Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-02-19



Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, предстои да извършим една поредица от гласувания. Както стана ясно вчера в края на пленарния ден, те ще бъдат продължителни, затова ви моля за внимание.
Програмата за деня е пред вас – виждате, че има гласувания за второ четене. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения има доста предложения, направени в пленарната зала, и молбата ми е да проследите всяко гласуване.
След това има една поредица от гласувания на първо четене – ратификации, по които съответните комисии би трябвало да имат готовност за преминаване към второ четене.
Обръщам ви внимание, че след това предстои гласуването на Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с проблемите в район „Студентски”, местност Студентски град. Молбата ми е да имате готовност с предложения за кандидатури за членове на комисията.
Така че има поредица от гласувания и следва народните представители да са в пленарната зала и да участват в гласуванията.
Преминаваме към гласуванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Предстои да гласуваме § 61 по вносител, който става § 57. Раздадена ви е страница с текстовете, които предстои да бъдат гласувани. В това число, имайте предвид и направените предложения в пленарната зала,.
Разполагаме с предложение на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, и предлага своя окончателна редакция. По този текст на комисията в пленарната зала има предложение на народния представител Мартин Димитров. Народният представител Минчо Спасов прави предложение по предложението на народния представител Мартин Димитров. Има предложение на народния представител Румен Ангелов и по неговото предложение има предложение на госпожа Елиана Масева, и предложение на народния представител Борислав Ралчев.
Ще гласуваме предложенията по реда, в който са били направени в хода на разглеждането на второ четене в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров за нова редакция на ал. 1.
Гласували 160 народни представители: за 85, против 50, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Мартин Димитров се приема.
Има ли предложение за прегласуване? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Минчо Спасов по редакцията, която току-що гласувахме. В пленарната зала господин Спасов е предложил след думите „тежки престъпления” да се добави „и престъпленията по Глава ХІХа на Наказателния кодекс”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов в текста, който току-що гласувахме и приехме предложението на господин Мартин Димитров – след думите „тежки престъпления” да се добави „и престъпленията по Глава ХІХа на Наказателния кодекс”.
Гласували 153 народни представители: за 110, против 13, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Минчо Спасов се приема.
Господин Ангелов, оттегляте ли Вашето предложение?
Румен Ангелов (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В тази връзка отпада и предложението на народния представител Елиана Масева, което е по Вашия текст.
Остава предложението на господин Борислав Ралчев.
Господин Ралчев, остава ли Вашето предложение при направените промени? Ние фактически го гласувахме.
Други допълнителни предложения по този текст не са направени в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По ал. 3 имаше предложение последните думи „освен при искане на компетентните органи или в изрично предвидените случаи” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Румен Ангелов в ал. 3 думите „освен при искане на компетентните органи или в изрично предвидените случаи” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 96, против 61, въздържали се 16.
Предложението е прието.
По ал. 4 има няколко предложения – на господин Мартин Димитров, госпожа Елиана Масева, господин Борислав Ралчев, господин Минчо Спасов и господин Камов, и още едно предложение на господин Борислав Ралчев.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров за нова редакция на ал. 4: „Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения определят с наредба реда на съхраняването и предаването на данните по ал. 1 за целите за разследване и преследване на тежки престъпления във връзка с разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за защита на личните данни и Закона за специалните разузнавателни средства”.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 51, против 59, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева за редакция ал. 4: "Данните по ал. 1 се събират, съхраняват и използват, съгласно реда и условията на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалния кодекс".
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 82, против 53, въздържали се 26.
Предложението се приема.
Има предложение за прегласуване на господин Ралчев - както съзнавате, не можете да прередактирате, а само да предложите прегласуване.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря ви, господин председател.
Наистина от гледна точка на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нещата малко се комплицират. Но аз твърдя, че в предложението, направено от госпожа Елиана Масева, съществуваше още една дума и тя е "унищожаването". Логиката на това, което тя е предложила, изисква целият цикъл - от започване до завършване на процеса, да бъде завършен, а той завършва с "унищожаването". Това е моята реплика.
Разбира се, че поддържам това, което се гласува в частта, в която беше предложено, но ми се струва, че има някакъв процесуален момент, свързан точно с това, че е изпусната думата "унищожаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Борислав Ралчев, разбирам, че не правите предложение за прегласуване.
Борислав Ралчев: В този смисъл не правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Въпросът ми към Вас е: в думата "използват", разчитате ли и хипотезата за унищожаване?
Борислав Ралчев: Не, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не е съвсем "разбира се", защото използването може да води до унищожаване.
Борислав Ралчев: В една такава деликатна материя, господин председател, когато има ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нищо не мога да направя, господин Ралчев. Ако предложите, ще подложа на прегласуване текста. В противен случай остава така.
Борислав Ралчев: Не. Искам допълнително гласуване с оглед и тази дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Такова нещо като „допълнително гласуване” правилникът не познава.
Борислав Ралчев: Значи какво? Излиза, че когато една формулировка ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Ралчев, моля Ви не спорете с мен, а с правилника, ако можете.
Борислав Ралчев: Става въпрос за един технически пропуск, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не бих казал, че въпросът е технически.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Думата "унищожава" я има в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Следващото предложение е на народния представител Борислав Ралчев - редакция на ал. 4, както следва: "Данните по ал. 1 се събират, съхраняват и използват, съгласно реда и условията на Закона за специалните разузнавателни средства, Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за защита на личните данни".
Уважаеми колеги, това са еднотипни текстове. Ние вече приехме предложението на народния представител Елиана Масева и нямам основание да подложа на гласуване предложението на господин Ралчев.
С предложението на народните представители Минчо Спасов и Николай Камов, които предлагат отпадане на думите "и Закона за МВР" - вече няма такъв текст, така че и това не мога да подложа на гласуване.
Господин Ралчев предлага да отпадне изразът "във връзка". Това предложение обаче не се съдържа в текста на госпожа Елиана Масева, така че и него не можем да гласуваме.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на целия текст на § 64 по вносител, който става § 57 в редакция на комисията с направените промени в пленарната зала и току-що извършените гласувания.
Моля, гласувайте § 57 в окончателна редакция на комисията с направените поправки.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 58, като е предложила и своя редакция.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 58.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 62 по вносител.
Има предложение на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители:
Гласували 132 народни представители: за 36, против 72, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на § 62, който става § 59.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 63, който става § 60 и предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте окончателната редакция на комисията за § 63 по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстът е приет в окончателната редакция на комисията.
Подлагам на гласуване текстовете на § 64 и 65 по вносител, които са подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 64 има предложение на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 9, против 73, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме едновременно § 66 по вносител, подкрепен от комисията, и § 67 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте предложението на комисията да се създаде нов § 65; предложението на вносителя за § 68; предложението на комисията за нов § 67; предложението на вносителя за § 79; редакцията на комисията за § 70, който става § 69; § 71 на вносителя, подкрепен от комисията; текста на вносителя за § 72, подкрепен от комисията; както и § 73, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте ан блок тези текстове.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 10, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 74 по номерация на вносителя има предложение от народните представители Йорданов и Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 31, против 69, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
В редакцията на комисията за § 74 господин Иванов направи предложение в пленарната зала – към текста на комисията за § 74 да се гласува и ал. 2 на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 74, който става § 73, и към него, ако се приеме, евентуално ще се създаде нова ал. 2 по предложение на господин ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ.
Моля, гласувайте първо редакцията на комисията за § 74.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 16, въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Моля, гласувайте предложението на господин ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ, направено в пленарната зала – към този текст да се създаде и ал. 2, която е със съдържание на вносителя.
Моля, гласувайте ал. 2 на вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 76, против 16, въздържали се 23.
Предложението се приема. По този начин току-що гласуваният текст на комисията става ал. 1, а към нея ще бъде добавка ал. 2 на вносителя.
Господин Мирчев, заповядайте с предложение за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, предлагам да прегласуваме предложението на народния представител ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ ал. 2 на вносителя да остане. Ние считаме, че това предложение е неуместно и то беше отхвърлено в комисията. Затова моля да го прегласуваме.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защо, защо?! Това е чист лобизъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Постъпи предложение за прегласуване на предложението на народния представител ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ – към текста да се добави ал. 2 на вносителя.
Моля, гласувайте още един път предложението на господин Иванов.
Гласували 136 народни представители: за 97, против 23, въздържали се 16.
И на второ гласуване ал. 2 е приета.
Моля, гласувайте § 75 в редакция на комисията; текста на вносителя за § 76 и текста на вносителя за § 77.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте отпадането на § 78 и § 79 на вносителя по предложение на комисията. Те са гласувани по-рано и систематичното им място не е тук.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграфите отпадат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 77, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” ...
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като тези текстове са изключително важни и подменят характера на Закона за електронните съобщения, моля да се гласуват поотделно – т. 1 от § 77 и т. 2 от § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Иванов, моля да уточним кое да гласуваме поотделно?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (встрани от микрофоните): Точка 1 от § 77 е за създаване на § 5 в Преходни и заключителни разпоредби; т. 2 е за създаване на нови параграфи 5а, 5б, 5в и 5г.
Моля да се гласуват поотделно т. 1 и т. 2 от § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение от господин Иванов – т. 1 от § 77 и т. 2 от § 77 да се гласуват отделно, а не ан блок.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 52, против 67, въздържали се 22.
Това процедурно предложение не се приема.
За прегласуване – господин Ангелов, заповядайте.
Румен Ангелов (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам прегласуване, тъй като това е много важно, защото т. 1 на практика казва, че аналоговите честоти се дават без конкурс от КРС, макар да е записано „след становище от СЕМ”. Становището от СЕМ може да се издаде на 50 или 60 кандидата, СЕМ да каже: „Да, имате хубава програмна схема”, а след това КРС да си избере кой да е човек без конкурс, за да му раздаде до 31 декември 2012 г. свободните аналогови честоти.
Освен че не е справедливо от чисто инженерна и техническа точка, искам да ви кажа, че това е неправилно и становището на Европейската комисия е такова – че до цифровизацията не би трябвало да се раздават допълнителни аналогови честоти, тъй като и без това ефирът е прекалено много замърсен. Тези честоти са необходими, за да влязат в честотния диапазон, необходим за цифровизацията. Правилно е да не подкрепяме т. 1 от новия чл. 77, тъй като е несправедлив технически и икономически необоснован.
Моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте още един път т. 1 и т. 2 на § 77 да се гласуват отделно.
Гласували 153 народни представители: за 49, против 72, въздържали се 32.
И при прегласуването това процедурно предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на нов § 77, който се създава по предложение на комисията; наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”; и текста на вносителя за § 80, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 124 народни представители: за 100, против 20, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров по § 81, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 71, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 81 на вносителя, тъй като неговото систематично място е другаде и този текст вече е гласуван.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 5, въздържали се няма.
Текстът отпада.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 82, както и § 80 и 81, създадени по предложение на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 80 има предложение от народния представител Йордан Мирчев за отпадане на ал. 2 на този параграф.
Моля, гласувайте това предложение на господин Мирчев – ал. 2 да отпадне.
Гласували 116 народни представители: за 54, против 60, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
С тези гласувания приключихме гласуването на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Предстои да преминем към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Министерския съвет.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Предстои да гласуваме на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Първият законопроект е с вносители Минчо Христов и Стела Банкова – законопроект, който не е подкрепен от водещата комисия.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с вносители Стела Банкова и Минчо Христов.
Гласували 96 народни представители: за 9, против 20, въздържали се 67.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Заповядайте с предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз ви моля да прегласувате този текст и ще опитам да ви обясня защо. Става дума за следното. В сега действащия Закон за кредитните институции при една единствена просрочена вноска банките имат право да конфискуват жилището на длъжника и да го продадат. В медиите имаше конкретни случаи на хора, които по една или друга причина не бяха могли да погасят тази вноска, на всеки може да се случи, колеги, да се разболее, например, и апартаментът им беше продаван без тяхното знание.
Искам да ви кажа, че вчера на официална конференция от Българската народна банка са заявили, че те в момента разработват същата тази идея, само че не казват кога ще я приложат на практика. Става дума за отсрочка на длъжниците от шест месеца. Вие знаете тежката финансова криза, в която сме сега. Трябва да ви кажа, че такива мерки бяха предприети в повечето от страните – членки на Европейския съюз, и в Съединените американски щати. Мисля, че това е една типична антикризисна мярка.
Ще ви кажа и нещо друго. Когато се разглеждаше законът в Комисията по икономическата политика, представител на Българската народна банка, първо, заяви, че няма официално становище от Българската народна банка. Второ, каза, че законът не е бил добър, защото бил срещу интересите на банките. И трето, същият този човек каза, че в момента Българската народна банка разработва същата тази идея в конкретна подзаконова рамка. Аз го попитах, тук има хора от Комисията по икономическата политика, кое е вярното. Ако законът е лош, нека да кажат, че е лош. Ако законът е добър, нека да го подкрепят.
Искам да ви кажа, че ако оставим Българската народна банка да разработва тази антикризисна мярка, ние ще чакаме години наред. Бъдете сигурни. Нека да приемем това разумно предложение и да облекчим длъжниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля още веднъж да гласуваме на първо четене този законопроект.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 30, въздържали се 53.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с вносител Министерският съвет.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция. Вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тъй като при обсъждането на проекта за ратификация не бяха направени предложения за промени, предлагам да преминем и към второ гласуване на този документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласувате процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Балева, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция
Член единствен. Ратифицира договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилване на презграничното сътрудничество, особено в борбата с тероризма, презграничната престъпност и нелегалната миграция, подписан на 27 май 2005 г. в Прюм, Федерална република Германия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме наименованието и член единствен от законопроекта на второ четене.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващият законопроект е Законопроектът за ратифициране на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка за финансиране и инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии и на Споразумението за администриране на просрочията между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка относно процедурите за плащане и възстановяване съгласно гаранциите на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Иванов, за процедурно предложение.
Евгений Иванов (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на гаранционното споразумение да бъде приет на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме процедурното предложение този законопроект да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря, госпожо председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение между ... и Европейската инвестиционна банка относно процедурата за плащане и възстановяване, съгласно гаранцията на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка
Чл. 1. Ратифицира Гаранционното споразумение между ... и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, подписано от българска страна на 8 юли 2008 г. в Брюксел.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за администриране на просрочията между .... и Европейската инвестиционна банка относно процедурите за плащане и възстановяване, съгласно гаранцията на страните членки в полза на Европейската инвестиционна банка, подписано от българска страна на 8 юли 2008 г. в Брюксел.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме текстовете от законопроекта на второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Имате думата за процедура, господин Берон.
Петър Берон (независим): Колеги, поради проявеното единодушие при първото гласуване смятам, че може да се премине и към второ гласуване и правя такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Берон законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Берон.
ДОКЛАДЧИК Петър Берон:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано на 16 юни 2008 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване текстовете на законопроекта на второ четене.
Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет.
Законопроект за ратифициране на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.
Подлагам на гласуване законопроекта на първо гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Берон.
Петър Берон (независим): Поради проявеното единодушие при първото гласуване, правя предложение законът да бъде гласуван на второ четене в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за приемане на законопроекта на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Берон:
„ЗАКОН
за ратифициране на Международното споразумение за
тропическия дървен материал от 2006 г.
Член единствен. Ратифицира Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте на второ четене текста на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Преминаваме към проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в гр. София. Трябва да гласуваме проекта за решение и да попълним състава на комисията.
По проекта за решение с вносител Валентина Богданова и група народни представители са направени предложения за нови редакции в залата.
Първото предложение е на народния представител Иван Сотиров за нова редакция на т. 1.
Моля да гласуваме това предложение на господин Сотиров.
Гласували 99 народни представители: за 37, против 43, въздържали се 19.
Това предложение не се приема.
Има и предложение на народния представител Светослав Спасов за нова редакция на т. 3.
