам, господин премиер, са за узаконена корупция. Трябва да направим всичко възможно ние тук, в парламента и вие като правителство да премахнем подобни абсурди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Питане от народния представител Евгени Чачев отново към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Пламен Славов (КБ, от място): То е еднакво с въпроса, който прозвуча!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Сега е за срива на борсата. Следващият въпрос е пак за пътната инфраструктура.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Според Националния статистически институт над 16 млрд. лв. са се изпарили от фондовата борса през 2008 г. заради кризата. Пазарната капитализация на борсата е намаляла с 58% и вече е 18,5 на сто от брутния вътрешен продукт спрямо 51% за 2007 г. Сривът при оборотите е с 70,7%.
Три лоши новини изтекоха тази седмица и развенчаха Вашия мит, господин Станишев, че България няма да бъде силно засегната от световната финансова криза.
Първата: БНБ обяви, че България на практика е изхарчила брутния вътрешен продукт на зелено. Целият ни външен дълг – на правителство, на фирми и на граждани, надвишава брутния вътрешен продукт с 8,6 на сто. Тоест националното ни стопанство е взело назаем сума, която е по-голяма от всичко произведено и изтъргувано през миналата година.
Второ, Българската стопанска камара обяви, че фирмената задлъжнялост е 165 млрд. лв., тоест вътрешният дълг на фирмите е с 100 млрд. лв. повече от брутния вътрешен продукт, господин премиер.
Третата – вчера: цените на най-големите дружества на пазара на българската борса, измерени чрез индекса СОФИКС, се сринаха до най-ниските нива от съществуването на борсата. Показателите паднаха под считаното за психологическо равнище от 300 пункта, господин премиер, което не се е случвало досега. Това се дължи на засилващата се вероятност икономическата рецесия да продължи по-дълго от очакваното.
В същото време голяма част от чуждите инвеститори се изтеглиха и това допълнително натиска цените на акциите надолу, господин премиер.
В тази връзка моля да ми отговорите: каква е политиката на правителството за преодоляване на истинския срив на българската борса и изтеглянето на чуждите инвестиции от България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, никога не съм казвал, че икономическата криза няма да засегне България. Няма как да не я засегне, след като България е отворена икономика, при това не много голяма по мащаб.
Искам да Ви припомня какво съм казвал винаги, и това са факти.
Първо, че финансовата криза, която се случи през м. септември, октомври и разтърси финансовите и банковите системи на Америка и голяма част от европейските страни, нямаше пряко изражение в България, по отношение на българската банкова система по-специално. Не се наложи българската държава да прави това, което много други правителства направиха и бяха принудени да направят – да вземат дялове, да наливат публични средства в по същество фалирали банки и системи. Това се дължи на политиката, която се водеше досега.
Искам да Ви припомня, че в резултат на финансовата криза настъпи и икономическа. Това е въпрос на психология и нагласи на пазара. Повечето страни от Европейския съюз официално вече влязоха в рецесия.
Искам обаче да Ви опонирам и да Ви кажа последната прогноза на Европейската комисия, която предвижда от 27 страни в Европейския съюз само три, сред тях – България, да бъдат с икономически растеж. За да постигнем тази цел, българското правителство е приело План за икономическа стабилност и стимули за реалния сектор най-вече, в това число подпомагане на малките и средни предприятия, с който надявам се да сте добре запознат.
Що се отнася до Фондовата борса – естествено, че в страните от Централна и Източна Европа негативният ефект от финансовата криза на Запад е най-осезаем върху капиталовите пазари. Това влияние основно се изразява в изтегляне на портфейлни инвеститори, отдръпване на дружествата, които са планирали публично предлагане с цел изчакване на по-добри пазарни условия, намаляване активността на публичните дружества и т.н. И няма защо да се създава впечатлението, че това едва ли не е български феномен.
Ще ви дам конкретните данни от борсовите индекси на страните от Централна и Източна Европа се регистрира през 2008 г. понижаване навсякъде между 60 и 74%: „Софикс” – 70%, Букурещката борса – 72%, Атинската борса – с 63%, Сараевската борса – 74%, борсата в Истанбул отбеляза намаляване с 60%. Естествено е, че в условията на световна криза, това се случва навсякъде и няма как да се скрием от това.
Искам да уточня, че Българската фондова борса е акционерно дружество с преобладаващо частно участие. Останалите акционери са местни и чуждестранни юридически и физически лица. Над две трети от акционерите, с изключение на държавния дял, са финансови институции – банки, финансово-брокерски къщи, застрахователни дружества. Въпреки това държавата, както и досега, ще продължи да подкрепя капиталовия пазар в страната в лицето на Българската фондова борса – София, чрез осъществяване на приватизация на мажоритарни пакети, на инфраструктурни пакети чрез борсата, търсене на стратегически партньори с борсите от региона и Европа, макар че средата сега е много по-влошена, отколкото беше преди половин година, надеждна, унифицирана с европейските регламенти следпазарна инфраструктура, понижаване на разходите, такси и комисионни.
В същото време сред най-важните условия за активизирането на капиталовия пазар е запазването на финансовата стабилност, поддържане на добри макроикономически индикатори, туширане на евентуални негативни ефекти върху икономиката на страната.
И тук, господин Чачев, трудно можете да отречете, че от гледна точка на макроикономическата стабилност, действията на публичния сектор, България е една от най-стабилните страни в самия Европейски съюз от гледна точка на натрупаните резерви на БНБ и фискалния резерв, които значително се увеличиха през последните три години. Много често правителството е било подлагано на критика в парламента, не само в него, за това, че трупаме такъв резерв с упрека: „За какво ви е този резерв?”. Ами ето, сега ни трябва точно за запазване на тази стабилност, за гарантирането на валутния борд, за гарантирането на стабилността на финансовата система, в това число и българските банки, спестяванията на хората, на доходите на хората. Това правихме и това правим сега. И мисля, че е правилно и разумно.