Моля да гласуваме предложението на господин Спасов.
Гласували 96 народни представители: за 9, против 63, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено в залата, на госпожа Валентина Богданова за редакция на т. 3.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 5.
Предложението на госпожа Богданова се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както е предложен от вносителите, четен е в залата, но с новата редакция на т. 3, която току-що беше подкрепена.
Моля първо да гласуваме текста на решението, а след това да попълним състава.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Решението за създаване на временната комисия е прието.
Съгласно гласуваното в залата предложение комисията се състои от 12 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи и независими народни представители - шестима от парламентарното мнозинство и шестима от опозицията и независимите народни представители.
Досега са направени предложения:
- от „Атака” за господин Тодор Батилов;
- от ПГ „Движение Напред” – господин Любен Дилов;
- от БНД – господин Пламен Панайотов;
- от ДСБ – господин Евгени Чачев;
- от ОДС – господин Борислав Българинов.
Вчера в залата господин Берон е предложил независимите народни представители да се представляват от госпожа Елеонора Николова.
Моля за останалите предложения. Тези са на опозицията и независимите народни представители.
Съставът е попълнен:
- от ДПС – Даут Осман и Метин Сюлейманов;
- от Коалиция за България – Диана Хитова за председател и Радослав Иванов;
- от НДСВ – Мима Василева и Иван Николаев Иванов. Благодаря ви.
Има ли някакви възражения, за да ги предложа ан блок? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок членовете на комисията, заедно с председателя Диана Хитова.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Съставът на комисията е приет.
Последното гласуване за днес е проектът за Решение по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Проектът за решение е прочетен в залата. По него са направени предложения в залата.
Първото е на госпожа Диана Хитова – да отпадне текстът на третото тире към т. 1. Вероятно се има предвид „да разгледа и оцени състоянието на жп дружествата ИАЖА”.
Госпожо Хитова, нали това имате предвид, защото тук няма тирета – вероятно се имат предвид подточките? Точно това ли предлагате – в т. 1 да отпадне „да разгледа и оцени състоянието на жп дружествата”?
Моля да гласуваме предложението на госпожа Хитова за отпадане на тази подточка в т. 1 от проекта за решение.
Гласували 132 народни представители: за 92, против 38, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Светослав Спасов, то не е редакционно, за създаване на нова т. 3 в проекта за решение.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 11, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Това е по първия проект за решение.
Има и още един проект за решение с вносители Румен Ангелов и Димитър Йорданов.
Моля първо да гласуваме проекта за решение по доклада на Временната комисия с вносител Камен Костадинов.
Гласували 112 народни представители: за 86, против 23, въздържали се 3.
Предложението за тази редакция на проекта за решение е прието.
Господин Батилов, заповядайте. Имате право за отрицателен вот.
Тодор Батилов (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
От името на моята парламентарна група искам да кажа, че гласувахме против.
Аз гласувах против, защото проектът се разминава с основните изводи и факти от доклада. Не се касае за инцидент, касае се за закономерна последица следствие състоянието на “Български държавни железници”, което и в двата доклада много точно е посочено. Има пълна разруха и абдикация от страна на държавата, от Народното събрание, като се мине през всички правителства и министерства в последните 20 години.
Може би се отнася и за следващия проект, но и двата доклада сочат като виновен единствен държавен орган – железопътната администрация. Както научихме от медиите, Прокуратурата за една година разследване ще посочи тримата виновници: кондукторът, началник влака и един заместник-началник в БДЖ по стара българска традиция. Но с тези тримата и с единствено виновния държавен орган не можем да обясним нито състоянието на железниците, а комисията след много месеци труд стигна до тези факти. Те са общоизвестни.
Ние не можем да обясним как за 20 години не е купен нито един нов пътнически вагон. В същото време преди четири години предишният министър, за другите не съм търсил точна справка, е продал над 6 хиляди товарни вагона. На 27 юли 2005 г. са продадени сносните 40 кушет-вагони. Отбележете, че те са имали четворна защита, не са имали толкова горими и токсични материали. На тяхно място са върнати вагоните-убийци от 1968 г. ремонтирани знайно около 30 пъти, а незнайно – никой не знае колко пъти и какво е влагано там като материали.
На трето място – продадени са трите вагонни ремонтни завода. “Български държавни железници” остана без тях. Дни преди жестоката трагедия в неизвестна работилница в Самоков са изработени част от отоплителните, страшно овехтели инсталации. Практически кушет-вагонът е оставен без нито една защита.
На следващо място – вагоните, пътническите влакове са обслужвани от необучен персонал. От 130-те пожара никой не се е поучил. По Програма ФАР са похарчени пари през 2006 г., но нито един извод не е направен от голямата трагедия в Нанси. Обучението, което са провели френските специалисти, не е стигнало до адресатите, до работещите хора.
Не е посочена организацията на дейност, не са посочени равнодушието на хората, изводите, които трябва да се направят. Затова съм против.
Благодаря ви, че все пак ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Малко изпреварихте събитията, господин Батилов. Предстои да гласуваме още няколко текста.
Господин Ангелов е вносител на проект за решение – цял проект за решение с четири точки. Но тъй като гласувахме решение, което се прие, автоматично отпада за гласуване проекта решение, което е с вносител господин Ангелов и група народни представители. Имам информация, че в залата той е направил предложение трите точки от проекта за решение да се гласуват и да се прибавят към проекта за решение, който гласувахме. Трябва да гласуваме и тези три точки от другото проекторешение.
Моля за последно гласуване, за да приключим с тези процедури.
Гласуваме предложението на господин Ангелов т. 2, 3 и 4 от проекта за решение, на който той е вносител заедно с народния представител Димитър Йорданов, да се инкорпорират в току-що приетото решение с вносител Камен Костадинов.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 35.
Тези текстове не се приемат.
С това гласуванията за днес приключиха.
Предстои да изслушаме доклада на госпожа Нина Чилова и господин Любен Дилов по:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО – продължение.
Предстои да разгледаме чл. 211.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 217:
“Чл. 217. (1) Който изнесе извън границите на страната движима културна ценност без разрешение или без сертификат за износ, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212, който става чл. 218, като думите “чл. 122” се заменят с “чл. 129”.
Комисията предлага чл. 213 да отпадне.
По чл. 214 имаме предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров:
В чл. 214 думите “от 500 до 1000 лв.” се заменят с “от 3000 до 5000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 214 да отпадне.
Комисията предлага чл. 215 да отпадне.
По чл. 216 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е оттеглено на заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216, който става чл. 219:
„Чл. 219. Който не извърши регистрация по чл. 152, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 217, който става чл. 220, като думите „чл. 147” се заменят с „чл. 153”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 221:
„Чл. 221. Който не вземе мерки за запазване на откритите структури и находки и не уведоми незабавно съответния орган по реда на чл. 160, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219, който става чл. 222:
„Чл. 222. (1) Който осъществява дейности по консервация и реставрация или изготвя проекти за консервация и реставрация, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осъществява дейности по консервация и реставрация без непосредствено ръководство на лице, вписано в регистъра по чл. 165, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 223:
„Чл. 223. Който извършва дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности – национално богатство, без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221, който става чл. 224:
„Чл. 224. Който извършва действия по изработването на копия, реплики или предмети с търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222, който става чл. 225:
„Чл. 225. (1) Който изработва копия на културна ценност в нарушение на изискванията на чл. 173 и 174, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което изработва реплика в нарушение на изискванията на чл. 175.
(3) Средствата за извършване на нарушенията по ал. 1 и 2 се отнемат в полза на държавата.
(4) Вещите по ал. 1 и 2 се отнемат в полза на държавата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 226:
„Чл. 226. Който изработва копия, реплики или предмети с търговско предназначение без съгласие на собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224, който става чл. 227:
„Чл. 227. Който изработва копия или реплики на културни ценности със световно или национално значение или национално богатство без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225, който става чл. 228, като думите „чл. 174” се заменят с „чл. 182”.
Комисията предлага чл. 226 да отпадне.
Комисията предлага чл. 227 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 228, който става чл. 229:
„Чл. 229. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица – инспектори, а в случаите по чл. 217 – от митническите органи.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, а в случаите по чл. 196, ал. 2 и чл. 197, ал. 2 – от кмета на съответната община.
(3) Петдесет на сто от сумите от глоби и имуществени санкции постъпват по сметката на Национален фонд „Култура” за проекти, свързани с опазване на културното наследство, а останалите – по бюджета на Министерството на културата. Средствата, които постъпват в бюджета на министерството, се разходват само за развитие на материалната база, повишаване на квалификацията и стимулиране на служителите на инспектората.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229 и предлага той да стане чл. 230.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете от Административнонаказателните разпоредби на законопроекта?
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Благодаря Ви, госпожо председател.
Само миг да се ориентирам, защото минаха много членове. Всъщност имам едно възражение, което по-скоро е аргумент за това, което няколко пъти защитавах от тази трибуна, а именно необходимостта от още един прецизен правен поглед върху закона. Това е членът, който в момента не мога да открия къде беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Хубаво ще бъде, за да можем да се ориентираме при гласуването.
Любен Дилов: Става дума за текста, който предвижда наказание за човек, който не предприеме спешни мерки по съхранение и обявяване на намерена археологическа ценност. Според мен отново влизаме в колизия, защото малко по-рано бяхме обявили, че всяка ценност, преди нейната идентификация, има статут на изключителна държавна собственост с национално значение. В същото време задължаваме един предприемач или частно физическо или юридическо лице да се разпореди по някакъв начин с тази изключителна държавна собственост и даже го наказваме, ако той не го направи. Аз не съм юрист, но според мен има колизия. Става дума за чл. 221 по новата номерация, където го наказваме от 3000 до 5000 лв., ако е физическо лице, и от 5000 до 10 000 лв., ако е юридическо лице.
Имам едно предложение, което не знам как точно да формулирам, но ще предложа формулировката, която е добила гражданственост. Напълно подкрепям членове 225 и т.н., които преследват изготвящите копия на културни ценности. Искам да ви обърна вниманието върху един термин, който е изключително странен, но с него един много умел предприемач заобикаля законодателството на няколко европейски държави. Става дума за термина „официален фалшификат”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По чл. 221 имате ли редакция, господин Дилов?
Любен Дилов: Не, аз само направих коментар, че според мен трябва сериозен правен анализ на чл. 221.
Що се отнася до чл. 225, предлагам да се въведе навсякъде терминът „официален фалшификат” и ще ви кажа защо. На няколко места, може би най-яркият пример е проф. Донде от Италия, той представя абсолютно пълни копия на произведения на изкуството, много от тях ценности с национално значение, и ги нарича официални фалшификати. На репликите: ”Добре, сега това копие ли е, реплика ли е, какво е”, той казва: „Не, не, това е официален фалшификат”, и ги продава напълно свободно и открито. Последният случай беше преди три месеца, ако не се лъжа, в София. Докато вървеше търгът за едно по-ранно произведение на Мърквичка по „Ръченицата”, проф. Донде изложи в „Шератон” поредния официален фалшификат на Мърквичка и доста успешно го продаде, без никой да му направи някаква бележка или да го пита взел ли е разрешение от музея, който е собственик.
Не знам дали терминът „официален фалшификат” не е правен нонсенс, но с такъв термин не само той, но и други купувачи на изкуство и на археологични художествени ценности всъщност заобикалят законодателството на няколко държави. Правят се отливки на прочути скулптурни статуи, правят се копия на брони, на исторически предмети. Последният официален фалшификат, който беше изработил един ювелир, е на прочутата корона на Елизабет ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дилов, искате ли в чл. 222, който става чл. 225, до израза „копие на културна ценност” да добавим „и официален фалшификат”, което е нонсенс?
Любен Дилов: Трябва правен коментар, защото с термин се заобикаля законодателството на няколко държави. Човекът излиза и показва сертификата, на който пише, че е изработил „официален фалшификат”, каквото и да означава това.
Можем да добавим само „фалшификат”, макар че фалшифицирането се преследва по друг текст. Очевидно е, че този проф. Донде никой не го преследва в няколко държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Тук става въпрос за копия. Вероятно това трябва да се предложи към текста, който се отнася за фалшификати.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Очевидно е, че след като излезе от рамките на това определение, то е фалшификат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: То е фалшификат, независимо дали е официален или неофициален.
Любен Дилов: Разказвам ви каква е практиката. Истината е, че ако отидете в Милано на ул. „Монте Наполеоне”, ще видите огромната галерия на проф. Донде, пълна с официални фалшификати, които са абсолютни реплики и пълни копия.
Добре, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Добре, оттегляте го. Благодаря.
Други желаещи за изказване по административно-наказателните разпоредби?
Заповядайте, господин Ватев.
Бойко Ватев (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Чилова, уважаеми колеги! Уважаеми господин Руденко Йорданов, ще критикувам Ваши предложения.
В наказателните разпоредби има предложения от господин Мерджанов и господин Руденко Йорданов. Започвам първо от чл. 203 по вносител, който гласи: „Който извършва търговска дейност с движими културни ценности без регистрация по чл. 108, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лева.”. Господата Мерджанов и Йорданов предлагат санкцията да бъде завишена от 20 хиляди до 100 хил. лв. и комисията подкрепя това предложение. Това е доста неразумно. Аз вчера разговарях с господин Мерджанов. Той ми каза: „Бойко, предложи поправка”. Представете си един младеж, който продава нерегистрирана монета, която струва 10 или 20 лв., а вие му слагате глоба от 20 хиляди до 100 хил. лв. Това е невероятно. Ако този текст важи за културна ценност с национално богатство, тогава – да. Тогава тази глоба е в рамките на нормалното, но за обикновена ценност да се сложи долна граница 20 хил. лв. е ужасно много. Предлагам да си остане предложението по вносител „от 3 хиляди до 5 хил. лв.”.
Това се отнася и за чл. 206. Там наказанието би трябвало да е по-голямо, но пак „от 20 хиляди до 100 хиляди лв.” е много. Текстът на чл. 206 по вносител гласи: „Който извършва търговия с движими културни ценности чрез търг без разрешение на министъра на културата ...”. Тук вече има организиране на търг без разрешение. Наистина тук наказанието трябва да бъде по-голямо, но да не е от 3 хиляди до 5 хил. лв. От 20 хиляди до 100 хил. лв. е ужасно много.
Предлагам да бъде от 10 хиляди до 50 хил. лв. Тази санкция ще възпира и може да се вземе от човека. Но 100 хил. лв. санкция, че направил търг на три неща ...
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Нека да се запази поне долната граница.
Бойко Ватев: Добре, предложението ми е от 20 хиляди до 50 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да уточним предложенията Ви:
Първото е по чл. 203. Когато се гласува текстът, предложението на господин Ватев е да се подложи на гласуване текстът на вносителя, където наказанието да си остане от 3 хиляди до 5 хил. лв.
Второто предложение е относно чл. 206, който става чл. 212. Санкцията да не бъде от 20 хиляди до 100 хил. лв., а да бъде от 20 хиляди до 50 хил. лв.
Има ли други желаещи за изказване по Административно-наказателните разпоредби? Няма.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложение на господин Александър Паунов, което не е подкрепено от комисията:
„В § 4 от Допълнителните разпоредби да се направят следните изменения:
1. Точка 1 да отпадне.
2. Точка 9 да се измени така:
„9. „Държател” е физическо или юридическо лице, което упражнява фактическа власт върху движима културна ценност.”
3. Понятието „държател” навсякъде в закона с изключение на Глава единадесета, Раздел VІІ „Връщане на незаконно изнесени движими културни ценности национално богатство” трябва да бъде заменено с понятието „ползвател”, което е свързано с конкретен правен статут на определени субекти – носители на права върху културни ценности.”
По § 4 има предложение и на господин Ватев и господин Българинов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 беше оттеглено.
Има предложение от господин Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията, но е същото като предложението на господин Александър Паунов.