Искам да обърна вниманието ви на конкретните мерки, за които вече споменах, пакетите, икономическа активност, пазарна гъвкавост, гъвкавост на социалните мрежи, за да защитим българските граждани от въздействията на външната финансова и икономическа криза в максимална степен. И този план на правителството ще го прилагаме много стриктно през цялата тази година, за да избегнем негативните въздействия, които се привнасят в България отвън.
И последно, да обърна внимание: да, голям е частният външен дълг, но държавният дълг е един от най-ниските в Европейския съюз. Един от най-ниските – близо 16% от брутния вътрешен продукт. Ако не водихме тази политика, сега рисковете щяха да бъдат много по-големи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев – имате право да зададете до два уточняващи въпроса.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, студеният душ, който заля инвеститорите на българския капиталов пазар, ще продължи през цялата година. Това пише в проучването на Световната банка, представено преди два дни.
Прогнозният ръст на цените на акциите в България е нулев. Те ще започнат да се качват евентуално в края на 2010-2011 г.
Трябва да започне връщане на инвеститорите в българската борса, за да се получи ръст, господин премиер. Чуждите инвестиции винаги са били бетонът, който гарантира стабилността на платежния баланс и условие за оцеляването на страната и запазването на финансовата стабилност и целостта на държавата, господин Станишев.
За единадесетте месеца на 2007 г. техният размер беше 6 милиарда – достатъчни да покрият 111,2% от дефицита по текущата сметка тогава – цялата външнотърговска дупка, че и отгоре.
За единадесетте месеца на 2008 г. тази цифра се е стопила с над 700 милиона и е под 5 милиарда и 300 милиона...
По-неприятното е обаче, че тези инвестиции покриват едва 70,7% от дефицита по текущата сметка, господин премиер.
Другата неприятност, е, че парите на българите в чужбина към България се движеха между 800 милиона и 1 милиард и 100 милиона, или положителен валутен поток. Сега обаче, ако видите отчета на БНБ, ще видите, че този положителен валутен поток е станал отрицателен. По какъв начин, господин премиер, ще компенсирате тези два факта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Благодаря Ви все пак, че признавате, че в миналите години беше постигнат най-висок приход на преки чуждестранни инвестиции в България, който изобщо се случва в последните 20 години от началото на прехода. За три и половина години - над 20 млрд. евро – много повече, отколкото за предишните 15 години на демократични пазарни промени в България. Това е факт, който трудно може да бъде оспорен.
Дори миналата година, в рамките на която вече много икономики излязоха на минус, в която се случиха безпрецедентни сривове на финансовата система в света, в това число на борсите и в Америка, и в европейски страни, и в Япония, този приток продължи.
Моята прогноза е, че по окончателните данни на БНБ за преките чуждестранни инвестиции пак ще бъде около 6 млрд. евро за година, което си е постижение в такава среда.
Тези резултати се дължат на политика за създаване на максимална благоприятна бизнес среда и това, което е направено като облекчаване на административната тежест, и данъчните реформи, каквито не са правени в България в такъв мащаб никога в последните години. И това смятам, че се прави от правителството с ясното съзнание, че трябва да се подкрепя бизнесът.
Разбира се, основният инструмент сега в тази среда е чрез публични инвестиции, организирани по добър начин, насочени към реалния сектор, да се компенсира тази криза, която засяга България, тъй като 60% от нашия износ е за Европейския съюз. Няма как да не ни засегне, ако там се свива потреблението и производството. Всички сме наясно, че не живеем на изолиран остров, ние сме открита икономика. Това ще правим през цялата година по един много динамичен начин – в диалог с бизнеса и със синдикатите, за да защитим българските граждани от неблагоприятните въздействия.
По въпроса, който Вие поставяте за дефицита по текущата сметка – да, той е един от сериозните външни дисбаланси на България, както и търговският дефицит. Не е от вчера, но ако бъдем обективни като анализ – част от причините за него е огромният инвестиционен приток към страната, защото реализацията на инвестициите в България води и до внос на стоки в голям обем и на голяма стойност.
Прогнозата, не само моята, но и на външните ни партньори – на Европейската комисия, на Международния валутен фонд, е, че постепенно този дефицит ще започне да намалява и то още през тази година, защото се очаква свиване на инвестициите. Нещата са взаимно свързани. Те са като двете страни на една и съща монета или два взаимно свързани съда. Разбира се, проблемите на българската борса са сериозни, но не бива да очаквате, че държавата едва ли не със своя намеса ще промени цялата среда в света. И то нашата малка българска държава.
Ще вземем всички мерки, които са възможни за подкрепа на естествени икономически процеси. В крайна сметка би трябвало вашата политическа сила като десноцентристка да акцентира върху пазарните механизми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев, за да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, за сетен път чуваме Вашите хвалби за 20-те млрд. евро инвестиции, но те не са заслуга на Вашето правителство, господин Станишев. Важно е какво оставяте след себе си. В деня на изборите кризата в България ще бъде в пълна сила, господин Станишев, защото дефицитът по текущата сметка ще расте, чуждите инвестиции ще намаляват, магистралите няма да се построят. Вие знаете това много добре. Беше престъпление от страна на правителството между Коледа и Нова година да изхарчи, според мен, 4 милиарда, но миналия петък вашият министър Пламен Орешарски ме опроверга, че не били 4, а били 5 млрд. лв. за неясни цели.