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което беше оттеглено на заседание на комисията.
Има предложение на Нина Чилова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. По смисъла на този закон:
1. „Индикативна листа за културното и природно наследство на Република България” е списъкът на ценностите по чл. 11, ал. 1 от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
2. „Специални технически средства” са геодезични уреди, геофизична апаратура и други технически средства, използвани преди, по време и след теренните археологически проучвания.
3. „Обществени колекции” са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или на институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.
4. „Незаконно изнесени от територията на държава членка” са културни ценности национално богатство, които:
а) са изнесени от територията на държава членка в нарушение на правилата за опазване на националното богатство;
б) не са върнати след изтичането на срока за законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такъв временен износ.
5. "Отправила искане държава членка" е държавата членка, от чиято територия е била незаконно изнесена движимата културна ценност национално богатство.
6. "Държава членка, до която е отправено искане" е държавата членка, на чиято територия се намира незаконно изнесената от територията на друга държава членка движима културна ценност национално богатство.
7. "Връщане" е фактическото връщане на движимата културна ценност национално богатство на територията на отправилата искане държава членка.
8. "Ползвател" е лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване върху вещ – културна ценност, или което я ползва на друго правно основание, без да е неин собственик.
9. "Незаконно придобити културни ценности" са тези, които са придобити чрез:
а) проучване и изкопни работи, извършени без съответно разрешение;
б) престъпление;
в) незаконен внос.
10. "Интегрирана консервация" включва различни мерки, целящи да увековечат културното наследство като част от съответната среда, сътворена от човека и природата, като използването и приспособяването на обектите на наследството са за нуждите на обществото.
11. "Терен на консервация" включва индиректни и директни дейности, които целят предотвратяване на увреждането и разрушаването на разкопките и загуба на свързана с тях информация чрез осигуряване на оптимален режим на разкриване, полево съхранение, опаковане, транспорт и депониране.
12. "Монетовидни предмети" са монети и домонетни форми, печати, пломби, екзагии и други обекти на сигилографията.
13. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
14. "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове от допълнителните разпоредби на законопроекта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за "Преходни и заключителни разпоредби".
По § 5 има предложение на господин Паунов, което не е подкрепено от комисията, а именно:
Параграфи 5-7 да отпаднат и вместо тях да се приемат следните текстове:
"§ 5. Регистрираните в регистъра на НИПК към момента на влизане на закона в сила недвижими културни ценности се вписват служебно в регистъра на недвижимите културни ценности към министъра на културата, без да е необходимо подаването на нарочна декларация от страна на собствениците им.
§ 6 . (1) Притежателите на културни ценности, които подлежат на деклариране или идентификация по силата на този закон, са длъжни да ги декларират в най-близкия държавен или общински музей в едногодишен срок от влизане на закона в сила, освен ако културните ценности не подлежат на служебно вписване в съответния регистър към министъра на културата или вече са били декларирани до този момент по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.
(2) Лицата, подали декларация при условията на чл. 89, ал. 6 се считат за собственици на декларираните културни ценности до доказване на противното.
(3) Всеки, който претендира да е собственик на културна ценност, декларирана от друго лице, може да предяви иск пред съда, за да докаже правото си, както и да му бъде върнат съответният предмет. Такъв иск може да се предяви до 5 години от вписване на съответните културни ценности в регистъра на културното наследство.
(4) Когато някой е декларирал като своя културна ценност, която принадлежи на държавата, от името на държавата такъв иск предявява министърът на културата, както и от окръжния прокурор по мястото на извършване на декларирането. От името на общината такива искове предявява кметът на общината или лице, определено с решение на Общинския съвет.
(5) Лицата по ал. 2 се считат за придобили декларираните от тях културни ценности по законосъобразен начин до доказване на противното с влязла в сила осъдителна присъда, а когато не е възможно да бъде проведено наказателно производство – с влязло в сила съдебно решение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) Културните ценности, които не са декларирани в срока по ал. 1, се считат придобити по незаконен начин от лицата, които ги владеят, и с изтичането на същия срок се считат за собственост на държавата.
(7) Лицата, които са придобили на законно основание културни ценности по предходната алинея, могат да искат установяване на правото си и връщане на предметите от съда. Искът се предявява срещу министъра на културата и лицето, от което са отнети. Когато ищец е лицето, от което са отнети такива културни ценности, искът се предявява само срещу министъра на културата.”
Има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено, в Преходните и заключителните разпоредби § 5, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да отпаднат.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е идентично с предложението на господин Паунов и също не е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията – в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения.
В ал. 1 изречение първо се заменя така:
"Ал. 1 В 12-месечен срок от влизането на закона в сила лицата, които упражняват фактическа власт върху движими археологически ценности, са длъжни да подадат заявление за идентификация и регистрация по реда на този закон."
Алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 да отпаднат.
Алинея 8 става ал. 2.
Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) На задължителна регистрация подлежат само културните ценности, идентифицирани като "национално богатство".”
Има предложение на народния представител Елеонора Николова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
"§ 5. (1) В шестмесечен срок от влизане в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности. Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по изречение първо с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава на лицето удостоверение за изпълнение на задълженията му по изречение първо и второ.
(2) При идентификацията на движимите културни ценности национално богатство правото на собственост се установява с официален документ, при което лицата по ал. 1 не могат да се позовават на изтекла придобивна давност.
(3) Лицата, които в срока по ал. 1 са поискали идентификация и регистрация, но не са установили правото си на собственост върху движимите археологически културни ценности национално богатство, се считат за техни държатели. Министърът на културата удостоверява качеството им на държатели по този закон и им издава удостоверение за установяване на това обстоятелство.
(4) Удостоверението по ал. 3 е лично и непрехвърлимо. При смърт на държателя неговите наследници при поискване получават удостоверение за държател.
(5) Лицата по ал. 1-4 имат правата по чл. 111, ал. 1, т. 1, и задълженията по чл. 112, т. 1, 3 и 4.
(6) Сделки на разпореждане с движими археологически културни ценности по ал. 1, идентифицирани по реда на този закон като национално богатство, са нищожни.
(7) Идентифицираните по реда на този закон движими археологически културни ценности, които не са национално богатство, се продават само на търг по реда на чл. 119. Лицето, на което е издадено разрешение за организиране на търг, е длъжно да поиска удостоверението за тяхната идентификация.
(8) При организиране на търг с неидентифицирани по реда на този закон движими културни ценности министърът на културата отнема разрешението по чл. 120.”
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6, 7 и 8:
„§ 6. (1) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти – монети и монетовидни предмети, са длъжни в 6-месечен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация.
(2) Идентификацията и регистрацията на обектите по ал. 1 се извършва от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра на културата и получили удостоверение за това. Към искането за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация.
(3) Искането се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се прилагат декларация, в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване, както и снимков материал. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Председателят на нумизматичното дружество издава на лицето удостоверение за изпълнение на задължението по изречение първо.
§ 7. (1) Идентификацията и регистрацията на вещите по § 6, ал. 1 се извършва от комисия, определена от общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното дружество. В комисията се включват трима експерти с висше образование, които имат не по-малко от пет години членство в дружеството.
(2) За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение, подписано от всички членове. Членовете нямат право да разгласяват информация, станала им известна във връзка с идентификацията.
(3) Когато при идентификацията се установи, че за вещта са налице данни за съответствие и с критериите за национално богатство по чл. 54, комисията прави предложение до министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство по реда на чл. 99.
(4) В случаите по ал. 3, когато се предостави статут на национално богатство се прилага § 5, ал. 2-6.
(5) Идентифицираните монети и монетовидни предмети се регистрират в нумизматичното дружество, извършило идентификацията.
(6) Отношенията между лицата по § 6, ал. 1 и нумизматичното дружество се уреждат с писмен договор.
§ 8. Възмездни прехвърлителни сделки с идентифицирани и регистрирани монети и монетовидни предмети могат да се извършват, освен по реда на § 5, ал. 7 и между членовете на нумизматичното дружество.”
По § 6 има направено предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 6 да отпадне.
По § 7 има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 9:
„§ 9. С влизане в сила на закона движимите културни ценности – държавна собственост, които са инвентирани във фондовете на общинските музеи, преминават в собственост на общините, с изключение на археологическите културни ценности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Продължаваме след почивката.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с второто четене на Законопроекта за културното наследство. Стигнахме до § 10.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Йорданов, заповядайте.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, съжалявам, че колегата Ватев не е в залата, защото той оспори текста, внесен от мен и колегата Мерджанов, във връзка с увеличаването на санкциите за лица, които държат у себе си, да използвам това понятие, недвижими културни ценности. Той се противопостави на нашата теза, че санкциите трябва да са завишени и поиска санкциите да са много по-малки, защото, видите ли, едно дете, което не знае какво точно държи, може да бъде санкционирано с глоба от 20 до 100 000 лв., защото имало в джобовете си монетка с неясен произход. Звучи много мелодраматично, но това не само че не е вярно, но има явната тенденция да подведе залата и да омаловажи характера на деянието, срещу което ние се противопоставяме.
В този смисъл, отговаряйки на колегата Ватев, макар и в негово отсъствие, искам да спра вниманието ви на §5 от закона, в който по един добър начин ние с колегата Мерджанов увеличихме срока, за който лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници, могат да поискат тяхната идентификация и да ги декларират. Времето, през което ще се извърши тази процедура, е достатъчно голямо, за да бъде тя обективна, надявам се да бъде и в обществен интерес и, разбира се, в интерес на хората, които са поискали тази културна ценност да бъде дефинирана, така да се каже, като значимост.
Именно този срок, който ние поискахме да бъде увеличен и който комисията прие, е моят отговор към господин Ватев, че искаме да намалим колкото се може вероятността от случайни действия или от действия, които са свързани с ненавременна информация за това какъв закон е влязъл в сила, какво са длъжни лицата да извършат, да има по-голямо време и медиите, и всички, които са ангажирани с привеждането в сила на този закон, да могат да информират обществото и хората, заинтересовани това да бъде свършено, да имат достатъчно време да го направят.
Когато задочно споря с колегата Ватев, аз съм принуден да поспоря и с решението на комисията във връзка с уточняването на понятийната система, която има много голямо значение за приложението на закона.
Спирам вашето внимание на § 4 по вносител, където съществува т. 9, в която е дефинирано понятието „държател”. Там е уредено как да бъде тълкувано понятието „държател” - като физическо или юридическо лице, което по силата на този закон, натъртвам, упражнява фактическа власт върху движима културна ценност – държавна собственост.
По предложение на колегата Ватев, което е прието от комисията, т. 9 е отпаднала. Тоест в § 4 по комисия т. 9 не съществува в този вид, в който е по вносител, тоест понятието „държател” вече не се коментира. Разговарях с колеги за това дали е необходимо това понятие да бъде въведено специално и получих отговори, които звучат логично – че този въпрос е уреден в българското законодателство и не би било нужно това да се направи. Звучи логично, но на мен тази логика не ми е достатъчна, защото в много текстове, когато употребяваме понятие, ние натъртваме „по този закон”.
Защо след като по този закон ние уреждаме що е това „повторно нарушение” – т. 13 по комисия, т. 14 по комисия – що е това „системно нарушение”, макар че това също е ясно, бягаме от понятието „държател”, специално уредено тук, защото по презумпция било ясно?
Струва ми се, че е редно това понятие „държател” да бъде гласувано отделно, господин председател, и да бъде въведено в текста на § 4 по комисия, за да е ясно що е то „държател по този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие държите т. 9, където е понятието „държател по този закон”, да бъде гласувана отделно и да бъде на съответното място.
Руденко Йорданов: Продължавам нататък в аргументацията си. Спирам вашето внимание на § 5 по комисия. Тук още в ал. 1 ние казваме: „В 6-месечен срок от влизане в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти - пак наблягам - върху фактическа власт.” Ами именно фактическата власт е уредена в понятието „държател”. Значи ние тук говорим за държатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За кой текст говорите?
Руденко Йорданов: Говоря за ал. 1 на § 5 по комисия. Използвам текстовете, за да аргументирам още веднъж защо е нужно понятието „държател” да бъде дефинирано специално в този закон.
Отивам на ал. 3, където е казано, че „Лицата, които в срока по ал. 1 са поискали идентификация и регистрация, но не са установили правото си на собственост върху движимите археологически културни ценности – национално богатство, се считат за държатели на културните ценности. Министърът на културата удостоверява качеството им на държатели по този закон и им издава удостоверение за установяване на това обстоятелство.”
След като ние многократно в алинеите - една или друга, наблягаме какво е това „фактическа власт”, „държател” по този закон, последният ми аргумент е този, за да подчертая необходимостта понятието „държател” по този закон да бъде специално дефинирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Йорданов, всичко, което казахте, е още един аргумент към това, което се опитвам от началото на дебата по този законопроект да помоля, преди гласуването на второ четене този законопроект внимателно да бъде разгледан от Комисията по правни въпроси. Защото към момента, пак да припомня, той беше разгледан само в частта му, с която променяме НПК.
Независимо дали терминът “държател” ще бъде дефиниран в т. 9, както Вие казахте, по новия § 4, този текст, който Вие посочихте по т. 3 на чл. 5 по комисия (стр. 150-151), задава следния въпрос: държателят има ли право да се разпорежда с публична държавна собственост преди да си е уредил отношенията с държавата? Ето един въпрос, на който бих искал юристите да ми отговорят. И ви го опредметявам – независимо дали държателят ще бъде описан тук или не, вие строите хотел, намирате археология – да предположим, че е ценна, а не керемида на 100 години, и въпреки това дали е ценна или не, трябва да спрете да строите хотела. Вие трябва да предприемете действия по смисъла на този закон, които, без да съм юрист, ще ви кажа, че ви вкарват в колизия с други текстове от българското законодателство, които обясняват какво е публична държавна собственост. А да не говорим, че находката - самата археологическа ценност, която пак по смисъла на този закон, веднага придобива статут на национално богатство до доказване на противното и е изключителна държавна собственост, вече има такъв статут, че вие вече просто нищо повече не можете да направите в тази посока, независимо дали сте държател, макар че не е ясно в момента какъв – намирател и т.н.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Това е за движимите ценности.
Любен Дилов: И за движимите е същото. Каква е разликата?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Колега Дилов, аз винаги съм се възхищавал на рефлекса Ви, с който като се размъти водата, Вие да хванете най-голямата риба – това е техника, която владеете. Аз я поразмътих, ясно, но тези понятия съществуват – те са и практика, но понеже в този закон Вие опитвате да отклоните вниманието към бъдещата керемида, към която може би приложението на този закон ще доведе до смут и неразбория, аз говоря за фактическата керемида. Тоест, за онова, което сега се държи у хора, които са установили фактическа власт. Говоря за тези шест месеца, през които техните душевни терзания трябва да намерят своята еманация при подписването на една малка молбица, както щете я наречете, аджеба: “Какво е това, което държа?” – то пак остава у тях, те пак имат фактическа власт. Но вече компетентните органи се произнасят що е това, което е в този, който упражнява фактическа власт върху тази вече съществуваща керемида. Затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Дилов, заповядайте за изказване.
Любен Дилов (ДН): Ще водим един задочен диалог.
Безспорно става дума за движими ценности, а не за недвижими. Там пак има същия смут по отношение на публичната държавна собственост, но, да речем, там е по-ясно. Представям си го практически.
Говорим отново за термина “държател”, независимо как го наричаме – аз между другото подкрепям идеята, че националното богатство трябва да бъде изключителна държавна собственост и трябва да има статут, при който хората, които го притежават в момента, да продължават по някакъв начин да го притежават, но със силно ограничено право върху собствеността – да не могат да го залагат, да не могат да го продават и т.н. Защото един ден то трябва да стане и трябва да бъде национално достояние, да има достъп до него.
Това, от което се притеснявам, е, че по европейски възприета дефиницията, „археология” е почти всеки предмет с над 100-годишна давност. Универсализацията на този закон и неприемането на предложението на задължителна регистрация да подлежат само неща с национална ценност, макар че самият този закон казва, че всичко е национална ценност преди да бъде доказано, че не е, според мен ще доведе до неспазване на закона по една проста причина. Веднага ви казвам – във всеки един дом на тук присъстващите има предмети с над 100-годишна давност. Не говорим за драматични случаи, не говорим за каракачаните, които съхраняват 2000-годишно злато и това е техен начин на живот – те нека се оправят, както са се оправяли две хиляди години.
Говорим за един казус, при който всеки един от нас, след като приемем този закон, ще трябва хубаво да се разрови в къщи, да види какви предмети със 100-годишна давност притежава, да помисли дали те са археология, или не, биха ли имали стойност евентуално и да отиде да ги регистрира. Ето това е нещо, по което все още нямам ясен отговор – дали ще помогне законът да работи или не.
Защото самата философия на този закон беше да насърчим по някакъв начин запазването на културно-историческото наследство, освен да вкара държавата в час. Защото ние сме убедени, че ако имаше държава през тези 20 години, нямаше да го има този случай, този казус. Освен да вменим на министри, на чиновници, на музеи какво те трябва да правят – трябва по някакъв начин частната инициатива, гражданите да разберат, че е щастие да им се случи на тяхната нива, както обича да казва господин Бойко Ватев, при риголване, да се открие археология, а не това да е проблем - не да търчим към върницата веднага с мозайката, защото ни спира цялата инициатива или пък ако е метал, да тичаме към борсите в Търново. Мисля си, че тук бъркаме нещо генерално. Понеже много го водихме този разговор в комисията, не искам да го пренасям в пленарната зала – по тази причина не съм направил и писмени предложения и смятах поне от правна гледна точка да затворим онези врати, които е възможно да бъдат непрекъснато атакуваеми. Те в момента са в две посоки: не е много ясен статутът на държателя, едната посока, и трябва ли да има частна държавна собственост при археологията, или не. Това са двата въпроса, които при всички дебати не намериха отговор. Тук в Преходните и заключителните разпоредби, според мен, това се вижда доста ясно.
Последното, което искам да кажа. По смисъла на този закон в момента, в който той бъде приет, има един шестмесечен и един едногодишен срок, в които наистина ще кипи нечовешка инвентаризация в държавата, ако той трябва да бъде спазен. Аз съм силно скептичен по отношение на това, че самите музеи ще се справят, познавайки някакви музеи – не става дума за национални институции, като знам какви сбирки имат и за колко време биха могли с разполагащия персонал те да направят описание, категоризация и т.н. А какво остава за частните колекционери и притежатели на сбирки, съвсем не мога да си представя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Михайлов.
Николай Михайлов (независим): Благодаря, господин председател.
Аз имам кратък коментар на това, което чувам от моя колега Дилов-син, което, нека призная, съм чувал многократно. То ми прави впечатление не толкова с неприемливостта на тезата, колкото с неясните й очертания.
Господин Дилов, аз не мога да схвана вътрешното двоене на Вашия подход към въпроса за собствеността на археологическите ценности.
Вие казахте в дупликата си, разбира се, ще ме поправите, ако бъркам, че сте за това археологическите ценности – национално богатство, да бъдат публична държавна собственост, изрекохте го. След това казахте, че имате една особена законодателна болка в контекста на нашите размисли по закона, и тя е, че такава частна държавна собственост не се предвижда.
Аз Ви призовавам, защото имам слабост към Вашите качества да коментирате най-разнообразни въпроси, включително и по законодателството, да се проясните по този въпрос за нас, а може би и за себе си.
Разбирам специфичната Ви позиция да защитавате една гледна точка. Мога да се вживея в тази гледна точка, макар че тя не е моя.
От друга страна, Вие искате някак си да бъдете солидарен с една проста очевидност – в този парламент във връзка с този закон настояваме интересът на държавата да бъде защитен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Йорданов, заповядайте за втора реплика.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, колега Дилов! Моята реплика съдържа два елемента. Извинявам се, че отново се връщам към тезата на Бойко Ватев с тази паричка, за която нещастното детенце изведнъж ще стане атакуемо от закона, защото тя била от римско или древно време. Ами, този закон все пак дава шестмесечен срок, в който ви моля, пребъркайте дрехите и джобовете си в гардероба, и ако има такива нещастни парички, извадете ги и попитайте откъде са те – това казва законът.
Господин Дилов и господин Ватев, за риголовачите, казах това и в комисията, сега ще го повторя. Ужасих се, когато видях за какво се риголва българската земя. Ужасих се, когато видях каква разлика има между пасторалните картини – Сивушка, която оре и зад нея хвърлят семената, и риголвачът, зад който върви верига с металотърсачи, ляво-дясно, ляво-дясно – това е българският пейзаж и за тези риголовачи става дума, господин Дилов. И със закона се опитваме да направим разлика между онова риголване, след което се садят лозя и градини, и другото риголване, което ограбва българската земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика.
Любен Дилов (ДН): Уважаеми колеги, не знам защо оставате с впечатление, че съм някакъв защитник на риголвачите. Доста преди на вас да ви хрумне да се занимавате с тази тема, съм се занимавал, дори съм автор на филм, излъчен по ВВС. Този филм снимаше точно как се риголва в Хайредин и как ченгетата стоят с четири патрулки и пазят. Правил съм филма заедно с Иван Бакалов.
Професоре, сега ще Ви обясня къде е проблемът. Нашият закон в чл. 143 казва: всичко, намерено старо, е археология. Всяка намерена археология е национално богатство до доказване на противното. Този текст обезсмисля целия закон. Той просто няма да работи. Разберете, няма да работи! Той стимулира всеки, който намери каквото и да е, веднага да го унищожи, защото процедурата, която следва намирането, обезсмисля всякакви негови усилия.
Давам ви конкретен пример от моя избирателен район, давах ви го няколко пъти. Нещастен инвеститор строи хотел, намира стар водопровод, който според мен няма никаква стойност, но Божидар Димитров смята, че това е величествено откритие, сравнимо с градините на Семирамида. Този човек ходи три години по институциите и пита: „Какво да правя?” Ние му казваме: „Ами, започваш да инвестираш в запазването на нещо, което е публична държавна собственост”. Адвокатите му казват: „Нещо, което е публична държавна собственост, ти ходиш на пръсти покрай него и не го пипаш, защото в противен случай ще влезеш в затвора”.
Как ние изяснихме този въпрос в закона? Ние как стимулираме тези хора? Остави риголвачите, ясно е те за какво са излезли. Риголвачите са малко. На територията на обработваемите земеделски земи се твърди – приемам го за наполовина вярно, има над 5 хил. тракийски поселения, остатъци от тях, на обработваеми земи, в които не са влизали археолози. Не знам колко хиляди хектара земя са. Как ние стимулираме това нещо да се случи? Стоварили сме репресия, казали сме, че всяко нещо със 100-годишна давност по определение е археология и докато не бъде изяснено, тя е със статут на национално богатство, тоест всеки притежател на такава ценност притежава национално богатство, което е по най-строгия режим на този закон, с най-строгите санкции, докато не се докаже противното.
Господин Йорданов, да приемем, че в духа на пасторалните неща, които Вие казахте, всеки един човек сега ще се разтърси, ще извади всичко, което му дрънчи в джобовете, ще намери тези парички, за които е говорил Бойко Ватев не знам кога, и ще чака тяхната идентификация и тяхното оценяване – какво представлява това – ценност ли е или не е. Колко хора според Вас са нужни да се занимават с тази дейност в България? И за колко време ще я свършат? И ще спазят ли те срока на закона? И ако не го спазят, виновен ли е този, който не е успял да спази срока на закона, или не е виновен?! Имаше едно предложение, което гласеше, че само националното богатство подлежи на такава регистрация по отношение на археологията.
Аз през цялото време не защитавам частната собственост в археологията. През цялото време настоявах за едно-единствено нещо, че има куп неясноти от чисто правна гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Госпожо Чилова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже в последно време непрекъснато се коментира, че този закон има изключително големи проблеми от правна гледна точка и това най-вече ежедневно повтаря господин Дилов, за да създаде такова отношение, искам категорично да заявя, разбира се, в рамките на своята компетентност, и да информирам колегите, че 80% от становището на Съвета по законодателство по този законопроект бяха приети и се намират в текста на комисията, който сега обсъждаме.
Първо, една трета от подписалите този законопроект са юристи. Второ, Дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол” на Народното събрание, Правната дирекция към Министерството на културата и Правната дирекция към Министерския съвет са работили по този закон. Мисля, че са малко другите закони, които могат да се похвалят с такава добра юридическа експертиза. Няма никакъв проблем от юридическа гледна точка, въпросът е законът да бъде прочетен и изтълкуван правилно!
Какво правим по отношение на § 5? Беше казано и мисля, че всеки интелигентен и почтен български гражданин ще защити тази теза. Целта е да се извадят на светло всички онези, които държат движими археологически ценности и да се създаде уредба по отношение на безхаберието и безотгововорността, със статуквото в момента и законодателната анархия, която цари по отношение на тази материя.
Няма да имаме проблеми и за в бъдеще с обявяването на археологическите ценности – движими и недвижими, за публична собственост. Нека това да стане ясно. По отношение на недвижимите археологически ценности винаги досега в България е имало един и същи режим. Нещо повече, ние доразвиваме режима в този закон. Всеки един инвеститор или когато се извършват благоустройствени и ремонтно-възстановителни дейности, когато се установи такава археологическа находка, той временно прекратява действията – такава е сегашната уредба и такава е била столетната традиция по отношение на това. Извършват се проучвания, докато се установи дали това е в категорията на археологическите ценности.
Какво казваме ние днес с този закон? Казваме следното: освен че се спира и се предприемат дейности по идентифициране и проучване на целия обект, собственикът на земята има няколко възможности. Първата възможност е, че той заедно с министъра на културата може да учреди вещно право на ползване върху земята. Втората възможност, ако те не могат да се договорят, е министърът да предприеме действия по отчуждаването на имота. Забележете, третата възможност е да вземе терена на концесия. Какъв е правният казус и проблем? Това е режим, който винаги е съществувал. Нещо повече, с тази уредба, с този закон ние модернизираме и създаваме по-голяма възможност и алтернатива за опазване и съхраняване на това наследство.
По отношение на движимите археологически ценности. Господин Дилов, винаги досега и до 1998 г. в нашето законодателство всеки, който открие, е длъжен да отиде, да го предаде и да информира музея. Нещо повече, за това свое поведение, което е законосъобразно, той получава възнаграждение. Ако не спази тези изисквания на закона, носи наказателна отговорност по сега действащия Наказателен кодекс.
Какво променяме ние тук по-различно и къде са юридическите проблеми? По този закон няма юридически проблеми. По него има ясно маркиране на политиката на българската държава – или ще затворим приватизацията на археологическите ценности и ще ги съхраним и опазим за българската държава; или оставаме в историята като единствената държава, която има толкова богато културно-историческо наследство, което ще остави на терена на хаоса и безотговорността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Дилов, заповядайте за реплика.
Любен Дилов (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Аз не съм мерил колко процента от творбата на проф. Средкова е намерила място в нашия закон, тоест от нейния предварителен коментар. Аз имам едно просто питане. Законопроект от два реда ходи в Комисията по правни въпроси. Закон от двеста и кусур члена, който променя не знам още колко други закони, не ходи в Комисията по правни въпроси. Може би Вие просто не се харесвате лично с господин Янаки Стоилов или имате някаква друга процедура в управляващата коалиция, за да не го предприемате.
Аз нямам отговори. Аз имам въпроси, защото този закон задава за мен повече въпроси, отколкото отговори. Един от въпросите, който не мога да разбера как се случва, е това, че ние постоянно принуждаваме физически и юридически частни лица да се разпореждат с публична държавна собственост. Скромният ми опит на общинар показва, че това е доста трудно. Но ние тук на няколко места го дефинираме. И аз на няколко пъти питах различни колеги юристи: обяснете ми как правим това, защото не знам как става. Примерно години наред за „Ариана” не можеше да се случи, без да е предмет на специална археология, може би извън частта, в която там е пяла Лили Иванова.
Що се отнася до това, което често ме притеснява – чисто политическата страна - досега се опитвах да задавам правни въпроси, не съм задавал политически - големият политически въпрос, който трябва да зададем за политиката на държавата, е дали този закон ще ни помогне да свършим тази работа или не. И аз се обръщам към хората в залата с един прост въпрос: вие имате ли 100-годишна ютия вкъщи? Ако имате 100-годишна ютия вкъщи, която сте я напълнили с пръст и си държите мушкатото, защото се продават много такива, отворете този закон, прочетете го внимателно и разберете как следва да се третирате вие оттук нататък с вашата ютия. Това ми е коментарът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Чилова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Тази реплика е неубедителна, защото е некомпетентна, господин Дилов.
Любен Дилов (ДН, от място): В коя част?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Първо, по отношение на това какви са моите отношения и какви са отношенията в управляващата коалиция, мисля че това е несериозен въпрос. Защото Народното събрание има Правилник за организацията и дейността и ние като народни представители сме длъжни да си прочетем правилника преди да говорим от тази трибуна. В този правилник много ясно е посочено кой разпределя законопроектите и в какъв срок може да се направи искане, ако имате възражения по разпореждането на председателя. Това го пише, господин Дилов. Вероятно сте го пропуснали, прочетете го. Такова предложение можете да направите в едномесечен срок от внасянето на този законопроект към председателя на Народното събрание. Вероятно не сте имали такива проблеми или съмнения, защото Вие бяхте вносител на този законопроект тогава.
По отношение на юридическите проблеми. Вие непрекъснато казвате, че има юридически пречки, медийно отвсякъде го твърдите това нещо. Въпросът не е в юридическите проблеми и аз съм убедена, че в този законопроект няма юридически проблеми. Многократно ние сме си говорили с Вас и други колеги са Ви казвали – проблемът е в това, че Вие питате, но не чувате, или поне не искате да чуете аргументите, за да ги приемете. Вероятно имате някаква друга мотивация, която не искате да ни кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Имате думата.
Николай Михайлов (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ето за какво става дума в този закон. В този закон става дума за това кому принадлежат археологическите ценности със статут на национално богатство, налични в няколко емблематични колекции на емблематични хора. Този закон няма друг проблем. Оставете всичко останало. Всичко останало е въпрос на експертиза, на законодателно доуточняване и на добра воля, каквато, разбира се, народните представители имат по тази тема. Но в тази драма какво ще стане със собствеността на колекциите нахлуват най-разнообразни паралелни мотиви и аргументи, които в последна сметка не могат да бъдат скрити. Техният произход е ясен. Вижте, има една законодателна традиция в България, съгласно която националното археологическо богатство е публична държавна собственост. Това е валидно до 1998 г., когато с една законодателна поправка Тракийският венец в еди-коя си колекция е получил статут на частна държавна собственост. Деградиран е вещноправно до статута на обикновена автомобилна гума, взета не чрез иманярство, а по друг начин примерно и която може да бъде придобита по давност. Сега ще трябва да се каже, че в резултат на тази законодателна поправка през 1998 г. всички археологически ценности със статут на национално богатство, налични в колекциите на известните имена, са собственост на тези имена. Много е важно да се знае това. Този закон прави оспорван, но съвършено е ясен, откровен опит да върне ретроактивно тази собственост, която е вече частна в резултат на поправката от 1998 г., в патримониума на държавата. Това е усилието на този закон по толкова коментирания въпрос. Тук всичко се свежда до самоопределение. Това самоопределение е политическо в максимален смисъл на думата.