Аз недоумявам как може в условията на тази криза, която тепърва се развихря в страната ни и която ще доведе България до много лоши последици, господин Станишев, да се пристъпва към предизборни харчове. На мен ми връчиха в началото на Парламентарния контрол отговорите на вашите министри. Те ще се борят с кризата чрез ремонт на сгради, тоалетни в различни ведомства и други подобни. Явно това правителство нито е компетентно, нито има волята да направи нещо за своя народ, защото в отговорите на министрите Ви всички срокове са до изборите, господин Станишев. Явно и бюджетът за 2009 г. е предизборен бюджет и с изборите парите ще свършат. Главното е това, което Ви казах: важно е какво оставяте, господин Станишев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Налага се малка промяна. Продължаваме с питане от народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Иван Костов (ДСБ): Първо искам пред всички колеги да Ви благодаря, господин председателю, за направеното разместване.
Уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Моето питане се отнася до понесените от България големи щети от пробива на енергийната й сигурност - 16 дни без доставки на газ, огромни загуби за българската икономика, оценявани на около 500 милиона, причинени от ненадеждни партньори, както Вие ги нарекохте, Русия и Украйна. Опасни партньори ги нарече ваш министър. Нарече действията им нецивилизовани, защото те очевидно бяха нецивилизован начин за уреждане на взаимоотношения, опрени върху търговски договори, защото за това става въпрос.
В този смисъл България понесе огромни щети и е естествено да Ви запитам от името на моите избиратели какви изводи ще направи правителството относно бъдещите рискове за енергийната сигурност? Не питам какво ще предприемете, но ще използвам предприетото от вас като аргумент за това да фокусирам вниманието Ви точно какъв е въпросът ми.
Досега аз не съм чул правителството ви да предяви иск за 500 милиона причинени загуби от „Газпром” за отказаните доставки, за спрените доставки, защото това са невъзвратими загуби, но едновременно с това вие поискахте един милиард от Европейския съюз във връзка с отстраняването на щетите. Тоест сметката към нашите източни партньори Русия и Украйна я занесохте в Брюксел. Там обаче ви отговарят, че отпускат на България само 20 милиона, което означава, че или напълно не сте подготвени, или нямате проекти, или въобще не знаете какво става в Брюксел, защото да ви отпуснат 2% от исканата сума е изключително лоша оценка за работата на администрацията. Това означава, че досега вие не сте проявили никакви грижи за диверсификация, никакви грижи за защита на страната от предстоящи енергийни рискове, след като получавате такова слабо финансиране. В тази връзка вие внушавате по-скоро поведение на администрация, която не знае точно какво прави, не знае към кого да се обърне и е много възможно това да се дължи на липсата на ясна преценка какви бъдещи рискове ще предотвратявате във връзка с енергийната сигурност на страната. За нас е изключително важно да се фокусирате точно върху това.
И второ, какви промени на енергийната стратегия ще предложи правителството, за да не допуснете нови заплахи за националната ни сигурност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Изводите, които правителството е направило за бъдещите рискове пред енергийната сигурност на Република България, се съдържат в разгледания от Министерския съвет и публикуван на Интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката Проект на „Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.” през м. ноември 2008 г. Тоест правителството е идентифицирало основните рискове пред енергийната сигурност на страната не след, а преди възникване на проблемите с газовите доставки от началото на м. януари 2009 г.
Ще посоча няколко от изводите в този проект.
Първо, светът, а не само България, е изправен пред рисковете от промените на климата, увеличаващата се зависимост от внос на ресурси и енергия и от нарастващите енергийни цени. Новата европейска енергийна политика, в частност и националната, имат за цел преодоляване на тези рискове в полза на всички европейски граждани.
Второ, специфичен риск за България е общоизвестният факт, че страната ни осигурява над 70 % от брутното си потребление чрез внос. Статистическият индикатор за енергийна зависимост е значително по-нисък – 46,5 %, заради методиката, която се използва от Евростат, а тя приема ядрената енергия за местен източник. Зависимостта от внос на природен газ и суров нефт е практически пълна и има традиционна насоченост с източник Руската федерация. Лигнитните въглища в България са единственият местен компактен енергиен ресурс за производство на електрическа енергия и са източник на енергийна независимост и дългосрочна трудова заетост.
Както знаете, в рамките на този мандат се реализира най-голямата индустриална инвестиция в България за последните 20 години в размер на 1 млрд. 200 млн. евро от Американската корпорация AES в „Марица-изток” за нова мощност. България разполага със съществен неизползван потенциал от възобновяеми енергийни източници и натам е насочена немалка активност и на правителството за поощряване на такива източници. Във връзка с това искам да Ви припомня, че през м. ноември миналата година се подписа споразумение със същата тази Американска корпорация AES за инвестиция от 240 млн. евро, която ще се реализира през тази година, за възобновяеми енергийни източници в Североизточна България.
Считам, че цитираните аспекти и анализи от енергийната стратегия на България до 2020 г., приети през есента на миналата година, не се нуждаят от принципна корекция, защото са идентифицирали основния риск.
Конкретно по отношение на природния газ.
Проектът на енергийна стратегия на България до 2020 г. разгледан през м. ноември 2008 г., предвижда:
Изграждане на междусистемни връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, които могат да бъдат осъществени изпреварващо и по-евтино в сравнение с големите транзитни проекти. Тези връзки ще диверсифицират източниците и маршрутите на доставка за страната и ще създадат възможност за доставки на природен газ за и от България и ще допринесат за по-тясно сътрудничество между балканските страни в тази област.
Второ, гарантиране на необходимите доставки на природен газ за задоволяване на вътрешното потребление посредством сключването на дългосрочни договори за доставка на природен газ със съществуващи доставчици и с нови държави-производителки на газ, каквито са страните от Каспийския регион, Близкия Изток и Северна Африка. Не може да отречете, че са правени немалко неща. Още миналата година бяха подписвани протоколи и с Азербайджан – за 1 млрд. куб. м газ, и с Тюркменистан – за 2 млрд. куб. м газ. При планираното мое посещение този януари в Египет, което беше отложено заради конфликта в Ивицата Газа, беше подготвено споразумение също така за доставки от Египет за 1 млрд. куб. м газ.