Аз съм за това всичко, което е изровено от земята от иманяри и е продадено през посредници на големите колекционери, да получи статут на това, което нарекохме държател. С други думи – остава, не се конфискува в колекциите на тези хора, за да не се връщаме много назад. Не може да бъде легализирано, сиреч амнистирано, защото нямаме такава законодателна съвест, освен ако не работим като лобисти. Аз не работя като лобист. Средната възможност, единствена за моята депутатска съвест, е статутът на държател. Остава в колекциите с ангажимент да се грижат и социализират това, което имат. Публиката трябва да го вижда. Но те не могат да го продават, губят икономическата му стойност. Това е нещо, което ми се струва законодателно откритие. То беше подкрепено от висококомпетентни юристи в това Народно събрание и извън него, които бяха консултирани. Целият голям публичен вой, цялата драма на депутатския корпус, който тук видяхме зрелищно да метаморфозира по този въпрос, е свързан с неприсъстващите директно тук, но косвено налични интереси на големите колекционери, уважаеми дами и господа. Ще трябва утре, вдругиден или другата седмица, когато гласуваме, да имаме кристална яснота по този въпрос – първо, какво е станало през 1998 г., кой го е направил, с какъв мотив. Защото това е законодателна катастрофа. И второ, какво трябва да направим днес, за да поправим тази катастрофа, доколкото можем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата за реплика, господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Много благодаря на д-р Михайлов, че повдигна този въпрос, защото, макар и пред една малка аудитория, под формата на реплика ще можем да поставим наистина нещо важно, което витае в залата, без да бъде изречено.
Първото важно нещо, което трябва да кажем, е, че може би, не го казвам директно, гледайки дърветата, не виждаме гората. Веднага ще се поясня с конкретни имена. Васил Божков, братя Бобокови, Димитър Иванов и още няколко от тези колекционери, повярвайте, нямат съвършено никакъв проблем с това, което притежават към момента, по смисъла на този закон. Проблем имате вие с вашата ютия, която дадох преди малко като пример. Ще се убедите, че е така, защото тези хора отдавна по силата на това законодателство, което ние предлагаме, са се сдобили с документите за произхода.
Не аз съм някакъв лобист тук – през цялото време се опитвам да защитавам съвсем различни хора, защото смятам и няколко пъти попитах сериозно: не е ли един от проблемите на този законопроект, че приравнява златния венец с въпросната ютия. Поне по смисъла на чл. 143 той го приравнява. Мисля, че това е големият проблем, а не съхраняването на венеца. Тук нямам никаква драма и никаква задръжка.
Тези хора, чиито имена споменах, са спонсори, уважаеми колеги, на вашите политически сили, на вашите – управляващите в момента. Аз мога да извадя сто доказателства за това, като започнем от първия законопроект, приет от Тридесет и деветото Народно събрание.
Тук ехидно да се споменават такъв тип неща и да се смята, че примерно представителят на скромната партия „Гергьовден” се е хвърлил да защитава Божков – съжалявам, нито веднъж не съм казал това нещо. Напротив, през цялото време ви казвам, че атакуваме дребни държатели – хора, които в крайна сметка по някакъв начин са съкратили историческа памет поради своята страст – монетарите и т.н. Други са тези, които ще трябва да обясняват как са се държали по времето на този закон. Няма да сме ние. И е хубаво да си го кажем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – заповядайте, господин Михайлов.
Николай Михайлов (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Няколко неща ще коментирам от репликата на господин Дилов-син. Той казва, че тези имена, които аз не споменах, имат документи за своята собственост. Току-що каза, че те нямат проблеми със закона или защото го уважават твърде, или защото въобще не се интересуват какво гласи той.
Най-вероятно – каза господин Любен Дилов-син, който познава ситуацията отвътре. Имат документи и никой не може да им отнеме собствеността. Хайде, приемете, че ние не сме се амбицирали да отнемем собствеността на частно лице на всяка цена. Това, което ни интересува, е публично-държавната собственост да бъде върната в патримониума на държавата. То е въпрос на законодателна съвест, повтарям се.
Второ, Вие казвате, че Вашата драма не е да защитите тези, които не се нуждаят от защита – големите колекционери имам предвид, защото те се самозащитават.
Господин Любен Дилов-син, Вие се тревожите за дребните колекционери на ютии отпреди 100 години, които по силата на този закон ще трябва да бъдат превърнати в държатели. Те никога няма да бъдат държатели на тези ютии – те са си собственици.
Тук имам едно генерално възражение срещу Вашето поведение във връзка с този закон, с уговорката, че много Ви уважавам и лично Ви симпатизирам по най-различни причини, включително и заради качествата Ви.
Вижте какво, ще трябва да прочетете този закон в края на краищата! Вие непрекъснато го коментирате, без да знаете за какво е реч. Когато от тази трибуна Ви се обясни, Вие отговаряте по начин, който в психиатрията се нарича „отговор покрай въпроса”. (Смях от НДСВ.)
Говорите за нещо трето. Какъв собственик на ютия ще стане държател и кога ще стане? (Смях, реплики от НДСВ.)
Любен Дилов (ДН, от място): Когато го намери в нивата си – чл. 143! Никой не коментира чл. 143!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове? Има или няма? За последен път се обръщам към народните представители в залата. Няма.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. (1) Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон.
(2) До приемането на законите по чл. 50, ал. 3 заварените археологически резервати запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон.
(3) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата утвърждава със заповед списъка по чл. 88, ал. 1, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по новия § 10? Няма.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: По следващия § 8 има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров – в § 8, ал. 1 думата „тримесечен” да се замени с „деветмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени недвижими паметници на културата.
(2) Агенцията по вписванията отбелязва статута на културна ценност по партидите на обектите в двумесечен срок от представяне на списъка по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което се подкрепя.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което също се подкрепя.
По § 9 има предложение от народния представител Станислав Станилов, което също е подкрепено.
Предложението от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов също е подкрепено.
Предложението от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. (1) Заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата и резервати запазват своя статут като декларирани обекти по този закон.
(2) В тригодишен срок от влизането в сила на закона директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата.
(3) В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавната агенция по горите, Министерството на земеделието и храните и кметовете на общини предоставят информация на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за изпълнение на задължението по ал. 2.
(4) Списък на обектите по ал. 2 се предоставя на Агенцията по вписванията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема стратегията и плана по чл. 12, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 13? Няма.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: По § 10 има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е подкрепено.
Предложението на народния представител Николай Михайлов е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14:
„§ 14. В едногодишен срок от влизането в сила на закона министърът на културата изготвя планове за управление на заварените обявени недвижими паметници на културата от световно значение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, докладвайте следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следва предложение на народния представител Нина Чилова.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията го подкрепя по принцип и предлага да се създадат нови параграфи 16 и 17:
„§ 16. В тримесечен срок от влизане в сила на закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този закон.
§ 17. В тримесечен срок от влизане в сила на закона министърът на културата, министърът на вътрешните работи и главният прокурор, съгласуват с министъра на финансите и председателя на Държавната агенция за национална сигурност, издават съвместна инструкция за взаимодействие срещу престъпните посегателства, имащи за предмет културни ценности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Да вървим напред!
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 18:
„§ 18. Директорите и служителите в националните, регионалните и общинските музеи в двумесечен срок от влизането в сила на закона подават декларация по чл. 38, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следващите параграфи, ми се струва, че до § 22 можем да ги прочетем наведнъж.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 19, 20, 21 и 22:
„§ 19. (1) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности е правоприемник на активите и пасивите на Националния институт за паметниците на културата.
(2) С влизането в сила на закона заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват, съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител.
(3) С влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, не се прекратяват, съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 20. В 14-дневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” министърът на културата утвърждава регистъра и образеца на удостоверение по § 6, ал. 2.
§ 21. Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности довършва заварените процедури за съгласуване по досегашния ред.
§ 22. (1) Министърът на културата:
1. издава подзаконовите нормативни актове, предвидени в закона, в тримесечен срок от влизането му в сила;
2. утвърждава образците, предвидени в закона, в едномесечен срок от влизането му в сила.
(2) До издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1, т. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, доколкото не противоречат на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следващият параграф е по вносител, нали така? Той е пак § 13 – колко параграфи 13 имаме?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Имало е преномерация на текстовете, затова е така.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
За следващия § 14 комисията предлага да отпадне.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следващият параграф е § 18, който е по вносител, и който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 32.
Комисията подкрепя теста на вносителя за § 26, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 40.
Дотук!
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Имате думата, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията предлага § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Това всъщност са промени в други закони. Вие, колкото закона сте намерили, всичките ги променяте. (Реплики.)
Няма желаещи – преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тук става въпрос за промени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: По следващия текст комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Чилова, мисля, че тук има предложение на народни представители?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Да, по него има предложение на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: То е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Трябва да изчета окончателния текст на § 36, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А може ли преди това да ми отговорите на един въпрос?
Следващата точка е Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Сега ще приемем също изменения – нали променяме и допълваме тук същия закон? Да, Вие ще го докладвате, разбира се. Ще го предложим и евентуално ще го гласуваме. Да, но след малко в залата започваме да гласуваме промени в същия закон. Да няма някакво препокриване и да стане някаква грешка?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Не, категорично не може да стане това. Измененията са в съвсем друг смисъл.
По § 36 има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров. То е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 42:
„§ 42. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 113 се създава ал. 6:
„(6) При изменението на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението и непосредствено съседните им имоти”.
2. В чл. 125, ал. 5 се изменя така:
„(5) Заданието по ал. 1 за защитени територии за опазване на културното наследство се съгласува с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на Закона за културното наследство”.
3. В чл. 140:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) За строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз”.
б) досегашните алинеи 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 5, 6 и 7.
4. В чл. 148, ал. 4, изречение четвърто се изменя така:
„Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство”.
5. В чл. 151, ал. 2 се изменя така:
„(2) За недвижими културни ценности ал. 1 не се прилага”.
6. В чл. 195:
а) алинея 2 се отменя;
б) в ал. 3 думите „или две” и изречение второ се заличават;
в) в алинеи 4, 5 и 7 думите „или две” се заличават.
7. В чл. 196, ал. 1, изречение второ се заличава.
8. Навсякъде в закона думите:
а) „паметници на културата” се заменят с „културни ценности”;
б) „Закона за паметниците на културата и музеите” се заменя със „Закона за културното наследство”;
в) „Националния институт за паметници на културата” се заменя с „Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, докладвайте следващия § 43.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Комисията предлага да се създаде § 43:
„§ 43. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: „§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Чилова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, предлагам една редакция на този текст: „Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г”.
Предложението ми законът да влезе в сила от 10 април е след разговори с председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов. Знаете, че имаме предложени изменения в Наказателния кодекс, които касаят изцяло тази материя – позитивната уредба, и имаме нови състави – инкриминираме иманярството като организирана престъпност. От законодателна гледна точка, за да бъдем юридически прецизни, е изключително важно да не допуснем да има вакуум между позитивната уредба и наказателно-правната защита. Затова предлагам този срок, който коментирахме, обсъдихме и мисля, че е достатъчен от гледна точка на приемането на измененията в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз разбирам, че искаме да съгласуваме наказателно-правната защита или извършването на престъпление във връзка с иманярството. Но защо точно 10 април, а не 1-ви примерно?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Първи не е добра дата.
Така говорихме и с господин Янаки Стоилов. Той смята, че дотогава ще бъдат приети промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Бъдещата промяна на Наказателния кодекс?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Зависи кога ще го приемем, кога ще бъде публикуван, кога ще влезе в сила.
Добре, предлага се, ще го гласуваме.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Госпожо Чилова, доколкото ми е известно, има два отложени текста.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Господин председател, имаме два текста, които са отложени – чл. 79 и чл. 80. Предлагам тяхното гледане да бъде на утрешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще имате възможност до утре сутринта да дооформите тези два текста, ако мога така да се изразя, с което евентуално ще приключим с доклада на закона.
Уважаеми народни представители, които сте в залата, не обявявам приключването на Доклада по Закона за културното наследство. При гласуването на седмичната програма в сряда изрично гласувахме, че в петък ще започнем с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, което е следващата точка, но след като има само два текста, мисля, че няма да загубим много време. Вие, госпожо Чилова, можете да ги докладвате и след това да продължим с т. 8 - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
РЕПЛИКА: Защо не започнем с ЗУТ-а?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласували сме, а и на Председателския съвет това беше решено. Председателят Пирински го предложи и сме гласували да бъде утре от 9,00 ч. Възможно е някои народни представители, които желаят да вземат отношение, имайки предвид, че ще бъде в петък, да не са в залата.
Следователно прескачаме т. 8 и продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вносител - Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има ли в залата председател, заместник-председател или член на тази комисия?
Госпожо Хитова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Диана Хитова: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви доклад на Комисията по икономическата политика относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2009 г.
На заседание, проведено на 4 февруари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Законопроектът беше представен от госпожа Анна Янева.
Основните моменти в законопроекта са:
- разширява се обхватът на предварителния контрол върху процедурите за възлагане на обществените поръчки, финансирани със средства от Европейските фондове;
- прецизира се етапът от процедурата, на който приключва предварителният контрол;
- променя се началният момент на срока за вземане на решение от възложителя, като се отчита периодът за провеждане на предварителния контрол от управляващия орган;
- очертава се кръгът на проектите, за които ще се прилага контролът, с оглед момента на тяхното одобряване;
- предложени са и редакционни промени.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2009 г.? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, въпреки гласуваната програма, евентуално утре можем да гласуваме Законопроекта за обществените поръчки на първо четене и да не го оставяме чак за следващия четвъртък. Ще решим въпроса, след като се консултираме, тъй като е важно утре да се приключи със Закона за устройство на територията.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има три законопроекта: от Министерския съвет, от народните представители Елеонора Николова и Мария Капон и от Бойко Великов и група народни представители.
За съжаление в полупразната зала не виждам двама от народните представители, внесли единия от законопроектите. Знаете колко са деликатни взаимоотношенията със съдебната власт, а има доста спорни въпроси. Беше ми докладвано, че готовност да дойде има министърът на правосъдието, но може би напреднахме доста по-бързо с дневния ред.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Господин Янев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Яни Янев: Благодаря Ви, господин председателю.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-48, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 15 май 2008 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-117, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 17 октомври 2008 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2009 г.
На заседание, проведено на 5 февруари 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, както бяха посочени.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – министър Миглена Тачева; от Висшия съдебен съвет - Анелия Мингова, представляващ ВСС, Радка Петрова и Славка Каменова; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Върховния касационен съд – Любка Илиева, заместник-председател; от Инспектората на ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, и Незабравка Стоева, инспектор; от Върховна касационна прокуратура – Петър Раймундов; от Националната следствена служба – Бойко Найденов, директор, и Свилен Турмаков, заместник-директор.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-48, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 15.05.2008 г., бе представен от госпожа Елеонора Николова. Той предвижда възможността при служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори да командироват прокурори от своите райони при спазване изискванията на закона за командироване, а главният прокурор да командирова прокурори в цялата страна за срок от една година.
В мотивите на законопроекта се посочва, че законът не урежда възможността за мобилност на магистратите, която има за цел да осуети местната зависимост и обвързването с лица, по отношение на които има законен повод за образуване на досъдебно производство или има внесени обвинителни актове срещу тях. Поради тази причина се предлага въвеждането на възможността за командироване при служебна необходимост.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-117, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 17.10.2008 г., бе представен също от госпожа Елеонора Николова като съвносител. С него се предлага възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет да е равно на възнаграждението на съдия в районен съд или прокурор в районна прокуратура. Това предложение е продиктувано от необходимостта от уреждане на статута на тези експерти поради спецификата на дейността им с оглед предвиденото в закона тяхно участие при извършването на проверки от Инспектората към ВСС.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3, внесен на 09.01.2009 г. от Министерския съвет, беше представен от министър Тачева.
В мотивите към законопроекта се посочва, че предложените промени се отнасят до няколко групи въпроси: статута и организацията на работата на Висшия съдебен съвет като постояннодействащ орган; идентифицирани проблеми, свързани с функционирането на отделните органи на съдебната власт и на съдебната система като цяло; статута на Инспектората към ВСС и на експертите, които подпомагат главния инспектор и инспекторите при осъществяване на тяхната дейност; дисциплинарните производства; правомощията на министъра на правосъдието по Конституцията на Република България и този закон; за взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт и други.
За подобряване на организацията на дейността на ВСС се предлага да се въведе принципно правило, че министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на съвета. Законопроектът предвижда когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията да се председателстват от представляващия ВСС.
По отношение на статута на членовете на ВСС се създава възможност задължителното им обществено и здравно осигуряване, както и задължителното им застраховане срещу злополука да бъде за сметка на бюджета на съдебната власт. В действащия Закон за съдебната власт това е предвидено за магистратите, за съдебните служители и за главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС.
Предвижда се ВСС да приеме Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители. Приемането на такъв Етичен кодекс се налага поради необходимостта от уеднаквяване на изискванията към всички магистрати, произтичащи от правилата за професионална етика, както и от създаването на правила за преодоляване конфликт на интереси. Този кодекс ще помогне и при квалифициране и индивидуализиране на дисциплинарното нарушение „уронване престижа на съдебната власт”, което досега е създавало проблеми при налагане на дисциплинарни наказания.
Предлага се освен броя на магистратите, ВСС занапред да определя и броя на съдебните служители по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт. Създава се изрична законова възможност ВСС да предлага на Инспектората към ВСС извършването на проверки извън годишната програма за дейността му. Разпоредба в този смисъл е необходима, защото в Съвета пристигат множество сигнали на граждани и държавни органи, проверки по които е компетентен да извършва Инспекторатът.
С цел подобряване на отчетността и съдебната статистика е предвидено справките и статистическите данни в електронна форма да се изготвят от органите на съдебната власт по образец. Предвид на това се предлага периодичната информация за образуването, движението и приключването на делата също да се предоставя и на Висшия съдебен съвет, а не само на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.
Предлагат се промени в разпоредбите, предвиждащи възможност за командироване на магистрати, като отпадат ограниченията командироването да се извършва еднократно в рамките на три години за срок от шест месеца. За осигуряване на максимална откритост и прозрачност на актовете на съдилищата законопроектът предвижда вместо всяко тримесечие тези актове да се публикуват незабавно след постановяването им в интернет.
За подобряване на кадровата политика на Висшия съдебен съвет, както с оглед обективност, прецизност и справедливост при атестирането на магистратите в процеса на кариерното им израстване се предвижда да се приеме наредба на мястото на досегашната методика за атестиране. Предлага се наредбата да се приеме по прилагането на целия раздел, регламентиращ атестирането на магистрати в различните случаи, предвидени от закона. В тази наредба се предвижда да се разработят по нов начин критериите за атестиране на магистрати и на административни ръководители на органите на съдебната власт.
Предвидена е възможност главният прокурор съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции да създава специализирани междуведомствени звена за разследване под процесуалното ръководство на определен от него прокурор като допълнителна мярка за борба с корупцията и организираната престъпност. Към момента липсва законова възможност за създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване, които да включват прокурори, данъчни и митнически служители, служители от Държавна агенция „Национална сигурност” и други.
Предвижда се съдебни помощници да има и в районните съдилища. След изтичане на петгодишен срок от назначаването им в съответния орган на съдебната власт съдебните помощници и прокурорските помощници могат да бъдат назначени на длъжност съдия в районен съд, съответно прокурор в районна прокуратура, без провеждане на конкурс.
Законопроектът предвижда от деня на влизането в сила на закона да се закрият окръжните следствени служби, като отпада и длъжността младши-следовател. Висшият съдебен съвет следва да преназначи без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в 30-дневен срок от влизането в сила на закона писмено своето съгласие за това. Преназначаването на следователите може да се осъществи на длъжност прокурор в окръжна или районна прокуратура, съдия в районен съд или следовател в териториален следствен отдел по чл. 149, ал. 4, при запазване на ранга, който са имали.
Националната следствена служба се запазва като орган, който извършва разследване по международни дела и осъществява международноправно сътрудничество.
Със законопроекта се изменя уредбата относно Инспектората към Висшия съдебен съвет. Главният инспектор и инспекторите следва да се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, а не както досега – шест месеца. Предлаганото изменение изравнява и привежда в съответствие статута на главния инспектор и инспекторите със съответните норми в Конституцията и в Закона за съдебната власт относно членовете на Висшия съдебен съвет и магистратите. Направено е предложение възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет да е равно на възнаграждението на съдия в районен съд. Изискванията, предвидени за заемането на длъжността „експерт”, са по-високи и са съобразени с определено ниво на достигната професионална квалификация, необходим минимален юридически стаж пет години, свързан с реално упражняване на юридическа професия, допълнителна квалификация при работа с информационни системи и други изисквания.
Предвиждат се промени в дисциплинарното производство, които са свързани с изменения по отношение на видовете дисциплинарни нарушения, които може да са налице и в случаите на бездействие. Удължават се сроковете за образуване на дисциплинарно производство, тъй като в практиката е констатирано, че в редица случаи за тежки нарушения дисциплинарното производство се прекратява поради изтичане на давностния срок.
Дисциплинарното производство по Закона за съдебната власт е административно, поради което препращанията в някои разпоредби следва да са към Административнопроцесуалния кодекс, който урежда общите правила на производствата пред административните органи, а не към Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно законопроекта извършването на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е най-тежко дисциплинарно нарушение, поради което се предвижда сроковете, свързани с него, да започват да текат от публичното оповестяване на съответните действия.
Удължава се срокът, в рамките на който дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, както и предлага реда и размера на наказанието.
Удължава се и срокът, в който Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание – от 7-дневен на 14-дневен от внасянето му. Изменението е необходимо за осигуряване на разумен срок на членовете на Висшия съдебен съвет за по-задълбочено запознаване с предложението за дисциплинарния състав.
Променя се и уредбата на съдебното производство за обжалване на решението на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания, като се предвижда право на обжалване на решението на 3-членния състав на Върховния административен съд независимо от резултата.
Предлагат се изменения в Глава двадесета от действащия Закон за съдебната власт „Взаимодействие между съдебната власт и изпълнителната власт”. В законопроекта се предвижда промяна в подхода по отношение на изграждането, поддържането, използването и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността, които дейности се предоставят на Висшия съдебен съвет.
Въз основа на промените в Конституцията (Решение № 8 от 2007 г. по конституционно дело № 5 от 2007 г.) в законопроекта е направено ясно разграничаване на компетентността между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането и имуществените въпроси, като е установен баланс между правомощията на органите на съдебната власт и министъра на правосъдието. Предложените правомощия на министъра на правосъдието имат за цел да създадат ефективно взаимодействие с органите на съдебната власт, без това да накърнява тяхната независимост при разглеждането и решаването на делата.
Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт, като разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. За тази цел средствата за строителство и ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите – данъци, такси, наем, застраховки и преоценки, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.
Със съгласието на административните ръководители на органите на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг. Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.
В мотивите се посочва, че предлаганият законопроект представлява по-нататъшно развитие на приоритетите на съдебната реформа, съдържащи се в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система и промените в него имат за цел укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
В обсъждането взеха участие народните представители Елеонора Николова, Надка Балева, Яни Янев, Борислав Българинов, Елиана Масева, Четин Казак и Янаки Стоилов. Те поставиха няколко дискусионни въпроса, които предлаганият законопроект съдържа: за необходимостта от затвърждаване на конкурсното израстване в рамките на съдебната система и постигането на това чрез създаване на предпоставки за реалност на атестирането, включително чрез определяне на качествени показатели за оценка на дейността на магистратите въз основа на приключените от тях дела; за намирането на необходимия баланс и гъвкавост, чрез които командироването на магистратите ще съдейства за решаването на конкретни задачи и ще подобри дейността на съответния орган на съдебната власт; за предвидената възможност съдебните помощници в районните съдилища и прокуратури да бъдат назначавани след изтичането на определен период от време за магистрати в същия орган; за определянето на числеността на състава на администрациите към съответния орган на съдебната власт и за разграничаването на статута на служителите, които подпомагат дейността на съдебната власт; съдебни служители, които участват в подготовката на актовете и пряко подпомагат властническата дейност на съдебните органи, чийто статут следва да е близък до този на магистратите, и служители с чисто помощни функции от така наречената обща администрация, които следва да се приравнят с останалите държавни служители и служители по трудово правоотношение; за предвидената възможност за назначаване чрез външен конкурс само в нивата на районен, окръжен и административен съд, но не и за апелативен или върховен съд; за преназначаването на следователите с оглед предложените промени за преструктуриране на органите на следствието; за Единната информационна система за противодействие на престъпността, за органа, който ще я управлява, и органа, който ще я поддържа, както и взаимодействието на органите на съдебната и изпълнителната власт във връзка с тази информационна система; за повишаването на изискуемия стаж за заемането на длъжност във Върховния съд и други.
В обсъждането на законопроекта становища изразиха като представители на съдебната власт Константин Пенчев, Анелия Мингова, Радка Петрова и Бойко Найденов.
Константин Пенчев защити тезата, че следва да се даде възможност на органите на съдебната власт да определят щатната численост на администрациите си, тъй като Народното събрание в съответствие с правомощията си, свързани с приемането на бюджета на съдебната власт, винаги може да наложи съответните ограничения. Относно дисциплинарните производства той обърна внимание, че подкрепя идеята Инспекторатът към ВСС като отделен конституционен орган да има възможност да обжалва решенията на Висшия съдебен съвет по тези производства.
Анелия Мингова също подкрепи идеята ВСС да има оперативната самостоятелност да определя числеността на администрацията на съдебната власт, като се обоснова, че това позволява по-голяма рационализация, като например изграждането на единен център по отношение на информационните системи, който да позволи доброто управление на съдебните дела. Във връзка с поставения въпрос за външните конкурси за апелативните и върховните съдилища тя отговори, че резултатите от единствения проведен досега външен конкурс по новия закон показват, че във върховните съдилища например няма издържали успешно изпита външни кандидати. Според нея не е редно външен кандидат, който има изискуемия 15-годишен стаж като юрисконсулт или адвокат, да бъде върховен магистрат и да решава определени въпроси.
Бойко Найденов представи становището на Националната следствена служба относно предложенията за преструктурирането й. Той посочи, че следва да се подкрепи всяка една промяна, която води до оптимизиране на работата на досъдебното производство и че изграждането на силна, единна и централизирана Национална следствена служба е нещо положително, но не и това да става чрез закриване на окръжните следствени служби.
От името на вносителя министър Тачева отговори на повдигнатите въпроси. Тя обърна специално внимание на въпроса за преструктурирането на следствието и че след дългите дискусии за решаването на проблема трябва да се намери работеща формула, която да запази териториални следствени отдели там, където следва да се провежда разследване по конкретните видове дела, които са възложени с действащия Наказателнопроцесуален кодекс. Относно единната информационна система за противодействие на престъпността госпожа Тачева обоснова необходимостта да се създаде център за информационни технологии към Висшия съдебен съвет, защото министърът на правосъдието няма правомощия по одобряване на автоматизираните системи на органите на съдебната власт.
За командироването тя посочи, че става дума само за магистрати, а не и за служители, тъй като се дават правомощия само по отношение на срока, защото в действащия закон срокът ограничава административните ръководители да направят това.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. С 10 гласа “за” и без гласове “против” и “въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Бойко Великов и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
3. С 10 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Янев.
Следва представяне на законопроектите.
Междупрочем, беше ми докладвано, че министърът на правосъдието се придвижва към парламента и може би всеки момент ще дойде, така че и госпожа Тачева ще има възможност да представи законопроекта на Министерския съвет.
Сега, както вече ви съобщих, а и както е в програмата, народните представители Елеонора Николова и Мария Капон са внесли свой законопроект.
Госпожо Николова, ако обичате, представете вашия законопроект, но все пак се питам: Вие слабост само към прокурорите ли имате?
Елеонора Николова (независим): И към съдиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А защо пишете само за прокурорите?
Елеонора Николова: Благодаря Ви, господин председател.
Приемам бележката Ви. Действително, когато сме разсъждавали по възможността да бъдат командировани магистрати, сме изхождали най-вече от пълния тупик, в който е изпаднала и Главна прокуратура, и Национална следствена служба досежно възможността да командироват свои кадри в места, в които работата, най-общо казано, не върви. Тоест, поради натрупани впечатления в Главна прокуратура, се знае, че на определени места, където криминогенната обстановка е много тежка и където има безспорни факти и доказателства за извършени тежки престъпления в областта на сивата икономика – източване на ДДС, образуване на местни групи... Достатъчно е само да си спомним случая “Галеви” и т.н. Става ясно, че там местните магистрати по много съображения – поради натрупани години, умора, страх за членовете на собственото семейство поради това, че всички се познават и са първи братовчеди и т.н., и т.н., не могат да свършат работата с целия разум на закона, да съберат факти и доказателства, да разкрият престъпленията, да ги придвижат към съдебната зала, да отстояват обвинителния акт пред съдебната зала, така че в края на краищата обществото да бъде удовлетворено. Това ни е дало основание да създадем текст, с който да поискаме и да има възможност Главна прокуратура, а защо не, Вие сте прав, това да не се отнася и за съдебната власт, и за следствените служби, командироването да не бъде водено само от необходимост за заместване, а да бъде водено и от необходимостта точно за изпращане на екипи от други населени места – така наречената мобилност, която да позволи обективно, безпристрастно да бъдат повдигнати обвинения и разгледани дела с висок обществен интерес, по причина че местните хора, които дълги години живеят там – магистратите, са се слели с околната среда, нека така най-меко да се изразя, и не биха могли да свършат своята работа както трябва. И за да не се възприема това командироване като наказание, ние сме създали текст, с който препоръчваме командироването, добрия резултат, който дава един магистрат в резултат на тази командировка, да бъде самостоятелно основание при атестацията и една по-бърза писта за кариерно израстване.
Мисля, че по този начин, така решен институтът на командироването ще даде много възможности и на административните ръководители на ведомствата, на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд да решат казуси, които са натрупани в обществото.
Вярно е, че сега в проекта на Министерския съвет също се предлага командироването, но то е със старата философия – командироване по повод на заместване. Няма я тази философия, която ние сме внесли – просто мобилност на магистратурата по начин, че да бъдат решени казуси от съответния регион.
В заседанието, което проведохме в Правната комисия, аз поддържах и внесения законопроект от страна на група народни представители от Комисията за борба с корупцията, свързан с нерегламентиране на размера на заплатите на експертите към Инспектората.
Всъщност този текст вече се съдържа и в правителствения законопроект, но разумът е такъв...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Само момент! Имате право да представяте и другия законопроект.
Елеонора Николова: Да, имам право, а изказването ще го направя след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но представяте и другия законопроект?
Елеонора Николова: Да.
Говоря по втория Законопроект – за възнагражденията на експертите към Инспектората. Ние предлагаме техните възнаграждения да бъдат равни на възнаграждението на районен съдия.
Нещо повече, ние предлагаме в Преходните и заключителни разпоредби да се уреди заплащането на експертите и към настоящия момент, защото поради неразбиране и пропуск на Закона за съдебната власт размерът на техните възнаграждения не е уреден към настоящия момент. Така че с една Преходна разпоредба да бъде записано, че с обратна сила експертите имат право на заплата, равна на заплатата на районен съдия, от момента на тяхното назначаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но много е интересно за тези командировки – само за прокурори. Ами зависи къде ще се командироват – дали на морето през лятото или там, в някой друг край на България?!
Елеонора Николова (независим): Господин председател, Вие явно искате да развия още съображения. Трябва да обърнете мотивите, за да видите, че там много ясно и категорично сме посочили, че това командироване е свързано със следния мотив.