Трето, предвижда се в същата тази стратегия нарастване ролята на газохранилищата като инструмент за повишаване на сигурността на снабдяването. Вие добре знаете, че и през миналата година са правени конкретни инвестиции точно в Чирен, което позволи по време на кризата да бъде увеличен капацитета на черпене на газ от Чирен приблизително с една трета ежедневно.
Четвърто, изграждането и ползването на терминали за регазификация на втечнен природен газ, което е широко използвана алтернатива за доставки.
По всички тези въпроси, както и по диверсификационните проекти за тръбопроводи българското правителство работи не от вчера. Бих казал, работи през целия този мандат. Особено сме активни и сме най-активните, бих могъл да кажа, и в европейски мащаб по Проекта „Набуко”, както и по Проекта „Южен поток”, защото всяка диверсификация било то на източниците, било то на маршрутите е добре дошла за България, за да засилим нашата енергийна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, както Ви е известно, може да зададете до два уточняващи въпроса към министър-председателя.
Иван Костов (ДСБ): За съжаление, почнахте по неправилен начин отговора си, защото да казвате, че сте очаквали тази криза при положение, че при президента заявихте, че не сте очаквали спирането на подаването на газ, не сте имали информация, въпреки многобройните съмнения, че всъщност сте били предупредени и че всичко, което сте мислили през ноември, е валидно и сега в сферата на рисковете и в сферата на предвидените мерки в стратегията, е нелепо, тъй като цялата ви стратегия се базира на неизменни и сигурни, както бяха казани тук стотици пъти от тия хора, нашите, по няколко пъти всеки се е изредил да каже: сигурни доставки гарантиран руски газ и т.н. Това нещо беше в ядрото, така да се каже, на енергийната ви сигурност. И да казвате, че това сте го преценили през ноември и не се нуждае от преоценка, след като цяла Европа преоценява отношенията си с Русия и с Украйна и че им даде ултиматум да решат въпроса, и че направи съответните изводи означава, че вие просто не сте част от Европейския съюз. Вашето управление е първото самонадеяно управление, което, получавайки щети, не преоценява рисковете. То казва: това, което сме си мислели преди – през ноември, е валидно и сега.
За да бъдете честен, оценявайки рисковете, Вие трябва да излезете на тая трибуна и да кажете: нашите очаквания, че партньорството с Русия през Украйна за доставки на газ е сериозно заплашено от бъдещо спиране на подаването на газ, примерно през следващата или по-следващата година. Това трябваше да кажете.
Трябваше да кажете така: спирането на газът ще доведе до сериозни политически промени в политическия елит на Украйна. Русия сменя политическия ръководен елит в Украйна чрез газовото оръжие. Ние, за да спасим националната – вече не газа, националната сигурност на страната, трябва да предприемем всички мерки, за да предотвратим това утре.
Затова аз Ви питам: Вие смятате ли да направите тази преоценка на рисковете в духа на което отрезвяващата Ви криза Ви накара самият Вие като министър-председател да почнете да говорите реалистично? Само един въпрос имам към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, учуден съм, че като че ли не чухте или не се вслушахте в тези рискове, които са идентифицирани в стратегията, одобрена от българското правителство още през м. ноември 2008 г. Те говорят именно за рисковете, свързани със зависимост на доставки от един източник и по един маршрут. Това е идентифицирано много ясно преди кризата. Затова и през последната година България е работила активно за реализация на всички тези приоритети за диверсификация. Водени са разговори и със страните от Каспийския регион, водени са разговори и с гръцките ни партньори както по идеята за терминал за втечнен газ, така и за изграждане на междусистемна връзка между България и Гърция. Водени са разговори и има разбиране и с румънската компания „Трансгаз” за обвързване междусистемна връзка между България и Румъния. Всичко това е правено.
Истината е обаче, че тази криза действително не беше заявена нито от Русия, нито от Украйна. До последния момент, до нейното фактическо случване - това съм го казвал достатъчно ясно и пред българския парламент – и двете страни уверяваха, че независимо от техния търговски конфликт това няма да се случи. Няма да има затруднения за европейските потребители. Случи се! Както казах и в българския парламент, това без съмнение ще доведе до преосмисляне на активността и политиката и ще ускори формирането на единна европейска политика в областта на енергетиката, в това число на сигурността на газовите доставки. Аз съм казвал много ясно това.
От самото начало позицията на България, на българското правителство беше: основният инструмент за решаването на кризата е общата позиция на Европейския съюз. Знаете и в Европа някои казваха, че това е търговски конфликт, да го решат по търговски начин. Нямаше как да се реши по търговски начин. Постигнахме тази обща позиция с много ясно изискване и към руската, и към украинската страна – да си спазват ангажиментите – едните по договори, другите по Енергийната харта, която Украйна впрочем не само е подписала, а и ратифицирала. Както Ви споменах, през последните години България е една от най-активните по „Набуко”. Винаги сме го отстоявали. Ние сме част от проекта точно за диверсификация и на маршрута, и на източника на доставка.
Преди два дни в Будапеща се проведе конференция, в която страните участнички настояваме – това ще бъде част от темите и от дискусията на Европейския съвет през м. март – „Набуко” наистина най-сетне да стане общоевропейски приоритет с по-ясни и финансови ангажименти и от Европейската комисия, и от Европейската инвестиционна банка, и от Европейската банка за възстановяване и развитие, защото на този проект не може да се гледа като на чисто търговски, както често е било разглеждано от различни партньори.
Мога да Ви изреждам още редица конкретни факти за свършено и инициативи, които започнаха от българското правителство преди газовата криза, защото сме имали нашите опасения не за конкретното й случване, но за такава възможност в някаква перспектива. Да, за съжаление, тя се случи, но както се казва: „Всяко зло за добро” и според мен сега действително ще имаме много повече и по-ясна политическа воля на целия Европейски съюз за решаване на много от тези проблеми, свързани със сигурността на доставките, в това число на газ и диверсификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Господин премиер, като сте работили една година, защо нямате проекти и вместо 1 милиард ви дават 20 млн.? Какво сте изработили? Изработили сте 2%. Това сте изработили.
Какво трябва да направи едно друго управление и ще направи на Ваше място?
Първо, ще постави приоритета национална сигурност пред всичко останало във връзка с енергийната сигурност на страната. Всички търговски отношения, всички икономически интереси на България трябва да бъдат подчинени на този приоритет – да се гарантира националната сигурност, че друга страна отвън няма да може да се бърка във вътрешните политически дела на България, няма да може да бърника и да сменя правителства, да произвежда политически партии и да участва в избори. Ще си заемат мястото там, отвъд границите на страната. Иначе няма да се реши нито един въпрос.
Второ, Европейският съюз трябва да поиска, и ще поиска, да договори с Русия, след като тя отказва да ратифицира Енергийната харта и Транзитния протокол към нея, и след като е монополизирала доставката на централноазиатския газ, да договори единна хармонизирана цена на газовата доставка и хармонизирана такса за пренос. Само по тази линия Вие трябва да предявите претенции и бъдещото правителство ще ги предяви да се предоговори този договор за транзит на газ, благодарение на който до 2030 г. България ще получава 1,67 долара за пренос на 1000 куб. м на 100 км. Украйна договори 2,60 долара. Само тази разлика между 2,60 и 1,67, които взема България, ще натрупа до 2030 г. 1 милиард долара загуба на нашата страна в полза на руската. Това сте направили.
Това не може да остане по този начин. Бъдещото правителство ще поиска Европейският съюз да договори, да принуди Русия да се съгласи на обезщетения, които вие не смеете да предявите на руската страна, и ще предяви иск към „Газпром” за нанесените щети на българската икономика в размер на 500 млн. лв., както вашият министър ги определи. Това ще направи едно отговорно към съдбата на българския народ, а не на руския, българско правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, остават 30 минути. Имаме още две питания и две въпроса към министър-председателя. Следователно министърът на транспорта няма да може да отговори, въпреки че е тук и е готов да отговаря, както и другите министри, разбира се, но времето няма да стигне. Дано да може министър-председателят да отговори на тези две питания и два въпроса в рамките на тези 30 минути.
Обръщам се към народните представители да бъдат точни в питанията си и в дискусията.
Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, в резултат на хаотичното, некомпетентно и корумпирано управление на бившия шеф на Фонд „Пътища” Веселин Георгиев и на министрите Пламен Орешарски, Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов се стигна до спирането на стотици милиони евро от Европейския съюз за изграждането на българската пътна инфраструктура. Това доведе и до създаването на Националната агенция, която е под пряко Ваше ръководство. Независимо от това българското правителство не само че не потърси отговорност от съответните министри, но не си взе и поука от предупреждението на Европейската комисия. И ако доскоро оправданието за злоупотребите в Агенция „Пътища” беше „Батко и братята”, то вече за всеки е ясно, че проблемът е по-дълбоко. Самата Българска социалистическа партия е заложник на пътно строителните лобита, господин Станишев.
В мандата, откакто Вие сте наблюдаващ Агенция „Пътища”, досега за пет месеца се смениха 6 шефа. За съжаление, полза от това няма. Кой ще понесе вината за това, че магистрала „Тракия” няма да стане в рамките на това правителство? Тя трябваше да бъде готова до изборите, господин Станишев, и Вие непрекъснато се хвалехте с това.
Кой ще понесе вината? Какво ще направите поне в следващите месеци да имаме действително една отговорна национална агенция, която, ако не друго, поне да постави нещата на правилни релси. Аз знам, че ще ми кажете, че нито сте пътен кантонер, както веднъж Ви определих, нито сте швед, както отговорихте на списание „Таймс”. За две години не можем да станем шведи, няма и да станем, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ние сме си българи.
Евгени Чачев: Ние сме си българи и трябва като българи да подходим отговорно в името на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Жалко, че господин Костов излезе, защото той даде важни препоръки за работата на следващото правителство, които ще се постарая да имам предвид.
Що се отнася до същността на Вашия въпрос. Национална агенция „Пътна инфраструктура” мина през тежък период. Много удари бяха нанесени – и справедливи, и несправедливи. Много хора в агенцията се почувстваха демотивирани. Но много ясно искам да заявя, господин Чачев, моето впечатление и убеждение от работата на новото ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура” за много сериозната и лична амбиция на хората, на изпълнителния директор, на неговия екип, на надзорния съвет да променят нещата към по-добро, да възстановят авторитета и да свършат конкретна работа. Това не са общи приказки.
Според мен се вижда и от гражданите колко по-стриктен е контролът върху изпълнението на проектите, върху работата на пътните фирми в България, върху одита, върху всички дейности, които са свързани с ангажиментите на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Това усилие аз лично много силно го подкрепям и ще го подкрепям.
Сигурно е имало грешки и на това ръководство. Не греши този, който не работи или нищо не прави. При този обем работа и нужди на страната за модернизация, възстановяване, строителство на нови пътища няма как на всичко да се отговори едновременно.
Но тъй като в предишния Ви въпрос, господин Чачев, Вие поставихте темата за това, че, изслушвайки министрите и други представители на изпълнителната власт, бюджетът за тази година бил предизборен, абсолютно не е вярно. Ако беше предизборен, господин Чачев, щяхме да направим следното, казвам Ви го като политик, не като министър-председател. За какво ни е бюджетен излишък в предизборна година? Щяхме да отидем на бюджетен дефицит! И толкова пари щяха да се освободят точно за предизборни ефектни цели, много проблеми щяха да се решат краткосрочно, за кратък период от време хората щяха да са доволни, щастливи и да взимат по-високи заплати, и още по-високи пенсии от това, което е залегнало, и много други неща. Ето това щеше да бъде предизборен бюджет!