Когато в един район има регистрирана висока степен на организирана престъпност, или има данни за извършване на тежки престъпления в областта на финансовата и кредитна система, а местната магистратура бездейства - няма внесени обвинителни актове, няма разгледани дела и е видно, че няма как да постигнат такива, защото съдията и прокурорът си пият ракията заедно с бандитите, тогава е въпрос на наказателна политика на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд, на шефа на Националната следствена служба да командироват екипи от други райони, свързани не с лятната им почивка, а с разсичане на тази местна обвързаност, за да могат те качествено и в срок да извършат необходимото разследване, да съберат доказателства и да внесат обвинителните актове.
При тази постановка на закона, при положение, че магистратите са несменяеми, това значи, че един човек, назначен на едно място, може от университета до пенсионирането си – 65 години е при магистратите, да пролежи цялата си служба там и да не внесе нито един обвинителен акт или да внесе такива, свързани само с пътнотранспортни произшествия, независимо от това, че има организирана престъпност.
Пак казвам, случаят “Братя Галеви” е много ясен. Там има шеф на дирекцията на полицията, има прокурори, има съдии и няма повдигнати обвинения, няма постановени присъди. Напротив, всички са доволни. Точно такива негативи в нашето общество могат да бъдат оправени.
Държа да отбележа, че до 9 септември 1944 г. магистратите в България са движени из страна. Тоест получаваш назначение от министъра на правосъдието, както е било тогава, за пет години – примерно си съдия в Силистра, следващите пет години те пращат във Варна. Това е било една добра практика, защото тези зависимости по места са били невъзможни.
Пак казвам, сега няма как в едно малко населено място, на територията на едни районен съд, където всички се познават, където кръчмата е една, където всички заедно и щастливо празнуват, заедно ходят на лов, убиват глигани, господин председател, и друг дивеч, участват в лов, пият си заедно ракията, честват си рождените дни, няма как да искаш от тези магистрати да свършат качествено работата, която обществото очаква.
Ще ви дам и друг пример. Възможно е магистратът да е много почтен човек и да иска да си свърши работата, но поради това, че има синове, дъщери, снахи и внуци, поради това, че се страхува от създадената местна мафия, той просто да не смее да предприеме съответния акт, който службата му повелява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожа Николова представи и двата законопроекта.
Виждам, че на балкона има представители на Висшия съдебен съвет.
Професор Мингова, ако желаете, заповядайте в залата. Заповядайте, можете да вземете отношение и в дискусията, разбира се. Голяма част от промените, особено на Министерския съвет, засягат и Висшия съдебен съвет. Предполагам, че Висшият съдебен съвет е запознат и с трите законопроекта.
Госпожо министър, има три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Първият законопроект е на народните представители Елеонора Николова и Мария Капон, който беше докладван. Докладва се и становището на Комисията по правни въпроси. Госпожа Николова докладва и втория законопроект, на който е съвносител с господин Бойко Великов. Остава да се представи законопроектът на Министерския съвет, след което ще открием дискусията по трите законопроекта. Както виждате, има и представители на Висшия съдебен съвет.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Министерският съвет е вносител на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По-съществените насоки, в които се предлагат съответните изменения и допълнения, се отнасят до статута и организацията на работата на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост; проблеми, свързани с функционирането на отделни органи на съдебната власт и на съдебната система като цяло: на първо място, статутът на Инспектората към Висшия съдебен съвет и по-скоро на експертите, които подпомагат главния инспектор и инспекторите при осъществяване на тяхната дейност; дисциплинарното производство, правомощията на министъра на правосъдието, възложени му с Конституцията и с този закон, за осъществяване на взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт.
По горните насоки измененията се свеждат до принципно правило, свързано с организацията на работата на Висшия съдебен съвет: че министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет. Сега законопроектът предвижда, когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията да се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет, а в случай че от заседание отсъстват и министърът, и представляващият, заседанията да се председателстват последователно от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.
Аргументите за това са, че при положение, че вече имаме постоянно действащ орган, представляващ Висшия съдебен съвет, най-логично е той да води заседанията в отсъствие на министъра на правосъдието, а не тримата големи, както е по сега действащия закон.
Създадена е и допълнителна законова възможност за свикване заседанията на Висшия съдебен съвет от представляващия, когато министърът на правосъдието отсъства. Досега не се е случвало в историята за работата на Висшия съдебен съвет да не е свикано заседание на Висшия съдебен съвет, когато има готов дневен ред, когато е предложен такъв на министъра на правосъдието.
Запълва се една празнота по отношение статута на членовете на Висшия съдебен съвет, като се създава законова възможност за задължителното им обществено и здравно осигуряване, както и за задължително застраховане срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Предвижда се Висшият съдебен съвет да приеме Етичен кодекс на съдии, прокурори и следователи и Етичен кодекс на съдебните служители. Освен броя на магистратите, се предвижда Висшият съдебен съвет занапред да определя и броя на съдебните служители. Това е предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт. Аргумент в този смисъл представлява фактът, че Висшият съдебен съвет контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт, включително и във връзка с трудовите възнаграждения на съдебните служители.
Създава се изрична законова възможност Висшият съдебен съвет да предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма на дейността му.
С цел подобряване отчетността и съдебната статистика е предвидено справките и статистическите данни в електронна форма да се изготвят от органите на съдебната власт по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, а не от министъра на правосъдието, както бе досега.
Със същата цел е предвидено и периодичната информация, движението и приключването на делата също да се предоставят на Висшия съдебен съвет, а не само на Инспектората. Респективно Висшият съдебен съвет да ги предоставя на министъра на правосъдието. Така ще се спести цялата кореспонденция, която повече от 180 органи на съдебната власт осъществяват и с Висшия съдебен съвет, и с Инспектората, и с министъра на правосъдието.
Изменени са и разпоредбите, предвиждащи възможност за командироване на магистрати, като отпада ограничението командироването да се извършва еднократно в рамките на 3 години за срок от 6 месеца. В този смисъл са и предложенията по другите законопроекти на народния представител Елеонора Николова.
За обезпечаване максимална откритост и прозрачност на актовете на съдилищата законопроектът предвижда вместо всяко тримесечие, както е сега по закон, тези актове да се публикуват в Интернет незабавно след постановяването им.
Конкурсната процедура е оптимизирана, като са отстранени проблемите, възникнали в процеса на правоприлагане. В действащия закон не е включено изискване за стаж при назначаване на административен ръководител на районна прокуратура, каквото изискване се въвеждаше досега.
Намалили сме изискването за районното ниво. Досега то беше 10 години, сега предложението е за 5 години. Окръжното ниво е разграничено от районното, като там сме запазили изискването за 10 години стаж. Завишено е и изискването за стаж при заемане на магистратска длъжност на най-високо ниво в органите на съдебната власт – от 12 години стажът става на 15 години. Говорим за върховните инстанции на съдилищата и на прокуратурата.
Предвидена е възможност главният прокурор, съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции, да създава специализирани междуведомствени звена за разследване, като този термин трябва да намери своето подобрение, защото органите и звената за разследване са визирани в Наказателнопроцесуалния кодекс и тук не става дума за междуведомствени групи.
Предвижда се съдебните помощници да се въведат като институт и в районните съдилища, предвид голямата им степен на натовареност. Говорим не за всички районни съдилища, става дума за най-натоварените по степен съдилища. Очевидно става дума за 5 или 6 районни съдилища.
Законопроектът предвижда от деня на влизането на закона в сила да се закрият окръжните следствени служби, като отпада и длъжността младши следовател. В тази връзка Висшият съдебен съвет в определени срокове от влизане на закона в сила трябва да преназначи без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в 30-дневен срок от влизане на закона в сила писмено своето съгласие за това, като Националната следствена служба се запазва като орган.
Тук може би трябва да направя една вметка, че тази разпоредба ще търпи своето развитие. Надявам се след съгласувана процедура колеги депутати да направят предложение между първо и второ четене, защото там имаме развитие, което ми се струва по-оптимизирано и по-добро за работата на разследващите органи.
Законопроектът предлага някои изменения в Глава трета „Инспекторат към Висшия съдебен съвет”, която е свързана с възможностите за освобождаване от длъжност преди изтичане на мандата. Направено е предложение, съгласно което възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет да е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.
Предвиждат се и промени в дисциплинарното производство. На първо място, се внасят изменения по отношение на видовете дисциплинарни нарушения. Удължават се сроковете за образуване на дисциплинарно производство. Дисциплинарното производство по Закона за съдебната власт е административно, поради което препращането в някои разпоредби следва да бъде отправено към Административнопроцесуалния кодекс, а не към другите кодекси, както е към този момент.
Дава се възможност за обжалване на решението на Висшия съдебен съвет, включително и от вносителя.
Предлагат се и някои изменения в Глава двадесета „Взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт”.
Предложени са изменения по отношение на информационните технологии, като е дадена възможност на Националната следствена служба да администрира единната информационна система за противодействие на престъпността. Предложението беше за Висшия съдебен съвет като основен разпоредител с това. Тук също имаме предложения, които са по-прецизирани и по-точни. Надявам се на второ четене да ги обсъдим по-детайлно в Комисията по правни въпроси.
Има предложения, които са свързани с Главна дирекция „Охрана”, която понастоящем е административна структура към министъра на правосъдието - да стане юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: И аз Ви благодаря.
Откривам дискусията по трите законопроекта.
Госпожо Николова, имате думата.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Безспорно е, че текстовете, които са предмет на внимание на правителствения законопроект, са уточняващи, допълващи и по същество не променят структурата, ефективността и отговорността на съдебната власт, така както са записани първоначалните текстове в Закона за съдебната власт.
Искам да се спра по-скоро на тези моменти, които заслужават критика. С много голяма изненада установявам, че, след като въведохме и проведохме с цялата философия и с всичката взискателност на закона идеята всички встъпвания в съдебната власт да бъдат само и единствено с конкурс с оглед на това, че имаше развихрила се шуробаджанащина в съдебната система – че се назначаваха последователно деца, снахи, първи братовчеди и т.н., всъщност ние направихме една затворена съдебна система през всичките тези 20 години. Благодарение на това казваме примерно, че в района на Русенския апелативен съд има 36 семейства.
С много голяма изненада, госпожо министър, моята представа за Вас не се вписва с този текст - да се въведе институтът на съдебните помощници, без те да встъпват в системата с първоначален конкурс. Ако допуснем, че съдебните помощници са нещо необходимо, защото натоварванията и във ВКС, и във ВАС, и в Главна прокуратура, и в отделните окръжни и районни нива са много високи, още по-голямо недоумение буди фактът, че тези съдебни помощници, след като престоят определено време в съдебната власт, се назначават на редовни съдийски и прокурорски места без конкурс. Тоест ние пускаме една писта за роднини.
Срещу такъв текст винаги ще се противопоставям, защото той противоречи на философията, която винаги сме подкрепяли досега - встъпването в съдебната система, в каквато и да е администрация по принцип да става винаги и само въз основа на конкурс, на доказани лични качества, добра подготовка от университета, добре положен тест на един първоначален изпит, добри характеристични данни ако щете, защото един магистрат е не само професионалист, той е и личност. От него се изисква много по повод на постановяване на съдебни актове. Този текст за мен буди недоумение. Той трябва да бъде коригиран по начин, че и съдебните помощници да влизат в съдебната система след конкурс, след положен изпит.
Мисля, че можеше да се направи още една крачка напред по отношение на една категория съдии, чието място вече не е в съдебната система. И вие го знаете много добре. Става въпрос за съдиите по вписванията. Със създаването на единен кадастър, със създадена и действаща вече нова система на Търговския регистър, който е към Агенцията по вписванията, съдиите по вписванията са един апендикс. Те са един атавистичен орган, който няма място там. Нотариусът си носи своята отговорност. Не е необходимо след това един държавен чиновник, който получава заплата, равна на районен съдия, да мери полето на нотариалния акт дали е 3 сантиметра или евентуално 3,5 сантиметра. Още повече, че пак самите служители на съдиите по вписванията, самите служби са вече към Агенцията по вписванията. Значи, имаме един съдия, който се назначава от районния председател, той обаче има за подчинени служители, които са служители на Агенцията по вписванията. Това недоразумение трябва да бъде решено.
Също така много неприятности имаше и по повод на двойния статут на съдебните изпълнители, държавни и частни. Вие знаете големия проблем във връзка с ДДС и това, че българските граждани плащат различна такса в зависимост от това дали делото му ще попадне при частен съдия-изпълнител или при държавен съдия-изпълнител. При положение, че фигурата на частния съдия-изпълнител показа висока ефективност; при положение, че над 75, може би вече 80% от делата хората си ги възлагат на частното съдебно изпълнение, може би е смело да помислим и това, че тези съдии също трябва да бъдат извадени от територията на районните съдилища. Там да останат бройките само за магистрати.
Според мен за Националната следствена служба най-накрая се намери едно разрешение, което е удовлетворително, но не е достатъчно. В закона се казва, че по места ще останат териториални следствени отдели, като броят и мястото на ситуирането на тези териториални следствени отдели трябва да се реши от Висшия съдебен съвет.
Мисля, че самият законодател в закона трябва да определи къде трябва да има териториални следствени отдели. В дискусията в Правната комисия аз предложих един обективен критерий, а това е – там, където има териториални отдели на ДАНС, да има и териториални следствени отдели, защото работата на ДАНС след това преминава в работата на следователите. Редно е те да бъдат сглобени и това да бъде ясно казано със закона, за да могат да имат някаква сигурност и стабилитет най-накрая следователите.
Аз взех отношение по въпроса за командироването и за философията, която се разминава между законопроекта, който е внесъл Министерският съвет и този, който ние с госпожа Капон сме вложили, но мисля, че между първо и второ четене текстовете могат да бъдат обединени, така че към командироването поради необходимост от заместване да бъде вписана и необходимостта от едно нормално действие на магистратите в тежки райони, в райони с тежка престъпност.
Мисля си, че сега е момента Народното събрание да покаже своята воля и своето виждане за критерии за избор на административни ръководители на звената на съдебната власт.
Колеги, вие знаете какъв диспут всъщност се предизвика, когато Висшият съдебен съвет на изнесено заседание на 7 февруари т.г. всъщност се противопостави на искането на министъра на правосъдието, на председателя на върховните съдилища – на ВКС, на ВАС и на главния прокурор, конкурсите за избор на административни ръководители да бъдат открити, тоест гласуването да става прозрачно и видимо за всички хора, които са се кандидатирали, за да не може да се случи така, че човекът с най-лоши качества в работата си, с най-лоша атестация, поради тайното гласуване, изведнъж да бъде предпочетен. Мисля, че волята на законодателя е редно сега да бъде проявена – между първо и второ четене ние да запишем допълнителни критерии и да посочим нашето изискване като законодатели към административните ръководители.
Пропуснем ли този момент, ние пропускаме следващите пет години. Много е важно какви ще бъдат административните ръководители. Ако сложиш един човек, който има връзки с мафията, с организираната престъпност, който има лоша работа, той неминуемо ще сложи своя почерк и върху своите подчинени и тези пет години за нас са загубени.
Аз мисля, че тук е много важно всички народни представители да вземат отношение по повод на критериите и начина за избиране на ръководители на съдебните звена.
И най-накрая – аз винаги съм отстоявала философията, че Висшият съдебен съвет освен кадрови, освен финансов орган, като своеобразно правителство на съдебната власт трябва да носи отговорност. Мисля, че няма никак да сбъркаме, ако посочим и този много важен критерий.