Господин Чачев, Вие знаете какви са бюджетите на голяма част от страните в Европейския съюз сега заради кризата. Отиват на тежки дефицити. Ирландия – 10,5% бюджетен дефицит, Румъния – над 7%. Ето това щеше да бъде един предизборен бюджет на това правителство, ако подхождахме по този политически и политизиран начин. Само че не можем да позволим това да се случи, защото е риск за страната, защото щяха да бъдат похарчени пари, хората щяха да бъдат доволни краткосрочно, но щяхме да създадем рискове за по-дългосрочното бъдеще, в това число в рамките на тази година. Затова не поехме по този път, господин Чачев.
И в момента правителството, в това число и аз лично, много внимателно преглеждаме проектите на всяко едно министерство и всяка една агенция за реализация – за да може да се ускори реализирането на тези инвестиционни проекти, които са заложени в бюджета. Защо? Защото за икономиката е важно, а не само за строителния бранш, който Вие наричате строителни лобита, а няма как да си внесем строителен бранш от чужбина. Той е такъв, какъвто е формиран в България, в българския бизнес като частен бранш. И за строителството, и за селското стопанство, и за други сектори на реалната икономика, и за малките и средни предприятия – навсякъде предприемаме конкретни действия чрез плана на правителството за противодействие на кризата и за стабилност на икономиката, и за стимули на реалната икономика. За тях е важно дали тези пари и тези проекти ще се реализират сега, през м. март, април, май, лятото или ще дойдат в последния момент на годината. Тогава има риск икономическата криза заради външното въздействие действително да обхване много по-голяма територия и много повече хора, да засегне много повече фирми. Вие, вярвам, го разбирате, ако мислите обективно. Не знам дали ще го признаете, съмнявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев за до два уточняващи въпроса.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Вие си внесохте – от Турция, 40% от финансовия ресурс от Европейския съюз в момента се осигурява от турски фирми в пътното строителство.
Искам да Ви попитам знаете ли какъв виц се носи в коридорите на Европейската комисия? Европейската комисия попитала радио „Ереван” защо Сергей Станишев е назначил граничен милиционер за шеф на Националната агенция „Пътна инфраструктура” – отговорът е: „За да пази България от чуждите фирми”, господин Станишев. Това е вицът.
Господин премиер, защо въведохте данък лошо управление, който всички ние ще плащаме, като позволихте хазартно сключените договори от Национална агенция „Пътна инфраструктура”, на които Европейската комисия отне европарите, да се финансират от държавния бюджет? Не се ли опитвате по този начин да обърнете некомпетентността и корумпираността на тройната коалиция в антиевропейски настроения сред българите? Това са моите въпроси, господин Станишев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Струва ми се, че дори и Вие не можете да ме обвините в това, че насаждам антиевропейски настроения. Но виждам, че в политиката за Вас е позволено всичко. Да твърдите, че налагам антиевропейски настроения, просто е смешно. Това много добре го знаят и в Европейската комисия, и колегите ми министър-председатели от Европейския съвет. Тази теза може да Ви е много удобна на Вас и вашата политическа сила, просто никой не я чува. Можете да си я повтаряте, както и вицове да си повтаряте.
Но не приемам по сериозни въпроси Вие да отправяте такива шеги по отношение на ръководството на Национална агенция „Пътна инфраструктура” на господин Янков. Имам впечатления от усилията, които полагат и той, и Надзорният съвет, цялото ръководство на агенцията да я подредят по един много добре структуриран начин. Ако щете това, че бил началник на щаба на Граничните войски – да, трябва повече ред, по-стриктен ред, няма нищо лошо в това. Господин Янков е бил и в бизнеса, и добър мениджър и съм убеден, че е амбициран да докаже, че НАПИ може да работи добре, защото има чувството за значението на авторитета на агенцията и сред българския бизнес, и сред европейските ни партньори. От тази гледна точка ще продължа и занапред да подкрепям всички тези усилия, както и усилията да се свърши максимално работа в България по пътното строителство. Всяко едно правителство досега – и това правителство, все сме длъжници, защото има много още какво и да се възстанови като пътна мрежа, да се рехабилитира цялостно и да се строят нови пътища. Това е една сериозна амбиция и в програмата за тази година на Националната агенция „Пътна инфраструктура”, господин Чачев. Това мога да отговоря на Вашите въпроси.
Ще финансираме всички проекти, които са в рамките на нашите възможности на бюджета, които са действително изпълними, за които има готовност и няма да приема, господин Чачев, така с лекота първо да атакувате българския строителен бранш, защото, видите ли, пазили сме го от европейската конкуренция! Аз съм за реална конкуренция между българските и европейските строители, но да не се получи така, че българските да бъдат дискриминирани и да се превърнат само в подизпълнители.
Също така съм за равен достъп и на изпълнителите от Република Турция. Аз, господин Чачев, съм бил на откриването, а и не само на откриването например на отсечката Бургас-Карнобат на автомагистрала „Тракия”. Говорил съм и говорих с работници там, които са строили много български пътища. Те ми казаха, че това е най-добрата българска магистрала, която е построена, при това предсрочно. Затова дайте да търсим начините, по които най-бързо могат да се реализират проектите, а това изисква сериозно усилие, прозрачност на процедурите и много стриктен контрол.
И отново връщайки се към работата на НАП: и през почивните дни около Нова година бях в постоянна връзка с ръководството. Не можете да отречете, господин Чачев, че беше създадена реална и много добра организация за почистването през празничните дни, така че хората, които се връщат от различни места в своите градове, да не почувстват толкова тежко снеговалежите, които настъпиха в края на почивните дни около Нова година. Това се дължи на работа, понякога денонощна. Така че стига с шегички и общи политически квалификации!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, какви шегички? Вие защо не казахте турската фирма срещу каква цена изгради тази отсечка? При сключен договор на 30 млн. евро, НАПИ плати 82 млн. евро, господин Станишев! С тези пари щяхте досега да сте доизградили магистралата и с това, което платихте за другата отсечка - на президентския спонсор, от Оризово до Стара Загора. При 32 млн. лв. - 84 млн. лв., господин Станишев. Това е истината. И това не са шегички, не са шегички!
Защото пътната инфраструктура на България беше осигурена с проекти и с пари от европейските финансови институции, включително и безвъзмездни средства от предприсъединителните фондове. Давам си сметка, че вината не е само Ваша и на Вашия предшественик Симеон Сакскобургготски. Но истината е, че една здрава основа, която беше поставена в това отношение, беше разрушена и години наред тя няма да се възстанови, господин Станишев. В България има над 50 хиляди пътни инженери с опит в целия свят, които са построили хиляди магистрали и летища в Африка, в Латинска Америка. Между тези 50 хиляди души не се намери и един, повечето от тях са членове на БСП - назначихте шеф на Гранична полиция за шеф на НАПИ. Няма да има резултати! Няма да има резултати, господин Станишев! Няма! Поне няма да са във Вашия мандат.
Трите лота, които остават, Европейската комисия ги спря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Времето!
Уважаеми народни представители, обръщам се и към министър-председателя – остават ни по-малко от 15 минути. Имаме едно питане на господин Евгени Чачев, което продължава около 20 минути. (Оживление.)
Евгени Чачев: Така е по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има и още два въпроса на народните представители Минчо Христов и Светослав Спасов. Ако продължим и с въпросите, това означава - до 14,30 ч. Да спрем ли с последното питане в 14,00 ч. или ще продължим с останалите два въпроса?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Следващата седмица пак ще се натрупат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По правилник в 14,00 ч. приключва заседанието, удрям звънеца. И това е.
Ясно е, че няма да можем да стигнем до въпросите.
Господин Чачев, заповядайте за Вашето питане.
Евгени Чачев (ДСБ): Уважаеми господин премиер, в края на 2008 г. Вие обявихте, че до 29 декември министрите от кабинета ви трябва да представят индивидуалните планове на своите министерства за борба с кризите. Тези индивидуални планове са под всякаква критика. Просто не ми е удобно да цитирам какво е заложено в тях.
В тази връзка моля да ми отговорите: каква е политиката на правителството за реализирането на инвестиционните разходи в размер на 5,6 млрд. лв., планирани в бюджета за 2009 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Чачев – бяхте точен и кратък.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, по същество Вашият въпрос повтаря немалко от темите, които засегнахте и в предишните, което не е изненада. Защото ни обвинихте, че правим предизборен бюджет - всичко е насочено ей–сега да се случи само в първата половина на годината, а после нямало да има пари.
И аз Ви дадох много ясен отговор на тази тема. Ако правехме предизборен бюджет, щяхме да си направим бюджет с дефицит – нищо след нас, ако ще и наводнение да стане, и пари да няма, да похарчим парите сега.
Направихме бюджет с бюджетен излишък. Две или три са страните в Европейския съюз, които го имат. Защото го правим с чувство за отговорност за запазване на Валутния борд, на финансовата стабилност на страната, за възможност за противодействие на външните рискове, които са сериозни, господин Чачев. С това съзнание направихме такъв предпазлив бюджет.
Независимо от това в рамките на залегналите разходи действително има амбициозна инвестиционна програма на българската държава от 5 млрд. 600 млн. лв. Всичко това се прави с цел подкрепа на реалния сектор в България, за да може да устои на натиска на финансовата и икономическата криза.
И това, което се прави от българското правителство, не е всичко. Извън тези средства са и петстотинте милиона, които Българската банка за развитие предоставя на търговските банки в България, за да отпускат кредити на малки и средни предприятия. Защото сега, в ситуация на липса на доверие, на стопански оптимизъм и във финансовия сектор е важно да се създаде механизъм, да се стимулират банките да дават кредити, особено на малкия и средния бизнес, който се задъхва. Това е направено и ще се прави през цялата година, господин Чачев.
Националният план за заетостта предвижда 200 млн. лв., създаване на 50 хиляди работни места, 20 хиляди души, които ще минат през преквалификация. Те също са част от Националния план на българското правителство за защита на реалната икономика, доходите на хората и техните работни места. Това трудно може да се отрече в момента.
Миналата седмица няколко дни министър по министър, шеф по шеф на държавни агенции докладваха конкретните си проекти, за да можем да преценим степента на готовност на всеки проект, като проектна готовност, въздействие по създаване на работни места, за обороти на българските фирми – строителни или други, за степента, за възможността те да стартират по-рано. Защото като правило в нашата държава капиталовите разходи се извършват повечето – сигурно две трети, през втората половина от годината.
В условия на финансова криза абсолютно искреното намерение на правителството, което няма нищо общо с избори, е да помогнем на реалния сектор сега, час по-скоро, за да бъдат защитени и да не се стига до фалити и до уволнения на хора. Защото в края на годината същите тези средства и същите тези проекти ще бъдат позакъснели. Вие го разбирате, господин Чачев, и вътре в себе си знаете, че това не се прави с предизборна цел, а за да се помогне реално на икономиката. Капиталовите разходи на държавата са с 20% повече, отколкото през миналата година. Това също е подкрепа именно на българската икономика.
И е много забавно, когато днес и от десницата призовават държавата да се намеси, държавата да направи това, държавата да свърши онова. Толкова години говорихте – колкото по-малко държава, толкова повече, всичко на тезгяха и т.н. Спомнете си, вашата политическа сила има принос към този процес. Сега, в условията на световна икономическа криза, която въздейства върху България, до кого опираме пак? До държавата. Водим политика за постепенно, мъчително, понякога трудно възстановяване на българската държавност. Не е прекомерна, както едно време, когато държавата беше всичко, но не и неспособна да действа и да подпомага икономическите субекти.
Така че целият този пакет за инвестиционна дейност на държавата и правителството, за подкрепа на малкия и средния бизнес по отношение на акредитирането и националните доплащания за земеделските производители, за които са осигурени 211 млн. лв. – 150 млн. лв. за зърнопроизводителите и 60 млн. лв. за животновъдите и млекарите, и пакетът за социална защитеност. Всичко това е част от единен план на българското правителство как да предпазим България и да преведем кораба на българската държава, на българската икономика през едни бурни води, в които навлизаме. Защото така е в цял свят.
Но няма да отречете, или може би сигурно ще отречете, защото разбирам - наближават избори, че българската държава е по-подготвена и в по-добра кондиция, отколкото други европейски страни. Това го каза Европейската комисия, а не само аз. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин премиер. Явно започвахме предизборната кампания.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вие не сте я спирали от една година. (Шум, смях и реплики от КБ.)
Евгени Чачев: „Рекордно висока инфлация, все по-големи дисбаланси, по-слаба конкурентоспособност, нарастваща безработица, влошен бизнес климат, неефективна администрация и твърде голяма бюрокрация” – така изглежда България през погледа на икономистите от Европейската комисия в представената вчера годишна оценка за напредъка на страните членки в прилагането на Лисабонската стратегия, господин премиер.
За да се подобри тази картина, от Еврокомисията препоръчват спешни мерки за подобряване качеството на администрацията, особено на ключовите управленски функции като регулаторните власти, съдебната система и финансовия контрол на структурните фондове. Друга препоръка е да се предприемат и прилагат нови мерки за значително намаляване на бюрократичните спънки. Това според Брюксел ще подобри бизнес средата и ще помогне да се противодейства на корупцията. Този доклад е на бюрото Ви, господин Станишев. Давам си сметката, че може би не сте го чели, но като се върнете, ще го прочетете. (Шум, оживление. Реплики на министър-председателя Сергей Станишев.) Обаче да наречете това антикризисна програма, тъй като на банката ми са антикризисните програми на вашите министри, извинявайте само за думата, но тя е „словоблудство”, господин премиер. Защото министър, който ще се бори с кризата като реконструира кинозалата на президента в Резиденция „Бояна” от кинозала в конферентна зала, за много хиляди лева; или ще направи два пъти основен ремонт на хотел-тунела в Евксиноград; или ще направи няколко тоалетни в административните сгради, извинете, господин премиер, може би затова България е с тоалетна на паното на Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. (Реплики от КБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Какво да кажа?! Господин Чачев си приказва само едно и също, няма значение какви факти се сочат, Вие ще извадите Вашите си неща и Вашите тези.
Господин Чачев, много добре разбирам, че вашата политическа сила безумно се страхува от предстоящите избори – дали ще влезете в парламента. (Шум и реплики в КБ.) Ясно ми е, че се стремите чрез парламентарния контрол, чрез агресията, която излъчвате ежедневно в българския парламент, да втвърдите максимално ядрото си, да постигнете резултат. На добър Ви път!
Няма да приема обаче Вие да говорите, че аз се занимавам със словобудство, защото този План за икономическа стабилност и защита, първо, е реален и включва цял пакет мерки – и инвестиционни, и мерки за социална защита, и мерки за преквалификация, и подкрепа на малкия и среден бизнес чрез кредитиране чрез търговските банки, и маса други неща.
Господин Чачев, за разлика от Вас не съм догматик. Този план не е фиксиран веднъж завинаги. Той ще бъде постоянно усъвършенстван в зависимост от динамиката на ситуацията в страната и в диалог с бизнеса и браншовите камери на различните сектори на бизнеса, и с национално представителните синдикати. Това е задължение на българската държава.
И просто няма да обръщам внимание на Вашите политически провокации. Винаги съм се опитвал да Ви отговарям коректно и с цифри, Вие не ги чувате, не ги желаете, Ваша си работа. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев. (Министър-председателят господин Сергей Станишев слиза от трибуната. Депутатите стават.)
Господин Чачев има право да изрази своето становище.
Моля, седнете! Трябва взаимно да се уважаваме!
Евгени Чачев (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Най-малкото, не Ви прави чест да си изпускате нервите от тази трибуна. Никога не съм проявявал агресивност.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Винаги!
Евгени Чачев: Винаги съм бил конструктивен лично към Вас и към правителството, към всички министри, предупреждавал съм Ви за това, което ще се случи.
И сега ще Ви кажа: господин Станишев, тази антикризисна програма просто няма да я бъде, защото вече прогнозните данни показват, че в бюджета за 2008 г. приходите не се изпълняват. Данъчните приходи са под 96%, господин Станишев.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това тревожи ли Ви, или Ви радва?!
Евгени Чачев: С 1 млрд. лева намаляват приходите от митниците – това го знаете много добре. Или на практика излишъкът ще се окаже много по-малък от този, който Вие вече изхарчихте, господин Станишев. (Шум и реплики от КБ.)
Между другото, същият елемент се появява в Бюджет 2009, защото заложеният ръст от 4,7% не само че няма да се постигне, но той ще бъде отрицателен. И Вие го знаете много добре.
И това, което правите в момента, е от пусто в празно. То няма да стане реалност. И слава Богу! Защото с тоалетни и конферентни зали не можем да борим кризата, господин министър-председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Четиринадесет часа и две минути, приключваме днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание е следващата седмица в сряда, 4 февруари 2009 г., от 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Борис Николов
Георги Димитров