Уважаеми госпожи и господа, нашите системи са разделени – разделението на властите е принцип, но по отношение на всяка една институция съществува механизъм за контрол. Висшият съдебен съвет – правителството на съдебната власт, практически не е контролирано, не в лошия смисъл на думата, а всъщност то не се отчита никъде. Аз питам: когато докладите на Европейската комисия са негативни, кое е лицето, кои са лицата, които носят отговорност за лошия продукт, който все още получаваме? Ето защо за мен е много важно да бъде записана точно тази дума “отговорност”. Когато една власт не кореспондира с отговорност, тогава нещата не могат да бъдат добре. Аз не знам към кого бих могла да отправя упрек за недостатъчната ефективност на съдебната власт. Още по-малко могат да направят това гражданите.
И аз мисля, че като запишем думата “отговорност” можем да запишем и следващите думи, че когато доклада, който Висшият съдебен съвет внася пред Народното събрание не удовлетворява, когато оценката за работата на съдебната система е неудовлетворителна, съобразно общественото мнение, тогава и Съдебният съвет ще понесе отговорност чрез неговата смяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Има думата госпожа Надка Балева за изказване.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги!
Внесеният законопроект решава много от проблемите, които възникнаха при прилагането на новия Закон за съдебната власт. Аз не смятам, че краткото време, през което е прилаган не обосновава внасянето на такива промени. Те са насочени към подобряване работата на съдебните органи, където, както вече беше споменато, са отправени и немалко критики по отношение на нашата държава.
Законопроектът съдържа много положителни моменти. Не може да не отчетем положителните промени, които се прилагат и са свързани с организацията на работа на Висшия съдебен съвет, включително и със създадената възможност Висшият съдебен съвет да предлага по своя инициатива извършването на проверки от Инспектората към този Съвет.
Положителни са и промените, свързани с идеята актовете на съдилищата да се публикуват вместо на тримесечие, както е записано в сега действащия закон, ежемесечно, което безспорно ще увеличи прозрачността по отношение работата на съдебните органи.
Решен е и въпросът, възникнал със срока за встъпване в длъжност на новоизбрани в случай на обжалване. Положителна промяна е и удължаването на срока за реализиране на дисциплинарно производство спрямо магистратите, допуснали различни видове нарушения. Положителни са и промените, свързани с отпадане на ограниченията за командироване.
Предвижда се по време на съдебните ваканции, наред с другите дела, да се добавят и делата, свързани с осиновяванията, което със сигурност ще ускори процедурата по тези дела.
Положително, според мен, е и решаването на въпроса с отпадане при атестирането критерия “продължителност на стажа”, защото ако той е основание за кандидатстване, в никакъв случай не можем да приемем, че е основание, което да даде по-висока оценка при атестирането само и единствено с оглед продължителността на стажа.
Така че с оглед на това, което вече казах, аз лично и колегите от Коалиция за България, ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет на първо четене.
Има обаче и някои въпроси, които не можем да отминем, и заслужават по-обстоен анализ и прецизиране на текстовете между първо и второ четене, за да бъде този закон с неговите промени не само добре изглеждащ, но и наистина работещ закон, който решава нерешените досега проблеми. Не мисля, че с някои от предложените промени се оптимизира конкурсната процедура. Напротив, моето лично мнение е – аз го изразих и при обсъждането на законопроекта в Правната комисия, че с някои от промените на практика се стига до отказ от конкурсното начало.
Ако за следователите ще бъде еднократен акт - с оглед решаването на този проблем да държим толкова много високоплатени магистрати, които да не работят, да, приемам го, няма да създаде кой знае какви проблеми. Но по отношение на следователите има един друг въпрос – в предложението е заложено колегите следователи да бъдат преназначени като районни прокурори или районни съдии в зависимост от тяхното желание. Би следвало тази процедура да се изчисти, защото ако те автоматично се преназначат съобразно тяхното желание, тя ще доведе до дисбаланс в натовареността в отделните съдилища, така че би следвало много внимателно да бъде направена тази преценка.
По отношение на териториалните следствени отдели не мисля, че е удачно автоматично окръжните следствени служби да се трансформират в териториални следствени отдели. По моето скромно мнение разумният подход би бил териториални отдели да останат там, където са териториалните служби на Държавна агенция „Национална сигурност”, защото по закон, по материали на ДАНС, разследването се извършва от следователи, така че ще има и едно добро взаимодействие, особено пък в работата на тези съвместни екипи, които се наложиха като практика в последно време и които виждаме, че започват да дават добри резултати.
Отстъпление от принципа на конкурсното начало е предложението за назначаване на съдебни помощници, включително и към районните съдилища, които след петгодишно пребиваване на тази длъжност, да могат да бъдат преназначавани без конкурс на магистратски длъжности. Мисля, че в районните съдилища не са необходими съдебни помощници. На високите нива, на въззивните, касационните нива на съдебните инстанции – да, но по отношение на районните съдилища изведнъж след пет години на тази длъжност те да бъдат преназначени е просто заобикаляне на конкурсното начало. Още повече, че те се явяват на някакъв конкурс, но той се провежда по линията на конкурсите за административните служители и се провежда от съответните административни ръководители на ведомствата, към които те ще бъдат назначени.
Буди известно недоразумение в мен и предложението да отпадне конкурсното начало при първоначално назначаване на ниво апелативни и върховни структури - Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Върховна касационна прокуратура. Та това са инстанциите, особено висшите, където са ВКС, ВАС, ВКП, които в крайна сметка се произнасят окончателно по дадения въпрос, и там не бива да се рискува със случайно попаднали хора, така че би могъл да се прецизира този текст. Ако не залагаме конкурсното начало по отношение на магистрати, които имат необходимия стаж и се връщат в системата – да, това е обосновано, това е логично, но в буквалния смисъл на думата при първоначално постъпване –това просто е неоправдано.
Имам известни съмнения дали е най-удачно срокът за оставката на магистрати с предизвестие от шест месеца да бъде намален на един месец. Шест месеца е много, защото един магистрат през тези шест месеца чака освобождаването си и реално нищо не работи, но един месец ми се струва, че е залитане пък в другата крайност. Това е твърде малко време, за да може този магистрат да приключи или поне да напише актовете по дела, които е обявил за решени. Следва да се намери един оптимален срок, който да отговаря и на реалната действителност, и на това, което трябва да се свърши на длъжността, която той е заявил че напуска.
Последно, предлага се създаването към главния прокурор на звена за разследване. Звено е структурен елемент и е една друга процедура, свързано е с организационната структура. По-удачното би било и по-мобилното е създаването на съвместни екипи за разследване, което съответства и на сегашното състояние, както вече казаха, водещо до положителни резултати, а и другото – не заобикаля Наказателнопроцесуалния кодекс, който визира кои са разследващите органи. Тук следва също да намерим решаване на въпроса в положителна насока, без обаче да стигаме до отклонение от други принципи и норми, които вече сме възприели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Имаме осем минути, уважаеми колеги. Има ли желаещи за изказвания?
Господин Янев, заповядайте за процедура.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря.
Господин председател, съзнавам, че съвсем не е в кръга на действащите правила – имам предвид, че очевидно има желаещи за изказвания, а до края на днешния пленарен ден остават няколко минути. От друга страна, прекъсвайки днес дебата, гласували сме, че утре т. 1 в дневния ред ще бъде обсъждането на Закона за устройство на територията, тоест не можем да продължим този дебат през утрешния ден по така гласуваната програма, а и доколкото разбрах министърът на правосъдието в утрешния ден няма да може да присъства.
През следващата седмица възможността за разисквания по този закон е най-рано в четвъртък, имайки предвид, че евентуално вотът на недоверие ще бъде обсъждан в сряда.
По тази причина, пак казвам, макар че не е съвсем в реда, предлагам да продължим дебата още половин час, за да може колегите, които имат желание, да се изкажат и да приключим в тази част, за да не го отлагаме толкова дълго. Законът е важен – поне на първо четене тези предлагани промени да бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Наистина малко излизаме извън формалните разпоредби на правилника. Би трябвало в 14,00 ч. да приключи дискусията, но Вие правилно отбелязахте, че на Председателския съвет, а и залата прие предложението утре да започнем с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Освен това в залата не сме много.
Има ли някой “против” това процедурно предложение, колеги? Не мога да го подлагам на гласуване.
РЕПЛИКА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тогава продължаваме дискусията до приключване.
Госпожо Масева, имате думата. Заповядайте.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Този закон се очакваше както от магистратурата, така и от обществеността. Дълго време се задаваше въпросът: какви проблеми решава Законът за съдебната власт? Тъй като той влиза в залата след доклада на Европейската комисия, наистина критериите и изискванията на народното представителство трябва да бъдат много високи, за да може поне частично да отговорим на очакванията както на общественото мнение в България, така и на очакванията, които бяха зададени в така наречения технически доклад на Европейската комисия.
Моето лично становище и оценка на този законопроект е, че той не решава съществени проблеми, свързани с качеството и ефективността на съдебната система. Този доклад се занимава с толкова дребни неща, колкото да докаже, че има необходимост да се внесе законопроект за разглеждане в Народното събрание. Близо две трети от неговите разпоредби са чисто организационни и административни. Не казвам, че те нямат значение, но когато ние казахме, че създаваме постоянно действащ орган и че той се нарича „правителството на съдебната власт”, с този закон трябваше да дадем достатъчно гаранции и правомощия, та Висшият съдебен съвет да решава тези проблеми, а не те да бъдат предмет на законова регламентация. Защото има съществена опасност народното представителство да се занимава с това кой да председателства Висшия съдебен съвет, дали той да издава наредба в закона вместо методика (терминът е заменен с „наредба”), как да определя заплатите. Искам да изкажа моето съпротивление и по отношение на това, че не е работа на Народното събрание, не е работа на закон да решава възнагражденията. Това мнение съм изказвала по отношение на изпълнителната власт, а сега с още по-голяма сила - и по отношение на законодателната власт. Защото тя определя бюджета на съдебната власт. Оттам нататък какви ще бъдат заплатите на експертите, които са служители и работят към Инспектората, не е работа на законова регламентация. Ние или имаме доверие на Висшия съдебен съвет, или нямаме доверие.
С този малък преглед искам да кажа, че тези норми заемат голяма част от Закона за съдебната власт. И ако някога се прави исторически преглед за приноса на този закон, за него може да се отчете, че е закрил териториалните служби на следствието и ги е нарекъл отдели. Оттам нататък – никакъв принос на този закон – както в правната теория, така и в правната практика. По отношение на „гвоздея” - закриване на териториалните служби, законът трябваше да каже, че като закрива нещо, това, което открива, къде ще бъде ситуирано, кое ще бъде седалището, кой орган ще определи числеността, за да няма никакво съмнение колко хора ще бъдат прекартирани към съдебната власт, към магистратурата, колко ще останат на място, за да има стабилност и не да не се чудят работещите в следствието за сетен път какъв земен трус разлюлява материята и правото им на труд, което в момента упражняват.
Законът продължава по-нататък със законодателно решение, че кадрите от следствието трябва да намерят убежище в районна и окръжна прокуратура и в районен съд.
Уважаеми колеги, тенденцията за закриване на следствието беше мотивирана от тази трибуна и в Комисията по правни въпроси с други аргументи – първо, че трябва да се засили полицейското дознание; и второ, че доверието в следствието не е на нужната висота. Може ли 3-4 години, след като беше взето това решение и след като беше закрепено с конституционна поправка, която да даде възможност на полицейското дознание да се доразвие, днес законът да каже, че то автоматично ще бъде пренесено в българската магистратура?! Считам, че това е дефект в законопроекта. Ако не конкурс, трябва поне атестация от Висшия съдебен съвет със съответен акт. Това трябва да бъде повод да се оценяват възможностите на следователите.
За съдебните помощници. Нека там, където съдилищата имат необходимост, този институт да се въвежда и утвърждава. Нека обаче и по отношение на тези съдебни помощници да има известни критерии, защото с този закон им даваме голяма перспектива – ако навършат определен срок, те остават на постоянни места в магистратурата без конкурс.
Питам: ако нашата идея да създаваме съдебни помощници там, където капацитетът не достига, където съдилищата се задъхват, защо да не попълним бройките с щатна магистратура, с хора, които ще знаят своята перспектива? Те са част от магистратурата, те трябва да израстват в кариерата си (професионални магистрати трябва да правят кариера), няма пет години да се наричат помощници, без да се знае дали ще има открито свободно място и дали ще намерят поприще.
За командироването. Опасявам се, че има залитане от една до друга крайност. Не мога да се съглася с мотивите, че там, където един прокурор не работи добре или се страхува от мафията и местната престъпност, може да бъде заменен с екип, който ще бъде командирован там. Ако нашата оценка е, че даден магистрат се страхува или не може да си изпълнява задълженията поради липса на професионализъм, считам че той трябва да бъде освободен. Ако считаме, че само в прокуратурата трябва да удължим срока на командироването, то защо не в съда? Това са същите мотиви. Мисля, че те не издържат. Не за това трябва да се командироват магистратите. Преценката трябва да е много по-дълбока, по-анализна - там, където няма сили да се извърши определена работа, но не по липса на професионализъм и не поради това, че някой магистрат се страхува от престъпния свят, а по съвсем различни съображения.
Един от проблемите, който за сетен път се решава в този законопроект, е за Единната информационна система за борба с престъпността. Тя е много старо начинание, може би ще му честваме 15 години и повече, което говори само за едно единствено нещо – че ние нямаме воля да събираме такава статистическа информация. От Европейската комисия ни казват, че е дошло време да се разработи методика за Единна класификация и стандартизация на статистиката в страните членки на Европейския съюз, за да бъдат те съпоставими. Ние се зарадвахме много, обаче България е държава, която няма собствена статистика. Може би очакваме да се присъединим към някаква международна или европейска статистика. Години наред констатираме противоречия между статистиката на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи. Сега с този закон вместо към правосъдието, вместо към този ведомствен съвет – друг ведомствен съвет. Сега Висшият съдебен съвет да въвежда Единната система. Те са откровени и казват: "Ние нямаме капацитет, не сме създадени затова, нямаме администрация, нямаме и правомощия по Конституция и закон". Едва ли не изпълнителната власт и ние тук, от парламента, трябва да направим проучване–анализ за съгласните, защото в крайна сметка е нужно някой да се съгласи, за да му трапаньосаме изграждането на Единната система за борба с престъпността.
Защо казвам това с толкова неприятни изрази? Защото когато една държава, една власт не иска да въведе тази информационна система, това винаги и докрай ще означава, че тази власт няма воля да се бори с престъпността. Защото тази Единна информационна система е създадена за борба и тя е много по-различна от действащите до 1999 и 2000 г. Защото там е цялото досие на криминално проявения, на престъпника, даже след излизането му от затвора. Там са биометричните данни, там са пръстовите отпечатъци. Това не е просто статистика в числа. Това е статистика, разрез на развитието на престъпника, вграждането му в обществото, влиянието му и последиците и анализите на това общество, за да не допусне повече появяването на такива.
Ето защо аз считам, че акцентът на този дългоочакван закон трябваше да бъде реплика на критиките, отправени от Европейската комисия. В този закон на мен ми се искаше да видя взаимоотношенията, комуникацията, задължителността на препоръките на Инспектората, който е оглавен от една жена с инициатива и професионални качества, да видя отговорностите – присъединявам се към Елеонора Николова – на административните ръководители. И преди тук да влизаме в спор как те да бъдат гласувани – явно или тайно, нека да видим, като са толкова важни и в кадрово, и в професионално отношение за развитието на тази съдебна власт, каква отговорност носят те за съдебния си район, за кадрите си, за усилията, на които те трябва да бъдат начело, за да може съдебната власт да придобие нов облик, ново качество и нова ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики към изказването на госпожа Масева? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
С това приключи първото четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Уважаеми колеги, преди да закрия пленарното заседание моля да чуете две важни според мен съобщения.
Утре ще гласуваме следните законопроекти:
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Утре в парламентарният контрол на въпроси и питания ще отговарят: вицепремиерът Меглена Плугчиева, министърът на вътрешните работи Михаил Миков, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, министърът на здравеопазването Евгений Желев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов